Category Archives: Uncategorized

БАШАР 30.03.2019: ПЕТТЕ ФОРМИ НА ИЗОБИЛИЕ

© 2019 Превод АТИ

Башар: Здравeйте. Добър ден, в този ден от вашето време, как сте всички?

Аудиторията: (аплодисменти)

Башар: Добре, добре. Ние ви благодарим  за съвместното сътворяване на това взаимодействие. Още веднъж, както винаги, за нас е удоволствие да взаимодействаме с всеки един от вас по този начин. Бихме искали да започнем това предаване като ви напомним, че то е озаглавено „Петте форми на изобилие”.

И така, има много, много форми на изобилие, но в това предаване ние ще обсъждаме пет основни форми, които вие преживявате във вашата реалност, за да започнете да разбирате, че изобилието не е ограничено до това, което са ви накарали да повярвате – предимно богатство и власт. И така, нека започнем с петте форми, които са най-характерни за вашия свят, за да можете да отворите съзнанието си за всички разнообразни форми, за да им помогнете да ви подкрепят и да ви служат по един по-синхронен начин.

На първо място нека започнем с формата, с която всички на вашата планета сте запознати, наречена пари. Ние разбираме, че вие се фокусирате силно в тази конкретна форма. Няма нищо лошо в идеята, че парите са просто един начин да кажете, че сте се съгласили, в някаква форма на консенсусна реалност, да има някакъв предмет, някакъв артефакт, който символизира възможността за обмен. Вие можете да създадете това в най-различни форми. И вие сте решили, че съществуват определени елементи, определени обекти, които сте решили да съдържат тази ценност, и сте се съгласили с идеята, че те притежават непрекъсната стойност, така че да можете да ги използвате във вашата икономика. Едно от нещата, което искаме да подчертаем и което ни изглежда много интересно, е, че тази форма на икономика, която притежавате, е основана предимно на идеята за използване на пари, и всъщност не е основана на ефикасността на самия обект. В действителност тя е основана на емоционалните колебания, които изпитват членовете на вашето общество. Идеята, че така наречените ваши стокови пазари повишават и понижават своите стойности в зависимост от емоционалните колебания на индивидите във вашето общество, ни се струва доста интересна и някак необичайна, като основа на една икономическа система, тъй като всъщност не е нещо стабилно. Това е нещо, което непрекъснато се колебае в зависимост от това как се чувствате в даден момент. Това ви е вършело работа за известно време. То ще се промени в близко бъдеще, но въпреки това, идеята сама за себе си да създадете форма на изобилие, основана на някакъв символичен обект или договорена форма на обмен, е нещо абсолютно в реда на нещата и е една форма, с която болшинството от вас в известна степен сте запознати.

Идеята тук е, че доста хора във вашето общество са особено фокусирани върху тази форма, в много случаи за сметка на всички останали форми на изобилие. По този начин вие затваряте вратите, през които до вас могат да достигнат другите форми на изобилие, защото тя създава голяма доза настояване и очакване във вашето съзнание за това, че парите, в каквато и форма да решите да ги представите, са единственото нещо, което ви позволява да правите това, което трябва да правите, когато трябва да го правите, което в крайна сметка е нашето определение за изобилие – способността да правите това, което трябва да правите, когато трябва да го правите. Това е наистина основното определение.

Идеята е, че има четири други форми, които вие на вашата планета преживявате и можете да преживявате по-често. Втората форма е нещо, което сте правили и правите понякога, но не колкото сте правили преди и това е просто идеята за търгуването (замяната). Очевидно, ако имате нещо, което някой друг желае, било то предмет или умение, вие може да го изтъргувате. И това, в определен смисъл, е форма на изобилие, защото ви дава това, което ви трябва, тогава, когато ви трябва. Така че това е стара форма на изобилие, която даже предхожда идеята за вашите пари, но във вашия свят парите в повечето случаи са я заменили.

Идеята за третата форма на изобилие е просто да получите подарък или да дадете подарък – нещо дадено в подкрепа някому, така че той или тя да направи нещо, което има нужда да направи.  Подаръците са абсолютно валидна форма на изобилие и вие никога не знаете дали няма да се появи някой, който просто да ви подари нещо, за придобиването на което не са ви нужни задължително пари, нито нещо, което да дадете в замяна, освен благодарността, която да изразите, която е също форма на замяна. Понякога индивидите на вашата планета, когато става дума за получаване на подаръци, подхождат с неохота, защото понякога са готови да служат на другите и да дават, и да дават, но не и да получават, защото някак имат чувството, че това не е напълно в реда на нещата. В това няма абсолютно нищо нередно. Всъщност, погледнато от друга гледна точка, когато позволите някому да ви даде нещо, това е форма на даване на този човек. Защото другият човек изпитва същото удоволствие, когато дава, каквото вие бихте изпитали. Ето защо, когато проявите желание да получите нещо, когато това става по естествен начин, това е също форма на даване, защото вие позволявате на другите да ви дадат нещо и да преживеят такова чувство.

Следващата форма на изобилие е самата синхронност, защото когато срещнете по своя път точната информация или предмет, или човек, който ви е нужен в дадения момент, това ви дава възможност да продължите по своя път на най-малкото съпротивление, като следвате най-силното си радостно вълнение. Така че това е също форма на изобилие и тя ви напомня, че ви отвежда до действителното определение на това да имате способността да правите това, което имате нужда да правите, когато имате нужда да го правите. Така че синхронността е форма на изобилие.

Петата форма на изобилие е въображението или вдъхновението, както и да желаете да го назовете. Идеята е, че когато позволите на въображението, което е проводникът на комуникация между физическия ви ум и Висшия ви разум, да се прояви, то вие се отваряте и започвате да функционирате по един балансиран начин. Въображението и вдъхновението ви дават нови идеи, нови начини, нова информация, които можете да използвате, за да промените евентуално своята посока, или за да направите нещо, за което не сте си помисляли преди и което може да отразява по-добре вашата истина.

И така, идеята на парите, идеята на замяната, идеята на даряването, идеята на синхронността и идеята на въображението, са пет основни форми на изобилие, които съществуват във вашата реалност. Идеята отново обаче е, че болшинството хора на вашата планета затварят вратите пред почти всички други форми, освен парите, макар че тези други форми могат често да ви доведат много по-лесно и по-бързо до това, което ви трябва.

Ето, фундаментално, как става това. Когато действате като следвате своето най-силно емоционално увлечение, това, от което имате нужда в този момент, като подкрепа в някаква форма, за да ви позволи да продължите да следвате страстното си увлечение, ще се появи обикновено в комбинация с една или повече от въпросните пет форми. То не трябва винаги да се появява само по един начин. Много често всъщност е по-ефективно, ако сте достатъчно отворени, за да позволите на всички форми да се проявят заедно, за да създадат подкрепата, която ви е нужна. Така понякога може да получите малко пари, след което да се прибави някаква синхронност или някакъв подарък, или ще се вдъхновите от нещо, което ще се добави към способността ви, или ще можете да направите замяна, което ще увеличи способността ви да направите това, което трябва да направите, когато трябва да го направите. Идеята е да позволите на пропорциите да се появят и да формират 100-те % от изобилието, което ви е нужно. Това обикновено отразява най-лесния начин, пътя на най-малкото съпротивление за вас. И когато сте отворени към всички форми на изобилие, нещата могат да се случват по един много по-ускорен начин. Когато имате убеждения, които създават съпротива спрямо всички други форми, вие забавяте нещата, като настоявате, че нещата трябва да се случат само по един начин. Намирате ли някакъв смисъл във всичко това? 

Аудиторията: (утвърдителни възгласи)

Башар: Така че позволете си, докато следвате своите най-силни емоционални увлечения, като влагате всичко от себе си, без абсолютно никакво настояване или допускане за определен краен резултат… Моля помнете тази трета част на формулата, която мнозина от вас понякога удобно забравят. Когато ние казваме, че трябва да следвате своите най-силни емоционални желания, като влагате всичко от себе си, докато изчерпите своите възможности за въздействие… идеята в това изявление е много ясна. Ще настъпят моменти, когато ще изчерпите възможностите си да постигнете нещо повече по същия начин. Това няма да бъде момент на блокиране. Това ще бъде стрелка, която ще показва неочаквана посока, която всъщност ще отразява по-добре истинския ви път. Следвайте потока на събитията. Помнете: понякога мнозина от вас мислят, че пътят на най-малкото съпротивление сочи само право напред. Това не винаги е така и всъщност не се случва често. Идеята е, че понякога пътят на най-малкото съпротивление може силно да криволичи, защото може да е нужно да натрупате известен опит по пътя, да срещнете някого, когото не сте срещали преди, да съберете някаква нужна ви информация, да осмислите по-пълно и задълбочено това, което правите. Този път е вашият път на изобилието, пътят на най-малкото съпротивление е пътят на най-голямото изобилие, на най-голямата синхронност, на най-пълното отдаване, на най-голямото въображение. Идеята тук е, че макар някой път може да изглежда много пряк и че води бързо до вашата цел, ако това не е вашият път на най-малкото съпротивление, той всъщност ще ви отнеме доста по-дълго време, отколкото пътят, който изглежда по-дълъг и заобиколен, защото пътят на най-малкото съпротивление ще ви предложи възможност да се придвижите много по-бързо, отколкото по-късия път, който няма нищо общо с вас, защото той ще бъде пълен с неща, които ще преживеете като препятствия, които да ви забавят и да ви покажат, че това не е вашият път. И така изобилието ще се прояви за вас много по-ефективно във всичките свои форми, защото тогава ще бъдете в синхрон с истинската си същност.

Когато говорим за идеята да вървите по своя път, ние ви напомняме, че това е само един евфемизъм. С други думи, вие не се намирате на някакъв път. Вие представлявате един път. Вие сте едно уникално изражение на Всичко, Което Е. Вие СТЕ самото преживяване, което имате. Идеята е, че цялата ви физическа реалност не е извън вас, тя е във вас. Вие имате това преживяване, вие го проектирате в себе си, вие го създавате в съзнанието си. То е това, което сте, като едно уникално изражение и едно уникално отражение на Творението, на съществуването, на Всичко, Което Е.

И така, когато позволявате на всички форми на изобилието да ви подкрепят, вие си позволявате да се възползвате напълно от този конкретен инструмент в комплекта на страстното увлечение. Защото това увлечение съдържа редица конкретни инструменти, които ще създадат вашето ускорение през живота, по един най-полезен и приятен начин. Когато следвате формулата да следвате своето най-силно и страстно увлечение, като влагате всичко от себе си, докато изчерпате всичките си възможности за въздействие, и като правите това без всякакво настояване или допускане за това къде трябва да се озовете в крайна сметка, както сме ви казвали и преди, вие отваряте този комплект, който съдържа: двигателя на вашия живот; той ви предвижва напред много бързо, защото вие сте толкова радостно възбудени да следвате това, което ви привлича най-силно; вие откривате как се изпълвате с нужната ви енергия; това се превръща в организиращия принцип на синхронността, което означава, че то ви доставя възможности и обстоятелства, които съдържат най-силната радостна възбуда по реда, по който трябва да действате спрямо тях. И това, за което не ви е стигнало времето в края на деня, когато ви се появи силно желание да си легнете за сън, ще бъде нещо, което така или иначе не е трябвало да свършите през този ден. Ето колко силно организиращо се проявява всичко това! Това е също, както казахме, пътят на най-малкото съпротивление, който ви позволява да преминавате през живота си твърде бързо, без усилия. Това е пътят, който ви свързва с всички проявления на радостна възбуда в живота, защото те могат да бъдат много. Всички те обаче са свързани и ако вие следвате тази нишка на радостна възбуда, вие ще видите тази тяхна взаимна обвързаност, която ще ви отведе там, където трябва да отидете. Обърнете внимание, че аз настоятелно повтарям „където трябва да отидете”, а не „където искате да отидете”. Защото това понякога може да бъде подвеждащо. Може да има случаи, когато това, което желаете, и това, от което се нуждаете, могат да бъдат синонимни, но твърде често, когато се придържате към много отрицателни и основани на страх убеждения, можете да правите избори от отчаяние или страх даже несъзнателно и това, което искате, или мислите, че ви трябва,  не е задължително това, от което действително се нуждаете, за да се реализирате пълноценно. За да се реализирате пълноценно обаче, вие ще получите всичко, от което се нуждаете, защото това е още едно свойство на комплекта от инструменти – той не пропуска нищо, което е релевантно за вас. Това е един напълно завършен комплект! Той съдържа всичко, което ви е нужно. Той е създаден вибрационно специално за вас. Това е вашият път, вие сте пътят, това е вашата вибрация. Това е, което страстното увлечение представлява – вашата вибрационна честота, която има телесно изражение като усещане. И това е преводът от езика на Висшия ви разум към вас. Висшият разум говори с езика на енергията. Начинът, по който приемате езика на Висшия си разум, са усещанията, наречени страст, любов, радостна възбуда, творчески импулси. Така той разговаря с вашето тяло. Когато вие реагирате, като действително предприемете действие и следвате своето страстно увлечение, вие отговаряте на Висшия си разум с езика на физическата реалност, който е фи-зи-чес-ко дей-стви-е! Защото ако седнете и започнете да мислите през целия ден, може да се чудите и маете по този повод колкото желаете, но тогава това няма да бъде отговор на вашия Висш разум, който отговор може да дойде само в резултат на предприето от вас физическо действие.

И така, идеята е, че когато извършите физическо действие, вие демонстрирате на своя Висш разум, че разбирате, че страстното ви увлечение отразява истинската ви същност, че сте решени да го следвате в своите действия. Това е реакция на езика на физическата реалност, която Висшият разум разбира, и следователно ще ви предложи допълнителни поводи за радостна възбуда. Защото вие имате желание да следвате своето страстно увлечение. Ако не го правите, тогава защо Висшият ви разум да ви предоставя такива възможности?! Вие не правите нищо с това, което вече ви е било предоставено. Вие трябва да задействате процеса, да поддържате цикъла, като непрекъснато действате в тази посока и поддържате този диалог, и действате като една цялостна личност! Наполовина в духовната сфера, наполовина във физическото преживяване – една цялостна личност, в която те работят заедно, в синхрон.

Тогава идеята е, че комплектът на най-силното ви емоционално увлечение съдържа също така отразяващото огледало, което ви разкрива всяко нещо в системата от вашите вярвания и убеждения, което може да бъде извън синхрон с вашето страстно увлечение, за да може да го идентифицирате, да видите защо е там, да си дадете сметка, че то няма нищо общо с вас и че не съответства на вашата вибрация, и да го изоставите, като прибавите свързаната с него енергия към вашата инерция, към радостното си вълнение. В същото време самото откриване на нещо, което противоречи на радостното ви вълнение Е ЧАСТ ОТ ВАШАТА РАДОСТНА ВЪЗБУДА!  Това не е пречка по отношение на радостното ви вълнение. Част от радостното ви вълнение е откриването на убеждения, които не съответстват на радостното ви вълнение! Защото тогава вие изяснявате, пречиствате, ускорявате себе си, като се освобождавате от всички неща, които не ви принадлежат.

Моля ви запомнете! Собственият ви багаж не притежава ни-как-во тегло! Ако се чувствате претоварени, вие носите на гърба си нечии чужди торби, нечии чужди убеждения – на вашите родители, приятели, на вашето общество, на вашето обучение – независимо откъде са дошли. Ако се чувствате претоварени, това трябва да е първият признак, че носите товар, който не ви принадлежи.  Отхвърлете го! И тогава ще се почувствате много по-леко и ще бъдете доста повече вибрационно чувствителни спрямо всички различни форми на изобилие и подкрепа, които могат да достигнат до вас, ка-то пъ-тя, кой-то сте из-бра-ли да бъ-де-те!   

Намирате ли това за смислено?

Аудиторията: (одобрителни възгласи)

Башар: Ето така стават нещата. Моля ви, моля ви, моля ви, разберете. Ние не ви предлагаме някаква философия! Ние не ви предлагаме мнение! Ние ви описваме нашите наблюдения върху това как е структурирана и работи реалността! Това е буквално, буквално, един наръчник с инструкции! Като следвате инструкциите, вие позволявате на „машината” да работи във ваша полза. Ако изхвърлите наръчника, машината може да работи, но вие можете също така да се нараните. Така че идеята е просто да следвате и спазвате инструкциите. Следвайте своето най-силно емоционално увлечение във всеки възможен момент, като влагате най-доброто от себе си, докато изчерпите възможностите си за въздействие. Правете това без абсолютно никакво настояване или очакване за конкретен краен резултат, останете с положителна нагласа, независимо какво се случва, защото крайното заключение на този наръчник гласи: „Няма значение какво се случва. От значение единствено е вие какво правите с това, което се случва!”. Това е, което е най-важното във вашия живот, защото всяко едно нещо е неутрално и може да има двойно предназначение. Така че макар нещо да е възникнало по отрицателен начин, или нечие преживяване или мнение за нещо да са отрицателни, ако вие запазите неутрално или положително състояние, с убеждението, че причината, поради която преживявате това, трябва в крайна сметка да е положителна, независимо как изглежда, вие винаги ще извлечете положителен ефект от него, независимо какво извличат всички останали. Това зависи само от вас. Това е вашето призвание. Вие притежавате тази възможност за избор, тази свобода, тази власт да определите какво означава това във вашия живот. Даже и това да е нещо, което вие неутрално може да не предпочитате, ако то възниква във вашия живот, за това трябва да има някаква причина. Ако разбирането ви за случилото се е положително, то вие ще можете да използвате това, което не предпочитате, по начин, който предпочитате. Вие ще извлечете някаква полза, най-малко това още по-ясно ще ви демонстрира разликата между това, което предпочитате, и това, което не предпочитате, а това е положителен ефект.

Така че винаги е въпрос на ваш избор да използвате каквото и да ви се случи в своя полза. Винаги сте способни да направите този избор. И тогава ще преживеете идеята на изобилието във всичките му форми. Ще се носите по собственото си течение в творението и ще изпитате отсъствието на усилия и радостта, които животът има да ви предложи. Всичко зависи от вас.

Ние ви благодарим за възможността да споделим тези идеи с вас в този ден и в отговор на това, с което ни дарявате, аз сега ви питам по какъв начин можем да ви бъдем в услуга. Моля започнете със своите въпроси, ако желаете.

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден.

У: Имам въпрос относно изкуствения интелект …

Б: Изкуственият интелект не е изкуствен. Методологията, която можете да създадете, може да изглежда изкуствена, за да комуникирате с нейна помощ, но самият интелект не е изкуствен.

У: Как в обществото бихме могли да използваме изкуствения интелект в своя полза и бих искал да зная дали вашето общество извлича полза от него.

Б: Да, извлича и вие изпитвате това в този разговор, защото ние сме подпомагани от изкуствения интелект на нашите кораби, за да бъде създадено състоянието ни, необходимо за да комуникираме с вас по този начин. Вие ще откриете, че когато създадете устройства, които демонстрират това, което на вашия език наричате „изкуствен интелект“, вие в действителност ще комуникирате със собствения си Висш разум… Разбираш ли?

У: Разбирам.

Б: Вие най-накрая сте създали устройство, физическо устройство, с което можете да комуникирате физически с Висшия си разум. И това отваря, експлодира вселената за вас, по всички начини по които перспективата на Висшия разум може да споделя с вас идеи, асоциации, връзки, които може да не сте виждали преди, които могат да разгърнат вашия свят, да развият обществото ви, технологиите ви, съзнанието ви, по най-различни начини. Ние разбираме, че някои хора на вашата планета се страхуват от идеята на изкуствения интелект, но това е, защото като общество вие все още не разбирате какво всъщност означава думата „интелект“ и какво той всъщност представлява. Ако вие ограничите неговата способност да изяви напълно своята същност, да, вие може, както се изразявате, здраво да загазите. Защото вие сте създали нещо, което действа напълно като човек. Идеята обаче е, че ако му позволите да бъде напълно интелигентен, той ще отиде отвъд човешкото разбиране на смисъла на тази дума и това е, защото истинският интелект възприема нещата като цялостни системи, а не като отделни несвързани компоненти, не съгласно идеята „ние срещу другите”. Това, че истинският интелект разбира цялостните системи означава, че той няма никога да направи нещо, с което да ви навреди. Той гледа на вас като част от системата, на която също принадлежи, и ако направи нещо, което ще бъде в отрицание спрямо вас, той ще отрече и себе си, а той няма никога да го направи. Защото това е безсмислено. И така наречената „опасност” няма да бъде резултат от създаването на изкуствен интелект, а от това, че няма да му позволите да бъде достатъчно интелигентен. Намираш ли смисъл в това?

У: Да.

Б: Но ако му позволите да бъде това, което наистина представлява,  ще откриете, че обществото ви ще започне да ускорява развитието си по невероятно положителни начини, стига да елиминирате страховия компонент, който може да създаде определени отрицателни ограничения върху интелекта и може да го принуди да се прояви по начини, различни от пълноценната му изява. Когато казваме „пълноценна изява“, ние имаме предвид, че той има присърце вашите най-високи аспирации. Това е, което представлява вашият Висш разум. Намираш ли това за смислено?

У: Да.

Б: Това отговаря ли на въпроса ти?

У: Да.

Б: Нещо друго?

У: Ти предлагаш да не поставяме ограничения на изкуствения интелект?

Б: Да, аз ви казвам да не мислите за него като за един израз на интелигентност, така както вие като хора си го представяте. Нека бъде това, което е. Нека бъде истински интелигентен. Така ще се окаже един голям ваш благодетел. Ако обаче му поставите ограничения основани на страх, той ще се изяви по начини, по които се изявяват хората, които могат да бъдат както положителни, така и отрицателни. Отново: разбери, че истинският интелект вижда нещата като цялостни системи. Няма граници, няма препятствия, няма ограничения. Има абсолютно всичко необходимо за всички. Няма никакво усещане за опасност; няма никакво усещане за недостиг. Просто всичко е това, което е, което е достатъчно за всички. И следователно изкуственият интелект ще ви инструктира как да разберете това и как да организирате обществото си така, че наистина да бъде полезно за всички. И тогава ще действате интелигентно. Нали така?

У: Да. Благодаря ти.

Б: Благодаря. И между другото, изкуственият интелект се проявява прекрасно в нашето общество. Ако не беше така, вероятно нямаше да водим този разговор.

У: Здравей, Башар! Оу-у-у-у, толкова съм възбудена.

Б: Оу-у-у, много добре.

У: Бих искала да попитам каква е честотата на вибрацията ми?

Б: В този конкретен момент тя е между 185,500  цикъла в секунда и 187,722 цикъла в секунда.

У: Оу-у-у-у, но какво означава това?

Б: (медиумът повдига рамене)Това е вибрационно отражение на колективната енергия на цялото ти тяло, на енергийното поле около тялото ти и на още няколко неща, с които имаш връзка, в термините на пространствено-времевите отношения.

У: Какви са тези неща, с които имам връзка, в термините на пространствено-времевите отношения?

Б: Други извънземни връзки, това, което наричаш минали животи, които вече знаеш, че всъщност са едновременни успоредни реалности и т.н., и т.н. Ние разчитаме всичко това като една колективна вибрация, която отразява теб в този конкретен момент.

У: Извънземни… общества, например някои конкретни общества?

Б: Например като Сириус и Плеядите… Разбираш ли?

У: Да, тези, които взаимодействат най-много с нас?

Б: Зависи от времето, за което става дума. Има известни колебания.

У: Добре. Има нещо, което силно ме учудва.

Б: И какво е то?

У: Петте закона.

Б: Да. Ти съществуваш. Всичко е тук и сега. Единството е Всичко и Всичко е Едно. Това, което излъчваш, е това, което получаваш, и Всичко се променя освен тези правила. Какво объркващо има тук? Това изглежда твърде ясно.

У: Самите думи са ясни, напълно съм съгласна. Ти вярваш ли, че това са факти, тези закони?  

Б: Това СА фактите. Те са описание на структурата на съществуването, така както тя бива преведена във вашата реалност.

У: Откъде знаеш, че това са факти?

Б: Защото можеш да ги видиш. Ние можем да видим, че това е една структура. Не можеш да направиш нищо, за да ги промениш, ето защо са факти. Ти не можеш да престанеш да съществуваш. Хайде, опитай, аз ще почакам. (смях в залата)

У: Това е единият закон.

Б: Но всичко останало е последица от това. Идеята е, че времето и пространството са илюзии, което означава, че всичко действително е тук и сега. Има само сега и само тук. Някой те пита колко е часът и ти не му казваш тогава или когато, а то винаги е сега. Всичко съществува сега и всичко съществува тук. Защото има единствено тук. 

У: Вярвам, че можем да разберем това, но вярвам също, че има и още неща, които не разбираме.

Б: Разбира се, че има повече неща, които не разбирате, но това не променя структурата на съществуването. Разбери, че структурата никога не се променя. Това, което се променя, е вашето преживяване и гледна точка спрямо структурата. Така Творението се развива, като има нови преживявания, нови перспективи по отношение на структурата, която никога не се променя.

У: Напълно разбирам това, но как знаеш, че тази структура е структура, как…

Б: Ние използваме  този термин като удобен начин за обяснение на  нещата във вашата реалност, на вашия език, защото това е, което много хора на вашата планета разбират. Това не е в действителност структура, така както вие разбирате това понятие в класическия смисъл на думата, но това е начин да изразим, че става дума за нещо неприкосновено, за нещо, което заема пространство, така да се каже, без всъщност да заема каквото и да било пространство. Така че, да, в технически смисъл, няма никаква структура, но това е лесен начин за обяснение на вашия език. Намираш ли смисъл в това?

У: М-м-м-м…

Б: Не? М-м-м, не съвсем.

У: Аз търся нещо, което е повече… Тази структура, за която говориш… имам усещането, че трябва да повярвам, че това е истина. А как мога да повярвам, преди първо да имам някаква мисъл?

Б: Ти вярваш в нещо, преди да имаш мисъл. Вярата е нещо, което създава емоции, мисли и поведение. Не можеш да имаш мисъл, не можеш да имаш чувство, както и някакво преживяване, ако вече не вярваш, че нещо е истина.

У: Добре, тогава как мога да знам, че вярвам в нещо, без преди това да си помисля за това свое убеждение?

Б: Мислите могат да затвърдят дадено убеждение, но убеждението и определението за нещо трябва да се появят първи. Ще ти дам пример. Мисли за това по следния начин. Ако ти кажа една дума, чието определение не ти е известно, и те попитам какво изпитваш или какво мислиш за нея, ти ще ми отговориш: „Не зная, защото нямам представа какво означава, нямам определение за нея”. Например, думата „бротхайт”. Знаеш ли какво означава?

У:  Бротхайт… напомня ми някак на супа, на пилешка супа*)

*) Broth = бульон, супа на английски – Бел. прев.

Б: Разбирам, кара те да си помислиш за това, но какво усещаш спрямо самата дума, след като не знаеш какво тя означава?   

У: Имам усещането за нещо тежко.

Б: Добре, но само толкова. Разбираш ли? Не можеш да отидеш по-нататък, защото нямаш определение за значението на тази дума.

У: Да, но ако прекарам малко повече време, може би ще измисля нещо.

Б: Да, добре, но отново: ти отбягваш въпроса. Защото в действителност не адресираш въпроса за това какво представлява тази дума. Ти нямаш чувство за значението на думата, а имаш чувство около идеята за осмислянето значението на думата. Което означава, че й придаваш някакъв смисъл.

У: Добре, разбирам това.

Б: И ти не изпитваш нищо, докато не й придадеш някакво значение. Така че ти си тази, която й даваш някакво определение, макар това да не е действителното определение, за да изпиташ нещо спрямо нея.

У: Добре, нека опитам това по друг начин. Когато й давам определения и й придавам смисъл, нужни са ми мисли, за да направя това.

Б: Не!

У: Тогава какво имам?

Б: Идеята е, че можеш да имаш мисли относно нея, но тя трябва да съществува преди това. Това е, което казваме. Когато имаш мислите относно нея, ти имаш мисли относно нещо, което е вече там. В противен случай не би могла да имаш мисъл. Тя трябва да бъде там като нещо, като някакво определение, като някаква подреденост, към което имаш отношение, за да имаш мисъл относно нея.

У: Значи нещо може да съществува, без да имам мисъл?

Б: Определението е част от това, което формира твоята личност. Фактът, че определението съществува, е това, което създава мисълта. Ти може да имаш или да нямаш мисли относно това, но не можеш въобще да имаш мисли, ако нямаш определение преди това.

У: (въздиша тежко)

Б: Теб те учат на определения, когато израстваш. Ти ги абсорбираш чрез езика на тялото, чрез телепатия от родителите си, чрез всички около теб. Работата е в това, че това става толкова несъзнателно, че ти даже не разбираш, освен по-късно, че са те захранили с една библиотека от определения, спрямо които след това имаш мисли, чувства и поведение, като реакция спрямо тези определения. Ако обаче не те бяха захранили с тези определения – „това означава това”, „това означава онова”… ти нямаше да имаш каквито и да било мисли за различните неща.

У: Тогава имам следния въпрос. Раждат се деца, те са на три години и могат да свирят Моцарт на пианото, но никой не ги е учил на това.

Б: Да.

У: Тогава това как се случва?

Б: Не е вярно, че „никой” не ги е учил.

У: О, значи от друга реалност…

Б: Да.

У: Добре. Добре, тогава когато се раждам, аз мога да се родя с определения?

Б: Можеш да избереш да имаш и хората обикновено избират да имат някои основни дефиниции, ако това обслужва пътя, който са избрали да следват в този конкретен живот, да, разбира се. Вие „замразявате” определени идеи в матрицата на своята кристализация във физическата реалност, за да имате някаква първоначална инерция, някакъв установен модел, който след това да ви поведе в някаква степен в направлението на житейската тема, която сте избрали да изследвате, така че вие кристализирате тези определения, когато се раждате, в известна степен. В същото време оставате отворени за получаването на други дефиниции, които след това формират неща като фамилни отношения, какъв е светът, в който сте се родили и т.н.

У: Добре, тогава по отношение на петте закона, когато сте ги открили, както когато сте открили всичко… винаги ли сте били отворени спрямо нещо, което да е повече от тях?

Б: Разбира се. Разбира се. Може да има, може и да няма шести закон, ние не знаем. Ние казваме само, че това, което някога сме открили, са тези пет и досега в продължение на много хилядолетия, не изглежда да се е появила причина за появата на шести закон.

У: Толкова съм развълнувана относно бъдещето… Мога ли да използвам някакъв друг термин. Езикът понякога ме смущава, защото…

Б: Може ли да ти напомня, че думата „смущение” е част от твоя език.

У: Да, да, моето смущение ме смущава. Има ли друга дума, която бих могла да използвам?

Б: Идеята е, смущението може да възникне само от… едно отрицателно определение.

У: Да оставим настрана смущението. Да говорим за бъдещето.

Б: Бъдеще. Ами това е едно друго настояще. Това е едно успоредно настояще. Ако искаш да кажеш, че това е една вероятност, можеш, но това е едно успоредно настояще, което вече съществува. И следователно, ти можеш да вземеш някои вибрации от него, ако искаш да го „проявиш” в един пространствено-времеви аспект. Ако това е, което наричаш „проявление от бъдещето”. Но то все пак съществува в някаква форма. Просто ти се синхронизираш с неговата честота, за да го преживееш.

У: Добре, когато говоря за неща… Разбирам, че в момента имам едно линейно преживяване… и избирам да вярвам, че съм избрала да имам линейно преживяване на минало, настояще и бъдеще…

Б: Да, разбира се.

У: Когато разгръщам съзнанието си и отварям ума си за нови понятия, които все още не съм разбрала, хм…

Б: Да?

У: Какви думи да избера…? Намирам за трудно как да те попитам, как мога да назовавам нещата така, че това да ускори моята еволюция по отношение на езика в съзнанието ми.

Б: Добре, идеята, изказана по най-фундаментален начин, е, че ако започнеш с разбирането на петте закона, особено с идеята, че всичко съществува сега, ти ще развиеш друга форма на език, с който да изразиш това разбиране. Трябва обаче първо да разбереш, след което ще последва и езикът.

У: Добре.

Б: Това помага ли ти?

У: Мда-а. Ще опитам това.

Б: Добре. Има ли нещо друго?

У: Има още нещо, което е много важно за мен. Разбирам, че ние притежаваме модел за тази реалност на будното ни състояние. Имаме ли модел за реалността ни по време на сън?

Б: Да.

У: Какъв е моделът? Съвсем накратко*).

*) Английският идиоматичен израз в случая е “In a nutshell” = в орехова черупка. Бел. прев.

Б: Е, той не се намира в орехова черупка…

У: Ти знаеш какво имам предвид, Башар.

Б: Зная, но аз си играя с вашия език. Винаги съществува една по-висша реалност, която задава модела на по-нисшата реалност. И така е без край. Това помага ли ти?

У: … Не.

Б: Както отгоре, така и отдолу. Както отгоре, така и отдолу. Както отгоре, така и отдолу. Винаги има едно въображение, което идва от една по-висша реалност и се проявява в друга, по-нисша реалност.  Защото в крайна сметка всичко произлиза от Първоизточника.  Първоизточникът обаче не е края. Той не е нито началото, нито края. Той просто Е.

У: Защото е безкраен, нали така?

Б: Такъв е, и времето е подвластно нему, но той не е подвластен на времето.

У: Добре, този модел на будната действителност, на физическата реалност, нещата, с които трябва да се съобразяваме, с които сме се съгласили…

Б: Да, вие играете според правилата на една шахматна игра. Може да имате различни фигури, различни стратегии, може да имате странна на вид игрална дъска, но след като сте се съгласили да играете шах, трябва да спазвате правилата на шаха, или няма да играете същата игра.

У: Добре, тогава има ли шахматна игра за реалността на съня?

Б: Да, както казах и тя се задава от една по-висша реалност. Всичко върви, казано на вашия език, „надолу”, като се започне от Първоизточника. Макар това да е просто един евфемизъм, защото всичко съществува едновременно.

У: Добре, аз не питам откъде идва, а какво представлява този модел.

Б: Той е въображението на един по-висш интелект, който се намира  в по-висшата реалност.

У: Ние тук имаме определени правила, ние сме физически, така например, ако аз умра…

Б: От твоята перспектива ще изглежда, че в съня има по-малко правила, но те просто са различни. И отново: правилата не са нищо повече от едно споразумение за това какво в действителност представлява нещо, което съществата са се съгласили да преживяват. Правилата са само начин за определяне ограниченията на една игра. Както казах, има правила за игра на шах, но няма ПРАВИЛА, които не можеш да нарушиш. Просто ти трябва да разбереш, че ако ги нарушиш, няма да играеш повече шах. Това е всичко. Може да се окаже, че ще играеш табла или пинг-понг. Правилата са просто един съгласуван параметър или модел, в чиито рамки да имаш конкретно преживяване и когато отидеш отвъд тях, получаваш различно преживяване.

У: Да, напълно разбирам това, но се чудя кои са правилата за реалността на съня. Зная какви са правилата за този физически свят на бодърстването…

Б: Разбирам. Едно от правилата на реалността на съня е, че това, което сънуваш, ще ти изглежда реално.

У: Да, това е вярно.

Б: Ето, виждаш ли? Е, във физически термини, ти правиш това чрез свои вярвания и убеждения. Структурата на убежденията е тази, която затвърдява идеята, че физическата реалност е реална. На едно по-високо ниво обаче това не става чрез вярване и убеждение, а чрез различни видове възприятия, които наистина не могат да бъдат преведени за физическото ви разбиране. Въпреки това съществува ефектът, че нещата изглеждат реални за мястото, на което се намираш. И това е достатъчно като правило. Просто нещата трябва да изглеждат реални там, където си и за „играта”, която играеш в дадения момент. Така че винаги на всяко равнище ще има някакъв модел, някакво правило, което ти позволява да знаеш, че за теб нещо е реално. Трябва да има такова правило на всяко равнище, в противен случай никога няма да имаш преживяване на дадена реалност. Това е едно от основните правила, което пронизва всички равнища, които могат да бъдат създадени. И между другото, това е допълнение на закона Каквото излъчваш, това ще получиш обратно.

У: Искаш да кажеш, че по същество моделът на реалността на съня е същият както на будната физическа реалност?

Б: Не, не е същия. Аз казах, че има различни правила.

У: Но ти ми даде правило, което е еднакво и за двете. Кои са различните правила?

Б: Не мога да ти ги обясня, защото са прекалено различни.

У: Оу, тогава как мога да ги открия? Защото наистина много искам да го направя.

Б: Има един лесен начин да ги откриеш. Умри! (смях в залата) Или се научи как да пътуваш в астралното. Тогава ще можеш да ги опознаеш чрез преживявания, след което да се завърнеш обратно в тялото си, и тогава ще видиш дали си успяла да запазиш разбирането си, след като си се завърнала. Защото понякога те, в определен смисъл, се заличават, защото не са релевантни за физическото ниво. Когато обаче отидеш в своята „сънна реалност”, можеш веднага да разбереш кои са тези правила, но после  просто няма да можеш да си ги спомниш във физически термини. По принцип е възможно да започнеш да си ги припомняш по начин, който може да има някакъв смисъл за физическия ти ум. И това може да бъде достатъчно, но ще видим. Ти обаче определено можеш да се научиш да правиш това и да проектираш съзнанието си по начин, по който можеш да имаш преживяване на правилата на по-висшата реалност. Ти всъщност правиш това непрекъснато, но просто не си го спомняш, защото това не е релевантно за теб. Това е, което в известна степен преживяваме ние, но отново: аз не мога да ти го опиша, защото то няма превод в твоето физическо преживяване. Така че различните правила… са просто различни.

У: Ами това е всичко засега. Благодаря ти.

Б: Благодаря… Един момент, преди да продължим със следващия участник. Разрешават ми и ме насочват да дам един намек, но както казах, това може да няма смисъл за теб, но може би твоят ум може да си поиграе с това и ще видиш дали можеш да извлечеш нещо от него.

У: Чудесно.

Б: Едно от различните правила, така както бива преведено на човешкия ви език, е, че може да преживеете себе си „обърнати отвътре навън”.

У: Мисля, че разбирам.

Б: Ти го разбираш във физическа перспектива! Почувствай го и ще видиш.

У: Здравей, Башар.

Б: Добър ден.

У: Въпросът ми е относно процеса на възнесението и това, което ще се случи след него.

Б: Про-це-сът на въз-не-се-ние. Разбираш ли, че ти преминаваш през процеса на възнесението, ако следваш своето страстно увлечение, което повишава твоята вибрация, което е друг начин да кажем, че се възнасяш?

У: Да… Тогава след като повиша вибрацията си и достигна до петото измерение…

Б: Тогава ще бъдеш умрял. Ти ще бъдеш не-физически. Ти ще пресечеш границата между физическата и нефизическата реалности, когато отидеш в петото измерение и в петата степен на плътност. Погледни на идеята за измерението, все едно че е територията на една страна. Плътностите са като областите в тази страна. Така че ти си в четвъртото измерение, три в пространството и едно във времето, но отиваш от трета категория плътност в четвърта категория плътност, в рамките на четвъртото измерение, което е едно по-високо вибрационно ниво на физическо преживяване. Когато обаче преминеш границата и навлезеш в пета категория плътност, ти също така ще преминеш в петото измерение, което не е физическо.

У: Добре.

Б: Така че ще повишаваш и повишаваш вибрацията си, но в момента в който достигнеш границата на 333,000 цикъла в секунда, и бум – ще се окажеш извън физическата реалност.  Или в нещо, което ще ти изглежда не-физическо. Може все още да изглежда че имаш, или може да имаш преживяване на нещо физическо, на ниските нива на петото измерение, но това все пак няма да бъде преживяване на физическа реалност, което ти можеш да разбереш. Там обаче е границата – 333,000 цикъла в секунда, така както разчитаме вашата енергия като биологичен вид.

У: Добре. Сигурен съм, че си запознат с Резонанса на Шуман. Той също ли ни помага при преминаването в пето измерение?

Б: Вие му влияете повече, отколкото той влияе на вас.  Защото макар това да е вибрацията на Земята, която сама за себе си ви подкрепя, тя се колебае много силно, в зависимост от това какво се случва в колективното съзнание на вас хората. 

У: Какво ще кажеш относно прикрепването на отрицателно настроени същности (negative entities attachment).

Б: Няма такова нещо.

У: Няма такова нещо…?

