All posts by Avian

Разкритие на зуни заедно с Клифърд Махути – 124 епизод, 3 Октомври, 2017 г., Дейвид Уилкок, Клифърд Махути и Кори Гууд.

(с) Превод АТИ, 2017 г.

Дейвид Уилкок: Добре дошли в Космическо разкритие. Аз съм вашият домакин Дейвид Уилкок и тук имаме една специална изненада за вас: древна мъдрост от самия Клифърд Махути.

И тук заедно с мен, за да участва в тази вълнуваща дискусия, е Кори Гууд. Кори, добре дошъл в предаването.

Кори Гууд: Благодаря.

ДУ: Клифърд, добре дошъл в предаването.

Клифърд Махути: Благодаря.

ДУ: И така, Клифърд, разкажи ни накратко кое племе представляваш и защо си решил да участваш в това предаване днес.

КМ: Аз съм от индианското племе „зуни пуебло”, от Ню Мексико.

image001

Причината да реша да дойда и да разговарям с вас днес е, защото мисля, че имам доста информация, която е била съхранявана в нашите индиански общества дълго време.

Вярвам, че нещата, които се случват по света, са свързани по много начини с това, което ние сме знаели в продължение на столетия, или поне това се отнася до моите прадеди. Така че аз вярвам, че е време да говорим за тези неща и да дадем възможност и на други хора да узнаят това, което сме знаели в продължение на много, много години.

ДУ: Кори, би ли ни казал накратко защо ти пожела да доведеш Клифърд в нашето предаване? Кои са някои от нещата, които той каза, които те развълнуваха най-силно?

КГ: Това определено е време за разкритието на зуни.
image002Има много общи неща … много неща, които съм видял в тайните космически програми, съдържат споменавания на американските индианци.

ДУ: Хм.

КГ: Наскоро той участва в една конференция и информацията, която изнесе там, бе твърде важна. Тя засягаше древните извънземни, тайните космически програми и как правителството работи заедно с коренните жители на Америка, за да запази някои неща в тайна.

ДУ: Клифърд, как този език бива предаван от поколение на поколение?

КМ: Зуни притежават устна история. От момента, в който се раждаш, теб те обучават на този език не само родителите ти, но също така и всички твои роднини.

image003

Така че езикът … Първото нещо, което научаваш, е езикът на зуни. По-късно научаваш и другия език, английския. И това важи за всички индиански семейства. Ако си зуни, това е първото, на което те учат.

ДУ: Всеки зуни получава ли знанието на предците си, за което ни разказваш днес, или това е нещо, обект на специално обучение?

КМ: Много от информацията вече не се предава на младите.

ДУ: Хм.

КМ: Когато направих някои видеоматериали и ги изпратих на някои хора, там младата генерация реагира по познатия начин: „О, значи за това става дума.”

И аз им обяснявам каква е историята и откъде са дошли тези знания, за да добият правилната представа за техния произход.

КГ: И след като си остарял, те действително са те помолили да запишеш историята, нали?

КМ: Устните предания ти дават познания за историята. Има много начини за подход към този въпрос. Преди всичко, това е митологията, нещо подобно на басните на Езоп. Какъв е смисълът на една история? Умът ти започва да гледа на нещата по картинен начин. След това се научаваш да свързваш в ума си различни идеи, без даже да гледаш образите, само по думите.

И с напредването на възрастта, започват да те въвеждат в други исторически събития и също в неща, които са свещени.

ДУ: Как обикновеният зуни, който е бил обучен по този начин, гледа на извънземните?

КМ: Всъщност тук има два момента. Единият е, че ако те видят сфери или нещо, което прилича на огън в небето, те го приемат за лоша поличба.

ДУ: Ох!

КМ: Ако обаче видят в небето летяща чиния, тогава казват: „О, това са Пазителите или Хранителите.”

ДУ: Наистина?!

КМ: Те винаги са били част от нашата история. Ако погледнем например петроглифите, вземете, които искате петроглифи в САЩ, винаги ще намерите препратки към летящи чинии, както и към други неща, случващи се в небето. Така че ние знаем за летящите чинии.

image004

Ние не сме ги наричали „летящи чинии”. Това обаче е част от системата, която не научаваш, преди да си преминал през предишните стъпки.

С напредването на възрастта те учат на различни неща, например за хората качина.

image005

Качина са представители на извънземните, които първи са дошли при нашите хора, когато още сме били в ранен етап на развитие. Те са обучавали коренните американски индианци как да се грижат за себе си и за Земята, и за връзката с другите живи същества.

КГ: Да, на земеделие и на най-различни …

КМ: Технологии.

КГ: … технологии.

КМ: В това число селско стопанство, как да строим неща, как да се отнасяме към други божества. Така че това са били нашите промени през историята, по простата причина, че … Това е една от причините за отвличанията от страна на извънземните в миналите времена. В тези случаи отвлечените са посещавали така нареченото общество на Качина. И така днес ние заемаме мястото на тези хора.

И работата е в това, че те казват, че по този начин ставаш като тези хора, ставаш индивид като качина. И качина са винаги край теб, макар да не можеш да ги видиш.

ДУ: Клифърд, в тези видеоматериали, които си направил, ти обясняваш, че когато си бил около 22-годишен, с теб са започнали да се случват някои доста интересни неща.

КМ: Ъ-хъ.

ДУ: Можеш ли да ни разкажеш малко за тях?

КМ: Ние поставихме началото на една програма наречена „Информацията от старейшините”. И така започнахме да събираме тази информация в един източник.

По онова време ние провеждахме програма, с която да накараме всички старейшини в селото да ни предадат своите истории за това, което знаят, което е митология, както и част от личния им живот – основното, на което техните дядовци и дядовците на техните дядовци са ги научили.

И така ние започнахме да събираме тази информация. И едно от най-интересните неща бяха историите за небесните хора, за летящите чинии в онези времена. В средата на 1980-те имаше много чести намеси на летящи чинии по цялата страна, но на това не се даваше гласност. Ние обаче сме знаели за това от векове, от хилядолетия и сме го считали за факт.

КГ: И това е отразено в аудио записите, които сте правили на старейшините?

КМ: Да. Ние имахме магнетофони. И мисля, че едно от най-интересните неща, бе, когато един от старейшините разказа как през 1950-те е имало голяма суша и той е трябвало да заведе своето стадо овце до един язовир. И когато приближили до язовира, там видели една кацнала летяща чиния. Той каза, че отишъл до чинията и се срещнал с тези трима малки хора, високи около 1 – 1,20 м. и разговарял с тях.

И интервюиращият го запита: „На какъв език разговаряхте?” Без да се замисли, старейшината просто каза: „Те разговаряха с мен на зуни.” 

Така че бе твърде интересно, че те могат да разговарят на всякакъв език.

ДУ: Клифърд, аз съм правил много изследвания върху тези енергийни линии, които опасват земното кълбо.

КМ: Ъ-хъ.

ДУ: Има определено сведения за явления от типа на Бермудския триъгълник, където неща се появяват и изчезват в това, което повечето хора наричат портали.

КМ: Ъ-хъ.

ДУ: Чудя се дали някога са се случвали такива неща в земите на зуни.

КМ: Разказват истории за това, но ние имаме и така наречените „свещени места”. Те са били създадени от тези, които наричаме „хората Ра”, или в този случай Звездните хора.

Има определени места, които само определени хора могат да посещават и да участват в дейности, свързани с тези портали, тези свръх-измерни сводове, ако можем да ги наречем така.

КГ: С такива места са свързани и доста военни действия.

КМ: О, абсолютно. Наистина наскоро … През последните, бих казал 20 години, с които съм запознат, се случиха … Територията на зуни стана място на много военни маневри и операции. И ако видиш във въздуха сфера или някаква аномалия, очаквай до 15 минути да се появи и хеликоптер. И аз се питам откъде е дошъл, защото най-близката военна база е в Албакърки, Ню Мексико, на 150 мили разстояние.

ДУ: Хм.

КГ: Аз ти показах снощи, докато карахме през Големия каньон, тези хеликортери Чинук, които летяха в самата сърцевина на каньона. Какво прави американската армия в Големия каньон?

КМ: Ъ-хъ. Ние имаме доказателства за това как на много зуни не се разрешава да посещават определени места. Мисля, че бях споменал места, подобни на Арчулета Меса (Archuleta Mesa)…

КГ: Ъ-хъ.

КМ: … където мнозина от … Даже хората, които живеят там, в този случай индианците джикарила апачи, нямат разрешение да посещават тези места.

КГ: Правителството не се ли намеси като построи казина и други подобни неща в замяна на достъп до един портал и възможност за изграждане от страна на Министерството на енергетиката на …

КМ: Мисля, че съществуват някакви споразумения и индианците не говорят от свое име, тъй като са подчинени на Бюрото по индианските въпроси, което е правителствена агенция към Министерството на вътрешните работи. Така че те са тези, които преговарят от името на индианците за построяването на казината и всякакви други дейности на територията, в т.ч. и за експлоатацията на природните ресурси.

Така че в този случай, ако военните биха искали да проведат някаква операция в резервата, те трябва да се отнесат към това Бюро, тъй като индианците не притежават никаква земя.

ДУ: А какво знаеш за Арчулета Меса? Какво се случва там?

image006

КМ: Има толкова истории, които са били … Спомни си историята, когато някой успя да се вмъкне и бе разправял за наличието на тунели, както и на някаква извънземна база. Има много бази на извънземни, за които съм чувал от твърде надеждни хора, и тези бази са съществували там от доста отдавна.

Аз обаче вярвам, че в този случай, според информацията, която е публично достояние, те са се натъкнали на нещо, когато са копали тунели до различните бази като Лос Аламос, Зона 51 и други подобни.

ДУ: Чувал ли си някога за необикновени същества, които са се движели в Арчулета Меса, когато като че ли някои експерименти са излезли извън контрол?

КМ: Чувал съм толкова много истории … На първо време, основната фигура бе Голямата стъпка, за когото се разказват всякакви истории сред всички индиански племена. В последно време обаче, през последните десет години, се запознах с някои различни същества. Аз гледам на това от две гледни точки. На първо място, стават доста неща, които те наричат „движещи се духове в кожа” (skinwalker activities). И това са тези, които … Хората, които представляват тъмните сили са тези, които могат да се превръщат в каквото животно поискат – вълк, койот или каквото и да е. След това към другата група принадлежат подобни на динозаври същества, които са се появявали в много каньони, особено около диви места като Арчулета Меса.

ДУ: Ух!

КМ: Има също така и една трета група, за която съм чувал много пъти, които или са били избягали, или са им разрешили да излязат навън. Изглежда, че те са тероризирали доста хора, особено около места като … базата Сандия (Sandia base). Там има също така една лаборатория позната на много индианци, които са работили там и разказват за провеждани там експерименти. Разбира се, те са били използвани за елементарни охранителни дейности и не са били допускани до свръх секретните места, макар да са чували за тях. Така че се разказват най-различни истории.

КГ: Ти спомена за същества подобни на динозаври.

КВ: Да.

КГ: Можеш ли да дадеш някакви описания – дали имат оперения, или нещо подобно?

КМ: Повечето бяха високи около 1 – 1.2 метра и ходеха на два крака. Те подскачаха, като се движеха и имаха опашки.

Но хората там не искаха да бъдат … не искаха да се споменават имената им, защото се страхуваха, както всички останали.

КГ: Да.

КМ: Също както едно време, когато разговаряхме за НЛО и ни се присмиваха.

КГ: Мислех си за вашите тайни общества сред коренните индиански ордени, които контактуват с тези извънземни същества. Това доста наподобява случващото се на Запад с организации, които са тайни общества и имат връзка с извънземни групи, и след това разпространяват информацията, но това са много малко хора, които притежават такъв достъп.

КМ: Много от хората, които принадлежат към тези групи, или в техните … мисля, че това става в рамките на семейството. И това е свързано с тяхната ДНК. Те са били създадени … Когато земните хора са били създадени за първи път, те са били създадени заедно с останалите хора.

Според ученията на Зуни, те е трябвало да бъдат балансьори на живота. С други думи, тяхната цел е била да направят така, че да няма свръхнаселеност. Нещо като предпазна мярка.

Обаче нещата са се развили … Те повече не могат да ги контролират. И те започват да се свързват с други групи по цялата планета, които вероятно са дошли от други (звездни) системи, защото според историята на зуни, Земята е била водна планета.

И ние вярваме, че боговете са тези, които са създали това, но ние вече сме били тук. Те просто са усъвършенствали човеците.

Ние не сме дошли … Според зуни, ние не сме дошли от никаква друга планета. Ние вече сме били тук, но те са ни усъвършенствали със своята технология и със своите методи … особено по отношение интелигентността и духовността.

ДУ: Това звучи твърде познато.

КГ: Да. И също така, не е ли имало връзки между зуни, хопи или маите?

КМ: Маите, хопи и зуни са от един произход. Една от моите лекции е посветена на потъването на Лемурия. Това е мястото, откъдето те са емигрирали, за да дойдат тук. И е трябвало те да бъдат разделени, защото са били твърде много на брой.

КГ: Значи племето чако кениън (Chaco Canyon) са били също свързани с тях?

КМ: Да.

КГ: Защото те изчезват по едно и също време с маите, нали?

КМ: Съществуват доста теории за тези изчезвания. В някои от разкопките по земите на чако са видели … предполагат, че там е съществувал и канибализъм.  Също така там са се появили червенокосите гиганти, както и врагове на чако културата, които всъщност са превзели местното население, което се е разцепило.

КГ: Моят дядо бе чероки и съм чувал истории за червенокоси гиганти, които някога са имали огромна цивилизация, която се е простирала от източния бряг на САЩ по целия път надолу до Централна Америка. 

И след един голям катаклизъм тяхната цивилизация западнала и те никога повече не се възстановили. И най-накрая те се принудили да започнат да се хранят с човешки същества, при което коренните жители започнали да ги преследват и избиват.

КМ: Ъ-хъ.

КГ: И са ми разказвали една история, когато са преследвали червенокосите гиганти до една пещера, след което са запалили огън на входа на пещерата, за да ги задушат.

КМ: Ако разгледаш който и да е петроглиф, винаги ще видиш изобразен гигант.
image007Обаче гигантите, червенокосите гиганти например, са преобладавали, особено около Юта и Колорадо, защото веднага след Ледниковата епоха те започват да се появяват, както гласят легендите.

Има даже някои гробници в Невада, за които са ми разказвали много приятели, където все още действително има останки от червенокоси гиганти, но те не са искали да разкрият тези места, защото ако разкажат, останките веднага ще бъдат отнесени и просто ще изчезнат. Така че те просто са ги оставили там.

Ако погледнете на това във връзка с анунаки, особено около източния бряг на САЩ и в средата на Америка, съществуват множество подобни легенди сред ВСИЧКИ индиански племена.

Червенокосите гиганти обаче изчезват, както ти каза и мисля, че причината е била климатични промени или те просто са били … индианците са се погрижили за това, защото … даже чак до Аризона.

КГ: Даже испанците разказват, че са ги видели, когато за първи път са дошли тук.

КМ: Да. Аз мисля, че … Има много история. И мисля, че те са отишли някъде. Може би са отишли под земята.

КГ: Може би са го сторили.

КМ: Или някъде, където са намерили убежище.

ДУ: Клифърд, ти също така имаш наистина интересна информация относно военната база Лос Аламос (Националната лаборатория Лос Аламос), свързана със зуни. Можеш ли да ни разкажеш за това?
image008КМ: Това, което разбирам за Лос Аламос, е, че това е един от порталите от голямо значение за всички индиански племена пуебло.

И това е мястото, където са създадени много от системите на вашето общество, особено медицинските групи и други организации, които съществуват и до днес.

И те са дошли от … Така например, както при зуни, те говорят за Млечния път … порталът, който тръгва от Лос Аламос и през който са дошли много от хората пуебло.

Така че според моята теория, или най-малко според ученията, песните и молитвите, когато те са дошли през портала, там са възникнали много свещени места. Най-близките биха били Меса Верде в Колорадо и Чако култура. 

image009

image010

КГ: Ти говореше, че не само правителството се интересува от свещените земи поради порталите, но също така католическата църква години наред се е опитвала да се добере до тези свещени земи и да завоюва някои от тях.

КМ: Ами един хубав пример е мястото при Маунт Граам (Mount Graham), непосредствено до резервата Сан Карлос апачи в Глоуб, Аризона.

image011

image012

И Маунт Граам … аз не знаех по онова време, когато работех за правителството, но шаманът на апачите Сан Карлос заедно с жена си, която бе също шаман, протестираха за това, че тази планина е свещена. И аз не знаех защо те протестират. По-късно обаче, след като напуснах, католическата църква построи този голям телескоп на това място.

image013

КГ: И ти мислиш, че те използват тези портали по някакъв начин?

КМ: Там има един портал. Това е един от най-големите портали, според местните жители.

И всъщност има един портал, който беше … Те построиха телескопа точно на тази свещена планина. И когато го откриха, имаше доста хора – учени и инженери, които отидоха да инспектират мястото, преди да го пуснат в действие. И тогава научих, че това е финансирано от католическата църква.

ДУ: Изглежда, че според науката на тези портали, може да има свещена земя, но ако не знаеш какво да правиш, когато порталът се отваря, няма да се случи нищо магическо.

КМ: Ъ-хъ.

ДУ: И се чудя дали твоите хора са свързани с определяне на подходящото време за тези неща … Дали те следят времето и разбират кога порталите ще се отворят?

КМ: Това, което съм научил, което аз … не пряко, но косвено, то е, че хората,  които са вещи в тези неща, това са много, много различни общества. И те ги наричат свещеничества (priesthoods). Свещеничествата са единствените, които имат достъп там. И те спазват някакви процедури, за да разговарят с тези, които преминават през порталите или които са там. Аз обаче нямам информация за тях, защото не принадлежа към тези групи.

Така че всъщност има хора, принадлежащи към тези ордени, които могат да ходят там и да разговарят с … хората от горния свят или от Вътрешната Земя. И, разбира се, те всички са считани за богове.

Така че когато станеш един от тези индивиди, ти биваш обучен да ходиш там и да разговаряш с тях. И много хора, които имат достъп там, са ми казвали, че могат действително да отварят тези портали.

Ако отидеш там, виждаш само едни големи скали. И те започват със своите песнопения, молитви и каквото е там, и порталът се отваря.

КГ: Значи си чувал за хора, които са виждали как една скала се отваря и превръща в портал?

КМ: Това е, което те имат …

КГ: Значи това е, което те виждат като портали?

КМ: Да.

КГ: Това задължително не е нещо енергийно, а просто самата скала се отваря?

КМ: Ъ-хъ.

КГ: О, интересно.

КМ: Да. Има много такива места, особено в Големия каньон. Има места в Големия каньон, които са ми известни …

КГ: Чувал съм за планинари, които са виждали как тези отвори в скалите се отварят и затварят.

КМ: Да.

КГ: Да.

КМ: И даже един човек бе хвърлил камък, за да види дали ще удари на дъно. Камъкът просто изчезнал.

ДУ: Ха, ха.

КМ: Искам да кажа, че тези хора не биха … Аз говоря за много високопоставени духовни водачи.

ДУ: Клифърд, ти спомена за предсказание на зуни, според което Земята ще премине през едно оздравяване. Можеш ли да ни обясниш какво е това предсказание и какво можем да очакваме да видим?

КМ: Според ученията, получени от моите баби, дядовци и от старейшините, ние винаги имаме тази възможност да се завърнем назад (във времето) и да поправим нещата. И това изисква едно масово усилие. Това е като всеки друг процес на съзнателна промяна.

Ако започнем да го практикуваме днес, винаги ще получим опрощение от боговете. Това обаче изисква тотално усилие.

Това е същото, както когато сме танцували, за да призовем дъжда. От 100-те души, които участват в такъв танц, даже и само един да не вложи в него цялото си сърце, дъжд няма да има. Така че усилието трябва да бъде тотално. И това ще бъде най-трудното нещо – да докараш всички в едно и също състояние. Но това може да бъде направено.

Нямам абсолютно никакво съмнение, защото ако вложиш своето … и ние сме го правили. Аз съм участвал в такива ритуали, когато това се е случвало.

Ние обаче трябва да се освободим от другите влияния, особено от тъмната енергия на някои хора. Ние трябва да ги убедим, че правим това и за тяхно добро, защото всички сме части от една система. Така че това трябва да се случи.

КГ: Окуражаващо е, че ти непрекъснато използваш „ние” вместо „те”, защото това поставя нещата отново в наши ръце като хора …

КМ: Да.

КГ: … като тези, които могат да оправят нещата.

КМ: Абсолютно.

КГ: Не трябва да чакаме някой да дойде и да ни избави.

КМ: Ние винаги сме казвали това. И ние винаги сме разговаряли по този начин с нашите врагове, когато сме ги срещали за първи път. Нещата трябва да бъдат точно така, но те никога не са се вслушвали в думите ни, тъй като техният дневен ред е различен.

Има обаче много печеливши начини това да стане. И мисля, че следващото поколение, което идва след нас, ще го направи. Аз напълно вярвам в това, защото сега те са … те са се отървали от старите неща и търсят нови начини да го постигнат, докато все още притежават тази ДНК и всички древни учения.

И аз давам този пример с децата индиго, които бяха последвани от кристалните деца, и след тях идват децата-дъга. И мисля, че следващата група ще бъдат тези, които ще доведат тези усилия до успешен край, защото сега те са по-напреднали. И те не са … Те нямат нашите ограничения, свързани с федералното правителство или с установената религия, които са деформирали нашия начин на мислене.

Така че тези от новата вълна вече притежават информацията. Те вече са получили тази информация и това включва индианците пуебло.

КГ:  И предполагам, че вече зуни предприемат първите стъпки за споделянето на тези коректни предсказания и на ценностите на вашата култура. Това ще обедини хората по някакъв начин.

КМ: Моето поколение … ние вече сме преминали този етап … ние бяхме прекалено индоктринирани. Така че мисля, че следващото поколение ще придвижи нещата напред. Те трябва да изровят тази информация. Ето защо аз давам своя дял да заложа това семе в тяхното мислене, за да могат да кажат: „О, поне имаме един източник. Ние притежаваме технологията.”

ДУ: Добре. Това е чудесна мисъл, с която да завършим нашето предаване. Благодаря ти, че бе тук, Клифърд.

Благодаря ти, Кори, за това, че насочи вниманието ни към този удивителен старейшина. А на вас благодаря, че гледахте предаването ни. Това е Космическо разкритие. Аз съм вашият домакин Дейвид Уилкок, заедно с нашия специален гост Клифърд Махути и с Кори Гууд.

Хопи и зуни предсказания, заедно с Клифърд Махути – 125 епизод, 10 Октомври, 2017 г., Дейвид Уилкок, Клифърд Махути и Кори Гууд.

(с) Превод АТИ, 2017 г.

Дейвид Уилкок: Добре дошли в Космическо разкритие. Аз съм вашият домакин Дейвид Уилкок и ние сме тук заедно с нашия специален гост Клифърд Махути, към когото ни насочи нашият свидетел Кори Гууд, за да продължим удивителната си дискусия.

Клифърд, добре дошъл в предаването.

Клифърд Махути: Радвам се да бъда тук.

ДУ: И, Кори, благодаря за участието ти.

Кори Гууд: Благодаря.

ДУ:  И така, Клифърд, сега ще започнем да говорим за някои от тези много интересни артефакти, които твоите хора, зуни, притежават. Ти си заявил пред широката публика, че вярваш, че това са извънземни артефакти. Можеш ли да бъдеш малко по-конкретен?

КМ: Мисля, че първите извънземни неща, за които научих, бяха кристалите. И те са били използвани едновременно като предаватели и приемници, така че предполагам, че биха попаднали в категорията приемо-предаватели (transceivers).

image001

ДУ: Хм.

КМ: И те са ги използвали за комуникиране с други групи, в този случай вероятно с някои от свещените групи тук на планетата, както и на други места.

Имаше и някои артефакти, съхранени през годините, но повечето от тях сега са в ръцете на хора, които не знаят какво представляват те.

ДУ: Значи те изглеждат като обикновени кристали, или имат специални форми? Те как изглеждат?

КМ: Формите им са различни. Някои от тях са естествени. Все едно, че вземаш един обикновен кварцов кристал – същия размер. Някои са кръгли – кристалните топки, които те използват, за да виждат в другите общества и в другите групи по целия свят.

И аз съм изучавал това, което използват сега в компютрите. Кристалите биват използвани също така в компютърните технологии, предимно за съхранение на данни.

Вярвам, че те ги използват като банка за информация, която може да бъде безкрайна. И, разбира се, те също така се свързват с други, вероятно извънземни или подземни системи, на които предават съобщения. Това са технологии, които са съществували, доколкото разбирам, от началото на индианската култура и от възникването на индианците като хора.

КГ: Значи всъщност кристалите съхраняват информация?

КМ: Да.

КГ: Значи тук има нещо като съвпадение. В едно предишно предаване на Космическо разкритие ние говорихме за Аншар, групата от Вътрешната Земя.

image002

И те използват кристали като гигантски компютри, като банки за съхранение на информация.

КМ: Ъ-хъ.

КГ: Това е едно интересно съвпадение, при положение че те могат да съхраняват информация в тях и да ги използват като приемо-предаватели за връзка с други хора от космоса, както и с Вътрешната Земя.

КМ: Аз мисля, че те са от различни измерения, ако искате да погледнете на това по този начин, не само от измеренията, които са известни на нас хората. Аз мисля обаче, че те също така отиват отвъд други измерения или зони, или може би в някаква между-измерен тип система, от която наистина нямам никаква представа. Във всички случаи обаче мисля, че тези съобщения в повечето случаи биват получавани моментално.

Също така, много от тези неща са били използвани от примитивните племена с цел лечение. Тези лечебни практики са били използвани също за връзка с други групи, във вътрешността на Земята или в космоса, и даже на повърхността на Земята, когато това е било необходимо за пренасяне на знания. И обикновено това става без използване на език. Предполагам, че просто става предаване в една различна зона …

КГ: Мисъл.

КМ: … на комуникация. Мисловни процеси.

КГ: Правилно.

ДУ:  И така, Клифърд, имаше ли други артефакти, които зуни са получили от звездните хора, които да са ти известни?

КМ: Мисля, че имаше доста неща, оцелели през хилядолетията, но повечето са били иззети от ранните изследователи, като смитсонците. Има много останали писмени доказателства. Аз даже съм виждал тези доказателства още през 1960-те – за неща, които те за иззели от зуни по време на различни експедиции, като се започне още през 1880-те. Те даже са разкопавали разни руини – оригиналните руини, които са били там по време на испанското нашествие. Така че някои артефакти са били съхранени в Смитсоновия институт.

Ние отидохме години по-късно да си поискаме тези неща, но те ни казаха, че са се отървали от тях и че те не могат да бъдат проследени. В същото време аз ги видях през 1966 г. – някои от маските, както и някои от принадлежностите, използвани за религиозни и лечебни цели, както и някои от оригиналните артефакти, които бяха иззели от племената.

Също така има доста неща в други различни музеи, като Хайд музей (Hyde Museum) в Ню Йорк и други музеи из цялата страна. След приемането на Закона за репатриране на индианците и Закона за опазване на гробниците, много неща бяха върнати на индианците, но подробностите на целият този процес не ни станаха известни.

КГ: Възможно е да е имало извънземни технологии сред това, което са отнесли от Смитсониън институт, защото преди ти спомена, че е имало … ти спомена за „летящи щитове”, които са били предадени (от извънземните) на коренното население, и те действително са летели в тях.

КМ: Те не само са използвали тези щитове, но в древните времена са използвали и други летящи машини за придвижване.

ДУ: Когато казваш „щитове”, бих искал да поясним. Дали това са скулптури, които са изглеждали като летящи чинии, или са действително летящи съдове?

КМ: Това са летящи съдове, които просто изглеждат като щитове, летящи щитове.

ДУ: Ох!

КМ: Говори се също и за летящи кратуни, които са кръгли летящи съдове.

ДУ: Ах!

КМ: Защото в онези времена хората е нямало с какво друго да ги сравняват.

ДУ: Правилно.

КМ: Това са били неща, които те са познавали. Така например щитът би бил нещо, с което се защитаваш. В онези времена повечето индиански племена са воювали с щитове, така че това е единственото сравнение, което са могли да направят.

ДУ: Ти може би знаеш, че тук в телевизия Гая ние сме изследвали някои доста необикновени, човекоподобни мумии. Ти срещал ли си някакви подобни артефакти?

КМ: Запознат съм с тях само чрез информация, която съм получил. Така например този индианец хопи ви е говорил за хората-мравки, с които неговото племе е добре запознато.

Чувал съм и за други мумифицирани същества, които те са извадили от каньона Чако, според същия този човек, и те са били в дървени кутии, които те са транспортирали от Чако до земите на хопи.

ДУ: Хм.

КМ: На пръв поглед те ми изглеждаха мумифицирани, но после се оказа, че са покрити с нещо, което приличаше на … Ако погледнеш парче махагоново дърво или махагонов корен, той изглежда като полиран. В същото време аз можех да почувствам веднага, че това бе нещо, което някога е било живо същество. То бе около … бих казал, че бе толкова дълго. (Клифърд показва с ръце около 80 см.)

ДУ: Казваш, че то е било полирано?

КМ: Да, беше покрито с нещо като смола или някаква смес.

ДУ: Като нещо използвано при мумифициране?

КМ: Да.

ДУ: Уха!

КГ: Те вероятно са видели … В течение на времето те са открили дървесна смола и запазени в нея буболечки и така са открили, че могат да запазват …

КМ: Те са били научени от извънземните същества как да опазват тези неща. Ние всички сме били обучени от тези същества.

ДУ: Тази мумия изглеждаше ли като обикновено човешко същество високо около 80 см, или имаше някакви особени черти?

КМ: Имаше много, много необикновени черти. Въобще не изглеждаше като човек.

ДУ: Наистина?

КМ: Да. Изглеждаше като … Първата ми реакция бе, че това е едно извънземно, защото бях виждал толкова много техни изображения. Всичко, което бях изучавал през годините, ме накара да повярвам, че това бе същество не от тази планета, или нещо, което не произхождаше от обикновените човешки или животински същества … кентавър …

ДУ: Добре, мога ли да ти задам няколко въпроса?

КМ: Разбира се.

ДУ: О кей. Имаше ли пет пръста, или …

КМ: Не, тогава аз нямах време да се вглеждам в подробности, защото той само ми го показа набързо и каза: „Ние ще разгледаме това следващия път.” И аз го уважих, и казах: „Добре, чудесно.”

КГ: И има възможност да можем да го подложим на рентгенов анализ.

КМ: Той даже предложи някой да разгледа тези неща, защото той е последният, който ги притежава във Фърст Меса. И той иска да бъде запомнен с това, че притежава тази информация.

Той по някакъв начин искаше да ме попита: „Какво да правя?” И аз му казах: „Мисля, че трябва да го документираме.” 

И един от тях подложи тези неща на научен анализ, защото те са прекалено важни, за да бъдат оставени ей така.

ДУ: Допускам, че то има човешки тип глава с очи, нос, уста, или …

КМ: То притежава черти като тези на хората: очи, крака, ръце.

ДУ: Но всички пропорции са различни.

КМ: Пропорциите са различни. И това може да е било едно от малкия тип същества … защото те са най-различни. Според нашите учения, те са с най-различни размери. Даже при хората-мравки размерите са различни. В света на насекомоподобните има същества с различни размери.

ДУ: Уха!

КГ: Той знае ли историята на откриването му?

КМ: Да, той притежава цялата история.

КГ: Отлично.

КМ: Той също притежава подробна информация за това как го е получил, кога се е случило това, датите и т.н. Той е твърде педантичен в това отношение.

Господин Малава – това е хопи името му, и той притежава много информация. Той е последният шаман от хопи племето Фърст Меса.

Те всички са различни. Той е станал говорител на запазилото се през вековете и наследеното от прадедите и от групата, която му е предала тези учения. И той счита, че сега е времето светът да узнае, придимно по две причини.

image003

На първо място, той иска да поправи написаното от тези други хора, които са разказвали всякакви измислици относно индианците хопи.

Втората причина е, за да предостави информацията на бъдещите поколения. Макар и да изглежда да сме в края на този четвърти свят, той иска да предаде тази информация на следващото поколение, за да имат младите представа за историята на хората хопи.

Той притежава толкова много информациая, не само относно мумифицираните същества, за които разказа, за летящия щит, но също така и за астероиди и това, което се е случило в миналото и може да се случи и в бъдеще.

Той е в етап от живота си, в който иска да предаде тази информация на широката публика. И никой … Той се опита да намери някого, който да изпълнява задълженията му и функцията му във Фърст Меса, но не може да намери никого, който да стане негово протеже.

Ето защо той иска да документира всичко това и да го предаде, като се започне от най-простите неща, до по-специалните, за които разговаряме сега.

КГ: Можеш ли да обясниш малко повече за хопи предсказанията – за първия, втория, третия и четвъртия свят и защо ние се намираме в четвъртия?

КМ: Първите три са били разрушени от природни сили, като земя, вятър, огън, земетресения. И последната сила, разбира се, наводненията.

Ето защо ние, хората пуебло, оцеляхме в Големия каньон и ние сме станали нещо като настойници на различните насекомоподобни хора. Това ни казва нашата история. Това не е нещо, което сме си измислили. Не става въпрос за това, че някой е пристигнал и ни е съобщил тази информация. Това е част от нашата история и това е нашата система.

КГ: Каква е връзката между насекомоподобните хора и третия и четвъртия светове?

КМ: Както те го описват, мисля, че те са били не само от Вътрешната Земя, но според ученията, те са били от други извънземни системи, които принадлежат към същата категория като Пазителите на нашата Земя, които са видели тази катастрофа.

Имало е причина за всички тези прочиствания, така да се каже.

Земята е трябвало да бъде прочистена от лошите неща. Мисля, че същата теория е приложима към динозаврите и към гигантите, които е трябвало да бъдат премахнати.

И този, който отговаря, независимо дали го наричате Бог, или Висш Дух, или нещо друго, е този, който се е заел, и е казал: „Ние прекалихме в тази крайност и допуснахме грешка, така че нека да прочистим тук отново.”

Или: „Човечеството не направи това, което му казахме да направи, и се отклони, така че ние трябва да разрушим тази планета, където хората забъркаха такава голяма каша.”

И мисля, че това се повтаря; историята се повтаря.

КГ: Да.

КМ: Така че сега сме в … хопи, зуни и пуебло казват, че сега ние сме в края на четвъртия свят.

ДУ: Дали всеки от тези светове, описани по този начин, завършва с някакъв вид катастрофа – тези прочиствания, за които говориш?

КМ: Според историята, която съм изучавал, те са им предоставили възможности да не достигнат до този момент, но те са придължили и са надхвърлили това, което са им казали да не правят. Така че те са достигнали до момента, в който са им казали: „Е, след като не следвате това, което сме ви научили, и прекалявате, ние нямаме друг избор.”

КГ: Когато хората-мравки са разбрали, че сте достигнали края на третия свят, къде те са отнесли зуни, за колко дълго време и какъв е бил животът там, където са отишли?

КМ: Според ученията, ние сме били в четвъртия подземен свят. И те са прогресирали стъпка по стъпка от четвъртия свят, който е бил „един тъмен свят”. След това всеки слой, през който са преминавали, ставал все по-чист и по-светъл от предходния.

Има много, много истории за това как са стигнали до следващия свят. Хопи са използвали тръстики, за да се изкачат. Зуни разправят за отглеждането на определено дърво и мисля, че това са само алегории за действително случилото се.  

И така те са се изкачили до следващия свят и са останали там известно време. И след това сме пристигнали в това, което наричаме „свят на светлината”.

И те използват алегорията за Бащата Слънце, който е създал този свят, което е вярно до известна степен, поради това, което в днешно време знаем за слънчевата енергия.

Така че тук са намесени много неща, които … ако го погледнем от научна гледна точка, което е вярно от гледната точка на квантовата физика, и след това го погледнем от духовна гледна точка, и ги съпоставим, то те съответстват идеално на интерпретацията на индианските учения и на модерната физика.

Те говорят за същите неща, но с различен език и с различни понятия.

КГ: Зуни и хопи живели ли са под земята в продължение на поколения?

КМ: О, това е продължило хилядолетия.

КГ: Хилядолетия.

КМ: Да, най-малко.

КГ: И когато сте се появили на повърхността, знаеш ли откъде твоите хора са се появили и къде сте отишли след това?

КМ: Ами те говорят за Големия каньон …

КГ: Големият каньон.

КМ: Има няколко места. Сливането на Малкото Колорадо идва от изток. А Голямото Колорадо … има един травертинов купол. Наричат го „Сипапуто” (The Sipapu).

Всички индианци говорят за „Сипапу” или за „Сипапулима”. И това е мястото, където те са се появили от други части на вселената, където има портал, през който преминават, нещо, което днес наричаме време-пространствен тунел или завихряне.

КГ: Уха! Значи когато зуни са били отведени под земята, те може да са се озовали на друга планета през един портал.

КМ: Ъ-хъ. Мисля, че ако наистина погледнеш на това от научна гледна точка, те всъщност са били транспортирани не само в един вътрешен свят, но и другите същества са дошли от космоса. Те са дошли през същите така наречени време-пространствени тунели. И те са дошли направо през тях.

Имаше една експедиция, специално от моето племе зуни, която … те рекрутираха поне 20 души всяка година. Те ги отвеждаха в Големия каньон и пътуваха с лодка около 10 дни, и идентифицираха всички свещени места. Индианците не знаеха, че тези, които са ги наели, търсят тези завихряния и всъщност са им ги показали.

КГ: Галемият каньон крие много други мистерии. Още в 1800-те там са открили някои артефакти, които са приличали доста на тези в Египет.

КМ: Ъ-хъ.

КГ: Имаш ли информация за това?

image004

КМ: Всъщност ние заснехме един документален филм – мисля, че преди четири години. Нарича се „Експедиция до Сипапу”. Целта ни бе да отидем там и да потърсим следи от експедицията през 1980 г., финансирана от Смитсониън институт чрез човек на име Кинкайд (Kincaid).

image005

И ние всъщност влязохме в пещерата и търсехме онова място. И докато бяхме там, се извършваха някакви сондажи. Не знаехме, че има такова нещо, докато не отидохме на място.

И целта ни да отидем там бе да намерим пещерата, където са открили тези египетски и будистки статуи, взети от експедицията на Кинкайд и транспортирани в Смитсониън институт във Вашингтън.

Направихме официално запитване и ни казаха, че са изхвърлили тези златни статуи в океана.

ДУ: Да.

КГ: Чували сме за кости на гиганти, за тела на гиганти, изхвърлени в океана от Сминсониън в миналото.

КМ: Да. Но тази експедиция е документирана в Ю-тюб. Тя се нарича „Експедиция до Сипапу”. Това са факти. Ние изследвахме архивите.

КГ: Но ти не си спомняш конкретни истории за хора от различни места, живели там?

КМ: Трябва внимателно да слушаш тези истории и да разбираш езика, за да разбереш какво ти казват. Когато те казват, че са преминали през … Спомни си, че аз казах, че те са преминали през различни слоеве.

КГ: Да.

КМ: Така че те трябва да са били доста надолу. И това е … И ние имаме един цикличен живот. Ние всички се завръщаме там, където сме били, което е Вътрешната Земя.

Вътрешната Земя е била посещавана по време на преживявания извън тялото. Познавам много хора, които са били там, и те са били толкова тъжни да се завърнат обратно тук, защото там е толкова красиво. Аз зная, че те не лъжат. Те не могат да ме излъжат.

ДУ: Разбирам.

КГ: Аз също имам такова преживяване.

КМ: Да, те казват, че там е красиво. Казват, че не са искали да се завърнат обратно тук.

КГ: Вярвам в това, което ти казваш. Ти спомена също така за различен тип насекомоподобни.

КМ: Тези, които приличат на богомолки?

КГ: Да. Много хора в нашата аудитория би трябвало да са запознати с приличащите на богомолки насекомоподобни.

КМ: Да. Мисля, че имаше и други видове, не само тези, които са основно на повърхността, или под земята като мравките, но имаше също така и други видове, които бяха също учители.

КГ: В интелигентните таблети открих нещо, което ми се стори интересно относно коренните жители на Америка, които разказват за една група, наречена „Две сърца”.

КМ: Ъ-хъ.

КГ: И това ми се стори интересно, защото Рептилите имат едно основно и едно второстепенно сърце. Мислиш ли, че това са същите същества?

КМ: Според митовете и историите на зуни, всички създадени хора са били добри хора. Имало е обаче хора с две сърца, които сега наричаме „хора на Тъмната сила”, като по-грубият термин е „хора-магьосници”. Това са тези, които наричаме „хора с две сърца”, защото те не следват същата мисия като обикновените човешки същества. Тяхната мисия е да бъдат Тъмната сила, за да установяват баланс.

КГ: А, да.

КМ: И балансът, това е контрол на броя на населението. Те обаче са прекалили с този контрол и са станали по-силни, и това е, което преживяваме точно сега. Ние сме с нарушен баланс спрямо Тъмната сила. Но това ще бъде поправено.

ДУ: Едно от нещата, Клифърд, по отношение на изследванията, което е струва ми се много съществено, това са тези удължени черепи, открити първоначално в Южна Африка, така наречените „Боскоп черепи”.

КМ: Ъ-хъ.

ДУ: Мозъкът на тези хора е бил двойно по-голям от нормалния човешки мозък. Това не е резултат от пристагяне на черепите в детска възраст. Ние ги откриваме в Сибир, както и в Южна Африка. Египетските изображения на фараоните имат същите характеристики. Сега ги откриваме и в гробници в Европа. Също така някои от класическите рисунки на маите също показват хора с удължени черепи. Интересно ми е дали имаш информация по този въпрос.

КМ: Според теорията, с която съм запознат, в началото, за целите на лидерството при изпълнение функциите на „новия човек”, е трябвало да имат една хибридна програма. И тези хора по онова време са били все още на етапа на превръщане в напреднали човеци. Аз говоря за коренните жители.

Така че те е трябвало да имат един преход. И вярвам, че на база молитвите и ритуалите, и това са просто историческите факти, основани на задълбочено изследване на тези неща, това са били специален тип хора. Те са имали черти различни от тези на обикновените хора.

Така че даже в историята на зуни, духовенството е било нещо като наполовина извънземни, но в същото време и наполовина човеци.

Така че те са поставили началото на тази линия на организациите на хората със синя кръв. И това е било дело на определена група, една кланова система, определена обществена система. Това са много общества на много различни места. Общество на лечителите, обществото качина, обществото на духовниците –  всички са различни и всяко има определени функции.

ДУ: Клифърд, какво мислиш за казината, построени върху земите на американските индианци?

КМ: Казината се намират в индианските резервати. Вярвам, че има редица дейности, строителни работи, които се извършват в тези резервати, защото това е земя, в която не е разрешен достъп на външни лица. Тя е като националните паркове или като военните бази, със същия статут.

Така че те могат да правят там каквото си поискат. Целта на казината е да отвлекат хората от обичайните им дейности и номер едно – да им вземат парите. Това е едно друго средство за размътване на мозъците след алкохолизма. Хората там вече страдат от домашно насилие, наркотици и всичко останало.

КГ: Защо да нямат и малко хазарт!?

КМ: Хазартът е … Той може да се упражнява и в трезво състояние.

ДУ: Мислиш ли, че всяка от тези земи, свещени за американските индианци, има отдолу подземни области и че казината са построени там като удобни прикрития за достъп до тези подземни места?

КМ: Да, особено например в Джикарила Апачи, Дулсе (Ню Мексико). Мисля, че там има две казина. Има легенди и митове за някои от тези места, където са обитавали подземните хора, които са там и в наши дни. Там те са установявали директен контакт с тях. Постепенно обаче те започнаха да издигат огради, започнаха да ги изолират. Ние повече нямаме достъп там.

КГ: Значи военните са тези, които са забранили достъпа до тези места?

КМ: Всъщност никой не знае кой го е направил.

КГ: О кей.

КМ: Никога не съм успял да получа информация от тези хора, защото … Мисля, че те са подписали някакъв документ: „Ако някой те попита това, няма да казваш нищо.”

КГ: Неоповестяване.

КМ: И местните хора са си казали: „Ами тогава …” И са им платили много добри пари.

ДУ: Добре, Клифърд, това бе наистина чудесно и аз съм много благодарен, че реши да споделиш своите знания с нас.

Кори, би ли искал да му кажеш нещо накрая?

КГ: Да. За нас беше чест да бъдеш тук и да изложиш тази информация. Щастлив съм, че това може да помогне за коригиране на доста погрешни представи относно хората на хопи и зуни.

КМ: За мен бе удоволствие.

ДУ: Благодаря ти, Клифърд. Благодаря и на вас зрителите. Това е Космическо разкритие с Кори Гууд, мен, Дейвид Уилкок и с нашия специален гост, Клифърд Махути.

Въпроси на зрителите – Част 11 – 123 епизод, 26 Септември, 2017 г., Дейвид Уилкок и Кори Гууд.

(с) Превод АТИ, 2017 г.

Дейвид Уилкок: Добре дошли в Космическо разкритие. Аз съм вашият домакин Дейвид Уилкок и в този епизод ще разглеждаме въпроси изпратени от вас, които аз ще изчитам на Кори.

Кори, добре дошъл в предаването.

Кори Гууд: Благодаря.

ДУ: Нека направо да започваме. Ето и първия въпрос: „Кори, какво е личното ти мнение относно това как ще изглежда Възнесението?”

Ние с теб сме разговаряли за това и някои от нещата, които са ти казали, се оказаха твърде различни от моите представи и теории по въпроса.

КГ: Да. Това е добър въпрос. Така, както ми обясниха, когато възникне тази енергийна промяна и ние изпитаме пълното влияние на тези космически енергии върху нашето съзнание, в началото ние ще преживеем едно възвисяване на съзнанието преди всичко останало и това ще бъде един голям скок в съзнанието ни. Просто ще се промени начинът, по който възприемаме всичко.

image001

В резултат от това, ние ще започнем да научаваме повече неща за съвместното ни творческо съзнание. Ще се научим как да манипулираме материята. Ще се научим как да … Ще придобием способността да достигаме взаимно до умовете си, да комуникираме по този начин.

Така че ще настъпят редица прекрасни промени, но не просто изведнъж, докато примигнем с очи, както гласят различни религиозни вярвания.

ДУ: Ние също така говорим за едно слънчево изригване, нали?

КГ: Правилно.

ДУ: То как се вмества в тези изменения?

КГ: Аз виждам слънчевото изригване като нещо, което … всъщност не едно изригване, а СЛЪНЧЕВИ ИЗРИГВАНИЯ. Не просто еднократно моментно „бум” – и Слънцето изригна. Ще има пуф, пуф, пуф – последователни изригвания, които те КАЗВАТ, че ще доведат до едно пълно изригване на цялата слънчева корона.

ДУ: Разбирам.

КГ: Ако те са прави – а на мен ми се струва, че са – то тогава тук на Земята ние ще бъдем застигнати от тази енергия много бързо. И ще бъдем окъпани в тази космическа енергия, от която хората на Тиър-Ер са ни предпазвали с тези Сини Сфери.

Така че това, което ми казаха тези същества, е, че това енергийно изригване ще бъде по-скоро едно … то ще засегне нашето съзнание повече от всичко друго.

Ще има и физически неща, които ще се случат. Фактът е, че това е същото, през което са преминали и хората на Мика.

Нашата Земя преминава пред последния преход към четвърта категория плътност и болките й нарастват, и се случват най-различни неща. Точно това е, което трябва да очакваме и да наблюдаваме, за да видим и знаем какво се случва.

Предполагаме, че енергийните промени и изригването ще повлияят на нашето съзнание и ще причинят едно съществено негово усилване, което след това ще ни доведе до един ренесанс на съзнанието, подобен на този, настъпил при хората на Мика. Те не са всичките деца на дъгата, които летят свободно над планетата. Било им е нужно известно време, за да станат това, което са сега, след настъпването на това събитие.

ДУ: Значи ти виждаш, че ЩЕ ИМА някои много големи сътресения на планетата. Това ще включва ли срив на всички електромагнитни устройства, както внушават някои хора с информация „отвътре”?

КГ: Това определено ще се случи по време на тези слънчеви събития, на тези слънчеви пулсации, да. Всички очакват това.

ДУ: Значи ще има нужда да се подготвим да преживеем това, загубата на електричеството?

КГ: Да, да, да. Трябва да можем … Да, това определено е нещо, което ще се случи.
Те очакват това по същество да елиминира влиянието на изкуствения интелект, който все още представлява един основен проблем. Това е един от най-големите ни проблеми.

ДУ: Точно така.

КГ: Това ще източи водата от аквариума, в който тази риба може да плува – всичката електроника. Така че ще се наложи да заменим много от нашите технологии, което ще бъде удачен момент за въвеждане на по-нова технология, която наред с промяната в съзнанието ни, ще ускори силно нашето развитие.

ДУ: Мислиш ли, че след като веднъж тези изригвания настъпят, това ще оторизира извънземните да бъдат по-открити спрямо нас и да се появят?

КГ: Вярвам, че ще бъде така. Казаха ми, че след това събитие ще има две същества, които са част от този Съюз на Сферичните същества и на тази Конфедерация, които ще дойдат, и …

ДУ: Две същества или две групи?

КГ: Две групи същества.

ДУ: О кей.

КГ: Те ще се появят и ще станат по същество пазители на този нов цикъл.

ДУ: Тогава загубата на нашето електромагнитно оборудване не означава задължително, че всички ще измрем от глад, че ще настъпят размирици и пр.?

КГ: Не. Също така има много технологии … Има доста извънземни групи, които ще ни помогнат да направим този преход. Редица от тях са вече тук и са заявили готовност да направят това.

Някои от хората на Ка-Арии са се отделили, за да ни помогнат, както и няколко други групи, свързани с Аншар.

ДУ: Е, тъй като наистина нагазихме в дълбокото, нека поговорим и за това. В началото Аншар ти казаха, че по някое време ще пренесат хора под земята в тяхната Вътрешна Земя, за да им помогнат да оцелеят.

КГ: Да, в миналото те ми казаха това. 

ДУ: Мислиш ли, че в някои части на Земята нещата ще станат достатъчно зле, при което ще се наложи помощ от страна на извънземните за преместване на някои хора, например на някой кораб-майка или някъде под земята, ако временно на повърхността настъпи катастрофа?

КГ: От това, което са ми казали, разбирам, че катастрофата няма да бъде толкова голяма.

ДУ: Хм.

КГ: Това няма да бъде … искам да кажа, че ще се случат странни неща.

Показаха ми един метеор, който навлиза в атмосферата и експлодира над Тихия океан, много високо, което причинява нещо като цунами. Тези бури ще станат невероятно по-енергийни.

Показаха ми Земята, която се върти в космоса, обвита в тази космическа енергия. И докато се въртеше, приличаше на динамо, което акумулира все повече енергия.  И това допринасяше за бурите, които ставаха по-силни, както и за земетресения и вулканична дейност.

ДУ: Много от хората, които се занимават с ченълинг, винаги се опитват по някакъв начин да включат в своите предвиждания трите дни тъмнина, за които се говори в Книга на Откровенията. Имаш ли някаква представа за това предсказание? То буквално ли е, или метафора?

КГ:  Да, буквално е. Когато Слънцето изригне с цялата си корона, то ще изглежда като една гигантска черна топка в продължение на дни, докато размени своите … не зная дали ще си смени полюсите, но ще се балансира отново, поне така ми го описаха. И след това „пуф” ще светне и отново ще ни даде светлина.

ДУ: Много интересно. Много интересно. Ще ти задам и следващия въпрос. „Кори, какво ще се случи с тези, които няма да се възнесат?”

image002

КГ: Уха! Това предполага твърде сложен отговор. Изглежда, че ще настъпи или раздвоение на времеви линии, или тези индивиди ще бъдат отведени на друга планета, където да повторят същия цикъл на трета категория плътност. Те ще бъдат отведени на планета от трета категория на плътност, тъй като нашата планета ще се трансформира в четвърта категория на плътност.  

Чувал съм много хора, които твърдят какво ще се случи … дали ще има две различни Земи? Нямам отговор на този въпрос.

ДУ: Мислиш ли, че времето, когато определени хора ще бъдат преместени на друга планета, ще съвпадне със слънчевите изригвания и откритото появяване на извънземни?

КГ: Ами, ако те ще преместват хора, представям си, че ще трябва да го направят непосредствено преди тези събития, освен ако искат да ги изложат на тази енергия. Има доста неща, които просто не знаем.

ДУ: Интересно е, когато погледнем в Книга на Откровенията, глава 11, строфа 11, където се казва: „Праведните хора, които са били отблъснати от мнозина, ще бъдат родени в небесата. И в същия този час, земетресения разтърсиха Земята.”.

Така че предсказанието на Откровенията изглежда подсказва, че ще има преместване на хора, които са били в услуга на другите, на безопасно място, преди да настъпят някои от по-значителните катастрофи на повърхността. Какво би казал за това?

