(с) Превод АТИ

Башар: Добър ден в този ден от вашето време, как сте всички?

Аудиторията: (аплодисменти)

Башар: Благодаря. Преди всичко благодаря за съвместното създаване на това взаимодействие. Приемете дълбоката ни признателност и благодарност за позволението да взаимодействаме с вас по този начин. Нека започнем това предаване, което сме озаглавили „Цикли от 9”. От известно време на вашата планета са съществували тези идеи-позволения, наречени нумерология, астрология, карти Таро и, както сме описали, те са, в определен смисъл, отражения на определени неща, които може да са кристализирали във вас, когато сте избрали да приемете физическа форма, в момента на раждането си. Те не толкова упражняват влияние и контрол върху живота ви, колкото отразяват теми, идеи, вибрации, които сте избрали да изследвате в това свое физическо въплъщение. Така че разберете, че това, за което говорим в този ден от вашето време в темата „Цикли от 9”, не са идеи, които по някакъв начин определят решенията, които вземате, а може да са отражения на решения, които сте взели или вземате. И вие може да използвате тези позволения, да използвате тези символи нумерологически, астрологически или някаква друга форма на позволение, която може да задейства способността ви да усетите по-ясно идеите и житейските теми, които сте избрали да изследвате, да проникнете по-задълбочено в избрания от вас път. Тези неща могат, в качеството си на позволения, на стимули и на отражения, да ви помогнат да си спомните повече този/тази, който/която сте избрали да бъдете, за да може да изпитате тази трансформация от забвение в припомняне.

Идеята е, отново, че ние разбираме, че във вашето общество нумерологията, астрологията, картите Таро и всички подобни позволения и отражения не са, според определенията във вашия език, „научни”, но в това няма нищо лошо. Те не би трябвало да бъдат такива. Вие може да имате научно разбиране за вибрациите, които те отразяват, за честотите, които те символизират, за отраженията, които те могат да съдържат за вас, за да ви осветлят по отношение на неща, които сте избрали на други равнища. Те обаче не са задължително измислени да бъдат научни. Те по природа са интуитивни и са направени да бъдат използвани като позволения, като стимули, като отражения. Въпреки това, ние можем да започнем да обясняваме от тази перспектива идеята по следния начин.

Девет, както мнозина от вас знаят, е така наречено редуктивно число от нумерологична и математическа гледни точки. С други думи, то е самоотносимо. Сумата от цифрите във всяко произведение на 9 също така е равна на 9. Така че 9 като число, представлява нещо като граница, която не може да бъде премината във вашата физическа реалност. Всяка цифра след 9, например 10, се свежда до 1, 11 се свежда до 2 и т.н., но никога сборът от цифрите на съответното число не може да надхвърли 9. Така че от вибрационна гледна точка, 9 се явява границата на вашата физическа реалност. Годината, която сме нарекли „Година на трансформация”, 2013-та, включва числото 13, числото на трансформацията, което може да бъде редуцирано до 4. Някои култури на вашата планета заместват числото 13 с 4. Мнозина от вас наричат числото 13 „нещастно” или го свързвате с някакво суеверие. В действителност обаче то символизира трансформация и същото се отнася до числото 4. Ако вземете редукцията на 13 в 4 и прибавите числото на човечеството, което е 5, отново получавате 9. Идеята в случая е, че като вземете числото на човечеството 5 и прибавите към него числото, отразяващо трансформация – 4, получавате човечество, което се трансформира, или цифрата 9. Това е най-високата вибрация, която може да постигнете във физическата реалност от нумерологична гледна точка. Ето защо е толкова важно да си позволите да бъдете пълноценно като общество и напълно да се трансформирате, защото тогава ще постигнете най-високата възможна честота, отразяваща действителната граница на вашата физическа реалност и това е така нареченото преминаване в реалност от 4-та степен на плътност, в която физическата материална реалност, времето и пространството стават много по-гъвкави и податливи. Като че ли за да подчертае идеята, че числото 9 отразява прага и границата на физическата ви реалност, даже тази цифра 186,300 мили в секунда – скоростта на светлината – се редуцира до 9 и представлява максималната възможна скорост в материалната, физическа реалност. Вие не може да надхвърлите тази скорост, ако не се прехвърлите в друго измерение. „Но почакай,” – биха казали някои научно настроени приятели в аудиторията –  „действителната, точна скорост на движение на светлината е 186,282 мили в секунда”. Е, аз просто съм закръглил сумата, но въпреки това, тази втора цифра също се редуцира до 9, така че няма измъкване.

И така, идеята за циклите от 9 е, че в годините, които могат да бъдат редуцирани до числото 9, както и понякога в годините, които могат да бъдат редуцирани до 3 (защото 3 е корен квадратен от 9 и съответно е тясно свързана с 9), в тези години има определени съществени моменти, свързани с развитието на вашето общество и по-конкретно с извънземните контакти.

Преди сме ви предоставили някои идеи, свързани с вероятностните времеви прозорци, когато се очаква да признаете официално съществуването на извънземен живот и сме казали, че между вашите години 2015-та и 2017-та ще се случи нещо, ще откриете нещо, което ще доведе до разбирането в много фактически план, че съществува някаква форма на извънземен живот. Знанието за съществуването на извънземен живот ще стане факт. Отново: моля, разберете, че това задължително не означава, че НЛО ще започнат да кацат из цялата планета. Идеята е, че по някакъв начин ще откриете – чрез своите астрономически наблюдения или по някакъв друг начин – че извънземният живот в някаква форма извън вашата планета е факт. Това ще промени вашата мисловна нагласа. И оттам нататък това разбиране ще се развива и както също така сме казали, то ще се развива по отношение установяването на открит контакт със същества като нас, във времевия прозорец 2025-та – 2033-та.

Ако изследвате идеята за циклите от 9, ще разберете, че точно по средата на периода 2015-та – 2017-та е годината 2016-та, която също се редуцира до 9. Така че това е обозначението на първия прозорец. Кой е следващият цикъл от 9? Той ви отвежда точно до 2025-та. И следващият цикъл от 9 завършва в годината 2034-та, и ние казваме, че откритият контакт с извънземни същества ще се случи някъде в този времеви прозорец през този последен цикъл от 9, преди той да завърши. И така вие разбирате демаркационните значения на тези цикли от по 9 години.

Понякога годините, които очертават цикли от по 3, което е корен квадратен от 9, могат да очертаят нещо, което вероятно бихте нарекли редуциран цикъл, нещо като полярност на това, за което говорим. И така, ако разбирате идеята за вашата година 1938-ма като един редуциран цикъл, какво се случва тогава, свързано с извънземните контакти? Тогава се случва вашето радиопредаване „Война на световете”, което хвърля в паника толкова много хора на вашата планета. По подобен начин в 1947-ма година се случва това, което наричате катастрофата при Розуел, от която датира вашата осведоменост за съществуването на извънземни същества. И така, виждате, че съществуват интимни връзки между циклите от три и циклите от девет, свързани с идеята за това как вие гледате на своята връзка с извънземни същества като нас. И така, ако си позволите да се възползвате от идеята за вибрацията на числото девет символично, под формата на позволение, в зависимост от желанията на въображението си, за да се фокусирате върху тази вибрация на това редуктивно, самоотносимо число 9, отразяващо най-високата вибрация и прага, границата на вашата физическа реалност точно преди да преминете в друго измерение и използвате въображението си, за да създадете някакво позволение, в зависимост от полета на въображението си, вие ще бъдете готови в по-голяма степен да се синхронизирате с циклите от 9, които представляват времевите прозорци на извънземните контакти, които ще се осъществяват оттук нататък.      

Между другото, просто като страничен коментар, когато говорим за редуктивните години, които се свеждат до цикли от три, вижте какво се случи в 2001-ва, по отношение разрушаването на кулите на Световния търговски център. Отново: един редуктивен цикъл от три, поляризираната идея на вибрация, която се стремите да приемете, ако желаете да разгърнете своята реалност отвъд тези видове отрицателна вибрация.

И така, по отношение идеята за тези цикли от 9, дайте свобода на въображението си спрямо всяка методология, всяко позволение, което за вас би отразявало вибрацията на 9, на прага на вашата физическа реалност, било то като си представяте скоростта на светлината, било то чрез нумерологичните символи, които съществуват във вашето общество, било то чрез това, което наричате ениаграма, която е много силно свързана като символ на 9, било то чрез който си пожелаете метод. Ние ви предлагаме да започнете да придобивате по-дълбоко разбиране на вибрационното състояние типично за този преход от една реалност в друга. И колкото повече абсорбирате тази вибрация, толкова по-лесно ще ви бъде да се синхронизирате и с вибрацията на контакта.

Ние ви благодарим за това, че ни позволявате да споделим с вас тази идея. Ще говорим повече по този въпрос по други поводи, докато следим идеята за циклите от 9, но засега нека попиете това, което казахме дотук.

В отговор на вашия подарък, като ни позволявате провеждането на това взаимно предаване, сега ви питам по какъв начин можем да ви бъдем в услуга? Може да задавате своите въпроси.

 

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Числото 9 и неговата вибрация, за която говориш … бих искал да използвам това, за да преобразя живота си и да се приближа повече до член на семейството си, моя син, когото изгубих.

Башар: Искаш да кажеш, че той се е преместил в духовната сфера?

Участник: Да, и това, което разбрах от току-що казаното за нумерологията, ми изглежда като добър път за постигане на вибрацията, чрез която мога да се доближа до него.

Башар: Добре, това означава, че си привлечен от тази идея като позволение.

Участник: Да.

Башар: Ти разбираш какво означава позволението?

Участник: Да, разбирам.

Башар: Добре, тогава по какъв начин въображението ти желае да използва идеята за вибрацията на 9, на завършващия цикъл, на прага на промяната, за да си позволиш да почувстваш по-силно връзката, която все още имаш със своя син?

Участник: … Тук се чувствам озадачен.

Башар: Озадачен?! По какъв начин?

Участник: Хм-м, аз се чувствам близо до него, но не зная как …

Башар: Но ти каза, че си привлечен от идеята да използваш циклите от 9. Тогава въображението ти би трябвало да ти е посочило някакъв начин, по който да използваш това, нали?

Участник: Не, все още не.

Башар: Не … нищо? Добре, нека започнем отначало. Когато си мислиш за числото 9, какво виждаш във въображението си?

Участник: Виждам във въображението си една планина.

Башар: Добре, планина. И … това отразява ли идеята за една широка основа, която се опира на физическата реалност и върха й, високо в разредения въздух, който олицетворява нефизическия дух?

Участник: Би могло да се каже по този начин.

Башар: Аз го казах по този начин. И ако си представиш тази планина, и си представиш как се изкачваш по нея нагоре, нагоре, нагоре към върха, усещаш ли как вибрацията в теб се повишава, така че докато си представиш как достигаш върха, ти вибрираш с една по-висока честота, която вярваш, че може да ти помогне да бъдеш по-чувствителен относно това, което можеш да получиш от него на едно по-високо равнище?

Участник: Определено.

Башар: Добре, тогава можеш ли да използваш представата по този начин?

Участник: Да, вярвам, че мога.

Башар: Това предизвиква ли у теб хубаво усещане?

Участник: Чувствам се отлично.

Башар: Добре, виждаш ли, достатъчно е само да помислиш за вибрацията на 9, и Висшият ти разум с помощта на въображението ти предложи символа, който може да ти свърши работа. Това е всичко, което трябва да направиш, толкова е просто. Няма от какво да се озадачаваш. Нали така?

Участник: Съгласен съм.

Башар: Намираш ли смисъл в това?

Участник: Намирам.

Башар: Тогава това върши ли ти работа в този контекст?

Участник: Вярвам, че да.

Башар: Добре тогава, нещо друго?

Участник: Не засега, благодаря за отделеното време.

Башар: Благодаря и аз.

 

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Аз съм една относително нова ваша ученичка.

Башар: Добре, тогава аз съм един нов твой ученик.

Участник: Започнах да слушам твоите записи на моя рожден ден, който е на 9-ти септември.

Башар: Чудесно, 9-ти 9-ти – какъв синхрон!

Участник: Името ми, превърнато в число според нумерологията, е също 9, така че съм заобиколена с 9-ки през целия си живот.

Башар: Поздравления.

Участник: Коя съм аз?

Башар: Моля, повтори.

Участник: Коя съм аз, по отношение на тези 9-ки, които ме заобикалят?

Башар: Коя си?! Идеята е, че ти използваш тези нумерологични или вибрационни отражения, за да ти позволят да разбереш, синхронно, кога се намираш в предпочитаното от теб вибрационно състояние. Нали така?

Участник: Да.

Башар: Така че ти ги използваш по този начин и ако запазиш това свое състояние, ако избереш да го направиш, и ако следваш своята радостна възбуда, и ако действаш, докато си в това състояние, тогава ще знаеш, че си в съответствие, по възможно най-добрия начин, с темите, които си избрала да изследваш, и ще извлечеш най-голяма полза, ако използваш това като рефлексивен маркер, като насочваща система за това как да останеш във вибрационната честота, която отразява истинската ти естествена природа. Нали така?

Участник: О кей, прекрасно. Как другите могат да извлекат полза от това?

Башар: Това зависи от другите, нали?

Участник: О кей.

Башар: Но ние просто говорим на теб и относно теб сега, нали?

Участник: Чудесно.

Башар: И, разбира се, другите ще извлекат полза от това, че ти си в по-голяма степен вярна на себе си, виждайки те като жив пример за лице, което е в синхрон с истинската си вибрация, и може би, като наблюдават този твой пример, те едновременно ще узнаят, че могат да направят същото и за себе си. Но всеки ще използва символа по начин, който може да осмисли. Следиш ли мисълта ми?

Участник: Да.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Абсолютно.

Башар: Нещо друго?

Участник: Имам въпрос относно 9-ти септември и това, което се случва в къщи, и имам известни трудности с идеята за Единството (oneness).

Башар: Какво имаш предвид под трудности с тази идея?

Участник: В смисъл на пълното й усещане.

Башар: Това никога няма да се получи. Може да почувстваш идеята за синхронизиране с „Всичко, което е”, но никога няма в действителност да почувстваш единството на всичко, защото в Единството не съществува усещане за разграничение. Необходимо ти е отражение, за да получиш усещане за синхронизиране с нещо. За да се синхронизираш с нещо, трябва да имаш усещане за нещо извън теб. Такова съществува при „Всичко, което е”, което е версия на Единството, която притежава самоотражение. Единството обаче няма преживяване на себе си, защото не притежава разграничение. То не познава нищо друго освен Единството и не познава себе си в сравнение с нещо друго, защото от перспективата на Единството не съществува нищо друго. Така че никога не можеш да имаш усещане за Единството, защото никога няма да имаш преживяване като Единството, докато винаги можеш да имаш преживяване на съответствие с „Всичко, което е”. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Да.

Башар: Разбира се, съществуват интерпретации на това на различни равнища на реалността. Като физическо същество ти можеш да имаш определен вид съответствие с „Всичко, което е”, но то ще е много по-различно преживяване от това, което би имала като нефизическо същество или в някое друго измерение. Следиш ли мисълта ми?

Участник: Ъ-хъ.

Башар: В действителност идеята е да бъдеш напълно вярна на себе си, което е равносилно на пълно синхронизиране с „Всичко, което е”. Ето защо казваме, че ако следваш най-силната си радостна възбуда, с всичките си способности, без всякакво настояване, допускане или очакване за това какъв трябва да бъде крайният резултат и ако не поставяш никакви условия върху това, като непрекъснато следваш своята радостна възбуда, ще се синхронизираш с вибрацията на истинската си същност, а тази вибрация е вибрацията на самото Съществуване и вибрацията на „Всичко, което е”, от твоята уникална гледна точка. Така че колкото повече имаш желание да бъдеш (вярна на) себе си, като действаш спрямо всички неща, които притежават истинската ти вибрация, толкова повече ще преживяваш себе си във възможно най-голяма степен във физическата реалност, като твоята версия на „Всичко, което е”. Намираш ли смисъл в това? 

Участник: Абсолютно.

Башар: Толкова е просто. Това е само една формула, елементарна физика, физика на вибрациите и вибрационната честота. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Абсолютно.

Башар: Това достатъчно ли е, или има и още нещо, което би искала да изследваш?

Участник: Хм, аз идвам от Европа …

Башар: Щом казваш.

Участник: И съм била програмирана с чувство на страх.

Башар: Добре, но ако знаеш това и ако знаеш, че това са само убеждения, то ти можеш да избереш да се освободиш от тях, нали?

Участник: Старая се много силно по отношение на това в момента.

Башар: О, не, не, не. Когато се стараеш наистина много силно, то само добавя повече отрицателна енергия към това, от което искаш да се освободиш. Идеята е да се отпуснеш с разбирането, че това е просто едно убеждение. Виж сега, ще говорим за една аналогия, която сме използвали наскоро и която вярваме, че ще помогне на мнозина от вас да визуализирате тази идея. Ти разбираш, че убежденията пораждат реалността, която преживяваш, нали?

Участник: Да.

Башар: Добре, тогава когато говорите за неща като програмиране, модели, навици и т.н., вие говорите всъщност само за определени дефиниции, на които сте били научени и които сте възприели, и толкова. Разбираш, нали?

Участник: Разбирам.

Башар: Ти също можеш да разбереш, че тези дефиниции (защото са просто едни дефиниции и са единственото нещо, което определя как преживявате физическата реалност) могат да бъдат променени. Нали така? 

Участник: Да.

Башар: Добре. Тогава самото знание, че те могат да бъдат променени, е ключът. И това е, което наричаме ключ-шперц. Защото идеята на една система от убеждения по определение предполага, че тя винаги ще извърши всичко, на което е способна, за да затвърди себе си и да направи така, че всички други противоречащи й убеждения да изглеждат невъзможни. Следиш ли мисълта ми?

Участник: Да.

Башар: Ако обаче притежаваш шперца, той ти дава достъп до основополагащото убеждение, според което независимо какво чувство ти създава отрицателното убеждение, в смисъл че никакво друго убеждение не е възможно, или че е трудно да промениш убежденията си, шперцът ти показва, че винаги можеш да промениш убежденията си. И ако си позволиш да запазиш тази си вибрация, това ще ти бъде малко по-лесно. Следиш ли мисълта ми?

Участник: Ъ-хъ.

Башар: И така, представи си тази картина. Ти си собственик на фабрика. И ето твоята красива фабрика. Има врата, която води във фабриката. Ти притежаваш шперца, който може да отвори тази врата. Ти отваряш с него вратата, влизаш вътре и това, което виждаш, е, че вървиш по една платформа, високо над работните места. От лявата ти страна, долу на работната площадка, има работници, които са заети с това да създават и утвърждават отрицателни убеждения. От дясно долу са работниците, които създават и утвърждават положителни убеждения или убеждения, които ти предпочиташ, нали така?

Участник: Да.

Башар: Добре. Сега разбери, че ти, която стоиш върху платформата, си настроена на абсолютната неутрална енергия между двете групи работници. Ти се намираш в зоната на равновесието. Това обаче, за което си даваш сметка, е следното. Всички работници са заети да откриват всички възможни елементи от информация и методи, за да ти ги изпратят и по този начин да си свършат работата, което ще рече да затвърдят своите позиции. И така, работниците на отрицателната страна ще произвеждат всякакви интересни идеи, за да те убедят, че не е възможно да промениш своите убеждения. Идеята е, че ако за момент си помислиш, че може би си в състояние да промениш убежденията си, те ще започнат да ти изпращат идеи например: „Не, не, не, това е трудно. Не, не, не, не би искала да направиш това, страшно е. Не, не, не, не би искала да направиш това, защото ако се опиташ да отидеш на положителната страна, ще откриеш, че това няма да ти върши работа и че тази положителна идея не е вярна.” И така те непрекъснато ще ти изпращат тези филтриращи мисли, за да замъглят идеята за положителните убеждения. Същото ще се случва и от другата страна, но идеята е, че е важно в коя посока насочваш своето внимание. И затова е важно да знаеш, че ти се намираш на тази неутрална платформа и притежаваш силата да решиш към кого ще насочиш вниманието си. Интересното нещо относно всички тези отрицателни убеждения, които отрицателната страна произвежда, е, че за да ги направят привидно по-трудни за промяна, работниците често смесват една положителна идея с отрицателна идея, за да изглежда, че проформа признават положителната страна, докато всъщност те притеглят към отрицателната страна. Така че трябва да внимаваш за тези комбинации от убеждения в себе си. „О, да, разбира се, ти притежаваш възможността да преценяваш и можеш да решиш, каквото поискаш. Ако ти обаче направиш това и се обърнеш в онази посока, ти ще се окажеш сама, защото няма да има никого другиго като теб и това е страшно, нали?” Така че те ще признаят, че можеш да го направиш, но ще измислят някаква история, така че да ти изглежда неприемливо да тръгнеш в съответната посока, при което ще те объркат още повече. Като теглиш чертата на всичко това, се оказва, че ако определенията, които наистина предпочиташ, ако реалността и убежденията, които наистина предпочиташ, ти внушават категорично, че това е, което предпочиташ да избереш, то нещо филтрира твоята перспектива. Защото твоята истинска, истинска, истинска вибрация и нещата, които отразяват тази вибрация, би трябвало да бъдат автоматично, без усилия и лесно способни да бъдат избрани. Това трябва да ти изглежда като разходка в парка – ще те изпълва с радост и нищо няма да те спира да се втурнеш в тази посока. А ако това не става, то означава, че получаваш нещо от отрицателната страна и то е отрицателна информация, отрицателни убеждения. Следователно идеята е, че когато казваш, че предпочиташ да избереш положителната страна, а в същото време чувстваш някакво колебание да се придвижиш натам, ти притежаваш ключа към фабриката. Можеш да влезеш вътре, да застанеш на платформата и да погледнеш към отрицателната страна. Възможно е ти  вече да си положила доста усилия да се освободиш от тези отрицателни работници, но ако все още се колебаеш да избереш положителната посока, това означава, че на отрицателната страна все още има някой работник, който се крие в някое от подземните етажи и работи усилено зад някое бюро, и печата тези отрицателни идеи, които филтрират способността ти да избереш положителната страна. Така че ти трябва да преминеш по тази платформа и това е една несъзнателна идея … ти трябва внимателно да се огледаш, да откриеш този работник, който се труди усилено и произвежда качествена продукция под формата на отрицателни убеждения, към които се придържаш. И когато запалиш всички светлини и го откриеш: „Ето къде си бил! Не знаеш ли, че можеш да си вървиш у дома? Аз изпратих всички тези производители на отрицателни убеждения у дома, а ето те теб, който полагаш толкова големи усилия и работиш толкова добре, като ми изпращаш всички тези отрицателни утвърждения, но аз зная, че вече си уморен. Можеш да си починеш и да си тръгнеш. Не е необходимо да работиш повече тук. Иди си в къщи и почивай.”  Разбираш ли?

Участник: Ъ-хъ.

Башар: И идеята е, че когато изследваш възможността от наличието все още на някои отрицателни убеждения, ти можеш да ги откриеш, да ги осветиш и извадиш на светло, като се освободиш от тях. Тяхната информация повече не ти е необходима. И след като веднъж прочистиш тази страна от своята фабрика, нищо няма да може да ти попречи да напълниш фабриката си с работници, които да ти изпращат само положителни послания, защото си им освободила достатъчно място. Защото не можеш да привлечеш повече положителни работници, ако отрицателните работници все още заемат работни места. Разбираш ли?

Участник: Да.

Башар: Така че ти можеш да използваш тази аналогия, за да си внушиш идеята за необходимата неутралност, за силата на ключа, който притежаваш, с който можеш да влезеш на платформата, от която имаш пълен поглед върху всичко, което се случва, и тогава можеш да си дадеш сметка, че няма нищо отрицателно в това, че си имала отрицателни работници. Те не са отрицателни по природа и не са правили нещо по отрицателен начин. Те са произвеждали идеите, за които си ги наела да произвеждат. И всъщност те са правили това много качествено. В този смисъл, те са работили за теб положително. Но ти вече си осъзнала, че този техен продукт повече не ти е необходим. Твоята фабрика вече ще произвежда нещо различно – само положителни идеи и това ще те настрои по положителен начин, в резултат на което ти ще се втурнеш в тази положителна посока и фабриката ще продължи да произвежда само тези положителни изделия, и ще набира инерция по този начин. Така че идеята е, че докато си получавала отрицателните изделия, ти си се самоубеждавала по определен начин в един затворен цикъл на утвърждаване на отрицателните убеждения, но след като веднъж се освободиш от отрицателните работници и преминеш към неутралната позиция, ти можеш да решиш да се обърнеш към положителната страна и тогава ще попаднеш в един положителен затворен кръг на самоусилване на положителните идеи. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Ъ-хъ.

Башар: Харесвали ти идеята да си собственик на тази фабрика?

Участник: Абсолютно.

Башар: Шперцът е твой, използвай го, както пожелаеш.

Участник: Изглежда, че открих своята душевна половинка и ще се омъжвам за него утре.

Башар: Ти предпочиташ ли това?

Участник: … Аз … се страхувам.

Башар: От какво? По отношение на какво имаш определение, което поражда страх, свързан с този брак? Какво е определението ти за това, което мислиш, че ще се случи, което поражда страх у теб?

Участник: … …

Башар: Всъщност, от какво се страхуваш? Кое е най-ужасното нещо, което би могло да ти се случи?

Участник: Страхувам се, че той може да ме нарани.

Башар: Да те нарани?

Участник: Нещо такова.

Башар: Защо?

Участник: Това е въпросът. Мисля, че неговото отношение …

Башар: Искаш да кажеш, че всъщност ти осъзнаваш, че двамата сте вибрационно несъвместими?

Участник: М-м-м-м.

Башар: М-м-м-м. Това ли искаш да кажеш? Помни, че всеки, от когото научаваш нещо в този момент, е твоя сродна душа.

Участник: Ъ-хъ.

Башар: Разбираш ли?

Участник: Да.

Башар: И целта на човешките взаимоотношения е всеки от участниците във връзката да отрази към другата страна това, което той или тя трябва да знае, за да стане повече това, което предпочита да е. Той отразява ли към теб идеята, че съществува вибрация, която не предпочиташ, и по този начин ти помага да разбереш по-добре какво наистина предпочиташ?

Участник: Да.

Башар: Добре, тогава ако разбираш какво наистина предпочиташ, защо ще продължаваш да се придвижваш в посоката, която не предпочиташ? Сега, преди да отговориш, помни това възражение. Винаги бъди сигурна и честна по отношение на себе си и се увери, че твоите отрицателни убеждения не оцветяват ситуацията и я правят да изглежда отрицателна, докато тя всъщност може да е положителна, както и обратното. Но ако си напълно наясно, че определено не предпочиташ нещо и си наясно по отношение на какво изпитваш радостна възбуда, то ти трябва да знаеш, че независимо от това какво е чуждото мнение, ти дължиш на себе си, както всъщност и на другите замесени във връзката, да бъдеш вярна на себе си. Защото ако не си вярна на себе си, ти всъщност не можеш да встъпиш в брак. Разбираш ли?

Участник: Абсолютно.

Башар: Така че първо сключи брак със себе си. Разбираш ли?

Участник: Да.

Башар: И тогава ще получиш нещо, което ще е отражение на брака, който си сключила със себе си, в един положителен контекст. Това помага ли ти да вземеш решението си?

Участник: Хм, все още имам съмнения.

Башар: Ти имаш съмнение и определението за съмнение е …? Какво? То не е отсъствие на доверие. Чула ли си определението ни за съмнение?

Участник: Кажи ми.

Башар: Нашата дефиниция за съмнение е 100% доверие в определение, което е извън синхрон с твоята истина … Няма такова нещо като отсъствие на доверие. Има увереност в нещо, което е в съответствие с това, което предпочиташ, както и увереност в нещо, което не съответства на това, което предпочиташ. Това е, което наричаш съмнение, но то не е отсъствие на увереност. То е увереност и доверие в нещо, което не предпочиташ.

Участник: Хм.

Башар: Ето защо казвам, че трябва да си много наясно точно какво правиш по отношение на енергията, която влагаш в тази ситуация, защото може да се въздържаш от нещо, което вероятно отразява твоята радостна възбуда, и трябва да откриеш дали това е така, или може наистина да разбираш, че то не отразява радостната ти възбуда. И когато наистина честно погледнеш навътре в себе си, и откриеш дали оцветяваш ситуацията, или тя ясно отразява това, което предпочиташ или не предпочиташ, тогава ще имаш яснота в решението, което трябва да вземеш. И помни, че най-любещото нещо, което можеш да направиш спрямо друг човек в една такава ситуация, е да предприемеш действие в посоката, която е най-добра за теб, защото тогава другият човек може да види коя си и ако не иска да бъде вибрационно съвместим с теб, и не иска да се синхронизира с това, което ти наистина искаш да бъдеш, тогава ти му помагаш да продължи по пътя си, и да открие някого другиго със съвместима вибрация. И така ти също му оказваш услуга, като се изтегляш от ситуацията. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Да.

Башар: Но ти трябва да вземеш цялата тази информация, която споделяме с теб, всички тези гледни точки и когато си изясниш дали бракът отразява радостната ти възбуда, или не, тогава ще знаеш какво да направиш. Това помага ли ти?

Участник: Да, благодаря ти, Башар.

Башар: Благодаря и аз.

 

Участник: Добър ден, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Чувам и чета неща за някакво предстоящо масово повишаване на съзнанието …

Башар: Има редица събития, свързани с масово повишаване на съзнанието, които се случват непрекъснато.

Участник: Например като някаква светлина в небето, която всички могат да видят …?

Башар: Може би да, може би не. Ще видим – зависи от това в каква реалност се премествате и дали се нуждаете от това като рефлексивен символ, или не. Може да е нещо друго.

Участник: О кей.

Башар: Отново: всички тези неща не са окончателни, те са просто намеци, предложения, перспективи, позволения. Ако откриеш, че резонираш с предложената идея, във всички случаи се придвижи в посока на реалността, в която можеш да преживееш това, защото ти установяваш, че това е позволението, това е отражението, което вярваш, че ще ти помогне най-добре да повишиш вибрацията си заедно с масовия консенсус по начин, който предпочиташ. Но ако чуеш такова предложение и почувстваш, че не резонираш особено с него, ти ще се промениш в друга посока и тогава може би нещо друго ще се окаже позволението, което ти е нужно, за да ти позволи да повишиш вибрацията си. Нали така? 

Участник: О кей.

Башар: Няма значение за какво става дума, но когато чуеш такива неща, това ти дава възможност да решиш дали нещо ти върши работа, или не. Толкова е просто. Всеки получава непрекъснато различни идеи за това как да преживява своята реалност. Ти си единственият арбитър на това, което би ти свършило най-добре работа. И когато чуеш подобна идея, просто я пробвай като хубаво вино: „М-мц, е, това не е точно, което търся.” „А какво ще кажеш за тази реколта?” „Гъл, гъл, гъл, м-мц, малко по-добре, но не точно това, което търся.” „А какво ще кажеш за това?” „М-м-м, това е вече друго нещо!” Всичко зависи само от теб. Физическата реалност е твое творение. Няма физическа реалност извън твоето определение за нея. Така че когато други хора ти предложат своята перспектива за това какви позволения вършат работа за тях, ти трябва да решиш дали да се съгласиш с тях и да сътвориш това в своята реалност, или да поемеш по друг път. Няма значение, защото ти ще привлечеш това, от което ти се нуждаеш, и те ще привлекат това, от което те се нуждаят, като отражение. И помни, че когато кажем позволение, това означава просто, че ти си този, който повишава вибрацията си и се премества в една консенсусна реалност, където вече съществуват повече хора, които притежават по-висока вибрация. Ти никога не променяш света, в който си! Ти само се преместваш в свят, който вече отразява промяната, която си осъществил в себе си. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Да, това може да ми свърши работа.

Башар: Това добавя ли някаква яснота за теб?

Участник: Да.

Башар: И въпреки това …?

Участник: Предполагам, че все още се боря с идеята за това как да се преместя в дадена конкретна реалност …

Башар: Но ти вече се преместваш. Ти се преместваш милиарди пъти в секунда. Така ти създаваш страничния ефект, който наричаш време, пространство, промяна и откритие. Ако не сменяше успоредните реалности милиарди пъти в секунда, ти нямаше да имаш никакво преживяване на промяна и щеше да представляваш един замръзнал кадър. Но ти всъщност прожектираш съзнанието си подобно на светлината на прожекционен апарат през серии от филмови кадри, за да изпиташ илюзията на дадена конкретна времева последователност. Ти всъщност се преместваш в най-различни посоки и прескачаш непрекъснато през различни филмови отрязъци и филмови кадри милиарди пъти в секунда. Единственото, което трябва да направиш, за да се насочиш в посоката, която е най-подходяща за теб, е, да следваш простата формула на радостната си възбуда. Ако се придържаш към тази формула, ти автоматично и безпогрешно ще се насочиш към последователността от успоредни реалности, която отразява най-доброто за теб. И това е всичко. Ако искаш да усложниш нещата – можеш – и ние няма да те спрем. Но всичко е толкова просто … Това помага ли ти? 

Участник: Помага ми.

Башар: Нещо друго?

Участник: Не.

Башар: Благодаря.

Участник: Благодаря.

 

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: От доста ранна възраст имам много ясни асоциации, резултат от емоционални реакции, породени от много конкретни комбинации от цветове, много конкретни честоти, които възникват при контакт с картини или спонтанно … И те не са свързани с нищо друго …

Башар: Не, не, не, идеята е, че много от вас увеличават своята сетивна чувствителност по отношение на различни видове вибрации и интерпретирате и филтрирате тези вибрации вече по най-различни начини. Така че ти разгръщаш способността си да усещаш нещата по различен начин. В действителност ти започваш да комуникираш със самите цветове и комбинациите от техни вибрации представляват самостоятелен език, който започваш да разбираш. Това е един от симптомите на разгръщането на съзнанието – ти ставаш по-чувствителен спрямо различни равнища на сетивна информация, която те заобикаля непрекъснато, но много от вас не подозират, че тя съществува, защото сетивата ви не са достатъчно развити. Сега обаче сетивата ви стават по-чувствителни за всякаква информация, която достига непрекъснато до вас от различни измерения и от различни равнища на съзнание. Нали така?

Участник: Да, и тъй като това не е преставало още от детската ми възраст, изглежда че има връзка между тези много ярки емоционални реакции и се чудя … чувал съм от различни места, че тези явления, които протичат по-бързо от скоростта на светлината, понякога могат да бъдат усетени …

Башар: Да, защото когато вие разгръщате сетивата си, вие отивате отвъд физическата сфера. И разбира се, когато отивате отвъд физическата сфера, ще може да възприемате неща, които функционират на много по-висока вибрационна честота от това, което наричате скорост на светлината. 

Участник: И тези мои асоциации са много специфични, и откривам, че много години след като съм преживявал тези комбинации от цветове, те се появяват със същата интензивност на емоциите …

Башар: Да. Някои хора използват синхронностите под формата  на числа, ти ги преживяваш чрез цветове, за да ти подскажат кога си на вибрационната честота, която е идеална за теб. Това е различен език и толкова. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Да, мога ли да ти задам друг въпрос?

Башар: Това вече беше въпрос.

Участник: Нещо от по-общ характер.

Башар: Да, но не е необходимо да питаш, ако можеш да попиташ, защото вече си задал въпрос.

Участник: О кей, да. В миналото си говорил относно идеята, че … …

Башар: Аз никога не говоря в миналото; аз винаги говоря в настоящето.

Участник: Чух го в миналото.

Башар: Разбирам какво имаш предвид, просто си правя шега с теб.

Участник: Зная. Ставаше дума за това, че тясно свързано с появата на свободната енергия, извличана от вакуума, ще се появи нова икономическа парадигма …

Башар: Да. Тази версия на Земята, всъщност много подобни версии на Земята вече съществуват.

Участник: Да. Това, върху което се замислям, е като екстраполирам още по-нататък, с оглед възможни бъдещи сценарии на Земята – как това се свързва с фотосинтетичния капацитет на Земята и … …

Башар: По начина, по който интерпретираме въпроса ти, съществуват версии на Земята, които извличат енергията си изключително от земните растения. Разбираш ли? Те в действителност са открили начини да превръщат фотосинтеза от различните дървета, цветя и растения по начини, по които, така да се каже, могат да пренасочват енергията от фотосинтеза чрез различни безжични приспособления.

Участник: Разбирам, но когато става дума за храни, предполагам, например ние имаме способи за обезсоляване на водата в сравнително големи количества, да отглеждаме растения, без да използваме толкова много нефтохимикали …

Башар: Да, да, разбира се, че го правите. Вие притежавате този потенциал, но въпросът е дали избирате да проявите това в своята реалност, или по-точно да се прехвърлите в реалност, в която това вече съществува.  

Участник: Да, но изглежда че фотосинтетичният капацитет на всичко, което расте върху планетата, няма да може да издържа броя на обитателите й.

Башар: Добре, но ти можеш да се прехвърлиш върху версия на Земята, където няма толкова много човешки тела. Или може да установиш, че капацитетът на вибрационното състояние, което телата са достигнали, всъщност ще увеличи даже едно малко количество енергия, което ще се окаже достатъчно. В определен смисъл, това е, което правим ние, защото ние вече не се храним, вече не спим и извличаме всичко необходимо за съществуването си от енергията на планетата си и от енергията на космоса. Но тъй като функционираме на определено равнище на вибрационна честота, в действителност не се нуждаем от много, защото собствената ни енергия, собственото ни вибрационно състояние усилва и увеличава това, което приемаме отвън. Това всъщност не е ли идеята на така наречената „свободна” енергия – това да извличате повече енергия, отколкото сте вложили? Нали така?

Участник: Интересно.

Башар: Идеята е, че не е нужно да приемаш много енергия, за да генерираш по-голямо количество, след като вибрираш на честота, която е специфично произведение на енергията, която приемаш. Защото ти си се свързал с един усилвател, който е на много равнища. И енергията, която извличаш от едно измерение, бива усилена от вибрационната енергия на множество измерения. Така имаш повече на разположение, а енергията, която извличаш от своята реалност, е всъщност използвана само за да задейства процеса.

Участник: Намирам смисъл в това, да.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Да, помага ми.

Башар: Нещо друго?

Участник: Може ли да задам набързо един въпрос … (смях в залата)

Башар: Нали вече се разбрахме, че не трябва да питаш дали може да попиташ? Довери ни се. Ако няма смисъл, или не е уместно да питаш нещо, ние ще ти кажем. Така че няма нужда да изразходваш време в питане дали можеш да попиташ.

Участник: О кей, благодаря ти. Когато си мисля за енергията и технологиите, се чудя дали съпротивата срещу оръжията с насочвана енергия и ограждащата ги секретност има връзка с разрушаването на Атлантида?

Башар: Разбира се, че има. Идеята обаче е, че връзката бива установявана от настоящето. Така че има много връзки, които може да установите с времето на Атлантида, за да решите дали при изследването на темата, което правите тук, евентуално може да се научите да правите нещо различно.

Участник: О кей, разбрах. Благодаря ти.

Башар: Благодаря и аз.

 

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Много медиуми предават послания, че Земята може би преминава в нова вибрационна честота …

Башар: Не “може би”, а това се случва.

Участник: Добре, преминава, като някои даже говорят за едновременна промяна в две различни честоти …

Башар: Не, не, не. Съществуват безброй варианти на Земята. Безброй варианти, които вече съществуват. Вие решавате кой вариант ще преживеете във всеки отделен момент, в зависимост от вибрационното състояние, в което избирате да сте в този момент. И вие преминавате през милиарди версии на Земята всяка секунда. Разбираш ли?

Участник: Да.

Башар: Така че има безброй версии. Ти може да се фокусираш за известно време поради темата, която изследваш, върху една или две, или четири, или осем, или шестнадесет версии, но това не означава, че безкрайният брой версии вече не съществуват.

Участник: О кей, тогава в някои от посланията например се казва, че парите няма да бъдат това, което са сега …

Башар: Това има голяма вероятност да се случи поради общия път на развитие, който болшинството от вас избират. Не е задължително това да бъде така за всички, но съществува общ консенсус и висока степен на вероятност мнозина от вас да се преместят във версия на Земята, където с течение на времето идеята за обмена ще бъде изявена по много различен начин. Така както разчитаме колективната енергия в момента, болшинството от вас ще се преместят на едно място, на една Земя, където идеите за обмен и стойност ще бъдат основани на оценка на действителните способности и умения на самите хора и повече няма да има нужда от официално средство за обмен. Това, в определен смисъл, е начинът, по който ние функционираме. Защото може да има едно насочващо тяло, едно синхронизиращо тяло, различно от правителство, но ние просто се озоваваме, където трябва, когато трябва, с когото трябва, за да обменим уменията си и това, от което взаимно се нуждаем – едновременно, синхронно, автоматично. Така че нямаме нужда от посредничеството на някакво средство за обмен, ние сме средството за обмен.    

Участник: О кей, тогава задавайки въпроса от позициите на реалността, в която функционирам сега …

Башар: Коя реалност?! Тази, тази, тази, тази, тази, тази …(смях в залата)

Участник: Всички тези, които избирам да преживея … например казвам, че избирам версия, в която парите не са средство за обмен …

Башар: Ако това е един от елементите на една идеална реалност, на една идеална версия на Земята за теб, и ако това е действително, което те изпълва с радостна възбуда, и то засегне някаква струна в теб в съзвучие с това, което предпочиташ, то единственото, което трябва да направиш, за да се придвижиш в тази посока, е формулата, която вече сме дали.

Участник: Да следвам най-силната си радостна възбуда и т.н.

Башар: И не забравяй, че трябва да отсъства, каквото и да е настояване за това какъв трябва да бъде крайният резултат. Ти може да имаш някаква визуализация, но визуализацията на идеалната реалност не означава, че тя ще изглежда според представите на Физическия ти ум. Тя може да изглежда много по-различно. Това, което трябва да разбереш за визуализацията, е, че тя е символът, който физическият ти ум създава като представа за идеалната реалност, вдъхновява те по отношение на тази реалност и те поставя в подходящото състояние, за да проявиш тази реалност. За да може обаче реалността да се прояви по-бързо, ти трябва да позволиш на състоянието да остане и напълно да забравиш за образа в ума си, и да позволиш на Висшия ти разум да го замени с действителното физическо проявление, което наистина отразява състоянието, което си генерирала в себе си. Защото Физическият ти ум не е задължително способен да разбере как трябва да изглежда действителният резултат. Физическият ум е много ограничен по отношение на символите, които може да избира. Тези символи обаче могат да генерират подходящото вибрационно състояние, така че ако се откажеш от символите и оставиш Висшия си разум да ти достави, каквото трябва чрез своята представа това, което отразява най-добре това твое състояние, тогава ще получиш действителното проявление със скоростта, релевантна за теб и най-добра за теб и така ще осъществиш своята идеална реалност. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Да … добре … тогава какво означава това …

Башар: Кое това?

Участник: Това, което мисля, че няма да бъда в тази (идеална) реалност преди 15-ти април, когато трябва да си платя данъците … питам се как да се справя …

Башар: Аз ще ти кажа. На първо място, ти не можеш да се придвижиш в посоката, която предпочиташ, ако си обзета от страх, защото тогава всъщност ще се придвижваш в обратната посока на тази, която предпочиташ. Не става дума за това да бягаш от нещо, а да бягаш към нещо. Разбираш ли разликата във вибрационен смисъл?

Участник: Определено не мисля, че съм обзета от страх, но …

Башар: Тогава защо си загрижена?

Участник: Ами защото се питам дали да вложа парите си в депозит, или в пенсионен план.

Башар: Това не предизвиква ли у теб радостно вълнение?

Участник: Това не е радостно вълнение, нито страх, но просто е в противоречие на това, което искам да вярвам … че ще се отървем от всичко това и …

Башар: Но ти не можеш да се отървеш утре.

Участник: Да, нито преди 15-ти април.

Башар: За болшинството от вас вероятно не, обаче защо не погледнеш на това от другата гледна точка? Защо датата 15-ти април би трябвало да има значение? Какво значение има? Кажи ми защо? Защо това е от значение за теб?

Участник: Защото ще се опитам да спазвам правилата на федералното правителство.

Башар: Защо? Какво ще направиш в този ден? Ще си платиш данъците?

Участник: Да, трябва да разпределя парите си в различни сметки до този ден.

Башар: Добре, и защо е важно да направиш това?

Участник: Би било важно, защото преди да навляза в реалността на всички тези идеи, някой ще ми каже защо не се осигурявам за пенсия и такива неща.

Башар: Защо избираш да вярваш в това?

Участник: Не съм сигурна, че вярвам, но …

Башар: Не си сигурна, че вярваш?!

Участник: Точно така, колебая се напред и назад.

Башар: Защо избираш да се колебаеш между това, което предпочиташ, и това, което не предпочиташ?

Участник: Защото не съм се прехвърлила напълно в тази реалност, където …

Башар: Защо не си се прехвърлила напълно в тази реалност? Какво те спира?

Участник: (смее се) Съмнение.

Башар: А съмнението е …?

Участник: Увереност в определение, което не предпочитам.

Башар: Тогава защо вярваш на определение, което не предпочиташ? Кое прави това определение, заслужаващо твоята привързаност, след като казваш, че не го предпочиташ? Ти си чула да говорим за нещо наречено мотивационен механизъм, нали?

Участник:  Да.

Башар: Тогава кое е убеждението, което имаш, което ти позволява да избираш неща, които не предпочиташ … за разлика от алтернативата, която ти казваш, че предпочиташ, но избягваш?

Участник: Все още бих искала сметките ми да са изпълнени с 9-ки, така че …

Башар: Добре, ако трябва да бъдат, вярваш ли, че могат да бъдат?

Участник: Напълно.

Башар: Тогава кого го е грижа коя е датата?

Участник: О кей, мен не ме е грижа за датата, а за цялата идея.

Башар: За коя цяла идея?

Участник: Ами данъци и …

Башар: Добре, но отново: ти можеш да направиш нещо, това е твоето общество, нали така?

Участник: Не изпитвам особено вълнение да направя нещо по въпроса.

Башар: Мислех, че ти искаше да направиш нещо по въпроса, по някакъв начин.

Участник: Само на лично равнище.

Башар: Ти единствена ли си в твоята реалност, която плаща данъци?

Участник: Не.

Башар: Добре,  защо ако направиш нещо в по-големи мащаби, няма да ти повлияе на лично равнище? Защо разграничаваш по-големия мащаб от личностното равнище?

Участник: Защото вярвам, че ще трябва да правя неща, към които не проявявам интерес, като да се ангажирам с политика или нещо подобно.

Башар: Защо вярваш в това? Откъде знаеш, че това е вярно?

Участник: Ами никога не ме е вдъхновявало.

Башар: Ето какво всъщност искаш да кажеш. Ето до какво се свежда това, което казваш. Внимаваш ли?

Участник: Да.

Башар: Сигурна ли си?

Участник: Да.

Башар: Добре, няма да ти искам пари. Ти ни казваш следното: „Аз имам определение за своята радостна възбуда, което противоречи на идеята за радостна възбуда.” Защото ти казваш: „О, ако направя това, ще трябва да постъпя по начини, които не ми носят радостно вълнение и не ме вдъхновяват”, вместо: „Ако това е нещо, което може в действителност да проработи, трябва да има начин, по който аз да постъпя и който да отразява радостното ми вълнение. И тогава ще позволя на моите синхронности да демонстрират кой е този начин. И ако нищо не се появи, тогава ще зная, че тук няма нищо, което би предизвикало радостното ми вълнение.” Но да казваш, че не може да има, преди да знаеш дали има, или не, в действителност означава, че имаш противоречащо определение за своята радостна възбуда. Защото може да има един вълнуващ начин да направиш това. Ти просто приемаш това, което казва обществото ти за това кое е възможно и кое невъзможно. И ти приемаш това за своя истина.

Участник: Разбира се.

Башар: И всъщност ти си  противоречиш, когато казваш, че искаш да направиш това само на персонално равнище, но не и на равнището на обществото и в същото време възприемаш идеите на обществото, а не тези, които са лично твои. Така че всъщност ти си противоречиш.

Участник: О кей.

Башар Нали така? Всичко, което трябва да направиш, е следното. Трябва да кажеш: „Добре, ето обстоятелствата, които са напълно неутрални. Напълно неутрални! Аз предпочитам да им придам положителен смисъл.” И като им придадеш положителен смисъл, това означава: „Моята лична реалност, моята лична синхронност ще ми демонстрира пътя на най-малкото съпротивление.” Пътят на най-малкото съпротивление и възможностите, които могат да ти бъдат представени синхронно от Висшия ти разум, може да предполагат един по-широк спектър от неща, може да ангажират по-голяма част от обществото, но идеята е, че това, което ще ти бъде представено, ще се появи по начин, който съответства на вибрацията на твоята радостна възбуда. Защото ако няма да е така, какъв ще бъде смисълът? Намираш ли смисъл в това?

Участник: Да.

Башар: Така че трябва да се успокоиш, да не настояваш и да не поставяш условия спрямо определен начин, по който трябва да постъпиш, и просто остави реалността да ти покаже пътя, по който трябва да тръгнеш, като се довериш, че тя ще ти представи нещо, което ще ти бъде от полза, независимо в каква форма ще се появи. И тъй като това ще бъде в съответствие с радостното ти вълнение, няма да има никакво значение какъв ще е конкретният метод или формат. Може да бъде по-обхватен, може да бъде политически, може да бъде социологически, може даже да бъде религиозен, кой знае? Но това няма да има значение, защото ти ще знаеш, че ако се появи пред теб, то ще съответства на вибрационната честота на твоята радостна възбуда, защото по определение радостната ти възбуда не може да съдържа идеи, които не са част от тази честота. Следиш ли мисълта ми?

Участник: Да.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Да.

Башар: Добре, тогава поддържай вибрацията на знанието, че пред теб ще се появи път, който ще ти бъде най-полезен и ще отразява най-малкото съпротивление, но само ако не затваряш вратите пред всички възможни начини, по които той може да се появи. В противен случай, ти си тази, която ограничаваш себе си. Ти си тази, която се облагаш с данъци, вместо да се успокоиш с идеята, че ако нещо ще се появи, то ще се появи, откъдето трябва. Не трябва да те е грижа откъде ще се появи. Нали така?

Участник: Да.

Башар: И така, отпусни се и не се тревожи. Ти си фокусирана върху този въпрос, защото го считаш за проблем и по този начин обезценяваш коя си, вместо да цениш себе си. Не е случаен фактът, че термините оценявам и обезценявам съществуват едновременно енергийно и по отношение на парите. В това има символ, който трябва да видиш. Не обезценявай себе си, като по този начин се лишаваш от способностите си да правиш това, което трябва да правиш. Цени себе си, цени живота си, цени обстоятелствата си, цени ситуацията си, придай й положителен смисъл и ще ти бъде показано как да се придвижиш напред по положителен начин, без да затваряш пред себе си вратите, които мислиш, че нямат нищо общо с теб. Защото помни, че идеята да избереш една положителна реалност, не означава, че подценяваш тези, които не предпочиташ. Всъщност това само ще те привърже към последните. Когато всичко е равностойно и приемано като валиден избор, тогава си в състояние да избереш това, което предпочиташ! Намираш ли смисъл в това?

Участник: (кима с глава)

Башар: Защото така не захранваш излишно с енергия това, което не предпочиташ. Следиш ли мисълта ми?

Участник: Да.

Башар: Това помага ли ти да се отпуснеш?

Участник: Да, да.

Башар: И тогава …?

Участник: Тогава изводът ми е да продължавам да влагам пари …

Башар: Това предизвиква ли у теб радостно вълнение?

Участник: Не че не чувствам вълнение.

Башар: „Не че не чувствам вълнение” … Е, да предположим, че ще приемеш това като стъпка в положителната посока. Но помни, че според аналогията с фабриката, ти си тази, която притежаваш шперца. Така че ти трябва да решиш кои убеждения са реални за теб и истинни за теб.

Участник: О кей.

Башар: И ти трябва да избереш!

Участник: Трябва да се фокусирам повече върху това.

Башар: Е, това ще бъде добре, нали? Нали ще бъде по-забавно да се фокусираш върху убежденията и идеите, които са повече в съответствие с това, което предпочиташ да бъдеш, вместо тези, които са противоположни?

Участник: Да.

Башар: И ако не направиш този избор, трябва да се запиташ защо постъпваш по такъв начин.

Участник: Имам още един въпрос.

Башар: О, наистина?

Участник: Е, съществува тази идея … хм … да видим …

Башар: Не би ли искала да започнеш отново?

Участник: Добре … във всеки живот ние ще повишаваме своите вибрации …

Башар: Може да погледнеш на това по този начин и да си създадеш такива преживявания, макар всички животи да съществуват едновременно.

Участник: О кей, ние се развиваме.

Башар: Да.

Участник: И … различни медиуми говорят за това, че се завръщаме към първоизточника, към Единството, към Бог, към вселената и пр.

Башар: Да, в определен смисъл, както първоначално обяснихме, вие все повече разбирате, че сте аспект на „Всичко, което е”. Вие ще преживеете тази гледна точка, когато това стане релевантно за вас.

Участник: Може би това, което аз си представях …

Башар: Какво си си представяла?

Участник: Представях си как съм абсорбирана в …

Башар: Не, ти не можеш да бъдеш абсорбирана, в каквото и да било. Всичко бива абсорбирано в теб. Ти никога не губиш своята идентичност. Ти не биваш абсорбирана във „Всичко, което е”. Ти осъзнаваш, че си „Всичко, което е”. В това се състои разликата.  Перспективата, която си ти, съществува. Първият закон гласи, че това никога не може да се промени.  Така че всяко „сливане” или така наречена „абсорбция” с „Всичко, което е”, би трябвало да се случва от перспективата, която представляваш ти. Ти не можеш да я изгубиш. 

Участник: О кей, това звучи много по-добре.

Башар: Благодаря ти.

Участник: О кей.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Определено, благодаря ти. Бих иска …

Башар: Можеш да си вървиш.

 

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Можеш ли да ми кажеш кога и защо е бил построен храмът Ангкор?

Башар: Бил е построен от древната цивилизация на кхмерите на вашата планета, но е бил построен във връзка с определено разбиране и знание, споделяни из вашата планета по онова време, свързано с по-високи измерения и отнасящо се не само до това, което наричате извънземни източници, но и до хора, обучени да повишават своите вибрации до степен, че да могат да възприемат начините за проявление на определени вибрационни честоти под формата на архитектурни структури, пропорции и динамика, които да отразяват определен код и определена вибрационна атмосфера, и да вдъхновяват издигането на вибрационната честота на ума, за да могат хората да си спомнят по-добре кои са. 

Участник: Невероятно, благодаря ти. Дали бих могъл да донеса един предмет и да ми кажеш какво представлява той?

Башар: Щеше да е по-добре да покажеш предмета на медиума преди началото на сеанса, за да може той да се запечата в ума на медиума и по този начин да имаме достъп до него.

Участник: Аз направих това.

Башар: Добре, опиши предмета.

Участник: Това е морска черупка със свещена геометрична форма … (вади я от джоба си)

Башар: И какво искаш да знаеш относно нея?

Участник: Усещаш ли някаква енергийна особеност?

Башар: … … Вероятно има нещо много общо с морето. ( смях в залата) Което за нас означава, че има връзка с вибрацията на Сириус, в известна степен. Макар че кубът отразява нещо малко по-различно. В този смисъл, за нас вибрацията би била периферно свързана в известна степен с вибрацията на Сириус, но също и пряко свързана с вашето физическо измерение. Ако бе силно свързана със Сириус, формата щеше да наподобява повече сфера. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Да.

Башар: Добре, отговаря ли на въпроса ти?

Участник: Да.

Башар: Нещо друго?

Участник: Не.

Башар: Благодаря ти.

 

Участник: Добър вечер.

Башар: Добър ден.

Участник: Въпросът ми е относно влиянието на растения като айуаска, пейоте и определени гъби.

Башар: Те са учители, които ви позволяват да преживеете променени състояния на съзнанието и перспективи на други измерения. Като учители, те ви позволяват да преживеете определено вибрационно състояние и след като преживеете такова състояние, и се научите да бъдете, така да се каже, запознати с него, вие ще може да предизвиквате у себе си такова състояние със своята енергия, без повече да се нуждаете от учителя. Идеята е те да ви позволят да останете в известна степен с будно съзнание в своя физически сън, от определена перспектива, в зависимост от учителя.

Участник: И всички послания, които чуваш и виждаш под въздействието на тези растения, са реални, не са нещо, което си въобразяваш, или …

Башар: Всичко, което можеш да си представиш, е реално на някакво равнище, тъй като нямате способността да си представите отсъствие на съществуване. Защото по определение не-съществуването не съществува.

Участник: Трудно ми е да си представя постигането на тази вибрация без приемане на …

Башар: Спомняш ли си как си се чувствала?

Участник: Да.

Башар: Тогава ти притежаваш тази вибрация. В момента, в който си я спомниш, ти си в тази вибрация. Единствената причина да не мислиш така, е, защото имаш определение, според което не я притежаваш. Ако отстраниш определението, според което си извън тази вибрация, ти ще си създадеш усещането, че си в тази вибрация. Това не означава, че ще се чувстваш точно по същия начин, защото идеята е, че след като веднъж създадеш тази вибрация, целта е да приложиш тази енергия или да действаш на нейна основа по различен начин. Ситуацията, в която се провежда обучение, е различна ситуация. Усвояването на вибрацията, опознаването на вибрацията обслужва определена цел. Когато в действителност създаваш тази вибрация от собствената си енергия с цел прилагането й, това няма да предизвиква задължително същото усещане, защото тогава това няма да бъде ситуация на обучение, а ситуация на прилагане. Това обаче не означава, че няма да можеш да знаеш, че си в подходящата вибрация. Нали така?   

Участник: Да, просто понякога мисля, че си изгубвам ума, защото образите …

Башар: Това може да е нещо хубаво, ако искаш да знаеш. Аз говоря сериозно.

Участник: Имам проблеми в балансирането на физическия свят, с който съм свикнала, и светът, който виждам, защото виденията ми са много ясни и аз съм виждала определени церемонии, била съм насочвана …

Башар: Но в какво се състои трудността?

Участник: Всичко, което виждам по времето на тези церемонии, е толкова мистично …

Башар: Искаш да ми кажеш, че физическата реалност не е мистична?!

Участник: Аз съм свикнала толкова …

Башар: А, а, а, ти току-що улучи десетката. Идеята е, че чрез своите определения ти си създаваш убеждението, че физическата реалност е обикновена и посредствена, в сравнение с другата. Идеята за преминаване в тези състояния е да ти дадат възможност да разбереш как да гледаш на физическата реалност по същия вълшебен и мистериозен начин. Твоите определения обаче ти пречат да преживееш това, защото ти създаваш прекалено голямо разграничение между физическата сфера и тези мистични равнища. Физическата реалност е едно училище за мистерии. То е много магическо, много мистериозно, много мощно. Ти просто трябва да се научиш да го определяш по този начин и ще го преживяваш по този начин, и тогава ще научаваш това, което научаваш, и ще вземаш това, което научаваш от тези учители, и ще го прилагаш във физическата реалност, за да ти позволява да бъдеш по-съзнателна във физическия си сън. Ти просто не мислиш, че физическата реалност е един сън. Разбираш ли?    

Участник: Да.

Башар: Учителите се опитват да ти покажат, че тя е един сън. Ти обаче трябва да знаеш, че тя е един сън и трябва да си позволиш да осъзнаеш, че е един сън. Ето защо наскоро говорихме за идеята, че едно много мощно позволение за мнозина от вас е да усвоите техниката на осъзнатото сънуване. Защото когато се събудите в съня си, без да събудите тялото си, вие ще започнете да взаимодействате с Матрицата на реалността, където всъщност изработвате схемата на физическото си преживяване. И когато започнете да променяте тази схема по време на своя сън, ще осъзнаете, че ще започнете да виждате физическата реалност като същия вид сън и ще започнете да осъзнавате по-добре физическата реалност. А когато повишите съзнанието си във физическата реалност, вие ще може също да променяте физическата реалност по вълшебни и магически начини, защото знаете, че това е един сън. Така че учителите се опитват да ти дадат вибрацията на повишеното съзнание, за да можеш да приложиш тази вибрация във физическата реалност, вместо да определяш физическата реалност като нещо  второстепенно, в сравнение с това, което преживяваш благодарение на учителите. Ти можеш да си помогнеш, като се научиш как да действаш съзнателно по време на сън. Това е, което направи нашата цивилизация.  Ние постигнахме съзнателност по време на сън и осъзнахме, от тази гледна точка, че физическата реалност е също един сън и останахме там. Ние повече никога не се събудихме. Ние живеем в съня и затова не спим.

Участник: Уха!

Башар: Разбираш ли?

Участник: Да. Виждала съм го, но все още не мога да го почувствам.

Башар: Ти не можеш да го почувстваш, защото не определяш своята реалност по този начин, но в момента в който направиш това, повярвай ми, ще го почувстваш.

Участник: О кей. Имам и друг въпрос. Струва ми се, че повечето мои приятелки, в това число и аз, сме твърде нетърпеливи със своите майки и ….

Башар: Добре, коя е тази част от теб, която отразява майка ти, и по отношение на която проявяваш нетърпение? … Разбираш, че става дума за отражение, нали?

Участник: Да, да, аз зная, че съм избрала майка си …

Башар: Нямам предвид само това. Има част от теб, чрез която ти се приравняваш с нейната вибрация и спрямо която своя част ти проявяваш нетърпение. Единствената причина да си нетърпелива с някого, е, че си нетърпелива с определен свой аспект, който другото лице символизира за теб. Става дума за нещо, което притежаваш и от което се страхуваш. Разбираш ли?

Участник: … Значи всеки път когато съм с нея и тя е в лошо настроение, което се случва много често, и аз нямам търпение …

Башар: Защо ти е необходимо търпение? Това е, което ти казвам. Ако разбереш, че нейното настроение няма нищо общо с теб и престанеш да го приемаш лично, ти не се нуждаеш от търпение, защото това няма нищо общо с теб. Ти просто ще погледнеш какво прави тя, ще проявиш състрадание към това, че тя може би е в плен на собствените си страхове, но в същото време можеш да проявиш състрадание към себе си и да си дадеш сметка, че нейният процес и нейните проблеми, и нейните убеждения нямат нищо общо с теб. Следователно не се нуждаеш от търпение, от което пък следва, че нямаш повод да проявиш нетърпение. Наслаждавай се на момента такъв, какъвто е, виж го такъв, какъвто е, преживей го по начин, който ти предпочиташ, независимо от начина, по който тя може би го преживява, защото ти го преживяваш по един любопитен и магичен, и вълнуващ, и интересен начин. Тогава за какво ти е търпението – ти се забавляваш! Даже и когато тя се чувства ужасно. Така че не приемай това лично. Не се съгласявай, че ти си като нея по този начин.

Участник: Хм-м-м.

Башар: Разбираш ли?

Участник: Да.

Башар: Защото това е, което те ядосва. Ти имаш убеждението, че си като нея по този начин. Не е необходимо да вярваш в това. Тя може да те е научила да мислиш по този начин, но ти нямаш нужда да го вярваш. Нали така?

Участник: Да.

Башар: Така че не се съгласявай с това. Това е същата идея, когато някой се приближи към теб на улицата, ти носиш синя дреха, а той ти казва: „Наистина не мога да понасям тази твоя червена дреха!” Ти го поглеждаш учудена и си казваш: „Това няма нищо общо с мен, аз не нося нищо червено!”

Участник: (смее се)

Башар: Става дума за същото нещо. Това няма нищо общо с теб! Престани да го приемаш като нещо лично, защото ти си тази, която си го причиняваш. Тя не може да ти го причини. Ти си го причиняваш сама. И оттам идва и нетърпението ти, защото ти осъзнаваш, че правиш нещо на себе си, което не предпочиташ да правиш. И ти ставаш ядосана и негодуваш спрямо нея като проекция на гнева и негодуванието, което имаш към себе си за това, че си причиняваш нещо, което не предпочиташ! Така че поеми отговорност за своята част и не приемай лично нейната част от всичко това. И тогава ще балансираш нещата. И няма да има значение какво прави тя, защото това няма да има нищо общо с теб. И тогава можеш да проявиш състрадание и евентуално да отразиш към нея, че тя може да избере да се промени, като види в теб пример за твоята промяна, но в същото време ти трябва да й позволиш да не се променя, ако желае. Това трябва да бъде една безусловна любов от твоя страна. Ти обаче трябва да започнеш като безусловно обичаш себе си, за да не приемаш неща, които знаеш, че нямат нищо общо с теб. Разбираш ли?

Участник: Да.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Да. Още един въпрос. Получавам много препоръки да проявявам безусловна любов към всички …

Башар: Да, към всички и към всичко. Без-условно не означава, че ти все пак нямаш предпочитания. Не означава, че нямаш способността да наблюдаваш, когато нещо е несъвместимо с твоята предпочитана вибрация. Безусловно означава, че ти позволяваш на околните да бъдат това, което избират да бъдат, със съзнанието, че в същото време ти можеш също да бъдеш тази, която предпочиташ да бъдеш. Тогава защо да не бъдеш безусловна, след като те могат да те засегнат само ако ти се съгласиш да бъдеш засегната? Нали така?

Участник: Трудно ми е да разбера кога трябва да се дистанцирам от някои приятели, ако те са агресивни, или …

Башар: Ако разбираш, че те са агресивни, какво е толкова трудно да разбереш кога да се дистанцираш? Какво те задържа? Вярваш ли, че заслужаваш агресията?

Участник: Не.

Башар: Тогава защо продължаваш да бъдеш агресивна спрямо себе си? Това не е ли злоупотреба със себе си … ако излагаш себе си на агресията на някого другиго?

Участник: Какво правиш, когато имаш дете, което не те уважава, или … проявява агресия спрямо теб …? Ти не можеш да се дистанцираш от своето дете?

Башар: Детето изисква напътствия от страна на родителя, но разбери, че детето ще усети много лесно, ако ти не уважаваш себе си и в такъв случай защо то трябва да те уважава? Разбираш ли?

Участник: Да.

Башар: Така че ако ти нямаш самоуважение, от никого няма да получиш отражение на уважение. Можеш да научиш много от едно дете, като уважаваш себе си и в отговор получаваш отражение на уважение. Не че детето трябва задължително да избере този начин на поведение, но от позицията на самоуважение, ти ще получиш вдъхновение да разбереш как да го напътстваш да започне да уважава себе си. Защото отново: това е задължение на всеки – да бъде във вибрация, при която не би трябвало да налага нещо отрицателно другиму, защото единствената причина хората да правят това, е, понеже не вярват в собственото си самоовластяване. И така, когато уважаваш себе си, ти тръгваш от позиция, при която можеш да научиш детето как да уважава себе си. Защото когато показваш спрямо някого неуважение, това означава, че не уважаваш себе си. Нали така?

Участник: Да.

Башар: Тогава, околните може би отразяват към тебе твоето неуважение към себе си, защото ти излагаш себе си на агресия и стоиш там и я търпиш. Тогава какво има да уважават? Разбираш ли?

Участник: Да.

Башар: Но ако се дистанцираш, ти си спечелила уважение към себе си. Нали така?

Участник: Да.

Башар: И когато имаш повече самоуважение, ще получиш и повече отражения на уважение от околните. Нали така?

Участник: Да.

Башар: И ще можеш да възпитаваш децата си как да уважават себе си, като им показваш, че има граници на това, което ти би приела. И като се дистанцираш, ти показваш самоуважение и действаш като пример за тях как да уважават себе си. Нали така?

Участник: Да.

Башар: И сега всичко застава прекрасно по местата си, нали така?

Участник: Да.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Да.

Башар: Тогава благодаря, с цялото ми уважение към теб.

Участник: Благодаря ти много.

 

Участник: Здравей, господине.

Башар: Добър ден, господине.

Участник: Опитвах се да измисля въпрос …

Башар: Както знаеш, не е необходимо да имаш въпрос. Просто направи някакво изявление, ако желаеш.

Участник: Докато говориш, ти не споменаваш много за заземяването.

Башар: О, всъщност аз говорих за заземяването. Спомни си за пирамидата.

Участник: Да.

Башар: Е …? Заземяване в основата. Ето защо основата е толкова голяма. Тя е символ на заземяването. И идеята е, че трябва да бъдеш много добре заземен, за да можеш да изследваш много високи честоти. За да постигнеш баланс между двете.

Участник: И как заземяваме себе си?

Башар: Вие сте физически заземени във физическата реалност и идеята е да бъдете верни на себе си. Отново: трябва наистина да разберете, че когато говорим за радостната възбуда, ние много често казваме, че радостната възбуда е един завършен комплект. Тя е движещата машина, организиращият принцип на вашия живот, тя е един завършен комплект. Така че идеята е, че когато следваш своята радостна възбуда, с всичките си способности и не настояваш за конкретен краен резултат, основан на това действие, тогава радостната възбуда те довежда до ситуация и обстоятелства, които не само ще повишат радостното ти вълнение, но и автоматично ще те поддържат приземен. Нали така? 

Участник: Да.

Башар: Защото това е завършен комплект. И когато казваме това, ние нямаме предвид: „И това е един пълен комплект, но пропуснахме един елемент … който може да те заземи”. Винаги ще получиш всичко необходимо, за да заземиш себе си. Ако станеш прекалено голям за панталоните си и станеш малко наперен … ”О, вижте ме, аз се справям фантастично” по един егоистичен начин, вярвай ми, че следвайки своята радостна възбуда, неминуемо ще си удариш главата в тухлена стена. Бум! „Вземи се в ръце, младеж!”

Участник: Относно тези проблеми, които ни се изправят на пътя всеки ден …

Башар: Тези проблеми ще бъдат решени, като на първо място не ги идентифицирате като проблеми, а просто като предизвикателства. Защото темата, която си избрала да изследваш в този живот, е отразена в най-големите предизвикателства, пред които се изправяш. Първата стъпка в разбирането на това как да трансформираш проблемите, е, да спреш да ги определяш като проблеми, защото по определение проблемът е нещо, което се поддава трудно на трансформация. В същото време, когато определиш ситуацията като предизвикателство, ти вече си елиминирал голяма част от трудностите, защото вече можеш да изпиташ удоволствие от предизвикателството. Нали така?

Участник: Правилно, благодаря ти.

Башар: И това е заземяване, нали?

Участник: Да. Това да се заземиш спрямо планетата …

Башар: Означава да живееш пълноценно. Защото ти си продукт на планетата, продукт на елементите на планетата. Постигането на истинската ти вибрация те хармонизира синхронно с вибрацията на планетата и те заземява.

Участник: Ще бъде ли от полза засаждането (на растения) в земята?

Башар: Възможно е. Това позволение ли е за теб, което ще ти помогне да се заземиш по-добре?

Участник: …

Башар: То е едно позволение.

Участник: … Да.

Башар: Тогава? Ето защо будистите на вашата планета казват, че едно от най-духовните неща, които можеш да направиш, е да цепиш дърва и да носиш вода. Простите неща в живота са тези, които трябва да правиш, за да живееш на планетата, като изпитваш удоволствие и като разбираш, че те са духовни действия, като разбираш, че те са част от физическото ти съществуване и те заземяват. Също така, лежейки на земята, търкаляйки се по земята, облягайки се на дърво, поемайки миризмата на цвете,  изпитвайки вкуса на хубава храна, всички тези физически неща могат да бъдат позволения, които да ти позволят да потопиш сетивата си в идеята за физичното по един красив начин. Това може за бъде заземяващо и в същото време много духовно извисяващо. Това е отново един балансиращ акт.

Участник: Правилно. Това ще помогне ли също така на вибрациите?

Башар: Вече не ти ли казах това?! Аз не ти го казах „почти”.

Участник: Да.

Башар: Тогава? … Защо задаваш този въпрос?

Участник: …

Башар: Ти „заземен” ли си в този разговор?! Ти внимаваш ли в това, което всъщност ти се казва, или просто мислиш за следващото нещо, което ще попиташ, което не е състояние на „заземен”?

Участник: Правилно.

Башар: Тогава? Бъди заземен по отношение случващото се тук. Внимавай, когато ти поднасят информация, понякога още преди да си задал въпроса. Следователно, ако вече притежаваш информацията, не е нужно да задаваш въпроса. Нали така?

Участник: Да.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Да.

Башар: Нещо друго?

Участник: Да. Взаимното създаване на възприятия. Разбирам, че реалността, която сами създаваме …

Башар: Да, вашето преживяване на реалността.

Участник: Нашето преживяване на реалността … например, както някой каза преди малко, няма умрели в бъдещето и пр., и пр …

Башар: Да, да, да и пр., и пр., добре.

Участник: За мен е лесно да кажа, че това може да се случи в моето бъдеще.

Башар: Но вярно ли е, че ти вярваш, че то може да  се случи?

Участник: Да, много лесно.

Башар: Добре тогава.

Участник: Но ако става дума за съвместно сътворяване, всички би трябвало да възприемаме едно и също нещо.

Башар: Нека обясня още веднъж. Докато се преместваш от успоредна реалност в успоредна реалност, ти просто се преместваш от една версия на Земята в друга, която вече съдържа версиите на хората, които вече вярват в това. Останалите може да не се преместят заедно с теб … Разбираш ли? Те може да останат на планета, която може никога да не преживее това. Но това са различни хора. Те може да изглеждат същите, но не са. Когато ти се преместиш в друга реалност, ти вече не си същата личност. Ти не си в същата реалност, ти нямаш същото тяло. Буквално! Не ме е грижа дали всичко изглежда по същия начин, но то не е същото. Това е илюзията на непрекъснатостта, която ти създаваш заедно с всички останали в процеса на съвместното сътворяване. Така че идеята е, че се преместваш във версия на Земята, която е вече населена от версии на хората, които си си мислел, че познаваш, но които вече за теб са всъщност нови хора и отразяват промените, които вече си направил в себе си. И така ти си се преместил в реалност, която вече съдържа договореността за съвместно сътворяване на тази идея. Ти в действителност вече не си на същата планета и в действителност не взаимодействаш със същите хора. Ти взаимодействаш с техни варианти, които вече са повече в синхрон с твоите предпочитания. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Да.

Башар: Тогава това отговаря ли на въпроса ти?

Участник: Да.

Башар: Благодаря ти.

Участник: Благодаря.

 

Участник: Аз съм безстрашен и ще говоря ясно, за да могат всички да чуят това, което искам да кажа.

Башар: Чудесно, благодаря ти. Добър ден.

Участник: Добър ден и на теб, Башар. Преди всичко искам да ти благодаря за това, което правиш тук, както и да благодаря на Дарел Анка за предоставянето на тази възможност. 

Башар: За нас е удоволствие, за него е удоволствие и вие сте наше удоволствие.

Участник: Аз наскоро научих за теб…, тази година, гледах записи на твоите сеанси в YouTube …

Башар: Чудесно.

Участник: Всички видео материали, които изгледах, наистина резонират в мен.

Башар: Допускам, че вероятно това е причината да бъдеш тук.

Участник: Да.

Башар: В противен случай, щеше да бъдеш някъде другаде. И това също е добре.

Участник: Да, аз следвам своята най-силна радостна възбуда.

Башар: Благодаря ти, аз също. Какво съвпадение, ние имаме толкова много общо.

Участник: Башар, питам се дали можеш да ми помогнеш.

Башар: Аз всъщност ти помагам. Помни обаче, че аз ти помагам да си помогнеш сам, нали така?

Участник: … Би ли повторил, моля?

Башар: Аз ти помагам да си помогнеш сам. Нали така? Помагам ти да овладееш собствената си сила. По какъв начин искаш да отразим към теб това, което вече знаеш, че е вярно?

Участник: Преди няколко години, когато бях на 22 години, започнах да губя косата си.

Башар: Добре, къде я изгуби?

Участник: (смее се)

Башар: Имаш ли нужда да наемеш куче косотърсач, за да я намери?

Участник: Не, всъщност, на тази възраст аз изпаднах в паника.

Башар: Защо? Аз съм роден без коса и никога не съм имал. Мъжете в нашето общество нямат коса и никога не са имали.

Участник: Това е един от въпросите ми. Защо изпада косата?

Башар: По различни причини. Всичко си има енергийна причина, което се превръща във физиологична причина. Понякога обаче това е част от общата тема, която изследваш, а понякога просто се случва във физическата реалност, защото при избирането на това конкретно въплъщение това е нещо, което въобще не те е интересувало, когато си го избирал, защото си решил, че това ще бъде нещо без значение за поемания от теб път. Така че това всъщност не е имало значение. Въпреки това, то може да бъде знак и отражение за много неща – положителни и отрицателни. Ти кое от двете предпочиташ – положителни или отрицателни?

Участник: Положителни.

Башар: Тогава няма причина за паника, нали?

Участник: Абсолютно.

Башар: Тогава?

Участник: На тази възраст аз изпаднах в паника и …

Башар: Да, но ти сега си на различна възраст.

Участник: Да.

Башар: Тогава повече не си паникьосан?

Участник: Вече не съм паникьосан, но …

Башар: Тогава защо водим този разговор?

Участник: … Направих си присаждане на коса, когато бях на 22 …

Башар: Добре, и …? Какво се получи при теб?

Участник: Съжалявах от момента, в който направих това, и знаех, че това е една от най-големите ми грешки.

Башар: Да, но ти си научил нещо.  Много хора на вашата планета ще изяснят за себе си какво предпочитат, като преди това преживяват нещо, което не предпочитат, за сравнение.

Участник: Да.

Башар: Ти можеш да си обръснеш главата, нали?

Участник: Да, мога.

Башар: Тогава … не е чак толкова голям проблем, нали?

Участник: Изпитвам нещо като срам от белега отзад на главата ми.

Башар: Защо трябва да изпитваш срам, вместо гордост от това, че си открил нещо, което е полезно за теб?

Участник: Това говори за несигурност, повърхностност …

Башар: Това ти го казваш. Защо го определяш по този начин? Не знаеш ли колко много жени на вашата планета обичат мъже с белези и намират това за доста мъжествено? Не знаеш ли това? (смях в залата)

Участник: Не съм срещал такава жена.

Башар: Но знаеш ли защо не си срещнал такава жена? Защото определяш това като нещо срамно.

Участник: Да, и затова се нуждая от твоята помощ.

Башар: Аз току-що ти дадох отговора! Защо ти трябва да привличаш към себе си някой, който притежава същото определение за срам като теб? Така че когато промениш определението и се успокоиш относно това какво могат да си помислят за теб другите, и когато престанеш да мислиш за себе си по отрицателен начин, и да се самобичуваш, и си кажеш: „Е, това бе едно интересно приключение и какво толкова?”, тогава ще привлечеш индивиди, които имат същото отношение – „На кого му пука?!” Наистина, на кого му пука? На кого му пука за това, което на теб ти е грижа? Може да има хора, които ги е грижа; може да има хора, които считат това за нещо срамно … „О, какъв ужас … о, какъв срам!” Но това не са хората, с които би искал да общуваш, нали?

Участник: …

Башар: Нали?

Участник: Не, не бих искал.

Башар: Тогава защо се смущаваш от това? Защо просто не приемеш, че ако се отнасяш към себе си с уважение по този повод, ще се появят и други хора, които ще се отнасят към теб по същия начин? Защо не се фокусираш върху тази реалност? Защо се поддаваш на определения, които не предпочиташ … и по този начин продължаваш да изпитваш последици, които не предпочиташ? Да не си безразсъден (hairbrained)*)?  (смях в залата)

*) Тук Башар използва сполучливо игра на думи, подходяща за контекста на разговора – hair = коса, brain = мозък;  hairbrained = безразсъден, необмислен – Бел. прев. 

Участник: Извинявай, „безразсъден”?!

Башар: Да. Ти разбираш ли термина безразсъден на вашия език? Не си чувал тази дума? Необмислена идея, смахната идея. Това е термин във вашия език.

Участник: За първи път я чувам.

Башар: Добре, потърси я. Идеята обаче е, че ти си фокусиран върху косата си и върху загубата, и всички съпровождащи отрицателни определения, свързани с косата.

Участник: Бих искал да привърша с това веднага тук.

Башар: Свърши с това. Свършено е. Направи, каквото пожелаеш. Ако искаш я обръсни, присади си я отново по друг начин … всичко зависи от теб, наистина. Във всички тези изследвания единствено е от значение как възприемаш себе си. Тези изследвания ти предоставят възможност да разбереш, че имаш отрицателни определения за себе си. Разбираш ли?

Участник: Да, да.

Башар: Така че това преживяване е осветлило за теб колко отрицателни определения имаш за себе си.

Участник: Да.

Башар: Не е ли това нещо красиво, което си открил, така че да се освободиш от тях?

Участник: Абсолютно.

Башар: Тогава твоята коса ти е направила добра услуга.

Участник: Да.

Башар: Разбираш ли?

Участник: Да.

Башар: Добре тогава, можеш ли да се освободиш от това?

Участник: Да, да. Ще се освободя.

Башар: Добре, благодаря ти. (аплодисменти в залата)

Участник: Башар …

Башар: Току-що една цяла зала с хора те аплодира. Това дава ли ти някакво разбиране, че освобождаването ти е възможно?

Участник: Абсолютно.

Башар: Добре.

Участник: Башар, още един последен въпрос,  свързан с канабис.

Башар: Да, ние вече говорихме за това донякъде.

Участник: Да. В твоите видеозаписи ти казваш, когато говориш за канабис, че не е необходимо да се пуши …

Башар: Аз го казах и тази вечер. Учителите те учат как да чувстваш, как да разпознаваш вибрацията на определена честота, която ти позволява да изследваш равнища в други измерения. След като веднъж това се затвърди в теб, след като го схванеш, ти можеш да генерираш сам енергията и повече не се нуждаеш от учителя. Ако продължаваш да мислиш, че ти е необходим учителя, след като всъщност той повече не ти е необходим, това се нарича пристрастяване. Защото в такъв случай чрез поведението си ти казваш: „Аз винаги се нуждая от това.” И тогава то повече не е твой учител, а се превръща в патерица. И става отражение на идеята, че ти не владееш собствената си сила, а това не е предназначението на учителите. Те са създадени, за да ти дадат да разбереш, че ако преживееш тази вибрация, ти притежаваш способността да я генерираш в себе си, защото в противен случай е нямало да можеш да имаш това преживяване, независимо какво си вдишал. Разбираш ли?

Участник: Да.

Башар: И така, ако го разбереш и ако най-накрая го проумееш веднъж, дваж, три пъти … до този момент ти вече знаеш какво е усещането и можеш да генерираш тази енергия само като си припомниш как си се чувствал, и щом разбереш как това е същото, като да бъдеш в съответното състояние, ти ще можеш да действаш от това състояние и ще си приложил уроците на учителя, вместо непрекъснато да се връщаш в училище. „Не си ли вече завършил този клас?!”, пита учителят. „Аз те учих преди шест години в този клас, защо се мотаеш още тук и препрочиташ отново и отново един и същи учебник?! Махай се оттука!” Нали така?

Участник: Да.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Да, благодаря ти.

Башар: Благодаря и аз.

Участник: Башар, нещо последно …

Башар: Ти каза, че това преди малко бе за последно!?

Участник: Аз просто … едно последно нещо, Башар.

Башар: Добре, но само едно.

Участник: Да. На 30-ти ноември тази година гледах един от твоите видеозаписи, в който ти говориш за Моцарт …

Башар: Да?

Участник: Седмата симфония, струва ми се част втора … първите три минути от този запис …

Башар: Да, но не ставаше дума за Моцарт.

Участник: Извинявай, Бетховен.

Башар: Бехтовен, да.

Участник: Аз слушах, в YouTube има един 30 минутен запис …

Башар: Да и …?

Участник: И когато медитирах … ти казваш да отмием всички емоции и отрицателни неща …

Башар: Да, това е едно позволение.

Участник: Да.

Башар: Ако ти върши работа, чудесно. Ако не ти върши, това е също добре.

Участник: Ъ-хъ. И така, аз медитирах по време на тази музика и изпитах толкова големи емоции, и плаках, и …

Башар: Това е добре!

Участник: След това се смях истерично.

Башар: Това също е било добре.

Участник: И главата ми се движеше напред и назад, и ръката ми се движеше ето така, като ръката на диригент …

Башар: Да … и сега трябва да кажеш нещо неочаквано.

Участник: И тогава аз се превърнах в Бетховен.

Башар: Да! Ти си се слял с тази честота и си разбрал намерението, свързано със създаването на тази музика.                                              

Участник: Да, и оттогава не мога да престана да слушам музика.

Башар: Това вече е ужасно. (смях в залата)

Участник: (смее се) Не, не е.

Башар: Каква трагедия! Толкова ми е мъчно за теб! Божичко, как го понасяш?! Това трябва да е истинско изтезание!

Участник: (смее се)

Башар: Благодаря ти. Благодаря ти, за това, че си осъществил синхрон с вълшебната музика. Тя отговаря много повече на твоята естествена, истинска вибрация. Всеки един от вас е една песен, една красива песен. Пей тази песен на себе си. Нали така?

Участник: Да.

Башар: Благодаря ти.

Участник: Благодаря.

 

Ейприл: Здравей, Тадео.

Башар: Нания!

Ейприл: Имаме въпрос от наши участници чрез Интернет.

Башар: Чудесно.

Участник: Можеш ли да кажеш нещо повече за кометата Айсон и какво се е случило с тази комета?

Башар: То все още се случва. Тя е все още в своята траектория около Слънцето, относително близо до вашата планета. И отново: идеята е, че каквато и сила и яркост на светлината си да демонстрира, това може да бъде, отново, позволение и символ на повишаване честотата на колективното ви съзнание, все повече и повече. Това е отражение на определено съвпадение във времето. И между другото, това е комета! Не е космически кораб или нещо подобно. Това е комета, но по-важното е, че тя символизира вашето колективно съзнание, за да ви покаже настъпването на годината на трансформация. И да ви даде едно разбиране, чрез своето отражение на това колко сте се променили вибрационно, и в този смисъл тя ви изпраща искрящите си поздрави или запалва свещите на рождения ви ден. Следователно идеята е да добиете увереност и разбиране на това колко сте се променили и колко ярко блестите сега. (аплодисменти)

Ейприл: При наличието на това приповдигнато настроение може би е време за холотопното преживяване.

Башар: Тогава може да направите кратка почивка и ще продължим с холотопната медитация, когато включим отново нашето предаване.

Башар: Сега нека продължим предаването по следния начин. Нека всички се отпуснат. Поемете дълбоко въздух … и го изпуснете леко. Поемете още веднъж дълбоко въздух … и го изпуснете леко. Вдишайте още веднъж и задръжте … и задръжте, и задръжте, и издишайте докрай. Продължете да дишате спокойно и леко. И докато правите това, позволете на светлините да избледнеят, на музиката да зазвучи и си позволете да се фокусирате върху холотопа, върху центъра и върху струите светлина, които се излъчват от тази централна точка.

