(с) Превод АТИ, 2018 г.

Дейвид Уилкок: Добре дошли в Космическо разкритие. Аз съм вашият домакин Дейвид Уилкок и съм тук заедно с нашия специален гост, Емери Смит.

В този епизод ще проследим случилото се с него след като той напуска подземната база.

Емери, добре дошъл отново.

Емери Смит: Благодаря, Дейв.

ДУ: Нека сега проследим твоята работа след като привършваш с тези аутопсии. На първо място, ти спомена по-рано, че приблизително на всеки четири месеца си придобивал следващо по-високо ниво на секретен достъп. Мисля че ти каза, че си спрял на ниво А22. Това така ли беше?

ЕС: Точно така.

ДУ: Добре. И колко такива повишения получи докато извършваве тези аутопсии?

ЕС: Около 22. Около 22 четиримесечни повишения.

ДУ: Добре.

ЕС: Никога не съм пропускал тримесечно повишение. Така че това продължи около 4 ½ – 5 години.  Аз завърших редовната си служба за 5 ½ години.

ДУ: Ти продължи ли през всичкото това време да извършваш цивилната си работа, която ти служеше за прикритие?

ЕС: Да, всъщност аз останах там допълнителни  6 месеца, след като напуснах военните. И тогава в подземната ми работа започнаха да се случват малко по-различни неща – мисля че вече казах това преди – аз започнах да получавам тела, които бяха още топли. Аз можех да кажа, че те бяха починали съвсем наскоро, той като едва бяха започнали да се вкоченяват.

След като завърших работата си във ВВС на САЩ, аз реших да продължа да работя в подземните лаборатории на Сандия и Лос Аламос.

ДУ: Това позволи ли ти да работиш повече часове, след като вече не извършваше работата, която ти служеше за прикртие?

ЕС: Абсолютно. Разбира се.

ДУ: Тогава разкажи каква беше разликата между една работна смяна, която си имал… Направи сравнение между един твой типичен работен ден преди да напуснеш ВВС и след като си ги напуснал.

Например, по колко часа работеше, точно къде? Просто за да добием някаква представа.

ЕС: Работата ми в болницата към базата на ВВС Куртланд започваше в 05:30 сутринта.

ДУ: Разбирам.

ЕС: Ние работехме до около 14:30 -15:30 ч. и след това, в  19:00 ч., аз отивах на работа в подземната база. Оставах там обикновено между 4 и 8 часа, след което се завръщах в къщи и това се повтаряше между 5 и 7 пъти в седмицата.

Докато бях на служба в базата Куртланд, работех от понеделник до петък включително, като давах извънредни дежурства обикновено един уикенд в месеца.

ДУ: След като напуста ВВС, какъв бе режимът ти на работа в подземната база?

ЕС: Беше чудесно. Аз запазих същите работни часове, защото обичах да работя вечерно време. Аз съм нощна птица и съм много продуктивен през нощта.

Така че аз отивах около 17:00 ч. и приключвах около 01:00 ч. и 02:00 ч. през нощта. Понякога стоях и до по-късно, както и имаше случаи да преспивам там. 
Постепенно започнах да се прехвърлям от вземане на проби и аутопсии към биологични изследвания и се включих в отдела за биологични оръжия, където биваха разработвани всякакви… неща за контролиране на вируси и също разпространение на вируси по света.

ДУ: Определено, според известните международни договорености като Женевската конвенция, ние не би трябвало да използваме конвенционални химически оръжия, както и биологични оръжия.

ЕС: Правилно.

ДУ: Но от това което казваш следва, че те не са се интересували от това.

ЕС: О, не, това бе пълно пренебрегване на хуманитарните норми. Те също така се опитваха да разработят вирус, който е сецифичен за поразяване на хора от дадено потекло.

И те разпространяваха тези зарази с помощта на реактивни самолети. Това е известно, според определени конспиративните теории.

И това бе един от начините, по който те постъпваха – просто да засипят от въздуха един град.

Да кажем, че те установяваха потомствената ДНК на конкретна етническа раса. И с помощта на този генетичен код, те можеха да унищожат цяла една раса, цяла една част от човечеството.

ДУ: Определено досега такова нещо не е било правено, защото ние сме все още тук.

ЕС: Правилно.

ДУ: Но те се опитваха да открият подобни неща?

ЕС: Да и те използваха извънземна ДНК… Някои извънземни много отдавна са могли да програмират своите левкоцити и моноцити, за да се защитават от определени генетични раси.

Така че ако програмираш своите левкоцити и бели кръвни телца, неутрофили, и пр. да атакуват някой като мен, и ако аз съм от различна раса, ти просто можеш да се приближиш към мен и ако в твоето тяло вече има вирус, който е поносим за твоите бели кръвни телца, но не и за моите, и ако ти ме докоснеш или кихнеш към мен, или просто комуникираш с мен физически или по въздуха, ти ще ми предадеш този вирус и той ще ме убие.

ДУ: Разбирам.

ЕС: Така че след като веднъж такъв вирус попадне във въздуха или бива предаден чрез някакъв кръвен патоген, той ще порази твоя организъм.

ДУ: Все още мисля, че ти не си ни казал защо те биха… Как биха оправдали създаването на един вирус, специфичен за даден етнос.  Как те са ти обяснили необходимостта от такова нещо?

ЕС: Казаха ми, че има определени религиозни организации, които всъщност се опитват да постигнат това.

И за всеки случай, ако възникнеше някой ден опит за унищожаване по подобен начин на половината от населението, те искаха да могат да контролират този процес.

А ако някой ден възникнеше нужда да се отърват от определен тип раса, те искаха да бъдат готови да разпространят един такъв вирус.

ДУ: Уха!

ЕС: Да.

ДУ: Дали те не се опитваха да приложат това спрямо всякакъв тип хора по Земята?

ЕС: Не зная. Учените бяха тези, които чух да говорят за такава технология.  В същото време аз бях на по-ниско изпълнителско ниво в тази база и работех върху отглеждането на протеини и други подобни неща.

ДУ: Това е нещо силно смущаващо и ми е любопитно какви истории те казказват на хората, които работят това, за да ги убедят, че правят нещо добро и че служат на своята страна.

ЕС: Работата е там, че повечето хора знаят точно с какво се занимават. Също така познавам учени, които са работили в тези проекти и са се отказали по средата на работата си.  И ако някои от тези учени навлязат надълбоко в тази работа, и в даден момент се опитват да се измъкнат, установяват, че това не е възможно.

Например, те ще бъдат заразени с определени неща, така че ако се завърнат на повърхността без да приемат антидот, те ще умрат от слънчевата светлина.

ДУ: Наистина?!

ЕС: Да. Това е начинът, по който контролират учените. Много от тях имат семейства извън базата и се страхуват, че ако направят нещо непозволено, това може да се отрази на техните семейства, на внуците им.

Въпреки това обаче, някои от тези учени вече започват да се съпротивляват.

ДУ: Нека сега разгледаме как е завършила работата ти в подземната база. Ти бе споменал нещо за появяването на трупове, които са били още топли и тогава си решил, че искаш да напуснеш и да подадеш молба за освобождаване.

ЕС: Да.

ДУ: Как се случи това?

ЕС: Направих точно това. Както би направил ти на нормална работа, трябва да попълниш ред документи и след това да бъдеш следен известно време. При мен периодът след напускането ми, през който бях задължен да се явявам за да отговарям на въпроси, в случай на нужда, бе 20 години. Също така, ако имах операции, трябваше да ги уведомя. Ако пътувах до опасни места, трябваше също да ги уведомя.

За да имаш едно приятно уволнение от подземната цивилна лаборатория, трябва да спазваш редица неща, описани в различни видове списъци.

ДУ: Когато съпругата на Пит Питърсън почина, те… хората с които бе работил го задържаха и разпитваха в продължение на два месеца, защото бяха силно разтревожени, че емоционалната травма от тази негова загуба може да бъде причина той да проговори.

Така че те следяха ли отблизо твоя живот за подобни кризи и можеше ли да се озовеш обратно там, ако нещо се случеше?

ЕС: Да, абсолютно, те го направиха. И това се случи даже след тези 20 години. Те ми се обадиха даже наскоро, след като майка ми почина миналата година.

Така че, да,те ме следят и това въобще не ме тревожи. Аз зная, че те винаги ме наблюдават. На тази планета не съществува таен разговор, това е сигурно, защото всичко бива записвано, където и да се случи.

И те притежаваха тази технология когато аз бях там. Така че това бе преди 20 години, когато те притежаваха технологията да записват всяка вибрация на планетата и всеки човешки глас.

ДУ: Ти вероятно си чул за тези спътници на Националната разузнавателна служба, които непрекъснато следят и записват повърхността на Земята, местоположението на всеки и камерите им имат достатъчна разделителна способност, за да прочетат ситния шрифт на шофьорската ти книжка, ако я държиш в протегнатата си ръка.

ЕС: Боже мой, това се случваше още през 1960-те, господине.

ДУ: Ха,ха.

ЕС: Ти знаеш ли какво можем да правим сега? Ние можем да виждаме какво има в стените на къщите. Ние можем да видим какъв вид термити прояждат дървената мебел в дома ти. И това което те правят по този начин сега в Южна Америка е публично достояние. Големите корпорации преди използваха тази техника за шпиониране, а сега вече я прилагат за да печелят пари, с които да преследват други свои цели.

Така че, да, тези неща съществуват от доста време. И ти можеш да достигнеш практически до всяко място на планетата с помощта на тези спътници и да получиш триизмерно изображение на всичко, независимо дали обекта е покрит с облаци или не…

ДУ: Хм.

ЕС: … както и да получиш информация точно какво представлява.

ДУ: Уха!

ЕС: Да. 

ДУ: Нека сега разгледаме момента, в който ти подписа всички тези документи и бе освободен. Как изглеждаше живота ти непосредствено след като напусна тази работа?

Ти вече не си бил при военните, нито си работил в подземната база.

Къде отиде? Какво направи? И кога бе следващия ти контакт с тайния свят?

ЕС: Ами, аз всъщност останах в контакт с тайния свят в едно междинно състояние, което ще рече, че когато възникваше проект или се появяваха хора, които имаха нужда от нещо много специално, те ме викаха за да работя за тях за една или две седмици.

ДУ: Ох.

ЕС: Така че аз всъщност запазих секретния си достъп. И той трябваше да бъде подновяван два пъти годишно.

Но аз бях… от там нататъка, аз останах в Ню Мексико още две години, след което се завърнах в родния си град във Форт Майерс, Флорида, за да се грижа за семейството си. Майка ми и баща ми не бяха много добре със здравето.

ДУ: Добре, но какво прави в Ню Мексико? Имаше ли някакво назначение, някаква работа.

ЕС: Да. Абсолютно. Съжалявам…

ДУ: Няма нищо.

ЕС: След като напуснах подземните проекти, аз останах в Ню Мексико за около две години и работих в болницата към Университета на Ню Мексико като първи помощник хирург.

ДУ: Ти каза, че през тези две години са те викали два пъти годишно за такива проверки.

ЕС: Това подновяване на разрешителното ми за секретен достъп два пъти годишно бе нужно, защото най-малко четири дни в месеца се налагаше да работя в някой таен проект.

ДУ: Добре. Какви задачи изпълняваше през това време? Би ли ни дал един пример за това какво си работил след като си напуснал редовната си работа в базата?

ЕС: Да, по това време аз работех просто с анализи на клетъчно ниво, бих казал с клетки от извънземен произход, но това бяха живи и здрави клетки в съдове на Петри. Така че нищо особено интересно.

Отказах се от всякакви аутопсии, защото аз просто… След като две от тези същества бяха докарани при мен все още топли, аз се почувствах наистина различно.

И след това, след срещата с различни същества и след като разбрах, че има истории свързани с тях които бяха тайна за мен, аз някак… аз почувствах, че не бих искал да се занимавам повече с това и… и да бъда част от всичко това.

ДУ: Добре, нека сега отидем към… Как попадна във Форт Майерс и как продължи да поддържаш контакт с тайния свят?

ЕС: Останах в контакт с тях и подновявах правото си на секретен достъп два пъти годишно. И няколко пъти ме разпитваха за някои извънземни, върху които бях работил в миналото.

ДУ: Налагаше ли ти се да пътуваш обратно до Ню Мексико?

ЕС: Да, налагаше ми се. Трябваше да пътувам…

ДУ: И как правеше това?

ЕС: Просто си купувах самолетен билет и летях обратно.

ДУ: Добре.

ЕС: Аз стоях извън базата и ходех там сутрин, вместо вечерно време, за да изплня задачите си. Появявах се на входа на Сандия, след което от там преминавах в друго подземно място. Не зная, защо след като напуснах промениха постоянното ми място на работа. Вероятно имаха причини за това, които не ми бяха известни.

ДУ: Това означава ли, че влизането ти в базата е било по-различно от това, което описа преди или просто това бе един друг вход?

ЕС: Не, всичко бе малко по-различно, защото аз вече работех с биологичен материал, който бе много опасен. И всъщност трябваше да преминавам през специални анализатори както на влизане, така и на излизане.

Трябваше да минавам през едно място, за да бъда почистен. И едно от тези неща бе наречено сух плазмен душ. Този душ се състоеше в това да вземат от теб проби и да унищожат повърхностните бактерии, които се намираха по цялото ти тяло, и които нормално има всеки. И те по някакъв анализират частици по тялото ти, за да определят дали те резонират с вреден клетъчен материал.

ДУ: Можеш ли да си облечен с дрехи, докато преминаваш през този душ?

ЕС: Да, можеш.

ДУ: Ох!

ЕС: Можеш да носиш дрехи. На излизане от базата обаче, трябва да минеш през душа без дрехи.

Има и още един подобен душ, през който трябва да преминеш след като се преоблечеш в съблекалнята на път за дома и той по принцип е по желание. Това уж не е задължително, но всички го правят, като предпазна мярка.

Има много малък процент вероятност да има нещо по теб когато напускаш базата и което може да си прихванал от някой друг.

ДУ: До колкото разбирам, дрехите с които ходиш навън биват дезинфекцирани на влизане, а работните ти дрехи – на излизане.

ЕС: Правилно, точно така.

ДУ: Добре. Тогава дай ми пример за конкретен извънземен вид, на който си правил аутопсия, преди да са те повикали обратно по-късно за повече консултации. Кажи ни как той е изглеждал и защо са те повикали обратно?

ЕС: Ами, те мутираха няколко извънземни. Едно от тях всъщност изглеждаше като малко човешко същество, подобно на трол от скандинавските приказки. То обаче притежаваше също така растителна ДНК.

ДУ: Хм.

ЕС: И беше много…  На външен вид би ти напомнило на един от тези маскировъчни костюми, които носаят снайперистите, покрити с мъх и листа. Така че представи си едно високо между 60 и 90 см. същество, което вместо коса има истинско растение, което расте на главата му.

ДУ: Уха!

ЕС: Да! И то също така използва енергията от ултравиолетовата светлина, която поддържа здравето му. То също така абсорбира влага през кожата си и е много мъхесто.

То също така има… Виждал съм много такива. Някои имат… прилича на перука, на коса, но е много мъхесто и не можеш да видиш лицето му, ако не отместиш встрани растителността която расте върху него.

ДУ: Ако тази растителност бъде премахната, то изпитва ли физическа болка?

ЕС: Не.

ДУ: Значи тя е по-скоро като коса.

ЕС: Тя прилича повече на коса, но колкото повече се приближаваш към корените, толкова повече откриваш нервни влакна и неврони. Така че от неврологична гледна точка, растителността се е свързала и е мутирала с истински клетъчен материал. Това бе едновременно човек и извънземно.

ДУ: Не мога да разбера, защо го оприличаваш на трол. Имаше ли нещо необикновено, свързано с лицето му?

ЕС: Да. Лицето му…

ДУ: Можеш ли да го опишеш по-точно?

ЕС: Да, мога да ти кажа, че лицето и врата на тези същества приличат на кората на бор – много груба и напукана. Ако изсушиш на слънце парче глина, то се сбръчква и напуква – ето така изглежда тази кожа.

Те обаче имат нос и уста. Имат също така очи и уши.

ДУ: Когато си представим един трол, ние си мислим за силно издадена долна челюст и два зъба, които се подават навън или нещо подобно.

ЕС: Не, никакви такива кучешки зъби – просто обикновени зъби.

Отвътре устата им е червена и розова като нашата. Те също така имат език и дишат.

Просто те получават голяма част от енергията си през кожата.

ДУ: Имат ли растителност по лицето?

ЕС: Лицето им е, както казах, много грубо, напукато като кора на дърво, много твърдо, без мускули, по които можеш да познаеш, че се усмихва. Всъщност никакви черти на лицето, които можеш да разпознаеш, поради много грубата кожа.

ДУ: Какви бяха пропорциите на лицето, сравнени с тези на един земен жител?

ЕС: Главата им бе много по-голяма спрямо тялото, примерно двойно по-голяма, отколкото на един човек.

ДУ: А какво би казал за размера на очите, носа и устата спрямо лицето?

ЕС: Всичко по лицето е много компактно, защото ти виждаш едно високо между 60 и 90 см. същество. Помисли си  за човек, страдащ от хипофизарен нанизъм, при което крайниците и костите са по-компактни, а не дълги и слаби като нашите.

Имат клончета и листа, които растат най-вече по гърба. По цялата останала част на тялото имат зелен мъх, който виждаш по скалите около реките. И много, много малки ръце и крака.

ДУ: И ти казваш, че това не са естествени същества, а изкуствено създадени форми на живот?

ЕС: Правилно.

ДУ: Защо биха искали да създадат същество, което е комбинация от човек и растение? Дали това има някаква тайна цел да прикрие нещо?

ЕС: Да, така е. Те могат да издържат седмици без да се хранят, стига да имат слънчева светлина и вода. Сами произвеждат нужните им хранителни вещества чрез взаимодействие на растителността с човешките клетки.

ДУ: Хм.

ЕС: От научна гледна точка е удивително, как са успели да го постигнат.

ДУ: Някога успял ли си да общуваш с такова живо мъхесто същество?

ЕС: Да, абсолютно.  

ДУ: Добре. И как то общува?

ЕС: То общува с ръцете си.

ДУ: Наистина?

ЕС: Да, с някакъв жестомимичен език. 

ДУ: И какво бе усещането ти от контакта с такова същество? Какво бе нивото му на интелигентност, нивото на морал, съзнанието му?

ЕС: Не бих искал да кажа нещо лошо, но това е едно неприятно, зловещо на вид същество. В същото време е много тихо и много схватливо.

Напомня ми на хамелеон, който седи и се движи много бавно, като ленивец.

Казвали са ми, без да го зная от личен опит, казвали са ми, че от ранна възраст ги учат как да комуникират, защото те не притежават гласни струни. 

ДУ: Оу, значи лицето им не се движи много.

ЕС: Не. То едва се движи, но те могат да дъвчат.

ДУ: Очите им изглеждат ли като нашите, или в тях има нещо различно?

ЕС: Те са черни.

ДУ: Черни?

ЕС: Да.

ДУ: Наистина? Уха!

ЕС: Нямат зеница. Те са плътно черни, което плаши някои хора.

ДУ: И каква би била целта? Ако те искат да използват тези същества за нещо, това би ли било на повърхността на Земята?

Биха ли ги използвали в разузнаването? Биха ли ги тренирали да убиват хора? Какво биха правили?

ЕС: Не да убиват. Те не са толкова ловки, но определено стават за разузнаване. Особено ако ти трябва същество, което не издава никакъв звук.

ДУ: Хм. Дай ми пример, при който военно-промишления комплекс би използвал такова същество с разузнавателна цел.  Очевидно, то може да се прикрива много добре.

ЕС: В случая мога само да гадая.

ДУ: Добре.

ЕС: Не съм учавствал заедно с тях в програма, в която са ги използвали за да шпионират. Така че мога да кажа само следното: не би могъл да разбереш кога си настъпил такова същество. Искам да кажа, че телата им са толкова покрити с ТОВА нещо… Между другото те могат да добавят листа към това мъхесто покритие, така че …

Да кажем, че те искат да навлязат в територия, където са характерни тези цветове. Тогава те могат да имплантират в тялото гъби и различни видове мъх и те ще израстнат върху кожата.

ДУ: Наистина?!

ЕС: Да, това е удивително. Така че те могат да имитират всякакъв вид трева, всякакъв вид дървета по света…

ДУ: Значи част от тялото им може да бъде като почва, върху която е възможно да бъдат посадени различни растения?

ЕС: Това не е почва, а матрица от колагенна съединителна тъкан, подобна на пчелна пита, която може да задържа вода в продължение на много, много седмици. Тя е като кожа. Прилича на пчелна пита, но с много малки клетки, с размери по-малки от милиметър.

ДУ: И ти си срещнал за първи път тези същества, когато все още си работил на пълен режим в подземната база?

ЕС: Да, така беше. И мисля, че защото тези същества са дошли някъде от Вътрешната Земя, те от самото начало са могли да отглеждат неща върху кожата им.

ДУ: Оу, значи ти казваш, че е имало един първоначален брой от тези същества, които те са получили от Вътрешната Земя и които след това са модифицирали.

ЕС: Точно така. И те са ги смесили с повече растителен материал, за да изградят тези здрави същества.

ДУ: Хм!

ЕС: Да.

ДУ: И ти си ги виждал живи, докато си работил в подземната база? Или това е ставало само при аутопсиите им?

ЕС: Аз виждах как ги отглеждаха.

ДУ: Как са ги отглеждали?

ЕС: В едни неща, подобни на големи стъклени аквариуми с ултравиолетова светлина, провиснали на около метър над пода.

ДУ: Тъй като ни остава не много време, питам се дали има още нещо интересно относно тези мъхести същества, което би споделил с нас.

ЕС: Абсолютно.

ДУ: Те са толкова странни.

ЕС: Едно от най-удивителните неща, е, че тези същества не могат да се възпроизвеждат.

ДУ: Ох!

ЕС: Те нямат органи като нашите, но раждат семена.

ДУ: Ха, ха.

ЕС: И тези семена съдържат ДНК. Е, това не е напълно човешка тъкан, разбира се. Това все още е растителна тъкан.

ДУ: Хм.

ЕС: Да и когато напусках аз видях колекция от тези семена в един инкубатор. Един от колегите ми разказваше за някакъв нов експеримент с един друг тип от тези мъхести същества.

И аз го попитах как така може да разговаря толкова свободно, а той само ми каза: „Аз мога да ти покажа новите инкубатори, които току що пристигнаха.”

Ние вървяхме по един коридор и аз си спомням само как погледнах през един огромен стъклен прозорец и видях едни семена, големи колкото теб – много такива семена.

ДУ: Уха!

ЕС: И аз просто… Аз направо се стреснах. И това бе всичко. Искм да кажа, че не ми бе позволено да узная повече. Не ми бе позволено даже да споменавам какво съм видял.

ДУ: Според теб такова семе може ли да бъде по някакъв начин отгледано и да се превърне в едно от тези същества?

ЕС: Това си помислих и аз. Също така откъде се е появило ТАКОВА семе?

ДУ: Ха.

ЕС: Кой е снесъл ТОВА семе? Искам да кажа… Там пряват някакви удивителни неща. И няма никакви правила. Няма нищо, което да ги ограничава.

ДУ: Можеш ли да ни кажеш каква е била причината да те повикат обратно за да се занимаваш  отново с тези същества, след като си се преместил във Форт Майерс? Какво се бе случило или каква бе причината за това?

ЕС: В лабораторията се бе случил инцидент и екипът бе унищожен.

ДУ: Инцидент. Можеш ли да бъдеш малко по-конкретен?

ЕС: Не.

ДУ: Хм. Добре, от това което каза аз мога да предположа, че е имало някакво враждебно поведение от страна на тези същества.

ЕС: Не, не от страна на съществата.

ДУ: Ох, добре. Значи по някаква причина това е нещо, за което не желаеш да ни разкажеш, или ти е било заповядано да не разказваш. Прав ли съм?

ЕС: Аз просто не мога… това е прекалено много… Аз познавах тези хора, така че…

ДУ: Хм.

ЕС: Прекалено ми е трудно да говоря за това.

ДУ: Добре. Можеш ли да ни дадеш друг пример за нещо интересно, за което си бил повикан, докато си живял във Форт Майерс?

ЕС: Върнах се един-два пъти само за няколко тъканни проби. И това бе само защото не им достигаха техници и друг персонал.

Зная, че по някое време в съоръжението бе станала авария и 20% от персонала се бяха заразили с някакъв рядък вирус. Нещо подобно на хантавирус*).

*) Хантавируси (на латински: Hantavirus) – вируси, които се разпространяват посредством вид гризачи. Името им идва от това на корейската река Хантан, където вирусът Хантаан (един от хантавирусите) е изолиран за първи път. – Бел.прев.

Съжалявам, не зная дали това ти е известно, но имаше такава епидемия през 1993 г. И тогава имаше един вирус…

ДУ: Ти говориш за хантавируса?

ЕС: Да.

ДУ: Да.

ЕС: И тогава този вирус… Той всъщност бе произведен в това съоръжение.

ДУ: Това е бактерията, която се храни с човешка тъкан?

ЕС: Не, симптомите са повече подобни на тези при грипа и… смъртта настъпва много бързо.

ДУ: Уха!

ЕС: Настъпва ужасно повръщане и диария, белите ти дробове отказват и не можеш да дишаш.

ДУ: Хм.

ЕС: Та имаше такъв подобен вирус, който се бе промъкнал извън лабораторията и хората бяха смъртно болни. Около 20% от всички бяха тежко болни и им бе забранено да се завърнат на работа. Трябваше да отидат в подземната болница и да бъдат поставени под карантина.

ДУ: Уха! И имаше ли много смъртни случаи?

ЕС: Да, имаше. Половината от тези 20% починаха.

ДУ: Ох, уха!

ЕС: Да.

ДУ: И ти бе повикан, за да помогнеш при спиране разпространението на този вирус?

ЕС: Не, всъщност аз им трябвах само за да продължат работния процес – просто нормална работа.

ДУ: Оу, трябвало е само да заместваш.

ЕС: Да, само да замествам.

ДУ: Интересно ми е – в последните няколко минути разговаряме за негативните аспекти на всичко това и се чудя дали същата тази технология може да бъде използвана за положителни цели. Имаш ли някакви конкретни познания за това?

ЕС: Да, след избухването на тази зараза, която порази 20% от хората, те успяха да разработят вирус, който да поразява първоначалния вирус – нещо като антивирус.

ДУ: Ох, наистина?

ЕС: И това спаси половината от тези 20% само за няколко дни.

ДУ: Уха!

ЕС: А наистина е много трудно да изобретиш цял нов вид бактерии или един вирус само за няколко дни. Те нямаха нищо готово, с което да противодействат. Знам това със сигурност. След този случай обаче, те вече можеха да произвеждат вируси, които унищожават други вируси, както и бактерии, които се борят с вируси.

И ТОВА вече се прилага, до колкото зная, и в цивилни случаи.

Оповестяването му обаче протича много бавно, защото те събират много статистически данни. Така че аз считам това за нещо положително.

Аз само зная, че по време на процесите на хибридизация, в които участвах, те променяха ДНК с помощта на вируси. И най-лесно бе да смесиш два протеина, когато нямаше взаимно отхвърляне. При това цялото тяло се променя.

След това те вземат тези клетки и ги отглеждат или ваксинират с тях друго същество. Това е, което те продължаваха да правят – да ваксинират отново и отново, и отново с тези различни видове вируси. И тогава се получава едно супер същество.

ДУ: Значи ние можем да имаме, например хора, които притежават супер зрение, супер чувствителен слух, може би специални психични способности…, всичко в резултат на подобни ваксинации.

ЕС: Точно така. 

ДУ: Това е много удивително. Е, Емери, благодара ти за тази изключително интересна и странна информация.

ЕС: Да, много е странна.

ДУ: Понякога обаче, когато нещата изглеждат много странни, това ме прави склонен да вярвам, че са истина…

ЕС: Да.

ДУ: … защото кой би си помислил за нещо такова?

ЕС: Наистина е трудно човек да предположи такова нещо.

ДУ: Да, със сигурност е така. Нека благодарим на зрителите за това, че бяхме заедно. Това е Космическо разкритие с нашия специален гост, Емери Смит.

(с) Превод АТИ, 2018 г.

Дейвид Уилкок: Добре дошли в Космическо разкритие. Аз съм вашият домакин Дейвид Уилкок и съм тук заедно с нашия гост, Емери Смит.

В този епизод ще разговаряме за това какво е да прекараш един ден от живота си в една супер секретна подземна база.

Емери, добре дошъл отново в предаването.

Емери Смит: Здравей, Дейв.

ДУ: Дотук говорихме за някои моменти от твоите преживявания, свързани с аутопсиите. Ти обрисува една много заинтригуваща картина от един свят, който не си струва да изоставим толкова бързо. Случвало ли ти се е някога да останеш по-дълго време и да преспиш в подземната база?

ЕС: Да, да. Много пъти ми се е налагало да прекарам нощта в базата – всъщност може би общо около 60 пъти.

Причините за това да прекараш нощта в базата могат да бъдат най-различни.

Понякога, докато работиш там, може да заключат изходите и често не знаеш причината за това. Ти си там, те затварят люковете и се оказва, че трябва да прекараш там известно време след края на работната си смяна, което между другото се заплаща допълнително като враме.

Там има места, които са доста приятни, където можеш да прекараш нощта, в собствена стая, със санитарен възел, както и места, където можеш да общуваш с други като теб.

Базата … Всъщност е възможно да живееш там неограничено време.

И ако се върнем към причините за такова заключване на базата – възможно е да е имало пробив в сигурността от страна на някой подизпълнител или друго известно лице.

Спомням си веднъж имаше голяма експлозия и аз почувствах вибрацията от това електромагнитно оръжие. Не зная откъде бе дошло, но част от базата, може би около четири декара площ, бе напълно разрушена.

Според слуховете, които дочух, те бяха правили експерименти с някакъв вид електромагнитно оръжие, което бе довело до разпрашаване на огромна част от базата. При това отсъстваше всякаква радиация или нещо подобно. Те само се опитваха да ограничат огъня и газа, възпламенен от експлозията, защото там долу използват много различни запалими газове и химикали.

И това се бе превърнало в проблем за консервиране на всички въздухопроводи на територията, за заключване на всички шлюзове и отворите на всички помещения и какво ли още не. Всичко това отне около 20 часа струва ми се и аз бях там през цялото време.

Така че тези неща се случват и ти получаваш едно чудесно местенце, в което да останеш, и тогава ще те уведомят. Ще чуеш съобщение по интеркома, изписано на твоята „папка”, или чрез гривната на ръката ти. И това е, което се случва.

ДУ: Ако получаваш приятно място, където да останеш, колко обикновено изглежда то? Доколко би приличало на една хотелска стая, съпоставена с нещо екзотично, като това, което можем да видим в „Стар Трек: Следващото поколение”?

ЕС: Да. Не, това е … стаите никога не са правоъгълни. По някаква причина имат трапецовидна форма. Там има помещения с най-различна геометрия.

И цялата мебелировка е вградена в стените и се появява по желание, ако искаш да седнеш или да работиш върху бюро.

На стената има един огромен интерактивен екран, който е триизмерен. Чрез него имаш достъп до Интернет, можеш да четеш книги, да гледаш филми, да си поръчаш храна – мое любимо занимание.

Много е интересно, защото когато за първи път влезеш в една такава стая,  първото, което си казваш, е: „О, божичко, те току-що ми дадоха стая без легло”. Всъщност стаята е напълно празна.

И всичко е вградено в стените. Аз нямам предвид някакво сгъваемо походно легло. Леглата там са наистина красиви. Вътрешната архитектура е безупречна.  Всичко изскача от стените с оглед икономия на пространство. Тези стаи могат също така да бъдат използвани за различни цели. Може би довечера там ще трябва да преспи някой като мен, докато утре ще бъде използвана за склад. Или там ще настанят различни извънземни раси, защото те всички са различни едни от други и се нуждаят от различна мебелировка, условия на живот, сервизни помещения и т.н.

ДУ: Добре. Наистина съм любопитен за едно нещо. Ако казваш например, че леглото изскача от стената, дали завивките по него са примерно от някаква странна материя, или са обикновени нормални завивки? С други думи …

ЕС: Чудесен въпрос.

ДУ: … дали леглото заедно със завивките се разгъва по някой от познатите ни начини на сгъваеми легла, или по някакъв начин се появява от нищото?

ЕС: Не, то някак механично се появява от стената или се издига от пода.

ДУ: Добре.

ЕС: И на леглото винаги има една лека завивка. При извънземните – зависи от техните изисквания. Можеш също така да контролираш температурата в стаята, както и влажността, тъй като различните раси се нуждаят от определена атмосфера. Така че има ги всички тези различни неща.

Можеш също така да контролираш осветлението. По някаква причина, ако желаеш, можеш да пуснеш ултравиолетова светлина. Редица извънземни са свикнали на определено осветление. Те не харесват осветлението, което ние имаме. То им създава проблеми. Така те могат да махнат временно приспособленията, които защитават очите им, и да почиват спокойно.

Така че в една такава малка стая има твърде различни неща. Все едно че си на собствен космически кораб.

Можеш също така да регулираш шумовете в стаята.

И винаги има една стена, на която има изображение – на океан, или на планински пейзаж и това е от психологично значение, защото успокоява нервите и стреса на тялото.

По желание можеш да сменяш фотосите, прожектирани върху стената, и да включваш сцени от други светове и планети, което е хитро, защото там не всички са от Земята и не всички искат да гледат един плаж например.

ДУ: Това звучи като място, на което наистина би искал да прекараш известно време. Звучи много, много добре.

Докато си бил в такава стая, можеше ли да спиш, или си бил толкова впечатлен от това да видиш чужди светове и технологии, че просто си пожелал да останеш буден цяла нощ и да се забавляваш с различните джаджи?

ЕС: Ами, да. След като обаче си видял всичко отново и отново, то става като старата ти шапка. Вече не ти прави особено впечатление.

Интересното относно спането е устройството на самото легло. След като се разгъне, от едната му страна по дължина се появява нещо като спирала и постепенно го обгръща като контейнер. Това е важно най-вече за другите раси, които се нуждаят от специална изолирана атмосфера за своите тела.

Вътре се появява специфично осветление. Отстрани до главата от дясната страна има и малки диаграми. Това е нещо като компютърен екран, на който можеш да зададеш желаната влажност и температура.

Можеш да избереш осветление според настроението си. Можеш даже да си поискаш нещо като лек бриз. Така и не разбрах той откъде се появяваше. Мисля, че от под леглото, защото никога не съм видял вентилатор или нещо подобно, но циркулацията на въздуха се усеща, което е хитро.

ДУ: Нека поговорим още малко за ситуацията при заключване на входовете и изходите. Как узнаваш, че се случва нещо подобно?

ЕС: Не забравяй, че докато работиш в операционната, те са винаги в контакт с теб чрез шлема на главата ти. Така че винаги ще чуеш, ако нещо се случва. Например чуваш глас: „Изходите са затворени”. И толкова. Не можеш да отговориш, не можеш да попиташ защо, къде и какво. Това са правилата за сигурност и ситуацията се приема като нещо нормално.

