(с) Превод АТИ, 2018 г.

Дейвид Уилкок: Добре дошли отново в Космическо разкритие. Аз съм вашият домакин Дейвид Уилкок и съм тук заедно с Кори Гууд.

Моментът, до който достигнахме последния път, бе твоята среща със Супер федерацията, след което, предполагам, ти си щял да тръгнеш за дома си.

Кори Гууд: Да, така беше.

ДУ: Но се случи нещо различно, нали?

КГ: Веднага след срещата аз се оказах във фоайето на базата на Супер федерцията и това бе моментът, в който се появи една Синя сфера, която помислих, че ще ме заведе у дома.

Вместо това обаче, аз се озовах в това огромно куполно пространство на храмовия комплекс на Аншар, където се появих за първи път преди повече от година и когато за първи път се срещнах с хора на Аншар.

Аз се появих там. Там имаше … Беше много оживено.

Имаше хора наредени в опашка един след друг в очакване да преминат през церемонията за пречистване и аз веднага видях Арии и сестра й, които тръгнаха към мен с широки усмивки на лицата си.

ДУ: Кори, ти сега я наричаш Арии и също така споменаваш за нейната сестра, така че би ли пояснил причината за промяна в името й и коя точно е сестра й?

КГ: Арии … Тя искаше да я наричам така от самото начало, но аз продължавах да използвам пълното й име – Ка-Арии. Ка … Тя, както й сестра, произхождат от фамилията Ка.

Аз правех това нарочно, за да разбера кой от претендиращите да е в комуникация с Аншар, казва истината.

ДУ: Интересно е да отбележим, че материалите на Закона за Единството конкретно споменават Ка като наименование на духовното тяло, което всички ние притежаваме.

КГ: Хм.

ДУ: Тогава коя точно е сестра й? Можеш ли да ни разкажеш малко за нея?

КГ: Да. Сестра й е много подобна на нея във всяко отношение. Засега не желая да съобщавам името й. В момента тя общува с доста хора на повърхността.

ДУ: Какви конкретни връзки би казал, че сестра й поддържа с повърхността?

КГ: Ами тя е една от тези, които седят в столовете с форма на яйце, които съм описвал преди, които са свързали в мрежа своето колективно съзнание с нашето масово съзнание. Те общуват с нас чрез сънищата ни.

По-късно аз се научих как да използвам тези столове по време на моите посещения при Аншар. Това за тях представлява и нещо като забавление. Те обаче ни наблюдават и докато седят в тях, ни предават от разстояние насоки и указания.

ДУ: Обикновено, ако хората изпитват видения или чуват гласове в главите си, ние наричаме това шизофрения или нещо подобно.

Така че коя е разделителната линия между това насочване и едно дълбоко умствено разстройство на човек, който „чува гласове”?

КГ: Обикновено те не разговарят с хората чрез глас. Това, което те правят, е … Сега ще ти го опиша.

Когато си в един от тези столове, ти можеш да го използваш, за да отидеш там, където има всяко събиране на хора, или да посетиш отделен човек, като отиваш на мястото, където те или той се намират.

Ти си по същество над рамената и главите им и гледаш надолу какво се случва, почти както хората изобразяват ангелите, които се появяват над нас.

Те стоят там и наблюдават разговорите или това, което прави даден човек, и например си помислят: „О, аз може да го посъветвам по този начин. Това ще окаже ето толкова влияние върху времевата му линия и ще помогне тук и ето тук,”  след което те правят това „бинг” (имитира звук), при което те зареждат лицето с информация, която прилича на един компресиран информационен файл.

И след това този файл бива декомпресиран, и хората просто получават този прилив на идеи, които ние наричаме „зареждания”.

ДУ: И това прилича на оригинална мисъл, без хората да осъзнават откъде тя е дошла.

КГ: Точно така.

ДУ: О кей. Значи ти срещаш Арии и нейната сестра. Би ли ни казал какво се случва след това? Ти каза, че и двете са се усмихвали. Разбра ли защо?

КГ: О, да. Причината бе събранието, на което току-що бях присъствал. Те бяха много развълнувани по този повод.