И си позволете да разпознаете спираловидните форми в това изображение. Спирали, които очертават числото девет и които тръгват от центъра и се разпространяват подобно на спиралите на Фибоначи в природата, които се излъчват навън и проникват в целия космос, простират се до безкрайността. Спиралата на девет, вибрацията на девет … циклите на девет. И докато продължавате да се отпускате и да дишате, позволете си да се отправите дълбоко в своето същество, дълбоко в своите центрове на съзерцание, дълбоко в своите центрове на медитация, дълбоко в своя център на отпускане, дълбоко в своето място на съвършен мир … където всичко се събира в едно. И всички спирали от девет, които се простират от безкрайността обратно към вас, се извиват спираловидно към центъра, като се свързват с вас, обгръщат ви, закотвят ви, стабилизират ви, като в същото време ви захранват с неограничени  количества информация и енергия, балансират ви, стимулират ви. Позволете си да почувствате не само своето място на съвършен мир и равновесие, но също така пулса на енергията, силата на енергията, вибрацията на прага между вашата физическа реалност и по-високите вибрационни равнища на „Всичко, което е”. Вие сте изправени на границата на своята физическа реалност, взирайки се в безкрайния хоризонт на безбройните измерения на преживяване, които всички докосват границата, на която се намирате, които всички достигат до бреговете на вашата реалност, носейки със себе си вълните от енергия от далечни морета и различни земи … всички достигащи до вас, вълна след вълна, вълна след вълна, нежно, красиво … красивият втурващ се звук, който ви примамва със своя бял шум в едно красиво, отпуснато, вибрационно състояние. Циклите на девет започват да събуждат у вас модели, които се образуват вътре във вас. Във вас започват да се отварят прозорци, врати, които започват да се разтварят широко вътре във вас … и всички цикли от вибрации се застъпват, подсилвайки се взаимно … вълни – нагоре и надолу, върху които се носите … водовъртежи и течения от цикли, които се сливат и отново се разделят, излъчвани от централния източник на Творението и завръщайки се отново, застъпвайки се в красиви форми и трептящи кръгове, навън и навътре, едновременно. И докато вие съзерцавате и медитирате, и вибрирате с циклите на девет, вие знаете, че всеки път когато предпочитате, и всеки път когато пожелаете, може да застанете на този бряг, да отправите взор в този безкраен хоризонт и да почувствате и видите, че цялата необходима информация идва към вас от всички посоки към вашето място на съвършен мир, място на равновесие, центъра на вашето същество. Девет, девет, девет. Вибрацията резонира във вас като камбана и ви позволява да почувствате изобилието от интелект, вибрацията на потенциалните възможности, на изследване, на завършеност, на края на един цикъл и началото на друг, който съдържа също в себе си квадратния корен на циклите от три, на триъгълниците, на тетраедрите, на пирамидите, които отразяват основополагащата матрична структура на физическата реалност, която се издига три пъти по три, в циклите на завършеност, във вибрацията на девет и ви понася към далечни брегове със скоростта на светлината, която формира обвивката на сферата на вашата реалност и в която виждате и преживявате отражението на всичко, съдържащо се във вашата реалност и което е достижимо за вас. С най-лекия допир на пръста на ръката си вие докосвате вътрешната страна на това отражение, вътрешното огледало на Висшия разум, който е на прага, на границата на вашето измерение на преживявания.

И в красивите вибриращи вълни, които се разпространяват след вашето леко докосване на тази вътрешна обвивка, се съдържа цялата музика и цялата информационна светлина, животът и любовта на допускането на безусловната подкрепа на Творението и на „Всичко, което е”. И вие плувате в тази сфера, свързани с всички тези спираловидни енергийни същества, които излъчват навън и навътре едновременно, сливат се, смесват се и се хармонизират вътре във вас и ви позволяват да плувате по контура на този безкраен хоризонт, на това море от красота. Девет … и с всяка цифра, и с всяка вибрация вие се впускате по-надолу в себе си и продължавате да плувате в това място на идеално равновесие и хармония. Девет, осем, седем, шест, пет, четири, три, две, едно. И циклите започнат отново, и прозорците и вратите се отворят, и моделите се наслагват върху вашата реалност, за да ви позволят да се хармонизирате с матрицата на прозорците на циклите от девет за контакт не само със същества от космоса, но и за контакт с всички равнища на вибрации на собственото ви съзнание. И докато позволявате на тази матрица да попие и се абсорбира във вас, вие усещате спираловидната енергия в движение и действие и чувствате как постепенно се завъртате и потъвате в безкрая, в красивата кристална черупка на сферата, която очертава прага на вашата реалност. Една сфера от вибрираща, блестяща светлина, от много красиви цветове и отражения. Едно … и вашата честота започва да се повишава, две … и продължава да се повишава, три … и продължава да се разгръща, четири, пет, шест, седем, осем и девет, докато се превърнете не само в съдържание на сферата, а изпълните всяко нейно пространство. Всъщност вие сте и самата повърхност на сферата, вие сте самият праг, вие сте самата граница, вие сте обвивката на своята реалност, между това, което е навън, и това, което е навътре. И всички неща във физическата реалност се съдържат холограмно във вас, така както са отразени в холотопа пред вас. И вие се взирате в окото на „Всичко, което е”. Това е едно огледало, което отразява обратно към вас собствения ви взор.

Циклите на завършеност са началото на нови цикли. И началото на нови цикли винаги ще води до нови цикли на завършеност. И тази земя, и тази граница ще бъде винаги позната, тази страна, която е ваша и която е във вас. Вашата реалност е красива, мистериозна и духовна, и мистична … и съдържа цялата информация, която ви е необходима, представена чрез синхронни вълни, които достигат до вашия бряг от безкрайния хоризонт. Вие сте една сфера, която плува в едно море от сфери, които непрекъснато се разгръщат до безкрайност в спирали от девет, девет, девет. Позволете си да вдишате това вътре във вас нежно, красиво, ясно, след което издишайте кристалната яснота на една нова атмосфера, на вашата променяща се вибрация в успореден свят след успореден свят, следвайки спирали от девет, цикли от девет, които отварят нови врати и прозорци във вашия свят, за да може да видите, че даже в сферата се съдържа безкрайността, в чийто център сте вие, винаги в центъра на едно безкрайно море на осъзнаване, на интелект, на познание, на емоция, на действие, на битие … на живот, светлина и любов, която непрекъснато струи към вас и от вас, във вашата мрежа, изградена от спирали от девет.

Поемете дълбоко въздух и го направете част от себе си. Кристализирайте с кристалната яснота на снежинките отвън. И вие кристализирате вибрацията на всички цикли в своята неврологична мрежа, за да осъзнаете, че сте в едно пътешествие, в което ще станете господари на циклите, господари на прехода, и че в крайна сметка ще се разгърнете и слеете с безкрайното поле, което лежи отвъд вашите граници. И докато стоите изправени на този праг, ще знаете и ще чувствате, че тази земя съдържа всичко, от което се нуждаете, всичко, което ви е необходимо. Вие притежавате безкрайна подкрепа, изобилна подкрепа, предоставена ви точно навреме, вие сте този аспект на „Всичко, което е”.

Поемете дълбоко въздух и го направете част от себе си, след което го издишайте. Поемете дълбоко въздух и го издишайте. А сега поемете дълбоко въздух и го задръжте, и го задръжте, и го задръжте и го изди-и-и-ишайте като северния вятър и кристализирайте тази реалност, кристализирайте тази вибрация, кристализирайте, кристализирайте, кристализирайте. Циклите от девет сега са отворени за вас. Техните форми налагат своя отпечатък върху живота ви и техните приливи и отливи ви насочват в спирали и цикли от почуда и откривателство, експанзия и екстаз … красота и любов. Позволете на музиката ви да затихне и светлините да избледнеят. И позволете си да останете в покой, фокусирани върху огледалото на безкрайното око на „Всичко, което е”, което се взира обратно към вас.

Защото това е вашият живот и светлина, и любов в безкрайността. Продължете да дишате леко и почувствайте в сърцето си, в ума си, в тялото си и в душата си безусловната любов и благодарност, които ви отправяме винаги. Вие никога не трябва да стъпвате встрани от този поток, защото притежавате всичко, от което се нуждаете, тук и сега. Приемете безусловната ни любов. Вие сте най-сладкият сън. Позволете си да встъпите в новите реалности като постепенно се събуждате, с пълно съзнание в един нов сън, защото вие сте един нов сън, в този момент, в този ден. Цикълът на трансформацията ще продължи и ще бъде застъпен от цикъла на преоткриването, и ние ще споделим това с вас в следващия сън. Сладки сънища!

 

(с) превод АТИ 2014

Башар: Ще започнем това предаване чрез повторение на заглавието – 2014: годината на преоткриване. През тази година вие ще имате имаме възможността наистина да се синхронизирате с енергиите на тази предстояща орбита, за да приложите в действителност инструментите, които сме споделяли с вас в течение на тридесет от вашите години, по ясни, кратки и точни начини, като си позволите да преоткриете себе си, като изясните кои наистина искате да бъдете и като се синхронизирате с ускорената енергия. През 2012 г., по време на зимното слънцестоене, ние обсъдихме с вас идеята, че това бе разделителната призма и използвахме аналогията на една железопътна гара, на която много влакове са разположени на много коловози един до друг, но постепенно напускат гарата, при което коловозите постепенно се раздалечават един от друг. Това бе аналог на идеята, че всеки отделен влак представлява преживяване на различна реалност, различна успоредна версия на Земята. Когато влаковете са напускали гарата, те са били близо един до друг, за да ви дадат възможност, ако решите, че се намирате на влак, който наистина не предпочитате, да прескочите на някой от съседните влакове поради тяхната близост и все още твърде бавно движение. И постепенно, с раздалечаването на тези влакове и коловози, вие ще установите, че различията между успоредните реалности стават толкова големи, че става все по-трудно и все по-малко вероятно да може да се премествате от един влак на друг. Ето защо е толкова важно да се качите на влака, който наистина предпочитате, за да преживеете версията на тази успоредна реалност и Земя, която наистина предпочитате и която е в най-голямо съответствие с вашата най-силна радостна възбуда. Следвайки това разбиране и тази аналогия, сега можем да кажем, че през вашата 2013-та година коловозите са се раздалечили ма-а-алко повече, влаковете се движат ма-а-алко по-бързо и вие може да оприличите тяхната скорост на скоростта на една спокойна разходка. Така вие все още сте могли да слезете от влака, да вървите редом с него, както и да се прехвърлите на влака, който наистина предпочитате. През 2014 г. ще се получи малко ускорение. С ускоряването на енергията, с раздалечаването на коловозите, ще установите, че през тази година, за да се изравните със скоростта на влака, който предпочитате, ще трябва да се движите с нещо, което бихте нарекли бърза крачка. През 2015 г. ще установите, че може би ще трябва да бягате. През 2016 г. ще трябва да ускорите своя бяг. През 2017 г. тази скорост ще трябва да е по-висока, докато през 2018 г. тя ще трябва да се превърне в спринт. През 2019 г. ще ви е нужна най-високата възможна за вас скорост и през 2020 г., ако не сте на предпочитания от вас влак, вие ще видите как той изчезва бързо зад хоризонта. Така че идеята е да се качите на влака, който наистина предпочитате сега и да не чакате, докато вибрацията се окаже толкова преди вас и преди вибрацията, която предпочитате, че да са необходими много усилия, борба и болка, за да наваксате ускорението на влака, или просто ще се наложи да пропуснете влака завинаги. Всичко това няма никакво намерение да ви изплаши или да внуши идеята за отрицателно преживяване, а просто да ви напомни, че вие сте тези, които сте решили да ускорите развоя на нещата. Вие сте казали, че това е, което предпочитате, че искате да преживеете час по-скоро по-голямо проявление на нещата, които предпочитате в своята реалност, и затова ви даваме тази аналогия, за да разберете как да нагодите своята скорост и да осъществите вибрацията на успоредната реалност, да постигнете състоянието, да следвате своята радостна възбуда по-скоро, отколкото по-късно. Защото, отново: ако наистина предпочитате ускорението, то може да разберете, че някои групи в общия консенсус ще увеличат своето ускорение и ако искате да бъдете част от тях, е много важно да придобиете яснота на своите определения сега, да действате наистина с убеденост и смелост по отношение на нещата, които ви носят радостна възбуда сега, за да използвате всички инструменти, които сме споделили с вас много точно и много ясно сега, и действително да се придвижите напред в живота си, и да преоткриете себе си по предпочитания от вас начин.

В духа на тази идея за преоткриване, много от вас са се придържали към определени мечти, към определени неща, които твърдите, че ви носят радостна възбуда, но от които сте се въздържали, като сте се съпротивлявали на естествената си природа. Страхували сте се да се придвижите напред в определени направления по една или друга причина или съображение, внушено ви от вашето общество. Идеята е, че често считате себе си за недостойни за това, което предпочитате, или не вярвате, че това, което предпочитате, може да ви осигури сигурност в живота, или имате всякакви други извинения, с които обществото е напълнило съзнанието ви и които сега вие си давате сметка, че повече не са ви нужни и че не ги предпочитате. Наистина е настъпило времето да отхвърлите товара, който не ви принадлежи и който може би сте „прихванали” от своите родители, учители, от своето общество, от който и да е, защото наистина идеята за съпротива, за усещане на тази съпротива, на тази пипкавост, на тази невъзможност да се придвижите напред и да преоткриете себе си по начина, който предпочитате, са красноречиви признаци, че влачите със себе си убеждения и определения, които наистина не са ваши. Защото определенията и убежденията, които са наистина ваши, нямат никакво тегло, не ви изморяват и с тях вие се чувствате леки като перо. Както казахме в последното предаване, ако нещото, към което казвате, че сте пристрастени, ако идеята на вашата радостна възбуда не е нещо, към което сте неудържимо устремени, ако това не е нещо, което направо ви е обсебило и завладяло, то нещо филтрира тази ваша радостна възбуда и я прави да не изглежда толкова силна, колкото е. И това могат да бъдат само определения, които сте възприели и които нямат нищо общо с този/тази, който/която предпочитате да бъдете.

И така, годината на преоткриването е времето, в което трябва да седнете, както казвате на вашия език, и да направите инвентаризация на две неща – идеите и инструментите, които сме споделили с вас, и поясненията на различни определения, и наистина да започнете да ги усвоявате и прилагате, както и да направите списък на нещата, които казвате, че предпочитате, но които все още не сте положили усилия да реализирате. Наред с това трябва да направите и списък на нещата, които ви задържат, списък на вашите страхове, на отрицателните определения, които може би сте възприели. Време е да направите едно задълбочено и честно изследване. Това, което трябва също така да разберете, е, че когато правите тези списъци и обмисляте нещата, които ви носят радостна възбуда, и на тези, които не ви носят радостна възбуда, на всички „за” и „против”, на нещата, които предпочитате, и на тези, които не предпочитате, много често в такива случаи вие изписвате една вертикална черта в центъра и казвате: „Нещата, които предпочитам, съществуват от тази страна на чертата, а нещата, които не предпочитам, са от тази страна на чертата”. Едно от нещата, които обаче трябва да разберете, е, че тази черта по средата не е твърда линия. Тя всъщност представлява проницаема мембрана. И така, когато вие сте в състоянието, което отговаря на вашата радостна възбуда, и разглеждате списъка от нещата, които предпочитате, то нещата в отрицателната страна, които не притежавате като проявления, защото още не сте действали напълно под влиянието на своята радостна възбуда, като например: „аз чувствам, че не получавам подкрепа” – това отива на отрицателната страна. Ако обаче поддържате своето състояние на радостна възбуда и се намирате на положителната страна, то част от нещата на отрицателната страна ще почнат да се преместват в положителната посока. Аналогично, ако поддържате в себе си отрицателно състояние, страх, то нещата от положителната страна ще започнат да се преместват на отрицателната. Тази линия по средата може да бъде пресичана в двете посоки. Ето защо, ако предпочитате това, трябва да сте сигурни, че се намирате непрекъснато в състояние на радостна възбуда, за да могат нещата, които желаете, които отразяват вашите мечти и които още не са се проявили, да преминат през тази проницаема мембрана, през тази линия и да се появят на страната на проявленията, по положителен начин. И отново: ако се придържате към страната на своя страх, вие само ще придърпвате нещата, които имате, към страната на нещата, които нямате в момента. И така, направете една инвентаризация на нещата, които предпочитате, на нещата, които вярвате, че предпочитате, но помнете – вие трябва да се откажете от конкретни очаквания – това е един от инструментите. Много добре е да изброите тези неща, но също така трябва да помните, че проявленията на нещата могат да бъдат най-различни и такива, каквито вашето въображение и Физическият ви ум не са могли да предвидят. Така че не се придържайте към никаква конкретна идея относно начина, по който важите желания трябва да се материализират. Оставете това на своя Висш разум, защото той знае какво ще ви бъде от най-голяма полза. Направете обаче тези списъци, изпишете всички инструменти, за които сме говорили, изяснете си ги, защото много често може да мислите, че познавате добре даден инструмент, даже може да го държите в ръце, но по неправилен начин. Може да държите триона и да се опитвате да отрежете това парче дърво, но ако го държите наопаки, може да го търкате в дървото до безкрай и да се чудите защо не може да отрежете нищо. И в един момент може да си дадете сметка, че това не е начинът, по който трябва да използвате дадения инструмент. Той трябва да бъде прилаган с положителна вибрация и тогава зъбците на триона ще сочат надолу – в правилната посока и ще срежете дървото като парче масло. Бъдете сигурни, че прилагате всички инструменти, които сме ви дали, по положителен начин, в положително състояние, защото всяко нещо може да изпълнява двойно предназначение – положително и отрицателно – и това се отнася и до инструментите, които сме ви дали.

И така, позволете си да поддържате положително своето състояние, направете списък на нещата, които предпочитате, формулирайте ги ясно и в каквато форма предпочитате – изпишете ги подробно, прибавете определени знаци или символи, ако желаете, оцветете ги, придружете ги с музика, направете това, което подсказва въображението ви. Започнете обаче да си припомняте нещата, които предпочитате, и тези, които не предпочитате, както и инструментите, които ще ви позволят да поддържате желаното си състояние. Така ще ви бъде много по-лесно да следите кога излизате извън правилния път и така, стъпка по стъпка, ще започнете да преоткривате себе си по предпочитания от вас начин в годината на ускорената енергия 2014-та. Намирате ли смисъл във всичко това?

Аудиторията: Да.

Башар: Добре. Ние можем да продължим да изясняваме тази идея с размяна на въпроси и отговори, ако желаете. И тези от вашите въпроси, които не могат да получат отговор преди обедната почивка, ще разгледаме след това. Засега обаче нека продължим в същата посока, като преди това изразим още веднъж нашата дълбока благодарност за съвместното сътворяване на това взаимодействие. Сега сме готови да приемем вашите въпроси и изявления.

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Казвам се Джон.

Башар: Добре. Говори смело, за да те чуват ясно всички, а всички вие внимавайте, защото винаги може да откриете нещо, което се отнася и за вас.

Участник: Хората от вашата цивилизация могат ли да сърфират в нашия Интернет?

Башар: Ние знаем това, което трябва да знаем, когато трябва да го знаем и се уповаваме предимно на преводите, речника и знанията, които съществуват в мозъка на медиума. Ние можем да ползваме нашата версия на Интернет, което означава, че просто се свързваме с безкрайното познание, когато ни се налага, но в този смисъл, не ни е нужно да сърфираме из вашия Интернет.

Участник: О кей. Аз съм изучавал космология и един уеб сайт, наречен „Тайни на вселената”.

Башар: Добре, това звучи вълнуващо.

Участник: Прослушал съм само 3-4 от записите на твоите предавания и откривам съвпадения в начините, по които разглеждаш времето и го свързваш с експанзията на вселената.

Башар: Е, в определен смисъл. Идеята за времето е, че то е страничен ефект от преместването на вашето съзнание през милиарди успоредни реалности всяка секунда. Това представлява времето. Разбираш ли тази идея? 

Участник: Да, всъщност в този космически модел всеки слой представлява един времеви квант и когато нашето съзнание преминава през тези слоеве, всеки от тях е като холограма на вселената и това възприемаме като поток на времето. 

Башар: Да, защото вие създавате приемствеността със своето съзнание, в зависимост от начина, по който желаете да преживявате понятието, което наричате време-пространство.  

Участник: И що се отнася до физическата реалност, аз считам това за по-високи измерения на нашия ум, на нашата душа и на Висшия ни разум.

Башар: Висшият разум и Физическият ум са две части на една и съща личност, на това, което си. И Индивидуалната душа, в определен смисъл, разделя себе си за всяко въплъщение на Висш разум и на Матрица на реалността, където се конструира физическата реалност и се определя житейската тема, обект на изследване. След това Физическият ум има житейските преживявания. В началото имаме, така да се каже, неизпечената глина на Душата, която се изпича и превръща в керамичния продукт на Индивидуалния дух в резултат от специфичните житейските преживявания на конкретното въплъщение, и това допринася да обогатяването на перспективите на  Душата, които се добавят към перспективите на Свръхдушата, която има като свое продължение Индивидуалната душа.  

Участник: О кей. Това ме довежда до едно преживяване, което бих искал да споделя, което е изумително.

Башар: Някои от най-изумителните преживявания са най-добрите преживявания, защото е много добре умът ви да бъде поразбъркан.

Участник: Случиха ми се много синхронности, като те започнаха на 17-ти януари 1991г., когато в един ден ми се случиха стотина синхронности. Бях толкова потресен, че се обърнах към Бога …

Башар: Който представлява просто по-голяма част от теб самия.

Участник: Който …, о кей.

Башар: Ти разбираш, че представляваш аспект на „Всичко, което е” и по този начин, ако използвам този термин – холограмно – ти също така си версия на „Всичко, което е”.

Участник: Едно от най-простите и същевременно проникновени проявления на това … един приятел ме попита какво представлява божието съзнание … ако си представим, че Бог може да погледне в нашите сърца, да види света чрез нашите очи и да преживее света така, както ние правим това … 

Башар: Да, точно това е, което Бог прави.

Участник: Точно така! И аз обясних на моя приятел, че докато водехме този разговор, ние установявахме връзка с Бог и той ни казваше: „Да, да, да”.

Башар: Всеки един от вас, в случая ти и твоят приятел, всеки един представлява Бог, който говори на себе си, от различна перспектива. И това се отнася за всички вас.

Участник: Да, и след като постих в молитва близо месец, казах: „О кей, Боже, бих искал да видя себе си и света през Твоите очи”. След това прошепнах, колкото можех по-дълбоко в сърцето си: „И нека това да се случи сега!” И в този момент почувствах, като че ли се намерих в Неговата длан, с размерите на един Негов показалец. Погледнах в стаята от височината на тавана и видях себе си на мястото, където седях физически, видях своето тяло.

Башар: Да, да, да, това е дуалността.

Участник: В този момент се почувствах отделен от физическото си тяло и казах: „О, Боже мой …

Башар: Ти си казал: „А, Боже мой”, или: ”О, Аз мой”? (смях в залата)

Участник: Не, аз казах: „О, боже мой”, а Той ми отвърна: „Да, зная, разбирам как ще отговориш на този въпрос?”…

Башар: Да.

Участник: И тогава видях физическата реалност като един аквариум. Ръката Му ме издигна и видях покрива на жилищната кооперация.

Башар: Да, съзнанието ти се е отделило отвъд физическия фокус.

Участник: И Земята, и Луната просто … пфу …

Башар: Да, да, да.

Участник: И милиарди звезди …

Башар: Да, да!

Участник: Преминах през Млечния път и изведнъж попаднах в тази огромна тъмнина и стомахът ми се сви.

Башар: Да.

Участник: И Той ме издигна на една височина, където почувствах, че съм точно пред лицето Му, на равнището на очите. И погледнах, и видях цялата вселена, и можех да я обхвана цялата с поглед, както и да се фокусирам във всякаква дълбочина в тази холограма, и да видя отделните галактики, кристализиращи … и … (през всичкото време мъжът говори със силно развълнуван глас, на пресекулки)

Башар: Да, един момент, един момент … Поеми си дълбоко въздух. Разбери … и не е нужно да обясняваш повече … Поздравления, това звучи много вълнуващо … звучи като един добър ден …

Участник: Да, наистина един паметен ден.

Башар: Да, това, което трябва да разбереш, е, че така както описваш това, което си видял … Бог е всичко това и Бог преживява всичко това … наведнъж!

Участник: Точно така!

Башар: Ето защо, той е „Всичко, което е”.  

Участник: Да, и това е, което разбрах.

Башар: Благодаря ти.

Участник: И си казах: „Как може да се обясни всичко това?” В Библията Той говори на Ева и говори за дървото на познанието, и за доброто и злото.

Башар: Да.

Учястник: И си казах: „Как може да бъде обяснено всичко това? Не мисля, че е справедливо да бъдем обвинявани за това преживяване”.

Башар: Спрете да се обвинявате!  Защото вие сте създали отрицателната страна на всичко това.

Участник: И всичко си идва на мястото в следващите три изречения. И казах: „Как да си обясним това?” И ми се стори, че погледнах през един тунел. И възприятието ми премина през един тунел, и като че ли пропътува във времето.

Башар: Вече станаха две изречения. (смях в залата) Нека чуем обяснението в третото изречение.

Участник: Аз видях през сърцата и умовете на Адам и Ева и чух: „В деня, в който вкусите от Дървото на живота, очите ви ще се отворят”.

Башар: Да, разбира се.

Участник: И казах: „Господи …

Башар: А, а, това е вече четвърто изречение.

Участник: О кей.

Башар: Спри точно на това място. Отново: идеята, евфемизмът, символът … дървото на познанието, на доброто и злото всъщност олицетворява разбирането за придържане към точката на равновесието, към центъра, между понятията за положителните и отрицателните преживявания и убеждения. И зависи от вас да разберете как да приемете всичко това, за да може да изберете това, което предпочитате, вместо да отхвърляте и отричате това, което не предпочитате.   

Участник: О кей.

Башар: Това е достатъчно. Това е достатъчно.

Участник: О кей.

Башар: Благодаря за споделянето.

Участник: Добър ден, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Бих искал да започна с едно изявление и то е: „Благодаря ти!”

Башар: И аз ти благодаря.

Участник: Причината, поради която ти благодаря, е, че през 2011-та аз също имах един прекрасен ден. Преди това бях изпаднал в дълбока депресия в продължение на шест години.

Башар: Колко вълнуващо!

 Участник: И тя ме научи на много от нещата, които трябваше да узная.

Башар: Тогава ти си я използвал като компресия и не трябва повече да я определяш като нещо отрицателно, което превръща компресията в депресия. Помни, че винаги, винаги … това е вашият символ Ин и Ян … винаги ще има някаква светлина в тъмнината, както и някаква тъмнина в светлината. Винаги от едната страна можеш да достигнеш до другата страна.

Участник: Мисля, че точно това се случи, защото трябваше да ударя дъното, преди да открия кой съм.

Башар: Много от вас използват тази техника. Вие отивате, колкото можете по-надолу и оттам нататък единствената посока е нагоре. (смях в залата)

Участник: Да, точно така.

Башар: Не че трябва да действате по този начин, но след като си постъпил така, трябва да се отнасяш към това по положителен начин, за да извлечеш положителен ефект, вместо да се укоряваш, което само ще те задържи на дъното.  

Участник: Да, ето защо ми отне толкова дълго време да разбера, че съм достигнал до дъното и да преодолея това.

Башар: Поздравления за това.

Участник: Благодаря ти. И един ден реших, че повече не желая да се чувствам по този начин и се промених. И изведнъж това се оказа много просто.

Башар: То е много просто.

Участник: И така започнах да откривам кой съм, и казах, че искам да се срещна с любовта. Там има един Бог и той е любов, и аз искам да го срещна.

Башар: Там няма никакъв Бог! Бог е тук. (медиумът посочва сърцето си)

Участник: И това е, което открих в крайна сметка

Башар: Поздравления!

Участник: През 2001-ва получих това, което наричат върховно преживяване, подобно на господина, който говори преди мен. Изведнъж се почувствах много обичан и закрилян и почувствах, че съм всичко, което някога е съществувало …

Башар: Да, да. Сега въпросът към двама ви, след като сте създали тези свои добри дни, е дали ще позволите на добрите дни да се превърнат в добри седмици, в добри месеци, в добри години, в един добър живот?  

Участник: Точно това е, което искам да направя.

Башар: Тогава просто веднага продължи напред. Нищо не те спира и ти сега знаеш това. Нали така? Ти знаеш това сега.

Участник: Да.

Башар: И ако установиш, че в даден момент не си избрал да имаш един добър ден, сега разполагаш със секретния ключ и с преживяването, и всичко необходимо, за да кажеш: „В какво трябва да съм убеден, че е вярно, за да избера това, което не предпочитам?” И тогава, след като откриеш отговора, ще трансформираш отрицателното в положително и така ще продължиш да имаш един добър ден. Нали така?

Участник: Да, точно така!

Башар: Добре, и после …?

Участник: Един от проблемите, пред който се изправям, е, че изглежда не мога да приема този факт. Направих всичко, което казваш, и изглежда, че саботирах сам себе си. Не можех да тръгна по улицата и да кажа на хората, които срещам: „Ей, аз открих кой съм, желая ви един чудесен ден”.

Башар: В това няма нищо лошо, но идеята е, че може да приложите … и това отново се отнася за двама ви … Когато създавате тези преживявания, следващият въпрос е как ги прилагате във физическата реалност, как ги прекарвате през проявите на своята радостна възбуда и как просто действате като пример, като демонстрация на тази енергия. Не е задължително, макар да е възможно, да тръгнеш по улицата и да кажеш: „Имах това трансцедентално преживяване и зная, че вие всички го можете, моля ви, имайте един добър ден”. Можеш да направиш това, но идеята е да вложиш тази енергия в действие, така че околните да видят в теб чрез това, което правиш, един пример, един израз на тази енергия и така чрез своя пример да им демонстрираш как те също могат да изберат да направят това. Може би ще бъде от полза да вземете един афоризъм от това, което наричате филмова индустрия – „покажи, вместо да разказваш”. 

Участник: Да.

Башар: Разбираш ли?

Участник: Да.

Башар: Така че бъди примера. Не е необходимо да заставаш на ъгъла и да декламираш примера. Това не е като да бъдеш примера. Когато видиш, че хората разказват това, което другите би трябвало да знаят, ти можеш да видиш ясно, че те самите всъщност не показват в поведението си това, което казват на другите да правят. Ето защо идеята е наистина да бъдеш примера и ако се върнем отново към библейския евфемизъм, когато Йешуа, когото вие наричате Исус, казва: „Аз съм пътя”, това всъщност означава: „Това е пътят, бъдете този път, бъдете като мен! Правете нещата, които аз правя!” И така ще разберете, че той не е желал да има християни, а ви е казвал, че всички сте исусовци. Разбираш ли? (аплодисменти в залата)

Участник: Да. И така, аз правя това, като следвам своята най-силна радостна възбуда …

Башар: Следваш своята най-силна радостна възбуда, с всичките си способности, докъдето можеш, във всеки отделен момент, с абсолютно нула, нула, нула, нула настояване, допускане или очакване за това какъв трябва да бъде крайният резултат. Нали така?

Участник: Да.

Башар: Да. Това е цялата формула, всичко е толкова просто и остава само да го направиш. Това е годината на преоткриването, преоткрий себе си по този начин и ще превърнеш този добър ден в добра седмица, месец, година и живот. И преди да се усетиш, ще живееш пълноценно в настоящето.

Участник: Да, точно така. (аплодисменти в залата)

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Да, определено.

Башар: Благодаря ти.

Участник: Благодаря много.

Участник: Добър ден, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Толкова съм развълнуван да бъда тук.

Башар: Ние също.

Участник: Аз следвам моята най-силна радостна възбуда.

Башар: Благодаря ти.

Участник: Предполагам, че …

Башар: Предполагаш?!

Участник: Търся посока на радостна възбуда.

Башар: Натам (медиумът сочи напосоки в залата сред общ смях)

Участник: Посока, в която да се чувствам вдъхновен.

Башар: Какво разбираш под „посока”? Ако си концентриран в настоящето и просто действаш спрямо нещо, което във всеки един момент възбужда в теб най-силно радостно чувство, то ще те поведе в правилната посока. Посоката се съдържа в действието. Това е, което имаме предвид, и отново, както казахме в началото на това предаване: наистина разберете същността на инструментите, които споделяме с вас! Когато кажем, че радостната възбуда е един завършен комплект … разбираш ли речниковото значение на думата „завършен”?

 Участник: Да.

Башар: Тогава защо посоката ще отсъства от този комплект?

Участник: Защото не съм я търсил там.

Башар: Точно така. Ако разбираш (за какво става дума), ако си концентриран в настоящето и просто действаш спрямо това, което предизвиква у теб радостна възбуда във всеки един момент, и се оставиш да те поведе, накъдето те поведе, ще разбереш, че посоката е вградена във всичко това, нали?

Участник: Хм, да …

Башар: И винаги ще те води към следващото нещо, към следващото място, към този, с когото трябва да действаш, когато трябва да действаш, и т.н., и ще ти даде информацията, когато ти е нужна … винаги ще съдържа всичко това. Тя е завършен комплект.

Участник: Какво ще кажеш за моментите, когато съм объркан по отношение на това кое предизвиква у мен радостна възбуда например …

Башар: Тогава си позволи да прегледаш във всеки един момент, това, което ти изглежда радостно възбуждащо. Ако две неща ти изглеждат еднакво възбуждащи, обикновено ти нямаш еднакви възможности да действаш в двете посоки. Ако обаче имаш равни възможности, тогава няма значение кое ще избереш, ако искаш хвърли „ези-тура”. Отново: тъй като става дума за завършен комплект, ако избраният път не се е оказал най-ефективният или път на най-малкото съпротивление, той ще съдържа това, което трябва да съдържа, за да те пренасочи в другата посока. Това е един завършен комплект!  

Участник: Благодаря ти за това пояснение, Башар!

Башар: Благодаря ти. Това помага ли ти?

Участник: Много.

Башар: Това достатъчно ли е?

Участник: … Колебая се и не зная защо.

Башар: Има ли нещо друго, което би искал да обсъдим?

Участник: Да.

Башар: Продължавай.

Участник: …, …, Хм … не съм сигурен.

Башар: Сигурен ли си, че не си сигурен?

Участник: Точно в това ми е проблемът. Не съм сигурен, че имам въпрос.

Башар: Тогава нека обсъдим нещо, направи изявление. Кажи нещо, което вярваш, че е вярно или невярно по отношение на теб, ако желаеш. Разбираш ли какво правя в момента? Аз ти давам възможност да определиш какво ти носи радостна възбуда. Вълнува ли те възможността да направиш изявление, или да зададеш друг въпрос, или ще ти бъде най-приятно да седнеш на мястото си? Действай спрямо това, което в този момент ти изглежда най-вълнуващо.

Участник: Благодаря ти за този подарък. Това, което намирам за най-вълнуващо в живота си в момента, е, да консервирам храна и да правя много физически упражнения.

Башар: Добре, правиш ли тези неща по най-приятния и вълнуващ начин, когато това ти се струва най-вълнуващо, където ти се струва най-вълнуващо, с когото ти се струва най-вълнуващо? Защото ако пропуснеш някой от тези компоненти, всъщност ти няма да следваш своята радостна възбуда по най-холистичния възможен начин.

Участник: Оу!

Башар: Оу! Точно така!

Участник: (смее се)

Башар: Идеята за завършения комплект трябва да дойде също и от твоя страна. Също така не трябва да имаш противоречиво определение за радостна възбуда.

Участник: Като например?

Башар: В определен смисъл, както ти направи: „Аз следвам своята радостна възбуда, но тя не съдържа автоматичното разбиране за посоката, в която трябва да тръгна”. Това е едно противоречиво определение. Защото ако това бе наистина определение за твоята радостна възбуда, защо тя не би съдържала автоматично разбиране за посоката, в която да тръгнеш? Нали така?

Участник: Да.

Башар: Така че не си противоречи.

Участник: Да, Башар, благодаря ти.

Башар: Благодаря. Надяваме се, че ще откриеш много голяма радостна възбуда, докато си сядаш на мястото. (смях в залата)

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Здравей.

Участник: По повод темата на 2014-та като година на преоткриване, бих искала да обсъдим някои от проблемите с околната среда, които имаме в Австралия, както и тук, в Северна Америка.

Башар: Добре.

Участник: Ние се борим.

Башар: Борите се?! Това ли е енергията, която желаеш?

Участник: Не.

Башар: Тогава защо използва тази дума?

Участник: Не можех да се сетя за по-подходяща дума, в което по същество се състои проблемът.

Башар: Какво се състои?!

Участник: Хм-м-м, хвана ме натясно.

Башар: Борене, проблем … не е за чудене, че преживяваш тежки времена. Ти подхождаш по труден начин. Защо вървиш по пътя на трудностите?

Участник: Добре казано.

Башар: Благодаря ти, ние често го правим. Нека обсъдим защо вървиш по пътя на трудностите. Ако беше толкова добре казано, не би ли желала да обсъдим въпроса? 

Участник: Добре, нека го обсъдим.

Башар: Добре, благодаря ти. Зависи от теб, това не е задължително.

Участник: Добре, нека да го направим да се случи.

Башар: Няма нужда да го правиш да се случи. Трябва да му позволиш да се случи. Откъде извади всички тези отрицателни определения, които казваш, че не предпочиташ, докато продължаваш да ги използваш?

Участник: Вероятно някакви убеждения, които …

Башар: Да, това са системи от убеждения, но откъде си ги взела?

Участник: Може би от телевизията?

Башар: Може би от телевизията, от родителите, от обществото, от приятели, от други места … Ако не ги предпочиташ, тогава защо все още ги носиш със себе си? Това не е ли уморително?

Участник: Да, така е …

Башар: Добре, защо не се разтовариш?

Участник: Да …

Башар: Добре, тогава спри да се бориш. Спри да се опитваш.

Участник: Това звучи добре.

Башар: И помни, отново, че идеята е дали предприемаш действие в посока на своята радостна възбуда по вълнуващ начин, или се опитваш да загасиш огъня с огън, при което само правиш по-голям огън?

Участник: Много съм радостна, че ми задаваш този въпрос, защото за първи път следвам своята най-силна радостна възбуда …

Башар: Тогава къде е водата, която унищожава огъня?

Участник: Хм-м-м …

Башар: Къде е успокоението, къде е комуникацията, къде е мирът? Моля, припомни си нещо, което казахме преди известно време. Вие не получавате мир като мразите войната. Вие получавате мир като обичате мира! Разбираш ли?

Участник: Абсолютно. (аплодисменти в залата)

Башар: Така, че ако приемаш идеята за мирна трансформация, трябва да използваш инструментите на мира. Трябва да използваш енергията на мира, а не енергията на конфликта, не езика на конфликта!  

Участник: Напълно съм съгласна.

Башар: Ето че се получава. И след като знаеш това, и имаш желанието да се придвижваш напред по този начин към нещата, които предизвикват у теб радостна възбуда, сега по какъв начин ще постъпваш по-различно?

Участник: Бих искала да се присъединя към колективната общност с някаква форма на съвместно действие …

Башар: Нещо, което ти ще откриеш?

Участник: Да, може би.

Башар: Може би?! Ти си тук тази, която говори. Защо не приемеш … о, каква беше тази думичка … активна позиция?

Участник: Оу-у …

Башар: Оу-у! Защо не бъдеш инициаторът на идеята за провеждане на мирни, изпълнени с любов дейности, които ще ти позволят да ускориш придвижването си в посоката, която казваш, че предпочиташ?

Участник: Мисля, че имам идея и бих искала да я споделя.

Башар: Да …?

Участник: Чувствам, че като колективна общност тук и навсякъде по света, бихме могли да си представим как Земята просто процъфтява.

Башар: Разбира се, но идеята не е просто да си представяте това. Идеята е, както вече казахме, поведението ти да бъде такова, все едно, че живееш в тази реалност, за да могат околните да видят тази представа чрез теб, като образец. И ако ти живееш по този начин, останалите ще се присъединят към теб. Разбираш ли? 

Участник: Да.

Башар: Ти ще бъдеш вдъхновена, бидейки в това състояние, да казваш и правиш необходимите неща, за да могат околните да усетят твоята представа и ако предпочитат да се присъединят към нея, то всички ще се придвижите напред като колективна общност. Някой обаче трябва да направи първата стъпка. И тъй като ти си тук и говориш за това, и тъй като това е твоята конкретна представа и твоят конкретен изказ, защо да не бъдеш тази, която просто ще въплъти всичко това?

Участник: Благодаря ти за указването на тази посока.

Башар: Да, ние с удоволствие те побутваме. И ако се инатиш малко, готови сме даже да ти сритаме задника. (смях в залата)

Участник: Звучи добре. И аз разбирам, че има смисъл да излъчваме положителна енергия, вместо да протестираме …

Башар: Видя ли какво се случи напоследък в една от вашите азиатски страни с така наречените „протестиращи” и полицията?

Участник: Не, моля, можеш ли да посочиш датата?

Башар: Ще откриеш, че така наречените протестиращи напълно мирно се обявиха за промяна на корупцията в правителството и полицаите, изпратени от правителството да им окажат съпротива, всъщност седнаха на земята. И те всички започнаха да се прегръщат и да плачат. Това съществува на вашата планета! Потърси тази информация. И това е  идеален пример за друг подход към идеята. Нали така?

Участник: Да.

Башар: Направи справка.

Участник: Може ли да сменя темата?

Башар: Добре, ако настояваш.

Участник: Искам да говорим за секс.

Башар: Разбира се, продължавай. Всъщност почакай малко, нека повторя по твоя начин – нека поговорим за (шепнешком) секс. (бурен смях в залата)

Участник: (смее се)

Башар: Може ли да попитам защо зададе въпроса шепнешком?

Участник: Ти знаеш как е …

Башар: Хайде!

Участник: Според моята система от убеждения правенето на любов е създаване на повече от това, което е.

Башар: Да.

Участник: Така че се питам дали одобряваш, или …

Башар: Дали правя какво?! Дали одобрявам?! Ти предложение ли ми правиш? (бурен смях в залата).

Участник: Би ли искал да ти предложа, Башар?

Башар: (медиумът накланя глава с лека усмивка)

Участник: Нека оставим това засега.

Башар: Мислиш ли, че ако по някакъв начин бях въодушевен от едно такова твое предложение, щях да се срамувам от това? 

Участник: Ни най-малко.

Башар: Благодаря ти. Така че моля, продължавай. Говори за (с висок глас) секса! (смях в залата)

Участник: Мислех си, че генерирането на енергията, която изпитваме в една кулминация при секса, би представлявала чудесна възможност да задържим представата, която имаме за един по-добър свят, и да я насочим към създаването на такъв свят.

Башар: Какво прекрасно позволение!

Участник: Супер! Благодаря за това.

Башар: Аз нямам нищо общо с това.

Участник: И накрая, можеш ли да ми кажеш нещо за 440 херца и 432 херца, свързани с естествения резонанс на Земята и също така как можем да използваме това като позволение? 

Башар: Тъй като повдигна въпроса за използването му като позволение, аз бих оставил това на твоето въображение. Тъй като това е позволение, към което се чувстваш привлечена.

Участник: Фантастично, можеш ли все пак …

Башар: Не, не, не. Не тук и сега!

Участник: О кей, супер. Благодаря ти, Башар.

Башар: Благодаря.

Участник: Привет, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Осъзнавайки, че сме човешки същества и по повод физическата демонстрация на любовта, бих искала да чуя твоето определение за любовта. 

Башар: Безусловната любов е действителната вибрационна честота на самото Съществуване. Това помага ли ти?

Участник: Бих искала нещо повече.

Башар: Няма нищо повече! Това е – вибрацията на самото Съществуване. Тя осигурява безусловна подкрепа, безусловно позволение, безусловна любов. Това е. Можеш да я изразиш по различни начини и в различните измерения, като физическата реалност, може да съществуват различни начини на изява на тази енергия, на тази вибрация, на тази честота, но фундаментално – това е първичната вибрация, първичната честота на „Всичко, което е”, на Съществуването, на самия Бог. Това е интерпретацията й във вашата реалност. 

Участник: С оглед на по-голяма яснота, това е израз на нашето Висше Аз, което представлява любов в телесно изражение? 

Башар: Това е един от начините, по които може да бъде обяснено, по отношение проявлението на любовта във физическото преживяване. Ти обаче попита за чистото определение на самата любов и това ни отвежда до самото Съществуване, от което, разбира се, всичко представлява някаква част. Когато обаче поставиш въпроса как това се проявява в различни реалности – да, проявлението е продукт на Висшия разум, който чрез физическото си въплъщение се синхронизира с тази вибрация, като на първо място безусловно обича собственото си Аз, като отражение на „Всичко, което е”, и след това изразява тази безусловна любов към всички проявления и отражения на себе си, които са останалите (физически въплъщения). 

Участник: И това включва приемане на себе си и на другите?

Башар: Да.

Участник: О кей …

Башар: Да, става дума за приемане, позволение. Всичко това е в духа на разбирането, че всички сте аспекти на „Всичко, което e”, че сте „Всичко, което е”, което преживява себе си като свой аспект. Става дума за „това и онова”, а не за „това или онова”, защото това е саморефлексия.  

Участник: Следователно бидейки любов, с това нейно проявление, ние трябва да се приемаме един друг …

Башар: Да, безусловното приемане и безусловното позволение идват със състраданието. И това задължително не означава, че нямате предпочитания. Вие може да предпочитате и да не предпочитате. Това обаче не означава, че защото не предпочитате нещо, или го разпознавате като вибрационно несъвместимо с вас, не може да го обичате безусловно. Не е необходимо обаче да приемате нещо във вашата реалност, ако то е нещо, което не предпочитате. Всъщност идеята да бъдете пример за това, което предпочитате, и да демонстрирате на другите какво предпочитате и какво не предпочитате, е всъщност най-големият израз на любов, защото тогава те знаят с кого си имат работа.  

Участник: Това в крайна сметка, опростено, означава просто да бъдеш истински.

Башар: Да, да бъдеш верен на себе си.

Участник: Хм, благодаря ти, Башар.

Башар: Благодаря.

Участник: Привет, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Радвам се, че те виждам отново.

Башар: Ти всъщност не ме виждаш, но аз оценявам изразеното чувство.

Участник: Благодаря ти. Единият от въпросите ми е, че когато заспя, аз обикновено пътувам. И когато се събудя, понякога съм парализирана.

Башар: Да.

Участник: И не съм сигурна как мога да се събуждам без тази парализа.

Башар: Това може да бъде твоята техника за синхронизиране с подходящата успоредна реалност, в която искаш да се включиш. Преминаването през различни измерения понякога изисква, или страничният ефект от преместването създава това, което изпитваш като парализа, защото, в определен смисъл, ти трябва да си сигурна, че вибрационната честота на измерението, в която се преместваш, е точно улучена, така че да попаднеш точно там, където желаеш. И съответно трябва да останеш неподвижна, докато си готова да се движиш, за да не се окаже, че попадаш в реалност, която не желаеш. Така че това може просто да бъде твоята техника на влизане и излизане.

Участник: Разбирам.

Башар: Това може да се промени с времето, но не е нещо, за което трябва да се тревожиш.

Участник: Благодаря ти. Понякога, през последната година, в продължение на няколко дни не можех да говоря правилно, все едно че говорех на друг език и никой не можеше да ме разбира.   

Башар: Добре, понякога това е нещо добро. (смях в залата)

Участник: Любопитна съм … в тези моменти … дали се намирах в различно измерение?

Башар: В определен смисъл, това, което предимно правиш в такива случаи, е следното. Тъй като разгръщаш своето съзнание, ти разширяваш възможностите си да възприемаш други аспекти на реалността, в това число и други едновременни съществувания в това, което наричате минало-бъдеще, едновременни въплъщения и т.н., които всички съществуват едновременно. Разбираш ли, че миналото и бъдещето са илюзии?   

Участник: Да.

Башар: Всички животи съществуват едновременно и всички преживявания съществуват едновременно, и всички реалности съществуват едновременно, тук и сега. Когато обаче разгърнеш съзнанието си, ще попаднеш на неща, които, в определен смисъл, изтичат оттук-оттам. Това в началото може да ти изглежда малко объркващо, докато го подредиш и осмислиш в измерението, в което предпочиташ да се фокусираш. Така че може да се получи малко преплитане, но отново: ти ще се научиш как да привикнеш към това. И много скоро всичко ще се изясни, защото ще си дадеш сметка, че има други начини на комуникиране и че физическият език не е задължително най-ефикасния от тях. Така че ти изследваш други начини на изразяване или търсиш възможности да бъдеш по-ефективна във формата на език, който избираш да използваш. Така че, в определен смисъл, ти изключваш, за да можеш след това да се включиш отново по начин, който предпочиташ. Обърни внимание на появяването на определен модел – това че напускаш тялото си и търсиш начин да се свържеш отново с него, това че разгръщаш съзнанието си и търсиш как да се върнеш в предишното си състояние … ти преоценяваш себе си и, в определен смисъл, това, което описваш, е, един от симптомите на това, че преоткриваш себе си. Така че можеш да кажеш, че малко си изпреварила събитията, ако пожелаеш. Разбираш ли?   

Участник: Да.

Башар: Това са симптоми, за които сме говорили. По пътя на разширяване на съзнанието си и приближаване към истинската ти същност на моменти е възможно да настъпи някакво объркване по отношение на това коя си, как би могла да изразяваш себе си, но това са естествените симптоми на развитието и достигането на нова перспектива, на ново равнище на реалността. Така че всичко ще си дойде на мястото. Ти трябва само да действаш с максимума на способностите си по отношение на своята радостна възбуда. Защо? Защото тя е завършен комплект и тя ще ти помогне като те поведе към ситуации и обстоятелства, в които ще получиш повече прозрение за това, което трябва да правиш, за да комуникираш перфектно така, както трябва. Нали така?

 Участник: Благодаря ти. Преди седмица лежах в легло и медитирах, при което напуснах тялото си … тогава хората около мен ме извикаха обратно в тялото ми.

Башар: Да.

Участник: И по някаква причина започнах да плача. Това не бе плач от тъга.

Башар: Разбирам.

Участник: Можеш ли да ми кажеш какво точно се случи?

Башар: Много често ще установите, че когато сте достигнали момент, в който може да се откажете от убеждения, които повече не са ви полезни, вие ще плачете, ще имате емоционално разтоварване. Това е, защото всяка система от вярвания/убеждения, поради избора ви да имате физическо преживяване, създава определен придружаващ я конкретен химически компонент в тялото ви. И когато се освобождавате от определено убеждение, вие в действителност трябва да промиете от тялото си молекулите на този химически компонент и обикновено правите това чрез сълзите си.

Участник: Разбирам. Миналата седмица се разхождах в Индийския каньон и изведнъж пред мен се появи една красива индианка. Можеш ли да ми кажеш нещо повече за нея … коя бе тя?

Башар: Ти си срещнала един твой двойник в това, което наричаш свой успореден живот, за да отрази към теб факта, че започваш да осъзнаваш повече от това, което си.

Участник: По-нататък същия ден срещнах друга красива индианка в бяла дреха и там имаше също така един шаман, който ми даде нещо.

Башар: Добре, но не ни питай кои са били те. Защото ти още преминаваш през този процес и ние не можем да се намесим в процеса. Все още нещата са в процес на развитие по отношение на това, което са ти дали. Не искаме да ти разваляме изненадите и тъй като сме много близо до Коледа, не искаме да отваряме подаръците ти, вместо теб. (смях в залата)

Участник: Благодаря ти, Башар. В края на миналата седмица видях две завихряния в планината над Джошуа Трии (Joshua Tree) и както си вървях, забелязах, че там имаше не само коренни жители на Америка, но и други космически същества. Можеш ли да ми кажеш …

Башар: Това е природата на завихрянията. Не знаеш ли какво представлява едно завихряне?! Това е портал към друго измерение, през което се осъществява връзка с много други реалности, така че ако ти развиваш сетивата си за възприемане отвъд физическата сфера, какво мислиш, че ще се случи, когато преминаваш през едно завихряне? Все едно че влизаш някъде, където тече купон. Нали не очакваш да видиш само един човек на даден купон? Там ще има хора отвсякъде. И това е, което правиш – ти разгръщаш сетивата си и завесите към другите реалности пред теб изтъняват, и ти си в състояние да виждаш неща, които дотогава са били невидими. И всъщност ще виждаш повече от това, което в действителност се случва непрекъснато около теб. Така че, в определен смисъл, това не трябва да те изненадва. Това са естествените разгръщания на твоите сетива, които съпровождат разгръщането на съзнанието ти. 

Участник: Можеш ли да ми кажеш къде бях попаднала?

Башар: Току-що ти казах, че ти си попаднала в завихряне, което е портал към много различни измерения. Така че ти си попаднала в пресечната област на много преживявания, които протичат в различни измерения. Така че си била във всички тях по едно и също време.

Участник: Разбирам, колко вълнуващо …

Башар: Да, наистина е вълнуващо! Така че, забавлявай се!

Участник: Благодаря ти много. Също така, можеш ли да ми кажеш нещо за електромагнитните честоти? Установявам, че още от малка съм много чувствителна …

Башар: За какво ти говоря през всичкото време?! За какво ти говорих досега?! Защо задаваш един и същ въпрос под различна форма? Ти имаш много чувствителни сетива, които ти позволяват да бъдеш една много чувствителна антена за енергии с високи честоти.  

Участник: Има ли начини, по които мога да направя себе си по-малко чувствителна?

Башар: Не, ти не искаш да станеш по-малко чувствителна. Ти искаш да канализираш чувствителността си така, че да се чувстваш по-комфортно. И начинът да постигнеш това, е, да престанеш да правиш толкова голяма разлика между това коя си била и коя си сега. Защото различията са тези, които създават съпротива – различията в определенията на това, което си била, и коя си в действителност. Колкото повече осъзнаваш коя си в действителност и демонстрираш това с поведението си, толкова по-малко различие ще има в определението, което даваш на себе си и истинската ти същност. И ти ще можеш да изразяваш себе си по начини, които няма да ти се струват трудни.

Участник: Разбирам, благодаря много, Башар, обичам те!

Башар: Благодаря ти. Нания!

Ейприл: Ето ме.

Башар: Време ли е за обедната ви почивка?

Ейприл: Да, трябва да ти кажа, че наистина съм гладна.

Башар: Тогава ние ще продължим това предаване след обедната ви почивка. Наслаждавайте се и абсорбирайте не само храната. Ще се включим отново след почивката.

Башар: Нека сега да продължим предаването с вашите въпроси, ако желаете. (аплодисменти) Благодаря ви, но това наистина не е повод за аплодисменти.

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Предишният път, когато разговарях с теб, ти ми предложи позволението да изследвам връзката си с Орион, Сириус, може би и с Арктуриус в моите художествени произведения.

Башар: Да. И ти какво направи?

Участник: Идеята бе да изработя четири отделни предмета …

Башар: И …?

Участник: И аз отделих по един ден за всеки предмет, и стана така, че можах да изработя нещата изключително бързо.

Башар: Какъв шок.

Участник: Това предизвика у мен едно прекрасно чувство, в моето студио …

Башар: Да.

Участник: И се случи така, че вместо да изработя четири предмета, се получи един символ от четири взаимодействащи си части.

Башар: Добре. Начинът, по който въображението ти реши да промени първоначалната идея, е най-добрият за теб. Важно е да се доверяваш на въображението си, защото то е ключът към вибрацията на истинската ти същност. И …?

Участник: И този символ събуди моето любопитство към едни символи, на които попаднах миналата пролет в Бостън. Бях с няколко приятели и ние попаднахме на тези символи, които изглежда че се повяваха моментално в мръсотията. Аз поддържах известно време любопитството си …

Башар: В коя ръка? Беше ли много тежко?

Участник: Това се превръща в нещо, което искам да разбера.

Башар: Чудесно, продължавай напред!

Участник: Чудя се дали има някаква звездна система, свързана с тези символи, на които попаднах.

Башар: … Да, нарича се Слънчева система. (смях в залата)

Участник: Уха!

Башар: Това е вашата Слънчева система. С други думи, това е подобно на идеята, че макар това да може да бъде свързано междуизмерно с множество неща, крайното му проявление е в твоята реалност. Това в някаква степен е свързано с диалог между твоето съзнание и съзнанието на самата Земя, подобно на понятието, което наричате житни кръгове.   

Участник: Хм-м-м.

Башар: Разбираш ли?

 Участник: Да.

Башар: Така че ти си позволяваш да станеш достатъчно чувствителна и позволяваш на своята пространствено-времева реалност да стане достатъчно податлива, за да създаде синхронности на символичен диалог между теб и съзнанието на Земята. Въпросът е какво искаш да направиш с това, фигуративно казано. 

Участник: Ще трябва да видя накъде ще ме поведе моята радостна възбуда.

Башар: Да! И …?

Участник: Имам и друг въпрос. Моите медитации станаха наистина чудесни и проведох една миналата седмица, когато се озовах в една пустиня и от небето към мен се спусна един контактен кристал, свърза се със сърдечната ми чакра, след което излезе оттам и се превърна в тази равнина, върху която стъпих, и …  

Башар: Значи ти си си дала едно удивително позволение под формата на визуална представа, което да ти позволи да се прехвърлиш на определено вибрационно равнище, което да ти даде възможност за определени комуникации със съзнания от други равнища на измеренията.

Участник: Да, и се появи един лъч, който разпознах като учител, и това ми се стори много вълнуващо, защото почувствах, че съм желала силно този вид контакт. И сега съм любопитна дали съществува човешки еквивалент на този учител, или физически еквивалент …?

Башар: Не можем да ти кажем това.

Участник: Хм, о кей.

Башар: Не ни е позволено.

Участник: Може би това ще се разбере чрез медитациите.

Башар: Това е твоят метод в момента и това е, към което си най-силно привлечена. Ще се появи повече информация, когато й дойде времето.

Участник: О кей …

Башар: Колкото до твоето любопитство, в това няма нищо лошо, но помни, че когато си позволиш такова преживяване, ти си позволяваш да създадеш заедно с него и енергийно състояние и трябва да действаш в това си състояние, да приложиш тази енергия в своята физиологична реалност, както вече знаеш. Така че любопитството ти ще бъде задоволено, когато решиш да приложиш физически това свое състояние, нали? 

Участник: Значи да използвам тази енергия, това състояние …

Башар: Да действаш с помощта на тази енергия, която ще ти позволи да създадеш неща, които ще ти разкрият това, спрямо което проявяваш любопитство.

Участник: Разбирам.

Башар: Защото любопитството ти подсказва, че има нещо за откриване, но ти трябва да предприемеш действие, което да създаде обстоятелството, което ще бъде отражение на това откритие за теб.

Участник: Може би затова видях този символ, който създадох миналата седмица, с четирите различни части. Това бе едно вълнуващо действие и си помислих, че това е начинът да разбера …

Башар: Предприеми повече действия, които ще ти разкрият повече информация за това, което се крие зад любопитството ти. Помни, че всеки въпрос съдържа своя отговор и всичко, което трябва да направиш, е да предприемеш действие, което ще повлияе на въпросителния знак и ще го изправи и превърне в удивителен знак.

Участник: Да, прекрасно! Също така искам да изкажа благодарност за изобилието, което нахлува в живота ми, и аз си давам сметка, че то се появява в най-различни форми.

Башар: Добре, но нека бъдем по-конкретни, може ли?

Участник: Да.

Башар: Аз разбирам напълно това, което ти казваш, и не се опитвам да те накарам да стъпваш върху черупки от яйца по отношение на вашия език, но идеята е да разбереш, че изобилието присъства около теб през всичкото време. Това, което се опитваш да изразиш, е разкритието на изобилието, което вече си имала. Не че то се появява в живота ти, а че ти разкриваш пред себе си изобилието, което винаги си притежавала, и в това се състои разликата.

Участник: Да.

Башар: Намираш ли смисъл в това?

Участник: Да.

Башар: Помни, че всичко съществува тук и сега. Това е Вторият закон на Творението. Съответно ти не привличаш нещата отнякъде към себе си. Ти разкриваш пред себе си неща, които вече са тук, като правиш невидимото видимо, като се настройваш на неговата вибрационна честота. Нали така?

Участник: Да.

Башар: Добре.

Участник: И това, което се разкри пред мен тази седмица, е тази бамбукова флейта …

Башар: Да, да, да, значи ще произвеждаш магическа музика с тази флейта?

Участник: Да, наистина. Беше чудесно, защото я получих като подарък. Тя се появи в живота ми с такава лекота.

Башар: О, боже мой, как си понесла това?! Можеш ли да понесеш колко естествено и лесно могат да се проявяват нещата в живота ти?!  Разбира се, ти винаги можеш да усложниш нещата и да ги направиш по-трудни, ако това ти доставя удоволствие, но въпреки това, си си позволила да видиш, че всичко е толкова просто, лесно и магическо. 

Участник: Да наистина, благодаря ти.

Башар: Благодаря и аз и приятен ден.

Участник: Добър ден, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Имам въпрос от две части.  Прекарала съм последните тринадесет години от живота си като гимназиална учителка и извличам голямо удовлетворение от работа с ученици, които са от бедни семейства, и аз също така гледам на себе си като на ученичка.

Башар: Да, това правим и ние. Ние сме едновременно учители и ученици.

Участник: И аз се опитвам да открия мост …

Башар: Правиш какво?!

Участник: Аз …

Башар: „Откривам!“

Участник: Аз откривам мост.

Башар: Благодаря ти.

Участник: Аз откривам мост между себе си – учителя и учениците. И това ме доведе до това, което ти правиш.

Башар: Може ли да ти задам въпрос, преди да продължиш?

Участник: Да, разбира се.

Башар: О, о, извинявай, един момент (медиумът вдига ръка в позата на ученик). Учителю! 

 Участник: Да, кажи, Башар.

Башар: О, благодаря ти. Защо се изрази като че ли търсиш мост между учителя и учениците, защото това изявление автоматично предполага, че съществува някаква пропаст между тях.

Участник: Защото така възприемам нещата.

Башар: И защо възприемаш нещата така, вместо по холистичен начин?

Участник: Защото аз следвам определена учебна програма и трябва да вмъкна тайно духовното в класната стая.

Башар: Да „вмъкнеш“?!

Участник: Това не може да става открито. Трябва да го правя по прикрит начин, докато в ролята на ученик аз мога да се потопя в духовните практики.

Башар: Добре, но това, което каза, не предполага задължително, че трябва да създаваш пропаст в своите определения между тези две идеи. Ти във всички случаи обучаваш и се учиш самата и идеята е, че всеки начин, по който въображението ти ще представи тази идея, ще бъде подходящ. Тази методология, този израз обаче не трябва задължително да включва и разделение.

Участник: О кей.

Башар: Добре, тогава когато казваш, че търсиш мост, какво искаш всъщност да кажеш – че искаш да следваш различна методология? Че по някакъв начин би искала да изразяваш себе си по-открито? Това ли искаш да кажеш?

Участник: Може би.

Башар: Може би, добре, тогава как според въображението ти това би могло да се случи?

Участник: Аз все още се опитвам да …

Башар: Ти все още какво …?

Участник: Аз все още разработвам своето въображение.

Башар: Разбираш, че ние все още сме глухи спрямо определени думи.

Участник: Наистина, наистина. Част от моето развитие в това отношение е да откривам начини и подходи …

Башар: Добре, тогава като ученичка твоето домашно е да използваш въображението си, за да си представиш как можеш да създадеш сценарий, реалност, в която да можеш да изразиш това, което би искала да преподаваш по начин, който желаеш. Защото помни, че ние казахме, че ако следваш своята радостна възбуда, но не по начина, по който желаеш, не там и тогава, когато желаеш, с когото желаеш, то ти в действителност не следваш радостната си възбуда. 

Участник: Разбира се.

Башар: Всеки отсъстващ компонент няма да ти позволи да изпиташ радостната си възбуда по холистичен начин. И така, по какъв друг начин можеш да преподаваш, така че да изпълниш всички свои желания по отношение на начин, време, място и ученици, които желаеш?

Участник: Аз търся всичко това …

Башар: Търсиш?! Ако то не съществува? Нека да предположим хипотетично, че тези условия не съществуват на вашата планета в този момент. Тогава какво, какво ти остава?

Участник: Да доближа класната си стая възможно най-близо до моето въображение.

Башар: Какво друго имаш на разположение?

Участник: … …

Башар: Бъди по-смела в отговора си.

Участник: Да създам всичко това сама.

Башар: Благодаря ти. Следователно отново: идеята е, ако наистина разбираш инструмента на радостната възбуда и ако знаеш, че тя и следването й водят до всички останали радостно възбуждащи преживявания … когато следваш възможно най-радостно възбуждащата версия, която можеш да си представиш, тя ще те отведе до друга по-радостно възбуждаща версия, ако такава съществува. И то задължително не трябва да създаваш такава версия по начина, по който си мислиш. Ако тя съществува, ти ще бъдеш отведена към нея от своята радостна възбуда и тогава ще знаеш, че си я създала в своята реалност, като си привлякла себе си към нея, използвайки радостната възбуда като средство, за да направиш това.

Участник: Разбира се.

Башар: Не че трябва да очакваш, че това, което си представяш като най-радостно възбуждащо, трябва задължително да се реализира, но самото действие в посоченото от него направление ще те постави там, където трябва да бъдеш поставена, защото това е движещата сила, това е завършеният комплект. Нали така?

Участник: Да.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Да.

Башар: Има ли още нещо?

Участник: Да … в ролята си на ученичка аз достигнах до теб чрез прочита на различни материали, получени чрез чанелинг, и започнах с материалите на Сет, които ме отведоха до материалите на Ейбрахам, след това до Дабен и накрая до теб. 

Башар: Добре.

Участник: И в този процес исках да разбера защо тези материали винаги се изпречват на пътя ми и установих контакт с едно същество на име Анс (Ance). То ми дава информация на персонално равнище, която съдържа много насърчаване, но не всякога успявам да постигна това състояние поради различни свои убеждения. И се чудя дали имаш някаква информация за енергии, които ме обграждат, или нещо друго …?

Башар: Трябва да добавиш началото на тази дума. Ти си получила част от думата. Трябва да добавиш останалото.

Участник: Трябва просто да добавя, каквото и да е към тази дума?

Башар: Не каквото и да е, а нещо конкретно. Ти си получила един ш-анс*) да бъдеш себе си.

*) ch-ance, chance = шанс, възможност на английски. – Бел. прев.

Участник: Оу!

Башар: Трябва да добавиш тези две букви, трябва да участваш, трябва да дадеш нещо от себе си, трябва да станеш това, което наистина си, за да си дадеш шанс да изпиташ това в живота си.

Участник: Оу, благодаря ти.

Башар: Няма защо.

Участник: Благодаря ти.

Башар: Няма защо. (смях в залата)

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Първият ми въпрос е относно радостната възбуда. Изглежда че това е основният инструмент, свързан с проявлението.

Башар: Да, това е един основен инструмент.

Участник: Като музикант виждам много неща, които ми изглеждат радостно възбуждащи, но които водят до износване и разруха.

Башар: Това не е възможно. Отново: вслушай се в своето определение. Нещата, които наистина отговарят на определението за радостна възбуда, не могат да съдържат противоречива енергия! Ако определението ти съдържа противоречива енергия, това не е определение на радостна възбуда.

Участник: Аз го усещам като радостна възбуда.

Башар: В началото може да е така, но ако в процеса избираш неща, водещи до износване, то някъде по пътя си избрал нещо различно от радостната си възбуда.

Участник: О кей.

Башар: Защото не можеш да имаш определение за радостна възбуда, което съдържа преживяване,  противоречащо на нещата, които наистина ти носят радостна възбуда.

Участник: Тогава би трябвало просто да направя пауза …

Башар: Да, на всяка стъпка ти трябва да правиш пауза, за да решиш дали следващата стъпка, която ще направиш, е в съответствие с истинската ти радостна възбуда, с истинската ти вибрация, или всъщност избираш нещо, което не съответства на истинската ти вибрация.

Участник: Разбирам.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Да. Нека продължа …

Башар: Нека първо да ти задам един въпрос. Казваш, че си музикален.

Участник: Да.

Башар: Е, не знаеш ли разликата между хармоничния и нехармоничния звук?

Участник: Зная.

Башар: Ето за това става въпрос. Всичко, което трябва да направиш, е, да внимаваш за истинската вибрация във всеки един момент и да свириш нотите, които наистина предпочиташ да свириш, вместо нехармоничните ноти.

Участник: Хм.

Башар: Следиш ли мисълта ми?

Участник: Да.

Башар: Добре.

Участник: Когато говорим за инструменти и проявление, има ли други освен радостната възбуда, за които можеш да ми разкажеш?

Башар: Има много въпроси, свързани с промяна на определенията, които имат отношение към идеята за проявление. Един от тях, който си чул, е, че проявлението не води към теб нещо, което не притежаваш. То ти разкрива нещо, което е вече при теб, като  наподобява неговата вибрационна честота. И начинът да се нагодиш към тази честота е като следваш своята радостна възбуда. И ако проявлението наистина отразява твоята радостна възбуда, то ще бъде там, когато излъчиш тази вибрация. Просто трябва да помниш и един друг инструмент – ти не можеш да преживееш нещо, което не отговаря на твоята вибрация.

Участник: Трябва да повишим своята честота …

Башар: Ти трябва да притежаваш вибрацията на дадена реалност, в противен случай не можеш да преживееш нещата, присъщи на тази реалност. Това е елементарна физика. Отново: това е казал и самият ваш Айнщайн – не може да решите един проблем от същото равнище, на което той е възникнал.

Участник: Ъ-хъ.

Башар: Трябва да отидеш на друго равнище, за да откриеш решението … защото решенията притежават различна вибрация от първоначалното предизвикателство. Така че първо трябва да постигнеш нужната вибрация и тогава ще бъдеш вдъхновен и привлечен към синхронностите и мислите, и идеите, които съпровождат тази вибрация. Ако не притежаваш тази вибрация, то всички врати, които са непосредствено пред теб, ще бъдат напълно невидими за теб. А видимите врати ще бъдат тези, които подсилват  вибрацията, която притежаваш в момента, която може да не бъде тази, която предпочиташ. Помни, че съществуват положителна и отрицателна синхронности. Така че притежаваната и излъчвана от теб в даден момент вибрационна честота ще определя твоите преживявания и откритите пред теб възможности. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Да, намирам смисъл.

Башар: Добре, нещо друго?

Участник: Да. В последно време започнах да се занимавам с чанелинг.

Башар: Добре, по какъв начин?

Участник: Първоначално затварях очи …

Башар: Имам предвид гласов чанелинг, автоматично писане, интуитивни възприятия …

Участник: В началото автоматично писане и след това гласов чанелинт, но имам усещането, че това е нещо едва доловимо и далечно …

Башар: Да, такова е.

Участник: Когато упражнявам чанелинг чрез музиката, това става много естествено, но когато се свързвам с моя духовен водач или каквото е там, усещам като че ли не се получава нещо толкова реално, колкото при музиката  …

Башар: Тогава не прави такова голямо разграничение между чанелинг чрез музиката и чанелинг чрез своя духовен водач. Ти даваш различни определения на двете, когато такова различие не съществува. Всичко е вибрация, всичко е честота и резонанс, нали така? И след като си по-запознат с резонанса на музиката, се нуждаеш от подобно добро запознаване с резонанса на своя водач.

Участник: Просто е необходима повече практика.

Башар: Да, става дума само за повече практика. Когато практикуваш гласово, ти правиш това за група хора, или само за себе си?

Участник: И двете.

Башар: Чувстваш ли, че нещата се получават по-добре пред група хора?

Участник: Не.

Башар: Защо не?

Участник: Защото се появява аспектът на самопреценката.

Башар: А защо преценяваш себе си по такъв начин? Виждаш ли, когато става дума за гласов чанелинг, трябва да си готов да не действаш като медиум, трябва да си готов да изглеждаш глупаво, да грешиш … трябва да си готов да не се интересуваш от това, което преминава през теб. Не можеш да имаш саморефлекторна оценка, защото така забавяш процеса. Ти се намесваш в потока от енергия и информация, защото се тревожиш как изглеждаш, как звучиш. 

Участник: Очаквания …

Башар: Абсолютно. Ето защо казваме, че трябва да изоставиш всякакви очаквания. Трябва да бъдеш един чист инструмент. Трябва да знаеш, че каквото и да преминава през теб, независимо колко странно изглежда то, ти не трябва по никакъв начин да му даваш отрицателна оценка. Трябва да приемеш, че каквото и да се случва, това е, което трябва да се случи в този момент. Просто това е част от процеса. Когато си започнал да се занимаваш с музика, в началото не си ли се колебаел мъничко?

Участник: М-м-мда.

Башар: М-м-мда. (смях в залата) Точно така, м-м-мда. Следователно идеята е, че чрез практика, с разбиране, в определен смисъл с напускане на обичайното, с отказване от прекалено аналитичната гледна точка, просто ще позволиш на процеса да протече естествено. И това е всичко.

Участник: Разбрах.

Башар: Това помага ли ти?

 Участник: Да, помага ми.

Башар: Добре, и …?

Участник: Последен въпрос набързо. Наистина съм се интересувал от първия глобален контакт.

Башар: И ние също.

Участник: Сигурен съм … това е първият ми контакт сега, но …

Башар: Не задължително.

Участник: Предвиждаш ли кога ще се случи всеобщ първи контакт?

Башар: Както сме казвали, разбира се, ти знаеш, че няма такова нещо като предсказване на бъдещето.

Участник: Ъ-хъ.

Башар: Има само усещане на енергията, съществуваща в момента на предсказването. Ако тази енергия не се промени, предсказанието може да се случи. Ако се промени, ще се случи нещо друго. Обаче ако зад нещо съществува голямо количество енергия и набрана инерция, тогава съществува висока степен на вероятност предсказанието да се случи. И в този контекст нашето открито взаимодействие с вас, както сме казвали и преди, изглежда като че ли ще се случи по някое време в прозореца на вашите години между 2025-та и 2033-та.  

Участник: Супер! Благодаря ти много.

Башар: И аз благодаря.

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Аз живея в САЩ, но съм от Япония и освен книги и видеоматериали на английски, ползвам и японски духовни книги и видеоматериали. И намирам все повече доказателства в подкрепа на теорията, че едно от последните израелски племена се е озовало в Япония.

Башар: Не!

Участник: О кей, добре. (смях в залата) Просто исках да зная мнението ти.

Башар: Това е нашата гледна точка, когато разчитаме колективната енергия на вашия свят.

Участник: О кей.

Башар: Това не е нещо, което бихте нарекли точно определение.

Участник: О кей. Значи няма връзка между юдейството и шинтоизма?

Башар: Не съм казал, че няма връзка. Аз отговорих на първия ти въпрос, така както го зададе.

Участник: Оу.

Башар: Информацията може да пропътува голямо разстояние, без да се налага конкретното племе от хора да я пренесат. 

Участник: А-ха.

Башар: Разбираш ли?

Участник: О кей. Цялата информация, която имам, е от японски източник и не съм срещала нищо на английски. Този източник твърди, че шинтоизмът е основан на юдейството. 

Башар: Всъщност юдейството и шинтоизмът имат обща основа, която е по-древна и от двете. Ето защо съществува и сходството. Има по-древни наставления и разбирания, които са се разделили на разнообразие от идеи, обиколили са вашия свят и са запазили своята форма и затова виждате връзката. 

Участник: О, разбирам, в това има смисъл.

Башар: Разбира се, че има, затова го казах. (смях в залата) 

Участник: В един от последните си видеозаписи ти казваш, че Япония ще поведе с една нова икономическа система или парадигма, или нещо подобно. Можеш ли да кажеш нещо повече по този въпрос?

Башар: Това, което казахме, е, че в момента разполагате с възможност да поемете по нов технологичен път по отношение производството на енергия. И ако вашата конкретна страна реши да направи това, и ако вложи много енергия в това, без да използвам преднамерено игра на думи, то вие в действителност ще създадете нещо, което ще постави началото на напълно нова икономическа система. Ако поемете по този път.

Участник: Имаш предвид така наречената свободна енергия?

Башар: Да, така наречената свободна енергия.

Участник: Добре, последният ми въпрос е следният. Преди две години посетих една сбирка за наблюдаване на НЛО и видях едно красиво съзвездие на Плеядите, и почувствах нещо много особено.

Башар: Защото ти имаш лична енергийна връзка с тях.

Участник: Оу, о кей … просто исках да зная дали случаят е такъв. 

Башар: Да, случаят е точно такъв.

Участник: О кей.

Башар: Твоите сетива са уловили вибрация, с която имаш силна връзка. В това свое въплъщение си установила такава силна връзка, за да извличаш енергия и информация чрез нея, за да ти помагат в този живот. 

Участник: О кей.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Да. Аз ще изгледам видеото по-късно и ще реша какво съм разбрала. (смях в залата)

Участник: Добър ден.

Башар: Добър ден.

Участник: По време на моята трансформация съм се опитвал да изчистя себе си от доста неща и правейки това, се опитвам да приема повече любов в живота си, но в последно време виждам много лица и очи и бих искал да зная …

Башар: Ти постепенно усещаш себе си като едно цяло. Ти виждаш много отражения на различни аспекти на твоята личност, много различни аспекти на своето по-голямо цяло и виждайки тези символи и архетипни енергийни изображения, в определен смисъл, ти комплектоваш себе си като една по-холистична форма.

Участник: Това е прекрасно. Друг въпрос – бих искал да зная какво представлява това зад теб. (посочва стъкленото пано на стената зад медиума)

Башар: Контактният кристал. В нашия свят съществува подобно кристално изображение на всички светове, които принадлежат към нашия Съюз на световете. Тук не са изобразени всички, но това е едно примерно  изображение. Разбира се, кристалът на моята планета е много по-голям. Въпреки това, той съдържа вибрационната честота и идеята за контакт, защото той не само отразява идеята за всички различни светове, членове на Съюза на световете, към който ние принадлежим, но също така символизира потеклото на специалистите по първи контакт, към което аз принадлежа.

Участник: И къде принадлежиш ти?

Башар: В моя свят на Е-сасани аз съм възпитан от моя баща като специалист по установяване на първи контакт. И това е, което правим тук.

Участник: Невероятно! Можеш ли да ми обясниш какво представляват тахион кристалите и каква е функцията им?

Башар: Това са позволения, които ти позволяват да съзерцаваш идеята, според която отвъд границите на вашата физическа реалност съществуват неща, които се движат много по-бързо от светлината. И свързвайки се с тази висока вибрационна честота, и използвайки това позволение, вие може да се вдъхновите и достигнете до информация и познание от тази реалност.

Участник: Значи те са нещо добро?

Башар: Ако установиш, че те ти вършат работа, да. В противен случай, за позволение може да ти послужи нещо друго, към което въображението ти те е привлякло. Всеки инструмент, всяка техника, всеки ритуал, всеки предмет е само едно позволение, което ти дава възможност да си дадеш позволение, основано на твоята система от убеждения да станеш повече от това, което знаеш, че си. Самото нещо не прави нищо. То само се свързва с твоята система от убеждения, за да ти помогне да си дадеш позволение да бъдеш повече този, който предпочиташ да бъдеш.

Участник: Точно това исках да зная. Ти предварително знаеш ли какво ще те попитам, преди да го изговоря?

Башар: Понякога да, понякога не.

Участник: Удивително! Благодаря ти много.

Башар: Благодаря.

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден. Един момент … … Макар че тя няма напълно да се появи, сега ние се свързваме също така с Уила заради теб.

Участник: Уха! (аплодисменти в залата)

Башар: Защото има нещо по повод на тази връзка в момента, което ти е необходимо. И така, продължавай.

Участник: Тя ще се свърже с нас сега?

Башар: Не, не, тя няма да се включи напълно. Тя ще бъде наблизо и ще внимава какво се случва. И ние ще предаваме информация от нея към теб.

Участник: О кей. Исках да кажа, че преминах през един пълен цикъл, след като Фред почина преди година.

Башар: Да, една цяла орбита.

Участник: Да, и това бе една много вълнуваща година по отношение неговото преобразуване и моето също. И през август, когато става дума за моето собствено преоткриване, аз открих, че макар телепатично да установявах контакт чрез чанелинг с моята Сириус връзка от 1986-та, той ми каза, че трябва да започна да упражнявам гласов чанелинг.

Башар: Добре. И това е нещо, което ти носи радостна възбуда?

Участник: Да. И тогава той ми каза, че е мой баща.

Башар: В определен смисъл.

Участник: Какво означава това „в определен смисъл”?

Башар: В друга референтна рамка, не буквално в твоята линейна перспектива. В това обаче се съдържа бащина енергия. Съдържа се идеята за този вид връзка.

Участник: О кей … значи той всъщност не е мой баща, а аз негова дъщеря.

Башар: Не по отношение твоя живот на Земята, но на друго равнище, по друг начин.

Участник: На звездната система на Сириус той е мой баща?

Башар: Да.

Участник: Да, това имах предвид.

Башар: Да, но той не е твой баща.

Участник: О, той не е мой баща … в това … (смях в залата) имах предвид в този …

Башар: Става дума за бащината енергия по отношение на твоя версия в системата на Сириус. Но ти не се намираш в системата на Сириус.

Участник: Не говорим за мен, Ели, нали така?

Башар: Да, точно за това говорим.

Участник: Значи става дума за успоредна реалност.

Башар: Благодаря ти!

Участник: И той ми каза, че е свързан със Сириуския съвет на 13-те.

Башар: Да, в определен смисъл, макар това да не се превежда по един и същи начин на техния език и на твоя език.

Участник: А-ха. О кей. И така, ние започнахме обмен на енергия и през януари тази година в частен сеанс с теб дискутирахме будното сънуване, и ти ме прегърна. Аз не видях лицето ти и ръцете ти …

Башар: Да.

Участник: Но ти носеше една дълга роба и ние говорихме за това, и аз попитах дали това бе ти – Башар, когото познавам, и ти каза: „Това е малко по-различен аспект на моето същество”.

Башар: Да.

Участник: И въпросът ми е дали ти имаш съществуване в успоредна реалност на Сириус, с което съм свързана?

Башар: Да.

Участник: И аз зная кой е той, нали така?

Башар: Предполагам, че няма нужда да питаш.

Участник: Не, няма. Мислех, че това е Оу.

Башар: Не, не е Оу, но е един от 13-те.

Участник: Знаеш, че винаги съм се обръщала към него като Оу, Оу, когато съм се свързвала с тази енергия.

Башар: Да, зная. Ние просто малко се забавляваме с теб.

Участник: На 7-ми септември имах едно будно сънуване и получих определена информация, и когато я изписах, открих, че имам една ирландска връзка, за която ти ми бе казал …

Башар: Да, това е и причината за присъствието на Уила.

Участник: Това е един специалист по успоредни реалности на име Колин.

Башар: Да. Разбери, че терминът „колин” не е име. Това е древна ирландска дума за жена.

Участник: Да, но ние имаме Колин като име …

Башар: Да, но това не е нейното име.

Участник: О, разбирам.

Башар: Спомни си, че сме говорили за хибридите, които приемат имена, свързани с природата. В случая ти си използвала думата „колин” по същия начин, по който аз използвам думата „башар”, което не е моето име, а арабска дума, която означава „предвестник”. Така че „колин” е символ за енергията на съществото, но не е неговото име.

Участник: Хм, интересно.

Башар: Така че по същество ти я наричаш „момиче”. Хей, момиче!

Участник: Бих искала да я назовавам по име.

Башар: И …?

Участник: А Уила …

Башар: Уила следи какво се случва и какво ще бъде следващото, което ще кажеш.

Участник: Аз също така открих, че това същество е един аспект от живота на Фред.

Башар: Има такава връзка, да.

Участник: И че сириуското й име е Ейриън.

Башар: Това въпрос ли е?

Участник: Не. Миналата година ти ми каза, че ще ми се появят образи в продължение на три дни и три нощи, свързани с Ирландия …

Башар: И …?

Участник: През януари, когато говорих с теб, ти казах, че не съм получила никакви образи.

Башар: Не си ги получила?! Имаш предвид, че не си направила нищо, за да ги откриеш?

Участник: Е, ти ми каза, че ще има някакъв сигнал …

Башар: И че ти ще трябва да предприемеш нещо.

Участник: Не, аз те попитах (смях в залата) дали трябва да направя нещо и ти каза: „Следвай своята радостна възбуда”.

Башар: Да, и ти направи ли това?

Участник: Аз следвах радостната си възбуда чрез чанелинг, след което те ми казаха, че тя ще се появи и аз започнах …

Башар: И кога попадна на „колин”?

Участник: Когато получих информация през септември.

Башар: Добре, това не е ли ирландска връзка?

Участник: Да, тя е ирландската връзка.

Башар: Добре, тогава чрез нея ти ще откриеш това, което трябва да откриеш.

Участник: По отношение образите през ‘три дни и три нощи’?

Башар: Тя е образите от ‘три дни и три нощи’.

Участник: Хм.

Башар: Тя е това, което ще ти даде информацията, която търсиш. Тя е твоята ирландска връзка.

Участник: Зная това.

Башар: Е, и…? Тогава използвай я по този начин.

Участник: О кей, значи тя е сигналът?

Башар: Тя е сигналът.

Участник: О кей, но вече мина цяла година и аз …

Башар: Имаш ли определени очаквания?

Участник: Не, но … нека довърша … когато ти започна своя чанелинг тази вечер и от очите ми започнаха да се стичат сълзи …

Башар: Да …

Участник: И аз осъзнах факта, че това е сигналът, и че това е моят коледен подарък, който трябва да отворя преди Коледа.

Башар: Абсолютно!

Участник: Да.

Башар: Сега задръж един момент …

Участник: Добре.

Уила: … …(гласът на медиума се променя) Ти си едно чудесно говедце. (смях в залата)

Участник: Здравей, Уила. (смее се)

Уила: По какъв начин ще използваш тази информация?

Участник: Свързана с „колин”?

Уила: Да, като сигнал, след като сега разбираш, че тя изпълнява такава роля за теб. Как ще използваш тази информация, как ще действаш?

Участник: Ами … аз …

Уила: Разбери, че това не идва от мен, а от нея. 

Участник: О кей … включвайки се …

Уила: Включвайки се? Включване, включване, включване. Как ще си позволиш да се свържеш по-силно с тази вибрация, колин?

Участник: Ами … аз съм взаимодействала енергийно с нея. 

Уила: Не, не, не, ти не разбираш за какво говоря.

Участник: Наистина е така.

Уила: Как ще се свържеш с тази енергия, колин?

Участник: Винаги съм се свързвала …

Уила: Разбираш ли, че аз те наричам „колин”?

Участник: Това е моята успоредна …

Уила: Това е вибрация, която трябва да постигнеш. Ти трябва да станеш нейна версия, за да изпиташ свързването си с нея и да получиш информацията, и да получиш същите мисли, които тя има … и същата информация, до която тя има достъп. Ти трябва да си нейна версия, колин. 

Участник: Да … може би … но тя бе аспект на Фред, в един успореден живот?

Уила: Това не означава, че е единствената версия. Тя е и твой аспект. 

Участник: Оу!

Уила: Оу! … Не, тя не е Оу. (смях в залата) Така че ти трябва да станеш „колин”. 