Също така редовно обявяват учебни тревоги, за да свикнеш със сирените, с червените светлини и с всичко останало, така че да не реагираш излишно. Подобно на противопожарните учения в хотели, болници и летища. Това се прави задължително на периоди. И след известно време свикваш, защото знаеш, че това се случва поне веднъж в месеца.

Така че когато НАИСТИНА се случи, и в рамките на няколко минути не чуеш, че това е била просто проверка на алармената система, тогава си казваш: „Ох, трябва нещо да се е случило. Предполагам, че тази нощ няма да си ходя у дома.”

ДУ: Но някой в даден момент те е информирал точно каква е била причината и какво е било нивото на опасност. Би ли ни казал малко повече за това как бива съобщавана тази информация?

ЕС: Е, ти трябва да преминаваш през обученията, които се провеждат всяко тримесечие. Както в болниците, трябва да преминаваш през тестове за туберкулоза, или за ежегодното подновяване на сертификата ти за оказване на първа помощ. Същото става и в тези подземни съоръжения.  

По време на тези обучения ти казват: „Ето какво се случва по време на истинска тревога. Оставаш на мястото си. Не отиваш никъде, преди да ти кажем къде да отидеш.”

Ако това се случва в края на работното ти време, тогава биваш инструктиран да отидеш на определено място в съоръжението, откъдето можеш да отидеш в стаята си, или да хапнеш нещо в кафетерията, или просто да чакаш следващите инструкции.

ДУ: Можеш ли да ни разкажеш малко повече за кафетерията, защото когато чуя тази дума, аз си представям подноси и място, където казваш: „Искам това, искам и това” и ти сипват различни ястия, или си вземаш нещо от лавиците. След това плащаш, вземаш приборите си и сядаш на масата за хранене. Доколко кафетерията, за която говориш, прилича на нещо подобно?

ЕС: Тази кафетерия няма нищо общо с това, с което сме свикнали тук. Тези кафетерии са много опростени на пръв поглед. На всички стени има прозрачни екрани, където докосваш някое изображение и поръчваш менюто си и това, което искаш. 
Да речем, че искаш салата с печено пиле. Докосваш екрана и го получаваш.

ДУ: Това на стената прилича ли на ай-пад, или нещо подобно?

ЕС: Не, това е на цялата стена. Тези стени са широки и много дълги. Понякога достигат до 18 метра дължина. И са много … Столовете и масите изглеждат доста  семпли, като металните маси и столове за пикник. Някои от столовете имат облегалки, други – не.

Някои столове са твърде широки. Някои са много малки за различни размери същества. Някои столове въобще не приличат на столове. Някои може да са високи близо два метра от пода. Някъде има плотове, които стърчат около един метър от стената.

Ползването на тези виртуални изображения по стените, чрез които поръчваш храната си, става много интуитивно. Така че ти поръчваш своята салата с печено пиле и шоколадова паста, отиваш до определено място на стената и те вече те чакат там. Една част от стената-екран по някакъв начин се придвижва нагоре и храната ти излиза оттам. Вземаш я и отиваш, и сядаш на масата.

ДУ: Има обаче нещо, което не мога да си представя. Искаш да кажеш, че по тези стени има огромно количество надписи за всички тези различни видове храна?

ЕС: Не.

ДУ: Или можеш да отваряш различни папки с менюта?

ЕС: Има картинки на различни видове зеленчуци, различни видове месо и т.н. И те са по цялата стена. Ти би могъл … Да кажем, че си по-висок от мен, но това е без значение, защото тези картинки са от тавана чак до самия под. Където и да допреш ръка по стената, можеш да имаш достъп до всички изображения.

Също така, има различни видове кафетерии, но тази, която описвам, е наистина забавна. Стената е устроена така, че можеш да поръчваш всичко отвсякъде, на различна височина и същото се отнася за получаването на храната, която се появява там, където ти е най-удобно да я вземеш, в зависимост от твоята раса и специфични особености. И оттам ти отнасяш храната си на масата.

ДУ: Храната върху поднос ли се появява?

ЕС: Не, обикновено не.

ДУ: Тогава върху чиния?

ЕС: Да. Голяма чиния с всичко, което си поръчал върху нея.

ДУ: Добре.

ЕС: Те имат подноси, ако желаеш, но никой не използва подноси. Просто грабваш храната си и я отнасяш на масата.

А масата е най-чудесното нещо в кафетерията. Аз обичам масата, защото тя е един друг гигантски екран.

Тези маси са дълги между 3 и 6 м. и между 1,5 и 2 м. широки. Някои имат прикрепени към тях столове. На една маса могат да седнат 10, понякога 20 души, в зависимост от хората.

След това има маси, които са просто маси. И когато застанеш до масата, столът ти просто се появява под теб от пода.

ДУ: Наистина?!

ЕС: Направо е супер. И това не изглежда … Няма да чуеш някакъв металически звук и скърцане. Столът се появява напълно безшумно и всичките столове около тази маса са с един и същи размер, нормални, около 50 см. в диаметър.

Всеки знае къде са приборите, които заедно с подправките се намират в масата. Това е една голяма маса за пикник, направена от стомана. Всъщност изглежда да е от стомана, не неръждаема, а матирана стомана. В същото време тя представлява един друг виртуален екран.

И когато поставиш ръката си върху масата с едно движение, ако я допреш с длан, това означава салфетки, двойно допиране – вилици, лъжици и ножове. И салфетките, както и приборите, просто се появяват от масата и попадат в ръката ти.

Нямам представа каква е тази технология, но тези неща просто се появяват от нищото. Нито има нещо като капак или вратичка, която да се отваря. Просто докосваш масата и тези неща се озовават в ръката ти.

Ако не знаеш как да направиш това, можеш само да си протегнеш ръката над масата и веднага се появява едно малко интуитивно приложение.

Там ще видиш изображение на бутилка кетчуп, на бурканче горчица, сос за барбекю и т.н. Само изображения и никакви думи. И ти можеш да докоснеш бутилката с кетчуп и се случва същото нещо.

Всъщност ти можеш … Масата става прозрачна и ти виждаш подправките някъде там, под ръката си. И това са същите неща, които вероятно ще срещнеш в ресторантите за бързо хранене.

ДУ: Разбирам.

ЕС: Аз не използвам подправки, но определено това е едно от нещата, което живо ме заинтеригува, защото тази технология може да бъде използвана за доста по-полезни неща.

Например бихме могли да я използваме в хирургията. По някаква причина обаче нещата са такива, каквито са. И щом си отместиш ръката от масата, повърхността й става отново гладка и твърда.

Това е вероятно една от най-удивителните технологии, които те споделят с всички, но никому не е позволено да знае точно как тя функционира.

Не можеш да попиташ. Кого ще … Няма кого да попиташ. Не ти е позволено да задаваш въпроси относно технологиите. Не ти е разрешено да питаш за определени неща, които се намират в стаята ти. Не ти е позволено да попиташ защо този до теб разполага с този специален таблет, а ти – не.

Това са наистина твърде интересни технологии, далеч по-напреднали от тези, с които разполагаме тук в момента, които би трябвало да бъдат всеизвестни, но не са, вероятно защото това би било опасно.

ДУ: Добре, ти казваш, че това тук е салфетка, нали така? [Дейвид протяга ръка напред с длан отворена надолу, след което я повдига нагоре.] Ето вече в ръката ти има салфетка.

ЕС: Да.

ДУ: Потупваш два пъти и ето ти подправки или прибори.

ЕС: Прибори.

ДУ: Или прибори. Има ли други подобни жестове?

ЕС: Да, има различни жестове с ръка, особено ако използваш … двойно потупване. Съжалявам, пропуснах да ти кажа, че двойното потупване трябва да бъде най-малко с два пръста.

ДУ: Хм.

ЕС: Не ти трябва нищо повече от два пръста, но ти можеш също така да рисуваш с пръст върху масата, разбираш ли?

Да кажем, че се нуждаеш от специален прибор, защото има различни прибори за различните раси, което е много интересно. И като сложиш цялата си длан върху масата, се появява това малко приложение и на него можеш да набираш твоето специално приспособление или каквото там ти трябва.

Другото, което трябва да ти кажа, е, че мястото, където се появяват салфетките, е различно от това на подправките, което е различно от това на приборите. Приборите винаги са от лявата ти страна, а салфетките и подправките – от дясната.

ДУ: Помислял ли си, че може да има някаква технология за материализиране на храната? Защото съм чувал от много хора, които са имали подобни преживявания, че са могли да си „изпечатат” храната на 3Д принтер.

ЕС: Абсолютно. Всичката храна и всичко, което имат там, което е веществено, с изключение на напитките, всичко излиза от 3Д принтери.

ДУ: Наистина?

ЕС: Да.

ДУ: Знаеш ли дали те използват за направата на храната някаква суровина? Как точно става това?

ЕС: Според моя опит в произвеждането на органи с 3Д принтер, това е свързано с … Частиците и атомната структура могат да бъдат репродуцирани навсякъде и да получиш каквото пожелаеш – от маруля до мозък, като прилагаш един и същ принцип. Всичко е маса и атоми и как тази маса и тези атоми биват пренаредени в молекули.

Така че по същество вероятно можеш да принтираш абсолютно всичко. Ето защо на системата е толкова лесно да произведе всякаква храна, каквато пожелаеш. Те също така имат едно устройство, което след като храната бъде произведена, може да я затопли или изстуди до определени градуси, което намирам за удивително.

И всичко става за секунди. Средно изпечена пържола, секунди. Под нула градуса целзий, секунди. И всяко ястие става готово за три минути. Толкова са бързи тези 3Д принтери. И ти можеш да ги чуеш как работят зад стената.

ДУ: Наистина?!

ЕС: Да.

ДУ: Един от моите свидетели от тайните космически програми, който никога не пожела да разкрие самоличността си, наричам Джейкъб. И той описа доста  подобни неща, но също така каза и че храната е много по-полезна от тази, която обикновено консумираме.

Не искам да те подвеждам, но би ли казал дали си запознат с нещо такова?

ЕС: Да, това е чудесното относно храната там. Тя е много питателна.

Тук имаме някакви стандарти, изписани на опаковките на храните и е наистина ужасно това, което правят – да добавят малко витамин С към нещо, или малко минерали към нещо друго.

Тук в реалния свят се грижат изключително малко за храната, докато там е точно обратното. Там храната съдържа супер големи количества от всякакъв вид минерали и неща, които не могат да бъдат открити „на повърхността”, както казваме ние, и там също така отстраняват вредните неща, като отрови и мазнини. Това, което излиза от принтера, не сдържа никакви вредни неща.

ДУ: Джейкъб също така каза, че тази храна може да пречисти устата ти, докато се храниш и бива абсорбирана напълно от тялото.

ЕС: Не съм запознат точно с това. Зная това, което са ме учили и са ми казали за хранителната стойност на нещата. Става дума за възможно най-доброто за организма.

Ние сме инвестиция за тези корпорации. Ние сме една огромна инвестиция и те се грижат наистина много добре за нас, що се отнася до храната, медицинското обслужване и пр., стига да не допускаш грешка.

ДУ: Някои от хората, с които съм разговарял за тези принтери за храна, са ми казвали, че вкусът на произведената по този начин храна е превъзходен. Всяко ястие е възможно най-доброто от дадения вид, което би могъл да си представиш.

ЕС: Това е вярно. Вкусът е по-добър от всичко, което съм ял на повърхността. И мисля, че това е свързано с качеството на клетките, или каквото е там, от което са изработили храната, както и с количеството хранителни вещества и с отсъствието на лошите неща, съдържащи се в нормалната храна, като пестициди и други. Такива неща отсъстват напълно.

Искам да кажа, че там ще получиш най-чистата ябълка, която ще изядеш през живота си.

Има и някакви ензими и други неща, които добавят към храната, така че както е казал твоят приятел, тя се абсорбира моментално от тялото ти и не изпитваш никакви храносмилателни или други проблеми. Това е абсолютно вярно.

ДУ: Нека споделя още нещо, което ми каза Джейкъб, което ми се струва, че е интересно да добавим.

Неговите хора от Тайната космическа програма са се тревожели, че можем да станем зависими от тази супер полезна храна. Те са изучавали физиологията на определени извънземни, като някои Сиви, където хранопроводът е свързан директно с ануса. Представлява просто една тръба – няма черва, няма стомах.

И те са се тревожели, че ако не използваме храната по старомодния начин, няма да можем да оцелеем, ако нямаме този вид храна. Би ли коментирал това?

ЕС: Да, мога да го направя. Мисля, че това, което се случва, е, че на тялото ти наистина не му трябва храна, ако можеш да създадеш енергията, от която се нуждае, клетките и генетичното предразположение на всички клетки в тялото ти.

Ето защо някои хора могат да прекарат години, без да се хранят. Те са овладели тази енергия.

Много извънземни от далечното бъдеще, които сме виждали, почти нямат уста. Те почти нямат нос. И причината е, че с течение на времето те престават да се хранят. Това ще остане само като нещо, което правиш за забавление, нещо свързано с общуването, защото ще можеш да телетранспортираш в тялото си всичката енергия, от която се нуждаеш.

Ние започваме да правим това сега с химикали, с витамини, с интравенозна инфузия на витамини и други неща.

Така че аз вярвам, че ще поемем по един път, който ще ни доведе до ситуация, в която ще престанем да се храним. И тялото ни, в течение на милиони години, ще се адаптира и някои от органите ни ще станат излишни, защото храните ще бъдат толкова чисти, че няма да имаме нужда от черен дроб и панкреас, за да си набавяме ензими, както и от жлъчка, за да разгражда храната, която ще съдържа всичко необходимо в принтирана форма.

ДУ: Успявал ли си някога да установиш контакт с външния свят, след като веднъж си се оказал под земята? Очевидно, не ти е било разрешено да имаш телефон или нещо подобно.

ЕС: Не. Всичко е много строго наблюдавано. Това включва и Интернет, отсъствието на камери на компютрите. Трябва да разбереш, че по онова време ние не разполагахме с много от нещата, които имаме сега тук. Това бе наистина … В началото на 1990-те, всичко бе едва в началните етапи по отношение на компютрите и редица технически приспособления.

Беше възможно естествено да гледаш доста неща, да слушаш, но предимно за забавление. Не бе разрешено да комуникираш с никого.

По онова време нямах мобилен телефон. Имахме пейджъри. Не ни бе позволено да внасяме каквато и да е електроника.

ДУ: Това, което описваш, звучи като едно чудесно място и съм любопитен дали си можел да останеш там извън работно време при отсъствие на тревога, по твое желание. Възможно ли е било да достигнеш до определено ниво на секретен достъп, при което това да ти е било позволено?

ЕС: Не ми е известен случай, при който някому да е било разрешено такова нещо в съоръжението, където работех. Това да останеш извън работно време бе възможно само по независещи от теб извънредни обстоятелства.

Аз нямах правото да кажа: „Хей, искам да остана тук един месец и да се помотая малко наоколо.” Такова нещо бе изключено.

ДУ: Кой бе най-продължителният период, в който е трябвало да останеш под земята, защото изглежда, че това не е било чак толкова неприятно?

ЕС: Веднъж прекарах там почти седмица, около шест дни. И това бе просто … Зоната, в която работех, бе повредена и всъщност аз исках да работя извънредно, за да наваксам с работата си.

Понякога има срокове, които трябва да спазваш, и тогава работех в един наистина интересен проект, така че исках да остана. Исках да си свърша работата навреме и нямах проблеми да остана колкото бе нужно.

Всъщност аз нямах много приятели, както и семейство. Това БЕ моят живот. Аз живеех по този начин.

А като правиш това, показваш също така, че наистина желаеш да бъдеш от полза.

Понякога ти дават възможност за избор. „Можеш да избираш. Можеш да останеш и да довършиш работата си, или да си тръгнеш, но моля, ела отново навреме.”

Аз не исках да направя това, защото можех да работя лесно 12, 14 часа, без да почувствам умора, защото качеството на въздуха бе превъзходно. Водата е от четвърто състояние. Храната е много питателна.

И всичко бе точно както ти каза. Това БЕ едно интересно място и за мен бе силно вълнуващо да бъда част от такова удивително нещо.

И всеки път, когато се връщах на работа, научавах нещо ново. Научавах неща за нови раси извънземни. Можех да прекарвам повече време в библиотеката, което за мен бе наистина важно.

ДУ: Имаше ли случай на тревога, при който всички да сте били наистина ужасени и да е изтекла информация за това, което се е случило? Или винаги е било просто: „О, заключваме отново шлюзовете. Не се знае какво точно става.” И толкова.

ЕС: Имаше два подобни случая. Доста е страшно, когато стане голяма авария и не си информиран. И след известно време разбираш какво се е случило, или разпространяват дезинформация и казват: „О, имаше пожар” или нещо подобно. Понякога е твърде очевидно, че те лъжат. Това е извинение и, както ние казваме, „целта е да се отпуснеш и да чакаш да изгасят огъня”.

И много от тези неща … ние не знаем какво се случва. Обикновено, ако останеш достатъчно дълго в проекта, узнаваш девет месеца, или година по-късно. „О, ето защо бяхме заключени онзи януари в продължение на два дни. Уха! Някой е внесъл вирус и е трябвало да прочистят цялото крило.”

И когато кажа „прочистят”, това не е добре, защото всички, които са се намирали в това крило, е трябвало да бъдат умъртвени.

ДУ: Това е изключително интересно. Надявам се, както предполагам много хора, които гледат това предаване, че един ден ще мога да видя такива неща, ако станем свидетели на истинско разсекретяване. Какво невероятно пътешествие ще бъде това за нас като една цивилизация, да започнем да използваме тези технологии.

ЕС: Абсолютно. С огромно удоволствие бих те развел из тези места.

ДУ: Е, може би ще успеем да го уредим.

Благодаря на нашите зрители за участието. Това е Космическо разкритие, с нашия специален гост, Емери Смит.

(с) Превод АТИ, 2018 г.

Дейвид Уилкок: Добре дошли в Космическо разкритие. Аз съм вашият домакин Дейвид Уилкок и съм тук заедно със специалния ни гост, Емери Смит, с когото продължаваме нашия удивителен разговор относно колегите, с които той лично е взаимодействал като живи същества, докато е работил в подземните съоръжения.

Емери, добре дошъл отново.

Емери Смит: Благодаря, Дейв. Приятно ми е да бъда отново тук.

ДУ: Какъв бе първият извънземен, когото си видял в тези бази? По-точно, какво е било първото живо същество, което действително си видял, което не е изглеждало човек като нас?

ЕС: Това бяха Високите бели.

ДУ: О, разбирам.

ЕС: Да, абсолютно.

ДУ: Тогава можеш ли да ни кажеш малко повече за тези първи твои срещи? Защото си мисля, че когато човек види за първи път живо същество, което категорично не е едно от нас, това би се отпечатало завинаги като изключително събитие в живота му.

ЕС: Ами всъщност, след като ги бях виждал отдалече, през различни прозорци и в различни програми, и като след това четох за тях, аз имах доста добро разбиране за това какво се случва, много преди да имам възможност да ги видя в изследователските програми, в които ми бе позволено да участвам.

ДУ: Разбирам.

ЕС: Така че те те въвеждат първо само с помощта на видеозаписи и книги, и четива в техните бази данни, свързани с предишна работа с тези същества.

ДУ: Тогава нека да поговорим за тези Високи бели, защото има известно объркване свързано с тях. Например това, което описва един свидетел на име Чарлз Хол като Високи бели, са същества, чиито очи според него изглеждат повече като тези на Сивите, но с определен син оттенък.

Пит Питърсън също описва свои преживявания с Високи бели и той казва, че това наименование всъщност не означава един определен тип, а е просто едно събирателно понятие, свързано с външния им вид.

ЕС: Правилно.

ДУ: Кори Гууд също така има свои преживявания с хората Аншар, които изглеждат много повече като човеци, но с напредването на възрастта си стават по-високи.

Така че ти кои наричаш Високи бели? Като начало, дай ни описание на това как изглеждат, с някои специфични физически подробности.

ЕС: Разбира се. Те са високи повече от  2.1 м. Имат лице по-малко от нашето. Ръцете им са много тънки. Движенията им са много плавни и приличат на танц. Когато се движат, ставите и крайниците им са доста гъвкави и не са твърди като нашите.

Те също така притежават много задълбочено разбиране за нашите системи от вярвания и са твърде състрадателни, както и много умни.

Аз ги бях виждал отдалече шест или седем месеца, преди действително да се озова до няколко от тях в един проект.

ДУ: Значи, ако разбирам правилно, лицата им са предимно като нашите, само че по-малки?

ЕС: И по-слаби. Мразя да се позовавам на филми, но в „Междузвездни войни” има една група от високи бели същества, които клонират един от войниците и които отговарят за онази планета, и те имат едни наистина слаби, красиви и кръгли лица, с много красиви очи.

И очите им бяха два или три пъти по-големи от нашите, а носът им почти не се забелязваше – много малък, с много малки ноздри, с красиви устни и приятна малка уста.

ДУ: Значи очите са нещо силно изявено …

ДУ: Да.

ДУ: … но в същото време все пак изглеждат човешки, само че са доста по-големи.

ЕС: Точно така. Очите им са овални и наклонени под 20 градуса, ей така.

Нашите са хоризонтални,  докато техните са малко по-раздалечени и под ъгъл.

ДУ: Значи изглеждат повече като руснаци или скандинавци?

ЕС: Правилно.

ДУ: Добре.

ЕС: Когато говоря за Високите бели, аз нямам предвид русите синеоки високи хора от Скандинавия, които са много популярни в поп културата.

ДУ: Като например така наречените Nordics.

ЕС: Правилно, Nordics. Кожата на тези е чисто бяла. Всъщност толкова бяла, че изпъква и отразява светлината. Наистина красива кожа. Те имат дълги пръсти и обикновени крака като нашите.

ДУ: Плешиви ли са?

ЕС: Да.

ДУ: Добре.

ЕС: Нямат коса. Никога не съм ги виждал с коса.

ДУ: Наистина?

ЕС: Те носят дрехи и униформи като нас, които обикновено са плътно прилепнали към тялото.

Имат доста специална система от вътрешни органи, която им позволява да живеят в различни видове атмосфера на почти всякакви планети. Така че те могат да вдишват всякакви разтворени във въздуха химикали и различни видове газове, които обикновено биха ни убили.

Също така имат много малък гръден кош с формата на V.

ДУ: Значи определено не приличат на Сиви.

ЕС: Не.

ДУ: Значи става дума за плешиви хора, като нас, с бяла кожа, но с по-слабо лице и високи.

ЕС: Да, правилно.

ДУ: Според описанието на Пит Питърсън, тези същества носят нещо като палка, или жезъл. Забелязал ли си някога такова нещо?

ЕС: Не, никога, но те носят едни специални гривни и  специални неща около вратовете си с форма на яка. Не зная дали това е свързано със системата им от вътрешни органи. Не бях осведомен за това.

ДУ: Добре. Имаш ли някаква идея за какво биха могли да служат тези неща около вратовете им?

ЕС: Те излъчваха светлини – нещо като синя светеща лента по средата на тази яка. Да кажем, че яката е широка около 2,5 см., а по средата й има една светеща лента, широка 0.6 см. И светлините на тази лента светват последователно една след друга около врата и са в синхрон с подобни светлини на гривната на ръката.

ДУ: Светлините на врата и на китката се въртят в синхрон?

ЕС: Да, в пълен синхрон.

ДУ: Хм.

ЕС: Да.

ДУ: Някога интуицията подсказа ли ти, или да си се опитвал да предположиш за какво са служили тези неща?

ЕС: Мисля, че имаха нещо общо с … може би, когато пътуват до различни места, те по някакъв начин помагат при извличането на определени хранителни вещества като химикали, минерали и витамини, нужни за организма им.

Мисля, че те по някакъв начин поддържат волтажа или енергията им на нужното ниво.

ДУ: Разновидността на Високите бели, за които говори Пит, които може да не са същите като тези при теб … той каза, че наистина им е било трудно да се приближават твърде близко до хора, защото това нарушавало силно психиката им.

Ти наблюдаваше ли нещо подобно – да поддържат задължително дистанция от обикновените хора от Земята?

ЕС: Не и тези Високи бели, но да, имаше други хибридни Бели, които са свръхчуствителни към нашите енергийни полета, защото те усещат всяка клетъчна енергия, която ние притежаваме.

Всички ние не сме в синхрон с другите бели раси извънземни и аз мисля, че това е свързано с … Ние сме носители на редица бактерии, добри и лоши, както и вируси, и всички те излъчват специфична енергия, която е прекалено неподходяща за тях. Те всъщност могат да се разболеят, ако прекарат дълго време в контакт с някой от нас.

ДУ: Чувал съм такова нещо.

ЕС: Така че аз мисля, че това е, което той е имал предвид.

ДУ: Опиши ми първата си среща лице в лице с Висок бяп.

ЕС: Те ги водеха при нас, за да работят върху хора с неизвестни заболявания.

ДУ: Хора от Земята?

ЕС: Хора от Земята.

ДУ: Добре.

ЕС: Доведоха двама от тях по едно и също време в стаята, където работех, за да вземат проби от едно тяло.

ДУ: Беше ли лесно да различиш мъжете от жените?

ЕС: Ами да. Имаше една женска … с по-нежни черти на лицето и очи, които не бяха толкова големи, но без коса. Само пигментът над очите й бе малко по-тъмно бял. Само по тези два белега можех да кажа, че е жена. Телата им бяха идентични. И винаги бяха облечени с нещо.

ДУ: Как изглеждаше облеклото им?

ЕС: Винаги бе прилепнало плътно към тялото, подобно на някаква материя Спондекс. Те винаги носеха ръкавици, така че този материал покриваше цялото им тяло без врата и главата.

ДУ: Любопитен съм каква бе формата на комуникацията им. Те говориха ли с уста?

ЕС: Те са много телепатични. Могат да говорят перфектен английски, както и други езици, всъщност всички езици, но това не им се налага, защото е достатъчно само да гледат в теб.

И те казват: „Когато те погледна, моля погледни ме и ти”, защото така те комуникират чрез очите си. Когато се погледнете взаимно в очите, възниква някакъв вид връзка и ти получаваш всичко, което те мислят, като те приемат по същия начин твоите мисли. Това ще рече, че след като се срещнеш веднъж с тях, те вече знаят всичко за теб.

ДУ: Какво ще стане, ако си помислиш нещо лошо за тях, например за това как те изглеждат… защото съм сигурен, че това понякога се случва.

ЕС: Определено се случва.

ДУ: Тогава какво става? Нека просто разгледаме по-подробно една подобна ситуация.

ЕС: Да, те не … Те не реагират на това, защото знаят, че понякога на хората им е необходимо малко време, за да ги опознаят, тъй като те са различни и мисля, че същото би се случило и с тях, ако ние бъдем хвърлени в техния свят.

ДУ: Наистина бих искал да разкажеш малко по-конкретно за първия момент, когато си установил зрителен контакт с едно от тези извънземни същества. Къде си бил? Какво изпита в първия момент, когато го погледна в очите?

ЕС: Ние си слагахме комбинезоните, за да влезем в операционната. Техните костюми бяха доста по-различни от нашите. Те прилягат идеялно към всяко тяхно тяло. Когато техниците им помагаха да си облекат костюмите, забелязах колко плавни бяха движенията им.

След това, на операционната маса, аз им помагах с някои инструменти и те се движеха толкова плавно … но в същото време наистина много бързо. Те се движат бързо, но движенията им приличат на танц. Наистина е интересно.  И както казах, костите им са доста гъвкави, не като нашите.

Те имат ръце с по пет пръста. Само че пръстите им са по-дълги и дланите по-четвъртити, не като нашите. И това са някои от особеностите им, които са ми известни.

Спомням си как ги гледах, без да кажа нещо и тогава с един от тях се погледнахме един друг и в съзанието ми се появи думата „приветствие”. Това не бе глас. Просто думата „приветствие”.

И аз си спомням как докато гледах към него, изрекох същата дума наум и той се усмихна.

Знаеш ли, аз можех да видя … Те имат същите черти на лицето като нас. Очите им се движат нагоре и надолу. Могат да движат носа си и имат лицеви мускули.

ДУ: Могат ли да предават неща в ума ти, като цветове, символи, визуални образи на места …?

ЕС: Абсолютно. Те даже имат начин, ако искат да те научат на нещо, което не знаеш, просто да го заредят в ума ти, в съзнанието ти, за секунди.

Така че можеш да усвоиш твърде бързо нещо, което те правят на операционната маса, само като стоиш от другата страна срещу тях.

ДУ: Когато си работил с тях при тези аутопсии, ти спомена, че понякога те са били загрижени за хора, които са умрели тук при странни обстоятелства.

Какви са били някои от другите случаи, когато те са били повикани да помагат?

ЕС: Наистина тежки случаи, при които те не знаеха защо този човек или това извънземно бе умряло.

ДУ: „Те”, това са хората от базата?

ЕС: Хората от базата им даваха вероятно най-тежките случаи.

ДУ: Даваха на Високите бели?

ЕС: Да, на Високите бели. И понякога при такива тежки случаи не ни разрешаваха да присъстваме в операцонната, макар че бяхме в общ операционен екип.

Трябва да разбереш, че макар да не си в самата операционна, ти можеш да работиш извън нея, като например помагаш при доставянето на материали и други неща.

ДУ: Можеш ли да си спомниш конкретен пример за аутопсия върху същество, което не е било от Земята, свързана с участието на Висок бял и да ни кажеш какъв тип същество е било обект на аутопсия и защо случаят е бил тежък за разрешаване?

ЕС: Това отново бе свързано с химически проблем. Понякога имаме работа с други бели хибриди, които изглеждат по-ниски. Те са високи колкото нас, със същите размери, много бели и с кристално чисти сини очи.

Те винаги имат бяла или руса коса, така че … имат също и уши, не като … Високите бели всъщност нямат уши …

ДУ: Разбирам.

ЕС: … но човекоподобните Бели, както аз ги наричам, всъщност имат уши и изглеждат донякъде като нас. Зъбите им обаче са твърде различни. Те са закръглени. Приличат на полумесеци, не са четвъртити като нашите.

ДУ: Уха!  

ЕС: Това е странно. Те обаче не показват много зъбите си.

И ние работихме върху този техен труп, който имаше такива … приличаха на изгаряния отгоре до долу на гърдите. Това бяха шест дупки, от врата чак до пъпа.

Изглеждаха като следи от оръжие, което бе обгорило кожата им. В средата на всяко от тези кръгли изгаряния имаше също така три черни точки, разположени в правилен триъгълник.

ДУ: Разбирам.

ЕС: И те се опитваха да разберат какъв вид оръжие бе убило този хибриден Бял, защо и къде това се бе случило. Изглежда, че те могат да се свържат с мозъка на едно умряло същество и да извлекат намиращата се там информация. Така могат да разберат какво, къде, кога и защо се е случило и кой е бил отговорен за това. Те могат да разберат цялата тази история за минути.

ДУ: Уха! И какво бе заключението? Разбра ли заключението за това как то бе умряло?

ЕС: Не разбрах, но те разбраха какво се бе случило и изглеждаха силно натъжени от това. Можех да видя измъченото изражение на лицата им.

ДУ: Когато гледа един филм като „Мъже в черно”, с Уил Смит и агентите, които работят в подземни бази, заобиколени от тези извънземни, какво бе чувството, което изпита?

ЕС: Не съм голям любител на подобни филми. Не харесвам, когато Холивуд си правят смях с извънземните, като ги третират като някакъв дивеч, или като ужасна заплаха.

ДУ: Разбирам.

ЕС: Този филм въобще не ми хареса. Има обаче и много филми, игрални и анимационни, в които извънземните са представени много добре, като този, който двамата с теб гледахме наскоро, наречен … как беше, „Валериан”? *)

*) „Валериан и градът на хилядите планети”  

http://www.zamunda.net/banan?id=538778&hit=1&t=movie  – Бел. прев.

ДУ: Да, „Валериан”.

ЕС: Да, и извънземните там изглеждаха точно като тези Високи бели.

ДУ: Уха!

ЕС: И аз си спомням … Там нямаше ли епизод, в който Обединените нации на извънземните се събираха, и там бяха представени най-различни видове (извънземни).

ДУ: Да, точно така – в самото начало на филма.

ЕС: И това бе много точно изобразяване на доста различни видове извънземни, които се движат в своя собствена околна среда. Като този, който бе подобен на риба и имаше аквариум около главата си.

ДУ: Точно така.

ЕС: И, разбира се, това е донякъде смешно, но в действителност е истина. Ние сме разговаряли за извънземни, които носят върху себе си неща, които са или от тяхната планета, за да поддържат енергията им, или имат само специална каска на главите си, която ги поддържа живи.

Така че аз бях впечатлен от работата на режисьорите, продуцентите и аниматорите, създали този филм.

ДУ: Кори Гууд, в своето първо преживяване на Луната в последно време, казва, че е срещнал хоманоид подобен на птица, който очевидно никой в космическата програма не е виждал преди.

И това е Синият Авиан. Ние говорихме за това. Зная, че ти си виждал изображението му.

ЕС: Да, виждал съм това.

ДУ: Ти виждал ли си някога подобен хоманоид с черти на птица, подобен на този Син Авиан, или други подобни извънземни?

ЕС: Подобни да, но не точно такива. Те приличаха много на човеци, имаха много малки пера и големи пори на кожата си, но в повечето случаи приличаха повече на човеци, отколкото на птици.

Те например нямаха нос, а нещо подобно на клюн, в който всъщност имаше зъби.
Също така, нямаха глава прилична на главата на птица. Очите им бяха отпред, точно като нашите, не като на птиците отстрани.

И те се движеха повече като хора. Имат много малки крилца … нещо като кожена ципа под мишниците си, много пера на гърба, но никакви на лицето и на гърдите.

ДУ: Как бяха оцветени?

ЕС: Тюркоазено синьо с красиво червено, бяло и нюанси на синьо по цялото тяло. Главата и вратът може да са сини, след което надолу цветът постепенно да избелява, след което леко да почервенява към краката. Те имат крака както нашите.

ДУ: Те не изглеждаха като крака на птица?

ЕС: Не, съвсем не. Но както казах, единствените черти, които ги издаваха, бяха тези на лицето и перата, и тази много люспеста кожа, с много пори.

ДУ: Малко е смешно, но как би ги сравнил с патето Хауърд? *)

*) Патето Хауърд (Howard the Duck) – американски анимационен герой. https://www.youtube.com/watch?v=2mz3oytpugs – Бел. прев.

ЕС: Нe! Ха, ха. В никакъв случай.

ДУ: Защото той има човка, която е доста дълга.

ЕС: Онова е голяма патешка човка.

ДУ: Да.

ЕС: Никога не съм виждал извънземно с такава голяма човка, освен при птеродактила.

ДУ: Птеродактил звучи доста смущаващо.

ЕС: Той вероятно изглежда плашещо за много хора, защото има тези черти на дракон, като съчетание на криле и ръце, но краката му са като нашите – доста тънки крака, подобни на тези при хората-мравки.

