(с) Превод АТИ, 2017 г.

Дейвид Уилкок: Добре дошли в Космическо разкритие. Аз съм вашият домакин Дейвид Уилкок и съм тук заедно с Кори Гууд.

В този епизод ще ви представим още от поразителната нова информация, предоставена ни от ветерана свидетел от Втората световна война, Уилям Томпкинс.

*           *           *           *

АСТРАЛНА ПРОЕКЦИЯ

Уилям Томпкинс: Когато бях само момче, може би седем, осем или деветгодишен, летях много. Не, аз нямах самолет. Аз просто летях.

Ние живеехме в Санта Моника. Живеехме в Холивуд и аз летях много, предимно нощем, но понякога и в час, в училище, или в междучасие, когато просто отивах зад сградата и полетявах.

Понякога … вдигах нагоре ръце, но повечето време просто излизах навън.

И така, аз можех да летя над Холивуд, над долината Сан Фернандино, отивах надолу до плажа на Санта Моника, летях до Малибу, летях чак до Сан Педро, разглеждах военните кораби и сухите докове в Сан Педро и летях над летището на Лос Анджелис и са завръщах обратно.

Трудно ми бе да летя над летището, тъй като там се случваха много неща, така че се стараех по възможност да го избягвам.

На няколко пъти, след като се забавлявах да летя незабелязано, и особено през нощта, когато е по-забавно с всички тези светлини, аз се изстрелвах в галактиката. И летях с повече от 186,000 мили в секунда, много, много над тази скорост.
За всички бе нужно доста време, за да разберат, че даже германците можеха да летят по-бързо от това, да не говорим за извънземните, ясно ли е? Това, което обаче казвам, е, че аз просто летях.

По едно време влетях в … това бе адмиралтейския команден кораб на военноморските сили на Рептилите. Влетях направо в кабинета на адмирала. Можех да видя, чуя и помириша всичко, което те си говореха.

Разговарът им достигаше до мен на английски, точно както когато веднъж летях над Русия. Адмирал Сергей Горшков проектираше цяла серия футуристични кораби, които даже не приличаха на нещо от тази планета, защото бяха с покритие, което ги правеше невидими за радарите.

Аз летях над базата във Владивосток и всъщност прелетях около базата. Спуснах се надолу, огледах строителните съоръжения, издигнах се отново, след което влетях в кабинета на Сергей Горшков и можех да видя, чуя и помириша кафето в неговия кабинет.
И неговия език … кой език? Английски. Те всички говореха на английски, ясно ли е?

Всъщност аз станах член на една изследователска група във ВМС, където бях съветник по тези психични въпроси, с които се занимавам тук.

*           *           *           *

ДУ: Така че това тук са доста интересни неща. Чуваме, че той е могъл да прави това даже на седем или осемгодишна възраст.

Кори, едно от нещата, на които се натъкваме тук … Аз бях на пет години, когато имах преживяване извън тялото. Събудих се плаващ над тялото си и това бе събитието, което ме накара да изучавам извънсетивните възприятия.

Така че започнах да правя психични експерименти на седемгодишна възраст. Исках да го направя още веднъж, но не успях, докато бях дете.

Кори Гууд: Да, аз мислех, че това е нещо обикновено. Аз мислех, че всеки може да го прави. Аз го правех …

ДУ: Това е нещо, което ти се е случвало често?

КГ: Ъ-хъ.

ДУ: На каква възраст?

КГ: Когато бях на четири и на пет години, ми се случваше спонтанно, след което вече като младеж можех да го контролирам.

Когато тръгвахме на дълъг път с кола ми ставаше скучно, и вместо да повтарям: „Стигнахме ли вече?”, аз проектирах себе си извън колата, плавах и летях над пътните знаци, над кръстовищата. И аз мислех, че това е нещо, което може всеки.

ДУ: Има ли нещо в извънземния произход на душата, което да увеличава вероятността хората да могат да правят това?

КГ: Ами, нека кажем, че в един предишен живот, ти си бил извънземен, по-напреднал в развитието си. Ти си притежавал развити способности на съзнанието си и си се съгласил да се въплътиш тук на Земята като човек. Ние все още притежаваме същата Свръхдуша, която притежава същото знание. Така че това знание бавно си е прокарвало път в това мислещо същество, в което сме се съгласили да се превърнем.