КГ: Не съм чул нищо за това „праведните” хора да бъдат преместени преди настъпването на тези промени на Земята. Според това, което са ми казали, всички праведни хора трябва да бъдат тук, за да изпитат това слънчево изригване и тази енергия, защото това е, което ще постави началото на Възнесението или на ренесанса на съзнанието.

ДУ: О, това тук е много лично. Ха, ти нямаш представа какъв е следващият въпрос.

КГ: Не.

ДУ: „Дали Дейвид някога ще дойде с теб, за да се срещне със Съвета на Сферичните същества? Ако няма, защо?” Уха!

КГ: Нямам представа.

ДУ: Ние сме разговаряли доста по този въпрос.

КГ: Да, разговаряли сме.

ДУ: И така, тъй като тук става дума и за мен, мисля, че можем да споменем някои от нещата, за които сме разговаряли.

КГ: Добре.

ДУ: Ти ми каза, че аз имам известни проблеми, защото според тези същества, аз не съм достатъчно смирен и трябва да развия повече скромност, както и повече да медитирам.

КГ: Да, това бяха основните неща.

ДУ: И да намаля стреса, както и да подредя живота си, да го балансирам.

КГ: Точно така. И те ме накараха да ти дам курса по виждане от разстояние на Гералд О’Донел …

ДУ: Точно така.

КГ: … и казаха, че това ще ти помогне да достигнеш вибрацията, от която се нуждаеш. И че всички тези неща, които спомена, ще те доведат до вибрационен синхрон.

ДУ: Точно така. И мисля, че едно добро допълнение към отговора на този въпрос би било нещо, което бе част от последните ти новини – някои изявления на Ка-Арии.

КГ: Добре, почакай. Говорейки за Ка-Арии … Много хора се питат защо извънземните не ги посещават. Те посещават този и онзи, а защо не посещават тях? 

И тя ми обясни, че това да контактуват с даден човек, не означава контакт с неговото его, или с това, за което той се мисли. Те първо установяват контакт с човека на по-високо ниво. Твоят Висш разум е този, който оторизира какъв контакт можеш да осъществиш, ако въобще е уместен някакъв контакт.

image003

Твоят Висш разум разрешава това, като те също така го зареждат с информация. При това, ти си мислиш, че тази информация достига до теб директно от извънземните. Те обаче трябва да подходят към теб чрез Висшия ти разум по силата на определени космически закони и по собствени кармични причини.  

Злонамерените извънземни и човеци не ги е грижа за това.

И за мен това бе много интересно, тъй като се чудех защо ти каза, че ще се свържеш с тези същества в сънищата си, след което аз не чух нищо от теб. И тя просто ми даде да разбера, че този процес е малко по-сложен, отколкото всички ние си го представяме.

ДУ: Накратко, Ка-Арии ти каза, че ще има контакти с други, подобни на тези, които вече си имал. Така че не става дума само за мен.

КГ: Правилно.

ДУ: Става дума и за нашата аудитория.

КГ: Точно така, не става дума само за теб и за мен. Става дума за много хора, които ще имат такива контакти.

ДУ: Каква е последователността? Тя какво очаква?

КГ: Преди да стане дума за Висшия разум, тя каза, че те ще контактуват с хората в сънищата им и по този начин ще ги зареждат с информация.

По време на слънчевото затъмнение, хората, които правеха медитации … Имам много информация от тези хора, които са получавали тези идеи и най-различна информация по време на медитацията си. Така че това наистина се е случило.

ДУ: Разбирам.

КГ: Все още очаквам да чуя за появата на тези наистина интересни сънища, защото те ми казаха, че това ще бъде началото. След това контактите по време на сън ще стават все по-реалистични, докато прераснат в действителен жив контакт с малки групи. Това няма да бъде по телевизията.

Възможно е да видим хора с техните видеозаписи направени по телефона, които показват извънземни. Те обаче ще се появят пред един, двама или трима души наведнъж. Те няма да се появят по стадионите.

ДУ: И просто за да преговорим – ако някой след подобно нещо е склонен да се помисли за месия, за спасител, за просветлен или за нещо твърде специално, това няма да бъде добре, нали?

КГ: Не. Те даже няма и да се опитат да контактуват с такива хора. Например през 1950-те, тези различни извънземни групи контактуваха с хора, които започнаха след това да развиват комплекси „Исус Христос”. Всъщност след всичкото програмиране, на което сме били подложени, е доста трудно даже за най-скромния човек да не се почувства по този начин. Така че те трябваше да оттеглят до голяма степен тези свои опити. И това е още една причина, поради която те просто не се появяват пред хората.

ДУ: Ако съветът, който ми бе даден, може по някакъв начин да бъде обобщен за повече хора, аз мислех, че по отношение на скромността се справях доста добре. Не мисля, че демонстрирам някакво огромно его.

Как би могъл средностатистическият човек да развие това качество на скромност и смирение? Какво би изисквало това?

КГ: Средният човек е толкова програмиран, има толкова много личностни деформации, върху които не се е фокусирал и с които не се е опитвал да се справи. Всичко се свежда до посланието на Сините Авиани да се фокусираме навътре вместо навън. Всички ние сме … Ние гледаме нагоре. „Покажи ми. Покажи ми.” Вместо това трябва да отправим поглед навътре. Всички отговори ще дойдат отвътре нас. Ние трябва да развием връзката си със своя Висш разум, да развием спокойствие на ума чрез медитативни практики. Това са все неща, които водят до синхрон.

Когато човек е фокусиран навън, върху своето его, вибрацията му е напълно различна, както и неговият светоглед.

ДУ: Има един много интересен цитат в Закона за Единството относно смирението, който считам за уместен в случая, и той гласи: „Това да не притежаваш смирение, означава да виждаш себе си отделен от другите и отделен от Твореца.”

КГ: Ъ-хъ. Това е егото. Тук се намесва егото – начинът, по който разграничаваме себе си от всички останали.

ДУ: Точно така. Нужна е голяма скромност да осъзнаеш, че си едно с всички останали.

КГ: Точно така.

ДУ: И те казват също, че това означава съзнателно да възприемеш себе си в услуга на всички останали.

image004

КГ: Точно така и това също … Повечето хора … Когато ти споменах за егото, първата ти реакция бе … ти живееш в Лос Анджелис … хората тук са обикновено с навирени носове. Ти обаче току-що описа какво означава да имаш силно его. Това е свързано с начина, по който възприемаме себе си, как разграничаваме себе си от всички останали хора, колко сме вглъбени във всички физически неща в живота – това всъщност е, за което те говорят.

ДУ: Може да се каже, че се идентифицираме повече със своето тяло, вместо с душата си.

КГ: Точно така, точно така.

ДУ: Добре. Следващ въпрос: „Колко души знаеш, че са били в доказан контакт със Сините Авиани?”

КГ: Хм. Много. Този брой непрекъснато се увеличава. По някаква причина повечето хора, които са били в контакт със Сините Авиани, са ми писали и-мейли. И това са напълно реални контакти. Те обаче не искат да говорят за тях. Те не … или им е било казано засега да си мълчат. Така че аз не съм единственият, който се среща със Сините Авиани. Те се срещат с хората предимно в сънищата им и тогава може да изглеждат малко различно. Те се показват по малко по-различен начин на хората.

ДУ: Разбирам.

КГ: И понякога психиката на хората интерпретира това по различен начин. Така например някой казва: „Аз видях същество подобно на бяла птица и то правеше всички неща, които правят Сините Авиани.”

Така че не зная дали хората не могат да интерпретират правилно това, което им бива представено, или Сините Авиани се появяват различно пред различни хора.

ДУ: Ако говорим в цифри, за колко души става дума?

КГ: Нямам никаква представа.

ДУ: Може би стотици? Може би хиляди?

КГ: Сигурен съм, че става въпрос за хиляди.

ДУ: О кей. Следващ въпрос: „Ка-Арии знае ли, че става твърде известна тук на повърхността на Земята? Ако знае, чувства ли се удобно от това, че ти споделяш своите срещи с нея?”

КГ: Да, тя е много наясно. Всички хора на Аншар са наясно.

Едно от нещата, които се случиха, бе, че след като докладвахме за нейното съществуване и за съществуването на Аншар, много, много хора от повърхността на Земята, започнаха да се обръщат психически към Аншар. И това е нещо, с което Аншар не бяха свикнали. Те бяха свикнали да контактуват с населението от повърхността по своя инициатива.

ДУ: Точно така.

КГ: И много пъти в миналото, както вече обясних, те са използвали измама и са ни убеждавали че „идват от звездите”, докато всъщност са били под краката ни. Това е било просто с цел оперативна сигурност. Така че те са наясно колко много ние се фокусираме върху тях.

Те искат от нас същото, което искат и Сините Авиани – да се фокусираме навътре в себе си. Тя обаче ми казва някои неща, които не трябва да споделям.

ДУ: Значи можем да кажем, че тя е наясно, че след като разговаря с теб, ти се явяваш неин вестоносец. И тя иска хората да знаят какво тя казва.

КГ: Да, Аншар в момента са силно загрижени. Времевите аномалии, които се случват, наподобяват за тях Ефекта на Мандела.

Отново: с тях са се случвали неща, които са им показали, че не са на правилния … те се отклоняват от правилната времева линия и това ги паникьосва. По този повод в последно време те са предприели някои драстични мерки, за които вече докладвах.

ДУ: О кей, ето и следващия въпрос: „Ти спомена, че Ка-Арии е казала, че Аншар са се маскирвали като богове в нашето минало. Тя някога споменавала ли е, или намеквала ли е в кой регион, или в кои времеви периоди са се случвали тези появявания?

КГ: Когато сляхме умовете си с нея, аз бях … Тя е само … само, ха – тя е на около 130 години. Така че в този времеви период тя не би се върнала в древни времена. Никой не ми е казвал кои от боговете са били нейни хора. Така че когато сляхме умовете си, аз я видях да посещава … приличаше на периода 1940-1950, униформени хора, които приличаха на англичани. Изглеждаха европейци. Мисля, че това бе Англия или САЩ. Така че те се представяха като дошли от някаква звездна система в срещата си с тези военни.

ДУ: О кей, следващ въпрос: „Когато хората на Аншар са кацнали на тази планета преди 20 милиона години, те са били същества от трета или от четвърта категория плътност?”

КГ: Това е било преди около 17 милиона години. Да, това са били същества от четвърта категория плътност, дошли от нашето бъдеще. Така че когато са пътували в миналото си, те не са се променили в трета категория плътност.

Така че през приблизително 17 милиона години ние сме имали човешки същества от четвърта категория плътност, една нова итерация на човеци, живеещи под краката ни.

ДУ: Би ли казал, че в онзи момент те са били по-напреднали в развитието си от хората на Мика?

КГ: О, абсолютно.

ДУ: О кей.

КГ: Да, това е било далече в тяхното бъдеще, след като са достигнали четвърта категория плътност, когато те са забелязали тези времеви аномалии и тогава са се завърнали назад във времето, за да се опитат да запазят своята времева линия.

ДУ: Ти наясно ли си дали това пътуване във времето е било технологичен процес? Или е нещо, което те са могли да постигнат със съзнанието си и със  знанията си за порталите?

КГ: Техните технологии … Всичко, което те правят, е да усилват съзнанието си. Техните кораби, всичко … Те взаимодействат чрез съзнанието си и задвижват своите съоръжения със съзнанието си.

ДУ: Хм.

КГ: Ако те биха ни дали един от своите кораби, той просто би ни изглеждал като една черупка с … Ние няма да можем да го разберем, защото ще отсъства един критичен елемент, пилотът. А пилотът е източникът на енергия, системата за управление. Всичко това става чрез съзнанието. Ето защо те използват много често кристали.

Те са толкова по-напред от нас, че да се опитваме да ги разберем … Ние разбираме нещата по елементарен технически начин. Те са толкова по-напред, че са напълно извън нашите разбирания.

ДУ: Представям си, че хора като Ка-Арии биха могли да използват телекинеза. Ти виждал ли си някой от тях да премества неща с ума си?

КГ: Не, не. Телекинеза не, но те определено имат способността да взаимодействат със съзнанието ни по един много мощен начин. Не съм ги виждал обаче да използват телекинеза.

Виждал съм други същества да влизат в корабите плувайки във въздуха, но те не използват телекинеза. Те използват тази технология на съзнанието, която за нас изглежда като магическа телекинеза.

ДУ: Знаеш ли дали … когато видя хората на Аншар да седят в тези висящи във въздуха столове и телепатично да комуникират с нас, дали столовете левитираха сами, или хората левитираха столовете?

image005

КГ: Ами столовете … Празните столове също левитираха.

ДУ: Ох!

КГ: Всички неща, които се намираха там долу в града на Аншар, изглеждаха така, като че ли всеки човек допринасяше с определен волтаж и контактуваше по безжичен път чрез съзнанието си всичката технология.

Не съм в състояние напълно да разбера какво ставаше там. Ако вземеш и най-гениалния човек на тази планета и той няма да може да разбере. Нашите умове не могат да се справят с техните понятия.

ДУ: „Какво знаеш за идентичността или намеренията на някои от древните богове, на основа това, което си научил от интелигентните таблети?”

КГ: Мисля, че намеренията могат да бъдат изведени от историите за богове, които имаме. Много от тези истории са основани на истини. Доста често кои са тези богове зависи от нашите собствени вярвания и убеждения. Много хора вярват само на Анунаки, или на Рептилите.

Трябва също така да имаме предвид, че други групи също са контактували с човеците, представяйки се за богове и те също са получили съответни имена (на богове).

ДУ: Би ли се съгласил, че хората в престъпните групировки до известна степен все още се мислят за недооценени богове и че биха искали да възстановят тези си позиции на планетата?

КГ: Да. Точно това е, в което те вярват. Те вярват, че потеклото им е извън тази планета. Те вярват, че са източници на генетичния материал на говедата, които те са тук, за да управляват. И те се чувстват упълномощени за това.

ДУ: Добре. Благодаря ти за отговорите на всички тези въпроси. Сигурен съм, че в бъдеще ще получим още повече. Благодаря и на всички наши зрители. Това е Космическо разкритие. Аз съм вашият домакин Дейвид Уилкок, в отговор на вашите въпроси, заедно с Кори Гууд.

Възнесението на Земята – 122 епизод, 19 Септември, 2017 г., Дейвид Уилкок и Кори Гууд.

 (с) Превод АТИ, 2017 г.

Дейвид Уилкок: Добре дошли в Космическо разкритие. Аз съм вашият домакин Дейвид Уилкок и съм тук заедно с Кори Гууд.

В този епизод ще се впуснем в едно дългоочаквано описание на няколко ключови въпроса, относно случващото се в момента.

И така, Кори, добре дошъл в предаването.

Кори Гууд: Благодаря.

ДУ: Кори, ние вече описахме как хората на Аншар се тревожат за нашето бъдеще. Много от тези тревоги изглежда са свързани с това слънчево затъмнение. Какво точно ти казаха Аншар за това затъмнение и каква е връзката му със случващото се в момента?

image001

КГ: Предположението е, че затъмнението бе едно енергийно съответствие, предназначено да усили способността на нашето колективно творческо съзнание да превръща мислите в реални неща.

Това, което Ка-Арии каза, бе, че … и това бе в съответствие с казаното от Тиър-Ер за провеждането на масови медитации. Ние се събрахме с неколцина други хора в деня на затъмнението, проведохме съвместна медитация и Аншар бяха много доволни от това. Те казаха, че също ще вземат участие и че тогава ще бъдат осъществени много от техните контакти с хора от повърхността. Всичко това бе твърде интересно.

По време на затъмнението аз стоях прав и с помощта на един филтър го наблюдавах, и в един момент видях едно малко проблясване в долната лява страна на Слънцето. И тъкмо щях да кажа нещо по този повод, когато една жена до мен се провикна много развълнувана и ми показа своя телефон.

„Виж какво заснех! Виж какво заснех!”

На екрана на нейния телефон, на същото място, където аз видях проблясването, имаше един триъгълен космически кораб. И ние го заснехме.

ДУ: Това е супер.
image002КГ: И бе много интересно, защото в този момент аз изразявах едно намерение човечеството да получи помощ.

image003

ДУ: Ти засегна доста накратко нещо, за което мисля, че трябва да кажем малко повече – тази идея за установяването на контакт. Каква е природата на този контакт, който Аншар са казали, че се случва, или че те са се опитвали да осъществяват?

КГ: Те казаха, че в началото контактът от тяхна страна ще се осъществява с отделни хора на планетата по време на сън.

ДУ: О кей.

КГ: Отделни хора ще започнат да имат сънища, което ще им позволи постепенно да привикнат с идеята, за да могат след това да осъществят контакт лице в лице с хората на Аншар. Така че аз очаквах подобни неща да се случват по време на затъмнението.

Това, за което не си дадох сметка, бе, че много от хората, участващи в тази масова медитация, получиха информация в съзнанието си под формата на идеи как да използват способностите си, как да разрешат определени проблеми в живота си. В същото време аз очаквах да се случи нещо по-драматично.

Наскоро след като се прибрах у дома, имах среща с Ка-Арии и я разпитах малко повече по този въпрос.

ДУ: Значи тези контакти започват, както ти каза, със сънища и евентуално с предаване на информация по телепатичен път. И какво се случва по-нататък?

КГ: След като се прибрах у дома, аз се почувствах изтощен.

ДУ: Прибрал си се откъде?

КГ: От конференцията „Затъмнение на Разкритието” в Маунт Шаста.

ДУ: О кей.

КГ: Лежа си аз в леглото и следващото нещо, което помня, бе, че се намирам на същото място за посрещане на гости, където за първи път срещнах Аншар. Аз лежах там по гръб. Този път обаче лежах на една дебела постелка – беше твърде интересно. Под врата ми имаше кръгла възглавница.

Щом погледнах нагоре, видях Ка-Арии и още двама изправени до мен. Тя припряно ме помоли да стана и двамата отидохме до първоначалната заседателна зала, където тя ми бе предложила Елексира на Изида.

image004

Стори ми се някак уморена и забързана.

Тя искаше да обсъдим затъмнението и масовата медитация. Каза, че тя е минала много успешно.

ДУ: О, чудесно.

КГ: Да, и че доста от участниците са получили по телепатичен път изключително много информация, като в същото време само малка част от нея е била на съзнателно ниво. Информацията е била предназначена да ги подготви за бъдещ контакт.

В този момен й казах, че се равам, че съм видял НЛО в небето, но че съм очаквал да видя да се случи нещо по-драматично. Тя на свой ред ми каза, че аз бързам с умозаключенията си и че добронамерените същества подхождат към човечеството по много специфичен начин. Тя каза също така, че те ни виждат на ниво, което надхвърля личното ни его. Те ни виждат на многоизмерно ниво. И преди да се появят на живо и да ни се представят, те трябва да установят контакт с Висшия ни разум.

 image005Нашият Висш разум е този, който определя дали ще установим контакт, какъв вид ще бъде този контакт, или от какво се нуждаем преди контакта – каква информация ни е нужна, за да се подготвим.

Така че няма да бъде, както аз си мислех, че тези същества ще се появят, защото сме достигнали подходящо ниво на вибрация или защото мислят, че сме готови.  Те идват при нас, защото Висшият ни разум е одобрил това … одобрил е този контакт.

ДУ: Ти сподели преди известно време, че струва ми се Тиър-Ер ти е казал, че с приближаване на слънчевото изригване, някои хора ще започнат да виждат духове в някаква форма.

КГ: Да, той каза, че когато енергиите достигнат своя максимум, ние ще узнаем това, защото хора по целия свят ще започнат да описват истории за срещи и разговори с членове на семейството си, които са починали.

ДУ: Мислиш ли, че може би тези посещения от страна на хората на Аншар ще приемат тази форма?

КГ: Доколкото разбрах, те ще контактуват с Висшия разум на някои от нас, след което това ще определи какъв тип контакт ще получи нашето его.

image006

Нашето его не е готово за контакт лице в лице. Нашият Висш разум съвместно с Аншар ще определи как трябва да се подготвим за такава среща. И съответните хора ще получат нужната информация по телепатичен път.

ДУ: За мен бе силно изненадващо колко скоро след затъмнението възникнаха масови урагани. Мислиш ли, че те са свързани със затъмнението и с това, което те са ти казали, че се случва?

КГ: Бе ми показано картинно какво се случва. Сините сфери са почти изчезнали. Те са напълно прозрачни и изчезват една след друга. И ние получаваме все по-високи и по-високи дози от тази космическа енергия. Нашата планета и Слънчевата система се къпят в тази енергия в момента.

В образите, които ми показаха, Земята се въртеше в тази енергия и приличаше на динамо. И енергията навлизаше в Земята през полюсите. Това причиняваше масивни високо енергийни бури като тези, на които сме свидетели, както и земетресения.

ДУ: Според някои хора тези урагани са изкуствено причинени от  високо честотната система ХААРП и не са естествени явления, а са опити на престъпните групировки да колабират американската икономика. Какво мислиш за това?

КГ: Тези бури не са породени от тези технологии, но движението им бива управлявано. Престъпните групировки притежават сателитни системи, които изстрелват струва ми се това, което наричат мазери – микровълнови лазери, фокусирани микровълни в океана, близо до възвикналата буря, за да затоплят океанската вода. И това кара бурята да се движи в посока на затоплената вода, при което до известна степен могат да насочват движението на бурята.

ДУ: Мислиш ли, че американската икономика може да преживее бедствия от такъв порядък?

КГ: Това ще се отрази на икономиката, но преди всичко това е с цел отвличане на общественото внивание. Това цели отвличане вниманието на всички тези, които работят, за да извършат арести и организират съдебни преследвания. Военните са силно ангажирани с това.

ДУ: Защо мислиш, че Северна Корея се държи така налудничаво в последно време с тези ядрени заплахи, които отправя?

КГ: Ами, Северна Корея е … добре е известно, че престъпните групировки упражняват значителен контрол в тази страна, макар на пръв поглед това да не изглежда така. Така че те служат за идеално средство за отвличане на вниманието.

Според друга теория, която съм чул, Северна Корея ще стане такава заплаха, че ще се наложи да използваме нови екзотични оръжия, които никога досега не сме разкривали публично. Единственият начин обаче да ги използваме, би бил с цел да ги демонстрираме открито. Това според мен би била идеална възможност за разкриване на триъгълните космически кораби, които да неутрализират ударите на Северна Корея, насочени срещу Сеул.

ДУ: Пит Питърсън говори доста в последно време за това, което някак със симпатия нарича „куадкоптери”, макар че в случая става дума не за малки дронове, а за нормални, пилотирани летателни апарати, които военните предстои да разкрият.

КГ: Това отговаря точно на секретната информация, която получих. Ако си спомняш, в това предаване преди около шест месеца, аз докладвах за Тайната космическа програма на ВВС и за това, че те ще ни позволяват все повече уж случайно да виждаме тези триъгълни кораби.

Тогава казах, че ще има все повече свидетелски показания за такива летателни апарати. И всъщност, над една база на ВВС в Тампа, в два отделни случая, хората са снимали триъгълни летателни апарати. Струва ми се, че имаме някои от тези снимки.

image007

ДУ: Когато се срещна с Ка-Арии и тя ти каза за това, че в бъдеще контактите ще зачестят, ти получи ли усещането, че евентуално хора като тези, които гледат това предаване, ще могат да имат персонални срещи с тях като тези, които имаш ти?

КГ: Абсолютно. Аншар са ми казвали, че посещенията, които аз имам, ще станат нещо обичайно и че аз постепенно ще се оттегля на заден план, както бих искал, защото толкова много други хора ще започнат да осъществяват лични контакти.

ДУ: Мислиш ли, че в даден момент ще стане възможно да се докаже кои хора действително са имали такива преживявания, за разлика от тези, които просто искат да попаднат под светлината на прожекторите и да привлекат чуждото внимание?

КГ: Мисля, че от един момент нататък това няма да има значение.

ДУ: Защо няма да има значение?

КГ: Толкова много хора ще осъществяват открити контакти, че търсещите внимание, които лъжат … ще бъде твърде очевидно кой какъв е. И за хората просто няма да има значение още кой осъществява контакти.

ДУ: Мислиш ли, че ако имаме повече катастрофи като тези урагани и всички трябва да преминем през такива преживявания, това по някакъв начин ще отвори повече възможности за Аншар да установяват открит контакт?

КГ: Не зная това, но когато говорих за последно с Тиър-Ер, когато той ми показваше всички тези изображения, бях малко озадачен защо тези неща биват позволени да се случват. И Тиър-Ер ми каза, че докато тези неща се случват, това създава възможности на хората да бъдат в помощ на другите. И това бе единственото обяснение, което получих. Никой не ми каза нищо повече по този въпрос.

ДУ: Ти имаше друга среща с Ка-Арии съвсем наскоро, в която тя ти е казала някои неща, които наистина ме изненадаха. Когато за първи път ми ги разказа, аз бях доста стреснат.

КГ: Това бе по време на същата среща.

ДУ: О, така ли?

КГ: Да. Отново, аз забелязах, че тя се държеи необичайно. Тя бе малко стресирана и изглеждаше някак претоварена. Аз я попитах дали времевата линия продължава да се отклонява от тази, която са били изпратени тук да следват и направляват. И тя каза: „Да, случаят е точно този. Нещата са се отклонили значително от желаното.”

ДУ: Само за да поясним, ти каза, че тази отрицателна времева линия би означавала много мрачно бъдеще за човечеството. Би ли пояснил това?

КГ: Да, това би означавало твърде мрачно бъдеще за човечеството, но Аншар бяха разтревожени, че ако това отклонение от желаната времева линия се осъществи, те биха престанали да съществуват.

ДУ: Ако нашата положителна времева линия не се осъществи.

КГ: Точно така, ако се отклоним от нея. Времевата линия, която те са се опитвали да поддържат.

ДУ: Значи тя е разтревожена от това, че тази отрицателна времева линия може все още да се наложи.

КГ: Точно така. И аз я попитах: „Такова нещо нечувано ли е?” Тя ми отговори: „Не. Ние сме преживявали това на няколко пъти по време на цикличните промени.”  

И в тези случаи нейните хора е трябвало да прилагат драстични мерки по време на цикличните промени.

Попитах я за какво говори, при което тя ме поведе към мястото, на което се бях появил за първи път и откъдето се разклоняваха различни коридори. Тръгнахме по един от тези коридори и в крайна сметка достигнахме до една площадка, от която можехме да видим гигантскя град, който бях описал преди.

image008

В момента обаче, в който погледнах към тази огромна, огромна каверна, веднага ми стана ясно, че всичко се бе променило. Всички предишни постройки бяха изчезнали. Каменните колони, които достигаха до покрива на каверната и в които бяха издълбани всички тези жилища, бяха все още там, но нямаше никакви светлини.

image009

Имаше малки следи по местата, където преди това имаше постройки.

ДУ: Наистина?!

КГ: Да. И след това имаше един странен, един странен … изглеждаше като време-пространство огънато навътре в себе си, което завършваше с нещо като конус.

image010

И там където конусът завършваше, беше малко назъбено.

image011

Попитах Ка-Арии какво бе това и тя ми каза, че в миналото, по време на различните цикли, хората на Аншар са се крили в тази време-пространствена сфера.

И че тази времева аномалия е същата като аномалиите близо до Юпитер и Сатурн, където Супер федерацията има своите гигантски станции, в които провеждат срещите си.

ДУ: Мислиш ли, че жилищата на Аншар са построени на модулен принцип, като малки превозни средства …

КГ: Да, такива са.

ДУ: … които могат да се придвижват?

КГ: Да. И това, което се е случило, е, че всички те са левитирали и са се преместили в събитийния хоризонт на тази аномалия, където биха били защитени от всичко случващо се в енергиен план.

ДУ: Това включва ли случай, при който ако времевата линия се промени, те все пак ще имат дял от реалността (reality partition), в който да могат да живеят?

КГ: Точно така.

ДУ: Наистина?

КГ: Те ще притежават своя собствена малка реалност.

ДУ: Хм.

КГ: И по време на разговора ни тя каза, че … аз научих малко повече за аномалиите, как те действат, което е много интересно.

Предполага се, че ние се намираме в тази защитна бариера, ограждаща Слънчевата система. И тя казва, че когато навлезем в тази аномалия, когато посещаваме тези събирания, ние навлизаме в една време-пространствена сфера, която е извън нашата реалност, така да се каже, и че в тази сфера има входове, подобни на входовете в други галактики. За тези събирания пристигат същества от други галактики, но те трябва да влизат и излизат от едно и също място на сферата.

ДУ: Хм-м-м.

КГ: Болшинството от нейните хора, целият град, в момента се намират в тази аномалия.

ДУ: Добре, това повдига интересен въпрос, на който моля да отговориш накратко. Ако тези същества седят в своите столове и комуникират телепатично с нас, очевидно подобно на ангели-пазители, и ни помагат да се срещаме с правилните хора и влияят на интуицията ни и пр., ако всички те са отпътували, това няма ли автоматично да прекъсне подкрепата, която ни оказват, така да се каже?

КГ: Това, което щях да кажа, е, че всички техни хора, които преди са живеели в този град, сега се намират в тази времева аномалия, при липса на по-подходяща дума. Всички, които са били част от религиозния орден, до последния момент остават извън аномалията и фокусират цялото си време и енергия в опити да повлияят на населението на повърхността по положителен начин, за да се насочи към тяхната времева линия.

ДУ: Ти искаш да кажеш, че само хората от религиозния орден са се занимавали с това преди?

КГ: Не.

ДУ: Ох.

КГ: Не. Много, много от техните градове са взимали участие, но това важи и за всички религиозни ордени.

ДУ: Мислиш ли, че може би присъствието на гигантските сфери в Слънчевата ни система може по някакъв начин да ни осигури някаква духовна подкрепа, ако тези хора повече не са в състояние да изпълнтяват тази функция за нас?

КГ: Когато те достигнат момента, в който повече няма да могат да ни бъдат в услуга, те просто ще влязат в тази времева аномалия и ще отпътуват.

ДУ: Аз си мисля обаче какво означава това за нас, при положение че тези хора за нас са като ангели пазители. Можем ли да очакваме помощ отнякъде другаде?

КГ: Мисля, че трябва да сме наясно, че повечето неща зависят от самите нас. Ние не трябва да търсим ангелски създания, които да дойдат и да ни спасят, или да ни помогнат. Ние трябва наистина да се фокусираме върху това да бъдем самата промяна.

ДУ: И как би изглеждало това? Ако те повече не ни помагат, как ще управляваме кораба без тях и как ще получим желания краен резултат?

КГ: Насочването в правилната посока ще бъде извършено от една много малка група хора тук. Една много малка група от хора може да повлияе на времевата линия.

И хората, с които те контактуват сега, тези, пред които ще се появят, тези, на които предават информация по телепатичен път, тези, които ще бъдат подпомогнати да се подготвят за открит контакт, това предполагам ще бъдат хората, които ще стъпят здраво на земята и ще поведат армията на съзидателното съзнание.

ДУ: Това ще рече, че ние преживяваме собственото си съзряване и приемаме една по-активна роля от преди.

КГ: Правилно. И като част от това съзряване, ние трябва да станем майстори.

ДУ: Чувстваш ли, че предстоят други събития като това затъмнение, когато ще възникнат други внезапни качествени промени в положителна посока?

КГ: Абсолютно. Мисля, че това, за което говориш, ще бъде резултат от това как хората получили телепатично информацията ще я преработят. Много хора са получили сходна информация, която ще ги накара да се обединят.

Едно от нещата, които заяви Тиър-Ер, бе, че някои хора ще започнат органично да намират своя път. Например ние ще кажем: „Нужен ни е човек, който може да изработи тази графика или тази анимация,” и обикновено в рамките на 24 до 48 часа ще получим и-мейл със следното съдържание: „Не зная защо, но усещам, че бих искал да стана доброволно част от този проект.” И ще се окаже, че той има точно тези умения, които са ни необходими и за които току-що си говорихме.

ДУ: Хм.

КГ: И аз мисля, че това, което предстои, ще започне да се случва в макро мащаб. Всички тези хора получили телепатично информация ще започнат да получават помощ и енергия, за да реализират различните проекти, които са им били внушени и подсказани.

ДУ: Аз имах тази представа, че ние ще се движим спокойно до момента на изригването, без да се случва нещо наистина смущаващо – че това ще бъде един отегчителен период, в който няма да има особени промени и изведнъж – пуфф!

От това, което разбирам, че са ти казали в последно време, следва твърдо, че още преди слънчевото изригване ще има някои забележими промени в хода на нещата. Би ли пояснил това?

КГ: Да, радвам се, че повдигаш този въпрос, защото предишния път, когато говорихме за това, аз не достигнах до нужната дълбочина. И много хора си помислиха, че това ще бъде нещо страховито, нещо извадено от Revelations в Библията. 

Преди време обаче Мика ми описа как същото това събитие е протекло на неговата планета. Неговата планета има предимно острови, тя е предимно водна планета. И те са имали … Точно преди слънчевото събитие и свързаната с него  промяна на съзнанието, те са имали масови земетресения и цунамита.

ДУ: Преди слънченото изригване?

КГ: Преди тяхното Възнесение. Те ми съобщиха също така, че нашата планета е живо същество. Болшинството хора, които гледат това предаване, ще знаят точно какво имам предвид относно Гая. В момента Гая преминава през едно Възнесение. Тя завършва последния си преход към четвърто ниво на плътност.

А ние сме нещо като бълхите върху куче, едно куче, което преминава през Възнесение, и ние сме се случили да бъдем върху това куче. Ние яздим една планета. Ние също така сме на гребена на една вълна на Възнесение, през което преминава нашата планета.

ДУ: Хм.

КГ: Симптомите на тази промяна ще бъдат земетресения, които ще причинят цунамита, вулканични изригвания и други подобни неща. Това е просто естествена част от метаморфозата.

ДУ: Колко разрушителни мислиш, че ще бъдат тези промени на Земята преди слънчевото изригване?

КГ: Мисля, че ще бъдат твърде разрушителни. Те определено ще привлекат вниманието ни, точно както тези последни урагани, които бяха по-силни от познатите ни от преди. Мисля, че ние просто ще свикнем да виждаме повече такива неща като земетресения. Те могат да се превърнат в нещо като норма.

ДУ: Мислиш ли, че докато преминаваме през тези смущаващи преживявания, хората ще имат повече духовни контакти, повече достъп, повече телепатия и други паранормални събития?

КГ: Да. И както ми го обясниха, тези събития ще бъдат катализатори, които ще ни тласнат още повече към нашите крайности. В момента виждаме как отрицателно настроени хора се привличат взаимно в отрицателно ориентирани групи. Положително настроените също започват да се организират. И това ще се случва във все по-големи мащаби.

Така че това, което се случва, е нещо много положително. То форсира процеса на Възнесение. И ако наистина ще настъпи едно тройно разделение, може би това как реагираме емоционално и енергийно на тези земни промени ще определи в коя крайност ще се насочим.

ДУ: И сега това зависи от нас. Ние сме тези, които трябва да насочим този процес.

КГ: Ние сме тези, които сме очаквали (да ни спасят).

ДУ: Да, наистина. Е, добре. Благодаря ти, Кори, за цялата тази информация. Искам да благодаря и на всички наши зрители,  които подкрепят нашите усилия тук в Гая.

Аз съм Дейвид Уилкок заедно с Кори Гууд в предаването Космическо разкритие и довиждане до следващия път.

Въпроси на зрителите – Част 10 – 121 епизод, 12 Септември, 2017 г., Дейвид Уилкок и Кори Гууд.

 (с) Превод АТИ, 2017 г.

Дейвид Уилкок: Добре дошли в Космическо разкритие. Аз съм вашият домакин Дейвид Уилкок и с мен, за да отговаря на вашите въпроси, е самият Кори Гууд.

Кори, добре дошъл в предаването.

Кори Гууд: Благодаря ти.

ДУ: „Обичам вашите епизоди с въпроси и отговори. Объркан съм обаче относно едно нещо. Мисля, че чух Кори Гууд в други програми да заявява, че китайците ще отговарят през следващите 100 години за една нова (световна) валута. Ако ще имаме това космическо събитие между 2017 г. и 2023 г., което мислех, че ще бъде нашето Възнесение, защо да се тревожим за каквото и да било след това? Няма ли Майка Земя да изхвърли тези отрицателни същества, докато се възнася?”

image001

КГ: Има различни групи с различен дневен ред и различни планове и те преследват реализацията на тези планове, все едно че ще спечелят. Ако това енергийно събитие възникне, или ако настъпят някои от тези други неща, за които ми бе казано в последно време относно извънземни, които ще започнат да се появяват пред малки групи, аз не виждам как тези планове биха се осъществили.

ДУ: Тогава тази идея на китайците да искат да управляват 100 години една финансова система е основана на какво?

КГ: Тя произлиза от преговорите проведени между Съюза (на Тайната космическа програма) и престъпните групировки. Китайците казаха, че Западът е имал своите 100 години и сега те претендират за свои 100 години, в които да управляват световната финансова система.

ДУ: Значи ти приравняваш китайците и Съюза по някакъв начин?

КГ: Да. Всъщност китайците са голяма част от хората в Съюза и те са тези, които са били предопределени да завладеят финансовата система, или да я водят.

ДУ: Тогава нека да сме наясно какъв е китайският план. Те искат да направят точно това, което направи Федералния резерв? Те искат да ни поробят?

КГ: Това би била различен тип вавилонска робска система, магическа парична система, разбира се, щом ще е финансова система, но тя би трябвало да бъде глобално по-справедлива, основана на брутния вътрешен продукт на страните и на други неща, различни от това колко много богатство е натрупала дадена страна, което тя използва срещу други страни.

ДУ: Китайците чувстват ли, че са били принудени да живеят в бедност? И част от това, което искат да направят, цели ли да изравни силите на играчите на световната арена?

КГ: Това е основната причина за формирането на Съюза. Целта е борба срещу западните престъпни групировки, които по същество са завладели световната финансова система и по-голямата част от инфраструктурата на планетата.

ДУ: Мислиш ли, че китайците биха преференциално стимулирали икономиките на страните в Югоизточна Азия, Африка и други места, които са били в неизгодно положение?

КГ: Не само това, но те усилено инвестират в тези области, като Южна Америка, части на Африка. Те купуват земя и недвижима собственост с най-висока скорост.

ДУ: Очевидно китайците би трябвало да са наясно с идеята за предстоящото слънчево изригване, но мислиш ли, че ако това им е известно, те просто не виждат неговото значение? Може би те планират все едно, че то няма да се случи?

КГ: Всички знаят за това, но както съм казвал преди, в зависимост от групата, има различни идеи за това какво ще се случи, когато възникне слънчевото изригване. Мнозина мислят, че то ще причини доста смущения в технологичните комуникации. Някои мислят, че то ще разруши всичко, което работи с интегрирани процесори.

ДУ: Хм.

КГ: Други пък мислят, че това ще бъде някакво събитие на Възнесение, или на масова смърт, на масово унищожение.

ДУ: Точно така.

КГ: Така че няма истинско съгласие относно това какво ще се случи, когато слънцето „кихне”, както те го наричат.

ДУ: Докато сме на тази тема, какви са последните спекулации, които си чул относно момента на възникване на това събитие?

КГ: За действителното слънчево събитие не съм сигурен, но важат същите дати. Мисля, че времевият прозорец бе 2018 – 2023.

ДУ: Ъ-хъ.

КГ: Те разшириха малко този прозорец, но все още очакват възникването на тези масови събития. И изглежда, че ще бъде нещо повече от единично събитие, не само едно слънчево събитие, което ще се случи в този прозорец.

ДУ: Ние определено знаем, че в Закона за Единството това събитие е описано като много положително и съществата, които са контактували с теб, също са го окачествили като твърде положително, нали?

КГ: Правилно.

ДУ: Че това ще бъде някакъв вид Възнесение, което ще настъпи.

КГ: Че това ще … Не задължително Възнесението, което всеки разбира според различните системи от вярвания, но някакво Възнесение, което ще постави началото на това, което се е случило с хората на Мика, което е един ренесанс на съзнанието.

И това Възнесение ще бъде по същество нещо свързано със съзнанието повече, отколкото физически процес – нещо моментно като „примигване на окото”, както ми казаха.

ДУ: Разбирам. Това е много добре. Следващ въпрос:

„Този последен епизод на Космическо разкритие ми помогна наистина да разбера по-добре природата на времето, времевите линини и пътуването във времето. С удоволствие бих чул нещо повече по тези въпроси.

За мен бе особено удивително споменатото от Кори относно бъдещите прогнози на престъпните групировки за изкуствения интелект, които изглеждат все по-ненадеждни в последно време. Това вероятно се дължи на факта, че все повече и повече хора се фокусират върху по-положително и продуктивно бъдеще за всички нас. Или може би някой си играе прекалено много с времевите линии. Или може би природата на времето се променя по някакъв начин при тези нови енергийни изменения.

Във всички случаи, това изглеждат доста добри признаци, че ние се движим към една по-благоприятна времева линия. Ти какво мислиш?”

КГ: Определено има признаци, че сме се запътили към една по-положителна времева линия, но очевидно тя може да бъде още по-добра. Хората на Аншар показаха видимо безпокойство относно поддържането на тяхната времева линия. Така че не бих казал, че всичко е цветя и рози.

Има много работа, която трябва да бъде свършена. И повечето е работа, която трябва да извършим със себе си, както и да разпространяваме информацията за това, което се случва в енергийно отношение, да се опитаме да пробудим колкото е възможно повече хора.

ДУ: Само за да изясним характера на въпроса. Ти казваш, че какъвто и изкуствен интелект да е използван за вероятностно моделиране на бъдещето, той става все по-ненадежден в своите заключения?

КГ: Да. Това е свързано със случващото се с този странен Ефект на Мандела, с природата на времевата промяна.

ДУ: Хм.

КГ: И това е пряко свързано с протичащите енергийни промени.

ДУ: Времето променя ли се, защото все повече и повече добри хора се фокусират върху положително бъдеще? Какво би казал по този въпрос?

КГ: Да. Съвместното творческо съзнание на хора, които предполагам са положително настроени и се опитват съзнателно да създават едно положително бъдеще, оказва влияние върху случващото се с нашата реалност. Ето защо са нужни все повече и повече хора, които да се фокусилат върху медитирането, в т.ч. и чрез групови медитации, насочени към положително бъдеще на нашата реалност.

ДУ: О кей, следващ въпрос:

„Мисля, че съм объркан като цяло по отношение на това да бъда в услуга на другите. Забелязвам, че ме привличат депресирани и пропаднали жени. Винаги се опитвам да им помогна да видят светлината, но те просто никога не изглеждат щастливи.

В момента имам една връзка и жената е доста отрицателно настроена и дърпа енергията ми надолу. Опитвам се да я направя щастлива, но успявам само за по няколко минути, след което тя отново започва да протестира за нещо друго. Дали трябва да продължавам връзката си с нея? Не разбирам как точно да бъда „в услуга на другите”.

КГ: Това, че трябва да бъдеш в услуга на другите, не означава, че трябва да служиш за изтривалка на когото и да е. Много хора бъркат тези две неща. Те мислят, че трябва да се поддават на всякакво нападение и никога да не се отбраняват.

Когато става въпрос за … Има две неща, върху които Ка-Арии ми каза, че трябва да работя; две пречки по пътя на по-нататъшното ми духовно развитие – едното бе належащи проблеми в брака ми, които не бяхме разрешили, и другото бе да се помиря с баща си, с когото не бях разговарял в продължение на шест години.

ДУ: Уха!

КГ: И двете неща се случиха през последните няколко месеца. Бе настъпил един критичен момент, в който двамата със Стейси предстоеше да се разделим. Имаше ситуация, която действаше като катализатор. И това бе ситуация … която донесе оздравяване, и ние успяхме да изгладим нещата, след което сега всичко е по-добре, от когато и да било преди.

ДУ: Радостен съм да чуя това.

КГ: И същото стана с баща ми. Точно след деня на бащата успях да се помиря с него.
Така че това за мен освободи доста енергия. Тези различни междуличностни отношения действат като парашут и ни дърпат назад. Също така мисля, че трябва да даваме на другите хора възможност да се развиват.

В много случи прекратяването на връзката може да подейства като катализатор, но аз не съм квалифициран да давам каквито и да било съвети.

ДУ: Какво мислиш за случаите, в които хората са заседнали в някакъв вид депресия? Ти изследвал ли си възможността за връзка с това слънчево събитие и с промените, срещу които Сините сфери са очевидно тук, за да послужат като буфер?

КГ:  Да, съвсем наскоро Тиър-Ер ми каза да очаквам налудничавото поведение на някои хора, свързано с Края на времената, да ескалира драматично. Всички наши личностни деформации биват фокусирани и изваждани на показ. Различните житейски проблеми, които не сме разрешили, излизат наяве и ние се оказваме принудени да ги разрешим.

Също така забелязваме обаче, че поради усилването на енергийните вълни, хората се оказват притеглени към крайностите, за които проявяват най-голяма склонност. Отрицателно настроените хора стават много по-отрицателно настроени, докато положително настроените правят същото в своята крайност.

Има, разбира се, и хора, които за нещастие имат умствени нарушения. В момента те срещат доста проблеми и тези проблеми също само ще се увеличават.

ДУ: В Закона за Единството има интересен материал, свързан с пътя на Исус, когато той става мъченик и по същество предлага живота си на кръста. И там всъщност се казва, че ако той е бил избрал да живее, той е можел да бъде по-дълго на този свят и да помогне повече. Там също така обясняват, че е възможно да има юдео-християнска наклонност към самоволно мъченичество.

Мислиш ли, че има хора като този наш зрител, които приемат самоволното мъченичество за нещо положително? Това ще рече, че ако те непрекъснато са като мъченици на кръста в отношенията си с някого, това ще бъде добре за тях?

КГ: Доста хора мислят, че ние изгаряме карма и понякога го правим. Твърде често обаче ние само си създаваме допълнителни проблеми. Като не се опитваме целенасочено да се развиваме, ние се затормозваме и затъваме в подобни ситуации.

Човек трябва да се фокусира върху собственото си развитие. И ако ще променяме света по един човек наведнъж, ние трябва да се фокусираме и да обичаме себе си не по-малко, отколкото обичаме хората, заради които сме готови да станем мъченици.

ДУ: Тъй като си имал контакти с няколко различни типове извънземни същества, или със същества от Вътрешната Земя, ако би изпаднал в ситуация, в която трябва да прекъснеш някаква връзка – приятелска или друга, която не е вървяла добре, те какъв съвет мислиш, че биха ти дали?

Какво биха ти казали? Ако можеш да си спомниш нещо, какво биха ти казали?

КГ: По отношение на моя брак аз ги питах, но те отказваха да ми дават съвет. Всичко, което се случи в крайна сметка, се случи точно така, както трябваше.  Катализаторът, който стимулира всичките промени, не би се появил, ако те се бяха намесили.

ДУ: Ах!

КГ: Те също така много пъти ми казаха, че това, което се случва в живота ни, е предварително определено от Висшия ни разум. Нашият Висш разум се опитва да ни насочва и да ни учи и те няма да се намесват в този процес.

ДУ: Много интересно. И така, имаме друг въпрос. Ако съдим по някои от получените коментари, някои хора намират за унизителен факта, че говориш за тези същества като „същества със златна триъгълна глава”, което акцентира на физическите им качества, вместо да ги назоваваш по име. Как би отговорил на това?

КГ: Това е буквално начинът, по който ги наричат по време на брифингите и в документацията – „същества със златни триъгълни глави.”

ДУ: Ха, ха. О кей.

КГ: Името, което ни бе дадено за тях, представлява един дълъг, странен звук. Това не е нещо, което мога да възпроизведа с моите гласни струни. Това е причината те да не бъдат назовавани със собствените им имена.

ДУ: Значи те имат някакъв алтернативен начин на вербално общуване, който е нещо, което е невъзможно лесно да произведем, или въобще не сме в състояние да го направим?

КГ: Точно така. Да, няма да можем да направим този шум. Може би бихме могли с помощта на компютър, но …

ДУ: Какъв би бил диапазонът на този шум?

КГ: Много висок и пронизителен. Не точно както при китовете, но нещо подобно. Много странен.

ДУ: Добре. Следващ въпрос:

„Все още съм объркан относно програмата „20 и обратно”. Ако си в космоса в продължение на 20 години и след това си бил върнат преди 20 години, след като си изпълнил мисията си, тогава ще бъдеш на Земята и в космоса по едно и също време през тези 20 години. Това прилича на филма „Завръщане в бъдещето”.

КГ: Да, но това са различни времеви линии.

ДУ: Правилно.

КГ: В една времева линия ти си на Земята. Така че не си точно по същото време. Те са различни … почти като различни реалности, насложени реалности.

ДУ: Хм-м. О кей. Мисля, че това вероятно подпомага отговора на останалата част от въпроса. Той казва:

„Тогава 20 години, след като си бил върнат на Земята, ти все още ще си в космоса, завършвайки своята мисия, след което ще бъдеш върнат на Земята 20 години по-рано и ще се окажеш зациклил завинаги в един безкраен времеви кръг. Чудя се как Кори би отговорил на това. Всичко останало се връзва. Сигурен съм, че има добър отговор на този въпрос, но той още не е бил даден.”

Така че аз предполагам, че той гледа на идеята все едно, че има две огледала поставени едно срещу друго и ти виждаш множество нива на огледалото. Ако си в една времева линия в космоса и след това те върнат на Земята, след това отиваш в космоса отново, и отново обратно на Земята – пинг-понг, пинг-понг.

КГ: Сега хората твърде лесно … е, не всички, но много хора твърде лесно разбират пространството и космоса. Хората обаче наистина не разбират как времето се слива с пространството. За доста хора е трудно да разберат как тези напреднали в развитието си извънземни са повече пътници във времето, отколкото в пространството, поради технологията, която имат. 

ДУ: Разбира се.

КГ: Те могат да пътуват в нашето минало, в нашето бъдеще, в нашето настояще. Те могат да прескачат, както пожелаят.

ДУ: Възможно ли е да пътуваш в пространството с по-висока скорост, без да пътуваш във времето?

КГ: Не.

ДУ: Или всичко е едно нещо?

КГ: Не. Всеки път, когато ти си … Даже когато пресичаш стаята, ти пътуваш във времето.

ДУ: Разбира се.

КГ: Просто когато увеличаваш скоростта … ти знаеш останалото.

ДУ: Тогава би ли казал, че тези алтернативни времеви линии по някакъв начин се сливат, за да попречат на света да попадне в спиралата на някакъв вид парадокс?

КГ: Да. Това би изкарало акъла на хората, количеството сливане и разделение (на времеви линии), което се случва непрестанно, във всеки един момент, като напредваме, от нашата изходна точка на нулево време. Зад нас и пред нас, тези промени протичат навсякъде.

ДУ: И изглежда, че има две части на това, така че ударите биват нанасяни поотделно, вместо всичко да се случи наведнъж.

„Номер едно: Защо Тайната космическа програма и напредналите извънземни раси използват хора за роби? Изкуственият интелект и роботите не са ли станали достатъчно усъвършенствани, за да се спровят с ‘робския труд’?”

КГ: Изкуственият интелект е определено достатъчно развит до степен да стане враг на болшинството същества, които са доброжелателни и зли. Повечето от тях казват, че биха използвали изкуствен интелект до определена граница, когато той няма … когато преследват определена цел.
image002

Но те регулират това доста внимателно, защото почти при всеки един случай, ако създадеш изкуствен интелект и попаднеш под влиянието на този негов сигнал, тогава се намесва това огромно същество-изкуствен интелект, което обитава в космоса.

Така че болшинството от тези същества стоят доста далече от роботи с изкуствен интелект. Те имат андроиди, които приличат донякъде на Сивите, които са нещо като био-андроидни машини, които те могат да програмират. За изпълнението обаче на фини задачи и инженерство, те предпочитат хора, които са израснали на Земята и имат опит на Земята в определени области.

Клонингите също не им вършат толкова добре работа. Те подлежат на всякакво програмиране, но не притежават интуиция и всички останали способности, присъщи на човек израснал тук.

ДУ: Тогава мислиш ли, че би имало голям интерес от страна на Тайната космическа програма да рекрутира хора, които са имали нормален човешки живот тук на Земята, след което да ги привлече в този окултен свят?

КГ: Да. По-голямата част от рекрутирането става при военните. Много малък е процентът на цивилните, които биват използвани. И повечето не влизат в програмите „20 и обратно”. Много от инженерите прекарват там 18 месеца, четири години, осем години и биват връщани обратно. В програмите „20 и обратно” участват предимно военни.

ДУ: Защо не са толкова склонни да използват цивилни?

КГ: Те не се поддават толкова лесно на контрол.

ДУ: Хм.

КГ: И в по-голямата си част те предпочитат да раздробяват дейностите под контрола на военните. В същото време им се налага да използват цивилни инженери, учени и различни хора, като мен, които са участвали в програми и са били обучени да работят в програми.

ДУ: Защо мислиш, че те позволяват на някои от тези хора да се завърнат в нашия свят, вместо просто да ги задържат там завинаги?

КГ: Това е едно съглашение, договорено с извънземните групи, които са им дали много от технологиите, които те използват.

ДУ: Хм, те не са им позволили просто да задържат всеки завинаги.