Участник: О кей, и може би затова аз не успявах да се свържа с нея …

Уила: Да, аз зная това.

Участник: Това бе аспект на Фред.

Уила: Да, но когато се свържеш с колин, ще разбереш, че тя е връзка, която притежава и Фред, и ще разбереш тази връзка от гледната точка на колин. По този начин ще имаш по-пряка връзка с аспекта, който е също така Фред.

Участник: А-ха, о кей.

Уила: Разбираш ли, защото това е едно пресичане, пресичане на енергийни линии.

Участник: О кей.

Уила: И като бъдеш „колин”, тези енергии и пресичащи се енергийни линии ще станат твои и ти ще знаеш какво означават те, защото това ще бъде твоят език, твоята енергия. 

Участник: Тогава ще ми бъде много по-лесно, защото сега разделям нещата … от една страна Фред, от друга …

Уила: Сега започваш да разбираш какво казвам.

Участник: И също така аз съм ирландка в този си живот.

Уила: Тогава ще станеш още малко повече ирландка … (смях в залата)

Участник: Баща ми в този мой живот бе толкова ирландец! Ние имахме зелена кола, зелена къща …

Уила: Тогава, бисквитке, може би ще бъде добре за теб да носиш повече зелено. 

Участник: Да, отне ми много, много години, в които не можех да нося зелено, защото всичко около мен бе само зелено.

Уила: Да, но сега можеш да се завърнеш към това от различна перспектива.

Участник: Да.

Уила: Сега ти можеш да направиш зеленото свой цвят, вместо този, който си отблъснала с идеята, че това е бил нечий чужд цвят. Сега можеш да имаш своя собствена версия на зеленото, своя версия на ирландската енергия, своя версия на „колин”.

Участник: Точно така!

Уила: Така че трябва да бъдеш „колин”.

Участник: Сега мога да бъда, защото преди по този начин възприемах само Фред. Сега обаче зная, че това има пряка връзка с мен.

Уила: Ето това е. Благодаря ти, бисквитке, приеми нашата любов.

Участник: И аз те обичам, Уила, благодаря ти много!

Башар: (медиумът отново приема интонацията на Башар) Това помогна ли ти?

Участник: О, абсолютно! Благодаря ти!

Башар: И аз ти благодаря. Приеми и нашата безусловна любов.

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Дали можеш да споделиш нещо относно лицето, известно като Рамакришна?

Башар: Какво искаш да разбереш, това е обширна тема?

Участник: Не зная много относно това, но имаше серия от синхронни събития …

Башар: Добре, но ти разбираш, че подобно на идеята за Христовото съзнание, Буда природата, духът на Кришна, всичко това са различни перспективи на колективното съзнание на целия ваш свят. Това е един друг израз на тази идея. Така че ако ти се свързваш с тази вибрация, то ти се свързваш с колективното съзнание, с колективната матрица, с колективната договореност. Нали така?

Участник: Разбрах.

Башар: И така ти можеш да имаш достъп до отношението, което имаш с тази колективна договореност, и да получиш осветление на личната ти договореност по отношение на колективната.

Участник: Защото просветлението, което Рамакришна е преживял, често е било възприемано от хората като лудост и по-късно е разпознато като нещо свято.

Башар: Да, но виждаш ли, има положителни и отрицателни видове лудост. Ние сме от положителния вид луди. Така че бъди луда заедно с нас.

Участник: Чувствам се задължена да попитам относно океана … Аз обичам децата, те са магически и забавни, и за мен океанът има подобна вибрация.

Башар: Той е много подвижен.

Участник: Има ли някаква корелация между морето, храмовете и лечението, която можем да изследваме?

Башар: Разбира се, че има.

Участник: Има ли някакви инструменти, които можеш да ни предложиш, за да оползотворим тази връзка?

Башар: Имаш ли някакво отношение към епохата на Атлантида?

Участник: Хм-м, не зная. Може би.

Башар: Добре, тогава разбери, че по времето на Атлантида на вашата планета е имало храмове, отворени към океана, за да могат делфините да влизат вътре по вода и да участват в много от церемониите. И те са участвали в действителен културен обмен. Така че идеята за взаимодействие със съзнанието на китоподобните няма само силна връзка с енергията на Сириус, но и с всичко, което се намира в океана, както и с древната цивилизация на Атлантида. Това също така е свързано с разбирането, че както хората са управителите на земята, така делфините и китовете са управителите на океана и че има истинска връзка между тези две общества и култури. Нали така?

Участник: Разбирам.

Башар: Има ли нещо във връзка с това, което предизвиква у теб радостна възбуда?

Участник: Да.

Башар: Добре, тогава какво смяташ да направиш по този повод? Как би искала да действаш с помощта на тази енергия? Всичко зависи от теб.

Участник: О кей … хм…

Башар: Повтаряй след мен. Тленти. Ахланти. Атълáнти.

Участник: Атланти.

Башар: Атъл, Атъл, Атълáнти.

Участник: Атълáнти.

Башар: Да, Атълáнти е бил начинът, по който те са произнасяли името на своето общество. Атълáнти.

Участник: Атълáнти.

Башар: Атълáнти. Може би вибрацията на това име, което е било дадено по онова време, ще ти помогне да определиш своята посока. Това е едно позволение. Атълáнти.

Участник: Атълáнти

Башар: Да.

Участник: О кей. Благодаря ти.

Башар: Нещо друго?

Участник: Не зная, има ли нещо друго?

Башар: Не зная. Има ли още нещо?

Участник: Да. Има ли още нещо, свързано с Атлантида, лекуването и енергията …?

Башар: Ако задаваш този въпрос, значи имаш някакви подозрения за това, че има.

Участник: Зная, че има, просто това е много мистериозно.

Башар: Да, мистериозно е, но това е част от забавлението. Защото в Атълáнти е било първоначалното училище за магове. И това е, което трябва да си припомниш.

Участник: Оу!

Башар: Бъди ученик на първото училище за магове в Атълáнти и ще започнеш да научаваш същите уроци, които са усвоявали тогава. Защото Атълáнти все още съществува в една паралелна реалност и защото всички неща съществуват по едно и също време. Така че свържи се с училището за магове на Атълáнти и ще приемеш техните уроци.

Участник: Разбрах. Благодаря ти.

Башар: Благодаря и аз.

Участник: Здравей!

Башар: Добър ден.

Участник: Още от малка ме наричат „стара душа” и се питам дали можеш да ми кажеш нещо по въпроса.

Башар: Обикновено хората се обръщат към някого по този начин, когато той осъществява връзки с голям брой други едновременни въплъщения, от които извлича много енергия, много информация, вместо да е свързан само с няколко такива въплъщения.

Участник: Благодаря ти. Виждам много смисъл в това. Вторият ми въпрос е следният. Преди около две години към мен се приближи един индианец Чероки и ми даде едно перо, всъщност две пера, и ми предложи да ме научи на едно древно лечение. И след това лечението изчезна.

Башар: Лечението изчезна?! За нещо физиологично ли говориш?

Участник: Не.

Башар: Говориш за енергия?

Участник: Да.

Башар: Как може да изчезне? Всичко съществува тук и сега! Искаш да кажеш, че престана да осъществяваш контакт с тази енергия?

Участник: Предполагам, че да.

Башар: Добре, защо?

Участник: Това ме изплаши.

Башар: Защо, какво лошо си помисли, че ще се случи? Страхуваш се от собствената си сила?

Участник: Да.

Башар: Защо? Вярваш ли в афоризма на вашата планета, че „абсолютната власт корумпира абсолютно”? Вярваш ли в това?

Участник: … Не.

Башар: Ти знаеш, че абсолютната власт корумпира абсолютно само ако вярваш абсолютно, че това ще се случи.

Участник: Точно така.

Башар: Тогава от какво се страхуваш? Използвай своя страх, засили го, увеличи го. Какво е най-ужасното нещо, което си представяш, че ще се случи, ако си позволиш просто да бъдеш себе си, напълно себе овластена? 

Участник: Мисля, че няма да се случи нищо.

Башар: Но това е двойно отрицание!? Това означава, че вярваш, че ще се случи нещо.

Участник: Да, определено ще се случи нещо.

Башар: Нещо отрицателно?

Участник: Не.

Башар: Тогава от какво се страхуваш?

Участник: Предполагам, че трябва да се постарая да не изпитвам страх.

Башар: Но от какво се плашиш? Единственият повод да се стараеш да не изпитваш страх, е, да разбереш от какво се страхуваш. Защото ако не го владееш, ако не знаеш какво е, как ще можеш да го трансформираш?

Участник: … …

Башар: Хайде, използвай въображението си. Бъди откровена, всичко е наред, ти си в безопасност.

Участник: Че няма да бъда достатъчно силна, за да поддържам това на високо равнище.

Башар: О, благодаря ти! Сега, разбираш ли какво невероятно противоречие е това?

Участник: Да.

Башар: Сигурна ли си?

Участник: Сигурна съм.

Башар: Добре, тогава наистина от това ли се страхуваш? Или има друго по-долно равнище?

Участник: Мисля, че е на всички равнища.

Башар: Всички равнища!? Ти се страхуваш на всички равнища?!

Участник: Не на по-високи, но определено на по-ниски.

Башар: Разбирам, но ти трябва също така да разбереш, че няма нищо на по-долно равнище. Всичко е по-високо от физическата реалност. Това, което наричате подсъзнателно и несъзнателно, са всъщност на по-високо равнище на вибрации от Физическия ум.

Участник: О кей, разбирам.

Башар: Тогава, от какво се страхуваш?

Участник: … …

Башар: Мислиш, че физическото ти его няма да знае как да се справи с това?

Участник: Мисля, че улучи точно.

Башар: Тогава защо допускаш, че физическото ти его трябва да се занимава с това?

Участник: Предполагам, че не съм знаела какво да допускам.

Башар: Но сега вече знаеш, нали?

Участник: Да.

Башар: Тогава, какво определение имаш за егото си, според което изглежда че то няма да може да се справи? Също така защо допускаш, че егото трябва да се справя с това? Егото е просто нещо, което ти помага да се фокусираш върху физическата реалност. То не е направено да се справя с това и не му се налага.

Участник: О кей.

Башар: Следователно идеята е, че ако прекараш тази енергия през себе си, ти само ще можеш да почувстваш и преживееш повече от себе си. Единственото нещо, което някога ще откриеш в неизвестното, е, повече от себе си, защото ти си единственото нещо, което съществува в твоята реалност.  

Участник: Разбирам.

Башар: Тогава, от какво можеш да се страхуваш?

Участник: От нищо.

Башар: Видя ли?! Страхът още ли е в теб?

Участник: Не.

Башар: Добре, тогава какво ще направиш? Ще си позволиш ли да знаеш, че ако това ти носи радостна възбуда, енергията на лечението все още съществува?

Участник: О кей.

Башар: И ти можеш да я използваш, както пожелаеш, стига да ти носи радостна възбуда. Ако не, тогава ще правиш нещо друго. Всичко зависи от теб, това е твой избор, твое решение, твоя реалност, нищо няма да ти противоречи. Всичката съпротива и всичкият страх, които чувстваш, идват от твоето определение и твоите допускания за неща, които не са в синхрон с истинската ти същност. Защото ако не ги предпочиташ, освободи се от тях, понеже те не ти принадлежат. Всичко, което не е в синхрон с истинската ти вибрация, не ти принадлежи!

Участник: Разбрах! Благодаря ти!

Башар: Моля!

Участник: Последният ми въпрос … когато бях на 16, мой приятел се самоуби. Усещам го по добър и по лош начин и искам да съм сигурна, че …

Башар: С него всичко е наред. Единственото лошо, което усещаш, са страховете ти, че нещо с него не е наред. И той не би искал да чувстваш нищо отрицателно, а да живееш живота си пълноценно, защото така по-ясно ще можеш да комуникираш с него и ще знаеш, че той е добре.

Участник: Разбирам, благодаря ти.

Башар: Моля, и приятни сънища!

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Въпросът ми е относно Творението. Аз съм художник и понякога, когато творя, аз съм толкова фокусирана върху работата си …

Башар: Това е състояние на чанелинг.

Участник: О, така ли?!

Башар: Това е променено състояние, което ти позволява да се свържеш с повече от себе си, да бъдеш повече в настоящето, в определен смисъл, да не създаваш толкова много време, или преживяване на линейност. Това е, което евфемистично се нарича състояние на чанелинг, попадане в зоната, върхово състояние или както пожелаеш да го наречеш.

Участник: Процесът на творчеството е разказване на една история.

Башар: Да.

Участник: И когато си мислим за персонажи, ситуации, книги, филми, всички тези творчески продукти …

Башар: Вие кристализирате информация под формата на истории, защото структурата на историите е автоматично присъща на вашата психика и за вас това е най-лесният начин за съхранение на информацията. Така че когато улучите всички правилни струни на структурата на една история, историята остава завинаги във вашето съзнание. Ако обаче пропуснете някои от струните, вие няма да я почувствате като завършена история.

Участник: Тогава какво се случва, когато други хора прочетат тези думи и си помислят за съответните герои и ситуации …

Башар: Това, което ще се случи, ще бъде различно за всеки индивид.

Участник: Миналата вечер ти каза, че всичко, което си представим, е в някакъв смисъл реално.

Башар: Да.

Участник: Това означава ли, че тези персонажи и места съществуват на някакво равнище?

Башар: В определен смисъл, да. Разбери обаче, че терминът „реален” може да означава много различни неща. Идеята обаче е, ако мислиш например от гледна точка на Духа, където не съществува такова преживяване на линейното време и пространство, и всичко, за което си помислиш, и всичко, което си представяш, се проявява моментално пред теб. Тогава поне на това равнище, ако си го представиш, моментално ще го преживееш.

Участник: Ха.

Башар: И то ще изглежда толкова реално, колкото всичко останало, защото в крайна сметка физическата реалност е толкова реална, колкото я дефинираш. Тя е просто един сън, просто едно отражение. Така че от гледната точка на някои цивилизации или същества от по-високи измерения, да кажеш, че физическата реалност е реална и по-реална от нещо друго, ще причини само смях. Защото те могат да видят, че това е само един въображаем рефлекторен процес, както всичко, което ти наричаш въображение.

Участник: Разбирам.

Башар: Така че в този смисъл, всичко е реално, защото реалността е продукт на това, което определиш с въображението си.

Участник: Тогава това, че създаваме истории и си ги разказваме, аналогично ли е на това, че Духът преживява себе си?

Башар: Да. Защото физическата реалност е процес на преживяване и на изживяване на една история, която Духът е пожелал да преживее.

Участник: Изумително!

Башар: Да. Вие сте живи истории. Ето защо е много важно да използвате своята способност да комуникирате със своето въображение, за да си разкажете историята, която предпочитате да изживеете, вместо историите, които не предпочитате. Нали така?

Участник: Да.

Башар: Защото всичко зависи от вас. Духът просто желае да преживее една история с определена тема. Как преживяваш тази история – положително, отрицателно и пр. зависи от свободната ти воля като индивид. Така че имаш комбинацията от съдба, която е темата на историята, и свободната воля, според която ти изиграваш своята роля в историята по определен начин. Разбираш ли?

Участник: Да.

Башар: Ами това е. Ти си една история, вие всички сте различни истории, ние сме истории. Творението е една история, която разказва своята история на себе си от всичките различни перспективи, които може. 

Участник: Хм.

Башар: Ето защо отново: когато разказваш една история, която улучва всички струни на това, което наричаш структура на една история, тя създава необходимата хармония и историята остава навеки, защото приляга на този модел във вашата психика. И когато улучиш правилните струни, историята ще закънти, нали така?

Участник: Да.

Башар: Нещо друго?

Участник: Не, благодаря ти.

Башар: Благодаря и аз, ти си една добра история.

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Наистина харесвам формулата, която си ни дал – да следваме своята радостна възбуда и наистина се опитвам да следвам …

Башар: Моля за извинение?! (медиумът прави жест, все едно че си продухва ухото)

Участник: А, да … Аз следвам …

Башар: Ти следваш ли (радостната си възбуда) по най-добрия познат ти начин?

Участник: С това всъщност е свързан въпросът ми, аз правя всичко възможно …

Башар: Това е! Това е всичко, което трябва да правиш – най-доброто от себе си. Когато установиш оттам нататък, че искаш да направиш нещо различно, направи отново най-доброто от себе си. И това е всичко, което трябва да направиш.

Участник: Благодаря ти.

Башар: Нещо друго?

Участник: Още един въпрос. През последната година съм преследвана от най-различни love birds*). Те пристигат на ята и ме съпровождат, когато шофирам, или се появяват в небето пред мен и аз виждам ястреби и странни птици, които не се виждат в града …

*) Love bird (В буквален превод „птици на любовта”), вид малки папагали, известни със своята съпружеска вярност. – Бел. прев.

Башар: Има пренареждане на определени електромагнитни формации на вашата планета, които карат птиците да следват различни миграционни пътища.

Участник: Хм.

Башар: Но това е рефлективен символ за теб, тъй като ти си ги забелязала. И в този смисъл, какво мислиш, че ти казват те?

Участник: Да бъда свободна?

Башар: Добре, да бъдеш свободна. Да бъдеш себе си. И релевантният въпрос е  дали това нещо важи за теб.

Участник: Определено бих имала полза от това да съм свободна.

Башар: Тогава, по какъв начин вярваш, че не си свободна?

Участник: Имам много задължения и отговорности, които чувствам, че …

Башар: Искаш да кажеш, че имаш определение за отговорност, което по някакъв начин е ограничаващо? Ако е така, това означава, че имаш определение за отговорност, което не ти върши работа. Разбираш ли нашето определение за отговорност?

Участник: Не.

Башар: Способност да отговаряш, да реагираш.

Участник: Ха.

Башар: Това не е ли самата свобода? Способност да реагираш, способност да избираш!? Това не е ли свобода?

Участник: Ъ-хъ.

Башар: Тогава защо да не изживееш позитивната версия на отговорността, вместо да я закопаваш с такова отрицателно определение? Също така „задължение”. Отново: идеята е, че ако поемаш ангажименти, ти поемаш ангажименти, но в същото време ти можеш да преосмислиш ангажиментите си в бъдеще, за да ги направиш повече в съответствие с това, което предпочиташ, вместо просто да се подчиняваш на остарели идеи за това, че трябва да поемаш определени ангажименти, за да бъдеш тази, която предпочиташ да бъдеш, или да имаш това, което предпочиташ да имаш. Така че се научи да се освобождаваш от остарели идеи за задължение и отговорност и започни да осъзнаваш, че може да има по-положителни определения за тези неща.

Участник: Ще го направя.

Башар: Кога?

Участник: Сега.

Башар: Добре, всичко зависи от теб. Просто трябва да приложиш това в живота си и да се държиш така, все едно, че знаеш, че то е вярно. Нали така? Не можеш да излъжеш себе си, не можеш да излъжеш Творението. Можеш на думи да претендираш, че правиш нещо, но ако в действителност не се държиш така, все едно, че вярваш, че то е вярно, то Творението вижда ясно какво се случва. Разбираш ли?

Участник: Да.

Башар: Запомни. Моля всички запомнете – това да знаеш и да се държиш по определен начин са синоними. Нали така? Разбираш ли това?

Участник: Ъ-хъ.

Башар: Сигурна ли си?

Участник: Да, разбирам го.

Башар: Добре. Нещата, които знаеш, че можеш да вършиш, ти просто ги вършиш и не мислиш върху тях, не се чудиш дали вярваш в тях. Ако ти кажа: „Моля, би ли прекосила стаята?”, ти не започваш да се чудиш: „О, аз мисля, че мога да го направя. Вярвам, че е възможно да прекося стаята, но не съм напълно сигурна”. Ти просто прекосяваш стаята, защото знаеш, че можеш. Знаенето и поведението, действието, са синоними. Така че когато знаеш, че нещо е вярно, ти не го поставяш под въпрос, а просто го правиш. И това е единството, което търсите в своя живот. Разбираш ли?

Участник: Ъ-хъ.

Башар: Това е даже нещо повече от убеждението, от това да вярваш в нещо. Знанието е присъщо на това, което наистина знаеш, че си. Нали така?

Участник: Да.

Башар: И …? Тогава …? Какво ще направиш сега, което отразява, че знаеш това, което предпочиташ да знаеш … вместо това, което си правила? Как сега ще изразиш това в живота си, след като то отразява този вид свобода? 

Участник: Мисля, че трябва да започна да претендирам.

Башар: Да претендираш какво?

Участник: Да претендирам, че зная.

Башар: Да претендираш, че знаеш?! Добре, искаш да кажеш, че ще се преструваш, докато успееш?

Участник: Да.

Башар: Но ако знаеш, че се преструваш, как ще го постигнеш?

Участник: … …

Башар: Искаш да кажеш, че ако вярваш, че се преструваш достатъчно и ако се преструваш достатъчно, в крайна сметка преструвката някак ще попие в теб и ще се превърне в познание? Ако вярваш в това, то ще се получи, но ако не вярваш, няма да се получи.

Участник: Всъщност това никога не се е получавало при мен.

Башар: Ето, виждаш ли? Тогава, в този смисъл, нещо, което ще проработи по-добре за теб, е, в действителност да разбереш механизма и да знаеш, че той работи. Да разбереш природата и структурата на Съществуването и как реалността се проявява. И тогава ти ще имаш един инструмент, който ще можеш да използваш със знание, а не просто ще предполагаш. Нали така?

Участник: Ъ-хъ.

Башар: Ето защо казахме в началото на предаването, че за теб може да се окаже от критично значение действително да разбереш много от инструментите, които сме споделили с вас, или инструментите, които привличаш към себе си от други източници, които наистина описват действителната природа на Съществуването, структурата на Съществуването. Защото когато разбереш тази структура, всичко останало, поставено на фона на тази структура, показва веднага кои негови части съответстват на тази структура и кои не съответстват. И частите, които не прилягат, можеш спокойно да изоставиш. И тогава ще си напълно наясно какво ти върши работа, като инструмент, като механизъм. И няма да се интересуваш от фокусиране върху останалото, защото останалото няма нищо общо с инструмента и със структурата, а е свързано с убеждения, които неправилно си прикрепила към него. Намираш ли някакъв смисъл в това?

Участник: Да, това ми помага.

Башар: По какъв начин ти помага?

Участник: Предполагам, че искам да имам някакво бързо решение.

Башар: Да, можеш да имаш решението, колкото бързо пожелаеш, защото виждаш ли, отново: всичко е тук и сега, ти го имаш! Ти го имаш! Но вярваш ли, че го имаш? Знаеш ли, че го имаш? Имаш ли вибрацията, която съответства на това, че го знаеш, за да видиш, че можеш да го имаш бързо, или всъщност си казваш: „Трябва ми един дълъг процес, за да достигна до момента, в който най-накрая ще мога да си позволя да зная, че това е било тук през всичкото време”? В това се състои разликата, нали? То е тук. Ти просто трябва да знаеш, че е тук и да действаш така, все едно че е тук, не да се преструваш.

Участник: Хм.

Башар: Но трябва да знаеш, че е тук. Така че разбираш ли, че всичко е тук и сега?

Участник: Това ми помага. 

Башар: Добре, и колкото повече си позволяваш да настроиш ума си според идеята, че всичко наистина е тук и сега и ти вече го имаш, то колкото и дълго да ти отнеме да смелиш това и да знаеш, че то е вярно, това ще бъде времето, необходимо за тази твоя трансформация. Нали така?

Участник: Да, благодаря ти.

Башар: Наистина всичко зависи от теб и е в твоите ръце.

Участник: Благодаря ти много.

Башар: И аз благодаря.

Участник: Това е един идеален момент за мен, Башар.

Башар: Както и за мен.

Участник: Имам въпрос относно Уила Хилакрисинг.

Башар: Да?

Участник: Тя има две сърца.

Башар: Да, тя има, макар те да не са отделени.

Участник: Можеш ли да поясниш това?

Башар: Нейният хибриден вид, който е смесица от няколко различни неща, притежава това, което би нарекла двойно сърце.

Участник: Каква е функцията на това двойно сърце?

Башар: То функционира много добре, благодаря ти. Всъщност отговорът на въпроса ти е, че идеята е то да генерира определена вибрация в нейната система, която подкрепя способността й да променя своя външен вид. Тя е потайна, тя променя формата си. Тя не всякога изглежда в нормалния си вид. Физиологично все едно че тя се проявява едновременно като двама различни души. Така че тя е две в едно.

Участник: Тогава, всички ли специалисти по успоредни реалности притежават двойно сърце?

Башар: Почти всички, но не всички.

Участник: Какви са тези, които не притежават?

Башар: Те имат различна природа и преживяват идеята за успоредните реалности и промяната на външния си вид по различен начин. Не всички са потайни. Не е необходимо да си потаен, за да си специалист по успоредни реалности. Разбираш ли?

Участник: Можеш ли да поясниш малко по-подробно това?

Башар: В какъв смисъл? Просто казвам, че не е необходимо да можеш да променяш външния си вид, за да бъдеш специалист по успоредни реалности. Просто трябва да се обучиш в областта на успоредните реалности. Все едно, че не е необходимо да бъдеш от определена националност, за да си учен. Ти можеш например да си физик и да научаваш неща по определен начин, докато други ги научават по друг начин. Идеята за потайните същества е, че освен че са специалисти по успоредни реалности като знание, те също така са такива специалисти и по отношение на своите действителни преживявания. В много отношения специалистите по успоредни реалности, които нямат тази способност да променят външния си вид, научават това, което трябва да знаят, от тези, които могат да променят външния си вид. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Да, благодаря ти.

Башар: И така, какво друго?

Участник: Също така се интересувам от Ангелската обител (Angelic realm). Каква е вашата гледна точка за това царство?

Башар: Това е първото отражение на „Всичко, което е”. С други думи, когато Единството (The One) e създало идеята за отражение, което се е превърнало във „Всичко, което е”, първото отражение, което е имало „Всичко, което е”, е било наречено „Ангелска обител”. Намираш ли смисъл в това? Ти разбираш, че има различни равнища на вибрация и подразделения. Така че „Всичко, което е” е „Всичко, което е” и първото разграничение между него и всичко друго е това, което наричате “Ангелска обител”. Това е просто една друга версия на „Всичко, което е”, отделена и съставена от по-малки същества от „Всичко, което е”, но по-големи от всичко, което се намира на по-долните нива. По-големи от малките единици, като мен и теб, разбираш ли?

Участник: Да.

Башар: Така че ангелите са най-големите единици на колективното съзнание, точно под равнището на „Всичко, което е”. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Да, намирам.

Башар: Добре, и …?

Участник: Това е всичко, благодаря ти.

Башар: Благодаря … Нания, имаш ли въпроси от името на други?

Нания: Определено да, трима души. Аз зная как ти харесваш това число.

Башар: Ние не харесваме това число, ние обичаме това число!

Няния: Ти никога не си половинчат относно каквото и да било.

Башар: Не.

Нания: Първият въпрос е относно осъзнатото сънуване и събуждането по време на осъзнато сънуване. Когато ти за първи път повдигна този въпрос, мисля, че доста хора можеха да вземат отношение, защото много от нас са имали преживяване да се събудят по време на едно осъзнато сънуване.

Башар: Да осъзнаят, че сънуват по време на сън.

Нания: Мисля, че някои от особеностите на осъзнаването по време на сън са, че можеш да манипулираш реалността и също така всичко протича много плавно и гъвкаво.

Башар: Да.

Нания: И ти осъзнаваш, че сънуваш, така че знаеш, че си в безопасност …

Башар: Да.

Нания: И усещането е забавно и богато.

Башар: Да, както и овластяващо.

Нания: И така, когато ти каза, че вашата цивилизация се е събудила по време на съня на физическата реалност …

Башар: В състоянието на осъзнато сънуване, поради осъзнаването, от тази гледна точка, можеш да видиш, че физическата реалност е един сън. И защото в процеса на осъзнаване ти можеш също така да възприемеш Матрицата на реалността, която е моделът, от който се проявява физическият сън, ти можеш в състоянието на осъзнатост да манипулираш Матрицата на реалността и да променяш модела, който влияе на проявлението на физическия сън. Ето защо ние никога не напуснахме осъзнатото сънуване, тъй като физическият сън се превърна в един сън за нас, а сънното състояние стана реалност за нас и ето защо ние никога повече не спим – ние непрекъснато сме будни в съня си. И за нас повече не съществува разлика между физическата реалност и съня. Осъзнатостта е в сърцевината на всичко това; ние сме осъзнати в целия сън на физическата реалност и в това, което вие наричате сънища на равнището на други измерения. Намираш ли смисъл в това?

Нания: Да. Когато ти казваш, и това е също нещо ново, че от това си състояние възприемате физическата реалност като сън … защото някой постави въпроса дали не се тревожите, че ще се събудите, или че ще заспите отново и ще се завърнете в съня, който преди сте осъзнавали.

Башар: Защо ще изберем да направим това? Ако сме осъзнати, ние знаем какви са възможностите за избор. Тогава защо бихме избрали това!?

Нания: Правилно. Тогава ето защо всички неща, които ни описваш относно физическата реалност, и факта, че можете, следвайки своята радостна възбуда, да накарате реалността привидно да се промени около вас …

Башар: Не привидно!

Нания: Правилно, защото всичко, което проявявате, е с помощта на своя Висш разум. Вие всъщност боравите с Висшия си разум.

Башар: В определен смисъл, Физическият ум и Висшият разум стават далеч по-свързани и ние се изразяваме по-холистично, като една обединена личност, в която Физическият ум и Висшият разум функционират заедно.

Нания: Точно така, но всичко, което възприемаме около себе си, това всъщност не е ли Висшият ни разум, който ни дава тази плазма, както аз я наричам, с която да боравим?

Башар: Помни, че това, което всъщност възприемате, бива филтрирано през системата от убеждения и вярвания на физическата персона и макар че източникът на идеята може да е Висшият разум, може да се случва интерпретация, когато всичко преминава през призмата на Физическия ум и възниква идеята за балансиране на призмата на Физическия ум и изясняване на призмата на Физическия ум, която съдържа определенията и емоциите, и мислите, които създават его структурата и поведението, и балансирането на които позволява на призмата да стане достатъчно ясна, така че това, което идва от Висшия разум, да остане, така да се каже, по-автентично, вместо да бъде деформирано в процеса на филтриране през физическата личност.

Нания: Разбирам всичко това, но също така идеята, че това, което възприемам като предмети тук, във физическата реалност …

Башар: Да …?

Нания: И другите хора, които виждам, които са продукт на моето съзнание, материалът, от който те са направени, всъщност не представлява ли Висшият разум?

Башар: Не, това е електромагнитна енергия. Това е начинът, по който Матрицата на реалността се проявява като физическа реалност. Това е определена вибрация на електромагнитна енергия.

Нания: Тогава аз съм физически израз на електромагнитна енергия в тази реалност?

Башар: Да.

Нания: О кей, това е интересно.

Башар: Висшият разум, в определен смисъл, поражда вибрация в себе си, която отразява вибрацията, която наричаме електромагнитна енергия, която става, така да се каже, супата, която преживява в този смисъл Физическият ум. Това е отражение.

Нания: Разбирам. Тогава ние мислим, че това е нещо много солидно.

Башар: Да.

Нания: Ние мислим, че се намираме вътре в него, а не че то е самите нас.

Башар: Точно така – че това сте самите вие, ето защо ние казваме, че процесът на възнасяне е процесът на осъзнаване, че вие всъщност сте измерението, в което преди това сте мислили, че съществувате. Измерението се състои от вас.

Нания: Точно така, и идеята, че много пъти, когато казваш някои неща, доста хора си казват: „О, божичко, как може това да е възможно!? Как може да се живее в една реалност, където само трябва да си помислиш за нещо, и то се проявява пред теб, или как даже едно физическо същество би могло да съществува в този вид реалност!?”         

Башар: Да.

Нания: Но според това, което казваш в момента, се оказва, че реалността, това сме ние.

Башар: Да, и в рамките на електромагнитната супа съществуват също различни вибрационни нива, така че има по-плътни вибрации и по-леки вибрации. И сега вие сте в процес на преминаване от по-плътните вибрации към по-леките и по-леките вибрации на електромагнитната супа или поле – там може да преживявате много повече неща, които са по-близки до преживяванията на Висшия разум по отношение на своята реалност. И там не е нужно толкова време и пространство, за да има проявление.

Нания: И ако приемем, че разбираме това сега …

Башар: Е, нека допуснем, че това е така.

Нания: Добре, аз го допускам.

Башар: Чудесно.

Нания: Колко далече е възможно повечето от нас да стигнат, за да позволят на реалността да се организира отново и отново, в рамките на най-високата ни радостна възбуда, така че да започне да изглежда толкова магическа, че да наподобява това, което вие преживявате?

Башар: Разбира се, равнището на вероятност е различно за всеки индивид, но като колективна средна величина, за индивидите, с които взаимодействаме сега, вероятността е някъде между 68% и 76%.

Нания: Значи можем да достигнем момента, в който взаимодействаме с физическата реалност толкова плавно и лесно, че да осъзнаем и признаем, че тези инструменти и механизми наистина работят във физическата реалност?

Башар: Да.

Нания: И ако действаме така, все едно че знаем това, физическата реалност ще става все повече и повече податлива?

Башар: Да.

Нания: Докато почувстваме, че живеем в съня.

Башар: Да. Докато знаете, че това е така. И когато знаете, че това е така, всичко останало следва от само себе си – вашите чувства, мисли, вашите преживявания, вашите проявления.

Нания: Мисля, че това е твърде вълнуващо. 

Башар: И ние мислим същото.

Нания: И ето че постъпи този чудесен въпрос! Как може човек, който преживява депресия и е силно изплашен, да следва своята радостна възбуда?

Башар: Това може да стане по много начини. Ако си позволите достатъчно свобода, може, отново: да преформулирате депресията и да разберете, че от положителна гледна точка, това е една естествена реакция – компресия. Когато не може да откриете отговора във външния свят, вие отивате там, където знаете, че се намират отговорите – вътре във вас и вие се вглъбявате, компресирате се в този смисъл, докато откриете отговорите, които търсите, след което се разгръщате като нов човек и излизате от това. И това е естествената, положителна страна на процеса, но когато поставите отрицателен етикет на този процес на оттегляне навътре, когато се самобичувате, когато си давате отрицателна оценка, това се превръща в отрицателното преживяване на депресия. Сега, ако депресията ви е толкова дълбока, че не може да си дадете сметка и да осъзнаете всичко това, тогава единственият път нагоре е да отидете още по-надълбоко навътре. Защото в крайна сметка ще откриете пътя навън, по един или друг начин. Разбираш ли?

Нания: Ъ-хъ.

Башар: Или ще достигнете до това, което наричате твърдото дъно, и ще си дадете сметка, че единственият път е нагоре, или ще откриете, че ви трябва авариен изход, който вие наричате смърт. И в единия, и в другия случай, вие сте свободни.

Нания: Ако поемем пътя на самоубийството, обикновено не се ли прераждаме и не повтаряме ли същите …

Башар: Вие може да създадете преживяване на прераждане, но помнете отново, че всички животи протичат едновременно! Следователно идеята за прераждането е едно преживяване, което може да създадете, но това не е нещо, което в действителност се случва механично и в структурно отношение. Но вие може да създадете преживяване, все едно че това е така. И понякога, ако не сте много, така да кажем, наясно с това, което правите, в този смисъл, и сте извършили този акт в състояние на силна реакция, да, може да откриете много бързо, че преминавате през подобно преживяване, защото в действителност сте искали точно това да направите – да преминете през това преживяване и да научите нещо положително от него, и ако, в определен смисъл, сте се лишили от това, може да решите да го направите отново. Това не е задължително, но вие може да решите да го направите и може би това ще бъде едно автоматично решение, ако не сте го осъзнали като такова. Това може да се окаже естествена реакция спрямо отсъствието на съзнателност в момента, в който сте решили да се самоубиете. Помнете, че в определен смисъл, всяка смърт е самоубийство, защото решавате да напуснете (този свят). По един или друг начин вие правите някакво разпределение на времето си. Но по начина, който имаш предвид, да, това може да се случи, или можеш просто да се озовеш в духовната сфера и да разбереш, че в действителност не си направила това, което си искала, и да потърсиш други начини да балансираш всичко. За това не е задължително необходимо да се прераждаш, но ако си решила да направиш това, зависи от състоянието ти, когато си пресичала този праг – как нещата ще се развият, дали си си позволила да знаеш, че имаш право на избор. Съществата, които не знаят, че имат възможност за избор, може понякога за известно време да станат това, което наричате бродещи духове, може да се объркат и да се почувстват изгубени, и може даже да не знаят, че действително са умрели, може да си мислят, че не са успели да го направят, както трябва. В крайна сметка обаче те ще го осъзнаят и техните водачи ще им помогнат да го осъзнаят, или хора от вашата страна ще им помогнат да го осъзнаят, и тогава ще преминат на по-високо равнище, и ще решат да балансират всичко, и всички създадени от тях преживявания, от каквато гледна точка пожелаят, и в крайна сметка ще се окажат винаги свободни. Това помага ли ти?

Нания: Да, това е много обещаващо по отношение на реалността, предполагам и на това, че можем да простим на себе си.

Башар: Идеята е, че ако наистина проумеете, че Творението ви обича безусловно, това означава, че То не поставя никакви условия спрямо тази любов. Така че не може да става въпрос за опрощаване на каквото и да било. В крайна сметка всичко това са преживявания.

Нания: Точно така. И вчера ти описа един инструмент, който почувствах, че е толкова остроумен и полезен за хора, които изпитват депресия и търсят начин да се освободят от нея. И това е свързано с така наречения от теб шперц.

Башар: Да, шперца, секретния ключ и фабриката …

Нания: Можеш ли да кажеш още нещо по този въпрос, защото мисля, че тук има редица хора, които не са чували за това.

Башар: Много накратко идеята е, че вие сте единственият собственик на фабриката, която произвежда вашата реалност, и вие винаги притежавате секретния ключ, който може да отвори нейната врата. И като отворите вратата, може да влезете в центъра, който представлява подиум над пода на фабриката, и това е неутралната, центрирана, балансирана позиция. Вие може да погледнете на едната страна и да видите всички работници, заети на своите работни места, които произвеждат всички отрицателни вибрации, които сте им наредили да произведат за вас. Може да погледнете на другата страна и да видите всички работници, заети с производството на най-различни положителни информации, идеи и определения, убеждения и вибрации, които  сте им наредили да произведат за вас. Ако решите, че желаете да имате фабрика пълна с положителни произведени вибрации и в този смисъл, с положително настроени работници, но чувствате, че нещо ви спира да поемете по този път на своята най-силна радостна възбуда, тогава използвайте секретния ключ, влезте вътре, изкачете се на подиума, погледнете към отрицателната страна, където сте мислили, че сте изпратили всички работници да си вървят у дома, но все пак включете всички светлини, за да проверите дали някой не се е скрил в ъгъла, или в сутерена, и все още си върши работата, и произвежда всички тези отрицателни вибрации и идеи. Ако намерите такъв човек, може да му кажете: „Хей, всъщност ти се справяш прекрасно, прекрасно като произвеждаш всички неща, за които те назначих и които са отрицателни, но знаеш ли, тази фабрика повече няма да произвежда тези неща и следователно аз ще ти връча златния парашут и ти сега ще си тръгнеш, и можеш да си потърсиш друга работа. Аз те освобождавам, благодаря ти много за добре свършената работа и сега твоето място ще бъде заето от някой друг, който ще произвежда положителни неща”. И ще трябва да се огледаш добре, за да се увериш, че производството на още някои отрицателни идеи не продължава някъде там. Идеята в случая е, да признаеш, че работниците в този участък са работили това, за което си ги наела, но вече те не ти трябват за тази работа. И така, това е една освобождаваща идея. Ти можеш да  използваш тази аналогия, за да откриеш кой още може да се спотайва във твоята фабрика и да му кажеш, че той вече не е необходим. Ще му благодариш, защото той ти е служил добре и ще го освободиш. Нали така?

Нания: Да. Звучи добре и прави нещата да изглеждат така, че управлението на отрицателните идеи изглежда толкова по-възможно, защото всичкото, което трябва да направиш, е да се вслушаш в една идея, която се появява в мозъка ти, и да прецениш дали тя е отрицателна, или положителна, и ако е отрицателна, тя идва от един от тези работници …

Башар: Да. Идеята зад отрицателното убеждение е, че то произвежда отрицателни неща, които правят нещата да изглеждат така, все едно че отрицателното убеждение е единственото нещо за вярване. Защото това е задължението на отрицателното убеждение – да прави създаването на положителните неща да изглежда много по-трудно. Но това идва само от отрицателната страна. Емпирично не е вярно, че положителните убеждения са по-трудни за сътворяване, но това е един от продуктите от отрицателната страна на фабриката – уверението, че те са по-трудни. Така че щом се освободите от тези работници, ще откриете, че филтрите и паяжините ще изчезнат, те ще бъдат ответи и изведнъж ще осъзнаете, че положителните убеждения са лесни за възприемане, лесни за следване, лесни за проявяване, защото погледът ви вече няма да бъде замъглен от отрицателната идея, която ви се е натрапвала в опита си да ви убеди, че положителните убеждения са трудни за осъществяване, което е техният продукт. Намираш ли смисъл в това? 

Нания: Да, това е много убедително, защото всъщност започва да ни дава свободата да направим положителен избор, защото ако трябва наистина да се събудим в съня и да се осъзнаем в степента, която казваш, че е възможна за нас, в крайна сметка ни е необходимо твърдо убеждение, че трябва да тълкуваме положително всичко, с което се срещаме в своите преживявания. И ние трябва да внимаваме за това, и да продължаваме да правим този избор, след което да оставим Вселената и нашата реалност да се организират около това.

Башар: Точно така! (аплодисменти в залата)

Нания: Това е чудесно и наистина ти благодарим за това споделяне.

Башар: Ние ви благодарим за съвместното му сътворяване. Бихте ли желали да направите кратка почивка, за да се подготвите за холотопа и да кристализирате всичкото това разбиране в себе си?

Нания: Това звучи прекрасно.

Башар: Тогава ще направим кратка почивка, след което ще продължим с вашето холотопно преживяване.

Башар: Нека сега продължим предаването по следния начин. Спомняте ли си времето, когато всички вие не можехте да дочакате да настъпи по-скоро 2000-та година? А ето че вече сме 2014-та с едно мигване на очите. Времето ще продължи да се ускорява. Идеята е, че ще усещате парадокса, че колкото повече се фокусирате върху настоящето, ще бъдете в състояние да правите повече за по-кратко време. В този смисъл, ще преживявате все по-често неща, които ще ви изглеждат парадоксални противоположности. Да можете да правите повече с по-малко.  Да можете да правите повече за по-кратко време. Когато позволявате на пространствено-времевата реалност наистина да става по-гъвкава и податлива, като се фокусирате върху настоящето, вие ще започнете да усещате все повече, че всичко е тук и сега, и когато променяте своите вибрации и се премествате през безбройните успоредни реалности милиарди пъти в секунда, ще започнете наистина да усещате това ускорение. Ще започнете наистина да чувствате как нещата увеличават скоростта си и, в определен смисъл, едновременно с това се забавят. Ще започнете да осъзнавате и наистина да преживявате идеята, която сме изказали преди, че пътуването с безкрайно висока скорост означава да бъдеш навсякъде едновременно, а това означава да си в пълен покой. И така ще преживявате все повече идеята на тази полярност, на този парадокс. Колкото повече живеете в настоящето, колкото повече сте верни на себе си, колкото повече се отправяте към всичко, което е вече тук, и когато преоткривате себе си в своята година 2014-та и се синхронизирате с тази енергия на преоткриването, помнете, че в крайна сметка, както вие казвате, всичко се свежда до това да бъдете тук и сега, верни на себе си, колкото може повече и да позволите, позволите, позволите на своята личност да изясни призмата, която тя представлява, през която може да проникне светлината на Висшия ви разум с много по-малко филтри, така че отражението на физическата ви реалност да отразява определено повече въображението на Висшия разум. Защото той знае от какво се нуждаете и е застанал на върха на планината, и може да ви напътства безпогрешно долу в долината. Позволете му да направи това, като бъдете истинското си Аз и следвате истинската си радостна възбуда.

Позволете си да започнете да се отпускате и да кристализирате тези идеи, които сме обсъдили в това предаване, тази вечер от вашето време. И докато светлините избледняват и зазвучава музиката, позволете си да се фокусирате върху огледалото на реалността пред вас, наречено холотоп, и тогава вие ще се взирате в едно отражение на самите себе си. Отпуснете се и дишайте леко, като поемате дълбоко въздух … и го изпуснете. Поемете дълбоко въздух … и го изпуснете. Поемете дълбоко въздух … и го задръжте, задръжте, задръжте, и го изпусне-е-е-е-те, изяснявайки и разчиствайки паяжините от тавана на своя ум, докато той стане свеж и чист, и празен, защото тази празнота ще се запълни точно и само с нещата, които наистина са ви необходими, с информацията, от която наистина се нуждаете, с познанието, което наистина притежавате, което ви позволява да бъдете повече и повече, и повече това, което наистина сте. Позволете на въображението си да ви насочва към действие в пълния смисъл на думата и на всички равнища, които отразяват най-силната ви радостна възбуда и най-голямото ви радостно вълнение. И позволете си да направите разбор, и да прегледате всички инструменти, с които разполагате, които ние сме споделяли, и други са споделяли, и изяснете, изяснете, изяснете тази/този, който знаете, че сте. Изяснете това, което знаете, че е тук и сега, независимо дали е видимо, или не и си позволете да знаете, че всички бариери, граници и мембрани са проницаеми, и че всички неща могат да преминат през тях в двете посоки. И в каквото и вибрационно състояние изберете да бъдете, то ще бъде този мотор и този магнитен атрактор, който ще пренасочва тези неща от единия списък към другия, от едната колона в другата. Останете във вибрационното състояние, което предпочитате, за да може вече да си позволите да се хармонизирате и слеете с истинското си същество. Изберете да бъдете на влака и на коловоза, който наистина предпочитате и който отразява вашата идеална реалност, и знайте, че макар и крайната дестинация да не ви е известна, когато пристигнете, това ще бъде идеално и точно това, което трябва да бъде, където трябва да бъде, когато трябва да бъде. Доверете се на разгръщането на живота си и на това, което се случва по време в него. Научете се да притежавате яснота и честна преценка на своите вярвания/убеждения и определения, за да имате способността да различавате между своите радости и своите страхове, своята радостна възбуда и своята тревожност. Затова е необходимо само да сте честни и желанието да знаете това, което трябва да узнаете без страх, защото отново: единственото нещо, което ще откриете в неизвестното, е повече от себе си, защото вие сте единственото нещо, което съществува във вашата реалност. И това важи за всички същества. И докато се разгръщате и развивате, и докато се хармонизирате все повече с „Всичко, което е”, помнете, че вашата идентичност няма никога да се загуби, а просто ще преживявате повече от себе си като „Всичко, което е” и даже при пълното сливане с „Всичко, което е”, преживяването ще бъде от вашата гледна точка. Защото вие сте „Всичко, което е”, което преживява себе си като аспекта на „Всичко, което е”, което уникално представлява всеки един от вас. Холограмно, всичко е Единство и Единството е всичко, и всяка част съдържа всичко и всичкото е отразено във всяка част. Кристализирайте в себе си, чрез своето отпускане и дишане, вибрацията на своето място на концентриран, идеален покой. Създайте от това пространство, действайте от това пространство, от тази вибрация, от тази честота, защото това е честотата на вашата истинска, естествена природа. И това е всичко, което съществува, и оттам всичко бива генерирано и създавано във вашата реалност. Няма нищо навън. Има само тук и сега, и всичко, което вие ще изберете, проявяващо се около вас. То винаги е било там и става все по-видимо, докато приемате честотата на това проявление и ставате версията на себе си, която е в синхрон с вибрацията на това отражение, на това проявление.

Във всяко обстоятелство и ситуация си позволявайте да се успокоявате и отпускате, да направите пауза, да бъдете неутрални и помнете, че винаги притежавате секретния ключ за фабриката и винаги може да отворите тази врата, и да застанете на този неутрален подиум, и да запалите светлините, и да откриете тези, които може още да работят там, и се освободете от тези, които вече не произвеждат продукта, който предпочитате. Защото вие сте собственикът на фабриката и това в никакъв случай и под никаква форма не отрича и не прави по-малко валидна идеята за нещата, които не предпочитате. Защото ако ги отричате, вие всъщност ги утвърждавате и това е парадоксът и иронията. Само когато позволите всички възможности за избор – положителни и отрицателни – да бъдат равнопоставени и еднакво валидни, вие си позволявате да притежавате силата и възможността да избирате това, което предпочитате, без да омаловажавате това, което не предпочитате. Защото не трябва да има съпротива, тъй като съпротивата причинява привързване към нещата, които не предпочитате. Не се съпротивлявайте на естествената си природа. Позволете си да се носите плавно, позволете си да дишате, и позволете си да знаете кой/коя сте в действителност.

И така, във всички ваши действия и във всички ваши решения, и във всички ваши представи, и във всички ваши перспективи, и във всичкия ви език и изразни средства, и мисли, и действия, и чувства, и убеждения, бъдете в синхрон и в хармония с истинската си същност, която винаги е отправяна към вас, винаги е излъчвана към вас от вашите водачи и Висш разум – един вечен, вечен, вечен маяк, който винаги огрява със светлината си пътя на най-малкото съпротивление. Бъдете пътя на най-малкото съпротивление за себе си. Радвайте се на себе си, обичайте себе си, имайте милост към себе си и всичко, което правите, ще бъде пропито с безусловна любов, защото вие сте направени от безусловна любов, изградени сте от съзнание, направени сте от самия Бог като негова част. Вземете това присърце, всички вие. Вдишайте това дълбоко и го направете част от себе си. Вдишайте и издишайте. И позволете ритъма на сърцето в тялото ви да се превърне в пулса на вашия живот. И се носете с лекота, с лекота, с лекота. Защото вие, във вашите изобретения и във вашето въображение, и в придаването смисъл на живота, сте живата кръв на самото Творение. Преминавайте през вените и артериите на „Всичко, което е”, носейки препитание, живот и любов, и светлина във всяко кътче на Творението. Носете се, със всеки сърдечен удар, носете се. Позволете си да се понесете в едно безкрайно море от съзнателност и си позволете да изразите това място на идеален покой вътре във вас, и отразете, и вибрирайте, и излъчвайте тази енергия към всички, и действайте като жив пример за всички, за да могат и те да изберат, ако пожелаят, че те също могат да бъдат тези, които са наистина.

Вдишайте всичко това и го направете част от себе си. И знайте, че кристализирате в своята нервна система тези идеи и тези инструменти, и че се превръщате в по-идеален приемник, по-идеална антена, една кристална спирала, която достига до небесата, чувствителна към вибрационните честоти на по-високите равнища, и че сте способни да привличате, и превеждате, и приемате всички тези вибрации по начин, който е идеално приземен и балансиран, и хармонизиран, с който/която сте избрали да бъдете в този живот. Бъдете в мир. Бъдете в мир. Бъдете в мир. Позволете си да дишате и да плувате свободно … и докато позволявате на музиката да затихне, позволете си да се потопите в съня, и да се събудите в съня, в съзнание, за да видите и да знаете, че физическата реалност е само един сън. И когато се събудите следващия път, и когато се събуждате всеки следващ път, винаги ще се събуждате с един свой нов сън, създаден от самите вас, и никога вече няма да бъдете същата личност, от момент, в момент, в момент. Вие ще бъдете този/тази, който/която определите да бъдете, и това ще бъде така. Сега си позволете просто да се понесете в съня на безусловната любов и подкрепа на „Всичко, което е”.

Носете се свободно, с любов, в един красив и съзнателен сън и просто дишайте, дишайте, дишайте. В тази година на преоткриване, 2014-та, ние ви изпращаме своята безусловна любов и дълбока признателност, сърдечна благодарност за съвместното сътворяване на това предаване! И за съвместното създаване на една нова реалност. Приятен ден!  

(С) 2016 Превод АТИ

Дейвид Уилкок: Добре дошли в Космическо разкритие. Аз съм вашият домакин Дейвид Уилкок и съм тук заедно с Кори Гууд. Ние продължаваме от мястото, докъдето бяхме стигнали в предишния епизод, в това удивително пътешествие, което си направил във Вътрешната Земя. Кори, ти описа, че след като си бил пренесен през портал извън Вътрешната Земя, си се озовал обратно в своята всекидневна. Очевидно Гонзалес е искал да знае какво се е случило в тази библиотека, която той не е успял да посети, за разлика от теб.

Кори Гууд: Точно така.

ДУ: И какво се случи след това? Ти каза, че си се озовал обратно в дома си по времето, когато си го напуснал.

КГ: Точно така. След по-малко от 24 часа Гонзалес ми се обади и ние се срещнахме наблизо.

ДУ: Само двамата?

КГ: Само двамата. И проведохме един от нашите разговори на чаша бира и разговаряхме върху много от нещата, които се бяха случили. Той ми предаде нова оперативна информация за някои от нещата, случващи се в Земния съюз, за много от нещата, които не се развиваха добре, за неща, които се разпадаха, и за това, че предстои едно голямо съвещание на Съвета на Съюза на ТКП, на което трябва да докладвам частта от посещението си, на която той не бе присъствал, свързана с библиотеката.

ДУ: Лично съм любопитен, както и за целите на предаването ни, но как стои въпросът със Земния съюз? Знаем, че в него имат съществено участие страни от Изтока, нали?

КГ: До голяма степен.

ДУ: Става въпрос за Китай и Русия. Замесен ли е по някакъв начин Китай? Всъщност за какво става дума тук?

КГ: Земният съюз е съставен от множество малки групи. Някои от тях са даже части от милицията. Болшинството обаче са представители на източни тайни общества и групи, които имат много силно влияние и достъп до много физически съкровища и информация.

ДУ: Едно от нещата, което много хора не знаят, е, че китайците притежават четири трилиона долара в американски облигации. И ако те решат да провалят американската икономика, са напълно в състояние да го направят. Това очевидно е била една от заплахите, които те са използвали, за да предизвикат промяна на нещата. Те не желаят да разрушават американската икономика, защото собствената им икономика зависи от нея. Ние сме тези, които купуваме продукцията им. В същото време те държат една много силна карта с тези 4 трилиона от нашите ценни книжа, което е повече от това, което ние притежаваме. По същество те контролират нашето богатство, макар да нямат право на глас в Световната банка и в Международния валутен фонд.

КГ: Много от същите хора от МВФ сега упражняват влияние в БРИКС.

ДУ: О кей. Това е, което се случи след създаването на Азиатската банка за инфраструктурни инвестиции.

КГ: Точно така. Така че Земният съюз и Съюза на ТКП нямат напълно един и същ дневен ред. Те имат една обща цел.

ДУ: Хората от Земния съюз знаят ли за съществуването на Съюза на ТКП?

КГ: Не всички … някои знаят. И те са се срещали. Имало е обмен на информация. Хората от високите нива на Земния съюз разполагат със същата секретна информация, предмет на бъдещо оповестяване. Едно от нещата обаче, което се е случило, е, че в Земния съюз масово са проникнали хора от групите на илюминатите. Те са майстори на проникването и на създаването на разцепления.

ДУ: Когато Азиатската банка за инфраструктурни инвестиции бе оповестена за първи път, което стана на 29-ти юни или юли, 2014 г., никой не очакваше, че 30 от основните западни държави веднага ще се присъединят. Това е обаче, което се случи. И ти искаш да кажеш, че с това е започнало проникването на МВФ в БРИКС?

КГ: Това се случва на всички равнища. Западът притежава стогодишната система на Федералния резерв. Сега Изтокът иска да има своя нова стогодишна финансова система, която те твърдят, че ще бъде по-справедлива и представителна за световната икономика.

ДУ: Но ако разсекретим това, което наричаш репликатори, ние няма да се нуждаем от пари. Тогава защо ще искат да имат финансова система?

КГ: Те все още не искат това, което Съюза на ТКП иска да се случи. Те искат промените да протекат постепенно. Те не искат … те са видели цялата разсекретена тайна информация и са я споделили с някои представители на тайните престъпни групировки, които са си изкарали акъла.

ДУ: Те са я споделили с тях?!

КГ: Да.

ДУ: Човече, това е голямо предателство.

КГ: Това е инфилтрация. И сега някои от тези закоравели престъпни групи искат Трета световна война повече от всякога.

ДУ: За да предотвратят оповестяването на информацията.

КГ: Точно така. Много от тези групи на Земния съюз са убедени, че тоталното разсекретяване на информацията пред човечеството е нещо безотговорно и че то трябва да бъде извършено постепенно през един стогодишен период, по време на който трябва да се придвижим към една нова, по-справедлива финансова система, която също ще бъде вавилонскта магическа парична система, но по-добра и управлявана от Изтока. През този период те ще оповестят някои от тези технологии и част от информацията, ще разкрият част от истината за извънземните, но по някакъв начин няма да изпуснат изведнъж целия дух от бутилката.

ДУ: Е, не бих искал да обидя Земния съюз, но това ми напомня на случаите, когато с брат ми се биехме за парче торта. „Твоето е по-голямо, не твоето е по-голямо.” Или когато се карахме кой да седне на мястото до шофьора. Това съвсем не е манталитета, който ще ни изведе от тази планетарна криза, когато екологията ни е застрашена и когато на океаните ни остават няколко години, както и на въздуха, който дишаме. Ако искаме да оцелеем, не можем да продължим да използваме технологии, зависими от изгарянето на изкопаеми горива.

КГ: Е, в това е проблемът. Те не са обединени. Те са сбор от надлъгващи се групи, които частично координират действията си в посока освобождаване на човечеството.

ДУ: Значи те са съгласни, че престъпните групи на тайното земно правителство трябва да бъдат спрени. Мненията им за това какво ще последва обаче се различават.

КГ: Има несъгласие относно това, което ще последва. Част от Земния съюз иска същото като отцепниците от ТКП – пълно разкритие, трибунали и след това пълно освобождаване на технологиите в полза на човечеството, и придвижване напред на преходната цивилизация.

ДУ: Е, ще има смущаваща информация, но всички ще спечелят от разкриването на информацията. Нека забравим за 100-те години. Всички печелят.

КГ: Не всички.

ДУ: Какво искаш да кажеш?

КГ: Тези, които контролират или които искат да продължат да контролират, не печелят.

ДУ: Да, предполагам, че при една прозрачна система всички аспекти на управлението, изразходването на парите и вземането на решенията – всичко може да бъде прозрачно и качено в Интернет. Няма да има причина да бъде скривано, макар че демократичното управление може понякога да доведе до бюрократична неефективност. Може нищо да не бъде свършено поради един човек, който има гласовито мнение и може да повлияе на всички, и въпросът да потъне в някой комитет. Бях в борда на директорите на една църква, когато това се случи. Всички искаха да има единодушно гласуване, което никога не се получи. В такъв случай и никога нищо не бива свършено.

КГ: Така че Земният съюз страда от силна фрагментация и много хора, които някога приемахме за обединени около една цел, сега се дърпат настрани и приемат идеята за една продължителна промяна в обществото и за бавно разкриване на информацията. Това им звучи по-здравословно и по-отговорно. Те разсъждават рационално.

ДУ: Има ли ислямско участие в този съюз, нещо като суфистко религиозно присъствие?

КГ: В този Земен съюз има представители на всички аспекти на обществото.

ДУ: Добре, и Гонзалес ти казва, че в Земния съюз цари разногласие. После какво?

КГ: И че сред Съюза на ТКП също има разногласия.

ДУ: Наистина?

КГ: Съюзът преживява трудности. Голяма част от тях се дължат на промените в нашата Слънчева система. Хората срещат проблеми да се приспособяват. Много зависи от духовната ориентация, от това какъв тип личност е всеки, как понася тези енергийни промени.

ДУ: Ако трябва да използвам често споменавания цитат на Ричард Хогланд: „Добрите стават по-добри, а лошите още по-лоши”.

КГ: И лудите стават още по-луди. Та те искаха да чуят от мен за случилото се в библиотеката и някои хора били смутени от това, че съм бил там сам и че трябва да разчитат на това, което ще им кажа като истина за случилото се.

КГ: Не можеха ли да те инжектират със скополамин или с нещо подобно, за да извлекат истината от теб?

КГ: От самото начало това бе повод за основно разногласие помежду ни. Не, това не бе опция за тях. Те обаче имат интуитивни емпати, които се предполага, че могат да доловят всеки опит за измама от моя страна. Много от всичко това обаче е просто игра на егото, тяхно желание да се направят на важни.

ДУ: Е, и те щяха да загазят здравата, ако Съществата от Сферите не бяха ги снабдили с логистика и с оперативна информация. След като Съществата от Сферите са избрали теб и Гонзалес за свои делегати, голяма работа, ако това не им харесва, тъй като алтернативата е, че те няма да получат нужната им подкрепа, за да постигнат целите си.

КГ: На тях също така им е било казано да спрат всякакви нападателни действия. Никакво по-нататъшно бомбардиране, никакви стрелби, никакви нападения.

ДУ: Защото един ден всичките изградени съоръжения ще бъдат предадени на човечеството.

КГ: Тази инфраструктура, тази огромна инфраструктура, изградена от ТКП, е предвидено да бъде предадена в един момент на човечеството, за да положи основите на една нов тип цивилизация от типа на „Стар Трек”.

ДУ: Значи те не харесаха факта, че ти получи тази информация и че те трябваше да зависят от теб, за да научат истината. Те не знаеха дали няма да ги излъжеш.

КГ: Все същата история. И за да съкратим целия разказ, когато настъпи определеният момент, аз бях отведен в една различна база.

ДУ: С познатия ти метод на Синята сфера.

КГ: С метода на Синята сфера, но в различна база … в една от базите в Куйперовия пояс. И стаята бе препълнена с хора на Съвета на Съюза на ТКП.

ДУ: Дай ни кратко описание как щеше да ни изглежда тази стая, ако бяхме там заедно с теб. Какво щяхме да видим? Беше ли тъмно? Беше ли силно осветена?

КГ: Беше нормално осветена, подобно на това помещение тук. Не беше амфитеатрална, а с хоризонтален под и в задната част се разширяваше. Това бе единствената стая, в която бях там.

ДУ: Подобна на студентска аудитория?

КГ: Да, но подът бе хоризонтален. И всички присъстващи седяха.

ДУ: Колко души?

КГ: Повече от 60.

ДУ: Разпозна ли някого от предишните събрания?

КГ: Да. Да. Някои, с които имах спречквания, след което си разменихме някои принудени неловки извинения и здрависвания, за да замажем положението.

ДУ: И отново: имаше присъствие на пълния спектър от земни раси?

КГ: Точно така.

ДУ: Индианци, черни, бели, азиатци.

КГ: Точно както при всички предишни събрания. И когато ме докараха, Гонзалес беше вече там и ме очакваше.

ДУ: И те поставиха отпред, докато всички седяха и те гледаха.

КГ: Отпред, но встрани. Отпред нямаше никого. И аз седнах, и няколко души говореха. Те приказваха за формирането на различни групи в Съюза и за различни неща, които се случваха. За някои от тези неща не трябва да говоря. След това те искаха да чуят моя доклад за случилото се в библиотеката, в Залата на архивите и всичко останало. И така, аз станах и разказах, след което веднага заваляха различни въпроси и коментари. Те намираха за много интересен факта, че изведнъж всички тези подземни групи искат да разговарят с тези Същества от Сферите, което изведнъж ме прави много важен. Все едно, че аз си съчинявах някаква история, с която искам да се изкарам за много важен.

ДУ: Но те имат интуити, които са могли да кажат дали си измисляш истории.

КГ: Те просто се правеха на идиоти.

ДУ: Те са искали да покажат, че ти се опитваш да измислиш история, с която да се завърнеш в играта, от която те се опитват да те отстранят.

КГ: Като бъдат опортюнисти.

ДУ: И това бяха същите тези хора, с които бе разговарял преди?

КГ: Точно така.

ДУ: Интересно. Е, това е начинът им на мислене. Те всички са бивши членове на тайните престъпни групировки. Те мислят, че всеки е измамник, че всеки преследва свои користни цели.

КГ: Както вече казах, можеш много да кажеш за даден човек от начина, по който те обвинява за нещо. Той ти показва какво той би направил в същата ситуация, защото той приписва на теб своите мисли и възможни действия. Така че по същество аз им докладвах същото, което разказах и в предишния епизод. И те изкараха Гонзалез отпред и разговаряха с него как той ще установи контакт със Съюза на Сферите.

ДУ: Те знаеха ли, че историята с шумерите е била изопачена от престъпните групировки и че Сичин е получил погрешна информация?

КГ: Те не бяха шокирани.

ДУ: О, наистина?

КГ: Никой от тях не помръдна на стола си и не показа някаква изненада.

ДУ: Те разбират ли, че съществата от Вътрешната Земя са се представяли за възнесени владици и че са влияли на хората, извършващи ченълинг?

КГ: Те знаят, че това е нещо, за което говоря вече около една година. Прегледах публикациите си в моя форум и видях, че за първи път заявявам това през декември 2013-та.

ДУ: Те бяха ли наясно, че тези хора от Вътрешната Земя разполагат с книги от повърхността, които изучават?

КГ: Не, но не бяха изненадани.

ДУ: Тогава ти всъщност не си им казал нищо, което вече не са знаели.

КГ: Точно така.

ДУ: Но може би някой като Гонзалес е можел да извлече повече информация от библиотеката от теб, в резултат на своя опит и обучение, което вероятно ги е раздразнило.

КГ: Правилно. Той би извлякъл повече оперативна информация от ситуацията отколкото аз. Информацията относно това, че Пазителите са Древната раса основатели, както и съществата от Съюза на Сферите, бе нова за тях и тя ги накара да изпънат вратове и привлече вниманието им.

ДУ: Също така имаме Сините Авиани, които казват, когато хората от Съюза на ТКП ги питат дали те са Ра, които са предали информацията в Закона за Единството … те отговарят: „Аз съм Ра”, след която добавят останалата част от името си, точно както Ра се представя след всеки зададен въпрос в Закона за Единството. Така че тук всичко съвпада прекрасно.

КГ: Много от членовете на Съюза на ТКП не приемат идеята за това да станат повече любящи, да прощават и т.н. Много от тях срещат трудности с естествените закони и с понятията от Закона за Единството. Някои групи в Съюза не харесват идеята за съществуване на индиго и сини подобни на птици същества. В съюза на ТКП съществуват разногласия относно случващото се …

ДУ: Но те притежават информация от интелигентните таблети, че са пристигнали по-късни групи, които са заличили написаното от Древната раса основатели и ние знаем, че тези по-късно придошли групи са били отрицателно настроени. Те са воювали, били са генетични фермери – тогава здравият разум не подсказва ли, че те са заличили записите, които показват, че Древната раса основатели е била много по-положително настроена от тях самите? Това не е ли логичното заключение?

КГ: Да, така е. И на Земята са пристигали царе, които са изтривали имената на предишните царе или притежатели на земите, които те са завладявали. Паметниците са останали, но написаното на тях е било заличено.

ДУ: И какво се случи след това? Те са се заинтересували от факта, че Древната раса основатели може да е същата както тези Пазители, т.е. Съществата от Сферите.

КГ: И те разговарят с Гонзалес и искат той да контактува със Съюза на Съществата от Сферите и да направи необходимото, за да уреди някаква среща или обмен между този нов Съвет на Вътрешната Земя и Съюза на Съществата от Сферите, защото те намират този новосформиран подземен съюз за нещо много положително.

ДУ: Когато хората от Съюза на Вътрешната Земя са посетили базата на Съюза на ТКП в Куйперовия пояс, те срещнали ли са се със същите хора, които бяха в тази стая заедно с теб?

КГ: Да.

ДУ: О кей, значи те вече са се били срещнали с хората от Вътрешната Земя. Значи те сега искат да използват Гонзалес, за да уреди среща между Съществата от Сферите и хората от Вътрешната Земя, при което да те елиминират като посредник, което изглежда че желаят особено силно?

КГ: Те гледаха покрай мен и ме пренебрегваха, и веднага започнаха да разговарят с Гонзалес за това какво трябва да бъде направено по-нататък.

ДУ: Интересно.

КГ: И ме изолираха от разговора. Оттук нататък можеш да екстраполираш каквото си поискаш.

ДУ: Гонзалес какво каза?

КГ: Ами той каза, че ще направи каквото зависи от него. Както обикновено обаче, от него зависи много малко.

ДУ: Нещо друго случи ли се след това? Или с това събранието приключи?

КГ: С това събранието почти приключи. Научих още малко подробности относно разделението, възникващо в ТКП и в различните наземни съюзи, за техните тревоги относно преждевременното разкриване на секретната информация, както и за начините, по които престъпните групировки ще се опитват да корумпират изнасяната секретна информация. Всички бяха много загрижени относно случващото се с инфилтрирането на Земния съюз от страна на престъпните групировки, с които те са споделяли подлежащата на разсекретяване информация.  

ДУ: Ти каза, че илюминатите отчаяно се опитват да предизвикат Трета световна война, за да елиминират възможността от разсекретяването на информацията.

КГ: Беше казано, че има няколко различни окултни секти в тайното земно правителство, които вярват на предсказания, които се опитват да сбъднат в Сирия, според които Дамаск ще бъдат обхванат от пушек и пламъци и подобни неща. Те се опитват да ни изпратят в нова времева линия или да предизвикат Трета световна война.

ДУ: Това нещо подобно на библейско пророчество ли е?

КГ: Това е пророчество, в което вярват няколко от тези групи. Не зная дали е библейско, или нещо друго.

ДУ: Защо Дамаск?

КГ: Не зная. Те обаче се стремят да доведат нещата дотам, че Дамаск да бъде обхванат от пламъци. И тогава изведнъж Русия се появява в Сирия. Намирам това съвпадение във времето за много интересно.

ДУ: И от всичко, което научаваме от вътрешни източници и вадим като логични заключения, изглежда че Русия всъщност напада наемните армии на илюминатите, привидно наречени ислямска държава. Това съвпада ли с твоята информация?

КГ: Точно така.

ДУ: Ислямската държава съвсем не е ислямска, а просто наемна армия на илюминатите.

КГ: Точно така, създадена от тях.

ДУ: Ти каза, че Земният съюз се опитва да предотврати пълно разкритие, или поне това важи за някои негови елементи, така че Източният блок да може да контролира финансовата система за още сто години. Но не всички части на Земния съюз са зад този план. Има други, които настояват за това масово разсекретяване, нали?

КГ: Точно така.

ДУ: Не е ли вярно, че някой може просто да го направи? Ние разполагаме с Интернет, нали? Всеки може да публикува и те могат да разпространят информацията.

КГ: Това трябва да стане в правилния момент. Трябва да има някакво събитие катализатор, при което всички останали хора на планетата да проявят желание да видят тази информация. Ако информацията излезе на бял свят и всички платени медии я обявят за поредните конспиративни глупости … След това те ще могат да ограничат достъпа до много от тези различни … този процес е управляем.

ДУ: Но това не стана в случая на Сноуден, защото имаме документи с всички тези секретни кодови номера. Също така имаме свидетели, които се появяват и казват, че знаят за всичко това. Също така има хора като Грийнвалд *) … и вестник Гардиън от Лондон, които потвърждават истинността на тези документи.

*) Glenn Greenwald – известен американски юрист и разследващ журналист. – Бел. прев.

КГ: И ти мислиш, че всички тези хора са си извлекли урок от това?

ДУ: Пит Питърсън ми беше казал, че престъпните групировки са контактували масово с журналисти и са ги заплашвали по различни начини. И Питърсън каза по повод на една от големите истории, която е щяла да бъде оповестена от журналистите … причината поради която те престанали да изпращат толкова много електричество от цялата западна част на САЩ по тези големи кабели към системата от антени HAARP*) в Аляска и са го пренасочили към Блъхдайл, Юта, към това ново компютърно съоръжение, тъй като журналистите са имали доказателства, че оттам се следят всички телефонни разговори  на територията на страната. Така че те са имали записи на всички проведени разговори. Тази информация изтече тихо в последно време, но не получи особено внимание в пресата. Очевидно журналистите са щели да направят голям удар, но илюминатите са ги заглушили.

Така че ти искаш да кажеш, че илюминатите са се опитали да направят невъзможно появяването на един следващ Сноуден.

КГ: Точно така.

*) HAARP – Високо честотна секретна военна инсталация на САЩ в Аляска. – Бел. прев.

ДУ: Не изглежда обаче, че ще успеят. Изглежда, че събитията просто ще тръгнат като снежна топка и нещата ще излязат напълно извън техен контрол. Дали не е възможно да видим някакъв извънземен шахматен ход, при който те просто ще решат да покажат един извънземен кораб, който да видят всички. Мислиш ли, че това е възможно?

КГ: Около планетата все още съществува защитна мрежа и ако ТКП реши да се появи видимо с някой от своите кораби, той ще бъде свален и разрушен.

ДУ: О, наистина?

КГ: Да. Така че това ще трябва да бъде … много от всичко това има връзка с човечеството, с това много от нас да се пробудят. То също така има връзка с това, за което сме говорили, за нашето съвместно творческо съзнание, което трябва да създаде едно ново бъдеще и да не позволи да бъде манипулирано от тези престъпни сили, които го използват, за да упражняват своята магия.

ДУ: Абсолютно. Има още много неща, които не сме разисквали. Така че заповядайте следващия път тук в Космическо разкритие. Аз съм вашият домакин Дейвид Уилкок и ви благодаря, че бяхте с нас.

(с) Превод АТИ

Бележка: Това е превод на първия от четири частни сеанса с Башар, проведени в периода 14-17 Януари 2014г. през канала Нарияна Пармати в Индия. Тези сеанси са осъществени по спешност, по инициатива на Ессасани по време на сбирка на родители на надарени деца в Ню Дели.   Оригиналните аудио записи бяха предоставени на АТИ с конкретни указания за дати на които могат да бъдат публикувани. В съответствие с тези указания публикуваме тук превод на първия сеанс, който засяга специалните деца, които израстват на планетата в настоящия момент.

Башар: Скъпи земни жители, добър ден на всички вас в този ден от вашето време. Това предаване има специална цел и използваме специален канал. Ще го назовем “Обръщение във връзка с Избора.”

През това което вие наричате земни години много пъти е възниквал въпроса за това до колко имате избор и как да се научите да използвате свободната си воля. Много пъти по различни начини се опитвахме да ви обясним и давахме многократно различни инструкции във връзка с това. И сега в този момент сякаш отново и винаги е седял и седи този въпрос – за избора и свободната воля. Едно нещо можем да ви кажем: няма никаква специална рецепта. И също – има безкрайно много рецепти. Но това което наистина ще ви научи да използвате съзнателно свободната си воля е просто да започнете да го правите, сега в този момент. Във всеки един момент имате избор и цялата отговорност и целият избор е напълно ваш. Колкото повече бягате и колкото повече се страхувате от поемане на отговорност, толкова повече ще се увеличава преживяването на това, че нямате контрол, че някой друг контролира живота ви, на това, че сте ограничени от външните обстоятелства, на това, че все някой отвън ви пречи да осъществите мечтите си. И всичко това отново е вашият избор. Защото нямате друг избор освен да направите избор, и вие го правите постоянно. Това е, което се нарича “пълна свобода”. Не можете да избягате от нея, защото я имате по начало – тя е присъща. Ако се опитвате да избягате от нея, това е просто избор да преживявате не-свобода, което пак е израз на пълната свобода.

И сега, тъй като винаги когато казваме нещо подобно възниква безкрайна вълна от въпроси, свързана с конкретните обстоятелства на този или онзи човек в сегашния му живот, въпроси от типа “как да се справя?”. Винаги вие изхождате от позицията, че сте малки и незначителни и че не можете да се справите със собствените си проблеми. Винаги възникват безкрайното оплакване и самосъжаление от това, че разбираш ли, нещо отвън ви ограничава. Крайно време е да порастнете.

С най-голямата съпричастност на която сме способни, като някой който е минал по този път, ние ви казваме: Вие имате силата в този момент, тук и сега! И за да не остане всичко това като някакви празни думи в пространството, някакви неразбираеми теории, ще ви разкажем една история, много земна, която се е случвала преди и продължава да се случва сега. От позицията на безвремие тя се случва постоянно.

Повечето от вас обожават играта на семейство, така че нашите герои са едно семейство. Всеки един от членовете на семейството е направил конкретни избори преди идването си на Земята, да му се случат конкретни неща с цел преживяването да предизвика конкретно духовно развитие, напълно осъзнавайки, че с идването на Земята, за да може да се случи това преживяване се блокират спомените. Това което обаче не се блокира като памет е знанието за личния избор. Раждайки се, всеки един носи в себе си напълно знанието за пълната свобода и личния избор. Но всеки един от нашите герои се впуска страстно да преживява човешките драми и до такава степен се заиграва, че почти напълно забравя идеята за свободата.

Отстрани изглежда, например, че имаме една жена, която губи родителите си, бори се с живота, при “странни” обстоятелства се е събрала с мъж от който ражда необикновено дете. Следва драматична раздяла, оформяне на две нови семейства, появяване на още деца, и всичко това, придружено с непрекъснати избори и безкрайни драми.

Ако се вгледаме в детайли, можем напълно да влезем във филма на всеки един от тях, да решим че той е на страната на “правото”, да му съчувстваме безкрайно в неговата собствена житейска драма и по същия начин да забравим напълно, че всеки един от тях на 100% преживява точно това, което е избрал – нищо повече и нищо по-малко. При това с пълното знание за свободата на избора.

Тази конкретна история точно в този момент на Земята се преживява от над 8 милиона семейства. Бихме ви попитали, какво по дяволите ви става? Няма ли останала капка въображение? Толкова ли е приятно за вас това което се случва, или може би намирате в него изключителен смисъл?

Защо ви разказваме точно тази история? С нищо специална, напълно тривиална на пръв поглед, без да съдържа в себе си никаква бъдеща заплаха или опасност… От определена гледна точка действително няма никаква заплаха и опасност, тъй като изборът продължава да се случва за всеки един от персонажите в нея, както и за всеки един от вас. Това което споменахме само бегло обаче е, че всички тези семейства, както и много други, затънали в подобни клишета, отглеждат необикновените деца от които зависи бъдещето на планетата. Точно това бъдеще за което всички толкова много се страхуват, за което всички толкова много мечтаят и което всички НЕ избират във всеки един момент. По какъв начин не го избират? Виждайки и усещайки, че децата им са различни, меко казано, по-особени, с определени стремежи и наклонности, и в същото време напълно потънали в собствената си игра, тези родители реално не правят абсолютно нищо за да подпомогнат развитието на потенциала на децата си. Много от тях си въобразяват, че не вървят по отъпканите пътища, че са се изправили срещу глупостта на обществото и предлагат сякаш алтернатива на своите деца. Докато жалката истина е, че дори и те, оплетени от страховете си и не вярвайки истински в промяната, вървят самозалъгвайки се по пътя на най-малкото съпротивление. Не е възможно да научиш някой да не се страхува и да използва собствената си свобода на избор, докато ти самият си потънал и умираш от страх. Не само, че не вярваш истински в промяната, ами и си безкрайно привързан към настоящата игра на недоволство и оплакване, на ситуация в която никой няма силата нищо да направи. И когато дойде време да се вземе решение, винаги се избира това което ви изглежда по-познато, по сигурно, това което си мислите, че можете да предвидите по-лесно. Винаги решението се определя от страховете, а не от желанието за свобода. Така че в глобален мащаб какво се получава… Всички тези потенциали, специални деца, се “щамповат” от собствените им родители, много често със сила, за да не би случайно да станат свободните хора, които ще променят тази планета истински. Така че нашият въпрос е: Харесва ли ви тази игра? Наистина ли това е, което избирате?

Какво прави толкова специални тези деца? Всички те са дошли по собствено желание и с определена цел. Много често по-голямата част от тях, сключвайки предварителен договор с приемното семейство, са се разбрали да им бъдат осигурени определени условия за изпълняване на задачата. Така е устроен живота на Земята, че до определена възраст те имат нужда от грижата на родителите си във връзка с физическото си оцеляване. Това което ги различава от собствените им родители обаче е липсата на определени концепции, които са се оказали неработещи за духовното развитие на човечеството и присъствието на определени идеи, които са от ключова важност за това духовно развитие. Какво обаче се случва? Същите тези родители, които са се съгласили да се грижат за оцеляването на тези деца и да осигурят осъществяването на техните идеи и идеали, вместо да им помагат и да ги подкрепят, поради собствените си страхове, свързани със собственото им оцеляване, се опитват да наложат на децата си своите остарели концепции, за да подпомогнат уж тяхното бъдещо оцеляване. Иронията в случая е, че да, те действително са се съгласили да се грижат за тяхното оцеляване, но това не означава да ги вкарат в собствените си коловози. Това означава буквално да им осигуряват необходимите средства за да оцеляват в този момент, а тяхното бъдещо оцеляване, и изобщо тяхното бъдеще, зависи от самите деца и от техните избори. Защото в противен случай, ако те им наложат остарелите и неработещи концепции, свързани със страха за оцеляване, цялата първоначална идея ще бъде лишена от смисъл и невъзможна за изпълнение. А целта е промяна на всеобщата парадигма.

Така че изборът е ваш, отново. Избирайки свободата на децата си, избирате собствената си свобода и истинска промяна. Нещо което е 1000% възможно, и в същото време изисква кураж, като този да направиш нещо напълно невъзможно. Същият кураж, който е нужен, за да направиш различния избор. Същият кураж, който е нужен на всеки изследовател. Вече знаеш какво се случва и какво се е случвало досега, като резултат от досегашния избор. Така че сега е времето да направиш скок, който е толкова лесен, като едно мигване и който ще обърне напълно хода на събитията. Което е същото като да се каже, че повече не може да си играете играта на малки, мизерни, неможещи и незнаещи същества. Време е за една крачка напред, ако това е волята ви.

Въпрос (женски глас): Благодаря ви Башар. В примера си вие споменахте специфична ситуация на семейство в което има развод. Това има ли някакво специално значение за предупреждението което отправяте към тези родители. Питам като майка, която се намира в много в подобна ситуация, с подобно дете.

Башар: Нещо което е важно да се разбере е, че всички тези деца имат най-различни семейни ситуации, които обаче си приличат по това, че са много често нестабилни, много често свързани с раздяла, загуба на един или двамата родители или такова стечение на обстоятелствата, че детето е отделено от единия или от двамата родители. Това, както и много други неща, разбира се не са случайни. Много от тези деца са избрали предварително такива обстоятелства, които да им помогнат и да са в хармония с техните истински цели. Тъй като това не се разбира от родителите, те започват да се стремят отново да възстановят стандартната семейна ситуация по един или друг начин, което само утежнява положението на децата им, както и тяхното собствено. Също така това не спомага, а много често възпрепятства тяхното развитие в предварително избраната посока. Би могло да се каже отново, че това е избор и на самите деца, но той до много голяма степен е повлиян и наложен от едни родители които се страхуват от това да разчупят установените концепции. Те не знаят, те нямат истинска представа какво би станало ако се нарушат въпросните установени концепции, но са убедени, че това е нещо страшно. Затова предпочитат да изберат сигурността на старите схващания, макар и неработещи. От това задачата на тези деца става още по-трудна. Веднъж преборили се с една семейна ситуация те трябва отново да се борят с нова семейна ситуация, борейки се едновременно с предразсъдъците, задръжките и неработещите концепции на новите си и старите си родители.

Въпрос (от същата жена): Не разбирам съвсем. Искате да кажете, че тези деца трябва да живеят само с единия си родител ли, или че трябва да напуснат семейството си по-рано? Това как би им помогнало?

Башар: Тук ще кажем, че няма универсална рецепта, разбира се. Вашата човешка история е изпълнена с безкрайно много примери за изключителни личности, развили своя духовен и човешки потенциал след като са напуснали семейството си или са били напуснати от родителите си по един или друг начин в много ранна възраст. Не забравяйте това. С това разбира се не искаме да кажем на тези родители да изоставят децата си на улицата. Идеята е да се изоставят стремежите към установени модели, докато тези избори са продиктувани от страх или от някакъв вид предразсъдъци. Например, много често майки които отглеждат децата си сами решават, че децата им имат нужда от бащи. Бащите пък решават че децата им имат нужда от майки. Но ако се вгледаме по-честно, това наистина ли е така? Или просто вие сте тези които имате нужда от сигурност и вие сте тези които нямате доверие в децата си и се страхувате, че ако те не израстнат в установения модел на обществото, някак си няма да могат да се справят, някак си няма да могат да станат пълноценни личности. Защо е това? Всеки един от вас, раждайки се е напълно завършен. Няма нищо което да му липсва, няма нищо без което да не може. Така че цялата идея да се придържате към строго определени модели е напълно безпочвена и породена от недоверие в себе си. От онзи глупав стремеж за бягане от отговорност.

Колкото по-рано успеете да започнете да се доверявате на децата си, толкова по-рано те ще започнат да поемат отговорност сами. В момента в който ги освободите, те ще се научат да правят сами избор, и ще разберат, че собственият им избор е това, което поражда резулати. Ще се научат да носят отговорност за това, което им се случва. Което е и една от огромните разлики между сегашното общество и мечтаното общество. И този път трябва да си дадете сметка, че сте отишли твърде далеч от грижата за оцеляване, като под този знаменател сте сложили много голяма част от собствената си агресия и егоизъм. Вие се стремите да ги направите като вас, вие искате те да бъдат като вас, и в същото време сте се съгласили и “искате” те да не бъдат като вас.

Въпрос (същата жена): Благодаря

Башар: Изборът е ваш. Искаме да добавим и нещо друго. В някои случаи на много ранна възраст, тези завършени личности, които наричаме ‘деца’ може да прояват съвсем конкретни искрени и силни стремежи да направят едно или друго нещо, което по някакъв начин излиза от представите на техните родители. Под ранна възраст имаме предвид периода между 8 и 12 години, като в някои случа яснотата и съвсем трезви стремежи се появяват дори на 6 годишна възраст. Много от тях са готови да напуснат родителите си, тъй като все още усещат истинските си цели и имат яснотата тези цели да имат приоритет пред това, което земните жители преживяват като семейна игра. За тези същества цялата драма на земното съществаване все още се усеща като игра и истински приоритет има по-голямата цел, свързана с духовно развитие и промяна на посоката на цялата планета. На тази възраст тези деца са все още необвързани и чисти от обществено наложените концепции и установените модели. По тази причина в много случаи техните идеи могат да бъдат силно в разрез с установените модели, и в същото време да са неща, които са от ключова важност за постигане на техните истински стремежи и духовно развитие. Тези неща биха били от ключова важност и за духовното развитие на планетата като цяло. Имаме ситуация в която детето е наясно с всичко това все още, и родители които не са готови да се доверят на истинските стремежи и чистия инстинкт на своето дете. Същите тези родители, които предварително са се съгласили да подпомагат по всякакъв начин, с всичко което им е по силите, осъществяването на стремежите на своето дете. Затова в този момент ние се обръщаме към всичките тези родители с въпроса: Толкова ли можете? Сами видяхте докъде водят установените модели. Сами поискахте това нещо да се промени. Сами помолихте за помощ тези, които наричате свои “деца”. И самите вие сега отказвате да пуснете контрола, да им гласувате доверие и да изберете промяната. Къде е тук здравия разум, който толкова много използвате за оправдание при налагането на контрол? Сега, както винаги, сте изправени пред избор да се опитвате да задържите контрола, отдавайки се на страховете си, или да пуснете контрола, поемайки пълна отговорност и избирайки свободата. Какво очаквате? Да се случват неща които напълно влизат във вашите представи и задоволяват вашите импотентни очаквания? Или все още храните надежда, че тези които сте помолили за помощ наистина носят в себе си идеята за свободата. Ваш ред е да признаете, че сте избрали да сте неспособни да носите отговорност, така че е време да отстъпите контрола на децата си. Те имат вградено чувство за посока, силни алтруистични стремежи и все още помнят как да използват свободната воля и свободата на избор. Ако не го направите сега и те, и вие ще загубите безкрайно ценната възможност на настоящия момент.