Той също така има много малки криле, като на плодов прилеп. Ръцете му са част от крилете. И те винаги носят със себе си някакво приспособление. Този, за когото говоря, носеше някакъв цилиндричен инструмент в ръката си. Имаше дълъг, заострен клюн, чията горна част бе извита към гърба.

ДУ: Да.

ЕС: Те комуникират със серия от високи тонове, не като бухалите, не като повечето птици, само с един висок тон.

ДУ: Виждал ли си тези същества птеродактили, докато работеше в подземните бази?

ЕС: Да.

ДУ: Виждал си ги?

ЕС: Информираха ни, че те живеят в най- най-дълбоките нива на подземните бази, че са свързани с някакъв вид съзнание и … бих искал да кажа религия, но не е това. Става въпрос за изучаване на някакъв вид история, забравена от много отдавна.

И те са изпратени, за да … Те са като хора, които разплитат загадки, и те могат да преместват неща с ума си. Те притежават телекинетични енергии и могат да придвижват с ума си малки неща из помещенията.

Виждал съм как няколко от тези същества разглеждат нещо и движат неща из тези „стаи за мозъчен тръст”, както ги наричат.

ДУ: Защо мислиш, че ги държаят толкова надълбоко в базите?

ЕС: Вярвам, че … поради начина, по който изглеждат, защото приличат на летящи дракони. Също така, по някаква причина, те не се чувстват добре в компанията на други извънземни.

Когато се движат, изглежда че имат нужда от доста пространство. Така че има места … Те не могат просто така да преминат през една врата. И само за да обърнат глава … само главите им може да са дълги 80-100 см.

ДУ: Уха!

ЕС: Само като обърнат глава, могат да съборят доста неща. Така че са им отделили специално пространство там долу, където им е разрешено да правят тези … всъщност не зная точно с какво се  занимават. Зная само, че те работят с умовете си. Те са „специалисти по решаване на загадки”, така ги наричат.

ДУ: Искам да споделя нещо с теб, което съм научил от други свидетели.

Това е нещо, което също така съм чел, и също така не един човек ми е казвал. Това е, че определени групи извънземни очевидно са загрижени относно присъствието на рептили със съзнание тук на Земята, които започват наистина да доминират и са агресивни спрямо останалите видове.

И този катаклизъм, поразил Земята преди 65 милиона години, очевидно е бил с цел да ги унищожи. По същото време Луната, която очевидно е нещо като стар употребен автомобил – и аз съм разговарял нашироко за това с Уилям Томпкинс – е била паркирана около Земята, за да създаде определен сезонен климат, който да поддържа живота на бозайниците, но не и на рептилите.

Интересно ми е дали някога си чувал за този сценарий на катастрофа на динозаврите, като за едно планирано събитие, предназначено да унищожи рептилите?

ЕС: Чувал съм за „Събитие”, което е имало за цел да разруши Земята, защото рептилите не са били желани повече тук и защото съществата от Вътрешната Земя, още от времето на Атлантида, Лемурия и какво ли още не, са водили някаква война, защото са били използвани от тези Рептили, наречени също така Драко.

Това е, което съм чел в някои исторически книги там, но не зная колко бе точно всичко, защото бе написано не като документ. Все едно, че някой просто разказваше какво се е случило в онези времена.

Има също така археологични открития във Ватикана от онези времена, които описват Рептили, които унищожават извънземноводни и други същества, живели тогава.

Така че аз мисля, че когато съпоставим нещата, излиза, че бих се съгласил с това, което казваш.

ДУ: Любопитен съм дали си виждал нещо, което да прилича на Йети или Голямата стъпка, докато си работил в тези съоръжения, защото някои хора са докладвали за това.

ЕС: Да, аз имам лични преживявания с Голямата стъпка и с Йети, и с всички различни видове …

Спомням си в младежките ми години, когато бях на около 16 г., видях едно голямо, бяло и високо близо 2,5 м. същество, когато къмпирах южно от Флорида, близо до парка Евърглейдс.

То бе на около 75 метра от мен. Не бе много наблизо, но бе на открито. Това се случи на зазоряване. Видях това същество, което вървеше покрай оградата на къмпинга. Бе около 1,5 м. по-високо от колците на оградата, които бяха високи около 1 м.

Всяка от крачките които правеше, беше близо 2 м. Аз бях стъписан и не свалих поглед от него, докато премина покрай оградата.

И когато се върна назад във времето и проверя датите, след като вече има тези неща онлайн, виждам, че има много информация от хора, забелязали тези извънземни. Забелязах също, че в областта, в която бях тогава, това същество е било видяно много, много пъти от доста хора, което за мен бе голямо потвърждение.

По-късно получих още по-голямо потвърждение, когато започнах да работя в лабораториите и действително да виждам тези същества.

Тези същества са били тук от много отдавна. Те работят съвместно със съществата от Вътрешната Земя. Те са тук, за да събират данни и ДНК от всички живи видове и растения, и от водата, и рибите, и от всичко.

И те каталогизират тези неща и ги слагат в някакъв вид хранилище някъде, за да запазят Земята в оригиналния й вид – нещо като музей на Земята някъде.

Никога не можеш да заснемеш тези същества на филм, защото те имат способността да се телепортират по желание.

ДУ: Наистина?

ЕС: Да. И те могат да бъдат твърде мистериозни и да изчезват наистина изключително бързо.

ДУ: Добре, аз просто искам да кажа следното: Удивително е, че нямаме широко разпространено разбиране за реалността на съществуването на Голямата стъпка, при наличието на хиляди и хиляди свидетели, проследяването на отпечатъци на стъпки, много странни случаи на повреди на имущество, като например драскотини от нокти по леките коли и други подобни неща.

Защо мислиш, че ни е толкова трудно да приемем показанияата на тези свидетели за съществуването на Голямата стъпка?

ЕС: Това са много големи животни. Бих казал, че не ги приемам за много подобни на човека. Те обаче притежават съзнание и имат определени функции, които изпълняват.

Те са извънземните, които са най-непретенциозни спрямо условията си на живот. Те могат да бъдат спуснати на една планета без нищо, да съберат определени неща, да ги опишат и класифицират и да ги съхранят някъде.

ДУ: Значи те не правят нищо агресивно?

ЕС: Не.

ДУ: Добре.

ЕС: Не, не им е позволено. На тях всъщност е забранено да нараняват всякакъв вид живо същество.

ДУ: Уха! Това, което описваш тук, звучи като описание на твърде интелигентно същество. Те имат ли комуникационни умения? Могат ли да говорят, или имат ли телепатични …

ЕС: Да, те използват гласните си струни и също така могат … Слоновете имат тази способност да изпращат сигнали с удари в земята, които могат да бъдат чути от много, много километри разстояние от други слонове.

Така че те притежават тази способност и ето защо хората чуват техните наистина странни писъци, както и странни звуци от удари, които хората приемат като удари в дърветата. 

ДУ: Изглежда, че има различни видове Голяма стъпка. И тъй като сега времето ни напредва, аз бих искал да обобщим. Мислиш ли, че има някоя тяхна разновидност, които нямат задължително такава мисия, по-малко интелигентни са и също така по-примитивни и опасни?

ЕС: Чел съм някои документи, когато работех в тези секретни проекти, където се казваше, че те имат … Ако например се разболеят или нещо им се случи, те не могат да използват телетранспортните си способности, губят се и биват изоставени на много планети, където трябва да пребивават завинаги.

И това са някои от изгубилите се, които могат да бъдат открити в … Но те са много адаптивни и обичат да работят и живеят сами. Това са извънземни, които живеят в уединение и съм чувал, че се чифтосват само веднъж в целия си живот.

ДУ: Ако се телетранспортират там, откъдето са дошли, къде би било това? Ти знаеш ли нещо за техния произход?

ЕС: Не, не зная нищо за техния произход, но аз зная, че те знаят … Те имат един специфичен начин за проследяване и откриване на естествените портали на Земята, не на изкуствените портали, и могат чрез тях да преминават големи разстояния.

Те обаче никога не биха отишли в един град и не им е позволено да взаимодействат със същества от друга планета.

ДУ: Последен въпрос, наистина набързо. Ти виждал ли си ги в подземните бази? Имало ли е случай, в който те да работят заедно с нас в тези подземни съоръжения?

ЕС: Виждал съм само мъртви техни тела.

ДУ: О, наистина? Значи те не работят в тези подземни бази редом с нас?

ЕС: Казват … Има слухове, че това се случва. Също така съм виждал силуети отдалече, които изглеждаха като тях. Също така, присъствието им в някои бази е документирано в каталози, но аз не съм работил физически заедно с някой от тях.

ДУ: Добре, чудесно. Е, Емери, това бе наистина вълнуващо. Благодаря ти за това, че ни предостави тази удивителна информация.

ЕС: Благодаря и аз.

ДУ: Благодаря и на вас, зрителите, за участието. Това е Космическо разкритие с нашия специален гост, Емери Смит.

(с) Превод АТИ, 2018 г.

Дейвид Уилкок: Добре дошли в Космическо разкритие. Аз съм вашият домакин Дейвид Уилкок и съм тук отново заедно с нашия гост, Емери Смит, който ще ни разкаже подробности за своите извънземни колеги.

Емери, добре дошъл отново.

Емери Смит: Благодаря, Дейв.

ДУ: Това е една от най-удивителните теми в твоите показания, що се отнася до мен, защото едно е да работиш върху спесимен, който е мъртъв … А както каза преди, ти не си знаел дали това са наистина извънземни, или не, нали така?

ЕС: Не, аз нямах представа.

ДУ: Би ли дал пример за случай, в който си ЗНАЕЛ, че става дума за извънземно?  Имало ли е случаи, в които си бил сигурен, че не работиш върху генетично модифицирано същество?

ЕС: Да. След няколко години работа в проектите, твоето ниво на секретен достъп се повишава и получаваш брифинги за различни сценарии и различни видове извънземни, в които ти казват, че това са извънземни или същества, чийто произход е извън Земята. Също така получаваш достъп до най-удивителните библиотеки с енциклопедии, които те притежават – всичко съхранявано на мейнфрейм компютри – и започваш наистина да разбираш, че ние сме просто една малка, малка част от едно голямо разнообразие от други същества, разпръснати из цялата вселена и мултивселена.

ДУ: Значи ако човек се качи на един кораб и започне да посещава други звездни системи, колко често може да открие планети, населени от интелигентни форми на живот? Това рядко ли ще се случи? Или е с вероятност 50/50? Или винаги дадена слънчева система бива населена от интелигентни същества?

ЕС: Най-добрият начин да ти отговоря е следният: ако скочиш в океана, колко различни животински видове ще откриеш, само в един единствен океан?

ДУ: Хм.

ЕС: Броят и разнообразието на съществата е толкова голямо. Има невъобразимо количество същества от различни раси.

ДУ: Значи можем да кажем, че почти всяка звездна система, на която бихме отишли, освен ако говорим за екстремални условия, би имала същества, заселили се там и изградили своя цивилизация?

ЕС: Точно така. Има нещо, което хората не разбират, и то е, че съществата не се нуждаят от планета, за да оцеляват. Те вече са усвоили начини за изграждане на собствени планети и собствени космически станции, на които да живеят.

Има същества, които никога не докосват планета, но пътуват наоколо, защото притежават кораб или кораби, които са стотици километри в диаметър и могат да възпроизвеждат условия на живот подобно на планета, или на океан, или на остров, на който да отглеждат храна.

ДУ: Когато преди говорихме за твоите извънземни колеги, ти спомена за тази вероятно по-добронамерена раса Рептили. Ти спомена, че те обитават съзвездие наречено Буутс (Bootes).

Можеш ли да ни разкажеш малко повече за тях? Например, ако посетим тяхната звездна система, какво ще видим?

ЕС: На първо място ще видим много голям трафик, защото в тази част на космоса живеят множество раси.

Планетата, за която говорих обаче, прилича донякъде на тази от филма „Звездата на смъртта”. Тя е изкуствена и на тези космически станции има кораби, които изглеждат като метеорити.

Някои от тези изкуствени планети могат да бъдат дълги 55 километра.

ДУ: Уха!

ЕС: Също така, могат да бъдат малки колкото един голям товарен камион.

Там има много семейства. Те отглеждат децата си там, обучават ги. Те завършват обучението си само след 2-3 години живот и имат по-висок коефициент на интелигентност от нас.

Те също така при нарушаване на здравето оздравяват много по-бързо от нас. Ние се опитваме да изучаваме скоростта, с която Рептилите оздравяват в случай на здравословни проблеми.

Може би си виждал някои от снимките в моя уебсайт, на които се вижда как вземам кръвна проба от алигатор.

Това има пряка връзка с това, за което говорим. Ние се опитвахме да отговорим на въпроса как един алигатор в националния парк Евърглейдс може да преодолее твърде сериозно нараняване, причинено му от друг алигатор, който например му е откъснал крака. И след това само след няколко седмици, не само че раната му заздравява, но той няма никакви инфекции и кракът му по някакъв начин израства наново.

Така че някои от проектите, в които работих, имаха точно такава цел – възпроизвеждане на факторите в ДНК на тези Рептили, които им позволяват да се излекуват.

ДУ: Намирам за интересно, че ако видим индийската история, описана в Махабхарата и във Ведите, изглежда че има една зла раса на Рептилите наречена Ракшасас, но също така има и една добронамерена раса Рептили наречени Нагас, на която са издигали храмове.

ЕС: Точно така.

ДУ: И ние всъщност виждаме множество каменни изображения на човекоподобни същества, които имат опашка на Рептил, подобна на змия.

Така че мислиш ли, че тези добронамерени извънземни Рептили, за които говориш, може да са живели по времето на индийската цивилизация, когато са били написани тези текстове?

ЕС: Да, аз вярвам 100% в това. Зная за амулетите, които те са правили от тях. Познавам текстовете, за които говориш. Познавам статуите, за които говориш, както и каменните резби.

Така че съм съгласен, че тези Рептили, с които бях свързан и които познавам, са тези … малко по-кротки, хибриден тип, човешки тип фигури, и те са били считани за богове.

ДУ: Интересно е, че Пит Питърсън също ми е говорил за една добронамерена раса Рептили. Той ми каза, че те са се интересували живо от нашето религиозно развитие, от нашето духовно развитие, и че са били много умни, много напреднали в развитието си, и че искрено са искали да станем по-етични и да се научим как да се отнасяме добре едни с други.

ЕС: Да, мога да се съглася с това. Те имат някакви религиозни корени, с които не съм запознат добре. Те обаче гледат на религиозните си убеждения твърде сериозно и носят амулети и бижута, с които демонстрират своите вярвания.

Те също така имат специални облекла за определени официални случаи, като шалове, или ленти на ръцете си. По този начин те демонстрират своята религия, която проповядва единство на всички и всичко.

И макар да имат различна ДНК, те също така вярват, че всички притежават тяхната ДНК.

Те вярват, че са били първите в Слънчевата система, които всъщност са я населили. И в продължение на милиарди години се е получило смесване на други формирования от тяхното генетично потекло, от които сме произлезли и ние.

Ето защо понякога чуваме в медицинските среди да се говори, че имаме рептилоидна част на мозъка, защото произходът ни е свързан с игуаните или с нещо подобно.

И е много интересно, че това се появява във въпросите, които задаваш, защото аз вярвам, че имаме връзка с тази раса и че може да притежаваме малко от тяхната ДНК.

ДУ: Любопитен съм дали някога си чувал същества на тази добронамерена раса Рептили да са споменавали за Драко и тези доста антагонистично настроени Рептили, срещу които очевидно всички са настроени.

Защото изглежда че Драко са тази група, която се опитва да завоюва всека друга цивилизация, която успеят да открият.

ЕС: Никога не съм ги чул да говорят за това. Никога не съм виждал данни, свързани с тяхното потекло, които да потвърждават това.

Те имат свои вярвания за това откъде са дошли, свързани с първите Рептили, които може да имат нещо общо със злия тип Рептили, за който хората говорят. Честно казано обаче това са само мои предположения.

ДУ: Това е доста интересен момент, защото Пит Питърсън каза, че съществува диаспора на Рептилите.

Диаспора ще рече, че има една духовно по-напреднала група, която се откъсва от друга група, която те считат, че е станала зла.

ЕС: Ъ-хъ.

ДУ: Пит каза, че тези добронамерени Рептили, за които той говори, са имали една диаспора от отрицателно настроени Рептили в миналото.

ЕС: Хм.

ДУ: Много интересно.

ЕС: МНОГО интересно.

ДУ: И вероятно възможността те да са били хибридизирани с човеци да означава, че може да изпитват повече съчувствие към нас.

ЕС: Да, точно така. Вярвам, че родословията се предават чрез ДНК.

ДУ: Много, много интересно.

ЕС: Много.

ДУ: Нека сега да се върнем към някои от другите извнънземни, които си имал за колеги, тъй като това е основната ни тема в този епизод.

ЕС: Разбира се.

ДУ: Можеш ли да ми дадеш пример за една раса, за която не сме разговаряли досега и за която можеш да ни разкажеш?

ЕС: Да, мога да спомена две раси. Мисля, че трябва да поговоря за по-водните планети, свързани с извънземни. Знаеш ли, всички мислят, че извънземните са всички от трето измерение и живеят в подобна на земната атмосфера, но това не е така.

Има същества, които идват от водна планета и живеят във водна среда. Това са същества, които идват от системата на Плеядите и ние ги наричаме извънземноводни – някои от първите извънземни, които живеят във вода. Това за тях не е задължително, но тяхната планета е 98% вода.

И те всъщност работят във вода. Там те се чувстват комфортно.

ДУ: И ти казваш, че те идват от Сириус?

ЕС: Не, от Плеядите.

ДУ: Оу, Плеядите.

ЕС: Системата на Плеядите. Да. Според моя опит, те ги наричат извънземноводни.

ДУ: Добре, това е много интересно, защото е в съответствие с една книга на Робърт Темпъл, със заглавие „Мистерията Сириус” …

… в която той описва изследванията си върху едно конкретно африканско племе, което идва от Мали и което е имало контакт с тази извънземноморска раса, ако използвам твоя термин, наречена Номмо. Номмо са предали на това племе доста точна информация относно факта, че Сириус има за съсед една малка планета наречева Сириус Б, както и информация за редица съседни планети.

И техните легенди определено описват тези човекоподобни водни същества. Това открива една наистина интересна нова област на изследване.

ЕС: Тук искам да добавя нещо. Трябва да знаеш, че много от нашите операционни зали и центрове в базите са пълни догоре с морска вода или с прясна вода …

ДУ: Наистина?!

ЕС: … не само по тази причина.

ДУ: И ти всъщност правиш аутопсии в херметизиран костюм под водата?

ЕС: Да. Под водата и с прикрепени на краката тежести с магнити, които да ме придържат към пода.

ДУ: Уха!

ЕС: И получавам въздух за дишане през същите маркучи, които използваме над повърхността.

ДУ: Звучи доста изморително, ако трябва да преодоляваш …

ЕС: Да, така е. По някаква причина, това натоварва много тялото. И не зная дали това е само защото си под водата. Изморително е и за ума. Енергията или нещо във водата … Подобно на  плуването под вода, където се изморяваш доста бързо.

Под водата изглежда че по някаква причина изразходваш повече кислород, когато правиш тези аутопсии или работиш върху някой кораб.

Някои извънземни кораби трябва да бъдат в специална солена вода, за да не се разпаднат. Когато са на сухо, в момента в който престанат да работят, те губят формата си.

ДУ: Това предполага ли, че те могат да се придвижват от един океан в друг само чрез портали и че не могат да летят в космоса?

ЕС: Те могат да летят в космоса, защото са обвити в собствено гравитационно поле, което задържа и водата.

ДУ: О, наистина?!

ЕС: Да.

ДУ: Това е странно. Нека сега поговорим за тези извънземноводни от Плеядите, които си видял. Бих искал да започнем с визуалното описание на външния им вид.

ЕС: Ами, съществуват доста видове водни извънземни. Някои изглеждат като морски крави, други като делфини, а даже има и някои, които от кръста надолу са покрити с люспи и имат перки. От кръста нагоре обаче приличат много на човеци.

ДУ: Нека само да поясним, че става дума за живи извънземни твои колеги, с които си работил в тези бази, нали така?

ЕС: Да.

ДУ: Добре.

ЕС: Мисля, че това обяснява и русалките. Мисля, че тези митове за моряците, които са виждали тези същества, може да имат някаква реална основа тук на тази планета.

Има също така редица градове, които хората откриват, но престъпните групировки не позволяват на обществото да узнае за тях, а те са под земята и то не защото са били наводнени. Това е, защото те са били там поначало – под океаните.

Това също така доказва факта, че тези извънземни са живели там и са просперирали тук в даден период от време.

Аз зная, че ти знаеш много за историята на сирените и някои от извънземните в Азия.

ДУ: Разбира се.

ЕС: Мисля, че ги наричат … Как беше името?

ДУ: Каппа, в Япония.

ЕС: Правилно. Точно така.

ДУ: Да, нека поговорим малко за това. Това е много интересно …

ЕС: Добре, разбира се.

ДУ: … и бе едно изследване, за което научих от една приятелка японка, която имах в колежа. Когато имах тази връзка, аз бях последна година студент и вече живо се интересувах от извънземните. И тя ми разказа от първа ръка, че японците са имали като твърдо правило да не допускат децата си сами до водата.

ЕС: О, да.

ДУ: Те и до днес имат предупредителни знаци в близост до водни басейни.

… които предупреждават за Каппа, която е … легендите гласят, че това е водно същество – Рептил.

То се появява от водата, сграбчва децата и ги завлича под водата.

Тези същества са могли да говорят на местния японски език. Шегували са се. Шегите им често са били неуместни и груби. Издавали са неприлични звуци и са правели неприлични жестове. Били са доста саркастични и арогантни.

ЕС: Уха! Интересно.

ДУ: Мислиш ли, че тези Каппа може да са били действително извънземни, които са се озовали там по някакъв начин?

ЕС: Мисля, че има някаква връзка с всички тези истории, които се разказват там.

Потомците на тези извънземноводни според мен са най-различни, що се отнася до генетиката и ДНК. Така както тук имаме най-различни човеци и в продължение на милиони и милиони години ние сме се разпространили във вселената, същото се е случило и с тези извънземноводни хора.

И те имат най-различни форми, както вече казах.

ДУ: Тогава в проектите, в които си участвал, терминът „извънземноводен” е бил използван като родово понятие, което обхваща много различни типове същества.

ЕС: Точно така. Да. Това е мулти-раса под фенотипа на водно същество.

ДУ: Виждал ли си някои от тях да имат нещо като купа върху главата си, подобно на Каппа?

ЕС: Не, всъщност не съм.

ДУ: О кей.

ЕС: Не съм виждал такова нещо, но те по някакъв начин могат да дишат въздух, както и да извличат кислород под водата. Също така някои от тях имат хриле по гърбовете и вратовете си, както можем да видим по филмите.

ДУ: О кей.

ЕС: Когато излизат от водата, те дишат въздух през устата си.

Ние сме оперирали някои от тях и те имат водни мехури, и различни видове бели дробове – много интересни на вид: четири броя бели дробове в едно същество, които действат като филтри, както при акулите и хрилете на много съвременни риби, които имаме тук на планетата.

ДУ: Ти каза, че някои от тези същества всъщност имат глава като на делфин?

ЕС: Да. Ако трябва да бъда конкретен, виждаш един делфин с две ръце и два крака и изправено много цилиндрично тяло, без тази голяма перка на гърба, макар че …

И имат едни малки ципести крака, както и ръце. На ръцете си имат по два пръста, всеки с по две фаланги.

На лицето си нямат муцуна като дългоносите делфини, или нещо подобно. Устата им обаче е МНОГО ГОЛЯМА. Тя е от единия край на лицето до другия.

ДУ: Оу, уха!  Това сигурно е малко смущаващо като гледка.

ЕС: Да, малко, но те никога не отварят устата си. И устните им са като на рибата групер.

ДУ: Разбирам.

ЕС: Всъщност са доста смешни на вид. Без да се обиждате, приятели. [Емери поглежда нагоре.] Приличат малко на герои от комиксите.

Те комуникират само чрез телепатични вълни и вибрационни честоти. И можеш да чуеш техните звуци – същите, които издават китовете и които вероятно си чувал на своите записи за медитация.

ДУ: При делфините очите са доста встрани на главите.

ЕС: Да.

ДУ: А техните очи как са разположени?

ЕС: Представи си глава, кръгла като електрическа крушка. И тези очи са отстрани на главата, но имат наистина великолепно зрение. Все пак са насочени повече напред, в сравнение с нашите делфини и китове.

ДУ: О кей. А имат ли уши?

ЕС: Само отвори, но не и ушни миди, или нещо подобно.

Имат много малки перки на гърба, високи може би 8-10 см., които продължават надолу по гърба.

ДУ: Ти спомена, че цялото им тяло наподобява цилиндър.

ЕС: Да, много е цилиндрично.

ДУ: И имат малки тромави крака?

ЕС: Къси дебели крака и големи стъпала. Имат и пръсти на краката си, свързани с ципи. И имат нещо като ципа подобна на тази при сепията, по цялата дължина на краката, чак  до стъпалата.

ДУ: Колкото до ръцете … Очевидно типичният делфин има само плавници, но когато погледнем скелета на плавника, той всъщност изглежда като скелет на ръка.

ЕС: Така е. Те имат също така раменна кост. Имат същите кости като нас. И вместо да видиш скелет като този на китовете, виждаш просто една ръка. Макар че даже и при китовете имаме малки кости като тези на краката, които са закърнели в продължение на милиони години.

В този случай обаче имаме скелетни кости на ръце и на крака като нашите.

ДУ: Ако краката са къси и дебели, ръцете как изглеждат? Те по-дълги ли са?

ЕС: Да, при тях дължината е по-голяма в сравнение с краката. Абсолютно.

ДУ: Интересно.

ЕС: Да, и не са най-бързите бегачи на планетата.

ДУ: Ха, ха. Но отново, донякъде ми се струва, че има една хуманна интелигентност, която приема различни форми на живот и която се изразява в противопоставени пръсти и палци, и …

ЕС: Да.

ДУ: И която е съзнателна.

ЕС: Вярвам, че във вселената съществува съзнателна енергия, която с течение на времето влияе на други планети из цялата вселена и може би в мултивселената, която следва формата на петолъчка.

ДУ: Да.

ЕС: Мисля, че това е някаква програма.

ДУ: Правилно. Тогава би ли … Имаш ли някаква информация за това откъде са дошли тези подобни на делфини същества? Някога работил ли си директно с тях, едно към едно?

ЕС: Работил съм с тях само косвено. Това означава, че само съм ги виждал. Никога не съм комуникирал с тях, защото те ползват един доста специален език и ти е нужно специално устройство, което интерпретира честотите на техните звуци.

ДУ: О, наистина?

ЕС: Това е нещо като морзов код, но много, много бърз.

ДУ: Хм.

ЕС: Може да имаш няколко дузини отделни звуци в секунда, които са извън възможностите на нашия мозък и слуховите ни способности.

ДУ: Уха!

ЕС: Това ще рече, че един наш разговор от 30 минути при тях може да протече за пет минути.

ДУ: Уха! За тях един разговор с нас би трябвало да протича много бавно. Вероятно това ги отегчава?

ЕС: Да. Да, и те имат … техният мозък е три пъти по-голям от нашия.

ДУ: Уха!

ЕС: Те са високо съзнателни. Наистина съчувствам на делфините и китовете тук на Земята, защото ние би трябвало да се отнасяме с тях както се отнасяме с извънземните. Само защото не можем да комуникираме с тях, не означава, че те нямат съзнание или че са глупави.

Може би ние сме невежи.

ДУ: Значи ти нямаш информация за техния произход?

ЕС: Те са от Плеядите и от областта на Сириус.

ДУ: Оу, о кей.

ЕС: Извънземноводните са тръгнали от Плеядите и след това са мигрирали в посока на Сириус. Не зная точно къде, но ти казвам само това, което съм чел от историята в онази библиотека.

И аз бях очарован, разбира се, от делфините и китовете. Аз имам една наистина добра връзка с тях. Правил съм редица подводни снимки и имам изградена чудесна връзка с тези бозайници.

ДУ: Можеш ли да ни кажеш нещо повече за съществото, подобно на морска крава?

ЕС: Да, то изглежда като …

ДУ: Като морж без стърчащите зъби?

ЕС: Да, нещо подобно. Аз ги сравнявах на шега с моето любимо куче Беоулф, което наскоро почина.

То имаше подобно лице … То бе френски мастиф.

ДУ: Да.

То бе от породата Dogue de Bordeaux, но бе като човек. И имаше такава космата муцуна, като на морска крава.

ДУ: Да.

ЕС: А очите на тези същества са много черни и близко едно до друго.

И изглеждат твърде дебели.

ДУ: Ха, ха, ха.

ЕС: Имат малки ръце, които всъщност не използват. И са наистина много смешни.

ДУ: Когато казваш, че изглеждат дебели, имат ли висящи части по лицето и тялото, каквито виждаме при дебелите хора?

ЕС: О, да, определено.

ДУ: Добре.

ЕС: Също така са много силни. Те също имат къси и дебели крака, но са доста високи и едри. По-високи са от мен с най-малко половин метър. И имат персонажа на много стари учени, които знаят всичко.

Обсебени са от своята история, от това, че са „просветените извънземноводни”. Те се конкурират с делфините и … Много смешна работа – също са като моето куче. То знае всичко.

В тяхно присъствие изпитвам някакво смирение. Те могат да говорят. Имат гласни струни и не издават звуци както делфините. Могат наистина да говорят. Говорят с много дълбоки гласове. Бих искал да ги имитирам, но не мога.

ДУ: Какви са на цвят? Какъв е цветът на кожата им?

ЕС: Подобен на този на морските крави тук. Убито сиво, но на вид някак не толкова износено от времето, както при морските крави.

Работил съм върху телата на доста морски крави. Във Флорида съм извличал стволови клетки от трупове на морски крави, попаднали под ударите на корабни витла.

Кожата им е много гладка и има синьо-сив оттенък.

ДУ: Ти спомена за малки ръце, които се подават от горната част на тялото им.

ЕС: Да.

ДУ: Те имат ли пръсти и палец като нас?

ЕС: Да, те имат четири пръста и много малък палец, който едва се забелязва – като една издутина.

ДУ: Хм.

ЕС: И те могат да ги използват, макар че никога не съм ги виждал да държат нещо. Доста са подвижни, но също така много едри и дебели.

ДУ: А знаеш ли откъде са?

ЕС: Те също са от системата на Плеядите.

ДУ: О кей. Носят ли някакво облекло?

ЕС: Да. Носят костюми, които биват оформяни по тялото им с помощта на специално устройство. Не забравяй, че те могат да живеят както на въздуха, така и във водата.

ДУ: О кей.

ЕС: Те могат да задържат въздуха си много дълго време, но не дишат във водата, както правят другите.

Могат определено да работят под водата повече от час. Спомням си, че наблюдавах как няколко от тях в един от аквариумите в операционната извършваха някаква операция върху един от своите. Не помня точно каква беше тази история, но само си спомням, че се възхищавах като ги наблюдавах как работеха със своите малки пръсти под водата. Беше наистина интересно.

ДУ: Хм.

ЕС: Никога обаче не успях да общувам с тях лице в лице, както правим ние двамата с теб сега. Участвах не пряко в една програма заедно с тях и ги наблюдавах, и хората ме обучаваха по отношение на тях.

ДУ: Добре, последен въпрос, тъй като времето ни изтича. Ти спомена, че си получавал някакви телепатични сигнали от някои от тези подобни на морски крави извънземни, които са предизвиквали в теб силна положителна реакция.

ЕС: Да, има нещо свързано с тях. Те могат да излъчват някакъв действителен звук, който хората не могат да чуят, но могат да го почувстват. И това е едно наистина красиво усещане.

Това ми напомня, когато чуя една хубава песен и получавам особено вътрешно чувство. Така ги усещам, когато са наоколо. Някакъв нисък тон, който резонира в тялото ми. Можеш да го почувстваш от доста голямо разстояние. Те бяха най-малко на 10-15 метра от мен, а аз бях извън аквариума. А те стояха там и правеха нещо. Това бе просто излъчвана от тях енергия …

ДУ: Разбирам.

ЕС:… но се усещаше като музика.

ДУ: Уха!

ЕС: Нещо наистина красиво.

ДУ: Е, това бе времето, с което разполагаме в този епизод. Всичко това е много, много удивително и аз се надявам, че ще срещнем тези същества твърде скоро.

Мислиш ли, че това ще се случи?

ЕС: О, аз зная, че ще се случи.

ДУ: Би било нещо удивително.

Е, благодаря на нашите зрители за участието. Това е Космическо разкритие, с нашия специален гост, Емери Смит.

(с) Превод АТИ, 2018 г.

Дейвид Уилкок: Добре дошли в Космическо разкритие. Аз съм вашият домакин Дейвид Уилкок и съм тук заедно с нашия гост, Емери Смит.

В този епизод ще обсъждаме извънземните колеги.

Емери, добре дошъл отново в предаването.

Емери Смит: Благодаря за поканата, Дейв.

ДУ: Аз всъщност не се съобразих с това, че в някои случаи ти си работил върху тези аутопсии с хора от извънземен произход.

Така че би ли започнал да ни разказваш при какви условия е възможно в операционната да има някой, който е напълно различен тип личност от това, на което ние сме свикнали тук на Земята?

ЕС: Първо, искам да започна с това, че не всички извънземни имат ДНК, която не е 100% от човешки произход.

Възможно е да има арктурианец, който е такъв само 75% и може би 10% плеадианец, и други… останалата част да е човешка.

Така че в повечето случаи, болшинството извънземни притежават от нашата човешка ДНК. Просто в продължение на милиони години те са се смесвали и са се получавали нови типове генетични формирования. Смесвали са се различни ДНК от различни типове извънземни.

ДУ: Значи теорията е, че в древното минало са се осъществявали множество пътувания и кръстосвания на гените? 

ЕС: Точно така. А миналото също така е и наше бъдеще. Трябва да мислим, че тези извънземни, които са няколко милиона години по-напред от нас, всъщност в един момент това сме били НИЕ.

Така че в тях се намира част от нашата ДНК. ДНК на децата, на децата, на децата на нашите деца е възможно да присъства в извънземните, които виждаме днес, защото те вече са усвоили пътуването във времето, пътуването през порталите и подобни неща.

Така че времето е … Всъщност не можем да говорим за време, защото времето не съществува. Но тези извънземни наистина имат потомци, които СА БИЛИ от Земята.

ДУ: О кей. Ти спомена, че един арктурианец може да притежава отчасти човешка генетика. Ако видим този арктурианец, той как би изглеждал?

ЕС: Ами има различни типове арктурианци, така както има различни типове хора на планетата Земя.

ДУ: О кей.

ЕС: Някои от арктурианците, с които работех, изглеждат подобни на човеци, но са с много по-здраво телосложение и са по-големи. Някои достигат до 2,5 метра височина.

ДУ: Наистина?!

ЕС: Някои са всъщност с наистина древно потекло, така че генетиката им не се е изменила във времето и те не са се смесвали с други извънземни.