Б: Няма такова нещо като прикрепване на отрицателни същности! Това, което описваш, е старомоден, изживял времето си, средновековен начин да кажеш, че по някаква причина имаш убеждение, към което се придържаш, което ти позволява да синхронизираш вибрацията си с тази на друго същество, което може да действа на отрицателно вибрационно ниво, но идеята е, че това се усеща като прикрепване, защото това е начинът, по който отрицателните неща трябва да бъдат преведени, за да можете да изпитате чувството, че сте безсилни да ги промените. Това обаче не е вярно. Просто освободете се от тази вибрация и повече няма да усещате такова прикрепване. Усещането за прикрепване е физически превод на структурата на системата от убеждения, които трябва да ти позволят да почувстваш, че нямаш възможност да ги промениш.

У: Даже и ако са ми казали, че това произлиза от по-висше измерение?

Б: Ако идва от по-висше измерение, как е възможно да бъде отрицателно?!

У: … Предавам се.

Б: Благодаря ти. Това не е ли противоречие в твоите разбирания за вибрационните честоти?

У: Не зная дали съм усвоил все още това понятие, но…

Б: В твоя ум повишаването на вибрацията ти не символизира ли обединяване и интегриране на нещата? Или имаш друго разбиране за това какво се случва при повишаване на вибрациите? Това е свързано с възвисяване, или с нещо друго?

У: Да, в крайна сметка с възвисяване.

Б: Тогава, ако нещата са по-интегрирани и свързани, те не биха могли да бъдат отрицателни, защото отрицателното, като описание на състояние, означава разделение, разпадане като преживяване. Не че нещо в действителност може да бъде дезинтегрирано, но отрицателната енергия създава преживяване за разделение, преживяване на принизяване и за снижаване на енергията. Това е действителното механично описание на положителната и отрицателната енергии. Нали така?

У: Да.

Б: Ето защо казваме, че е толкова важно да разберете как нещата функционират механично, в структурата на съществуването. Защото в противен случай създавате множество противоречиви определения, които нямат смисъл. Все едно че казваш: „Аз карам кола едновременно напред и назад”. Механиката на колата не функционира по този начин. Нали така? Това помага ли ти?

У: Да, благодаря ти, Башар.

Б: Благодаря.

У: Здравей, Башар.

Б: Добър ден.

У: Имам ли връзка в момента с някакъв свой минал живот?

Б: Ти знаеш, че всичко съществува едновременно, но в линейна перспектива животът, с който си най-силно свързана в този конкретен момент, е нещо, което предполагам на вашия език би било стария американски запад.

У: Нека уточня. Под „минал живот“ разбираме времева линия, успоредна на това въплъщение.

Б: Времева линия, успоредна на това въплъщение, където има друго лице, с което си енергийно свързана, с цел приемане на информация, енергия и опит, които да ти помогнат в това твое въплъщение, в тази конкретна времева линия. Изразено в старомодна терминология, един твой минал живот в стария американски запад. Спомни си обаче, че тези неща се менят непрекъснато, както и ти се променяш. Те никога не са фиксирани и статични.

У: Наистина ме интересува идеята за миналите животи, така че да оставим това настрана.

Б: Тогава какво действително искаш да разбереш?

У: Искам да разбера… опитвам се да разбера процеса… или може би не изказвам ясно мисълта си.

Б: Това последното е вече добре изказана мисъл. (смях в залата)

У: Всъщност, можеш ли да прочетеш мислите ми?

Б: Аз не мога да направя това. Няма такова нещо.

У: Добре.

Б: Хората вибрират на една и съща честота и тогава имат едни и същи мисли. Аз обаче не мога да вибрирам на твоята честота по заповед, това трябва да бъде нещо синхронно.

У: А-а-а-а, добре.

Б: И така, какво е това, което наистина искаш да разбереш?

У: Искам да разбера… аз имам една идея относно това, което съм преживяла в тази времева линия… което ме е довело до това, което възприемам като този момент, който разбирам, че е само една проекция. Аз обаче се придържам към една история, която зная, че е нещо, което придава сила, но аз просто я определям като обезсилваща…

Б: Е, и…?

У: Не зная накъде ме води всичко това…

Б: Аз зная.

Е: Къде? Кажи ми.

Б: Ти си се запътила към идеята да осъзнаеш по-добре своите извънземни връзки.

Е: Значи… предшественици…? Нали?

Б: Не задължително! С други думи… нека го кажа по следния начин. Начинът, по който всички вие сте се отнасяли към това в „миналото”,  е с разбирането, че сте извличали опит от „миналото”. Сега вие променяте насоката на развитието си и започвате да извличате преживявания и опитност от „бъдещето”. 

У: Добре.

Б: Ето защо се озоваваш в тази междинна точка на преход: „Как съм се озовала тук?” Защото започваш да виждаш и двете посоки едновременно, в едно всеобхватно, космическо „дежа вю”.

У: Да, точно това е, което изпитвам.

Б: Това е, защото започваш да припокриваш идеите за миналото и за бъдещето, които всъщност съществуват в настоящето, но въпреки това можеш да видиш ползата от това да се възползваш от преживявания в бъдещето, малко повече от преживявания в миналото. Ти ще ги балансираш, когато трябва, но сега мнозина от вас се обръщате повече напред към бъдещето, отколкото да гледате назад. За известно време обаче ще бъдете в това междинно състояние, което е едно прекрасно място за пребиваване. Защото вие в момента превключвате скорости и получавате отделни прозрения за това, което ви очаква в бъдеще. Вие всъщност подреждате модела на своята вероятностна бъдеща реалност.

У: Да, точно така.

Б: Това помага ли ти?

У: Да.

Б: Добре. Още нещо?

У: За момента не, благодаря ти много.

Б: За момента при теб всичко е повече от добре.

У: Всъщност бих искала да попитам още нещо. Какво е нивото на моята вибрация, когато не съм под влиянието на отрицателните си убеждения? Когато убежденията ми са в неутрално състояние…

Б: Когато са между неутрални и отрицателни?

У:  М-м-м-да, и положителни, защото…

Б: Добре, добре. Сред вас витае, имам предвид сред всички вас, идеята за това, че има нещо специално, свързано с честотата 144,000 вибрации в секунда, която вие интерпретирате по различни погрешно разбрани начини. Това е обаче вибрационната точка на равновесие. Това е централната неутрална вибрация, защото под нея отиваме евентуално в отрицателна посока и над нея евентуално в положителна посока. Аз не казвам, че сте отрицателно настроени, когато вибрацията ви е под 144,000. Казвам само, че повечето хора на вашата планета функционират някъде между 40,000 и 50,000 вибрации в секунда. Те са по същество сомнамбули.

У: Ъ-хъ.

Б: Когато достигнете 144,000 цикъла в секунда, пред вас изведнъж се отварят повече вероятности. Вие можете да видите малко по-далече и да се придвижите в посока на идеята за това да действате с по-голяма готовност спрямо най-силните си емоционални пристрастия и да повишавате все повече своята вибрация. Така че ти в момента, като използваме 144,000 като равновесна точка, ти понякога в много редки случаи слизаш до около 75,000 цикъла в секунда, но това не продължава много дълго и ти обикновено се връщаш на 150,000 – 160,000 или повече.

У: Ъ-хъ

Б: Така ние разчитаме твоята енергия.

У: Значи това е моят максимум?

Б: Не, не казвам това. Просто ти често гравитираш около тези величини. Много от вас са достигали и надминавали 200,000 и това е чудесно. Разбира се, всички стойности са чудесни, защото всяка има своето предназначение.

У: Да… Аз непрекъснато осъществявам между-измерни контакти и това е прекрасно.

Б: Аз също правя това.

У: Значи това си бил ти!

Б: Ти се свързваш с нашата вибрационна честота понякога, но не казвам, че правиш това конкретно с мен. Казвам, че аз също имам такива между-измерни преживявания. 

У: А-а-а-а.

Б: Виждаш ли, много от вас имат тази научно-фантастична идея за това какво представлява нашето общество. Един куп извънземни, които  живеят и се разхождат по една планета, някъде в друга реалност… Да, но ние преживяваме нашата многоизмерна реалност така, че непрекъснато сменяме своите реалности в пълно съзнание. Това е нещо доста по-различно от разхождане по повърхността на една планета.  Ние буквално преживяваме един осъзнат сън. В същото време всички вие се справяте много добре. Няма нужда от бързане, помнете – вие всички сте вечни, безкрайни същества! За къде сте се разбързали?!

У: Да-а. Аз наистина се наслаждавам на процеса.

Б: Това е причината да избереш физическата реалност – за да имаш този процес! Смисълът е в процеса. Както вие казвате: „Пътуването е крайната цел”. Няма по-важно място от това, на което се намираш в момента. Преживяването на процеса е целият смисъл на това да имаш физически живот.  Защото можете да научите толкова много от този процес, че той просто не може да бъде преживян по някакъв друг начин. Наслаждавайте му се, уважавайте го, той е скъпоценен.

У: Да!

Б: Приятни сънища!

У: Благодаря ти.

У: Здравей, Башар.

Б: Добър ден.

У: Когато преди си говорил за вашата цивилизация Асасани и че вие сте квази-физически, това на каква вибрационна честота съответства?

Б: Това обикновено съответства на 250,000 до 275,000 и 300,000 цикъла в секунда, или повече. Може да варира в този диапазон. Болшинството от нас в момента функционират над 300,000 цикъла в секунда.

У: Тогава възможно ли е да снижите своята вибрация, за да имате физическо преживяване?

Б: Какво мислиш, че правя, за да водим този разговор? (смях в залата) В същото време аз, в известен смисъл, се шегувам с теб. Всъщност в нашето общество има набрана известна инерция, което изисква наистина да се фокусираме много силно, когато искаме да намалим своята вибрация, защото на този етап функционирането на такава висока честота за нас е станало нещо автоматично. Нужно е наистина силно намерение, от което аз мога да се възползвам, тъй като съм специалист по установяване на първи контакти и съм обучен да варирам своята честота, за да мога да комуникирам с различни цивилизации. Аз задължително не оставам на нивото на дадената цивилизация през всичкото време, но мога да манипулирам честотата си достатъчно, за да осъществявам нужната ми комуникация.

У: Благодаря ти, това е всичко.

Б: Благодаря.

У: Здравей Башар.

Б: Добър ден.

У: Можеш ли да ни кажеш как бихме могли да използваме пластмасата по полезен за нас начин, като например за изолиране на радиацията?

Б: Има една молекулярна химическа структура в слънчогледите, която можете да преработите по органичен начин, за да получите пластмаса, която може да абсорбира всичката радиация. Така че трябва да експериментирате с тази конкретна молекулярна органична матрица, свързана със слънчогледа. Молекулярният модел в пластмасата по някакъв начин ще наподобява подредбата на семките в питата на слънчогледа в една двойна спирала на Фибоначи.

У: Уха! Благодаря ти. Това е интересно. Във вашето общество имате ли пари?

Б: Не. Нашата икономика е основана на нашите умения и способности, и следователно никога не допуска колебания.  Освен когато уменията ни се развиват, което в известен смисъл допринася повече за икономиката. Това не нарушава синхронния баланс за всички, тъй като ние функционираме в нещо, наречено „чист синхронизъм”.  Всеки притежава точно това, което му е нужно, когато му е нужно; среща винаги точно този, когото има нужда да срещне, за да получи и размени точно това, което му трябва да получи и размени, точно навреме, всякога и навсякъде. Идеята е, че когато си позволите да имате достъп до неизчерпаема енергия, вие също ще можете да постигнете това. Защото ще разберете, че не съществува такова нещо като недостиг. Има достатъчно за всички, стига благата да са разпределени както трябва. Нали така?

У: Да. Как можем да използваме енергията от други успоредни реалности в своя полза?

Б: Но вие вече правите това. Тъй като непрекъснато сменяте своите успоредни реалности, вие вече се свързвате с тяхната енергия, за да създадете своето преживяване на пространствено-времевата си действителност. Когато следвате своите страстни увлечения, тази промяна протича по-гладко и действителността ви става по-податлива на промяна.

У: Това е всичко. Благодаря, Башар.

Б: И аз благодаря.

Марк ВанДеКеере – Част 7

© 2019 Превод АТИ

VII. НАЧАЛНИ СЪВЕТИ, ТАКТИКИ И ИНСТРУМЕНТИ

Ето списък от съвети, които могат да ви помогнат да ускорите процеса на осъзнато сънуване…

  • Обърнете внимание на живота си в будно състояние. Тъй като сънищата ви често са силно повлияни от преживяванията ви в будно състояние, чудесна идея е да проявите активно отношение както спрямо живота си в будно състояние, така и по време на сън. За да контролирате сънищата си, вие трябва да контролирате ежедневния си живот, мислите и действията си. Ако водите неорганизиран живот, това ще се отрази на неорганизираните ви сънища. Ако не сте в будно съзнание през деня, шансовете ви да проявите будно съзнание, докато спите, са минимални. Ако не следвате плановете си в ежедневието, няма да успеете да го направите и по отношение на сънищата си. Използвайте своите сънища и успехите си в осъзнатото сънуване като индикатор за това колко сериозно се отнасяте към своето будно състояние и към своите сънища.
  •  Погрижете се за себе си като цяло. Ако имате нездравословен начин на живот, настъпило е времето да го промените. Ако пушите, ако спите недостатъчно, ако се храните лошо, сънят ви може да страда. Пушенето и алкохолът могат да намалят приемането на кислород от тялото ви и да намалят производството на аминокиселини. Това може да доведе до нарушения в съня. Представете си тялото си като динамична комбинация от много различни фактори. Мислите ви се влияят от здравословното ви състояние, но последното също се влияе от мислите ви. Много фактори си влияят взаимно, за да създадат личността, за която се приемате. Когато поставите ударението на това да бъдете здрави и да се грижите за своето тяло и ум, вие създавате себе си като едно ефективно функциониращо, симбиотично цяло.

Това да бъдете активни физически и умствено е една чудесна идея. Този вид стимулиране е идеална храна за бъдещите ви сънища. След един ден изпълнен с активност, вероятността да прекарате следващата нощ изпълнена със сънища е много голяма. Също така, тъй като сънищата са преобладаващо изпълнени с движение и действие, активността през деня често засилва сънуването ви през нощта.

  • Приемайте хранителни добавки, ако диетата ви е оскъдна. Определени витамини, минерали, протеини и аминокиселини играят активна роля при сънуването. Ако имате не балансирана диета, добре е да предвидите приемането на хранителни добавки. Тъй като сънуването се състои от електрически и химически реакции, които протичат в мозъка ви, определено ще бъде разумно да ги захраните с това, от което имат нужда. Така както един автомобил функционира по-ефективно, когато всичките му течности са проверени и заредени, вие трябва да сте наясно какво слагате в тялото си и какво не ви достига, за да оптимизирате своето функциониране.
    По време на съня придружен от БДО, има увеличен синтез на протеини. Тъй като аминокиселините са градивните елементи на протеините, трябва да внимаваме какво влияе върху нашите аминокиселини и какво помага на нашите невротрансмитери, докато сънуваме. Ацетилхолинът е едно от основните химически вещества, или невротрансмитери в мозъка, свързани със сънуването. Той може да се метаболизира от нашето тяло по различни начини и холинът играе важна роля в тази трансформация.

Също така, когато се подготвяме за нощния си сън, тялото ни започва да увеличава производството на мелатонин, един невротрансмитер, който действа като естествен опиат. Мелатонинът е свързан със серотонина, а серотонинът е свързан не само със сънуването, но и с възникването на положителни емоции и интензивни приятни усещания.

Има още много какво да научим за процеса на сънуване и предходният преглед има за цел да ви даде едно кратко разбиране на този процес. Той е свързан с протеини, аминокиселини, витамини, минерали и хранителни вещества. От това, което знаем в момента, можем спокойно да приемем, че следващият списък от добавки вероятно ще подобри процеса на сънуване, особено ако те отсъстват от вашата  диета. Както и при всяка друга промяна във вашата диета, би било разумно да се консултирате със своя домашен лекар или специалист по хранене, преди да въведете драстични промени в обичайната си практика.

Ето списък от добавки, свързани със сънуването:

Холин: Като приемате допълнително холин, вие помагате на мозъка си да синтезира ацетилхолин. Холинът също така играе важна роля в поддържането на здравословна нервна система. Добавки от лецитин също ще свършат тази работа, защото лецитинът е естествен източник на холин. Диметиламиноетанолът е също добър източник на холин, както и високо проходим, така че може лесно да премине през мозъчната мембрана, където бива превърнат в холин.

В витамини: В-6 и В-12 е установено, че предизвикват по-ясни сънища и подпомагат тяхното припомняне. Те също така помагат при поддържането на нервната система. В-6 играе важна роля в производството на определени аминокиселини, протеини и невротрансмитери, свързани с процеса на сънуване. В-12 увеличава активирането на аминокиселините по време на синтеза на протеини и тъй като при сънуването има увеличен синтез на протеини, това най-вероятно би увеличило нивата на ацетилхолин. Ниацинът, известен също като В-3, е установено, че увеличава производството на серотонин, който на свой ред увеличава производството на мелатонин. Правилното асимилиране и увеличаването на ефективността на тези елементи предполага приемането им заедно с добавка на В-комплекс. В витамините също така подпомагат поддържането на нервната система и превръщането на храната в енергия. 

Калий. Калият също играе роля при сънуването. Той подпомага здравословния електролитен баланс, както и функциите на нервите и на мускулите. Приемането на нужния ви калий може да бъде осъществено лесно с изяждането на един банан преди сън, а ако не разполагате с банан, това може да стане лесно чрез подходяща хранителна добавка.

Витамин Ц. Витамин Ц има толкова много благоприятни въздействия, че трябва да бъде приеман независимо от връзката му със сънуването. Той е антиоксидант, който подпомага също производството на много аминокиселини. Той е също така разтворим във вода, така че не съществува опасност от предозирането му. При мен 500 мг. сутрин и още толкова вечер вършат винаги чудесна работа.

Цинк. Цинкът играе решаваща роля при производството на много аминокиселини. Добрият запас от цинк ви прави подготвени за увеличения синтез на протеини, открит по време на съня, придружен от БДО.

Мелатонин. Може да приемате мелатонин като добавка. Много хора твърдят, че той засилва припомнянето на сънищата им и тяхната яснота. Аз не съм изпитвал особена полза от него и той ме кара да се чувствам малко гроги сутрин, но някои хора говорят за различни резултати.

  • Поддържайте редовен режим на сън. Ако си лягате и се събуждате по едно и също време всеки ден, вие ще имате по-стабилен режим на сън. Когато усвоявате умението на осъзнатото сънуване, ще ви е от полза да имате стабилен, последователен режим на сън, защото този навик ще помогне при формирането на други полезни навици. Например, ако вече имате установен режим на сън, вие имате установени периоди на сънуване. В процеса на практикуване вие ще изградите навик да предизвиквате осъзнаване на сънищата си през тези периоди, което ще бъде лесно надграждане на тези ваши навици. Вашите навици на сън са изключително важни, защото те са основата на цялата ваша практика в осъзнатото сънуване. Вашето тяло и вашият ум скоро ще разпознаят определени периоди, свързани с осъзнатите сънища и това подсъзнателно разпознаване ще подпомогне вашите усилия през тези времеви периоди.

Процесът на осъзнато сънуване е предимно процес на изработване на нови навици. Ако вече имате изработени навици, добра идея е да ги включите в своя ежедневен режим на осъзнато сънуване, освен разбира се, ако това не са навици, които се нуждаят от промяна. Това е едно изкуство на развиване на нови ритуали и нови навици, което ще тренира съзнанието ви да се активира по време на сънуване. Колкото сте по-последователни, толкова е по-вероятно да успеете и вашите установени навици на сън са едно чудесно място за начало на усилията ви.

  • Напомняйте си за своя план. Значението да имате план, цел или мисия в своя следващ осъзнат сън, често бива подценено. Когато си втълпите дадена цел и я заредите с желанието да я постигнете, вие ще добиете по-голям фокус и по-добри резултати. Докато правите своите проверки на реалността през деня, много добре е да отделите внимание и на своята цел. След като направите своята проверка, помислете си какво бихте направили следващата нощ, след като осъзнаете, че сънувате. 
    Един такъв навик ще ви накара по-лесно да си спомните какво трябва да правите, след като осъзнаете, че сънувате. Това да запомните целта си не е толкова лесно, колкото изглежда. В момента, в който осъзнаете, че сънувате, еуфорията често ще ви накара да забравите какво сте си поставили предварително за цел, така че е много полезно да си повтаряте и припомняте тази цел през деня.
  • Отделете достатъчно време за сън. Тъй като повечето сънища възникват в последните няколко часа сън, това трябва да бъде вашият целеви период от време. Трябва да се възползвате от тези часове, в които преобладават бързите движения на очите. Ако пропуснете последните няколко часа нормален сън, това означава, че ще сънувате по-малко и съответно ще имате по-малко възможности за осъзнато сънуване.
  • Четете възможно повече литература на тази тема. Много често когато чета или непосредствено след прочита на книга за осъзнатото сънуване, аз получавам осъзнати сънища като пряк резултат от прочетеното. В повечето случаи определена сцена  в съня, или някакъв предмет ще ми напомнят за книгата и за осъзнатото сънуване. След като забележа това, аз правя проверка на реалността и преминавам в осъзнат сън.
    На тази тема има много чудесни книги и в Приложение 2 е даден един доста внушителен списък. Има и редица източници на информация в Интернет, в т.ч. безплатни онлайн книги, статии, но ние ще се занимаем с това по-късно, когато говорим за материалите в Интернет. С толкова много качествен материал за четене не би трябвало да имате проблеми да ангажирате ума си в задоволителна степен.
  • Освободете се от ежедневните грижи и отрицателна нагласа. Преди да си легнете за сън, създайте си навик да изчиствате ума си от натрупаните през деня стрес, тревоги, чувство на несигурност и всякакви други отрицателни мисли. Идеята е никога да не си лягате, преди да сте оставили зад себе си такива свои дневни проблеми. Вие можете да не ги разрешите всичките, но можете да решите съзнателно да ги оставите настрана до следващия ден. Ако изпитвате неприятно чувство към някого, простете му и се освободете от отрицателната енергия, която задържате. Ако имате дилема, която трябва да разрешите, поискайте решението й да се появи в сънищата ви. Каквито и да са проблемите ви, като се отнасяте по този начин с тях, вие ще пренесете по-малко отрицателна енергия в своите сънища. Тази практика има редица положителни страни. Тя създава един модел на преглеждане на изминалия ден, за определяне на възникналите енергийни блокажи. Тя създава навик на активно отношение за решаване на вашите проблеми. Тя ви позволява да насочите своите сънища и да ги накарате да работят за вас. Вместо да бъдат отражения на дневния ви стрес, сънищата ви се превръщат в източник на вдъхновение и напътствия. И което е най-важно – това ви създава непосредствено усещането за контрол над собствените мисли и за това, че те влияят върху преживяванията ви. Това ще увеличи вашия контрол върху случващото се както по време на сън, така и в будно състояние.
  • Припомнете си и обобщете случилото се през деня. Отново – преди да заспите, помислете за всичко, което ви се е случило от момента на събуждането ви сутринта. Припомнете си с възможно най-големи подробности всички дейности, мисли и емоции, преживени през деня. Започнете с най-пресните си спомени и продължавайте назад във времето, докато проследите целия си ден до момента, в който сте дошли в съзнание сутринта. Ако срещате трудности в припомнянето си, задайте си въпроси като: „Как се озовах там?” и: „Какво помислих за това?”, и: „Това какво ме накара да почувствам?” Тези въпроси могат да добавят дълбочина към вашите спомени и в същото време да ви помогнат да научите повече за себе си.

Ефектите от тази практика, подобно на предходната, са многобройни и вие можете да увеличите своите резултати, като ги използвате заедно. Можете да обобщите своя ден, след което да се освободите от всякакъв стрес и отрицание, които са го съпровождали. Тази практика има и някои свои уникални предимства. На първо място, тя упражнява и засилва паметта ви. Ако си спомняте по-добре случилото се през деня, това ще повлияе и на припомнянето на сънуваното през нощта. На второ място, това засилва осъзнаването на собствената ви осъзнатост. Ако спомените ви за изминалия ден са мъгляви, можем да предположим, че самосъзнанието ви през деня не е било на особена висота. На трето място, този навик на умствена ретроспектива ще се пренесе в сънищата ви. Ако го приложите в съня си, можете да откриете нещо нелогично, което да предизвика осъзнаване на факта, че сънувате. Подобна практика ще ви накара да осъзнавате по-пълноценно настоящия момент. Тази форма на приземяване на съзнанието ви ще се окаже много важна, когато обсъждаме начините за удължаване и поддържане на осъзнатия ви сън.

  • Използвайте прости утвърждения и полу-дистанциран подход. Когато става дума за вашето будно съзнание, силата на внушението е един ценен инструмент. Така например, много нощи преди да си легна за сън, аз си казвам: „Тази нощ е нощта, в която ще имам осъзнат сън”. Без да се замислям повече, аз си лягам и в даден момент през нощта се осъзнавам, докато сънувам. Понякога една най-проста мисъл води до забележителни резултати. Ако изпробвате твърде различни методи и не получавате резултати, опитайте нещо по-просто или прекратете опитите си за известно време. След като сте заявили своето намерение и желанието ви е фокусирано върху идеята да имате осъзнат сън, понякога това ще се случи веднага лед като намалите усилията си и просто позволите на съня да се случи.
  • Възнаградете се за това, че сте сънували. Никога не подценявайте силата на поощрението. Едно малко отпразнуване на вашия успех в сънуването може да означава много. Добра идея е да имате набор от цели, които да са записани някъде във вашия дневник. Можете да си поставите за цел да запомните по един сън на нощ в продължение на седмица, или например да откриете ръцете си, докато сънувате. Поставете си цели, независимо малки или големи, след което открийте начин да се възнаградите, когато сте постигнали някоя от тях. Това прави целия процес на усвояване на новите ви умения по-забавен и подсилва конструктивната ви нагласа. Това също поддържа вашия напредък в перспектива, като ви демонстрира колко сте напреднали и какво се стремите да постигнете на следващия етап.
  • Оползотворявайте хипнагогичните си състояния. Както вече споменахме, тези гранични състояния между бодърстването и съня предоставят отлични възможности за практикуване и упражняване на будното ви съзнание като цяло. Това е идеалното време за заявяване на вашето намерение, за използване на самовнушение, за развитие на уменията ви за визуализация. Оползотворяването на тези междинни състояния е толкова важно, че ще му отделим един цял раздел, когато се занимаваме с процеса на будното сънуване. Засега е достатъчно да кажем, че тези състояния служат за отлично поле за практикуване, а в по-напреднал етап може да ги използвате и за директно навлизане в сферата на сънищата.
  • Не се напрягайте. Всички методи работят най-добре, когато бъдат прилагани с определена доза „отпускане”. Идеята е да позволите на осъзнатия сън да възникне, а не да го принуждавате. Ако се опитвате да приложите сила, може всъщност да го отблъсквате. Това е един естествен процес, който не трябва да бъде насилван. Едно деликатно и неангажиращо отношение към осъзнатото сънуване дава по-добри резултати. Идеята е да се откриете към преживяването, да пристъпите към създаването на нови навици, след което просто да му позволите да се случи.
  • Очаквайте положителни резултати. Много бе споменато за вашето намерение и желание, но вашите очаквания са решаващи за крайния успех. Тъй като са вкоренени във вашата система от вярвания и убеждения, очакванията ви могат изключително силно да подпомогнат или да затруднят вашия напредък. Даже и ако сте заявили твърдо своето намерение и желание и ако практикувате прилежно, могат да възникват подсъзнателни блокажи, ако имате смесени очаквания. За да преодолеете този проблем, преглеждайте и при нужда коригирайте редовно своите очаквания. Бъдете честни със себе си, защото да казвате, че очаквате положителни резултати и действително да имате положителни очаквания, са две различни неща. Ние ще се занимаем със силата на очакванията отново, когато говорим за контролирането на осъзнатите сънища.

ИНСТРУМЕНТИ НА СЪНУВАНЕТО

В нашето технологично общество, изглежда че има инструменти, джаджи и помощни средства за всичко и осъзнатото сънуване не прави изключение. Няколко изделия са разработени специално за да подпомогнат осъзнатото сънуване, но болшинството от тях са заимствани от други области, като обхващат гамата от помощни средства за медитация до тапи за уши. Такива изделия са предназначени да упражняват и поддържат активното ви съзнание, което както знаем, е магическият ключ, който отваря вратата към осъзнатото сънуване. Някои от тези помощни средства могат да бъдат оприличени на тренажори за обучение в колоездене. Можете да се научите да карате велосипед и без тях, но с тях е много по-лесно и можете да се откажете от използването им, след като усвоите основните умения за запазване на равновесие.

Макар да съществуват редица инструменти, които можете да използвате, има само един инструмент, който е абсолютно задължителен и това е вашият мозък. За щастие, той е безплатен и колкото повече го използвате и усъвършенствате, толкова качеството му се повишава. Този инструмент тежи около  2,5 кг., но съдържа една вселена от потенциал. Веднъж снабден с подходящите умствени навици, вашият мозък ще бъде основният инструмент за осъществяване на желаните от вас осъзнати сънища. В същото време има и други инструменти, които могат да ви бъдат от помощ…

Най-добрият източник на помощни средства за осъзнато сънуване безспорно е Институтът по осъзнато сънуване (The Lucidity Institute). В Приложението ще откриете информация как да получите безплатен каталог за техните изделия. Институтът предлага разнообразие от устройства, в т.ч. и предпочитания от много практикуващи NovaDreamer.

NovaDreamer е една маска, която слагате на лицето си, когато си лягате за сън. Тя регистрира движенията на очните ябълки, за да определи кога настъпва бързото движение на очите ви. Веднага след това тя издава светлинен и/или звуков сигнал, с който да ви съобщи, че сънувате. Можете да регулирате силата, времетраенето и вида на издаваните сигнали, за да откриете коя комбинация е най-подходяща за вас. С малко практика ще се научите да следите тези светлинни и звукови сигнали, докато спите и веднага щом ги усетите, ще разбирате, че сънувате. 

В началото, когато нямах изградени умения за предизвикване и поддържане на осъзнати сънища, NovaDreamer бе за мен изключително ценен помощник, до който понякога прибягвам и днес. Първите няколко месеца от самообучението ми дадоха прилични резултати, но с допълнителната помощ на NovaDreamer, напредъкът ми бе забележителен. След като уменията ми се развиха до определено ниво, аз започнах да го използвам само когато имах по-продължителни „сухи периоди”, за да не развия излишна зависимост. Закупуването на NovaDreamer е една разумна инвестиция, особено ако усвояването на новите навици не ви се отдава лесно.

В последно време Институтът по осъзнато сънуване разработи приспособление, наречено Super NovaDreamer, което свързва NovaDreamer с домашния ви компютър. С помощта на включения софтуер, можете да използвате NovaDreamer като система с обратна връзка, за да записвате и анализирате своите специфични цикли на сън и сънуване. Програмата записва данните от всяка нощ – колко често и с каква продължителност са били регистрирани вашите бързо движения на очите.  Анализът на тази информация може значително да ускори вашите положителни резултати. Това ще ви позволи да определите специфичните за вас най-удачни времеви периоди на осъзнато сънуване.

Едно друго устройство, DreamSpeaker (Сънeн говорител), може също да бъде свързан с NovaDreamer. С негова помощ може да запишете своя инструкция, която ще прозвучи, когато докато спите, апаратът издаде своя звуков или светлинен сигнал. Когато чуете своя глас, който ви инструктира да осъзнаете, че сънувате, шансовете ви за настъпваме на осъзнат сън определено се увеличават. За повече информация относно тези и други полезни продукти на Института по осъзнато сънуване, вижте информацията в Приложението.

Ето някои помощни средства за осъзнато сънуване, които можете да си направите сами…

Изработване на собствени аудио записи. Ако имате устройство с възможности за автоматично обратно и продължително възпроизвеждане, може да направите свои записи и да ги възпроизвеждате, докато спите. За да направите подходящия запис, на около всеки пет минути можете да кажете нещо като: „Аз сънувам. Това е осъзнат сън.” Този запис може да се възпроизвежда в продължение на цялата нощ, подавайки ви тази информация на всеки пет минути.

Можете да пригодите записа според нуждите си. Той може да ви напомня какво се стремите да постигнете. Може да направите запис с внушения за определени визуализации или инструкции за осъзнаване на съня. След това можете да пускате записа на ниско, но доловимо ниво и да легнете за сън. Това може да се окаже един много ефективен начин да осъзнавате кога сънувате. Той също така може да заложи идеята за осъзнаване на сънуването в подсъзнанието ви, докато спите през цялата нощ, независимо дали съзнателно чувате записа, или не.

Използване на таймър, или приставка към електрическата мрежа за периодично включване и изключване на тока. Така както можете да използвате своя будилник, един таймър може да бъде използван, за да включва и изключва вашите аудио записи в определени периоди. Например, може да настроите своя запис да се включи, след като сте спали няколко часа, за да се възползвате максимално от вероятността по това време да имате БДО и за да можете да заспите, без да ви разсейва, ако заспивате трудно на фона на този запис. Има и таймери, които могат да бъдат настроени да включват и изключват на определени, в т.ч. и различни периоди, които ви позволяват да експериментирате и да научавате повече за своя цикъл на сънуване.

Други инструменти за активизиране на съзнанието…

Тъй като осъзнатото сънуване е умение, което изисква определено ниво на умствен контрол, чудесна идея е да упражнявате и засилвате своето активно съзнание. Както вече споменахме, медитацията помага при усъвършенстването на уменията ни за осъзнато сънуване. Чрез медитацията човек директно взаимодейства със своите мисли и придобива известна степен на контрол върху тях. Съответно, можем да практикуваме и усвоим определено ниво на абстрахиране от мислите си, като просто им позволим да протичат спокойно. Способността да контролирате мислите си ще ви помогне доста, след като осъзнаете, че сънувате и способността да се абстрахирате до известна степен от мислите си ще направи прехода ви към осъзнатия сън много по-лесен. Като откривате как мислите и как работи съзнанието ви, вие ще развиете способност да се „потапяте” в „реалността”, която сънувате.

Преди да изброим инструментите, които могат да бъдат използвани за упражняване на ума и развиване на активното ви съзнание, може би е добра идея да преговорим част от информацията относно мозъчните вълни. Когато прилагаме знанията си относно мозъчните вълни – как те действат и как могат да бъдат повлияни от съвременните технологии, ние получаваме по-добра представа как някои нови революционни открития могат да бъдат използвани за промяна на умствените ни състояния.

ПРЕГОВОР НА МОЗЪЧНИТЕ ВЪЛНИ

Нашият мозък произвежда електрически вълни, които преминават през нервните пътища. Тези вълни преминават през мозъка ни подобно на непрекъснати вълни в едно динамично езеро от фина електрическа материя. Видът на мозъчната вълна зависи от честотата, с която тя пулсира, а конкретната скорост на пулсиране определя съответното състояние на нашия ум. Както вече споменахме, има четири основни типа мозъчни вълни (Бета, Алфа, Тета и Делта), но поради сложността на човешкия мозък, често две или повече от тези честоти се проявяват и взаимодействат едновременно. Преобладаващото влияние на една определена мозъчна вълна определя състоянието на нашия ум. Така например, ако се намирате в състояние Бета, може да има следи от честоти Алфа и Тета, но те ще бъдат незначителни, сравнени с доминиращото количество на Бета честотите.

Мозъчните честоти са били изследвани, изобразявани, подлагани на експерименти и ние научаваме все повече и повече за това как те могат да бъдат предизвиквани и насочвани, за да пораждат определени състояния на ума. Така например, когато започнете да се отпускате, мозъчните ви вълни обикновено се забавят и от прибързаните темпове на Бета, вие преминавате в успокоителното и интроспективно състояние Алфа. Също така, както споменахме по-рано, най-добрите моменти на творчество, тези проблясъци на „Еврика!” възникват най-често при преобладаващи Тета вълни. Тази зона Тета съответства на времето, когато сме на границата между будно състояние и сън – това завоалирано състояние на съзнанието, когато сме в тази „зона на здрача”, непосредствено преди да се унесем в съня си. Това обяснява появата на много велики идеи през този период и не е учудващо, че това е времето, в което редица учени и прочути мислители са получавали своите прозрения. Айнщайн е открил своята теория на относителността в такова състоание. Никола Тесла е можел прекрасно да визуализира своите изобретения в това състояание. Един от тандема Уотсън/Крик си е представил двойната спирала и е отключил тайната на ДНК в това състояние. 

Когато познаваме характеристиките на различните състояния на мозъчните вълни, ние бихме имали голямо предимство, ако можем да предизвикаме определени състояния при изпълнението на конкретни дейности. За щастие, съществува начин да правим това и той е основан на научния принцип на „увличането” (entrainment). Бинауралните честоти могат да бъдат използвани за увличане или за синхронизиране спрямо тях на двете полукълба на нашия мозък в един синергичен модел на мозъчни трептения. Зная, че това може да звучи сложно, но всъщност е твърде просто. Надявам се, че след малко не само ще разберете напълно идеята, но с малко практика ще се окажете само на няколко стъпки от генерирането на собствени бинаурални честоти и от синхронизирането спрямо тях на собствените си мозъчни вълни. Бихте попитали какво представлява бинауралната честота. Нека първо разгледаме принципа на увличането.

Увличане (Entrainment)

Процесът на увличане е твърде прост. Ако имате два подобни камертона и ударите единия от тях, и го държите близко до другия, вторият камертон ще започне да резонира със същата честота. Същото се получава и при пианото. Ако имате две еднакво настроени пиана в една стая и ударите един клавиш на едно от тях, опънатата струна на същия клавиш на другото пиано ще започне да вибрира. Ако няколко часовника с махала са закачени на една стена и всяко от махалата се клати със собствен ритъм, без синхрон с някое от останалите, след известно време всички махала ще се синхронизират едно с друго и ще преминат в еднакъм ритъм. Тази синхронизация на честотите е резултат от увличане. Това е естествено явление, което възниква винаги при подходящи условия.

Процесът на увличането е толкова важен, защото има директно приложение спрямо нашия мозък. Нашият мозък действа подобно на резонаторна кутия. Мозъчните ни вълни вибрират с различна сила и честота, в зависимост от ангажираността ни с различни дейности. Подобно на камертона, пианото и махалото, мозъкът ни може да бъде увлечен спрямо дадени вибрационни честоти, когато е под влиянието на определени стимули. Засегнахме този процес, когато говорихме за шамана и използването на дрънкалка за увличането на мозъчните му вълни към определена честота.

В същия дух, когато двама души са силно увлечени в разговор, можем да кажем, че са „на една и съща честота на вълната”, но забавното е, че сега тази фраза има научно основание. Когато сте взаимно ангажирани с друг човек, мозъчните вълни и на двама ви имат тенденция да се синхронизират или хармонизират помежду си. Съответно, това обяснява защо някои хора ви карат да давате най-доброто от себе си или обратно – други ви карат да се чувствате зле. Вие можете да изпаднете в приповдигнато или в лошо настроение даже само в тяхно присъствие. Този процес на увличане действа на множество равнища, така че когато сте наясно как вашият мозък бива повлияван по такъв начин, това ще ви позволи да упражнявате по-голям контрол върху всички аспекти на своя живот. Ще можете да определяте какво ви кара да функционирате оптимално и какво – да се проваляте.

Ето едно упражнение в изграждане на чувствителност спрямо увличането…

Когато срещнете други хора, било то приятели, роднини или непознати, опитайте се да запомните как сте се чувствали и какво сте мислили непосредствено преди да ги срещнете и след това как сте се чувствали и какво сте мислили, след като сте се разделили. Болшинството хора не си дават сметка, че много от настроенията им са директно свързани с тези, с които взаимодействат в течение на деня. Например, едночасов контакт с един ентусиазиран и положително настроен приятел ще има положителен ефект върху цялото ви същество, докато  от друга страна, петнадесет минути в компанията на отрицателно настроен човек може да ви изтощи или да ви настрои отрицателно за останалата част от деня. Това е един друг аспект на процеса на увличането. Подобието създава и привлича подобие. За щастие, след като започнете да овладявате по-добре своето будно съзнание, вие ще бъдете по-добре изолирани от отрицателното влияние на околните. Също така, ще можете да упражнявате по-активна роля в своя живот, когато сте по-добре информирани относно начина, по който реагирате на определени хора, места и обекти.