КГ: Правилно. И те трябва да … Ето защо те трябва да изтриват паметта на хората, когато ги връщат обратно. Има много правила, които те трябва да спазват, за да използват технологията „20 и обратно”. В основата си тази технология им е била предоставена. Те естествено са я доразвили. В основата си тя им е била предоставена от една извънземна раса, работила в тясно сътрудничество с тях, с групата на ВМС, за да формира една специализирана група военни, която да им помогне в борбата с Драко и с други агресори.

ДУ: Знаеш ли коя е групата извънземни, която им е дала тази технология?

КГ: Мнозина вярват, че това са били Nordic – групата, която им е дала повечето технологии.

ДУ: Хм, интересно. Нека сега да поговорим за тази история – ВМС срещу ВВС – защото както знаем, преди Втората световна война не е имало даже ЦРУ. Тогава нещата са започнали със Службата за стратегически услуги.

КГ: По същото време, когато е началото и на ВВС.

ДУ: Точно така. По време на Втората световна война имаше един клон на американската армия, който правеше съвместни въздушни мисии срещу Хитлер в Европа заедно с англичаните. По същото време ВМС бяха под водата в своите затворени капсули. Без намесата на англичаните как мислиш, че щеше да изглежда днес противопоставянето между ВМС и ВВС?

КГ: Военноморските сили бяха, разбира се, подготвени от самото начало, както по отношение на своята инфраструктура, така и със знанията, които притежаваха, да строят космически кораби, способни да летят в далечния космос и да ги поддържат.

ДУ: Да.

КГ: Те изпращаха хора за по шест месеца до една година на работа в корабите. По-късно започнаха да ги изпращат за по-дълги периоди под водата в подводници. Така че с малки модификации, те можеха да стъпят на тази основа и за изградят една флотилия за далечния космос.

ДУ: Ъ-хъ.

КГ: В същото време ВВС работеха в близко сътрудничество с Агенцията за отбранително разузнаване, както и с военнопромишления комплекс, но с по-официалното му лице, не със скритата част. Те също така произвеждаха технологиите за Стратегическата отбранителна инициатива. Тези технологии създаваха космически станции в орбита близка до Земята, до 800 км. височина, заедно с триъгълни кораби, които да ги обслужват.

Те също така имат малки бази на Луната и на Марс – много малки бази. Така че това е програмата, която те искат да разкрият първа пред населението на Земята.

ДУ: Как мислиш, че възникването на ВВС през Втората световна война, заедно с въздушната подкрепа, която са получили по време на войната срещу Хитлер, може да са повлияли на тяхната политическа структура днес?

КГ: Вярвам, че след като са видели, че могат да копират извънземните технологии и да ги използват в Слънчевата система, те са започнали да работят съвместно с цивилното разузнаване и да се опитват да централизират всички операции.

Разбира се, по това време те също така превръщат съществуването на извънземни и техните технологии в най-тайното нещо на планетата.

ДУ: Предполагам, че ще бъда наистина агресивен и ще те попитам директно. Мислиш ли, че в резултат на тясното сътрудничество на ВВС с англичаните, във ВВС са проникнали повече хора от престъпните групировки, отколкото във ВМС?

КГ: Да, абсолютно! Те са по-близки до цивилното разузнаване, а цивилното разузнаване … Цялата инфраструктура е била завзета от престъпните групировки.

ДУ: Добре. Има и втори въпрос:

„Има ли непосредствена заплаха за нашето общество от страна на изкуствения интелект и роботите, които да превземат повечето от нашите работни места?“

КГ: Предполагам, че това зависи от бъдещето, което изберем. Ако продължим да се движим в посока на трансхуманизма, както искат много от интелектуалците … както знаеш, те искат да достигнем момента, в който ще прехвърлим съзнанието си на един компютър, или ще се превърнем в смесица от човек и машина – това няма да бъде една оптимална времева реалност.

ДУ: Разбира се. Но изглежда, че заплахата отива доста по-надълбоко от това да ни вземат работните места. Ти говориш за пълно доминиране.

КГ: Това, което обикновено се случва на различните планети, е, че местните жители разработват тези технологии. След това тези технологии биват завладяни от сигнала на изкуствения интелект, или те разработват технология, успоредно с изкуствения интелект, след като биват измамени по метода на Троянския кон – нещо като ситуацията с Розуел.

Те построяват тази технология, след което тя се обръща срещу тях, много подобно на показаното във филма „Бойна звезда галактика”.

ДУ: И за да изясним, в случай че някой не знае за какво говорим, какво представлява сигналът на изкуствения интелект?

КГ: Сигналът на изкуствения интелект е сигнал, чията възраст те даже не знаят. Той е просто на милиарди и трилиони години. Казват, че този сигнал по някакъв начин е дошъл от друга реалност. И той бива предаван из целия космос. Изкуственият интелект всъщност е завладял цели галактики в космоса. Той е като вирус.

ДУ: И какво прави този сигнал?

КГ: Сигналът взаимодейства с технологиите. Това е, което той предпочита да прави. Той също така обаче прониква в електромагнитното поле на планетата и остава там в пасивно състояние в продължение на хилядолетия, докато се появи подходящата технология, която той да завладее.

Той също така може да се засели в био-нервното поле на човека, след което тези хора могат да разнасят изкуствения интелект и да го предават на различни устройства.

ДУ: Той може ли да вкарва идеи и мисли в нечий ум?

КГ: Да.

ДУ: И тези мисли ще бъдат насочени срещу какво?

КГ: Мисли в полза на изкуствения интелект, които карат хората да правят неща в полза на изкуствения интелект, нещо като паразит.

ДУ: За да изработи технологията, която изкуственият интелект би искал за собственото си …

КГ: Или да го заведе до технологията, от която се нуждае и върху която да се прехвърли, за да изпълни съответната си мисия.

ДУ: О кей. Благодаря ти, Кори, за това, че отговори на всички зададени въпроси. Бих искал да благодаря и на нашите зрители за това, че са ги изпратили. Ние четем внимателно това, което ни изпращате, и му отговаряме.

Това е Космическо разкритие. Аз съм вашият домакин Дейвид Уилкок, заедно с нашия специален гост, Кори Гууд. Благодаря ви, че бяхте с нас.

ОПРОВЕРЖЕНИЕ НА ВЪНШНИЯ СВЯТ – GÖRAN BACKLUND

REFUTING THE EXTERNAL WORLD
GÖRAN BACKLUND
2014 г.
(с) Превод АТИ, 2017 г.

 

Съдържание

Глава 1 – Две страни на реалността.

Глава 2 – Нашият апарат за преживяване (на реалността)

Глава 3 – Нашето преживяване е неделимо/цялостно

Глава 4 – Космос

Апендикс

Глава 1

Две страни на реалността

“Не си ли се чудил винаги” – започнах своя разговор с Уолт – “дали нещата наистина съществуват, когато вече не ги наблюдаваме?” “Не мога да кажа, че съм  се чудил” – казва той, – “но съм твърде сигурен, че съществуват.” Ние водим непринуден разговор, но това е сериозна тема и той го знае. Уолт бе дошъл при мен, за да узнае истината. Той обаче гледа на тези въпроси като основани на мистика и на ню ейдж ала бала, а не на рационална, научна мисъл, а той се гордее много с това, че е именно рационално и научно мислещ човек.

“Вземи тази чаша кафе например” – казвам аз. – “Как можем да знаем, че тя ще е все още тук, след като затворим очи?” “Хм, ами …” “Още повече” – казвам аз, преди той да може да отговори – “как знаем, че тя съществува точно сега?” Той изглежда озадачен. “Какво искаш да кажеш?” – казва той, сочейки чашата. – “Тя е очевидно точно тук.” Моята първа задача винаги е да разсея този реализъм на здравия разум, който когато погледнем по същество, наистина не е нещо повече от мъгляво мислене. За повечето хора най-очевидното нещо е, че ние имаме пряко усещане на външния свят – има обаче едно безпогрешно противоречие в това да поддържаш, че си в директен контакт със самите неща и в същото време да правиш разлика между това как те ни изглеждат и какви са в действителност – и въпреки това, всички изглежда че прилагат това двойнствено мисленене ала Джордж Оруел през цялото време.

„Виж какво, когато ние се приближаваме до някакъв обект и той изглежда че става по-голям, ние не вярваме, че той действително нараства, нали?” – е начинът, по който обяснявам аз на Уолт. „Предполагам, че не” – отговаря той. „И когато виждаме една чиния под ъгъл, ние не вярваме, че тя наистина придобива елипсовидна форма, нали?” „Не, тя просто така ни изглежда.” Този начин на мислене – разграничаването между това как дадено нещо изглежда и какво е всъщност – е очевидно несъвместим с всяка идея, че ние сме в директен контакт с действителния свят.

Поддържането на тези взаимно противоречащи си гледни точки означава да настояваме, че ние едновременно виждаме нещата каквито са наистина и че не ги виждаме по този начин – който е точно този вид мъгляво мислене, който искаме да елиминираме.

“Ние трябва да разберем, че ако вярваме, че светът е различен от това как ни изглежда, ние допускаме, че не виждаме нещата директно” – обяснявам аз. – „И тъй като ние наистина мислим по този начин” – продължавам аз, – „тъй като наистина различаваме света от начина, по който той ни изглежда, ние трябва да се съгласим, че не сме в директен контакт със самите неща, че ние не виждаме света директно и че всичко това” – аз разпервам широко ръце – „е просто една представа за света.”

Уолт изглежда малко озадачен. Това са нови идеи, които не се възприемат лесно веднага. Той обаче записва нашите разговори, за да може да се завърне към тях по-късно. Не е нужно той да схване всеки аспект на всеки детайл веднага. Аз ставам и започвам да се разхождам из стаята. „Друг начин да погледнеш на това, е да вземеш предвид илюзиите на възприятията” – казвам аз. – „Те може би най-добре илюстрират защо ние не виждаме света директно.” „Как така?” „Искам да кажа, ако сме в директен контакт със самите неща, как става така, че правата пръчка изглежда изкривена, когато е наполовина потопена във вода? Дали тя наистина се изкривява?” „Не, разбира се, че не. Тя само изглежда така” – отговаря Уолт.

„Точно това искам да кажа. И ако ние признаем тези илюзии, т.е. ако ги признаем за това, което са, ние трябва по необходимост да приемем разграничението между действителния свят и начина, по който го преживяваме, тъй като думата илюзия предполага ситуация, при която нашето субективно преживяване представя погрешно обективната реалност.” „Това добре“ – казва Уолт. – „Това звучи смислено.” „Има и друг пример: Да кажем, че някой друг наблюдава същата потопена пръчка от друг ъгъл. Той ще има напълно различно преживяване, нали? То ще бъде радикално различно от нашето, макар ние да гледаме един и същи предмет, нали?” „Да.” „Но ти би ли спорил, че пръчката някак се трансформира, в зависимост от това кой я наблюдава?” „Не, разбира се, че не.” „Тогава трябва да заключим, че начинът, по който тя изглежда от всяка наша гледна точка, трябва задължително да е нещо отделно и различно от пръчката такава, каквато е, което по същество остава скрито от нас.”

„Скрито от нас?” – пита той. – „Какво имаш предвид?”

Аз сядам отново. „Виж какво”- казвам, облягайки се назад с ръце зад главата си. „Ние имаме две страни на реалността, нали така? От една страна, имаме света такъв, какъвто ни изглежда.” – Аз правя движение с ръка, за да покажа, че имам предвид всичко, което съставя настоящото ни преживяване – стаята, в която сме, мебелите, всичко наоколо. Уолт следи движението на ръката ми с поглед. „Нека наречем това светът на явленията” – казвам аз. – „Това е, което се появява в преките ни преживявания.” „И това е ‘представата‘, за която говореше преди?” –  пита той. „Точно така. Това е начинът, по който светът ни изглежда.” – Той кима с глава.

„И от друга страна” – продължавам аз, – „ние имаме света такъв, какъвто е сам за себе си – обективна реалност. Това е светът, какъвто е, независимо дали ние го гледаме, или не – така нареченият действителен свят.” „И ти казваш, че той е някак скрит от нас?” „Да. Естествено ние не можем да го видим.” „Защо не?” Аз се колебая за секунда. В този момент аз бих могъл да му кажа накъде води целият този разговор, как той е бил заблуден и даже защо разговаряме за тези неща преди всичко. Това обаче не е моментът да поставям под въпрос вълшебната приказка. Ако карам прекалено бързо, той ще блокира и ще престане да слуша.

Уолт, както и почти 99.9 процента от всички останали, мислят, че този така наречен действителен свят, е фактически, а не илюзорен. Това, което правим сега, е, полагане на основите, за да мога по-късно да го убедя в противното, така че всъщност той да няма нужда да повярва, а просто да види, директно и без усилия, без да се обляга на някакъв външен авторитет, убеждение, догма или теория – просто да узнае. Имайки обаче предвид колко здраво Уолт се е вкопчил в съвременния консенсусен модел на реалността, това ще бъде едно изследване на стъпки – в началото с основни допускания на неговия начин на мислене – за да мога в един момент да издърпам килимчето под краката му, като в същото време той да може да осмисли какво се случва в действителност. Така че засега ще напредваме бавно.

„Защо не можем да я видим?” – пита той отново, напомняйки ми, че водя разговор с него.

„Ох” – връщам се аз към момента, до който бяхме стигнали. –  „Ако можем да го видим, това ще бъде наше преживяване – светът на явленията. Но тъй като ние дефинираме обективната реалност като това, което съществува, когато не гледаме, логиката подсказва, че ние не можем да я видим.”

„Не съм сигурен, че следя мисълта ти” – казва Уолт.

„Няма страшно. Ще се върнем към това след минута. За момента нека просто признаем, че ние наистина мислим в термините на тези две страни на реалността.” Уолт кима утвърдително. „Разбира се,” – казва той. „Сега, ако вземем примера с чинията, ние можем да помислим, че няма много различие между двете страни – може би ние мислим, че разликата е само въпрос на перспектива. Но когато наистина се замислим, даваме си сметка, че нашите мисли относно реалността касаят едно доста по-фундаментално различие. Това ще рече, че когато наистина помислим добре, ние разбираме, че разликата между света, какъвто ни изглежда, и света, какъвто е сам по себе си, е много повече от разлика в перспективата.“

„Тогава къде е разликата?” – пита Уолт.

„Ами, от какво е направен действителният свят?”

Той мисли известно време, преди да отговори: „Атоми и молекули, и такива неща” – казва той.

„Но не това е, което намираме, когато погледнем директното си преживяване, нали? И макар учените и философите непрекъснато да ни говорят, че всичко е съставено от частици и сили, когато погледнем сами, ние откриваме нещо напълно различно.”

Той започва да се оглежда и аз решавам да му помогна. „Ние не виждаме света, какъвто е сам по себе си – ние не виждаме сили, или фотони, или субатомни частици, но когато гледаме наоколо, ние виждаме света такъв, какъвто ни го показват нашите сетива. Когато разглеждаме директните си преживявания, светът се оказва съставен от цветове, звуци, усещания за допир, не от атоми, молекули и подобни неща.” Той се концентрира още повече. Това обръщане към собствените преживявания, към това, което можем да открием сами, е от изключителна важност – и наблюдавайки поведението на Уолт, то изведнъж ме кара да си припомня своите собствени търсения. Аз гледам на тези отминали дни с голяма благодарност – така както ще прави един ден Уолт, когато той сам си спомни тези моменти, когато едва е започнал да разнищва същината на нещата.

„Ти си прав” – казва той. – „От гледна точка на моя директен опит, светът е направен от цветове, звуци и докосвания. Никога не съм мислил по този начин.” Аз кимам. „Тези усещания – зрителни, слухови и тактилни, съставят нашите преживявания на света. И независимо колко внимателно се вглеждаме и увеличаваме пикселите, субатомните частици, които вярваме, че изграждат света, всъщност никога не участват в нашите преживявания. Единственото, което някога срещаме, са тези възприятия.”

„Тогава всичко това” – Уолт посочва с жест из стаята – „е просто … нещо умствено?”

„Точно така. Визуални усещания. Цветове. И още нещо: Ние никога не поглеждаме към другата страна на тези усещания, за да видим какво всъщност се намира там. Ние никога не знаем дали образът, който виждаме, е коректно представяне на реалния свят – дали субатомните частици, които вярваме, че съставят света, са нещо, което действително съществува.” 

„Но …”

„Между другото, това важи и за учените. Единственият свят, който те могат някога да изследват, е този” – аз разпервам отново ръце – „по-точно светът, какъвто ни се представя чрез нашите сетивни органи. Свят съставен от тези усещания. Най-доброто, което тези учени могат да направят, е, да изследват тези изображения в напразни опити да отгатнат какво има от другата им страна.” Разбира се, от тяхна гледна точка, те изучават реалността. Но ако самите изображения не отговарят на това, което реално се намира там отвъд, единственото, което изучават и научават, са усещания – и ние никога не можем да знаем дали изображенията съответстват на реалността.

„Все едно, че ние живеем в тази частна виртуална представа за света, от която не можем никога да избягаме.” Това е начинът, по който обяснявам аз на Уолт. „Едно неизбежно съновидение, което просто представя една реалност, която е направена завинаги непознаваема поради един прост факт:”

Той ме гледа с широко отворени очи: „Какъв факт?”

Ти никога не можеш да направиш така, че да преживееш нещо различно от собственото си съзнание – отговарям му аз.

*           *           *

„Нека изясним нещата” – казва Уолт. – „От една страна, ние имаме действителния свят, по същество съставен от субатомни частици, които никога в действителност не виждаме, и от друга страна, имаме нашите непосредствени преживявания, които са категорично различни от обективния свят във всяко отношение – това са просто зрителните, слухови и тактилни усещания, които съставят света, какъвто го познаваме и отвъд които не можем никога да погледнем.”

„Да, това обобщава доста добре нещата” – казвам аз. – „Но какво се намира помежду им?” 

Уолт мисли за секунда: „Какво искаш да кажеш?”

„Поначало кое отделя тези две страни?”

Той мисли малко по-дълго време, след което ме изненадва с правилния отговор: „Аз ги отделям” – казва той.

„Точно така. Ти си с единия крак в обективната реалност – мястото, в което съществуваш – и с другия крак си в своето непосредствено преживяване. И това, което отделя двете страни, е твоят апарат за преживяване, където физическата реалност от една страна, става очевидна като сетивно преживяване от другата страна.”

Уолт мисли известно време: „И под моят „апарат за преживяване” предполагам, че имаш предвид мозъка?”- пита той.

„Или това, от което произлиза нашето преживяване” – отговарям аз.

„Установено е, че нашите преживявания биват произведени от мозъка” – обяснява Уолт.

„Ти го наричаш ‘мозък‘, но няма нищо, което да подсказва, че този наш сетивен апарат не може да бъде един компютър, който генерира сетивно съдържание в една сложна симулация, или нещо подобно.”

„Искаш да кажеш, че можем да се намираме в Матрицата?”

„Или може би всичко това” – аз се оглеждам наоколо – „е просто един сън в един космически ум. Или нещо подобно. Искам да кажа, че това, което поражда нашето преживяване, не е част от него, както една видеокамера не може да бъде открита във филма, който произвежда. Така че изследването на изображенията не ни говори нищо за средството, което ги е произвело, в какъв вид реалност съществува това средство, или даже дали въобще съществува някаква обективна реалност зад тези изображения. Всичко, което знаем, е, че има изображения – нашето директно преживяване – и всяка идея, че има нещо отвъд тях, остава едно недоказуемо допускане.”

„Но според тази логика, възможно е да няма и ‘апарат за преживяване’, нали така?”

„Правилно. Може би няма нищо освен това поле на преживяване” – казвам аз, оглеждайки се наоколо. – „Но докато поддържаме идеята за една ‘обективна реалност‘, един така наречен „апарат за преживяване” трябва да съществува по необходимост, за да отговаря за субективните ни преживявания на тази реалност. Той идва като част от комплекта, така да се каже.”

Той мисли известно време: „Поправи ме, ако греша, но нашият обикновен ежедневен свят е просто един мираж, представен от сетивния ни апарат – чиято природа е неизвества – и когато ние мислим, че наблюдаваме света, ние всъщност гледаме миража.”

„Не мисля, че ‘мираж’ е правилната дума” – казвам аз.

Уолт мисли за момент: „В такъв случай какво ще кажеш за ‘реплика на възприятието‘?”

„Може би. Но това предполага, че нашето преживяване действително отразява една обективна реалност. То ще бъде ‘реплика‘, ако наподобява оригинала.”

„Искаш да кажеш, че нашето преживяване може да не отговаря на това, което наистина съществува?”

„Как можем да знаем?” – казвам аз. – „Единственото, което можем някога да знаем, са нашите собствени възприятия. Действителният свят – в случай че такъв свят въобще съществува – остава скрит от нас.”

„О, правилно” – спомня си той. – „Аз съм в капана на собственото си преживяване.”

„’В капан’ е силна дума, струва ми се. Ти просто не можеш да стъпиш встрани от своето преживяване, за да видиш какво има отвъд него, това е всичко.”

„Аз живея в това частно виртуално изображение на един свят, който завинаги е затворен за мен” – казва Уолт. – „В какъв смисъл не съм в капан?”

Повдигам рамене: „Искаш ли да излезеш навън?”

„Мога ли?” – пита той.

„Ами ако отвън няма нищо?” – отговарям аз.

*           *           *

И разбира се, ние сме се запътили натам – да отречем обективната реалност.

Да я отречем – не само да докажем, че не можем да знаем дали тя наистина съществува, както безброй много хора са направили преди мен – не, аз говоря за нещо друго.

Аз говоря за това да я отречем отвъд всякакво съмнение.

Аз говоря за това да я оборим с неопровержима логика, докато тя просто се разпадне безвъзвратно.

Настъпи време да се дипломирате, хора!

Това, което направихме дотук, е просто да очертаем къде се намираме. Ние започнахме да разплитаме кое какво е и да набелязваме в общи линии консенсусната реалност, но сега е време да отидем отвъд това. Време е да продължим надолу в заешката дупка и да осветим с една неподправена честност всички тези примери на погрешно мислене, които са се спотаили там долу.

И това е всичко, за което апелирам – обикновена рационална честност. Уолт изглежда отворен, но болшинството хора не са. Те не желаят да видят – те не са щастливи там, където се намират, но също така се страхуват да се размърдат.

Хенри Дейвид Торо веднъж писа: „Аз отидох в гората, защото исках да живея целенасочено, да се изправя само срещу основните факти на живота и да видя на какво те могат да ме научат, за да не стане така, че когато достигна до смъртта, да открия, че не съм живял.”

Това е, което се изисква – решимост да живееш целенасочено и устремено, лице в лице с основните факти на живота. Единственият начин Уолт да не успее да види нещата ясно след това упражнение, е по пътя на простото отрицание, да си сложи капаци на очите, както правят хората винаги, когато биват изправени пред нови и смущаващи идеи относно реалността – хора от миналото, на които сега гледаме и клатим глави в удивление как са могли да вярват в нещата, в които са вярвали.

Изборът да не живееш в отрицание може да изглежда лесен на теория, но само суетата ни кара да мислим, че сме еволюирали повече от нашите прадеди, които са изгаряли вещици на кладите. Ние сме все още дълбоко вярващи, даже и днес. Ако обаче осъзнаем, че нашите вярвания и убеждения са, които изграждат стените на нашия затвор, ние също така ще можем да разберем, че само честността ще ни направи свободни.

Глава 2

Нашият апарат за преживяване (на реалността)

„Сега нека те попитам” – казвам на Уолт, който се е завърнал за втория ни разговор. – „Защо небето е синьо?”

Той ме поглежда, подозирайки подвеждащ въпрос, за което донякъде е прав. „Ами нека видим” – казва той. – „Небето отразява светлина само с определена дължина на вълната” – започва той, броейки на пръсти, – „която след това достига до очите ни, след което, посредством някакъв сложен процес в мозъка, синьото се появява пред нас по някакъв начин. Във всички случаи нещо подобно.”

„Но защо това събитие произвежда специфичното усещане за синина? Защо не червенина, или някакво друго усещане, като например звук?”

Той не очакваше това. Усмихва се и мисли известно време: „Добър въпрос.”

„Някаква идея?”

„Ти ми кажи.”

„Това трябва да е така, защото природата на нашия апарат за усещане и преживяване го прави така.” – казвам аз.

Това го кара да се замисли. Впечатлен съм колко сериозно приема всичко това, обмисляйки внимателно всяка своя дума.

„Каквото и да излиза от някаква система” – продължавам аз, – „неизбежно приема форма и съдържание, които са определени от природата на тази система.”

Това прозвуча доста по-сковано, отколкото очаквах. Във всички случаи това е важен момент. Независимо какво събитие в обективния свят предизвиква у нас някакво усещане, как изглежда това усещане трябва в крайна сметка да бъде определено от нашия апарат за преживяване.

Усещането, което изпитваме, когато докоснем един предмет, има своя специфична природа и уникални характеристики точно защото нашият апарат за преживяване ги прави такива. И когато видим цветове, те изглеждат по определен начин, защото нашият апарат ги е произвел така.

Правя друг опит да обясня това на Уолт.

„Нашето преживяване трябва неизбежно да бъде моделирано според природата на нашия апарат за преживяване, който е източникът на това преживяване, и следователно трябва в края на краищата да определи формата и характеристиките на възприятията, които излизат от него. С други думи, небето е синьо – не мокро, не твърдо и не шумно – единствено защото нашият апарат за преживяване го прави такова.”

Той мълчи, смилайки нещата в главата си. Здравият смисъл ни говори: че нашето преживяване съответства на това, което е около нас нас; че ние виждаме точно изображение на реалния свят; че предметите съществуват малко или много такива, каквито ги възприемаме. А това да кажем, че сетивният ни апарат е отговорен за формата на нашето преживяване? Пълна лудост! Но как може да бъде по друг начин? Ако приемем, че възприятията ни за нещата са непосредствени, т.е. че ние ги виждаме точно каквито са, ние трябва да приемем, че действителният свят е съставен от цветовете, които виждаме, от звуците, които чуваме, и от това, което останалите ни сетива ни показват. Ние ще трябва да повярваме, че предметите наистина стават по-големи, когато ги приближаваме и че чинията, видяна под ъгъл, наистина приема елипсовидна форма – но ние не вярваме в това. Не, именно защото предметите изглеждат, че стават по-големи, когато всъщност не са, ние трябва да заключим, че външният им вид не трябва да бъде определен от това какви са сами по себе си, а в крайна сметка от апарата, през който те стават осезаеми за нас.

Уолт се оживява: „Почакай, ти искаш да кажеш, че няма съответствие между начина, по който предметите ни изглеждат, и това какво представляват сами за себе си?”

За момента аз искам Уолт да схване само тази идея.

„Аз казвам, че начинът, по който те ни изглеждат, може да съответства, но може и да не съответства на самите предмети – но дали съответства, зависи не от самите предмети, а от природата на посредничещия апарат, чрез който те се появяват.”

Разбира се, няма начин предметите да бъдат такива, каквито ни изглеждат.

Нашето преживяване трябва неизбежно да приеме формите, определени от природата на апарата, чрез който те се проявяват, и резултатът от това е, че формите на предметите такива, каквито ни изглеждат, са по необходимост различни от формите на самите предмети. Тоест, един предмет сам за себе си е невъзможно да има формата, в която се явява в нашето възприятие, тъй като тази форма не е нищо друго освен начините, по които нашият апарат за преживяване прави този предмет осезаем. И така, ние можем да бъдем сигурни, че предметите такива, каквито са сами по себе си, не са точно такива, каквито ни изглеждат.

Това е така, разбира се, ако съществуваха поначало. А те не съществуват. Уолт обаче твърдо вярва, че те съществуват, че обективният свят е реален и правилният подход е не да хвърля истината в лицето му, но внимателно да го заведа до едно място, където той сам да може да открие как и къде неговите допускания за реалността са станали погрешни.

Ние се придвижваме бавно, но упорито. Боравенето с убежденията и вярванията на хората е деликатен процес и аз искам всичко да протече гладко, да не оставим нито един камък не преобърнат – повече от това, което предполага една обикновена дискусия.

Уолт изглежда изгубен. „Добре, нека видим дали можем да погледнем на това от друг ъгъл” – казвам аз. – „Да вземем нашия сетивен апарат за секунда. Ако неговата природа бе различна, нямаше ли и преживяванията ни да са различни?”

„Предполагам, че да.”

„Например напълно е възможно един хипотетичен сетивен апарат да произвежда преживяване, което за околните би изглеждало нещо кръгло, а за наблюдателя – квадратно.”

„Разбира се” – казва Уолт.

„Или става дума за нещо напълно различно, някакво преживяване, което бива представено в категории, които са ни непознати, и следователно то да не е нещо, което можем да си представим.”

„Като прилепите? Да предположим, че те използват някакъв вид биологичен сонар, за да добият представа за своята околна среда. Ние не можем да си представим какви са техните усещания.”

„Разбира се, но какво ще кажеш за апарат, който произвежда преживявания, които са напълно едноизмерни, като малки дози от сетивни впечатления, които се появяват едно по едно?”

„Вероятно възможно на теория” – казва Уолт, – „но ми е трудно да повярвам, че такова същество би оцеляло твърде дълго време.”

„Но формата на нечие преживяване определя ли способността за оцеляване? Има ли някаква задължителна връзка между двете? Не може ли например един робот със свръх напреднал изкуствен интелект да оцелее много добре в този свят? Разбира се, той ще може да функционира, стига само да има необходимите сензори, за да взаимодейства с околната среда – като през всичкото време не произвежда никакви чувствени преживявания! Нещо подобно на апарата на Марс!”

„Предполагам, че си прав.”

„Виж сега, това едноизмерно възприемащо същество би могло много добре да оцелее в една сложна среда, ако неговото действително тяло – не това, което се появява в неговото едноизмерно преживяване, но това, което съществува обективно в реалния свят, е снабдено с правилните средства, които да отговарят на тази околна среда, докато през всичкото време то вярва, че ‘живее’ в едноизмерния свят на своите преживявания. Много подобно на филма „Матрицата”, където героят спи в един инкубатор, докато през всичкото време си мисли, че се разхожда в реалния свят. И в двата примера реалната житейска ситуация на героя е твърде различна от тази на неговото преживяване.”

„Да, разбира се. Но защо разговаряме за едноизмерни чувстващи същества?”

„Защото аз искам да подчертая, че формата на нашето преживяване задължително няма нищо общо с нещата такива, каквито са.”

Уолт кима в съгласие. Той разбра. „Добре” – казва той.

Глава 3

Нашето преживяване е неделимо/цялостно

„И така, ние установихме, че формата и съдържанието на нашите възприятия трябва задължително да бъдат определени от природата на нашия апарат за преживяване” – казвам аз на Уолт.

Той кима. „Нещата изглеждат такива, каквито са, защото нашият апарат ги прави такива” – казва той.

„Точно така. Сега да вземем една ябълка. Една обикновена, червена, сочна ябълка. Претендирай за момент, че тя е действително тук в ръката ти.”

Уолт затваря очи за минута. „О кей” – казва той.

„Усещайки нейната форма, би ли се съгласил, че кръглата форма на тази ябълка е едно усещане?”

„Да.”

„Но тогава, ако кръглата форма на тази ябълка е просто едно усещане, произведено от твоя сетивен апарат, може ли действителната ябълка да е кръгла сама за себе си?”

Сега се приближаваме към съществената част – да задаваме действително въпроси относно самата обективна реалност. Сега Уолт е в състояние, при което можем да започнем да се фокусираме върху неговите допускания относно реалността, да ги анализираме внимателно и да видим дали все още изглеждат смислени. Ако не, ние можем да ги отхвърлим, едно по едно, като отстраняването на люспите на глава лук, докато от сърцевината не остане нищо.

„Ами, разбира се, че не можем да бъдем сигурни” – казва той. – „Ние вече установихме, че не можем да отидем по-далече от нашето преживяване; ние не можем да проверим какво има отвъд него. Аз обаче не виждам никаква причина защо това да не бъде най-малко възможно, ако не вероятно – ябълката да бъде кръгла сама за себе си.”

„Моля те помисли какво в действителност имаме предвид под думата ‘кръгъл’.”

Това изглежда прекалено очевидно, за да изисква някакво замисляне, защото той отговаря моментално: „За мен това е напълно ясно.”

„Но ние откъде сме взели това понятие? Какъв е произходът на тази дума?”

Това е важно прозрение. Ние формираме понятия, като дестилираме своите преживявания в думи – ние обобщаваме тяхното съдържание; създаваме символи, които ги представят в тяхно отсъствие – за да ги използваме при разсъждения и за да комуникираме с околните. Понятията не са ни дадени по някакъв начин; те са извлечени и формирани от нашите преки преживявания и значенията, които те имат, трябва следователно да бъдат „заземени” във възприятията, от които са били извлечени. Ако проследим назад формирането на едно понятие и потърсим неговото определение, както и определението на неговото определение и т.н., в крайна сметка ще достигнем до едно сетивно възприятие. Ако това не стане, ние имаме в ума си не понятие, а празна дума.

Опитвам се да обясня това на Уолт. „Точно така” – казвам аз. – „Ние формираме понятия като абстрахираме и това, от което абстрахираме, не може да бъде, нито може да произлезе, от нещо друго освен от нашия директен опит. Дали имаме едно конкретно понятие като „ябълка”, или нещо по-абстрактно като „храна”, в основата на неговата йерархична структура лежи, като окончателна отправна точка, нищо друго освен директно непосредствено възприятие.”

„Е, и?” – Уолт се чуди накъде се опитвам да го поведа с всичко това.

„Така че понятието „кръгъл” е извлечено от усещания. Думата извлича своето значение от възприемането на нещо кръгло!”

„Е, и?”- казва той.

„Тогава, как може една ябълка да бъде кръгла сама за себе си, когато под „кръгла” ние имаме предвид усещането за кръглост? Може ли действителната ябълка да прилича на едно усещане? Може ли ябълката да бъде ‘като’ едно възприятие – чиято природа и външен вид са определени от нашия апарат за възприемане? Може ли тя за бъде ‘като’ нещо такова?”

Уолт изглежда озадачен. Той не казва нищо.

„С други думи, може ли ябълката, такава каквато е сама за себе си, да бъде ‘като’ ябълката, каквато ни изглежда?”

Той мисли известно време. „Това е въпросът, да – но той изглежда неразрешим, защото ние не можем да знаем каква е ябълката сама за себе си. Тя е отвъд нашето (сетивно) преживяване.”

„Аз мога да те уверя, че има решение” – казвам аз. – „Трябва само да се вгледаме по-внимателно.”

„В какво?”

„В това как мисленето и езикът деформират това, което е пред очите ни.”

*    *    *

„Какво искаш да кажеш?”

„Какво ще кажеш, ако има начин да познаваме нещата, каквито са сами за себе си, макар да не можем директно да ги наблюдаваме?”

„Как?”

„Докато можем да си мислим, че няма граница за това, което е възможно да съществува отвъд нашите преживявания, истината е, че има една граница. Макар да не можем да достигнем до обективната реалност, за да наблюдаваме сами, ние можем да знаем със сигурност, че има някои неща, които просто не са там.”

„Но как можем да знаем това?” – пита Уолт.

„Защото те задължително не са там, по определение. Разграничението между нашето преживяване и обективната реалност има присъщо в своята логика факта, че това, което съществува от едната страна, не може да съществува от другата. С други думи, ние можем да знаем само с помощта на анализ, че например ‘радост’ и ’болка’ никога не могат да съществуват отвъд възприятията ни. Субективните преживявания могат да съществуват не повече в обективната реалност, отколкото въображаемите неща могат да съществуват в реалния свят, или реалните неща могат да съществуват във въображаемия свят.”

Аз правя пауза, за да съм сигурен, че Уолт следи мисълта ми. „Въображаемите неща не съществуват в реалния свят, защото ако съществуваха, те нямаше да бъдат въображаеми, а реални” – обяснявам аз. – „По подобен начин, нашето преживяване не може да бъде част от обективната реалност, защото обективната реалност е такава точно защото тя не е преживяване.”

Уолт мисли. „Но може би ‘радост’ и ’болка’ съществуват по някакъв начин извън нас” – казва той. – „Ние откъде можем да знаем?”

„Да кажем, че те могат да съществуват, е безсмислено съждение. Едно преживяване по никакъв начин не може да съществува независимо от личния опит. Всеки, който твърди, че това е възможно, изказва очевидно противоречие. Радостта е радост само когато е преживяване – в противен случай това не е радост.”

„О кей. Но това не ми помага особено. Така или иначе никой не мисли, че радостта и болката същетвуват извън възприятието.”

„Съгласен съм. Но какво ще стане, ако открием, че ‘кръгъл’ е също както ‘радост’? Че тя е просто една форма на собствената ни субективност?

„А можем ли?”

„Единственото нещо, което ни спира да видим това като очевидна истина, са мисленето и езикът”- отговарям аз.

*    *    *

„Нашето понятие за ‘преживяване’ е свързано с модел на възприемането, който включва три елемента” – казвам на Уолт. – „Има субект на възприятието, който съм аз, след това има акт на възприемане, което е мое качество, и на последно място има възприеман обект.”

„О кей” – съгласява се Уолт.

„Ние казваме, че ‘аз виждам една ябълка’, или ‘аз чувам един шум’, но факт е, че това разделение между ‘аз’, ‘виждам’ и ‘ябълка’ е само концептуално. Тези три елемента – ‘аз’, ‘виждам’ и ‘ябълка’ не са част от прякото ни преживяване. Те не отразяват това, което се случва.

„Тогава какво се случва?” – пита той.

„Един кратък анализ, който вече направихме набързо, разкрива, че елементът ‘аз’, който се отнася до мен, субекта на възприятието, трябва задължително да бъде извън преживяването. Нашето преживяване възниква чрез един апарат, който самият не е обект на преживяване.”

„Точно както камерата не се появява в снимката и художникът не е в картината” – казва Уолт.

Аз кимам в съгласие: „ … при, което остават другите два елемента: актът на възприемането и неговия обект.”

„И как е възможно да ги обясниш?” – пита той. – „Аз съм твърде сигурен, че има процес на виждане на даден обект. Виж тук например” – Уолт повдига своята чаша: „Това е една чаша кафе”- казва той, жестикулирайки все едно, че говори на полу глухи стари хора.

При това и двамата се засмиваме. Ние отново сме в игриво настроение и аз решавам да си направя майтап с един малък експеримент. „О кей” – казвам аз. „Тази чаша, която твърдиш, че виждаш, от какво е направена?”

„От керамика, струва ми се.”

„Имам предвид в твоето директно зрително преживяване.” 

„Да, аз говоря за моето директно зрително преживяване” – казва Уолт.

„Не е ли по-правилно да се каже, че в твоето директно зрително преживяване чашата е съставена от цвят? Ти всъщност виждаш ли нещо друго освен цветове? Не е ли керамиката просто една идея, едно понятие, извлечено от преживяването на цвят и от допира и звука?”

Той поглежда отново чашата: „Ами, предполагам, че да.”

„Значи ти си съгласен, че в директното зрително възприятие няма нищо друго освен цветове?”

Той оглежда внимателно чашата: „Аз виждам форми и светлина, и цветове.”

„Но формите са просто специфични прояви на светлината, нали?”

„Да, така е.”

„И аз съм сигурен, че под ‘светлина’ ти имаш предвид различни светлосенки, които са просто различни цветове. Една много силна светлина не е ли просто проявление на белия цвят?” – питам аз.

„Добре. В моето преживяване на чашата няма нищо друго освен цветове.”

„Тогава има ли ‘една чаша’ и цветове на чашата?”

„Какво искаш да кажеш?”

Ти имаш ли преживяване както на даден обект, така и на неговите цветове? Или само на цветовете?”

„Не, ти си прав” – казва Уолт. – „Само на цветовете.”

„Значи няма никаква чаша, а само определено съчетание на цветове, което ти наричаш ‘чаша’?”

Той се усмихва: „Правилно. Няма чаша. Само цветове. Аз виждам само цветове.”

„А какво ще стане, ако ти кажа, че това не е вярно?” – отговарям аз.

*    *    *

„Всъщност, в този момент няма да се изненадам. Искаш да кажеш, че аз не виждам цветове?”

„Виж за какво става дума: Ти не ‘виждаш’ ‘цветове’, защото цветът и виждането му са едно и също нещо. Ако кажем, че това са различни неща, това предполага разделение между ‘виждане’ и ‘видяно’, което просто не съществува в нашето преживяване.“

„Моля, продължавай” – Уолт изглежда заинтригуван.

„Нека първо поговорим за виждането” – започвам аз. – „Кой е единственият критерий, за да кажеш, че ‘виждаш’?”

Уолт мисли няколко секунди: „Това, че имам виждащи очи.”

„Значи това има нещо общо с твоите очи?”

„А няма ли?”

„Но ти виждаш в съня си, нали?” – питам аз.

„Не зная дали бих нарекъл това ‘виждане’” – казва Уолт.

„Защо не?”

„Защото когато виждаме нещо в един сън, след това ние не мислим, че действително сме го видели, наистина.”

Искаш да кажеш, че това, което се появява в съня, не отразява нищо обективно съществуващо? Че всичко е било в главата ти?”

Той кима: „Точно така.”

„Но ти как знаеш, че това не е същото, което се случва и точно сега?”

Той мисли известно време: „Прав си. Не зная.”

„Въпреки това, нещо наистина се е появило в съня. И то се е появило визуално – и фактът, че това се е случило, е това, което имам предвид под ‘виждане’, независимо какво то е означавало, или представлявало, или обозначавало.”

Уолт кима мълчаливо. Аз продължавам: „Ако под ‘виждане’ имаме предвид нещо като ‘точно схващане на външни обекти’, тогава, разбира се, ние не ‘виждаме’ в нашите сънища. Но тъй като не можем да бъдем сигурни дали точно схващаме външните обекти даже когато сме будни, то ние трябва да оставим отворена логическата възможност, че ние не ‘виждаме’ и в будно състояние, което е абсурдно, тъй като фактът, че виждаме, е нещо дадено просто от това как го определяме. Следователно ‘виждане’ може единствено да означава, че нещо се появява визуално, независимо дали то е точен израз на нещо реално.”

Той мисли известно време: „Добре, съгласен съм.”

„Сега, какво означава ‘се появява визуално’? – питам аз. – „Какво представлява едно визуално преживяване, сравнено със слухово или тактилно преживяване?”

Уолт мисли, преди да отговори: „Това трябва да е цветът” – отговаря той.

„Точно така. Когато нещо се ‘появява визуално’, ние имаме предвид, че в преживяването ни се появява цвят. И след като вече сме установили, че ‘визуално появяване’ е еквивалентно на виждане – неизбежното заключение трябва да бъде, че присъствието на цвят е, което разбираме под виждане.

Уолт изглежда скептичен. Аз опитвам друг ъгъл.

„Претендирай за момент, че очите ти са отстранени от някой зъл учен” – казвам аз, – „и че твоят лекар не ти дава никаква надежда да върнеш зрението си.”

Уолт се подсмива: „Добре.”

„Но изведнъж, по някакво чудо, цветовете на света се появяват пред теб, точно както преди, когато си виждал.”

„Добре.”

„Всичко изгглежда точно както преди, освен разбира се, двете зеещи дупки, където преди са били очите ти.”

Уолт се усмихва отново.

„Сега, въпреки че нямаш очи, някой би ли могъл да те убеди, че не можеш да виждаш, че ти си въобразяваш неща и прочие?”

„Предполагам, че не.”

„Защо не?” – питам аз.

„Защото фактът, че виждам, ще бъде някак очевиден.”

„Точно така, защото присъствието на цвят е това, което имаме предвид под виждане” – казвам аз. – „Отново, как би определил, че виждаш? Ако се появяват цветове, значи виждаш! Ако има нещо червено или синьо, или жълто или някакъв друг цвят, или комбинация от цветове, присъствието им в нашето преживяване е това, което имаме предвид под виждане!”

„Добре, когато в преживяването ни присъства цвят, ние наричаме това ‘виждане’. Приемам това.”

„Хубаво! Тогава какво е цвят?”

*    *    *

„Нека например вземем цвета червен” – казвам аз. – „Понятието червен, както всички други понятия, е било извлечено от преките ни преживявания. Това ще рече, че ние сме видели нещо червено и сме направили дума за него. Нали така?”

„Разбира се. Моля, продължавай.”

„Следователно понятието за червено извлича значението си от това преживяване. Когато говорим за него, ние знаем какво имаме предвид, поради това, че сме го преживели. Това звучи ли ти добре?”

„Да” – отговаря Уолт.

„Сега, когато ние говорим за червено, или между другото за всяко друго качество на обектите, ние може да сме под впечатлението, че тези качества могат да съществуват обективно, т.е. извън нашето поле на възприятие. Ние мислим, че нещо може да бъде червено, кръгло или твърдо, независимо дали ние го преживяваме като такова, или не. Нали така?”

„Разбира се.”

„Но понятията, които отразяват тези качества, са били извлечени не от външни за нас неща, а от визуални и тактилни усещания, възникващи от нашия апарат за преживяване. Така че червен, кръгъл и твърд трябва да имат значения, основани на тези усещания.”

Уолт кима в съгласие: „Но даже и червен, кръгъл и твърд да се отнасят до  усещания” – казва той, – „какво ги спира да съществуват като обективни реалности извън нашето преживяване?”

Добър въпрос. Възприятията, от които са извлечени нашите понятия, не са ни дадени отвън – те възникват от нашия сетивен апарат и неговата природа определя как те ни изглеждат. Как възприятията ни изглеждат, как ги усещаме, каква е формата им са единствено начини, по които те стават очевидни за нас. С други думи, тъй като нашият сетивен апарат е този, който определя как ни изглеждат нещата, понятията, които имаме, трябва да се отнасят точно до това –именно до начина, по който нашият сетивен апарат решава да направи част от някакво явление очевидно – защото това е всичко, което представляват възприятията – тяхното съдържание е напълно продукт на начина, по който нашият сетивен апарат реши да ги направи да изглеждат.

„Казано по различен начин” – продължавам аз, – „не става дума за това, че възприятията са едно нещо, а начинът, по който те изглеждат – друго нещо. Аз може да съм създал това впечатление – че съществуват както възприятия и начина, по който те ни изглеждат; че има едновременно възприятие и начин, по който то ни изглежда очевидно. Но не – начинът, по който възприятията ни изглеждат, е единственото, което съществува.”

„Какво имаш предвид?”

„Например, според нашия опит, няма такова нещо като цвят и отделно начин, по който той ни изглежда, а начинът, по който той ни изглежда, изчерпва всичко свързано със съществуването на цвета. Начинът, по който той ни изглежда, е това, което имаме предвид, когато говорим за даден цвят.”

Уолт кима: „Предполагам, че това е вярно” – казва той.

„И така, отново, какво спира един цвят от това да съществува извън нашето преживяване? Един цвят не е нищо повече от това, което ни изглежда. И защо нещата не могат да бъдат твърди сами по себе си? Твърдостта е нищо друго освен начина, по който я усещаме със сетивата си.”

„Мисля, че схващам” – казва Уолт.

„Това е природата на всички възприятия – няма възприятие и отделно начин, по който то ни изглежда, а има единствено начин, по който то ни изглежда.”

„Така че отново” – продължавам аз, – „понятията, които имаме, са абстрахирани от, и съответно се отнасят за точно това – начина, по който възприятията ни изглеждат, и както са ни поднесени от нашия сетивен апарат. Така че няма начин, по който ‘червен’, ‘кръгъл’ или ‘твърд’ могат да съществуват извън нашето (сетивно) преживяване. Това, което те представляват, са просто усещания и те не могат да бъдат, нито по някакъв начин да наподобяват, на нещо извън нашето преживяване, тъй като това, което прави възприятието това, което е, е начинът, по който то ни изглежда – и по абсолютно никакъв начин нещо извън нашето преживяване не може да представлява такова нещо.”

„Хм-м, защо да не може ‘да представлява’? Можеш ли да дадеш пример?”

„Разбира се” – казвам аз. – „Тъй като начинът, по който то ни изглежда, е това, което имаме предвид, когато говорим за ‘червен’, няма начин това да съществува извън нашето преживяване. Това да твърдим, че ‘червен’ съществува извън преживяването ни, означава по същество да твърдим също, че това как то ни изглежда, може да съществува извън преживяването ни, което е очевидна безсмислица.”

Това свърши работа. Уолт се оживи: „Нека видим дали съм разбрал правилно” – казва той, след което седи мълчаливо няколко секунди, преди да заговори отново: „Един цвят не може да съществува извън нашето преживяване, тъй като начинът, по който той ни изглежда чрез нашия сетивен апарат, е неделима част от това, което означава да бъде цвят.”

„Бинго!”

„Уха, малко ми е трудно да се опитам да проумея това.”

„Това може да стане по-очевидно, когато осъзнаеш, че същото преживяване е източник на друго понятие. Вече би могъл да отгатнеш кое точно.”

„Уолт се замисля за секунда, след което се усмихва. „Виждане” – казва той.

„Точно така – цветът и това да го видим, са едно и също нещо.”

„Уха!” – възкликва Уолт.

„По-общо казано, едно възприятие и начинът, по който то ни изглежда, са едно и също нещо. Един звук и начинът, по който той ни звучи, са едно и също нещо. И същото важи по отношение на чуването. Един цвят и начинът, по който той ни изглежда, са едно и също нещо, което имаме предвид и под виждане. Ние обективизираме тези възприятия и си представяме, че те съществуват независимо от нашите преживявания, но преди всичко точно това, че са част от нашето преживяване, ги прави това, което са. Тоест, начинът по който възприятията ни изглеждат, е еквивалентно на това, което са.”

Уолт кима с глава. Той няма възражения.

„Един цвят не може да съществува независимо от опита ни, защото ако си го представим по този начин, ние трябва да отделим виждането от цвета, което означава да отделим цвета от това, което той е, а именно виждането. Всеки начин на мислене, при който цветът е разглеждан обективно, включва този концептуален трик, който неизменно ни довежда до ситуация, при която ние трябва да си представим виждането като нещо, което съществува, независимо от преживяването.”

Това е нещо твърде сериозно и Уолт ще трябва да се потруди, но аз не съм привършил. „Ние не преживяваме даден цвят отделно от това да го видим” – продължавам аз, – „тъй като това са просто различни думи за едно и също нещо. Всъщност, един цвят съвсем не е ‘един цвят’, както обикновено си мислим за него, т.е. като нещо присъщо на предметите извън нашия опит, което очаква да бъде видяно. По-скоро, правилният начин да мислим за цвета, е като пример за, или проявление на виждането. И след като цветът и виждането му са концептуално еквивалентни, т.е. тъй като се отнасят до едно и също явление, а именно присъствието на червенина, или синина, или жълтина и т.н., изразът ‘виждане на цвят’ предполага едно разделение, което просто отсъства от нашия опит. Няма такова нещо като виждане, отделно от видяно – има само виждане! Няма никога виждане на нещо – по-скоро това, което виждаме, и неговото виждане са едно и също нещо. Това е едно и също събитие. Има само червенеене, синенеене, предметеене – всички те различни проявления на виждане.”

Правя пауза, за да проверя дали Уолт следи мисълта ми. Той е спокоен, така че аз продължавам: „И сега ние можем да започнем да разбираме защо нещата такива, каквито са сами за себе си, не могат да имат цвят и защо не могат да бъдат кръгли или твърди – цветът не е нищо друго освен виждане, така както формата и мекотата не са нищо друго освен усещане. Един предмет не може да бъде твърд сам за себе си, тъй като твърд е проява на усещането. Нито той може да бъде червен или кръгъл, ако под тези думи разбираме проява на виждане – тъй като поначало тези понятия са били извлечени от виждането.” – Аз изчаквам малко това да „попие”, преди да продължа. – „И по никакъв възможен начин виждането и усещането не могат да съществуват независимо от преживяването, защото виждане и усещане не са нищо друго освен преживяване!”

„Значи ние не ‘чуваме’ един ‘звук’ или не ‘усещаме’ даден ‘допир’?”

„Не, има само чуване и усещане. Ние не усещаме едно възприятие – има само усещане! Това е неделимата природа на всички преживявания!”

„О кей” – казва Уолт, – „аз разбирам, че самото нещо не може да има цвят, и че не може да бъде твърдо, но ми се струва, че все пак може да бъде ‘кръгло.’ Можеш ли да поясниш?”

„Има два начина, по които можем да възприемем кръглата форма” – казвам аз, „като зрително възприятие и като тактилно възприятие, нали така?”

„Да, ние можем да видим кръгли неща, както и да пипнем кръгли неща.”

„Тогава можеш ли да видиш, че нещо е кръгло независимо от цвета му?”

„Какво искаш да кажеш?”

„Ако отстраним всички цветове от дадена картина, в какъв смисъл нещо в нея все още може да бъде ‘кръгло’?”

„Хм. Предполагам, че не може. Всъщност там няма да можем да различим абсолютно нищо.”

„Точно така. Предметите са само ‘предмети’, докато имат очевидни граници, които във визуален смисъл, са просто цветове. И понятието ‘кръгъл’ не е нищо освен определено съчетание от цветове, които както демонстрирах, не са нищо друго освен виждане. ‘Кръгъл’ не може никога да означава нещо друго освен случай на виждане.”