Някои всъщност изглеждат като тези супергерои, които виждаш по телевизията и които приличат на направени от камък …

ДУ: Като във филма „Фантастичната четворка”?

ЕС: Като „Фантастичната четворка”. И те не … Изглеждат твърди като скала, но всъщност не са. На пипане са гъбести, като истинска морска гъба, направени от порест материал.

Обикновено са златисти или оранжеви на цвят. Много са здрави, с кроманьонски тип череп, който е малко … около два пъти размера на нашите глави и както казах, твърде солиден на вид.

Те са били забелязани многократно да участват по различен начин в различни проекти.

След това има арктурианци, които всъщност доста приличат на човеци, но са много по-мускулести и с черепи, много подобни на кроманьонците. Костите им са около три пъти по-плътни от човешките.

ДУ: Уха! Нека сега поговорим малко повече за операционната зала.

По някаква причина, когато с теб разговаряхме преди години, аз останах с впечатлението, че ти си работил там сам. Че си правил аутопсиите самостоятелно. И си разговарял с някои хора през интеркома, и това е било всичко.

Изглежда обаче, че нещата не са били точно така, на база на това, за което сега разговаряме.

ЕС: Първата година беше така, докато получих по-висок клас и … достъп до секретна информация.

След това бях въведен в така наречените „многоравнищни проекти”, което ще рече, че не само изследвах тъканни проби, но участвах в екипи, които изследваха много различни видове тъкани и също така работехме с корабите на съответните същества.

При тези проекти може да имаме до три екипа от 15 учени и лекари, и техници, които работят само върху едно същество, или върху един (извънземен) кораб.

ДУ: Наистина?!

ЕС: Някои от учените и лекарите са всъщност от „неземен произход” – това е терминът, който те използват. Това са извънземни, които са се съгласили доброволно, или след като са били заловени, или по някакъв друг начин, да работят, за да ни помагат даже след като сме ги заловили и сме ги пребили, и сме им причинили ужасни неща. Те всъщност ни помагат с желание и остават да работят с нас.

ДУ: Би ли казал, че тези извънземни са добронамерени?

ЕС: Да. Бих казал, че са добронамерени. Бих казал, че притежават твърде хуманитарен тип мисловен процес. Те са доста по-умни от нас. Всъщност те във всеки един момент биха могли да ни навредят и да ни наранят със своите способности за телекинеза и телепатия, но не го правят.

ДУ: И така, ето ти си в операционната и казваш, че в някои от тези случаи там има извънземен или негов кораб. И ти работиш и върху двата едновременно.

ЕС: Извънземните същества и корабите им обикновено биват съхранявани поотделно. Така че може да има две работни площадки не твърде далече една от друга, може би на 300 метра, което между другото е много наблизо, защото тези неща са ТОЛКОВА разпръснати под земята, в тези бази, някои от които са около 18 км. в диаметър.

Това са много чисти места, които мога да опиша подробно.

Аз съм помагал на извънземния да привърши дадена мисия, каквато и да е била тя – регистриране на честоти с устройства или събиране на тъканни проби, или провеждане на специални тестове върху тела, които всъщност … Те могат да сканират дадено тяло, след което да го принтират с 3Д принтер.

ДУ: Би ли ни дал някои примери за това какъв вид същество можеш да имаш за свой колега в операционната? Просто започни подред …

ЕС: Разбира се. Първите, които бих искал да опиша, са същества, които са маймуноподобни човеци.

ДУ: О кей.

ЕС: И между другото техният таз не е толкова широк, колкото при маймуните. Те стоят изправени като нас, но приличат на маймуни с по-дълга коса и лицето им е някак по-плоско. И …

ДУ: Значи не са задължително както в „Планетата на маймуните”…

ЕС: Не.

ДУ: … но все пак приличат повече на маймуни, отколкото нас?

ЕС: И нямат толкова косми по лицето, а само по тялото. И говорят много добре. Имат чудесни гласни струни. Имат проблем обаче с високите тонове. Така че им се налага да носят специални неща в ушите си, когато работят заедно с нас, които устройства снижават тоновете на нашите гласове.

И, разбира се, те усещат различни честоти от електромагнитни полета, телевизия и компютри. Високите звуци, които подобни устройства издават, ги разболяват, ако нямат тези предпазители в ушите си.

ДУ: Това е странно, защото една от групите извънземни, за които Пит Питърсън ми разказва, е група човекоподобни, които той нарече „симулаци” (Simulacs). Тези същества са генетично модифицирали ръцете си, така че пръстите им приличали на опашки, за да могат да хващат по-добре. Направили са някои генетични модификации върху себе си.

ЕС: Да, в различни проекти съм виждал редица генетични модификации на човеци и на извънземни, които не са били нормални за тяхното потекло.

И трябва да знаеш, че ние всъщност не се храним заедно с тези същества и не разговаряме с тях, освен когато работим съвместно.

Хората, които приличат на тези човекоподобни маймуни обаче, които стоят изправени, също така нямат този палец, който стърчи навън както при горилите и им помага да захващат неща. Също така техните ръце не са големи и месести, както при маймуните. Те имат по-тънки, по-дълги пръсти и много широки длани.

ДУ: Знаем ли откъде произхождат тези подобни на маймуни хора? Ти присъствал ли си на брифинги по този въпрос?

ЕС: Вярвам, че те идват от множество системи, в това число Арктрус и Сириус и Спика – в тази част на космоса. По онова време четях в библиотеката и разбрах, че генетичното потекло на ДНК на тези подобни на маймуни същества е свързано с тези звездни системи.

Така че може да е имало смесване на различни извънземни системи, но всички ДНК бяха еднакви. Под „еднакви“ … искам да кажа, че те притежаваха една и съща маймунска ДНК, независимо дали 30%, или 90%.

ДУ: Хм. Тогава те какво целят с присъствието си тук?

ЕС: Има очевидно нещо, което се случва зад сцената и за което не съм наясно, но аз вярвам, че тези същества, които ние или сме заловили, или доброволно са дошли тук и които работят или с правителството, или с военните, или с престъпните групировки по различни проекти, са изключително хуманитарни. И те нямат никакви задни мисли.

Те биха могли да унищожат много хора, ако наистина желаеха да го направят, но те нямат такова намерение и нагласа.

Когато си близо до тези извънземни, което между другото включва хората-мравки и хората-богомолки, изпитваш едно наистина красиво влияние от техните енергийни полета. Има хора, които всъщност са получили чудотворно изцеление след посещението си в техните кораби и след като са работили там, както и само от работата си в близост до някой извънземен.

ДУ: ТОВА как се получава?

ЕС: Не зная как се получава. Мисля, че става дума за електромагнитна или друга честота, която позволаява на телата им да излъчват много, много висока вибрация. Това влияе на повишаването на нашата вибрация и на преминаване на специфичен волтаж през клетките ни, които се самолекуват.

ДУ: Интересно. О кей. Ти спомена също така хората-мравки и хората-богомолки. Би ли ни разказал какво представляват те? Ти каза, че е приятно да бъдеш около тях.

Мисля, че доста хора без предварителна подготовка биха били изключително изплашени, ако видят да се изправи пред тях едно възрастно насекомо с човешки ръст, което изглежда интелигентно.

ЕС: Аз не се страхувам от никакви извънземни, а съм виждал наистина много отвратителни на вид неща, които хората биха свързали с поп културата, или просто такива, които не бихме желали да видим, като … ние изпитваме вътрешна емоция само при вида на червения цвят, цвета на кръвта, който свързваме с нещастни случаи.

Трябва да разбереш, че тези извънземнине виждат както нас в рамките на нашия нормален цветен спектър. Някои от тях виждат множество цветове и спектри на светлина, което означава, че те виждат неща, които ние не виждаме, като даже в някои случаи притежават рентгентово зрение.

Някои имат специално покритие на очите си. Така например някои Рептили имат три различни пласта, които покриват очите им, които им служат за виждане при различни светлинни спектри.

Също така някои хора-мравки притежават тази удивителна способност да виждат през предметите и да чуват неща, неуловими за нас, както и всъщност да виждат вътре в теб и да ти казват, ако нещо в тялото ти не е наред, ако имаш заболяване или нещо друго.

ДУ: Като рентгеново зрение.

ЕС: Да, като рентгеново зрение, някакъв светлинен спектър, който ние тук на Земята все още не познаваме, защото всичко, което имаме, са очите на всички животни тук, които сме изучавали, както и очите на хората. Но при тях нещата са напълно различни.

Някои от тях всъщност трябва да носят очила само за да могат да живеят тук, защото нашата светлина им идва прекалено много. Те идват от места, където за нас цари пълна тъмнина, но където те могат да виждат.

ДУ: Нека сега се спрем за мъничко на хората-мравки.

ЕС: Добре.

ДУ: Можеш ли да си спомниш случай на аутопсия, в която си имал за помощник човек-мравка? Моля те разкажи ни подробно какво се случи.

ЕС: Ами, интересното относно тези аутопсии е … трябва да разбереш, че се налага да използваме различни костюми – за аутопсия на различните раси. Така че костюмът на един извънземен човек-мравка въобще не изглежда като костюма, с който аз работя в операционната.

Това са костюми, които поддържат собствена атмосфера, тъй като някои от тези извънземни се нуждаят от специална атмосфера, или от вакуум, за да работят тук на тази планета.

Техните тела също така изглеждат доста по-различни от нашите. Хората-мравки имат много, много тънки, но също така много здрави ръце и крака. Техните бедрени кости са около 75% по-тънки от нашите, но невероятно по-здрави.

След това имаме тяхното здраво тяло, което може да бъде на сегменти или не, в зависимост от това откъде идват.

След това имаме лицето. Доста хора са коментирали тяхното лице.

Може да имат двойна уста или щипци на лицето и множество пипала, както и много неща, които стърчат от лицето, което го правят да изглежда малко страшно.

Можеш да ги чуеш да говорят. Имат специални гласови кутии – анализатори, на врата и ушите, понякога и в устата, които превеждат говора им на човешки език, бил той английски или руски. И те говорят много езици с помощта на тези органи.

Гласовете им не звучат като нашите. Обикновено са с по-висока тоналност. Стържещият им звук понякога смущава някои хора и може да уплаши при първа среща, особено когато видиш устата им да се отваря с всички тези пластове вътре, което е просто нещо нормално при тях. Нищо особено.

Те не се опитват да бъдат отрицателно настроени, но ние възприемаме изражението им като отрицателно, защото определено не ни прилича на усмивка.

ДУ: Добре. Спомням си, когато Пит Питърсън ми разказа за посещението си в тази антарктическа база, където е имало няколко типа извънземни, в това число и хора-богомолки, и как когато са се смеели, те са навеждали надолу глави, защото всичките им челюсти … Имали са по три челюсти от всяка страна, които са се отваряли. Това толкова ни е смущавало, че те са се научили да навеждат глави и скриват устата си, когато се смеят.

ЕС: Да. За тях е още по-смущаващо, когато ние се смеем.

ДУ: Точно така.

ЕС: Един от най-зловещите звуци, който някога съм чувал … помисли си за това и се постави на тяхното място и започни да се смееш. Колко интересен би им се сторил този звук, защото той определено не е нормална вокална вибрация.

ДУ: Разбира се. Пит ми разказа също така за … Наистина е интересно колко съвпадат тези ваши описания, защото Пит ми е описвал хората-богомолки и техния начин на говорене. И той каза, че те имат някакъв отвор на гърба, от който извличат звуците, и че те по някакъв начин са се научили как да превръщат тези звуци в говор. Веднъж Пит обсъждал това с едно от тези същества, което в един момент му казало: „Само си представи колко странно ти ми изглеждаш.”

ЕС: Правилно, точно така. Каква е тази голяма дупка на лицето Ви, господине?”

ДУ: Ха, ха.

ЕС: Интересно е да вземеш гледната точка на човеците и да я обърнеш наопаки. Бих искал всички да направят това. Помисли си как би реагиал на едно от тези същества. Можеш ли да ги приемеш по начина, по който изглеждат?

ДУ: Ти как се чувстваш, когато си в присъствието на едно от тези насекомоподобни?

ЕС: О, те са много комични. Искам да кажа, те са много … Комуникацията с тях е нещо прекрасно. Насекомоподобните излъчват твърде любвеобилна, грижовна енергия. 

Понякога те си правят шеги със своята интелигентност. Често използват игра на думи, когато разговарят или работят около нас.

ДУ: Толкова много от това, което притежаваме като човешка емпатия, идва от тези едва уловими мускулни движения на очите и от изражението на лицето ни.

ЕС: Ъ-хъ.

ДУ:  Но с чифт сложни очи, които имат насекомите, имаме просто много точки, които нямат никакво духовно излъчване. Тогава как можеш да почувстваш хумора на такова същество, когато не можеш да получиш никаква информация от очите му?

ЕС: Това не ти е нужно, защото голяма част от тази информация е телепатична и телекинетична, така че всъщност се чувстваш щастлив.

Ти можеш … Как изпитваш тръпки, когато влезеш в тъмна стая през нощта, защото може да усетиш някой дух? Тук става дума за точно обратното. Това всъщност подобрява настроението ти и ти го усещаш с тялото си.

При много извънземни същества голяма част от комуникацията се основава само на това, при отсъствие на звуци. Те просто се гледат едни други и се разбират.  Така както кучето гледа едната страна от лицето на господаря си и това му казва всичко, което има нужда да знае за това как господарят му се чувства.

ДУ: Значи ти усещаш това чувство за хумор и личността на съществото без лицево изражение, на което обикновено сме свикнали?

ЕС: Точно така, защото много от тези насекомоподобни имат доста твърда кожа, кожа, която отразява … и ги няма тези мускули, които да се движат нагоре и надолу. Те нямат мускулна структура освен тази, която им помага да отварят и затварят устата и клечачите си. При тях отсъстват гримасите с помощта на ноздрите, които ние разчитаме интуитивно като човеци.

ДУ: Разбирам.

ЕС: Така че усещането е твърде различно. Това са различни аспекти на комуникацията.

ДУ: Нека сега се завърнем отново при хората-мравки. Аз те помолих да ни разкажеш за един конкретен пример, когато си извършвал аутопсия заедно с човек-мравка. Той каква роля изпълняваше и каква бе аутопсията?

ЕС: Имаше един голям проект, при който бяха открили множество хора-мравки, които по някакъв начин бяха убити от някакви химикали. И редица от тях бяха докарани в съоръжението, доколкото си спомням, натоварени на камиони.

ДУ: Имаше ли някаква представа къде се бе случило това нещастие?

ЕС: Не. Предполагам, че някъде в Северна Америка.

ДУ: В подземна база?

ЕС: Да, мисля, че те бяха открити по някакъв начин и избити някъде в Ню Мексико.

ДУ: О кей.

ЕС: Не зная подробностите, но те докараха много такива същества. И всичките бяха починали от задушаване, и белите им дробове бяха напълно изгорели, както и очните им ябълки.

ДУ: Уха!

ЕС: Така че тези учени-мравки, които бяха при нас, всъщност помагаха да открием какво се бе случило с тези индивиди.

ДУ: Бяха ли живите хора-мравки в операционната от същия тип както умрелите?

ЕС: Да.

ДУ: Наистина?

ЕС: Да, от абсолютно същия тип. И това бе първият път, когато наистина почувствах съжаление, изправен до едно извънземно.

ДУ: Наистина? Какво бе усещането ти?

ЕС: Беше доста смущаващо. Това бе… (Eмери изпитва силна емоция, обръща глава настрани и трие сълзи от очите си) … съжалявам.

ДУ: Няма нищо. Чул съм от други, че ти изпитваш 100% емпатия по отношение на тях.

ЕС: Да.

ДУ: Например, ако те изгубят крайник, ти чувстваш …

ЕС: Това се усеща.

ДУ: … все едно че си изгубил собствения си крак. Ако те загубят свой близък, все едно че ти си изгубил майка си или баща си.

ЕС: Особено след като си работил заедно с тях продължително време. Има някакъв обем на вибрации. Когато установиш такава връзка с тях, тя може да продължи седмици, може да придължи години. И това е … И да преживееш такова нещо е изумително, независимо дали е добро, или лошо.

Също така имаш сънища, красиви сънища.

ДУ: Знаеш ли дали съществото, което е било с теб в операционната, всъщност е познавало тези хора? Дали тези убити са били негови приятели, или просто …

ЕС: Те бяха от същата раса, но доколкото ми бе известно, то не ги познаваше, но просто изпитваше съчувствие за съществата от собствения си вид, които бяха избити по този начин.

ДУ: Получи ли някога информация те откъде са дошли и как са пристигнали до Земята? Да си присъствал на подобен брифинг?

ЕС: Не. Зная, че тяхната цивилизация е доста широко разпространена в нашата Слънчева система и в космоса. Така че …

ДУ: Наистина?

ЕС: Не зная точно откъде са. Не съм чел толкова за тях, колкото за другите видове извънземни. Във всички случаи обаче изглежда те да са били наоколо много по-дълго време от човешката раса.

ДУ: Можеш ли да опишеш цвета на лицето им? Например когато …

ЕС: О, да. Той е черно-червен и може да бъде в най-различни нюанси.

ДУ: Ох!

ЕС: Също така съм виждал и някои, които са малко повече жълти, отколкото червени, но всички имат някакъв нюанс на черно и червено по цялото си тяло и по ръцете и краката.

ДУ: И имат ли антени на главите?

ЕС: Да.

ДУ: О кей.

ЕС: Имат антени.

ДУ: Те как изглеждат?

ЕС: По-къси са спрямо размера на главата, отколкото тези, които виждаме на мравките тук на Земята. Дебели са. Може да са дълги 3, 4 или 5 инча, но не и както при нашите мравки, чиито антени са дълги, колкото половината тяло.

ДУ: Ти вероятно не знаеш, но това съвпада напълно с описанието, което дава Кори.

ЕС: Не зная. Никога не съм го чувал. Ти знаеш, че аз не гледам изявите на Кори, или на Пит Питърсън. Така че НАИСТИНА е интересно, че той казва това …

ДУ: Да.

ЕС: … защото това той не може да си го измисли.

ДУ: Аз не исках да ти подскажа с повече информация.

ЕС: Моля, не го прави.

ДУ: А когато в операционната има заедно същество подобно на богомолка, би ли ни дал един конкретен пример за това? Нека първо да опишеш какво е било съществото, върху което сте извършвали аутопсия, и след това каква е била ролята на човека-богомолка. И каква е била целта на съответния проект.

ЕС: Ами при една от аутопсиите в операционната имаше едно същество богомолка и петима други учени. И ние работихме върху едно обикновено … всъщност върху тяло на човек, но извънземен човек, който бе роден някъде другаде. Тялото му бе много по-голямо от нашите, вероятно с около 50 см. по-дълго. Мисля че беше най-малко 2,5 м.
Беше много бял, подобен на албинос, със сини очи. Не зная защо го оперирахме.

Те обаче доведоха човека-богомолка, защото тези същества могат по някакъв начин да реактивират мозъка с елекстрическа стимулация, която излъчват, даже през костюма си. Не мога да си спомня какво се бе случило с този човек, преди да умре.

Това е причината, поради която понякога прибягват до тяхната помощ. А те са много кротки, много нежни същества. И когато ситуацията не е твърде сериозна, те могат да бъдат доста смешни.

ДУ: Доколко лицето на това същество наподобява лицето на богомолка? Има ли определени …

ЕС: О, напълно. Тази триъгълна форма с изпъкналите очи и цветът са същите. Лицето и очите им са със същия цвят. Така че това е малко странно. Те са обикновено бледозелени, но могат да променят цвета си по желание.

ДУ: Наистина?!

ЕС: Да. И е много приятно да ги наблюдаваш дълбоко замислени, защото нагоре и надолу по лицето им минава светлинна дъга.

ДУ: Наистина?

ЕС: Това всъщност направо те омагьосва.

ДУ: Уха!

ЕС: Винаги обичам, когато те правят това. Направо съм очарован. При това аз ги гледам през шлема, който използвам – този голям стъклен космически шлем.

А те са просто толкова … Толкова са удивителни, особено когато се движат. Вече говорих за другите извънземни, които се движат много плавно, но тези са изключително грациозни.

Те не притежават артикулацията на нашите стави. Обикновено движенията им са в една посока, но са много точни, много точни.

ДУ: Когато гледаш ръцете на един човек-мравка или на човек-богомолка, те приличат ли на човешки ръце? Или в какво се различават от нашите?

ЕС: Те имат пет … Всички имат по пет пръста – става въпрос за богомолките. Мравките може да имат четири или пет пръста.

ДУ: Наистина?

ЕС: Това са пръсти с фаланги и те могат да ги движат. Само са малко по-тънки и по тях не личат никакви мускули или нещо подобно. Това се дължи на този екзоскелет, подобно на насекомите, които имаме тук на Земята.

Виж краката им са различни, те нямат пет пръста. Обикно завършват с нещо подобно на два пръста, които са много дълги. Някои може да достигнат до 25 см., но са само два. Понякога може да се види и един малък пръст, който стърчи отзад. Даже не зная с какво да го сравня.

ДУ: Вече разгледахме хората-богомолки, както и хората-мравки. Ти спомена също така Рептилите.

ЕС: Да.

ДУ: Рептилите, за които сме слушали от Кори, са силно настроени срещу нас, изключително войнствени, изключително зли.

Това не изглежда да е било така в твоя случай. Можеш ли да ни разкажеш за … Какви бяха Рептилите, които си видял? И какво са правили те там?

ЕС: Ами, Рептилите, които работиха в проектите и с които съм общувал, бяха доста интелигентни. Те нямаха изявени личностни черти.

Те са много прями. Много са силни. Без да се шегувам, приличат малко на Слиистак от „Земя на изгубените” (Land of the lost), старата версия.

Те ходят доста изправени и имат същите ръце и крака, както насекомоподобните.

ДУ: Ох!

ЕС: Пръстите им са изключително гъвкави и могат да хващат неща като нас. И за размерите си са твърде силни. На височина са между 2 и 3 метра.

Нямат никаква муцуна. Имат обикновено лице, подобно на човешко, люспесто, много големи очи, два пъти по-големи от нашите, с кръгли зеници като нас, а не с вертикални, както ги изобразяват във филмите.

Според мен това може би бяха някакви хибриди между хора и Рептили, които бяха отгледани някъде.

Четох много за техния космически център в областта на звездната система на Арктур, където те имат една изкуствена планета като тази във филма „Звездата на смъртта”, където имат семейства и обучават тези същества от твърде ранна възраст.

Семействата им са много големи. Една двойка може да има минимум 30 деца.

ДУ: Уха!

ЕС: Да. И тяхната бременност е доста по-кратка от нашата. Тя не е девет месеца, а само три.

ДУ: Хм. 

ЕС: И техните гениталии също така се прибират в телата им, така че е наистина трудно да различиш мъжките от женските.

ДУ: Това е друго нещо, за което Кори разказа, независимо от теб.

ЕС: Интересно.

ДУ: Значи ти казваш, че тези същества приличат на Слиистак от „Земята на изгубените”.

Спомням си как като дете направо се ужасих от вида им.

ЕС: Аз също като малко дете умирах от страх при вида на тези същества.

ДУ: Да. 

ЕС: А те ги бяха изработили добре. Искам да кажа, че видът им бе наистина стряскащ. Те нямат мускули на лицата си, за да се усмихнат, така че имат постоянно изражение. Това постоянно изражение не позволява да разбереш емоциите им. Това е възможно само чрез комуникация и чрез усещане на енергийното им поле. 

И още нещо – те не тичат напред назад, както в онова телевизионно предаване, голи и без дрехи. Всъщност имаха костюми от тази специална материя Спандекс, която покриваше цялото им тяло, с изключение на ръцете от лактите надолу и краката от коленете надолу.

Най-накрая открих защо носеха тези смешни костюми, защото наистина изглеждаха смешно в тях. Целта бе да контролират тази миризма, която издават и която е силно отблъскваща. Тя се дължи на един феромон, който тялото им непрекъснато изпуска. И всеки път, когато са наистина възбудени или щастливи, този феромон просто изтича от тялото им. Този костюм го абсорбира и неутрализира, с помощта на някаква йонна технология, с която не съм запознат.

ДУ: Ти не би могъл да знаеш това, защото не си гледал епизодите на това предаване, но тук бяха Ниара Ашли, Пит Питърсън и Кори Гууд, и тримата поотделно разказваха за ужасната миризма, която имат тези същества.

ЕС: Разбирам.

ДУ: И предполагам, че те са я прикривали по този начин, за да могат да общуват по-лесно.

ЕС: Да. Всъщност те комуникират малко.

Не забравяй, че тези същества могат да дишат през кожата си. И тези феромони са всъщност начин да комуникират с другите.

Чух, че обонянието им е доста добро и те усещат миризмите с езика си, който е много интересен. Той не е разделен на две или нещо подобно, но е особено  дълъг. Между другото те никога не го показват. Всъщност само понякога, когато се хранят. Те също така се хранят само веднъж месечно.

Те могат да долавят миризми от няколкостотин метра. Подобно на Рапторите и птиците, които могат да усещат тези малки молекули във въздуха. Да не говорим, че един от тези Рептили може напълно да замърси една 18 километрова подземна база с ужасната си миризма.

ДУ: От това, което казваш, сега ми се струва, че нашият военнопромишлен комплекс е вече силно ангажиран с добронамерени извънземни същества.  

Мислиш ли, че тези добронамерени извънземни искат всички ние в един момент да узнаем за тях? Мислиш ли, че ще има някакво повдигане на завесата на секретност?

ЕС: Те 100% желаят това. Мисля, че с работата си в тези хуманитарни проекти те показват желанието си да ни помагат и да работят заедно с нас, за ни научат на своите обичаи, да опознаем физиологията им, като първа стъпка в общуването ни с тях и в развитието на взаимно доверие.

ДУ: Удивително! Емери, благодаря ти за това участие. Ти си изключително смел.

ЕС: Благодаря за поканата, Дейв.

ДУ: Искам да благодаря и на зрителите ни, че бяхме заедно. Това е Космическо разкритие, с нашия специален гост, Емери Смит.

(с) Превод АТИ, 2018 г.

Дейвид Уилкок: Добре дошли в още един епизод на Космическо разкритие. Аз съм вашият домакин Дейвид Уилкок и съм тук заедно с Емери Смит.

Тъй като информацията за тези тайни програми е толкова раздробена и трудна за откриване, как всъщност човек може да достигне определено ниво на познание в този таен свят?

Какво е нужно, за да получиш определено ниво на достъп? И как преминаваш през тези отделни нива, за да достигнеш до наистина интересните неща?

Емери, добре дошъл отново в предаването.

Емери Смит: Благодаря ти, Дейв.

ДУ: Първото нещо, с което бих искал да започнем, е един въпрос от аудиторията. Какво обучение премина, за да станеш лабораторен техник? В какво се състоеше твоето обучение? Как го получи? Можеш ли да ни дадеш по-подробна информация?

ЕС: Разбира се. В това няма нищо по-различно от случая с всеки друг, който планира да се присъедини към военните, като избере желан вид служба.

Аз постъпих като лаборант по хирургични технологии. По-нататък можеш да получиш различни класове, като продължиш обучението си в техническите програми на колежа на ВВС, където аз прекарах само няколко седмици, поради предишното си военно обучение като тиинейджър.

След това бях веднага преместен във военната база Шепард на ВВС в Уичита фолс, Тексас. Там преминах продължително обучение в хирургични технологии и оказване на хирургична първа помощ.

След това бях назначен в друга област, в една въздушна транспортна болница в базата Инглънд на ВВС в Луизиана. Това е едно от тези места, където с помощта само на два самолета С-130, ние можем да свалим на земята, където и да е по света, цяла една болница, готова да функционира в рамките на 24 часа.
Така че това бе моето обучение в основните неща на хирургическите технологии и така аз научих доста под ръководството на много прекрасни лекари.

След това постъпих в базата на ВВС в Албъкърк, Ню Мексико, където се обучавах в тяхната болнична система.

Обучението е един непрекъснат процес. Винаги се появяват нови неща. Винаги има нови техники. Добър пример в това отношение е кардиопулмоналната реанимация. Тя се променя непрекъснато. Може би става въпрос за различен брой вдишвания, или различен брой компресии на гръдния кош.

При всяко преместване се налага преоценка на професионалната ти квалификация от лекари, медицински сестри и от целия медицински персонал. Това е една непрекъсната програма на обучение.

За мен всичко това бе прекрасно, защото аз бях изпълнен с енергия и исках да научавам все повече и повече, и повече. И ВВС ми даваха непрекъснато нови възможности за това.

ДУ: При положение че това е било очевидно едно много интензивно обучение, ти получаваше ли също така знаниая, които не са били достъпни за хората в университетите?

ЕС: Това е абсолютно вярно. Нещата, които научих чрез военнопромишления комплекс и при военните като цяло – защото докато карах военната си служба аз служих едновременно при цивилните и при военните – този вид обучение не е достъпно за обикновените хора. Това се дължи на различните видове раздробени секретни програми, в които работех.

Допълнителното обучение в случая бе АБСОЛЮТНО задължително. Трябваше да премина през различни курсове, свързани с електромагнитни изследвания и експерименти, както и в областта на медицината, които не бяха широко достъпни.

Забелязал съм, че обикновено след 5 до 10 години, някои от тези неща биват разсекретени, като например хармоничните скалпели. Използваха ги в началото на 1980-те, но те не станаха известни до началото на 1990-те, след което бяха вече широко приложими.

ДУ: В един от предишните епизоди ти спомена за някаква учебна програма при военните, която си преминал, докато си бил в гимназията.

ЕС: Да, точно така.

ДУ: Би ли ни пояснил – на колко години бе, когато постъпи при военните? И колко време трябваше да мине, преди да те поканят за участие в тайни проекти?

ЕС: Първото нещо бе Граждански въздушен патрул, когато бях на 13. Това е програма, свързана с ВВС. Тя съществува на много, много места и не е тайна.

Докато бях в тази програма, преминах и обучение в Корпуса за подготовка на служители на армейския резерв. Това е също нещо обикновено, което съществува в повечето гимназии.

И така, армията определено ме привличаше. По време на четирите гимназиални години преминах през редица военни лагери, които бяха с продължителност между две седмици и един месец.

Някои от мисиите за оцеляване на Корпуса за подготовка на служители на армейския резерв се провеждаха за около седмица в твърде безлюдни места по света. Там те обучават на неща, свързани с оказване на първа помощ, операции по издирване и спасяване.

Тези операции по издирване и спасяване са най-голямото нещо. Там те обучават да използваш устройства за спешно установяване на местоположението, каквито се намират в опашката на всеки самолет и във всяка лодка.

ДУ: В какъв момент започна да получаваш информация, която бе достатъчно секретна, такава, че наистина да изненада хората, ако не са чували подобно нещо преди?

ЕС: Вероятно когато бях второкурсник. Ние всички преминаваме през тези тестове наречени Военни тестове за професионална пригодност.

ДУ: Разбира се.

ЕС: Те определят мястото на военната ти служба. Аз обаче преминавах през допълнителни тестове за професионална пригодност, за които тябваше да пътувам до базата на ВВС МакДил в много последователни уикенди.

Моят военен комантир ми казваше, че това са просто допълнителни изисквания, които те предявяват към някои хора. В началото аз мислех, че това се дължи на ниските ми резултати на първоначалните тестове, но се оказа, че не бе така. Впоследствие установих, че това са тестове, на които подлагат някои деца, за да измерват съзнанието им и някои социални умения.

ДУ: До какво водеха тези тестове, ако получиш положителни резултати? Даваха ти допълнителни инструкции? Или някой ти връчваше пачка документи?

ЕС: Наистина нищо не беше особено странно, докато не отидох в базата на ВВС Инглънд и първата ми поставена задача в Александрия, Луизиана, до военната база Форт Полк. Непосредствено след това отидох в базата на ВВС Къртланд, когато нещата НАИСТИНА започнаха да стават интересни. Аз се почувствах прекрасно с това си назначение. Бях невероятно развълнуван да се измъкна от блатото и да отида в планините, във високата атмосфера.

ДУ: Някой погледна ли те одобрително, или ти намигна, или те потупна по рамото?

ЕС: Да. В Къртланд се отнасяха с мен много по-добре, отколкото в базата Инглънд. И аз знаех, че нещо става, защото когато отидох там, веднага ме поставиха да командвам, пряко и косвено, 30 различни техници …

ДУ: Уха!

ЕС: … и специалисти хирурзи, защото аз бях вече натрупал доста опит. И следващото нещо бе, когато един от командирите се обърна към мен и ми каза: „Хей, имаме допълнителни неща, върху които можеш да работиш, ако желаеш – допълнителни неща и допълнително обучение. И ние всъщност ще ти позволим да напускаш работа рано, за да правиш тези неща.” И аз така и направих.

Някои от тези неща бяха свързани с лекуване на травми, въздушни евакуации, летателна медицина и подобни работи.

Ето така аз разбрах веднага: „Уха! Това ще бъде за мен една наистина прекрасна възможност не само да получа повече нашивки, но да бъда повишен по-бързо и да стана част от други специализирани програми.”

И тогава те дойдоха при мен и ме попитаха, след като бях преминал допълнително обучение: „Би ли искал да се пробваш в това ново военно крило, свързано с изследване на органи?”

Аз, разбира се, бях повече от готов да подпиша този документ, защото исках да бъда по-стабилен финансово. При военните не ти плащат нищо, както знаеш. А за мен бе толкова лесно … имах толкова много енергия, че за мен бе лесно да започна работа в 18 часа и да работя до 1 часа през нощта, след което да се върна в 4 часа и да започна работа в 5 ч. и така отново и отново.

По онова време бях в чудесна форма и учението ми бе изумително.

Тези неща бяха свързани с твърде интересни пътувания, с различни бази на ВВС, като Холломан, Уайт Сандс и други, които няма да спомена.

И тогава се отвори възможността, струва ми се, да попадна в тази секретна програма. Тогава разбрах, че няма да изследвам органи на войници.

ДУ: В предишни епизоди ти описа, че първоначалните девет месеца, в които си правил тези аутопсии, това са били отегчителни малки квадратни или правоъгълни парчета тъкани.

ЕС: Правилно.

ДУ: Дали всъщност някой някога те е инструктирал подробно? Защото мнозина от свидетелите, с които съм разговарял … Нека просто ти изложа контекста.

В даден момент на всеки от тях са били показвани странни филми и са им разказвани неща. Или е трябвало да изчетат голям обем информация. И това е общото в много от техните истории.

Така че се питам, ако си получавал тези малки парчета тъкани, дали си получавал и някакви подробни инструкции или обяснения, които да те накара да мислиш, че това може да е било нещо странно?

ЕС: Това наистина се случи след може би шест или девет месеца в програмата, когато започнах да посещавам специални курсове, свързани с работата ми в различна операционна зала, или в различно крило или област.

И тогава изразът, който чувах, бе: „Тъкан от извънземен произход”.

ДУ: Те са използвали този израз?

ЕС: Да, така беше.

ДУ: Наистина?