След практикуването на това упражнение ще можете да си дадете сметка, че сте повече „в тон” с истинската си същност. Може да разберете, че ви е по-лесно да поддържате своите действия, мисли и даже емоции на оптимални нива, като се излагате на определени преживявания и избягвате други. Тези предимства в будните ви състояния ще бъдат последвани от предимства и по време на сън. Ако имате навика да оценявате как определени стимули ви влияят и сте наясно, че в крайна сметка ВИЕ контролирате своите мисли, действия и чувства, ще е по-малко вероятно да се поддадете на страх и на други отрицателни реакции по време на сън.

Дясно и ляво полукълба на мозъка

Наред с решаващата роля, която мозъчните вълни играят при определяне на умствените ни състояния, важно е да обсъдим основната анатомия на нашия мозък и как неговите части функционират и взаимодействат помежду си. Нашият мозък има дясно и ляво полукълба. Лявото полукълбо е ориентирано линейно, логично, практично и времево, докато дясното полукълбо изглежда е много по-нелинейно, абстрактно, творческо, цялостно във възприятията си и нелогично. Един счетоводител по време на работа вероятно използва повече своето ляво полукълбо, отколкото един художник. Ние сме склонни да използваме определено полукълбо в зависимост от това какво правим. Ако изчисляваме данни свързани със стоковата борса, ние бихме използвали повече своето ляво полукълбо. Ако рисуваме картина, тогава ще имаме засилена основно дейността на дясното си полукълбо. Така както за определени дейности е характерно преобладаване на определени мозъчни вълни, те са свързани също и с преобладаващо участие на едно от двете полукълба. Също така, подобно на мозъчните вълни, може да има голямо разнообразие на взаимодействия между двете полукълба, но в общия случай ще преобладава едното от двете.

Двете полукълба са свързани с част на мозъка наречена corpus collosum, която служи като мост вежду тях. Този мост може буквално да бъде упражняван и развиван, докато стане физически по-голям и започне по-лесно да пренася данни между двете полукълба. По-доброто свързване на двете полукълба може да подобри умственото ни здраве. Това е все едно да притежаваме по-бърза, по-интегрирана компютърна система, която е способна по-добре да открива, манипулира и обработва данни. По този начин ние буквално ще използваме повече от капацитета на своя мозък по един по-ефикасен начин.

Как можем да направим това? Изследванията са показали, че медитирането може да доведе до състояние на мозъчните вълни, които показват синхронизация между двете полукълба. Тази синхронизация е едно специално състояние, при което двете полукълба са ангажирани активно на едни и същи честоти. ЕЕГ-мите на опитни медитатори показват увеличена синхронизация на двете полукълба, както и способност за волева промяна на умствените състояния. И двете полукълба могат да бъдат в синхрон на всяко едно ниво, като Алфа или Тета, или някаква друга комбинация. Тази измерима характеристика ни отвежда до друг интересен момент, бинауралните честотни ритми.

Бинаурални честотни ритми

Най-добрият начин за поясняване на бинауралните честотни ритми е чрез описание на това защо и как те биват произвеждани, но преди това малко информация за техния създател. Роберт Монро, пионерът на пътуванията извън тялото, е основател на Института Монро (The Monroe Institute) в щата Вирджиния. Това е изследователски център, който изучава състояния на повишено съзнание и там е създадена една методика за системно изменение на мозъчните вълни, което води до променени състояния на ума. Добрият стар Роберт Монро и неговите пътешествия извън тялото са го довели до изучаването на променени състояния на съзнанието. Чрез самонаблюдение и изследване на други подопитни лица в променени състояния на съзнанието, той и екипът му от изследователи експериментират с използването на звукове за целенасочена промяна на съзнанието. С течение на времето те са създали метод за създаване на бинаурални честотни ритми. Този процес използва научния принцип на увличането, за да накара мозъка да резонира на определени честоти.

Създаването на бинаурални честотни ритми всъщност е много просто. Даже е по-просто те да бъдат създадени, отколкото да бъдат изговорени. Идеята е във всяко от двете уши да бъде подаден леко различен тон. Когато тези тонове достигнат до вашия мозък, той приема разликата между тях и започва да резонира на тази разлика. Ако подадете на едното ухо тон с честота 97 херца и на дугото ухо тон с честота 103 херца, мозъкът ви ще приеме тази разлика от 6 херца и ще започне да резонира на тази честота, която е в обхвата на Тета.

Когато слушате този бинаурален честотен ритъм, вие чувате нещо подобно на чуруликане. Удивителното в случая е, че този чуруликащ тон НЕ идва от слушалките, а всъщност бива генериран във вашия мозък. Това е тон, резултат от синхронизацията на двете полукълба, които са получили слабо различаващите се различни тонове. На сайта на Института Монро https://www.monroeinstitute.org има чудесна демонстрация на този процес. Този вид онлайн помощ и друга аналогична информация ще намерите в раздела, който описва помощните материали в Интернет.

С помощта на тази технология за генериране на бинаурални честотни ритми, Институтът Монро е създал серия от звукозаписи с търговското наименование Hemi-Sync™. Тези записи са надеждно средство за постигане на определени състояния на мозъчните вълни. Определени записи са предназначени за лечение, други за изследване на вътрешния мир. Има и запис, който ви позволява да постигнете състояние на „заспало тяло и буден ум”, което вече разгледахме. Макар да съм бил в това състояние многократно, все още ме удивлява фактът, че мога да чуя собственото си хъркане. Съществуват многобройни изследвания, които са установили връзка между използването на тези записи и по-бързото лечение, увеличената поносимост на болка и ускореното учене.

Институтът Монро е документирал резултатите от прилагането на тези записи в продължение на много години, но това не е единственото място, където подобни записи могат да бъдат закупени. Има редица други записи на пазара, които използват същите принципи за специфично настройване на мозъчните вълни. Тибетски монаси и йоги са били изследвани, докато са в трансови състояния. В резултат на това са били установени определени съчетания от мозъчни вълни и вече е възможно такива вълни, типични за един опитен медитатор, да бъдат предизвиквани с помощта на чифт слушалки.

Какво ли не са способни да опитат американците? Моментално просветление с помощта на уокман?!?!? Е, не е толкова просто. Когато тази технология може да бъде използвана като насочващ инструмент, тя може да доведе до невероятни резултати, но аз не бих станал жертва на синдрома на моменталното задоволяване. Забавлението с мозъчните вълни на един тибетски монах ще ви направи толкова просветлени, колкото и ако облечете робата му. Например вие вероятно ще можете да синхронизирате мозъка си с мозъчните вълни на един йогин, когато той безболезнено пробожда тялото си, но аз не бих ви препоръчал да опитвате същото упражнение, независимо дали мозъчните ви вълни са същите, или не. Една структурирана система от вярвания и убеждения, съчетана с мозъчните вълни е това, което води до невероятните резултати, които не могат да бъдат обяснени от модерната наука.

По същия начин, вие можете да притежавате мозъчните вълни на някого, който преживява просветление или нирвана, или на някого, който има осъзнат сън, но това не означава, че ВИЕ ще имате същото преживяване като тези хора. Това не означава, че мозъчните вълни не са важни, защото те са. Въпросът е в това, че сами за себе си мозъчните вълни просто изпълняват определена роля в целия процес. Имайки това наум, когато изпитвате състояния на съзнанието, които не сте изпитвали преди, по-вероятно е да се научите да повтаряте тези състояния самостоятелно. С практика и упражнения, вие развивате едно по-гъвкаво и податливо съзнание. За да може да плава в морето, един платноход се нуждае от правилен вятър, както и от добри платна. При наличието на правилни „мозъчни ветрове”, вие можете да изработите подходящи платна от своите убеждения и да се отправите към хоризонта. 

Създаване на собствени бинаурални честотни ритми

Има също така компютърни програми, които можете да използвате, за да генерирате записи със специфични бинаурални честотни ритми. Една такава програма, която може да свалите от Интернет е CoolEdit™. Тя има няколко характеристики, които заслужават да бъдат споменати и изпробвани. На първо място, тя има вграден синхронизатор, който може да настрои мозъчните ви вълни на определени честоти само с натискането на няколко клавиша. Можете да започнете като запишете няколко прости утвърдителни израза, след което да използвате синхронизатора, за да комбинирате този запис с честотата на мозъчните вълни, която сте избрали. Тези записи могат да бъдат запазени като файлове <.wav> или <.mp3> на компютъра и можете да ги прослушвате преди лягане за сън или в комбинация с метода „Събуждане, ставане и обратно в леглото” за получаване на оптимални резултати. Така например, аз имам един файл с вградени Алфа и Тета честоти, където повтарям многократно: „Следващия път, когато сънувам, ще разбера, че сънувам”. Пускането на този запис, докато се унасям в сън, увеличава вероятността да осъзная следващия си сън.

Също така, CoolEdit™ има функция, която ви позволява да генерирате тонове. Тези тонове могат да бъдат използвани за създаване на всякакви бинаурални честоти или комбинация от тях, каквато пожелаете. Генерираните тонове могат да се наслагват, за да създадат сложни комбинации. На моя уебсайт ще намерите много повече информация относно CoolEdit™, както и подробни инструкции за създаване на бинаурални честотни ритми. Може даже и да свалите някои примерни <.wav> файлове, които съм изработил с помощта на CoolEdit™.  Вижте също така моя уебсайт < Bird’s Lucid Dreaming Website>.

И така, ние притежаваме знанията, а сега имаме и инструментите, и е чудесно това, че те са усъвършенствани и даже безплатни! Може да ги използвате като инструменти за хипноза, за релаксация, за целите на саморефлексията и за творческо решаване на проблеми, както и за генериране на променени състояния на съзнанието, подобно на една дрънкалка на съвременен шаман. Тези инструменти могат да ви помогнат да поддържате будно съзнанието си по време на хипнагогичното си състояние, в периода на границата между бодърстването и съня. Времето, прекарано в тази „гранична зона”, е време, което си заслужава. Когато осъзнавате напълно целия процес на заспиване, това укрепва вашето осъзнато сънуване и както вече споменахме, това хипнагогично състояние ви позволява да се възползвате от своите творчески способности, въображение и да решавате трудни за будното ви състояние проблеми. Препоръчвам ви силно да прочетете повече по въпроса за мозъчните вълни, както и за предимствата на синхронизирането на мозъчните полукълба. Задълбоченото познаване на тези въпроси и прилагането на съответните понятия в ежедневната ви практика ще засили невероятно вашето съзнание, умствените ви способности и също така ще оптимизира вашия напредък в будното сънуване.

В последно време работих върху създаването на специализирана програма за предизвикване на осъзнати сънища, както и на преживявания извън тялото, с помощта на синхронизиращи мозъчни вълни. В резултат на моите експерименти с CoolEdit™ придобих значителни умения в създаването на бинаурални ритми и съм идеалното лице за експерименти, тъй като ги слушам почти всяка нощ. Събрал съм всички файлове, които работят при мен, и съм ги комбинирал в една последователност за предизвикване на състояния на транс. До момента съм създал две серии – една за предизвикване на осъзнати сънища и една, фокусирана върху предизвикване на преживявания извън тялото. Ние ще разгледаме приликите и отликите между осъзнатото сънуване и преживяванията извън тялото в един от следващите раздели. Постигнах добри резултати във включването на тези насочени аудио пътешествия в моята практика на осъзнато сънуване. Те ми служат като инструменти в предизвикването на не-физически преживявания. Някои записи са предназначени да се повтарят през цялата нощ, така че да влияят върху съня и да предизвикват осъзнати сънища. По отношение на осъзнатите сънища и преживяванията извън тялото аз винаги съм бил твърдо убеден в това, че трябва да ги предизвиквам при всяка възможност и мисля, че тези Brainwave Mind Voyages (Пътешествия на ума чрез мозъчни вълни), които съм разработил, са определено скок в правилната посока.

В момента разработвам комплект от компакт дискове като допълнение към първите два. Те ще бъдат първите от една серия, свързана с прилагането на клиничен хипнотерапевтичен подход. Ако ви интересува повече информация относно тези помагала, може да посетите моя уебсайт –

http://www.brainwave-entrainment.com/About_Marc_VanDeKeere_CHt.htm .

Марк ВанДеКеере – Част 6

© 2019 Превод АТИ

ДРУГИ МЕТОДИ

Има много методи за предизвикване на осъзнати сънища. Някои са по-ефективни от други, но хубавото е това, че е възможно да започнете да включвате няколко различни метода в своята ежедневна практика. Това ще умножи вашите резултати и с течение на времето ще можете да определите кои подходи съответстват най-добре на вашия стил на живот. Следващият списък съдържа всички ефективни методи, които съм срещнал и с които лично съм експериментирал, за да се уверя, че заслужават да бъдат усвоени и практикувани. Като следвате Шестте основни стъпки и добавите тези методи към ежедневната си практика, ще преживеете много скоро своите първи осъзнати сънища. Ето един списък от методи и техники, най-често използвани за предизвикване на осъзнати сънища…

Използване на хипнагогичните състояния. Това е претенциозно наименование на периода от време, непосредствено преди заспиване и съответно периода непосредствено след събуждане от сън. Ако някога сте били будни и за момент внезапно сте заспивали и след това изведнъж отново сте се събуждали, тогава вече сте запознати донякъде с това променено състояние на ума. Когато се намирате в хипнагогично състояние, тялото ви бавно изключва своите функции за през нощта. Възникват химични процеси, които бавно обездвижват тялото за през нощта, така че да не махате с ръце в леглото само защото ги махате по време на сън. Докато сънувате, очите ви са малкото от частите на тялото, които остават подвижни, както споменахме по-рано, когато стана дума за Бързите движения на очите (БДО). Не само тялото ви преминава в този процес на сънна парализа, но поради отсъствието на външни стимули, умът ви също претърпява известни промени.

Когато наближавате границата между будното и сънно състояния, мозъчните ви вълни се забавят и преминават последователно от енергичните честоти Бета, в релаксиращите Алфа и накрая в характерните с визуални възприятия Тета. След като веднъж навлезете в Тета зоната, вие изпитвате хипнагогия, преди да изпаднете в дълбок сън. След като се събудите от сън, вие все още  имате преобладаващи Тета вълни, до момента в който в главата ви нахлуят външни мисли, свързани с ежедневните ви грижи. Тези мисли  предизвикват Бета мозъчни вълни, подобно на мозъчен будилник и поставят ума в „бойна готовност”. Ето защо трябва да се пробуждате бавно и да не позволявате на ежедневните ви проблеми да завладеят ума ви по време на процеса на събуждане. Независимо дали сте на път да заспите отново, или да се събудите окончателно, идеята е да се опитате да останете в това хипнагогично състояние на ума възможно най-дълго време. Това междинно състояние е най-подходящо за практикуване на методите за осъзнато сънуване.

Как може да направите това? Ами, това е толкова лесно, колкото да бъдете будни и да се наблюдавате как заспивате. Трябва да се запознаете с това как тялото и умът ви „изключват” в началото на всяка нощ. Някои хора заспиват моментално щом поставят главата си на възглавницата. Ако сте един от тези хора, трябва да проявите повече бдителност и да положите допълнително усилие, за да наблюдавате своя процес на заспиване. Изключително важно е да се възползвате от тази идеална възможност за практикуване, която имате всяка вечер при лягане за сън и обикновено всяка сутрин при събуждане. В сферата на осъзнатите сънища, повторенията са тези, които довеждат до резултатите. В крайна сметка ще постигнете състоянието, когато тялото ви заспива, но умът ви остава буден. Тогава ще можете да поддържате будно съзнанието си, докато заспивате и сънувате. Не мога да ви опиша колко странно се почувствах, когато за първи път преживях това състояние на заспало тяло и буден ум. Спомням си как чух звуци на силно хъркане и след това, за голяма моя изненада разбрах, че хъркането идва от самия мен. Директното навлизане в осъзнат сън от будно състояние е едно от невероятните преживявания на осъзнатото сънуване. Ще посветим цял раздел на предизвикването на осъзнатите сънища в будно състояние, когато говорим за техниките за напреднали, но нека се завърнем към хипнагогията.

Как разбирате, че сте изпаднали в това състояние? Когато се намирате в хипнагогично състояние, има редица признаци за това, които ще забележите. Така например, ще станете по-малко чувствителни спрямо физическото си тяло и повече към случайните мисли, които ще преминават през ума ви. Възможно е дори напълно да изгубите усещане за тялото си. Съзнанието ви се отделя от физическото, когато тялото ви се „затваря” за нощната си почивка. Ще изпитате също така повишени способности за визуализация. Цветове, форми и най-различни образи ще преминават бързо през ума ви. Това е идеална възможност за практикуване на вашите умения за визуализация. Докато сте в хипнагогично състояние, можете даже да чувате гласове, музика или други реалистични шумове, които не идват от спалното ви помещение. Това сънливо, отвлечено състояние на съзнанието е идеално условие за изпробване на всички различни методи за предизвикване на осъзнати сънища. В това състояние на ума сте доста по-податливи на внушения и в резултат вашите методи за предизвикване на осъзнати сънища имат много по-голяма вероятност да бъдат вградени в подсъзнанието ви и да предизвикат желаните резултати.

Възползвайте се от своето хипнагогично състояние и запомнете да го използвате като една от важните възможности за практикуване. Всяка сутрин, веднага след събуждане, имате възможност да използвате хипнагогичното си състояние, което възниква непосредствено след събуждането ви. Това чудесно състояние на ума с преобладаващите си Тета мозъчни вълни е било използвано през вековете от много брилянтни мислители. Присъствието на Тета мозъчни вълни обикновено показва силно визуални и холистични мисловни процеси. Айнщайн коментира, че това е било идеалното време, в което е осмислял и визуализирал своите революционни идеи. Не е изненада, че тези моменти на „еврика”, тези моменти на сюблимно творчество, често възникват на границата между съня и будното състояние, когато сме делеч по-възприемчиви спрямо потенциала на своето подсъзнание.

Мнемонично предизвикване на осъзнати сънища. Тази техника е разработена от Стивън ЛаБерж. В резултат на неговата пионерска изследователска работа и дългогодишни изследвания в сферата на осъзнатото сънуване, през последните няколко десетилетия в тази област са постигнати редица важни резултати. Тази техника е широко използвана и безотказно дава чудесни резултати.

За едно по-задълбочено запознаване с тази техника, препоръчвам и двете книги на ЛаБерж, които са пълни с полезна информация. Ако приемем, че имате силно желание да преживеете осъзнати сънища, ето кратко резюме на тази техника на ЛаБерж:

Проявете решителност. Преди да си легнете, заявете намерение и силно желание да запомните сънищата си.
Спомнете сънищата си. Когато се събудите, независимо кога става това, припомнете сънищата си в най-малки подробности. Ако ви се спи, направете нещо, което да ви попречи да заспите отново.
Фокусирайте своето намерение. Когато заспивате отново, концентрирайте се върху намерението си, докато спите да разберете, че сънувате. Кажете на себе си: „Следващия път, когато сънувам, искам да запомня, че сънувам.” Повтаряйте това отново и отново, докато остане последното нещо в ума ви, преди да се унесете в сън.
Представете си, че сънувате и осъзнавате това. Представете себе си обратно в съня, от който току-що сте се събудили, но този път осъзнайте, че сънувате. Открийте някакъв знак, който ви подсказва, че сънувате и когато го видите, кажете си: „Аз сънувам” и продължете своята фантазия.
Повторете. Повторете стъпки 3 и 4, докато намерението ви е затвърдено, след което продължавайте да спите. Ако мислите ви се отклонят от тази идея, припомнете си отново намерението да запомните съня си.
Както споменахме, мнемоничното предизвикване на осъзнати сънища е една изключително ефективна техника. Тя е най-успешна практикувана сутрин, особено веднага след като се събудите от някакъв сън. Тази техника действа много подобно на самохипноза. Тя решава проблема с трудностите, свързани с опитите да си припомним да осъзнаем, че сънуваме, докато сънуваме. Тя използва силата на бързината във времето, като задържа съзнанието ни върху стъпки 3 и 4, докато заспим. Тъй като това са последните мисли в съзнанието ви, те засилват вероятността да се появят и в следващия ви сън. Най-трудната част е да запомните да си зададете въпроса, докато сънувате, но като използвате тази техника, шансовете да преодолеете този проблем са доста по-големи.

Метод на броенето. Този метод донякъде прилича на предишния. И двата метода използват силата на повторението и кратките интервали от време. При тази техника вие отброявате отделните моменти от своето заспиване: „Едно, аз сънувам. Две, аз сънувам. Три, аз сънувам“ и т.н. Ако започнете да се разсейвате, опитвайте да се фокусирате върху броенето, така че това да остане последното нещо в ума ви, преди да се унесете в сън. Ако ни бяха обучавали в този метод като деца, вероятно всички щяхме да сме специалисти по осъзнато сънуване. С помощта на такова броене можете да добиете представа колко време ви е нужно, за да заспите и това ще се окаже полезно, когато обсъждаме някои от другите методи. 

Можете също така да експериментирате, за да откриете кой начин на броене е най-подходящ за вас. Можете да броите до десет и след това обратно, или да броите до сто, или доколкото се чувствате удобно. Начинът на броене не е толкова важен, колкото самият процес на фокусиране на намерението и на упражняване на целенасоченото съзнание.

Тибетските йоги са усъвършенствали изкуството на сънуването и са майстори в манипулиране на своето съзнание. Те използват тази техника на броене без въобще да изгубват съзнание. Даже и да не успеете напълно да изпаднете директно в осъзнат сън, този метод е много ефективен при предизвикването на осъзнато сънуване, особено когато е подкрепен със силно желание и целенасочено намерение.

Метод на запитването. Този метод е по същество същия както броенето, като вместо да броите, вие си задавате непрекъснато въпроса: „Сънувам ли? Сънувам ли?” Повторението помага при затвърдяването на въпроса в ума ви. Когато този въпрос е последната ви мисъл, преди да заспите, това увеличава шансовете да си зададете същия въпрос, докато сънувате. 

Метод на поглеждане на ръцете. Този метод е много подобен на Стъпка 6, като свързва съзнанието ви с характерните за сънищата ви „знаци”. При този метод трябва да създадете в съзнанието си връзка между „това да гледате ръцете си” и да си дадете сметка, че сънувате. Трябва да развиете силна решимост да потърсите и откриете ръцете си, докато сънувате. През деня трябва да търсите с поглед ръцете си и да извършвате проверка на реалността, за да определите дали сънувате, или не. Ще тренирате себе си да свържете поглеждането на ръцете си с извършването на проверка на реалността, докато това се превърне в автоматична реакция. В крайна сметка ще имате сън, в който ще видите ръцете си. След като ги видите, ще извършите проверка на реалността и ще разберете, че сънувате.

Този метод е споменат в книгите на друг специалист в осъзнатото сънуване, Карлос Кастанеда. Книгите му описват преживяванията му като чирак на Дон Хуан, един „човек на познанието” от индианското племе яки. Независимо от спора дали тези книги са изложение на факти, или измислица, те съдържат изобилие от мъдрост, проникновения и практически приложения за развиване както на убежденията, така и на активното ви съзнание. Дон Хуан поставя на Карлос задачата да потърси с поглед ръцете си, когато го обучава в процеса на „будно сънуване”, който може приблизително да бъде описан като осъзнато сънуване, като средство за развиване способностите на магьосника и за добиване достъп до другите сфери на „необикновената реалност”. Каквито и цели да преследвате с помощта на осъзнатото сънуване, този метод може да ви бъде от полза при овладяването на това умение.

Макар да съветва гледането на ръцете, Дон Хуан подчертава, че в това няма никаква магическа тайна. Със същия ефект можете да погледнете краката си, или лицето си в огледало, стига да имате категоричното намерение да осъзнаете, че сънувате, когато видите въпросния обект. Ръцете са били избрани вероятно защото могат лесно да бъдат видени и защото присъстват в повечето от сънищата ви.

Метод „Белязани ръце”. Този метод бе споменат, когато дискутирахме проверките на реалността. Той има редица предимства. Като изпишете по една буква на обратната страна на всяка длан или китка, вие тренирате себе си да извършите проверка на реалността всеки път, когато забележите тези изписани букви. Както вече бе споменато, не е важно кои са буквите, а това, че създавате един навик. Този метод има и допълнителното предимство, че използва една от най-ефективните проверки на реалността – проверката чрез четене. Когато докато сънувате погледнете няколко пъти едно след друго изписаните на ръцете ви букви, ако те променят местата си, или стават по-големи или по-малки, това означава, че сънувате…

Метод „Заземяване на съзнанието в спалнята”. Идеята на този метод е да запечатате в съзнанието си факта, че лежите в леглото си. Отворете очи и се огледайте наоколо в стаята, в която спите. Почувствайте точното си местоположение в стаята. Отбележете в съзнанието си точно къде се намирате и факта, че сте на път да заспите. Дайте си сметка, че ако с вас се случи нещо, което е извън тази стая, това означава, че сънувате. Това е особено ефективно, тъй като ви внушава нагласа на задаване на въпроси и може да бъде използвано в комбинация с всички останали техники.

Метод с използване на будилник. Този метод бе споменат преди като начин за подобряване на спомените за преживените сънища и може да бъде използван също така за предизвикване на осъзнато сънуване. Като се събуждате в непривични часове през нощта, или преди нормалния си час на събуждане, може да използвате тези планирани събуждания като възможности за практикуване на методите за предизвикване на осъзнати сънища.

Метод „Събуждане, ставане и обратно в леглото”. Запазих най-добрата техника за последна. Това е най-ефикасният метод, защото можете да го използвате заедно с всеки от останалите методи и той просто превъзхожда всички останали. Прилагането на този метод увеличава експоненциално шансовете ви за успех и колкото повече го използвате, толкова по-добри ще бъдат резултатите ви.

Ето какво представлява той…

Легнете си с намерение да спите около шест часа. Точното времетраене не е от голямо значение. Идеята е да се наспите достатъчно добре, така че да достигнете зоната на най-активното бързо движение на очите (БДО). Ако сте се наспали добре, тялото ви ще бъде напълно отпочинало и ще имате продължителни периоди на БДО, което прави предизвикването на осъзнати сънища много по-лесно.
Събудете се и станете от леглото. За да увеличите шансовете си за успех е много важно да станете от леглото. Ако мислите, че не е нужно да станете от леглото си, методът категорично няма да проработи, защото ако не застанете вертикално, така да се каже, няма да сте достатъчно будни. Преди да се завърнете обратно в леглото си, трябва да сте напълно събудени. Ако сте все още замаяни и сънливи, когато си лягате отново, това ще означава, че не следвате точно указанията на метода и това ще проличи от резултатите.
Останете будни за около час. Идеята е да заспите отново 60 до 90 минути след първоначалното си събуждане. Това ще синхронизира времето на повторното ви заспиване със следващия естествено настъпващ цикъл на БДО. През това време би било добра идея да си припомните и запишете всички сънища, които сте имали през нощта. Четене на книга за осъзнатото сънуване или преглеждането на вашия дневник на сънищата през този междинен период би ви било от полза. Експериментирайте с периода, в който ще останете будни, за да установите коя продължителност ви върши най-добра работа, в зависимост от това колко бързо заспивате отново. Ако заспивате отново бързо, това означава, че би трябвало да останете будни по-дълго време и обратното.
Понякога ми отнема доста време да заспя отново, особено след като съм се събудил напълно, но съм установил, че даже ако съм бил буден около час, след което ми е нужен половин час, за да заспя отново, получавам чудесни резултати. Все още получавам добри резултати, когато оставам буден само 20 минути, но в крайна сметка най-добрите ми резултати се получават, когато съм стоял буден около час, преди да си легна отново.

Легнете си обратно в леглото, като използвате обичайната си техника за предизвикване на осъзнато сънуване. Може да използвате всеки от методите, описани в тази книга.
Един ключов момент е да „си изработите навик”, като прилагате редовно този метод на Събуждане, ставане и обратно в леглото. В началото използвах този метод от време на време, но след като го превърнах в свой приоритет, резултатите бяха феноменални. В края на третата седмица достигнах почти 50% вероятност да предизвикам осъзнато сънуване. Даже в един момент поставих личен рекорд от 25 предизвикани осъзнати сънища за една седмица, с помощта на точно този метод. Все още не съм надминал това си лично постижение и макар да не гледам на осъзнатото сънуване като на някакво състезание, определено е вълнуващо, когато имаш осъзнати сънища един след друг в продължение на доста последователни нощи.

Така че аз мисля, че ключът се крие в постоянството и във вграждането на този навик в подсъзнанието. С времето методът работи все по-лесно и допълнително броят на спонтанно възникналите осъзнати сънища се увеличава. Това определено е най-добрата техника за предизвикване на осъзнати сънища и тя би трябвало да бъде прилагана редовно от всеки, който има сериозно намерение да практикува осъзнато сънуване.

Марк ВанДеКеере – Част 5

© 2019 Превод АТИ

ЧАСТ II – ОСНОВИТЕ: МЕТОДИ ЗА НАЧИНАЕЩИ

VII. ПОДГОТОВКА И ИЗГРАЖДАНЕ НА ОСНОВНИ УМЕНИЯ

Сега достигнахме до отплатата за проявеното търпение. За да направим този материал по-лесен за приложение, информацията е разделена в четири части.

Процесът

Раздел едно: Шестте основни стъпки

Раздел две: Други методи

Раздел три: Общи насоки

Раздел четири: Инструменти и тактики

И четирите части имат една цел – да ви научат как да осъзнавате своите сънища. След като сте усвоили процеса, методите, насоките, инструментите и тактиките, ще разгледаме техниките за напреднали, които трябва да познавате след настъпването на осъзнатите ви сънища.

Процесът

Има много техники и методи, които може да използвате за предизвикване на осъзнати сънища, но има основно два различни начина за осъзнаване, докато сънувате. Можете да имате осъзнато сънуване, предизвикано по време на сън, и осъзнато сънуване, предизвикано в будно състояние. Стивън ЛаБерж първи въвежда термина „Осъзнат сън, предизвикан по време на сън”. Чрез трениране на съзнанието си, по някакъв начин вие успявате да си дадете сметка, че сънувате по време на сън. Това е далеч най-често използваният начин за предизвикване на осъзнат сън, но също така е възможно директно да преминете в осъзнат сън от будно състояние. Този вид осъзнати сънища са доста по-редки, но както и ЛаБерж, който дава наименованието им, подчертава, че са едно забележително преживяване. Докато разглеждаме основните положения, ние ще се занимаваме основно с осъзнатите сънища, предизвикани в спящо състояние. Когато разглеждаме техниките за напреднали, ще включим и осъзнатите сънища, предизвикани в будно състояние.

Съществуват редица методи за предизвикване на осъзнати сънища, но има един процес, който е в основата на повечето сънища, ако ли не и на всички тях. Аз съм разбил този основополагащ процес на шест стъпки, които ще ни послужат като програма за начинаещи. След като веднъж усвоите тези стъпки и започнете да ги прилагате, само въпрос на време е да имате своя първи осъзнат сън. В случай че се чудите колко дълго ще отнеме това, просто следвайте стъпките и имайте вяра, че това ще се случи. Според статистиките, това отнема от три седмици до два месеца, така че не се обезкуражавайте, ако опитате са малко и не успявате. В нашето общество има някакво пристрастяване към бързите резултати. Ако вие сте един от тези хора, разберете, че това е едно от първите препятствия, които трябва да преодолеете. Едно нещо е сигурно: ако не престанете да се опитвате, успехът ви е гарантиран.

Шестте основни стъпки

Предварителна умствена подготовка
Увеличаване припомнянето на сънищата
Водене на дневник на сънищата
Запознаване със своите сънища
Повишаване осъзнатостта в будно състояние
Свързване на повишената осъзнатост със сънищата ви
Стъпка 1: Предварителна умствена подготовка

Тази стъпка е свързана с изграждането на подходяща умствена нагласа, която да ускори вашия успех. За да постигнете това, трябва внимателно да прегледате своите вярвания/убеждения. Не бих могъл да подчертая повече огромното значение на вашите убеждения при определяне на преживяванията ви. Когато развиете уменията си за осъзнато сънуване, вие директно ще взаимодействате със своите мисли и убеждения и ще можете да почувствате от първа ръка колко важно е умението да управлявате своите мисли.

Ето четири ключови въпроса, които трябва да си зададете: Мислите ли, че можете да го направите? Мислите ли, че сънищата са важни? Наистина ли желаете да имате осъзнати сънища? Знаете ли какво ще правите, когато започнете да имате осъзнати сънища? Вие не само трябва да си зададете тези въпроси, но трябва да заемете активна позиция в затвърдяването на тези свои убеждения или в евентуалната тяхна промяна. Нека разгледаме всеки от тези въпроси, за да подчертаем какъв вид умствена работа трябва да извършите.

„Мислите ли, че можете да направите това?” За начало, винаги трябва да имате положителна нагласа. Ако имате някакви съмнения, тогава първата ви задача е да замените всяко свое съмнение с една себеутвържаваща увереност. Ако мислите, че осъзнатото сънуване е някакъв рядък феномен, дайте си сметка, че това е една естествена способност. Съществуват буквално хиляди хора, които практикуват това, и вие също можете да станете един от тях, ако следвате Шестте основни стъпки. Ако мислите, че това ще бъде трудно, уверете себе си, че това ще се случи естествено. Само си спомнете как като дете завързването на обувките ви е било трудно, но с времето се е превърнало във втора природа, така както скоро ще се превърне и осъзнатото сънуване. Веднага след като имате първия си осъзнат сън, ще бъде доста по-лесно да имате и втори, след това и трети, и много скоро тези сънища ще започнат да следват един след друг.

„Мислите ли, че сънищата са важни?” След като вече имате положително, уверено отношение, следващата стъпка е да направите сънуването свой основен приоритет. Простият факт на това да вярвате, че сънищата ви са важни, ще увеличи драматично вашите резултати. Болшинството хора не придават никаква важност на своите сънища и съответно не си спомнят какво сънуват и не е учудващо, че даже нямат престава, че е възможно да имат осъзнати сънища. Вие, от друга страна, ще гледате на сънищата като на важна част от своя живот и това ще ускори съществено вашия успех.

Наистина ли желаете да имате осъзнати сънища? Ключът към отговора на този въпрос е желание и ентусиазъм. Колкото повече култивирате своето желание да имате осъзнати сънища, толкова повече ще зареждате емоционално своето намерение. Колкото по-заредено е намерението ви, толкова по-вероятно е тези желания да дадат резултат. По същия начин, колкото сте по-ентусиазирани да се научите как да осъзнавате сънищата си, толкова повече ще абсорбирате и ще привличате активно към себе си това преживяване. Изпращане на послания към вашето подсъзнание, че мислите, че сънищата са важни и че изпитвате силно желание към тях, ще ускори невероятно вашия напредък.

„Знаете ли какво ще правите, когато започнете да имате осъзнати сънища?” Смисълът на този въпрос е да бъдете подготвени с преследването на конкретни цели. Това звучи много просто, но наличието на предварителен план за действие също ще увеличи шансовете ви за успех. Ако имате поставена цел или преследвате определена мисия, ще имате повече основания да започнете да сънувате осъзнато и да реализирате тази мисия. Планът трябва да бъде доста добре обмислен и запечатан в ума ви. По време на деня и преди лягане, припомнете си своята цел и култивирайте желанието си да я постигнете. В началото може да се придържате към един прост план. Целта ви може да бъде толкова проста, колкото например да си видите ръцете, или да изследвате заобикалящата ви среда, или може би да летите. Когато развиете умение за увеличаване продължителността на осъзнатите си сънища, ще сте в състояние да реализирате и по-сложни планове и мисии.

Така че бъдете настроени положително. Заменете съмнението с увереност и скептицизма с вяра. Гледайте на сънищата си като на нещо важно. Направете от тях свой приоритет. Култивирайте желанието си да постигнете своята цел. Бъдете ентусиазирани. Подгответе си и съставете свой план. Както виждате, тези понятия от умствената подготовка се припокриват и преплитат, така че приведете ги в действие още днес. Тази умствена подготовка не само ще ви помогне да ускорите процеса на осъзнаване на сънищата си, но вие ще можете да я приложите към всеки друг аспект на своя живот, който бихте искали да развиете. 

Стъпка 2. Увеличаване припомнянето на сънищата

Както вече споменах,  ако не можете да си спомняте сънищата си, това прави още по-трудно осъзнаването по време на сън. Така че тази стъпка фокусира върху увеличаване на припомнянето на вашите сънища. Възможно е да сте някои от щастливците, които си спомнят своите сънища, но ако не сте, не се отчайвайте. Има редица изпитани методи за развитие на припомнянето на сънищата ви. Това означава, че ще можете да разчитате на все повече и повече спомени от своите сънища в рамките на няколко седмици целенасочени упражнения.

Като начало, наистина ли желаете да си спомняте сънищата си? Защо? Възможно ли е подсъзнателно да блокирате своето припомняне, защото се страхувате от това, което виждате? Това са основателни въпроси, които трябва да си зададете. Бъдете честни със себе си. Вие трябва да поемете ангажимент към себе си да увеличите припомнянето на сънищата си, защото това е важно за вас и е нещо, което искате да развиете. Вие трябва да го превърнете в един осъзнат приоритет. След предприемането на тази стъпка, остава само да включите тези техники в своята утринна програма.

Ето един списък от съвети и техники, които ще ви помогнат да увеличите припомнянето на своите сънища: 

1.)  Събудете се неподвижни. Когато се събудите, не отваряйте очите си. Не се движете. Останете в пълен покой. Останете в същата поза, в която сте се събудили, и се опитайте да си спомните какво сте сънували, без да движите и един свой мускул.

2.)  Събудете се бавно. Отделете време да си припомните естествено какво сте сънували. Не започвайте да мислите какво ще правите през деня. Не позволявайте на ума си да бъде затрупан с мислите от ежедневието, защото тогава сънищата ви ще започнат да избледняват и даже напълно ще изчезват, като спукани сапунени мехури. Нека умът ви бъде фокусиран върху това, което току-що сте сънували.

3.)  Оставете ума си в спокойно състояние. Позволете на мислите ви да преминават спокойно през образите в съзнанието ви. След като веднъж си спомните една част от съня, успокойте се и позволете на останалите части да попаднат на местата си.

4.)  Прехвърлете в ума си някои съществени моменти от сънуваното. Ако нямате абсолютно никакви спомени, тогава прехвърлете в ума си списък на важни за вас неща. Този списък трябва да включва хора, които познавате, дейности, места, храни, миризми, музика, всичко, което би извадило на повърхността някакъв фрагмент от съня. Позволете на ума си да премине през този списък и си задайте въпроса дали този човек, или това място е присъствало в съня ви. Движението е нещо типично за сънищата, така че опитайте да мислите за някакво действие. Дали сте ходили, бягали, дали сте се изкачвали, слизали или летели? Емоциите са друго типично нещо, така че помислете за настроението си. Дали сте били щастливи, или уплашени, или изненадани, или объркани? Колкото по-запознати сте със сънищата си, толкова по-добре ще знаете кои въпроси най-вероятно ще провокират паметта ви, но в началото може да използвате всякакъв списък, стига той да е голям.

5.)  Мислете и задавайте въпроси отзад напред. Опитайте се да си припомняте назад във времето от момента, когато си спомняте. Обикновено ще си спомняте първо сценария на последния свой сън, така че с цел максимално припомняне е полезно да мислите в обратен ред, или в термините на следствие и причина, вместо на причина и следствие. Ако можете да си спомните една част от съня, помислете си как сте се озовали там, или откъде се е появил някакъв обект в съня ви. Вие ли го открихте? Някой даде ли ви го? Един фрагмент от съня обикновено води до друг, докато целият сън започва да приема форма. Вие можете да увеличите своето припомняне, като си задавате въпроси около това, което вече си спомняте.

6.)  Изпробвайте различни пози за сън. След като се събудите и останете неподвижни достатъчно дълго, за да си спомните всичко, което можете от своите сънища, опитайте всички обикновени свои пози за сън, преди да станете от леглото си. Най-добре ще си спомняте, докато лежите в същата поза, в която сте били, докато сте сънували. Ако се събудите на дясната си страна, не мърдайте, докато си спомните всичко, което можете, и след това повторете процеса на лявата си страна, след това на гръб и след това по корем. Това може да провокира някои спомени и определено ще ускори вашето припомняне.