ДУ: И какво се случва след това?

КГ: Те веднага ме поведоха по коридора, който води към една от тези огромни каверни, където преди се намираше града на Аншар.

Ако си спомняш, този град бе по някакъв начин преместен и поставен в една времева аномалия.

ДУ: Точно така.

КГ: И там имаше един от корабите на Аншар, който ни очакваше.

В него се качваха хора на Аншар, част от които вече бяха седнали вътре.

ДУ: Колко от тях се намираха в кораба?

КГ: Повече от 15.

ДУ: О кей. Значи е имало не малко хора.

КГ: Ние се качихме, след което потеглихме право към времевата аномалия.

ДУ: Как изглеждат нещата, когато навлизате в нея? Какво виждаш?

КГ: Ами не видях нищо …

ДУ: Ох.

КГ: … защото като че ли някой включи един огромен магнит близо до главата ми и аз изгубих съзнание, и паднах настрани, след което ведната се съвзех, когато преминахме през преградата. Това бе нещо като бариера, която повлия на съзнанието ми.

ДУ: Хм.

КГ: Можах да видя всички градове, които се намираха в тази сфера, при което върховете на сградите им сочеха към центъра на сферата.

ДУ: Какво разбираш под „сфера”? Това сфера от енергия ли е? Или това е каверна?

КГ: Това представлява един сферичен енергиен балон.

ДУ: Оу, о кей.

КГ: И вътре в тази сфера са събрани заедно всички градове.

ДУ: О кей.

КГ: И така, ние прелетяхме към града на Аншар и се приближихме към няколко от огромните сгради във формата на купол.

И ние кацаме върху едната от тях, върху тази … подобна на хеликоптерна площадка, но по-голяма.

Тя се намираше на върха на сградата върху нещо като кокили.

И така ние слязохме от кораба и се отправихме към една част от покрива, където имаше два отвора, от които започваха две тръби, които водеха надолу.

Всеки от групата заставаше в един от тези отвори, след което се спускаше надолу.

Когато се приближихме, дойде и моят ред. Помислих, че това ще бъде нещо като пързалка, по която ще се спусна надолу, но се оказа, че на самия вход на тръбата се появи нещо като прозрачна бариера, върху която стъпих, и тя потегли надолу. Погледнах под себе си и видях хората на Аншар, които се бяха спуснали преди мен, да гледат нагоре към мен.

В един момен техните изображения изчезнаха и аз се спуснах надолу. Все едно, че се возех на асансьор.

ДУ: Не се ли изплаши от височината, когато пристъпи в тази дупка?

КГ: Да, изпитах неприятно чувство. Мозъкът ми подсказваше, че просто ще пропадна надолу.

ДУ: И какво се случи, докато преминаваше през тази тръба и къде се озова, когато стигна до дъното?

КГ: Достигнахме до дъното и пристъпихме в тази огромна площ вътре в купола, където навсякъде се разхождаха хора на Аншар. Те бяха облечени с различни цветни дрехи, които бяха очевидно изтъкани. Не приличаха на тези хай-тек облекла, които бях виждал преди.

Както и да е, ние преминахме през това множество от хора, всеки от които се бе запътил за някъде, при което някои влизаха, а други излизаха през нещо като стена.

ДУ: Уха!

КГ: Ние също преминахме през това нещо подобно на стена, което се усещаше като лепкава енергия, след което се озовахме на място, където имаше много хора, които хвърчаха във въздуха подобни на Супермен.

ДУ: Наистина?!

КГ: По-възрастните, тези, които бяха много по-стари, летяха, като използваха някаква неизвестна технология. Всички останали се разхождаха, все едно че се намираха в някакъв МОЛ.

ДУ: Това някаква технология ли беше, или по-скоро телекинеза? Това някаква психична способност ли е, с чиято помощ се придвижват по този начин?

КГ: Това е технология.

ДУ: Наистина? Представям си, че гледката е била внушителна.

КГ: Да, такава беше, защото хората летяха свободно, точно като Супермен.

ДУ: Защо мислиш, че само възрастните са могли да правят това, или им е било позволено да го правят, или каквото е било там?