ЕС: И това бе начинът, по който по-късно узнах какво точно се случваше там. Дали бе вярно, или не, но нещата, върху които работех, определено не изглеждаха да произхождат от човешки телесен материал или течност.

ДУ: Това бяха брифинги, на които не се задаваха въпроси, или ти имаше възможност да общуваш с някого, който ти разказваше неща?  

ЕС: Веднъж на две седмици получавах инструкции от водещ учен или от командир.

По-голямата част от инструкциите обаче, независимо дали ставаше дума за повишение, свързано с ново назначение, или кратки курсове от 2-3 часа за това, което ще ти се случи в работата през деня, определено сочеха в посока извънземна генетика и ДНК.

ДУ: Когато бях в гимназията, един мой добър приятел имаше професор по физика, ръководител катедра, който му бе казал, че НАСА Е ЗНАЕЛА, че не сме сами, че катастрофата при Розуел е била истинска и че това е било известно на всички, когато той бил работил там през 1970-те.

Тогава главата ми експлодира от въпроси. Прочетох 300 книги в последните три години от училище, което ще рече 100 книги на година и две книги на седмица – нещо такова.

Представям си, ако бе на мое място, любопитството, което щеше да е запалено в ума ти, желанието да задаваш въпроси: „Какво имате предвид под „тъкани с извънземен произход“? Откъде са те? С какъв кораб са пристигнали? Какъв е техният дневен ред? Те опитват ли се да ни избият? Опитват ли се да ни помогнат? Дали това не са боговете, които виждаме на шумерските глинени плочки?”

ЕС: Така е.

ДУ: Ти задаваше ли тези въпроси?

ЕС: Абсолютно не, защото нямаше да съм част от програмата, ако бях направил това на такъв ранен етап.

ДУ: Наистина?

ЕС: По-късно бе по-различно. Те се отпуснаха малко повече, след като бях прекарал с тях три години. Постепенно можех да чуя неща като: „Чухме, че това е дошло от тази звездна система.”

Специално честотите за тях бяха много важни – изследването на честотите на ДНК клетките, на корабите. По този начин те изграждаха своята енциклопедия от тези различни тъканни проби, които принадлежаха на различни извънземни същества.

Така че всичко бе силно завладяващо. И да, за мен, аз се пристрастих. Аз ИСКАХ да отида на работа. Аз ИСКАХ да видя следващото нещо. Аз ИСКАХ да задавам въпроси, но не можех, като в същото време се надявах да попадна в друга програма, след като съм работил върху това същество, когато ще ми покажат кораба, с който то е пристигнало. Такива неща.

ДУ: Те допускаха ли някога грешки? Понякога позволяваха ли ти случайно да узнаваш неща, които наистина не биха искали да знаеш?

ЕС: Винаги. Непрекъснато.

ДУ: Наистина?

ЕС: Да.

ДУ: Например, какво би представлявало такава грешка?

ЕС: Грешка би било допускането на техниците в събрание, предназначено само за ръководители, отговорни за това тяло, или за това устройство, или за този кораб.

Така че много често се случваше да прекъснат преждевременно събранието и ние да трябва да напуснем стаята, тъй като хората, отговорни за дадената операционна, или за съответното оборудване или аутопсия на извънземно, трябваше да бъдат информирани за много повече неща, както установих по-късно, например откъде е дошло, от точно коя планета и звездна система. Дали са междуизмерни, или не? Дали са тип петолъчка като нас и защо?

ДУ: Петолъчка ще рече човешката форма – глава, две ръце и два крака.

ЕС: Човешката форма. И ако не, защо са в друга форма? Защото може би са били изкуствено създадени от определени извънземни.

Имаше редица извънземни, които установихме, че водят със себе си домашни животни, които по-късно се опитвахме да категоризираме. Имаше също така извънземни, които транспортираха ГОЛЕМИ същества, които обаче не бяха извънземни. Те бяха като … Виждахме слонове и подобни неща … които не принадлежаха към тяхната система. Може би те бракониерстваха тези същества, или ги превозваха някъде, нямах представа.

Защото за да достигнеш до ниво, където да знаеш почти всичко, трябва наистина да си бил там доста продължително време. А аз, за съжаление, напуснах твърде  рано.

ДУ: Нека се опитаме да видим малко по-подробно как изглежда едно място, като например базата на ВВС Къртланд, където нещата за теб са започнали да стават интересни.

Очевидно, в крайна сметка ти си се забъркал надълбоко в тази система от нива на достъп, класификации, какви врати може да отваря твоята служебна карта и т.н.  Така че можеш ли например да ни разкажеш какви са различните нива на достъп? И може ли да има хора на територията на базата, които нямат никаква представа какво наистина се случва там?

ЕС: Абсолютно. Хората трябва да разберат, че когато се каже за някого: „Той работи в базата Къртланд” … а базата Сандиа лаб е също на територията на Къртланд, но тя има своя собствена система за сигурност и всичко останало.  Също така, има доста нива и техни подразделения, които са отдадени на контракт на много различни корпорации на военнопромишления комплекс. Така че това не е нещо, което принадлежи на ВВС на САЩ.

ДУ: Разбирам.

ЕС:  Ние отговаряме за сигурността на това съоръжение.  А армията отговаря за сигурността на това съоръжение на военната база. Те НЯМАТ НИКАКВА ИДЕЯ какво се случва вътре.

Те знаят, че това е нещо свръх секретно. Те знаят, че навън не трябва да изтича никаква информация, че това ще бъде във вреда за американския народ. Ако информацията попадне при нашите врагове, можем да изгубим една ГОЛЯМА ракетна програма.

Така че има различни класификации на това кой притежава тези различни видове нива на лаборатории и какво ли още не и различните програми, които се изпълняват.

И ако се завърнем към това, което току-що каза, обикновено трябва да минат три до четири месеца, в които да си работил в този тип програми, ако съдя по опита си само в медицинската сфера, през които стриктно да спазваш всички правила и указания, които в началото са наистина елементарни.

Не можеш да разговаряш с никого. Не можеш да разказваш на никого нищо. Не трябва да приемаш никакви опиати или алкохол. Не можеш … Всеки две седмици биваш подлаган на тестове.

Така че по онова време трябваше да се съобразявам само с тези елементарни изисквания и да не правя нищо особено. Трябваше просто да се явявам на работа, да си свърша работата и след това да напусна.

И на всеки четири месеца отиваш едно ниво нагоре. Наричат го „едно нагоре”. И „едно нагоре” означава, че ако изготвят доклад, че си правил това, което е трябвало да правиш, получаваш следващо ниво на достъп. И биваш следен непрекъснато – за всичко.

Ако те спрат за превишаване на скорост, най-добре е веднага да им се обадиш и да ги известиш. В рамките на шест до осем часа трябва да им кажеш, ако си направил някакво нарушение, ако са те арестували, или ако си имал недоразумение със своя командир – всякакви и най-дребни неща – например ако те тормозят колегите ти, което ми се случваше често, защото те не разбираха защо си тръгвах няколко часа по-рано от работа. Това бе, защото трябваше да работя в тези секретни програми.  

Понякога официалните обяснения за пред преките началници на цивилната ми работа бяха заболявания и това бе всичко, което те трябваше да знаят. Спомням си един от приятелите ми, който говореше няколко чужди езика, имаше за извинение извършването на лингвистични услуги и дешифрирането на документи от полски, или от немски. 

Те бяха много добри в измислянето на подобни извинения, с които да прикриваме участието си в тайните програми, така че след известно време престанаха да ни задават въпроси.

ДУ: Ти повдигна въпроса за дезинформирането и това ме накара да си помисля за нещо друго. Ако имаш военни от ВВС и от други войски, които осигуряват охрана и в същото време знаят, че става нещо свръх секретно, имаше ли някакъв вид дезинформация насочена към тях, с цел задоволяване на тяхното любопитство, но естествено далеч по-малко интересна от случващото се в действителност?

ЕС: Те правеха това, ако подозираха, че някой е започнал да издава информация. Абсолютно. В момента в който изтече информация, или видят хора от охраната да разговарят помежду си, или да водят неподходящи разговори по мобилните си телефони, моментално започват кампания за дезинформация и веднага измислят някакво правдоподобно обяснение.

Също така непрекъснато се случваха странни неща, но те винаги успяваха да ги покрият. И често ако се случеше някой да види нещо неразрешено, той биваше ликвидиран.

ДУ: Мислиш ли, че тези военни бяха в състояние да си представят какво се намираше под краката им?

ЕС: Не. Не. Те са млади кадети, млади войници, които просто чакат да им свърши смяната, за да отидат във фитнес салона или да се забавляват. Те имаха основание да се държат по този начин.

Никой не ги информираше за нищо. Става дума за войниците, които бяха на пропуска и които извършваха проверките. Абсолютно за нищо.

ДУ: Ти спомена за повишаване нивото на достъп до секретна информация на всеки четири месеца. Би ли ни дал някаква идея какво представляват тези нива? Може ли да бъдеш малко по-конкретен? Например има ли … Те обозначени ли са с някакъв буквено-цифрен код? Имат ли си наименования?

ЕС: Да. Искам да кажа, има професионален жаргон, който хората използват за различни неща. Например: „Той получи ‘клас умбра’”, който е стар термин, вече излязъл от употреба. Сега вече наименованията са комбинация от букви и цифри, например Алфа 22, Бета 17. Така биват обозначавани различните бази и различните видове работа, която извършваш там.

Аз достигнах до ниво Алфа 22 и това е всичко, което зная. Преди това ниво бе обозначавано само като А22.

ДУ: И буквите обозначават конкретна база?

ЕС: Конкретно звено в базата.

ДУ: Ох!

ЕС: Така че може да има енергийти тестове, тестове на летателни апарати, биологични тестове, всички тези различни неща. И първата буква е просто една буква, която съответства на мястото, където се намира твоята програма, когато постъпиш. Тя може да се промени. Буквите и цифрите се сменят, когато биваш преместен в друга база или в различен проект.

При мен обозначенията се меняха рядко, защото работата ми бе свързана винаги с медицината.

Случи ми се да работя на някои кораби, но предимно за да вземам проби от тях, не да изучавам системите им на задвижване и управление.

ДУ: Значи А22 в една база би означавало нещо напълно различно от А22 в друга база.

ЕС: Не, това е стандарт в Северна Америка.

ДУ: О, така ли?

ЕС: Да. Различно е от Европа и Австралия. Те имат собствени системи за обозначение. В твоята база обаче може да работят санитари, лекари и извънземни от други бази. И те имаха различни обозначения, кодове и наименования.

ДУ: Значи ти си облечен в нещо, на което е обозначено „А22”?

ЕС: Не. Не. Това е записано на твоята гривна.

ДУ: Разбирам.

ЕС: Спомняш ли си за гривната?

ДУ: Да, ти я спомена по-рано.

ЕС: Всичко е записано на тази гривна.

ДУ: Значи те не биха искали други хора в базата да знаят какъв е твоят ранг.

ЕС: Не! Това би било наистина зле, защото би могъл да подлъжеш някого да ти каже нещо, което не трябва, ако си помисли, че притежаваш определено ниво на достъп.

ДУ: Ох!

ЕС: Да, такива неща се случваха, но те имаха фатални последици.

ДУ: Това, което описваш тук за хората, които гледат нашето предаване, би трябвало да звучи като научна фантастика. Може би те биха искали да ти вярват, но може би също така нещо да ги спира да приемат всичко, което казваш за истина.

За мен мащабите на това, което описваш, сложността му, са доказателство, че нещата са истински, защото това не може да бъде измислено ей така. Подробностите са прекалено много.

Това, което описваш тук … определено ти се отказваш от определени неща. Ти жертваш определени неща.

Ти жертваш възможността да разговаряш с хората за това. Ти даже не можеш да имаш приятели. Ти не можеш да задаваш въпроси.

Така че би ли описал някои от жертвите, които си направил в тези удивителни условия?

ЕС: Технологията, върху която работех, и различните проекти, в които бях включен, могат да разрешат световния проблем с недостига на вода. Фукушима може да бъде изчистен за седем дни. Стотици декари замърсена с боклуци водна площ по бреговете на Китай и Япония могат да бъдат пречистени.

В личен план, раковото заболяване на майка ми. То можеше да бъде избегнато, ако те бяха разсекретили тази информация.

И така, след като работих върху някои устройства за извличане на безплатна енергия от атмосферата и разработих действащо устройство, което бе признато от няколко лаборатории, аз достигнах до момента, в който животът ми се оказа застрашен. И това не бе свързано с извънземните.

Това бе, защото… Те мислеха, че аз ще оповестя нещо без тяхното знание.

Така че аз съм силно емоционално ангажиран с оповестяването на всичко това. Аз наистина мислех и чувствах, че животът ми е изложен на опасност с всички тези непрекъснати заплахи, телефонни обаждания и непрестанен тормоз. При тези условия нормалният живот е невъзможен.

Семейството ти е изложено на опасност. Жена ти е в опасност. Приятелите ти са в опасност. Хората не искат да бъдат свързвани с теб.

Колегите ми в много от големите корпорации се обърнаха срещу мен, защото не желаеха … макар аз да съм 50% собственик на една корпорация, те просто се отдръпнаха и казаха: „Ние не искаме това да се отрази на ценностната система на корпорацията” – става дума за съществуването на извънземни и за енергията на нулевата точка … освен ако те не правеха милиарди долари от това.

Така че това тяхно отношение само показва, че те са нечестни хора, които се интересуват единствено от правенето на пари и не искат да имат нищо общо с това, за което аз говоря.

Има и хора, които са просто … Те смятат, че ако по някакъв начин бъдат свързани с мен, то те … животът им ще бъде изложен на опасност.

Така че това е голямо бреме, което човек трябва да носи на раменете си, но аз не спирам само защото някой ме тормози, или защото някой друг се опитва да ме убие.

Аз получавам всякакви забележки онлайн. Има хора, които не са съгласни с мен. Те не е нужно да се съгласяват. Аз не карам никого да се съгласява.

Аз ти разказвам своята история. Аз я разказвам честно и ти заявявам: „Иди сам и открий истината, защото това е единственият начин, по който ще можеш наистина да повярваш.“ И това е, което направих.

ДУ: Бих искал да ти благодаря за смелостта, която проявяваш по този начин.

Нещо ми мина през ума, докато говореше и то е свързано с жертвите, които човек трябва да прави, за които говорехме.

Любопитен съм дали някога ти се е случвало например някой да дойде при теб, когато в действителност не би трябвало да разговаряте. И той целият да е нервен, да се оглежда наоколо. И той ти казва нещо, което не би трябвало.

Дали нещо подобно ти се е случвало някога, или това бе просто невъзможно да се случи?

ЕС: Ами, след като човек е бил там в продължение на много години, хората започват да се отварят. Опознаваме се, знаеш, че този човек е бил там толкова дълго време и очевидно няма да каже нещо неподходящо, или че ще може да опази тайна.

В същото време не ти е разрешено да се сприятеляваш с когото и да било. Не можеш да имаш приятели. Не можеш да флиртуваш с някого от тази лаборатория. Правилата са безкомпромисни.

ДУ: Е, Емери, искам наистина да ти благодаря за това, което правиш тук. Това, което тези технологии могат да направят за нашия свят, оправдава и двама ни да изложим своя живот на опасност с това предаване.

Искам да благодаря на вас зрителите, че бяхте с нас. Това е Космическо разкритие с Дейвис Уилкок и Емери Смит.

(с) Превод АТИ, 2018 г.

Дейвид Уилкок: Добре дошли в още един епизод на Космическо разкритие. Аз съм вашият домакин Дейвид Уилкок и съм тук заедно с Кори Гууд и нашия гост Емери Смит.

Емери, добре дошъл отново в предаването.

Емери Смит: Благодаря на теб, Дейв, и на телевизия Гая за поканата.

ДУ: Добре дошъл и ти, Кори.

Кори Гууд: Благодаря.

ДУ: В този епизод ще говорим за засекретените технологии, което е една много обширна тема. Ще се фокусираме в известна степен върху медицината, но малко и върху някои други области.

Ние интервюирахме Уилям Томпкинс преди неговата смърт и той говори за някои доста странни неща. Той имаше усещането, че след няколко години ще бъдат оповестени неща, които биха ни позволили да живеем много, много, много по-дълго.

ЕС: Има една медицинска корпорация и един гръбначен хирург, който е изобретил този А2М алфа-2-макроглобулин протеин.

И те получават този протеин от твоята кръв. Той се съдържа в кръвта ти.

Това е един протеазен инхибитор, който спира всички  възпалителни процеси, след като бъде концентриран и инжектиран в тялото, в ставите и къде ли още не.

Те откриха, че чрез него могат да регенерират ставния хрущял, който се намира в ставите и изолира костите една от друга.

ДУ: Имаш предвид в коляното?

ЕС: Да, в коляното. Ето изображение на твоето коляно и навсякъде където има триене на костите, има и покритие от ставен хрущял.

Кори знае това много добре, защото твърде скоро той ще премине през една от тези процедури.

Това, което се случва, е, че след известно време този хрущял се износва и теноцитите, които са клетки в ставния хрущял, са най-твърдите неща на света, когато става дума за регенерация, защото те почти не са кръвоснабдени. Ето защо ние имаме всички тези проблеми с коленните и тазобедрените стави.
Когато обаче там бъде поставен А2М протеин, той намалява възпалението и изглежда че хрущялът бива излекуван и се регенерира.

Аз съм могъл да регенерирам безкрайно тъкани във военните лаборатории, но НИКОГА не съм успявал да подмладя една клетка. 

А представете си – един от страничните ефекти, които те са открили по време на това изследване, бе, че всъщност теноцитите се подмладяват. Това е НАЙ-ТРУДНАТА ЗА РЕПЛИКИРАНЕ КЛЕТКА, а те са успели да я подмладят!

Така че за нас това означава … Това, което този лекар прави, е да произвежда рекомбинантна форма на тази клетка, което означава, че те притежават синтетична форма на същата молекулна структура на действителния протеин в твоето тяло.

И това ще може да бъде закупено. Вместо да закупуваме аспирин за главоболието си, ние ще вземаме малко А2М. Или вместо да приемаш хормон на растежа и всички тези терапии-заместители, ще вземаш А2М.

Това ще подпомогне системното подмладяване на други клетки. Защото ако аз мога да подмладя един теноцит, най-твърдата клетка на света, тогава няма да има проблем да подмладя и всички други клетки. Това е, което искам да кажа.

КГ: Как определяш възрастта на една клетка?

Дали чрез степента на деградация на теломерите?

ЕС: Да.

КГ: О кей. Тогава това тип терапия на теломерите ли е?

ЕС: Кори, засега това е нещо толкова ново. Има едно първо публикувано изследване, което показа това, а то всъщност бе изследване на друга тема. Изследователите обаче просто се натъкнаха на този ефект.

Така че не мога да кажа, защото все още не зная. Не съм видял никаква допълнителна информация, но предполагам, че това е единственият начин за проверка на степента на дегенерация.

КГ: О кей. Виждал ли си нещо, свързано с влиянието на гравитационното поле, което причинява стареене, и заедно с космическата радиация ни убива и ни кара да стареем?

ЕС: Единствената причина да стареем е тази радиация от Слънцето.

КГ: И гравитационната сила …

ЕС: И гравитационната сила.

КГ: … която създава времето.

ЕС: Точно така. И времето … което е една цяла друга история.

КГ: Правилно.

ЕС: Работех в един секретен проект в областта на Ню Йорк, или 30 минути южно от Ню Йорк, и там имаше едно устройство, те го наричаха Теслатрон. Не мога да дам подробности, но това е тип машина, която използва Тесла енергия за лекуване на възпаления и заболявания като ХИВ, херпес, и какво ли още не. И тя действаше много ефективно.

Тя бе пазена само за хора от елита и действащи политици тук в САЩ. Ако се появяха с някакво неподходящо заболяване, те биваха излекувани. Тази машина също така бе използвана за подмладяване. Ти прекарваш там един час в едно помещение. Струва ти се, че са минали 15 минути, а всъщност е бил цял час.

Вземаш хронометър със себе си. И той определено показва, че си прекарал там известно време, но ти не си го почувствал. И там времето НАИСТИНА бива деформирано. Също така губиш тегло, освобождаваш се от токсини и какво ли още не.

Бих искал да разкажа повече подробности, но засега това е секретен проект.
Той обаче ЩЕ БЪДЕ оповестен на широката публика след около година. Това е едно ново нещо, за което хората ще могат да се надяват.

ДУ: Тъй като нашият фокус в това предаване е Тайната космическа програма и по-голямата реалност, за която научаваме, Уилям Томпкинс бе също така силно развълнуван от тези хапчета за продължаване на живота, защото той твърдеше, че се е срещал със същества, които са изглеждали приблизително като нас, но живеят много по-дълго. Знаеш ли нещо за такива същества?

ЕС: Да, тези същества в своя генетичен ДНК профил и също така просто в телата си, притежават способност да отразяват ултравиолетовата радиация и други електромагнитни полета и гравитационни сили. И по този начин животът им е по-дълъг. Ако ние имахме тези способности, щяхме също да живеем по-дълго.

Ето защо нещата в миналото, в праисторически времена, са растели до невъобразими размери, тъй като атмосферата е била доста по-гъста и е пропускала много по-малко светлина.
Допълнително, имало е светкавични бури, които са продължавали с години. И отгатни какво се случва, когато светкавицата удари във водата.

КГ: Да.

ЕС: Получава се четвърто състояние на водата. Тайна!

ДУ: Хм.

ЕС: И отгатни какво се случва, когато пиеш такава вода – мега растения. Говоря за НАИСТИНА ГОЛЕМИ домати. 

Така че тези неща се в момента на наше разположение, за да се лекуваме, като например четвъртото състояние на водата, за което говоря.

Има редица технологии, които са засекретени, както и много технологии, които не са. Защото това, което се случва, е, че като производител на устройства, аз създавам нещо и го патентовам.

И в момента, в който го изпратя за одобрение, Федералната агенция за лекарствата казва: „Не, не. Не, направи го отново”. Или патентът ми бива отхвърлен.

Защото не можеш просто ей така да патентоваш нещо, което ще помогне някому. Ако вместо това заявиш: „Това само концентрира фактори на растежа”, тогава всичко е О’К’.

Недей да твърдиш, че това концентрира фактори на растежа и поставено в нечий лакът ще излекува артрита на човека, защото с това ще объркаш сметките на компанията, която продава хапчета, а ти не би искал да направиш това.

Така че си ограничен в това, което можеш да заявиш. Ето защо аз създавам медицински устойства, които имат само определена биологична функция: „О, това концентрира тази клетка или този протеин.”

След това го давам на лекаря – давам го на теб, Дейв, и ти казвам: „Това може да проработи, а може и да не проработи. Ето какво е действието му. Обади ми се да ми кажеш дали ти харесва.”

И в един момент ти се връщаш обратно при мен: „Човече, не мога да повярвам какво се случи! Това излекува тази рана за две седмици. Преди не можехме да я излекуваме за 12 месеца.”

А аз ти отговарям: „Уха, фантастично. Нямах представа, че това ще се случи. Искаш ли да направиш една публикация и да я публикуваш в някой от големите университетски издания, и след това да ми се обадиш?”

Ето така достигнах дотук в борба с огромните трудности, създавани от правителството, от Агенцията за лекарствата и от други държавни институции.  Наистина е много трудно.
ДУ: Нека те попитам нещо. Редица от тези така наречени хора от елита изглеждат почти като тъмните ситски лордове от Междузвездни войни. Те нямат здравословен вид. Човек може лесно да види, че с тях нещо наистина не е в ред.

Тогава, ако те имат достъп до тези невероятни технологии, защо не изглеждат лъчезарни, млади и красиви?

ЕС: Може би по свой избор или вероятно някой ги контролира.

КГ: Истинските лица на елита не са тези, които ние си мислим, че познаваме. Това е сигурно.

ЕС: Точно така. Те също са пионки и хората не разбират това. Кори го каза точно.

Но тези неща … Даже тези хора от страната на елита … Винаги се случва нещо зад кулисите, за което нямаме представа. И в тези ешелони се случват неща, които вероятно ще бъдат прекалено много, за да се занимаваме сега с тях в това предаване.

КГ: Аз съм чувал също … Ние говорим за технологията на аватарите, за използване на електромагнитни полета за превръщането на хората в клонинги и обратното им връщане в собствените им тела. Чувал съм истории за някои от тези хора, че когато са пред публика, те биват връщани в техните болни тела. А когато не са пред публика, те обитават своите тела на аватари.

ДУ: Ох, уха! Кори, едно от нещата, което изглежда релевантно за всичко това, е твоето доста странно преживяване с възрастова регресия. Не зная дали Емери е запознат с този аспект, или не, но това е чудесна възможност да ни разкажеш за това.

КГ: Добре. В допълнение на факта, че съм разговарял с триметрови сини птици, това е друга част от моите свидетелски показания, на които хората реагират:  „Пфю, това е пълна лудост!”

ЕС: Точно така.

КГ: Фактът, че в програмите „20 и обратно” … Това е нещо като превключване на времето. Те те изтеглят извън тази времева линия и ти служиш в продължение на 20 години … цели 20 години. И в края на този 20-годишен период, те те отвеждат отново в Лунния оперативен център, където получаваш инструкции … Химически изтриват паметта ти, поставят те на една носилка. Преди това те упояват.

Поставят всички тези възглавници от пяна около тялото ти и те пристягат, за да не се движиш …

ЕС: Ъ-хъ.

КГ: … след което ти правят венозна инжекция чрез един фармацевтичен метод за връщане на първоначалната ти възраст, което отнема около две седмици. Поставят те в химическа кома за около две седмици, докато фармацевтичните препарати те връщат в определена възраст.

В този момент вземат твоето подмладено тяло и те изпращат назад във времето, като те слагат в този огромен апарат, подобен на скенер за ядрено магнитен резонанс. Когато го включат, той те връща 20 години назад във времето в Лунния оперативен център.

(Към Емери) Ти чувал ли си за фармацевтична терапия, която може да намали възрастта?

ЕС: Чувал съм подобни неща във военните лаборатории, когато работих там, но не съм участвал в такъв проект. Зная обаче, че доста хора бяха част от този проект и те определено вкарваха много пари в него – много повече, отколкото в някои от нещата, с които аз се занимавах. 

Така че това показва колко е било важно … По време на брифингите, които имах там … Зная, че някои от отделенията, които бяха наблизо …

ДУ: О кей.

ЕС: Всички подразделения имахме събирания веднъж месечно, при което ни информираха в най-общ план с какво се занимаваше всяко подразделение. Ставаше също така дума за финансирането – къде отиваха парите, кой имаше нужда от помощ. Те разместваха техници, когато някъде не достигаше работна сила.

КГ: И когато те местят през различните подразделения, научаваш как всички дейности са раздробени с цел запазване на секретността.

ЕС: Точно така. И по този начин аз можах да работя не само с тела на извънземни, но и с хибриди, с клонинги. След това бях преместен на един космически кораб, след това работих върху енергийни оръжия, както и върху портални технологии.

ДУ: Тези конференции имаха ли си име? Как ги наричаха?

ЕС: Това не бяха конференции. Просто работни срещи.

ДУ: О кей.

ЕС: Работни срещи, провеждани веднъж месечно.

КГ: С директори на отделните звена и подразделения.

ЕС: О, абсолютно. Имаше около 300 души. Провеждаха се много различни срещи, защото операциите бяха толкова раздробени.

Аз бях в този медицински павильон. Така че това бяхме само ние. Около 300 души, които се събирахме веднъж месечно.

И това не бе за всички. Между другото, не присъстваха всички служители. Участваха само хора от подразделенията, които те искаха да информират, че ще има някаква промяна …

КГ: Разбрах те.

ЕС: … или промени в сигурността, всякакви неща. Те променяха неща твърде често.

КГ: Значи в този контекст стана дума за възрастовата регресия?

ЕС: Там разбрах за възрастовата регресия и регенеративните свойства на организма, върху които работеха с клетъчен материал и химикали. Те се опитваха да възпроизведат неврохимикали, защото неврохимикалите са по някакъв начин свързани с подмладяването.

КГ: Ъ-хъ.

ЕС: Но аз не … Аз не бях информиран относно научната страна на този процес, така че не мога да отговоря на тези въпроси.

Това, което ми направи впечатление в думите ти обаче, бе, че ти каза „14 дни за регенериране.“ Това е една ключова цифра, която бива използвана, когато правим 3D принтиране на тела, на органи и подобни неща.

Защото тялото може да регенерира само с определено темпо …

КГ: Точно така.

ЕС: … а много хора не знаят това.

КГ: С определено темпо.

ЕС: И само 20 години? Ами за две седмици хич не е зле, защото понякога можем да възстановяваме тела и крайници.

КГ: Това е свързано с метаболизма, нали така? Метаболизмът може да бъде ускорен само в определени граници.

ЕС: Това е така.

ДУ: Друг аспект от неговата история са времевите аномалии – пътуване във времето, времеви промени, загуба на време. По време на тези месечни срещи, както ти каза, в този медицински павильон, беше ли наясно, че се провеждат изследвания, свързани с времето? Някога чу ли подобно нещо?

ЕС: Не, не съм. Съжалявам.

ДУ: О кей.

ЕС: Да. Аз зная … След като напуснах, чух определени неща, но докато бях вътре, не съм чувал подобно нещо.

ДУ: Ти ми разказваше за този военен, който бил работил по договор с правителството, един таен правителствен договор, и разработвал едно твърде интересно хапче.

ЕС: О, да.

ДУ: Можеш ли да разкажеш за това?

ЕС: Да, безкрайното хапче. Станало така, че астронавтите и пилотите и момчетата от специалните войски вземали прекалено много амфетамини. В онези времена било нещо нормално да поддържат по този начин военните и астронавтите фокусирани. Проблемът обаче е в страничните ефекти, като пристрастяването, треперене на крайниците и това не е добре.

КГ: Ъ-хъ.

ЕС: Така че те изобретили ново хапче. И то давало възможност да се фокусираш и да си спокоен, както и да правиш десет неща едновременно много точно.

ДУ: Хм.

ЕС: То също така увеличавало делта, бета и зета вълните на мозъка, при което можеш да виждаш от разстояние между шест и десет секунди в бъдещето. Така че по този начин можеш да изпреварваш врага си със сигурност, ако се опитва да ти нанесе удар.

КГ: Аз съм също така сигурен, че ваксините, с които са ни инжектирали, свързани с изкуствения интелект, ускоряваха нашата неврология.

ЕС: Точно така.

КГ: Невроните ни … Невроните оказват определено съпротивление и те направиха така, че намалиха това съпротивление и импулсите можеха да пътуват МНОГО пъти по-бързо.

ЕС: Точно така.

КГ: И това бе добре за нас, когато комуникирахме с извънземни, защото те мислят МНОГО по-бързо. Това също увеличава телепатичните ни способности.

Така че когато увеличат скороста на протичане на нервните ти процеси, това също така увеличава скоростта, с която мислиш. И започват да ти се случват странни неща, като виждане от разстояние. Ти виждаш неща, преди те да се случат.

ЕС: Точно така. Абсолютно. Научното обяснение е точно това – химикали, които ускоряват нервните процеси. Това хапче всъщност е свързано с някакъв електрически процес.

КГ: Какво става? Дали невроните, които са натриеви или калиеви помпи, създават съпротивление за електрическите импулси?

ЕС: Правилно. И увеличават също така волтажа и то там, където би трябвало да бъде – защото волтажът на всеки човек е малко нисък – това създава друг хомеостазис в нервната система.

Това е начинът на въздействие. Обикновено хората са с нисък волтаж, а те увеличават волтажа до определено ниво и резултатът е точно такъв, какъвто ти каза: десетократно увеличаване скоростта на сигнала.

КГ: Да.

ЕС: Представи си, че мислиш 10 пъти по бързо от това, което правиш сега, без да имаш увеличен пулс, без да трепериш и като водиш 10 разговора с 10 различни извънземни едновременно.

Когато комуникираме с извънземните телепатично, ние сме тренирани да запаметяваме между 100 и 150 въпроса. Защото в момента, в който ги видиш и установиш с тях визуален контакт, в рамките на 0.08 секунди, всичките ти въпроси получават отговор и ти седиш там и се усмихваш или плачеш, защото се чувстваш като един човек-идиот, а те просто седят срещу теб, усмихват се и ти се смеят.

Защото тези 150 въпроса, на които току-що получих отговор, породиха около 1,5 милиона други въпроса. Ха, ха. И след това трябва да чакаш за следващата среща.

Така че тази телепатична комуникация е нещо наистина динамично.

И прекрасното нещо е, че не ти се налага да се тревожиш за езикови бариери и подобни неща. Всичко е базирано на една емоционална реакция. Въздействието, което получаваш, е емоционално.

Зная, че това звучи странно.

КГ: Да. Може да бъде под формата на емоции, миризми, вкусове, звукове.

ЕС: Точно така.

КГ: А може да бъде и под формата на собствения ти вътрешен монолог. Може да са и представи за малки картини в рамки.

ЕС: Разбира се.

КГ: В голямата си част… Това зависи от извънземните. Те комуникират по различни начини.

Някои от тях, подобно на нас, предпочитат визуалните образи, други пък … знаеш как е.

ЕС: О, да. Напълно съм съгласен. Точно така.

ДУ: За мен е интересно да отбележа, че когато някой развие във висока степен умение да свири на даден инструмент, ако погледнем в подробности как изпълнява тези солови партии … той трябва да мисли по-бързо от повечето хора, защото трябва не само да изпълнява определени ноти в момента, но и да планира какво ще прави в следващия момент.

Поправи ме, ако греша, но редица свидетели са ми казвали, че музикантите са по-пригодни за участие в тези програми, които залагат на специални психични и телепатични умения.

КГ: Само това да се научиш да разчиташ музика и да композираш създава у теб различни неврологични мозъчни връзки, което ти дава по-широк честотен обхват.

Така че да, това ще обогати неврологичните ти връзки.

ЕС: Правилно. Когато това се случи, то води до повече гънки на мозъчната кора. Ето защо ние винаги казваме, когато разглеждаме даден мозък по време на операция … Ако мозъчната кора е много нагъната, ние казваме: „Човече, този трябва да е доста умен”.

ДУ: Наистина?

ЕС: А ако е наистина гладка … Ако искаме да обидим някого, казваме му: „О, ти си такъв гладък мозък!”

ДУ: Защо гънките са важни? Не съм сигурен, че разбирам.

ЕС: Наистина не зная. Даже не зная дали това е подкрепено с данни, но това е просто една шега, която имаме в тези тайни програми.

Защото особено ако погледнеш мозъците на извънземните, техните форми са невероятни и някои от тях имат четири раздела и са изключително набръчкани. Ха, ха. И това е просто нещо интересно.

Така че не зная дали това е медицински доказано, но е нещо, което съм чувал много лекари и учени да коментират.

КГ: Това е малко страничен въпрос, но мозъците, които си разглеждал, имаха ли полукълба?

ЕС: Да. Четири полукълба на един мозъчен ствол.

КГ: Добре. Просто се чудех, защото зная как те изучаваха електромагнитните полета, електрическото тяло и как мозъкът трябваше да притежава поне две полукълба, за да може да преработва по определен начин електромагнитното поле и да служи като твърд диск за нашата памет.