ДУ: Имаме ли основание да вярваме, че ако един човек преживее необикновена травма, тази травма може да доведе до способност за астрална проекция?

КГ: Да. Всъщност това е техника, която прилагат в програмите. Те причиняват астрална проекция, като предизвикват изключително големи травми.

ДУ: Как се получава това? Защо проектираш съзнанието си извън тялото в такива случаи?

КГ: Това е едно бягство или защитен механизъм, който притежава психиката ни. Това е една способност на нашата психика за абстрахиране от действителността, за да изключим от това, което ни се случва.

И след като веднъж успеят чрез травмиране да програмират съзнанието на човека да напуска тялото му, тогава те започват да го обучават как да го прави с цел изпълняване на определени задачи.

ДУ: Би ли дал пример за такава астрална проекция?

КГ: Това е много подобно на виждането от разстояние. Например можеш да събираш информация за нещо, което се намира на голямо разстояние.

ДУ: Изглежда, че това е една доста древна техника, нали така? Искам да кажа, че това е нещо, за което тайните школи говорят от много дълго време.

КГ: Точно така, това е една силно подтискана способност, която притежават всички хора. 

ДУ: Едно от нещата, с които нашите зрители вероятно не са запознати, е едно конкретно тайно общество, наречено BOTA (Builders of the Adytum), или строители на адитум. И адитумът, ако щете вярвайте, е една стая, в която има олтар с една свещена книга, която съдържа свещено знание.  

И тази стая е напълно запечатана. Тя всъщност има цилиндрична форма и е напълно запечатана. Единственият начин да влезеш вътре е чрез астралното си тяло. За да бъдеш приет в това тайно общество, трябва да можеш астрално да проникнеш в адитума, да прочетеш книгата и да разкажеш прочетеното. Ти чувал ли си за нещо такова?

КГ: Ами имаше подобни упражнения, които всички трябваше да изпълняваме.

ДУ: Наистина?

КГ: Да. Трябваше да идентифицираме предмет в друга стая, да опишем цвета му. Не трябваше да четем книги, защото все пак ние бяхме малки деца. Караха ни да идентифицираме играчки или рисунки, които се намираха в отдалечени стаи и които никой от провеждащите експеримента не познаваше, за да не може да ни предава несъзнателно информация по телепатичен път.

ДУ: Някои хора може да са склонни да отрекат показанията на Томпкинс, поради това, че той твърди например, че е влязъл в кабинета на адмирала на флота на Рептилите и че е чул разговор на английски, когато там определено не са разговаряли на английски. Същото и с руснаците, където те са имали този невидим за радарите самолет.

КГ: Чувал съм това преди, че умът, твоето астрално проектирано тяло, може да интерпретира други езици и да ги превежда на езика, който използва твоят ум.

ДУ: Значи става нещо като естествен превод.

КГ: Не винаги, но някои хора притежават тази вродена способност.

Не можеш ей така астрално да се проектираш в много от тези тайни бази. Те са охранявани от хора, които притежават способности да влияят от разстояние, които способности са усилени с помощта на техника. Чувал съм да ги наричат „тези, които разпръскват”. Те разпръскват мислите ти.

Има също така невидими същества-сенки, които охраняват съоръжения от астрални проекции. Астралните проекции ще се опитат да проникнат в някое съоръжение и изведнъж там ще се появи това твърде тъмно същество, което ще започне да ги напада и преследва. Така че те притежават астрална защита.

ДУ: Добре. В следващия сегмент ще видим как Томпкинс ни изстрелва в космоса и по-специално ще чуем какво има да ни каже относно селищата на Луната.

* * * * * *

НАШАТА ЛУНА

УТ: Е, преди всичко, това не е ваша Луна и на второ място, това не е луна. Това е един команден център за една област от тази част на галактиката Млечен път. Ето за това става дума.

И тя не се върти. Всички забравят, че това нещо не се върти. Нали така? Така че това не е луна. Това не е ВАША луна. Това е един команден център с вероятно 25-35 различни цивилизации вътре в него, които действат в тази част на галактиката Млечен път.

