All posts by Avian

Марк ВанДеКеере – Част 3

© 2019 Превод АТИ

IV.  РЕЗЮМЕ НА СЪНИЩАТА

За да получим работоспособен модел на трансформиране на нормалните сънища в осъзнати, може би ще бъде полезно да направим един основен преглед на сънищата, особено за тези, които имат малко предварителни познания по тази тема. Да погледнем накратко към това, което в момента е общоизвестно относно процеса на сънуване. През последните няколко десетилетия изследователите на съня и сънуването са открили съществено количество нова информация, предимно поради развитието и приложението на нови технологии. Например, електроенцефалографът (ЕЕГ) е способен да регистрира промени в честотите и формите на нашите мозъчни вълни. Нашият мозък произвежда вълни от електричество, които преминават по невронните пътища. Типът мозъчна вълна бива определен от честотата на вибриране, която влияе върху състоянието на ума. Има четири основни типа мозъчни вълни, но поради сложността на нашия мозък, често няколко типове си взаимодействат едновременно. Преобладаващата честота на вълните, или един определен тип вибрация, определя състоянието на нашия ум. Така например, ако сте в състояние Бета, може да има следи от Алфа и Тета вълни, но те ще бъдат незначителни, сравнени с преобладаващите в момента Бета вълни.

По-долу са изброени четирите типа честоти на мозъчните вълни, с техните специфични особености и свързани с тях състояния на ума. Честотите биват измервани в херци (Hz), което грубо преведено означава пулсации в секунда, или цикли в секунда. Така например, тъй като диапазонът на Бета вълните е между 13 и 30 Hz, една мозъчна вълна измерена да вибрира 20 пъти в секунда, ще бъде отчетена като Бета мозъчна вълна. Ако мозъчната вълна има 6 цикли в секунда (или 6 пулсации в секунда), тя ще попадне в диапазона на Тета вълните, както е посочено по-долу.

Диапазон на мозъчните вълни и съответните умствени състояния

Бета вълни – от 13 до 30 Hz. Най-бързите вълни, най-често регистрирани в будно състояние, свързани с активно съзнание, възприемане и оценяване на данни чрез сетивата. Те също така присъстват в състояния на страх, гняв, тревога, глад и изненада.

Алфа вълни – от 7 до 13 Hz. Свързани с бодро, но спокойно, отпуснато състояние на съзнанието, приятно вътрешно усещане, интеграция на тялото и ума, типични за медитацията.

Тета вълни – от 3 до 7 Hz. Свързани с добро припомняне, творчество, въображение и визуализация, свободно протичане на мисълта, планиране на бъдещето, вдъхновение, сънливост, холистично осмисляне. Присъстват по време на сън и състояния на бързи движения на очите (пояснени по-долу).

Делта вълни – от 1 до 3 Hz. Свързани с дълбок сън без сънуване, състояние на дълбок транс, освобождаване на хормона на растежа от хипофизата, само-излекуване. Присъстват по време на дълбок сън, обикновено при отсъствие на бързи движения на очите.

По време на изследване на експериментални спящи лица с помощта на ЕЕГ, учените са узнали много относно процеса на сънуване. Така например, сега е общоизвестно, че сънуването възниква предимно по време на фазата на съня, известна като период на Бързо Движение на Очите (БДО), което е специфична особеност на бързо движение на очните ябълки, при затворени клепачи. Когато лицето бъде събудено в тези периоди на БДО, то може да си припомни сънуваното много по-лесно, отколкото когато събуждането стане извън такъв период на сън. 

Когато спим, преминаваме през серия от етапи на сън, със съответните им серии от цикли на мозъчни вълни. Има четири фази на съня без БДО. Етап 1 е началото на лекия сън, Етап 2 е продължение на лекия сън, Етап 3 е началото на дълбокия сън и Етап 4 е много дълбок сън. След преминаването на всеки от тези етапи, спящото лице навлиза в период на сън с БДО, който се характеризира не само с бързо движение на очите, но също и с активни мозъчни вълни, които изненадващо наподобяват активността на мозъка в будно състояние. 

Този процес на преминаване на четирите етапа на сън без БДО, последван от етап на сън с БДО, се повтаря през цялата нощ и се нарича сънен цикъл. Всеки сънен цикъл е приблизително 90 минути, така че през една нощ ние преминаваме през множество сънни цикли, всеки от които завършва с все по-продължителни периоди с БДО. Краят на първия сънен цикъл може да съдържа период с БДО от около 10 минути, като с приближаване на утрото, прекарваме все повече време на сън с БДО. Последните ни няколко сънни цикли съдържат много малко сън без БДО, с около един час от 90 минутния цикъл, прекаран с БДО.

Това означава, че колкото повече спим, толкова повече сънуваме. Което също така обяснява защо обикновено си спомняме сънищата, които имаме в ранните утринни часове. Знаейки този естествен цикъл, можем да предприемем подходящи мерки, за да се възползваме от него. Така например, ако си спомняте малко от своите сънища, може да нагласите алармата на часовника си по-рано от обикновено, за да се събудите директно по време на съня с БДО. По този начин е много по-вероятно да си спомните какво сте сънували с допълнителна яснота. Ако ви интересува да оптимизирате своя прогрес по време на сън, тези последни няколко часа сън са, които не бихте искали да съкратите. 

Аз също така вярвам, че може съзнателно да удължите продължителността на периодите на БДО, след като се запознаете с техниките, описани в този наръчник. Имал съм доста осъзнати сънища, в които съм успявал да задържа будно съзнанието си в продължение на повече от един час. С постепенното усъвършенстване на това умение осъзнатите ми сънища непрекъснато увеличаваха своята продължителност. В момента те са средно по около 45 минути, като някои продължават повече от час, а в същото време някои продължават само няколко минути. Някои от тези осъзнати екскурзии са се случвали даже през първия сънен цикъл, което според някои изследвания, не би трябвало да се случва. По време на един от последните случаи аз си легнах, преминах в етап на осъзнат сън, след което започнах да сънувам в продължение на повече от час. Събудих се и погледнах часовника, при което установих, че са минали само около два часа, откакто съм си легнал за сън. Данните, които представям тук, както и информацията в други източници, са основани обикновено на средни стойности, така че тези насоки и статистики обикновено могат да бъдат разглеждани като стойности, които могат лесно да бъдат надхвърлени.

Развитието на вашата способност за осъзнато сънуване ще ви позволи да удължите периодите на БДО и съответно да оптимизирате цялото си време за сън.

При наличието на осреднени статистически данни, основани на циклите на сън и сънуване, можем да ги екстраполираме, за да получим по-добра представа колко много сънуваме и защо е толкова важно да се възползваме от това обикновено неоползотворено време. Всички прекарваме средно около 20% от времето си на сън в сънуване и както вече споменах, това време може да бъде увеличено. Така че даже ако използваме консервативни цифри, всеки човек прекарва поне шест години в сънуване, което е почти 8% от общия му живот. По време на своя живот всеки от нас има повече от двеста хиляди сънища. Това са почти четвърт милион шансове да преживеем нещо, което сърцето ни желае. Така че всъщност, като пренебрегваме своите сънища, ние губим години и години от възможни преживявания.

От личен опит мога да кажа, че имам средно поне 2 или 3 значими, свързани със съня преживявания всяка нощ. Тези преживявания могат да бъдат всякакви –  возене на влакче на ужасите, изследване на тропическия рай, разговори с интелигентни персонажи, или получаване на прозрение за всекидневен въпрос, но те са толкова вероятни, колкото други, които са феноменални, като летене, разходка на Луната или получаване на екстатично прозрение. Дали тези преживявания са „реални”, или не, няма никакво значение. Това не променя факта, че съм ги преживял и имам спомени за тях. Научил съм от тях и съм благодарен, че съм могъл да ги преживея. Изчислявам, че ще мога да преживея средно повече от 55,000 неща, които бих пропуснал, ако не бях развил своите умения по време на сън и това включва както преживявания по време на осъзнати сънища, така и такива в будно състояние. Разглеждано в такава светлина, значението на нашия живот по време на сън придобива нов смисъл.

По думите на Боннелл (?): „От всички богатства, които трупаме, от всички удоволствия, на които се наслаждаваме, ние не можем да отнесем от този свят нещо повече от това, което можем да отнесем от един сън”. А какво можем да отнесем от един сън? Спомена и мъдростта от преживяното. Сънищата са върховните игрални площадки на ума и душата. Ще откриете, че колкото повече  развивате своите умения за сънуване, толкова повече ще развиете цялата своя личност. Ще добиете по-голям достъп до своето подсъзнание и това ще създаде истинска промяна и истински прогрес. В нашия век на материализъм и редукционизъм, когато решаваме проблеми, ние често третираме симптомите, вместо истинските причини. Когато развиете своите умения за сънуване, вие ще установите контакт с истинската причина за всичките си проблеми – ВИЕ.

Когато се придвижваме напред в нашето пътешествие, бих желал да поставя този въпрос, за да провокирам задълбоченото ви мислене. Той красноречиво интерпретира цитата на Боннелл от предишния абзац:

„Ако осъзнаехте, че вашата духовна същност ще ви придружава във вечното ви пътуване и че всичко друго, което сте успели да натрупате с толкова труд, ще изчезне в момента, в който напуснете този свят, дали това ще промени вашия дневен ред?”

Валтер Купър, във „Възстановяване на разбития дух”.

V.  РЕЗЮМЕ НА ПОДХОДИТЕ КЪМ СЪНУВАНЕТО

Цялата представа за сънуването като един феноменален процес е била жестоко пренебрегвана в нашето материалистично общество. Ако не бяхме толкова безчувствени към сънищата, можехме да видим и почувстваме магията, която ги заобикаля. Ние сме имали сънища през целия си живот и никой никога не е обяснил истински тяхното предназначение. Всъщност е имало такова подценяване на сънищата ни, че те обикновено са считани за нещо тривиално и даже още по-зле – като някакъв вид образно предъвкване на дневните ни мисли.

При такова отсъствие на разбиране относно смисъла и предназначението на сънищата, не е изненада, че съкровищата, които те могат да предложат, са били пренебрегнати.

За съжаление сме били възпитани в едно общество, което не цени сънищата в буквалния смисъл на думата. Даже самата дума „сън” бива употребявана със смесени значения. Така например, казват ни да следваме своите мечти*) и колко щастливи ще бъдем, ако успеем да ги преживеем. Ако изпитаме нещо прекрасно, можем да кажем: „Това бе като един сън”. Или някой може да каже: „Трябваше да се ощипя, за да съм сигурен, че не сънувам”. По този начин сънищата биват разглеждани като нещо вдъхновяващо. Те ни дават достъп до най-съкровените ни желания. Те ни предоставят прекрасната възможност да извлечем максимума от своите преживявания. Думата „сън”, когато бива използвана в този положителен смисъл, е свързана с нашите най-големи мечти, стремежи и желания. Те отразяват разбиранията и за това какви трябва да бъдат нещата в един идеален свят. Накратко, думата „сън” е тясно свързана с понятието за нещо идеално.

Нека сега погледнем другия смисъл на използването на думата „сън”.

*) Dream = сън и мечта на английски. – Бел. прев.

Когато имаме възвишени идеи, може да ни нарекат мечтатели, но това е само един учтив начин да кажеш на някого, че идеите му не съответстват на консенсусната реалност. Хората могат да кажат: „Събуди се и се огледай наоколо”, или: „Ти сънуваш!!”. В този смисъл, думата „сън” е свързана с идеята на нещо, което е илюзия, нещо нереално. Винаги съм намирал следния израз за изключително забавен: „Хубаво е да мечтаеш (в този контекст буквално – да сънуваш), но нека се върнем към реалността”. Това е идеалният начин напълно да обезвериш едно дете. Ето в какво се състои дилемата: учат ни едновременно, че сънищата са нещо идеално и в същото време, че не са реални. Идеализмът е противопоставен на реалността, като че ли двете не могат да съществуват заедно. Получената в резултат на това битка между мечтите и реалността създава едно общество и един свят, в които оптимистичната мечтателна страна на нашата природа бива подтискана и доминирана от така наречените твърди факти на „реалността”.

Макар че ние като култура не поставяме ударение на значението на сънищата, има други култури, които следват различен подход. Етническата група Сенои в Малайзия притежава една вдъхновяваща култура, която поставя силно ударение върху сънищата. Патриция Гарфийлд, доктор на науките, свърши чудесна работа, описвайки тази култура в книгата си „Творческо сънуване”. Аз само ще спомена накратко множеството ползи, което това общество извлича, като отдава специално внимание на своите сънища. За тези, които се интересуват от по-задълбочено описание, горещо препоръчвам всички нейни книги. Сенои са примитивно племе, което живее в джунглите на Малайзия. Така както ние сме възпитани да ценим парите и материалните вещи, те са възпитани от малки да ценят своя живот по време на сън. Всяка сутрин на закуска те обсъждат сънищата си и се опитват да извлекат максимума от своите нощни пътешествия. След това се разпръсват на групи, които по-щателно обсъждат всеки един сън и смисълът, който той може да съдържа. Те използват сънищата си като средство за своето индивидуално и колективно развитие.

Ако някой е имал сън, в който е причинил нещо лошо на друг член на племето, той е задължен да направи нещо добро на този човек през на деня. Това очевидно показва факта, че Сенои отдават голямо значение на мислите, независимо дали става дума за „мисли по време на сън”, или за мисли в будно състояние. Да мислиш отрицателно за даден човек, означава, че се отнасяш несправедливо с него. Те са разработили инструкции, които да спазват в своите сънища, за да извлекат максимума от тях. Те се учат винаги да посрещат и преодоляват опасностите, винаги да търсят приятни и положителни преживявания, винаги да довеждат съня до положителен край и винаги да извличат един творчески продукт от съня, който да е от полза за цялото племе, като например изобретение, песен или танц. Следването на тези практики се оказва нещо доста полезно, което се отплаща по невероятен начин.

Като общество Сенои имат изключително малко случаи на насилие от гледна точка на Запада. При непрекъснато засилващата се вълна от насилие в нашето общество, вестниците и медиите са пълни със случаи на разстрели, училищни кръвопролития и луди социопати, и това е само върхът на този брутален айсберг. Почти е невъзможно да мине и един ден, без човек да види или да чуе за някаква форма на насилие. Мозъците ни са толкова силно промити и сме изгубили чувствителността си в такава степен, че за съжаление сме приели насилието като нещо нормално, както ураганите и наводненията, но това не би трябвало да бъде така.

Наред с необичайно ниското ниво на насилия, Сенои са постигнали нещо абсолютно феноменално. Сред тях буквално няма никакви случаи на умствени разстройства. Сравнено с ширещото се изобилие на психически заболявания в нашата култура, това е едно стряскащо постижение. Представете си нашия свят освободен от депресии, шизофрения, психопатична деменция и всички други умствени отклонения. В момента имаме такъв голям потенциал за умствени заболявания, че трябва непрекъснато да осъвременяваме медицинските професии с нови болести на ума, като разстройство на дефицита на вниманието, сезонно афективно разстройство, “пътна ярост” и в последно време любимото ми  “интернет пристрастяване”. В никакъв случай не искам да внуша, че тези умствени състояния са тривиални. Това просто кара човек да се чуди къде като общество сме сбъркали. Възможно ли е да има пряка връзка между нашето отношение към сънищата и умственото ни здраве? Мисля, че доказателствата за това изобилстват и Сенои са само една измежду редица култури, които показват чрез примери как сънуването може да подобри индивидуалния живот и общото състояние на обществото.

Друга култура, която е много силно повлияна от сънищата, може да бъде наблюдавана в живота на австралийските аборигени. Те наричат сънуването „Време на сънуване” (Dreamtime) и съхраняват едно основно поверие в своята култура, че всичко, което съществува, произлиза от Времето на сънуване. В началото всичко, което е съществувало, е било Време на сънуване и в течение на историята светът, който те познават, е „изсънуван” и превърнат в действителност. Времето на сън е едно конкретно място, или сфера. То съществува толкова, колкото и будният свят. Всъщност, то е нещо „по-реално”, защото всичко произлиза от него и в крайна сметка всичко ще се завърне обратно там, докато всичко в будния ни свят създава впечатление за нещо солидно, а в действителност е просто илюзия.

За такива примитивни, от гледна точка на Запада хора, изключително забележително е как техните вярвания предхождат това, което откриваме сега чрез квантовата физика. Тяхното Време на сънуване изглежда че съответства на нашата Единна теория на полето, както и на Въображаемата сфера на Нилс Бор. Настоящият фокус на новите науки е да дефинират единственото единно поле, което прониква през всичката материя и чрез което всичката материя се проявява. Това единно поле е нещо като първоизточник на нашия свят, който е едновременно негов източник и място, където всичко се завръща. Всичко се променя и се пренарежда чрез безкрайни мутации и пермутации, но единното поле теоретично остава в динамично отношение постоянно. В ретроспектива изглежда, че това така наречено примитивно племе е познавало това понятие и което е по-важно, е взаимодействало съзнателно с този феномен от момента, в който са изсънували своето съществуване.

Подобно на Сенои, австралийските аборигени обсъждат своите сънища и ги използват за своето себе-овластяване. Сънищата също така им показват колко тясно са свързани с околния си свят. Техните сънища помагат при разрешаването на спорове и при откриването на лечение за всяко заболяване. Те използват своите сънища за получаване на информация, свързана с будния си живот. Техен член може да сънува местонахождението на дадено диво животно, след което информира групата след събуждането си. В тяхната сурова среда, сънят на един член на племето може да означава утрешната храна за всички. Като поставят такова голямо значение на своите сънища, те са развили и твърде високи нива на интуиция.

Друга култура, която придава значение на сънищата, може да бъде открита сред тибетските монаси, които също така притежават развити умения за пътуване в „други светове”. Някои от тези монаси е трябвало да развият своите умения по време на сън и да ги превръщат в пътувания в будно състояние, като предпоставка за постигане на просветление. Техните учения гласят, че контролът върху сънищата води до осъзнаването, че нашата материална „реалност” е толкова илюзорна, колкото е сферата на сънищата ни. Обучението на тези монаси включва усвояването на умения за поддържане на непрекъснато будно съзнание, независимо дали по време на сън, или извън него.

Ако всички учени и хора с познания в нашето общество изчезнеха утре, ние бихме останали с купища машини и технологии, които никой няма да може да използва. Всички наръчници и текстове за използването на това оборудване ще бъдат безполезни, защото няма да можем да ги разберем. В такава ситуация след време научната терминология и текстове могат даже да бъдат разглеждани като ключове към придобиването на някакво мистично познание.

В човешката история са съществували различни групи хора, които са притежавали знанието, нужно за добиване достъп до подсъзнанието и за промяна на различни нива на съзнанието. С постоянна практика, тези хора са научавали все повече и повече и са разработили техники за използването на тези променени състояния на съзнанието. Те са разработили ритуали и методи за многократен достъп до тези „други светове”. За съжаление, тъй като историята е серия от класови и културни борби, победителите в тези борби често са пренаписвали историята и са унищожавали завоюваните култури. Преследването на шаманизма е отличен пример за този тип културни конфликти.

Шаманът е племенен лечител и групов лидер, който играе решаваща роля в поддържане благосъстоянието на съответното общество. Има безброй примери на шамани излекували хора, за чиито заболявания модерната официална медицина се е оказвала безпомощна. Шаманите изпадат в състояние на транс, след което съзнателно маневрират съзнанието си през различни съноподобни сфери. Те могат да открият лечение за пациент, или да открият изгубен предмет, или да намерят решението на някакъв племенен проблем, докато „пътуват” в тези други сфери.

Трудно е да бъде определено точно какво правят, но нашето отсъствие на доверие и уважение спрямо тях се дължи предимно на възпитанието ни. През целия ни живот са ни внушавали, че шаманите са просто шарлатани, които практикуват някаква форма на псевдо-наука, комбинация от магии и измамни трикове. Всъщност измамените сме ние, просто защото не разбираме или не можем да повярваме, че това, което те правят, е възможно. В същото време фактите показват, че в редица случаи те постигат привидно невъзможни резултати и често това става многократно. Така че за да отговорим на въпроса дали това, което шаманите правят, е реално, или не, позволете ми да цитирам Карл Юнг: „Реално е това, което дава резултат”.

Не само резултатите, за които става дума, са реални и ефективни, но изглежда че те притежават една присъща легитимност, която се вижда при сравняването на различните шамански практики. Ако сравните процедурите, прилагани от шаманите в различните култури, ще установите прекалено много сходства, които  е невероятно да се дължат на случайни съвпадения. Данните, събрани от етнографа Йоханес Вилберт (Johannes Wilbert), демонстрират „удивително съответствие… не само в общото съдържание, но и в конкретни подробности” при шаманите в Сибир, Китай, Австралия, Индонезия, Япония, Южна Америка, Мексико и коренните жители на Северна Америка. Учудващ е фактът, че географската изолация на съответните общности изключва възможността от контакт и въпреки това, всички те имат почти универсални вярвания и практики.

Една характеристика, която е от особено значение за нас, е тяхното универсално използване на барабани или дрънкалки. Шаманите използват барабан или дрънкалка, за да изпаднат в транс и за да „пътуват” в други светове. На техния език те ”възсядат” ритмите на барабана или дрънкалката, докато извършват тези пътувания. Научните изследвания на шаманските ритуали показват, че повтарящите се звуци на съответния инструмент подпомагат един процес, известен като „увличане” (entrainment). Увличането е процес, при който постоянно ритмичните звуци влияят на други колебания, с които изпадат в синхрон. Ще разгледам това по-подробно, когато обсъждаме инструментите, които могат да бъдат използвани за усилване състоянието на осъзнато сънуване. Тук идеята е да подчертаем, че без да имат познания за мозъчните вълни, по някакъв начин тези шамани са открили процеса на промяна в честотите на своите мозъчни вълни с помощта на барабан или издаващ подобен звук инструмент. Повтарящите се удари влияят и увличат със себе си вибрациите на мозъчните вълни. Анализите на темпото на ударите е показал, че в общия случай шаманите изпадат в състояние, доминирано от Тета вълни.

Така както тези древни шамани по някакъв начин са открили как да променят своето съзнание, те са развили умения да изпадат в подобни на транс състояния, за да издирват информация, да лекуват болни или да изпълняват редица други функции, полезни за техните общности. Някои шамани даже са посвещавали свои чираци, като са изисквали от тях да посещават други не-физически „реалности” и да се завръщат с точно описание на съответната „реалност”, което шаманът е можел да верифицира, тъй като самият той е бил вече там. Това може да звучи невероятно, но има много регистрирани сведения, които съвпадат с тази практика и успешното извличане на такава информация е доказателство, че това може да бъде направено. Има също така широко разпространено вярване, че намерението на шамана или на групата от шамани може да поддържа такива не-физически „реалности” и тези жизнеспособни светове могат да бъдат посетени многократно, все едно че са реални градове в нашия материален свят. Цели поколения шамани са успявали да поддържат контакти чрез тези консенсусни „реалности”. Шамбала и Шангри-ла са два такива града от „другия свят”, за които е било писано през вековете.

Разпространението на войни и борби между културите очевидно е оказало отрицателно влияние на акумулираното от шаманите знание. Победилата страна или даже една конкурентна култура често се е опитвала да подчини местните жители, чрез разрушаване не само на тяхното управление и материален свят, но и на техните вярвания и традиции. Не е трудно да се види как разрушаването на древната мъдрост на хората и дискредитирането на техните водачи намалява шансовете им да се реорганизират и превърнат в опасност в бъдеще. Това културно преследване може да е помогнало колонизирането на придобитите земи от страна на победителите, но истинската цена е била подтискането и унищожението на информация, натрупвана в продължение на много векове. Сега, когато има доста хора, интересуващи се от развитие на своите възгледи за „реалността”, изглежда че всичката тази информация бива оценявана като изключително важна. Всичкото това познание може да бъде компилирано и развито във времето.

Представете си един свят, в който развитието на нашия умствен и духовен потенциал е толкова важно, колкото нуждата да развиваме нашата материална страна. Представете си фокусирането на силата на нашите технологии, или даже само на някакъв процент от тях, върху повишаване нивото и разширяване на нашето съзнание, вместо например разработването на камери за краткотрайна употреба. Ако случаят е такъв, смятате ли, че сегашното ни състояние на модерна цивилизация щеше бъде толкова нецивилизовано?

В днешното ни общество има малко останки от тази богата шаманска традиция. Освен хората на изкуството и изобретателите, психолозите и психиатрите са единствените професионалисти, които считат сънищата за нещо повече от просто нощна безсмислица. Подобно на шаманите от миналото, те използват сънищата като средство за лекуване на хора, страдащи от сериозни форми на умствени нарушения, както и за просвещаване на тези, които желаят просто да оптимизират своето благосъстояние чрез по-задълбочено разбиране на своите най-интимни мисли и чувства. Значението на тази „работа със сънищата” не подлежи на съмнение, но погледнато в по-широка перспектива, то също така разкрива един сериозен недостатък в тъканта на нашата култура. Като не успява да отдаде значение на своите сънища, обществото ни изглежда буквално заключено в един порочен кръг на „саморемонт”. Не би ли имало повече смисъл, ако всеки би бил образован по отношение ползите, които могат да предложат на неговите сънища, вместо да чака, докато стане прекалено късно и тогава евентуално да разчита на сънищата като средство за лечение или за възстановяване целостта на своята личност? Една малка доза превенция би довела до по-добро психично здраве на цялото ни общество.

За щастие, все още съществува шаманско познание, което не е било унищожено. Няколко изследователи се опитват да съберат и запишат съществуващите знания, преди окончаталната им загуба. Един такъв изследовател, Майкъл Харнър, е основател и директор на Фондацията за шамански изследвания в Норуок, Кънектикът. Това е фондация, която не само финансира изследвания върху шаманизма, но също така фокусира върху споделянето на натрупаните знания с широката публика. Те провеждат семинари и работни срещи, където участниците могат да вземат активно участие във вековни шамански ритуали. Все още не съм посещавал такъв  семинар, но познавам хора, които са го правили, и всички те са съгласни, че това за тях е било едно дълбоко удовлетворяващо преживяване.

Чрез личния си опит хората започват да виждат, че тези шамани са знаели и знаят много повече от това, което някога са ни карали да повярваме, или в този случай да отхвърлим. Особено при днешните сериозни здравословни проблеми, изглежда че има тенденция към алтернативна медицина и други подходи, които не са сертифицирани от някакъв борд или пропагандирани от масмедиите, и чиито резултати говорят сами за себе си. Ние сме едно общество, което започва да разбира, че нашите умове и системи от вярвания играят много по-важна роля за нашето здраве, отколкото са ни казвали досега. Изследване след изследване доказват, че умът притежава магически лечебен потенциал. Което, ако ме питате, не е толкова неочаквано, при положение че има безброй регистрирани случаи, когато тялото ни се е излекувало само, без намесата на някаква външна сила. Тогава защо изведнъж се появява някакво „ново откритие”, че умът може да лекува? Това изглежда като пробуждане по отношение на някога известните на древните шамани и следвани от тях вярвания.

Като вземем най-доброто, което могат да ни предложат съвременните технологии, и го комбинираме с това, което знаем за шаманските традиции, ние можем да направим някои удивителни открития. Има иновативни компании, които се опитват да повдигнат на по-високо ниво съзнанието, чрез прилагане на съвременни технологии. Има различни продукти, като маски за очите, които засичат и сигнализират на спящия, когато той/тя сънува, както и устройства за влияние върху ума, които действат подобно на шаманските инструменти, за да предизвикат възникването на специфични мозъчни вълни. Има много подобни инструменти и още повече такива са в процес на разработване. След овладяването на някои основни умения, може да изоставите тези устройства и да продължите да се развивате сами. Ще говорим повече за това, когато стане въпрос за инструментите за развиване на съзнанието, но засега е важно да отбележим, че е започнал процес на комбиниране на технологиите и съзнанието

Като подценяваме своите сънища, ние всъщност ограничаваме себе си като си отрязваме достъпа до един безкраен източник на набиране на опит. В този непрекъснато променящ се свят има едно постоянно нещо, което е пренебрегвано от болшинството хора. Всяка нощ ние се мушкаме в леглата си и се унасяме в сън. Ние всички спим и всички сънуваме. Това е толкова естествено, колкото храненето и дишането. Даже и да мислите, че не сънувате, вие го правите. Това, че не помните сънищата си, не означава, че не сънувате. Това само означава, че способността ви да си спомняте своите сънища е била намалена и в някои тъжни случаи, този модел на поведение е станал толкова закостенял, че има пълно отсъствие на спомени от съня. Ние сме толкова сънуващи, колкото и будуващи, но болшинството хора прекарват живота си като развиват само будната част от своята личност. 

„Нашият живот е доминиран в голяма степен от сънища, от нашето подсъзнание и ние трябва да ги свържем чрез определени действия. Те трябва да бъдат съчетани.” – Анеис Нин*). Всеки ден ние се събуждаме за известна част от деня и спим и сънуваме през една друга част. Ние прекарваме много години от своя живот в сферата на сънищата. Съществуват начини не само да си спомняме по-добре своите сънища, които ще разгледаме в един предстоящ раздел, но също така и изпитани методи, които могат да бъдат лесно усвоени и които позволяват да се възползваме напълно от сънищата си. Чрез изучаването на тези упътвания и прилагането им, вие ще научите повече за себе си и за своя живот като цяло.

*) Anais Nin (1903 – 1977) – френско-американска писателка. – Бел. прев.

Така както болшинството хора сънуват и не осъзнават, че го правят, много хора не осъзнават пълноценно и това, което правят в будно състояние. Те прекарват деня си, все едно че се събуждат от някаква дрямка и живеят на автопилот. Без да знаят, те мислят с мислите на други хора, приемат наготово това, което други хора казват, и прескачат между мислите от списанията за това как не са толкова елегантни, колкото някакъв модел и рекламите по билбордовете за това колко силно желаят един сочен Биг Мак. За да развиете своите умения за сънуване, вие трябва да сте повече наясно по отношение на своето съзнание. Вие сте този/тази, от когото/която зависи всичко. Вие сте шофьорът зад кормилото на своето съзнание. Вие може да седите пасивно и да наблюдавате как всичко се случва и да се оплаквате, както повечето хора днес, или да направите нещо по въпроса.

Като вземете инициативата и развиете своите умения за сънуване, вие всъщност развивате своята способност за установяване достъп до по-високите нива на съзнанието си. Вие ще поставите основите на едно доживотно пътешествие в разгръщане на своето съзнание. Ще научите от първа ръка, че мислите ви оказват изключително силен ефект върху вашата „реалност”. Ще видите, че това, което мислите през деня, се промъква в сънищата ви така, както преживяванията ви по време на сънуване се промъкват в будната част от вашия ден. Ще изпитате от първа ръка как вашите вярвания и убеждения формират и влияят на преживяванията ви. Усвояването на сънищата ще ви предостави всички тези възможности и още много.

