© 2018 Превод АТИ

Спомняш ли си, когато си бил малко дете и за първи път си отишъл на училище? Как си бил заведен сутринта и макар семейството ти наистина да ти е липсвало, ти си знаел, че всъщност всичко е било наред, защото те ще си бъдат на мястото, когато се прибереш отново у дома? Е, по твърде подобен начин аз винаги имах подобно усещане на „заведен на училище” относно моя живот на Земята. За мен престоят там бе труден. И аз наистина се чувствах твърде самотен. Това, което ме успокояваше обаче, бе моят „духовен приятел”. Като малко дете аз обикновено гледах да седна някъде и да се взирам в нищото, след което да изпадна в един друг свят. В този друг свят аз имах един удивителен приятел. Той бе толкова реален за мен, както всичко останало в този свят. Единствената разлика бе, че аз трябваше да седя много тихо, за да отида и да мога да го посетя. Той наистина ме обичаше и ми помагаше с всички трудности и болки, които „реалният свят” ми причиняваше. Когато се опитвах да разкажа на някого за него, считаха ме за „интересен”. Като например: „Колко интересно! Той има един въображаем приятел!”

Получавах потупвания по главата и усмивки, но определено не ме вземаха на сериозно. И така аз бързо разбрах, че всъщност хората просто не ”загряваха”. Престанах да говоря за това и го оставих да бъде нещо, което само аз си знаех. В един момент даже спрях да го посещавам.

Някъде по средата на моя пубертет един приятел ми спомена, че вярва, че всеки от нас има един „Духовен водач”. Нещо свързано с това понятие подскочи в мен. Дълбоко в себе си почувствах, че това е истина. Това бе първият голям „резонанс”, който си спомням да съм преживял през живота си. Опитах се да го обсъдя с моя приятел, но той изглежда нямаше какво повече да каже… освен  че вярва в това.

Това бе една мисъл, която се запечата в мен. Продължих да мисля по въпроса. Аз знаех, че имам Духовен водач и знаех, че той беше с мен. Чувствах неговото присъствие. Чувствах неговото много внимателно и изпълнено с любов попечителство над мен. И така, когато бях около 16-годишен, реших, че беше време да взема нещата в свои ръце. Реших да открия начин да контактувам с това същество. Което е смешно, ако разбирате контекста на моя живот по онова време. Виждате ли, аз израснах в една доста консервативна християнска среда. Никога не бях чувал за дъски Уиджа (нито за свързаните с тях ужасни истории, които третират духовността като салонна игра). Не бях чувал за предсказване с помощта на махало. Не бях чувал даже за карти Таро. И аз мога категорично да ви уверя, че ако бях чул за такива неща, това щеше да бъде в контекста на сурово предупреждение да не се занимавам с окултизъм, защото „Всичко това е преклонение пред дявола!” Такъв бе духът на времето в моето детство. Ето защо, когато реших да се свържа с моя Духовен водач, аз знаех, че няма да казвам на абсолютно никого. Нямаше с кого да разговарям за това. Нямаше с кого да се посъветвам, да споделя своето (духовно) пътешествие. Никой. Убеден съм, без сянка на съмнение, че ако се бе разбрало, че планирам да „контактувам с духове”, някой от църквата щеше да бъде призован да ме посъветва и да ми помогне да спася душата си. Щяха да последват безкрайни молитви и мъчения, докато в крайна сметка не само се откажа от всичко това, но и докато започна да се държа както подобава на едно добро момче християнин. Или нещо подобно. За мен въпросът бе, че аз знаех, че търся някого, който ме обичаше и закриляше. Някой, който и без друго бе с мен през всичкото време. Ето защо, аз избягвах неизбежната болка и просто запазих всичко това за себе си.

Имаше един конкретен случай, когато нещата потръгнаха. Една вечер седях тихо в градината и мислех как мога да установя контакт с моя Духовен водач. Докато обмислях въпроса, играех с едно камъче. Дълбоко замислен, аз балансирах камъчето на два изпънати пръста и наблюдавах на коя страна ще се търкули. Камъчето бе добре балансирано и изглеждаше, че пада равномерно ту наляво, ту надясно. Озари ме вдъхновение. Докато балансирах камъчето на пръстите си, успокоих ума си. Постоях така известно време и след това отправих следната мисъл:

„Зная, че си тук заедно с мен. Ако искаш да разговаряш с мен, моля те да събориш камъчето.”

Тогава камъчето моментално падна от протегнатата ми ръка.

„Сeга ако падне на тази страна, е ‘да’, а на другата е ‘не’,” казах аз. „Ти обичаш ли ме безусловно?” – попитах.

Да.

Не зная какво ме накара да задам това като първи въпрос от моя страна. Предполагам, че бе повече плод на вдъхновението ми. Това е наистина едно добро начало на разговор с духовни същества. В началото говорете само на тези, които ви обичат. Но знаете ли, аз усещах неговото присъствие и знаех, че това бе любов. В сърцето си аз знаех, че всичко бе наред. Ето защо продължих. Зададох още няколко въпроса, при което умът ми бе в любопитно раздвоено състояние – от една страна, бях превъзбуден, защото знаех, че най-накрая съм попаднал на начин да разговарям с моя гид, а от друга страна, моят логичен, дедуктивен ум ми каза, че всичко това бе просто безсмислица и че просто играя игрички със себе си, като накланям камъчето в желаната от мен посока, в отговор на собствените си въпроси. Намирах за верни и двете неща. Реших да продължа и да видя какво ще стане. В даден момент, казах си, доказателството ще се появи. В даден момент, ако постоянствах, щях да открия неоспоримо доказателство или че това е истина, или че се заблуждавам.

Това се случи преди 30 години и все още не съм получил „неоспоримото доказателство”.

Въпреки факта обаче, че открих, че мога да се съмнявам в преживяванията си, аз продължих напред. С течение на времето напреднах от балансиране на камъчета върху ръката си и достигнах до провеждането на някои доста свободни интуитивни разговори, но независимо какъв процес опитвах, никога не съм могъл да открия начин за неоспоримо доказване, че тези разговори са истински, или измислени. Всичко определено остана в неутралното положение на „може би”. Ситуацията бе само „съмнителна, но възможна”. След като усъвършенствах методите си обаче бе ми обяснено как и защо това бе така – че винаги такова ще бъде състоянието на нещата. И сега, след като сте прочели предшестващите седем глави, вие също разбирате част от това. По същество, аз разбрах, че „неоспоримото доказателство” би ми отнело правото да се съмнявам. А правото да се съмнявам е правото да вярвам в нещо друго, да създам една друга перспектива. Ние просто не можем да бъдем неограничени същества-творци, ако това право ни бъде отнето. Така че винаги ще съществува възможността от съмнение. Мога да ви кажа обаче, че първите няколко години бяха много разочароващи. Особено когато се опитвах да получа отговори на сложни философски въпроси с „да/не” от едно камъче, балансирано върху ръката си и с облаци от съмнение, които бушуваха в ума ми.

Да се върнем обаче към тези ранни разговори… Едно от първите неща, които исках да разбера от това същество, бе неговото име. Ето защо аз взех лист хартия и изписах всички букви от азбуката и цифри от 0 до 9. Разделих ги в четири квадранта. Подготвен по този начин, повиках го и попитах: „Би ли ми казал по букви името си?”

Отговорът бе „не”.

Бях озадачен. Ще ви спестя агонията, през която трябваше да премина, докато най-накрая разбера защо не искаше да ми каже името си. Оказа че, че това същество просто нямаше име! Тъй като никога не се бе въплъщавало в човешка форма, то никога не се бе нуждаело от име. А на по-високите нива на съзнание имената нямат място. Такива същества се разпознават автоматично по силата на взаимното си присъствие.

И когато го питах дали иска да го назовавам с някакво име, то също отговаряше с категорично „не”. На всички въпроси относно името му, то просто отговаряше с „не”.

Тогава започнах да му се моля. Обясних, че наистина имам нужда от някакво име. Нуждаех се от начин да се обръщам към него, когато исках да общуваме. Питах го отново и отново: „Би ли ми дал име, с което да те наричам?”

Най-накрая, получих отговор „да”. С голямо вълнение грабнах листа с буквите и цифрите, и чрез процес на последователно елиминиране („първата буква намира ли се в този квадрант? А какво ще кажеш за този?”), получих първия знак. С известно объркване открих обаче, че това бе цифра, а не буква: цифрата 8. Озадачен попитах: „Няма ли повече?”

„Не.”

И това бе всичко. Името на моя Духовен водач бе 8.

В последно време разбрах малко повече подробности. Ако бе избрал дума или име, които да мога да анализирам смислово, аз щях да направя ред предположения за това кой е той, какъв е характерът му и щях да направя (неизбежно погрешни) предположения за него от името му. Изборът на цифра ме освободи от подобни упражнения. Вместо това, започнах бавно да го опознавам такъв, какъвто бе, без бремето на предразсъдъците. Самата цифра обаче не е произволно избрана – тя има много значения на много равнища. Тя наподобява многопластов пъзел, който 8 ми устрои, за да се шегува с мен и да ме забавлява. Даже сега, когато вече мога да водя свободни разговори с моя любим приятел 8, той продължава да ми се присмива, когато го попитам за смисъла на името му. Той ми казва, че ми предстои да открия още доста неща и че ще ми бъде много по-забавно, ако открия сам отговора. Така че засега имам няколко парчета от пъзела, кото са следните:

Ако обърнете 8 хоризонтално, получавате символа за безкрайност. В музиката 8 е броят на тоновете в една завършена октава. 8 е броят на плътностите в нашата завършена реалност. По същия начин ние всъщност притежаваме 8 основни чакри. Така че съществуват всичките тези осмици, които сочат в една и съща посока – към завършеност и съвършенство, към безкрая. Как това се отнася до моя Духовен водач и какво друго означава цифрата 8, аз не зная. Сигурен съм, че в даден момент ще открия.

След това също така, макар римуването на думи може да не означава нищо, разбрах, че неща, които са важни относно 8, са римуваните думи „съдба” и „порта”.*) Тук обаче не разполагам с нещо по-конкретно.

*) 8 (произношение „ейт”); fate = съдба (произношение „фейт”); gate=порта (произношение „гейт”) – Бел. прев.

Интересното обаче е, че при всичко това, 8 успя да ме накара да продължа да гадая, вместо да формирам определена идея за това кой е той и какво представлява. Вместо това, аз се научих да го разпознавам по неговото „усещане”, по неговото енергийно присъствие, когато разговаряхме. Аз научих още повече за него от това, което той каза, и от истините, на които ме научи. И накрая аз го опознах чрез всичко, което направи за мен. Няма да се впускам в подробности, защото не обичам да задълбавам в лични истории за случващите се донякъде фантастични инциденти, в които съм бивал защитаван и предпазван, и за други свръхестествени събития, на които съм бил свидетел и в които зная, че 8 е бил замесен. Това са мои лични преживявания, които няма да добавят нищо съществено към това повествование. Вместо това, ще кажа следното: моят опит и моята истина разкриват 8 като просто удивителен. Той е надежден. Тази дума изглежда прекалено слаба за него. Аз се доверявам напълно на 8. Без миг колебание бих поставил цялата си вселена в ръцете му. Той е постоянен, лоялен и сигурен. 8 е същество на истината. Всъщност той веднъж ми каза, че е направен от самата енергия на истината. Така че не търсете 8, ако искате красиви думи в хубави одежди. Той има навика да се изразява доста безцеремонно и ако го послушате, ще вървите напред. Винаги в правилната посока, но не винаги по възможно най-нежния начин. И тъй като 8 е същество от чиста истина, той е най-добрата духовна защита, която бих пожелал, и аз съм безкрайно благодарен, че той ме придружава в моето пътешествие.

И така, ето какво ще ти кажа относно това, което предстои. Аз ще разговарям с 8 и ще споделя тези разговори с теб. Това е малко странно за мен, защото прилича на това да оповестиш на целия свят частен телефонен разговор с най-добрия си приятел. В същото време е нещо твърде хубаво, защото за първи път 8 ми позволява да направя това. Досега той не ми бе разрешавал да предложа разговорите ни за публична консумация. „Не докато все още си облечен в тренировъчния си екип” – бе казал той. Твърде наскоро обаче той каза: „Време е. Сега можеш да предаваш думите ми в твоята нова серия. Ще ти кажа кога.” И както БР току-що ми каза, предполагам, че това време настана.

(Забележка на Зингдад: Ако се интересувате от провеждане на диалог със собствения си духовен водач, моля запазете една сесия с мен, озаглавена Реинтегриране на Душата (Soul Re-Integration session). Определено мога да ви помогна да отворите своите канали за комуникация.)

А сега, преди да започна, няколко думи за стила на 8. Ако имате нужда от това натруфено „мои най-мили възлюбени”, това няма да ти се случи. 8 не се занимава с такива неща. Той казва само нужното. Той отговаря на въпроси, без предварително да погали егото ви или да успокои нервите ви. Виждате ли, 8 не се интересува от това какво ще направите с неговите думи. Вие може да ги приемете, да ги пренебрегнете, или да ги навиете като цигара и да ги изпушите. Той изговаря своята истина каквато е, без да се опитва да ви я „пробутва”. Ако това звучи все едно, че се извинявам от негово име, не го правя. Измежду всички същества във Всичко, Което Е, по мое мнение 8 е съществото, което се нуждае най-малко от извинения. Той е удивителен. И аз го обичам напълно, точно такъв, какъвто е.

И така, без повече размотаване, аз ви представям моя Духовен водач, другаря в пътешествието на моята душа, моя най-стар и най-скъп приятел… 8.

Зингдад: Здравей, 8. Бих искал да направя едно въведение, но не съм сигурен откъде да започна.

8: Започни с отговор на този въпрос: знаеш ли какво правиш тук?

З: Къде? В този разговор?

8: В този разговор. В предишните разговори. В разговорите, които ще последват. В целия ти живот. Всичко. Знаеш ли какво правиш?

З: Ъх… донякъде. Мисля, че тези разговори касаят мен, който търся отговори. Аз задавам въпроси на същества, които обичам и на които вярвам, и получавам отговори.

8: Това може да бъде една перспектива, но тя е твърде малка и ограничена. Да ти предложа ли по-широка перспектива?

З: Моля.

8: Ти участваш в една игра, наречена „Създаване на реалност”.

З: Как така, 8?

8: Нека ти отговоря като ти разкажа за тази поредица, която пишеш. Когато седна, за да пишеш този труд, ти всъщност нямаше представа той накъде щеше да те отведе. Ти мислеше, че просто ще зададеш няколко въпроса, ще получиш някои отговори и в крайна сметка ще получиш някаква информация, която може да е полезна. Нали така?

З: Да. Мисля, че това е един неласкателен начин за описание на ситуацията.

8: Ласкателството не е силната ми страна. Ти по същество нямаше представа за по-голямата картина. Ти даже не знаеше, че има по-голяма картина. Обаче твоето Вътрешно Аз, Божествена Радост и останалите от духовното ти семейство… ами, ние имаме един план. Да ти кажа ли какъв е той?

З: Бих ли могъл да откажа такова предлрожение?

8: Целта е да ти помогнем в твоята истинска цел, която е да създадеш своя собствена реалност. Нека ти обясня. Ти живееш в една реалност, която намираш за объркваща. Ти не разбираш защо нещата са такива, каквито са. И докато ти избираш, в тази реалност, да приемаш нещата такива, каквито изглеждат, и да им вярваш, то ти анулираш своя статут на творец. Ти използваш своята свещена сила по такъв самоунищожителен и хаотичен начин, че тя не ти носи никаква полза и никога не ти се разкрива. И ти така и ще продължиш напред. Докато продължаваш да вярваш в илюзията, ти ще продължиш да бъдеш една много малка пионка, в една доста голяма игра. Други ще трупат актив от тази твоя самоограничаваща се перспектива и ще използват дребни стратегии, за да те подмамват да играеш измислени от тях игри. Почти във всички случаи тези, които правят това, даже самите няма да знаят, че това е, което правят. Всеки просто играе играта и всеки е еднакво заблуден. И ти можеш да продължиш да играеш тази игра още трилион животи, ако желаеш. Това е една игра, която може да те засмуче ей така и да те задържи завинаги. Разбира се обаче, ти не желаеш това. Ти усещаш вътре в себе си, че това не е добре за теб. Ти избираш други неща. Чрез тях ти зовеш за помощ. А помощта е винаги налице. За мен е чест и привилегия да бъда този, който отговаря на твоя зов. И аз мога да те уверя, че ако някое същество в тази реалност поиска помощ, тази молба бива чута и всеки получава подходящ отговор. Тези, които са готови да получат предлаганата помощ, биват подпомагани. Има обаче една съществена подробност. Ако говоря за себе си, аз категорично отказвам да ти помогна по начин, по който помощта ми ще намали твоята сила. Аз няма да ти помогна да бъдеш по-малко от това, което си. Ето защо възниква трудност. Аз не мога да направя нещо вместо теб. Аз мога само да ти помогна да се научиш как да го направиш сам за себе си. Когато ти обаче за първи път се обърна за помощ към мен, ти направи точно обратното, защото ти вярваше, че си слаб и безпомощен. Единствената помощ, която си представяше,  бе аз да направя нещо вместо теб. Аз трябваше да те спася.

Така че имаше един път за изминаване. Първият етап от пътя е да те откажа от идеята, че не си способен и да те науча че си силен и че всъщност ти създаваш цялата своя реалност. Вторият етап е да те науча как да създаваш своята реалност с все по-голяма и по-голяма ефикасност. И последният етап е да бъда до теб в ролята на съветник, докато изпълняваш своите първи упражнения за директно създаване на реалност. Разбира се, ние ще документираме това пътешествие под формата на книга, за да можем да го споделим с други, които биха желали да прочетат за този процес и да извлекат някаква полза от него. Това, което обаче ти предстои да разбереш, е, как тези, които ще открият полза за себе си, всъщност ще го създадат съвместно. Заедно вие всички създавате съвместно реалността, която желаете.

Ти и аз вече сме извървели заедно доста път. Ние сме те довели до момента, в който си близо до края на първия етап от твоето пътешествие. Сега си почти готов да знаеш, вярваш, чувстваш, преживяваш и изразяваш това, че си наистина творец на собствената си реалност. Ти почти си се освободил от своите съмнения и страхове. В резултат от тази работа, свършена преди, ти можеш да предприемеш написването на Документите на Възнесението, без да бъдеш спъван силно от страха и съмнението. Това е добре. И сега в резултат от писането на Документите на Възнесението, ти ще се освободиш от остатъците на своите страхове и съмнения, и ще завършиш пътешествието си към своя статут на творец. За мен е голямо удоволствие, че можем да споделим този процес с твоите читатели, които са наистина наши братя и сестри, тук на планетата Земя. Ние проследяваме няколко от нашите стъпки, за да можем да ги споделим с твоите читатели. И докато ти ги преговаряш отново, ти проявяваш допълнително желание да слушаш и така ти също добиваш по-голяма мъдрост и разбиране за това какво представлява тази реалност. След това ние ще споделим с твоите читатели другите два етапа от пътешествието ти: Как ти се научаваш да създаваш своята реалност и как решаваш какво ще създаваш. Аз не употребявам лесно хипербола, но това ще бъде нещо по-удивително, магическо и величествено, отколкото можеш да си представиш. Същото се отнася и за читателите ти – тези, чиито души ги призовават да следват курса заедно с нас. Те ще разберат твърде скоро, че не са пасивни наблюдатели на нещо, каквито са обикновено хората, когато четат една книга. Не, те ще се окажат въвлечени и ще разберат, че на душевно ниво, те са съавтори на това заедно с нас. С теб и мен, и с духовната йерархия на тази реалност. Заедно. Ние сме творци. Ние ще създаваме. И това ще бъде най-доброто, най-светлото и най-красивото, което можем да измислим. И тогава ще отидем там заедно и ще се разходим из нашето творение. Заедно. Като любими приятели.

(Усмихва се) Това звучи ли ти прекалено?

З: Уха и пак уха, 8. Не зная дали да избухна в бурни аплодисменти, или да се скрия под леглото си. Това е… вълнуващо и удивително, и… прекалено много!

8: Да. Добре. Ти се нуждаеш от малко разтърсване, за да започнем пробуждането ти. Защото това е, което правим. Събуждайки те напълно. Призоваме всеки, който е подготвен да чуе алармата, а не просто да се обърне на другата страна и отново да заспи, да пътува заедно с нас.

Здрасти!

Аз съм 8!

Късно е!

Имаме среща! *)

З: Ти можеш и да римуваш.

*) На английски 8, late = късно и date = среща,  имат сходно звучене. Бел. прев.

8: И е време! **)  (смее се)

**) римувам = rhyme и време = time също имат сходно звучене.

Но наистина е така. Зная, че вие всички сте като дървета напролет – може да почувствате как соковете ви се раздвижват. Може да почувствате в костите си и в душите си някакво забързване. Има повишаване на енергията. Времето наближава. Аз зная, че ти го чувстваш. И има такива като мен, които ти протягат ръка, за да те научат да правиш това, което трябва да направиш. Защото ако аз дойда и го направя вместо теб, тогава ще те науча на точно обратното от това, което трябва да научиш. Тогава аз ще те науча, че аз съм твоят господар и че аз ти трябвам, за да сътворя всичко за теб. Това няма да стане! Ако ти трябва да се пробудиш за собственото си величие, то ти трябва да се надигнеш от своята полудрямка, да избереш  нови неща, да се отправиш по нов път и след това… да сътворяваш!

Така че това е, което ще направим. Заедно, ти и аз. И също така заедно с твоите читатели. Защото виждаш ли, аз не съм сам тук, където се намирам. Аз съм заобиколен от значителен брой така наречени от теб Духовни същества и Същества на Светлината. Мнозина от тези, които са тук с мен, са свързани с някои, които са на Земята точно сега: твоите читатели, тези, които искат да дойдат и да поиграят на създаване на реалности с нас, тези, които чувстват най-дълбок резонанс с Документите на Възнесението. Те имат свое духовно семейство тук, заедно с мен.

Вътрешни Аз, Духовни Водачи и други подобни – те всички участват заедно с мен и с Божествена Радост в планирането и в съвместното сътворяване на всичко това. И това е начинът читателите ти да узнаят, че Документите на Възнесението са подходящи за тях. Техните собствени Вътрешни Аз и духовните им семейства биха били част от тяхното създаване от самото им зачеване. Така че докато четат тези думи, те ще почувстват дълбоко в своята същност, че става дума за нещо „правилно”.

Сега отново по същество. Казах, че първата част на този процес се отнася за това да ти покажа собствената ти сила. И първото нещо там е да се справим с всички погрешни неща, в които вярваш относно себе си и твоя живот, които те карат да вярваш, че си безсилен. След като отхвърлим тази безсмислица, тогава можем да дадем доказателства, които да ти покажат, че притежаваш голяма сила. И това е основната тема на Книга първа от Документите на Възнесението.

З: Книга първа? Ще има повече книги?

8: Да. Книга първа е пътуването от страха до любовта. Това е твоето пробуждане от съзнанието на жертва в съзнанието на творец. Това е, което ти позволява да премахнеш най-плътните блокажи в сърцето си, за да можеш да видиш светлината вътре в теб. По-голямата част от Книга първа е дело на двама ви с Божествена Радост, но аз имам също да добавя няколко думи към това начинание.

След като веднъж сме се справили с тъмнината и сме премахнали блокажите, тогава ще можем наистина да започнем да играем. И Книга втора ще бъде моето игрално поле. Ти и аз ще следваме своето удивление и удоволствие, докато откриваме отговорите на многото „как” и „защо” на тази реалност. Тези теми на време, пространство, плътности и измерения, за които питаше непрекъснато и още много други, ще бъдат твоите играчки.

И когато свършим с това, ще настане време да разговаряш отново с твоя възлюбен Амаду. Книга трета ще бъде едно щурмуване на перспективата на Плеядите. Не мога да кажа със сигурност какво Адаму ще сподели с теб, но си представям, че ти ще можеш да откриеш много за възникването и развитието на живота в тази галактика, за това каква е историята зад причините за появата на човечеството на планетата Земя, как нещата са станали такива, каквито са, и какво може да бъде научено от практичните съвети на едно същество, което е видяло много цивилизации да се издигат и да падат, отново да се издигат и отново да падат.

И това ще бъде трилогията на Документите на Възнесението. И когато това е завършено, тогава ще настане твоето време да блеснеш. Тогава ти ще си дал своя голям дар на света. Дотогава ще си получил повече от достатъчно наставления и напътствия, за да можеш да застанеш сам на двата си крака и да дадеш израз на себе си. И ти наистина ще го направиш! А когато и това свърши, ние ще сме казали, каквото е трябвало да кажем на този свят и ще можем да се придвижим нататък, когато сме готови.

З: Уха. Това ме изненадва. И вълнува. Нямах представа…

8: Имал си, но на по-дълбоко, интуитивно ниво. Ти си се отворил за това и си позволил на това да се случи. Просто си помислих, че е време да го съобщя на съзнателния ти ум. Така че сега знаеш.

З: Фантастично!  Чувствам се като че ли съм уцелил джакпота!

8: Защо? Защото някой има план?

З: Не, защото аз харесвам този план.

8: Добре е да го харесваш. Той е твой план.

З: Не разбирам.

8: Ще разбереш. Нека обаче не губим време със загадъчни пъзели. С течение на времето ще видиш какво имам предвид. Особено когато ти установиш, че не само пишеш относно сътворяването на реалност, но действително си се ангажирал със съзнателното съвместно сътворяване на твоята реалност. Тогава става наистина забавно. Ти ще затвориш кръга, като разбереш каква трябва да бъде новата ти реалност, която искаш да сътвориш за себе си. Какво искаш да запазиш от тази реалност, от какво искаш да се освободиш и с какво искаш да замениш това, от което си се отказал. Ти съвсем буквално ще създадеш цялата своя реалност.

З: Хм… 8… Тук  трябва да направя една малка пауза и да отчета, че това е една изключително плашеща мисъл. В толкова много отношения. На първо място, аз съвсем не се чувствам годен за това. Искам да кажа, откъде да зная какво ще бъде добро да създам и какво не? Какво ще стане, ако допусна грешка? Аз съм само един човек, който живее на Земята и който…

8: Добре, добре. Това е приемлива позиция за теб в момента, защото ти все още не знаеш какво се случва. Ти все още мислиш за себе си като за едно единично, отделно, дребно човешко същество, което живее на планетата Земя. Ако обаче си внимавал съвсем малко за всичко, което Божествена Радост ти е казал, тогава щеше да разбереш, че ти си неразделна част от ЕДИНСТВОТО. Каквито са и всички твои читатели. Наистина, това не бе ли основният фокус на всичко, което той имаше да ти каже? Той не ти ли предложи тази истина отново и отново?

З: Да. Направи го.

8: Добре. Тогава разбирам, че все още не си смлял това. Ти все още мислиш, че това е само теоретично вярно. Е, когато започнеш да мислиш, че това е вярно, започнеш да действаш, все едно, че е вярно и да чувстваш, че е вярно, тогава ще започнеш и да знаеш, че е вярно. И тогава ще се случи така, че ти няма да имаш проблем да разбереш как можеш да създадеш цяла една нова реалност, точно такава, каквато ти харесва. Ти ще разбереш, че тя е едно съвместно творение и че ти просто фокусираш вниманието си по определен начин. Това не е нещо грандиозно. Това не е инжекция адреналин за егото ти. Това е просто избор на нещо, което е правилно за теб. Да избереш обаче, след като знаеш как да вдъхнеш живот на своите избори. Тогава ще разбереш, че ти не избираш сам. Ти си част от една величествена структура, в която просто изпълняваш своята идеална роля. И тогава наистина и истински ще видиш, че твоите читатели не са пасивни „попивателни” на този материал, за каквито ти и те мислите, че са. Ти ще разбереш, че те са толкова активни при написването на тази книга, колкото си и ти.

З: Добре, 8. Вече съм чул да казваш това няколко пъти и бях възприел тактиката „ще почакаме, ще видим”. Сега обаче искам да зная. Как може моите читатели, които даже още не са прочели тези думи, да бъдат част от сътворяването на нещо, което самият аз още не съм написал?

8: Бум! Ти мислиш, че си в капан на времето? Добре, това ти изглежда по този начин. Обаче ти и твоите читатели сте част от едно много по-голямо същество, което е извън този капан. Ние трябва да разгледаме заедно с теб времето, последователността на събитията, измеренията, причините и следствията, съвместното сътворяване и… още много подобни теми. Когато разбереш тези неща, тогава ще бъдеш готов да се отърсиш от ограниченията, които те налагат на способността ти да си представиш правилно своя свят. И всичко това, както и много повече в допълнение, е това, което те очаква в предстоящите разговори.  Ето защо, когато разбереш всичко това, ти ще си готов да твориш!

З: Но, 8, какво, ако не желая да поема отговорност да създавам неща за другите?

8: Ти няма да бъдеш отговорен за тях! Всеки създава за себе си. Обикновено някои от нас създаваме заедно. Тогава това се нарича съвместно сътворяване. Ти просто ще бъдеш част от това, като ще изпълняваш своята роля. Достатъчно обаче за това в момента. Аз казах, че ще говорим за това с течение на времето. Всичко, което исках, бе, да открия този мой раздел с по-ясно разбиране на това накъде сме се запътили. Да ти дам едно кормило, така да се каже. Разбирам, че част от това ти изглежда възмутително. Няма страшно. Ти винаги имаш възможност за избор. Във всеки един момент, в цялата твоя реалност, ти винаги имаш възможности за избор. Така че точно сега ти можеш да избереш. Ако това е прекалено странно за теб, ти просто можеш да свалиш ръцете си от клавиатурата и това ще ме накара да млъкна. Читателите ти също имат възможност за избор. Те могат да затворят книгата и да престанат да четат. Няма принуда за никого. Ти обаче ме помоли да говоря и аз винаги говоря своята истина. Често такива истини карат съществата да се чувстват неудобно. Понякога те се отказват, друг път остават. Аз не се занимавам с подслаждане на думите, за да подмамя някого да ме последва. Забелязвам обаче, че пръстите ти са още върху клавиатурата и ти продължаваш да пишеш (подсмихва се).

З: Добре, знаеш ли, малко съм стреснат от това, което каза, но аз те обичам и ти вярвам. И имам силно желание да те изслушам. Ще си запазя правото, във всеки момент, да реша в каква степен да приема това, което казваш като „моя истина”. Категорично обаче ще те изслушам докрай.

8: Добро момче. Тогава позволи ми да започна. Пропиляхме достатъчно ресурси по предговора. Този първи разговор е предназначен за въведение към мен, затова аз ще започна да ти разказвам кой съм. Така ти и твоите читатели ще имате контекст за моите думи. Ти и аз вече сме разговаряли много в този живот от момента, в който ти се научи наистина да слушаш. Така че ние с теб ще претендираме, че въобще не се познаваме, за да могат читателите ти да влязат в крак.

И така, задай въпрос.

З: Относно теб или относно тази реалност? Или какво?

8: Няма значение. Ако твоите читатели искат да ме опознаят, те могат да отгатнат моята природа от думите ми. Аз ще отговоря на всеки въпрос, насочен към мен. Ти може да харесаш или не отговора. Това си е твой проблем, не мой.

З: Добре. Нека започна с прост въпрос. Каква е твоята природа?

8: Аз съм същество на истината.

З: Какво е „истина”?

8: Истината е начин на съществуване. Тя е подреждане. Тя е опростяване. Тя е узнаване. Тя е структурната основа, върху която биват изграждани идентичности и върху която биват сътворявани цели реалности.

Истината е моя същност и моя природа, и аз изразявам това в своя характер.

З: Тогава каква е Истината?

8: Сега задаваш интересен въпрос. Съществуват безкраен брой истини, които са истинни и правилни от дадена перспектива. В крайна сметка обаче всички те са също погрешни от друга перспектива. Това означава, че има множество преходни истини.

З: „Преходни истини?” Как може нещо да е вярно, но само временно?

8: Много лесно. Помниш ли като дете как си ял своята първа маслина?

З: Много ясно. Бях на три или четири. Майка ми нареждаше масата за колегите на баща ми, които щяха да ни идват на гости. Бяха ми казали да стоя извън трапезарията и по тази причина аз се промъкнах, за да огледам наоколо. Тогава видях на масата паница с чудесно черно грозде. Аз обичах грозде. И реших да открадна едно зърно. Когато го сложих в устата си обаче получих най-големия шок на младите си години. Беше ужасно. Догади ми се и изтичах навън, за да го изплюя. Бях толкова травмиран, че ми отне известно време, докато се доверя отново на гроздето.

8: Интересна история.

Каваш, че като тригодишен не си обичал маслини.

З: Абсолютно!

8: Това истина ли е, или лъжеш, или може би грешиш?

З: Не… това е абсолютна истина!

8: И сега все още мразиш маслини?

З: Не! Аз започнах да ги обичам.

8:…

З: Ох, добре. Разбирам. Значи това, че съм мразел маслините, е било 100% истина за мен, но след това е настъпила помяна. И след това е станало 100% истина, че сега аз обичам маслини.

8: Преходна истина.

З: Добре. И много истини ли са преходни?

8: Всички, с изключение на една. Има само една абсолютна истина, която не е преходна.

З: И тя е?

8: Абсолютната истина е:

„ЕДИНСТВОТО е”

З: И толкова?! Една не многословна истина.

8: Може да й добавим думи, ако искаш. Това обаче само ще я направи по-малко вярна. В този разговор ще се опитаме за деградираме истината възможно най-малко.

Сега нека разгледаме твърдението „ЕДИНСТВОТО е”.

Първо, с това твърдение аз обявявам, че съществува само едно истинско ЕДИНСТВО. Моят партньор и друго Аз, Божествена Радост, вече е казал това твърде ясно, по своя си начин, в своята част от тези разговори. Има много истини, но те са преходни. Неизбежно всички се завръщат в единството. Процесът на превръщане в много произвежда множество преживявания. Когато нещо е било преживяно и почувствано, тогава то е „истина” от тази перспектива. В даден момент обаче тази перспектива ще бъде отхвърлена за сметка на друга. Ще има нови преживявания и различни неща ще бъдат истинни. Така че ще има много истини. Тези истини обаче винаги ще съдържат несъответствия и дисбаланс. Това ще се прояви като дискомфорт в твоя живот. В резултат ще има страх, болка и болести. И тогава ще стане ясно, че за да има истинско излекуване, в даден момент всички истини относно отделеността и множеството (преходно) верни неща ще започнат да бъдат отхвърляни в полза на истини относно единството. И тогава невъзможно сложното множество от истини ще започне да се кондензира и да се слива в едно. Временните илюзии на отделеността ще започнат да се разпадат. Докато накрая илюзията ще изчезне. Докато отново единството бъде прието за истината.

На второ място, аз посочвам, че ЕДИНСТВОТО е. На вашия свързан с времето разговорен език бих могъл да кажа: „ЕДИНСТВОТО винаги е било и винаги ще бъде.” Това обаче е изкривяване. Ти мислиш, че има минало и бъдеще, но аз не мисля така. Аз зная, че има само сега. Така че е по-правилно да кажем „ЕДИНСТВОТО е”. Ако разбереш, че това твърдение е било истина преди началото на времето и ще бъде вярно и след като времето изчезне, тогава ще получиш мимолетна идея какво имам предвид. Искам да кажа, че не съществува контекст, в който ЕДИНСТВОТО да не е. Наистина, ЕДИНСТВОТО е вечно.

З: Добре. „ЕДИНСТВОТО е”. Това единственото нещо ли е, което е истина?

8: Това е единственото нещо, което е абсолютна истина, във всички перспективи, при всички обстоятелства, винаги. То е истина даже при тези обстоятелства, като твоята настояща реалност, където тази основна истина е дълбоко скрита. ЕДИНСТВОТО е. Това е истина.

З: И няма нищо друго, което да е истина по този начин?

8: Не.

З: А какво ще кажеш за… ъ-ъ-ъ, например, какво ще кажеш за свободната воля? Тя не е ли винаги истинна?

8: Не. Свободата е винаги относителна. В някои отношения това е така, защото ти имаш повече свободна воля от мен, защото можеш да вярваш в неща, в които аз не мога да вярвам. Ти можеш да вярваш, че си абсолютно отделен от всичко останало, докато аз не мога. Аз зная, че съм едно с всеки и с всичко. По подобен начин ти можеш да имаш всякакви убеждения относно себе си и своята реалност и можеш да им вярваш много запалено. Аз не мога да направя това. От друга страна обаче, аз мога да създам реалности и да проявявам енергия и материя с помощта на волята си, което в твоите очи би изглеждало като божие дело. Така че ние двамата имаме свободна воля, но тя е различна и относителна. Никой от нас няма абсолютна свободна воля.

И след това, трябва също така да добавя, че има други реалности, където има други правила и там няма нещо, което би нарекъл свободна воля. Така че свободната воля не винаги е нещо вярно. Тя далеч не е нещо абсолютно.

Ако беше, то всеки навсякъде щеше да може да прави точно каквото пожелае през всичкото време. А ти не можеш, нали?

З: Не. Искам да кажа, че аз съм свободен да си мисля всякакви неща, свободен да вярвам всякакви неща. Аз не мога обаче ей сега да подскоча във въздуха и да полетя. Не мога да направя небето зелено. Аз не мога… да попреча на слънцето да изгрее утре…

8: Да, така е.

З: Тогава изглежда, че ние не притежаваме свободна воля.

8: О, вие определено притежавате. Тя просто не е абсолютна. Стига да бъдеш така добър да предпазваш ума си от разсейване, ще забележиш, че казвам, че има само една абсолютна истина. И тя е: „ЕДИНСТВОТО е”. В самото начало още казах, че съществуват безкраен брой други „истини”. И че те ще бъдат истинни, в по-малка или по-голяма степен, в зависимост от перспективата. Свободната воля е една такава субективна истина. Тя обаче даже не е една от по-интересните. Тя е просто един ефект. Така  че какво ще кажеш да престанем да се занимаваме с нея и да се захванем с нещо по-конструктивно?

З: Като например?

8: Ами аз мога да ти разкажа за производните истини.

З: Какво е „производна истина”?

8: Нека погледнем на нещата по следния начин: ти съществуваш ли?

З: Да, разбира се!

8: Сигурен ли си?

З: Разбира се, че съм сигурен!

8: Значи това е твоя истина и ти няма да промениш мнението си по този въпрос в близко бъдеще, и няма изведнъж да решиш, че вече не съществуваш? И си сигурен, че не си просто плод на моето въображение?

З: Разбира се, че съществувам! Фактът, че тук има един „аз”, който казва: „Аз съществувам”, не е ли достатъчно доказателство за това? Ти майтап ли си правиш с мен, 8?

8: Малко. Ще разбереш по-късно. Но нека караме напред… Значи сега ти имаш две истини: твоята истина, че ти съществуваш точно сега и абсолютната истина, която е, че „ЕДИНСТВОТО е”. Следиш ли дотук мисълта ми?

З: Да. Само гдето не мога да поместя наведнъж две истини в главата си (усмивка).

8: Фантастично. Тогава ще можеш да направиш този скок заедно с мен. Ако тези две истини са верни, това означава, че ти си част от ЕДИНСТВОТО. Нали така?

З: Да. Всичко, което съществува, е част от ЕДИНСТВОТО. Аз съществувам. Следователно аз съм част от ЕДИНСТВОТО.

8: И може ли ЕДИНСТВОТО да бъде унищожено?

З: Не, защото в такъв случай щеше да бъде „ЕДИНСТВОТО беше”, или „ЕДИНСТВОТО ще бъде известно време, след което ще престане да бъде”.

8: Нещо такова. Значи ти си съгласен, че си част от нещо, което е. Нали така?

З: Да.

8: Добре. Сега си представи един голям пъзел. Ти можеш да го разглобиш на части и след това да го сглобиш отново. Когато е сглобен, той е цял. Той е една картина. Когато е разглобен, той е много малки картини. Следиш ли мисълта ми?

З: Да.

8: Ако го разглобиш и унищожиш едно от парчетата, можеш ли да го сглобиш отново?

З: Хм… не. Искам да кажа, че мога да сглобя всички останали части, но картината ще бъде незавършена.

8: Точно така.

Значи ти си част от ЕДИНСТВОТО. Ако бъдеш унищожен, тогава част от ЕДИНСТВОТО ще бъде унищожена. Тогава ЕДИНСТВОТО ще бъде непълно. Това обаче не е възможно, тъй като то няма да бъде повече ЕДИНСТВО. Ще бъде нещо частично. Ще бъде „малко по-малко от ЕДИНСТВО”. Схващаш ли идеята?

З: Да, разбирам.

8: Ако се интересуваше малко повече от математика, бих казал същото по-елегантно, като заявя, че ЕДИНСТВОТО е безкрайно, а безкрайността не може да бъде разделяна на части.

Идеята във всичко това е, че ние можем да получим една производна истина. Ти си част от ЕДИНСТВОТО. Никоя част от ЕДИНСТВОТО не може да бъде отстранена от него и никоя част от ЕДИНСТВОТО не може да бъде унищожена без унищожаване на ЕДИНСТВОТО. А това е невъзможно. ЕДИНСТВОТО е. Това означава, че ти също си. Това означава, че ти не можеш да бъдеш унищожен. Никоя част на ЕДИНСТВОТО не може някога да бъде унищожена.

Което ни води до нашата първа производна истина.

„Ти си вечен и безсмъртен.”

Това важи за всичко, към което можеш да отправиш тези думи. Всичко, което притежава перспектива, субективно преживяване, всяко нещо, което по един или друг начин, е „някой”, всяко нещо, което е открило за себе си понятието за „Аз”… няма никога да бъде унищожено и не може никога да бъде унищожено. Това е валидно навеки.

И, разбира се, това се отнася и за теб.

З: Но какво ще стане, ако пожелая да се унищожа?

8: Не можеш. Относителната истина на свободната воля е напълно подчинена на абсолютната истина, че „ЕДИНСТВОТО е”. Така че твоята (свободно волева) способност да решиш да се унищожиш, не може да бъде приложена. Виждаш ли, ти не можаш да спреш да бъдеш част от ЕДИНСТВОТО. И докато си част от ЕДИНСТВОТО, то ти не можеш да унищожиш себе си, защото ЕДИНСТВОТО е. Много голям брой души са пожелавали по някое време собственото си унищожение. И аз нямам предвид нещо просто, като прекъсване на собственото въплъщение чрез самоубийство… Имам предвид един дух, който всъщност желае да се разруши и да изчезне.

Сега, на пръв поглед, това изглежда като желание да престанеш да бъдеш, но това всъщност е зов за помощ на едно много дълбоко ниво. Ти самият си бил в такава ситуация. Между този живот и предишния си живот ти желаеше своето унищожение.

(Забележка на Зингдад: вж. Глава 1, „Един живот между животите”)

Мога да ти кажа, че ти пристъпи към това с ангажираност и плам. Очевидно, ти не успя. И в цялото творение никога никъде няма случай едно същество да е успяло да унищожи съществуването си, както и няма нито един случай, в който едно същество да е унищожило напълно друго. Това просто е невъзможно.

Разбиране на смъртта

З: Значи, в истински смисъл убийство не съществува?

8: Не. Ако някой опре пистолет в главата ти и натисне спусъка, тогава аз те уверявам, че ще се случат три неща:

 1.   Макар че тялото ти ще падне, непоправимо увредено, ти ще оцелееш. Тялото ти ще преустанови биологичните си функции и ще умре, но ти няма, даже и за част от секундата, да престанеш да бъдеш. След като куршумът разкъса мозъка ти, ти повече няма да можеш да използваш този апарат, за да филтрира възприятията ти. Ти веднага ще осъзнаеш себе си като същество, което е съвсем живо, но вече ще гледаш надолу към порутеното си тяло, което си приемал като „себе си”. Така че това ще изисква малко пренастройване на твоята перспектива. Тази промяна в твоята самоидентичност ще трябва да бъде асимилирана, но ти във всички случаи ще продължаваш все още да „съществуваш”. Важният момент, който трябва да отбележим тук, е, че убиецът ще мисли, че ти си свършил… умрял. Това обаче ще е само недостатък на възприятията му, тъй като той вече няма да те възприема като живо същество. Ти обаче ще знаеш, че все още си жив. Същото това нещо може да се случи и в някои от неуловимите сфери. Така както е възможно да унищожиш нечие физическо тяло, тук в тази 3Д сфера, която обитаваш, възможно е да ликвидираш и едно тяло в 4Д сфера. Можеш да направиш това даже и в 5Д, макар че се случва рядко и е много трудно. В още по-горните сфери това вече не е възможно. Независимо обаче къде се случва и при какви обстоятелства, става винаги така, че този, който бива „убит”, надживява преживяването.

Ти просто губиш превозното средство, което си използвал.

 2.   Ако някой те „убие”, тогава ти в крайна сметка ще разбереш, че това е било, на някакво ниво, договорено между двама ви. Това може да отнеме малко време, малко преработка и евентуално даже малко консултации, но е сигурно, че ти ще  видиш, че това събитие е било резултат от решения, които ти някога си взел. Или ти самият, или твоят Вътрешен Аз.

З: Задръж за малко, 8. Какво ще стане, ако аз не се разбирам с моя Вътрешен Аз? Какво ще стане, ако не съм съгласен с това решение? Искам да кажа, че определено не е редно моят Вътрешен Аз да договаря живота ми сам, без моето съгласие?

8: Докато ти все още не разбираш, че двамата с твоя Вътрешен Аз сте реално и наистина едно и също същество, това може да бъде валидно съображение. Наистина „това да не се разбираш със своя Вътрешен Аз” съответства на начина, по който ти преживяваш себе си като едно малко, самостоятелно, отделено, безпомощно същество, което е белегът на 3Д съзнанието. Ако обаче ти „умреш” при такива обстоятелства, тогава ще получиш помощ. Членове на твоето духовно семейство ще бъдат веднага под ръка, за да те насочат и съветват, за да можеш напълно да разбереш какво се е случило. Ще получиш помощ, за да видиш съвършенството на момента.

З: А ако не ми се види съвършен… ако не съм съгласен с края?

8: Тогава винаги ще можеш да избереш да се завърнеш.

З: Искаш да кажеш да се превъплътя?

8: Да, това е една от опциите. Има обаче и друга възможност и това ме води до третия момент.

 3.   Ти винаги имаш правото да се завърнеш към живота, който е бил прекъснат, независимо как това се е случило.

З: Към този с пръснатата от куршума глава? Със сигурност не! Как бих могъл да реанимирам едно тяло с мозъка си, разпръснат по пода?

8: Божичко, ти наистина имаш колоритно въображение.

Ти вече си разбрал от Божествена Радост, че времето не е нещо абсолютно. Само в 3Д реалност вие сте ограничени от илюзията, че времето е линейно и абсолютно. Това ограничение е неприложимо за същества от по-фините сфери. Така че ние можем да ти помогнем по някои интересни начини. След своята „смърт” ти ще се озовеш в положение или да приемеш тази „смърт” и да продължиш, или ще имаш опцията да навлезеш в една фаза на консултиране с по-напреднали членове на духовното ти семейство и на договореност да се завърнеш обратно. Консултирането ще има за цел да ти помогне този път да вземеш по-добри решения, за да не се окаже, че повтаряш един и същ сценарий отново и отново. Когато всички тези въпроси са решени по подходящ начин, ти ще бъдеш върнат към своя живот в 3Д в подходящ момент. Кой ще бъде този „подходящ момент” ще зависи от всеки конкретен случай. В някои случаи това ще бъде доста преди предишния момент на смъртта, така че да може да бъде открит нов път напред и смъртното събитие да бъде напълно избегнато. В някои случи  ще бъдеш върнат към събитието мигове, преди то да се случи и, с подходящо насочване, ще преминеш през него по различен начин.  Има също и случаи, които могат да бъдат силно вдъхновяващи, когато на съществото е позволено да преживее „смъртта”, да си спомни част от процеса на консултиране и да си припомни завръщането. Това са така наричаните често „преживявания близко до смъртта”. Всеки отделен случай обаче е различен и към всеки духовното семейство на съществото се отнася с голяма любов и състрадание.

З:  Това е наистина удивително, 8. Значи никой не умира, без предварително да се е съгласил на това.

8: Скъпи мой Зингдад, ние сме ти казвали от известно време по най-различни начини, както и в последно време, чрез тази книга „Документи на Възнесението”, че ти си творец на своята реалност. Как го каза Божествена Радост?

З: Имаш предвид, когато той каза: „Ти винаги получаваш точно това, което сътворяваш” ?

8: Да. Точно това имах предвид. Как тогава е възможно това твърдение да бъде истина, ако то престанеше да бъде истина, след като умреш? Това е невъзможно.

З: Прав си. Тогава би трябвало да бъде: „Ти получаваш точно това, което сътворяваш… до момента на смъртта си”.

8: Съвсем правилно. И така, даже смъртта не те превръща в жертва. Даже когато си умрял, все още имаш възможности за избор. Ти все още имаш правото да кажеш: „Хей, аз не съм свършил с това!” И ако, след като си бил подходящо консултиран, ти решиш, че наистина имаш несвършена работа или по-добър начин да завършиш това, тогава… ти се връщаш в подходящ момент преди „фаталното събитие”, каквото и да е било то.

З: Но тогава хората определено няма да избират да умрат, нали? Със сигурност те всички ще се завърнат, ако не по някаква друга причина, поне за да помогнат на любимите си хора, които са останали назад.

8: Когато хората на Земята „умрат”, тогава те попадат моментално в една междинна реалност, където получават всякакви видове помощ, за да осмислят случилото се. Те достигат до съгласие, че това е в името на най-доброто и че сега те трябва да се придвижат напред… или да се завърнат. Така стоят нещата. И ще се учудиш, ако разбереш колко много пъти всички вие вече сте „умирали” и сте се завръщали.

З: Наистина?! Това обаче никога не се е случвало с мен. Аз не си спомням подобно нещо.

8: Разбира се, че не си спомняш. Това не се е случило в твоя времеви поток. Това не е нещо в твоето минало, за да си го спомниш. Когато си се завърнал обратно в твоя живот, ти си избрал алтернативен времеви поток, което е означавало, че ти никога не си умирал.

Нека обаче ти помогна да си припомниш. Може би си спомняш инцидента с мотоциклета, който имаше преди петнадесет години? От който ти „по чудо” се отърва без сериозно нараняване? Известно време преди това, ти бе разсъждавал за това колко безполезен е бил животът ти. Ти не изпитваше особено силно желание за живот, който ти се струваше сив и безсмислен. Ти някак бе изгубил посоката си. И тогава, онази вечер, ти разговаряше с един приятел. Той ти разказваше за ужасен инцидент с мотоциклет, който е имал, и как почти е бил умрял от раните си. И тогава ти си помисли, че може би това бе, което желаеше да ти се случи. Просто да напуснеш този свят. Тогава ти се сбогува с приятеля си, качи се на мотоциклета и тръгна към дома си. И когато преминаваше през един завой на магистралата, пред теб изникна задръстване, а ти караше прекалено бързо, за да спреш навреме, и катастрофира.

Това, което не си спомняш, е, че ти всъщност „умря” онази нощ. И тогава ти и аз проведохме малък разговор. Разговаряхме за това докъде си стигнал в твоя живот и аз ти показах някои ключови моменти от това, което ти предстоеше. Ти се съгласи, че макар да ти предстоеше още много работа, тя си струваше, защото ти можеше да видиш вълнуващото бъдеще пред теб. Ти се съгласи с мен, че трябваше да се върнеш и да продължиш живота си. И така, ние те върнахме в един момент непосредствено преди инцидента и този път ти получи малко експертна помощ от някои мои приятели. Те сложиха ръцете си върху твоите, така да се каже и ти изманеврира мотоциклета си, подобно на холивудски каскадьор, като завиваше и прелиташе покрай колите, които бяха спрели неподвижно пред теб. И след това, когато бе време да се разделиш с мотоциклета си, ти отново получи помощ от някого другиго, който управляваше тялото ти вместо теб, за да извършиш най-невероятното акробатично претъркаляне, след което да се приземиш с не повече от едно одраскване! Бе интересно да те наблюдаваме след това. Отне ти само секунда-две да прецениш обстановката, да забележиш, че с теб всичко бе в ред, да свалиш каската си и да отправиш няколко подбрани ругатни по адрес на шефьора, който в онази вечер бе причинил цялата бъркотия на пътя.

И ти продължи с живота си.

Ти често си спомняше за този инцидент. Учудваше се откъде си взел уменията, за да извършиш онези маневри. Чудеше се също как се случи така, че след инцидента ти започна да откриваш нова посока в живота си. Имаше много неща, на които се учудваше, но никога не разбра какво наистина се случи онази вечер.

З: Искаш да кажеш, че наистина съм могъл да умра тогава?

8: Искам да кажа, че ти наистина умря. И след това не го стори. И двете неща са истина. В момента преживяваш времевата линия, в която не умря. Това е твой  избор. И това не е единственият път, в който ти се е случило такова нещо.

Спомняш ли си въртенето с колата ти на магистралата, по време на ваканцията ти преди двадесетина години? (усмихва се) В един момент ти караше на заден ход по магистралата със 100 км. в час и след това просто обърна колата на още 180 градуса и продължи в правилната посока по пътя си. Още едно удивително каскадьорско шофиране, което бе изпълнено перфектно! Как мислиш, че това бе постигнато? Имаше още няколко такива случаи. Някои бяха по-малко драматични и по-малко очарователни от тези двата. Някои бяха твърде тъжни и самотни, да не кажа и малко жалки. Въпросът е, че досега ти си беше осигурил няколко момента за напускане на този живот. И всеки път си избирал да не се възползваш от тях. Всеки път си се завръщал. И така, ти все още си тук. Това е твой избор. И това се отнася за всеки тук на Земята. Би било много рядко човек да осъзнае напълно себе си като възрастен и никога да не е преминавал покрай такива моменти на напускане. Всъщност аз бих силно препоръчал на всеки от читателите да помисли сериозно по този въпрос. Върнете се назад във времето. Помислете за случаите на странни и привидно чудотворни събития, при които сте оцелели в застрашаващи живота ви, или съществено променящи живота ви ситуации. И помислете за времената, когато сте били, може би достатъчно отчаяни или може би просто достатъчно отегчени, за да обмисляте сериозно и да планирате собствената си смърт, след което, някак необяснимо не сте направили нищо. Вижте дали не мислите за възможно този вид събития да са били ваши опити да избегнете такива моменти на оттегляне. Обърнете специално внимание дали не сте открили повече стимули и желание за живот около такива събития. Това би бил знак за успешно заобикаляне на такива моменти. Силно препоръчвам на всеки от читателите ни да се замисли върху това. Отделете малко време в интроспекция и вижте дали няма да научите нещо повече за себе си, за своя живот и избори от начина, по който животът ви е поднесъл такива възможности за изход… и за начина, по който сте ги избегнали.

З: Благодаря ти, 8, ще направя това и ще помисля за моменти в допълнение на тези два, които ми припомни.

Но все пак… бих искал да се върна към въпроса за тези, които са умрели и не са решили да се завърнат. Защо не са се завърнали? Те със сигурност биха се завърнали, пък макар и само за да бъдат заедно с обичните си хора.

8: Добре, виж… Готов ли си да се съгласиш, че съществува много по-широка перспектива от тази, към която се придържаш в момента, в това свое въплъщение тук на Земята?

З: Да, предполагам че това е очевидно.

8: Защото ако имаш желание да приемеш, че част от дизайна на твоята реалност е това, че тези, които я населяват, са ограничени в знанието си за определени неща, тогава ще е очевидно, че след премахването на определени ограничения, перспективата ти ще бъде различна. 

З: Добре, предполагам, но…

8: Това, което не разбираш, е, че животът, който в момента живееш, е реално и истински част от една сложна игра, в която участваш. Все едно, че изпълняваш роля в огромна пиеса. Цялото ти въплъщение в този живот е една роля. Това не означава, че животът ти не е важен или че няма голяма стойност и цел. Нещата обаче стоят така, че след „смъртта”, ти ще го видиш такъв, какъвто е. И ще поискаш да се освободиш от своята привързаност към него, когато настъпи подходящото за това време. А колкото до твоите любими хора, твоите приятели и семейство, нека ти разкажа за тях. Когато „умреш”, ти ще ги видиш отново в духовна форма. Ти ще видиш по-истинската версия на всяко от тези същества, тук, в духовна форма, да те приветства с добре дошъл у дома, и в същото време, ти ще видиш също въплътената версия на тези същества как продължава своя живот и оплаква твоята загуба. Очевидно ти ще изпиташ състрадание за тяхната загуба и тъга, както и голяма любов към тях. Ти ще поискаш да ги утешиш, и да бъдеш заедно с тях. Тяхното объркване обаче няма да бъде и твое объркване. Ти ще знаеш, че те са те изгубили само в тяхната ограничена перспектива, че ти си ги напуснал и че вече си мъртъв. Ти ще знаеш, че това не е така, както и че една вечно валидна, мъдра и величествена версия на всеки от любимите ти, съществува заедно с теб в духовна форма. Така че тогава… какво мислиш, че ще бъде решението ти? Веднага да се втурнеш назад в това въплъщение, за да облекчиш скръбта и загубата на тези въплътени аспекти? Или да видиш смъртта си такава, каквато е: неизбежен преход от въплъщение към една по-малко ограничена перспектива? Ще се втурнеш ли назад, за да бъдеш край тях, въпреки че пътуването ти явно е привършило? Ще се опитваш ли да продължиш престоя си само за да отложиш тяхното огорчение, след като знаеш, че в крайна сметка всички ще трябва да преминат през това? И ако знаеш, че ти ще бъдеш там и ще ги чакаш, когато те също ще бъдат готови да преустановят своето въплъщение и да се пробудят за своята по-голяма реалност? Кое мислиш, че ще избереш? Ще продължиш ли да избираш да се завърнеш към живот във въплъщение, много след като си престанал да имаш всякаква полза от него, само заради това да утешаваш другите?

З: Предполагам… когато настъпи времето да взема такова решение, аз ще направя най-добрия избор, който мога при стеклите се обстоятелства. Предполагам, че когато наистина настъпи времето ми да си тръгна, аз ще избера да напусна.

8: Това е добре казано. Мисля обаче, че тук е важно да подчертаем, че смъртта на тялото не е единственият начин за напускане на това място. То определено е най-често срещаният. И то дотолкова, че обикновено се счита за единствен. Има обаче някои по-интересни начини за придвижване напред.

З: Това определено звучи като една изключително интересна тема!

