(С) 2017 Превод АТИ

Башар: Нека кажем добър ден на всички вас, как сте?

Аудиторията: (аплодисменти)

Башар: Благодаря ви. Ние бихме искали да започнем това предаване като ви напомним, че то е озаглавено „Огледало, огледало”. Идеята зад това заглавие е, че вие от известно време знаете, че някои неща, които съществуват във физическата ви реалност, някои неща, които съществуват в космоса, понякога могат да функционират като позволения или символи, или отражения на други неща, които се случват не само във вашите индивидуални съзнания, но и в колективното съзнание на вашия свят. И така, идеята е, че тези отражения могат да бъдат разглеждани и разбирани така, че да разкрият, или осветят някои от промените, протичащи във вас, които може да не видите незабавно физически, но които може да ви дадат представа за това, което се случва дълбоко в съзнанието ви и които могат да се развият и кристализират достатъчно, така че да доведат до преживяване на тези отражения във физическия ви свят.

Едно такова нещо, което сте използвали от известно време, е позволението, което сте нарекли астрология, при което вие гледате на знаците и символите в звездите и планетите, като на отражение на някои идеи, които сте избрали да преживеете. Отново: тези неща по никакъв начин не ви контролират, но те могат да отразяват това, което вече сте определили от по-високо ниво на своето съзнание, и като ги използвате като такова символично огледало, възможно е, в зависимост от това дали притежавате афинитет към този конкретен вид усещане, те да ви помогнат да видите неща, които може да не са непосредствено видими в съзнанието ви – неща, които може да присъстват в подсъзнанието ви и които ще ви разкрият повече за самите вас, за да ви позволят да продължите живота си по един по-ясен и осъзнат начин. 

Сега обаче ние искаме да използваме тази идея по различен начин. В тези предавания ние сме започнали да говорим за промените, които протичат на вашата планета. В този конкретен момент вие се забавлявате много, особено във вашата страна, с последиците от случилото се през есента на 2016 г., както ви бяхме казали. Нека сега продължим да осветляваме някои от нещата, които се случват, които се отразяват в космоса и придобиват физическа форма във вашия свят. 

Ние сме разисквали от време на време идеята за успоредните реалности и това, че времето във вашите преживявания е резултат от преместване на съзнанието ви през милиарди различни версии на Земята, през милиарди различни успоредни реалности, във всяка една секунда, като по този начин се създава илюзията, наречена време, пространство и промяна. Ние също така сме започнали да ви припомняме, както в момента разбирате, че много различни хора мислят по един начин, а други хора вярват и мислят по друг начин, и други и други и други, при което вие започвате да виждате нещо, което изглежда да е една разделена култура, поляризация, всякакви противоположни мнения и т.н. Вие обаче виждате и нещо много повече от това. Идеята е, че в действителност вие започвате да виждате физическото, не метафорично, а физическото разделение на успоредни реалности.

Преди ние сме използвали аналогията с различните коловози, които излизат от една гара. И ако сте в един от влаковете, вие все още може да погледнете през прозореца и да видите другия влак, който напуска гарата в съседство до вас, но в крайна сметка тези коловози ще се отдалечат един от друг. След време ще установите, че става все по-трудно да видите другия влак, докато той напълно ще изчезне от погледа ви. Той ще напусне вашата реалност и вие ще продължите да преживявате само нещата, които са релевантни за влака, на който се намирате.

Идеята е, че това разделение вече е започнало да се случва физиологично. Вие може веднага да не разберете това, докато все още може да виждате случващото се в другия влак, докато може да виждате, че има хора, които вибрират на други честоти, различни от вашата и са вибрационно несъвместими с вашите преживявания, или с това, което предпочитате да преживявате във вашата реалност. Въпреки това, само защото вие все още може да ги виждате, не означава, че вие съществувате действително в една и съща реалност. В този конкретен момент на разделението честотите ви са достатъчно прозрачни и достатъчно близки, така че вие може да виждате други успоредни реалности, но в действителност вие сте започнали да се отдалечавате физиологично в различни успоредни времеви линии. Символът, който отразява тази идея в космоса, по отношение на звездите и планетите, са научните открития, които сте направили в последно време, като първото значимо откритие на вашите астрономи бе една подобна на Земята планета около вашата най-близка звезда Проксима сентаури (Proxima Centauri), на която може да има живот, такъв какъвто го разбирате. Това, че вие търсите подобни на Земята планети, означава, че съзнанието ви разбира, че вие се разделяте в различни успоредни версии на Земята. Това е отразено във факта, че първата подобна планета, която сте открили, се намира до следващата най-близка до вас звезда. Това обозначава факта на действителното физическо разделение на две различни Земи – вашата и тази другата. Така вие създавате идеята за две напълно различни успоредни времеви линии и преживявания на успоредни реалности.

Както мнозина от вас обаче знаят, още по наскоро, вашите астрономи докладваха откритието на друга звезда, така наречено Червено джудже  – Трапист-1 (TRAPPIST-1), която всъщност притежава седем подобни на Земята планети*). Това е много рядко откритие и фактът, че го направихте толкова бързо, е друг индикатор за разделението на успоредните реалности. И ето че изведнъж годните за обитаване Земи станаха от две (вашата и тази около Проксима сентаури) на девет (като прибавите седемте около Трапист 1).

*) http://edition.cnn.com/2017/02/22/world/new-exoplanets-discovery-nasa

Ето че вече имате едно космическо отражение на факта, че разделението на успоредните реалности става в девет различни успоредни времеви линии. Това ще продължи, като вие ще откривате все повече подобни на Земята планети около други звезди и те ще продължават да отразяват и символизират, енергийно и рефлективно, идеята на действителното физическо разделение в различни успоредни коловози. И когато този процес набере инерция, вие ще започнете да преживявате повече физически резултати от това разделение и ще узнавате, че може да усилите развитието си в посока, която предпочитате, и във времето ще преживявате все по-малко и по-малко тези успоредни (времеви) линии, които съдържат реалности, които не предпочитате. Отново: това може да отнеме известно време, но в това няма нищо лошо. Ние просто ви съобщаваме, че това, което се случва сега, е отвъд метафората, отвъд нещо, което просто се случва като понятие. Става въпрос за действително физическо разделение в настоящето, макар в момента да не можете веднага да го видите. С течение на времето физическите белези на разделението също ще се усилват.

Сега си припомнете, отново, че няма особено значение какво се случва в реалностите, които все още може да виждате и възприемате. От значение е най-вече какво правите с тези свои възприятия, как реагирате, даже и да изглежда, че обстоятелствата не се променят на външен вид. Може би преди големите промени, случили се във вашата есен на 2016 г., усещахте, като че ли плувате спокойно надолу по тихо течение и изведнъж тези промени възникнаха по неочакван начин и вие открихте, че сте се озовали сред бързеи. Както ние сме казвали обаче, ако се научите как да маневрирате през бързеите, как да запазвате равновесие и да преминавате успешно през тях, в действителност ще можете да се спускате надолу по течението доста по-бързо.

Идеята също така е, че това, което за толкова много хора се случи изключително неочаквано, ви позволи да си кажете наум: „Щом това можа да се случи, едно толкова неочаквано нещо, то вече всичко може да се случи.” Следователно, вие вече може да използвате идеята за неочакваното в своя полза и да знаете, че ако това е могло да се случи, то всичко, което си мечтаете като ваша истина, може също да се случи. Така че вие може да използвате тази енергия, даже и ако тя отразява за доста хора неща, които не предпочитат, за да се придвижите в посоката, която желаете. Вие може да се абстахирате от външния вид на обстоятелствата и просто да използвате създадената инерция, освобождаването от статуквото, за да знаете, че всъщност вече сте по-свободни от преди да създадете реалността и преживяванията, които предпочитате, и може да приемете, че отраженията в космоса на всички различни Земи и планети, които сега откривате, са отражение на факта, че вече сте започнали да извършвате това физическо разделение.

И колкото повече запазвате енергията и състоянието, в което предпочитате да сте, и колкото повече действате, изхождайки от това си състояние, и колкото повече определяте всичко случващо се в живота ви по начин, който ви позволява да извличате полезен резултат, толкова по-скоро и по-силно ще преживявате физическата природа на разделенията в различни успоредни реалности, които обсъждаме сега заедно с вас. И вие ще видите как нещата във вашия свят се променят по начини, които преди не сте могли да си представите, че е възможно да се случат. Вие обаче ще усетите едно ускорение между настоящето и вашата година 2020, в който период ще се случат много хубави неща, ако се възползвате от тях, по всички положителни начини, които въображението ви подскаже. Тогава ще установите, че до края на този период ще се окажете в едно доста различно място в своя живот, което ще отразява повече вашата истина, вашите предпочитания, по начин, който знаете, че съответства на същината на вашата природа. 

И така, като гледате тези отражения и като внимавате за откритията, които правите в отражението на външната реалност, вие може да прецените какво се случва в колективното съзнание и даже в собственото ви индивидуално съзнание, докато все повече осъзнавате смисъла на тези символи, които отразяват към вас тези идеи. Намирате ли някакъв смисъл в това?

Аудиторията: Да.

Башар: Добре. Тогава забавлявайте се с тези идеи, не се тревожете, не реагирайте на нещата, които не предпочитате. Непрекъснато си припомняйте, че даже и в живота ви да възникне нещо, което не предпочитате, това е станало по определена причина, която може да използвате по положителен начин. Направете случилото се част от своята радостна възбуда, защото това ще ви даде възможност да видите по-ясно, по пътя на контраста, това, което наистина предпочитате. Това е начинът да използвате по положителен начин всичко, което ви се случва, вместо да приемате вибрацията на това, което не предпочитате, като унивате по повод на него.

Идеята е, че нищо не може да ви повлияе, преди да се съгласите да бъдете повлияни. Вие променяте своята енергия, за да съответства на енергията на неща, които приемате за истина. Ето защо внимавайте за своите определения на нещата и създавайте определения, които ви вършат работа, вместо просто да приемате, че тези, които не ви вършат работа, са факти, които не може да промените.

Единствените факти, които съществуват във вашето творение, са петте факти, които ние наричаме Петте закона. Вие съществувате, Всичко е тук и сега, Единството е Всичко и Всичко е Единство, Това, което излъчвате, е това, което получавате и Всичко се променя, освен тези закони. Всичко останало извън тези факти не са факти. Това са перспективи, това са мнения, това са убеждения. И вие може да промените всяко едно от тях. Намирате ли това за смислено?

Аудиторията: Да.

Башар: Добре. Ние ви благодарим, че позволихте да отразим това към вас в този ден, в това магическо огледало, и в отговор ви питаме как сега можем да ви бъдем в услуга. Може да започнете със своите въпроси и изказвания, ако желаете. Само не всички заедно.

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник. Какво представрява Аврора бореалис, Северното сияние?

Башар: Какво представлява?

Участник: Аз зная как учените го обясняват, но бих искала да зная дали това е връзка с други реалности, или измерения …

Башар: То може да отразява нещо такова. Научните обяснения общо взето са коректни относно действителното физическо явление. Въпреки това на вашата планета има много (енергийни) завихряния, много различни видове портали към други измерения и понякога едно такова сияние може да взаимодейства с такъв портал и временно да го освети, по най-различни причини, но само по себе си това не е нещо такова. Доволна ли си на това обяснение?

Участник: Да, да. А какво ще кажеш за Антарктика? В момента се чувствам толкова свързана с Антарктика. Усещам, че оттам може да произлезе някаква истина … някакво по-висше съзнание, не зная …

Башар: Случващото се там може да бъде използвано по този начин. Сега, тъй като е покрита с лед, Антарктика може да послужи като едно огромно огледало за най-различни неща. В определен смисъл, тя представлява едно чисто пространство, защото на вашата планета никой в действителност не я притежава. Никой не я владее така, както владеете различни други територии. Така че това е нещо като място, където може да се случи някакво съвместно събиране, където може да бъде създадено едно чисто енергийно начало в съзнанието. Това е нещо, което може да функционира като изходна точка. В крайна сметка, както е било много отдавна, ледът ще изчезне и земята под леда ще се разкрие отново, в бъдеще, и това може да бъде изходно място за създаването на едно ново общество на вашата планета, в далечното бъдеще, което да представлява едно балансирано и хармонично общество, което може да се разпростре и в останалите части на вашата планета. Така че Антарктика може да бъде използвана по различни творчески начини. Тя обаче представлява за вас също така връзка с това, което наричате свое древно минало, когато там не е имало лед, когато тя е била населена от някои от древните цивилизации на вашата планета. Така че чрез нея вие имате връзка с тези времеви прозорци и с тези, които са населявали тази земна маса, когато там не е имало лед. Разбираш ли?

Участник: Да.

Башар: Обаче вие сега разбирате, че наближава завършването на един цикъл. Нали така?

Учястник: Да.

Башар: Това достатъчно ли е?

Участник: Да, благодаря ти.

Башар: Нещо друго?

Участник: Не, просто аз ще гледам твоите видеозаписи и ще следвам своето висше съзнание, нали така?

Башар: Следвай своето най-силно емоционално увлечение, като влагаш всичките си способности и не забравяй третата част – с нулево настояване на конкретен краен резултат.

Участник: Да, точно така.

Башар: И ти ще следваш течението, което съдържа твоята истина. Моля, помнете, всички – това да се отдадеш на нещо (surrendering), не означава да изгубиш контрол, а да се отдадеш на контрола, който вече притежаваш.

Участник: Да, да, да. Благодаря ти.

Башар. Нали така? Следвай течението. Благодаря и аз.

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Първият ми въпрос е: „Какво е осъзнато сънуване?”

Башар: Осъзнатото сънуване е да осъзнаваш, че наи-и-и-истина не си заключен в една физическа реалност. Това е да си буден в състояние на сън, което ти позволява да бъдеш действително отвъд физическото. Това е да се събудиш в духовната сфера и да осъзнаеш, че сънят, който преживяваш, е просто твое творение. И след като веднъж осъзнаеш, че сънуваш, ти можеш да се свържеш с това, което наричаме Матрица на реалността, където реалността бива създавана и откъдето се проектира, след което да бъдеш по-осъзнат и във физическия сън, който преживяваш. Така че това е едно много мощно състояние на осъзнаване на една перспектива от ниво на съзнанието, което е над физическата реалност, където в действителност си буден на това ниво, вместо това, което наричате типичен сън. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Да. Аз имам осъзнати сънища от малък. Сега съм на 38 години.

Башар: Добре, какво правиш, когато осъзнаеш, че сънуваш? 

Участник: Научил съм се да правя различни неща, да пътувам в различни измерения, до различни планети …

Башар: Колко вълнуващо!

Участник: Срещам се с коренните жители на Земята.

Башар: Само с някои от тях, защото други така наречени коренни жители, всъщност са пристигнали отдругаде, особено тези, които вие наричате маи.  

Участник: През последните две години имах някои нови преживявания, при които се събуждам и не мога да направя разлика между тази реалност и състоянието на сън.

Башар: Точно за това говоря. Това е начинът, по който нашата цивилизация функционира в момента. Ние вече не спим, защото разбираме, че физическата реалност е един сън, точно толкова колкото това, което вие обикновено наричате сън. Ето защо сега ние сме осъзнати не само в така наречената физическа реалност и не късаме връзката между физическото и нефизическото, тъй като и двете са все един вид проекции на съзнанието. Следователно, ние винаги сме будни и винаги сънуваме. Ето защо ние вече не спим. Така че ти започваш да преживяваш това сливане, което ние сме започнали да изпитваме отдавна в нашата култура. Ти си еволюирал до степен, в която разбираш, че винаги си свързан с Първоизточника, винаги си свързан с духовната сфера, следователно не ти се налага да напускаш съзнанието си, за да установяваш тази връзка. Ти можеш да си буден и да разбираш, че тази връзка винаги съществува и че реалността може да бъде точно толкова гъвкава и податлива, колкото всичко, което би нарекал типичен сън. Нали така?

Участник: Да.

Башар: И по нататък? Ти забавляваш ли се?

Участник: Забавлявам се, но основният ми въпрос е какво да правя с цялата информация, която съм получавал през годините?

Башар: По какъв начин би искал да я прилагаш в живота си на Земята, какво особено те вълнува? Идеята да следваш своята радостна възбуда е да бъдеш в синхрон със своята истина. Така че в каквато и творческа форма да желаеш да използваш информацията, зависи единствено от теб. Това е напълно под твой контрол – правиш това, което ти носи най-силна радостна възбуда. Използвай въображението си, вземи информация от Висшия си разум за това как би могъл да използваш някои от преживяванията си и информацията, която си събрал в своите осъзнати сънища.

Участник:  Хм, в това има смисъл.

Башар: Можеш ли да дадеш пример?

Участник: О, не зная.

Башар: Хайде де, изсънувай един пример.

Участник: В повечето случаи използвам получената информация, за да уча и предавам знание на другите.

Башар: Това не ти ли създава радостна възбуда?

Участник: О, определено, защото това са неща, които те не са преживявали лично.

Башар: Ето, виждаш ли, това е един пример за приложение, не е ли така?

Участник: Определено е така.

Башар: Има ли някакво друго приложение, което не си успял да осъществиш, а би искал, което би отразявало радостната ти възбуда? 

Участник: Нищо, което да резонира с мен.

Башар: Няма нищо друго в твоя живот, което силно радостно да те вълнува?

Участник: Не, наистина.

Башар: Оу…  (смях в залата)  Но преподаването ти доставя силно удоволствие?

Участник: Да, доставя ми.

Башар:  Добре, имаш ли нужда да правиш нещо друго?

Участник: Хм, не зная. Усещам, че имам.

Башар: И какво си представяш, че може да бъде това нещо?

Участник: (въздиша дълбоко)

Башар: Може би ти търсиш нещо прекалено голямо. Спомни си, че когато говорим за идеята да следваш своята радостна възбуда, ние нямаме предвид, че тя трябва да бъде във формата на кариера, нова длъжност или някакъв доживотен проект. Ние имаме предвид просто във всеки един момент да разгледаш всичките възможни варианти за действие и да избереш този, който е макар и с много малко по-привлекателен от всяка друга възможност, и да действаш спрямо него, с всичките си възможности, докато можеш, без да настояваш за това как трябва да изглежда крайният резултат. Ако продължиш да правиш само това, ти ще правиш всичко, което е нужно, и ще отвориш възможността синхронът да ти донесе по очевиден начин всякакви други възможности, които трябва да използваш, които могат да бъдат по-пълен израз на твоята радостна възбуда. Ако обаче не се появи нищо в тази форма, значи това не е задължително необходимо, защото ако винаги действаш спрямо това, което те вълнува малко повече от всичко останало, ти ще изпитваш радостно вълнение във всеки един момент, нали така?

Участник: (колебливо)  Да.

Башар: Допускам, без да го правя по егоистичен начин, че днес си тук, защото това те е вълнувало повече от всяка друга възможност в дадения момент.

Участник: Да.

Башар: Ами това е всичко, за което говорим. Когато това наше взаимодействие приключи, всичко, което трябва да направиш, е, да си кажеш: „Какво имам на разположение като възможности? Мога да се разходя, да чета книга, да обядвам с приятел, да се обадя по телефона, да отида на кино и т.н.” И тогава избери това, което е малко по-привлекателно, или много по-привлекателно от всички останали възможности и просто направи първо него. И виж то къде ще те отведе. Следването на тази нишка в крайна сметка ще те свърже с всичко останало, което в действителност трябва да правиш и което отразява радостната ти възбуда, защото едно от свойствата на радостната възбуда е, че тя е пътят към всички останали неща, които са релевантни за твоя живот. Така  че ако подкараш топката по някакъв начин, това ще те отведе до всички други форми, в които имаш нужда да проявиш своето радостно вълнение. Можеш като начало да започнеш с нещо съвсем просто. Това помага ли ти?