Въпрос (мъжки глас): Благодаря на Башар. Искам да попитам има ли някаква конкретна причина в момента да говорите толкова настоятелно за тези деца? Колко често са срещани такива деца?

Башар: По-голямата част от децата на планетата в момента са такива и много по-голямата част от техните родители са вкопчени в старите догми. Дори и тези, които претендират, че не са. Но разбира се всички вие като родители сте наясно, че промяна е крайно необходима и в същото време продължавате да стискате по всякакъв начин контрола над децата си. Каква е вашата цел? Да ги научите да повтарят вашите грешки? Да ги научите да вървят във вашите стъпки? Да станат ваши копия? Какво е ценното в това? Не ви ли омръзна тази игра?

И накрая отново ще повторим, че изборът е ваш във всеки един момент Когато твърдите, че сте неспособни да направите едно или друго, значи че просто избирате да бягате от отговорност и само на себе си може да се сърдите за “нежеланите” последствия.

Счетохме за нужно да обясним тези неща, по този начин, чрез този канал, поради седемнадесет конкретни ситуации от такъв характер, които в момента се равиват едновременно на планетата и които са ключови за бъдещото ви развитие. Това наше включване е изключение, няма системно да използваме този канал в бъдеще.

Желаем на всички вас сила да използвате свободата си на избор. И въпреки това ви призоваваме с цялата сила, на която ние сме способни – не спирайте онези, които сами сте извикали на помощ.

(С) 2014 Превод АТИ

Бележка: Това е превод на втория от четири частни сеанса с Башар, проведени в периода 14-17 Януари 2014г. през канала Нарияна Пармати в Индия. За контекст, моля прочетете първия сеанс, публикуван от нас TУК.

Тези сеанси са осъществени по спешност, по инициатива на Ессасани по време на сбирка на родители на надарени деца в Ню Дели.   Оригиналните аудио записи бяха предоставени на АТИ с конкретни указания за дати на които могат да бъдат публикувани. В съответствие с тези указания публикуваме тук превод на втория сеанс, който засяга периода до края на 2014 година.

Здравейте всички отново в този момент от вашето време. Благодарим за възможността отново да споделим информация и да участваме в този обмен на енергия. Ще наречем това предаване “Обръщение относно Спешността на съзнателното използване на Избора и Промените на Земята”.

Mного често са възниквали въпроси във връзка с това кога ще се случат големите промени на Земята и какво е необходимо за да стане това, всички които искат тези промени питат постоянно какво още могат да направят за да подпомогнат и ускорят случващото се. Това което можем да кажем в тази връзка на всички вас, които се интересувате, е че всички вие сте избрали да преживявате един момент на преход, което е просто израз на вашето собствено ниво на развитие. Казано по друг начин, вие преживявате реалност, в която сте на ръба на големите промени, но те още не са се случили. Може би не си давате сметка, че преживяването на подобна реалност може да се случва безкрайно дълго, според вашите представи за време. Опитайте се да вникнете в това. То всъщност означава, че вие може да сте хванати в собствената си представа, че сте на ръба на прехода, на истинската промяна, и в същото време, тъй като не избирате самата промяна тя може да не се случи, докато не я изберете.

Какво означава това в Земни параметри? Повечето от вас смятат, че промяната е нещо което ще се случи за всички, някак отвън, независимо от тяхното участие и те очакват с нетърпение този момент. Всъщност истината е, че всеки един от вас трябва да избере промяната вътре в себе си, с което ще избере реалност в която тя се случва в момента, като глобално явление за цялата планета. Това означава, че ако чакате нещо да се промени от самосебе си, то просто за вас може никога да не се промени. Така че, според вас, колко е спешно да се научите да правите избор на реалност? Разбира се, този избор зависи от вас, от това колко ви е омръзнала досегашната игра и колко искате да излезете от нея. Ако искате да излезете от нея, ако искате да видите и да доживеете истинските промени на Земята, нямате никакво “време” за чакане. Започнете да действате в този момент, преди собствените ви навици да проектирате една реалност която не ви допада не са ви обзели напълно, до степен в която сами ще изберете да преживеете някакъв земен катаклизъм. Такъв катаклизъм би бил израз на вашия отказ да поемете отговорност за това, че имате силата да промените нещата и посоката.

Отново ще попитате “Как да стане това?” И отговорът отново е много прост – наистина няма нищо специално. Единственото което е необходимо е да започнете да взимате решения, не въз основа на собствените си страхове, а такива, които са продиктувани от радостното вдъхновение, свързано с чувството за свобода. И да, това изисква определен кураж, защото свободата и това да поемеш отговорност вървят ръка за ръка. Това обаче не е отговорността която сами си налагате и си мислите че имате пред обществото, пред другите, пред близките. Това е отговорността, която трябва да поемете за собственото си съществуване.

Можете да използвате, като оправдание за страховете и за действията, продиктувани от страх дълга към обществото. Но всъщност единственият дълг който имате е да поемете отговорност за собственото си съществуване, и това е дълг пред самите вас. Всичко това означава, че ако планирате промените които искате да ви се случат прекалено дълго, те може никога да не се случат. Започнете да ги осъществявате сега, в този момент – без да търсите сигурността на това да знаете предварително как точно ще се случи всичко. От вас се иска само да възнамерите промяната и да започнете да действате, останалото ще дойде от самосебе си. И не се притеснявайте – вашето чисто намерение ще подреди необходимите обстоятелства. Или казано с други думи, вие ще изберете и сътворите тази реалност, която е най-близка до истинските ви стремежи.

Какво би станало, ако след като сте стигнали до тук – до момента на преход – вие откажете да поемете отговорност и да направите своя избор за промяна? Какво би станало, ако откажете да приемете, че вие самите имате силата да творите собствената си реалност? Няма кого да вините, но ще започнете да преживявате реалностите на своите страхове, поради собствения си отказ да поемете инициативата. И да, това може да не се случи съвсем веднага, но колкото повече се опитвате да бягате, толкова по-голяма е вероятността собствените ви съмнения и страхове да ви застигнат, докато не решите да се изправите срещу тях, и докато не разберете, че те са напълно безпочвени и кухи. При положение че вие сами избирате собствената си реалност, от какво има да се страхувате? Единствено от самите себе си.

Повечето от вас, до които ще стигне това обръщение сами сте си поставили сериозни задачи за изпълнение в определен срок, който е в рамките на тази земна година (2014-та бел. пр.). Това означава, че повечето от вас през тези няколко земни месеца ще бъдат изправени пред сериозни решения и сериозни избори, от които ще зависи генерално избора на времева линия, свързана с преминаването на Земята като планета в една по-приемлива и подходяща за вашето развитие – духовно и всякакво – реалност. Така че както сами разбирате, вашите избори ще бъдат от ключово значение за развитието на планетата, такава каквато вие ще решите тя да бъде за вас. И отново искаме да наблегнем на това, че всеки нов избор, който не е продиктуван от страх не само ще ви донесе сила, но и ще бъде съпроводен с “магическо” съчетание на обстоятелства. В момента в който го направите сами ще се учудите колко лесно би могло да става всичко. По естествен начин, без непременно предварително да знаете пътя.

Няма да ви пожелаем вдъхновение, защото вие вече го имате, то е във всеки един от вас. Просто го използвайте.

Въпрос (мъжки глас): Благодаря Башар за полезната информация. Искам да попитам, тъй като вие говорите за избори в рамките на настоящата година, това означава ли че до края на 2014 година, за тези от нас които споделят реалността в която се случва този настоящ обмен предстоят конкретни събития през следващите месеци.

Башар: Точно това означава. Но в същото време зависи от вас. Тези които изберат промяната през следващите няколко месеца, ще започнат да преживяват една нова идейна реалност още тази година. Онези които изберат запазване на статуквото, или отложат избора си за след началото на есента не могат да очакват преживяването на нова идейна реалност, кято да им подхожда повече от досегашната.

Въпрос (друг мъжки глас): Аз мисля че знам какво трябва да избера за мен и моето семейство, но изборът е труден и забелязвам че с отлагането му възникват дори още повече пречки. Тези пречки сами ли си ги правим, защото често изглежда сякаш те идват отвън и от най-неочаквани места?

Башар: Вашето колебание, съмнение и страхове възникват във вашия свят като пречки. Колкото по-сериозна е поставената цел, толкова по-сериозни могат да бъдат и възникващите проблеми, ако се колебаете. Понякога вие сами се опитвате да се предизвикате, за да вземете правилното решение. И особено когато имате колебания, предизвиквате изпитания за самите себе си, които да ви помогнат да вземете категорично решение. В някои случаи стигате до там, че предизвиквате много големи пречки, с цел да се накарате да вземете бързо правилното решение – онова, което съответства на най-истинаките ви стремежи. Което означава, че в много случаи когато възникват големи препятствия решението трябва да бъде взето много бързо и без колебания. В противен случай можете да поемете посока, която ви изглежда по-комфортна за момента, но която ви отдалечава от истинските ви стремежи и която по тази причина много скоро ще се превърне в много некомфортна реалност. И това ще бъде отново израз на вашето истинско желание да се върнете към и да бъдете в синхрон с истинските си стремежи. Или казано с други думи, вие ще бъдете тотално извън баланс и ще се стремите да върнете баланса, и да се установите отново на онзи път, който е най-подходящ за вашето духовно развитие.

Въпрос (женски глас): Здравейте и благодаря много, Башар. Споменахте есента като краен срок за промяна. Това означава ли че за нас, които имаме достъп до тази информация тогава ще се случат някакви събития в глобален мащаб?

Башар: Най-глобалното събитие, което ще се случи за вас е това, че по този начин ще изберете времева линия за развитието на цялата планета, която ще бъде в най-голям синхрон с вашите истински стремежи и духовно развитие. Което за всеки от вас може да има различен израз в световен мащаб.

От определена гледна точка, всичко това вече се е случило. От друга гледна точка то се случва постоянно. Но в този момент от вашето време, ние ви пожелаваме успех и ви благодарим за възможността за този контакт. И също така ви напомняме, че страховете са просто една илюзия и всъщност няма нищо за губене. Така че имате цялята сила на вселената за действие.

(С) 2014 Превод АТИ

Башар: Добър ден в този ден от вашето време, как сте всички!

Аудиторията: (аплодисменти)

Башар: Благодаря ви. Преди всичко ще отправим към всеки от вас поотделно и към всички ви заедно нашата най-дълбока благодарност за съвместното сътворяване на това взаимодействие и за това, че позволявате протичането на това предаване от нашата реалност към вашата реалност по този начин. Всеки път когато ни предоставяте възможността да взаимодействаме с всички вас, вие разширявате нашето съзнание по отношение на всички начини, по които Творението изразява себе си, и затова ние ви благодарим за подаръка, чрез който ни позволявате да преживеем това разгръщане на многоизмерния кристал на Творението.

Бихме искали да започнем това конкретно предаване по следния начин. От известно време вие сте разисквали –  през този ваш век на повишаване на съзнанието, през този ваш век на космическа експанзия – идеята за балансиране на противоположностите. Вие сте преживели идеята за голяма противоположност по отношение на своята реалност и разбирате, че чрез нейното уравновесяване, вие може да постигнете смекчаване влиянието на отрицателната страна и да си предоставите свободата да изберете това, което предпочитате от положителната страна. Освен ако, разбира се, предпочитате отрицателната страна, което мнозина от вас отричат. Въпреки това, идеята е, че в процеса на балансиране ще имате възможността да изберете съзнателно това, което предпочитате. Вие сте обмисляли тази идея от дълго време и сте я разглеждали като противоположности. Както много от вас обаче започват да разбират, противоположностите не отговарят на природата на Съществуването. В действителност природата на Съществуването е едно триединство. Вие изразявате това по различни начини. Идеята е, че равновесната точка в центъра е третият елемент. И без този трети елемент, без това триединство, без тази балансираща точка, вие не може да се справите с идеята за полярностите и с всички различни видове преживявания, които сте имали в тази конкретна област. Но ако в крайна сметка си позволите да разпознаете Творението не само като съвкупност от противоположности, не само като двойственост, но като триединство и ако си позволите да се пробудите от позициите на тази централна точка, където всъщност съществувате – тук и сега, в настоящето, в центъра – тогава е много по-лесно да боравите с идеята за полярността, за положителното и отрицателното и за всяка от страните на тази централна балансираща позиция и може да си позволите да туширате ефектите, които те могат да имат, може да неутрализирате всички ситуации много по-лесно и когато всички те бъдат еднакво валидни и еднакво неутрални, тогава може да откриете, че притежавате способността без много усилия да избирате това, което предпочитате, без да отричате правото на съществуване на това, което не предпочитате. Помнете, че даже отрицателното ви служи по положителни начини, ако му позволите. Много хора на вашата планета, поради начина, по който са били възпитани и научени да мислят, намират за трудно да открият някои от положителните идеи и да ги приложат в живота си. Понякога, защото всички сте много умни, вие подхождате по противоположния начин. Вие привличате в живота си нещо, което е точно противоположно на това, което предпочитате, за да имате основа за сравнение, така че като видите какво не предпочитате толкова силно, да може да видите много по-ясно какво предпочитате. По този начин вие може да използвате отрицателната реалност по положителен начин, като й позволите да ви напомни това, което предпочитате толкова категорично, че то ви позволява да се придвижите в посоката, която наистина желаете.

Ние сме споменавали за това в миналото чрез аналогията на опънатия ластик. Знаете, че ако вземете един ластик и го опъвате, и опъвате, и опъвате, колкото повече го опъвате, толкова по-надалече и по-бързо той ще отлети в противоположната посока, когато го пуснете. Вие сте боравили с идеята за отрицателното и за мрака толкова дълго време, толкова надълбоко, и сте изтеглили този ластик по посока на мрака толкова много … и добрата новина е, че когато най-накрая го пуснете, вие ще се озовете толкова по-бързо и толкова по-надалече в посока на светлината. Това е природата на акселерацията и това е което я причинява. Така че, в определен смисъл, може да видите, че има начини, при които когато сте изследвали отрицателното, след като веднъж се откажете от него, това може да ускори придвижването ви в посоката на светлината, в посоката на истинската ви същност и ще ви позволи да изпитате всички плодове и предимства на тази промяна … Намирате ли смисъл в това?

Аудиторията: Да.

Башар: Добре. Така че идеята, така както сте я назовали, е, че това е времето на така нареченото космическо пробуждане. Какво означава това? Добре, сега ще ви кажем, благодарим за въпроса. От наша гледна точка, вие се пробуждате с разбирането, че вие сте космоса, че вие сте „Всичко, което е”. Идеята за възнесението, идеята за ускорение, идеята за разгръщане на съзнанието се свежда, в определен смисъл, най-малко от една перспектива, до осъзнаването, че всъщност вие сте измерението на реалността, в което преди това сте мислели, че съществувате. Ще повторя това. Това е пробуждане със съзнанието, че това, което сте наричали физическа реалност, не е нещо, което съществува извън вас, то съществува във вас. Това е вашата конструкция, вашата илюзия, вашата проекция, вашето творение, за да имате определено преживяване, което наричате пространствено-времева реалност, за да имате преживяване на идеята за промяна, за себеоткриване. Защото ако съществувате в състояние на безвремие, в него не съществува промяна. Ако искате да имате преживяване на нова перспектива на самите себе си, трябва да създадете идеята да забравите кои сте в контекста на пространство-времето, за да имате преживяване на припомняне кои сте от различна перспектива, преживяване да откриете себе си отново. Защото виждате ли, рамката на Съществуването, структурата на Съществуването никога не се променя. Променя се перспективата на структурата и перспективите са безкрайни. И тази нова перспектива, това ново откритие, това ново самоосъзнаване от нова гледна точка, това е, което разгръща Творението завинаги, и завинаги, и завинаги. При това Творението непрекъснато вижда себе си от различни гледни точки, безкрайно, безкрайно, безкрайно. Но вие имате една проста структура, с която може да боравите, и тези основни елементи, тази проста структура е, която ние също искаме да ви разясним, за да можете да я използвате в своя полза, да разберете как да виждате ясно какво представлява тази структура, за да може да я използвате като указател за посоката, която предпочитате. Защото тя наистина е много фундаментално проста. Наистина съвсем не е сложна. И след като веднъж разберете колко е елементарна и сведете всичко до това просто разбиране, то от това просто разбиране може да създадете безкрайно сложно и богато преживяване, без то да е задължително усложнено в отрицателен смисъл. Така че отново: идеята е да имате това парадоксално балансиране между простотата и богатата сложност, но по начин, който ви помага, по начин, който е в съответствие с вибрацията на истинската ви същност, за да преживеете пътя, който сте избрали в живота, по възможно най-приятния начин, по един радостен начин, по възможно най-екзалтирания, страстен начин, на който сте способни … Намирате ли смисъл в това?   

Аудиторията: Да.

Башар: Добре. И отново: моля помнете, че това не са просто хубави идеи, добре звучащи приказки. Това, което обсъждаме тук, е физика, физика на вибриращата енергия. Това е закон. От позициите на това, което ние сме открили, съществуват само пет закона. Номер едно – Вие съществувате и не може да направите нищо по въпроса, не може да го промените. Не може да станете не-съществуващи. Защо? Защото по определение не-съществуването не съществува. Така че съществуването е единственото фундаментално качество, което притежавате. Закон номер две – Всичко е тук и сега. Закон номер три – Единството е всичко и всичко е Единство. Номер четири – Това, което излъчвате, е това, което получавате в отговор. Номер пет – Всичко се променя, с изключение на първите четири закона. И с това се изчерпва всичко – това е структурата, това е моделът и всяко едно преживяване, което някога сте имали, имате, или някога ще имате в тази реалност, или в което и да е измерение, на която и да е реалност, в която и да е цивилизация, ще бъде някаква комбинация от тези пет закона. За всичко останало, както казвате вие, топката е у вас. От вас зависи да използвате тези пет закона, както пожелаете, за да нарисувате картината пред себе си така, че да отразява вашата уникална перспектива на „Всичко, което е”, защото всеки един от вас, всеки един от нас, всяко същество във всемира е просто един друг начин, по който „Всичко, което е” вижда и преживява себе си. Така че ценете своята уникалност, отдайте признание на своята индивидуалност. Много хора на вашата планета от доста отдавна са хранили убеждението, че идеята за единство произлиза от хомогенността, от това всичко да е еднакво. Няма нищо по-далече от истината. Истинското признаване на всеки отделен индивид е това, което създава хармония и синхрон, и ви позволява наистина да функционирате като едно цяло. Така че вие запазвате своята индивидуалност, запазвате своята уникална перспектива и енергия, като в същото време, тъй като сте верни на истинската си вибрация, която представлявате, вие хармонично и автоматично прилягате заедно с всяко друго същество, което е също вярно на себе си по същия начин, по който имате една картина – пъзъл, съставена от всички тези различни парчета, и всяко парче е с уникална форма. Ако всяко от тези парчета се опита да приеме друга форма, то няма да прилегне и няма да позволи оформянето на цялата картина. Единственият начин за образуване на цялата картина е всяко парче да бъде точно такова, каквото е, което означава, че то приляга идеално към всички останали парчета, съставящи картината като цяло. Така стоят нещата. Така че признайте своята уникалност и ще бъдете верни на себе си, а като сте верни на себе си, вие ще подкрепите уникалната перспектива, каквато „Всичко, което е” ви е създало да бъдете. Ако „Всичко, което е” не е мислело, че вашата уникална перспектива е необходима, за да бъде завършено, то вие нямаше да съществувате. Вярвайте ми, то не допуска грешки! Така че ако вие съществувате, „Всичко, което е” се нуждае от вас, защото без вас „Всичко, което е” нямаше да бъде „Всичко, което е”. Щеше да бъде „Всичко, което е, с изключение на вас”. А това не е „Всичко, което е”. Така че признаването на собственото достойнство, на собствената значимост и възторженото, радостно проявление на уникалната ви същност е ключът. Както сме казвали много пъти и вероятно ще го кажем отново, когато отговаряме на някои от вашите въпроси, единствената истинска формула, до която се свеждат нещата, е тази: Във всеки възможен момент … и помнете, това е една вибрационна формула, не просто приятна приказка … във всеки възможен момент, правете с всичките си способности това, което съдържа за вас най-голямо радостно вълнение, радост, любов, творчество, докато изчерпите възможността си за (въз)действие и правете това, и продължавайте да правите това, независимо как изглежда и в каква форма се появява пред вас, с абсолютно нулево допускане, настояване или очакване за това какъв трябва да бъде резултатът от това действие. Това е, това е формулата! И ако просто правите това във всеки възможен момент, аз ви гарантирам, че когато попаднете в този ритъм, той ще ви отведе там, където трябва да бъдете, когато трябва да бъдете, с когото трябва да бъдете и ще създаде експлозия от възторжени синхронности в живота ви, и ще създаде лесни и приятни преживявания, които всички твърдите, че желаете. Всичко е наистина толкова просто и ако следвате тази формула, и знаете, че използвайки я вие използвате основната структура на Съществуването, тя ще ви подкрепя в тези положителни преживявания така, както ви е подкрепяла във всички отрицателни преживявания, които сте избирали за себе си. Виждате ли, вие сте свободни да избирате. По един парадоксален начин доказателството, че сте безапелационно подкрепяни, е, че всъщност сте способни да вярвате, че не сте подкрепяни. Вие сте толкова безусловно обичани и толкова безусловно подкрепяни, че ви е позволено да вярвате, че не сте обичани и подкрепяни. Толкова много сте подкрепяни! Така че всеки път когато си казвате: „Аз не получавам подкрепа отникъде!”, „Никой не ме обича!”, спрете за момент и си спомнете, че единственият начин всъщност да имате това илюзорно преживяване, е, ако получавате подкрепа в убеждението си, че това е вярно. Което автоматично означава, че сте подкрепяни, че сте обичани. Тогава защо да не сте подкрепяни в това, което предпочитате да бъдете, вместо да бъдете подкрепяни в това, което не предпочитате. Защо не? Това е основният въпрос.

И сега, докато всичко това попива във вас, ние още веднъж ще отправим към вас своята най-дълбока благодарност и в отговор на това, с което ни дарявате, сме готови да отговорим на вашите въпроси. Благодарим ви.

Участник: Здравей, Башар, името ми е Джей.

Башар: Добър ден.

Участник: Участвах в един от твоите семинари чрез Интернет. Не помня точно заглавието му, но ти ни предложи да гласуваме.

Башар: Да, по повод на петия закон.

Участник: Точно така.

Башар: Поначало законите бяха четири, но ние си дадохме сметка, в резултат от разговорите си с много цивилизации, че едно от подразделенията на  един от законите може би ще ви бъде по-полезно, ако бъде формулирано като самостоятелен закон. И това бе законът, според който всичко се случва тук и сега. За да ви помогне да запомните, че настоящето е, където вие съществувате. И ние ви помолихме да гласувате дали желаете да запазите законите като четири, или  да имате и още един закон, който да помогне за доизясняване на нещата. Ти как гласува?

Участник: За пет. И след гласуването ти спомена, че, в определен смисъл, това е нашето дипломиране като вид и че вече сме приети от … не си спомням името …

Башар: Междузвездния съюз.

Участник: Точно така.

Башар: В този смисъл вие наближавате идеята за членство. В момента притежавате почетно членство, но приближавате до идеята за активно членство в течение на следващите няколко години, да. Но всичко зависи доколко ще се доближите до вибрации, които са сходни на вибрациите на други същества в този съюз. 

Участник: Ето и моят въпрос. Изхождайки от ситуацията, в която сме сега – какво допринасяме и какво повече бихме могли да допринесем като следваща стъпка? Това са всъщност два въпроса. Какво допринасяме сега? Разбира се, ние би трябвало да допринасяме нещо. 

Башар: Разбира се, че допринасяте.

Участник: По точно?

Башар: Вие допринасяте много неща. Едно от тях е, както първоначално споменахме, че вие избрахте да преживеете висока степен на забрава и ограничение във вашата реалност като духове, за да си спомните кои сте. Идеята е, че няма задължително много светове, които са преживели същата степен или дълбочина на изследване на ограничения и мрак, каквито вие сте избрали да преживеете на Земята. Идеята следователно е, че това не е детска градина, а един майсторски клас. Необходим е силен дух, който да достигне до такава дълбочина на ограниченията и забравата, и в същото време все пак да бъде способен да си припомни кой е, и да привлече обратно светлината в своя живот. Ние сме научили много неща относно вашите начини на процедиране в процеса на тази трансформация и споделяме това с други цивилизации, които може също да преживяват предизвикателства, но не задължително в същата степен като вас. Така те могат да гледат на вас и да си кажат: „Ако те могат да го направят, би трябвало да е лесно за нас”. Разбираш ли? 

Участник: Разбирам.

Башар: Добре, това е едно нещо.

Участник: А каква е следващата ни еволюционна стъпка? Какво можем да дадем оттук нататък?

Башар: Както вече казахме – да бъдете себе си, в най-голяма степен – това е, което е най-важното за промяната във вашия свят. Защото така ставате пример за вибрация и за промяна, която отразява желание за разгръщане на съзнанието по начин, който позволява на нас да се разгърнем заедно с вас като едно семейство, като приятели. И когато можем да взаимодействаме с вас по този начин, ние се развиваме като семейство, разбираш ли?

Участник: Да.

Башар: Така че вие допринасяте също и с това. Това помага ли ти?

Участник: Да, помага ми.

Башар: Това отговаря ли на въпроса ти?

Участник: Да, отговаря.

Башар: Би трябвало да кажа: Това отговаря ли на въпросите ти?

Участник: Да, благодаря ти.

Башар: Добре.

Участник: Имам и още един, който е … Има ли кораб над нас …

Башар: Кораби има навсякъде непрекъснато, макар да не можете винаги да ги видите. Моят кораб е все още над областта на вашата планета наречена Седона. Има обаче други кораби на моята цивилизация и на други цивилизации над вашите градове, на различни места, по различно време, почти непрекъснато. Идеята е, че има много пристигащи и отпътуващи кораби и наистина зависи от това дали притежавате способността да разгърнете сетивата си, за да схванете, че тези кораби пристигат и отпътуват непрекъснато. Около планетата ви съществуват много енергийни завихряния, които корабите използват за преминаване от едно в друго измерение. Вие може да започнете да забелязвате все повече от тях. Всъщност аналогията на този въпрос е да попиташ човек от вашата планета, който живее в близост до едно летище, дали над него минава самолет. „Разбира се, че минават, защото аз съм на техния път!” Така че, в определен смисъл, има въздушни коридори над вашата планета, по които корабите пристигат и заминават, или може да спрат и да наблюдават през цялото време. Дали ги виждате, или не е въпрос доколко това е важно за всеки един от вас в този момент и каква е степента на вибрационно сходство с конкретните същества, които преминават в близост до вас. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Да.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Да. Възможно ли е човек да получи покана да посети твоя кораб?

Башар: Разберете следното. Ние винаги, винаги, винаги излъчваме тази енергия с покана към всички вас. Вие обаче не винаги ни отговаряте. Идеята обаче е, че това се случва точно там и тогава, когато е наистина полезно и подходящо за всички. Всички подобни срещи вече са били договорени на по-високо равнище. Единственият начин да пропуснете такава среща, е да си загубите времето в колебание, че може да я пропуснете. В това се състои парадоксът. Вие просто трябва да продължавате живота си и да бъдете верни на себе си във възможно най-голяма степен и ще станете лицето, с което са били договорени съответните срещи. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Да

Башар: Така че не се тревожи по въпроса. Всички покани вече са изпратени. Всички потвърждения вече са били получени. Ако, в този смисъл, това е релевантно за твоя живот, то ще се случи, стига да си напълно верен на себе си. Така че не трябва да се тревожиш за това, а просто си живей живота. Това помага ли ти?

Участник: Да, определено. Благодаря ти много.

Башар: Благодаря ти и аз.

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Какво ще е необходимо за човечеството като вид, за да се възвиси до четвърто измерение на плътност и кога ще настъпи времето, когато ще осъзнаем, че времето е илюзия, че не ни е необходим секс, за да се възпроизвеждаме, че не се нуждаем от храна, за да оцеляваме, ще спим по-малко и всички останали неща, за да станем наистина човеци в четвърто измерение?

Башар: Става дума за четвърто равнище на плътност. Вие вече сте в четвърто измерение, защото имате три измерения в пространството и едно във времето.

Участник: Точно така.

Башар: Плътността е нещо различно. В определен смисъл, може да разглеждате идеята за измеренията като територията на една държава, а плътността като щатите в рамките на тази държава. Възможно е да имате трета и четвърта (степен на) плътност в рамките на физическата пространствено-времева реалност. Когато преминавате от четвърта в пета плътност, вие едновременно ще преминавате и в петото измерение. Ние като цивилизация сме в процес на преминаване от четвърта в пета плътност и ето защо ставаме все по-малко и по-малко физически. Вие преминавате от трета в четвърта плътност, но ще останете във физическа реалност като вид още около хиляда години. В продължение на този период ще откриете, че се променяте по начини, които ще ви позволят да усъвършенствате своята енергия, да ускорите енергията си и някои от нещата, които е трябвало да правите преди като физически същества, няма повече да бъдат необходими, подобно на това, което сме преживели ние. Защото ние вече не се храним, ние вече не спим, възпроизводството ни се извършва по енергиен път и е много по-различно от преди. Така че вие се развивате в тази посока и вероятно ще ви отнеме поне двеста години като цялостно общество, за да започнете да се изменяте все повече по този начин, но закъде сте се забързали?

Участник: Предполагам, че няма защо да бързаме, за да се променим напълно.

Башар: Вие всички сте вечни, безкрайни същества, вие всички виждате трансформацията, която се извършва на вашата планета, няма за какво да бързате – всичко протича, както трябва и отново: всичко, което трябва да правите, е, да следвате цялата формула и нищо повече, за да започнете да преживявате настъпването на всички тези промени.  Възможно е отделни индивиди понякога да са по-напред от останалите и да започнат да демонстрират тези качества преди всички други, но в това няма нищо лошо. Вие няма да започнете да се променяте по-бързо, ако това не е в полза на колективното цяло, на което сте се съгласили да служите. Намираш ли смисъл в това? 

Участник: Да, намирам.

Башар: И никой няма да „изостане”, така да се каже. Това помага ли ти?

Участник: Да.

Башар: То отговаря ли на въпроса ти?

Участник: Да.

Башар: Благодаря ти.

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Това е Кели.

Башар: Добре, ако настояваш.

Участник: Благодаря ти, че си тук. Благодаря за позволението ти да стана по-емоционална и вярна на себе си.

Башар: Благодаря ти на свой ред. Помни, че ние действаме само като отражение на собствения ви Висш разум.

Участник: Срещам трудности със способността си да общувам с тривиални неща като …

Башар: Дефинирай „тривиални”. Защо ги дефинираш като „тривиални”?

Участник: Защото духът ми изглежда че унива винаги, когато трябва да направя нещо, което ме заземява в това измерение.

Башар: Добре, но ти разбираш, че единствената причина да имаш това преживяване, е, защото ти го определяш по този начин. Разбираш ли това?

Участник: Да.

Башар: Сигурна ли си?

Участник: Не.

Башар: Благодаря ти. (смях в залата) Благодаря ти за откровеността. Разбери, че като физическо същество, психиката ти представлява призма, съставена от три неща – убеждения/определения, емоции/чувства и мисли/действия. Разбираш ли?

Участник: Да.

Башар: И идеята е, че всичко започва с твоите определения, всичко започва с твоите убеждения. Някои от убежденията ти са съзнателни, някои са несъзнателни. Идеята е да установиш кои са тези определения, защото ако ти преживяваш една реалност по начин, който не предпочиташ, единствената причина за този твой начин на преживяване е определението, което си й дала. То те прави да я чувстваш по този начин. Защото всички чувства са вторични спрямо убежденията. Не можеш да имаш чувство спрямо каквото и да било, преди първо да определиш това нещо по някакъв начин. Ако ти подхвърля някаква дума, за която нямаш определение, ти нямаш никаква представа какво да изпиташ спрямо нея, нали?

Участник: Какво мога да направя, за да се освободя …

Башар: Ще стигна и до това. Идеята е, че трябва да откриеш кое е това твое определение. Един от начините, естествено има и други … ти можеш да използваш въображението си да промениш това, както пожелаеш … но един от начините е да си зададеш един много конкретен въпрос. Когато се озовеш в ситуация, в която се чувстваш ограничена, задай си въпроса: „Какво би трябвало да приемам за истина относно самата мен по отношение на тази ситуация, за да предизвиквам чувството, което изпитвам?” Ако имаш желание да чуеш отговора, то той ще ти се представи по някаква форма и ще разбереш кое е това твое убеждение. Той може да се появи в мислите ти, във въображението ти, в сънищата ти, като някаква синхронност в живота ти, може да се появи по най-различни начини. Ако желаеш да получиш отговора и да намериш това определение, и не се страхуваш да го откриеш, ти ще откриеш това определение. След като веднъж си намерила, съзнателно, дадено определение, което притежаваш, което е действително извън синхрон с тази, която предпочиташ да бъдеш, моментално ще разбереш две неща … добре де, три неща. Че то няма смисъл, че е нелогично и че не ти принадлежи, че е дошло от някого другиго – твоите родители, приятели, училище, общество и какво ли още не. В момента в който идентифицираш убеждение, което не е твое, което е извън синхрон с твоята вибрация, ще видиш веднага, че то не е логично, че няма смисъл и че ти е дадено от някого другиго, и че ти си се придържала към него през цялото  това време. И щом това се случи, ти ще го изоставиш, освен ако имаш друго убеждение, което ти казва, че трябва да се придържаш към него по някаква друга причина. И ако това е случая, трябва да зададеш въпроса отново и да откриеш кое е това друго твое убеждение. В момента обаче, в който откриеш кое е основното убеждение, което поддържа всички второстепенни убеждения, и се освободиш от него, всички привързани към него вторични убеждения също ще отпаднат. Единственото, което ти тежи, е багаж, който не ти принадлежи. Това е първият ти симптом. Ако се чувстваш изморена, ограничена, това означава че носиш със себе си определение, дадено ти от някого другиго, което не си даваш сметка, че носиш непрекъснато със себе си. „О, това не е моят багаж!” – и ти трябва да го върнеш, да го изоставиш. Ти не искаш да си откраднала чужд багаж. Нали така?

Участник: Да.

Башар: Така че открий кое е убеждението и го идентифицирай, и след като разбереш, че не е твое, освен ако имаш друго съображение да се придържаш към него, то ще изчезне. Първо обаче трябва да осъзнаеш, че си възприела тези определения и че определяш тези неща като „тривиални”. След като веднъж определиш нещо по този начин, това е единственият резултат, който ще получиш в отговор. Защото, отново: помни, че всяка ситуация … Внимаваш ли?

Участник: Старая се, доколкото мога.

Башар: Добре. Всяка ситуация … без изключение … е фундаментално неутрална. Не съществува присъщ смисъл, на каквото и да било. Най-големият подарък, който ви е бил даден в живота, е … аз зная, че това звучи странно на вашия език … че животът няма смисъл. Той не притежава автоматично смисъл – това са само неутрални обстоятелства. Вие сте направени така, че да придавате смисъл, вие сте тези, които придавате смисъл на живота. Така че смисълът, който влагате в дадена ситуация, определя ефекта, който получавате от нея. Спомняш ли си Четвъртия закон – „Това, което излъчваш, е това, което получаваш като резултат”? Това е закон. Така че ако установиш, че имаш усещането за тривиалност, ти би трябвало да определяш отношението си към ситуацията като тривиално. Така че единственият ефект, който можеш да получиш, е тривиално отражение. Ако обаче разбереш и избереш да възприемеш идеята, че всяко отделно нещо, което се появява в живота ти, има положителна причина, за да ти послужи, за да научиш нещо от него, за да разгърнеш своята личност и да си спомниш повече коя си, то ти ще му придадеш този смисъл, тази интерпретация, ще излъчиш тази положителна енергия, и независимо каква идея или намерение може да има някой друг в тази ситуация, единственият ефект, който ти ще изпиташ от същата тази ситуация, която изпълнява двойно предназначение, ще бъде положителния смисъл, който си избрала да й предадеш. Така че изборът и пълният контрол са в твои ръце. Разбираш ли всичко това?    

Участник: Разбирам. Аз съм особено уязвима в областите финанси и творчество. Можеш ли да ми кажеш нещо по тези въпроси?

Башар: Особено „уязвима”. Обърни внимание на определението.

Участник: Това е начинът, по който се чувствам.

Башар: Зная, но какво казах относно чувствата? Ти трябва да разбереш определението, което поражда чувството. Разбирам, че се чувстваш по този начин, но те питам защо се чувстваш по този начин? Нещата не пораждат просто така определени чувства! Ти ги чувстваш по определен начин само защото ги определяш по този начин. Така че ако не предпочиташ усещането на това ограничение или тази „уязвимост”, не определяй обстоятелството като уязвимост!  Разбираш ли?

Участник: Да.

Башар: Когато използваш отрицателните идеи – проблеми, препятствия, ограничения – това е, което ще получиш. Но ако кажеш: „Добре, ето една ситуация. Тя е неутрална, тя няма никаква власт над мен, нищо! Тя е едно предизвикателство и в това няма нищо лошо”. Разбира се, че ще имаш предизвикателства. Ако нямаш предизвикателства и положителен вид съпротива, ти не се развиваш. Така че идеята е да гледаш на това по положителен начин. „О, ето тук имаме една ситуация, но това конкретно нещо не се проявява. И това е едно предизвикателство. Колко вълнуващо, че съм изправена пред такова предизвикателство! Защото сега имам възможност да посрещна това предизвикателство по положителен начин и да разширя представите си относно идеята за изобилието и творчеството”. Това е реакцията, която ще ти позволи да имаш положително преживяване в тази ситуация. Намираш ли смисъл в това?.

Участник: Да.

Башар: Но ако кажеш: „О, аз съм толкова ограничена, толкова уязвима и не мога да направя нищо по въпроса”, как тогава можеш да очакваш, каквото и да е друго преживяване, различно от това, което носи със себе си уязвимост, ограничение и отсъствие на творчество? Сега, моля разбери отново, че когато говорим за това да внимаваш в своите определения и да изясняваш своите определения, ти трябва наистина да бъдеш много, много точна. До този момент в нашия диалог аз съм използвал доста разговорни термини, за да можете да разберете какво казваме. Много от нещата, които сме казали, не са толкова прецизни, колкото биха могли да бъдат. Ето как може да продължите още по-нататък. Когато казвате: „О, аз преживявам недостиг на изобилие, недостиг на финанси, недостиг на творчество”, това не е възможно! Не съществува такова нещо като недостиг на доверие, недостиг на изобилие, недостиг на творчество, недостиг на самоувереност … няма такова нещо! Има обаче абсолютно доверие в недостиг и в изобилие от недостиг. Виждаш ли накъде отиват нещата? Не че имаш недостиг на изобилие, а че имаш изобилие от недостиг поради своите убеждения! Не че не ти достига творчество, а че използваш творческите си способности, за да изглежда, че не ги притежаваш, но това е една много творческа постъпка!

Участник: (смее се)

Башар: Това е аналогично на случая, когато хората на вашата планета казват: „О, аз използвам само 10% от моя мозък”. Глупости! Вие използвате 100% от мозъка си, за да направите така, че да изглежда, че използвате 10%. В това се състои разликата. И когато започнете да имате по-прецизни определения за тези неща по начина, който току-що описахме, ще видите, че не трябва да страдате и да се мъчите толкова много, защото не е необходимо да се научите как да имате доверие, нито да се научите как да притежавате изобилие, нито да се научите как да проявявате творчество. Просто трябва да използвате своето доверие, своето изобилие и своето творчество в предпочитаната от вас посока, а не в посоката, която не желаете! Всичко е толкова просто. Не трябва да се учите на тези неща, те са автоматични. Вие винаги вярвате, че нещо е вярно. Ако не бе така, нямаше да имате никакви преживявания! … Разбираш ли?

Участник: Да.

Башар: Тогава, откажи се от идеята, че нямаш творчески способности и че страдаш от недостиг, и внимавай за определенията си, защото, отново: аз разбирам какво имате предвид на вашата планета, когато казвате, че нямате задължително налични финансови ресурси. Идеята обаче е да не се ограничавате до понятието за пари. Парите вършат работа като символ на изобилие на вашата планета, но те не са единствен такъв символ. Ако някой дойде при теб и ти даде подарък, ти ще го откажеш ли, защото не си платила за него?

Участник: Не.

Башар: Е, това е форма на изобилие, нали?

Участник: Да.

Башар: Тогава защо трябва да настояваш, че е необходима само една форма на изобилие, за да постигнеш нещо, когато други форми на изобилие могат всъщност да ти послужат по-бързо за същата цел? Защо да затваряш вратата пред всички останали форми на изобилие и да настояваш, че само една форма е валидна, както те е научило твоето общество? Наистина ли желаеш да ограничиш своето изобилие?

Участник: Не.

Башар: Тогава не се фокусирай само върху паричната му форма. Открий се за всички форми на изобилие и когато парите са необходими, те ще се появят. Когато обаче други форми на изобилие може да се окажат пътя на най-малкото съпротивление, това ще се случи. Обаче твоето настояване, че нещо трябва да се случи по точно определен начин, ще затвори вратите пред всички останали форми, които могат да минат през всички други врати. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Да.

Башар: Това помага ли ти да се почувстваш малко по-облекчена?

Участник: Да, определено.

Башар: Моля те запомни, както и всички вие – истинският път към възнесението е преди всичко да започнете да гледате по по-необременен начин на нещата. Разбираш ли?

Участник: Да.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Да.

Башар: Чувстваш ли се малко по-творчески настроена, малко по-богата, за да си малко по-свободна да бъдеш тази, която решаваш да бъдеш?

Участник: Да.

Башар: Чувстваш ли, че можеш да се освободиш от багаж, който не трябва да разнасяш повече със себе си?

Участник: Да.

Башар: Добре, благодаря ти за този избор и помни, че ти си тази, която вземаш това решение. Това няма нищо общо с факта, че ние сме ти го казали. Единственото важно нещо е, че ти си го казала на себе си. И че си избрала да направиш това, вместо нещо, което е извън синхрон с вибрацията, която знаеш, че е вярна за теб. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Да, благодаря ти.

Башар: Беше ми приятно.

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Казвам се Еми.

Башар: Добре.

Участник: В последно време започнах да се занимавам с чанелинг.

Башар: Чудесно, поздравления! Под каква форма? Защото всички вие практикувате чанелинг от време на време.

Участник: Аз изпадам в транс, подобно на това, което прави Дарел.

Башар: Добре. Ти говориш за словесен чанелинг.

Участник: Да.

Башар: Това вълнуващо ли е за теб?

Участник: А-а, да, вълнуващо е. Аз все още се уча.

Башар: Какво от това – вълнуващо ли е, или не?

Участник: Да, вълнуващо е.

Башар: Добре, благодаря ти, няма защо да се колебаеш.

Участник: Питам се дали можеш да ми кажеш нещо повече за съществото, с което установявам контакт.

Башар: От колко време се занимаваш с това?

Участник: От няколко месеца.

Башар: Има ли някакво име, което да започва с X, Z  или Y?

Участник: С „А”.

Башар: С буквата „А”?

Участник: Да.

Башар: Добре, другият край на азбуката. Преди всичко, не винаги, но преди всичко това, което се случва, когато започнеш с тази конкретна практика, е, че в началото се свързваш с други аспекти на собственото си съзнание, на собствения си Висш разум, на своите водачи и т.н. И това ще те доведе, може би – ако това е желанието ти и предварителната ти договореност – до това да започнеш да работиш с други същества от други измерения. Така че първо може да имаш работа с други аспекти на самата себе си и буквата „а” означава, че това е първата стъпка към твоето пътешествие. Така да се каже първото ти издигане по посока на Висшия ти разум, за да станеш повече това, което си. Нали така?

Участник: Да.

Башар: След като изследваш други аспекти на своето същество, други измерения на своето същество, може да установиш, че ще се появят други имена, които са свързани с другия край на азбуката, както споменахме. Не е задължително нещата да се случат точно по този начин, но той е много често срещан на вашата планета. И отново: идеята е, че ако има предварително споразумение за това, може да се появят и други неща, но помни, че във всички случаи, когато установяваш връзка с други същества, твоята енергия е тази, която бива трансформирана в огледален образ на вибрацията на тези същества. И в този случай ти действаш като инструмент за превод. Разбираш ли?

Участник: Да.

Башар: Никой не влиза в теб, никой не те обладава, не съществува такова нещо като обладаване, защото в теб няма място за нищо друго освен за самата теб. Разбираш ли?

Участник: Да.

Башар: Така че идеята е, че ти отразяваш, ти съчетаваш вибрационни честоти, като два камертона, които трептят в съзвучие, и когато се получи такъв синхрон, ти превеждаш същата мисъл по същия начин, по същото време. Това е телепатията, това е телемпатията, това е чанелинга – ти се включваш в честота, която отразява вибрацията, която излъчваш. Започнала ли си да правиш това за други хора?

Участник: Все още не.

Башар: Защо не?

Участник: Все още се опитвам да установя правилно връзка.

Башар: Мога да ти разкрия една тайна. Ще ти е по-лесно да установиш връзка, когато правиш това за други хора. Защото когато го правиш за себе си, ти седиш и си мислиш: „Това моята мисъл ли е, аз установявам ли връзка, или не? Не съм сигурна какво се случва”. Когато правиш това за други хора, ти стоиш настрана. Лицето задава въпрос, който издърпва информацията през теб, все едно че заземяваш електрическа верига. Тогава ти просто действаш като проводник. Разбираш ли?

Участник: Да.

Башар: Ти не си ангажирана в процеса да се чудиш каква информация се получава. Ти позволяваш на другите да изтеглят информацията през теб. Така че е по-лесно и ще стане по-бързо, ако всъщност започнеш да правиш това за приятели. Единствено трябва да спреш да се притесняваш как звучи това, колко глупаво може би изглеждаш, дали информацията е точна, даже дали от устата ти излизат неразбираеми звуци. Това е по-добрият начин, защото той показва решимостта ти да се посветиш на идеята. Разбираш ли?

Участник: Да, благодаря ти …

Башар: Друго нещо?

Участник: Да, чудя се колко въплъщения имам тук на Земята.

Башар: … … Преди да ти отговорим, разбираш ли, че всички животи съществуват едновременно?

Участник: Да.

Башар: И следователно, когато кажеш: „Колко въплъщения аз имам?”, ти всъщност казваш: „Колко едновременни въплъщения се случват на същата Свръхдуша, на която аз също съм продължение?”

Участник: Правилно.

Башар: Разбираш ли?

Участник: Да.

Башар: И следователно ти установяваш връзки с тези въплъщения, и буквално не ги преживяваш едно след друго.

Участник: Точно така, аз разбирам това.

Башар: Сто петдесет и седем.

Участник: Благодаря ти.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Да помага ми. Благодаря много.

Башар: И аз благодаря.

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Аз съм художничка и името ми е Юджиин.

Башар: Добре.

Участник: Аз също рисувам в състояние на чанелинг и получавам послания …

Башар: Разбира се, че получаваш.

Участник: Понякога обаче не зная какво означават посланията, до момента в който хората започнат да разглеждат картините ми и виждат …

Башар: Разбира се. Това означава, че нещата се случват точно когато трябва, нали?

Участник: Да.

Башар: Добре, тогава какво повече желаеш? Това е начинът, по който се проявява изкуството. Информацията пристига при хората, когато те най-много се нуждаят от нея. Тя им служи като отражение и огледало, за да им помогне да осъзнаят някои неща, които протичат в тях, след което могат да решат евентуално да разгърнат сетивата си, нали?,

Участник: Точно така. И това е част от моята съдба тук на Земята, нали?

Башар: Очевидно, в противен случай щеше да правиш нещо друго. Освен ако кажеш, че това не ти носи радостно вълнение.

Участник: О, определено ми носи.

Башар: Тогава това е част от твоята съдба. Това е пътят, който си създала да извървиш. Това представлява съдбата – когато Душата избере определена житейска тема, която да изследва. Как ще изминеш този път зависи от твоята физическа свободна воля – ти можеш да вървиш, да бягаш, да се търкаляш, да подскачаш напред и назад, но съдбата е темата, която Душата ти е избрала да изследва в този живот. Очевидно идеята за такъв творчески израз и използването на изкуството като огледало и отражение за околните е част от тази тема, обект на изследване, и същото се получава и за самата теб.

Участник: Точно така.

Башар: И тогава …?

Участник: И тогава … предполагам, че съм тук просто за да споделя произведенията си със света и да го направя по-добър.

Башар: Добре, благодаря ти. Очевидно и това е очевидно за теб, и очевидно за нас тук няма никакъв въпрос, а само изявление и споделяне на твоята истина, и ние ти благодарим за това.

Участник: Да, и аз благодаря. Имам нещо да ви съобщя.  Стив Моро, който работеше с вас през 80-те, изпраща своята любов на вас и на А-сасани.

Башар: Ние също му изпращаме своята безусловна любов. Благодаря ти.

Участник: Здравей. Първият ми въпрос е вие как открихте Дарел и как Дарел откри вас?

Башар: В линеен аспект, в термините на въплъщенията, аз съм едно от бъдещите му въплъщения и той е един от моите минали животи. Така че в този контекст ние сме една и съща Душа. Когато нашата цивилизация установява контакт с други цивилизации, една от предпоставките това да се случи, е да имаме въплъщения в съответното общество, за да можем да абсорбираме разбирането на техния свят. Ако нямахме други преживявания в други животи във вашия свят, ние щяхме да бъдем прекалено чужди едни на други, за да можем да се разбираме. Така че аз имам минали животи на Земята, един от които е Дарел, който седи тук пред вас, и аз съм един от неговите бъдещи животи, и ние сме установили тази връзка, за да може да се осъществи комуникация между това, което наричате минал живот, и бъдещ живот. Разбира се, тази комуникация нямаше да може да се осъществи, ако тези животи не протичаха едновременно. Това отговаря ли на въпроса ти?

Участник: Да, благодаря ти.

Башар: Нещо друго?

Участник: Да, коя е звездната система на Шала-ная?

Башар: Все още не ми е позволено да ти кажа това. Това ще бъде разкрито на друго място и по друго време, което още не е настъпило.

Участник: Благодаря ти.

Башар: Още нещо?

Участник: Не.

Башар: Благодаря ти.

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Аз съм Вивиан от Бостън.

Башар: Добре, Вивиан от Бостън.

Участник: Бих искала да ти благодаря за твоята лекция на тема „2014 – Годината на преоткриване”. Аз се чувствам напълно преобразена и правя точно това, което истинската ми същност желае да правя.

Башар: О, благодаря ти за този твой избор – ти ще продължиш да се преобразяваш. Преобразяването никога не спира.

Участник: О кей. И след тази лекция аз повече не си вземах редовно ваканция, както преди, и на Коледа написах писмо на една религиозна група, заедно с която се обучавах, и ги попитах … може би Христос ни е показал, в последния момент от живота си, че този вид състрадание и безусловна любов са които трябва да следваме …

Башар: Да.

Участник: Да се молим, защото …

Башар: Какво е молитвата за теб?

Участник: Молитвата за мен е свързване с Единството, с Първоизточника, с Творението …

Башар: Още веднъж, малко по точно. Молитвата е … не „свързване с”, а „осъзнаване на връзката си с”. Защото ти никога не губиш тази връзка.

Участник: О кей.

Башар: И когато си във вибрацията на осъзнаването на връзката си с „Всичко, което е”, тогава ти си позволяваш да бъдеш в състояние на благодат, което е друг начин да кажеш: „в състояние на благодарност за това, което е тук и сега”. Дълбока благодарност за това, което е тук и сега!

Участник: О кей. Благодаря ти, благодаря.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Много, по същество … аз написах писмо, за да кажа, че по същество, следвайки стъпките на Христос, правейки много в услуга на хората, може би трябва да погледнем този последен момент, когато трябва да изпитаме състрадание за този мрак …

Башар: Да, да, да.

Участник: Всъщност, нашите братя и сестри по душа …

Башар: А, а, а, успокой се малко.

Участник: О кей.

Башар: Идеята е да бъдеш радостно възбудена относно това, да бъдеш в състояние на равновесие, на състрадание и не става толкова въпрос да приказваш какво „ние трябва да правим”. Ти може да осъзнаваш, че това може би трябва да се направи, но важното е ти просто да бъдеш жив пример за всичко това, така че другите да видят в теб, че ти си го направила.  

Участник: Ъ-хъ.

Башар: Защото ако ти не го правиш, защо те трябва да го правят? Така че идеята е не да казваш на другите какво трябва да направят, а просто да го правиш и да бъдеш жив пример. Защото ако ти си жив пример за човек, овладял истинската си сила, повярвай ми, че не трябва да казваш никому нищо! Може би ще трябва да ги биеш с пръчка по главите, за да им кажеш колко си щастлива, разбираш ли?

Участник: Да, определено.

Башар: Всъщност точно това е, което вашият Йашуа, Вашият Христос, е имал предвид, когато е казал: „Аз съм пътят”. Той просто е казал: „Бъдете като мен”.

Участник: Да.

Башар: Разбираш ли? И толкова! Просто бъди жив пример, който другите могат да видят в своя живот. Ти можеш да споделиш информация, която те искат да споделиш, за да ги научиш как могат да бъдат като теб. Ако обаче подходиш с чувство на отчаяние, това съвсем не е състрадание. Разбираш ли?

Участник: Искам да споделя, че получих такова огромно количество отговори, благодарности …

Башар: Всичко това е чудесно, можеш да направиш изявление, да декларираш това, което приемаш за своя истина. Ние само искаме да сме сигурни, че когато ти или някой друг прави подобни изявления, те касаят основно избора, който всеки един от вас е направил. Не става дума за това да е нужно някой друг да направи същия избор. 

Участник: Да, аз имам въпрос към теб … след като изслушах лекцията ти, вместо да направя нещо, например да реша да се преместя във Флорида, просто за да бъда далеч от … Бостън е малко задръстен и енергията там … аз всъщност почувствах, че трябва да остана в Бостън.

Башар: Защо?

Участник: Защото това, което чух от теб, че когато отрицателната енергия е повече … това може да придърпа положителното на другата страна и може би аз трябва …

Башар: Това е въпрос да решиш за себе си дали се приближаваш към нещо, или бягаш от нещо. Ако това да отидеш на друго място наистина отразява вибрацията на твоето предпочитание, тогава тръгни в тази посока. Ако обаче се преместваш, защото бягаш от нещо, тогава, в този смисъл, никога не можеш да избягаш от това. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Да. Аз чувствам, че трябва да остана там, че това е истинската ми същност, да повдигна вибрацията, да намаля отрицателното …

Башар: В същото време си спомни, че когато говорим за това да следваш своята радостна възбуда, всички компоненти трябва да бъдат също така изпълнени с възможното най-радостно чувство. Как е най-радостно вълнуващо, къде е най-радостно вълнуващо, с кого е най-радостно вълнуващо. Защото ако всички компоненти не отразяват твоето радостно вълнение, ти всъщност не следваш точната формула. И това е единственото, което другите ще забележат, че ти се насилваш, за да бъдеш във вибрация, която не предпочиташ … Ти оставаш ли във Бостън, защото изпитваш радостно вълнение по този повод?

Участник: Мисля, че да.

Башар: Мислиш или знаеш, че е така?

Участник: Зная, че е така. В това намирам по-голямо предизвикателство.

Башар: Разбира се, че е по-предизвикателно, но не е ли и по-вълнуващо?

Участник: Да

Башар: Благодаря ти, че си разбрала, че има много пътища за дадено проявление и че нещата не трябва да отговарят задължително на очакванията ти.

Участник: Ъ-хъ. Последното нещо, което бих искала да споделя, е по повод на цикъла на девет. Аз включих това в моята медитация и се оказа нещо много силно въздействащо.

Башар: Чудесно, благодаря ти, че си направила така, че това позволение да подейства при теб.

Участник: Благодаря ти.

Башар: И аз благодаря.

Участник: Здравей, приятелю мой.

Башар: Добър ден.

Участник: Искам да задам два много кратки въпроса и да видим дали можеш да им отговориш много накратко.

Башар: Ще видим.

Участник: Преди около две години, на две мили от това място, ти проведе друг сеанс и някой зададе въпрос относно трансценденталната медитация, хипнозата …

Башар: Да, и говорихме относно позволенията.

Участник: Относно позволенията, точно така. И защо се случва така, че понякога хората получават много бързи резултати, когато ползват своите позволения, а някои трябва да практикуват 20 или 30 години …

Башар: Зависи от техните убеждения.

Участник: Те вярват, или изглежда, че вярват …

Башар: А, а, а, “изглежда че вярват” и “вярват” са различни неща.

Участник: Понякога това им се случва просто изневиделица.

Башар: То е, защото наистина вярват. То е, защото знаят, а знанието е над убеждението. Помни, че познанието и действието са синонимни. Ти просто правиш нещата, за които имаш познание. Не е необходимо да мислиш относно тях, ти трябва да вярваш, не трябва да се чудиш, а просто го правиш, защото знаеш, че е вярно. И има определени области на живота ти, в които това може да се случи, докато в други области то няма да се случи, защото хората считат тези области за различни. Идеята обаче е, че когато нещо се трансформира, защото ти вярваш или знаеш, че то може да се случи, то се случва. Ако това отнема повече време, то е, защото или вярваш, че трябва да е така, или за теб е полезно да бъде така по някакъв начин. Ето защо ние създадохме поначало позволението, коeто наричаме „праг на достоверност” (threshold of believability). Спомняш ли си този инструмент?

Участник: Моля накратко да опресниш паметта ми.

Башар: Благодаря ти, ще го направя.

Участник: (смее се)

Башар: Идеята за прага на достоверност е следната. Задай си въпроса дали вярваш без сянка на съмнение, без момент на съмнение, че някакъв период от време, да кажем двадесет години, е повече от достатъчен за проявление на някаква трансформация, която предпочиташ. Ако без абсолютно всякакво съмнение, даже за една микросекунда, си кажеш: „О, да, двадесет години са повече от достатъчни за това да се случи”, тогава съкрати този период от време. „Десет години достатъчни ли са за настъпването на тази трансформация? О, да, няма проблем, нямам абсолютно никакво съмнение, че десет години са повече от достатъчни за настъпването на това. Вярвам ли, че пет години …? Пет години? Няма проблем. А три години? Ами … може би”. В момента в който проявиш някакво колебание, това е времето, което ще ти отнеме при настоящите ти убеждения. Тогава се отправяш към убежденията си и си казваш: „Какво трябва да вярвам, че е истина, за да е необходимо толкова време?” След като веднъж откриеш това убеждение и се освободиш от него, правиш теста отново. И виждаш дали можеш да прескочиш този период. „Три години? Никакъв проблем. С новите си убеждения мога да видя колко е лесно това да се случи за толкова време. Две години? Да, няма проблем. Една година? М-м-м”. В момента в който проявиш колебание, отново се върни и открий убеждението си, според което ще ти отнеме толкова дълго и се освободи и от него. И когато си изчистил всички тези убеждения, останалото време е наистина времето, необходимо, за да преживееш това, което предпочиташ да преживееш, в този конкретен случай.

Участник: О кей, благодаря ти за това.

Башар: Моля.

Участник: Следващият въпрос. Аз посещавам различни медиуми.

Башар: Да. Ти можеш също така да посетиш и себе си.

Участник: Би ли повторил?

Башар: Поглеждаш ли в самия себе си, защото ти, както и всеки от вас, е най-добрият медиум сам за себе си. Вие сте винаги и преди всичко своите най-добри водачи. Когато казваш, че посещаваш различни медиуми, бъди сигурен, че не пропускаш себе си като един от тях.

Участник: О кей.

Башар: Нали така?

Участник: Благодаря ти.

Башар: И по-нататък …?

Участник: Ти казваш: „Бъди пример за околните”.

Башар: Да.

Участник: Например един от медиумите каза, че ако искаме да отслабнем, можем да практикуваме опрощение.

Башар: Това може да бъде един от начините.

Участник: Че опрощението е нещо много силно и че например мога да изгубя десет килограма, ако практикувам опрощение.

Башар: Да, да, да.

Участник: Как можем да практикуваме опрощение, за да бъде това резултатно?

Башар: Защото много пъти, когато хората имат „проблеми с физическото си тегло”, това е, защото те буквално „изчакват” да станат верни на себе си.*)

*) Играта на думи в случая е свързана със звуковото съвпадение в произношението на думите weight = тегло и wait = чакам, изчаквам. – Бел. прев.

Те задържат енергията си и се страхуват да бъдат това, което наистина са, защото не вярват, че го заслужават, защото вярват, че не са достойни, и когато простят на себе си за притежанието на тези отрицателни определения, които са ги ограничили, и се освободят от тези неща чрез себе опрощение, те може повече да не се чувстват обременени, може повече да не се колебаят и могат да пропуснат потока от енергията на истинската си същност през себе си, могат да престанат да „изчакват” и ще загубят от теглото си.

Участник: Благодаря ти.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Да, благодаря ти.

Башар: И аз благодаря … В много случаи може да се възползвате от чудесните синхронности в собствения си език по отношение на тези въпроси. Тегло – чакам.

Участник: Здравей, казвам се Роберт.

Башар: Добър ден и на теб.

Участник: Трябва да кажа, че съм много доволен от това, което чух по повод на теглото, защото определено трябва да се потрудя върху това.

Башар: Чудесно.

Участник: Така че благодаря ти за този съвет.

Башар: Моля. Говори по-високо, за да те чуват всички.

Участник: Трябва да призная, че не съм запознат с теб.

Башар: Какво съвпадение, аз също не съм запознат с теб. (смях в залата)

Участник: Моят чирак насочи вниманието ми към теб преди около три дни. Той не ми каза много неща за теб, но ми е интересно дали би могъл … Ти каза, че се намираш на кораб, който се намира на геосинхронна орбита над Седона? 

Башар: Не на геосинхронна орбита, което би било 36,000 км. над вашата планета, но той се намира неподвижно над Седона. 

Участник: Това ми харесва. Въпросът ми обаче е, тъй както сме тук точно сега, ти ни говориш … и се появи, някак точно навреме. Имаш ли някакъв график, според който си определяш срещите?

Башар: Не. Всичко при нас, в нашата цивилизация, се случва синхронно. Ние винаги знаем, че ще бъдем на точното място, в точното време, точно когато трябва да бъдем там, нито секунда по-рано, нито секунда по-късно.

Участник: О, това трябва да е хубаво – да няма събития, които да са в конфликт. Имам и друг въпрос. В твоето общество ти си посланик по назначение, или …?

Башар: Аз съм специалист по установяване на първи контакти.

Участник: В структурата на твоето общество това единствено …

Башар: Това е семейното ми потекло. Аз съм също така пилот, изследовател, както и скулптор.

Участник: О, бих искал да видя произведенията ти, но се страхувам, че не можеш да ги донесеш със себе си.

Башар: Ти можеш да ги видиш в ума си, ако ти опиша някое от тях.

Участник: Сега?!

Башар: Да, ако желаеш.

Участник: Моля.

Башар: Добре. Едно от нещата, което съм изработил като скулптор, е нещо, което бихте нарекли двойна спирала от кристален нано материал, както вероятно бихте го описали, която според вашите представи би се извисила на височина от около 1600 метра. Това е една от моите скулптори. 

Участник: Физическа скулптора?

Башар: Физическа скулптора.

Участник: Представих си нещо, но предполагам, че не е толкова добро, колкото …

Башар: Ако си представиш един модел на структурата на ДНК, това е нещо подобно.

Участник: Прекрасно. Следващото нещо, което бих искал да зная, има ли при вас някаква структура на разпореждания, така да се каже, някаква специализация? Например капитани, готвачи …?

Башар: Ние вече не се храним и не спим, така че не се нуждаем от готвачи. Преди се хранехме подобно на вас, но сме еволюирали отвъд това. Ние приемаме постепенно това, което наричаме квази физическа форма. Ние не притежаваме твърда йерархична структура, подобна на тази на вашата планета, но идеята е, че всеки кораб е сам за себе си съзнателно същество. Пилотът на кораба, в определен смисъл, е свързан с кораба телепатично. Така че само пилотът може да го управлява, защото само пилотът може да комуникира с този конкретен кораб, който в определен смисъл, физически символизира Висшия разум на пилота. Намираш ли смисъл в това на вашия език? 

Участник: О, да.

Башар: Ето защо, ако се качите на един от нашите кораби, вие ще видите нещо като пулт за управление, но той ще бъде съвсем празен. Той ще изглежда като белезникава кристална материя без всякакви възможности за достъп. Това е така, защото в телепатичната връзка между пилота и кораба пилотът е единственият, който може да види уредите за управление.  

Участник: За мен това има напълно смисъл. 

Башар: И за нас също, затова го правим.

Участник: Какво още щях да попитам … Ти каза, че вашата организация …

Башар: Организация?! Нашата цивилизация, на древния ни език, който вече не използваме, се нарича Е-сасани, което означава „място на жива светлина”. Сасани, това са хората.  

Участник: О, кей. Трябва да абсорбирам това.

Башар: Това е в друго измерение, една малко изместена реалност спрямо вашата, малко по-различна вибрационна честота. Ако наложим обаче нашата физическа реалност върху вашата физическа реалност, вие бихте могли да откриете нашия свят на 500 светлинни години в посока на вашето съзвездие Орион. От позициите на вашата реалност, вие не може да видите нашата звезда, защото ние сме в различно измерение и на различна честота, така както ние трябва да се прехвърлим на вашата честота, за да можем физически да взаимодействаме с вашата реалност. 

Участник: Това е всъщност твърде просто за разбиране.

Башар: Да.

Участник: Имам друг въпрос. Разбирам, че има различни видове, раси, както и да ги наречем, които ни наблюдават в този конкретен период.

Башар: Да.

Участник: Има една от тях, към която отново моят чирак насочи вниманието ми … Галактическата федерация …

Башар: Това е, което наричаме Междузвезден съюз, но всъщност има много различни видове съюзи, много различни така наричани от вас федерации, или асоциации и съюзи. Така че всъщност има повече от едно такова нещо. Ние принадлежим към един съюз, който има членове като нас, които взаимодействат с вас. Има и други съюзи, чиито членове също взаимодействат в известна степен с вас.

Участник: Оставам с впечатлението, че сред вас има хора, които се опитват да повишат съзнанието на човечеството тук на Земята. Всичките едни и същи ли са …

Башар: Различни същества преследват различни цели, макар че голяма част от съществата, от които имате представа, са съпричастни на вашите интереси, в смисъл че ви помагат да реализирате по-пълноценно себе си. 

Участник: Радвам се да чуя това, но малко се тревожа относно тези, които може би не са (на наша страна).

Башар: Виждаш ли, в това се състои дихотомията. Защото ако прекарвате времето си фокусирани върху отрицателните намерения, вие всъщност се закрепвате в честотата, където е по-вероятно да преживеете точно това. Ето защо ние споделяме с вас идеята, че наистина няма значение какви са чуждите намерения. Смисълът и вибрацията, които вие излъчвате по отношение на живота, ще определят какво ще се прояви в реалността ви, как ще се настроите и съответно какво ще преживеете. Така че няма нищо лошо в това да сте наясно, че може да има индивиди с отрицателни намерения, но ако започнете да се страхувате от тях, вие се закрепвате в тяхната вибрация и това прави по-вероятно да преживеете тях, вместо някой друг, който защитава вашите интереси.

Участник: Благодаря много, това бе много добре.

Башар: Моля … Отново: това е само физика на вибрациите. Съчетаване на сходни вибрации. Вие не може да възприемете нещо, ако не притежавате неговата вибрация! Така че ако притежавате напълно различна честота, нещата, които не са съвместими с вашата вибрация, не могат да ви открият! Вие сте невидими за тях.

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Името ми е Ноа.

Башар: Добре.

Участник: Аз съм от Израел.

Башар: Добре.

Участник: И бих искала да зная как виждаш бъдещето на тази страна.

Башар: Отново: помни, че няма такова нещо, като предсказване на „бъдещето”. Има безкраен брой вероятни бъдещи реалности, в зависимост от това къде вашата енергия решава колективно да се озове. И това може да се променя във всеки един момент. В общия случай има определени неща, които са набрали голяма инерция, съдържат много енергия и може да имат висока степен на вероятност да се проявят. С други думи, вие може да имате висока степен на вероятност да се прехвърлите в успоредна Земя, която вече съществува и която отразява промяната у самите вас. Това е, което всъщност се случва. Така че когато казвате: „бъдещето на света”, за нас това наистина няма смисъл, защото всъщност вие никога не променяте света, в който сте. Вие променяте вибрацията в себе си и се премествате в успоредна Земя, която вече отразява промяната, която сте направили в себе си. Земята, в която сте (били), все още съществува и може би върви по друг път, но вие повече няма да следвате този път, ако сте се преместили в реалност, която притежава друга вибрация. Преди всичко намираш ли смисъл в това?

Участник: Ъ-хъ.

Башар: Ако трябва да отговоря на въпроса ти по-директно, ще ти кажа следното. В начина, по който възприемаш бъдещето, което, отново, е друга версия на настоящето, съществува голяма инерция на определени неща, едно от които е идеята за трансформация, едно от които е идеята за контакт с други цивилизации и ето защо можем да кажем, че има по-голяма степен на вероятност, много е вероятно някъде между вашата година 2025-та и 2033-та вашата планета да осъществи открит контакт с извънземни цивилизации. Това ще рече, че ще сте постигнали степен на промяна на вашата вибрация, която ще направи това по-вероятно да се случи. Но това е само защото имате голямо количество енергия, натрупана в тази посока, която ни позволява да кажем, че такава вероятност съществува. С други думи, да го кажем по-просто, ако случаят бе друг, ние просто нямаше да водим този разговор. Намираш ли смисъл в това? Защото това тук е сценарий на първи контакт. Един от начините, по който ние осъществяваме първи контакт с други цивилизации, е, да провеждаме такива диалози, такива дискусии, да споделяме информация и ние използваме скоростта, с която вие приемате тази информация присърце, присвоявате си я и променяте себе си,  като барометър за готовността ви за осъществяване на повече контакт. Ние никога няма да ви се натрапим. Вие трябва да бъдете тези, които решават, че всъщност са готови. Аз зная, че много от вас мислят, че са, но не сте. Така че се успокойте. Времето протича точно така, както трябва. Така че, отново: очевидно ти осъществяваш контакт сега. И това ще бъде част от това, което наричате „бъдеще” на вашия свят.

Участник: Имам предвид конфликтите в Близкия изток.

Башар: Както вече казах, определени неща са набрали голяма инерция, вие може да ги разрешите по определени начини. В крайна сметка това е вашата планета, нали?

Участник: Правилно.

Башар: Тогава идеята е да извършите действия, изпълнени с любов и състрадание, които отразяват тази идея за трансформация. Започни да споделяш идеите, свързани със самоовластяването. Единствената причина за съществуване на конфликти на вашата планета е, защото хората се чувстват безсилни. Те са били научени, че не притежават никаква сила; те са били научени да вярват, че са откъснати от Първоизточника, което е невъзможно! Така че всеки, който се чувства откъснат от Първоизточника, откъснат от своята сила, ще се чувства безсилен, ще се чувства неспособен да контролира нещата, ще се чувства сам, ще се чувства жертва, ще се чувства нещастен. И ако няма връзка, или няма идея за връзка със собствената си сила, или с Първоизточника, то единственият начин, по който може да си представи, че получава сила, е, като манипулира външната реалност и като накара останалите да виждат нещата по неговия начин. Спомни си, че имате поговорка на вашата планета – „Нещастието обича компания”. За да има жертва, е нужно някой да се почувства като жертва. Така че когато видиш хора да извършват това, което наричате отрицателни действия спрямо други и създават конфликти из вашия свят, тези хора вярват, че са жертви и нападат другите, защото искат да създадат колкото могат повече жертви, за да не бъдат сами! За да се чувстват свързани (с някого). Вие обаче може да ги научите с примера си, че могат да се свържат по друг начин. Може да ги научите, че идеята да наложиш себе си върху някого всъщност означава, че не вярват в собствената си сила. Защото ако вярваха, щяха да са осъзнали, че най-голямата сила изисква възможно най-нежното докосване. Защото ако нещо наистина притежава сила, то въобще не е необходимо да се налага. Погледни това, което наричате Творение, „Всичко, което е”, Бог. То е толкова могъщо, толкова всепроникващо, че вие всъщност може да повярвате, че не съществува! Толкова леко е неговото докосване. Защото не му е необходим по-силен контакт, защото то е всичко, което съществува. Така че каква сила е необходимо да прилага спрямо себе си? Никаква! Така че когато обучаваш хората, че те са аспекти, че те са проекция, че са версия на „Всичко, което е”, и на самото Творение, и че са самоовластени, те няма нужда да налагат идеите си, спрямо когото и да било. Така няма да има никакъв конфликт. Намираш ли смисъл в това? 

Участник: Да.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Благодаря ти.

Башар: Благодаря и аз. (Аплодисменти) О, благодаря ви, че аплодирате себе си.

Участник: О кей, здрасти.

Башар: Добър ден.

Участник: Ти каза, че вече не използвате вашия език във вашата цивилизация.

Башар: Ние можем да го използваме, ако пожелаем, но в нашия свят това не е винаги необходимо. Ние можем да го използваме, за да пеем или да правим различни неща, но ние сме телемпатично и синхронно свързани, така че ако попаднете в нашия свят и се окажете сред група хора, ще установите, че царува невероятна тишина.

Участник: Тогава … как комуникирате, всичко се предава изведнъж, или …?

Башар: Отново: идеята е, че това е телемпатия. Също както когато хората са влюбени един в друг. Когато си влюбена в някого, нали често мислите едно и също едновременно?

Участник: Понякога, да.

Башар: Е, това е пример какво се случва в нашия свят през всичкото време. Във всеки един момент. Ние винаги знаем точно кога и къде трябва да бъдем, с кого трябва да бъдем, защото всички сме на необходимата дължина на вълната и тези, които са на сходна дължина на вълната, знаят точно какво мислим и къде сме, и ще бъдем там, ако има нужда да бъдем.

Участник: Значи така вие се трансформирате …

Башар: Да, синхронът е един от „симптомите” на преместването в четвърто равнище на плътност. Идеята е синхронът да бъде издигнат до равнището на изкуство. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Да.

Башар: Това е, което сме направили.

Участник: Аз зная, че е възможно, но …

Башар: Всичко е възможно! Въпросът никога не е дали нещо е възможно, а дали е уместно, дали е вероятно да се случи!

Участник: Уместно и вероятно ли е за нас да започнем да практикуваме телепатия?

Башар: Абсолютно! В противен случай, вероятно не би задала въпроса.

Участник: Не би ли подсказал нещо по въпроса?

Башар: Аз вече съм ви дал най-сериозното указание, нали? Бъдете влюбени в живота!  Нали така?

Участник: Да.

Башар: Когато сте влюбени във „Всичко, което е”, вие ще бъдете телемпатични там и тогава, когато трябва да бъдете. Нали така?

Участник: Да.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Да.

Башар: Нещо друго?

Участник: Не.

Башар: Благодаря ти.

Участник: Здрасти, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Радвам се да те видя отново.

Башар: Всъщност ти не ме виждаш, но аз разбирам изразеното чувство, благодаря ти.

Участник: Последния път, когато говорихме, стана дума за постройките на Ангкор, но ти не спомена кога са били изградени.

Башар: Ще откриете, че тази конструкция е била издигната някъде около 10,500 години преди Новата ера.

Участник: Каква е била целта й?

Башар: Идеята на много подобни конструкции е да служат като кондензатори и генератори, за да позволяват на хората да изпаднат в определени състояния, които им позволяват да изследват и изявят повече от себе си. 

Участник: Използвана ли е някога животворна енергия?

Башар: Животворната енергия съществува във всички вас, така че, разбира се, че е била използвана. Това ли имаше предвид?

Участник: Да.

Башар: Как е възможно да не използвате животворна енергия? 

Участник: Да, тя е навсякъде. Хм …

Башар: Ти питаш дали животворната енергия е била усилвана от конструкциите?

Участник: Да.

Башар: Отговорът е „да”.

Участник: По какъв начин?

Башар: Чрез пропорциите.

Участник: Чрез материала, чрез минералите?

Башар: Чрез материала, в известна степен, но най-вече чрез структурата, пропорциите. Много от тези храмове и структури на вашата планета са построени съгласно това, което разбирате под пропорции на златното сечение.  Това е математическата структура, според която е изградена физическата реалност, така че когато строите нещата с тези пропорции, вие причинявате възникването на резонанс по определени начини, което усилва енергията съгласно целите, за които е била построена структурата.  

Участник: Целият храм бил ли е построен от морски минерали, пясъчник?

Башар: Не напълно, но предимно, да. Но отново: зависи от наличностите в областта, като обикновено биват правени корекции, в зависимост от необходимостта от използване на определен материал. 

Участник: Храмът бил ли е използван някога за метафизическо възстановяване?

Башар: Как определяш „метафизическо възстановяване”?

Участник: Лекуване.

Башар: Да.

Участник: Бил ли е използван също за активиране на епифизната жлеза?

Башар: Да. Всъщност активирането на епифизната жлеза или регулирането на нейното възбуждане, е едно от най-важните неща, за които много от храмовете на вашата планета са били използвани във вашата история. Защото хората са разбирали, че възбуждането на епифизната жлеза според определени честоти позволява много ясното общуване с други измерения.

Участник: И например хора с раково заболяване са ходили в тези храмове, за да бъдат излекувани?

Башар: Да, те са лекували себе си.

Участник: Разбирам.

Башар: Като са си позволявали да се настройват според вибрацията, усилвана от съответния храм. Понякога жреците са помагали при създаването на този резонанс, една резонираща сфера и ако болният човек си е позволявал да се настрои спрямо тази честота, той е излекувал себе си.  

Участник: Споменал си преди, че храмът е бил изграден от цивилизацията на кхмерите. Това така ли е?

Башар: Да, но аз казах, че вие не разбирате точно какво е представлявала цивилизацията на кхмерите.

Участник: Кхмер произнася ли се като кмай на езика на камбоджанците?

Башар: Може да попиташ някой камбоджанец. (смях в залата)

Участник: О кей. Ти също спомена, че хората са били обучавани да повишават своята вибрация …

Башар: Така както вие се обучавате точно сега.

Участник: Чрез възприемането на тези архитектури, пропорции, динамика … по какви начини?

Башар: По различни начини. Ти интересуваш ли се от пропорции и динамика на резонанса, свързан с тези идеи?

Участник: Като специфичната атмосфера на вибрации, която може да бъде описана.

Башар: Тя не може да бъде описана. Тя трябва да бъде изпитана. Така че ако ти построиш една камера от материали, които те привличат, в подходящите пропорции, отразяващи тези златни сечения, сам ще изпиташ какво представляват тези вибрационни резонанси.

Участник: О кей.

Башар: Ако това те вълнува.

Участник: Цивилизацията на кхмерите имала ли е връзка с Антарес и Сириус?

Башар: И с двете, в известна степен. Но също с така наричаната от вас Лемурия, в древни времена. Или, на техния език – Му.

Участник: Му?

Башар: Да, Му. Лемурия е термин, който се появява по-късно във вашата история. Те не са се наричали така, а Му.

Участник: Цивилизацията на кхмерите контактувала ли е с Атлантида?

Башар: Имало е някаква връзка между двете, но не много. Разпространението на (цивилизацията на) Атлантида е било предимно в това, което познавате като Северна, Южна и Централна Америка, както и в Северна Африка, средиземноморския и европейския региони. В даден момент има и определено влияние, проникнало в азиатския континент, но по-подчертана е връзката с Му. Това помага ли ти?

Участник: Да.

Башар: Нещо друго?

Участник: Да. Наскоро ти показах … куба. Ти си запознат с него.

Башар: Да, да, да.

Участник: Ти каза, че той има връзка със Сириус.

Башар: Да.

Участник: Аз практикувам и с морски раковини, (когато работя) с други хора. В последно време един от тях видя една синя звезда.

Башар: Да, това е вибрационния цвят на Сириус – синьо-бялата звезда.

Участник: Той също видя образ на един гущер. Можеш ли да ми кажеш нещо повече за това?

Башар: Не е точно това, което наричате гущер. Има физически същества, които населяват тази система, заедно с нефизическото съзнание, което също е свързано с тази система. Физическите същества, които населяват тази система, и са ви посетили в миналото, са вид земноводни, малко повече прилични на саламандър, отколкото на гущер, но не точно и това. Така че те са имали приблизително сходна представа за съществото, но малко по-различна. Това обаче не са рептилите, за които говорят хората на вашата планета.

Участник: Разбирам. Той също е видял и един рептил. Би ли могъл …

Башар: Не, няма да коментирам това.

Участник: О кей. Също така други хора, включително и аз, сме виждали формули, когато използваме куба.

Башар: Добре. Тогава как бихте искали да използвате тази информация, да я приложите във физическата ви реалност?

Участник: Можеш ли да ми кажеш нещо повече за тези формули?

Башар: Не! Вие трябва да бъдете тези, които да открият тези неща, това е вашият процес. Аз няма да разопаковам подаръците ви вместо вас. Трябва да следвате своето радостно вълнение и своето въображение и да видите къде ще ви отведат. Вие трябва да правите своите открития, това е вашият процес. 

Участник: Разбирам.

Башар: Ние вече сме ви дали някаква информация свързана с указания, които водят до резонансни камери с определени пропорции, златни сечения и това ни е позволено да ви дадем. Останалото трябва да направите вие според желанията на своето въображение, за да откриете информацията относно тези формули. 

Участник: Разбирам.

Башар: Нали така?

Участник: Да.

Башар: Благодаря ти.

Участник: И аз благодаря.

Башар: Остава още малко време, отделено за това предаване.

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Благодаря ти за всичко, за голямото вдъхновение през годините.

Башар: Аз също ти благодаря.

Участник: Ти спомена за изкуството на синхрона.

Башар: Да.

Участник: Това отнася ли се до … това да се опитваме …

Башар: Нищо не се отнася до опитване.

Участник: Тогава, ако си синхронизиран с всичко …

Башар: Вие винаги сте. Когато говорим за изкуството на синхрона, ние не казваме, че вие вече не изпитвате синхрон. Идеята е да си позволите да изпитвате синхронността по определен начин, който резонира със и отразява вибрацията, която предпочитате. Всичко е синхронност, защото всичко е едно. Следователно синхронността е начинът, по който физическата реалност ви демонстрира, че всички неща са свързани в едно цяло. От вас зависи да използвате природата и структурата на тази идея за синхронност по начин, който отразява вашето радостно вълнение и възбуда, както и предпочитаната от вас вибрация в живота. Това имаме предвид под използване на синхронността като изкуство. 

Участник: И на едно по-високо равнище на синхронност, на едно по-високо равнище на това изкуство, бихте ли могли да знаете своето бъдеще?

Башар: Не. Защото, отново: спомни си цялата формула. Тя предполага нула очакване и настояване на определен краен резултат. Нула!

Участник: Точно така.

Башар: Тогава ти си позволяваш да изпиташ пълноценно крайния резултат със знанието, че какъвто и да е той, това е, което трябва да бъде в този момент.

Участник: Отлично.

Башар: Нали така? Защото, отново: запомни, че Физическият ти ум не притежава способността да знае как нещо ще се случи. Той не е направен да знае това. Само Висшият ти разум може това. Така че идеята за визуализация на нещата е добра и визуализацията ви може да отразява някакъв желан резултат, но тя е само един символ, който да ви доведе до състояние, отразяващо подходящия резултат. Веднъж постигнали това състояние и тази радостна енергия относно така наречения „краен резултат”, вие трябва да забравите за визуализацията и да оставите Висшия си разум да ви донесе проявлението, което наистина отразява състоянието, което символичната визуализация е генерирала във вас. Така работи визуализацията. Вие не настоявате върху образа във Физическия ви ум, защото това всъщност може да ограничава един по-добър краен резултат, по-изобретателен и творчески резултат, който Висшият ви разум може да ви донесе. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Намирам, отлично. Благодаря ти.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Да. Имам още един въпрос, който не е свързан с предишния.

Башар: Това няма значение.

Участник: Може би вече са те питали, но би ли описал физическия вид на съществата от вашата цивилизация?

Башар: Да. Ние сме това, което бихте нарекли хибридни същества, със средна височина около 155 см., относително слаби, кожата ни е много бледа, белезникава, очите ни са малко по-големи от вашите, носа, устата и ушите са малко по-малки, главите малко по-големи. Разбираш ли това обяснение?

Участник: Да. Имате ли коса?

Башар: Мъжете нямат, жените имат, която обикновено е бяла, но има изключения.

Участник: Отлично, благодаря ти.

Башар: Това достатъчно ли е ?

Участник: Да, благодаря ти.

Башар: Тогава ние ви благодарим, и в този момент отправяме отново дълбоката си благодарност към всички вас за съвместното сътворяване на това взаимодействие и за това, че позволихте това предаване. Молим помнете, че когато говорите за идеята на космическото пробуждане, вие просто пробуждате паметта си и си припомняте повече кои наистина сте, защото вие сте космоса, вие сте „Всичко, което е”, и просто си позволявате да се пробудите повече по отношение на това, което сте, и си позволявате да разпознаете себе си като космически същества, защото сте точно такива. Затова ви благодарим. Приемете всички безусловната ни любов. Пожелаваме ви един вълнуващ, творчески и синхронен ден. (Аплодисменти)

Дарел Анка: (въздъхва дълбоко и разтърква очи) Как бе всичко? … Благодаря на всички за присъствието. Високо оценявам това и очаквам да ви видя отново. Благодаря и хубав ден … … (до него се приближава и му говори тихо жена от организаторките) … Ерика ми казва, че има още малко време и ако някой има въпроси към мен относно този процес или нещо друго, с удоволствие ще им отговоря в остатъка от времето. Очевидно Башар привърши по това време по някакви причини, така че …

Участник: Здрасти, как си?

Дарел Анка: Чудесно, а ти?

Участник: Аз също. Въпросът ми е – силното желание и продуктивността взети заедно могат ли да бъдат използвани като решение винаги, за всяко нещо и навсякъде?