КГ: Възрастните … те изглеждаха различно от останалите хора на Аншар.

Казаха ми, че е често срещано същества от четвърта категория плътност и други същества, когато остаряват, да стават по-високи, по-слаби и очевидно това е, което им се случва. Те добавят други 50+ см. към височината си и стават много, много слаби, много хилави, и кожата им става даже още по-бяла. Те също така имаха бръчки около устните и очите.

ДУ: Искам да подчертая нещо твърде странно. Имах едно обаждане от Пит Питърсън, в което той започна да ми разказва за тези Nordic, които той срещнал веднъж и при които важало същото нещо – те преминавали през три етапа на растеж. В третия етап ставали по-високи и по-слаби.

КГ: Друго нещо, което забелязах, бе, че те носеха предпазно покритие на очите си. Техните очи стават доста чувствителни.

Ние стигнахмедо една сграда, където живее семейната група на Арии, и ми показаха една малка стая, предназначена за мен. Аз щях да прекарам заедно с тях известно време.

ДУ: Уха.

КГ: Тя ми показа леглото подготвено за мен, защото те не използват легла.

ДУ: Добре, почакай за минутка. Защо те не използват легла? Ако не спят, какво правят?

КГ: Те имат някакъв цикъл за възстановяване на всеки няколко дни, който продължава 45-50 минути. Те нямат период, в който да спят.

ДУ: Те нямат нужда да лягат, когато преминават през този цикъл?

КГ: Не, те седят в столовете.

ДУ: О кей.

КГ: И така, първото нещо, което виждам върху това легло, са три ризи, три чифта гащеризони и някакви нахвърляни тоалетни принадлежности.

Дрехите изглеждаха като от 1980-те. Ризите бяха сини, а гащеризоните в кафяво-пепеляв цвят. Имаше и бельо, дезодорант. 

Когато видях всичко това, разбрах, че имат намерение да бъда при тях малко по-дълго от всеки друг път.

ДУ: Уха!

КГ: И както се оказа, в крайна сметка, докато бях там, аз преспах на два пъти, което означава, че съм престоял три дни.

ДУ: Тази стая бе с размерите на малка стая в общежитие, или имаше повече пространство? Как изглеждаше стаята?

КГ: Беше много малка. Вероятно два на три метра.

ДУ: Оу, уха!

КГ: Аз обаче не прекарах там много време.

ДУ: Очевидно, трябвало е да ядеш нещо. Каква бе храната, която ти дадоха?

КГ: Всичката храна бе вегетарианска, разбира се, с много сурови зеленчуци, много интересна сладки кексчета, направени от зеленчуци, които бяха наистина добри.

ДУ: Би ли казал, че това е била най-добрата храна, която някога си опитвал, или просто бе нещо обикновено?

КГ: Да ти кажа честно, беше някак сладникава. 

ДУ: Наистина?

КГ: Да. Беше някак … Нямаше никакви подправки. Те просто ядяха сурови зеленчуци и не ядяха много, и също така не се хранеха често.

ДУ: Имаше ли усещането, че ти дават от същата храна, която ползват те, и че не трябваше да я променят по някакъв начин, специално за теб?

КГ: Да. Аз се хранех заедно с тях.

ДУ: Мястото, където се хранехте, напомняше ли ти на нещо тук, например да е подобно на закусвалня?

КГ: Да, това бе закусвалня.

ДУ: Наистина?

КГ: Те имаха една обширна област, където прекарваха повече време. Там таванът бе по-висок, около два етажа. Имаха и отделни частни помещения, но не прекарваха там много време.

ДУ: Ако искаше да ядеш повече от тях, те те водеха в тази закусвалня, за да се храниш сам, или ти винаги се хранеше заедно с тях?

КГ: Докато бях там, се храних само три пъти.

ДУ: Наистина?

КГ: Да. Ти знаеш как промених храненето си, след като станах вегетарианец. Аз се хранех твърде малко веднъж или два пъти на ден. Храната бе доста богата на витамини и други вещества, защото засищаше много бързо.

ДУ: Уха! Значи по някакъв начин те е зареждала с енергия?