Участник: Помага ми.

Башар: Нещо друго?

Участник: Не, благодаря ти.

Башар: Благодаря за този вълнуващ разговор.

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Имам въпрос относно отрицателните убеждения.

Башар: Отрицателни убеждения.

Участник: Ти казваш, че когато човек разпознае едно отрицателно убеждение, то веднага изглежда нелогично и човек го изоставя.

Башар: В момента, когато изглежда безсмислено, то вече си е отишло. Обаче, ако ти все още продължаваш да правиш същото нещо и все още имаш същите мисли и поведение и те не са се променили, то ти не си открила основното, фундаментално убеждение. Може да си се отказала от някое второстепенно убеждение, но когато се отървеш от основното убеждение, всички второстепенни, свързани с него, също се разпадат. Ако само си открила едно второстеренно убеждение, това не означава, че си открила основното.

Участник: Как да открия основното?

Башар: Продължи да дълбаеш: „Какво би трябвало да приемам за истина относно себе си при тези обстоятелства, за да продължавам да чувствам това?” И не се страхувай да откриеш това убеждение. Спомни си, че отрицателните убеждения правят всичко възможно, за да оцелеят и едно от нещата, които правят най-добре, е да те накарат да се страхуваш да ги откриеш. 

Участник: Защо правят това преди всичко?

Башар: Те са направени по този начин.

Участник: Защо са направени така?

Башар: Защото ти не можеш да имаш преживяване, ако не съществува механизъм, който да се възпроизвежда. Защото това всъщност не се случва. Физическата реалност е една илюзия. Всичко се случва в твоето съзнание. Ако не приемаше, че една система от убеждения е нещо реално, ти нямаше да имаш абсолютно никакви физически преживявания. Така че всички убеждения – положителни и отрицателни, и даже неутралните, трябва да притежават механизъм, трябва да са устроени по такъв начин, че да те накараш да вярваш, че са реални и че никакво друго преживяване в дадения момент не е възможно. Ако не беше така, нямаше да имаш фокуса, който имаш, за едно физическо преживяване, основано на убеждение. 

Участник: Това означава, че трябва да се отнасяме към убеждението като към приятел?

Башар: Абсолютно!

Участник: И да бъдем благодарни, че то се е появило …

Башар: Абсолютно!

Участник: … и да продължим да задаваме въпроси.

Башар: Абсолютно, и да имаш желанието да чуеш отговора.

Участник: И в даден момент достигаме до основното убеждение?

Башар: Да.

Участник: Възможно ли е в живота си да се отърсим от всички отрицателни убеждения?

Башар: Абсолютно.

Участник: И просто да водим един блажен живот?

Башар: Да. Ти ще продължаваш да се освобождаваш от определени свои убеждения, но те може повече да не са отрицателни. От един момент нататък ти просто ще започнеш да се освобождаваш от убеждения, които вече не са релевантни за твоите преживявания. Ти също така можеш да промениш своята житейска тема по средата на живота си и да поканиш цял нов комплект отрицателни убеждения, ако искаш да имаш различни преживявания.  

Участник: И ще направя това съзнателно. Ще си кажа: „О кей, аз искам да променя житейската си тема.”

Башар: Да, ти можеш да направиш това, но трябва да си честна спрямо себе си – дали действително си приключила с предишната си житейска тема.

Участник: Как ще зная …?

Башар: Синхронностите в живота ти ще ти покажат дали си го сторила.

Участник: О кей. Друг въпрос. През последните месеци сънувам много НЛО, както и сънувам теб, който ми говориш …

Башар: Да, да, да.

Участник: Какво означава това? Реален контакт, или …?

Башар: Това означава, че ти си установила контакт с нашето колективно съзнание, и си ме използвала като символ, за да осъществиш такова взаимодействие. Защото аз ти действам като позволение, за да разговаряш не само със своя Висш разум, но и за да се свържеш с честоти, които могат да представляват извънземни съзнания, и дали това съм аз, или не, няма никакво значение. Ти ме използваш като гид и като вибрация, която разпознавш, за да се свържеш с това, с което имаш нужда, за да получиш информация, от която се нуждаеш в дадения момент. Така че аз съм много поласкан да бъда използван по този начин, обаче не винаги става дума за мен.

Участник: О кей. И когато сканираш енергията ми, има ли нещо, което е релевантно за мен и трябва да зная, като например определени връзки, които имам …?

Башар: Ние винаги задаваме един и същ въпрос. Следваш ли най-силната си радостна възбуда, с всичките си способности?

Участник: Да, правя го. Все повече и повече.

Башар: Благодаря ти за честния отговор. Това означава, че понякога не го правиш.

Участник: Да, аз имам някои отрицателни убеждения, от които бих искала да се освободя.

Башар: Добре. Забавлявай се, докато откриваш кои са те, защото помни, че смисълът на живота ти се крие в самия процес на откриване. Няма нищо друго, което да е по-важно.

Участник: И последен въпрос. Още от много малка съм твърде неспокойна по време на сън, разхождам се и говоря по време на сън и никога не съм знаела защо и това не ми харесва. Защо правя това?

Башар: Причините може да са няколко. Зависи какво конкретно се случва с теб. Една възможна причина е, че в определен смисъл, ти реагираш на срещи, които осъществяваш с други същества в други измерения. Друга причина може да е, че имаш някаква връзка, която не изчезва, когато си извън тялото си, когато посещаваш други измерения и тялото ти може да реагира като кукла, реагирайки на това, което правиш някъде другаде, на друго ниво.

Участник: Значи аз трябва просто да оставя нещата така и да не правя нищо?

Башар: Можеш преди сън да кажеш на тялото си, че то би могло да остане в покой, че ще бъде в безопасност и че не е нужно задължително да отиграва това, което се случва на друго ниво. И то ще те послуша … евентуално. 

Участник:  Ъ-хъ. Благодаря ти.

Башар: Благодаря.

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Имам нужда от съвет как да вдъхновя възникването на промяна …

Башар: Ами бъде промяната, както казвате на вашата планета, която промяна би искал да видиш в света около себе си. Предприеми действия, служи за пример, така че другите да видят чрез твоя пример как могат и те да водят живот изпълнен с радост и творчество. Кои неща се чувстваш вдъхновен да извършваш?

Участник: Имам привилегията да притежавам бизнес, който може да достигне до много хора.

Башар: В какъв смисъл?

Участник: Работя директно с Лукас Филмс …

Башар: Чудесно, тогава вече не правиш ли неща, които вдъхновяват хората?

Участник: Да, правя.

Башар: И би искал да ги правиш по някакъв друг начин, да добавиш нещо, което не правиш?

Участник: Бих искал да бъда по-ефективен и …

Башар: Какво имаш предвид под „по-ефективен“?

Участник: Бих искал да въведа повече съзнание в моя бизнес …

Башар: Искаш да кажеш, че желаеш да правиш филми, които отразяват идеи, свързани със съзнанието по различен начин?

Участник: Не. Всъщност аз не правя филми, а изделия, които много фенове на „Междузвездни войни” купуват.

Башар: Добре. Значи искаш да произвеждаш по-вдъхновяващи изделия?

Участник: Наистина бих искал да открия най-добрия начин за правене на бизнес, който да вдъхновява хората в бизнеса …

Башар: Но когато казваш, че искаш да бъдеш по-ефективен, би трябвало да имаш някаква идея как изглежда това. В смисъл на това, което ти правиш, и това, на което хората реагират. Какво се случва във въображението ти, което отразява идеята да бъдеш по-ефективен физически? Как придаваш физически израз на тази идея във въображението си?

Участник: Чувствам, че когато човек прави бизнес, той има способността да проявява по един обхватен начин …

Башар: Да, но ти все още говориш от гледна точка на нещо потенциално. Нямаш ли някакви изображения в съзнанието си на това как могат да изглеждат нещата, за които говориш – това да си източник на вдъхновение за околните?

Участник: Да, имам, идеите ми се въртят около това да осигуря ресурси, след което да ги използвам, като помагам на хората.

Башар: Можеш ли да бъдеш по-конкретен какво означава това? Какво имаш предвид под ресурси – книги, това да събираш орехи или малини …?

Участник: Не, имам предвид пари.

Башар: Пари, добре. Парите винаги ли са необходими за вдъхновяване на хората? Или за привличане на ресурси?

Участник: Не, не са, но с пари можеш да правиш много добри неща.

Башар: Без пари също можеш да правиш добри неща. Ти просто изчакваш, като мислиш, че има неща, които не можеш да правиш, преди да имаш определено количество пари?

Участник: Не, аз вярвам, че всеки ден човек може да вдъхнови всеки, когото срещне.

Башар: Добре, тогава какво можеш да започнеш да правиш, като влагаш всичките си способности, за да осигуриш тези ресурси, които казваш, че са необходими за създаване на това вдъхновение в състоянието, в което си в момента. Какво би могъл да правиш, което не правиш?

Участник: Аз силно се интересувам от проявления, така че …

Башар: Проявлението означава, че ти започваш да излъчваш вибрацията на нещо, което е вече пред теб и което просто става видимо. Ти не привличаш неща отнякъде другаде. Всичко е вече тук. Ти просто трябва да започваш да излъчваш неговата честота, за да го направиш видимо.

Участник: Чувствам, че в моя бизнес имам един екип, така че искам да вдъхновя тях, за да проявяват заедно с мен.

Башар: Чувстваш ли, че не ги вдъхновяваш?

Участник: Аз ги вдъхновявам.

Башар: Тогава ти правиш това, което казваш, че искаш да правиш. Нали така?

Участник: Аз започвам да го правя.

Башар: Но все пак го правиш, нали така?

Участник: Да.

Башар: Какво значение има дали току-що си започнал, или си го правил в продължение на сто години, след като вече го правиш?

Участник: Правилно.

Башар: Благодаря ти, ето защо го казах. (смях в залата) Идеята е да действаш както можеш, при настоящите си обстоятелства и да позволиш на синхронностите да ти донесат каквато форма на изобилие може да ти е нужна, независимо каква, за да можеш да продължиш да действаш. След като вече си започнал, просто продължавай да го правиш. Това автоматично ще създаде един поток от събития, които ще ти донесат вдъхновение, възможности и всичко, което имаш нужда да проявиш. Ти трябва да вярваш в начина, по който работи машината на живота. Наистина не трябва да правиш нещо допълнително. Просто трябва да правиш това, което е най-вдъхновяващото нещо, което можеш да правиш, за да вдъхновиш себе си и това ще бъде нещото, което ще вдъхнови другите. И това е всичко, което трябва да продължаваш да правиш. Ти се справяш добре. 

Участник: Благодаря ти.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Да, много. Благодаря ти.

Башар: Нека Силата бъде с теб. (смях в залата)

Участник: Здравей.

Башар: Добър ден.

Участник: Имах преживяване свързано с ченълинг.

Башар: Да?

Участник: Ще дам пример. Карах колата си и в един момент можах да видя различни хора … видях действителната връзка с вселената и видях деня на смъртта си, и деня … и всякакви налудничави неща.

Башар: О, това не са налудничави неща. Ти просто си видял природата на нещата и структурата на техните взаимовръзки. Това е подобно на начина, по който ние виждаме нещата, когато гледаме вас.

Участник: Бях силно развълнуван и исках да задържа тези образи, но на следващия ден, когато се събудих, аз даже не можах да си спомня всичко …

Башар: В това няма нищо лошо. Не настоявай. Ти забравяш третата част на формулата. Не настоявай на това какъв трябва да бъде крайният резултат. Ти си получил един символ, получил си едно преживяване. Дал си си едно преживяване, което да ти помогне да разбереш, че съществува такава гледна точка, такава перспектива, че има такова състояние. Единственото, което трябва да направиш, е, да запомниш какво е било усещането ти в онзи момент и ти ще изпаднеш отново в същото състояние. Това не означава, че нещата трябва да изглеждат по същия начин! Не настоявай за формата!  

Участник: Много е трудно да си спомня.

Башар: Не, не, не. Ако беше трудно да си го спомниш, как си запомнил достатъчно, за да ни го разкажеш?

Участник: Това е една много малка част.

Башар: Искам само да ти кажа, че не е нужно да запомниш детайлите. Трябва само да знаеш, че си имал това преживяване. Това е достатъчно, за да те върне отново в онова състояние. Тогава действай от това си състояние. Даже и усещането ти сега да е различно отпреди, ти си в същото състояние. Не допускай, че не си. Това е, което ти правиш. Ако не виждаш нещата по същия начин, по който си ги видял тогава, ти приемаш, че не си в същото състояние, докато всъщност си! Просто сега състоянието трябва да бъде различно, за да можеш да правиш различни неща с него. Разбираш ли?

Участник: Да.

Башар: Така че въпросът се свежда до това как би искал да използваш тази енергия, как искаш да приложиш тази идея? Като следваш това, което най-силно те вълнува, като влагаш всичко от себе си, без каквото и да е настояване върху крайния резултат – как ще изглежда, каква форма ще приеме. Нулево настояване! 

Участник: Разбирам.

Башар: Ето още една фраза, която всички трябва да запомните: „Или имате нулево настояване, или много съпротивление” *) Или едното, или другото. Нулевото настояване елиминира съпротивлението. Нулево настояване, защото в противен случай ще срещнеш съпротива, ще се озовеш в задънена улица. Ще започнеш да се чудиш: „Защо се случва така? Защо онова?” Просто се движи, просто прави нещо. Просто бъди, просто действай. Просто носи се по течението. Всичко, от което имаш нужда, вече е тук. Ти не го виждаш и не го преживяваш задължително по начина, по който си го направил преди, но ще го преживееш по начина, който е най-подходящ и естествен, така както една батерия се разтоварва от своя заряд. Така че върви и бъди една батерия.

*) На английски insistence = настояване и resistance = съпротивление имат сходно звучене, което прави фразата по-лесна за запомняне. – Бел. прев.

Участник: Благодаря ти.

Башар: Благодаря и аз … Много хора получават и създават за себе си тези моменти, тези моменти на „А-ха”, тези свързващи мигове, защото това ви зарежда, това ви дава идеята, създава ви перспектива към друго измерение, за да може да разберете, че тази връзка е винаги там, с вас. Това, че връзката винаги съществува, не означава, че тя трябва да се прояви по един и същи начин, или че трябва да я усетите по същия начин. Не за това става дума. Веднъж постъпила в съзнанието ви, връзката вече съществува и остава да я използвате, както пожелаете. Усещането, което тя поражда, никога няма да бъде едно и също. Собствените ви Зен монаси го казват прекрасно: „Не можеш да стъпиш два пъти в една и съща река.” Тя винаги е една нова река, тя винаги тече,това никога не е една и съща вода. Не настоявайте тя да бъде същата, защото ако настоявате на това, какво правите? Връщате себе си назад към нещо, което се е случило преди. Оставате заклещени в миналото, вместо да се придвижвате заедно с течението напред. И така – настояването означава съпротивление.

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Кое създава един феномен, например една чудесна книга?

Башар: Защо наричаш това феномен? Имаш предвид по отношение обществената реакция?

Участник: Да, като например анимационната серия „Семейство Симпсън”, която е феномен в нашата култура? Как тя се разпространи и как …?

Башар: О, откъде да зная, да не би случайно някой да е следвал своята радостна възбуда? Ти какво мислиш? Някой е направил нещо, което е обичал да прави, независимо от това какво някои хора може да са му казали, например че няма да успее. Той го е направил въпреки това, защото това силно го е вълнувало. Направил го е, защото е имал силното желание, без да настоява по какъвто и да е начин, че това трябва да се превърне във феномен. Той е вложил толкова много страст в това, което прави, че то просто не е било възможното  да не бъде признато от тези, които е трябвало да реагират на това нещо. Човекът е направил нещо с толкова много страст и увлечение към самото правене, че хората просто не са могли да устоят на толкова вложена страст, творчество, любов. Ето така стават нещата.

Участник: Хм-м-м. Това е прекрасно.

Башар: Никакво настояване за това, че въобще някой трябва да реагира, по някакъв начин. Трябва да знаеш, че ако ти изпитваш страстно увлечение към нещо, то непременно ще намери страстен отклик у някого другиго. Защото ако имаш нещо, което би искала да подариш, трябва да има някой, който очаква да го получи, в противен случай това нещо няма да те вълнува. Защото няма такова нещо като едностранна монета. Ако имаш ези-то, тура-тo съществува някъде в твоята реалност. В противен случай нямаше да притежаваш ези-то. Не е възможно да имаш да даваш нещо, и да няма приемаща го страна.

Така че фактът, че може да си вдъхновена да направиш нещо, е първото, което трябва да ти подскаже, че има някой, който чака да го получи. Нали така?

Участник:  Уха!

Башар: Даже и това да е само един човек, ти въпреки всичко си направила някаква съществена промяна в неговия свят, давайки този подарък, давайки част от своята истина и феноменът, макар и само в неговия свят, е достатъчен. Бройката е без значение. Защото ти не знаеш какво този човек може да направи с това вдъхновение, което ти си му причинила. Бройката няма нужда да се появи директно. Тя може да възникне по косвен начин. Следиш ли мисълта ми?

Участник: Да.

Башар: Но …? Има ли някакво „но”?

Участник: Не, не, просто понякога съм любопитна относно някои феномени …

Башар: Може да има различни причини за даден феномен, освен страстното желание, което го е породило. Тази телевизионна серия, за която спомена, е засегнала една струна на правилното място, в правилния момент. Спомни си, че един от инструментите на синхронността е подходящото време. Така че когато следваш радостната си възбуда, това, което правиш, ще окаже влияние на правилното място в правилния момент. Синхронността ще ти покаже кога трябва да бъде правилният момент и ще засегне струната в колективното или в индивидуалното съзнание или в нивото на съзнание, което е необходимо.

В конкретния случай това бе една история, която засегна колективното съзнание, защото ставаше дума за идеята на една стара тема на Орион – за освобождаване от отрицателното, от подтисничеството и за преследване  на свободата. И това стана точно в подходящия момент. Следиш ли мисълта ми?

Участник: Да.

Башар: Тогава, какво е това, което можеш да направиш и което много силно те вълнува?

Участник: Хм-м … предполагам …

Башар: Предполагаш?! Това не издава особено страстно увлечение.

Участник: Аз имам много страстни увлечения.

Башар: Добре, аз те питам за конкретен пример. Не „ами, предполагам …”

Участник: Аз съм духовен учител и също писател, но не съм писала …

Башар: Тогава ти нямаш страстно влечение към писането. Защо не пишеш? Какви убеждения имаш, които те отклоняват от страстното ти увлечение, или просто искаш да кажеш, че в момента писането не те вълнува особено. Ако е така, няма нищо лошо. Въпросът е дали се въздържаш от това да следваш нещо, което те вълнува силно, поради убеждения, които не са ти полезни.

Участник: Мисля, че точно това е причината.