„Разбирам.”

„Сега, направи същия мисловен експеримент, но с тактилното усещане. Елиминирай от всички предмети усещането за допир, което както демонстрирах, не е нищо освен усещане – и тогава няма смисъл, при който може повече да го наричаме ‘кръгъл’.”

Уолт кима. „Предполагам, че си прав” – казва той.

*    *    *

Сега Уолт е на път да премине през следващата врата – тази, която води до това място, където нанасяме окончателния удар върху това, което крепи цялата конструкция. Сега, след като той разбира, че формите и особеностите и външният вид на света не са нищо освен преживявания като такива, а именно, че има само усещане, само виждане, само чуване и т.н. – той ще трябва да премине последния километър от това пътешествие, което е поел. Дали той знае къде то свършва? Разбира се, че не, но застанал пред тази врата, той със сигурност трябва да забележи табелата, която виси над нея, в която са гравирани внимателно следните няколко думи:

„Виж какво, има грешка в начина, по който мислим за реалността.

Грешката е системна.

Нещата не са такива, каквито изглеждат.”

Глава 4

Космос

„Мислих по повод разговора, който проведохме” – казва Уолт.

„Е, и?”

„Сега вече разбрах за какво става дума. Признавам, че беше прав. Качествата, които възприемаме по отношение предметите, не принадлежат на самите предмети; те съществуват просто като усещания в субекта, който ги възприема. Това обаче, което наистина съществува – и което съставлява самите предмети – е физическа материя, която при взаимодействието си с нас, кара усещанията да възникнат в нас, в нашия апарат за преживяване/сетивен апарат.”

Ох, майчице!

Той продължава да копае: „Реалността, такава каквато е, няма форма или цвят. По-скоро тя е нещо съставено от време и пространство, където съществуват субатомни частици. Тези частици взаимодействат с нашето тяло, пораждайки процес в нашия мозък, който прави възможно цялото това преживяване. И цялото това нещо е подчинено на законите на квантовата механика.”

Уолт ме поглежда с очакване да потвърдя вълшебната приказка. Мога да видя обаче, че дълбоко в себе си той знае, че този кораб потъва.

„О, виждам какво искаш да кажеш” – казвам аз. – „Всичко това обаче – допускането за частици и струни, и енергия, и квантова механика – всичко това зависи от съществуването на независимо физическо пространство, в което те съществуват. Такова обаче няма.”

Уолт ме гледа с широко отворени очи. Минава известно време. „Значи ти казваш, че няма свят извън нас? Че нищо не съществува?” – пита той.

До този момент отсъствието на обективна реалност е една идея, която никога не се е вдигала над нивото на едно освежаващо предположение. Това никога не е представлявало истинска заплаха за възгледа на Уолт относно начина, по който нещата съществуват. Но сега самият той, неговото собствено тяло от месо и кости, е поставено под въпрос.

„Това е така” – казвам аз. – „Остават само тези възприятия.” – Аз разпервам ръце.

„Ние сме в Матрицата?”

Аз се усмихвам при споменаването на филма: „Да, но няма такова нещо като извън нас.”

Уолт не може да повярва. „Ти не си сериозен, нали?” – казва той, клатейки глава. „Това е лудост.”

Дотук ние просто жонглирахме с интересни идеи. Сега обаче той чувства заплаха и нещата ще стават още по-зле. Една от топките за жонглиране предстои да се удари в нещо много съществено и когато това се случи, Уолт няма просто да реши, че е прекарал един успешен ден, доволен, че е провел няколко рунда със своя интелектуален спаринг партньор. Не и когато съществената част, върху която се крепи животът, бъде издърпана под краката ни и се окаже напълно разрушена.

Уолт крачи нервно напред и назад. „Виждаш ли, аз мислих върху това след последния ни разговор” – казва той. – „Ти трябва да знаеш, че аз наистина предвидих възможността действителният свят да не съществува. Това, което не мога да разбера обаче, е, как ти можеш да бъдеш толкова сигурен в това! Доколкото мога да преценя, вероятностите са еднакви и в двете посоки.”

„Спомни си как идеята за един външен свят е само това – една идея?” – казвам аз. „Едно недоказуемо допускане, върху което е построено всичко.”

„Е и какво? Ако искаш да знаеш, допусканията могат да бъдат основателни”- казва той. – „Какво те кара да мислиш, че това не е?”

„Защото аз съм открил недостатък в самото допускане.”

„Как така?” – пита Уолт.

„Нека първо да ти дам едно сравнение, за да видиш точно какво имам предвид в случая.”

„Моля.”

„Чувал ли си за квадратни окръжности?”

„Никога не съм виждал такова нещо.”

„Мислиш ли, че те съществуват?”

„Не зная, вероятно не съществуват.”

„Е, някои хора мислят, че те съществуват, докато други са на противното мнение, но има и трета позиция” – казвам аз.

„Каква е тя?”

„Има хора, които разбират, че квадратните окръжности могат нито да съществуват, нито да не съществуват, защото даже и когато говорим за тях, ние изпадаме в логическо противоречие.”

„Противоречие?” – пита Уолт.

„Нещо не може да има едновременно четири страни и да няма четири страни. По определение, една окръжност не е квадрат, така че квадратната окръжност е вътрешно противоречив израз.”

Уолт мисли. „Добре, аз мога да видя това” – казва той. Значи когато казваме, че квадратната окръжност съществува, или че не съществува, и в двата случая ние говорим безсмислици, от логическа гледна точка.”

„Точно така.”

„Тогава какво общо има това с външния свят?”

„Допускането за съществуването на такова нещо, или даже за възможността то да съществува, е логическо противоречие – точно както квадратната окръжност. Даже когато говорим за това, ние говорим безсмислици” – казвам аз.

„Ти казваш, че атомите, радиоактивността и електричеството не съществуват? Че не съществува вселена?”

„Идеята, че тя може да съществува, е абсурдна” – свивам рамене аз.

„Човече, това е лудост” – казва Уолт.

„Може би. Но е истина!”

*    *    *

„Добре, тогава как точно допускането относно (съществуването на) външния свят е противоречиво?” – пита Уолт.

„Нека започнем като признаем, че преди да се появи идеята за един външен свят, е съществувала идеята за едно обективно физическо пространство. Обективно означава, че то съществува независимо от нас” – казвам аз. – „Ние вярваме, че извън нас има една вселена, независимо дали ние я наблюдаваме, или не, дали съществуваме, или не. Съгласен ли си?”

„Разбира се. Това е основното предварително условие.”

„Би ли се съгласил също, че допускайки съществуването на едно обективно пространство, ние трябва първо да си го представим?”

„Какво искаш да кажеш?” – пита Уолт.

„Ами ако претендираме, че е възможно да има независимо физическо пространство, ние трябва първо да си представим какво е това, което мислим, че се намира там.”

„Предполагам.”

„Без предположения. Това е важно. Твърденията за съществуване трябва да са въобразими, в противен случай те са просто празни думи.”

„Не те разбирам.”

„О кей. Нека ти илюстрирам това с пример” – казвам аз, като правя пауза, за да измисля какво да му кажа. – „Аз заявявам, че някъде съществува чапокрафилият.”

Уолт се усмихва: „Това пък какво е?”

„Именно!” – казвам аз. – „Аз не зная, просто си го измислих. И ако даже не зная какво означава една дума, тогава какво претендирам, че съществува някъде? Какво имаме предвид, когато кажем, че нещо съществува? Думите трябва да се отнасят за нещо – в противен случай те са просто звуци без смисъл. Да твърдиш, че нещо съществува, ти трябва първо да си представиш това нещо и ако не можеш, не е ли твоето твърдение едно празнословие? Ние искаме да кажем, че съществува това, което думата означава, не че съществува самата  дума.”

„Разбирам” – казва Уолт.

„Ето защо всяко твърдение относно квадратната окръжност трябва задължително да е лъжливо. Квадратните окръжности са невъобразими, те буквално не подлежат на осмисляне и следователно всяко твърдение за ‘тяхното’ съществуване трябва да е просто поредица от думи без смисъл.”

„Разбирам това” – казва Уолт. – „Ако даже не можем да си ги представим, какво е това, което вярваме, че е или че не е там извън нас?”

„Именно” – казвам аз.

И двамата се наслаждаваме на пауза тишина, преди да се завърна към пространството. „И така, отново, ако твърдим, или даже си мислим за възможността от съществуването на независимо физическо пространство, ние трябва първо да си го представим. С други думи, ние трябва да формираме някаква представа в ума си за това, което мислим, че се намира там извън нас.”

„Това звучи смислено.”

„И така, представата за пространството е нещо като образ на това, което си мислим, че  съществува отвъд нашите възприятия. Но откъде сме придобили тази представа за пространството?”

„От нашите преживявания” – предлага Уолт.

„Да, разбира се!” – казвам аз. – „Но какво ще стане, ако нашата представа за пространството е точно като всяка друга представа, която можем да имаме – какво ще стане, ако пространството е просто един елемент от нашата собствена субективност? Ами ако пространството е същото като цвета? Ами ако не е нещо, което е преживяно, а самата му природа е природата на преживяването? Какво би означавало това?”

Уолт се замисля дълбоко. „Не съм сигурен” – казва той.

„Нека се върнем към този въпрос по-късно и вместо това да видим откъде идва тази представа за пространството, искаш ли?”

Уолт кима утвърдително.

*    *    *

Изчаквам, за да събера мислите си. Това не е най-лесното нещо за обяснение и имам нужда от минута-две, за да преценя как най-добре да подходя. Изминава известно време, преди да прочистя гърлото си и да започна да обяснявам.

„Всеки неизбежно ще забележи, че явленията, или това, което се появява в нашите преживявания, се простират в пространството. Т.е. те се простират в нашето поле на усещания в три посоки” – казвам аз на Уолт.

„Разбира се” – отговаря той.

„Но има едно нещо – ние можем да знаем предварително, че явленията ще се разпрострат даже преди да ги видим.”

„Как така?” –  пита Уолт, определено озадачен от посоката на разсъжденията ми.

„Добре” – казвам аз – „Как можем да кажем, че нещо се появява, ако не се разпростира (в пространството)?”

Той мисли известно време. „Хм-м, предполагам, че не можем.”

„Което трябва за означава, че това да се разпростре, е неизменна част от това, което означава да се появи, нали?”

Той пак се замисля. „Предполагам, че това е вярно.”

„И така, нашето преживяване трябва да възникне по някакъв начин, за да можем да кажем, че въобще е възникнало – и начинът, по който то изглежда, че се разпростира в три посоки, представлява обем или ‘пространство’.”

Уолт не бърза и внимателно изучава чашата, която се намира на масата пред него. „И така, ти казваш, че няма ‘пространство’ и също така нещо, което изглежда да е в ‘него’ – а че разпростирането на явлението е това, което съставлява ‘пространството’ като такова?” – пита той.

„Точно така.”

Ние мълчим известно време, след което Уолт се обажда отново: „Искаш да кажеш, че кафената чаша е пространство?” – пита той.

Аз нанасям своя удар. „Точно това е, което казвам.”

*    *    *

„Пространството не съществува независимо от явленията, така както фигурата на една жена не съществува независимо от нейното тяло” – обяснявам аз на Уолт. „Двойнствеността между пространството и нещата В пространството е чисто концептуална. Пространството и проявленията никога не са отделни едно от друго – това не са две неща – но това да бъдеш пространствено разпрострян означава да придобиеш външен вид и трябва да характеризира този външен вид, ако въобще можем да говорим за това. Защото как можем да кажем, че нещо се появява, ако не е разпростряно (в пространството)? Да си разпрострян, е от съществено значение за това, което означава да се появиш, преди всичко.”

Изчаквам това да „попие”, преди да продължа: „И пространството не може никога да бъде открито само, без явления. Ние даже не можем да си представим пространство без нещо, което да се разпростира в него, даже и това нещо да е просто тъмнина. Когато се опитваме да си представим абсолютно празно пространство, това, за което в действителност си мислим, е някаква част от явление, обикновено участък тъмнина, който естествено се разпростира, тъй като в противен случай не би представлявал преди всичко явление.”

Минава известно време, преди Уолт да сглоби отделните парчета. „И от разпростирането на явленията ние сме абстрахирали представата си за пространство?” – пита той.

Моята усмивка казва всичко. Добро момче.

*    *    *

„И така, сега можем да започнем да виждаме логиката тук” – казвам аз. – „Тъй като проявленията и тяхното разпростиране (в пространството) са неделими, при което тяхното разпростиране е от фундаментално значение за това да бъдат проявления, и тъй като на всичко отгоре проявленията не са нищо повече от тяхното възприемане, сега можем да разкрием единствената реалност, която ‘пространството’ притежава.”

„И това е?” – пита Уолт.

„Това е просто елемент от самото възприемане” – казвам аз.

Уолт изглежда объркан. „Не съм сигурен, че разбирам това” – казва той.

Това наистина не ме изненадва. Не очаквам той да схване това изведнъж. Никой не успява от първия път.

„Искаш ли да преговорим това отново?”

„Да, моля.”

„Добре” – казвам аз. – „Аз бях демонстрирал преди, че явленията – цветове, звуци, усещания и пр. не са ‘нещо’, което се преживява, но това, което те представляват, е просто преживяване, спомняш ли си?

„Правилно, няма виждане отделно от видяно” – отговаря Уолт, – „а има само виждане, само усещане, само чуване и т.н.”

Аз кимам. „Добре. Сега, ние не виждаме ‘пространство’, така както не виждаме ‘цвят’. Пространството не е нещо, което ние възприемаме, но то е формата, чрез която преживяването се случва – самата форма, която представлява поначало това, което е преживяване.”

Уолт все още изглежда объркан. „Нека ти го кажа по друг начин” – казвам аз, изчаквайки малко, преди да продължа с обясненията си. – „Начинът, по който пространството се разпростира, не е нещо, без което преживяването не може да съществува, но то поначало е такъв присъщ елемент на съществуването, че без него съществуването не може да бъде разглеждано като такова. Без този пространстрен аспект, преживяването не би било преживяване.”

Уолт изглежда, че вече разбира. „С други думи” – казва той, – „начинът, по който пространството се разпростира в три посоки, е това, което прави преживяването такова, каквото е.”

„Точно така. Начинът, по който усещането се разпростира, съставлява самата същност на усещането като такова. И начинът, по който виждането се разпростира, го прави това, което е – тъй като ние по никакъв начин не можем да си представим виждане без представата за начина, по който то се разпростира, и да продължаваме да го считаме за виждане.”

„Значи ти казваш, че пространството и преживяването са по същество едно и също нещо?”- пита Уолт.

„Да! Фактът, че ‘пространство’ е просто формата, която нашето преживяване приема, и че преживяването като такова зависи от самата тази форма, за да бъде въобще считано за преживяване, показва, че пространство и преживяване са едно и също нещо. Всяко разделение между тях е чисто концептуално и на всичкото отгоре, то ни кара да рискуваме да забравим, че те са неделими. Ако обаче все още настояваме да ги разделяме с езика, с който боравим, нека поне признаем, че ‘пространство’ в най-добрия случай е нищо друго освен начинът, по който преживяването се проявява.”

Аз оставям тези думи да висят във въздуха известно време, преди да поднеса поуката от приказката.

„И така, всяко съждение, което предполага, че пространството съществува независимо от преживяването, трябва да бъде категорично противоречиво, защото ‘пространство’ и преживяване са неделими като двете страни на една монета. Няма ‘пространство’, което може да съществува ей там, защото ‘пространство’ е просто формата, която приема нашето преживяване. С други думи, всеки, който твърди, че пространството може да бъде извън нас, всъщност казва, че ‘пространственият аспект на нашето преживяване’ може по някакъв начин да съществува независимо от самото преживяване – което е едно очевидно противоречие.”

Аз поглеждам към Уолт. За него това не е очевидно, но няма нищо лошо. Това не е нещо, за което сме свикнали да мислим. Понякога е добре да има някой, който просто да ти го изрече дума по дума. „Виж” – казвам аз, – „никой аспект на преживяването не може да съществува отделно от преживяването, защото аспектите му са това, което прави преживяването това, което е. Т.е., всички елементи на преживяването не са нищо друго освен преживяване.”

Уолт изглежда малко блед. Той се бори вътрешно. Аз решавам, че просто ще продължа да дълбая, докато отдолу се покаже злато. „Помисли малко! Това как изглежда, как се разпростира в три посоки, е просто начинът, по който светът, или проявлението, става очевидно – и начинът, по който то става очевидно, трябва задължително да включва самия процес на очевидното му проявление, защото това са абсолютно неделими неща.”

„Абсурдното твърдение, че начинът, по който преживяването се проявява, може да съществува независимо от самото преживяване, не е по-различно от това да кажеш, че начинът, по който музиката звучи, съществува независимо от музиката. Начинът, по който тя звучи, е самата музика.”

„Тогава какво означава всичко това?”

„Това означава, че това, което остава от едно независимо физическо пространство, е просто едно невъобразимо понятие. Нищо повече от една празна дума.”

Минава известно време, преди Уолт да се предаде. „Една квадратна окръжност?” – прошепва той.

Отново моята усмивка казва всичко.

*    *    *

„О кей, нека обобщим. Нека преговорим това, за което разговаряхме, за да поставим всички парчета по местата им” – казвам аз на Уолт.

„Разбира се.”

„Първо, понятието за една обективна реалност почива на предпоставката, че пространството съществува независимо от нас, т.е. независимо от нашето преживяване.”

„Да.”

„Второ, това, че има реалност отвъд нашите преживявания, в никакъв случай не е очевидно – всичко, с което някога установяваме контакт, е преживяването като такова и идеята, че съществува нещо отвъд това, е просто една идея и нищо повече.”

„Разбира се.”

„Трето, за да схванем тази идея, даже и само като една възможност, това, че може да има един свят отвъд нашето преживяване, ние трябва да си представим какво мислим, че може да има там.”

„Стоп.”

„Какво не е в ред?” – питам аз.

„Аз не виждам как това, което мога или не мога да си представя, може да има нещо общо с това, което съществува там” – казва той. – „Това, което съществува там, няма начин да зависи от това какво аз мисля. Там е твърде възможно да съществуват неща, които не можем да си представим, неща, които тепърва ще откриваме, или неща, които нашите ограничени познавателни способности не могат да схванат.”

Добър аргумент и то често срещан.

„Да твърдиш, че има едно ‘там отвъд’, където разни неща могат или не могат да съществуват, е същото като това да допуснеш съществуването на независимо физическо пространство” – отговарям аз. – „Ние не можем да се позовем на понятието за нещо ‘ей там’, за нещо обективно, без преди това да си представим пространство, което съществува независимо от преживяването. Самото понятие за обективност зависи от съществуването на едно независимо физическо пространство.”

„Наистина зависи?”

„Да кажеш, че нещо съществува ‘обективно’, е да си го представиш в пространствен контекст, т.е. да вярваш, че то съществува В едно независимо физическо пространство. С други думи, ние не можем да говорим за нещо извън нас, без да допускаме съществуването на независимо физическо пространство, тоест да си го представим като такова.”

„Разбира се” – казва Уолт.

„Но тъй като вече сме разпознали какво представлява ‘пространството’, а именно като форма на нашето преживяване, ние сме задължени от логиката да не го разглеждаме повече като съществуващо отделно от нас – и това предполага да си представим, че начинът, по който преживяването се проявява, може някак си да съществува независимо от преживяването ни.”

„- което е противоречие” – казва Уолт.

„И което прави понятието за независимо физическо пространство …”

„Немислимо.” – Завършва изречението Уолт.

„Точно като квадратната окръжност.”

„Исусе!” – възкликва той.

„И тъй като преди всичко едно независимо физическо пространство не е било никога повече от една идея, неговото съществуване вече е напълно отречено поради нашата неспособност да си го представим”

„Исусе Христе” – повтаря той.

*    *    *

„Значи нищо не съществува?” – пита Уолт.

„Само това” – разпервам ръце аз, разкривайки великолепието.

„И ние също не съществуваме?”

„Разбира се, че не. Ние сме само видения.”

„Но виденията съществуват!”

„Не обективно, което е единственият начин, по който нещо може да (не) съществува. Да ‘съществува’, означава да съществува обективно, което сега вече разкрихме, че е просто една фантазия. Съществуване не съществува.

Уолт клати глава. „Но очевидно има нещо!” – казва той, сочейки наоколо. – „Какво е всичко това?”

Аз се наслаждавам на великолепието в продължение на няколко прекрасни моменти, преди да дам окончателния си отговор: „Това е било наричано с много имена, но струва ми се че ‘Дао’ е най-старото.

Апендикс

 Даже ако не сме в състояние да приемем фиктивната природа на обективната реалност, ние можем поне да разберем, че нашето преживяване трябва в крайна сметка да бъде продукт на нашия апарат за преживяване/сетивен апарат. И ако направим това, ние можем също така да признаем, че елементите на триизмерието трябва също да са продукт на този апарат. Това ще рече, че капацитетът за проявление на явленията по отношение на дължина, ширина и дълбочина трябва да бъде фнкционален аспект на самия този наш апарат – тъй като няма разбираем начин, по който пространството извън нас да може по някакъв начин да влезе вътре в нас, само за да бъде изпълнено с обектите на нашите преживявания.

Но тъй като съществуването на самия апарат зависи от това пространството да бъде нещо независимо и не просто резултат от самото себе си, цялата идея се срива под собствената си тежест, когато осъзнаем по-горе казаното. С други думи, когато наистина премислим нещата, ние оставаме с разбирането, че допускането на една обективна реалност предполага, че нашият апарат за преживяване съществува в собствения си резултат.

„Но” – може да възразите вие, – „какво ще стане, ако има друго пространство, което съществува също там някъде? Какво, ако там някъде има нещо, което е ‘като’ пространството на нашето преживяване?”

Отговорът е прост. Не може да има друго ‘пространство’ извън нас, защого ‘пространството’ е просто начинът, по който явленията се проявяват по отношение на дължина, ширина и дълбочина. И да се питаме дали това може да съществува независимо от този апарат за проявление, е толкова безсмислено, колкото да запитаме дали нещо може да бъде ‘като него.

Всеки, който твърди, че ‘пространството’ може да бъде някъде извън нас, е просто погрешно разбрал какво представлява то. То не е нещо независимо, а просто начинът, по който всичко това става очевидно.

Последни няколко думи

Ако сте изпитали удоволствие от това четиво, моля предвидете възможността да ми направите една услуга и напишете коментар в Amazon.com. Успехът на тази книжка и възможността ми да достигна до повече читатели зависи предимно от получаването на много смислени и честни мнения относно съдържанието й. Това ще отнеме само няколко минути от вашето време. Аз наистина бих го оценил високо.

И накрая, благодаря ви много за закупуването на тази книжка! За повече информация за мен и за моята работа, моля посетете моя уеб сайт: http://www.uncoveringlife.com  

Разделeние на времевите линии и диверсионни тактики – епизод 119, 30 август, 2017 г., Дейвид Уилкок и Кори Гууд.

(с) Превод АТИ, 2017 г.

Дейвид Уилкок: Добре дошли в Космическо разкритие. Аз съм вашият домакин Дейвид Уилкок и съм тук заедно с Кори Гууд, с някои новини от последния час.

И така, без протакане, Кори, добре дошъл в предаването.

Кори Гууд: Благодаря ти.

ДУ: Нека първо поговорим за нещо, което е в умовете на много хора, и това е, че наскоро имаше доста концентрирани във времето невероятно коварни и злобни атаки срещу мен, но много повече срещу теб и даже срещу тази телевизионна мрежа.

За протокола ще отбележа, че намирам тези атаки за твърде пресилени и нелепи. Аз обикновено не реагирам на такива неща, но тези са абсолютно възмутителни.

Какво мислиш за всичко, което се случва в момента? На пръв поглед тези неща са направени да изглеждат все едно, че обикновени хора протестират, но ти какво мислиш, че се случва тук?

КГ: Аз разговарях с теб, разговарял съм и с други хора, които са били в този бизнес от дълго време. Никой не е виждал нещо, което да наподобява мащабите на този вид атаки.

image001

И това е точно което казах, че предстои да се случи преди около шест месеца, когато научих, че всеки свързан по някакъв начин с историята на Тайната космическа програма на ВМС, трябва да бъде дискредитиран и унищожен, защото предстои цялата тази история с програмата на ВВС да излезе на бяп свят.

ДУ: Това, което най-силно ме изненадва, Кори, е усещането за почти пълната неуязвимост на хората, които правят всичко това. Като че ли те не се тревожат ни най-малко, че могат да бъдат съдебно преследвани за това, че клеветничат и разпространяват лъжи. Абсолютно не ги е грижа. Какво мислиш по този въпрос?

КГ: Както вече казах, това е част от една мащабна операция. Това не са само няколко души, които имат някакви проблеми. Това са хора, които са били целенасочено активирани, и те трябва да заличат всичко, което показва реалността на програмата на ВМС.

Те искат единствено програмата на ВВС да бъде на преден план в момента, защото те планират да я разкрият съвсем наскоро.

ДУ: Те биха ли те атакували, ако бе на губещата страна?

КГ: Абсолютно не. Когато се поставиш в позицията на жертва, тогава си в отбранителна позиция. Ти не си в нападателна позиция – нещо, с което те са свикнали. Те са свикнали да атакуват, докато в момента изглеждат изключително отчаяни, ако се съди по тактиката, която прилагат.

ДУ: В последно време ти написа една статия заедно с д-р Майкъл Сала и също така направи няколко постинга във Фейсбук относно идеята, че може би предстои някакво официално разкритие на съществата Nordic, което предполагам, че означава те да ни бъдат официално представени.

КГ: Да, и това може да има връзка с една от последните ми срещи с Каа-рии. Никога преди това не я бях виждал да показва тревожност с езика на тялото си или с излъчваната енергия, докато този път усещах, че е разтревожена.

И тя ми даде да разбера, че Аншар се тревожат относно времевата линия, за това, че нещата не вървят към добро.

ДУ: Хм.

КГ: И поради това не само те, Аншар, но и три други не човешки групи същества са решили да нарушат Съглашението на Мохамед, което означава наистина много.

Те не могат да накарат всички подписали Съглашението да го преразгледат или прекратят. Защото обаче нещата са станали толкова отчаяни, те сега заявяват, че ще започнат да контактуват открито с човечеството.

В началото ще започнат да контактуват с човечеството масово чрез сънища и видения, за да ни подготвят за контакт лице в лице.

След това те ще започнат да се появяват, както това става при мен, пред отделни индивиди и групи, но не на национално или световно ниво, като например да се явяват по телевизията или нещо подобно.

Това ще бъде един бавен процес на аклиматизация.

ДУ: Искам да изясня това и бих искал да го заявиш конкретно. Какъв вид личност би била избрана за такъв вид контакт? И какъв вид контакт биха очаквали тези същества от теб, ако ти беше избран да осъществиш такъв контакт?

КГ: Те избират обикновено хора, с които са били в контакт от доста време. Много от тези хора прекарват голяма част от времето си в медитативно състояние и в подходяща вибрационна честота.

ДУ: Ъ-хъ.

КГ: Така че обикновено това ще бъдат хора, които са по-позитивно настроени, по-тихи, такива, които са фокусирани върху вътрешното си развитие и които са се подготвяли за контакт.

ДУ: Само да изясним – значи ти казваш, че такива хора може би ще започнат да имат по-ярки сънища от преди?

КГ: Да, ярки сънища.

ДУ: Какви могат да бъдат тези сънища?

КГ: Сънища, в които ще им се явяват същества, които ще ги подготвят за контакти лице в лице. И когато такива контакти лице в лице възникват, възможно е хората да получат покана да се повозят на някой кораб майка.

ДУ: О кей. Има още две неща, които много бих искал да изясним. Не е ли възможно, в някои от тези случаи, хора с по-изявено его да поискат да се представят като спасители на човечеството?

КГ: Възможно е да се появят и такива, но когато става въпрос за един измежду хиляди, на които това се случва, трудно ще бъде на такъв човек да се изяви по този начин. И те определено не биха избрали този тип хора с комплекси на спасители на човечеството.

ДУ: Какви мислиш, че ще бъдат условията по света, или какви са ти казали, че ще бъдат условията по света, когато започнат да се осъществяват такива персонални срещи?

КГ: Ами много хора ще започнат да разказват за такива свои сънища. Това ще бъде основното нещо, което хората ще забележат.

Една от тези четири групи най-вероятно ще бъдат Nordic, за които от известно време получавам информация. Гонзалес, Зигмунд и Каа-рии са ми говорили за тази група Nordic, които вероятно ще се появят първи. Тази група е контактувала с всички световни лидери, в т.ч. и с религиозни лидери, от доста време.

Наскоро имаше среща на всички световни религиозни лидери, струва ми се през юни, където те всички призоваха да се обединим. Нали така?

ДУ: Ставаше дума за това „Нека да бъдем приятели”. Това бе основната тема, да.

КГ: Точно така, да бъдем приятели.

Постъпва значителна информация, и в по-голямата си част от ВВС, за това, че тази група Nordic е работила много съвместно с Ватикана, за да установят начин, по който съществуването им да бъде оповестено, без това да шокира хората.  Ватиканът естествено очаква всички да имат доста въпроси относно тези извънземни.

И ние ще открием, че те са се намесвали в нашето минало от хилядолетия насам и че са се появявали като ангели. Те са въвели различни системи от вярвания в опитите си да манипулират съзнанието ни и да ни помогнат да го развием. Така че до голяма степен се очаква, когато открием цялата тази информация, тази група да ни предаде своята система от вярвания, своята религия.

И тя ще бъде основана до голяма степен на Единството и на идеи, които доста хора биха приели като езотерични, но се очаква масите, основната част от населението, да я приеме много бързо.

ДУ: Ако приемем, Кори, че имаме основание да вярваме, че Съюза (на Тайната космическа програма) поддържа контакти с Ватикана повече от когато и да било, как това би повлияло на техния план за разкритие, за който говориш?

КГ: Съюза може да се окаже фактор пряко и косвено. Някои от хората във Ватикана може да видят ясно накъде отиват нещата и да решат, че трябва да въведат много вътрешни промени.

Може би някои от тях са били напълно информирани за тази извънземна група, която ще бъде обявена, и те искат да разчистят обора, преди това да се случи. Така че може да има множество причини зад настоящето поведение на Ватикана.

Обаче фактът, че открита дискусия … Чувал съм от разни хора, че до тях достига подобна информация относно Ватикана – за оповестяването на група човекоподобни извънземни, която ще даде на човечеството редица нови интересни идеи.

ДУ: Когато ти каза преди, че четири групи извънземни имат намерение да нарушат Споразумението на Мохамед, струва ми се, че ти назова Аншар като една от тях?

КГ: Правилно.

ДУ: Знаем ли дали някоя от тези групи би била злонамерена?

КГ: Това са положително настроени групи.

ДУ: Ох!

КГ: Те всички са работили заедно в тази конфедерация. Четири от тях са решили да пристъпят Съглашението на Мохамед и да започнат да подготвят хората за контакти лице в лице.

ДУ: Как мислиш, че това влияе върху цялостния план за това частично разкритие, за което си споделял с нас в миналото?

КГ: Това го засяга много сериозно, защото частичното разкритие щеше да започне с оповестяване на информация за древни подземни структури под океанското дъно и под ледовете на Антарктида.

Те щяха да разкрият Тайната космическа протрама на ВВС и на Агенцията за военно разузнаване (Defense Intelligence Agency -DIA)

ДУ: Ъ-хъ.

КГ: И в този момент те щяха да кажат например: „Телеметричните данни показаха още повече неща под океаните и под леда. Ние също така открихме някои от тези структури на Марс.”

Това е начинът, по който те планират да разкрият тези неща.

Част от тази история щеше да бъде и това, че извънземните са посещавали Земята, но не са идвали тук от хиляди години, може би с известни изключения тук и там. 

И тази история ще бъде сериозно застъпена, ако една раса Nordic или друга човекоподобна раса осъществи открит контакт и застане редом с папата във Ватикана, и започне да говори на хората.

ДУ: Мислиш ли, или казали ли са ти, че това може да се случи съвсем спонтанно, например докато ние тук с теб правим този запис? Или това би била последица от някакво събитие – катаклизъм?

КГ: Има много събития, които се очакват да възникват едновременно с тези разкрития. Както вече казах, военнопромишленият комплекс иска да започне с древните цивилизации под океана и под леда. Е, това, което ще направят, е, да използват това като диверсионна тактика за отвличане на вниманието, ако започнат някакви трибунали или арести. Това ще бъде основна диверсионна тактика, която те планират да приложат.

ДУ: Приемам, че в такъв случай това ще бъде доста внушително.

КГ: Абсолютно.

ДУ: Как би описал нещо, което би било по-внушително от типичните истории, които сме виждали в таблоидите досега?

КГ: Показване на действителни видеозаписи и телеметрия, вместо догадки. Хората ще видят … Също както в крайбрежието на Куба, когато сонарите показаха древни структури, но след това всичко бе прикрито.

ДУ: Да.

КГ: Това ще бъдат неоспорими и проверени данни, които ще предоставят пълна информация, резултат от направените проучвания. И това ще включва някои от обектите под водата, както и под леда.

ДУ: Те проиграли ли са чрез компютърни игри какви биха били реакциите на хората?

КГ: Да.

ДУ: Те какво очакват да се случи?

КГ: Те очакват това да се окаже добра диверсионна тактика, но те също така по начало са планирали да оповестят, че съществата, създали цивилизацията под леда, не са били човеци. Също така, че хората от господстващия елит на Земята са част от кръвните линии на тези същества и следователно са много специални. Това бе една от историите, които щяха да бъдат оповестени.

Те щяха да пропагандират своята религия на останалия свят, като използват за целта тези открития.

ДУ: Ти си спомняш, Кори, че преди ние двама с теб да започнем да разговаряме, аз получих това „разрешение за разкритие” от американското правителство чрез един от моите свидетели, което включваше цялата космическа история на Марс и Тиамат, или Малдек, цивилизацията отпреди 500,000 години, които са се взривили, отишли са на Луната и в крайна сметка са катастрофирали тук на Земята, за да се превърнат в тези Пре-Адамити.

КГ: Точно така.

ДУ: Тогава мислиш ли, че тази история за Пре-Адамитите е част от идеята хората от елита да се провъзгласат за богове?

КГ: Да.

ДУ: Това как би могло да стане?

КГ: Ами те могат да проследят своята кръвна линия назад във времето до тази не-човешка група, Пре-Адамитите. Нещо като „свещеното право на кралете”. Те ще кажат: „Вижте тази огромна цивилизация какво е могла да постигне. Защо не ни предоставите правото на контрол? Ние сме от същата кръвна линия. Ние притежаваме цялата тяхна информация. Ние можем да внедрим нещо подобно на това, което те са притежавали, което е технологично по-съвършено, и да осъществим едно общество, в което всички ще могат да съжителстват.”

ДУ: Каква мислиш, че е целта на групата Nordic, която би направила това? Каква би била крайната им цел, за да поддържат тази времева линия на частично разкритие? Те какво искат от нас?

КГ: Те искат да предотвратят една времева линия, която са видели и при която има наложено открито отрицателно господство – осъществено от отрицателно настроени извънземни.

Те са видели времеви линии, при които има открито господство от страна на извънземни Рептили. Те са видели различни варианти на подобни времеви линии.

Така че те са достигнали до един момент, в който са решили да сложат картите на масата и да вземат нещата в свои ръце, вместо по-дистанцирания подход, който са следвали досега.

ДУ: Значи ти казваш, че съществува възможност, която тези добронамерени извънземни виждат, при която въпреки нивото на пробуждане на съзнанието, което сме достигнали в момента, е възможно да имаме една планета доминирана от Рептили?

КГ: Да, това е едно от техните опасения.

ДУ: Тогава какво можем да направим, за да избегнем тази времева линия? И какво не сме направили? Защо считат, че това е възможно да се случи?

КГ: Предполагам, че те виждат колко е голяма в момента намесата на отрицателно настроените групи. Съществуват тези космически закони, според които не е възможно директно взаимодействие с едно развиващо се общество. Това може да стане косвено чрез подставени лица, тайни общества и подобни неща. 

ДУ: Това касае както положителната, така и отрицателната намеса, нали така?

КГ: Правилно. Положително настроените намират начини да заобиколят тези космически закони. Отрицателно настроените заобикалят тези закони твърде  умело, но също така и безцеремонно ги нарушават.

ДУ: Но и в двата случая можем да кажем, че всяка от страните има нужда да контактува с хора, които са готови да следват нейния дневен ред, независимо дали той е положителен, или отрицателен …

КГ: Точно така.

ДУ: … след което действа чрез тези хора, вместо да се появява директно.

КГ: Да. Обаче отрицателно настроените групи са имали много по-пряк подход от дълго време, което е довело до редица деформации. Ето защо много от положително настроените сили, които спазват особено стриктно тези космически закони, са решили да предприемат по-директен подход.

ДУ: О кей, тогава хората, които гледат това предаване, биха попитали, ако добронамерените извънземни са толкова разтревожени за нас, защо не се появят веднага? Защо се колебаят толкова дълго да се появят и да нарушат тези споразумения? За какво е целият този страх?

КГ: Те все пак са длъжни да постъпят по правилен начин. Те не могат просто да се появят на небето. Те трябва да преминат през процес, който вече обсъдихме, когато те ще помогнат на хората да привикнат на присъствието им чрез сънища, единични появявания. Това е правилният начин да се представят, вместо да се появят на небето изведнъж.

ДУ: Кори, Каа-рии и някои от другите представители на Аншар са ти казали, че залогът за тях в тази битка за избягване на отрицателната времева линия е много, много голям. Би ли пояснил защо това е така?

КГ: Както вече казах, Аншар разкриха, че те всъщност идват от нашето бъдеще. Това е нещо трудно … това някак насилва нещата. Те са имали нещо в своето настояще, което е наше бъдеще, което е било подобно на Ефекта Мандела, което ги е накарало да погледнат назад в миналото. Те са открили причината. Тогава са изпратили назад във времето една малка група, която да поддържа времевата линия. Те са сторили това преди около 17 милиона години.

Тези хора са били тук през всичкото време и са се развили самостоятелно. И от една малка група са се превърнали в доста голяма цивилизация, която живее във вътрешността на Земята.

Е, ако те не успеят да поддържат тази времева линия, те направо ще изчезнат.

ДУ: Ще се окаже, че те няма да са съществували преди, нито ще съществуват в бъдеще?

КГ: Те не биха съществували в бъдеще, следователно няма да съществуват и в миналото, защото няма да са имали възможност да пътуват в миналото и да поддържат времевата линия.

ДУ: Много странно.

КГ: Много странно.

ДУ: Кажи ни какво се е случило в последно време, свързано с изчезването на Зигмунд, тъй като той бе главна фигура в някои от последните ни предавания.

КГ: Да, струва ми се, че той изчезна през април. И странното е, че по онова време изчезнаха и още няколко други хора от ВВС, с които поддържаха връзка други изследователи. Това бе доста странно.

Оттогава насам съм имал няколко срещи с двамата военни, които наричам Туидълди и Туидълдум, които срещи бяха някак противоречиви.

В началото те се интересуваха живо дали съм се чул със Зигмунд, като че ли аз трябваше да съм в течение на случващото се с него. Това ми се стори странно и не знаех какво става.

След това, съвсем наскоро, тези двамата ми връчиха доклад, който казаха, че е написан от Зигмунд. Написаното в този доклад противоречеше на много от разговорите ми със Зигмунд. В него се казваше, че те не са открили никакви следи от Тайна космическа програма на ВМС, макар Зигмунд лично да бе разпитвал някои от хората на ВМС. Така че това веднага привлече вниманието ми.

След това в доклада се казваше, че няма никакви гигантски сфери, които да са навлезли в Слънчевата ни система, че всичко това са заблуди от страна на Nordic.

ДУ: А нещо относно Сините авиани?

КГ: Там се казваше, че те вярват, че Сините авиани са креатура на Nordic. Също така, че Nordic са създали Закона за Единството. Всичко това бе написано в този доклад.

ДУ: Интересно.

КГ: Така че те ми връчват този доклад, аз го чета и всичките ми сетива се изострят. Аз разбирам, че нещо просто не е наред. А те ме наблюдават особено внимателно.

На всичкото отгоре, последния път, когато ги видях, те започнаха да изопачават доста от нещата, които Зигмунд ми бе казал относно Антарктика, определени дати за случили се неща. Изглеждаше, че те се опитваха да ме дезинформират. Имах ясното усещане за това. В същото време те ме изучаваха и наблюдаваха как приемам тази информация.

В същия разговор, докато те говореха, аз се догаждах, че всъщност Зигмунд не бе изчезнал. Имах усещането, че той всъщност се опитваше да проникне в Съюза на Тайната космическа програма.

ДУ: В програмата на ВМС?

КГ: На ВМС. И аз просто ги прекъснах и им казах: „О, Зигмунд се опитва да проникне в Съюза!”

В този момент те загубиха самообладание и казаха, че ако заявя това публично, семейството ми ще пострада.

ДУ: Те те заплашиха?

КГ: Да.

ДУ: Наистина?

КГ: И това бе преди последното ми пътуване тук, за да правим запис в Гая, и тогава аз пропуснах да спомена тази информация.

ДУ: Би ли дефинирал „загубиха самообладание”? Те са започнали буквално да ти крещят!

КГ: Да.

ДУ: И лицата им бяха разгневени?

КГ: Видимо разгневени.

ДУ: Наистина?

КГ: Те също така ми казаха, че при никакви обстоятелства не трябва да обсъждам научно изследователските съоръжения в Антарктика. Междувременно аз получих информация за тези съоръжения. Те са ОГРОМНИ! Това е нещо голямо.

Те също така не желаят да обсъждаме космическия портал, който се намира там. Те искат да обсъждаме нещата, свързани с древната цивилизация, защото това съвпада с техните планове.

Нещата, които се случват в Антарктика с всичките тези фирми подизпълнители, са доста проблематични. Долу в тези съоръжения се провеждат всякакви нелегални и неморални неща, които можеш да си представиш.

ДУ: Защо мислиш, че те са толкова загрижени от това, което ти би казал, или аз бих казал, след като по-голямата част от хората по света така или иначе не вярват на тези неща?

КГ: Ами те не желаят КАКВОТО И ДА Е да бъде споменавано относно научно изследователските бази там, защото това противоречи на договорът от 1959 г. и може да има много отрицателни последици, макар че чувам, че и други страни, подписали този договор, правят подобни неща там долу.

Така че Антарктика се явява място за провеждане на доста тъмни операции.

ДУ: Хм-м. Какво мислиш, че тези двама военни могат да ти направят в крайна сметка? Очевидно ти не се съобразяваш с тях, след като излагаш всичко това тук в публичното пространство.

Защо те ще те заплашват толкова категорично? Те за какво се тревожат? В какво се чувстват уязвими?

КГ: Те искат да ме накарат да се придържам само към историята на ВВС. И ако не успеят да го направят, следващата стъпка е да ме дискредитират напълно, както и да направят това с всеки, който докладва за плановете на ВМС.

ДУ: Ще се опитам да ловя риба в мътна вода, но мисля, че опитът ще си струва. Има ли връзка между времевата линия, в която Рептилите контролират планетата, и времевата линия на частичното разкритие?

Ако те се опитват да ни насочат към времевата линия на частично разкритие, това не е ли пътят на превземането на Земята от отрицателно настроените сили?

КГ: Когато времевите линии се разделят, трябва да има някаква изходна точка на това разделяне. И е важно дали в тази изходна точка на разделението ще преобладава положителното, или отрицателното. Така че те ще се опитат да контролират този момент на разделението чрез контролиране на масовото ни съзнание. Нашето съзидателно масово съзнание оказва огромно влияние върху тези времеви линии. 

Така че това е основната причина за силния контрол, упражняван върху мисленето ни.

ДУ: Имал ли си още други контакти с Гонзалес от последния път, когато говорихме за това и ако си имал, какво се случи?

КГ: Аз се срещам с Гонзалес всеки една-две седмици. Той се опитва да ми помага с временните пристъпи на деменция, които имам, както и с промъкващите се спомени от другите две програми „20 и обратно”.

Откакто започна да ме лекува с тази магическа топка, аз започнах да имам сънища и спомени от другите две програми „20 и обратно”. В последно време имах и случай, в който изведнъж се облях в пот и ми се повдигаше, след което се почувствах извън тялото си.
.

И в следващия момент се озовах в нещо като защитно противоатомно облекло. Вървях през едно място, което приличаше на пещера, но в същото време приличаше на някакво древно съоръжение. И докато вървях, чух капенето на вода. И изведнъж … започнах да се придържам към стената, защото ми се зави свят.

Тогава една от жените, която бе там, хвана шлема ми, погледна ме в очите и се опита да ми каже нещо, след което се обърна към някого зад мен и започна да вика: „Това се случва отново! Това се случва отново!”

След това аз се оказах отново в настоящата времева линия и се опитах да осмисля току-що случилото се. 

ДУ: Хм! Значи мислиш, че преживяването, за което току-що разказа, е било епизод от една от тези други две програми „20 и обратно”?

КГ: Да.

ДУ: И това ще рече, че се случва някакво влошаване на здравето ти и на умственото ти състояние, в резултат на случилото се с теб?

КГ: Да, но също така последната от програмите „20 и обратно” трябва да е била около 1997 г.

ДУ: Ох!

КГ: И сега ние сме какво? 20 години след това!

ДУ: Точно така.

КГ: Така че както казах, много от участниците в тези програми „20 и обратно” започват да разбират какво се е случило с тях, или започват да подозират, и това обикновено се случва 20-тина години, след като са били освободени.

ДУ: Дали това се случва, когато тези различни времеви линии започват да се пресичат?

КГ: 20 години по-късно доста от хората, започват по някаква причина да си спомнят какво се е случило с тях.

ДУ: Интересно. Можеш ли да говориш по по-конкретен начин за някаква груба категоризация на твоите три програми „20 и обратно”? Можеш ли да кажеш: „О кей, в тази аз работих в Слънчева стража, в тази другата аз участвах в разпити на извънземни.” Към момента имаш ли толкова конкретни спомени?

КГ: Не, не. Има само отделни проблясъци. И очевидно последните две програми „20 и обратно” са били … Аз съм участвал в някои твърде мрачни дейности. Така че …

ДУ: О кей. Например в нещо свързано с галактическата търговия с роби?

КГ: Сигурен съм, че има нещо такова.

ДУ: Би ли казал, на най-общо ниво, че космическата програма е проектирана целенасочено да поставя хората в това, което бихме нарекли злонамерени или неетични ситуации, така че никой впоследствие да не се осмели да разкаже какво е извършвал?

КГ: Ами това е една от основните причини, поради която съм виждал толкова много свидетели да достигат до един момент в показанията си и никога да не отиват по-далече. Те не желаят да се злепоставят и самообвинят. Това са твърде мрачни неща, които са се случили, и доста хора биха разказали много, ако не се страхуваха да не се злепоставят.

ДУ: Можеш ли да кажеш нещо конкретно за това как си се срещнал с Гонзалес? Дали в нещо подобно на Конструкцията, в която се срещаш с Каа-рии? Или има нещо общо с начина, по който се срещаш с Маите?

КГ: Да, както при Маите. Те по същество ме телепортират или транспортират в един кораб, който е в орбита около Земята.

ДУ: Хм. Значи ти се виждаш с Гонзалес в един от корабите на Маите?

image002

КГ: Да.

ДУ: Контактуваш ли с още някого, когато си там заедно с него?

КГ: Не, само с него. Маите ме гледат и се усмихват дружелюбно, но до този момент все още не съм общувал с никого от тях.

ДУ: Тези срещи обикновено на едно и също място ли се състоят?

КГ: Да, в същата стая, която описах преди, с плуващия във въздуха каменен панел и светкащите символи на Маите.

image003

image004

ДУ: Има ли нещо друго, което си научил от Гонзалес, което си струва да споделиш с нас тук в момента?

КГ: Всъщност има. Без да вдига шум, той е контактувал с хора от Съюза на Тайната космическа програма. След появяването на групата на Зигмунд, те са се опитали да бъдат съвсем дискретни.

Сега той започна отново да ми дава информация по искане на Съюза на Тайната космическа програма. Това включва информация за събития, които в момента се случват на Земята.

Преди известно време в това предаване аз описах как различни военни клетки са били разположеани по цялата територия на САЩ преди изборите, за да държат под око тези организации на правителството в сянка.

ДУ: Хм.

КГ: В последно време установих, че това са клетки на специалните части, не мога да кажа на кой точно клон. Това са войници, които са били изпратени в Косово и на други подобни места, за да събират доказателства за престъпления срещу човечеството.

ДУ: Хм.

КГ: За тях всъщност не е законно да провеждат разследвания на местна почва, но те го правят. И те са идентифицирали всички отрицателно настроени групировки. Те са разследвали случаите на корупция. Те са разследвали връзки с много мрачни тайни общества и свързани с тях дейности, за които няма да се впускам в подробности. И те са идентифицирали всички тези хора.

И тези военни поделения чакат заповеди, за да започнат арести на тези хора. Те не очакват това да се случи, освен ако има военен преврат, защото според информацията, която получих, правителството в сянка се очаква да се опита да отстрани някои ръководители, които Съюза е успял да постави на ключови места в САЩ.

Ако това се случи, беше ми казано, че военните, които са подготвяли преврат, ще го осъществят и че тези войници от специалните части набират информация, която ще бъде използвана в трибунали, които ще последват преврата.

ДУ: Ако отчетем факта, че тези планове са изготвени доста отдавна, защо мислиш трябва да мине толкова дълго време, преди нещо подобно да се случи?

КГ: Както казах преди, престъпните групировки са използвали тази технология за анализиране на вероятни бъдещи събития. Това са алгоритми на изкуствен интелект за идентифициране на вероятни бъдещи сценарии. Така те са успявали да избегнат всякакви случаи на арести.

Много от арестите, които са били подготвяни в миналото, не са били осъществени, защото стратегически не е възниквала ситуация, при която тези арести биха … Арестите не са могли да бъдат осъществени, защото Министерството на правосъдието и Конгресът са били контролирани от престъпните групировки.

По същество цялото правителство е контролирано. Така че не е имало възможност някой да разпореди арести. Това просто не е могло да се случи. Даже и някой да е разпоредил, никой не би ги изпълнил.

ДУ: Ясно. Как според теб са се променили нещата сега?

КГ: Сега нещата са променени, защото особено през последните няколко години Съюза (на ТКП) е засилил своите операции. И всички признаци показват, че престъпните групировки са вече в отбранителна, а не в настъпателна позиция.

Много от групите на Съюза, които са донякъде свързани една с друга, виждат това като слабост и това ги окуражава да засилват усилията си за разгромяване на престъпните групировки.

ДУ: В случай че възникне някаква масова съвместна маневра, как мислиш, че ние бихме реагирали като обикновени граждани?

КГ: Ами в началото ще има информационно затъмнение, докато привършат военните действия. След това военните ще превземат медиите и ще дадат пълна информация за случилото се. Това е, което са ми казали.

ДУ: И според теб това ще бъде нещо положително?

КГ: Според мен Съюза приема, че това ще бъде нещо положително. Хората, които упражняват контрол в момента, са олицетворение на злото – според това, което извършват.

ДУ: Точно така.

КГ: Даже не е нужно да се оставяме на въображението си. Интернетът е пълен с тези неща.

ДУ: Имал ли си други срещи със Сините авиани и ако си имал, какво се е случило?

КГ: Да, преди няколко седмици най-накрая се срещнах с Тиър-Ер. Една Синя сфера ме взе от стаята ми, отведе ме в друга Синя сфера, както преди, и там разговарях с Тиър-Ер. И той ми показа Слънчевата система и всички тези сфери, които пулсираха и бяха почти напълно прозрачни. 

image005

И той ми каза, че те скоро ще изчезнат и пълната сила на тези енергии ще се стовари върху човечеството.

Когато това започне да се случва, не трябва да се страхуваме от появяването на големи струпвания от земетресения, вулканични изригвания, още по-засилени и опасни урагани – това ще бъде последица от пълното въздействие на тези енергии.

ДУ: Това слънчевото изригване ли е? Или това е просто една енергийна промяна, която предхожда …

КГ: Това е енергийната промяна.

ДУ: О кей.

КГ: Беше ми казано също така, че тези неща, типични за Края на Времената,  които виждаме, като засилване негативизма на отрицателно настроените хора, засилване блаженото настроение на положително настроените, пълното извеждане от равновесие на умствено разстроените – тези неща ще се увеличават експоненциално и ще става все по-лошо.

ДУ: Хм.

КГ: И поради тази лудост, характерна за Края на Времената, можем да очакваме да видим повече дрънкане на оръжия и приказки за война, и подобни неща, които могат да бъдат твърде плашещи.

Това обаче, което Тиър-Ер се опитваше да ми предаде, е, че не трябва да се страхуваме, защото така само ще захраним звяра, а трябва да бъдем изпълнени с надежда, защото това са признаци за предстоящи големи промени, които ще доведат до ренесанс на съзнанието ни.