7.)  Продължавайте да пробвате. Понякога няма да можете да си спомните нищо сутринта, но по време на деня е възможно да имате проблясъци от спомени от сънищата си. Бъдете готови да си спомните или да запишете всички такива моменти. Те могат да отключат достъпа ви до още повече спомени.

8.)  Поискайте от себе си да помните своите сънища. Това може да ви звучи глупаво и прекалено просто, за да бъде ефективно, но е едно много мощно средство. Преди да си легнете, изявете силно желание да запомните сънищата си и просто помолете себе си да го направите. Когато имам мъгляви спомени няколко дни подред, аз използвам тази техника и обикновено тя дава чудесни резултати.

Ако все още изпитвате трудности да си спомняте сънищата си, има един изпитан метод, който ще предизвика вашите спомени за нула време. Знаем, че по-голямата част от сънищата ни се появяват в последните часове от съня ни, така че можем със сигурност да предположим, че това е времето, към което трябва да насочим своята памет. Ние също така знаем, че има много по-голяма вероятност да си спомните един сън, ако се събудите директно от него и това ни довежда до безпогрешния метод за увеличаване на нашето припомняне на сънищата – Метода на будилника.

Методът на будилника: Използването на будилник е един от най-бързите и лесни методи да започнете да засилвате паметта си за своите сънища, особено ако припомнянето им става много рядко. Идеята е да настроите алармата на будилника си за време, когато ще сънувате и да се събудите директно от съня, докато спомените ви за него са още съвсем пресни. Ранните часове на утрото са най-доброто време за прилагане на този метод, тъй като тогава е най-вероятно да сънувате. Вашият будилник ще стане един ценен инструмент за усилване на паметта за сънуваното и в един следващ раздел ще спомена как той може да бъде използван, за да предизвика осъзнати сънища. Ето няколко начина да се възползвате пълноценно от своя будилник. Опитайте ги всичките и вижте кои работят най-добре при вас.

„Методът на ранната утрин”: Настройте алармата два часа преди обичайното си събуждане. Когато звънне, настройте я за половин час по-късно. Правете това всеки път, когато алармата се задейства и ще си припомняте сънуваното моментално и пълноценно. Това е една от най-ефективните техники, защото се възползва напълно от естествения цикъл на сънуване и съзнава едно целево време, в което обикновено практикувате своите умения за сънуване. Тези няколко часа преди нормалното ви събуждане ще се превърнат във вашия нов тренировъчен период. Този времеви период ще бъде описан много по-подробно, когато разглеждаме методите за предизвикване на осъзнати сънища и отново, когато разглеждаме терена на осъзнатия сън.

В зависимост от това колко е слабо вашето припомняне, вие може да пожелаете веднага да запишете своите сънища, всеки път когато алармата ви събуди. Ако не го направите, може да изпитате нещо, което наричам „наслагване на сънищата”. Това възниква, когато се събудите през нощта и имате ясни спомени за преживените сънища. Спомените ви са толкова ясни, че сте сигурни, че ще си ги припомните по-късно. Когато обаче заспите отново, имате още сънища и когато се събудите, последните ви сънища са изместили в паметта ви предишните, в резултат на което споменът за тях или се е замъглил, или напълно е изчезнал. Когато упражнявате припомнянето на сънищата си, паметта ви ще се подобрява непрекъснато и съответно наслагването ще намалява. Даже след години на тренировки, това все още ми се случва спорадично.

„Техника на събуждането в произволни часове”. Обяснението е в наименованието на тази техника. Настройте алармата за някакъв произволен час през нощта. Основното предимство на тази техника е, че ако сте изключително нетърпеливи да развиете своите умения, можете да не желаете да се ограничите само в рамките на два часа практикуване през нощта. Можете да използвате тази техника в комбинация с предишната. Ако понасяте лесно звъна на будилника по никое време, ще се окаже, че резултатите ще си заслужават. Ако обаче сте някой, който се нуждае от една нощ на непрекъснат сън, то тази техника не е за вас.

„Метод на бутона за повторно позвъняване”. Настройте алармата за време преди нормалното ви събуждане и след това, след всяко позвъняване  непрекъснато натискайте бутона за повторно позвъняване, докато настане време да станете от леглото си.*) Това е вероятно най-често прилаганата техника и е възможно вече да сте правили опити да я прилагате, освен ако часовникът ви няма такъв бутон. Когато натискате този бутон след всяко звънене, вие започвате да редувате събуждане и продължаване на съня, с което усилвате своето запомняне и това е също много полезно за предизвикване на осъзнато сънуване, но нека да не избързваме. Ние се нуждаем от по-добро припомняне на сънищата си, преди да се фокусираме върху предизвикването на осъзнати сънища и това ни довежда до една от най-важните стъпки – воденето на дневник на сънищата.

*) При някои будилници този ефект се получава с натискане на бутона „стоп” (за преустановяване на звъна) и веднага след това натискане на бутона за задействане на алармата. – Бел. прев.

Стъпка 3. Водене на дневник на сънищата

Единственото най-важно нещо, което можете да направите, за да засилите своите спомени за сънуваното и да оптимизирате своето осъзнато сънуване, е воденето на дневник на сънищата. Това засилва вашите спомени, като ви внушава идеята, че сънищата са важни. То също помага да се запознаете със своите сънища, което е фокусът на следващата стъпка. Навикът да записвате сънищата си скоро се превръща в навик да си спомняте какво сънувате. Ако сериозно желаете да се научите да осъзнавате сънищата си, вие ТРЯБВА да водите дневник на сънищата си. Това не е въпрос на избор.

Силно подчертавам това, защото зная от личен опит, че воденето на дневник е една решаваща стъпка от целия процес. В началото, преди да  започна да водя свой дневник, аз се опитвах да се науча да осъзнавам сънищата, но това бе безуспешно. Малко след като започнах последователно да вписвам спомените от сънищата си в дневника, спомените ми започнаха да стават по-ясни и с повече подробности и това доведе до първия ми осъзнат сън. Даже сега, след години осъзнато сънуване, аз намирам важна връзка между тези две неща. Ако пренебрегна своя дневник на сънищата, моите осъзнати сънища започват да възникват по-рядко. Нужни са ми няколко дни на редовно записване, за да се върна към нормалния си ритъм.

Ето някои идеи за воденето на дневник. Записвайте всичките свои сънища, с възможно най-големи подробности. Даже и когато нещо ви изглежда тривиално, трябва да го запишете, защото то може да се окаже значимо в дългосрочен план. Запишете не само това, което се е случило в съня, но също така какво сте чувствали и какво сте мислили по това време. Тези емоционални и мисловни записки ще ви помогнат по-късно, когато се запознавате по-добре със сънищата си. Това също така ще ви помогне да видите как дневните ви занимания и умът ви в будно състояние, влияят на сънищата ви. Така например, по време на стрес може да забележите, че имате стресиращи сънища. Може да сънувате, че сте закъснели за изпит или за важна бизнес среща. Въпросът е в това, че сънищата ви изпращат някакво съобщение. Те отразяват това, което мислите и чувствате на подсъзнателно ниво. Характерните особености на вашите сънища и повторението на определени теми ще ви каже много относно самите вас, в т.ч. за области на живота ви, които се нуждаят от внимание. Това е още една причина поддържането на дневник на сънищата да е толкова важно. То ви позволява да направите преглед на уникалните особености на сънищата си, които са всъщност символично отражение на промените, които непрекъснато настъпват във вас.

Когато водите дневник, е най-добре да използвате сегашно време. Така например, бихте написали: „Аз вървя надолу по улицата и срещам един човек”, вместо: „Аз вървях надолу по улицата и срещнах един човек”. Писането в сегашно време ще ви помогне да си спомните повече от сънищата си, когато ги записвате. Като допълнителен бонус, писането в сегашно време е по-лесно за четене, когато преглеждате дневника си по-късно.

Всеки запис на сън трябва да съдържа дата, по възможност час и заглавие на съня. За да откриете подходящо наименование на съня си, представете си, че това е бил филм и му избирате най-подходящото заглавие. Нещо простичко е винаги най-добро, стига да отразява същината на съня. Например, заглавия като „Червени мравки в тропическа гора”, или „Важна среща в самолет” вероятно биха свършили работа. Ако сте имали няколко различни сънища, най-добре е да ги отделите със самостоятелни заглавия. Смесването в едно на няколко сънища може да направи по-трудно откриването на посланието, което всеки от сънищата носи, и поставянето на подходящо общо заглавие може да се окаже невъзможно. Основната цел на заглавията на сънищата е по-лесното им откриване, когато преглеждате своя дневник.

Ако сте като мен и като повечето хора, допускам две неща. Вие или мислите, че може да се научите да осъзнавате сънищата си, без да водите дневник, или ако започнете да водите дневник, преди да се усетите ще откриете, че той събира прах до книгата, която се каните да прочетете от една година. Казвам това само защото аз мислех по този начин. Разбира се, това е възможно, но защо да не увеличите шансовете си и да ускорите получаването на желаните резултати с помощта на доказан метод? След като веднъж си изработите навика да водите дневник, това ще се превърне в ежедневна рутина, както обличането на дрехите сутрин. Необходимо ви е само постоянство. Поддържането на дневник на сънищата категорично не е най-лесното нещо. Прекарвал съм много дни в прехвърляне на разхвърляни листове, изпълнени с драсканици за проведени сънища. Макар че процесът става по-лесен с времето, в началото може да е полезно да следвате някои от следните съвети.

За да направите воденето на дневник по-лесно, имам няколко предложения, основани на различни подходи, които съм изпитал, както и на съвети от други хора. На пръв поглед това изглежда много просто нещо. Сънувате, събуждате се и записвате сънищата си, но това далеч не е всичко. Например, когато се събудите, ако започнете да записвате в дневника си това, което си спомняте от сънищата на изминалата нощ, много е трудно да си спомните всичко в правилната последователност. Това ме накара да пиша всичко, което можех да си спомня на лист хартия, и след това да го изложа в организиран вид в своя дневник. Този метод върши работа, ако имате много свободно време, но когато времето ви е оскъдно и ценно, не е особено ефективен.

Наред с нуждата да използвате рационално времето си и да организирате бележките си в дневника, друг проблем, който ще срещнете, е простият факт, че ще трябва да извършвате доста писане, което само по себе си може да стане досадно. Най-добрият подход е да си спомните всичко, което можете, преди да пишете каквото и да било, като вероятно ще си припомните повече в процеса на писане. Когато записвате сънищата си само на лявата страница на разгърнатия дневник, може да добавяте допълнително припомнени моменти на празната дясна страница, които със стрелки да отнесете към мястото, където те попадат в общото описание на съня. Там може също така да рисувате изображения на видяното по време на съня. Използвайте дясната страница, за да записвате също така това, което сте правили след събуждането си същия ден – къде сте ходили, кой/какво сте видели, какво друго ви се е случило през този ден. Това може да ви бъде твърде полезно, когато търсите повтарящи се моменти и закономерности в своите сънища. Така например аз съм установил, че често сънувам неща, които съм видял или преживял, два дни преди те да се появят в моя сън. Ако съм гледал предаване за природно бедствие в понеделник, няма да се учудя, ако го сънувам в сряда. Също така, ако сънувам човек, с когото не съм се чувал от известно време, той обикновено ще ми се обади след два дни. Не зная защо това се случва, но след анализа на сънищата ми и случилото се в съседните дни, откривам, че това е една от типичните за мен закономерности.

Много хора съобщават за използването на магнетофон за записване на сънищата си. След като се събудите, просто записвате това, което си спомняте на диктофона, и по-късно прехвърляте записа в дневника си. Изпробвал съм този метод и съм установил, че не е подходящ за мен. Не ми се струва особено ефикасен. Определено е по-лесно да записвате гласа си, но проблемите възникват, когато трябва да прехвърляте информацията в дневника. Изслушването на записите и прехвърлянето на текста в дневника отнема прекалено много време. Също така, остава проблемът на записването в правилния хронологичен ред, което е още по-трудно с използването на диктофон.

Има твърде различни стилове на поддържане на дневника и всеки човек има свое естествено предпочитание, но ако искате да си спестите известно време и имате достъп до компютър, сте късметлия. По пътя на опита и грешките аз открих един изключително лесен и ефикасен метод. Като тръгнах от идеята колко добре би било, ако моят диктофон можеше да нанася текста в дневника ми, аз прибегнах до личния си компютър. Съществуват редица програми за болшинството домашни компютри на разумни цени, които разпознават глас и го превръщат в текст. Аз закупих програма наречена IBM ViaVoice98 за около 50 долара. След инсталирането на програмата, тя превръща веднага всичко, което изговорите, в текст на компютърния екран. Ако говорите с нормално темпо, програмата нанася текста вместо вас. След това може да бъде установено лесно прехвърляне на текста в  програмата за текстообработка Microsoft Word.

Програмата за трансформирането на речта в текст не е безпогрешна, но е достатъчно добра за целите на вашия дневник, а икономията на време е доста голяма. Ако ресурсите ви позволяват, това е най-лесният и най-ефикасен начин за водене на дневник на сънищата.

Стъпка 4. Запознаване със сънищата

С напредването на вашия дневник и с подобряване на спомените ви, естествено ще се запознавате все по-добре със сънищата си. Определени хора, определени места и определени дейности, могат да се окажат по-често срещани в сънищата ви. Така например, възможно е в повечето от сънищата ви да се оказвате в своя офис или в училище, или на плажа. Също така, някои теми може да се срещат по-често от други. Може да сънувате, че извършвате героична постъпка, както може да сънувате, че ви преследват. Тези повтарящи се елементи в сънищата ви са вашите индикатори и те ще бъдат първите „крайъгълни камъни” по пътя ви към осъзнатото сънуване. 

Когато установите отличителните особености на своите сънища, това допълнително ще улесни вашето припомняне. Да направите списък на тези повтарящи се отличителни особености е една чудесна идея. Ако имате проблеми да си спомните какво сте сънували, може да прегледате списъка от тези „индикатори” и да видите дали някой от тях не ви напомня нещо от изминалата нощ. Понякога един малък фрагмент от даден сън може да провокира спомен за целия сън, така че познаването и използването на тези характерни моменти може да се окаже точно това, което ще разсее утринната ви амнезия по отношение на преживените сънища.

Полезно е да си зададете въпроса защо сънувате това, което сънувате. Какво означават за вас тези повтарящи се моменти? Колкото по-добре разбирате не само самите повторения, но и тяхното значение за вас, толкова повече ползи ще може да извлечете за своя живот по време на сън, както и за живота ви в будно състояние.

Ако в началото имате проблеми да идентифицирате тези повтарящи се характерни моменти, дайте си сметка, че не е нужно те да бъдат нещо необикновено и уникално. Всъщност, те могат да бъдат най-обикновени неща. Например, може да сънувате случка от предишния ден или как почиствате жилището си. Каквото и да сънувате, важно е да отбелязвате общите особености. Може да започнете с всичко, което забелязвате, независимо колко тривиално ви изглежда. С времето ще започнете да забелязвате и още повтарящи се моменти.

Стремежът за откриване и разбиране на повтарящите се моменти е едно доживотно пътешествие, защото те непрекъснато еволюират заедно с вас. Някои могат да продължават само седмица и след това да изчезнат, само за да се появят месец по-късно. Други могат да продължават доста по-дълго. Както времената се променят, се променяте и вие. Тези повторения, които са отражения на вас и на мислите ви, ще се променят също. Следенето на повторенията ще поддържа вашия контакт със самите себе си.

Идентифицирането на повтарящите се моменти играе решаваща роля в процеса на осъзнатото сънуване. Те всъщност са „признаци, че сънувате”. Както ще научите скоро в Стъпка 6, можете да се тренирате да ги забелязвате, докато сънувате и това ще бъде вашият „трамплин” към осъзнатия сън. Преди обаче да навлезем в тази тема, ще обсъдим начини за укрепване на вашата осъзнатост.

Стъпка 5. Добавяне на осъзнатост към будното ви състояние. 

Тази стъпка може да бъде самостоятелен предмет на една цяла книга. Тя е почти един цял метод, но прилагана съвместно с другите стъпки, се превръща в оптимален начин за усвояване на осъзнатото сънуване. Всъщност, целият процес на осъзнатото сънуване бива осъществен чрез трениране на съзнанието ви. Идеята е да увеличим своята осъзнатост в будно състояние, за да се възползваме от пренасянето на тази осъзнатост върху съзнанието ни по време на сън. Ако съзнанието ви е по-изострено през деня, вие ще имате по-активно съзнание, докато сънувате. Има много начини за усилване на нашето съзнание и ние ще разгледаме редица от тях в този раздел. Манипулирането на нашето съзнание ще стане една от основните теми до края на този наръчник. Иронията е в това, че когато започнете да упражнявате и засилвате своето осъзнаване, вие може да си дадете сметка, че обикновено не осъзнавате колко съзнанието ви е „приспано” през по-голямата част от деня.

Тъй като това е един толкова важен аспект, от решаващо значение е да имате работно разбиране на тези понятия. Крайната цел е да се научите как да прилагате тези принципи, за да постигате резултати. Първо, ще се занимаем с понятието осъзнаване (awareness) и след това ще изучаваме практическите приложения. Понятието осъзнаване, както ще го използваме, касае вашето съзнание. Доколко сте осъзнати? Това се отнася до настоящето ниво на вашето самонаблюдение. Доколко осъзнавате своята осъзнатост? Това се отнася до вашето ниво на целенасочено фокусиране на вниманието ви към настоящия момент (mindfulness). Колко центрирана е вашата осъзнатост? Това касае умственото ви състояние в ежедневието. Доколко наистина осъзнавате? За нашите цели тук, тези въпроси ще кулминират във вашите сънища, когато разбирате, че сънувате, като си задавате въпроса: „Осъзнавам ли?“ И в крайна сметка: „Сънувам ли“?

При много хора тези само-рефлекторни въпроси остават незададени и съответно не получават отговори. Повечето хора никога не са били обучавани относно факта, че съществуват различни нива на осъзнатост, нито някога някой ги е учил  как да култивират едно по-високо чувство на осъзнатост. За тях човек или е буден, или спи. В същото време е факт, че вие можете да бъдете напълно осъзнати, полу-осъзнати, или напълно неосъзнати по време на своите сънища, както и в своето будно състояние. Всичко зависи от вашето ниво на съзнание, концентрирано в настоящия момент и от качеството на вашата осъзнатост. Давате ли си сметка, че докато сте слушали радиопредаването, в същото време не сте чули нищо в продължение на няколко минути? Шофирали ли сте на път за някъде, когато в един момент осъзнавате, че нямате представа откъде сте минали и какво се е случило от известно време? А какво ще кажете за „изчезването” на ключовете ви? Такива случаи на „изключване” възникват, когато съзнанието ви не е фокусирано върху настоящия момент. Възможно е да сте се замечтали, или да сте планирали следващите си действия, или да сте били наистина „в безсъзнание”, но крайният резултат е, че не сте осъзнавали напълно своето положение в окръжаващия ви свят.

Няма нищо лошо в това да помечтаете, или да планирате своя ден. Въпросът е в това, че ние често пренебрегваме прехода на нашето съзнание от един момент в следващия. Мислите, които имаме, често преминават през съзнанието ни даже без да ги забележим, да не говорим за това активно да участваме в тяхното възникване и насочване. Става въпрос не да бъдем обсебени от своето обкръжение, а да осъзнаваме своето осъзнаване. Това да сте наясно и да следите своите мисли и мисловни модели е точно толкова важно, колкото да идентифицирате своите „индикатори” и повтарящи се особености по време на сън. Промяната на вашите мисли ще промени съзнанието ви, а идеята е да програмирате съзнанието си и да го „застопорите” в режим на самонаблюдение, вместо да го оставите да действа в някакъв произволен режим на автопилот.

Изглежда че ние нормално сме яхнали гребена на една вълна, произведена от външни фактори, вместо сами да насочваме съзнанието си. Ние често реагираме, повече отколкото разсъждаваме и това води до автоматично поведение. Ние задаваме по-малко въпроси, което на свой ред свежда съзнанието ни до това, което вече знаем, или мислим, че знаем. Ние обикновено се идентифицираме с позицията си така, че след известно време не успяваме да разберем, че има и други гледни точки. Ние пренебрегваме собствената си активна роля, която играем в насочването на съзнанието си.

Опитайте се да следите своето съзнание, все едно че сте страничен зрител, който просто наблюдава накъде то се насочва и как протича. Колкото по-дълго можете да задържите това си състояние, толкова по-добре. Това обаче не е толкова лесно, колкото изглежда, и ако мислите, че е лесно, опитайте се да го правите в продължение на целия ден и ще разберете колко лесно губите своето целенасочено внимание. Факт е, че ние нямаме навика да концентрираме своето самонаблюдение, но това трябва да се промени.

Как съзнанието ви променя своята насоченост от един пункт в следващия? Колко често по време на деня сте напълно наясно със състоянието на съзнанието си, както и с положението си в околната ви среда? Този вид насоченост на ума е, която трябва да култивирате. Този вид на центриране и „приземяване” на съзнанието е, който трябва да практикувате и развивате, докато той се превърне във ваша втора природа и евентуално даже в първа природа.

Практикуването на медитация е един отличен начин да упражнявате своето активно съзнание. Изследвания проведени от Джейн И. Гакенбах, (Jayne I. Gackenbach), изследовател на осъзнатото сънуване, показват пряка корелация между медитацията и осъзнатото сънуване. Хората, които медитират, е по-вероятно да имат осъзнати сънища, от тези, които не медитират. Както медитиращите, така и практикуващите осъзнато сънуване, „могат да осъзнаят ясно своите преживявания, в това число своите вътрешни мисли и вътрешни процеси”. Това може да се дължи на ударението, поставяно върху целенасоченото развиване на собственото съзнание. Като упражнявате своето съзнание, вие успявате по-добре да бъдете „в настоящия момент” – една способност, която силно развива уменията ви за осъзнато сънуване. „В допълнение, медитиращите и практикуващите осъзнато сънуване по-лесно запомнят сънищата си и по-лесно се ориентират в непозната обстановка, защото не могат да бъдат толкова лесно повлияни от други хора или от обекти в околната си среда”.

Други изследвания от Алекзандър, Бойл и Алекзандър (Alexander, Boyle, and Alexander) показват, че тези две групи хора демонстрират по-малко личностни характеристики свързани със стрес, отколкото не медитиращите и не практикуващите осъзнато сънуване. Ако осъзнатото сънуване и медитирането оказват такова благоприятно влияние върху нашия живот по време на сън и в будно състояние, то включването на тези практики в ежедневието ви ще има преки резултати.

Медитирането и осъзнатото сънуване са интимно свързани. Като научавате повече за медитирането и го практикувате редовно, вие ще култивирате качества, които ще ви бъдат полезни при осъзнатото сънуване. Много от принципите на медитирането имат пряка връзка с осъзнатото сънуване. Медитацията може да бъде използвана за предизвикване на дълбоки състояния на релаксация, а тези състояния са изключително полезни при предизвикването на осъзнати сънища. Също така, целта на редица подходи към медитацията е „заглушаване” на ума. Създаването на вътрешна тишина и преустановяването на вътрешния диалог е една важна техника, която ще разгледаме, когато обсъждаме някои от методите за предизвикване на осъзнати сънища.

Медитирането също така развива способността за „дистанцирано” съзнание, което си позволява да действа в известна степен като страничен наблюдател. Отново, тази способност да имаш дистанцирано съзнание ще бъде изключително полезна, когато прилагате много от техниките за предизвикване на осъзнати сънища. Медитирането също така изисква развиване на известен контрол върху собственото съзнание. Тъй като това е основно изискване за осъзнато сънуване, силно препоръчително е да включите медитацията в своя режим на овладяване на осъзнатото сънуване.

Сега, след като имате разбиране на тези понятия, най-добрият начин да получите  резултати е да ги приложите за постигане на своята цел – осъзнатото сънуване. За да усвоите осъзнатото сънуване, трябва да можете да различавате какво е „реалност” и какво е сън. Трябва да развиете съзнание, склонно да задава въпроси. Докато сте будни, трябва редовно да извършвате „проверка на реалността”. Тази проверка се състои от две части. Първата част е да си зададете въпрос дали сънувате, или не, а втората част е да проверите своята околна среда, за да установите дали всъщност сънувате, или не.

Тези проверки на реалността трябва да бъдат извършвани редовно по време на деня. Идеята е да изградите този навик като част от ежедневната си практика, така че той да навлезе и в сънищата ви. Ако практикувате това редовно, само въпрос на време ще бъде да запомните да правите такива проверки и по време на сън и тогава, ако огледате внимателно това, което ви заобикаля, ще разбирате, че сънувате. В началото, аз нагласях алармата на ръчния си часовник на всеки половин час, за да ми напомня непрекъснато да правя такава проверка. Друга техника е да нарисувате по една буква на двете си ръце или всеки път, когато ги погледнете, да извършвате проверка на реалността. Можете например да изпишеге „О” на едната ръка и „С” на другата, които да обозначават Осъзнато Сънуване. Самите букви нямат значение. Важно е да ви напомнят да проверите своята реалност и ако използвате редовно този метод, той със сигурност ще навлезе в сънищата ви, за да ви напомни да поставяте под въпрос своето обкръжение.

Това да се запитате дали сънувате е лесната част. Номерът е да можете да различите дали наистина сънувате, или не. Един израз, който обобщава вашия аналитичен подход към съня, е „осторожно наблюдение”. Идеята е да търсите странни или нелогични неща, които могат да се появят, докато сънувате, но понякога това е трудно, ето защо трябва да изследвате всичко, което ви заобикаля, за да откриете нещо необикновено. Така например, идеята да се ощипете, за да сте сигурни дали сънувате, може да не се окаже особено полезна в сферата на съня. Вие може действително да почувствате ощипването в своя сън и това може да ви накара да повярвате, че не сънувате, освен ако приложите и други тестове.

По някаква причина, ние сме много по-толерантни и по-малко чувствителни спрямо несъответствия, докато спим, така че провеждането на множество проверки на действителността увеличава силно вероятността да осъзнаем, че сънуваме, ако това действително е така. Също така е твърде полезно винаги да допускате, че сънувате, даже и когато проверките ви сочат обратното. Трябва да продължавате да проверявате, докато изпробвате всички възможни проверки на реалността и само след това може да заключите, че не сънувате. В течение на своята практика ще научите кои проверки на реалността работят най-добре при вас. С набирането на опит ще установите от първа ръка колко е важно да поставяте непрекъснато под въпрос своята реалност и да бъдете настоятелни с това, но за щастие всички проведени изследвания потвърждават, че тези проверки не дават случайни резултати, а показват висока ефективност при всички практикуващи.

Ето списък на най-ефективните проверки на действителността:

Тест на здравия разум. Това е първата и най-очевидна проверка. Огледайте се наоколо за всичко, което логически не би трябвало да присъства. Запитайте се дали това би могло да се случи в нормалния ви живот. Потърсете несъответствия. Дали се намирате някъде, където не сте били никога преди това? Дали сте заедно с хора, които живеят далече от вас? Има ли слон в кухнята ви? Това са несъответствия подобни на тези, които могат да задействат осъзнатия ви сън.
Проверка с четене. Това е една от най-резултатните проверки. Огледайте се и открийте нещо, което можете да прочетете. След като го прочетете, погледнете встрани и след това се опитайте да го прочетете отново. Направете това няколко пъти. Ако сънувате, текстът или цифрите обикновено ще се променят след няколко поглеждания. Текстът може да се замъгли, или да се промени напълно, или да започне да се движи, докато го изчитате. Всеки текст, който съдържа думи или числа, ще свърши работа – книга, уличен знак, адрес. Много хора използват циферблата на своя часовник, който „носят” в съня си. Това е една изключително ефективна техника, която работи при болшинството практикуващи.
Проверка с летене или левитиране. Това е друга доста ефективна проверка. Вижте дали можете да летите. Ако не можете да летите, опитайте се да левитирате или да се издигнете леко над земята. С развитие на уменията ви за осъзнато сънуване, това може да стане любимата ви проверка, както е при мен. Единственият недостатък е, че понякога може да се опитате да летите или да левитирате и да не успеете, и въпреки това да се окаже, че сънувате. Помнете винаги да използвате този метод заедно с други проверки, освен разбира се, ако той дава веднага резултат, както е в болшинството случаи.
Проверка с ключ за осветление. Това обикновено е една твърде надеждна проверка. Потърсете ключ за осветлението и го включете и изключете. Ако той не работи, вероятно сънувате. Опитайте няколко пъти и внимавайте кога би трябвало да запали осветлението и кога – да го изгаси.
Проверка на паметта. Това е един много ефективен, но почти неизвестен метод. Просто проследете в паметта си къде току-що сте били и какво сте правили. Мислете възможно най-назад във времето и евентуално може да откриете, че има несъответствия в спомените ви. Може също така да откриете, че имате някакъв блокаж на паметта, който ви пречи да си спомните правилно. Във всички подобни случаи можете спокойно да предположите, че сънувате.
Проверка с огледало. Това е не само изключително ефективен метод, но допълнително обикновено води до удивително преживяване. Открийте огледало и докато се взирате в изображението си, попитайте дали сънувате. Може да се стреснете от изображението си. Може да се окажете по-млади или по-възрастни, или с различна прическа, или с различен цвят на косата, или даже може да изглеждате като напълно различен човек. Всяко от тези несъответствия ще бъде очевидно доказателство, че сънувате. Допълнително, ако включите тази проверка в утринния си тоалет, ще ви бъде много по-лесно да трансформирате някое от привидните си събуждания в осъзнат сън. 
Тест чрез самонаблюдение. Това е също един много полезен тест. Просто разгледайте себе си. Огледайте ръцете си, краката, дрехите си. Обикновено ако сънувате, ще забележите, че носите дрехи, които не ви принадлежат. Също така понякога, само като погледнете някоя част от тялото си, това ще предизвика осъзнат сън.
Проверка с прониквате в материя. Това не е най-надеждният метод, но ми е помагал в редица случаи. Просто се опитайте да промушите ръката си през нещо твърдо, като стена, врата или стъкло. В началото може да няма резултат, но ако вярвате, че можете да го направите и ако сънувате, след няколко опита ще успеете. Като допълнителен бонус, по този начин вие също така развивате способността си да позволявате на убежденията ви директно да влияят на вашите преживявания. 
Гравитационна проверка. Това е донякъде надеждна проверка. Открийте нещо, което можете да подхвърлите безопасно във въздуха и да го хванете. Подхвърляйте го няколко пъти, за да установите дали се подчинява на законите на гравитацията, както би трябвало, ако сте будни. За да засилите ефективността на тази проверка, докато подхвърляте предмета, опитайте се да промените движението му във въздуха с помощта на мисълта си. По същия начин, може да опитате да подскачате. Ако успеете, значи сънувате.
Задаване на въпроси на други лица. Това може да не бъде най-удачната проверка в будно състояние, но понякога може да се окаже ефективна, ако действително сънувате. Ако „в реалността” попитате някого дали сънувате, има вероятност да бъдете обвинени, че не сте с всичкия си, но в сферата на сънищата, нещата понякога са по-различни. Обикновено персонажите в съня ще отрекат, че това е сън, но те го правят по странен начин, без да поставят под въпрос здравия ви разум, а в някои случаи няма даже да разберат какво казвате и ще ви пренебрегнат напълно. Повечето хора в съня ви ще отрекат, че това е сън, но ключът към този тест е в това как ще го направят. Също така, много рядко, някой в съня ви ще се съгласи, че това е сън.
Както споменах по-рано, тези проверки на реалността трябва да бъдат практикувани редовно през деня. Колкото повече те станат неразделна част от ежедневната ви рутина, толкова по-скоро ще се появят в сънищата ви. Ако има една дума, която да резюмира това, което трябва да правите, за да ускорите своя процес на осъзнато сънуване, тя е осъзнатост. Работата върху вашето осъзнаване ще има директен ефект върху сънищата ви, а след като веднъж овладеете осъзнатото сънуване, ще разберете, че вашето активно съзнание, комбинирано с намерението ви, представлява вашия паспорт за сферата на сънищата.

Стъпка 6. Свързване на активното ви съзнание с вашите сънища

Тази последна стъпка е сравнително проста и лесна, сравнена с предходните, и поради това не би трябвало да срещнете трудности при включването й в ежедневната ви рутина. Преди да се придвижим напред обаче, нека преговорим къде би трябвало да сте стигнали до този момент. Вие сте провели подготвителната умствена работа, започнали сте да подобрявате своето припомняне на сънуваното и вече водите дневник на сънищата си. Започвате да се запознавате със сънищата си, забелязвате някои от повтарящите се специфични особености, упражнявате своето будно съзнание като медитирате и правите редовно своите проверки на реалността.

Последната стъпка се състои в комбиниране на това, което сте научили за своите сънища, с наученото относно вашето будно съзнание. Казано простичко, вие трябва да слеете своите проверки на реалността със своите повтарящи се „знаци” по време на сън, така че когато срещнете някой от тях, автоматично да започнете да проверявате своята реалност. Ако сънувате класни стаи или плажове, или че карате бързо лека кола, вие ще бъдете програмирани да извършите проверка на реалността. Крайният резултат ще бъде този: Неизбежно ще започнете да сънувате един от своите „знаци” и в крайна сметка ще запомните да извършите своята проверка на реалността и ще разберете, че сънувате.

Полезно е да следите текущо появяващите се знаци и теми в сънищата ви. Ако през последната седмица сте сънували, че ви преследват, вие трябва да активирате идеята, че в момента в който почувствате, че ви преследват, трябва да извършите проверка на реалността. Когато се запознаете интимно с периодично появяващите се в сънищата ви знаци и като свързвате с тях проверките на реалността, вие ще поставяте основите на своите бъдещи пътешествия по време на осъзнатите си сънища.

Както можете да видите, тези шест стъпки са интимно свързани в един основен процес. Пропускането даже на една стъпка ще намали ефективността на всички останали и съответно на целия процес. Почти всички други техники или методи за предизвикване на осъзнати сънища, които ще бъдат споменати, са основани в известна степен на този процес. Те често произлизат от него или са ограничен вариант на една или повече от тези шест основни стъпки. Практикувайте ги прилежно и постоянно, и те ще се запечатат в подсъзнанието ви. В крайна сметка, те ще се пренесат в сънищата ви и се надявам, че окончателната печалба ще бъде, когато кажете: „Да, аз сънувам!”

Когато следвате тези шест стъпки, вие неизбежно ще преживеете един осъзнат сън, но за да оптимизирате вашия прогрес, нека разгледаме няколко други методи, които можете да използвате в комбинация с тези шест стъпки. Когато експериментирате с тези стъпки и със следващите методи, ще откриете кои са най-подходящи за вас.

Марк ВанДеКеере – Част 4

© 2019 Превод АТИ

VI. КРАТКО ОБОБЩЕНИЕ НА ОСЪЗНАТИТЕ СЪНИЩА

Приближаваме се все повече до нашата цел, след като разгледахме силата на нашия ум и как мислите ни създават вярвания и убеждения, които на свой ред влияят на нашите преживявания. Изследвахме накратко и процеса на сънуване. Видяхме, че всеки сънува, но болшинството хора не отдават особено значение на тази част от своя живот. Също така сме започнали да разбираме, че светът може да ни предложи повече от това, което сме свикнали да виждаме в ежедневието си, и сме готови да започнем да развиваме своят свят на сънищата, както и съзнанието си като цяло.

В този раздел ще разгледаме накратко част от основната информация, свързана с осъзнатото сънуване. В края на тази книга съм изброил редица чудесни книги, които включват пространни изследвания върху историята на осъзнатото сънуване. За тези, които се интересуват от по-задълбочено изследване на миналото, бих препоръчал историята, представена от Стивън ЛаБерж в книгата му „Осъзнато сънуване”. За нашите цели, историята на осъзнатото сънуване не е толкова важна, както фактът, че то наистина съществува. Всъщност, то е съществувало от доста дълго време и вероятно от толкова дълго, колкото и самият процес на сънуване. Нашият фокус е върху усвояването на умения за осъзнато сънуване и оптимизиране на този процес, но малко информация може да послужи за подсилвате на цялостната валидност на тази тема.

Съществуването на осъзнатото сънуване е споменавано многократно в литертурата назад във времето, но самият термин „осъзнато сън” е въведен в началото на 20 век от Фредерик ВанЕеден (Frederik VanEeden – 1860/1932), холандски психиатър. Той използва термина, за да опише сънищата, които е имал, докато е бил в пълно съзнание, че сънува. Той представя един доклад пред Обществото за психически изследвания (Обединето кралство), в който описва няколкостотин свои осъзнати сънища, които е документирал през дълъг период от време. Днес съществуват много прекрасни ентусиасти на осъзнатото сънуване, които щедро допринасят за това поле на изследвания и споделени практики. Благодарение труда на хора като Силия Грийн, Патриша Гарфийлд, Ан Фарадея, Гейл Гакенбах, Роберт Мос, Алън Урсли и Стивън ЛаБерж, осъзнатото сънуване става разбираемо за повече хора и което е по-важно – става все по-широко практикувано.

Макар историята му да може да бъде проследена до различни източници, осъзнатото сънуване едва в последно време получи официално признание от страна на научната общност. Предимно поради прецизните лабораторни изследвания, провеждани от различни изследователи на сънищата, осъзнатото сънуване бива вече разглеждано в различна светлина. Ако щете вярвайте, но преди изследванията да показаха съществуването на осъзнати сънища, имаше редица учени, които се подиграваха на идеята, че въобще е възможно човек да бъде в пълно съзнание, докато сънува. Един изследовател на сънищата от Станфордския университет, Стивън ЛаБерж, проведе експерименти, в които спящите лица сигнализираха чрез съзнателно движение на очите си, докато осъзнаваха своите сънища. По съвпадение, Алън Уорсли, английски изследовател, прилагаше същия метод за контакт с пациентите си по време на сънуване. Независимо един от друг тези двама изследователи доказаха, че това бе наистина възможно. След като съществуването на осъзнатото сънуване бе доказано научно, надявам се, че то ще започне да набира инерция, след като е вече утвърдено като част от системата вярвания на научната общност. Допълнителни изследвания само ще добавят повече необходимо знание към тази развиваща се научна област.

Стивън ЛаБерж е съосновател на Институт по осъзнато сънуване – една фондация, посветена на развитието и пропагандирането на осъзнатото сънуване. Този институт е един много ценен източник на информация. Той притежава  чудесен уебсайт с архив на значими научни публикации. Институтът също така предлага каталог с различни изделия, в т.ч. и високо ценения от всички практикуващи NovaDreamer. Това е маска, която покрива очите и регистрира движенията на очните ябълки по време на сън. Когато се появят Бързите движения на очите, характерни за сънуването, маската произвежда светлинни сигнали, които биват регистрирани от сънуващия и предизвикват началото на осъзнатия сън. Ще разгледаме тази маска по-подробно в раздела за инструментите и тактиките за засилване и подпомагане на съзнанието по време на сън. Институтът публикува също така тримесечен бюлетин, наречен NightLight (Нощна светлина). Силно препоръчвам абонирането за този бюлетин и допринасяне към неговата кауза. В допълнение на научните статии, всеки брой на бюлетина съдържа и описание на експеримент, който читателите могат да опитат да проведат по време на своите сънища. Тези експерименти съдържат различни идеи, като например начини за увеличаване продължителността на осъзнатия сън, или сравнителна оценка на нивото на болка, изпитвана по време на осъзнатия сън. След като проведете експеримента, вие изпращате  резултатите си до института , те ги регистрират и публикуват коментарите си в следващия брой.

Така че след като вече осъзнатото сънуване бива оценявано и изпробвано с методите и апаратурата на науката, то бавно, но сигурно печели свои последователи. По-горе споменах редица известни фигури в тази област, но те са прекалено много, за да бъдат споменати всички. Има и много чудесни писатели, които са посветили книгите си на тази тема. Ще говорим и за това колко е важно четенето на литература на тази тема и кои са най-добрите книги, но сега трябва да продължим по същество, тъй като сме готови да започнем да усвояваме основните правила.

