Башар – Пространство на проявлението (Manifestation space) – 8-ми юли, 2017 г.

(С) 2017 Превод АТИ

Башар: Нека кажем добър ден на всички вас, как сте?

Аудиторията: (аплодисменти)

Башар: Благодаря ви. (Следват обичайните думи на благодарност). Ние бихме искали да започнем това предаване като разговаряме за една идея, която да ви даде повече яснота по отношение понятието „проявление” (manifestation). Това понятие е било разпознавано под най-различни имена от най-различни култури не само във вашия свят, но и от други цивилизации. Едно от наименованията, които сте дали на идеята за пространство на проявлението, идва от вашите психологични дисциплини и това е най-общо така нареченото колективно подсъзнание. То може да бъде наричано по този начин, както и може да бъде наричано консенсусно споразумение или пространство на проявлението, както сме назовали това предаване. Преди всичко обаче тук става дума за така нареченото първично/основно  убеждение/вярване (the primаry belief).

Идеята тук е следната. На първо място е важно да разберете, че не е нужно да се научите да проявявате. Вие очевидно проявявате непрекъснато, в противен случай не бихте имали никакво физиологично преживяване. Така че вие винаги проявявате. Не става въпрос да се научите КАК да проявявате, а да се научите как ВЕЧЕ проявявате, така че да получите по-съзнателно разпознаване, по-съзнателно овладяване на процеса, да разберете по-добре действащия в случая механизъм и как в действителност трансформирате понятия от не-физическо, по-високо ниво на измерение на реалността, във физическото преживяване, което вие всички имате.

Разбира се, идеята започва с формирането на това, което сме наименовали физическа персона, личността, която се състои от дефинициите или системите от вярвания/убеждения и емоциите, и мисловните процеси, които след това се комбинират, за да формират поведението на физическия индивид, който сте избрали да бъдете, който сте избрали да преживеете. Създавайки обаче фундаменталните дефиниции, които са в основата на този личностен конструкт, това поражда във вашето съзнание определен резонанс, определена (вибрационна) честота. След това тази честота бива преведена във вашата реалност в това, което може колективно да бъде наречено (състояние на) съществуване (state of being). Това енергийно съществуване, тази специфична честота на съзнанието, бива излъчвана, в определен смисъл, от вашето съзнание, разпространява се навън от тази централна точка – просто за да имате една изходна точка, която да осмислите във физиологичен смисъл – и бива отразена обратно. Това отражение, разбира се, не възниква извън вас, а се случва, отново, във вашето съзнание. Ние обаче го наричаме отражение за целите на илюстрацията, за да може по-лесно да разберете как действа механизмът, чрез една аналогия. След това въпросното отражение среща нещо много специфично. За да преживеете отражението по начина, по който правите това, като преживяване на физическата реалност, трябва да се случи нещо специфично. Ето къде пространството на проявлението или първичната система от вярвания/убеждения всъщност излиза на преден план. Това наистина основно вярване получава отражението и прави нещо много специфично с него – променя честотата, резонанса му, по доста особен начин, който може да бъде преведен чрез фразата: ТОВА Е РЕАЛНО.

Без това основно вярване/убеждение да ви каже, че отражението, което преживявате в своето съзнание, от състоянието на съществуване, което създавате със своите дефиниции и вярвания, без тази фраза, без това разпознаване, без това усилване, вие няма да може да  преживявате физическата реалност като нещо реално. Така че проявлението започва във физическото преживяване с вярването, че ТОВА Е РЕАЛНО.

В процеса на развитие на  съзнанието си, когато започнете да осъзнавате, все по-често, че физическата реалност е ваша проекция, ваша конструкция, в определен смисъл, една илюзия, и не е наистина реална, в смисъл че наистина не съществува извън вас, а е конструкт в съзнанието ви, но като казвате на себе си, че тя е реална, тъй като сте в състояние да я направите да изглежда извън вас, като я правите привидно да се проявява извън вас, във вашия живот, във вашата физическа реалност … в същото време развитието на  вашето съзнание започва да разгражда тази представа, защото вие започвате да разбирате, че физическата реалност е една илюзия и вие започвате, в определен смисъл, да не отделяте толкова внимание на първичното убеждение, че това е реално. Вие все още отделяте достатъчно внимание на основното вярване, на пространството на проявлението, за да имате все пак физиологично преживяване, но когато започнете да разбирате, че нещата стават по този начин, че така вие затвърдявате илюзията, като имате основното вярване, което ви позволява да приемете колективното консенсусно споразумение, че това, което преживявате, е реално, вие все пак може да го направите по-податливо, по-гъвкаво, докато имате физиологичното преживяване. То може да стане по-хлъзгаво, като си позволявате малко свободата да започнете да разграждате това, което ние наричаме илюзия на приемствеността (continuity illusion), илюзия на проявлението, илюзия на основното вярване, че ТОВА Е РЕАЛНО.

Не разбирайте погрешно. Преживяването на физическата реалност е реално, но самата физическа реалност е просто една проекция, една илюзия и не е реална сама по себе си, без вие да проявите това преживяване, като си кажете, отново и отново, във всеки един момент, че това е реално. 

Така че когато започнете постепенно да разбирате, че в съзнанието ви съществува едно специфично пространство, една специфична точка на резонанс, която ние наричаме пространство на проявлението, или основното вярване, което затвърдява идеята, че това, което преживявате, е реално, вие може да започнете да упражнявате мисленето си в тази насока малко по-съзнателно. Отново: без напълно да се отказвате от тази идея, но като й позволявате да бъде малко по-пластична, малко по-податлива на промяна, за да можете да започнете да боравите с нея по-съзнателно и да си позволявате да започнете да проявявате нещата, които са наистина повече в съответствие с вашите предпочитания, с вашия резонанс, с истинската ви вибрация, вместо да проявявате неща, които не съответстват на нея. Това също така ще помогне за намаляване количеството процеси, нужни ви, за да достигнете до която и да е точка в своя живот, като позволявате на нещата да ви бъдат от полза, вместо да вярвате, че трябва да ги насилвате за това. Вие ще позволите на това пространство на проявленията, на тази точка на резонанс в съзнанието ви да започне наистина да се синхронизира с тази фундаментална честота на вашето същество и по този начин ще позволите на физическата реалност като проекция да бъде малко по-прозрачна за вас. Така ще създадете възможност за повече гъвкавост във вашето пространствено-времево преживяване и в разграждането, както ние казваме, на това, което типично наричате приемственост във времето (continuity), когато нещата могат да се проявяват доста по-бързо и когато няма да е нужно да отделяте толкова внимание на понятието за време или на пространството, в което проявленията изглеждат че се случват.

Така че просто като знаете и като визуализирате, като просто си представите, по какъвто и да е начин, който е подходящ за вас, тази точка на резонанс в съзнанието ви, това пространство на проявленията, това основно вярване, където си казвате: ТОВА Е РЕАЛНО, и позволявате на това да стане съзнателно или най-малко по-съзнателно нареждане, което си казвате относно отраженията, които създавате в съзнанието си, вие може да започнете да виждате как нещата се разпадат малко по-лесно, нещата могат да станат малко по-магически в своето проявление и увеличението на синхронностите може да стане доста осезателно, когато осъзнаете и обърнете внимание на факта, че притежавате това пространство на проявленията, тази точка на резонанс в съзнанието си, която непрекъснато затвърдява идеята за физическата реалност, като реално преживяване, като нещо реално. Така че колкото повече обръщате внимание на това и колкото повече осъзнавате, че това съществува, толкова повече ще можете в своето житейско пътешествие, докато следвате своите страстни увлечения, с всичките си способности и с нулево настояване на конкретен краен резултат, действително да откриете, че сте способни да проявявате неща, които отговарят в далеч по-голяма степен на вашите желания, радостни преживявания, на вашите творчески импулси, на вашата любов, на всички начини, по които избирате да изразите себе си по положителен и конструктивен начин, знаейки, че вие сте тази/този, който/която определя дали нещо е наистина реално, или не.

Е, отново: тук съществува едно ниво на колективен консенсус, при което вие задължително няма да се откажете от всичко, на което сте се съгласили – да играете тази игра, наречена физическа реалност на Земята, и определено вие може да преразгледате някои от вашите споразумения с консенсуса, за да започнете да позволявате на това, което ви отразява най-добре като индивид, да започне да се появява в живота ви, да започне да се проявява по начини, които са ви от полза, като в същото време знаете, че правейки това, вие всъщност сте в услуга на всички. Така вие обслужвате консенсусното споразумение, като ставате онази част от пъзела, която сте създадени да бъдете. И приемайки тази своя истинска форма, вие ще позволите на другите части да приемат формата, в която са създадени да бъдат, за да може всички да прилегнете една към друга заедно по-хармонично, по-безпроблемно.