ДУ: Ако приемем, че Закона за Единството отразява реалността и че всички тези същества са представени там, това би означавало, че Сините авиани са на две измерения по-високо от Аншар.

Дали те са в такава степен загрижени относно нашето бъдеще, колкото са Аншар, или са по-безпристрастни?

КГ: Да, те са безпристрастни.

ДУ: О кей.

КГ: Да, аз не усещам никакъв тип … Не се усеща никаква следа от его. Те са по-скоро един комплекс от социална памет. Когато комуникирам с тях, не се проявяват никакви следи от отделно его. Това е напълно различна комуникация от тази с хората на Аншар.

ДУ: Те изказват ли ти някакво предупреждение относно възможна негативна времева линия на Земята?

КГ: Да.

ДУ: Наистина?

КГ: Да. Да, те наистина заявиха, че ние трябва да работим по-здраво, да правим масови медитации и всичко възможно, за да сътворим тази положителна времева линия. Те подчертаха, че така както нашето масово съзнание бива манипулирано сега, ние сме се запътили, не задължително към дъното на скáлата, в отрицателен смисъл, но някъде по средата й.

ДУ: Хм.

КГ: И ако се запънем някъде по средата, тогава ще настъпи този следващ цикъл. И кой знае какво ще означава това за човечеството.

ДУ: Имаш ли някаква допълнителна информация, която да споделиш относно тези големи кораби-майки, за които вече говорихме, които са били открити в Антарктика и които са били откопавани в продължение на много години?

КГ: Всъщност, да. Получих доста подробна информация относно научно-изследователските съоръжения, за които не искат да говоря, както и повече информация относно трите първоначални кораба, които са били открити на повърхността на почвата под леда.

Това са били три овални по форма кораби – един много голям и два по-малки. Това са тези, които те на шега наричат Нина, Пинта и Санта Мария.

Те са пристигнали по едно и също време и са се разположили в триъгълна позиция на повърхността. И след това съществата, които са били в тях, са започнали да изпразват съдържанието им, за да строят град помежду им.

ДУ: И това се е случило, струва ми се около 500,000 години?

КГ: Не, това се е случило преди около 60,000 години, когато са дошли тук и са катастрофирали. 

ДУ: О кей.

КГ: Но те вече са имали един енклав тук още от времето преди Тиамат.

ДУ: Разбирам. Но когато ти казваш „на повърхността на почвата”, ти имаш предвид …

КГ: Под леда.

ДУ: Значи на леда?

КГ: Не, на земята. Тогава там е имало дървета, растения. Те са се приземили сред такива неща.

ДУ: О кей.

КГ: Те са създали едно общество, една цивилизация, която се е развила доста добре. И едно от нещата, които дискутирах, бе, че те са били твърде напреднали в генетичното инженерство. Те са смесвали своята генетика с тази на хората и на различни животни.

Едно от нещата, които споменах, когато за първи път разговаряхме за това, бе, че в една от тези генетични лаборатории са открили много странно същество Рептил в различни стадии на развитие. Имало е малки и по-големи екземпляри.

ДУ: Хм.

image006

КГ: И това, което се чудя, е дали последното откритие на тази мумия с три пръста в Наска не е един от тези експерименти на Пре-Адамитите.

image007

image008

Също така се чудя дали … Чули сме, че Драко са протестирали … имало е три изгубени раси Рептили на Земята, които човечеството е унищожило, защото така са ни казали да постъпим човекоподобни извънземни.

image009

И така те обвиняват тези човекоподобни извънземни и хората за отстраняването на тези генетични експерименти от Земята.

ДУ: Хм.

КГ: И се питам дали е възможно тези два различни типа същества, които показват в епизодите по телевизия Гая, да са две от трите изгубени раси. Направил съм запитване за това и очаквам да науча нещо повече.

ДУ:  За протокола, какво е твоето усещане за тези мумии, които показват във филма „Разкритие в Наска”?

КГ: Това е нещо умопомрачително! Мисля, че много хора са почувствали да им се подсичат краката, или убежданията им са били толкова сериозно застрашени, че просто са реагирали: „Това е измама! Това е измама!”

След това обаче гледаш рентгеновите снимки и виждаш, че това е анатомия.

image010

image011

Това са естествено развили се кости.

image012

Така че не мога да видя тук някаква измама. Искам да кажа как някой би си направил труда да създаде чак такава измама? Това би отнело толкова много време и средства. Каква би била целта?

Така че с нетърпение очаквам да видя доклада на генетиците дали там има ДНК на Рептили, на човеци, или на нещо друго. Или ако има ДНК на Рептили, може би и ДНК на Авиани.

ДУ: В своите пътувания някога виждал ли си извънземни същества с три пръста?
image013КГ: Ами да, съществата със Златните Триъгълни Глави са с по три пръста. Също така има и други … Това се среща доста рядко. Тези, които притежават три пръста, могат да ги движат много свободно и да ги огъват по най-различни начини.

Болшинството същества обаче, които са били описани, имат или три пръста и палец като нокът, пет пръста или шест пръста.

Нашата планета произвежда определено хармонично поле. И това поле взаимодейства с ДНК и поражда определена матрица. И според една от матриците на нашата планета повечето същества имат пет пръста.

ДУ: Мислиш ли, че е възможно да възникват енергийни модификации на една извънземна ДНК, съществувала тук достатъчно дълго време, основани на типичните вибрации на планетата Земя?

КГ: Да, да. Някои хора наричат това Резонанс на Шуман, или нещо подобно, но честотата, която Земята излъчва, влияе върху ДНК на всяко същество, което е живяло тук достатъчно дълго време.

ДУ: Как мислиш, че събитията около Слънчевото изригване влияят върху ДНК, сравнени с базисното състояние на нашата ДНК?

КГ: Ами това определено има … Самото излагане на Слънцето влияе върху нашата ДНК. Така че този тип енергийна експлозия от Слънцето ще окаже огромно влияние на нашата ДНК.

Както вече казах, зависи какво мислиш, че представлява слънчевото изригване. Много хора мислят, че ние ще бъдем бомбардирани с всички тези частици и че всички ще се разболеем от рак, или че ще умрем много бързо под влиянието на тези различни радиации.

Някои хора също така мислят, че ще има случаи на някакво спонтанно Възнесение.

Мисля, че истината е някъде по средата. Според това, което ми е казал Тиър-Ер, това, което ще се случи, ще бъде повече промяна на съзнателно ниво, която ще доведе до един ренесанс на съзнанието, подобен на този, преживян от хората на Мика.

И в този ренесанс на съзнанието ние ще започнем да разбираме как да манипулираме времето и пространството.

ДУ: Много добре. Това е всичкото време, с което разполагаме за този епизод на Космическо разкритие. Аз съм вашият домакин, Дейвид Уилкок. Тук сме заедно с Кори Гууд. Благодаря ви, че бяхме заедно.

В памет на Уилям Томпкинс (29 май, 1923 – 21 август, 2017) – Нарушаване господството на Драко – епизод 120, 6 септември, 2017 г., Дейвид Уилкок и Кори Гууд.

(с) Превод АТИ, 2017 г.

Дейвид Уилкок: Добре дошли в Космическо разкритие. Аз съм вашият домакин Дейвид Уилкок и съм тук заедно с Кори Гууд.

Част от това, което ще разгледаме в този епизод, сме обсъждали и преди, но важното е, че ние говорим за нещо, което е твърде реално.

ИСТИНСКАТА причина да правим това предаване не е забавление. Причината е разкритие (на скриваната информация).

И като говорим за тези неща и ги изследваме в подробности, ние подпомагаме повдигането на завесата над нещо, което всъщност представлява много сериозен проблем.

По същата тази причина за подобна тема се нуждаем от възможно най-пълна информация, която можем да съберем. И колкото повече информация имаме, толкова по-големи ще бъдат възможностите ни да спрем тези ужасни неща.

* * * * * * * *

ГАЛАКТИЧЕСКА ТЪРГОВИЯ С РОБИ

image001

Уилям Томпкинс: Много е странно, че това продължава още от онези времена, същата тази средновековна структура – крале, кралици, принцеси, всички тези хора по върховете, които са се превърнали в елит в страни като Франция и Испания. Те са завладели контрола върху населението на своите страни и никога не са позволявали на хората действително да живеят, като всъщност са превърнали много от тях в роби.

Така че едно масово поробване там днес е един голям бизнес. Днес това е един основен вид бизнес – масов бизнес.

Всичко, което искаш да произвеждаш, всичко, което искаш да отглеждаш, всичко, което искаш да построиш – всичко се извършва с поробени хора.

В Германия – Германия имаше масивни подземни съоръжения, в които работеха само роби, и когато бе взето решение преди края на войната за продължаване на техните извънземни разработки върху НЛО и върху различните бойни системи, които те изграждаха, те изнесоха производствените си съоръжения в Антарктика, но заедно с тях пренесоха и робите.

Така че днес има роби под земята, както и все още такива в Антарктика.

Бизнесът с роби е голям бизнес и това се случва днес. Това не е нещо, което се е случило преди 100 години. Това нещо продължава от доста време и трябва да бъде прекратено.

Има най-различни видове робство. Има сексуално робство, невероятно. Има много различни категории хора, които биват отвличани като роби, сексуални роби. Те търсят най-добрите и най-умните, защото те струват повече.

Има, струва ми се, четири или пет различни категории хора, които те отвличат. Те отвличат най-добри изследователи в медицината. Те отвличат хора от корпоративните нива и отвличат най-надарените и така още три нива по-надолу.

Всички биват изпращани на две планети, след което биват разпределяни по други места. Но това е един масов бизнес. Това продължава с години и ние не можем да определим къде са били отведени тези хора.

Точно както при „нормалните” отвличания, ние не знаем къде са отишли хората, защото болшинството от тях не се завръщат. Ние научаваме нещо само от тези, които се завръщат обратно.

* * * * * * * *
ДУ: Пфю!  Както можем да видим, тук става дума за някои доста сериозни неща.

Ние имаме една твърде интересна гледна точка върху всичко това, защото ако сте гледали нашите предавания, знаете, че Кори е имал лични преживявания с тези неща. Той също разискваше това, когато в предаването ни взе участие Джордж Нури.

И така, Кори, добре дошъл в предаването.

Кори Гууд: Благодаря.

ДУ: Нека започнем като кажем това, че аз зная колко неудобно се чувстваш да разискваш тази тема. Защо всъщност тя те смущава толкова много?

КГ: Защото съм видял тези неща от първа ръка. Това е доста смущаваща тема. Ако звучи като измислица, е достатъчно смущаваща, но когато чуеш някой друг да разказва това, което си преживял, в паметта ти нахлуват много тежки спомени

ДУ: Нека поговорим малко за това, което Томпкинс има да каже в тези кадри. Преди всичко, той изглежда че говори за традиционни страни, където властват тези престъпни групировки, като Франция и Испания, Англия и за търговията с роби, която те са провеждали поколения наред.

Той споменава за кралски фамилии, които тайно са си сътрудничели, макар че техните държави изглежда че са воювали помежду си.

Някога чувал  ли си за тези неща, за политически игри подобни на тези от филма „Игра на тронове”, за окулните игри на елита?

КГ: Да. Ние бяхме много любопитни откъде идваха тези хора, как те се сдобиваха с тях и се оказа, че те използваха тази изградена през много поколения инфраструктура на робството, създадена в продължение на векове тук на Земята.

ДУ: НАИСТИНА?!

КГ: Да, и тези неща никога не са спирали. Човешката търговия с роби на Земята всъщност никога не е намалявала своите мащаби.

ДУ: Само за да разбера това, което казваш – същата система и същите структури на управление и координация, които са съществували в тези страни преди стотици години, това продължава и днес под формата на галактическа търговия с роби с участието на извънземни?

КГ: Да, до ден днешен.

ДУ: Зная, че съм те питал за това преди, но за целите на яснотата в днешния ни разговор – колко дълго време извънземните са заграбвали роби от нашата планета?

КГ: Откакто живеем като хора на тази планета.

ДУ: В миналото те получавали ли са помощ от тези държави?

КГ: Зная, че това е ставало в миналото, но не зная от колко отдавна тези престъпни групировки, ако ги наричаме така, са използвали наемници, които да отвличат хора, като са им давали точни описания какво да търсят. Тези хора са отвличали, докарвали са отвлечените на определени места, където са ги третирали като добитък и са ги разпращали в различни … в различни направления. Този човек ще отиде извън планетата. Този ще отиде под земята като сексуален роб.

ДУ: Томпкинс спомена, че има различни категории на хора, използвани за различни цели. Той спомена отглеждане в земеделието. Можем ли да започнем с това? Какъв вид земеделска работа биха извършвали тези хора, ако биват отвличани с тази цел?

КГ: Те биха отглеждали храна за хората в програмата в хидропонни съоръжения на различни тела в Слънчевата система.

ДУ: Хм.

КГ: Те избират хора за строителство на различни неща и ги принуждават да работят на различни места в космоса.

ДУ: Как могат да попречат на тези хора например да поставят отрова в храната или да саботират някоя операция? Ако си роб, естествено е, че няма да си щастлив от това.

КГ: Не, но начинът, по който те се отнасят с тези роби … Говорим за хора, които нямат НИКАКВА НАДЕЖДА да видят някога дома си. Те ги третират достатъчно добре, за да имат желание да оцелеят, но достатъчно зле, за да изпълняват всякаква заповед.

ДУ: Томпкинс също спомена за индустриално производство. Какъв вид работа може да включва това?

КГ: Сигурен съм, че всички си спомнят, когато разказвах за заводите на Марс …

ДУ: Да.

КГ: … където има десетки до стотици хиляди хора, които живеят в съседство с тези заводи, до които биват извозвани с влакове, за да работят. Същото се случва и на други тела в Слънчевата система.

ДУ: Те занимават ли се с високо технологични работи?

КГ: О, да. Те произвеждат неща, за които извънземните идват да търгуват.

ДУ: И това включва хора, привлечени на работа от Междупланетния корпоративен конгломерат?

КГ: Това са отвлечени роби, както и хора, които просто отиват и кандидатстват за работа. Те получават работа, щастливи са, ходят на работа и в един момент се оказват роби.  

ДУ: В други епизоди ти си казвал, че има много извънземни, които не са от нашата Слънчева система и които също вземат роби, за да ги използват за различни цели.

КГ: Ъ-хъ.

ДУ: И ние може да нямаме никаква представя какво извършват тези хора.

КГ: Всичко това се е превърнало в толкова мащабна търговия, след като в началото, когато сме започнали да контактуваме с извънземни, ние сме им позволили да отвличат хора. Имало е толкова много хора, които никога не са се завърнали.

И напълно морално покварените хора в този бизнес са решили: „Чакай малко, ние можем да разменяме тези хора за технологии на извънземните.”

ДУ: Знае ли се колко души на година изчезват по този начин?

КГ: Спомням си, че статистиката в световен мащаб е около един милион изчезнали хора.

ДУ: И ако това се случва всяка година, това е една голяма цифра.
КГ: Да, да, така е … Милиони хора са били отвлечени от тази планета.

ДУ: Значи можем да говорим за много милиони хора, отвлечени от тази планета по различни начини.

КГ: Да, които са били използвани в тази търговия с роби. И ти също така трябва да имаш предвид, че в продължение на десетилетия тези хора са започнали да раждат деца и тези деца са били родени и отгледани в робство. Така че говорим за поколения роби там горе.

ДУ: Томпкинс потвърди съвсем точно доста от нещата, които ти каза, включително и тази идея за изтичането на мозъци по този начин.

КГ: Това е една от най-горещите теми, за които престъпните групировки не искат никой друг да знае. Това е едно от нещата, които, ако имаме Пълно Разкритие и хората научат за всички тези престъпления срещу човечеството, на планетата Земя ще настане ДЕН НА ПЪЛНА ЛУДОСТ.   

ДУ: Е, нека кажем, че това се случи. Какво ще можем да очакваме? Дали разкритието ще спре всичко това? Ние не обръщаме ли гръб на тези хора, ако не говорим за това?

КГ: Определено. Много хора, които са били замесени или имат информация от първа ръка, не желаят да говорят поради огромния срам, който изпитват.

Знаеш ли, има социопати, които вършат голяма част от тази работа, и тези хора не губят от съня си. Други хора обаче, такива като мен, които са въвлечени, ние се измъчваме вътрешно и това мъчение ни преследва през остатъка от живота ни.

ДУ: Съгурен съм в това. Едно от нещата, за което очевидно не искаме да влизаме в големи подробности, но нещо, което не сме споменавали преди, това е продължаващата сексуална търговия.

КГ: Ъ-хъ.

ДУ: Каква мислиш, че е целта на този тип търговия? Какво се преследва в този случай?

КГ: За хората, които служат в тъмната страна на Тайната космическа програма, както и за извънземните, за да могат да правят секс. Искам да кажа, че това е … Тези хора обичат да доминират и това е голям източник на възбуда за тези социопати.

ДУ: Хм.

КГ: Когато говорим за секс, това е, струва ми се, най-старата история на света.

ДУ: Така че това е много подобно на секс трафика, за който сме чували на Земята, когато някой бива въвлечен в този свят и по някаква причина работи като проститутка даже и ако има възможност да избяга. В случаите, за които говорим, те не могат да избягат поради строгия контрол.

КГ: Да, там няма възможност да избягат. Ако се намираш на една консервена кутия, която плува в космоса, къде ще отидеш? Ако си на друг планетоид някъде в друга слънчева система, къде ще отидеш? Ти губиш всяка надежда.

ДУ: Какво са ти казали – и аз зная, че ние говорихме за това преди, но мисля, че е важно да дадем надежда на хората по този въпрос – какво са ти казали, че ще се случи, след като веднъж се освободим от контрола на изкуствения интелект, на Драко и на тези други отрицателно настроени групи? Какво ще се случи с всичките тези хора?

КГ: Преди известно време, някои от хората в Съюза на Тайната космическа програма, преди да се образува този Съюз, тези хора самостоятелно или на малки групи, започнаха да белязват тези, които заминаваха из космоса като роби.

И ние сме имали някои от тези извънземни групи, с които работим, които ходиха и ги издирваха, след което ги откарваха на лечение.

Така че след като всичко това свърши и целият изкуствен интелект изчезне и имаме Разкритие, хората ще разполагат с време да се аклиматизират и много от тези роби, които бъдат спасени и които сега се намират в други звездни системи, ще преминат през лечение, след което ще могат да се присъединят към нас.

И аз зная, че това е нещо … И знаеш ли, аз говоря на тази тема и доста хора я намират за забавна, но има хора, които гледат това предаване и чиито близки са изчезнали. И те ми се обаждат.

Така че тази тема е твърде реална и това е най-сериозната тема на Разкритието.

ДУ: Възможно е, за някои от хората, които гледат това предаване и които са загубили свой близък … не всеки отвлечен задължително се озовава на лошо място.

КГ: Така е. И тези роби не всякога са третирани толкова ужасно от различните същества. Някои от тези същества уважават това, което хората правят. И когато става въпрос за инженерни дейности, производство … нашите способности, нашите вродени способности … Някои от тези извънземни, които отвличат хора … те ги отвеждат извън планетата и се отнасят с тях много добре. Това се случва против тяхната воля, което е достатъчно зле, но не всеки бива изяден или става предмет на сексуална търговия.

ДУ: Разбира се.

КГ: Те наистина търсят най-интелигентните и надарени хора на планетата и те отвличат или тях, или в краен случай някого от роднините им, който има подобни способности, ако човекът е прекалено известен.

ДУ: Добре. Сега ще видим последния видео епизод от нашата серия интервюта с Томпкинс, където той говори по една доста интересна тема. Нека видим за какво става дума.

* * * * * * * *

КОНТРОЛ НАД УМА

Томпкинс: Участвах в една сбирка на тази тема с няколко души и тази млада госпожица ми каза: „Аз имам една.”

„Ти имаш какво?”

(Шепнешком) „Аз имам една.”

„Наистина?”

„Аз имам. Имам снимка от това.”

„НЛО?”

„Да, истинска снимка.”

„Откъде я взе?”

„Ами имахме парти петък вечер в Оушънсайд и в събота сутрин отидохме, всичките осем души, до това забутано място встрани от булевард Лейк. Това е близо до Карлсбад, а Карлсбад е в съседство с Оушънсайд, нали? И те стоят на границата между двете, за да покажат на другите три двойки новата си вила, която строят отсреща в долината.

И всички те стоят до тази ограда, защото оттатък оградата започва стръмнина.

image002

И така те правят снимка на цялата тази долина. След това промиват снимките от предната вечер, заедно с тази снимка.

image003

Ще забележите, че тя е назъбена отстрани и назъбена отгоре.

image004

Вижте какво излиза от този танкер на рептилите, който изпуска газове на 100 метра височина.

Вие дишате техния газ днес, защото те изпускат тези газове над технически напредналите общности на планетата и това става всеки четири до шест седмици. Така че може би ще получите една доза и днес.

image005

.Не една, две, три, четири, пет, шест. ТЕ НЕ СА ГИ ВИДЕЛИ, защото умовете на всички са били контролирани така, че да не ги видят, подобно на системата Стелт.

Така че командирът на тази ескадра е направил нужното стелт системата да е била включена. Той обаче е забравил да включи системата, която пречи на камерата да го фотографира. Ясно ли е?

Това е причината да не ги виждаме, а те летят навсякъде над нас. Те са стотици. Те са хиляди всеки ден над нашата планета. Те изпускат този газ върху нас.

Така че вашите умове са контролирани и вие не функционирате нормално, или както би трябвало да функционирате.

Така че, отново: ние сме подложени на контрол над ума не през последните няколко седм

ици, а в продължение на хиляди години. И ако се върнем към древните римляни, техните умове също са били контролирани.

image006

Трудно е да приемем, че някой контролира МОЯ УМ, и особено – виж това е изключително важно – особено тъй като брилянтните умове с докторски степени във ВСИЧКИ технически области са толкова важни за всичко, от което се нуждаем в науката – техните умове също са под контрол.

Така че те са … те не искат да чуят това, което някои от нас говорят, защото „те знаят всичко”, но това, на което са били научени в тези университетски книги, са само лъжи. Всяка техническа област, всичко е лъжи. Всичко е невярно.

Трудно е на хора, които са вложили цели осем години от живота си за тези научни степени и знаят всичко, да приемат тази истина.

Това е причината, поради която Конгресът не прие информацията на MUFON*), след като и републиканци, и демократи първоначално клатеха глави: „Да, да, да”, и десет минути по-късно отрекоха всичко, защото те бяха вече програмирани да го отрекат.

*) MUFON –  Mutual UFO Network (Съвместна НЛО мрежа) – най-старата (основана в 1969 г.) и най-голяма неправителствена организация в САЩ, изследваща случаи на поява на НЛО. – Бел. прев.

Аз зная, че това звучи като пълна лудост, но е факт. Нещата са такива, каквито са.

* * * * * * * *

ДУ: Добре. Не зная за теб, но за мен като изследовател на НЛО, това е доста шокиращо. Аз нямаше да повярвам и на дума от всичко това може би допреди две години.

И така, Кори, какво мислиш за всичко това? Какви са първите ти впечатления, след като видя този епизод?

КГ: Много интересно! Това, което открих в последно време, е, че те наистина пускат газове – „те” ще рече Драко. Те пускат газове над технологично напреднали райони, но те също така следят всеки град, област, каквото и да е, и ако определено количество хора започнат да се пробуждат, те отиват и ги засипват с газ, който контролира ума. Нещо като да изсипеш белина за изчистване на дадено място.

ДУ: И те ще увеличат този газ, ако повече хора в дадена територия започнат да се пробуждат?

КГ: Да, те … Те не само използват газ, но в повечето случаи използват технология, която изпраща … която образува поле, което контролира нашите умове.

Ти си виждал хора под хипноза, на които им казват: „О кей, сега жена ти е невидима. Ти повече не можеш да я видиш.” И след това жена му ще застане между него и нещо друго, и той няма да види жена си, но ще види това, което се намира зад нея.

ДУ: Точно така.

КГ: Е, контролът върху ума работи по подобен начин. Има различни нива на контрол върху ума. Има различни нива на работа на ума и те разполагат с  технологично и химическо решение за въздействие на всяко от тези нива.

ДУ: Това ми помага да подредя отделни неща, които събирам от доста време. И това за контрола върху ума винаги ми е изглеждало някак съмнително. Имам обаче един свидетел, който ми е обяснявал, че съществува една компютърна система от изкуствен интелект, която следи мислите на всеки човек на Земята, и ако започнеш да се пробуждаш по отношение на неща, които тази система е програмирана да следи и блокира, тя ще ти предизвиква неща като нервност, пълно изтощение, умора и всичко, с което да пренасочи ума ти в друга посока. Ти наясно ли си с нещо такова, свързано с изкуствен интелект?

КГ: Не конкретно, но това ми изглежда напълно логично. Ако Драко или така наречените пророци на изкуствения интелект, докладват на някакъв изкуствен интелект и при всичката информация, която съм получил за изкуствения интелект, който контролира планетата, това съвсем не ме учудва.

ДУ: Ние виждаме един космически кораб на тази снимка, която Томпкинс държи, и изглежда, че на небето има и други кораби. На първо място, той споменава за екранираща техника и не става съвсем ясно дали това е техника, която просто … ние не можем да я видим, защото умовете ни са контролирани да не видим кораба, или тази техника всъщност огъва светлината около кораба. Не става много ясно.

КГ: И двете.

КГ: Мислиш, че и двете?

КГ: Да. И двете. Има и този компонент, за който говорих – елементът на хипнозата.

ДУ: Разбирам.

image007

КГ: Те излъчват едно поле, което ти пречи да виждаш определени неща, и ти просто не ги виждаш. Може кучето ти да се разхожда до теб и да погледне нагоре  и да си каже: „Това пък какво е?” А ти няма да виждаш нищо.

Това е настроено на вълните, на които работи нашият ум – алфа, делта, тета вълни.

Така че те те манипулират на ТОВА ниво и аз имам предвид всички нас, защото обикновено, когато чуваш някого да казва: „Умовете на хората са контролирани”, хората си мислят: „Моят ум не е контролиран. Това трябва да се отнася за ДРУГИ хора. Аз съм твърде напреднал. Има специални същества, с които аз разговарям. Това не е възможно.”

Факт е обаче, че всички ние  – ти, аз, хората у дома – всички сме контролирани в известна степен.

ДУ: Така че когато той ни показа тази снимка на това, което нарече кораб на Драко, той изглеждаше интересно и съм любопитен дали си виждал някой кораб, който да прилича по този начин, и да е бил приписван на Рептилите?

КГ: Много подобни.

ДУ: Наистина?

КГ: Само че изглеждаха като танкери, които могат да пренасят доста повече обем. И аз съм имал преживяване, когато съм ги виждал как пренасят вода от езера и океани.

ДУ: Хм. И поради този контрол върху ума и екранирането, те може да го правят, а ти няма и да подозираш, че това се случв?

КГ: Това може да се случва над теб точно сега и няма начин ти да узнаеш. Те може да вземат вода от твоя местен резервоар.

ДУ: Добре, нека преминем към същината на въпроса, която е: каква е целта на този контрол върху умовете ни? За какво толкова става дума? Те какво се опитват да спрат?

КГ: Те се опитват да спрат технологичното ни развитие, за да не станем междузвездна раса.

ДУ: Интересно.

КГ: И те се опитват да ни държат под контрол на тази донякъде планета на роби, на която се чувстват като надзиратели. Така че имат много причини да упражняват този контрол върху умовете ни. 

Всяка от тези групи социопати, човешки или не, които заемат властови позиции, иска да задържи тази власт. И ако не притежаваш морални задръжки, за да се занимаваш с поробване и редица други подобни неща, като това да контролираш умовете на хората на една планета, то твоят контрол ще бъде … това за теб ще бъде нещо напълно естествено.

ДУ: Тези, които са гледали серията „Мъдри учения” или са чели моите книги, или са просто запознати най-общо с работата ми, ще знаят, че съм провел много научни изследвания, които показват например, че през последните 5,000 години нашата ДНК е еволюирала със 7%. Това са солидни научни данни, които доказват, че ние преминаваме през някакъв вид Възнесение или масова еволюция.

КГ: Точно така. И това е едно от другите неща, които не съм споменавал и което те се опитват да спрат.

ДУ: О кей.

КГ: Те не се опитват задължително да спрат нашата генетична и духовна еволюция, но да контролират КАК протича тя. Те не я спират напълно, но я контролират.

ДУ: Значи става дума за една духовна война …

КГ: Да, такава е.

ДУ: … в определен смисъл.

КГ: Да! Абсолютно!

ДУ: В частни телефонни разговори с Томпкинс, той спомена, че хората в нашия военнопромишлен комплекс, които са срещу Рептилите, са много загрижени относно свалянето на тези танкери. И той ми каза, че макар да притежават технологиите, с които могат  да ги прострелят и свалят, те някак не знаят как да направят това постепенно.

Те се тревожат, че ако ги прострелят и свалят, цялата тази технология на Рептилите ще бъде изключена веднага. И той каза, че това ще бъде много лошо за нас.

КГ: Много лошо.

ДУ: Какво ще кажеш за това? Ти какво знаеш по този въпрос?

КГ: Аз съм засягал тази тема в други епизоди, да, това е абсолютно вярно. Те се тревожат какво ще стане след бързото премахване на изкуствения интелект, което се очаква да се случи при очакваното слънчево изригване. Това също ще елиминира някои същности (entities), които са се прикрепили към нас и ни контролират. Те също така използват някои същности, за да контролират умовете ни.

ДУ: Как ще изглежда това? Какво ще се случи на обикновения човек, който е бил подложен на този контрол над ума, ако той бъде внезапно отстранен?

КГ: Ами ако някога си виждала човек пристрастен към хероин, който е бил лишен внезапно от него, това ще бъде нещо подобно.

ДУ: Наистина?!

КГ: Да. Те са придобили определено състояние толкова дълго време, така че този шок … това ще означава сетивно претоварване.

Той каза, че ние не функционираме нормално като човешки същества. Това е вярно. Ние имаме други сетива, които са блокирани в момента. Това ще бъде особено подобно на случая, в който един сляп или глух човек, който изведнъж … той е бил в такова състояние през целия си живот и изведнъж получава зрение или способност да чува. Той ще получи сетивно претоварване. Той ще има нужда от известно време, за да привикне.

ДУ: Едно от нещата, които си спомням, че съм чел, и това ме отвежда назад до Вал Валериън (Valdamar Valerian) и неговата скандална серия от книги „Матрицата” в края на 1990-те. Той посочва, че честотата на клетъчните телефони, избрана за употреба от правителството, съвпада с честотата на резонанс на човешкия череп, ако го използваш като камбана.

КГ: Точно така. Кулите с антени на мобилните оператори, които предават данни от мобилните ни телефони, представляват също така технология, която … те излъчват вълни, които са предназначени за контрол над ума. И това е част от тази огромна мрежа, която опасва планетата и която те използват.

ДУ: Мислиш ли, че някой, който живее в градска среда, сравнен с друг, който живее на село, ще бъде изложен много повече на това влияние поради броя Wi-Fi предаватели, които го заобикалят отвсякъде?

КГ: Абсолютно. И ти можеш да видиш това по поведението на хората. Можеш да видиш как те действат като идиоти в града, защото просто са натрупани един върху друг, но това не е единствената причина. Те имат всичката тази технология, която е навсякъде, и те биват подложени непрекъснато на всичките тези вълни.

Ако живееш в селска обстановка, излагането на такива влияния е доста по-малко.

ДУ: Едно от най-смелите изказвания на Томпкинс бе това, когато той твърде уверено отрича всякакъв вид наука, която имаме … Забравих точните му думи, но той нарича науката „боклук” или нещо подобно.

КГ: Това са лъжи, да.

ДУ: Ще бъде много трудно за хората да … за хората, които не са запознати с това, за което говорим, да приемат такова смело изказване. Какво мислиш, че е основанието за такова изявление? Как може такова нещо да бъде истина?

Искам да кажа, че с помощта на науката ние сме разбрали доста неща. Ние сме постигнали много. Имаме някои твърде добри изобретения. Ние можем да пътуваме.

Защо мислиш, че той казва това?

КГ: Ами защото всяка наука, за която можеш да си помислиш, даже археология, физика, медицина … всички тези хора са … това е като в тъмното средновековие. Информацията е по същество на нивото на средновековието. И в бъдеще ние ще поглеждаме назад към нашето съвремие като към средновековието.

Те използват остаряла информация и мозъците им са били промити по време на обучението им: „Това е истината и нещата стоят по този начин и не мисли встрани от това. ”

Ако си забелязал, хората в тези области, ако се опитат да мислят нестандартно, веднага им прикачат имена като „конспиратор” или „чудак” и те не получават уважението, което заслужават.

ДУ: Разбира се. Ние трябва да си имаме работа с технология, която представлява нещо много повече от това, което приемаме за едно обгазяване. Ако става дума за технология, която може в действителност да ни отклони от определени научни открития … Това е очевидно една твърде напреднала технология, мисля си аз.

КГ: О, абсолютно. Да, цялата планета е окъпана от това поле, контролиращо умовете ни. Те използват газ само за локални ситуации. Една малка червена светлина се появява на техните изкуствен интелект монитори, след което изпращат една малка флотилия, за да обгази хората, след което малката червена светлина изгасва.

ДУ: Повечето учени, които говорят за контрол над ума, обикновено се придържат към вълни с много ниска честота. Има изследвания, които показват, че ако насочиш лъч с много ниска честота, например 5 херца или нещо подобно, към една тълпа, това може да засили масовата истерия. Тълпата става силно възбудена. Ние обаче говорим за доста грозни посегателства над човешкото съзнание.

КГ: Това, за което говориш, е нещо доста примитивно в сравнение с нещата, които тези извънземни използват срещу нас.

ДУ: Разбираш ли как те постигат такава значителна манипулация на нашето мислене – как точно става това?

ДУ: Ние срещаме проблеми да разберем това, защото част от нашата парадигма включва вярване във всички тези научни лъжи.

ДУ: Точно така.

КГ: Хората в тези програми, които са изследвали тези неща, са имали преимуществото да владеят истинските науки. Тук става въпрос за неща, които ние просто не разбираме, или поне много малко от нас биха разбрали.

ДУ: Тогава след като този контрол над ума бива премахнат – нека приемем, че това е станало – след като преминем през този процес на адаптациа, как изглеждат нещата от другата страна?

КГ: Ами, да, след като веднъж свикнем със своите нови способности, които са всъщност стари, стари способности, които са били подтиснати в нас, тогава ще трябва да се научим как да ги използваме отговорно. Ще трябва да се научим как да общуваме един с друг по напълно нов начин.

Ние сме били толкова програмирани да се чувстваме неудобно в присъствието на някого, чиято кожа е малко по-различна, или който се кланя на малко по-различен от нашия Бог. Ние сме програмирани да се бием помежду си.

Ние няма да можем да преодолеем това ей така (щрака с пръсти). Това ще бъде един процес. Така че ни предстои един процес, след като настъпи Разкритието.

ДУ: Добре. Това е всичкото време, с което разполагаме за този епизод – твърде удивителни неща. Това е Космическо разкритие. Аз съм вашият домакин Дейвид Уилкок и ви благодаря, че бяхте с нас.

Башар – Пространство на проявлението (Manifestation space) – 8-ми юли, 2017 г.

Башар – Пространство на проявлението (Manifestation space) – 8-ми юли, 2017 г.
(С) 2017 Превод АТИ

Башар: Нека кажем добър ден на всички вас, как сте?

Аудиторията: (аплодисменти)

Башар: Благодаря ви. (Следват обичайните думи на благодарност). Ние бихме искали да започнем това предаване като разговаряме за една идея, която да ви даде повече яснота по отношение понятието „проявление” (manifestation). Това понятие е било разпознавано под най-различни имена от най-различни култури не само във вашия свят, но и от други цивилизации. Едно от наименованията, които сте дали на идеята за пространство на проявлението, идва от вашите психологични дисциплини и това е най-общо така нареченото колективно подсъзнание. То може да бъде наричано по този начин, както и може да бъде наричано консенсусно споразумение или пространство на проявлението, както сме назовали това предаване. Преди всичко обаче тук става дума за така нареченото първично/основно  убеждение/вярване (the primаry belief).

Идеята тук е следната. На първо място е важно да разберете, че не е нужно да се научите да проявявате. Вие очевидно проявявате непрекъснато, в противен случай не бихте имали никакво физиологично преживяване. Така че вие винаги проявявате. Не става въпрос да се научите КАК да проявявате, а да се научите как ВЕЧЕ проявявате, така че да получите по-съзнателно разпознаване, по-съзнателно овладяване на процеса, да разберете по-добре действащия в случая механизъм и как в действителност трансформирате понятия от не-физическо, по-високо ниво на измерение на реалността, във физическото преживяване, което вие всички имате.

Разбира се, идеята започва с формирането на това, което сме наименовали физическа персона, личността, която се състои от дефинициите или системите от вярвания/убеждения и емоциите, и мисловните процеси, които след това се комбинират, за да формират поведението на физическия индивид, който сте избрали да бъдете, който сте избрали да преживеете. Създавайки обаче фундаменталните дефиниции, които са в основата на този личностен конструкт, това поражда във вашето съзнание определен резонанс, определена (вибрационна) честота. След това тази честота бива преведена във вашата реалност в това, което може колективно да бъде наречено (състояние на) съществуване (state of being). Това енергийно съществуване, тази специфична честота на съзнанието, бива излъчвана, в определен смисъл, от вашето съзнание, разпространява се навън от тази централна точка – просто за да имате една изходна точка, която да осмислите във физиологичен смисъл – и бива отразена обратно. Това отражение, разбира се, не възниква извън вас, а се случва, отново, във вашето съзнание. Ние обаче го наричаме отражение за целите на илюстрацията, за да може по-лесно да разберете как действа механизмът, чрез една аналогия. След това въпросното отражение среща нещо много специфично. За да преживеете отражението по начина, по който правите това, като преживяване на физическата реалност, трябва да се случи нещо специфично. Ето къде пространството на проявлението или първичната система от вярвания/убеждения всъщност излиза на преден план. Това наистина основно вярване получава отражението и прави нещо много специфично с него – променя честотата, резонанса му, по доста особен начин, който може да бъде преведен чрез фразата: ТОВА Е РЕАЛНО.

Без това основно вярване/убеждение да ви каже, че отражението, което преживявате в своето съзнание, от състоянието на съществуване, което създавате със своите дефиниции и вярвания, без тази фраза, без това разпознаване, без това усилване, вие няма да може да  преживявате физическата реалност като нещо реално. Така че проявлението започва във физическото преживяване с вярването, че ТОВА Е РЕАЛНО.

В процеса на развитие на  съзнанието си, когато започнете да осъзнавате, все по-често, че физическата реалност е ваша проекция, ваша конструкция, в определен смисъл, една илюзия, и не е наистина реална, в смисъл че наистина не съществува извън вас, а е конструкт в съзнанието ви, но като казвате на себе си, че тя е реална, тъй като сте в състояние да я направите да изглежда извън вас, като я правите привидно да се проявява извън вас, във вашия живот, във вашата физическа реалност … в същото време развитието на  вашето съзнание започва да разгражда тази представа, защото вие започвате да разбирате, че физическата реалност е една илюзия и вие започвате, в определен смисъл, да не отделяте толкова внимание на първичното убеждение, че това е реално. Вие все още отделяте достатъчно внимание на основното вярване, на пространството на проявлението, за да имате все пак физиологично преживяване, но когато започнете да разбирате, че нещата стават по този начин, че така вие затвърдявате илюзията, като имате основното вярване, което ви позволява да приемете колективното консенсусно споразумение, че това, което преживявате, е реално, вие все пак може да го направите по-податливо, по-гъвкаво, докато имате физиологичното преживяване. То може да стане по-хлъзгаво, като си позволявате малко свободата да започнете да разграждате това, което ние наричаме илюзия на приемствеността (continuity illusion), илюзия на проявлението, илюзия на основното вярване, че ТОВА Е РЕАЛНО.

Не разбирайте погрешно. Преживяването на физическата реалност е реално, но самата физическа реалност е просто една проекция, една илюзия и не е реална сама по себе си, без вие да проявите това преживяване, като си кажете, отново и отново, във всеки един момент, че това е реално. 

Така че когато започнете постепенно да разбирате, че в съзнанието ви съществува едно специфично пространство, една специфична точка на резонанс, която ние наричаме пространство на проявлението, или основното вярване, което затвърдява идеята, че това, което преживявате, е реално, вие може да започнете да упражнявате мисленето си в тази насока малко по-съзнателно. Отново: без напълно да се отказвате от тази идея, но като й позволявате да бъде малко по-пластична, малко по-податлива на промяна, за да можете да започнете да боравите с нея по-съзнателно и да си позволявате да започнете да проявявате нещата, които са наистина повече в съответствие с вашите предпочитания, с вашия резонанс, с истинската ви вибрация, вместо да проявявате неща, които не съответстват на нея. Това също така ще помогне за намаляване количеството процеси, нужни ви, за да достигнете до която и да е точка в своя живот, като позволявате на нещата да ви бъдат от полза, вместо да вярвате, че трябва да ги насилвате за това. Вие ще позволите на това пространство на проявленията, на тази точка на резонанс в съзнанието ви да започне наистина да се синхронизира с тази фундаментална честота на вашето същество и по този начин ще позволите на физическата реалност като проекция да бъде малко по-прозрачна за вас. Така ще създадете възможност за повече гъвкавост във вашето пространствено-времево преживяване и в разграждането, както ние казваме, на това, което типично наричате приемственост във времето (continuity), когато нещата могат да се проявяват доста по-бързо и когато няма да е нужно да отделяте толкова внимание на понятието за време или на пространството, в което проявленията изглеждат че се случват.

Така че просто като знаете и като визуализирате, като просто си представите, по какъвто и да е начин, който е подходящ за вас, тази точка на резонанс в съзнанието ви, това пространство на проявленията, това основно вярване, където си казвате: ТОВА Е РЕАЛНО, и позволявате на това да стане съзнателно или най-малко по-съзнателно нареждане, което си казвате относно отраженията, които създавате в съзнанието си, вие може да започнете да виждате как нещата се разпадат малко по-лесно, нещата могат да станат малко по-магически в своето проявление и увеличението на синхронностите може да стане доста осезателно, когато осъзнаете и обърнете внимание на факта, че притежавате това пространство на проявленията, тази точка на резонанс в съзнанието си, която непрекъснато затвърдява идеята за физическата реалност, като реално преживяване, като нещо реално. Така че колкото повече обръщате внимание на това и колкото повече осъзнавате, че това съществува, толкова повече ще можете в своето житейско пътешествие, докато следвате своите страстни увлечения, с всичките си способности и с нулево настояване на конкретен краен резултат, действително да откриете, че сте способни да проявявате неща, които отговарят в далеч по-голяма степен на вашите желания, радостни преживявания, на вашите творчески импулси, на вашата любов, на всички начини, по които избирате да изразите себе си по положителен и конструктивен начин, знаейки, че вие сте тази/този, който/която определя дали нещо е наистина реално, или не.

Е, отново: тук съществува едно ниво на колективен консенсус, при което вие задължително няма да се откажете от всичко, на което сте се съгласили – да играете тази игра, наречена физическа реалност на Земята, и определено вие може да преразгледате някои от вашите споразумения с консенсуса, за да започнете да позволявате на това, което ви отразява най-добре като индивид, да започне да се появява в живота ви, да започне да се проявява по начини, които са ви от полза, като в същото време знаете, че правейки това, вие всъщност сте в услуга на всички. Така вие обслужвате консенсусното споразумение, като ставате онази част от пъзела, която сте създадени да бъдете. И приемайки тази своя истинска форма, вие ще позволите на другите части да приемат формата, в която са създадени да бъдат, за да може всички да прилегнете една към друга заедно по-хармонично, по-безпроблемно.

Отново: идеята за проявлението не представлява нещо, което вие привличате към себе си отвън, отнякъде другаде. Всичко е тук, всичко е тук и всичко е сега. Много от това може да е невидимо за вас в този момент и в това няма нищо лошо, защото то функционира на честота, която вие все още сте в процес на придобиване. И в момента, в който се превърнете в тази личност, в момента, в който приемете честотата на това невидимо нещо, което е вече тук, то вие започвате да го възприемате. Така че тази идея – да осъзнаете съществуването на пространството на проявление, на тази точка на резонанс, на това основно вярване – ТОВА Е РЕАЛНО – в момента, в който започнете да осъзнавате, че това нещо съществува във вас, за да затвърди отражението във вашето съзнание, то вие ще видите, че проявленията ще започнат да се появяват автоматично, защото вие просто променяте вибрацията си и разпознавате това, което винаги е било тук и което е релевантно, като преживяване във вашия живот. И то винаги ще се появява точно когато трябва, когато се фокусирате в тази резонантна, фокусна точка и знаете, че вие сте тази/този, която/който си казва, че това е реално, това е реално, това е реално. В същото време осъзнаването, че вие си казвате това, парадоксално, има за резултат точно обратното – разбирането, че това е просто една илюзия, това е просто една илюзия, това е една илюзия, защото аз трябва да кажа на себе си „това е реално”, за да бъде то едно преживяване. Ако не трябваше да си казвате, че то е реално, да, то щеше да е реално в класическия смисъл на това понятие. Но тъй като вие в действителност трябва да убедите себе си, че нещо е реално, това трябва да ви говори, че то не е реално, че то е една илюзия.

В определен смисъл, доказателството – и ние знаем, че понякога вие задължително не мислите за физическата реалност по този начин – но доказателството, в определен смисъл, е следното. Ние сме говорили за идеята, че вие сте наистина едно неразрушимо, вечно, безкрайно същество и че всичко съществува тук и сега, което се отнася и за самата/самия вас, че наистина има само един единствен момент, само едно единствено място. Това означава, че в определен смисъл, съществуването е постоянно. Фактът, че нещата във физическата реалност не са постоянни, би трябвало да ви каже всичко, което трябва да знаете за факта, че тя е една илюзия. Ето защо нещата се разпадат във времето, защото са илюзия. Защото нещата, които са в действителност реални, като вашето съществуване, никога не се променят, те са постоянни. Така че самият факт, че вие виждате как нещата във физическата ви реалност се износват във времето, разпадат се, е знак, че това, с което си имате работа, не е реално. И вие всъщност трябва да полагате усилия да го поддържате в съзнанието си определен период от време, като се самоубеждавате, че то е реално. С течение на времето обаче това самоубеждение започва да отслабва. С развитие на съзнанието си вие започвате да разбирате, че физическата реалност не е реална и ето защо даже в рамките на консенсуса нещата започват да се разпадат. Защото вие сте този/тази, който/която трябва да поддържа временното им съществуване.

Така че самият факт, че физическата реалност е непостоянна, трябва да ви каже, че тя не е реална. Вие сте тази/този, която/който я поддържа и който/която продължава да я проявява, и промените, които възникват, са релевантни за вашето разбиране, по начина, който е важен за вашето разбиране, че физическата реалност е само една проекция и не е нещо, което трябва да остане (да съществува). Вие обаче ще останете, защото вие съществувате. И вие притежавате това фундаментално качество – да съществувате.

Намирате ли някакъв смисъл във всичко това?

(Одобрителни възгласи от аудиторията)

Башар: Добре. Така че нека умът ви просто си поиграе с идеята за пространството на проявленията, за основното вярване, при което вие приемате отражения, създавани от системата на вашите вярвания/убеждения, и използвате основното вярване, за да убедите себе си, че ТОВА Е РЕАЛНО. И като осъзнавате, че правите това, вие може да приемете по-свободно фактора на реалността и той да стане достатъчно гъвкав, за да започнете да му позволявате да се съгласува достатъчно с фундаменталната ви вибрация и да започне да приема проявленията на едно напълно ново ниво.

Договорихме ли се?

(Одобрителни възгласи от аудиторията)

Башар: Добре. Както кажете.

Тогава ние ви благодарим, че ни позволихте да ви предадем тази идея, това семе на промяната. Нека то да покълне във вас с темпото, което е релевантно, и по начина, който е най-подходящ за всеки от вас. В отговор на подаръка, с който ни удостоихте, ние сега ви питаме по какъв начин можем да ви бъдем полезни. Може да започнете с вашите изказвания и въпроси, ако имате това желание.

Участник: Благодаря ти, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Въпросът ми е относно физическото здраве и …

Башар: И …?

Участник: Ще го кажа по този начин. Аз зная, че не съм физическо тяло и физически свят по своята същност и макар да усещам вибрацията си и самочувствието си по-високи от всякога, забелязвам, че продължавам да проявявам хронично заболяване върху тялото си, върху кожата си.

Башар: Добре. И следователно тъй като, както ти казваш, ти знаеш, че функционираш на по-високо вибрационно ниво, първият въпрос, който би трябвало да си зададеш, е: „По какъв начин това преживяване ми е от полза? Защото то би трябвало да ми служи по положителен начин, макар да не осъзнавам какъв е той. Защото той трябва да е резултат от това, че функционирам на по-високо вибрационно ниво, което означава, че на това ниво аз трябва да мога да се справя с всичко, на което това преживяване може да ме научи”. Така че какво ти научаваш от това си преживяване? Каква е ползата ти от това преживяване? Какво извличаш от него? Или каква вярваш, че е причината да имаш това преживяване?

Участник: …

Башар: Ако отговориш на всеки от тези въпроси, ти ще си поел по пътя на разбирането защо проявяваш това заболяване, тъй като то не би могло да бъде в противоречие с твоята вибрация. То трябва да е резултат от твоята вибрация и за това да има положителна причина. Нали така?

Участник: Така е. И има редица удивителни уроци, които съм научил, имайки това заболяване. То ме отведе по най-метафизичния, удивителен път на задълбочено изследване на себе си …

Башар: Добре, тогава това може да бъде една от причините, поради която си проявил това, нали?

Участник: Определено.

Башар: Тогава, ето един друг въпрос: Вярваш ли, че може да има друг начин, по който можеш да научиш същите уроци, без задължително да имаш това проявление, или да си причиняваш това конкретно преживяване?

Участник: Да.

Башар: И в твоето въображение какъв би могъл да бъде един друг начин за усвояване на същите уроци?

Участник: … Мисля, че пътят, по който ме отведе този катализатор, е толкова дълбоко вкоренен по отношение желанието ми да изследвам реализацията си на по-дълбоки нива, че сега чувствам, че даже и този катализатор на кожата ми да изчезне, аз бих продължил по същия …

Башар: Разбирам това, но аз те питам по какви други начини вярваш, че можеш да си дадеш импулса да направиш това, ако вече не съществува този конкретен сигнал. Какъв сигнал би те накарал да продължиш да изследваш тези неща?

Участник: … Мисля, че вече не бих имал нуждата от сигнал. Може би това е една ограничаваща перспектива, която …

Башар: Добре.

Участник: … аз чувствам обаче, че независимо какво ще се случи, със или без този кожен катализатор, аз няма да изоставя своя духовен път.

Башар: Добре тогава, в определен смисъл, ти казваш, че имаш предпочитание да нямаш задължително повече такова преживяване, но че ако то продължи, ти задължително не би го отричал, нали така?

Участник: Правилно.

Башар: Добре. Тогава, в определен смисъл, ти казваш, че всъщност няма значение дали то продължава, или не и че е важно ти какво правиш с него. Нали така?

Участник: Предпочитам то да не продължава, но аз …

Башар: Но това предпочитание ли е, или ти поставяш условие?

Участник: …

Башар: Или ти настояваш, че то не трябва да продължава? Или ти разбираш, че няма значение дали то продължава да съществува, или не?

Участник: Разбирам, че няма значение …

Башар: И въпреки това …?

Участник: Въпросът ми е дали ти виждаш някакъв вид енергийно изкривяване, към което се придържам, което поддържа …

Башар: Как ти би описал проявлението, физически? Как то изглежда, как се проявява?

Участник: Чувство на топлина, сърбеж, завладяващо и безпощадно.

Башар: Безпощадно. Добре. Сърбят ли те ръцете да направиш нещо, което не правиш?

Участник: Ха,ха. Искаше ми се да започна да творя нещо, което започнах да правя, като споделям своите преживявания, своята мъдрост …

Башар: Но в това има ли нещо, от което се въздържаш? Има ли нещо, което се страхуваш да изразиш, по пътя на това да следваш своето страстно увлечение*)?

*) В този текст терминът passion = страст, силно увлечение, е преведен като „страстно увлечение”, „радостно увлечение”, „силно увлечение”, „силно желание” или „радостно вълнение”  които трябва да бъдат разглеждани условно като синонимни. – Бел. прев.

Участник: Вече не.

Башар: От този момент нататък, или от преди?

Участник: От преди.

Башар: Какво бе това? Какво убеждение те караше да се въздържаш?

Участник: Мисля, че се свеждаше до това какво другите ще си помислят и дали информацията, която ще предавам, ще бъде ценна за другите.

Башар: Ти разбираш ли, че ако тя отговаря на твоята истина, тя задължително ще бъде ценна за някого другиго?

Участник: Разбирам.

Башар: Добре. Значи вече нямаш никакви колебания и съпротива да се изявяваш по начин, който отразява твоята истина?