Башар: Кои убеждения те спъват? Ако писането е нещо, към което имаш страстно увлечение, какво е възможно да те спре от това да го правиш? Колко силно трябва да е това убеждение, за да ти попречи да правиш нещо, което обичаш? В какво вярваш? От какво се страхуваш?

Участник: Чух, когато обясняваше на госпожата преди малко за откриването на основното убеждение.

Башар: Е, и?

Участник: Аз си зададох същите въпроси и ми се появи отговор.

Башар: И какъв беше той?

Участник: Боя се, че както ти каза, това е нещо нелогично – че ще ми се случи нещо ужасно. Поради едно преживяване в детството ми, когато следвах своето силно увлечение и някой ме нападна. 

Башар: Добре. Разбери, че един от инструментите, или последиците от това, че следваш своята радостна възбуда, е, че тя ще ти разкрие неща, които са в противоречие с твоята радостна възбуда. Ще ти се разкрият неща, към които се придържаш несъзнателно, които не осъзнаваш и които противоречат на това, което желаеш така силно да правиш. Следователно, оказана ти е услуга с това, че ти е разкрито това отрицателно убеждение.

Въобще не е възможно твоето страстно увлечение да е създало преживяване, което да го накърнява. Твоето страстно увлечение обаче е изкарало на показ отрицателно убеждение, което се е утвърдило в теб, докато си израствала, и то е, което ти причинява неприятното преживяване, което не предпочиташ, а не страстното ти увлечение. Разбираш ли?

Участник: Да.

Башар: Тогава, ако разбереш как стават тези неща, няма защо да се страхуваш от това, че ако следваш своето страстно увлечение, това ще доведе до някакво отрицателно преживяване. Сега вече ти си наясно с механизма на случващото се. Ти можеш да следваш страстното си увлечение и да си казваш: „Ако това разкрива пред мен някакво убеждение, което не съответства на моето страстно увлечение, на моето силно желание, аз мога да се спра за момент, „да се уловя”, да го изследвам и да отделя време и усилия, за да се освободя от него. Сега вече като възрастна аз имам тази възможност, която задължително не съм имала като малка”.

Сега вече си зряла и си наясно как стават тези неща и можеш да си кажеш, че нещата повече няма нужда да стават автоматично, а че ти можеш да ги контролираш, да изследваш това, което те спъва, и да се освободиш от него. Защо? Защото ти казваш това и толкова! Защото ти притежаваш тази сила. Ето защо. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Да.

Башар: Така че трябва да се преориентираш и да пре-дефинираш своите способности, след като вече си порастнала. Не трябва да се придържаш към начина, по който нещата са се случвали в миналото. Те не трябва да се случват повече така, след като вече си наясно с механизма на проявлението им. Желанието да действаш по този начин, съчетано със знанието ти за механизма на проявление, те освобождава от това да действаш по начина, по който си действала преди. Нали така?

Участник: Мога ли да ускоря този процес, като разпозная и след това се отърва набързо, вместо да преминавам през …

Башар: Да преминаваш през какво?

Участник: … Отделни стъпки за освобождаване от ограничаващото убеждение?

Башар: Ти можеш да съкратиш процеса, но само дотолкова, доколкото процесът, през който трябва да преминеш, е от полза за теб. Не можеш да го елиминираш напълно, защото има някаква негова част, която може да ти е нужна, за да можеш да оцениш истински промените, които в крайна сметка извършваш.

Участник: Хм-м-м.

Башар: Хм-м-м.

Участник: О кей.

Башар: Така че забавлявай се с останалата част от процеса. И колкото повече се забавляваш със съответния процес, толкова повече ще отпада нуждата от продължаването му. Това е парадоксът. Колкото повече приемаш това, което се случва, в смисъл че е трябвало да се случи, за да насочи вниманието ти към нещо, толкова по-удобно ще се чувстваш по отношение на процеса и толкова по-бързо той ще се изчерпи, защото ти приемаш съществуващото като нещо необходимо и го използваш по положителен начин. Процесът продължава повече от необходимото само когато му се съпротивляваш.

Участник: Хм-м.

Башар: Защото процесът е естественият път за преживяване на промяна на вашата планета. Вие живеете в пространствено – времеви условия, при които трябва да имате някакво усещане за време, някакво усещане за промяна, в противен случай няма да може да откривате неща в преживяванията, които организирате за себе си с тази цел. Следиш ли мисълта ми?

Участник: Да.

Башар: И така, процесът е нещо добро, нещо забавно, но ти можеш да го сведеш до необходимата за твоя живот продължителност, като приемаш спокойно случващото се в живота ти и като запазваш състояние на положителна енергия към всичко, като знаеш, че даже и да ти се случва нещо, което не предпочиташ, то си има причина и е там, за да те научи на нещо. За да научиш нещо, за да се придвижиш по-бързо напред в живота си така, както предпочиташ. Нали така?

Участник: Супер. *)

*) Използваният термин, преведен тук по аналогия, е „cool”, което буквално означава „хладен, хладно”. – Бел. прев.

Башар: Хладно или горещо – каквато температура си избереш. (смях в залата)

Участник: Аз предпочитам да ми е топличко.

Башар: Добре. Всичко това помага ли ти?

Участник: Да, помага ми, помага.

Башар: Така че, преди всичко, за теб е важно да запомниш следното. Просветление. Коя е първата стъпка към просветлението?

Участник:  Да „просветнеш” (в смисъл да си положително настроен)

Башар: Благодаря ти. Настрой се положително.

Участник: О кей. Имам още един въпрос. Никола Тесла – как той се е свързал с несъзнателната сфера, за да достигне до своите изобретения, предсказания и всичко останало?

Башар: Той идва (на този свят) с една много специална способност. Чудесно е, че поставяш този въпрос, защото първоначалната способност, която той е имал, би изглеждала за повечето хора като недъг. От самото начало, той е халюцинирал дотолкова, че не е могъл да прави разлика между физическото и това, което е халюцинирал. Толкова солидни са изглеждали нещата, които си е представял. И той се е обучил сам да различава едното от другото. След като в резултат на целенасочените си усилия е успял да се обучи по този начин, той открил как да използва това, което е било считано за недъг, в своя полза. С други думи, когато е обмислял дадено изобретение, той е можел действително, физически, да го види пред себе си, все едно че е било пред него. Той е можел буквално да го разглоби на части във въображението си и да види как е било изградено, и къде са могли да възникнат проблеми при конструкцията му. Той е можел да промени идеята си наум и действително да види тази промяна като свършен факт и да сглоби машината отново в ума си така, че когато я е построявал за първи път, тя е работила безупречно. Така той е изграждал нещата в своите халюцинации, докато са ставали годни за успешна физическа реализация. По този начин той е превърнал това, което много хора са считали за ужасен недъг, това да не можеш да кажеш кое е реално и кое не, в инструмент, който му е позволявал да изрази своя гений и способността си да се свърже със своя Първоизточник на творчество и изобретателство. 

Вие всички притежавате някаква версия на тази способност – да се свързвате със собствения си Първоизточник, със собствените си творчески способности и да ги изявявате по подходящ за вас начин. Най-лесният начин да постигнете това е като следвате формулата, която сме ви дали. Следвайте най-силната си радостна възбуда, защото тя е физическият израз на вашата истинска, основна вибрационна честота. Влагайте всичко от себе си, докато изчерпите възможностите си за въздействие и продължавайте да действате в следващата посока, която за момента предизвиква най-силното ви радостно вълнение, и правете всичко това без каквото и да е допускане или настояване за това как би трябвало да изглежда крайният резултат. Защото Физическият ви ум не притежава способността да знае как би трябвало да изглежда резултатът, който е най-добър за вас. Умът ви може понякога да отгатне правилно, може да използва някаква визуална представа като символ за идеален краен резултат, но нищо повече от един символ, който да ви възбуди до необходимото състояние, когато може да изоставите символа и да позволите на Висшия ви разум да ви донесе това, което отразява това ваше състояние и което може да бъде много пъти повече от това, което Физическият ви ум е бил способен да си представи и което от гледна точка на Висшия ви разум е било нещо изключително ограничаващо. Ето как трябва да постъпваш. И когато следваш този път, ти се вдъхновяваш от нещата, от които трябва да се вдъхновиш, за да изразиш нещата, които трябва да изразиш във физическата реалност. Това се нарича да познаваш себе си и да бъдеш себе си.

Участник: Хм-м.

Башар: Хм-м.

Участник: Благодаря ти.

Башар: Пак заповядай.

Участник: Добър ден, Башар!

Башар: Добър ден.

Участник: Ти си казвал, че ние всъщност преминаваме през различни успоредни реалности …

Башар: Да, за да създадете усещането си за време. Все едно че преминавате през различни кадри на една филмова лента.

Участник: Въпросът ми е – възможно ли е пътуване във времето?

Башар: Не по начина, по който го разбираш в перспективата на научната фантастика. Защото всичко вече съществува, едновременно. Идеята е, че когато преживяваш това, което наричаш пътуване във времето, ти в действителност не отиваш в своето минало, или в своето бъдеще. Ти отиваш в една алтернативна, вече съществуваща успоредна реалност, която просто изглежда като това, което си представяш като минало, или бъдеще. Ти обаче всъщност не осъществяваш взаимодействие в своята времева линия. Защото ти вече си бил в онази времева рамка (timeframe). И ако ти си единственият в онази времева рамка, то така нареченото твое „бъдещо аз” не може да влезе в тази рамка. Това е друга времева рамка. Това ясно ли е?

Участник: Нека се опитам да го изкажа. Значи ние не създаваме нищо. Всичко вече съществува.

Башар: Но ти създаваш преживяването си на всичко. Структурата никога не се променя. Тя е, която съществува. Твоето преживяване и твоята гледна точка срямо структурата винаги се променят. Това е, което се променя. Това разгръща Творението – твоето преживяване на структурата, която никога не се променя. Защото ти непрекъснато я виждаш от различна гледна точка. 

Участник: Значи Творението е основано на собствените ни индивидуални преживявания?

Башар: Да. Съществуването не е, но Творението е. Това ясно ли е?

Участник: Аз винаги съм склонен да мисля за човечеството като цяло, но сега разбирам, че трябва да се фокусираме върху собствената си гледна точка.

Башар: Да, или можеш да се завърнеш към аналогията с филмовата лента. Тази лента съществува, всички кадри съществуват едновременно. Ти обаче можеш да прожектираш тези кадри с филмовия апарат напред, назад, странично, можеш да нарежеш кадрите и да ги пренаредиш както пожелаеш. Можеш да преживееш кадрите в каквато комбинация пожелаеш, но те съществуват.

Участник: Тогава хора, които например отиват в 3,000-та година, това, което те преживяват и виждат в бъдещето, е тяхно собствено преживяване?

Башар: Да. Отново: когато създаваш различни свои състояния, ти преминаваш през различни видове кадри и филмови ленти по начин, който очертава една траектория, и в зависимост от състоянието си, ти получаваш преживяване, което съответства на това ти състояние. Така че ти непрекъснато се преместваш (през различни кадри) и имаш преживявания, които винаги съответстват на състоянието, което излъчваш.

Участник: Значи преживяването, което е имал човекът, пътувал в бъдещето, не е същото преживяване, което имат хората, които го слушат да разказва историята си?

Башар: Не задължително, не. То може да бъде подобно, така че хората да вярват, че споделят една и съща реалност, както ти правиш в момента. Всеки живее в своя собствена реалност и всички заедно създават колективно споразумение, че ще бъдат в реалност, толкова подобна на индивидуалните им реалности, че ще вярват и ще могат да вярват, че съществуват в една и съща реалност, което всъщност не е така.

Участник: О кей, в това има смисъл. Имам друг въпрос. Изглежда, че повечето случаи на ченълинг се случват в САЩ.

Башар: Това не е вярно. Те не приемат една и съща форма … но това не означава, че не представляват ченълинг.

Участник: Тъй като аз идвам от Южна Америка …

Башар: Припомни си, че ченълингът е естествено състояние. Вие всички може да го правите и го правите. Когато правиш това, което обичаш да правиш, когато не обръщаш внимание на времето, когато всичко ти изглежда толкова фокусирано, когато твориш и всичко ти се случва без усилия, ти си в състояние на ченълинг. Това не означава, че трябва да си свързан с други интелигентни същества, за да го правиш. Ако си свързан със собствения си Висш разум, това също е състояние на ченълинг. В твоя мозък това е представено чрез така наречената Гама честота, която е между 40 и 100 вибрации в секунда. Това е ченълинг. Всички вие го правите.

Участник: Разбирам, но се опитвам да кажа, че от моя гледна точка, след като сега живея в САЩ и съм напуснал Южна Америка, аз виждам повече хора, които правят ченълинг. Има ли някой друг, който осъществява ченълинг с теб?

Башар: Не. Има други хора, които може да провеждат ченълинг със същества от моето общество, но не и с мен. Аз контактувам само с този човек, защото ако говорим от линейна гледна точка, медиумът е моето минало аз, а аз съм неговото бъдещо аз. Така че в този смисъл, ние представляваме една и съща Душа в различни времеви рамки.

Участник: О кей, това е всичко. Благодаря ти, Башар.

Башар: И аз благодаря.

Участник: Здравей, Башар!

Башар: Добър ден.

Участник: Откакто се помня, винаги съм бил ужасéн от извънземните.

Башар: О, толкова съжалявам, че съм ти изкарал ангелите.

Участник: Става дума предимно за Сивите.

Башар: Добре, ние разбираме как може да се чувстваш, когато си много млад, че не контролираш нещата и че те са много злонамерени, след като не си възпитан да разпознаваш какво се случва, нито помниш споразуменията, които си сключил да участваш в този сценарий. Това не е тяхното намерение, но нормално е да се чувстваш по този начин, когато не знаеш какво се случва. Това обаче може да се промени.

Участник: Помня как се събуждах посред нощ и отивах в спалнята на сестра си, за да спя при нея, защото бях изплашен от извънземните.

Башар: Да, да, да. Това е често срещано.

Участник: Аз участвал ли съм в програмата за хибридизация.

Башар: Да.

Участник: Супер. (смях в залата).

Башар: Вие всички обичате тази температура, нали? Супер!

Участник: Много често, докато разхождам кучето си, аз разговарям с теб, или с твоя колективен разум.

Башар: Да, или разговаряш със своя Висш разум. Помни, че твоят Висш разум винаги участва в такива разговори.

Участник: И аз изпитвам желание да те видя, но в следващата секунда се страхувам.

Башар: Да. Това е така, защото ти вече знаеш, че тъй като нашата вибрация е толкова по-висока от твоята, в наше присъствие, тя ще накара да изплуват в съзнанието ти определени убеждения и идеи, които все още не си готов да приемеш и интегрираш, и това е, което причинява страха ти. Това всъщност не е страх от нас, а страх от самия себе си.

Участник: Да, чувал съм това. Има ли начин да се издигна на твоето ниво?

Башар: Да, ние вече сме ви казали всичко, което трябва да знаете по този въпрос. Става дума за това да откриете своите убеждения и да се отървете от тези, които не ви вършат работа. Това е процесът, който ще ви доближи до нашата вибрационна честота. И, естествено, това да следвате най-силното си емоционално увлечение.

Участник:  След като изпитвам страх от извънземните и това е мое убеждение, как да се освободя от него?

Башар: Това не е убеждение. Това е външен ефект. Убеждението ти е, че не контролираш това, което ти се случва. Така че трябва да знаеш, че това не е вярно. Трябва да вземеш отново нещата в свои ръце и да разбереш, че това е едно равностойно споразумение и че можеш да участваш в него по един много по-съзнателен начин. Твоята дума е от значение и ти контролираш случващото се с теб.

Участник: О кей. Ти каза, че това да действаш и да знаеш, са синоними.

Башар: Да.

Участник: Как мога просто да знам? Трябва просто да убедя себе си?

Башар: Става дума за това да разбираш как нещата са устроени и какво се случва в действителност. И когато знаеш, ти ще го знаеш както знаеш всичко останало, което си открил в живота си и което е вярно за теб. Защото просто трябва да разбереш какво се случва. Ако разбереш какво се случва, ти ще реагираш по различен начин. Така че ние ти казваме какво се случва. Хората, които участват в хибридизацията на вашата планета, са се споразумeли да направят това на едно друго ниво. Като физическо лице, ти може да не си спомняш това, но въпреки това, ти си сключил едно споразумение и ти го следваш, за да оказваш помощ на тях и на собствения си свят. Защото те някога са били хора, като теб, в една успоредна реалност. Те обаче са разрушили своята версия на Земята и са мутирали, за да оцелеят, но въпреки това са измирали, защото не са могли повече да се възпроизвеждат. Имали са обаче много напреднала технология, която им е позволила да проникнат в успоредна реалност, където човешката ДНК е била все още жизнеспособна, каквато е вашата, и са използвали тази ДНК за да създадат хибриди, такива като нас, които да продължат тяхното общество. Те също така разбират и ние разбираме, че много от вас следват същия път на разрушаване на своята версия на Земята и следователно ние споделяме тази информация с вас, за да не решите задължително да разрушите вашата версия на Земята и да не преживеете същото като Сивите. Така че може да има много емпатия спрямо случващото се тук и много благодарност в двете посоки, защото вие сте помогнали на тях да създадат хибридната цивилизация, която позволява на тяхната култура да продължи да съществува, а ние споделяме информацията за случилото се с тях, за да не тръгнете по техния път и да не страдате като тях. Това не е ли едно добро и взаимно изгодно споразумение?

Участник: Да.

Башар: Ето че вече го знаеш. Страхуваш ли се?

Участник: Ще го обмисля.

Башар: Добре. Намираш ли, че се страхуваш от нас?

Участник: Казвам си, че не се страхувам, защото изпитвам толкова любов към теб …

Башар: Но ти си спомняш, че ти казахме, че това, което всъшност изпитваш, е страх от собствените ти убеждения. Ти в действителност не изпитваш страх от нас. Разбираш ли това?

Участник: …

Башар: Разбираш ли това, което казваме? Защото ние функционираме на толкова висока честота, и защото у теб има неща и убеждения, които не си интегрирал все още и които са отрицателни, и това предизвиква у теб отрицателни вибрации, нали така?

Участник: Да.

Башар: Ако твоите вибрации са основани на страх и влезеш във физически  контакт с нас, нашите вибрации ще те претоварят и ще те принудят да промениш вибрациите си, преди да си преодолял и интегрирал собствените си отрицателни убеждения. Така че ти усещаш надигането на страха на отрицателните ти убеждения, които разбират, че са на път да ги напуснеш. Защото едно от нещата, които отрицателните убеждения правят, за да се предпазват, е, да генерират повече страх, така че да не ги изоставиш. И ако ти разбереш, че това е просто един енергиен механизъм, който се проявява, ще си наясно, че това е само механизъм, който се проявява не защото се страхуваш от нас, а защото отрицателното убеждение генерира повече страх, за да не го изоставиш. И след като веднъж разбереш всичко това и видиш по-голямата картина на това как нещата се случват, ще престанеш да се страхуваш.

Участник: О кей, чудесно. Аз зная, че дойдох с очакването, че ти като Башар, споделяш с нас 5% от енергията си чрез Дарел.

Башар: Да.

Участник: Така че аз се надявам да усетя това и то да задейства промяната в мен, за да достигна евентуално момента, в който да те срещна.