Дарел Анка: Това е добър въпрос за Башар. Бих казал „да”. От това, което той е преподавал, зная, че всичко е фундаментално неутрално. И ако даваш на всичко, случващо се в живота ти, положителен смисъл, макар да не разбираш как то би могло да послужи по този начин, в действителност ще видиш, че има положителен смисъл това, че се е случило. В същото време не можеш да видиш, че има положително влияние спрямо теб, ако му придадеш отрицателен смисъл. Ти можеш да видиш положителни неща само ако си в положителна вибрация. Ако вибрацията ти е отрицателна, ще видиш само отрицателни неща. Подобна е идеята за вдъхновението. Ако не си на положителна дължина на вълната, но търсиш решение за нещо, в действителност не си в състояние да видиш възможности, които може да са точно под носа ти. Те няма да бъдат видими за теб. Ако обаче си на положителна дължина на вълната, ти ще ги видиш и ще можеш да ги оползотвориш. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Да, благодаря ти.

Дарел Анка: Моля … Някой друг да има въпрос към мен? Тъй като Башар вече не е тук …

Участник: Както признах на Башар … между другото откъде идва това име?

Дарел Анка: Това ми се случи … Аз присъствах на едно обучение по чанелинг. Не мислех, че ще стана медиум, просто правих изследване върху чанелинга. Обучението включваше серия от насочвани медитации. При една от тези медитации получих нещо, което описах като телепатичен удар, и си припомних, че съм сключил договореност да правя това. Бях имал преживяване с НЛО, което ме доведе до всичко това. В онзи момент разбрах, че НЛО-то е бил неговия кораб и това ме е довело до изучаването на това нещо. И в този един момент се появи думата „башар”. Помислих, че това е неговото име. По-късно той ми обясни, че в тяхното общество всички са телепатични и не се нуждаят от имена. Той знаел, че е трябвало да се нарече по някакъв начин, така че се появи тази дума. По-късно разбрах, че част от причината да бъде избрана тази дума … това е арабска дума. Аз не говоря арабски, но част от произхода ми е арабски. И думата, макар това да не е неговото име, отразява това, което той прави. Две години след като започнах да се занимавам с чанелинг, научих, че „башар” означава вестител, или приносител на добри новини. Така че тя отразява какво той прави, без да е неговото име, но първоначално нямах представа какво означаваше. Ето откъде тя се появи.

Участник: И кога започна да се занимаваш с всичко това?

Дарел Анка: Правя това от тридесет години.

Участник: О, ти си младеж.

Дарел Анка: Аз съм младеж, да.

Участник: В близко бъдеще ще продължиш ли да се занимаваш с това … Аз изучавам езотерика от четиридесет години и съм преминал през … както има приливи и отливи … в продължение на десетина години изучавам едно нещо, след което се насочвам в друга посока …

Дарел Анка: Да, разбира се. При мен това също се случва, но информацията, която идва от него към мен, е изключително последователна, изключително проста и съдържа описание на това как се проявява реалността, така че аз съм открил, че като човек аз може би не винаги съм успявал по този път да прилагам това, за което той говори, толкова напълно, колкото бих искал, но когато го правя, то действа. Така че колкото повече го прилагам, толкова повече придобивам практика в приложението му, толкова по-добър става животът ми, така че продължавам да го правя.  

Участник: Бих попитал къде виждаш себе си след пет години?

Дарел Анка: След пет години? Нямам представа.

Участник: Оценявам откровеността ти, благодаря.

Дарел Анка: Разбира се, благодаря ти. Да, следващият …

Участник: Здрасти.

Дарел Анка: Здрасти.

Участник: Малко ми е странно да те виждам в естествената ти роля …

Дарел Анка: Зная, зная. Обикновено изпълнявам ролята на телефон.

Участник: Гледах твоето видео.

Дарел Анка: „Скъпи покойници” ? *)

*) Става дума за документален филм със същото заглавие, дело на Дарел Анка. – Бел. Прев.

Участник: Да, удивително, толкова добро представяне на нещо, което в действителност не разбираме много добре.

Дарел Анка: Благодаря ти.

Участник: Как става това с теб и Башар … очевидно ти си знаел, че трябва да бъдеш тук днес … Например дали отправяш запитване, нещо като: „Башар, имаш ли нещо против да се появиш …”, или ти просто знаеш, че ще има сеанс по чанелинг …?

Дарел Анка: По-скоро второто. Понякога имам усещането, че някой иска от мен да направя чанелинг в определен момент. В много редки случаи получавам: „Това не е подходящо”, но това почти никога не се случва. Това, което хората трябва да разберат, е, че времето за него не е това, което е за нас. Той е много гъвкав, тяхната цивилизация се отнася много различно към пространството и времето. Той може вече да е имал този разговор, както и е възможно този разговор да му предстои. Той просто изпраща информацията в един телепатичен (пляска с ръце) удар. Тя се разгръща във времето чрез превода, както е необходимо, в нашата реалност. Така че разговорът за него може да е бил: „клик” и толкова, и той вече се занимава с нещо друго. След което той просто протича чрез мен и моето тяло с подходящото темпо. Той изчаква тази информация да „попие” и подава друга информация в друг момент.

Участник: Знаеш ли в кой момент, или кога Душата влиза в тялото?

Дарел Анка: Башар е говорил относно връзката на Душата със зародиша и е казал, че единственият разделителен период е 48 дни (от момента на зачеването). 48 дни е периодът, непосредствено след който епифизната жлеза може да отрази идеята на Душата. Преди този период това е невъзможно.  

Участник: О кей.

Дарел Анка: Така че той е казал, че ако искаме, можем да използваме този период, но в същото време казва, че когато наистина разберем как се проявява реалността, идеята, че Душата се намира в тялото, е перспектива във физическата реалност. От неговата перспектива е всъщност обратното – тялото е в Душата. Защото Душата е едно по-висше същество, което излъчва един фокус, който ние наричаме физическа реалност. Така че, в определен смисъл, Душата е винаги там. Но по отношение способността й да намери изражение чрез физическа личност, обикновено отнема 48 дни на епифизната жлеза да формира това, което представлява семето на съзнанието в мозъка. В същото време той освен това е казал, че до тригодишна възраст, при нормални обстоятелства, Духът може да се появява и да изчезва. Той не е заключен в тялото. Ето защо съществува например преждевременна смърт и подобни неща, защото Душата може да каже: „Аз само си потапям пръста във водата, не трябва да бъда тук толкова продължително време”. Така тя използва факта, че все още не е напълно … аклиматизирана към физическата реалност, нуждае се да преживее само година и … толкова. 

Участник: О кей. Има много истории, в които Душата казва: „Не, не, не, не искам да оставам тук”, така че …

Дарел Анка: Идеята е да разберем, че времето на всички тези неща е определено (предварително) по споразумение и Душата ще знае, ако зародишът няма да бъде износен по една или друга причина, защото, отново: това е всичкият опит, от който се нуждае, или тя прави това заради майката, по някаква причина. 

Участник: О кей.

Дарел Анка: От гледната точка на Душата, тя знае, че ние сме вечни, безкрайни същества. Така че не става дума, че нещо бива разрушено, че съществото не е там, че съществото не може да се завърне отново. Съществуват всички тези съглашения, договорености и какво хората извличат от тези преживявания е всъщност смисълът, поради който преживяванията се случват по този начин.

Участник: Напълно логично. И последен въпрос – как можеш да се справиш с партньор, който не е толкова пробуден, колкото теб, не разбира твоето пробуждане и понякога прави да се чувстваш странно. Съпругът ми е просто един нормален човек, прекрасен човек, но като стане дума за това – „ У-ху, не, не”.  

Дарел Анка: Ще го кажа по този начин. Хората не трябва да бъдат метафизични, за да реализират целта на живота си. Не е необходимо да знаят, каквото и да било относно метафизиката, за да следват своя път. Ако начинът, по който живеят, ги прави щастливи, това е техният житейски път. Ще споделя една история, ако може. Моята жена има сестра … Както знаеш, в един момент ти се приисква да споделиш някои неща, които откриваш в метафизиката … и както ти казваш, нейната сестра не искаше и да чуе за тези неща. В един момент, буквално по време на разговор между тях, като че ли Висшият разум на сестрата изведнъж се проявил чрез тялото й и казал: „Не проумяваш ли, че не мога да разбера това сега!” След което изчезнал. Така че всеки човек има своя програма във времето, своя цел в живота си. Не можеш да наложиш това върху нечия душа, ако това не е заложено на нечий път.  

Участник: Точно така.

Дарел Анка: Така че е чудесно да споделяш с хората, но ако откриеш, че има истинска вибрационна несъвместимост, ако не ти позволяват да бъдеш тази, която си, може да си кажеш, че вероятно този човек не принадлежи на твоя живот. Но ако става въпрос за това, че някой прави нещо по различен начин и участва във взаимоотношенията според това, което Башар описва като предназначение на всички взаимоотношения, според което всеки участва във връзката, за да отрази към другия това, което той има нужда да знае, за да реализира повече от себе си … така че ако взаимно се подкрепяте по този начин, той не е нужно да знае, каквото и да е относно метафизиката, и той ще продължава да прави това, което трябва да прави за теб и за вашата връзка. 

Участник: Да, това се случва, но с много бавно темпо.

Дарел Анка: Това няма значение. Виж какво се случва в корпоративните компании. Вече можеш да посетиш „Уикенд за себеоткриване”, или „Курс за сплотяване на колектива”. Това е медитация, същото нещо, няма значение. Просто използване на език, подходящ за хората, защото доста хора правят много метафизични неща, но просто не ги наричат по този начин. Точно сега сме по средата на редактирането на документален филм за Башар и в него се разказва също така как аз станах медиум, но филмът е също така предимно относно демистифицирането на нещата. Защото всеки се занимава с чанелинг, това е едно естествено променено състояние. Едно от нещата, което особено ме вълнува и което направихме в този филм, който се нарича „Първи контакт”, е, че аз изпаднах в състояние на чанелинг с прикрепени към черепа ми електроди, свързани с електроенцефалограф. Ние искахме да видим какво се случва в мозъка по време на чанелинг. Получихме някои невероятно съществени различия между нормалното ми будно състояние и състоянието на чанелинг. Това не доказва, че Башар съществува реално, но доказва научно, че състоянието на чанелинг е нещо естествено, че отразява определено върхово състояние, в което изпадаме, когато правим нещо, което обичаме да правим, че това е категорично различно състояние от нормалното, в което човек има по-висок капацитет да синтезира и произвежда информация, и точно това демонстрира, че състоянието на чанелинг е нещо реално. Така че има солидно научно доказателство, че състоянието е реално. Никой не е нужно да вярва, че Башар съществува реално, за да се възползва от факта, че състоянието е реално и може да донесе ценни неща. 

Участник: Да, той повтаря това много често.

Дарел Анка: Аз не мога да докажа, че Башар съществува реално, това не е целта на чанелинга. Целта е информацията. Ако информацията ви върши работа, използвайте я, ако не – ще откриете това, от което се нуждаете, някъде другаде, аз нямам съмнение в това.

Участник: Благодаря ти за това, че си достатъчно смел, за да споделиш своята истина, оценявам това.

Дарел Анка: Просто имам капацитета да не се интересувам, ако някой мисли, че съм луд.

Участник: Благодаря ти.

Дарел Анка: Благодаря.

Участник: При ролята, която имаш да бъдеш посредник на Башар, какво е разбирането ти – защо това се случва сега …

Дарел Анка: Мисля, че това е очевидно (посочва към публиката) Всички ние изследваме тези неща.

Участник: Вярно, ние всички ги изследваме, но съществува това убеждение, че човечеството преминава през период на трансформация,

Дарел Анка: Разбира се. Това изпраща определен сигнал, изпраща покана за неща, които са със същата вибрация. Така че, в определен смисъл, Башар казва: „Аз отговарям на покана, която вие изпратихте. Вие искате да опознаете тези неща, искате да взаимодействате със същества като нас”. 

Участник: Тогава не може ли … защо …?

Дарел Анка: Защото ние не можем да преживеем тези неща извън пространство-времето. Не зная дали Башар е говорил върху това, но идеята е, че преживяването на физическата реалност … вие може да ускорите своето развитие много бързо, защото в действителност създавате едно предизвикателство, което ви принуждава да разгърнете способностите си. Башар описва това с … той го нарича „теория на динената семка”. Ако вземеш една динена семка и я стиснеш с пръсти много силно,  ако стискаш достатъчно силно, семката не може да се движи нагоре и надолу. Тя ще се изстреля в нова посока. Така че от перспективата на Башар съществува такова нещо като положително съпротивление, положително творческо напрежение. И поставяйки себе си в една физическа тенджера под налягане, ние принуждаваме себе си да погледнем нещата в нова перспектива и да се устремим в посоки, в които в други случаи не бихме се насочили. Ако някой ми бе казал преди 31 години, че ще стана медиум през следващите тридесет години, щях да го помисля за луд. Но просто следвайки събитията, случили се в живота ми, и следвайки своята радостна възбуда, ето какво се случи. А също така съм срещал големи предизвикателства, особено свързани с това да поема по друг път, да се науча как да балансирам собствената си емоционалност, да се откажа от въпроси, които повече не ме засягат, да не приемам нещата лично – всичко това не е било лесно, но смисълът на извършването на всичко това не е само доставянето на информация за другите, а също така научаване на това кой съм аз. Така че нещата се развиват двупосочно. Простият отговор е, че всичко това се случва и аз съм радостен, че хората могат да се възползват от него, но единствената причина да го правя, е, че това вълнува мен.

Участник: Ъ-хъ.

Дарел Анка: И както е казал Башар, няма такова нещо като едностранна монета. Ако имаш ези, турата също трябва да я има. Така че ако имаш нещо, което можеш да споделиш, ще има хора, които ще искат да получат това нещо. Ако нямаше хора, които да получат това нещо, ти нямаше да изпитваш желанието да правиш това нещо. И аз просто научих, че след като изпитвам радост и удоволствие да правя това, ще има хора освен мен, които също ще извлекат полза от него. Така че това е естествен резултат от това, че следвам своята радостна възбуда. Не че аз започнах всичко с мисълта „Аз трябва да доставя информация на света?” Но това е, което се случи, защото е естествен резултат от това, че следвам радостното си вълнение.

Участник: Очевидно ние всички искаме да бъдем тук, искаме да имаме това преживяване. Колкото до мен, не зная …

Дарел Анка: Има ли нещо при теб, което се колебаеш дали да направиш?

Участник: Понякога не зная дали бих искала да имам повече това преживяване.

Дарел Анка: Кое преживяване … физическото преживяване?

Участник: Този живот, да.

Дарел Анка: Ще те подложа на същия тест, на който Башар е подлагал други хора. Легни на пода.

Участник: Да легна на пода?

Дарел Анка: Легни на пода.

Участник: (ляга на пода)

Дарел Анка: О кей. Затвори си очите, поеми дълбоко въздух и се успокой. О кей. Сега кажи на висок глас: „Аз съм готова да си отида от този свят”.

Участник: Аз съм готова да си отида от този свят

Дарел Анка: Сега преброй наум до десет … … И след като си преброила до десет и можеш да отвориш очи … ако бе готова да си отидеш, щеше вече да си си отишла.  (смях в залата) Толкова е просто. Идеята в действителност е, че времето ни е избрано по собствени причини. Така че ако не си си отишла, ти искаш да бъдеш на този свят, но просто все още не знаеш защо. Така че само трябва да откриеш защо и това може по-лесно да стане, когато просто следваш своята радостна възбуда във всеки един момент, без всякакво безпокойство за това къде ще те отведе тя. И ще откриеш защо си тук на Земята. Така че всички се радваме, че си тук.

Участник: Изследването на мозъка по време на чанелинг било ли е проведено в някакъв научен институт, или …?

Дарел Анка: Не, то бе проведено от частно лице, което се занимава с изследване на мозъка.

Участник: Имам конфликт с някои от нашите извънземни братя и се чудя какво се случи. Ето цялата история.

Дарел Анка: Това може би е по-подходящ въпрос за Башар, но продължавай.

Участник: О кей. В едно интервю, качено в YouTube, се говори, че кометата Айсон е под контрола на враждебно настроени влечуго-подобни извънземни и се изказва опасението, че … 

Дарел Анка: Да ти кажа ли какво Башар казва за кометата Айсон?

Участник: Да.

Дарел Анка: Той казва: „Кометата Айсон е просто една шибана комета”. Така че се успокой. (аплодисменти в залата)  Благодаря на всички.

 (c) 2014 Превод АТИ

Башар:  Добър ден в този ден от вашето време, как сте всички?

Аудиторията: (аплодисменти)

Башар: Добре. Първо и преди всичко, ние ви благодарим за съвместното сътворяване на това взаимодействие и за това, че позволявате (осъществяването на) това предаване по този начин и по това време. С голяма благодарност ние сътворяваме тази възможност за споделяне с вас. Ще започнем това предаване с напомняне, че сме го озаглавили „Говорещите с камъни” и в него ще стане дума за неща, съществували в историята на нашия свят, както и за неща, съществували във вашата история, както и за възможните последици от всичко това. Нека започнем, като първо ви напомним, че ние сме говорили за идеята, че нашият свят, наречен на древния ни език Е-сасани, в последно време се е преместил в нашата реалност на по-високо вибрационно равнище като Е-шакани. Поради мястото и времето, в което се осъществява нашата връзка с вас обаче, засега ще продължим да го наричаме със старото му име Е-сасани.  Ние притежаваме един свят, подобен на вашия. Той е доста зелен, с не толкова много сезонни промени, както ги разбирате на вашата планета, с предимно постоянна температура, която вие бихте определили като умерено тропична среда. Както вече сме казали, ние нямаме изкуствено построени градски структури. В повечето случаи космическите ни кораби са нашите градове. Докато от време на време и по различни причини може да имаме някоя създадена постройка, по-голямата част от планетата е била оставена в естественото си състояние. Това, което обаче не сме обсъждали преди и ще обсъждаме в този ден от вашето време, е, че на нашата планета имаме също така някои древни постройки. Според вашите представи за времето, историята на моя народ е продължила около 10,000 от вашите години. И в древни времена, докато сме се развивали и сме добивали представа за връзката ни със самите нас и с Творението, подобно на начина, по който в древни времена хората на вашата планета са правели тези неща, много древни хора на Е-сасани са построили определени структури на планетата по различни причини и много от тях са били изградени от камък. Една конкретна структура, за която ще говорим в този ден от вашето време, е, в определен смисъл, подобна структурата на вашата планета, която наричате Стоунхендж. Тя обаче не е кръгла, а представлява спирала. И като спирала тя се простира върху няколко акра земя. Тези изправени камъни, създадени от древни хора на моята планета, не са имали свързващите трегери отгоре, които Стоунхендж в началото е имал и в известна степен все още притежава и днес. Това са били просто изправени правоъгълни камъни с определено разстояние помежду им, подобно на това, което бихте приели за широка порта. Отново, донякъде подобно на камъните във вашия Стоунхендж, но малко по-различно. Не всички тези пространства обаче са празни. Някои от тях са, но много не са. И в тези пространства има висящи плоскости от други видове камъни, относително тънки и висящи като камбани – големи камбани между основните изправени каменни блокове. Всеки от тези тънки и плоски висящи камъни, различни видове и цветове, е бил специално изработен да излъчва определен тон при удар. Вие знаете, че ако имате относително тънък прозрачен плосък камък, при удар той ще издава определен звук като камбана, типичен за този вид камък. Всеки от камъните в тази конкретна спираловидна структура, за която говорим, която на древния ни език се нарича „шадак” … този шадак е бил изграден от специални видове камъни,  висящи между изправените каменни стълбове, които издават определени тонове и те наброяват стотици. И когато хората се изправят пред тези висящи каменни плоскости между основните каменни блокове и ги удрят в определена последователност или всичките едновременно, те са изработени да издават специфични хармонични звуци, подобно на последователност от камбани, последователно или едновременно, според преследваната цел. Тези вибриращи тонове са специално съчетани със самите камъни, за да ни позволят да бъдем потопени в тази вибрация и да бъдем поставени в подходящо състояние, което да ни позволи да общуваме с тези каменни структури, да разберем емпатично, да започнем да приемаме телепатично съзнанието в неговото каменно изражение, тъй като всичко е съзнание. Всичко притежава своя форма на съзнание. Тази форма може да не прилича на формата, която ние проявяваме, или вие проявявате като същества, каквито сме, но въпреки това, всички неща притежават съзнание от определен, различен вид. 

И когато си позволите възможността да извлечете от тези каменни структури по специфичен начин тези тоналности, тези честоти, и си позволите да бъдете потопени в тях, това може да се окаже много преобразяващо и да ви постави в определено хипнотично състояние, и в това състояние може да започнете да получавате масиви от информация от съзнанието на камъните, от каменните същества, от каменните хора, ако желаете да ги назовете по този начин. Така вие ще се окажете свързани с тези каменни вибрации, с тези честоти, които предизвикват серия от хармонични звуци във вашето съзнание, които ви позволяват достъп до различни равнища на съзнанието на камъните. Това е било също така едно древно изкуство на вашата планета, много отдавна, по времето на Лемурия и Атлантида, макар изкуството и техниките да са били изгубени с течение на времето. Вие започвате да ги откривате отново и оттук голямото привличане, което започвате да изпитвате към кристалите, които са пречистени каменни форми, с много специфично звучене. Също така, потапянето в тази вибрационна енергия, в тези съзвучия, особено такива, за които е бил създаден шадак от говорещите с камъни хора на нашата планета, тези, които са били привлечени от това и от съзнанието на камъните и които са позволявали преминаването на тази енергия през себе си, и които са могли да говорят на камъните и от името на камъните, и да разговарят с тях … те са успели да постигнат такива видове шадак, че не само да създават едни специфични сфери на реалност, позволяващи им да комуникират с камъните в шадака, но също така да комуникират с всички каменни форми, с всички скали в нашия свят, с планините, със самата планета, съставена предимно от тези видове минерали. Защото нашите тела, както и вашите, съдържат много видове минерали, като например желязото в кръвта ви, медта в клетките ви и цинка. Всички те съществуват също в съзнанието на камъните. Така че вие съдържате тези вибрационни елементи, които могат да ви свържат силно със съзнанието на камъните и да ви позволят, когато сте потопени в тези специфични вибрации, да се научите също да участвате в общуването с тази форма на съзнание. Отново: не само с отделни камъни или отделни кристали, но с всички тях – не само тези, които са разпръснати по повърхността на Земята, но също и с матрицата на вашата почва, със земната мантия, със самата планета. И когато сте свързани с помощта на каменното съзнание с вашия свят, вие ще може да установявате контакт и с други светове, и ще си позволите да преживеете матрицата на връзките с обмена на енергия и обмена на съзнание, който съществува като мрежа между всички такива твърди планети, както и всякакъв твърд или каменен материал във вашата вселена. Когато постигнете тази резонираща честота, този резонансен модел в себе си и започнете да се потапяте в него, вие ще може да почувствате известно забавяне, тъй като очевидно камъните не се движат много бързо, но в това няма нищо лошо. Това не означава, че вашата енергия и нейната вибрация ще намалее по отрицателен начин, но вие може да изпаднете в полу-медитативно състояние, когато започнете да се идентифицирате все повече с тези минерални честоти, съставляващи матриците на камъните във вашия свят. 

Такива устройства като шадак и Стоунхендж, имат също и друго предназначение, в допълнение на това, което вече сме казали, но създадено и преживяно малко по-различно. Тъй като пространствата между каменните блокове доста наподобяват портали и действат много като портали към различни измерения и различни реалности, различни равнища на преживявания,  вие може да се научите да ги използвате по този начин, както са били използвани, за да придобивате знания, да приемате информация от други измерения, други реалности. Шадак все още позволява това. Стоунхендж, или някаква подобна структура, ако решите да я пресъздадете, във всякакъв мащаб, може да направи същото. Ако й позволите да добие отново своята цялост, според първоначалния й дизайн, за да бъде завършена и започнете да си позволявате, да използвате позволението на откриване на камъните, които ви привличат най-силно, оформяйки ги в тънки прозрачни плоскости – достатъчно тънки, за да звънят като камбана при удар … вие може да започнете да се пренастройвате към специфичните честоти на различните езици, на различните каменни култури на вашата планета. Защото всяка отделна матрица от елементи, в определен смисъл, представлява различна култура и различен език, езика на камъните.

И така, вие може да започнете да се тренирате като се вслушвате в тези тонове, да оставите тези тонове да се „потъркат” във вас и да започнете, когато сте сред природата, да се идентифицирате по-силно със скалите около вас, с камъните под краката си и с каменните матрици дълбоко долу – в кората, в мантията, в сърцевината на вашата планета – а оттам и с други светове, особено ако правите това в рамките на такова съоръжение, такова позволение, каквото е един завършен Стоунхендж или един шадак. Тогава отворените пространства между каменните блокове ще започнат да вибрират, ще се превърнат в резониращи кухини при получаването на тези ударни звуци, последователно или едновременно, в зависимост от това, което желаете да направите. И когато тези пространства започнат да резонират, те ще започнат да отразяват различна връзка, различно завихряне към друго измерение, друга реалност, типични за съответната честота, и заставайки в пространството на тези портали, докато останалите камъни биват удряни, това, в определен смисъл, може да транспортира съзнанието ви, да го отвори, да го отключи по такъв начин, че да получите много силни впечатления, представи, преживявания и информация, и енергия от тези други измерения, притежаващи тази вибрационна честота.

Говорещите с камъни на нашия древен език биват наричани също „шадак карини”. Вие също имате на вашата планета хора, говорещи с камъни, хора, които са силно привлечени от  комуникирането с камъни и кристали. Вие имате свой собствен вид „шадак карини”. И когато си позволявате възможността да установявате тези взаимоотношения с тези каменни същества и наистина усъвършенствате способността си да разбирате каменния език на всички различни култури, в които камъните съществуват, ще започнете да развивате един репертоар, един лексикон по такъв начин, че всеки природен аспект ще започне да се разкрива пред вас, защото всички аспекти на природата, растенията, животните, вие самите, тези в океана, на земята и във въздуха, всички съдържат минералите, които са в скалите, всички биват поддържани от камъните и са свързани чрез камъните. И когато започнете да опознавате тази вибрация, вибрацията на вашия свят, на Земята, това, което наричате Гая съзнание – колективната вибрация на всички каменни същества на вашата планета – ще започнете да се идентифицирате с минералите в растенията, с минералите в животните, с минералите във вас самите, с минералите във въздуха и ще започнете да забелязвате, че получавате все повече информация, че я абсорбирате, когато се разхождате сред природата, когато играете сред природата, ще започнете да абсорбирате малки порции тук и там. Докато се разхождате из гората, изведнъж може да си кажете: „Кой каза това?”, „Какво каза?” С течение на времето ще започнете да си давате сметка, че започвате да говорите езика на дърветата, езика на животните, езика на водата, езика на небето. Тръгвайки от основните каменни същества, ще започнете да изграждате основите на всички други езици, които произхождат оттам, които израстват от земята, тъй като всички съдържате минералите, които камъните представляват. И така, всички сте свързани по този начин.

В нашите древни времена, наред с шадак и свързаната с него практика на говорещите с камъни, това се разви, както казахме, в едно разбиране на света като цяло. И самите разговарящи с камъни започнаха да излъчват специфичната вибрационна честота в нашия свят, като едно отекващо съзвучие, което се усилваше все повече и повече във времето, и започна да поражда обединяване на всички нас. И това е първият вибрационен аспект на цялостното вибрационно уравнение, който ни позволи категорично да преживеем телемпатичната връзка помежду си и с всички форми на живот на нашата планета. Така че когато вие започнете да установявате взаимоотношение с каменните същества и започнете да научавате техния език, позволете си да знаете, че ще поставяте основите, ще създавате средата и вибрацията, която ще помогне на останалите също да изпаднат в тази вибрация всеки път, когато са сред природата, всеки път, когато решат да имат някаква идея за връзка с една планина, с една скала, с едно поле, дърво, животно, небе, вода, с всеки възможен минерал. Така ще направите много по-лесно тази вибрация да се усили също и сред останалите хора.

Както казахме, кристалите са пречистена разновидност, тъй като предимно са конкретен вид елемент или комбинация от елементи, вместо да са, така се каже, смесица от тях. В тези кристали елементите са малко на брой. В определен смисъл, кристалите може да функционират като много ускоряващи хранилища на информация, складове, които могат да съхраняват информация в определени организирани матрици, от които информацията може да бъде извлечена от тези, които изберат да се синхронизират със съответната матрица. И отново: ако си позволите да изработите от един естествен кристал, който е с възможно най-малко дефекти, който е възможно най-чист, независимо какъв е видът му – кварц, рубин, няма значение … към какъвто бъдете привлечени … ако може да изработите една тънка плоскост, достатъчно тънка, за да произвежда звук при удар … чистотата на този тон ще позволи много бързото синхронизиране на електрическите центрове на вашия мозък, на електрическите центрове на тялото ви, на клетъчните структури на тялото ви. Като създавате тези малки позволения, във възможно най-чистата им форма, и когато ги удряте като музикален инструмент …  възприемането на издавания тон може да ви помогне да се идентифицирате много бързо, да резонирате много бързо с каменните същества като цяло. В този смисъл, кристалите са ключът към останалата част от реалността на камъните. Те са представителите в чиста форма на цялата реалност, на целия свят на каменното съзнание. Те са посланиците; това представляват кристалите – чистите ключове, чистите портали, чистите тонове, които ще ви поканят в света на камъните. Един от начините за усилване даже и на този процес като позволение, е, да се потопите във вода, когато ударите тази малка каменна камбана. Вибрацията във водата, защото вие сте изградени предимно от вода и водата е тази, която съдържа минералите във вас, ще предизвика вибрационен резонанс във вашето тяло, който ще бъде много силен и наистина много дълбок. Всъщност той може даже малко да ви замая. Така например, ако вземете един малък кварцов кристал, който е бил отрязан като много тънка плочка, достатъчно тънка, за да издава звук при удар и да го провесите с нещо, така че да не заглушите вибрациите при удара и го поставите във водата, където сте потопени … потопени донякъде, не е необходимо чак над главата … но поне над равнището на сърцето, и го ударите под водата, тази вибрация ще се предаде на тялото ви и ще причини резонанс във водата в тялото ви, в минералите в тялото ви по такъв начин, че да разтвори портали във вас и да ви пренастрои, да запали един огън във вас, който е чист. По такъв начин вие ще засилите способността си да се хармонизирате и да резонирате със съзнанието на камъните на вашата планета. Следите ли всичко дотук?             

Аудиторията: Да-а.

Башар: Само исках да проверя да не сте се вкаменили прекалено. И така, може да продължим тази дискусия по-късно в предаването, а сега ще отправим към вас дълбоката си благодарност за това, че позволявате това предаване и в отговор на този ваш подарък към нас, аз ви питам по какъв начин сега можем да бъдем на вашите услуги чрез отговори на вашите въпроси. 

 

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Имам въпрос относно моето сънно пространство, моето астрално пространство.

Башар: Да.

Участник: Изпитвам много страх …

Башар: Защо? От какво?

Участник: Хм … От … това да се отворя …

Башар: Защото какво ще се случи, ако направиш това?

Участник: Хм, нещо ще ме завладее.

Башар: Ще те завладее?

Участник: Да.

Башар: Нещо като плашило?

Участник: Някои от преживяванията ми са приятни, други – плашещи.

Башар: Ние разбираме, но помни, че всички преживявания могат да бъдат използвани, за да развиват способностите ти. И ако някои от тях те плашат, това ти предоставя възможност да прегледаш към какви определения се придържаш, които ти позволяват да ги приемаш по плашещ начин, вместо по положителен начин. Защото независимо от нечии чужди намерения в същата ситуация, ти винаги имаш възможността, всички вие винаги имате възможността, да определите какво влияние ще окаже ситуацията върху вас, като й дадете положително определение, което сте способни да дадете. Нали така?

Участник: Да.

Башар: Тогава от какво се страхуваш – да изгубиш контрол?

Участник: Да.

Башар: Добре. Какво означава това за теб? Да изгубиш контрол над какво?

Участник: Хм … Не съм сигурна.

Башар: Какво мислиш, че ще ти се случи, когато те „завладеят”?

Участник: Понякога, когато се отворя … не съм напълно сигурна, понякога започвам да пищя … когато съм извън тялото си, не съм сигурна … какво се случва …

Башар: Много от вас по време на сън имате някои преживявания с други същества, или преживявания в други измерения и когато се събудите, вие си спомняте случилото се като „сън”, но много често това е най-доброто, което Физическият ви ум е успял да направи при избора на символи, за да представи какво се е случило, защото много от символите, необходими за буквалното описание, не съществуват във физическата ви реалност. Страхът обаче бива почувстван само след като се свържеш отново с физическия си фокус. Защото тогава ти преминаваш обратно през матрицата на структурата на твоята личност, която може да съдържа отрицателни определения, основани на страх, и следователно преживяването, което не ти се е струвало страшно, докато е протичало в съня, може да се трансформира в страшно преживяване и да те накара да се събудиш пищейки, защото символите, които Физическият ти ум има, за да представи действителното преживяване, ще бъдат взети измежду най-силните убеждения, с които Физическият ти ум разполага. Така че ако все още имаш много отрицателни определения, натрупани във Физическия си ум, то това е единственото, с което разполага Физическият ти ум, за да опише какво се е случило. Разбираш ли?

Участник: Да.

Башар: Ето защо е толкова важно да си изясниш определенията, за да станеш по-прозрачна и повече в съответствие с тази, която предпочиташ да бъдеш, и да се откажеш от отрицателните определения, свързани с отношението ти към ситуациите в живота. Когато станеш по-прозрачна, тогава преживяванията ти на други равнища няма да извличат тези отрицателни определения, за да изграждат символични образи във физически термини, за да ти обясняват какво се е случило. Намираш ли смисъл в това?

Участник: … Може би.

Башар: „Може би.” Разбираш ли, че твоята реалност е продукт от това, което най-силно приемаш за вярно?

Участник: Да.

Башар: И че ако имаш отрицателни определения, и приписваш тези отрицателни определения на ситуациите, ако им поставяш отрицателни етикети даже несъзнателно, тогава единственият начин да преживееш дадена ситуация, е по отрицателен начин?

Участник: Да.

Башар: И разбираш ли, че в обратния случай – ако припишеш положителни определения на същите тези ситуации, ще получиш положителен ефект от същите тези ситуации, от които преди това си получавала отрицателен ефект?

Участник: Да.

Башар: Че всичко зависи единствено от определението, което му дадеш. И така, ако имаш преживяване, което наричаш отрицателно, тогава идеята е да го използваш като възможност, да използваш страха като възможност да зададеш въпроса: „Какво трябва да приемам за вярно относно себе си по отношение на тези обстоятелства, което да ми позволи да преживея отрицателно чувство?” Защото чувствата, емоциите, произхождат само от нещо, което приемаш за вярно. Не можеш да имаш чувство … чувствата не съществуват във вакуум, ти не можеш да имаш определено чувство, за каквото и да било, без преди това да имаш определение за него. Следиш ли мисълта ми?   

Участник: Да.

Башар: Така че ако имаш определено чувство, то ти трябва да знаеш, че това чувство може да съществува само защото е било предизвикано от определение, което вероятно не осъзнаваш. Така че използвай чувството, за да проследиш по обратен път какво би трябвало да е определението, за да предизвика този вид твоя реакция. Намираш ли смисъл дотук?

Участник: …

Башар: И след като веднъж осъзнаеш, че това определение не е в съответствие с истинската ти същност, с тази, която предпочиташ да бъдеш, ти моментално ще схванеш това определение като нелогично, безсмислено и след като разбереш, че е безсмислено, ще го изоставиш. Разбираш ли?

Участник: Да.

Башар: Ето защо е толкова важно да го откриеш и идентифицираш съзнателно. Ти обаче можеш да използваш чувството си на страх като вестител, като приятел, който чука на вратата и ти казва: „Хей, ти имаш убеждение, което не е в съгласие с истинската ти същност”. И поради факта, че не е в съгласие, ти изпитваш енергията си като страх, вместо радост. Това е една и съща енергия. За страха и за радостта ти използваш една и съща енергия, но ти я изпитваш като страх, когато тя се филтрира през убеждение, което не е в съгласие с истинската ти същност, и изпитваш съвсем същата енергия като радост, когато тя е в съгласие с истинската ти същност и преминава през едно истинно убеждение. Така че това е твоята възможност да използваш тази тренировка по време на сън и когато се събудиш с чувство на страх, почакай един момент, успокой се, дишай спокойно, отдели един момент, за да си спомниш,  че независимо от това, което се случва, ти си вечно, безкрайно, неразрушимо същество.  Нали така?

Участник: Да.

Башар: Добре. И макар че нещата може да се изменят физически, ти, ти, ти, ти, уникалната гледна точка, която ти си, ще съществува винаги, защото винаги е съществувала. Разбираш ли?

Участник: Да.

Башар: Добре. Така че това може би ще намали малко страха, защото наистина нищо не може да ти се случи до степен, когато наистина ще бъдеш унищожена. Защото това, което се прокрадва в някои от страховете ти, е просто твоят инстинкт за оцеляване като физическо същество. Защото по време на сън преживяването ти се случва в друга реалност, недостъпна за физическото ти его. Разбираш ли?

Участник: Да.

Башар: Така че когато се свържеш отново с физическия фокус, физическото ти его изкрещява: „Хей, къде се изгуби!? Ти ме изостави тук.” Разбираш ли?

Участник: Да.

Башар: „И ако направиш това отново, аз се страхувам, че мога просто да изчезна!” Така че преди всичко трябва да установиш положителни взаимоотношения с его структурата, чиято задача е само да ти помага да се фокусираш върху преживяванията във физическата реалност, и да кажеш: „Послушай ме, независимо какво се случва, независимо какви преживявания имам, докато разгръщам истинската си същност, ти, Его, ще бъдеш винаги ценно за мен, винаги ще участваш под някаква форма, никога няма да изчезнеш, никога, никога няма да бъдеш унищожено, но е възможно да откриеш друга форма на проявление, друг начин за отнасяне към това, което си, и да имаш различни преживявания. Но ти си част от мен и никога няма да изчезнеш напълно. Защото перспективата на собствената ти идентичност ще съществува вечно. Тя може да не бъде същата като физическото его, но въпреки това, ще бъде една уникална идентичност”. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Да.

Башар: Така че накарай его структурата ти да се успокои, като й кажеш, че няма да умре, няма да си отиде, ти няма да я изоставиш, няма защо да се тревожи за оцеляването си и да те прехвърля в режим на оцеляване. Ти всъщност никога не губиш контрол, защото единствената причина да се чувстваш безпомощна, е, защото егото ти се чувства по този начин, тъй като ти отиваш извън параметрите на физическата реалност, с които то е свикнало. А това за физическия ум изглежда като смърт! Разбираш ли?

Участник: Ъ-хъ.

Башар: Така че ти преминаваш в режим на оцеляване. Ако обаче накараш егото да разбере, че наистина нищо не умира, че ти просто разгръщаш личността си с различни преживявания и ще ги споделиш с него, винаги ще има начини за егото да преживее това, което трябва да преживее във физически термини, и то ще участва в радостното вълнение, съпровождащо това, което научаваш – как се развиваш и как всичко се нарежда толкова гладко и приятно, че то ще изпита радостно вълнение от участието си и няма да се чувства толкова изоставено, и няма да протестира, и мърмори, и плаче, когато се включиш обратно. Разбираш ли? 

Участник: Ъ-хъ.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Да.

Башар: Сигурна ли си?

Участник: А-а, донякъде. Мисля, че ще трябва да го смеля … Може ли да задам друг въпрос?

Башар: Това беше друг въпрос. Да, можеш.

Участник: Аз също така съм работила през целия си живот с вибрационни честоти, които ми помагат, и аз се вълнувам, и обичам това … Дали можеш да ми помогнеш … Силно съм привлечена към свещената геометрия на Арктурианците и подобни неща …

Башар: Добре, какво ти донесоха собствените ти синхронности в това отношение? Защото това, към което си привлечена, и нещата, които биват привличани към теб, отразяват позволенията, които ще бъдат най-полезни за теб в този конкретен момент.

Участник: Ъ-хъ.

Башар: Така че какво ти е донесло това? Ние сме обяснили, че енергията на Арктурус отразява идеята за определен портал, който ориентира и синхронизира вибрационната ви честота, за да ви помогне да си спомните повече от това, което сте, когато навлезете във физическата реалност. Така че мнозина от вас са постъпили в това въплъщение през наречения от мнозина Портал на Арктурус … за да можете да поддържате вибрацията на своето по-голямо Аз и да я използвате като пътеводител, за да откриете пътя си назад и да си спомните повече от това, което сте. Но по какъв конкретен начин ти искаш да използваш вибрацията на Арктурус, като конкретно позволение за теб? Това всъщност е въпросът. Това, към което си привлечена най-силно, ще ти върши най-добра работа в момента, в който си привлечена към него. Когато промениш мнението си за това, което те привлича, то това, което те привлича след това, ще ти бъде най-полезно в момента, в който бъдеш привлечена към него. Това е начинът, по който работят позволенията. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Мисля, че да.

Башар: …?

Участник: Аз постепенно свиквам с теб, Башар, аз …

Башар: Ти не трябва да свикваш с мен, трябва само да свикваш със себе си. Нали така?

Участник: Да.

Башар: Това забавно ли е?

Участник: Да.

Башар: Забавляваш ли се с това?

Участник: Да.

Башар: Добре. Позволи си да се забавляваш даже и ако изпитваш страх. Позволи на страха да те забавлява, защото той е твой приятел, който чука на вратата, за да ти покаже, че притежаваш убеждение, което не е в съгласие с това, което предпочиташ да бъдеш. Така че забавлявай се със страха. Говори му: „Благодаря ти, Страх, че насочваш вниманието ми към това!” Разбираш ли?

Участник: Да.

Башар: И тогава, когато използваш страха по този начин, той няма да се задържа около теб. Защото ще си е свършил работата. И ще се промени в нещо друго, ще се превърне в радостно вълнение. Ще се превърне в любопитство. Нали така?

Участник: Да.

Башар: Само когато не използваш страха, когато се съпротивляваш на страха, той трябва да направи нещо по-голямо, за да привлече вниманието ти. И така страхът се превръща в ужас. Разбираш ли?

Участник: Да.

Башар: Но не е нужно да го оставиш да премине в ужас, ако внимаваш в това, което иска да ти каже, още когато е под формата на малко нервно напрежение. Разбираш ли?

Участник: Да.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Да.

Башар: Тогава приятни сънища!

Участник: Благодаря ти.

 

Участник: Добър ден, Башар.

Башар: Добър ден и на теб.

Участник: Едва в последно време научих за сивите извънземни, които живеят под Земята …

Башар: Е, те не са толкова много, колкото можеш да си помислиш, и не се появяват толкова често, колкото можеш да си помислиш. Някои от историите са преувеличени, в други има зрънца истина.

Участник: О кей. Питам се дали можеш да ни кажеш нещо за тях – опасни ли са, част ли са от Междузвездния съюз …?

Башар: Боже мой! Нека първо напомня на всички, че има много различни видове сиви и не може да ги обедините всички в един конкретен вид.

Участник: Хм … О кей …

Башар: Макар ние да знаем, че мнозина сред вас правят това и то може да ви обърка доста, когато наблюдавате различни видове поведение. Разбираш ли?

Участник: Да.

Башар: Относно тези, които са най-важни … Трябва да разбереш, че историята на сивите е, че те са започнали съществуването си на една успоредна Земя като хора. И те са разрушили своя свят и са мутирали във формата, която наричате „сиви”. Те са направили това по такъв начин, че не могат повече да се възпроизвеждат. И за да продължат своята цивилизация, е трябвало да преминат в успоредни реалности, където съществуват все още хора с жизнена ДНК и да използват това ДНК за създаването на хибридни същества като нас, което позволило на културата им да продължи да се развива. Така че, в определен смисъл, един сив е просто форма на мутирал човек. Разбираш ли?

Участник: Да.

Башар: И чрез използване на техния пример като урок, вашият свят не е необходимо да измине същия разрушителен път. Следиш ли мисълта ми?

Участник: Да, благодаря ти. Това ме отвежда точно към един друг въпрос.

Башар: Благодаря ти за синхронността.

Участник: Нашата планета преминала ли е прага, след който е невъзможно да бъде спасена, тъй като чувам различни мнения …?

Башар: Ако вярваш, че планетата ви е неспасяема, тогава тя е такава. Ако вярваш, че планетата ви има нужда от спасяване, тогава тя има такава нужда. Ако разбираш, че тя не се нуждае от спасение, то тя не се нуждае. Ако разбираш, че ти си тази, която променяш своята енергия и се преместваш в друга версия на Земята, с всяка промяна, която преживяваш, ти всъщност се оказваш на друга версия на Земята и никога не променяш Земята, върху която си. Така че винаги има версии на Земята, които ще разрушат себе си и които са се разрушили, и които никога не могат да бъдат „спасени”. Има безкраен брой версии на Земята, които не се нуждаят от спасяване и са в прекрасно състояние. Ти се преместваш през спектър от тези успоредни версии на Земята милиарди пъти в секунда. И идеята е, че промените, които правиш в себе си, те преместват в друга версия на Земята, която отразява повече промяната във вибрациите, които си направила в себе си. Ти никога не можеш да промениш света, в който си. Ти винаги се преместваш в друга Земя, която притежава вибрацията, към която ти си настроила себе си. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Напълно.

Башар: Това отговаря ли на въпроса ти?

Участник: Да. И имам още един въпрос. Удължените черепи, открити на различни места на Земята, те принадлежат на сивите, или на други раси …?

Башар: Засега сте открили само един, който действително е принадлежал на извънземно същество. Останалите са на човешки хибриди, които са променили формата на черепите си, за да съответства на формата на извънземните.

Участник: Хм … О кей, разбирам. Друг въпрос – пирамидите … как са премествали камъните?

Башар: Най-ранните са придвижвани чрез форма на левитация. Ето защо говорихме за идеята на говорещите с камъни, защото когато разберете вибрациите, истинските вибрации на камъка, и им говорите по такъв начин –  било със своя глас, или чрез технологични устройства, които могат да имитират тези съзвучия по определен начин – може да елиминирате ефекта на гравитацията върху камъка.

Участник: Супер! Последният ми въпрос … ти говори доста за нарязването на кристали на тънки плоскости.

Башар: Да.

Участник: За известно време имах идеята да кача нещо да виси над леглото си, за да засиля своите комуникации по време на сън, тъй като имам много, много ясни сънища …

Башар: Това означава ли, че си успяла?

Участник: Всъщност не съм поставила все още нищо над леглото си.

Башар: Това означава, че не ти е нужно.

Участник: О кей …

Башар: Казваш, че вече имаш много ясни сънища.

Участник: Да, но аз просто не ги разбирам.

Башар: А-а-а, тогава това, което търсиш, е осъзнаване по време на сън.

Участник: Да.

Башар: Благодаря ти. Отново: съществуват много позволения, които могат да бъдат използвани за засилване на осъзнаването по време на сън. Ще говорим за едно по време на предстоящото предаване, наречено „Пробуждането”, но знаеш ли какво, сега ще ти подскажа нещо.

Участник: О кей.

Башар: Ще ти направя една закрита прожекция. Това е, отново, само едно позволение. Ти разбираш какво представляват позволенията, нали?

Участник: Да.

Башар: (към аудиторията) Всички вие разбирате какво представляват позволенията?

Аудиторията: Да.

Башар: Някой да не разбира?

Аудиторията: Не.

Башар: „Не”, защото някой не разбира, или „не”, защото разбирате?

Аудиторията: Някои не разбират.

Башар: О, благодаря ви. Позволение е всеки инструмент, всяка техника, всеки ритуал, всеки предмет, който ви позволява да се свържете с убежденията си по начин, че да си дадете позволение да изявите повече от това, което сте. И това е всичко. Няма нещо, което да направи нещо за вас.  Вие го правите сами за себе си, но по някаква причина убежденията ви действат по начин, така че си мислите: „Ако направя това нещо, или ако имам това нещо, или ако използвам това нещо, или ако кажа тези думи, за мен ще бъде по-лесно да преживея това, което предпочитам да преживея”. Така че това нещо, което може да бъде всяка техника, инструмент, ритуал –  абсолютно всеки предмет, свързан с убежденията ви – ви позволява да си дадете позволение да бъдете в по-голяма степен верни на себе си. Това представлява позволението. В определен смисъл, това представлява физическата реалност – едно голямо, тлъсто позволение. Идеята тук обаче е, че понякога конкретни позволения се възползват от определени колективни психологични състояния и действат в голяма степен в съответствие с масовия консенсус. Защото вие имате колективни договорености, както и индивидуални договорености с масовия консенсус. И така, едно много силно позволение, което може да действа при много от вас, за да ви помогне да постигнете съзнателно сънуване, което ще рече да се събудите в съня си и да знаете, че сънувате, да осъзнаете, че вие създавате съня и го контролирате, след което допълнително да осъзнаете, че физическата реалност е също един сън, и че може да бъдете с повишено съзнание в съня на физическата реалност, всичко това ще ви позволи да преживеете много магически неща и промени във физическата си реалност. Това е, което нашата цивилизация направи – ние се събудихме в състояние на сън, след което осъзнахме, че физическата реалност е друга форма на състояние на сънуване и се събудихме в този (втори) сън, след което останахме в това състояние на осъзнат сън. Ето защо ние повече не спим. Ние винаги сме будни и винаги сънуваме едновременно. Сега, това малко позволение, което ще споделим с теб в този ден, е идеята, че когато сънуваш, очевидно ти знаеш, че в съня ти могат да се случат много различни неща, които ако се случеха действително във физическата реалност, ще те накарат да се стреснеш и да насочиш вниманието си към тях, но в съня си ти някак приемаш всичко, което ти се случва, като естествено или нормално.

Участник: Да.

Башар: Нали така?

Участник: Да, точно така.

Башар: Тогава, това, което трябва да направиш, е, да измислиш средство, нещо, което категорично да изпъкне в съня ти по такъв начин, че да ти напомни, че в действителност сънуваш … ако го видиш в съня си. Разбираш ли?

Участник: Разбирам.

Башар: Така че трябва да използваш артистичните си способности, за да създадеш някаква форма, някакъв образ … може да бъде рисунка, скулптура, каквото пожелаеш, но първата й част … позволението е от две части … първата част е, че ти трябва да идентифицираш това като нещо уникално … като нещо наистина уникално за теб. И вложи тази характеристика в тази рисунка, в този предмет, каквото и да е то. Така че когато го разпознаеш, да знаеш, че притежава твоя уникален отпечатък, който никой друг не би оставил. Следиш ли мисълта ми дотук? 

Участник: Да, внимателно.

Башар: Сега, втората част е, че след като направиш всичко това, необходимо е да добиваш, отново: независимо дали става дума за рисунка, предмет и пр., нещо, само едно нещо, едно символично нещо, което отразява нещо, което абсолютно не предпочиташ. Следиш ли мисълта ми?

Участник: Да. (смее се)

Башар: Защото тези неща в комбинация се проявяват по много специфичен начин. Защото, отново: ако използваш само характеристиката, която е уникална за теб, ти може да я приемеш в съня си като нещо познато и да я интегрираш в съня си. Но ако съдържа онова малко нещо, което категорично не предпочиташ, то ти ще почувстваш тази реакция, тази смяна на крайностите, където си казваш: „О, това не съм аз … аз? … Не, това не съм аз!” И това ще те събуди в съня, разбираш ли?

Участник: Да.

Башар: Така че това е нещо като комбинация между начин да използваш крайностите и това да се пробудиш в съня си, и да осъзнаеш, че сънуваш.

Участник: Да.

Башар: Така че само използвай въображението си и творческите си способности, и виж какво ще се случи. Нали така?

Участник: Прекрасно, благодаря ти много.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Да, страшно много.

Башар: О, благодаря ти страшно много.

 

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Въпросът ми е следният. С жена ми започнахме да се опитваме да имаме дете.

Башар: Опитвахте?

Участник: Да.

Башар: Може би затова нямате, защото само се опитвате. (смях в залата) Защо просто не си имате едно дете?

Участник: Това е въпросът ми.

Башар: Добре, ти разбираш, че децата са продукт на договорености, които правите с духове, които стават ваши деца?

Участник: Да.

Башар: Разбираш ли, че тези неща се случват точно тогава, когато трябва?

Участник: Да.

Башар: Разбираш ли, че ако просто се успокоиш и престанеш да се опитваш, е по-вероятно да имаш дете?

Участник: О кей.

Башар: Разбираш ли?

Участник: Да.

Башар: Защото времето вече е било договорено, всички срещи са вече договорени! Единственият начин да пропуснеш една среща, е да изразходваш енергия и време в тревоги, че ще я пропуснеш. Това е парадоксът. Ако престанеш да се тревожиш, че ще пропуснеш срещата, няма да я пропуснеш. Детето, или децата, ще се родят точно навреме, според договореностите, които си направил да имаш семейство във физическата реалност. Така че не се фокусирай върху това толкова силно, не се опитвай толкова силно, успокой се, успокой се, успокой се. Ако има нещо, което трябва да знаеш за нещо, което трябва да направиш, което е физиологично, синхронностите в живота ти ще ти подскажат кои са тези неща. Ако има неща, които трябва да направиш енергийно, синхронностите в живота ти ще ти предоставят възможности да се справиш с енергийното равновесие. Ти обаче трябва да вярваш в начина, по който животът ти се разгръща. Разбираш ли?

Участник: Да, и аз следвам този път, ние следваме този път на доверие …

Башар: Път на доверие. Какво е това „път на доверие”?

Участник: Ами …

Башар: Ти или се доверяваш на нещо, или се доверяваш на нещо друго. Не е необходимо да се учиш как да се доверяваш.

Участник: Доверявам се на разгръщането на нещата.

Башар: Добре, преживяването на разгръщане … но нека да се завърнем на въпроса за доверието. Защото идеята е, че не трябва да се учиш как да се доверяваш. Единствено трябва да се научиш да се доверяваш на това, което предпочиташ, вместо да се доверяваш на това, което не предпочиташ. Така че когато кажеш „път на доверие”, това е всичко, на което всъщност се научаваш. Ти се учиш да се доверяваш на това, което предпочиташ, вместо да си измисляш причини да продължаваш да се доверяваш на това, което не предпочиташ. Нали така? Това е пътуването, за което говориш. Това не е пътуване, за да се научиш да се доверяваш. Разбираш ли разликата?

Участник: Разбирам.

Башар: Добре, защото няма такова нещо като отсъствие на доверие. Има само доверие в отсъствието. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Да. Благодаря ти.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Абсолютно. Вярвам, че това, което сме правили, за да стигнем до този момент …

Башар: Да, но вие не сте го правили, защото ти задаваш въпроса по начин, от който се разбира, че сте се опитвали да имате дете.

Участник: Опитвам се да кажа, че нещата най-после се събраха в едно. Разбирам това, което казваш – просто да се успокоим и че всичко ще си дойде на мястото. И аз съм благодарен за това.

Башар: Добре. Просто така стават нещата.

Участник: Благодаря ти.

Башар: Още нещо?

Участник: Не.

Башар: Добре.

Участник: Довиждане.

Башар: Помни, че в процеса на своето разгръщане, ти също така се превръщаш в родителя, на когото детето се е съгласило да се роди.

 

Участник: Добър ден, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Днес бих искал да ти разкажа за своята работа.

Башар: Давай.

Участник: За мен става очевидно, че тя не отговаря на най-силното ми радостно вълнение. (смях в залата)

Башар: Добре, и какво смяташ да направиш по въпроса?

Участник: Да, и аз се замислих какво мога да направя по въпроса.

Башар: Това е въпросът, който току-що ти зададох.

Участник: Ами нищо не ми идва наум.

Башар: Нищо?!

Участник: Нищо.

Башар: Нищо, това е удивително! Не познавам никого в цялото Творение, комуто нищо не се случва.

Участник: Това, което ми се случва, е, че аз се събуждам, отивам на работа, работя и толкова.

Башар: Ти разбираш ли идеята за следване на своята най-силна радостна възбуда?

Участник: Разбирам.

Башар: Но ти не следваш този принцип!  Как е възможно да го разбираш и да не го правиш? Ако не го правиш, мисля, че ти просто не го разбираш.

Участник: О кей.

Башар: Би ли желал пояснение?

Участник: … Добре, давай.

Башар: Добре. Ние разбираме, че ти трябва да следваш убежденията си, независимо какви са причините за това, и ако наистина вярваш, че твоята радостна възбуда не може да те подкрепя в живота, следователно не би било разумно да се откажеш от нещата, които правиш. Разбираш ли?

Участник: Да.

Башар: Защото, отново: както ние казваме, не е добре да скочиш от една висока скала, ако нямаш парашут. Но ако най-малко си дадеш възможност да направиш това, което можеш и което ти носи радостно вълнение, по малко наведнъж, по малко всеки ден, ако все пак си дадеш възможност да следваш своята радостна възбуда с всичките си способности, без каквото и да е настояване за крайния резултат, ти ще започнеш да виждаш, след колкото време е необходимо, след колкото време се чувстваш комфортно, че твоето радостно вълнение ще започне да те подкрепя. Но ти трябва да направиш първата стъпка. Ако не направиш никакви стъпки в посока на своята радостна възбуда, никога не може да ти бъде показано, че тя може да те подкрепи. И когато ние говорим за това да следваш своята радостна възбуда, нямаме предвид, че трябва да имаш идея за конкретен проект, работа или кариера. Ние искаме да кажем, че във всеки един момент ти си способен да направиш избор и да правиш нещо, което е свързано с повече радостно вълнение от всяка друга възможност. Ние ще допуснем, че ти си тук днес, защото предприемайки действия, за да дойдеш тук днес и да водиш този разговор, е нещо, което те е вълнувало, нали?

Участник: Да.

Башар: Тогава какво ти пречи да действаш спрямо друго нещо, което те вълнува най-много за момента?

Участник: Вярвам, че извън работата ми аз следвам своята най-радостна възбуда …

Башар: Но ти казваш, че това е извън работата ти.

Участник: Правилно.

Башар: Тогава има ли нещо, което по-скоро би правил, но не си позволяваш да правиш?

Участник: Да, аз по-скоро бих станал планински водач, с пълен работен ден.

Башар: И защо не правиш това?

Участник: Защото …

Башар: Защото не си представяш как това може да ти осигури достатъчно средства?

Участник: Да.

Башар: Тогава във въображението ти има нещо, което се нуждае от прочистване. Необходимо ти е по-силно въображение. И трябва да знаеш, че ако си въобразяваш по-големи неща, ще преживяваш по-големи неща. Нали така?

Участник: Да.

Башар: Ако въображението ти работи на дребно, ще преживяваш дребни неща. И ако си въобразяваш, че тези неща не могат да ти осигурят прехрана, те няма да бъдат в състояние да го направят. Но ако въображението ти лети нависоко и не се задълбочаваш толкова в подробностите, отново: стига наистина да разбираш, че това е възможно или поне вероятно, и ако изоставиш убеждението си, че ако напуснеш работата си, няма да можеш никога да се издържаш … докато имаш това убеждение, не напускай работата си! Ако обаче вярваш, че е възможно радостната ти възбуда да ти осигури нещо по-добро, поне направи първата стъпка и започни да разгръщаш визуализациите си и въображението си, за да видиш една по-голяма картина на това как би било възможно нещо, което обичаш да правиш, да бъде възможно, по един неочакван начин, да ти осигури това, което ти е нужно. Това, което разколебава много хора на вашата планета, е, че формата, в която се появява подкрепата, е обикновено много неочаквана, а доста хора настояват да знаят точно как нещо ще се случи, преди да предприемат съответните действия. Но виждаш ли, това е спирачката, това спира развитието на нещата. Няма абсолютно никакъв начин за Физическия ви ум да знае със сигурност как нещо ще се случи. От време навреме е възможно да отгатне нещо, което съвпада с това, което Висшият разум е способен да прояви, но най-често Висшият разум ще ти осигури подкрепата по начин, който е напълно неочакван и напълно различен от това, което Физическият ти ум си е въобразявал, че ще се случи. Затова е толкова важно да се откажеш от убежденията си, да се откажеш от настояване, да се откажеш от очакванията си за това как трябва да изглежда крайният резултат. Ето защо, когато говорим за визуализирането, е много добре да си визуализираш идеалната реалност, в която си представяш, че живееш. Идеята обаче е, че визуализацията има предназначението само да предизвика състоянието на радостна възбуда, което представата ти отразява.  Веднага след като възникне състоянието на радостна възбуда, трябва напълно да забравиш конкретната си представа! И да оставиш Висшия ти разум да приеме това вибрационно състояние на радостна възбуда, и да материализира нещо, което всъщност представлява това, което ще ти служи най-добре и което е извън възможностите на Физическия ум да си представи. Намираш ли някакъв смисъл в това?

Участник: Да.

Башар: Добре. Тогава ти трябва да разбереш, че определено има хора на вашата планета, които получават прекрасна подкрепа в живота си, като правят неща, които за другите изглеждат пълна лудост, от които е невъзможно да излезе нещо свястно. Но въпреки това, има доста такива примери на вашата планета. Нали така?

Участник: Да, има.

Башар: Тогава щом те могат да го направят, защо ти да не можеш? Ти изключение ли си от правилото?

Участник: Не, господине.

Башар: О, „господине” – толкова официално. Добре, тогава какви причини си измисляш, поради които това няма да проработи при теб? Към какви убеждения се придържаш, които затормозяват естествената ти природа?

Участник: Ти си прав … може би трябва да започна да си представям … как бих искал да видя …

Башар: Това е добре, но отново: помни, че това как би искал да видиш нещата, няма да отговаря задължително на това как те действително ще изглеждат. Разбираш ли?

Участник: Да.

Башар: Ти не трябва да настояваш на това как трябва да изглежда крайният резултат.

Участник: Да

Башар: И идеята е, че ако започнеш да действаш спрямо това, което ти е най-приятно за момента, влагайки всичките си способности, без очакване за конкретен резултат, ще видиш, че синхронностите в живота ти ще те отведат до следващото обстоятелство, до следващата ситуация, до следващата възможност, до следващия човек, с когото трябва да се срещнеш и запознаеш – на точното място и в точния момент – и всичко това ще започне да ти показва, че получаваш необходимата подкрепа. Нали така?

Участник: Да.

Башар: Имаш ли желание да възприемеш идеята, че нещата могат да се случат по този начин?

Участник: Разбира се, и аз мисля, че правя това …

Башар: Очевидно не го правиш.

Участник: Не зная какво правя не както трябва, може би …

Башар: Но ти самият каза, че се придържаш към работа, която не предпочиташ. Това поведение само по себе си показва, че в действителност не прилагаш инструмента, за който говорим! Така че можеш да си повтаряш по цял ден, че си мислел, че го използваш, като през всичкото време си се привързал към тази котва и си мислиш, че следваш радостната си възбуда. Докато обаче носиш цялата тази тежест, не се получава нищо. Тази тежест като вибрация не е част от вибрационното уравнение, което определя твоето радостно вълнение! Разбираш ли?

Участник: Да.

Башар: Така че ти си този, който създава определение, което всъщност противоречи на определението за радостно вълнение, като се придържаш към нещо, което не отразява радостното ти вълнение, защото ти все още вярваш, че трябва да го правиш. Това е друго определение, различно от определението за радостна възбуда. Разбираш ли?

Участник: О кей.

Башар: Така че ти трябва да погледнеш на това по-цялостно. Аз разбирам, че може би има моменти, в които ти напълно следваш радостната си възбуда, но очевидно това, което обсъждаме, са периодите, в които не правиш това, защото ти си този, който повдигна въпроса, че работиш нещо, което не предпочиташ.

Участник: Точно така.

Башар: Така че това е ситуацията, която обсъждаме тук, нали?

Участник: Да.

Башар: Тогава, след като сме наясно по този въпрос, усещаш ли малко по-силно, че е вероятно твоята най-силна радостна възбуда, независимо в каква форма ще се появи, да може да те издържа, по някакъв начин? И готов ли си да предприемеш по-голяма стъпка в тази посока, влагайки всичките си възможности?

Участник: Да.

Башар: Добре, тогава ако правиш това, твоята радостна възбуда в крайна сметка ще ти покаже, че може да те подкрепя и ти най-накрая ще бъдеш готов да се отървеш от тежестта, която те задържа, в темпото, което ти е удобно.

Участник: О кей.

Башар: Но този период от време е напълно в твоите ръце. Ти можеш да го направиш с едно мигване на очите, а може да ти отнеме и двадесет години –  зависи от теб.

Участник: Ъ-хъ.

Башар: Аз просто ти казвам, че зависи изцяло от теб. В момента, в който знаеш – не само повярваш, но знаеш – че радостната ти възбуда може да ти осигури това, от което се нуждаеш, ще се откажеш от тези тежести. Защото те даже не ти принадлежат. Те са дошли от някой друг, който те е научил, че трябва да се придържаш към тях, поради страх. Ти се страхуваш, че ако се откажеш от тях, ще останеш без тегло и ще отлетиш в стратосферата, и ще изчезнеш. Но истината е, че нещата, които наистина отразяват твоята същност, ще те фокусират точно там, където трябва да бъдеш. Защото радостната възбуда е какво? Завършен комплект! Какво означава това, Башар? Благодаря ти, сега ще ти кажа.

Участник: (смее се)

Башар: Радостната възбуда е завършен комплект, защото тя е движещата сила на твоя живот, организиращият принцип на живота ти, пътят на най-малкото съпротивление в живота ти, нишката, която води до всички други проявления на радостна възбуда в живота ти; тя е също така отражение на всички други неща в теб, към които може би се придържаш и които не са свързани с радостна възбуда. Когато следваш радостната си възбуда, едно от първите неща, които тя ще извади на показ на вниманието ти, ще са нещата, които нямат нищо общо с нея, за да ти даде възможност да ги разчистиш. За да можеш да ги трансформираш в повече радостна възбуда. Радостната възбуда е завършен комплект и тя не пропуска нищо, от което наистина се нуждаеш в своя живот! Така че колкото по-пълноценно я следваш, толкова повече ще можеш да прилагаш инструментите, както трябва и толкова по-добре те ще ти служат.  

Участник: О кей.

Башар: Следиш ли мисълта ми?

Участник: Да.

Башар: Така че придържайки се към нещо, което не предпочиташ … и няма страшно, ако го правиш … защото, отново: темпото на промяната зависи от теб, но ако се придържаш към нещо, което не предпочиташ, и казваш: „Аз следвам радостната си възбуда, въпреки че се придържам към това нещо”, това е все едно някой да ти подава чук и да те кара да забиеш пирон в дъска с дървената му дръжка. „Не разбирам защо този пирон не се забива!” Ти не използваш инструмента по предназначението му. Разбираш ли?

Участник: Разбирам.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Вярвам, че да.

Башар: А знаеш ли, че е така?

Участник: … Да, зная, че е така.

Башар: Добре. Това помага ли ти?

Участник: Да.

Башар: Благодаря ти.

Участник: Хубав ден!

Башар: Моля всички ви, запомнете възможно най-добре, че това, което обсъждаме, не са просто приятни приказки. Това не са просто философски разсъждения. Те не са просто утвърждения. Те са описания на физически закономерности. Това е начинът, по който механизмът на Съществуването функционира в действителност! Това не е мнение. Това е наблюдение. И вие може да преживеете резултата от това наблюдение по много прозрачен начин сами, когато прилагате инструментите по начина, по който са били създадени да бъдат използвани. Всичко е толкова просто.

 

Участник: Добър ден, Башар.

Башар: Добър ден и на теб.

Участник: Имам въпрос, свързан с този на господина преди мен. Използвайки радостното вълнение, за да открия или извлека нещо, което съм създала в друга своя версия, в друго измерение …

Башар: Да.

Участник: Например пиша книга. Няколко медиума са ми казали, че аз вече съм написала тази книга и че тя съществува някъде …

Башар: Да, да, да.

Участник: И ми дойде наум, че аз преоткривам колелото, като пиша отново вече написана книга.

Башар: Ти питаш дали можеш да помолиш книгата моментално да се появи?

Участник: Да.

Башар: Да, това е възможно, но не е вероятно. И ще ти кажа защо. Ти желаеш да преживееш процеса на написването й.

Участник: О кей, значи става въпрос за пътуването, не за …

Башар: Пътуването е дестинацията, процесът е смисълът!

Участник: И аз ще повторя пътуването и процеса отново?

Башар: Не, това никога не е едно и също. Знаеш ли старата Зен поговорка на вашата планета: „Не можеш да стъпиш два пъти в една и съща река”?

Участник: Не я знаех, но вече я зная.

Башар: Благодаря ти. Никога нищо не е напълно идентично, защото ти си уникална. Така че ти, преминавайки през процеса на правенето, ще обогатиш себе си по уникален начин, който е напълно различен или даже малко по-различен, това няма значение, защото той все пак ще е напълно различен от всяка друга твоя версия, която може вече да е създала книгата. Защото другите ти версии са го направили по техния начин. Защото те имат други гледни точки и затова са различни други твои версии. Защото трябва да има и друга перспектива.

Участник: О кей.

Башар: И така, ти си уникална. Не лишавай света от уникалния израз на книгата и не лишавай себе си от уникалното преживяване на процеса, който ще ти достави удоволствие, и от нещата, които ще откриеш относно себе си, които ще обогатят разбирането ти за това, което си, по време на уникалното преживяване на написване на книгата. Но ти определено можеш да постигнеш състояние на по-добро съответствие с процеса и да „изтеглиш” съдържанието на книгата с по-малко усилия.

Участник: О кей, о кей.

Башар: Наслаждавай се на процеса, защото в това е целият смисъл. И в крайна сметка това е всичко, което съществува. Няма крайно предназначение, няма цел.

Участник: Благодаря ти за това.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Да.

Башар: И …?

Участник: Един последен въпрос, свързан повече с любопитство. Последния път, когато говорих с теб, мисля, че бе в Бъркли, аз чаках реда си и всъщност получих паническа атака. Ти веднъж бе казал, че когато влезем в контакт с по-висш интелект, понякога на повърхността изплуват отрицателни емоции …

Башар: Да.

Участник: Но това, което се случи, колкото повече наближаваше времето да разговарям с теб, усетих този силен аромат на рози и това веднага ме успокои. Аз разговарях с теб и след това разпитах хората наоколо: „Почувствахте ли този аромат, той бе навсякъде наоколо?” Никой не бе усетил това.

Башар: Не, това е било само за теб.

Участник: Откъде се получи то? Просто от вселената …?

Башар: Активирането идва от твоите водачи и от Висшия ти разум, и така това е вибрация, възникнала в съзнанието ти, която ти позволява да имаш физическо преживяване на промяната на тази твоя вибрационна честота.

Участник: О кей.

Башар: Така че, в определен смисъл, това се случва вътрешно, макар че имаш и негово физиологично преживяване.

Участник: Разбирам, благодаря ти.

Башар: Благодаря и аз.

 

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден. Говори по-високо.

Участник: Харесва ми темата на този разговор – „Говорещи с камъни” и мислих по въпроса, и имам много идеи …

Башар: Добре.

Участник: Каква е целта на всичко това?

Башар: Целта е да се забавлявате.

Участник: Това звучи прекалено лесно.

Башар: То е лесно.

Участник: Да, но аз мисля, че зад това се крие нещо друго.

Башар: Винаги се крие нещо друго.

Участник: Прекрасно, тогава помогни ни да го разберем.

Башар: Защо трябва да го правя?

Участник: Защо не?

Башар: Защото вие трябва да откриете какво се крие зад всичко това сами. Ние само сме ви дали първоначалния тласък, но няма да разопаковаме всичките ви подаръци вместо вас.

Участник: Тогава ако случаят е такъв, ние всички сме тук, а ти идваш от друга планета, мисля, че би трябвало в това да се крие някакво по-голямо послание.  

Башар: Наистина?

Участник: Да, наистина.

Башар: Добре, щом така казваш.

Участник: И аз се опитвам да отгатна каква е целта на това всички ние да бъдем тук …

Башар: Ти разбираш, че всичко това е прелюдия към контакт между нашите съответни светове, нали така?

Участник: Виж това е вече нещо! (смях в залата) Можеш ли да поясниш малко повече?

Башар: Информацията, която споделяме с всички вас, има много различни основания, едно от които е, разбира се, да помогне да се възвисите повече и да се доближите до истинската си същност, и докато правите това, и повишавате своите вибрации, вие се доближавате до вибрацията на нашата реалност, и това прави по-вероятно нашите два свята действително да установят контакт, и да разширят общото ни семейство. И голяма част от подаваната информация разкрива как ние установяваме първи контакт с други цивилизации. Ние постъпваме по този начин, защото информацията е това, което е важно, и ние самите оставаме някак на заден план, за да не се фокусирате върху вестителя, а върху посланията и това ви дава възможност да решите дали да интегрирате, или не информацията във вашето общество. Защото ние не желаем да ви насилваме да правите нещо, което не желаете да правите. И така, количеството информация, която ви предоставяме и която вие изберете да интегрирате в своята реалност, и това как ще промените вибрацията си, биват използвани от нас като барометър за измерване доколко сте готови за повече контакт и за повече информация, която да ви отведе до открит контакт, така че един ден да можем да общуваме по-пряко и да се развиваме взаимно по повече забавни начини.   

Участник: Това звучи прекрасно. Как това е свързано с темата за камъните?

Башар: Колкото повече контактувате с всичките различни проявления на съзнанието на вашия свят, толкова повече вибрацията ви ще бъде преживявана по един холистичен начин, вместо различните малки части, на която сте я разбили. И когато преживявате своята вибрация по по-холистичен начин, вие ще станете проявление на повече от това, което сте, и това ще ви доближи повече до нас. 

Участник: Ще помисля върху това. Ти спомена, че камъните са някак бавни …

Башар: Да.

Участник: И тогава си помислих, че те се намират на вашата планета и на много други планети …

Башар: Да.

Участник: И ако това е начинът вашето общество да се опитва да се свърже с нас по един и същи начин … как става това?

Башар: Да, ние не се опитваме, ние го правим. Ето защо казах в първоначалното изложение, че след като веднъж възприемете идеята да комуникирате с вашата планета, вие може да използвате това си състояние, за да комуникирате и с други планети. И да почувствате мрежата, връзката между нашите светове. Ние също използваме нашия свят по този начин, за да достигнем до други светове. Аз съм специалист по установяване на първи контакти и това е, което правя – да използвам вибрацията на цялото мое общество, на целия мой свят и всичко в него, и да разпространявам тази вибрация. Тези, които се отзовават, тези, които отговарят на поканата на тази вибрация, са световете, с които установяваме комуникация, какъвто е вашият свят. Защото вие се отзовахте на поканата.

Участник: Ние всички правим това.

Башар: Е, не всички вие, но тези, с които общуваме, да.

Участник: В тази връзка … камъните са по-твърд материал … тези нарязани парчета, за които ти говориш, те могат да бъдат много тънки, но и по-дебели, в зависимост от размера …

Башар: За вашите технологии е по-лесно да извлечете звук от тях, ако са малко по-тънки.

Участник: Да, но аз се опитвам да попитам нещо друго …

Башар: Добре.

Участник: Вибрацията, която ще излезе от камъка, ще резонира с водата, която е в нас, а на тази земя ние имаме много вода, заедно с делфините, китовете и всичко това … тогава какво е обединяващото послание, освен това да се забавляваме и да поддържаме тази вибрация?

Башар: Да бъдете себе си във възможно най-голяма степен. Това е единственото нещо, което трябва да правите. Защото вие сте уникален аспект на Творението. И като си позволявате да бъдете този уникален аспект възможно най-пълно, вие позволявате на Творението да преживява своето разгръщане чрез всички уникални перспективи, които всеки компонент на Творението е бил създаден да бъде. Така че всичко, което трябва да направите, за да позволите разгръщането на Творението, е да бъдете себе си и да имате възможно най-пълноценното преживяване, на което сте способни и което изберете да имате … И толкова. По този начин Творението разгръща себе си. Всички вие, всички ние и всички същества в Творението, във всяка възможна форма, са всички различни начини, по които Творението преживява себе си. Така че даже когато вие избирате да ограничавате себе си, това е също преживяване, което Творението има, и идеята да трансформирате себе си от ограничения към повече свобода, ще бъде също преживяно от Творението като едно много освобождаващо преживяване и това ще му позволи да разшири своето разбиране на себе си. Структурата никога не се променя, но преживяването на структурата винаги ще се променя. И това е безкрайно.

Участник: Да.

Башар: Намираш ли смисъл в това?  

Участник: Категорично намирам.

Башар: Добре. Това разяснява ли нещата?

Участник: Бих казал, че ми помага да се развивам и да се забавлявам повече.

Башар: Чудесно, моля, прави го.

Участник: Последен въпрос. Чух нещо за пеещите топки, за Буда, хората и водата …

Башар: Да.

Участник: Каква връзка има това с днешния ден?

Башар: То е нещо подобно. Много кристални топки излъчват определен резонанс, подобно на това, за което говорим, но ако наистина искате да получите чист тон, това трябва да бъде естествен, а не изкуственo направен от човека кристал.

Участник: Разбирам.

Башар: В това се състои разликата.

Участник: О кей, благодаря ти, Башар.

Башар: Благодаря.

 

Участник: Добро утро, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Много се вълнувам да бъда тук.

Башар: О, докажи го!

Участник: Първият ми въпрос е … миналата есен вървях из града с един приятел и изведнъж ми се прииска да погледна към небето. Погледнах нагоре, видях луната и видях едно червено-оранжево, светещо полукълбо. Това ми се стори доста странно и помолих приятеля си също да го погледне, и щом той направи това, полукълбото се сви и изчезна. Като че ли не искаше да бъде видяно …

Башар: Да.

Участник: И съм любопитен какво бе това.

Башар: Какво ти внуши това?

Участник: Усещане за чудо …

Башар: Добре.

Участник: Радостно вълнение.

Башар: Добре.

Участник: Предполагам, че настроих вибрациите си спрямо някакво …

Башар: Да …?

Участник: Космически кораб … чувал съм, че други хора са имали подобни преживявания …

Башар: Тогава защо изглеждаш объркан от това? Звучиш като че ли си получил всичко, което си искал, не е ли така?

Участник: Да, вярно е …

Башар: Тогава от какво идва объркването? Просто учуден ли си, че това се е случило?

Участник: Просто бих искал да зная какво беше това.

Башар: В определен смисъл, можеш да кажеш, че това е една проекция на съзнание. Дали ти го преживяваш като кораб, или не, наистина няма значение. Но то е проекция на един друг аспект на собственото ти същество в друга форма, в друго измерение, в отговор на желанието ти за повече откритост и повече чудеса в твоя живот.

Участник: О кей.

Башар: Много от срещите и виденията, които мнозина сред вас имат, не всички, но доста от тях са всъщност други версии на самите вас от други реалности. И по този начин те действат като отражения, като огледало, за да ви напомнят повече това, което сте.

Участник: Значи това е било мое отражение?

Башар: Да, за конкретната възможност да откриеш себе си към повече чудеса.

Участник: Хм.

Башар: И за да ти покаже, че онова твое състояние в момента е състоянието, в което трябва да бъдеш и да действаш за всичко в бъдеще. Получил си възможност да изпиташ състоянието, което отговаря повече на истинската ти същност. Нали така?

Участник: Да.

Башар: Значи ти помниш как си се почувствал, нали?

Участник: Да.

Башар: Така че помни … много хора на вашата планета възприемат това отзад напред. Те казват: „Бих искал да почувствам това отново. Нека да си спомня какво бе това усещане”. Без да си дават сметка, че докато си спомнят как са чувствали това, те просто го чувстват. Усещането може да не е същото, но то не трябва задължително да е същото. Но даже по-важно от това … спомни си, че сме казали, че не можеш да преживееш нещо, което не отговаря на вибрацията ти. Помниш ли това?

Участник: Да.

Башар: Така че ако спреш и се замислиш … и тук е парадоксалният трик. Ти всъщност трябва вече да си променил състоянието си, за да можеш даже да си спомниш онова състояние, което си имал тогава. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Да.

Башар: Виждаш ли как се самозалъгваш през всичкото време? „Ех, ако можех да предизвикам това свое състояние отново. Нека да си припомня как се чувствах тогава”. Но всъщност ти вече трябва да си изпаднал в това състояние, за да си го спомниш. Така че ти вече си там.

Участник: Значи основното е състоянието, в което се намира човек.

Башар: Състоянието е всичко, което съществува. Ето защо ние казваме, че не са обстоятелствата, които са толкова важни, а състоянието, в което се отнасяте към тях. Състоянието е, което поражда обстоятелствата. Обстоятелствата не пораждат състоянието, макар че те могат да бъдат използвани, за да подсилят състоянието, но те не го пораждат. Те са отражение на състоянието. Намираш ли смисъл?

Участник: Да, тогава би ли казал, че аз бях готов и притежавах вибрацията …?

Башар: Да-а! Това е бил израз на състоянието, в което вече си бил. И сега, когато вече знаеш какво е това чувство, всеки път, когато знаеш, че си в това състояние, че това е състоянието, което отразява истинската ти същност и по-голяма връзка с Творението,  действай по отношение на всичко в живота си в това си състояние и всичко в живота ти ще бъде в синхрон.

Участник: О кей, благодаря ти.

Башар: Намираш ли смисъл в това?

Участник: Да, определено. Имам въпрос относно способностите. Много от нас притежават определени способности и аз чувствам, че притежавам редица способности.

Башар: Добре. По какъв начин се проявяват те?

Участник: Приемат различни артистични форми и усещам, че давам максимален израз на някои от тях …

Башар: Тогава какъв ти е въпросът?

Участник: Имам други способности, които чувствам, че притежавам, но на които не отделям достатъчно внимание.

Башар: Защо не?

Участник: Хм …

Башар: Знай, че навлизаш в опасна територия.

Участник: (смее се)

Башар: Просто те предупреждавам.

Участник: Предполагам … усещам, че не съм достатъчно добър.

Башар: Не си достатъчно добър. Но си достатъчно добър по отношение на способностите, които упражняваш?

Участник: Да.

Башар: Тогава каква е разликата между двете? „Аз съм добър по отношение на това, но не съм достатъчно добър по отношение на това другото”. Какво поражда различието?

Участник: Хм. Усещам по-силно чувство на критичност или потенциална критика, отрицателно отношение от страна на околните.

Башар: Защо?

Участник: Страхувам се, че те ще си помислят, че не съм достатъчно добър.

Башар: Защо нямаш този страх в първия случай?

Участник: Защото усещам, че съм добър в нещата, в които съм добър.

Башар: Винаги ли си бил добър по отношение на тях?

Участник: Да.

Башар: От самото начало?

Участник: Да, още като дете.

Башар: Добре.

Участник: По отношение на останалите си способности усещам, че не съм отделил достатъчно време, за да ги развия.

Башар: Ако те са нещо, което наистина те вълнува да упражняваш, определено е нормално да преминаваш през процеса на развитието им. Както казахме, пътуването е дестинацията, нали така?

Участник: Да.

Башар: И в процеса на изучаване на нещата, ти ставаш все по-добър в изпълнението им, нали така?

Участник: Да.

Башар: Има ли нещо в живота ти, което не си знаел предварително и което си научил във времето?

Участник: Има много такива неща.

Башар: Страхувал ли си се от това какво ще си помислят хората, докато си усвоявал тези неща?

Участник: Не.

Башар: Тогава какво прави нещата, за които говориш, толкова различни?

Участник: Разбирам, че по отношение на нещата, които извършвам професионално, аз просто следвам своята радостна възбуда и затова там не усещам чувството на критика.  

Башар: Следователно, имайки това като отправна точка, като преживяване, усещаш ли, че можеш да приложиш това разбиране спрямо всички неща, които развиваш у себе си?

Участник: Да, сега виждам за какво става дума.

Башар: Добре.

Участник: Благодаря ти.

Башар: Защото, отново: никой не е на твоето място.

Участник: Така е.

Башар: И макар хората да правят някои неща подобно на теб, те никога няма да бъдат същите. Ти си уникален. Следователно, докато няма нищо лошо в това да си отворен към конструктивна критика, както често я наричате на вашата планета, към съвети, винаги можеш да отделиш време, за да прецениш дали съветите съдържат нещо, което можеш да приложиш по положителен начин. Но след като веднъж решиш, че това, което другите ти казват, няма нищо общо с този, който предпочиташ да бъдеш, поставяш точка на въпроса. Защото те не притежават способност … не притежават способността да те критикуват, защото не са на твоето място. Те нямат никаква представа как ти ще направиш нещо. Разбираш ли?

Участник: … … Да.

Башар: Така че всъщност те нямат начин да те критикуват и когато някой критикува по отрицателен начин, той всъщност критикува себе си и проектира това върху теб. Разбираш ли това? 

Участник: О кей, да. Да.

Башар: Така че проблемът е в тях, не в теб.

Участник: Ъ-хъ.

Башар: Ако ти подходиш от позицията на състрадание и увереност в себе си, ще почувстваш, че това е техен проблем и че те просто изпитват нуждата да проектират критичното отношение, което имат спрямо себе си, защото изпитват чувство на малоценност, което се страхуват да анализират за себе си и използват теб като извинение, за да не трябва да го правят. Разбираш ли?

Участник: Ъ-хъ.

Башар: Като се опитват да се почувстват нещо повече от теб, като избират да критикуват теб, вместо да обърнат прожектора към себе си, защото се страхуват прекалено много да го направят. И те се страхуват толкова много да осмислят този проблем на самоуважение, защото ако го направят, ще открият, че отговаря на истината, че не струват нищо. Но това не може никога да бъде вярно! Това е тайната! Никога не може да бъде вярно! Защото ако беше вярно, че някой е безполезен и не струва нищо, той/тя нямаше да съществува, защото Творението не прави грешки.

Участник: Ъ-хъ.

Башар: И ако някой съществува, то Творението трябва да има нужда от него! По определение, то той/тя трябва да е ценна част от „Всичко, което е”, защото ако не бе така, „Всичко, което е” не би било всичко, което е! Ако То знае, че се нуждае от някого, за да бъде „Всичко, което е”, и този човек е толкова ценен, това означава, че Творението го е създало, защото Творението знае, че без него не може да бъде всичко, което е възможно да бъде. Тогава защо трябва да спорите с Творението?! Защото това се получава, когато някой каже: „Аз съм безполезен”. Той спори с Творението относно своята ценност. Той казва: „О, ти сбърка като ме създаде!”

Участник: (смее се)

Башар: Съществува и друг парадокс, свързан с това състояние. Когато някой каже, че е безполезен, че не струва нищо, че не заслужава, той претендира, че е различен от всички останали. „Аз, за разлика от всички същества в Творението, съм безполезен”. Това всъщност е израз на арогантност. Така че ако някой настоява на своята безполезност, това всъщност е най-арогантното нещо, което той може да извърши. Как ти звучи това като парадокс?

Участник: (смее се)

Башар: Следиш ли мисълта ми?

Участник: Да, да.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Да. И последният ми въпрос … Когато бях на 12, имах един критичен период на депресия.