Следните думи на Леонардо да Винчи подсказват за мистериозните, но въпреки това осезателни ползи, които можем да почерпим от своите сънища: „Защо окото вижда неща по-ясно насън, отколкото когато умът е буден?” От тези думи става очевидно, че великият ренесансов човек е оценявал това, което сънищата могат да предложат, и този факт остава верен и до днес. Само защото нашето общество не приписва особено значение на сънищата, това не означава, че те са маловажни.

Им много какво да извлечем и оползотворим от изучаването на култури, като Сенои, австралийските аборигени, тибетските монаси и широко разнообразие от шамански традиции, които могат да бъдат открити по целия свят. Тези култури не трябва да бъдат разглеждани като примитивни, а като щастливо изключение от правилото. Те са имали достатъчно късмет да запазят древното знание, което редица други култури, в това число и нашата, по някакъв начин са изгубили по друмите на историята.

Марк ВанДеКеере – Част 2

© 2019 Превод АТИ

 III.  „РЕАЛНОСТ”, СИСТЕМИ ОТ ВЯРВАНИЯ И СЪНИЩА

В този раздел ще се опитам да ви разходя през един анализ на настоящия ви възглед за „реалността”, през вашите системи от вярвания/убеждения и също така през влиянието на тези понятия и структури върху вашето будно състояние и състоянието ви по време на сън. Ако в началото някои неща ви изглеждат неуместни, моля имайте търпение, тъй като в един момент всичко ще си дойде на мястото и ще ви помогне да поставите останалата част от наръчника в една много по-широка перспектива. „Защото пътуването по пътя на откривателството се състои не в откриването на нови пейзажи, а в придобиването на нови очи”. В случая този цитат от Зен Будизма попада точно в десетката. Ако поддържате очите и ума си отворени, това ще направи нашето съвместно пътуване много по-бързо и смислено.

Преди да се впуснем в същността на осъзнатото сънуване, може би ще е полезно  да поставим картите на масата, така да се каже. Ще бъде от голяма полза тук да прегледаме някои от психологичните фактори, които ще създадат вашите сънища и ще повлияят на протичането им. Вашите мисли, вярвания, очаквания и предубеждения са някои от факторите, които влияят на сънищата ви. Това как разглеждате „реалността” също играе важна роля. Поради сложността и дълбочината, в която бихме могли да се спуснем, коментирайки мислите и убежденията/вярванията, това би могло да отнеме няколкостотин страници, но ние ще сведем тази тема до нейната основна сърцевина. Засега тази основа ще ни помогне да започнем, а в процеса на придвижване напред, тази основна рамка ще се разширява, докато я прилагаме към всяка разглеждана тема. Надявам се, че това разгръщане „в движение” ще ви позволи да получите по-задълбочено разбиране на себе си, докато в същото време оптимизирате своя напредък в осъзнатото сънуване.

Сънищата са един от най-големите парадокси на този свят, а осъзнатото сънуване е върховният от всички парадокси. Когато сънувате, вие обикновено не осъзнавате това и всъщност вашият сън е едновременно и ваша „реалност”. Вие действате и реагирате по време на сън, все едно че той е нещо реално, но в същото време често сънят ви е изпълнен с нелогични случки. Изглежда че ние приемаме несъответствията в съня, защото нашите умствени способности за критичен анализ и логическо мислене обикновено не биват пренасяни в сферата на съня. Те изглеждат подтиснати, защото в противен случай всички бихме забелязали несъответствията в сънищата си и щяхме да сме наясно, че сънуваме. Поради намалените ни аналитични способности ние обикновено не поставяме под въпрос случващото се, защото го преживяваме, а щом го преживяваме, следователно то е реално.

В същото време, нас никога не са ни учили да мислим и реагираме като поставяме под въпрос своята „реалност”. Ние може да реагираме на чуждите мнения и на определени идеи като ги оспорваме, но когато стане въпрос за природата на нашата „реалност”, болшинството хора не смятат, че това е нещо, което си струва да поставим под съмнение. Реалността е нещо, което приемаме наготово. Ние биваме обучавани да приемаме много неща наготово от ранна възраст и в резултат на това не успяваме да изследваме своята „реалност” с любопитството, което сме притежавали като малки деца. Изглежда Алберт Айнщайн е на същото мнение, когато заявява: „Важното е никога да не спираме да задаваме въпроси. Любопитството има свои собствени причини да съществува. Човек не може да не почувства страхопочитание, когато се замисли върху мистериите на вечността, на живота, на удивителната структура на реалността. Достатъчно е човек да се замисли всеки ден, макар и за много малко, над тези мистерии.” Така че докато си проправяме пътя през този наръчник, нека поддържаме своя ум отворен по отношение на това, което е възможно и което е невъзможно. Чрез нашите сънища ние можем да достигнем до цели нови сфери от възможности, които може да изглеждат невъзможни в нашия буден свят.

Нека погледнем корените на източника, от който сме научили своето определение за „реалност”, за да определяме кое е възможно или невъзможно и нека видим защо сме стигнали до тези заключения. В един друг цитат на Айнщайн, той казва: „Цяло чудо е, че любопитството оцелява по време на формалното образование”. Тези думи звучат много силно, казани от човек, който олицетворява нашия идеал за гений и интелект, но е една тъжна и вярна присъда на настоящия етап от развитието на нашата цивилизация. Още от деня на своето раждане ние бавно, но непрекъснато сме получавали внушения за това кое е допустимо и кое не е. Някои неща са приети от нашето общество, докато други неща са пренебрегвани или направо отричани като невъзможни. От ранна възраст ни учат кое е привидно и кое е „реално”, но в крайна сметка това има за резултат един процес на „усвояване на определена действителност”. Казват ни и ни обучават как да съществуваме в една „реалност”, която всички са съгласни, че е „реална”. Фактът е, че това, което обикновено наричат „реалност”, е едно погрешно наименование. „Реалността”, за която става дума в болшинството случаи, е по-правилно да се нарича „консенсусна реалност”.

Макар че твърдя, че съществува разлика между „реалността” и „консенсусната реалност“, аз не се опитвам да внуша, че трябва да престанем да разграничаваме това, което обикновено бива считано за „реално”, от това, което не е считано за такова. Консенсусната реалност има своето място и време, но проблемите възникват, когато общоприетите възгледи започнат да нарушават вашата „реалност”. Аз вярвам, че разграниченията между двете са много по-малко дефинирани, отколкото мнозина си представят и докато развивате своите умения да сънувате, вие ще имате прекрасната възможност да изпитате това от първа ръка в сферата на сънищата.

Дали един въображаем страх е по-малко плашещ? Е ли субективното преживяване на един сън по-малко реално от неговия еквивалент в будно състояние? В двата случая, преживяването се определя от осъзнаването на наблюдателя. Необходими са качества на отворен мислител, който преодолява ограниченията на консенсусната реалност, за да бъде описано кое е реално и кое не е. Аз се присъединявам към Пабло Пикасо, когато той заявява, че „всичко, което можем да си представим, е реално”. Ако можем да си го представим с определени понятия, то то съществува като една концептуална мисъл, а мисълта е градивният блок на всяка от нашите версии на „реалността”. Във вашите сънища един летящ син слон е толкова реален, колкото и мисълта, която го е създала. Вие може да го видите, чуете и докоснете, но както са ви научили, летящите сини слонове не съществуват. Или съществуват?! Изглежда че нашата консенсусна реалност влиза в конфликт с тези слонове, продукти на мисълта. Това несъответствие е един от капаните на нашия образователен процес.

Процесът на социализация, който съществува в името на създаването на един цивилизован свят, има основателна първоначална цел, но тъжното е, че той бързо надживява своята полезност. Да обучаваме децата как да действат в нашата консенсусна реалност е една необходимост, да ги учим на морал и на други истини е задължително, но степента, в която налагаме своите ограничени възгледи за „реалността” на тези деца, е направо нещо глупаво, на този етап от развитието на нашия биологичен вид.

Като начало – кой наистина знае какво е „реалност”? Може ли някой някога наистина да я опознае в цялост, без да открие повече въпроси, отколкото отговори? След като установихме тези два пункта, а вярвайте ми, аз мога да открия още много, както ще дискутираме по-нататък, как става така, че ние предаваме всичкото това знание относно нашата конкретна „реалност”, все едно че е неоспорим факт? В най-добрия случай нашите настоящи възгледи са просто работни теории, които до момента са се оказали един полезен начин за осмисляне на света около нас. Ние сме се пристрастили към необходимостта да доказваме всичко, за да го приемем за истина. Ние искаме да подредим и класифицираме всичко и след това да поставим количествени стойности, за да докажем, че нещо съществува. Джордж Бърнард Шоу резюмира това добре, когато казва: „Грубите класификации и фалшивите обобщения са проклятието на организирания живот”. Даже и Айнщайн дава своя малък принос с думите: „Доколкото законите на математиката се отнасят към реалността, те не са сигурни, а доколкото са сигурни, те не се отнасят до реалността”. За да си помогнем в разбирането на това колко малко наистина знаем относно даже най-основните постановки относно нашата „реалност”, на настоящия етап на развитието на науката, нека хвърлим поглед на някои относително скорошни развития и открития в нашите науки.

Фактът, че нашата „реалност” е стабилна и конкретна, е бил доказан като илюзия.  Наистина, тя може да изглежда стабилна и конкретна, но това отразява само начина, по който я възприемаме. В действителност нашата „реалност” може да бъде описана най-добре като сложна мрежа от динамични между-системни връзки. Квантовите физици направиха някои удивително проникновени открития. Най-важното е, че бе установено, че нашата несломима научна пристрастеност към редукционизма, е просто една екскурзия в безсмислието, което е илюстрирано прекрасно от ироничното присъствие на двойствеността на вълновите частици и еднакво фундаменталните „ефект на наблюдателя“ и „принцип на несигурността“, приложени към най-новите данни, които поддържат нелокалността на време/пространството. Превод за лаици: Ние започваме да осъзнаваме, че колкото повече узнаваме, толкова по-малко действително знаем. Към края на този раздел се надявам, че ще бъдете запознати с целия този привидно технически жаргон. Основният извод е следният: Научното издирване на Свещения Граал, опитите за откриване на окончателната градивна частица на материята, доведоха до някои забележителни, отрезвяващи открития.

Дълго време усилията бяха насочени към редуцирането на природата до някаква крайна градивна частица, която може да бъде количествено определена и анализирана, като елемент от окончателното установяване на най-древните природни тайни. Когато атомът бе разделен на частици и след това на още по-малки частици и т.н., бяха разкрити някои удивителни феномени. Когато изследваха атома, който е предполагаемо един от стабилните градивни елементи на природата, вместо да открият стабилност, учените откриха непрекъснато променящи се, динамични изненади. Още по-удивително бе това, че колкото по-надълбоко изследваха, толкова повече несъответствия откриваха.

На първо място, учените започнаха да разбират, че най-малките градивни частици, които можеха да установят, показваха някои удивително смущаващи характеристики. Изглежда че тези любопитни малки кванти бяха едновременно частици и вълни. Те притежаваха това, което учените нарекоха двойственост на вълновите частици. Това означава, че тези най-малки частици на материята са едновременно стабилни и подобни на движеща се течност. Невъзможно, бихте казали. Е, това бе вероятно първата реакция, но множество последователни опити го потвърдиха. В същото време този факт далеч не ни приближи до края на това монументално изследване на „реалността”. Тези частици изглежда че се проявяват като частици или като вълни, в зависимост от това как ги наблюдаваме. Ако искате да ги видите като частици, вие трябва да организирате своя експеримент по един начин, а ако искате да ги видите като вълнови формирования, трябва да организирате своя експеримент по друг начин. В крайна сметка, те изглежда са и едното, и другото, и все пак проявлението им зависи от гледната точка, избрана от наблюдателя. Този загадъчен факт доведе до откритието на „ефекта на наблюдателя”. „Ефектът на наблюдателя” означава, че наблюдателят влияе пряко при определянето на това кои данни ще бъдат събрани, на основа своето участие при събирането на тези данни. С други думи, това, което търсите, често определя това, което ще намерите.

Науката отдавна е приела, че нашият свят съществува като отделен обект, който може да бъде наблюдаван и изследван като нещо независещо от нас, наблюдателите. Със забележителното откритие на „ефекта на наблюдателя“, сега вече е факт, че всяка намеса на наблюдателя влияе върху резултата от наблюдението. Само това, че наблюдавате нещо под определен ъгъл, вие взаимодействате с него и го трансформирате, в зависимост от параметрите на вашия експеримент. Всъщност, самият термин „експеримент“ трябва да бъде преразгледан, защото целият процес може да бъде описан по-добре като участие, вместо като експериментиране. Експериментаторът сега е участник или един „наблюдател”, чието съществуване трябва да бъде отчетено като фактор в крайното уравнение и анализа. Друго интересно откритие, направено от физика Вернер Хайзенберг, е „принципът на несигурността”, или индетерминизма. Той гласи, че ако искате да установите точното местоположение на една от тези субатомни частици, трябва да изоставите всяка надежда да откриете точната й скорост и съответно, ако искате да узнаете точната й скорост, не може да узнаете нейното точно местоположение. Този „принцип на неопределеността” е бил проверяван многократно и винаги се е оказвал верен. Ако искате да определите точната скорост, трябва да построите конкретен експеримент, а ако искате да установите точното местоположение, трябва да приемете напълно  различен подход. Може да изберете да узнаете едното, но така се отказвате от възможността да узнаете другото. Точно както при ефекта на наблюдателя, това е една ситуация „или/или”, която ме кара да вярвам, че това, което е наистина от значение, е вашата гледна точка.

И така, ние сме открили двойствеността на вълновата частица, ефекта на наблюдателя и принципа на неопределеността на Хайзенберг, но как това влияе на нашата дискусия? Това означава, че идеята за една солидна, конкретна „реалност” е несъстоятелна. Нашата „реалност” може да изглежда солидна, но това е било доказано като погрешно. Всъщност единственият начин за обсъждане действителната същност на „реалността”, е да говорим в термините на вероятности. Когато класифицират и се опитват да остойностят тези любопитни малки частици, учените сега разговарят на език, основан на случайности. Например, когато описват местоположението на тези малки частици материя, сега те казват: „… имаме определен процент вероятност тази субатомна частица да бъда открита в определен обхват, както и определен процент вероятност въобще да не бъде открита в този обхват”. Наистина, това е много изненадващо за една област, която претендира за точност, а е започнала да използва езика на вероятностите. Може би посланието за науката и за нас е, че тази наша „реалност” е  всъщност една сфера на възможности, една идеална основа за изследване на невъзможното възможно.

Нещата започват ли да се подреждат по местата си? Това означава, че нашето съзнание, нашите възприятия, влияят директно върху нашата „реалност” и имат доказана взаимозависимост с нея. Това означава, че „реалността”, която ни е била поднесена, не е нещо окончателно, изваяно от камък, а вместо това е просто една версия, която е била полезна до този момент, но вече се нуждае от сериозно осъвременяване. Каква ирония, че невероятно едностранчивото ноу-хау на науката е било върнато на своите изходни позиции от най-малките известни неща във вселената. Или това е една поетична справедливост?

И като че ли това не бе достатъчно, а имаше и още едно откритие, което предизвика шокови вълни сред научната общност. Наблюденията на тези субатомни частици показаха, че те са по някакъв начин или взаимосвързани, или способни да комуникират през огромни разстояния, което противоречи на известните в момента закони на физиката. Когато две субатомни частици биват изстреляни в две различни посоки, наблюдателите забелязват, че ако посоката, скоростта и спинът на едната частица биват променени, това влияе върху съответните характеристики на другата частица. Въпреки огромното разстояние, което ги разделя, тези частици все още изглеждат взаимосвързани. Те демонстрират характеристики, които противоречат на основните научни постулати, като например на „факта”, че нищо не може да се движи по-бързо от скоростта на светлината. Ако действително нищо не може да се движи по-бързо от светлината, тогава би било невъзможно при наличието на такова разстояние между тези частици, да имаме моментално синхронизиране на тяхното поведение. Това объркващо откритие е известно като „Парадокс на Айнщайн Подолски и Розен”, формулиран през 1935 г. Както често с случва, трябваше да бъде открита по-напреднала за времето технология, която да докаже този парадокс. През 1983 г. един френски физик, Алън Аспект, проведе експеримент, който доказа тази привидно невъзможно взаимосвързаност.

Това откритие не само изложи на показ една озадачаваща научна бъркотия, но прокара пътя към промяната на научната парадигма, която е все още в своя начален стадий. До този момент не съществува убедително обяснение на тази дилема. Едно от нещата, които знаем, е, че текущите ни възгледи за времето и пространството са непълни. Възможно е нашите възгледи за една солидна, стабилна структура, известна като пространство, да се окажат напълно неадекватни. Действителната природа на време-пространствения континуум може да е изключително по-сложна и да съдържа потенциал за взаимоотношения, за които в момента нямаме познания.

Така както някога неграмотно се придържахме към убеждението, че нашият свят е плосък, сега сме в ранния етап на една нова промяна на парадигмата, която в крайна сметка ще доведе до пренаписване на нашите възгледи за „реалността”. Джоузеф Чилтън Пиърс (Joseph Chilton Pearce), който е писал много по въпроса за преходността на парадигмите, основателно заявява: „Ние се оформяме един друг. Ние не се нагаждаме към реалността на света, а към реалността на други мислители”. Тези удивителни научни открития принуждават съвременните най-иновативни мислители да преосмислят своите възгледи за природата на „реалността”. Как можем да опишем взаимосвързаността на тези субатомни частици, които влизат в противоречие с (или може би е по-удачно да кажем „превъзмогват”) текущите ни научни познания и разширяват съществуващите ни теории за „реалността”?

Теорията, която най-добре обяснява този феномен, е уместно и парадоксално наречена „Нелокалност на време-пространството”. Според нея, целият ни възглед за линейните време и пространство са всъщност една илюзия, което ни връща към Айнщайн, който казва: „Реалността е една илюзия, макар и много упорита”. Сега откритията показват, че нашият линейно подреден свят е далеч по-многоизмерен по природа. В бъдеще ще се появят неминуемо някои доста важни открития, които ще добавят към нашето разширяващо се познание на тази тема.

За да опишем по-добре настоящите възгледи за „реалността” и основните причини за свързаното с тях мислене, нека започнем, като разгледаме две гледни точки. Начинът, по който болшинството хора разглеждат в момента „реалността”, е линеен. Линейното мислене е подчинено на правилата на причината и следствието. Ние сме пристрастени към един манталитет, според който „Х причинява У и У причинява Х”. Този вид мислене ни помага да правим заключения относно нашия свят и да си изработим един много функционален подход към разбирането на нашата физическа вселена, но както ще видим, той има своите недостатъци, когато става дума за навлизането в нови сфери на мислене и за тяхното обяснение.

Сега си представете, че имате лист хартия. Нека начертаем на нея една линия и нека тя да бъде пример за това как линейно си представяме нашата „реалност”. Ние можем да я разглеждаме като линия на времето. Сигурен съм, че си спомняте изучаването на времеви линии в училище. Всяка точка отляво възниква преди всяка точка отдясно. Всяка причина ще бъде отляво на всеки причинен от нея резултат, който трябва да бъде отдясно. Точно по същия начин, думите на тази страница следват една след друга и образуват изречения, и, надявам се, са адекватно свързани, и водят до следващата мисъл. Когато искаме да си припомним нещо или да осмислим нещо, ние разчитаме на преживявания, спомени и неща, които сме научили в миналото. Всъщност, ние винаги се намираме в края на една линия, която с всеки изминал момент се простира в бъдещето.

Сега вземете нещо, което не следва този модел, като например интуицията. Интуицията изглежда е някакво предусещане, или чувство, че нещо ще се случи, или как би трябвало да действате, което е основано на импулси в настоящето, или даже в бъдещето, вместо те да бъдат базирани в миналото. Ако те бяха основани в миналото, това щеше да бъде просто форма на логически разсъждения, а не на интуиция. И така, на основа правилата на нашата времева линия, интуицията противоречи на нашето линейно мислене и на свой ред като линейно мислещо общество, ние сме подценили нейното значение.

Нека сега приложим това към нашия материален свят. За да се придвижите от точка А в точка Б, вие трябва да изминете разстоянието, като започнете от А и достигнете до Б. Независимо дали става дума за пътуване, комуникиране, или за някое друго действие, ние винаги проследяваме линията отляво надясно. Ако действието не протича по този начин, то или не е логично, или по-вероятно е считано за невъзможно. Обаче предходният пример с взаимосвързаните субатомни частици, които някак са свързани през големи разстояния, е в пряко нарушение на времевата линия. Според този модел той е невъзможен, но въпреки това съществува. Теоретично това е нещо невъзможно, но в действителност е един факт.

Как това се случва? Как можем да обясним това несъответствие? За да изясним тази загадка, трябва да потърсим един напълно нов подход, тъй като нашето линейно мислене ни е изневерило. Има други възгледи за „реалността”, които не са линейни. Нелинейният възглед е доста по-труден за описание, тъй като сме израснали в продължение на толкова дълго време с нашето линейно мислене, че то е станало просто вградено твърдо в умствените структури на нашите мисловни процеси и се е превърнало в неразделна част от убежденията ни. Подобно на социализацията, линейното мислене има своите предимства и цел, но също така и недостатъци, както ще стане ясно от следващото нелинейно мисловно упражнение.

На същия мисловен лист хартия, точно под линейната времева линия, представете си една начертана малка окръжност, с точка по средата. Това е новият нелинеен модел на мислене. Сега, представете си, че вие сте тази точка в центъра на окръжността и че заобикалящите ви точки върху тази окръжност представляват всички ваши преживявания. В този случай вие сте в центъра и всичко останало съществува като заобикалящи ви на еднакво разстояние точки. Разстоянието между вас и рождения ви ден е същото както между вас и вчерашния ден. Всяко преживяване, всяка мисъл, абсолютно всичко е еднакво надалече или еднакво близко, когато е „наблюдавано” от центъра на тази окръжност. Всички точки на този нелинеен модел са на еднакво разстояние от вас в пространството и времето, защото вие може да получите еднакъв по време и разстояние достъп до всяко свое преживяване.

Този модел е също така нелинеен, защото не съдържа никаква очевидна причина или следствие. Нещата просто СА. Даже и да си представите всички точки на окръжността като вашите преживявания, подредени последователно според възникването им, би било невъзможно да ги разглеждате в термините на причинност. Независимо в каква посока ще погледнете, всяко нещо е еднакво лесно и бързо достижимо. Тук няма място за разсъждение от типа „Х причинява У”, защото няма хронологична линия на събития. Вие нямате никаква линейна референтна рамка, като основа за установяване на причинно-следствени връзки.

Това умствено упражнение няма за цел да докаже или опровергае нещо. То е просто един пример как вашата перспектива може да се промени, ако си позволите да използвате нови модели на мислене. Линейното и нелинейното мислене съвместно изпълняват важни роли при обработката на информацията в нашия сън и в будното ни състояние.

Сега, след като сте концептуализирали рамката на този нов модел, какви са неговите предимства? Нашето съзнание е основният фактор, който определя нашата „реалност”. Много по-лесно е да разберем как работи нашето съзнание с помощта на този нелинеен модел, защото той е по-близо до това как функционира  съзнанието ни. Този нелинеен модел е очевидно една опростена версия, но с оглед на това как умът ни работи, не е трудно да видим каква може да бъде ползата от това да бъдеш нелинеен мислител. Когато мислите нелинейно, вие може да увеличите своята скорост на обработка на информацията, като имате по-добър достъп до всички информационни точки.

Веднъж след като признаете и запомните да практикувате своето нелинейно мислене, вие ще засилите взаимосвързаността и цялостното функциониране на своя мозък. Вашият мозък действа много подобно на мускулите във вашето тяло. Колкото повече го използвате, толкова повече той ще се развива. Вие буквално ще започнете да изграждате нови невронни мрежи в своя мозък, както и ще заздравите вече съществуващите. Това увеличение на невронните мрежи води до по-бързо и по-ефективно мислене. Всички мисли съществуват като конгломерат от електрически импулси, които преминават през тези невронни мрежи, и ако има повече такива мрежи, тогава и мисълта ще е по-ефективна. В случая по-добрата памет и по-бързата обработка на информацията са две преки предимства.

Представете си един пренаселен град, който разполага само с няколко основни пътища. Чрез увеличаване броя и качеството на пътищата, градът увеличава възможностите за пътуване, търговия и транспорт на своята територия. Точно като този град, вашият мозък разчита на своите невронни мрежи, за да предава информация и с повече канали и взаимовръзки той може да работи по-ефективно. Всичко това засилва мозъка и съответно разгръща ума и води до едно по-маневрено съзнание.

Сега, за да добием по-добра представа за това как работи нашето подсъзнание, нека малко разширим нашия нелинеен модел. Тази следваща стъпка може да изисква от вас да напънете малко своите концептуални умения, което винаги е едно полезно упражнение.

Представете си отново същата окръжност, но този път си представете също, че всяка нейна точка е също така отделна окръжност, при което центровете на тези нови окръжности са все още взаимосвързани с първоначалната окръжност. Сега с помощта на този по-развит модел е много по-лесно да видим как мислите ни се свързват и протичат на подсъзнателно ниво. Всички точки сами представляват окръжности, така че когато активираме една точка, ние всъщност получаваме достъп до една безкрайна поредица от други точки.

Ето пример за това как работи този процес. Някой споменава думата „червено“ и вие активирате точката за съхранение на информация в своя кръг от преживявания, обозначен с червено. Това отваря достъп до червената зона и вие може да установите връзка с понятието „ябълка“, която притежава също своя собствена окръжност. От ябълката, вие може да продължите към дърво или към всякакви други асоциации, достъпни от всяка зона. Възможностите са очевидно безкрайни, тъй като всяка точка има почти безкраен потенциал за установяване на различни връзки. Например, когато бяхте в червената зона, вие бихте могли лесно да си помислите за червен светофарен знак или за една роза, и тези асоциации биха открили напълно нови връзки. Това изглежда е най-ефективният начин за обяснение на това как и защо нашите спомени са съхранени като информационни обекти, които могат да бъдат достъпни като буквално ги активираме, чрез насочване на съзнанието си върху тях. Това наподобява старата китайска поговорка: „Енергията протича там, където отива вниманието”. Всъщност, тази представа е била заимствана при разработването на нови суперкомпютри, със силно увеличени способности за обработка на информацията, които на свой ред са модели за нови подходи, при създаването на компютри с изкуствен интелект.

Това ни помага да обясним защо сънищата са понякога толкова нелогични, защото когато спим, ние деактивираме определени важни сектори от своя мозък, които обикновено подтискат присъствието на нелинейно мислене. Процентното намаляване на нашето линейно мислене превръща сънищата ни в един рай на нелинейността. Ние имаме мисли, които изглежда че възникват и свободно се свързват с различни други мисли, една след друга. Без присъствието на доминираща логика и линейно мислене, които обикновено „държат юздите” в будното ни състояние, ние можем да прескачаме между различни привидно несвързани мисли, които може да се римуват, или да бъдат словестни каламбури, водещи до случайни скокове от една сънувана сцена в следващата. Макар това вероятно да изглежда хаотично, в действителност то е твърде логично в светлината на нелинейния подход. И ето че аз се опитвам да осмисля всичко това. Всъщност, в нашето будно състояние ние винаги се опитваме да осмислим всичко и да го вместим в нашия линеен калъп. Това е, защото сме продукти на едно линейно мислещо общество.

Колкото и да се опитваме, ние сме подвластни на тенденцията да се съмняваме и да не вярваме на това, което не съответства на нашето линейно мислене. Така функционални, както нашите убеждения и даже факти може да изглеждат, те могат да затруднят истинския напредък, когато се придържаме към тях твърде строго. На новите и провокативни мисли се налага да издържат на подтискането от страна на дълбоко утвърдени вярвания, които в някои случаи са били доказани като абсолютно неверни. Тъй като разговаряхме за науката, помислете си за всички примери на монументални открития, които не са били признати, защото не са съответствали на шаблоните на своето време. Жан-Жак Русо споменава, че: „природата никога не ни мами; ние сме тези, които мамим себе си”. Светът е бил плосък, светът е бил центъра на вселената и сега светът е солиден и стабилен. Това са все идеални примери за това колко лесно се убеждаваме, че знаем нещо, когато всъщност само започваме да узнаваме.

Ако мога да се обзаложа за нещо, то е за твърдението, че настоящото ни разбиране за „реалността” е все още в своята най-ранна фаза. Почти е сигурно, че някое ново откритие ще се появи и ще промени цялата ни перспектива относно „реалността”. „Нищо не е постоянно, освен промяната”, е казал Хераклит, един древен философ, изпреварил своето време с векове. Ако историята се повтаря, както тя толкова често прави, тези, които гледат на предстоящите промени като на заплаха за своите зони на комфорт, ще се съпротивляват свирепо на откритията, които ще доведат до нашата следваща неизбежна промяна. Ние всички сме си изградили по една зона на комфорт на възприятията, която е силно повлияна от нашите системи от вярвания/убеждения. Тези зони на комфорт са едновременно създадени и защитени от тези наши системи. По същия начин, по който с удоволствие се прибираме у дома след един напрегнат работен ден, ние се оттегляме удобно в умствена почивка, когато нашите убеждения биват застрашени.

„Учен, който се придържа към своята зона на комфорт, не е годен да бъде учен”, е казал мъдрият Лао Дзъ. Ако мислите, че нямате своя зона на комфорт, помислете отново. Толкова е сигурно, че всеки от нас има такава зона, колкото е сигурно, че всички се храним, спим и дишаме. Може би това е универсално човешко качество, както страхът от тъмното и страхът от неизвестното. Това е пряка реакция на нежеланието ни да изпитваме страх, потребността ни да се чувстваме сигурни и стабилни в условия на стрес. Стремежът ни към сигурност се отнася не само до физическото ни състояние, но касае и умствената и емоционалната сфера. Когато сме изправени пред непреодолим страх или несигурност, ние се опитваме да ги неутрализираме, като ги дискредитираме с оръжията, които съхраняваме в арсенала на нашата зона на комфорт.

Оттеглянето в зоната на комфорт може да ни помогне да се чувстваме сигурни, но винаги помнете, че макар лодката да е в безопасност в пристанището, лодките не са направени да плуват само в тихи води и близко до брега. Преодоляването и постоянното разширяване на зоната ни на комфорт е едно фундаментално изискване, което всички трябва да признаем, ако се интересуваме от реализирането на пълния си потенциал. Ако правите това, което винаги сте правили, ще бъдете това, което винаги сте били, така че погледнете себе си и своите убеждения/вярвания внимателно и честно, след което действайте по целесъобразност, за да се промените за по-добро. В сънищата си ще имате всички възможности да разширите своите хоризонти и напредъкът ви може да зависи само от разширяването на зоната ви за комфорт, което ще ви позволи да навлезете в нови територии.

Ние разгледахме мистериозно взаимосвързаната природа на нашата „реалност”, нуждата ни да задаваме въпроси, пристрастеността ни към логическото мислене, важността на нелинейните подходи, както и склонността ни  да се придържаме към зоната си на комфорт, но как всичко това се отнася до същността на нашите  сънища? То е интимно свързано и директно приложимо. Сънищата са изградени от мисли и мислите са градивните блокове на нашата „реалност”. Всичко, което представляваме, е резултат от това, което сме мислили до този момент. Вие сте това, което мислите, буквално. Ние сме научили това още от Декарт и от мислители преди него. Ние сме творците на своите мисли, така че всъщност сме творци на собствените си „реалности”.