Башар: Добре, ти можеш да използваш всяко позволение и процес, които ти вършат работа. Ние няма да те насилваме, защото от това няма смисъл. Ти следваш собствентото си темпо и е много важно да приемаш това като нещо нормално. Колкото повече се чувстваш комфортно с идеята, че все още не си достатъчно готов, ти ще ставаш все по-бързо готов. Това е парадоксът.

Участник: Разбира се.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Да.

Башар: Така че, успокой се. Няма да се промъкна в спалнята ти тази нощ.

Участник: Имам проблеми с търпението си спрямо моите деца.

Башар: Това е така, защото мислиш, че ти е нужно търпение.

Участник: Защо не?

Башар: Защото ако преживяваш това, което обичаш да правиш, ти ще бъдеш толкова радостно развълнуван от това, което правиш, че няма да проявяваш нетърпение да бъдеш някъде другаде. И ако не си нетърпелив да бъдеш на друго място, ти не се нуждаеш от търпение.

Участник: Не съм съгласен, защото аз имам силното желание да бъда някъде другаде, но в същото време трябва да се грижа за децата си.

Башар: Искаш да кажеш,че това да се грижиш за децата си, не е част от твоето страстно увлечение?

Участник: Не е. Съжалявам, че трябва да го кажа …

Башар: Не, не, това е в реда на нещата. Добре,че повдигаш този въпрос, защото това е нещото, на което трябва да обърнеш внимание – какви убеждения те карат да чувстваш това като тежест? 

Участник: …

Башар: Когато очевидно това би могло да бъде част от твоята радостна възбуда. Взаимодействията ти с тях биха могли да бъдат част от това, което радостно те вълнува, но твоите определения ти пречат и правят взаимоотношенията ти с тях неприятни. Много добре, че повдигна този въпрос, защото това е убеждението, което трябва да откриеш, което ти пречи и което те прави нетърпелив. Защото ти определяш ситуацията като неприятна. Тя не трябва да бъде такава. Ти трябва да откриеш начин да я дефинираш по различен начин, но първата ти задача е да откриеш определението, което ти създава такова неприятно усещане.

Участник: В даден момент, защото аз не изпитвам непрекъснато такова чувство.

Башар: Аз говоря само за времето, в което ти усещаш това като тежест.

Участник: Не искам да добиеш представата, че не обичам децата си.

Башар: Разбирам, разбирам, разбирам. Искам само да кажа, че сега, след като си бил достатъчно честен, за да признаеш, че има такива неприятни моменти, ти имаш задължение към себе си, както и към децата си, да откриеш дефиницията, която те кара да виждаш нещата по този начин. Защото когато се освободиш от тази дефиниция, ти ще бъдеш в напълно различно състояние, в което ще можеш да се вдъхновиш, ще можеш да приемеш идеи от въображението си, които ще позволят на взаимоотношенията ти да бъдат радостни по-често.

В състоянието си, в което определяш взаимоотношенията с децата си като неприятни, с тези свои убеждения, ти не можеш да получиш вдъхновение как да напуснеш това свое състояние. Ти трябва да напуснеш това свое състояние на първо място. След това трябва да откриеш това свое убеждение, да го идентифицираш, да видиш колко е безсмислено, как не ти върши работа и след като наистина се откажеш от него, ти вече ще бъдеш в друго състояние и ще получиш вдъхновение да правиш неща, които действително ще ти позволят да имаш по-радостни взаимоотношения с децата си. Толкова е просто. Ние описваме една действителна техника, основана на принципите на функциониране на реалността. Просто следвай тези указания. Това е просто физика.

Участник: О кей. Изобилие. Способността да правиш това, което трябва да правиш, когато трябва да го правиш.

Башар: Точка.

Участник: Бих искал да променя това определение. Способност да правиш това, което искаш да правиш, когато искаш да го правиш.

Башар: Защо би искал да го промениш в нещо, което е по-малко ефективно?

Участник: Аз искам да отида на този круиз, но това не е нужно. Аз имам нужда от храна, от вода …

Башар: Как знаеш, че не трябва да отидеш?

Участник: …

Башар: Какво ако има нужда да отидеш, заради твоя Дух, заради твоята Душа, за вдъхновение? Какво ако синхронността ще ти покаже по време на този круиз нещо, което няма да откриеш другаде? Обърни внимание на това, което правиш. Ти дефинираш неща, които могат всъщност да бъдат това, от което имаш нужда, като неща, от които не се нуждаеш.

Участник: …

Башар: Ти не знаеш. Ти нямаш идея, но въпросът е в това, че няма нужда да знаеш. Работата е там, че ако нещо е наистина релевантно, като нужда, тогава възможността ще се появи. Не трябва да го отхвърляш, даже още преди да се е появило. Аз разбирам разликата между това, което имаш предвид, когато казваш, че имаш нужда от храна и вода. Обаче ти също така имаш нужда от вдъхновение, за да оцелееш.

Участник: Да.

Башар: Така че нека това да се случи, когато трябва да се случи. Не ограничавай определенията за това, което ти е нужно, защото всъщност не знаеш от какво имаш нужда. Нека твоята реалност да ти покаже от какво имаш нужда. Нали така?

Участник: (колебливо)  М-да.

Башар: Тогава, придвижи се към своето място.

Участник: Благодаря, Башар.

Башар: Благодаря.

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Имам въпрос относно пристрастяването. Чула съм, че то може да бъде предизвикано от същества …

Башар: Не.

Участник: … от полето на човешката енергия …

Башар: Не, не, не.

Участник: Не?

Башар: Не. Къде остава отговорността? Пристрастяването идва от убеждение за безсилие, което създава усещане за празнота, която съзнанието се опитва да запълни, с каквото може. То също така е резултат от отрицание на това усещане за безсилие и вместо да осъзнае, че връзката с първоизточника на овластяването никога не се губи, човек остава да вярва, че е откъснат от него. И тъй като по пътя на отрицанието не може да открие начин да запълни отсъствието на връзката, запълва празнотата с неща, които притъпяват осъзнаването на загубата на тази връзка. Разбираш ли?

Участник: Да, в това има смисъл. Аз имам двама психично надарени приятели, които ми казват, че ако употребяваш наркотици или пиеш, откриваш се за влиянието на отрицателни, паразитни …

Башар: Това е нещо различно. Защото ти вече си създала енергийното поле и вибрацията, която може, в определен смисъл, да съответства на енергията на други същества, които могат да функционират на подобно ниво. При това вие, така да се каже, ще се привлечете взаимно. Това обаче не е нещо паразитно в смисъла, който ти влагаш. Просто привличане на сходни вибрации. 

Участник: О кей.

Башар: Ако откриеш отрицателното си убеждение и се освободиш от него, и изведнъж установиш, че си свързана с първоизточника на овластяването си, ти автоматично ще се освободиш от тази пристрастеност. И когато вече не функционираш на съответната честота, нещо, което е на тази честота, няма да може да те открие, защото ти ще бъдеш невидима за него. Разбираш ли?

Участник: Интересно. Да, разбирам.

Башар: Никой нищо не ти натрапва, просто ти си го създаваш сама, след което попадаш в компанията на подобни на теб приятелчета.

Участник: Да, в това има смисъл. Имам друг въпрос. Живея в Калифорния близо до океана. Последния път, когато бях там и се разхождах по брега, там имаше стотици умрели пчели и такива, които бяха полуживи. Любопитна съм дали можеш да ми кажеш нещо …

Башар: Вашите учени вече в известна степен са наясно, че има определени неравновесни състояния, които сте създали в природата чрез замърсяване, чрез отравяния и някои други начини, които в много отношения причиняват нарушаване на естествения порядък. Така че ти виждаш резултатите от всичко това.

Участник: Не зная как бяха попаднали точно на плажа.

Башар: На вашата планета има определени въздушни и електромагнитни формирования, които определят пътищата на пчелите, и след като те са били нарушени по определен начин, пчелите се дезориентират и могат да се озоват на най-различни места, където не са имали намерение да отидат.

Участник: Разбирам, благодаря. Имам и още един въпрос. Баща ми мисли, че Земята е плоска. Това така ли е? Да, или не?

Башар: Нямам намерение да изразя неуважение, но можеш да го попиташ дали ако се погледне в огледалото, главата му изглежда плоска, или кръгла?

Участник: Хм …

Башар: Добре. Идеята за плоската Земя, която изглежда, че набира толкова популярност на вашата планета, е едно нарушаване на перспективата и възприятието при наличие на различни измерения. Нулево измерение,едно измерение, две измерения, три измерения, 5,6,7,8 и т.н. Фактът, че вие разгръщате своето съзнание, може да ви позволи да възприемете факта, че има реалности, където светът бива възприеман в две измерения. И тогава някои хора, когато видят такова двуизмерно възприятие наложено върху вашата реалност, могат да възприемат Земята като плоска. Това обаче не е измерението, в което се намирате. Това не е начинът, по който вие го преживявате. Във вашето измерение Земята е кълбо, топка, сфера. Идеята обаче е, че когато възприятията ви започват да се простират отвъд вашето измерение, те достигат до други измерения надолу и нагоре и хората могат да видят интерпретация, която им позволява да възприемат Земята от гледната точка на друго измерение, като например второто измерение. Това е, което се случва – наслагване, застъпване на възприятия на реалности от различни измерения. Това не отговаря на случващото се физически във вашето измерение. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Намирам. Благодаря ти.

Башар: И ако се върнем малко назад, към предишния разговор, свързан с паразитното влияние, вие обобщавате това на вашата планета с една много старомодна фраза – „Нещастието обича компания”. Това е една друга техника, присъща на структурата на отрицателните убеждения. Привличаш околните с отрицателни убеждения, които да подсилят собствените ти отрицателни убеждения. И ти „им го връщаш”, така че и двете страни не сте в състояние да промените отрицателните си убеждения.

Участник: Значи коренът на злото се крие в убежденията.

Башар: Да, винаги е така. Защото само чрез дефинирането на нещо като истина, ти можеш да генерираш някакво преживяване. Не можеш да имаш чувства във вакуум, мисли във вакуум, поведение във вакуум. Ако нямаш определение за нещо, ти не знаеш как да чувстваш, какво да мислиш, как да действаш. Всичко започва с определение, което приемаш за вярно.

Участник: Хм, да. Благодаря много.

Башар: Пак заповядай.

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Бих искал да говоря за моите връзки със съществата-богомолки.

Башар: Богомолка, добре.

Участник: И по-специално за едно такова същество, което съм нарекъл Томас. И аз погледнах определението за Томас и това означава близнак.

Башар: Добре.

Участник: Бих искал да зная в кое време живее Томас, къде живее … и да науча повече за него.

Башар: Това са проекции на същества от шеста категория плътност, които са получили функции на надзор над процеса на хибридизация, покрай някои други неща. Те насочват този процес в нужната посока, тъй като Сивите сами са пожертвали своята способност да чувстват каквото  да е и в началото са имали нужда от някого, който да ги наблюдава и пази.

Участник: О кей.

Башар: И много от срещите със Сивите и даже с някои от богомолките, представляват срещи между … част от съзнание, което гледа в една посока в една реалност, както си ти, и друга част от същото съзнание, която гледа в друга посока в друга реалност, която е Сив или богомолка, и много често при такива срещи ти всъщност взаимодействаш с друга своя версия. Оттук и идеята за близнаците.

Участник: О кей, благодаря ти.

Башар: Благодаря.

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: В последно време реших, че не харесвам историята на моя живот.

Башар: Добре, тогава ще напишеш ли нова своя история?

Участник: О, да. Всъщност аз я изписвам сега.

Башар: Колко вълнуващо!

Участник: Преместих се във Феникс, намерих си нова работа и сега животът ми е различен от този преди месец.

Башар: Поздравления! Феникс се възражда от пепелта!

Участник: Въпросът ми е … ти говори за двата раздалечаващи се влака …

Башар: Да. Те са повече от два, но продължавай.

Участник: Тъй като съм променил историята си и съм променил напълно обкръжението си …

Башар: Ти вече не си същото лице. Буквално, което означава, че новият човек, който си станал, може да определи коя е неговата истинска история.

Участник: О кей, и аз чувствам това. Чувствам, че нещата наистина са се променили. И имам различна перспектива за живота си.

Башар: Ти си в състояние, при което ти е по-лесно да прекъснеш това, което се нарича приемственост.

Участник: О кей. Имам и друг въпрос. Като дете имах преживяване близко до смъртта.

Башар: Колко вълнуващо!

Участник: Да, то бе такова, защото ме промени. Накара ме да се замисля и да търся какво се намира там – от другата страна.

Башар: Това е била причината да избереш това преживяване.

Участник: През последните десет години имах множество здравословни проблеми.

Башар: Колко вълнуващо!

Участник: Имах две белодробни емболии.

Башар: Уха!

Участник: Две операции на крайниците. И през лятото ми откриха рак.

Башар: О, божичко! Да не се опитваш да повториш преживяването си близко до смъртта?

Участник: Не зная. Проблемът ми обаче е, че се опитвам да преодолея едно ограничаващо убеждение. Аз притежавам раковото заболяване, но раковото заболяване не ме притежава.

Башар: Да. Значи ти можеш да го използваш, както пожелаеш, като инструмент за обучение, за учене. Тъй като изглежда, че ти правиш това доста често и че това изглежда е начинът, който си избрал, за да се учиш, като си даваш преживявания, които те принуждават със сила да започнеш да гледаш на нещата по нов начин, след като си правил това, то можеш да гледаш на раковото заболяване като една нова форма на същия процес. Какво не би правил, ако нямаше това преживяване?

Участник: Не зная, мисля, че това ще ме доведе до нещо друго.

Башар: Разбира се.

Участник: Явно това е причината да имам такова преживяване.

Башар: Можеш ли да го притежаваш и съхраняваш по този начин, като знаеш, че то ти служи по този начин? И когато то повече не ти е от полза, да изчезне само? Защото тогава ще бъдеш друг човек, който никога не го е притежавал?

Участник: Да, да.

Башар: Сигурен ли си? Можеш ли да настроиш ума си около тринадесетата стъпка?

Участник: Точно сега се боря, защото би трябвало да правя химиотерапия и разни тестове. В същото време аз имам отрицателни убеждения по повод на такова лечение. Не зная дали такава терапия ще ми бъде полезна.

Башар: Бъди сигурен, че си наясно със своите убеждения. Ние разбираме, че много от вас предпочитат да правят нещата по по-естествен начин, което в общия случай е най-доброто за вас, но ако имаш убеждения, че лечението, за което говориш, ще ти бъде от полза, не го пренебрегвай. Трябва да бъдеш честен относно убежденията си, защото те могат да те учат на нещо, за да тръгнеш по този път и да научиш нещо по този начин, вместо винаги, автоматично да затваряш една врата, която може да ти бъде от полза, само защото просто би искал нещата да се развият по определен начин, защото мислиш, че трябва да бъдеш повече духовно настроен.

Понякога най-духовното нещо, което можеш да направиш, е, да се отдадеш на действителните убеждения, които ще те насочат към процеса, през който трябва да преминеш. Просто бъди наясно защо казваш, че не искаш да постъпиш по определен начин. Защото ако разгледаш своите убеждения, може да откриеш комбинация от неща, които би могъл да направиш, малко от едно, малко от друго, което може да се окаже истинският ти път между различните решения. Внимавай да не обявиш нещо за невярно, само защото се страхуваш от него.

Участник: Моето убеждение достатъчно силно ли е, за да …

Башар: Не става въпрос дали е силно, или не, а дали съдържа твоята истина. Става въпрос за яснота дали е достатъчно ясно.

Участник: О кей.

Башар: Така че използвай това време, за да изследваш своите убеждения. Виж до какви изводи ще достигнеш, когато имаш желанието да се отвориш достатъчно, за да позволиш на всички варианти да бъдат еднакво валидни, за да избереш това, което наистина предпочиташ, без да отричаш това, което не предпочиташ. Това енергийно състояние ще те води в правилната посока. Нали така?

Участник: Да.

Башар: Това е твоят процес в този момент. И помни, че смъртта е твой приятел. Ти си я използвал много пъти, за да ти помогне да тръгнеш по различен път. 

Участник: Не мисля, че се страхувам от нея. Аз съм я поглеждал в упор няколко пъти.

Башар: Точно така. Искаме да кажем, че нямаш причина да се страхуваш от нея и сега, независимо къде ще те отведе тази ситуация. Защото ти си запознат с тази територия.

Участник:  … (неразбираемо, през сълзи)

Башар: И това, което правиш сега, е освобождаване от отрицателни убеждения чрез химията на своите сълзи. Следиш ли мисълта ми? Всеки път, когато приемеш дадена идея, дадено убеждение, то се свързва с определена химическа реакция в тялото ти. След като веднъж се промениш и се откажеш от едно старо убеждение, ти трябва да се освободиш от химическата компонента, съпровождаща това убеждение. И най-често болшинството от вас правят това чрез сълзите си. Вие буквално измивате химическото отражение на отрицателното убеждение от тялото си.

Участник: Да, чувствам това облекчение.

Башар: Точно така. Ти се чувстваш по-лек след това, защото всъщност си се отърсил от неща, които повече не са релевантни за теб. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Да, това е кристално ясно.

Башар: Добре, и моля, помни винаги, че по пътя на това житейско пътешествие, каквото и да е това, което знаеш и можеш да правиш, напомняй си: „Аз мога. Аз мога. Аз мога да бъда този, който предпочитам да бъда. Аз мога.”

Участник: Високо оценявам това.

Башар: Винаги си добре дошъл. И ти не си сам. Ти получаваш помощ във всичко това от своите водачи и от много други същества. Ти никога, никога не си сам. Ти вървиш по този път ръка за ръка с други същества.

Участник: (плаче) Съжалявам!

Башар: Не, не, не, няма нужда да се извиняваш. Ти даваш израз на чувствата си. Това е красиво. Всичко е наред.

Участник: Да.

Башар: Сладки сънища!

Участник: Благодаря, Башар.

Башар: Хубав ден.

Участник: Добър ден, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Казвам се Мария.

Башар: Щом настояваш.

Участник: Бих искала да изразя своята благодарност, защото миналия май бях диагностицирана с рак на гърдата и твоята книга „Търсене на истината” (Quest for truth)* ми помогна невероятно в онзи труден период.

*) https://www.amazon.com/Quest-Truth-Insights-Could-Change/dp/096560781X

Башар: Добре.

Участник: Бих искала да споделя как ти произнесе думата „рак” (can sir*) , докато при мен първата дума, която възникна в ума ми по асоциация бе cancer-answer**

*) Изразът (I) „can sir” = (аз) „мога, господине”  на английски е омоним /има същото звучене/ (с изключение на разделното произношение на двете думи) на „cancer” = „рак”. – Бел.прев.

**) Тук вече става дума за римуващи се думи: cancer =рак и answer = отговор. – Бел. прев.

Башар: Да?

Участник: И съответно, първото нещо, което почувствах, макар че моментът бе много тъжен, бе радост в душата си, макар че аз все още не исках да отида на небето.

Башар: О, ти няма да отидеш, преди да ти е дошло времето.

Участник: Да, това го научих от твоята книга. И нагласата, с която подходих към това заболяване, бе много положителна и животът ми се промени за добро. В същото време срещам някои конкретни предизвикателства и въведох много подобрения в своята диета и т.н., но разбрах, че емоционално трябва да запазя пълно спокойствие …

Башар: Да, и отново: всичко започва с енергията на твоите убеждения, които филтрират и създават емоциите, мислите и поведението. Така че винаги е важно преди всичко да се балансираш по отношение на своите убеждения, за да помогнеш на физическите си преживявания.  