Участник: Правилно.

Башар: Добре. Как се чувстваш в този момент?

Участник: В блажено състояние.

Башар: Добре. Тогава ако това е състоянието, което предпочиташ, тогава ние ти предлагаме да останеш в това вибрационно състояние …

Участник: Ха, ха, ха.

Башар: Нали така?

Участник: Да.

Башар: И тогава в това вибрационно състояние ти няма да чувстваш сърбеж, безпощадност, или някой от другите симптоми, които описа, защото те не са присъщи или релевантни на това състояние. Нали така?

Участник: Да.

Башар: Но ти трябва да останеш в това състояние.

Участник: Разбирам, благодаря ти.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Помага ми много, признателен съм ти.

Башар: Благодаря.

Участник: И аз ти благодаря.

Башар: Моля всички разберете. Всяко едно състояние е нещо уникално обособено. И най-малката разлика в дадено определение води до напълно различно състояние и напълно различни преживявания, които го съпровождат. Така че внимавайте много да не създавате противоречиви определения в състоянието, което предпочитате. Защото когато хората казват неща като: „Аз следвам своето страстно увлечение, но какво ще стане, ако докато правя това, ми се случи нещо лошо?”, това не е определение на състоянието на страстно увлечение. Това е едно различно състояние. Така че внимавайте за това как определяте своето състояние, защото обикновено от това зависи как точно ще преживеете своя живот. Защото даже това, което може да изглежда като едно минимално различие в определението, може да означава най-дълбокото различие във вашето преживяване на живота. Така че внимавайте, за да бъдете ясни и точни в своите определения и не ги съчетавайте по противоречив начин, ако не искате да имате объркващ и противоречив живот.

Участник: Добър ден, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Аз съм нервен.

Башар: Ти си радостно развълнуван?

Участник: Да.

Башар: Добре.

Участник: Бих искал да ти благодаря за предишния сеанс, в който ти говори за техниката на синята светлина.

Башар: Да? Това е просто още едно позволение.

Участник: И това бе полезно за мен.

Башар: Добре.

Участник: Тогава ти каза, че трябва да ядем по-малко и да спим по-малко, и аз имах това преживяване, и сега вече имам нужда да се храня веднъж на ден и не се нуждая от толкова много сън.

Башар: Добре.

Участник: И също така мисля, че следвам своето страстно увлечение в по-голямата част от деня. Аз творя изкуство и се превръщам в художника, който съм отричал преди.

Башар: За-а-адръж малко. Ти каза „в по-голямата част от деня”? (смях в залата)

Участник: В по-голямата част от деня.

Башар: Не през це-е-елия ден?!

Участник: Аз … аз говоря в смисъл, когато творя изкуство.

Башар: Добре, но няма ли други неща, които правиш, които също отразяват твоето радостно вълнение? С други думи, когато се почувстваш уморен, тогава не изпитваш ли радостно вълнение да се отпуснеш и да заспиш?

Участник: Да.

Башар: Тогава това също означава да следваш своето радостно вълнение. Спомни си, че това да действаш под влиянието на своето радостно вълнение не означава, както ние казваме, да подскачаш нагоре и надолу все едно, че косата ти гори. Това може да бъде състояние на балансирано спокойствие. Това е друг израз на следване на радостното ти вълнение, ако това е подходящо за теб в дадения момент.

Участник: Добре.

Башар: Тогава това променя ли твоето определение на „през целия ден”?

Участник: Разбира се.

Башар: О, това бе наистина убедително. (смях в залата)

Участник: Аз ще го направя реално.

Башар: Добре.

Участник: Въпросът ми е относно предприемане на следващата стъпка в моето творчество и превръщането му в бизнес, и аз си давам сметка, че имам свои убеждения, които ме спират да направя това. Има ли …

Башар: Значи ти всъщност бе точен, когато каза „през по-голямата част на деня”. Тъй като очевидно това, което казваш, е, че нещо в начина, по който действаш, не съответства на твоето радостно вълнение, в противен случай нямаше да имаш никакво безпокойство и нямаше да се страхуваш.

Участник: Ъ-хъ.

Башар: Ти разбираш ли, че когато ние говорим за идеята да следваш своето радостно вълнение, ние също така имаме предвид, че всички компоненти трябва да бъдат в синхрон? Какво е това, което предизвиква радостното ти вълнение, къде го предизвиква, кога го предизвиква, с кого го предизвиква …? С други думи, има начин, при който ако има нещо, което трябва да научиш, за да следваш своето радостно вълнение, винаги, автоматично ще има начин, при който ти ще можеш да го научиш, по начин, който ти носи радостно вълнение. Даже понякога идеята синхронно да привлечеш някого, който да ти помогне да направиш нещо, което не предизвиква у теб радостно вълнение, може всъщност да се окаже израз на радостното ти вълнение. Ако обаче има неща, които вярваш, че е важно да узнаеш, за да упражняваш своя бизнес, тогава първото нещо, което можеш да разбереш и допуснеш, е, че ако то е част от твоето радостно вълнение, то ще има начин, по който ще можеш да научиш и извършиш тези неща, начин, който е радостно вълнуващ. И не трябва да притъпяваш своето радостно вълнение като допускаш или създаваш определение, което казва, че това трябва да бъде твое усилие, което не съответства на радостното ти вълнение. Трябва да има начин да научиш нещата, които наистина трябва да научиш, които са в съответствие с радостното ти вълнение. Трябва да има! По определение! Защото радостното вълнение не пропуска нищо, което е релевантно за него. Това е един завършен комплект. Така че ако има нещо, което наистина трябва да научиш, трябва да има начин да използваш своето радостно вълнение, за да го научиш. Просто трябва да използваш въображението си. Мисли извън ограниченията, които сам си поставяш. 

Участник: Има ли нещо, подобно на техниката със синята светлина, което мога да използвам …?

Башар: Тъй като задаваш този въпрос, допускам, че би трябвало да има, за теб … В противен случай нямаше да ти дойде наум да зададеш въпроса. Какво има относно твоето въображение, на което не се доверяваш? 

Участник: … … М-м.

Башар: Това е добър въпрос, нали?

Участник: Д-д-а.

Башар: Какво има относно твоето въображение, на което не вярваш? 

Участник: Не зная дали това касае въображението ми, или по-скоро нещо относно моето убеждение, което ме спъва.

Башар: Разбирам това, но ние ти намекваме, че притежаваш въображение, което може да създаде метод, който да съответства на радостното ти вълнение, за да научиш това, което трябва да научиш. Значи твоите убеждения притъпяват въображението ти. Разбираш ли?

Участник: Да.

Башар: Тогава трябва да изоставиш убеждението си, че нямаш въображение, което да ти покаже правилния път на действие.Нали така?

Участник: Да.

Башар: Ако се откажеш от това си убеждение, въображението ти ще ти покаже какво да направиш. Ти ще узнаеш какво ще ти свърши работа. Ти ще бъдеш привлечен към това, което ще ти свърши работа. Така че ако има позволение, което вече ти е известно, или което ти би искал да промениш малко, или ако пожелаеш да привлечеш напълно ново позволение, то ще  се появи пред теб и това, което ще намериш за привлекателно, ще те привлече, защото в дадения момент то ще съответства на твоите убеждения. Ти може да се промениш и позволението може да се промени, но това, което ще те привлече, и това, което ти ще привлечеш по пътя на синхронността, ще ти бъде от полза в дадения момент. Ти вярваш ли в това?

Участник: … Все още не.

Башар: Защо не?

Участник: Не съм сигурен.

Башар: Кое прави за теб по-полезно да вярваш в алтернативата, а не да вярваш в това? Защото спомни си каква е причината да правиш каквото и да е. Това е, защото то ти изглежда по-полезно, съобразно твоите убеждения, сравнено с алтернативата му. Ако знаеш, че алтернативата действително ще ти бъде по-полезна, но ти не я следваш, то това е първият знак, който ти казва, че убеждението, свързано с това, което не предпочиташ, прави това нещо да ти изглежда по-полезно, сравнено с това, което знаеш, че ще ти бъде по-полезно, но убеждението ти го прави да изглежда по-малко полезно от това, кото избираш да правиш. Защото ти винаги следваш това, което вярваш, че е по-полезно за теб и винаги избягваш това, което считаш за не полезно. Така че ако правиш неща, които знаеш, че не са полезни, това само означава, че имаш убеждение, което ги прави да изглеждат по-полезни от това, което знаеш, че действително ще бъде полезно.

Значи трябва да си кажеш: „Това може да означава, че аз се страхувам и ако действително започна да следвам своето радостно вълнение, то аз вярвам, че ще се случи нещо ужасно.” Ти създаваш противоречиво определение за това, което може да се случи, ако следваш своето радостно увлечение. Какво може да бъде то? Какво се страхуваш, че може да се случи, ако изведнъж се поддадеш на страстното си увлечение?

Участник: … … Отново не съм сигурен.

Башар: О, разбира се, че си сигурен. Не можеш да се измъкнеш по този начин. Какво се страхуваш, че може да се случи, ако следваш своето силно увлечение?

Участник: Ъ-ъ-ъ, ще постигна финансов успех.

Башар: Аз попитах какво се страхуваш, че може да се случи. Ти страхуваш ли се от финансов успех?

Участник: Мисля, че се страхувам от успеха.

Башар: Защо, какво се страхуваш, че може да се случи, ако успееш и преди всичко, какво означава успехът за теб?

Участник: …

Башар: Дефинирай „успех”.

Участник: Ъ-ъ … той е свързан с пари и това как възприемам парите.

Башар: И ти как възприемаш парите?

Участник: Вярвам, че богатите хора са алчни и корумпирани.

Башар: Всички ли са такива?

Участник: Не.

Башар: Тогава защо ти да не можеш да бъдеш един от тези, които не са? Защо приемаш, че ще бъдеш от тези, които предпочиташ да не бъдеш, просто защото привличаш към себе си изобилие? И, разбира се, има различни форми на изобилие. То не е задължително да се проявява като пари. Спомни си, че нашето определение за изобилие е „способност да правиш това, което трябва да правиш, когато трябва да го правиш”. Парите на вашата планета могат да бъдат едно изражение на изобилие, но това може и да бъде подарък, който някой да ти даде, както и някоя друга синхронност. Тогава защо да не бъдеш отворен за всички форми на изобилие и не приемеш, че формата, която ще ти послужи най-добре, ще се появи, когато трябва и ако има ограничено количество от една форма, това означава, че останалата част от това, което ти е нужно, ще дойде в друга форма на изобилие. Следователно, няма нужда да се тревожиш за формата, в която изобилието се появява. Нещата ще се балансират така, както трябва, за да представляват формите на изобилие, които са ти нужни, за да бъдеш този, който предпочиташ да бъдеш, и няма никакво съображение, което трябва да те превърне в този, който не желаеш да бъдеш. Това са определенията, които трябва да разчистиш от твоя таван. Те са напълно безсмислени. Защото в момента, в който се огледаш в твоя свят и отговориш на въпроса: „Всички богати хора ли са ужасни?”… Ти отговори с „не”.

В момента, в който откриеш противоположното на това, което се страхуваш, че може да се случи, ти ще знаеш, че това е също толкова вярно за теб. Тогава възниква въпросът защо допускаш, че нещата ще се случат по друг начин? В какво вярваш относно себе си, което те кара да мислиш, че ти автоматично ще станеш този тип алчен и лош човек? Защо вярваш това по отношение на себе си? Защо приемаш това за толкова неизбежно?  

Участник: … … Отново: това е нещо, което не съм обмислил.

Башар: Тогава започни да го обмисляш, нали можеш?

Участник: Да.

Башар: Сега ще кажем нещо, което по някакъв начин покрива тази територия и се отнася за всички вас. Прилагайте го, както намерите за добре. Внимавайте обаче за това понятие. Доста хора на вашата планета се страхуват да вървят напред, защото се чувстват виновни относно нещо, вътре в себе си. Следите ли мисълта ми?

И това чувство за вина ги спъва. И в много случаи те мислят, че трябва да се чувстват виновни, за да упражняват контрол върху себе си. Това е, което ти казваш: „Ако аз не се чувствам виновен, аз може да изгубя контрол върху себе си.” Следиш ли мисълта ми?

Участник: Да.

Башар: В действителност обаче е вярно точно обратното. Фактът, че в действителност си способен да чувстваш вина, означава, че ти автоматично знаеш кой предпочиташ да бъдеш и никога целенасочено не би направил нещо нередно. Защото ако наистина вярваше, че не си добър човек, никога нямаше да изпиташ чувство на вина. Разбираш ли парадокса в този случай?

Участник: Да.

Башар: Фактът, че някой изпитва чувство за вина, означава, че няма нищо, за което да се чувства виновен. В това се състои парадоксът. Някой, който според вашите разбирания е социопат, никога не изпитва вина. Следователно фактът, че първоначално можеш да се чувстваш виновен, е твоят сигнал, че винаги ще внимаваш за това, което правиш, винаги ще имаш положително намерение спрямо действията си и следователно няма нужда да се чувстваш виновен и можеш да се осланяш на идеята, че просто имаш намерение да бъдеш добър човек. Това е достатъчно! Не се нуждаеш от вината, за да те накара да бъдеш добър човек, защото фактът, че чувстваш вината, означава, че си добър човек, в противен случай никога не би изпитал вина. Така че веднъж е достатъчно, за да ти покаже, че не е нужно да чувстваш повече вина за това кой си наистина. Всички намирате ли смисъл в това?

Аудиторията: Одобрителни възгласи.

Башар: Добре. Тогава вземи това присърце. Продължи да водиш живота си така, както предпочиташ и ако откриеш у себе си отново това колебание, просто се върни обратно към разбирането, че знаеш, че имаш положително намерение, правиш най-доброто, което можеш, и винаги ще се осланяш на вътрешното си чувство, защото това е, което винаги правиш и ще продължиш да се придвижваш напред, и да коригираш поведението си, и да се балансираш, защото това е намерението, което имаш. Нали така?

Участник: Благодаря ти, Башар.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Да, помага ми. За мен бе голяма чест да бъда тук.

Участник: Добър ден, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Благодаря ти, че разговаряш днес с нас и оценявам цялата помощ, която ни оказваш.

Башар: Аз също благодаря и оценявам съвместното ни сътворяване.

Участник: Имам няколко тежки въпроса, които бих искал да ти задам.

Башар: Оу, тежки въпроси. Добре.

Участник: Разбирам, че това е една виртуална реалност и че ние всъщност се намираме в една матрица, която съществува за наша употреба, като същности, с душевна природа.

Башар: Да, в определен смисъл.

Участник: Че се намираме всъщност в една душевна клетка …

Башар: Да, вие сте я създали.

Участник: … и различни източници са ми казвали, че процесът на превъплъщаване е бил преустановен и че няма повече да се случва.

Башар: Преди всичко, няма такова нещо като превъплъщаване. Защото това е една илюзия на пространствено-времевата матрица. Тъй като всичко съществува едновременно, всички животи протичат по едно и също време. Някои от тях са просто в една вибрационна рамка, която вие наричате „миналото”. Вие обаче установявате връзки с тези други хора, с тези други животи, които съществуват едновременно с вас, вие правите тези енергийни и информационни връзки от настоящето, както правят и те, от тяхното настояще, към вас и към други хора. Така че идеята за ПРЕвъплъщение е илюзия. Действителният механизъм се състои в множество едновременни въплъщения, с които правите връзка от настоящия момент, за да извлечете информация и опит от тези други животи, тези други хора, които съществуват по същото време заедно с вас. Ти като личност никога не си бил тях и те като хора никога няма да бъдат теб.

Възможно е от по-високо ниво, от нивото на Свръхдушата да кажеш: „Аз съм продължение на тази Свръхдуша и това друго лице е продължение на същата Свръхдуша, следователно от това ниво, като Свръхдуша, аз мога да кажа, че водя тези два живота. Като личност, тъй като ти си едно продължение, каквото и е другото лице, едно едновременно съществуващо продължение, ти не можеш да кажеш, че единият от двама ви действително ще се пре-е-е-евъплъти в другия. Защото първото лице всъщност никога в действителност не изчезва. Намираш ли смисъл в това? 

Участник: О кей, разбирам.

Башар: Добре. Тогава идеята, че цикълът на превъплъщаване е на път да спре или е спрял, е всъщност израз на едно осъзнаване, че той преди всичко, не е съществувал по начина, по който ти си мислиш, че е съществувал. Ето защо той е спрял да съществува.

Участник: О кей.

Башар: Сега ти вече разбираш какъв е действителният механизъм. Ти си модернизирал своето определение според разбиранията на 21-вия век и си се отказал от остарелите, митологични, старомодни, средновековни понятия.

Участник: Добре, това е добре. Разбрах, че тази конкретна матрица, която всички ние споделяме в този момент, е на път да изпълни предназначението си.

Башар: Идеята за старите цикли привършва и вие преминавате към нови цикли, които са по-положителни. Защото, в определен смисъл, по отношение на циклите, които сте искали да преживеете, на темите, които всички сте искали да изследвате, вие сте достигнали края на един отрицателен цикъл. Ето защо виждате толкова много отрицателни неща, които се появяват в света около вас, по такъв ускорен начин, защото вие изваждате всичко наяве и няма повече време, за да преживявате тези неща по стария начин. Вие трябва да изкарате всичко това навън от своята система, за да може да се придвижите към нещо различно. Вие трябва да вземате решения, свързани със света, който действително искате да преживявате. Ето защо започвате физиологично да се отделяте в различни физиологични реалности. Вие все още е възможно да поглеждате отсреща и да виждате други реалности, в които вече не сте, но физическото разделение е започнало и само защото може да видите дадена реалност, която е различна от тази, която предпочитате, това не означава, че все още живеете в нея. Вие всъщност я наблюдавате от дистанцията на успоредната реалност, в която вече се намирате.  

Участник: О кей. О кей. В последно време аз изключих месото от диетата си и забелязах голям скок в моята вибрационна честота.

Башар: Да, това се получава при някои хора.

Участник: И моите интуитивни способности се повишиха главоломно.

Башар: Разбира се. Когато ускоряваш своята честота, това ще са естествените съпровождащи симптоми, ако следваш правилната за теб методология. 

Участник: Аз също така оттеглих своето споразумение и се освободих от всичкия си кармичен дълг.

Башар: Не съществува такова нещо като „кармичен дълг“.

Участник: О кей, значи тогава такъв проблем повече не съществува.

Башар: Не, не съществува. (смях в залата) Единственото, което казваш, е, че си направил споразумение със себе си, според възможностите си, да запазиш равновесие. И толкова. Това е всичко, което си направил.

Участник: О кей.

Башар: И като казваш, че си „оттеглил” духовното си споразумение, ти също така казваш, че си започнал да осъзнаваш, че в този конкретен живот ти всъщност можеш да промениш своята житейска тема.

Участник: Да, аз съм напуснал своя житейски сценарий и сега го изписвам наново в движение.

Башар: Да.

Участник: И едно от най-силните ми намерения точно сега е да придобия финансова свобода …

Башар: Отново: спомни си какво казахме относно изобилието. Не зацикляй в разбирането, че парите са единственият начин.

Участник: Точно така, но ако разполагам с финансови средства, аз мога да придобия много необходими ми инструменти …

Башар: А откъде знаеш, че тези инструменти не могат да дойдат при теб по други начини? Отново: ти настояваш, че има само един начин, по който можеш да си представиш те да се появят.

Участник: Да, но този начин е изключително ефективен. (смях в залата)

Башар: Добре, ако настояваш да забавиш процеса, това зависи само от теб. Ти всъщност се съпротивляваш срещу един по-ефективен метод.  

Участник: Значи има един по-добър път …?

Башар: Има един по-ефективен метод и аз току-що ти го описах. Отвори се и пожелай да позволиш да се появят други форми на изобилие, ако това трябва да се случи. Ако финансовото богатство се окаже, поради определени обстоятелства, най-ефективният метод да придобиеш нужните ти инструменти, то това е, което ще се случи. Но ако не се случи по този начин, ти трябва да разшириш своето определение и да разбереш, че това може да е сигнал за съществуването на по-ефективен начин. Бъди готов да му позволиш да се прояви в твоя живот, в противен случай ще затвориш вратата, през която може да се появи по-ефективен начин, само защото не си готов да разпознаеш тази идея за изобилието. 

Участник: Ако бъдеш конкретен по отношение пътя, който виждаш, че съм поел … и аз зная, че разговарям със своя Висш разум, можеш ли да ми подскажеш …

Башар: Аз току-що го направих. Аз ти подсказах по възможно най-добрия начин. Ти трябва да разшириш определението си за това, от което се нуждаеш, за да постигнеш ефективност в своя живот. Трябва да оставиш машината да работи свободно, да позволиш на комплекта от инструменти да свърши работата си. Когато говориш за ефективни инструменти, най-ефективните инструменти са тези, които са вече вградени в комплекта на радостното вълнение. Така че когато следваш своето радостно вълнение, с всичките си възможности, без всякакво настояване или допускане за това какъв трябва да бъде крайният резултат, и аз имам предвид „без всякакво”, тогава ти ще активираш комплекта от инструменти. Инструментите в този комплект са: твоето радостно увлечение се превръща в двигателя, който те придвижва напред в живота; то става организиращият принцип на синхронността, който ти показва точно какво трябва да направиш, в какъв ред и кога; то се превръща в пътя на най-малкото съпротивление, което ти позволява да се придвижваш напред без усилия; този път те отвежда до всички други проявления, които са релевантни за теб в твоя живот, изпълнен с радостно вълнение и възбуда; то се превръща в рефлективното огледало, което ти разкрива всички твои убеждения, които не съответстват на твоето радостно вълнение, така че да можеш да ги идентифицираш, да видиш, че са безсмислени и да ги изоставиш, за да прибавиш енергията им към радостното си вълнение. И  накрая, то се превръща във всякаква подкрепа или изобилие, от които се нуждаеш, за да продължиш ефективно да следваш своята истина. Това е един завършен комплект, който съдържа всичко, от което имаш нужда, и не пропуска абсолютно нищо. И оттам нататък всичко, което трябва да правиш, е просто да избереш да останеш в позитивно състояние, независимо какъв е или как може да изглежда крайният резултат от действията, които си предприел. Това е целият наръчник за действие. Няма нищо към него, няма допълнение, няма опис на съдържанието. Това е то – целият наръчник за действие, свързан с функционирането на реалността. Така че това е всичко, което трябва да правиш.

Участник: Значи ти казваш, че моят поглед върху нещата е прекалено стеснен.

Башар: Точно това е, което казвам. Ти трябва да разшириш своето определение, така че автоматичната машина да може да работи за теб без усилия, вместо да ограничаваш пътя, по който тя достига до теб, като настояваш, че нещата трябва да се случат само по един начин, при което ще пренебрегнеш много от нещата, които може да работят за теб по един изключително ефективен начин.

Защото виж как стоят нещата. Това, което преживяваш, е идеята за его-ума, който мисли, че знае какво трябва да се случи. Твоят ум няма представа какво трябва да се случи. Ти мислиш, че знаеш, но това не е така.

Участник: Значи ти казваш, че трябва да оставя нещата да се движат по естествения си път.

Башар: Ти трябва „да се предадеш” (to surrender) и това не означава да се откажеш от контрола, а да се предадеш, да предоставиш нещата на контрола, който вече притежаваш. Идеята е да следваш собствения си поток (на развитие), защото ти вече имаш едно течение и то знае точно къде трябва да те отведе. То никога няма да те отведе встрани. Единственият начин, по който в определен смисъл, можеш да се озовеш на неправилния бряг, е да плуваш срещу течението. А това просто означава да се съпротивляваш на естествената си природа. Вярвай, че животът ти се разгръща точно така, както трябва. Даже и ако правиш нещо, което в дадения момент обективно не предпочиташ, то въпреки това трябва да бъде там, поради причина, която наистина предпочиташ. Това е начинът да използваш това, което не предпочиташ, по положителен начин – да запазиш положителното си състояние, за да можеш интуитивно да откриеш причината и да я използваш по положителен начин, защото знаеш, че ако останеш в положително състояние, ще можеш да използваш стеклата се ситуация като трамплин към това, което предпочиташ.

Участник: Като трамплин.

Башар: Точно така. Всяко нещо съществува по определена причина и каквото и да се случва в живота ти в този момент, за това има причина и ако ти го използваш по положителен начин, ще видиш защо то се е появило. Понякога нещата могат да бъдат толкова прости, като например да проявиш нещо, което не предпочиташ, само за да получиш яснота относно разликата между това, което предпочиташ, и това, което не предпочиташ. Това е достатъчно основание за появяването на нещо, което не предпочиташ – просто за да получиш яснота за това, което предпочиташ, чрез контраст.

Участник: Значи ако следвам този подход, което ще се опитам да … което ще направя …

Башар: Благодаря ти за това, че се усети навреме.

Участник: Моята цел е да постигна ранно пенсиониране …

Башар: Извинявай?!

Участник: Без цели … моят план …

Башар: Извинявай?! Ти можеш да планираш донякъде, в това няма нищо лошо, но помни, че твоят план трябва да съдържа възможност да се откажеш от него, или да го промениш. Така че имай план, но направи го достатъчно гъвкав, за да можеш да го промениш при нужда, според това, което трябва да се случи. Защото когато планираш прекалено много, когато целта ти е прекалено твърда, то тогава тя се превръща в условието и в настояването, за което говорим, а това вече означава, че отбягваш действителния принцип, който би ти свършил работа.  

Участник: И след всичко това, което ми даде, каква е моята вероятност да постигна успех?

Башар: Вероятността е  50/50, но внимавай за своето определение за успех, защото то може да съдържа условия, които да намалят тази вероятност. Ние напомняме на всички вас, че ако от първия път не успеете, преразгледайте определението си за успех.

Участник: Това звучи като заобикаляне на проблема.

Башар: Не е така. И фактът, че ти казваш, че ти изглежда като заобикаляне на проблема, означава, че работиш с отрицателни определения.

Участник: Хм-м.

Башар: Защото ти може да изтъкнеш положителна причина, понеже знаеш, че ние нямаше да ти предложим това, ако не съществуваше възможността да погледнеш на това понятие по положителен начин. Ето защо, ако го считаш за заобикаляне на проблема, това означава, че вече изхождаш от отрицателно определение.

Участник: Значи ми предстои известна работа.

Башар: Да, така е. Но това е забавно, това е едно предизвикателство. Ето защо имаш физически живот – за да преживееш самия процес. Спомни си, че ако става дума за цел, процесът Е целта! Не това, което мислиш, че ще постигнеш. Целта да имаш живот е да преживееш трансформация от едно състояние в друго. Смисълът е в процеса. Както много хора на вашата планета казват: „Пътешествието е крайната дестинация”. 

Участник: Ъ-хъ.

Башар: Така че живей в настоящия момент, работи с това, което се случва в момента. В това е целият смисъл, това е твоята цел – да бъдеш тук сега! Не да достигнеш някъде другаде, а да бъдеш тук сега. Ако просто си позволиш да бъдеш тук сега, ще откриеш много бързо, че ще се озовеш в някое друго сега доста по-бързо. Защото нещата могат да се случат само сега. Когато се прицелиш прекалено далече в бъдещето, ти няма да живееш в настоящето и то ще остане къде? – в бъдещето. 

Участник: Винаги съм се опитвал да живея в настоящето, колкото е възможно.

Башар: Но тук не става дума за настояване. Става дума за избор.

Участник: Един последен въпрос.

Башар: Да?

Участник: Чух една статистика, която ми се видя малко стряскаща, и бих искал да получа твоето потвърждение.

Башар: У-у-у            стряскаща статистика.

Участник: Казаха ми, че процентът на хора на тази планета, които притежават Душа, един душевен фрактал …

Башар: Какво означава това?

Участник: С други думи, те са 5,000 към 1. Това ще рече, че за всеки човек, който притежава Душа в тялото си …

Башар: Душата не е в тялото, но продължавай.

Участник: … има такава връзка, между Душата и Първоизточника.

Башар: Да, да.

Участник: Че на всеки 5,000 души на тази планета само един има душевна връзка с Първоизточника. Останалите 4,999 са бездушни същества …

Башар: И какъв би бил смисълът от съществуването им, ако отсъства такава духовна връзка?

Участник: Те са просто части от пъзъла на останалото малцинство.

Башар: Ти искаш да кажеш, че те са просто част от илюзията, която ти проектираш, а не са действително хора.

Участник: Точно така. Това коректно ли е?

Башар: Ти можеш да направиш това, но как ще можеш да различиш едните от другите?

Участник: Всъщност това не е възможно.

Башар: И следователно какъв е смисълът да говорим за това?

Участник: Просто намирам това за интересна статистика, защото когато хората умират, те не отиват никъде, те просто оставят следа в Акашовите записи …

Башар: Но ти каза, че те не са хора.

Участник: Те са като роботи.

Башар: Те не са нищо друго освет проекции на твоето съзнание.

Участник: Но те са органични същества, които …

Башар: Физическата реалност е във всички случаи една илюзия, така че какво значение има колко реални изглеждат?

Участник: Ти ме караш да се движа в кръг.

Башар: Да. (смях в залата) Защото в определен смисъл, въпросът ти е безсмислен.

Участник: Ако взаимодействам с друго лице, което има също духовна връзка с Първоизночника, в това се съдържа реален смисъл.

Башар: Реален смисъл има във всичко, защото ти си този, който създава смисъла така или иначе.

Участник: Но има повече смисъл в тези …

Башар: Не, няма! Ти обичаш да квалифицираш нещата.

Участник: Да.

Башар: Престани да правиш това.

Участник: О кей.

Башар: И фундаментално … Зная, че това може само да добави допълнително объркване за теб, но фундаментално, отговорът на твоя въпрос е „не”.

Участник: Не като …

Башар: Не, това не съществува така, както го описваш.

Участник: Значи това е една матрична игра, в която ме вкарваш?

Башар: Да. Е, аз не те вкарвам в нея. Това е част от идеята на изследване на съзнанието и това ти дава възможност да изследваш някои неща, които вярваш също така относно себе си. Така че това е една възможност да решиш дали има някаква истина в това преживяване, или не.

Участник: О кей.

Башар: Това е всичко, за което става дума, най-вече. Не става дума дали това е точно като статистика. Защото помни, че реалността ти се променя във всеки един момент. Нищо не е статично, всичко е динамично. Мога да кажа, че в един момент това е абсолютно вярна статистика и в следващата секунда да кажа, че това е пълна измислица. И двете ще бъдат верни. Всичко зависи от това къде се намираш и какво избираш да преживееш от реалността, с която избираш да бъдеш свързан. Всичко, което можеш да си представиш, в определен смисъл, е реално, защото не можеш да си представиш отсъствието на съществуване. Единственият истински въпрос е дали това е начинът, по който ти искаш да дефинираш реалността, която предпочиташ да преживееш. Зависи от теб. Дали това ти върши работа като идея. Дали ти върши работа като позволение, за да мислиш по този начин. Да или не, зависи от теб. Всичко е реално в един контекст и в друг контекст нищо от това не е реално. Това помага ли ти?

Участник: Ъ-ъ-ъ.

Башар: Или те вкарва в повече кръгове?

Участник: Във все повече кръгове.

Башар: Тогава в това бе смисълът, благодаря ти.

Участник: Пожелавам ти един удивителен ден, Башар.

Башар: И на теб, добър ден.

Участник: За мен е голямо удоволствие да свиря, аз съм музикант.

Башар: Да.

Участник: И силно ме вълнува идеята да създавам портали до по-високи нива на съзнанието.

Башар: Добре, какво те спира?

Участник: Нищо задължително.

Башар: Добре, тогава искаш да кажеш, че правиш това?

Участник: Д-д-д-да.

Башар: Д-д-д-да.

Участник: И бих искал да правя повече от това.

Башар: И какво те спира да го правиш? Искаш да кажеш, че не го правиш толкова, колкото би искал?

Участник: Да.

Башар: Защо-о-о-ото…? Какво те спира?

Участник: Всъщност нищо не ме спира, аз го правя, просто искам да зная дали можеш да ми предложиш нещо, което да ми позволи да го правя по-въздействащо.

Башар: Да.

Участник: …

Башар: О, ти искаш да ти кажа? (смях в залата)

Участник: Да.

Башар: Вярваш ли, че можеш да го правиш по-въздействащо?

Участник: Да.

Башар: Тогава какво аз трябва да кажа?

Участник: Не зная, просто си мисля, че може би по време на своите междузвездни пътувания ти си срещнал …

Башар: Ти ми казваш, че ти си дошъл тук, знаейки всичко, което трябва да правиш, но си решил да ни попиташ, в случай че нещо си пропуснал?

Участник: Не зная всичко, което трябва да правя …

Башар: Не знаеш?!

Участник: Зная в основни линии.

Башар: Това не е ли достатъчно?

Участник: Предполагам. Имам предвид … достатъчно е, но все пак съм любопитен.

Башар: Оу-у-у-у-у, ти си с впечатлението, че пропускаш нещо?

Участник: Може би.

Башар: Какво ще кажеш за идеята, че не пропускаш нищо. Възможно ли е в действителност да повярваш в това? Може би това, което пропускаш, е способността да повярваш, че не пропускаш нищо. Това как ти се струва?

Участник: Предавам се.

Башар: Ние знаем, че доста хора на вашата планета се тревожат много, че пропускат нещо, а всъщност единствентото нещо, което пропускат, е да престанат да се тревожат, че пропускат нещо. Така че престани да пропускаш това.

Участник: О кей.

Башар: Обърни внимание на факта, че всичко, което правиш, е да се тревожиш, че пропускаш нещо, когато в действителност това не е така.

Участник: О кей.

Башар: Какво ще кажеш за това? Ти знаеш, ние допускаме, че ти знаеш, че радостното вълнение е един завършен комплект и не пропуска нищо, което е релевантно, нали така-а-а?

Участник: Да-а-а.

Башар: Тогава, ако ти се придвижваш по този начин напред в своя живот и ако в действителност изпиташ нужда от нещо, което ти липсва, тогава няма ли да е очевидно какво би било това?

Участник: Да.

Башар: Това означава, че не ти липсва нищо и ти го знаеш. Защото ти ще имаш всичко тогава, когато то ти е нужно. И ако го нямаш сега, може би сега то не ти трябва. Когато обаче все повече ставаш този, който предпочиташ да бъдеш, ти ще имаш всичко, което е релевантно за теб точно тогава, когато ти е нужно. Какво повече ти трябва от това да получиш нещо точно когато то ти трябва? Защо ще ти е нужно преди това, или след това? Ако разбираш как действа механизмът, ти ще знаеш, че ще получиш всичко нужно точно когато трябва и следователно, в определен смисъл, макар да го нямаш сега, ще го имаш, когато ти е нужно, което означава, че имаш всичко, от което се нуждаеш. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Да.

Башар: Това бе ли музика за твоите уши?

Участник: Ха, ха, ха. Да, и може би имам нужда от малко повече информация … относно нещо.

Башар: Например каква?

Участник: Ти каза, че ако си представим нещо, то е реално.

Башар: Накъде, по някакъв начин, в съответния контекст. Това не означава, че е реално в твоята физическа реалност.

Участник: Тогава аз си представям … това може да е една успоредна Земя, или някоя друга планета, където музиката е централната идея, върху която е основано обществото.

Башар: Всъщност има няколко цивилизации, които познаваме и които функционират по този начин.

Участник: Интересно ми е дали можеш да ни кажеш нещо повече за тях.

Башар: Разбира се. Има една цивилизация, която познаваме, където … описанието на съществата там може да ти се види малко странно, но не приемай това, което ще ти кажа, съвсем буквално, защото ние използваме аналогия, която да можеш да разбереш. Така че представи си нещо като барабан. Нали така?

Участник: Да.

Башар: Сега си представи, че този барабан има крака и може да се движи. 

Участник: Ха!

Башар: И когато има нужда да комуникира, той прави „тъмп – тъмп – тъмп”. В същото време тези тъмп-тъмп-тръмп резонират с удивително количество трептения, хармонии, акорди. Разбираш ли?

Участник: Ъ-хъ.

Башар: И всички същества комуникират по този начин, като резонансът е фундаментална част от това, което са. Всичко бива изразявано по този начин в тази удивителна симфония чрез този тип инструменти, които те притежават в телата си, което позволява създаването на всякакви удивителни хармонии. Това е една удивителна цивилизация. И е невероятно просто да застанеш в техния свят и да се потопиш във всичкия този резонанс. Това оказва много силно влияние. 

Участник: Значи музиката е всичко и навсякъде …?

Башар: Всичко, от което те разбират, са вариации на резонанс, вариации на тонове. В определен смисъл, както при нас, това, което за вас би изглеждало обикновена нота, за нас това всъщност звучи като една много образна хармония. При тях това е десет пъти повече. Те могат да чуят неща в една най-проста нота, която вие ще приемете като само една проста нота, докато за тях това може да е една цяла симфония. Това е наистина силно завладяващо. И когато застанеш между тях, те всъщност притежават способността да ти предадат част от това възприятие, защото те са донякъде телепатични. Следователно техните вибрации преминават, в определен смисъл, направо през теб. И след известно време ти всъщност започваш да разбираш техния език. В същото време техният език не е език като този, който вие използвате. Това е музика по същия начин, по който слушането на една симфония може да те пренесе във въображението ти в различни реалности и в различни преживявания. Той е повече нещо такова, отколкото по-простите понятия, които думите може да се опитват да предадат. Това да слушаш техния език и да се потопиш в него е по-скоро едно цялостно, пълноценно преживяване. В определен смисъл, те всъщност разказват истории, докато говорят. Това е просто начинът, по който са устроени. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Да. Ти посещавал ли си това място като Башар, или си имал други въплъщения …?

Башар: Да, аз съм го посещавал като себе си. Аз съм имал, според вашите разбирания, едно въплъщение там, защото те бяха едно от първите ми преживявания на установяване на първи контакт. При всички наши първи контакти ние избираме едно преживяване на въплъщение в съответното общество, за да натрупаме известен опит и да можем да разбираме обществото по-задълбочено. В противен случай, ще бъдем много чужди едни на други. Така че след като имах преживяване на въплъщение в тяхното общество, това ми даде известно разбиране на това как те функционират, но аз също така съм бил там такъв, какъвто съм.

Участник: О кей.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Д-д-а. Още един въпроъс. Имаш ли способността да ме сканираш …?

Башар: Аз винаги сканирам.

Участник: О кей. Можеш ли да ми кажеш колко отрицателни убеждения имам? (смях в залата)

Башар: Пет хиляди, четиристотин осемдесет и седем и половина … Ти вярваш ли ми?

Участник: Това са по-малко, отколкото си представях.

Башар: Тогава предполагам, че се справяш твърде добре.

Участник: Да, твърде добре.

Башар: Ти вярваш ли ми?

Участник: Не.

Башар: Благодаря ти. Тогава това прави едно отрицателно убеждение по-малко.

Участник: Благодаря ти много, Башар.

Башар: Благодаря.

Участник: Здравей, приятел.

Башар: Добър ден.

Участник: Изпитвам много неволни движения на тялото си. Доколкото разбирам от кундалини …

Башар: Да, с разгръщане на съзнанието си, ти повишаваш своята вибрация и правиш от себе си по-добра антена за енергии с висока честота, които да минават през теб. Ти се превръщаш в техен проводник. По-важно е обаче, колкото по-чувствителен ставаш към енергии с висока честота, да ги изразяваш по физически начин, чрез различни действия, които отразяват твоето страстно увлечение, за да може то да се заземи във физическата ти реалност, вместо енергиите просто да преминават през теб и да причиняват различни телесни движения, от които ти задължително не се нуждаеш.

Участник: О кей, благодаря ти. Тогава би ли ми казал какво да правя с тези конвулсии, освен да следвам своето страстно увлечение?

Башар: Разбирам, че ти ме питаш дали има нещо в допълнение на наръчника с инструкции, който вече ви дадохме, след като ви казах, че няма нищо, с което той да може да бъде допълнен?

Участник: О кей, супер, супер. Доколкото разбирам от кундалини йога, отчасти това означава да се освободя от своето его и да се завърна към Единството?

Башар: Не, ти не можеш да се завърнеш към Единството и да имаш такова преживяване. И не става дума да се освободиш от егото, а да му позволиш да стане достатъчно прозрачно, така че да върши работата, за която е създадено да свърши, и да не поема други задачи, с които не може да се справи. Егото е направено само за да те фокусира, за да имаш преживяване на физическата реалност. Това е част от идеята за пространството на проявлението, която описахме в началото на това предаване. Това е частта, която ти казва: „Това е реално, това е реално, това е реално, имай преживяване, имай преживяване, имай преживяване, о, виж това, виж това, виж това.” (смях в залата) 

Това е единственото предназначение на егото. Когато обаче егото е научено да вярва, че трябва да контролира всичко и да се справя с всичко, то се превръща в отрицателното его, опитва се да упражнява контрол, опитва се да ти нарежда какво то мисли, че трябва да правиш. Това не е неговото предназначение, така че не става дума да се освобождаваш от егото си, а да го направиш по-прозрачно и да го оставиш да върши работата, за която е създадено, за да имаш физическо преживяване по един ясен и балансиран начин. Това е всичко.

Участник: По времето, когато моето его става по-прозрачно и моите отрицателни убеждения ме напускат, това е твърде болезнено. Аз се оказвам на пода, плачейки, в утробна поза. Има ли начин за отработване на тази болка?

Башар: Да, отново: ти трябва да разбереш, че болката е съпротивление спрямо естествената ти природа. Така че колкото повече не се съпротивляваш спрямо естествената си природа, толкова по-бързо болката ще премине през теб, толкова по-бързо ще протече болезненото ти преживяване и толкова по-скоро ти няма да имаш повече нужда от нея.

Участник: О кей, благодаря ти.

Башар: Но отново: прави нещата, които трябва да правиш. Извършвай действията във физическата реалност, които трябва да извършваш и които отразяват твоето страстно увлечение, за да прекарваш енергията през себе си с по-голямо ускорение.

Участник: Аз се занимавам с шаманизъм и планирам да се завърна в Перу през септември …

Башар: Добре.

Участник: … но чух, че там е опасно, ако смеся аяуаска и други лечебни растения с активната енергия в тялото ми …

Башар: Зависи. Зависи от твоите убеждения, но отново: ако ти вярваш, че се намираш в това балансирано състояние и следваш своето страстно увлечение, организиращият принцип на синхронността ще ти покаже, чрез създаването на възможности или чрез не създаването на възможности, какво в действителност трябва и не трябва да правиш във всеки един момент. Така че в този смисъл, този принцип ще те води и ако следиш внимателно своето интуитивно чувство, бъди сигурен, че няма да правиш това, което няма задължително да ти бъде от полза. Нали така?

Участник: Прекрасно. Благодаря ти много. Може ли да попитам относно споразумението на Душата (soul agreement)? Мислех си, преди ти да говориш за минали животи, които всъщност протичат едновременно …

Башар: Не. Идеята е, че ти установяваш връзки от настоящето, които връзки ти вярваш, че са ти нужни, за да извлечеш информация и опит, които да ти помогнат по отношение житейската тема, която си избрал да изследваш в този живот. Ако вярваш, че повече не ти е нужно да установяваш тези връзки, ти можеш да промениш тези връзки. Моля всички помнете: идеята за така наречените минали животи не само е една илюзия, но също така не е нещо статично. Много хора казват: „О, аз съм имал този минал живот или онзи минал живот” и мислят, че това никога не се променя. Това е нещо, което динамично се променя, както и вие се променяте. Така че в един момент вие може да имате връзка с едно едновременно друго въплъщение, а пет минути по-късно може да сте толкова по-различен човек, че тази връзка повече да не ви е нужна и тогава ще направите връзка с други хора, с други едновременно протичащи въплъщения. Това е нещо, което динамично се променя.

Участник: Супер, благодаря ти. Последен въпрос. Когато казваш, че животът е по същество безсмислен … 

Башар: Не в отрицателен смисъл. Ние просто имаме предвид, че той е нещо като табула раза. Вие му придавате смисъл и това е, което определя ефекта, който получавате. Вие сте получили свободната воля да правите тези избори и да имате преживяванията, които предпочитате.

Участник: Имам усещането, че висши сили ме насочват към житейската ми цел и към духовното ми развитие.

Башар: Съществува един общ поток, ако можем да го наречем така, едно магнитно привличане към положителната страна, защото бихте могли да кажете, просто като илюстрация, че съществуването е 51% положително и 49% отрицателно. Това е така, защото равновесната точка в центъра, неутралната точка, все пак ви предлага възможността за избор на това, което предпочитате, докато отрицанието се опитва, в определен смисъл, да маскира тази опция. Така че ако в определен смисъл, се поддадеш на общия ход на процеса на съществуване, в крайна сметка ще гравитираш към положителната страна.  

Участник: О кей, благодаря ти. Когато се разтворя в Единството (dissolve into Oneness)…

Башар: Ти не се разтваряш в Единството, никога! Ти винаги съществуваш като една перспектива, като една гледна точка. Ти съществуваш, ти винаги съществуваш. И това, което наричаш „разтваряне в Единството”, отговаря на това, че изведнъж преживяваш себе си КАТО Всичко, което е. Ти не губиш своята идентичност. Тя е всичкото, което остава. Ти се превръщаш във Всичко. Ти не се губиш във Всичко-то, ти си Всичко. В това се състои разликата. Ти никога не преставаш да съществуваш в някаква форма.

Участник: Благодаря ти, друже.

Башар: Пак заповядай.

Участник: Добър ден, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Моят въпрос е свързан със страстното ми увлечение да прекратя войната между половете.

Башар: Има война?! Защо я наричаш война, ако искаш да помогнеш?

Участник: … … Тц…

Башар: Разбираш ли смисъла на това, което ти казвам?

Участник: Мисля, че го разбирам.

Башар: Ти можеш да признаеш, че има различия, много от които може да са основани на отрицателни и свързани със страх убеждения, и тогава определено можеш да окажеш някаква помощ. Но ако го наречеш „война”, това не насочва ли нещата в отрицателна посока? Това не подсилва ли отрицателното?

Участник: Да, мога да видя, че това наистина е така.

Башар: Добре. Тогава на всяка цена можеш да образоваш, можеш да развиваш съзнанието, може да позволиш на гледните точки да се променят, като създадеш нови определения, нови начини на разбиране на взаимоотношенията.

Участник: М-м-м.

Башар: Нали така?

Участник: Това звучи забавно и творчески.

Башар: Да, в това е целият смисъл, нали така?

Участник: Да.

Башар: Как би могло каквото и да е, по какъвто и да е начин, да реши да се промени, ако не му предоставиш опцията да се промени, вместо да затвърдяваш отрицателната идея? Нали така?

Участник: Разбрах, разбрах го.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Да, започва да ми помага, благодаря ти.

Башар: Добре. Нещо друго?

Участник: Да. Факт е, че на тази планета съществува една култура на изнасилване (rape culture).

Башар: Съществува какво?

Участник: О, нищо, извинявай. Ние всички се забавляваме чудесно, като мъже и жени.

Башар: Преди всичко, когато ти казваш: „Между половете, между мъже и жени”, ти знаеш, че съществуват повече от два пола, нали?

Участник: … Това е вярно, съществува един континуум, нали?

Башар: Да, нещо такова.

Участник: О кей.

Башар: Следователно, тук имаме много повече (явления), с които трябва да работим.

Участник: М-м-м.

Башар: Нужна е доста повече гъвкавост при описанието на тези неща, когато предлагаш тези неща, нали?.

Участник: М-м-м-м. Разбрах. Ограничаващо е да се мисли, че човек е роден просто в едно мъжко или в едно женско тяло.

Башар: Да, и за това може да има някакви цели, но те вероятно не са това, което ти си мислиш … Това дава ли ти една по-богата палитра, с която да работиш?

Участник: Определено. Тогава защо изглежда, че съществува една култура на доминиране?

Башар: Защото тя е основана на страх, както аз току-що ти казах. Запомни, че хора, които не действат от позициите на страха, нямат нужда да демонстрират господство. Когато се опитваш да доминираш, това означава, че в действителност не вярваш, че притежаваш някаква сила. Защото ако наистина знаеш, че притежаваш сила, какъв би бил смисълът да доминираш? Ти вече ще бъдеш толкова силен, колкото ти е нужно, за да сътвориш реалността, която предпочиташ. Ако трябва да доминираш, ти демонстрираш, че си безсилен: „Аз не притежавам никакъв друг начин да създам това, което предпочитам, освен като се опитвам да контролирам моята реалност и реалността на други хора и да им наложа тази идея, която ме прави да се чувствам в безопасност!” Разбираш ли?

Участник: Да.

Башар: Защото ако хората не са получили инструментите, с които да установят контакт със собственото си овластяване, те се чувстват безсилни и това ги плаши. Следователно те отричат това, защото то ги плаши даже да го погледнат. И следователно трябва да проектират върху други хора своя страх, защото моля запомнете, отново, парадоксално: Хората, които отричат, че притежават основани на страх убеждения, също така отричат, че отричат това! Нали така?

Участник: Да.

Башар: Да, това е отрицателното утвърждаване на отрицателното убеждение. Трябва да отричаш, че отричаш, за да не поглеждаш към тези неща. И тогава единственият изход за бягство, който ти остава, е, да проектираш това навън върху другите, и да се опитваш да получиш отвън това, което приемаш за контрол, вместо да разбереш, че вече притежаваш контрол, вътрешно. Така че елиминирането на убеждения, основани на страх, предоставяне на хората възможност да разберат, че вече са толкова силни, колкото имат нужда да бъдат, за да проявят това, от което имат нужда в живота, без да нараняват себе си или някого другиго в този процес … тогава ще имате един друг балансиран свят. Нали така?

Участник: М-м-м-м.

Башар: Всичко се свежда до идеята за убеждения/вярвания, основани на страх. Например убеждения като недостиг … разбираш ли?

Участник: Ъ-хъ-ъ-ъ.

Башар: Както и вярвания във всякакви други неща, които не съответстват на истинската ви вибрационна честота, на истинската ви природа.

Участник: Аз си представям, че всеки от присъстващите тук в залата би искал да окаже положително влияние върху нашия свят и …

Башар: Ти искаш да разкриеш положителното влияние, което вече оказваш

Участник: Уха!

Башар: Ти вече оказваш влиянието, което някога би могла да оказваш, но действията, които извършваш, разкриват влиянието, което вече съществува.

Участник: … …

Башар: В това е разликата. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Дълбоко ме трогва това, което чувам.

Башар: Да. Просто бъди себе си и това ще разкрие всичкото влияние, което вече оказваш. Виждаш  ли, никой от вас не усеща истински, нито е нужно да усеща влиянието, което вече оказва на другите със самото си съществуване. Това влияние е дълбоко. Единственото, което има нужда да направиш, е, да предприемеш действията, които са в синхрон с твоето страстно увлечение, за да започнеш да разкриваш влиянието, което вече оказваш … Това помага ли ти?

Участник: Да, помага ми и това също така повдига въпроса … аз работя в областта на прикритата сексуалност и работя с мъже и жени, които са били изнасилени и върху които са били извършени сексуални насилия.

Башар: Добре, колко вълнуващо за теб да им дадеш възможност да намерят път през това преживяване, който да им бъде полезен и да им даде сила.

Участник: Разбирам. Значи не става дума за отричане на тяхното възприятие…

Башар: Не, не, не. Разбери, че идеята е не по какъвто и да е начин да извиняваме насилниците. Става дума за поемане на отговорност за факта, че може да си имал убеждения относно себе си, свързани с проблеми на самочувствието, които след това са били отразени от някого обратно към теб.

Участник: Това е голям хап, който доста хора трудно ще преглътнат.

Башар: Това е едно убеждение.

Участник: О кей, разбрах. Благодаря ти.

Башар: Трябва да разбереш, че това не е нормалният начин, по който хората на вашата планета мислят за тези неща. Това изисква ускорено съзнание, за да осъзнаеш, че не става въпос за обвинение, не става въпрос за грешка, нито за оневиняване на насилника, защото е задължение на самия насилник да установи контакт със собствената си вътрешна сила и да не бива привлечен от някого, който изпълнява ролята на жертва.

Участник: Разбрах.

Башар: Защото запомни, че както насилникът, така и това, което наричаш жертва, са жертви. Защото е нужна жертва, за да се появи жертва. (It takes a victim to make a victim). Така че е била създадена верига, при която злоупотребата създава злоупотреба с хора. Нали така?

Участник: Да.

Башар: Значи става въпрос за разкъсване на веригата и за това да имаш състраданието да разбереш, отново, не да извиниш насилника, но да погледнеш достатъчно надълбоко, за да разбереш, че той изпитва твърде силна болка и затова напада други хора, затова се опитва да доминира и контролира. И трябва да проявиш състрадание не само към себе си, за да излезеш от ролята на жертва и да поемеш собствената си отговорност за своята реалност, най-малкото до момента, в който разбираш, че има положителни начини да осъзнаеш как да трансформираш това преживяване за себе си и може би даже да го трансформираш до степен, че да се обърнеш към насилника и да му помогнеш също да се трансформира, и по този начин да разкъсаш веригата.