Марк ВанДеКеере – Част 3

© 2019 Превод АТИ

IV.  РЕЗЮМЕ НА СЪНИЩАТА

За да получим работоспособен модел на трансформиране на нормалните сънища в осъзнати, може би ще бъде полезно да направим един основен преглед на сънищата, особено за тези, които имат малко предварителни познания по тази тема. Да погледнем накратко към това, което в момента е общоизвестно относно процеса на сънуване. През последните няколко десетилетия изследователите на съня и сънуването са открили съществено количество нова информация, предимно поради развитието и приложението на нови технологии. Например, електроенцефалографът (ЕЕГ) е способен да регистрира промени в честотите и формите на нашите мозъчни вълни. Нашият мозък произвежда вълни от електричество, които преминават по невронните пътища. Типът мозъчна вълна бива определен от честотата на вибриране, която влияе върху състоянието на ума. Има четири основни типа мозъчни вълни, но поради сложността на нашия мозък, често няколко типове си взаимодействат едновременно. Преобладаващата честота на вълните, или един определен тип вибрация, определя състоянието на нашия ум. Така например, ако сте в състояние Бета, може да има следи от Алфа и Тета вълни, но те ще бъдат незначителни, сравнени с преобладаващите в момента Бета вълни.

По-долу са изброени четирите типа честоти на мозъчните вълни, с техните специфични особености и свързани с тях състояния на ума. Честотите биват измервани в херци (Hz), което грубо преведено означава пулсации в секунда, или цикли в секунда. Така например, тъй като диапазонът на Бета вълните е между 13 и 30 Hz, една мозъчна вълна измерена да вибрира 20 пъти в секунда, ще бъде отчетена като Бета мозъчна вълна. Ако мозъчната вълна има 6 цикли в секунда (или 6 пулсации в секунда), тя ще попадне в диапазона на Тета вълните, както е посочено по-долу.

Диапазон на мозъчните вълни и съответните умствени състояния

Бета вълни – от 13 до 30 Hz. Най-бързите вълни, най-често регистрирани в будно състояние, свързани с активно съзнание, възприемане и оценяване на данни чрез сетивата. Те също така присъстват в състояния на страх, гняв, тревога, глад и изненада.

Алфа вълни – от 7 до 13 Hz. Свързани с бодро, но спокойно, отпуснато състояние на съзнанието, приятно вътрешно усещане, интеграция на тялото и ума, типични за медитацията.

Тета вълни – от 3 до 7 Hz. Свързани с добро припомняне, творчество, въображение и визуализация, свободно протичане на мисълта, планиране на бъдещето, вдъхновение, сънливост, холистично осмисляне. Присъстват по време на сън и състояния на бързи движения на очите (пояснени по-долу).

Делта вълни – от 1 до 3 Hz. Свързани с дълбок сън без сънуване, състояние на дълбок транс, освобождаване на хормона на растежа от хипофизата, само-излекуване. Присъстват по време на дълбок сън, обикновено при отсъствие на бързи движения на очите.

По време на изследване на експериментални спящи лица с помощта на ЕЕГ, учените са узнали много относно процеса на сънуване. Така например, сега е общоизвестно, че сънуването възниква предимно по време на фазата на съня, известна като период на Бързо Движение на Очите (БДО), което е специфична особеност на бързо движение на очните ябълки, при затворени клепачи. Когато лицето бъде събудено в тези периоди на БДО, то може да си припомни сънуваното много по-лесно, отколкото когато събуждането стане извън такъв период на сън. 

Когато спим, преминаваме през серия от етапи на сън, със съответните им серии от цикли на мозъчни вълни. Има четири фази на съня без БДО. Етап 1 е началото на лекия сън, Етап 2 е продължение на лекия сън, Етап 3 е началото на дълбокия сън и Етап 4 е много дълбок сън. След преминаването на всеки от тези етапи, спящото лице навлиза в период на сън с БДО, който се характеризира не само с бързо движение на очите, но също и с активни мозъчни вълни, които изненадващо наподобяват активността на мозъка в будно състояние. 

Този процес на преминаване на четирите етапа на сън без БДО, последван от етап на сън с БДО, се повтаря през цялата нощ и се нарича сънен цикъл. Всеки сънен цикъл е приблизително 90 минути, така че през една нощ ние преминаваме през множество сънни цикли, всеки от които завършва с все по-продължителни периоди с БДО. Краят на първия сънен цикъл може да съдържа период с БДО от около 10 минути, като с приближаване на утрото, прекарваме все повече време на сън с БДО. Последните ни няколко сънни цикли съдържат много малко сън без БДО, с около един час от 90 минутния цикъл, прекаран с БДО.

Това означава, че колкото повече спим, толкова повече сънуваме. Което също така обяснява защо обикновено си спомняме сънищата, които имаме в ранните утринни часове. Знаейки този естествен цикъл, можем да предприемем подходящи мерки, за да се възползваме от него. Така например, ако си спомняте малко от своите сънища, може да нагласите алармата на часовника си по-рано от обикновено, за да се събудите директно по време на съня с БДО. По този начин е много по-вероятно да си спомните какво сте сънували с допълнителна яснота. Ако ви интересува да оптимизирате своя прогрес по време на сън, тези последни няколко часа сън са, които не бихте искали да съкратите. 

Аз също така вярвам, че може съзнателно да удължите продължителността на периодите на БДО, след като се запознаете с техниките, описани в този наръчник. Имал съм доста осъзнати сънища, в които съм успявал да задържа будно съзнанието си в продължение на повече от един час. С постепенното усъвършенстване на това умение осъзнатите ми сънища непрекъснато увеличаваха своята продължителност. В момента те са средно по около 45 минути, като някои продължават повече от час, а в същото време някои продължават само няколко минути. Някои от тези осъзнати екскурзии са се случвали даже през първия сънен цикъл, което според някои изследвания, не би трябвало да се случва. По време на един от последните случаи аз си легнах, преминах в етап на осъзнат сън, след което започнах да сънувам в продължение на повече от час. Събудих се и погледнах часовника, при което установих, че са минали само около два часа, откакто съм си легнал за сън. Данните, които представям тук, както и информацията в други източници, са основани обикновено на средни стойности, така че тези насоки и статистики обикновено могат да бъдат разглеждани като стойности, които могат лесно да бъдат надхвърлени.

Развитието на вашата способност за осъзнато сънуване ще ви позволи да удължите периодите на БДО и съответно да оптимизирате цялото си време за сън.

При наличието на осреднени статистически данни, основани на циклите на сън и сънуване, можем да ги екстраполираме, за да получим по-добра представа колко много сънуваме и защо е толкова важно да се възползваме от това обикновено неоползотворено време. Всички прекарваме средно около 20% от времето си на сън в сънуване и както вече споменах, това време може да бъде увеличено. Така че даже ако използваме консервативни цифри, всеки човек прекарва поне шест години в сънуване, което е почти 8% от общия му живот. По време на своя живот всеки от нас има повече от двеста хиляди сънища. Това са почти четвърт милион шансове да преживеем нещо, което сърцето ни желае. Така че всъщност, като пренебрегваме своите сънища, ние губим години и години от възможни преживявания.

От личен опит мога да кажа, че имам средно поне 2 или 3 значими, свързани със съня преживявания всяка нощ. Тези преживявания могат да бъдат всякакви –  возене на влакче на ужасите, изследване на тропическия рай, разговори с интелигентни персонажи, или получаване на прозрение за всекидневен въпрос, но те са толкова вероятни, колкото други, които са феноменални, като летене, разходка на Луната или получаване на екстатично прозрение. Дали тези преживявания са „реални”, или не, няма никакво значение. Това не променя факта, че съм ги преживял и имам спомени за тях. Научил съм от тях и съм благодарен, че съм могъл да ги преживея. Изчислявам, че ще мога да преживея средно повече от 55,000 неща, които бих пропуснал, ако не бях развил своите умения по време на сън и това включва както преживявания по време на осъзнати сънища, така и такива в будно състояние. Разглеждано в такава светлина, значението на нашия живот по време на сън придобива нов смисъл.

По думите на Боннелл (?): „От всички богатства, които трупаме, от всички удоволствия, на които се наслаждаваме, ние не можем да отнесем от този свят нещо повече от това, което можем да отнесем от един сън”. А какво можем да отнесем от един сън? Спомена и мъдростта от преживяното. Сънищата са върховните игрални площадки на ума и душата. Ще откриете, че колкото повече  развивате своите умения за сънуване, толкова повече ще развиете цялата своя личност. Ще добиете по-голям достъп до своето подсъзнание и това ще създаде истинска промяна и истински прогрес. В нашия век на материализъм и редукционизъм, когато решаваме проблеми, ние често третираме симптомите, вместо истинските причини. Когато развиете своите умения за сънуване, вие ще установите контакт с истинската причина за всичките си проблеми – ВИЕ.

Когато се придвижваме напред в нашето пътешествие, бих желал да поставя този въпрос, за да провокирам задълбоченото ви мислене. Той красноречиво интерпретира цитата на Боннелл от предишния абзац:

„Ако осъзнаехте, че вашата духовна същност ще ви придружава във вечното ви пътуване и че всичко друго, което сте успели да натрупате с толкова труд, ще изчезне в момента, в който напуснете този свят, дали това ще промени вашия дневен ред?”

Валтер Купър, във „Възстановяване на разбития дух”.

V.  РЕЗЮМЕ НА ПОДХОДИТЕ КЪМ СЪНУВАНЕТО

Цялата представа за сънуването като един феноменален процес е била жестоко пренебрегвана в нашето материалистично общество. Ако не бяхме толкова безчувствени към сънищата, можехме да видим и почувстваме магията, която ги заобикаля. Ние сме имали сънища през целия си живот и никой никога не е обяснил истински тяхното предназначение. Всъщност е имало такова подценяване на сънищата ни, че те обикновено са считани за нещо тривиално и даже още по-зле – като някакъв вид образно предъвкване на дневните ни мисли.

При такова отсъствие на разбиране относно смисъла и предназначението на сънищата, не е изненада, че съкровищата, които те могат да предложат, са били пренебрегнати.

За съжаление сме били възпитани в едно общество, което не цени сънищата в буквалния смисъл на думата. Даже самата дума „сън” бива употребявана със смесени значения. Така например, казват ни да следваме своите мечти*) и колко щастливи ще бъдем, ако успеем да ги преживеем. Ако изпитаме нещо прекрасно, можем да кажем: „Това бе като един сън”. Или някой може да каже: „Трябваше да се ощипя, за да съм сигурен, че не сънувам”. По този начин сънищата биват разглеждани като нещо вдъхновяващо. Те ни дават достъп до най-съкровените ни желания. Те ни предоставят прекрасната възможност да извлечем максимума от своите преживявания. Думата „сън”, когато бива използвана в този положителен смисъл, е свързана с нашите най-големи мечти, стремежи и желания. Те отразяват разбиранията и за това какви трябва да бъдат нещата в един идеален свят. Накратко, думата „сън” е тясно свързана с понятието за нещо идеално.

Нека сега погледнем другия смисъл на използването на думата „сън”.

*) Dream = сън и мечта на английски. – Бел. прев.

Когато имаме възвишени идеи, може да ни нарекат мечтатели, но това е само един учтив начин да кажеш на някого, че идеите му не съответстват на консенсусната реалност. Хората могат да кажат: „Събуди се и се огледай наоколо”, или: „Ти сънуваш!!”. В този смисъл, думата „сън” е свързана с идеята на нещо, което е илюзия, нещо нереално. Винаги съм намирал следния израз за изключително забавен: „Хубаво е да мечтаеш (в този контекст буквално – да сънуваш), но нека се върнем към реалността”. Това е идеалният начин напълно да обезвериш едно дете. Ето в какво се състои дилемата: учат ни едновременно, че сънищата са нещо идеално и в същото време, че не са реални. Идеализмът е противопоставен на реалността, като че ли двете не могат да съществуват заедно. Получената в резултат на това битка между мечтите и реалността създава едно общество и един свят, в които оптимистичната мечтателна страна на нашата природа бива подтискана и доминирана от така наречените твърди факти на „реалността”.

Макар че ние като култура не поставяме ударение на значението на сънищата, има други култури, които следват различен подход. Етническата група Сенои в Малайзия притежава една вдъхновяваща култура, която поставя силно ударение върху сънищата. Патриция Гарфийлд, доктор на науките, свърши чудесна работа, описвайки тази култура в книгата си „Творческо сънуване”. Аз само ще спомена накратко множеството ползи, което това общество извлича, като отдава специално внимание на своите сънища. За тези, които се интересуват от по-задълбочено описание, горещо препоръчвам всички нейни книги. Сенои са примитивно племе, което живее в джунглите на Малайзия. Така както ние сме възпитани да ценим парите и материалните вещи, те са възпитани от малки да ценят своя живот по време на сън. Всяка сутрин на закуска те обсъждат сънищата си и се опитват да извлекат максимума от своите нощни пътешествия. След това се разпръсват на групи, които по-щателно обсъждат всеки един сън и смисълът, който той може да съдържа. Те използват сънищата си като средство за своето индивидуално и колективно развитие.

Ако някой е имал сън, в който е причинил нещо лошо на друг член на племето, той е задължен да направи нещо добро на този човек през на деня. Това очевидно показва факта, че Сенои отдават голямо значение на мислите, независимо дали става дума за „мисли по време на сън”, или за мисли в будно състояние. Да мислиш отрицателно за даден човек, означава, че се отнасяш несправедливо с него. Те са разработили инструкции, които да спазват в своите сънища, за да извлекат максимума от тях. Те се учат винаги да посрещат и преодоляват опасностите, винаги да търсят приятни и положителни преживявания, винаги да довеждат съня до положителен край и винаги да извличат един творчески продукт от съня, който да е от полза за цялото племе, като например изобретение, песен или танц. Следването на тези практики се оказва нещо доста полезно, което се отплаща по невероятен начин.

Като общество Сенои имат изключително малко случаи на насилие от гледна точка на Запада. При непрекъснато засилващата се вълна от насилие в нашето общество, вестниците и медиите са пълни със случаи на разстрели, училищни кръвопролития и луди социопати, и това е само върхът на този брутален айсберг. Почти е невъзможно да мине и един ден, без човек да види или да чуе за някаква форма на насилие. Мозъците ни са толкова силно промити и сме изгубили чувствителността си в такава степен, че за съжаление сме приели насилието като нещо нормално, както ураганите и наводненията, но това не би трябвало да бъде така.

Наред с необичайно ниското ниво на насилия, Сенои са постигнали нещо абсолютно феноменално. Сред тях буквално няма никакви случаи на умствени разстройства. Сравнено с ширещото се изобилие на психически заболявания в нашата култура, това е едно стряскащо постижение. Представете си нашия свят освободен от депресии, шизофрения, психопатична деменция и всички други умствени отклонения. В момента имаме такъв голям потенциал за умствени заболявания, че трябва непрекъснато да осъвременяваме медицинските професии с нови болести на ума, като разстройство на дефицита на вниманието, сезонно афективно разстройство, “пътна ярост” и в последно време любимото ми  “интернет пристрастяване”. В никакъв случай не искам да внуша, че тези умствени състояния са тривиални. Това просто кара човек да се чуди къде като общество сме сбъркали. Възможно ли е да има пряка връзка между нашето отношение към сънищата и умственото ни здраве? Мисля, че доказателствата за това изобилстват и Сенои са само една измежду редица култури, които показват чрез примери как сънуването може да подобри индивидуалния живот и общото състояние на обществото.

Друга култура, която е много силно повлияна от сънищата, може да бъде наблюдавана в живота на австралийските аборигени. Те наричат сънуването „Време на сънуване” (Dreamtime) и съхраняват едно основно поверие в своята култура, че всичко, което съществува, произлиза от Времето на сънуване. В началото всичко, което е съществувало, е било Време на сънуване и в течение на историята светът, който те познават, е „изсънуван” и превърнат в действителност. Времето на сън е едно конкретно място, или сфера. То съществува толкова, колкото и будният свят. Всъщност, то е нещо „по-реално”, защото всичко произлиза от него и в крайна сметка всичко ще се завърне обратно там, докато всичко в будния ни свят създава впечатление за нещо солидно, а в действителност е просто илюзия.

За такива примитивни, от гледна точка на Запада хора, изключително забележително е как техните вярвания предхождат това, което откриваме сега чрез квантовата физика. Тяхното Време на сънуване изглежда че съответства на нашата Единна теория на полето, както и на Въображаемата сфера на Нилс Бор. Настоящият фокус на новите науки е да дефинират единственото единно поле, което прониква през всичката материя и чрез което всичката материя се проявява. Това единно поле е нещо като първоизточник на нашия свят, който е едновременно негов източник и място, където всичко се завръща. Всичко се променя и се пренарежда чрез безкрайни мутации и пермутации, но единното поле теоретично остава в динамично отношение постоянно. В ретроспектива изглежда, че това така наречено примитивно племе е познавало това понятие и което е по-важно, е взаимодействало съзнателно с този феномен от момента, в който са изсънували своето съществуване.

Подобно на Сенои, австралийските аборигени обсъждат своите сънища и ги използват за своето себе-овластяване. Сънищата също така им показват колко тясно са свързани с околния си свят. Техните сънища помагат при разрешаването на спорове и при откриването на лечение за всяко заболяване. Те използват своите сънища за получаване на информация, свързана с будния си живот. Техен член може да сънува местонахождението на дадено диво животно, след което информира групата след събуждането си. В тяхната сурова среда, сънят на един член на племето може да означава утрешната храна за всички. Като поставят такова голямо значение на своите сънища, те са развили и твърде високи нива на интуиция.

Друга култура, която придава значение на сънищата, може да бъде открита сред тибетските монаси, които също така притежават развити умения за пътуване в „други светове”. Някои от тези монаси е трябвало да развият своите умения по време на сън и да ги превръщат в пътувания в будно състояние, като предпоставка за постигане на просветление. Техните учения гласят, че контролът върху сънищата води до осъзнаването, че нашата материална „реалност” е толкова илюзорна, колкото е сферата на сънищата ни. Обучението на тези монаси включва усвояването на умения за поддържане на непрекъснато будно съзнание, независимо дали по време на сън, или извън него.

Ако всички учени и хора с познания в нашето общество изчезнеха утре, ние бихме останали с купища машини и технологии, които никой няма да може да използва. Всички наръчници и текстове за използването на това оборудване ще бъдат безполезни, защото няма да можем да ги разберем. В такава ситуация след време научната терминология и текстове могат даже да бъдат разглеждани като ключове към придобиването на някакво мистично познание.

В човешката история са съществували различни групи хора, които са притежавали знанието, нужно за добиване достъп до подсъзнанието и за промяна на различни нива на съзнанието. С постоянна практика, тези хора са научавали все повече и повече и са разработили техники за използването на тези променени състояния на съзнанието. Те са разработили ритуали и методи за многократен достъп до тези „други светове”. За съжаление, тъй като историята е серия от класови и културни борби, победителите в тези борби често са пренаписвали историята и са унищожавали завоюваните култури. Преследването на шаманизма е отличен пример за този тип културни конфликти.

Шаманът е племенен лечител и групов лидер, който играе решаваща роля в поддържане благосъстоянието на съответното общество. Има безброй примери на шамани излекували хора, за чиито заболявания модерната официална медицина се е оказвала безпомощна. Шаманите изпадат в състояние на транс, след което съзнателно маневрират съзнанието си през различни съноподобни сфери. Те могат да открият лечение за пациент, или да открият изгубен предмет, или да намерят решението на някакъв племенен проблем, докато „пътуват” в тези други сфери.

Трудно е да бъде определено точно какво правят, но нашето отсъствие на доверие и уважение спрямо тях се дължи предимно на възпитанието ни. През целия ни живот са ни внушавали, че шаманите са просто шарлатани, които практикуват някаква форма на псевдо-наука, комбинация от магии и измамни трикове. Всъщност измамените сме ние, просто защото не разбираме или не можем да повярваме, че това, което те правят, е възможно. В същото време фактите показват, че в редица случаи те постигат привидно невъзможни резултати и често това става многократно. Така че за да отговорим на въпроса дали това, което шаманите правят, е реално, или не, позволете ми да цитирам Карл Юнг: „Реално е това, което дава резултат”.

Не само резултатите, за които става дума, са реални и ефективни, но изглежда че те притежават една присъща легитимност, която се вижда при сравняването на различните шамански практики. Ако сравните процедурите, прилагани от шаманите в различните култури, ще установите прекалено много сходства, които  е невероятно да се дължат на случайни съвпадения. Данните, събрани от етнографа Йоханес Вилберт (Johannes Wilbert), демонстрират „удивително съответствие… не само в общото съдържание, но и в конкретни подробности” при шаманите в Сибир, Китай, Австралия, Индонезия, Япония, Южна Америка, Мексико и коренните жители на Северна Америка. Учудващ е фактът, че географската изолация на съответните общности изключва възможността от контакт и въпреки това, всички те имат почти универсални вярвания и практики.

Една характеристика, която е от особено значение за нас, е тяхното универсално използване на барабани или дрънкалки. Шаманите използват барабан или дрънкалка, за да изпаднат в транс и за да „пътуват” в други светове. На техния език те ”възсядат” ритмите на барабана или дрънкалката, докато извършват тези пътувания. Научните изследвания на шаманските ритуали показват, че повтарящите се звуци на съответния инструмент подпомагат един процес, известен като „увличане” (entrainment). Увличането е процес, при който постоянно ритмичните звуци влияят на други колебания, с които изпадат в синхрон. Ще разгледам това по-подробно, когато обсъждаме инструментите, които могат да бъдат използвани за усилване състоянието на осъзнато сънуване. Тук идеята е да подчертаем, че без да имат познания за мозъчните вълни, по някакъв начин тези шамани са открили процеса на промяна в честотите на своите мозъчни вълни с помощта на барабан или издаващ подобен звук инструмент. Повтарящите се удари влияят и увличат със себе си вибрациите на мозъчните вълни. Анализите на темпото на ударите е показал, че в общия случай шаманите изпадат в състояние, доминирано от Тета вълни.

Така както тези древни шамани по някакъв начин са открили как да променят своето съзнание, те са развили умения да изпадат в подобни на транс състояния, за да издирват информация, да лекуват болни или да изпълняват редица други функции, полезни за техните общности. Някои шамани даже са посвещавали свои чираци, като са изисквали от тях да посещават други не-физически „реалности” и да се завръщат с точно описание на съответната „реалност”, което шаманът е можел да верифицира, тъй като самият той е бил вече там. Това може да звучи невероятно, но има много регистрирани сведения, които съвпадат с тази практика и успешното извличане на такава информация е доказателство, че това може да бъде направено. Има също така широко разпространено вярване, че намерението на шамана или на групата от шамани може да поддържа такива не-физически „реалности” и тези жизнеспособни светове могат да бъдат посетени многократно, все едно че са реални градове в нашия материален свят. Цели поколения шамани са успявали да поддържат контакти чрез тези консенсусни „реалности”. Шамбала и Шангри-ла са два такива града от „другия свят”, за които е било писано през вековете.

Разпространението на войни и борби между културите очевидно е оказало отрицателно влияние на акумулираното от шаманите знание. Победилата страна или даже една конкурентна култура често се е опитвала да подчини местните жители, чрез разрушаване не само на тяхното управление и материален свят, но и на техните вярвания и традиции. Не е трудно да се види как разрушаването на древната мъдрост на хората и дискредитирането на техните водачи намалява шансовете им да се реорганизират и превърнат в опасност в бъдеще. Това културно преследване може да е помогнало колонизирането на придобитите земи от страна на победителите, но истинската цена е била подтискането и унищожението на информация, натрупвана в продължение на много векове. Сега, когато има доста хора, интересуващи се от развитие на своите възгледи за „реалността”, изглежда че всичката тази информация бива оценявана като изключително важна. Всичкото това познание може да бъде компилирано и развито във времето.

Представете си един свят, в който развитието на нашия умствен и духовен потенциал е толкова важно, колкото нуждата да развиваме нашата материална страна. Представете си фокусирането на силата на нашите технологии, или даже само на някакъв процент от тях, върху повишаване нивото и разширяване на нашето съзнание, вместо например разработването на камери за краткотрайна употреба. Ако случаят е такъв, смятате ли, че сегашното ни състояние на модерна цивилизация щеше бъде толкова нецивилизовано?

В днешното ни общество има малко останки от тази богата шаманска традиция. Освен хората на изкуството и изобретателите, психолозите и психиатрите са единствените професионалисти, които считат сънищата за нещо повече от просто нощна безсмислица. Подобно на шаманите от миналото, те използват сънищата като средство за лекуване на хора, страдащи от сериозни форми на умствени нарушения, както и за просвещаване на тези, които желаят просто да оптимизират своето благосъстояние чрез по-задълбочено разбиране на своите най-интимни мисли и чувства. Значението на тази „работа със сънищата” не подлежи на съмнение, но погледнато в по-широка перспектива, то също така разкрива един сериозен недостатък в тъканта на нашата култура. Като не успява да отдаде значение на своите сънища, обществото ни изглежда буквално заключено в един порочен кръг на „саморемонт”. Не би ли имало повече смисъл, ако всеки би бил образован по отношение ползите, които могат да предложат на неговите сънища, вместо да чака, докато стане прекалено късно и тогава евентуално да разчита на сънищата като средство за лечение или за възстановяване целостта на своята личност? Една малка доза превенция би довела до по-добро психично здраве на цялото ни общество.

За щастие, все още съществува шаманско познание, което не е било унищожено. Няколко изследователи се опитват да съберат и запишат съществуващите знания, преди окончаталната им загуба. Един такъв изследовател, Майкъл Харнър, е основател и директор на Фондацията за шамански изследвания в Норуок, Кънектикът. Това е фондация, която не само финансира изследвания върху шаманизма, но също така фокусира върху споделянето на натрупаните знания с широката публика. Те провеждат семинари и работни срещи, където участниците могат да вземат активно участие във вековни шамански ритуали. Все още не съм посещавал такъв  семинар, но познавам хора, които са го правили, и всички те са съгласни, че това за тях е било едно дълбоко удовлетворяващо преживяване.

Чрез личния си опит хората започват да виждат, че тези шамани са знаели и знаят много повече от това, което някога са ни карали да повярваме, или в този случай да отхвърлим. Особено при днешните сериозни здравословни проблеми, изглежда че има тенденция към алтернативна медицина и други подходи, които не са сертифицирани от някакъв борд или пропагандирани от масмедиите, и чиито резултати говорят сами за себе си. Ние сме едно общество, което започва да разбира, че нашите умове и системи от вярвания играят много по-важна роля за нашето здраве, отколкото са ни казвали досега. Изследване след изследване доказват, че умът притежава магически лечебен потенциал. Което, ако ме питате, не е толкова неочаквано, при положение че има безброй регистрирани случаи, когато тялото ни се е излекувало само, без намесата на някаква външна сила. Тогава защо изведнъж се появява някакво „ново откритие”, че умът може да лекува? Това изглежда като пробуждане по отношение на някога известните на древните шамани и следвани от тях вярвания.

Като вземем най-доброто, което могат да ни предложат съвременните технологии, и го комбинираме с това, което знаем за шаманските традиции, ние можем да направим някои удивителни открития. Има иновативни компании, които се опитват да повдигнат на по-високо ниво съзнанието, чрез прилагане на съвременни технологии. Има различни продукти, като маски за очите, които засичат и сигнализират на спящия, когато той/тя сънува, както и устройства за влияние върху ума, които действат подобно на шаманските инструменти, за да предизвикат възникването на специфични мозъчни вълни. Има много подобни инструменти и още повече такива са в процес на разработване. След овладяването на някои основни умения, може да изоставите тези устройства и да продължите да се развивате сами. Ще говорим повече за това, когато стане въпрос за инструментите за развиване на съзнанието, но засега е важно да отбележим, че е започнал процес на комбиниране на технологиите и съзнанието

Като подценяваме своите сънища, ние всъщност ограничаваме себе си като си отрязваме достъпа до един безкраен източник на набиране на опит. В този непрекъснато променящ се свят има едно постоянно нещо, което е пренебрегвано от болшинството хора. Всяка нощ ние се мушкаме в леглата си и се унасяме в сън. Ние всички спим и всички сънуваме. Това е толкова естествено, колкото храненето и дишането. Даже и да мислите, че не сънувате, вие го правите. Това, че не помните сънищата си, не означава, че не сънувате. Това само означава, че способността ви да си спомняте своите сънища е била намалена и в някои тъжни случаи, този модел на поведение е станал толкова закостенял, че има пълно отсъствие на спомени от съня. Ние сме толкова сънуващи, колкото и будуващи, но болшинството хора прекарват живота си като развиват само будната част от своята личност. 

„Нашият живот е доминиран в голяма степен от сънища, от нашето подсъзнание и ние трябва да ги свържем чрез определени действия. Те трябва да бъдат съчетани.” – Анеис Нин*). Всеки ден ние се събуждаме за известна част от деня и спим и сънуваме през една друга част. Ние прекарваме много години от своя живот в сферата на сънищата. Съществуват начини не само да си спомняме по-добре своите сънища, които ще разгледаме в един предстоящ раздел, но също така и изпитани методи, които могат да бъдат лесно усвоени и които позволяват да се възползваме напълно от сънищата си. Чрез изучаването на тези упътвания и прилагането им, вие ще научите повече за себе си и за своя живот като цяло.

*) Anais Nin (1903 – 1977) – френско-американска писателка. – Бел. прев.

Така както болшинството хора сънуват и не осъзнават, че го правят, много хора не осъзнават пълноценно и това, което правят в будно състояние. Те прекарват деня си, все едно че се събуждат от някаква дрямка и живеят на автопилот. Без да знаят, те мислят с мислите на други хора, приемат наготово това, което други хора казват, и прескачат между мислите от списанията за това как не са толкова елегантни, колкото някакъв модел и рекламите по билбордовете за това колко силно желаят един сочен Биг Мак. За да развиете своите умения за сънуване, вие трябва да сте повече наясно по отношение на своето съзнание. Вие сте този/тази, от когото/която зависи всичко. Вие сте шофьорът зад кормилото на своето съзнание. Вие може да седите пасивно и да наблюдавате как всичко се случва и да се оплаквате, както повечето хора днес, или да направите нещо по въпроса.

Като вземете инициативата и развиете своите умения за сънуване, вие всъщност развивате своята способност за установяване достъп до по-високите нива на съзнанието си. Вие ще поставите основите на едно доживотно пътешествие в разгръщане на своето съзнание. Ще научите от първа ръка, че мислите ви оказват изключително силен ефект върху вашата „реалност”. Ще видите, че това, което мислите през деня, се промъква в сънищата ви така, както преживяванията ви по време на сънуване се промъкват в будната част от вашия ден. Ще изпитате от първа ръка как вашите вярвания и убеждения формират и влияят на преживяванията ви. Усвояването на сънищата ще ви предостави всички тези възможности и още много.

Следните думи на Леонардо да Винчи подсказват за мистериозните, но въпреки това осезателни ползи, които можем да почерпим от своите сънища: „Защо окото вижда неща по-ясно насън, отколкото когато умът е буден?” От тези думи става очевидно, че великият ренесансов човек е оценявал това, което сънищата могат да предложат, и този факт остава верен и до днес. Само защото нашето общество не приписва особено значение на сънищата, това не означава, че те са маловажни.

Им много какво да извлечем и оползотворим от изучаването на култури, като Сенои, австралийските аборигени, тибетските монаси и широко разнообразие от шамански традиции, които могат да бъдат открити по целия свят. Тези култури не трябва да бъдат разглеждани като примитивни, а като щастливо изключение от правилото. Те са имали достатъчно късмет да запазят древното знание, което редица други култури, в това число и нашата, по някакъв начин са изгубили по друмите на историята.

Марк ВанДеКеере – Част 2

© 2019 Превод АТИ

 III.  „РЕАЛНОСТ”, СИСТЕМИ ОТ ВЯРВАНИЯ И СЪНИЩА

В този раздел ще се опитам да ви разходя през един анализ на настоящия ви възглед за „реалността”, през вашите системи от вярвания/убеждения и също така през влиянието на тези понятия и структури върху вашето будно състояние и състоянието ви по време на сън. Ако в началото някои неща ви изглеждат неуместни, моля имайте търпение, тъй като в един момент всичко ще си дойде на мястото и ще ви помогне да поставите останалата част от наръчника в една много по-широка перспектива. „Защото пътуването по пътя на откривателството се състои не в откриването на нови пейзажи, а в придобиването на нови очи”. В случая този цитат от Зен Будизма попада точно в десетката. Ако поддържате очите и ума си отворени, това ще направи нашето съвместно пътуване много по-бързо и смислено.

Преди да се впуснем в същността на осъзнатото сънуване, може би ще е полезно  да поставим картите на масата, така да се каже. Ще бъде от голяма полза тук да прегледаме някои от психологичните фактори, които ще създадат вашите сънища и ще повлияят на протичането им. Вашите мисли, вярвания, очаквания и предубеждения са някои от факторите, които влияят на сънищата ви. Това как разглеждате „реалността” също играе важна роля. Поради сложността и дълбочината, в която бихме могли да се спуснем, коментирайки мислите и убежденията/вярванията, това би могло да отнеме няколкостотин страници, но ние ще сведем тази тема до нейната основна сърцевина. Засега тази основа ще ни помогне да започнем, а в процеса на придвижване напред, тази основна рамка ще се разширява, докато я прилагаме към всяка разглеждана тема. Надявам се, че това разгръщане „в движение” ще ви позволи да получите по-задълбочено разбиране на себе си, докато в същото време оптимизирате своя напредък в осъзнатото сънуване.

Сънищата са един от най-големите парадокси на този свят, а осъзнатото сънуване е върховният от всички парадокси. Когато сънувате, вие обикновено не осъзнавате това и всъщност вашият сън е едновременно и ваша „реалност”. Вие действате и реагирате по време на сън, все едно че той е нещо реално, но в същото време често сънят ви е изпълнен с нелогични случки. Изглежда че ние приемаме несъответствията в съня, защото нашите умствени способности за критичен анализ и логическо мислене обикновено не биват пренасяни в сферата на съня. Те изглеждат подтиснати, защото в противен случай всички бихме забелязали несъответствията в сънищата си и щяхме да сме наясно, че сънуваме. Поради намалените ни аналитични способности ние обикновено не поставяме под въпрос случващото се, защото го преживяваме, а щом го преживяваме, следователно то е реално.

В същото време, нас никога не са ни учили да мислим и реагираме като поставяме под въпрос своята „реалност”. Ние може да реагираме на чуждите мнения и на определени идеи като ги оспорваме, но когато стане въпрос за природата на нашата „реалност”, болшинството хора не смятат, че това е нещо, което си струва да поставим под съмнение. Реалността е нещо, което приемаме наготово. Ние биваме обучавани да приемаме много неща наготово от ранна възраст и в резултат на това не успяваме да изследваме своята „реалност” с любопитството, което сме притежавали като малки деца. Изглежда Алберт Айнщайн е на същото мнение, когато заявява: „Важното е никога да не спираме да задаваме въпроси. Любопитството има свои собствени причини да съществува. Човек не може да не почувства страхопочитание, когато се замисли върху мистериите на вечността, на живота, на удивителната структура на реалността. Достатъчно е човек да се замисли всеки ден, макар и за много малко, над тези мистерии.” Така че докато си проправяме пътя през този наръчник, нека поддържаме своя ум отворен по отношение на това, което е възможно и което е невъзможно. Чрез нашите сънища ние можем да достигнем до цели нови сфери от възможности, които може да изглеждат невъзможни в нашия буден свят.

Нека погледнем корените на източника, от който сме научили своето определение за „реалност”, за да определяме кое е възможно или невъзможно и нека видим защо сме стигнали до тези заключения. В един друг цитат на Айнщайн, той казва: „Цяло чудо е, че любопитството оцелява по време на формалното образование”. Тези думи звучат много силно, казани от човек, който олицетворява нашия идеал за гений и интелект, но е една тъжна и вярна присъда на настоящия етап от развитието на нашата цивилизация. Още от деня на своето раждане ние бавно, но непрекъснато сме получавали внушения за това кое е допустимо и кое не е. Някои неща са приети от нашето общество, докато други неща са пренебрегвани или направо отричани като невъзможни. От ранна възраст ни учат кое е привидно и кое е „реално”, но в крайна сметка това има за резултат един процес на „усвояване на определена действителност”. Казват ни и ни обучават как да съществуваме в една „реалност”, която всички са съгласни, че е „реална”. Фактът е, че това, което обикновено наричат „реалност”, е едно погрешно наименование. „Реалността”, за която става дума в болшинството случаи, е по-правилно да се нарича „консенсусна реалност”.

Макар че твърдя, че съществува разлика между „реалността” и „консенсусната реалност“, аз не се опитвам да внуша, че трябва да престанем да разграничаваме това, което обикновено бива считано за „реално”, от това, което не е считано за такова. Консенсусната реалност има своето място и време, но проблемите възникват, когато общоприетите възгледи започнат да нарушават вашата „реалност”. Аз вярвам, че разграниченията между двете са много по-малко дефинирани, отколкото мнозина си представят и докато развивате своите умения да сънувате, вие ще имате прекрасната възможност да изпитате това от първа ръка в сферата на сънищата.

Дали един въображаем страх е по-малко плашещ? Е ли субективното преживяване на един сън по-малко реално от неговия еквивалент в будно състояние? В двата случая, преживяването се определя от осъзнаването на наблюдателя. Необходими са качества на отворен мислител, който преодолява ограниченията на консенсусната реалност, за да бъде описано кое е реално и кое не е. Аз се присъединявам към Пабло Пикасо, когато той заявява, че „всичко, което можем да си представим, е реално”. Ако можем да си го представим с определени понятия, то то съществува като една концептуална мисъл, а мисълта е градивният блок на всяка от нашите версии на „реалността”. Във вашите сънища един летящ син слон е толкова реален, колкото и мисълта, която го е създала. Вие може да го видите, чуете и докоснете, но както са ви научили, летящите сини слонове не съществуват. Или съществуват?! Изглежда че нашата консенсусна реалност влиза в конфликт с тези слонове, продукти на мисълта. Това несъответствие е един от капаните на нашия образователен процес.

Процесът на социализация, който съществува в името на създаването на един цивилизован свят, има основателна първоначална цел, но тъжното е, че той бързо надживява своята полезност. Да обучаваме децата как да действат в нашата консенсусна реалност е една необходимост, да ги учим на морал и на други истини е задължително, но степента, в която налагаме своите ограничени възгледи за „реалността” на тези деца, е направо нещо глупаво, на този етап от развитието на нашия биологичен вид.

Като начало – кой наистина знае какво е „реалност”? Може ли някой някога наистина да я опознае в цялост, без да открие повече въпроси, отколкото отговори? След като установихме тези два пункта, а вярвайте ми, аз мога да открия още много, както ще дискутираме по-нататък, как става така, че ние предаваме всичкото това знание относно нашата конкретна „реалност”, все едно че е неоспорим факт? В най-добрия случай нашите настоящи възгледи са просто работни теории, които до момента са се оказали един полезен начин за осмисляне на света около нас. Ние сме се пристрастили към необходимостта да доказваме всичко, за да го приемем за истина. Ние искаме да подредим и класифицираме всичко и след това да поставим количествени стойности, за да докажем, че нещо съществува. Джордж Бърнард Шоу резюмира това добре, когато казва: „Грубите класификации и фалшивите обобщения са проклятието на организирания живот”. Даже и Айнщайн дава своя малък принос с думите: „Доколкото законите на математиката се отнасят към реалността, те не са сигурни, а доколкото са сигурни, те не се отнасят до реалността”. За да си помогнем в разбирането на това колко малко наистина знаем относно даже най-основните постановки относно нашата „реалност”, на настоящия етап на развитието на науката, нека хвърлим поглед на някои относително скорошни развития и открития в нашите науки.

Фактът, че нашата „реалност” е стабилна и конкретна, е бил доказан като илюзия.  Наистина, тя може да изглежда стабилна и конкретна, но това отразява само начина, по който я възприемаме. В действителност нашата „реалност” може да бъде описана най-добре като сложна мрежа от динамични между-системни връзки. Квантовите физици направиха някои удивително проникновени открития. Най-важното е, че бе установено, че нашата несломима научна пристрастеност към редукционизма, е просто една екскурзия в безсмислието, което е илюстрирано прекрасно от ироничното присъствие на двойствеността на вълновите частици и еднакво фундаменталните „ефект на наблюдателя“ и „принцип на несигурността“, приложени към най-новите данни, които поддържат нелокалността на време/пространството. Превод за лаици: Ние започваме да осъзнаваме, че колкото повече узнаваме, толкова по-малко действително знаем. Към края на този раздел се надявам, че ще бъдете запознати с целия този привидно технически жаргон. Основният извод е следният: Научното издирване на Свещения Граал, опитите за откриване на окончателната градивна частица на материята, доведоха до някои забележителни, отрезвяващи открития.