8: Тогава може би ще я разгледаме в подходящ момент. Сега обаче, имаш ли повече въпроси относно смъртта? Наистина искам да съм сигурен, че ние сме ликвидирали този въпрос, ако ме извиниш за израза. Смъртта е разбираемо тема с известна трудност за 3Д същества, тъй като поражда много страх и объркване. Страхът от смъртта може често да бъде основна пречка за чистата наслада от живота.

З: Да, аз все още имам някои въпроси. Можеш ли да ми помогнеш с въпроса за оплакването, от перспективата на този, който остава в тази реалност? Как можем да се справим с мисълта, че човекът, който е умрял, е могъл да се завърне при нас, но не го е сторил?

8: Не всяко ухо може да получи всяко послание. Понякога хората имат нужда да останат със своята тъга и болка известно време. Понякога това създава чувството, че потвърждава любовта, която са изпитвали към този, който според възприятията им, си е отишъл. Човешките емоции са сложно нещо.

Ако обаче опечаленият може наистина да чуе това, което е обяснено тук, може би това ще му донесе някакво утешение. Нима не може да има утеха в това да знаеш, че човекът, който е умрял, наистина е наред? Че неговата „смърт” е нещо, относно което той е имал възможност за избор и се е възползвал от нея? И че след като е придобил по-широка перспектива, е видял красотата, съвършенството и завършеността на пътя, който е извървял в своя живот?

Ако опечаленият може да види това, то неговата скръб може да бъде поставена в своята правилна перспектива: че той тъгува за своята загуба. Той изпитва болка по повод факта, че вече не може да преживява починалото лице в своя живот. В живота му се е отворила една празнота и, разбира се, това причинява болка и е правилно той да тъгува за това, тъй като самото тъгуване е съществена част от изцелението.

Това е правилната перспектива.

Вие не тъгувате за другия, вие тъгувате за себе си, за собствената си загуба. И това е, разбира се, нормалният и валидният начин да реагирате на ситуацията. И тъгуването е процес, един път, който ще извървите. По него вие ще срещнете определен брой добре известни гледки. Вашите психолози ще ви кажат, че отрицанието, пазаренето и гневът са нещо очаквано. Докато преминавате по този път, вие ще откриете примирение. Има обаче още един етап, който не е общопризнат.

З: И той е?

8: Радост.

З: Радост?!

8: Да. Защото в подходящ момент ти ще се събереш отново с тези, които мислиш, че смъртта ти е отнела. Когато ти сам се откажеш от вкопчването си в този времеви поток, ти отново ще срещнеш тези, които по-рано са „умрели”. И това събиране е изпълнено с неограничена радост, тъй като то затваря кръга.

З: Защото когато всеки човек умре, той среща любимите си хора в отвъдното.

8: Правилно. Хората на Земята наистина преживяват нещата в обратен ред. Те обикновено си представят смъртта като някакъв вид „заспиване”. Като „навлизане в тъмната нощ”, или нещо подобно. Докато в действителност тя е точно обратното. Смъртта прилича много повече на събуждане, на надигане от дълбок сън, в който животът, който току-що си изживял, е сънят. Когато си „от другата страна”, както вие казвате, ти разбираш, че възприятията ти са много пъти по-остри, отколкото са сега. Твоите проникновения и разбирането ти ще бъдат доста  по-силни от тези в момента. Така че твоето преживяване ще бъде на някой, който се събужда от сън и разбира, че сънят му, макар твърде ясен и силно въздействащ, всъщност е бил твърде ограничаващ и по-малко „истински и реален” от този, който преживяваш в момента. Ще се почувстваш лек и свободен. Също така ще се окажеш заобиколен от своите най-скъпи хора. Сега си представи как ще се почувстваш, когато откриеш, че това най-любимо същество, което си вярвал, че си изгубил преди години, е изведнъж тук, за да те посрещне! И това същество не само е пред теб, но ти го виждаш каквото е всъщност: в своя разцвет, с прекрасно излъчване и красота.

Да, наистина това е време на безкрайна радост.

И може би знанието за това ще донесе някаква утеха на тези, които тъгуват за своя скъпа загуба. Това не премахва болката от загубата, която изпитва тъгуващият, това е вярно. Ти не можеш да се задоволиш само с мисли и идеи. Най-малкото обаче ти можеш да разбереш, че загубата ти не е постоянна. Ти ще срещнеш тези хора в даден момент.

И така, много е вярно, че тези, които оплакваш, са заедно с теб, макар ти винаги да не можеш да усетиш това.

З: Разбирам. Благодаря ти. Все пак, 8, какво ще кажеш за това, което съм чувал да се разправя – за тунел от светлина и прочие… как то се вписва в тази „среща с любимите хора”?

8: Тунелът от светлина наистина е нещо, което мнозина ще видят. Преживяването на смъртта често е много травмиращо и затова е предвиден период на нагаждане. Първо ти е позволено да се помотаеш малко около 3Д света, ако го желаеш, или ако чувстваш, че ти е нужно. Някои са силно привързани към настоящата си въплъщение, към тялото си или към дреболиите на настоящия си живот. Те не са готови да видят, че всички тези неща са само реквизити на пиесата. Нищо повече. Такива същества вероятно ще поискат да останат близко до 3Д реалността известно време след смъртта.

З: Тогава те духове ли са?

8: Това, което наричаш духове, може да са най-различни неща. Възможно е по-чувствителни хора да усетят присъствието на такива, които все още не са се придвижили напред. Може би това ще бъдат наречени „духове”. Тези обаче, които се оказват заседнали в условията на Земята, рано или късно ще получат помощ, за да се придвижат напред.

Следващата фаза, която обикновено бива преживявана, е място за утеха, мълчание, тъмнина. След цялата бъркотия на въплъщението и понякога травмиращия край на този живот, обикновено се счита за полезно да бъде отделено малко време за „прекъсване”. И така, съществата обикновено се оказват на едно място на покой. То е тъмно и спокойно. За да не се объркат попадналите там обаче и за да не помислят, че са сами и изоставени, има една ярка, бяла светлина, която идва от това, което възприятията приемат за „отгоре”. Символиката на тази „ярка, бяла светлина, идваща отгоре” е едновременно ясна и универсална. И сега, съществото трябва да избере. Дали да се придвижи в светлината, или не? Това е изборът, който ти бива предложен. Ако ти харесва спокойствието и тишината, ти можеш да останеш там, колкото пожелаеш. Там времето е без значение. Ако се придвижиш в светлината, ще я почувстваш като блажено любяща. Ако откажеш светлината, ще можеш да откриеш много други посоки на придвижване. Например, съществува по-малко осветеният вход към друго въплъщение. Това не е препоръчително, но може да бъде избрано. Или може да се рееш в мета реалностите, които намират израз в сънищата, фантазиите и въображението на съществата. Това също е опция, която не е за препоръчване. Някои от тези мета реалности са света на кошмарите, където съществата изгарят най-лошото от вътрешните си терзания. Стълкновенията с тях могат наистина да наподобяват на ада!

Съществуват много опции и както винаги, изборът е твой. Ако търсиш любов, тогава трябва да направиш очевидното: да търсиш ярка, бяла светлина, да изпиташ нейната любов и да се придвижиш към нея.

З: А кога хората осъществяват тази радостна среща с членовете на своето семейство?

8: След като си се придвижил донякъде в светлината, ти започваш да придобиваш усещането за принадлежност. Ако продължаваш напред, то ти ще следваш сърцето си, което ще те отведе до тези, които обичаш най-силно. Неизбежно е да ги откриеш. 

Моля отбележи, че аз те запознавам с някои от общите особености на това, което можеш да очакваш по време на един процес, наречен смърт. Трябва да подчертая, че това са точно това – някои общи особености. Няма твърди правила. Всяка личност е уникална и ще има свое собствено уникално преживяване в този преход. Описаното по-горе не е в никой случай окончателно.

За теб например ние имаме договореност, че веднага след като прекъснеш връзката с тялото си, ти ще почувстваш, че съм изправен пред теб. След като ме видиш, ще знаеш, че си преминал в отвъдното. Обикновено ние имаме навика да започваме точно там, докато си още около тялото, което току-що си напуснал. Отделяме малко време, за да оценим твоето напускане. Обсъждаме. Вземаме някои решения и действаме в съответствие с тях.

Така че цялата последователност тъмнина/колона от светлина/среща с любимите/оценка на живота/примирение/планиране на следващото въплъщение, е „нормалният” начин  за мнозина, но в никой случай не е твърдо изискване.

З: Тогава какво определя индивидуалния преход?

8: Това, което всеки избира, разбира се!

Даже и в този процес на преход, наречен смърт, ти винаги получаваш това, което сътворяваш. Ти имаш правото да правиш погрешни избори. Или позволи ми да кажа, избори, които ти причиняват болка. Това е твое право. Ако обаче желаеш да избереш пътя на любовта, то ти също имаш правото да получаваш съвети и помощ, и тогава да направиш наистина добър избор.

Ето защо аз с удоволствие проведох тази дълга дискусия относно смъртта. Това е много, много важен момент, който трябва да разбереш. Ти действително не умираш в нито един момент от процеса на смъртта. В нито един момент не преставаш да имаш възможности за избор. В нито един момент не преставаш да притежаваш съзнанието си и усещането си за своето Аз. Просто ти не умираш. Никога!

З: Тогава защо вярваме, че го правим?

8: Искаш ли да чуеш една любопитна ирония?

З: Добре.

8: Най-близкото нещо до действителната смърт е преживяването, което наричате „раждане”!

З: Какво?!

8: Случва се следното: Аз вече обясних как след „смъртта” твоето съзнание и възприятия се разширяват. Казах ти, че в процеса на преход, ти имаш чувството, че се пробуждаш. Ти си спомняш живота си с голяма яснота. Обикновено, ти започваш да си припомняш и други свои животи и многото и различни преживявания между въплъщенията. Мислите ти стават ясни и мисловните ти процеси се ускоряват. Накратко, усещането ти за собствено Аз се разгръща, наред с капацитета ти да обработваш това, което знаеш. Ти ставаш повече. Това е, което се случва след „смъртта”.

А относно раждането? Ами, това е обратният процес. Докато интегрираш своето съзнание в това на едно ново бебешко тяло, ти се потапяш в забвението. Ти губиш своите спомени и познания. Ти се освобождаваш от способността си да обработваш задълбочено и бързо. Ти забавяш, замъгляваш и забравяш. Ти ставаш по-малко. Ето защо ти можеш да повярваш, че смъртта е окончателна. Не защото нищо не може да бъде припомнено след смъртта, не, а защото почти нищо не може да бъде припомнено след раждането!

З: Това е много интересно. Но защо правим това?

8: Защо избирате да преживеете раждане? Ами, ако си следил разсъжденията ми, които ти представих дотук в Документи на Възнесението, тогава би трябвало да ти стане ясно, че ти си избрал въплъщение в живат в плътност 3Д, за да откриеш себе си и да сътвориш себе си от едно място на незнание. От едно място на забрава. Така че да можеш да преживееш истинска отделеност и отрицание на единството. Така че е очевидно        , че всъщност това да позволиш на последния, най-плътен пласт от Завесата на Незнанието да се спусне над съзнанието ти, докато навлизаш в едно въплъщение, съответства на твоите цели. Когато това се случи, ти си ограничен до това да възприемаш само нещата в плътност 3Д и почти нищо друго. Това подпомага твоя растеж и натрупване на знания, които желаеш.

З: Добре, виждам смисъл в това.

8: Тогава, ако ми позволиш да обобщя казаното, когато навлезеш в живота на въплъщението, ти забравяш почти всичко, което си знаел. Тогава, докато се справяш с дълбоката си забрава според възможностите си и живееш живота си, ти получаваш възможност да използваш редица изходни точки от този жизнен поток. Ти ще пренебрегнеш много от тях. Някои ще предприемеш, след което ще разбереш грешката си и ще се завърнеш. Твоят поток на живот ще прекъсне, когато избереш изходен пункт и не промениш мнението си. Тогава ти решаваш, че животът ти е завършен. И тогава се придвижваш в духовната сфера, за да продължиш своето пътешествие, каквото и да е то.

Така че сега разбираш какво имам предвид, когато казвам, че реално и истински не съществува такова нещо като действителна „смърт”. И даже илюзорното преживяване на смърт, което имаш, е въпрос на избор. Твой избор. Защото, както вече казах, истината е, че:

„Ти си вечен и безсмъртен.”

З: 8, трябва да ти кажа, че това е едно от най-красивите неща, които съм чувал. Усещам, че това е правилно и вярно за мен и когато го помисля, това ме прави много щастлив.

8: Аз наистина искам да разбереш, че смъртта е нищо повече от дълбока промяна на състоянието. А промяната е живот. Животът е промяна. Противопоставянето на промяната е смърт. Така възниква една твърде любопитна дихотомия. Тези, които се боят от смъртта до степен, в която страхът започва да ги обсебва, се опитват да се съпротивляват на смъртта. Те се опиитват да спрат потока на промяна. И иронията е, че всичко, което правят, е да прекъснат потока на живота. Те всъщност си навличат смърт, докато все още са живи! Това причинява всякакви вътрешни терзания и води до болести на психиката и духа, които се проявяват и като болести на тялото. Ето защо е изключително полезно за теб да разбереш правилно смъртта, за да престанеш да се страхуваш от нея.

Следващата стъпка е да прегърнеш живота и да прегърнеш промяната и тогава, не след дълго, ще можеш да изоставиш напълно зад себе си преживяването на смъртта. И това е много важно за процеса на възнесение. Възнесените същества се издигат над понятието за смърт. Те остават в живота завинаги.

З: Добре. Благодаря ти, 8. Трябва да кажа, че за мен е доста умопомрачително да чуя, че съм безсмъртен на духовно равнище, но допълнителният факт, че съм умирал преди в този си живот и всеки път съм решавал да се завърна, ми е доста труден за преглъщане. Във всички случаи, по време на нашата дискусия аз наистина разбирам как смъртта може да не е това мрачно, плашещо нещо.

8: Не, тя наистина не е. Смъртта е всъщност портал от настоящата ти реалност в друга реалност. Нищо повече. И тя не е даже еднопосочна врата. И на всичко това отгоре, ти контролираш как да използваш тази врата даже и сега да не си наясно с това.

Сега можем да се придвижим към следващата производна истина, която току-що докоснахме. И тя е:

„Промяната е единственото постоянно нещо.”

З: Често съм чувал да казват това. Изглежда ми вярно. Искам да кажа, че всяко нещо в крайна сметка се променя. Можеш ли обаче да ми кажеш как това бива изведено от първата абсолютна истина?

8: Това следва от първата ни дискусия относно смъртта, но нека повторя. Ти разбираш ли, че всичко, което е в покой, което не се движи и променя, е мъртво? Всяко нещо, ако въобще не се променя, ако престане да се движи, престава да живее. То е мъртво. И тъй като нищо никога не умира, от това следва, че нищо никога не престава да се движи и променя.

З: Нищо никога не умира?

8: Ти вече си забравил първата част на разговора. Току-що приключихме с това. Спомни си – ЕДИНСТВОТО е!

З: О, да, извинявай, 8. Спомням си. ЕДИНСТВОТО е, то не може да бъде делено и това означава, че всички части на ЕДИНСТВОТО трябва да продължат да съществуват. Нищо не умира, нищо не бива унищожено. И сега ти казваш, че „нищо не умира”, което е равно на „всичко се променя”.

8: Да.

З: Но 8, много неща не се променят. И много неща са мъртви.

8: Като например?

З: Хайде стига, 8, ти сигурно се шегуваш с мен. Вземи една тухла от стената на една къща. Тя е съвсем мъртва и определено не изглежда да се променя!

8: Грешиш. Тухлата живее. Само че по начин, който не можеш да разбереш. Тя е част от една жива система, която ти нямаш способността да възприемеш. Нека те попитам – костите в тялото ти живи ли са?

З: М-м… да. Те са нещо като жив орган, струва ми се. Те растат и се променят във времето.

8: Но ти не можеш да разговаряш с тях. Ти не можеш да ги видиш как консумират храна. Те нямат централна нервна система. Те не изглеждат интелигентни. И въпреки това, ти с удоволствие им приписваш термина „живи”. А ако ти кажа, че както една кост или една кръвна клетка са живи сами по себе си, същото се отнася и за тухлата в стената, която ти така омаловажаваш? И също както костта и кръвната клетка са съществена част от една доста по-голяма жива система, същото важи и за тухлата. Тухлата е в непрекъснато състояние на промяна. На субатомно ниво протича с много висока скорост непрекъсната промяна, докато на макро ниво също протича непрекъсната промяна, но с по-забавено темпо. Ако искаш да видиш такава промяна, иди и погледни една къща, която в продължение на няколко века не е била поддържана. Цялата къща скоро ще се завърне към Земята; тухлите постепенно ще се разпаднат и ще станат част от Земята. Виждаш ли, признак на арогантността на човечеството е да вярвате, че може да определяте кое е „живот” и кое не е, с помощта на произволно избрани параметри, които може да измервате… според тяхното сходство със собственото ви състояние. Как ще ти хареса, ако ти кажа, че вие не сте в действителност форма на живот, тъй като продължителността на живота ви е прекалено кратка за да има смисъл? Това би била гледната точка на една галактика, ако тя притежаваше вашата арогантност. Е, време е да изоставим тази арогантност. Време е да разбереш, че всичко е живот. Всичко, по един или друг начин, е съзнание. И след това може да достигнеш до разбирането, че нищо не умира и че всичко се променя. Тези две идеи са всъщност една и съща идея, ако се замислиш сериозно. Промяната е живот. Статичното състояние е смърт. Нищо обаче никога не е наистина статично. Никъде нищо никога не прекъсва напълно движението си. Всичко, същества и всякакви неща, са в непрекъснат процес на движение и промяна.

Промяната е абсолютна и постоянна. И тя е единствената абсолютна константа.

З: Добре, 8. Нека преговоря това от върха надолу: Няма едно единствено нещо, което да мога да посоча или назова, което да не е част от ЕДИНСТВОТО.

8: Правилно.

З: И никоя част от ЕДИНСТВОТО не е мъртва или статична. Всички части на ЕДИНСТВОТО са живи и се променят.

8: Да. Те може да не притежават ограничените атрибути, които вашата наука нарича „живот”, но те категорично са живи.

З: Но тогава какво е животът? Ако той не се вмества в „ограничените атрибути”, които науката му е приписала, тогава какво е?

8: Растеж. Промяна. Еволюция. Превръщане. Съзнание. Това са някои от атрибутите на живота. Но какво представлява всъщност? Това е доста обширен и много сложен въпрос. Погледни наоколо. Погледни твоята планета. Ако си видял всяко едно нещо, което някога се е случило на твоята планета от създаването й до нейния край, тогава ще си видял една малка част от картината. След това иди и направи същото с всяка планета и всяка звездна система във вселената. Постепенно ще обхващаш все по-голяма и по-голяма част от картината. Когато си видял всичко, навсякъде, във Всичко, Което Е, тогава ще си започнал да разбираш отговора на въпроса „Какво е животът?”

Животът е мистерия. Той е отвъд разбирането. Той е красив, величествен и безкраен. Животът Е.

З: Не ми се случва често да видя тази по-поетична страна на душата ти, 8.

8: Знаеш ли, драги ми млади приятелю, колкото повече се опитваш да опростиш нещата, толкова повече виждаш тяхната сложност. И когато си готов да се предадеш пред безкрайната сложност, тогава изведнъж се появява чистата простота. Това показва моят опит. Животът ще разбие сърцето ти с непоносимата си красота. И с разбито сърце, ти ще молиш за още и още, и още живот.

Животът е едно чудо.

И мога да те уверя, че твоят намусен стар приятел 8 е силно влюбен в живота.

З: Божичко, 8, колко красиво го каза!

8: Благодаря ти. Животът е мое вдъхновение и самият живот е красив. Но виждаш ли, защото животът е безкраен и се променя непрекъснато, логично следствие от това е, че той ще остане отвъд определенията. Ето защо, за съжаление, вашите научни методи за определяне на това какво е животът, винаги ще търпят неуспех. Вие на може да опознаете живота с ума си. Вие може да го опознаете само със сърцето си. Ето защо, когато ме попиташ какво е животът, ти ме чуваш да говоря за любов и за красота, и за подобни неща, принадлежащи на сърцето.

З: Това ми звучи напълно смислено, 8, и аз наистина се насладих на това описание.

8: Това е добре. Тогава нека се придвижим към следващата производна истина, какво ще кажеш?

З: Чудесно. Каква е тя?

8: Тя е:

„Каквото сътвориш, това получаваш обратно.”

З: Супер. Тази ми е известна. Но как тя е производна?

8: Най-простото обяснение е следното. Отделеността е една реалност, в която ЕДИНСТВОТО може да си представи, че е множество. И частите на множеството могат да си представят, че могат да правят разни неща една на друга и една за друга. Тъй като обаче множествеността е една илюзия и единството е истината, от това следва, че всичко, което ти правиш някому или за някого, това всъщност е ЕДИНСТВОТО, което го прави на себе си.

Всичко, което правиш на някого или за някого, ти го правиш на себе си, или за себе си.

И това е логичното обяснение.

З: Хм-м. Това, което казваш, намирам за интелектуално смислено, но… ако е истина, то защо животът не изглежда по този начин? Защо веднага не виждам това, което правя на другите, да ми се връща?

8: Това е идеален въпрос. Ти питаш защо моментално не виждаш това. Точно там е работата. Нека ти обясня. Когато направиш нещо някому, отнема време резултатът да се върне при теб. Всъщност, самата дефиниция за време е това, което преминава между причината и следствието. То е паузата, продължителността, която трябва да изчакаш между това, което направиш, и това, което получаваш обратно. И в тази пауза ти имаш възможността да пренебрегнеш връзката между причина и следствие. Когато резултатът пристигне в живота ти, ти имаш възможността да забравиш как и кога си избрал и причинил това. И за да станат нещата силно объркани, междувременно ти ще си избрал още доста неща, с което си задействал редица други резултати. И така, когато тези резултати пристигнат в живота ти, те пристигат смесени един с друг. Те са смесица от всички резултати на всички твои творения. И така, всички същества, въплътени на Земята в момента, възприемат по този начин своя живот. Техният живот е една объркана смесица от множеството направени избори. Изглежда че ги застигат случайни неща, без явна връзка с това, което са правили и избирали. Понякога това е добре, понякога – зле, но най-вече е просто сиво и скучно… и така те се влачат от люлката до гроба.

И кой може да ги обвини за тази тяхна перспектива? Ако резултатите от техните избори пристигат моментално, тогава няма да има никакво объркване. Те моментално ще видят, че са сътворили това, което са получили. И тогава веднага ще започнат да вземат по-добри решения. И ще се пробудят по отношение на своята природа на творци. Ще изоставят илюзията на двойствеността. И това, приятелю мой, е точно смисълът на това нещо, наречено „време”: Това, че ти позволява да претендираш, че не си създал резултатите, които преживяваш.

З: Но защо, 8? Защо избираме да преживяваме времето по този начин, ако то само ни обърква?

8: Защото точно това сте поискали! Вие сте дошли тук конкретно, за да преживеете да забравите кои сте. И конструктът на времето е един доста ефикасен начин да получите помощ за своето забравяне.

Всъщност, всичко е много просто. В резюме нещата стоят така: това, което сътвориш, е това, което получаваш обратно, защото… тук присъства само едно същество. Някои части на ЕДИНСТВОТО обаче са пожелали да забравят, че са едно. Това е, което сте постигнали. И една съществена компонента на вашето забравяне, че сте част от единството, е да изгубите напълно усещането си, че сте творци. Това е, защото страхът ви държи отделени. Страхът идва от чувството, че сте жертви. Страхът бива разсеян от съзнанието, че сте творци. Ако знаете, че сътворявате своите преживявания, тогава няма голям смисъл в това да се страхувате от тях, нали?

З: Не. Това е като да правиш страховити сенки на стената с ръце и след това да се плашиш от тях.

8: Нещата стоят точно по този начин!

З: Добре. Аз мога да разбера напълно логиката, която ми предлагаш. Ако тук има само едно същество, то ясно е, че всичко, което правя, го правя на себе си. Добре. Също така приемам логиката на твоя аргумент, че създавам ситуацията, в която забравям, че съм творец на своята реалност. Тук има някаква безпогрешна кръгова логика. Как обаче мога да узная, че съм творец на собствените си преживявания? Или трябва да приема, че не мога да зная това, докато съм въплътен тук?

8: Не, ни най-малко. Като същество, избрало пътя на възнесението, ти си този, който избра да опознае същностното единство на всичко и също така своята природа на творец, докато все още си въплътен. Това е, което означава процесът на възнесение. Така че ти абсолютно сигурно можеш да узнаеш, че сътворяваш собствените си преживявания. В подходящ момент ти ще откриеш Инструментите на Сътворяването и ще започнеш да обучаваш другите кои са те и как да ги използват. И когато използваш тези инструменти, ти ще опознаеш своята природа на творец. В случая мога да ти подскажа: ако ти си творец на собствените си преживявания, но досега си създавал за себе си само усещането, че си жертва, а  не творец, тогава как можеш да преобърнеш това преживяване?

(Забележка на Зингдад: Инструментите на Сътворяването е всъщност наименованието на част 3 от „Сънуващ, събуди се!”)

З: Аз… хм… предполагам, че ще сътворя това да съм творец. Ще направя този избор.

8: Идеално! Ти правиш точно това. Ти създаваш този факт. Никой не може да го направи вместо теб. Ако някой друг ти го направи, тогава ти създаваш факта, че той/тя е творецът на твоя живот. Което е същото като това, че ти си негова/нейна жертва. Така че само ти можеш да направиш това!

З: Добре. Ти обаче можеш ли да ми дадеш нещо, с което да започна, докато дойде време да действаме с Инструментите на Сътворяването? Дотогава как мога да направя това – как да сътворя това, че съм творец?

8: Първо действаш, все едно, че това е истина. Правиш всички неща, които би правил, ако това бе нещо, в което вярваше абсолютно. Правилото в живота на съществото творец е:

„Това, което сътворяваш, е това, което получаваш обратно.”

Така че живей по този начин и ще видиш. Ако това е вярно, то ще ти покаже, че е вярно. Това да излъчваш само изпълнена с любов положителна енергия ще означава, че с времето твоят свят ще се промени, докато започнеш да получаваш само изпълнена с любов положителна енергия. Прави това и виж какво ще се случи. Ако това сработи, то ти ще знаеш от личен опит и по начин, който няма да можеш да отречеш, че това е истина. Тогава ще си тръгнал по пътя на това да станеш същество-творец, защото ще си разбрал как да използваш и прилагаш първия инструмент на сътворяването. Ти сътворяваш това, което желаеш, като преди всичко го правиш.

„Това, което получаваш, се определя директно от това, което сътворяваш.”

Това е всъщност обърнат словоред на:

„Това, което сътворяваш, е, което получаваш обратно.”

З: Мисля, че сега го разбрах! Добре, в това виждам напълно смисъл. И така, ние получаваме това, което сътворяваме, но единственият начин да видим дали това е истина, е, целенасочено и постоянно да сътворяваме едно нещо, което желаем, за да можем да наблюдаваме правилото в действие.

8: Това не е единственият начин, но е нещо просто и ясно. Ако направиш това обаче, то трябва да си едновременно целенасочен и упорит по отношение на това, което сътворяваш, след което трябва внимателно да наблюдаваш какво получаваш обратно. След това ще видиш дали това е вярно, като факт на твоето съществуване. След като веднъж си го преживял по този начин, ти ще почувстваш това твърдение като толкова очевидно, че да е почти глупаво да го изговориш. Все едно да кажеш: „Лявата ти ръка е ръката от лявата страна на тялото ти.”

„Това, което сътворяваш, е, което получаваш обратно.”

Това е една истина, заявявана по много начини през вековете. Била е наричана „златно правило” и „закон за реципрочност”. Заявена е в една или друга форма във всички религиозни писания и етични традиции на цивилизацията във вселената. Ти си я чувал формулирана като:

„Каквото посееш, това и ще пожънеш.”

и

„Прави на другите това, което искаш те да направят на теб.”

Има и други формулировки, които казват същото нещо по различни начини. Ако го погледнеш в отрицателен план, получаваш:

„Това, на което се съпротивляваш, продължава да съществува.”

Виждаш ли? Това означава същото нещо. Все едно да кажеш: „Ако се фокусираш върху нещата, които не желаеш, ще получиш повече от тях.” Защото това, което излъчваш или сътворяваш, ти се връща обратно! Разбирането на това е в основата на така наречения закон за кармата, който учи, че не можеш да избягаш от последиците на действията си. Той е също в основата на философиите на изобилието и на наставленията в „Закона за привличането”, които сега получават известна популярност. 

„Това, което сътворяваш, е, което получаваш обратно.”

Това е една проста истина, която може да прилагаш в живота си, за да стане той такъв, какъвто го желаеш.

З: Той също звучи и като:

„Винаги получаваш точно това, което сътворяваш.”

8: Да, така е! Това е начинът, по който сме го изразили тук в Документите на Възнесението. Това е най-силната формулировка на златното правило и е истината, която ти и твоите читатели сега сте готови да приемете. Виждаш ли, съществата, които са затънали дълбоко в съзнанието на двойствеността, не са, по определение, готови да чуят, че са съзидатели. Така че това понятие бива представено с по-слаби изявления, които те могат да прилагат в живота си. Ако те изберат да живеят според този принцип, те могат да се радват на живот, който е хармоничен и радостен, докато бавно се пробуждат и се подготвят за евентуалното си пробуждане за своя статус на сътворци и съпровождащото го възнесение извън двойствената система. Ти и твоите читатели обаче сте директно и последователно ангажирани в процеса на възнесение. Вие нямаше да се занимавате с една книга наречена Документите на Възнесението, ако в действителност искахте да се изучите в плетене или грънчарство (смее се). Вие сте тук след собственото си възнесение! Така че ние можем да разгледаме идеята „Това, което сътворяваш/излъчваш, е, което получаваш обратно” в нейния най-категоричен вид:

„Ти винаги получаваш точно това, което сътворяваш.”

Ти си един фрактал, едно холограмно изражение на ЕДИНСТВОТО. Ти трябва да си едно същество творец. Това просто трябва да бъде така. Всичко, което трябва да направиш, е, да откриеш начин да запомниш това и да се справиш с програмирането, което ти казва, че това не е така.

Едно добро място, от което да започнеш, е, да видиш как тази истина работи в живота ти, както току-що обсъдихме. Следващата стъпка е да се научиш да я използваш като един от инструментите на Сътворяването, чиято дискусия предстои.

З: Трябва да кажа, че наистина с нетърпение очаквам тази дискусия.

8: Тя ще бъде едновременно интересна и полезна.

Преди да се придвижим напред обаче има някои много важни неща, които искам да подчертая.

З: И те са?

8: Забеляза ли, че всичко, което сме обсъдили в тази глава, по същество произтича от една основна истина?

З: Която е: ЕДИНСТВОТО е.

8: Правилно.

Това, което искам да подчертая, е, че има пластове истина. Има една абсолютна истина, която е на върха, а по-надолу има истини, които са производни на нея. Големите истини, като тези дискутирани в тази глава, ще останат истинни по време на цялото твое преживяване, от момента на появата ти като съзнание, до последния момент, в който си готов да се освободиш даже и от тези истини, и просто да се завърнеш в ЕДИНСТВОТО. Докато притежаваш идентичност, индивидуалност и личност, тези истини ще бъдат валидни. Под тези истини има много други „по-малко” истини, към които сега се придържаш, които ще бъдат много повече преходни. Като дете, което е твърдо убедено, че нещо е абсолютно сигурно и е готово да се бие за него, но на следващия ден вече е разбрало, че то повече за него не е истина. Ти също се придържаш към такива истини, които си готов да браниш до последен дъх, но много скоро ще се откажеш напълно от тях. Такава е природата на второстепенните истини. Те служат за кратко време, след което преходната им природа бива открита. Това е смисъла на твърдението, че един от симптомите на възнесението е „да прозреш през илюзията”. Така е. Когато се пробуждаш, ти се освобождаваш от убежденията и идеите, от които другите около теб все още не желаят да се откажат. Ти започваш да виждаш, че определени идеи са не-толкова-верни. Това са илюзиите на този свят. Ако ще оставаш толкова дълбоко привързан към драмите на този свят, тогава ти наистина имаш нужда да вярваш на тези неща. Ако започнеш да виждаш през тях, то ти ще откриваш, че не си способен да продължиш да играеш игрички, присъщи на живота в този свят. Това вече се случва с теб, както се случва с повечето от твоите читатели. Ти откриваш, че повече не можеш да приемаш неща, като политика и религия, за сериозни. Ти започваш да гледаш на „новините” с повече от умерен скептицизъм. Пари, статут, власт… тези неща ти изглеждат много по-малко интересни сега, отколкото са били преди няколко години. Сега откриваш, че притежанията са или „подходящи само за определена цел”, или са бреме. И така нататък. Този вид промени са неизбежни. Ти виждаш света през лещите, които си самият ти. Когато ти се променяш и светът ти изглежда различно. Виждаш ли, става дума за „пластове истина”. И вие, пробудените, започвате да проглеждате през преходните пластове. Това е голяма част от целта на разговорите, които ще последват. Аз ще ти говоря за някои от преходните истини, към които все още се придържаш. Някои от тях са били заровени твърде дълбоко в твоята психика и ще се нуждаят от малко побутване, за да бъдат изкарани на светло и да бъдат видяни като това, което са. Като правя това, аз ще ти помогна да се освободиш от илюзиите, които повече не обслужват твоите цели.

З: Това звучи като едно много интересно и вълнуващо пътешествие. Обаче има нещо, 8, което малко ме смущава. Ти ще казваш на нашите читатели „как това е” и „как това не е”, но тези неща касаят мен. Струва ми се, че това може да нарушава правото на хората да избират и да сътворяват неща за себе си.

8: Това е уместна забележка и ти я правиш в най-подходящия момент. Ще забележиш, че Божествена Радост бе много внимателен, когато обясняваше в своите глави, че нещата представени в Документите на Възнесението са верни от неговата перспектива и че читателят трябва да вярва на собствената си интуиция и истина. Това е правилно и аз го потвърждавам. В същото време материалът, с който боравеше Божествена Радост, бе предимно от „умерен” характер. Ставаше въпрос за някои филосовски въпроси и т.н. Той рядко се впускаше в трудните въпроси на твоята реалност, такава каквато е тя. Аз от друга страна, ще разговарям надълго и нашироко по тези трудни въпроси. Аз ще ги назовавам такива, каквито ги виждам. Очевидно, това ще бъде от моята перспектива. В същото време аз ще обяснявам защо моята перспектива е особено полезна и валидна. Аз ще ти кажа защо е правилно и уместно за мен да застана тук и да ти разкажа историята на твоята реалност. Останалото зависи от теб и твоите читатели. Вие може да решите да приемете моите препоръки, или да ги отхвърлите. И на тази основа, вие може да се доверите на истината за „това, което е” от моята перспектива, или да не го направите.

З: Но 8, как можем да решим кое е правилно и кое – не?

8: Добър въпрос. Аз ще ви науча как. Ако трябва да приемете едно нещо, от всичко, което съм казал и ще кажа в Документите на Възнесението, тогава бих казал, че то трябва да е следното: 

„Истината е това, което усещате като истина в сърцето си.”

Това е най-важното нещо, което мога да ви кажа относно истината.

З: Можеш ли да го обясниш?

8: Разбира се. Виждаш ли, всички същества навсякъде маскират някои истини за себе си от себе си. Защото ако единственото нещо, което е абсолютно вярно, е, че „ЕДИНСТВОТО е”, то всичко, което причинява разделение, разграничение, индивидуализация… е преходна истина. Една илюзия. Това, че съм отделен от теб, е илюзия. Това, че ти си отделен от своя читател, е илюзия. Ние всички сме едно.

З: Следя мисълта ти.

8: И сега тези конструкти на отделеността, тези неща, които вярваме относно себе си, за да ни позволят да правим нещата отделно и да се придържаме към различни перспективи, всички те са илюзии в нашите умове. В тях няма нищо лошо. Това, че ние действаме по този начин, обслужва целите на ЕДИНСТВОТО. Това обаче не ги прави по-малко илюзии и те са в умовете ни.

З: Разбрах.

8: И сега, какво мислиш, че представлява Завесата на Незнанието?

З: Ох-х-х-х! Това е илюзия на ума!

8: Да, така е. Съществуват много споделени илюзии. Ние наричаме резултатът от нашите споделени илюзии „консенсусна реалност”. Това означава, че ние всички сме съгласни с илюзиите, които съставляват реалността, в която живеем. И след това ние сътворяваме тази реалност заедно. Когато две или повече същества си дават взаимно позволение да създават неща, които ще споделят, тогава това преживяване се нарича съвместно съ-творяване.

Това, което трябва да разбереш относно Завесата, е, че тя е всъщност съзнателна и жива. За да се намираш зад Завесата, както ти си сега, ти би трябвало да я създаваш съвместно с Притежателя на Завесата. По този начин ти можеш да престанеш да се тревожиш относно това, което можеш и не можеш да знаеш. Ти сключваш това споразумение, след което идваш и се включваш в играта. Притежателят на Завесата има за задача да поддържа правилото, че ти не трябва да откриваш нищо относно истината за единството.

З: Уха!

8: А сега, кажи ми отново какво е Завесата на Незнанието. Ти току-що го каза.

З: Казах, че е илюзия на ума.

8: Правилно. Значи умът е мястото, където се намират тези илюзии на отделеността. Умът е мястото, където съхраняваш всички сложни конструкти, които ти позволяват да играеш игрите, в които участваш. Умът е мястото на всички тези разбирания и сложности. Умът анализира и е зает с редуктивни разсъждения.

Умът разбира.

Обаче…

Сърцето знае.

Сърцето ти е твоят път през всички илюзии. Сърцето ти е свързано директно с ЕДИНСТВОТО и с най-голямата от всички истини, която е единството на всичко. Ако спреш всичкия брътвеж в главата си; ако заглушиш всичкия шум в своето същество; ако се научиш просто да млъкнеш достатъчно дълго, за да чуеш какво има да ти каже сърцето ти, тогава ще го чуеш как плаче в копнеж по ЕДИНСТВОТО.

За безкрайната, непреодолима, блажена любов към ЕДИНСТВОТО.

Твоето сърце познава и никога не е забравило тази най-велика истина.

Можеш ли да го почувстваш?

Можеш ли да чуеш сърцето си и да знаеш, че това е истина?

З: Да. Да, със сигурност мога.

8: Другите, които са ангажирани с процеса на възнесение, би трябвало също да могат. Самият процес на възнесение е твоят отговор на зова на сърцето ти. Твоето сърце те зове към дома и ти започваш да му откликваш.

Дълбоката истина, която аз следователно се опитвам да ти внуша, е:

„Сърцето знае.”

Твоята задача е да се научиш да се вслушваш в сърцето си. Ако можеш да правиш това, тогава ти ще можеш да знаеш по всяко време коя е твоята истина относно всичко. Защото чрез сърцето ти си свързан с твоя Вътрешен Аз и чрез своя Вътрешен Аз си свързан със своя Божествен Аз (God-Self), и чрез своя Божествен Аз си свързан с всеки и с всичко, навсякъде и по всяко време. Ти си свързан с единството на всичко. Твоето сърце е директната линия към цялата истина и към цялото познание. Ти трябва да се научиш да се вслушваш!

З: И как да направя това, 8?

8: Това изисква дисциплина. Ти трябва да се научиш да успокояваш ума си така, че той да престане да те смущава и след това трябва да се научиш да отваряш своя сърдечен портал, за да можеш да доведеш въпросите, по които търсиш яснота,  до сърцето си и да узнаеш каква е твоята истина.

Сърцето ти разговаря с теб чрез чувствата. Ти трябва да се научиш да чувстваш чрез сърцето си. Почувствай какво е усещането, когато то се разгръща, когато е в резонанс и когато е в дисхармония. Тогава, ако някога се нуждаеш да свериш дадена мисъл със своята собствена истина, можеш просто да преустановиш това, което правиш, да затвориш очи, да успокоиш ума си и тогава да почувстваш сърцето си. Тогава вземаш мисълта, която искаш да провериш в своя ум, и усещаш как сърцето ти се отнася към нея. Ако мисълта ти се струва „наред”, тогава тя е истина за теб. Ако усещаш неудобство, тогава трябва да се отнесеш внимателно към нея. А ако ти се струва категорично погрешна, тогава трябва да й обърнеш гръб.

Практикувай това. Както всичко останало в живота ти, колкото повече го правиш, толкова по-добър ще ставаш. Скоро твоето сърце ще започне да ти говори красноречиво, защото ти се отнасяш към него с уважение, като го слушаш наистина внимателно. Това да се научиш да слушаш наистина добре сърцето си е най-ценният инструмент, който някога можеш да притежаваш. Почти няма нещо по-важно от това в пътешествието, което ти предстои.

 (Забележка на Зингдад: Ако това да се вслушваш в сърцето си е нещо, за което мислиш, че се нуждаеш от помощ, тогава аз с удоволствие мога да ти помогна. След първото написване на Документите на Възнесението аз разработих редица ръководени медитации, някои от които могат да ти окажат конкретна помощ в това да се научиш да се вслушваш в сърцето си. Моля посети секцията Ръководени медитации (Guided Meditations) в моя сайт и прегледай предложените там медитации.)

З: Благодаря ти, 8. Наистина оценявам това високо.

8: За мен е удоволствие. Наистина голямо удоволствие. Сега обаче тази дискусия стана прекалено дълга. Нека я привършим тук. В следващата глава ни очаква едно доста вълнуващо пътешествие.

З: Очаквам това с нетърпение, 8. Това бе една удивителна и красива глава. Искрено съм ти благодарен. Доскоро.

8: Добре тогава. Обичам те. До следващия път…

© 2018 Превод АТИ

Зингдад: И така, БР, ето големият въпрос: какво представляват сингуларните събития?

Божествена Радост: Очаквам с голямо нетърпение да ти разкажа това. Докато обаче всяко сингуларно събитие само за себе си всъщност е нещо много просто, описанието му няма да означава нищо за теб, ако не разбереш контекста. А този контекст е обширен. И то толкова обширен, че за теб ще бъде направо невъзможно да го разбереш от твоята перспектива. Можеш ли да си представиш как се опитваш да обясниш целия воден цикъл на планетата на една златна рибка, която е прекарала цялото си съществуване в един малък аквариум? Така стоят нещата и при теб. Контекстът на историята на твоето първо сингуларно събитие се е формирала в продължение на милиарди години и може да обхване цялата ваша вселена и отвъд нея. И така, както и при малката рибка, проблемът е в перспективата. Ти си потопен в твоята единична гледна точка, която обхваща само няколко десетилетия, прекарани в едно малко пространство, на една от милиардите планети в една от милиардите галактики във вселената. Ако кажем, че твоята човешка перспектива е ограничена, това би било едно изключително сдържано изказване.

Не че това по някакъв начин е нещо лошо. Точно тази много тясно фокусирана перспектива позволява на Бог да преживее себе си като много, много отделни същества. Така че всичко е точно както трябва да бъде. При всичко това обаче, за да разбереш историята на Сингуларното събитие, ще ти е нужна една изключително широка перспектива. Една перспектива, каквато съм на път да споделя с теб.

Ето как звучи тя:

Започваме като разширяваме своята перспектива достатъчно, за да забележим, че вашата цивилизация не е първата, която някога е населявала планетата Земя. Ако застанеш на моето място и видиш това, което виждам аз, ще забележиш, че всъщност е имало много последователни цивилизации, предхождащи настоящата. Вие пазите митове за Атлантида и Лемурия, но това са само две от една дълга последователност от твърде разнообразни цивилизации, които са процъфтявали на лицето на Земята в минали векове, които се простират милиарди години назад във времето.

Това, което може да ти е трудно да разбереш, е, че даже е имало цивилизации, които са обитавали Земята, когато тя се е формирала за първи път. Това са били същества твърде различни по форма от вас, които са прекарали живота си на тази гореща прото-планета. И за теб може да бъде твърде объркващо да откриеш, че най-ранните цивилизации са били, в много отношения, най-напреднали – всяка следваща цивилизация е била с все по-ниско и по-ниско съзнание. Всяка от тях  се е отдалечавала все повече от познанието, че всичко е едно и че всички са творци на своята реалност.

Така, на малки стъпки, съзнанието на планетата Земя е пропадало още от древното й създаване преди много милиарди години.

Нека сега разширим фокуса на нашата перспектива още повече. Както ти е добре известно, цялата тази реалност и всичко в нея, произлизат от единството. И това е така в най-реален и практически смисъл. По времето на това, което наричате „Големия взрив”, всичко е било единство. Цялата материя и съзнание на тази вселена са навлезли в тази реалност от единството и започнали да се разгръщат по отношение плътността и отделеността си.

Ако видиш нещата по този начин, ще разбереш, че падението е започнало по време на Големия Взрив и продължава оттогава насам. Животът е изпадал все по-дълбоко в плътността и отделеността. Това е станало на множество много малки стъпки.

И това не се е случило по погрешка! Това е следствие от един въпрос, зададен от ЕДИНСТВОТО и той е: „Какво би станало, ако не съм едно… какво би станало, ако съм множество?”

Основното обаче е, че съзнанието в тази вселена е тръгнало от една висока точка, една точка на единство, една точка на творчество, след което е поело надолу, надолу, надолу, до пълна отделеност и пълна жертвеност. Това падение е било постигнато в последователност от стъпки и последната стъпка е тази: вашата планетарна цивилизация тук на Земята е постигнала окончателната степен на отделеност и жертвено съзнание. Нивото на вяра в отделеността на божествения Творец от неговото творение, постигнато от настоящата човешка цивилизация на планетата Земя е наистина невероятно. Вие, ненагледни човешки същества на планетата Земя, сте постигнали тази най-невъзможна, болезнено трудна от всички задачи. Вие сте окончателният приносител на този велик въпрос: „Какво, ако бях множество?”

З: Значи това е най-ниското падение на съзнанието? Този свят, в който живея сега? Предполагам, че мога да повярвам в това, при всичко, което се случва по света.

БР: Не, всъщност има още какво да се каже за тази история.

Казвам, че като цяло, в своята история човешката цивилизация на Земята е постигнала някога най-дълбокото ниво на съзнание. Този настоящ момент обаче, този момент, в който ти се намираш в голямото пътешествие през времето и пространството, това не е най-голямото падение. Най-ниската точка е зад вас, във вашето колективно минало.

Аз мога да разбера защо в твоите очи може да изглежда, че това е най-ниската точка, но ако отстъпиш назад и погледнеш с очите на вечността, ще видиш, че това не е така. И аз ще ти предложа доказателство.

Вземи тези мисли: „Всичко е Едно” и „Ти си творец на своята реалност”. Тези идеи са на разположение на съзнанието на вашата планета в този пункт на пространството и времето, и мнозина са ги приели за истина.

Сега се върни съвсем малко назад. Придържането към такива идеи през 1950-те би довело до това да изглеждаш наистина много странно. Такива изявления не биха те направили добре дошъл в никоя уважаваща себе си компания. Щеше да се окажеш отлъчен от обществото. Нямаше да можеш да си намериш работа в никоя престижна фирма. Щеше да се чувстваш напълно сам в своите убеждения.

А ако се върнем още малко назад в историята, тези идеи биха довели до по-агресивни санкции, в това число и до твоята смърт.

Това, което искам да подчертая тук, е, че най-дълбоката тъмнина е зад вас. Не е възможно да се каже кога е била най-долната точка, тъй като това ще зависи от възприетата перспектива, от това каква мярка ще използваш, за да решиш кое определя най-тъмния момент. Ако обаче човек наблюдава какво се е случвало с духа на човечеството по време на такива събития като световните войни, кръстоносните походи, инквизицията, преследването на вещици, то той ще види едни наистина доста тъмни времена.

И даже това вероятно не са били най-дълбоките дълбини.

Знаеш ли, че е имало времена, в които е било считано за нормално една нахлуваща армия да плячкоса всичко от домовете на хората, да изкара на улицата всички момчета и да ги изколи, и да изнасили всички момичета и жени? В такива времена, след преминаването на нахлуващата армия през един град, там са оставали само изпепелени отломки. Всички хора бивали избивани или поробвани. Всичко преносимо бивало плячкосано и всичко останало разрушено.

Ако можеше да срещнеш някого от онези времена, щеше да ти е много трудно да откриеш и искрица от това, което би нарекъл „човечност” в очите му. Всички са били толкова оскотели от своите жестоки условия на живот, че не е оставало място за нежност и състрадание.

Историята на човечеството не е проста за разказване. Има прекалено голяма сложност и обърканост, които пречат за определянето на времето на най-мрачната действителност. Определено по времето на вашите най-ранни запазени исторически документи, преди няколко хиляди години и преди това, нещата са били наистина твърде мрачни. Даже и тогава обаче, ако човек знае къде да погледне, ще може да забележи първите искрици надежда. Даже и тогава е имало странници, които са се въплътили на Земята, носейки послания за любов, изцеление, състрадание и опрощение. Ако някой е имал желанието да потърси, той е могъл даже тогава да открие искра от светлина, в самите глъбини на тъмнината. И тези искри на светлина започнали, много, много бавно да се умножават и да стават все по-ярки. И така, с бързината на охлюв, сърцето на човечеството се е трансформирало. Жестоки и разрушителни действия, които някога били нормални и приемливи, ставали неприемливи и ненормални. Появили се странни, невъзможни идеи, като например това да се отнасяш към другите както би искал да се отнасят и към теб, и те постепенно станали все по-приемливи.

И така историята продължила.

А къде е човечеството сега? Предполагам, че бих те помолил да си представиш спускане в бездънен океан. Да се спуснеш надолу, надолу, надолу, докато около теб настъпи пълна тъмнина. Докато водното налягане е на път да смаже тялото ти. И тогава, когато не можеш да отидеш по-надълбоко, бавно да промениш посоката на гмуркането си в парабола. Да започнеш бавно да се връщаш обратно. И тогава ще доловиш първия признак на светлина далече, далече над теб. ТОВА е мястото, където се намираш точно сега. Много малко от вас са доловили този първи признак на светлина. За много повече от вас това предстои да се случи твърде скоро. Тази светлина е светлината на осъзнаването, че всичко е едно и че всеки е творецът на своята реалност.

З: Каква история само! Благодаря ти, че я сподели с мен. Докато прекарваше всичко това през ума ми, чувствах как най-различни неща се въртят в главата ми… едно свиване и едно разпускане… меко казано, бе странно и неудобно.

БР: Когато една история е толкова главозамайващо сложна като тази, не е лесно да балансираш между достоверния разказ и това да се изгубиш в подробностите. Защото, разбира се, в моя вариант на историята има много отстъпления от основната линия. Има сюжетни завои и тънкости. Ето например в древни времена вашата цивилизация бе, за добро или лошо, масово манипулирана от други неземни цивилизации. И макар да е станала по-дискретна, тази намеса всъщност никога не е преставала.

З: Сега ти повдигаш въпрос, който ме очарова. Мога ли да те попитам нещо относно това? Това извънземни от космоса ли са, за които говориш? И какво точно са направили тук на Земята?

БР: Не. Това е самостоятелна обширна тема и има някой по-компетентен от мен, който може да говори по нея. Когато му дойде времето, след достатъчно други глави, ти ще започнеш да разговаряш с Адаму, като част от тази книга.

(Забележка на Зингдад: това ще бъде в Книга 3 на Документи на Възнесението)

Тогава ще е настанало времето за по-задълбочено разглеждане на тези въпроси. Единствената причина да спомена това сега, е, за да подчертая, че имаше много начини моята история да бъде свръхопростена. Поне сега ти имаш контекст за това, което искам да ти кажа.

З: Сингуларните събития?

БР: Правилно.

Дотук историята бе разказана в широка перспектива. Тя се отнасяше до еволюцията на съзнанието най-общо в тази вселена и конкретно на планетата Земя. Сега искам да преместя фокуса на персонално ниво. Сега говоря на теб, мой драги читателю. Аз говоря за твоето персонално житейско преживяване.

Има някои неща, които аз зная относно теб. Аз зная, че ти си се наранил ужасно. Ти носиш драскотини и рани в своята психика. Ти се справяш доколкото можеш с тях и от известно време си работил усърдно и сериозно върху своето изцеление. В този живот ти си преразказал на себе си собствената си душевна история. Ти си достигнал също така до собствения си магически подарък в този живот. Също така ти си почувствал ужасна болка и трудности, и си се трудил, за да излекуваш тази болка и за да се справиш с трудностите. По време на всичко това ти си натрупал мъдрост и състрадание. И сега, в последно време, ти всъщност започваш да постигаш реални резултати в лекуването. Дълъг е пътят, който имаш още да извървиш, но поне  се движиш в правилната посока.

Това ще бъде вярно за почти всеки, който чете тази книга. Някои от тези читатели ще са затънали малко по-дълбоко в тъмнината, докато други ще бъдат малко повече на светло. Всъщност, някои ще са видели наистина собствената си светлина.

И това – този момент на съзиране на светлината – това е вероятно най-важната от всички причини за това да сме се отделили преди всичко.

Да видиш светлината.

З: Намирам това за интересно. Често съм се чудел защо сме тук. Имам предвид, нека бъдем честни, това да изпиташ да си отделен (от всичко) не е като да си на пикник. Да прекарваш живота си в състояние на двойнственост е трудно, болезнено и объркващо. Ето защо често съм се питал защо бихме желали да си го причиним. Със сигурност ние не може да сме тук в тази реалност по погрешка. Със сигурност е невъзможно нашето Вътрешно Аз да приеме да тръгне по този път, знаейки, че той ще бъде толкова труден.

БР: Не, разбира се! Нямаше грешка. Ние всички сме тук съзнателно и всички знаехме, че това ще бъде едно екстремно предизвикателство.

З: Така и предположих. Така че логично е да има много основателна причина да преминем през всичко това.

БР: Причините са много, като всяка зависи от перспективата, която ще избереш, когато задаваш въпроса: „Защо съм тук?” Има много, много важни причини, които оправдават отново и отново това невероятно трудно пътуване. Единствената причина обаче, която ще разгледам сега, е, откриването на Себе си.

За да разкажа тази история, ще те помоля да промениш своята перспектива още веднъж. Този път обаче вместо да разшириш перспективата си, за да включиш обширни периоди от развитието на човечеството, ние ще излезем напълно от цялата тази реалност.

Можеш ли да си представиш, макар и за момент, какво е да си своя най-вътрешен Аз-Бог?

З/ М-м…ъ-ъ-ъ…,не. Предполагам, че не мога.

БР: Разбира се, че не можеш. Това е, което означава да си там, където си. Да бъдеш толкова надълбоко в отделеността, че да си забравил абсолютно собствената си истинска природа. Аз обаче мога малко да ти разкрия нещо и ти ще можеш да се опиташ да си представиш.

Има едно същество. То е безкрайно и вечно. За това същество няма разлика между „творческо въображение” и „реалност”. Имам предвид, че това същество получава това, което сътворява по един най-ефективен и буквален начин. То приема всичко това наготово, защото за него просто „нещата са такива”.

Това същество също така е наясно, по начин който не подлежи на съмнение и отрицание, че е част от нещо много по-огромно. Все едно, че това същество знае с абсолютно сигурност, че представлява един особен и специален оттенък светлина, който е част от перфектната бяла светлина, която е само светлина. То знае, че самото е без начало и край, но в същото време знае, че има и други като него, които са отговорни за поддържането на доста други оттенъци на светлина.

И така, това същество може да бъде наречено Носител на Божията Светлина.

Казано е: както горе, така и долу и както долу, така и горе, и това е вярно. Когато това същество почувства своята „идентичност”, то започва да става любопитно.

„Кой и какво съм аз?” се пита то. И то използва всичко, с което разполага, за да търси отговора.

Един начин за търсене на отговори е да попита другите светлини какво виждат, когато го погледнат. И има много чудесни реалности, които са били създадени като средство за този вид общуване. В тези реалности Ярките същества (the Bright Ones) танцуват и играят заедно, и всяко търси начини да покаже какво вижда, когато погледне съществото пред себе си. Тези реалности са светли и изпълнени с радост. В тях Ярките същества творят с всички сили от позициите на чиста любов. Взаимодействията помежду им са дълбоки и изпълнени със сила. Те са нещо прекрасно за наблюдаване и за участие. При всичко това обаче, съществува нещо незадоволително. Виждаш ли, когато Ярките същества играят заедно тези игри, те никога не могат истински да видят себе си. Вместо това, те могат да видят само това, което другите виждат в тях. Това е нещо много опосредствано.

Тогава как може някое от тях наистина да види себе си такова, каквото е?

З: С помощта на огледало?

БР: Добра идея. Наистина е нужно огледало. На Земята можеш да използваш огледало от посребрено стъкло, за да видиш външния слой на своята земна форма. Какъв вид огледало обаче би ли могло да покаже на Ярките същества тяхната истинска светлина?

З: Ако това е загадка, аз не зная нейния отговор.

БР: Загадка не, но определено един пъзел!

Ето и отговора. Представи си, че едно Ярко същество може да вземе една част от себе си и да накара тази част да забрави напълно, че е била това ярко същество и след това, когато напълно е забравила коя е била, да попадне отново в присъствието на това Ярко същество. Когато това, което е забравило, види себе си за първи път… то какво ще види? И какво мислиш, че ще си помисли за Яркото същество, което вижда? И когато започне да си спомня, че това е Ярко същество, как тогава ще почувства себе си? И тогава, след като стъпка по стъпка постепенно си припомня все повече и повече, докато се слива все повече с истинската си същност, какво ще открие и узнае? Как ще се почувства? И каква мъдрост, познание и проникновение ще получи относно себе си?

З: И това е, което ние правим!

БР: Да, възлюблен Аз. Това е, което ти и аз правим. Това е, което прави всеки на Земята, и това е, което всяко отделно петънце от съзнание в цялата вселена в крайна сметка прави. Ние отговаряме на въпроса: „Кой съм аз?”

З: И тогава… Сингуларните събития?

БР: Това са моментите, когато ти реално и истински виждаш собствената си светлина. Това са първите няколко ясни и недвусмислени наблюдения на собственото ти Аз. Сингуларните явления възникват, когато ти постигнеш задачата си да бъдеш огледало на собствената си душа.

По време на първото свое Сингуларно събитие ти установяваш връзка и от този момент нататък, ти никога повече не можеш да се изгубиш в отделеността. Това обаче не е краят на твоето пътешествие! Това е неговата среда. Това е точно по средата на пътя между твоето пътуване навън в отделеността и твоето обратно пътешествие към единството. То обаче е наречено Сингуларно събитие, защото в този момент възниква едно сливане. Един момент на единство. Изгубеният е намерен. И процесът на изграждането на цялото не е просто на път да започне, а никога повече не може да бъде спрян или пренасочен.