ЕС: Да. Мозъците не на всички извънземни обаче притежават четири лоба.

Искам да кажа, че разнообразието е голямо. Някои от тях притежават също нещо удивително, подобно на тъпанче на ухото, което всъщност е разположено подобно на диск между мозъчните лобове. 

И те приличат повече на делфини, като комуникират с помощта на това на много ниски, или на много високи честоти, но не и по средата.

КГ: Да. Интересно ми е дали мозъците, които си разглеждал, са били повече сходни един на друг, или различни? Доколко те си приличаха?

ЕС: Ами на първо място, има толкова голямо разнообразие от същества. Става въпрос за безкраен брой същества.

КГ: Разбирам. Просто се чудех как те се развиват на различни планети.

ЕС: Поради вида на планетите и тяхната гравитация и типа тяло, което притежават … то обикновено отразява дали някога даже са били на дадена планета. Това може да се разбере по тялото. Колкото до мозъците, разнообразието е просто прекалено голямо.

КГ: Разбирам.

ЕС: Просто е невероятно. Все едно да говорим за всички мозъци на всички същества на една планета. Разнообразието е ТОЛКОВА голямо.

КГ: Мозъците на насекомите са доста различни от тези на бозайниците.

ЕС: Точно така. Но физиологията на всички следва модела на петолъчката – глава, два горни и два долни крайника. И мозъкът е винаги различен. Може да бъде много голям, или много малък. 

В един сучай мислехме, че си имаме работа с извънземно, а се оказа програмирана форма на живот, която всъщност нямаше мозък. Вместо това имаше някакво друго кълбовидно формирование.

Така че е много интересно как извънземните правят клонинги и програмирани форми на живот, защото те също практикуват това.

КГ: О, да.

ЕС: И те правят най-различни неща.

КГ: Особено тези от Сивите, които представляват едни автомати.

ЕС: Да, да.

ДУ: Това ни отвежда до друга тема, която искаме да разгледаме, която е биохакването (biohacking).

Хората на Кори от Съюза на Тайната космическа програма бяха силно загрижени относно изкуствения интелект и възможността машините да отнемат нашата независимост.

Интересно ми е какво си видял относно съчетаването на технологиите с биологията, например при имплантите, или при усилването на функциите на тялото.

ЕС: Това, което зная 100%, е, че те използват наночастици в тялото, които взаимодействат едни с други. И те биват инжектирани в тялото или телетранспортирани в тялото и стават част от неговата система. Можеш да се отървеш от тях, но те са в твоята система.

И това им позволава да те контролират. Това им позволява да …

КГ: Това е доста интересно. Наскоро получих секретна информация, че от известно време те се опитват да заловят определен тип Рептил. Когато са успявали да убият някого от тези екземпляри обаче, той се е изпарявал, дезинтегрирал се е.

ЕС: Да.

КГ: Най-накрая са успели да създадат някакъв вид поле, което е пречело на тялото на убития да се дезинтегрира. И когато му направили дисекция, открили, че тялото му е пълно с нанороботи. Тогава започнали да си дават сметка, че някои от кастите на Рептилите всъщност се прекланят пред божество-изкуствен интелект.

ЕС: Точно така. Всъщност това същество е било създадено от изкуствен интелект.

КГ: Хм. На мен ми казаха, че е било биологично същество, което са заредили с нанороботи на определен етап от развитието му.

ЕС: И то е било Рептил, нали?

КГ: Било е Рептил.

ЕС: Разбира се. Има едни силози, където произвеждат тези същества, които са напълно контролирани. И те не са … Те се различават от много рептилски раси, но са Рептили.

КГ: Да, аз съм виждал Рептили, които сме създали, които са големи, зелени и точно толкова страшни на вид, колкото истинските.

ЕС: Точно така.

ДУ: Когато казваш „силоз”, аз си мисля за метален цилиндър, висок около 30 метра. Какво имаш предвид под „силоз” в този случай?

ЕС: О, това е формата на тези кораби или постоянни станции. Те са извънредно  големи. Някои от тях може да са дълги до 450 метра. Формата е цилиндрична, защото развитието на клонинга започва в единия край и когато придобие завършен вид и в тялото му е вкарано всичко необходимо, и е готов за работа, той излиза от другия край, така да се каже.

И това съоръжение е било създадено от изкуствен интелект. Въпросът е кой е създал изкуствения интелект.

КГ: Според информацията на разузнаването, изкуственият интелект е толкова невероятно древен и не произлиза от нашата реалност. Той се е промъкнал от друга реалност и е предизвикал хаос в много, много галактики от незапомнени времена.

ЕС: Правилно, нещо като вирус.

КГ: Да.

ЕС: Да.

ДУ: Значи ти си запознат със същия проблем?

ЕС: Да.

ДУ: Къде точно си чул за проблема, свързан с изкуствения интелект? Можеш ли да споделиш с нас някои подробности, за които ти е разрешено да говориш?

ЕС: За първи път чух за това, докато работех в различните проекти. Там говореха за изкуствен интелект, който може да представлява заплаха.

Те залавяха редица от тези извънземни, които имаха нанороботи в телата си. И по този начин узнахме, защото никой не би направил това на собственото си тяло, защото това не може да бъде полезно, а само средство за контрол отвън.

И ние открихме с помощта на приемници, генериращи честоти, че даже дълбоко под земята те могат да получават команди, независимо от време и пространство.

КГ: Да, това е комуникация, свързана с квантово заплитане. Ние използвахме такава в програмите. Те използваха устройства с изотопи, които ползваха квантово заплитане. И независимо къде се намираха във времето и пространството, комуникацията ставаше мигновено.

ЕС: Точно така.

КГ: Когато в началото те работеха върху устройства за манипулиране на времето, ако се случеше някои хора да излязат от фаза или извън времето, можеха да кажат по едно малко забавяне на сигнала кога и къде се намираха.

ЕС: О, това звучи смислено. Да.

ДУ: Според разбиранията ви за изкуствения интелект … Просто исках да видя дали има някаква разлика между това, което всеки от вас е чул по този въпрос.

Така че какво сте чули за идентичността на съзнанието, което използва машини?

ЕС: Аз просто чух, че има една заплаха, която се нарича изкуствен интелект, която не е от това измерение, и че сега тя се намира в това измерение, и е в периферията на тази Слънчева система.

По-скоро, че има част от този изкуствен интелект, независимо дали самият той, или … защото той може да бъде навсякъде.

КГ: Той е навсякъде.

ЕС: Знаеш ли какво имам предвид? Това е, което и те казаха. Те казаха, че той може да бъде навсякъде.

КГ: Той не е локализиран във времето и пространството.

ЕС: Точно така. Но той има нещо тук, което е триизмерно, някакъв кораб или нещо непосредствено извън Слънчевата система, което те следяха от известно време.

ДУ: Имало е кораб?

ЕС: Да, това бе кораб или някакъв вид станция, непосредствено извън тази Слънчева система.

ДУ: О кей.

ЕС: Ние вече имахме спътници там много преди … непосредствено след Вояджър и преди Вояджър.

КГ: О, да, ние вече пътувахме.

ЕС: Ние пътувахме колко отдавна? Можеш ли да посочиш дата?

КГ: О, в средата на 1980-те, ние вече пътувахме до други звездни системи.

ЕС: Точно така. О кей.

КГ: Ние летяхме редовно извън Облака на Оорт.

ЕС: Точно така. Те така са ни открили. И след това ние открихме честотата, излъчвана от този изкуствен интелект, от всички извънземни, които бяхме заловили …

КГ: Сигналът на изкуствения интелект.

ЕС: Точно така. Това е сигналът, който те се опитват да изпратят обратно, който да го унищожи. 

Между другото, всички тези същества излъчват същия сигнал.

КГ: Ъ-хъ.

ЕС: И тогава ние сме узнали: „О, това са реални органични същества, но те биват контролирани от нещо друго – от така наречения изкуствен интелект.”

КГ: И те не могат да блокират полето, защото както казах, то е квантово …

ЕС: Точно така. То е от вътрешността на времепространството.

КГ: Правилно.

ЕС: Нещо като скаларна вълна. Може да бъде навсякъде. 

ДУ: Добре. Едно от най-странните неща, които някога съм чувал и което побърка много хора … и аз срещнах този тип наречен Джейкъб. Той говореше за една система на изкуствен интелект, която той каза, че е във вътрешността на Земята и която била изградена от лошите и която следи мислите на всички, и че ако започнеш да мислиш в посока, която води до Разсекретяване, която би довела до една по-добра планета, тя ще те накара да се чувстваш изморен, тревожен, ще те накара да направиш всичко възможно да избягваш тази информация.

КГ: О, това е част от една по-обхватна мрежа. Преди много, много години Драко изграждат една мрежа, която използва не само основните магнитни линии, за да … Защото те имаха тази технология в орбита, която комуникираше с други спътници и предаваше чрез земната електромагнитна мрежа.

Това е система за контролиране на умовете ни и за наблюдаване на съзнанието. Аз зная също така, че тя включва някои от нашите естествени скали и минерали за съхраняване на информация, както ние бихме използвали кристали.

ДУ: Чувал ли си нещо относно идеята, че изкуственият интелект би могъл по някакъв начин да влияе на съзнанието ни?

ЕС: Аз не съм чувал за това място във вътрешността на Земята, за което говориш. Чувал съм обаче за устройства, които контролират ума, които имаме на Марс и на Луната, които изпращат тези вълни към Земята.

И също така, разбира се, HAARP – всеки знае за тези скаларни оръжия тук, които могат да излъчват определени неща.

Не зная обаче нищо за получаване на информация от тези неща, както и за това да сме контролиране от нещо, което е под земята.

ДУ: Бих искал да завършим този епизод по оптимистичен начин. В същото време мисля, че бе важно да включим и този аспект, в случай че има зрители, които не са гледали други наши предавания.

В предаването си Мъдри учения аз съм разглеждал предсказания за едно събитие, свързано със Слънцето, едно слънчево изригване, които предсказания присъстват в 35 различни култури и в които се казва, че това води до настъпването на един златен век.

Кори, би ли разказал какво представлява това изригване и как то може да се отнася до проблема, за който току-що говорихме, на основа притежаваната от теб информация?

КГ: Разбира се. Така, както са ми го описали, а в последно време водих също подобни разговори, нашият местен звезден клъстер преминава през област в галактиката, където има един високо енергиен облак.

Поради съществуването на Космическата електромагнитна мрежа, всички звезди са свързани чрез една тънка електромагнитна тръба. И когато една от тези звезди навлезе в този много тежък облак, възниква енергийна обратна връзка, която преминава през всички останали звезди. И всичко това започва да се натрупва и да пулсира към нас, чрез нашето Слъне.

ДУ: И тогава какво конкретно се случва с проблема с изкуствения интелект?

КГ: Те заявиха по същество, че тогава те планират да оповестят всички тези скрити технологии. Те очакват, че … И съвсем наскоро ми казаха, че в края на слънчевия минимум, което означава след около 10 -11 години, те очакват тези слънчеви избухвания.

Когато настъпи тази серия от слънчеви изригвания, това ще подейства като електромагнитен удар и ще разруши всички технологии, използвани от изкуствения интелект.

Всички тези технологии ще бъдат отстранени. Всички биоелектрически полета на планетата ще бъдат прочистени и това ще се случи и на другите планети, защото този сигнал на изкуствения интелект може да обитава електрическото поле на една планета в продължение на хиляди, милиони години, до появата на технологии, в които той да се пресели.

Така че по същество, този сигнал на изкуствения интелект и всички технологии, които този интелект използва, ще бъдат унищожени.

Това ще бъде моментът, в който ще бъдат извадени на бял свят всички дотогава засекретени технологии.

ЕС: О, това е красиво.

ДУ: Докато си бил там, чувал ли си дали има начин … По онова време, бяха ли им известни някакви ефективни мерки срещу изкуствения интелект?

ЕС: Да. Те определено въоръжаваха космоса и изпращаха повече сонди в това направление.

Става въпрос само за американското правителство, не за подземните проекти.

КГ: Точно така.

ЕС: Те имат свой собствен дневен ред в това отношение. Те биха по-скоро го заловили, изучавали, донесли го тук, което не е добре.

КГ: За съжаление, доста от тях го боготворят.

ЕС: Уха!

КГ: Те са привържаници на трансхуманизма.

ЕС: Точно така.

КГ: Те гледат на това като на Възнесение, или възнесение на технологиите.

ЕС: Да, аз познавам тези хора.

КГ: Но тези хора ще бъдат много разочаровани, защото когато възникне слънчевото изригване, то ще унищожи всичката тази технология и ние ще имаме възможността да получим нови технологии и да се освободим от сигнала на изкуствения интелект, както и от всички извънземни, които са ни контролирали.

ЕС: Уха!

ДУ: Нека направя едно изявления и да чуя какво вие двамата мислите по този въпрос. Ако приемем някои от нещата, които казва Кори, съществува възможност изкуственият интелект да е стар колкото вселената.

Чудел съм се дали евентуално тези слънчеви изригвания не са адаптивната реакция на една жива вселена, които да й позволяват да се пречиства от тази зараза, да продължава да подновява живота и да спре това нещо от разпространяване.

КГ: Казаха ми, че случващото се със слънчевите изригвания е просто естествена небесна механика.

ДУ: Добре, но зад това може да има някакъв интелигентен замисъл …

КГ: О, да. Определено.

ДУ: … който да представлява защита от тази древна заплаха. 

КГ: Ами, слънчевото изригване ще промени енергията на една система, в която много от тези отрицателно настроени същества … условията няма да им понасят. Те не могат да съществуват при такива условия.  

Така че това може да бъде съзнателно действие, но също така може да е просто част от хомеостазиса на вселената.

ЕС: Разбира се.

ДУ: Чули ли сте някога за слънчево събитие или за това, че ние можем да преминем по естествен път през някакъв вид бърза еволюция?

ЕС: Да, не чрез слънчево събитие. Чувал съм истории за бързо възнесение, но нищо, което да ме накара да бъда твърдо сигурен.

Така че за мен това, което казваш, е нещо ново, в т.ч. и за хомеостазиса. Просто като го чувам, бих предположил, че наистина съществува някакъв вид хомеостазис в … защото вселената Е жива и ние СМЕ все още тук. И ние ще бъдем тук още дълго време.

Също така, има доброжелателни извънземни, които работят срещу всичко това и ние имаме също така на наша страна вселената.

И не забравяйте, че ние СМЕ вселената.

ДУ: Да. Е, всичко това бе твърде вълнуващо. Благодаря и на двама ви за участието. Искам да благодаря и на вас, зрителите, че бяхте с нас.

Това е Космическо разкритие с Кори Гууд, Емери Смит и вашия домакин, Дейвид Уилкок.

(с) Превод АТИ, 2018 г.

Дейвид Уилкок: Добре дошли в още един епизод на Космическо разкритие. Аз съм вашият домакин Дейвид Уилкок и съм тук заедно с Емери Смит и Кори Гууд,

Емери, добре дошъл отново.

Емери Смит: Благодаря, Дейв.

ДУ: Добре дошъл и ти, Кори.

Кори Гууд: Благодаря.

ДУ: Мислех си, че този път ще започнем … щяхме да разговаряме за ксенобиологията и за някои наистина интересни неща, свързани с нейните фармацевтични аспекти.

Това е една доста странна история. От 2000 г. съм в контакт с един свидетел, който нарича себе си Уолтър Сторч, наред с няколко други имена. Той има един уебсайт, наречен TBRNews.org. Там има качена и една книга с разговорите му с един свидетел на ЦРУ наречен Роберт Кроули. Така че книгата се нарича „Разговори с гарвана” *), защото в ЦРУ са го наричали „Гарвана”.

*)  Crow (произношение „кроу” = гарван). – Бел.прев.

ЕС: Точно така.

ДУ: По-голямата част от това звучи като твърде конвенционална история от секретните служби, но има един наистина странен момент, свързан с появата на ЦРУ, след като една жена е била ударена от лек автомобил.

Тя бива откарана в болницата, където я слагат на носилка. Малко след това санитарите се завръщат и откриват чаршафа, с който е била завита, при което виждат, че тялото й се е било превърнало в нещо като желе. То се е било буквално разтопило.

Хората на ЦРУ са били първите повикани да разследват случая. Малко след това обаче, както е описано в книгата, се появяват хора на ВВС, казват на тези от ЦРУ, че нямат право да се занимават със случая, изгонват ги, вземат материала и изчезват. Очевидно катастрофиралата жена не е била обикновен човек.

ЕС: УДИВИТЕЛНО!

ДУ: Да!

ЕС: Аз зная отговора на тази загадка. Това е просто една удивителна история, Дейв. Благодаря ти, че я сподели с нас. Ти никога не си ми я споменавал.

ДУ: Да, така е.

ЕС: Малко съм смутен от това как да обясня появяването на това желе.

ДУ: Наистина?!

ЕС: Ето какво се е случило. Докато работех в тези проекти в подземните лаборатории и правех аутопсиите на тези извънземни тъкани, разбрах, че те са срещали  проблеми с някои от тъканите още 20-30 години, преди аз да се появя там.

Един от лекарите работил върху една ръка. В един момент той я оставил в контейнер, за да се завърне и довърши работата си по-късно. Когато се върнал след четири или пет дни, той открил, че тя се е превърнала в желе. Просто се била разпаднала.

И това започнало да се случва редовно с извънземни, които били междуизмерни (interdimensional) и можели да променят формата си, и били МНОГО по-напреднали в развитието си от обикновените извънземни. Представете си, че става дума за същества, които са на възраст над 100 милиона години.

ДУ: Хм.

ЕС: И всички под тази възраст са просто нещо като обикновени извънземни. Нека никой да не се обижда. Ха, ха.

ДУ: Ха, ха.

ЕС: Независимо от това, всички те са невероятни. В случая става дума за следното. Оказало се, че извънземни, които са толкова напреднали, притежават защитен механизъм, подобен на този на нашите бели кръвни телца, когато се борят с вирусите. И този защитен механизъм не позволява на човеците да добиват тяхната ДНК, защото те вероятно ще го използват за лоши … за нещо не добро.

Така че в тяхната ДНК и в тяхната генетична вибрационна честота е кодирана тази програма.

И ако отида при едно такова същество и се опитам да извърша някаква операция, даже и да съм напълно облечен в космически костюм, то всъщност ще се превърне в желе, защото моята вибрационна честота не съответства на неговата.

Макар да е умряло, то все още притежава вибрационна честота, което Кори може да потвърди. Тези същества могат да запазят своята честота от 30 дни до една година след смъртта си.

КГ: Точно така. Докато те са живи, тяхната ДНК излъчва честота, която поддържа връзката между молекулите на тялото им.

ЕС: Така е. И тази енергия остава в пространството около тях, в морфогенетичното поле, и техните енергийни маркери продължават да присъстват за известно време.

Така че това е, което се случва, когато става дума за тела, които биват открити и след това се превръщат в желе.

И тогава те започват да ваксинират много от лекарите и техниците, които работят с тези тела, ако щете вярвайте, с извънземна ДНК.

ДУ: Наистина?!

ЕС: И тогава … Става дума за много малка ваксина, подобна на тази срещу туберколоза, която се поставя под кожата, защото е нужно много малко количество, което да влезе в тялото ти, за да промени НЕГОВАТА ЧЕСТОТА в продължение на 8 до 24 часа, в които можеш да работиш върху тялото на извънземното. 

ДУ: Ако нямаш тази ваксина и докоснеш тялото, какво се случва?

ЕК: Това ще го разруши. То се превръща в това подобно на желе вещество, втечнява се.

КГ: И това е при определен вид извънземни …

ЕС: Да.

КГ: … които са междуизмерни и използват определен вид среда, за да могат да съществуват тук?

ЕС: Да, абсолютно.

КГ: Защото доста често тяхното енергийно поле може да придържа определена материя, което да им придаде тяло, което да могат да използват като основен материал, който да манипулират със съзнанието си.

ЕС: Да, много добре казано, защото редица от тези извънземни … ти можеш да виждаш пред себе си едно същество, но те всъщност се намират на две места едновременно, или на три места, но въпреки това съществото е едно, така да се каже. 

Така че представете си едно лице, което се намира на кораб извън Сатурн, който кораб е дълъг 50 км,. и това лице, което е междуизмерно, проектира себе си в няколко същества, които са тук и които са идентични с него. Така че то е в състояние да се материализира в триизмерното ни пространство и да приеме солидна форма, и да задържи тази своя енергия, за която говорим.

И тази ваксинация позволява на хората да работят върху телата на тези същества и да извлекат каквото им трябва от тях, или просто да приготвят нужните проби, или каквото там е необходимо, без да повреждат телата.

КГ: Прощавай, това ли е, което … терминът, който използват е „биомаркиране” (biotagging)?

ЕС: Да, Кори! Точно така. Биомаркиране.

КГ: О кей.

ЕС: Така че те ни биомаркират с този генетичен материал, за да можем да извършваме тези неща.

Интересното е, че някои от техниците, за които си спомням, започнаха да протестират против това ваксиниране и това стана голям въпрос. Ето защо след известно време, докато бях още там, те преустановиха ваксинирането и преминаха към използването на един вискозен гел.

Преди да си облечеш работните дрехи, те поставяха малко от този гел върху обратната страна на дланта ти, и той прониква през кожата в тялото.

Така че след премахването на ваксините, те използваха генетичния материал от извънземните с този гел, което предоставяше възможност да работиш върху извънземния материал, като притежаваш неговата честота в продължение на 24 часа, без да разрушаваш тъканите му.

КГ: Те също така вече могат да симулират тази вибрационна честота, тази био-невро честота с помощта на технология …

ЕС: Точно така.

КГ: … като създават необходимото поле в работното помещение.

ЕС: Ъ-хъ.

КГ: И докато тялото на извънземното същество се намира в това поле, то не се разпада.

ЕС: Правилно. Точно така. Те срещаха големи проблеми с много от телата на тези същества от свалените извънземни кораби, особено през 40-те, 50-те и 60-те години на миналия век, когато се опитваха да ги съхраняват в тези специални контейнери, пълни със спирт или формалдехид. Те мислеха, че това ще ги съхрани, а телата просто се превръщаха в желе, втечняваха се.

ДУ: Хм.

ЕС: Защото химикалите също реагират с тези тела. И тъй като много от програмираните форми на живот не са изцяло органични, те се стопяват поставени в такъв разтвор.

Така че те отварят контейнерите и се оказва, че телата са изчезнали. След това започнаха да използват вода или други вещества при пренасянето на телата.

КГ: Да, дестилирана вода.

ЕС: Те веднага ги замразяват. И да, дестилирана вода, която не съдържа минерали с проводимост, за да транспортират тези същества.

И някои от телата, които получавах, все още не бяха размразени.

ДУ: Да позволиш някому да вкара в тялото ти извънземна ДНК?! Това звучи наистина плашещо.

ЕС: Наистина много плашещо сега, когато погледна назад. Спомням си доста от шегите, които си правех с лекарите: „О, Боже мой, ще се събудим някой ден и ще се окажем мъртви от този боклук.”

Трябва обаче да разберете, че по онова време аз бях наистина твърде млад.

КГ: На възраст, когато си мислиш, че си неуязвим от куршуми.

ЕС: Да, по времето, когато бях неуязвим от куршуми и знаех всичко.

КГ: Ясно.

ЕС: Тогава човек не можеше да ми каже нищо, защото аз бях някой, който позволяваше да му сложат генетичен материал в тялото и то многократно, и си мислех: „Тези хора тук ме обичат. Аз съм един от най-добрите им служители. Разбира се, те не биха направили нищо, което да ме нарани или убие, нали?”

Така че това бе манталитетът ми по онова време.

Сега вече, о Божичко, ситуацията би била напълно различна. По онова време обаче аз бях стигнал до положение, при което нямах ограничения в работата си с тези високо развити извънземни. Аз правех всичко възможно, за да напредна в проектите, в които участвах.

И да си кажа честно, ако бях казал „не”, вероятно щяха да ме оставят на мира.

ДУ: Беше ли запознат с някакви отрицателни последици от приемането на тази извънземна ДНК?

ЕС: Да. Те ни бяха информирали, че някои от страничните последици могат да продължат между 24 часа и седем дни.

И някои от тези странични ефекти могат да бъдат … очите ти могат да сменят цвета си. Понякога около тялото ти може да се появи светлинно излъчване …

ДУ: Наистина?!

ЕС: Всъщност на тъмно може да започнеш да излъчваш светлина на разстояние около 7-8 см. от тялото си, без да разбираш откъде тя се появява.

ДУ: Хм.

ЕС: Но нищо, което да бе … Аз никога не се почувствах зле, нито получих главоболие или болки в стомаха. Нищо такова. Имаше само странни морфогенни аномалии. 

КГ: Освен ваксинирането с този генетичен материал, получавал ли си някакви други ваксинации?

ЕС: Да. За съжаление още когато влизаме в армията, ти знаеш как е – всички се строяваме един зад друг и получаваш 15 инжекции от всякакви неизвестни на теб неща. А допълнително, в тези секретни проекти се налага да бъдеш ваксиниран за много различни неща, някои от които са ти напълно неизвестни.

По-късно открих, че това са антитела, защото в миналото са имали избухвания на различни видове епидемии с неизвестен произход. Те обаче са могли да изолират тези вируси и бактерии, и да изработят противодействащи ваксини, които ни инжектираха.

Аз никога нямах реакции на тялото, които да са ми били известни. Мисля обаче, че по-късно се появиха някои реакции … в нервната ми система, с напредването на възрастта ми.
КГ: Да. Много от тези инжекции, които ти слагат, НАИСТИНА влияят на нервната ти система. Аз получавах ваксинации, предназначени да усилят способностите ми на интуитивен емпат, които НАИСТИНА подобряваха тези мои способности. Това бе нещо удивително.

Казаха ми, че ние сме ги получили от извънземните. Не зная дали това е било в резултат от генетични експерименти, когато са дисектирали дадено извънземно и са открили в тялото му химикали, които усилват способностите ни, или просто тези съединения са ни били дадени наготово. Нямам представа.

Във всички сучаи обаче в това имаше нечовешки генетичен материал, при което се получаваха доста странични ефекти.

ЕС: Точно така. Мога да потвърдя това, защото с анализите на голяма част от кръвта и нещата, които извличахме от тези извънземни, ние се опитвахме да разберем как техните тела се лекуват и всякакви интересни … и как това повишава нивото на съзнание.

Тяхната кръв съдържаше протеини и най-различни антитела – удивително разнообразни … изобилие от удивителна различна клетъчна дейност и протеини, които тайните програми комбинираха, синтезираха и след това продаваха на фармацевтичните корпорации.

КГ: Интересно е, че ти може да си дисектирал генетичен материал, който може да е дошъл чрез Тайната космическа програма. Ние вече говорихме в това предаване относно търговията с роби.

ЕС: Разбира се.

КГ: Има обаче също … Ние получаваме много технологии от извънземни, като им даваме генетичен материал от човеци, растения и други неща от Земята. Така че ние получаваме генетичен материал чрез търговия, както и чрез други източници в космоса.

Чувал съм, че тези биологични проби са довели до някои големи пробиви във фармацевтичната индустрия.

ЕС: Да. Абсолютно. Тестовете, които провеждат с тези удивителни прибори и съоръжения, от които нямаме представа в цивилния свят … Да вземем само „отпечатването” на хора с тези подобни на ксерокс устройства.

Те всъщност по този начин размножават в момента клетки и правят това с генетичен материал, който получават от аутопсиите на тези извънземни и от тъканните проби на най-различни същества.

Така че аз съм съгласен с това и мисля, че фармацевтичните корпорации са извлекли невероятни печалби по този начин. Хората от военнопромишления комплекс патентоват тези протеини и генетични материали и след това ги продават на фармацевтичните гиганти.

КГ: И не само това, ваксините, които фармацевтиката продава срещу грипове, срещу вируси … тези ваксини съдържат неща, които водят до генетични промени в нашата ДНК.

ЕС: Точно така.

КГ: Така че ние правим генетични тестове върху собствените си хора с нечовешка ДНК, земна нечовешка ДНК, както и с ДНК извън нашата планета.

ЕС: Да. Четох редица брифинги на тази тема, където се казваше, особено в частта, касаеща нашите хормони … Те наистина влияят на мъжете като… потискат техния тестостерон и повишават естрогена им.

Колкото до жените, те просто им дават повече естроген и потискат тестостерона им с хранителни добавки и хапчета.

Това не е добре, защото се нарушава хомеостазиса на тялото. Ако не беше така, нашите тела щяха да се лекуват сами.

КГ: Аз  зная, че си следил историите относно ваксините и как откриват все повече доказателства, че те причиняват аутизъм. Виждал ли си нещо, или чел ли си изследвания относно тези причинители на аутизъм и чул ли си нещо за Звездни деца (Starseeds*) и за възможността тези деца с аутизъм всъщност да са пратеници на звездите, които са били набелязани?

*)  Starseeds – грубо преведено „звездни деца” – индивиди, които съществуват на Земята в триизмерно човешко тяло, но чията Душа може да е възникнала на друга планета, звездна система, галактика, в друго измерение или паралелна вселена. – Бел. прев.

КГ: Аз не съм бил част от тези проекти. Само бих заявил, че съм чул от колеги, участвали в подобни проекти, че нещо става, свързано с имунизациите на тези деца. И те СА много специални. Всеки е специален, но те СА също твърде  специални.

КГ: О, да.

ЕС: И има нещо свързано с генетичната природа в този случай, което е било или усилено за добро, или потиснато. Ти знаеш малко повече от мен по този въпрос, но това е всичко, което аз зная за аутизма.

КГ: Хм, интересно.

ДУ: Много хора, които изследват аутизма, са правили също и независими генетични тестове и са стигнали до заключението, че телата на хората с аутизъм съдържат високи ненормални и токсични количества алуминий.

КГ: Живак.

ДУ: Какво мислиш, че става в този случай? Възможно ли е хората да се пречистят и да се отърват от този алуминий и евентуално от тези симптоми?

ЕС: О, да. Те могат … това може да бъде изкарано от тялото и то да бъде пречистено по повече от един начини.

Съществува специална вода – четвъртото състояние на водата, състоянието на плазма – което наскоро бе официално оповестено и което позволява … Мой колега имаше един от работниците си, който бе заварчик и получи отравяне с живак и някои други метали в тялото си. Той имаше семейство и деца и бе твърде млад – около 35-годишен. И той бе толкова натровен, че в един момент го преместиха в хоспис и му казаха, че му остават още четири дни живот.

КГ: Хм. Защото отровите са преминали през кръвната бариера на мозъка, нали?

ЕС: Да! Това е проблемът, защото след като веднъж отровите достигнат до мозъка, те не могат да бъдат премахнати, тъй като мазнините в мозъка ги засмукват и … можеш да си представиш какво става след това.

Но се оказа, че ние сгрешихме. В четвъртото си състояние водата има някакви свързващи свойства и тя всъщност се свързва с металите в тялото. Затова мисля,  че той изпи между 9 и 12 литра такава вода в един ден, и два или три дни по-късно бе НАПЪЛНО пречистен от живака и оловото.

А искам да ви кажа, че в този момент няма човек от тук присъстващите в екипа, който да няма в тялото си някакво количество живак и олово. Но неговото количество бе сведено до нула.

Така че по някакъв начин този вид вода стимулираше тялото му и се свърза с тези метали и ги изхвърли от тялото му по някакъв начин. Нямам научно обяснение на това, но то бе документирано.

ДУ: Добре, но в общия случай, ако някой има … ако човек отиде например при лекар натуропат, той може ли да му предпише нещо, с което да се освободи от тежките метали в тялото си?

ЕС: Да. Има венозна хелатотерапия и това е най-разпространеният начин за извличате на тежките метали от тялото.

И аз бих препоръчал силно на всеки, който страда от отравяне с тежки метали, да открие тази вода в четвърто състояние, която може да се закупи бутилирана.

ДУ: И какво точно представлява четвъртото състояние на водата?

ЕС: Това е пречистена вода, която се получава с прекарване през нея на плазмен газ, който променя молекулната й структура.

Открити са някои чудотворни нейни свойства. Тази вода хидратира 10 пъти повече от обикновената, така че ти е необходимо да изпиеш толкова (Емери показва с пръсти около 5 см.) от една обикновена бутилка, за да получиш същата хидратация.

В момента военните провеждат някои тестове с такава вода, защото тя намалява тежестта на раниците на войниците. Понякога раниците на тези момчета тежат по 35 кг., 6 от които могат да бъдат вода.

Така че ако бъде елиминирана част от тази тежест, представете си колко повече можеш да пробягаш с толкова намалено тегло, или колко вода можеш да спестиш при едно изследване в космоса.

КГ: Вече се приближаваме до момента, в който ще започнем да управляваме собственото си генетично и духовно развитие. Няма да бъдем проби в съдове на Петри за дузини различни извънземни групи и за хора от тайните програми.

Това са неща, които ще бъдат оповестени в публичното пространство и които след време ние ще можем да управляваме сами. Това няма да се случва зад гърба ни.

ЕС: Точно така. И това е невероятно, защото след като придобиеш контрол върху своето тяло, могат да се случат удивителни неща. Една от причините извънземните да считат човеците за толкова удивителни е фактът, че ние сме едни от най-приспособимите същества в цялата вселена.

Това означава, че можеш да ни тровиш, да ни облъчваш с ултравиолетова светлина, да насочваш към нас електромагнитни вълни и какво се случва – в течение на стотици и стотици години ние се адаптираме. Ние сме като хлебарките. Не можем да бъдем убити.

КГ: Цялата еволюция протича чрез стрес.

ЕС: Да.

КГ: Едно от нещата, които ми казаха, е, че нашата химия, устройството на тялото ни, може да бъде изключително лесно манипулирано и управлявано – много повече от това на различните извънземни групи, които е трябвало да постигат това в продължение на доста години с добавяне на технологии.

ЕС: Точно така, Кори. В течение на времето те са прекалили със своето само-инженерство.

КГ: Ъ-хъ.

ЕС: Ето защо редица извънземни сега се завръщат и защо се засилва този процес на космическа търговия, за който ти говориш? Те просто се опитват да коригират себе си.

А много от тях, това сме просто ние, един или два милиона години в бъдещето.

КГ: Точно така. Аз съм срещал някои от тях.

ЕС: Да. Тогава какво се случва сега? Дали ние съхраняваме своя генетичен материал в банки?

КГ: Според това, което са ми казали, в бъдеще ние ще преминем една фаза от развитието си, когато ще въстанем. Ние ще открием съществуването на всички тези генетични програми и ще въстанем срещу тях, и хората ще започнат да манипулират собствената си ДНК. И нещата ще се объркат до степен, когато няма да има истински различни групи човеци.

И след като известно време поиграем с генетиката си според своите желания, ще достигнем етап, в който ще погледнем сериозно на това да се превърнем в едно космическо население, което управлява по правилен начин своята ДНК.

ЕС: Правилно. Да. Ние сме свръхгероите на вселената. Те ни виждат такива, както и ние считаме тях за супергерои.