И да, някои от тези хора там всъщност са във война едни с други, но те имат свой персонал, който живее там. Техните семейства са там. Там техните деца се обучават. Те израстват и остаряват. Те се женят. Това е нещо голямо. Това е едно голямо съоръжение.

* * * * * *

ДУ: Кори, каква бе твоята реакция, когато току-що видя това?

КГ: Точно това съм казал и преди. Има редица фракции, притежаващи територии на Луната, в които действат. И това са кръвни врагове от хилядолетия, които действат на километър едни от други. Това са същества, с които не би  искал да си имаш работа в никакъв случай.

ДУ: Той споменава за 25-35 цивилизации. Любопитен съм доколко това отговаря на чутото от теб.

КГ: Това вероятно е така. Има много от тези раси генетични фермери, които притежават „наблюдателни постове”, както те ги наричат. И това са наблюдателни постове, от които те  излитат, и където се връщат, докато провеждат генетичните си експерименти върху нас.

ДУ: Едно от нещата, които ми направиха впечатление, бе … и във връзка с тези наблюдателни постове, за които говориш … той каза, че там живеят семейства.  Там има деца, които израстват в тези бази на Луната. 

Така че тук си имаме работа с нещо като постоянни жилища за потенциално големи общности от хора, представители на значителен брой … 25-35 цивилизации.

КГ: Това е нещо подобно на нашите военни бази в Европа. Войниците имат семейства, които живеат там заедно с тях. Би трябвало да става дума за подобен сценарий. 

Не съм чувал за семейства и за деца. Според информацията, която съм получавал, ставаше дума за нещо като военни постове.

ДУ: Когато ходих в Япония, посетих Токио, основния град, и бях удивен да видя нещо, пособно на Манхатън, но толкова голямо. Токио е невероятно голям и сградите са толкова нагъсто, че не можеш да видиш докъде се простират тези плътно построени една до друга здания. Така че имаме един град с тези размери, но на една толкова малка територия, където може потенциално да живеят 20-30 милиона души.

Чудя се как нивото на развитието на тези същества на Луната, в някои от тези територии, им позволява да съберат толкова голямо население в едно малко пространство.

КГ: Всичко е въпрос на технология. Ако не бяхме технологично напреднали, нямаше да можем да имаме град като Токио.

Те са овладели всички свои енергийни нужди, протеиновите изисквания на хората, всичко необходимо за преработката на отпадъците. Всичко това е на много по-ефикасно ниво, в сравнение с нас.

Така че да, те могат да си позволят доста по-голяма гъстота на населението от нас.

ДУ: Има ли имиграционни изисквания, които пречат на някого, който не принадлежи на съответната местна култура, да влезе в някои от тези градове?

КГ: Абсолютно. Не е възможно някой да влезе в чужд град. Искам да кажа, че там е нещо като Антарктика, където има ясно очертани територии на отделните страни. Това са неприкосновени територии, които не биват нарушавани.

Луната е превърната в нещо като швейцарска територия, зона лишена от конфликти, след като там са се водили много големи войни назад в нашата история. И те са запазили някои от останките върху Луната, за да напомнят за тези битки и за това колко лошо са се развили тогава нещата.

Това са конфликтите, довели до сключването на тези споразумения между различните групи генетични фермери, които включват тези по-негативно настроени хора, за които говорим. Споразуменията им позволяват да живеят и работят в такава непосредствена близост, без да воюват непрекъснато. 

ДУ: Пит Питърсън има един свидетел, дошъл от руската космическа програма, който му е казал, че ако можехме да видим тъмната страна на Луната, която както казва Томпкинс, е винаги скрита от погледа ни, тя би изглеждала като Манхатън нощно време.

Става дума за това, че ако цялата тъмна кръгла обратна страна на Луната бе обърната към нас, нощно време тя щеше да бъде направо покрита със светлини.

КГ: Дау има едно конкретно място, мисля, че се нарича Град Луна, който е силно осветен. Трябва обаче също така да се знае, че те имат един тип екраниране, което покрива сградите и съоръженията и което отгоре изглежда точно като безлюдния терен на Луната.