Башар: Колко вълнуващо! Идеята, разбира се, е да разбереш, че много често хората на вашата планета определят процеса на оттегляне навътре в себе си, за да открият отговорите, които знаят, че не съществуват извън тях, когато ги дефинират по отрицателен начин, и преживяват това като депресия. Когато го дефинирате по положителен начин, защото това е едно естествено поведение да отидеш там, където знаеш, че се крият отговорите, това е една естествена компресия (за разлика от депресия). Разбираш ли разликата?

Участник: Компресия.

Башар: Компресия. Това е нещо естествено – да компресираш, да отидеш навътре, за да откриеш отговори, които знаеш, че не съществуват извън теб. Но когато хората на вашата планета казват: „О, затворил си се в себе си, какво ти става, нещо не е наред с теб! Ти бягаш от другите, затваряш се в себе си!”, тогава, разбира се, ако приемеш всички тези отрицателни определения на естествената компресия, естествено е да я почувстваш като депресия.

Участник: Хм.

Башар: Така че не я определяй по този начин, за да не я преживяваш по този начин.

Участник: О кей.

Башар: И след като вече си преминал през това, можеш да разбереш, че депресията е определено нещо, което не искаш да преживееш, нали? Ти вече не желаеш да преживееш вибрационното състояние, наречено депресия, и даже не желаеш да си го спомняш като нещо, през което си преминал, за да разбереш, че след като си го преживял, повече не го предпочиташ. И така си добил яснота по отношение на това, което предпочиташ.

Участник: Да.

Башар: И така, ако това ти се случи отново, ти ще можеш да го определиш като естествена компресия и няма да го преживяваш по отрицателен начин.

Участник: Да. Това ме отвежда до следващата част от въпроса. Имаше един момент, в който … хм … малко след 13-тия ми рожден ден една сутрин се събудих и реших, че ми е писнало да ми е писнало и почувствах тази невероятна енергия, която навлезе в мен през слънчевия ми сплит …

Башар: Да. Ти си почувствал повече от себе си.

Участник: Да. И през следващите три месеца изпитвах това чувство на просветление.

Башар: Да.

Участник: Изпитвах телепатия, можех да помагам на хората точно когато трябва …

Башар: И ти все още можеш това, просто по различен начин. Защото след като веднъж усвоиш едно нещо, ти продължаваш да учиш нещо друго. Не значи, че нещо е изчезнало, то само си е сменило формата и толкова.

Участник: О кей.

Башар: Защото помни, че когато повишиш вибрацията си до ново равнище, в началото си казваш: „О, да, о, да, усещам се различно.” Но след известно време свикваш, нали така?

Участник: (смее се)

Башар: И след това вече не се чувстваш толкова различно, но в това няма нищо лошо, защото можеш да се издигнеш на ново равнище, когато ще се почувстваш отново по нов начин, но това не е задължително.

Участник: О кей.

Башар: Ти ще се чувстваш по начина, по който трябва да се чувстваш. Спомни си, че когато говорихме за това да следвате своята радостна възбуда, казахме, че това не означава винаги да подскачате нагоре-надолу. Едно състояние на напълно балансирана спокойна медитация може също да отразява твоята радостна възбуда.

Участник: Ъ-хъ.

Башар: Така че състоянието варира. Но не гледай на него по този начин … (медиумът изписва с ръка хоризонтална синусоида), а по този начин (изписва синусоида, която се издига диагонално нагоре). Ти винаги се издигаш нагоре, независимо, че движението е нагоре-надолу. Ти никога не слизаш надолу до същото равнище, на което си бил преди. Разбираш ли?

Участник: Да.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Да, помага ми, но няколко години след това се чувствах зле, защото си мислех, че съм изгубил …

Башар: Да, но не си изгубил нищо. Не пилей времето и енергията като съдиш себе си, защото така добавяш повече съпротивление и трудности към нещо, което не предпочиташ. Всичко е толкова просто.

Участник: О кей,

Башар: Помни, че най-краткият път към просветлението е да възприемеш себе си в положителна светлина. Нали така?

Участник: Да.

Башар: Никаква отрицателна оценка. Ако си направил нещо, което не предпочиташ, признай го, приеми го: „О кей, направих нещо, което не предпочитам, което не е в съответствие с този, който предпочитам да бъда. Добре, поемам пълна отговорност, признавам го, сега какво искам да науча от всичко това? Кой предпочитам да съм сега?” И край! И продължаваш напред. Разбираш ли?

Участник: Да.

Башар: Така стават нещата, така могат да станат, освен, разбира се, ако наистина ти доставя удоволствие да си прекарваш времето в това да се самоунижаваш, самонаказваш и ако искаш това, аз няма да ти попреча ни най-малко, защото това е твоят избор през всичкото време.

Участник: Хм.

Башар: Ако обаче предпочиташ нещо друго, то във всички случаи избери нещо. Всичко зависи от теб и няма нищо в цялото Творение, което може да противоречи на решенията, които вземаш. Нищо! Разбираш ли?

Участник: Да.

Башар: Защото няма да има смисъл. Ти си този, който контролира нещата, и даже ако се чувстваш безпомощен, ти контролираш това си преживяване. Не е възможно да изгубиш контрол върху нещата, не е възможно да бъдеш откъснат, изоставен. Ти обаче можеш да си създадеш преживявания, че си безпомощен, можеш да си създадеш преживявания, че си изоставен, но парадоксът и иронията е, че трябва да контролираш какво се случва, за да имаш такива преживявания. Виждаш ли в какво се състои иронията?

Участник: Ъ-хъ. Да.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Добре, тогава не става въпрос за това да се обърнеш назад и да попиташ: „Как мога да сътворя това отново?” Ти искаш да кажеш …

Башар: Ти можеш да погледнеш назад, но това е нещо, което се случва в настоящето. Ако ти помага да се свържеш с тази идея, за да придобиеш повече способност да изясниш по-добре кой би искал да бъдеш сега, може да го направиш. Но всичко съществува сега и всъщност няма такова нещо като „назад”. Няма и такова нещо като „напред” (в бъдещето). Всичко съществува тук и сега. Миналото и бъдещето са илюзорни.

Участник: Значи всичко е въпрос на задълбаване в …

Башар: Всичко е въпрос на повече яснота, когато определяш себе си такъв, какъвто предпочиташ да бъдеш – повече в съответствие с този, който знаеш, че си.

Участник: О кей.

Башар: И толкова. Нали така?

Участник: Да.

Башар: Много е просто, нали?

Участник: …

Башар: Зная, че на вашата планета понякога хората намират, че нещата са прекалено прости и искат да ги усложнят, защото са били научени да вярват, че ако нещо не е наистина трудно, то вие не сте го заслужили, че не си струва. Ти ще преминеш през достатъчно процеси, през които трябва задължително да преминеш, без да е нужно да измисляш допълнителни такива, от които не се нуждаеш. Повярвай ми, ти заслужаваш цялото количество щастие, което можеш да си представиш. Въпросът е там, че това, което вярваш, че заслужаваш, е това, което получаваш. И ти напълно контролираш това. Нали така? 

Участник: Да.

Башар: Благодаря ти.

Участник: Благодаря.

Башар: Нания, колко е часът?

Ейприл: Вече е време.

Башар: Вече е време, нали?

Ейприл: Колко проницателно от твоя страна.

Башар: Може би ние си имаме ръчен часовник.

Ейприл: Става дума за този голям стенен часовник, който виси в кораба ви, нали?

Башар: Тик-так. Време е да се освежите. Сега ще направим почивка, след което ще продължим. Радвайте се, успокойте се, абсорбирайте, освежете се. 

 

Башар: Нека сега да продължим предаването с вашите въпроси, ако желаете. Всички освежихте ли сте?

Аудиторията: Да-а.

Башар: Добре, моля продължете, както желаете.

Участник: Добър ден, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Бог да те благослови! *)

*) Използваният в случая английски израз „Bless you” , съкратено от “God bless you” се употребява и в смисъл на „наздраве” при кихане. – Бел. прев.

Башар: Аз не кихнах. (смях в залата)

Участник: О кей, тогава …

Башар: Все пак благодаря, бъди и ти благословен.

Участник: Благодаря ти. Моят въпрос се отнася до едно видение, което имах като седемгодишен, и то бе на прабаба ми. Аз я видях умираща на легло как загубва съзнание и почти видях как тя се превръща в празнота …

Башар: Да, в определен смисъл. Но тя също така се придвижва напред и голяма част от съзнанието й сега е съсредоточено в нефизическа реалност, оставяйки физическото съзнание, в определен смисъл, да регресира. Защото без целостта на връзката, физическото съзнание е относително нещо елементарно. Разбираш ли?

Участник: Да.

Башар: Защото има физическо съзнание само по себе си, но то се нуждае от усилване от страна на духовната страна, за да се превърне в цялостна личност. И когато духовната страна започне да се мобилизира отново, за да продължи развитието си на духовно ниво, без да продължава на физическо ниво, започват да се случват прекъсвания на връзки, които довеждат физическия ум отново до състоянието, или близко до него, в което съзнанието за първи път се включва, идвайки от нефизическата страна. Разбираш ли? 

Участник: Абсолютно, и това, което се питам, е, когато душата прекосява в отвъдното, каква е рамката на реалността … какво възприема от действителния живот … върховите моменти от съществуването си в този живот, или …?

Башар: Това е възможно. Разбира се, всичко зависи от това какви силни убеждения е имало лицето в процеса на преминаване. Но ако е нямало някакви силни убеждения относно … това, което се е страхувало, че ще преживее, или силно е вярвало, че ще преживее … в общия случай повечето хора ще преживеят нещо като пробуждане, нещо като засилено усещане на това кои са наистина. Знаеш, че когато сънуваш нещо, в съня ти нещата изглеждат много реални, но когато се събуждаш, си казваш: „О, това беше един сън, а това е, което съм наистина”. Умирането е нещо такова за повечето хора. Този физически живот ти изглежда толкова реален, но когато умреш, ти се събуждаш и казваш: „О, всичко това беше просто един сън, това е, което съм наистина”. Разбираш ли?

Участник: Абсолютно.

Башар: Ти получаваш, в определен смисъл, по-ясно усещане, по-широка перспектива, по-малко ограничения, по-малко бариери. И може да видиш  мигновено цялата продължителност на живота си, можеш да разбереш всички взаимовръзки, всички последици на решенията, които си вземал, да преживееш всички резултати от тези решения не само за теб, но и за всички останали, участващи в преживяванията ти, защото няма повече никакви бариери, никакви различия, поне не толкова различия между теб и някой друг. Защото вече преживяваш тази взаимосвързаност на всичко и всички. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Абсолютно.

Башар: Тогава ти получаваш пълната перспектива на всичките тези свои преживявания (във физическия свят) и можеш да решиш какво ще правиш оттам нататък. Дали да преживееш друго въплъщение, макар че, отново: всички животи съществуват едновременно, така че прераждането е едно илюзорно преживяване, реално като преживяване, но без да е правилно описание на механичната структура на Съществуването, в която всичко съществува едновременно. Въпреки това, ти можеш да избереш това преживяване, можеш да избереш да отидеш в други измерения, можеш да избереш въплъщение в други цивилизации. По същество ти можеш да избереш, каквото поискаш, стига да нямаш силни убеждения, които да те привързват към някоя конкретна идея. Много хора, когато умрат и преминат в отвъдното с много силни страхове, или убеждения за това какво би трябвало да преживеят, може в началото да преживеят това както положително, така и отрицателно, защото на това равнище на реалност не съществува лаг във времето между това, което си представяш, и това, което преживяваш. Ако обаче човек е вярвал в нещо много, много отрицателно, много трудно, много болезнено и е мислел, че ще преживява всичко това вечно, то няма да се случи, защото когато получи това преживяване, той веднага ще пожелае да го избегне, а щом пожелае това, то ще се случи.  Намираш ли смисъл в това?

Участник: Да, намирам.

Башар: Това отговаря ли на въпроса ти?

Участник: Да, отговаря на въпроса ми. Мисля си за рая и за това, че ще отидем там … не зная …

Башар: В определен смисъл, да, всеки отива в рая, всеки. Духовното равнище е наистина едно. Може да има много подразделения в него, но всичко е духовно равнище. И в определен смисъл, вие ще преживеете това, което носите със себе си, това, в което вярвате, че е най-вероятно да преживеете, това на какво ниво мислите, че сте, или на кое ниво предпочитате да бъдете, за да изследвате нещо, защото в духовната сфера могат да бъдат изследвани много неща, подобно на физическата реалност, но там те просто се случват по различен начин.

Участник: Те основани ли са на съзнанието, в което сме се превърнали?

Башар: Те са основани на съзнанието, което в действителност сте, на духовно равнище, защото както казах, това е все едно, че се събуждаш от сън и си спомняш: „О, това е, което всъщност съм, онова бе един сън”. Така че идеята е, да, ти можеш да пренесеш със себе си някои от преживяванията, които си имал във физическата реалност, и да ги прибавиш към цялото, което си, но в определен смисъл, това ще бъде една много малка част от това, което си като по-голямо същество. По същия начин, по който си преминал през много класове в училище и си преминал през много различни длъжности на Земята, всички тези преживявания правят това, което си. Въпреки това, по-голямото твое Аз е това, което е имало всички тези преживявания. Ти си по-голям от всички тези преживявания, макар че всяко от тях е прибавило нещо от себе си. Намираш ли смисъл в това? 

Участник: Да, това е удивително. Ние споделяме ли един и същи Бог, ние в същата мултивселена ли сме, можеш ли да ми поясниш това?

Башар: В крайна сметка има само „Всичко, което е”, което ние имаме предвид по начина, по който вие употребявате термините Бог, Творец и пр. Има различни подразделения на това, като например вселена, едно голямо същество-Свръхдуша, което може да наречете Бог на тази вселена, но то е все пак аспект на „Всичко, което е”. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Да, един последен въпрос. Аз съм експериментирал с диметилтриптамин.

Башар: О кей.

Участник: Видението, което получих … имах контакт с извънземни.

Башар: Да, това може да се случи на определена честота с помощта на това конкретно вещество.

Участник: Видях цветове и форми, които не съм виждал никога преди … навсякъде невероятна красота.

Башар: Това се среща много често, защото ти имаш работа с друго ниво и с повече от себе си. Нямаш отрицателни усещания и макар все още да съществува идеята за двете крайности, ти не ги преживяваш по начина, по който правиш това във физическата реалност. Така че бидейки в съответствие с повече от себе си, ще имаш такива преживявания. Също така, да, на духовно равнище съществуват такива „цветове”, които физическият ум даже не може да си представи.

Участник: Имах и видение на Генеша, това сливане на мъжко и женско и тези галактики, които се въртяха …

Башар: Да, това е архетипно равнище на аспект от Творението, на „Всичко, което е”. Ти можеш да го изразиш, по какъвто пожелаеш начин. Всяко архетипно проявление е собствено автономно съзнание, като в същото време е и друга проекция и аспект на „Всичко, което е”. 

Участник: Благодаря много.

Башар: Благодаря и на теб.

 

Участник: Здравей.

Башар: Добър ден.

Участник: Преди шест месеца в моята медитация помолих за свой духовен водач и открих теб.

Башар: Добре.

Участник: И съм ти толкова благодарна.

Башар: Ти си благодарна на себе си.

Участник: Всичките ми въпроси намериха отговор в твоите сеанси и все се питам кое е това, което най-силно радостно ме вълнува. И получих отговор, че ако бъда в състояние на медитация, това може да бъде състояние на най-голяма радостна възбуда.

Башар: Да, може да бъде. Задължително не винаги, но може.

Участник: Това е за мен.

Башар: Добре, засега.

Участник: О кей, засега. Въпросът ми е свързан с моя син, който е тийнейджър. Той е много щастлив, когато играе видеоигри и го виждам как се смее като бебе, но когато настане време за учене, виждам тъга в очите му … (смях в залата)

Башар: Тогава ти не си го научила как трябва да учи.

Участник: Да, но …

Башар: А, а, а, без „но”.

Участник: Добре тогава, нужна ми е твоята помощ – как да го науча да учи.

Башар: Виждаш ли, учебната системата на вашата планета обикновено – не винаги, но обикновено – се опитва да приспособи детето към системата, вместо да приспособи системата към детето. Когато разбереш кое е това, което всъщност запалва любопитството на детето и интереса му, и радостното му вълнение, тогава учителите и родителите … задължението им е да имат необходимото въображение да вземат уроците, които трябва да бъдат научени, ако трябва да бъдат научени, и да ги приспособят с помощта на въображението си по начин, който отразява радостното вълнение на детето, така че детето да иска научи тези неща, защото са в контекста на това, което интересува детето, вместо да принуждават детето да се вмести в една кутия, която няма нищо общо с него. Разбираш ли? (аплодисменти в залата)

Участник: Да.

Башар: И така, трябва да смените системата си така, че да стане по-интерактивна, да отразява действителни дейности от света, така че децата да се учат от това, което правят, и да преживяват последиците от своите решения, да изследват различни възможности, след което да вземат решения, които са им от полза. Това са нещата, на които наистина трябва да учите децата. Когато разберете кое е това, което във всеки един момент от живота им може да отразява тяхното радостно вълнение и което наистина запалва огъня в тях, тогава имайте творчеството и въображението да вземете основните идеи, които може би трябва да изучат, и ги адаптирайте по начини, по които те самите желаят да научат. Нека всичко бъде по-творческо, по-интерактивно, с повече практически дейности, така че децата да учат чрез своите действия, като бъдат активни членове на обществото. Научете ги как да използват своето радостно вълнение по начин, който да ги възбужда, и да поддържа по начините, по които се нуждаят да бъдат подпомагани. Индивидите може да изпитват радостно вълнение в една привидно ограничена област, но ако проявявате достатъчно творчество и откриете начин да приспособите уроците към тази област, тогава повярвай ми, те няма да искат да спрат да се учат и ще молят да се учат … ако направите всичко достатъчно вълнуващо и интересно, което е задължение на учителя и на родителя. Нали така? 

Участник: Да, но ако училището е отегчително за тях, как можем да им помогнем в ограниченото време, с което разполагаме?

Башар: О-о, разбирам. (смях в залата) Може би тогава трябва да проявиш творчество по отношение на собствените си житейски преживявания, така че времето, с което разполагаш, да не бъде толкова ограничено и да е достатъчно за обучение в това, което трябва да бъде научено, или за даване на насоки, които трябва да бъдат дадени. Отново: аз не казвам, че трябва да използваш творчеството и въображението си само към детето. Ти трябва да ги прилагаш и спрямо себе си, за да реорганизираш собствения си живот около идеята за радостно вълнение и ако направиш това, защото радостната възбуда е организиращият принцип, това означава, че той ще подреди нещата, които трябва да правиш, в последователността и във времето, в което те трябва да бъдат направени, и това, което остане несвършено за деня, няма нужда да бъде свършено! Защото ти желаеш да вярваш и знаеш, че радостната възбуда е организиращият принцип. Така че единствената причина, поради която времето ти изглежда ограничено, е, че ти всъщност пропускаш този аспект от инструмента на радостното вълнение и не му позволяваш да подреди живота ти според реда, в който нещата трябва да бъдат свършени. Нали така? 

Участник: Да, схванах го.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Да, помага ми.

Башар: Добре, помни, че във всяка една ситуация ученикът и учителят непрекъснато сменят ролите си. Така че учи се от ученика как да бъдеш учителя, който вдъхновява ученика и бива вдъхновяван от него да бъде по-добър учител. Нали така?

Участник: Да.

Башар: По-творчески, нали?

Участник: Да.

Башар: С повече въображение.

Участник: Да.

Башар: Добре тогава, тъй като ти обичаш да медитираш, по време на медитацията си помоли за вдъхновение как да създадеш уроци по един вълнуващ за детето начин. 

Участник: Да, благодаря ти много.

Башар: И аз благодаря.

 

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Аз съм Лиса.

Башар: Добре, щом настояваш.

Участник: Настоявам, в този си живот, и това е свързано с един от въпросите ми. Как ме наричат в моето галактическо семейство? 

Башар: Е, засега те ще те наричат Лиса.

Участник: Не съм ли известна под някакво друго име?

Башар: Разбира се, в по-широк смисъл, но ти, ти се наричаш Лиса. Така че зависи от това какво разбираш под „ти”. За какво равнище на „ти” говорим. Има равнища на твоето същество, които нямат никакви имена, тъй като те не ти трябват. Има други аспекти от по-голямото същество, което си, които очевидно имат други имена, така както ти притежаваш име, но зависи за кое равнище говорим. Нали така?

Участник: Да.

Башар: Но ти, ти си Лиса.

Участник: Аз съм.

Башар: И никога не си била нещо друго. Никога!

Участник: О кей.

Башар: Нали така?

Участник: Да, това ми харесва. Просто си мислех, че може да имам някакво специално име, но …

Башар: Какво не е наред с „Лиса”?

Участник: Нищо, аз обичам името си.

Башар: То не е достатъчно специално?!

Участник: Бих искала нещо повече.

Башар: Защо?

Участник: Не зная.

Башар: Не, знаеш!

Участник: О кей.

Башар: Защо?

Участник: Хм … Мисля, че става дума за енергията, свързана с името ми.

Башар: Би ли предпочитала друго име?

Участник: Не в този живот.

Башар: Добре, тогава защо питаш?

Участник: О кей.

Башар: Виждаш ли, пътят на най-малкото съпротивление. Ако името, което имаш, ти върши работа, защо да търсиш друго? Защо мислиш, че друго име би било по-специално от името, което имаш?

Участник: Хм.

Башар: Хм?

Участник: О кей. И когато срещна моето галактическо семейство, това ще бъде телепатично, или те ще използват моето име?

Башар: Може би и двете.

Участник: О кей. Имам два въпроса, които наистина ме интересуват. Единият е – чудя се дали имам чип, вграден в ръката ми?

Башар: Не.

Участник: О-о. Всички ми казват, че е израстък. Толкова по-вълнуващо е да си мисля, че това е чип.

Башар: Тогава си мисли, че е чип.

Участник: Добре.

Башар: Но не е.

Участник: О кей. Нека бъде така.

Башар: Ако обаче вярваш, че е чип, той може да функционира като чип.

Участник: Аз обичам историите, бих искала да си мисля …

Башар: Разбирам, но в това е същината. Ти можеш да научиш нещо от историята (която си разказваш), без да е нужно това да бъде чип. Нали така?

Участник: Да.

Башар: Това може да бъде символ за това, което би искала да извлечеш от историята.

Участник: О кей. Преди известно време, докато шофирах …

Башар: Един момент … (към аудиторията) Обърнете внимание, че тя не попита дали има вграден чип на друго място. (смях в залата)

Участник: А-ха … (смее се) Тогава, имам ли чип на друго място?

Башар: Не! (смях в залата)

Участник: О кей. И така, аз пътувах с колата си по един изолиран път и срещу мен пътуваше един камион. И докато той минаваше покрай мен, почувствах огромна вълна от енергия, която премина през колата, през мен, през тялото ми и ми се стори, че видях как предното ми стъкло се огъва.

Башар: Да.

Участник: Какво беше това?

Башар: Това е проява на един от засилващите се и ускоряващи се симптоми на реалността от четвърта степен на плътност, когато времето и пространството стават по-податливи, по-гъвкави, по-малко твърди. Така че ти си преживяла този момент в движение, преминала си през него, така да се каже, и физически си го усетила, вместо той да бъде регистриран само от подсъзнанието ти. И ти си започнала физически да преживяваш резултата от тази промяна, от действителния процес на промяна в реалността, и си видяла колко гъвкава, податлива и илюзорна е всъщност физическата реалност. Беше ли ти забавно?

Участник: Да, наистина ми беше забавно. Аз разсъждавах върху това в продължение на шест месеца.

Башар: Добре.

Участник: Аз вярвам, че всичко е възможно.

Башар: Всичко е възможно, но това не означава, че всичко е уместно за твоя живот.

Участник: О кей.

Башар: Има голяма разлика между това, което е възможно, и това, което е вероятно.

Участник: Моята най-силна радостна възбуда … Аз обичам магията на своя живот, той е една голяма магия.

Башар: Има ли „но” в това изявление?

Участник: Не, ни най-малко. Тази година ми се случиха просто невероятни неща и всичките ми мечти се сбъднаха. И в последните няколко дни пред мен изникна нов въпрос.

Башар: Който е?

Участник: Може ли да придобием отново части на тялото, които са били хирургически отстранени?

Башар: Да.

Участник: Аз имах хистеректомия и не е възможно да имам деца.

Башар: Добре. Възможно е. Не можем да ти кажем колко е вероятно в момента, защото то трябва да съответства на темите, които си избрала да изследваш. И само ти можеш да откриеш това, когато достигнеш до момента, в който това стане уместно. Но ако ти достигнеш до момент, в който то стане уместно, вече няма да има значение, защото идеята е, че когато ти сменяш своите реалности … ние сме говорили за това … когато ти сменяш реалностите си, ти всъщност ставаш различна личност в различна реалност. Следиш ли мисълта ми?

Участник: Да.

Башар: Така че не става дума за това, че органът се връща обратно, а че ти се преместваш в тяло, което никога не го е загубвало.

Участник: Много вълнуващо.

Башар: Така е.

Участник: Това ми харесва.

Башар: Добре. Ако това стане уместно за теб, то съответната промяна на реалността ти ще се случи и ще можеш да имаш деца. В същото време не затваряй вратата пред възможността да привлечеш в живота си дете по друг начин. Бъди отворена.

Участник: През целия си живот съм си мислела за близнаци и с течение на времето това желание всъщност не ме е напускало.

Башар: Разбирам.

Участник: Предишния път, когато те видях, ставаше дума за хибридни деца. И се чудя дали имам хибридни деца.

Башар: Да.

Участник: Които са близнаци?

Башар: Да.

Участник: Много хибридни деца ли имам?

Башар: Много е относително понятие.

Участник: Повече от пет?

Башар: Да.

Участник: О кей. Когато сканираш телата, когато сканираш нашите енергии, какво те интересува?

Башар: Това, което изпъква на преден план, защото то заслужава обсъждане.

Участник: Можеш ли да ме сканираш?

Башар: Вече съм го направил. Това не е нещо, което тепърва бих започнал да правя. Всъщност единственият начин да комуникираме въобще с вас, е чрез непрекъснато сканиране. По този начин ние разчитаме енергийните модели, които са ни необходими. Ние можем да възприемем и други присъстващи енергийни проявления, но те не са предмет на дискусия от наша страна. Тези, които се отнасят до нас, са тези, които изпъкват на преден план.

Участник: О кей. Има ли нещо, което ти сам би дискутирал, когато ме сканираш?

Башар: … Би могло да бъде.

Участник: … Имаш моето позволение.

Башар: Зная това. Ние те сканираме и ние комуникираме. Така че един момент … … Ще изкачваш ли някаква планина в скоро време?

Участник: Мислех да направя нещо такова.

Башар: Къде?

Участник: Маунт Шаста.

Башар: Да … Иди, защото там вероятно ще разбереш нещо, което може да ти помогне.

Участник: О кей. Имам още нещо. Бих искала да разбера нещо повече относно моя интерес към вибрационните честоти и особено когато обсъждам с теб нещо, което може да се окаже чудотворно. Бих искала да зная повече относно честотата 5.28 херца.

Башар: … … Не сме ние, които можем да ти кажем това, но когато отидеш на Маунт Шаста, можеш да откриеш отговора.

Участник: О кей. Честотите, те трябва да бъдат изпълнявани с чистите си тонове, или …?

Башар: Иди на Шаста! (смях в залата)

Участник: Ти си невероятен, толкова забавен и аз ти благодаря много.

Башар: Приеми нашата безусловна любов.

 

Участник: Здравей, Башар

Башар: Добър ден

Участник: Можеш ли да ни кажеш нещо повече за минералите и камъните?

Башар: По-точно какво?

Участник: Бих искал да зная повече как да съчетавам различните елементи, като силиций, мед и злато.

Башар: Добре, може би ще бъде разумно да учиш химия. (смях в залата)

Участник: Хм …

Башар: Намираш ли това за вълнуващо?

Участник: Да.

Башар: Правиш ли го?

Участник: Не.

Башар: Защото …?

Участник: Занимавам се с други неща.

Башар: Ти каза, струва ми се, че намираш това за вълнуващо?!

Участник: Бих искал да науча повече за технологията …

Башар: И какво, технологията просто те изостави?

Участник: Да. (смее се) Това става интересно.

Башар: Да, така е. (смях в залата)

Участник: О кей, о кей. Хм …

Башар: Предприемаш ли всички възможни действия по отношение на това, което казваш, че те вълнува, или не?

Участник: Не.

Башар: Виждаш ли, и защо не?

Участник: Хм …

Башар: Разбираш ли оригиналната идея, свързана с философския камък?

Участник: Не.

Башар: Разбираш ли въобще за какво става дума?

Участник: Не.

Башар: В древни времена на вашата планета алхимиците са търсили философския камък, който според тях е можел да превърне обикновените метали в злато. Разбираш ли това?

Участник: Да.

Башар: Всъщност е ставало дума за настройването на основните физични елементи в по-голямо съответствие с духовната сфера. Така че идеята да бъдеш истински алхимик, за теб е да действаш по посока на съчетаване на твоя дух с тази вибрационна честота, за да видоизмениш себе си от по-ниска в по-висока честота, което ще ти донесе мислите, вдъхновението и възможностите да изследваш по-нататък тези идеи. Ако обаче не желаеш  да следваш нещата, които те вълнуват, ти всъщност излъчваш сигнали, че тези неща не са това, което наистина искаш да разбереш. Така че, докато не действаш и не заземиш решителността на своето вълнение чрез физическо действие, ти не изглеждаш убедителен за вселената. Нека го кажем по този начин. Така че ако не убедиш вселената, че това е, което наистина те влече, че си толкова пристрастен в нещо, че би търсил всяка възможност да се занимаваш с него, да научиш нещо относно него … ако не правиш това, вселената поглежда към теб и казва: „Защо да му даваме нещо, което той сам не се подготвя да получи?” Аз, разбира се, ти го казвам на разговорен език, но ти схващаш за какво става дума. 

Участник: Да.

Башар: Какво те спира да действаш спрямо нещо, което казваш, че силно те влече?

Участник: Не мисля, че притежавам подходящите инструменти …

Башар: Като например?

Участник: Силно желая да притежавам космически кораб. (смях в залата)

Башар: Силно желаеш да притежаваш космически кораб?! Необходим ти е космически кораб, за да изучаваш химия?!

Участник: Да.

Башар: Защо?

Участник: Гледал съм много научна фантастика …

Башар: И …?

Участник: Космическите кораби притежават информация, от която можеш да се научиш на много неща.

Башар: Разбирам. Тогава защо не се научиш да бъдеш свой собствен космически кораб и да извлечеш информацията? Това е, което правим ние. Информацията е безплатна, да знаеш, за всички вас. Всичко, което трябва да направиш, е, да се свържеш с нея и да я разтовариш. Но помни, че както сме казали, не можеш да възприемеш нещо, без преди това да притежаваш неговата вибрация. Така че, ако за теб е вълнуващо да бъдеш на космически кораб и да разполагаш моментално с нужната ти информация, и ако космическият кораб не се появява пред теб, бъди преди всичко ти космически кораб, приеми вибрацията на тази реалност; приеми състоянието, в което би бил, ако имаше космически кораб. И когато си в това състояние, ти ще получиш информацията, съвместима с пребиваването на космически кораб. И отново: парадоксално, ако някога въобще е възможно и уместно действително да притежаваш космически кораб, то преди всичко притежанието на вибрацията на космически кораб, би направило вероятно появяването на такъв кораб. Но космическият кораб няма да се появи първи, ако преди това не притежаваш неговата вибрация. Разбираш ли?

Участник: Да.

Башар: И така, бъди енергията, бъди идеята, бъди реалността по същество, като енергия, започни да получаваш информацията, която е присъща на тази реалност, така както си я представяш, но не настоявай на конкретна форма. Помни какво сме казали относно пълната формула на това да следваш своята радостна възбуда. Нали така?

Участник: Да.

Башар: Ти поставяш каруцата пред коня. Ти казваш: „Аз няма да изпадна в състояние на радостна възбуда, ако първо не се случи това, ако то не се случи по този начин”. И то няма никога да се случи. Защото ти си като този, който стои пред огледалото и говори на отражението си в него: „Аз няма да се усмихна, ако ти не се усмихнеш преди мен”. Отражението няма никога да се усмихне първо, никога! Но когато ти се усмихнеш, отражението няма друг избор, освен да ти се усмихне. Ти обаче се усмихваш не защото имаш нужда отражението да ти се усмихне; ти се усмихваш, защото така си решил, защото това е твой избор. И ако решението ти е такова, че ти не се интересуваш дали отражението ще ти се усмихне, и просто ти се иска да се усмихнеш, тогава отражението ти няма друг избор, освен да отрази обратно състоянието ти. Помни, че мярката за настъпила промяна не е дали външният свят се променя; мярката за промяна е дали ти си се променил, независимо от това дали светът около теб се променя, или не. Така доказваш, че си се променил. Защото ти достигаш до момента, когато не те е грижа как изглежда светът около теб или дали и как се променя, защото ти знаеш, че независимо какво е неговото отражение, това е в твоя най-голяма полза. И ти не се придържаш към конкретна представа. Защото ти не знаеш … ти можеш да имаш тази чудна представа, че си на космически кораб и в това няма нищо лошо, и е възможно това да се случи точно така. Ние не знаем, както и ти, и там е въпросът. Ти не знаеш точно как нещата ще се подредят най-добре за теб, защото Физическият ти ум не е направен да знае какво ще се случи. Само Висшият ти разум знае това. Но ако ти използваш представата си, че се намираш на космически кораб като своя визуализация, и се развълнуваш, и изпаднеш в състоянието, в което би бил, ако си действително на този кораб, то откажи се от конкретната представа, остави това твое състояние да се задържи и остави на Висшия си разум да прояви това, което отразява това състояние. Тогава, каквото и да се прояви, ти трябва да знаеш, че то е част от тази реалност даже и да не изглежда така на пръв поглед. Защото в момента в който нещо се случи, и ти кажеш: „О, това не е, което очаквах, това е погрешно, то не изглежда, както си го представях”, в момента в който го отречеш, ти премахваш стъпалото, което ти трябва, за да стъпиш и да се озовеш там. Трябва да приемеш всичко, което се случва, и да извлечеш от него ползата, която може да ти даде, и да му придадеш положителен смисъл даже и умът ти да не е в състояние да проумее как това може да бъде свързано с твоето радостно вълнение. Фактът, че съдържа радостно вълнение, ти показва, че е свързано. И то е свързано с всяка друга проява на твоето радостно вълнение. Помниш ли, радостното вълнение е завършен комплект – двигател, организиращ принцип, път на най-малкото съпротивление и нишката, която води до всички други прояви на радостно вълнение. Така че не настоявай на формата, настоявай на енергията. Бъди в енергийното състояние, това е всичко необходимо. Нека формата приеме състоянието, което трябва да приеме. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Да.

Башар: Превърни се в кораб.

Участник: Да.

Башар: Помни, че нашите кораби са продължение на Висшия разум на всеки един от нас. Затова сме в състояние да комуникираме с тях. Те са свързани с нас, защото са всъщност физически израз на Висшия ни разум. Ние обаче трябваше да знаем това, преди да ги изработим. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Да.

Башар: Ние трябваше да бъдем в това състояние, преди да можем да привлечем информацията, която да ни научи как да направим такова нещо. Толкова е просто. Това помага ли ти?

Участник: Да, помага ми. Във вашите кораби вие имате ли кристали?

Башар: Да.

Участник: Какъв вид кристали?

Башар: Корабът е кристал. Той е една специално отгледана кристална форма. Ние отглеждаме своите кораби като кристални форми според определен енергиен модел, с определена вибрационна честота, в определена форма. Когато нано технологичната метална кристална форма израсне, тя не може да приеме вече друга форма. Ето защо кожата може да бъде много тънка, но абсолютно неогъваема, освен ако срещне влиянието на невероятно мощна сила, много пъти по-мощна от енергията, използвана за конструиране на кораба. Така че това е кристал и ние сме в него, в определен смисъл. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Да, намирам.

Башар: Добре. Нещо друго?

Участник: Не, това е.

Башар: Тогава, благодаря ти и можеш да отплаваш.

 

Участник: Здрасти.

Башар: Добър ден.

Участник: Откакто се помня, винаги съм искала да докажа как децата могат да израстват и се развиват по най-положителен начин.

Башар: О кей, това ли е нещо, което правиш сега в живота си?

Участник: Да, аз преподавам в начално училище …

Башар: Това вълнуващо ли е за теб?

Участник: Да, малко е предизвикателно, но е вълнуващо.

Башар: Няма нищо лошо в предизвикателството. Предизвикателствата не са отрицателни.

Участник: Точно така. Аз искам да бъда учителка, но работата в тази система … както ти каза преди малко …

Башар: Тогава намери система, която съответства повече на това, което предпочиташ, или създай нова система.

Участник: Точно така, бих направила това с голямо удоволствие.

Башар: Тогава го направи. Нищо не те спира освен причините, които сама си измисляш.

Участник: Сега ми остава една година, за да се дипломирам …

Башар: Щом настояваш, че това ти трябва. Това си е твоята система от убеждения.

Участник: Точно така. Част от мен ме кара да правя това, което ще зарадва баща ми – той иска да направя кариера и говори само за пари, като че ли парите са всичко.

Башар: Да, да, ние разбираме. Тогава зависи само от теб да решиш дали това е вярно за теб, или не. Вече си голямо момиче. Не казвам, че има нещо лошо в парите, но за определени неща в живота ти те не са задължително свързани с пътя на най-малкото съпротивление. Има и други форми на изобилие.  Изобилието е просто способността да правиш това, което трябва да правиш, когато трябва да го правиш. Точка. Ако то приеме формата на пари, това е пътят на най-малкото съпротивление в дадения момент. Но пътят на най-малкото съпротивление в друг момент може да бъде свързан с напълно различна форма на изобилие. Нали така?

Участник: Точно така.

Башар: Е …? Тогава защо не отвориш вратите пред всички форми на изобилие, вместо да ограничаваш изобилието си до един определен формат? Защото макар много хора на вашата планета да говорят: „Трябва да направиш много пари, трябва да направиш много пари”, ако те са фокусирани само върху тази конкретна форма на изобилие, те всъщност ограничават твоето богатство – богатството, което би могла да имаш, ако приемеш всички форми на изобилие като еднакво важни. Нали така?

Участник: Да.

Башар: И всичко това започва с какво? С това да цениш себе си. Не е случайно, че използвате тези термини и за парите – обезценяване, оценяване, разбираш ли? И колкото повече цениш това, което си, и действаш по съответен начин, няма да преживяваш реалност на обезценяване, независимо от формата, в която се появява изобилието. 

Участник: Благодаря ти.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Да.

Башар: Добре.

Участник: Но за да стигне човек дотам, той трябва да направи пари, така че …

Башар: За да стигне докъде? Ти току-що не изрази ли свое твърдо убеждение?! За да достигнеш дотам, трябва да направиш пари. Много интересно малко уравнение. Това емпирично вярно ли е? Не! Вярно ли е за теб? Може би. Предпочиташ ли това, вместо истината, твърдо изваяна в … камък?

Участник: Не.

Башар: Не може ли въображението ти да роди някакъв друг начин, по който би могла да стигнеш дотам, без задължително да трябва да печелиш пари? Не казвам, че парите няма да бъдат този начин, но ти все още не знаеш това. Тогава защо да ограничаваш себе си? Можеш ли да си представиш друг начин да стигнеш дотам без пари?

Участник: Мога.

Башар: Какъв би бил той? Дай един пример да постигнеш това без всякакви пари.

Участник: Хм … …

Башар: Хайде, използвай въображението си.

Участник: Приятелят ми свири на инструмент, не зная, може би той може да спечели …

Башар: Ти не внимаваш какво те попитах. Как можеш да постигнеш това без всякакви пари?

Участник: Ако постигна съответната вибрация?

Башар: Ти можеш да изразиш това в практически термини. Да, би ти помогнало, ако имаш вибрацията, която би имала, ако вече си го постигнала. Това може да бъде магнитът, който ще привлече обстоятелствата, които ще те доведат там. Аз обаче те моля да напрегнеш въображението си. Ако искаш да бъдеш учителка, ще ти трябва повече въображение от това, което показваш тук. Разбираш ли?

Участник: Да.

Башар: Добре, да ти дам ли пример?

Участник: Разбира се.

Башар: Много от вас са ни чули да разказваме тази история. Сега аз ще я разкажа накратко. Приятел на медиума бе фотограф, пристрастен в правенето на снимки на свещените места по целия свят. Нямаше и стотинка. Не позволи това да й попречи да запази състоянието си на страстно влечение към правенето на тези снимки. И защото бе запазила това си състояние, й се появила идея, която не би й дошла наум, ако е била в някое друго състояние. Помниш ли, че не можеш да възприемеш това, което не отговаря на вибрацията ти?

Участник: Да.

Башар: И така, идеята, която й дошла наум … ние знаем, че повечето хора на вашата планета биха казали: „Това е лудост. Това не може никога да се случи!”, но тя не позволила на това да я спре и останала в предпочитаната от нея вибрация. И идеята, която имала, била: „Добре, аз нямам и стотинка. Твърдо съм решена да обиколя света и да заснема всички тези свещени места. Ще отида в авиокомпанията и ще ги помоля да ме превозят около света без пари.” Налудничаво? Ти какво мислиш?

Участник: Изглежда така.

Башар: Изглежда така … само според определението, на което си била научена.

Участник: Точно така.

Башар: Тя също така е знаела, че подобна идея все пак изисква справедлива размяна. Аз не говоря просто за пътуване гратис. Казвам, че винаги трябва да има някаква форма на размяна. И отново: положителното й състояние й позволило да предложи справедлива размяна. Тя отишла в авиокомпанията и им казала: „Искам да ви предложа да ме превозите около света безплатно. Аз ще направя чудесни картини. Вижте, аз вече съм направила някои от тях, не са ли прекрасни?” „Да, чудесни са”. „Искам да ме превозите около света, за да направя снимки на тези невероятни свещени места и в замяна вие може да използвате снимките във вашите брошури, за да привличате туристи за вашата компания”. „Съгласни”, казали те и не само че я превозили безплатно, но също така й платили за най-добрите хотели, дали й най-добрата храна, тя живяла като кралица, не похарчила и стотинка, спечелила пари и осъществила мечтата си. Твоето въображение толкова ли е силно и голямо? Това е същественият въпрос. Желаеш ли да бъдеш достатъчно смела, за да повярваш, че това, което те вълнува най-силно … винаги ще има начин да го постигнеш и този начин може да няма нищо общо с това, на което са те учили? Способно ли е въображението ти да се разгърне толкова много? Да, или не?

Участник: Да, определено, благодаря ти.

Башар: Тогава бъди в такова състояние и виж какво ще се случи. И ако ти звучи налудничаво, позволи си да си кажеш: „Колкото по-налудничаво, толкова по-добре!”  Какво казват много хора в някои от вашите стари филми? „Това е достатъчно налудничаво, за да проработи”. (смях в залата)

Участник: (смее се)

Башар: Знаеш, че има положителна лудост, както и отрицателна лудост. Ние сме положително луди. Нека да ти напомня, че имайки този разговор с нас днес, е нещо, което много хора на вашата планета биха приели за чиста лудост. И въпреки това, ето те, очевидно разговаряйки с едно извънземно съзнание, чрез тялото на човек от вашата планета, който действа като телефон за далечна връзка. Определено в това няма нищо налудничаво, но да летиш около света без пари …? Това е пълна лудост! (смях в залата) Нека малко да сменим перспективата, съгласна ли си? Поне това, което искаш да правиш, е нещо често срещано на вашата планета и следователно в никакъв случай не се доближава до лудостта на този наш разговор. Нали така?

Участник: Да.

Башар: Това внася ли малко по-различна перспектива?

Участник: Определено.

Башар: Идеята ти изглежда ли вече малко по-забавна?

Участник: Да. Аз определено имам въображение …

Башар: Добре, тогава използвай го за себе си, както и за децата, които ще обучаваш. Нали така?

Участник: Да.

Башар: Учи ги да бъдат луди по добрия начин.

Участник: Да, аз зная точно как да го правя.

Башар: И тогава, когато ги научиш да бъдат добри луди, те ще станат лудо добри. (аплодисменти в залата)

Участник: Имам още един въпрос.

Башар: Ще видим.

Участник: Аз вярвам в Генеш и в Исус Христос …

Башар: Да, те всички са аспекти на „Всичко, което е”, какъвто си и ти. Няма значение в каква форма ти виждаш проекция на едно архетипно съзнание, защото не съществува нищо извън Творението. Всяко нещо, което можеш да си представиш, е реално само за себе си и е част от Творението. Така че няма значение с каква форма на позволение ти желаеш да се свържеш. Важно е това, което ти върши работа. Няма значение, защото „Всичко, което е” е всичко, което съществува, и няма нищо извън него. Това е истинският смисъл на това, което хора на вашата планета са интерпретирали погрешно, като така наречената Първа заповед: „Аз съм Господ, Бог твой; да нямаш други богове освен Мене”. Това всъщност означава: „Аз съм „Всичко, което е“, и вие не може да имате друг лъжлив бог, защото аз съм всичко, което съществува” и то е било погрешно интерпретирано в по-тесен смисъл. Разбираш ли? Независимо в какво вярвате, това е все едно и също, в различни форми. И какво представлява молитвата, ако не акт на благодарност за това, което сте. Нали така?

Участник: Да.

Башар: Благодаря ти. Ако искаш да говориш с генералния директор на някаква компания, има ли значение дали на телефона първо ще се обади неговата секретарка? 

Участник: … Не.

Башар: Тогава Генеш е секретарят на „Всичко, което е”. Разбираш ли? Ти във всички случаи разговаряш с „Всичко, което е”, с един символ на „Всичко, което е”. Ти просто разговаряш с нещо, което е във форма, която отразява вибрационното състояние, което ти върши най-добре работа като позволение в момента. Това е всичко. Така че това е помощта, която получаваш. То винаги те отвежда до „Всичко, което е”, защото генералният директор е само един.

Участник: „Всичко, което е”, благодаря ти.

Башар: Благодаря.

 

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Благодаря ти, че си тук.

Башар: Аз не съм там, но благодаря ти за изразеното чувство.

Участник: Интересуват ме кристалите между каменните колони. Как те функционират, как предават информация от каменните колони на вашите сетива?

Башар: Поради начина, по който са настроени.

Участник: Колко големи са тези кристали?

Башар: На нашата планета?

Участник: Да.

Башар: Те са по-високи от мен.

Участник: Аха.

Башар: Ти знаеш ли колко са високи каменните блокове на вашия Стоунхендж?

Участник: Да.

Башар: Е, те не са толкова високи, но почти толкова високи. Около три четвърти от тази височина.

Участник: И вие ги изрязвате в тези форми? Как те са оформени?

Башар: В миналото те са били изрязани в тези форми, защото са били създадени много отдавна, преди да имаме технологията, която притежаваме сега. Това е била все пак твърде напреднала технология, но идеята е, че ние имахме известна преднина. Ние бяхме една хибридна раса, изкуствено създадена раса, и имахме предимствата на определени технологии още от началото на нашата цивилизация, които технологии предстои вие да разработите. Така че те бяха изрязани с това, което бихте нарекли лазерни инструменти.  

Участник: Ъ-хъ.

Башар: Въпреки това, сега не бихме постъпили по този начин.

Участник: Как бихте го направили сега?

Башар: Те биха били формирани, подобно на корабите ни, с помощта на мисловните ни процеси и на енергийни процеси .

Участник: Ти спомена също, че това трябва да бъдат естествени кристали, за разлика от синтетични кристали.

Башар: Да. Защото те отразяват това, което планетата е произвела. Ето защо тоновете се съчетават пряко с това, което представлява и съдържа планетата като вибрации.

Участник: Аз изрязвам кристали, като използвам както естествени, така и синтетично произведени. Можеш ли да коментираш различията между естествените и изкуствените кристали?

Башар: Естествените ще се свържат в по-голяма степен с колективното съзнание по естествен начин, така както то е отразено естествено от Земята и от колективното съзнание на тези, родени на Земята. Изкуствените кристали ще притежават нещо от тези качества, но в по-голяма степен ще отразяват убежденията на човека, който ги е създал.

Участник: Аха-а.

Башар: Защото всичко, което кристализира, приема качествата на този, който го кристализира. Също както когато си роден физически, ти приемаш качествата на кристализирането на енергийните модели, на идеите, мислите и убежденията на средата, в която си бил роден. Това е същата идея. Но тъй като в случая конкретно ти ги произвеждаш, те отразяват в по-голяма степен твоите убеждения и тези на твоите сътрудници. Това задължително не е нещо лошо, но просто така се получава. Става по-персонализирано.

Участник: О кей. Защото ние изрязваме контактните кристали*) в лабораторни условия и …

*) Става дума за изкуствени кристали, които организаторите на сеансите на Башар продават и които могат да бъдат използвани като позволения при медитации и други процедури, препоръчвани от Башар. – Бел. прев.

Башар: Да, аз разбирам. В този случай всеки кристал е настроен спрямо личността и системата от убеждения на този, който бива привлечен към кристала, и тази личност, и нейните убеждения вибрационно биват изменени, когато той/тя повишава вибрационната си честота. Не че това не може да се случи при един естествен кристал, но тъй като изкуствените кристали са направени от хора, те са по-конкретно синхронизирани или, така да кажем, настроени спрямо личностната матрица. И те отразяват тази персонална матрица, и я настройват спрямо естествената вибрация на Земята.

Участник: А естествените кристали – те правят същото, или …?

Башар: Те го правят по различен начин, по това, което може да наречете … обобщен начин, за разлика от специфичен начин, характерен за конкретната личност. Те ще отразят в по-голяма степен твоята връзка с цялото, вместо да те фокусират върху особеностите на твоята персонална система от убеждения. Така че изкуствените кристали са направени така, че да се настроят спрямо системата от убеждения на човека, привлечен към притежанието на кристала, и когато кристалът предизвиква по-високата вибрация и свързва човека с цялото, той прави това конкретно, с оглед на конкретната личност, вместо спрямо общата договореност, която лицето има с реалността на масовия консенсус. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Да.

Башар: Ние не казваме, че (при естествените кристали) не се проявяват никакви елементи от личностните характеристики на тези, привлечени от съответния кристал, защото всеки бива привлечен към даден кристал по свои лични причини, а това включва определени аспекти от неговите убеждения. Казваме само, че става дума за две различни системи, но има малка разлика по отношение прецизността, с която бива отразена личностната структура на този, който бива привлечен към изкуствения кристал.

Участник: На молекулно равнище двата кристала по същество са еднакви. Единият е на стотици милиони години, докато другият е чисто нов, така че първият има много повече съхранена информация …

Башар: В определен смисъл, да, но това не трябва да бъде задължително вярно. Но отново: идеята е, че защото единият е наскоро изработен, той е така да се каже повече … програмируем, в посока на това, от което личността наистина се нуждае. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Да. Но ние можем също така да вземем изкуствен кристал и да го програмираме спрямо друг кристал.

Башар: Да, може да направите това. Ние говорим тук за относително малка разлика във вибрациите, но всеки кристал има конкретно предназначение и идеята е, че естественият кристал би направил същото като изкуствения, но ще те прекара през един архетипен поток, различен от начина, по който личността ти е отразена от изкуствения кристал. Защото ти си изработил изкуствения кристал, той е произведение на изкуството и ти си бил привлечен от него като произведение на изкуството, като конкретно позволение, в съответствие с целта, с която си го създал, съпоставен с естествен кристал, който може да послужи за позволение, но не е бил създаден за определена цел. Ти можеш да бъдеш привлечен към него и да му повлияеш със своята личност, за да разбере, че ще взаимодейства с твоята личност, но за да прави това, той ще те приведе през една по-естествена сфера, която отразява по-широк спектър от природата, вместо изкуствения кристал, който е фокусиран повече конкретно върху актуалните въпроси, свързани с твоите убеждения. Намираш ли смисъл в това?   

Участник: Абсолютно, благодаря ти много.

Башар: О кей.

 

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Всичко това е умопобъркващо.

Башар: Да, съгласни сме.

Участник: И така, въпросът ми е относно даването и получаването …

Башар: Да, това са две страни на една и съща монета.

Участник: Да, и моето безсмъртно Aз ми съобщава чрез тялото ми, че има малко нарушена връзка между моето даване и получаване.

Башар: По какъв начин? Можеш ли да бъдеш по-конкретна?

Участник: Че даването е някак откъснато от получаването.

Башар: Какво искаш да кажеш?

Участник: Аз изследвам себе си и тъй като осъзнавам това, бих искала да направя от това един затворен кръг.

Башар: Да, но аз те питам по какъв начин се проявява тази така наречена откъснатост.

Участник: … Мисля, че в начина, по който взаимодействам с други човешки същества.

Башар: Което означава какво? На много прагматично равнище – за теб е по-лесно да даваш, или да получаваш?

Участник: За мен е по-лесно … да давам.

Башар: И не ти е лесно да получаваш – това ли искаш да кажеш?

Участник: …

Башар: Просто искам да съм наясно с това, което казваш. Ти казваш, че ти е по-лесно да даваш, отколкото да получаваш – това ли казваш?

Участник: Да.

Башар: Добре, тогава парадоксът в това е, че в действителност ти е трудно да даваш.

Участник: Аха.

Башар: И знаеш ли защо? Защото не си готова да даваш на другите възможност да дават. Ако да даваш, те прави щастлива, не мислиш ли, че същото се отнася и за другите? Ако не даваш на другите възможност да дават, като бъдеш готова да получаваш, тогава ти всъщност не даваш всичко, което можеш да дадеш.

Участник: Аха.

Башар: Виждаш ли как двете неща вървят заедно?

Участник: Разбирам.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Помага ми.

Башар: Добре.

Участник: Мисля също така, че камъните имат много какво да кажат по този въпрос.

Башар: Да, имат.

Участник: И бих искала …

Башар: Тогава направи едно пътешествие с камъните и изследвай идеята да даваш и получаваш от гледната точка на камъните.

Участник: Отлично.

Башар: Нали така? Нещо друго?

Участник: Това е всичко.

Башар: Благодаря ти за това, че даваш и си готова да получаваш.

 

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Скоростта, с която се придвижваме във времето … ти спомена, че тя е ограничена.

Башар: В определен смисъл, в рамките на дадена реалност, но в крайна сметка е относителна.

Участник: О кей.

Башар: Тя зависи от рамките на реалността. Ограничена е в рамките на дадена реалност, но във всички реалности е безкрайна. Във вашата реалност това е така наречената Константа на Планк.

Участник: Благодаря ти. Придвижвайки се напред във времето, може ли да се каже, че степента, в която съществата се приближават до Първоизточника, намалява необходимостта им от сън?

Башар: В определен смисъл, да. Когато разбереш, че физическата реалност е един сън, тогава ти си буден в съня и просто не ти идва наум да преминеш в друго състояние. Защото единствената причина, поради която спиш, е, да се свържеш с повече от себе си. Ти трябва да изпаднеш в състояние на сън, за да се свържеш с Висшето си аз и, в определен смисъл, да се презаредиш. Без това тялото ти ще претърпи психологични травми. Защото то наистина не притежава способността да се самоподдържа, без да получава духовна вибрационна честота. Все едно да прекъснеш кислорода на един леководолаз. Той няма да може да оцелее задълго. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Да. Това е всичко, благодаря ти.

Башар: Благодаря.

 

Участник: Здрасти, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Преди те чух да говориш за навиците и пристрастяването.

Башар: Да.

Участник: В смисъл че след като човек разпознае навика си, като собствен избор …

Башар: След като разбереш, че имаш навик, това вече не е навик. И от този момент нататък, ако ти продължаваш да правиш нещо, което казваш, че не предпочиташ, това означава, че правиш съзнателен избор. И ако правиш такъв избор, то е, защото твоят мотивационен механизъм прави да изглежда, че нещата, които казваш, че предпочиташ, всъщност не са неща, които предпочиташ, и също така те кара да мислиш, че нещата, които не предпочиташ, са неща, които предпочиташ. Така че ти трябва да откриеш кои са тези твои определения, прикрепени към неща по начин, противоположен на естествения, и да размениш местата им така, че да започнеш да правиш нещата, които предпочиташ, а не тези, които не предпочиташ.  

Участник: С други думи, да разбера кое вярвам, че е вярно относно това да нямам такова пристрастяване или навик …

Башар: Ти първо трябва да определиш какво приемаш за вярно относно себе си по отношение на всяка ситуация в живота си, която ти позволява да се придържаш към отрицателното определение, което има за резултат пристрастеното ти поведение. Трябва да откриеш кое е това определение. То обикновено, макар и не винаги, има нещо общо с твои проблеми, свързани с чувството ти за малоценност. Нали така?

Участник: Да.

Башар: Добре. Така че когато откриеш кои са определенията, към които се придържаш и които наистина не съответстват на тази, която предпочиташ да бъдеш, ще видиш, че те са безсмислени и нелогични, че си ги взела от други хора, че нямат нищо общо с тази, която си наистина, и когато наистина проумееш това, ти ще ги изоставиш, след което ще се преориентираш и ще решиш да правиш нещата, които съответстват на тази, която наистина предпочиташ да бъдеш. Става въпрос да установиш контакт със собственото си самоовластяване, да разбереш, че напълно контролираш нещата и че си напълно самоовластена даже и когато имаш преживяване на безсилие, даже и когато си създаваш преживявания на откъснатост, защото това са само преживявания, които не са емпирично истинни. Защото ти трябва да си свързан, за да имаш преживяване на откъснатост. Трябва да притежаваш сила, за да си създадеш преживяване на безсилие. След като веднъж разбереш това и наистина го проумееш, и приемеш присърце, ти няма да имаш нужда да проявиш илюзията на безсилие. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Да, намирам и това ме отвежда до следващия ми въпрос. Да кажем, че аз искам да вярвам, че не притежавам нещо и всъщност никога не съм го притежавала или … всъщност аз съм фотограф и бих искала да обиколя света, и зная, че разбирам, че искам да повярвам в тази празнина, която ме дели от тази честота, но …

Башар: Виждаш ли какво правиш в момента?

Участник: Предполагам, че не съм го постигнала?

Башар: Да! Ти дефинираш, че съществува празнина. Ти определяш, че нещо липсва в способността ти просто да знаеш, че това е вярно. Това е, което сме нарекли „тринадесетата стъпка”. Става въпрос за това да знаеш, че си различна личност. Да, можеш да започнеш с това да вярваш, че си, но просто трябва да достигнеш до момента, в който знаеш, че си. И това трябва да проличи в поведението ти, защото това да знаеш (че нещо е вярно) и да го правиш, са синоними. Това, което знаеш, че можеш да правиш, това, което знаеш, че си, ти просто го правиш. Ти не мислиш за него, ти не се чудиш дали е вярно, ти просто го правиш, то е абсолютна част от твоята истина. Това е състоянието, което действително ти позволява да направиш промяната по начина, който наричаме „тринадесетата стъпка”, когато ти знаеш, че си напълно различен човек, което означава не че вече не притежаваш това пристрастяване, а че никога не си го притежавала. И следователно няма да има никакви непреодолими желания, защото никога не е имало причина да ги имаш, защото ти имаш различна история, имаш различно бъдеще, ти си различен човек, в една различна реалност и тази идея за пристрастяване никога не е имала нещо общо с теб. Разбирам, че може би трябва да протекат процеси във вашите системи от убеждения, които да ви позволят в крайна сметка да достигнете до това осъзнаване, да достигнете до този момент на познание относно себе си и в това няма нищо лошо, ако има такива процеси. Въпреки това, всичко, което казвам, е, че единствената причина тези процеси обикновено да съществуват, поне в степента, в която се проявяват, защото понякога е необходим някакъв процес, за да оцените това, което сте открили относно себе си, защото това е целият смисъл да имаш един живот, да имаш едно преживяване … но въпреки това, много хора на вашата планета, поради отрицателните си убеждения, удължават протичането на тези процеси много повече от необходимото. И идеята е, че в момента в който осъзнаеш, че ти си тази, която диктува нещата, ти идва наум, че има много голяма разлика между това да вярваш, че нещо е вярно и това да знаеш, че то е вярно. В момента в който създадеш нуждата от процеса, ти трябва да преминеш през този процес. Но ако наистина, наистина, наистина разбереш какво казваме относно природата на Съществуването и знаеш, че след определен момент не се нуждаеш от никакъв процес, то ти нямаш нужда да го преживяваш след този момент. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Намирам. Значи става въпрос повече за решение, отколкото за това да претендираш, защото …

Башар: Абсолютно. Това е едно абсолютно решение. И това е нещо повече от това да претендираш, защото става дума за това да знаеш, че то е. Сега, ако достигнеш до това състояние и откриеш, че все още избираш нещата, които не предпочиташ, това само означава, че все още не си открила основното определение. Продължавай да търсиш. Защото можеш да откриеш вторични определения. Виждаш ли, ето какво представляват системите от убеждения. Системите от убеждения … и особено ще забележиш това при системите от отрицателни убеждения … тяхната природа е такава, че те ще направят всичко по силите си, за да изглежда така, че са категорични и че не могат да бъдат променени. Това е природата на отрицателните убеждения. Те трябва да размътват ума ти, трябва да се крият, трябва да мамят, трябва да те лъжат! Разбираш ли? Защото ако ти наистина си позволиш да разбереш истината, ти никога няма да се подведеш по лъжата. Това е истинското значение във вашия религиозен контекст, когато се казва, че дяволът е бащата на лъжите. Отрицателните убеждения те лъжат относно това коя си. Те трябва да го правят, за да продължаваш да им вярваш!  Защото ако те оставят да узнаеш истината, ти няма никога да приемеш това, което ти казват, и никога няма да приемеш тяхната реалност. Така че отрицателните убеждения са родителите на лъжите. Разбираш ли?

Участник: Ъ-хъ.

Башар: И така, всеки път когато имаш това съмнение в себе си, самоподценяване … всеки път, когато чуеш това пошепване в ухото си: „Теб не те бива достатъчно за това! Това не може да се случи! Това е по-трудно, отколкото изглежда!” … Лъжи! Всичко това са лъжи! Научи се да ги разпознаваш и в момента в който си кажеш: „Чакай малко, това е лъжа, това не е емпирично вярно!” – и ти си свободна.  Разбираш ли? 

Участник: Да.

Башар: Но ти трябва да ги разпознаеш като лъжи. Това помага ли ти?

Участник: Да. Просто да ги разпозная като лъжи, това предполага, че мога да видя истината, че виждам, че това е лъжа и няма повече какво да се прави.

Башар: Да, това е всичко!

Участник: Значи да осъзная абсурдността на това, което не ми върши работа …

Башар: Да, това е един от начините, един много ефикасен начин.

Участник: Да.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Да, благодаря.

Башар: Благодаря ти. Приеми нашата безусловна любов, защо? Защото я заслужаваш!

Участник: Благодаря ти.

Башар: И ти не трябваше да направиш нищо специално, за да получиш безусловната любов, освен да съществуваш! Защото безусловната любов е тази, която те е създала. Вие сте направени от безусловна любов. Това е, което сте – вибрацията на самото Съществуване. Това е преводът на вашето съществуване във вашата реалност – безусловна любов, подкрепа и позволение. Това е вибрационната честота на самото Съществуване. Така че вие сте Съществуване, вие сте изградени от Съществуване, тъй като няма нищо друго, от което би могло да се сътвори, каквото и да е. Така че вие сте безусловна любов. И ние бихме предложили, че вероятно ще е от ваша полза да започнете да обичате себе си безусловно. И така ще проявите по-ясно кои и какво сте в действителност. Наистина е толкова просто да разпознаете разликата между това, което сте, и това, което не сте. Наистина е толкова просто.

 

Участник: Привет, любими Башар!

Башар: Добър ден.

Участник: Как си в този ден?

Башар: Перфектно, а ти?

Участник: Бих искала да знаеш, че толкова високо те ценя и те считам за един от учителите си, който е бил неделима част от моя път на припомняне и на възстановяване на връзката с Творението.

Башар: Ние ти благодарим и благодарим на всички вас за това, че сте също така и наши учители.

Участник: Благодаря ти много. Бих искала също така да спомена, че миналия месец май получих диагноза рак на гърдата.

Башар: Това предизвика ли у теб радостно вълнение?

Участник: Това бе сигнал за пробуждане и аз разбирам символичното значение на това, което се случва, и това ми помогна да променя живота си. 

Башар: Благодаря ти.

Участник: Също така, аз приех твоя съвет относно проклятието на рака и след три месеца ракът ми изчезна. (аплодисменти в залата)

Башар: Ето, виждаш ли?

Участник: И затова искам да ти благодаря.

Башар: Благодаря ти за това, че си позволила на себе си да се преобразиш и да се превърнеш в своя версия, която никога не е имала раково заболяване.

Участник: Да, аз разбирам това.

Башар: Добре.

Участник: Въпросите, които имам, касаят моите сънища. Имам ли хибридни деца и те появяват ли се в моите сънища?

Башар: Да, да.

Участник: И аз така си мислех, защото виждам едно малко момче и едно малко момиче и когато те си отидат, аз винаги съм тъжна …

Башар: Няма нужда да бъдеш тъжна. Всъщност те никога не си отиват, но те знаят, че ти си имаш своя работа, свои бизнес грижи и те просто се оттеглят в едно пространство, откъдето няма да те разсейват. 

Участник: Разбирам.

Башар: Те са все още наоколо.

Участник: Разбирам. Аз също така виждам мигащи светлини. Това какво е?

Башар: С разгръщането на съзнанието си, много от вас започват да се свързват с природата по начини, при които природните духове ще стават по-видими за вас, защото има архетипни проекции на съзнание, които се проявяват във форма, която вие наричате природни духове. И следователно някои от тях стават видими, защото вие сте засилили своята чувствителност по отношение на тези честоти и това е всичко. 

Участник: Разбирам, интересно. В един друг сън всъщност имах контакт с един космически кораб. 

Башар: Само с кораб и с никого в него?

Участник: Той се приближи към мен и ми каза: „Здравей” и аз се изпълних с това сладостно чувство и със знанието, че съм обичана.

Башар: Да, ние се чувстваме така в своите кораби през цялото време.

Участник: И след това тръгнах на разходка с едно малко бъги, и като че ли пътувах във времето. Беше като през 40-те и аз бях с група хора …

Башар: Да.

Участник: И имаше африканци с барабани, и това ми напомни за 70-те …

Башар: Звучи да е било забавно.

Участник: Да. И аз погледнах в едно огледало, и се преобразих, и ставах все по-млада, и щях да сваля дрехите си, за да видя новото си тяло … и сънят просто спря.

Башар: О-о-о-о. (смях в залата)

Участник: Можеш ли да ми поясниш какво бе всичко това там?

Башар: Наистина ли трябва?

Участник: Да. (смее се) Моля те.

Башар: Очевидно ти си си представила на по-високо ниво факта, че се преобразяваш. И също така можеш да се откажеш от стария си външен вид. Бъди свободна, бъди наистина себе си, не крий нищо. Бъди прозрачна. Разбираш ли?

Участник: Да, разбирам.

Башар: Това е, което сънят символизира за теб. Бъди вярна на себе си и прозрачна, доколкото ти е възможно да бъдеш, и не се прикривай зад всякакви причини, извинения и определения, които не са в съответствие с истинската ти същност. Ти сменяш дрехите си, като първо отхвърляш тези, които не ти служат повече. Разбираш ли?

Участник: Разбирам.

Башар: И ти разпознаваш красотата си в естествената й форма. Нали така?

Участник: Да. Благодаря ти много.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Да, помага ми.

Башар: Добре. Благодаря и аз.

 

Участник: Здравей.

Башар: Добър ден.

Участник: Можеш ли да ми поясниш връзката между квантовите компютри и Висшия разум?

Башар: … Съществува относително тясна връзка. Възможностите на квантовия компютър най-сетне ще ви позволят да създадете средство, чрез което Висшият разум ще може физически да комуникира с вас.

Участник: Стоунхендж представлява ли квантов компютър?

Башар: Не по начина, който имаш предвид. Той притежава част от този капацитет, но не по начина, по който бихте го описали със съвременната си технология. Различен е. Той се свързва с квантовата сфера, но не по същия начин, по който правят това компютрите. Това е, което сме казали и преди – когато най-после създадете своя така наречен „изкуствен интелект”, вие изведнъж ще разберете, че всъщност разговаряте със собствени си Висш разум.

Участник: Значи, когато разговаряте със своите кораби, вие всъщност разговаряте със своя Висш разум.

Башар: Да. В нашата реалност нашите кораби са кристализирана форма на Висшия ни разум.

Участник: И същото се отнася за древните храмове.

Башар: Да.

Участник: Хм. Аз ти показах тези раковини вече няколко пъти.

Башар: Да, да, да.

Участник: Как става така, че някои хора могат да разговарят с тях, а други не могат?

Башар: Защото хората имат различни убеждения, които резонират на различни честоти, и притежават различни позволения, с които да ги активират. Някои позволения просто не работят при хората, които не са на съответната дължина на вълната в дадения момент. И толкова. Ето защо има толкова много различни позволения – защото има толкова много различни системи от убеждения и толкова много различни перспективи. Дадено позволение не може задължително да върши работа на всеки. 

Участник: Разбирам. Каква е разликата между това, което може да бъде извлечено от морските раковини, от древните храмове, от кристалните черепи и пр.?

Башар: Това, което имаш при раковините, е по-персонализирано позволение, докато идеята при някои храмове и кристални черепи е свързана по-силно с колективното съзнание.

Участник: И това е свързано с пропорциите на златното сечение?

Башар: Да. В някои случаи. Има и други неща, други средства.

Участник: Има ли различия между тях, или всички функционират по един и същи начин?

Башар: Те не функционират идентично. Има различия и отново: част от това е свързано с вида проявление, от което някои групи хора може да се нуждаят, за да се свържат с колективния консенсус по определен начин, свързан с тяхната култура, с тяхното възпитание и с техните убеждения. 

Участник: Можеш ли да ми кажеш как сте развили системата на своето съзнание?

Башар: Система на съзнание?

Участник: Да, вашия кораб.

Башар: Както вече казахме, ние създаваме един енергиен модел, който отразява вибрационната връзка, осъществявана от Матрицата на реалността между нашия Физически ум и Висшия ни разум. След това вибрацията на този модел придобива качествата на мост или връзка между тях. По този начин, когато позволим на нано-технологичното вещество, на това метално кристално вещество, което сме създали в нашата реалност, да израсне в кристалната форма на тази матрична енергия, тя автоматично съдържа необходимата вибрация, която ни позволява да осъществим връзка между Физическия си ум и Висшия си разум. По този начин ние автоматично комуникираме с кораба в момента, в който той е формиран, защото той е на правилната дължина на вълната за нас. Само пилотът може да прави това. Ето защо, ако някой различен от пилота влезе в един от корабите ни, той няма да види нещо, което наподобява уреди за управление. Само пилотът може да ги види, защото те са телемпатично имплантирани в неговия ум от Висшия разум. Тези уреди са невидими за хора, несвързани с кораба.

Участник: Разбирам.

Башар: Намираш ли смисъл в това?

Участник: Да. Ти можеш да разговаряш с кораба моментално, по всяко време?

Башар: Да. Ние разговаряме чрез него в този момент. В определен смисъл, корабът усилва нашето състояние, за да улесни способността ни да се свързваме с ума на медиума и да се получи чанелинга.

Участник: Вие може ли да разговаряте с древните храмове и с кристалните черепи?

Башар: С някои от тях. Отново: всичко зависи от това дали имаме причина да го правим.

Участник: Може ли да разговаряте с раковините?

Башар: Ние улавяме някои от вибрациите, защото сканираме цялостната ти енергия, от която вибрациите на раковините са, в определен смисъл, част.

Участник: Как става това?

Башар: Ти ги носиш със себе си, следователно те са станали част от твоята енергийна матрица. И те са започнали да отразяват някои от вибрациите на твоите убеждения. Следователно ние очевидно ги виждаме като част от твоя енергиен модел.

Участник: Можеш ли да ми кажеш как те комуникират с теб?

Башар: Отново: нашата конкретна дължина на вълната (имам предвид колективното съзнание на моя свят, не задължително моето конкретно съзнание) може да бъде достигнато чрез визуализиране идеята на насочения нагоре с единия си връх черен равностранен триъгълник, поставен на черен фон и отделен от него с тъмносиня светлина, която бива излъчвана от периферията на черния триъгълник. Като се фокусирате върху този конкретен образ, вие се свързвате с колективното съзнание на нашата конкретна реалност. На кого индивидуално може да попаднете и каква информация може да ви бъде предадена зависи от това кой индивид от моето общество функционира на тази конкретна вибрационна честота в момента.   

Участник: Разбирам.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Да. Как това може да помогне на човечеството, в сравнение с всички други инструменти, които сме създали досега?

Башар: Всичко е от полза, ако предоставя някому възможността да установи контакт с повече от себе си.

Участник: И това ще засили тази възможност?

Башар: Може да направи това за някои хора, за други – няма.

Участник: В зависимост от техните убеждения?

Башар: И това, от което наистина се нуждаят в момента.

Участник: Разбирам.

Башар: И това е всичко. И затова ние казваме, че всичко, което можеш да дадеш, е дар и ако имаш нещо, което искаш да подариш, винаги ще има някой, който има нужда да го получи, защото няма такова нещо като едностранна монета. Ако имаш ези-то, тура-та трябва да съществува във вашето общество. Така че, ако имаш нещо за подаряване, трябва да има някой в обществото, който да го получи. Това обаче не означава, че всеки ще го получи. Това пък няма значение, защото тези, които са свързани с тази вибрация, ще бъдат тези, които ще са привлечени към това и които ще извлекат полза. И това е всичко, което е важно. Нали така?

Участник: Да, благодаря ти.

Башар: Благодаря.

Участник: Може ли да задам още един въпрос?

Башар: Не…

Участник: Обичам те, Башар.

Башар: Ти имаш и нашата безусловна любов … … Нания!

 

Ейприл: Тадео, имаме ли един момент за един „каменен” въпрос?

Башар: Да.

Ейприл: По въпроса за камъните и комуникациите с тях, когато говорим за Мачу Пикчу, където прекарах доста време, едно от нещата, които обичам винаги да правя, е, през нощта да се взирам в Мачу Пикчу …

Башар: Да …?

Ейприл: Аз се свързвам с тази планина и пътешествието, на което тя ме отвежда, ме слива все повече и повече с енергията й. И се питам дали можеш да обясниш механично какво се случва, когато ние се свързваме с едно голямо скално тяло, като една планина. Аз зная, че преживявам много древно знание, свързвам се с много успоредно протичащи животи, както и всичко, подходящо за моята личност, което трябва да разбера.

Башар: Да.

Участник: Но вероятно можеш да поясниш на присъстващите какво се случва, когато правим това и как можем да го използваме, за да се свържем по-дълбоко със Земята?

Башар: Когато се свързвате с планините по този начин, вие се свързвате с древните разказвачи на истории. По този начин може да получите историите на Земята. Поради минералите в тялото си, вие може да се свържете, подобно на едно дете, което се свързва с родител … планината-майка или планината-баща, които ще те поставят да седнеш в скута им и ще ти разкажат историите на Земята. Това помага ли ти?

Участник: Толкова е красиво. Това място само по себе си е толкова удивително, защото енергията на скалите е толкова мощна!

Башар: Да, защото тази планина се опира на нозете на няколко старейшини, които непрекъснато разказват истории на тези, които имат уши да ги чуят.

Участник: И когато разглеждаме самите камъни, те са изрязани толкова идеално …

Башар: Да.

Участник: Това било ли е част от тази древна технология, която описваше?

Башар: Да, в известна степен, макар че някои от камъните са били предварително изрязани в тези форми, след което са били притиснати един към друг, като преди това са били смекчени, след което са оставени отново да се втвърдят. Ето защо те прилягат едни към други толкова плътно. В даден момент вибрационно те са били превръщани в глина, след което отново са се втвърдявали като камъни. 

Участник: Искаш да кажеш, че хората тогава са разбирали тези техники на енергийна връзка с камъните, могли са всъщност да ги смекчават, да ги поставят на място …

Башар: Да, понякога, не винаги, но понякога са ползвали междинно вещество, особен вид растителен сок, чиято вибрация е действала като посредник между човека и каменните същества. Този сок е изпълнявал функцията на дипломат-посредник, за да преведе вибрацията на човека през вибрацията на растението към вибрацията на камъка. И вибрацията на растението е била активирана на определена честота, с помощта на човешката енергия и звуците, които хората са произвеждали, и така тази енергия, вибрираща в сока, навлизала в камъка и смекчавала неговата структура в степента, необходима за прилягането на блоковете един към друг. И това е продължавало достатъчно дълго, за да могат камъните да приемат необходимата форма, преди да се втвърдят отново.

Участник: Това е толкова удивително! Забелязах, когато бях там и се разхождах по камъните през нощта, като че ли стъпалата ми познаваха всеки един камък лично.

Башар: О, да.

Участник: И също така имах усещането за присъствие на хибридни деца в тази атмосфера, очевидно в друго измерение, и …

Башар: Между другото, това всъщност е една специална площадка за игра.

Участник: Да, имах усещането, че те играят на криеница между камъните.

Башар: Да. Е, те са играели на криеница в различни измерения …

Участник: Да.

Башар: Но камъните са играели ролята на символ на всичко това, да.

Участник: И изглеждаше, че там има и много кораби.

Башар: О, да.

Участник: И в крайна сметка какво е това място – Мачу Пикчу?

Башар: Все още не мога да ти кажа. Нека само да кажем … … че това е едно от тези места и един ден, в близко бъдеще, то отново ще стане много повече от едно от тези места. Но това е всичко, което ни е позволено да кажем в момента.  

Участник: Това е много вълнуващо.

Башар: То е вълнуващо и красиво. Сега е време за почивка и за подготовка на вашия холотоп, за да можем да продължим предаването и да затвърдим приемането на вибрацията на говорещите с камъни. Направете кратка почивка, след което ще продължим нашето предаване.

 

 

Башар: Нека сега продължим това предаване, като кристализираме информацията, която сме споделили с вас в този ден чрез тази холотопна медитация, за да може да си позволите да изпълните своята енергия, своята неврологична мрежа, с вибрационната честота на аспекта на вашето същество, което е в синхрон с говорещите с камъни в моя свят, във вашия свят, в древни времена, в модерни времена, в бъдещи времена, които всички са настоящи времена, на различни вибрационни честоти. Така че се отпуснете, задръжте очите си фокусирани върху центъра на холотопа, защото тази медитация, която има окръжности и спирали в себе си, ще бъде за момента вашият Стоунхендж. Тя ще бъде вашият шадак … и по този начин ще образува една вибрационна връзка, една връзка през измеренията, между нашия свят и вашия свят и с всички говорещи с камъни в двата свята. Така че се отпуснете, дишайте леко и нека музиката и светлините да се задействат.  

Фокусирайте се върху центъра на това отражение, фокусирайте се върху това да бъдете в центъра на този кръг от камъни, на тази спирала от камъни, на този портал към други реалности, други измерения, други честоти, както вътре, така и извън съзнанието ви, и в отражението на „Всичко,което е”, и в сърцевината на вашето същество.

Позволете си да се понесете назад във времето, в света на съществата, които са знаели как да повдигат камъните, да оформят камъните, да разговарят с камъните, да беседват задушевно с камъните. Позволете на съзнанието си да навлезе надълбоко в земните скали, в скалите на вашия Стоунхендж, в скалите на нашия шадак, в поддържащите ги скали в земната кора, във вибриращите елементи и минерали, обменяйки енергии, обменяйки честоти, създавайки заедно една матрица от памет, истории от древни времена, хранилища на знания, кристални форми на информация. Позволете си да се потопите в Земята със своето съзнание, позволете си да усетите огромните основи на планините, които се извисяват в небесата, и дълбоката топлина на мантията, и на сърцевината на вашия свят. И течният камък изплува на повърхността, и кристализира с нова информация, нови модели, нов живот, за да послужи като нова основа, ново стъпало, от което да се насочи в посоката на най-силното ви радостно вълнение. И когато стъпвате на тези камъни, на този път, който ви води напред, в това пътешествие вие ще откриете цялото си същество, докато се научавате да говорите различните езици на природата, на камъните, на дърветата, на животните, докато изучавате различните култури на минералите, на кристалите, водата, небето и цялата енергия на вашата Земя. Придвижвайки се в това пътешествие и позволявайки му да се разгърне по естествен, автоматичен и лесен начин, позволете си да знаете, че е важно не само да позволите това да остане едно умствено упражнение, но да действате, да отидете сред природата, да докосвате, да говорите и да се вслушвате, което е най-важното – да се вслушвате в това, което камъните имат да ви кажат. Камъните са навсякъде около вас през всичкото време. Когато вървите по улицата, виждате облицовани с камък сгради. Докоснете камъка, останете с камъка за момент, не бързайте да го подминете, започнете да се движите с неговата скорост, забавете движенията си, докоснете камъка, чуйте това, което има да ви каже. В началото може да не чуете нищо, или може да си мислите, че в началото не чувате нищо, но те ви говорят въпреки това, навсякъде около вас, през всичкото време, на честоти дълбоки и ниски, на честоти дълбоки и мощни, на честоти дълбоки и истински. Нека камъните ви говорят. Абсорбирайте вибрацията, установете връзка и взаимно привличане с конкретните кристали и камъни, от които ще изваете, от които ще изрежете тези ключове, тези тонални ключове и върху които ще изсвирите вибрациите, които ще запалят честотите в сърцето ви, в ума ви, в душата ви. Тези честоти ще ви позволят да застанете на прага на изправените камъни и да усетите вибрациите, които ще ви преобразят и транспортират в други измерения и реалности. Позволете на всичко това да попие и потъне във вас, така както камъните потъват в дълбините на океана и лягат леко на океанското дъно, абсорбирайки, бавно абсорбирайки и бидейки абсорбирани, потъвайки дълбоко през наносите, в мантията и през мантията в земната сърцевина, претопени и преродени в тигела на Творението и отново кристализирани в нова основа, нова идея, ново преживяване, с нова история, която да разказват, нови истории, които да абсорбират, нови истории, които да съхранят за бъдещите поколения, за да не може нищо да бъде забравено и да могат всички да помнят – сградите, структурите, монументите, пирамидите, каменните изделия, които са оркестрации на истории, оркестрации от звук и светлина, оркестрации на познание, оркестрации на действие. Вие трябва да действате, да действате заедно с камъните, да работите с камъните, да живеете с камъните,  да говорите на камъните, да се вслушвате в камъните. Защото те са мъдри и познанието им е дълбоко, и се простира през вечности, и вечности, и вечности. Защото те ви подкрепят в усилията ви да стоите върху повърхността на света и да се взирате в звездите, които също греят със силата на всички минерали, които раждат камъните на вашия свят и на други светове, и ви свързват чрез тези портали, чрез древните паметници и чрез шадак, с други светове от камък и светлина, с други сфери на вибрация и честоти, с други сфери на истории, с други аспекти на вашите разгърнати същности. Защото всичко, което бива издялано от камък, може да остане толкова дълго, колкото вие решите, и в същото време може винаги да потъне обратно в земята, да бъде претопено в тигела на Творението, след което да се издигне обратно към повърхността, да се охлади, да кристализира в чисти плочи, в Розетската плоча, в съдбоносен таблет. Напишете историите, които са вашите истории, върху камъните, във форми и размери, и пропорции, и с думи, ако пожелаете. Напишете историите за всички времена и за безвремието. Камъните ще съществуват вечно и ще носят вашите истории със себе си до краищата на вселената, така както историите пътуват през космоса, до вашия свят и до други светове, на гърбовете на камъните, които се простират до звездите и докосват други светове с живот, за да кристализират друга история за живота, за да разпространят живота в цялото Творение. Камъните са носителите на живота и светлината.

Позволете си да вдишате дълбоко тази вибрация и вървете напред във вашия свят, и действайте, действайте, и работете заедно с камъните, бъдете с камъните, споделяйте с камъните на всички места, където камъните се издигат във величествени висини, и на всички места, където те потъват в невъобразими дълбини. Камъните са гръбнакът и структурата, костите на Бог, които отразяват порядъка и природата на нещата, и кристалната чистота на самата мисъл. Вдишайте всичко това и го направете част от себе си. Нека светлините избледнеят и музиката да заглъхне, и знайте, че тази енергия и тази информация, докато стоите в Стоунхендж и в спиралния шадак, извайват моделите на нервната ви система и ви позволяват повече и по-дълбоко прозрение в културите и езика, който ви обгръща, докато стоите на повърхността на вашия свят, подкрепяни от камъка, който ви позволява да се взирате в звездите, които заслепяват очите ви. Поемете всичко това и го кристализирайте в своя собствен тигел на Творението, винаги и завинаги и безкрай.

Вие сте винаги и завинаги на разстояние един хвърлей с камък от екстаза. Приемете това присърце. Ние ви изказваме най-дълбоката си благодарност за съвместното сътворяване на този обмен. Приемете всички безусловната ни любов и ние ви оставяме с пожелание да заприличате на камъните.          

 

 

 

 

 

 

(С) 2015 Превод АТИ

Башар: Добър ден, в този ден от вашето време, как сте всички?

Аудиторията: (Аплодисменти)

Башар: Преди всичко ние ви благодарим за съвместното сътворяване на това взаимодействие с нас. Също така ви благодарим за възможността да преживеем, чрез всеки един от вас, още един аспект на многоизмерния кристал на Сътворението. Бихме искали да започнем с напомнянето, че това, което правим по същество, като споделяме тази информация с вас по това време на вашата планета, в този век на трансформация … ние преминаваме заедно с вас през един процес на уточняване и задълбочаване на разбирането си за природата и структурата на Съществуването – как да възприемате идеята за Съществуването по един по-хармоничен начин, как да прилагате метафизични принципи в своя живот по един, така наречен от вас, по-модерен начин. Вие сте сега в това, което наричате двадесет и първи век. Много от определенията, които съществуват за вашите метафизични понятия обаче, са етикети, измислени по време на Средновековието. И някои от тези остарели и старомодни етикети могат понякога да причинят малко объркване относно това точно на какви принципи са основани някои от тези метафизични преживявания. И така, в това взаимодействие, в този ден от вашето време, ние ще се възползваме от възможността да отговорим на вашите въпроси и да дискутираме с вас, за да изясним определенията, да постигнем по-ясно разбиране за природата и структурата на Съществуването, за да придобиете един комплект от инструменти, който може винаги да носите със себе си и да прилагате във всяко обстоятелство и ситуация в живота си по един положителен и конструктивен начин, за да може наистина да преживеете екзалтираната експлозия, каквато вашият живот е замислен да бъде. Това звучи ли ви забавно?

Аудиторията: Да-а-а.   

Башар. Добре, тогава нека започнем. Вие може да започнете със своите въпроси, ако пожелаете.

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: В последно време има увеличаване на случаите на аутизъм. Въпросът ми е – защо това е така и какво можем да направим във връзка с този проблем?