Дълго време усилията бяха насочени към редуцирането на природата до някаква крайна градивна частица, която може да бъде количествено определена и анализирана, като елемент от окончателното установяване на най-древните природни тайни. Когато атомът бе разделен на частици и след това на още по-малки частици и т.н., бяха разкрити някои удивителни феномени. Когато изследваха атома, който е предполагаемо един от стабилните градивни елементи на природата, вместо да открият стабилност, учените откриха непрекъснато променящи се, динамични изненади. Още по-удивително бе това, че колкото по-надълбоко изследваха, толкова повече несъответствия откриваха.

На първо място, учените започнаха да разбират, че най-малките градивни частици, които можеха да установят, показваха някои удивително смущаващи характеристики. Изглежда че тези любопитни малки кванти бяха едновременно частици и вълни. Те притежаваха това, което учените нарекоха двойственост на вълновите частици. Това означава, че тези най-малки частици на материята са едновременно стабилни и подобни на движеща се течност. Невъзможно, бихте казали. Е, това бе вероятно първата реакция, но множество последователни опити го потвърдиха. В същото време този факт далеч не ни приближи до края на това монументално изследване на „реалността”. Тези частици изглежда че се проявяват като частици или като вълни, в зависимост от това как ги наблюдаваме. Ако искате да ги видите като частици, вие трябва да организирате своя експеримент по един начин, а ако искате да ги видите като вълнови формирования, трябва да организирате своя експеримент по друг начин. В крайна сметка, те изглежда са и едното, и другото, и все пак проявлението им зависи от гледната точка, избрана от наблюдателя. Този загадъчен факт доведе до откритието на „ефекта на наблюдателя”. „Ефектът на наблюдателя” означава, че наблюдателят влияе пряко при определянето на това кои данни ще бъдат събрани, на основа своето участие при събирането на тези данни. С други думи, това, което търсите, често определя това, което ще намерите.

Науката отдавна е приела, че нашият свят съществува като отделен обект, който може да бъде наблюдаван и изследван като нещо независещо от нас, наблюдателите. Със забележителното откритие на „ефекта на наблюдателя“, сега вече е факт, че всяка намеса на наблюдателя влияе върху резултата от наблюдението. Само това, че наблюдавате нещо под определен ъгъл, вие взаимодействате с него и го трансформирате, в зависимост от параметрите на вашия експеримент. Всъщност, самият термин „експеримент“ трябва да бъде преразгледан, защото целият процес може да бъде описан по-добре като участие, вместо като експериментиране. Експериментаторът сега е участник или един „наблюдател”, чието съществуване трябва да бъде отчетено като фактор в крайното уравнение и анализа. Друго интересно откритие, направено от физика Вернер Хайзенберг, е „принципът на несигурността”, или индетерминизма. Той гласи, че ако искате да установите точното местоположение на една от тези субатомни частици, трябва да изоставите всяка надежда да откриете точната й скорост и съответно, ако искате да узнаете точната й скорост, не може да узнаете нейното точно местоположение. Този „принцип на неопределеността” е бил проверяван многократно и винаги се е оказвал верен. Ако искате да определите точната скорост, трябва да построите конкретен експеримент, а ако искате да установите точното местоположение, трябва да приемете напълно  различен подход. Може да изберете да узнаете едното, но така се отказвате от възможността да узнаете другото. Точно както при ефекта на наблюдателя, това е една ситуация „или/или”, която ме кара да вярвам, че това, което е наистина от значение, е вашата гледна точка.

И така, ние сме открили двойствеността на вълновата частица, ефекта на наблюдателя и принципа на неопределеността на Хайзенберг, но как това влияе на нашата дискусия? Това означава, че идеята за една солидна, конкретна „реалност” е несъстоятелна. Нашата „реалност” може да изглежда солидна, но това е било доказано като погрешно. Всъщност единственият начин за обсъждане действителната същност на „реалността”, е да говорим в термините на вероятности. Когато класифицират и се опитват да остойностят тези любопитни малки частици, учените сега разговарят на език, основан на случайности. Например, когато описват местоположението на тези малки частици материя, сега те казват: „… имаме определен процент вероятност тази субатомна частица да бъда открита в определен обхват, както и определен процент вероятност въобще да не бъде открита в този обхват”. Наистина, това е много изненадващо за една област, която претендира за точност, а е започнала да използва езика на вероятностите. Може би посланието за науката и за нас е, че тази наша „реалност” е  всъщност една сфера на възможности, една идеална основа за изследване на невъзможното възможно.

Нещата започват ли да се подреждат по местата си? Това означава, че нашето съзнание, нашите възприятия, влияят директно върху нашата „реалност” и имат доказана взаимозависимост с нея. Това означава, че „реалността”, която ни е била поднесена, не е нещо окончателно, изваяно от камък, а вместо това е просто една версия, която е била полезна до този момент, но вече се нуждае от сериозно осъвременяване. Каква ирония, че невероятно едностранчивото ноу-хау на науката е било върнато на своите изходни позиции от най-малките известни неща във вселената. Или това е една поетична справедливост?

И като че ли това не бе достатъчно, а имаше и още едно откритие, което предизвика шокови вълни сред научната общност. Наблюденията на тези субатомни частици показаха, че те са по някакъв начин или взаимосвързани, или способни да комуникират през огромни разстояния, което противоречи на известните в момента закони на физиката. Когато две субатомни частици биват изстреляни в две различни посоки, наблюдателите забелязват, че ако посоката, скоростта и спинът на едната частица биват променени, това влияе върху съответните характеристики на другата частица. Въпреки огромното разстояние, което ги разделя, тези частици все още изглеждат взаимосвързани. Те демонстрират характеристики, които противоречат на основните научни постулати, като например на „факта”, че нищо не може да се движи по-бързо от скоростта на светлината. Ако действително нищо не може да се движи по-бързо от светлината, тогава би било невъзможно при наличието на такова разстояние между тези частици, да имаме моментално синхронизиране на тяхното поведение. Това объркващо откритие е известно като „Парадокс на Айнщайн Подолски и Розен”, формулиран през 1935 г. Както често с случва, трябваше да бъде открита по-напреднала за времето технология, която да докаже този парадокс. През 1983 г. един френски физик, Алън Аспект, проведе експеримент, който доказа тази привидно невъзможно взаимосвързаност.

Това откритие не само изложи на показ една озадачаваща научна бъркотия, но прокара пътя към промяната на научната парадигма, която е все още в своя начален стадий. До този момент не съществува убедително обяснение на тази дилема. Едно от нещата, които знаем, е, че текущите ни възгледи за времето и пространството са непълни. Възможно е нашите възгледи за една солидна, стабилна структура, известна като пространство, да се окажат напълно неадекватни. Действителната природа на време-пространствения континуум може да е изключително по-сложна и да съдържа потенциал за взаимоотношения, за които в момента нямаме познания.

Така както някога неграмотно се придържахме към убеждението, че нашият свят е плосък, сега сме в ранния етап на една нова промяна на парадигмата, която в крайна сметка ще доведе до пренаписване на нашите възгледи за „реалността”. Джоузеф Чилтън Пиърс (Joseph Chilton Pearce), който е писал много по въпроса за преходността на парадигмите, основателно заявява: „Ние се оформяме един друг. Ние не се нагаждаме към реалността на света, а към реалността на други мислители”. Тези удивителни научни открития принуждават съвременните най-иновативни мислители да преосмислят своите възгледи за природата на „реалността”. Как можем да опишем взаимосвързаността на тези субатомни частици, които влизат в противоречие с (или може би е по-удачно да кажем „превъзмогват”) текущите ни научни познания и разширяват съществуващите ни теории за „реалността”?

Теорията, която най-добре обяснява този феномен, е уместно и парадоксално наречена „Нелокалност на време-пространството”. Според нея, целият ни възглед за линейните време и пространство са всъщност една илюзия, което ни връща към Айнщайн, който казва: „Реалността е една илюзия, макар и много упорита”. Сега откритията показват, че нашият линейно подреден свят е далеч по-многоизмерен по природа. В бъдеще ще се появят неминуемо някои доста важни открития, които ще добавят към нашето разширяващо се познание на тази тема.

За да опишем по-добре настоящите възгледи за „реалността” и основните причини за свързаното с тях мислене, нека започнем, като разгледаме две гледни точки. Начинът, по който болшинството хора разглеждат в момента „реалността”, е линеен. Линейното мислене е подчинено на правилата на причината и следствието. Ние сме пристрастени към един манталитет, според който „Х причинява У и У причинява Х”. Този вид мислене ни помага да правим заключения относно нашия свят и да си изработим един много функционален подход към разбирането на нашата физическа вселена, но както ще видим, той има своите недостатъци, когато става дума за навлизането в нови сфери на мислене и за тяхното обяснение.

Сега си представете, че имате лист хартия. Нека начертаем на нея една линия и нека тя да бъде пример за това как линейно си представяме нашата „реалност”. Ние можем да я разглеждаме като линия на времето. Сигурен съм, че си спомняте изучаването на времеви линии в училище. Всяка точка отляво възниква преди всяка точка отдясно. Всяка причина ще бъде отляво на всеки причинен от нея резултат, който трябва да бъде отдясно. Точно по същия начин, думите на тази страница следват една след друга и образуват изречения, и, надявам се, са адекватно свързани, и водят до следващата мисъл. Когато искаме да си припомним нещо или да осмислим нещо, ние разчитаме на преживявания, спомени и неща, които сме научили в миналото. Всъщност, ние винаги се намираме в края на една линия, която с всеки изминал момент се простира в бъдещето.

Сега вземете нещо, което не следва този модел, като например интуицията. Интуицията изглежда е някакво предусещане, или чувство, че нещо ще се случи, или как би трябвало да действате, което е основано на импулси в настоящето, или даже в бъдещето, вместо те да бъдат базирани в миналото. Ако те бяха основани в миналото, това щеше да бъде просто форма на логически разсъждения, а не на интуиция. И така, на основа правилата на нашата времева линия, интуицията противоречи на нашето линейно мислене и на свой ред като линейно мислещо общество, ние сме подценили нейното значение.

Нека сега приложим това към нашия материален свят. За да се придвижите от точка А в точка Б, вие трябва да изминете разстоянието, като започнете от А и достигнете до Б. Независимо дали става дума за пътуване, комуникиране, или за някое друго действие, ние винаги проследяваме линията отляво надясно. Ако действието не протича по този начин, то или не е логично, или по-вероятно е считано за невъзможно. Обаче предходният пример с взаимосвързаните субатомни частици, които някак са свързани през големи разстояния, е в пряко нарушение на времевата линия. Според този модел той е невъзможен, но въпреки това съществува. Теоретично това е нещо невъзможно, но в действителност е един факт.

Как това се случва? Как можем да обясним това несъответствие? За да изясним тази загадка, трябва да потърсим един напълно нов подход, тъй като нашето линейно мислене ни е изневерило. Има други възгледи за „реалността”, които не са линейни. Нелинейният възглед е доста по-труден за описание, тъй като сме израснали в продължение на толкова дълго време с нашето линейно мислене, че то е станало просто вградено твърдо в умствените структури на нашите мисловни процеси и се е превърнало в неразделна част от убежденията ни. Подобно на социализацията, линейното мислене има своите предимства и цел, но също така и недостатъци, както ще стане ясно от следващото нелинейно мисловно упражнение.

На същия мисловен лист хартия, точно под линейната времева линия, представете си една начертана малка окръжност, с точка по средата. Това е новият нелинеен модел на мислене. Сега, представете си, че вие сте тази точка в центъра на окръжността и че заобикалящите ви точки върху тази окръжност представляват всички ваши преживявания. В този случай вие сте в центъра и всичко останало съществува като заобикалящи ви на еднакво разстояние точки. Разстоянието между вас и рождения ви ден е същото както между вас и вчерашния ден. Всяко преживяване, всяка мисъл, абсолютно всичко е еднакво надалече или еднакво близко, когато е „наблюдавано” от центъра на тази окръжност. Всички точки на този нелинеен модел са на еднакво разстояние от вас в пространството и времето, защото вие може да получите еднакъв по време и разстояние достъп до всяко свое преживяване.

Този модел е също така нелинеен, защото не съдържа никаква очевидна причина или следствие. Нещата просто СА. Даже и да си представите всички точки на окръжността като вашите преживявания, подредени последователно според възникването им, би било невъзможно да ги разглеждате в термините на причинност. Независимо в каква посока ще погледнете, всяко нещо е еднакво лесно и бързо достижимо. Тук няма място за разсъждение от типа „Х причинява У”, защото няма хронологична линия на събития. Вие нямате никаква линейна референтна рамка, като основа за установяване на причинно-следствени връзки.

Това умствено упражнение няма за цел да докаже или опровергае нещо. То е просто един пример как вашата перспектива може да се промени, ако си позволите да използвате нови модели на мислене. Линейното и нелинейното мислене съвместно изпълняват важни роли при обработката на информацията в нашия сън и в будното ни състояние.

Сега, след като сте концептуализирали рамката на този нов модел, какви са неговите предимства? Нашето съзнание е основният фактор, който определя нашата „реалност”. Много по-лесно е да разберем как работи нашето съзнание с помощта на този нелинеен модел, защото той е по-близо до това как функционира  съзнанието ни. Този нелинеен модел е очевидно една опростена версия, но с оглед на това как умът ни работи, не е трудно да видим каква може да бъде ползата от това да бъдеш нелинеен мислител. Когато мислите нелинейно, вие може да увеличите своята скорост на обработка на информацията, като имате по-добър достъп до всички информационни точки.

Веднъж след като признаете и запомните да практикувате своето нелинейно мислене, вие ще засилите взаимосвързаността и цялостното функциониране на своя мозък. Вашият мозък действа много подобно на мускулите във вашето тяло. Колкото повече го използвате, толкова повече той ще се развива. Вие буквално ще започнете да изграждате нови невронни мрежи в своя мозък, както и ще заздравите вече съществуващите. Това увеличение на невронните мрежи води до по-бързо и по-ефективно мислене. Всички мисли съществуват като конгломерат от електрически импулси, които преминават през тези невронни мрежи, и ако има повече такива мрежи, тогава и мисълта ще е по-ефективна. В случая по-добрата памет и по-бързата обработка на информацията са две преки предимства.

Представете си един пренаселен град, който разполага само с няколко основни пътища. Чрез увеличаване броя и качеството на пътищата, градът увеличава възможностите за пътуване, търговия и транспорт на своята територия. Точно като този град, вашият мозък разчита на своите невронни мрежи, за да предава информация и с повече канали и взаимовръзки той може да работи по-ефективно. Всичко това засилва мозъка и съответно разгръща ума и води до едно по-маневрено съзнание.

Сега, за да добием по-добра представа за това как работи нашето подсъзнание, нека малко разширим нашия нелинеен модел. Тази следваща стъпка може да изисква от вас да напънете малко своите концептуални умения, което винаги е едно полезно упражнение.

Представете си отново същата окръжност, но този път си представете също, че всяка нейна точка е също така отделна окръжност, при което центровете на тези нови окръжности са все още взаимосвързани с първоначалната окръжност. Сега с помощта на този по-развит модел е много по-лесно да видим как мислите ни се свързват и протичат на подсъзнателно ниво. Всички точки сами представляват окръжности, така че когато активираме една точка, ние всъщност получаваме достъп до една безкрайна поредица от други точки.

Ето пример за това как работи този процес. Някой споменава думата „червено“ и вие активирате точката за съхранение на информация в своя кръг от преживявания, обозначен с червено. Това отваря достъп до червената зона и вие може да установите връзка с понятието „ябълка“, която притежава също своя собствена окръжност. От ябълката, вие може да продължите към дърво или към всякакви други асоциации, достъпни от всяка зона. Възможностите са очевидно безкрайни, тъй като всяка точка има почти безкраен потенциал за установяване на различни връзки. Например, когато бяхте в червената зона, вие бихте могли лесно да си помислите за червен светофарен знак или за една роза, и тези асоциации биха открили напълно нови връзки. Това изглежда е най-ефективният начин за обяснение на това как и защо нашите спомени са съхранени като информационни обекти, които могат да бъдат достъпни като буквално ги активираме, чрез насочване на съзнанието си върху тях. Това наподобява старата китайска поговорка: „Енергията протича там, където отива вниманието”. Всъщност, тази представа е била заимствана при разработването на нови суперкомпютри, със силно увеличени способности за обработка на информацията, които на свой ред са модели за нови подходи, при създаването на компютри с изкуствен интелект.

Това ни помага да обясним защо сънищата са понякога толкова нелогични, защото когато спим, ние деактивираме определени важни сектори от своя мозък, които обикновено подтискат присъствието на нелинейно мислене. Процентното намаляване на нашето линейно мислене превръща сънищата ни в един рай на нелинейността. Ние имаме мисли, които изглежда че възникват и свободно се свързват с различни други мисли, една след друга. Без присъствието на доминираща логика и линейно мислене, които обикновено „държат юздите” в будното ни състояние, ние можем да прескачаме между различни привидно несвързани мисли, които може да се римуват, или да бъдат словестни каламбури, водещи до случайни скокове от една сънувана сцена в следващата. Макар това вероятно да изглежда хаотично, в действителност то е твърде логично в светлината на нелинейния подход. И ето че аз се опитвам да осмисля всичко това. Всъщност, в нашето будно състояние ние винаги се опитваме да осмислим всичко и да го вместим в нашия линеен калъп. Това е, защото сме продукти на едно линейно мислещо общество.

Колкото и да се опитваме, ние сме подвластни на тенденцията да се съмняваме и да не вярваме на това, което не съответства на нашето линейно мислене. Така функционални, както нашите убеждения и даже факти може да изглеждат, те могат да затруднят истинския напредък, когато се придържаме към тях твърде строго. На новите и провокативни мисли се налага да издържат на подтискането от страна на дълбоко утвърдени вярвания, които в някои случаи са били доказани като абсолютно неверни. Тъй като разговаряхме за науката, помислете си за всички примери на монументални открития, които не са били признати, защото не са съответствали на шаблоните на своето време. Жан-Жак Русо споменава, че: „природата никога не ни мами; ние сме тези, които мамим себе си”. Светът е бил плосък, светът е бил центъра на вселената и сега светът е солиден и стабилен. Това са все идеални примери за това колко лесно се убеждаваме, че знаем нещо, когато всъщност само започваме да узнаваме.

Ако мога да се обзаложа за нещо, то е за твърдението, че настоящото ни разбиране за „реалността” е все още в своята най-ранна фаза. Почти е сигурно, че някое ново откритие ще се появи и ще промени цялата ни перспектива относно „реалността”. „Нищо не е постоянно, освен промяната”, е казал Хераклит, един древен философ, изпреварил своето време с векове. Ако историята се повтаря, както тя толкова често прави, тези, които гледат на предстоящите промени като на заплаха за своите зони на комфорт, ще се съпротивляват свирепо на откритията, които ще доведат до нашата следваща неизбежна промяна. Ние всички сме си изградили по една зона на комфорт на възприятията, която е силно повлияна от нашите системи от вярвания/убеждения. Тези зони на комфорт са едновременно създадени и защитени от тези наши системи. По същия начин, по който с удоволствие се прибираме у дома след един напрегнат работен ден, ние се оттегляме удобно в умствена почивка, когато нашите убеждения биват застрашени.

„Учен, който се придържа към своята зона на комфорт, не е годен да бъде учен”, е казал мъдрият Лао Дзъ. Ако мислите, че нямате своя зона на комфорт, помислете отново. Толкова е сигурно, че всеки от нас има такава зона, колкото е сигурно, че всички се храним, спим и дишаме. Може би това е универсално човешко качество, както страхът от тъмното и страхът от неизвестното. Това е пряка реакция на нежеланието ни да изпитваме страх, потребността ни да се чувстваме сигурни и стабилни в условия на стрес. Стремежът ни към сигурност се отнася не само до физическото ни състояние, но касае и умствената и емоционалната сфера. Когато сме изправени пред непреодолим страх или несигурност, ние се опитваме да ги неутрализираме, като ги дискредитираме с оръжията, които съхраняваме в арсенала на нашата зона на комфорт.

Оттеглянето в зоната на комфорт може да ни помогне да се чувстваме сигурни, но винаги помнете, че макар лодката да е в безопасност в пристанището, лодките не са направени да плуват само в тихи води и близко до брега. Преодоляването и постоянното разширяване на зоната ни на комфорт е едно фундаментално изискване, което всички трябва да признаем, ако се интересуваме от реализирането на пълния си потенциал. Ако правите това, което винаги сте правили, ще бъдете това, което винаги сте били, така че погледнете себе си и своите убеждения/вярвания внимателно и честно, след което действайте по целесъобразност, за да се промените за по-добро. В сънищата си ще имате всички възможности да разширите своите хоризонти и напредъкът ви може да зависи само от разширяването на зоната ви за комфорт, което ще ви позволи да навлезете в нови територии.

Ние разгледахме мистериозно взаимосвързаната природа на нашата „реалност”, нуждата ни да задаваме въпроси, пристрастеността ни към логическото мислене, важността на нелинейните подходи, както и склонността ни  да се придържаме към зоната си на комфорт, но как всичко това се отнася до същността на нашите  сънища? То е интимно свързано и директно приложимо. Сънищата са изградени от мисли и мислите са градивните блокове на нашата „реалност”. Всичко, което представляваме, е резултат от това, което сме мислили до този момент. Вие сте това, което мислите, буквално. Ние сме научили това още от Декарт и от мислители преди него. Ние сме творците на своите мисли, така че всъщност сме творци на собствените си „реалности”.

Някой някога бе казал: „Пълната сигурност е резултат от разбирането на реалността”. Ако трябва да анализираме този цитат в светлината на знанията ни за зоните на комфорт, бих предложил да го модифицираме. Пълната сигурност е резултат от това, че разбираме своята „реалност” и осъзнаваме, че трябва да наблюдаваме внимателно своето чувство за сигурност, за да го предпазим от стагнация. Ние създаваме собствените си „реалности”, защото нашият възглед за живота е този, който създава преживяванията ни на „реалността”. Винаги се забавлявам, когато чуя някой да казва: „Той направо ме вбеси!”, когато всъщност никой не може да ви вбеси, освен разбира се, ако вие или нямате усещането за това как протичат мисловните ви процеси, или не носите отговорност за собствените си мисли. Аристотел резюмира това много простичко, като казва: „Щастието зависи от самите нас”.

Човек прави решаваща стъпка в развитието си, когато поеме отговорност за собствените си мисли и престане непрекъснато да обвинява другите и обстоятелствата за неспособността си да упражнява умствен и емоционален контрол. За да направим която и да е положителна промяна в живота си, и да поемем някаква степен на контрол върху своя живот или върху своите сънища, или всъщност върху каквото и да е, от съществена важност е да приемем факта, че ние сме основната причина за всичко приятно и неприятно, което преживяваме.

Нашият процес на тълкувателно мислене е този, който субективно определя едно събитие като добро и друго като лошо. Нашите реакции спрямо другите и нашите реакции на събитията са, които правят едно преживяване приятно или болезнено. Ако сте пропаднали на един тест, или не сте успели да привлечете поредния нов клиент, прахосвате ли ценното си време и енергия, като се потапяте в своето нещастие? Или си давате сметка, че сте дали най-доброто от себе си, отърсвате рамене, вдигате глава и се връщате в играта? А ако не сте дали най-доброто от себе си, тогава какво трябва да очаквате?

Очевидно, ако поставите ръката си във вряща вода, ще почувствате болка, но това е неизбежно, освен разбира се, ако упражнявате феноменален контрол върху своя ум и тяло. Всъщност има много хора, които упражняват такъв невъобразим контрол върху своя ум. Например, някои майстори на бойните изкуства или някои йоги могат да вършат чудеса, които биха наранили всеки обикновен човек, като чупене на тухли с ръце, понасяне на изключително силни удари, пробиване на тялото и даже изсипване на стопено желязо върху езика си. Това, което прави такива действия още по-невероятни, е, че те не водят до никакво физическо нараняване. Не бих повярвал на тези случаи, ако не ги бях видял със собствените си очи по телевизията.

Възможно ли е такива хора да упражняват толкова силен контрол върху своите убеждения и мисли, че на практика да преодоляват естествените системи за реакция на тялото си? Като не позволяват на тялото си да обработи болката и нараняването, по някакъв начин тези ефекти просто не се случват, все едно че са просто продукти на ума. Ако това е така, то ние сме далеч по-отговорни за собствената си болка и страдания, отколкото си позволяваме да вярваме. Тази идея е в съответствие с всичко дискутирано дотук, и когато си помислите без предубеждение, това изглежда единственото логично обяснение. Тези примери са твърде невероятни, тъй като болшинството хора не са достигнали такива нива на умствен контрол, но има някои свързани с това методи, които биха могли да бъдат приложени към обикновения човек.

Ако един обикновен човек постави ръка във вряща вода, нормално ще следват усещане за болка и изгаряне. Продължителният ефект, който не е неизбежен, е как решавате да реагирате. Как избирате да реагирате в такава ситуация? Ще викате ли силно? Ще бъдете ли в лошо настроение през останалата част от деня? Ще разкажете ли на всички как се е случило това и как не можете да повярвате, че някой е оставил вряща вода на печката? Или ще го приемете и ще продължите напред, без да губите енергията си с такова егоцентрично поведение? Поемете отговорност за всички свои действия, в т.ч. и за всички свои мисли и реакции, и осъзнайте, че животът е това, което направите от него. „Всеки глупак може да направи нещата по-големи, по-сложни и по-насилствени. Нужно е едно докосване на гений и много смелост, за да се придвижиш в обратната посока”, коментира Е.Ф.Шумахер. С други думи, проследявайте своите реакции и своите тълкувания до техния първоизточник – това сте вие и вашето отношение със заобикалящия ви свят.

След като веднъж развиете своята чувствителност, вие ще следите своите мисли, действия и реакции, за да заемете по-активна позиция в своя живот. Представете си, ако можехме да превърнем всичкото време, което прекарваме, обвинявайки другите и правейки извинения в положителни действия и задълбочена интроспекция. Докато преминаваме през образователната система, ни казват, че „трябва да знаем”, но никога не ни учат истински как да мислим. Казват ни да действаме отговорно, но в действителност никога не ни учат как да мислим отговорно. Това, че не учим децата си да мислят отговорно, е една от основните причини за наличието на толкова объркване в този свят.

Нещо толкова важно като мисленето не се споменава никога, докато не сме достатъчно възрастни, за да посетим лекции по психология. Това е толкова глупаво, колкото да обучаваш безброй студенти по медицина, без да ги учиш как да се отнасят към смъртта, въпреки че това бе доскорошна практика. Може би има някакво проклятие, свързано с обучението на хората как да мислят в една култура, която се гордее с индивидуалността. Когато отчетем факта, че умът ни е единственото място, където би трябвало да ни е позволено да се чувстваме свободни, не е изненада, че хората не се интересуват особено от това да им казват „как” би трябвало да мислят. В същото време тъжният факт е, че този страх от нарушаване на най-интимното лично пространство пречи на повечето хора да водят здравословен умствен живот. Захватът на консенсусната реалност често създава хора, които съзнателно, а често и неволно, развиват нагласа на консуматори.

При наличието на малко опции, измежду които да избира, типичната мисъл обикновено става програмирана да избира „неща”, а след като тези неща бъдат придобити, се поражда желанието за още и още от тях. Това консуматорство стимулира икономиката и е благодат за тези, които се стремят да направят повече пари, за да закупят повече неща, но в по-широки мащаби то води до една култура, страдаща от сепаратизъм, насилие, психични отклонения и други свързани със стреса заболявания. Статуквото бива поддържано за сметка на общественото благо. Ако можехме да впрегнем в работа ежедневното количество отрицателни мисли, разпръснати из нашата страна от нейните граждани, и да го трансформираме в електричество, вероятно щяхме да можем да захраним целия свят за един ден. За такова количество пропиляно време и енергия става дума, които биха могли да бъдат избегнати, ако обществото ни бе научено как да мисли по-всеобхватно и по-отговорно.

В допълнение на поемането на отговорност за своите мисли и това да чувствате своите мисловни модели, за да ги коригирате, когато се отклонят в неправилна посока, непрекъснатото изследване на собствените убеждения помага избягването на стагнация и ни позволява да преодолеем състоянията си на застой. Системите от вярвания/убеждения са в основата си умствени структури, които ни помагат да осмислим един привидно нерационален свят. Те помагат на съзнанието ни да филтрира всички стимули в нашето обкръжение и съответно ни помагат да интерпретираме своите преживявания, както и в голяма степен да определяме какво всъщност преживяваме.

Точно както при ефекта на наблюдателя, нашата перспектива е основана на нашите убеждения, които влияят на преживяванията ни. Емерсън обобщава това лаконично, когато казва: „Хората виждат само това, което са готови да видят”. Ако не вярвате, че нещо ще се случи, вероятността е голяма да не го забележите, даже и когато се случи под носа ви. Добър пример за това е, когато научите някоя нова дума, след което виждате и чувате тази нова дума през следващите няколко дни или седмици. Това не е, защото тя се е появила изведнъж от нищото, а тя по-скоро се е появила във вашето съзнание. Тя е съществувала през всичкото време, докато вие несъзнателно сте я пренебрегвали. Зная, че на пръв поглед може да звучи невероятно, че някои основни механизми може да пресяват вашето обкръжение и да ви позволяват да преживявате едни неща, докато ви карат да не забелязвате други, но когато се замислите, може да си дадете сметка, че това е най-лесният начин за описание на това как въобще може да функционирате. При всички външни стимули, които ви заобикалят във всеки един момент, близко до здравия разум е, че би трябвало да има някаква филтрираща система. Представете си един радиоапарат, който излъчва всички радиостанции едновременно. Предаването от такъв радиоапарат ще бъде толкова неразбираемо, колкото интерпретирането на физическия ви свят без някаква система за фина настройка. В „реалността” тази система за фина настройка се осъществява от вашето съзнание и вашите убеждения играят решаваща роля в насочването на вниманието ви във всеки един момент.

Друг от любимите ми цитати, който се отнася пряко до системите от убеждения, е плод на гениалния ум на Джон К. Лилли. Той бе един учен-пионер, който провеждаше много революционни експерименти с делфини, и изобрети камерата за сензорна депривация. Той каза: „В сферата на ума това, което човек вярва, че е истина, се превръща в истина в рамките на ограничения, които могат да бъдат определени в процеса на преживяванията или експериментално, като тези ограничения са вярвания, които трябва да бъдат преодоляни”. Това е едно от най-фундаментално верните твърдения, които някога съм срещал, и вие трябва да го запомните и следвате всеки ден. Ако не вярвате в нещо, вашата система от убеждения ще реагира като филтър, който ще промени съзнанието ви така, че ще бъде по-малко вероятно да видите или преживеете нещата, в които не вярвате, и по-вероятно да откриете нещо, което съответства на убежденията ви в момента. Независимо дали осъзнавате тези свои убеждения, или не, те насочват съзнанието ви толкова сигурно, колкото е сигурно, че четете тази страница в този момент.

Най-очевидният пример за този процес на филтриране може да бъде открит в света на вечния песимист, или в този на вечния оптимист. Вземете песимиста за пример. Обзалагам се, че познавате някого, който непрекъснато се оплаква и винаги гледа към отрицателната страна на нещата. Причината за това е, че такъв човек живее с убеждението, че светът е в основата си едно отрицателно място, изпълнено със смущаващи хора и неблагоприятни събития. В  неговия малък песимистичен светоглед той носи чифт перцептивни щори. Ако някой негов познат спечели от лотарията, той няма да приеме това като щастлив късмет, а ще започне да мърмори колко това е незаслужено или как печелившият вероятно ще пропилее всичките си спечелени пари. Ако самият той спечели от лотарията, вероятно ще започне да протестира за количеството, с което ще бъде обложен с данък върху своята печалба. Това се превръща в един автоматичен умствен модел, който буквално завладява мисловния процес на човека. Способността ни да възприемаме обективно бива изкривена и действителните ни възприятия се променят, за да съвпаднат с отрицателните ни очаквания. Един деформиран умствен цикъл като този, често създава „самосбъдващ се” модел на отрицание, който определя цялостното възприятие на света. Когато ефектът на наблюдателя е продиктуван от отрицателната нагласа, почти е невъзможно човек да изпита някаква положителна емоция.

Силата на мислите и устойчивостта на убежденията могат да бъдат подложени директно на експериментиране в сферата на сънищата. В една атмосфера, в която мислите буквално се проявяват във вашата „реалност”, вие трябва да упражните контрол върху тях, или ще понесете отрицателните последици от отсъствието на такъв контрол. В една сфера, където убежденията ви или разширяват, или ограничават вашите преживявания, ще ви се наложи да ги преодолеете, за да добиете по-добър контрол върху съзнанието си по време на сън и да извлечете максимума от своите преживявания. Докато изследвате своите съществуващи убеждения и разширявате своята зона на комфорт, може да се наложи да поработите здраво, но резултатите определено ще си струват.

След като веднъж започнете да действате в сферата на съня, ще откриете една неоспорима истина. Мислите наистина притежават сила и могат да станат толкова реални и толкова живи, както всичко, което сте срещали в света на будното състояние. Това, което мислите, съзнателно и подсъзнателно директно ще повлияе и създаде един заобикалящ ви свят, който ще изследвате. Хаотичните и страшни сънища са резултат от хаотични и страшни мисли. Колкото повече започнете да се чувствате комфортно по време на сън, толкова повече ще осъзнавате колко силно е влиянието на ежедневните ви мисли върху вашето съзнание в будно и в сънно състояния.

Вие ще се впуснете в една сфера, която е пряко управлявана чрез мисли, чувства и въображение. Това може да е една сфера на съня, но преживяванията ви, докато сте в нея, няма да бъдат по-малко реални от тези в будната ви „реалност”. Чудесен пример за това взаимодействие е силата на летенето по време на сън. Когато овладявате различни начини на летене по време на сън, ще забележите, че първата трудност ще бъде да преодолеете убеждението си, че не можете да летите. Ще разгледам това по-подробно, когато разискваме методите на летене, но идеята е, че често ще оставате на земята и няма да можете да полетите, просто защото имате съмнения дали това е възможно, или не. Вие може даже да си повтаряте упорито: „Зная, че мога да летя; зная, че мога да летя”, но ако сте изпълнени със съмнения, няма да може даже да отделите краката си от земята. Съществува фина разлика между мисленето, вярването и знаенето, и тези нюанси ще бъдат тънката линия, която ще изследвате, докато буквално изработите своите криле в сферата на съня.

Иван Павлов, един майстор в управление на поведението, е заявил: „Колкото и перфектни да са крилете на птицата, те никога нямаше да й позволят да лети, ако не бяха поддържани от въздуха”. По време на своята работа в съня, вие ще изпитате от първа ръка как вашите убеждения са аналогични на необходимостта от въздух, за които говори Павлов. Без открит ум и една силно приспособима система на убеждения, вашите мисли няма да имат подкрепата, нужна им, за да ви издигнат нагоре и напред към нови хоризонти. Независимо колко силни са намеренията ви, ако чистосърдечно не вярвате, вие ще попаднете в една неравна битка, която няма да можете да спечелите, ако не промените по подходящ начин своите убеждения.

Един съвет за умните: Някои неща са верни, независимо дали вярвате в тях, или не, и когато не вярвате в нещо, вие в действителност полагате усилия да си попречите да го преживеете. Някой някога бе казал: „Реалността е това, което отказва да изчезне, когато престана да вярвам в него”, което в този случай може да бъде разширено, за да включи и обратния случай. Другата страна на монетата ще гласи, че трябва предварително да вярваме в определени преживявания от нашата „реалност”, за да можем да ги превърнем в своя действителност. Не е учудващо, че болшинството скептици са първите, които отричат, и последните, които признават, тесногръдието. Каква голяма ирония е това, че обикновено са нужни много чужди преживявания, за да убедят закоравелите скептици, които само тогава се престрашават да опитат едно ново преживяване.

Ако някой избере да бъде самодоволно прикован към своята зона на комфорт, така да бъде. Всеки от нас има правото да конструира своята собствена „реалност”, независимо дали тя е отворена за промени, или е ограничаваща. Нека всеки бъде свой собствен творец, но не се оставяйте да ви подведе някой, който се опитва да ограничи нещата, в които вярвате.

Една древна мисъл все още звучи със своето пророчество и ще продължи да звучи през вековете: „Познай себе си”. Тя е кратка, звучи добре и е семпла, но съдържа една неподвластна на времето истина, която би трябвало да е в основата на всяко знание и себепознание. Не се оставяйте да бъдете повлияни от чуждия скептицизъм и не търсете комфорт в чуждото одобрение, а откривайте силата в себе си. Откривайте сила в своите убеждения, в своите познания и в своя опит. Ханс Марголиус казва това със следните думи: „Само в спокойни води нещата се отразяват без изкривяване. Само спокойният ум може да възприеме адекватно света”. Той бе наистина един мъдър човек.

Скептиците и песимистите са често срещани препятствия, които ще срещнете по пътя си, но те съществуват само когато им отделите своето внимание. Лично аз намирам за по-продуктивно да помагам на тези, които желаят да се учат, вместо да си губя времето с тези скептици, които вероятно няма никога да повярват, даже и ако видят нещо непосредствено пред очите си. Единственият начин наистина да опознаеш нещо, е да го преживееш и не съм сигурен дали е тъжно, или е поетична справедливост това, че в резултат на съмненията си, скептиците никога няма пълноценно да преживеят и наистина да узнаят нещо. Във всички случаи, напълно си заслужава да отчитаме силата на убежденията и това, че те филтрират нашите преживявания.

Сега, след като разгледахме изключително важното влияние, което нашите мисли и убеждения оказват върху съзнанието ни, и ефекта на съзнанието върху способността ни да възприемаме нашата „реалност”, надявам се, че сте започнали да преразглеждате своята система от убеждения. Това са изключително важни понятия, но за щастие е неизбежно, че не само ще ги осмислите и ще приемете тяхната състоятелност, но чрез своята работа по време на сън ще ги преживеете и усвоите от първа ръка. Надявам се, че дотук сте добили по-задълбочено разбиране за това колко интимно са преплетени нашите мисли, възприятия и нашата „реалност”. И може би следващия път, когато някой изрази някакво тесногръдо мнение относно „реалността”, ще мислите подобно на Алън Уотс, когато той казва: „Мили човече, ако искаш да знаеш, реалността е само едно петно на Роршах”.*)

*) Херман Роршах (1884-1922) – швейцарски психиатър и психолог, автор на теста за изследване на личността „Петна на Роршах”. – Бел. прев.

НАЙ-ДОБРОТО РЪКОВОДСТВО ЗА ОСЪЗНАТО СЪНУВАНЕ – Марк ВанДеКеере – Част 1

© 2019 Превод АТИ

СЪДЪРЖАНИЕ

I.    ВЪВЕДЕНИЕ

II.   ПОТЕНЦИАЛ И ВЪЗМОЖНОСТИ НА ОСЪЗНАТОТО СЪНУВАНЕ

Какво можем да правим по време на осъзнатото сънуване

III.  „РЕАЛНОСТ”, СИСТЕМИ ОТ ВЯРВАНИЯ/УБЕЖДЕНИЯ И СЪНИЩА

IV.  РЕЗЮМЕ НА СЪНИЩАТА

V.   ПОДХОДИ КЪМ СЪНИЩАТА

VI.   КРАТКО РЕЗЮМЕ НА ОСЪЗНАТИТЕ СЪНИЩА

VII.   ПОДГОТОВКА И ИЗГРАЖДАНЕ НА ОСНОВНИ УМЕНИЯ

ШЕСТТЕ ОСНОВНИ СТЪПКИ

Стъпка 1 – Подготовка на ума

Стъпка 2 – Увеличаване на запомнените сънища

Стъпка 3 – Водене на Дневник за сънищата

Стъпка 4 – Запознай се със своите сънища

Стъпка 5 – Повишено осъзнаване на будното състояние 

Стъпка 6 – Свързване на осъзнаването със сънищата 

МЕТОДИ за предизвикване на осъзнати сънища

Най-ефективните методи за проверка на реалността

Мнемонична индукция на осъзнатите сънища    

Метод на събуждане обратно в леглото      

VIII.  НАЧАЛНИ СЪВЕТИ, ТАКТИКИ И ИНСТРУМЕНТИ   

Допълнения, свързани със сънуването       

Инструменти на сънуването

МОЗЪЧНИ ВЪЛНИ; ОБХВАТ; СЪОТВЕТНИ СЪСТОЯНИЯ НА УМА

IX.  МЕТОДИ И ТЕХНИКИ ЗА НАПРЕДНАЛИ 

Поддържане на състоянието на осъзнат сън

Контролиране на осъзнатите сънища       

Силата на намерението

Силата на очакването

Удоволствието от летенето        

Съотношение скорост/височина

Принципът „гравитация/плътност”

Типични методи на летене

Възстановяване на зрението по време на осъзнатия сън

В света на тъмнината

Изправени пред страха и опасностите на съня

Двете стъпки на овладяване на страха

Стабилизиране на околната среда

Приятели и гидове/учители в съня

Взаимодействие с Висшия Аз

Силата на това да се „предадеш”

Не-вербална комуникация

Парализа в съня

Привидно събуждане

X.  ОТВЪД ТЕХНИКИТЕ ЗА НАПРЕДНАЛИ

Засилване на осъзнатостта

Предизвикване на осъзнат сън в будно състояние

Осъзнат сън или Преживяване извън тялото?