Когато видиш светлината, ти си променен завинаги. Когато видиш светлината, ти виждаш посоката към своя Дом. И тя те привлича като маяк, който свети от родното пристанище. Сега ти знаеш своя път и когато го знаеш, никога повече не можеш да го забравиш.

З: Това звучи удивително!

БР: Наистина? Помислих си, че всъщност звучи малко сухо и отегчително. Имам предвид, че това е едно теоретично описание на събитието. А описанието е нищо сравнено с пълното, богато, чудно преживяване на събитието.

Описанието на нещо, независимо колко е правдиво и точно, не може никога да се сравни с действителното му преживяване. Ето един пример:

Ти обичаш ли ястие от смачкани горчиви зърна, модифицирана пот, птичи яйцеклетки, кристализирана трева и натрошени семена от трева?

З: Пфу!

БР: Значи не би искал да ядеш това? До момента, в който вкусиш един влажен, топъл кейк от тъмен шоколад. Тогава изведнъж ще промениш своя тон! Защото какаото е всъщност просто натрошени горчиви зърна, млякото се произвежда от модифицираните потни жлези на говеда, яйцата са птичи яйцеклетки, захарта е кристализиран тревен сок, а брашното се произвежда от семената на вид трева.

З: Разбирам какво казваш – описанието не може да се сравнява с преживяването.

Добре. Тогава какво представлява преживяването на едно Сингуларно събитие?

БР: Така както всяка една душа е уникална, същото важи и за преживяванията й. Когато душите са готови и когато му дойде времето, те ще имат едно уникално, предназначено точно за всяка една от тях преживяване, подготвено от тяхното Аз-Бог, като един перфектен зов от Дома.

З: И всяка душа ще преживее това Сингуларно събитие?

БР: Когато е готова.

Спомняш ли си Светлината, която се бе появила в тъмноземците в предишната глава? Сега в тази глава ние откриваме друг начин за ново разказване на същата история. Сингуларното събитие е Светлината. Тя е на разположение на всички и увеличава своя интензитет непрекъснато. Тя става все по-лесно да бъде открита вътре в нас. И причината е, че тя бива избрана от все повече и повече хора. И когато това става по-лесно, броят на тези хора продължава да се увеличава. Тя няма да бъде натрапена никому, но тези, които са готови, могат да я потърсят и намерят. И когато сторят това, тяхното преживяване ще се окаже напълно идеално за тях. Преживяването ще промени курса на техния живот и ще ги поведе по пътя към Дома.

А сега бих те помолил да споделиш с нашите читатели своя първи контакт със Светлината. Моментът, в който ти промени насоката на своя живот и започна да откриваш пътя директно към Дома.

З: През последните няколко години имах много изключително силни и трансформиращи живота ми преживявания, но когато ме питаш кога за първи път съм видял Светлината, тогава зная точно за кое от всички тях говориш. Нека споделя едно преживяване, което имах в 2010 г.

Моето планинско преживяване

За да обрисувам правилно нещата, ще трябва да ти разкажа за две градски юпита. Това бяхме аз и моята сродна душа, Лиза. Аз имах свой бизнес, който се състоеше от определен брой радиостанции, всяка от които осигуряваше програми за различна национална търговска верига. Лиза работеше за голяма мултинационална биотехнологична компания. Ние живеехме в стила на юпитата и то доста успешно. Не бих искал да представя живота ни като карикатура, така че трябва да кажа, че и двамата бяхме силно ангажирани със своя духовен живот и се чувствахме донякъде неудобно с по-материалистичните и изкуствени аспекти на своето ежедневие. Всичко дотук е само контекстът на случилото се. Важно е това, което стана по време на една отпуска през април 2008 г. Макар че бяхме градски чада, ние винаги сме обичали природата и прекарвахме всяка възможна ваканция в една област наречена Градинския път (The Garden Route). Това бяха предимно горите по склоновете на планините Утеникуа, които ни привличаха. За нас винаги бе имало нещо специално, неуловимо свързано с цялата тази област, като че ли в душите си ние знаехме, че това винаги е бил нашият истински дом тук на планетата Земя.

По време на тази конкретна ваканция ние имахме едно преживяване, което ни промени завинаги. То се случи, когато ние се изкачвахме, за да видим една недокосната от човешка ръка гора от древни дървета. В един момент пътеката ни изведе на един дълъг, изморителен наклон. С усилия изкачихме хълма и се озовахме на едно малко плато, от което се виждаше една забележително красива долина, в дъното на която една малка рекичка си проправяше път към морето в далечината. Във всеки друг ден това щеше да бъде гледка, която би ме накарала да спра и да й се наслаждавам. Тя бе определено красива. В този конкретен ден обаче, изправен там с поглед насочен отвъд долината към гористите планини в далечината, нещо се промени. Светът около мен стана изведнъж невъзможно красив. Сега бих се опитал да го опиша. Бих могъл да разкажа за начина, по който слънцето изливаше светлината си на земята като златен сироп. Бих казал, че всеки лист от всяко едно дърво изглеждаше като перфектно изумрудено бижу и че вятърът, преминаващ през тревата, създаваше вибрации, които пееха в душата ми. Бих могъл да ти кажа, че вярвах, че мога да видя с абсолютна и съвършена яснота всеки лист и стрък трева чак до далечния хоризонт. Бих могъл да ти разкажа за качеството на въздуха – че той се бе превърнал в желирана субстанция, въплъщаваща плътността на чистата същност на живота, която ме заобикаляше и проникваше в мен и във всичко, което бе наоколо. Бих могъл да ти кажа как чувствах, че съм наистина едно с този величествен пейзаж и че земята бе моята кожа и тревата и дърветата моята коса. Бих могъл да покрия страница след страница с такива думи, в напразен опит да споделя чистото, трансцедентално блаженство на този момент, но с всичко това няма даже да съм загатнал какъв бе онзи момент. Може би бих могъл просто да кажа, че вярвам, че всъщност видях Бог в самия живот на Земята в този ден. Сърцето ми бе отворено и там се образува един портал, през който видях света по нов начин. И получих усещането, че за първи път в живота си аз действително, наистина виждах. Аз видях със сърцето си и с душата си, вместо просто да гледам с очи. И това бе красиво. Всичко бе по-красиво от това, което някога бих могъл да си представя. Това удивително, мистично преживяване бе отвъд способностите ми някога да мога да го осмисля.

Аз стоях.

Аз гледах втренчено.

Аз бях пленен.

Аз чувствах.

Аз знаех.

Аз принадлежах.

В стремежа си да разбере случващото се, умът ми в крайна сметка роди една идея какво да направи с това преживяване. Аз изпратих една мисъл към гората с думите: „Аз те виждам! Аз те обичам! Би ли ни приела като попечители?”

След това дойдох на себе си, за да се запитам какво ли се бе случило с Лиза. Намах никаква представа колко време бе изминало, откакто за последен път бях разговарял с нея, докато с пъхтене изкачвахме стръмния хълм. Огледах се, за да я потърся. Тя беше на няколко метра встрани, на колене, обърната с гръб към мен. Забелязах, че цялата трепереше. Когато се приближих, разбрах, че плаче. Сълзите се стичаха по лицето й. Чух я да повтаря отново и отново: „…да … да … да…”

В този момент почувствах, като че ли Лиза отговаряше на моя въпрос от името на гората. Или може би гората й бе задала същия въпрос и тя й отговаряше. Почувствах, като че ли Лиза и цялата гора, и аз бяхме едно същество, и изговаряхме същия въпрос и отговаряхме на себе си: „Ще ни приемеш ли за попечители?” Да… да… да!”

Или може би това е най-добрият начин, по който умът ми успя да осмисли едно преживяване, което е извън въображението ми и способността ми за описание.

След известно време, нямам представа колко дълго, забелязахме, че става късно, а се бяхме отдалечили доста от мястото, където бе колата ни. С неохота, но с пълни сърца, тръгнахме към колата в нещо подобно на еуфоричен, блажен полу-танц. И двамата знаехме, че се бе случило нещо, което промени живота ни, но нямаше как да го осмислим.

Аз съм дълбоко благодарен, че Лиза преживя това заедно с мен. Отчасти защото  ако това се бе случило само на мен, щеше да бъде по-незначително, но най-вече защото в такъв случай щях да зная, че вече бях тръгнал по един нов път без нея. Едно такова преживяване те променя. Вече не си същият човек, който си бил преди събитието. Всичко се променя. Определено твоят житейски път и всички неща, които си ценял преди, се пренареждат съществено.

За мен бе много ясно, че моята Душа имаше един план за мен и че горите на планината Утеникуа бяха съществена част от този план.

 Аз съм дълбоко благодарен на Единството, че Лиза се чувстваше точно по същия начин.

И ето ме сега: Докато пиша това, сме в средата на 2010 г. и аз гледам през един голям прозорец към безкрая на мъгливите, залесени ждрела. Да, ние успяхме, ние се преместихме. Отне ни повече от две години, след като сърцата ни се отвориха по време на това планинско изкачване, но сега ние живеем тук! В момента сме наели една красива дървена къща в горите на Утеникуа, докато изчакваме финализирането на покупката на собствено парче земя. Когато това стане, ние ще започнем да градим своя дом. Имаме готови чертежи и усвояваме бързо всичко, свързано със създаването на самоподдържащо се, независимо стопанство. Слънцето ще ни снабдява с електричество и топла вода, дъждът и нашите вирове ще ни осигурят вода. Ще отглеждаме собствени плодове и зеленчуци и ще ги търгуваме с местните жители за повечето храни, от които се нуждаем. Ще добиваме почти всичко, от което бихме имали нужда точно тук, от нашата собствена земя. За останалото аз ще предложа своите творчески способности на света и ще спечеля нужното. Ние сме толкова близо до своята цел и ще продължим да следваме сърцата си.

Да достигнем дотук трябваше малко да се потрудим. Аз имах свой бизнес, който не можех просто така да закрия и да затворя вратата зад себе си. Нямаше да се чувствам добре, ако го бях направил. Така че аз предадох компанията на двама от сътрудниците си, които бяха показали много ентусиазъм и отдаденост. Лиза току- що бе получила предложение за голямо повишение в корпоративните ешалони, със съответното подобаващо възнаграждение. Тя го отказа и вместо това подаде молба за напускане. Двамата прекарахме два месеца в преустановяване и предаване на задълженията си. През това време обявихме нашата юпи къща в озеленените предградия на Кейптаун за продан. Продадохме спортните си леки коли. Ликвидирахме инвестициите си и закрихме всички тези базирани на страх финансови инструменти, които вече бяха загубили своя смисъл – всички тези застрахователни схеми и тем подобни, които са основани на теорията, че могат да ти се случат лоши неща, преди ти да ги създеш сам. Подарихме цяла планина от лични вещи на различни магазини за бедни и облекчихме товара на живота си, на сърцата и на душите си. Ние се заселихме в Утеникуа в търсене на идеалното място на нашите мечти, въоръжени с твърдото убеждение в сърцата си за това, което ще намерим там. И тогава го открихме.

И ето ни сега тук.

Физическото географско преместване обаче е всъщност повърхностен симптом на дуйствителната промяна. Истинската промяна се случи в душите ни. След като веднъж прогледнахме със сърцата си, вече никога не можехме да се върнем обратно е да гледаме само с очи. Ние бяхме преобразени.

Да ти дам една идея: преди преживяването в планината, аз се занимавах с писане на интуитивни разговори в различни Интернет форуми, но по онова време този материал бе от различно качество. Филтърът на собственото ми същество разделяше нещата на добри и лоши. Аз самият бях в голяма степен завладян от двойнствено мислене и бе естествено, че материалът, който получавах, отразяваше това. Вярвах, че съм на страната на доброто, работейки, за да променя света за по-добро. Вярвах, че извън мен има зли сили, срещу които трябваше да се съпротивлявам и боря. Преживяването в планината ме освободи от това. Бе ми показано, по един най-директен и персонален начин, че съм едно с всичко около мен. Аз съм Живот и Животът, това съм аз, и никъде няма разделение между нас, въпреки че това е скрито зад една преходна илюзия. Другото различие между моите интуитивни разговори тогава и сега, бе жертвената умствена нагласа, която разкриваха моите писания. Аз търсех избавител, който да дойде и да спаси света. Не можех да видя, че аз сам, както всеки друг тук на Земята, може да ни спаси от бъркотията, в която сме превърнали всичко.

И тогава, към края на 2008 г., се случи това явление със светлинния кораб, или не се случи, в зависимост от твоята перспектива. Съгурен съм, че го помниш. Изглеждаше като че ли всеки медиум по света получаваше някакъв вариант на едно послание, според което на небето щеше да се появи голям светлинен кораб, който щеше да ни спаси. Аз участвах в това, тъй като бях получил някаква информация от един приятел-дух наречен Амаду (За повече информация относно Амаду, вж. Глава 1 от „Моят живот с Лира”), която бе невероятно вълнуваща и удивителна. И тя също не се сбъдна. Или може би се случи, но не по начина, който очаквахме. Или… ами… точно какво се случи там и какво означава то за мен, е предмет на друг разговор. Аз ще разгледам това по-подробно, когато започна да пиша главите за Амаду (в Книга 3 на Документи на Възнесението). В крайна сметка ефектът за мен бе да се отърся, по един твърде драматичен начин, от моята нагласа на жертва. Аз реших да бъда творец на собствената си реалност, макар да не знаех какво наистина щеше да означава това.

В ретроспекция мога да видя, че аз поканих планинското преживяване. Двамата с Лиза търсехме упорито отговори на духовни въпроси, които ни интересуваха. Ние бяхме взели твърдо, ясно, съзнателно решение да следваме сърцата си. Бяхме отворили себе си през всичкото време съзнателно за развитие и за Любов. И макар преживяването да ни изненада, то бе нещо, което искахме и което бяхме избрали за себе си. Това бе един величествен благодатен дар, който ни показа с абсолютна яснота кое за нас бе наистина важно. И когато видяхме това, всичко за нас се промени. Отне ни време, за да свикнем с тази огромна промяна и още по-дълго време на нашия външен свят да отрази вътрешната ни промяна, тъй като всъщност този процес все още продължава.

Най-ясно обаче що се касае до мен, разликата може да се види в моето писане. Само след това преживяване аз успях да се отворя по отношение ученията за единството, които оттогава насам занимават ума ми. Мога да заявя с абсолютна убеденост, че преживяването в планината бе от съществено значение за преобразуването на съзнанието ми, което направи възможен този труд.

… И това е моята история.

БР: Красив разказ. Благодаря ти.

Въпросът е в това, че твоето планинско преживяване, както го наричаш, бе първата ти мимолетна среща с това, което предпочитам да наричам твое първо Сингуларно събитие. И това е била най-първата ти среща със Светлината на Единството, откакто душата ти започна да потъва в отделеността. Докато преживяването бе напълно уникално за теб, съществуват няколко неща, които това преживяване има общо с всяка друга, резултат от първа подобна среща. Аз мога да ги обобщя по следния начин:

 1. Първото Сингуларно събитие не настъпва случайно. То се случва, след като си взел твърдо решение (и си започнал да го изпълняваш) да се свържеш с божественото вътре в теб. Ти и Лиза наричате това „да следвате сърцата си”, други могат да използват различни думи, но в основата си, независимо как го наричате, това се свежда до едно и също нещо – един дълбок ангажимент да откриете Бог в сърцевината на своето същество.

 2. Когато решително се ангажирате с това търсене, с желание да отхвърлите привързаностите на своето его с илюзиите на света в полза на връзката си с божественото вътре във вас, тогава сте поели по пътя към своето първо Сингуларно събитие.

 3. Това, което казвам в горните две точки, е, че първото Сингуларно събитие идва при тези, които са готови и имат желанието – тези, които са го избрали твърдо и са предприели първи стъпки към него. И се случва така, че първото ви Сингуларно събитие, когато се случи, ще промени напълно целия ви живот. По начини, които никога не бихте могли да си представите, цялата ви перспектива ще бъде променена. В този невероятен момент на благодат и светлина вие ще откриете, че посоката на живота ви е преориентирана. Много от нещата, които преди сте считали за важни, моментално ще ви се сторят безпредметни. Неразвити умения, на които преди не сте обръщали внимание, ще се превърнат в ценни дарби и способности. Ще се окажете привлечени от нови възможности за избор и от решения, които ще ви се сторят невероятно правилни.

Накратко, вашето първо Сингуларно събитие няма да прилича на нито едно от нещата, които сте преживели в своите пътешествия в пространството и времето. Красотата и чудото на всичко това ще ви променят напълно. Вече нищо няма да бъде, както преди. 

З: Но странното е това, че нищо не се промени „извън” мен. Само аз бях този, който се промени.

БР: Правилно. Този свят на илюзии те учи, че „това, което е истина”, е извън теб и че , „това, което е важно” е „да променяш част от света”. Първото ти Сингуларно събитие обаче ти разкрива нещо напълно различно. То ти показва, че истинската истина е вътре в теб и че единственото нещо, което е истински важно, е връзката в сърцето ти с божественото. Това е едно радикално преобразуване на целия ти мироглед и то се случва в един момент. И това е едно неописуемо блаженство.

Има и един последен момент:

4. След първото Сингуларно събитие ти ще посветиш живота си на задълбочаване на връзката си с божественото. Ти ще заживееш за следващото свое Сингуларно събитие.

З: Моето следващо Сингуларно събитие?! Има повече от едно Сингуларни събития?

БР: Да. Ще има неща, които твоята душа ще те призове да направиш между твоето първо и второ такова преживяване. Така че може да ти се стори, че е изминало много време между двете. Всяко Сингуларно събитие обаче бележи един скок, който правиш в посока цялостност и единство. Всяко Сингуларно събитие е всъщност честване на еволюцията на твоята душа. Всяко събитие е твоя стъпка нагоре към по-висока категория плътност на съзнанието.

Преди събитията на твоето планинско преживяване ти бе дълбоко въвлечен в илюзиите на този свят. Вярно е, че ти бе отворен към доста неща и търсеше, но нещата, които приемаше за верни и важни, бяха всички все земни неща. Твоите привързаности и приоритети бяха подходящи за съзнание от трета категория на плътност. След това ти бе изправен пред един фундаментален, нов избор. Ти избра да престанеш да се равняваш по илюзорния свят извън себе си и вместо това потърси връзка с истината вътре в теб. След като последва това решение и го реализира, ти започна да еволюираш. Наскоро след това, след като се превърна по същество в съзнание от четвърта категория плътност, ти преживя първото си Сингуларно събитие. След това ти продължи да се развиваш и да еволюираш. Неминуемо своевременно ти ще достигнеш и превъзмогнеш допълнителни граници в плътностите на съзнанието.

З: Много интересно! Сега можеш ли да ми кажеш какви точно са тези плътности на съзнанието? Бих искал да зная колко плътности съществуват и какви са атрибутите на всяка плътност, както и какви са разликите между плътностите и измеренията.

БР: Това е наистина твърде съществена информация. И както ти бе обещано преди, аз ще ти обещая отново: ти ще получиш тази информация много скоро. Но все още не. Има още доста какво да се каже по въпроса за тези Сингуларни събития.

З: Чудесно, аз искам да чуя това, но има нещо, което ме тормози и от което наистина искам да се освободя.

БР: Нека да го чуем…

З: Добре… докато пиша това, аз съм зает с преработка на Документите на Възнесението за тяхното трето издание. Макар цялата книга да бе преработена за това трето издание, повечето изменения бяха сравнително повърхностни. Тази глава (Глава 7) бе изключение. За тази глава получих вдъхновение от теб просто да зачеркна целия предишен вариант и да започна на чисто. Аз реших да я напиша отново в настоящата й форма. Причината за това е, че предишният ни вариант се оказа напълно погрешен. По този случай изпитах най-различни видове болка. Изпитах гняв към теб за това, че ме подведе и след това изпитах вина и срам, че подведох своите читатели и докато сега мога да видя как този нов вариант е добър, трябва да попитам: какво се случи миналия път?

БР: Добре. Доволен съм, че задаваш този въпрос сега, тъй като е идеалният момент да разгледаме този проблем. Бих те помолил да обобщиш, възможно най-кратко, какво бе разбрал преди за същността на Сингуларното събитие… Как тогава „го сгрешихме”?

З: Добре, да видим:

Ти започна, като ми каза, че Сингуларното събитие е свързано с календарната дата 2012 г. По онова време имаше доста вълнение в съзнанието на планетата около тази дата. Много хора вярваха, по различни причини, че тази дата, по-конкретно 21 декември, 2012 г., бе важна. Някои вярваха, че тя ще бележи катастрофалния край на света, други – че това ще бъде един еуфоричен момент на възнесение на всички нас. Аз не бях сигурен какво да вярвам, но определено чувствах, че тя е важна.

В нашия разговор ти ми каза, че Сингуларното събитие бе свързано с тази дата.

Че имаше един прозорец от време около тази дата, в която всеки от нас ще преживее своето собствено Сингуларно събитие. Начинът обаче, по който ти ми го описа миналият път, бе, че това ще бъде нещо, което ще дойде и ще помете всички ни. Че то ще ни отведе дълбоко в сърцето на единството и ще бъде едно толкова изключително блажено, удивително събитие, че ние ще бъдем завинаги променени. След това всеки от нас щеше да се завърне в един свят, който щеше да бъде променен, за да е по-съвместим със собственото ни вибрационно равнище. 

При всичко това, предполагам, че аз очаквах нещо да ми се случи… нещо като изпадане в най-дълбока, най-прекрасна медитация. И след това да падам и да падам, и в крайна сметка да се озова в сърцето на Бог. Очаквах да почувствам, да видя и да узная най-прекрасни неща. И след това, когато бъда готов да започна отново, да имам мисли относно въплъщението, аз очаквах да се върна и да стана отново себе си, но в един свят магически трансформиран към по-добро.

БР: И вместо това?

З: Вместо това, нищо. Денят на 21 декември 2012 г. бе може би най-скучният обикновен ден в целия ми живот. На този ден не се случи нищо, което заслужава да бъде отбелязано. Даже не можах да медитирам, както правя обикновено. Денят просто премина по най-невероятно обикновен начин.

БР: Добре. А сега, какво ще стане, ако ти кажа, че имаше просто едно елементарно недоразумение? Какво ще кажеш, ако всичко, което очакваше преди, все още предстои да се случи? Всичко. Има една енергийна вълна, която идва от сърцето на Единството и тя ще премине през цялата ваша планета, и ще въздигне всички вас, и ще ви отведе в Единството, и вие ще докоснете сърцето на Бог, и тогава ще се завърнете в една обновена планета, и ще откриете, че сте заобиколени от други като вас, изпълнени с любов и доброта? Какво, ако ти кажа, че това все още предстои, но поради сложни причини това бе свързано с едно недоразбиране на начина на използване на датите на Земята и със закона за свободната воля, и с какво ли още не, защото ние сгрешихме датата? Какво, ако ти кажа, че все още предстои, но след пет години?

З: Ах, БР. Знаеш ли… има една част от мен, която трепва от вълнение, когато чувам това. Една част, която наистина иска да ти вярва, но аз просто не мога. Аз се вслушвам в сърцето си и то ми казва: „Не”. Ако наистина имаш предвид всичко това, тогава аз просто ще вдигна ръце от клавиатурата и ще престана да пиша. Защото това е погрешно. Просто нещата не се случват по този начин.

БР: Добре. Е, откъде знаеш, че това е погрешно?

З: Казах ти: сърцето ми казва „не”.

БР: А защо сърцето ти не каза „не” миналия път?

З: (Аз правя дълга, дълга пауза, за да помисля. Ставам от бюрото си и се разхождам наоколо. Връщам се няколко пъти обратно и продължавам да се разхождам. Полагам наистина големи усилия, за да намеря отговора.)

Боя се, че просто не зная как да ти огговоря на този въпрос, БР.

БР: Добре тогава, ще се завърнем към това след малко. Какво ще кажеш за друг въпрос: „Какво, ако сърцето ти не бе казало „не”… или ако ти не се вслушваше в сърцето си? Какво, ако ти напишеш тази изменена глава точно както аз току-що ти описах – ако кажеш, че целият този щастлив, блажен, благословен с Бог-който-оправя-всичко момент, все още предстои и че всички вие просто ще трябва да чакате още пет години? Какво щеше да се случи?“

З: Нищо особено. Мисля, че също така никой от читателите ми нямаше да повярва.

БР: Значи нещо се е променило. Нещо неопределено и все пак, в същото време, нещо твърде голямо. Цялата ваша планетарна култура се промени от това да е готова да повярва в това масирано външно събитие, което би дошло и променило завинаги вас и вашия свят… в нежелание да повярва в такова нещо никога повече.

З: Да. Това е вярно.

БР: И в този момент, когато всеки от вас промени структурата на своите убеждения, вие решихте нещо различно. Когато осъзнахте, че това масово, трансформиращо света събитие няма да се случи, вие решихте нещо ново. Нещо важно. Някои от вас решиха, че „всичката тази ала-бала относно възнесението е просто една безсмислица, предназначена за слабоумни”. Други решиха, че „повече никога няма да бъдат подведени да се надяват на подобна магическа промяна”. А ти реши…?

З: Хм-м. Интересно. Аз реших още веднъж да бъда развитието и промяната, които исках да видя по света. Аз реших да открия Сингуларното събитие, за което се надявах и мечтаех вътре в себе си. Аз реших да открия начин да създам небесното царство, в което искам да живея.

БР: Значи твоят план бе преобразен в едно ново решение да следваш собственото си сърце – да търсиш своята връзка с божественото в собственото си същество?

З: Ами, да и не. Това е, както ти казваш, но в същото време аз почувствах огромна отговорност, огромна вина и срам за това, че бях подвел тези, които четоха предишния вариант на тази глава и вложиха в нея своята вяра и надежди.

БР:     С това свое изявление ти повдигаш два много интересни въпроси. Първият е, че ти чувстваш вина за това, което преди това обяви за моя грешка. Вторият е, че ти всъщност много бързо си преодолял собствената си болка, но че си почувствал допълнителна болка, в резултат от чувството си на отговорност за това, което другите може да помислят или вярват. Така че нека разгледаме тези два момента. Първо… ти ли си виновният, или аз?

З: След като питаш, усещам всякакви енергии да бушуват в главата ми. Много особено усещане. При това аз просто зная отговора и той е следният:

Аз съм отговорен за всичко, което казвам. А аз казах това. Ние с теб имаме една хитрост, като претендираме, че има едно „ти”, отделно от „мен”. Ти обаче си моето Вътрешно Аз. Ти и аз сме наистина едно. Ние сме едно и също същество, евентуално само с две различни перспективи. Аз съм обаче този, който трябва да поеме отговорност за тази книга и за всичко написано в нея. Така че, ако има вина, то тя е моя. И когато говорим за вина, имам силното усещане, че аз малко насилих нещата в определена посока, защото толкова силно желаех това удивително божествено спасение. Аз мисля, че повлиях на нещата и причиних те да бъдат написани по този начин.

БР: По начини, които няма да можеш да разбереш, това, което направи, бе да призовеш аспекти от мен… от нас… които имаха нужда, веднъж завинаги, най-после, да разсеят копнежа по един външен избавител. Ти бе част от съвместното сътворяване на една история, което имаше за резултат двамата с теб, цялата наша душевна структура, най-накрая да се отърве от това безполезно желание.

И това бе чудесно, защото бе точният момент този въпрос да бъде поставен широко мащабно пред планетарното съзнание на Земята. Ти все още предстои да го разбереш, но наистина края на декември 2012 бе един повратен момент за човечеството. И този повратен момент бе съвместно сътворен от всички ангажирани с него. Всеки, който писа за това, който говори за това, който мислеше за това, който му отдаде енергията си и вярваше в него… всеки включително и ти, както и всички прочели предишните издания на Документи на Възнесението… го създадоха съвместно.

Сега… ти мислеше, че сътворяваш съвместно едно чудесно, божествено избавление. Това, което обаче ти сътворяваше в действителност, бе окончателното освобождаване от желанието ти да бъдеш избавен. И по този начин ти започна да се освобождаваш от последните остатъци от триъгълника „жертва-насилник-избавител”. Това, което казвам, е, че тогава ти започна да създаваш съвместно едно истинско творческо съзнание.

Има, разбира се, много други на планетата Земя, които все още се придържат към съзнанието на жертва, и те могат да продължат да правят това още известно време, ако това ги устройва. Но на едно фундаментално равнище, нещо голямо се е променило в потенциала на човешкото съзнание в онзи преломен момент.

За тези от вас, които водеха движението за пълно пробуждане, обединено съзнание и творческо съзнание, по това време нещата се задвижиха с висока скорост. И важна част от тази промяна бе отхвърлянето на идеята, че трябва пасивно да чакате избавление отгоре и отвъд, или по някакъв друг начин извън себе си.

З: Това е една интересна перспектива и тя ми изглежда правилна. Но аз също чувствам, че не искам просто „да се отърва ей така”, за това, че съм подвел другите.

БР: Добре, тогава последната идея, която имам за теб, е, че ти трябва да практикуваш това, което проповядваш. Ти винаги си казвал, че искаш да поемеш 100% отговорност за себе си. Това вярно ли е?

З: Да, разбира се!

БР: Но тогава какво ще кажеш за другите? Те не трябва ли също да поемат отговорност за себе си, или ти трябва да поемеш отговорност и за тях?

З: Ами-и… не, разбира се, че не. Всеки трябва да поема отговорност за себе си.

БР: Значи другите трябва да поемат отговорност за собствените си мисли, убеждения и решения?

З: Да. Очевидно. Но какво ще кажеш за факта, че аз съм отговорен за думите си?

БР: Ето, виждаш ли? Твоя отговорност е да говориш истината от сърцето си, с най-голямата възможна яснота във всеки един момент. И тогава, ако се случи така, че ти израснеш и се промениш, и откриеш, че тази твоя истина е еволюирала, тогава трябва отново да се допиташ до сърцето си и да видиш дали е правилно за теб да се върнеш и преразгледаш нещо, което си казал по начин, който го коригира, и да го преведеш отново в съответствие със сърцето си.

З: Ти казваш, че ние всички допускаме грешки и че това е в реда на нещата, стига да ги коригираме, когато ги установим.

БР: Това е един начин да го кажеш. Аз бих предпочел вместо това да кажа, че ако да правиш всичко възможно да се вслушваш в сърцето си, тогава няма да има никакви грешки. Тогава ще има само проявления на твоето сърце. И във всеки един момент тези проявления ще бъдат перфектни. И всяко от тези проявления ще те карат да израстваш и да се развиваш. И ако, в резултат на това развитие стане така, че ти погледнеш назад към някое свое предишно проявление, и искаш да го осъвремениш според текущата истина на сърцето си, тогава това също ще бъде перфектно.

З: Добре. Приемам това. В него има изящество и красота и изглежда вярно.

Все още бих искал обаче да кажа на всеки, който е прочел предишния вариант на тази глава, че аз наистина искрено съжалявам, ако съм ви причинил объркване. Животът на този свят може да бъде твърде труден и никога не съм имал намерение да добавя към вашето бреме. Всъщност, моето желание е, ако мога, да направя този свят едно по-добро място и да облекча товара на тези, които живеят тук. Така че аз най-искрено ви моля да ми простите за това.

Аз научих доста през този процес и съм абсолютно решен оттук нататък да бъда много по-осторожен, когато се вслушвам в сърцето си и да не замествам истинските повици на сърцето си с желанията на своето его. Аз се задължавам да говоря истината, която идва от сърцето ми.

БР: Това е едно добро извинение и израз на чудесно намерение.

Сега можем ли да продължим нататък?

З: Да. Вече можем да продължим.

БР: Добре. Тогава бих искал да отбележа три малки неща, преди да се занимаваме с въпроси, които можеш да имаш относно Сингуларното събитие.

Първо: тази грешка беше винаги пред очите на всички. Ако ти не искаше толкова силно да се самозаблудиш, ако не искаше толкова силно да повярваш в тази космическа измислена драма за избавление, тогава щеше да е ясно като бял ден, че казаното в предишната версия на тази глава бе в пряко противоречие с всичко останало, написано в цялата тази книга. Основното послание на цялата книга е, че ти си, и всеки един от вас е, творец на собствената си реалност. Нима не сме казали на различни места в книгата, отново и отново по множество различни начини: „вие сте творци на своята реалност”?

З: „Вие винаги получавате точно това, което създавате”.

БР: Точно така. Ние повтаряхме тази фраза отново и отново, и тогава, в пряко противоречие със самата същност на тази книга, предишната версия на тази глава се впусна в подробности за това как ти и целият останал свят ще бъдете избавени от своите избори. Как тази енергия от центъра на вселената ще премине оттук и ще поправи всичко за вас. Помниш ли как светлината в Глава 6 „не направи нищо” – как не промени нито едно нещо? И тогава изведнъж, в предишната версия на тази глава, имаме светлина, която променя всичко по най-радикален начин, предлагайки ви напълно нови преживявания, и след това извежда напълно планетата Земя от третата плътност! Определено тук имаше сериозно противоречие. И така, докато истината бе пред твоите очи и тези на читателите ни, всеки от вас избра това, в което искаше да вярва по някакви свои причини. Сега, най-накрая, ти си се справил с тези последици на своите избори по начин, който ти прави чест. В името на по-голямото добро.

Втората ми забележка е относно баланса. Поемането на отговорност, както ти току-що си направил, работи двупосочно. Ако ти искаш да поемеш отговорност за своите проявления, когато чувстваш, че те са погрешни, то ти би трябвало да желаеш да поемеш отговорност за своите проявления и когато те са верни, правилни и красиви.

Ти си проявил желание да поемеш отговорност за тази осъзната грешка, но си бил доста плах при поемането на отговорност за всички добри неща, които си сторил и в които си участвал.

Аз отправям тази забележка към теб, но тя определено е приложима също и към твоите читатели. Всеки от тях трябва да поеме абсолютна отговорност за всички свои убеждения, избори, действия и творения. Има части от този процес, които са трудни, но винаги има повече, които са чудесни. Това ще рече да приемеш своите постижания и да се радваш на това, които си направил.

З: Благодаря ти, БР. Ще ми трябва малко време да преспя върху този къс самородно злато. Не съм мислил за това по този начин и мога да видя, че има доста какво да смеля в това отношение.

БР: Не бързай. Понякога си позволявай лукса да обичаш и цениш себе си по повод на своите проявления, които носят радост.

И сега към моята трета и последна забележка, преди да преминем към твоите въпроси. Аз искам да разбереш, че няма нещо, което да не е наред с този свят.

Няма никакви грешки и няма нещо, което да не е наред с този свят. Светът не се нуждае от избавител и няма нищо и никой, който да има нужда да бъде променен. Не зная как да кажа това по-ясно. Светът е всъщност, точно 100%, какъвто би трябвало да бъде. И той е предназначен да бъде една „машина за правене на избор”. Ролята на този свят е, когато си роден в него, непрекъснато да ти предлага огромен набор от възможности за избор. Ти си поканен да вярваш, че това или онова е важно за теб, че тази кауза си заслужава да се биеш за нея, че това нещо ще ти осигури безопасност, че този човек знае истината, че другият до него е надежден, че тази история е въплъщение на истината, че тази история е пълна лъжа, че тази група е моята група и другата група е врагът… и т.н., и т.н. Този свят ти предлага непрекъсната селекция от възможности, в които да повярваш. И в момента, в който го направиш – в секундата, в която приемеш даже един от изборите, които светът ти предлага, и повярваш, че той отговаря на истината – ти се включваш в илюзията. Това е моментът, в който започваш да отдаваш своята енергия на света. Ти започвош да изпълняваш тази работа, да гласуваш за тази политическа партия, да следиш този спортен отбор, да се свързваш с тази група хора, да се бориш за тази кауза, да инвестираш парите си в тази схема. И така нататък, и така нататък. Не че има нещо лошо с всяко от тези неща. Това, което се е случило обаче, е, че ти си взел нещо истинско – своята вечна, безсмъртна творческа природа – и си я прикрепил към нещо преходно и фиктивно – илюзиите на този свят. Отново, в това няма нищо лошо, но това води до по-голяма болка. И тази болка те кара да се биеш и да страдаш. Което от своя страна, те кара да се привързваш още по-здраво. И така, ти се движиш надолу по спиралата, по-дълбоко и по-дълбоко в илюзорния свят на отделеността.

И това спираловидно спускане в отделеността продължава живот след живот, така, както е предвидено. То може да продължи във вечността, ако му позволиш, защото всеки отделен избор, който светът ти поднесе, те води все по-надълбоко в илюзията.

Има само един избор, който те води извън илюзията, и той е, да престанеш да избираш измежду нещата, които светът ти предлага, и вместо това да избереш това, което ти предлага твоята най-дълбока, най-съкровена истина. Само тогава започваш да се освобождаваш от света и да се предвижваш към по-високите нива на съзнание. Но все пак светът не греши. Той продължава да изпълнява перфектно своята роля на привлекателно шоу, което мами всички тези, които желаят да преживеят заравянето в един свят на отделеност и двойнственост. И те не грешат, като желаят това преживяване. Така както ти си открил развитие и еволюция, идвайки тук, така те имат правото да следват своя избор.

Така че това не е твоето място да промениш света и да се опиташ да го спреш от това да бъде една идеална „машина за правене на избор”. Още по-малко е твоето място да се опитваш да промениш другите и да ги спреш от това да пожелаят същия вид ускорено развитие, което ти си намерил тук.

Така че веднъж завинаги, мой възлюбен Аз, аз те моля да се откажеш от желанието да избавяш или да бъдеш избавен. Няма такова нещо като истинско избавление. То никога не се случва. Когато изглежда, че се случва, то винаги се проваля, завършва с катастрофа и причинява далеч повече болка, отколкото премахва. Няма за какво да бъде препоръчвано.

З: Да, казано – сторено. Никакво желание повече да бъда избавен и да избавям другите.  Напълно съм го отхвърлил.

Има обаче голяма разлика между избавление/спасяване и подпомагане!

БР: Да, има. Несъмнено. Аз ще обобщя:

Един избавител среща една жертва и вижда в нея някого, който „не е в ред”. Жертвата чувства, че не може да си помогне и отправя молба: „Оправи ме” (Fix me), на което спасителят отговаря: „Ще те оправя!” Тогава спасителят взема решение какво ще трябва да направи за жертвата, докато жертвата е пасивен получател на неговите услуги. Или спасителят казва на жертвата какво да направи и тя смирено се подчинява. И тъй като жертвата е в състояние на нужда, а спасителят в състояние да удовлетвори тази нужда, между двамата възниква зависимост. Това, което не бива признато, е, че спасителят всъщност също се захранва от нуждата на жертвата. И така на практика никоя от двете страни не желае жертвата да се избави, защото това било прекратило връзката им. В резултат, жертвата не се оправя и вместо това става още по-безпомощна и даже още по-голяма жертва. Нейната нужда просто ескалира. След известно време спасителят започва да чувства, че нуждата на жертвата е прекалено голяма, за да може да се справи с нея. Усилията по непрекъснатото спасяване се превръщат в прекалено голямо бреме. Накратко, спасителят се чувства жертва на нуждата на жертвата. Когато това се случи, спасителят започва да оттегля своята енергия от жертвата, при което последната се чувства малтретирана от спасителя. Всичко свършва в голяма бъркотия, при която всяка от страните затъва все по-дълбоко в жертвеността.

Един лечител/помощник от друга страна, започва със знанието, че той всъщност е тук, преди всичко за да излекува себе си. Така че когато той види друг, който страда, той знае, че „вижда друг аз, който има нужда от помощ.” Той може да прецени дали е правилно за него да се опита да помогне на този друг аз, или не. И един от основните критерии при вземането на това решение, е дали това друго аз се намира на място, където наистина търси лечение, за разлика от това да бъде жертва, търсеща спасител. Ако лечителят реши, че е правилно да се занимае с пациента, то той започва да му помага с убеждението, че „ролята ми е да покажа на пациента как може да се излекува сам.” Лечителите помагат на пациентите си да се излекуват сами. Пациентът получава помощ, за да види, че не е жертва, а в действителност творец на своето затруднение и също така творец на собственото си излекуване. Има споделяне на информация, мъдрост или всичко друго, което лечителят предлага. Истинското лечение се случва само когато пациентът желае да приеме собственост по отношение на своето нещастие/заболяване, както и на собственото си излекуване. Когато лечението привърши, пациентът бива овластен и е по-вероятно да може да проведе свое собствено лечение в бъдеще. Той става по-независим и здрав във всяко отношение. Лечителят също се развива и бива излекуван в процеса на това взаимодействие. Взаимодействието приключва с растеж и здраве за всички.

Когато лечителят успява да излекува, лекуването, което той ще предлага в бъдеще, също се променя. Той ще работи на все по-високи енергийни нива. В крайна сметка той ще бъде напълно излекуван и ще престане да предлага лечение, както и ще престане напълно да пребивава в отделеността.

З: Наистина разбирам разликата, благодаря ти.

Дали всеки е лечител?

БР: Да, но не в смисъла, който ти влагаш във въпроса си. Тук в отделеността всеки е фрагментиран на много части. Това е природата на отделеността. И така, всеки страда от болка. Също така, за да напусне отделеността, всеки трябва да излекува душата си и да открие цялостта и единството в себе си. В крайна сметка всяко отделно същестно в отделеността ще се излекува. Всеки ще бъде свой собствен лечител. И това е, за което разговаряме тук в тази глава. Всяка душа ще запали своята светлина и ще сътвори моменти на единство за себе си, за да привлече всички свои части обратно у дома, с оглед постигане на завършеност и цялостност.

Това обаче не е, което имаш предвид, когато питаш дали всеки е лечител. Ти питаш дали всеки е лечител на другите.

Ако трябва да ти предложа метафора от живота в отделеност под формата на бойно поле, тогава бихме могли веднага да видим, че различни хора се специализират във всички различни аспекти на една битка. Има войници, които провеждат действителната битка, докато мнозина ги подпомагат по най-различни начини: радисти, инженери, готвачи, превозвачи… това са само неколцина от множеството задачи, в които човек може да се специализира. От всички специализации само една малка част са полевите лекари, които закърпват войниците по време на битка, за да могат да продължат да се бият. Това са лечителите, които ти помагат да се справиш с болката, докато ти продължаваш да затъваш все по-дълбоко в битката. И след това има една много, много малка група, която е специализирана, както си ти – медиците по евакуацията. Смисълът на лечението за Реинтегриране на Душата, което ти предлагаш, е това, което помага на тези, които са най-накрая готови да напуснат окончателно бойното поле. Да откриеш всички войници, които са част от своята бойна единица, да излекуваш всички части от тази единица така, че те са готови да видят своята пътеводна светлина и да я последват по пътя към Дома.

(Забележка на Зингдад: Може да откриете повече относно Реинтегрирането на Душата тук: https://zingdad.com/sri)

И така, нека резюмираме: Всички са лечители на себе си, но само малцина могат да помогнат на другите да се излекуват и само малцина от малцината помагат на другите да се излекуват така, че да започнат да напускат окончателно отделеността. Но точно защото ти си лечител, ти можеш да видиш целия свой свят в контекста на лекуването. Ти мислиш, че това е всичко, което се случва тук. Правилно и хубаво е, че това е твоята перспектива, но това съвсем не е единствената валидна перспектива. Има много, много други роли за изпълнение и подаръци за даряване освен лекуването.

З: Идеално. Благодаря ти.

БР: А сега можеш да зададеш всички тези въпроси, които напираха в ума ти…

З: Ти ме познаваш твърде добре!

Това, което се питам, е „защо”? Защо всичко това? Защо е тази битка? Защо има отделеност? Ако те разбирам правилно, то ти казваше непрекъснато, че всичко е наистина едно. Че Единството е избрало да създаде части от себе си, за да изследва различни въпроси и мисли относно Себе си.

И един от въпросите бе: „Какво ще стане, ако съм мнозина?” И тогава възниква цялата тази реалност на отделеността. И ние изследваме отговора на този въпрос. Ние живеем с това. Крайният резултат обаче за всички нас, е, че ние ще видим светлината и ще започнем да се завръщаме отново към цялостта и единството. Ако обаче сме дошли тук, за да видим светлината на единството, така че да можем да се завърнем отново у Дома… то какъв е смисълът?

Защо да полагаме това масово усилие и да се излагаме на тази агония, ако ще трябва просто да се връщаме към това, което сме били, преди да дойдем тук?

Предполагам, че друг начин за задаване на същия въпрос е: ако ЕДИНСТВОТО знае всичко, тогава защо ТО трябва да се подлага на тази месомелачка, за да открие какво представлява отделеността, само за да се завърне отново в единството?

БР: Някои неща могат да бюдат узнати и преживени само в състояние на ограничения, разделение и отделеност. И така, парадоксално, за да могат съществата на единството да узнаят всичко, те трябва също така да преживеят не-единството. Сърцето на парадокса е в това, че те могат и го правят, да преживеят тази отделеност, докато все още са в състояние на единство. Или те могат да изберат да създават степени на отделеност в единството.

Историята на Духа на Водата

За да ти помогна да разбереш това, ще ти разкажа една малка история, като използвам за пример водата. Водата е субстанция, съставена от молекули с химическата формула Н2О. Нека претендираме, че за теб е възможно да срещнеш и разговаряш с една единствена водна молекула, за да разбереш нейната житейска перспектива. Нека си представим, че избираме случайно една такава молекула и че я откриваме в един неприветлив пейзаж, високо в една планина. Ако попитаме нашата нова позната какво прави, тя би могла да каже: „Аз седя в покой и се държа здраво за моите приятели други водни молекули около мен. Заедно, ние сме образували един ледник.”

Това е, което правят водните молекули, когато стане достатъчно студено. Те забавят движенията си и застават в покой. Тогава те се сгушват с останалите молекули около себе си и се свързват заедно с тях в една кристална решетка. Това представлява ледът. И така те остават, относително неподвижни и свързани заедно, докато бива приложена топлина.

Което ме отвежда до следващата ни среща с нашата малка водна молекула. Зимата отминава и сгряващите лъчи на пролетното слънце затоплят ледника. Всички водни молекули придобиват енергия и започват да се движат. В един момент някои от тях се раздвижват толкова силно, че не могат да поддържат своите връзки с останалите и се освобождават, спускайки се надолу в един поток. Когато успяваме все пак да открием нашата нова приятелка и я попитаме какво прави, тя казва: „Аз се спускам по планинския склон в една бърза река.”

Отново изчакваме известно време. Идва лятото. Потокът се е влял в едно голямо езеро и горещото лятно слънце нагрява водите му. Водните молекули на повърхността на езерото се нагряват най-силно. Допълнителната енергия ги кара да танцуват все по-бързо и те излетяват от повърхността на водата във вид на пара. Сега нашата приятелка може да докладва: „Аз се нося свободно, следвайки поривите на вятъра.”

Не след дълго време, нашата приятелка вероятно ще срещне един облак, към който да се присъедини, и в крайна сметка ще се охлади, ще установи нови водни връзки със свои посестрими и ще падне на земята. И така цикълът ще се повтори.

И сега, след като си опознал малко водната молекула, кое от нейните състояния, мислиш, че е най-вероятно част от единството? Това да бъде в покой и мир, и свързана с останаите в ледника? Да бъде в движение, но все още обвързана в реката? Или да бъде необременена и изпълнена с енергия като пара?

З: Мисля, че в ледника. Мисля, че там тя се чувства най-свързана с другите водни молекули. Там тя се намира в мир и покой.

БР: Добро предположение, но невярно. А сега трябва да призная, че те подмамих. Боя се, че това бе подвеждащ въпрос. Никоя от тези състояния на водата не прилича на преживаване на единството. И трите са състояния на правене и на отделеност. И в трите състояния малката молекула е просто едно същество с единична перспектива. Това е подобно на настоящото ти житейско преживяване. В състоянието на лед, може да се окаже, че правиш неща, които те обвързват в хармония с другите. Ти може да останеш в мир и покой. Ти можеш да се вглъбиш и да медитираш. Във всички случаи обаче ти оставаш един индивид, преживяващ отделеност. А ако избереш да правиш по-енергични и индивидуални неща, това няма да направи от теб повече или по-малко същество с единична перспектива.

Нека сега обаче си представим, че нашата водна молекула стане част от един облак. Този път, вместо да разговаряме с една индивидуална молекула, представи си, че можем да разговаряме с целия облак. Вътре в него има много, много водни молекули. Много повече от най-голямото число, което познаваш.

З: Повече от трилион?

БР: По моя преценка, може да има трилион водни молекули в около пет или десет капки дъжд, а този облак съдържа в себе си цяла дъждовна буря. Така че, не, много повече от трилион.

З: Уха!

БР: Без майтап. Така че този облак съдържа огромен брой молекули, всяка от които има една уникална, индивидуална перспектива. Нека си представим, че облакът знае, чувства, мисли, вижда, помни и преживява това, което всичките индивидуални водни молекули правят. Облакът е наистина колективното цяло на всички молекули взети заедно. Той обаче е повече от това. Той не само знае това, което знаят колективно всичките молекули… той знае повече от това. Той знае също така, какво е да си облак. Той знае какво е да знаеш, едновременно, какво знае този умопомрачаващ брой от малки същества. И тук има нещо, което може да ти е трудно да разбереш: облакът не е същество, което притежава други същества в себе си. Той е всички тези същества. Облакът е водните молекули и те са облака. Няма никаква отделеност. Няма облак без водни молекули. Облакът обаче е, твърде просто, много повече от сумата на своите части. Представи си какво би било за теб, ако можеше, точно сега, да мислиш всички мисли, които всеки човек на Земята мисли. Това би увеличило твоя капацитет за възприятие и самосъзнание по един невъобразим начин. Ти не просто ще бъдеш едно човешко същество, което сега е седем миларда пъти по-умно. Ти ще бъдеш същество от напълно друг порядък, с напълно различна перспектива за това какво е Животът и какво означава Аз-а.

Следиш ли мисълта ми?

З: Уха, струва ми се, че да.

БР: Добре. Тогава мислиш ли, че облакът знае какво е истинско единство?

З: Струва ми се, че знае.

БР: Не. Облакът определено знае какво е да притежаваш много перспективи, това е вярно. Това обаче не означава, че той познава Единството. Той не знае, например, какво е да бъдеш океан. Той обаче ще има повече от просто предположение, защото всички водни молекули, които го съставляват, в един момент в своето множество цикли, са били в океана. Така че облакът ще започне да чувства същността на единството, но до голяма степен все още ще си остане едно отделно, индивидуално съзнание, макар да е състовен от много такива.

Сега, мога да те отведа на едно пътешествие, за да срещнеш още по-големи конструкции от вода. Можем да се срещнем с едно същество, наречено Дух на Облак, което е съставено от всички облаци на цялата планета. След това можем да се изкачим и да срещнем Духа на Земната Вода, който е същество, съставено от всичката вода на планетата, във всичките й форми. Всички тези същества биха могли да бъдат, в резултат на своето все по-високо и по-високо ниво на съзнание и своя все по-нарастващ брой перспективи, да бъдат все по-близко и по-близко до знанието на това какво е истинско единство. Колкото по-голямо става съзнанието, толкова повече „други” то опознава. И някъде по този път, срещаш някого като съществото, което ще наречем Дух на Водата. Нека си представим, че всичката вода, която е съществувала някъде някога, е част от това огромно същество. Всяка отделна водна молекула е просто едно зрънце съзнание в огромния ум на това същество. Сега, какво мислиш? Ако попитахме Духа на Водата какво прави в момента, какво мислиш, че ще ни каже? Дали ще ни разказва за ледници? За буйни потоци? За огромни лениви океани? Дали ще ни разказва за буреносни облаци? Или за дъждовни бури, снеговалежи, или градушки? Или за кръвта, която тече във вените на всяко живо същество? А какво ще кажеш за цели планети, съставени изцяло от вода в едно или друго състояние? Какво мислиш по тези въпроси?

З: Не мога да си представя…

БР: Е, мисля, че това огромно същество ще се усмихне нежно и ще каже: „Дете мое, аз съм извън съображения за ‘правене’. Аз просто съм. И в това тук и сега, аз съм вода.”’

И тук, накрая, ние сме открили същество, което знае какво е единство. Макар че все още притежава идентичност и една уникална природа, това същество не отрича своята идентичност. То не мисли, че е това, което прави. То знае, че просто Е. То е съзнание. То е живот. А точно сега е вода. Но то също осъзнава много добре, че е едно с всяко друго същество, навсякъде, във Всичко, Което Е. И в неговото съзнание се съдържа абсолютното познание какво е да преживявеш всички състояния на правене, на всички нива на отделеност, които са възможни, в тази реалност. Духът на Водата е цял и завършен и е, в същото време, напълно проявен в тази реалност на отделеност.

З: И ако не бе дошъл тук в тази реалност на отделеност, Духът на Водата нямаше да знае нищо от това какво е да си една модна молекула или малко облаче пара, или бушуващ порой, или… всяко едно от тези неща.

БР: Без да попадне в отделеността, Духът на Водата нямаше да бъде Дух на Водата. Извън отделеността няма вода! Това е една част от ЕДИНСТВОТО, която е открила своя уникален и ценен дар, да може да задържи модела на вода, като дойде тук. И какво богато, разнообразно и многостранно преживяване е било това! Какво чудо! Дълбочината на това преживяване е просто прекалено голяма и прекалено удивителна, за да се побере в една представа.

З: Наистина не може да бъде описана. Тя може да бъде само преживяна и единственото място да бъде преживяна е тук, в условия на отделеност.

БР: И така, накрая, ти отговаряш сам на своя въпрос. Защо отделеност? Защото тя трябва да бъде преживяна. Толкова е просто… и в същото време невъзможно за разбиране.

З: Значи ние не сме дошли тук, за да лекуваме. Ние не сме дошли тук, за да живеем тук. Ние не сме дошли тук, за да открием единството. Ние сме дошли тук за това! Ние сме дошли тук, за да преживеем отделеността!

БР: Звучи прекалено глупаво като изказване, нали? Ние сме дошли в отделеността, за да преживеем отделеност.

З: Да, звучи тъпо. Ето защо, вместо това трябва да разказваме големи истории за съществото Дух на Водата…

БР: … или за същество наречено Божествена Радост, което също е проявено като Интервентът Наслада (Delight the Interventionist).

З: Значи ние не сме тук заради нашите Сингуларни събития, но те са средството, с чиято помощ ще започнем да напускаме, когато сме привършили своя престой тук.

БР: Почти улучи. По същество ти започваш своето пътешествие от едно място на единство. След това ти навлизаш в отделеността и се разделяш на части. Ти навлизаш все по-дълбоко и по-дълбоко в отделеността, докато удариш в дъното. Това също така е известно като тъмната нощ на душата. Това е, когато откриеш, че не можеш повече да се движиш в посока на отделеността. Тази дълбока агония те кара да престанеш да избираш отделеността и тогава се оглеждаш за други възможности за избор. Всички възможности с изключение на една ще имат за резултат запазването на състоянието ти на агония. Този единствен избор е изборът наистина да започнеш да лекуваш душата си, да ре-интегрираш всички свои изгубени фрагменти. И единственият начин да направиш това, е, да следваш сърцето си и да откриеш цялостта и единството вътре в себе си. Когато избереш това, тогава ти избираш любовта. Ти сменяш своята посока. Ти преставаш да се придвижваш все по-дълбоко в отделеността и вместо това, започваш да се движиш в посока на единството. Тъй като светлината, за която говорим, е светлината на единството, ако се придържаш към този си избор, то ти ще видиш светлината. Ти ще имаш своето първо Сингуларно събитие.

Тогава ти ще узнаеш отвъд познанието, че си на пътя за Дома. Ако следваш този курс, ще се развиваш и ще оздравееш, и в подходящи моменти ще преживееш допълнителни мигове на познаване на единството – допълнителни Сингуларни събития. В крайна сметка, това ще те доведе до самия край на отделеността, където ще можеш да направиш своя избор да я напуснеш завинаги.

З: Мисля, че го разбрах. Благодаря ти.

Един друг въпрос, който не излиза от ума ми, е, „Защо 2012?” Аз съм отвъд идеята, че всички ще бъдем спасени от еднорози и феи, раздаващи безплатно бонбони и пръскащи златен прашец по целия свят в края на 2012, защото… защото аз очаквах с огромно нетърпение, но това не се случи. И така, когато започнахме да пренаписваме тази глава, аз очаквах, че ти ще пренебрегнеш напълно тази дата и ще заявиш, че тя всъщност е без значение. Ти обаче не го направи. Ти каза, че тя все още е важна. Можеш ли да обясниш това?

БР: Пълният отговор на този въпрос е изключително сложен. За да разбереш това, би трябвало да разбереш точно какво представляват измеренията на тази реалност. Би трябвало да разбереш кои са плътностите на съзнанието. Би трябвало да разбереш точно какво представляват пространство и време. Само тогава всъщност ще можеш да се надяваш да разбереш контекста на отговора на въпроса „Защо 2012?”

З: Добре, но тогава… наистина… аз имам нужда да получа тази информация сега! Всичко, което ми каза, винаги изглежда, че допира до тези решаващи късчета информация и сега наистина чувствам,  че не можем да продължим без това.

БР: Добре тогава! Изглежда, че достигнахме края на този разговор. Изглежда, че ти не можеш да продължиш, без едно по-задълбочено разбиране на истината за тези неща. Така че е време, най-накрая, да започнеш своите „официално записани разговори” с нашия многообичан и високо ценен душевен партньор, 8.

Така че можеш да започнеш своята следваща глава и да я кръстиш „Какво е Истина?”, като по този начин можеш да въвлечеш 8 в разговора. Има едно богатство от наистина важна информация, която той има да сподели с теб, за да засили способността ти да се освободиш от своите блокажи и страхове и тогава, в подходащ момент, когато той е готов, той ще ти обясни всички тези неща, които толкова силно искаш да узнаеш. И когато накрая разбереш пространството, времето, измеренията и плътностите… тогава ти ще трябва да попиташ отново, „Защо 2012?”

З: Фантастично! Чудех се кога ще започна да разговарям с 8. А сега ще направим това в глава 8! Това е идеално.

БР: Нищо не е случайно, обичан мой.

З: Добре. Благодаря ти много, БР. Беше направо страхотно да разговарям с теб. Тези последни седем глави бяха едни от най-удивителните ми разговори през целия ми живот. Толкова много те обичам! Благодаря ти!

БР: Прекрасно. Винаги си добре дошъл.

З: А сега ще отида да разговарям с 8…

© 2018 Превод АТИ

Зингдад: Здраей, БР. Казахме, че ще разговаряме за моралните аспекти на единството, но първо имам няколко въпроса, които бих искал да ти задам.

За начало: Ти каза как можем да видим, че „всичко е едно” от двете перспективи на науката и религията. Няма ли обаче няколко други перспективи, от които можем да разглеждаме този въпрос?