Участник: Да, и тъй като това предаване е свързано с отразяването, бих искала да те попитам относно предизвикателство, което срещам в отношенията си с моите родители. Имам удивителни родители, но те са критични спрямо това как изглеждам и това ме изважда от равновесие.

Башар: Защо вярваш в това, което те казват?

Участник: Не зная. Аз съм силно енергийно свързана с тях и силно вярвам в това, което ми казват, независимо дали е добро, или лошо, и …

Башар: Но това не е ли възможност за теб да решиш сама кое е вярно и кое не е? Те предоставят ли ти възможност да прецениш дали това, което ти казват, е свързано повече с теб, или по-скоро със самите тях?

Участник: … Ммм-оже би …

Башар: Те ти предават много от своите страхове. Защо ти избираш да се съгласяваш с тях? Това, че си енергийно свързана с тях, е без значение. Разбира се, че си свързана. Това обаче не означава, че трябва да се поддаваш на същите страхове, които те са избрали в своя живот. Те ти дават възможност да направиш различен избор. Защо не го направиш, ако предпочиташ?

Участник: Не зная, аз …

Башар: О, много добре знаеш, няма да се измъкнеш с това. Няма да се измъкнеш с това: „Не зная”. Ти знаеш! Ти просто не искаш да прогледнеш. Така че огледай се внимателно. Те ти дават възможност да погледнеш по-надълбоко в себе си и да решиш дали това, което ти казват за теб, е вярно, или не.

Участник: Аз се чувствам много повече пробудена от тях и …

Башар: Да, но очевидно в този конкретен случай казваш, че не си.

Участник: Аз губя напълно съзнанието си, когато съм около тях.

Башар: Това е въпрос на твой избор. Ти сама „натискаш своите копчета”. Ти се съгласяваш с тях и това означава, че натискаш сама копчетата си. Така че те ти предоставят възможност, по един изпълнен с много любов начин, независимо дали го осъзнават, или не, да решиш, че не притежаваш такива копчета, с които можеш да бъдеш „задействана”. Дадена ти е възможност да промениш цялото обучение, което си получила до момента, и ти не трябва да се съгласяваш с идеите, които те ти натрапват. Те не могат да те убедят в нещо, с което не си съгласна, независимо кои са. Така че ти се съгласяваш с тях, без това да е необходимо.

Участник: Ако други хора казват същото, това не ме засяга. Просто тъй като те го казват, това силно ме ядосва.

Башар: Ти не разбираш ли, че те не могат да те накарат да направиш каквото и да е. Ти го правиш сама на себе си, защото се съгласяваш с казаното от тях, все едно, че то е вярно. 

Участник: Как мога да спра?

Башар: Трябва да разбереш, че не е вярно. Какво те кара да мислиш, че казаното от тях е вярно?

Участник: Защото аз го помислям сама. Това е един много осъдителен свят.

Башар: Тогава ти сама се осъждаш

Участник: Да, точно така.

Башар: Но защо правиш това? Какво ти носи това?

Участник: Програмирана съм по този начин.

Башар: Но ако знаеш това, ти вече не си програмирана, нали така? Спомни си, че ако си програмирана, ако имаш някакъв навик, това е нещо, което правиш, без да знаеш, че го правиш. Това е определението за навик. Това е определението за програма. След като обаче разбереш, че това е програма или навик, ти вече не ги притежаваш. Ако продължаваш да ги спазваш, това не е, защото си програмирана, а защото избираш да постъпваш така. Престани да избираш това. Не си задължена. Тук няма никаква мистерия. Не си задължена да продължаваш да правиш това. Не трябва да продължаваш да съдиш себе си. Не трябва да продължаваш да вярваш, че трябва да правиш това. Не трябва да продължаваш да вярваш, че си програмирана.

Участник: …

Башар: Сега, след като вече знаеш, че това е програма, нея вече я няма. Не трябва да продължаваш да вярваш, че все още си програмирана.

Участник: Те казват, че ми мислят доброто и аз избирам да им вярвам.

Башар: Разбирам това, но отново: ти трябва да разбереш, че те имат свои убеждения и те не трябва да имат нещо общо с това, което ти избираш да приемаш за вярно за себе си. Ако разбираш, че те ти желаят доброто, то използвай това им добро отношение по начин, който е полезен за теб. Това че те казват, че ти мислят доброто, не означава, че трябва да правиш това, което ти казват, или че трябва да мислиш за себе си по определен начин. Те могат да ти мислят доброто, но ти можеш да не обръщаш внимание на това, което ти казват. 

Участник: …

Башар: Ако наистина искаш да уважиш родителите си, бъди тази, която си наистина, не тази, която мислиш, че трябва да бъдеш, или която те мислят, че трябва да бъдеш. Защото ти просто се правиш на такава, каквато не си. Ако не си тази, която си, това е неуважение към тях, независимо те какво мислят.

Участник: А какво ще стане, ако те започнат да плачат като деца и кажат, че не желаят да разговарят с мен?

Башар: Може би ще бъде по-добре, ако ти не им говориш за известно време. Какво мислиш по този въпрос?

Участник: Това се случи в продължение на година, но аз се почувствах толкова изолирана …

Башар: Разбираш ли, че всички неща, които описваш, са резултат от това, което приемаш за вярно относно себе си, и че тези чувства не съществуват до момента, в който ти ги приемаш за верни?

Участник: Да.

Башар: Тогава не използвай чувствата си като извинение за това, че ги имаш. Защото това е, което правиш – непрекъснато се оправдаваш, че притежаваш тези чувства, но не правиш нищо относно убеждението, което поражда тези чувства. Така че престани да оправдаваш чувствата си.

Участник: Ъ-хъ.

Башар: Ако предпочиташ да нямаш тези чувства, промени убежденията, които ги предизвикват. Не е нужно да вярваш в тези неща. Не трябва да чувстваш по този начин. Ако чувстваш и ако вярваш, че трябва да чувстваш по този начин, това е твой избор. Няма да престанеш да го правиш, докато не ти писне. Предполагам, че не ти е писнало достатъчно.

Участник: Предполагам.

Башар: И така, родителите ти ще продължат да те притискат и да те притискат, и да те притискат, защото ти ги подканваш да правят това, за да те притиснат достатъчно, за да станеш това, което в действителност предпочиташ да бъдеш. Когато ти писне да ти е писнало, това ще бъде краят. Очевидно обаче, ти все още не си стигнала дотам.

Участник: Да.

Башар: Така че всичко зависи от теб.

Участник: Ще продължа да се опитвам.

Башар: Не, просто го направи. Можеш да продължиш да се опитваш, ако искаш, но разбери, че ако продължаваш да се опитваш, това ще бъде всичко, което ще продължиш да правиш – да се опитваш. Няма да го направиш, няма да промениш ситуацията, ще се опитваш да я промениш. Това да се опитваш да промениш нещо, е самостоятелно състояние. Това е самостоятелно преживяване и единственото нещо, което се случва в това състояние, е, че продължаваш да се опитваш. В това няма нищо лошо, но разбери какво правиш. Когато казваш: „Ще се опитам”, с това се изчерпва твоето преживяване – ти се опитваш. Никога няма да преживееш това да бъдеш, докато действително не избереш да бъдеш тази, която предпочиташ да бъдеш. Ще преживяваш само процеса на опитване, което е една самостоятелна реалност, но не тази, която предпочиташ. Следиш ли мисълта ми? 

Участник: Да.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Да. Имам и друг въпрос. Ти говориш много за магнитен резонанс.

Башар: Да.

Участник: Има ли нещо такова, което може да ми помогне?

Башар: Ти можеш да използваш каквото позволение пожелаеш. Бъди отворена към това, което те привлича. Причината нещо да те привлича, е, че в дадения момент то е в достатъчен синхрон с твоите убеждения, за да ти помогне. Така че каквото ти дойде наум, което вярваш, че ти е нужно, във всички случаи възползвай се от него, но разбери, че то е само едно позволение и не прави нищо за теб. Ти решаваш да направиш промяната, като използваш позволението като причина да я направиш. И ако искаш да постъпиш по този начин, о кей.

Участник: О кей. И един последен въпрос. Получавам много трептене по целия череп, по цялото си тяло, просто …

Башар: Това е, защото предстои да преодолееш това, за което говориш, но още не си го направила. Цялата енергия на истинската ти сила се натрупва в теб и те кара да трепериш, докато престанеш да й се съпротивляваш и я пропуснеш да излезе от теб, като станеш наистина тази, която предпочиташ да бъдеш.

Участник: …

Башар: Разбираш ли? Това се натрупва в теб и е на път да те накара да се превърнеш в истинското си аз, но още не си достигнала до този момент и докато не му позволиш да премине плавно през теб, да излезе, то ще се натрупва и ще причинява това треперене. Докато действително не се изправиш на двата си крака и не заявиш коя си наистина.

Участник: Аз съм заявила и …

Башар: Не, не си. В противен случай нямаше да водим този разговор.

Участник: Аз го заявявам в момента, хора (смее се и се обръща към аудиторията)!

Башар: Добре, тогава бъди тази, която предпочиташ да бъдеш, независимо кой какво казва и какво мисли. Не те интересува за кого става дума. Ти заслужаваш да бъдеш тази, която предпочиташ да бъдеш. И родителите ти знаят това дълбоко в себе си, те го знаят на по-високо духовно ниво. Не се подлъгвай по личностите особености на родителите си. Те не разкриват истинската им същност. Това е само една част от тях. Може би една част, която е объркана, една част, която е изпълнена със страх, защото те имат свои собствени страхови убеждения. Не им обръщай внимание, защото това не е истинската им природа и това не е, което дълбоко в сърцата си, те биха предпочели за теб. Трябва да можеш да погледнеш през мътилката, през слепотата, която може би притежават. Ти трябва да го направиш вместо тях. Ти трябва за известно време да приемеш ролята на родителя и да отгледаш себе си, докато достигнеш своята зрялост. Нали така?

Участник: Мисля, че тази диагноза ще ги накара да престанат да правят много неща, но …

Башар: Това няма значение! Това няма значение! Това няма значение! Запомни, че силата на промяната е в това, което ти определяш като истина за себе си. Ако все още определяш какво е истина за теб според това, което се случва около теб, ти поставяш условие пред своето щастие, което означава, че не си в щастливо състояние. Докато основаваш щастието си на това, което други хора правят, мислят или казват, ти не избираш това, което предпочиташ. Така че няма значение те какво казват, защото ако ти избираш да бъдеш щастлива, хората могат да викат срещу теб цял ден, да те ругаят и да ти казват ужастни неща цял ден, но ти ще знаеш, че това няма нищо общо с теб. Тези хора проектират върху теб собствените си оценки за себе си, които се страхуват да видят! Те използват теб като извинение да не погледнат вътре в себе си. Те биха искали да се променят, но не знаят как да го направят, защото прекалено много се страхуват. Ти трябва да притежаваш достатъчно състрадание, за да видиш това … и да не падаш в техния капан, като подкрепяш собствения им страх, който те не осъзнават. Ти трябва да го направиш вместо тях, защото си по-осъзната. Така че ти трябва да бъдеш родителят, ти трябва да бъдеш възрастната, ти трябва да бъдеш зрялата, която разбира, че всичко, което те в действителност правят, като те осъждат, е да бъдат деца, които имат гневен пристъп. И ти ще им кажеш: „Това не е уместно.” Разбираш ли?  

Участник: Да.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Да, благодаря ти много.

Башар: Приеми нашата безусловна любов. Хубав ден.

Bbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbb

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Когато съм те слушала в миналото, ти говореше за четири закона на Творението …

Башар: Да, но също така в един момент казахме, че трябва да разделим единия от тях на две, защото установихме, че при контактите си с някои цивилизации, разбирането на принципите ще е по-лесно, ако добавим малко подробности. Така че законите станаха пет.

Участник: Можеш ли да ми припомниш кой от законите разделихте на две?

Башар: Този, който добавихме, гласи: „Всичко е тук и сега”. Защото за нас идеята на „Всичко е Единство и Единството е Всичко” и на „Ти съществуваш” – тези два закона в комбинация ти позволяват да разбереш, че всичко е тук и сега. Много хора обаче не разбраха това. Ето защо ние направихме разделението. 

Участник: О кей. Бих искала да те попитам относно изборите и договореностите преди раждането. Ние избираме родителите си, нали?

Башар: Да, обикновено. Някога много категорично, друг път не толкова. Зависи от причината за избора. Някои хора могат да кажат: „Тези трябва да бъдат родителите ми, защото моята житейска тема се нуждае от този тип хора”. Друг може да каже: „Аз имам нужда да се родя в определен момент от време и това е по-важно, следователно всяка една от тези шест двойки ще ми свърши работа.”  (смях в залата)

Участник: О кей.

Башар: Така че ти винаги правиш избор, но в някои случаи той може да не бъде особено категоричен, в зависимост от житейската ти тема.

Участник: Значи ние всички избираме житейска тема. Тази тема може ли да бъде променена по време на живота?

Башар: Да, може. Това е едно от новите неща, които се случват в това време на трансформация. Вие всъщност не се налага да умрете, за да изберете една нова тема. Ако наистина си изчерпала своята тема, избери нова тема, ако желаеш.

Участник: А има ли някои споразумения, които сме сключили, които не могат да бъдат променени?

Башар: Разбира се. По-скоро можем да кажем, че няма невъзможни неща, но някои е много, много малко вероятно да промениш, защото това не е нужно. Тук говоря за доста основни неща. С други думи, твърде малко вероятно е да се откажеш от колективното споразумение, че вашата планета притежава гравитация. Разбираш ли? Не е задължително да се отказваш от това, за да промениш нещата, които са важни за теб и се нуждаят от промяна.

Участник: О кей. Друг въпрос. Когато бях дете, семейството ми често ходеше на къмпинг през уикендите и ние наистина правихме смели неща в планината. И една нощ напуснах спалния си чувал, за да отида по нужда някъде из гората и видях нещо в небето, което не можах да обясня.

Башар: Можеш ли да го опишеш?

Участник: Да. Имаше формата на диск, светеше като звезда и не се движеше като нещо, което бях виждала преди.

Башар: Колко близо до теб си представяш, че беше?

Участник: Беше доста далече.

Башар: Но си могла да видиш диска?

Участник: Да, то беше кръгло, с формата на диск, но все пак доста надалече. Първоначално се зачудих дали това е звезда, или планета, докато не видях формата и как се движеше.

Башар: И какво?

Участник: И си спомням, че се почувствах абсолютно вцепенена. Парализирах се от страх. Не помня какво се сучи след това …

Башар: Е, имала си някакви посещения.

Участник: О кей. Озовах се обратно в спалния си чувал, но не помня как.

Башар: О, дали не са те изненадали със свалени гащи? (смях в залата)

Участник: Не мисля.

Башар: Просто исках да подхвърля една метафора.

Участник: Брат ми, който е година и половина по-възрастен от мен, също описа някои събития от онази нощ …

Башар: Да, и двамата сте имали контакт.

Участник: Нещо е пълзяло върху спалния му човал. Можеш ли да ми кажеш нещо повече за случилото се?

Башар: Аз току-що ти казах. И двамата сте имали срещи. И двамата сте участвали в програмата за хибридизация. Болшинството от вас нямат спомени за тези неща, защото са ви накарали да ги забравите, като една от причините е това да не травматизира вашия живот. Друга причина е, че след това темпото, с което започвате да си припомняте тези неща, служи на нас и на други същества като показател за това доколко сте готови за повече съзнателен контакт.

Участник: О кей.

Башар: Така че, добре дошла в отбора!

Участник: Благодаря. В последно време се пристрастявам да слушам разкази на хора за преживяванията им близко до смъртта. Не съм сигурна защо това толкова ме привлича.

Башар: Ами … една от причините, които усещаме от твоята енергия, е, разбирането ти за това, че има нещо повече зад това физическо преживяване, нали така?

Участник: Да.

Башар: И че докато разгръщаш съзнанието си, така наречените бариери или разделения между физическото и нефизическото започват да се разтварят. Ти започваш да виждаш тези неща повече по-скоро като един континуум, отколкото като „това, или онова”. Започваш да изграждаш една сива област между тях. И идеята е, че ти започваш да функционираш в един по-широк спектър от преживявания по отношение идеята за живота и смъртта. Защото животът и смъртта просто представляват живот и една друга версия на живота. Това е всичко. Така че ти започваш да позволяваш на тези неща да преливат едно в друго. Твоето удивление е породено от това, че искаш да се научиш как да пътуваш из тези различни сфери, които са просто други проявения на твоето съзнание. И ти се обучаваш как да правиш това, как да бъдеш по-запозната с други слоеве и нива на твоето съществуване. Защото помни, че ти се намираш в духовната сфера в този момент.  

Участник: Ъ-хъ.

Башар: Ти просто сънуваш, че не си. Разбираш ли? Така че ти изследваш повече себе си, своята истинска естествена среда. За да можеш да се отнасяш по-естествено към нея. И също така, за да придобиеш по-добро отношение към някои от нещата, които са ти се случили по време на срещите ти (с извънземните). Защото по време на тези срещи някои неща се случват, когато съзнанието ти и състоянието ти са леко променени, когато преживяванията ти са в други измерения. Макар че може да изглежда така, много от тези неща може да не се случват в твоята физическа реалност. Ти си леко изместена, което понякога води до преживяването, че си парализирана.

Участник: Да.

Башар: Защото ти си нещо като замръзнала в една вибрационна честота, която позволява на това твое преместване извън физическата ти реалност да настъпи, без ти да се изстреляш в някаква друга посока, което не е нужно. Парализата понякога е страничен ефект от преминаването от едно измерение в друго, защото когато не си във физическото измерение и не знаеш  как да се движиш по определен начин, ти изведнъж започваш да променяш вибрацията си спрямо една друга реалност, с която не си запозната. Ти не знаеш как да се движиш в новата реалност, което временно ти дава усещането за парализа. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Да.

Башар: И …?

Участник: И … около 2003 г. започнах да правя ченълинг чрез неволно писане. Всъщност автоматично писане чрез клавиатура.

Башар: Добре, колко вълнуващо и колко модерно от твоя страна.

Участник: Беше много вълнуващо и също така можех да изпълнявам ролята на медиум …

Башар: И …?

Участник: След това имах кундалини отпушване, което наистина …

Башар: Чак ти свали чорапите?(смях в залата)

Участник: … Промени всичко.

Башар: Добре, събу ти чорапите, свали ти гащите, скоро ще останеш гола.

Участник: (смее се) И в един момент изпаднах в много силна депресия.

Башар: Това е добре, защото, отново: това ти е дало възможност да преформулираш  себе си. И как преодоля това?

Участник: Бих искала, но още не съм го преодоляла.

Башар: Тогава престани да го наричаш депресия. Разбери, че това е нещо естествено, което правите всички. Когато търсите отговори, които знаете, че не съществуват извън вас, вие поглеждате навътре в себе си. Това е компресия и е нещо естествено. Тъй като ти знаеш, че отговорите се намират вътре в теб. След което излизаш от това състояние като един нов човек, един буквално нов човек.

Това е нещо естествено. Когато ти го определиш по отрицателен начин, защото обществото ти казва, че това е нещо отрицателно, ти можеш да го преживееш единствено като депресия. Така че ти може да си имала несъзнателно определение, което те е накарало да имаш депресивно преживяване, вместо естествената компресия, която ти позволява да се изстреляш в един момент по-бързо, защото разбираш, че не си направила нищо погрешно, а си отишла там, където са отговорите – вътре в теб! И в това няма нищо лошо.