ДУ: О, уха!

КГ: Така че ти можеш да летиш отгоре и да виждаш кратери, когато всъщност това ще е една изкуствена прожекция, която скрива една база или някакъв наблюдателен пост.

ДУ: Това е интересно, защото както знаем, пенсионираният майор Боб Дийн, според това, което съм чул от Джейкъб, който се е срещал с него на една конференция на Проекта Камелот и го е разпознал като участник в тайната космическа програма …

КГ: Аз съм сигурен, че той е бил поне веднъж в програмата „20 години и обратно”.

ДУ: Да.

КГ: Това е моето мнение.

ДУ: Обаче едно от нещата, което Дийн е казал на Джейкъб, е било, че в Тихия океан има един остров, половината от който изглежда като остров, но всъщност това е един екран, под който се крие една твърде важна секретна база. И ако не е тази холограма, която  създава изображение на част от острова, там може да се види нещо удивително.

КГ: О, да, те могат да направят така, че цели острови да изчезнат.

ДУ: Уха! Значи това е нещо, което може да бъде използвано в момента на Земята.

КГ: Абсолютно.

ДУ: Ти можеш да го потвърдиш?

КГ: Да, тази технология може да бъде използвана в Антарктика, както и на много други места.

ДУ: Добре. Той спомена също, че Луната е един команден център. Каква част от това е под повърхността?

КГ: Почти всичко. Болшинството неща са под повърхността в тези дълбоки огромни кухини, цепнатини и канали от лава.

ДУ: Ти беше споменал, че разполагаме с нови художествени изображения на Лунния оперативен център.

КГ: Да, да.

Ако погледнеш това изображение, то представлява  триизмерен образ на първоначалния вид на Лунния оперативен център.

ДУ: О кей.

КГ: След това имам и друго изображение, което показва какво е било достроено, за да прикрие формата на пречупения кръст.

ДУ: Интересно. Добре. И така, в този последен сегмент, имаме едно последно изявление на Томпкинс за това предаване и то показва как той вижда нашето място във вселената, на основа на личните си и невероятни познания за тайните операции и пряк опит с извънземните, в това чесло и с Nordics. Нека да го видим.

 *            *         *          * 

НАШЕТО МЯСТО В ГАЛАКТИКАТА

УТ: Вече сме приели съществуването на 200 трилиона галактики. Не на милион. Там има 200 трилиона галактики.

Искам  да кажа … ние сме толкова наивни по отношение на това, което се намира там. То е направо невероятно. Милиони и милиони планети – много малки неща, както и неща, които правят нашата звезда да изглежда като детска играчка.

Нашата звезда е просто една малка точка ей тук отстрани и това важи даже и за нашата галактика.

И докато ние разговаряме за това … този въпрос възниква непрекъснато и сега моментът е подходящ да го кажа.

Ако си представим, че ние сме центъра на галактиката Млечен път, ние се намираме ей тук – накрая на ръката ми.

Всеки в тази стая и всички зрители, които ще гледат това, трябва да си дадат сметка, че това е един от ръкавите на галактиката Млечен път, а ние се намираме ей, тук на първата фаланга на този мой пръст.

Вие не сте там … Почакайте малко! Вие не сте там, където се развива действието. Даже и в рамките на Млечния път, вие не сте там, където се развива ЦЯЛОТО действие.

Вие сте ей тук, накрая, и след време вие ще бъдете изхвърлени, защото галактиката се върти. Галактиката се върти, както всички останали.

Те се въртят и върховете по периферията им биват изхвърляни. Появяват се други галактики, които ги привличат. Така че след няколко седмици може да се окажете в друга галактика. Нали така? Нужно е малко време. (усмихва се)

Така че разберете, че вие не сте в центъра на нещата, вие сте едни от подлежащите на изхвърляне.