Божествена Радост: Здравей, Зингдад. Да. Със сигурност има редица различни и еднакво валидни перспективи. Мисля, че за хората, които живеят на твоята планета точно сега, има почти седем милиарда различни валидни перспективи.

З: Какво?! Но това е броят на жителите на планетата! Ах, правилно. Разбрах. Всеки човек има своя уникална перспектива и всяка една от тях е валидна.

БР: Точно така. Но виждаш ли, не е нужно да обсъждаме това от всички седем милиарда перспективи, защото ние не се опитваме да спорим с хората. Ние не се опитваме да убедим когото и да било в нещо. Единствената причина да използвам тези две перспективи, е, че те са относително преобладаващи и възприети становища в обществото, в което ти живееш. Аз просто ги използвах като рамка, в която да изложа своята теза.

З: Добре, разбирам. Боя се обаче, че това ме отвежда към друг въпрос. Ако не се опитваш да убедиш когото и да било в каквото и да е, то тогава какво се опитваме да правим? Искам да кажа, защо водиш тези разговори с мен?

БР: Ха! Нека първо аз да те попитам ти какво правиш? Защо ти водиш тези разговори с мен?

З: Ами… Всичко започна преди няколко години, когато се опитвах да открия отговорите на някои въпроси, които ме смущаваха. Имаше толкова много относно този свят и тази реалност, в които наистина не виждах никакъв смисъл. Изпитвах толкова силна вътрешна болка и противоречия, и пр., че бях напълно объркан. И тогава, по някакъв начин, в своето объркване и болка аз открих начин да разговарям с 8. Започнах да получавам някои отговори. След това започнах да разговарям с Адаму и с други същества, и това, което получих, ми помогна невероятно. И докато го осмислях, то ми донесе много вътрешен мир и подпомогна моето изцеление и развитие. Аз се научих да вярвам в процеса и да го обичам. И нещата просто ставаха все по-добри. Струваше ми се, че колкото повече израствам, толкова повече съм способен да получавам. Така че… предполагам, че отговорът на въпроса ти е, че аз просто се опитвам да се излекувам, да обичам себе си, да открия кой съм наистина и кой всъщност е Бог, и също така се опитвам да открия и постигна целта на своята душа… такива неща. Това е моят отговор. Какъв е твоят?

БР: Същият.

З: Не, не, не, не, не! Ти не можеш да ми причиниш това! Как така твоят отговор е същият като моят?

БР: По две причини. Първата е много лесна. Аз съм ти и ти си аз, помниш ли? Аз съм твоето Вътрешно Аз. Когато ти се стремиш към своето най-голямо добро, тогава ти се сливаш с мен. Тогава ние сме в хармония. Така че твоите цели и стимули са и мои. Ти и аз отговаряме на въпросите, които имаме, заедно. Това е първият отговор и по-лесният за обяснение. Вторият отговор изисква малка промяна в перспективата. Виждаш ли, „аз” съм едно същество-гещалт (организирано цяло), което знае с абсолютна сигурност, като факт на моето съществуване, че съм едно с Бог. Това е една фундаментална истина на моето същество, че аз съм едно с всеки и всичко, навсякъде и заедно ние всички сме едно с Бог. Така че, очевидно, за мен това означава, че аз зная, че съм едно с всеки един обитател на планетата Земя, нали така?

З: Ой ла-ла! Това означава ли, че си ”вътрешното аз” на всеки на тази Земя?

БР: Не. В един предишен разговор аз ти казах, че ти си единственият, въплътен в твоето „тук и сега” на планетата Земя, който има това взаимоотношение с мен. Това, което ти казвам, е, че всеки на Земята е едно с Бог. И независимо дали го знае, или не – аз го зная. И аз също така зная, че съм едно с Бог. Следователно за мен е вярно, че аз съм, като очевидно продължение, едно с всеки друг на Земята. Ясно ли е?

З: Ох, ясно е. Ти казваш, че от твоята перспектива, ти виждаш всички нас като едно!

БР: Да. Това е логичният извод. Нека обаче ти обясня нещо. Аз съм като теб в някои отношения и не съм като теб в други. Начинът, по който аз възприемам моята реалност, е доста различен от твоя. Няма да мога да ти обясня това по начин, по който ще можеш да го разбереш, но мога да ти направя един намек.

От една страна, аз не съм ограничен до една перспектива, както си ти. Ти възприемаш твоя свят от една перспектива. Ти преживяваш себе си като единично същество, което може да бъде само на едно място в даден момент и което може да чувства и мисли наведнъж само едно нещо относно своя живот. Даже и да имаш конфликтни мисли, ти прескачаш от една перспектива в друга. По една наведнъж. Ти така си създаден. Ти си същество с една перспектива. Аз, от друга страна, съм всъщност едно множество. Би било по-правилно да говоря за себе си в множествено число като „ние”, но това би объркало разговора ни. Виждаш ли, аз притежавам безкраен брой гледни точки. Това ще рече, че аз съм безкраен брой хора едновременно.

З: Уха! Безкраен?! Това не означава ли, че си Бог?

БР: Не. Аз съм ЕДНО с Бог. Но съм много, много далече от това да бъда всичко, което е Бог. Сравнен с всичко, което е Бог, аз съм… мъниче. Едно много, много малко бебешко същество.

З: И въпреки това ти притежаваш безкраен брой перспективи?

БР: Разбери, че аз съм извън конструкцияна, наречена Пространствено-времеви континуум. Така че аз мога да видя, с един поглед, всички взаимодействия, които моето същество би могло да има във всеки отделен момент. Всеки момент е една перспектива. За мен всяко взаимодействие е сега. И тъй като време/пространството е безкрайно, аз имам безкрайно много перспективи.

З: Това за мен е малко умопомрачително.

БР: Да. При това аз говоря само по отношение тази една отломка от една реалност, в която сега съществуваш и която ти наричаш „вселената”. За мен това е едно подразделение на една реалност, където аз взаимодействам с живота. За мен съществуват безкраен брой други реалности, където зная, че се намирам.

З: Безкраен брой други вселени?

БР: Можеш да го разглеждаш по този начин. Това обаче е вече прекалено ограничаващо като концептуализация. В следващи разговори ще се опитам да ти предам мащаба и необятността на безкрайните реалности, които познавам. А има много повече, които ми предстои да открия и обхвана със своите възприятия. Много, много повече. Виж, аз не казвам това, за да те накарам да мислиш, че съм нещо удивително и специално. Искам да кажа, че аз съм удивителен и специален, разбира се (усмихва се). Но това се отнася и за всяко друго същество. Всеки на Земята съдържа в себе си един Аз-Бог, който има това богоподобно възприятие. Така че това, което ти казвам, е, едновременно удивително и съдържа малко от едно „какво толкова?” Причината да ти казвам това е, че се опитвам да открия начин да започна да ти обяснявам, че моите самовъзприятия и възприятията ми на моята реалност са донякъде различни от твоите в някои фундаментални отношения. Ето защо, когато казвам това, за мен е истина, че всичко е едно и аз не го казвам в някакъв абстрактен, философски смисъл. За мен това не е някакво производно теоретично разбиране. За мен това е абсолютно възприета реалност, основана на много богато разнообразие от преживявания.

З: Какво означава „абсолютно възприета реалност”?

БР: Добре. Нека те попитам следното: „Ти жив ли си? И ако си жив, можеш ли да ми го докажеш?“

З: Разбира се, че съм жив. Дали мога да го докажа? Аз съм едно живо, дишащо биологично същество. И аз притежавам съзнание. Аз мисля и чувствам, и…

БР: Добре, добре, добре. Аз наистина не се нуждая от доказателства и ние наистина няма нужда да водим този дебат. Само исках да ти покажа нещо. Ти знаеш, че си жив. Това не е само някаква идея, която имаш, или някаква теоретична постановка. Това е твоята „абсолютно възприета реалност”. За теб тя не подлежи на съмнение. Сега, ако те помоля да докажеш, че си жив, ти можеш да започнеш да ровиш в ума си за мисли, които биха обяснили това, или ще се опиташ да го докажеш с действия. Ти можеш да направиш това като интелектуално упражнение. За теб обаче това е напълно неуместно и излишно, защото ти знаеш, че е истина, с всичко което си, без даже да се замислиш за това. Това е възможно най-очевидното нещо. Е, за мен по същия начин е вярно, че всичко е едно. И аз казвам това с цялата тежест на твърде големия опит на цялото ми същество.

З: Започвам да схващам. Благодаря. Това обаче не отговаря на по-големия въпрос относно причината да водиш тези разговори с мен.

БР: Не. Аз обаче не обяснявах всичко това дотук напразно. Аз полагах основите на моята аргументация. Това, което имам нужда да разбереш, е, че аз наистина, истински, напълно възприемам всяко същество на Земята като едно с мен и с Всичко, Което Е. И тъй като се обичам много и се грижа за себе си, съответно обичам и съм загрижен за всичко „друго”, което съществува. Когато чуя вик от болка, желанието ми е да видя дали мога да превърна тази болка в радост. Това всъщност е моята цел тук. Аз съм дошъл в тази система на реалност, защото се появи един вик от болка. И причината да чуя този вик е, че аз бях предопределен да му отговоря. И така, аз съм тук. И съм в процес на отговоряне на този зов.

Сега, нека се върна към твоя въпрос. След като си разбрал, че аз мога да приема перспективата, че всеки човек на тази планета е просто „един друг аз”, нека ти повторя какво ти каза, че преследваш с всичко това. Ти каза: „Аз се опитвам да се излекувам, опитвам се да обичам себе си, да открия кой съм наистина, кой наистина е Бог и се опитвам да открия и постигна целта на душата си”. Можеш ли да видиш как аз правя точно същото? Ако за мен всеки човек на планетата може да бъде мое Аз, то тогава това е, което се опитвам да направя, винаги съм правил и винаги ще правя.

З: Хм.

БР: Аз съм извън времето. Само от твоята перспектива това изглежда като един протичащ процес. Моята перспектива на това е твърде различна. Тази работа е едновременно перфектна и завършена, и все още в процес на изпълнение… и всичко друго, което би могла да бъде. Ето как тя е извън времето.

З: Ох! Добре. Но моля те не ми казвай, че тези наши разговори са предназначени да окажат голямо влияние върху човечеството! Искам да кажа, че просто не мога да си представя как те достигат достатъчно надалече, за да…

БР: Моля те, заглуши своите страхове и съмнения. Тези разговори безсъмнено ще се окажат твърде ценни. Много повече от това, което сега можеш да си представиш. Но това, което правим в момента (все още), е работата, която извършваме. В течение на бъдещите ни разговори ти ще разбереш какво наистина представлява тази работа. Тези разговори просто действат нещо подобно на покана за другите да дойдат и да сътворяват заедно с нас. С разгръщането на тези разговори, ти постепенно ще разбираш все по-добре тяхната стойност. Така че докато е вярно, че тези разговори ще се окажат особено ценни за мнозина и ще се разпространят много по-надалече от това, което можеш да си представиш, трябва да кажа, че за мен, „това” още не е истинското нещо. „Работата”, която извършвам, бива реализирана по начини, които ти все още не си разбрал. Всъщност аз не трябва да „правя” нищо. Аз съм просто тук. Аз постигам всичко, което трябва да постигна, просто като бъда това, което съм. Аз задействам своята енергия и я предоставям на разположение, и това променя нещата по желания начин.

З: Как? Как можеш да променяш нещата, просто „като присъстваш”? Със сигурност трябва в действителност да направиш нещо?

БР: Трудно е да обясниш на земните обитатели силата на присъствието. Вие вярвате само в силата на правенето. Вие мислите, че сте най-силни и ефективни, когато правите нещо. Вярно е обратното. Правенето само намалява силата ви. Ти обаче няма да разбереш това. Нека по-скоро ти го разкажа под формата на притча.

З: Чудесно! Една история.

БР: Да. Ето я и нея.

Историята на тъмноземците (Darklanders)

Имало едно време една човешка раса, наречени тъмноземци. Те живеели в една голяма, тъмна каверна, дълбоко под земята. Нито един от тях не бил излизал някога извън каверната, но техните митове и легенти разказвали за древни времена, за едно време преди появата на времето, когато техните богове слезли от великото Светлоземие и създали тъмноземците тук в тъмната каверна, след което напуснали и се завърнали обратно в Светлоземието си. Казано било, че един ден боговете ще се завърнат и ще донесат светлина на тъмноземците. Тъмноземците се опитвали да си представят как изглеждат светлоземците, но не могли, тъй като никой никога не бил виждал и малко светлина. Тогава някои от тъмноземците започнали да се чувстват ограничени от своята тъмна земя. Те копнеели да преживеят мистичния свят там горе. Легендите разправяли за удивителни гледки и широко отворени пространства, за чудни преживявания, които звучали доста привлекателно за някои от тъмноземците. В сърцата си тези малко на брой тъмноземци усещали, че знаят, че такъв свят съществува и копнеели за него. Други тъмноземци, разбира се, казвали, че всичко това са „суеверни глупости”. Те казвали, че човек трябва да бъде практичен и просто да си гледа живота, такъв какъвто е, без да се занимава с безсмислици. И ние виждаме как възникнали два типа човеци – мечтателите, които бленували за отвъдния живот, и реалистите, които се интересували само от (не)посредствените неща. Реалистите, вместо да си губят времето с митове, легенди и мечти, изследвали каверната и се опитвали да разберат всичко, което могат, за да подобрят дадения им живот. Те измисляли практични решения на своите проблеми, вместо да си губят времето с това, което било недостижимо за тях. Мечтателите обаче продължавали да мечтаят и да се молят. И тогава, един ден, когато му дошло времето, молитвите им започнали да получават своите отговори по неочакван начин. Боговете изпратили една много малка, много мъглява светлина на тъмноземците.

З: Една малка, мъглява светлина? Тя как им е помогнала?

БР: Не им помогнала. Но също така и не им навредила. Виждаш ли, малката мъглява светлина в тази притча била различна от светлината, която ти познаваш. Тя била дадена на всеки от тъмноземците… и поставена вътре в него. Тя обаче била толкова малка и толкова мъглява, че само най-наблюдателните забелязали нещо различно. Всъщност тя била толкова малка и мъглява, че даже когато я забелязвали, тъмноземците мислели, че тя е просто плод на въображението им. Те могли да решат да си кажат, че имало „нещо”, или можели да я припишат на въображението си и да кажат, че това било едно „нищо”. Ако някой тъмноземец приемал (съществуването на) светлината, тя се увеличавала. Виждаш ли, самото желание да п(р)огледнеш и да видиш, желанието само по себе си, карало светлината бавно да се засилва. Също така, с течение на времето, тези, които я желаели, медитирали върху нея, работели с нея и тя ги преобразявала. 

З: Имаш предвид, че започнали да виждат по-ясно?

БР: Не, искам да кажа, че те самите ставали по-светли. Те самите започнали да излъчват светлина. Ще го кажа отново: тази светлина била различна от светлината, която познаваш. Тя била поставена вътре във всеки тъмноземец. Като я приемали, като й отделяли внимание и я уважавали, отглеждали и обичали, светлината вътре в тях се увеличавала. Тя станала тяхна собствена светлина, която греела вътре в тях и чрез която всеки от тях можел да вижда. И колкото повече увеличавали светлината си, толкова по-надалече те можели да виждат.

З: И това как им помогнало?

БР: Не им помогнало. Светлината въобще не им помогнала. Тя не ги извела от каверната. Тя не им донесла инструменти или карти, или инструкции, или нова информация и не им казала, че техните легенди били истина, или нещо подобно. Светлината не направила абсолютно нищо, освен това, че била. Тя просто била това, което била. Тя направила това, което прави всяка светлина – светела. Тя светела по свой собствен специален начин: красива, мека, блещукаща, златна светлина. Тя обаче достигнала до тях по един деликатен начин, като се увеличавала само когато била силно желана, така че за известно време никой не говорел за нея. Виждаш ли, в началото тези, които забелязали светлината и се постарали да я увеличат, били най-големите мечтатели. Те били тези, най-открити и предразположени към този дар. Бидейки такива големи мечтатели обаче, те били свикнали да ги считат за смахнати, мързеливи и лоши. Те били свикнали другите да не се вслушват в думите им. Те били свикнали да не ги зачитат в Тъмноземието. Ето защо, те не се старали особено да споделят своето откритие на светлината с околните. Повечето от тях мислели, че са единствените, които имат това странно, но чудесно ново преживяване, но това не ги тревожело особено, защото макар да знаели, че никой не ги разбира, за първи път, в резултат на светлината, те не се чувствали толкова сами.

З: Значи светлината не помогнала. Тя била просто… светлина. Тогава как тя се оказала отговор на молитвите на тъмноземците?

БР: Ами, виждаш ли, не всички се молели за светлината и за завръщането на светлоземците. Правели го само някои. Така че ако тъмноземците били просто изведени от каверната горе в светлите земи, това би дало на мнозина нещо, което те не желаели. Така че светлината не направила нищо, освен да блести нежно и то само за тези, които я избрали и които със своите действия и решения, я усилили вътре в себе си. И ето какво се случило. При най-запалените от тях в един момент светлината станала достатъчно силна, за да им позволи да виждат някои интересни неща. Като например красивите кристали, висящи от таваните на каверната. И тогава нещата започнали да се променят. И тези прогледнали започнали да се виждат един друг как се взират в кристалите по тавана и тогава, за първи път, всеки един от тях узнал, че не бил сам! Те започнали да разговарят за това. Започнали да се събират на групи, за да споделят преживяванията си и да си помагат със съвети как да увеличават светлината. Някои от останалите започнали да идват и да слушат какво те си говорели. Някои се заинтересовали достатъчно, за да практикуват това, което чували, и започнали самите да п(р)оглеждат. Мълвата се разпространила и скоро това станало най-вълнуващото събитие в каверната. Всичко би било добре, освен това, че тези, които избирали светлината, в повечето случаи били мечтатели, а тези, които я отбягвали, най-често били реалисти. А реалистите били тези, които управлявали. Те притежавали властта. Те притежавали ресурсите. Те задавали правилата. И тъй като те не избрали да видят и не били създали светлина вътре в себе си, те просто отрекли съществуването й. Което не било странно, защото, ако видим това от тяхната перспектива, те гледали около себе си и не виждали никаква светлина! Така че що се отнасяло до тях, всичко било една лъжа. И то не само било лъжа, но и опасност. Прогледналите според тях се превръщали в обществена заплаха. Те отказвали да се подчиняват на нарежданията и инструкциите на своите началници! Те не били продуктивни членове на обществото! Цялата тази безсмислица относно „проглеждането” застрашавала самите устои на обществото!

В същото време хората във властта не можели напълно да обявят за незаконна светлината или прогледналите, защото те твърдели, че всичко в крайна сметка е някаква измислица. Тогава те използвали своето влияние и власт, за да осмеят всеки, който говорел на тази тема. Те публикували авторитетни твърдения, че само лудите хора се опитвали да видят светлината, че всичко това било една измама. Те заявили официално, че никой добронамерен, здрав и разумен тъмноземец не бива да се опитва да види светлината.

„Ако искате да знаете какво има там,” казвали властимащите, „ние имаме експерти, които могат да ви кажат”.

В крайна сметка те били представителите на властта.

„Експериментирането с опити за виждане вреди на обществото и е ненужна безсмислица. Това е нещо недостойно за тъмномислещите!”–  декларирали те.

Разбира се обаче, те не успели да потушат гледането. По-скоро то бавно набирало известност. И тогава се случило така, че група от най-запалените гледащи открили нещо ново. Те открили, че когато обединат светлините си, те можели заедно да сътворят една много, много по-ярка светлина. Те открили, че така могат да виждат много по-надалече и по-ясно. И започнали да се събират всеки ден и да изследват тавана на каверната. Не минало много време и те открили ясно очертана пукнатина в тавана, която отговаряла точно на описанието в древните митове, които говорели за портал към светлите земи отгоре!

Това бил стимулът, от който те се нуждаели. Те започнали да работят заедно с ентусиазъм, който никой от тях не познавал преди това. Събирали заедно материали и започнали да изграждат скеле, за да могат да достигнат до пукнатината и да видят дали там има изход навън. Властите се опитвали да затрудняват работата им, но без особен успех. Виждаш ли, властите не притежавали светлина и следователно не можели да видят какво правели гледащите. Следователно, те не разбирали техните планове и тъй като даже не можели да допуснат виждането на пукнатината или нейното съществуване, те не можели да направят много, за да спрат изграждането на конструкцията. И така, гледащите продължили работата си и завършили скелето.

Тук нашата история свършва, тъй като скелето на гледащите достигнало до цепнатината. Те били изпълнени с надежда и развълнувани. Останалите тъмноземци нямали представа за техните намерения. Някои чули нещо и били озадачени. Други настоявали, че това била една глупава измислица. Какво се случило след това?  Ами… за съжаление тук притчата свършва.

З: О, не! Защо?

БР: Добре, ти зададе въпроса. Ти попита как само като бъда, по-скоро, отколкото като правя, аз бих могъл да постигна това, за което съм дошъл тук. Нали това е, което попита?

З: Да, това е, което попитах.

БР: Добре, нека проследим развитието на притчата. Можеш ли да видиш как светлината успя да пристигне в Тъмноземието и как успя, без да прави нещо – просто като бъде там – да предизвика възможности за избори, решения и промяна? Макар че тя бе там, от тъмноземците зависеше да решат дали да я видят, или не. И тези, които наистина избраха да я видят, можеха да изберат сами какво да направят с това виждане. Така че самата светлина не направи нищо и въпреки това, цялата социална структура и динамика на населението се промениха. Без да прави нещо, светлината предложи на тези, които я пожелаха, средство, с което да открият своя път навън. Но виждаш ли, в действителност тя не извърши нищо за тях. Не го направи. Случи се нещо много по-добро: тя им позволи да създадат свой собствен начин да си помогнат и да видят своя път навън, ако вземат такова решение. Само тези, които пожелаха светлината, я получиха наистина. С тези, които я отрекоха, това не се случи. Никой не бе принуден да свърши нещо, което не желаеше. Всеки успя за създаде реалността, която желаеше. И въпреки това, в съществуването всичко се промени, благодарение на самото присъствие на светлината. Затова аз мисля, че притчата свърши добра работа, като ти показа не само как присъствието може да промени всичко, но също така предизвика и редица асоциации и сравнения с това как са се развили нещата в твоята реалност.

З: Съгласен съм, че това бе една доста добра притча. Благодаря ти. Мисля, че сега разбирам силата на това да бъдеш. Ние обаче прекарахме доста време в занимания с периферни въпроси. Чувствам се много зле. Ние трябваше да разговаряме за следствията на единството. Вместо това, аз те отклоних в отговори на всички тези въпроси, които просто изскочиха в ума ми, и ние даже не сме започнали да разговаряме по набелязаната тема!

БР: Аз имам малка надежда. Знаеш ли какво – „Всичко е винаги перфектно”.

З: Хм. Не. Искам да кажа, че съм чувал това. То е един от тези „напълно духовни” изрази, които понякога употребяват просветлените души. Но нещата не са наистина винаги идеални, нали?

БР: Само защото твоята перспектива е толкова ограничена. Ето нещо, което трябва да запомниш:

„Ако не можеш да видиш съвършенството, то ти стоиш прекалено близо до картината.”

З: Отново, това звучи твърде дълбокомислено, но практически какво означава?

БР: Би ли искал един пример?

З: Би било добре.

БР: Хубаво. Ще ти дам един. И той е… самият този разговор! Ние все още водим разговора и ти гледаш незавършения продукт, и виждаш грешките, които направи като задаваше неправилните въпроси. Ти виждаш грешките, които аз направих, като им отговарях надълго и нашироко. И всичко това е една голяма грешка, защото това не бе идеята ти за протичането на този разговор. Но ето и уловката: Аз ти казвам, че единственият недостатък на разговорът ни е, че още не е пълен.

З: Тогава какво трябва да направя с тази информация?

БР: Като начало да помислиш. Мисли! Какво ти казах?

З: Че единственият недостатък на разговора ни е, че е непълен?

БР:  Да. Тогава какво ти прави впечатление на непълно?

З: Хм…

БР: Друга дума за непълен е „незавършен”…

З: Притчата! Притчата! Ти не завърши притчата! Искам да кажа… ти я завърши,  доколкото тя отговори напълно на моя въпрос. Трябва да призная обаче, че бях разочарован, защото ти остави действителната история незавършена.

БР: Правилно! Тогава? Какво искаш да направя?

З: Ами, моля те, би ли ми казал как завършва притчата?

БР: О, да, с удоволствие бих направил това!

З: Благодаря. Защото аз виждам как всъщност тази притча се отнася за нас тук на Земята. И аз виждам как това „изкачване по скелето” наподобява процеса на възнесение. Така че ми е много интересно да чуя как завършва. Мисля, че това може да ми подскаже какво ще се случи в бъдеще с нас тук на Земята.

БР: Да, притчата наистина загатва за живота на Земята. Но не така, както си мислиш. Има един интересен обрат. Ти ще го видиш, когато достигнем до него. Сега нека продължа.

Историята на тъмноземците, Част 2.

Бих могъл да завърша цялата история като кажа просто: „Всеки получи точно това, което сътвори за себе си.” Това би било вярно за историята и за всяка друга история в реалността. Но би било незадоволително. Защото макар че

„Човек получава винаги точно това, което създава”, въпреки това, хората искат да научат подробности от историите. Така че нека видим как това правило – винаги да получаваш това, което създаваш, се отнася за тъмноземците.

Спомни си, че повечето тъмноземци избраха да не видят светлината. Повечето от тях останаха в тъмнината, нали така?

З: Правилно.

БР: Добре. И така, те вярваха, че не могат да видят светлината, че трябва да останат в Тъмноземието и че животът трябва да продължи повече или по-малко по старому. Това е, в което те вярваха, и следователно това е, което преживяха. Тяхната нова история започва точно там, където завърши старата. Тъмноземците са все още в Тъмноземието и все още нямат никаква светлина. Но вече има нещо различно. Те вече знаят, че техни приятели и членове на семействата им, които са били с тях в Тъмноземието, просто са изчезнали. Те също знаят, че изчезналите са били гледащи. Те знаят, че гледащите са говорили за посещение на Светлоземието. И след това са изчезнали. Така че те са объркани и сега много от тях задават въпроси.

„Какво стана с гледащите?”- питали някои.

„Боговете се върнаха за тях!” – твърдели други.

„Те бяха наказани за прегрешенията си и бяха отведени!” – обяснявали трети. И така разговорите продължавали. Никой не знаел със сигурност какво се било случило, но това, което знаели вече, било, че техният чист, малък, затворен и подреден свят нямало никога да бъде отново същият. Било се случило нещо необяснимо. В своето объркване, мнозина от тях си спомнили за боговете от едно време и започнали да се молят. И това е мястото, където ще ги изоставим засега. Оттук нататък ще продължим историята с другата група – тези, които се изкачили по скелето.

З: Гледащите. Очевидно те открили Светлоземието!

БР: Определено направили това. Те започнали своята нова история на едно ново ниво на съществуване. Те се появили от долната земя, за да открият, че причината Светлоземието да бъде толкова осветено не било присъствието на някакъв силен източник на светлина. Не, това било Светлоземие, защото всеки негов обитател бил самият той източник на светлина.

З: Уха! И всеки блестял!

БР: Да. И това означавало, че всеки виждал ясно реалността около себе си такава, какъвто бил самият той. Разбираш ли? В Тъмноземието хората мислели, че възприемат света такъв, какъвто той е. В Светлоземието хората разбрали, че виждат света такъв, каквито били самите те.

Хм. Забави за момент. Не го разбирам.

БР: Истината е , че всеки от вас създава собствената си реалност. Когато виждаш ясно, тогава виждаш, че твоята реалност е такава, каквато е, поради това, в което вярваш най-силно, което възприемаш чрез сърцето си. Така че тези, които се възвисили на следващото ниво, моментално разбрали, че реалността, която виждат около себе си, е била пряк резултат от собствените им вярвания и решения. Това означава, че те са узнали, че са създали собствената си реалност. Това е нещо, за което ще трябва да говорим повече в бъдещите разговори, защото ще ти бъде трудно да го разбереш. Ти все още живееш до голяма степен в собственото си „Тъмноземие”. Ти все още вярваш, че виждаш нещата, каквито са. И защото вярваш, че това е така, то е! Скоро ще обсъждаме много този въпрос. Засега моля приеми, че тези, които са се възнесли на следващото ниво, ще имат преживявания различни от това, което се случва с теб.

З: Добре, предполагам, че това е очевидно – разумно е да приемем, че едно различно ниво на съществуване ще бъде твърде различно от това.

БР: И за теб ще бъде трудно да разбереш разликата, точно защото ти нямаш никакъв опит в тази нова реалност.

З: Добре. Съгласен съм.

БР: Тогава аз казвам, че следващото ниво на реалност за теб, е нивото на самоовладяването. Ти си чувал за „възнесените учители”, нали? Какво точно мислиш, че те са били овладели? Аз ти казвам, че те са овладели себе си. Истинското самоовладяване означава, че те са били готови да повярват, да знаят и да преживеят, че създават напълно собствената си реалност. Те са били готови да видят света както всеки вярвал, че той самият е. Те са били готови да създадат своя свят такъв, каквито са били самите те. И това е, за което говоря по повод на тази светлина. Те са излъчвали своята светлина и тя им е показвала света такъв, какъвто всеки от тях вярвал, че е.

З: Уха! Предполагам, че следващото ниво на реалност е едно удивително място.

БР: Би могло да бъде. За нещастие е възможно постигане на самоовладяване без постигане на всеобща любов.

З: Наистина? Тогава какво се случва?

БР: Нека се завърна към притчата. Този разговор ще бъде продължителен. Все още има доста за разказване. Но имай търпение, съгласен ли си?

З: Аз не бързам за никъде. С очарование следя развитието на историята!

БР: Добре. Мисля, че търпението ти ще бъде богато възнаградено. И така, обратно към притчата. За целите на повествованието, ние ще разделим тези, които се възнесли в Светлоземието, на три основни групи. Първата са тези, които имали нагласата да действат в услуга на себе си (ВУНС). Съществата ВУНС мислели, че фактът, че успели да се измъкнат от Тъмноземието, доказало, че те са по-специални от тъмноземците, останали в каверната, и решили, че трябва да са доста по-силни и по-умни от тях. От това, което казвам, можеш да разбереш, че макар съществата ВУНС да били избягали от Тъмноземието в Светлоземието, те все още се възприемали като тъмноземци. Ето защо, те продължили своята нова история в Тъмноземието.

З: М-м-м, не разбрах това. Те току-що били избягали от Тъмноземието. Защо ще се връщат обратно там?

БР: Добре. Следи мисълта ми… Ти получаваш това, което създаваш, нали? И когато ти имаш светлината, ти я получаваш незабавно. Това, върху което фокусираш своето намерение и внимание, това получаваш. Сега, тази група същества ВУНС, макар че се озовали в Светлоземието, все още мислели като тъмноземци. Те си мислели: „Ние сме най-добрите и най-умните тъмноземци”. Такива били техните мисли. И това било, което получили… да бъдат „най-добрите и най-умните измежду тъмноземците”! А, разбира се, имало и нещо друго, което ги мотивирало. Сега, след като притежавали тази новооткрита своя сила,  какво мислиш, че искали да направят с нея?

З: Хм…

БР: Нека ти подскажа. Не смяташ ли, че тези същества няма да си помислят за някакво отмъщение?

З: Отмъщение? О, разбира се! Нещо като „Отмъщение на умниците” *)

*) „Revenge of the nerds” – американска кинокомедия (1984), в която се разказва за отмъщението на група малтретирани колежани. – Бел. прев.        

БР: Обясни за какво говориш.

З: Отмъщение на умниците? Ами в Тъмноземието тези хора били считани за аутсайдери, нали? В Тъмноземието те били мечтателите и били третирани като нежелани членове на обществото от страна на реалистите и особено от тези реалисти, които били във властта. Те били отритнатите неудачници. Така че сега, когато техните надежди се сбъднали, може би те са помислили за разплата. Отритнатите отвръщат на удара. Отмъщение на умниците.

БР: Това е един твърде добър анализ. И така, сега можеш ли да видиш, че макар да са открили светлината и Светлоземието, те все още не се били отървали от Тъмноземието. Те били пленници на отрицателните си емоции.

З: Да, в това има смисъл. Разбирам какво се е случило.

БР: Ако откриеш вродената си сила, но преди това не откриеш изцелението и любовта, то ти отново си влязал в капана… макар и на по-високо равнище. Но както и да е, обратно към историята. Това, което се случило, е, че тези същества отнесли светлината със себе си обратно в Тъмноземието. Така че оттук нататък ще ги наричаме „носителите на светлината”. Те били „еднооките” в света на слепите. И това, разбира се, означавало, че те се оказали много по-силни от обикновените тъмноземци.

З: И какво направили тези „носители на светлината” в Тъмноземието?

БР: Помниш ли как оставихме тъмноземците? Те бяха оставени в състояние на объркване и смущение от напускането на гледащите. Опитай се за момент да се поставиш на тяхното място. Изведнъж те започнали да се съмняват във всичко, което преди считали за вярно. Мнозина започнали да се молят на боговете да ги спасят. Виждаш ли обаче проблемът на такива молитви?

З: Всъщност, не. Какъв проблем може да има в това да се молиш?

БР: Не в самото молене. Но в това да се молиш за спасение, което да дойде отвън и да те избави от всички съмнения и неприятности.

З: Защо това да е проблем?
БР: Проблемът е, че ще получиш това, за което се молиш. Или по-скоро това, което наистина искаш. Нека ти помогна да го разбереш. Ако кажеш, че си слаб, объркан, безпомощен и изгубен; че не знаеш какво искаш или даже какво би трябвало да искаш; че искаш някой да дойде и да ти каже какво искаш, какво да правиш и какво да избереш; че ти искаш този велик спасител да дойде в твоя свят и да ти отнеме твоите избори и творения, и вместо това да ти даде това, което иска да създаде за теб, и че ти ще му служиш и ще го боготвориш за това, което прави, че ще правиш каквото той каже… Е, в такъв случай ти създаваш един свой свят на болка. Ти отваряш възможност на някого другиго да навлезе в живота ти и да заеме определена роля. Ти създаваш от себе си една идеална жертва и докато казваш, че искаш избавител, това, което в действителност искаш от вселената да ти даде, е един насилник.

З: Наистина не мога да разбера това.  

БР: Добре тогава, това е подходящ момент да ти разкажа за триъгълника „жертва/ насилник/ избавител”.

Триъгълникът жертва/насилник/избавител

Ако нещо изглежда не в ред в живота ти и ти вярваш, че си жертва, то тогава ти решаваш да повярваш, че някой друг „ти причинява това”. Някой друг е насилникът, който е отговорен за твоето нещастие. И тъй като си беззащитна жертва, следователно трябва да откриеш някой друг, който да те избави от ситуацията, някой, който ще бъде отговорен за спасението ти и ще подобри нещата. И така, възниква тройната връзка: жертва, насилник и избавител, които винаги вървят заедно. Когато се появи единият, другите двама са също на място. И така, тъмноземците определено обявили себе си за жертви. И докато е вярно, че те си казали, че искат да бъдат спасени, първото нещо, което призовали на помощ, бил един насилник. Те му се предоставили. Те създали това слабо място.

З: Не разбирам. Определено нещо не се връзва. Те искали да дойде нещо добро и да им помогне. Защо ще викат някой лош?

БР: Защото те създавали нещо със страх и съмнение. Това е една идея, която ще разгледам в подробности, когато ти разказвам за инструментите на сътворяването. Ако сътворяваш с любов, тогава ти получаваш това, което наистина желаеш. Ако сътворяваш със страх, получаваш това, което не искаш. Ако сътворяваш със съмнение, тогава получаваш нещо смесено, или нищо. В този случай тъмноземците изпитвали страх и съмнение. Така първото нещо, което получили, било нещо, което не искали. А ти трябва да получиш това, което сътворяваш. Как в противен случай ще се научиш да сътворяваш така, както трябва?

З: Уха, трудно ми е да разбера това. Но добре, нека продължим с историята. Бих искал да се върнем към това друг път и да поговорим… за това как да сътворявам това, което наистина желая.

БР: Обещавам ти. Ще говорим за това скоро. За момента обаче може би ще можеш да приемеш, че тъмноземците не сътворявали за себе си един ясен, недвусмислен резултат, с любов и положително отношение. Ето защо възникнало едно слабо място. И ако прибавим това, което правели носителите на светлина, получаваме една твърде добра комбинация. Носителите на светлина с голямо удоволствие приели да бъдат посрещнати от тъмноземците като „завръщащите се богове”. Те с готовност приели да бъдат обслужвани, боготворени и ласкани.  Те не само проявили желание да играят ролята на богове, но също така били много склонни да обучават хората на Тъмноземието в това как да ги боготворят.  Те ги научили да пеят песни за възхвала. Научили ги да носят в приношение най-добрите ястия, приготвяни от най-умелите готвачи. Те издигали тъмноземците, които им слугували най-добре, на властови позиции и така създали една класа от свещеници, така че само най-лоялните слуги можели да ги доближават. Останалите хора не били нищо повече от роби. Роби на свещениците и на техните надменни богове. Те били принуждавани да се трудят денонощно. Карали ги да строят величествени палати, за да омилостовят егоистичните богове. И след това строили храмове, за да утолят процъфтяващото его на богопомазаните свещеници.

И тогава се случило нещо интересно. Боговете започнали да си завиждат взаимно. Всеки искал да има повече власт и контрол от другия. Всеки искал за себе си по-хубав дворец. Те започнали да инструктират своите свещеници да им набират поклонници, да казват на тъмноземците, че трябва да се молят на този или онзи бог и да отричат всички останали. Това продължило известно време, като страстите се разгаряли, след което избухнала война. Поклонниците на някои от боговете започнали да получават инструкции да убиват поклонниците на другите богове. Постепенно войната се разпространила из цялото Тъмноземие. След известно време било постигнато нещо като патова ситуация. Всеки от боговете, заедно със своите оцелели слуги, се заселил в отделна територия, на известно разстояние от останалите. Там той установил своя град. И макар боговете да продължили да воюват един с друг, имало и междинни периоди на мир, когато бедните тъмноземци си отдъхвали. Животът им обаче бил труден. Сега те трябвало не само да строят и слугуват, но междувременно и да превръщат земеделските си сечива в оръжия, и да отиват да бъдат ранявани и избивани. Всичко това в услуга на егото на носителите на светлина.

Постепенно обаче нещо ново започнало да се промъква в сърцата на тъмноземците. Виждаш ли, те не били вече надменните реалисти отпреди. Те били преминали през много трудни времена и направили това заедно. Те били оцелели благодарение на състраданието си един към друг. Помагайки си взаимно, те успявали някак да се справят. Техните трудности отворили сърцата им един за друг. И техните сърца започнали да зоват за помощ. Този път обаче те търсели помощ с надежда в сърцата си. Надежда, защото те били видели любов и състрадание в очите си един на друг. Те започнали да се надяват на любов и състрадание от страна на боговете. И отново, те получили това, което сътворили.  Както винаги е било и винаги ще бъде. Защото спомни си…

З: „Получаваш точно това, което сътворяваш за себе си”.

БР: Право в целта! И кой мислиш, че дошъл, за да отговори на молитвите им този път?

З: Не съм сигурен. Доколкото си спомням, ти каза, че гледащите, които се възвисили в Светлоземието, се разделили на три групи. Първата били тези, които сега наричаме носители на светлина. Така че предполагам, че сега ще ни разкажеш за втората група светлоземци. Предполагам, че те са се оказали един изпълнен с повече любов отговор на зова на тъмноземците.

БР: Това е едно много добро попадение. Тогава нека разгледаме втората група. Те били с нагласата да бъдат в услуга на другите (ВУНД). Когато съществата ВУНД се отзовали в Светлоземието, те решили, че това е едно чудо, една благословия и привилегия. Съществата ВУНД решили да използват тази привилегия, за да се посветят в услуга на околните. Те изпитвали любов и състрадание към своите приятели и роднини, които изоставили в Тъмноземието, и така те решили да се завърнат обратно и да помогнат на останалите тъмноземци с каквото могат. И се случило това, че съществата ВУНД чули молбите за помощ на своите събратя долу. И се отзовали. Когато пристигнали в Тъмноземието, те били ужасени като открили какво са направили съществата ВУНС. Мизерията и смъртта, които те били причинили на тъмноземците, се оказали повече от ужасни.
З: Почакай за минутка, моля те. Не разбирам. Струва ми се, че ти каза, че съществата ВУНС са пристигнали първи и че са прекарали твърде дълго време  долу с тъмноземците, градейки империи, след това воювайки и какво ли не, и само след това, след стотици години или нещо подобно, долу се появили съществата ВУНД. Нали така?

БР: След много по-дълго от стотици години, но да, така казах. Виждаш ли, времето в различните сфери е различно. Когато се придвижваш между различните измерения, ти не оставаш в една и съща времева линия. Различните измерения функционират в напълно различни системи на последователност на събитията. Така че когато преминаваш от Светлоземието в Тъмноземието например, ти пристигаш във време, което резонира с твоето пристигане. Ти пристигаш по време, когато тъмноземците са готови за твоето пристигане. Ти пристигаш във време, подходящо, за да изиграеш своята роля. Една пиеса в случая е добра аналогия. Представи си пиеса, в която всички актьори излизат на сцената веднага след вдигането на завесата, и след това всички едновременно казват репликите си в един дълъг, безкраен монолог. Това би било едно хаотично говорене, от което никой нищо няма да разбере. Вместо това, всеки се появява в правилния момент и всеки изиграва своята част в перфектен отговор на останалите.

З: Разбирам. Това обаче повдига друг въпрос: кой решава да ги изкара на сцената „в правилния момент”?

БР: Те самите. Те създават това със своите желания. Нека видим мислите зад желанията на съществата ВУНД. Те искаха да бъдат в услуга. Те искаха да помогнат някому. Те искаха да спасят тъмноземците от тяхната съдба. Те обаче искат да го направят от мотивация изпълнена с любов. Това е щедростта на духа, който пожелава да се прояви. Виждаш ли? Тази втора група същества ВУНД отива в Тъмноземието точно в момента, когато тъмноземците създават с най-голяма сила една възможност за помощ, която им бива предложена. И този идеален момент не е в началото на тази част от историята, когато носителите на светлина, съществата ВУНС пристигнаха. Тъмноземците имаха нужда първо да срещнат носителите на светлината, съществата ВУНС и да разберат как те отговарят на молитвите им. Само тогава, когато са извървели заедно с тях един съвместен път за известно време, тъмноземците бяха готови да направят нов избор. Виждаш ли, жертвата се нуждае от насилник, преди да почувства нужда от избавител.

Нека ти обясня още нещо. Спомни си, че в първата част на тази история, тъмноземците са били високомерни и са издевателствали над гледащите. Те са били такива и това е, което са знаели да правят. Следователно, за тъмноземците съществата във властова позиция са били естествено егоцентрични и властни. Те така са се отнасяли едни с други. Това е, което те са знаели, и това са могли да си представят, като отговор на своите молби.

З: Защото ако не можеш да си представиш нещо, то ти не можеш да го сътвориш.

БР: Това което току-що каза, е една дълбока истина. Наскоро, когато говорим за инструментите на сътворяването, ти ще разбереш колко мощно нещо е това, което наричаш „въображение”. Да, ако не можеш да си го представиш, не можеш и да го сътвориш. Сега обаче, в тази част на историята, това, което се случило на тъмноземците, било, че те преживели дълга серия от много травмиращи преживявания. Има нещо забавно в такива ситуации. Когато хората преминават през много трудности, това доста често изважда най-доброто в тях. И станало така, че тъмноземците отговорили на грубото отношение в ръцете на съществата ВУНС с взаимна подкрепа, състрадание, любов и доброта един към друг. Приятелите помагали на приятели, непознати предлагали неочаквана помощ един на друг… така тези тежки времена запалили една искра в сърцата на тъмноземците. В сърцата им се появила нова и различна светлина. Състраданието в тях започнало да свети с нова мека светлина. И ето че тъмноземците станали готови да посрещнат втората група от носители на светлина, съществата ВУНД. Мога да го обобщя по този начин: Тъмноземците е трябвало първо да помислят за себе си по друг начин, преди да могат да родят нова мисъл за своя свят. Те е трябвало да открият любов и състрадание в сърцата си, преди да могат да формират своята потребност в термините на един изпълнен с любов и състрадание отговор.

З: И как тази втора група същества ВУНД е спасила тъмноземците от съществата ВУНС? Не си представям, че те са слезли като кавалерия на бели коне с размахани огнени саби.

БР: Ами има няколко възможни начини те да са продължили историята. По-късно, когато разбереш сложностите на алтернативните времеви линии, тогава ще разбереш, когато казвам, че всъщност са се случили всички възможни продължения. В някои от тях те наистина са пристигнали изпълнени с ярост и гняв; ангели с пламтящи мечове на праведното отмъщение. В тези реалности е имало велика битка между двете групи светлоземци. Това обаче не било добре и за двете страни. Всички пострадали и никой не бил подпомогнат. Това е една игра, която веднъж започната, няма край. Войната причинява страх и болка. Страхът и болката раждат ненавист. Ненавистта причинява война. И така отново и отново. А тъй като съществата ВУНД искали да помогнат на тъмноземците, не да ги наранят, това не отговаряло на най-добрите им намерения. Има втора серия от времеви линии, в които съществата ВУНД пристигнали в тази реалност като добри, мили и доброжелателни полу-богове. Те не воювали със съществата ВУНС. Не причинили никому вреда и не водили война. Това, което направили, било да използвали своята сила, за да помогнат, както могат, на тъмноземците. Добри, мили, състрадателни богове, които обучавали и помагали, и лекували, и оказвали всякакви  услуги от доброта.

З: А, един по-добър подход!

БР: Може би. Но като теглим чертата, не много по-успешен, сравнен с това просто да водят война.

З: Няма начин! Как така?

БР: Ами този път тъмноземците просто престанали да правят нещо за себе си. Те видели, че било направо безсмислено да правят каквото и да било. Имало добри богове и лоши богове. Който успявал да получи помощ от добрите богове, случвали му се добри неща. Който разгневявал лошите богове, случвали му се лоши неща. При тези условия тъмноземците решили, че не притежават никаква власт и станали много пасивни. Ето защо, съществата ВУНД не успели да им помогнат да се възнесат в Светлоземието. Тъмноземците им казали: „Ние не сме като вас. Вие сте богове. Ние сме безсилни. Ние ще ви служим и вие може да правите тези добри неща за нас.” И независимо колко много съществата ВУНД ги убеждавали, че  не се различават от тях и че тъмноземците могат да правят същите неща като тях, никой от тъмноземците не им повярвал. Защо да го правят? Било очевидно за всички, че тези богове, за разлика от тъмноземците били способни на невероятни магии и чудеса. Така че и този опит за помощ се провалил.

Има и трета група времеви линии. В тези времеви линии съществата ВУНД видели колко е глупаво да бъдат „над” тъмноземците. Вместо това, те избрали да бъдат част от тях. Така те влезли в играта като новородени бебета на родители тъмноземци. В тези времеви линии болшинството от тях биха успели, по един или друг начин, с израстването си да започнат да си припомнят за светлоземците. Те си припомняли светлината. И тогава започнали, наред със самите тъмноземци, да помагат на другите.

З: И това свършило по-добра работа?

БР: В значителна степен. В този случай носителите на светлина бързо разбрали какво се случва. Докато тези учители и лечители ВУНД извършвали своята работа, носителите на светлина започнали да губят контрола си върху хората. Тогава те създали закони против преподаването на светлина. Те взели ученията за светлината и ги променили и изопачили така, че отново да служат на техните цели като заблуждавали хората, държали ги в подчинение и в услуга на целите на носителите на светлина. В резултат на това, ученията на светлината преминали в нелегалност. Били оформени тайни групи. Там, в тези малки тайни школи, били преподавани тайните на това, което е. И така, мълвата се разпространила. Понякога някой от учителите се издигал и ставал по-известен. Той събирал достатъчно последователи, за да смути статуквото. Подобни непокорства обаче били бързо туширани със сила от носителите на светлината. Въпреки това, посланията на такива хора достигали по-далече от непосредствените им последователи и една нарастваща група хора започнали да се пробуждат. Подобни случаи били от известна полза, без обаче да постигнат траен успех. Все още повечето хора вярвали, че само боговете можели да сътворяват тяхната реалност. Само боговете можели да изведат някого до Светлоземието, или да му откажат такава възможност. Все още болшинството от тях не успявали да разберат истината, че в Светлоземието отивали само тези, които били готови за това… защото били постигнали самообладание. Само един много малък процент разбрали това и успели да се възнесат. И тук е мястото, където завършва втората част от историята на тъмноземците.

Тя завършва с един цикъл, който се повтаря отново, отново и отново. И отново. Тази времева линия всъщност не е линия, а един кръг. Така че краят е началото, е краят, е началото, е краят… Съществува безкрайно сложно взаимодействие между тези, които са избрали да бъдат ВУНС, и тези, които са избрали да бъдат ВУНД, и тези, които са останали да се колебаят. Има един момент, в който цикълът изглежда, че свършва и това е моментът на „жътва” на всички колебаещи се, които в крайна сметка са достигнали до вземането на решение. Те престават да се колебаят, след което се възвисяват до следващото ниво и стават или ВУНД, или ВУНС, или много рядко, трети тип носители на светлина.

З: О, да! Аз забравих, че все още има и трети тип. Те какво правят?

БР: Все още е рано те да бъдат въведени в притчата. Аз трябва първо да завърша напълно с втората част от историята на тъмноземците. Бях започнал да казвам, че в края на всеки цикъл има едно събитие. То се нарича жътва. Това е, когато направилите своя избор престават да бъдат нерешителни и се възнасят в Светлоземието. Обикновено това е една твърде малка група от тъмноземци.

З: Значи с течение на времето, броят на колебаещите се намалява все повече.

БР: Така става. Не трябва да забравяме обаче, че това не е една затворена система и времевата линия в действителност не свършва. Същества от разни места може да дочуят, че това е едно добро място, където можеш да дойдеш, за да научиш повече за себе си, да дойдеш и да прекараш един живот тук в Тъмноземието. От определена гледна точка, това може да бъде разглеждано като една много красива и елегантна игра. Можеш да влезеш на дъното като новодошъл в играта, който се колебае. Можеш да продължиш да се колебаеш, колкото пожелаеш и след това, когато си се ориентирал добре, можеш да решиш какъв би искал да бъдеш – ВУНД, ВУНС, или от третия тип (ще стигнем и до него)  и тогава да станеш такъв. И ако избереш ВУНД или ВУНС, можеш да изпълняваш тази роля, колкото пожелаеш и когато си привършил, можеш да избереш също и третия тип. Уникалното относно третия тип е, че това е единственият тип, който може да избере да напусне напълно играта или да продължи да играе. Преди обаче да видим какво точно представлява третият тип, нека за момент се възхитим на красотата на тази система. Виждаш ли как тя е нещо, което може да продължава отново и отново завинаги! Колебаещите се тъмноземци, носителите на светлина ВУНС и избавителите ВУНД заедно са се включили в един танц, от който не могат да се освободят. Те формират един триъгълник: тъмноземците играят ролята на жертви, носителите на светлина играят ролята на насилниците и съществата ВУНД са избавителите. Веднъж установен, този модел може да продължи да съществува вечно. Това е една игра, захранвана от вътрешен конфликт, която продължава до безкрай. Индивидуалните души могат да се включат в играта в началото, да се придвижат до позиции на ВУНС или ВУНД (а много често и до двете) и след това евентуално до третия тип. След това, ако желаят, те могат да напуснат играта като играчи от третия тип.

З: Добре. Виж какво, просто не мога да чакам повече. Моля те, за бога, кажи ми кой е третият тип.

БР: Чудех се колко дълго ще издържи любопитството ти. Добре, ще ти кажа и тогава ще видиш дали това има смисъл за теб. Третият тип светлоземци аз наричам Обединителите. Те са тези, които знаят, че всичко е ЕДНО. Те знаят, че всеки от тях е ВУНД, ВУНС и колебаещ се. Всичко това, никое от трите и в същото време нещо много, много повече. Те знаят, че когато погледнат друго същество, не могат да го съдят, защото виждат в него себе си. Те следователно знаят, че всичко е перфектно. Те наистина са видели светлината. Не първата светлина, видяна от останалите в Светлоземието, не, а дълбочината на светлината, която грее от сърцето на всяко същество, която е връзката на това същество с Първоизточника. Когато такова същество те погледне, то не вижда временната ти ситуация: твоите слабости, твоите самоограничаващи илюзии, твоите страхове… не, то поглежда в сърцето ти и вижда там Бог! Както прави, когато гледа себе си, разбира се. Бог е навсякъде, когато гледаш през очите на един Обединител. И тези същества, разбира се, могат да видят, че в тази игра са били нерешителни, че са били ВУНС, и че са били ВУНД. Следователно, те няма да осъдят нито един от тях. И с тези, Обединителите, ние започваме следващото ниво на историята на тъмноземците…

З: Пфю!Това се превръща в дълга и сложна история!

БР: Ти нямаш никаква представа колко сложна е тя в действителност. Аз си позволих големи волности, за да компресирам нещата така, че тя да може да бъде разказана.

З: Значи тази история е истинска?

БР: Всички истории са истински. Всички истории са измислици. И двете тези твърдения могат да бъдат верни, в зависимост от твоята перспектива. Тази история е просто една история, една фантастична приказка, ако щеш. Тя обаче представя аспекти от това, което се е случило и продължава да се случва във вашия свят, по един интересен начин. По един начин, който надявам се, ще ви накара да се замислите. Ще ви накара да зададете нови въпроси и да достигнете до нови заключения. Тя има за цел да ви предложи начин за разбиране на ситуацията си, без да се поддавате на страх или гняв. Без да се налага да се влачите през мизерията на мрака и отчаянието. Защото тези неща не отговарят на моя дневен ред. Те отговарят на дневния ред на тези, които искат да продължите играта в тяхна полза.

Но нека продължим…

Историята на тъмноземците, Част 3.

Това, което трябва да разбереш относно третата група, Обединителите, е, че те не определят себе си в термините на това кому служат. Те не действат задължително в услуга на себе си или на „другите”. Те знаят, че „другите” и „Аз” в крайна сметка са едно и също същество. Те знаят, че това, което правиш на „другите”, ти в крайна сметка го правиш автоматично и директно на себе си. Така че докато те са добри, любвеобилни и мили като правило (защото биха искали същото отношение към себе си), такива същества не биха се прехвърляли  автоматично в режим ВУНС или ВУНД. Цялата идея за това „да бъдеш в услуга” за тях съвсем не е от особено значение. Вместо това, те обикновено биват мотивирани от една чиста изява на своя Аз. Според разбиранията на Обединителите, всяка частица от Единството е абсолютно и напълно уникална. И ако всеки успее да открие това, което отговаря на най-голямото му блаженство и просто го прояви, тогава всичко ще бъде добре. Защото виждаш ли, никъде няма две същества, които да са напълно еднакви. Съответно няма две същества, които да изпитват едно и също блаженство. Всяко едно ще бъде обичано и ценено за това уникално нещо, което може да предложи. И това, което може да предложи, би било идеалното необходимо нещо, някъде.

За Обединителите не съществува оскъдица и съревнование. Съществува баланс и съвършенство. И вместо да се втурват в действие, тези същества биха избрали просто да бъдат. Да изследват и да виждат. Да пътуват до сърцето на Бог и да открият това, което ги призовава да отдадат своя уникален, най-значим дар. И след това те ще изявят себе си в чиста любов и радост.

З: Това звучи красиво. Има обаче нещо, което наистина не разбирам. Как можеш да знаеш, че си ЕДНО с всеки и с всичко, без (първо) да се изгубиш? Искам да кажа, че аз разбирам концептуално Единството, но ако е буквално вярно като факт за твоето същество, че не съществува отделеност между теб и всяко друго същество… тогава как можеш все още да останеш себе си?

БР: Въпросът ти се отнася до индивидуалността. До загубата на твоята идентичност. Нека взема за пример един момент от историята на тъмноземците. Спомняш ли си, че в първия ни разговор, в глава 2 на този труд, аз обещах да ти разкажа „Метафората за слънчевата дъга”?

З: О, да. Сега като я спомена и се сещам.

БР: Е, ето я и нея.

Метафората за слънчевата дъга

Представи си, че има една дъга и ти си един от цветовете й.

Ти и всички твои братя и сестри цветове може да изглеждате индивидуални и отделни там горе в небето. Но това така ли е?

З: О, разбирам. Не. Цветовете са непрекъснати и се преливат един в друг, нали?

БР: Да, това, което виждаш всъщност, е едно равномерно, непрекъснато поле от светлинни честоти. Наблюдателят е този, който решава в своя ум, да обедини част от тези честоти в едно и да идентифицира една област като ивица жълто, а друга област като зелено. В действителност обаче няма област, където един цвят да прекъсва и друг да започва. Не съществува в истински смисъл „ивица” от някакъв цвят, освен тази или тези, които ти решаваш да си представиш.

З: Ти искаш да кажеш, че всички цветове всъщност са едно. Те само изглеждат като отделни цветове там горе в небето. И по аналогия, ние можем да разберем как едно същество може да възприеме себе си като притежаващо различна или уникална природа и в същото време то да знае, че всъщност е също така част от ЕДНА ярка бяла светлина.

БР: Харесва ми как описа това. Да. Ние обаче можем да извлечем друго приятно малко наблюдение от аналогията с дъгата. Какво ще кажеш за факта, че разбира се, там няма никаква дъга? Всичко е една илюзия. Има светлина и влага. Взаимодействието между тези две неща те кара да вярваш, че виждаш тези цветове в небето. Но какво виждаш в действителност? Виждаш ли дъждовни капки? Или виждаш слънчеви лъчи?

З: Предполагам и двете.

БР: Но тогава защо друг човек застанал някъде другаде, би видял дъгата на място, различно от това, на което я виждаш ти? Това е, защото двама наблюдатели, застанали на няколко метра един от друг, всъщност виждат играта на светлината в различни дъждовни капки. Това, което искам да ти предложа, е, че има и трети компонент. За всеки наблюдател дъгата ще изглежда малко различно. Тя очевидно ще бъде на различно място, в зависимост от това къде стои наблюдателят.

З: И голямата духовна истина, която извличаме от това е…?