Отново: идеята за проявлението не представлява нещо, което вие привличате към себе си отвън, отнякъде другаде. Всичко е тук, всичко е тук и всичко е сега. Много от това може да е невидимо за вас в този момент и в това няма нищо лошо, защото то функционира на честота, която вие все още сте в процес на придобиване. И в момента, в който се превърнете в тази личност, в момента, в който приемете честотата на това невидимо нещо, което е вече тук, то вие започвате да го възприемате. Така че тази идея – да осъзнаете съществуването на пространството на проявление, на тази точка на резонанс, на това основно вярване – ТОВА Е РЕАЛНО – в момента, в който започнете да осъзнавате, че това нещо съществува във вас, за да затвърди отражението във вашето съзнание, то вие ще видите, че проявленията ще започнат да се появяват автоматично, защото вие просто променяте вибрацията си и разпознавате това, което винаги е било тук и което е релевантно, като преживяване във вашия живот. И то винаги ще се появява точно когато трябва, когато се фокусирате в тази резонантна, фокусна точка и знаете, че вие сте тази/този, която/който си казва, че това е реално, това е реално, това е реално. В същото време осъзнаването, че вие си казвате това, парадоксално, има за резултат точно обратното – разбирането, че това е просто една илюзия, това е просто една илюзия, това е една илюзия, защото аз трябва да кажа на себе си „това е реално”, за да бъде то едно преживяване. Ако не трябваше да си казвате, че то е реално, да, то щеше да е реално в класическия смисъл на това понятие. Но тъй като вие в действителност трябва да убедите себе си, че нещо е реално, това трябва да ви говори, че то не е реално, че то е една илюзия.

В определен смисъл, доказателството – и ние знаем, че понякога вие задължително не мислите за физическата реалност по този начин – но доказателството, в определен смисъл, е следното. Ние сме говорили за идеята, че вие сте наистина едно неразрушимо, вечно, безкрайно същество и че всичко съществува тук и сега, което се отнася и за самата/самия вас, че наистина има само един единствен момент, само едно единствено място. Това означава, че в определен смисъл, съществуването е постоянно. Фактът, че нещата във физическата реалност не са постоянни, би трябвало да ви каже всичко, което трябва да знаете за факта, че тя е една илюзия. Ето защо нещата се разпадат във времето, защото са илюзия. Защото нещата, които са в действителност реални, като вашето съществуване, никога не се променят, те са постоянни. Така че самият факт, че вие виждате как нещата във физическата ви реалност се износват във времето, разпадат се, е знак, че това, с което си имате работа, не е реално. И вие всъщност трябва да полагате усилия да го поддържате в съзнанието си определен период от време, като се самоубеждавате, че то е реално. С течение на времето обаче това самоубеждение започва да отслабва. С развитие на съзнанието си вие започвате да разбирате, че физическата реалност не е реална и ето защо даже в рамките на консенсуса нещата започват да се разпадат. Защото вие сте този/тази, който/която трябва да поддържа временното им съществуване.

Така че самият факт, че физическата реалност е непостоянна, трябва да ви каже, че тя не е реална. Вие сте тази/този, която/който я поддържа и който/която продължава да я проявява, и промените, които възникват, са релевантни за вашето разбиране, по начина, който е важен за вашето разбиране, че физическата реалност е само една проекция и не е нещо, което трябва да остане (да съществува). Вие обаче ще останете, защото вие съществувате. И вие притежавате това фундаментално качество – да съществувате.

Намирате ли някакъв смисъл във всичко това?

(Одобрителни възгласи от аудиторията)

Башар: Добре. Така че нека умът ви просто си поиграе с идеята за пространството на проявленията, за основното вярване, при което вие приемате отражения, създавани от системата на вашите вярвания/убеждения, и използвате основното вярване, за да убедите себе си, че ТОВА Е РЕАЛНО. И като осъзнавате, че правите това, вие може да приемете по-свободно фактора на реалността и той да стане достатъчно гъвкав, за да започнете да му позволявате да се съгласува достатъчно с фундаменталната ви вибрация и да започне да приема проявленията на едно напълно ново ниво.

Договорихме ли се?

(Одобрителни възгласи от аудиторията)

Башар: Добре. Както кажете.

Тогава ние ви благодарим, че ни позволихте да ви предадем тази идея, това семе на промяната. Нека то да покълне във вас с темпото, което е релевантно, и по начина, който е най-подходящ за всеки от вас. В отговор на подаръка, с който ни удостоихте, ние сега ви питаме по какъв начин можем да ви бъдем полезни. Може да започнете с вашите изказвания и въпроси, ако имате това желание.

Участник: Благодаря ти, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Въпросът ми е относно физическото здраве и …

Башар: И …?

Участник: Ще го кажа по този начин. Аз зная, че не съм физическо тяло и физически свят по своята същност и макар да усещам вибрацията си и самочувствието си по-високи от всякога, забелязвам, че продължавам да проявявам хронично заболяване върху тялото си, върху кожата си.

Башар: Добре. И следователно тъй като, както ти казваш, ти знаеш, че функционираш на по-високо вибрационно ниво, първият въпрос, който би трябвало да си зададеш, е: „По какъв начин това преживяване ми е от полза? Защото то би трябвало да ми служи по положителен начин, макар да не осъзнавам какъв е той. Защото той трябва да е резултат от това, че функционирам на по-високо вибрационно ниво, което означава, че на това ниво аз трябва да мога да се справя с всичко, на което това преживяване може да ме научи”. Така че какво ти научаваш от това си преживяване? Каква е ползата ти от това преживяване? Какво извличаш от него? Или каква вярваш, че е причината да имаш това преживяване?

Участник: …

Башар: Ако отговориш на всеки от тези въпроси, ти ще си поел по пътя на разбирането защо проявяваш това заболяване, тъй като то не би могло да бъде в противоречие с твоята вибрация. То трябва да е резултат от твоята вибрация и за това да има положителна причина. Нали така?

Участник: Така е. И има редица удивителни уроци, които съм научил, имайки това заболяване. То ме отведе по най-метафизичния, удивителен път на задълбочено изследване на себе си …

Башар: Добре, тогава това може да бъде една от причините, поради която си проявил това, нали?

Участник: Определено.

Башар: Тогава, ето един друг въпрос: Вярваш ли, че може да има друг начин, по който можеш да научиш същите уроци, без задължително да имаш това проявление, или да си причиняваш това конкретно преживяване?

Участник: Да.

Башар: И в твоето въображение какъв би могъл да бъде един друг начин за усвояване на същите уроци?

Участник: … Мисля, че пътят, по който ме отведе този катализатор, е толкова дълбоко вкоренен по отношение желанието ми да изследвам реализацията си на по-дълбоки нива, че сега чувствам, че даже и този катализатор на кожата ми да изчезне, аз бих продължил по същия …

Башар: Разбирам това, но аз те питам по какви други начини вярваш, че можеш да си дадеш импулса да направиш това, ако вече не съществува този конкретен сигнал. Какъв сигнал би те накарал да продължиш да изследваш тези неща?

Участник: … Мисля, че вече не бих имал нуждата от сигнал. Може би това е една ограничаваща перспектива, която …

Башар: Добре.

Участник: … аз чувствам обаче, че независимо какво ще се случи, със или без този кожен катализатор, аз няма да изоставя своя духовен път.

Башар: Добре тогава, в определен смисъл, ти казваш, че имаш предпочитание да нямаш задължително повече такова преживяване, но че ако то продължи, ти задължително не би го отричал, нали така?

Участник: Правилно.

Башар: Добре. Тогава, в определен смисъл, ти казваш, че всъщност няма значение дали то продължава, или не и че е важно ти какво правиш с него. Нали така?

Участник: Предпочитам то да не продължава, но аз …

Башар: Но това предпочитание ли е, или ти поставяш условие?

Участник: …

Башар: Или ти настояваш, че то не трябва да продължава? Или ти разбираш, че няма значение дали то продължава да съществува, или не?

Участник: Разбирам, че няма значение …

Башар: И въпреки това …?