Тази малка Слънчева система, която се намира ей тук – тя е … Вие сте някъде тук в нейния край.
Интересно е, че трябва да се запитаме кои сме, къде сме и какво знаем, за да си дадем сметка, че вселената е нещо, което не е за вярване. Така че възможностите пред младите хора в тази страна, в целия свят, да се включат в този търговски обмен …

Вземете се в ръце. Забравете за този пищов на кръста. Такива ги има прекалено много. Това не е правилния път. Трябват ви най-големите … достатъчни, за да можете да ги спрете и това хората от ВМС го знаят от 240 години насам. Ако имате достатъчно мощни ВМС, те ще отстъпят.

Не ви трябват ВМС, които да стрелят. Ако обаче не може да демонстрирате голяма мощ, другите ще направят живота ви труден.

Ако питате мен, мисля, че ние едва започваме. Все още сме видели върха на айсберга по отношение на това къде можем да отидем и какво можем да направим и това са невероятни възможности.

*           *           *           *          
ДУ: Добре. Уха! Това е едно доста отрезвително напомняне на страховитостта на нашата космическа идентичност.

Аз съм цитирал някои от последните изследвания на НАСА, които разкриват, че съществуват толкова подобни на Земята планети в нашата вселена, колкото са песъчинките на Земята, на една цяла планета. Всички песъчинки взети заедно – това са все водни планети подобни на Земята във вселената. Така че това е един невъобразим брой.

КГ: Това е един шаблон, който се повтаря из целия космос.

ДУ: И тези водни планети в този теоретичен модел, изваден от НАСА … те може би се замислят, че на една на всеки сто от тези планети ще има живот, след което може би на една от всяка от оставащите стотици ще има интелигентен живот.

Обаче на основа това, което си ми казвал вече, изглежда че интелигентният живот ще бъде много по-често срещан от тези една на сто и пак една на сто.

КГ: Ами да, и също така, трябва да разбереш, че всяка слънчева система притежава своя собствена динамика. Така че в космоса ще има развиващи се общества, както и такива, преживяващи катаклизми, или цикли, които възникват периодично. След това обитателите на преживели катаклизми планети ще трябва да преминат през дълги периоди на по-примитивен живот.

ДУ: И ако нашата обикновена преценка за възрастта на вселената е около 13.8 милиарда години … има различни мнения, но това е едно от най-често срещаните, тогава това би означавало, че ще има цивилизации доста по-древни от нас, които вече са достигнали до много напреднали технологии.

КГ: О, да. И такива, които са се появили и са изчезнали.

ДУ: Тогава в светлината на тези нови данни, идеята, че ние сме единствената форма на интелигентен живот във вселената, е напълно смехотворна.

КГ: Да, тя е нещо повече от смехотворна. Тя е арогантна. Планетата трябва само да притежава правилната смес от минерали, определено разстоание от слънцето и да бъде оплодена от правилните ензими или протеини от падащи комети. Тогава ще са налице всички градивни елементи за базисни форми на живот, а такива има навсякъде. 

Надпис на кадъра: „Телескопът Хершел открива звезда, която изстрелва мощни водни стълбове в междузвездното пространство. – Бел. прев.

И сега след като са открили, че звездите произвеждат вода …

ДУ: Точно така.

КГ: … и това е източникът на голяма част от водата (в космоса).

И Слънцето също така произвежда тази хармонична вълна, която позволава възникването на живот.

ДУ: Да, това е нещо, за което съм открил много научни доказателства. Хората, които гледат моите епизоди Мъдри учения, в които говоря за ДНК, са получили невероятни доказателства за това.

Разглеждали сме работите на Вилхелм Райх и как всъщност е възможно да предизвикаме възникването на живот само чрез подаване електричество на каменен къс, поставен във вода. Трябва ви само това и животът може да възникне.

КГ: Точно така, и допълнително, в зависимост от това къде в галактиката се намира дадена слънчева система, от това зависи колко напреднала ще бъде съществуващата форма на живот и колко бързо тя ще се развива.

По-близо до центъра на галактиката нещата се случват по-бързо. Времето протича по различен начин.

По отношение живота и развитието на цивилизациите, към центъра на галактиките се случват много повече неща, отколкото в отдалечените краища, за които той говори.

ДУ: Намирам това за удивително, защото моят свидетел Джейкъб, който имаше доста обширни и задълбочени познания за Тайната космическа програма, твърдеше, че е посещавал повече от 200 места в космоса и че е срещал повече от 400 различни типове извънземни. И той е човекът, който ми е дал извънредно много информация, която съответства на казаното от теб.