БР: Изглежда, че аз трябва да свърша цялата работа. Добре. Нека се върнем към теб и към всички цветове – твои братя и сестри. Ти не съществуваш във вакуум. Ти имаш свои собствени преживявания, но всеки един наблюдател, всяко същество, с което взаимодействаш, те вижда малко по-различно от останалите. Ти биваш създаван отново в ума на всеки друг, с когото би установил взаимодействие някога. И това е всъщност нещо, което заслужава много дълбоко осмисляне. Искам да се замислиш за това, защото това е една твърде важна идея, която ще се появява в нашия диалог оттук нататъка.

З: Чакай за минутка. Но тогава… Ако аз съм си аз… нека кажем, че аз съм жълтият цвят в тази дъга. И ме виждат сто души и всеки от тях ме вижда различно. Тогава, коя моя версия съм аз?

БР: Интересен момент. Друг въпрос: дали те те виждат, какъвто ти си? Или те те виждат, каквито те са?

З: О, разбира се. Върнахме се отново към това.

БР: Да, така направихме. Но надявам се, че метафората с дъгата ти показа, че е много възможно да притежаваш собствената си уникална и индивидуална идентичност, със собствените й характеристики и природа, и в същото време да бъдеш напълно наясно със своето единство с всички останали цветове и даже да си наясно с единството си с всички наблюдатели, и с единството си с всички останали явления, които съставляват твоето съществуване.

З: Уха! Това беше супер, благодаря ти.

БР: А сега е време да се върнем към нашата притча, нали?

З: Ами да. Това се превръща в епичен разговор! Добре, ставаше дума за тези Обединители, които вярвали, че всичко е ЕДНО. И така, те не се втурвали да бъдат в ничия услуга. Те просто наблюдавали и присъствали.

БР: Да, те просто присъствали и наблюдавали.

З: Това не ги ли е отегчило?

БР: Съвсем, съвсем не. Всъщност точно обратното. Колкото по-малко правиш и колкото повече просто си, толкова си по-близко до Бог. Имам предвид, че твоето преживяване на себе си се подобрява и ти можеш да се превърнеш във все по-богата и по-богата версия на себе си. Ти можеш да разгърнеш съзнанието си. Най-величествените, трансцедентални и блажени преживявания, които хората са имали някога по време на дълбока медитация, са резултат от състояние на пълен покой. Без даже една единична мисъл. Просто бидейки.

З: Добре тогава. В практически термини, какво са изпитвали и преживявали тези Обединители?

БР: Не е възможно всичките им преживявания да бъдат събрани в едно. Какво преживяват ще зависи от това какво сътворяват. Но нека малко да улесним нещата. Нека вземем един от тях и да видим какво той е преживял, искаш ли?

З: Добре. Знаем ли как се казва?

БР: Нека го наречем… Щастливко.

З: Щастливко? Като едното от седемте джуджета?

БР: Щом искаш. Или може би просто Щастлив, като Радостен, или даже като Божествена Радост.

З: Добре. Тогава в тази история за теб ли се разказва?

БР: Това е една притча. Една история, която илюстрира нещо относно живота. Тя се отнася за всички нас.

З: Добре. Моля, продължавай. Какво е преживял Щастливко?

БР: Ами, виждаш ли, Щастливко бил същество, което обичало живота. Той обичал преживявания, обичал да вижда и опознава неща. Той намирал радост във всички тези преживявания. Ето защо, ние го наричаме „Щастливко”. Това бил той и щастието било това, което той преследвал. Затова когато той се възвисил с помощта на скелето и пристигнал в Светлоземието, той се огледал наоколо и бил удивен от красотата, която видял. Той си позволил да застане наистина неподвижно и с голямо преклонение в сърцето си да оцени дълбоко чудото на всичко наоколо. След известно време той открил, че като правел точно това, той успял да засили още повече своята светлина. Той можел да вижда повече и светът му разкривал все повече великолепие и величие. Той започнал да открива, че като затвори очите си и се съсредоточи върху намерението си, той с благоговение и радост изпитвал всичко, което му се случвало, и така можел да преживее някои наистина великолепни пътешествия в своето съзнание. И тогава, един ден, той получил просветление. Той открил друго, ново ниво на съществуване.

З: Имаш предвид над Светлоземието!

БР: Така да се каже. Той осъзнал, че Светлоземието е изпълнено със светлина не поради мястото като такова, а защото обитателите му притежавали определено ниво на съзнание. За него това означавало, че очевидно нито Тъмноземието било тъмно като място, нито Светлоземието било светло място. Различието било в съществата, които били избрали да имат определени преживяваниа в тези места, в нивото на съзнанието им и в истините, към които се придържали относно себе си. И така, той пожелал да узнае една още по-голяма истина. Той осъзнал, че тя не се намирала над, отвъд или извън него. Той осъзнал, че промяната в живота му ще дойде отвътре, точно както това било станало, когато той и другите се възвисили в Светлоземието. И така, той седнал неподвижно и се вгледал в себе си. Той успокоил ума си и зачакал светлината. Отнело му известно време да се овладее, но в крайна сметка успял да достигне до едно ново ниво на осъзнаване. Вътре в себе си, той открил цели нови реалности. То открил едно ново ниво на съществуване. Той открил място, където той бил не толкова едно същество с някаква вътрешна светлина, а същество действително направено от чиста светлина! И там, вътре в себе си, той можел да общува с други същества от светлина. Той и всички те играели, обичали и сътворявали заедно. Те били ЕДНО и въпреки това, били и отделни индивиди.

З: Както при дъгата.

БР: Точно така. Най-накрая, на това ниво, той наистина преживял себе си като един от цветовете на дъгата, който бил в едно с всички други цветове… и в същото време с ясно съзнание за себе си.

З: И тогава какво се случило?

БР: Е, сега бихме могли да кажем: „И той живял щастливо до последния си ден,” и това ще бъде вярно. Можем също така да кажем: „Той получил точно това, което сътворил,” защото това винаги е истина. Но тогава историята би останала незавършена. Виждаш ли, на това ниво на реалност, което той вече бил достигнал, на това ниво на светлинно тяло, той също така усещал безброй други реалности. Той и останалите светлинни същества създали безкраен брой от тези реалности и се забавлявали с тези свои творения. Той също така познал и други реалности, в чието сътворяване не бил участвал, но можел да изследва и да види какво са създали други същества. И тогава той също опознал себе си като едно същество, което живеело в много, много реалности. Безброй реалности му се представяли по един или друг начин и всичко това се случвало едновременно. 

З: Как е възможно?

БР: Ти знаеш какво е това нещо „припомняне”? За него това не бил опит да „извика нещо в ума си”. Не. За него това се случвало в момента, в който пожелавал да си спомни. Все едно, че ти се опитваш да си припомниш детството си и тогава изведнъж се озоваваш там. Изведнъж си тригодишно момче в градината на майка си, което се люлее на люлка. Такова било усещането му. С тази разлика, разбира се, че той имал достъп буквално до безкраен брой „животи” в един безкраен брой реалности.

З: Като много, много въплъщения?

БР: Да. Нещо такова. Аз сложих „животи” в кавички, защото повечето от тях били преживявания напълно различни от това, което ти разбираш под един живот. Напълно други реалности.

З: Вероятно трудни за обяснение.

БР: Много. Може да опитаме това някой друг път. Идеята тук е, че Щастливко можел да се прехвърли по желание от едно пасивно състояние, в което изпитвал собственото си блаженство и усещал съвършено познание, във всяко друго от безброй състояния на правене и преживяване. И той това и направил. И всичко било чудесно и красиво. И, разбира се, той осъзнал себе си като нещо много по-голямо. Това обаче е друга история. За да се върнем към нашата история, ще кажа само следното: Щастливко задържал в съзнанието си един спомен. Той си спомнил Тъмноземието. Той си спомнил, че бил там. Правейки това, той се оказал в присъствието на други същества на светлината, които си спомнили същото. Те си спомнили болката на своя зов за помощ. Те си спомнили и се оказали заедно там. Те се оказали там в своите най-истински, светлинни тела.

З: В Тъмноземието?

БР: Да.

З: И какво направили?

БР: Ти май не си внимавал достатъчно. Те не направили нищо, не помниш ли? Всичко, което направили, било, да бъдат там.

З: Оу, еха! Това е наистина супер! Те се завърнали към себе си и избавили себе си!

БР: Избавили? Съвсем не мисля, че са „избавили” себе си. Те обичали себе си. Те отишли, за да бъдат там със спомена за себе си и този път те видели, че има не само няколко времеви линии и няколко части на тази история. Този път те могли да видят с достатъчна яснота, че имало безкраен брой версии на историята, всяка с безкраен брой времеви линии. И те видели, че в една от версиите на историята, всички същества – тъмноземците, съществата ВУНС, съществата ВУНД, Обединителите – всички те открили път обратно към Единството. И всеки направил това по свой начин. В една или друга версия на историята те всички открили своя път обратно към дома. И все пак… винаги има достатъчно преплитане на истории, в които достатъчен брой от тях не откриват единството и историята все още може да продължи.

З: М-м… съжалявам… това не го разбирам.

БР: Ти си във времето и следователно си ограничен да мислиш в термините на линейното време. Нека обаче ти обясня. Извън времето едно същество може да бъде (едновременно) на колкото места пожелае. То може да бъде в реалността на Тъмноземието и едновременно у дома с единството. Такова същество може да изпълнява едновременно много роли. То може да бъде един закоравял реалист и в същото време унесен мечтател, и в същото време носител на светлина, и в същото време същество на светлината. И заедно с това много, много други неща. И ако това е така, то няма никакво противоречие. Всичко е просто въпрос на перспектива. Това важи и за теб. В този момент ти се придържаш към твърде интересната перспектива да бъдеш само едно човешко същество на планетата Земя. В същото време ти си много други неща, вкллючително и мен, Божествена Радост. И на някакво ниво всеки един човек на Земята е също така същество на светлината, което познава единството на всичко. И на някакво ниво всеки един човек на Земята всъщност е Бог.

З: Уха! Това е голяма приказка.

БР: Така е и ще трябва да положиш малко труд, за да разбереш това наистина правилно. Но няма причина да бързаме – ние ще продължим да разговаряме и ще разглеждаме това по най-различни нови начини, докато ти стане ясно.

З: Благодаря ти. Но… хм… тази глава трябваше да се отнася за „Последиците от Единството”. Разбирам, че ние разговаряхме за това, че всичко е идеално и т.н., но…

БР: Но ти искаш да говоря буквално за това, което е обещано в заглавието?

З: Да, моля.

БР: Добре. Това предстоеше. Исках да илюстрирам, че съществуват много нива на съществуване тук, в реалността, която ти обитаваш. Има едно най-дълбоко ниво – това, което обитаваш в момента – в което можеш абсолютно да забравиш, че си ЕДНО. Има едно-две нива над това, където все още е възможно да продължаваш да живееш, докато криеш факта на единството на всичко от себе си, ако това е, което избираш да правиш. Но човек може да п(р)огледне в себе си много малко, преди да е принуден да приеме този факт… че всичко е реално и наистина ЕДНО. Ако откажеш да видиш това и откажеш да го направиш истина за себе си, то ти можеш да продължиш, колкото пожелаеш в състояние на отделеност и двойственост. Ще има много удивителни неща, които ще можеш да правиш, и много удивителни преживявания, които ще можеш да имаш, но простият факт е, че никога няма да можеш да прогресираш отвъд това си състояние. Когато от друга страна, приемеш единството като фундаментален факт за своето същество, не само ще можеш да отидеш отвъд това състояние, но и ще получиш достъп до безкрайни реалности отвъд него.

З: Нека разбера това… Съществата, които не вярват в единството на всичко, получават това, в което вярват. Те получават отделеност.

БР: Да.

З: И това ги ограничава.

БР: Да. Това да си едно с Бог, те прави безкрайно по-силен, отколкото ако си отделен. Иронията е, че когато си едно с Бог, то тези, които вярват, че не са едно с Бог, са също едно с теб.

З: Какво?!

БР: Трудно е за разбиране, зная. Но нека вземем за пример теб. Ти си вътре в мен. Всички твои преживявания са и мои. Ти можеш да вярваш, че си отделен от мен, ако искаш, но аз зная, че не си. Аз зная, че ти си един аспект от мен, който идеално изпълнява своята роля да ми осигурява преживяванията, които желая. Ти не можеш да не следваш моя дневен ред. Ако не желаеш да приемеш този факт, тогава можеш да изпълняваш моя дневен ред, докато избираш отделеността и болката да бъдеш сам. Или можеш да признаеш истината на единството и да се хармонизираш с мен, и да разбереш, че аз също служа на твоя дневен ред и тогава можеш да пътуваш заедно с мен в любов, единство и радост. Така че това е едно важно прозрение. Всичко е едно с Бог и в Бог. Даже и тези, които не могат да видат това сами. А те са извън хармонията и чувстват, че водят една неравна битка, за да постигнат каквото и да било. Докато тези, които избират да видят това, изведнъж се пробуждат за една цяла безкрайна реалност, изпълнена със същества, които искат да работят заедно с тях и да сътворяват съвместно с тях. Те се пробуждат по отношение на истинската си сила и способности и се оказват обградени с други, чията истинска сила и способности допълват идеално собствените им.

З: Сега това започва да добива смисъл.

БР: Ние ще се връщаме към това, докато то напълно прилегне в съзнанието ти. Това, което искам да разбереш, е, че има едно ниво на съзнание, в което всички същества познават своето същностно единство. Съществата на това ниво са ориентирани навътре в себе си и са се въплътили заедно с вас на планетата Земя, с вас, които не познават своето единство. И докато има ориентирани извън себе си, които живеят в разделение и могат да решат да се наранят и убиват едни други, ориентираните навътре в себе си, които познават своето единство, знаят, че това е само едно много временно, илюзорно преживяване. Те знаят, че воюващите са всъщност само като актьори, които претендират да се убиват едни други, докато реално изпитват само любов помежду си. За ориентираните навътре в себе си това е така. Те се обичат взаимно, защото са ЕДНО. На това ниво на реалност те знаят, че всъщност е невъзможно наистина да искаш да нараниш някого. Те знаят, че да нараниш някого, означава да нараниш себе си. Наистина. За тях това, което някое същество причинява някому, то моментално го причинява на себе си.

З: Защото те са ЕДНО същество.

БР: Да, точно така. ЕДНО, което е също мнозина. Много, които са наистина ЕДНО.

З:Тогава на това ниво не можем да открием грозота. Искам да кажа, че никой не би нападнал или наранил някого другиго. Никой не би се опитал да манипулира или измами някого другиго, нали така?

БР: Това може да се случи само ако двете страни се съгласят на това открито.

З: И това наистина се случва?

БР: О, да! Защо мислиш твоят свят е такъв, какъвто е? Как е възможно измежду тези същества на светлината да има проявления, които причиняват всички тези неща един на друг? Всичко това е договорено предварително. Винаги има сключена договореност.

З: Ако едно лице нарани или манипулира друго, то техните същества от светлина са се съгласили предварително на това?

БР: Да. Това е, което казах. Вие на Земята сте вътре в нас. Вие сте наши творения и ние сме ваши творения. Ние съвместно сътворяваме целия свят, който вие преживявате. Вие привличате към себе си определени преживявания със своите мисли и вярвания. Със своите мисли относно себе си. Вие сте част от това. Ние ви подпомагаме по всякакви начини, така че всичко да отговаря на един  по-голям замисъл, да протича според плана.

З: Тук нещо не се връзва. Какво ще кажеш за свободната воля?

БР: О, вие притежавате свободна роля, разбира се. Ние оказваме всичките тези улеснения точно за да може всеки да има свободна воля. Така че ничия свободна воля да не бъде нарушена.

З: Обясни.

БР: Добре, какво ако ти, твоите мисли, твоите решения и твоите убеждения  създаваха за теб обстоятелства, в които ти искаше да почувстваш какво е да бъдеш насилник? Да кажем, че ти искаше да извършиш престъпление, при което да почувстваш, че си придобил власт над някого. Ти си избрал това като част от пътя на своята душа. Тогава как бихме постигнали това?

Ние трябваше да ти намерим партньор, някой, който желае да бъде останалата част от тази сделка. Ще има някой, който по някакви свои причини, избира да изпита какво е да бъде жертва.

З: Ти казваш, че тези, на които са се случили лоши неща, са избрали това?

БР: Да. Това е често моментът, в който хората се стряскат. Те често отхвърлят тази истина, защото са неспособни да приемат, че те самите са сътворили „лошите неща”, които са им се случили. Те веднаха биха искали да ми противоречат: „Какво ще кажеш за детето, което бе изнасилено?” или някое също толкова ужасно преживяване. Те ще настояват, че няма начин това лице да е избрало това.

З: А ти казваш, че то го е избрало?

БР: Да. Зная, че на някои хора ще отнеме доста време да приемат това. Ето защо, послание като моето не е за всеки. Не всеки е готов да чуе това послание. Мнозина имат все още нужда от съществуването на „злосторник”. Те искат и имат нужда да вярват, че извън тях има зли същества, които създават всичко лошо, което се случва по света. Те желаят да останат жертви на своите обстоятелства. И в това няма нищо лошо. Ако хората искат да останат за известно време на това ниво на реализация, то в това няма нищо лошо. Ако ти обаче искаш да се придвижиш към едно по-овластено ниво на съзнание, тогава аз ти предлагам друга мисъл. Аз казвам нещо твърде просто: ти си творецът на собствената си реалност. Ако това е така, тогава очевидно ти не можеш да бъдеш също и жертва на реалността си! „Жертва” и „творец” са две противоположни състояния. Аз казвам, че ти вече си творец на своята реалност. Ти си избрал да забравиш това, за да играеш играта, в която сега участваш. Ти може да продължаваш да го забравяш, ако желаеш. В такъв случай ти сътворяваш: „Аз не съм творец на моята реалност.” И ако сътворяваш това, то ти сътворяваш също: „Аз съм жертва на моите обстоятелства.” И ако сътворяваш това, ти ще го преживееш, защото…

„Ти винаги получаваш точно това, което сътворяваш”.

И така ти ще създаваш за себе си възможности да се преживяваш като жертва. И оттук така наречените „лоши неща”, които позволяваш да ти се случат. Ти ще продължаваш да получаваш такива преживявания, докато нямаш нова мисъл относно това, докато решиш да вземеш обратно своята сила и да престанеш да бъдеш жертва. Докато решиш да поемеш отговорност и станеш творец. И когато направиш това, тези неща ще започнат да се променят. Колкото повече вярваш, че си творец на своята реалност, толкова повече ще преживяваш това. Толкова повече ще виждаш всички неща, които преживяваш, като пряк резултат от своите избори.

З: Като „светлината” в притчата!

БР: А, да! И сега ти също започваш да виждаш светлината!

З: Ха! Аз обичам играта на думи. И така, ако ние вярваме, че сме жертви, тогава ще получаваме преживявания на жертви, така както сме се договорили със своето Вътрешно Аз.

БР: Правилно.

З: Докато сме готови  да открием, че сме създали всички тези преживявания и сме се издигнали над тях, и започнем да създаваме преживявания, които повече харесваме.

БР: Правилно.

З: Тогава ние ставаме, с още по-голяма сила, творци на своята реалност.

БР: Да.

З: Но какво ще кажеш за децата? Имам предвид, че ти използва примера за детето, което е било изнасилено. Определено е нечестно да очакваме едно малко дете да направи избор да надхвърли своето състояние на жертва?

БР: Това е една емоционално натоварена тема и аз мога лесно да разбера защо тя е трудна за теб. Ти обаче трябва да разбереш, че едно дете не е нито повече, нито по-малко израз на едно духовно същество, отколкото е един възрастен. Ти самият си имал едно направо ужасно преживяване като недъгаво дете в един от другите си животи.

З: Да. Аз съм споделил това с моите читатели.

(Забележка на Зингдад: виж Глава 1 в „Изгубен  в собствения си свят на сънища”)

БР: Когато в един момент разбереш правилно своята история, ти ще започнеш да виждаш симетрията на своите избори. Ти ще видиш как тези животи се балансират взаимно и как всички тези преживявания са ти били докарани, в резултат на изборите, които си направил и решенията, които си взел. Ти си преживял да бъдеш сексуален насилник в един живот и си преживял да бъдеш сексуално насилен в друг. Забележителното е, че ти ще разбереш, че твоите насилници и твоите жертви са всички вътре в едно и също същество на светлината. С други думи, ти и онова друго същество на светлината, сте разменили роли, така че и двамата реално и наистина да можете да разберете за какво става дума, като го преживеете от първа ръка. В Глава 5 аз ти казах, че ако си срещнал нещо в друго същество, което не си срещнал в себе си, то тогава няма да го разбереш, то би те озадачило. Много вероятно е да прецениш, че това е невярно. Ако обаче си преживял това нещо в себе си, много по-вероятно е да изпиташ състрадание и, правейки това, да можеш да помогнеш на това друго същество да намери изцеление. Всъщност това самопознание е, което ти позволява да бъдеш в услуга на другите. И с теб се случва така, че твоите преживявания в други животи могат да бъдат използвани, ако желаеш да избереш това, за да почувстваш дълбока емпатия за тези, които са изпаднали дълбоко в състоянието на жертви, защото ти си бил там. Също така, ти можеш да откриеш състрадание към насилниците, защото ти знаеш, че си способен също да бъдеш и насилник. Това е един резултат от изборите, които си направил. Това, което трябва да запомниш е:

„Ти не можеш да видиш съвършенството, когато си застанал прекалено близо до картината.”

З: О, да! Това е много приложимо тук.

БР: И то може най-сърцераздирателно да бъде илюстрирано с ужаса на един невинен, като например едно малко дете, което преживява насилие. Ние виждаме това и то ни изглежда толкова неправилно. Толкова нечестно. Толкова абсолютно несъвместимо със съществуването на един любящ Бог. И как мога да ти кажа, че грешиш, ако чувстваш това? Не мога. Но аз мога да ти кажа, че ще дойде време, когато ти ще застанеш достатъчно далече от картината, за да видиш съвършенството. И аз също така мога да ти кажа, че ако ти кажа това, когато твоето дете е било насилено, ти ще възкликнеш: „Никога!” И ти ще ме помислиш за чудовище, ако само намекна за това. Така стават тези неща. Съществата, които избират статус на жертва, са по определение, неспособни да видят, че те причиняват това. Ако можеха да видят, то те биха разбрали, че създават собствената си реалност и ще престанат да бъдат жертви. Това е малко като ситуация „Параграф 22”, наистина. Единственият изход е да направите избор. Да решите да поемете отговорност и да решите да бъдете творец на своята реалност и да изчакате това да стане вярно за вас. Това обаче определено не е нещо, което всеки ще бъде в състояние да чуе.

З: А какво ще кажеш за насилниците? Те определено не са наясно, че са творци на собствената си реалност?

БР: Не. Отличен въпрос. Ти си спомняш, че казах, че има един триъгълник на жертва/насилник/избавител?

З: Спомням си. 

БР: Ето как изглеждат нещата при тези, които не съзнават, че са творци на собствената си реалност. На тях им изглежда, че са винаги в една от тези три роли един спрямо друг. Ситуацията обаче изглежда по-различно от една по-висока перспектива. От по-висока перспектива съществуват само творец и жертва.

З: Какво става с избавителя и с насилника?

БР: Ако се вгледаш в тях достатъчно внимателно, ще видиш, че и двамата са просто жертви. Предизвиквам те да отидеш и да откриеш колкото желаеш на брой насилници. Разгледай внимателно техните истории. Обещавам ти, че ще откриеш, че те са приели ролята на насилници, защото са повярвали, че са жертви. Те са действали по определен начин, защото са вярвали в собственото си положение на жертва.

З: Винаги?

БР: Винаги. Най-жестоките престъпници във вашите затвори, всички са преживели най-лоши обстоятелства като деца. Те всички са травмирани в своята психика. Ако тяхната психика бъде изцелена и обичана, то те не биха давали израз на своя гняв към целия свят. Наблюдавай какво се случва, когато един такъв човек намери изцеление, любов към себе си и одобрение. Той се преобразува. Той става агент на доброто. Така че определено неговата природа на насилник е свързана със собственото му усещане на жертва.

З: Хм-м-м… значи насилниците всъщност са жертви. А какво ще кажеш за избавителите?

БР: Те също са жертви, но твърде често това е последната стъпка, когато някой се освобождава от усещането за жертва. Това е начин все още за участие в играта на жертва/насилник, без да бъдеш активно нито един от тях. Виждаш ли, преди да изоставиш идеята за жертва/насилник, трябва да се излекуваш от болката и травмата, които чувстваш, че са ти били причинени, когато си бил в тази игра. Ти можеш да направиш това, като помагаш на другите, които се намират в подобни обстоятелства. Ти можеш да превърнеш своята болка в нещо полезно. Ти можеш да я преодолееш, като станеш проводник на любов. Например, една жертва на изнасилване може да основе група за консултиране и застъпничество. Откриваме често, че хора, които подемат такива инициативи, са били жертви, които са решили да се противопоставят на своята ситуация и да си възвърнат отнетата им власт. Или понякога това са насилници, които са решили да компенсират стореното. Същества, които искат да отхвърлят идеята за жертва/насилник, често преминават през цикъл на избавител, преди да оставят играта зад себе си. Има и други причини да станеш избавител. Понякога избавителят просто желае да се почувства „благороден”. Той иска да спечели любов към себе си чрез правене на добро. Често това има за резултат един натрапил се избавител, когото жертвата не желае. Друг случай би бил преобразеният насилник. Например един съпруг, който години наред е насилвал жена си, може да основе „мъжка група”, в която участниците се подкрепят взаимно в откриване на начини да се справят с проблемите си на гняв и безсилие. Има множество пермутации на това и аз не мога да изясня всички тях. Аз просто аргументирам становището си, че жертвите, насилниците и избавителите все още са в състояние, в което вярват, че са в крайна сметка жертви. Съществата творци от друга страна, знаят, че всеки е същество творец. Че всичко е перфектно, че няма нищо и никой, който да се нуждаят от „оправяне”. Всичко е винаги съвършено.

З: Но това ми звучи незаинтересовано и коравосърдечно.

БР: Защо?

З: Ами това означава, че ако видя някого, който страда, аз трябва да го пренебрегна и просто да кажа: „О, ти си сътворил това сам.”

БР: Би могъл. Помни обаче, че във всеки един момент, с всяка своя мисъл и с всяко свое действие ти създаваш себе си и своята реалност. Ако ти си същество творец, тогава ти знаеш това. Така че ако видиш нечия чужда болка, то тогава всъщност ти я изпитваш донякъде сам. Ти ще трябва да решиш какво да направиш с нея. Ти трябва да избереш.

З: Но…

БР: Не, изслушай ме за малко. Ти, където си в момента, живееш на Земята и не познаваш въобще единството. Независимо колко напреднало е съзнанието ти. По определение, за да бъдеш на Земята, ти трябва да виждаш другите просто като… други. Ти все още не притежаваш истинско обединено съзнание. Ако притежаваше, щеше да бъдеш тук, където съм аз. Не там долу на Земята. Така че ти можеш да приемеш нещата, които казвам интелектуално, но ти все още не ги преживяваш като своя реалност. Прав ли съм?

З: Да. Така е. 

БР: Така че ти все още виждаш този друг, който страда, като един „друг”. Ти все още мислиш, че болката, която наблюдаваш, е негова болка, не твоя собствена. И в този момент, ти си призован да решиш какво да направиш с това, което наблюдаваш. И твоят отговор на този зов ще определи кой си в този момент.

З: УФ! Сега съм объркан. Какво трябва да направя? Трябва ли да помогна на всеки, или трябва да ги оставя да творят за себе си?

БР: Ето че сега стигаме до етиката и морала. Добре. Помниш ли, че с това започна всичко? Ти каза, че искаш да знаеш какво може да означава в морален и етичен смисъл да разбереш, че всичко е ЕДНО?

З: О, да. Това ми изглежда да се е случило преди милион страници!

БР: Нещо такова. Ние доста пропътувахме оттогава. За да отговорим на този въпрос, аз ще те помоля да си припомниш отново историята на тъмноземците. В тази история имаше същества с най-различни типове съзнание. Там бяха тъмноземците, които се колебаеха за това как искат да сътворят себе си. След това бяха светлоземците, които избраха едно от три проявления: Съществата ВУНС и ВУНД с двойствено съзнание, и Обединителите с обединено съзнание.  Измежду всички тях само Обединителите познаваха единството на всичко. И така, ако искаш да разбереш морала на обединеното съзнание, тогава трябва да прочетеш отново как се държаха Обединителите. 

Обединителите знаят, че ти и те сте по същество едно и също същество. Те следователно гледат на теб с очите на любовта и състраданието. Те не смятат теб и твоите избори за ”погрешни”. Те не те съдят и не те съжаляват (защото това е също осъждане). Ако ти призовеш за помощ, тогава Обединителите ще ти се притекат на помощ по начин, който, според тяхната истина, е най-добрият. Това не означава, че те ще се втурнат, за да те избавят. Това не означава, че те ще ти дадат всичко, което поискаш. Защото много често това, за което се молиш, е точно това, което ще те задържи в състояние на отделеност и болка. Ето защо, те ще ти помогнат така, както биха искали някой да помогне на тях – по начин, който те кара да разбереш, че ти си творец на своята реалност и че си една неразделна част от Единството.

Ще ти дам един практически пример. Ако ми кажеш: „Моля те, БР, оправи живота ми, защото е една голяма бъркотия,” и аз се втурна и ти го оправя, тогава какво всъщност двамата с теб ще направим? Ние ще заявим, че ти си неспособен и че не си творец на своята реалност. Нали така? Но виждаш ли, аз зная, че ти си мен и че аз съм теб. И следователно аз казвам, че аз също съм неспособен и не съм творец на моята реалност. Което прави невъзможно да ти помогна. Така че не се случва нищо. Виждаш ли?

З: Това е доста хитро. Добре. Значи ти можеш да ми помогнеш само по начин, който съответства на твоята истина.

БР: Точно така! И моята истина е, че всичко е ЕДНО с Бог и че всеки, независимо дали го знае, или не, създава собствената си реалност. Аз не мога да направя нищо на теб или за теб по начин, който отрича тази истина. Така че помощта, която мога да ти предложа и ще ти предложа, ще бъде във форма, която ще ти помогне да си помогнеш сам. Това ще ти помогне да разбереш много убедително, че си творец на собствената си реалност. Това ти дава инструментите да се изправиш и да вземеш нещата, които не харесваш в живота си, и да ги претвориш различно, докато станат по начин, който наистина харесваш.

З: Ах! Ето защо светлината в притчата е такава, каквато е. Тя не се появява и не променя нещата и не ги прави такива, каквито тя би искала да бъдат. Тя е просто там, за да помогне на тези, които са готови да видят, че могат да направят различен избор и да създадат своя живот такъв, какъвто те биха желали той да бъде.

БР: Точно така. Точно това е смисълът на цялата притча. Виждаш ли, светлината не е там, за да съди някого за това, че не е прав. Тя не е там, защото тя е помислила, че тъмноземците са лоши, или че са на погрешен път, или че са неспособни. Помниш ли как тя се озова там? Тя се озова там, защото много от тъмноземците призоваваха за помощ. Те отправиха зов и нещо, което е по същество част от техен аспект, им отговори, защото си спомни собствената си вътрешна болка. Никаква преценка. Просто отговор на един зов. И отговорът не идва под формата на избавител, нито под формата на насилник. Ние можем да видим какво се случва при такива отговори – те просто поддържат повторението на цикъла. Не, отговорът идва под формата на внимателно поднесен дар от любов, който всеки човек може да приеме или откаже. И даже ако го откаже, отново няма преценка. Той си остава там, за да бъде приет по-късно. И когато в крайна сметка го приеме, няма изисквания за това какво трябва да направи с него. Той винаги може да сътвори точно това, което желае, и винаги ще получи това, което е сътворил. Така че той може даже да използва предложената му светлина, за да причинява болка на себе си и на другите. Ако това е неговият избор, то той ще продължи да получава това, което сътворява. И това ще продължи, докато е готов да види, че това не му носи любов или радост, или мир. Да познаваш единството на всичко, означава, да придобиеш една много по-широка перспектива. Това означава да видиш съвършенството на всички неща. И тогава преставаш да съдиш другите и вместо това, започваш да различаваш кое е правилно, добро и вярно за теб. Тогава ти отиваш там, където те води твоята истина, вместо да бъдеш отвяван нагоре и надолу от оценки за това, което се случва около теб.

(Забележка на Зингдад: Ако сте готови да прекрачите отвъд триъгълника жертва/насилник/избавител и да преживеете истинската си природа на творец, то моят мултимедиен семинар „Мечтател, събуди се” ще ви помогне много във вашия път. Моля посетете раздела Мечтател, събуди се, в моя уебсайт zingdad.com.)

Добре. Сега сме все още доста далече от това да сме привършили разговора си за единството и неговото значение. Аз обаче мисля, че сме положили някои важни основи. Искам да ти задам един прост въпрос. Ако приемеш това, което съм казал в този разговор, мислиш ли, че едно познаване на единството вероятно би довело до неетично и неморално поведение?

З: Не. Аз искам да ти благодаря за този разговор. Защото аз мога наистина да видя, че съществата, които притежават обединено съзнание, винаги биха желали най-доброто за всяко друго същество. Струва ми се, че те, по определение, ще  бъдат същества изпълнени с много любов. И че те никога няма да могат да направят нещо, което знаят, че ще нарани някого.

БР: Добре. Тогава аз съм отговорил на въпроса от края на Глава 5, както си поставихме за задача в тази глава. И сега, след като съм направил това, искам да завърша, като подчертая още едно малко нещо. Можеш ли да си спомниш как, няколко страници по-назад, ти се тревожеше, че този разговор не върви по правилен път? Как си губил времето си с неуместни въпроси?

З: Да, спомням си.

БР: В ума ти в онзи момент излишният разговор бе по същество историята на тъмноземците. Ти искаше отговор на моралните и етични последици от познаването на единството на всичко, и ти мислеше, че сме направили огромен завой встрани, което е било само загуба на време. Сега обаче аз искам да подчертая, че не само историята на тъмноземците постави основите за едно много добро разбиране на последиците от приемането на единството, но ние също така поставихме основите на много други бъдещи проникновения. Казвам, че не само сме направили това, което си бяхме поставили за цел, но и че сме постигнали и много други допълнителни красиви неща. Ти получи отговор на своя въпрос и той обогати разбирането ти, далече отвъд очакванията ти. Прав ли съм?

З: Да. Това определено е така. Този конкретен разговор ми е любимият дотук. Сигурен съм, че ще го препрочитам много пъти.

БР: Това е добра идея. Предлагам ти да го прочетеш отново скоро. Ще откриеш, че аз съм заложил в него разбирания, които ще ти се разкрият, ако им дадеш една-две възможности. И ако се завърнеш към написаното след една година, ще откриеш нови и още по-дълбоки проникновения. Ето колко по-богата е тази глава, сравнена с това, което щеше да бъде, ако бях отговорил директно на въпросите ти, както мислеше, че трябва да постъпя.

З: О, аз определено виждам красотата и съвършенството във всичко това.

БР: И това е защото:

„На нивото на Единството, винаги всичко допринася за най-голямото добро.”

Което е друг начин да кажеш:

„Винаги всичко е съвършено”.

И с риск да те изтощя до смърт:

„Ако не можеш да видиш съвършенството, то тогава си застанал прекалено близко до картината.”

З: Това е удивително, БР! Благодаря ти, че ми предаде това по толкова убедителен начин. Аз обаче трябва да призная… все още има нещо, което ме смущава във всичко това.

БР: И то е…?

З: Ти много добре разказваш всички тези неща относно Единството и пр., но… ами… ето ме тук на планетата Земя, давайки най-доброто от себе си, за да разбера нещата, да бъда един добър човек, да търся отговори на всички свои духовни въпроси… но аз все още съм отделен от теб и от Бог, и от всичко останало! Имам предвид, че аз чувам и разбирам това, което ти казваш. За мен обаче всичко това е все още нещо теоретично. Това, че всичко е едно, не е мое директно лично преживяване.

БР: И това проблем ли е за теб?

З: Боже мой, разбира се!!! Усещам как сърцето ми копнее за това. Аз искам да опозная единството на всичко. И разговорите с теб само задълбочиха моето желание. Все още обаче не го преживявам. Имам предвид, че съм имал някои чудни духовни преживявания, но все още… ето ме отделен от теб и от Бог, и от всичко останало.

БР: И тогава, имаш ли въпрос?

З: Да. Искам да зная как мога да преживея това – как да узная, като директен факт на собственото си преживяване, че съм абсолютно и напълно едно с Всичко, Което Е?

БР: Толкова съм радостен, че задаваш този въпрос! Това е идеалният въпрос, който ще ни отведе до следващата глава. Защото най-важната причина да съм въобще тук в тази реалност, е свързана с отговора на този въпрос и сега е времето да започна да ти разказвам за него.

Както вече посочих, всеки, който е отделен, е преднамерено такъв. В това отношение грешки няма. И всеки, който е позволил част от него да затъне толкова надълбоко в двойствеността, е избрал да го направи. И в това отношение няма грешки. И това е, което всяко едно човешко същество на планетата Земя представлява: част от едно по-голямо духовно същество, което е избрало да преживее тази част от тази реалност. Вие сте там, защото сте пожелали това. Може определено да ви изглежда, че някое друго същество е избрало да бъдете там. Защото сте в състояние на двойственост, вие може да си мислите, че това друго същество е Бог. Може да мислите, че Бог ви е създал в двойствеността, за да водите едно дребно, объркано съществуване. Но това не е така. Бог не ви е причинил това. Вие избрахте да имате това преживяване. И след това, за да имате преживяването, което сте пожелали, вие сте избрали да се придвижите през пластовете на Завесата на Забвението. С всеки пореден пласт вие сте забравяли повече от това, което сте в действителност. Вие сте избрали всичко това. Вие обаче сте част от себе си, която е забравила кой сте наистина.

З: Аз съм теб. Аз винаги съм бил теб. Но аз също така съм част от теб, която е забравила това?

БР: Точно това е, което казвам.

И същото нещо е вярно за всеки от твоите читатели и за всеки друг вид създание, което е заедно с теб в твоята двойствена реалност. Вие сте своите Вътрешни Аз. Вие сте обаче част от тези същества, които са забравили това.

З: Очевидно, фактът, че сме забравили, означава, че сме забравили, че сме избрали да забравим. Ние сме забравили забравянето.

БР: (усмихва се) Да, наистина. Има и още неща, които сте забравили.

Вие сте забравили, че всеки от вас всъщност е повече изпълнен с любов, по-силен и по-мъдър, отколкото можете да си представите, че сте. И тъй като сте изпълнени с любов, вие няма да изоставите част от себе си в състояние на отделеност. Когато настане време да напуснете двойствеността, вие ще положите усилия да се излекувате, да върнете изгубените части към изълнената с любов цялостност.

И тъй като сте силни, вие ще получите това, което пожелаете да сътворите. Вие пожелахте да създадете тази двойствена реалност и я получихте. Вие пожелахте да преживеете себе си като напълно отделени и самотни, и го получихте. Вие пожелахте да преоткриете себе си в това място на пълно забвение, и в една или друга степен, всички правите това. Когато привършите с нещата, които сте пожелали да получите от отделянето, когато сте готови да го напуснете, вие ще го направите. Вие ще получите и това.

И тъй като сте мъдри, вие знаете, че ви трябват приятели, за да постигнете тези неща, които сте пожелали да преживеете. Вие знаете кои приятели могат да ви помогнат с кои части на всяка задача. Вие избирате мъдро своите приятели. Това е еднакво вярно за вашия избор на съвместно творящи с вас партньори, които са ви помогнали да проникнете дълбоко и още по-дълбоко в отделеността, за да може да откриете пътя чак долу в двойствеността, както това е вярно за вашия избор на съвместно сътворяващи партньори, които биха ви помогнали да се пробудите и издигнете отново към пълно припомняне на своето абсолютно безкрайно, вечно и величествено Аз – едно Аз, което е едно с единството.

А сега, след като попита как можеш да узнаеш, че си едно с Всичко, Което Е, сега е време да ти разкажа защо аз, Божествена Радост, съм тук в тази реалност. Защото аз съм тук поради една единствена причина. Аз съм тук, за да бъда този вид съвместно сътворяващ партньор, който помага на другите да се пробудят.

З: Ах… да… Предполагам, че на някакво ниво винаги съм знаел това.

Но това, което не зная, е как. Как правим това? Как всички ние създаваме съвместно това пробуждане за себе си?

БР: Това е една прекрасна тема, която с голямо вълнение бих споделил с теб. Време е да започнем следващата глава. Озаглави я „Необичайни събития” и тогава започни разговора, като попиташ: „Кои са необичайните събития?”

З: Чудесно. Ще направя това. Но… всичко това звучи толкова вълнуващо и ти толкова ме заинтригува, че… какво представляват неочакваните събития?

БР: В следващата глава, нещастнико!

З: Добре. (смее се) Ще се видим там…

© 2018 Превод АТИ

Зингдад: БР, предполагам, че няма да „доказваме” извън всякакво съмнение единството на всичко и от религиозна гледна точка?

Божествена Радост:  Няма, прав си. Няма значение кой как разглежда този въпрос. Хората винаги имат право и възможност да се съмняват, или да изберат нещо друго. Тук съвсем не става дума за заглушаване на техните възгледи. Става въпрос за представянето на един възглед, който ти и твоите читатели могат да решат да приемат, ако той резонира в сърцата ви. Преди аз подходих към него от атеистична/научна перспектива, не защото по някакъв начин искам да нападам или убеждавам такива хора. Ни най-малко. Просто защото е нужна изходна позиция, от която да бъде изграден състоятелен аргумент. И сега ще направя същото. Аз ще застана на друга позиция и ще изложа същия аргумент от тази друга перспектива. Тази нова перспектива принадлежи на организираната религия. За моите цели аз ще разделя религиите на две групи – тези, при които човек вижда Бог като отделен от себе си, и онези, при които вижда себе си като едно с Бога. Втората група е вече съгласнo позицията, която излагам тук, така че за целите на нашия разговор можем просто да ги оставим на мира. Така че аз ще използвам първото убеждение като стартова позиция – възгледът, че има Бог, но че той е отделен и извън божиите създания.

Бих искал да предложа някои наблюдения. Ако някой вече вярва в едно вездесъщо Върховно Същество-Творец, тогава аз бих искал да изкажа следното твърдение: Ако е вездесъщ, Върховният Творец може да прави каквото си поиска, нали така?

З: Хм-м. Един момент, моля. Не съм сигурен, че приемам адресирането на Бог в трето лице.

БР: Да. Зная. Съжалявам. Ти имаш културни асоциации, според които „То” (съществото) е нещо по-незначително от Той или Тя. Съжалявам, но аз няма да се съобразявам с такива асоциации. Върховният Творец е същество, което не притежава пол. То е далеч, далеч над такива дребни въпроси. То е всички тези неща и никое от тях, и далеч от подобни квалификации, затова ще продължа  да го адресирам по същия начин. Това е точно обратното на това да бъда пренебрежителен. Ограничаването на Бог до едно местоимение е далеч по пренебрежително, според мен.

З: Чудесно, благодаря ти. Виждам, че вече те прекъснах и се занимавам с подробности, но какво ще кажеш само за „Бог”? Или може би „Първоизточник”?

БР: До-о-о-обре. Нека бързо да отметнем и това. Каквото и наименование да избереш, то никога няма да бъде достатъчно. По своята природа всеки етикет е ограничаващ. Той изключва всичко останало. Няма етикет, който да успее да опише Бог, защото Бог е всичко и повече от това. Бог е отвъд пълното разбиране и описание. Така че ние вероятно трябва да изберем да замълчим напълно по въпроса, защото всичко, което можем да кажем за Бог, е ограничаване на истината. Това обаче би било глупаво. Със сигурност трябва поне да се опитаме да разберем Бог с това, с което разполагаме. 

З: Разбирам, благодаря ти за пояснението и извинения за прекъсването. Моля, нека да продължим оттам, докъдето бяхме стигнали.

БР: Да, разбира се. Аз отбелязах, че ако Бог е всемогъщ, то той може да прави и сътворява каквото пожелае, нали така?

З: Правилно.

БР: И така, ако такова същество желаеше да преживее света от твоята перспектива, То би могло да го направи. Всъщност, То би могло, ако желае, да преживее едновременно света от перспективата на всяко живо същество, нали?

З: Да. Предполагам, че думата „всемогъщ” предполага отсъствие на ограничения. Означава, че можеш да правиш всичко, в това число, сигурен съм, и да виждаш всичко от всякаква перспектива.

БР: Тогава остава последния въпрос – дали Бог би желал да направи това. Дали Бог би желал да види нещата точно както теб (и всеки друг), или да види Творението „от високо”, или от „отделна” позиция? Бих отговорил на въпроса така: каква е изпълнената с най-много любов гледна точка, която Бог може да приеме? Каква перспектива би приел Бог, която да му позволи да изпита най-голямата си любов и състрадание към теб? Определено, за да може Бог наистина да те разбере, той би имал нужда да преживее живота като теб. В противен случай Бог би застанал извън теб и би погледнал всички твои малки слабости и неудачи, и би те видял просто като увреден и осакатен. Ако обаче Бог преживява света през теб, като теб, тогава той не би изпитал нищо друго освен състрадание и любов. Така че аз ти предлагам избор. Ти вярваш ли, че Бог е изпълнен с любов, или не? Аз бих заявил категорично, че Бог е любов. И бих ти представил простата истина, че изпълненият с най-много любов избор на Бог, е да те види като нещо неразделно от себе си. Ако обаче Бог би избрал да види нещата само през твоите очи, но все още знае, че е Бог, тогава това не би отговаряло на твоята перспектива. Твоята перспектива е точно начинът, по който нещата изглеждат на теб. Аз казвам, че най-любвеобилното нещо, което Бог може да направи, е, да приеме и твоята перспектива. Тогава Бог преживява света чрез теб, като теб. Даже когато не знаеш за съществуването на Бог, не вярваш в него и пр., Бог е винаги в теб. И във всяка друга възможна перспектива. Така че Бог не приема само набожни или „богоугодни” перспективи на послушни хора. Не. Това е условна любов. Аз казвам обаче, че Бог е безусловна любов.

З: Ти казваш това, но можеш ли да го докажеш… че Бог ни обича безусловно?

БР: Отново, аз мога само да изкажа обоснован аргумент. Ти ще вярваш, каквото пожелаеш. Ако обаче вярваш, че Бог е вездесъщ и всезнаещ, тогава по дефиниция ти си съгласен с мен.

З: Хм. Как така?

БР: Вездесъщ означава присъстващ навсякъде. Няма място, където Бог да не е. В това число, очевидно, и там където си ти. Сега, ако разшириш разбирането си за местоположение, ти ще разбереш, че ти не си само географски в твоето настоящо местоположение, но ти си също там и духовно. Ти си духовно там, където си, в резултат на убежденията и идеите, които имаш относно себе си, живота и Бог. Е, Бог е вездесъщ. Това означава, че Бог е също на точно това място заедно с теб и на всяко друго местоположение заедно с всяко друго същество и нещо, във Всичко, Което Е.

З: Хм-м. Добре казано.

БР: А „всезнаещ” означава „този, който знае всичко”. Ти знаеш ли какво е да си куче?

З: Не… не съвсем.

БР: Но ти имаш кучета, които живеят в твоя дом заедно с теб. Ти ги обичаш като деца. Ти наблюдаваш всичко, което те правят, и често изучаваш техните реакции и поведение с голям интерес. Защо не знаеш какво е да си куче?

З: Защото аз съм човек! Не зная някога да съм бил куче!

БР: Аха! За да знаеш наистина какво е да си някой, ти всъщност трябва да бъдеш този някой. В противен случай ти знаеш само нещо относно това същество. Същото е и с Бог. Ако Бог е наистина всезнаещ, той не може да знае само нещо относно теб. Ако Бог те наблюдава отстрани, тогава той няма  никога наистина да знае какво е да бъде теб. Така че вместо това, Бог е теб.

З: Но… това не е ли прекалено егоистична позиция – да претендирам, че съм Бог. Имам предвид, че Бог е толкова велик и…

БР: Не. Не може да бъде егоистично да твърдиш за себе си това, което твърдиш и за всеки друг. Всъщност, аз твърдя същото нещо за всяко животно, растение, насекомо, камък, молекула, атом… схващаш ли картината? От тази перспектива аз казвам, че ти си толкова велик, колкото вселената, но също така велик, колкото една амеба. Това звучи ли ти като егоизъм? Тази позиция не те прави нито по-велик, нито по-незначителен от всяко друго същество във Всичко, Което Е. Това обаче прави Бог много по-велик.

З: Как така?

БР: Очевидно един Бог, който притежава безкрайна перспектива, който е навсякъде и знае всичко, и има безкрайна сила и способности, е по-велик от Бог, който се придържа само към някои перспективи и може само да живее извън теб, докато ти правиш някои „добри и свети” неща.

З: Хм-м. Друг добър аргумент.

БР: И така, аз ти представям една загадка. Ако Бог е всемогъщ и ако Бог е любов, тогава изглежда, че Бог трябва да бъде едно с теб. И ако Бог е всезнаещ, тогава Бог трябва да бъде едно с теб. И ако Бог е вездесъщ, то Бог трябва да е едно с теб. Така че сега изборът е твой. Би ли искал да се откажеш от своиите убеждения в тези атрибути на Бог? Предпочиташ ли да вярваш, че Бог е нещо по-малко от тези неща? Би ли искал да кажеш, че Бог не е всемогъщ, че не е любов, че не е всезнаещ и вездесъщ? Или искаш да приемеш неизбежната истина, че Бог е едно с всичко… включително с теб и, разбира се, с всеки от твоите читатели?

З: Сигурен съм, че съществуват и други аргументи.

БР: Ти си прав! Винаги има други аргументи, защото винаги съществува възможност за съмнение или за създаване на друг поглед върху нещата. Затова притежаваш свободната си воля. И ако това е посоката, в която те води сърцето ти, тогава ти трябва, разбира се, да следваш собствената си истина. Аз не съм тук, за да ти кажа каква трябва да бъде твоята истина. Аз съм тук, за да ти кажа каква е моята истина. Аз излагам своята теза и я подкрепям с доводи. След това ти можеш да решиш.

З: Почакай за минута. Искам да се уверя,  че твоето становище, че Бог притежава всички перспективи, е напълно убедително. Аз мога да се съглася, че това евентуално означава, че Бог може да знае точно какво е да бъде на мое място и е преживял нещата точно като мен, и пр. Но това не е същото като това да кажеш, че Бог е едно с мен.

БР: Защо не?

З: Ами, хм-м… какво ще кажеш, ако Бог просто се е промъкнал в ума ми… така да се каже?

БР: Не. Бог, това или е Зингдад, който преживява твоя живот точно както ти го преживяваш, или преживяването от страна на Бог на твоя живот е различно от твоето преживяване. Двете са невъзможни едновременно. Независимо колко малко може да е различието, всяко разделение би нарушило законите на всезнанието и вездесъщността. Както вече казах обаче, ние можем да продължим до безкрай подобни дебати, ако имаме желание за това.

З: Не, аз мога да видя това. Приемам това, което казваш. Звучи ми напълно смислено и всъщност наистина резонира в сърцето ми. Има обаче нещо, което не мога напълно да разбера. Защо Бог прави всичко това? Това ми изглежда нещо прекалено сложно… да създадеш цялата тази вселена и да я запълниш с незнайно колко трилиони от частици на себе си, при което никоя от тях не знае, че е теб. Защо да полагаш всички тези усилия? За какво е всичко това?

БР: Спомни си приказката в Глава 3 за царя, който изпил отварата на забравата? Ами нещата стоят приблизително по този начин. Бог е в непрекъснат процес на себе-създаване и себе-откриване.

„Как биха изглеждали нещата, ако бях като това? Това е въпрос, който поражда едно ново същество… или една цяла нова вселена. Пътешествието в забвението, което съществува тук в тази реалност, е едно възможно средство за себеоткриване.

„Как биха изглеждали нещата, ако не знаех кой или какво наистина съм?” води до най-различен брой реалности. Това е една от тях. В реалността е въпросът. Ти и всеки един от вас представлявате по един възможен отговор.

„Аз съм това, което се случва на Бог при тези условия,” е отговорът, който ти непрекъснато му връщаш.

З: Добре… Значи аз съм едно с Бог и ние всички сме. И ние участваме в едно пътешествие на себеоткриване. Като съм ангажиран с личното си пътешествие на себеоткиване, аз допринасям за себепознанието на всички.

БР: Добре! Да! Ако искаш да откриеш Бог, най-доброто място, откъдето да започнеш, е, като откриваш себе си.

З: Хм-м-м. Аз следвам тази логика, но… Това ми изглежда ужасно… това няма ли да се види малко богохулно на много хора?

БР: О, разбира се. Но тогава има хора, на които самата идея за този разговор би се видяла богохулна. Така че аз не мога да се занимавам с това, което други биха избрали да мислят или вярват. За мен цялата идея за богохулството е лишена от смисъл. Смешно е да мислиш, че си способен да обидиш Бог или да накърниш чувствата му. Ти със сигурност обаче можеш да се придържаш към убеждения и мнения, които могат да наранят теб. И ако таиш омразни чувства към Бог, те определено ще доведат до това. При наличието обаче на достатъчно време и малко напътствие, отправено с любов, всички същества в един момент ще решат, че не искат да се нараняват, след което ще престанат да правят това и в замяна ще изберат нещо по-конструктивно, нещо, което им носи мир, любов и радост. И един любящ Бог определено ще направи това. Бог знае това. Бог ви вижда такива, каквито сте наистина. Вие не може да направите или да кажете нещо, което да може да го обиди. Това всъщност е напълно невъзможно, защото Бог, бидейки безкраен, е буквално далече над всичко това.

З: Тогава какво представлява богохулството? Ако Бог не може да бъде обиден, защо тогава даже имаме тази дума?

БР: Идеята за богохулството е една фикция, използвана от някои, за да контролират други чрез страх. Тя датира от най-древни времена, когато шаманите и врачките са казвали на хората в племето, че трябва да вярват в определени неща, защото в противен случай боговете ще се ядосат и тогава ще има бедна жътва… или нещо подобно. Това е точно същата идея, представена ви във вашето общество от религиозните власти, които искат да мислите, вярвате и действате по определен начин, и да казвате само определени позволени неща. Ако нарушите поставените по този начин ограничения, казват те, вие ще ядосате Бог, който ще направи живота ви труден, или ще ви донесе болести и смърт. И след това, разбира се, вие ще се измъчвате във вечна агония. Това е отново същата история на манипулация и контрол. Единствената разлика е, че по-новите религии са може би малко по-жестоки и агресивни в своите въображаеми наказания за тези, които не действат според изискванията им. Но това няма значение. Всичко това е погрешно. Бог не създава ограничаващи правила, които да следвате. Вместо това Бог ви дарява със свободна воля. Бог не е капризно дете, което ще изпадне в истерия, ако приемете предложената ви свободна воля. Бог не е отмъстителен, жесток садист, който ще ви нарани за това, че правите много човешки, много нормални грешки в своите преценки. Вие наранявате себе си с такива грешки и абсолютно ви е гарантирано, че някога ще се поучите от тях, след което, ако разполагате с малко време, ще започнете да вземате по-добри решения. Така че какъв би бил смисълът от това да ви наказва? Наказанията не ви учат на нищо. Да получавате точно това, което сте създали, е което ви учи на нещо. Бог със сигурност не е несъобразителен, невеж или неинтелигентен. Бог няма да прави нещо, което не върши работа.

Цялата идея за богохулството и божието наказание е не само безполезна, но директно противоречи на това, което Бог представлява, и на  начина, по който Бог би действал. Бог е едно с вас и е отвъд желанието да мрази и наказва себе си.

Ако има нещо такова като богохулството, то това предполага, че такова нещо съществува (усмихва се).

З: Добре. Готов съм да приема това. Следователно, не е богохулство да мислим, че най-доброто място, на което можем да открием Бог, е в сърцето си?

БР: Определено не е! Спомни си – нима не е казано, че сте създадени по негов образ и подобие? Това не е ли друг начин да кажем: „Ако искаш да видиш божия образ… тогава погледни себе си!”

З: Да. Предполагам, че е така.

БР: Отново, аз нямам предвид само физическото ти тяло. Имам предвид това, което си наистина. Твоята най-истинска, най-дълбока същност. И ако това е така, то следва, че ако се стараеш истински, дълбоко да разбереш своята най-дълбока същност, то ти се стараеш да опознаеш Бог.

З: Да, в това има смисъл.  Но ние всички сме Бог. Имам предвид, че всичко е Бог. Тогава защо да не мога да започна да откривам Бог, като се оглеждам наоколо и наблюдавам някого другиго, природата, или нещо друго?

БР: Ти можеш да опиташ това. И то ще ти свърши работа, доколкото наблюдаването на нещата около теб ще ти помогне да разбереш по-добре себе си. Виждаш ли, ти не можеш да разбереш нещо у някого другиго, ако преди това не си го видял в себе си – то само ще те озадачи.

„Как е възможно те да са устроени по този начин?”, може да се запиташ, докато се отдалечаваш, клатейки глава. Ако обаче ти първо си видял това нещо у себе си, то тогава ти ще можеш да проявиш емпатия спрямо другите. Ти ще ги дариш със своето разбиране, което може даже да им помогне да разберат по-добре себе си. Така че себеоткриването е ключът. А любовта към себе си е вратата. И себеприемането е начинът да преминеш през тази врата. И това е пътешествието, за което си бил създаден. Виждаш ли, не само Бог гледа на света през твоите очи, но когато гледа навътре от твоята перспектива, Бог гледа към себе си. И така, ти даряваш Бог с една нова перспектива спрямо самия него, всеки път когато откриеш още нещо малко относно себе си.

З: Хей, това е направо супер! Това означава, че Бог е в непрекъснат процес на Себе-създаване и Себе-откриване, в резултат на всички тези процеси, в които всички ние сме ангажирани.

БР: Да! Ние, това е Бог, който открива себе си.

З: Тогава всички ние заедно сме ангажирани с едно велико дело.