Участник: Въпросът ми е дали ти виждаш някакъв вид енергийно изкривяване, към което се придържам, което поддържа …

Башар: Как ти би описал проявлението, физически? Как то изглежда, как се проявява?

Участник: Чувство на топлина, сърбеж, завладяващо и безпощадно.

Башар: Безпощадно. Добре. Сърбят ли те ръцете да направиш нещо, което не правиш?

Участник: Ха,ха. Искаше ми се да започна да творя нещо, което започнах да правя, като споделям своите преживявания, своята мъдрост …

Башар: Но в това има ли нещо, от което се въздържаш? Има ли нещо, което се страхуваш да изразиш, по пътя на това да следваш своето страстно увлечение*)?

*) В този текст терминът passion = страст, силно увлечение, е преведен като „страстно увлечение”, „радостно увлечение”, „силно увлечение”, „силно желание” или „радостно вълнение”  които трябва да бъдат разглеждани условно като синонимни. – Бел. прев.

Участник: Вече не.

Башар: От този момент нататък, или от преди?

Участник: От преди.

Башар: Какво бе това? Какво убеждение те караше да се въздържаш?

Участник: Мисля, че се свеждаше до това какво другите ще си помислят и дали информацията, която ще предавам, ще бъде ценна за другите.

Башар: Ти разбираш ли, че ако тя отговаря на твоята истина, тя задължително ще бъде ценна за някого другиго?

Участник: Разбирам.

Башар: Добре. Значи вече нямаш никакви колебания и съпротива да се изявяваш по начин, който отразява твоята истина?

Участник: Правилно.

Башар: Добре. Как се чувстваш в този момент?

Участник: В блажено състояние.

Башар: Добре. Тогава ако това е състоянието, което предпочиташ, тогава ние ти предлагаме да останеш в това вибрационно състояние …

Участник: Ха, ха, ха.

Башар: Нали така?

Участник: Да.

Башар: И тогава в това вибрационно състояние ти няма да чувстваш сърбеж, безпощадност, или някой от другите симптоми, които описа, защото те не са присъщи или релевантни на това състояние. Нали така?

Участник: Да.

Башар: Но ти трябва да останеш в това състояние.

Участник: Разбирам, благодаря ти.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Помага ми много, признателен съм ти.

Башар: Благодаря.

Участник: И аз ти благодаря.

Башар: Моля всички разберете. Всяко едно състояние е нещо уникално обособено. И най-малката разлика в дадено определение води до напълно различно състояние и напълно различни преживявания, които го съпровождат. Така че внимавайте много да не създавате противоречиви определения в състоянието, което предпочитате. Защото когато хората казват неща като: „Аз следвам своето страстно увлечение, но какво ще стане, ако докато правя това, ми се случи нещо лошо?”, това не е определение на състоянието на страстно увлечение. Това е едно различно състояние. Така че внимавайте за това как определяте своето състояние, защото обикновено от това зависи как точно ще преживеете своя живот. Защото даже това, което може да изглежда като едно минимално различие в определението, може да означава най-дълбокото различие във вашето преживяване на живота. Така че внимавайте, за да бъдете ясни и точни в своите определения и не ги съчетавайте по противоречив начин, ако не искате да имате объркващ и противоречив живот.

Участник: Добър ден, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Аз съм нервен.

Башар: Ти си радостно развълнуван?

Участник: Да.

Башар: Добре.

Участник: Бих искал да ти благодаря за предишния сеанс, в който ти говори за техниката на синята светлина.

Башар: Да? Това е просто още едно позволение.

Участник: И това бе полезно за мен.

Башар: Добре.

Участник: Тогава ти каза, че трябва да ядем по-малко и да спим по-малко, и аз имах това преживяване, и сега вече имам нужда да се храня веднъж на ден и не се нуждая от толкова много сън.

Башар: Добре.

Участник: И също така мисля, че следвам своето страстно увлечение в по-голямата част от деня. Аз творя изкуство и се превръщам в художника, който съм отричал преди.

Башар: За-а-адръж малко. Ти каза „в по-голямата част от деня”? (смях в залата)

Участник: В по-голямата част от деня.

Башар: Не през це-е-елия ден?!

Участник: Аз … аз говоря в смисъл, когато творя изкуство.

Башар: Добре, но няма ли други неща, които правиш, които също отразяват твоето радостно вълнение? С други думи, когато се почувстваш уморен, тогава не изпитваш ли радостно вълнение да се отпуснеш и да заспиш?

Участник: Да.

Башар: Тогава това също означава да следваш своето радостно вълнение. Спомни си, че това да действаш под влиянието на своето радостно вълнение не означава, както ние казваме, да подскачаш нагоре и надолу все едно, че косата ти гори. Това може да бъде състояние на балансирано спокойствие. Това е друг израз на следване на радостното ти вълнение, ако това е подходящо за теб в дадения момент.

Участник: Добре.

Башар: Тогава това променя ли твоето определение на „през целия ден”?

Участник: Разбира се.

Башар: О, това бе наистина убедително. (смях в залата)

Участник: Аз ще го направя реално.

Башар: Добре.

Участник: Въпросът ми е относно предприемане на следващата стъпка в моето творчество и превръщането му в бизнес, и аз си давам сметка, че имам свои убеждения, които ме спират да направя това. Има ли …

Башар: Значи ти всъщност бе точен, когато каза „през по-голямата част на деня”. Тъй като очевидно това, което казваш, е, че нещо в начина, по който действаш, не съответства на твоето радостно вълнение, в противен случай нямаше да имаш никакво безпокойство и нямаше да се страхуваш.

Участник: Ъ-хъ.

Башар: Ти разбираш ли, че когато ние говорим за идеята да следваш своето радостно вълнение, ние също така имаме предвид, че всички компоненти трябва да бъдат в синхрон? Какво е това, което предизвиква радостното ти вълнение, къде го предизвиква, кога го предизвиква, с кого го предизвиква …? С други думи, има начин, при който ако има нещо, което трябва да научиш, за да следваш своето радостно вълнение, винаги, автоматично ще има начин, при който ти ще можеш да го научиш, по начин, който ти носи радостно вълнение. Даже понякога идеята синхронно да привлечеш някого, който да ти помогне да направиш нещо, което не предизвиква у теб радостно вълнение, може всъщност да се окаже израз на радостното ти вълнение. Ако обаче има неща, които вярваш, че е важно да узнаеш, за да упражняваш своя бизнес, тогава първото нещо, което можеш да разбереш и допуснеш, е, че ако то е част от твоето радостно вълнение, то ще има начин, по който ще можеш да научиш и извършиш тези неща, начин, който е радостно вълнуващ. И не трябва да притъпяваш своето радостно вълнение като допускаш или създаваш определение, което казва, че това трябва да бъде твое усилие, което не съответства на радостното ти вълнение. Трябва да има начин да научиш нещата, които наистина трябва да научиш, които са в съответствие с радостното ти вълнение. Трябва да има! По определение! Защото радостното вълнение не пропуска нищо, което е релевантно за него. Това е един завършен комплект. Така че ако има нещо, което наистина трябва да научиш, трябва да има начин да използваш своето радостно вълнение, за да го научиш. Просто трябва да използваш въображението си. Мисли извън ограниченията, които сам си поставяш. 

Участник: Има ли нещо, подобно на техниката със синята светлина, което мога да използвам …?

Башар: Тъй като задаваш този въпрос, допускам, че би трябвало да има, за теб … В противен случай нямаше да ти дойде наум да зададеш въпроса. Какво има относно твоето въображение, на което не се доверяваш? 

Участник: … … М-м.

Башар: Това е добър въпрос, нали?

Участник: Д-д-а.

Башар: Какво има относно твоето въображение, на което не вярваш? 

Участник: Не зная дали това касае въображението ми, или по-скоро нещо относно моето убеждение, което ме спъва.

Башар: Разбирам това, но ние ти намекваме, че притежаваш въображение, което може да създаде метод, който да съответства на радостното ти вълнение, за да научиш това, което трябва да научиш. Значи твоите убеждения притъпяват въображението ти. Разбираш ли?

Участник: Да.

Башар: Тогава трябва да изоставиш убеждението си, че нямаш въображение, което да ти покаже правилния път на действие.Нали така?

Участник: Да.