КГ: Да, но на вкус беше като обикновени зеленчуци.

ДУ: Представям си, че след като си видял това спално помещение, предназначено за теб, и тези старомодни дрехи, ти може би си ги запитал: „Хора, аз мислех, че тръгвам за дома си. Какво става тук? Защо трябва да оставам толкова за дълго тук, че да се налага и да преспивам? Какво сте намислили? Какво се случва с мен?”

КГ: Ами, Арии ми каза, че по същество получавам един подарък, като ми разрешават да прекарам известно време с нейната семейна група, както и че ще трябва да се подготвя да отида заедно с тях до тази база близо до Сатурн, за да се срещна с този Съвет при Сатурн, както те го наричат.

Така че ми се наложи да прекарам известно време заедно с тези хора.

Предупредиха ме да не докосвам нищо – да стоя на разстояние.

ДУ: Интересно – същото, което ми каза и Пит Питърсън.

КГ: Точно така. Когато се появих в самото начало, те стояха на прилично разстояние от мен и не бяха особено дружелюбни, но когато видяха Арии … Още в самото начало тя ме хвана за ръка и ме поведе, за да ми покаже къде ще бъде моята стая.

И това оказа влияние на нейните хора. Те започнаха да се приближават все повече, да ми задават въпроси и да разговарят с мен. Бяха много любопитни относно живота на повърхността.

ДУ: Нека те попитам нещо, което може би ще разсее някакво недоразумение сред нашата аудитория.

Хората може да са склонни да мислят, че тези същества живеят в повече от едно измерение и следователно ни изглеждат като духове, следователно, след като си сред тях, ти също би трябвало да си изглеждал като дух.

КГ: Това не са същества от по-висока категория измерение или от друго измерение. Това сме ние от нашето бъдеще.

Те са пропътували назад във времето, за да запазят своята времева линия. Те са от плът и кръв като нас.

И така, след този първи ден децата и другите хора започнаха да се приближават все повече към мен и да прекарват заедно с мен извество време, и то достатъчно близо, за да мога да ги докосвам, обаче аз не го правех.

В един момент те започнаха някак да се дистанцират и когато се огледах, видях, че към мен се приближава Гонзалес. Изглеждаше много посърнал и изморен. Когато дойде съвсем наблизо, той просто се стовари в един от столовете.

Отидох до един от столовете, седнах в него и умствено го насочих, както ми  бяха показали да го правя, към него, и го попитах какво прави тук, какво става с него.

ДУ: Значи ти можеше да движиш стола с помощта на ума си и да го насочваш накъдето пожелаеш?

КГ: С лекота.

ДУ: Значи ти се приближаваш до стола на Гонзалес и какво се случва след това?

КГ: Ако си спомняш, Гонзалес бе прекарал доста време заедно с Аншар. За определен период той всъщност живееше в техния град.

ДУ: Точно така.

КГ: И като част от работата, която извършваше, докато живееше там, той бе работил с тази раса на великаните, които имат червени коси и по шест пръста на ръцете си.

Той бе започнал да получава определени резултати в работата си с тях, когато хората на Аншар го бяха по същество изритали заради поведението му.

ДУ: Ние притежаваме огромно количество документирани скелети на великани, открити по цялата Земя. Въпросните червенокоси великани свързани ли са с тях по някакъв начин?

КГ: Свързани са.

ДУ: По какъв начин?

КГ: Добре, нека просто продължа и ти разкажа какво се случи.

ДУ: О кей.

КГ: Гонзалес каза, че почти през цялата година се е занимавал с червенокосите великани. Той се бе опитвал да ги накара да приемат някои от лечебните технологии на маите.

Те обаче са отказвали всякакъв вид помощ от страна на маите, мислейки, че това е някакъв вид примамка за тях, за да кажат, че …

Съветът на Тайната космическа програма и маите са спасявали червенокосите великани от различни места на планетата и са ги докарвали тук в това убежище.

„Ние не желаем това лечение, докато не докарате тук нашето кралско семейство, които са затворени в някаква база на престъпните групировки.”

ДУ: О кей. Това повдига много въпроси.

КГ: Да, и няма особена логика в това тяхно изискване.