Наистина е приятно, когато комуникираме с извънземни да чуваме такива оценки за нас, защото ние се мислим за толкова незначителни и посредствени, сравнени с голямата вселена и всички тези удивителни създания.

В същото време, ние всички работим в една обща синергия и те са ние и ние сме тях по определен начин – не по отношение на всички извънземни, разбира се, но спрямо някои.

ДУ: Намирам за удивително, Емери, че ние се противопоставяме на една система от вярвания, която е много силна и според която хората са били научени да вярват, че Земята НЕ осигурява здраве за своето население, че ние трябва да синтезираме или изкуствено да произвеждаме нещо, което не ни е вече осигурено от природата. 

Ето например ти говориш за китайски билки, които са много по-добри от всичко, което можем да произведем по изкуствен начин.

Мислиш ли, че в крайна сметка ние съществуваме в един доброжелателен жив космос, който НАИСТИНА осигурява задоволяването на всичките ни нужди?

ЕС: Абсолютно. И това е причината да сме тук днес. Искам да кажа, че Земята НАИСТИНА е осигурявала това, от което се нуждаем, както и вселената, която ни е обсипвала с кодирана енергия и материя, за да ни даде възможност да живеем на Земята. Те работят съвместно. Те са едно голямо семейство. Помисли си само … помисли си за всички планети като за хора. Помисли си за вселената като за едно цяло.

Всичко, от което се нуждаем, е тук. Това е твоето тяло. И ако го накараме да работи правилно и в хомеостазис, то ще коригира себе си и всичко ще му помага да става все по-здраво.

Така че аз мисля … В една от програмите, в които работих и която се занимаваше с дългосрочно пътуване в космоса … на тези кораби нямаше нищо, което да бе част от Земята. И здравето на астронавтите постепенно се влошаваше, особено след деветия месец.

КГ: Да. И те започнаха да добавят в атмосферата на корабите земни честоти.

ЕС: Точно така. Така че те започнаха да записват честоти на различни кристали, скали, дървета, както и да поставят в корабите растения, кристали и скали …

ДУ: Наистина?! Уха!

ЕС: И сети се какво се случи. Техният престой се увеличи двойно … защото те имаха част от земята със себе си.

КГ: Ти спомена за хомеостазиса. Животът се развива в хомеостазис. Така че всяка планета, където възниква живот, започва да развива хомеостазис и достига до състояние, където всичко, което съществува там, поддържа този хомеостазис.

ЕС: Точно така. И досега Гая все още не ни е изритала от себе си, защото ние сме си плащали наема, но в същото време сме се заиграли прекалено много и я повреждаме.

Така че ние трябва да я почистим. За мен това е най-важното нещо, защото ако планетата я няма, няма да ни има и нас. Следващото най-важно нещо са всички животни и бозайници на планетата. И третото най-важно нещо за мен сме ние, човеците.

Но ние всички трябва да работим заедно в хомеостазис, в т.ч. и с растителния свят на планетата, защото в противен случай не можем да съществуваме.

Така че е важно да се грижим за планетата и да я почистим след всички ужасни неща, които сме й причинили, някои от които даже не биват дискутирани, като например всичките тези дълбоки подземни опити.

Всичко това отравя планетата. А Майката Земя няма да издържи още дълго. Тя е преминала през подобно нещо преди и наистина ЩЕ ни изхвърли, така че ще трябва да си платим рентата навреме и да започнем да почистваме жилището си, защото в противен случай на главите ни ще се стовари нещо страшно.

ДУ: Намирам за интересно … аз престанах да гледам реклами по телевизията през 1991 г., защото бях наистина отвратен.

И едно от нещата, които забелязах, преди да престана да гледам телевизия, бе … разбира се, сега аз съм щастлив, че правя полезни телевизионни предавания,  които действително повишават съзнанието, но тогава аз забелязах, че винаги когато рекламираха някакъв вреден хранителен продукт, тази реклама бе последвана от друга на фармацевтичните компании, които лекуваха ефектите от тези вредни храни. Все едно, че … И след това следващите най-чести реклами са за превозни средства, които консумират изкопаеми горива. Това са трите големи неща: вредните храни, фармацевтичните продукти и леките коли.

ЕС: Правилно.

ДУ: Тогава как мислиш, че можем да извадим хората от хипнотичното им състояние, в което вярват, че решението на здравословните им проблеми ЗАДЪЛЖИТЕЛНО е по пътя на фармацевтиката?

ЕС: Ти току-що го направи.

ДУ: Ха, ха.

ЕС: И това е, което ние правим тук. Ние повишаваме съзнанието на хората. Всичко зависи от нас и от хора като нас. А хората имат възможност за избор. Те могат винаги да избират.

Скоро ще има много повече възможности за избор и хората ще могат да избират това, което искат да имат, и ще могат да го изискват от своите лекари.

ДУ: Сега си мисля за Кори – когато започнахме това предаване, той не се хранеше здравословно. И в течение на някои свои извънземни контакти … защо не ни разкажеш малко за това как то те промени?

КГ: Добре. Ами да. Тогава бях около 35 кг. по-тежък, отколкото съм сега. Но да, те се опитваха да ме накарат да приема диета с по-висока вибрация. В началото аз ядях хот-дог и не им обръщах внимание, докато най-накрая получих отравяне на кръвта и бях принуден да вляза в правилния път.

ЕС: Да, спомням си това.

КГ: След като обаче поех по този нов път, настъпилите в мен промени бяха удивителни – познавателни, здравословни. Напълно неоспорими.

ЕС: О, абсолютно.

ДУ: И ти можа да се откажеш от лекарства, които би трябвало да вземаш, докато си жив.

КГ: Да, точно така. Аз вземах големи дози Xanax за посттравматично стресово разстройство, а успях да ги спра окончателно. Лекарите ми казаха да не го правя, но аз го направих окончателно и без всякакви последици. Това бе едно удивително преживяване. 

ЕС: Уха! Мога да разбера това, защото в последно време аз също промених навиците си. И посланията, които получавам, виждането от разстояние и интуицията ми, просто се подобриха неимоверно. Така че това определено трябва да е свързано с нещата, които вкарвам в тялото си и с неговата вибрация.

ДУ: Спомням си Пит Питърсън да ми казва по този повод, че хора просто променят диетата си и коефициентът им на интелигентност скача с около 20%.

ЕС: О, разбира се.

ДУ: Ти вярваш в това?

ЕС: Да, господине! Абсолютно.

ДУ: Защо мислиш, че това се случва?

КГ: Отрови и възпаления.

ЕС: Да! Възпаление и токсини – това е ключът.

ДУ: Как обаче това би повишило коефициента ти на интелигентност, ако се отървеш от отровите и възпаленията?

ЕС: Ами, защото възпаленията забавят сърдечния ти ритъм. Сърцето ти трябва да работи по-усилено. Ти си пълен с холестерол и всички тези други мазни разворими неща, които плуват в тялото ти. Те ограничават количествата хемоглобин и кислород, които постъпват в мозъка ти.

ДУ: Ах!

ЕС: Така че като увеличаваш количеството кислород в мозъка си, ти увеличаваш ангиогенезиса, формирането на нови кръвоности съдове, което след това захранва мозъка ти и му дава всичката енергия, кислород и храна, от които се нуждае в действителност.

А пушенето, вземането на лекарства и лошото хранене, както и отсъствието на упражнения спъват този процес.

Така че само елиминирането на някои от тези неща и малко повече движения увеличават тази вътрешна енергия и позволяват промяна на вибрационната ти честота.

ДУ: Тук в телевизия Гая имаме редица програми относно тай-чи, йога и подобни неща. Как виждаш връзката с тези дисциплини, свързани с движенията? Полезно ли е за хората да се занимават с такива неща?

ЕС: Мисля, че те са много полезни. Аз правя доста такива неща.

Ти увеличаваш енергията си и мислиш позитивно. И само това – намаляване стреса на тялото ти, способността да изключиш ума си за един час на ден, прави чудеса за съзнанието ти и за здравето ти.

ДУ: Това е удивително. Благодаря ти, Кори, че си тук. Искам да благодаря и на теб, Емери, както и на зрителите ни за това, че бяхме заедно.

Това е Космическо разкритие и довиждане до следващия път.

(с) Превод АТИ, 2018 г.

Дейвид Уилкок: Добре дошли в още един епизод на Космическо разкритие. Аз съм вашият домакин Дейвид Уилкок и съм тук заедно с Емери Смит и Кори Гууд, едни наистина супер свидетели, с които ви представяме част от най-новите разкрития за един свят, от който повечето хора нямат никаква представа.

И така, Емери, добре дошъл в предаването.

Емери Смит: Благодаря ти, Дейв.

ДУ: Кори, добре дошъл също.

Кори Гууд: Благодаря ти.

ДУ: Нека започнем с въпроси от публиката. Това е въпрос, отправен към двама ви: „Дали някой от вас изпитва съжаления за това, че е пристъпил към публична изява?”

ЕС: Аз не изпитвам никакви съжаления.

Когато погледна назад … Разбира се, когато се случиха някои неща, някои трагични събития, аз изпаднах в подобно настроение за около един или два часа и си казах: „Какво правя? Те ще ме убият.”

ДУ: Да.

ЕС: Но в най-общ план, когато погледна назад към всичко, аз просто не мога да повярвам преди всичко, че даже съм тук. И на второ място, аз искам да разкажа на всички.

И на трето място, аз всъщност извършвах с удоволствие всички тези неща и имах едни удивителни преживявания, които оценявам високо. 

Аз изпитвам състрадание към всичко, през което съм преминал, и към нещата, които съм правил, не само за себе си, но също така и за хората, с които съм работил, и съществата, с които съм се занимавал.

Всъщност, това ми донесе голямо удовлетворение. Когато гледам нещата в по-широка перспектива, аз бих искал да допринеса с нещо голямо за всички. Искам да помогна на всички и да помогна на планетата да достигне до едно доста високо ниво на съзнание, така че да можем да напреднем в космоса и да навлезем в други светове.

ДУ: Добре, но както на всички нас, към теб са отправяли някои много сериозни заплахи.

ЕС: Много сериозни.

ДУ: И аз мисля, че редица свидетели … Ние вече сме си говорили, че ако искаха да те убият, те отдавна щяха да го направят.

ЕС: Точно така. Абсолютно.

ДУ: И в действителност не са искали да те убият.

ЕС: Не.

ДУ: Обаче случилото се с теб може да е било предназначено да изплаши други свидетели, така че да не поискат да дадат своите показания.

ЕС: О, разбира се. Намерението е да всеят страх чрез мен, когато ти разказвам за случилите се инциденти. И както казах, ако те НАИСТИНА искат да те убият, те ще го сторят, а аз все още съм тук.

ДУ: Точно така.

ЕС: Да чукаме на дърво. Така че аз мисля, че става дума повече за сплашване. Те също така искат да направят така, че да не можеш да говориш. Така например, те направиха всичко възможно аз да не мога да дойда тук за това предаване.

ДУ: Точно така.

ЕС: Ти видя какво ми мина през главата само през последните две седмици, докато се опитвах да дойда тук.

ДУ: Абсолютно.

ЕС: Така че ситуацията е твърде динамична. Те правят всичко много точно и … Те не отиват до крайност, защото бих казал, че е нужно съгласието на доста хора, преди някой да бъде ликвидиран.

ДУ: Ясно. Кори, някакви съжаления от твоя страна?

КГ: Аз изпитвах определени съжаления, особено в началото.

Аз имах добра кариера, която бе изцяло разрушена. В същото време с две деца и семейство, и с хеликоптери, които сигнализират над  дома ти, с лазерни точки на снайперисти върху гърдите ти, докато синът ти е до теб … аз изпитах редица заплахи. 

Сега вече виждам голямата картина, но в началото изпитвах голямо съжаление, че съм проговорил, или че ме накараха да проговоря. По отношение на това, че бях принуден да проговоря, съжалявах как това се случи, защото не ми бе оставена възможност за избор.

ДУ: Разбирам.

КГ: Ако ми бе предоставена възможност да проговоря по собствено желание, сигурен съм, че в самото начало бих се почувствал много по-добре.

Сега обаче вече виждам нещата в широка перспектива, както каза и Емери.

ДУ: Нека сега се върнем към темата, която миналия път решихме да продължим, а именно подземните бази. В предишния епизод започнахме да разговаряме за тези солидни холограми и ти, Емери, каза, че те биват прожектирани от спътници. Дали това има някаква връзка с проекта Син лъч (Project Blue Beam), или това е нещо друго? Как става това?

ЕС: Мисля, че сега това е нещо отделно. Това бе един по-стар проект.

Сега те разполагат с по-напреднали спътници, при което всъщност използват няколко спътника, за да постигнат това. За една прожекция може да използват до девет спътника.

КГ: Прожектират една (енергийна) решетка върху определена територия.

ЕС: Да, абсолютно. Те могат също така да направят това на земята, с помощта на гигантски контейнери и камиони. В повечето случаи обаче използват сателитна технология. Повечето пъти използват сателитна технология, но в някои случаи се налага да действат и на земята, за да придадат пълна … за да постигнат всеки пласт, дълбочина, което прави нещата по-правдоподобни.

ЕС: Да, точно така.

КГ: Съгласен съм.

ДУ: Как мислите, че е възможно да постигнат усещането за една солидна повърхност? Как е възможно това? Дали това е нещо като …

ЕС: В случая аз само гадая. Не познавам науката зад всичко това, но те по някакъв начин успяват да променят масата на атомите във въздуха и да използват също така влагата, някакъв вид пара. Някои казват, че използват глицерин. Не зная.

Възможно е първо да прелетят самолети и да разпръснат това нещо, и след това се получава наистина едно добро … Да кажем, че се получава един наистина добър фон, върху който да прожектират този филм.

Затова мисля, че става дума за пренареждане по някакъв начин на молекулите и атомите в едно по-плътно състояние …

КГ: Точно така.

ЕС: … когато се получава това сетивно усещане за маса. Както казах обаче, аз не съм виждал такава твърда маса, каквато е виждал Кори, но съм докосвал някои, които бяха просто твърде осезаеми. Усещането е като при допир с матрак от пореста пяна … Натискаш и усещаш съпротивление. Ако обаче натиснеш сериозно, можеш да преминеш през него.

КГ: Тази друга технология използваше нещо като … Тя използва електромагнетизъм. Там има повече влага … Те са в състояние да … Нещо подобно на магнитен резонанс, който прави така, че металните частици в тялото ти да отидат на една страна, за да се получи образът. Това е нещо подобно.

Мисля, че всички молекули се насочват в една посока.

ЕС: Правилно.

КГ: И тогава по магнитен път ги застопоряват.

ЕС: Да, точно така.

ДУ: Хм-м. При това, което казваш, Емери, възможно ли е те да напръскат с аерозол, след което той да се втвърди, все едно че напръскваш с шоколад сладолед, или нещо подобно?

ЕС: Не, не, това все още плава във въздуха. Ти можеш да го видиш. Това са много малки наночастици, направени от … Не са ми известни точните съставки. Споменах просто за глицерин и вода, защото съм чувал в по-ранни проекти, че използват такива неща в лабораториите и са прожектирали върху такъв филм.

КГ: Нещо като солиден дим?

ЕС: Да.

ДУ: Хм, никога не съм чувал за това.

ЕС: Не е обаче, така да се каже, магическо покритие върху ванилов сладолед.

ДУ: Точно така, ха, ха.

ЕС: По-скоро нещо във въздуха и забелязваш, че образът не е толкова ясен, колкото обикновено. И …

КГ: Раздробен на малки частици.

ЕС: Да, раздробен на много малки частици. И се носи във въздуха.

ДУ: Разговаряхме за използването на специалисти по виждане от разстояние и това е една тема, която споменахме съвсем накратко в края на предишния епизод.

ЕС: О, правилно.

ДУ: Така че нека поговорим още малко за това.

Едно от нещата, които споменахме относно тези подземни бази, засяга нещо, което вие двамата … мисля, че ти, Кори, спомена „делта вълни”. Би ли обяснил какво отношение има това спрямо хората, които работят в тези подземни бази?

КГ: Ами, това бе разработено в подземните бази, но го използват повече, когато искат да отвлекат някого. Те излъчват определени делта вълни, насочени към всички присъстващи хора, с които ги приспиват дълбоко, така че да не могат да наблюдават какво се случва около тях.

Това, което се случва в подземните бази, засяга хиляди и хиляди хора, които отиват на работа там всеки ден. Те знаят, че извършват там нещо особено важно, но когато се завърнат в къщи, те или нямат никаква идея какво са правили през целия ден, или имат заложени фалшиви спомени за случалито се през деня, защото те са заличили реалната им памет в края на всяка работна смяна.

ЕС: Да. Те изтриват паметта ти, докато напускаш работа.

ДУ: На теб правеха ли ти това?

ЕС: Не, това не са ми правили. Това никога не бе използвано в отделенията, където работех. Моите права за достъп до секретна информация бяха доста големи, тъй като се издигнах служебно много бързо. Допълнително, имах изградена доста добра репутация за надеждност.

Аз никога не допуснах грешка, освен може би един или два пъти, което не е много в тези проекти. Там хората непрекъснато допускат грешки.

Това, което зная за изтриването на паметта, е, че в проектите те го прилагат и върху военни.

И когато отиваме на мисии, било то да изследваме извънземни кораби, или извънземни същества, или преминаваме през портали, или през неща, които променят времето, някои хора се завръщат и имат твърде сериозни посттравматични разстройства.

И когато това разстройство не преминава след една или две седмици, те също ще ти изтрият или заменят паметта.

КГ: Да. Но обикновено това не ти помага да се отървеш от посттравматичното разстройство.

ЕС: Не, не ти помага.

КГ: Това, което се случва, е, че хората получават необяснимо посттравматично разстройство.

ЕС: Точно така.

КГ: И причините могат да бъдат различни. Може да са свързани с участието в бойни операции. Това обикновено се случва на хора, които са били на война или са участвали в сериозни жестокости.

ЕС: Да. Познавам висши военни, които са участвали в мащабни военновъздушни мисии и в множество различни нападателни и отбранителни операции. Познавам полковници и генерали, чиято памет е била заличавана 20-30 пъти, защото това става прекалено … това им идва прекалено много. За тях е прекалено тежко, когато изгубят много кадети и войници.

Това оказва силно влияние на тези хора, чак до войниците на предна боева линия, или както казваме по време на експедиции, на тези, които са на фронта на експедицията, които … отиваш на дадено място и нямаш представа, че ще срещнеш извънземен кораб или извънземни същества. И често хората биват наранени, защото не са предпазливи.

КГ: Приблизително коя е годината, в която си бил в едно от тези съоръжения, където са прилагали това заличаване на паметта?

ЕС: Ах, 1993.

КГ: 1993. И знаеш ли какъв метод за изтриване на паметта са използвали?

ЕС: Не. Аз просто … Аз зная за това, защото имаше определени отделения, чиито служители трябваше да преминават … когато напускаха работа, те трябваше да преминават през тези устройства, подобни на скенерите на летищата. И всички знаеха защо се прави това.

Всички знаеха, че просто оглеждаха телата им отвътре, но всъщност те правеха това, което ти каза. Те изтриваха паметта им и ги приспиваха. Това със сигурност  засягаше мозъчните им вълни, така че да се приберат в къщи и да не се тревожат за това, което са правили през деня. Те по-скоро просто предпочитаха да се завърнат у дома и да си легнат за сън.

Така че това влияеше на мозъчната им дейност по този начин.

ДУ: Когато казваш „подобни на скенерите на летищата”, имаш предвид нещо като метален детектор или скенер на тялото?

ЕС: Като скенер на тялото.

ДУ: И те припадат, или как става …?

ЕС: О, не, не, не. Казвам, че те препрограмират мозъка ти. Изкарал си една цяла 12-часова смяна и в момента си тръгваш. И след като преминеш през тези неща, ти вече не можеш да си спомниш точно какво си работил цял ден и наистина искаш само да си отидеш у дома и да си починеш. Не ти се мисли за забавления. Не ти се мисли за това да пазаруваш в супермаркета.

Така че някои хора протестираха за това, защото се случваше да забравят да вземат децата си от училище или нещо подобно.

ДУ: Ох!

ЕС: Така че се наложи да усъвършенстват тези скенери, защото по онова време те не бяха толкова добри.

КГ: Това определено звучи като механичен метод, технологичен метод, вместо химическо въздействие.

ЕС: Да, така беше.

ДУ: След като тази технология съществува сега, колко хора мислиш, че са военнослужещи, които нямат представа, че се занимават с неща, които са толкова екзотични?

ЕС: Те знаят какво извършват. Просто когато са извън местоработата си, не могат да си спомнят какво точно са правили. И те мислят, че всичко е наред, защото когато се завърнат на работа следващия ден, те си спомнят всичко, което са правили преди.

ДУ: Ох.

ЕС: И при тях всичко е нормално до края на работния ден.

Така че това не е нещо завинаги, защото … В момента, в който се завърнеш обратно на работа, всичко е наред. Веднага си спомняш всичко.

КГ: Защото те ти подават определен сигнал, когато преминаваш през вратата. И този сигнал командва на мозъка ти да си спомни.

ЕС: Точно така. Те са правили това със звукове и символи по стените и коридорите и аз съм научил това от личен опит. И това е, което правят ТОЧНО СЕГА.

ДУ: Нека да спомена едно от нещата, което много, много силно ме смущава, когато разговарям с Пит Питърсън, което правя по телефона два или три пъти седмично в продължение на два часа. Винаги, когато достигнем до нещо наистина интересно, той моментално започва да губи съзнание.

Той започва да заспива. Той прекъсва по средата на изречението и аз буквално чувам хъркането му.

[Показва видео запис на свое интервю с Пит Питърсън.]

ДУ: “Остани с мен, Пит. Стой буден, човече.”

Пит Питърсън: „Да, тук съм. Слушам те.”

ЕС: Чудесен пример

КГ: Програмиране на ума.

ДУ: Какво мислите, че е това? Какво става тук?

КГ: Това е нещо хипнотично, което е било програмирано в него. Това е дълго … Това е един по-сложен процес, при който можеш да бъдеш програмиран да получиш пристъп, когато установиш контакт с определени свои спомени и да заспиш.

Има редица неща, които могат да програмират в теб.

ЕС: И определени думи и честоти … например: „Искам да ти кажа нещо за проекта Бакскейп.” Но аз не мога, защото в момента в който си помисля за това, аз блокирам. Не мога даже да го произнеса.

КГ: Или започваш да заекваш, или …

ЕС: Започваш да пелтечиш.

КГ: Точно така.

ЕС: Виждал съм това много, много пъти. Понякога изпадаш в безсъзнание, получаваш припадък, или какво ли още не.

Така че това е една наистина добра програма. Не съм сигурен как точно го правят. Мисля, че е свързано с някаква технология, която използват, за да изтрият паметта ти, или нещо подобно. И зная, че това е същото, което използват върху програмираните форми на живот и клонингите.

ДУ: Ако ще си спомниш всичко, когато се завърнеш на работа, това означава ли, базирано на твоя опит, Емери, и на теб, Кори … Това означава ли, че тези хора изпълняват тази работа цял живот?

ЕС: О, болшинството от тези хора със сигурност, когато приемат тази работа, те знаят, че това ще бъде до края на живота им.

Имам предвид, с всички тези споразумения за неразкриване на информация, които трябва да подпишеш, и с всички заплахи, и всички малки неща, които те правят … Ти си на това място, защото наистина желаеш тази работа.

КГ: И те правят получаването на такава работа да изглежда доста трудно.

ЕС: Абсолютно.

КГ: Имам предвид, самата проверка за благонадеждност … Както и всички други препятствия, през които трябва да преминеш … Ти желаеш толкова силно това назначение, че не искаш да направиш нещо, с което да го изгубиш.

ДУ: Какви са някои от грешките, които хората могат да допуснат? Ти спомена, че би могъл да допуснеш грешка и да загазиш. Какви са някои от грешките и какво може да ти се случи?

ЕС: Номер едно, да отидеш в неправилната територия, което се случва често. Това е изключително сериозна грешка, която може да се окаже фатална – ако отидеш надолу по коридора, където не би трябвало да бъдеш, или да влезеш в стая, в която не би трябвало да си, тъй като ти си следен из цялата територия на съоръжението всяка секунда.

Друга грешка е да се опиташ да изнесеш нещо навън, малки неща, които не би трябвало да излизат на повърхността. Това означава моментална смърт.

ДУ: Наистина?!

ЕС: Това означава моментална смърт, ако си хванат от охраната с нещо такова, или ако току-що си го изнесъл през охраната. Това показва, че си имал намерение да го направиш, тъй като е трябвало да преминеш през много усилия и планиране, за да направиш такова нещо.

КГ: Това не става случайно.

ЕС: Това не се случва случайно, защото ти знаеш, че те могат да виждат през твоето тяло. Ясно? Ти знаеш, че те знаят всичко. Те чуват всичко и виждат всичко.

Когато си там вътре, за теб няма скрито място. Теб непрекъснато те следят и непрекъснато ти напомнят. Те прилагат различни тактики от време на време, с различни цветни светлини, предупреждения и звукове, и различни сирени, които да ти напомнят.

Такава е средата, но по отношение на учените и лекарите, които се намират там, нещата са доста релаксирани. Те много често си играят и се шегуват един с друг.

Да, така че това са двете основни неща – къде не трябва да ходиш и на второ място, неща, които не би трябвало да внасяш или да изнасяш навън.

ДУ: Всички наясно ли са, че ще умрат ако …

ЕС: Да, всеки знае, че рискът за него и за семейството му е огромен. Така че ако ти си НАИСТИНА добър и оплескаш нещо, и те все още имат нужда от теб, те ще убият дъщеря ти, или сина ти, или нещо такова.

ДУ: Ох, уха!

ЕС: Аз нямах дъщеря или син, затова те убиха кучетата ми. Така че това е … Става дума за това наистина да искаш да работиш това и също така да бъдеш напълно лоялен в работата си, и тогава можеш да стигнеш наистина далече.

ДУ: Добре. Нека поговорим за това какви са програмите, изпълнявани в тези подземни бази. И по-конкретно, преди ти бе споменал за някои генетични експерименти, на които лично си присъствал и които са били свързани донякъде с твоята специалност.

Би ли разказал отново за това, след като тук присъства и Кори?

ЕС: Да, разбира се. Някои от тези програми бяха свързани с хибридизация на хора и други форми на живот. Това може да са животни, бозайници, насекоми, растения, всякакви подобни неща. Опитите бяха насочени за откриване къде отива съзнанието при смесването на два различни типа материал.
И опитите бяха твърде успешни. Те правеха тези неща извън територията на САЩ в продължение на доста дълго време. Ние започнахме работа тук в САЩ много късно, но вече сме лидери в това отношение, особено що се отнася до най-новите лаборатории.

КГ: Всъщност ние сме се занимавали с това, може би не на наша територия, от дълго време. Така например, съществува една база за ядрено биологични и химически експерименти в Мексико, която е собственост на САЩ. Тя се намира в една област, която наричат Зона на тишината. И се оказва, че тази база е всъщност … това е била база за генетични експерименти. И тя е съществувала много преди откриването на подобни бази тук в Щатите.

ЕС: Точно така. Да. Определено, съгласен съм 100% с това.

Точно сега … Експериментите, които се провеждат там, включват също клониране на различни видове същества, включително хора, които могат да бъдат всякакви, и те им вкарват съзнание или вид електрическа схема на нано ниво с цел пълен контрол на ума.

КГ: И те могат да ги използват също и за аватари. Те могат да преместят съзнанието на един войник като използват електромагнитно поле … но аватарът трябва да бъде генетично съвместим и със същата (вибрационна) честота, за да бъде това възможно.

ЕС: Да. Подобно на филма „Аватар”, където виждаме същото. Това там е едно много реалистично изобразяване на някои от нещата, с които те експериментират в момента.

КГ: Да, това се случва от известно време.

ЕС: И те могат … Възможно е да направиш няколко такива прескачания в различни тела. Това е едно много „хай-тек” място, където те извършват това.

Аз познавам само две такива места, две специални лаборатории, които се занимават с това. Възможно е, разбира се, да има и повече.

КГ: Да. Това, което бе интересно на изследователския кораб, на който бях – те използваха този тип технология, за да пренасят учени и оператори от телата им там на кораба … да ги пренасят в тези тела на аватари, които се намираха на други звездни системи.

ЕС: Абсолютно. Това е ТОЛКОВА вярно. Радвам се, че спомена за това. Аз вероятно нямаше никога да заговоря за това. И това, на което съм бил свидетел, е да правят това нещо тук и да преместват съзнанието в друго тяло, което се намира в Нова Зеландия или Австралия.

КГ: Точно така.

ЕС: Ние тук разговаряме за нещо подобно на Блу-туут (Bluetooth) излязло извън контрол – да вземеш нечие съзнание и да го изстреляш през Земята до друга част на планетата и да го вложиш …

ДУ: И ако това ново тяло бъде наранено, ти усещаш ли болка в собственото си тяло?

КГ: Да.

ЕС: О, абсолютно.

КГ: И те излъчват съзнанието през космическата енергийна мрежа – същата система от портали, която използват и за пътуване.

ДУ: Хм! Ти усещаш ли физическото си тяло, или …

ЕС: Да.

КГ: Това е като …

ДУ: Това е ли като да се намираш едновременно на две места?

ЕС: Не е по-различно от това ти да бъдеш в моето тяло. Ти ще знаеш всичко за мен, що се отнася до физическото … И ако аз бих бил в теб, аз щях да бъда …

ДУ: Не, аз предполагам, че искам да кажа: ако седиш в един стол и в същото време си в един аватар някъде на друго място … усещаш ли стола?

КГ: Не.

ЕС: Правилно.

ДУ: Оу, о кей.

ЕС: Това е просто напълно … Твоето съзнание бива прехвърлено от това твое тяло в напълно различно тяло. Така че твоето оригинално тяло вече е безчувствено. То просто си седи тук. То може да бъде запазено в състояние подобно на летаргия. Виждал съм да го правят.

Много пъти тези джъмпери – ние ги наричаме „джъмпери”*) – които правят това непрекъснато … те всъщност просто се отървават от оригиналното тяло. И това между другото обърква нещата.

*)  От  jump = скачам. Бел.прев.

КГ: Да, обърква ги. Има един портал, който работи по този начин. Те го наричат „Стаята Ксерокс”. Хората влизат вътре и един техен точен дубликат бива изпратен на друго място. И като част от процедурата, оригиналното тяло бива унищожено.

ЕС: Точно така.

КГ: След това те казват: „Да, той/тя пристигна безопастно на това място” и сигналът се връща, което моментално изпарява съществото, което се намира от тази страна.

ЕС: Уха! Това е нещо много сериозно.

Зная, че като убием тялото, което изоставяме на едно астрално, духовно и съзнателно ниво, ние не … ти биваш отделен от старото си тяло, но все още притежаваш тези вибрационни честоти в старото тяло. Така че има нещо от теб, което е все още тук.

КГ: Това малко прилича на правенето на много копия от един и същ файл. Започваш да губиш … настъпва известна деградация.

ЕС: Да. Точно така. И същото нещо се случва при отглеждането на клетки и регенерирането. Постепенно губиш … Когато правиш това в един съд на Петри, винаги губиш нещо от качествата на оригиналната клетка.

ДУ: Спомням си, когато гледах „Матрицата”, нещо ми се струваше не наред. Зная, че те се опитваха да създадат условия на заплаха, но спомни си сцената, където Киану пита: „Ако умреш в Матрицата, умираш ли и тук?”

ЕС: Точно така.

ДУ: И тогава Морфеус отговаря: „Тялото не може да живее без ума”.

ЕС: Точно така.

ДУ: И аз си мисля: „Чакай малко! Ако умреш в Матрицата, това е само твоята електронна форма. Твоето тяло е все още в този стол.” Така че …

КГ: Ами, това ни връща към … какво е това? Тялото вярва това, което умът възприема.

ЕС: Правилно.

ДУ: Ъ-хъ.

КГ: Също когато умът мисли, че е умрял, тялото преминава през определен процес.

ДУ: Наистина?

КГ: Да.

ЕС: Правилно. За да участваш в тези проекти, трябва да имаш наистина здрав ум. И те преминават през много строги специални диети с невротропни усилватели и трябва да бъдат наистина доста здрави физически, за да правят това.

Така че за да бъдеш един от тези хора, трябва да бъдат спазени редица променливи фактори, но умът, както ти каза, прави нещата реални.

Така че става дума повече за системата от вярвания и връзката, която имаш със своето астрално тяло и с всички светлинни тела, за които можеш да се сетиш. Въпросът е да имаш добра връзка с това и да можеш да различаваш реалното от нереалното, защото има някои хора, които никога не се завръщат назад, защото забравят и остават в капана …

ДУ: Уха!

ЕС: … на тези състояния и програми, когато нещата могат да се объркат. И те могат просто в един момент да забравят откъде наистина са дошли и да започнат нов живот някъде другаде.

КГ: Това те кара да се чудиш дали нещо такова се случва при прераждането.

ДУ: Ха, ха.

ЕС: Случва се.

ДУ: Все едно, че като правят това, тези хора почти са узурпирали системата за прераждания.

ЕС: Да, да.

ДУ: Добре. Нека поговорим отново малко за клонирането.

Едно нещо, което веднага изскача в ума ми, е следното: Ако те се нуждаят от работници под земята и ти казваш, че съществува тази програма за клониране, тогава колко работници може всъщност да са клонинги, при наличието на тези огромни подземни градове?

ЕС: Излиза по-евтино да наемеш някого от повърхността.

ДУ: О, наистина ли е по-евтино?

КГ: Ти искаш … Клонингите са добри за някои неща, но ти се нуждаеш от действителен житейски опит.

Така например клонингът не е изпълнявал дадена операция 1000 пъти в своя живот. Той не се е наранявал и не е правил всички различни неща, които ни се случват, когато трупаме житейски опит.

Също така, много от … Аз ти казах, когато веднъж ме отведоха в едно съоръжение на Марс, че част от оборудването, което бе доставено там заедно с нас … появиха се четирима души, които изглеждаха напълно еднакви. В очите им имаше … Те бяха почти като автомати. В очите им нямаше никаква истинска топлина или живот. Те се появиха, взеха оборудването и си тръгнаха с него като вървяха в пълен синхрон.

Така че този тип клониране се прави и бива използван в много различни програми, но полезността на един клонинг е ограничена.

Ти искаш да имаш хора с опит, които имат … особено учените. Не би искал да имаш клонинг, който да изпълнява функциите на учен. Трябва ти учен, който е преминал през школуване, който е преживял всички опити, неуспехи и успехи, които са го направили това, което е.

ДУ: Как това се връзва с видяното от теб, Емери?

ЕС: Да. Абсолютно. Клонингите преминават през програма за прогресивно обучение. И това, което се получава, е … те НАИСТИНА се налага да бъдат обучени за определени неща. Могат да бъдат програмирани до определен момент, но се нуждаят от редовни проверки. Те трябва да се социализират.

КГ: Можеш да програмираш в главата им как да си връзват обувките, но ако не изградят мускулни навици от многократното извършване на това действие, просто не се получава.