Башар: Ако се откажеш от това си убеждение, въображението ти ще ти покаже какво да направиш. Ти ще узнаеш какво ще ти свърши работа. Ти ще бъдеш привлечен към това, което ще ти свърши работа. Така че ако има позволение, което вече ти е известно, или което ти би искал да промениш малко, или ако пожелаеш да привлечеш напълно ново позволение, то ще  се появи пред теб и това, което ще намериш за привлекателно, ще те привлече, защото в дадения момент то ще съответства на твоите убеждения. Ти може да се промениш и позволението може да се промени, но това, което ще те привлече, и това, което ти ще привлечеш по пътя на синхронността, ще ти бъде от полза в дадения момент. Ти вярваш ли в това?

Участник: … Все още не.

Башар: Защо не?

Участник: Не съм сигурен.

Башар: Кое прави за теб по-полезно да вярваш в алтернативата, а не да вярваш в това? Защото спомни си каква е причината да правиш каквото и да е. Това е, защото то ти изглежда по-полезно, съобразно твоите убеждения, сравнено с алтернативата му. Ако знаеш, че алтернативата действително ще ти бъде по-полезна, но ти не я следваш, то това е първият знак, който ти казва, че убеждението, свързано с това, което не предпочиташ, прави това нещо да ти изглежда по-полезно, сравнено с това, което знаеш, че ще ти бъде по-полезно, но убеждението ти го прави да изглежда по-малко полезно от това, кото избираш да правиш. Защото ти винаги следваш това, което вярваш, че е по-полезно за теб и винаги избягваш това, което считаш за не полезно. Така че ако правиш неща, които знаеш, че не са полезни, това само означава, че имаш убеждение, което ги прави да изглеждат по-полезни от това, което знаеш, че действително ще бъде полезно.

Значи трябва да си кажеш: „Това може да означава, че аз се страхувам и ако действително започна да следвам своето радостно вълнение, то аз вярвам, че ще се случи нещо ужасно.” Ти създаваш противоречиво определение за това, което може да се случи, ако следваш своето радостно увлечение. Какво може да бъде то? Какво се страхуваш, че може да се случи, ако изведнъж се поддадеш на страстното си увлечение?

Участник: … … Отново не съм сигурен.

Башар: О, разбира се, че си сигурен. Не можеш да се измъкнеш по този начин. Какво се страхуваш, че може да се случи, ако следваш своето силно увлечение?

Участник: Ъ-ъ-ъ, ще постигна финансов успех.

Башар: Аз попитах какво се страхуваш, че може да се случи. Ти страхуваш ли се от финансов успех?

Участник: Мисля, че се страхувам от успеха.

Башар: Защо, какво се страхуваш, че може да се случи, ако успееш и преди всичко, какво означава успехът за теб?

Участник: …

Башар: Дефинирай „успех”.

Участник: Ъ-ъ … той е свързан с пари и това как възприемам парите.

Башар: И ти как възприемаш парите?

Участник: Вярвам, че богатите хора са алчни и корумпирани.

Башар: Всички ли са такива?

Участник: Не.

Башар: Тогава защо ти да не можеш да бъдеш един от тези, които не са? Защо приемаш, че ще бъдеш от тези, които предпочиташ да не бъдеш, просто защото привличаш към себе си изобилие? И, разбира се, има различни форми на изобилие. То не е задължително да се проявява като пари. Спомни си, че нашето определение за изобилие е „способност да правиш това, което трябва да правиш, когато трябва да го правиш”. Парите на вашата планета могат да бъдат едно изражение на изобилие, но това може и да бъде подарък, който някой да ти даде, както и някоя друга синхронност. Тогава защо да не бъдеш отворен за всички форми на изобилие и не приемеш, че формата, която ще ти послужи най-добре, ще се появи, когато трябва и ако има ограничено количество от една форма, това означава, че останалата част от това, което ти е нужно, ще дойде в друга форма на изобилие. Следователно, няма нужда да се тревожиш за формата, в която изобилието се появява. Нещата ще се балансират така, както трябва, за да представляват формите на изобилие, които са ти нужни, за да бъдеш този, който предпочиташ да бъдеш, и няма никакво съображение, което трябва да те превърне в този, който не желаеш да бъдеш. Това са определенията, които трябва да разчистиш от твоя таван. Те са напълно безсмислени. Защото в момента, в който се огледаш в твоя свят и отговориш на въпроса: „Всички богати хора ли са ужасни?”… Ти отговори с „не”.

В момента, в който откриеш противоположното на това, което се страхуваш, че може да се случи, ти ще знаеш, че това е също толкова вярно за теб. Тогава възниква въпросът защо допускаш, че нещата ще се случат по друг начин? В какво вярваш относно себе си, което те кара да мислиш, че ти автоматично ще станеш този тип алчен и лош човек? Защо вярваш това по отношение на себе си? Защо приемаш това за толкова неизбежно?  

Участник: … … Отново: това е нещо, което не съм обмислил.

Башар: Тогава започни да го обмисляш, нали можеш?

Участник: Да.

Башар: Сега ще кажем нещо, което по някакъв начин покрива тази територия и се отнася за всички вас. Прилагайте го, както намерите за добре. Внимавайте обаче за това понятие. Доста хора на вашата планета се страхуват да вървят напред, защото се чувстват виновни относно нещо, вътре в себе си. Следите ли мисълта ми?

И това чувство за вина ги спъва. И в много случаи те мислят, че трябва да се чувстват виновни, за да упражняват контрол върху себе си. Това е, което ти казваш: „Ако аз не се чувствам виновен, аз може да изгубя контрол върху себе си.” Следиш ли мисълта ми?

Участник: Да.

Башар: В действителност обаче е вярно точно обратното. Фактът, че в действителност си способен да чувстваш вина, означава, че ти автоматично знаеш кой предпочиташ да бъдеш и никога целенасочено не би направил нещо нередно. Защото ако наистина вярваше, че не си добър човек, никога нямаше да изпиташ чувство на вина. Разбираш ли парадокса в този случай?

Участник: Да.

Башар: Фактът, че някой изпитва чувство за вина, означава, че няма нищо, за което да се чувства виновен. В това се състои парадоксът. Някой, който според вашите разбирания е социопат, никога не изпитва вина. Следователно фактът, че първоначално можеш да се чувстваш виновен, е твоят сигнал, че винаги ще внимаваш за това, което правиш, винаги ще имаш положително намерение спрямо действията си и следователно няма нужда да се чувстваш виновен и можеш да се осланяш на идеята, че просто имаш намерение да бъдеш добър човек. Това е достатъчно! Не се нуждаеш от вината, за да те накара да бъдеш добър човек, защото фактът, че чувстваш вината, означава, че си добър човек, в противен случай никога не би изпитал вина. Така че веднъж е достатъчно, за да ти покаже, че не е нужно да чувстваш повече вина за това кой си наистина. Всички намирате ли смисъл в това?

Аудиторията: Одобрителни възгласи.

Башар: Добре. Тогава вземи това присърце. Продължи да водиш живота си така, както предпочиташ и ако откриеш у себе си отново това колебание, просто се върни обратно към разбирането, че знаеш, че имаш положително намерение, правиш най-доброто, което можеш, и винаги ще се осланяш на вътрешното си чувство, защото това е, което винаги правиш и ще продължиш да се придвижваш напред, и да коригираш поведението си, и да се балансираш, защото това е намерението, което имаш. Нали така?

Участник: Благодаря ти, Башар.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Да, помага ми. За мен бе голяма чест да бъда тук.

Участник: Добър ден, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Благодаря ти, че разговаряш днес с нас и оценявам цялата помощ, която ни оказваш.

Башар: Аз също благодаря и оценявам съвместното ни сътворяване.

Участник: Имам няколко тежки въпроса, които бих искал да ти задам.

Башар: Оу, тежки въпроси. Добре.

Участник: Разбирам, че това е една виртуална реалност и че ние всъщност се намираме в една матрица, която съществува за наша употреба, като същности, с душевна природа.

Башар: Да, в определен смисъл.

Участник: Че се намираме всъщност в една душевна клетка …

Башар: Да, вие сте я създали.

Участник: … и различни източници са ми казвали, че процесът на превъплъщаване е бил преустановен и че няма повече да се случва.

Башар: Преди всичко, няма такова нещо като превъплъщаване. Защото това е една илюзия на пространствено-времевата матрица. Тъй като всичко съществува едновременно, всички животи протичат по едно и също време. Някои от тях са просто в една вибрационна рамка, която вие наричате „миналото”. Вие обаче установявате връзки с тези други хора, с тези други животи, които съществуват едновременно с вас, вие правите тези енергийни и информационни връзки от настоящето, както правят и те, от тяхното настояще, към вас и към други хора. Така че идеята за ПРЕвъплъщение е илюзия. Действителният механизъм се състои в множество едновременни въплъщения, с които правите връзка от настоящия момент, за да извлечете информация и опит от тези други животи, тези други хора, които съществуват по същото време заедно с вас. Ти като личност никога не си бил тях и те като хора никога няма да бъдат теб.