Някой някога бе казал: „Пълната сигурност е резултат от разбирането на реалността”. Ако трябва да анализираме този цитат в светлината на знанията ни за зоните на комфорт, бих предложил да го модифицираме. Пълната сигурност е резултат от това, че разбираме своята „реалност” и осъзнаваме, че трябва да наблюдаваме внимателно своето чувство за сигурност, за да го предпазим от стагнация. Ние създаваме собствените си „реалности”, защото нашият възглед за живота е този, който създава преживяванията ни на „реалността”. Винаги се забавлявам, когато чуя някой да казва: „Той направо ме вбеси!”, когато всъщност никой не може да ви вбеси, освен разбира се, ако вие или нямате усещането за това как протичат мисловните ви процеси, или не носите отговорност за собствените си мисли. Аристотел резюмира това много простичко, като казва: „Щастието зависи от самите нас”.

Човек прави решаваща стъпка в развитието си, когато поеме отговорност за собствените си мисли и престане непрекъснато да обвинява другите и обстоятелствата за неспособността си да упражнява умствен и емоционален контрол. За да направим която и да е положителна промяна в живота си, и да поемем някаква степен на контрол върху своя живот или върху своите сънища, или всъщност върху каквото и да е, от съществена важност е да приемем факта, че ние сме основната причина за всичко приятно и неприятно, което преживяваме.

Нашият процес на тълкувателно мислене е този, който субективно определя едно събитие като добро и друго като лошо. Нашите реакции спрямо другите и нашите реакции на събитията са, които правят едно преживяване приятно или болезнено. Ако сте пропаднали на един тест, или не сте успели да привлечете поредния нов клиент, прахосвате ли ценното си време и енергия, като се потапяте в своето нещастие? Или си давате сметка, че сте дали най-доброто от себе си, отърсвате рамене, вдигате глава и се връщате в играта? А ако не сте дали най-доброто от себе си, тогава какво трябва да очаквате?

Очевидно, ако поставите ръката си във вряща вода, ще почувствате болка, но това е неизбежно, освен разбира се, ако упражнявате феноменален контрол върху своя ум и тяло. Всъщност има много хора, които упражняват такъв невъобразим контрол върху своя ум. Например, някои майстори на бойните изкуства или някои йоги могат да вършат чудеса, които биха наранили всеки обикновен човек, като чупене на тухли с ръце, понасяне на изключително силни удари, пробиване на тялото и даже изсипване на стопено желязо върху езика си. Това, което прави такива действия още по-невероятни, е, че те не водят до никакво физическо нараняване. Не бих повярвал на тези случаи, ако не ги бях видял със собствените си очи по телевизията.

Възможно ли е такива хора да упражняват толкова силен контрол върху своите убеждения и мисли, че на практика да преодоляват естествените системи за реакция на тялото си? Като не позволяват на тялото си да обработи болката и нараняването, по някакъв начин тези ефекти просто не се случват, все едно че са просто продукти на ума. Ако това е така, то ние сме далеч по-отговорни за собствената си болка и страдания, отколкото си позволяваме да вярваме. Тази идея е в съответствие с всичко дискутирано дотук, и когато си помислите без предубеждение, това изглежда единственото логично обяснение. Тези примери са твърде невероятни, тъй като болшинството хора не са достигнали такива нива на умствен контрол, но има някои свързани с това методи, които биха могли да бъдат приложени към обикновения човек.

Ако един обикновен човек постави ръка във вряща вода, нормално ще следват усещане за болка и изгаряне. Продължителният ефект, който не е неизбежен, е как решавате да реагирате. Как избирате да реагирате в такава ситуация? Ще викате ли силно? Ще бъдете ли в лошо настроение през останалата част от деня? Ще разкажете ли на всички как се е случило това и как не можете да повярвате, че някой е оставил вряща вода на печката? Или ще го приемете и ще продължите напред, без да губите енергията си с такова егоцентрично поведение? Поемете отговорност за всички свои действия, в т.ч. и за всички свои мисли и реакции, и осъзнайте, че животът е това, което направите от него. „Всеки глупак може да направи нещата по-големи, по-сложни и по-насилствени. Нужно е едно докосване на гений и много смелост, за да се придвижиш в обратната посока”, коментира Е.Ф.Шумахер. С други думи, проследявайте своите реакции и своите тълкувания до техния първоизточник – това сте вие и вашето отношение със заобикалящия ви свят.

След като веднъж развиете своята чувствителност, вие ще следите своите мисли, действия и реакции, за да заемете по-активна позиция в своя живот. Представете си, ако можехме да превърнем всичкото време, което прекарваме, обвинявайки другите и правейки извинения в положителни действия и задълбочена интроспекция. Докато преминаваме през образователната система, ни казват, че „трябва да знаем”, но никога не ни учат истински как да мислим. Казват ни да действаме отговорно, но в действителност никога не ни учат как да мислим отговорно. Това, че не учим децата си да мислят отговорно, е една от основните причини за наличието на толкова объркване в този свят.

Нещо толкова важно като мисленето не се споменава никога, докато не сме достатъчно възрастни, за да посетим лекции по психология. Това е толкова глупаво, колкото да обучаваш безброй студенти по медицина, без да ги учиш как да се отнасят към смъртта, въпреки че това бе доскорошна практика. Може би има някакво проклятие, свързано с обучението на хората как да мислят в една култура, която се гордее с индивидуалността. Когато отчетем факта, че умът ни е единственото място, където би трябвало да ни е позволено да се чувстваме свободни, не е изненада, че хората не се интересуват особено от това да им казват „как” би трябвало да мислят. В същото време тъжният факт е, че този страх от нарушаване на най-интимното лично пространство пречи на повечето хора да водят здравословен умствен живот. Захватът на консенсусната реалност често създава хора, които съзнателно, а често и неволно, развиват нагласа на консуматори.

При наличието на малко опции, измежду които да избира, типичната мисъл обикновено става програмирана да избира „неща”, а след като тези неща бъдат придобити, се поражда желанието за още и още от тях. Това консуматорство стимулира икономиката и е благодат за тези, които се стремят да направят повече пари, за да закупят повече неща, но в по-широки мащаби то води до една култура, страдаща от сепаратизъм, насилие, психични отклонения и други свързани със стреса заболявания. Статуквото бива поддържано за сметка на общественото благо. Ако можехме да впрегнем в работа ежедневното количество отрицателни мисли, разпръснати из нашата страна от нейните граждани, и да го трансформираме в електричество, вероятно щяхме да можем да захраним целия свят за един ден. За такова количество пропиляно време и енергия става дума, които биха могли да бъдат избегнати, ако обществото ни бе научено как да мисли по-всеобхватно и по-отговорно.

В допълнение на поемането на отговорност за своите мисли и това да чувствате своите мисловни модели, за да ги коригирате, когато се отклонят в неправилна посока, непрекъснатото изследване на собствените убеждения помага избягването на стагнация и ни позволява да преодолеем състоянията си на застой. Системите от вярвания/убеждения са в основата си умствени структури, които ни помагат да осмислим един привидно нерационален свят. Те помагат на съзнанието ни да филтрира всички стимули в нашето обкръжение и съответно ни помагат да интерпретираме своите преживявания, както и в голяма степен да определяме какво всъщност преживяваме.

Точно както при ефекта на наблюдателя, нашата перспектива е основана на нашите убеждения, които влияят на преживяванията ни. Емерсън обобщава това лаконично, когато казва: „Хората виждат само това, което са готови да видят”. Ако не вярвате, че нещо ще се случи, вероятността е голяма да не го забележите, даже и когато се случи под носа ви. Добър пример за това е, когато научите някоя нова дума, след което виждате и чувате тази нова дума през следващите няколко дни или седмици. Това не е, защото тя се е появила изведнъж от нищото, а тя по-скоро се е появила във вашето съзнание. Тя е съществувала през всичкото време, докато вие несъзнателно сте я пренебрегвали. Зная, че на пръв поглед може да звучи невероятно, че някои основни механизми може да пресяват вашето обкръжение и да ви позволяват да преживявате едни неща, докато ви карат да не забелязвате други, но когато се замислите, може да си дадете сметка, че това е най-лесният начин за описание на това как въобще може да функционирате. При всички външни стимули, които ви заобикалят във всеки един момент, близко до здравия разум е, че би трябвало да има някаква филтрираща система. Представете си един радиоапарат, който излъчва всички радиостанции едновременно. Предаването от такъв радиоапарат ще бъде толкова неразбираемо, колкото интерпретирането на физическия ви свят без някаква система за фина настройка. В „реалността” тази система за фина настройка се осъществява от вашето съзнание и вашите убеждения играят решаваща роля в насочването на вниманието ви във всеки един момент.

Друг от любимите ми цитати, който се отнася пряко до системите от убеждения, е плод на гениалния ум на Джон К. Лилли. Той бе един учен-пионер, който провеждаше много революционни експерименти с делфини, и изобрети камерата за сензорна депривация. Той каза: „В сферата на ума това, което човек вярва, че е истина, се превръща в истина в рамките на ограничения, които могат да бъдат определени в процеса на преживяванията или експериментално, като тези ограничения са вярвания, които трябва да бъдат преодоляни”. Това е едно от най-фундаментално верните твърдения, които някога съм срещал, и вие трябва да го запомните и следвате всеки ден. Ако не вярвате в нещо, вашата система от убеждения ще реагира като филтър, който ще промени съзнанието ви така, че ще бъде по-малко вероятно да видите или преживеете нещата, в които не вярвате, и по-вероятно да откриете нещо, което съответства на убежденията ви в момента. Независимо дали осъзнавате тези свои убеждения, или не, те насочват съзнанието ви толкова сигурно, колкото е сигурно, че четете тази страница в този момент.

Най-очевидният пример за този процес на филтриране може да бъде открит в света на вечния песимист, или в този на вечния оптимист. Вземете песимиста за пример. Обзалагам се, че познавате някого, който непрекъснато се оплаква и винаги гледа към отрицателната страна на нещата. Причината за това е, че такъв човек живее с убеждението, че светът е в основата си едно отрицателно място, изпълнено със смущаващи хора и неблагоприятни събития. В  неговия малък песимистичен светоглед той носи чифт перцептивни щори. Ако някой негов познат спечели от лотарията, той няма да приеме това като щастлив късмет, а ще започне да мърмори колко това е незаслужено или как печелившият вероятно ще пропилее всичките си спечелени пари. Ако самият той спечели от лотарията, вероятно ще започне да протестира за количеството, с което ще бъде обложен с данък върху своята печалба. Това се превръща в един автоматичен умствен модел, който буквално завладява мисловния процес на човека. Способността ни да възприемаме обективно бива изкривена и действителните ни възприятия се променят, за да съвпаднат с отрицателните ни очаквания. Един деформиран умствен цикъл като този, често създава „самосбъдващ се” модел на отрицание, който определя цялостното възприятие на света. Когато ефектът на наблюдателя е продиктуван от отрицателната нагласа, почти е невъзможно човек да изпита някаква положителна емоция.

Силата на мислите и устойчивостта на убежденията могат да бъдат подложени директно на експериментиране в сферата на сънищата. В една атмосфера, в която мислите буквално се проявяват във вашата „реалност”, вие трябва да упражните контрол върху тях, или ще понесете отрицателните последици от отсъствието на такъв контрол. В една сфера, където убежденията ви или разширяват, или ограничават вашите преживявания, ще ви се наложи да ги преодолеете, за да добиете по-добър контрол върху съзнанието си по време на сън и да извлечете максимума от своите преживявания. Докато изследвате своите съществуващи убеждения и разширявате своята зона на комфорт, може да се наложи да поработите здраво, но резултатите определено ще си струват.

След като веднъж започнете да действате в сферата на съня, ще откриете една неоспорима истина. Мислите наистина притежават сила и могат да станат толкова реални и толкова живи, както всичко, което сте срещали в света на будното състояние. Това, което мислите, съзнателно и подсъзнателно директно ще повлияе и създаде един заобикалящ ви свят, който ще изследвате. Хаотичните и страшни сънища са резултат от хаотични и страшни мисли. Колкото повече започнете да се чувствате комфортно по време на сън, толкова повече ще осъзнавате колко силно е влиянието на ежедневните ви мисли върху вашето съзнание в будно и в сънно състояния.

Вие ще се впуснете в една сфера, която е пряко управлявана чрез мисли, чувства и въображение. Това може да е една сфера на съня, но преживяванията ви, докато сте в нея, няма да бъдат по-малко реални от тези в будната ви „реалност”. Чудесен пример за това взаимодействие е силата на летенето по време на сън. Когато овладявате различни начини на летене по време на сън, ще забележите, че първата трудност ще бъде да преодолеете убеждението си, че не можете да летите. Ще разгледам това по-подробно, когато разискваме методите на летене, но идеята е, че често ще оставате на земята и няма да можете да полетите, просто защото имате съмнения дали това е възможно, или не. Вие може даже да си повтаряте упорито: „Зная, че мога да летя; зная, че мога да летя”, но ако сте изпълнени със съмнения, няма да може даже да отделите краката си от земята. Съществува фина разлика между мисленето, вярването и знаенето, и тези нюанси ще бъдат тънката линия, която ще изследвате, докато буквално изработите своите криле в сферата на съня.

Иван Павлов, един майстор в управление на поведението, е заявил: „Колкото и перфектни да са крилете на птицата, те никога нямаше да й позволят да лети, ако не бяха поддържани от въздуха”. По време на своята работа в съня, вие ще изпитате от първа ръка как вашите убеждения са аналогични на необходимостта от въздух, за които говори Павлов. Без открит ум и една силно приспособима система на убеждения, вашите мисли няма да имат подкрепата, нужна им, за да ви издигнат нагоре и напред към нови хоризонти. Независимо колко силни са намеренията ви, ако чистосърдечно не вярвате, вие ще попаднете в една неравна битка, която няма да можете да спечелите, ако не промените по подходящ начин своите убеждения.

Един съвет за умните: Някои неща са верни, независимо дали вярвате в тях, или не, и когато не вярвате в нещо, вие в действителност полагате усилия да си попречите да го преживеете. Някой някога бе казал: „Реалността е това, което отказва да изчезне, когато престана да вярвам в него”, което в този случай може да бъде разширено, за да включи и обратния случай. Другата страна на монетата ще гласи, че трябва предварително да вярваме в определени преживявания от нашата „реалност”, за да можем да ги превърнем в своя действителност. Не е учудващо, че болшинството скептици са първите, които отричат, и последните, които признават, тесногръдието. Каква голяма ирония е това, че обикновено са нужни много чужди преживявания, за да убедят закоравелите скептици, които само тогава се престрашават да опитат едно ново преживяване.

Ако някой избере да бъде самодоволно прикован към своята зона на комфорт, така да бъде. Всеки от нас има правото да конструира своята собствена „реалност”, независимо дали тя е отворена за промени, или е ограничаваща. Нека всеки бъде свой собствен творец, но не се оставяйте да ви подведе някой, който се опитва да ограничи нещата, в които вярвате.

Една древна мисъл все още звучи със своето пророчество и ще продължи да звучи през вековете: „Познай себе си”. Тя е кратка, звучи добре и е семпла, но съдържа една неподвластна на времето истина, която би трябвало да е в основата на всяко знание и себепознание. Не се оставяйте да бъдете повлияни от чуждия скептицизъм и не търсете комфорт в чуждото одобрение, а откривайте силата в себе си. Откривайте сила в своите убеждения, в своите познания и в своя опит. Ханс Марголиус казва това със следните думи: „Само в спокойни води нещата се отразяват без изкривяване. Само спокойният ум може да възприеме адекватно света”. Той бе наистина един мъдър човек.

Скептиците и песимистите са често срещани препятствия, които ще срещнете по пътя си, но те съществуват само когато им отделите своето внимание. Лично аз намирам за по-продуктивно да помагам на тези, които желаят да се учат, вместо да си губя времето с тези скептици, които вероятно няма никога да повярват, даже и ако видят нещо непосредствено пред очите си. Единственият начин наистина да опознаеш нещо, е да го преживееш и не съм сигурен дали е тъжно, или е поетична справедливост това, че в резултат на съмненията си, скептиците никога няма пълноценно да преживеят и наистина да узнаят нещо. Във всички случаи, напълно си заслужава да отчитаме силата на убежденията и това, че те филтрират нашите преживявания.

Сега, след като разгледахме изключително важното влияние, което нашите мисли и убеждения оказват върху съзнанието ни, и ефекта на съзнанието върху способността ни да възприемаме нашата „реалност”, надявам се, че сте започнали да преразглеждате своята система от убеждения. Това са изключително важни понятия, но за щастие е неизбежно, че не само ще ги осмислите и ще приемете тяхната състоятелност, но чрез своята работа по време на сън ще ги преживеете и усвоите от първа ръка. Надявам се, че дотук сте добили по-задълбочено разбиране за това колко интимно са преплетени нашите мисли, възприятия и нашата „реалност”. И може би следващия път, когато някой изрази някакво тесногръдо мнение относно „реалността”, ще мислите подобно на Алън Уотс, когато той казва: „Мили човече, ако искаш да знаеш, реалността е само едно петно на Роршах”.*)

*) Херман Роршах (1884-1922) – швейцарски психиатър и психолог, автор на теста за изследване на личността „Петна на Роршах”. – Бел. прев.

НАЙ-ДОБРОТО РЪКОВОДСТВО ЗА ОСЪЗНАТО СЪНУВАНЕ – Марк ВанДеКеере – Част 1

© 2019 Превод АТИ

СЪДЪРЖАНИЕ

I.    ВЪВЕДЕНИЕ

II.   ПОТЕНЦИАЛ И ВЪЗМОЖНОСТИ НА ОСЪЗНАТОТО СЪНУВАНЕ

Какво можем да правим по време на осъзнатото сънуване

III.  „РЕАЛНОСТ”, СИСТЕМИ ОТ ВЯРВАНИЯ/УБЕЖДЕНИЯ И СЪНИЩА

IV.  РЕЗЮМЕ НА СЪНИЩАТА

V.   ПОДХОДИ КЪМ СЪНИЩАТА

VI.   КРАТКО РЕЗЮМЕ НА ОСЪЗНАТИТЕ СЪНИЩА

VII.   ПОДГОТОВКА И ИЗГРАЖДАНЕ НА ОСНОВНИ УМЕНИЯ

ШЕСТТЕ ОСНОВНИ СТЪПКИ

Стъпка 1 – Подготовка на ума

Стъпка 2 – Увеличаване на запомнените сънища

Стъпка 3 – Водене на Дневник за сънищата

Стъпка 4 – Запознай се със своите сънища

Стъпка 5 – Повишено осъзнаване на будното състояние 

Стъпка 6 – Свързване на осъзнаването със сънищата 

МЕТОДИ за предизвикване на осъзнати сънища

Най-ефективните методи за проверка на реалността

Мнемонична индукция на осъзнатите сънища    

Метод на събуждане обратно в леглото      

VIII.  НАЧАЛНИ СЪВЕТИ, ТАКТИКИ И ИНСТРУМЕНТИ   

Допълнения, свързани със сънуването       

Инструменти на сънуването

МОЗЪЧНИ ВЪЛНИ; ОБХВАТ; СЪОТВЕТНИ СЪСТОЯНИЯ НА УМА

IX.  МЕТОДИ И ТЕХНИКИ ЗА НАПРЕДНАЛИ 

Поддържане на състоянието на осъзнат сън

Контролиране на осъзнатите сънища       

Силата на намерението

Силата на очакването

Удоволствието от летенето        

Съотношение скорост/височина

Принципът „гравитация/плътност”

Типични методи на летене

Възстановяване на зрението по време на осъзнатия сън

В света на тъмнината

Изправени пред страха и опасностите на съня

Двете стъпки на овладяване на страха

Стабилизиране на околната среда

Приятели и гидове/учители в съня

Взаимодействие с Висшия Аз

Силата на това да се „предадеш”

Не-вербална комуникация

Парализа в съня

Привидно събуждане

X.  ОТВЪД ТЕХНИКИТЕ ЗА НАПРЕДНАЛИ

Засилване на осъзнатостта

Предизвикване на осъзнат сън в будно състояние

Осъзнат сън или Преживяване извън тялото?

Превръщане на осъзнатите сънища в преживявания извън тялото

XI.   ПРИЛОЖЕНИЯ В ЕЖЕДНЕВИЕТО

Осъзнато ходене

Синхронности

Отстраняване на вредните навици

Самонаблюдение

Смъртта като наш съюзник

XII.   ГРУПИ ЗА ПОДКРЕПА и ДРУГИ РЕСУРСИ

XIII.   ПРЕПОРЪЧИТЕЛНА ЛИТЕРАТУРА

*                         *                     *

I.  ВЪВЕДЕНИЕ

Случвало ли ви се е да летите насън, при което се реете във въздуха над гледки, които спират дъха ви, докато вятърът гали топло лицето ви? Сънували ли сте някога, че плувате заедно с приятели на красив тропически остров? Спомнете си свой любим сън. Удоволствието от преживяването ви по-малко ли бе, защото това бе сън? Макар че това бе сън, самото преживяване бе изумително приятно.

Сега си представете, че докато сте сънували, сте знаели, че това е сън. Представете си удоволствието от това напълно да осъзнавате, че сънувате и да можете да правите всичко, което ви се прииска. Способността да запазвате напълно съзнанието си по време на сън обикновено се наричано осъзнато сънуване и този наръчник ще ви осигури всички инструменти, които ще са ви нужни, за да развиете тази естествена способност. Преди да навлезем в подробности обаче, би било чудесна идея да обмислим всички предимства и възможности, които може да предложи осъзнатият сън.

Ако бихте могли по желание да преживеете каквото и да е в този свой живот, какво бихте избрали? Бихте ли желали да разширите хоризонта на своите възприятия? Бихте ли желали да усилите и овладеете творческите си способности? Интересува ли ви възможността да развиете способностите си за разрешаване на проблеми? Какво ще кажете за това да предизвиквате конкретни сънища и съзнателно да маневрирате в тях? Какво ще кажете за това да посетите свои приятели, които живеят в друга страна, и даже да се свържете с роднини и любими хора, които са буквално „в отвъдното”, без да напускате спалнята си? Какво ще кажете за възможността да се научите да осъществявате всички свои фантазии? Бихте ли желали безпроблемно да можете да задоволявате всяко свое желание? Дали върхът на този айсберг от възприятия ви изглежда примамлив? Всичко това и още много е напълно възможно, след като развиете своите способности за осъзнато сънуване.

Когато овладеете своето поведение в един осъзнат сън, вие можете буквално да осъществите своите най-смели мечти. Това да можете да сънувате осъзнато е възможно най-вълнуващата и удовлетворяваща способност, която ние, хората, притежаваме. Това да спиш и в същото време да си в пълно съзнание може да изглежда парадоксално, но е напълно възможно. Всъщност, това е умение, което може да овладее всеки. В това ръководство ще разгледаме всички особености и методи, необходими за култивирането на тази присъща способност за осъзнато сънуване. След като се научите как да бъдете „будни” по време на сън, вие ще срещнете редица трудности – от необходимостта да поддържате по-дълго това си състояние, до необходимостта да упражнявате определена степен на контрол върху това, което се случва по време на вашия сън. След като разгледаме основните неща, ще обсъдим някои понятия и методи за напреднали, които ще ви позволят умело да маневрирате в своите осъзнати сънища.

Това ръководство е едно пътешествие в себе-откриване и себе-овластяване. Пътят започва при вас и вътре във вас. По време на това пътешествие ще се научите не само да осъзнавате своите сънища, но и по-добре да разбирате себе си. Вашите пътувания по време на сън ще се влияят от всички фактори, които засягат вашето ежедневие, така че развивайки тези нови свои умения, вие ще култивирате и останалата част на своя живот.

Така както е нещо забележително, осъзнатото сънуване е удивително пренебрегвано и неразвито при болшинството хора, но времената както винаги се променят. Практикуването на осъзнато сънуване постепенно печели привърженици. След като веднъж се научите да го прилагате, вие ще култивирате едно толкова заразително възхищение, че ще имате желание да го споделите с всеки, който е готов да ви изслуша. Не съм срещал някого, който е имал осъзнати сънища и който да не е изразил категорично желание да има повече. При наличието на такива прекрасни преживявания всяка нощ, когато в противен случай бихме просто безпаметно преспивали, това гарантирано ще окаже дълбоко положително влияние върху вашия живот. Предвиждам, че със скоростта, с която се разпространява, това ще стане част от култура след около две десетилетия. Толкова е феноменално.

Наблюдавал съм разпространението на сайтове, свързани с осъзнатото сънуване в Интернет. Това е добър индикатор за тяхната нарастваща популярност. По-късно ще разискваме огромните ресурси, които можете да откриете в Интернет. Вече има една цяла виртуална общност от осъзнато сънуващи, които работят заедно и взаимно си помагат, за да научат повече за тази бързо развиваща се област.

Осъзнатото сънуване е една способност, която ни позволява да преодолеем оковите на реалността. Ние можем да летим без усилия в небесата като птица, или можем да преживеем всяка друга своя фантазия в един напълно интерактивен свят, където притежаваме засилени усещания за допир, зрение, мирис, слух и вкус. Това ни позволява да контактуваме по-пълноценно със себе си. Ако имате някакви проблеми, с които желаете да се справите, това е най-подходящото място, където може да намерите нужните ви отговори. В състояние на осъзнато сънуване вие имате директна връзка със своето подсъзнание, което е безкрайно по-умно от ограничения ви, съзнателен ум. Вместо непрекъснато да търсите някакъв външен източник, който да ви помогне да разрешите своите проблеми, вие можете да използвате осъзнатото сънуване, за да откриете търсените решения вътре в себе си. Вие ще може да разчитате повече на себе си, когато става въпрос за неща, които касаят вашия живот, вашето щастие и цялостното ви състояние. Предимствата на осъзнатото сънуване могат да ни позволят да оптимизираме ограниченото време, с което разполагаме на тази планета, и ни показват какво е наистина важно в този живот.

„Аз чувам и забравям. Аз виждам и помня. Аз правя и разбирам.”– Конфуций.

Всичко, което правим, е натрупване на опит. Всяка мисъл и всяко изпитано чувство са част от нашата банка с емпирична памет. Ние се учим чрез преживявания. Ние изпитваме любов и радост като ги преживяваме. Независимо дали преживяваме един сън, или някаква друга „реалност”, това са все преживявания. Светът на нашето будно състояние е изпълнен със скъпоценни златни късчета опит, но съкровищата, които можем да открием в своите сънища, приличат повече на величествени планини от платина. Ако има начин да отидем отвъд реалността, да опознаем себе си в дълбочина, да извлечем повече от живота си като разширим своите преживявания, не би ли било в наш интерес да направим всичко необходимо, за да научим как да постигнем всичко това?

Ще се опитам да направя този наръчник възможно най-освободен от излишна догма, но субективността е често трудно преодолима. Не бих искал да настройвам отрицателно никого чрез изводите, до които съм достигнал за това как и защо се осъществяват тези неща. За момента аз се концентрирам върху основите на усвояването на осъзнатите сънища и след като сме установили основното „ноу-хау”, ще се придвижим в зоната за по-напреднали, където ще говорим за извличане на максимума от нашите осъзнати сънища. В процеса на нашето пътешествие ще има множество спирки, които може да изискват непредубеден ум, така че имайте предвид, че обучаващият се ум трябва да бъде отворен. Ако освободите своя ум, ще бъдете учудени какво може да ви донесе.

В допълнение на споменаването на известни мислители, аз ще  се опитам да огранича своите убеждения до това, което наричам свои доказани знания. Разликата между нечии „знания” и убеждения/вярвания често бива разбирана погрешно. Убежденията/вярванията ви може да включват неща, които никога не сте преживели, но за да се превърнат във ваши знания, те трябва да бъдат преживяни. Моите знания са неща, които съм придобил в резултат на личния си опит. Вашите знания може да бъдат различни от моите, защото всеки води свой живот и има свои преживявания, които определят какво той „вярва” и какво „знае”. За да бъдат нещата още по-усложнени, вашите знания непрекъснато се увеличават и стават все по-малко ограничаващи, ако сте достатъчно мъдри, за да им позволите да се разширяват. Целта е придвижване на все по-високи нива на познание. Тези необходими по-високи нива, тези разширяващи се „истини”, стават все по-малко ограничаващи като непрекъснато надскачат себе си.

Едно от нещата, които зная, гласи, че колкото повече узнаваме, толкова повече възможностите ни за придобиване на ново знание се разширяват. И парадоксът е в това, че колкото повече узнаваме, толкова повече узнаваме какво не знаем. Изразът „Пази се от човек прочел една книга” предупреждава за капана на ограниченото развитие. Ако някой ви каже, че знае „единственият начин” и ако отказва да слуша за други възможности, това е сигурен показател, че въпросното лице може да вярва силно, че знае, но това не означава, че неговият „начин” е най-добър. Всъщност аз бих бил подозрителен към всеки, който е твърдо убеден в своята правота.

Ще се старая да излагам безпристрастно своите вярвания/убеждения и лични възгледи, но тъй като те неизбежно ще се проявяват, моля да имате предвид, че всеки има свои гледни точки. Моите убеждения са най-ефективният начин, който познавам, за интерпретиране на моите преживявания. В случаите, когато започна да „се отклонявам”, тогава обикновено се е наложило да осветя някои от догматичните моменти, които нашите вярвания са наложили на съзнанието ни и на нашите способности за възприемане. Вашият живот е това, което създавате сами, и аз нямам намерение да ви налагам своите възгледи, но може да очаквате, че убежденията ви може да бъдат поставени под въпрос, ако ограничават вашата перспектива и спъват развитието ви.

По думите на Кахлил Гибран*): „Ако човек е мъдър, той не ви кани да влезете в къщата на своята мъдрост, а по-скоро ви води до прага  на собствения ви ум”. Тези мъдри и красноречиви думи сочат факта, че всяко научаване трябва да възникне в собствения ви ум. Аз ще се опитам да ви доведа до прага, но вие сте тези, които трябва да го прекрачите. Вие сте върховният източник и окончателният творец на своите сънища. Вие сте определящият фактор на своите сънни и будни „реалности”. В крайна сметка всичко се свежда до вашите преживявания, вашите тълкувания и вашите убеждения/вярвания. Когато осъзнавате все по-пълно своите убеждения, може да осъзнаете, че те не само ограничават света на вашите сънища, но и влияят отрицателно на будната ви „реалност”. Ние ще разгледаме това в по-големи подробности, когато говорим за системите от вярвания/убеждения в следващия раздел.

*) Khalil Gibran (1883-1931) – ливанско-американски писател, поет и живописец. – Бел. прев.