Превръщане на осъзнатите сънища в преживявания извън тялото

XI.   ПРИЛОЖЕНИЯ В ЕЖЕДНЕВИЕТО

Осъзнато ходене

Синхронности

Отстраняване на вредните навици

Самонаблюдение

Смъртта като наш съюзник

XII.   ГРУПИ ЗА ПОДКРЕПА и ДРУГИ РЕСУРСИ

XIII.   ПРЕПОРЪЧИТЕЛНА ЛИТЕРАТУРА

*                         *                     *

I.  ВЪВЕДЕНИЕ

Случвало ли ви се е да летите насън, при което се реете във въздуха над гледки, които спират дъха ви, докато вятърът гали топло лицето ви? Сънували ли сте някога, че плувате заедно с приятели на красив тропически остров? Спомнете си свой любим сън. Удоволствието от преживяването ви по-малко ли бе, защото това бе сън? Макар че това бе сън, самото преживяване бе изумително приятно.

Сега си представете, че докато сте сънували, сте знаели, че това е сън. Представете си удоволствието от това напълно да осъзнавате, че сънувате и да можете да правите всичко, което ви се прииска. Способността да запазвате напълно съзнанието си по време на сън обикновено се наричано осъзнато сънуване и този наръчник ще ви осигури всички инструменти, които ще са ви нужни, за да развиете тази естествена способност. Преди да навлезем в подробности обаче, би било чудесна идея да обмислим всички предимства и възможности, които може да предложи осъзнатият сън.

Ако бихте могли по желание да преживеете каквото и да е в този свой живот, какво бихте избрали? Бихте ли желали да разширите хоризонта на своите възприятия? Бихте ли желали да усилите и овладеете творческите си способности? Интересува ли ви възможността да развиете способностите си за разрешаване на проблеми? Какво ще кажете за това да предизвиквате конкретни сънища и съзнателно да маневрирате в тях? Какво ще кажете за това да посетите свои приятели, които живеят в друга страна, и даже да се свържете с роднини и любими хора, които са буквално „в отвъдното”, без да напускате спалнята си? Какво ще кажете за възможността да се научите да осъществявате всички свои фантазии? Бихте ли желали безпроблемно да можете да задоволявате всяко свое желание? Дали върхът на този айсберг от възприятия ви изглежда примамлив? Всичко това и още много е напълно възможно, след като развиете своите способности за осъзнато сънуване.

Когато овладеете своето поведение в един осъзнат сън, вие можете буквално да осъществите своите най-смели мечти. Това да можете да сънувате осъзнато е възможно най-вълнуващата и удовлетворяваща способност, която ние, хората, притежаваме. Това да спиш и в същото време да си в пълно съзнание може да изглежда парадоксално, но е напълно възможно. Всъщност, това е умение, което може да овладее всеки. В това ръководство ще разгледаме всички особености и методи, необходими за култивирането на тази присъща способност за осъзнато сънуване. След като се научите как да бъдете „будни” по време на сън, вие ще срещнете редица трудности – от необходимостта да поддържате по-дълго това си състояние, до необходимостта да упражнявате определена степен на контрол върху това, което се случва по време на вашия сън. След като разгледаме основните неща, ще обсъдим някои понятия и методи за напреднали, които ще ви позволят умело да маневрирате в своите осъзнати сънища.

Това ръководство е едно пътешествие в себе-откриване и себе-овластяване. Пътят започва при вас и вътре във вас. По време на това пътешествие ще се научите не само да осъзнавате своите сънища, но и по-добре да разбирате себе си. Вашите пътувания по време на сън ще се влияят от всички фактори, които засягат вашето ежедневие, така че развивайки тези нови свои умения, вие ще култивирате и останалата част на своя живот.

Така както е нещо забележително, осъзнатото сънуване е удивително пренебрегвано и неразвито при болшинството хора, но времената както винаги се променят. Практикуването на осъзнато сънуване постепенно печели привърженици. След като веднъж се научите да го прилагате, вие ще култивирате едно толкова заразително възхищение, че ще имате желание да го споделите с всеки, който е готов да ви изслуша. Не съм срещал някого, който е имал осъзнати сънища и който да не е изразил категорично желание да има повече. При наличието на такива прекрасни преживявания всяка нощ, когато в противен случай бихме просто безпаметно преспивали, това гарантирано ще окаже дълбоко положително влияние върху вашия живот. Предвиждам, че със скоростта, с която се разпространява, това ще стане част от култура след около две десетилетия. Толкова е феноменално.

Наблюдавал съм разпространението на сайтове, свързани с осъзнатото сънуване в Интернет. Това е добър индикатор за тяхната нарастваща популярност. По-късно ще разискваме огромните ресурси, които можете да откриете в Интернет. Вече има една цяла виртуална общност от осъзнато сънуващи, които работят заедно и взаимно си помагат, за да научат повече за тази бързо развиваща се област.

Осъзнатото сънуване е една способност, която ни позволява да преодолеем оковите на реалността. Ние можем да летим без усилия в небесата като птица, или можем да преживеем всяка друга своя фантазия в един напълно интерактивен свят, където притежаваме засилени усещания за допир, зрение, мирис, слух и вкус. Това ни позволява да контактуваме по-пълноценно със себе си. Ако имате някакви проблеми, с които желаете да се справите, това е най-подходящото място, където може да намерите нужните ви отговори. В състояние на осъзнато сънуване вие имате директна връзка със своето подсъзнание, което е безкрайно по-умно от ограничения ви, съзнателен ум. Вместо непрекъснато да търсите някакъв външен източник, който да ви помогне да разрешите своите проблеми, вие можете да използвате осъзнатото сънуване, за да откриете търсените решения вътре в себе си. Вие ще може да разчитате повече на себе си, когато става въпрос за неща, които касаят вашия живот, вашето щастие и цялостното ви състояние. Предимствата на осъзнатото сънуване могат да ни позволят да оптимизираме ограниченото време, с което разполагаме на тази планета, и ни показват какво е наистина важно в този живот.

„Аз чувам и забравям. Аз виждам и помня. Аз правя и разбирам.”– Конфуций.

Всичко, което правим, е натрупване на опит. Всяка мисъл и всяко изпитано чувство са част от нашата банка с емпирична памет. Ние се учим чрез преживявания. Ние изпитваме любов и радост като ги преживяваме. Независимо дали преживяваме един сън, или някаква друга „реалност”, това са все преживявания. Светът на нашето будно състояние е изпълнен със скъпоценни златни късчета опит, но съкровищата, които можем да открием в своите сънища, приличат повече на величествени планини от платина. Ако има начин да отидем отвъд реалността, да опознаем себе си в дълбочина, да извлечем повече от живота си като разширим своите преживявания, не би ли било в наш интерес да направим всичко необходимо, за да научим как да постигнем всичко това?

Ще се опитам да направя този наръчник възможно най-освободен от излишна догма, но субективността е често трудно преодолима. Не бих искал да настройвам отрицателно никого чрез изводите, до които съм достигнал за това как и защо се осъществяват тези неща. За момента аз се концентрирам върху основите на усвояването на осъзнатите сънища и след като сме установили основното „ноу-хау”, ще се придвижим в зоната за по-напреднали, където ще говорим за извличане на максимума от нашите осъзнати сънища. В процеса на нашето пътешествие ще има множество спирки, които може да изискват непредубеден ум, така че имайте предвид, че обучаващият се ум трябва да бъде отворен. Ако освободите своя ум, ще бъдете учудени какво може да ви донесе.

В допълнение на споменаването на известни мислители, аз ще  се опитам да огранича своите убеждения до това, което наричам свои доказани знания. Разликата между нечии „знания” и убеждения/вярвания често бива разбирана погрешно. Убежденията/вярванията ви може да включват неща, които никога не сте преживели, но за да се превърнат във ваши знания, те трябва да бъдат преживяни. Моите знания са неща, които съм придобил в резултат на личния си опит. Вашите знания може да бъдат различни от моите, защото всеки води свой живот и има свои преживявания, които определят какво той „вярва” и какво „знае”. За да бъдат нещата още по-усложнени, вашите знания непрекъснато се увеличават и стават все по-малко ограничаващи, ако сте достатъчно мъдри, за да им позволите да се разширяват. Целта е придвижване на все по-високи нива на познание. Тези необходими по-високи нива, тези разширяващи се „истини”, стават все по-малко ограничаващи като непрекъснато надскачат себе си.

Едно от нещата, които зная, гласи, че колкото повече узнаваме, толкова повече възможностите ни за придобиване на ново знание се разширяват. И парадоксът е в това, че колкото повече узнаваме, толкова повече узнаваме какво не знаем. Изразът „Пази се от човек прочел една книга” предупреждава за капана на ограниченото развитие. Ако някой ви каже, че знае „единственият начин” и ако отказва да слуша за други възможности, това е сигурен показател, че въпросното лице може да вярва силно, че знае, но това не означава, че неговият „начин” е най-добър. Всъщност аз бих бил подозрителен към всеки, който е твърдо убеден в своята правота.

Ще се старая да излагам безпристрастно своите вярвания/убеждения и лични възгледи, но тъй като те неизбежно ще се проявяват, моля да имате предвид, че всеки има свои гледни точки. Моите убеждения са най-ефективният начин, който познавам, за интерпретиране на моите преживявания. В случаите, когато започна да „се отклонявам”, тогава обикновено се е наложило да осветя някои от догматичните моменти, които нашите вярвания са наложили на съзнанието ни и на нашите способности за възприемане. Вашият живот е това, което създавате сами, и аз нямам намерение да ви налагам своите възгледи, но може да очаквате, че убежденията ви може да бъдат поставени под въпрос, ако ограничават вашата перспектива и спъват развитието ви.

По думите на Кахлил Гибран*): „Ако човек е мъдър, той не ви кани да влезете в къщата на своята мъдрост, а по-скоро ви води до прага  на собствения ви ум”. Тези мъдри и красноречиви думи сочат факта, че всяко научаване трябва да възникне в собствения ви ум. Аз ще се опитам да ви доведа до прага, но вие сте тези, които трябва да го прекрачите. Вие сте върховният източник и окончателният творец на своите сънища. Вие сте определящият фактор на своите сънни и будни „реалности”. В крайна сметка всичко се свежда до вашите преживявания, вашите тълкувания и вашите убеждения/вярвания. Когато осъзнавате все по-пълно своите убеждения, може да осъзнаете, че те не само ограничават света на вашите сънища, но и влияят отрицателно на будната ви „реалност”. Ние ще разгледаме това в по-големи подробности, когато говорим за системите от вярвания/убеждения в следващия раздел.

*) Khalil Gibran (1883-1931) – ливанско-американски писател, поет и живописец. – Бел. прев.

По пътя на вашето пътешествие ще се опитам да ви позволя да бъдете свой собствен съдник и да накарам преживяванията ви да говорят сами за себе си. Може да ме считате за свой съновен гид, който ще ви осигури всички инструменти и необходима подкрепа, нужни ви да се научите как да осъзнавате своите сънища, но прилагането и тълкуването на тези преживявания ще зависят изцяло от вас. Като ваш съновен гид аз ще ви придружавам на всяка стъпка като отговарям на въпроси, които могат да възникват, и като ви предлагам всякакви необходими съвети. По пътя ще покрием всички основни моменти, които могат да ускорят вашия успех, но както вече споменах, действителният успех в крайна сметка ще зависи от вас. Всичко, което е наистина нужно, е силно желание за учене и целенасочена отдаденост за реализиране на личните ви намерения. След като веднъж приемете ангажимента да следвате указанията на този наръчник, успехът ви е гарантиран, стига никога да не преставате да опитвате.

Според статистиките, ако следвате указанията и препоръките, най-вероятно е да постигнете осъзнато сънуване след около месец. Като при усвояването на всяко друго умение ще има хора, които набират инерция по-бързо, и други, за които това отнема малко по-дълго време, но не трябва да се обезкуражавате или разочаровате относно времето, за което напредвате. Разполагате с останалата част от живота си, за да се усъвършенствате. Имайте търпение и решителност. Това не е умение, което ще усвоите за ден-два. Необходима е дисциплина при следването на отделните стъпки и може да се наложи да промените малко своя стил на живот, за да максимизирате своите резултати, но аз мога да ви гарантирам, че времето прекарано в развитие на вашите способности за осъзнато сънуване, ще се окажат най-добрата инвестиция във вашия живот.

Приемам осъзнатото сънуване за естествена способност, защото всеки може да го постигне. Това не е някаква специална дарба, притежавана само от малцина изключителни индивиди. Това е един естествен потенциал, притежаван от всеки един от нас, който само трябва да бъде развит, като всяко друго умение. Това даже не е по-мъчно от усвояването на даден инструмент или научаването на чужд език, защото всички се раждаме с вродената способност да сънуваме. Всички сме предразположени към сънуване. Това е естествена част от биологичното ни устройство, но като всяко друго умение, изисква дисциплина и практикуване. То може да наложи пренареждане и разкрепостяване не само на вашия начин на живот, но още по важно – на някои от мисловните ви навици, които ще се явят ограничаващи останки от един минал период, когато са били полезни, но вече може да задържат вашето развитие.

Марк Твен има едно твърде подходящо за случая изказване: „Не бих искал да слушам да ми разказва за Луната някой, който не е бил там”. Като ваш гид, аз ви уверявам, че имам много богат опит в осъзнатото сънуване. Имал съм буквално стотици и стотици осъзнати сънища и имам твърде солидни познания за света на сънищата, които непрекъснато обогатявам. Този наръчник съдържа най-ефективните и най-успешните методи, които съм открил.

Откъде зная това? Защото съм изпитал всички тях и зная как работят. Чел съм доста книги на тази тема и съм експериментирал с методите, описани в тях. Някои методи са ми помогнали малко, докато други са ми били изключително полезни. Чрез изпробването на тези техники и разработването на някои собствени методи, както и след получаване на обратна информация от множество други практикуващи, аз съм компилирал всички трикове на занаята и съм ги събрал в този наръчник. Всички техники, идеи и хрумвания, които ще ви разкажа, би трябвало да ви спестят месеци, ако ли не и години, ако се опитвате да прочетете всички книги и да се обучавате по метода на опита и грешките.

Методите, с които ще ви запозная, са сигурни и изпитани – най-добрите, които съм срещал в своите изследвания, и са лично потвърдени многократно от моя опит. Подчертавам това, защото ако чистосърдечно повярвате, че тези подходи наистина работят, вие ще имате много повече увереност в тях и тази увереност ще ускори вашия прогрес. По същия начин ще бъде полезно, ако разберете, че всичко, което ви казвам, е информация от първа ръка, а не набор от предположения и преразказани идеи. Важно е да разгледаме факта, че вашите предварителни убеждения ще играят огромна роля за вашия напредък. Ще разгледаме този момент подробно, когато ще дискутираме ролята на нашите системи от убеждения/вярвания в това, което си позволяваме да преживеем.

Когато за първи път започнах да развивам своята способност за осъзнато сънуване, искаше ми се да имам на разположение някого, който има отговорите на възникващите в мен въпроси, защото всичко, с което разполагах, бяха книги и моите собствени натрупващи се преживявания. Когато четях все повече и повече и научавах все повече и повече, и непрекъснато изпробвах и усъвършенствах методите, бях удивен от това колко бързо получавах някои резултати. Това, което се надявам да постигна с тази книга, е, не само да ви обясня как всичко това може да бъде направено, но и също така да ви дам един лесен, изложен стъпка по стъпка процес, който ще ускори значително вашия прогрес. Ако знаех в самото начало това, което зная днес, и ако трябваше да започна отначало, аз щях да постигна много по-бързи успехи. В знак на признателност към всички автори, които ми помогнаха да бъда този, който съм днес, аз съм компилирал този наръчник като принос към развиващата се област от знания относно осъзнатото сънуване.

Преди да нагазим в дълбокото, може би е разумно да създадем определена нагласа. Най-добрият начин да извлечете максимума от този наръчник е да следвате свое собствено темпо. Вместо на нагълтате набързо материала на големи хапки, може да постигнете по-добри резултати като отхапвате малки залъци, след което да ги сдъвквате умствено и смилате напълно, преди да направите следващата стъпка. Колкото по-подробно и цялостно усвоявате този материал в съзнанието си, толкова по-добри ще бъдат вашите резултати. Цялото съдържание на този наръчник би трябвало да бъде усвоявано по този начин. Работете внимателно и задълбочено и не прибързвайте!

Ентусиазмът и радостната възбуда ще подпомогнат вашето пътешествие, но понякога силното желание за бързи резултати няма да доведе до това, което желаете. Забързаният читател само ще се впусне по повърхността на материала, без да позволи на информацията да „попие”, преди да се придвижи на следващото ниво. В това състезание няма други участници освен вас! Всъщност това даже не е състезание, но даже и да бе такова, то би било един маратон за издръжливост, а не скоростна отсечка, така че премервайте темпото си, за да преминете всяка стъпка с нужното внимание. Ако забележите, че изпитвате тази нужда от увеличение на скоростта си, просто си припомнете, че задълбоченото разбиране и усвояване са основната цел и че буквално разполагате с останалата част от живота си, в която ви очакват непрекъснати успехи.

Крайната цел е да усвоите задълбочено и пълно всичката тази информация, така че тя да стане част от вас. Махатма Ганди прекрасно обобщава този вид вътрешен прогрес, когато казва: „Ние трябва да станем промяната, която желаем да видим”. За да се превърнете в тази промяна, ще трябва да направите повече от това просто да се плъзнете по повърхността.

Ние трябва да държим очите си широко отворени върху това, което е около нас, и да осъзнаем напълно всичко, което ни се случва, а не да фиксираме погледа си върху хоризонта и да изпуснем всички съществени подробности по пътя. Най-важната част от нашето пътешествие е на тази страница, точно тук, точно сега и утре това ще се отнася за утрешната страница. Колкото по-удобно ще започнете да се чувствате, фокусирайки своето съзнание в настоящия момент, толкова повече ще научите и за вас ще е по-лесно да превърнете тези понятия в действителни преживявания. Както Джеймс Търбър*) красноречиво отбелязва: „Нека не поглеждаме назад с гняв или напред със страх, а да се огледаме наоколо с пълно съзнание”. Не е учудващо, че това да осъзнаваме и особено да осъзнаваме, че осъзнаваме в настоящия момент, е едно необходимо умение, на което ще трябва да разчитаме, за да превърнем своите сънища от нормални в осъзнати.

*) James Thurber (1894-1961) – американски хуморист. – Бел.прев.

И така, на тази страница, точно сега, е идеалният момент да започнете да практикувате тази техника на „фиксиране на съзнанието” в настоящия момент. Както при много от другите свързани със съня техники, които ще дискутираме, ефектът от използването на тази техника не само ще позволи развитието на способностите ви по време на сън, но и решително ще подобри възприятията и способностите ви в ежедневието. Когато боравим със сънищата, ние боравим с нашето съзнание и тъй като съзнанието ни присъства винаги когато присъстваме и ние, процесът на развитие и усъвършенстване на съзнанието ни по време на сън ще доведе до подобрено съзнание и поведение във всеки момент от останалата част на нашия живот. С разширяването на своето съзнание, вие ще може да забележите, че нормално прекарвате повече време в неосъзнато съзнание, отколкото някога сте си представяли. С времето и в процеса на практикуване, вашите техники на осъзнато сънуване ще започнат да влияят върху ежедневното ви съзнание и ще направят живота ви много по-продуктивен и пълноценен.

II.  ПОТЕНЦИАЛ И ВЪЗМОЖНОСТИ НА ОСЪЗНАТОТО СЪНУВАНЕ

Когато дискутираме възможностите на осъзнатото сънуване, трудно е да бъдат резюмирани всички ползи и приложения, освен да кажем, че „възможностите са неограничени”, а в някои случаи даже и това може да звучи скромно. Всичко, което може да правите в будно състояние, е възможно и по време на осъзнатото сънуване. Може да посетите тропически рай, да карате ски или да се носите на крило в небето, да решавате проблеми, да провеждате интересни изследвания, в т.ч. и на вътрешния си мир, и какво ли още не. Има също така много неща, които може да правите и които са невъзможни в света на будните. Удивителното удоволствие на летенето ви очаква. Еднодневна ваканция на Хаваите, в Непал или даже на Луната са винаги нещо интересно. Даже може да посетите това важно заседание един ден по-рано. Вие може да разрешите един проблем при наличието на достъп до своето подсъзнание. Изследването на „други територии” е един вълнуващ начин за прекарване на нощта. Даже може да срещнете персонажи, които да ви предложат ценни съвети. Възможностите са буквално ограничени само от вашето въображение.

„Проблемите на този свят не могат да бъдат разрешени от скептици и циници, чиито хоризонти са ограничени от очевидните реалности. Ние имаме нужда от хора, които могат да мечтаят за неща, които никога не сме сънували”. Тези думи на Джон Ф. Кенеди подчертават нуждата да разгърнем своите сънища и да се възползваме от предлаганите от тях възможности. Аз вярвам, че само ако всеки би отделил нужното време, за да се научи как да обогатява своя живот по време на сън, светът, в който живеем, би бил невероятно по-добър. Защо? Защото причината на повечето гняв и нещастие е фактът, че хората имат желания, които не могат да реализират. Неизпълнените желания остават празнина в личността и водят до различни отрицателни емоции, като гняв, съжаление и даже депресия. Когато тези желания се натрупват и продължават да бъдат нереализирани, тази празнина става все по–взривоопасна, докато достигне своята критична маса.

След достигането на това ниво, тя започва да клокочи като врящо гърне. Агресия и враждебност, депресия и други душевни нарушения, и даже нещо толкова просто като лошо настроение са резултат от това неосъществено натрупване. След като веднъж критичната маса достигне до тези опасни нива, много вероятно е хората да позволят на тези напрежения да ги завладеят и да изкарат на повърхността най-лошото, на което са способни. Когато човек е достигнал тези критични нива, той прекарва деня си нещастен и несъзнателно се опитва да направи и околните също нещастни. Той предава своето разочарование наоколо, докато то кулминира в едно общество, където трябва да измисляме имена на явления като „бяс на пътя”. Тези негативни последици продължават своето ехо и се затварят в един порочен кръг, който се разпространява в една вълна от преливащо недоволство. А какво би станало, ако хората осъзнаваха по-добре своята истинска природа и своите истински мотиви? Ами ако имаха един „предпазен клапан”, който би освободил цялото това негативно напрежение, преди то да достигне своите критични нива?

Ако шофирахте по нашите пътища на път за работа в едно общество от хора, практикуващи осъзнато сънуване, гарантирам ви, че щяхте да срещнете много повече търпение, много повече усмивки и изобилие от учтиви жестове от страна на шофьорите, които ще показват, че нямат нищо против да им отстъпите предимството си, за разлика от съществуващата ситуация, която се отличава с нетърпимост, мръсни погледи и агресивни жестове, обикновено с използването на среден пръст. Как бих могъл да твърдя такова нещо? Някога аз бях един от тези напрегнати и неспокойни хора, който прекарваше повечето време зад кормилото в обругаване на този или онзи. Вече съм се научил да функционирам на различно ниво на осъзнатост и не позволявам на мислите ми да бъдат нарушавани от такива незначителни дразнители.

Вие може да използвате осъзнатите сънища, за да откриете и преодолеете своите страхове. Вие може да откриете как точно функционира вашата „машина”. Вие може да откриете своите най-съкровени желания и напълно да задоволите всяко свое желание. Вие може да използвате своите осъзнати сънища, за да излекувате себе си физически, умствено и духовно. Вие може да изпитате моменти на екстаз и дълбокото чувство за единение с вселената. Изборът зависи напълно от вас. Обзалагам се, че имате някои желания, които никога не сте мислили, че могат да се превърнат в реалност, но с нужните усилия вие може да осъществите и най-невероятните си фантазии.

Светът на осъзнатото сънуване е един свят с почти неограничен потенциал. Той е подчинен на вашите желания. Всъщност, той се подчинява на вашите намерения и на вашите мисли, в комбинация с вашите убеждения и вярвания. Например, ако търсите гид за своите сънища и сте християнин, вашият гид може да се появи във формата на ангел или на светия. Ако сте будист, може да откриете самия Буда, докато един нерелигиозен човек може да открие възрастен мъдрец. Помощта от страна на един съновен гид може да бъде много ценна за бъдещия практикуващ, но всеки подход ще бъде също така основан на неговата система от вярвания/убеждения. Когато се отнасяте към себе си на такова интимно ниво, това ви позволява да правите невероятни „пробиви”, но нека не избързваме. Целта на този раздел е само да спомене за неограничените възможности, които ви очакват в света на осъзнатото сънуване.

Невъзможно ми е да изразя с думи всичко, което може да бъде направено, всичко, което може да бъде почувствано и преживяно във вашите осъзнати сънища.  Затова се надявам, че ако „вкусите” малко от това, което ви очаква, това ще засили вашия апетит за учене. За тези от вас, които нямат възможно най-богатото въображение, сега е времето да започнете да го развивате. Вашите осъзнати сънища предоставят идеалните условия за взаимодействие с въображението ви. Ще откриете, че когато развивате своите умения за сънуване, вие успоредно с това развивате и своето цялостно въображение, както и уменията си за концентрация, фокусиране и преследване на целенасочено намерение.

Ето един списък от неща, които може да преживеете по време на една от вашите осъзнати екскурзии…

–       практикуване на летене;

–       среща с приятел, любим или известна личност;

–       посещение при любим човек, преминал „в отвъдното”;

–       изкачване на планина;

–       скачане с парашут;

–       изследване на Луната, или на Марс;

–       изследване на морските дълбини;

–       преминаване през материални предмети;

–       устройване на среща с гид или учител;

–       посещение на миналото или на бъдещето;

–       съчиняване на стихотворение, композиране на песен или нарисуване на картина;

–       директна комуникация с подсъзнанието ви;

–       посещение на лечител…

След като започнете да осъзнавате своите сънища, вие ще започнете и да усвоявате умения за тяхното продължаване. Вие ще се окажете изцяло потопени в един напълно интерактивен сън, който е толкова „реален”, колкото и всяко ваше будно преживяване. Ако искате да използвате осъзнатото сънуване за духовно развитие, за творчески екскурзии или за чисто забавление, това зависи напълно от вас. Ние ще фокусираме върху снабдяването ви с крила и върху подготовката ви за полет. Какво ще изберете да направите по вашия път е напълно ваше решение.

Сега, след като изброихме някои от нещата, които осъзнатото сънуване може да ви предложи, трябва да хвърлим поглед към някои от основите на процеса. Има много фактори, които играят важна роля в създаването на вашите сънища и които им влияят. Преди да се впуснем в основите на осъзнатото сънуване, би било чудесна идея да разгледаме тези фактори, за да изградим солидна основа за бъдещия ви успех. В този смисъл, нека завършим този раздел с мисъл на Херни Торо: „Ако човек напредва уверено в посока на мечтите си и се стреми да живее живота, който си е представял, той ще срещне успех, който не би могъл да очаква при нормални условия”.

Зингдад – Интуитивен разговор (Как правя това, което правя)

© 2019 Превод АТИ

Получавам голям брой и-мейли и съобщения на моя уебсайт от хора, които са всички, по един или друг начин, любопитни относно метода, чрез който получавам информацията, която се появява в моите книги, видеоматериали в Ю-тюб и пр.:

„Как разговарям и получавам отговори от Адаму, 8, БР и други?”

Запитванията са от два вида: любопитство относно моите преживявания, когато провеждам Интуитивни разговори и също така търсене на указания за това как моите читатели биха могли сами да провеждат такива разговори.

Бих искал да отговоря и на двата вида въпроси, но преди това:

Защо това не е „ченълинг”?

Повечето хора наричат това, което правя, „ченълинг”. За да опростя нещата, понякога аз самият го наричам по този начин. В същото време предпочитам да не го правя, защото този термин категорично не описва това, което извършвам.

Ченълингът е, по мое мнение, процес, при който позволяваме на тялото ни да бъде използвано като инструмент (буквално като канал*), през който информацията и идеите биват предавани от страна на някакво същество.

*) Производно от „Channel” /произношение „ченъл”/ = „канал” на английски..- Бел. прев.  

Медиумите, практикуващи ченълинг, са по начина, по който разбирам този процес, пасивни проводници на тази информация. Истинският ченълинг в състояние на транс, когато медиумът „напуска” собственото си тяло и другото същество говори, като използва тялото му като инструмент, е вероятно най-крайната форма. Има по-малко крайни форми, при които например по време на процеса медиумът остава в съзнание, но се стреми на сведе до минимум своето присъствие. Няма начин обаче да бъде избегнат факта, че колкото повече медиумът присъства умствено и емоционално, толкова повече той ще повлияе на съдържанието и на тона на съобщението. Когато две същества споделят един и същ инструмент, резултатът ще бъде различен от случая, когато съществото е едно!

Не мога да съдя, нито имам отрицателни чувства относно процеса на ченълинг. Едни от най-големите подаръци, които съм получавал в този живот, са били под формата на съобщения чрез ченълинг. Мисля обаче, че това е нещо, към което трябва да се подхожда много, много внимателно. Бихте ли предоставили ключа от колата си на непознат, за да я използва както намери за добре в продължение на един или два часа? Колко по-внимателни би трябвало да бъдем, когато избираме кому да предоставим „ключовете” на своето тяло и ум? Трябва също така да бъдем внимателни към самите съобщения, получени чрез ченълинг. Фактът, че едно безплътно тяло желае да контактува по този начин, НЕ Е никаква гаранция, че е надеждно, че можем да му вярваме и че е богато на мъдрост!

Има, разбира се, начини да осигурим чиста връзка към едно същество, комуто медиумът се доверява безусловно. Такава дискусия върху методите на духовната хигиена и защита при ченълинга обаче са извън претенциите на този материал. И тъй като ченълингът не е нещо, с което се занимавам, аз вероятно така или иначе не съм най-големият капацитет по този въпрос.

Интуитивният разговор е според мен един напълно различен метод на получаване на информация, която не би ми била достъпна по друг начин. Аз не предоставям контрола върху никаква част от своето тяло или ум на някого другиго. Аз не изпадам в никакъв транс. Когато провеждам Интуитивен разговор, аз съм в ПО-ГОЛЯМА СТЕПЕН фокусиран върху настоящия момент и с будно съзнание, отколкото обикновено.

Трудността, когато се опитам да обясня на другите какво е Интуитивен разговор, произлиза от факта, че самият процес е толкова напълно „нормален” и лишен от всякаква мистика, че почти не мога да го опиша.

Най-простото обяснение е, че съм успял да изведа вслушването в „малкия глас” на своята интуиция до нивото на изкуство. Аз съм се вслушвал в този глас толкова редовно и с такова последователно усилие, че вече мога да го чувам твърде добре. Сега, вместо само да ме предупреждава от време на време с усещането „не прави това”, аз мога да му задавам сложни въпроси и да узнавам неща, които мога да превърна директно в поредната глава на една книга.

Всъщност може би ще бъде от по-голяма полза, ако се опитвам по-малко да ви описвам КАКВО правя и да се спра повече на това КАК го правя. И може би най-добрият начин да направя това е, като опиша как вие бихте могли да започнете да го правите.

Няколко думи относно духовната хигиена

Както описах по-горе, този процес не е ченълинг. Вие не каните друго същество, което да работи чрез вас или да получи достъп до вашите способности. Това, което правите, е, да се концентрирате върху въпрос и да позволите на своето Вътрешно Аз да ви даде отговор. Като отчетете факта, че вашето Вътрешно Аз присъства непрекъснато във вашия живот, преживява себе си чрез вас и като вас, вие не правите нищо присъщо духовно опасно. Единствената опасност е, че може да се съблазните да отворите вратата по-широко и да позволите на някого другиго  да „влезе”, така да се каже. Ако действате невнимателно, може да се окажете в контакт със същество, което няма да ви се хареса.

За да поддържате този процес духовно чист, силно ви препоръчвам да започнете своя сеанс с ясно заявяване на своето намерение. Въздействието ще бъде по-силно, ако придадете физическо изражение на това изявление. Ето ви едно предложение:

Запалете една свещ, докато изричате високо на глас (или наум) нещо подобно:

„Аз съм отворен, за да получа мъдрост, знание и истина само от своя Вътрешен Аз. Всеки принос от друго същество трябва да премине през пречистващата, чиста Бяла светлина на Единството, преди да ми бъде предаден от собствения ми Вътрешен Аз. Пламъкът на тази свещ олицетворява моето намерение?”

След това не изгасявайте свещта, преди сеансът ви да завърши.

С течение на времето, когато се почувствате по-удобно с този процес, ще можете да прескочите този ритуал и да се насочите направо към своето намерение.

Как може да създадете Интуитивен разговор?  

Обикновено започвам с нещо, което ме смущава. Първата стъпка е да превърна това усещане или проблем в ясен, кратък въпрос. Аз задържам този въпрос в ума си. Колкото по-прост е въпросът, толкова по-прост ще бъде отговорът и съответно проведеният разговор. Въпросите, които изискват отговор „да/не”, са най-лесни. Далеч по-сложен и по-труден за работа би бил въпросът: „Какъв е смисълът на живота?”

Подобно на началото на всяко ново начинание, вероятно е най-разумно да започнете като направите предизвикателството, което си поставяте, възможно най-лесно преодолимо – в случая като в началото задавате въпроси, които изискват отговори да/не.

Изберете свой инструмент 

Преди да започнете, първо трябва да си изберете средството, чрез което ще получавате своите отговори. Като начинаещи е най-добре да изберете махало или нещо подобно. Когато започнах на 16-годишна възраст, правих това като балансирах едно камъче на обратната страна на дланта си. Ако то паднеше на едната страна, отговорът беше „да”, а ако паднеше на другата страна, отговорът бе „не”. Задавах въпроса и се опитвах да държа ръката си съвсем неподвижно. В един момент имах УСЕЩАНЕТО, като че ли нещо побутва камъчето. Не твърдя, че това бе резултат от действието на някаква свръхестествена сила. Вярвах, че просто използвах камъчето, за да си дам разрешение да започна разговора. Отговорите се появяваха в ума ми и силно подозирам, че несъзнателно накланях ръката си, за да отрази получения отговор. Идеята тук е, че не се опитваме да правим нещо като магия. Ние просто използваме едно средство, с чиято помощ да си позволим да получим отговора. Много по-важно е ЧУВСТВОТО, което изпитваме, когато „получаваме” отговора. На този етап тренирате да разграничавате между собствените си повърхностни мисли, чувства и желания и това, което идва дълбоко от вас.

Ето един пример. Да речем, че отивате на интервю за нова работа. НАИСТИНА желаете това назначение. Задавате въпроса: „Тази работа подходяща ли е за мен?”

Вие ИСКАТЕ отговорът да бъде „да”.

Това, което получавате обаче, е недвусмислено „не”.

В такива случаи можете да ПОЧУВСТВАТЕ, че това не сте, в нормалния смисъл на думата, „вие”, които сте отговорили.

Отворен, за да получиш

След определен брой разговори с помощта на махалото, които водят до отговори „да/не”, вие ще установите, че бързо се отегчавате от ограниченията на процеса. Когато това се случи, може да разширите своя репертоар, като включите прости отговори, като „може би”, или „не мога да отговоря”. Модифицирайте отговорите на своето средство, за да позволите такива промени (като например избирате различни посоки на клатене на махалото, които да ги отразяват).

Изоставяне на помощното средство

В даден момент, след провеждането на множество разговори, ще започнете да се чувствате по-комфортно с този процес и ще установите, че отговорите идват все по-бързо. В един момент ще усетите ЧУВСТВОТО на пристигащия отговор, преди махалото да започне да се клати (или преди камъчето да падне, или какъвто е използваният от вас метод). Когато добиете увереност, че получавате своя отговор, може да се откажете от използването на помощното средство.

Тук искам да подчертая нещо много важно: НЯМА НИКАКВА МАГИЯ, свързана с помощното средство, което използвате. Махалата, камъчетата или каквито и да са приспособления, които използвате, са просто предмети. Те не могат да ви дадат нито отговори, нито нещо друго. Отговорите ги давате вие! Вие просто ги използвате. Те са само инструменти. Не приемайте помощното средство за нещо повече от това, което е. Когато повече не ви е нужно… вие се придвижвате напред!

Започнете да пишете

Когато сте готови да изоставите своето помощно средство, силно ви съветвам да започнете да пишете. Няма значение дали ще използвате лист и молив/ химикалка, или клавиатурата на компютър /екрана на електронното си устройство. Аз пиша по-бързо и по-удобно с клавиатура. Вие трябва да решите какво е най-удобно за вас.  

Започнете като формулирате въпрос, който изисква много прост отговор. За момента се придържайте към „да / не / може би / не мога да отговоря”. Концентрирайте се върху въпроса, докато го записвате. След това, когато се придвижите на следващия ред, където ще запишете отговора, поставете си за цел да се абстрахирате от въпроса. Той повече не ви е нужен. Той е на хартията /екрана и повече няма място в ума ви. След като въпросът напусне ума ви, може да позволите да се появи познатото чувство, което сте изпитвали от получаването на отговора, преди махалото да е започвало да се клати. Просто почувствайте отговора и го запишете. Когато отговорът е записан, ПОЧУВСТВАЙТЕ усещането, което го съпровожда. Чувствате ли се комфортно? Усещате ли отговора като „правилен”? Ако това е така, преминете нататък и запишете следващия си въпрос. Продължавайте. Въпрос / отговор, въпрос / отговор… продължавайте, докато разговорът привърши. САМО ТОГАВА може да се върнете назад и внимателно да прочетете това, което сте записали. Само тогава може да започнете да мислите какво означава всичко и дали харесвате получените отговори. Докато пишете, вие си играете. Това е една игра. Когато играта свърши, може би е време да бъдете по-сериозни и да вземете решения свързани с това, което отговорите означават за вас.

Продължавайте да практикувате и записвайте своите разговори. Когато свикнете с процеса и започнете да се се чувствате напълно комфортно, може да пожелаете да разширите малко разговора. Помолете своя Вътрешен Аз да използва повече от думите и понятията, с които разполагате. Чувствайте се свободни да започнете по малко да експериментирате. Задайте въпрос, който изисква повече от отговор с една дума. Записвайте през всичкото време и вижте какво се получава.  

Разширен разговор

Бих искал да споделя с вас част от своя опит с провеждането на по-разширени разговори. Това са разговорите, довели до написването на главите в моите книги. Мисля, че е важно да направя това, защото прочитането на книгите ми може да ви остави с погрешно впечатление за това как протичат тези преживявания. Ако четете разговорите в Документите на възнесението, почти е сигурно, че ще решите, че аз просто седнах на бюрото си и написах въпрос / отговор / въпрос / отговор, докато всяка от главите бе завършена. Сигурен съм, че изглежда, че това е всичко и че аз мога да напиша една глава за няколко часа, без трудност и предварителна подготовка.

Бих искал да коригирам това недоразумение. Виждате ли, когато седна, за да пиша една глава за първи път, аз просто нямам в главата си всички неща, които трябва да мога да напиша в тази глава. Представете си да се опитвате да напишете един разказ и да не знаете никакви думи. Или си представете, че се опитвате да напишете една история на чужд език, когото никога не сте даже виждали в писмен вид или чували да се говори. Провеждането на тези по -разширени разговори без всякаква подготовка е точно такова нещо за мен – нещо невъзможно. За да мога да ги получа, разширените разговори изискват от мен едно НАПЪЛНО РАЗЛИЧНО ниво на ангажираност и работа.