Възможно е от по-високо ниво, от нивото на Свръхдушата да кажеш: „Аз съм продължение на тази Свръхдуша и това друго лице е продължение на същата Свръхдуша, следователно от това ниво, като Свръхдуша, аз мога да кажа, че водя тези два живота. Като личност, тъй като ти си едно продължение, каквото и е другото лице, едно едновременно съществуващо продължение, ти не можеш да кажеш, че единият от двама ви действително ще се пре-е-е-евъплъти в другия. Защото първото лице всъщност никога в действителност не изчезва. Намираш ли смисъл в това? 

Участник: О кей, разбирам.

Башар: Добре. Тогава идеята, че цикълът на превъплъщаване е на път да спре или е спрял, е всъщност израз на едно осъзнаване, че той преди всичко, не е съществувал по начина, по който ти си мислиш, че е съществувал. Ето защо той е спрял да съществува.

Участник: О кей.

Башар: Сега ти вече разбираш какъв е действителният механизъм. Ти си модернизирал своето определение според разбиранията на 21-вия век и си се отказал от остарелите, митологични, старомодни, средновековни понятия.

Участник: Добре, това е добре. Разбрах, че тази конкретна матрица, която всички ние споделяме в този момент, е на път да изпълни предназначението си.

Башар: Идеята за старите цикли привършва и вие преминавате към нови цикли, които са по-положителни. Защото, в определен смисъл, по отношение на циклите, които сте искали да преживеете, на темите, които всички сте искали да изследвате, вие сте достигнали края на един отрицателен цикъл. Ето защо виждате толкова много отрицателни неща, които се появяват в света около вас, по такъв ускорен начин, защото вие изваждате всичко наяве и няма повече време, за да преживявате тези неща по стария начин. Вие трябва да изкарате всичко това навън от своята система, за да може да се придвижите към нещо различно. Вие трябва да вземате решения, свързани със света, който действително искате да преживявате. Ето защо започвате физиологично да се отделяте в различни физиологични реалности. Вие все още е възможно да поглеждате отсреща и да виждате други реалности, в които вече не сте, но физическото разделение е започнало и само защото може да видите дадена реалност, която е различна от тази, която предпочитате, това не означава, че все още живеете в нея. Вие всъщност я наблюдавате от дистанцията на успоредната реалност, в която вече се намирате.  

Участник: О кей. О кей. В последно време аз изключих месото от диетата си и забелязах голям скок в моята вибрационна честота.

Башар: Да, това се получава при някои хора.

Участник: И моите интуитивни способности се повишиха главоломно.

Башар: Разбира се. Когато ускоряваш своята честота, това ще са естествените съпровождащи симптоми, ако следваш правилната за теб методология. 

Участник: Аз също така оттеглих своето споразумение и се освободих от всичкия си кармичен дълг.

Башар: Не съществува такова нещо като „кармичен дълг“.

Участник: О кей, значи тогава такъв проблем повече не съществува.

Башар: Не, не съществува. (смях в залата) Единственото, което казваш, е, че си направил споразумение със себе си, според възможностите си, да запазиш равновесие. И толкова. Това е всичко, което си направил.

Участник: О кей.

Башар: И като казваш, че си „оттеглил” духовното си споразумение, ти също така казваш, че си започнал да осъзнаваш, че в този конкретен живот ти всъщност можеш да промениш своята житейска тема.

Участник: Да, аз съм напуснал своя житейски сценарий и сега го изписвам наново в движение.

Башар: Да.

Участник: И едно от най-силните ми намерения точно сега е да придобия финансова свобода …

Башар: Отново: спомни си какво казахме относно изобилието. Не зацикляй в разбирането, че парите са единственият начин.

Участник: Точно така, но ако разполагам с финансови средства, аз мога да придобия много необходими ми инструменти …

Башар: А откъде знаеш, че тези инструменти не могат да дойдат при теб по други начини? Отново: ти настояваш, че има само един начин, по който можеш да си представиш те да се появят.

Участник: Да, но този начин е изключително ефективен. (смях в залата)

Башар: Добре, ако настояваш да забавиш процеса, това зависи само от теб. Ти всъщност се съпротивляваш срещу един по-ефективен метод.  

Участник: Значи има един по-добър път …?

Башар: Има един по-ефективен метод и аз току-що ти го описах. Отвори се и пожелай да позволиш да се появят други форми на изобилие, ако това трябва да се случи. Ако финансовото богатство се окаже, поради определени обстоятелства, най-ефективният метод да придобиеш нужните ти инструменти, то това е, което ще се случи. Но ако не се случи по този начин, ти трябва да разшириш своето определение и да разбереш, че това може да е сигнал за съществуването на по-ефективен начин. Бъди готов да му позволиш да се прояви в твоя живот, в противен случай ще затвориш вратата, през която може да се появи по-ефективен начин, само защото не си готов да разпознаеш тази идея за изобилието. 

Участник: Ако бъдеш конкретен по отношение пътя, който виждаш, че съм поел … и аз зная, че разговарям със своя Висш разум, можеш ли да ми подскажеш …

Башар: Аз току-що го направих. Аз ти подсказах по възможно най-добрия начин. Ти трябва да разшириш определението си за това, от което се нуждаеш, за да постигнеш ефективност в своя живот. Трябва да оставиш машината да работи свободно, да позволиш на комплекта от инструменти да свърши работата си. Когато говориш за ефективни инструменти, най-ефективните инструменти са тези, които са вече вградени в комплекта на радостното вълнение. Така че когато следваш своето радостно вълнение, с всичките си възможности, без всякакво настояване или допускане за това какъв трябва да бъде крайният резултат, и аз имам предвид „без всякакво”, тогава ти ще активираш комплекта от инструменти. Инструментите в този комплект са: твоето радостно увлечение се превръща в двигателя, който те придвижва напред в живота; то става организиращият принцип на синхронността, който ти показва точно какво трябва да направиш, в какъв ред и кога; то се превръща в пътя на най-малкото съпротивление, което ти позволява да се придвижваш напред без усилия; този път те отвежда до всички други проявления, които са релевантни за теб в твоя живот, изпълнен с радостно вълнение и възбуда; то се превръща в рефлективното огледало, което ти разкрива всички твои убеждения, които не съответстват на твоето радостно вълнение, така че да можеш да ги идентифицираш, да видиш, че са безсмислени и да ги изоставиш, за да прибавиш енергията им към радостното си вълнение. И  накрая, то се превръща във всякаква подкрепа или изобилие, от които се нуждаеш, за да продължиш ефективно да следваш своята истина. Това е един завършен комплект, който съдържа всичко, от което имаш нужда, и не пропуска абсолютно нищо. И оттам нататък всичко, което трябва да правиш, е просто да избереш да останеш в позитивно състояние, независимо какъв е или как може да изглежда крайният резултат от действията, които си предприел. Това е целият наръчник за действие. Няма нищо към него, няма допълнение, няма опис на съдържанието. Това е то – целият наръчник за действие, свързан с функционирането на реалността. Така че това е всичко, което трябва да правиш.

Участник: Значи ти казваш, че моят поглед върху нещата е прекалено стеснен.

Башар: Точно това е, което казвам. Ти трябва да разшириш своето определение, така че автоматичната машина да може да работи за теб без усилия, вместо да ограничаваш пътя, по който тя достига до теб, като настояваш, че нещата трябва да се случат само по един начин, при което ще пренебрегнеш много от нещата, които може да работят за теб по един изключително ефективен начин.

Защото виж как стоят нещата. Това, което преживяваш, е идеята за его-ума, който мисли, че знае какво трябва да се случи. Твоят ум няма представа какво трябва да се случи. Ти мислиш, че знаеш, но това не е така.

Участник: Значи ти казваш, че трябва да оставя нещата да се движат по естествения си път.