БР: Да. Това важи даже и за аспектите на Бог, които извършват неща, които изглеждат най-лоши и тъмни. Даже те създават възможност за себеоткриване. Такива хора правят това директно, чрез собствените си преживявания като се развиват и откриват себе си, защото предлагат на ориентираните към светлината възможност да дефинират себе си и да откият себе си в противоположност на тъмнината. Ако нямахте големи и силни врагове, вие никога нямаше да имате възможността да откриете, че сте храбри, че може да се изправите и да постъпите правилно въпреки трудностите. Ако нямаше такива, които да постъпват зле, то как тогава щеше да можеш да решиш коя би била правилната за теб постъпка? И така нататък. Тъмните образи са точно толкова  ценни за целия процес, колкото и любителите на светлината. И ако ти участваш в една тъмна игра, то радостта, която можеш да получиш от промяната на своя курс и от завръщането към светлината, е сюблимна. И, разбира се, всъщност няма такова нещо, като „тъмни субекти” и „светли образи”. Наистина няма. Вие всички съдържате тези две състояния в себе си. Вие всички, в даден момент на своята история от въплъщения и даже в даден момент от този свой живот, сте правили някои много лишени от любов неща и сте били от „тъмната” страна. И всеки, независимо колко е „тъмен”, в даден момент ще се обърне и ще се завърне към светлината. Ако не в този си живот, тогава в някой друг. Аз ти казвам, че всичко е едно. И всички ние сме ангажирани, всеки по свой си начин, в процеса на откриване кои сме наистина. И правейки това, ние сме в процес на непрекъснато сътворяване. И това е нашата служба на Бога.

З: Приятно ми е да си мисля по този начин. Благодаря ти за тази удивителна перспектива. Остава ми обаче един последен нерешен въпрос, преди да приема твоето твърдение, че всичко е едно. Такова убеждение ми изглежда да означава, че няма добро и зло, правилно и неправилно. Че ние можем просто да правим каквото пожелаем, както го пожелаем, комуто пожелаем и че всичко това ще бъде приемливо за Бог. И това не ми се вижда добре. Това „всичко е едно” ми изглежда, че води до една твърде аморална позиция.

БР: Само защото си го разбрал погрешно. В този момен бих искал да прекъснем, защото мисля, че съм изложил тезата си, за това, че Бог е едно с всичко, погледнат в религиозна перспектива. Ти сега задаваш чудесен въпрос, който ни води право към следващата тема: „Последиците от Единството”. Ти повдигаш важния въпрос за морала и за житейските правила. В същото време ти направи едно погрешно допускане, което аз бих искал да коригирам. Всичко това обаче ще стане в следващата глава…

© 2018 Превод АТИ

The Ascension Papers

byZingdad

* *

Документите на възнесението

Книга 1

от Зингдад

* * * * *

 (c) Zingdad, 2010, 2014  Всички права запазени

ISBN: 978-0-620-62006-2

* * * * *

Относно авторското право

Тази електронна книга е предложена за свободен достъп от Zingdad.com и не подлежи на продажба. Може свободно да я споделяте и предлагате при следните условия:  Не трябва по никакъв начин да променяте текста или неговия електронен файл. Също така не може да я предлагате за продажба или като част от нещо, обект на търговия. Ние ви препоръчваме да я споделяте с колкото хора пожелаете в настоящия й вид и безвъзмездно.  

* * * * *

Посетете уебсайта на автора http://zingdad.com за да изтеглите книгата в други формати (PDF, E-Pub или Mobi), за да закупите книжен вариант, или за да откриете други книги на автора, текущи материали, мултимедийни семинари, личен блог, записи на медитации и др.

На Лиза

Която бе неразделна част от сътворяването на тази книга и неин анонимен съавтор.

Не бих си пожелал по-добър спътник… Нито по-добро пътешествие!

СЪДЪРЖАНИЕ

Относно Документите на възнесението 

Глава 1. Въведение в Зингдад

Глава 2. Какво е Висше Аз?

 Глава 3. Завесата на незнанието

Глава 4. Научно доказателство за ЕДИНСТВОТО

Глава 5. Религиозно доказателство за ЕДИНСТВОТО

Глава 6. Последствия от (приемане на) ЕДИНСТВОТО

Глава 7. Необичайни събития

Глава 8. Що е Истина?

 Глава 9. Мистична интерлюдия

Глава 10. Що е Зло?

Глава 11. Що е Любов?

 Заключителни мисли

* * * * *

.

Относно Документите на възнесението

Забележка на автора

“Представете си, че бихте могли да пресъздадете света така, както бихте желали и да поканите своите духовни събратя  да го пресъздадат заедно с вас. Това е, което аз правя. И Документите на Възнесението са моята покана… но само вие може да знаете дали тази покана се отнася за вас, или не…”

Драги Читателю,

Когато за първи път седнах да пиша това, нямах никаква идея, че крайният резултат ще се окаже една книга. Всички мои писания до онзи момент се свеждаха до някои кратки резултати от ченълинг, публикувани в различни Интернет форуми. Нямах никаква склонност към авторство на книги. И тогава, през месец май 2008 г., след едно духовно преживяване, което промени живота ми (описано подробно в Глава 7), реших, че имам нужда да осмисля себе си, своя живот, своята болка и объркване, по един по-организиран начин. И така, аз седнах, за да опиша разговорите с моите духовни събратя. Това бе всъщност предназначено за собствените ми цели и евентуално за да бъде споделено на същите Интернет форуми. Това, което последва обаче, далеч надмина тези амбиции!

Аз подходих към това с открит ум и сърце, с ненаситно любопитство и готовност за учене. Това, което получих в замяна, бе най-удивителното пътешествие в съзнанието, което бих могъл да си представя. Главите следваха една след друга, като всяка надграждаше върху предишната и постепенно създаваха една невероятно подробна, последователна картина на начина, по който животът се проявява, и на това защо нещата са такива, каквито са. В допълнение на едно по-ясно разбиране, разкрилите се пред мен истини ми донесоха изключително усещане за мир, радост и освобождение от страха и болката, които бяха разяждали душата ми през целия ми живот. Страхът бе алхимично трансформиран в любов. Усещането на жертва бе трансформирано в осъзнаване на творческите ми способности. В резултат от написването на тази книга, аз постигнах разбиране на себе си и на света, в който живея, по един съвсем нов начин. Един начин, който ме освобождава да бъда най-доброто, на което съм способен. Един начин, който ми позволява да прозра величието на това, което е вътре в мен. Писането на тази книга провокира едно най-задълбочено развитие и трансформация на моето същество. По време на писането това бе просто най-доброто, най-важното нещо, което някога бях правил. И това се оказа фундаментът, върху който продължих да пресъздавам себе си и да раздавам себе си на света.

И в същото време, аз също така успях да допусна нещо фундаментално погрешно при представянето на тази променяща живота ми история. Осъзнаването на тази грешка бе нещо, което тежеше на сърцето ми през последните две години. От една страна, аз все още обичах тази своя работа и се чувствах неимоверно горд с нея, както и с влиянието й върху безброй читатели по целия свят. От друга страна обаче, на сърцето ми тежеше една конкретна слабост в основата на тази книга. И тогава накрая, през м. юни 2004 г., след поредица от забележителни събития, аз бях дарен с мъдростта и проникновението да видя как да изправя тази грешка. С това ново разбиране, книгата не само щеше да бъде коригирана… тя всъщност щеше да функционира на една нова, по-висока честота на съзнанието. И тази трансформация ще ви стане ясна, докато четете това трето издание на Документите на възнесението, тъй като аз не съм се опитал да скрия своята предишна грешка. Аз съм я включил в преразказа по един  честен и прозрачен начин.

И ето сега аз изпитвам изключителна радост да преиздам тази книга. Сърцето и душата ми пеят при мисълта, че сега, най-после, аз постигнах всичко точно така, както трябва.

В този процес на пренаписване аз постигнах разбирането, че трябва наистина да предоставя този материал за свободно ползване. Точно как достигнах до това разбиране, е също пояснено в книгата. Ето защо вие не само имате разрешението ми, но се чувствайте насърчени да я споделите. Ако я намирате за полезна и приятна, изпратете я на всеки свой познат. И ако желаете да кажете „благодаря” и да подкрепите моя труд, може да закупите книжната версия или да посетите моя уебсайт, за да се запознаете с другите неща, които предлагам (вижте заключителните бележки в края на книгата за подробности).

Какво удивително пътешествие бе за мен писането на тази книга! И какво удоволствие е да мога да я споделя с всички мои читатели, приятели, братя и сестри по дух по целия свят… да мога да я споделя и с вас.

Какво може да очаквате да спечелите от прочитането на Документите на възнесението зависи напълно  от вас. Това не е труд, който изисква да повярвате на изложеното и определено не обещава да ви избави от живота ви. В същото време моето твърдо убеждение е, че съдържанието на тази книга може да ви помогне, ако проявите желание да ме последвате в това пътешествие, да разкриете собственото си величие… да откриете, че сте съвършени такива, каквито сте… че вие сте и винаги сте били творец на собствената си реалност… че сте изградени от чиста, сияеща любов.

Тази книга описва моето пътуване към откриването на себе си, но невероятните отзиви, получени до момента от читателите, показват, че тя е и може да бъде безценен пътеводител за вас и за вашето пътешествие към откриването на себе си. Ето защо аз я споделям с вас с най-голяма любов и радост.

Някои от темите, разгледани в книгата, включват:

– Защо всъщност сме тук? Защо сме се въплътили като човеци и какъв е смисълът на този побъркан живот на тази планета Земя?

– Какво можем да знаем за нашия Творец? Ние наистина ли сме едно цяло с Бог? И ако сме, това какво наистина означава за нас?

– Каква е природата на „Висшето Аз” и каква е връзката ни с нашите множество „Висши Аз”?

– Какво е „Духовен водач”?

– Какво всъщност е истина? Какво, без съмнение и в крайна сметка е истина, ако въобще има такова нещо?

– Какво всъщност е любовта? И какво можем да кажем за другите емоции, като радостта? Какво представляват и защо ги изпитваме?

– Ако Творецът, Бог, е добър и любящ, защо съществува зло? И защо съществуват страхът и болката?

– И защо светът е в такова състояние и как е достигнал до него?

– Има ли тъмни сили, които управляват света зад Завесата, и какво означава това за моя живот?

– Какво можем да кажем за 2012 г., за апокалипсиса, за календара на маите и пр.? Защо изглежда, че нищо не се е променило в 2012, въпреки всичкия вдигнат шум около тази дата?

– Какво можем да кажем за религията… пророците, спасителите, ангелите, демоните, дяволите, рая и ада? Какво от всичко това е вярно и какво означава това за вас и за мен?

– Може ли науката да каже нещо на нас като същества, поели по духовен път?

– Можем ли да открием пътя, в който да се чувстваме наистина в едно със себе си: цялостни, излекувани, мирни и радостни?

– И вярно ли е, че ние сме, всеки един от нас, творци на своята реалност? И ако това е така, защо така непрекъснато объкваме живота си? И което е по-важно, как можем да започнем да го правим такъв, какъвто желаем?

… и това е само малка част от многото интересни въпроси, на които ще търсим отговор, и аз съм сигурен, че вие ще се съгласите, по един нов и твърде освежаващ начин. Всички различни въпроси обаче ще преследват една голяма цел. И това ще бъде да ви отправят покана да овладеете силата на своята божествена, безгранична същност! Да установите правилна връзка с всичко, което наистина представлявате, и следователно с целия живот.

Аз, като въплътен аспект на едно много по-велико същество, имам прекрасната привилегия да ви отправя тази покана тук, в този живот, на планетата Земя. Ако приемете поканата, тогава ще може да се присъедините към мен и множество други същества, за да започнем да съ-творяваме най-прекрасната бъдеща реалност, която можем да си представим… един напълно нов живот в един напълно нов свят, в един великолепен, златен век!

Сега обаче няма да се впускам в подробностите на това. Всичко това ще стане ясно, докато четете този труд.

Аз не настоявам да се съгласявате с мен, да вярвате на това, което казвам, или да подчините своята истина на моята. Това е обратното на моето желание. Аз просто ви каня да прочетете това, което съм написал, като прилагате собствените си критерии за истинност. Ако открете синхрон в написаното, то тогава сърцето ще ви подскаже, че представените тук идеи са „подходящи за вас”.

Ще видите, че този труд е представен под формата на серия от разговори между мен и различни духовни същества. Може да се чудите как съм могъл да създам тези диалози със същества, които не са, в нормалния смисъл на думата, присъстващи на тази Земя. Всъщност, отговорът е, че аз съм прекарал много години и съм положил доста целенасочени усилия, за да се обуча как да правя това. В даден момент, като част от един последващ труд, аз ще обясня точно как правя това, което правя, и ще предложа някои мисли за това как вие също може да развиете тази способност, ако желаете това.

Не желая да наричам това, което правя, „ченълинг”. Аз не предоставям своите способности на друго същество, което да говори през мен. Предпочитам да ползвам термина „интуитивен разговор”. Аз просто задавам въпросите и след това оставям истината в сърцето ми да даде своя отговор. След това напечатвам полученото. Всъщност не е от значение как получавам тези думи. Аз не претендирам за никакво авторство поради факта, че те привидно идват от някакви по-висши същества от по-висше измерение, далече отвъд. Аз силно се надявам вие да решите за себе си до каква степен тези думи са верни за вас, на основа резонанса, който получавате при контакта с тях.

Накрая, може да забележите, че по-ранните глави на тази книга са по-малко плавни и възможно по-наивни от по-късните. Когато редактирах това последно издание, аз обмислях възможността да редактирам първите глави, за да ги преведа на нивото на последващите. Взех обаче решение да не го правя, защото това е начинът, по който книгата възникна за мен и за читателите ми, глава по глава на моя уебсайт, когато я писах. Това е развитието на собствената ми душа, в резултат на контакта ми с идеите, изложени тук. Определено, последните глави са най-добри, но също така те бяха възможни в резултат на основите, поставени в предхождащите ги. И така, всичко си идва на мястото.

А сега, без повече размотаване, аз ви представям моя принос на любов към света – един подарък, предоставен ви с радост и открито сърце – Документите на възнесението, от Zingdad.

С много обич,

Арн „Зингдад” Алингам Книсна, Южна Африка, 15 юли, 2014 г.

© 2018 Превод АТИ

Зингдад: Здравей, БР.

Можем ли да продължим с изследването на въпроса: „Има ли доказателство за Eдинството?”

Божествена Радост: Да, разбира се.

Ако си спомняш, смисълът на дискусията около „Завесата на Незнанието” бе в действителност да заяви, че ние не сме в състояние да докажем, че всичко е едно. В смисъл, че няма да можем да направим изявление, което да не може да бъде оспорено или отречено. Ние обаче ще можем да изложим някои много силни аргументи, които или ще резонират в читателя, или това няма да се случи. Някои хора могат да желаят да нарекат тези аргументи „доказателство”, в смисъл че те им дават солидна подкрепа за това, което те вече приемат за истина. Други могат да решат да открият пропуски в моите аргументи и да ги отхвърлят, като обявят, че те не са доказателство. И двете становища ще бъдат валидни позиции и никое няма да изключи другото. Всеки читател ще реши сам кое да приеме за истина.

З: Един момент, моля те. Не съм сигурен, че съм доволен от това „ваша истина”, „моя истина” и „всички истини са валидни”. Самата дума истина не предполага ли, че нещо е истинно? Искам да кажа, истина за всички?

БР: Може да предполага за теб. Ако е така, то ти ще се затормозиш твърде скоро и ще се окажеш в непрекъснат конфликт със себе си, със своя живот и с всички, с които общуваш. Виждам, че това те безпокои. Ние вече засегнахме този въпрос, но аз ще го разгледам отново и този път ще ти предложа едно по-задълбочено разбиране.

Да настояваш, че има само една истина, която трябва да бъде валидна от всички гледни точки, е равностойно да настояваш, че ти и всеки друг, навсякъде, трябва да има една и съща перспектива, което определено не може да се случи. И което е още по-лошо, да настояваш, че има само една истина, означава, че отсъства възможност за развитие и промяна. Ти всъщност ще настояваш, че всеки и всичко в цялата вселена трябва да имат абсолютно същите житейски преживявания като теб. И още по-лошо от това. Ти си установил, нали така, че някои неща, в които си вярвал много силно и си приемал за истина, когато си бил по-млад, след известно време и натрупване на малко житейски опит, са станали по-малко верни за теб, нали така? Други неща, които тогава за теб не са били истина, вече са. Това е развитие. Това се случва с всеки. Сега, ако настояваш, че всеки навсякъде трябва да споделя едни и същи истини с теб, то ти всъщност ще настояваш, че всички, в това число и ти, трябва да престанете напълно да се развивате, за да запазите своята гледна точка такава, каквато е! Ясно е, че това не може и няма да се случи. Тези обаче, които са убедени, че това трябва да бъде така, че те са прави и че всички други трябва да се съгласят с тях, установяват, че са много разгневени на света около себе си за тази „неправда”. Те често имат чувството, че трябва да се борят с целия свят, за да „оправят нещата”, за да може те да отговорят на техните очаквания. Което няма никога, никога да се случи. Такива същества създават за себе си един свят на болка и конфликт, който не свършва, докато те самите не се успокоят и не позволят на другите да изложат своята собствена уникална, индивидуална истина.

Виждаш ли, това, което ти вярваш, че е истина, почива на твоя опит и на твоите мисли относно него. Ако преживееш нещо, тогава ти приемаш това преживяване за истина. Тогава, логично, ако някой друг преживее нещо друго, то тогава той ще повярва в нещо различно. И сега, ако две същества седнат, за да обсъждат своите вярвания относно живота, и ако не са особено зрели в житейски смисъл, те ще искат да се борят едно срещу друго, в опит всеки да наложи мнението си. По-зрелите души, от друга страна, ще приемат, че съществуват различия в истините. Само мъдрият обаче ще разбере, че една друга гледна точка е подарък, който му е бил предложен. Задай си въпроса: „При какви обстоятелства е възможно тези две неща бъдат верни?” и ще започнеш да мислиш като мъдрец. Тогава ще започнеш да търсиш съвършени истини, които ти позволяват една по-широка перспектива от тази, която си придобил, в резултат от собствения си опит. Това има като резултат не само твоето развитие, но и това на другите!

Например: Небето е синьо. Ако ти кажа, че е кървавочервено, как би реагирал? Като незряла душа ще ми кажеш, че съм луд, заблуден и сляп? Или като зряла душа, която разбира, че аз може да виждам нещата по различен начин? Или като мъдрец, който може да постигне по-голяма истина: че някои небеса са сини, а други кървавочервени, че може би небето е в определен цвят поради газовете, които го съставят, и че аз идвам от друга планета с различна атмосфера. Тогава логично следва, че небето може да е оцветено по различен начин. „Колко чудесно и вълнуващо!” би възкликнал мъдрецът. Колко по-добре от това да водиш спор! Следователно аз силно препоръчвам, че трябва да разбереш, че това, в което вярваш като истина, е „твоя истина”. Това е нещо, което е вярно за теб, за сега. Нищо повече. Имай желанието да промениш своята истина. Бъди открит за факта, че чуждите истини са толкова верни за другите, колкото твоята за теб. Ти ще откриеш, че това е една много здравословна психо-духовна позиция. Тя ще ти позволи да бъдеш гъвкав, когато общуваш с други хора, които имат различни перспективи от твоята. Това също така ще ти позволи да бъдеш гъвкав със себе си, когато се развиваш и неизбежно откриваш, че това, което си приемал за истина, повече не ти върши работа. Така ще постигнеш развитие с минимум болка. Тази позициа ще ти донесе повече мир и хармония. И ще ти позволи да започнеш да мислиш като мъдрец.

Ти ще добиеш далеч по-задълбочено разбиране по отношение цялата тема за истината в подходящия момент, за да представиш твоите читатели на нашия любим сътрудник, съществото наречено 8. Той е много подходящ за такъв разговор. Дотогава обаче, с цел продължаване на дискусията, моля приеми, че според моята истина, всеки отделен човек има различна перспектива; всеки приема различни неща за истини.

З: Добре. Твоите аргументи са много убедителни. Значи ти казваш, че ничия истина не е по-добра от нечия друга.

БР: „По-добра?” Това е доста безсмислена оценка. Аз казвам, че всяка истина е толкова валидна, колкото всяка друга, ако служи на човека по неговия път.

Предлагам да приемем, че твоята истина е скелета, върху който ти градиш своята реалност. Истините на някои хора не предоставят много пространство за поставяне на скелет.

Може би скелетът е прекалено малък и ограничаващ. Или може би е със слаба структура и всяко нещо, овесено на него, заплашва да го срути. Такива истини ще причинят на своите собственици големи душевни мъки. Противоположно на тях, някои истини са прости, ясни и със здрава структура. Върху тях може да бъде построено много, без трудности. Такива истини водят до голяамо чувство за радост и любов към живота за своите поддръжници. И така, на основа това описание ти може да си помислиш, че е очавидно вторият вид истини да са „по-добри”. Има обаче много, много, много душѝ, които гордо се придържат към истини, които им причиняват болка. Те се придържат към тях, защото е правилно да постъпват така… защото това, в което вярват, казват те, е правилно за тях. И кой си ти, или кой съм аз, да им казваме, че грешат? Те трябва да решат сами за себе си и трябва да се придържат към това, което считат за истина. Всеки трябва да решава кое е правилно за него, какво резонира в неговото същество и при тези различия няма място за „по-добро”.

Причината да съм тук и да водя този разговор с теб, е следната: Аз искам да споделя своите истини с теб. Аз дълбоко вярвам, че това, което мога да предложа, може да бъде от голяма помощ за всеки, който желае да възвиси своето съзнание, за всеки, който иска да открие любовта към себе си, любовта към всички и вътрешен мир. Аз съм тук сега в тези разговори с теб, за да предложа моята истина, която според мен води до едно обединено съзнание, до цялостност, до любов, до мир и в крайна сметка до най-голямата възможна радост. Мисля, че ти ще откриеш, че тя ти предлага „скелет на истината”, върху който можеш да градиш една реалност, която носи наистина много радост. Ако се окаже подходящо за теб да интегрираш сред твоите истини това, което ще споделя с теб, ти ще откриеш за себе си едно величествено, красиво, чудно Аз, което е в състояние на блажено единство с Всичко, Което Е – едно мощно същество-творец, което е в пълна хармония с Всичко Което Е… с Бог.

На основа моя богат, многоизмерен опит аз твърдя, че възгледът, който предлагам, съдържа път към възнесение. Да, ти можеш да откриеш своя път към възнесение по други начини. Истините, които аз предлагам обаче, са пътят към радостта и това е със сигурност един щастлив път.

И така, аз ти предлагам своята истина като подарък за всеки, който може да прочете тази книга. Но условието е следното: ти можеш да приемеш този подарък или да го отхвърлиш, според желанието си. Ти даже можеш да подбереш частите, които ти харесват, и да отхвърлиш останалото. Или можеш да го вземеш, да го изпробваш известно време, да видиш дали ти харесва и да го отхвърлиш, ако това не се получи. Каквото пожелаеш да направиш с този подарък, който е моята истина,  зависи от теб и аз ще го приема. Ако обаче ти приемеш този подарък или част от него, тогава ти си отговорен за това, което ще приемеш в себе си. И ти си отговорен за себе си, за своята истина и за своето съществуване.

З: Добре, благодаря за обяснението. Тези условия са приемливи за мен. Така би трябвало да бъде, ако всеки от нас действа като зряло духовно същество. Ние трябва да създаваме и избираме за себе си… и след това да носим отговорност за своите решения и творения. Така че ти благодаря.

Е, сега вече вярвам, че най-накрая съм готов напълно да приема идеята, че всеки притежава своя собствена истина. Тази истина е нещо напълно субективно и уникално за всяка перспектива.

А сега, вероятно можем да пристъпим към самата тема.

БР: Добре, нека го направим. Казах, че ще представя нещо като доказателство, че Бог и Всичко, Което Е, са едно, нали така?

З: Правилно.

БР: Когато защитаваш дадена теза, често е най-лесно да имаш някакво становище, срещу което да водиш дебат. Ако искам да направя изявлението „Бог е едно с Всичко, Което Е”, тогава вероятно най-радикално противоположното становище би било това на един атеист. Тъй като атеистите отричат самото съществуване на Бог, те следователно не биха приели нищо казано по повод на Бог, нали така?

З: Правилно. Би било много трудно да спориш с атеист.

БР: Това е така, защото обикновено атеистите се гордеят със своите логични и рационални разсъждения. Те не приемат никакви безсмислици, които не могат да бъдат емпирично доказани. Те твърдят, че вселената може да бъде обяснена без нуждата от Бог и тъй като няма пряко доказателство за съществуването на Бог, какви са тези глупости, свързани с религиите? И поради наличието на Завесата, тяхната позиция е, разбира се, твърде разумна. Ако настоявате, че няма нищо освен това, което може да бъде възприето със сетивата, тогава определено изглежда, че духовните убеждения са просто един предразсъдък и измислица.

З: Значи ти не можеш да докажеш на всички тях Единството, нали така?

БР: Задръж. Не бързай толкова. Аз храня много любов и уважение към рационално мислещите хора. Научният метод е чудесно нещо и той е обогатил неимоверно човешкия опит. Не бих искал да започнем едно напълно ново ниво на игра, само за да изоставим всички наши приятели атеисти тук на това равнище. Така че ние сме им приготвили една малка изненада. Виждаш ли, Завесата от известно време е започнала да изтънява.

З: Какво имаш предвид – завесата изтънява?

БР: Означава, че постепенно става все по-лесно и по-лесно да проникнеш отвъд мистерията. Бавно става все по-възможно да откриеш, че всъщност съществува Бог, от който всеки и всичко преставлява неразделна част.

З: Хайде стига, бе! Тогава защо бяха всички тези приказки за значението на Завесата и колко важна е тя? Ако тя е толкова важна, защо е тръгнала да изчезва?

БР: Добър въпрос! Ето и отговора: Независимо колко харесваш една игра и независимо колко важен е един научен експеримент, както игрите, така и научните експерименти винаги имат край. В един момент тези, които участват в тях, ще кажат: „Получил съм, каквото исках от това, нека правим нещо друго”, нали така? Е, това е една груба перифраза на по-голямата ситуация тук. Тази игра (или експеримент), каквото представлява твоята реалност, е в процес на доста радикална промяна, така че може в крайна сметка тя да бъде доведена до един елегантен и радостен край.

Виждаш ли, духовните същества от висок порядък, които се занимават с планирането, създаването и непреъснатото разгръщане на тази реалност, са изпълнени с любов. Те ви обичат и всъщност знаят, че те, това сте вие. И така, макар да е предопределено, че играта в крайна сметка трябва да завърши, те искат да дадат всекиму в системата възможността да се пробуди, за да бъдете готови с желание и способни да напуснете тази игра, преди тя да се срути върху себе си.

И така, макар Завесата да е толкова фантастично ценна като конструкция, тя е направена така, че полезността й се свежда основно до това да позволява на тези, които желаят да участват в нея, да  го правят.  Тя ви позволява да изпаднете в състояние на отделеност и да останете в това състояние. Сега, когато става желателно за вас да се пробудите и да се издигнете в по-висши плътности на съзнанието и, евентуално, да напуснете напълно тази реалност, също така е желателно Завесата бавно да започне да става все по-прозрачна.

С течение на времето тя все повече и повече ще изтънява, докато в крайна сметка, всички просто ще могат да виждат през нея.

З: А ако Завесата е тази, която позволява опознаването на Единството, то когато тя стане прозрачна, това означава, че ще стане невъзможно да не опознаеш Единството.

БР: Много си схватлив, точно така. Единството е крайната истина. Така че когато Завесата е прозрачна, единството на всичко, съвсем буквално, ще стане единственото най-очевидно нещо в цялото съществуване. Когато Завесата бъде напълно отстранена, тогава за вас ще съществува само Единство и няма да има повече отделеност.

З: Знаеш ли, аз всъщност забелязах, макар и по време на краткия ми живот, че Завесата изтънява. Установявам, че по целия свят настъпва все повече и повече духовно пробуждане. Все повече хора изглежда че се пробуждат. И откривам, че ми става все по-лесно да ускорявам собственото си духовно развитие. Това означава ли, че всички преживяват нещо такова? Дали даже и атеистите сега изпитват подобно нещо?

БР: Не. Не всеки подхожда към нещата като теб. Спомни си, че всички перспективи са валидни. И така, няма разбира се, нищо фундаментално погрешно в това да бъдеш атеист. Това е една напълно разумна, логична реакция спрямо тази реалност. И един атеист, по определение, не възприема себе си като някой, поел по „духовен път” или нещо подобно. Но атеистът няма да бъде наказан за това, че е приел едно напълно разумно становище! Всеки трябва да има възможност да може да избере да признае съществуването на Единството и да се възвиси до по-високо ниво на реалността. И така, как атеистът преживява изтъняването на Завесата? Ами, със сигурност, за тези които основават своя атеизъм на научния метод и на емпирицизма, съществуват някои интересни възможности, които се отварят в момента. С изтъняването на Завесата, осъзнаването на Единството на всичко започва да навлиза във всякакви доскоро непроницаеми области. Друг начин да кажем това е, че неща, които винаги са оставали необясними, сега стават разбираеми в контекста на всепроникващото съзнание на Единството.

З: В практичен смисъл това какво точно означава?

БР: Означава, че тези, които се опитват истински да разберат материалния свят, тези, които задълбочено изследват природата на материята, гравитацията, енергията, пространството и светлината (ако споменем само няколко неща), ще започнат да откриват все повече доказателства за безкрайното Единство на всичко.

З: Наистина? Как?

БР: Първите просветления вече съществуват отскоро. Физиците, занимаващи се с квантова механика, се опитват да разберат вашата реалност чрез разбиране природата на материята в най-малките й мащаби. Сърдечно ти препоръчвам да намериш някоя добра книга върху квантовата механика. Намери нещо, което обяснява всичко това в лаишки термини. Или изследвай темата с помощта на това прекрасно средство Интернет. Ще останеш изумен от откритията и техните последици. Ще ти дам един пример: тези физици, в опитите си да обяснят защо миниатюрните субатомни частици имат определено поведение, са достигнали до теорията, според която не може да протече квантова реакция в отсъствието на съзнание, което да я наблюдава. С други думи, съзнанието предхожда цялата материя. Ако приемеш възгледа, че първата квантова реакция във вашата вселена е възникнала в самото начало на „Големия взрив”, тогава по същество казваш, че е трябвало да има „някой” преди Големия взрив, който да наблюдава тази първа реакция. И това също така означава, че след Големия взрив трябва също да е имало някакво съзнание, което да наблюдава всяка отделна субатомна реакция, която е възниквала.

Така че кое, или какво предлагаш да е било това огромно поле от съзнание, което е било в състояние да наблюдава всяка реакция, която всякога е възниквала и всякога ще възниква от най-най малкия мащаб на това, което е известно на човечеството?

Ако това не е Бог, то трябва да е нещо много подобно на него, нали така?

З: Това е удивително!

БР: Много. Ето и друго нещо, което искам да ти разкажа. Това е нещо, наречено енергийно поле на нулевата точка. То е предложено от Айнщайн и вече е твърде нашироко прието в научните среди. По същество това е описание на „базисното състояние” на вашата вселена. Има едно поле, което е навсякъде, през всичкото време. Това е едно поле от безкрайна енергия. Вие обаче обикновено не може да го забележите, защото то е навсякъде, непрекъснато. Следователно, може да го забележите само ако почувствате вибрациите в него.

З: Не разбирам.

БР: Добре, какво ще кажеш за тази аналогия: Ако въздухът наоколо е в пълен покой и с телесна температура, има ли вероятност да го усетиш?

З: Предполагам, че не.

БР: Няма да можеш. Но фактът, че си неспособен да го почувстваш, не означава, че не се намираш на дъното на един огромен океан от въздушни молекули. Навсякъде около теб и натрупани стотици километри над теб, тези молекули те натискат от всички посоки. Ти би трябвало да си съвсем наясно, че този океан те натиска непрекъснато. Но ти не си наясно с това или не го усещаш. До голяма степен, защото той не се променя.

Ако има промяна в налягането, тогава се появява лек вятър, за да изравни това налягане. Тогава ти го усещаш. Ако има промяна в температурата и тялото ти започне да губи или получава топлина от околната среда, тогава ти усещаш това. Виждаш ли? Наистина за теб е много трудно да забележиш нещо, което не се променя, защото няма нищо, което можеш да измериш. Нещата, които са постоянни, не могат да бъдат забелязани лесно.

З: Добре. Разбрах го. Благодаря ти.

БР: И така, полето на енергията на нулевата точка е поле от безкрайна енергия, която е навсякъде, през всичкото време. Тя е там в равно количество, където има най-плътна материя в сърцето на една разпадаща се звезда, както и в почти пълния вакуум на дълбокия космос. Тя е навсякъде и е винаги безкрайна.

З: Но ако това е безкрайна енергия, която е навсякъде, тогава защо не можем да използваме това, за да задвижваме своите автомобили или за нуждите на домовете си? В  замяна на изкопаемите горива или каквото е там?

БР: Това е определено възможно. Има един малък проблем и един голям проблем, които ви пречат. Малкият проблем е в откриването на подходяща технология, която да позволява това, а много по-големият проблем е популяризирането на тази технология, без нечии интереси да се намесят и да спрат това. Но това е един голям аквариум с твърде специални риби и аз наистина не желая да му отделя много време в момента. Аз искам само да разбереш основната идея, за да мога да развия своя аргумент.

З: Добре. Ти каза, че съществува това безкрайно енергийно поле и че то е навсякъде непрекъснато.

БР: Точно така. Спомни си, че в предишния ни разговор ние установихме, че всичката материя всъщност е само енергия?

З: Спомням си.

БР: Добре. Това, което искам да кажа, е, че ще бъде доказано, че тази енергия, която изгражда всичката материя във вашата вселена, идва от безкрайната енергия на енергийното поле на нулевата точка. Колебанията (подобни на вълни) в това поле, които формират най-основните градивни блокове на материята, са субатомните частици.

Проблемът е, че тези вълни не са статични. Те се движат навсякъде. Също така, те си взаимодействат и взаимно се унищожават.

З: Защо това представлява проблем?

БР: Защото се случва толкова бързо и толкова непрекъснато, че не би трябвало да се появява никаква материя. Субатомните частици се появяват и след това изчезват. При това не би трябвало да остане даже един единствен атом във вселената. Всичката материя, която сега вече съществува под формата на твоето тяло, твоята планета и твоята вселена просто би трябвало са се е разпаднала хаотично и да се е превърнала много бързо в енергия от полето на нулевата точка.

З: Защо?

БР: Защото ако материята в крайна сметка е съставена от вълни енергия, тогава какво пречи на тези вълни да се разсеят? Не можеш ли да го видиш? Ако субатомните частици, които изграждат тялото ти, са съставени от вълни, защо тези вълни просто не се разсеят, както правят вълните? Или защо техните пикове и спадове просто не се елиминират взаимно и не причинят материята на твоето тяло да престане да съществува? Вместо това да се случи, защо материята на твоето тяло изглежда постоянна?

Това, което казвам, е, че вашите учени ще започнот да разбират енергийното поле на нулевата точка, когато им стане ясно, че цялата материя е съставена от сложни взаимоотношения между колебанията в това поле. Те обаче няма да могат да разберат защо тези колебания остават стабилни. Въпросът ще бъде – „Ако всичко е енергийни колебания, защо те не преминават в хаос?” А е очевидно, че това не се случва. Твоето физическо тяло е една такава енергийна система. И за теб е очевидно, че ти поддържаш известна степен на физическа стабилност. Твоето тяло продължава да съществува в очакваната форма момент след момент, без да се разпадне хаотично. И това изглежда нелепо и объркващо. Но красотата на тази загадка е в нейното решение. Както казах преди, вашите теоретични физици вече са започнали да разговарят за съзнанието. Е, съзнанието ще трябва още веднъж да бъде призовано и тук. Една от хипотезите, която ще разреши проблема и ще продължи да бъде смислена, ще бъде тази, която ще приеме, че материята на вашата физическа вселена не се разпада във всички посоки, защото на едно по-висше измерение съществуват модели за всичко във вашата реалност. Това буквално предполага, че трябва да има „някой”, който създава (или си представя) всеки отделен елемент от вашата реалност и съхранява това изображение (или модел) в своя творчески ум.

З: Значи ти предлагаш, че този модел, който съществува в едно по-висше измерение, действа като калъп, в който могат да бъдат изсипани тези субатомни частици?

БР: Не, това не би била най-добрата аналогия. Ще са нужни малко повече обяснения, преди да достигна до добра аналогия. Първото нещо, което трябва да разбереш, е, че тези вълни не са неподвижни. Те се движат безкрайно. Така че по-скоро си мисли за тези модели като за едно препятствие в един поток, което причинява водовъртеж. Например, ако застанеш до един поток течаща вода и поставиш пръста си в него, ще забележиш какво се случва с водата след твоя пръст. Ако задържиш пръста си неподвижно, ще се появи една „форма” в потока течаща вода след пръста ти и тази „форма” ще остане твърде стабилна и постоянна. Това ще стане въпреки факта, че материалът (водата), която образува формата, тече непрекъснато. Следиш ли дотук мисълта ми?

З: Да. Намирам това за смислено.

БР: Добре, нека тогава приложа тази аналогия. В енергийното поле на нулевата точка има вълни. Тези вълни карат субатомните частици да се появяват във вашата реалност. На най-елементарно ниво биват създадени няколко модела, които карат тези субатомни частици да се движат по такъв начин, че да бъдат увлечени в един танц. Веднъж свързани по този начин, те формират частици като електрони и протони, които заедно формират атоми. Определени субатомни частици, когато са обвързани по този начин, могат да доведат до формирането на електрон. Други, обвързани по друг начин, могат да доведат до формиране на протон. Всичко се свежда до начина, по който тези субатомни частици взаимодействат.

З: Доста трудно ми е да си представя това.

БР: Да. Аз обяснявам неща, за които ти нямаш почти никаква референтна рамка. Ако тази реалност те интересува, тогава ти трябва първо да изучиш това, което вашите учени казват, за да имаме (обща) основа, върху която да градим. Аз само използвам това, за да илюстрирам едно философско разсъждение.

З: Добре. Моля те, продължавай.

БР: Благодаря ти. Въпросът е в това, че даже на това най-основно ниво на реалността, съществува взаимодействие между две Бого-подобни неща. Едното е безкрайното енергийно поле, което е било наречено енергийно поле на нулевата точка. Другото е съзнанието, което създава калъпите, които карат енергията да формира стабилни формирования, което създава илюзията на материята във вашата вселена.

З: Аха. Значи ти казваш, че с течение на времето, за тези, които жадно следят развитието на науката, ще се появят доказателства за (съществуването на) Бог?

БР: Определено това ще ги накара да задават някои много интересни въпроси! Ще става все по-трудно да избягнат извода, че съзнанието съществува независимо от човешките мозъци.

З: Добре, но сега ми е любопитно какво се случва с атомите, за да се превърнат в крайна сметка в хора, планети, звезди и т.н.?

БР: Това е една много дълга и сложна за разказване история. Тъй като тя не е необходима за тази дискусия, аз просто ще кажа, че съществуват все по-сложни модели. Така че първите модели водят до формирането на атомни частици. На тяхна основа се формират атоми. След това молекули. След това по-сложни форми. По същество казвам, че има модели в модели, в други модели… Колкото по-основен е моделът, толкова по-често той бива използван за формирането на други по-сложни модели. Твоето тяло е зашеметяващо взаимодействие от невероятно голям брой модели от всякакво ниво на сложност. Крайното, най-високо ниво на модела се съдържа в твоето тяло-дух. Това обаче също така е друг разговор, за друг ден.

З: Добре. Ще си отбележа, за да се върна към този въпрос. Засега обаче наистина виждам, че ти даде своето обяснение, че едно задълбочено разбиране на материята, която съставя нашите тела и нашата реалност, предполага, както ти казваш, взаимодействие между съзнанието и едно безкрайно енергийно поле. Отлично! Какво следва по-нататък?

БР: Не бързай толкова. Още не съм свършил с този въпрос. Има друго Бого-подобно разбиране, което може да бъде извлечено от всичко това.

З: Добре, стреляй!

БР: Нека се върнем към аналогията с водния поток. Спомняш ли си, че аз казах, че потокът тече покрай „модела”, и това води до образуването на определена форма?

З: Да.

БР: Добре. Това означава, че моделът е статичен, но материалът, който оформя модела, не е.

З: Да. Водата тече непрекъснато.

БР: Правилно. Тогава какво ще означава за теб, ако кажа, че „потокът” на енергийното поле на нулевата точка преминава през теб? Ти не се „придържаш към него” и той не се намира вътре в теб. Потокът от (енергийни) вълни протича непрекъснато във и извън твоето тяло. Единствената причина да има някакво тяло е, защото твоето тяло е място, където има обединяване на всички модели. Моделите са статични, енергията не е.

З: Добре, това е странна мисъл. С цялото ми уважение… и какво от това?

БР: Ха! И какво от това?! Ще видиш ти „какво от това”! Това означава, че няма разграничение между твоето тяло и всичко останало във вселената. Твоето тяло и всеки друг човек, и всяко нещо в твоята вселена представляват едно и също нещо!

З: Уха!

БР: Да! Нека се върнем към аналогията с водата. Ако задържиш две различни форми във водния поток, една под друга по посока на течението и видиш две различни образувания на водовъртежи във водата, ти ще установиш, че формите им са различни, но няма да ги приемеш като различни „неща”, нали така?

З: Не. Всичко това ще бъде просто вода.

БР: Правилно. И така, има трето Бого-подобно нещо, което ще накара научно ориентираните да се удивят. Ще стане очевидно, че всички неща са едно. Нищо, което можеш да наблюдаваш, не е отделно от всичко останало. Всичко е просто различни модели от едно и също нещо. И това едно и също нещо протича безкрайно и непрекъснато през всичко.

З: Уха. Това всъщност е много красиво.

БР: Както горе, така и долу, и както долу, така и горе. Виждаш ли? Ако имаш желание наистина да п(р)огледнеш, ще видиш Бог във всичко. Завесата обаче е направила това доста трудно. А сега Завесата изтънява и става много по-лесно наистина да видиш. Казвам, че вече е възможно това да бъде забелязано и много скоро ще се появят заглавия в медиите, идващи от научната общност, които ще посочат тези неща:

Всичко е ЕДНО.

Всички неща са напълно и абсолютно взаимносвързани.

Единството е вечно и безкрайно и е съставено от безкрайна енергия.

Всичко е съзнание.

Съзнанието прониква във всичко и навсякъде.

Съзнанието превъзхожда и предхожда материята.

З: Уха! Това са твърде Бого-подобни твърдения. Доста мистични неща.

БР: Да. И това е, което вече започваме да чуваме от науката. Казвам, че това скоро ще се засили драматично.

З: Добре тогава… само да поясним. Ти казваш, че енергийното поле на нулевата точка е Бог?

БР: Аз казвам, че то е една неразделна част от Бог. И както с всички неразделни части, то неизбежно притежава всички атрибути на Бог. Ето защо, ако го изследваш и разбереш, ти ще започнеш да забелязваш тези атрибути.

З: А кой създава всички модели, за които говориш?

БР: Различни същества-творци работят на различни нива на творение. Ти и всеки заедно с теб на Земята, сте ангажирани със съхранението на много комбинирани модели. Вие просто все още не го знаете. Но отново, вие и съществата творци на тази реалност, сте също неразделни части от Бог.

З: И подобно на всиички неразделни части, ние неизбежно притежаваме някои от атрибутите на Бог, нали така?

БР: Точно! Не е ли казано, че вие сте създадени по образа на Бог? Какво означава това? Че Бог има две ръце, два крака и т.н.? Не. Това е разглеждане на нещата по погрешен начин. Това означава, че същността на Бог може да бъде видяна отразена в това, което сте. Вие сте съзнание. Вие сте творци. Вие сте безкрайни и безсмъртни. Вие сте едно с всичко друго, което е. И т.н., и т.н.

З: Хм-м-м-м. И това ще дойде от науката?

БР: Не. Науката ще направи възможно да видите нещата по този начин, за тези, които изберат да го направят. Винаги ще бъде възможен и друг поглед върху нещата. Както вече обсъдихме в известна степен, докато съществува Завесата, никога няма да има доказателство за каквото и да е, което абсолютно да изключва всякакво съмнение или отхвърляне. Трябва да бъде възможно да възникват нови мисли. Така съществата създават за себе си вариантите на реалностите, които решат да изследват. По този начин вашите учени ще получат всякакъв вид интересни нови данни относно вашата физическа вселена. Ще има много възможни теоретични хипотези за обяснението на тези данни. Това, което казвам тук, е, че един модел, който включва съзнанието и единството на всичко, не само ще бъде възможен, но и ще осигури една много задоволителна хипотеза. Тя ще има смисъл и данните ще прилегнат на модела по начин, който ще бъде прост и елегантен. Аз казвам също, че ще бъде възможно да се съмнявате в това и да продължите да търсите други хипотези. Някои от тях ще изглеждат обещаващи, но за да вършат работа, те ще изискват все по високи нива на сложност. В което няма нищо лошо, ако ви харесва сложността.

Крайният извод тук е следният. За тези, които притежавает много аналитичен ум, тези, които мислят много логично, рационално и са настроени научно по природа, тези, които са решили да твърдят, че съществуват атеисти, защото няма доказателство за съществуването на Бог, за всички тях ще се открие възможността да видят Бог в доказателствата. Те ще могат да проследят математическите модели и всъщност да открият доказателства за един Бог, който е едно с Всичко, Което Е.

З: Това е фантастично. Кога ще се случи?

БР: То се случва. Докато ние разговаряме, то се случва непрекъснато в умовете и лабораториите на учените на вашата планета. Част от това вече е било докладвано в научните кръгове. Ще има и още. Моля те обаче да ме слушаш внимателно: въпросът е в това, че всеки ще има възможност да избира. Ако избереш да посрещнеш това с открит ум, ще откриеш все повече и повече доказателства за едно неспирно, вечно, обединяващо творческо съзнание. За Бог. Но ако пожелаеш да изиграеш още един рунд от същата стара двойнствена игра, може да отречеш това и да решиш да не приемеш това за доказателствато. Всеки притежава свободна воля. И ако някой пожелае да задържи съзнанието си в двойнствеността, той има пълно право да го направи. Ако не види предложената му светлина, тя няма да го докосне. И в това няма нищо страшно.

З: Тогава той ще бъде изгубен?

БР: Не! Никой и нищо никога не се губи! Всичко е вече едно. Винаги е, винаги е било и винаги ще бъде. Вие в двойнствеността, сте аспекти на ЕДИНСТВОТО, които сте избрали да забравите това. Вие не сте направили нещо „погрешно”. Това е нещо, което е трябвало да направите. И сега, когато някои от вас са избрали да си припомнят, че вие сте едно, това не прави останалите – тези, които не избират да си припомнят, „грешници”. Така както вие никога всъщност не сте били изгубени в двойнствеността в миналите си животи (макар че сте се чувствали така), същото важи и за тези, които в момента не си спомнят кои са наистина. Те не са изгубени. Всички ще си припомнят точно когато трябва, когато са готови.

З: Добре. Мисля, че го разбрах. Ще стане все по-възможно да осъзнаем, чрез науката, единството на всичко и обединяващото съзнание в основата, от което възникват всички неща. Тогава, както сега, всеки индивид ще може да избира да приеме тази перспектива или да я отхвърли. И това не подлежи на морална оценка. Разликата е, че придържането към тази перспектива отвежда към възнесението, докато приемането на друга перспектива ще позволи оставане в двойнствеността.

БР: Да. Това е едно достатъчно добро обобщение.

З: Но какво става с не научно ориентираните типове? Имам предвид множеството хора на Земята, които няма да бъдат засегнати от доста езотеричните теоретични конструкции на квантовата механика?

БР: Правилно. Още в началото на тази тема аз казах, че ще използвам научната/рационална/атеистична позиция като средство за доказване на моята теза. След това, аз ще използвам религиозната позиция. Това обаче е достатъчно засега. Сега ще направим почивка и ще продължим отново в следващия ни разговор, който ще назовем: „Религиозно доказателство за Единството”.

З: Ще очаквам това с нетърпение.

© 2018 Превод АТИ

Зингдад: БР, в последния ни разговор ти каза, че трябва да поговорим за Единството.

Божествена Радост: Здравей. Да. Аз бих искал повече или по-малко да ти докажа, че всичко е едно и след това, когато сме установили това, да поговорим какво означава това за теб.

З: Чудесно. Защо ще ми го доказваш „повече или по-малко”?

БР: Ами, нека първо ти кажа нещо за реалността, която населяваш, и след това ще изложа основните си аргументи. Преди всичко твоята реалност бе създадена с цел преживяване на индивидуалността. За да бъде това възможно, бе създаден един конструкт-съзнание, който да послужи за нещо като „филтър” на информацията, която може да ти бъде предоставена. Това често е наричано „Завесата”, или по-конкретно „Завесата на Незнанието” и аз с удоволствие ще използвам този термин. Това, което Завесата прави по същество, е, да гарантира, че ти няма да можеш да докажеш, че всичко е едно. Всичко, което наподобява истинско, неоспоримо доказателство за (съществуване на) Единството, винаги ще бъде придружено от достатъчно причини за съмнение, така че всеки индивид ще трябва просто да вземе решение сам за себе си.

З: Добре. Завесата също така не скрива ли от нас други знания и информация?

БР: Не. Всичко, което тя прави, е да скрива от вас вашето същностно единство с Всичко, Което Е. Ти обаче трябва да помислиш върху това за момент. Ако всичко е наистина едно, ако най-съществената истина относно всичко е неговото присъщо единство, и ако Завесата крие това единство от теб, тогава съм сигурен, че логиката ти подсказва, че Завесата ще скрива най-съществената природа на всичко от теб. Това ще означава, че ти не можеш да знаеш най-дълбоката истина за абсолютно нищо/всичко. Защото, когато наближиш да узнаеш най-дълбоката истина за каквото и да е, ти ще се доближиш до доказателството, че всичко е едно. А Завесата забранява това. Виждаш ли затворения кръг на проблема? Същностната природа на всичко е, че то е едно с всичко останало. Но това е скрито за теб.

З: Следователно ти казваш, че ние не можем да познаваме истинската природа на каквото и да е?

БР: Това е факт. За мен е забележително колко малко хора на Земята са загрижени от факта, че нищо не е познато из основи. Няма нещо, което можеш да погледнеш и да кажеш: „Ние наистина разбираме това и следователно можем да градим върху солидна основа своето познание.” Вие може да познавате повърхността, отделни характеристики и ефекти, но не може да познавате истинската причина за нещата.

З: Не съм сигурен, че мога да приема това за вярно. Нашата наука със сигурност е достигнала до корените на нещо?

БР: Добре. Аз ще следвам твоите разсъждения. От какво е съставен твоят свят и всички животни, растения, и пр.?

З: Материя.

БР: От какво е направена материята?

З: Хм. От молекули. Те са съставени от атоми. И те са съставени от субатомни частици.

БР: Добре, карай нататък. От какво са направени субатомните частици?

З: От енергия, струва ми се.

БР: И каква е природата на тази енергия?

З: Ъх-х-х…

БР: От какво е направена енергията? От къде идва тя? Създадена ли е? Ако да, кога и как? А ако не е създадена, как е възникнала?

З: Не зная. Не зная отговора на нито един от тези въпроси.

БР: Добре, не се чувствай зле. Науката също не знае. Има, разбира се, множество постулати и теории, но освен прости наблюдения на това, което се случва, когато частиците взаимодействат, науката на вашата планета не знае нищо относно природата на тази енергия, от която учените твърдят, че се състои всичката материя. И ако всичко, което можеш да наблюдаваш и с което можеш да взаимодействаш, включително собственото ти тяло, е направено от тази енергия, относно която не знаеш нищо, тогава става ясно, че ти всъщност знаеш нищо за всичко!

Всички учени, с изключение на малцина най просветени, обикновено допускат грешката да заявят, че няма нищо освен това, което може да бъде наблюдавано… че не съществува нищо освен материалният свят. Но проблемът е, че материалният свят не съществува! Той е функция на този ефимерен свят на бързо променяща се енергия. И тази енергия е една непроницаема мистерия за същите тези учени. Те не знаят какво представлява тя, откъде идва и наистина нищо свързано с нея, освен някои наблюдения на това как тя се проявява при определени обстоятелства – и даже тогава има загадъчни несъответствия, които те не могат да обяснят. Така че те се провалят напълно в опитите си да разберат или обяснят самите корени на това, което казват, че е реално.

Моето убеждение е, че вие никога няма истински са разберете фундаменталната енергия на вселената, докато първо не разберете природата на съзнанието и конкретно – това, че всичката енергия и материя, които  произтичат от съзнанието, са едно нещо. 

З: Цялата материя е същото нещо?

БР: Както горе, така и долу и както долу, така и горе. Всичко е едно. Това е отразено навсякъде, където погледнеш, стига да знаеш как да гледаш. Проблемът за вас обаче е, че Завесата ви ограничава и ви пречи да докажете това.

З: Добре, това ми е доста интересно и бих искал да го обсъдя с теб, но преди това би ли ми дал други един-два примера за неща, за които имаме само повърхностни познания? Имам предвид освен енергията и материята.

БР: Разбира се. Мога да ти дам безброй примери. Мога да използвам примера на всяко нещо, което би назовал, за да ти го докажа. Някои примери ще отнемат повече време от други, така че ще избера нещо просто: светлината. Вие не знаете почти нищо за нея. И в същото време тя е най-фундаменталната съставна част на вашата реалност. Вие знаете колко бързо тя се движи, но не и защо се движи с точно тази скорост. Вие знаете, че тя притежава някои много любопитни качества – например тя се проявява едновременно като частици и като вълни, но отново не знаете причината за това. И т.н. Както и с всичко друго, науката разбира на повърхностно ниво какво прави светлината, но не защо прави това, което прави, нито какво всъщност представлява, нито откъде наистина произлиза. Защо например, скоростта на светлината е граничната скорост на всички други неща? Вие можете, ако се опитате, да опишете тези явления, но нямате ясна представа защо те са такива, каквито са. Докато не разберете, че светлината (или по-скоро цялото електромагнитно излъчване) е всъщност просто функция на конкретното измерение, в което се намирате, тя ще остане за вас загадка. Но вие ще трябва да приемете, че цялата ваша реалност е само една малка част от картината. Цялата ви вселена е като отделен клавиш от клавиатурата на едно пиано в един оркестър, съставен от безкраен брой музикални инструменти. И всички тези инструменти заедно изпълняват една и съща симфония.

Ето и още един пример за нещо, което вашите учени наистина не разбират – една фундаментална сила на вашата реалност: гравитацията. Това е една непрекъсната сила, която влияе върху вашето тяло. Няма секунда, в която тя да не ви влияе. Но вие нямате никаква представа как точно действа тя.

З: Чакай малко. Тя не е ли резултат от изкривяването на време-пространството, причинено от масата или нещо подобно?

БР: Не. Аз не съм казал, че няма теории по въпроса. Има много такива. Всички те обаче съдържат пропуски и грешки и остават недоказани. Можеш да ги прочетеш, ако искаш. Вашата наука не знае откъде идва гравитацията, защо съществува и как се разпространява. Има една нова теория, която е най-близко до истината, и тя предполага съществуването на други измерения. Учените обаче ще трябва много да разширят своите възгледи за това какво може да представляват тези други измерения, преди да могат да започнат да сглобяват общата картина.

Ще ти дам и друг пример, повече философски, отколкото научен, може би. И той е следният: Какво, наистина, представляваш ти?

З: Да видим… Аз съм човешко същество.

БР: А ако си имал друго въплъщение като нещо друго, различно от това, което в момента определяш като човек? Тогава ще престанеш ли да бъдеш ти?

З: Не. Тогава ще бъда Зорг от планетата Зуг. Или каквото и да е там (смее се). Добре, разбирам какво казваш. Какво съм аз наистина? Искам да кажа, че зная, че имам едно тяло. Но аз не съм моето тяло. Дали да не използвам прочутата мисъл на Декрат: „Мисля, следователно съм.” И тогава ще кажа, че аз съм моите мисли. Какво ще кажеш за това?

БР: Това е хитро. Но погрешно. Какво се случва, ако спреш да мислиш? Спираш ли да съществуваш? Например, една от целите на медитацията е да спреш всички мисли. Какво става, ако постигнеш тази цел? Ще напуснеш ли съществуването?

З: Хм-м. Не. Аз зная от собствен опит (и от други медитиращи, с които съм разговарял), че такива моменти им носят най-удивителното разширяване на съзнанието.

БР: Това е интересно. Значи колкото по-малко правиш и колкото по-малко се опитваш да мислиш, толкова повече се разширява съзнанието ти. А природата на твоето съществуване е… съзнанието.

З: Ах! Значи отговорът на твоя въпрос е… аз съм съзнание?

БР: Да. Но тогава, какво е съзнанието? Искам да кажа, че всяко едно човешко същество представлява това (или най-малко го притежава), но ти можеш ли да го обясниш? Можеш ли да ми кажеш къде да го открия?

З: Не съм сигурен. Не можем ли да кажем, че съзнанието бива произвеждано от мозъка?

БР: Това не е много убедително. Някои са се опитали, но винаги има бели петна в теорията. Например: Какво се случва, когато някой бива обявен в състояние на „мозъчна смърт”, след което, по някакво чудо, по-късно той бива реанимиран? Как ще обясниш факта, че понякога такива хора си спомнят събития, случили се в съзнанието им по време, когато мозъкът им е предстанал да функционира? И още по-удивително – тези, които са преживели това, често разказват за събития, които не са се случили наблизо до тялото, в което се е намирал очевидно умрелият мозък. И какво ще кажеш за факта, че при различни неврохирургични операции е била отстранявана практически всяка отделна част от мозъка. В единият случай имаме загуба на зрението. В други имаме загуба на емоционални реакции. И т.н. Но всички запазват съзнанието си. Освен когато тялото умре, в който случай те все още имат съзнание, но, разбира се,  вие не може повече да контактувате с една физическа форма, за да определите това.

Така че има прекалено много аномалии, които показват, че съзнанието не произтича от мозъка. Става въпрос за следното: твоето най-същностно и фундаментално качество, самото твое съзнание, е нещо, за което не знаеш абсолютно нищо. Защо? Аз твърдя, че това е, защото твоето съзнание е самата същност на Единството. Хората обаче просто приемат, че не знаят нищо за себе си и си плащат ипотеките, гледат спортни предавания и новини по телевизията и спорят ожесточено относно религия и политика. Или каквото друго ги забавлява достатъчно, така че да не мислят за факта, че не познават истински нищо. Чудото на тази мистерия би трябвало да занимава съзнанието ви непрекъснато. Но това не е така. Вие обявявате, че животът е скучен и тривиален. „В живота ми отсъстват чудеса и мистерии”, казвате всички вие. Но това е, защото вие се пазите от това да погледнете каквото и да било достатъчно надълбоко, за да видите безкрайната мистерия на всичко.