Участник: Това, което ме обърква, е, че след отприщването на кундалини енергията ми трябваха две години да се балансирам отново, след което открих, че вече не мога да служа за медиум и да изпълнявам това автоматично писане и не зная защо.

Башар: Хей, ти преминаваш през различни цикли. Ти правиш определени неща, след което се свиваш като в пъшкул, след което се появяваш като различен човек, който може да прави други неща. Целта не е да правиш едни и същи неща отново и отново. Става въпрос за това да се развиваш и променяш, и да се изявяваш по различни начини. Трябва да вярваш, че това е твоят път.

Участник: Харесвам аналогията с пъшкула, защото докато карах насам от Феникс, имаше толкова много пеперуди, които се блъскаха в колата.

Башар: Какъв синхрон. Те са се опитвали да привлекат вниманието ти и да го насочат към знаците, които получаваш, вместо да ги пренебрегваш.

Участник: О кей.

Башар: Така че ние току-що ти показахме синхронността на този символ. Това е, в което се превръщаш. Но ако продължаваш да го пренебрегваш, ще продължиш да се блъскаш в предното стъкло.

Участник: Аз се вълнувам от тази нова фаза в своя живот.

Башар: Чудесно, това е правилният дух!

Участник: Синовете ми вече са порастнали. По-малкият напуска дома ми през август. И това ще бъде нова фаза в моя живот. През август аз ставам на 50.

Башар: Поздравления! От наша гледна точка ти си все още сукалче.

Участник: (смее се) Благодаря ти.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Аз ще придърпам нагоре гащите си и ще се кача на сцената.

Башар: Добре.

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден и на теб.

Участник: (хлипайки ) Много съм благодарна, че съм тук и че мога да почувствам енергията ти.

Башар: И ние също, че можем да почувстваме твоята енергия.

Участник: Преживях смърт в семейството си, което ми се отрази много тежко.

Башар: Добре. И …?

Участник: И преглеждайки това, което зная, предимно от твоите учения, разбирам, че не мога да видя цялата картина. Аз повдигнах този въпрос пред теб преди, но все още настоявам, защото бих искала да преодолея това …

Башар: Добре, но отново: няма нищо лошо в това да тъгуваш, ако желаеш. Независимо от това, човекът е все още жив. Той е просто в различно състояние. Така че понякога, когато хората решат да умрат преди другите, това, което правят, е, че те подмамват към повече разбиране на твоята духовна същност. Защото сега вниманието ти е насочено към него, ти се опитваш да го достигнеш. Така че, в определен смисъл, той те подмамва към по-голямо разбиране на това ниво и към по-добро разбиране на самата себе си, в духовен смисъл. Така че ти все още имаш взаимоотношение, все още водиш диалог. Можеш спокойно да тъгуваш, но мога да ти кажа, че колкото повече позволяваш на случилото се да не се превръща задължително в една тъжна реалност, толкова по-лесно ще бъде за теб да чуеш какво той ти казва. И първото нещо е (медиумът слага ръцете си като рупор и повишава глас) „Аз съм все още тук!” 

Участник: …

Башар: Така че всичко е наред, не е нужно да бързаш, но той ти помага и колкото по-бързо разбереш, че все още си във връзка с него, толкова по-скоро ще можеш да го чуеш по-лесно. И тогава той ще може да ти каже спокойно: „Аз съм все още тук, ние можем все още да разговаряме, можем все още да бъдем заедно.” Нали така?

Участник: Да. Но …

Башар: Сега, един момент …  Това може да ти помогне и това предложение идва от него. Готова ли си?

Участник: Напълно.

Башар: Бих искал да претендираш, че знаеш, какво е усещането да си мъртва.

Участник: О, аз не мисля, че това е трудната част.

Башар: Добре, тогава почувствай, че сега си на неговото място, в духовната сфера, докато той е този, който се намира все още във физическия живот. 

Участник: Това е много добър момент.

Башар: Да, благодаря ти. Понякога имам такива попадения. (смях в залата)

Участник: Така както стоя тук и поглеждам натам, разбира се, това е моята реалност, но нещата можеха да бъдат различни, само ако той (разплаква се) …

Башар: Всичко е наред, всичко ще се нареди по един или друг начин. Всеки човек е вечен и безкраен, и разполага с вси-и-ичкото време в Творението, защото времето не съществува. Не е задължително всичко да се случи само в един живот. 

Участник: Ето още една връзка към това, което не разбирам. Ето какво си записах от казаното от теб днес. Нищо не може да влезе в моя кадър … когато ти даде примера за отделните кадри на филмовата лента.

Башар: Да, ти съществуваш, но можеш да имаш различни преживявания на своето съществуване.

Участник: Какво означава това?

Башар: Означава, че можеш да променяш начина, по който преживяваш съществуването, но не можеш да промениш факта, че съществуваш. Така че това, което съществува, винаги съществува, защото това е фундаменталното свойство на нещата – съществуването. Не можеш да станеш несъществуваща. В несъществуването няма място за нещата, които съществуват, защото несъществуването вече е препълнено с всички неща, които никога не съществуват. И всъщност, по определение, несъществуването не съществува. 

Участник: Приемам това.

Башар: Тогава, всеки който променя формата си, както когато например преминава от физическата реалност в нефизическата, все още съществува. Просто преживява съществуването си по различен начин. 

Участник: Но това краят на пътя ли е за него като физическо съществуване?

Башар: Не задържително.

Участник: Той би ли се въплътил в ново тяло?

Башар: Той би могъл, но отново: ти говориш в линеен план. Ти описваш преживяване, което той има, но това не е механично случващото се, защото всичко (вече) съществува едновременно. Ти обаче можеш да си създадеш преживяване, все едно че имаш един (физически) живот, след който отиваш в духовната сфера, след това имаш друг (физически) живот, отиваш в духовната сфера, имаш друг (физически) живот и т.н. Това обаче е начинът, по който ти възприемаш структурата, докато фактът е, че всички тези животи съществуват едновременно. Това е, което е вярно като структура, но ти можеш да ги преживяваш линейно, ако пожелаеш. Ако се върнем към аналогията с филмовата лента, ако си човекът зад прожекционния апарат, ти можеш да държиш в ръце филмовата лента с всички кадри едновременно. Или можеш  да заредиш лентата в прожекционния апарат и да гледаш кадрите един след друг. Фактът, че ти можеш да ги преживяваш един след друг поотделно като филм, не изключва факта, че филмът с всичките кадри съществува, преди да го сложиш в прожекционния апарат.

Участник: Освен това, че в моята реалност всеки кадър е един застинал кадър, а не жив кадър.

Башар: Точно така, но там е въпросът. Ти го правиш жив, като прожектираш съзнанието си през застиналите кадри, така както светлината на прожектора преминава през кадрите на филмовата лента. Всеки кадър е просто част от структурата. Животът не възниква, докато не си позволиш да прожектираш светлина (съзнането си) през серия от кадри. Това е, което създава времето, промяната, пространството. Разбираш ли?

Участник: Ъ-хъ.

Башар: Но структурата си остава там. Самата структура не притежава никакви преживявания.

Участник: Защо получавам усещането за ограничение, когато …

Башар: Защото така го определяш и по такъв начин го разглеждаш. По един ограничен начин. Трябва да разшириш определението си и да го превърнеш в нещо по-малко ограничено.

Участник: Личността ми ли е тази, която настоява, че аз се нуждая от нещо повече от това въплъщение и от това, че то ще свърши и толкова. И че като съм част от Свръхдушата, това ме прави нещо по-незначимо?

Башар: Защо това да си част от Свръхдушата трябва да те прави нещо по-незначимо? Разбирам какво искаш да кажеш. Ти отново разглеждаш това по един ограничаващ начин. Идеята не е, че ти се сливаш със Свърхушата и губиш своята индивидуална идентичност. Идеята е, че ти си Свръхдушата, от тази гледна точка. Когато имаш тази идея за сливане с Бог, не става дума за това, че твоята индивидуална личност се губи в по-величествената идея за Бога. Идеята е, че когато това преживяване се случи, ти си единственото нещо, което остава! Ти имаш всички преживявания от твоята гледна точка. Така че ти си Бог. Това е всичко, което остава на това ниво. Ти не губиш това, което си. Ти само ставаш нещо по-голямо. Но ти си оставаш все ти. Ти продържаваш да мислиш за себе си, както винаги, имайки това преживяване като Бог или като Свъхдушата, или като Душа, или като физическо същество. Всичко все още се случва от твоята гледна точка. Ти никога не губиш себе си в каквото и да е. Това помага ли ти?

Участник: …

Башар: Или само те обърква?

Участник: Не че ме обърква, но ми отнема толкова … Свръхдушата е комбинация от души като моята …

Башар: Да, в определен смисъл, това е нейното преживяване. Тя преживява всички животи, които представлява едновременно, всички Души, които представлява едновременно.

Участник: Тогава всяка душа е единствена сама за себе си?

Башар: Всяка Душа, по определение, е компонент на Свръхдушата, но всяка Душа може да преживява себе си като Свръхдуша, да. Тя е едновременно и двете. Не става дума за „това или онова”, а за „това И онова”. Това е нещо, наречено в древността Мрежата на Индра (Indra’s net) *. Имаме една огърлица от перли, където всяка отделна перла съдържа отражение на всяка от останалите перли. Затова можеш да вземеш само една от перлите и да получиш информация за цялата огърлица. Защото всички перли се отразяват една в друга. Това помага ли ти?

*) Индра – ведически бог. Indra’s net (мрежата на Индра), също  Indra’s jewels (скъпоценните камъни на Индра), или  Indra’s perls  (перлите на Индра) e метафора в будистката философия, илюстрираща понятието за празнота https://en.wikipedia.org/wiki/Indra%27s_net  – Бел. прев.

Участник: Да.

Башар: Добре тогава, благодаря ти, перличке!

Участник: Аз ти благодаря. И така, преди да оставя тази тема настрана, искам още малко да поговорим за моя роднина, който почина.

Башар: Да, но един момент. Идеята на това, което ти предложихме, е едно позволение, една техника, която много от вас може да използвате в случай на смърт на близък до вас човек. Разменете местата си. Представете си, че те са все още живи, а вие сте тази/този, който е умрял. Вие сте в духовната сфера, виждате го и започвате да се свързвате с него от това ниво, като се идентифицирате с това, което той преживява, и започвате да сливате в едно двете възприятия по начин, който ще ви позволи да се почувствате повече свързани, като вземете неговото/нейното място, в определен смисъл, и позволите той/тя да заеме вашето, вместо да е обратно.  

Участник: Аз ще преживея това у дома, когато остана в тишината сама със себе си.

Башар: Добре.

Участник: Бих искала все пак да кажа следното. Разбира се, това ще бъде от една ограничена гледна точка. 

Башар: Добре, няма значение.

Участник: Ако бях на неговото място, в точно този момент сега аз бих се почувствала много облекчена и бих видяла нещата много по-малки, отколкото ни изглеждат, когато сме живи тук.

Башар: По-малки?

Участник: Искам да кажа по-незначителни, маловажни.

Башар: Правилно.

Участник: И аз просто ще си стоя там и ще кажа …

Башар: Не, ти няма просто така да си стоиш, ти ще имаш да правиш различни неща. Духовете просто не висят така в бездействие и не си казват: „Е, сега само ще трябва да чакам те да се свържат с мен.” (смях в залата) Те имат свой живот, имат все още какво да научат, какво да изследват. Те могат да ти бъдат на разположение, когато имаш нужда от тях, защото могат да те чуят по-добре, отколкото ти тях. Те ще знаят кога ти имаш нужда от тях. Това не означава, че те просто висят там и те чакат.

Участник: О, аз зная, че те са заети със своите неща. Зная това. Разбирам, че те имат своя собствена реалност. Когато обаче помисля за това, че докато са били живи, те са направили лоши неща … Как могат да поправят това сега?

Башар: Те да поправят?

Участник: Да, защото те са тези, които са направили нещо лошо.

Башар: О, те ще преминат през нещо, което обикновено се нарича „преглед на изминалия живот” и ще се поучат от грешките си. Това обаче не е осъждане на стореното, а възможност за извличане на поука, за да се променят, за да научат нещо.

Участник: Но това няма да повлияе на пораженията, които са направили тук.

Башар: Не, това зависи от теб.

Участник: Не става въпрос за мен, а за две момичета …

Башар: Тогава това зависи от тях и може би ти трябва да им помогнеш да разберат.

Участник: Имаш предвид, че те трябва да простят и просто да продължат напред?

Башар: Те могат да направят това, ако пожелаят. Не трябва да се задълбават в тази идея.

Участник: Какво ще кажеш за идеята за прескачане в различни времеви линии и … зная, че само си въобразявам, но това също би могло да свърши работа.

Башар: Да, и ти можеш да прескачаш през различни времеви линии колкото си искаш, но няма да можеш да избегнеш един процес, който е необходим. Защото смисълът е в процеса. Така че ти можеш да сведеш процеса до минималното възможно време, необходимо за трансформацията, по начин, който ти позволява да оцениш крайния резултат, но не можеш да съкращаваш повече от това.

Участник: Да, разбирам.

Башар: След като се отървеш от възможно най-много отрицателни убеждения, ти ще съкратиш всеки един процес до абсолютно необходимия минимум. И това ще бъде нещо приятно, на което все пак ще можеш да се насладиш. Нали така?

Участник: Да, и като те слушам, си мисля как ще постъпя с момичетата, ако се очертае възможност да им помогна.

Башар: Добре. Едно от първите неща, които можеш да им обясниш, ако могат да го възприемат, е, че никой никога дълбоко в себе си не желае да нанесе вреда на някой друг. Човек може да се опитва да прави нещо от любов, но никой да не го е научил как да го изразява в съответствие с природата на любовта. И човекът може да се опитва да го изрази и в същото време да нанася вреда. Така че първото нещо, което трябва да бъде разбрано, е, че той не е знаел какво прави. Защото не е имал средствата да го изрази по любвеобилен начин. Разбираш ли?

Участник: Да, да, благодаря ти, но имам още въпроси.

Башар: Не сега, в момента нямаш.

Участник: Добре, благодаря ти много. Бих искала също така да благодаря и на Уила.

Башар: Добре, един момент … …

Уила: (гласът на медиума се променя) И за какво би искала да ми благодариш?

Участник: О, боже мой! Здравей.

Уила: Здравей, добър ден.

Участник: Това е един прекрасен ден, след като мога да разговарям с теб.

Уила: Добре. Какво имаш наум?

Участник: О, ти си толкова прекрасна.

Уила: Просто искаше да ми кажеш „здравей”?

Участник: Аз, аз … преди няколко дни се разхождах в моята гора, бях изпълнена с емоции и започнах да разговарям с теб и някак чух как ми отговаряш. Не зная дали го направи наистина, но това бе …

Уила: Това може да е било моето ехо. Може би, защото съзнанието ми е толкова свързано с дърветата, че ние можем да се свържем заедно по много различни начини. Аз получавам информацията, която имам нужда да получа, а ти получаваш това, което имаш нужда да получиш. 

Участник: Това е прекрасно.

Уила: Да, така е, това е част от тази свързаност. Башар ще говори за това в едно от следващите предавания, наречено „Социалната мрежа на природата”.

Участник: Хм-м.

Уила: Това, че си се разхождала из гората, е добре, защото когато се стремиш към звездите, винаги трябва да си стъпила здраво с двата крака на земята, за да не се изгубиш.

Участник: Това е добър съвет.

Уила: Благодаря ти за това, че пожела да ми кажеш „здравей”, защото това ми дава възможност да кажа нещо, което искам да споделя от известно време.  

Участник: О, разбира се, моля, кажи.

Уила: Благодаря ти за възможността. Има хора на вашата планета, които се опитват да ме изобразяват така, както изглеждам. И макар че съм била описвана с нещо, което бихте нарекли лице на фея, това е просто условно описание. Аз не съм фея. Аз съм хибрид, аз нямам заострени уши! Така че моля, може да ме рисувате по този начин, но това не съм аз. 

Участник: Хм.

Уила: Така че благодаря ти за възможността да напомня на хората каква съм и каква наистина не съм.

Участник: Мога да кажа, че ти си красива, без да съм те виждала.

Уила: Благодаря ти. Ако можеше да ме видиш, може би щях да съм се изчервила, но вероятно не съм. Благодаря ти за възможността да ви поговора и ти желая хубав ден, бисквитке.

Участник: Хубав ден, благодаря ти.

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Тъй като темата се отнася до огледалото, чудила съм се защо като човеци можем да виждаме своите крака, ръце, но когато стане върос за лицето, можем да видим само част от носа си, а останалото се вижда само в огледалото.

Башар: Защото имате нужда да видите себе си през чужди очи. Защото всеки друг е за вас едно отражение, ако знаете как да гледате на него. Така че когато гледате в огледалото, това ви напомня, че всеки човек, когото погледнете по някакъв начин, е едно ваше огледално отражение и ви носи повече разбиране за самите себе си. Ето защо.

Участник: Значи когато погледна в огледалото, аз всъщност виждам това, което виждам у другите хора?

Башар: Аз казвам, че когато гледаш другите хора, ти виждаш себе си в друга форма.

Участник: А когато гледам в огледалото, какво виждам?

Башар: Виждаш възможност да решиш дали се намираш в състояние, което предпочиташ, или не. И всъщност, е, това е малко езотерично за много от вас, но аз ще го кажа при всички случаи. Това не се случва винаги, но вие всъщност виждате една успоредна реалност, която е толкова идентична, че вие я приемате за свое отражение. Защото този/тази, който/която виждате, прави същото нещо, по същото време. Това в действителност представлява огледалото. То не само отразява към вас вашата реалност, но всъщност притежава друг компонент, при което друга информация и светлина достига до вас от успоредна реалност, която е почти идентична на вашата, за да може да разберете какво се сучва. С разгръщането на вашите сетива, ще започнете да виждате това все по ясно. И има начин да използвате това и да започнете да комуникирате с това успоредно ваше аз в огледалото, по много различни начини, които са доста интересни. Сега няма да се впускаме в повече подробности, но ви правим този малък намек, че това в действителност, освен че е отражение, е едно друго същество, в една успоредна реалност, което изглежда почти идентично на начина, по който изглеждате вие. С разгръщането на сетивата ви, ще започнете да възприемате това все повече и повече. Също така има начин да използвате това и да започнете да комуникирате с това успоредно аз в огледалото по много различни начини, които са доста интересни. Засега няма да се впускаме в подробности около това, но ви правим първия намек, че това в действителност е освен отражение, едно друго същество, в една успоредна реалност, което изглежда почти идентично на това, което мислите, че изглеждате вие. И то получава същото от теб. Ние ще се занимаем с това и с техниките на позволенията, които може да ви помогнат в едно друго предаване. Само исках да намекна.

Участник: Това звучи много интересно, много вълнуващо.

Башар: Да, такова е.

Участник: Нещо друго. Аз следвам своята радостна възбуда и през последните няколко години купувам дневници, тетрадки и цветни моливи, и обикновени моливи, но никога не пиша. 