Башар: Ти трябва „да се предадеш” (to surrender) и това не означава да се откажеш от контрола, а да се предадеш, да предоставиш нещата на контрола, който вече притежаваш. Идеята е да следваш собствения си поток (на развитие), защото ти вече имаш едно течение и то знае точно къде трябва да те отведе. То никога няма да те отведе встрани. Единственият начин, по който в определен смисъл, можеш да се озовеш на неправилния бряг, е да плуваш срещу течението. А това просто означава да се съпротивляваш на естествената си природа. Вярвай, че животът ти се разгръща точно така, както трябва. Даже и ако правиш нещо, което в дадения момент обективно не предпочиташ, то въпреки това трябва да бъде там, поради причина, която наистина предпочиташ. Това е начинът да използваш това, което не предпочиташ, по положителен начин – да запазиш положителното си състояние, за да можеш интуитивно да откриеш причината и да я използваш по положителен начин, защото знаеш, че ако останеш в положително състояние, ще можеш да използваш стеклата се ситуация като трамплин към това, което предпочиташ.

Участник: Като трамплин.

Башар: Точно така. Всяко нещо съществува по определена причина и каквото и да се случва в живота ти в този момент, за това има причина и ако ти го използваш по положителен начин, ще видиш защо то се е появило. Понякога нещата могат да бъдат толкова прости, като например да проявиш нещо, което не предпочиташ, само за да получиш яснота относно разликата между това, което предпочиташ, и това, което не предпочиташ. Това е достатъчно основание за появяването на нещо, което не предпочиташ – просто за да получиш яснота за това, което предпочиташ, чрез контраст.

Участник: Значи ако следвам този подход, което ще се опитам да … което ще направя …

Башар: Благодаря ти за това, че се усети навреме.

Участник: Моята цел е да постигна ранно пенсиониране …

Башар: Извинявай?!

Участник: Без цели … моят план …

Башар: Извинявай?! Ти можеш да планираш донякъде, в това няма нищо лошо, но помни, че твоят план трябва да съдържа възможност да се откажеш от него, или да го промениш. Така че имай план, но направи го достатъчно гъвкав, за да можеш да го промениш при нужда, според това, което трябва да се случи. Защото когато планираш прекалено много, когато целта ти е прекалено твърда, то тогава тя се превръща в условието и в настояването, за което говорим, а това вече означава, че отбягваш действителния принцип, който би ти свършил работа.  

Участник: И след всичко това, което ми даде, каква е моята вероятност да постигна успех?

Башар: Вероятността е  50/50, но внимавай за своето определение за успех, защото то може да съдържа условия, които да намалят тази вероятност. Ние напомняме на всички вас, че ако от първия път не успеете, преразгледайте определението си за успех.

Участник: Това звучи като заобикаляне на проблема.

Башар: Не е така. И фактът, че ти казваш, че ти изглежда като заобикаляне на проблема, означава, че работиш с отрицателни определения.

Участник: Хм-м.

Башар: Защото ти може да изтъкнеш положителна причина, понеже знаеш, че ние нямаше да ти предложим това, ако не съществуваше възможността да погледнеш на това понятие по положителен начин. Ето защо, ако го считаш за заобикаляне на проблема, това означава, че вече изхождаш от отрицателно определение.

Участник: Значи ми предстои известна работа.

Башар: Да, така е. Но това е забавно, това е едно предизвикателство. Ето защо имаш физически живот – за да преживееш самия процес. Спомни си, че ако става дума за цел, процесът Е целта! Не това, което мислиш, че ще постигнеш. Целта да имаш живот е да преживееш трансформация от едно състояние в друго. Смисълът е в процеса. Както много хора на вашата планета казват: „Пътешествието е крайната дестинация”. 

Участник: Ъ-хъ.

Башар: Така че живей в настоящия момент, работи с това, което се случва в момента. В това е целият смисъл, това е твоята цел – да бъдеш тук сега! Не да достигнеш някъде другаде, а да бъдеш тук сега. Ако просто си позволиш да бъдеш тук сега, ще откриеш много бързо, че ще се озовеш в някое друго сега доста по-бързо. Защото нещата могат да се случат само сега. Когато се прицелиш прекалено далече в бъдещето, ти няма да живееш в настоящето и то ще остане къде? – в бъдещето. 

Участник: Винаги съм се опитвал да живея в настоящето, колкото е възможно.

Башар: Но тук не става дума за настояване. Става дума за избор.

Участник: Един последен въпрос.

Башар: Да?

Участник: Чух една статистика, която ми се видя малко стряскаща, и бих искал да получа твоето потвърждение.

Башар: У-у-у            стряскаща статистика.

Участник: Казаха ми, че процентът на хора на тази планета, които притежават Душа, един душевен фрактал …

Башар: Какво означава това?

Участник: С други думи, те са 5,000 към 1. Това ще рече, че за всеки човек, който притежава Душа в тялото си …

Башар: Душата не е в тялото, но продължавай.

Участник: … има такава връзка, между Душата и Първоизточника.

Башар: Да, да.

Участник: Че на всеки 5,000 души на тази планета само един има душевна връзка с Първоизточника. Останалите 4,999 са бездушни същества …

Башар: И какъв би бил смисълът от съществуването им, ако отсъства такава духовна връзка?

Участник: Те са просто части от пъзъла на останалото малцинство.

Башар: Ти искаш да кажеш, че те са просто част от илюзията, която ти проектираш, а не са действително хора.

Участник: Точно така. Това коректно ли е?

Башар: Ти можеш да направиш това, но как ще можеш да различиш едните от другите?

Участник: Всъщност това не е възможно.

Башар: И следователно какъв е смисълът да говорим за това?

Участник: Просто намирам това за интересна статистика, защото когато хората умират, те не отиват никъде, те просто оставят следа в Акашовите записи …

Башар: Но ти каза, че те не са хора.

Участник: Те са като роботи.

Башар: Те не са нищо друго освет проекции на твоето съзнание.

Участник: Но те са органични същества, които …

Башар: Физическата реалност е във всички случаи една илюзия, така че какво значение има колко реални изглеждат?

Участник: Ти ме караш да се движа в кръг.

Башар: Да. (смях в залата) Защото в определен смисъл, въпросът ти е безсмислен.

Участник: Ако взаимодействам с друго лице, което има също духовна връзка с Първоизночника, в това се съдържа реален смисъл.

Башар: Реален смисъл има във всичко, защото ти си този, който създава смисъла така или иначе.

Участник: Но има повече смисъл в тези …

Башар: Не, няма! Ти обичаш да квалифицираш нещата.

Участник: Да.

Башар: Престани да правиш това.

Участник: О кей.

Башар: И фундаментално … Зная, че това може само да добави допълнително объркване за теб, но фундаментално, отговорът на твоя въпрос е „не”.

Участник: Не като …

Башар: Не, това не съществува така, както го описваш.

Участник: Значи това е една матрична игра, в която ме вкарваш?

Башар: Да. Е, аз не те вкарвам в нея. Това е част от идеята на изследване на съзнанието и това ти дава възможност да изследваш някои неща, които вярваш също така относно себе си. Така че това е една възможност да решиш дали има някаква истина в това преживяване, или не.

Участник: О кей.

Башар: Това е всичко, за което става дума, най-вече. Не става дума дали това е точно като статистика. Защото помни, че реалността ти се променя във всеки един момент. Нищо не е статично, всичко е динамично. Мога да кажа, че в един момент това е абсолютно вярна статистика и в следващата секунда да кажа, че това е пълна измислица. И двете ще бъдат верни. Всичко зависи от това къде се намираш и какво избираш да преживееш от реалността, с която избираш да бъдеш свързан. Всичко, което можеш да си представиш, в определен смисъл, е реално, защото не можеш да си представиш отсъствието на съществуване. Единственият истински въпрос е дали това е начинът, по който ти искаш да дефинираш реалността, която предпочиташ да преживееш. Зависи от теб. Дали това ти върши работа като идея. Дали ти върши работа като позволение, за да мислиш по този начин. Да или не, зависи от теб. Всичко е реално в един контекст и в друг контекст нищо от това не е реално. Това помага ли ти?

Участник: Ъ-ъ-ъ.

Башар: Или те вкарва в повече кръгове?

Участник: Във все повече кръгове.

Башар: Тогава в това бе смисълът, благодаря ти.

Участник: Пожелавам ти един удивителен ден, Башар.

Башар: И на теб, добър ден.

Участник: За мен е голямо удоволствие да свиря, аз съм музикант.

Башар: Да.

Участник: И силно ме вълнува идеята да създавам портали до по-високи нива на съзнанието.

Башар: Добре, какво те спира?

Участник: Нищо задължително.

Башар: Добре, тогава искаш да кажеш, че правиш това?

Участник: Д-д-д-да.