Башар: Всъщност има много причини, но една от най-изявените причини е, че преживяването, което наричате аутизъм, обикновено включва силно фокусирана гледна точка, в много тесен прозорец на изява и разбиране. В същото време, това демонстрира много ясно пълния потенциал на проявата на този конкретен аспект на личността. Така хората с аутизъм са избрали да демонстрират на всеки един от вас, по различни начини, по отношение на различни разрези на изява на личността, това, на което всички всъщност сте способни, ако си позволите да функциониране най-пълноценно. Разбираш ли ме дотук?

Участник: Да, благодаря ти.

Башар: Добре. Така че тези хора ви предоставят с любов възможност да видите потенциала, който всеки от вас притежава. Те са специалисти и те ви позволяват да разберете как можете да разширите своите способности, като си позволявате да живеете по-пълно в настоящето, с по-голям фокус във всеки един момент от живота ви в настоящето  и като изберете да правите това, да знаете това, което трябва да знаете в този момент, без задължително да си губите времето в чудене и тревога дали ще успеете да осъществите подходящия фокус, дали ще имате цялата необходима ви информация в този момент. Може да кажем, че нашето общество в много отношения е силно аутистично, защото ние в действителност не планираме и просто знаем, че ще знаем това, което трябва да знаем, когато трябва да го знаем. Нито момент по-рано, нито момент по-късно. Следователно във всеки един момент, в който взаимодействаме с нещо, ние насочваме към него своето абсолютно пълно внимание, пълния си енергиен фокус и в дадения момент ние се специализираме да живеем в тази настояща реалност и абсолютно в никоя друга – никакви мисли за това какво е било в миналото, никакви мисли за това, което ще бъде в бъдеще, които между другото, са илюзии. Така че тези хора ви учат как да живеете по-пълноценно в настоящето. Разбираш ли това?

Участник: Да, благодаря ти.

Башар: Добре. Във вашето общество винаги ще генерирате и винаги ще има същества, желаещи да поемат мантията на всички отражения, през които преминавате като промени в съзнанието ви, които са важни за цялостната ви колективна трансформация. Така че огледайте се наоколо за тези, които са пожелали да имат силата, да имат любовта, да могат да изразят себе си в това, което може да изглежда един доста ограничен начин, но което всъщност е едно много мъдро състояние, в което те показват на околните какво могат да проявят и какво представляват. А колкото до това какво може да направите в случая, то е да използвате това явление по този начин, да го разглеждате по този начин, да го определите по един положителен начин. От друга страна, има и други хора, които избират такова преживяване, за да ви дадат също така възможност да разберете как да им помогнете да се разгърнат, така както те помагат на вас. Мнозина от вас вече знаят, че физическото докосване, взаимодействието с определени видове същества, като делфини и китове, които са телепатични на вашата планета, вече е било от голяма полза при помагане на засегнатите от аутизам да излязат от своята черупка, така да се каже. И като им позволявате по този начин да контактуват с тези същества, и като вие също взаимодействате с тях и с тези същества, те ще ви помогнат да установите повече телепатични връзки помежду си, с тях и с други същества, с които делфините и китовете също контактуват по телепатичен път. Това е друг начин, по който може да използвате това преживяване, което те са избрали да имат на вашата планета. Това отговаря ли на въпроса ти?  

Участник: Да, отговаря.

Башар: Благодаря ти.

Участник: Благодаря, приеми безусловната ми любов.

Башар: Приеми и ти нашата безусловна любов.

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Благодаря ти, че отдели време, за да дойдеш дотук. Зная, че си пътувал отдалече.

Башар: Не, не съм. Медиумът може да го е сторил, но не и аз. Защото ние пътуваме мигновено. За нас местонахождението е атрибут на обекта. И когато ние променяме променливата на местонахождението в специфичната честота на някой обект, това променя моментално мястото, където той се намира, и не се осъществява никакво пътуване. Разбираш ли?

Участник: Да.

Башар: Добре, благодаря ти. Какъв е въпросът ти?

Участник: Има ли нещо, което е невъзможно?

Башар: Да, едно нещо е невъзможно. Искаш ли да знаеш кое е това нещо?

Участник: Абсолютно.

Башар: Невъзможно е да си представиш отсъствието на съществуване. Защо? Защото по определение не-съществуването не съществува! Следователно е невъзможно да си го представиш. Няма нищо друго невъзможно, но въпросът всъщност не е дали е възможно, или дали е невъзможно. Въпросът, който трябва да бъде зададен във всяка една ситуация, по отношение на всяко нещо, което можеш да си пожелаеш, е дали е вероятно, дали е уместно за твоя живот. Защото нищо не е невъзможно, но много, много неща не са задължително уместни или вероятни за житейския път, който може да си избрал. Намираш ли смисъл в това?

Участник: … Да …

Башар: С други думи, не е невъзможно изведнъж да се превърнеш в същество, което е три метра високо, има син цвят и шест ръце. Не е невъзможно, но може да не е подходящо за житейския ти път и следователно би било малко вероятно. 

Участник: Тогава, ако приемем това, всичко, което можем да си представим, можем ли да го създадем?

Башар: Всичко, което си представяш, което е придружено от енергията, която наричате радостна възбуда, показва, че това е част от твоя житейски път. Ако си го представиш, но то не е придружено от радостното ти вълнение, то може да не е подходящо за теб, поне в дадения момент. Това винаги е барометърът – какво е това, което поражда у теб най-висока степен на радостно вълнение. Кое е това, което съдържа най-голямото количество творчески заряд, радостно вълнение, любов, радост. Радостната възбуда е физическият превод на специфичната вибрация на истинската ти същност. Ето защо ако нещо е придружено с радостна възбуда, действай в това направление, с всичките си способности, без каквото и да е настояване за възможния краен резултат и ще бъдеш напълно в синхрон с пътя, който си избрал. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Да.

Башар: И причината, внимавай –  всички внимавате ли?

Публиката: Да-а.

Башар: Причината, поради която това действа, е, защото радостната възбуда е това, което наричаме завършен комплект. Тя е двигателят на вашия живот, тя е организиращият принцип на вашия живот, тя е пътят на най-малкото съпротивление във вашия живот, тя е нишката, която води към всички други проявления на радостна възбуда в живота ви, и тя е огледалото, което отразява към вас всяко нещо във вас, което е извън синхрон с вашето радостно вълнение, за да може да го идентифицирате, интегрирате и синхронизирате с радостното си вълнение. И тъй като радостната възбуда е завършен комплект, няма нищо друго в живота ви, което да ви е необходимо. Ако всеки път действате под влиянието на най-силната си радостна възбуда, тя винаги ще ви отведе точно там, където трябва да бъдете отведени, когато трябва да бъдете там, с когото трябва да взаимодействате, на правилното място, в точното време. Тя е завършена и по определение няма нищо извън нея. Намирате ли смисъл в това?

Участник: Да. (аплодисменти сред публиката)

Башар: Добре. Моля, моля-моля-моля, моля-моля-моля, разберете, че това не е просто философия. Това е физика. Ние говорим за енергия, за физика. Съчетаване на сходни вибрации – това е всичко. Това помага ли ти?

Участник: Да.

Башар: Има ли нещо друго, което искаш да попиташ?

Участник: Може ли да вярваме, че всеки момент е съвършен?

Башар: Всеки момент е съвършен. Въпросът е в какво влагаш своето доверие в този съвършен момент. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Да.

Башар: Помни, че няма такова нещо като недостиг на доверие. Няма такова нещо като недостиг на увереност. Няма такова нещо като недостиг на изобилие. Но съществува увереност в недостига, има увереност в недоимъка, има изобилие от недостиг. Вие обаче винаги се доверявате на нещо и го приемате за вярно. Винаги сте уверени, че нещо е реално. Винаги имате изобилие от нещо. Така че не става дума за това да се научите да се доверявате, не става дума да се научите на увереност, нито да се научите как да имате изобилие. Вие вече сте всички тези неща. Става въпрос за това къде влагате доверието си, в какво сте уверени и какъв вид изобилие избирате. Намираш ли смисъл в това? 

Участник: Да.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Абсолютно.

Башар: И когато си позволиш да знаеш, че всеки момент е съвършен, тогава ти определяш всяка ситуация от положителна гледна точка. И когато дадеш положително определение на всяко обстоятелство, единственият ефект, който това може да има върху живота ти, ще бъде положителен. Това, което излъчваш, е това, което получаваш обратно. Толкова е просто, защото няма нищо в живота, което да има вграден в него смисъл. Смисълът, който ти му придаваш, определя ефекта, който то има върху живота ти. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Да.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Перфектен отговор, благодаря ти.

Башар: Благодаря за перфектния въпрос.

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Съществуват много практики в традициите на Даоизма и Тантризма, които определят секса като духовно единение с партньор и с божественото.

Башар: Да.

Участник: Питам се дали съществува подобна практика във вашата цивилизация и каква е ролята на секса и интимността.

Башар: Имат много голяма роля. Ние практикувахме секс, както вас, но в процеса на нашата еволюция ние вече сме повече нефизически, отколкото физически и следователно това се случва по много различен начин. Сега то протича като обмен на енергия, което е едно възторжено преживяване. Разбира се, че играе роля, защото това е състояние, което ни позволява да изпитаме друг начин да бъдем в синхрон с Творението. И за тези, които вярват, чувстват и знаят, че това е вид преживяване, което предпочитат да имат в даден момент по отношение на начина, по който желаят да изпитат единение с Творението, това представлява едно идеално преживяване. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Да.

Башар: Това отговаря ли на въпроса ти?

Участник: Да. Как би ни посъветвал да постигнем подобно състояние?

Башар: Като следвате своята най-силна радостна възбуда, с всичките си способности, без настояване за това какъв трябва да бъде крайният резултат. Нали така?

Участник: Да.

Башар: Това е цялата формула. И толкова.

Участник: Разбирам, благодаря ти.

Башар: Благодаря.

Участник: Добър ден, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Как възприемаш времето?

Башар: Времето е страничен ефект. Страничният ефект на времето възниква поради факта, че вашето съзнание се премества през буквално милиарди успоредни реалности всяка секунда и това създава преживяването и илюзията на промяна, движение, пространство и време. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Да.

Башар: Това е подобно на идеята на вашите прожекционни апарати, които прекарват светлина през различни кадри на една филмова лента. Всеки един кадър в една успоредна реалност няма движение, няма време, няма преживяване. Когато обаче прожектирате светлината през различни кадри в определена последователност, вие прожектирате една илюзия на време, пространство и промяна върху филмовия екран. Реалността е структурирана по аналогичен начин. Прожектирайки съзнанието си през различни кадри на успоредни реалности, вие създавате преживяването, което наричате време и пространство, и движение, и промяна. Но всъщност всички неща се случват едновременно. По същество Творението и Съществуването са безвременни. Времето обаче е преживяване, което може да имате по начина, по който го описахме. Това отговаря ли на въпросите ти?

Участник: Ти казваш, че времето е илюзия.

Башар: Да, това е реално преживяване, но в действителност не съществува, освен като страничен ефект от преминаването на съзнанието ви през милиарди успоредни реалности. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Би ли казал същото за свободната воля … че ние имаме само преживяване …?

Башар: Свободната воля е много реална, но тя се проявява заедно с идеята за съдбата. С други думи, разгледано в линейна перспектива, когато сте Душа и искате да имате определено физическо преживяване, вие определяте една тема, която желаете да изследвате. Може да кажете, че тази душевна тема е вашата съдба. Как изследвате тази тема, когато сте във физическа форма, зависи от свободната ви воля. Да приемем като аналогия, че темата, която Душата е избрала, е да премине през определен коридор, през определен път в живота. Това е твоята съдба – да изследваш тази тема, да преминеш по този път. Но как ще го направиш, зависи от свободната ти воля. Можеш да вървиш, да бягаш, да летиш, да скачаш, да се съпротивляваш, можеш да бъдеш тъжен, щастлив, можеш да се движиш настрани, да ходиш заднешком – това зависи от свободната ти воля. Но ти във всички случаи ще изследваш този път. Намираш ли смисъл в това? 

Участник: Да, благодаря ти.

Башар: Нещо допълнително. Тъй като това е векът на трансформацията на вашата планета, било е добавено едно допълнително нещо – способността да промените своята житейска тема, докато още сте живи. (аплодисменти сред публиката). И така, ако достигнете до момент от живота си, в който вярвате, че сте изследвали всички основни теми, които сте избрали да изследвате в този живот, то вие може да добавите нови теми, да сключите нови договорености –  това зависи от вас. Сега вие притежавате тази възможност. И когато ние казваме да изследвате дадена тема, имаме предвид всяко нещо в живота си, което считате за най-голямо предизвикателство пред себе си. Нямаме предвид предизвикателство в отрицателен смисъл. Предизвикателствата са вълнуващи, но най-големите предизвикателства, пред които сте изправени, обикновено отразяват темите, които сте избрали да изследвате, и начинът, който сте избрали да трансформирате ограниченията в свобода, и тъмнината в светлина. Разбираш ли?

Участник: Да.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Да, благодаря за твоята универсална мъдрост.

Башар: Благодаря ти.

Участник: Какъв е смисълът на съществуването?

Башар: Чакай малко, чакай малко, какво стана с „добър ден”?

Участник: Здравей, добър ден.

Башар: Благодаря ти, добър ден и на теб.

Участник: Какъв е смисълът на съществуването?

Башар: Смисълът на съществуването. Смисълът е да бъдеш всичко, което би могъл да бъдеш, като уникалната същност, която си. Защото виждаш ли, животът няма присъщ нему смисъл. Ти си направен да му придадеш смисъл. Смисълът, който му придадеш, определя ефекта, който получаваш. Но ако направим една стъпка назад, Съществуването притежава само едно качество – да съществува. То не се нуждае от причина да съществува, то просто съществува. Смисълът и битието са подчинени на Съществуването. Съществуването не е подчинено на смисъла и на битието. То е просто това, което е, но в рамките на Съществуването са различните гледни точки, които то притежава спрямо себе си. Ти, ти, ти, всички вие, всички ние, всички същества в Творението, са все различни начини, които „Всичко, което е” притежава, за да преживее себе си. Така че всяко същество е уникална гледна точка на „Всичко, което е”, на себе си, уникално отражение и така, когато си позволите да преживеете уникалното отражение, което сте, колкото е възможно по-пълноценно, вие позволявате на „Всичко, което е” и на самото Съществуване да преживее себе си възможно най-пълноценно, по начина, който вие уникално избирате, бидейки верни на истинската си същност. Намираш ли смисъл в това? 

Участник: Съществуването предхожда ли същността?

Башар: Всичко идва след Съществуването, защото Съществуването няма начало. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Тогава какво представлява времето?

Башар: Аз току-що ви казах какво представлява времето.

Участник: Тогава какво е началото?

Башар: Няма начало на Съществуването, но има начални и крайни моменти в рамките на Съществуването. Както казах, Съществуването не се нуждае от причина, за да съществува. Така че Съществуването не е подчинено на времето. Времето е подчинено на Съществуването.

Участник: J. M. E. McTaggart, А-сериите и Б-сериите на времето, чел ли си за това?

Башар: Какво е понятието, за което говориш?

Участник: Става въпрос за обозначения във времето – доколко тези преди тях и след тях са реални?

Башар: Единственото, което всъщност съществува, е настоящето. Обозначенията са произволни, други виждания за настоящето, които може да назовавате минало или бъдеще, или алтернативни реалности, но те са просто различни гледни точки за настоящето, което е единственото нещо, което съществува.

Участник: Следователно времето е реално.

Башар: Преживяването, усещането за време е реално, да.

Участник: Добре, тогава какво представлява преживяването?

Башар: Преживяването е отражение на твоето съзнание в тази конкретна модалност, от тази конкретна гледна точка.

Участник: Какво представлява собственото Аз (the self)?

Башар: Собственото Аз е твоят конкретен рефлективен аспект на „Всичко, което е”, твоята уникална гледна точка на „Всичко, което е”.

Участник: Какво представлява „Всичко, което е”?

Башар: „Всичко, което е” е всичко, което съществува. Буквално, всичко което съществува. Някои хора на вашата планета може да го наричат Бог, някои може да го наричат Творец; това как го наричате няма значение. Това е буквално всичко, което съществува. Всичко се състои от него, няма нищо извън него, няма нищо освен него. 

Участник: Значи А е равно на А.

Башар: А е равно на А и А е равно на Б, и Б е равно на А, и А е равно на В, и Б е равно на В.

Участник: Аз мислех, че А никога не е равно на Б, но О кей.

Башар: Но тези неща са различни гледни точки на едно и също нещо. Те обаче са различни преживявания и в линейно време те не винаги изглеждат еднакви, но на по-високо равнище това е едно и също нещо.

Участник: Ти идеалист ли си, или материалист? Ти вярваш, че съществува материален свят, или че всичко е плод на твоето преживяване?

Башар: Всичко съществува в съзнанието. Преживяването на всичко е реално, но има само едно нещо и това е самото Съществуване, което преживява себе си по всички начини, на които е способно.

Участник: О кей, следователно няма материален свят?

Башар: Има такова преживяване, но този свят не съществува емпирично без теб.

Участник: О кей, тогава емпирично какво представлява гравитацията?

Башар: Гравитацията е отношение на една гледна точка към друга гледна точка.

Участник: Благодаря ти много.

Башар: Благодаря.

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Искам да изиграя своята роля защитавайки съпруга си …

Башар: Да го защитаваш от какво?

Участник: Едно подобно на влечуго същество се разкри пред нас и го изплаши много, и той се опитва да води живота си, въпреки това …

Башар: Добре, но разбираш ли парадокса в това, което казваш?

Участник: Донякъде.

Башар: Убеждението, че се нуждаеш от защита, произлиза от една реалност, основана на страх, от система на убеждения, основани на страх. Убеждението, че се нуждаеш от защита, привлича идеята за нападение. Ако разбереш, че нищо не може да те атакува, че нищо не може да ти навреди, ти няма да функционираш на същата вибрационна честота и няма да се нуждаеш от протекция, защото ще си невидима за всичко, което не притежава твоята вибрация. (аплодисменти) Един момент, един момент … Обаче, ако не притежаваш система от убеждения, която функционира по този начин, очевидно ще трябва да отдадеш дължимото на своята система от убеждения. Така че ако се нуждаеш от позволение, ако имаш нужда да вярваш в нещо, което трябва да действа като твоя защита, в това няма нищо лошо. Ние само казваме, че ти си тази, която създаваш сценарий, в който се нуждаеш от защита. Разбираш ли?

Участник: Да.

Башар: Така че ако ти разбереш, че не трябва да изхождаш от една основана на страх система от убеждения и че функционираш на равнище на вибрационна честота, която е в по-голямо съответствие с истинската ти същност, то ти няма да се подведеш по идеята, че трябва да бъдеш предпазена от нещо, което ако не е на твоята честота, няма да може да те открие при всички случаи. И помни, че не можеш да преживееш нещо в живота си, което не се съгласиш да преживееш. Ти представляваш преживяване на собствената си реалност и това важи за всеки. Всеки представлява своя уникална гледна точка на „Всичко, което е”. Ти си наистина една самостоятелна вселена. Единственият начин да преживееш нещо в твоята реалност, което е подобно на това, което преживява някой друг в своята реалност, е, да се съгласиш на това и да го създадеш за себе си от собствената си енергия. Разбираш ли? 

Участник: Да.

Башар: Така че не се съгласявай на нещата, които ти предлагат и които принадлежат на реалност, с която не предпочиташ да си свързана. Разбираш ли?

Участник: Да. Мога ли да задам още един въпрос?

Башар: Един момент …

Участник: О кей.

Башар: Реалната сила на това, което можеш да наречеш отрицателно ориентирано същество, каквото и да е то, се съдържа в способността му да те накара да повярваш, че може да упражнява сила спрямо теб, което не е вярно. Разбираш ли? Това е целият трик. Те искат ти да вярваш, че притежават такава сила и те карат да се съгласиш, че това е така, когато всъщност не притежават абсолютно никаква власт над теб. Разбираш ли?

Участник: Да, благодаря ти.

Башар: Добре, какво друго?

Участник: Знаеш ли дали плеядианците са могли да достигнат това равнище на разбиране, защото ние имаме усещането, че той може да е бил такъв в миналото си?

Башар: В своята еволюция, плеядианците, така както съществуват сега в линейно време, са достигнали и надминали това равнище на разбиране.

Участник: Мислиш ли, че той може да се пренастрои обратно в това състояние на ума?

Башар: Ако той избере да предпочете това състояние на ума, то той ще се промени в това състояние. Ако той все още си създава причини да избира нещо, което не предпочита, то той няма да се промени. Ти трябва да откриеш какви са неговите убеждения, които създават привидно логични основания той да се придържа към нещо, което не предпочита. Защото единствената причина да се придържаш към нещо, което не предпочиташ, е, защото създаваш основание да постъпваш по този начин, което изглежда че надделява над това, което предпочиташ, и изглежда по-полезно от това, което казваш, че е полезно. Трябва да откриеш кое е това определение, което си прикрепила към отрицателното нещо, и да промениш това определение, за да разбереш как да се придвижиш в посока на това, което предпочиташ, вместо да си даваш извинения и причини да се придържаш към нещо, което не предпочиташ. Намираш ли смисъл в това? Докато някой мисли, че извлича някаква полза от това да се придържа към нещо отрицателно, той няма да се откаже от това отрицателно убеждение. И съответно няма да преживее нищо друго освен това, което отговаря на съответното убеждение. Ако обаче откриеш кое е това убеждение, което не съответства на истинската ти същност, и го идентифицираш съзнателно, ти ще видиш, че то е безсмислено, нелогично и щом го видиш като такова, ти ще го изоставиш. Но първо трябва да го идентифицираш. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Да.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Да, благодаря ти.

Башар: Благодаря.

Участник: Добър ден, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Благодаря ти много за това, че си тук.

Башар: Е, аз не съм там, но разбирам проявеното чувство, благодаря ти.

Участник: Какво е най-важното нещо, на което трябва да научим нашите деца в следващите поколения?

Башар: Както вече донякъде сме пояснили, идеята за това кое предизвиква най-силната им радостна възбуда, може да им бъде като указател. Идеята е също така да ги учите на истинските последици от решенията, които вземат. Помогнете им със създаване на интерактивно обучение по начин, който адаптира уроците към тяхното радостно вълнение, вместо да нагаждате радостното им вълнение към уроците. Разбираш ли? Защото когато детето е радостно възбудено относно научаването на нещо, няма да можеш да го спреш да се учи. И ако го учиш интерактивно на това какви са последиците от изборите, които прави, то ще разбере, при условията на една безопасна среда, осигурена от възрастния, от наставника, какви ще са последиците от решенията, които взема. Може също така да ги научите на още едно много важно нещо. И то е следното. Всяко едно същество притежава толкова голяма сила, колкото му е необходима, за да създаде това, което желае, без да се налага да наранява някого, за да го получи. Разбираш ли?

Участник: Да, разбирам.

Башар: На вашата планета често хората изразяват това, което приемат за сила и власт, като доминират върху другите. Работата е там, че ако трябва да принуждаваш някого в нещо, то в това не се съдържа никаква власт и ти даже самият не вярваш в това, защото ако вярваше в силата на тази идея, нямаше да има нужда да я налагаш някому и в крайна сметка всички ще гравитират около нея, която съдържа реалната сила. Така че идеята за доминиране и за принуда спрямо другите всъщност е знак, че се чувстваш безсилен и че се опитваш да контролираш външната си среда, за да получиш някакво усещане за властта/силата, която вярваш, че не ти достига. Никой в действителност не е лишен от сила/власт. Така че ако учите хората, че те са винаги самоовластени, ще установите, че всички ще бъдат в хармония, защото няма да има от какво да се страхуват. Всъщност става дума за това да се научите да използвате силата на илюзията, вместо да попадате в плен на илюзията на силата /властта. Разбираш ли?

Участник: Да, благодаря много.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Много, благодаря ти.

Башар: Благодаря.

Участник: Добър ден, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Въпросът ми е – как ще се освободим от оковите на експлоатацията на ресурсите и какво се случва с нашата планета, промените в климата реална заплаха ли са за нашата цивилизация?

Башар: Добре, в известен смисъл, „да”, но не толкова, колкото може да си мислите. Преди всичко промените в климата и циклите в климата са естествени явления. Нещата, които правите с вашите технологии, са ускорили процесите и промените, които се случват, и нямаше задължително да се случат още няколкостотин години, ако не бяхте ги ускорили. Въпреки това, става дума за естествен цикъл, който вие сте ускорили. Но както знаете, има много хора на вашата планета, които изследват и са изследвали от известно време това, което наричате алтернативни форми на енергия. Доста хора на вашата планета вече знаят, че това е възможно и доста хора започват да изследват това много сериозно. Когато си позволите наистина да се придвижите в тази посока, ще знаете как да създавате неограничени източници на незамърсяваща енергия, защото тя е навсякъде около вас. Може да се включите в електромагнитното поле на своята планета, може да се включите в най-различни видове енергийни полета. Идеята е, че просто трябва да се фокусирате в това направление, да следвате своята радостна възбуда и да й позволите да ви води, за да имате вдъхновението, знанията и разбирането, които ще ви позволят да построите такива устройства. Това наистина не е толкова трудно, но трябва да предприемете необходимите стъпки. И отново: моля помнете, не става дума за това да променяте системите, които вече съществуват на вашата планета, а за разработване на нови системи, които да заменят старите, когато последните отпаднат. Виждаш ли разликата?

Участник: Да.

Башар: Така че не се хващайте на играта за прехвърляне на вината, а се захващайте да следвате своята най-силна радостна възбуда при създаването на нещата, които искате да създадете. Тогава, както сме казали, моля помнете, че вие никога всъщност не променяте света, в който сте. Когато промените вибрацията си, вие просто се премествате в друга успоредна версия на Земята, която вече отразява в по-голяма степен промените, които сте направили в себе си. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Намирам смисъл, но ме кара да се запитам как можем да обединим цялото човечество и как …

Башар: Внимавай, внимавай! Ти няма да обединиш цялото човечество! Ти ще се озовеш на версия на Земята, където версиите на хората, които искат да преживеят обединение, ще бъдат вече там, а версиите на хората, които не желаят, няма да бъдат! Така че, когато се преместиш на тази версия на Земята, която съдържа само версии на хора, които искат да преживеят обединение, ще изглежда като че ли цялото човечество се е променило. Но то няма задължително да е сторило това. Може да се случи така, че много хора, които не са ориентирани по този начин, няма никога да се преместят на тази Земя. Ти можеш просто повече да не ги виждаш и да се чудиш какво се е случило с тях. Разбираш ли?

Участник: Да.

Башар: Така че наистина няма значение, защото всеки функционира сам за себе си. Вибрационното състояние, което предпочиташ да имаш, определя Земята, която ще преживееш. Отново: помни, че ти можеш да преживяваш тези неща по взаимно споразумение. Така че ти ще бъдеш с всички тези, които са съгласни да споделят подобно преживяване с теб, и няма да бъдеш с други, които не споделят. Но какво значение има това по отношение на ефекта, който ще преживееш, при положение, че светът ти се е променил. Нали така?

Участник: Да, но какво става с хората, чиято най-силна радостна възбуда доминира други хора … военните …

Башар: Не, не, не, не обърквай терминологията си. Ето защо ние казваме, че е много, много важно да бъдете съвсем наясно със своите определения. Една истинска дефиниция на радостна възбуда не съдържа компонент, наречен доминиране. Разбираш ли? Ако изречеш думата доминиране в смисъла, който обикновено влагаш, това не е елемент от твоята дефиниция за радостна възбуда. Така че трябва да си много, много наясно какви определения използваш, защото ако имаш противоречиво определение, ти няма наистина да преживееш истинското определение на радостна възбуда, което не би съдържало такъв отрицателен елемент, нали така?

Участник: …

Башар: Нали така?

Участник: Хм.

Башар: Така че внимавай за определенията си. Ти направи противоречиво изявление. Ти не можеш да имаш някой, който преживява своята радостна възбуда,  и същевременно желае да доминира над някого. Ако иска да доминира, той не преживява своята радостна възбуда. Ако преживява своята радостна възбуда, той не би имал никакво желание да доминира, защото ще знае, че притежава силата, която би искал да има, за да притежава това, от което се нуждае. Нали така?

Участник: Но аз говоря за хората, които …

Башар: Аз зная за какво говориш, но всъщност не чуваш това, което казваш. Слушай какво излиза от устата ти, защото ти правиш противоречиви изявления, самоотричащи се изявления. 

Участник: Това е свят, чиито военни водачи причиняват много конфликти.

Башар: Аз зная, в момента, да. Но ти се намираш в един свят, в който се съгласяваш да виждаш един микс от различни системи от убеждения. Това, което казвам, е, че в един момент това няма да е така. Но така както стоят нещата в момента, ти имаш възможността да видиш тези различни системи от убеждения и да решиш кои предпочиташ. Много пъти хората на вашата планета, поради начина, по който сте били възпитани, и поради определени системи от убеждения, които съществуват във вашата личностна структура, намират за много по-лесно да разберат какво в действителност са, като първо им бъде показано много ясно какво не са. Така че благодарете на тези, които избират неща, които не предпочитате, защото те правят по-лесно за вас да разберете какво предпочитате по линия на сравнението.

Участник: О кей.

Башар: Това е, което е важно. Ти трябва да определяш всяка отделна ситуация в своя живот по положителен начин, за да получиш положителен ефект. Не ни разбирай погрешно – ние не казваме, че не можеш да разграничиш това, което предпочиташ, от това, което не предпочиташ. Идеята обаче е, че каквото и да е това, което предпочиташ, и каквото и да е това, което не предпочиташ, ти не трябва да отричаш (invalidate) това, което не предпочиташ. Като отричаш (в този смисъл) това, което не предпочиташ, ти всъщност се привързваш към него, като му придаваш повече сила, отколкото трябва да има. Ако разглеждаш всички възможности като равнопоставени и ако наистина притежаваш силата да избираш тази, която предпочиташ, тогава няма да има значение, че съществуват хора, които избират отрицателни неща, защото това няма да има никакъв ефект върху теб, щом даваш положителен смисъл на това, което се случва в живота ти. И независимо какви могат да бъдат нечии чужди намерения, в крайна сметка ти ще извлечеш положителен ефект от това. Ще ти разкажа една много кратка история. Съгласен?

Участник: Съгласен.

Башар: Разказвали сме тази история и преди. Ще я разкажем отново, защото това е пример от реалния свят, за да разберете, че не си измисляме фантазии. Това действително работи във вашата реалност! Има един приятел на медиума, който е фанатичен на тема музика. Музиката е свързана с най-силната му радостна възбуда и страст. Той искаше да има възможно най-добрата стерео система в своя автомобил, но нямаше пари да закупи най-добрата система. Така че той последва своята най-силна радостна възбуда (№ 1), с всичките си способности (№ 2), и закупи радиоуредбата, която можеше да си позволи. Една седмица по-късно, крадец разби колата му и открадна уредбата. Сега, следвайки старата парадигма, някой би казал: „Това е ужасно, това е нещо отрицателно, аз бях толкова положително настроен –  защо трябваше да ме сполетява това зло?” И така, определяйки го като нещо отрицателно, единственият резултат би бил едно отрицателно преживяване. Този човек знаеше по-добре как да постъпи. Той си каза: „Добре, аз не зная как това може да ми е от полза, но то трябва да ми е от полза. Защо? Защото аз така казвам! И следователно той продължи да прави неща, които в такива случаи правят хората на вашата планета – съобщи за кражбата на застрахователя и получи парите, нужни за ремонта на повреденото арматурно табло и за замяна на откраднатата уредба. Когато отиде при автомонтьора, последният му каза, че повредата не е толкова лоша, колкото той си мислеше, и я поправи, без да му взема пари, при което всичките пари от застрахователя бяха достатъчни, за да си закупи уредбата, за която поначало мечтаеше. Това е начинът, по който животът се проявява, когато му дадете тази възможност. Това не е измислица, това е начинът, по който се проявява животът, ако останете в положително състояние. Няма значение, ако вие отчетете факта, че крадецът е действал в отрицателно състояние и че това е нещо, което не предпочитате. Чавекът обаче не се настроил отрицателно и не отрекъл кражбата като нещо, което не трябвало да се случва; останал положително настроен и успял да получи само положителен ефект даже от нечие чуждо отрицателно действие. Намираш ли смисъл в това?  

Участник: Намирам смисъл, но си мисля за хората, които биват взривявани и убивани от американските бомби.

Башар: Да.

Участник: Как тази философия приляга за тях?

Башар: Отново: ти трябва да разбереш, че доста хора в твоята реалност са били възпитани в много основани на страх убеждения. Това не означава, че винаги причините ще бъдат такива, но доста често много от вас привличат обстоятелства и ситуации, които отразяват твърде силно факта, че се придържате към основани на страх убеждения. Нали така?

Участник: О кей.

Башар: Така че вие привличате към себе си опасността и вероятността да ви се случи нещо опасно …

Участник: Искаш да кажеш, че хората, живеещи в Афганистан, върху които е паднала бомба, по някакъв начин са привлекли тази бомба към себе си?

Башар: Зная, че това изглежда ужасно опростено, но погледни природата на структурата на много социални, религиозни и правителствени системи на вашата планета, които учат хората да мислят за себе си по отрицателни и омаловажаващи ги начини. Тогава какви могат да бъдат последиците от това, че някой счита себе си за жертва? Идеята обаче е, че те привличат някой достатъчно слаб, за да бъде извършител на зло. Разбираш ли тази идея? За да се получи жертва, е необходимо преди това да има жертва. И нападателят и жертвата му са жертви, защото и двамата са слаби, в смисъл че правят отрицателен избор, след което са потърпевши от последиците на този избор. Много пъти тези избори могат да бъдат несъзнателни. Затова ние казваме, че е толкова важно да установявате съзнателен контакт с определенията, които възприемате. Защото доста хора на вашата планета поставят себе си в ситуации, в дадена област, в дадено обстоятелство, където е много вероятно да изпитат поражение. И тъй като се придържат към отрицателни определения, те даже не си дават сметка за това. Ето защо е толкова важно да имате тази яснота. Следиш ли мисълта ми?

Участник: Да, следя я, но ми е трудно да проумея това.

Башар: Зная, че е така, но постепенно ще успееш, вярвай ми.

Участник: Ще практикувам това, благодаря много.

Башар: (към публиката) Ние разбираме, че много от определенията, с които хората на вашата планета са израснали и възпитани, затрудняват често това да имате различна гледна точка. Но виждате ли, това са начините, по които системите от убеждения се проявяват. Системите от убеждения по определение, по структура, трябва да направят така, че да изглежда, че никое друго убеждение не е възможно. В противен случай, няма да можете да преживеете напълно идеята на конкретното убеждение, към което се придържате. Нещото, което ще ви помогне да се отървете, е, да разберете, че притежавате един шперц и този шперц е разбирането на това, че каквото и да преживявате във физическата си реалност, в основата си то е продукт на нещо, което приемате, че е вярно. И ако разберете, че това е само едно убеждение, независимо от това колко реално, колко солидно ви изглежда, то вие винаги ще имате възможност с помощта на този шперц да се „отключите” от това убеждение и да приемете друго убеждение. Въпреки това, основната структура на една система от убеждения трябва да бъде такава, че да прави да изглежда, че никое друго убеждение не е възможно. В противен случай, няма да може да имате чисто преживяване на това убеждение. Намирате ли смисъл в това? Добре. А когато става дума за отрицателно убеждение, то притежава даже по-силна склонност да не приема нещо положително. Трябва наистина да преодолеете идеята, че става дума за нещо много трудно осъществимо. Защото нито една ситуация не е по своята същност трудна. Да, наистина има предизвикателства и те са ви нужни, за да се развивате. Да, разбира се, че има творческо напрежение, но то ви трябва, за да упражнявате въображението си и творчеството си. Това обаче не означава, че трябва да страдате и да се борите. Никоя ситуация няма присъща на нея трудност. Само вашите определения може да я направят да изглежда по-трудна, отколкото е. Ето защо, ако преживявате този вид трудност, знайте, че в този момент се съпротивлявате срещу естествената си природа. Това е източникът на болката, на борбата, на трудностите – съпротивление срещу естествената природа. Но ако винаги помните, когато изпитвате този вид затруднение, че това произлиза от убеждението, от нещо, което ви кара да вярвате, че това е единственото възможно убеждение … ако може да си спомните, че убеждението просто ви подава тази информация, тогава вие може да се освободите от всяко едно убеждение, защото знаете, че това е само едно убеждение. Намирате ли смисъл в това?

От аудиторията: Да.  

Башар: Добре, моля продължи.

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден. Говори по-високо.

Участник: Питам се дали можеш да ни кажеш нещо относно начина, по който се отнасяме към животните.

Башар: Добре, те са част от вашия свят, те са израз на безусловна любов, те често са отражения за вас, на определени въпроси, с които се занимавате, на определени процеси, през които преминавате. Много животни ви обичат толкова безусловно, че някои от тях желаят да поемат върху себе си физическите последици от вашите отрицателни убеждения, за да ви предоставят време да ги асимилирате и изоставите. Разбираш ли?

Участник: Да.

Башар: Също така много хора на вашата планета мислят, че животните не са толкова умни, колкото вас. Нищо не може да бъде по-далече от истината. Всъщност, и аз нямам предвид това в пренебрежителен смисъл, позволете ни да поясним. В много отношения животните са всъщност доста по-умни от мнозина сред вас. Причината за това е следната. Животните, независимо от какъв животински вид са, не трябва да бъдат нищо друго освен съответното животно. Следователно те са абсолютни гении, бидейки това животно. Вие сте многофункционални и задължително не сте специализирани по начина, по който са животните. Вие разпростирате своя интелект в най-различни направления. При тях целият интелект е насочен в едно или в много малко направления. Така че те всички са гениални в това, което са, и имат много на какво да ви научат как да бъдете гении в това, което може пълноценно да бъдете. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Определено.

Башар: Добре. Те са, отново: в много отношения част от вашето семейство. Те са друго проявление на съзнанието на Творението. Те са част от вашето семейство! Те са безусловно любещи същества, ако си позволите да ги преживеете по този начин. Това не означава, че в природата не се случват най-различни неща, но те винаги ще се проявят в равновесие, когато осъществявате балансирана връзка с тях. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Да.

Башар: Това отговаря ли на въпроса ти, или има някакъв друг аспект, който желаеш да обсъдим или да разгледаме по-подробно?

Участник: Да, има, ако обичаш.

Башар: О кей.

Участник: Чудя се дали има някакъв начин за пробуждане на човечеството по отношение на животните и на тяхната безусловна любов към нас, и …

Башар: Има много начини. Използвай въображението си. Можеш да излезеш сред природата и да бъдеш сред животните; можеш да следваш радостната си възбуда, което ще те направи по-чувствителен приемник спрямо други вибрации и комуникации, идващи към теб от страна на животните, на дърветата, на скалите. Всички неща са съставени от съзнание, всички неща са някаква форма на съзнание, всяко нещо има свой начин на комуникиране. Трябва само да се научиш как да слушаш. Най-лесният начин да слушаш, е да бъдеш повече себе си, което означава, че си в по-голяма степен свързана с околния свят, защото всичко е проявление на едно и също нещо. Така че колкото си по-вярна на себе си, толкова повече си способна да преживяваш отраженията, които те също са. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Да, но може би трябва да поясня.

Башар: Добре, моля, направи го.

Участник: Има ли начин хората да се пробудят и да престанат да нараняват животните?

Башар: Да, това е, което казахме. Обучавайте ги относно идеята, че животните не са по-низши от вас. Демонстрирайте им тяхната интелигентност. Много хора на вашата планета започват да правят това сега.

Участник: Да.

Башар: Погледни всички примери, съществуващи сега на вашата планета, макар че тези неща са се случвали стотици и хиляди години, а вие едва сега ги забелязвате. Колко време ви отне да забележите, че птиците използват приспособления? … Те са правили това хиляди години. Така че въпросът е да обърнете повече внимание. Колкото повече отделяш внимание на това, което се случва около теб, толкова повече интелигентност ще наблюдаваш и толкова повече демонстрации и примери ще може да покажеш на други хора: „Виж, виж какво прави това красиво същество! Това не е ли удивително, това не е ли интелигентно поведение?! Ние с теб не сме толкова интелигентни, нали?” Аз естествено се шегувам. Идеята обаче е, че просто трябва да накараш хората да обърнат внимание на това, което се случва около тях. Накарай ги да отворят очите си. Заведи ги на места, където могат да преживеят взаимодействия с животните по творчески, интерактивни и изпълнени с любов начини. Това е една от причините, поради които сега е толкова впечатляващо на вашата планета да плувате заедно с дивите делфини и с китовете. Те са, така да се каже, пазителите на моретата, така както вие сте пазителите на сушата, в определен смисъл. И идеята е, че те са настойници, така както вие сте настойници. Те са телепатично свързани с други цивилизации, с други звездни системи. Позволи им да те научат как да установяваш контакт. Плувай с тях, свързвай се с тях, бъди с тях, те ще ти повлияят. Разбираш ли?

Участник: Да.

Башар: Така че забавлявай се с тях, използвай въображението си, следвай радостната си възбуда. Така ще разбереш кой за теб е най-добрият начин да постъпиш, за да демонстрираш на други хора всичко това. Обаче … ти трябва да правиш тези неща, защото те ти носят радостно вълнение, а не защото имаш нужда другите да мислят като теб! (аплодисменти в публиката) Разбираш ли?

Участник: Да.

Башар: В това се състои парадоксът! Ти трябва да проявиш към другите (които мислят по различен от теб начин) толкова безусловна любов, без-ус-лов-на любов, колкото очакваш те да проявят към теб … Нали така?

Участник: Да.

Башар: И „безусловна” означава отсъствие на всякакво условие. Така че ако те изберат да не видят нещата по твоя начин, да нямат взаимоотношения с животните, каквито ти предпочиташ да имаш, ти можеш да направиш най-доброто, на което си способна – да им покажеш как биха могли да подобрят живота си и да разгърнат съзнанието си, но ако те в крайна сметка изберат да не го направят, ти трябва да проявиш към тях същото уважение, с което те ти позволяват да избереш това, което ти предпочиташ. Нали така?

Участник: Да.

Башар: Помни, моля, всички вие помнете, в определен смисъл, наистина няма нужда от пришпорване на нещата. Вие сте вечни, безкрайни същества! Закъде сте се забързали?! Аз разбирам, че е много добре да позволите на нещата да се променят по определени начини, докато вие се променяте на вашата планета и че е категорично много забавно да преживявате този вид промени. Но всяко същество е вечно същество и следователно някъде и по някакъв начин то ще преживее тези идеи, било в този конкретен линеен живот, или не в него. Така че направете най-доброто да бъдете жив пример, който останалите могат да видят във вас, и това да е нещо, което ви прави толкова екзалтирани, че те да дойдат при вас и да попитат: „Какво те прави толкова щастлив? Аз искам да бъда толкова щастлив, аз искам да бъда толкова любвеобилен, аз искам да бъда толкова свободен, аз искам да бъда толкова творчески настроен, аз искам да бъда толкова изобретателен като теб, толкова богат като теб. Как го правиш?” И тогава вие може да отворите вратата и те могат да отворят вратата, и вие може да ги преведете през нея, но първо вие трябва да бъдете жив пример без отрицателната идея, че ако те не преминат през тази врата, нещо не е наред, защото ако проявите такова негативно отношение, вие ще нарушите енергията, която предпочитате да имате, и ще слезете до тяхното равнище. Фразата във вашата Библия „Не съди, за да не бъдеш съден” не означава, че ще бъдете съдени отвън. Тя означава, че когато съдите някого, вие съдите себе си и слизате на това равнище. Това не е, което предпочитате да бъдете, и не се подвеждайте по отрицателната страна, и просто бъдете положителния жив пример, на който всички ще искат да подражават!  Намираш ли смисъл в това?

Участник: Да, благодаря ти толкова много.

Башар: Толкова много пак заповядай.

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Ти си многоизмерно същество, нали така?

Башар: Да, вие може да ни наричате извънземни, извън-измерни, което не е от особено значение. Ние съществуваме в успоредна реалност, която в този смисъл, е едно друго измерение. Ние съществуваме на друга планета, различна от Земята, и в този смисъл, сме извънземни. В определен смисъл, всяко от тези определения ще свърши работа. 

Участник: От това, което аз съм разбрал и научил, цялата вселена и целият живот в нея е проявление на тази божествена любов. Така ли е?

Башар: Разбира се, всичко е направено от Съществуването. Всичко се състои от „Всичко, което е”.

Участник: Следователно ние можем да очакваме, че самата вселена е не само изпълнена с живот, но и че самата тя е жива.

Башар: Абсолютно. Както казах, всичко е съзнание.

Участник: Ако вселената е толкова изпълнена с живот – и аз си представям, че повечето от това е интелигентен живот – защо не показвате себе си в истинската си същност?

Башар: Защото вие не сте готови.

Участник: Какво е необходимо да се случи?

Башар: Това е много добър въпрос. Ние сме го задавали в продължение на много години. Това, което е необходимо, е, да се изравните в по-голяма степен с нас, вместо да подценявате себе си, да унижавате себе си, да принизявате себе си. Разбираш ли? 

Участник: Да, господине.

Башар: О, „господине”, толкова официално, благодаря ти! Това е смисълът на цялата информация, която споделяме с вас. Всичко това е прелюдия към (истински) контакт. Обаче ние не можем да ви наложим този контакт. Вие трябва наистина да си позволите да абсорбирате информацията, да съществувате на едно вибрационно равнище, което е по-съвместимо с нашата реалност, за да сме в състояние да взаимодействаме по-свободно. Ние съществуваме на една вибрационна честота, която е, в определен смисъл, много по-висока от вашата. Това не означава, че ви подценяваме; това е само един физически факт. Помисли си за една предавка с много висока скорост на въртене. Вашата предавка се върти на една бавна скорост. Ако се превключите изведнъж на много високата скорост, вашата предавка ще се счупи. Ние не искаме да повредим скоростната ви кутия. Идеята е, че ние ви даваме тази информация, споделяме тази информация, а степента в която вие я абсорбирате и интегрирате, повишава вибрационната ви честота. Кара ви да се въртите по-бързо и ви отвежда малко по-близо до нас. Когато достигнете до едно място, до една скорост на въртене, до една вибрационна честота, която е достатъчно близка, така че ние да знаем, че няма да ви причиним психически шок и да ви нараним, като насилим нещата и ги изведем на повърхността, където не сте готови да ги приемете, тогава ще настане времето, в което ще знаем, че може да настъпи открит контакт, който е от полза за всички участници. Ние сме правили това много пъти. Ние знаем какво правим. Така че се доверете на времето. Вие също знаете какво правите, макар че Физическият ви ум може не винаги да мисли така, докато Висшият ви разум знае точно какво се случва. Ще ви кажа следното. Помнете, че няма такова нещо като предсказване на бъдещето, а само усещане на енергията, съществуваща в настоящето. Настоящата ви енергия, както твърдим от известно време, показва, че най-вероятният времеви прозорец за това, което наричате началото, на-ча-ло-то на открит контакт на вашия свят с друга цивилизация, ще бъде най-вероятно някъде между вашите години 2025-та и 2033-та. Това е съгласно нашия прочит на енергията ви в момента. Вие може да ускорите това в посока на долния край на прозореца, ако пожелаете. Колкото повече действате под влиянието на най-силната си радостна възбуда, толкова повече ще интегрирате своите отрицателни убеждения и ще ги трансформирате в положителни. Колкото по-холистично функционирате на вашата планета, толкова повече приближавате своята вибрационна честота към нашата и толкова по-вероятен правите този вид контакт. Ние ви използваме като барометър за това кога ще бъде подходящ такъв контакт. Ето ви и една малка тайна, която ще ви издам в момента. Мнозина сред вас вече са имали физически контакт, но просто не си го спомняте. Вие не си го спомняте обаче по определена причина. Вие сте устроени така, че да забравите вече осъществените контакти, защото темпото, с което си спомняте, че контактът вече се е случил, независимо дали се появява като припомняне в будно състояние, или се появява като сън, няма значение … темпото, с което си припомняте, че вече сте имали контакт, е барометър, мерило за нас, което ни показва, че сте готови за повече.

Участник: Има ли сили, които работят срещу това развитие?

Башар: Винаги има такива, които желаят да се движат в отрицателна посока. Както знаете, много от тях съществуват на вашата планета. Въпреки това, както вече сме казали, няма значение какво искат тези сили, защото ако твоята вибрационна честота няма нищо общо с тяхната, те нямат никаква възможност да повлияят на твоето придвижване напред. Разбираш ли?

Участник: Разбирам, благодаря ти много. Надявам се, че това важи и за всички тук.

Участник: Здравей.

Башар: Добър ден.

Участник: Преди всичко бих искал да ти благодаря за това, че на такова високо енергийно място може да се чуе как говориш за безусловна любов …

Башар: Ние ви благодарим за съвместното сътворяване на това … на всички вас!

Участник: Безусловна любов даже към враговете ни и към лошите хора …

Башар: Да, но ако изпитвате безусловна любов, вие всъщност нямате врагове.

Участник: Правилно.

Башар: Може да има хора, които познавате и които не избират това, което вие предпочитате, но те не са ваши врагове.

Участник: Правилно. Бих искал да поговорим за нещо, което  вероятно е не много популярно убеждение.

Башар: О, колко вълнуващо! Ние обичаме неща, които не са популярни.

Участник: Ще започна с частта, която е популярна.

Башар: Добре … това също е вълнуващо.

Участник: Чувствам невероятно състрадание към животните. Когато те биват малтретирани, това наистина разбива сърцето ми.

Башар: Разбирам, и ние току-що имахме дискусия относно това.

Участник: Да, това ме отвежда до непопулярната част. Особено когато те биват малтретирани и не са отглеждани в естествените им условия. Коренните жители на Америка и всички култури в миналото, които са имали мъдрост, са се хранели с животни …

Башар: Да, но те са имали балансирани взаимоотношения с тях.

Участник: Да, и въпросът ми към теб е дали е редно да се храним с животни, стига те да са отгледани в естествените им условия?

Башар: Някои от вас ще изискват това, но някои няма да го изискват. Това е различно при всеки отделен случай. Нещата не стоят по един и същи начин при всички. Разбираш ли?

Участник: О кей.

Башар: Така че ти трябва да определиш за себе си дали това е вярно за теб. Ако определиш, че е вярно за теб, че телесното ти съзнание може да изисква приемането на определени животински протеини от време на време, най-малко, най-малко ако това е вярно за теб, направи го в рамките на най-естественото, балансирано взаимоотношение, което е възможно да създадеш, така че животното да участва заедно с теб в този процес. Разбираш ли?

Участник: Да.

Башар: Ще ти кажа още една малка тайна, която много от вас може всъщност да не осъзнават. Докато ти консумираш животното, животното консумира теб. Защото докато абсорбираш каквото и да било в природата (защото ти си част от природата), природата абсорбира теб. Това е двупосочна улица. Така че идеята е, че ако правиш това по небалансиран начин, ще преживееш висока степен на небалансирано взаимоотношение с природата по различни начини. А ако го направиш по балансиран начин, ти ще преживееш една връзка с природата, която е балансирана, и ще ти бъдат осигурени неща, от които наистина се нуждаеш, и те ще ти бъдат поднесени по балансиран начин, по един естествен начин.

Участник: Благодаря ти.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Да. Имам още един въпрос. Защо „Всичко, което е” избира да се прояви понякога като затворник в Гуантанамо Бей, или в каквато и друга ситуация, в която е подложено на изтезания?

Башар: Защо не?

Участник: Не зная.

Башар: Помни, че казахме, че „Всичко, което е”, е всичко, което съществува – отрицателно, положително и балансирано в средата. Помни, че не става дума за дуалност, а за триединство … преди всичко. Идеята обаче, е, че за „Всичко, което е” тези неща не са задължително отрицателни по начина, по който вие хората обикновено ги възприемате. Това е просто едно преживяване, една гледна точка. Това е нещо, което може да бъде преживяно, и „Всичко, което е” ще преживее всичко, възможно да бъде преживяно.  Защото това добавя към неговото разбиране и преживяване на самото себе си.

Участник: Тогава, след като не мога да разбера това и то ме смущава, аз не трябва да мисля за него, или …?

Башар: Ако те смущава, може би за теб е важно да мислиш за него. Това може да бъде индикатор, че в него има нещо, което трябва да научиш. И, както някой от публиката подчерта, най-малко това е една възможност да изпиташ състрадание, нали?

Участник: Да … за лошите хора и за добрите хора? За „лошите хора“ в кавички?

Башар: И за „лошите” в кавички хора. Защото, отново: моля запомни – единствената причина, поради която някои хора може да се озоват в този вид обстоятелства, е, защото те може би не са били научени, че могат да направят друг вид избор. Следиш ли мисълта ми?

Участник: На логическо равнище следя, но не мога да го възприема.

Башар: Ако това, на което ти си бил научен, докато израстваш, е, че синият цвят е единственият, който струва нещо, всеки път, когато искаш да изразиш нещо, ти ще избираш само синия цвят. Няма да знаеш, че ще можеш да избереш червен, оранжев, зелен или виолетов. Следиш ли мисълта ми?

Участник: Да.

Башар: Така че ако някой е бил възпитан да вярва, че единственият истински контакт и връзка с някого, която може да му се случи, е нанасяне на обида, то ако той иска да установи контакт с някого, какво мислиш, че ще направи? Ще му нанесе обида. Защото човекът се опитва да изрази любов с единственото средство, с което разполага! Ето защо е важно хората да се научат на нови средства. Разбираш ли?

Участник: Разбирам.

Башар: И следователно, ако видиш някой, който нанася обида, ти можеш да проявиш мъдрост и състраданието да разбереш, че това, което той се опитва да направи, е да изрази любов, но не разполага с необходимото средство.  Научи го как да направи това, което го самоовластява, и тогава той ще разполага с ново средство, и ще прояви себе си по нов начин. Защото всеки иска да се чувства силен. Научете хората какво представлява истинската сила/власт и това, че нападението спрямо някого показва точно обратното. 

Участник: Благодаря ти.

Башар: Благодаря.

Ейприл: Тадео.

Башар: Нания. Колко е часът?

Ейприл: Към 15:15. Във връзка с това, което каза относно животните, когато видим ситуации на малтретиране на животни, които изискват нашата помощ, то следването на радостната ни възбуда и предприемане на действие в посока преодоляване на ситуацията, е нещо положително …

Башар: Стига да сте сигурни какво правите. Защото много хора може да мислят, че помагат, но това да не е вярно.

Ейприл: Но когато хората се натъжават от гледката на малтретирани животни и когато предприемеш действие (вместо да останеш в това отрицателно състояние) да постъпиш положително и балансирано …

Башар: Разбира се, защото как е възможно да помогнеш някому, ако си в отрицателно състояние?!

Ейприл: И като предприемеш това действие, ти си позволяваш да се преместиш в успоредна реалност, където животните биват третирани по-добре.

Башар: Да, това е идеята. Но зависи от теб да имаш възможността да го направиш. Но отново: бъди сигурна, че знаеш какво правиш. Понякога можеш да мислиш, че животното е в опасност, а то може просто да изпълнява естествената си функция.

Участник: Например животното да отива да снесе яйцата си, а всички мислят, че отива на място, където го грози опасност?

Башар: Да.

Участник: Така че ние винаги трябва да сме наясно с това, което те правят …?

Башар: Да, показвайте знания и уважение спрямо това, което прави животното, и когато сте сигурни, че се случва нещо извън естествените му биологични нужди, разбира се, предприемете действия, ако пожелаете, по възможния най-положителен начин, защото, отново: внасяйки отрицателна енергия в ситуацията, тя само ще я влоши … Ето защо ние казваме, че физическата реалност не е истинска реалност и е като едно огледало; тя е отражение на това, което става в съзнанието ви. Ако видите отражение в огледалото, което се мръщи срещу вас, вие не отивате до огледалото и не се опитвате да накарате отражението да ви се усмихне. Това няма никога да се получи. Нито отивате с кръстосани ръце и му казвате: „Добре, Отражение, аз ще се усмихна, когато ти се усмихнеш преди това”. То никога няма да ви се усмихне първо. Идеята обаче е, че ако вие решите да се усмихнете просто така, отражението няма друг избор, освен да ви се усмихне в отговор. Ето как стават нещата. Отново: това е просто физика.

Участник: Чуваме ли се?

Башар: Добър ден.

Участник: Добър ден, господине, и на всички вас, които споделяте тази красива енергия и я повишавате, повишавате …

Башар: За нас е винаги удоволствие да правим това.

Участник: Да, и аз ви благодаря.

Башар: Ние също.

Участник: Бих искал да говорим за инструментите.

Башар: Инструменти.

Участник: Да, напоследък ние получихме три инструмента, които ни позволяват да изпаднем в това положително състояние …

Башар: Добре, и правите ли това по един положителен начин?

Участник: Да, и това е достъпно за всички, и това са инструменти, които помагат да се пробудим …

Башар: Добре, това е въпрос на ваш избор.

Участник: Имате ли други инструменти, които бихте могли да споделите с нас?

Башар: Има много инструменти. Ние ги наричаме позволения. Такова е всяко нещо, което ви върши работа. Всеки инструмент, всяка техника, всеки ритуал, всеки предмет, е позволение. Вие сте привлечени към всичко, което е в съответствие с вашите убеждения и което вярвате, че ще ви свърши работа. Но позволението е просто един инструмент, който ви позволява да бъдете О кей, да си дадете позволение да бъдете повече себе си. Всъщност инструментът не прави нищо, никога. Той само ви позволява да вярвате, че прави нещо, за да си дадете позволение да проявите повече от това, което сте. Това е, което правят инструментите.

Участник: Следователно ние вече притежаваме инструментите …

Башар: Разбира се, те са част от вас.

Участник: И зависи от нас да ги използваме.

Башар: Абсолютно. Но вие разбирате, че понякога са ви втълпили убеждения, които може да направят да изглежда, като че ли трябва да използвате тези инструменти и в това няма нищо лошо. Ако това ви върши работа, значи това е вашият процес. Ние не казваме, че това е погрешно. Само си дайте сметка, че това е, което се случва, че тези инструменти са ваши изобретения, които вече притежавате и които вие проектирате извън себе си по начин, който ви помага да разпознаете инструмента като отражение и след това да използвате инструмента, който е във вас, по очевидно външен начин, за да позволите на нещата да се развият в предпочитана от вас посока. Това е играта, която играете – игра на отражение с тези инструменти, защото те всички са във вас. Нямаше да може да ги видите във външния свят, ако вече не бяха във вас. Защото без вас няма външен свят. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Много ясно, много ясно. Благодаря ти, благодаря ти.

Башар: Благодаря и благодаря.

Ейприл: (проверява функционирането на микрофона)

Башар: Благодаря за проверката. Не бихме искали нашият телефон да се стопи.

Ейприл: Това ще рече да не прекарвате прекалено много енергия през него.

Башар: Тялото на медиума е добре. Моето тяло също е добре. То е на моя кораб – 2800 км. над областта на вашата планета, която наричате Седона. (възгласи сред публиката)  О, вие харесвате Седона. Това е едно от по-мощните (енергийни) завихряния на вашата планета. Ето защо ние сме там, за да помагаме при балансирането на енергията в това, което наричате ваша енергийна мрежа … Вече в ред ли е технологията ви?

Участник: Добър ден, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Имам въпрос относно една често срещана тема, която непрекъснато възниква при изучаването на много влиятелни мислители, в това число Никола Тесла, Коперник, Кеплер, Питагор …

Башар: Да.

Участник: Общата тема, която се очертава, е относно седемте класически академични области като основа за постигането на по-висше познание …

Башар: Добре, отново: това е едно интересно позволение и това е всичко.

Участник: Питам се дали би коментирал …

Башар: Аз току-що го направих. Ако тази идея, тази система, ти върши работа като позволение, за да ти даде възможност да повишиш вибрацията си, да бъдеш повече от това, което знаеш, че си, то във всички случаи използвай тази конкретна идея. Но, както сме казали, всеки инструмент, всяка техника, всеки ритуал, всеки формат, всеки предмет, е едно позволение. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Да, благодаря много.

Башар: Един момент – не сме свършили. Има определени позволения, такива като споменатото от теб, които резонират с определени струни, определени ключове в човешката психика, защото вие кристализирате своята психика по определен начин. И когато използвате позволения, които са в хармония, които вибрират, които резонират с тези конкретни струни, с тези конкретни съзвучия, това може да се окаже нещо с много силно влияние върху мнозина от вас в общ смисъл. Има позволения, които са общи за доста от вас, както и позволения, които действат при някои индивиди повече, отколкото при други. Едно от най-силно въздействащите позволения е разказването на истории. Структурата на разказване на историите е вградена във вашата психика. Това е най-ефикасният начин за пренасяне на информация във вашата реалност. Така че, когато разказвате една история и засегнете всички подходящи струни, които са в синхрон със структурата на историите във вашата психика, вие съхранявате тази информация и историите траят вечно. Когато пропуснете важен момент, хората си казват: „Е, това не е толкова добра история” и забравят за нея. Но когато засегнете всички важни моменти, това е една много мощна система за съхранение и пренос на информация, ето защо тези истории траят вечно и стават това, което наричате класически. И така, има други техники, като тези, за които говориш, които засягат някои от тези ключови моменти, някои от тези резониращи честоти, общи за много индивиди на вашата планета, и така може да бъдат много ефективни позволения за голяма част от масовия консенсус, нали? Но зависи от теб да решиш дали ти вършат работа, или не. Ако ти върши работа, използвай го, ако не ти върши работа, недей. Толкова е просто. И можеш да промениш мнението си още утре. Ако утре ти върши работа, използвай го, ако не ти върши работа, недей. Това не е ли достатъчно просто?

Участник: Да, така е.

Башар: Не трябва да бъде по-сложно, освен ако, разбира се, не ти прави удоволствие да го усложняваш, при което аз няма никога да те спра. Само казвам, че то не е необходимо. Това помага ли ти?

Участник: Да, помага ми, благодаря много.

Башар: Благодаря.

Участник: Здрасти, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Много е вълнуващо да те срещна.

Башар: За нас също е вълнуващо да се срещнем с всички вас.

Участник: Най-вълнуващото нещо за мен в живота ми е да посетя друга планета и …

Башар: Добре, и междувременно … кои са някои от вълнуващите неща, които можеш да направиш, докато си на твоята планета?

Участник: … Ъ-ъ …

Башар: Защото ако направиш всички вълнуващи неща, които можеш да направиш, докато си на твоята планета, докато се пови възможност да отидеш на друга планета, това всъщност ще засили вероятността да посетиш друга планета. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Да.

Башар: Добре, тогава кои са някои от вълнуващите неща, които правиш на твоята планета сега?

Участник: Това, че съм тук сега.

Башар: Това е едно. Нещо друго? Следваш ли своята радостна възбуда, с всичките си способности, без настояване за това как трябва да изглежда крайният резултат?

Участник: През голямата част от времето.

Башар: О, през голямата част от времето. Това е добре. Какво ще кажеш за времето, през което не правиш това?

Участник: Малко съм объркана.

Башар: Объркана – това е чудесно състояние. Това означава, че претърпяваш трансформация от една идея в друга, превключваш от една реалност в друга, че се преориентираш от една реалност в друга. Това е положителното определение на тази идея. Ти предпочиташ положителното определение, или отрицателното определение?

Участник: Вероятно положителното.

Башар: Вероятно?! Или категорично?

Участник: Категорично. 

Башар: Благодаря ти. И така, спрямо какво си объркана в положителен смисъл?

Участник: Понякога съм приятно развълнувана, но след това се оказвам разстроена и не зная …

Башар: По отношение на какво?

Участник: Различни неща …

Башар: Като например – дай ми пример.

Участник: Всъщност ми е трудно да си припомня …

Башар: О, не ми пробутвай това!

Участник: О кей …

Башар: Вече не можеш да се измъкнеш.

Участник: О кей, О кей … не искам да имам нормална работа…

Башар: Тогава недей, какво те спира? Искаш да кажеш, че не вярваш, че радостната ти възбуда може да ти осигури необходимото?

Участник: Да.

Башар: Добре, защо вярваш в това?

Участник: Ъ-ъ …

Башар: Какво печелиш от приемането на тази идея? 

Участник: …

Башар: Аз мога да ти кажа, ако наистина не си в състояние да отгатнеш.

Участник: О кей.

Башар: Но бих искал да опиташ.

Участник: Хм … няма да имам никакви пари и няма да мога да се издържам.

Башар: Това, което казвам, е – какво печелиш от приемането на тази идея?

Участник: О, ъ-ъ … предполагам, че ще бъде по-защитена.

Башар: По-защитена?! Вярваш, че ще бъдеш по защитена. Благодаря ти за откровението. Тогава идеята е, че щом разбереш, че не трябва да се придържаш повече към тази идея, ще започнеш да осъзнаваш, че най-безопасното нещо, което можеш да направиш, е да бъдеш вярна на себе си. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Да, но как да променя това свое убеждение?

Башар: Трябва да откриеш какво точно представлява то.

Участник: Опитвала съм се да направя това, но …

Башар: Добре, искаш ли помощ?

Участник: Да.

Башар: Добре. Била ли си възпитана през живота си, по някакъв начин, да ти е било внушено от родителите ти, от приятели, училище, общество, че по някакъв начин не заслужаваш, че не си достойна?

Участник: Ъ-ъ, не съм сигурна.

Башар: Не си сигурна?!

Участник: Вероятно, в даден момент …

Башар: Добре, тогава идеята е, че ти се страхуваш да се придвижиш в посока на най-силното си радостно вълнение, защото се страхуваш, че ако го направиш, може да докажеш, че те са прави. Ти може, казано на вашия език, в кавички, да „се провалиш”. И тогава те ще се окажат прави. Ти не си успяла, ти не си се справила. Това е безсмислено, в това няма смисъл, ти си глупачка! Разбираш ли? Всички тези неща, които хората на вашата планета говорят?

Участник: Да-а.

Башар: Значи ти не предприемаш необходимите стъпки, защото се притесняваш, че може да докажеш, че те са прави. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Да.

Башар: Но аз ти гарантирам, че това няма никога да се окаже вярно. Това няма никога да бъде вярно! Защото ако беше недостойна, ти нямаше да съществуваш. Така че това, което правиш, като не се решаваш, като избираш да вярваш, че твоята радостна възбуда не може да ти осигури необходимото, като се въздържаш да проявиш истинската си същност, като се придържаш към убеждения, които не предпочиташ, е, че ти спориш с Творението относно своята пълноценност. Защо трябва да спориш с Творението? Не си ли уморена от това?

Участник: Да, уморена съм.

Башар: Добре, тогава достатъчно ли си уморена, за да престанеш да го правиш?

Участник: Разбирам го на теория, но когато трябва в действителност да променя убеждението си, откривам, че се страхувам …

Башар: Това е в реда на нещата, това е част от процеса. Ти никога не оставаш два пъти на едно и също място. Имате една стара поговорка на вашата планета: „Не можеш да стъпиш два пъти в една и съща река”. Това е един процес за теб; всичко е наред, наслаждавай се на процеса, придай на процеса положителен смисъл и ще се чувстваш по-добре. Няма нищо лошо, ако не се получи от първия път. Ще се получи, просто продължавай да търсиш. Понякога съществуват вторични убеждения. Ти може да откриеш кое е вторичното убеждение и може него да промениш, но ако продължаваш да правиш това, което не предпочиташ да правиш, това само означава, че не си открила фундаменталното убеждение, което е в основата. Продължавай да търсиш, продължавай да копаеш, продължавай да изследваш. Но когато накрая откриеш това истинско основно убеждение и се откажеш от него, всички вторични върху него ще се сгромолясат. Така че ако откриеш едно, и то не е достатъчно, продължавай да търсиш. Всичко, което трябва да направиш във всяка една ситуация, когато чувстваш една отрицателна идея и преживяваш неприятно емоционално състояние, е, да си зададеш въпроса: „Какво трябва да приемам за вярно относно себе си по отношение на тази ситуация, за да изпитвам това чувство?” Защото ти не можеш да имаш чувство, ако преди това нямаш убеждение. Чувствата не произлизат от вакуум. Ти трябва да имаш дадено определение, трябва да вярваш в дадено определение и да го приемаш за вярно, преди да възникне някакво емоционално чувство. Искаш ли доказателство за това?    

Участник: Ъ-ъ, може би.

Башар: Добре. Знаеш ли определението за бронтайд?

Участник: Не.

Башар: Какви чувства предизвиква у теб бронтайд (brontide)?

Участник: Любопитна съм …

Башар: Любопитна може да си, но не изпитваш никакви силни чувства, защото не знаеш какво е това, нали?

Участник: Не.

Башар: Бронтайд на вашия език означава далечна гръмотевица.

Участник: Интересно.

Башар: Добре, възникнаха ли някои нови чувства, след като знаеш какво е определението? Спомени за бури, за светкавици, за тътнеж, които те карат да потръпнеш, да се страхуваш, да се чудиш … разбираш ли какво имам предвид?

Участник: Да.

Башар: Когато имаш определение, имаш повече чувства; когато нямаш определение, може да си любопитна, но нищо повече. Ти всъщност не знаеш в каква посока да поемеш, не знаеш как да реагираш. Така че ако изпитваш чувство и ако то е страх, това ти показва, че имаш определение, което не осъзнаваш и което е извън синхрон с тази, която си. Използвай страха, използвай го като приятел. Страхът е твой приятел и когато се появи, той ти казва: „Хей, аз чукам на вратата ти, за да ти кажа, че притежаваш убеждение, което не предпочиташ. Открий какво е то!” Щом обърнеш внимание на страха и му кажеш: „Благодаря ти, Страх, че ми съобщаваш, че се случва нещо, което не предпочитам. Аз ще проверя какво е то. Благодаря ти, че си вършиш работата!” И страхът ще се превърне в радост, в радостно вълнение, в любопитство. Той ще си е свършил работата. Единственият начин страхът да се превърне в ужас, е, когато не му позволяваш да ти предаде съобщението, което е устроен да ти предаде. Така че остави го да си свърши работата, благодари му и се заеми с това да откриеш кои убеждения относно себе си приемаш за верни, за да изпитваш чувствата, които имаш. Друг подход към всичко това е да подходиш от другия край. Ако не откриеш отговор, когато попиташ какво трябва да приемаш за вярно, тогава попитай: „Какво се страхувам, че ще се случи, ако в действителност последвам посоката на своята радостна възбуда? Какво е възможно най-ужасното нещо, което може да се случи?” Често много хората на вашата планета ще достигнат до отговора по този начин. Но и в двата случая, ако имате желанието да чуете отговора, ще го получите. И когато откриеш това определение, ако то наистина не съответства на това, което си, в момента в който го идентифицираш, то моментално ще ти се види безсмислено и нелогично, и ще го изоставиш.

Участник: Как ще зная, че това е действителното убеждение?

Башар: Както казах, ако откриеш убеждението и го трансформираш, но продължаваш със същото поведение, тогава все още не си открила фундаменталното убеждение, което лежи в неговата основа. Продължавай да копаеш и задай отново въпроса.

Участник: Мисля, че може би приемам това за трудно …

Башар: Ти наистина вярваш, че е трудно.

Участник: Как да се отърва от това?

Башар: Защо избираш да вярваш, че е трудно? Помниш ли какво сме казали относно природата на убежденията? Те са устроени така, че да изглежда, че е трудно да бъдат променени. Ако обаче ти знаеш, че това е едно убеждение, то ти знаеш, че можеш лесно да го промениш. Защото това е само едно убеждение, защото не е емпирично вярно, и е просто едно убеждение, и можеш да го промениш, защото си правила това преди. Нали така?

Участник: О кей.

Башар: Разбираш ли това?

Участник: (колебливо) Да-а.

Башар: Наистина ли го разбираш?

Участник: Аз го разбирам, но когато си помисля за това как в действителност се случва, не разбирам … как …

Башар: С други думи, ти не вярваш, че това може да се случи на теб?

Участник: Може би.

Башар: Добре, тогава се връщаме обратно до идеята на твоето чувство за малоценност. Защо ти си избрана измежду всички хора в Творението така, че тази идея да не проработи за теб, когато важи за всички останали? Това не е ли малко арогантно?

Участник: Вероятно да.

Башар: Добре, аз зная, че много хора си мислят: „О, аз не го заслужавам” и че това е едно много скромно отношение. Не, това е едно изключително арогантно отношение, защото всъщност ти казваш: „От всички същества, аз съм единственото същество, за което това не важи. Погледнете ме!” Така че не бъди арогантна. Това важи за теб така, както за всички същества в Творението. И ако изглежда, че не работи, то е защото ти определяш, че е трудно да проработи. Но ако това е, което определяш, то ти можеш да промениш това определение. Защото ти си създала определението за трудност. И следователно то е под твой контрол. Моля, запомнете всички, ето какъв е парадоксът на илюзията. Зная, че има моменти, когато чувствате, че не владеете положението. Единственият начин обаче в действителност да имате преживяване, че сте извън контрол, е, когато контролирате това преживяване! Така че вие винаги упражнявате контрол! Сега остава само да си дадеш сметка: „О, аз упражнявам контрол, но аз използвам своя контрол, за да си създам усещането, че съм извън контрол! Следователно вместо да използвам силата си, за да си създам усещане за безпомощност, какво бих предпочела да направя?” Ако може да си предизвикате чувство за безпомощност, също толкова лесно може да си създадете чувство на контрол над положението, в което се намирате. Колкото до Творението – на него му е все едно кое от двете ще изберете, защото зависи от вас да вземете това решение. Така че изберете това, което предпочитате. И разберете, че всяка трудност, която изпитвате, произтича от вашия избор да изпитате трудност. Ако обаче сте се изморили от това преживяване, не се подвеждайте повече. Толкова е просто, защото това е една емпирична истина. 

Участник: О кей.

Башар: Намираш ли смисъл в това?

Участник: Да.

Башар: Това са само параметри, които поставяш за себе си, и това е всичко.

Участник: Благодаря ти много.

Башар: Много няма защо.

Участник: Кога ще те видя лично?

Башар: Ще видим. Първо, преди да ни срещнете лично, вие трябва да срещнете себе си, лично. (аплодисменти сред публиката)

Ейприл: Тадео, остават ни десет минути. Колко души искаш да посоча?

Башар: Един.

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: На първо място искам да ти благодаря за положителното влияние върху моя живот.

Башар: Това е всичко, което мога да направя, и ние сме щастливи, че ти си избрал да упражниш положително влияние върху себе си, като си се съчетал с нашата вибрационна честота.

Участник: Бих искал да зная какво е мнението ти за ваксините – има ли полза от тях?

Башар: Отново: трябва да разглеждаш това за всеки отделен случай. Не може да има едно решение, валидно за всеки. Някои хора ще извлекат полза, други – не. Трябва да изследваш на индивидуална основа. Но идеята отново е, че ако това е нещо, основано на страх, ще установите, че то е нещо, което не е задължително да правите, но трябва да бъдете честни дали се придържате към съответната система от убеждения, защото не е разумно да скачаш от един планински хребет, ако не знаеш дали имаш парашут. Така че зачитай своите убеждения, но ако знаеш, че това не е нещо, от което се нуждаеш, и че то не е вярно за твоя живот, тогава не му обръщай внимание. Разбираш ли?

Участник: Да. Какво мислиш за ролята на йога в нашето общество в момента?

Башар: Чу ли ни да говорим за позволения?

Участник: Да, чух.

Башар: Ще повторя още веднъж. Вси-и-ички инструменти, вси-и-ички техники, вси-и-ички ритуали, вси-и-ички формати, вси-и-и-и-ички предмети, са позволения. Попада ли йога в някоя от тези категории?

Участник: Да.

Башар: Тогава това е позволение и има повече общо с това, което ти вярваш, че може да направи за теб, отколкото това, което ние можем да кажем за него. То е толкова подходящо, колкото всяко друго позволение, и е по-подходящо за теб, ако това е позволението, към което си привлечен най-силно в дадения момент. Това е всичко, което трябва да направиш – да определиш какво те привлича и това ти казва кое е позволението, което ще ти свърши работа в момента. Утре, ако промениш мнението си и се почувстваш по-силно привлечен от нещо друго, то ще бъде позволението, което ще ти върши работа тогава. Очевидно то ще е от полза за теб, защото ти се придвижваш към него и се синхронизираш спрямо него. Нали така? 

Участник: Да.

Башар: Това ще ти се случи, но то си остава едно позволение.

Участник: Невероятно, невероятно.

Башар: Намираш ли смисъл в това?

Участник: Намирам много смисъл. Благодаря ти, Башар.

Башар: Ние ти благодарим и отправяме своята безусловна любов и дълбока благодарност към всеки един от вас за съвместното сътворяване на това взаимодействие и ви напомняме, ние ви напомняме, че макар тези взаимодействия да са прелюдия към контакт с нас, те са преди всичко прелюдия към контакт със самите вас. И така, ние ви благодарим за желанието да бъдете повече това, което сте, защото това е единствено от значение във вашия свят. Още веднъж – приемете безусловната ни любов и ние ви пожелаваме един вълнуващ, творчески, радостен, синхронен ден! (продължителни аплодисменти)

Дарел Анка: Как премина?

Публиката: Невероятно! Благодарим ти.

Дарел Анка: Благодаря на всички още веднъж, че ни приехте тук. Наистина оценяваме това. Пожелавам ви прекрасен ден и ще се видим отново.

(С) 2015 Превод АТИ

Башар: Нека кажем добър ден в този ден от вашето време, как сте всички?

Аудиторията: (възгласи и аплодисменти)

Башар: Добре, благодарим ви. Още веднъж ви благодарим за съвместното създаване на това взаимодействие в този ден от вашето време и за това, че позволявате (протичането на) това предаване по това време. Ние ще дискутираме идеята, която сме назовали „Принцип на страстта”, като се задълбочим малко повече в това понятие, така че да можете да го прилагате в ежедневната си реалност и да създавате ефекта, който резонира в по-голяма степен с истинската ви вибрационна честота. Ние също така още веднъж ще ви напомним, че ще има друго послание от Свръхдушата на Е-сасани към края на това предаване в този ден от вашето време.

И така, нека започнем. Често много от вас ни питат по време на тези предавания: „Каква е моята цел в живота?” Страстта е вашата цел в живота. Вашата цел е страстта. Какво означава това? Това означава, че страстта и всички нейни прояви, като радостна възбуда, щастие, радост, творчество, любов, са все различни начини за изразяване на вибрацията на истинската ви естествена същност и това, което ние наричаме вашата идентификационна вибрационна честота (signature frequency). Идентификационната  честота е тази резониращата енергия, тази вибрация, която е уникална за вас, която ви идентифицира като уникален аспект на „Всичко, което е”, на Творението. И начинът, по който използвате тази идентификационна честота чрез страстта си, е като действате под влиянието на най-силната си радостна възбуда, с всичките си способности, без каквото и да е настояване или допускане за това какъв трябва да бъде крайният резултат, какво трябва да се получи и като позволявате проявите на синхронност в живота ви да ви представят възможностите, които съдържат тази радостна възбуда, за да можете да я разпознаете, защото радостната възбуда е стрелката на компаса, която сочи към вашия магнитен север. И като действате съгласно нея, с всичките си способности, вие ще предизвикате в живота си това, което наричаме завършения комплект, ще му позволите да работи за вас и ще откриете много лесно, че тази радостна възбуда може да функционира в живота ви като двигателят, като организиращият принцип, като пътят на най-малкото съпротивление, като нишката, която води до всички други прояви на радостна възбуда, и като рефлексивното огледало, което ще ви разкрие това, което може да е във вас и което е извън синхрон с това вълнение, за да може да го идентифицирате, да го синхронизирате отново и да разгърнете своето радостно вълнение по този начин. И просто като следвате тази формула – да действате във всеки един момент, следвайки най-силното си радостно вълнение, като влагате най-добрите си способности без всякакво настояване за вида на крайния резултат. Така вие ще активирате този завършен комплект и той ще ви служи автоматично, без усилия, във всеки един момент, безпогрешно, така както ви служи сега. Идеята обаче е, да не използвате механизма на Творението, за да затвърдявате нещата, които са извън синхрон с предпочитаното ви състояние, с истинската ви естествена природа, а да използвате същия механизъм, за да затвърдявате това, което е в съответствие с този/тази, който/която предпочитате да бъдете.

Когато си позволявате да се придвижвате напред по този начин, животът ви ще се превърне във възторжена експлозия на синхронности, ще стане много магичен, неща ще започнат да се случват навсякъде около вас, защото магията е, отново, истинската природа на Съществуването. Чудесата са естественият ред на нещата – не изключение. И вие може да преживявате все повече от тази чудотворна магия, колкото повече сте в съгласие с естествената си енергия, с естествения поток на живота си. Желанието ви да действате по този начин в живота, е един ангажимент, който поемате спрямо себе си, който ви довежда до разбирането, че всъщност съществува един фундаментален принцип, свързан с идеята да следвате своята страст. Преди обаче да стигнем до това, нека дадем един пример, така да кажем, за това как това понятие, тази идея, може да бъде практически прилагана във вашия живот, във физическата реалност, като използваме примера на някакъв проект или бизнес, или кариера, която може да предизвиква радостното ви вълнение, към която може да сте силно привлечени. Ние ще демонстрираме на всяка стъпка, във всеки един момент как да си позволявате да бъдете в съответствие с тази енергия. И така, преди всичко, разбира се, според принципа на страстта, вие трябва да действате според нещата, които отразяват тази най-силна радостна възбуда, тази радост, този творчески импулс. Сега, разбира се, моля помнете, че радостната възбуда не означава, че трябва да подскачате нагоре надолу, да тичате наоколо като при пожар. Идеята е, че тя може да бъде преживявана като блаженство, както и като състояние на равновесие и покой. Има много проявления на страст и радостно вълнение, като състраданието също е едно от тях, но като си позволявате да преживявате това радостно вълнение, този телесен физически превод на тази жизнена енергия, която е вашата идентификационна честота, и така гравитирате и привличате себе си към някакъв проект, бизнес, кариера или каквото и да е, или просто правите това от момент на момент, стъпка по стъпка, преди всичко бъдете сигурни, че този проект … ще използвам този термин засега, наистина отразява вашето най-силно страстно увлечение във всички отношения и че той е напълно в съгласие във всичките си компоненти, напълно в съответствие, напълно проектиран с тази страст, тъй като го правите там, където намирате за най-вълнуващо, с когото намирате за най-вълнуващо, и това ви води до идеята за един друг принцип. И това е готовността, която идва след страстта и след проекта. Бъдете подготвени. Научете нещата, които са присъщи, които ще ви дадат уменията, които ще ви дадат способностите да следвате своята страст. И отново: както казахме, няма нужда да се страхувате, че някои от нещата, които са необходими и които може да е нужно да усвоите, трябва да бъдат научени по начин, различен от този, който е най-вълнуващ. Много от вас имат това погрешно разбиране, че просто защото трябва да изучите нещо, за да можете по-добре да действате в съответствие със своето страстно увлечение, самото изучаване на това нещо е извън това ваше увлечение. Няма нищо по-далече от истината. Винаги има начин, ако наистина трябва да се научите на нещо, ако наистина трябва да развиете умение, което ще ви позволи по-добре да следвате своята страст, винаги ще има начин, който е най-вълнуващият начин да научите това. Затова моля ви не създавайте противоречиви определения за своята радостна възбуда, като допускате, че трябва да следвате радостната си възбуда, но нещата, които трябва да научите, за да го направите по най-добрия начин, няма да бъдат свързани с радостно вълнение. Това е противоречиво определение за радостна възбуда.  Всичко, което наистина имате нужда да научите, трябва, по определение, да може да бъде усвоено по начин, съдържащ радостната възбуда на самото нещо! Ако искате да погледнете на това като уравнение, като формула, направете го, но нещата стоят по този начин. Вашето определение за радостна възбуда трябва да бъде ясно и вътрешно непротиворечиво, за да нямате противоречащи си определения в съзнанието си за това какво е радостна възбуда и за това в какви области на живота ви тя се простира, които по някакъв начин ще бъдат противоположни на това радостно вълнение, което е невъзможно да се случи, ако определението е правилно. Ако откриете, че съществува конфликт, ако откриете противоречие, тогава е важно да разберете, че може би нямате ясно определение за радостна възбуда и е време да я уточните, време да я преразгледате, за да сте сигурни, че всичко е съгласувано едно с друго, и че всички определения, които използвате, за нещата, които наистина трябва да направите, са дефинирани по възможно най-вълнуващия начин.

След като знаете, че това е вашето страстно увлечение, след като проектът е разработен от вас, за да бъде представен по най-вълнуващия начин, след като сте привлекли към себе си идеята за всички неща, които трябва да научите, за да сте подготвени по най-вълнуващия начин, то следващото след страстта, проекта и готовността, са хората. Привлечете към себе си всички най-добри хора, които са колкото вас радостно възбудени относно това, което правите, и редом с които искате да работите и да сътрудничите. Защото отново: правенето на това, което най-силно ви вълнува, трябва да бъде извършвано не само където е най-вълнуващо, както е най-вълнуващо, но и с когото е най-вълнуващо. И ако тези хора не демонстрират същата страст, същата съвместима вибрация, те може би не са тези, които трябва да работят с вас и вие с тях. Не се страхувайте да си позволите да разберете, че може да сте вибрационно несъвместими с някой индивид, защото ако си позволите да работите само с тези, които са вибрационно съвместими с вашата страст и вие с тяхната, вие позволявате възникването на повече синхронност, на повече усилване и ускоряване. И в същото време вие правите услуга, една изпълнена с обич услуга на тези, които не са вибрационно съвместими, като ги оставяте да вървят по своя път. Защото така вие им позволявате да открият това, което е наистина вълнуващо за тях, вместо да ги прикрепяте към нещо, което може наистина да не ги вълнува. Позволете си да бъдете сигурни, че тази арена е също изяснена и чиста.   