По пътя на вашето пътешествие ще се опитам да ви позволя да бъдете свой собствен съдник и да накарам преживяванията ви да говорят сами за себе си. Може да ме считате за свой съновен гид, който ще ви осигури всички инструменти и необходима подкрепа, нужни ви да се научите как да осъзнавате своите сънища, но прилагането и тълкуването на тези преживявания ще зависят изцяло от вас. Като ваш съновен гид аз ще ви придружавам на всяка стъпка като отговарям на въпроси, които могат да възникват, и като ви предлагам всякакви необходими съвети. По пътя ще покрием всички основни моменти, които могат да ускорят вашия успех, но както вече споменах, действителният успех в крайна сметка ще зависи от вас. Всичко, което е наистина нужно, е силно желание за учене и целенасочена отдаденост за реализиране на личните ви намерения. След като веднъж приемете ангажимента да следвате указанията на този наръчник, успехът ви е гарантиран, стига никога да не преставате да опитвате.

Според статистиките, ако следвате указанията и препоръките, най-вероятно е да постигнете осъзнато сънуване след около месец. Като при усвояването на всяко друго умение ще има хора, които набират инерция по-бързо, и други, за които това отнема малко по-дълго време, но не трябва да се обезкуражавате или разочаровате относно времето, за което напредвате. Разполагате с останалата част от живота си, за да се усъвършенствате. Имайте търпение и решителност. Това не е умение, което ще усвоите за ден-два. Необходима е дисциплина при следването на отделните стъпки и може да се наложи да промените малко своя стил на живот, за да максимизирате своите резултати, но аз мога да ви гарантирам, че времето прекарано в развитие на вашите способности за осъзнато сънуване, ще се окажат най-добрата инвестиция във вашия живот.

Приемам осъзнатото сънуване за естествена способност, защото всеки може да го постигне. Това не е някаква специална дарба, притежавана само от малцина изключителни индивиди. Това е един естествен потенциал, притежаван от всеки един от нас, който само трябва да бъде развит, като всяко друго умение. Това даже не е по-мъчно от усвояването на даден инструмент или научаването на чужд език, защото всички се раждаме с вродената способност да сънуваме. Всички сме предразположени към сънуване. Това е естествена част от биологичното ни устройство, но като всяко друго умение, изисква дисциплина и практикуване. То може да наложи пренареждане и разкрепостяване не само на вашия начин на живот, но още по важно – на някои от мисловните ви навици, които ще се явят ограничаващи останки от един минал период, когато са били полезни, но вече може да задържат вашето развитие.

Марк Твен има едно твърде подходящо за случая изказване: „Не бих искал да слушам да ми разказва за Луната някой, който не е бил там”. Като ваш гид, аз ви уверявам, че имам много богат опит в осъзнатото сънуване. Имал съм буквално стотици и стотици осъзнати сънища и имам твърде солидни познания за света на сънищата, които непрекъснато обогатявам. Този наръчник съдържа най-ефективните и най-успешните методи, които съм открил.

Откъде зная това? Защото съм изпитал всички тях и зная как работят. Чел съм доста книги на тази тема и съм експериментирал с методите, описани в тях. Някои методи са ми помогнали малко, докато други са ми били изключително полезни. Чрез изпробването на тези техники и разработването на някои собствени методи, както и след получаване на обратна информация от множество други практикуващи, аз съм компилирал всички трикове на занаята и съм ги събрал в този наръчник. Всички техники, идеи и хрумвания, които ще ви разкажа, би трябвало да ви спестят месеци, ако ли не и години, ако се опитвате да прочетете всички книги и да се обучавате по метода на опита и грешките.

Методите, с които ще ви запозная, са сигурни и изпитани – най-добрите, които съм срещал в своите изследвания, и са лично потвърдени многократно от моя опит. Подчертавам това, защото ако чистосърдечно повярвате, че тези подходи наистина работят, вие ще имате много повече увереност в тях и тази увереност ще ускори вашия прогрес. По същия начин ще бъде полезно, ако разберете, че всичко, което ви казвам, е информация от първа ръка, а не набор от предположения и преразказани идеи. Важно е да разгледаме факта, че вашите предварителни убеждения ще играят огромна роля за вашия напредък. Ще разгледаме този момент подробно, когато ще дискутираме ролята на нашите системи от убеждения/вярвания в това, което си позволяваме да преживеем.

Когато за първи път започнах да развивам своята способност за осъзнато сънуване, искаше ми се да имам на разположение някого, който има отговорите на възникващите в мен въпроси, защото всичко, с което разполагах, бяха книги и моите собствени натрупващи се преживявания. Когато четях все повече и повече и научавах все повече и повече, и непрекъснато изпробвах и усъвършенствах методите, бях удивен от това колко бързо получавах някои резултати. Това, което се надявам да постигна с тази книга, е, не само да ви обясня как всичко това може да бъде направено, но и също така да ви дам един лесен, изложен стъпка по стъпка процес, който ще ускори значително вашия прогрес. Ако знаех в самото начало това, което зная днес, и ако трябваше да започна отначало, аз щях да постигна много по-бързи успехи. В знак на признателност към всички автори, които ми помогнаха да бъда този, който съм днес, аз съм компилирал този наръчник като принос към развиващата се област от знания относно осъзнатото сънуване.

Преди да нагазим в дълбокото, може би е разумно да създадем определена нагласа. Най-добрият начин да извлечете максимума от този наръчник е да следвате свое собствено темпо. Вместо на нагълтате набързо материала на големи хапки, може да постигнете по-добри резултати като отхапвате малки залъци, след което да ги сдъвквате умствено и смилате напълно, преди да направите следващата стъпка. Колкото по-подробно и цялостно усвоявате този материал в съзнанието си, толкова по-добри ще бъдат вашите резултати. Цялото съдържание на този наръчник би трябвало да бъде усвоявано по този начин. Работете внимателно и задълбочено и не прибързвайте!

Ентусиазмът и радостната възбуда ще подпомогнат вашето пътешествие, но понякога силното желание за бързи резултати няма да доведе до това, което желаете. Забързаният читател само ще се впусне по повърхността на материала, без да позволи на информацията да „попие”, преди да се придвижи на следващото ниво. В това състезание няма други участници освен вас! Всъщност това даже не е състезание, но даже и да бе такова, то би било един маратон за издръжливост, а не скоростна отсечка, така че премервайте темпото си, за да преминете всяка стъпка с нужното внимание. Ако забележите, че изпитвате тази нужда от увеличение на скоростта си, просто си припомнете, че задълбоченото разбиране и усвояване са основната цел и че буквално разполагате с останалата част от живота си, в която ви очакват непрекъснати успехи.

Крайната цел е да усвоите задълбочено и пълно всичката тази информация, така че тя да стане част от вас. Махатма Ганди прекрасно обобщава този вид вътрешен прогрес, когато казва: „Ние трябва да станем промяната, която желаем да видим”. За да се превърнете в тази промяна, ще трябва да направите повече от това просто да се плъзнете по повърхността.

Ние трябва да държим очите си широко отворени върху това, което е около нас, и да осъзнаем напълно всичко, което ни се случва, а не да фиксираме погледа си върху хоризонта и да изпуснем всички съществени подробности по пътя. Най-важната част от нашето пътешествие е на тази страница, точно тук, точно сега и утре това ще се отнася за утрешната страница. Колкото по-удобно ще започнете да се чувствате, фокусирайки своето съзнание в настоящия момент, толкова повече ще научите и за вас ще е по-лесно да превърнете тези понятия в действителни преживявания. Както Джеймс Търбър*) красноречиво отбелязва: „Нека не поглеждаме назад с гняв или напред със страх, а да се огледаме наоколо с пълно съзнание”. Не е учудващо, че това да осъзнаваме и особено да осъзнаваме, че осъзнаваме в настоящия момент, е едно необходимо умение, на което ще трябва да разчитаме, за да превърнем своите сънища от нормални в осъзнати.

*) James Thurber (1894-1961) – американски хуморист. – Бел.прев.

И така, на тази страница, точно сега, е идеалният момент да започнете да практикувате тази техника на „фиксиране на съзнанието” в настоящия момент. Както при много от другите свързани със съня техники, които ще дискутираме, ефектът от използването на тази техника не само ще позволи развитието на способностите ви по време на сън, но и решително ще подобри възприятията и способностите ви в ежедневието. Когато боравим със сънищата, ние боравим с нашето съзнание и тъй като съзнанието ни присъства винаги когато присъстваме и ние, процесът на развитие и усъвършенстване на съзнанието ни по време на сън ще доведе до подобрено съзнание и поведение във всеки момент от останалата част на нашия живот. С разширяването на своето съзнание, вие ще може да забележите, че нормално прекарвате повече време в неосъзнато съзнание, отколкото някога сте си представяли. С времето и в процеса на практикуване, вашите техники на осъзнато сънуване ще започнат да влияят върху ежедневното ви съзнание и ще направят живота ви много по-продуктивен и пълноценен.

II.  ПОТЕНЦИАЛ И ВЪЗМОЖНОСТИ НА ОСЪЗНАТОТО СЪНУВАНЕ

Когато дискутираме възможностите на осъзнатото сънуване, трудно е да бъдат резюмирани всички ползи и приложения, освен да кажем, че „възможностите са неограничени”, а в някои случаи даже и това може да звучи скромно. Всичко, което може да правите в будно състояние, е възможно и по време на осъзнатото сънуване. Може да посетите тропически рай, да карате ски или да се носите на крило в небето, да решавате проблеми, да провеждате интересни изследвания, в т.ч. и на вътрешния си мир, и какво ли още не. Има също така много неща, които може да правите и които са невъзможни в света на будните. Удивителното удоволствие на летенето ви очаква. Еднодневна ваканция на Хаваите, в Непал или даже на Луната са винаги нещо интересно. Даже може да посетите това важно заседание един ден по-рано. Вие може да разрешите един проблем при наличието на достъп до своето подсъзнание. Изследването на „други територии” е един вълнуващ начин за прекарване на нощта. Даже може да срещнете персонажи, които да ви предложат ценни съвети. Възможностите са буквално ограничени само от вашето въображение.

„Проблемите на този свят не могат да бъдат разрешени от скептици и циници, чиито хоризонти са ограничени от очевидните реалности. Ние имаме нужда от хора, които могат да мечтаят за неща, които никога не сме сънували”. Тези думи на Джон Ф. Кенеди подчертават нуждата да разгърнем своите сънища и да се възползваме от предлаганите от тях възможности. Аз вярвам, че само ако всеки би отделил нужното време, за да се научи как да обогатява своя живот по време на сън, светът, в който живеем, би бил невероятно по-добър. Защо? Защото причината на повечето гняв и нещастие е фактът, че хората имат желания, които не могат да реализират. Неизпълнените желания остават празнина в личността и водят до различни отрицателни емоции, като гняв, съжаление и даже депресия. Когато тези желания се натрупват и продължават да бъдат нереализирани, тази празнина става все по–взривоопасна, докато достигне своята критична маса.

След достигането на това ниво, тя започва да клокочи като врящо гърне. Агресия и враждебност, депресия и други душевни нарушения, и даже нещо толкова просто като лошо настроение са резултат от това неосъществено натрупване. След като веднъж критичната маса достигне до тези опасни нива, много вероятно е хората да позволят на тези напрежения да ги завладеят и да изкарат на повърхността най-лошото, на което са способни. Когато човек е достигнал тези критични нива, той прекарва деня си нещастен и несъзнателно се опитва да направи и околните също нещастни. Той предава своето разочарование наоколо, докато то кулминира в едно общество, където трябва да измисляме имена на явления като „бяс на пътя”. Тези негативни последици продължават своето ехо и се затварят в един порочен кръг, който се разпространява в една вълна от преливащо недоволство. А какво би станало, ако хората осъзнаваха по-добре своята истинска природа и своите истински мотиви? Ами ако имаха един „предпазен клапан”, който би освободил цялото това негативно напрежение, преди то да достигне своите критични нива?

Ако шофирахте по нашите пътища на път за работа в едно общество от хора, практикуващи осъзнато сънуване, гарантирам ви, че щяхте да срещнете много повече търпение, много повече усмивки и изобилие от учтиви жестове от страна на шофьорите, които ще показват, че нямат нищо против да им отстъпите предимството си, за разлика от съществуващата ситуация, която се отличава с нетърпимост, мръсни погледи и агресивни жестове, обикновено с използването на среден пръст. Как бих могъл да твърдя такова нещо? Някога аз бях един от тези напрегнати и неспокойни хора, който прекарваше повечето време зад кормилото в обругаване на този или онзи. Вече съм се научил да функционирам на различно ниво на осъзнатост и не позволявам на мислите ми да бъдат нарушавани от такива незначителни дразнители.

Вие може да използвате осъзнатите сънища, за да откриете и преодолеете своите страхове. Вие може да откриете как точно функционира вашата „машина”. Вие може да откриете своите най-съкровени желания и напълно да задоволите всяко свое желание. Вие може да използвате своите осъзнати сънища, за да излекувате себе си физически, умствено и духовно. Вие може да изпитате моменти на екстаз и дълбокото чувство за единение с вселената. Изборът зависи напълно от вас. Обзалагам се, че имате някои желания, които никога не сте мислили, че могат да се превърнат в реалност, но с нужните усилия вие може да осъществите и най-невероятните си фантазии.

Светът на осъзнатото сънуване е един свят с почти неограничен потенциал. Той е подчинен на вашите желания. Всъщност, той се подчинява на вашите намерения и на вашите мисли, в комбинация с вашите убеждения и вярвания. Например, ако търсите гид за своите сънища и сте християнин, вашият гид може да се появи във формата на ангел или на светия. Ако сте будист, може да откриете самия Буда, докато един нерелигиозен човек може да открие възрастен мъдрец. Помощта от страна на един съновен гид може да бъде много ценна за бъдещия практикуващ, но всеки подход ще бъде също така основан на неговата система от вярвания/убеждения. Когато се отнасяте към себе си на такова интимно ниво, това ви позволява да правите невероятни „пробиви”, но нека не избързваме. Целта на този раздел е само да спомене за неограничените възможности, които ви очакват в света на осъзнатото сънуване.

Невъзможно ми е да изразя с думи всичко, което може да бъде направено, всичко, което може да бъде почувствано и преживяно във вашите осъзнати сънища.  Затова се надявам, че ако „вкусите” малко от това, което ви очаква, това ще засили вашия апетит за учене. За тези от вас, които нямат възможно най-богатото въображение, сега е времето да започнете да го развивате. Вашите осъзнати сънища предоставят идеалните условия за взаимодействие с въображението ви. Ще откриете, че когато развивате своите умения за сънуване, вие успоредно с това развивате и своето цялостно въображение, както и уменията си за концентрация, фокусиране и преследване на целенасочено намерение.

Ето един списък от неща, които може да преживеете по време на една от вашите осъзнати екскурзии…

–       практикуване на летене;

–       среща с приятел, любим или известна личност;

–       посещение при любим човек, преминал „в отвъдното”;

–       изкачване на планина;

–       скачане с парашут;

–       изследване на Луната, или на Марс;

–       изследване на морските дълбини;

–       преминаване през материални предмети;

–       устройване на среща с гид или учител;

–       посещение на миналото или на бъдещето;

–       съчиняване на стихотворение, композиране на песен или нарисуване на картина;

–       директна комуникация с подсъзнанието ви;

–       посещение на лечител…

След като започнете да осъзнавате своите сънища, вие ще започнете и да усвоявате умения за тяхното продължаване. Вие ще се окажете изцяло потопени в един напълно интерактивен сън, който е толкова „реален”, колкото и всяко ваше будно преживяване. Ако искате да използвате осъзнатото сънуване за духовно развитие, за творчески екскурзии или за чисто забавление, това зависи напълно от вас. Ние ще фокусираме върху снабдяването ви с крила и върху подготовката ви за полет. Какво ще изберете да направите по вашия път е напълно ваше решение.

Сега, след като изброихме някои от нещата, които осъзнатото сънуване може да ви предложи, трябва да хвърлим поглед към някои от основите на процеса. Има много фактори, които играят важна роля в създаването на вашите сънища и които им влияят. Преди да се впуснем в основите на осъзнатото сънуване, би било чудесна идея да разгледаме тези фактори, за да изградим солидна основа за бъдещия ви успех. В този смисъл, нека завършим този раздел с мисъл на Херни Торо: „Ако човек напредва уверено в посока на мечтите си и се стреми да живее живота, който си е представял, той ще срещне успех, който не би могъл да очаква при нормални условия”.

Зингдад – Интуитивен разговор (Как правя това, което правя)

© 2019 Превод АТИ

Получавам голям брой и-мейли и съобщения на моя уебсайт от хора, които са всички, по един или друг начин, любопитни относно метода, чрез който получавам информацията, която се появява в моите книги, видеоматериали в Ю-тюб и пр.:

„Как разговарям и получавам отговори от Адаму, 8, БР и други?”

Запитванията са от два вида: любопитство относно моите преживявания, когато провеждам Интуитивни разговори и също така търсене на указания за това как моите читатели биха могли сами да провеждат такива разговори.

Бих искал да отговоря и на двата вида въпроси, но преди това:

Защо това не е „ченълинг”?

Повечето хора наричат това, което правя, „ченълинг”. За да опростя нещата, понякога аз самият го наричам по този начин. В същото време предпочитам да не го правя, защото този термин категорично не описва това, което извършвам.

Ченълингът е, по мое мнение, процес, при който позволяваме на тялото ни да бъде използвано като инструмент (буквално като канал*), през който информацията и идеите биват предавани от страна на някакво същество.

*) Производно от „Channel” /произношение „ченъл”/ = „канал” на английски..- Бел. прев.  

Медиумите, практикуващи ченълинг, са по начина, по който разбирам този процес, пасивни проводници на тази информация. Истинският ченълинг в състояние на транс, когато медиумът „напуска” собственото си тяло и другото същество говори, като използва тялото му като инструмент, е вероятно най-крайната форма. Има по-малко крайни форми, при които например по време на процеса медиумът остава в съзнание, но се стреми на сведе до минимум своето присъствие. Няма начин обаче да бъде избегнат факта, че колкото повече медиумът присъства умствено и емоционално, толкова повече той ще повлияе на съдържанието и на тона на съобщението. Когато две същества споделят един и същ инструмент, резултатът ще бъде различен от случая, когато съществото е едно!

Не мога да съдя, нито имам отрицателни чувства относно процеса на ченълинг. Едни от най-големите подаръци, които съм получавал в този живот, са били под формата на съобщения чрез ченълинг. Мисля обаче, че това е нещо, към което трябва да се подхожда много, много внимателно. Бихте ли предоставили ключа от колата си на непознат, за да я използва както намери за добре в продължение на един или два часа? Колко по-внимателни би трябвало да бъдем, когато избираме кому да предоставим „ключовете” на своето тяло и ум? Трябва също така да бъдем внимателни към самите съобщения, получени чрез ченълинг. Фактът, че едно безплътно тяло желае да контактува по този начин, НЕ Е никаква гаранция, че е надеждно, че можем да му вярваме и че е богато на мъдрост!

Има, разбира се, начини да осигурим чиста връзка към едно същество, комуто медиумът се доверява безусловно. Такава дискусия върху методите на духовната хигиена и защита при ченълинга обаче са извън претенциите на този материал. И тъй като ченълингът не е нещо, с което се занимавам, аз вероятно така или иначе не съм най-големият капацитет по този въпрос.

Интуитивният разговор е според мен един напълно различен метод на получаване на информация, която не би ми била достъпна по друг начин. Аз не предоставям контрола върху никаква част от своето тяло или ум на някого другиго. Аз не изпадам в никакъв транс. Когато провеждам Интуитивен разговор, аз съм в ПО-ГОЛЯМА СТЕПЕН фокусиран върху настоящия момент и с будно съзнание, отколкото обикновено.

Трудността, когато се опитам да обясня на другите какво е Интуитивен разговор, произлиза от факта, че самият процес е толкова напълно „нормален” и лишен от всякаква мистика, че почти не мога да го опиша.

Най-простото обяснение е, че съм успял да изведа вслушването в „малкия глас” на своята интуиция до нивото на изкуство. Аз съм се вслушвал в този глас толкова редовно и с такова последователно усилие, че вече мога да го чувам твърде добре. Сега, вместо само да ме предупреждава от време на време с усещането „не прави това”, аз мога да му задавам сложни въпроси и да узнавам неща, които мога да превърна директно в поредната глава на една книга.

Всъщност може би ще бъде от по-голяма полза, ако се опитвам по-малко да ви описвам КАКВО правя и да се спра повече на това КАК го правя. И може би най-добрият начин да направя това е, като опиша как вие бихте могли да започнете да го правите.

Няколко думи относно духовната хигиена

Както описах по-горе, този процес не е ченълинг. Вие не каните друго същество, което да работи чрез вас или да получи достъп до вашите способности. Това, което правите, е, да се концентрирате върху въпрос и да позволите на своето Вътрешно Аз да ви даде отговор. Като отчетете факта, че вашето Вътрешно Аз присъства непрекъснато във вашия живот, преживява себе си чрез вас и като вас, вие не правите нищо присъщо духовно опасно. Единствената опасност е, че може да се съблазните да отворите вратата по-широко и да позволите на някого другиго  да „влезе”, така да се каже. Ако действате невнимателно, може да се окажете в контакт със същество, което няма да ви се хареса.

За да поддържате този процес духовно чист, силно ви препоръчвам да започнете своя сеанс с ясно заявяване на своето намерение. Въздействието ще бъде по-силно, ако придадете физическо изражение на това изявление. Ето ви едно предложение:

Запалете една свещ, докато изричате високо на глас (или наум) нещо подобно:

„Аз съм отворен, за да получа мъдрост, знание и истина само от своя Вътрешен Аз. Всеки принос от друго същество трябва да премине през пречистващата, чиста Бяла светлина на Единството, преди да ми бъде предаден от собствения ми Вътрешен Аз. Пламъкът на тази свещ олицетворява моето намерение?”

След това не изгасявайте свещта, преди сеансът ви да завърши.

С течение на времето, когато се почувствате по-удобно с този процес, ще можете да прескочите този ритуал и да се насочите направо към своето намерение.

Как може да създадете Интуитивен разговор?  

Обикновено започвам с нещо, което ме смущава. Първата стъпка е да превърна това усещане или проблем в ясен, кратък въпрос. Аз задържам този въпрос в ума си. Колкото по-прост е въпросът, толкова по-прост ще бъде отговорът и съответно проведеният разговор. Въпросите, които изискват отговор „да/не”, са най-лесни. Далеч по-сложен и по-труден за работа би бил въпросът: „Какъв е смисълът на живота?”

Подобно на началото на всяко ново начинание, вероятно е най-разумно да започнете като направите предизвикателството, което си поставяте, възможно най-лесно преодолимо – в случая като в началото задавате въпроси, които изискват отговори да/не.

Изберете свой инструмент 

Преди да започнете, първо трябва да си изберете средството, чрез което ще получавате своите отговори. Като начинаещи е най-добре да изберете махало или нещо подобно. Когато започнах на 16-годишна възраст, правих това като балансирах едно камъче на обратната страна на дланта си. Ако то паднеше на едната страна, отговорът беше „да”, а ако паднеше на другата страна, отговорът бе „не”. Задавах въпроса и се опитвах да държа ръката си съвсем неподвижно. В един момент имах УСЕЩАНЕТО, като че ли нещо побутва камъчето. Не твърдя, че това бе резултат от действието на някаква свръхестествена сила. Вярвах, че просто използвах камъчето, за да си дам разрешение да започна разговора. Отговорите се появяваха в ума ми и силно подозирам, че несъзнателно накланях ръката си, за да отрази получения отговор. Идеята тук е, че не се опитваме да правим нещо като магия. Ние просто използваме едно средство, с чиято помощ да си позволим да получим отговора. Много по-важно е ЧУВСТВОТО, което изпитваме, когато „получаваме” отговора. На този етап тренирате да разграничавате между собствените си повърхностни мисли, чувства и желания и това, което идва дълбоко от вас.

Ето един пример. Да речем, че отивате на интервю за нова работа. НАИСТИНА желаете това назначение. Задавате въпроса: „Тази работа подходяща ли е за мен?”

Вие ИСКАТЕ отговорът да бъде „да”.

Това, което получавате обаче, е недвусмислено „не”.

В такива случаи можете да ПОЧУВСТВАТЕ, че това не сте, в нормалния смисъл на думата, „вие”, които сте отговорили.

Отворен, за да получиш

След определен брой разговори с помощта на махалото, които водят до отговори „да/не”, вие ще установите, че бързо се отегчавате от ограниченията на процеса. Когато това се случи, може да разширите своя репертоар, като включите прости отговори, като „може би”, или „не мога да отговоря”. Модифицирайте отговорите на своето средство, за да позволите такива промени (като например избирате различни посоки на клатене на махалото, които да ги отразяват).

Изоставяне на помощното средство

В даден момент, след провеждането на множество разговори, ще започнете да се чувствате по-комфортно с този процес и ще установите, че отговорите идват все по-бързо. В един момент ще усетите ЧУВСТВОТО на пристигащия отговор, преди махалото да започне да се клати (или преди камъчето да падне, или какъвто е използваният от вас метод). Когато добиете увереност, че получавате своя отговор, може да се откажете от използването на помощното средство.

Тук искам да подчертая нещо много важно: НЯМА НИКАКВА МАГИЯ, свързана с помощното средство, което използвате. Махалата, камъчетата или каквито и да са приспособления, които използвате, са просто предмети. Те не могат да ви дадат нито отговори, нито нещо друго. Отговорите ги давате вие! Вие просто ги използвате. Те са само инструменти. Не приемайте помощното средство за нещо повече от това, което е. Когато повече не ви е нужно… вие се придвижвате напред!

Започнете да пишете

Когато сте готови да изоставите своето помощно средство, силно ви съветвам да започнете да пишете. Няма значение дали ще използвате лист и молив/ химикалка, или клавиатурата на компютър /екрана на електронното си устройство. Аз пиша по-бързо и по-удобно с клавиатура. Вие трябва да решите какво е най-удобно за вас.  

Започнете като формулирате въпрос, който изисква много прост отговор. За момента се придържайте към „да / не / може би / не мога да отговоря”. Концентрирайте се върху въпроса, докато го записвате. След това, когато се придвижите на следващия ред, където ще запишете отговора, поставете си за цел да се абстрахирате от въпроса. Той повече не ви е нужен. Той е на хартията /екрана и повече няма място в ума ви. След като въпросът напусне ума ви, може да позволите да се появи познатото чувство, което сте изпитвали от получаването на отговора, преди махалото да е започвало да се клати. Просто почувствайте отговора и го запишете. Когато отговорът е записан, ПОЧУВСТВАЙТЕ усещането, което го съпровожда. Чувствате ли се комфортно? Усещате ли отговора като „правилен”? Ако това е така, преминете нататък и запишете следващия си въпрос. Продължавайте. Въпрос / отговор, въпрос / отговор… продължавайте, докато разговорът привърши. САМО ТОГАВА може да се върнете назад и внимателно да прочетете това, което сте записали. Само тогава може да започнете да мислите какво означава всичко и дали харесвате получените отговори. Докато пишете, вие си играете. Това е една игра. Когато играта свърши, може би е време да бъдете по-сериозни и да вземете решения свързани с това, което отговорите означават за вас.

Продължавайте да практикувате и записвайте своите разговори. Когато свикнете с процеса и започнете да се се чувствате напълно комфортно, може да пожелаете да разширите малко разговора. Помолете своя Вътрешен Аз да използва повече от думите и понятията, с които разполагате. Чувствайте се свободни да започнете по малко да експериментирате. Задайте въпрос, който изисква повече от отговор с една дума. Записвайте през всичкото време и вижте какво се получава.  

Разширен разговор

Бих искал да споделя с вас част от своя опит с провеждането на по-разширени разговори. Това са разговорите, довели до написването на главите в моите книги. Мисля, че е важно да направя това, защото прочитането на книгите ми може да ви остави с погрешно впечатление за това как протичат тези преживявания. Ако четете разговорите в Документите на възнесението, почти е сигурно, че ще решите, че аз просто седнах на бюрото си и написах въпрос / отговор / въпрос / отговор, докато всяка от главите бе завършена. Сигурен съм, че изглежда, че това е всичко и че аз мога да напиша една глава за няколко часа, без трудност и предварителна подготовка.

Бих искал да коригирам това недоразумение. Виждате ли, когато седна, за да пиша една глава за първи път, аз просто нямам в главата си всички неща, които трябва да мога да напиша в тази глава. Представете си да се опитвате да напишете един разказ и да не знаете никакви думи. Или си представете, че се опитвате да напишете една история на чужд език, когото никога не сте даже виждали в писмен вид или чували да се говори. Провеждането на тези по -разширени разговори без всякаква подготовка е точно такова нещо за мен – нещо невъзможно. За да мога да ги получа, разширените разговори изискват от мен едно НАПЪЛНО РАЗЛИЧНО ниво на ангажираност и работа.

Не съществува ясно разграничение между простото еднократно изписване на един обикновен разговор и изписването на разширените разговори. Не мога да ви кажа кога успях да премина от едното ниво на другото. Мога да кажа обаче, че в един момент започнах да разбирам, че изписаните разговори, които в крайна сметка бяха публикувани в книгата, бяха просто окончателният запис от един много, много по-дълъг разговор.

В началото това, което получавах, бе това, което читателите ми виждаха и прочитаха. По-късно, започнах да получавам откъси от информация, които намирах евентуално за интересни и релевантни за мен, но не заслужаващи написване или споделяне. И така, тези отделни елементи се натрупваха в главата ми, докато в даден момент в ума ми възникваше един нов ГОЛЯМ ВЪПРОС, който ме смущаваше достатъчно много, за да ме накара да седна и да го задам на 8, на БР или на Адаму, и да запиша проведения разговор. Разговорът се разгръщаше и аз осъзнавах, че това бяха понятия, идеи или примери, които ми бяха нужни, за да разбера (и следователно да предам на читателите си) по-големите въпроси, за които ставаше дума. И тогава, като по магия, аз откривах, че липсващите елементи вече се намираха в ума ми и чакаха да бъдат използвани по предназначение. Осъзнах, че привидно неподходящите откъси от информация, които получавах преди разговора, бяха градивни елементи, необходими за изграждането на една много по-голяма, много по-важна история. Градивните елементи са интересни и приятни за познаване, но когато са съчетани в едно цяло, това е, което създава непреходното разбиране, което преследвам.

Ако сте чели главата в Книга 2 на Документите на възнесението, относно „История и Битие”, тогава струва ми се ще разберете, че аз получавам откъслечни парчета от една История, които могат да бъдат съчетани по начин, по който мога да получа по-задълбочено осъзнаване на Битието.

Всъщност това, което се опитвам да споделя с вас тук, е, че по-разширените разговори са повече едно ВЗАИМООТНОШЕНИЕ и писменият разговор, който може да прочетете, е просто окончателната му версия, която сглобява всичко в едно цяло, за да може да добие смисъл.  