ДУ: Бях останал с впечатлението, че червенокосите великани са измрели напълно. И че на повърхността на Земята вече не е останал никой от тях.

КГ: В момента няма никого от тях на повърхността на Земята.

ДУ: Тогава защо говорим за тях, все едно че все още съществуват? Кое е това, което аз не …

КГ: Защото те съществуват.

ДУ: О кей.

КГ: В един момент те са контролирали голяма територия от Северна и Централна Америка. Тези същества са генетични творения на тази раса на Пре-адамитите …

ДУ: Разбирам.

КГ: Която е живяла в Антарктика. Те са създали тази раса на гиганти, която да управлява човеците, популацията от човеци-роби.

След настъпването на катаклизма, когато Пре-адамитите са били по същество изтрити от повърхността на Земята, или ние така сме си мислели, тези гиганти е трябвало да оцеляват сами. По онова време те са се хранели с хора и са предизвиквали доста проблеми. Определен брой години след катаклизма човеците са започнали да се организират отново и са започнали да преследват тези великани и да ги избиват.

Тогава великаните е трябвало да се скрият под земята и те отишли дълбоко, дълбоко в недрата на Земята, в някои от тези твърде дълбоки екосистеми, за които сме говорили преди в Космическо разкритие.

ДУ: Тогава се е получило следното: Имаме племена от американски индианци, които са преследвали червенокоси великани. Имаме хора в Европа и Азия, които са преследвали тези великани, които са се оттеглили дълбоко под земята.

КГ: В каверни с екосистеми.

ДУ: Точно така.

КГ: При тях са се появили здравословни проблеми, защото не са имали нужните им хранителни вещества и слънчевата светлина. Те са се хранили с това, което са намерили там долу, от което здравето им е страдало. И те са ставали все по-слаби и по-слаби.

Те са преследвали един човекоподобен вид, който е живеел във Вътрешната Земя, и са го унищожили, защото им се е видял много вкусен, както и са изтребили някои други същества, които са живеели там долу …

ДУ: Те изглеждат точно като нас, само че са по-големи, или има нещо необикновено във формата на лицето или главата?

КГ: Да, те имат широко чело, големи изявени челюсти, два реда зъби. Те не изглеждат просто като по-големи хора.

ДУ: Значи ако ги намалиш до нашите размери, те биха изглеждали доста по-различни.

КГ: Правилно.

ДУ: Интересно. Значи те обитават тези подземни области. И ти казваш, че те по същество изтребват други популации от човекоподобни.

КГ: Точно така. И това, което в крайна сметка се е случило в тяхната история, е, че част от тяхната кралска каста е започнала, както се казва, да ги организира.

Когато са се оказали бежанци под земята, първоначално те са били в пълен безпорядък. Те открили територии, които са могли да издържат малко население. Те конкролирали своя брой, своето население и някои представители на тяхната кралска каста и на духовенството им решили да се затворят в различни саркофази и да преминат в състояние на летаргия. 

ДУ: Любопитен съм относно това, че когато изучаваме ранните цивилизации в американския континент, откриваме тези така наречени „строители на могили”, и винаги откриваме тези могили във формата на пирамиди.
Хората разкопават тези могили и откриват вътре скелети на великани. Така че гигантските скелети и тези могили винаги вървят заедно.

Изглежда, че тези хора са имали някакво желание да продължават да строят пирамиди. Какво мислиш за това?

КГ: Ами, гигантите са били тези, които предполагаме, че са карали човеците да строят инфраструктурата на тези градове за нуждите на Пре-адамитите. И предполагам, че тези великани са били нещо като надзиратели на човеците в това строителство.

ДУ: В тези могили, които хората са разкопавали, никога не са били открити книги, или … Колко грамотни мислиш, че са били тези великани? Дали потопът им се е отразил толкова зле, че те …

КГ: Да.

ДУ: … са изгубили до голяма степен своя език?

КГ: Те са изгубили всичко.

ДУ: Наистина?!

КГ: Точно така. Те са били в една лодка с хората. Всичко е било изгубено. Така че …

ДУ: Тогава откъде са знаели за тези каверни под земята, ако са били по същество неграмотни?