Башар: Не е задължително да пишеш. Това, че купуваш тетрадки и цветни моливи, може да е вълнуващо само за себе си. Ти не трябва задължително да си тази, която ги използва. Ти може да ги купуваш за други хора, които да ги използват, ние не знаем. Ти може да си тази, която трябва да пише с тях, но ти трябва да си отговориш честно по този въпрос. Ти въздържаш ли се от това да пишеш нещо с тях?

Участник: Не зная. Когато мисля да напиша нещо …

Башар: Да? Какво се случва?

Участник: Идва ми наум историята на моя живот, това, което искам да бъда, но вместо да пиша, аз лягам на леглото си и просто си представям …

Башар: Добре, може би ти използваш закупеното като позволение, за да напишеш историята вътре в себе си? Може да не е необходимо да я пишеш на хартия. Можеш да го използваш по този начин, ако имаш наистина такова честно намерение – да го използваш само като позволение. Стига да не се въздържаш да пишеш нещо, което би могло да е вълнуващо. Трябва да си честна със себе си.

Участник: Имам ужасен почерк, това е друга причина.

Башар: Това ли е причината да не пишеш?

Участник: Смешно е, но аз си мисля, че ще бъда единствената, която ще може да разбере какво е написано.

Башар: Това лошо нещо ли е? Откъде знаеш, че след като го напишеш, даже и да си единствената, която го разбираш, това няма да засили способността ти да комуникираш по-добре със себе си? Може би никой друг няма нужда да го разбере. Кой казва, че някой друг трябва да го прочете?

Участник: Никой.

Башар: Тогава? Това ли е нещото, което те спира? Ти мислиш, че някой друг трябва да разбере написаното?

Участник: Не, но просто идеята, че бих искала някой друг да може да ме разбере …

Башар: Да, но за да може някой друг да те разбере, не трябва ли ти първо да разбереш себе си?

Участник: Да, вярно е.

Башар: Зная. Ето защо, може би ако започнеш да пишеш, и това ти помогне да разбереш себе си по-добре, вероятно тогава и другите хора ще могат да те разбират по-добре.

Участник: В това има смисъл. Другият ми въпрос … Тъй като работя с малки деца, те спят и плачат много и не само защото са гладни, или неразположени … защо се случва това, когато са малки?

Башар: Защо не ги помолиш да ти напишат отговора? Може би ще ти разкрият някои неща, които не знаят как да изрекат. Или могат да ти изрисуват чувствата си. „О, днес нещо ви е криво? Добре, това е интересно, вълнуващо. Как изглежда това да ти е криво? Нарисувайте ми изображение на това да ви е криво. Как ви изглежда това?” И когато те рисуват, изведнъж ще видиш, че повече не им е криво. Защото са изкарали кривината върху листа хартия.  Нали така?

Участник: Да. (смее се)

Башар: Ти си учителка, нали? Използвай въображението си.

Участник: Да, благодаря много.

Башар: Благодаря.

Участник: Здравей,  Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Имам въпрос относно DMT. Слушах те да говориш за аяуаска и DMT …

Башар: Да.

Участник: … И зная, че с помощта на тези позволения човек може да достигне по-високи нива на съзнание.

Башар: Да.

Участник: Как действа DMT, в сравнение с аяуаска?

Башар: Колкото е по-естествено, толкова е по-ефективно. Това е всичко, което ни е позволено да кажем.

Участник: Какви нива на категория плътност е възможно да бъдат достигнати?

Башар: Определено пето ниво, евентуално и шесто, особено с аяуаска. Има други неща, които могат да помогнат за възприемане на седмо и осмо, но тях ще разгледаме някой друг път. Ние само ще ви напомним, че тези преживявания имат за цел да ви научат да разпознавате съответното състояние и да го създавате сами, без задължително да ви е нужен „учителят”.

Участник: В общия случай тези преживявания полезни ли са за някого, който търси …

Башар: Те могат да бъдат, стига да не бъдат използвани като „патерица”.

Участник: Х-м.

Башар: Нали така?

Участник: Да. Бих искал да попитам относно това, което най-силно ме вълнува. Би ли набързо дефинирал какво означава да изпитваш радостна възбуда, преди да задам въпроса си?

Башар: Когато кажем силно вълнение, страстно увлечение или радостна възбуда, ние говорим за това телесно усещане, което е разпознаване на виброционната честота на твоята истинска фундаментална същност, която се появява в случай, когато си толкова ангажиран с нещо, толкова фокусиран, когато се чувстваш толкова творчески, че не можеш да помислиш за нищо друго. Това върши ли ти работа? 

Участник: Да. Какво ще стане, ако следвайки най-силната си радостна възбуда, ти натъжаваш други хора? 

Башар: Не можеш.

Участник: Защо?

Башар: Защото те трябва да изберат как да се почувстват, на основа това, което ти избираш да правиш, което може да отразява твоята истина.

Участник: Какво, ако те избират да се натъжат?

Башар: Ти можеш да им дадеш да разберат, че не би трябвало да го правят, но също така трябва да им позволиш да изберат да бъдат тъжни, ако те настояват. Ако ти знаеш, че нарочно не правиш нещо, което е извън синхрон с твоята истина, и те въпреки това избират да реагират отрицателно, ако ти наистина си честен спрямо себе си, тогава ти трябва да им предоставиш възможност да знаят, че могат да се променят, или да им предоставиш възможността да не се променят. Защото много често хората на вашата планета, когато видят някого, който изживява нещо радостно, ако имат убеждението, че това е нещо, което те не могат да направят и се страхуват да видят това убеждение в себе си, те ще започнат да отричат, че имат такова убеждение, тъй като се страхуват да го признаят. И тогава те ще проектират върху радостния човек негодуванието си от това, че той им е напомнил, че притежават способност, която не вярват, че притежават.

Участник: Това означава ли, че ако следваш своето най-силно увлечение, ти си егоист ?

Башар: Не. Разбира се, че не.

Участник: Но какво ако все пак резултатът у околните е отрицателен?

Башар: Отново: разбери дефиницията. Ако ти си честен относно същността на своето увлечение и ако това не е просто твоето безпокойство, маскирано като радостна възбуда, а отразява наистина това, което си, тогава това, което правиш, в определен смисъл, е в твой личен интерес, но не и проява на егоизъм. Защото това да си верен на себе си, е най-безкористното нещо, което можеш да направиш спрямо някого другиго, защото тогава другият ще може да разбере ти кой си и дали решава да има взаимоотношение с този, който си в действителност. Ако другото лице избере да почувства, че отражението на твоята истина е нещо, което не може да понесе, това е негов избор. Ти обаче трябва да си наясно вътре в себе си, че си в синхрон със себе си по отношение на това, което избираш да правиш, и че то наистина отразява твоята същинска вибрационна същност, твоето страстно увлечение, твоята радостна възбуда, твоята истина. Защото ако не си верен на себе си, как би могъл въобще да помогнеш някому? Нали така?

Участник: …

Башар: Как можеш да бъдеш в услуга на другите, ако на първо място не си в услуга на себе си? Ако не си верен на себе си, не можеш да помогнеш никому. Също така бих подчертал идеята, че доста често хората на вашата планета имат погрешната идея за това какво означава да служиш на себе си. Когато служиш на другите, ти служиш на себе си. Така че ако разбереш връзката между двете и бъдеш верен на себе си, и действаш като пример за другите, за това какво те биха могли да изберат да преживеят за себе си, ти служиш на тях, като бъдеш себе си.

Участник: Да, разбирам това, но даже ако въпреки това, те все пак избират да се почувстваш неприятно …

Башар: Какво ще направиш? Ще ги принудиш да се променят?

Участник: Не, но това все пак означава, че ти им оказваш отрицателно влияние.

Башар: Не, не е вярно. Това означава, че те избират да повлияят на себе си по такъв начин. 

Участник: Но след като ти извършваш действия, които …

Башар: Но те са те привлекли в своя живот, не са ли го сторили?

Участник: А-а-а…

Башар: Не са ли? Това не е ли нещо съвместно сътворено?

Участник: Не разбирам какво казваш.

Башар: Това не е едностранен процес. Ако те са привлекли в своя живот някого, който изживява своята истина, то някаква част от тях е искала да види това. Не е ли така?

Участник: …

Башар: Искала е да преживее това. В противен случай нямаше да те привлекат към себе си. Даже нямаше да те познават. Никога не биха те срещнали. И макар че могат да отрекат, че искат да видят някого, който преживява своята истина, на по-високо ниво единствената причина да присъстваш въобще в техния живот, е, че някаква част от тях е искала да види някого, който преживява своята истина. И с течение на времето те може да си припомнят, че и те могат да постъпят така, не че трябва задължително да го наравят в момента, когато общуват с теб. 

Участник: …

Башар: Ето че това служи даже на някаква тяхна цел. Няма случайни неща! Всичко е една оркестрация. Те могат да отричат в началото, но то си остава оркестрация. Ти не можеш да бъдеш там без причина. Ти не можеш да контактуваш с някого без причина от негова страна. Той създава съвместно с теб преживяването, оркестрацията. Всеки от вас не извлича задължително едно и също нещо от това, но то това си остава съвместна оркестрация, съвместно съзидание и винаги служи за някаква цел на всеки от участниците. Така че ти не принуждаваш никого, ако просто си себе си, докато те са привлекли човек като теб в своята реалност. Нека сами се оправят с това. Нали така? 

Участник: Да, съгласен съм. Само един друг въпрос, от любопитство.

Башар: Да?

Участник: Какво се случва след физическия живот на тази планета?

Башар: Може да имаш преживяване на друг живот, можеш да посетиш други измерения, можеш да се родиш на друга планета, каквото си представиш.

Участник: А ти къде се намираш?

Башар: Тук, в различно състояние. Спомни си, че всичко е тук. Може да изглежда, че е някъде другаде, но това е само привидно, поради различното ниво на вибрации. Ще ти го кажа по следния начин, като използвам старата аналогия с вашата телевизия. Ти гледаш една програма, която е на определена честота. Това е определено преживяване, нали така?

Участник: Да.

Башар: Сменяш канала и гледаш друга програма. Напълно различна реалност. А телевизорът си остава същият, нали?

Участник: Ъ-хъ.

Башар: Ето, виждаш ли. Всичко е в един и същ телевизор. Всичко се случва тук и сега, но на различни честоти. Така че когато действаш на определена честота на нефизична реалност, изглежда че си напълно някъде другаде. В същото време ти си точно тук, но на друга честота.

Участник: Духовете могат ли да комуникират един с друг?

Башар: Разбира се, че могат – по-лесно отколкото ти комуникираш, защото го правят телепатично. Там няма нужда от думи. Те просто знаят. Те просто предават и приемат. 

Участник: Те притежават ли емоции?

Башар: Да, но не по същия начин, както ти. Това при тях е просто една по-голяма идея, едно по-различно проявление. Ще разбреш, когато пристигнеш там. Най-близката аналогия е, ако например сънуваш нещо и сънят ти е много реален, осезателен, и ти се събудиш сутринта и си кажеш: „О, това изглеждаше толкова реално, но ето че съм буден и това е този, който съм наистина”. Това е нещо подобно. Като умреш, си казваш: „О, колкото и реален да ми е изглеждал физическият живот, той е бил един сън. Ето кой съм в действителност.” Така че сравнението е сполучливо. Така както можеш да бъдеш много различен в един сън, но той ти изглежда толкова реален и като се събудиш, си казваш: „Е, това вече съм си истинският аз”, промяната е подобна, при което физическият живот ти изглежда като сън и някак избледнява, и ти вече се събуждаш като истинския си аз и си казваш: „О, аз си спомням, ето кой съм в действителност.” Така че чувството е подобно, след което ти започваш да правиш това, което си представяш, че искаш да правиш, така както правиш във физическия живот. На онова ниво обаче имаш достъп до повече неща, защото не си толкова обвързан с понятията за пространство и време, защото вече не действаш в тази конкретна „сънова” референтна схема, а в друга, която е по-разгърната, по определение.    

Участник: Преживяването на приемственост на събитията едно след друго същото ли е, както във физичния свят?

Башар: Може да бъде, но въпросът е, че това не е задължително. Ти можеш да си създадеш едно много продължително във времето преживяване, но можеш да променяш нещата моментално. Това е, защото в нефизичната реалност нямаш същия лаг във време-пространството. Ако искаш да си представиш една нефизична реалност, в която пред теб има една огромна къща, тя моментално ще се появи. И ти ще можеш да взаимодействаш с нея толкова осезаемо, колкото с един обект във физичната реалност. Обаче щом си помислиш, че искаш нещо друго и си представиш нещо друго, няма да има никакъв лаг във времето – просто „бум” и другото нещо се появява, или ти се оказваш някъде другаде.  

Участник: Тогава какво ни пречи да проявяваме по този начин във физическата реалност?

Башар: Идеята, че се намирате във времева рамка. Идеята, че е нужно време, за да направите нещо. Идеята, че желаете да преживявате процеса на промяна. Между другото, вие ставате все по-бързи и по-бързи. Колкото повече осъзнавате кои сте и повишавате вибрацията си все по-близо до тази на нефизичната реалност, вие ще преживяване проявления все по-бързо. Целият смисъл на физичната реалност и на това да действате в една пространствено-времева рамка обаче е, да преживявате нещата по по-бавен начин, за да вкусите процеса и преживяването на творението и на промяната, което преживяване е валидно само за себе си. Не е възможно да имате такова преживяване по същия начин в духовната сфера. Всичко това е валидно, просто има различни начини на правене на нещата.  

Участник: …

Башар: Дали охлювът в действителност мисли, че се движи бавно? Не. Сам за себе си, той се движи съвършено. Но такава е природата на охлюва – да има охлювно преживяване. Той няма преживяването на бегач на дълги разстояния. Той има преживяване на охлюв, което означава да се движиш малко по-бавно от болшинството форми на живот на земята, но в това няма нищо лошо, това е неговият начин на живот. Така че да имаш физическо преживяване, означава да усещаш пространството и времето. Това е смисълът – да имаш време да оцениш нещата, време да се насладиш на нещата, да се учиш, развиваш, променяш, да откриваш себе си от нова гледна точка. Ако съществувахте само в състояние без време, нищо нямаше да се променя и вие нямаше да се развивате. Така че вие създавате тази идея, вие налагате тази идея за процес, за промяна, за време и за пространство на съзнанието си. Това е начинът, по който вие рисувате върху своето платно. Това обогатява вашето преживяване на себе си, да имате тези цветове върху своята палитра, вместо само един цвят. Намираш ли смисъл в това?  

Участник: Да, благодаря ти. Имам само още един въпрос. Какво ще се случи, ако всички възприемат принципите, които ти проповядваш?

Башар: Тогава вие ще живеете както живеем ние в нашия свят. Ще живеете в идеален синхрон.

Участник: Дали това е върховното …

Башар: Не, не е върховно. Има много други светове и много други преживявания, но най-общо казано, вие ще имате повече от нашите преживявания, животът ви ще протича в идеален синхрон. Всичко ще се случва в идеалния момент.

Участник: И какво ще стане, ако …

Башар: Ти май каза, че това ще е последният ти въпрос. О, това е коварната част втора на въпроса ти? Добре.

Участник: Да, втората част. Да кажем, че всеки следва своята най-силна радостна възбуда и двама души правят това, но влизат в противоречие един с друг.

Башар: Не може да се случи. Ти имаш неправилно определение за радостна възбуда! Те не могат да си противоречат, защото да противоречиш, не влиза в определението за радостна възбуда! Погледни една картина-пъзел. Всяко парче от пъзела има определена форма. Нали така? Но те всички прилягат едно към друго. Така че когато ти си в истинската си форма, ти автоматично прилягаш към формата на всеки друг, който заема истинската си форма. Не можеш да притежаваш противоречива форма, когато си верен на себе си. Така че когато кажеш: „Какво ще стане, ако следвам своята радостна възбуда, но може да имам противоречиво преживяване”. Не можеш да имаш такова! Ти имаш друго определение, което не отговаря на това на радостната възбуда, което предполага напълно различно преживяване. Това помага ли ти?

Участник: Да. Благодаря ти.

Башар: Благодаря.

Участник: Добър ден, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Въпросът ми е относно духовните водачи.

Башар: Да.

Участник: Кога те ни се представят?

Башар: Кога?

Участник: Точно така.

Башар: Ами повечето водачи остават относително дискретни. Понякога узнаваш повече за тях, понякога – не. Задачата на повечето водачи е да те накарат да станеш най-добрият водач на самия себе си, така че те обикновено остават на заден план. Обикновено те използват това, което е под носа ти, за да ти предадат някакво послание. Те ще ти го поднесат най-често чрез някаква синхронност. Защото тяхната задача е да ти предложат нещо, не да ти кажат какво да правиш. 

Участник: Имах преживяване, когато гледах един филм по ю-тюб и почувствах като че ли започнах да извършвам ченълинг с лицето от филма. Човекът умря и аз започнах да плача.

Башар: И какво?

Участник: И аз имах преживяване на ченълинг, разбираш ли какво имам предвид?

Башар: Добре, поздравления. И какво от това?

Участник: Каква част от това бе създадена от мен и каква част бе например споразумение на духовно ниво? Искам да разбера какво стана.

Башар: Случили са се и двете неща. Ти се опитваш да разделиш две неща, които нямат нужда да бъдат разделяни. Защо и двете да не могат да се случат едновременно?

Участник: Какво искаш да кажеш?

Башар: Ти питаш: „Това ли е, или онова?” Аз ти казвам, че може да са и двете.

Участник: …

Башар: Казвам ти, че може ти да създаваш преживяването и други да ти помагат в това, като твоите водачи, или Висшият ти разум, или други връзки, които имаш, или нещо, което идва от умрелия човек. Може да бъде комбинация от различни неща, зависи от момента. Може да бъде най-различни неща, но важното е – на кого му пука? Важна е информацията, смисълът е в преживяването. Какво значение има дали 7% се падат на Джон, 9% на мен, 12% на онзи човек ей там …? На кого му пука? Ако трябва да знаеш тези неща, тази информация ще бъде част от това, което ще получиш в това си преживяване. Най често подобна информация просто ще затрудни способността ти да имаш пълноценно преживяване.

Участник: О кей.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Определено.

Башар: Добре. Нещо друго? О, между другото това се дължеше 100% на мен. (смях в залата)

Участник: Следващият ми въпрос е относно нумерологията.

Башар: Нумерология.

Участник: Да.

Башар: Но ти вече знаеш, че това е едно позволение.

Участник: Да.

Башар: Добре.

Участник: Ами когато разглеждаш числата, ти разглеждаш тъканта на Съществуването, нали така?

Башар: В определен смисъл. Ти разглеждаш един израз на тъканта на Съществуването, не самата тъкан.

Участник: О кей. Интересува ме например възрастта на Душата.

Башар: Възраст на Душата? Всъщност Душите нямат възраст, извън контекста, при който по една или друга причина, те могат да замръзнат в една времево пространствена рамка, за да осъществят конкретни неща. В определен смисъл, можеш да припишеш възраст на такова нещо, като преживяване на Душата.

Участник: Интересуват ме определени числа …

Башар: Да, има такива неща като разпознаване чрез числови системи, свързани с определени енергийни модели в Съществуването, които изпълняват определени функции. Но това е просто разпознаване на определени модели в съзнанието на Съществуването. Нещо като разчитането на един език. Нали така?

Участник: Да.

Башар: Във всички случаи обаче това си остава едно позволение.