Башар: Д-д-д-да.

Участник: И бих искал да правя повече от това.

Башар: И какво те спира да го правиш? Искаш да кажеш, че не го правиш толкова, колкото би искал?

Участник: Да.

Башар: Защо-о-о-ото…? Какво те спира?

Участник: Всъщност нищо не ме спира, аз го правя, просто искам да зная дали можеш да ми предложиш нещо, което да ми позволи да го правя по-въздействащо.

Башар: Да.

Участник: …

Башар: О, ти искаш да ти кажа? (смях в залата)

Участник: Да.

Башар: Вярваш ли, че можеш да го правиш по-въздействащо?

Участник: Да.

Башар: Тогава какво аз трябва да кажа?

Участник: Не зная, просто си мисля, че може би по време на своите междузвездни пътувания ти си срещнал …

Башар: Ти ми казваш, че ти си дошъл тук, знаейки всичко, което трябва да правиш, но си решил да ни попиташ, в случай че нещо си пропуснал?

Участник: Не зная всичко, което трябва да правя …

Башар: Не знаеш?!

Участник: Зная в основни линии.

Башар: Това не е ли достатъчно?

Участник: Предполагам. Имам предвид … достатъчно е, но все пак съм любопитен.

Башар: Оу-у-у-у-у, ти си с впечатлението, че пропускаш нещо?

Участник: Може би.

Башар: Какво ще кажеш за идеята, че не пропускаш нищо. Възможно ли е в действителност да повярваш в това? Може би това, което пропускаш, е способността да повярваш, че не пропускаш нищо. Това как ти се струва?

Участник: Предавам се.

Башар: Ние знаем, че доста хора на вашата планета се тревожат много, че пропускат нещо, а всъщност единствентото нещо, което пропускат, е да престанат да се тревожат, че пропускат нещо. Така че престани да пропускаш това.

Участник: О кей.

Башар: Обърни внимание на факта, че всичко, което правиш, е да се тревожиш, че пропускаш нещо, когато в действителност това не е така.

Участник: О кей.

Башар: Какво ще кажеш за това? Ти знаеш, ние допускаме, че ти знаеш, че радостното вълнение е един завършен комплект и не пропуска нищо, което е релевантно, нали така-а-а?

Участник: Да-а-а.

Башар: Тогава, ако ти се придвижваш по този начин напред в своя живот и ако в действителност изпиташ нужда от нещо, което ти липсва, тогава няма ли да е очевидно какво би било това?

Участник: Да.

Башар: Това означава, че не ти липсва нищо и ти го знаеш. Защото ти ще имаш всичко тогава, когато то ти е нужно. И ако го нямаш сега, може би сега то не ти трябва. Когато обаче все повече ставаш този, който предпочиташ да бъдеш, ти ще имаш всичко, което е релевантно за теб точно тогава, когато ти е нужно. Какво повече ти трябва от това да получиш нещо точно когато то ти трябва? Защо ще ти е нужно преди това, или след това? Ако разбираш как действа механизмът, ти ще знаеш, че ще получиш всичко нужно точно когато трябва и следователно, в определен смисъл, макар да го нямаш сега, ще го имаш, когато ти е нужно, което означава, че имаш всичко, от което се нуждаеш. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Да.

Башар: Това бе ли музика за твоите уши?

Участник: Ха, ха, ха. Да, и може би имам нужда от малко повече информация … относно нещо.

Башар: Например каква?

Участник: Ти каза, че ако си представим нещо, то е реално.

Башар: Накъде, по някакъв начин, в съответния контекст. Това не означава, че е реално в твоята физическа реалност.

Участник: Тогава аз си представям … това може да е една успоредна Земя, или някоя друга планета, където музиката е централната идея, върху която е основано обществото.

Башар: Всъщност има няколко цивилизации, които познаваме и които функционират по този начин.

Участник: Интересно ми е дали можеш да ни кажеш нещо повече за тях.

Башар: Разбира се. Има една цивилизация, която познаваме, където … описанието на съществата там може да ти се види малко странно, но не приемай това, което ще ти кажа, съвсем буквално, защото ние използваме аналогия, която да можеш да разбереш. Така че представи си нещо като барабан. Нали така?

Участник: Да.

Башар: Сега си представи, че този барабан има крака и може да се движи. 

Участник: Ха!

Башар: И когато има нужда да комуникира, той прави „тъмп – тъмп – тъмп”. В същото време тези тъмп-тъмп-тръмп резонират с удивително количество трептения, хармонии, акорди. Разбираш ли?

Участник: Ъ-хъ.

Башар: И всички същества комуникират по този начин, като резонансът е фундаментална част от това, което са. Всичко бива изразявано по този начин в тази удивителна симфония чрез този тип инструменти, които те притежават в телата си, което позволява създаването на всякакви удивителни хармонии. Това е една удивителна цивилизация. И е невероятно просто да застанеш в техния свят и да се потопиш във всичкия този резонанс. Това оказва много силно влияние. 

Участник: Значи музиката е всичко и навсякъде …?

Башар: Всичко, от което те разбират, са вариации на резонанс, вариации на тонове. В определен смисъл, както при нас, това, което за вас би изглеждало обикновена нота, за нас това всъщност звучи като една много образна хармония. При тях това е десет пъти повече. Те могат да чуят неща в една най-проста нота, която вие ще приемете като само една проста нота, докато за тях това може да е една цяла симфония. Това е наистина силно завладяващо. И когато застанеш между тях, те всъщност притежават способността да ти предадат част от това възприятие, защото те са донякъде телепатични. Следователно техните вибрации преминават, в определен смисъл, направо през теб. И след известно време ти всъщност започваш да разбираш техния език. В същото време техният език не е език като този, който вие използвате. Това е музика по същия начин, по който слушането на една симфония може да те пренесе във въображението ти в различни реалности и в различни преживявания. Той е повече нещо такова, отколкото по-простите понятия, които думите може да се опитват да предадат. Това да слушаш техния език и да се потопиш в него е по-скоро едно цялостно, пълноценно преживяване. В определен смисъл, те всъщност разказват истории, докато говорят. Това е просто начинът, по който са устроени. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Да. Ти посещавал ли си това място като Башар, или си имал други въплъщения …?

Башар: Да, аз съм го посещавал като себе си. Аз съм имал, според вашите разбирания, едно въплъщение там, защото те бяха едно от първите ми преживявания на установяване на първи контакт. При всички наши първи контакти ние избираме едно преживяване на въплъщение в съответното общество, за да натрупаме известен опит и да можем да разбираме обществото по-задълбочено. В противен случай, ще бъдем много чужди едни на други. Така че след като имах преживяване на въплъщение в тяхното общество, това ми даде известно разбиране на това как те функционират, но аз също така съм бил там такъв, какъвто съм.

Участник: О кей.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Д-д-а. Още един въпроъс. Имаш ли способността да ме сканираш …?

Башар: Аз винаги сканирам.

Участник: О кей. Можеш ли да ми кажеш колко отрицателни убеждения имам? (смях в залата)

Башар: Пет хиляди, четиристотин осемдесет и седем и половина … Ти вярваш ли ми?

Участник: Това са по-малко, отколкото си представях.

Башар: Тогава предполагам, че се справяш твърде добре.

Участник: Да, твърде добре.

Башар: Ти вярваш ли ми?

Участник: Не.

Башар: Благодаря ти. Тогава това прави едно отрицателно убеждение по-малко.

Участник: Благодаря ти много, Башар.

Башар: Благодаря.

Участник: Здравей, приятел.

Башар: Добър ден.

Участник: Изпитвам много неволни движения на тялото си. Доколкото разбирам от кундалини …

Башар: Да, с разгръщане на съзнанието си, ти повишаваш своята вибрация и правиш от себе си по-добра антена за енергии с висока честота, които да минават през теб. Ти се превръщаш в техен проводник. По-важно е обаче, колкото по-чувствителен ставаш към енергии с висока честота, да ги изразяваш по физически начин, чрез различни действия, които отразяват твоето страстно увлечение, за да може то да се заземи във физическата ти реалност, вместо енергиите просто да преминават през теб и да причиняват различни телесни движения, от които ти задължително не се нуждаеш.

Участник: О кей, благодаря ти. Тогава би ли ми казал какво да правя с тези конвулсии, освен да следвам своето страстно увлечение?

Башар: Разбирам, че ти ме питаш дали има нещо в допълнение на наръчника с инструкции, който вече ви дадохме, след като ви казах, че няма нищо, с което той да може да бъде допълнен?