КГ: Те са били принудени да го направят. Те са били принудени да слязат под земята, да търсят и да открият тези места.

ДУ: О кей.

КГ: И най-накрая тези великани са се събрали и са казали: „О кей, ние притежаваме тези малки пространства, които ще осигурят съществуването на малък брой от нас. Ние ще преминем в състояние на летаргия и когато един ден се събудим, ще бъдем отново силни. Когато се събудим по времето на тези предстоящи големи енергийни промени, ние ще можем да живеем спокойно отново.”

Това, което се е случило обаче … Това са били над 130 от тези същества на различни места в тези саркофази. И в повечето случаи престъпните групировки са открили тези саркофази, събудили са великаните и са ги отвели в затвори в своите подземни бази.

ДУ: Мисля, че ти бе казал преди, че когато хората са се опитвали да отворят тези саркофази, но не са успели, защото те са били защитени от някакво гравитационно поле. Тогава как престъпните групировки са успели да събудят някои от тях? Аз мислех, че никой не е успял да стори това.

КГ: Те имат начини с помощта на определени вибрации да изключват и контролират тази технология.

ДУ: Оу, наистина?! Интересно.

КГ: Те са открили достатъчно от тези саркофази, както разрушени, така и действащи … Те знаят много добре как те функционират. Те познават механизмите им.

Тези същества са оцелели физически, но в умствено отношение тези великани са били напълно извън строя.

Гонзалес каза, че е успял да общува с великаните и е имал повече успехи, преди да премине през тази трансформация, защото те са били толкова психически объркани и травматизирани, че той едва е успявал да комуникира по някакъв начин с тях.

Той ми разказваше това, докато седеше в стола и каза, че след като е преминал през тази своя трансформация, е изгубил напълно способността си да общува с тях.

ДУ: Нека видя дали разбрах какво каза. Първо, те заспиват летаргичен сън. Те мислят, че в един момент ще се събудят и ще бъдат крале на своя народ, и ти каза, че това се отнася за около 130 от тях, но те се събуждат и се оказват затворници. Мисля, че това е било доста тежко за тях.

КГ: Да.

ДУ: Дали те са изпитали, все едно че са преспали много кратко време, или са помислили, че са били в състояние на летаргия доста дълго?

КГ: Тези, които са били в летаргия, са почувствали, все едно че са заспали и след това са се събудили.

ДУ: Уха! Значи това, че са загубили напълно своето предишно състояние и власт, ги е объркало твърде силно.

КГ: Това се отнася за тези, които са били в легаргия. Другите, които са живели поколение след поколение в тези екосистеми дълбоко под земята, са били най-силно травматизираните.

ДУ: Ох.

КГ: Гонзалес каза, че просто не е могъл да контактува с тях. Той непрекъснато им е повтарял: „Ние можем да ви помогнем. Ние можем да ви доставим тези лечебни технологии.”

Те на свой ред са му казвали: „Не! Първо доведете нашите кралски семейства, след което ще приемем лечението.” Става дума, да доведат тези, затворени в базите.

Не звучи особено смислено, но това е било положението.

ДУ: Хората, които са живели дълбоко във вътрешността на Земята и са прекарали там много време, имат ли някаква представа за това какво представлява нашата цивилизация на повърхността, или са толкова откъснати, че нямат никаква идея кои сме ние, когато сме се появили и по същество сме ги заловили?

КГ: Болшинството от тях са откъснати, но някои са ходили на разузнавателни мисии на повърхността от време на време, когато обикновено са срещали наши военни.

ДУ: Хм.

КГ: Така че са имали представа за това колко вече са изгубили всякакъв контрол.

ДУ: Те имат ли някакви системи за комуникация, които да позволяват на различните териториално разпръснати групи да общуват?

КГ: Казаха ми, че те използват някаква древна технология, която им позволява да комуникират тук и там.

Гонзалес обаче бе наистина разочарован. Когато ми каза, че след неговата промяна тези великани повече не са могли да общуват нормално с него, в очите му се появи някаква гримаса.

Той ме погледна и каза: „Би ли искал да дойдеш там долу?”