Това, което в крайна сметка съм научил, е, че най-добре е да не разглеждам връзката си с моя Вътрешен Аз и със своето най-дълбоко познание като поредица от разговори. По-скоро е уместно да виждам в тази връзка едно непрекъснато задълбочаващо и разгръщащо се взаимоотношение. И това е мисълта, която искам да оставя за вас: независимо дали ще решите да се опитате да приложите някои от горните методи; независимо дали ще решите да записвате разговорите си, или не; независимо дали ще решите да ги публикувате, или споделяте по някакъв друг начин… аз силно ви препоръчвам да работите, за да засилите взаимодействието си със своя Вътрешен Аз. Даже и никога да не запишете и един свой разговор, една открита и постоянно връзка ще ви донесе дълбоко чувство за правота и принадлежност, което в противен случай би било невъзможно.

Заключителни бележки

Опитах се да ви дам известна представа за това, което работи при мен. Не мога да ви кажа какво ще работи при вас. Може да опитате методите, описани тук и те може да ви доведат или да не ви доведат до задоволителни резултати. Ние всички сме различни и най-добрият начин за всеки от нас, да установи връзка със собствената си истина и вътрешно чувство, е различен. Може би най-добрият начин за вас е нещо напълно различно от описаното тук!

Във всички случаи, ако отворите сърцето си и се освободите от своите ограничаващи убеждения и излекувате блокажите си, няма никаква причина да не успеете да осъществите една прекрасна, богата връзка със своя Вътрешен Аз и чрез него със своите духовни водачи и други прекрасни същества, притежаващи мъдрост и светлина.  

Силно ви препоръчвам в началото да правите всичко „просто и лесно”. Помнете, че усвояването на подобно умение изисква време, усилия, търпение и отдаденост. Започнете като просто се забавлявате. Преминете към сериозните и важни въпроси по-късно, когато подобрите уменията си. В противен случай само ще се обезкуражите и ще стигнете до извода: „това за мен е невъзможно”. 

Също така, вашият Вътрешен Аз не е глупав. Не може да измамите своя Вътрешен Аз да ви каже неща, които не са във вашия най-голям интерес. Ако искате да се затормозите и да си изгубите времето, може да се опитате с помощта на тези методи да узнаете числата от тотото или нещо подобно. Или се опитайте да узнаете тайни, които ще ви дадат предимство пред вашите бизнес конкуренти. Опитайте, разочаровайте себе си и след това се откажете. Интуитивният разговор е най-подходящ, когато е приложен за вашето духовно израстване. Пристъпете към него с нагласата да постигнете най-доброто за ВСИЧКИ и всичко ще бъде наред.

Имате нужда от помощ?

Ако написаното по-горе е събудило вашия интерес и усещате, че имате нужда от помощ и насоки, то чувствайте се поканени да запазите час за консултация с мен чрез моята страница за „коучинг”. Надявам се да мога да ви помогна да установите връзка със своя Вътрешен Аз, който е вашият най-велик учител и гуру.

ПРИКЛЮЧЕНИЯ В РЕ-ИНТЕГРАЦИЯ НА ДУШАТА от ЗИНГДАД

© 2019 Превод АТИ

ВЪВЕДЕНИЕ

Ре-интеграция на душата (РД) е духовна лечебна практика, която предлагам на своите клиенти по целия свят, чрез серия от сеанси провеждани по Скайп. В резултат на големия брой такива „пътешествия”, съм имал привилегията на преживявания с много и различни клиенти и съм направил редица открития, които искрено вярвам, ще бъдат от голям интерес за търсещите духове по света… и особено за тези, поели по пътя на възнесението.

Разглеждал съм темата за възнесението подробно в друга моя публикация, Документите на Възнесението, така че няма да дублирам проведената вече дискусия. Във всички случаи обаче, препоръчвам доброто запознаване с онзи материал преди прочита на тази книга. Тук ще ви предложа подробна дискусия на това какво точно представлява РД. Може да очаквате да научите как тя се осъществява, какво преживява клиентът, какво аз преживявам, каква е разликата между РД и регресията в минали животи и още много. Всичко това обаче, макар и да представлява важна информация, е всъщност само една основа. Истинската полза, която се надявам да предложа с този труд, е, едно дълбоко вникване, което съм постигнал в истинската природа на духовния свят, в истинската природа на нашите души и разбиране на това какво наистина означава фактът, че ние сме тук сега и преживяваме тези земни въплъщения. 

Представяйки този материал, аз ще споделя казуси от редица сеанси с различни свои клиенти. Докато тези казуси представят реални мои взаимодействия с клиентите, аз съм направил малки изменения с цел запазване тяхната конфиденциалност. Също така искам да разкрия, че някои от представените казуси са обобщение на няколко различни сеанса. Във всички случаи измененията са с цел оптимизация на способностите ми да споделя това, което съм успял да науча. Във всеки отделен случай същината на споделеното е вярно отражение на опита, извлечен от обратната страна на завесата, когато съм разнищвал мистериите на минали животи, живот между животите и пътя на излекуването и ре-интеграцията, заедно с моите клиенти.

Както при всички мои публикации, аз ще споделям това, което съм написал в реалното време на публикуването му, в моя сайт Zingdad.com. Имате покана да посетите и прочетете всяка нова допълнителна глава, веднага след написването й. Допълнително ви каня да се присъедините към творческия процес като споделите въпроси, коментари и наблюдения върху прочетеното, чрез форума към моя уебсайт. Такива приноси от страна на читателите понякога влияят върху крайния продукт, тъй като докато пребивава онлайн, книгата е до голяма степен в предварителна форма. След като привърша написването на всички глави, аз ще направя окончателната й редакция. И тогава, след завършването на този изчерпателен процес, книгата ще бъде публикувана, първо в електронен и след това в книжен формат. Тогава тя повече няма да се намира в тази своя „чернова” версия. С това искам да подчертая, че това, което четете, е все още един „труд в процес на осъществяване”. Дотогава обаче наслаждавайте му се такъв, какъвто е!

Сега ви каня да дойдете заедно с мен и да споделите някои удивителни пътешествия на откривателство във великото тук и отвъд… Приключения в ре-интеграция на душата.

ГЛАВА 1

Моделите, които можем да различим

Когато бях дете, мислех, че съществуват два свята – „реалният свят”, в който живеем, и „духовният свят”, където отиваме, след като умрем.

Тук, в реалния свят, имаше малки момчета, велосипеди, къщи, кучета, дървета, коли и аероплани, магазини и планети и звезди и… ами… всички тези безброй неща, които откривах около себе си.

След това, мислех си аз, там някъде има един напълно отделен свят – духовният. Едно отделно мистериозно място, до което не можеш да стигнеш с велосипед или с кола. Там не може да достигне даже и космическа ракета. Представях си едно странно и тихо място, където всички хора са малко прозрачни и някак нереални. Те се носеха спокойни и притежаваха спокойни мисли. Те не трябваше да работят или да ходят на училище, нито да се хранят или да изпълняват някакви задачи. Те обаче не се отегчаваха, защото по силата на някакъв мистериозен механизъм можеха да ни шпионират. По един добронамерен начин. Умрелите баби и дядовци можеха да ни виждат и да ни помагат по неизвестни начини. Вероятно можеха да отскачат до Господ и да споменават някоя добра дума за нас, без да трябва да се молим, както правех аз. Защото аз бях тук, а те бяха там, където живееха Господ и ангелите.

Детските ми възгледи за структурата на „реалния свят” бяха значително усъвършенствани в резултат на това, с което науката успя да ме обогати, когато пораснах. Научих за физическата вселена и за факта, че всичко в нея се състои от атоми, които от своя страна, са съставени от енергия. Макар все още да имах някои неразрешени въпроси относно това как всичко функционираше, възгледите ми относно архитектурата на нашата реалност узряха значително през училищните ми години. 

Разбирането ми за духовния свят обаче не получи такова развитие. Религиозните напътствия въобще не ми помогнаха в разбирането за това какво представлява духовната сфера. Какво се намира отвъд? Къде точно се намира? На какво прилича да бъдеш там? Този вид въпроси не намериха никога отговор, освен само  най-вяли и объркващи недомлъвки.

В средата на пубертета започнах да вярвам, че притежавам духовен водач. С приемането на тази идея реших, че духовният свят трябва да бъде някак „наложен” върху нашия свят. Мислех си: „Моят духовен водач трябва да може да бъде тук заедно с мен, ако може да ми помага.Той трябва да може да ме вижда и даже да чете мислите ми. Може би даже е способен да ми говори чрез мислите ми.”

И така, детската ми перспектива за духовния свят започна да се обогатява с нови идеи. Тези нови идеи обаче не ми помогнаха много в разбирането на това какво представлява онзи свят.

Едва когато бях вече възрастен, започнах да срещам книги, в които авторите се опитваха да обяснят космологията на духовния свят по начин, който наистина обогати разбирането ми. Най-много ме заинтересуваха книгите, в които авторите описваха открития по време на хипнотична регресия. Пациенти на психиатри, по време на хипнотична регресия с клинична цел, понякога преживяваха предишни свои въплъщения. Това явление бе твърде добре познато. Понякога обаче тези пациенти наблюдаваха и описваха преживявания между въплъщенията.

Бях очарован да чета за една цяла сфера, населена от такива души в състояние между въплъщенията, които изглежда бяха все още облечени, малко или много, в някаква форма… едно тяло, което или приличаше много на човешко, или може би представляваше повече светлина и енергия. И тези души изглеждаха съвсем целеустремени. Най-често ги описваха като активно ангажирани със собственото си обучение и развитие. Те посещаваха огромни сгради в духовния свят, като например „Залите на ученията”, където можеха да разговарят с други духовни водачи и напреднали същества-учители, за да постигнат по-голяма своя реализация. Там те можеха да получат инструкции след последното си въплъщение и да планират следващото.

Любопитството ми се изостряше, когато четях за групи от души, които пътуваха заедно през различни въплъщения. Имаше групи, които поддържаха близки семейни и приятелски връзки, вероятно през стотици въплъщения: Джо, който в този живот е твоят най-добър приятел, в предишния ти живот биваше твой брат. И преди това твоя леля. И преди това твой братовчед. И преди това… фамилните връзки на тези души продължаваха безкрай.

Книгите, които четях, ми предложиха доста такива проникновения, които доведоха до известно узряване на разбиранията ми за духовния свят. Четох за структурата на този свят и за правилата, според които той функционираше. Четох за йерархията на душите – от много младите души, които едва започваха своето пътешествие, до по-напредналите души, които наближаваха края на своя цикъл от въплъщения, и накрая до майсторите, които бяха учители и водачи, както и до ангелите, които бяха на самия връх, и накрая… Бог. Четох за структурирания начин, по който е задължително да се въплъщаваме. Според това, което четох, човек трябваше да има определен брой въплъщения във всяка епоха на Земята. Друго правило бе, че човек трябва да има балансиран брой въплъщения като мъж и като жена. Също така веднъж във всяка епоха, човек трябва да преживее като майка, за да може да почувства специалната връзка с дадения век, която е плод на това да имаш деца в това човешко общество. Имаше също правило, че трябва да преживеем поне едно въплъщение във всеки от различните архетипове. Има и редица други подобни правила, които срещнах, които сега не мога да си спомня.

В тези книги имаше доста неща, които ми доставиха изключително удоволствие. Преди всичко оценявах това, че открих, че „животът продължава” и че смъртта не е нищо освен един преход. Трябва да призная обаче, че не харесвах много от правилата. Много от тях просто не ми изглеждаха „правилни”. Сърцето ми просто не резонираше с идеята, че съм правил нещата по този начин. Тези правила ми изглеждаха подходящи за някои хора, но аз и вероятно мнозина други, бяхме правили нещата доста по-различно. Идеите бяха представяни често по един авторитарен и донякъде догматичен начин, все едно че „НЕЩАТА СТОЯТ ТОЧНО ПО ТОЗИ НАЧИН”.

Второто нещо, което ме смущаваше, бе несъответствието в различните възгледи на различните автори. На коя версия трябваше да повярвам?

Всичко, което можех да направя по повод на тези мои съмнения, бе да приема това, което резонираше с мен, и да отхвърля останалото, тъй като не притежавах собствен метод, с който да изследвам и открия сам каква бе истината.

До последните няколко години.

От известно време аз използвам инструментите, които разработих, за да ускоря собственото си духовно изцеление и развитие и за да бъда в услуга на другите. С всяко пътешествие за ре-интегриране на душата, което предлагах на даден клиент, аз имах невероятно ценната привилегия да надзърна в дълбоката душевна перспектива на съществото на този човек. И така, клиент след клиент, пласт върху пласт, аз изградих една картина за това какво наистина „има там”, за огромното духовно сега и отвъд. С увеличаването на моята клиентска база и тъй като работех с хора от всички сфери на живота и от целия свят, започнах да забелязвам моделите и вероятностите, които могат да бъдат очертани. И също толкова важно, забелязах изключенията на тези модели и вероятности. И това е първото и най-важното откритие, с което бих искал да ви впечатля: НЯМА ПРАВИЛА

ГЛАВА 2

Правила не съществуват

В реалността, която обитаваме, съществуват много модели, които изглежда че се повтарят с голяма надеждност. Като пример, откакто съществува човечеството, Слънцето надеждно изгрява от изток всяка сутрин. И тъй като ние, хората, търсим винаги да открием закономерности, бързо забелязваме такова надеждно повторение на събития. Нашето желание за сигурност и безопасност в един непредсказуем свят обаче ни кара да превръщаме такива модели в правила. Така например, не трябва да полагаме големи усилия, за да изведем правилото: „Слънцето ще изгрее отново утре сутрин”. И това извеждане на правила не е лоша идея. Всъщност, този процес, наречен учене, е от решаващо значение за нашето оцеляване като индивиди и като (биологичен) вид.

Помислете си например за правилото, което са научили нашите древни предци, което е гласяло: „Когато ударя един в друг два кремъка, изглежда че винаги се получава искра”. Това е едно полезно правило! От това правило е произлязло овладяването на огъня. И постепенно, върху множество от подобни правила се е изградила човешката цивилизация.

Понякога правилата ни се оказват ужасно погрешни. Понякога приписваме причинност на изолирани неща, при което получаваме налудничави правила, като: „Когато пътя ти пресече черна котка, ще ти се случи нещастие”. Подобни суеверия възникват, когато здравословното ни желание да откриваме правила в заобикалящия ни свят бъде прилагано върху погрешни наблюдения. Научният метод и логическото, дедуктивно мислене, на което той ни учи, ни избавя от предразсъдъци. Науката ни учи експериментално да проверяваме своите хипотези, за да установим тяхната достоверност. Може например двама души да отидат в едно казино, като единият носи със себе си черна котка, а другия – шарен папагал. Тогава можем да проверим дали собственикът на черната котка статистически се оказва с по-малко късмет от другия с папагала. Така можем да проверим своята хипотеза. Науката ни учи да откриваме правилата на нашата реалност, като наблюдаваме и търсим неща, които изглеждат последователно верни. Не можем да изведем правило от само две или три повторения. В такива случаи говорим за случайно съвпадение, или за щастлива случайност. Също така когато нещо се случва само при специални обстоятелства, то може да се дължи на други фактори. Така например лошият късмет при игра на тенис, след като човек е видял черна котка, е най-вероятно да се дължи на факта, че лицето просто е слаб играч на тенис.

Науката елиминира погрешните дедукции, резултат от суеверия, като изисква всяка хипотеза да бъде доказана като валидна за всеки, навсякъде, където се провежда един и същ експеримент. Също така трябва да изключваме други фактори, които може да объркват процеса. Само тогава можем да предложим една хипотеза като теория. И само когато други учени са подложили тази теория на своя експериментална проверка, тя започва да приема всеобщо признание.

И тук достигаме до нещо важно. Даже когато имаме една солидна, общоприета научна теория… даже тогава тя не е „правило”… даже тогава всичко, с което разполагаме, е един внимателно идентифициран и описан модел. Добрата наука не говори за „научен факт”. Това е разговорен термин. Не съществуват „научни факти”, а само, в най-добрия случай, научни теории, които продължават да бъдат поддържани от съществуващите експерименти и професионални мнения. Хората, които не са учени, се объркват от думата „теория”. Те мислят, че тя означава нещо като „случайна, непроверена и недоказана идея, като например: „Не, човече, това е просто твоя теория”. Хората извън науката рядко оценяват по достойнство усилията, вложени в разработване, прецизиране, проверка и потвърждаване на всяка приета в момента научна теория. Това, което искам да подчертая тук, е, че най-силната страна на науката е, според мен, желанието да се променя и нагажда при откриването на нови факти, които нямат обяснение според съществуващите теории. Става дума за условното поддържане на правила и за допускането, че „това е най-доброто обяснение, с което разполагаме относно това явление в момента; това е нашата най-добра теория.” Става дума за това да признаваме без стеснение, че най-доброто, на което сме способни в даден момент, е, да идентифицираме и опишем моделите, които наблюдаваме около себе си.

А какво можем да кажем за изключенията? Какво да кажем за тези абсолютни правила и постоянни величини на нашата реалност, които никога не се променят? Когато повярваме, че сме открили такива правила, то моето твърдо убеждение е, че всъщност всичко, което сме забелязали, се вмества само в миниатюрния обхват на нашите възприятия. Може би само просто сме припознали един бавно променящ се модел като статичен модел. Например, макар че мислим, че имаме правило, което казва: „Слънцето винаги ще изгрява сутрин от изток”, ще дойде един момент, когато Слънцето НЯМА да изгрее отново. Всичко се променя. Нашата най-добра теория по този повод в момента гласи, че след няколко милиарда години Слънцето ще се разшири до големината на един червен гигант, след което бавно ще се разпадне, ще изгуби маса и ще потъмнее. В процеса на своята експанзия то ще погълне и консумира Земята. От този момент нататък можем определено да кажем, че Слънцето никога повече няма да изгрее от земна гледна точка. Ето защо няма вечно валидно правило, според което Слънцето винаги ще изгрява сутрин от изток – макар че това може да изглежда така, поради ограниченията на нашата перспектива. Макар че е трудно да споря и още повече да докажа, аз силно вярвам, че това е вярно за всички правила и постоянни величини, които науката е открила. Тези величини са постоянни само при специфични условия, в които сега се намираме, и има други перспективи, при които те ще се окажат различни. Ако при сегашните условия, които наблюдаваме, изглежда че има правило или постоянна величина, която можем да опишем, то това е според съществуващата в момента теория. Ако можем да наблюдаваме достатъчно дълго време или да разширим, или задълбочим достатъчно наблюдението си, винаги ще достигнем до нова информация. Тогава теорията, или свързаната с нея постоянна величина, ще трябва да разширят своя обхват, да се променят или даже да бъдат напълно заменени.

Случва се, разбира се, самите учени понякога да се объркат относно това. Даже най-великите учени в крайна сметка са хора! Така че понякога се случва те да са ТОЛКОВА погълнати от своите любими теории, че да се привържат силно към тях и категорично да не желаят да ги напуснат, когато вече е време да го направят. И тогава с тези учени настъпва трансформация. Тогава добрата наука се превръща в лоша религия. Вместо да има една теория, която да е открита за проверка и трансформация при наличието на нови факти… има едно упорито, догматично убеждение. Ако убеждението бива подложено на критика, тогава въпросният учен се чувства лично нападнат и се отбранява с всичкия плам и сила на един религиозен фанатик. При такава ситуация фокусът на научния дебат се измества от науката към политиката. По тази причина понякога е тъжно, че науката се придвижва напред не от последователни открития, а от последователни погребения. Тъжно е, че често старите учени трябва да умрат, преди да бъде разрешено появяването на нова наука.

В крайна сметка искам да покажа, че в нашата природа е да търсим и откриваме моделите на живота. Това е нещо добро и здравословно, и е резултат от нарастващия ни житейски опит. Ние разбираме нещата и ставаме по-умни. В същото време е много лесно човек да се изгуби и обърка по пътя на откриване на нови модели. Първият очевиден капан е клопката на предразсъдъка. Това е капанът на лошото наблюдение, което води до погрешно разбиране на модела. Вторият капан е далеч по-малко очевиден и даже опитни пътешественици по пътя на откриването на модели попадат в него. Това е капанът на догмата. Това е капан, според който мислите, че моделът, който сте открили, е едно фиксирано, окончателно и твърдо правило. Виждате ли, даже тук на Земята НЯМА ПРАВИЛА. Няма и няма… няма и едно едничко нещо, което да е непроменливо. Няма нещо, спрямо което да не можем да приемем различна перспектива. Ето защо най-добрият начин е да се придвижваме от една „най-добра възможна теория” към следващата „най-добра възможна теория” и да приемем, че моделите, които откриваме, в най-добрия случай, отразяват само настоящата ни временна перспектива и че „това е начинът, по който нещата изглеждат в този момент”.

И ако това е най-добрият подход, който можем да приемем, за да обясним, опишем и разберем „реалния свят” на собствената ни физическа вселена, защо мислите, че нещата би трябвало да са по-различни в отвъдния духовен свят?

Не би трябвало! Всъщност аз открих, че тази идея за „отсъствие на правила” важи даже още повече за духовния свят. И за да ви разкажа за това, аз ще споделя с вас второто мое важно откритие по време на работата ми за ре-интегриране на душата:

ВСИЧКО Е ЕДИН ГОЛЯМ КОНТИНУУМ!

Глава 3

Всичко е един голям континуум.

Моят възглед от детските ми години, че тук има един „реален свят” и че някъде другаде съществува един напълно различен „духовен свят”, бе напълно променен от преживяванията ми, свързани с ре-интеграцията на душата. Това, което установих, е, че „реалният свят”, който обитаваме, е наистина нищо повече от едно ниво на преживявания в рамките на един много по-голям континуум на преживявания. Ако застанете на най-долното стъпало на една висока стълба, вие не считате, че това стъпало е един самостоятелен свят и че всички други стъпала са друг самостоятелен свят! И по същия начин, както нашият „реален свят”, така и „духовният ни свят”, са все части от едно непрекъснато преживяване. Нашата физическа реалност е само едно ниво, ако щете, измежду множество нива на цялата тази по-голяма реалност. В резултат на нашето неразбиране, ние често допускаме грешката да обединяваме всички други нива в едно, под мъглявото наименование „духовен свят”. В същото време, всяко едно от тези нива е точно толкова уникално и отделно от останалите, колкото нашият текущ „реален свят”. Всяко по-горно ниво съдържа всички останали нива под него. И всички са неразделна част от по-голямото цяло – реалността, която наричаме „Творение”.

И ето какво сме ние: същества на ТОВА ниво на преживявания, които са при нормални обстоятелства, неспособни лесно да разпознаят това, което се намира на другите нива на творението. Тъй като познаваме само това ниво и защото това ниво ни изглежда реално, ние мислим, че то изчерпва цялата „реалност”. И тъй като не можем да установим абсолютно нищо за останалите нива с помощта на нашите усъвършенствани научни инструменти или чрез емпирични наблюдения, мнозина от нас са склонни да пренебрегнат всички тези нива на преживявания като една измислица. Което е точно толкова далновидно, колкото гледната точка на златната рибка, която казва на своята посестрима, че няма нищо извън аквариума, защото всичката светлина, цветове, движения и звуци извън аквариума възникват вътре в него.

Духовният свят обаче е точно толкова реален, колкото е и този свят. Вероятно е даже още по-реален. И има начини, по които можем да открием много неща за него.

Цялата наша физическа реалност съществува едновременно в трето измерение и на трето ниво на плътност на съзнанието (за пълно описание на плътностите и измеренията, моля вижте Книга 2 от Документите на възнесението). Когато човек се въплъти в тази вселена, той преживява живота такъв, какъвто е на трето ниво на съзнание и в трето измерение. Когато се възвисите духовно, вие намалявате плътността на съзнанието си, докато все още оставате въплътени в тази триизмерна реалност. Ако се потрудите, за да повишите съзнанието си, може евентуално да станете духовен учител… едно силно, мъдро същество от Светлина… като може да достигнете чак до шеста категория плътност на съзнанието, докато все още се намирате в трето измерение. Това е възможно. И тогава ще ходите по тази земя като разнасяте любов, състрадание и лечение по своя път. Това обаче все още ще бъде ТОЗИ свят, защото все още ще сте в трето измерение. Ако тялото ви умре, или ако сте използвали един от другите по-малко известни методи на преосъществяване, за да преместите присъствието си в друго измерение, то може да се озовете вероятно в четвърто измерение.

Когато умрем физически, ние всички ще отпътуваме за четвъртото измерение. Някои остават там, докато се въплътят отново, други засядат там известно време, докато трети преминават оттам и се отправят към по-горни измерения.

Четвъртото измерение се характеризира основно като място, където получаваш моментално точно това, в което вярваш. И след всичко това, сега е време да ви представя първия казус:  

Руди е един от любимите ми клиенти. Той е умен, земен и прям човек. Той е имал някои вътрешни конфликти, но не бе успял да получи помощ от психолози, просто защото умът му бе прекалено жив. Той се бе забавлявал с тези специалисти, като или им бе разказвал небивалици, или просто това, което те са очаквали от него, за да ги направи щастливи – без нито за миг да открие облекчение за своя вътрешен дисонанс. Ето защо Руди се бе отказал от този вид помощ. Той бе опитал и духовни лечители, но всеки от тях бе започвал с настояването Руди първо да повярва в техните догматични теории: „Ако повярваш в Х, ще бъдеш излекуван” бе основното правило, към което се бяха придържали всички. Руди обаче не бе готов да приеме нещата просто така, на юнашка вяра. Той търсеше доказателства, преди да може да повярва. И кой би могъл да го обвини за това?!

И така, Руди пристигна за консултация при мен, обявявайки, че е атеист и изглеждаше повече от скептичен към възможността да му помогна. Той очакваше от мен, като духовен лечител, да се опитам да го привлека към собствените си вярвания. Това обаче не е моят метод. Аз не разчитам на „вярвания”. Аз предпочитам преди всичко да откривам неща, които работят. Според моите разбирания, догмата е напълно безполезно лечебно средство. Всъщност аз установявам, че твърдите убеждения са доста често причина за психологични блокажи по-скоро, отколкото път към лечението им! И такива психични блокажи, ако не бъдат премахнати, водят също така до емоционални и физически заболявания. Така че аз определено не започнах с предложения към Руди да повярва в моята „религия”, каквато и да е тя.

Вместо това, аз предложих на Руди да участва в един процес на „игриво любопитство”. Идеята бе да използваме инструментите, с които разполагам, за да видим дали можем да открием произхода на неговите психо-духовни болки, без да се впускаме в обяснения какво би могло да означава това.

И така, макар Руди да не вярваше в прераждания, той имаше желание да види какво бихме могли да открием в неговата психика, ако приложим процеса на ре-интегриране на душата. Какво би се случило, ако ние просто „отидем и видим”? Обясних на Руди, че ще открием „истории” в неговата психика. Тези истории, от една перспектива, може да съответстват на други животи. Ако човек би искал да види нещата по този начин, тогава той може да реши да счита това за доказателство за превъплъщение. Аз лично съм избрал категорично тази гледна точка. В същото време аз обясних на Руди, че определено не настоявам клиентите да гледат на това по същия начин! Има и друг напълно валиден възглед, според който тези „истории” са измислици, създадени от подсъзнанието, за да ни позволи да осмислим вътрешните си проблеми. В този случай това, което правим, е, да използваме творческите си способности, за да си преразкажем тези истории по един нов начин, който ни позволява да открием лечение и вътрешен мир. Казах на Руди, че това е един различен и напълно възможен начин на разглеждане на този процес. И по този начин Руди бе готов да участва в един процес на себеоткриване.

Това, което тревожеше Руди, бе един комплекс от неща, които в нормална дискусия не се свеждаха до нещо особено. В последно време той бе започнал да се страхува от смъртта и имаше някаква студенина, която го завладяваше в тъмните зимни вечери и го мъчеше. Имаше и други въпроси, които го смущаваха, но той пожела да се спрем първо на тези два момента.

И ние потеглихме на едно пътешествие за ре-интеграция на душата. Както обикновено, това започва с едно въведение. То включва поставяне на клиента в дълбоко отпуснато състояние. На всяка стъпка от процеса тялото е отпуснато, его-умът бива приспан, творческият ум бива пробуден и интуицията засилена. Докато въвеждам клиента в това състояние, аз самият изпадам в успореден процес на самовнушение. Оставам в голяма степен с будно съзнание, но установявам връзка със своето Вътрешно Аз. Въведението приключва с това, че двамата с клиента изпадаме в състояние, в което можем да установим връзка със собственото си глъбинно познание. Някои клиенти виждат нещата във въображението си. Други ги чувстват, знаят и усещат. Във всички случаи ние се оказваме в състояние на връзка с вътрешния си свят, който е отвъд нормалните ни възприятия. 

В случая с Руди ние използвахме неговия страх от смъртта и тревожността му свързана със студа и тъмнината като компас, който ни отведе дълбоко във вътрешния пейзаж на неговата психика. Докато проследявахме това чувство до неговите корени, в далечината Руди забеляза някого. Той ми каза, че вижда една жена, изгубена в тъмнината. Докато Руди я наблюдаваше, тя изглеждаше че просто „е там”. Тя бе изгубена, сама, без никого наоколо и без да знае къде да отиде. Макар че Руди я наблюдаваше, тя изглежда че не забелязваше присъствието му. Тя бе напълно сама. Тогава аз насочих Руди да се завърне назад във времето в историята на тази клета жена… във времето „преди”… към събитията, които я бяха накарали да се изгуби в тази тъмнина. И докато търсехме назад във времето, забелязах внезапна промяна в енергията на Руди. Той се възбуди и започна да говори за „другите”, които викаха срещу него.

Когато се опитвате да провеждате духовно лечение по този начин, трябва да бъдете постоянно нащрек. Моят Вътрешен Аз ми подсказа, че вече сме променили гледната точка. Вече Руди бе вътре в преживяванията на жената. И тя бе естествено едно от предишните негови въплъщения.

Аз работих с Руди, за да му помогна да не бъде претоварен от това, което виждаше и чувстваше, и се стараех да поддържам процеса, така че да можем да разкрием тайната на историята на тази жена и как тя продължаваше да влияе на Руди в настоящото му въплъщение.

В резюме, оказа се, че тази жена е живяла в предишна епоха. Вероятно в 18-ти век. Хората в нейния град бяха силно религиозни и под командата на духовенството. Руди (като тази жена) преживя отново един много разгорещен и емоционално травмиращ сблъсък с група религиозни водачи от нейния град. Вероятно това бяха главния свещеник и някои дякони, или нещо подобно. Тези мъже крещяха на жената. Те й казваха, че тя ТРЯБВА да вярва. И ако не вярва, тя няма да получи НИЩО. След смъртта й за нея нямаше да има НИЩО. НИЩО!!!

За мен бе интересно, че те не й обещаваха, че ще бъде прокълната или че ще гори в ада, но когато човек задълбае в психиката на клиента, ситуацията се оказва често силно емоционално натоварена и клиентът просто наблюдава „това, което се случва”. Това не е време за обсъждане! 