ЕС: Правилно. И ако действително изпращаш този клонинг, за да … ако го изпращаш на повърхността, той трябва предварително да премине през твърде сериозно обучение.

Но да, съгласен съм с това, което Кори каза. И аз съм виждал … Те ми изглеждат повече като програмирани форми на живот заради очите.

КГ: Да. Много програмирани форми на живот са клонинги.

ЕС: Точно така.

КГ: Това е просто нивото, на което те са програмирани.

ЕС: Точно така. Аз говоря … Когато казвам „програмирани форми на живот”, като дефиниция, аз говоря за нещо, което е отгледано, което е органично и кибернетично.

КГ: Ясно, разбрах те.

ЕС: Аз зная, че ти имаш различна дефиниция. Определено вярвам в това. Но това е, което имам предвид, когато използвам този израз.

И след това има клонинги, които могат да бъдат програмирани, точно както ти каза. И те могат да правят всички тези други неща, но те са напълно органични. Освен когато имат вградени електрически елементи или наночастици.

КГ: Да. Виждал съм да слагат в тях странни неща. Нещо подобно на две отделни оптични влакна, които слагат в главите им по време на операция.

ЕС: Интересно. Да. Виждал съм подобни неща, когато вкарват в телата им различни тръби и проводници, но не от обикновените, а от биолуминисцентния тип, които имат определени функции.

КГ: В последно време излезе една статия, която описваше как всички военни и учени в армията носят часовници, които следят здравословното им състояние.

ЕС: О, да. Разбира се.

КГ: Те са свързани GPS. Изглежда че никой не изключва  GPS проследяването, когато те работят в тези програми със специален достъп.

ЕС: Точно така.

КГ: И наскоро бе оповестена една карта, в която са изобразени всички тези сигнали, които разкриват местонахождението на секретни бази.

Една от областите бе близо до шелфа Рос Айс в Антарктика, точно на мястото, където бях отведен преди и видях подземната база под леда.

Ти чувал ли си за някои от тези места, такива като Антарктика, където да има бази?

ЕС: О, в Антарктика има категорично една база, където има катастрофирали космически кораби. Там са открили една древна цивилизация.

И те съчиняват историята, която да ни поднесат в скоро време, в следващите една-две години.

Но преди това, те трябва да подредят твърде внимателно всичко. Те трябва, разбира се, да преровят много внимателно всички тези кораби. Трябва да преровят древните руини, които са там, и да сглобят една правдоподобна история, на която всички ние да повярваме.

КГ: Ами това вече започна да се случва.

ЕС: Да!

КГ: Ако си спомняте, преди месеци, не твърде отдавна, един университет заяви: „Открихме геотермални джобове под леда, където има живот”.

Там има флора, фауна. Там има голямо генетично разнообразие.

ЕС: Точно така.

КГ: Ето че тук-там в системата на секретност се появяват отделни пропуквания. Мисля, че определено трябва да следим внимателно случващото се в Антарктика.

ЕС: Това е най-горещата тема, за която всички в момента говорят.

И аз мога да те подкрепя като кажа, че има много от тези … защото с помощта на тази сканираща технология, с която работех, могат да се видят големи празни пространства в Земята и в земната кора, и даже надолу близо до мантията, които притежават собствена атмосфера и налягане, и най-различни неща.

И ако се върнем към Антарктика, голямото нещо относно Антарктика, както казах на Дейв преди, е кой първи ще обяви това, което е открито в Антарктика. Моят отговор е: „Това ще бъде Гая.” Земята бавно стопява леда, който се намира там. И няма да се наложи някой човек да се изправи и обяви, защото още една-две години, и целият този кораб ще излезе на показ…

КГ: Ние помагаме на този процес с помощта на разкопките, които правим с водна пара. Това, което ми казаха, е, че парата под високо налягане, спускането на чували с вода и бомбардирането им с микровълни за разчистването на големи области, причинява топене на големи участъци от лед, чиято вода отива под ледения шелф и причинява разрушаването му много по-бързо, отколкото би се случило при нормални условия.

ЕС: Точно така.

КГ: Голяма част от случващото се е геотермална дейност, защото базата, която видях, имаше една гигантска кула, която бе геотермален генератор.

ДУ: Добре. Всичко това е наистина удивително. Това е всичкото време, с което разполагаме в този епизод от Космическо разкритие, с Емери Смит, Кори Гууд и с мен, вашия домакин Дейвид Уилкок. Благодаря, че бяхте с нас.

(с) Превод АТИ, 2018 г.

Дейвид Уилкок: Добре дошли отново в Космическо разкритие. Аз съм вашият домакин Дейвид Уилкок. Днес имаме специална изненада за вас – двама свидетели на високо равнище, които никога не са разговаряли по този начин пред широка аудитория. Това са Кори Гууд и Емери Смит.

Емери, добре дошъл в предаването.

Емери Смит: Хей, Дейв, благодаря ти, че ме покани отново. Много вълнуващ ден.

ДУ: И, Кори, благодаря ти за участието.

Кори Гууд: И аз благодаря.

ДУ: Ние решихме да започнем този първи епизод като се опитаме да намерим една от областите, в която и двамата имате сходни преживявания. И така, това ни отвежда до темата за подземните бази.

За да поставим началото, първо аз ще ви задам някои прости въпроси, след което ще отворим една по-широка дискусия.

Наясно ли сте дали военните или правителството, или който и да е там, притежава подземни съоръжения? И ако отговорът ви е „да”, колко на брой са те и какво знаете за тези бази?

ЕС: Аз зная, че само на територията на САЩ има около 300 такива съоръжения.

Когато обаче говорим за правителството, искам да кажа, че не винаги точно правителството притежава тези съоръжения.

Те ОХРАНЯВАТ тези съоръжения, имам предвид военните, но те не винаги ги контролират, защото те са притежание на големи корпорации и на неизвестни организации.

КГ: Които имат различен надзор.

ЕС: Точно така.

ДУ: Така че когато казваш, че има около 300 такива съоръжения, които са ти известни …

ЕС: Само в Северна Америка.

ДУ: … какво представляват те? Колко са големи? Колко хора могат да поберат?

ЕС: Има много различни съоръжения с много различни обитатели. И всяко едно от тях има свой дневен ред. Някои са по-големи, като тези в Ню Мексико, Невада и Колорадо, които всъщност побират цели градове, чиито обитатели даже не се налага някога да излизат на повърхността. Там има напълно функциониращи болници и какво ли още не, предназначено за тези групи на елита.

Колкото до лабораториите и всичките тестове, които се провеждат там с ядрена и други видове енергии … защото не става дума само за медицински …

ДУ: Разбирам.

ЕС: … но там стават и други неща, както Кори може да каже, след като е работил на различни видове … Различни видове превозни средства, космически кораби … Също така за медицинските операции, за които говорих в последните епизоди, с всички съхранени клонирани тела и какво ли още не.

Така че има множество такива съоръжения, където се изпълняват най-различни проекти. След това има и такива, които са строго специализирани, защото дейностите са толкова раздробени с цел секретност. Понякога има цяла една подземна база, посветена само на един проект.

ДУ: Уха!

ЕС: И те поддържат бройката на персонала да бъде не повече от 200 души, за да могат да ги контролират.

КГ: Емери, аз зная, че ти вероятно не можеш да назовеш имената на базите, които си посещавал и къде се намират те, но би ли ни казал техния брой и колко различни са били една от друга, както и какво се извършваше в тях?

ЕС: Да, разбира се. По същество, в САЩ има 300 такива бази, които са ми известни. Някои, в които съм бил, се намират в Ел Пасо, Тексас, под Университета на Тексас в Ел Пасо.

Разбира се, всички знаят за базата, в която съм бил в Лос Аламос и базата на ВВС Куртланд.

Друга база се намира в Шарлотвил, Вирджиния. Има една друга в Денвър. Разбира се, вие знаете за базата Дулсе в Ню Мексико. Има и една в Уайт Сандс (Ню Мексико) – под Националния паметник Уайт Сандс. Има и една в Крестстоун (Колорадо), под пясъчните дюни, която сега се опитват да разширят.

ДУ: А какво ще кажеш за Канада? Познаваш ли някоя там?

ЕС: В Британска Колумбия и също така близо до Уитби Айлънд, близо до Уошингтън.

КГ: Когато се приближаваш до тези бази, или до тези подземни съоръжения, техните входове забележими ли са? Или са нещо, което …

ЕС: 95% от тях са трудно забележими, но са също така охранявани. Някои се намират на територията на военни бази или там се намират входовете им.

Има и няколко, които всъщност не са охранявани, но те се намират на такива отдалечени и пусти места … всъщност те са охранявани, но не са …

КГ: С помощта на технологии.

ЕС: Които не се намират на базата. Точно така, с технологии и спътници.

КГ: Те са следени непрекъснато.

ЕС: Да, непрекъснато, точно така.

И за да отговоря на въпроса ти, трябва първо да влезеш в една наистина секретна лаборатория или строго охранявана корпорация, или военно съоръжение, откъдето да получиш достъп до базата под земята.

КГ: Сега би ли ни разказал подробно през какви стъпки трябва обикновено да преминеш, за да влезеш в такава подземна база?

ЕС: Разбира се. В зависимост от това къде се намира входът и в зависимост от типа на базата, в някои от най-типичните случаи, като тази, в която работех и която се намира в базата Куртланд на ВВС. Това по същество бе една пожарна кула, за която никога не би си помислил, че е вход за такава база.

ДУ: Мм – мм.

ЕС: Една пожарна кула, направена от бетон, а не от метал. Представете си една малка сграда с размери в основата 10 м. х 10 м. , висока около шест етажа, предназначена за наблюдаване на възникнали пожари, която разбира се, никога не е използвана за тази цел.

И на тези места няма например паркинги или нещо подобно. Обикновено трябва да преминеш през много различни постове.

Тъй като обаче в този случай това бе на територията на една база, която се намираше вътре в друга база … трябваше да преминеш през две отделни процедури на проверка.

И така, първо трябва да влезеш в една военна база. След като направиш това, достигаш до друга още по-секретна база с ограда и собствена охрана. Това не са военни. Както споменах в началото, това са частни корпорации, които управляват тези съоръжения.

И едно от нещата, за които веднъж разказвах на Дейв, бе това, че моето спално помещение бе толкова наблизо, че аз ходех на работа с велосипед. Беше ми разрешено да паркирам велосипеда си наблизо и да отида пеша.

Има доста възможни места за достъп до базата, но за редица от учените, които живеехме на нейната територия, начинът бе този.

ДУ: Какво би се случило, ако някой забележи, че необичаен брой хора отиват до една пожарна кула, както си правел ти, без това да е било място, на което работиш?

ЕС: Ами на първо място, цялата територия се намира под непрекъснато наблюдение и за да видиш това, ти вече се намираш в базата.

В същото време военните, които работят в тази база, не винаги са наясно за това какъв е мащабът на подземните съоръжения, както ти, Кори, вероятно ще потвърдиш.

КГ: Те обикновено сканират ли тялото ти? Какви други мерки за сигурност предприемат?

ЕС: Разбира се. Веднъж след като стигнеш дотам, както правех аз, имаше една стоянка за велосипеди, където оставях моето колело и отивах пеша до място, където се намираха две врати.

Влизаш вътре и те проверяват, все едно че влизаш в болница или нещо подобно, вземат ти личната карта и каквото трябва. Там има двама души от охраната, които те пропускат.

И те или те познават, или не те познават. И трябва да преминеш през съответните рутинни проверки, преди да влезеш.

Ти имаш една карта, която е съвсем обикновена. Нищо специално. На нея няма никакви … холограми или нещо с друго. Само една магнитна лента, като на кредитна карта. Така че това не е нещо специално.

След това, разбира се, сканират дланите и ириса на очите ти, както тези неща, които виждаме по филмите – нещо много подобно.

След като преминеш през всичко това, качваш се на асансьора и слизаш надолу. Когато стигнеш на дъното …

КГ: Където те измерват теглото ти, докато се спускаш с асансьора.

ЕС: Точно така. Това не е обикновен асансьор. Изглежда като обикновен асансьор, но всъщност те сканира за всякакви неща, например за плутоний или за нещо, което може да представлява заплаха.

Така че този асансьор сканира тялото ти, докато слизаш надолу.

ДУ: Уха!

ЕС: Да. Така че не можеш например тайно да внесеш нещо в отворите на тялото си. Не можеш да внесеш там бомба или граната, или пистолет, или нещо подобно.

ДУ: Това е вероятно нещо подобно на рентген, или нещо …

ЕС: Да.

ДУ: О кей, и аз така си помислих.

ЕС: Малко е по-различно, тъй като няма радиоактивно излъчване, защото … те не биха ти сторили това.

ДУ: Разбирам.

ЕС: Ние, разбира се, носим детектори, които отчитат радиацията, на която сме били изложени. И това не са винаги рентгенови лъчения. Има проекти, в които използват други неща, които имат безопасни излъчвания. Те трябва да те наблюдават обаче през цялото време.

КГ: Те следят ли всяко облъчване, на което си бил изложен?

ЕС: Абсолютно. Всеки бива наблюдаван за влияние на газ, радиация или специфични нискочестотни вълни, които могат да увредят тялото. Така че има неща, които те следят непрекъснато.

ДУ: О кей. Кори, тъй като ти също имаш опит в подземни бази, има ли нещо особено от това, което той каза и което ти направи впечатление – нещо, което ти бе познато или непознато?

КГ: О, да, абсолютно познато. И както той каза, има различни видове бази. Някои от тези бази са … ти въобще не можеш да получиш достъп в тях от повърхността. Трябва да преминеш през системата на подземните совалки, тайната система на подземен трансторт.

ЕС: Да.

КГ: И единственият начин да влезеш и излезеш е чрез тази система.

ДУ: Разбирам.

КГ: И често, както съм казвал преди, те са доста надълбоко. На определена дълбочина, ти вече не се считаш на територията на САЩ.

ДУ: Хм.

КГ: И тогава си напълно свободен.

ЕС: Да, абсолютно. Щях да достигна и до този момент, защото след като веднъж слезеш там долу, трябва да се качиш на една совалка. Редица от тях са различни превозни средства на магнитна възглавница, или вакуумни.

КГ: Не мисля, че сме имали някой, който да е дал добро описание на тези совалки. Зная, че има малки такива, където пътниците седят един срещу друг.

ЕС: Точно така.

КГ: Има и по-големи. Бил ли си на някои от тях?

ЕС: Да, разбира се. Говорил съм за това в миналото. И една от тези е подобна на, както Дейв и аз я наричаме, гондола. И когато влезеш в нея, има стол, на който можеш да седнеш. И се движи много бавно, подобно на тези конвейрни ленти на летищата.

КГ: Точно така.

ЕС: Съвсем малко по-бързо. Можеш да седнеш, можеш и да стоиш прав. Не е задължително да сядаш.

И това те отвежда до действителния основен вход на подземната база, който може да се намира на половин километър разстояние.

Те също така имат вакуумна система, която се движи в тунели и която има кабини, побиращи до четирима души.

И има формата на яйце.

След като влезеш, вътре има едни наистина удобни столове, подобни на зъболекарските, много меки.
Можеш да си сложиш и безопасен колан, ако е нужно. Даже не можеш да почувстваш, че се движиш, защото всичко е толкова плавно и скоростта е толкова голяма. Не зная колко точно, но съм чувал, че някои могат да надхвърлят 900 км. в час.

КГ: Да, чувал съм за над 1,200 км./ч.

ЕС: Да. И веднъж като се качиш на някоя от тези совалки, независимо дали е гондола, или една от тези на магнитна възглавница, или във формата на яйце, трябва да преминеш през още една проверка.

КГ: Защото може да си се озовал в друга държава.

ЕС: Правилно. Или на друга планета.

КГ: Правилно. Точно така. Всъщност, говорих наскоро за това как … Наскоро, когато бях отведен в Лунния оперативен център, бях въведен в една стая за брифинг и там имаше един прозорец, и аз погледнах през прозореца, и видях Марс.

ЕС: Ха, Ха. Да.

КГ: И ми казаха, че много пъти хората се качват на една от тези совалки, все едно че се качват на трамвай, а се озовават на друга планета …

ЕС: Да.

КГ: … което ми се случваше, когато бях твърде млад. И наистина не можеш да разбереш разликата.

ЕС: Правилно. И това не е като да … Ти не преминаваш през нещо, което усещаш. Всичко е толкова плавно, когато преминаваш през тези портали. Всичко става за секунди.

КГ: И те си правят шеги с хората, когато пристигнат на място. Поглеждаш през прозореца и гледката е все едно че се намираш на Земята, или на Марс. 

ЕС: Точно така. Да, ние разговаряхме за това. Абсолютно.

КГ: И те правеха това на Луната, когато бях там и когато ме видяха да съзерцавам през прозореца пейзажа на Марс, превключиха на лунния пейзаж и ме наблюдаваха как изглеждах объркан.

ДУ: Нека също така кажа за протокола, че Боб Дийн, Пит Питърсън, Джейкъб и Хенри Дикин, всички са разказвали за тези транспортни совалки, които могат да те превозят на голямо разстояние, без даже да разбереш. Ти се возиш и изведнъж се намираш на напълно неочаквано място.

Така че това е един елемент, който постоянно се появява в показванията на свидетелите, които съм чувал.

КГ: Да, те могат да вземат един учен, да го качат на една от тези подземни совалки и когато достигнат до друго съоръжение, то може да се окаже на Луната.

ДУ: Точно така.

КГ: И съоръженията на Луната могат да изглеждат напълно като тези на Земята.

ДУ: Да.

КГ: И когато погледнеш през прозореца, виждаш Големия каньон, или нещо – и хората напълно вярват, че се намират някъде на Земята.

ЕС: Това също така помага на психиката, ако живееш продължително време под земята, да виждаш тези гледки …

КГ: Да, дървета и растения.

ЕС: На тези места има цели градини.

КГ: Пълноценно осветление.

ЕС: Пълноценно осветление и нещата, които ние нормално имаме тук отвън, те се опитват да дублират там долу. Това изглежда че намалява нивото на стреса на учените и на техниците, които работят там.

ДУ: Да, защото едно от нещата, които Пит Питърсън ми каза, бе тази идея, че под земята може да има един колям купол, под който да се намира цял град със сгради, пътища, дървета.

ЕС: Точно така.

ДУ: И те имат осветление, което напълно наподобява небето.

ЕС: Да, тези куполи са много специални.

КГ: И нощно време имитират звездното небе.

ЕС: Да, така е. И имаш своя пълен 24-часов цикъл – ден и нощ. След това могат да имитират ураган, или нещо друго, с облаци и всякакъв вид удивителни научно-фантастични ефекти, които са доста реалистични, що се отнася до осветлението. И те могат да направят така, че да почувстваш, че гледаш в безкрайността.

КГ: Любопитен съм дали някои от базите, в които си бил, са се намирали в някои от националните паркове?

ЕС: О, да.

КГ: Интересно. Чували сме истории, а ние двамата с теб сме виждали врати, които се отварят на склона на една планина.

ЕС: Точно така.

КГ: И те могат напълно … никога не можеш да предположиш, че там се намира нещо. Можеш да се доближиш, да тестваш скалите. Никога не можеш да разбереш, че там има някаква врата.

ЕС: Не можеш да я откриеш даже с метален детектор.

КГ: Точно така.

ЕС: Изглежда като огромна скала, точно както ти каза, която изведнъж се отваря. И тя е напълно запечатана и херметизирана, и изолирана от планината.

Ние разговаряхме за това преди, Кори. Даже в пустинята … Винаги си спомням как съм наблюдавал пясъците как се отварят …

КГ: Точно така, като че ли с цип.

ЕС: Като с цип. И след това пясъкът започва да пада навътре. И аз винаги съм се чудил кой изчиства след това всичкия този пясък?

КГ: Точно така.

ЕС: Но те имат едно специално нещо, което …

КГ: Да, те изсмукват по някакъв начин това …

ЕС: Просто събира всичкия пясък и го изстрелва обратно нагоре върху … След като вратата се затвори, пясъкът се натрупва върху нея и я зарива.

Има и един друг вид бази, където не съм ходил много, на Северния полюс, в полярните ледове – там също има бази.

КГ: Ъ-хъ.

ЕС: И те са невероятно красиви и по някакъв начин притежават своя собствена атмосфера …

КГ: Да.

ЕС: … със свободно течаща вода и собствено електричество, което извличат от земята, защото те се намират много, много надълбоко.

КГ: Използват геотермална енергия.

ЕС: Да.

КГ: И някои от тях използват също така реактори с торий.

ЕС: ТОРИЙ – абсолютно!

ДУ: Слушал съм много за тория.

ЕС: Това е голяма работа. Да, торият е нещо удивително.

ДУ: Това е по същество една система за не-радиоактивен синтез.

ЕС: Точно така.

КГ: Интересно е това, че в много от моите презентации аз съм показвал кадри от Проект Леден червей.

Това е един проект, реализиран от Армейския инженерен корпус, струва ми се в края на 1950-те и началото на 1960-те, в Гренландия. Те са построили там една от тези бази. 

Там долу в Антарктика бе построено същото съоръжение. Снабдяването му се извършваше със самолети.

Това е също така начинът за изграждане на доста извънземни бази …

ЕС: Правилно.

КГ: … по същия метод. Проектът Леден червей обаче бе твърде интересен с това, че по-късно САЩ се опитаха да пренесат тайно там някакви ядрени оръжия и самолетът им се разби.

И всички разбраха за съществуването на тази огромна база, която бе построена тайно.

ДУ: Ако искате да знаете, едно от нещата, които ми каза Пит Питърсън, бе случилото се с изданието на “World Book Encyclopedia”, струва ми се от 1953 г. Военнопромишленият комплекс изпратил свои хора до всички библиотеки в страната, да откъснат точно тази една страница, защото там било описано как тория може да произведе реакция без каквато и да е радиация.

И той каза, че ако започнем да го използваме, това би довело до невероятен пробив в технологиите.

Тогава какво бихте казали за тория във връзка с нашия разговор тук?

КГ: Ами аз зная, че в програмите на космическият кораб, където служих, той първоначално се захранваше с ядрена енергия, след което я заместиха с двигател задвижван от торий.

И след това го заместиха и него с някакъв вид електромагнитен двигател, който имаше едни дълги тръби, в които вкарваха нещо наречено „minnow baskets”, които се въртяха.

ЕС: Точно така.

КГ: И аз мисля, че това е някакъв вид електромагнитно триене. И има едни проводници, които акумулират енергията и я изстрелват безжично през тези тръби, които отиват директно в едни огромни кондензатори.

ЕС: Точно така. В тези бази използват редица кондензатори за съхраняване на енергия.

Аз не съм експерт по тория, но в последно време участвах в един проект, за който бях нает от една частна организация. Те разпратиха хора из цялата територия на САЩ, научни екипи, за да открият НАЙ-ГОЛЯМОТО находище на торий.

Аз зная точно къде се намира това. То е също в Ню Мексико. Няма да ви кажа кой е градът, който е наблизо, но това е в Ню Мексико. 

Там има неограничени количества торий, който може да захрани всички планети и всички бази, и разбира се, всички нас тук безкрайто дълго – ЗА НЕОПРЕДЕЛЕНО ВРЕМЕ – с темповете, с които в момента използваме енергия.

ДУ: Защо мислиш, Емери, че може да има тайна база в национален парк? Какви биха били предимствата на това?

ЕС: О, предимството е, на първо място, че това е територия под непрекъснато наблюдение. Винаги има рейнджъри, които охраняват наоколо. И, разбира се, има всякакви спътници, които наблюдават непрекъснато отгоре.

Тези места също така понякога са доста полезни, тъй като се намират близо до термален източник или нещо такова.

КГ: Точно така.

ЕС: И те използват тази енергия. Или може би под някай от тези паркове има огромно кристално находище. Така че парковете, даже в най-ранните времена, са били избирани за скриване на военни бази.

КГ: Интересно е, че Клифърт Махути, когато ни разказваше в това предаване, каза, че индианските резервати, както и тайните бази и националните паркове, имат един и същ статут от гледна точка на правителството.

ЕС: Да. И защото там трафикът е много малък и е строго контролиран.

Даже и в резерватите … Даже не е разрешено да влезеш в даден резерват, без да имаш специален пропуск и без разрешение на вожда. И това е идеалното място, където никога няма да има интензивен трафик, защото става въпрос за територия, която вече сме дали на американските индианци.
КГ: Интересно. Четох в един доклад, че доста от тези рейнджъри са всъщност хора от разузнаването. Това са бивши военни или разузнавачи, и много често, когато има хора, които „изчезват” в тези паркове, те ги откриват.

И понякога там стават отвличания от извънземни и задачата на рейнджърите е да потулват тези случаи.

ЕС: Да, аз мога да потвърдя това 100% и също така, че те използват сила, когато е необходимо и това не е нещо, което биха правили обикновените охранители.  Това са ветерани със стаж от по 20-тина години в даден проект или като военни, както ти каза. И те са твърде свръх квалифицирани, но са платени наистина добре.

ДУ: Едно от нещата, за което бих искал да поговорим още малко, Емери, е базите под леда, за които ти спомена.

ЕС: Да.

ДУ: И предполагам, че това би могло да включва и бази в океана.

ЕС: Да.

ДУ: Има един доста странен филм, който се появи в 2009 г., със заглавие „G.I.Joe”, който е на военна тематика, но в този филм са показани на едно място всички неща, за които разговаряме тук.

Какво мислиш за филма “G.I. Joe”?  Имал ли си някакви …

ЕС: Спомням си, че съм го гледал. Не си го спомням много добре, но помня, че когато го гледах, навързах някои неща, така да се каже.

И мисля, че това бе голяма работа по онова време. Спомням си, че докато го гледах, си казах: „Уха! Тук показват всичко доста безцеремонно.”

ДУ: Защото той е толкова …

ЕС: И показва …

ДУ: Те показват всички тези визуални ефекти в помощта на компютърна анимация.

КГ: О, да, особено във втората част, когато показват тези нападения с помощта на „Божиите пръти” (the Rods from God) . . .

ДУ: О, това беше луда работа.

КГ: … върху Земята, и това бе същото, което виждаме и в Северна Корея.

ЕС: Разбирам. Интересно. Аз не съм гледал втората част.

ДУ: Това са пръти от волфрам с размера на телеграфни стълбове, които можеш да насочиш към Земята, и само гравитацията причинява много, много жестока експлозия, която може да опустоши една голяма територия.

ЕС: О да. Точно така.

ДУ: Наскоро гледах само втората част и не можех да повярвам, че това бе показано там.

ЕС: Уха! Наистина е удивително, че те показват това толкова явно и излагат тази класифицирана информация, но ние започваме да виждаме как през всичкото време филмите подсказват отделни неща.

Това се дължи на хората от Съюза и на други добронамерени, които ни подхвърлят тези неща, предназначени за този, който внимава … Така че аз мисля, че това е нещо чудесно.

ДУ: Точно така. Има още нещо, което бих искал да добавя: когато разговарях с Боб Дийн, майор Боб Дийн от запаса, той всъщност ми каза много повече от това, което каза публично в интервюто си в Проект Камелот, или някъде другаде, относно това, в което е участвал.

То е много подобно на това, което е правил Кори.

И едно от нещата, за които той разказа, бе един остров в Южния Пасифик, който изглежда като остров, ако летиш над него, но ако се приближиш наистина доста, половината остров се оказва всъщност една холограма и целият е замаскиран.

И можеш да преминеш през тази холограма и тогава откриваш, че там има цяла военна база …

ЕС: Да.

ДУ: … която не се вижда от въздуха. Запознат ли си с нещо такова?

ЕС: Има много такива неща.

КГ: Да, доста примери за такава технология – замаскираща технология с помощта на холограми.

ЕС: Наистина много.

КГ: Те даже са разработили холограми, които притежават маса.

ЕС: Точно така.

КГ: Наричат ги „твърда светлина”, и те могат …

ЕС: Те могат да хвърлят сянка.

КГ: Да, можеш да се приближиш до такава холограма и да направиш „чук, чук, чук,” и тя да изглежда като парче стъкло. И могат също така да й придадат дълбочина.

ДУ: Уха!

ЕС: Да, аз мога напълно да потвърдя това, и то бе част от … имаше едни раздробени проекти в близост до мястото, където работех върху спътници, които можеха да произвеждат такива ефекти. В началото на 1990-те, а може би и преди това, те вече качваха такава технология на спътници.

КГ: Да. Това може да изглежда като един твърд светлинен панел. В един момент те премахват източника на енергия или електричеството, а изображението остава.

ЕС: Точно така.

КГ: Искам да кажа, че това е нещо невероятно.

ЕС: Да, те използват всякакви удивителни технологии. Ето защо аз винаги казвам, че ако видя нещо, например космически кораб или каквото и да е, извънземно, трудно ми е да кажа: „О, това е реално, или не е реално”, освен ако съм всъщност точно пред него и го анализирам, защото те могат да те накарат наистина да повярваш, че даден самолет се сблъсква в едно здание.

КГ: Ъ-хъ.

ЕС: Могат да те накарат да повярваш, че там има наистина нещо. И, както Кори каза, ти можеш да се приближиш и даже да го пипнеш.

ДУ: Наистина?!

ЕС: То всъщност е осезаемо. А тези, които съм видял, не са били толкова осезаеми, колкото твоите. Моите бяха само малко осезаеми, след което можеше да преминеш лесно направо през тях.

КГ: Правилно.

ЕС: Това е просто една удивителна технология, защото с нейна помощ можеш да организираш всякакъв вид заплаха – изкуствена заплаха – и да я използваш за ужасни ситуации, когато се опитваш да …

ДУ: Те могат ли да създават такива зони забранени за полети, подобно на тези зони на Националната агенция за океански и атмосферни изследвания, над които не е разрешено да минават пътнически самолети?

ЕС: О, сега има навсякъде такива зони. И това е един чудесен начин да откриеш нещо скрито, което искаш да изследваш. Зона забранена за полети.

ДУ: Ха, ха.

ЕС: Казваш си: „Я, какво ли може да има тук, щом това е зона забранена за полети?”

ДУ: Обаче, ако летиш с една малка Чесна, какво би станало, ако се опиташ да преминеш през една от тези зони?

ЕС: Моментално ще бъдеш ескортиран от някой F-16 …

КГ: Да.

ЕС: … или от F-15 , или от нещо друго.

ДУ: О кей, изглежда ми доста странно, че те може да имат тази технология с твърда светлина или холограма, която да скрива нещо. Все някой в даден момент ще открие какво има там. Някой ще се натъкне, докато плува с малка лодка …

ЕС: Имало е такива.

ДУ: И какво се е случило в такива случаи?

ЕС: Имало е такива и те са били унищожавани.

ДУ: Наистина?!

ЕС: Изгубени в морето. Или понякога даже по време на военни маневри, са се натъквали случайно.

КГ: По време на учения.

ЕС: Точно така, и военните не е трябвало да попадат там, но се е случило. И обикновено са бивали унищожавани.

КГ: „Загинали по време на учение” или нещо подобно.

ЕС: Да, били са, както ти току-що каза … Хората, които работят на тези бази също, техните семейства не знаят, че те отиват в такава база, където ще работят в продължение на три месеца.

Те казват на роднините си: „Няма да мога да контактувам в продължение на три месеца, защото отивам на мисия”.

Така че когато те загинат, съобщават на семействата им: „О, той загина по време на акция или по време на учение”, което е пълна лъжа. И всичко остава в тайна, тъй като най-подходящите за такива цели са военните на активна служба, защото те са най-лесно заменими.

ДУ: Какви други методи имат за защита на базите от хора, които се появяват случайно, така че да не се налага да ги убиват? Защото се надявам, че не винаги има фатални случаи.

КГ: Те слагат например обозначение за това, че има радиационно излъчване, че това е зона за изпробване на ядрени оръжия, с които да отпъдят хората.

ЕС: Има много начини да те спрат от това да отидеш там, но понякога това просто се случва. Не може да бъдат поставени знаци на всеки 10 или 20 метра, да не говорим, когато става дума за 100 морски мили около един остров.

Има обаче лодки, които са винаги … както и самолети, които винаги патрулират тези области.

Както и спътниците, които са предназначени за наблюдение на тези бази и които са винаги там, където трябва. Нищо не може да се приближи, без те да знаят, че нещо е нарушило въздушното пространство.

ДУ: Уха!

ЕС: Там не е възможно да летиш под обхвата на радара. Винаги ще те хванат. Винаги ще те открият.

ДУ: Мислиш ли, че има случаи, когато хора биват принудително докарани в базата и постъпват на работа или може би противно на желанието им остават на работа там, вместо да бъдат убити?

ЕС: Не съм запознат с такива случаи.

КГ: Аз съм, за съжаление.

ЕС: Наистина?!

КГ: Да. Те са докарвали хора, за биометрични тестове.

ЕС: О, за тестове. Така може.

КГ: Да.

ЕС: Да, аз съм виждал как ги отвличат.

ДУ: Хм.

ЕС: И хората са били там против волята им, но не, за да работят. За съжаление, това, което Кори току-що каза, е вярно.

КГ: Чувал ли си за предохранителни мерки против „психическо шпиониране” или виждане от разстояние?

ЕС: Абсолютно. Всички бази използват специализирани експерти по виждане от разстояние. И да не забравяме, че тези хора не е нужно да се намират в базата.

КГ: Правилно.

ЕС: Те могат да се намират много далече и въпреки това да охраняват базите.

Например вземаш двама добри наблюдатели от разстояние … и това е една от моите специалности, за която всъщност ми плащат … и ако имаш един такъв човек, той е ефективен в 90% от случаите. И след това вземаш друг, който също работи с 90% точност. И двамата ти подават абсолютно една и съща информация.

Така че ти трябват само няколко такива души, за да осигурят наблюдението. Е, те имат също така такива хора, които използват …

КГ: Технически средства, които усилват способностите им.

ЕС: Точно така, технически електронни устройства, с които си помагат.

КГ: Виждал ли си някои от тях?

ЕС: Да.

КГ: Това са или метални пръчки, които хващат с ръце, или плоскости, върху които поставят дланите си.

ЕС: Две позлатени плоскости, или …

КГ: Е, едната е медна, а другата изглежда като от неръждаема стомана. И те са свързани с проводници. Те стоят допрели ръце в тези метални плоскости и това усилва способностите им да виждат от разстояние.

Специалистите по виждане от разстояние, които се опитват да шпионират дадена база, започват да виждат отделни елементи от базата и след това изведнъж, мислите им започват да се разсейват.

От друга страна други подобни специалисти, които охраняват базата … наричат ги „тези, които разсейват”, защото те разсейват мислите на всеки, който се опитва да проникне от разстояние.

Тези хора също така получават енергийна обратна връзка от „шпионите” и им причиняват така наречените „ефирни главоболия”, които са твърде силни и могат да продължат с дни. Сигурен съм, че това ти е познато.

ЕС: О, разбира се.

ДУ: Добре. Е, това бяха направо удивителни неща и също така това бе цялото време, с което разполагаме за този епизод, заедно с Емери Смит и Кори Гууд. Ще се видим следващия път. Благодаря ви, че бяхме заедно.