Отговорих му: „Това не е работа за мен, приятел. Това е твоя работа.”

ДУ: Да отидеш там долу, където са великаните?

КГ: Точно така. Той каза: „Хайде, това няма да е първият път, в който ще срещнеш някого, който би искал да те изяде.”

ДУ: Къде се намират тези места? Получи ли някаква конкретна информация къде се намират тези места, където те са се заселили?

КГ: Да. На територията на Аншар. Всъщност Гонзалес разбрал за тях, защото в началото Аншар били много потайни и посещението в тази област на каверната, защитена от плътна стена, през която те преминавали, било невъзможно. В крайна сметка след няколко седмици търсене той открил малък отвор, през който могъл да наблюдава къде Аншар отиват отвъд тази стена.

Той видял как хората на Аншар се срещат с тези червенокоси великани, които просто мучали и плачели, и звучали ужасно.

И предполагам, че наскоро след това той е бил допуснат и започнал да се среща с тях, преди Аншар да го изгонят.

ДУ: Ние по същество изчерпахме времето за този епизод, но ми е интресно да чуя предположението ти как тези великани се вписват в цялостната картина на Възнесението и нашата трансформация в същества подобни на Аншар. Каква мислиш, че е причината да ти покажат тези неща?

КГ: Мисля, че причината е, че макар тези същества да са били създадени така и да са извършили лоши неща, кармично ние всички сме свързани.

И точно както Сините авиани искат да се придвижат на следващото ниво на развитие, но не могат, защото ние им действаме като парашути, тъй като имаме взаимни кармични връзки с тях, същото се отнася и за връзката ни с тези други същества.

Ние или всички някак се придвижваме нагоре и се развиваме заедно, или никой не успява да направи това.

ДУ: В даден момент двамата с Гонзалес трябва да сте привършили този разговор за великаните. Какво се случи след това?

КГ: Арии и сестра й постояха задно с Гонзалес и мен известно време. Някои от хората на Аншар също се събраха около нас. В този момент те се държаха малко повече на дистанция от Гонзалес, отколкото от мен.

В един момент сестрата на Арии каза: „Време е да се приготвим за срещата с новите Пазители.” И всички много се развълнуваха.

Разговорите ни постепенно приключиха. Някои от възрастните ме поканиха да ги посетя отново и да прекарам по-дълго време заедно с тях … по-късно, след няколко месеца.

ДУ: Как се обръщаха към теб през всичкото това време?

КГ: Те ме наричаха Хануш.

ДУ: Наистина?

КГ: Да.

ДУ: О кей.

КГ: Тогава всички се събраха в това общо пространство, за да се сбогуват с мен.

Тогава си взехме довиждане. После извървяхме същия път обратно до кораба на Аншар, на върха на куполната сграда, след което излетяхме от аномалията.

ДУ: Хм. Случи ли се нещо друго, преди да се озовеш у дома си?

КГ: Да, аз всъщност не се прибрах у дома …

ДУ: Ох!

КГ: Качихме се в кораба на Аншар и отидохме обратно в храмовия комплекс, където имаше една още по-голяма опашка от хора, които очакваха да преминат през тунела, който водеше към очистителната процедура, която описах по-рано.

Арии и сестра й преведоха мен и Гонзалес покрай опашката от хора, след което преминахме през очистителната процедура.

Аз сгънах дрехите си и щях дя ги поставя до тези на Гонзалес в това полукръгло отделение в помещението, но Арии носеше през рамото си една чанта и я отвори, след което ми показа, че трябва да поставя дрехите си вътре.

Огледах се наоколо и видях представители на всичките седем групи от Вътрешната земя, които срещнах при първото си посещение на това място.

ДУ: И те носеха същите амулети, както когато ги видя за първи път?

КГ: Да. Те носеха същите бели туники и същите амулети.

ДУ: Интересно. Е, това е всичкото време, с което разполагаме за този епизод. Благодаря ти, Кори. Това бе удивителна информация. Искам да благодаря и на зрителите за това, че ни гледаха.

Това е Космическо разкритие. Аз съм вашият домакин, заедно с Кори Гууд.