Аз мога да продължа да говоря за това безкрай, защото буквално навсякъде, където погледнеш, достигаш до един момент, който е необяснен и неопределен. Аз казвам по същество, че простата директива на Завесата на Незнанието, това, че тя трябва да ви пречи да опознаете единството на всичко, има фундаментални последици. Тя означава, че вие в действителност не знаете нищо за каквото и да било. И естествено това не се простира само върху всичко, което е физически около вас. Това означава, че вие не можете, без каквото и да е съмнение, да докажете съществуването на Бог. Което е една направо удивителна мисъл. Първосъздателят, който е във всичко, който съдържа всичко, създава всичко и от който вие сте неразделна част, не може да бъде доказан даже че съществува! Ще ви кажа нещо: духовните същества, които не са преживявали лично тази ваша реалност, намират за почти невъзможно да повярват, че този ефект е бил постигнат тук. Често те идват и поглеждат, само за да се удивят. Най-дълбоката, най-основната и най неопровержимата от всички истини истина е била скрита, докато в същото време е пред очите на всички. Какво чудо на чудесата!

З: Сигурен ли си, че не е възможно да бъде доказано съществуването на Бог? Смътно си спомням да съм чел някакви философски трактати, които представяха редица доказателства. Такива неща не са ли валидни?

БР: Нека ти отговоря по този начин. Ако само едно от тези доказателства бе безспорно, нямаше да има и един ясно мислещ атеист или агностик на планетата. Ти щеше да им покажеш доказателството, те нямаше да открият някакво несъответствие и щяха да бъдат принудени да се съгласят, че в крайна сметка има Бог. И ти можеш да казваш каквото си искаш за атеистите, но сред тях има някои хора с много ясно, рационално и логическо мислене Така че моето твърдение остава валидно. Въпреки упоритите усилия на някои твърде  красноречиви духовни философи през вековете на вашата история, никой от тях не е успял да докаже без всякакво съмнение съществуването на Бог. Или даже съществуването на Дух. Което е странно. Всеки един от вас е дух и въпреки това, може логично и убедително да твърдим, че дух не съществува!

И така, наистина става очевидно, че в каквато и посока да погледнем, било то в науката, религията, философията или в някоя друга дисциплина, когато се опиташ да разбереш каквото и да е, откриваш няколко понятни стъпки, основани на проверени хипотези, следвани от мъглявината и тъмнината на невежеството. Нищо не е известно из основи. И ако не знаеш какъв е фундаментът, ти не можеш истински да претендираш, че разбираш неговите ефекти. И всичко това е така, защото не можеш да знаеш, че ти и всичко останало сте едно.

З: Пфю! Дивотия! Тогава защо си причиняваме всичко това? Защо избираме да дойдем тук и да бъдем глупаци в продължение на редица животи?

БР: О не, не глупаци. Просто безпаметни. Причините, поради които сте избрали да навлезете толкова надълбоко в усещането за отделеност, ще разгледаме внимателно в подробности, когато му дойде времето, тъй като това е една много обширна тема сама за себе си и сега времето няма да ми позволи да й отдам нужното внимание. Засега ще трябва да се задоволя да кажа, че всяко едно духовно същество, което е решило да се въплъти тук, е имало определена причина да го направи. В това преживяване се съдържа един дълбок смисъл. Твоята перспектива обаче е, по необходимост, много ограничена. Ти можеш да видиш нещата само оттам, където си – вътре в твоята реалност. Аз обаче твърдя, според моята истина, че за съществата, които са твои „вътрешни Аз”, това преживяване е най-ценното, което биха могли да имат. Всички, които проявяват последователни въплъщения тук, получават далеч по-задълбочено разбиране за своя Аз, развиват невероятно своето съзнание и успяват да постигнат напълно излекуване на всякакви блокажи, които могат да получат в съзнанието си. 

Забравянето само по себе си е един чудно полезен инструмент за себеоткриване и лечение.

З: Зная, че не искаш да се занимаваш подробно с това сега, но би ли ми отговорил съвсем накратко защо?

БР: Добре. Нека ти разкажа една малка история.

Приказката за царя и отварата на забвението

Имало едно време един богат и властен цар на едно голямо царство. Едно от неговите задължения било да бъде окончателният съдник при всички правни спорове по своите земи. Това обаче не било нещо, което той вършел с удоволствие, защото не разбирал какво било това да си беден, отчаян, умиращ от глад селянин. Той не можел да разбере някои от мотивите и действията на селяните и следователно се чувствал неспособен да се произнесе по тях. Но как било възможно да разбере живота на селяните? Той решил да се посъветва със своя най-ценен съветник – кралския магьосник. Решението, което предложил магьосникът, било да омагьоса царя, така че той да забрави абсолютно всичко, което знаел. След това щели да облекат царя в селски одежди и да го оставят някъде само с няколко монети в кесията му. След една година магията щяла да изчезне и царят щял да си спомни кой е бил. И така, за цяла една година, царят щял да живее по този начин, за да научи какво е да бъдеш селянин.

Царят приел този план и така и станало. Облекли го като бедняк и го оставили  под влиянието на магията в една страноприемница. Когато се събудил, вече не знаел кой е. Някои местни хора се съжалили над бедния объркан странник и му помогнали през първите един-два дни. Той обаче нямал никакви практически умения, с които да им се отблагодари. Той също така се държал надменно и не им благодарил, което не им харесало. И така, скоро той останал сам на себе си. Гладен, нещастен и отчаян, той започнал да краде. Много скоро бил хванат и хвърлен в затвора.

Или се случило нещо друго?

Може би вместо това, той оценил оказаното му добро като странник и решил да се опита да им се отплати? Може би той открил в себе си способностите на един естествен лидер, който, в комбинация с един образован ум, довели до уважението на всички, които срещнал по пътя си? Може би в крайна сметка се превърнал в един известен лидер?

Откъде бихме могли да знаем какво му се е случило? Единственият начин, разбира се, е да проследим развоя на историята и да наблюдаваме. И точно в това е смисълът на тази история. Царят искал да узнае какво преживяват бедняците, но изгубвайки своята памет, той всъщност открил много повече кой всъщност бил самият той. Не кой бил благодарение на специалните си обстоятелства, а по-скоро своята истинска същностна природа.

Ако разширим тази метафора и позволим на царя да прекара не само една година в забрава, а необходимия брой животи, за да се пробуди като себе си и си припомни кой е наистина в един процес на себеоткриване, тогава това ще бъде подобно на случващото се с теб на Земята.

Ти си се омагьосал сам, за да забравиш и пътешестваш по света на забравата, докато си готов да си спомниш. И в този задимен свят на забрава, ти откриваш най-удивителните неща относно себе си, живота и Всичко, Което Е. И ти оставаш там, докато сам откриеш и проправиш своя път навън. Докато си спомниш кой си наистина. И всички такива пътища на откривателство, творчество и припомняне неизбежно водят до една и съща дестинация: всеобщото Единство. Това е, което Завесата скрива, така че логиката подсказва, че ако знаеш тази истина, тя ти показва пътя навън. Не само да я знаеш интелектуално, разбира се; да я знаеш чрез всяка своя мисъл, дума и постъпка. Да я знаеш до сърцевината на своето същество.

Ние обаче ще имаме много възможности, които да ти помогнат да добиеш доста по-дълбоко разбиране на тази идея. Засега, макар това да е твърде опростена илюстрация, сигурен съм, че можеш да видиш смисъла от съществуването на Завесата.

З: Да, намирам това за твърде поучително, благодаря ти. Докато разказваше тази приказка, имах един-два момента на просветление. Виждам, че дълбоката забрава може да научи на много.

БР: И още нещо – в невежеството, съпровождащо забравата, се съдържа една защита.

З: Така ли?

БР: Разбира се! Колкото повече се изкачваш по стълбицата на измеренията, толкова творческите ти силите стават по-големи. Колкото се увеличават способностите ти да сътворяваш, логично е, че нарастват и потенциалните ти възможности да нанасяш вреда. Нека си представим едно същество с големи творчески способности, което още не е опознало своята природа. В същото време то разполага с огромна сила. Все едно, че говорим за малко дете, което разполага с мунициите на света. И от определена гледна точка се случва точно това. Духовни същества с безгранична сила си играят заедно, създават заедно реалности, без да знаят и разбират последиците на своите решения, действия, или способности. На това ниво на сътворяване, когато нещата „се объркат”, обикновено е проста работа сценарият да бъде преигран с по-голямо разбиране от страна на действащите лица. От време на време обаче, едно от съществата-творци ще се нарани по начин, по който просто е невъзможно да повтори и изправи грешката си и тръгва по пътя на саморазрушението. В такива случаи се налагат по-драстични мерки.

Един много ефикасен начин за решаването на такъв проблем е поставянето на саморазрушителното същество зад Завесата, така че да открие своя път към самолечение, като се въплъти във вашата реалност. Тъй като всички същества там са дълбоко забравили кои са, те също, по необходимост, са забравили напълно своите дарби и способности. Ако не познаваш истинската си сила, ти не можеш и да я използваш! Тя е недостижима за теб. Така че това е едно идеално предпазно средство, докато съществото открие своя път към самолечението и любовта към себе си. А когато съществото наистина открие своя път към самолечението, по определение, това също така включва пълно припомняне на неговата връзка с Единството. И в това припомняне се съдържа също така пълно припомняне на всички негови присъщи способности, тъй като, разбира се, те винаги произтичат от Единството. И когато това същество възстанови своята истинска, величествена природа, то прави това с мъдрост, състрадание и проникновение, което го предпазва от възможността за саморазрушение.

З: Значи ние биваме наказвани за своето саморазрушение като ни изпращат зад Завесата?

БР: Това би било едно твърде погрешно разбиране на идеята, която току-що ти предложих. Тук отсъства всякакво наказание. Никой не те съди за постъпките ти. Ето как стават нещата: всичко е Едно. Ако се опитваш да нараниш себе си или някого другиго, то ти се опитваш да нараниш ЕДИНСТВОТО. А това всъщност е невъзможно. Ти не можеш действително да нараниш това, което е безкрайно и вечно. Желанието да го направиш обаче, създава една невъзможна дихотомия. Единственото разрешение на тази дихотомия е фрагментацията: моменталното създаване на много силната илюзия на отделеността, за да има едно „Аз”, което да наранява и друго „Аз”, което да бъде наранявано. Това е най-простият начин, по който мога да го обясня.

Това, което споделям с теб, е, че не става въпрос за наказание. Ти причиняваш това сам на себе си. Когато едно същество творец прояви желание за  саморазрушение, то създава разделение вътре в себе си. То понижава съзнанието си в по-дълбоко ниво на плътност. Ако усилията му са добре съгласувани и ако иска напълно да унищожи себе си, то ще се озове на това много дълбоко равнище на отделеност, наречено „двойнственост”, където напълно е забравило всички свои дадени му от Бога дарби и способности. Уместен вторичен продукт на всичко това е, че възможностите му за самоунищожение биват също анулирани.

З: Разбирам. Благодаря ти.

БР: Е, това са само два малки илюстративни примера. Моля те да разбереш, че това даже не започва да разкрива всички перспективи на ползата от попадането в тази реалност, което си направил. Това е една удивителна, чудна система и това да я преживееш, е нещо отвъд всякакви сравнения. И сърцето на тази система е Завесата на Незнанието. Всъщност, това може да те изненада, но една друга гледна точка спрямо Завесата, е да я разглеждаш като агент на свободната воля, или, както нашите уважавани колеги от Материала Ра (The Ra Material) я наричат, закона на объркването.

З: Как така?

БР: Ти си забелязал, че на Земята има страшно много различни религии и философски системи. Всяка от тях претендира за изключителна истина и обявява всички останали за лъжи. Допълнително, всяка религия има множество клонове и секти и човек никога не може да каже кой в какво вярва. И това важи само за организираните религии. Какво да кажем за различните агностици и атеисти? И след това има все повече и повече хора, които считат себе си за дълбоко духавни, но не религиозни. Те търсят собствената истина в сърцето си. Но всяко сърце е различно. Така че непрекъснато възникват все повече и повече „истини”. И всяка гледна точка е малко по-различна от останалите! Ако всеки се огледа достатъчно внимателно и бъде достатъчно честен, ще трябва да признае, че няма две човешки същества, които да споделят напълно едни и същи убеждения относно това „кое е вярно”. И тогава? Как да разбираме това? Или всички освен теб са объркани, на погрешен път, или смахнати, или наистина съществува валидно основание човек да вярва възможно всичко под слънцето.

А такова основание съществува. И то е следното: Ако съчетаеш Завесата с факта, че създаваш своята собствена реалност, тогава достигаме до разбирането, че първо, ти не знаеш, че създаваш своята реалност. И на второ място, това, в което вярваш, определя твоите възприятия. Което казано по друг начин гласи, че ти винаги ще откриваш все повече и повече доказателства, че това, в което вярваш, е истина. И тъй като ти си този, който открива истината, твоите убеждения се засилват. Поради съществуването на Завесата обаче, ти не можеш да докажеш тези свои убеждения на никого другиго. И тъй като всички останали също непрекъснато откриват все повече доказателства за собствените си убеждения… е… за догматиците това вещае пълна трагедия. Всеки може да види, че съществуват множество възможности за конфликт за всеки, който би искал да преживее това. Но това не е, което всъщност искам да подчертая тук. Искам да кажа, че свободната воля ти предоставя възможността да вярваш в каквото си пожелаеш относно своята реалност. И след като го вярваш, ти ще получаваш непрекъснато доказателства, за да доказваш на себе си, че си прав. И независимо какво казва всеки друг, никой няма да може да докаже, че не си прав, ако не си готов да погледнеш на нещата от нечия чужда гледна точка. Ти просто притежаваш свободната воля да вярваш в каквото си поискаш. И също така, да правиш почти всичко, което пожелаеш. Със сигурност, има човешки закони и социални норми, които се опитват да управляват твоето поведение, но има изключително малко божествени закони, които да ти попречат да направиш това, което пожелаеш.

З: Уха! А какво ще кажеш… например за Светото писание и пр.? Какво ще кажеш за „Не убивай!”?

БР: Не. Не искам да проявявам неуважение към тези правила, но те са човешко дело. Ако Бог бе създал закон „Не убивай”, то ти нямаше да можеш да убиваш. Точка. Или нямаше да можеш да родиш мисълта да убиеш някого, или това щеше да бъде физически невъзможно, както това е в по-висшите измерения. Там, където съм аз, е напълно и абсолютно невъзвожно за едно същество да престане „да бъде”. Не съществува смърт. От определена гледна точка можеш да кажеш, че ние имаме много по-малко свободна воля отколкото вас.

З: Това е удивително. Но вашите възможности за сътворяване не са ли по-големи от нашите?

БР: Са. Но ние сме ограничени. Искам да кажа, че аз мога да творя с по-голяма сила, но не мога да творя с убеждението, че не съм част от Единството. Освен ако изпратя част от съзнанието си зад Завесата. Което е точно това, което съм направил, разбира се.

З: Направил си го?

БР: Да. (усмихва се) Това си ти, не помниш ли?

З: О, правилно! (смее се)

Значи ти казваш, че ние тук притежаваме много свободна воля. И това означава много малко божествени закони.

БР: Да.

З: А какво ще кажеш например за закона за гравитацията? Или за закона за скоростта на светлината?

БР: Това не са закони. Това са предположения. Ти можеш да преодолееш гравитацията с една ракета. Можеш да преодолееш скоростта на светлината с друга, малко по-напреднала технология. Ако вярваш в НЛО дошли от други слънчеви системи, то тогава ще трябва да приемеш убеждението за съществуване на пътуване със скорост по-голяма от тази на светлината. Аз казвам, ако щеш вярвай, че това не само е технологично възможно, но и не много далечна реалност. Ограничението на скоростта, поставено от светлината, може да бъде преодоляно и това става непрекъснато от раси, които са малко по-напреднали от вашата. Това не са божи закони. Това са просто конструкции от механиката на вашата реалност. 

З: Тогава притежаваме ли някакви големи духовни закони?

БР: Да. Как ти харесва този: „Ще правиш това, което поискаш, но ще понесеш последиците от своите решения”.

З: (смее се) Не, сериозно?

БР: (смее се) Всъщност аз говоря съвсем сериозно. Това е моят начин за формулиране на закона за свободната воля.

Знаеш ли, на някои места във вселената има проклятие, което някои същества си подхвърлят, когато почувстват, че другата страна е направила нещо неправилно. Те казват: „Да получиш точно това, което създаваш!”

Не е ли странно? Особено когато наистина няма никакъв смисъл да пожелаваш това някому, защото, разбира се, всеки винаги получава точно това, което създава. Това е смисълът на свободната воля. Ти можеш да създаваш каквото пожелаеш. И ти правиш това, като вземаш решения. Резултатът е твоят живот.

Така че ти можеш да правиш каквото искаш, да мислиш каквото искаш, да вярваш каквото искаш. Това са твоите възможности за избор. Но твоите избори винаги ще водят до резултати и ти ще получиш точно резултатите на своите избори. По този начин ти можеш да видиш, ако желаеш, какво правиш, мислиш, вярваш и избираш. Ако го направиш, тогава ти можеш да продължиш да избираш същите неща, а ако не го направиш, можеш да решиш да избереш нещо друго. Това е законът за свободната воля. Има други реалности, в които съществува много по-малко свободна воля, отколкото притежавате вие. Ако обаче наистина искаш да познаваш великите закони, които управляват творението, тогава ще трябва да почакаш за друга бъдеща дискусия, в която това да бъде изложено убедително.

З: Добре. Но преди да продължим, моля те напомни ми защо законът за свободната воля е наречен също така закон за объркването.

БР: Ах. Това ще ни върне много елегантно към основната тема. Законът за объркването ви бе представен чрез един труд, резултат от ченълинг, наречен Законът за Единството, известен също и като Материалът Ра, нали така?

З: Правилно.

БР: Тогава нека видим как Завесата, или законът за свободната воля, се отнася към посланията, предадени чрез ченълинг. На първо място, всеки който чете такъв материал, може да се съмнява, че съществува дух, който говори чрез медиума, нали така? Искам да кажа, че в такива предадени чрез ченълинг думи няма нищо, което да не бъде плод на едно достатъчно творческо надарено въображение с малко мислене и допълнително усилие, нали така?

З: Предполагам, че да. Имам предвид, че години, след като започнах да водя интуитивни разговори като този, даже аз се съмнявах в това, което ми се случваше. Мислех, че съм жертва на някаква голяма самоизмама. Сега обаче имам достатъчно доказателства, за да съм сигурен, че всичко е такова, каквото изглежда.

БР: Не е ли възможно да се съмняваш?

З: О, разбира се, че е възможно. Аз имам маса обстоятелствени доказателства и синхронности и какво ли още не. Но нито едно от тези неща не е неоспоримо доказателство.

БР: Точно така. Но ако аз съм този, който казвам, че съм, и ако аз наистина разговарям с теб, не мислиш ли, че най-простото нещо би било да ти дам абсолютно доказателство? Например: Какво ще стане, ако  ти и твой приятел се съберете заедно и той напише последователност от произволни числа на лист хартия, след което скрие листа в една кутия. Аз мога много лесно да узная кои са тези числа и просто да ти ги предам. Повтори това упражнение по националната телевизия и това ще бъде краят на всякакво съмнение. Нали така?

З: Да, така е.

Но ние не можем да направим това, нали?

БР: Не без да нарушим Завесата на Незнанието. И не без да отнемем на всички хора на планетата тяхната свободна воля и право да се съмняват и което е по-важно – тяхното право с помощта на свободната си воля да създават своя собствена реалност, както намерят за добре. Искам да кажа, че ако можеш да докажеш, че водиш интуитивен разговор с мен и аз мога да докажа, че притежавам всякакъв вид удивителни знания, тогава хората ще се окажат глупаци, ако не престанат да търсят и да създавват своя собствена истина. Те просто ще дойдат при теб и мен, за да разберат истината. И това би отрекло целия смисъл на тази реалност, в която живеем. 

З:Това е едно наистина добро обяснение. Никога не съм мислил така по този въпрос. Благодаря ти. Но ти все още не си обяснил Закона за объркването.

БР: Радвам се, че слушаш внимателно. Бях достигнал точно дотам. Казвам, че различните духовни същества, които биха разговаряли с хората на Земята, не могат да се отнасят произволно със Завесата. Ние не можем да ви дадем директна информация за каквото и да е, което би било в конфликт със Завесата и със закона за свободната воля. Но вие хора търсите отчаяно както доказателства за психичните явления, така и всякакви персонални съвети и насоки, които ако ви бяха дадени, биха били в нарушение на Завесата. Следователно, пред духовното същество, с което бива воден разговор, има някои опции. При моите разговори с теб аз подхождам много внимателно. Ако има нещо, което трябва наистина да разбереш от мен, и ако ти го кажа направо, това би нарушило Завесата. Тогава аз те насочвам към преживявания и взаимодействия, които ти позволяват да достигнеш до минимум проникновения и разбирания, върху които нашият разговор може да бъде построен. Ти вече ще си забелязал следната тенденция: понякога ти изпитваш нужда за конкретен разговор с мен, но установяваш, че той не може да се случи. Не че ние не разговаряме, но ти просто усещаш осезателно, че не можеш да получиш исканата от теб информация. И после, след известно време, след малко размишления от твоя страна, след като достигаш но някои нови умозаключения, изведнъж информацията, която търсиш, просто преминава през теб, като че ли винаги си я притежавал.

З: Определено съм забелязал такова нещо и съм се чудил как се получава.

БР: Ако помислиш логически върху това, ще ти светне, че в резултат от този процес, винаги ще ти се струва, че информацията, която си „получил”, е постигната в резултат на собствените ти усилия. Може да се твърди, че ти си „работил по въпроса”, докато „ти е станало ясно”. Нали така?

З: М-м-мда-а-а, но…

БР: … но ти също имаш усещането, че нещо те е вдъхновило да получиш някаква информация?

З: Абсолютно.

БР: Точно там е работата. Ти, твоите читатели и всеки друг, който някога би срещнал, винаги ще има правото на избор относно този труд. Ти винаги ще можеш да избереш дали да вярваш, ако искаш, че този труд е произлязъл от теб чрез един много „нормален” процес на творческа мисъл. И докато това е така, аз ще успявам да не нарушавам Завесата.

З: Това е много интересно.

БР: Ще става още по-интересно. Докато усъвършенстваш способността си да преработваш нови мисли и преживявания, докато разширяваш своя ум и съзнание, ние ще можем да ти предаваме все повече интересен материал, без да се конфронтираме със Завесата. В недалечно бъдеще се надявам да мога да споделя с теб някои наистина твърде важни понятия. Всичко, което искам, е да останеш колкото е възможно по-открит и с гъвкава мисъл.

З: Ще се опитам да запомня това.

БР: Има друг подход, който прилагам спрямо теб, когато усещам, че не е в твой най-добър интерес да получиш информация, която е отвъд Завесата. В такива случаи аз просто не позволявам на тази информация да протече. Ти трябва да си забелязал, като един много ясен пример, че когато хората са те молили да провеждаш лични сеанси, или да им съобщаваш лични факти и подробности, същества като мен и Адаму избират да говорят за „духовната същност” на нещата, или за философските аспекти на въпроса, като избягват тези персонални подробности. Понякога е възможно да разговаряме относно много лични и конкретни въпроси, когато лицето предварително си е свършило работата, но като правило, препоръчително е такива разговори да бъдат избягвани. Ако ще казваме на другите кое е истина за тях, това би спъвало тяхното развитие и също така би противоречало на Завесата.

От моя гледна точка има доста по- ефективни начини да помогнеш някому да намери духовно изцеление. Вместо да си хабиш способностите да казваш на другите какво трябва да знаят и да вярват, би могъл да използваш своите духовни средства и способности, за да им помогнеш да открият, вътре в себе си кое е правилно и вярно. Помагай им да станат свои собствени лечители и тогава наистина ще си свършил чудесна работа. И аз съм винаги готов да участвам в такива начинания заедно с теб. По този начин ние ще правим много добрини заедно и няма никога да нарушим Завесата.

Забележка на Зингдад: Ако се интересуваш да участваш в точно такъв процес заедно с мен, тогава за мен (и за БР) ще бъде голямо удоволствие да ти помогнем да излекуваш собствената си болка, да посрещнеш настоящите си житейски предизвикателства, да откриеш собствената си истина и сила, и да реинтегрираш изгубените и наранени части на душата си. Моля, посети секцията за Реинтегриране на душата в моя уебсайт zingdad.com, за повече информация.

Така че това е начинът, по който аз реагирам спрямо Завесата.

Има, разбира се, други, напълно различни подходи. По причини, които само те си знаят, понякога духовните същества и медиумът трябва да решат, че искат да се занимават с възможно най-подробни персонални подробности. Такива случаи за съжаление често възникват с медиуми, които искат да изполлзват тези възможности за извличане на лична полза, или за да задоволят егото си, и по този начин се стремят да докажат, че са „голяма работа”. Съветвам те да използваш собствената си преценка, когато срещнеш такива хора. Тяхното послание към теб ще бъде: „Само аз зная истината, нито ти, нито някой друг.” Това е позиция, която потенциално вреди на всички. Ако предоставиш енергията си на такива хора, тогава това създава зависимости. За съжаление това е, което такива същества често желаят. Те не разбират колко вредно е това за тяхната аудитория и за тях самите. За да добият правдоподобност, нужна им, за да подкрепят твърденията си, че са единственият източник на истината, те се опитват да получат информация чрез явления като ченълинг, която поради наличието на Завесата, е просто невъзможно да бъде получена. Ако направиш изследвания и видиш колко предсказанията им отговарят на фактите, ще откриеш, че те не надхвърлят вероятността на случайните попадения. Виждаш ли, Завесата просто не може да бъде преодоляна.

Същият ефект, за нещастие, важи и за медиуми, които искрено и упорито се опитват да преодолеят своите съмнения. Първо, те се опитват да извършват ченълинг и той им изглежда успешен. След това обаче страхът се промъква и те започват да се съмняват. Те се чудят дали цялото това нещо не е една голяма самоизмама.

З: Аз определено съм минал по този път!

БР: И това, което се случи с теб тогава, е същото, което ще се случи с други при същите обстоятелства. В опит да преодолееш съмненията си, ти търсиш доказателства. Солидни, подлежащи на проверка, неоспорими доказателства. И когато търсиш доказателства, поради присъствието на Завесата, всичко, което откриваш, е само повече основания за съмнение. Ако в търсенето на доказателства, ти привлечеш взаимодействие с духовно същество, което притежава относително ниска вибрация, такова същество може да ти обещае всякакви удивителни неща. Ти обаче просто ще се окажеш подведен и не само няма да откриеш търсените доказателства, но ще получиш и допълнително объркване. Ако от друга страна, ти се концентрираш върху идеята да разговаряш само със същества с висока вибраци, ти ще бъдеш внимателно насочен към отказване от тези свои изисквания за доказателства и към това да се научиш да създаваш резултатите, които желаеш.

Третата опция е, че собствената ти психика, в резултат на желанието ти за доказателства, ще внесе деформации в материала, който получаваш.

З: Защо?

БР: Защото изискването на доказателства за истина от нещо, което е извън теб, е всъщност вид духовна невроза. Не съществува доказателство за каквото и да било извън теб. Защото истината е вътре в теб. Ако срещнеш „истината”, тя е само „истината”, защото твоето вътрешно усещане я потвърждава. В противен случай тя е просто още една история. Докато настояваш друго същество да създаде твоята истина, ти деформираш своето зрение. Докато си изпълнен със страх и съмнение към себе си, поради което не вярваш, че можеш да формулираш собствената си истина и да откриеш собствения си път, и да създадеш собствената си реалност, то погледът ти е замъглен и същото ще се отнася и за възприятията ти.

И така, възниква една твърде интересна ирония:

Тези, които търсят доказуеми факти от ченълинг, често ще получат послания, които са, по някаква причина, очевидно съмнителни или направо погрешни.

Тези, които се стремят да покажат, че са легитимният източник на пълната истина, често създават доказателства за това, че са измамници.

Тези, които тръгват от позицията на съмнението, откриват повече основания за съмнение.

И всичко това е чудесна илюстрация за това как законът за объркването важи за посланията, получени посредством ченълинг. Това подсказва също как този закон има по-общо приложение. По същество, ако съществува свободната воля, то правото ти на съмнение не може да бъде отнето. Правото ти да виждаш по различен начин не може да бъде отнето. Правото ти да твориш по различен начин не може да бъде отнето. Правото ти да правиш различен избор не може да бъде отнето. Винаги трябва да има място за малко хаос и малко объркване.

Ако погледнеш на това по правилен начин, то е нещо чудесно и красиво. Това означава, че ти винаги имаш опции. Ти винаги имаш свобода. Ти винаги можеш да проявиш своята воля. Творчеството може да бъде проявено във всяка ситуация. Могат да се случат чудеса. Могат да възникнат магически неща. Възможни са удивлението  и насладата. Можеш да получиш нещо, което не си очаквал.

И това е от съществено значение. Ако всичко бе фиксирано и подредено, и известно, нямаше да има смисъл да се опитваш да правиш каквото и да е. Крайният резултат би бил гарантиран и нямаше да има никакво предизвикателство, получаване на ново познание, израстване. Прогресът и животът биха спрели.

Така че аз те призовавам да прегърнеш мистерията, вместо да я ненавиждаш. Прекрасно е, че нищо никога не е абсолютно сигурно и фиксирано, и подредено, и мъртво. Всичко е винаги живо и променящо се, и бликащо от изненада и мистерия.

Но да се върна към моята теза… може би сега можеш да видиш, че усилията ни да конкретизираме нещата, усилията ни да открием доказателства за своите думи и да изискваме те да бъдат вечно верни, са непродуктивни.

З: Уха. Да. Тогава предполагам, че трябва да се откажа да търся истината, а?

БР: Бих казал, че всеки, който иска да открие доказателства, с желанието си всъщност потвърждава, че се съмнява, че вярва, че нещо не е такова, каквото изглежда. Ако, както аз твърдя, ти си творец на своята реалност, то всяка твоя мисъл ще има за резултат появяването на доказателства, съответстващи на тази мисъл. Така че това не само илюстрира закона за объркването, но също така илюстрира, че ти си творец на своята реалност (което е един друг закон). Но повече за това по-късно. Ние вече отбелязахме доста голям прогрес по тази тема.

Позволи ми да върна потока на мислите ни в правилния коловоз. Аз изказах твърдението, че съществува една конструкция на съзнанието, наречена Завеса на Незнанието, която много явно присъства в твоите преживявания (но, разбира се, тя се проявява толкова добре, че ти всъщност може да се съмняваш, че тя съществува, ако пожелаеш). Последица от съществуването на тази Завеса е, че единствената най-фундаментална истина в цялото творение, това, че всичко е ЕДНО, не може да бъде доказана без сянка на съмнение.

З: Но това означава, че всичко това, което ми каза, е просто една възможна перспектива, както всяка друга? И че всички перспективи са еднакво валидни?

БР: Да. Точно така. Никога не съди чуждите убеждения или гледни точки. Никога не допускай, че твоите са по-валидни от нечии други. Но това, което можеш и трябва да правиш, е, да се опитваш да усъвършенстваш собствената си перспектива и убеждения, така че да ти служат по оптимален начин. В моите разговори с теб аз ще ти предоставя собствените си разбирания и гледни точки. Те са поднесени с единственото намерение да ти помогнат да добиеш повече сили, да откриеш себе си и да си припомниш кой си наистина. И така, докато аз много силно се надявам, че това, което четеш тук, ще ти бъде полезно, ти трябва да прилагаш собственото си чувство за истина, когато решаваш какво да приемеш или отхвърлиш. Ако нещо резонира в теб, тогава ти откриваш тук истина за себе си – ти всъщност създаваш своя истина от предоставената ти информация. Ако нещо не резонира, тогава ти не „грешиш”, а просто твоята истина те води в посока различна от моята.

Има много истини на твое разположение и всяка ще те отведе по различен път, и всички са еднакво валидни. Някои ще ти служат известно време, след което ще ти станат безполезни, когато ти и обстоятелствата ти се променят. Някои ще ти причинят болка и ще те принудят да ги изоставиш. Някои ще ти служат вечно, като ти носят все по-голяма любов към себе си и вътрешен мир по твоя път към дома и към блажено сливане с Единството. Моята покана към теб и към твоите читатели е да огледате добре перспективите, предлагани в тези разговори. Аз твърдя, че те са от последната категория. Те са част от моето служене към тази реалност и са моят принос към протичащия в момента процес на възнесение. Най-вече обаче аз ви призовавам да следвате сърцето си и да вярвате в собствената си истина и интуиция, независимо от думите, които ще откриете някъде… в това число и тези тук.

З: Разбрах. Благодаря. Но сега аз съм объркан. Ти каза, че ще докажеш съществуването на Единството. След това всичко, което направи, е да ми кажеш, че това не може да бъде направено, поради съществуването на Завесата. Какво става?

БР: Спомни си, че аз всъщност ти казах, че ще ти докажа „малко или повече”. И ти ме попита защо „малко или повече”. И това бе моят отговор.

З: Ах. Правилно. Тогава все още получаваме ли повече или по-малко нашето доказателство?

БР: Да. Ти го получаваш. Но това е удачно място да направим почивка. Моля, кръсти този разговор „Завесата на Незнанието”. Това е първата част от темата „Какво е Единство?” Ще продължим по-нататък в следващия разговор.

З: Добре, прекрасно. И така в следващия разговор…?

БР: В следващия разговор ще се придвижим нататък отвъд разбирането, че съществува една Завеса, която прави невъзможно прякото доказателство. Ще ти предоставя обаче някои добри аргументи в полза на твърдението, че „всичко е ЕДНО”. Читателите сами ще решат колко това се приближава до едно доказателство. Както обикновено, аз няма да се опитам да пристъпя Завесата.

З: Добре, чудесно. Довиждане до следващата глава!

© 2018 Превод АТИ

Тук започва първият интуитивен разговор в тази книга. От самото начало бих искал да ви припомня, че когато написах това за първи път, нямах никаква идея, че това ще стане част от книга. Вярвах, че това ще бъде първата от серия статии, които ще предложа в един Интернет форум, който посещавах често по онова време.

Оттук нататък, това, което ще четете, е разговор, който имах със своето Висше Аз.

Зингдад: Бих искал да разговарям със своя Висш Аз. Със съществото, което преди ми се представи като Божествена Радост (БР).

Божествена Радост: Здравей. Аз съм тук с теб, както винаги.

З: Здравей. Бих искал да обсъдим ред въпроси, след което да запиша разговора, за да го споделя с други. Мисля, че е добра идея първо да те представя на моите читатели, за да получат контекст, в който да разбират твоите думи.

БР: Да, това е добре. С удоволствие ще направя едно въведение, но бих предложил да уцелим повече от един заек с два куршума, така да се каже. Можем да си побъбрим, като мое представяне и в същото време да положим основата на допълнителни разговори, като въведем определен брой духовни понятия.

З: Добре, чудесно! Какъв вид духовни понятия?

БР: Например: Ако трябва да ме представиш на твоите читатели с нещо просто като „Висшето Аз на Зингдад”, тогава моментално се налага да направим обратен завой и да поясним какво е това „Висш Аз“, за да сме сигурни, че всички говорим за едно и също нещо. За да обясня това понятие обаче, аз ще трябва да въведа други понятия, които също ще се нуждаят от пояснение. И много скоро, докато се опитвам да се представя, аз ще съм открил цяла гама от въпроси, които ще се нуждаят от пояснение. Един такъв разговор може да не свърши никога! Всъщност, нещата стоят така, че един прост въпрос, като: „Кой си ти?” е покана за една доживотна връзка, ако двете страни сте сериозни в своите усилия да изследвате отговора. Но в отговор на твоя въпрос, няколко момента, които ще възникнат в процеса на нашия разговор твърде скоро, ще бъдат: „Какво е Единство?”, „Можем ли да докажем съществуването му?”, „Защо съществува такова объркване по въпроса за духовността на Земята?”, „Какво би означавало да живееш в състояние на единство?” и в крайна сметка: „Какво е истина?”

З: Това е вълнуващо!

БР: … и потенциално объркващо, ако не се отнесем към него внимателно. Но да, това е вълнуващо и ти ще бъдеш твърде изненадан колко много красота, истина и мъдрост ще последват това просто начало.

Засега обаче това, което ще те помоля да направиш, е, да проведеш тази серия от разговори. Днес аз ще започна с дискусия, която можеш да озаглавиш „Какво е Висш Аз?” И след това, в процеса на тази дискусия, ние ще формулираме нови теми за разговор в следващите ти срещи с мен, или с някои от членовете на нашето духовно семейство. Съгласен?

З: Да, разбира се. Тогава нека подкарам топката и задам въпроса… та-та-та-ра… Моля те, кажи ми какво е Висш Аз?

БР: Толкова се радвам, че попита (усмихва се).

Първо, нека кажа, че докато най-често използваният термин е „Висш Аз”, всъщност предпочитам „Вътрешен Аз” или, в определен контекст, „Аз-Бог”. Това може да бъде или много, много просто за обяснение, или ужасно сложно. Най-краткото обяснение, което мога да предложа, е следното:

„Има само ЕДНО същество, което преживява илюзията да бъде много (същества).”

Аз харесвам толкова много това изявление, че ще го повторя по различен начин:

„ЕДИНСТВОТО обича да преживява себе си като бъде множество.”

Това твърдение е вярно на много равнища. Ако наистина схванеш смисъла на тази идея, тогава ще разбереш основната теза на това, което бих представил като духовната космология на Всичко, Което Е. Това разбиране ти върши работа, независимо от обхвата на духовното понятие, което се опитваш да разбереш. Нека започнем наедро… от върха и да работим надолу:

Ние всички сме едно. Но ЕДИНСТВОТО – което можеш да наречеш Бог, или Първоизточник, или Творец, или каквато дума си избереш – е генерирало спрямо себе си някои много силни представи относно себе си, като например това, че е множество. За да илюстрирам това, ще използвам примера за един автор, който пише една история. Той създава героите на историята в ума си. След като тези герои придобиват все по-голяма валидност в ума на автора, те придобиват чертите на специфични личности. Често авторът открива, като че ли всеки от неговите герои притежава свой собствен ум! На автора му се струва, че те са независими същества и той просто описва тяхното поведение. Виждаш ли как това може да се случи с този автор? Че той може да създаде много личности в своя ум? И да придаде на всеки собствена природа и личностни характеристики? И  при разказването на техните истории, героите изглежда забравят напълно факта, че съществуват само в ума на автора? Че светът, в който живеят, макар и голям и сложен, е само в ума на разказвача на историята?

З: Хм, да, аналогията с автора е добра.

БР: Сега аз ти казвам, че не само авторите правят това – да създават образи в своите умове. Всъщност всички съзнателни същства правят това, в една или друга степен. Всеки създава фиктивни разговори и взаимодействия в ума си. Всеки има свои фантазии и води въображаеми разговори. И всеки сънува, докато спи. Тези и подобни на тях процеси са всички разказване на истории със създаване на образи.

Можеш ли да видиш тогава как всеки от вас вече има началото на преживяване, в което създава „един друг” в собствения си ум?

З: Да, мога да видя това.

БР: Сега си представи, че притежаваш едно безкрайно време, за да усъвършенстваш изкуството да си представяш тези персони. Представи си, че разполагаш с безкрайни творчески ресурси и че ти си по-велик от най-великия творчески гений, който някога е ходил по тази планета. Сега може би придобиваш първата слаба представа какво може да представлява това, как ЕДИНСТВОТО може да създаде в своя ум, така да се каже, различните персони и характери.

З: Значи така сме възникнали ние тук на Земята?

БР: Не, не съвсем. Аз се опитвам да ти предам опростено разбиране за нещо, което би могло да бъде изключително сложна тема. И аз ще имам нужда от свръх опростяване на нещата, за да мога въобще да предам тези идеи.

Ако искаш да разбереш как са възникнали съществата на Земята, то ще трябва по-скоро да си представиш йерархия от същества-творци. Представи си, че съществата, които се появяват в ума на ЕДИНСТВОТО, създават в своите умове още повече същества. И те, на свой ред, правят същото. И този творчески процес се завърта множество пъти, докато достигнеш до духовните фрагменти, въплътени върху планетата Земя.

Ти си чул, че този свят е потънал дълбоко в плътностите на съзнанието. Е, това по същество е идеята: Всяка по-долна плътност изисква допълнително ниво на творение. Ти ще имаш един „Висш Аз” на всяко от нивата или плътностите над теб, по целия път „нагоре”, чак до ЕДИНСТВОТО. Ето защо ти наричаш такива същества „Висш АЗ”. Но аз ти казвам, че това не е „нагоре”, а е „навътре”. Едно по-добро разбиране е, че тези нива са вътре в теб. Ти влизаш вътре в сърцето си, за да откриеш своя „Вътрешен Аз”. И колкото по-навътре отиваш, толкова по-величествена версия на своя Вътрешен Аз ще откриеш.

З: Докато в един момент достигна до Бог?

БР: Да. Не си ли чувал да казват, че Бог е в сърцето на всеки човек? Или че божието царство е вътре в нас?

З: О, да.

Тогава нека обобщя: Съществува едно ЕДИНСТВО, което е Бог. И Бог е създал всички нас в своя ум. Но косвено. Съществува една структура, и ние сме творения на творенията, на творенията…

БР: … и така нататък, да.

Но не оставай с впечатлението, че следователно не притежаваш много голяма сила! Всички части на ЕДИНСТВОТО са пропити от неговата същностна природа. Казано е, че си създаден по божие подобие. Е, това не означава, че Бог притежава тяло като твоето. Това означава, че ти си направен по негов образ. Ти, който си все още ти, когато вече не си в човешко тяло. Това означава, че всичко духовно е подобно на Бог. Всичко духовно е творческо и само-съзидателно.

Две понтия, които аз лично те призовавам да разбереш, са фрактали и холограми. За това има много основателна причина. Бих силно окуражил всеки да прочете поне малко за тези две явления. Те предоставят прекрасна възможност за разбиране на творението. Холограмата е предмет, който създава триизмерен образ. Ако счупите една холограма на множество малки части, то всяка от тези части ще съдържа отново цялото триизмерно изображение. И вие сте нещо такова. Всяко същество съдържа в себе си цялото.

Това, което трябва да разбереш относно фракталите, е, че можеш да откриеш една точка във фрактала, която те интересува,  и можеш да увеличаваш и увеличаваш нейния мащаб, като навлизаш все по-надълбоко в този фрактал. И никога няма да достигнеш до неговия край. Изображението му се повтаря безкрайно във всяка посока, в която пожелаеш да тръгнеш. И това отново важи и за теб. Ако се вгледаш в себе си, можеш да продължиш да гледаш до безкрай. Винаги ще откриеш нещо ново, независимо в коя посока желаеш да търсиш.

Така че мога да ти кажа следното: На теб ти изглежда, че вселената се намира извън теб. Това не е така. Всъщност тя се намира вътре в теб. Всеки от вас съдържа в себе си цялото и всеки може да „увеличи твоя мащаб” до безкрайност. Всички части (на цялото) са свързани с всички други части.

З: Ти се шегуваш, нали, в частта относно цялата вселена, която е вътре в мен?

БР: Не, аз съм напълно сериозен. Целта е да постигнеш разбиране в хода на тези разговори. Но за момента ние трябва да оставим това настрана, за да можем да завършим този разговор.

З. Добре. И така, ние разговаряхме за това, че ти си моето Вътрешно Аз и че то притежава равнища.

БР: Да. По същество всичко, което искам да ти внуша, е, че в зависимост от това как гледаш на нещата, може да има само един окончателен Вътрешен Аз, или безкраен брой от нива на Вътрешни Аз-ове.

З: Уха! М-м… и единственият окончателен Вътрешен Аз би бил…?

БР: Източникът на Всичко, Което Е, разбира се. Бог. Ние всички сме ЕДНО, както вече споменах. Така че в крайна сметка всички сме свързани от факта, че нашата окончателна най-величествена версия на Аз-а е Бог.

З: Това е голяма мисъл. Нужно ми е малко време, за да я смеля.

БР: В това няма нищо лошо. Ако вече приемеш това като истина без сянка на съмнение, тогава вероятно няма да имаш особена нужда от двойнствената реалност, в която се намираш. Така че е естествено да срещаш известни трудности с това понятие. Но нека това да не те смущава. Докато добиеш идеално разбиране, ти можеш просто да приемеш, че в съзиданието на Единството има много прекрасни духовни същества. Ти можеш да ги наричаш Полу-Богове, или Архангели, ако желаеш. Тези величествени същества веднъж осъзнават себе си като уникални индивидуализирани съзнания и в същото време са абсолютно наясно за своето единство. Те също са създали в себе си (съвместно и поотделно) по-ниски нива на Аз-а. Всяко следващо ниво е по-отделено и по-малко свързано с единството. В най-високата степен на отделеност, в нивото на съзнание, познато като двойственост, те са създали в себе си всички тези същества, въплътени на планетата Земя. Следователно те също могат да бъдат наречени твои божествени Аз.

З: Но как е възможно някой да бъде едновременно неразделна част от единството и също така отделен?

БР: Ще обясня това в разговора относно ЕДИНСТВОТО. Ще го нарека „метафората на слънчевата дъга”.

З: Звучи цветисто, ще го очаквам с нетърпение. Добре тогава, нека се върнем към дискусията. Значи има един континуум, от усещане за единство на върха, до усещане за отделеност на дъното?

БР: Да, точно така. На всяко едно равнище, съществото създава други персонажи в своя ум. Всички те са непрекъснато в процес на сътворяване на Аз-ове. И когато достигнеш долу до тази реалност, която населяваш в момента, получаваш усещането за една дълбока отделеност, при което напълно забравяш, че си едно с всичко останало и че си същество-творец. Всъщност цялата твоя реалност е създадена точно за това: да преживееш и изследваш абсолютна отделеност и самота.

З: Добре. Нека видим сега дали разбирам това. Ти казваш, че има едно единство на върха, което е Бог. След това Бог създава множество (същества) и в умовете на това множество възникват още много повече и т.н., и т.н., чак долу до нас тук на Земята, които притежаваме свободата да мислим, че не сме ЕДНО. Ние можем да вярваме, че сме отделни и индивидуални. И ние сме си причинили това нарочно, за да можем да открием нещо за себе си и да се претворим. Нали така?

БР: Добре. Да, това е първата половина от историята. Сега ти имаш груба представа как работи системата от горе надолу. Но докато не я видиш по другия начин, отдолу нагоре, няма действително да я разбереш. Така че нека разкажем другата половина от историята.

Това, което трябва да разбереш, е, че всеки един от вас на планетата Земя изпълнява ролите, които е избрал за себе си. Вие играете масови, продължителни игри, които се простират през много животи, така че да преживеете себе си като индивиди. Като отделени един от друг. Като „не-ЕДНО”. Така протича животът на Земята. Всяка игра обаче трябва да завърши в един момент. В един момент ти ще си кажеш: „Аз съм видял всичко, което искам да видя в тази игра,” и ще поискаш да отнесеш своето знание и да отидеш да играеш някоя друга игра. Например, може би следващия път ти ще поискаш да участваш в игра с по-малко ограничителни правила. Както и да е, моментът, в който решиш, че си видял всичко, което си искал да видиш тук, е моментът, в който ти обикновено избираш да започнеш своя процес на възнесение. Макар че аз всъщност не харесвам термина „възнесение”, ще го използвам, тъй като е станал вече широко употребяван.

З: Чакай малко. Извинявай, че те прекъсвам. Защо не харесваш този термин?

БР: Възнесение? По същата причина, по която не харесвам „Висш-Аз”. Думата „възнесение” предполага движение нагоре, но ти не отиваш „нагоре”. Всъщност ти не отиваш абсолютно никъде. Ти се излекуваш, ти интегрираш всички свои аспекти, ти ставаш в по-голяма степен в едно със себе си, след което започваш да си спомняш кой си в действителност. След като веднъж направиш това, ти си свободен да отведеш съзнанието си „навътре” към по-висши плътности. И оттам ти можеш да изследваш други времеви линии, или да споделяш сътворяването на други реалности, или каквото друго пожелаеш. Виждаш ли, по същество това, което ти правиш в процеса на възнесение, е, да се изтегляш навътре към себе си. Ти имаш нужда да направиш това, ако ще напуснеш тази система на реалност, за да отидеш и да играеш в други реалности.

В този момент има доста хора на планетата Земя, които следват този път на възнесение. Те приключват с играта с нейните правила на това ниво на реалност и се подготвят да се превърнат в по-големи версии на себе си. Ти сам правиш това и вероятно това се отнася и за всеки, който чете този труд. Хора, които не са поели този път, ще резонират доста зле с написаното тук. Те вероятно ще решат, че всичко това е една безсмислица. Така че аз мога да заявя с известна увереност, че ти и твоите читатели сте активно ангажирани в процес на „възнесение”.

З: И какво става след това? Какво се случва след като се възнесем?

БР: Това не е еднократен процес, както предполага въпросът ти. Когато се „възнасяш”, ти се пробуждаш за все по-големи и по-големи реализации на своя Аз. Ти започваш да прозираш през илюзиите на този свят, които държат хората пленници в играта. Ти започваш да откриваш истинската любов и състрадание към себе си и към всички останали. Ти започваш да се освобождаваш от страха и болката, които си създал в себе си в продължение на много животи. Ти преставаш да мислиш за себе си като за жертва на своите преживявания и тогава разбираш с все по-голяма и по-голяма яснота, че си творец на тези свои преживявания. И когато това се превръща в твоя истина, то твоите преживявания ще започнат да потвърждават твоите убеждения. Накратко, ти се превръщаш в същество творец и преставаш да бъдеш една самотна, изгубена жертва.

З: Ах! Но какво става с цялата история на единството? 

БР: Добър въпрос. Виждаш ли, докато твоето разбиране за себе си е свързано предимно с твоето его – това е аспект на Аз-а, който разглежда себе си като „отделен” и като нещо, което трябва да извършва всичкото „правене” – то тогава ти не сътворяваш съвместно с останалата част на Всичко, Което Е. Ти не си в съюз с най-могъщите сили на цялото творение. Когато започнеш да твориш от своето сърце и любов, тогава ти се придвижваш в посока на ЕДИНСТВОТО. Тогава Всичко, Което Е твори съвместно с теб. Това е нещо коренно различно. Ти, оставен на себе си, противопоставен на ти, в хармония с цялото творение. Във втория случай ти ще откриеш, че животът ти изобилства от чудеса и магии. В първия случай получаваш реалността, описана в Закона на Мърфи – ти ставаш човек сам за себе си, който се бори с всички трудности, при което всичко, което може да се обърка, обикновено се обърква. Така че изборът е твой. Ти може да останеш привързан към това да си отделен и сам, и да продължиш да играеш игрите на плътността или можеш да се откажеш от тях. Ти можеш да решиш да видиш всички други като аспекти на самия теб. Ти можеш да избереш единството и любовта, след което можеш да започнеш да „се възнасяш”.

З: Как изглежда процесът на възнесение?

БР: Накратко, това е процес, при който ти все повече осъзнаваш, че си творец на собствената си реалност и ставаш все по-умел в методите на това творчество. Това означава, че всеки човек сътворява свой собствен път и свои собствени преживявания в него. Всеки върви по свой уникален път. Така че е невъзможно да бъде описано в подробности това, което всеки ще избере. Определено обаче можем да говорим за някои общи преживявания и тяхното разбиране ще се разкрие пред теб в много различни перспективи по време на следващите разговори. Засега всичко, което бих искал да разбереш, е, че ти и други около теб преживявате всеки своето възнесение. Не е неправилно да се каже, че се превръщате в своето собствено Вътрешно Аз.

З: Оу, уха! Нещо като придвижване на едно ниво по-нагоре.

БР: Да. Всъщност няма строго определени „нива”, като етажите на висока сграда, но е по-малко сложно, ако си го представяш по този начин за момента. Докато обмисляш това, виждаш ли, че Бог е създал твоя Аз-Бог (God-Self), който е създал твоя Вътрешен Аз, който е създал теб и твоите други въплъщения? Но като живееш живота, който живееш, като избираш нещата, които избираш и поддържаш убежденията, които поддържаш, ти пресъздаваш себе си в движение. И когато пресъздаваш себе си, ти пресъздаваш част от своя Вътрешен Аз. Ти и твоят Вътрешен Аз сте ангажирани в процес на самосътворяване. Така че може да се каже, че ти си твоят Вътрешен Аз, ангажиран в преживяването на твоя живот. И ако следиш всичко това, можеш ли да видиш, че твоят Вътрешен Аз създава теб и ти също създаваш своя Вътрешен Аз? Че ние сме едно велико същество в един непрекъснат процес на самосъздаване?

З: Добре, уха! Това е удивително! Но… защо това не се усеща по този начин? Искам да кажа, аз си мисля, че си твърде силен и удивителен, и пр., докато в противоположност, аз съм често твърде объркан или усещам болка, или съм изпълнен с чувство на самота и безпътица.

БР: Всичко се свежда до факта, че ти не си дошъл да живееш на Земята само за да се възнесеш веднага. Ти си дошъл тук, за да бъдеш тук. За да преживееш себе си като отделен индивид. Така че в това състояние, ти наистина имаш често тези усещания за самота, безпътица и безсилие. За съжаление, това изглежда част от грубата действителност. Само когато ти по същество си приключил с играта, ти започваш да си спомняш, че всъщност си едно мощно същество – творец. Тогава, когато започнеш да си припомняш, ти също така започваш да се освобождаваш от част от усещането си за отделеност, след което започваш наистина да сътворяваш себе си като свой Вътрешен Аз.

З: Значи на всяко ниво, ние сме ЕДНО същество, което създава нашето Аз чрез преживяванията на мнозина.

БР: Да! Както горе, така и долу. И както долу, така и горе. Така ти пресъздаваш себе си. И като правиш това, ти пресъздаваш своя Вътрешен Аз. Който, по същество е ангажиран в процеса на сътворяване на твоя Аз-Бог. И Аз-Боговете са по същество в процес на сътворяване на Бог. Виждаш ли? Разгърни това достатъчно дълго и ще разбереш, че ние всички сме ЕДНО. В крайна сметка съществува само един от нас, който създава много, така че да преживее себе си по множество нови начини и да се претвори. Многото създават още повече и т.н., и т.н., без край, във вечността. И най-малкият, и най-младият от многото създава себе си и правейки това, пресъздава всички. Като един фрактал, който можеш безкрайно да увеличаваш навътре и навън, във всички посоки. Като една холограма, на която всяка най-малка частица включва цялото изображение.

З: Това е толкова красиво!

БР: Радвам се, че ти харесва. Това е моята перспектива и моята истина. Също така има и много други перспективи. Ще има перспективи, които са напълно различни от моята, но които са също толкова валидни.

З: Уф. Чакай малко. Как е възможно твоята истина и истината на някого другиго да бъдат едновременно истинни и да са несъвместими една с друга?

БР: Лесно. Всички истини са истинни и няма две истини, които да са идентични. Но аз мога да видя как това може да ти изглежда странно. Когато му дойде времето, аз ще те помоля да поговориш с нашия духовен партньор (и твой Духовен Водач), 8, по този въпрос. Ти можеш да назовеш този разговор „Какво е истина?”  Разпитай го, съгласен ли си?

З: Добре.

БР: И така, ако можем да продължим… Аз ще ти кажа, че съм твоят личен Аз-Бог. Аз съдържам в себе си всички други версии на Аз-а, които си и ще бъдеш. Ти си мое творение, и както вече обясних, аз също съм твое творение. Ти си част от едно много, много по-голямо същество и ние заедно сме активно ангажирани в процеса на непрекъснато само-сътворяване. От моята перспектива, ще кажа, че това е вярно за всеки на планетата Земя.

З: Аз съм твое въплъщение?

БР: Да, ако искаш да го погледнеш по този начин. Или можеш също така да кажеш, че аз преживявам в твое лице едно от моите творения на себе си.

З: И освен мен, колко много други въплъщения на Божествена Радост има на планетата Земя в момента?

БР: Този въпрос е доста по-сложен, отколкото си представяш. Ще трябва да ти отговоря като кажа, от перспективата, от която задаваш въпроса, че има само едно въплъщение на Божествена Радост на планетата Земя в това пространство/време, в което ти съществуваш. Ти си единственият. Не е в съответствие с целта на нашата душа да имаме много въплъщения, както това е било при някои от другите Просветлени.

З: Супер. Ти така ми изкара акъла с всичко това, че не зная какво друго да попитам.

БР: (Смее се) Това е добре. Мисля, че в крайна сметка трябва да приключим този разговор сега, за да дадеш почивка на нещастния си ум. Ти обаче вече притежаваш една мисловна конструкция, от която можем да продължим. Когато се видим следващия път, можем да започнем с въпроса „Какво е ЕДИНСТВОТО?”

З: Прекрасно. Бих искал само да кажа, че наистина е странно, че всъщност този разговор за мен е просто разговор със себе си.

БР: Да. Но ако си разбрал правилно, тогава цялата вселена е просто един малък случаен разговор, който Бог води със себе си. Така че… нещата съвсем не са толкова странни.

Малък случаен разговор?! Вселената не е ли Всичко, Което Е?

БР: Едва ли. Зная, че тя ти изглежда твърде голяма, но тя е просто една малка част от конструкцията на една реалност. Има безкраен брой други такива конструкции. И всички реалности взети заедно представляват само един от начините, чрез които Бог изразява себе си. Има безброй много други.

З: Уф! Как наистина ми пръскаш мозъка! Виждам, че има много, за което още да разговаряме. Благодаря ти много за този разговор днес. Изпитвам такава любов и благодарност.

БР: Това са добри чувства. Аз изпитвам същото. Но както гласи песента, „Ти още нищо не си видял!” Предстои ни още доста да се забавляваме. Ще говорим пак в близко бъдеще.

© 2018 Превод АТИ

Мой скъпи читателю,

Може би ще ви се стори прекалено претенциозно това, че започвам този труд с глава, посветена на това да ви се представя. Също така, когато започнете да четете тази глава, вероятно ще ви се стори малко странно, че ви представям историите на моите „предишни животи”.

На ваше място аз вероятно бих се запитал: „Къде ме води всичко това?”  Ето защо още от самото начало на съвместното ни пътешествие, моля за вашето търпение. Има много основателна причина за това, че трябва да започна с това въведение и че трябва да ви разкажа своите преживявания в поредица от прераждания. Виждате ли, тези истории, моите истории, не бяха само средство да преживея и да открия всичко, от което се нуждех, за да мога да напиша този труд. Те също така са примери, които трябва да ви предложа в подкрепа и като обяснение за истините и проникновенията, изложени в последващите глави.

Така че имайте търпение, драги читателю, докато ви разказвам генезиса на своята душа, животите, които съм изживял, и (накратко), какво това е означавало за мен. Моето убеждение е, че ще се почувствате богато възнаградени, когато се заровите в последващите глави и откриете, че сте въоръжени с възможностите за едно по-задълбочено разбиране.