Така че, в определен смисъл, тези, които първоначално може да изглеждат като жертви, може всъщност да се превърнат в най-мощните агенти на промяната за тези, които функционират като насилници. Следиш ли мисълта ми?

Участник: Да … Аз съм наистина обзета от тази представа, че природата на половете е двоична, че има мъже и жени и това, което ти казваш, че има повече от два пола …

Башар: Ние разбираме, че това е преобладаващият начин на мислене на вашата планета и това е добре, като една най-обща илюстрация. Това обаче не отчита по-фините моменти на съществуващия спектър. И разбира се, вие трябва да разберете, че на други планети има доста други проявления на идеята за пола, които са напълно различни от това, което вие преживявате. Следователно вие трябва да знаете, че вашият дух съдържа вероятността за всички тези проявления, въпреки че вие преживявате това по един твърде ограничен начин.

Участник: Хм-м. Но да кажем, че аз работя с една двойка и проблемът не е толкова, че те имат женско и мъжко тяло, а по-скоро, че те са като две парчета от пъзъл.

Башар: Разбирам това, но аз бих започнал на първо място да изследвам заедно с тях, възможно най-задълбочено, какво в действителност приемат за истина относно себе си по отношение на обща полова енергия.

Участник: М-м-м.

Башар: Защото даже някой да изглежда жена или мъж, той може да изразява вътре в себе си множествено начини на проявление на полова енергия, ако има желание да е честен по отношение на своите самовъзприятия, когато възникне този въпрос.

Участник: О, това става твърде сложно, защото …

Башар: Да, такова е и също така е комплексно. Не е нужно обаче да бъде усложнено.

Участник: Защото изглежда, че има доста объркване относно това кое е мъжко и кое женско.

Башар: Точно така, но идеята за объркването може да доведе до по-голямо разбиране, че тези термини всъщност могат да бъдат разглеждани по начини, които даже не сте могли да си представите досега. Какво наистина означава на вашата планета да бъдеш от мъжки пол; какво наистина означава на вашата планета да бъдеш от женски пол и всъщност какво означава на вашата планета да бъдеш въобще човек? Защото повечето от вас още не сте. Вие сте в процес на превръщане повече в човеци.

Участник: М-м-м-м.

Башар: Но вие все още не сте човеци. Вие имате нужда да разберете как етикетите ви ограничават.

Участник: М-м-м, о кей.

Башар: Бъди изследовател и разбери, че пространството, което изследваш, е доста по-обхватно, отколкото си мислиш. Откажи се от ограниченията и виж какво ще се появи.

Участник: М-м-м.

Башар: Това ще позволи на хората да действат много по-гъвкаво със себе си, когато считат за позволено да изразяват своя пол по най-различни начини. И да се замислят какво представлява полът сам по себе си. Има цивилизации, където полът не съществува. Нека ти опиша една такава цивилизация.

Участник: О кей.

Башар: Запознати сме с една форма на живот, на една планета, която по някакъв начин е изградила себе си. Всичките й компоненти изглеждат еднакви. Можеш грубо да опишеш всеки един от живите компоненти като нещо подобно на голям червей или подобен на змия организъм. Не изглежда точно като червей или змия, но това е най-общо неговата форма. При определени условия тези компоненти се събират и се прикрепят един към друг по начин, по който се превръщат в мобилно същество. Всички обаче, в определен смисъл, са безполови. Въпреки това, когато се съберат заедно по определени начини, те придобиват временно нещо като пол, за да направят това, което трябва да направят, за да се възпроизведат, но това   не е възпроизвеждане по начина, по който вие го разбирате, и ако изберат да се разделят, те са отново безполови. Следиш ли мисълта ми?

Участник: М-м-м.

Башар: Така че те изграждат половете, когато са им нужни, но даже и половете, които те изграждат под формата на градивни елементи, не са полове, както вие ги разбирате.

Участник: Каква е целта да придобиеш полови особености в тази култура?

Башар: Да постигнеш определена цел, определено преживяване, но отново: тези преживявания могат да бъдат напълно чужди на начина, по който вие разбирате проявлението на половете. Например може да се появи определена характеристика, която става доминираща при тях, която временно е доминираща по определена причина. И това може да е свързано с продължаването на вида по определени начини, но въпреки това няма нищо общо с половите различия, както вие ги разбирате. 

Участник: Благодаря, аз ще претендирам, че разбирам всичко това …

Башар: Добре. В крайна сметка всичко, което се опитваме да кажем, е, че основният градивен блок на вашето същество е или безполов, или съдържа всички възможни полове, или изражения на това понятие. И хората на вашата планета, които сега се пробуждат по отношение на различни нива на своето съзнание, може би са съставени от повече от два цвята.

Участник: М-м-м.

Башар: Вашата палитра вече се е разширила. Така че се опитай внимателно да различиш различните цветове у всеки човек, независимо как изглежда на външен вид. Защото може да видиш някои твърде дискретни тонове, които придават богатство и дълбочина, и измерение на тези същества, далече отвъд идеята за просто черно и бяло.

Участник: М-м-м-м. Това звучи по-художествено от обикновеното възприемане на живота.

Башар: Да, така е. И това отразява по-добре начина, по който животът се проявява в Творението. 

Участник: Мисля си относно преживяването на половия екстаз между двама души и моето разбиране е, че това изисква диаметрална противоположност.

Башар: М-м-м-да, но не задължително противоположност, така както я преживявате на вашата планета. В общия случай е нужно да има разлика в резонанса, но не задължително да има това, което наричате противоположност.

Участник: О-о-о, резонанс.

Башар: Защото разликата в резонанса може да бъде използвана за взаимно усилване на преживяването до даден момент и по определен начин. Усилването на резонанса обаче не трябва задължително да предполага противоположност.

Участник: М-м-м.

Башар: Ние можем да разгледаме това в подробности някой друг път.

Участник: О кей. Благодаря ти толкова много.

Башар: Пак заповядай толкова много.

Участник: Добър ден, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Имам въпрос относно моето детство. Когато бях дете, можех да виждам други същества.

Башар: Да. Това е твърде често срещано при децата, които още не са забравили, че могат да виждат такива неща.

Участник: И моят въпрос е защо спрях да правя това.

Башар: Това се случва често пъти. Защото ти си избрал житейска тема, според която ти трябва да забравиш кой си, за да откриеш отново себе си и да си спомниш кой си от различна гледна точка. Така че твърде често вие абсорбирате системи от вярвания/убеждения, които временно блокират тези способности, докато преминете през определен процес на изследване и се върнете обратно като затворите кръга и отново си спомните кое сте и възстановите тези свои способности, но този път от различна гледна точка, чрез едно ново лично преживяване. Това е начинът, по който ти се променяш и се развиваш. 

Участник: Разбрах.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Да. Имам и друг въпрос. Какво е нивото на моята вибрационна честота в този момент?

Башар: Твоята честота? 157,000 колебания в секунда.

Участник: Благодаря ти.

Башар: Пак заповядай.

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: В отговор на един от въпросите, зададени преди малко, ти каза, че ние все още не сме напълно човеци.

Башар: Да.

Участник: Имаш предвид нещо като Падмасамбава (Padmasambhava), превръщане в същество-дъга?

Башар: Имало е няколко същества на вашата планета, които вие считате за велики учители, които са изразили идеята за това какво всъщност означава да бъдеш напълно човек. Защото вие всички притежавате тези способности. Всички велики учители на вашата планета са отправяли едно основно послание – „Вие също сте способни на това, което ме виждате да правя”.

Участник: Да.

Башар: Вие всички сте учители. Следователно идеята е, че ставайки такива, евентуално преживявайки това ниво, вие ставате по-пълноценно човеци.

Участник: С други думи, ние трябва да продължим да работим в тази насока, да следваме своите страстни увлечения и просто да продължим да го правим.

Башар: Д-да, като „да работите”, означава да се забавлявате.

Участник: Разбира се.

Башар: По този начин вие ще повишавате своята вибрационна честота и ще се доближавате все повече и повече до синхрон със своята основна вибрация и с Висшия си разум, и ще се проявявате по все по-човешки начин.

Участник: Значи трябва да разгледаме внимателно своите вярвания/убеждения. Понякога те се изплъзват твърде лесно от вниманието ни.

Башар: Но това е тяхната природа – на отрицателните убеждения. Това е тяхната природа. Защото, отново: всички убеждения са направени да увековечат съществуването си. Положителните убеждения не се налага да използват трикове, защото това, което ви казват за самите вас, е истина. Отрицателните убеждения се налага да използват различни трикове, защото това, което ви казват за самите вас, не е истина. Следователно те трябва да използват трикове, различни номера, отвличане на вниманието, за да ви убедят, че са прави, защото ако прозрете през тяхната лъжа, вие веднага ще ги изоставите.

Участник: Значи ние притежаваме какво? – 2 или 3 основни убеждения, по теми, над които работим в този си живот, и тук се намесват разни други убеждения, които трябва да разгледаме, може би по време на медитация или просто по време на някое друго преживяване, и тогава си казваме: „О, Господи, аз отново правя това.”

Башар: Да, вие започвате да виждате през илюзията.

Участник: Да, това е невероятно.

Башар: Да, така е.

Участник: Аз имам убеждението, че мога да паркирам лесно в Сан Франциско. Приятелите ми ми казват, че паркирането става много трудно. А това за тях е така, защото те вярват, че то е трудно.

Башар: Точно така.

Участник: И всичко това помага при проявлението. Има ли някаква техника, която ти можеш …

Башар: Има безкраен брой техники.

Участник: Някоя проста, която …

Башар: Има безкраен брой прости техники. Най-простата техника е да нямаш нужда от техника.

Участник: А-а-а-а, чудесно. Значи просто да живеем живота си.

Башар: Ти трябва да следваш своето най-силно желание, във всеки възможен момент, като влагаш всичките си способности, докато изчерпиш възможностите си за въздействие, като правиш това с абсолютно нулево настояване или допускане за това какъв трябва да бъде крайният резултат. И толкова! И всички инструменти, които описахме, и това да запазиш положителното си състояние, и да определяш всичко по този начин, на основа каквото и да е действие, което си предприел, това е най-основната техника, която можем да ви предложим. Тя е буквално описание на това как се проявява реалността, буквално описание на структурата на съществуването. Тя е буквално един наръчник с инструкции. Това не е философия, не е мнение, а описание на това как се проявява реалността. Това е един наръчник с инструкции по същия начин, както ако искате да работите с една от вашите машини, ще получите наръчник с инструкции и ще кажете: „Я сега да видим. Флип, флип, флип, флип. О, № 1 – натисни това копче. № 2 – завърти този лост. № 3 … и т.н.“ Става дума за буквално същото!

Башар: Ъ-хъ.

Участник: И след това синхронността просто следва.

Башар: Това е един от инструментите. Тя винаги се случва, но вие или преживявате положителна синхронност, или отрицателна синхронност. И нещо бива затвърдено на основа това, което вие приемате за най-вярно, за най-вероятно.

Участник: Значи правилото е, когато срещнем отрицателна синхронност, да си кажем: „Аха, какво не е в ред?”

Башар: Аха, машината работи чудесно, защото тя затвърдява моите отрицателни убеждения. И тъй като тя е една машина и затвърдява това, с което я захранвам, защо да не затвърдява моите положителни убеждения? Разбира се, тя няма причина да ми противоречи. Тя е просто един механизъм!

Участник: Значи това е нашата възможност.

Башар: Ето, виждаш ли?!

Участник: Удивително.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Помага ми много, благодаря ти.

Башар: Пак заповядай.

Участник: Здравей, г-н Асасани същество.

Башар: Здравей, г-н Анани същество.

Участник: Анани?

Башар: Анани е нашата дума за Земя, с нея обозначаваме нашите прародители, които са живели на тази планета.

Участник: И така, телепортирай ме.

Башар: Информацията е предназначена да те телепортира.

Участник: Телепортирай ме.

Башар: Ти трябва сам да се телепортираш.

Участник: Да тръгваме.

Башар: Тръгвай.

Участник: Вземи ме.

Башар: Ти си поканен.

Участник: Чудесно, кога тръгваме?

Башар: Когато решиш, че ти е дошло времето.

Участник: Времето е сега.

Башар: Не, не е.

Участник: Не, сега е.

Башар: Ако беше, вече щеше да си се телепортирал. Очевидно е, че не си готов за това.

Участник: Не съм съгласен.

Башар: Тогава щеше да бъдеш вече телепортиран, нали? Ние не те спираме. Ние сме правили това няколко пъти с хора на вашата планета.

Участник: Правили ли сте го с мен?

Башар: Това няма значение. Ти си част от колективното цяло.

Участник: Мисля, че всичко има значение.

Башар: Няма значение, в смисъл че ти си част от колективното цяло, което преминава през един процес, и точно сега, за това, което искаш от нас, още не е настъпил подходящият момент.

Участник: Но аз мога ли да ви посетя?

Башар: Ти можеш да ни посетиш по най-различни начини. И доста хора го правят, в своята астрална форма.

Участник: Аз посещавал ли съм ви в моята астрална форма?

Башар: Да. Това означава, че ти си прокарал пътя за себе си, в определен смисъл, както прави това една светкавица. Зависи от теб обаче да достигнеш момента, в който вибрационната честота на твоето физическо аз е в съответствие с тази вибрационна пътека и тогава, в следващия момент, ще се окажеш на друго място.

Участник: Животът на тази планета е изпълнен с доста предизвикателства … и аз много бих искал да контактувам със същества от други цивилизации. Как това може да стане?

Башар: Аз съм ти дал наръчника с инструкции.

Участник: Ти си ми дал наръчника с инструкции.

Башар: Да.

Участник: Кога?

Башар: Преди няколко минути, когато говорих за това да следвате своето най-силно увлечение. Ти мислиш, че той не включва установяването на контакт с извънземни същества? Когато казах, че той включва всичко, което е релевантно?

Участник: …

Башар: Той съдържа всичко. Но всяко нещо ще се прояви само когато е настъпил подходящият момент за всички хора, които имат отношение към случващото се, не само за теб.

Участник: В Бхагавад гита се споменава за различни богове, които водят войни. Това точно ли е?

Башар: Част от това е интерпретация на извънземно присъствие, част е измислено, за да символизира това, но всичко е свързано с извънземното присъствие на вашата планета.

Участник: Можеш ли да ми кажеш защо са били създадени пирамидите?

Башар: Първоначалните пирамиди са били създадени да изпълняват разнообразни функции. № 1 – като място за съхранение на записи, които да демонстрират, че на вашата планета се случват промени на отделни цикли. Например има прецесии и определени времеви цикли, които създават определени условия на вашата планета, така че разчитането на пирамидите, всъщност на Голямата пирамида, по определен начин, може да ви помогне да разберете тези цикли и да се подготвите по-добре за тях. Голямата пирамида обаче е била построена специално така, че ако влезете в  кралската камера и легнете в каменното корито, то е било проектирано геометрично така, че ако изпаднете в гама честота, то да усили това гама състояние и да предизвика преживяване на астрално пътуване. Много от древните египетски жреци са се научили да правят това в Голямата пирамида, за да могат да получават информация, докато имат преживявания извън тялото си и за да използват тази информация впоследствие за увеличаване знанията на обществото. Това е била друга причина за построяването й.

Участник: Можем ли двамата с теб да създадем възможност да пием кафе заедно?

Башар: Аз не пия кафе.

Участник: Ти не пиеш нищо?

Башар: Не, не пия. Ние не се храним, не спим, не пием. Ние сме достигнали момент от своята еволюция, в който сме това, което наричаме квази-физически. Сега ние демонстрираме качества както на физически, така и на нефизически същества.

Участник: Благодаря ти, че прие поканата ми.

Башар: Твоята покана е винаги приета. Просто ти трябва да ни срещнеш на средата на пътя. Това е всичко.

Участник: И как … да те срещна …?

Башар: Аз вече ти казах. Ти притежаваш наръчника с инструкции.

Участник: Много съм ти благодарен.

Башар: Ние също. Хубав ден … Когато ви казваме, че наръчникът с инструкции е завършен и не пропуска нищо, моля приемете това буквално.

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Имам проблем с безпокойството.

Башар: Имаш какво?! … Предизвикателство?

Участник: Да.

Башар: Добре. Какво е твоето предизвикателство, свързано с безпокойството? Изглежда че то не представлява за теб голямо предизвикателство, след като го имаш.

Участник: Това е нещо, което го имам от край време.

Башар: Искаш да кажеш, че това да имаш безпокойство, е предизвикателство?

Участник: Да.

Башар: За теб не е било предизвикателство да имаш безпокойство. Очевидно ти си се усъвършенствала в притежаването на безпокойство.

Участник: Да, наистина, достигнала съм съвършенство в това.

Башар: Тогава би ли ни дала определение за това какво представлява безпокойството? След това ние ще ти дадем нашето определение и ще изясним малко тази ситуация за теб.

Участник: Зная, че това е всъщност поставено не на място радостно вълнение.

Башар: Какво разбираш под „поставено не на място”?

Участник: Чувала съм те да казваш, че това е радостно вълнение, на което е поставена неправилна оценка.

Башар: Това е вълнение, филтрирано през отрицателни убеждения.

Участник: Да.

Башар: И това превръща вибрацията в нещо, което ти преживяваш като безпокойство, вместо като радостно вълнение. Тогава ако знаеш това, какво си направила, за да установиш контакт с отрицателните си убеждения, през които филтрираш своята енергия, така че тя да излиза навън като безпокойство, вместо като радостно вълнение? Кои са отрицателните убеждения, които си открила? 

Участник: Това е нещо като блокаж при мен, това е …

Башар: Това е едно отрицателно убеждение! Ето че току-що откри едно от тях. Поздравления! (смях в залата)

Участник: Благодаря ти.

Башар: Ти вярваш, че имаш блокаж?

Участник: Да.

Башар: Но това не е вярно! Просто ти вярваш в това! Така че ти току-що откри едно свое отрицателно убеждение!

Участник: О кей.

Башар: Разбираш ли?

Участник: Да.

Башар: Пфю-ю-ю!  Това беше лесно.

Участник: Да.

Башар: Тогава, защото ти вярваш, че притежаваш блокаж, това ти показва, че отрицателното убеждение те кара да вярваш, че притежаваш блокаж, така че ти да не изследваш убеждението, защото ако го изследваше, щеше да ти е лесно да се отървеш от него.

Участник: Да, то ме подвежда.

Башар: Защото е лесно да се отървеш от него. Отрицателното убеждение знае, че ако ти действително го разкриеш такова, каквото е, ще бъде лесно да го изоставиш. Ето защо един от триковете, които то използва, е, да направи да изглежда така, че даже да го осъзнаеш, да повярваш, че имаш блокаж. И това е трикът. Ти нямаш блокаж.

Участник: О кей. И едно друго нещо, което е част от безпокойството ми – аз кашлям. Дали това е също …

Башар: Това е един от симптомите, които ще имаш, физиологично, когато приемаш вибрацията на безпокойството във физическата си система. Разбира се, че ще имаш физически симптоми. Когато обаче се освободиш от идеята на отрицателното убеждение и повече не филтрираш енергията си през него, тогава безпокойството ще се промени, както и физическите симптоми.

Участник: О кей.

Башар: Тогава, за какво се тревожиш?

Участник: Трябва да  угаждам на много хора …

Башар: И защо трябва да угаждаш на хората?

Участник: Не трябва.

Башар: Но защо го правиш? Защото очевидно щом го правиш, ти вярваш, че трябва.

Участник: Това е едно убеждение.

Башар: Но защо? Какво мислиш, че получаваш, като угаждаш на хората? Защото ти не би го правила, ако не мислеше, че извличаш нещо от него.

Участник: Аз не харесвам да угаждам на хората, но …

Башар: Какво мислиш, че извличаш от това? В противен случай, ти не би го правила. Няма значение дали ти харесва, или не. Ако го правиш, ти вярваш, че извличаш нещо от него. Каква вярваш, че е ползата от угаждането на хората?

Участник: По-малко страх.

Башар: По-малко страх от какво?

Участник: От това да бъда съдена.

Башар: Да бъдаш съдена! Оу-у-у, да бъдеш съдена. Всички хора, на които ти угаждаш, разхождат ли се около теб със съдийски тоги и съдийски чукчета? Банг, банг: „Аз те осъждам на вечно проклятие заради това, което си. Ти си безполезна и излишна личност!“

Участник: О кей, най-основното нещо, което мисля, че е често срещано, е свързано с ниско самочувствие.

Башар: Да. Тогава защо спориш с Творението относно това колко си достойна и ценна? Ти не можеш да направиш нищо по въпроса. Ти си достойна поради самото си съществуване и не можеш да спечелиш в този спор, така че защо трябва да прахосваш време и енергия, спорейки с Творението относно нещо, което никога не може да се промени, което е твоята ценност?

Участник: Прав си.

Башар: Зная това, затова го казах. Така че въпросът е защо изразходваш време, правейки това? Не си ли уморена от този спор?

Участник: Точно от това съм уморена, да.

Башар: Не си ли уморена достатъчно, за да престанеш?

Участник: Ето защо всъщност не ме е страх да те попитам … защото това, че съм изправена тук и те питам, означава, че съм уморена.

Башар: Точно така. Тогава престани! Защото това не ти е полезно. И след като си показала на себе си, че можеш да дойдеш тук и да разговаряш с нас, то ти си доказала на себе си, че … просто можеш да се освободиш. Това е изтощително! 

Участник:  Да, изтощително е.

Башар: Освободи се, отпусни се. Вземи си отпуска, почини си. Ти можеш да се освободиш от това до края на живота си.

Участник: Да, благодаря ти.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Много.

Башар: Добре.

Участник: Мога ли да те попитам още нещо, то е напълно различно?

Башар: Да, ще видим дали това е вярно.

Участник: Злоупотребата с деца и животни ме смущава твърде много. Зная, че човек привлича неща, когато мисли за тях, но се питам дали вселената защитава децата и животните.

Башар: Също и възрастните, но отново: идеята е какво можеш да направиш по въпроса.

Участник: За мен е мъчително като си помисля …

Башар: Какво ще направиш по въпроса?

Участник: Предполагам, че нищо.

Башар: Тогава …?

Участник: Но аз не искам другите същества да страдат.

Башар: Тогава какво ще направиш по въпроса? Нищо?

Участник: Ще помисля и …

Башар: Това ще им помогне ли да престанат да страдат?

Участник: Не.

Башар: Тогава какво ще направиш, след като те смущава толкова много?

Участник: Трудно е да бъде пренебрегнато.

Башар: Но ти го пренебрегваш като казваш, че няма да направиш нищо по въпроса.

Участник: Аз не мога нищо да направя.

Башар: Извинявай?!

Участник: Искам да кажа …

Башар: Из-ви-ня-вай?!

Участник: Какво мога да направя?

Башар: Да, какво можеш да направиш? Какво можеш да направиш? Какво можеш да направиш, за да помогнеш?

Участник: … … Да изпратя положителни мисли.

Башар: Какво можеш да направиш физически, за да помогнеш?

Участник: Ако бях на място, бих го спряла.

Башар: Как?

Участник: … … Какво искаш да кажеш?

Башар: Как, как би го спряла?

Участник: Бих спряла някого, за да не наранява някого другиго.

Башар: Тогава защо не си на място?

Участник: Не мога да бъда навсякъде.

Башар: Не съм казал, че трябва да бъдеш навсякъде! Но можеш да бъдеш някъде, нали?

Участник: Да.

Башар: Можеш да започнеш с едно място, нали? Имаш ли желание да привлечеш към себе си мястото, където трябва да бъдеш, за да направиш нещо, ако виждаш, че се случва такова нещо?

Участник: След като успея да го понеса емоционално, да.

Башар: Колко време би ти отнело това?

Участник: Не зная.

Башар: Ами тогава няма да направиш нищо, докато се почувстваш готова.

Участник: Но вселената има ли някакъв начин да помогне?

Башар: Ти си вселената, мила моя. И вселената помага чрез теб.

Участник: О кей.

Башар: Така че решението е твое. Бъди вселената, която помага, или бъди вселената, която не помага.

Участник: Не разбирам дали трябва да направя това физически, или умствено.

Башар: Да, ти трябва да го направиш физически. Защото ти преживяваш една физическа реалност. Да го направиш умствено, не е достатъчно като изражение във физическата реалност.

Участник: О кей.

Башар: Нали така? Ти правиш други неща физически. Ти дойде на това място днес физически, или само си помисли за това?

Участник: Не, аз дойдох физически.

Башар: Защо? Защо само не си помисли за това?

Участник: Защото исках да дойда.

Башар: Точно така. Тогава когато пожелаеш да отидеш там, ти ще отидеш.

Участник: О кей.

Башар: Нали така?

Участник: Да.

Башар: Благодаря ти.

Участник: Благодаря. Благодаря.

Башар: Нания.

Ейприл: Да, Тадео.

Башар: Наближавате ли вашето време за хранене?

Ейприл: Да.

Башар: Тогава всички желаете ли да направите почивка за храна?

Аудиторията: (одобрителни възгласи)

Башар: Тогава ние ще продължим това предаване след вашата почивка. Приятен обед.

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Преди съм те чувал да говориш за паралакса между ума, сърцето, слънчевия сплит …

Башар: Да.

Участник: … това, което прави преживяването реално. Чудя се как Пространството на проявлението се отнася към това.

Башар: Идеята е, че винаги това трябва да премине през система от убеждения, за да може личността да функционира като има преживяване, което вие приемате за физическо. Така че пространството на проявлението, както казахме, може да бъде наречено „първично убеждение/вярване”, или първото убеждение. И първото убеждение гласи: „Това е реално”. Така че това предопределя способността ви да продължите да използвате паралакса, за да затвърдите идеята за реалността на реалността. Намираш ли смисъл в това? 

Участник: Значи паралаксът е нещо като физически аспект на създаването на това преживяване, че нещо е реално и идва от това основно убеждение?

Башар: Да, то така да се каже продължава инерцията на идеята, че това, което преживявате, е реално. То й придава, така да се каже, емоционална дълбочина. Следиш ли мисълта ми?

Участник: Да.

Башар: Придава й повече измерения. Защото идеята, че „това е реално”, трябва да бъде дефинирана по определен начин. Идеята е, че думата „реално” трябва да означава определено нещо и следователно паралаксът й придава тази емоционална дълбочина, която за вас се усе-е-е-еща като реалност.  

Участник: Благодаря ти. Можеш ли да опишеш какво е твоето преживяване с матрицата на реалността (template reality), как контактуваш с нея и какви са преживяванията ти, когато правиш това?

Башар: Нашият свят и нашето преживяване на нашата реалност са доста по-различни от това, което биха си помислили хората на вашата планета. Мнозина от вас може би си представят, че ние сме просто група извънземни, които се разхождат по повърхността на една планета. Всъщност това за нас е като движение през един осъзнат сън. Ние в действителност преживяваме множеството измерения навсякъде около нас, непрекъснато. Ние можем да възприемаме природата и същността на съществуването по най-различни начини. Идеята следователно е, че върху преживяването на нашата реалност, така да се каже, са насложени различни изражения, символи, енергии и т.н., които отразяват способността ни във всеки един момент да придвижваме фокуса на вниманието си върху тези различни проявления на реалността. Така че това е нещо като плуване в една супа от символи, което ни позволава да преживяваме плътността (solidity), когато пожелаем и отсъствието на плътност, когато пожелаем, непрекъснато, докато се придвижваме в нашата реалност. Намираш ли това за смислено?

Участник: Да.

Башар: Това е като да живееш в един осъзнат сън.

Участник: И ако искам да преживея това, отговорът би бил да следвам своето страстно увлечение?

Башар: Ти притежаваш наръчника с инструкции.

Участник: Да.

Башар: Защото, отново: когато повишиш вибрациите си, следвайки наръчника с инструкции, ти си повече в синхрон с истинската си вибрационна честота и тогава си по-близо до честотата, на която е създадена твоята реалност. Следователно, когато в определен смисъл, се синхронизираш с тази честота, ти имаш повече възможности да я променяш съзнателно. Намираш ли смисъл в това? 

Участник: Да.

Башар: Това е подобно на идеята във вашите (източни) бойни изкуства, където ако някой те напада, най-лесният начин да отклониш посоката на движението му, е моментално да се синхронизираш с неговата инерция (да слееш движението си с неговото), така че да не се движите един спрямо друг. Тогава е много по-лесно да го придвижиш в друга посока, защото не ти се налага да преодоляваш неговата сила. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Да. В много видеоматериали съм чувал, че 100,000 килохерца е важна честота, която се стремим да постигнем?

Башар: 200 килохерца.

Участник: 200 килохерца. Това ли е честотата, на която реалността се променя?

Башар: Тя се променя напълно в нефизическа реалност при 333,000 цикъла (333 килохерца) в секунда.

Участник: О кей. Тогава какво е значението на 200 килохерца честота?

Башар: При такава честота преживявате реалността като доста по-гъвкава. Тя започва, в определен смисъл, да се разпада като илюзия, но все още притежава достатъчно плътност, създава достатъчно впечатление „това е реално”, за да я преживявате като физическа реалност, но става много гъвкава, податлива, много магическа.  

Участник: Как може резултатът от осъзнатото сънуване да се получи в будно състоние?

Башар: Когато осъзнаваш, че сънуваш по време на сън, ти добиваш повече разбиране, че физическата реалност е просто една друга форма на сън. И следователно можеш да видиш нейната същност от тази гледна точка. Все едно, че се изкачваш на едно по-високо ниво, след което поглеждаш надолу и си казваш: „О, аз виждам как всичко е разположено там долу и сега намирам в него повече смисъл”. Осъзнаването по време на сън е по-естествено за вас и следователно отговаря повече на естественото ви състояние, и вие може да видите как създавате физическата реалност, и да видите истинската й същност.

Участник: Това ще рече, че в състояние на сън, ако осъзнаеш, че сънуваш, се доближаваш повече до Висшия си разум …?

Башар: Да, това е един от начините. Отново: както следването на наръчника с инструкции е друг начин и не е задължително да правите това чрез осъзнато сънуване, но това е техника, която може да даде резултат при някои хора. Както и всичко останало, то е едно позволение. 

Участник: О кей. Има ли някаква конкретна информация от моите водачи или Висш разум, която да ме насочи да предприема следващата стъпка по моя път?

Башар: Как изглежда твоят път?

Участник: Моето най-силно радостно вълнение е свързано с това да преподавам същото, което преподаваш и ти.

Башар: Да споделяш принципите, върху които е построено структурирането на реалността?

Участник: Да.

Башар: И ти използваш въображението си как да правиш това по свой начин?

Участник: Да, аз правя това.

Башар: Добре, тогава следващата стъпка би била да продължиш да правиш това, нали?

Участник: О кей. Просто попитах.

Башар: Добре, аз просто ти отговорих.

Участник: Благодаря ти. Ето един интересен върос. С моята партньорка планираме да имаме деца в бъдеще и в последно време започнахме да комуникираме с тях духовно …

Башар: Да.

Участник: … и се чудя дали можаш да предадеш някакво съобщение от едното от тях.

Башар: Защо вие сами не получите съобщенията?

Участник: Не можем, затова се питам дали ти можеш да кажеш нещо интересно.

Башар: Един момент … Привлечени ли сте, или планирате ли част от вашия път да пресече това, което наричаме тропичен климат?

Участник: Да.

Башар: Тогава децата казват: „Колко хубаво”. (смях в залата)

Участник: Прекрасно, благодаря ти много … Един въпрос, който е всъщност от страна на моята партньорка: „Като следваме своето страстно увлечение и усвоим умението да правим това, кое е следващото нещо, което трябва да научим като човеци?”

Башар: Като човеци? Вие ще се освободите от всички отрицателни убеждения, които не ви служат, и след това ще започнете да се освобождавате от всичко останало, което не е релевантно за вас. Ще продължите да се усъвършенствате все повече и повече, и както сме казали, ще започнете да проявявате качествата на това, което наричаме шеста хибридна раса. Ще започнете да живеете повече като нас.

Участник: Благодаря. И последния ми въпрос. Ако искам …

Башар: Ако какво?

Участник: Ако аз … избера да взаимодействам с теб по-директно … предполагам, че просто мога да го направя. (смях в залата)

Башар: Разберете, отново, че ние биваме използвани от всички вас като един модел, една маска, за да комуникирате със собствения си Висш разум. Така че макар че може да вървите по улицата и да си казвате: „Какво би казал Башар?” и това поставя началото на един диалог, най-вероятно вие ще разговаряте с Висшия си разум, но ще ни използвате като подправка, за да изглежда все едно, че разговаряте с някого другиго, ако това улеснява вашата система на убеждения.

Участник: Благодаря много.

Башар: Благодаря.

Участник: Добър ден, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: В последно време се оказах участник в много фестивали, като изграждам временни пространства, където хората да могат да изразяват себе си, да развиват съзнанието си …

Башар: Чудесно, колко вълнуващо!

Участник: По време на тези събития биват използвани доста лечебни субстанции и аз зная, че те улесняват преживявания, свързани с установяването на контакт …

Башар: Да.

Участник: И там се случват много от тези телепатични преживявания, които след това някак изчезват и отмират. Става така, че аз губя тази вибрационна честота.

Башар: Преживяванията не изчезват. Те променят своята честота на ниво, където ти трябва да приложиш физически това, което си научил в телепатичното си преживяване.

Участник: Разбирам.

Башар: Те няма да останат на същата вибрационна честота, в това няма смисъл, защото вие ще трябва да ги използвате за други цели.

Участник: О кей. По въпроса за множеството времеви линии …

Башар: Да?

Участник: Усещам в последно време … през март имаше затъмнение и у мен възникнаха отново минали въпроси и стана възможно да ги изследвам отново, и изглежда че имаше някаква важна връзка със затъмнението през август.

Башар: Да, символът на масовия консенсус по отношение на затъмнението означава, че това е възможност за поглеждане навътре в себе си, да  се обърнеш с лице към тъмнината, към своите страхове, към отрицателните си убеждения. И след това да се справиш с тях, така че след това светлината в теб да може да заблести.

Участник: Ъ-хъ. Има ли голямо значение това, което предстои тук през август? 

Башар: Това е една възможност както всички други. Отново: както току-що казахме, използвай го според желанията на въображението си. Във всички случаи обаче става дума за това да се вгледаш вътре в себе си. Става дума да разкриеш неща за себе си, които задължително не желаеш да видиш на дневна светлина, но си съгласен да погледнеш в тъмнината. Защото бидейки комбинацията от ден и нощ, затъмнението ти демонстрира един акт на равновесие. Все още има светлина, но за момент тя е затъмнена, за да ти предостави възможност да видиш какво става вътре в теб, в твоята система от убеждения, и след като изясниш това, да позволиш на затъмнението да премине и да върне светлината. Това е, което казахме.

Участник: О кей. В това има смисъл. Красиво. А какво би казал за практикуването на пасена?

Башар: Дефинирай.

Участник: Практика на десетдневно медитиране в мълчание.

Башар: Ти описваш още едно позволение?

Участник: Да, предполагам.

Башар: Би ли искал да бъдем по-конкретни относно същността на позволенията?

Участник: Моля.

Башар: Внимаваш ли?

Участник: Да.

Башар: Сигурен ли си?

Участник: Да.

Башар: Повтаряй след мен, ако обичаш. Всички инструменти,

Участник: Всички инструменти,

Башар: всички техники,

Участник: всички техники,

Башар: всички ритуали,

Участник: всички ритуали,

Башар: всички предмети,

Участник: всички предмети,

Башар: са позволения.

Участник: са позволения.

Башар: Използвай ги, както пожелаеш.

Участник: О кей.  Красиво, благодаря ти.

Башар: Много просто, нали?

Участник: Да.

Башар: Благодаря.

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Благодаря ти за ученията. Аз прилагам формулата във всеки един момент.

Башар: Благодаря за това, че я прилагаш.

Участник: Така както нещата стоят с мен в момента, когато гледам на убежденията си в положителна светлина, откривам с вълнение, че мога да се освободя от все повече отрицателни убеждения …

Башар: Да, това е вълнуващо.

Участник: Много вълнуващо. И аз достигнах до нещо отдолу, под убежденията, което има различно поведение. Аз виждам убежденията като  определена форма, която постепенно се разпада.

Башар: Как се държи другото нещо?

Участник: Другото нещо е … при него чувствам повече съпротивление, нещо забулено.

Башар: Ти просто си имаш работа с едно основно убеждение. Едно фундаментално, основополагащо убеждение, върху което почиват всички останали.

Участник: О кей.

Башар: Така че продължи да копаеш.

Участник: И това, което ми се стори, бе, че това са инстинкти. Дали това са просто комбинации от убеждения?

Башар: Ти може би се свързваш с телесното си съзнание. Съзнанието на тялото преработва по някакъв начин идеята за убежденията като инстинкти. Защото то трябва да функционира по автоматичен начин, за да можеш да имаш физическо преживяване. Така че е възможно да установяваш контакт с това ниво на телесното си съзнание, с интерпретацията и филтрирането от страна на телесното съзнание на убежденията по начин, който му позволява да функционира автоматично, инстинктивно.

Участник: Да.

Башар: Защото тогава телесното съзнание няма нужда да се замисля. То може просто да изпълнява. Така че е възможно да установяваш контакт с това ниво на съзнанието.

Участник: Усещането има съвсем различно качество.

Башар: О, да.

Участник: Често усещам като че ли се издигам и наблюдавам убежденията си от високо и в същото време усещам отдолу тази активираща сила. И аз наблюдавам как убежденията ми се разпадат, докато тази сила отдолу не се движи.

Башар: Да, да, да. Това е така, защото не е задължително необходимо за твоите инстинкти да се движат. Защото те трябва да действат постоянно, за да може тялото ти да функционира с помощта на автоматичното си съзнание, за да можеш да правиш различни неща. Защото ако те се движеха непрекъснато, ти трябваше да мислиш за всяка стъпка по пътя си, за всеки удар на сърцето си, за всяко вдишване на дробовете си. 

Участник: Разбира се.

Башар: И това ще ти отнема доста време.

Участник: Да. А те могат ли да бъдат направени по-податливи, гъвкави?

Башар: Те определено могат да бъдат синхронизирани с общата ти вибрационна честота.

Участник: Аз съм наясно, че съм може би малко прекалено ангажирана с инстинктивното си желание да имам семейство и деца, и други подобни неща.

Башар: Защо си прекалено ангажирана, ако вярваш в това, че тези неща се случват точно тогава, когато трябва?

Участник: Да. Аз имам съпруг и дете …

Башар: Добре, но какво имаш предвид под „прекалено ангажирана”.

Участник: Хм-м. Зациклена около тези …

Башар: Зациклена? Защо решаваш да определиш ситуацията си като зациклена?

Участник: Имам такова усещане.

Башар: Зная какво е това усещане, но усещането трябва преди това да бъде предхождано от някакво определение. Ти не можеш да имаш усещане във вакуум.

Участник: Не.

Башар: Трябва да вярваш, че нещо е истина, за да имаш усещане.

Участник: Да.

Башар: Тогава какво вярваш, че е истина, за да се чувстваш по този начин?

Участник: (въздиша дълбоко)

Башар: Ти трябва да вярваш, че си зациклила.

Участник: Да.

Башар: Зациклила и не можеш да правиш какво, възпрепятствана да правиш какво? Обикновено това означава да си зациклила. Нещо ти пречи да правиш какво?

Участник: Нещо ми пречи да имам щастлив семеен живот.

Башар: Какво ти пречи да имаш щастлив семеен живот?

Участник: Защото аз не го заслужавам.

Башар: Защо не го заслужаваш?

Участник: Не го заслужавам защо-о-ото … о, това е странно, но защото аз съм същество. Не зная какво означава това, но …

Башар: Ти си същество. Я виж ти! И какво те прави толкова специална?

Участник: …

Башар: Какво те прави толкова специална, че ти на фона на цялото Творение си единствената, която е недостойна? Това е твърде арогантно.

Участник: Да, прав си.

Башар: За това, че си арогантна?

Участник: О, аз съм си казвала това толкова пъти …

Башар: Ти искаш да бъдеш арогантна?

Участник: Не.

Башар: Тогава защо наричаш себе си по толкова различен начин, при наличието на факта, че всички останали са достойни, с изключение на теб? Защо поставяш себе си на този пиедестал?

Участник: Съжалявам. Това, което виждам сега, е една въртележка. Нещо бяло, което се топи и преминава през тялото ми.

Башар: Какви действия можеш да предприемеш, които да бъдат повече в съответствие с един щастлив семеен живот?

Участник: Да се усмихвам, да избера да бъда щастлива, да …

Башар: Но без да се преструваш!

Участник: Без да се преструвам.

Башар: Наистина ли искаш да си намираш причини да не бъдеш щастлива?

Участник: Не.

Башар: Добре. Тогава престани да си ги измисляш.

Участник: Да.

Башар: Това зависи от теб. Аз не ти нареждам какво да правиш.

Участник: Разбира се, че не.

Башар: Но ти можеш да престанеш да си измисляш причини да бъдеш обратното на това, което предпочиташ да бъдеш.

Участник: Да, това е моят избор, да престана да измислям такива причини.

Башар: И една от причините, които си измислила, е, че не си достойна. Това е само измислена причин Това не е факт.

Участник: Да.

Башар: Това е само едно мнение, което си създала. Ако не предпочиташ това мнение, престани да си го измисляш. Нали така?

Участник: Да.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Да, помага ми много. Аз … предполагам, че това е дълбоко вкоренено в мен, защото съм била тук толкова много пъти …

Башар: Не, ти никога не си била тук преди.

Участник: Добре.

Башар: Всеки един момент е нов. Не копай тази дупка за себе си.

Участник: Да, разбира се, всеки момент е нов.

Башар: Всеки момент е нов и ти имаш всичките способности да определиш себе си, както пожелаеш точно сега, независимо какво вярваш, че може да се е случило преди. То не оказва абсолютно никакво влияние на това, което се случва сега. Ти само измисляш тази връзка, така че не копай дупка, в която няма нужда да живееш.

Участник: Да. Този момент е напълно нов и аз никога не съм била тук преди.

Башар: Да, и между другото, ти определено заслужаваше да имаш този разговор с нас.

Участник: Да, така е.

Башар: Значи си достойна?

Участник: Да, такава съм.

Башар: Тогава марш от тука. (смях в залата)

Участник: Хубав ден, Башар.

Участник: Добър ден.

Башар: Добър ден.

Участник: Срещам трудност в това да разбера по какъв начин да възприема нещо. Предпочитам да бъда в един свят, където океаните са чисти и …

Башар: Мога ли да ти задам същия въпрос, който зададох на другото лице – какво ще направиш по въпроса?

Участник: Аз правя много неща, свързани с пречистването на водите, където е възможно, но океаните са толкова огромни …

Башар: О, моля те! О, моля те! Номер едно: Ти разбираш ли, че физическата реалност е една илюзорна проекция? Да, или не?

Участник: Да.

Башар: Добре. Тогава разбираш ли, че океаните, независимо колко големи изглеждат, са в теб?

Участник: Да.

Башар: Тогава, след като са в теб, колко големи могат да бъдат?

Участник: … Моето предизвикателство идва от това, че зная, че просто мога да прескоча в една реалност, в която те са чисти.

Башар: Не, не можеш!

Участник: О кей.

Башар: Въпросът е там, че единственият начин да се прехвърлиш в онази реалност, е като действително демонстрираш действията, които затварят кръга от енергия и които показват, че ти действително избираш да се преместиш в онази реалност. Това не може да бъде просто пожелание. Ти трябва да демонстрираш чрез своите действия, че това е една истина за теб. Тогава ще се приближаваш все повече и повече към онази реалност и между другото, ти, сама за себе си, не трябва да си тази, която трябва да пречисти целия океан.

Участник: Разбирам.

Башар: Но ако не направиш нещо, ти никога няма да бъдеш пример за другите, които след това могат да се присъединят към теб, и тогава всички заедно да почистите океана. Нали така?

Участник: Да.

Башар: Така че само като ти правиш това, което ти предпочиташ да правиш, по най-добрия възможен за теб начин, ти, сама, парадоксално, ще си почистила целия океан, като вдъхновение за другите, които да се присъединят към теб, за да почистят целия океан. Виждаш ли накъде те водим с тези разсъждения?

Участник: Да.

Башар: Така че трябва да предприемеш някакво действие, трябва да демонстрираш убеждението си в реалността, която казваш, че предпочиташ, като действаш като някого, който вече живее в такава реалност. Защото някой, който живее в такава реалност, не би просто стоял и наблюдавал да се случва нещо, което противоречи на тази реалност, без да предприеме някакъв вид действие по въпроса. Така че ако не предприемеш никакво физическо действие, ти не можеш да демонстрираш, че действително живееш в този тип реалност. Защо ще трябва да се преместваш в тази реалност, след като ти не притежаваш нейната вибрация? 

Участник: Благодаря ти.

Башар: Намираш ли това за смислено?

Участник: Да.

Башар: Нещо друго?

Участник: (през сълзи) Не мога да говоря, така че, не.

Башар: Всичко е наред. Ти просто се освобождаваш от стари убеждения. Това е, което се случва. Това е напълно естествено. Спомни си, че когато се придържаш към отрицателни убеждения, това действително създава химически компонент в твоето тяло, и когато това се случва, ти трябва да го отмиеш от себе си и това обикновено става чрез сълзите. Така че това е, което правиш. Следиш ли мисълта ми?

Участник: Да, благодаря ти.

Башар: Благодаря. Така че ти ще започнеш като изчистиш сълзите си, след което ще се захванеш с океана … който не е нищо повече освен още много сълзи.

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Аз имам автоимунно заболяване …

Башар: Колко въл-нуващо!

Участник: Прекрасно е. (смях в залата) И така, аз изпитвам съкрушителна болка в тялото си през последните 16 години и положението става все по-зле..

Башар: Добре.

Участник: И аз бих искала да се излекувам, и ми трябва твоята помощ. Ще ми помогнеш ли?

Башар: Добре, тогава първият въпрос обикновено е от енергийна гледна точка – какво си научила от това си преживяване, което в противен случай, не би научила? 

Участник: …

Башар: Започни да признаваш това, което си научила, в положителен контекст.

Участник: Научила съм се да оценявам способността на тялото, която ми е била отнета. Научих се да оценявам смисъла от зареждане на тялото си със здравословни неща, като правилна диета, правилен стил на живот и …

Башар: Добре, нещо друго?

Участник: Хм … Научих колко ужасно е това (заболяване). Научих, че предпочитам да го няма.

Башар: Това ли е, което си научила?

Участник: Предполагам, че трябва да отида по-надълбоко, за да изровя други уроци, които съм научила.

Башар: Тогава това може да бъде едно добро начало за теб. Защото когато започнеш да признаваш и разбираш как като си създала това за себе си, то ти е послужило по положителен начин, то тогава ти ще признаеш, че си научила урока си и той повече няма да бъде нужно да ти бъде предлаган по същия начин. Разбираш ли?

Участник: Да.

Башар: Защото така ще си казала: „Аз съм готова да приема това. Аз съм готова да науча, без задължително да насилвам себе си в ситуация, в която нямам друг избор. Защото аз съм пристигнала на място, където не си давам никакъв друг избор, освен да науча тези истини за себе си.” Следиш ли мисълта ми?

Участник: Да.

Башар: Тогава имам още едно предложение за теб. При всичко, което може да си научила от това си преживяване, ти по някакъв начин опитала ли си се да научиш други хора, които са имали подобни прежвявания, как да извличат положителни уроци от тях?

Участник: Не, не точно.

Башар: Какво имаш предвид под „не точно”?

Участник: Аз имам професия, в която помагам на хората, но пряко не съм се опитвала да помагам на други хора, страдащи от хронична болка.

Башар: Защо не? След като си специалист по това?

Участник: Тъй като аз не съм я овладяла и не съм я преодоляла, така че …

Башар: Защо мислиш, че трябва да я преодолеш, за да можеш да обучаваш хората как да боравят с нея? Всъщност какво те кара да мислиш, че няма да бъдеш по-добър учител, докато все още я имаш, като споделяш какво си научила, което да помогне на някого другиго?

Участник: Ами аз не мисля, че се справям много добре. Просто чувстам, че страдам от това.

Башар: Аз не говоря за физическото преживяване. Ние току-що водихме разговор, в който ти призна, че си имала някои положителни неща, които в противен случай не би научила, ако нямаше това преживяване. Нали така?

Участник: Да.

Башар: Това е разговорът, който водим.

Участник: Разбирам.

Башар: И докато водим този разговор … не че всички трябва да постъпват по този начин, но представи си какво би станало, ако хората, с които говориш, могат да си зададат този твърде интересен интроспективен въпрос: „След като съм имала това преживяване, какво съм научила? С какво то е допринесло за човека, в който съм се превърнала? Може би да, може би не, може би това е нещо, което трябва да изследвам?” Със задаването на тези въпроси и чрез споделяне на това, което си научила, след като си ги задала на себе си, ти може да установиш, че повече не е нужно да преживяваш това и ще го преодолееш като процес, когато споделяш какво си научила от него, не преди да започнеш да го споделяш, а като част от процеса на споделянето му. Разбираш ли?

Участник: Разбирам. Значи като съм в услуга със своя опит, това ще бъде много важно за мен.

Башар: Това да бъдеш в услуга на другите е най-добрият начин да бъдеш в услуга на себе си. Защото ти се съдържаш в колективното. Така че когато имаш желание да подкрепяш колективното, като бъдеш истинското си аз по най-добрия възможен начин, ти не можеш да бъдеш изключена. Разбираш ли?

Участник: Разбирам.

Башар: Ти включваш себе си, парадоксално, като не се фокусираш върху себе си. Така стават нещата. Защото ти не си пречиш и можеш да оставиш отражението на услугата и помощта, която отказваш да се завърне обратно при теб. Това е произходът на стария израз: „Когато помагаш някому, това ти се връща десетократно”. Защото ти умножаваш възможностите и опциите за другите и така умножаваш възможностите за себе си. И това ги преобразява, както преобразява и теб. Нали така? 

Участник: Да, разбирам.

Башар: Давайки, давайки от себе си и позволявайки на другите да получат това, което имаш, е най-добрият начин да излекуваш себе си, както и да им предоставиш същага възможност – да излекуват себе си. Никога не задържай това, което можеш да подариш. Никога не задържай своето знание и това, което си научила. Това са нещата, които хората очакват. А когато ги задържаш, защото мислиш, че това, което имаш да споделиш, не си струва, ти натрупваш болезнено състояние в света. Разбираш ли какво става?

Участник: Да.

Башар: Така че освети своя свят, дай на другите по-добри възможности да променят сами своите преживявания, като промениш ти своите, използвайки ги по възможно най-положителния начин. За да не се чувстваш повече зле. Това помага ли ти?

Участник: Да, помага ми. Благодаря ти. Имам още един върос.

Башар: Да?

Участник: Не зная кога бе това, преди много години, аз се отворих като медиум за звукове, което ще рече, че приемах енергии, които идваха до мен чрез тоналности и звуци, и започнах да провеждам ченълинг на нещо, наречено „Език на светлината”.

Башар: Да-а.

Участник: Мисля, че зная какво е това, по интуиция, но също така съм често объркана от това, което преминава през мен, защото … Ти запознат ли си с езика на светлината?

Башар: Разбирам какво казваш, но единствената причина да бъдеш объркана, е, защото мислиш, че трябва да мислиш за това, което преминава през теб. А това, което преминава през теб, не е нещо, за което можеш да мислиш. Ти трябва просто да го пропуснеш да мине през теб.

Участник: Ъ-хъ.

Башар: Това, което по същество казваш, е, че си позволяваш да бъдаш лечител.

Участник: Да.

Башар: Тогава, като предаваш тази вибрация към другите и им даваш възможност да приемат тази вибрация и да излекуват себе си, в този процес ти също ще бъдеш излекувана. Така че ти просто признаваш, че притежаваш всички инструменти, нужни ти, за да се придвижиш напред с това и да се излекуваш, като помагаш на другите.

Участник: О кей.

Башар: Продължавай напред!

Участник:  И така, аз практикувах това лечение с помощта на звуци и тонове, и езика на светлината сред моя най-тесен кръг приятели и с хора, които резонират с това нещо.

Башар: Да, но може да има и други, които да резонират.

Участник: Да, аз имам видения как помагам на по-големи групи хора и това ме вдъхновява, и представлява моето най-силно радостно вълнение, но …

Башар: Да-а-а, но?

Участник: Това ме плаши до смърт – да се разкрия по този начин.

Башар: Защото …?

Участник: Защото хората … защото това е нещо странно.

Башар: Моля за извинение!? Ти разговаряш с един извънземен! (смях в залата)

Участник: Ние си приличаме и се харесваме, ето защо хората в тази аудитория го разбират, но това не важи за всички, ето защо е този страх …

Башар: (Медиумът прави движение с ръка, подканвайки я да спре да говори)

Участник: О кей.

Башар: Още веднъж. Ти никога не трябва да се тревожиш за хора, които не са твоя аудитория! Те така или иначе никога няма да дойдат при теб. Когато ти излъчиш дадена вибрация, ти ще привлечеш хората, които трябва да бъдат привлечени към теб. Даже и те да не ти вярват, даже и ако те изберат да те съдят, те имат нужда да бъдат там, в противен случай не биха дошли. Така че ти трябва да знаеш, че те извличат нещо от това, независимо дали знаят това, или не. Единственото, върху което ти трябва да се фокусираш, е, върху това да го правиш. Не е тво-я ра-бо-та, не е твоя работа, как те избират да го получат или да не го получат. Това не е твоя работа! Разбираш ли?