Това, което ми се стори интересно, бе как тази жена НАИСТИНА вярваше на своите агресори! Тя им вярваше, когато те казваха, че тя няма да получи НИЩО. И така, след смъртта си, когато тя се освободи от човешкото си тяло и се озова отвъд ограниченията на този съвместно създаден „реален свят”… тя пристигна в това, което понякога е наречено „астрално ниво”. Това е следващата стъпка нагоре по стълбата. Това е съзнанието на четвърто ниво на плътност. Основната характеристика на това ниво на съществуване е, че докато си там, преживяваш всичко, в което вярваш. Твоят „външен свят” идеално и точно отразява обратно това, което се случва „вътре в теб”. Така се случваше и с тази бедна, изплашена жена. Тя вярваше, че няма да получи НИЩО и преживяваше точно това! И тя бе зациклила в това състояние. Защото ако няма „нищо”, тогава няма и „нещо” и „някой”, които могат да се появят и да ти помогнат. Така че този фрагмент на душата бе изгубен и бе изоставен там, в нищото.

Вътрешният Аз на Руди имаше, разбира се, и други въплъщения и едно от тях бе самият Руди. Това, което съм открил, е, че преживяването на отделеността на въплъщенията едно от друго е просто една илюзия. И така, тази бедна жена бе наранена от своите преживявания по отношение на вярата си, или на отсъствието на вяра, и страдаше допълнително от това, че е изоставена в студа и тъмнината. Тези страдания отекваха силно в душата на Руди. Всички въплъщения на Руди би трябвало, в определена степен, да изпитват част от терзанията на тази жена.  Това, разбира се, се отнасяше и за Руди. Защото всички тези въплъщения всъщност не са изолирани едно от друго. Те всички са проявления на едно и също по-голямо същество – Вътрешното Аз на Руди.

И така, точно както болката на тази жена би привлякла към себе си двама ни с Руди, така и любовта и състраданието на Руди към нея, можеше да я достигне. Когато Руди започна искрено да изпитва състрадание за нейната ситуация, ние можахме да я осветим със светлината на любовта. И, РАЗБИРА СЕ, тя можеше да почувства това! Изведнъж тя почувства надежда. Изведнъж тя видя светлина в тъмнината! Тя започна да се придвижва към светлината и съответно да се придвижва към Руди.

Това, което последва, бе кулминацията на пътешествието на Руди по пътя на ре-интеграцията на душата. Тази изгубена душа се завърна, следвайки светлината, излъчвана от сърцето на Руди. Тя се завърна У ДОМА. У дома към цялостта и единството на Вътрешното Аз на Руди.

И когато тя се завърна у дома, тя донесе със себе си пълното осъзнаване и разбиране на всичко, което се бе случило: Нямаше догма или религия, в която човек ТРЯБВА да вярва. Това обаче, в което човек НАИСТИНА вярва, определено му изглежда реално. И нещо повече. Няма причина за страх от смъртта, тъй като смъртта е просто един преход. И даже за тези, които се изгубват след смъртта, винаги има помощ. Винаги има излекуване и винаги има завръщане У ДОМА. Това трябва да е така, защото няма друго място, където можем да отидем!

Върнах Руди към нормалното му съзнание и ние проведохме кратка дискусия, преди сеансът ни да приключи. Това бе забележително. Руди бе преживял такива дълбоки емоции е бе ИЗПИТАЛ толкова дълбоко всичко видяно, че не можеше да допусне, че по някакъв начин това не бе нещо „реално”. Там и тогава той реши,  без сянка на съмнение, че това бе негово предишно въплъщение.

За мен обаче това не бе най-важното. За мен бе наистина важно да чуя, няколко седмици по-късно, когато видях Руди за неговия следващ сеанс, че неговият страх от смъртта и тревожността му, причинени от студените, тъмни зимни нощи… бяха отишли в миналото. Руди бе разрешил тези свои проблеми.

Този сеанс с Руди демонстрира много важни моменти, някои от които ще бъдат дискутирани по-късно в тази книга. Това, което исках да демонстрирам обаче, бе, колко силно нечии убеждения могат да създадат преживявания на човек в света на четвъртата степен на плътност – едно стъпало над нашия свят. Ако Руди имаше за цел да превърне собствените си вярвания, чувства и преживявания в религия, той можеше да започне да се опитва да убеждава другите, че наистина след смъртта няма НИЩО. Всъщност, той можеше да се превърне в един от тези проповядващи атеисти, които срещаме понякога и които настояват, че техните вярвания (че не съществува нищо извън тази физическа реалност) са единствената разумна позиция и че трябва да се съгласяваме с тях. Срещали ли сте някой такъв? Аз твърдя, че такъв човек има основателна причина за убеждението си. Може би, подобно на Руди, той има силни преживявания, че отвъд това въплъщение няма НИЩО. За разлика от Руди обаче може би той е прекарал живота си в търсене на доказателства за своята позиция. В този свят човек може да повярва във всичко, в което пожелае. Всеки открива доказателствата, които търси. Даже ако търсиш доказателства за това, че няма доказателства, ще откриеш и това! И така, убеденият атеист има всички поводи да поддържа своята позиция. Тук обаче се промъкват три грешки.

Първата грешка е допускането, че в основата на убеждението стоят факти. Това не е така. Вярата и убеждението идват на първо място. Даже и когато става дума за вяра в нищото. Ние търсим доказателства, които да потвърдят нашите вярвания, а не обратното.

Втората грешка е допускането, че „моите убеждения и фактите, които съм събрал, са по-валидни за теб от тези, които ти имаш”. Това е просто погрешно, глупаво и причина за безкрайни конфликти. Определено би трябвало да уважа това, че твоите убеждения са валидни за теб. Аз трябва също така да призная, че ти притежаваш разумни доводи за своите убеждения. В крайна сметка, тези убеждения са си твои!

И третата грешка е допускането, че „убежденията и фактите, които имам в момента, няма да се променят”. Разбира се, че аз ще се развивам и променям! Единственото постоянно нещо в творението е промяната. И никой от нас не прави изключение от това. Ние всички се променяме, непрекъснато. Ако се съпротивлявам на тази промяна и настоявам, че настоящите ми вярвания трябва да останат статични, това само би ми причинило затормозване и болка. И ако съм готов да приема, че настоящите ми възгледи в един момент ще се променят, тогава аз съм наясно, че след време аз повече няма да поддържам настоящата си гледна точка. И ако нещата стоят по този начин, то е пълна глупост да настоявам всички да се съгласят с мнението ми в момента – нещо, което аз самият в един момент ще променя!

Ако се придържам към дадена догма, това накратко означава, че съм решил да се боря с целия свят, да си причинявам болка и неудобство и след това да се боря още повече със себе си и със своя свят, когато бивам принуден, ритайки и крещейки от отчаяние, да се откажа от своята позиция.

За щастие Руди не бе догматик. Той дойде при мен, като търсеше решение на своята болка. Той бе готов да изследва различни пътища, да добие нови разбирания и след като ги открие, да нагоди своите убеждения. Това е най-добрият начин за придвижване напред, защото, разбира се, не съществуват правила. Само модели. А моделите винаги се променят.

Даже моделът, според който „получаваме точно това, което сътворяваме”, се променя. В четвърто ниво на плътност на съзнанието, той изглежда абсолютно верен. След това обаче, ние променяме своята перспектива и виждаме, че в други реалности той изглежда различно.

… следва продължение…

13. Наблюдаване

© 2019 Превод АТИ

Привет, приятели мои!

Аз съм Адаму от Монадичната същност на цивилизацията на Плеядите, който ви говори, както винаги, чрез моя скъп приятел и  книжник, Зингдад.

Днес достигаме до края на едно малко пътешествие, което осъществихме заедно. По този повод ви предлагам една дискусия на последната от Шестте свещени стъпки.

Първо искам да ви припомня, че целта на тези Шест свещени стъпки е сътворяване на реалност. Човек предприема тези стъпки, за да промени своето външно преживяване на действителността. Като такива, тези мощни инструменти трябва да бъдат прилагани внимателно, разумно и с уважение. В този смисъл ви напомням също така, че не трябва да се опитвате да прилагате тези стъпки поотделно, без да ги осъзнавате като една завършена съвкупност. Моля ви, прилагайте ги последователно, като започвате с първата свещена стъпка.

Стъпките, които вече са зад нас, са:

Приемане

Намерение

Действие

Визуализация

Емоция

А сега, ние ще предприемем последната стъпка: Наблюдаване.

Тази стъпка е съставена от пет под-стъпки:

Осъзнаване

Възражения

Повторение

Приемане

Отпразнуване

Осъзнаване

Вие би трябвало да знаете, че всички човешки същества не правят нищо друго ОСВЕН да сътворяват своята реалност. Болшинството от вас обаче правят това по един несъзнателен, не контролиран начин. Така например, когато седите и се тревожите безкрайно относно бъдещето, вие не правите нищо друго освен това да залагате намерения за неща, които силно не желаете да се случат. И тъй като вие също така прекарвате време в изпитване на болка от тези свои тревоги, вие също така ги зареждате с Емоция. Много често вие също така лежите в леглото си и Визуализирате своите тревоги. И ето ви готови три от Шестте свещени стъпки!

И когато закупите застраховка, едно много често срещано и привидно разумно нещо, вие предприемате Действие, нали така? Вие не инвестирате ли енергия в най-катастрофалните неща, които не желаете да срещнете в своя живот?

В този момент Зингдад ми казва, че не съм финансов съветник и не съм квалифициран да ви убеждавам да не си закупите застраховка (смее се). Добре. Аз само отбелязвам това, което за мен е очевидно: Вие със сигурност би трябвало да инвестирате своята енергия и съответно парите си в сътворяването на неща, които действително желаете, нали?

Тогава това, което описах, са само много малко от начините, по които несъзнателно и неволно използвате погрешно Шестте свещени стъпки, за да създавате резултати, които не желаете.

Наблюдаването на това програмиране на ума, наречено „телевизионни новини”, е друг пример. Те даже ви осигуряват Визуализация като част от своето програмиране! След това, когато се разгневите или изплашите от това, което виждате, вие също така ангажирате своите Емоции, за да прибавите към съзидателната сила на тези непрекъснато ескалиращи бедствия. А те съвсем целенасочено целят да ви ангажират емоционално със своето програмиране!

И докато седите и се оплаквате в компанията на своите приятели и колеги относно състоянието на света, се получава същото. В крайна сметка непрекъснатото оплакване е също една форма на заявяване на намерение!  

Има изключително много начини, по които средното човешко същество непрекъснато твори отрицание. И след това, на всичко отгоре, когато човек получи това, което е сътворил, започва да плаче: „Защо все на мен? Защо ми се случва това? Не го искам!”

Щеше да е твърде смешно, ако не беше толкова тъжно.

И така, мои приятели, първата част на Наблюдаването е просто това – Осъзнаване. Първо – осъзнаването, че нещата, които се случват в живота ви, СА БИЛИ предизвикани от собствените ви творения. Понякога настъпва объркване. Често получавате неща, които нямате представа, че сте сътворили. Понякога получавате неща, които сте започнали да сътворявате преди много животи. Понякога получавате неща, които са определено нежелани последици от творенията ви.

Например: Един млад мъж заявява, че иска да има красива приятелка. И той се опитва да постигне това. Той обаче сътворява желанието си от една доста куха изходна позиция. Той иска това цяло друго човешко същество да изглежда по определен начин, за да може да ласкае своето его с присъствието й и да получи престиж сред приятелите си. Той не търси любов. Той търси да напомпа своето его за нейна сметка и за сметка на приятелите си. Когато неговото творение се реализира, той получава една жена с привлекателна външност, която обаче, поради собствената си вътрешна болка и несигурност, непрекъснато го унижава и разбива самочувствието му. Той получава това, което е излъчил – едно затормозено его.

Ако напротив, младият мъж бе решил, че желае да открие партньор, с когото да може да сподели най-голямата възможна любов, той би поел по един далеч по-здравословен път. Тогава той можеше да намери приятелката на своите мечти. Тя би била идеална за него със своите силни и слаби страни, които да компенсират неговите. Сигурен съм, че виждате разликата!

Ето защо човек ТРЯБВА да предприема стъпката на изява на намерението си много внимателно. Както е изложено в описанието на тази стъпка, вие наистина ТРЯБВА много внимателно да огледате своето намерение, в съответствие със своето сърце и с по-голямото добро. В противен случай ще пожънете награда, която ще бъде болезнено нежелана.

Същото нещо се случва с тези, които заявяват намерение с цел спечелване на предимство или повече пари от това, което имат другите около тях. Такова желание за незаслужено неравенство между вас и другите би довело до болезнен резултат. Може би се оказва, че вие непрекъснато саботирате себе си и не успявате да постигнете богатството, което желаете. Или може би успявате да постигнете някакво замогване, но откривате, че се чувствате празни, без смисъл в живота и самотни. Какъвто и да е случаят, заявяване на намерение за придобиване на нещо за сметка на другите би довело до болезнен резултат.

И отново, когато получите този болезнен резултат, най-вероятно е да кажете: „Но аз не съм причинил ТОВА!” 

И така, приятели мои, аз ви приканвам да престанете да мислите като жертва. Забелязвайте своите творения. Забележете, когато нещо се случи в живота ви, че вие сте си го причинили сами. И, което е най-важно, внимавайте за резултатите от предходните пет свещени стъпки, когато те се реализират.

Една приятелка на Зингдад заяви намерение да се отърве от своите дългове. Тя премина през Шестте свещени стъпки. Нейната стъпка Действие бе да използва и последния цент от парите си, за да изплати своите дългове. И тогава, по време на Наблюдаването, тя забеляза множеството малки чудеса, които се появиха, докато вселената се стремеше да й помогне да ликвидира дълговете си. Тя забеляза, удиви се и отпразнува магическите начини, по които дълговете й се стопиха за невероятно кратко време. ТАКА стават тези неща! И когато вече бе без дългове, тя можа да се обърне назад и да каже: „Това се случи за една трета от времето, което предполагах, че ще ми е нужно!” Тогава тя можа да потвърди, че й се е случило нещо специално и магическо. И тя вече можеше да започне да се освобождава от идеята, че е просто една жертва в този свят. Тя можеше да започне да вярва в способността си да сътворява. И колкото повече вярваше в това, толкова по-успешно започна да сътворява своите намерения.

Самият Зингдад в един момент реши, че е време  да позволи изобилието да навлезе в живота му. Той заяви намерение не да „получи” изобилие. Не да спечели нещо за сметка на другите. А да предоставя изобилно. И след това, в замяна, да позволи на живота да го благослови с изобилие. След това той забеляза как това се случва като по чудо. Като по чудо, животът започна да го дарява с повече от това, което му бе нужно. Той описва това в този свой блог пост: https://zingdad.com/blog/67

И това, приятели мои, ме довежда до съществената част на стъпката Наблюдаване. От вас зависи да ЗАБЕЛЕЖИТЕ, че можете да сътворявате своята реалност. Вижте как това се случва. Потвърдете на себе си, че НАИСТИНА притежавате тази сила. Откажете се от идеята, че нещата в живота ви възникват на случаен принцип. Преобразете себе си от едно същество със съзнание на жертва, в същество със съзнание на творец.

Да, вие сътворявате приятни преживявания за себе си и това е много добре. Реалният резултат обаче тук е, че вие променяте своите убеждения. Вие се превръщате в творец. И това се случва само с помощта на тази последна свещена стъпка – Наблюдаване.

Възражения

Необходимо е да обърна вниманието ви към едно твърде голямо усложнение, което възниква по повод сътворяването на реалности. Нещата в живота ви, които чувствате, че не са във ваша полза, не са просто случайни събития. Те са там, защото вие сте ги създали. Така че сега, когато сътворявате различни неща, нещо трябва да се случи с предишните ви творения. Начинът, по който това много често се проявява, е, че когато започнете съзнателно да сътворявате своя желан резултат, животът започва да ви поднася всички възможни причини защо не трябва да имате този резултат.

Това са важни възражения. Това са многото древни вярвания, към които сте се придържали в своето подсъзнание защо не можете, или не трябва да имате този желан резултат.

Когато възраженията възникнат, понякога всичко, което е нужно, е да ги забележите: „О, това е едно възражение на моя нов (желан) резултат!”, след което да препотвърдите своето намерение и да продължите да сътворявате. Понякога това е достатъчно. Понякога обаче е нужна по-задълбочена работа. Понякога се налага да се задълбаете в собствената си психика, за да откриете коя част от вас се придържа към ограничаващите убеждения, които в противен случай ще продължат да саботират новото ви творение.

Когато Зингдад публикува първата книга на Документите на възнесението, той установи, че тя просто не можеше да получи читателско признание. Наистина само един нищожно малък брой читатели се заинтересуваха от нея и никакви маркетингови усилия не успяха да повлияят на тази ситуация. Той бе изправен пред два извода: Книгата наистина не бе достатъчно добра, за да спечели интереса на зрителите, или той по някакъв друг начин блокираше своето желание да сподели творението си с възможно най-много хора.

За щастие, той избра да изследва втората възможност, преди да се откаже от своя труд!

Зингдад приложи своя метод за Ре-интегриране на душата върху себе си и откри един свой минал живот, в който той бе злоупотребил със своята власт спрямо други хора. Той завърши онзи свой живот с убеждението, че е отговорен за влиянието, което има върху живота на околните. С такова силно убеждение, той всъщност подсъзнателно не желаеше книгата му да се продава! Виждате ли, след като той вярваше, че е 100% отговорен за това какво другите ще направят в отговор на неговите действия, то той вярваше и че ще бъде отговорен за развитието на душата на всеки, който някога би прочел неговата книга! Една наистина плашеща перспектива! И в допълнение на това, той също носеше в себе си дълбоко чувство за вина, срам и съжаление за тези събития от миналия си живот, които имаха за резултат убеждението, че не е достоен за успех.

Така че той откри ДВЕ убеждения, които го ограничаваха. И това бяха Възраженията, които продължаваха да блокират неговото творение, до момента, в който той се освободи от тях.

Далеч извън амбицията на тази дискусия върху Наблюдаването е да разгледам сценария на всяко възможно Възражение и начина на преодоляването му. Ако обаче вие се окажете затруднени в реализацията на творенията си и ако не можете да преодолеете едно свое ограничение, което ви саботира, може би ще е полезно да потърсите помощ от някого, за да ви помогне да надникнете в психиката си, за да откриете част, която се нуждае от ре-интегриране.

Това, което Зингдад предлага с оглед ре-интегрирането на душата, може да намерите на този адрес:  https://zingdad.com/sri

Повторение

Трябва да спомена, че някои творения са далеч по-сложни от други. Някои творения изискват серия от доуточнявания, преди да бъдат напълно реализирани. Ето защо, може да се окаже, че сте достигнали до стъпката на Наблюдаването, когато забелязвате, че се е материализирал само някакъв аспект от вашето творение. Или може би забелязвате, че творението ви се проявява по някакъв нежелан начин. Какъвто и да е случаят, често е желателно просто да започнете процеса от първата стъпка. Преминете отново през целия цикъл. Може би няколко пъти. Може би много пъти.

Ако решите да повторите процеса обаче, моля при всяка итерация да се запитате дали няма нещо, което би трябвало да промените. Например дали не трябва да насочите вниманието си към нещо по-полезно.

Внимавайте също така, да не прекалите с всичко това! Ако настойчиво повтаряте стъпките отново и отново, внасяйки значителни промени при всяко повторение, съзидателният ви процес ще стане толкова разнообразен и хаотичен, че творенията ви отново ще бъдат ограничени или блокирани.

Приемане

И така, достигаме до последната част на последната стъпка. Ние завършваме там, където започнахме – с приемане.

Приемането е от решаващо значение за запазване на съзнанието ви на творец. Какъвто и да е резултатът от преминаването ви през Шестте свещени стъпки, вие ще трябва да го приемете. Да потвърдите: „Да, аз приемам това!” От решаващо значение е да приемете всички резултати от вашите творения. Да сътворите нещо и след това да го отхвърлите означава да уплътните своята Сянка. Така че бъдете сигурни да запазите своето положително отношение по време на целия процес и най-вече не считайте Шестте свещени стъпки завършени, преди да сте в състояние на пълно Приемане.

Когато някой ви предложи подарък, този подарък не става ваш, преди да го приемете. По същия начин, вие не ставате собственик на творението си, преди да го приемете. И от тази позиция на собственик на творението си, вие може да запитате: „Сега, след като имам това творение, какво искам да направя с него?” И тогава може да започнете да сътворявате отново със Стъпка 1, като приемате, че има една последна под-стъпка на Наблюдаването:

Отпразнуване

Наистина е твърде важно да отбележите момента, в който някое от вашите намерения измине целия път на Шестте свещени стъпки и достигне до пълна реализация. Когато това се е случило, когато то е реално, когато вие го преживявате, тогава наистина трябва да спрете за момент и да отпразнувате този факт. Организирайте малко празненство само за себе си. Или голямо празненство за всички, които познавате, ако считате това за по-уместно. Какъвто и да е случаят, ОТБЕЛЕЖЕТЕ ГО ПОДОБАВАЩО. Запомнете го. Това е един момент, в който вие сътворявате своята реалност. Това е момент, в който вие преодолявате програмирането на жертва, което е принизило вашето съзнание. Това е момент, в който вие сте издигнали съзнанието си на нивото на творец. Направете това няколко последователни пъти и ще започнете наистина да преобразувате напълно убежденията си относно себе си и своята реалност. Ето защо, трябва да отпразнувате. Да, вие сте постигнали нещо, което сте желали. Това е добре. ДАЛЕЧ по важно е обаче, че сте променили своите убеждения и своето ниво на съзнание.

Заключение

И така, достигаме до края на тази част от съвместното ни пътешествие. Сега притежавате Шестте свещени стъпки като ваш инструмент. Вие ще жънете ползите от отговорното им прилагане и ще носите последиците от неразумното им използване. Съществуват по-мощни и по-преки методи на сътворяване. Както при всички инструменти обаче, колкото тези методи са по-мощни, толкова са по-високи изискванията към отговорното им прилагане.

Шестте свещени стъпки са едно добро начало, тъй като могат да бъдат прилагани и използвани от същества със съзнание от трета степен на плътност. Даже тези, които все още не вярват, че могат да сътворяват своята реалност, могат да започнат да опитат тези стъпки и да повишат съзнанието си с откритието, че в крайна сметка могат да претворят своята реалност. В това е истинската сила на Шестте свещени стъпки: В допълнение на факта, че преобразуват вашите външни обстоятелства, Шестте свещени стъпки ще трансформират ВАС! Те ще ви пробудят за факта, че сте наистина едно същество – творец. И това ще ви подкани да предприемете пътя към своето допълнително пробуждане за овладяване на все повече съзидателна сила.

Тези, които притежават съзнание с висока вибрационна честота и са готови да работят далеч по-усърдно и директно за преобразуване на своята реалност, може да изследват Инструментите на съзиданието, които Зингдад ще публикува скоро. Тези инструменти са подходящи за тези, които вече притежават единно съзнание (съзнание на шеста степен на плътност), както и за тези, които са готови да направят този преход към единно съзнание. Те просто няма да бъдат приложими за съществата, притежаващи трета степен на плътност на съзнанието.

„Инструментите на съзиданието” са част от серията „Сънуващ, събуди се!”, която може да намерите тук:  https://zingdad.com/da

Когато започнете да се пробуждате все повече и повече по отношение на Единството, вие ще откриете също така още по-мощни творчески способности от тези, описани в „Инструментите на съзиданието”! В крайна сметка, като едно същество на седмо ниво на плътност на съзнанието, вашите мисли магически ще ви носят определени преживявания. Това обаче предстои много по-късно във вашето пътешествие към все по-голямо пробуждане. Засега… наслаждавайте се на Шестте свещени стъпки и ги прилагайте разумно, с уважение и любов, и събирайте плодовете на красиви, изпълнени с радост творения.

Аз съм Адаму от Монадичната същност на цивилизацията на Плеядите, който разговаряше с вас, отново, чрез Зингдад.

12. Емоция

© 2019 Превод АТИ

Привет, приятели мои!

Аз съм Адаму от Монадичната същност на цивилизацията на Плеядите, който ви говори, отново, чрез моя доверен книжник, Зингдад.

По този случай искам да споделя с вас една дискусия върху петата от шестте свещени стъпки, които може да използвате, за да претворите своята реалност.  

Както вече стана мой навик, аз ще започна този разговор със съвета, че той би имал малък или никакъв смисъл за тези, които нямат ясно разбиране и спомен за предходния материал.

С тези предварителни думи, можем да започнем нашата дискусия върху петата и предпоследна свещена стъпка, Емоция. И в случай че трябва да си припомните, шестте свещени стъпки са:

Приемане

Намерение

Действие

Визуализация

Емоция

Наблюдение

Наясно съм, че докато съм разисквал всяка една свещена стъпка, съм казвал колко решаваща е тя за успешното сътворяване на вашата реалност. И наистина, всяка стъпка е от решаващо значение, но емоцията е тази, която е истинският двигател на това сътворяване.

В духовните сфери емоцията е енергията, която зарежда движението. Тя е движещата сила зад сътворяването на всяка реалност.

Всъщност за съществата подобни на великия творец, които сътворяват цели реалности (в т.ч. и тази реалност на отделеност, която съдържа цялата наша вселена), сътворяването е в действителност процес от само две стъпки: първо го помисляш и след това го почувстваш.

И толкова! Такива същества буквално фокусират мислите си и зареждат с енергия своите творения, след което… всичко се случва! Сътворено!

Ако щете вярвайте, така са били сътворени безкрайно много реалности. Тези великолепни, богоподобни същества първоначално си представят реалността, която желаят да преживеят. След това, обмисляйки подробностите, те започват да ЧУВСТВАТ всички подходящи емоции, които съответстват на тези подробности. Това е вероятно смесица от възбуда, радост и любов. И като ИЗПИТВАТ тези емоции, техните въображения се реализират и превръщат в действителност.

Може би ще се учудите да узнаете, че всичко, от което е съставена вашата вселена… всичко, което виждате около себе си; всичко, което можете да докоснете; всичко, което изглежда толкова реално за вашите ръце и очи; всичко е всъщност съставено от мисловните модели в емоционалните изблици на боговете?

Надявам се, че използването на думата „богове” не обижда! Ние ВСИЧКИ съществуваме в ума на Първоизточника – това, което вие земни същества, обикновено наричате Бог. Това важи и за тези по-нисши „богове”, за които говоря. Това са просто интелигентни творения с много висока вибрация, които имат задачата да създават безкрайния брой съществуващи реалности.

Но да се върнем към дискусията: може би ще разберете защо считам, че емоцията е вероятно най-мощният от всички инструменти. Казват, че за да повярваш, трябва да видиш, но още по-вярно е, че това да ПОЧУВСТВАШ, е равно на това да ЗНАЕШ! Когато почувстваш нещо, тогава то става твоя истина. И това, което е истина за теб, се проявява и става част от твоята реалност.  

Приятели, вашите емоции са МОЩНИ инструменти!

Тогава защо повечето хора не знаят това? Защо болшинството хора мислят, че емоциите са просто безполезни чувства, които възникват вътре в тяхното същество? Защо мнозина даже мислят, че емоциите са вредни, непродуктивни неща, които трябва да бъдат овладяни и заглушени?

Отговорът е твърде прост. За да се въплътите в третото ниво на плътност в тази реалност, както вие и всички други на планетата Земя сте направили, вие е трябвало да бъдете напълно откъснати от собствената си природа на творци. Трябвало е да забравите напълно, че имате някаква връзка с божественото вътре в себе си. Или е трябвало да се издигнете от матрицата на колективното несъзнателно без такова познание. Това означава да си роден в трето ниво на плътност. Това означава, че не знаеш, че си наистина едно същество-творец. Това означава, че си роден с убеждението, че си жертва, че си просто едно смъртно, малко човешко същество без сила и без присъща божествена природа. В такова състояние вие очевидно няма да използвате целенасочено своите емоции, за да преобразите себе си и своята среда по начини, които доставят по-голям мир, любов и радост. Вие даже няма да знаете, че вашите емоции могат да бъдат използвани по този начин. И абсолютно сигурно няма да знаете, че можете да овладеете своите емоции и че те са ваши инструменти.

И така, вие ще видите точно това, което виждате навсякъде около себе си: хора, неспособни да контролират своите емоции, които ги люшкат във всички посоки. Емоции, които създават странна смесица от неща, които те желаят и не желаят. И тъй като тези хора не осъзнават какво правят, те даже не забелязват как емоциите им действат като магия.

И тъй като това са същества на трето ниво на плътност, възниква голяма празнота във времето между причина и следствие. Когато издигате своето съзнание в по-висшите нива на плътност, тази празнота се свива, докато в един момент за едно същество на осмо ниво на плътност (като богоподобните същества, които споменах преди малко) сътворяването е моментално. Докато го почувствате и то възниква.

За съществата на трето ниво на плътност обаче времевият диапазон е продължителен. В зависимост от подробностите на творението той може да се простира с години или даже през много животи! Вие намалявате този времеви диапазон чрез издигане на съзнанието си. И един от най-ефективните начини да издигнете съзнанието си над това на жертва на трето ниво на плътност, е, да осъзнаете собствената си природа на творец. Което е точно това, което правите като изминавате шестте свещени стъпки! Така вие не само сътворявате своя желан резултат, но и повишавате своята вибрационна честота и ставате по-мощен творец! Продължете по този път и скоро ще откриете, че се пробуждате по отношение на истинското единно съзнание… съзнанието на шесто ниво на плътност. И когато се озовете там, ще сте готови да ползвате още по-мощни инструменти от Шестте свещени стъпки. Зингдад работи заедно с целия свой екип от съветници, за да произведе един материал относно тези по-мощни и по-съвършени инструменти, наречен „Инструментите на съзиданието“. Когато е готов за публикуване, той ще бъде издаден като окончателния компонент  на неговата серия от семинари „Сънуващ, събуди се“!

Ето линка към серията семинари „Сънуващ, събуди се!“:
https://zingdad.com/publications/dreamer-awake

Засега обаче и особено за тези, които все още не са достигнали съзнание на шесто ниво на плътност… ние ще предприемем петата от шестте свещени стъпки заедно. Ние ще използваме своите емоции, за да придадем сила на своите творения.

Как да използвате своите емоции, за да сътворявате

Сега, след като имате малко информация относно силата и важността на творческия инструмент Емоция, може би се питате как бихте могли да го използвате като инструмент. Процесът всъщност е изненадващо прост. Или е прост за описание. Не толкова прост за прилагане, ако не сте овладели емоциите си. И така, аз ще разкажа и за този аспект.

Емоциите са „магнетични”

Животът в двойствеността ви е научил, че радостта е нещо, което „ви се случва”, СЛЕД като срещнете нещо радостно. Също така, тъгата е това, което „ви се случва”, СЛЕД като ви сполети нещо тъжно.

Това е така за тези, които са жертви на своите преживявания и също така жертви на емоциите си. Това е, което се случва, когато не овладеете или не контролирате своя живот, или своите емоции.

Вие обаче четете (или слушате) този материал сега, защото сте решили, че е време да престанете случайно и безразсъдно да се натъквате на преживявания и да изпитвате тяхното емоционално влияние. Вие сте решили да поемете контрола върху своя живот. Да започнете да управлявате живота си и съзнателно да сътворявате своите преживявания. Каква друга би била причината да се захващате с шестте свещени стъпки, ако не тази?