Не съществува ясно разграничение между простото еднократно изписване на един обикновен разговор и изписването на разширените разговори. Не мога да ви кажа кога успях да премина от едното ниво на другото. Мога да кажа обаче, че в един момент започнах да разбирам, че изписаните разговори, които в крайна сметка бяха публикувани в книгата, бяха просто окончателният запис от един много, много по-дълъг разговор.

В началото това, което получавах, бе това, което читателите ми виждаха и прочитаха. По-късно, започнах да получавам откъси от информация, които намирах евентуално за интересни и релевантни за мен, но не заслужаващи написване или споделяне. И така, тези отделни елементи се натрупваха в главата ми, докато в даден момент в ума ми възникваше един нов ГОЛЯМ ВЪПРОС, който ме смущаваше достатъчно много, за да ме накара да седна и да го задам на 8, на БР или на Адаму, и да запиша проведения разговор. Разговорът се разгръщаше и аз осъзнавах, че това бяха понятия, идеи или примери, които ми бяха нужни, за да разбера (и следователно да предам на читателите си) по-големите въпроси, за които ставаше дума. И тогава, като по магия, аз откривах, че липсващите елементи вече се намираха в ума ми и чакаха да бъдат използвани по предназначение. Осъзнах, че привидно неподходящите откъси от информация, които получавах преди разговора, бяха градивни елементи, необходими за изграждането на една много по-голяма, много по-важна история. Градивните елементи са интересни и приятни за познаване, но когато са съчетани в едно цяло, това е, което създава непреходното разбиране, което преследвам.

Ако сте чели главата в Книга 2 на Документите на възнесението, относно „История и Битие”, тогава струва ми се ще разберете, че аз получавам откъслечни парчета от една История, които могат да бъдат съчетани по начин, по който мога да получа по-задълбочено осъзнаване на Битието.

Всъщност това, което се опитвам да споделя с вас тук, е, че по-разширените разговори са повече едно ВЗАИМООТНОШЕНИЕ и писменият разговор, който може да прочетете, е просто окончателната му версия, която сглобява всичко в едно цяло, за да може да добие смисъл.  

Това, което в крайна сметка съм научил, е, че най-добре е да не разглеждам връзката си с моя Вътрешен Аз и със своето най-дълбоко познание като поредица от разговори. По-скоро е уместно да виждам в тази връзка едно непрекъснато задълбочаващо и разгръщащо се взаимоотношение. И това е мисълта, която искам да оставя за вас: независимо дали ще решите да се опитате да приложите някои от горните методи; независимо дали ще решите да записвате разговорите си, или не; независимо дали ще решите да ги публикувате, или споделяте по някакъв друг начин… аз силно ви препоръчвам да работите, за да засилите взаимодействието си със своя Вътрешен Аз. Даже и никога да не запишете и един свой разговор, една открита и постоянно връзка ще ви донесе дълбоко чувство за правота и принадлежност, което в противен случай би било невъзможно.

Заключителни бележки

Опитах се да ви дам известна представа за това, което работи при мен. Не мога да ви кажа какво ще работи при вас. Може да опитате методите, описани тук и те може да ви доведат или да не ви доведат до задоволителни резултати. Ние всички сме различни и най-добрият начин за всеки от нас, да установи връзка със собствената си истина и вътрешно чувство, е различен. Може би най-добрият начин за вас е нещо напълно различно от описаното тук!

Във всички случаи, ако отворите сърцето си и се освободите от своите ограничаващи убеждения и излекувате блокажите си, няма никаква причина да не успеете да осъществите една прекрасна, богата връзка със своя Вътрешен Аз и чрез него със своите духовни водачи и други прекрасни същества, притежаващи мъдрост и светлина.  

Силно ви препоръчвам в началото да правите всичко „просто и лесно”. Помнете, че усвояването на подобно умение изисква време, усилия, търпение и отдаденост. Започнете като просто се забавлявате. Преминете към сериозните и важни въпроси по-късно, когато подобрите уменията си. В противен случай само ще се обезкуражите и ще стигнете до извода: „това за мен е невъзможно”. 

Също така, вашият Вътрешен Аз не е глупав. Не може да измамите своя Вътрешен Аз да ви каже неща, които не са във вашия най-голям интерес. Ако искате да се затормозите и да си изгубите времето, може да се опитате с помощта на тези методи да узнаете числата от тотото или нещо подобно. Или се опитайте да узнаете тайни, които ще ви дадат предимство пред вашите бизнес конкуренти. Опитайте, разочаровайте себе си и след това се откажете. Интуитивният разговор е най-подходящ, когато е приложен за вашето духовно израстване. Пристъпете към него с нагласата да постигнете най-доброто за ВСИЧКИ и всичко ще бъде наред.

Имате нужда от помощ?

Ако написаното по-горе е събудило вашия интерес и усещате, че имате нужда от помощ и насоки, то чувствайте се поканени да запазите час за консултация с мен чрез моята страница за „коучинг”. Надявам се да мога да ви помогна да установите връзка със своя Вътрешен Аз, който е вашият най-велик учител и гуру.

ПРИКЛЮЧЕНИЯ В РЕ-ИНТЕГРАЦИЯ НА ДУШАТА от ЗИНГДАД

© 2019 Превод АТИ

ВЪВЕДЕНИЕ

Ре-интеграция на душата (РД) е духовна лечебна практика, която предлагам на своите клиенти по целия свят, чрез серия от сеанси провеждани по Скайп. В резултат на големия брой такива „пътешествия”, съм имал привилегията на преживявания с много и различни клиенти и съм направил редица открития, които искрено вярвам, ще бъдат от голям интерес за търсещите духове по света… и особено за тези, поели по пътя на възнесението.

Разглеждал съм темата за възнесението подробно в друга моя публикация, Документите на Възнесението, така че няма да дублирам проведената вече дискусия. Във всички случаи обаче, препоръчвам доброто запознаване с онзи материал преди прочита на тази книга. Тук ще ви предложа подробна дискусия на това какво точно представлява РД. Може да очаквате да научите как тя се осъществява, какво преживява клиентът, какво аз преживявам, каква е разликата между РД и регресията в минали животи и още много. Всичко това обаче, макар и да представлява важна информация, е всъщност само една основа. Истинската полза, която се надявам да предложа с този труд, е, едно дълбоко вникване, което съм постигнал в истинската природа на духовния свят, в истинската природа на нашите души и разбиране на това какво наистина означава фактът, че ние сме тук сега и преживяваме тези земни въплъщения. 

Представяйки този материал, аз ще споделя казуси от редица сеанси с различни свои клиенти. Докато тези казуси представят реални мои взаимодействия с клиентите, аз съм направил малки изменения с цел запазване тяхната конфиденциалност. Също така искам да разкрия, че някои от представените казуси са обобщение на няколко различни сеанса. Във всички случаи измененията са с цел оптимизация на способностите ми да споделя това, което съм успял да науча. Във всеки отделен случай същината на споделеното е вярно отражение на опита, извлечен от обратната страна на завесата, когато съм разнищвал мистериите на минали животи, живот между животите и пътя на излекуването и ре-интеграцията, заедно с моите клиенти.

Както при всички мои публикации, аз ще споделям това, което съм написал в реалното време на публикуването му, в моя сайт Zingdad.com. Имате покана да посетите и прочетете всяка нова допълнителна глава, веднага след написването й. Допълнително ви каня да се присъедините към творческия процес като споделите въпроси, коментари и наблюдения върху прочетеното, чрез форума към моя уебсайт. Такива приноси от страна на читателите понякога влияят върху крайния продукт, тъй като докато пребивава онлайн, книгата е до голяма степен в предварителна форма. След като привърша написването на всички глави, аз ще направя окончателната й редакция. И тогава, след завършването на този изчерпателен процес, книгата ще бъде публикувана, първо в електронен и след това в книжен формат. Тогава тя повече няма да се намира в тази своя „чернова” версия. С това искам да подчертая, че това, което четете, е все още един „труд в процес на осъществяване”. Дотогава обаче наслаждавайте му се такъв, какъвто е!

Сега ви каня да дойдете заедно с мен и да споделите някои удивителни пътешествия на откривателство във великото тук и отвъд… Приключения в ре-интеграция на душата.

ГЛАВА 1

Моделите, които можем да различим

Когато бях дете, мислех, че съществуват два свята – „реалният свят”, в който живеем, и „духовният свят”, където отиваме, след като умрем.

Тук, в реалния свят, имаше малки момчета, велосипеди, къщи, кучета, дървета, коли и аероплани, магазини и планети и звезди и… ами… всички тези безброй неща, които откривах около себе си.

След това, мислех си аз, там някъде има един напълно отделен свят – духовният. Едно отделно мистериозно място, до което не можеш да стигнеш с велосипед или с кола. Там не може да достигне даже и космическа ракета. Представях си едно странно и тихо място, където всички хора са малко прозрачни и някак нереални. Те се носеха спокойни и притежаваха спокойни мисли. Те не трябваше да работят или да ходят на училище, нито да се хранят или да изпълняват някакви задачи. Те обаче не се отегчаваха, защото по силата на някакъв мистериозен механизъм можеха да ни шпионират. По един добронамерен начин. Умрелите баби и дядовци можеха да ни виждат и да ни помагат по неизвестни начини. Вероятно можеха да отскачат до Господ и да споменават някоя добра дума за нас, без да трябва да се молим, както правех аз. Защото аз бях тук, а те бяха там, където живееха Господ и ангелите.

Детските ми възгледи за структурата на „реалния свят” бяха значително усъвършенствани в резултат на това, с което науката успя да ме обогати, когато пораснах. Научих за физическата вселена и за факта, че всичко в нея се състои от атоми, които от своя страна, са съставени от енергия. Макар все още да имах някои неразрешени въпроси относно това как всичко функционираше, възгледите ми относно архитектурата на нашата реалност узряха значително през училищните ми години. 

Разбирането ми за духовния свят обаче не получи такова развитие. Религиозните напътствия въобще не ми помогнаха в разбирането за това какво представлява духовната сфера. Какво се намира отвъд? Къде точно се намира? На какво прилича да бъдеш там? Този вид въпроси не намериха никога отговор, освен само  най-вяли и объркващи недомлъвки.

В средата на пубертета започнах да вярвам, че притежавам духовен водач. С приемането на тази идея реших, че духовният свят трябва да бъде някак „наложен” върху нашия свят. Мислех си: „Моят духовен водач трябва да може да бъде тук заедно с мен, ако може да ми помага.Той трябва да може да ме вижда и даже да чете мислите ми. Може би даже е способен да ми говори чрез мислите ми.”

И така, детската ми перспектива за духовния свят започна да се обогатява с нови идеи. Тези нови идеи обаче не ми помогнаха много в разбирането на това какво представлява онзи свят.

Едва когато бях вече възрастен, започнах да срещам книги, в които авторите се опитваха да обяснят космологията на духовния свят по начин, който наистина обогати разбирането ми. Най-много ме заинтересуваха книгите, в които авторите описваха открития по време на хипнотична регресия. Пациенти на психиатри, по време на хипнотична регресия с клинична цел, понякога преживяваха предишни свои въплъщения. Това явление бе твърде добре познато. Понякога обаче тези пациенти наблюдаваха и описваха преживявания между въплъщенията.

Бях очарован да чета за една цяла сфера, населена от такива души в състояние между въплъщенията, които изглежда бяха все още облечени, малко или много, в някаква форма… едно тяло, което или приличаше много на човешко, или може би представляваше повече светлина и енергия. И тези души изглеждаха съвсем целеустремени. Най-често ги описваха като активно ангажирани със собственото си обучение и развитие. Те посещаваха огромни сгради в духовния свят, като например „Залите на ученията”, където можеха да разговарят с други духовни водачи и напреднали същества-учители, за да постигнат по-голяма своя реализация. Там те можеха да получат инструкции след последното си въплъщение и да планират следващото.

Любопитството ми се изостряше, когато четях за групи от души, които пътуваха заедно през различни въплъщения. Имаше групи, които поддържаха близки семейни и приятелски връзки, вероятно през стотици въплъщения: Джо, който в този живот е твоят най-добър приятел, в предишния ти живот биваше твой брат. И преди това твоя леля. И преди това твой братовчед. И преди това… фамилните връзки на тези души продължаваха безкрай.

Книгите, които четях, ми предложиха доста такива проникновения, които доведоха до известно узряване на разбиранията ми за духовния свят. Четох за структурата на този свят и за правилата, според които той функционираше. Четох за йерархията на душите – от много младите души, които едва започваха своето пътешествие, до по-напредналите души, които наближаваха края на своя цикъл от въплъщения, и накрая до майсторите, които бяха учители и водачи, както и до ангелите, които бяха на самия връх, и накрая… Бог. Четох за структурирания начин, по който е задължително да се въплъщаваме. Според това, което четох, човек трябваше да има определен брой въплъщения във всяка епоха на Земята. Друго правило бе, че човек трябва да има балансиран брой въплъщения като мъж и като жена. Също така веднъж във всяка епоха, човек трябва да преживее като майка, за да може да почувства специалната връзка с дадения век, която е плод на това да имаш деца в това човешко общество. Имаше също правило, че трябва да преживеем поне едно въплъщение във всеки от различните архетипове. Има и редица други подобни правила, които срещнах, които сега не мога да си спомня.

В тези книги имаше доста неща, които ми доставиха изключително удоволствие. Преди всичко оценявах това, че открих, че „животът продължава” и че смъртта не е нищо освен един преход. Трябва да призная обаче, че не харесвах много от правилата. Много от тях просто не ми изглеждаха „правилни”. Сърцето ми просто не резонираше с идеята, че съм правил нещата по този начин. Тези правила ми изглеждаха подходящи за някои хора, но аз и вероятно мнозина други, бяхме правили нещата доста по-различно. Идеите бяха представяни често по един авторитарен и донякъде догматичен начин, все едно че „НЕЩАТА СТОЯТ ТОЧНО ПО ТОЗИ НАЧИН”.

Второто нещо, което ме смущаваше, бе несъответствието в различните възгледи на различните автори. На коя версия трябваше да повярвам?

Всичко, което можех да направя по повод на тези мои съмнения, бе да приема това, което резонираше с мен, и да отхвърля останалото, тъй като не притежавах собствен метод, с който да изследвам и открия сам каква бе истината.

До последните няколко години.

От известно време аз използвам инструментите, които разработих, за да ускоря собственото си духовно изцеление и развитие и за да бъда в услуга на другите. С всяко пътешествие за ре-интегриране на душата, което предлагах на даден клиент, аз имах невероятно ценната привилегия да надзърна в дълбоката душевна перспектива на съществото на този човек. И така, клиент след клиент, пласт върху пласт, аз изградих една картина за това какво наистина „има там”, за огромното духовно сега и отвъд. С увеличаването на моята клиентска база и тъй като работех с хора от всички сфери на живота и от целия свят, започнах да забелязвам моделите и вероятностите, които могат да бъдат очертани. И също толкова важно, забелязах изключенията на тези модели и вероятности. И това е първото и най-важното откритие, с което бих искал да ви впечатля: НЯМА ПРАВИЛА

ГЛАВА 2

Правила не съществуват

В реалността, която обитаваме, съществуват много модели, които изглежда че се повтарят с голяма надеждност. Като пример, откакто съществува човечеството, Слънцето надеждно изгрява от изток всяка сутрин. И тъй като ние, хората, търсим винаги да открием закономерности, бързо забелязваме такова надеждно повторение на събития. Нашето желание за сигурност и безопасност в един непредсказуем свят обаче ни кара да превръщаме такива модели в правила. Така например, не трябва да полагаме големи усилия, за да изведем правилото: „Слънцето ще изгрее отново утре сутрин”. И това извеждане на правила не е лоша идея. Всъщност, този процес, наречен учене, е от решаващо значение за нашето оцеляване като индивиди и като (биологичен) вид.

Помислете си например за правилото, което са научили нашите древни предци, което е гласяло: „Когато ударя един в друг два кремъка, изглежда че винаги се получава искра”. Това е едно полезно правило! От това правило е произлязло овладяването на огъня. И постепенно, върху множество от подобни правила се е изградила човешката цивилизация.

Понякога правилата ни се оказват ужасно погрешни. Понякога приписваме причинност на изолирани неща, при което получаваме налудничави правила, като: „Когато пътя ти пресече черна котка, ще ти се случи нещастие”. Подобни суеверия възникват, когато здравословното ни желание да откриваме правила в заобикалящия ни свят бъде прилагано върху погрешни наблюдения. Научният метод и логическото, дедуктивно мислене, на което той ни учи, ни избавя от предразсъдъци. Науката ни учи експериментално да проверяваме своите хипотези, за да установим тяхната достоверност. Може например двама души да отидат в едно казино, като единият носи със себе си черна котка, а другия – шарен папагал. Тогава можем да проверим дали собственикът на черната котка статистически се оказва с по-малко късмет от другия с папагала. Така можем да проверим своята хипотеза. Науката ни учи да откриваме правилата на нашата реалност, като наблюдаваме и търсим неща, които изглеждат последователно верни. Не можем да изведем правило от само две или три повторения. В такива случаи говорим за случайно съвпадение, или за щастлива случайност. Също така когато нещо се случва само при специални обстоятелства, то може да се дължи на други фактори. Така например лошият късмет при игра на тенис, след като човек е видял черна котка, е най-вероятно да се дължи на факта, че лицето просто е слаб играч на тенис.

Науката елиминира погрешните дедукции, резултат от суеверия, като изисква всяка хипотеза да бъде доказана като валидна за всеки, навсякъде, където се провежда един и същ експеримент. Също така трябва да изключваме други фактори, които може да объркват процеса. Само тогава можем да предложим една хипотеза като теория. И само когато други учени са подложили тази теория на своя експериментална проверка, тя започва да приема всеобщо признание.

И тук достигаме до нещо важно. Даже когато имаме една солидна, общоприета научна теория… даже тогава тя не е „правило”… даже тогава всичко, с което разполагаме, е един внимателно идентифициран и описан модел. Добрата наука не говори за „научен факт”. Това е разговорен термин. Не съществуват „научни факти”, а само, в най-добрия случай, научни теории, които продължават да бъдат поддържани от съществуващите експерименти и професионални мнения. Хората, които не са учени, се объркват от думата „теория”. Те мислят, че тя означава нещо като „случайна, непроверена и недоказана идея, като например: „Не, човече, това е просто твоя теория”. Хората извън науката рядко оценяват по достойнство усилията, вложени в разработване, прецизиране, проверка и потвърждаване на всяка приета в момента научна теория. Това, което искам да подчертая тук, е, че най-силната страна на науката е, според мен, желанието да се променя и нагажда при откриването на нови факти, които нямат обяснение според съществуващите теории. Става дума за условното поддържане на правила и за допускането, че „това е най-доброто обяснение, с което разполагаме относно това явление в момента; това е нашата най-добра теория.” Става дума за това да признаваме без стеснение, че най-доброто, на което сме способни в даден момент, е, да идентифицираме и опишем моделите, които наблюдаваме около себе си.

А какво можем да кажем за изключенията? Какво да кажем за тези абсолютни правила и постоянни величини на нашата реалност, които никога не се променят? Когато повярваме, че сме открили такива правила, то моето твърдо убеждение е, че всъщност всичко, което сме забелязали, се вмества само в миниатюрния обхват на нашите възприятия. Може би само просто сме припознали един бавно променящ се модел като статичен модел. Например, макар че мислим, че имаме правило, което казва: „Слънцето винаги ще изгрява сутрин от изток”, ще дойде един момент, когато Слънцето НЯМА да изгрее отново. Всичко се променя. Нашата най-добра теория по този повод в момента гласи, че след няколко милиарда години Слънцето ще се разшири до големината на един червен гигант, след което бавно ще се разпадне, ще изгуби маса и ще потъмнее. В процеса на своята експанзия то ще погълне и консумира Земята. От този момент нататък можем определено да кажем, че Слънцето никога повече няма да изгрее от земна гледна точка. Ето защо няма вечно валидно правило, според което Слънцето винаги ще изгрява сутрин от изток – макар че това може да изглежда така, поради ограниченията на нашата перспектива. Макар че е трудно да споря и още повече да докажа, аз силно вярвам, че това е вярно за всички правила и постоянни величини, които науката е открила. Тези величини са постоянни само при специфични условия, в които сега се намираме, и има други перспективи, при които те ще се окажат различни. Ако при сегашните условия, които наблюдаваме, изглежда че има правило или постоянна величина, която можем да опишем, то това е според съществуващата в момента теория. Ако можем да наблюдаваме достатъчно дълго време или да разширим, или задълбочим достатъчно наблюдението си, винаги ще достигнем до нова информация. Тогава теорията, или свързаната с нея постоянна величина, ще трябва да разширят своя обхват, да се променят или даже да бъдат напълно заменени.

Случва се, разбира се, самите учени понякога да се объркат относно това. Даже най-великите учени в крайна сметка са хора! Така че понякога се случва те да са ТОЛКОВА погълнати от своите любими теории, че да се привържат силно към тях и категорично да не желаят да ги напуснат, когато вече е време да го направят. И тогава с тези учени настъпва трансформация. Тогава добрата наука се превръща в лоша религия. Вместо да има една теория, която да е открита за проверка и трансформация при наличието на нови факти… има едно упорито, догматично убеждение. Ако убеждението бива подложено на критика, тогава въпросният учен се чувства лично нападнат и се отбранява с всичкия плам и сила на един религиозен фанатик. При такава ситуация фокусът на научния дебат се измества от науката към политиката. По тази причина понякога е тъжно, че науката се придвижва напред не от последователни открития, а от последователни погребения. Тъжно е, че често старите учени трябва да умрат, преди да бъде разрешено появяването на нова наука.

В крайна сметка искам да покажа, че в нашата природа е да търсим и откриваме моделите на живота. Това е нещо добро и здравословно, и е резултат от нарастващия ни житейски опит. Ние разбираме нещата и ставаме по-умни. В същото време е много лесно човек да се изгуби и обърка по пътя на откриване на нови модели. Първият очевиден капан е клопката на предразсъдъка. Това е капанът на лошото наблюдение, което води до погрешно разбиране на модела. Вторият капан е далеч по-малко очевиден и даже опитни пътешественици по пътя на откриването на модели попадат в него. Това е капанът на догмата. Това е капан, според който мислите, че моделът, който сте открили, е едно фиксирано, окончателно и твърдо правило. Виждате ли, даже тук на Земята НЯМА ПРАВИЛА. Няма и няма… няма и едно едничко нещо, което да е непроменливо. Няма нещо, спрямо което да не можем да приемем различна перспектива. Ето защо най-добрият начин е да се придвижваме от една „най-добра възможна теория” към следващата „най-добра възможна теория” и да приемем, че моделите, които откриваме, в най-добрия случай, отразяват само настоящата ни временна перспектива и че „това е начинът, по който нещата изглеждат в този момент”.

И ако това е най-добрият подход, който можем да приемем, за да обясним, опишем и разберем „реалния свят” на собствената ни физическа вселена, защо мислите, че нещата би трябвало да са по-различни в отвъдния духовен свят?

Не би трябвало! Всъщност аз открих, че тази идея за „отсъствие на правила” важи даже още повече за духовния свят. И за да ви разкажа за това, аз ще споделя с вас второто мое важно откритие по време на работата ми за ре-интегриране на душата:

ВСИЧКО Е ЕДИН ГОЛЯМ КОНТИНУУМ!

Глава 3

Всичко е един голям континуум.

Моят възглед от детските ми години, че тук има един „реален свят” и че някъде другаде съществува един напълно различен „духовен свят”, бе напълно променен от преживяванията ми, свързани с ре-интеграцията на душата. Това, което установих, е, че „реалният свят”, който обитаваме, е наистина нищо повече от едно ниво на преживявания в рамките на един много по-голям континуум на преживявания. Ако застанете на най-долното стъпало на една висока стълба, вие не считате, че това стъпало е един самостоятелен свят и че всички други стъпала са друг самостоятелен свят! И по същия начин, както нашият „реален свят”, така и „духовният ни свят”, са все части от едно непрекъснато преживяване. Нашата физическа реалност е само едно ниво, ако щете, измежду множество нива на цялата тази по-голяма реалност. В резултат на нашето неразбиране, ние често допускаме грешката да обединяваме всички други нива в едно, под мъглявото наименование „духовен свят”. В същото време, всяко едно от тези нива е точно толкова уникално и отделно от останалите, колкото нашият текущ „реален свят”. Всяко по-горно ниво съдържа всички останали нива под него. И всички са неразделна част от по-голямото цяло – реалността, която наричаме „Творение”.

И ето какво сме ние: същества на ТОВА ниво на преживявания, които са при нормални обстоятелства, неспособни лесно да разпознаят това, което се намира на другите нива на творението. Тъй като познаваме само това ниво и защото това ниво ни изглежда реално, ние мислим, че то изчерпва цялата „реалност”. И тъй като не можем да установим абсолютно нищо за останалите нива с помощта на нашите усъвършенствани научни инструменти или чрез емпирични наблюдения, мнозина от нас са склонни да пренебрегнат всички тези нива на преживявания като една измислица. Което е точно толкова далновидно, колкото гледната точка на златната рибка, която казва на своята посестрима, че няма нищо извън аквариума, защото всичката светлина, цветове, движения и звуци извън аквариума възникват вътре в него.

Духовният свят обаче е точно толкова реален, колкото е и този свят. Вероятно е даже още по-реален. И има начини, по които можем да открием много неща за него.

Цялата наша физическа реалност съществува едновременно в трето измерение и на трето ниво на плътност на съзнанието (за пълно описание на плътностите и измеренията, моля вижте Книга 2 от Документите на възнесението). Когато човек се въплъти в тази вселена, той преживява живота такъв, какъвто е на трето ниво на съзнание и в трето измерение. Когато се възвисите духовно, вие намалявате плътността на съзнанието си, докато все още оставате въплътени в тази триизмерна реалност. Ако се потрудите, за да повишите съзнанието си, може евентуално да станете духовен учител… едно силно, мъдро същество от Светлина… като може да достигнете чак до шеста категория плътност на съзнанието, докато все още се намирате в трето измерение. Това е възможно. И тогава ще ходите по тази земя като разнасяте любов, състрадание и лечение по своя път. Това обаче все още ще бъде ТОЗИ свят, защото все още ще сте в трето измерение. Ако тялото ви умре, или ако сте използвали един от другите по-малко известни методи на преосъществяване, за да преместите присъствието си в друго измерение, то може да се озовете вероятно в четвърто измерение.

Когато умрем физически, ние всички ще отпътуваме за четвъртото измерение. Някои остават там, докато се въплътят отново, други засядат там известно време, докато трети преминават оттам и се отправят към по-горни измерения.

Четвъртото измерение се характеризира основно като място, където получаваш моментално точно това, в което вярваш. И след всичко това, сега е време да ви представя първия казус:  

Руди е един от любимите ми клиенти. Той е умен, земен и прям човек. Той е имал някои вътрешни конфликти, но не бе успял да получи помощ от психолози, просто защото умът му бе прекалено жив. Той се бе забавлявал с тези специалисти, като или им бе разказвал небивалици, или просто това, което те са очаквали от него, за да ги направи щастливи – без нито за миг да открие облекчение за своя вътрешен дисонанс. Ето защо Руди се бе отказал от този вид помощ. Той бе опитал и духовни лечители, но всеки от тях бе започвал с настояването Руди първо да повярва в техните догматични теории: „Ако повярваш в Х, ще бъдеш излекуван” бе основното правило, към което се бяха придържали всички. Руди обаче не бе готов да приеме нещата просто така, на юнашка вяра. Той търсеше доказателства, преди да може да повярва. И кой би могъл да го обвини за това?!

И така, Руди пристигна за консултация при мен, обявявайки, че е атеист и изглеждаше повече от скептичен към възможността да му помогна. Той очакваше от мен, като духовен лечител, да се опитам да го привлека към собствените си вярвания. Това обаче не е моят метод. Аз не разчитам на „вярвания”. Аз предпочитам преди всичко да откривам неща, които работят. Според моите разбирания, догмата е напълно безполезно лечебно средство. Всъщност аз установявам, че твърдите убеждения са доста често причина за психологични блокажи по-скоро, отколкото път към лечението им! И такива психични блокажи, ако не бъдат премахнати, водят също така до емоционални и физически заболявания. Така че аз определено не започнах с предложения към Руди да повярва в моята „религия”, каквато и да е тя.

Вместо това, аз предложих на Руди да участва в един процес на „игриво любопитство”. Идеята бе да използваме инструментите, с които разполагам, за да видим дали можем да открием произхода на неговите психо-духовни болки, без да се впускаме в обяснения какво би могло да означава това.

И така, макар Руди да не вярваше в прераждания, той имаше желание да види какво бихме могли да открием в неговата психика, ако приложим процеса на ре-интегриране на душата. Какво би се случило, ако ние просто „отидем и видим”? Обясних на Руди, че ще открием „истории” в неговата психика. Тези истории, от една перспектива, може да съответстват на други животи. Ако човек би искал да види нещата по този начин, тогава той може да реши да счита това за доказателство за превъплъщение. Аз лично съм избрал категорично тази гледна точка. В същото време аз обясних на Руди, че определено не настоявам клиентите да гледат на това по същия начин! Има и друг напълно валиден възглед, според който тези „истории” са измислици, създадени от подсъзнанието, за да ни позволи да осмислим вътрешните си проблеми. В този случай това, което правим, е, да използваме творческите си способности, за да си преразкажем тези истории по един нов начин, който ни позволява да открием лечение и вътрешен мир. Казах на Руди, че това е един различен и напълно възможен начин на разглеждане на този процес. И по този начин Руди бе готов да участва в един процес на себеоткриване.

Това, което тревожеше Руди, бе един комплекс от неща, които в нормална дискусия не се свеждаха до нещо особено. В последно време той бе започнал да се страхува от смъртта и имаше някаква студенина, която го завладяваше в тъмните зимни вечери и го мъчеше. Имаше и други въпроси, които го смущаваха, но той пожела да се спрем първо на тези два момента.

И ние потеглихме на едно пътешествие за ре-интеграция на душата. Както обикновено, това започва с едно въведение. То включва поставяне на клиента в дълбоко отпуснато състояние. На всяка стъпка от процеса тялото е отпуснато, его-умът бива приспан, творческият ум бива пробуден и интуицията засилена. Докато въвеждам клиента в това състояние, аз самият изпадам в успореден процес на самовнушение. Оставам в голяма степен с будно съзнание, но установявам връзка със своето Вътрешно Аз. Въведението приключва с това, че двамата с клиента изпадаме в състояние, в което можем да установим връзка със собственото си глъбинно познание. Някои клиенти виждат нещата във въображението си. Други ги чувстват, знаят и усещат. Във всички случаи ние се оказваме в състояние на връзка с вътрешния си свят, който е отвъд нормалните ни възприятия. 

В случая с Руди ние използвахме неговия страх от смъртта и тревожността му свързана със студа и тъмнината като компас, който ни отведе дълбоко във вътрешния пейзаж на неговата психика. Докато проследявахме това чувство до неговите корени, в далечината Руди забеляза някого. Той ми каза, че вижда една жена, изгубена в тъмнината. Докато Руди я наблюдаваше, тя изглеждаше че просто „е там”. Тя бе изгубена, сама, без никого наоколо и без да знае къде да отиде. Макар че Руди я наблюдаваше, тя изглежда че не забелязваше присъствието му. Тя бе напълно сама. Тогава аз насочих Руди да се завърне назад във времето в историята на тази клета жена… във времето „преди”… към събитията, които я бяха накарали да се изгуби в тази тъмнина. И докато търсехме назад във времето, забелязах внезапна промяна в енергията на Руди. Той се възбуди и започна да говори за „другите”, които викаха срещу него.

Когато се опитвате да провеждате духовно лечение по този начин, трябва да бъдете постоянно нащрек. Моят Вътрешен Аз ми подсказа, че вече сме променили гледната точка. Вече Руди бе вътре в преживяванията на жената. И тя бе естествено едно от предишните негови въплъщения.

Аз работих с Руди, за да му помогна да не бъде претоварен от това, което виждаше и чувстваше, и се стараех да поддържам процеса, така че да можем да разкрием тайната на историята на тази жена и как тя продължаваше да влияе на Руди в настоящото му въплъщение.

В резюме, оказа се, че тази жена е живяла в предишна епоха. Вероятно в 18-ти век. Хората в нейния град бяха силно религиозни и под командата на духовенството. Руди (като тази жена) преживя отново един много разгорещен и емоционално травмиращ сблъсък с група религиозни водачи от нейния град. Вероятно това бяха главния свещеник и някои дякони, или нещо подобно. Тези мъже крещяха на жената. Те й казваха, че тя ТРЯБВА да вярва. И ако не вярва, тя няма да получи НИЩО. След смъртта й за нея нямаше да има НИЩО. НИЩО!!!

За мен бе интересно, че те не й обещаваха, че ще бъде прокълната или че ще гори в ада, но когато човек задълбае в психиката на клиента, ситуацията се оказва често силно емоционално натоварена и клиентът просто наблюдава „това, което се случва”. Това не е време за обсъждане! 

Това, което ми се стори интересно, бе как тази жена НАИСТИНА вярваше на своите агресори! Тя им вярваше, когато те казваха, че тя няма да получи НИЩО. И така, след смъртта си, когато тя се освободи от човешкото си тяло и се озова отвъд ограниченията на този съвместно създаден „реален свят”… тя пристигна в това, което понякога е наречено „астрално ниво”. Това е следващата стъпка нагоре по стълбата. Това е съзнанието на четвърто ниво на плътност. Основната характеристика на това ниво на съществуване е, че докато си там, преживяваш всичко, в което вярваш. Твоят „външен свят” идеално и точно отразява обратно това, което се случва „вътре в теб”. Така се случваше и с тази бедна, изплашена жена. Тя вярваше, че няма да получи НИЩО и преживяваше точно това! И тя бе зациклила в това състояние. Защото ако няма „нищо”, тогава няма и „нещо” и „някой”, които могат да се появят и да ти помогнат. Така че този фрагмент на душата бе изгубен и бе изоставен там, в нищото.

Вътрешният Аз на Руди имаше, разбира се, и други въплъщения и едно от тях бе самият Руди. Това, което съм открил, е, че преживяването на отделеността на въплъщенията едно от друго е просто една илюзия. И така, тази бедна жена бе наранена от своите преживявания по отношение на вярата си, или на отсъствието на вяра, и страдаше допълнително от това, че е изоставена в студа и тъмнината. Тези страдания отекваха силно в душата на Руди. Всички въплъщения на Руди би трябвало, в определена степен, да изпитват част от терзанията на тази жена.  Това, разбира се, се отнасяше и за Руди. Защото всички тези въплъщения всъщност не са изолирани едно от друго. Те всички са проявления на едно и също по-голямо същество – Вътрешното Аз на Руди.

И така, точно както болката на тази жена би привлякла към себе си двама ни с Руди, така и любовта и състраданието на Руди към нея, можеше да я достигне. Когато Руди започна искрено да изпитва състрадание за нейната ситуация, ние можахме да я осветим със светлината на любовта. И, РАЗБИРА СЕ, тя можеше да почувства това! Изведнъж тя почувства надежда. Изведнъж тя видя светлина в тъмнината! Тя започна да се придвижва към светлината и съответно да се придвижва към Руди.

Това, което последва, бе кулминацията на пътешествието на Руди по пътя на ре-интеграцията на душата. Тази изгубена душа се завърна, следвайки светлината, излъчвана от сърцето на Руди. Тя се завърна У ДОМА. У дома към цялостта и единството на Вътрешното Аз на Руди.

И когато тя се завърна у дома, тя донесе със себе си пълното осъзнаване и разбиране на всичко, което се бе случило: Нямаше догма или религия, в която човек ТРЯБВА да вярва. Това обаче, в което човек НАИСТИНА вярва, определено му изглежда реално. И нещо повече. Няма причина за страх от смъртта, тъй като смъртта е просто един преход. И даже за тези, които се изгубват след смъртта, винаги има помощ. Винаги има излекуване и винаги има завръщане У ДОМА. Това трябва да е така, защото няма друго място, където можем да отидем!

Върнах Руди към нормалното му съзнание и ние проведохме кратка дискусия, преди сеансът ни да приключи. Това бе забележително. Руди бе преживял такива дълбоки емоции е бе ИЗПИТАЛ толкова дълбоко всичко видяно, че не можеше да допусне, че по някакъв начин това не бе нещо „реално”. Там и тогава той реши,  без сянка на съмнение, че това бе негово предишно въплъщение.

За мен обаче това не бе най-важното. За мен бе наистина важно да чуя, няколко седмици по-късно, когато видях Руди за неговия следващ сеанс, че неговият страх от смъртта и тревожността му, причинени от студените, тъмни зимни нощи… бяха отишли в миналото. Руди бе разрешил тези свои проблеми.

Този сеанс с Руди демонстрира много важни моменти, някои от които ще бъдат дискутирани по-късно в тази книга. Това, което исках да демонстрирам обаче, бе, колко силно нечии убеждения могат да създадат преживявания на човек в света на четвъртата степен на плътност – едно стъпало над нашия свят. Ако Руди имаше за цел да превърне собствените си вярвания, чувства и преживявания в религия, той можеше да започне да се опитва да убеждава другите, че наистина след смъртта няма НИЩО. Всъщност, той можеше да се превърне в един от тези проповядващи атеисти, които срещаме понякога и които настояват, че техните вярвания (че не съществува нищо извън тази физическа реалност) са единствената разумна позиция и че трябва да се съгласяваме с тях. Срещали ли сте някой такъв? Аз твърдя, че такъв човек има основателна причина за убеждението си. Може би, подобно на Руди, той има силни преживявания, че отвъд това въплъщение няма НИЩО. За разлика от Руди обаче може би той е прекарал живота си в търсене на доказателства за своята позиция. В този свят човек може да повярва във всичко, в което пожелае. Всеки открива доказателствата, които търси. Даже ако търсиш доказателства за това, че няма доказателства, ще откриеш и това! И така, убеденият атеист има всички поводи да поддържа своята позиция. Тук обаче се промъкват три грешки.

Първата грешка е допускането, че в основата на убеждението стоят факти. Това не е така. Вярата и убеждението идват на първо място. Даже и когато става дума за вяра в нищото. Ние търсим доказателства, които да потвърдят нашите вярвания, а не обратното.

Втората грешка е допускането, че „моите убеждения и фактите, които съм събрал, са по-валидни за теб от тези, които ти имаш”. Това е просто погрешно, глупаво и причина за безкрайни конфликти. Определено би трябвало да уважа това, че твоите убеждения са валидни за теб. Аз трябва също така да призная, че ти притежаваш разумни доводи за своите убеждения. В крайна сметка, тези убеждения са си твои!

И третата грешка е допускането, че „убежденията и фактите, които имам в момента, няма да се променят”. Разбира се, че аз ще се развивам и променям! Единственото постоянно нещо в творението е промяната. И никой от нас не прави изключение от това. Ние всички се променяме, непрекъснато. Ако се съпротивлявам на тази промяна и настоявам, че настоящите ми вярвания трябва да останат статични, това само би ми причинило затормозване и болка. И ако съм готов да приема, че настоящите ми възгледи в един момент ще се променят, тогава аз съм наясно, че след време аз повече няма да поддържам настоящата си гледна точка. И ако нещата стоят по този начин, то е пълна глупост да настоявам всички да се съгласят с мнението ми в момента – нещо, което аз самият в един момент ще променя!

Ако се придържам към дадена догма, това накратко означава, че съм решил да се боря с целия свят, да си причинявам болка и неудобство и след това да се боря още повече със себе си и със своя свят, когато бивам принуден, ритайки и крещейки от отчаяние, да се откажа от своята позиция.

За щастие Руди не бе догматик. Той дойде при мен, като търсеше решение на своята болка. Той бе готов да изследва различни пътища, да добие нови разбирания и след като ги открие, да нагоди своите убеждения. Това е най-добрият начин за придвижване напред, защото, разбира се, не съществуват правила. Само модели. А моделите винаги се променят.

Даже моделът, според който „получаваме точно това, което сътворяваме”, се променя. В четвърто ниво на плътност на съзнанието, той изглежда абсолютно верен. След това обаче, ние променяме своята перспектива и виждаме, че в други реалности той изглежда различно.

… следва продължение…