Изразходвал съм много енергия в този си живот, за да открия истински вътрешен мир, любов към себе си и самоувереност.  Аз разбрах отрано, че ще ми е трудно да излекувам вътрешната си болка, ако преди всичко не зная кое я е причинило. Ето защо важна част от моето пътешествие включи едно задълбочено  вникване в случилото се преди този живот и откритието, сам за себе си, на това кой наистина съм аз. Аз извлякох тази информация от разговори като тези, които ще последват в тази книга, чрез медитации, хипноза, авто-хипноза, както и с няколко разговора с „Висшия Аз” на моята любима, докато тя бе в състояние на транс. Допълнително, аз преживях една интензивна серия от удивителни лечебни хипнотични регресии, с помощта на един надарен хипнотерапевт. И докато моята история се променя непрекъснато и аз продължавам да откривам все повече относно себе си, по-долу следва кратко въведение в това кой съм аз.

Произход

Ще започна моята история с едно събрание на група от Същества на светлината (Light-Beings), създали тази реалност. Те обсъждаха как тази реалност, която ние обитаваме, би могла да бъде „привършена”, за да бъде заменена с една нова реалност. Нещо подобно на привършването на една игра, което да даде взможност за започването на нова. Начинът, по който тези игри биват реализирани, предполага всяко Същество на светлината да отговаря за конкретна роля във всяка игра. Настоящата игра, за която става въпрос, цялата наша реалност, е доста интересна. Това е игра, в която някои от тези Просветлени са създали множество проявления (наречени също така въплъщения), които са били способни да преживеят „индивидуалност”. Осъществяването на тази игра е изисквало постигането на нещо твърде радикално. Аспектите на Просветлените, които е трябвало да участват в играта, е трябвало да забравят, че всъщност всички са ЕДНО и да забравят за собствената си вечна, безсмъртна природа. Никога до този момент такова нещо не е било правено във „Всичко, Което Е”.

За да може играта да получи посока, било въведено понятието за „полярност”. При отсъствието на знания за собственото си божествено предназначение, играчите се нуждаели от нещо друго, което да ги подтикне към развитие и прогрес. Предишните игри се били провалили поради липса на достатъчен стимул. И така било решено, че ще има два основни „лагера”, което би довело до съперничество, съревнование и конфликт. Тези два лагера били определени според това кому служат играчите. От едната страна щели да бъдат тези, които били в услуга на себе си, а от другата страна – тези, които били в услуга на другите. И така играта се състояла в това фрагменти на Просветлените да имат въплъщения, чрез които да преживеят възторзите и мизериите на живота на това място. Така те щели да откриват кои наистина са в действителност, от позициите на пълна забрава. 

Това е един невероятен, удивителен, голям експеримент на съзнанието и ползите от него са наистина феноменални. Сега обаче, когато времето наближава да завършим играта, Съветът се събира, за да реши какво трябва да се направи. Очевидно е, че ще има значители трудности играта да бъде завършена успешно, без това да нарани и травмира играчите – тези аспекти на Просветлените, които са дълбоко ангажирани в играта като въплътени души.

Може ли да видите какъв е проблемът?

За да се осъществи играта, всички играчи трябваше да забравят, че са просто играчи и да се ангажират дълбоко, все едно, че играта е напълно реална и истинска. И докато играят тази игра на отделеност (separation), те щяха да изпитват силни емоции, като омраза и гняв спрямо някои и доброта и състрадание спрямо други, и това щеше да ги принуди да се заровят много надълбоко в играта. И се случи така, че играчите станаха неспособни даже да започнат да си представят, че играта не е напълно реална и сериозна. В което нямаше нищо лошо, стига играта да продължаваше, но проблемът възникна, когато Просветлените решиха да прекратят играта. Същества като играчите, напълно обсебени от играта, не биха просто спрели и се завърнали към пълното си припомняне на това кога е време да преустановят! И тяхната свободна воля не може да бъде просто така нарушена с принудително прекратяване на играта, тъй като това би им нанесло дълбока травма и би ги научило, че те не са творци на собствената си реалност. Това би обезсмислило цялата игра, която има за цел развитие и обучение, особено обучение относно сътворяването. Ето защо прекратяването на играта би трябвало да стане внимателно и с известна деликатност. Единственият начин е въвеждане в играта на един голям трансформационен преобразователен преломен момент, в който всяко едно проявление би могло само да се пробуди за факта, че е безсмъртно същество от светлина, което просто преживява една илюзорна, преходна реалност. Само тогава участниците биха имали мъдростта и силата да изберат да напуснат играта доброволно. И така, бе решено всеки играч да бъде пробуден в предварително определен момент. И всяко едно от Съществата на светлината се подготви да доведе играта до успешен завършек.

Не ми е писано да зная какво е решило всяко едно от Съществата на светлината. Зная само малко от това какво е направило едно от тези същества. И сега ще насоча вниманието ви към това конкретно Същество на светлината. Макар че за такива същества имената са безполезни, те са от известна полза за нас, затова ние ще наречем това същество Божествена Радост (Joy-Divine), или накратко БР. БР бе поканен да се включи в играта, конкретно за да окаже помощ в голямата трансформация, която евентуално би помогнала за прекратяването на играта. За да направи това, за което бе дошъл, БР реши, че е нужно да измени цялата игра съвсем малко, като добави собствената си енергия, която да участва в системата. Видите ли, за тези същества не съществува такова нещо като време. Следователно няма проблем играта да бъде изменена от самото й начало, за да завърши различно. Играта може бъде променяна до постигане на нужния резултат и тогава  това бива версията от събития, приети за „най-валидни”.

И така БР, прие една от ролите в играта. В същото време БР не създаде безкрайното рекурсивно самоделение, което направиха  много от останалите Просветлени. Тъй като поначало това не бе негова игра, той не търсеше възможност да я насели с много милиарди и даже трилиони свои аспекти, както някои от останалите играчи. Той обаче наистина се стремеше да разбере играта в голяма дълбочина. И действително е така – че най-дълбокото, проникновено разбиране на едно нещо е възможно само чрез личното му преживяване. БР знаеше, че се нуждае от такова разбиране, за да окаже помощта, която очакваха от него. И така, той реши да предложи едно проявление на своя Аз в играта. И от своето същество това проявление създаде едно друго, което може да бъде наречено „Наслада” (Delight). Наслада щеше да бъде тази, която да пренесе светлината на Божествена Радост до най-плътните дълбини на играта. Всъщност Наслада щеше да бъде въплътената част на Божествена Радост…

И вероятно няма да ви учуди да откриете, че това е моят собствен Висш Аз.

Едно начало

В най-ранните спомени за индивидуалното си съществуване, които съм успял да открия, аз бавно, в просъница, с колебание осъзнавах своята индивидуалност. Това бе една интимна и съхранявана с любов част на самата същност на Божествена Радост. Познавах само единството и принадлежността. Безкрайната любов беше моето препитание. Всяко мое преживяване бе едно безкрайно блаженство. Бавно, съзнанието ми изплува от това радостно усещане и започнах да формулирам първите си мисли. И докато осъзнавах собственото си съществуване, аз заченах мисълта: „Ето ме и мен”. И след това въпроса: „Какво съм аз?”

И с безкрайна любов и нежност, Божествена Радост започна да ми отговаря. По някакъв начин, този живот и животите преди него, са част от безкрайното отговаряне на този въпрос. Защото като живея и като съм, аз откривам себе си – кой съм и какво съм. Виждате ли, Просветлените не комуникират с мисли и думи като нас. Техните комуникации са в цялостни творения. Нашата цяла вселена е всъщност само една част от един разгръщащ се разговор между Просветлените. И докато аз съм тук, откривайки кой съм в действителност, също така Божествена Радост е ангажиран с това да разказва на Наслада отговора на въпроса „Какво съм аз?”, изразен в една драматична форма, чрез всички случки в моите различни въплъщения. Това е нещо удивително, наистина. И вероятно то е такова и за вас. Може би вие също сте ангажирани с отговора на въпроса „Какво съм аз?” за себе си. Аз мисля, че е така, а вие?

Но сега към въпроса защо Наслада е тук и следователно защо аз, Зингдад, съм тук. За да могат съществата да се придвижват напред, те трябва да осъзнаят някаква своя цел. Наслада има за цел да бъде „вмешател” (Interventionist). Какво точно представлява вмешателят е дълга история, която ще разкажа по друг повод. Засега ви моля да приемете, че това е същество, което пътува из духовните сфери, като помага на другите, когато те зациклят в проявите на собственото си творение. И така Наслада ще помогне тук в работата по трансформацията на тази реалност по един… да го наречем наистина приятен начин. Но знаете ли, не може да помогнете на приятел, който изпитва болка, ако не разбирате какво той преживява. Ето защо, преди Наслада да може да помогне, той трябва напълно да се потопи в тази реалност. Той трябва да се въплъти няколко пъти и напълно да се изгуби в тази реалност. И след това, точно навреме, през своето последно въплъщение по време на голямата трансформация на играта, той трябва да си спомни кой е, да се пробуди и да се издигне отново над системата. Само тогава той би имал достатъчното разбиране, за да помогне наистина и да направи това, за което е дошъл. И, разбира се, това е, което аз точно сега се опитвам да направя.

Спомням си началото на спускането ми в тази система. Аз почувствах топлата прегръдка на Божествена Радост и започнах да навлизам през по-висшите измерения на тази реалност за първи път. И след това, с един шок, започнах да падам. Аз падах и падах. И докато се спусках през плътните слоеве на творението, аз започнах да разбирам, че губя своята връзка с Единството. Започнах да изпитвам ужасния удар от едно напълно ново преживяване – това да се изгубя в студа на една отчаяна самота. Погледът ми започна да се свива. Вече не можех да виждам какви могат да бъдат резултатите от действията ми. Вече не знаех, че всичко е съвършенство. Имаше толкова много, което изведнъж не можех и не знаех. И докато осъзнавах факта, че не знаех какво би се случило, едно напълно ново преживяване завладя сърцето ми – страх! След като не знаех какво ще се случи всеки следващ момент, откъде можех да зная, че ще съм добре? Не бих могъл! Почувствах как черните  дипли на Завесата на незнанието ме обграждат и ги почувствах като ледени пръсти, които стискат сърцето ми. Това бе агония! А аз все още пропадах и пропадах. И след това дойде забравата както на болката, така и на падането и блаженството на това, което се бе случило преди тях. Тревогата избледня. Споменът избледня. Съзнанието се замъгли. Всичко се превърна бавно в тъмнина. И тогава започнах да гледам със замъглени очи към един странен и непонятен нов свят. Тогава не го знаех, но моето първо въплъщение бе започнало…

Моят живот в Лира

Първият ми живот бе на една планета в звездната система Лира, кръстена с това име на лира (вид арфа), което е също една удобна аналогия за начина, по който животът там бе създаден. Редица същества са имали първото си въплъщение на Лира, която бе много по-малко плътна от Земята. Телата бяха доста по-изтънчени, отколкото тези, които населяваме сега. Една тонална вибрация в светлината бе причина за проявлението на телата и оттук аналогията с „арфата”. Животат на тази планета бе добър. Това бе място на любов и нежност, където радостта бе използвана като средство за учене. Всеки човек бе окуражаван да следва своето върховно блаженство, да открие своята уникална и специална дарба и след това да я изрази чрез това, което обича да прави най-силно. Отсъстваха съревнование и наказания. Всяко същество бе ценено за това, което бе, и за неговия принос. И всеки даваше винаги всичко от себе си.

Физически, съществата бяха със светла кожа, руса коса и сини очи. Аз все още нося тези черти от чувство за идентификация с тях. Те бяха грациозни и живи хора, които знаеха, че телата им са божествен дар, който трябва да бъде обичан и пазен, и знаеха как да се отнасят към  телата си с уважение. И това е една от причините да живеят невероятно дълго. Имаше обаче и друга, по-важна причина: в обществата на това място имаше учители, които предаваха на другите ученията за физическото възнесение. В резултат на усвояването им, обитателите на Лира не остаряваха, както обикновено ние правим това тук на Земята. Когато младите израстваха и ставаха възрастни, в даден момент те проявяваха интерес в усвояването на духовния път. Те искаха да бъдат обучени. Процесът на това учене бе бавен и деликатен, като самият процес бе ценен далеч повече от крайния резултат. С напредването на обучението си, тези същества ставаха по-мъдри и по-силни в духовната сфера. В крайна сметка те придобиваха една светлина и аурата им започваше да свети, като много възрастните сред тях можеха да бъдат веднага идентифицирани според яркостта на тяхната аура. Странното обаче бе това, че телата им не остаряваха. Ако някой погледнеше в очите на такова същество, той се чувстваше благословен и обичан. С напредването на тяхното обучение и духовно израстване, тези същества се превръщаха все повече в светлина и по-малко в материя. И накрая, когато бяха свършили това, за което бяха дошли, те най-накрая напълно трансформираха своите физически тела в светлинни тела и напускаха онзи свят към по-фините духовни сфери. Това бе нещо прекрасно за наблюдаване.

Обитателите на Лира живееха в абсолютна хармония със своята земя. Те не приемаха растенията, животните и своята планета като нещо, което трябва да бъде използвано и консумирано, а по-скоро знаеха, че са неразделна част от тях. Земята бе уважавана като тяхна собствена майка. Ако се налагаше някое растение или животно да пожертва тялото си за нещо нужно на хората, те с уважение молеха за тази саможертва. Ако получеха позволение, то прекратяването на живота бе извършвано с голямо благоговение, уважение и признателност. Животът там бе едно велико, хармонично партньорство и всички винаги работеха за благото на другите.

Моят най-ясен спомен от живота ми на Лира бе, когато стоях и гледах един осветен от луната океан, заедно с едно същество на име Адаму. Макар и не мой баща, той бе този, който ме бе отгледал и възпитал. Той бе един мъдър и уважаван старейшина – със силно телосложение, величествен мъж с развята брада, сапфирени очи и най-светло сияние на своята аура.

Първият ми спомен за него е, когато той стоеше пред мен и водеше с мен сериозен разговор. Той ми обясняваше, че аз няма да остана да живея с тях… и няма в крайна сметка да се завърна към светлината, така както правеха те. Той посочваше към звездите и ми казваше, че моята съдба се намира „ей там”. Той захвърли един камък по тихата, огряна от луната повърхност на океана, като една метафора за това как аз трябва да прескоча през няколко други живота на други места в моето следващо развитие и как не трябва да остана на едно място заедно с тях. Аз плачех тихо. Фактът, че моето напускане означаваше физически да умра, не бе причината за моята печал. Всеки в онзи свят знаеше, че смъртта не е нищо повече от едно преминаване в друго състояние. Източникът на скръбта ми бе просто това, че не исках да напусна това място. Аз изпитвах голяма любов към тези хора и към Адаму, с неговите нежни и изпълнени с любов напътствия. Аз не исках да си тръгвам и Адаму също не го искаше, тъй като той също ме обичаше. Това обаче бе моята съдба.

Адаму ми каза: „Не след дълго ти ще тръгнеш по своя път и ще си забравил за нас.” „Никога!” отговорих му, „Аз никога няма да ви забравя. И аз ще запомня този момент завинаги.”

Така и направих.

Аз винаги ще обичам хората на Лира. Те ми дадоха първия живот и моето приземяване в тази реалност. Сред тях аз опознах безусловната любов и истинската принадлежност. Аз имах място, „от което съм дошъл”, и макар че винаги ще бъда скитник, винаги ще зная какво е да имаш свой дом. И аз ще си спомням за Адаму. Настоящото ми въплъщение е било пропито от усещането за липсата на някого, на една по-възрастна, бащинска фигура, която знаех, че трябва да съществува в живота ми, но отсъстваше. Когато започнах да си спомням за Адаму и да го откривам в своите медитации и хипнотични регресии, тази празнота в живота ми започна да се запълва. Започнах да си припомням дълбочината на своята любов и връзкато с това най-удивително същество. Ето как този спомен оцеля въпреки дълбоката забрава, съпътстваща въплъщението в този свят. Аз казах, че ще запомня… и го сторих. И когато се свързвам отново с Адаму в този си живот и се научих да водя интуитивни разговори, аз също така разбрах, че той бе извор на дълбока мъдрост и безспорна истина, прикрити винаги зад състрадание. И така, аз започнах да правя неговите думи достояние на другите в различни форуми в Интернет. На Адаму се дължеше това, че можах да развия въобще тази си способност за интуитивен разговор. За мен той отново стана един чуден източник на напътствия и съвети. Както и на приятество.

Това не е ли странно? Аз изглежда съм един пораснал, възрастен мъж, с въображаем приятел!

Но отново към историята. Както споменах, повечето същества напускаха живота на Лира чрез възнесение на телата си в светлина. Това обаче не бе моят път. Аз трябваше да поема по пътя на тези, които не напускаха в светлината. Аз навлязах в океана, в Залива на напускането, докато осветената от луната вода достигна до гърдите ми, след което, както ме бяха научили, аз издигнах духовното си тяло над физическото си тяло и прекъснах връзката между двете. Безжизненото ми тяло падна обратно във водите и те се затвориха над него. И аз си отидох.

Своевременно водите на океана се погрижиха да изчистят всичко и на Лира не остана нищо от мен освен спомените.

Един живот като войник

Живот номер две бе животът ми като войник.

Цивилизацията в която се родих, бе ангажирана в междупланетна война с друга цивилизация. Не помня подробности и не мога да ви кажа дали имаше големи галактически съюзи, които воюваха, или това бяха само две враждуващи планетарни цивилизации. Тези неща въобще не мога да си спомня. Спомням си само, че бях роден в живота на войник, охраняващ една минна колония на една малка планета, далеч от света, който считах за свой дом. Самата планета не бе особено солидна. Не мога да кажа със сигурност от какво бе съставена, но ефектът бе, че човек можеше да влезе във вътрешността й с превозно средство без особена трудност. Може би тя приличаше малко на Юпитер или на Сатурн и се състоеше основно от сгъстени газове. Определено, планетата бе напълно негостоприемна към живота и ние трябваше да живеем непрекъснато в защитни превозни средства или структури. Във всички случаи обаче аз бях един от войниците със задачата да охранявам минните операции на тази полу солидна малка планета.

Животът, който водих там, бе напълно различен от всеки друг тук на Змята. От една страна, ние войниците изглежда че бяхме генетично модифицирани, за да изпълняваме своята функция. Един от резултатите на това бе, че никой от нас не можеше да се възпроизвежда, тъй като това би било непродуктивно за оптималното изпълнение на нашите роли. Изглежда, че телата ни бяха програмирани да останат сексуално незрели през целия ни живот, така че разликата между половете не бе така изявена, както е тя сега на Земята. Малко съм объркан по този въпрос, но е възможно да е имало повече от два пола. Това, в което съм сигурен, е, че войниците не бяха само мъже. Както казах обаче, полът не бе толкова важен, както тук на Земята. Вярвам обаче, че се държахме малко сексуално един спрямо друг, но това бе предимно едно игриво, интимно преживяване. Каквото и да бе това, то групата войници, с които служех на тази планета, бяха всичко за мен. Те бяха единственото семейство, което някога бях познавал. Те бяха мои приятели, мои любовници и причина за съществуването ми. Сега, когато си помисля, ситуацията ми в онзи живот изглежда много странна за сегашната ми чувствителност, но тогава за мен тя изглеждаше напълно правилна и естествена. Ние бяхме щастливи по свой си начин и между нас съществуваше по-силно чувство на принадлежност и групова идентичност от всичко, което съм изпитал в настоящия си живот.

Като войник, моята задача бе да охранявам едно конкретно военно превозно средство. Това бе нещо средно между малък космически кораб и бронирана кола. Това превозно средство, побиращо само един човек, можеше да пътува не само по повърхността на планетата, но и да навлиза в самата планета и да маневрира под повърхността й. То ми осигуряваше условия на живот при всички разнообразни и екстремни условия на планетата. Сигурен съм, че това бе разузнавателно средство и ако бе снабдено с някакви оръжия, те трябва да са били съвсем леки. Мисля, че задачата ми бе просто да охранявам. Доколкото си спомням, мисля, че съвсем не приемах сериозно своите задължения. Подобно на малко дете с играчка, аз наистина изпитвах удоволствие да карам своята малка кола и да навлизам в длъбините на планетата, след което излизах с висока скорост обратно на повърхността. Наистина се забавлявах и определено не се държах като войник, ангажиран с важната задача на живот и на смърт да охранява един стратегически обект по време на война.

Един ден бе мой ред да дежуря в едно контролно помещение в един спътник високо над планетата. Докато бях дежурен, гледах през прозореца към планетата под мен и тогава се случи нещо напълно извън моите представи. Всичко, което мога да кажа, е, че малката планета, с всичкте й обитатели, бе унищожена пред очите ми! Всичко бе унищожено за миг от някакво необяснимо явление. Едно огромно сиво „нещо” премина през тази реалност и напълно унищожи цялата планета! Това не се връзваше с нищо, което бях даже чувал. Бях напълно травмиран и в състоание на шок.  Всичко, което обичах – приятелите ми, семейството ми, любимите ми хора, домът ми, причината да живея – всичко, което бе имало накакъв смисъл за мен, бе заличено в един непонятен момент. Останах напълно сам в един малък спътник, който вече не бе свързан с планета. Не зная какво направих след това. Малкият спътник не би поддържал живота ми дълго. Зная, че се носех в космоса известно време, изгубен в дълбока печал. Вероятно съм умрял от липса на въздух, вода и храна. Може би съм се самоубил. Това отсъства от паметта ми. Всичко, което си сомням, е една мъгла от загуба и тъга… и след това нищо.

Изгубен в собствения свят на сънища

В живот номер три аз имах някакъв умствен дефект. Напълно съм сигурен, че това бе остра форма на аутизъм. Зная, че мислите ми нямаха същата структура, като тази, която имат сега. Като че ли мислех с картини и символи от комикси, вместо с думи и сложни идеи. Не можех да говоря и вместо това издавах объркани звуци. Този живот се осъществи вероятно в Европа от 16-ти век (или в някаква подобна реалност), където животът бе тежък и жесток. Хора в неравностойно положение като моето бяха считани за ненужна тежест.

Парадоксално, този живот бе едновременно отчаяно нещастен и блажено радостен. Виждате ли, аз не бях третиран много добре от своите човешки събратя. Така например, когато пораснах достатъчно, за да общувам с другите деца, те забелязаха моята странност и започнаха да ме тормозят безмилостно. Замеряха ме с камъни и понякога ме гонеха с пръчки като диво животно. Единственият човек, който наистина ме обичаше и бе вечно мил с мен, бе по-голямата ми сестра. Тя бе олицетворение на нежността и добротата.

След това имаше един чичо, който ни навестяваше понякога. В такива случаи той намираше възможности да остава насаме и сексуално да се гаври с мен. И аз, разбира се, бях безпомощен даже да се оплача някому за това. Единствената ми закрила бе да стоя близо до сестра си, когато той бе наоколо и тогава, макар погледът му да ме изгаряше, той ме оставяше на мира. Но когато ме сварваше сам… нещата ставаха наистина ужасни. Едно неразбираемо болезнено, неправилно, странно преживяване, което болеше, болеше и което нямах начин да преработя или разбера. Определено бях неспособен да се защитавам или да го спра.

Този живот обаче съвсем не бе само лош. Понякога можех да изпадна в променено състояние на съзнанието, при което всичко ми изглеждаше прекрасно. Спомням си, че виждах ангели от светлина и феи, и духове. Виждах златната аура на живота около мен. Виждах пулсирането на енергията на растенията. Виждах примигванията на енергията между звездите, които си комуникираха, и потоците, и спиралите от енергия в етерното тяло на планетата. В такива мигове виждах изумителни неща. Това ми носеше дълбока радост и лекуваше болката ми. Така че това бе добре. Мисля обаче, че семейството ми бе смущавано от факта, че аз стоях сам, вперил поглед в пространството и отдал се с усмивка и радостни възклицания на своите чудни видения.

След това нещата започнаха да се развиват нормално за онези дни. Сестра ми бе не повече от 15 или 16-годишна, когато се омъжи за един непознат от далечен град и трябваше да ни напусне, за да живее с него. Сега зная, че тя направи всичко по силите си да ме накара да го приема добре. Зная, че тя се опита да ми обясни какво се случва. Спомням си как лежах с глава в скута й, докато тя плачеше горчиво, обяснявайки ми с думи, които не означаваха нищо за мен. Знаех единствено, че от известно време тя бе изключително нещастна. И след това една конска каруца дойде и я отведе.

Наскоро след това жестокият чичо се появи отново. Когато го видях да идва, в своето отчаяние аз се затичах, за да открия сестра си.  Побягнах по пътя, по който каруцата бе изчезнала. Аз тичах и тичах. Тичах, докато белите ми дробове ме заболяха и паднах от изтощение. Нощта дойде и аз се притиснах към едно дърво, търсейки подслон от студа. Бях много, много изплашен. Всеки горски звук и всяка сянка предизвикваха кошмарни проблясъци в ума ми.

Не си спомням конкретния си край, но предполагам, че онази нощ в гората съм умрял от измръзване.

Една мета-реалност

Живот номер четири е най-трудният за обяснение, защото протече в една реалност твърде  различна от тази и нещата просто не могат да бъдат преведени добре на този език. Предполагам, че може всъщност да съм бил в някаква етерна реалност, защото на това място идеите и мислите бяха наистина осезаеми неща. Аз по някакъв начин притежавах способност да извайвам идеи, които можеха… Не зная… аналогията, която ми идва наум, е „думи като саби”. Можех по някакъв начин да нанасям големи поражения с конструктите на ума си и околните изглеждаха напълно беззащитни спрямо мен. Изпитвах огромен гняв и ненавист към тях. Мисля, че това бяха същите същества от предишния ми живот, защото сестра ми бе там отново и този път тя бе единствената, която обичах. Всички останали наранявах много лошо. Те нямаха възможност да се отбраняват и аз просто ходех наоколо и давах свобода на гнева си. Околните ме заловиха и затвориха. След това доведоха сестра ми и я убиха пред очите ми. При това аз видях, че тя и те бяха всъщност едно по-голямо същество. Видях, че доброто и злото, положителното и отрицателното, всички се съдържаха в едно и също същество. Това, което обичах най-силно, и това, което мразех най-силно, бяха едно и също същество – просто различни негови проявления. Бях разтърсен до основите си. След това те убиха и мен. Това по някакъв начин бе услуга за мен и някак ме освободи от кармата ми. Те всъщност направиха това като израз на любов. Нищо от това няма смисъл за мен сега от гледна точка на настоящия ми живот, но нещата бяха такива.

Също така, по-късно разбрах, че това, което им бях причинил, бе всъщност оказана услуга от моя страна. Предстоеше им нещо доста по-лошо и аз по някакъв начин им бях помогнал да се подготвят за него. На мен се дължеше това, че те по-късно оцеляха.

Наистина не разбирам много от този свой живот и се надявам в някой бъдещ ден да го осмисля по-добре.

Магьосникът

Историята на петия ми живот е неудобна за разказване. Мястото бе вероятно средновековна Европа. Бях роден в семейството на някакъв местен велможа. Живеехме в дворец на една планина с изглед към долината, където имаше едно село. Нашето село бе твърде изолирано и транспортът през планината бе много бавен с помощта на конска каруца, така че водехме доста изолирано съществуване. Болшинството селяни прекарваха целия си живот, без да напускат долината. Малцина бяха посетили даже съседното село. Транспортът бе труден и бавен и комуникациите почти не съществуваха.

В този си живот бях получил духовна дарба: връзка със специална форма на духовна „енергия”, с която можех да манипулирам материята в онзи свят. Бе постигнато съгласие да използвам тази енергия, за да покажа на хората как да лекуват и да извършват други подобни духовни дейности.

Мисля, че майка ми бе доста болнава и се бе опитвала дълги години да забременее. Бидейки жена на местния велможа, бе важно тя да даде на баща ми наследник. Следователно, новината за нейната бременност бе посрещната с голяма радост. Когато се родих, едно напълно здраво  мъжко бебе, цялото село се възрадва и вдигна голямо празненство. Аз бях „златното дете” на селото, ограден с много любов и почести. Скоро започнах да демонстрирам дарбата си с малки магически неща. Хората видяха това и ми се чудеха.

Някъде в моя пубертет, нещата при мен тръгнаха в мрачна посока. Първо, майка ми никога не се възстанови след раждането ми. Тя бе прикована на легло няколко години, след което просто повяхна и почина, докато бях все още малко дете. Баща ми бе прекалено зает със своята мъка и отговорности като велможа на своите  земи. Когато магическите ми способности станаха очевидни, магьосницата на селото помоли да й бъде позволено да ме изучи, да „моделира” моите способности. Макар че тя бе демонстрирала своите твърде лоши черти, мисля, че баща ми се почувства облекчен от възможността да има едно нещо по-малко, за което да се тревожи, и й бе позволено да ме вземе под своята закрила. Магьосницата наистина ме обучи доста добре. Поради дарбата, която ми бе дадена в онзи мой живот, аз имах вродена способност да манипулирам материята и енергията. Макар способностите ми да бяха доста по-големи от нейните, магьосницата успя да ме научи да насочвам и фокусирам своите умения. С времето постигнах много големи успехи. Можех например да влияя на времето и да докарвам дъжд, когато това бе нужно за реколтата. Можех също така да лекувам. Мисля, че имах и доста други умения, които сега не мога да си спомня. Докато ме обучаваше на това, което знаеше обаче, магьосницата ме манипулираше според своите скрити намерения. Тя искаше власт за себе си и, сега вече съм сигурен, реши да ме превърне в своя пионка. Тя се опитваше да играе с моето его. Казваше ми, че съм по-специален от всички други хора. Караше ме да вярвам, че всички останали трябва да ми слугуват и да се подчиняват като роби на волята ми. Накара ме да повярвам, че съм нещо като полубог. Започнах да вярвам, че магическите ми способности не трябва да бъдат поставени в служба на хората, а вместо това бяха доказателство, че другите трябваше да ми слугуват. И това се оказа не особено здравословно.

След това важен бе начинът, по който селяните се отнасяха с мен. Трябва да разберете, че социалната динамика на феодалното общество няма нищо общо с живота, който водим сега. Феодалният господар има абсолютна власт над своите земи и васали. Те му се кланят винаги и никога не му говорят, освен когато бъдат заговорени, и никога не го поглеждат в очите. Те винаги се крият, когато го видят да се приближава, за да избегнат риска да го обидят с нещо. Все едно, че това са два различни биологични вида – господарят и подчинените му. Ето защо, аз определено не чувствах, че принадлежа към хората от селото. Ако напусках двореца и слизах в селото, не бях посрещан с песни и танци, в никакъв случай. Всички замлъкваха и се изпокриваха. Чувствах се като прокуден. Чувствах, че присъствието ми е нежелано. И винаги след като напусках компанията им, разговорите на селяните зазвучаваха зад гърба ми и аз чувах нервния им смях. Мисля, че те ме мразеха. И може би това бе така.

За да станат нещата още по-сложни, докато все още бях момче, баща ми отказа да изпрати някои от нашите селяни да служат като  войници в един кръстоносен поход (или в нещо подобно). В резултат на това започнаха да ни презират и никое  уважаващо себе си благородно семейство  не искаше да ме приеме като подходящ кандидат за своята дъщеря. Така че когато достигнах възрастта, когато бих отишъл в царския двор, за да се срещна с младите госпожици, бе ми дадено ясно да разбера, че не съм желан. И така аз бях сам.

Единствената ми компания бе магьосницата, която енергично ме манипулираше за собствените си цели. Когато това стана явно, то се обърна срещу нея. С течение на времето аз повярвах на нейните лъжи и се почувствах прекалено силен, за да я търпя и понасям непрекъснатите й гадости. Така че аз просто я отпратих. Някъде по това време баща ми почина и аз  станах господар на земите ни. Аз не само притежавах цялата феодална власт, но също и силата на магията. За селяните обаче бях нещо отделно и много странно. В живота ми всъщност не присъстваше никой. Никакви приятели, семейство, любовници, доверени хора. Това се оказа живот в дълбока изолация.

Аз обаче все пак бях човешко същество, с човешки нужди и желания. Предполагам, че най-силно желаех да бъда обичан и приеман. Да принадлежа. Да се чувствам нужен и желан. И така, аз забелязах някои от по-привлекателните селски момичета. Исках да можех да имам една от тях, която да бъде с мен и да ме обича. Няколко пъти се приближавах до една от тях и се опитвах да завържа разговор. Пропастта между нас обаче бе прекалено голяма. В мое присъствие всички се чувстваха неудобно и разтревожени, вероятно предполагайки, че искам да ги порицая за това, че са направили нещо нередно. Нямаше друга причина господарят да разговаря с едно селско момиче. Те не ме поглеждаха и отговаряха на въпросите ми с възможно най-малко думи.

В един момент поисках едно от момичетата да дойде с мен в двореца под някакъв претекст. Аз не знаех що е любов ни нежност, но даже и да знаех, тя не би ми отвърнала. Срамувам се да призная, че вместо това аз я насилих и взех от нея това, което желаех. По този начин аз провалих шансовете й някога да си намери съпруг. Това обаче не ме интересуваше. Това непристойно поведение ми даде някакво усещане за власт и предполагам ме накара да се почувствам по-малко сам. И така, това се превърна за мен в нещо като навик. Повторих това няколко пъти със същото момиче, след което се обърнах към други. Апетитите ми се промениха и станаха още по-страшни. Скоро започнах да наранявам девойките. Предпочитам да не влизам в повече подробности. Не ми е лесно да описвам това. Ще кажа само, че станах твърде изобретателен в моите набези на селските момичета.

Очевидно, в даден момент селяните решиха, че трябва да направят нещо по въпроса. Те имаха нужда да ми кажат да престана. И така, бе свикано събрание насред селото. Бях известен за случващото се. Изтичах извън двореца и застанах на една височина, за да видя дали това бе вярно. И наистина хората се бяха събрали и някой се бе изправил над всички и нещо им говореше. Аз бях вбесен! Имам спомен за себе си как стоях на тази стръмна скала с поглед към селото и замъка зад мен. Емоциите ми бушуваха. Аз щях да им дам да разберат! Те никога повече нямаше да опитат такова непокорство! Започнах да предизвиквам най-голямата възможна буря. Придърпвах вятъра към себе си – дърпах и дърпах. Придърпах огромни буреносни облаци, докато те се насочиха към мен с гръм и трясък. Небето почерня и се покри със светкавици. Аз бях свързан с тези огромни сили и чувствах светкавиците в тялото си. Това ме опияняваше. Чувствах се толкова голям… толкова могъщ… толкова жив. Аз се опиянявах при мисълта за наказанието, което щях да наложа. Чувствах се като бог. Един много мрачен и силен бог. Аз привличах все повече евергия. Вятърът се удряше в тялото ми, като почти ме изблъскваше от стръмната скала. Видях долу как селяните се разпръснаха, за да спасяват домовете си. Огънят на площада, около който се бяха събрали, хвърляше искри към сламените покриви на домовете им. Аз ликувах пред техния страх. Те щяха да си платят! Бурята се разрастваше все повече и силата й се изсипваше върху селото в долината. Аз бях прекалил. Бях насочил прекалено много енергия в един съд, който не бе способен да я побере. Свръхнатоварено, тялото ми просто престана да функционира и тогава аз се оказах един дух, който гледаше надолу към една безжизнена форма.

Това бе последният ми живот преди настоящия. 

Един живот между животите

Аз прекарах доста дълго време между онова въплъщение и настоящото. Като духовно същество, аз преразгледах живота, който току-що бях напуснал. Погледнах назад към болката и унищожението, които бях причинил, и бях ужасен. Изпитах такова угризение и болка. Започнах опити да се самоубия. Ще ви спестя всички подробности, но положих много усилия в опитите да разруша своето съществувание. Опитах всичко, което можах, но просто не можех да свърша със себе си. Каквото и да направех… аз просто продължавах да съществувам! Прекарах известно време в заличаване връзката си с всички и всичко. С други думи, опитах се да престана да бъда, като престанах да правя каквото и да е и като изгубих паметта си за всички неща. В крайна сметка изпаднах в нещо като безжизнено състояние. Бях никъде, не правех нищо и не знаех нищо. Това обаче не помогна, защото в момента в който се зачудех как се бях озовал там, спомените ми веднага нахлуваха. Дадох си сметка, че нямаше спасение. Трябваше да се справям с това, което бях направил. И веднага след като реших това, аз се озовах в компанията на група духовни същества. Те ме заведоха пред едно древно, мъдро и красиво същество. Предположих, че този „главен магьосник” щеше да бъде моят съдник. Той вероятно щеше да ме осъди за тежките ми прегрешения. Моментално започнах да правя своите признания през него. Бях се превърнал в една мокра дрипа (метафорично) – целия в сълзи и пълен с извинения. Давах множество обещания да постъпвам по-добре следващия път и се кълнях да положа всички усилия да компенсирам злините, които бях извършил, както и се молех да бъда наказан и унищожен. Говорех и говорех по този начин, а мъдрецът само слушаше. В един момент силите ми се изчерпаха и той попита: „Свърши ли? Защото има някой, с когото трябва да се срещнеш.” 

И тогава аз бях представен на едно много специално същество. Едно същество направено от чиста, непорочна истина. Аз ще го наричам „8”. Аз  го приех като острието на истината. Той бе твърд, но категорично и напълно справедлив. Той хвърли поглед на треперещата развалина, която представлявах, и просто каза: „Трябва да ти порасне по-здрав гръбнак”.

Той се зае с мен и започна да ме обработва. Ние не се намирахме във времето, така че няма начин да кажа колко дълго работи той с мен, но бих казал, че това се равняваше на еквивалента на изключително много животи. Научих много от него. Първоначално, той ми даваше работа като „наказание”, докато открих, че работата не бе наказание, а просто възможност да изразявам любов като подарена услуга. Тогава, когато най-накрая разбрах, че не желая повече да бъда наказван, той започна да ми помага да видя красотата, която се намираше в душата ми. Той ми помогна да видя своята значимост и това, което имам да предложа. Постепенно между нас възникна дълбока и удивителна връзка. Той бе моят наставник и учител, но аз също знаех, че той бе уважаван и даже обожаван от някои от най-чудните същества на тази реалност. Аз се чувствах благословен отвъд способността си да го изразя за това, че той се бе появил, за да ми помогне.

Завръщане към въплътен живот

След това настъпи моментът, когато 8 ми каза, че е време да завършим започнатото: аз трябваше да имам едно последно въплъщение, за да се отърва от цикъла на въплъщения и да се издигна до положението да открия какво съм наистина. Бях изпълнен с безпокойство и съмнение. Наистина не исках да се завръщам в един по-плътен свят. Боях се, че отново ще нанеса вреда и не го желаех.

„Ела с мен,” каза 8, „има някой, когото искам да срещнеш.”

„Кого?” – попитах аз.

„Някой, който ще бъде твой партньор в твоето пътешествие в следващото ти въплъщение. Ти няма да бъдеш сам.” И тогава пред нас се появи най-невероятната гледка: едно същество, излъчващо невероятна синя светлина. Никога не бях виждал такава светлина компресирана в толкова малко пространство. Аз останах изпълнен с възхищение.

„Какво общо има това същество с мен?”-  прошепнах на 8.

„Това същество ще приеме предизвикателството на планетата Земя. Тя ще се бори с урока на любовта към себе си.  Ти ще я обичаш.”

„Разбира се,” отговорих аз, „как иначе бих могъл да  реагирам на такова същество?”

„Ти ще я обичаш постоянно и непрекъснато, докато тя открие собствената си любов към себе си и в отговор тя ще бъде твоята истина, докато откриеш собствената си вътрешна истина.”  И в това просто изречение бе запечатано нашето партньорство. С такова същество до мен, как бих могъл да се проваля? И така нещата се случиха. Аз бях роден в този живот и бях един много млад мъж, когато моята любов Лиза и аз се срещнахме. Това бе любов от пръв поглед и ние останахме силно влюбени от тогава до днес. Ние имаме едно партньорство, което удивлява нас самите. Едно чудо на любовта. И аз я обичах, докато тя залюби себе си, и тя бе моя истина, докато аз открих собствената си истина вътре в себе си.

Към момента, в който пиша това, са изминали 23 години, откакто сме заедно в този мой шести живот. Ние сме изпълнили своя контракт, договорен в духовна форма, с 8 като наш свидетел. И сега, тук на Земята, където се намираме, ние откриваме за себе си едно партньорство, което е толкова специално и чудесно, за да свърши просто така. И ние създаваме една нова договореност, основана не върху една болезнена празнина, която другият трябва да запълни, а върху чиста любов и желание да дадеш на другия това, което всеки от нас е.

И това повече или по-малко, ме води до настоящия момент.

И така, ето ме сега. Пробуждайки се. Спомняйки си. Откривайки себе си. И по пътя аз откривам няколко други неща:

Първо, 8 е моят гид, докато съм въплътен, но реалността, която аз скрих от себе си, е, че ние двамата сме всъщност партньори, което ще рече че сме един екип. Той се е грижел за мен по време на моето пътешествие (макар че аз повечето време не знаех това), за да мога да достигна до другия край, след което да можем да вършим работата си заедно. Моята безкрайна благодарност към него за тази негова помощ е отражение на неговата благодарност към мен. Той ми казва, че ми е безкрайно благодарен, защото аз съм този, който се нае с трудната задача да сляза в тази реалност заради двама ни. Така че ние сме в равновесие, той и аз. Моята работа тук е просто да открия себе си и да се пробудя вътре в системата така, че с едно интимно разбиране на системата, да започна да извършвам работата, която двамата с 8 сме дошли за свършим. 

На второ място, аз разбрах, че „главният магьосник” не е някой мъдър стар съдник, но че това съм самият аз… собственият ми Вътрешен Аз. Виждате ли, само ние можем да съдим себе си – никой друг не може и няма да го направи. И между другото, той съвсем не е дошъл да съди. Той просто дойде, за да ми помогне да открия своя път обратно към Дома. Предполагам, че може да кажете, че съдникът бе едно от лицата на Божествена Радост. Така че… това съм просто аз.

На трето място, аз открих, че наистина обичам себе си. Аз харесвам себе си. Аз вярвам на себе си. Аз осъзнах, че моето пътешествие бе един път, който ние всички изминаваме, когато пристигнем тук. Ние преминаваме през Забравяне, към едно място, наречено Не-Аз. Когато сме там, ние извършваме редица интересни неща, като страх, болка, омраза и насилие. След това, бавно, ние започваме да откриваме, че това не ни прави щастливи и започваме да ги заместваме с любов, радост, доброта и лекуване. И това ни прави по-щастливи. По своя път ние изоставяме Не-Аз и преоткриваме себе си по пътя обратно към своето Аз. И Аз не е същество, което е забравило, така че, неизбежно, превръщайки се все повече в своето (истинско) Аз, ние се възнасяме извън тази двойнствена реалност.

На четвърто място, за моя изненада, аз осъзнах, че наистина обичам това, което е тук в тази реалност. Аз обичам тази планета с любов, от която понякога ме заболява сърцето. Аз обичам също така всичко, което се намира на тази планета. Хората? Аз също обичам всички тях. Макар че не винаги обичам това, което те правят! Някои от тях правят някои много лоши неща, като нараняват себе си и другите/своя аз. Но това е само защото те са изгубени и объркани. Когато прочетете моята история, вие ще забележите, че в своето объркване аз също извърших някои много лоши неща. Така че аз не мога да съдя другите.

И сега аз откривам нещо интересно:  нашите най-тъмни, най-срамни тайни са всъщност нашите най-величествени душевни скъпоценности. Виждате ли, когато ви боли най-силно, вие дарявате някого другиго с възможността да изрази своята любов към вас, като му позволявате да ви помогне да излекувате своите рани. След това, когато вие сте излекувани, вие развивате силно състрадание към другите, които изпитват болка. След това тези „други” ви даряват, като ви позволяват да им помогнете с тяхната болка. Това нещо – взаимната помощ – това произтича от състраданието. Ако  всеки от нас види тъмнината в себе си с ясно отворени очи, тогава той намира състрадание за тъмнината в другите/себе си. И състраданието е път към единството. Това е излекуването на нещо, което е фрагментирано.

И това е, което исках да споделя с вас… най-краткото обобщение на моята история. По пътя аз видях, че всичко случило се с мен, бе идеално. Това бе всичко, от което се нуждаех, за да стана този, който съм. И аз обичам този, който съм. Така че не изпитвам никакво съжаление.

(Забележка на Зингдад: Вие също може да откриете лек за своята болка и дълбоко чувство за смисъл и цел в своя живот, като получите разбиране за своите минали животи. Ако пожелаете да изследвате тази удивителна тема, моля чувствайте се поканени в частта за Минали животи в моя уебсайт, zingdad.com, за да откриете как мога да ви помогна във вашето пътешествие към откриването на себе си.)

В любов и смях, 

Зингдад – т.е.- Наслада

О, да, П.П.

Забравих да включа и това друго нещо, което открих. Това е малко смахнато: аз открих, че извън времето, аз съм вече това, което се е възнесло и винаги е било възнесено. Всъщност, аз съм едно същество, което вече е изразило себе си във вечността в безброй много реалности, защото аз съм едно безкрайно, безсмъртно, творческо същество и винаги съм бил. Така че моето начало, както е изложено по-горе в тази история, всъщност не е мое начало – това е само едно удобно място, за да започна една история. Аз съм себе си, аз съм своето Висше Аз и съм ЕДНО с Бог. Така сте и вие. Така че аз и вие сме ЕДНО. Така че аз съм вие и вие сте аз, и ние сме Всичко, Което Е. И това е най-смахнатата и най-щастлива възможна истина. И така, аз ви приветствам:

„Здравей, Бог!”

П.П.С.

Хората често ме питат откъде идва името “Зингдад”. И защо не използвам просто „истинското си име”. Ето краткият отговор:  Преди няколко години имах нужда от псевдоним за един Интернет форум и попитах Лиза (моята любима) какво име трябва да използвам за случая. Тя хвърли поглед към мен, който седях заедно със Zing, моят малък дакел, свит в скута ми, и каза: „Назови себе си ‘Zing’s Dad’ (Таткото на Зинг). Аз го промених на Zingdad и така си остана! Хората из целия Интернет ме опознаха като Zingdad и на мен това ми хареса, защото бе нещо уникално. Ако напишете в Гугъл “Zingdad”, ще видите всичко, което се отнася до мен! Хитро, нали? Хареса ми това, че не е нито съществуващо наименование, нито дума, която означава нещо, така че не буди никакви предварителни асоциации. И когато дойде време да публикувам книгата си, името “Зингдад” вече бе станало нещо като търговска марка и аз го използвах за свой псевдоним. И това е цялата история по въпроса!

В същото време, името ми в реалния живот е Арн Алингъм (Arn Allingham) и ако някога се срещнем и разговаряме, бих искал да ме наричате Арл.

Колкото до самия Zing, неговото име е съкратено от amazing (удивителен), защото той е много малък и още по-удивителен. Ако искате да видите колко е забавен, може да посетите една от страниците в моя уебсайт, където съм споделил някои негови снимки.

И това е всичко за въведение.

© 2018 Превод АТИ

The Ascension Papers

byZingdad

* *

Документите на възнесението

Книга 1

от Зингдад

* * * * *

 (c) Zingdad, 2010, 2014  Всички права запазени

ISBN: 978-0-620-62006-2

* * * * *

Относно авторското право

Тази електронна книга е предложена за свободен достъп от Zingdad.com и не подлежи на продажба. Може свободно да я споделяте и предлагате при следните условия:  Не трябва по никакъв начин да променяте текста или неговия електронен файл. Също така не може да я предлагате за продажба или като част от нещо, обект на търговия. Ние ви препоръчваме да я споделяте с колкото хора пожелаете в настоящия й вид и безвъзмездно.  

* * * * *

Посетете уебсайта на автора http://zingdad.com за да изтеглите книгата в други формати (PDF, E-Pub или Mobi), за да закупите книжен вариант, или за да откриете други книги на автора, текущи материали, мултимедийни семинари, личен блог, записи на медитации и др.

На Лиза

Която бе неразделна част от сътворяването на тази книга и неин анонимен съавтор.

Не бих си пожелал по-добър спътник… Нито по-добро пътешествие!

СЪДЪРЖАНИЕ

Относно Документите на възнесението 

Глава 1. Въведение в Зингдад

Глава 2. Какво е Висше Аз?

Глава 3. Завесата на незнанието

Глава 4. Научно доказателство за ЕДИНСТВОТО

Глава 5. Религиозно доказателство за ЕДИНСТВОТО

Глава 6. Последствия от (приемане на) ЕДИНСТВОТО

Глава 7. Необичайни събития

Глава 8. Що е Истина?

Глава 9. Мистична интерлюдия

Глава 10. Що е Зло?

Глава 11. Що е Любов?

Заключителни мисли

* * * * *

.

Относно Документите на възнесението

Забележка на автора

“Представете си, че бихте могли да пресъздадете света така, както бихте желали и да поканите своите духовни събратя  да го пресъздадат заедно с вас. Това е, което аз правя. И Документите на Възнесението са моята покана… но само вие може да знаете дали тази покана се отнася за вас, или не…”

Драги Читателю,

Когато за първи път седнах да пиша това, нямах никаква идея, че крайният резултат ще се окаже една книга. Всички мои писания до онзи момент се свеждаха до някои кратки резултати от ченълинг, публикувани в различни Интернет форуми. Нямах никаква склонност към авторство на книги. И тогава, през месец май 2008 г., след едно духовно преживяване, което промени живота ми (описано подробно в Глава 7), реших, че имам нужда да осмисля себе си, своя живот, своята болка и объркване, по един по-организиран начин. И така, аз седнах, за да опиша разговорите с моите духовни събратя. Това бе всъщност предназначено за собствените ми цели и евентуално за да бъде споделено на същите Интернет форуми. Това, което последва обаче, далеч надмина тези амбиции!

Аз подходих към това с открит ум и сърце, с ненаситно любопитство и готовност за учене. Това, което получих в замяна, бе най-удивителното пътешествие в съзнанието, което бих могъл да си представя. Главите следваха една след друга, като всяка надграждаше върху предишната и постепенно създаваха една невероятно подробна, последователна картина на начина, по който животът се проявява, и на това защо нещата са такива, каквито са. В допълнение на едно по-ясно разбиране, разкрилите се пред мен истини ми донесоха изключително усещане за мир, радост и освобождение от страха и болката, които бяха разяждали душата ми през целия ми живот. Страхът бе алхимично трансформиран в любов. Усещането на жертва бе трансформирано в осъзнаване на творческите ми способности. В резултат от написването на тази книга, аз постигнах разбиране на себе си и на света, в който живея, по един съвсем нов начин. Един начин, който ме освобождава да бъда най-доброто, на което съм способен. Един начин, който ми позволява да прозра величието на това, което е вътре в мен. Писането на тази книга провокира едно най-задълбочено развитие и трансформация на моето същество. По време на писането това бе просто най-доброто, най-важното нещо, което някога бях правил. И това се оказа фундаментът, върху който продължих да пресъздавам себе си и да раздавам себе си на света.

И в същото време, аз също така успях да допусна нещо фундаментално погрешно при представянето на тази променяща живота ми история. Осъзнаването на тази грешка бе нещо, което тежеше на сърцето ми през последните две години. От една страна, аз все още обичах тази своя работа и се чувствах неимоверно горд с нея, както и с влиянието й върху безброй читатели по целия свят. От друга страна обаче, на сърцето ми тежеше една конкретна слабост в основата на тази книга. И тогава накрая, през м. юни 2004 г., след поредица от забележителни събития, аз бях дарен с мъдростта и проникновението да видя как да изправя тази грешка. С това ново разбиране, книгата не само щеше да бъде коригирана… тя всъщност щеше да функционира на една нова, по-висока честота на съзнанието. И тази трансформация ще ви стане ясна, докато четете това трето издание на Документите на възнесението, тъй като аз не съм се опитал да скрия своята предишна грешка. Аз съм я включил в преразказа по един  честен и прозрачен начин.

И ето сега аз изпитвам изключителна радост да преиздам тази книга. Сърцето и душата ми пеят при мисълта, че сега, най-после, аз постигнах всичко точно така, както трябва.

В този процес на пренаписване аз постигнах разбирането, че трябва наистина да предоставя този материал за свободно ползване. Точно как достигнах до това разбиране, е също пояснено в книгата. Ето защо вие не само имате разрешението ми, но се чувствайте насърчени да я споделите. Ако я намирате за полезна и приятна, изпратете я на всеки свой познат. И ако желаете да кажете „благодаря” и да подкрепите моя труд, може да закупите книжната версия или да посетите моя уебсайт, за да се запознаете с другите неща, които предлагам (вижте заключителните бележки в края на книгата за подробности).

Какво удивително пътешествие бе за мен писането на тази книга! И какво удоволствие е да мога да я споделя с всички мои читатели, приятели, братя и сестри по дух по целия свят… да мога да я споделя и с вас.

Какво може да очаквате да спечелите от прочитането на Документите на възнесението зависи напълно  от вас. Това не е труд, който изисква да повярвате на изложеното и определено не обещава да ви избави от живота ви. В същото време моето твърдо убеждение е, че съдържанието на тази книга може да ви помогне, ако проявите желание да ме последвате в това пътешествие, да разкриете собственото си величие… да откриете, че сте съвършени такива, каквито сте… че вие сте и винаги сте били творец на собствената си реалност… че сте изградени от чиста, сияеща любов.

Тази книга описва моето пътуване към откриването на себе си, но невероятните отзиви, получени до момента от читателите, показват, че тя е и може да бъде безценен пътеводител за вас и за вашето пътешествие към откриването на себе си. Ето защо аз я споделям с вас с най-голяма любов и радост.

Някои от темите, разгледани в книгата, включват:

– Защо всъщност сме тук? Защо сме се въплътили като човеци и какъв е смисълът на този побъркан живот на тази планета Земя?

– Какво можем да знаем за нашия Творец? Ние наистина ли сме едно цяло с Бог? И ако сме, това какво наистина означава за нас?

– Каква е природата на „Висшето Аз” и каква е връзката ни с нашите множество „Висши Аз”?

– Какво е „Духовен водач”?

– Какво всъщност е истина? Какво, без съмнение и в крайна сметка е истина, ако въобще има такова нещо?

– Какво всъщност е любовта? И какво можем да кажем за другите емоции, като радостта? Какво представляват и защо ги изпитваме?

– Ако Творецът, Бог, е добър и любящ, защо съществува зло? И защо съществуват страхът и болката?

– И защо светът е в такова състояние и как е достигнал до него?

– Има ли тъмни сили, които управляват света зад Завесата, и какво означава това за моя живот?

– Какво можем да кажем за 2012 г., за апокалипсиса, за календара на маите и пр.? Защо изглежда, че нищо не се е променило в 2012, въпреки всичкия вдигнат шум около тази дата?

– Какво можем да кажем за религията… пророците, спасителите, ангелите, демоните, дяволите, рая и ада? Какво от всичко това е вярно и какво означава това за вас и за мен?

– Може ли науката да каже нещо на нас като същества, поели по духовен път?

– Можем ли да открием пътя, в който да се чувстваме наистина в едно със себе си: цялостни, излекувани, мирни и радостни?

– И вярно ли е, че ние сме, всеки един от нас, творци на своята реалност? И ако това е така, защо така непрекъснато объкваме живота си? И което е по-важно, как можем да започнем да го правим такъв, какъвто желаем?

… и това е само малка част от многото интересни въпроси, на които ще търсим отговор, и аз съм сигурен, че вие ще се съгласите, по един нов и твърде освежаващ начин. Всички различни въпроси обаче ще преследват една голяма цел. И това ще бъде да ви отправят покана да овладеете силата на своята божествена, безгранична същност! Да установите правилна връзка с всичко, което наистина представлявате, и следователно с целия живот.

Аз, като въплътен аспект на едно много по-велико същество, имам прекрасната привилегия да ви отправя тази покана тук, в този живот, на планетата Земя. Ако приемете поканата, тогава ще може да се присъедините към мен и множество други същества, за да започнем да съ-творяваме най-прекрасната бъдеща реалност, която можем да си представим… един напълно нов живот в един напълно нов свят, в един великолепен, златен век!

Сега обаче няма да се впускам в подробностите на това. Всичко това ще стане ясно, докато четете този труд.

Аз не настоявам да се съгласявате с мен, да вярвате на това, което казвам, или да подчините своята истина на моята. Това е обратното на моето желание. Аз просто ви каня да прочетете това, което съм написал, като прилагате собствените си критерии за истинност. Ако открете синхрон в написаното, то тогава сърцето ще ви подскаже, че представените тук идеи са „подходящи за вас”.

Ще видите, че този труд е представен под формата на серия от разговори между мен и различни духовни същества. Може да се чудите как съм могъл да създам тези диалози със същества, които не са, в нормалния смисъл на думата, присъстващи на тази Земя. Всъщност, отговорът е, че аз съм прекарал много години и съм положил доста целенасочени усилия, за да се обуча как да правя това. В даден момент, като част от един последващ труд, аз ще обясня точно как правя това, което правя, и ще предложа някои мисли за това как вие също може да развиете тази способност, ако желаете това.

Не желая да наричам това, което правя, „ченълинг”. Аз не предоставям своите способности на друго същество, което да говори през мен. Предпочитам да ползвам термина „интуитивен разговор”. Аз просто задавам въпросите и след това оставям истината в сърцето ми да даде своя отговор. След това напечатвам полученото. Всъщност не е от значение как получавам тези думи. Аз не претендирам за никакво авторство поради факта, че те привидно идват от някакви по-висши същества от по-висше измерение, далече отвъд. Аз силно се надявам вие да решите за себе си до каква степен тези думи са верни за вас, на основа резонанса, който получавате при контакта с тях.

Накрая, може да забележите, че по-ранните глави на тази книга са по-малко плавни и възможно по-наивни от по-късните. Когато редактирах това последно издание, аз обмислях възможността да редактирам първите глави, за да ги преведа на нивото на последващите. Взех обаче решение да не го правя, защото това е начинът, по който книгата възникна за мен и за читателите ми, глава по глава на моя уебсайт, когато я писах. Това е развитието на собствената ми душа, в резултат на контакта ми с идеите, изложени тук. Определено, последните глави са най-добри, но също така те бяха възможни в резултат на основите, поставени в предхождащите ги. И така, всичко си идва на мястото.

А сега, без повече размотаване, аз ви представям моя принос на любов към света – един подарък, предоставен ви с радост и открито сърце – Документите на възнесението, от Zingdad.

С много обич,

Арн „Зингдад” Алингам Книсна, Южна Африка, 15 юли, 2014 г.