И така, вие сте готови да разберете, че за съществата-творци, емоциите работят по обратен начин: едно същество-творец проявява една емоция, например радост в сърцето си и след това има преживявания и събития, които съответстват на това чувство, които започват да се появяват. Накратко, ако започнете с радост в сърцето си, спохождат ви радостни неща.

Разбира се, това е свръхопростяване на ситуацията, но въпреки това отразява нейната истина.  

И обратното е също вярно: ако прекарате много време в създаване на тревожност, гняв, ненавист, ревност, тъга и други подобни болезнени емоции, вие ще привличате към себе си като магнит външни обстоятелства, които съпровождат емоциите, които създавате.

Това е потенциално една твърде пространна и объркваща тема. Най-вече поради факта, че определено има периоди, когато е здравословно и целесъобразно да изследвате своите отрицателни и болезнени емоции, наистина да ги почувствате и да откриете какво ви показват и на какво ви учат. По този начин вие получавате по-голямо разбиране и състрадание – както за себе си, така и за другите. Следователно аз НЕ твърдя, че тези емоции са „лоши”, или че трябва да ги избягвате на всяка цена. Има време и място за всяко нещо и всяка болезнена емоция има своето време и място. Това, което казвам, е, че вие МОЖЕТЕ и ТРЯБВА да избирате своите емоции. Вие ги създавате. И ако всеки път, когато правите своя избор, вие избирате например гнева, то вие последователно избирате да създавате гневни преживявания. Все едно, че си „поръчвате” едно гневно взаимодействие от универсалната система за доставка по домовете! Това ще ви накара да се почувствате оправдани в гнева си и ще прекарате повече време в създаване на гневни емоции, след което, преди да се усетите, ще сте поставили началото на един порочен кръг и ще сте на път да се превърнете в една изтощена, гневна, самотна персона.

В горния пример може да замените гнева с всяка друга емоция. Освен разбира се, ако избрете да създадете една положителна емоция, когато крайният резултат ще бъде едно здраво, щастливо, обичано, лъчезарно същество. 

Преди да напуснем тази част от нашата дискусия, искам да кажа следното за възникващите емоции: ако изпитвате дадена емоция, ВИНАГИ има основание за това. Тя винаги има своя причина. Тази причина сте вие, вашите избори и вашите убеждения.  

Съществата от трето ниво на плътност обикновено са несъгласни с това изявление. Те вероятно ще кажат: „Не, другите хора и обстоятелствата ме карат да се чувствам по определен начин.” И за тях нещата наистина изглеждат точно така. Когато започнете да се пробуждате обаче, вие откривате, че това не е вярно. Вашите емоции биват създавани изключително от вас самите, в отговор на ситуациите, които сте привлекли към себе си със своите емоции!

Това е един цикъл, който започва, а не завършва с вашите емоции.

И това е нещо много добро, защото докато може да бъде наистина доста трудно да промените нещата, които откривате извън себе си, вие винаги може да промените своите емоции.

Вие може да не се съгласите. Може да мислите, че не сте в състояние  да промените емоциите си, но това означава единствено, че не сте се научили как да го правите!

Ако искате да усвоите това умение, може да опитате да проучите публикацията на Зингдад, наречена „Сътворете себе си, сътворете своя живот“, която е посветена точно на тази тема по един чудесен, практически ориентиран начин.

Открийте повече относно „Сътворете себе си, сътворете своя живот“ тук: https://zingdad.com/create

Изберете своите емоции

И сега, накрая, мисля, че разполагате с достатъчно информация, за да започнете да избирате емоциите, с които ще сътворявате. Най-добрият начин да направите това, е, да се върнете към предишната стъпка, Визуализация. Тъй като се подготвяте за следващата стъпка, до този момент би трябвало да сте визуализирали много пъти своя желан резултат.

Би трябвало да сте добре запознати с преживяването, при което си представяте наум своя желан резултат. Ако това е така, ще ви бъде сравнително лесно сега, още веднъж, да визуализирате как вашето желано намерение се реализира. Единствената разлика е, че този път ще наблюдавате внимателно своите емоции, докато създавате този чудесен резултат във въображението си.

Докато се занимавате с процеса на визуализация, задавайте си непрекъснато въпроса: „Какво чувство изпитвам сега? Каква е емоцията, свързана с този резултат?”

Би трябвало да завършите упражнението по визуализация с много ясна идея за това точно какви емоции са свързани с желания от вас резултат.

Тези емоции трябва да бъдат много първични и ясни. Като например „чиста радост”, или „чиста любов”. Или могат да бъдат много сложни и дискретно нюансирани, като „усещане за справедливост”. Или „усещане за яснота”. И т.н. 

Предложението ми към вас е, да не бъдете особено педантични относно това. Няма никакво значение дали някой друг на този свят би счел това, което изпитвате, за емоция. Нито в случая става въпрос да сте лингвистично коректни при описание на емоцията към самия себе си. Става дума единствено за откриване на подходящия инструмент, който да ви върши работа. И ако сте успели да идентифицирате една емоционална реакция и да я назовете по начин, който има смисъл за вас, тогава сте направили всичко необходимо!

Помнете също така, че може да имате редица емоции, които взети заедно, разкриват начина, по който се чувствате, когато желаният от вас резултат се появи. Така например може да кажете: „Имам усещане за мир, облекчение, радост и любов”. Това е твърде възможно да отразява истината, тъй като намерението може в емоционален план да означава редица неща за вас. Така че непременно регистрирайте своята емоционална реакция (или реакции!) по време на упражнението по визуализация.

В края на упражнението би трябвало да имате една наименована емоция или кратък списък от наименовани емоции. Това са „чувствата на сладкия успех”, които ще изпитате, когато намерението ви се материализира.

И тези чувства ще са двигателят, който ще осъществи сътворяването на вашето желание. За да стигнете дотам обаче, вие трябва да ги накарате малко да поработят. За което ще поговорим сега.

Кога и как да използвате емоциите си

Продуктивното използване на емоциите ви като инструмент за сътворяване на реалности може да изисква определена практика и създаване на навик. Първата стъпка е да изберете правилната емоция. Това прилича на избор на оттенък на боята на стените в една стая. Трябва да направите правилния избор. Колкото по-внимателно избирате, толкова по-доволни ще останете от крайния резултат, когато той се появи.

Процесът на избора бе описан по-горе. Той възниква с внимателното осъзнаване по време на визуализацията. Така че нека пристъпим към следващия елемент.

Началото на вашия ден. Когато се събудите сутрин, започнете, като още преди да сте станали от леглото, повторите своето намерение наум. След това накратко визуализирайте как някакъв негов аспект се превръща в действителност. След това ИЗПИТАЙТЕ как се чувствате. Не ставайте от леглото си, докато не изпитате това чувство.  

Сега също е подходящ момент да си напомните стъпката на Действието: може ли да измислите някакво малко действие, което да предприемете днес, което да ви отведе още малко в посока на вашата цел? Ако можете, планирайте да го направите! Ако не можете, планирайте възможността да получите вдъхновение през деня за едно малко действие, което МОЖЕТЕ да предприемете.

Сега станете от леглото, поддържайки създадената вече емоция, и изпълнете третия момент: създайте своя фокус за деня. Това може да бъде всяко нещо, което бихте могли да използвате, за да изпитате емоцията като напомняне. Ще ви дам няколко възможни примера, за да ви помогна да разберете какво имам предвид тук.

Може да използвате някакво бижу, например медальон, като фокус за вашия ден. В този случай може да изпитате емоцията и с ясно намерение да си кажете, докато държите окачения на врата ви медальон: „Този медальон носи тази емоция за мен и неговият смисъл е моето намерение.”

Трябва да използвате собствените си думи, както в този пример на Зингдад:

„Когато слагам на себе си този кварцов кристал, аз го зареждам с радостното вълнение, което изпитвам, докато моето намерение да изразявам себе си смело и без колебание, се осъществява”.

За целта може да използвате всякакъв предмет, но за да получите желания ефект, е добре да използвате отново и отново един и същ предмет. В течение на времето вие ще го зареждате с все повече и повече сила. И всеки път, когато изричате тези думи, докато изпитвате тази емоция и слагате медальона на врата си, вие ще зареждате своя предмет за фокусиране (наричан също талисман). И естествено този предмет може да бъде всякаква бижутерия. Може да бъде даже някаква дреха. Или даже някакъв белег или обозначение на китката ви. Или… всяко нещо, което ви върши работа. 

И след това, във всеки случаен момент през деня, когато забележите своя талисман, може да спрете за момент, за да направите това, което ще се превърне във вашия момент на презареждане с енергия. Тези случайни моменти са вашата възможност да прекъснете това, което правите, и да си припомните своето намерение (да го повторите наум), след което да откриете и почувствате свързаната с него емоция, преди да продължите с това, което правите.

Четвъртият елемент е много важен. Той настъпва, когато откриете отрицателни, непродуктивни мисли или емоции, които възникват в главата ви или в ума ви. Ако, както твърдя, ние сме способни да създаваме своята реалност с мислите и емоциите си, то саботиращите, негативните и изпълнените със страх и съмнение мисли и емоции, очевидно ще работят срещу това, което се опитвате да създадете!

И така, когато възникне такава отрицателна мисъл или емоция, това е петият елемент: съзнателно прекъсване и заместване на мисълта и емоцията. В момента, в който забележите такива отрицателни мисли или емоции, незабавно посегнете към своя талисман. Докато гледате (или държите в ръка) своя талисман, повторете своята „мантра”. Открийте и изпитайте свързаната с нея емоция. След като сте направили това, може да видите дали все още има остатък от предишната отрицателна мисъл или емоция. Възможно е да има. Ако е така, възможно е да има нещо, което изисква вашето внимание. Възможно е това да бъде нещо голямо, скрито дълбоко в психиката ви. Или може да е някой малък дразнител, който трябва да бъде разбран, преди да се придвижите напред. 

Възможно е да сте в състояние да се справите с него след няколко минути размисъл, или може това да е самата сърцевина на собствената ви Сянка, която се разкрива пред вас. Отвъд обхвата на тази дискусия за емоциите е да се занимаваме задълбочено с този въпрос. Въпросът е в това, че когато работите със своите емоции, ще забележите възникването на аномалии. Ще видите проявления на скрити части от своята психика. И една от частите на психиката ви, която определено ще се появи, когато се опитвате да претворите своя живот, е вашата Сянка. За известно време ще може да работите, докато „заобикаляте” Сянката си, но моля отбележете: ще трябва да интегрирате своята Сянка, преди да сте в състояние да издигнете своето съзнание и да напуснете отделеността. Докато притежавате една неинтегрирана Сянка, тя по един или друг начин ще ограничава ефикасността на вашите творения. Или директно ще ги саботира.

Ако е време да се справите със своята Сянка, тогава може би ще трябва да потърсите помощ от опитен специалист. Като алтернатива, силно ви препоръчвам втория модул от мултимедийните семинари на Зингдад „Сънуващ, събуди се!“. Вторият модул се нарича „Осветяване на Сянката“ и е конкретно предназначен да ви научи да разбирате и излекувате собствената си Сянка.  Ето линк към тази серия от семинари: https://zingdad.com/publications/dreamer-awake

Шестият и последен елемент, „Закриване на деня“ настъпва, когато сте отново в леглото си, в края на деня.

Отделете момент, за да прегледате изминалия ден. Какво Действие сте предприели днес, което ви е отвело в посока на желания резултат? Независимо колко малко може да е било това действие, отбележете го и благодарете на себе си за стореното. Ако не сте направили нищо подобно през целия ден, помислете защо това е било така. Какво по-различно можете да направите на следващия ден?

Колко случайни моменти на зареждане с енергия сте имали, когато сте преустановили това, което сте правили, и сте се съсредоточили върху своя желан резултат? Благодарете на себе си за всички такива случаи.  

Колко пъти съзнателно сте прекъснали и заменили своите отрицателни мисли и емоции? Забележете дали ставате по-бързи в това да „уловите себе си”, преди да замените тези мисли и емоции. Забележете дали отрицателните мисли и емоции намаляват. Благодарете си искрено за тази работа, свършена през деня.

И сега накрая, завършете шестия елемент, като откриете и изпитате отново емоцията. Този път прибавете към чувството си знанието, че сте един ден на духовна работа по-близо до реалното постигане на своята цел. Почувстайте я отново. Почувствайте как желаният резултат се приближава към вас.

Какво следва?

И така, изминатите до момента пет стъпки са стъпки на сътворяването. Трябва да бъде направена обаче и една шеста стъпка.

Без тази последна стъпка, сътворяването няма да бъде завършено. И когато я обсъждам, аз също така ще спомена някои допълнителни моменти, с които нашата дискусия за шестте свещени стъпки ще приключи.

До следващия път, мили мои приятели.

Аз съм Адаму от Монадичната същност на цивилизацията на Плеядите, който разговарям с вас чрез моя скъп приятел, Зингдад.  

11. Визуализация

© 2019 Превод АТИ

Адаму: Аз съм Адаму от Монадичната същност на цивилизацията на Плеядите и ви говоря, отново, чрез Зингдад.

Мои мили приятели, благодаря ви още веднъж за това, че споделяте времето си с мен. Сега за мен е голямо удоволствие да ви предложа четвъртата от шестте свещени стъпки – Визуализация.

Визуализацията е много важна стъпка, тъй като изпълнява три функции, нужни за създаването на желания резултат, по точно: Изпробване, Зареждане с енергия и Подготовка.  

Нека ви разкажа за тези три функции.

Изпробване

Когато визуализирате правилно, вие си давате възможност да „прослушате” новата реалност, която създавате за себе си. В своето въображение вие стъпвате в тази реалност и я обитавате. Вие може да видите как я усещате и как тя изглежда. Уверете се, че наистина я харесвате. Това е стъпка, подобна на „проба преди покупката”.

Моля разберете. Болшинството от съществата на трето равнище на плътност на съзнанието са отчаяно объркани относно това, какво е най-полезно за техния живот. Нещата, които те вярват, че желаят най-силно, обикновено им носят допълнителна болка и нещастие. Поради липса на далновидност и прозрение обаче, те просто не могат да си представят, че това е истина. Ще ви дам пример.

Болшинството същества от трето ниво на плътност са попаднали в капана на парите. Болшинството мислят, че повече пари ще им доставят повече радост. Болшинството вярват, че най-добрият възможен резултат в техния живот е да спечелят някаква невероятна сума пари в брой. Болшинството просто няма да ви повярват, ако им кажете, че такава печалба би била най-лошия резултат за тях. Даже ако им покажете статистики, свързани с хора, спечелили от лотарията: честотата на самоубийства, честотата на пристрастявания към алкохол и наркотици, самотата и изолацията, изпитвана от повечето спечелили… броят на тези, които в течение на няколко години, или даже на първите няколко месеца, са се оказали по-бедни даже от това, което са били, преди да спечелят. Даже ако категорично докажете на хората, че печалбата от лотарията е ужасна идея, повечето ще повдигнат рамене и ще заявят, че те ще бъдат изключение.

Всъщност аз не се опитвам да говоря зле за лотариите. Просто ги използвам като пример. Болшинството хора имат напълно погрешна идея за това какво точно би било полезно за техния живот.

Вие ще бъдете предпазени от най-пагубните избори, ако сте приложили моите предложения, свързани с втората от шестте свещени стъпки. Спомняте си, че ви предложих да синхронизирате своята воля с универсалната воля. Че трябва да си пожелаете нещо, което ще служи на най-голямото възможно добро. И сега, с визуализацията, вие имате възможност да проверите дали наистина сте абсолютно сигурни, че желаете да реализирате своето заявено намерение. Да видите, във възможно най-големи подробности, как такъв резултат ще повлияе на живота ви и на живота на всички останали.

Тъй като вие вече сте започнали, по силата на третата свещена стъпка, да задействате това намерение… то вече е започнало да се проявява. Енергийно то вече се е запътило към вас. Ето защо това наистина е вашата „последна възможност” да нанесете корекция и да видите дали желаете да се откажете от този резултат и да започнете отново с ново намерение, което наистина служи на най-голямото добро и което наистина искате да преживеете.

Бяхте предупредени. Творете внимателно. Ако дадете цялата си творческа сила на намерения, които понижават вибрациите ви, това, което ще получите, няма да ви хареса.

Така че отделете време, за да визуализирате напълно своето намерение. НАПЪЛНО да видите влиянието му върху всички, които ще бъдат засегнати. Аз ще ви науча как да правите това след малко. Сега обяснявам ЗАЩО трябва да правите това изчерпателно и внимателно.

Зареждане с енергия

Взето само за себе си, намерението е само една идея. Младият Зингдад получава  непрекъснато всякакви идеи, които знае, че никога няма да осъществи. Като например да основе рок състав. Той знае, че това е само една занимателна идея, за която мисли понякога. Той знае, че никога действително, наистина няма да ПОИСКА да основе такъв състав. Ето защо той също така не прави нищо относно това свое хрумване – като например да се научи да свири на някакъв инструмент. И по същия начин, ако всичко, с което разполагате, е едно намерение, то това е нещо подобно на рок състава на Зингдад. Това е само една идея, която ви забавлява от време на време.

Ако действително, истински искате една идея да бъде реализирана, то вие трябва да я заредите с енергия.

Третата свещена стъпка, действието, е един много силен инструмент за зареждане с енергия. Той е може би най-мощният такъв инструмент в реалността на трето ниво на плътност, тъй като хората вярват в действието, в правенето, като една задържителна предпоставка за достигане до желани резултати.

Това наистина е целта на Действието – да постави началото на процеса на зареждане с енергия. Да започне да превръща фантазията в реалност.

Визуализацията прибавя към това. Прекарайте известно време като визуализирате как намерението се превръща в реалност и вие ще го заредите умствено с енергия. И това е нещо, което ще ви науча да правите. Да прекарате известно време, като „виждате” всяка отделна част на вашето намерение като една реалност. С всичките му участници. Като изградите в ума си възможно най-цялостна и завършена картина на това как ще изглежда вашият свят, когато то „се сбъдне”. Това е един творчески умствен процес, който е кумулативно творчески, защото всеки път, когато се върнете към него и го повторите, вие прибавяте сложност и подробности. Вие допълнително зареждате с енергия своето творение.

Действието е „физическо зареждане с енергия”.

Визуализацията е „умствено зареждане с енергия”.

Емоцията, следващата свещена стъпка, е „духовно зареждане с енергия”.

Вероятно вие можете интуитивно да видите, че когато действате в тази последователност, вие повишавате вибрациите на съзидателните енергии. Виждате, че физическата енергия е най-грубата, с най-ниска енергийна вибрация. Умствената енергия е по-фина и с по-висока вибрация. Духовната енергия е най-фината и с най-висока вибрация.

За да творите истински, са ви нужни и трите енергии. В идеалния случай и трите, и в еднаква степен. За да възникне „магията” на шестте свещени стъпки, ви е нужна поне част и от трите енергии.

Подготовка

Едно от истинските предизвикателства пред новаторите творци възниква, когато те действително получават това, което са заявили като намерение!

Вероятно ще се изсмеете. Докато не се случи и на вас. Заявявате едно намерение, преминавате през шестте свещени стъпки и, един ден, „Бум!”, разбирате, че напълно сте получили точно това, което сте пожелали, в най-големи подробности.

Това е твърде шокиращ, изнервящ момент, когато сте прекарали незнайно колко животи, убеждавайки себе си, че сте една безпомощна жертва. И защо сте се трудили толкова здраво, за да се убедите, че сте безпомощни? Ако е, защото сте показали на себе си в някакъв отдалечен минал живот с какво желание сте могли да злоупотребявате с властта си и да наранявате околните… тогава ви очаква малка двойна неприятност, когато ще бъдете принудени да признаете, че отново използвате своите божествено отредени вам творчески сили.

Предполагам, че това, което ви казвам, е следното: малцината, които четат това и също така мислят, че би трябвало просто да могат да творят и претворяват своята реалност с лекота, и че това няма да е свързано с вътрешни противоречия… тези малцина всъщност би трябвало да бъдат НАЙ-ВНИМАТЕЛНИ. Вие вероятно не сте си чупили главата с помощта на творческите си способности. Все още! Ако не сте много внимателни, много мъдри, много чувствителни спрямо насоките, които идват от сърцето ви, тогава в бъдеще ви очаква значителна болка, когато ще ударите главата си в това. И тази болка ще ви научи да бъдете предпазливи, както всички, които използват своите творчески заложби.

Ако, от друга страна, изпитвате внимателни, уважителни опасения, това би трябвало да бъде добра новина за вас. Тогава това препятствие е вече зад гърба ви. Вашите опасения са мъдрост в действие. И аз бих ви посъветвал да използвате инструмента на визуализацията, за да изследвате своето творение-намерение. Особено крайностите от „най-добро и най-лошо”, които ще разгледам след малко. И проверете доста внимателно дали това намерение, което реализирате, служи на най-голямото добро и е в съответствие с желанията на вашата душа.

Ако то е такова, повече няма да си блъскате главата както преди. Тогава този път и оттук нататък е безопасно да упражнявате своите божествено дарени ви творчески сили.

И така, с Визуализацията вие се подготвяте за това, което предстои. Вие се приготвяте да приемете в своята реалност материализация на енергията, която сте предали на Живота.

Което е малко усложнен начин да кажем, че се подготвяте да бъдете творецът на това, което наистина сте!

Как да визуализирате

Позволете ми да започна, като кажа, че ако вече не сте установили своя редовна практика на медитиране, трябва да започнете да го правите. Медитацията е практика за успокояване на ума. Умът е обработващия инструмент на душата. Ако обаче понякога не успокоявате този инструмент, той се обърква жестоко. Вие сте склонни да вярвате, че СТЕ вашия ум. Вие обаче не сте! Вие сте склонни да вярвате, че шумът, който съществува в ума ви, е нещо реално. Това не е така! Чрез медитация вие може да се придвижите отвъд своя ум и да се изправите лице в лице с душата си. Това е, което наистина сте. Има толкова много неща, които мога да кажа тук за ползата и важността на медитацията, но разговорът ни не е на тази тема. Ние говорим за Визуализацията. Причината да повдигна въпроса за медитацията е, че тези, които са опитни медитатори, са готови още веднага да започнат много ефективно да визуализират. За тези, които никога не са медитирали, това ще бъде по-трудно, тъй като техните умове са шумни и недисциплинирани. 

Забележка на Зингдад:  Вие може да започнете да практикувате медитация, като се запишете в някой курс по медитация или, ако желаете, може да прегледате моето предложение, наречено: „Сътвори себе си, сътвори своя живот”. Може би това ще ви помогне да развиете навика да медитирате. Вижте информацията в моя уебсайт https://zingdad.com/

В крайна сметка, независимо дали сте опитен медитатор, или пълен новак

в духовните практики, вие може да започнете да визуализирате своите намерения и да ги доведете до реализация. Разликата е в това, че на опитните медитатори ще бъде доста по-лесно да поддържат своя ум в покой по време на визуализацията. Начинаещият най-вероятно ще установи, че умът му често се лута непродуктивно и ще трябва да вложи повече време и усилия, за да изпълни едно упражнение по визуализация.

Другото нещо, което искам да подчертая, е, че „визуализация” всъщност е погрешно наименование. По-правилно е да се каже: „създаване на пълен спектър от вътрешни сетивни възприятия”. За съжаление това е доста тромав израз. Причината да подчертая това е, че много хора не са зрително ориентирани. Ако затворят очи и си представят нещо, те не го „виждат”. Може би те го „чувстват”. Или просто „го знаят”. Има много различни начини, по които различните хора упражняват своето въображение. Следователно не приемайте, че трябва да „видите един филм” в ума си, само защото това упражнение се нарича „визуализация”.

В идеалния случай, вие ще си „представяте” с помощта на ВСИЧКИ свои вътрешни сетива. Работете обаче с тези сетива, които може да включите в упражнението.

А сега … как да визуализирате. 

Като начало, затваряте очи и успокоявате ума си. След това се свързвате със сърцето си. Открийте връзката с Първоизточника… мястото, от което идва Любовта… вътре, в самия център на Сърдечната ви чакра.

Сега, като поддържате тази връзка и се завръщате към нея винаги, ако я изгубите, изследвайте следната мисъл, като я визуализирате в ума си:

Визуализация № 1: Днес е денят, в който вашето намерение ще се осъществи. Това се случва. Вие чувате вътрешния си глас, който казва: „Ето това е! Моето намерение се превръща в реалност точно сега! По един най-удивителен и вълшебен начин, всичко това става истина точно сега!”

Какво преживявате? Какво се случва около вас? Какво събитие настъпва, за да ви накара да кажете: „Ето това е!”?

Прекарайте известно време с тази визуализация. Повторете я няколко пъти, докато почувствате, че наистина сте я визуализирали в цялата й пълнота. После (и това определено не е задължително да бъде по време на същото упражнение,  или даже в същиа ден), изпълнете следните допълнителни визуализации:

Визуализация № 2: Вече измина известно време, откакто намерението ви бе осъществено. Свързаната с това емоционална възбуда донякъде притихна. Сега вече сте в ново нормално състояние. Как изглежда животът ви сега? Как се е променил? Какво се подобри? Какво изгубихте? Кое е по-малко добро?

Ако не може да откриете едно нещо, което сте изгубили или от което сте се отказали, това е предупредителен знак, че залъгвате себе си. Всичко си има цена. Всичко. Не продължавайте напред, преди поне да се опитате откровено да погледнете към отрицателните моменти. Каква е цената? Какво ще изгубите? Огледайте се внимателно. Бъдете сигурни, че то е приемлива замяна на това, което ще спечелите. Само тогава продължете.

Визуализация № 3: Животът на други хора е бил също повлиян. Започнете от най-близките си: какво е било влиянието върху най-близките и скъпите ви хора? Как се е променил техният живот? Какви са положителните и отрицателните промени за тях? Какво ще кажете за останалите – колеги, познати? Какво ще кажете за случайни непознати? Какво ще кажете (ако имате такива) за враговете и хората, които не харесвате? Как животът на всички тези хора е бил повлиян положително и отрицателно от реализацията на вашите намерения?

Ако мислите, че не е от значение как вашите избори влияят на другите, то вие сте забравили най-основната предпоставка за това как действа “магията” на шестте свещени стъпки. Тя действа фундаментално, защото Всичко е Едно. Другите, това са други ваши същности. Това, което изявяваме, е това, което получаваме в отговор. Това е ПРИЧИНАТА „магията” да работи. И така… ако вие сътворявате нещо, което  ви доставя голяма радост, но за сметка на голямо нещастие за други хора, тогава вие СЪЩО ще си причините нещастие, като неизменна част от това, което сътворявате. Ако не разбирате това, или не вярвате, че е истина, тогава сътворяването на реалности не е за вас! Вие само ще си навредите с помощта на един инструмент, който не сте готови да използвате.

И така, след един 360 градуса анализ на влиянието, което реализацията на намеренията ви оказва на другите… има ли ВСЕ ОЩЕ нещо, което желаете да сътворявате?

Ако има, тогава ви предстои една последна визуализация…

Визуализация № 4: В това упражнение във визуализация вие прилагате въображението си към момента, в който сте привършили този свой живот. Когато сте отново едно духовно същество. Когато правите преглед на този живот, който вече е зад вас. Вие сте изправени пред своите духовни водачи и владетелите на Светлината. Когато погледнете към момента, в който сте поели в ръце своите съзидателни сили, когато сте заявили своето намерение и сте започнали да го реализирате… когато погледнете назад към получаването на това, което сте създали, и към момента, в който повече не сте се съмнявали в собствената си природа на творец… тогава в качеството си на това мъдро и израснало духовно същество, какво ЧУВСТВАТЕ относно своите избори? Беше ли това правилният избор? Почувствайте сега връзката със сърцето си. Какво е усещането? Това струва ли ви се правилният избор? Добър? Вдъхновен? Или ви се струва като грешка? Правилната стъпка в погрешната посока? Или евентуално напълно погрешно нещо? Изострете сетивата си. Прекарайте известно време със своите духовни водачи и владетелите на Светлината. Приемете техните реакции. Вслушайте се в техните насоки.

Ако след четвъртата визуализация сте все още на правилния път и имате положително чувство относно своето намерение, тогава сте готови за следващата свещена стъпка – Емоция. Това ще бъде темата на следващия ни разговор.

Ако обаче сте решили да промените мнението си и да смените своето намерение, и да НЕ реализирате това намерение, тогава може да започнете да изпитвате голяма благодарност в сърцето си, поради факта, че сте проявили мъдростта да преустановите тази реализация, преди тя да се е появила във вашата реалност. Почувствайте тази благодарност и с това чувство в сърцето си, просто се откажете от своето намерение. Престанете да го зареждате с мисъл и енергия. И когато сте готови, върнете се към първата свещена стъпка с придобитото допълнително знание и мъдрост, за да може следващия път да изберете едно по-добро намерение…

И така, както обещах, скоро ще започнете да научавате за петата и предпоследна свещена стъпка, Емоцията. В тази дискусия ще научите каква е истинската сила на емоциите. Сами те са неефективни и са често противопоказни. Когато е правилно насочена и фокусирана обаче, емоцията е буквално най-мощната сила във вселената. Това не ви ли звучи пресилено? Почакайте малко и ще видим дали все още ще мислите така!

Тогава до следващия път, скъпи приятели. Аз съм Адаму от Монадичната същност на цивилизацията на Плеядите и разговарях с вас чрез моя скъп приятел, Зингдад.

10. Действие

© 2019 Превод АТИ

Адаму: Мили мои приятели, благодаря ви, че ме поканихте отново в своето съзнание. За мен е голямо удоволствие да ви предложа третата от шестте свещени стъпки.

Аз съм Адаму от Монадичната същност на цивилизацията на Плеядите, който говори с вас чрез Зингдад. 

За мен е важно да започна всеки от тези разговори като посъветвам всички, които ме слушат за първи път… и всички тези, които нямат ясна памет за предишните части на този разговор… моля ви, спрете дотук. Моля ви проследете цялата поредица Говори Адаму от самото й начало. Всеки следващ разговор надгражда предишните и ще ви бъде от много малка полза, ако започнете оттук.

Можете да откриете цялата колекция от видеоматериали Говори Адаму в хронологичен ред, заедно с текстовите транскрипти на уебсайта на Зингдад.

След тези встъпителни думи, можем да започнем нашата дискусия върху третата свещена стъпка –  Действие.

Действието е сърцето на шестте свещени стъпки. Може би най-важната стъпка. Това е толкова важна стъпка, че понякога я наричат „законът за действието”, защото с действието е свързана една универсална истина.

Така че нека започна, като ви кажа за нея. Законът за действието е следният:

„Което направиш на Живота, ще ти бъде направено от Живота”.

Може би сте чували това изразено малко различно? Може би сте чували да казват: „Това, което направиш на другите, ще бъде направено и на теб”. 