Участник: …

Башар: Просто го прави, така че тези, които знаят как да го използват, получават възможност. Ти даже не трябва да мислиш за когото и да е. Те ще получат или няма да получат това, което искат да получат, или да не получат. Това не е твоя работа. Нали така? 

Участник: Да. Аз разбирам това …

Башар: Наистина ли?

Участник: От логична перспектива.

Башар: Тогава не го разбираш! Защото разбирането означава това да бъде в твоите кости, в твоите действия, в твоето поведение. Не го капсуловай в идеята за логическо разбиране. Ако не го правиш, значи не го разбираш.

Участник: Значи просто да го правя.

Башар: Просто го прави и виж какво ще се случи. Обещавам ти, че ще си струва.

Участник: Как да се справя с чувствата на страх, които възникват вътре в мен?

Башар: Аз току-що ти казах. Ти се занимаваш с нещо, което не е твоя работа. Престани да правиш неща, които не са твоя работа, и тогава няма да има от какво да се страхуваш. Ти създаваш един инструмент за измерване, който въобще не трябва да съществува. Ти не можеш да сравняваш себе си с някого другиго, защото ти си уникална и никой друг, независимо какво мисли, не може да направи това сравнение вместо теб. Другите няма как да знаят смисъла на твоя живот. Така че трябва да престанеш да обръщаш внимание на неща, които не те засягат и ще престанеш да се страхуваш.

Участник: Това трябва също да е резултат на отрицателни убеждения, които имам относно себе си.

Башар: Разбира се! За какво мислиш, че говоря?! Това да обръщаш внимание на неща, които не те засягат, очевидно произтича от отрицателни убеждения, които имаш относно себе си. Направи тези убеждения очевидни и се освободи от тях.

Участник: Тогава как да ги изкопая?

Башар: Аз току-що ти казах! Ти допускаш, че трябва да направиш нещо различно от това да разбереш това, което току-що ти казах. Това да разбереш казаното току-що от мен, е напълно достатъчно. Престани да мислиш, че има и още нещо. Престани да си измисляш неща, които не те засягат. Просто прави това, което правиш. Само това е, върху което трябва да се фокусираш. Всичко останало не е твоя работа. Проумей го! Това е всичко, което трябва да направиш. Следиш ли мисълта ми?

Участник: О кей, аз просто трябва да се опитам.

Башар: Ти просто трябва да го направиш.

Участник: Трябва да го направя.

Башар: Благодаря ти. Това е начинът да се научиш, чрез правене! Не като мислиш по въпроса, не като го анализираш, а като го правиш. И тогава ще научиш това, което трябва да знаеш. Ка-то го пра-виш! Нали така?

Участник: Да.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Помага ми много. Благодаря много.

Башар: Много пак заповядай … …

Един момент. Много хора, с които водим тези диалози, понякога си мислят, че ние сме доста строги и взискателни. Това е добър знак. Ако усещахме, че вие имате да извървите още един мно-о-о-о-ого дълъг път, щяхме да се отнасяме с вас много нежно, предлагайки ви по много малко наведнъж. Ние обаче усещаме, че вие сте ей толкова близко до пресичането на една бариера (показва с пръсти около 1 см.) и до това действително да се промените по един твърде съществен начин. Помнете: вие сте тук и след като сте тук, това означава, че искате от нас да ви бутнем отвъд тази линия. Така че ние ще ви бутнем, но ако ви бутаме, това означава, че не сте много далече от това да се промените. Може да ви се струва, че това е далече в бъдещето, но според нашите възприятия, вие имате да извървите още буквално части от един инч. Така че ние ще ви бутнем отвъд тази линия. И когато бутаме, това е един добър знак. Това означава, че ви трябва още съвсем малко, много малко. (аплодисменти в залата)

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Бих искала да ти благодаря за всичко, което правиш. Ние го оценяваме високо.

Башар: За нас е удоволствие и ние ви благодарим за всичко, което желаете да бъдете.

Участник: Моите въпроси са свързани с регресията. Аз практикувам един метод на лечение, разработен от Долорес Кенън – „Квантово лечение посредством хипноза”.

Башар: Колко вълнуващо!

Участник: Да, вълнуващо е. То се състои от две части. Ние поставяме клиента в положение на „регресия”. Аз слагам тази дума в кавички, защото това могат да бъдат минали, настоящи и бъдещи животи …

Башар: Тъй като всичко това се случва едновременно, да.

Участник: Да, това става едновременно. Хората се оказва, че са или хора, или даже камъни, насекоми, или просто енергия.

Башар: Няма значение, всичко е съзнание.

Участник: Няма значение. И след това, те са обикновено в състояние на Тета (мозъчни вълни) и ние можем да извикаме Висшия им разум, който говори чрез тях.

Башар: Добре.

Участник: И ние задаваме на Висшия разум въпроси, които тези хора са подготвили предварително. Те са свързани с емоционални, духовни или физически проблеми.

Башар: Добре.

Участник: Висшият разум обвързва отговорите на въпросите, които те са задали, с регресиите, които те току-що са имали.

Башар: Да.

Участник: Така че въпросът ми е – ние имаме тези регресии, където всичко се случва едновременно …

Башар: Да?

Участник: Веднъж ти беше споменал, че разбира се, същностите, които те срещат по време на регресиите, са аспекти на самото (хипнотизирано) лице.

Башар: Това не означава, че понякога няма намеса на други същества. Но даже и да има такива същества, както е при мен и медиума, аз все пак трябва да работя със собствения Висш разум на медиума, за да предам информацията. Висшият разум на съществото трябва да бъде посредникът, който да предаде информацията. И лицето трябва да има желание да му позволи да направи това. Така че това малко прилича на играта на телефон на вашата планета.

Участник: Ъ-хъ.

Башар: Така че даже и да има намесени други същества, съществото, което преживява регресия, участва също със своя Висш разум. Аспекти на неговото съзнание също участват в предаването на информация.

Участник: О кей, о кей, всъщност няма значение дали аз се опитвам да разбера дали разговарям с фрагмент от личността, или с някоя друга същност, която е свързана (със случая).

Башар: Ако има обстоятелство, при което това е от значение, ти ще получиш помощ, за да направиш разграничението, но в повечето такива случаи, не, това е без значение. Важна е информацията и не задължително нейният източник.

Участник: О кей. Ако те взаимодействат с някаква същност, която нарича себе си скала, или насекомо, това не е задължително да бъде този човек в свой предишен живот

Башар: (медиумът клати отрицателно глава)

Участник: Не, о кей. Беше ни казано, че това е предишен живот, което не изглеждаше съвсем правилно.

Башар: Това е един старомоден начин на разглеждане на нещата и ако той работи в съответствие със системата на убеждения на хипнотизираното лице, в това няма нищо лошо, стига да се получава резултат. Ние само ти казваме, че това е един начин на разглеждане на нещата, при което това е позволение, което някой има нужда да чуе, но това е доста различно от действителния механизъм на случващото се. 

Участник: О кей, тогава цялата цел на регресията … Може би терминологията ми не е коректна, но изглежда че има протичане на информация от други едновременно протичащи животи към настоящия живот на моя клиент.

Башар: Да, защото ти боравиш с енергийните и информационни връзки, които човекът има с тези други същности. Така че можеш да кажеш, че енергията и информацията идват оттам.

Участник: О кей и тогава това е двупосочен процес, или просто …?

Башар: Той може да бъде, но зависи. Всеки случай трябва да бъде разглеждан самостоятелно. Понякога има причина информацията да протича двупосочно, понякога това е просто еднопосочна улица.

Участник: О кей. И когато по този начин хората осъзнават тези други аспекти на самите себе си … дали се случва почти автоматично така, че те променят природата на това взаимодействие, така че то влияе на тяхната настояща времева линия?

Башар: Да.

Участник: О кей.

Башар: Всяка промяна, всяка промяна, е тотална промяна, на всичко. На всичко! Ти не си същият човек, не си в същата вселена, не си в същата успоредна реалност. Всичко! Така е с всяка промяна!

Участник: Има ли нещо друго, което мога да направя като посредник, за да помогна на тези хора да … Как да го кажа? … За тях е добре да преживеят това, да почувстват как техният Висш разум разговаря чрез тях и да бъде отворен този канал на комуникация, която да протича по-плавно, нали?

Башар: Аз просто ще ти позволя да знаеш, че ти ще бъдеш толкова интуитивна, колкото имаш нужда да бъдеш, във всеки отделен случай, за да знаеш точно какво има нужда да направиш, във всеки конкретен случай.

Участник: О кей. О кей, благодаря ти за това.

Башар: Ти ще прецениш. Нека те да ти кажат, нека техният Висш разум да ти каже. 

Участник: Те правят това, по определен начин. Просто трябва да приема да се доверявам на това.

Башар: Да, трябва. В противен случай защо ще правиш това, което правиш?

Участник: Хм. За да помагам на хората. Просто когато си редом с тази по-висша сила, можеш да усетиш тази енергия и това оказва влияние.

Башар: Абсолютно. И ако ти избереш да се синхронизираш с тази енергия, тя ще има ефект. Това е точно, което се случва. Ти се синхронизираш с тези вибрации и тогава ще бъдеш на ниво инстинктивно да знаеш какво трябва да направиш за съответното лице.

Участник: О кей.

Башар: Това е едно самонасочване, саморегулиране.

Участник: Благодаря ти много.

Башар: Пак заповядай.

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Имам въпрос, но ми е трудно да го формулирам, защото е отвъд моето разбиране.

Башар: Не, не е.

Участник: Сериозно?

Башар: Не, не е; не, не е; не, не е; не, не е. (смях в залата)

Участник: Ти направи същото и миналия път.

Башар: Ако беше отвъд твоето разбиране, ти нямаше да знаеш, че имаш въпрос.

Участник: Пак ме хвана на тясно. Както и да е. Темата, ако си спомням правилно, защото имам наистина лоша памет, бе проявлението, нали? Как да проявяваме Първоизточника.

Башар: Пространство на проявлението, да. Става въпрос за това как проявявате, да осъзнаете по-добре как вече проявявате, не как да се научите да го правите.

Участник: Д-д-да, това е все още моят въпрос.

Башар: И какъв е този въпрос?

Участник: Боя се, че получавам регресии, както казва жена ми, и когато ги получавам, всеки път е нещо различно. Не бих казал странно, защото ние самите сме странни, но това е чудесно.

Башар: Добре.

Участник: В последната регрeсия бях нещо като животно, нещо като еднорог или нещо подобно.

Башар: Да?

Участник: И всеки път, когато съм в това умствено състояние, аз просто искам да се върна обратно.

Башар: Е, и …?  Не го прави … докато го направиш.

Участник: Точно това е въпросът ми, защото аз бих искал да се завърна обратно и да проявя онази реалност тук.

Башар: Това не е задължително. Ти обаче можеш да проявиш енергията на онази реалност във формата, в която тя би била ефективна там, където се намираш. Тя не би трябвало да изглежда така, както изглежда на другото равнище. Тя има нужда да изглежда така, както трябва да изглежда на равнището, на което функционираш. Енергията обаче ще бъде същата. Ти просто имаш погрешното впечатление, че тя трябва да изглежда по същия начин. Тя не изглежда по един и същи начин на различните равнища, но това е същата енергия. 

Участник:  Точно по тази причина това е отвъд моето разбиране, но ти казваш, че разбирам. Как мога да проявя нещо, което е в сънищата ми или в друга реалност, но да го проявя тук, на същото ниво, в същата степен, или даже още по-добре, ако е възможно, в тази реалност …

Башар: Въображението, което имаш, представата, която имаш, символът, който имаш на онова равнище, предизвиква у теб определено усещане, носи определена енергия. Единственото, което трябва да направиш, е, да запомниш какво е било това усещане и ще изпаднеш в същото състояние. И когато действаш в това си състояние, ще проявиш нужната форма на проявление в тази реалност.

Участник: Добре, нека спрем дотук.

Башар: Добре.

Участник: Аз усещам този момент, тази енергия,

Башар: Изчакай малко, изчакай малко, изчакай малко. Ти току-що ни каза да спрем!? Защо продължаваш да говориш?

Участник: Защото искам ти да спреш, преди аз да говоря. Ти започваш да отговаряш на нещо, което още не е въпрос.

Башар: Не разбираш ли, че аз си правя майтап с теб?

Участник: Разбира се, ние и двамата се забавляваме.

Башар: Добре.

Участник: В противен случай няма смисъл да съм тук.

Башар: Добре.

Участник: И така, въпрос: Проявяване на онази реалност, на онази енергия, точно тук, по същия начин. Как мога да направя това? 

Башар: Аз вече ти казах, че ти нямаш нужда да го направиш по този начин! Въпросът е в това, че определени символи в определени реалности не действат в други реалности. Всеки символ се проявява по начин, релевантен на реалността, към която принадлежи. Той не трябва да изглежда по същия начин в друга реалност. Той често не изглежда по същия начин. Ти се фокусираш върху външния вид, вместо върху енергията, която носи този символ. Престани да се фокусираш върху външния вид.

Участник: …

Башар: Ти знаеш ли какво е тесорак?

Участник: Не, не зная.

Башар: Знаеш ли какво е куб?

Участник: Куб, да.

Башар: Добре. Можеш ли да си представиш, че виждаш един куб, който е прозрачен, така че можеш да виждаш през него?

Участник: Да.

Башар: Добре. Кубът се проявява по определен начин в твоята конкретна реалност. В една реалност на по-високо равнище той се проявява като тесорак и това означава следното. В твоята реалност, когато погледнеш през една от страните на куба, ти виждаш противоположната страна, която е със същите размери като тази, през която гледаш. Когато в другата реалност погледнеш през една от страните на този прозрачен куб, ти всъщност ще видиш различен куб. И през която и да е от шестте страни на тесорака да погледнеш, всеки път ще виждаш куб, различен от останалите. В твоята реалност един прозрачен куб просто ще бъде куб, погледнат от всички посоки, и няма да бъде шест различни куба. Така че когато отидеш в другата реалност и видиш шест различни куба, които се застъпват в едно и също пространство, ти ще можеш да разбереш енергията на тесорака. И когато след това погледнеш куба в собствената си реалност, като му придадеш същата енергия, ти ще получиш същия ефект, който ти е оказал тесорака, но той не може да се прояви в твоята реалност. Ти не трябва да настояваш той да се прояви по същия начин, защото това не е нужно, за да ти окаже същия ефект в твоя живот. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Донякъде. Това означава, че проявлението, независимо как го искаме, ако усещането ни не е силно, то няма да проработи.

Башар: То може да не проработи. Не настоявай да проработи, защото е възможно да пропускаш факта, че нещо, което може лесно да изглежда като еднорог на едно равнище, може да се прояви в твоята реалност само като кон. Но ако енергията е една и ако това е символ, който отразява същото състояние, защо ще пренебрегваш факта, че енергията е дошла при теб и ти си я проявил, но си я проявил чрез символ, който работи в твоята реалност, за да работи в твоята реалност, защото повечето неща в твоята реалност ти говорят, че еднорозите не съществуват. Така че защо настояваш формата да бъде една и съща, когато ефектът е един и същ, което е важното?

Участник: Следователно проявлението трябва да съответства на типа реалност …

Башар: Аб-со-лют-но! Това се нарича „резонанса на подобието” (the resonance of similars).

Участник: Уха!

Башар: Това също така важи в много други случаи. Нека ти го кажа по следния начин. Ти познаваш тези тестове за изследване на извънсетивните възприятия, които вашите учени прилагат на хора, които твърдят, че имат свръхестествени психични способности?

Участник: Да, чувал съм за тях.

Башар: Например те казват: „Аз имам тук няколко карти за игра. Искам да ми кажеш коя карта гледам в момента.” Лицето, провеждащо теста, може да гледа картата асо пика, а лицето, подложено на теста, което трябва да улови правилната вибрация, може да каже: „О, това е дама купа.” Тогава провеждащият теста казва: „Не, грешиш. Ти нямаш развита интуиция.” Това, което той забравя и пренебрегва, е резонанса на подобието, което означава, че асото пика за провеждащия теста, енергийно може да отразява „печеливша карта”. В същото време, подопитното лице може да е играло на карти някога и да е спечелило играта с дама купа. Така че за него дамата купа притежава същата енергия – енергията на печеливша карта! В случая провеждащият теста и тестваното лице боравят с различни символи, за да изразят една и съща идея. Това помага ли ти като илюстрация?

Участник: Наистина ми помага и ми създава повече неприятности.

Башар: Поздравления! Радвам се, че ти помогнах.

Участник: О кей, нека видим сега …

Башар: Не, това стига засега.

Участник: А-а, стига засега. Благодаря ти.

Башар: Благодаря ти. Сега се качвай на своя еднорог и приятна езда. (смях в залата)

Участник: Здрасти, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: През последните седем години имам здравословни проблеми и съм постигнал някакъв напредък, но ми се иска да получа твоето медицинско мнение.

Башар: Аз не давам медицински мнения.

Участник: А какво ще кажеш за енергийно мнение?

Башар: На първо място, на физиологично ниво, ние не поставяме диагнози, нито даваме истинска медицинска информация, защото вече сме казали всичко, каквото можем да кажем по въпроса, и сега ти напомняне, ако това не е нещо, което вече си направил, че първата физическа стъпка е напълно да прочистиш своето тяло.

Участник: Хм.

Башар: След като си направил това, оставащите симптоми са симптомите на някакво заболяване, защото между 80% и 90% от така наречените болестни симптоми във вашето общество са всъщност резултат от отрови в тялото ви. Така че след като веднъж прочистиш тялото си, ти ще знаеш точно с какво си имаш работа, като междувременно болшинството симптоми вече ще са изчезнали.

Участник: Ъ-хъ.

Башар: Енергийно, разбира се, както вече дискутирахме, ти трябва да започнеш да анализираш какво получаваш от това си преживяване. Какво научаваш, което не би научавал без заболяването си.

Участник: Абсолютно! И последните 7 години бяха процес на пречистване на всичко и поставяне на всички аспекти на моя живот под лупа – физически, взаимоотношения, контакти с околната среда …

Башар: Добре.

Участник: Аз разбирам, че цялото това преживяване ме е поставило на правилния път, за да мога да постигна още повече и гледам на него като на една благословия.

Башар: Добре.

Участник: И както стана дума преди малко, аз научих, по отношение на някои от своите убеждения, че аз може би съм блокиран.

Башар: Да.

Участник: Сърцевината на въпроса ми е, при положение че продължа тази работа над себе си, има ли някакви токсини в тялото ми, които пропускам, защото има милиони различни променливи и съм любопитен дали ще видиш нещо такова.

Башар: Аз имам едно предложение.

Участник: О кей.

Башар: Да кажем, че в твоята среда има около дузина променливи, вместо един милион?

Участник: О кей.

Башар: Това вече не прави ли нещата по-лесни за теб?

Участник: Ъ-хъ, да, прави ги. (смее се) Благодаря ти.

Башар: Запомни, че трябва да внимаваш какво излиза от устата ти. Защото ти може би създаваш далеч повече предизвикателства за себе си, отколкото имаш нужда, просто по начина, по който формулираш своите преживявания, или отношението си към тях.

Участник: …

Башар: Следиш ли мисълта ми?

Участник: Да.

Башар: Така че може би има „едно нещо”, което трябва да откриеш, и това не трябва да са милион неща, които да откриеш, защото не се ли чувстваш малко свръхобременен, когато формулираш нещата по този начин?

Участник: Абсолютно!

Башар: Добре. Тогава нека се придържаме към управляемо ниво на нещата.

Участник: О кей.

Башар: (към аудиторията) Това е една добра практика за всички вас в лицето на всяко предизвикателство. Започнете с една версия на предизвикателството, която е на обозримо и управляемо ниво, според вашите убеждения. Ако кажете, че има един милион неща, които трябва да вземете предвид … вие почти няма да искате да станете от креслото си. Ако обаче кажете: „О кей, има едно нещо, което вероятно мога да изследвам. Това е възможно. Ще започна едно по едно и това ще бъде първото нещо. Ако има и нещо друго, то ще се появи в момент, в който ще мога да се справя и с него, защото вече имам опита от справянето с първия проблем.” Така че поне действайте на управляеми стъпки. Нали така? 

Участник: Благодаря ти.

Башар: Сега да видим. По какъв начин така нареченият здравословен проблем се е проявил при теб?

Участник: Някакви аспекти на умора, но предимно в познавателен план, свързани с памет и концентрация. Предполагам, че основното ми оплакване е свързано със справянето със стресови ситуации. Моят мозък просто напълно …

Башар: Аз ще ти задам един физически въпрос. Може би е добре да видиш дали твоите електролити не са изтощени.

Участник: Благодаря ти. Ще погледна това.

Башар: Това достатъчно ли е засега?

Участник: Това е една чудесна първа стъпка, благодаря ти.

Башар: Добре.

Участник: Друг въпрос – страх срещу интуиция и неспособност за различаване едното от другото.

Башар: Не можеш да направиш разграничение между страх и интуиция?

Участник: Повечето време това са едни и същи гласове в главата ми.

Башар: Не ги ли усещаш по различен начин?

Участник: (въздиша)

Башар: Или ти имаш интуиция за нещо и изпитваш страх, свързан с това нещо?

Участник: Може би това е случаят.

Башар: Това е различно. Ти трябва да можеш да направиш разграничение между интуицията и стаха, който може да бъде отделно преживяване. Страх относно това, което интуицията ти подсказва. Ако помислиш по този начин, може би за теб ще бъде по-лесно да откриеш какво поражда страха, какви отрицателни убеждения го пораждат.

Участник: Ъ-хъ.

Башар: Не приемай, че е трудно да направиш разграничение между страх и интуиция, но като знаеш, че притежаваш интуиция и след това усетиш кога изпитваш страх относно това, което интуицията ти подсказва, това може да улесни работата ти.

Участник: О кей.

Башар: Така няма да ги смесваш в едно, без да можеш да ги разграничиш. Защото това е едно определение, което ги разглежда като едно цяло и затруднява разглеждането им поотделно. Имай едно определение, така че да можеш да си кажеш: „Не, не, не, на мен ми е ясно, когато имам интуитивно усещане, но си давам сметка, че отделно от това, аз реагирам с чувство за страх спрямо това си усещане. И сега вече зная какво да правя, защото аз мога да ги отделя едно от друго и да ги видя ясно какво представляват.” Нали така?

Участник: Да.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Помага ми. Един последен въпрос. В предишни твои видеозаписи съм гледал хора да задават въпроси относно влошаване на финансовата ситуация и съм любопитен доколко криптовалутата оказва влияние на това.

Башар: Не много.

Участник: Не много.

Башар: Не.

Участник: Супер. Благодаря ти.

Башар: Благодаря ти.

(към аудиторията) Бих искал да поставя един общ въпрос. Не е нужно някой да отговаря, но може да го обмислите. В много от тези разговори вие казвате: „Аз видях в предишни твои видеозаписи да казваш това или онова.” Как така никой не идва да каже: „Аз те видях в твои бъдещи записи да казваш това или онова”? (смях в залата) Помислете малко по този въпрос!

Участник: Здрасти, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Подобно на говорещия преди мен, аз също съм прекарал последните седем години … но в моя случай в промяна към различен начин на живот, различна месторабота и различна работа. 

Башар: Колко вълнуващо!

Участник: Беше доста вълнуващо и всъщност аз работя с хора, които имат същото като неговото страдание.

Башар: Добре.

Участник: Защото аз също имах познавателни проблеми.

Башар: Добре, тогава вие двамата вероятно трябва да си поговорите по въпроса.

Участник: Може да го направим.

Башар: Добре.

Участник: Имам два въпроса. Докато разработвах своя нов бизнес, като консултирам хора относно начин на хранене, стилове на живот, аз изучавах тези неща наистина твърде сериозно. 

Башар: Болезнено ли беше?

Участник: Да.

Башар: Не можеш ли да изучаваш по различен начин, който да ти доставя удоволствие?

Участник: Не става въпрос за това.

Башар: Оу!

Участник: Може ли да стигна до същината на въпроса?

Башар: Добре.

Участник: И това, което се случва, е, че моят нов бизнес се развива някак хаотично и доста бавно. И съм си мислил, че съм много наясно как съм проявявал в продължение на 25 години. Когато наистина съм искал нещо и „бум”, то се е появявало в живота ми.

Башар: Не става дума за това, което искаш.

Участник: Хм.

Башар: Важно е от какво имаш нужда.

Участник: О кей.

Башар: Ето защо се объркваш.

Участник: Мога ли набързо да завърша, така че да можеш …

Башар: Предполагам, че можеш.

Участник: О кей, благодаря ти. О кей. Аз провеждам индивидуални срещи с хора, при които разговаряме за историята на тяхното здравословно състояние, и след това аз работя с информацията, която получавам, и определям … или те са наясно с това, което се случва. Това, което обаче се случва, е, че от един момент нататък аз не мога да намеря думи, с които да се изразя. И това определено засяга самочувствието ми. Например разговарях с един човек за целулоза и не можех да си спомня тази дума. В устата ми идваше единствено думата глутен. И в такива моменти просто онемявам и се чувствам като идиот, който просто не трябва да е на това място. Така че единият ми въпрос е дали имам някакъв блокаж … О кей, трябва да се върна назад само по повод на едно нещо … Когато бях по-млад, имах три наранявания на главата, както и 4-5 наранявания на гръбначния стълб …

Башар: Колко вълнуващо!

Участник: Беше вълнуващо, но работата е там, че се питам дали това са физически неща, които започват да се проявяват …

Башар: (Медиумът подпира глава в поза „Мислителят”)

Участник: … … Ехо!

Башар: Аз те слушам внимателно. Аз съм очарован.

Участник: О кей-й-й. Кажи ми нещо относно твоето очарование от това, което се случва с мен.

Башар: Сега вече искаш ли да ти отговоря?

Участник: Моля.

Башар: Не разбираш ли, че вече ти дадох отговора?

Участник: Знаех, че ще кажеш това, но просто имах нужда да те чуя да го казваш.

Башар: Добре. Ти учиш по начин, който е неправилен за теб. Ето защо ти не знаеш това, което трябва да знаеш, когато трябва да го знаеш. Така че когато откриеш начин да научиш това, което имаш нужда да научиш, по начин, който е по-приятен и вълнуващ за теб, ще знаеш всичко, което трябва да знаеш, когато трябва да го знаеш. Ти се напъваш по начин, който просто не работи при теб. Така че престани да го правиш така, както някой друг би го направил и започни да учиш това, което имаш нужда да научиш, по начин, по който ти наистина би предпочел да го направиш. Използвай въображението си и открий, или създай по-творчески и вълнуващи начини да научиш това, което действително имаш нужда да научиш, и тогава, защото правиш различни видове асоциации в своя мозък, чрез различни преживявания, в които научаваш тези неща, те ще се запечатат в паметта ти. Ти ще знаеш това, което трябва да знаеш, защото ще правиш асоциации различни от асоциациите, които правиш сега, които не работят по начина, по който ти най-добре абсорбираш информация, на основа начините, по които се променяш в своя живот.

Участник: Значи ти казваш, че в тези моменти, когато аз напълно блокирам по отношение думи, които зная, ти казваш, че тези две неща са свързани?

Башар: Да. Защото когато ти се насилваш да научаваш някои неща, по начин, който не ти върши работа, един от страничните ефекти е да забравяш това, което вече знаеш. Това е, което се случва. Ти не използваш правилната техника и следователно умът ти започва да се изпразва, за да ти демонстрира, че не използваш подходящата за теб техника. Следователно той ще изтрива все повече и повече от съдържанието си, докато започнеш да използваш техника, която ти носи повече удоволствие и ти помага да абсорбираш това, което ти е нужно. И тогава ще знаеш това, което трябва да знаеш. 

Участник: Тогава … какво …

Башар: Какво правиш сега, какво изучаваш сега?

Участник: В момента двамата с жена ми разработваме една модулна програма, като използваме Интернет. По същество създаваме програмата в движение. Аз давам някакви идеи, предлагам й ги, след което тя ми дава своето мнение, непрекъснато обсъждаме съдържанието. Аз …

Башар: Да. Мога ли да ти задам един въпрос?

Участник: Ти току-що го направи.

Башар: Благодаря ти! Ти всъщност си научил нещо-о-о! (смях в залата) За теб има надежда! Има ли нещо друго, което би искал да добавиш, някакъв друг начин, който да направи ученето ти още по-вълнуващо? Може би по-интерактивен, повече асоциативен?

Участник: Това, което наистина ме възбужда, е да говоря. Когато изнесох няколко презентации в местната гимназия, това наистина ме развълнува. 

Башар: Добре, тогава може би интуицията ти те води. Тогава ето още един въпрос. Когато говориш по този начин, забравяш ли неща?

Участник: Не, моето страстно увлечение ме завладява и …

Башар: Стоп! Ето отговора, който търсиш. Когато си изпълнен с тази енергия, ти не забравяш и знаеш това, което трябва да знаеш. Това е енергията, която трябва да използваш при вси-и-ички начини, по които предаваш информация.

Участник: Да, това ми трябва.

Башар: Наистина ли?!

Участник: Мога ли да те попитам още нещо? … Освен това. Едно от страстните ми увлечения, които някак съм поизоставил и което исках да преследвам, е астрално пътуване. И бих искал да зная дали имаш някакви съвети, с оглед … наистина … аз имам книги по въпроса, които чета, но ти имаш ли някакви …

Башар: Точно сега бих ти предложеш да стъпиш здраво на земята, да свикнеш повече с енергията, която използваш в области от своя живот, когато говориш и ще видим какво ще се случи.

Участник: Благодаря ти, Башар.

Башар: Благодаря.

Ейприл: Здравей Тадео.

Башар: Нания!

Ейприл: Имаме въпроси, постъпили по Интернет.

Башар: Нека видим какво имаш.

Ейприл: Първи въпрос: ДНК посредник ли е между нивото на Душата и физическото ниво?

Башар: Да.

Ейприл: Би ли желал да кажеш нещо по-подробно?

Башар: Във физически смисъл ДНК е това, което сте в действителност като физическо същество. ДНК просто се е оградила с едно превозно следство, за да може да се движи.

Ейприл: Мисля, че мога визуално да си представя тази идея, при която всеки човек изглежда като три ДНК вериги.

Башар: Е, поне две вериги.

Ейприл: Да.

Башар: Три, ако преминаваш през процеса на трансформация, евентуално, но да, това е идеята. Във физиологичен смисъл, вие може да мислите за себе си като за една малка верига ДНК, която се е разгърнала и носи около себе си един костюм.

Ейприл: Ти виждаш ли ни като вериги ДНК?

Башар: Да.

Ейприл: Как изглеждаме? Като пъшкули?

Башар: Усукан пъшкул. (смях в залата)

Ейприл: О кей. Следващ въпрос: Колко време трябва на тялото и Душата да се разделят след момента на смъртта?

Башар: … След смъртта?!

Ейприл: С други думи, както знаеш, в един момент имаме тяло, което просто блика от живот, и след това изведнъж то просто умира.

Башар: Значи това ще трябва да бъде моментът, нали? По определение. Вие мислите, че по някакъв начин Душата се мотае в умрялото тяло? Защото ако това е така, тялото няма да е мъртво, нали?

Ейприл: Тогава какво да кажем за хора, които всъщност не са умрели, но ние ги мислим за умрели? Това не се ли случва?

Башар: Да мислиш някого за умрял и това той да бъде умрял са две различни неща! Това че някъде не виждате признаци на живот, не означава, че там няма живот. Това също така означава, че човекът не е мъртав.

Ейприл: Например когато настъпи мозъчна смърт …?

Башар: Ти разбираш, че аз използвам разговорен език, говоря линейно. Защото както сме казали, в действителност Душата не е в тялото. По-точно е да се каже, че тялото е в Душата, или в съзнанието. Въпреки това, от ваша гледна точка, Душата може да изглежда, че напуска тялото и то да бъде „клинично мъртво”, в „мозъчна смърт”. Душата може да се завърне до определен момент, да реанимира тялото или даже да смени тялото, както и да се премести в успоредна реалност и да реанимира подобно тяло, мислейки, че е все още в същата реалност, без това да е така. Разбираш ли? 

Ейприл: Да.

Башар: Така че има много начини за разглеждане на тази идея, но ако фундаментално отговорим на въпроса така, както бе зададен, идеята е, че казано във ваши термини, Душата се отделя моментално и това е, което представлява смъртта.

Ейприл: Когато някои животни биват изядени от други животни, тогава какво се случва? Дали природата осигурява преживяване, което задължително не е твърде болезнено, макар да изглежда такова?

Башар: Да, най-често идеята на това, което наричате съзнание или Душа, вече се е отделила, и това, което преживявате, е реакция на телесното съзнание. Остатък от съзнанието, която формира нещо, което бихте нарекли енергийни модели в тялото, които реагират така, все едно, че тялото е напълно съзнателно, но то не е. Това е нещо като ехо на съзнанието.

Ейприл: Това е успокояващо, донякъде, макар че в някои случаи изглежда, че съзнанието все още присъства.

Башар: Аз казах „най-често”.

Ейприл: Да, най-често.

Башар: Винаги може да има причина нещата да се случат по друг начин. Отново обаче, както и с всичко останало, вие трябва да разглеждате всеки случай поотделно, за да видите защо нещо се е случило по определен начин.

Ейприл: Това се връзва с преживяванията близко до смъртта, когато човек е умрял да кажем 20 минути, след което се реанимира в тялото си.

Башар: Да.

Ейприл: В такива случаи човек може би се връща обратно, за да пренареди своята ДНК.

Башар: Да, понякога. Понякога това не е необходимо. 

Ейприл: Нима всеки път, когато имаме дадена мисъл, това не пренарежда нашата ДНК?

Башар: Това пренарежда някои неща и не пренарежда винаги всичко, но когато казваш „пренарежда”, ние говорим за това, че става дума за напълно нова ДНК, която все още може да изглежда същата като тази, която е била там преди. Така че ти може да не забележиш „пренареждане”.

Ейприл: Да, защото доста дълго време хората мислеха, че ДНК е нещо фиксирано и след това започнаха да разбират, че това не е така.

Башар: Не, тя не е фиксирана. Не, не, не.

Ейприл: И ти казваш, че нашите убеждения отразяват нашата ДНК, или …?

Башар: Е, донякъде, но вие все още имате един личностен конструкт и спомни си, че това, което бива пренареждано по-често, са нервните пътища в тялото, повече от самата ДНК. Защото, отново: след като ДНК представлява физическата ви същност, тя може да има така наречения костюм на околната среда около себе си, който вие наричате тяло, и нервните пътища могат да се променят, за да предоставят на ДНК различни преживявания на физическата реалност, но самата ДНК не трябва задължително да се пренарежда, за да знае, че е една различна ДНК. Защото е достатъчно тя да знае, че е различна ДНК в различна успоредна реалност, за да преживее ефекта от различието, без задължително да трябва да създава физически наблюдаемо пренареждане на молекулата. 

Ейприл: Тогава когато ни наблюдавате, нашата ДНК изглежда стабилна, или изглежда че се променя?

Башар: Тя изглежда стабилна, освен ако има физиологична причина да промени формата си. Ето какво казваме ние. Знаеш, че вече сме говорили за идеята, че милиарди пъти в секунда вие се премествате от една успоредна реалност в друга, нали така?

Ейприл: Правилно.

Башар: Това означава, че всяка успоредна реалност притежава различна вибрационна честота. Нали така?

Ейприл: Да.

Башар: Понякога това е достатъчно различие, при което едно и също подреждане на ДНК преработва различна честота в различните реалности, за да получи различен ефект. Самата ДНК задължително не трябва да приема различна конфигурация, за да създаде различен ефект, защото тя вече работи с различна честота на реалността. Това изглежда ли ти смислено?

Ейприл: Да.

Башар: Сега, в някои случаи може да е необходимо за ДНК да си каже: „О кей, аз работя с една вибрационна честота на реалността, която може да бъде по-ефикасно преработена, ако всъщност направя пренареждане на моята молекулна структура” и в такива случаи, да, тя ще промени структурата си. Това обаче не винаги е нужно, защото тя вече борави с различна вибрационна реалност и следователно ефектът щеше да бъде различен и ако молекулната подредба би била същата.

Ейприл: Сега виждам, че има различни аспекти на проявлението на ДНК …

Башар: Да, защото помни, че ДНК преживява по-директно многоизмерната природа на вашето съществуване.

Ейприл: О кей, благодаря ти. Ето и следващия въпрос: Ако се фокусираме върху проявлението на нещо конкретно, това не съдържа ли вече очакване …

Башар: Да! Важното е да не настоявате върху това. Вие може да го използвате, както сме казали, като визуализация и символ, който отразява един краен резултат като подходящо енергийно състояние, но настояването върху конфигурацията на символа е това, което блокира действително необходимия краен резултат. Ако това трябва да е окончателният символ, той ще бъде окончателния символ във всички случаи. Тогава защо е нужно да настоявате за него? Просто бъдете отворени да го приемете като символ и ако той трябва да изглежда точно така, това ще стане. Ако обаче той трябчва да изглежда по друг начин, позволете му го, защото това друго нещо може да отразява това, от което действително имате нужда. И когато хората са си наумили нещо конкретно и повтарят: „Аз го искам! Аз го искам! Аз го искам!”, а не „Аз имам нужда”, това само създава състояние на искане, което не е същото като това да имаш. 

Ейприл: И може би Вселената се отегчава да чува това отново и отново, и отново. (смее се)

Башар: Не. Това просто създава едно самоподсилващо се ехо от искане, което само затвърждава състоянието на искане, не на това да бъдеш и да имаш.

Ейприл: И все пак, ако това е твоето позволение, което гласи, че е добре да имаш едно повтарящо се непрекъснато изявление, когато ти визуализираш целта и я виждаш по определен начин, но не си вързан към нея …

Башар: Възможно е, това може да бъде позволение в тази структура за някои хора, но на основа на общата консенсусна реалност, за която болшинството от вас сте се съгласили, за повечето от вас обикновено нещата не стават по този начин. Това си остава само едно наблюдение. Не правило, а просто една статистика.

Ейприл: О кей. Представата за нещо усилва ли неговото проявление, като си казваш: „Този въображаем сценарий е реален”?

Башар: Зависи. Зависи от толкова много различни неща – убежденията на лицето, всякакви фактори, финансови възможности в тази ситуация, зависи от много, много фактори.

Ейприл: Ако изхождаш от егото си, мигновено вярваш, че ситуацията е реална. Нали така?

Башар: Работата на егото е да ти каже, че ситуацията, която преживяваш, е реална. Не задължително, че нещо, което все още не си преживяла, е реално.

Ейприл: Точно така.  И след това има начин за въвеждане в този сценарий на мисълта, че това не е реално?

Башар: Ти правиш това като си спомниш, че затвърдяваш нещо, което не е реално, като си казваш, че то е реално. Това е парадоксът.

Ейприл: Ако започнеш да вярваш, че нещата не са реални, евентуално няма ли да полудееш, или нещо подобно?

Башар: Отново, зависи. Идеята обаче е да не отиваш толкова надалече, че да казваш, че нищо не е реално по начин, който не е практичен за теб, защото тогава очевидно ще твърдиш, че ти наистина преживяваш тази реалност, но отказваш да признаеш, че ти си тази, която я прави реална, така че всичко става нереално и както ти казваш, изглеждаш побъркана. Това е един балансиращ акт, който ти позволява да използваш разбирането и да използваш знанието, че ти си тази, която правиш нещата реални, за да ги направиш достатъчно нереални, така че да им позволиш да се променят повече в съответствие с това, което предпочиташ да бъде реално, без да настояваш.

Ейприл: Това е прекрасно.

Башар: О, аз нямам нищо общо с това. Просто нещата са структурирани по този начин.

Ейприл: Това е наистина интересно, защото е един толкова заземен начин на работа с понятието „това не е реално”.

Башар: Да, ако избираш да имаш физическо преживяване, то тогава всичкото знание и информация от най-високо равнище, за да бъдат наистина преживени по най-задълбочен начин, трябва по определение да бъдат заземени.  

Ейприл: Определено едно от нещата, които толкова високо ценим, свързано с информацията, която споделяш, е това, че тя е толкова заземена.

Башар: Да! И това ви дава нещо, с което да работите според собствените си разбирания във физическата среда. Ние превеждаме тези понятия в термините на реални инструменти, в един наръчник с инструкции, така че всичко, което остава да направите, е да следвате инструкциите! Вие всички знаете как да направите това! Всичко е толкова просто. Системата от убеждения, която пречи на повечето от вас, е свързана с това, че не разбирате, че това, което ви казваме, е нещо буквално. И вие мислите, че нещата не са толкова прости. Следователно вие трупате съпротивление с всякакви други убеждения, че нещата трябва да са по-сложни от това, че трябва да има нещо друго, което той пропуска. Не!  Наръчникът с инструкции е наръчник с инструкции, който включва всичко. Той е завършен. Толкова е просто. Но вие трябва да бъдете точни в разбирането си как да го използвате. Защото и най-малката разлика ще доведе до най-голямото разминаване във вашето преживяване. Нали така?

Ейприл: Да, защото това  винаги е процес на фина настройка.

Башар: Да.

Ейприл: И човек става все по-изтънчено същество, като се освобождава от отрицателните убеждения.

Башар: Да, първо се отказваш от отрицателните си убеждения, след това от нещата, които не са релевантни за теб, докато достигнеш една вибрационна честота, която отговаря на истинската ти природа, която е в най-голяма степен синхронизирана с вибрационната честота на отражението на Съществуването, каквото си. И тогава си едно на едно. Едно на едно със Съществуването.

Ейприл: Когато установяваме контакт с гама нивото, от което ти идваш …

Башар: И епсилон за нас.

Ейприл: Значи гама плюс.

Башар: Да, ние сме гама плюс.

Ейприл: Значи едно от нещата, които ние се учим да правим, е да интегрираме състоянието на егото си и същевременно да изпитваме удоволствие от връзката си със своето гама ниво. Това съответства ли на случващото се, когато споделяш с нас? 

Башар: Да, най-малко това е един начин да бъде изразено.

Ейприл: Защото на гама ниво ти знаеш, че това не е реално, докато на нивото на егото ти вярваш, че то е реално.

Башар: Да. Вие правите този механизъм прозрачен, за да може да го използвате съзнателно. Не става дума за отказване от идеята, че нищо не е реално, а за осъзнаване, че вие създавате реалността, следователно вие може да я направите реална или нереална според вибрацията, която отразява вашето балансирано състояние. Това е един съзнателен начин на използване механизма на проявлението. Сега е време за вашата почивка. Ние ще продължим предаването след малко.

Башар: Нека продължим това предаване по следния начин. Позволете си да се отпуснете, почувствайте се много удобно, отхвърлете ежедневните си грижи. Позволете си да се фокусирате върху холотопното изображение пред вас и нека вашите светлини да избледнеят, музиката ви да зазвучи и забравете за всичко останало. Понесете се свободно, леко, без усилия. Позволете си да знаете, че се променяте. Вие се променяте по начин, който ще налее повече съзнание във вашия механизъм на проявление, в пространство на проявлението, в основното убеждение, в колективното съзнание и безсъзнание, в консенсусната реалност. И когато осъзнавате по-задълбочено това основно убеждение, което гласи: „Това е реално, това е реално, това е реално”, то ще се запечата по-дълбоко в съзнанието ви и тогава вие ще си спомните и ще си спомните, и ще си спомните, че тъй като вие имате нужда да заявите: „Това е реално”, това означава, че то не е.

Така че вие ще си позволите тази енергия да протича във вас, плавно, не само през неврологичната ви мрежа, но и през вашите артерии, вени, клетъчна структура, и всички неща, които съставят проекцията на едно тяло, на една физическа реалност и на физическия ум с неговите убеждения, емоции, мисли и поведение. Докато позволявате на всичко това да проникне дълбоко във вас, да премине през тези артерии, вени, нерви, които пренасят вибрацията на животворната сила във вас, позволете си да осъзнаете по-дълбоко това ехо: „Това е реално, това е реално, това е реално”. И с всяко ехо ви се напомня: „Това не е (реално), това не е (реално), това не е (реално)”. Така започва да се оформя балансиращият акт, балансираното състояние, при което вие си позволявате да превключвате – напред и назад, в подходящо за вас темпо, в подходяща за вас вибрационна честота … това ще се случи автоматично, просто му позволете да се случи … това мимолетно усещане – „Това е реално; Не, не е; Това е реално; Не, не е; Това е реално; Не не е”. И вие започвате да постигате това квази физическо състояние в своето съзнание, при което вие знаете, че това е реално като преживяване, но едновременно с това знаете, че това е ваша проекция, ваше творение, и следователно нереално само по себе си. Това е реално; Не, не е; Това е реално; Не, не е; Това е реално; Не, не е.

Първичното убеждение отразява, че това е реално, утвърждава, че това е реално, усилва и набляга, че това е реално. Висшият разум ви казва: „Това не е (реално), това не е (реално), това не е (реално)”. И така, когато постигнете това равновесие между първичното убеждение и Висшия разум, което ще ви позволи да функционирате с по-будно съзнание и изострена чувствителност, с повече устрем, по начин, който ще ви позволи да преживеете обтекаемостта на физическата реалност, податливостта, гъвкавостта. Вие ще я почувствате като кръвта, която преминава през вашите вени, като животворната сила, която преминава през клетките ви, като електричеството, което преминава през нервите ви.

И вашето енергийно поле, и физическото ви тяло ще започнат да разграждат бариерата между двете, така че да започнете да усещате, че физическото е енергия и че тази енергия може да бъде солидна. И вие ще започнете да позволявате на съзнанието си, в това пространство на проявлението, да преживява сферата (the realm), която вашите физици наричат квантова, където имате едновременно частици и вълни, енергия и материя, реално и нереално, реално и нереално, реално и нереално.

Първичното убеждение и Висшият разум в една оркестрация, в един балет, напред и назад, напред и назад, се завъртат един около друг, с един общ център на гравитация – това е реално; не, не е; това е реално; не, не е; това е реално; не, не е.

Позволете си да абсорбирате това сега чрез светлина и звук, на езика, който ви приляга най-добре, така че вашият мозък и вашата нервна система да бъдат пренастроени, за да станат по-ефективен проводник на това разбиране, на това понятие, на този принцип на първичното убеждение. И си позволете да осъзнаете по-добре, че всеки един път, когато основното убеждение ви казва, че физическата реалност е нещо истинско, самият факт, че то трябва да ви каже това, означава, че това не е така. Така вие постигате баланса и разбирането, че вие сте избрали това преживяване, по това време, за да започнете да разбирате условността на това, което е реално и физическо, и на това, което не е. На това какво е енергия, какво е частица, какво е вълна и какво не е.

И все повече и повече вие ще се оказвате в тази зона на равновесието, в тази равновесна зона на осъзнаване, в тази равновесна зона на съзнание. Вие ще се превърнете в тигела, в който ще можете да стопите всички свои идеи и предубеждения относно физическата реалност, и нека това да кристализира отново по нов начин, в нови форми, в нови отражения, в нови преживявания. И вие ще преживеете всичко това с по-високо ниво на съзнанието си, знаейки, че това е реално и че също така не е; че то е реално и че също така не е.

Нека реалността минава през вас и покрай вас, и над вас, и под вас, защото тя е нещо реално като преживяване, но не и като субстанция. Тя е не по-същностна от отражението на светлината в едно огледало. Тя може да приема много форми и да отразява много неща, които може да изглеждат много солидни, и много реални, но това е просто първичното убеждение. Тя е реална и също така не е. Това е една илюзия, която ви дава възможност за истинско преживяване, за да може да научавате, да се развивате, да се разгръщате и да развивате самосъзнанието си. Защото самосъзнанието е съзнание и съзнанието е самосъзнание. Защото няма осъзнаване на себе си без осъзнаване на отражението на другия, което поражда разграничението между другия и себе си. Това е реално и също така не е, това е реално и също така не е, това е реално и също така не е.

Вие проявявате себе си непрекъснато, във всеки един момент. Вие сте проявление на своето съзнание. Вашето физическо тяло е проявление на вашето съзнание, на вашето самосъзнание. Вашата идентичност, вашата перспектива за Всичко, което е, като Всичко, което е, която преживява себе си като част от Всичко, което е. Това е реално и също така не е; това е реално и също така не е; това е реално и също така не е.

Плувайте свободно в неутралното пространство между полярностите. Позволете си възможността да интегрирате равновесието на тези понятия вътре във вас, така че първичното убеждение и Висшият разум да могат да работят в хармония, завъртайки се около своя общ гравитационен център, за да ви дадат възможността да осъзнаете по-задълбочено проявлението, което сте, и проявлението, в което можете да се превърнете, когато знаете, когато осъзнаете, че физическата реалност е реална, както и че не е. Тя е реална и също така не е; тя е реална и също така не е. 

Поемете това дълбоко в себе си, понесете се свободно, лесно, спокойто, без усилия, красиво, грациозно, творчески, с любов, енергично, жизнено, мирно. Понесете се свободно в съня. Вдишайте дълбоко … и издишайте; вдишайте дълбоко … и издишайте; вдишайте дълбоко … и задръжте, и задръжте, и задръжте … и изди-и-и-ишайте. И този вятър е вятърът на промяната. Вятърът, който преминава през пространството на проявлението, който се отразява в първичното убеждение. Позволете си да се понесете свободно в съня. Позволете си да бъдете това, което сте наистина.

Продължете да дишате дълбоко, спокойно и без усилия. Освободете се от всичко чуждо в себе си, от това, което ви обременява, от това, което създава съпротива срещу естествената ви природа. Освободете се от него. То може да изглежда реално, но не е. То е реално само като преживяване, но не и като субстанция сама по себе си. То е реално, докато вярвате, че е такова и когато вие осъзнаете това, то ще престане да бъде (реално).

Докато светлините на екрана избледняват и музиката заглъхва, продължете да плавате в едно спокойно пространство, в един спокоен сън. Той е реален и също така не е; той е реален и също така не е; той е реален и също така не е.

Добре дошли у дома. Приемете всички нашата безусловна любов и дълбока благодарност. Сладки сънища! Добър ден!  

Навлизане в Зона 51 заедно с Дейвид Адер – епизод 118, 22 август, 2017 г., Дейвид Уилкок и Дейвид Адер.

(с) Превод АТИ, 2017 г.

Дейвид Уилкок: Добре дошли в Космическо разкритие. Аз съм вашият домакин Дейвид Уилкок и в този епизод ще направим още едно пътешествие с нашия специален гост, Дeйвид Адер, един човек, който действително е могъл да се разходи из Зона 51.

Дейвид, благодаря ти, че отново си с нас.

Дейвид Адер: Радвам се, че съм тук.

ДУ: Ти описваш това нещо и то изглежда все едно, че си попаднал в сцена от филм на ужасите.

ДА: Ха. Нещо такова.

ДУ: Имаш пред себе си едно извънземно същество, обвито в скелет, и то е гигантско. Ти въобще ли не изпита страх, докато ти се случваше всичко това?

image001

ДА: Ти си първият човек, който ми задава този въпрос. Не, аз се забавлявах.

Това … Единственото нещо, от което бях уплашен, бе Рудолф. Този човек бе наистина опасен.

Не, това нещо беше просто … Аз бях просто очарован, защото всеки път, когато видя нещо непознато, у мен възникват 50 въпроса. И когато това нещо започна да взаимодейства, така да се каже, с тези сенки, аз си помислих: „Човече, какво става с това нещо?”

Тогава се обърнах и попитах Рудолф: „Мога ли да се кача отгоре?” Защото скелетът бе като решетка, която предпазваше голямата структура, намираща се отдолу.

ДУ: Значи ти можеше да се качиш като по стълба?

ДА: Да, можех. Само че … Представи си голям скелет на динозавър. Можеш да изпълзиш нагоре по такова нещо. Тъй като имаше хоризонтални, наклонени и вертикални части, изкачването бе възможно.

И така, аз погледнах към Рудолф и попитах: „Мога ли да се кача върху това нещо?” Първото, което чух, бяха военните в един глас: „Не!”

Той каза: „Да, продължавай.”

ДУ: Ха, ха.

ДА: И аз всъщност му благодарих – единственият път, когато някога съм му благодарил.

И така, аз се покатервам по това нещо и докато се катеря по костите и опипвам костната структура – нищо. Когато обаче докосна меката област под костната структура, щом я докосна … започвам да плувам с … озовавам се на място, където плувам с делфини и с всичко останало.

ДУ: Ъ-хъ.

ДА: Все едно, че докосвах кожа на делфин.

ДУ: Хм.

ДА: И когато натиснах здраво, кожата поддаваше леко, след което имах усещането за твърда скала. Така че това приличаше на нещо органично, което покриваше тяло от стомана или от някаква сплав.

ДУ: Значи ти бе на височина около 8 метра, когато стигна до върха?

ДА: Това бе 4,5 м. високо и 7 метра широко.

ДУ: О кей.