Участник: Защо всички нумеролози считат числата 11 и 22 като важни числа?

Башар: Някои считат 33.

Участник: Какво ще кажеш за 44, 55?

Башар: Може, но те отразяват сфери, които са отвъд вашата физическа реалност. Следователно, в определен смисъл, много от тях не са свързани с тази идея. Те задължително нямат връзка с вашата реалност.

Участник: Например ако някой има за важно число 55?

Башар: Не можеш да правиш никакви обобщения. Може да е важно, може да не е, зависи от много неща. Всеки случай трябва да се разглежда сам за себе си. Трябва да изследваш конкретния човек, за да видиш дали и защо дадено число е свързано с него. Намираш ли това за смислено?

Участник: Определено.

Башар: Това стига ли ти?

Участник: Хм-м-м. Ами… току-що ме уволниха.

Башар: О, поздравления!

Участник: Благодаря ти.

Башар: Добре, защо сътвори това за себе си? Това какво ще ти позволи да правиш?

Участник: Да следвам своята радостна възбуда.

Башар: Добре, поздравления! Имаш ли определен израз на своята радостна възбуда в момента?

Участник: Абсолютно!

Башар: И за какво става дума?

Участник: Хип хоп.

Башар: Хип хоп.

Участник: Да.

Башар: Ти ще се превърнеш в кенгуру? (смях в залата)

Участник: Да.

Башар: Добре. И забавляваш ли се?

Участник: Да.

Башар: Използваш ли възможността да откриеш какви твои убеждения може да породят съпротива спрямо идеята това твое радостно вълнение да ти осигури това, от което се нуждаеш?

Участник: Ами …

Башар: Това означава „да”, или „не”?

Участник: Можеш ли да повториш въпроса?

Башар: Мога. Използваш ли възможността, след като са те уволнили, да си сигурен, че независимо какви са убежденията ти, които могат …

Участник: Да, да, да, 100%.

Башар: Добре, благодаря ти. Тогава, какво друго има за казване?

Участник: Получих последната си заплата вчера.

Башар: Добре, но ти разполагаш с други форми на изобилие, които се появяват сега.

Участник: Зная това. Аз гледам твоите видеозаписи от две години насам.

Башар: Ти го знаеш, или мислиш, че го знаеш?

Участник: Мисля, че го знам, разбира се.

Башар: Както сме казали, знаенето е синонимно на поведение. Ако наистина знаеш нещо, не го мислиш, не се чудиш дали му вярваш, ти просто го правиш. То е в поведението ти. Ако не е в поведението ти, ти не го знаеш.

Участник: О, аз го правя сега.

Башар: Добре. Щом го правиш сега, значи го знаеш.

Участник: О кей.

Башар: Тогава продължавай да го правиш.

Участник: Без да се тревожа, просто да правя това, което трябва да правя, и удоволствието ще …

Башар: Каквато форма на изобилие е нужна, за да те подкрепи да продължиш да следваш своята радостна възбуда, тя ще се появи, ако вярваш, че нещата стават по този начин, ако знаеш, че те стават по този начин. Не е нужно това да бъде под формата на пари. Ако трябва да е в пари, ще е в пари, ако трябва да е подарък, ще е подарък, ако трябва да е синхронност, ще бъде синхронност. На кого му пука каква е формата, след като те подкрепя по начин, който ти позволява да продължиш да правиш това, което обичаш да правиш!

Участник: Значи пълно абстрахиране от това да трябва да плащаш наем, или …

Башар: Да, защото всичко се свежда до това дали вярваш на начина, по който се разгръща животът ти, или не вярваш. Дали вярваш, че машината работи, или не вярваш.

Участник: Да, абсолютно.

Башар: Ето, виждаш ли? Тогава защо да се тревожиш? Защо да обръщаш внимание на нещо, което предпочиташ да не правиш, което не отговаря на енергията, която предпочиташ?

Участник: Да, просто исках да получа потвърждение.

Башар: Ето, получил си го.

Участник: Благодаря ти.

Башар: Тогава можеш да си тръгнеш с хип хоп.

Участник: Благодаря ти.

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Повечето въпроси, които имах, вече получиха отговори.

Башар: Това е синхронност в действие.

Участник: Удивително, даже и това, че исках да разговарям с Уила и да я попитам как изглежда, така че това бе също много синхронно.

Башар: Тя изглежда малко като финландка, висока около 1,5 м., има червеникава коса, която е с цвят и дебелина подобни на козината на лисица. Очите и са малко по-големи от нормалните, с жълто-златни ириси. Тя е фина и донякъде наподобява на фея, макар че както тя подчерта, не е фея, защото няма заострени уши. Тя е много жива, активна, много спонтанна, понякога много лукава. Това е Уила.

Участник: Колко красиво!

Башар: Да, така е и тя е такава.

Участник: Благодаря ти. И така, аз прекарах една чудесна седмица в Седона.

Башар: Добре, и …?

Участник: И енергията там е много красива и силна. Исках да попитам за това, защото докато бях там, доста неща ми се видяха увеличени.

Башар: Такива са нещата там. Това е едно усилващо енергийно завихряне. То засилва всичко, което носиш със себе си.

Участник: Точно така, и след моите първи три дни там, аз вече исках да си тръгна веднага, след което …

Башар: Да, спомняш ли си, когато ви казах какво би се случило, ако сте изложени на влиянието на нашата вибрация? Че това може да извади на показ неща във вас, които се нуждаят от асимилиране?

Участник: Да.

Башар: Завихрянето на Седона причинява нещо подобно, не задължително в степента, която би причинило физическото ни присъствие, но това е една от причините нашият кораб да бъде над Седона. Ние сме свързани с това завихряне, защото това е енергията, която ви тренира да се справяте с тези неща, като ги вади на повърхността и ги преувеличава, за да не може да ги пренебрегвате и да трябва да се справяте с тях. В противен случай трябва да напуснете това място. 

Участник: Аз съм щастлива, че това се случи с мен.

Башар: И ние също.

Участник: И тогава нещата някак придобиха парадоксален поврат …

Башар: О, колко вълнуващо!

Участник: … И се случиха някои от най-удивителните неща в живота ми. Усетих, че политам като птичка и когато се осъзнах, се почувствах по-благословена от всякога, толкова свързана с планините, с дърветата.

Башар: Да, защото ти си. Вие всички сте един свят, една природа. Даже при вашето индивидуализирано проявление, вие всички сте една природа. Ние ще разискваме това в едно следващо предаване, наречено „Социалната мрежа на природата”, за да ви помогнем да се свържете по-надълбоко с идеята за връзка и общуване с всички аспекти на природата.

Участник: Ъ-хъ. Почувствах, че, в определен смисъл, Седона някак се смалява, защото аз изведнъж станах приятел с всичко там и се срещнах с един от моите най-добри учители и …

Башар: Да, когато наистина позволиш на синхронността да се разгърне в твоя живот, без всякакво усилие, животът ти наистина става толкова магически. Попадаш точно там, където трябва да бъдеш, точно когато трябва да бъдеш там, като общуваш точно с хората, с които трябва да общуваш, точно така както трябва да общуваш и всичко просто започва да се разгръща по магически начин. Това не е просто пожелателно мислене. Това е начинът, по който са устроени нещата. Защото всички неща са свързани. И когато позволиш на синхронността да преобладава, тя ти показва, че това е така, защото синхронността е вашият линейно-пространствен начин за демонстриране, че всичко е Едно. Всички неща са просто различни отражения на едно и също нещо. Това е същността на синхронността. Тя обаче трябва да се прояви до известна степен по пространствено-времеви начин. Проявленията й обаче могат да се ускорят до невероятни пропорции и нещата просто да станат магически. Ти знаеш какво ти трябва и то е пред теб.

Участник: Да.

Башар: Отново: не става дума за това, което искаш. Ти знаеш какво ти трябва и то се появява. И това, което искаш, и това, което ти трябва, започват да стават синонимни. Ти преставаш да ги разграничаваш, защото не действаш от позициите на егото си, а от позициите на своето осъзнаване. Всичко се превръща в един неспирен акт и преживяване на даване и получаване, на даване и получаване, на даване и получаване. Изпращане и получаване, изпращане и получаване. Отразяване, отразяване, отразяване, непрекъснато. Разбирам, че мнозина от вас са ни чували да описваме как синхронността се проявява в нашия свят, но аз съм тук, за да ви кажа, че вие нямате никаква представа какво представлява нашият свят. Той е толкова отвъд вашето въображение, че за вас ще бъде просто нещо напълно изумително. За нас обаче това е нещо естествено. Ние просто се носим в един сън, наистина се носим в един сън. Това важи и за вас, но сега вие едва се пробуждате по отношение на този факт. Обаче все повече синхрон и синхронности ще ви покажат това. Нали така?

Участник: Да!

Башар: Благодаря ти.

Участник: Благодаря.

Ейприл: Мисля, че вече настъпи моментът.

Башар: Време за вашата холотопна медитация?

Ейприл: Точно така.

Башар: Тогава може да направите кратка почивка, след което ще продължим предаването, за да можете да кристализирате и запомните позволението на холотопа, който ще ви позволи да преживеете повече отражения на огледалото.

*           *           *           *

Башар: Нека сега продължим това предаване като помолим всеки един от вас да се отпусне, да се почувства много удобно в своя стол. Освободете се от дневните си грижи. Започнете да дишате леко и свободно. И позволете си да продължавате да правите това, докато светлините ви избледняват и музиката зазвучава, и се понесете в едно сънно състояние, докато останете фокусирани в центъра на холотопа. И позволете на всички форми на светлина и цветове да влязат през очите ви, и да си проправят пътя през вашата невронна мрежа, до всички кътища на вашия мозък и на тялото ви. Позволете си също така да почувствате тази енергия като една топла ласка, която ви кара да се отпуснете, все по-надълбоко в себе си.

И като продължавате да дишате и продължавате да виждате, и да се взирате в центъра на холотопа, и във всички светлини и форми, които излизат от този център, позволете си да видите всички тях като парчета от счупено огледало, където всяко малко геометрично оформено парче отразява един аспект на вашето същество. Някои отражения може доста да си приличат, докато други може да изглеждат твърде различни. Те обаче всички са ваши отражения, отражения на съзнанието ви, отражения на вашето същество, отражения на вашия Дух, отражения на вашата Душа, отражения на вашата Свръхдуша, ваши отражения като Всичко, което е, което вижда себе си във всички отражения и преживява себе си по всички начини, които може, от всички гледни точки, чрез всички преживявания. 

Позволете си да се взрете в блестящите светлини на това огледало, във всички отражения и в цялата символика. Това е една карта на космоса и карта на вашето съзнание, и тя бележи курса през всички успоредни проявления и реалности, през всички различни модели в структурата на самото Съществуване. Вие обаче трябва да решите кой път да поемете. Позволете на състоянието си да ви води като кормило през тези води, през различните променливи на безкрайни успоредни реалности и преживявания. Безкрайни отражения обратно към вас, на всички вероятности, които са релевантни за вашите преживявания  и за житейските теми, които изследвате. Това е едно огледало, което осветява и разкрива към вас повече и повече от това, което сте. Взирайте се в него, взирайте се в своето отражение, взирайте се в множеството отражения на всички парчета в огледалото.

С всяко ново парче, с всяко ново раздробяване вие се разгръщате и разгръщате, и разгръщате, и виждате все повече блестящи отражения, все повече блестящи изображения на своето съзнание, толкова повече начини, които съзнанието има, за да изрази себе си вътре във вас, толкова повече врати, които можете да заключите, толкова повече възможности да изявите себе си по най-различни начини. Безкрайни възможности за избор, безкрайни преживявания, безкрайни възможности да бъдете. Вдишайте всички тях дълбоко, те са ваши, те са вътре във вас, това сте вие. Вие съдържате в себе си огледалото, в което отразявате обратно към себе си. Всичко е в съзнанието ви. Съзнанието е самосъзнание, съзнанието е резултат от отражението на това, че вие осъзнавате, че съществувате. Единството, хомогенното Единство, няма отражение, няма преживяване, няма самосъзнание, но в това Единство има една негова част, която познава себе си, така че Единството е всичко, и макар че Единството като единствено не познава себе си, в това Единство, във Всичко, което е, има нещо, което осъзнава себе си, което вижда отражението, което познава себе си, защото вижда другото. Без идея за другото не съществува идея за собственото аз. Следователно това отразяващо свойство на съзнанието му позволяава да изяви себе си като съзнание, като съзнание, като самосъзнание, поради тази дихотомия, поради това отражение.Това е съзнанието. Така че позволете си да почувствате това все повече и повече, и повече, когато можете да видите отраженията на своето същество, да вървите през живота, гледайки лицата и очите, и Душите на всички същества около вас, които срещате, докато навлизат в живота ви, докато се взирате в тях даже и само за миг. Те са отражения, които минават покрай вас, докато вие оставате в центъра на една огледална зала и разглеждате отражението си от всички възможни ъгли. Това са все ваши отражения, които може да изглеждат много различни.

Позволете си да застанете в центъра на тази зала на огледала и в центъра на холотопа и вижте простиращите се до безкрайност всички различни гледни точки, във всички различни парчета стъкло, във всички различни отразяващи парчета на огледалото на безкрайността, което отразява обратно към вас отново и отново, и отново всички начини, по които можете да преживеете кои сте, как сте, какво сте. Вдишайте това на дълбоко, нежно и знайте, че навсякъде в такива изображения, вие виждате една своя версия. Дали тя ще бъде човешка, или не, дали ще бъде това, което наричате животинска, или не, всички са в огледалото на вашето съзнание. Всичко е отражение на съзнанието ви и така ви разкрива по-ясно, че вие не сте просто човеци. Вие сте много неща. Вие може да изразявате себе си по този начин, но също изразявате себе си чрез всички отражения, които създавате в своите преживявания, в своето съзнание, в своята версия на своята реалност, в своята вселена, в своята мулти-вселена, в своето безкрайно преживяване на себе си.

И докато по този начин си позволявате да взаимодействате, подкрепяте, обичате и служите на всички отражения, вие също така служите на себе си и подкрепяте себе си, защото всичко, което пожелаете да дадете, се отразява обратно към вас по начина, който ви е нужен, по начин, който ще ви позволи да продължите да давате, по начин, който ще ви позволи да продължавате да преживявате радост и възторг, и страст, и любов, и творчество в своя живот. И вие сте достойни, вие го заслужавате, това е, от което сте направени. Това преживяване е, от което сте направени – самоотражение, самоосъзнаване, преживяване – всичко това се случва вътре във вас. Възползвайте се пълноценно от тях, отнасяйте се с нежност към тях, почитайте ги, изживейте ги напълно. Това е всичко, което трябва да правите. Бъдете себе си, бъдете своята истина, колкото можете по-пълноценно. Това е всичко, което трябва да правите. Бъдете верни на себе си, не се страхувайте, вие няма нужда да реагирате, няма от какво да се страхувате. Всичко, което ще откриете, ще бъде нещо, което трябва да знаете относно себе си, нещо, което трябва, за да бъдете повече от тази/този, която/който предпочитате да бъдете. Не съществува пропиляна информация, няма пропиляно преживяване, няма пропиляно време, няма пропиляно пространство. Вие запълвате всичко, то е във вас и ви изпълва.

Позволете на всичко, което е релевантно за вас, да прояви себе си в живота ви, следвайки автоматичния начин на самоорганизиращия се принцип на синхронността. За да може да се носите безгрижно, за да може да чувствате движещата сила на страстното си увлечение, което ви придвижва напред, за да може да почувствате пътя на най-малкото съпротивление, което ви позволява да се носите без усилия по течението на живота, като преживявате също така всички взаимовръзки на всички проявления на радостната възбуда и на страстта, които са релевантни за вас. Почитайте отразяващото огледало, което може да разкрие в съзнанието ви това, което може да е в несъответствие с истинската ви вибрация, за да може да го разпознаете като такова и да изоставите тази схема, след което да добавите нейната енергия към своята радостна възбуда, за да може тя да продължи да се разгръща и за да бъдете подкрепяни по всички начини, релевантни за вас и да може да продължавате да правите това, което предпочитате да правите, като верни на себе си, като познаващи себе си.

Даже и да са ви учили, че това може да бъде най-трудното нещо в живота, най-трудното нещо е да бъдеш някоя/някой, която/който не си. Откажете се от съпротивата срещу естествената си природа и ще се понесете свободно по течението. Отдайте се на това течение, защото когато му се отдадете, вие не губите контрол, а се отдавате на контрола, който вече притежавате. Потокът на Творението ви носи напред и ви носи безпогрешно точно натам, където трябва да бъдете, точно когато трябва да бъдете там. Носете се по течението, вярвайте в него, то знае от какво имате нужда, знае къде да ви отведе, знае къде трябва да отидете, то знае къде са всички богатства, знае какво трябва да намерите, какво имате нужда да откриете. И то знае, че вие имате нужда и заслужавате да преживеете всичко това с радост и любов. Вие го заслужавате, вие сте направени от това, вие заслужавате тази част от себе си, която е любов, и всичко, което заслужавате. Вие заслужавате да си възвърнете това. И помнете, че това е ваше право по рождение. След като съществувате, вие имате право да знаете това.

Поемете дълбоко въздух и направете тази истина своя, след което я изпуснете в своята реалност, за да се прояви точно когато трябва и да бъде видима за вас, когато приемете нейната честота. Поемете дълбоко дъх и го изпуснете. Поемете още веднъж дълбоко дъх и го задръжте, и го задръжте, и нека тази идея кристализира във вас, след което го изпуснете, за да почувствате цялата атмосфера на вашата реалност и на вашето съзнание. Вие сте отражение на светлината, вие сте отражение на съществуването. Вие сте отражението и то е вас. Ние сме вас и вие сте нас. Ние сме Всичко, което е, заедно – Всичко, което е!

Позволете си да продължите да дишате с лекота и си позволете да знаете, че вече сте отворени, за да получите всичко, което може да ви бъде от полза, всичко което ви е нужно, когато ви е нужно. Не трябва да искате повече. Достатъчно е само да бъдете в състояние на благодарност и признателност за това, което вече имате. И това ще ви позволи да проявите всичко останало, от което имате нужда. Защото само в това състояние нещата, които са релевантни за вас, могат да се проявят по начин, който е идеален за вас. Защото те са направени за вас и вие сте уникални. И те ще дойдат при вас по един уникален начин, по който ще можете да ги използвате.

Познайте себе си, бъдете себе си. И ще може да застанете твърдо и уверено в лицето на всеки, който казва нещо различно, всеки, който противоречи на това, което вие знаете, че е вярно за вас и то ще бъде не повече от един повей на вятъра. Защото вие ще се окажете прозрачни за него, защото то няма нищо общо с вас. И неговата вибрация ще премине през вас. И ще ви помогне да познаете себе си още по-дълбоко – това, което сте наистина, в мир и любов, и радост.

Продължавайте да дишате дълбоко и с лекота, носейки се по течението, докато светлините се появяват и музиката заглъхва. Нека кадифеният мрак ви обгърне, понесете се в него, сънувайте в него, бъдете в него и нека той бъде във вас. Носете се в съня, нежно и леко, отворете се за всички вероятности, които са релевантни за вас. И позволете на живота ви да се обогати с любов, с безусловна любов.

Отпуснете се, дишайте с лекота, бъдете в мир. Приемете всички нашата безусловна любов. Сладки сънища. И добре дошли у дома.