Сигурен съм, че трябва да сте чули това, защото законът за действието е толкова универсално валиден, че е намерил място във всяка една религия и основна философска система по света днес. Той е бил наричан „златното правило” и „законът за реципрочността”. И днес мога да ви кажа, в случай че не го знаете, че той е също „законът за кармата”.

Повечето от тези, които вярват в кармата, обикновено я разбират погрешно. Те изглежда вярват, че съществува някаква универсална система за отмъщение. Като че ли има някакво божество, което раздава наказания на грешниците. Като че ли ви е наложен живот, изпълнен с трудности и мъчения от някакво жестоко същество, като изкупление за стари грехове.

Е, мили мои, позволете ми да ви уверя, че такова нещо няма. Простата истина е следната: „Това, което изразявате в Живота, бива умножено от универсалната воля и след това бива върнато обратно на вас”.

Ох. Един момент. Това не е ли законът за привличането, който споделих, когато обсъждахме намерението?  (усмихва се)

Разбира се, че е. Защото всички тези неща са едно и също нещо. Законът за действието Е законът за кармата, КОЙТО Е законът за привличането, КОЕТО Е златното правило, КОЕТО Е законът за реципрочността. Това са все едно и също нещо!

Има обаче определени компоненти от тези закони, които често са лошо разбрани.

Първият компонент е действието. Това, което правите.

Енергията, или НАМЕРЕНИЕТО зад вашето действие е това, което го зарежда. Ако наистина желаете да направите добро на друго същество, тогава тръгвате и правите нещо… и така проявявате доброта. Вие изявявате доброта в света. Няма значение дали действителното действие е приготвяне на сандвич за гладен непознат, или предложено внимателно изслушване на приятел. Това, което правите, е проява на доброта. Така че това е първият компонент. Действието внася в света около вас енергията на намерението, което стои зад него. 

И така както е при добротата, едно потайно непочтено намерение може да бъде внесено в света, ако например се опитате да се обогатите за сметка на своя съсед. Аз използвам тази дума „съсед“ в духовен смисъл. Това е всеки около вас. Вашият съсед са другите хора, това е също планетата, това са също животните, растенията, океаните, въздухът и т.н.

Което ме довежда до следващия компонент на закона за действието. Вие може да мислите, че сте бил добър с този човек, комуто сте предложили един сандвич. И това е вярно. Когато действате обаче, вашето действие засяга целия Живот. Едно изпълнено с любов действие засяга целия Живот. Защото Всичко е Едно, нали помните това?

И обратното също е вярно. Едно отрицателно, разрушително действие върху всяка част на Живота засяга целия Живот.

Ето защо наистина трябва да се замислите какво е намерението ви, преди да действате. Вие оказвате влияние на Единството… не само на лицето, на съседа, спрямо когото действате.

След това идва третият компонент. Това е вероятно най-малко разбраният компонент. Той даже често не се споменава при дискутирането на този закон. Това е фактът, че вашето действие е една енергия, която се разпространява в Живота. Тя е като сигнал, който вие излъчвате. И тогава Животът взема този сигнал и го насочва обратно към вас. Той обаче не го връща просто обратно. Той умножава този сигнал по божествената воля, преди да ви го върне. Разбирате ли?

Животът не е просто сбор от отделни части: хора, животни, растения и неща, които виждате около себе си. Животът е съзнание. И съзнанието се самоорганизира. То има свое собствено намерение и воля. Това е друг начин да кажем, че зад всяко нещо, което виждате, има един божествен дух, който се движи. И нещата са такива, каквито са, защото това е волята на този божествен дух. От една перспектива има много, много богове, които сътворяват съвместно тази реалност. От друга перспектива, всички тези богове са, разбира се, Едно и тези полу-богове заедно са част от едно велико същество… единственият Велик Дух.

Причината да се впускам сега в тази малко теологична дискусия е, че трябва да сте наясно, че Животът просто не отразява обратно към вас вашите избори, подобно на една тъпа машина. Или като едно безжизнено огледало. Не. Действията, които изразяват намерения, които са в съответствие с универсалната воля, получават масиран енергиен заряд от универсалната воля. Едно малко действие в съответствие с универсалната воля ще бъде умножено и усилено и ще даде голям резултат. За сравнение, едно масирано действие, което е в противовес на универсалната воля, ще бъде туширано и отслабено и ще ви бъде върнато като един много малък резултат.  

Сега, моля ви не разбирайте казаното от мен по опростен начин. Моля не приемайте то да означава, че ако направите зло, ще получите доста малък отрицателен резултат. Смисълът е различен. Ако направите зло, може точно в съответствие с универсалната воля да ви бъде даден урок в бъдеще да правите различен избор. Целта е да се научите да бъдете добър обитател на вселената. Вие ще получите масирано отражение от Живота, за да почувствате много силно ефекта на своите избори.

Тези, които придобиват това разбиране, което аз сега споделям, и след това се опитват да „хитреят”, като мислят, че могат да манипулират тези правила с цел краткосрочна изгода на своята его персона… и за сметка на Живота около себе си… винаги изпитват ужилване от страна на кармата.

След това те оплакват съдбата си. Те протестират против кармата. След това казват, че животът е труден и несправедлив.

Приятели мои, има една много, много основателна причина старият Адаму да ви преподава шестте свещени стъпки в точно тази последователност. Започнете с приемането, за да не изхождате от състояние на гняв, страх, омраза, ревност или лакомия, или желание да се облагодетелствате за чужда сметка. Или от някоя друга подобна отрицателна мотивация. Започнете с приемането. След това изберете своето намерение много, много внимателно. Търсете покой. Вслушвайте се в сърцето си. Съединете се със свещеното вътре в себе си. И само тогава, когато сте напавили този голям избор на обединение вътре в себе си, само тогава трябва  да започнете да го зареждате с енергията на своето действие. Само тогава вие започвате да обявявате своето намерение на света чрез ДЕЙСТВИЕ.

Силно се надявам, че разбирате. Защото това е нещо твърде сериозно. Децата не трябва да си играят с остри ножове и с огън. По същия начин духовно неизраслите не трябва да се заиграват със свещените стъпки.

Сега. Има един четвърти компонент на закона за действието, за който трябва да ви информирам. Това е времето. Знаете ли какво представлява времето? Науката няма дефиниция за него. Аз обаче ще ви кажа какво е то. Това е паузата, която възниква между причината и следствието. Ето защо, законът за действието може би трябва да бъде дефиниран по следния начин:

„Това, което изразявате в Живота, с времето бива умножено по универсалната воля и след това върнато обратно към вас.”

Разбирате ли? Казвам, че на енергията, която излъчвате, ще е нужно известно време, за да се завърне обратно към вас.

И точно това е вероятно причината да не сте забелязали закона за действието. Ето защо трябва някой да ви го каже. Ако нямаше такова забавяне във времето, това щеше да ви бъде очевидно, както пускането на водата от крана или включването на осветлението. Вие не се съмнявате, че когато завъртите крана на чешмата, това кара водата да потече, нали? Същото се отнася и когато завъртите ключа на стайното осветление.

В тези случаи отсъства объркване или съмнение, защото ефектът е моментален. Помислете си за момент обаче: какво би се случило, ако завъртите крана на чешмата и… не се случва нищо. Или завъртате/натискате ключа на осветлението и … не се случва нищо. След това, вие правите още двадесет такива опити преди, след около седмица, водата изведнъж протича. И след това, след други една или две седмици, без обяснение, осветлението започва да се включва. И за да могат нещата да се объркат допълнително, междувременно редица врати са се затворили и отворили, двигателят на колата е заработил, косачката за трева е направила обиколка на двора и кучето на съседа ви е ухапало.

Би трябвало да сте много по-наблюдателни от средния човек, за да забележите причинно-следствената връзка между първото завъртане на водопроводния кран и потичането на водата. Може би ще се окаже, че има някаква духовна връзка между крановете и водата, в която вие можете или не можете да повярвате. 

И за да усложним още повече нещата: знаете ли, че времето не е едно и също за всички? Да, определено, за всеки денят съдържа един и същ брой секунди. Това е вярно. Това обаче е илюзорната външна реалност, която вие създавате съвместно. Не това е, за което говоря тук. Аз говоря за промеждутъка от време между причините, които вие лично задействате в Живота, и ефектите, или резултатите, които се връщат при вас и които осъзнавате. 

Известни ли са ви „плътностите на съзнанието”? Чували ли сте, че можете да „повишите своето съзнание”? Е, едно съзнание наречено 8, към което храня най-голямо уважение и което е пряко свързано с поддържането на закона за кармата в тази реалност, е дало ясно и убедително обяснение на тези плътности на съзнанието, които може да прочетете, за да разберете точно какво те представляват.

Описанието им се намира в една глава от Книга 2 на Документите на възнесението, наречена „Плътности”.

Причината, поради която наистина трябва да прочетете това, е, че то е пряко свързано с вашите житейски преживявания. Виждате ли, колкото по-високо е съзнанието ви, толкова по-кратък е интервалът между причината и следствието на вашите действия. В един момент промеждутъкът става толкова малък, че на практика ефектът е моментален. Тогава вие се превръщате в това, което се нарича магическо същество. Защото тогава волята ви се материализира почти моментално. За да стане това обаче, вие трябва да притежавате твърде високо съзнание, 7 ниво на плътност, за да бъда точен. Огромното болшинство от хората на планетата Земя обаче в момента са на трето ниво на плътност. На това трето ниво на плътност на съзнанието, можеш да направиш един избор днес и резултатът му да те споходи в следващия ти живот. Или в по-следващия. Или в този след него! Когато абсолютно напълно си забравил, че си предприел това действие… тогава резултатът му ще се завърне при теб!

И това не е грешка. Нито е жестокост. Точно този резултат… точно този голям период между причината и следствието… е единственият начин да забравиш истинската си природа на творец и да битуваш, живот след живот, в дълбоко забвение тук в двойствеността. Това е единственият начин да повярваш, че си жертва. Това е единственият начин да приемеш, че страхът е един реален и валиден отговор спрямо живота. Това е единственият начин, по който можеш да сътворяваш съвместно своите катастрофални и болезнени резултати. И, мой любим приятелю, аз зная, че много от вас просто няма да могат да чуят това от мен, но аз ти казвам, че това е вярно: Вие всъщност ЖЕЛАЕХТЕ да бъдете тук и да преживеете това. Вие желаехте това най-дълбоко ниво на забвение, защото само от това състояние на пълна забрава вие може да сътворите себе си отново. Само така можете да се извисите, триумфиращи и величествени, в едно ново свое творение. Това е, което се случва на пробудените, възвисени души, които се издигат от двойствеността. Когато сте готови да се завърнете, вие ще се завърнете преобразени! Вие ще се завърнете с далеч повече от това, с което сте тръгнали първоначално. Това е едно пътешествие, за което всеки завърнал се твърди, че е изпълнено с предизвикателства, но че СИ Е СТРУВАЛО, отново и отново.

И когато времето настъпи… вие ще се завърнете.

Това обаче, което искам да разберете, е, че процесът на повишаване на вашето съзнание е процес на съкращаване на времето от предприемането на определено действие, до получаването на неговия ефект. И колкото повече този период се скъсява, толкова повече всеки от вас се превръща в същество-творец. До голяма степен това се дължи на отсъствието на хаос във вашите действия между причината и следствието.

Нека го обясня по следния начин.

Ако отворите и затворите крана на чешмата десет пъти, преди водата да потече, нейният поток ще бъде много слаб, когато тя пристигне след две седмици. Поради всичките отваряния и затваряния. Поради цялото объркване в намерението: дали искате да оставите крана отворен… или да го затворите.

Вие не сте предложили на Живота ясно и твърдо само едно намерение, заредено с енергията на едно действние. Вие сте предложили много намерения и много действия. Много хаос.

Противоположно на това, ако твърдо отворите крана днес и не правите нищо друго, водата ще рукне, когато пристигне, може би утре, с пълна сила.

Когато издигате съзнанието си, вие намалявате времевия диапазон. Когато намалявате времевия диапазон, вие придавате сила на резултата. Когато намалявате диапазона и придавате енергия на резултата, вие все по-силно осъзнавате, че сътворявате своята реалност. Когато осъзнавате своята природа на творец, вие осмисляте по-добре своите творения. Когато осмисляте по-добре своите творения, вие започвате да творите по един по-подреден, целенасочен начин. И когато правите това, вие се синхронизирате все повече с божествената воля. А когато се синхронизирате с божествената воля, вие повишавате съзнанието си. И когато повишавате съзнанието си… вие намалявате промеждутъка от време между причината и следствието.

Виждате ли?

Завърта се един цикъл! И този цикъл ви отвежда нагоре по спиралата на все по-високи нива на съзнанието… и вие започвате да творите с все по-голяма сила и енергия.

Любими приятели, законът за действието е двигателят на свещените стъпки. Той е, който движи творчеството в тази реалност. Докато се намирате тук в отделеността, вашите действия са от първостепенно значение. Те са „това, което вие внасяте в света около вас”.

Да, наистина е вярно, че вие може да действате и без да движите и един мускул, и без да отронвате и дума. Вие може да действате като медитирате. Това е възможно.

 Но знаете ли как да го правите?

Има вероятно една шепа живи хора на Земята днес, които НАИСТИНА знаят как да правя това. Хора, които са изразходвали много енергия и внимание в тренирането на своите умове. Такива същества могат да въздействат на света, докато се намират в пълен покой.

  Някой от вас дали е едно от тези същества?

Не?

Тогава действайте, като използвате ръцете си, тялото си, гласните си струни, писалката, компютърната клавиатура. Въздействайте на Живота с действие.

И това ме отвежда до последния момент от нашия разговор върху закона за действието. Сега, след като вече разбирате важността на действието… сега всеки от вас може да запита: „Да, но тогава аз какво трябва да правя?”

Отговорът е да се завърнете към своето намерение. Каква е промяната, която искате да видите в своя свят? Спомняте си какво ви казах относно намерението. Казах ви, че заявяването на намерение е като забождане на карфица върху географската карта. То е равносилно на това да кажете: „Аз отивам там”. Ако е така, то вашите действия трябва да се сведат до това да станете и да направите първата си крачка в тази посока.

Така че проверете намерението, което сте заявили. Задайте си въпроса: „Какво едно нещо мога да направя точно сега, което ще ме отведе в посока на реализацията на моето намерение?”.

Често в такъв момент хората се чувстват несигурни. „Как мога да направя нещо, което да ме отведе в посока на желания резултат?” Може би сте отчаяно болни и вниманието ви е свързано с оздравяването ви. Или може би сте затънали в дългове и намерението ви е свързано с изобилие. Или може би сте самотни и намерението ви е да откриете своята духовна половинка. Или е нещо друго. В този момент може би се чувствате на хиляди километри от своя желан резултат. Вероятно не може да си представите как бихте могли да го постигнате и след още сто живота.

Е, няма нищо страшно. Не е нужно моментално да постигнете целта си. В момента трябва да направите само една стъпка в тази посока.

Така че спомнете си своето намерение. Повторете си го на глас, докато го почувствате. Тогава проверете: какво може да направите точно сега в тази посока?

И моля ви, нека тук да не се самозалъгваме. Ако намерението ви е да постигнете чудесна физическа форма, не може да кажете: „Сега ще изям един чудесен шоколадов кейк в името на моето здраве”. Вие знаете кое допринася за добро здраве и кое е против него. Вие трябва да направите нещо, което е директна проява на вашето намерение. Една малка стъпка в правилната посока.

Може би решавате да проучите какви са добрите и здравословни начини на хранене? Тогава може би ще изберете да хапнете нещо, което е добро и здравословно. И ето, че сте направили една малка стъпка. Вие сте на правилния път.

Сега, не по малко важно, трябва също така да престанете да правите стъпки в обратната посока. Няма полза от това да направите една стъпка напред, след което да се обърнете назад и да направите три крачки в обратната посока!

Така че бъдете наясно с това какво правите. Продължавайте да избирате действия, които ви водят напред, към желания от вас резултат. Продължавайте да избягвате избори, които ви тласкат назад, далеч от желания резултат.

Това не е някаква голяма философия или сложна наука.

И ако не можете да измислите едно нещо, което да направите, за да се придвижите в правилната посока, тогава първото, което може да направите, е, да отделите малко време и да медитирате, да се вслушате в сърцето си.

Зингдад казва: „Ако имате нужда от помощ, мога да ви предложа направлявани медитации, които да ви помогнат с това!“

И ако това не ви помага, то вие се нуждаете от друга помощ. Намерете доверен човек, чиято помощ бихте оценили. Поговорете с него.

Зингдад казва: „Мога да ви предложа консултации, ако са ви нужни”.

Открийте нещо конструктивно, положително и конкретно, което можете да правите и което ви води към желания резултат. След това го направете.

Ще бъде добре, ако правите такова нещо редовно. Ако се окаже, че може да го правите ежедневно, това е добре. Бъдете сигурни обаче, че правите конкретни стъпки напред. И със сигурност избягвайте противопоказни стъпки назад.

Правете това непрекъснато. Изработете си навика да правите положителни стъпки и ще установите, че се приближавате към своя желан резултат… стъпка по стъпка. 

Правете това и магията ще последва. Вие ще задействате закона за действието. Вие ще привличате желания резултат към себе си. Следвайте правилния курс и ще видите какво се случва. Едно пътешествие от хиляди километри ще се съкрати магически, когато универсалната воля е с вас и ви дава крила. И ако действате енергично и целенасочено, и повишавате съзнанието си, може би ще ви се наложи да изминете само няколко километра, за да откриете, че магически сте се озовали в своята дестинация.

Приятели, когато вселената реши да ви поднесе вашите желания, може наистина да очаквате чудеса.

И така, сега вече знаете как става това.

С това вие вече сте готови да правите магически неща в своя живот. Възможно е обаче да добавите към магията. Възможно е да й придадете допълнителна енергия. И тези допълнителни неща, които ще съкратят вашия път към магията, са останалите свещени стъпки. С нетърпение очаквам да ги споделя с вас в следващите части от тази серия Говори Адаму.

До тогава, пожелавам ви да обичате това, което правите, и да правите това, което обичате.

Аз съм Адаму от Монадичната същност на цивилизацията на Плеядите, който говори с вас чрез Зингдад. 

9.1 Намерение – допълнение от Зингдад

© 2019 Превод АТИ

Зингдад: Здравейте, приятели!

Бях помолен да представя своята перспектива върху заявяването на намерение, като допълнение на казаното от Адаму.

След като изслушах внимателно посланието на Адаму на предходния видеозапис от тази поредица, аз реших да започна да прилагам малко космическа магия в собствения си живот. Реших да изразя едно намерение. Също така, ще приложа върху това намерение шестте свещени стъпки. Преди да заявя намерението си обаче, аз реших да направя стъпка назад и да спазя изискването за пълно приемане. Както си спомняте, приемането е първата от шестте свещени стъпки.

И така, приемане.

Това е дума, която е приела такъв задълбочен смисъл и значение в живота ми през последните няколко години. В момента за мен истинското приемане означава, че цялата моя реалност е точно такава, каквато трябва да бъде. Всяко същество-творец създава своята реалност от своята перспектива и получава това, което е сътворило.

Това естествено не означава, че всеки харесва това, което получава! Далеч съм от тази идея. Очевидно е, че тези, които не осъзнават, че сътворяват своята реалност, и тези, които не знаят как да използват умно творческите си сили, най-вероятно създават най-различни неща, които направо мразят. И това предполагам, че се отнася за по-голямата част от човешкото население на планетата в момента. Това да мразиш своите творения обаче не е същото като да не ги създаваш. И ние всички ТРЯБВА да получим това, което сътворяваме, за да можем да се научим да творим по-добре. Ситуацията наподобява тази на едно малко дете, което трябва да се научи да не прави някои неща, като например да не пипа горещо или да не гали агресивни кучета, или да не пресича уличата на червено… защото тези неща ще имат болезнени последици. По точно същия начин, всички ние млади същества-творци трябва да се научим да контролираме своите мисли, думи, действия и емоции, за да започнем да създаваме неща, които НАИСТИНА харесваме. Защото това е единственият начин някога да надраснем убеждението, че сме жертви. Че не сътворяваме своята реалност. Че не получаваме обратно от живота това, което сме сътворили.

И така… Ако следите мисълта ми… това, което казвам, е, че светът е точно такъв, какъвто би трябвало да бъде. Така както понякога изглежда, че е  жесток, тъжен, болезнен, страшен и объркващ. Всяка душа в процеса на различните си въплъщения получава това, което сътворява.

Сега вие може да помислите, че това не е вярно. Може да имате всякакви възражения срещу тази идея. Може да ми кажете: „Да, но какво ще кажеш за изтезаваните деца? Те са невинни и не са създали тези изтезания”, или: „Какво ще кажеш за страдащите животни?”, или: „Какво ще кажеш за хората със смъртоносни заболявания?” И това може да продължава до безкрай, с най-различни възможни възражения срещу моята позиция на тотално приемане. Аз обаче не съм тук, за да убеждавам някого в нещо. Вашите убеждения са 100% ваша отговорност. Ако обаче имате желание да видите как промених своята перспектива от точно този вид убеждения, които ме държаха в състояние на изплашена жертва, тогава ви каня да прочетете Книга 1 от Документите на възнесението. Електронният вариант на книгата е наличен безплатно на моя уебсайт. Ако пък предпочитате да четете книжен вариант, има и такава версия. Вие ще установите, че тази книга ще промени живота ви, ако сте готови да изоставите своите убеждения, че сте жертва. Сигурен съм в това.

Това, което искам да подчертая е, че аз приемам 100% не само концептуално… но до самата сърцевина на своето същество… като фундаментална истина на съществуването си… че всяка божия частица съзнание – от ангелите и монадичните същности чак до най-малките фрагменти съзнание тук на Земята…  абсолютно всеки сътворява своята реалност от своята перспектива. Да. Това е една съвместно сътворена реалност. Което означава, че начинът, по който сътворяваме, е като поканваме другите да играят роли и да правят различни неща в нашата реалност. И ако едно същество директно не създава дадено свое преживяване, то се е съгласило някой друг да му го създаде.

Сигурен съм в това.  

Аз също зная, че огромното болшинство от хората на Земята няма да се съгласят с мен. Зная защо това е така. И също така го приемам. Не е моя работа да променям мнения и да убеждавам. Аз приемам, че всички хора са точно това, което имат нужда да бъдат.

И тъй като това е така, аз всъщност откривам моя начин да приема това, което в противен случай би било неприемливо. Аз приемам порочните егоистични политици, които биват преизбирани, за да обслужват същите корпоративни интереси. Аз приемам замърсяването на планетата. Аз приемам престъпността, която разрушава всяко общество на планетата. Аз приемам мъчителните споразумения, които душите са подписали едни с други, които имат за резултат убийства, изнасилвания и мъчения. Аз приемам мъчителните контракти, за които душите са се договорили със своите тела и които водят до… ами… многобройните неволи по света. Аз приемам всичко това. Аз няма да се опитам да променя нищо от това. Аз приемам напълно тази реалност и своето място в нея.

И сега, след като съм постигнал приемане… сега аз мога да избирам. 

Спомнете си, че Адаму ни учи, че ако не приемаме, тогава сме жертви. Тогава ние не можем да избираме. Е, мили мои приятели, трябва да ви кажа, че ми отне един цял живот, за да открия пътя до това ниво на приемане. И когато постигнах това, аз ПОЧУВСТВАХ, че то променя всичко за мен. Имам усещането за възможно най-дълбок душевен мир. И ако не познавате такъв мир, аз мога да ви кажа какво наистина представлява един истински успокоен ум. Всичкото бърборене, изпълнените със страх мисли и ядовитите безсмислици, които бушуваха непрекъснато в ума ми, изчезнаха. Да, истина е, че аз трябваше да се справя със своята Сянка, преди да достигна дотук. Аз обаче вече съм тук. И ако вие сте в настроение да ми повярвате, моля ви да ми повярвате, че достигането до такова състояние на приемане и душевният мир, който то носи със себе си, си струват всяка частица положено усилие. Отново и отново.

И тъй като аз приемам всичко, аз съм в състояние да избирам и да творя.

Нещо друго, което се случва, когато сте в състояние на душевен мир, е, че изведнъж откривате, че може да чувате сърцето си.

Нека ви разкажа набързо за това.  

Когато умът ви бърбори, всичко, което имате, е шум. Когато сте постигнали душевен мир и умът ви е в покой, тогава откривате, че може да чувате гласа на сърцето си. А когато може да чувате сърцето си, изведнъж осъзнавате, че то е порталът към вашата душа. Вашата божествена същност ви говори чрез този портал. И това не са същите шумни думи, които използва умът ви. Не, вашата божествена същност минава през сърцето ви и ви позволява просто да ЗНАЕТЕ някои неща. Поне това показва моят опит. Може би ако постигнете вътрешен мир, ще получите видения. Или чувствени усещания. Или може би ще чуете някои неща от божествената си същност. Не зная. Във всички случаи ще бъдете вдъхновени от това, което за вас е най-дълбока и най-правилна истина.

Което ме отвежда най-накрая до темата за намерението.

Виждате ли, преди да постигна този мир и преди да мога да чувам сърцето си, аз бих изразил своите намерения с помощта на своя шумен, изпълнен с уплаха бъбрив ум.  

Моите намерения щяха да бъдат свързани с това, че светът трябва да се промени. Аз бих изказал намерения, че хората трябва да бъдат по-добри. Че престъпността трябва да намалее. Че политиците трябва да бъдат по-добри. Че замърсяването трябва да спре. Това щях да пожелая, ако имах алтруистични чувства. Ако се чувствах повече интровертен, вероятно щях да изкажа намерение да печеля повече пари. Или че трябва магически да разреша някакъв здравословен проблем.

Може ли да видите как всяко от тези намерения крие в себе си убеждението, че съм жертва? Че не мога да бъда щастлив, докато другите не се променят. Което Адаму нарича драма.  

Когато открих вътрешния си мир и вече можех да чувам сърцето си, намерението ми се появи само. То пристигна в ума ми бляскаво, радостно и изпълнено със светлина. И аз просто ЗНАЕХ, че това е моето намерение. Аз знаех, че това намерение е правилно за мен. Право от сърцето на Единството, по целия път надолу през пластовете на свещените същности до този мъничък духовен фрагмент, облечен в персоната наречена Арн Зингдад Алингъм, това е ПРАВИЛНО ЗА МЕН. И ето какво е то:

Намерението ми е да открия своя път към възможността да отдавам своя дар възможно най-безстрашно, на всяка част от Живота, която го пожелае. 

Искам да ви кажа защо това е моето намерение и след това бих искал да ви кажа как го съкратих до едно стегнато, въздействащо изявление.  

Виждате ли, когато си помисля, аз не съм мотивиран от пари. Аз не мисля „какво ще ми донесе това”. Това, което наистина, наистина ме вълнува, е, да дам своя принос. Също така, особено силно ме вълнува да чувствам и зная, че това, което мога да подаря, ще доведе до някаква промяна. Че то помага и оздравява, и служи. Аз силно желая да зная, че фактът, че съм на този свят, допринася за повече радост и позитивизъм. Обичам тази идея. Ето защо аз искам да отдам всичко, което имам, с най-високата възможна вибрационна честота.

В същото време в момента аз съм също така едно смъртно малко човешко същество. И моето бедно малко човешко его има същите страхове, както вашето. Аз се страхувам, че няма да имам достатъчно. Страхувам се, че ще остана без това, което ми е нужно. Страхувам се, че ще се окажа в задънена улица, че ще се изгубя, че ще обеднея. Аз се страхувам, страхувам, страхувам.   

Прав ли съм?

Такива страхове ни карат да заемаме длъжностите, които мразим. Те са, които ни карат да имаме застрахователни полици и пенсионни спестявания. Те са, които ни карат да гласуваме за социални осигурителни програми, и т.н., и т.н. Аз не казвам, че някои от тези неща са лоши. Самият аз не ги притежавам, но не казвам, че те са лоши за тези, които са ги избрали. Казвам само, че е очевидно, че всеки има тези страхове. А защо милиардерите просто не престанат да трупат пари? Защо не казват: „Имам такова неприлично голямо богатство, че е глупаво да трупам повече” ?

Аз ще ви кажа. Лакомията се поражда от същите тези страхове. Колкото си по-богат, толкова повече се страхуваш да изгубиш това, което имаш. Никакво количество пари няма да те накарат някога да престанеш да се страхуваш, че можеш да се окажеш в положение да нямаш достатъчно.

Така че аз приемам и това. Аз приемам, че това мое тяло се нуждае от грижи и че има някои страхове, които идват като неизменна част от въплъщението в един човешки живот. Нямам нищо против. Аз просто избирам да не бъда мотивиран от тези страхове.

Виждате ли? Няма нищо лошо в това да се страхуваш. Никога няма да можете напълно да изключите страховете. Те са вградени в този живот, който имаме тук. Може обаче да изберете страховете да не ръководят живота ви.

Знаете ли какво е смелост? Това не е отсъствие на страх. Смелостта е да изпитваш страх и въпреки това да постъпваш правилно. Но вие знаете това. Не го ли знаете?

Така че аз имам тези страхове като вас. И аз решавам, доколкото ми позволяват възможностите, да правя това, което е правилно за мен, въпреки страховете си. Аз избирам да отдавам своя подарък колкото е възможно по-безстрашно. Аз избирам да не се блокирам, да не саботирам себе си и да не се ограничавам по никакъв друг начин, за да мога да давам своя подарък на всяка частица Живот, която се нуждае от това, което имам да дам.

Най добрата част от това е, че то ще ми достави най-голямата радост. За мен това е най-добрият начин да имам оптимално блажено прекарване на живота си.  

А след това има и друга най-добра част. Това е, че аз вече зная как работи животът. Аз зная, че това, което даваш, е това, което получаваш обратно. И когато откривам моя начин да мога да правя това, животът ме възнаграждава с изобилие от подаръци. Ако давам по този начин, би трябвало и да съм готов да получавам по същия начин. И аз съм готов! Някога ми бе трудно да получавам. През последните няколко години обаче успях до голяма степен да се освободя и от този блокаж.

Въпросът е обаче в това, че намерението ме споходи и аз моментално можах да оценя неговата красота и че то е подходящо за мен. Аз искам да се фокусирам върху предлагането на своя подарък и да оставя Животът да се погрижи за останалото.  

Ето как формулирах окончателно своето намерение:

„Аз отдавам своя дар все по-безстрашно и изобилно на всяка част от Живота, която го пожелае.” 

Това как ви харесва?

Надявам се, че моята история ви е помогнала. Надявам се, че вие работите върху своето намерение. Искрено се надявам да формулирате намерение, което наистина да ви бъде от полза. И не като ви научи как не трябва да формулирате едно намерение, а като ви донесе радост, любов, разгръщане и изобилие.

Сега, както Адаму предупреди, аз зная много добре, че това деклариране на намерение е само една от стъпките. Засега обаче аз най-малко съм направил тази стъпка и съм готов да започна да зареждам с енергия това намерение с помощта на останалите свещени стъпки. Оттук нататък ще предам щафетата обратно на Адаму, за да научим какво представлява следващата свещена стъпка, наречена Действие.  

Довиждане до следващия път.