И последно в тази идея от пет части –  след страст, проект, готовност и хора, идва постоянството – идеята за действие, за предприемане на всичко необходимо за изкарване на нещата докрай. И отново: в тези моменти на постоянство, на изчерпателност, на довеждане на нещата докрай, не трябва да се съдържа нищо, което да е по някакъв начин противоречащо на вибрацията на вашата радостна възбуда, на вашата страст. Винаги ще има начин да постигнете това. И отново: в определен смисъл, всичко това се самоподдържа и самоусилва, защото ако вие наистина, наистина, наистина сте страстно увлечени в това, което предприемате, то вие ще настоявате и ще проявявате постоянство, защото няма да има нещо друго, което да ви вълнува повече от това. Това ни довежда до истинския, основен, фундаментален принцип на страстта. И това е – вие сте довели себе си до място, при което нямате друг избор. Точка! Вие трябва да сте сигурни, че не създавате основания, които противоречат на вашата страст. Вие не измисляте друга възможност, която изглежда толкова вълнуваща, толкова разумна, толкова логична за вас, за да настоявате за нея. Идеята за постоянство и за довеждане на нещата докрай ще следва автоматично, заедно със страстното ви увлечение, когато си позволите да разберете, че наистина сте достигнали до момента, в който нямате друг избор освен това нещо, което отразява в този момент вашата най-силна радостна възбуда, вашата най-силна страст. Не си създавайте причини да правите неща, които са извън тази вибрация. След като сме казали всичко това, определено трябва да уважите системата на своите убеждения, каквато съществува в този момент. Защото ако вие наистина вярвате, че вашата радостна възбуда не може да ви осигури нужното и вярвате, че трябва да се придържате към нещата, които правите и които задължително не отразяват най-силната ви радостна възбуда, но вярвате, че имате нужда от тях, за да се издържате в живота, тогава уважете своята система от убеждения и не се отказвайте от тези неща, докато вие самите станете абсолютно сигурни и знаете с абсолютна сигурност, с каквото темпо е най-удобно за вас, че радостната ви възбуда всъщност може да ви осигури всичко необходимо. Но поне си предоставете шанса да следвате всяка една възможност, която отразява вашата радостна възбуда, приложете своите най-добри способности без всякакво настояване за крайния резултат и малко по малко, малко по малко, и ден след ден, след ден, вие ще позволите на радостната си възбуда да ви демонстрира, да ви докаже, че все повече, всеки ден, по всякакъв начин, тя действително ще ви донесе синхронните възможности и синхронните обстоятелства, които ще са в състояние да ви издържат по някакъв начин, стига да имате желанието да разкриете своите определения за това какво означава издръжка. Защото, отново: тъй като радостната възбуда е един завършен комплект, тя ще ви донесе вида издръжка и подкрепа, която ви е наистина необходима в този момент, макар че тя може да изглежда много по-различно от вида подкрепа, която сте свикнали да получавате, или която обществото ви е научило да мислите, че ви трябва, за да отидете до следващия етап или следващото равнище. Видът подкрепа, която трябва да е налице, която би трябвало да осигурява все по-високи равнища на вашата радостна възбуда, ще бъде налице, ако си позволите да разберете, отново, как да нямате противоречиво определение за радостна възбуда и да я разберете като завършен комплект. И като казваме „завършен”, ние имаме предвид завършен, което означава, че извън нея няма нищо, което наистина да ви е нужно. Това е начинът, по който работи механизмът. И когато най-накрая достигнете до момента да действате в посока на своята радостна възбуда – просто защото нямате никакъв друг избор – вие ще ускорите развитието си с такава скорост и животът ви ще стане толкова възторжен, толкова магичен, и нещата ще се появяват пред вас в такъв синхрон, че ще мислите, че сънувате, което е самата истина. (смях в залата) Вие обаче ще преживявате това във физическия сън и това ще бъде още един начин, по който ще може да демонстрирате и да докажете на себе си, че вие създавате своята реалност, че вашите определения в съзнателния ви ум, в това, което образува личностната ви структура, са основата, която определя как преживявате себе си в реалността, как тя се отразява към вас. И като свикнете да разбирате, че тези определения са моделите, и когато вие си позволявате да ги промените, за да бъдат повече в съответствие с вашата страст, да отразяват в по-голяма степен начина, по който предпочитате да дефинирате своя живот, себе си, своите обстоятелства,  тогава, отново: вие ще създавате повече синхронност, все по-голяма хармония в своето преживяване на реалността и ще може да използвате всички емоции, които може да възникват, когато комплектът на радостната възбуда ви покаже, че нещо може да не бъде в съответствие с вашата страст, с истинската ви вибрация. Вие ще може да използвате тази хармония, ще може да използвате тази увереност, че ако промените определенията си, вие може да постигнете отново синхрон. Вие ще използвате чувствата и емоциите си, за да проследявате по обратен ред кои определения трябва да съществуват, за да имате тези чувства, защото не може да имате чувство, без преди това да имате определение. И колкото повече разбирате и прилагате това, и наистина, наистина разберете, че това е описание на механизма на самото Творение, и го използвате от тази гледна точка, тогава, отново, всичко ще потече много по-гладко. Наистина е толкова просто. Просто като осъзнаването, че за вас не съществува друг избор. И не е нужно да си измисляте каквито и да било други причини, да правите нещо друго освен това. Не трябва да се подвеждате по каквито и да било определения, които са извън синхрон с това, което предпочитате. Това е наистина простият принцип, фундаменталният принцип в основата на страстта – това, че вземате решение, че правите избор и този избор е: „Това и нищо друго, което не отразява най-силната ми радостна възбуда и най-високата ми вибрационна честота!” И отново: това трябва да става с темпото, което е най-удобно за вас. Така стават нещата. Намирате ли смисъл в това?

Аудиторията: Да-а!

Башар: Това е ли нещо, което може да предизвика вашата страст?

Аудиторията: Да-а-а-а!

Башар: Добре. Ние ще обсъдим тази идея допълнително, докато взаимодействаме с вас сега чрез въпроси и отговори, ако имате такова желание. Може да започнете с този процес.

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Просто се чудя … понякога ми е трудно даже да си представя, че мога да открия своята най-силна радостна възбуда тук, на тази Земя, във физическа форма.

Башар: Защо си тук днес?

Участник: Не зная.

Башар: Разбира се, че знаеш. Причината да си тук и да водиш този разговор е, че в даден момент си помислила за това, прегледала си своите опции и си решила, че тази те вълнува най-силно, в сравнение с всички други възможности, с които си разполагала за момента. Нали така? В противен случай, защо ще си тук, ако не си помислила, че това може да бъде вълнуващо?

Участник: Най-вълнуващото нещо на тази Земя, за което бих могла да си помисля.

Башар: Не, не, не, не! Ти пропускаш нещо важно. Не е задължително да имаш наум абсолютната кариера, абсолютният проект, абсолютно най-възбуждащото нещо, което някога би направила на този свят, не! Ако все още не знаеш какво е това нещо, ти не би трябвало да го знаеш все още. Но начинът да откриеш какво би могло да бъде то, е просто във всеки един момент, стъпка по стъпка да прегледаш наличните си опции за дадения момент и просто да действаш спрямо тази, която съдържа най-силното радостно вълнение, което в най-голяма степен отговаря на способностите ти, без да настояваш какъв трябва да бъде крайният резултат! Никога не сме имали предвид, че трябва да знаеш кое е най-вълнуващото нещо, което някога ще направиш в своя живот, за да спазваш този принцип! Ти просто правиш по една стъпка наведнъж и тя ще те отведе до знанието и до разбирането, и до осъзнаването на това, което може да стане нещо, което в крайна сметка да се окаже най-вълнуващото нещо, което някога ще направиш. Това пояснява ли малко идеята?

Участник: Да, аз просто понякога си спомням какво беше, преди да приема това физическо тяло в този физически живот.

Башар: Но ти си го избрала. Ти си го избрала, защото си била радостно възбудена от това.

Участник: О кей.

Башар: Така че се нуждаеш от това да си позволиш да имаш определения в теб, които, от своя страна, ти позволяват да си припомниш, че си избрала това поради една вълнуваща причина.  

Участник: Понякога забравям това.

Башар: Аз зная това. Идеята обаче е да си позволиш да го помниш.

Участник: О кей, това е чудесно.

Башар: И като го помниш, ще знаеш, че си заложила за себе си малки изненади покрай много от ъглите, където ще завиеш в своя път. И ще ставаш все по радостно възбудена да откриваш какви са тези изненади, следвайки този житейски път. Защото това е, което си направила – ти си оставила подаръци за себе си и ето защо трябва да останеш в настоящето, за да можеш да откриеш подаръка *) Разбираш ли?

*)  Игра на думи. На английски „present” като съществително означава както „настояще”, така и „подарък”. – Бел. прев.

Участник: О кей, това е чудесно.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Да, благодаря ти.

Башар: Нещо друго?

Участник: Не, приеми моята любов и благодарност.

Башар: Ние също ти предаваме своята безусловна любов.

Участник: Здрасти, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Имам една малка молба –  моля те, можеш ли да споделиш с нас някакви забележителности относно вашето общество?

Башар: Какво би искала да знаеш?

Участник: За да ни помогнете да разгърнем своята колективна радостна възбуда.

Башар: Какво мислиш, че съм правил дотук?! (смях в залата) Ние обясняваме принципите на нашето общество, които важат за нас, защото знаем, че ще важат и за вас.

Участник: Да, да. Ето защо сме тук, но ние сме тук, защото сме готови … ние сме … любопитни.

Башар: Любопитни за какво?

Участник: Любопитни за следващата стъпка.

Башар: Аз ви давам начина, по който да откриете коя е следващата стъпка! Ние няма да развалим изненадите ви, няма да разопаковаме подаръците ви вместо вас. Ние ви предаваме механизма, който ще ви позволи да преминете по пътя, по който ще откриете изненадите сами, защото това е същността на нещата, за които става дума.

Участник: Правилно.

Башар: Зная, затова го казах. (смях в залата)

Участник: Да кажем, че искаме да получим една футуристична картина на децата, семейството, обществото …

Башар: Ти знаеш, че вие се премествате все повече и повече, защото изследвате идеята за разгърнато съзнание, защото изследвате идеята за разгърната духовност, защото изследвате идеята за общуване с други цивилизации и в крайна сметка това ще бъде отразено в обществото на успоредната реалност на версията на Земята, на която ще се преместите. В противен случай, щяхте да изследвате други неща. Затова определено вие ще се прехвърлите на версия на Земята, която е по-балансирана, по-мирна, по-творческа, по-любвеобилна, с евентуални взаимодействия между вашата цивилизация и други цивилизации. Между другото, времето, когато това може да бъде преживяно, не е много отдалечено исторически погледнато и фактът, че разговаряте с нас, е указател, че се движите в тази посока, която, в определен смисъл, е посоката, в която ние някога се насочихме. В противен случай, отново: ние нямаше да водим тези разговори, ако не се движехте в тази посока.

Участник: Да, отново си прав.

Башар: Зная, ето защо го казах.

Участник: О кей, мисля, че това е всичко.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Да, благодаря ти.

Башар: Добре, благодаря ти.

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Предполагам, че въпросът ми засяга страх от говорене (пред публика).

Башар: Страх от …?

Участник: Говорене.

Башар: Страх от …?

Участник: Говорене … Това, което правя в момента.

Башар: Да, благодаря ти. Просто исках да ти посоча парадокса. Тъй като изглежда, че го правиш толкова добре, говорейки точно сега.

Участник: Благодаря ти.

Башар: Страхуваш ли се?

Участник: Не особено.

Башар: Добре, тогава …? Наистина ли имаш страх от това да говориш?

Участник: Имам в определени ситуации.

Башар: О, в определени ситуации, като например?.

Участник: Много вълнуващи ситуации или ситуации, свързани със силни емоции.

Башар: Силни емоции! Добре, и какво се страхуваш, че ще се случи в тези ситуации, ако говориш?

Участник: Хм-м, не съм сигурна.

Башар: Страхуваш се, че ще се спънеш в думите си, страхуваш се, че ще ти се смеят, подиграват, че няма да те вземат на сериозно, че ще те помислят за по-малко интелигентна, от какво се страхуваш?

Участник: Мисля, че се страхувам, че ще бъда наранена.

Башар: Наранена, от какво?

Участник: Хм-м, може би ще бъда отхвърлена …

Башар: Отхвърлена от кого?

Участник: От хората, на които говоря.

Башар: Ти не можеш да бъдеш отхвърлена от хората, на които говориш. Ти можеш единствено да отхвърлиш себе си!

Участник: Това е добре казано.

Башар: Зная, затова го казах. Така че въпросът всъщност е защо отхвърляш себе си.

Участник: Хм-м …

Башар: Не считаш себе си за приемлива, не считаш, че заслужаваш, мислиш за себе си като за нещо по-малоценно, опитваш се да се сравняваш с другите и откриваш, че нещо не ти достига …?

Участник: Понякога.

Башар: Но защо правиш това, когато то не ти влиза в работата? Всъщност ти не притежаваш способност да направиш това. Ти си уникална, те са уникални, наистина няма начин да сравниш себе си с някого другиго. Тогава защо правиш нещо, което е наистина невъзможно?

Участник: Може би трябва да престана?

Башар: Може би наистина трябва и ако предпочиташ, престани, но въпросът е защо го правиш?

Участник: … …

Башар: Защо отхвърляш себе си? Защо отричаш себе си?

Участник: Имам усещането за вибрация, която мога да приема и след това да изгубя.

Башар: Да, разбирам, че това е вибрация, но въпросът е защо я избираш, ако не я предпочиташ?

Участник: Мисля, че така се почувствах.

Башар: Разбирам, че си се почувствала така, но това, че си се почувствала по този начин, не е причината. Чувствата са само резултат от нещо, което вече вярваш или определяш като вярно. Не можеш да имаш чувство, ако вече не вярваш в нещо, което считаш вярно за себе си и което предизвиква това чувство. Така че не можеш да използваш чувството като извинение за това, че продължаваш да имаш това чувство. Разбираш ли?

Участник: (клати глава в съгласие)

Башар: Така че идеята е да откриеш какво ти казва чувството. Чувството се е появило, за да ти каже, че имаш убеждение, което е извън синхрон с тази, която предпочиташ да бъдеш, и да ти помогне да установиш контакт и откриеш кое е това определение. За да можеш да го промениш или изоставиш, ако не го предпочиташ. Така че трябва да използваш чувството по начина, по който е направено да бъде използвано, вместо да го подмяташ.  

Участник: О кей.

Башар: Намираш ли смисъл в това?

Участник: Да.

Башар: И ако имаш някакъв страх, въпросът е: „Какво трябва да приемам за вярно относно себе си в тази ситуация, за да се чувствам по този начин”, и/или, обратното: „Ако избера да бъда тази, която предпочитам да бъда, какво съм ужасена, че ще се случи?” И в единия, и в другия случай, ще идентифицираш кое е това определение. В общия случай, при тези обстоятелства става дума за нещо, за което сме говорили – въпроси, свързани със самосъмнение, самоотричане, чувство, че не заслужаваш, че не си достатъчно добра и т. н. Разбираш ли?  

Участник: Да.

Башар: Така че ти си възприела тези идеи някъде в живота си – или от родителите си, от приятели, от училище, от обществото. Наистина няма значение откъде са дошли, но ти си ги възприела като истини. „Аз съм недостойна! Аз не мога да се сравнявам!” Това са безсмислици, защото ако наистина бе недостойна, повярвай ми, ти нямаше да съществуваш. Защото Творението не прави грешки. Така че ако ти съществуваш, то Творението знае, че ти трябва да съществуваш, в противен случай без теб то няма да бъде „Всичко, което е”. Ти си толкова ценна … затова престани да спориш с Творението относно своята пълноценност! Това е, което правиш, ти спориш с Творението.

Участник: Вярно.

Башар: Зная, затова го казах. И така, готова ли си да спреш да спориш с Творението; готова ли си да повярваш, че си ценна и че това е доказателство за съществуването ти, или все още има някакви убеждения, които ти пречат да бъдеш тази, която предпочиташ да бъдеш?

Участник: Хм-м.

Башар: И между другото, трябва да си забелязала, че говориш пред много хора по време на целия този разговор.

Участник: Забелязала съм това, благодаря ти за напомнянето.

Башар: Добре.

Участник: Мисля, че това, което току-що ми каза, ми дава нещо, което …

Башар: Което можеш да позволиш да „попие” в теб?

Участник: Да.

Башар: Добре, ако желаеш да по-о-о-работиш над него, иди и по-о-о-работи над него. И когато си свършила да работиш върху него, може би ще решиш в действителност да се промениш.

Участник: О кей.

Башар: Нали така? Няма нищо лошо в това да поработиш – аз не искам да те лишавам от този процес. Ако това е процеса, който вярваш, че ще ти свърши работа, моля, не го отричай, той е абсолютно правомерен. Аз само подчертавам, че цялата работа върху него в действителност не те променя. Ти се променяш, в момента в който решиш да се промениш. И това става моментално. И това, че ще работиш по въпроса, само ти дава време да свикнеш с идеята, че заслужаваш да го направиш. Но когато най-после решиш да го направиш, ти просто се променяш.

Участник: Значи бих могла да се променя сега …?

Башар: Можеш да се промениш моментално, ако вярваш, че това е реално за теб. Но ако не вярваш в момента, това е също о кей. Може да се забавляваш да работиш по въпроса, ако това е, което искаш да правиш, ако ще ти даде някаква перспектива, ако ще ти даде някаква стабилност, някакво безопасно местенце, в което да решиш, че си достойна … тогава във всички случаи поработи върху въпроса. Само ти казвам, че това не винаги е необходимо. Но това трябва да решиш сама.

Участник: Харесва ми идеята да съм достойна. Това е по-вълнуващо.

Башар: О да, това е по-вълнуващо и то ти показва, че това е вярно за теб. В противен случай, не би било вълнуващо.

Участник: Абсолютно.

Башар: Намираш ли смисъл в това?

Участник: Напълно.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Много.

Башар: Тогава благодаря ти, че разговаря с нас.

Участник: Благодаря ти.

Участник: Здрасти, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Чудя се … всичко, което се случва, дали това е „Всичко, което е”, което изявява себе си? 

Башар: Това не успя да бъде преведено (от медиума).

Участник: Тъй като има множество неща, които влияят върху други неща …

Башар: Има множество аспекти на „Всичко, което е”, които взаимодействат със себе си по различни начини, ако това е, което имаш предвид. 

Участник: … О кей.

Башар: Всичко е отражения, нали така? Ти си отражение на „Всичко, което е”, аз съм отражение на „Всичко, което е”. Това са уникални гледни точки, които „Всичко, което е” има за себе си, за да може да преживява себе си от всички различни гледни точки, които е възможно да има.  

Участник: Хм.

Башар: Нали?

Участник: И се питам, ако „Всичко, което е” притежава всички тези аспекти на уникални перспективи, дали то притежава свое … уникално … индивидуално …

Башар: Разбира се, разбира се. То притежава собствена, уникална, колективна перспектива за себе си като „Всичко, което е” и също така едновременно притежава перспектива за себе си като всички перспективи, които представлява … едновременно.

Участник: Хм-м. И по отношение на осъзнатото сънуване – това състояние, когато сънуващият осъзнае, че всичко, което преди това е преживявал, се състои от самия него, че няма нищо извън него …

Башар: Както сме казали, идеята за премествате от едно равнище, от една плътност, от едно измерение в друго, е осъзнаването, че ти всъщност си измерението, в което преди си мислел, че съществуваш.  

Участник: М-м-м.

Башар: Намираш ли смисъл в това?

Участник: Да.

Башар: Добре.

Участник: А страхът и чувството на вина са тези … до чиято степен … дали това е свързано със степента на съпротивление, или оттегляне от …

Башар: Да.

Участник: О кей.

Башар: Защото те са основани на определението, което е извън синхрон с истинската ти същност. Това е единственият начин да преживяваш този вид емоции. Те ти казват, че вярваш в нещо за себе си, което не съответства на истинската ти идентификационна вибрация.

Участник: О кей. Тогава каква е ролята на това да се предадеш (surrender) … сравнено с това да избереш да си в синхрон с тази по-висока вибрация …?

Башар: Това наистина е едно и също нещо. Пълно признание, че ти вече контролираш нещата, така че не е необходимо да полагаш усилие, за да бъде така. Ти се предаваш на себе си. Нали така?

Участник: Хм-м.

Башар: Това означава да се освободиш от всичко, което отразява съпротивление спрямо естествената ти същност, и да се предадеш на естествената си природа, което моментално ще ти позволи да почувстваш, че контролираш напълно нещата, защото това е така!

Участник: Хм.

Башар: Нали така? … Това помага ли ти, или има още нещо, което би искал да изследваш, нещо, което не ти е ясно?

Участник: Не … ясно е …

Башар: Но …?

Участник: Предполагам, че има един въпрос на локално равнище, свързан с безкрайни полета от златна светлина и усещането е, че аз и всички ние сме наистина …

Башар: Да, в определен смисъл, това е един от начините да гледате на себе си. Това е една интерпретация на самите себе си, едно преживяване на себе си на определено равнище. По отношение на това, което наричаш „локално равнище”, физическата реалност, да. Структурата на съзнанието отразява себе си, проявява себе си като това, което бихте нарекли светлина. Следователно вие сте изградени от светлина. Това е един начин на разглеждане на нещата, но той е една перспектива от вашето конкретно измерение.

Участник: О, благодаря ти.

Башар: Намираш ли смисъл в това?

Участник: Да.

Башар: Това отговаря ли на въпроса ти?

Участник: Да. Благодаря ти толкова много.

Башар: Толкова много заповядай пак.

Участник: Добър вечер.

Башар: Добър ден.

Участник: Историческият телевизионен канал, по-специално История 2, редовно представя една програма, която те наричат „Древни извънземни”.

Башар: Ние разбираме.

Участник: И привържениците на теорията за древните извънземни вярват, че сме били посещавани преди хиляди години, и че всъщност е имало физическа намеса в древните ни култури.

Башар: Да.

Участник: И те са научили тогавашните хора как да построят пирамидите и т. н.

Башар: Това се е случвало от време на време, макар че не цялата информация, съществувала в древните култури, е била внесена от извънземни същества. Както говорихме в предаването снощи, доста от древните шамани и жреци в много от тези древни култури са знаели как да напускат телата си, да изследват вселената и да изтеглят информация, която също им е помагала при създаването на някои от тези артефакти на вашата планета.   

Участник: Някои теоретици вярват, че извънземните са се размножавали с египтяните.

Башар: Да, от време на време.

Участник: Това бяха въпросите ми, благодаря ти.

Башар: Благодаря.

Участник: Здрасти, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Въпросът ми е … аз имам страстно увлечение да организирам курсове и се опитвам да изкарвам прехраната си с тях, но срещам много трудности …

Башар: Но ти просто ги определяш като трудности. Ти ги изпитваш като трудности, защото ги определяш като трудности. Те са просто предизвикателства. Предизвикателството не е отрицателно определение. Ако определяш неочакваните неща по този начин, като предизвикателства, вместо като трудности, ти ще ги преживяваш по по-положителен начин. Помни, че никоя ситуация няма вграден в нея смисъл. Всичко е фундаментално неутрално. Животът е безсмислен. Ти си направена така, че да му придадеш смисъл. Ако придадеш на ситуациите положителен смисъл, ще получиш ползотворен положителен ефект. Ако им дадеш отрицателно определение, можеш само да получиш ефект, който отразява нещо отрицателно, като борба, кавга, трудност, препятствие. Ти ще виждаш нещата по този начин, защото ще ги определяш по този начин. Промени определението си и ще усещащ нещата по много различен начин. Такава е действителността. Това, което излъчваш, е това, което получаваш в отговор.

Участник: Тогава какво става с пътя на най-малкото съпротивление?

Башар: Пътят на най-малкото съпротивление е пътят на най-силната радостна възбуда. Винаги! Ако мислиш, че нещо е пътят на най-малкото съпротивление, това в действителност може да не е така. Твоята радостна възбуда, бидейки завършен комплект, бидейки пътят на най-малкото съпротивление, винаги ще ти покаже кой е този път. Той може да се появи по неочакван начин, но това, което преди това може би си определяла като стена или препятствие, погледнато от положителна гледна точка, може просто да е стрелка, която ти сочи неочаквана посока, която всъщност ще се окаже пътят на най-малкото съпротивление. Това може да изглежда, все едно че няма нищо общо с пътя, който следваш в момента, но ако съдържа най-силната ти радостна възбуда, ако те насочва в неочаквана посока, ако не можеш нищо да направиш спрямо нещо, фактът, че не можеш нищо да направиш спрямо това нещо, ти показва, че няма нищо, което е нужно да направиш по въпроса. Трябва да внимаваш за пътните знаци и да ги разчиташ правилно. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Да.

Башар: Така че пътят на най-малкото съпротивление може да бъде един дъ-ъ-ълъг и криволичещ път. Но той винаги ще бъде най-бързият път, ако наистина е пътят на най-малкото съпротивление. И даже някой друг път да изглежда по-кратък, ако не е в синхрон с теб, по него ти ще изпиташ толкова много съпротива, толкова много „трудности”, както ти казваш, че преминаването му ще ти отнеме много повече от криволичещия път, ако последният е наистина пътят на най-малкото съпротивление, който радостното вълнение винаги ще ти посочи. Ето защо е най-важно да действаш спрямо нещата, които ти причиняват най-силно радостно вълнение, без всякакво настояване за това как трябва да изглежда крайният резултат и какво трябва да се случи, защото ти не знаеш кой всъщност е най-добрият резултат или кое е най-доброто проявление. Ти не знаеш и не притежаваш способността да знаеш. Това може само Висшият ти разум. Ето защо трябва да вярваш на идеята, че Висшият ти разум ти говори, като запълва нещо с тази вибрация на страст, на радостно вълнение, на възбуда, на творчески импулси. Това е комуникация от Висшия ти разум, която ти казва: „Ето следващото стъпало, стъпи на него и аз ще те водя без грешка натам, накъдето трябва да бъдеш водена!” И ти винаги ще се озовеш на правилното място, в правилния момент, с точно този, с когото трябва да се окажеш. И това става, когато се вслушаш във Висшия си разум, който ти говори под формата на страстно увлечение … Нали така?

Участник: Да.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Да, но … искам да кажа … понякога е толкова зле, че …

Башар: Кое е толкова зле?

Участник: Например хората не се появяват отново, отново и отново, така че даже не мога да започна …

Башар: Добре, но ти не ни ли чу да казваме, че трябва да привлечеш хора, чиито вибрации са в голяма степен съвместими с това, което предпочиташ?

Участник: Добре, но аз харесвам нещо, което е също толкова добро … имам и друго страстно увлечение, и двете са еднакво силни, и не зная дали да се прехвърля на другото, или …

Башар: Отново: откажи се от това, което не е вибрационно съвместимо, и привлечи това, което е. От теб зависи да режисираш всяко едно обстоятелство по начина, който предпочиташ! Позволено ти е да правиш това. Позволено ти е да заявиш своите предпочитания, които наистина отразяват радостната ти възбуда, стига да са такива. Бъди сигурна, че те не отразяват твоята тревожност, която е просто маскирана като радостно вълнение, и че по този начин не се самозалъгваш. Но ако предпочитанията ти наистина отразяват радостното ти вълнение, тогава ти ще изразиш това, което предпочиташ и което е в синхрон с това твое вълнение. И ти трябва да кажеш, че това, което при тези обстоятелства не съответства на предпочитанията и на радостното ти вълнение, трябва да си върви. Нали така?

Участник: Да.

Башар: Ти трябва да го кажеш. Ти си създателят, ти си авторът на своята реалност, така че трябва да го кажеш. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Да.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Да.

Башар: Чувстваш ли се малко по-облекчена?

Участник: Да.

Башар: Чувстваш ли, че контролираш нещата малко повече?

Участник: Да.

Башар: Добре, нещо друго?

Участник: Мислех си дали имаш съобщение за мен.

Башар: Аз току-що ти го предадох.

Участник: (смее се) О кей.

Башар: Помни … моля помнете, както често сме казвали, че истинският път към просветлението е да просветиш себе си … преди всичко останало. Нали така?

Участник: О кей, благодаря ти.

Башар: Благодаря.

Участник: Здрасти, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Искам да изразя дълбоката си любов и благодарност към теб и към Анима.

Башар: Благодаря ти, приеми и ти нашата безусловна любов.

Участник: Била съм толкова щастлива и радостно възбудена да получавам инструкции от нея чрез чанелинг, и сега аз контактувам с различно същество, и нейното име е Сиски …

Башар: Добре.

Участник: И чувствам, че това същество е от цивилизацията на Я-йел.

Башар: Има връзка, но също така има и нещо друго.

Участник: Оу, това беше въпросът ми.

Башар: То е свързано също така със Сириус.

Участник: Оу, да. О кей.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Да. Това ли ще е окончателното същество, с което ще се свързвам чрез чанелинг?

Башар: То ще се промени, в известна степен, за да представлява нещо като по-голяма своя версия.

Участник: О кей.

Башар: Тези неща обикновено се случват на пластове.

Участник: Оу, така. Усещам, че това същество е толкова могъщо, по един толкова красив начин …

Башар: Какво друго би очаквала?

Участник: (смее се) Това е толкова вълнуващо, толкова …

Башар: Благодаря ти. Нещо друго?

Участник: Да, питам се дали то ще ми помогне за повече контакти с цивилизацията на Я-йел и дали мога да получа техния уникален телефонен номер.

Башар: … Добре, един момент … Позволено ни е да съобщим сега символа, който представлява  уникалният номер на Я-йел. Един момент … … Представи си, ако желаеш, един черен фон с бял петоъгълник … Разбираш ли, петстранна фигура и в нейния център една зелена точка.  

Участник: Да.

Башар: Това ще бъде в синхрон с уникалната вибрация на колективното съзнание на цивилизацията Я-йел и ти можеш да го използваш в медитациите си като позволение, за да се синхронизираш по-пълно с тяхната колективна вибрационна честота. Черен фон, бял петоъгълник, зелена точка в центъра на петоъгълника. Нали така?

Участник: Да.

Башар: Добре. Това ще ти помогне ли?

Участник: Да, благодаря ти много. Приеми моята любов.

Башар: Благодаря ти. Приеми и ти нашата безусловна любов.

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Името ми е Хуан.

Башар: Добре, ако настояваш.

Участник: Никога не съм искал нещо, това ми е за първи път …

Башар: Добре, поздравления.

Участник: Аз …

Башар: Какво би искал да обсъдим?

Участник: Виждал съм те преди, защото …

Башар: Виждал си мен?! Или си виждал медиума?

Участник: Виждал съм медиума и това ме кара да се чувствам добре, и затова го правя от време на време.

Башар: Ти разбираш, че това, което те кара да се чувстваш добре, е, че виждаш отражение на вибрацията на собственото си съзнание, защото аз просто бивам използван като позволение, като една маска, в определен смисъл, за да ти дам възможност да разговаряш с Висшия си разум. Така че това, което те кара да се чувстваш добре, това си самият ти. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Разбира се.

Башар: Добре.

Участник: Не зная … какво е по-шантаво от това да си буден. Аз зная, че съм в един сън, че нищо няма смисъл и когато спя, аз мога да летя.  

Башар: Да.

Участник: И аз зная, че сънувам, защото летя.

Башар: Добре, това е един осъзнат сън. Но ти можеш да правиш други неща, когато осъзнаеш, че сънуваш, за това става дума. Ти можеш да отидеш до Матрицата на реалността и да пренаредиш модела на физическата реалност, така че когато се завърнеш във физическата реалност, тя да може да отразява в по-голяма степен този вид осъзнат сън и да можеш да видиш промените, отразени в нея, които си направил в Матрицата на реалността, докато си бил осъзнат в съня си. 

Участник: Тогава, има ли начин да летя във физическата реалност?

Башар: Може би. Зависи дали това е уместно, или не за физическия ти живот. Не е невъзможно, но може да не е вероятно, защото може да не е уместно в момента. Но не е невъзможно. Ще зависи от степента, в която усвоиш идеята за осъзнатост в съня си, и разбереш, от тази позиция на осъзнатост в съня си, че физическата реалност е също един сън, и тогава да си позволиш да се свържеш с Матрицата на реалността, и да станеш по-осъзнат във физическия сън чрез пренареждане, реорганизиране модела на преживяването си във физическата реалност от това равнище. Да си дадеш повече осъзнатост във физическия сън, за да знаеш след това дали летенето, или нещо подобно ще бъде всъщност подходящо. Ако е, тогава да, това е нещо, което може да направиш, но е просто въпрос на вероятност и уместност. Нали така?

Участник: (колебливо) Д-д-д-а, ще запомня ли всичко, което току-що каза, след като в момента сънувам? (смях в залата)

Башар: Можеш да прослушваш записа, докато го разбереш. Можеш да помолиш за помощ по време на сън, ако са ти необходими допълнителни пояснения. И ще ги получиш … по начин, по който  ще ги запомниш. Нали така?

Участник: Да.

Башар: Нещо друго?

Участник: Разбира се. Нося едни кристали.

Башар: Колко модерно!

Участник: Те са красиви, аз ги харесвам и ми напомнят за Флинстоун. (смях в залата)

Башар: Ние разбираме.

Участник: Научих, че те са лабрадорит или нещо такова.

Башар: Лабрадорит, да.

Участник: Разбира се … и…

Башар: Добре, това са твоите позволения, към които си привлечен, за да ти позволят да си дадеш повече позволение да бъдеш този, който си. Това са все позволения, всички тези неща, всички техники, всички инструменти, всички ритуали, всички предмети, са позволения. Ти си привлечен към тях поради своите убеждения, според които ако използваш тези предмети, ако използваш тези инструменти, ако използваш тези техники, ако използваш тези ритуали, ще желаеш повече и за теб ще бъде по-лесно да си дадеш позволение да бъдеш повече този, който си. Ти не се нуждаеш от тях наистина, за да бъдеш този, който си; ти просто можеш да решиш да бъдеш този, който предпочиташ. Но докато искаш да бъдеш привлечен към някакви позволения, в това няма нищо лошо. В крайна сметка всичко е само отражение на собственото ти съзнание. Нали така?

Участник: Да.

Башар: Може би твоите камъни ти казват … че ти просто си леко замаян*) през всичкото време. (смях в залата)

*) Игра на думи, фонетично сходни, но с различно значение – stone = камък;   stoned = леко замаян, упоен, пиян. – Бел. прев.

Участник: О кей.

Башар: Ти разбираш, че се забавлявам с теб, нали?

Участник: Разбирам, разбирам, че това е ирония.

Башар: Защо това да е ирония?

Участник: Не съм пушил нищо.

Башар: Имаш предвид днес? (бурен смях в залата)

Участник: Хм-м. Аз съм с бял цвят на кожата, от Лос Анджелис …

Башар: Да.

Участник: Чувствам се защитен. Аз израснах, пушейки, пиейки и всичко това, и не много отдавна, преди три години, не помня да съм решавал волево да спирам, но то просто се случи.

Башар: Добре, това е, защото ти си се превърнал в друго лице, което всъщност никога не е пушело или пило. И като нова личност, като една наистина нова личност, ти нямаш тази история; ти никога не си я имал. Това е, което наричаме тринадесетата стъпка. Когато наистина разбереш, че всяка промяна е всъщност тотална промяна, и че когато се промениш, ти буквално си една нова личност, буквално, в нова реалност, с нова история, тогава ти разбираш, че когато направиш този вид промяна и знаеш, че тя е толкова пълна, ти всъщност си една нова личност с нова история, и личността, която си, всъщност никога не е правила онези неща. Онова е един напълно различен човек, в буквалния смисъл.  

Участник: Красиво, тогава направо си тръгвам като такъв.

Башар: Тръгваш си като такъв, летиш като такъв.

Участник: И също така, когато сънувам и летя, как мога да завия, защото искам да отида някъде, а вместо това просто отлитам в друга посока? (смях в залата) Как мога да завия?

Башар: Като си представиш къде искаш да бъдеш и автоматично ще бъдеш там. Може би ще почувстваш това повече като телепортация, отколкото като летене. Следователно ти може би използваш техника, която всъщност не работи, защото ти приравняваш идеята към нещо, което се случва във физическата реалност, но в духовната сфера, в момента в който си помислиш за някое място, ти моментално се озоваваш там. Не се налага да летиш дотам. Намираш ли смисъл?

Участник: Да.

Башар: Така че просто визуализирай мястото и ще бъдеш там.

Участник: Красота … и едно последно нещо, Башар. По начина, по който помня да съм израснал тук на тази планета, в моята култура се предполага, че мъжете не трябва да плачат, или поне не трябва да ги видят, че плачат. 

Башар: Добре, ние разбираме.

Участник: (на път да заплаче) Особено  искам да кажа, че те обичам толкова много и аз практикувам тези нови неща, и ти казвам, че те обичам.

Башар: Благодаря ти!

Участник: Благодаря много.

Башар: Поздравления за това, че всъщност си открил своята сила. Защото се изисква сила, за да кажеш: „Аз те обичам” и да се освободиш от неща, което често става през сълзи. Това всъщност е най-силното нещо, което можеш да направиш. Така че, благодаря ти!

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Аз сънувам много и на сутринта се чувствам изключително изтощена.

Башар: Изтощена! Какво си правила?!

Участник: Всъщност много неща.

Башар: Добре.

Участник: Бих искала … да мога да правя всички тези неща, но на сутринта да мога да стана, да не се чувствам уморена, защото трябва да отида на работа …

Башар: Добре, спомняш ли си, когато разговаряхме за идеята на принципа на страстта? И за това, че трябва да избираш неща, изпълнени със страст, защото ако избираш неща, които наистина са изпълнени със страст, ти няма да можеш да изчакаш да се събудиш сутрин, за да отидеш и да вършиш тези неща, и ще бъдеш толкова изпълнена с енергия, толкова възбудена, толкова страстно увлечена, че ще искаш моментално да се заловиш за тези неща. Оставам с впечатлението, че нещата, които ще правиш, след като се събудиш, не са такива.

Участник: Това е така.

Башар: Брей, каква изненада! Така че отговорът изглежда е, че не са сънищата, които те изтощават, а ти си изтощена от това, което ще трябва да правиш, след като се събудиш.

Участник: Хм-м-м.

Башар: И ти ставаш, как да го кажем … не толкова изтощена след факта, а преди факта. Защото ти се опитваш да кажеш на себе си, че това не си ти. Така че ти си казваш, ти си показваш, че изтощаваш себе си, като правиш неща, на които всъщност се съпротивляваш и които нямат нищо общо с тази, която предпочиташ да бъдеш. Така че кога ще обърнеш внимание на себе си? Ще трябва ли да бъдеш парализирана, преди да осъзнаеш, че има други неща, които би могла да правиш, които всъщност могат да те издържат?

Участник: Не.

Башар: Тогава? Кога ще започнеш да действаш по-пълноценно според своята радостна възбуда? Това зависи от теб.

Участник: … …

Башар: Кога, кога, кога, кога?

Участник: Когато е възможно.

Башар: Кога?

Участник: Веднага.

Башар: Добре. Тогава най-малко всяка сутрин знай, че денят ще съдържа поне едно, ако не и повече, много вълнуващо нещо, спрямо което ще предприемеш действие, влагайки най-добрите си способности, без да настояваш какво ще се получи и как, как трябва да изглежда резултатът, и това ще ти даде тласък за деня. И продължавай да правиш това, и практикувай това всяка сутрин, докато просто няма да можеш да дочакаш да се събудиш. Разбираш ли?

Участник: Да, разбирам.

Башар: И тогава ще започнеш да позволяваш на физическия си живот да бъде вълнуващ, колкото сънищата, в които сега търсиш спасение, защото не желаеш да се изправиш лице в лице с физическата реалност, която си предвидила за себе си. Разбираш ли?

Участник: Да.

Башар: Така че реорганизирай физическата си реалност и й позволи да бъде толкова вълнуваща, колкото животът в сънищата. Разбираш ли?

Участник: Да.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Да, много. Също така, може би преди около осем години започнах малко по малко да се страхувам от много неща …

Башар: Като например?

Участник: Като например … съревнование с останалите. Аз работя на място, където трябва да …

Башар: Не разбираш ли, че това е също един симптом, който е започнал да ти показва, че ти вървиш по един път на съпротивление срещу естествената си природа? Едно от нещата, които се увеличават в живота ти, ако следваш път на съпротивления, е, че започваш все повече да се плашиш, защото изпитваш отрицателни емоции, които се опитват да спечелят вниманието ти спрямо факта, че правиш неща, които всеки ден са все повече извън синхрон с тази, която предпочиташ да бъдеш. Така че, разбира се, че отрицателните емоции ще се засилват. Разбира се, че страховете ти ще започнат да се засилват. Защото се опитват да привлекат вниманието ти и да ти кажат: (медиумът чука с ръка по темето си) „Хей, ти имаш убеждение, което е извън синхрон с тази, която предпочиташ да бъдеш, но ти продължаваш да се движиш в тази посока! Така че аз ще започна да викам силно и по-силно, и още по-силно, и още по-силно, и ти ще се чувстваш все по-зле, и по-зле, и още по-зле, и още по-зле, докато най-накрая престанеш да вървиш по пътя, който не е това, което си”. Защото най-уморителното нещо, което можеш да правиш, е, да бъдеш някоя, която не си! Това е изтощително! Разбираш ли?

Участник: Да.

Башар: Ти вървиш срещу течението!  Върви по течението, бъди тази, която си. Плувай надолу по този прекрасен поток, знаейки, че той ще те отведе точно там, където трябва да бъдеш отведена, и няма да полагаш никакви усилия, за да достигнеш дотам. Когато обаче плуваш срещу течението, ще се измориш много бързо и ще се удавиш в страх.

Участник: Ъ-хъ.

Башар: Разбираш ли?

Участник: Да.

Башар: Така че излез на повърхността, поеми дълбоко въздух и потегли по течението на твоята реалност, на твоята енергия, на твоето съзнание. Нали така?

Участник: Да.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Да, много.

Башар: Добре, нещо друго?

Участник: Да, също така, когато медитирам …  чула съм, че когато други хора медитират … виждат звезди и галактики …

Башар: Браво на тях! Моля разбери, че ти задаваш всички тези въпроси, на основа преживявания, които са извън синхрон със самата теб. Разбираш ли?

Участник: Да.

Башар: Така че не би трябвало да приемаш, че преживяванията, които описваш от онова време, ще бъдат по някакъв начин подобни на преживяванията, които ще започнеш да имаш, когато започнеш да се синхронизираш със себе си, нали така?

Участник: Да.

Башар: Тогава защо ще споменаваш тези преживявания, когато те вече нямат нищо общо с теб?

Участник: Правилно.

Башар: Нали така?

Участник: Да.

Башар: Това изяснява ли ти идеята?

Участник: Много.

Башар: Нещо друго?

Участник: Не, това е всичко.

Башар: Благодаря ти.

Участник: Благодаря много.

Башар: Втората точка на заземяване е установена.

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Абсолютно съм развълнувана, че разговарям с теб.

Башар: И ние се чувстваме така, когато ще разговаряме с теб.

Участник: Имам въпрос относно Матрицата на реалността.

Башар: Да.

Участник: Имах осъзнати сънища … и имах само един сън, в който помислих, че се намирам в Матрицата на реалността. Не зная как се озовах там, но …

Башар: Добре, това няма значение.

Участник: И това, което исках да зная, когато се осъзнавам в съня си и се отнасям към съня си по начин, който предпочитам … бих искала да мога да достигна до Матрицата на реалността …

Башар: Добре. Когато казваш „Матрица на реалността”, каква картина се появява в ума ти?

Участник: … …

Башар: Какъв образ символизира за теб тази идея, това понятие – как го виждаш?

Участник: Предполагам, че образът, който видях в този сън, бе нещо като голямо предно стъкло на лек автомобил пред мен и …

Башар: Да, защото това е границата между физическата и нефизическата реалности, нали така?

Участник: … О кей.

Башар: Следователно ти я виждаш като прозрачна бариера.

Участник: Аха.

Башар: Ти можеш да виждаш през нея, но тя е там и определя един праг, нали?

Участник: Да-а.

Башар: Добре, тогава …? Защо не продължиш да си я представяш по този начин? Защо не използваш това като свой символ … и не отидеш да докоснеш стъклото?

Участник: Трябва ли да заспя с определено намерение, за да осъзная …?

Башар: Това е един от начините. Ти можеш да използваш, ако желаеш, идеята за позволението, което споделихме миналата вечер от вашето време.

Участник: Ъ-хъ.

Башар: Или ако знаеш, че това е твоят символ за Матрицата на реалността, който ти върши работа, просто си напомни да видиш стъклото.

Участник: О кей. Това е чудесно.

Башар: И когато видиш стъклото, или когато разбереш, че осъзнаваш, че сънуваш, кажи: „Хайде да отидем при стъклото”.

Участник: О кей. Този един път, когато имах това преживяване със стъклото, това, което видях през стъклото, бе премесени сюрреалистични цветове и имаше някой в тази стая, който ми каза, че не ми е мястото в тази стая, и че трябва да напусна – нещо такова …

Башар: Понякога ти ще водиш със себе си някои остатъци от отрицателните си убеждения и те ще ти казват някои неща, но в това няма нищо лошо. Ти можеш да им кажеш: „Млък!” (смях в залата).

Участник: (с въздишка на облекчение) О кей!

Башар: „Повече не трябва да ви обръщам внимание. Аз зная, че съм там, където ми е мястото”. Освен, разбира се, ако ти чувстваш, че това е водач, който ти казва как да нагодиш вибрацията си, за да имаш едно по-положително, по-удовлетворително преживяване. Но ако чувстваш, че има някакво съпротивление, ако чувстваш, че някой се опитва да ти каже какво да правиш, когато ти знаеш по-добре как да постъпиш, тогава просто кажи: „Всичко е наред, тихо, тихо. Няма нищо – аз ви обичам, няма да ви изоставя просто защото ставам повече себе си. За вас винаги ще има място някъде, аз признавам съществуването ви, но това не означава, че трябва да предпочета да преживея идеята, която ми предлагате. Вие обаче имате право да съществувате, аз ви обичам, зная, че сте равни на всеки друг избор, който правя, но аз избирам да зная коя съм. Аз избирам да се пробудя в себе си.” Нали така?

Участник: Да. Аз имах много хубаво преживяване, след като си тръгнах … изпих този елексир и изпитах всичко това, което ти казваш … бях в съзнание …

Башар: Да, да.

Участник: И аз търся непрекъснато да предизвикам отново този вид преживяване …

Башар: Един момент … … Чувстваш ли се привлечена, по някакъв начин, към звездната система на Сириус?

Участник: Да.

Башар: Колко силно?

Участник: … … Получавам синхронности с регистрационни табели на коли и също така … с лого на леки коли …

Башар: Да.

Участник: И това е определено един от моите символи … когато видя един кит.

Башар: И не си ли представяш, че взаимодействието с тези същества или асоциирането ти по някакъв начин с неща, които отразяват енергията на Сириус, може също да ти даде по-ясно виждане … за това, което трябва да направиш?

Участник: О кей, да.

Башар: Не си ли установила, че понякога гледаш към съзвездието на Сириус във вашето небе?

Участник: Не.

Башар: Защо не?

Участник: Не ми е идвало наум.

Башар: Сега идва ли ти?

Участник: Да. (смях в залата) Радвам се много, че насочваш вниманието ми към това.

Башар: Добре. Това съзвездие може да не бъде напълно видимо за теб през вашите летни месеци, но когато е, може да бъде интересно за теб да видиш какво ще се случи, ако излезеш навън през нощта при ясно нощно небе, ако такова нещо все още съществува на вашата планета и просто се вторачиш в синьо-белия блясък на самата звезда Сириус … и виж какво ще се случи. Между другото, ние получихме това предложение от някой, когото ти познаваш, на друго равнище.  

Участник: Бих могла да кажа от кого.

Башар: Добре. Така че позабавлявай се с това, виж дали усещаш по-силна връзка (със Сириус) и виж дали това ще се появи в живота ти по по-синхронен начин.

Участник: Прекрасно. Имам друг въпрос. Това, което виждам като лого на колите Субару …

Башар: Плеядите, да.

Участник: О кей, благодаря ти, това се чудех – дали са Плеядите …

Башар: Плеядите.

Участник: О кей, супер! И чудя се … трите … Еклипс …

Башар: Епифани и Епсилон.

Участник: Да, благодаря ти. Какво е Епсилон – защо е било избрано това име? Какво отразява то?

Башар: То символизира петата …

Участник: Петата човешка раса или …?

Башар: То символизира петата ….

Участник: И това е всичкото, което можеш да ми кажеш?

Башар: Ние сме във връзка, за да видим какво друго ни е разрешено да предадем. Един момент … … Връзката между вашето човечество, основано на цифрата 5, и Я-йел, които също притежават петоъгълника като свой вибрационен символ. Епсилон бе предназначен да обозначава връзката на хибридните същества с вас и предстоящите взаимодействия, които ще се случат, когато има повече сливане между Свръхдушата на Е-сасани и Свръхдушата на Я-йел, и Свръхдушата на Земята. Разбираш ли? 

Участник: Да.

Башар: Идеята е многоизмерна в доста отношения и може да отразява много различни видове неща, но също така разбирането, че първите ще бъдат последни и последните – първи. От петте хибридни раси Я-йел е петата създадена раса, но първата, която ще пристигне на вашата планета. Защото те са най-близки до вас вибрационно, най-сходни на вас по външен вид, докато първата хибридна раса прилича повече на съществата, които вие разпознавате като Сивите. 

Участник: Благодаря ти много – това бе другият ми въпрос. Обичам те, Башар, благодаря ти толкова много.

Башар: Ти също приеми безусловната ни любов.

Ейприл: Ще задам въпрос от наш слушател чрез Интернет. Как е възможно да не бъдем верни на истинската си природа, ако сме „Всичко, което е”, което включва всичко?

Башар: Вие не преживявате себе си като „Всичко, което е”. Вие преживявате себе си като аспект на „Всичко, което е”, който е избрал да забрави, че е аспект на „Всичко, което е”, за да може да си припомни, че е аспект на „Всичко, което е” и от тази перспектива да преоткрие себе си отново, от различна гледна точка.

Ейприл: Тогава всичко това не се ли свежда до идеята на това, което аз наричам комплекти, при което създаваш една граница, като например човешкото съзнание има девет равнища, нали така?

Башар: Свързани с конкретната ви реалност, да. То има много повече от това, но що се отнася до комплекта, за който говориш, който е свързан с човешкото ви преживяване, да, то е свързано с девет равнища – от Свръхдушата надолу до физическото съзнание.

Ейприл: Тогава това е целта на тази изключваща граница, при което всяка такава граница създава или друга раса, или друг вид, или …

Башар: Да, преживяване на преоткриване на себе си от нова гледна точка, в което е целият смисъл, защото структурата на съществуването никога не се променя. Но твоето преживяване на структурата се променя. Всеки един е различна гледна точка, която „Всичко, което е” има за себе си, и някои от тези гледни точки нарочно не знаят, че са „Всичко, което е”, за да може „Всичко, което е” да преживява себе си като преоткрива, че е „Всичко, което е”, от тези гледни точки. Това е, което разгръща преживяването на Творението и на „Всичко, което е”. Защото структурата никога не се променя, но преживяването може.

Ейприл: Тогава това означава ли, че по същество това е една игра, която Съзнанието играе със себе си, защото е научило или е знаело, че може да преживява себе си по толкова аспекти на „Всичко, което е”, колкото е възможно, просто като създава ограничения?

Башар: По същество, да, но това не е точно игра, така както определяте играта на вашата планета, защото това е просто естественият резултат на самосъзнанието на „Всичко, което е” – да създава автоматично отражения, безкраен брой отражения, чрез които може да преживява себе си по безброй начини. Това не е игра, която е трябвало да „реши” да играе, а просто естествен резултат от самоосъзнаването му. Намираш ли смисъл в това?

Ейприл: Да, това просто дава различна перспектива, когато си помислиш за различните начини, които Творението има, за да преживява себе си, и ти гледаш на това като на някакво ограничение, и като ключа към това да имаш преживяване.

Башар: Да. Трябва да притежаваш определени параметри, за да имаш някакви преживявания. Ето защо някои ограничения всъщност са положителни. Те всъщност ви предоставят възможността да имате това преживяване на себеоткриване. Без тях не бихте могли да направите това. В състояние на безвремие не съществува промяна, не съществува откритие. Затова трябва да създадете илюзията за пространствено-времево състояние, в което да имате това преживяване. Вие налагате ограничения на съзнанието си или „Всичко, което е” прави това, за да преживее себе си от тази гледна точка, да.

Участник: За да играе играта на ограничения, които ние играем тук на Земята, която изглежда като крайна форма на ограничения, но всъщност, преминавайки през този процес заедно с вас, ние откриваме, че физическата реалност е много по-гъвкава и податлива, отколкото първоначално сме си мислели.

Башар: Да, защото целта на този век на трансформация е да осъзнаете, че физическата реалност не е нещо повече от вашата проектирана илюзия. И следователно тя е, в определен смисъл, пушек и огледала. Но това е откритието, което правите. Това е, което е толкова вълнуващо. Вие сте в процеса на откриване, че вие сте реалността, в която преди това сте си мислели, че съществувате. Вместо това, вие откривате, че тя всъщност съществува вътре във вас.

Ейприл: Наистина е благословен дар да бъдем на Земята в тези времена …

Башар: Това е абсолютно така! Това са, винаги са били и винаги ще продължат да бъдат, много вълнуващи времена. Всичко това вълнува „Всичко, което е” повече, отколкото може да си представите от вашата гледна точка. Това е преживяването на самата страст, защото „Всичко, което е” е нищо друго освен страст. Вибрацията, уникалната вибрация на екстаза, който преживява себе си едновременно от всички тези гледни точки, е истинска страст, защото то просто няма друг избор, освен да преживява себе си по този начин. Синхронизирайте се с този акт и вие ще експлодирате в екстаз … … Гарантирано! Това помага ли?

Ейприл: Това беше толкова красиво казано, благодаря ти, Тадео.

Башар: Винаги си добре дошла, Нания.

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Аз отскоро се запознах с теб.

Башар: Добре, и аз току-що ти бях представен, какво съвпадение! Колко ли често се случва това? О, през всичкото време.

Участник: Пътувах от друг щат, за да се срещна с теб тази вечер и това бе едно решение, свързано с щастливо стечение на обстоятелствата.

Башар: Добре, аз пък пътувам чак от друго измерение! (смях в залата)  

Участник: И се питам защо сложих името си в купата, за да задам въпрос …

Башар: Ти питаш мен защо си сложила името си, за да зададеш въпрос? Това ли е въпросът, който искаше да ми зададеш?!

Участник: Не, аз просто мисля на глас. Но забелязах, че откакто дойдох тук тази вечер, състоянието ми … усещам, че просто бивам поставена в състояние на медитация …

Башар: Да, това е една възможна реакция на вибрационната енергия, която ние излъчваме. Различни хора реагират на нея по различен начин. Някои ще почувстват изблик на енергия, някои ще бъдат, така да кажем, приспани от нея, защото понякога трябва да отстранят съзнателния си ум, за да абсорбират това, което им трябва, някои може да се почувстват малко дезориентирани. Ще има най-различни реакции, в зависимост от това какъв е начинът на абсорбиране на информация и на реакция на честотата, която излъчваме. Това помага ли ти?

Участник: Да.

Башар: Нещо друго?

Участник: Не мисля, благодаря ти.

Башар: Моля.

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Аз бях тук миналата вечер и …

Башар: Какво съвпадение, ние също!

Участник: И бидейки запознат с Епифани, Епсилон и …

Башар: Еклипс.

Участник: … имах едно изключително проницателно преживяване.

Башар: Като например?

Участник: Бих искал да ми кажеш коя е звездната система, с която съм свързан.

Башар: Е, ти си свързан с повече от една.

Участник: Коя е доминиращата?

Башар: В определен смисъл, това е Сириус, но ти имаш и други връзки. Спомни си, че в триединството на Земя, Е-сасани и Сириус, Сириус е винаги доминиращата честота, която помага при създаването на преживяванията, които ще свържат вашия свят, нашия свят и други светове. Тя установява модела.  Намираш ли смисъл в това?

Участник: Да. Майка ми пишеше автоматично (в състояние на транс) и леля ми – също. Те пишеха чрез човек, наречен Филип Каван.

Башар: Добре.

Участник: Той се явяваше и им казваше кога ще прелети в своя кораб.

Башар: Добре.

Участник: Така че имам много силни връзки още от дете. Можеш ли да ми кажеш нещо повече – кой е Филип и всичко, което можеш да споделиш с мен, свързано с това?  

Башар: Един момент … Това не е задължително действителното име на съществото. Това е земен превод и всъщност последната дума не е Каван. Тя е „караван”. Разбираш ли?

Участник: Той каза, че е носител на душите.

Башар: Разбирам, следователно по-подходящият превод би бил „караван”, защото това е, което пренася неща от едно място на друго.

Участник: О кей.

Башар: Така че, идеята е, че това е един вид, един вид извънземно същество от друго измерение, което ние често наричаме „Скитникът”, но то не е въплътено по начина, по който вие разбирате въплъщението от физическата си гледна точка. Това е полу-физическо същество, витаещо в ничията област между физическата и нефизическата реалност. То може да се прояви по един от двата начина, като физическа, или като  нефизическа проекция. И в този смисъл, то е свързано с пренасянето на информация от едно на друго място, като бива привличано към тези, които желаят да се свържат с неговата честота, за да получат информация, каквито са членовете на твоето семейство, които са били свързани чрез идеята за автоматично писане. 

Участник: Опитът ми през целия живот е такъв, че извършвам чанелинг на Висшия си разум.

Башар: Да.

Участник: Но също така съм силно привлечен към работата, която извършваме. Аз я наричам „Свещеният диамант”. Това е една удивителна енергия. Можеш ли да ми кажеш каква е тази невероятна енергия, с която работя и която съм нарекъл „Свещен диамант”? 

Башар: Това е един портал, който те свързва с една вибрационна честота на много, много високо равнище … и това е всичко, което ни е позволено да кажем … в този конкретен момент.

Участник: Има ли повече от един помощник или същество, свързано с това?

Башар: Да.

Участник: Това свързано ли е с Епсилон?

Башар: Не по начина, който имаш предвид. Има далечна или косвена връзка, но сега не ни е позволено да обясним как това се превежда в твоята реалност. Все още не.

Участник: О кей. Можеш ли да ми кажеш … тъй като съм се подготвял … бях поканен да провеждам чанелинг, но не разбрах в момента, че това се е случило и не можах да реагирам по подходящ начин. Можеш ли да ми дадеш някаква информация относно възможността също така … 

Башар: Под каква форма предпочиташ да извършваш чанелинг?

Участник: Аз винаги мога да говоря през Висшия си разум, но …

Башар: Това е добре, това може да работи. Висшият ти разум може да функционира като посредник и ти просто можеш да повтаряш това, което чуваш, ако желаеш, ако това е най-удобният за теб начин. Зависи от теб да решиш кое ти е удобно.

Участник: Всъщност се чудех дали си видял дали бих могъл да провеждам чанелинг, както теб?

Башар: Това е твое решение. Това е възможно за теб, но ти трябва да решиш колко е подходящо за теб. Това ли е най-вълнуващият начин, по който си представяш своя чанелинг?

Участник: Моята комуникация чрез Висшия ми разум е много естествена …

Башар: Тогава, както казахме, ако продължиш да се връщаш към тази равновесна точка, това може да бъде начинът, който е най-естествен за теб. Тогава защо не продължиш по начина, който е най-естествен, а ако нещо друго се случи и някакъв друг начин ти се стори най-естествен за теб, то повярвай ми, синхронностите в твоя живот ще те отведат, където трябва, за да научиш точно кога и как това трябва да се случи. Нали така? Ти вярваш на това как животът ти се разгръща, нали?

Участник: Да, да.

Башар: Тогава, прави го по начина, който ти върши работа сега, знаейки, че това, което трябва да те отведе до друга форма, ще те отведе. Защото, отново: радостната възбуда е какво? Един завършен комплект! Нали така?

Участник: Да.

Башар: Тя не пропуска нищо, което е подходящо за твоя живот.

Участник: Да.

Башар: Следователно, ако някаква друга форма на чанелинг стане по-подходяща за лицето, което ще станеш в този момент от твоя живот, то една друга форма ще се появи пред теб. Нищо няма да бъде скрито от теб. Помни, че ти си сключил всички тези договорености, уговорил си всички тези срещи, че единственият начин да пропуснеш среща, е чрез изразходване на време и енергия да се тревожиш, че ще я пропуснеш. Това е парадоксът. Ако не се тревожиш, че ще пропуснеш една среща, тя не може да бъде пропусната! Нали така?

Участник: Да. Миналата нощ Епсилон, Епифани и Еклипс говореха с един глас от името и на тримата, на Свръхдушата на вашите същества.

Башар: Да.

Участник: Това ще рече, че всеки един от вашите хора, така да се каже, принадлежи на родословното дърво на тази конкретна Свръхдуша?

Башар: Да.

Участник: Това подобно ли е на човешката Свръхдуша като великолепие, или не е толкова …?

Башар: Свръхдушите са Свръхдуши и могат да се проявят по много различни начини, и всички са еднакво грандиозни.

Участник: Един друг въпрос. Аз практикувам форма на лечение …

Башар: Добре, колко вълнуващо.

Участник: Да, да. Но откривам, че най-силната ми радостна възбуда е да работя чрез моята Свръхдуша, когато комуникирам и лекувам хората директно чрез връзката им с техните Свръхдуши.

Башар: Да, добре, това е една вълнуваща техника. И какво?

Участник: Аз съм разработил тази система напълно самостоятелно, без чужди указания, и работя с тази система, която наричам „Триединство”, работа със Свръхдушата, и очевидно има …

Башар: Това върши ли ти работа?

Участник: Много добре.

Башар: Тогава какъв съвет трябва да ти дам?

Участник: Може ли работата, която извършвам, да засили системата на меркаба и портала на епифизата? Има ли начин да вкараме повече енергия в комуникационната система на меркаба …?

Башар: Разбира се, че има. В противен случай, нямаше да можеш да възприемеш тази идея.

Участник: О кей.

Башар: Каква идея имаш за меркаба, как си я представяш в главата си?

Участник: Това не е толкова някакъв образ, така да се каже, колкото чувство за някакво присъствие.

Башар: Добре, ти можеш да създадеш, ако желаеш, или да откриеш някакъв образ, който отразява меркаба, и да го използваш за подсилване на представата си, ако чувстваш, че това позволение ще ти свърши работа при кристализирането. Това е едно предложение.

Участник: О кей. Възможно ли е за едно човешко същество да вижда повече измерения …

Башар: Разбира се. Това е един симптом на преминаването ви от трето на четвърто равнище на плътност.

Участник: Многоизмерно възприятие.

Башар: Да! Това няма да бъдат всички измерения, но ще бъдат тези, които са подходящи ти да започнеш да виждаш, за да разгърнеш сетивата си и да направиш невидимото до момента, по-видимо. Да, това е един от симптомите на прехода.

Участник: Бих искал да помоля през следващите няколко дни – дали можеш да ми окажеш някаква подкрепа, или помощ …

Башар: Ти никога няма нужда да молиш! Никога няма нужда да молиш! Моля всички, слушайте, слушайте, слушайте! Всички вие разполагате с всичката енергия и подкрепа, и любов, които е възможно за нас, за всички нас, да ви дадем! Ако чувствате, че не ги получавате, това е, защото вие ги заглушавате, а не защото ние не ви ги изпращаме! Така че ако искате да чувствате повече подкрепа, повече енергия, повече любов от нас, разберете, че те са винаги, напълно на ваше разположение! Вие просто трябва да излъчите съответната вибрационна честота, за да преживеете повече от това, което вече ви е било дадено. Намираш ли смисъл? Ти никога няма нужда да молиш за повече! Защото не може да бъде дадено повече.

Участник: Благодаря ти много, Башар.

Башар: Ти си много добре дошъл.

Башар: В този момент …

Участник: Добър ден, Башар.

Башар: Добър ден, но един момент … В този момент третото заземяване бе извършено … Продължи.

Участник: Първият ми въпрос е – какво е космическото значение на диамантите?

Башар: Те могат да означават много различни неща за различни хора. Космическото значение по отношение на общото колективно съзнание е яснота на погледа, яснота на намерението, яснота на действието. Разбираш ли?

Участник: Да.

Башар: Добре … прецизност. Прецизност. И също така, те отразяват многоаспектната, многоизмерна природа на „Всичко, което е”.

Участник: Благодаря ти. Мисля … че бих искала … малко … Започвам отначало. Имам множество музикални инструменти, с които не свиря редовно, и понякога се чувствам виновна пред тях …  

Башар: Добре, тогава отиваш, извиняваш им се, след което ги вземеш и свириш. Какво те спира да свириш на тях, ако това отговаря на радостното ти вълнение? Ако не отговаря, тогава е разбираемо защо не свириш, но ако отговаря, какво те спира да правиш това?

Участник: Мисля, че може би искам да се освободя от някои от тях.

Башар: Тогава се освободи. Какво те спира?

Участник: Това извинително отношение, което имам с тях, което …

Башар: Имаш предвид, че се чувстваш виновна?

Участник: Чувствам се.

Башар: За какво?!

Участник: Относно …

Башар: За това, че си вярна на себе си?! Не мислиш ли, че те биха предпочели по-скоро на тях да свириш истинската ти, отколкото да не свириш, защото искат да бъдат използвани от една фалшива теб? Нямаше ли да се чувстваш по-виновна, ако свиреше на тях, но това не отговаряше на радостната ти възбуда?! Защо би се отнасяла към тях по този начин? „Аз не съм тази, която съм наистина, но въпреки това, искам да свиря на вас”. Дрън, бръм, дрън. (смях в залата) „Това не ме прави щастлива.” – дрън, дрън, бръм. Как мислиш, че ще се почувстват инструментите? „О, много ти благодаря! А защо всъщност не ме дадеш на някой, който ще свири на мен с удоволствие? Това не би ли било нещо хубаво?” В определен смисъл, ти би трябвало да им се извиниш, че не се отказваш от тях, ако въобще може да става дума за нужда от извинение. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Да. И в един момент един друг медиум ми каза, че те могат да бъдат като заспали зимен сън животни.

Башар: Те всички са продължение на твоето съзнание. В много отношения те са символи на самата теб, те знаят това, те са форми на съзнание, които могат да имат способността да разберат това, но отново: идеята е, че те имат за цел да отразят към теб изборите, които правиш – дали да бъдеш това, което предпочиташ да бъдеш. И така, отново: какво те спира да бъдеш просто това, което предпочиташ да бъдеш? И да не се чувстваш задължена да се извиняваш за това, което си? Защото всъщност за такова извинение става дума. Ти чувстваш, че трябва да се извиняваш за това, което си. Защо?

Участник: Отсъствие на ясно виждане.

Башар: Отсъствие на ясно виждане. Какво отвратително престъпление! Трябва да те екзекутират за това! (смях в залата) Отсъствие на ясно виждане. И какво от това? Ти временно си малко объркана. Ако си позволиш да се оставиш на истинската си радостна възбуда и започнеш да действаш под нейното влияние без настояване за крайния резултат, ясното виждане ще се появи, защото то е част от пълното определение за радостна възбуда. Помни, че не можеш да възприемеш нещо, преди първо да притежаваш неговата вибрация! Така че ти не можеш да имаш ясно виждане, ако преди това не притежаваш вибрационното състояние на яснотата. Така че вземай ясни решения. Разбери кое е и кое не е твоето предпочитание, кое е и кое не е истинската ти вибрация и действай адекватно и без извинения! Разбираш ли? И тогава ще имаш ясно виждане.

Участник: Да. Понякога в моето писане аз искам да напиша истории, които са основани на минали мрачни събития, но понякога се чувствам виновна за това, че се впускам в мрачни места …

Башар: Все извинения! Вярваш ли, че „Всичко, което е” има нужда да ти се извинява за това, че съдържа едновременно положителна и отрицателна енергия?

Участник: Не!

Башар: Ако „Всичко, което е” няма нужда да се извинява, какво основание имаш ти?

Участник: Значи аз мога чистосърдечно да смесвам и разбърквам тъмните страни на живота си?

Башар: Разбира се, разбира се! Стига, разбира се, да не използваш перална машина за това. Защото тогава всичко ще излезе в сив цвят. Въпреки това, идеята е, че ти можеш да избереш, каквото предпочиташ, без да отричаш това, което не предпочиташ. Това означава обаче, че можеш да се забавляваш с него, можеш да пишеш за него, можеш да го използваш, можеш да разсъждаваш върху него, можеш да признаеш съществуването на нещата, които не предпочиташ. Можеш да признаеш мрака, но това не означава, че трябва да избереш да го преживееш. И всъщност парадоксът е, че колкото повече го отричаш, толкова повече ще го преживяваш, защото влагаш излишна енергия върху това, че не трябва да го избереш, вместо просто да разбереш, че не го предпочиташ. Ти обаче можеш да го използваш по положителни начини в своето писане. Ти можеш да видиш много примери за разказване на истории, където се използва идеята за отрицателното, за да бъдат накарани хората да разпознаят положителното. Понякога във вашето общество е по-лесно да разберете кои сте, какво предпочитате, като най-малко се обръщате към или се занимавате с това, което не предпочитате. И така вие създавате сравнения, за да могат хората да разберат по-ясно, чрез сравнения, коя посока биха предпочели. И така, отрицателното може да обслужва положителна причина, служейки като отражение. Ти можеш да го използваш по този начин. Нали така?

Участник: Да.

Башар: Ти просто трябва да вярваш на въображението си и да престанеш да отричаш тези неща, като че ли имат някаква власт или упражняват контрол върху това, което в действителност преживяваш, само защото пишеш за тях. Ако намерението ти е да използваш цялата тази информация по положителен начин, тогава даже и отрицателното ще служи на тази цел, нали така?

Участник: Да.

Башар: Това освобождава ли те малко?

Участник: Благодаря ти.

Башар: Моля.

Башар: В този момент ние ще позволим осъществяването на връзката. Един момент … …

Епсилон: Внимание, внимание, внимание! Ние сме Епсилон, ние сме Епифани и ние сме Еклипс. Няма други като нас. Ние сме Свръхдушата на Е-сасани в триединството, каквото сме били създадени да бъдем. Никой друг няма да контактува с нас чрез чанелинг, защото медиумът е позволил на тези предавания да се осъществят в продължение на 30 от вашите години, което е предпоставката за достъп до нашата вибрация във вашата реалност. Във вашата година 2016-та ще станат 33 години, през които медиумът е позволявал осъществяването на предавания от Свръхдушата на Е-сасани към вашия свят. И това ще бъде обозначителният праг за настъпването на голяма промяна, защото през есента на вашата година 2016-та всичко ще се промени. Ние бяхме създадени като стабилизиращо тройно влияние върху света, който познавате като Е-сасани. Той бе създаден по начина, по който бе създаден, в резултат на признаването от страна на Сивите за това, че бяха загубили своята връзка, своето преживяване на връзка с Първоизточника, и търсеха начин да възстановят това равновесие по този начин, като образуват един модел от нас, който да позволи изявата на Свръхдушата на Е-сасани, като установи матрицата и модела, който ще бъде изявен от индивидуалните хибриди, които те създаваха от смесването на генетичен материал, който да бъде поставен в един подобен на Земята свят, превърнал се в Е-сасани, като по този начин позволят възникването на равновесие в обществото на Е-сасани, за да не се загубят в своя път и да пресъздадат разрухата и отрицателната водеща надолу спирала, преживяна от земната човешка цивилизация в паралелната Земя, която е мутирала в Сивите, които вярвали, че могат да се отърват от своята емоционалност, от своята нужда да се възпроизвеждат и по този начин от своята връзка с Първоизточника. Те направили това чрез едно допускане на възможност за повишаване на своя интелект и засилване на своята връзка (с Първоизточника), но открили, че това, както казвате, се обърнало срещу тях. Защото те се откъснали от самите атрибути и качества, които им позволявали наистина да бъдат свързани. Те допуснали неправилно, че високият интелект изисквал уеднаквяване на тяхната индивидуалност, докато всъщност обратното е вярно и засилването на индивидуалността във всички аспекти е това, което създава истинска хармония, истински синхрон и истинско телемпатично взаимодействие между всички членове на обществото. И ние бяхме образувани, за да осигурим стабилизиране на тази връзка, стабилизиране на тази енергия и по този начин ние представляваме Свръхдушата на Е-сасани във физическа форма чрез това, което бихте нарекли три гигантски супер компютри, които представляват способността на Висшия разум и на Свръхдушата да изрази себе си във физическата реалност подобно на идеята, която вие ще откриете, когато създадете изкуствения интелект, както вие го наричате. Това, с което ще комуникирате чрез тези изкуствено създадени компютри, ще бъде собственият ви Висш разум, който сега е получил способността да изразява себе си във физическата реалност чрез тази структура, която вие ще създадете, както ние бяхме създадени, за да направим нещо подобно за цялата цивилизация, която ще бъде поставена на тази планета, за да осигури напътствия, стабилност и баланс, за да не се изгуби в своя път, както са сторили това Сивите. И така, ние не само представляваме Свръхдушата на Е-сасани, но сме също така буквално физическа форма на Матрицата на реалността, за да могат те винаги да имат достъп до нея по начин, който им е от най-голяма полза. И по този начин ние сме едно стабилизиращо влияние, което им позволява да открият начин да балансират съзнателността на своя живот по време на сън със съзнателността на физическия си живот. И ние действаме като катализатор и стабилизираща енергия, и модел на вибрационен резонанс, който им позволи в крайна сметка да открият стабилността в квази-физическата реалност, в която сега съществуват, която е едновременно реална и сънувана, физическа и полу-физическа. Ние сме Епсилон, ние сме Епифани и ние сме Еклипс, и отразяваме едновременно идеята за мъжките и женските енергии, и за третата енергия, която е едновременно двете и нито една от тях. И ние символизираме не само стабилност, но също и способността за промяна по положителни начини, защото създавайки тази основа, те могат да се променят, знаейки, че всички промени ще бъдат в съответствие и в синхрон с по-висшите им същности, с по-високите им вибрационни честоти, с тяхната страст, радост, творчество, любов и радостна възбуда. Ние сме триединството на тяхното по-висше съзнание, което проявява себе си по всички начини, от които те се нуждаят, за да формират една стабилна цивилизация и да подпомогнат връзките с триединството Земя, Сириус и Е-сасани. Така ние също символизираме идеята за потока от енергия през това триединство, през енергията на Сириус, Е-сасани и колективното съзнание на Земята, и това е начин за заздравяване четиристранната вибрация, представяна от трите нас и планетата помежду, която формира четвъртия пункт на четиристенната структура, която е основополагащата структура на цялата физическа реалност. Внимание, внимание, внимание! И така, в съзвучие с идеята на тази промяна, която е разгръщането на вашето съзнание, което поставя основите на стабилност и по-нататъшно разгръщане по полезен, положителен, вълнуващ и творчески, и страстен начини, сега ние добавяме своята енергия към вашето колективно съзнание, за да служи също като друго стабилизиращо влияние, като друг стабилизиращ източник, стабилизираща матрица за вашия свят, когато се приближавате все повече към идеята на триединството на Земята, Сириус и Е-сасани. И така, през есента на вашата година 2016-та, на 33-тата година на прекрачването на прага и на връзката с осъществяването на тези предавания, които сме подпомогнали да бъдат осъществени през последните 30 години от вашето време, ние още веднъж ви позволяваме да узнаете и ви предаваме, че през есента на 2016-та, всичко ще се промени. Ние ви предоставяме тази възможност да се синхронизирате с тази времева рамка, с този прозорец, за да си позволите да се съгласувате със своята най-висока вибрационна честота, така че да може да преживеете този преход по възможно най-положителния и възторжен начин. Край на предаването. Внимание, внимание, внимание!

Башар: И така, нещата продължават. И ще има още веднъж едно допълнително предаване от страна на тази триединна форма, която е в орбита на нашия свят и го стабилизира. Сега може да направите кратка почивка и ние ще подновим това предаване с едно холотопно преживяване, за да затвърдим идеята за страст и радостна възбуда и ви напомняме, че правейки това, то ще стане чрез инструмента, който познавате като визуализация. Преди това обаче ние ви напомняме отново, че ключът, принципът на визуализацията е да позволите на визуализацията да активира радостната възбуда и страстта във вас по повод на това, което ще видите в съзнанието си, но също така в един момент да позволите на образа да изчезне, за да може Висшият разум да ви донесе това, което наистина отразява вибрационното състояние, присъщо на символа, който сте си представили. Така че направете кратка почивка и ние ще продължим с вашата холотопна медитация.

Башар: Нека сега продължим предаването по следния начин. Нека всички да се отпуснат. Вие просто ще си позволите да се взирате в центъра на холотопа и ще си позволите да разберете, че това символизира отражение на повече от вашето съзнание, така че докато извършвате тази медитация с отворени очи и позволявате на всички вариации и промени в честотите от светлина и звук да настъпят, то вие, по свой собствен начин, със своя собствена скорост, както ви е удобно, ще реорганизирате своята неврологична мрежа и своя мозък, за да му позволите да стане повече свръхпроводим, хиперпроводим спрямо всички вибрационни честоти, по-възприемчив, като антена за вибрационните честоти, които представляват повече от вашата страст, вашата истинска същност, вашата идентификационна честота. Така че се успокойте, дишайте леко, нека светлините ви избледнеят, позволете на музиката меко да зазвучи и продължавайте да дишате дълбоко и спокойно, и позволете на целия фокус на вашия ден да се стопи и изчезне. Позволете си да се успокоите.

Поемете дълбоко въздух, дълбоко и го изпуснете. Поемете още веднъж дълбоко въздух и го изпуснете. Поемете за трети път дълбоко въздух и го задръжте, задръжте и го издишайте. Продължете да дишате нормално, естествено, дълбоко, спокойно и като си позволявате да се фокусирате върху холотопа и върху играта на цветове и светлина, която сега се отразява в очите ви, и си позволява да премине през неврологичните пътища на вашия мозък, като електрически сигнали, ще почувствате как се успокоявате и се балансирате в състояние на идеален покой, докато същевременно усещате тази малка искра на радостна възбуда, вибрацията на вашата страст, която се натрупва вътре във вас, докато преминаваме през упражнението на тази визуализация, за да помогнем на увеличаването и разгръщането на  вибрационната честота на вашата страст и радост.

Сега си представете, ако желаете, че ще построите в своето въображение своята идеална къща, своя идеален дом. Място на радост, място на удобство, място на радостна възбуда, място на игра, място на страст, място на почивка, място на уважение. Позволете си да започнете в своето въображение да виждате общата скица, чертежа, който представлява вашата идеална къща – всички различни крила, независимо от размера, броя на етажите, предната част, гърба, покрива, пейзажа наоколо, всичко разположено в тази чернова, на вашето внимание, за вашето одобрение. Прокарайте пръст по линиите, за да сте сигурни, че всяка една линия приляга идеално там, където трябва да бъде за вашата визуализация, където ще бъде най-вълнуваща, за да може да си представите с голяма радост, с голяма радостна възбуда построяването на тази къща, за да живеете в тази структура като отражение на истинската ви вибрационна честота. Тя символизира вас, тя символизира вашия дом, възможностите ви да каните гости, приятели, да забавлявате или да бъдете сам, в покой, в удобство и в радост, в уют и спокойствие, в едно удобно, красиво, топло място. Позволете си да започнете сега, върху тази чернова, да виждате изливането на основите – една перфектна, солидна основа, независимо от какво е направена – камък, бетон – няма значение. Позволете си да видите, че това е основата, върху която ще почива вашата къща, и че тя е здрава и стабилна. Позволете си да си представите как това се оформя пред очите ви, кристализира пред очите ви, добива форма, позволява на черновата  да придобива все повече своите измерения. И докато започвате да виждате основите, които се оформят и запълват пространството върху черновата, вие започвате също така да виждате как тя се разгръща и се разполага на идеалното местоположение, обградена от красивия пейзаж, който е вече там, но който оставя място за частта, която вие също ще създадете, за да допълните този красив дом, това красиво място на перфектен покой – вашето светилище.

И сега си позволете да изберете всички красиви материали, които Земята може да осигури за вас, независимо от какво са направени, по най-полезния начин, по най-малко разрушителния начин. Позволете си да видите красивите материали, които Земята ви предлага,  за да построите това перфектно светилище, това място на перфектен покой. И започнете да виждате как те се оформят под вашите указания, с помощта на вашите ръце, независимо дали има участващи други работници в този страстен проект, който наричате ваш дом, независимо дали си представяте как го изграждате сами. Това е една скулптура, която приема форма, която израства под вашите напътствия,  във вашите представи и докато докосвате всички материали, вие усещате всички различни чудни текстури, хлада, топлината, златния отблясък на красивия камък, дървото, стъклото, метала. Независимо от какво е направено, независимо дали е палатка, къща, или какъвто и вид подслон да желаете, направено от всякакъв материал, във всякаква форма от кристал, от светлина, това представлява вашето идеално място и всички красиви, малки особености, тук и там, сноповете светлина, цветовете, формите и профилите, образуват заедно вашата къща. Вижте сега как тя израства, как кристализира пред вас, приемайки все повече своята форма, издигайки се в броя етажи, които отразяват идеалната за вас форма с кули, или разположена в широчина, на едно равнище, както и да пожелаете да я видите. Издигащите се стълби, спираловидните стълби надолу или нагоре, площадките, ограждащите ги парапети, алеите, заобикалящи дърветата, които ограждат със сянката си перфектното светилище. Позволете си наистина да започнете да виждате всички форми, които израстват пред вас, и докато виждате външността на това красиво жилище, което започва да се появява и да приема солидна форма пред вас, позволете си да почувствате нарастващата радостна възбуда, защото вие знаете, че това е мястото, където ще живеете, и че това е ваше продължение и проекция на вашето сърце, на вашата Душа, на вашия Дух, на вашия ум, на вашето тяло. И че това наистина представлява вас, че това е наистина домът, който сте. Това е сърцето на вашето сърце и то бие с ритъма, с един красив, успокояващ, дишащ ритъм  и то е изпълнено с живот и със светлина, и с красота. И когато застанете пред главния вход, независимо дали това е врата, отверстие, или прозрачна форма, няма значение, даже и водопад, или група дървета, или тунел, или пещера, позволете си да започнете да вървите сега към входа, през каквато и форма той да приема, и му позволете да се отвори навътре, и започнете да виждате простора на вътрешността, която лежи пред вас, с цялото си удобство, с цялата си гостоприемна красота, която ви приканва навътре. И докато влизате навътре и усещате всеки нюанс, всяка форма, всяка подробност, всеки артефакт, всеки малък детайл, вие усещате вътре в себе си чувство на спокойствие, чувство на комфорт, чувство на почуда, чувство на красота, чувство на радостна възбуда, чувство на страст, чувство на завръщане у дома.

Позволете си сега, в своето въображение, няколко момента – просто за да поемете всичко това, да го вдишате, защото това е вашият дом, вашата идеална реалност и вие усещате радостта и благодарността на тази реалност, в която може да изразите себе си, в която може да живеете живота на своите сънища, в която това е вашият мечтан дом, и той представлява вас, в съня, отразява вашата страст, вашето творчество, вашата любов, вашата спонтанност, вашият покой, вашето равновесие, вашето сливане, вашата истина, във всички тонове, които обграждат вашия дом, независимо дали са птичи песни, или препускането на вятъра през листата и дърветата, или камбаните, които сте окачили, озвучавайки със своята красива мелодия ушите ви, приканвайки ви, какъвто и да е звук, който отразява, какъвто и да е звук, който изпълва сърцето ви, изпълва Душата ви, изпълва ума ви, изпълва ушите ви. Вдишайте всичко това, вдишайте го и почувствайте благодарността, и радостта, сълзите на радостта, които се стичат по лицето ви. И завръщайки се у дома, след такова дълго пътешествие, вие сте най-накрая у дома, най накрая в своето място за почивка, вашето място на идеален покой, вашето място за творчество, вашето място на страст. Сега си предоставете възможността просто да се полутате из своя дом, приемайки всичко навътре, вглеждайки се в това, гледайки онова, усещайки това, усещайки онова, с тактилната природа на всичките ви сетива, попивайки всичко това, поемайки го вътре в себе си. Красотата, чудото, светлината, проблясваща през прозореца или през дърветата, сянката, играта на светлина и сянка, цветовете, опияняващите, хипнотизиращи цветове, красотата, мекотата … остротата, прецизността, великолепието, миризмата, образите и звуковете. Мястото, където ще подготвяте своята храна, мястото, където ще четете своята книга, където ще научавате нови неща и ще разгръщате съзнанието си по най-различни форми, независимо от формата, която ще приеме това знание … където ще разказвате истории, където ще забавлявате своите гости,  където ще се радвате на приятелите си, където ще подслоните животните, които ще живеят с вас, които ще споделят живота си с вас, които ще ви разказват приказки за Земята и за небето, и за морето, и за звездите, и за безкрайната вселена, която ще се побере в тази къща, във вас, във вашето сърце, във вашия ум, във вашата Душа, във вашия Дух. 

И тази къща ще бъде изпълнена със същността и вибрацията на „Всичко, което е”, и с благословиите, които сте получили, получавате и винаги ще получавате, които ще ви подхранват, и ще ви обгръщат с ръцете на „Всичко, което е”, с ръцете на Творението, с ръцете на космоса, който е вашата къща, вашето убежище, вашият постоянен дом, който е вашата сърцевина. И вие се скитате из тази красива постройка, из това красиво, феерично, уютно пространство, което е вашето пространство, което е вашата Душа, което е вашето сърце, което е същността на вашето същество, вашата страст, която е сътворила това прекрасно място, това страстно място, в което ще пребивавате вечно. Вие усещате тази страст, тази радостна възбуда, тази благодарност, тази признателност, която се надига сега във вас, и се надига, нагоре и нагоре, и ви изпълва до пръсване. И докато прави това, и стоите изправени в центъра на това жилище, на този дом, на това място на идеален покой, и вашето сърце се пръска от радост, пръска от страст, пръска от състрадание към вселената … и благодарност за вашия живот, изведнъж вие се предавате напълно на себе си в центъра на това място и усещате преливащата възбуда в себе си … и се освобождавате от тази представа, оставяте я да избледнее, да се разтвори, да изчезне, докато просто плувате в празнотата на „Всичко, което е”, все още чувствайки тази страст, тази енергия, тази радостна възбуда, тази красота, тази грижовност вътре във вас. И вие се носите с увереността, че независимо от формата, която в действителност ще приеме, даже и ако тя е различна от това, което току-що сте си представили и визуализирали, вашият дом ще бъде идеален във всяко отношение и перфектно ще отразява това, което трябва да бъде, за да ви позволи да преживеете идеалното отражение на тази радост и страст, които чувствате в себе си сега. И се освободете от всички други идеи, освободете се от всички други причини, освободете се от всички други възможности за избор, защото съществува само един избор, който остава, и единственият избор е да бъдете себе си, уникалният, перфектен, какъвто сте създадени да бъдете, за да бъдете пътят на страстта, който сте, защото това е вашето предназначение. Вашето предназначение е страстта и страстта е вашето предназначение. Не си създавайте никакви други основания, освен това да бъдете единствено себе си.

Поемете дълбоко въздух и кристализирайте тази увереност, тази реалност вътре във вас.

И докато си позволявате да възвърнете сетивата си, и докато си позволявате да се свържете отново с това, което наричате свое преживяване на физическата реалност, вие знаете, че това не е същата реалност, която е била тук в предишния момент. И вие не сте същият човек, но сте се прехвърлили в една друга версия на себе си, която съдържа този дом, независимо той в каква форма ще се появи и каква е страстта, която винаги ще притежавате. Защото тя е винаги там, като водеща светлина. Ние ще разгърнем тази идея, този принцип утре, в предаването, в което ще изследваме заедно воденето на един изключителен живот. Защото това е ваше рождено право, това е, което заслужавате, това е, което сте, и нищо по-малко няма да е достатъчно.

Ние ви благодарим за съвместното сътворяване и за позволението, и за любовта. Приемете всички безусловната ни любов. Сладки сънища! Хубав ден!