Джейкъб ми е казвал, че да, центърът на една галактика е доста по-напреднал в развитието си и там се случват толкова много неща, които за нас са напълно непонятни.

КГ: Времето протича различно. Енергията, всичко … Към центъра на галактиката, от наша гледна точка процесите протичат много по-бързо.

ДУ: Томпкинс също спомена, че съществуват възможности за търговски обмен. Не става въпрос само за това да пътуваш въоръжен.

Какво мислиш, че ще се случи в един свят след Разкритието, когато хората ще притежават способността потенциално даже да притежават портал в дома си и в продължение на един ден може би даже ще пътуват извън Слънчевата система, ще се срещат с други хора? Какъв вид общество е това? Какъв вид търговска дейност бихме могли да започнем да провеждаме?

КГ: Вече има известна търговска дейност, провеждана между нашата Слънчева система и другите слънчеви системи, но тя е контролирана от една много войнствена фашистка група.

Ако това бъде в ръцете на населението, ние ще можем да провеждаме бартер за своя най-голяма изгода. В момента доста хора в тайните космически програми правят това по принуда.

Когато това се превърне в доброволна ситуация в космоса, тогава хората ще могат да разгърнат творческите си възможности. И тогава ако не става дума за военни мисии, мисиите ще бъдат с търговска цел.

ДУ: Някои хора, които гледат това предаване, може да са настроени цинично и да кажат: „Какво бихме могли въобще да предложим на някоя друга цивилизация? В сравнение с тези хора, ние сме едни неандерталци. Даже и да сме успели да овладеем пътуването през портали, даже и да можем да посещаваме други слънчеви системи и да посещаваме развити култури, какво ще можем да правим там и те какво биха могли да поискат от нас?”

КГ: Ще има някои цивилизации, които са доста по-развити от нас и на които няма да можем да предложим нищо повече от биологичен или генетичен материал от нашата планета, с който да търгуваме. Мнозина от тях се интересуват от това. Така че супер развитите цивилизации няма да имат много неща, към които биха проявили търговски интерес.

Има обаче доста цивилизации твърде близки до нашата. Нашето ниво на развитие е толкова сходно на тяхното, че те искат да купуват от нас космически кораби. Ние притежаваме инженерни технологии, на които извънземните групи завиждат, които желаят, защото ние сме известни като много прилежни и гениални инженери.

ДУ: Възможно ли е да се намери работа за хора, като например артисти, музиканти или учители?

КГ: Абсолютно.

ДУ: И такива неща?

КГ: Да, аз бих очаквал доста обменни програми, когато става дума за изкуствата, защото това е … Всички планети имат някакъв вид изкуство.

ДУ: И за какво разнообразие от места говорим, където нашите художници, учители, музиканти биха могли да отидат и да предложат своите услуги, след като се открият такива възможности?

КГ: Това ще важи за всяка планета, където има човекоподобна цивилизация. Причината те да ни казват да не ги наричаме неземни, или извънземни, тъй като те искат да ги наричаме хора, е, че от генетична гледна точка взаимните ни различия са много малки.

ДУ: Точно така.

КГ: Те са хора, а хората имат желания. Те имат интереси. Ние можем взаимно да оплодим своята наука, изкуства, с други звездни системи, с които имаме сходни интереси.

ДУ: Така че има потенциал в нашето бъдеще, при което можем да имаме образователни програми, ще можем да обменяме дипломати, учители, хора на знанието … но преди това ще трябва да достигнем определено ниво на духовна зрялост.

КГ: Ще продължим да бъдем доста изолирани, докато преминем през този ренесанс на съзнанието. След като веднъж го сторим и преодолеем  уврежданията от преживения стрес, ние ще можем да излезем в космоса и да взаимодействаме с тях.

ДУ: Е, това е едно много удивително и позитивно послание.

Ще се видим следващия път тук, в Космическо разкритие. Аз съм Дейвид Уилкок тук, заедно с Кори Гууд и ние ви благодарим, че бяхте с нас и че ни подкрепяте.