Участник: О кей, супер, супер. Доколкото разбирам от кундалини йога, отчасти това означава да се освободя от своето его и да се завърна към Единството?

Башар: Не, ти не можеш да се завърнеш към Единството и да имаш такова преживяване. И не става дума да се освободиш от егото, а да му позволиш да стане достатъчно прозрачно, така че да върши работата, за която е създадено да свърши, и да не поема други задачи, с които не може да се справи. Егото е направено само за да те фокусира, за да имаш преживяване на физическата реалност. Това е част от идеята за пространството на проявлението, която описахме в началото на това предаване. Това е частта, която ти казва: „Това е реално, това е реално, това е реално, имай преживяване, имай преживяване, имай преживяване, о, виж това, виж това, виж това.” (смях в залата) 

Това е единственото предназначение на егото. Когато обаче егото е научено да вярва, че трябва да контролира всичко и да се справя с всичко, то се превръща в отрицателното его, опитва се да упражнява контрол, опитва се да ти нарежда какво то мисли, че трябва да правиш. Това не е неговото предназначение, така че не става дума да се освобождаваш от егото си, а да го направиш по-прозрачно и да го оставиш да върши работата, за която е създадено, за да имаш физическо преживяване по един ясен и балансиран начин. Това е всичко.

Участник: По времето, когато моето его става по-прозрачно и моите отрицателни убеждения ме напускат, това е твърде болезнено. Аз се оказвам на пода, плачейки, в утробна поза. Има ли начин за отработване на тази болка?

Башар: Да, отново: ти трябва да разбереш, че болката е съпротивление спрямо естествената ти природа. Така че колкото повече не се съпротивляваш спрямо естествената си природа, толкова по-бързо болката ще премине през теб, толкова по-бързо ще протече болезненото ти преживяване и толкова по-скоро ти няма да имаш повече нужда от нея.

Участник: О кей, благодаря ти.

Башар: Но отново: прави нещата, които трябва да правиш. Извършвай действията във физическата реалност, които трябва да извършваш и които отразяват твоето страстно увлечение, за да прекарваш енергията през себе си с по-голямо ускорение.

Участник: Аз се занимавам с шаманизъм и планирам да се завърна в Перу през септември …

Башар: Добре.

Участник: … но чух, че там е опасно, ако смеся аяуаска и други лечебни растения с активната енергия в тялото ми …

Башар: Зависи. Зависи от твоите убеждения, но отново: ако ти вярваш, че се намираш в това балансирано състояние и следваш своето страстно увлечение, организиращият принцип на синхронността ще ти покаже, чрез създаването на възможности или чрез не създаването на възможности, какво в действителност трябва и не трябва да правиш във всеки един момент. Така че в този смисъл, този принцип ще те води и ако следиш внимателно своето интуитивно чувство, бъди сигурен, че няма да правиш това, което няма задължително да ти бъде от полза. Нали така?

Участник: Прекрасно. Благодаря ти много. Може ли да попитам относно споразумението на Душата (soul agreement)? Мислех си, преди ти да говориш за минали животи, които всъщност протичат едновременно …

Башар: Не. Идеята е, че ти установяваш връзки от настоящето, които връзки ти вярваш, че са ти нужни, за да извлечеш информация и опит, които да ти помогнат по отношение житейската тема, която си избрал да изследваш в този живот. Ако вярваш, че повече не ти е нужно да установяваш тези връзки, ти можеш да промениш тези връзки. Моля всички помнете: идеята за така наречените минали животи не само е една илюзия, но също така не е нещо статично. Много хора казват: „О, аз съм имал този минал живот или онзи минал живот” и мислят, че това никога не се променя. Това е нещо, което динамично се променя, както и вие се променяте. Така че в един момент вие може да имате връзка с едно едновременно друго въплъщение, а пет минути по-късно може да сте толкова по-различен човек, че тази връзка повече да не ви е нужна и тогава ще направите връзка с други хора, с други едновременно протичащи въплъщения. Това е нещо, което динамично се променя.

Участник: Супер, благодаря ти. Последен въпрос. Когато казваш, че животът е по същество безсмислен … 

Башар: Не в отрицателен смисъл. Ние просто имаме предвид, че той е нещо като табула раза. Вие му придавате смисъл и това е, което определя ефекта, който получавате. Вие сте получили свободната воля да правите тези избори и да имате преживяванията, които предпочитате.

Участник: Имам усещането, че висши сили ме насочват към житейската ми цел и към духовното ми развитие.

Башар: Съществува един общ поток, ако можем да го наречем така, едно магнитно привличане към положителната страна, защото бихте могли да кажете, просто като илюстрация, че съществуването е 51% положително и 49% отрицателно. Това е така, защото равновесната точка в центъра, неутралната точка, все пак ви предлага възможността за избор на това, което предпочитате, докато отрицанието се опитва, в определен смисъл, да маскира тази опция. Така че ако в определен смисъл, се поддадеш на общия ход на процеса на съществуване, в крайна сметка ще гравитираш към положителната страна.  

Участник: О кей, благодаря ти. Когато се разтворя в Единството (dissolve into Oneness)…

Башар: Ти не се разтваряш в Единството, никога! Ти винаги съществуваш като една перспектива, като една гледна точка. Ти съществуваш, ти винаги съществуваш. И това, което наричаш „разтваряне в Единството”, отговаря на това, че изведнъж преживяваш себе си КАТО Всичко, което е. Ти не губиш своята идентичност. Тя е всичкото, което остава. Ти се превръщаш във Всичко. Ти не се губиш във Всичко-то, ти си Всичко. В това се състои разликата. Ти никога не преставаш да съществуваш в някаква форма.

Участник: Благодаря ти, друже.

Башар: Пак заповядай.

Участник: Добър ден, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Моят въпрос е свързан със страстното ми увлечение да прекратя войната между половете.

Башар: Има война?! Защо я наричаш война, ако искаш да помогнеш?

Участник: … … Тц…

Башар: Разбираш ли смисъла на това, което ти казвам?

Участник: Мисля, че го разбирам.

Башар: Ти можеш да признаеш, че има различия, много от които може да са основани на отрицателни и свързани със страх убеждения, и тогава определено можеш да окажеш някаква помощ. Но ако го наречеш „война”, това не насочва ли нещата в отрицателна посока? Това не подсилва ли отрицателното?

Участник: Да, мога да видя, че това наистина е така.

Башар: Добре. Тогава на всяка цена можеш да образоваш, можеш да развиваш съзнанието, може да позволиш на гледните точки да се променят, като създадеш нови определения, нови начини на разбиране на взаимоотношенията.

Участник: М-м-м.

Башар: Нали така?

Участник: Това звучи забавно и творчески.

Башар: Да, в това е целият смисъл, нали така?

Участник: Да.

Башар: Как би могло каквото и да е, по какъвто и да е начин, да реши да се промени, ако не му предоставиш опцията да се промени, вместо да затвърдяваш отрицателната идея? Нали така?

Участник: Разбрах, разбрах го.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Да, започва да ми помага, благодаря ти.

Башар: Добре. Нещо друго?

Участник: Да. Факт е, че на тази планета съществува една култура на изнасилване (rape culture).

Башар: Съществува какво?

Участник: О, нищо, извинявай. Ние всички се забавляваме чудесно, като мъже и жени.

Башар: Преди всичко, когато ти казваш: „Между половете, между мъже и жени”, ти знаеш, че съществуват повече от два пола, нали?

Участник: … Това е вярно, съществува един континуум, нали?

Башар: Да, нещо такова.

Участник: О кей.

Башар: Следователно, тук имаме много повече (явления), с които трябва да работим.

Участник: М-м-м.

Башар: Нужна е доста повече гъвкавост при описанието на тези неща, когато предлагаш тези неща, нали?.

Участник: М-м-м-м. Разбрах. Ограничаващо е да се мисли, че човек е роден просто в едно мъжко или в едно женско тяло.

Башар: Да, и за това може да има някакви цели, но те вероятно не са това, което ти си мислиш … Това дава ли ти една по-богата палитра, с която да работиш?

Участник: Определено. Тогава защо изглежда, че съществува една култура на доминиране?

Башар: Защото тя е основана на страх, както аз току-що ти казах. Запомни, че хора, които не действат от позициите на страха, нямат нужда да демонстрират господство. Когато се опитваш да доминираш, това означава, че в действителност не вярваш, че притежаваш някаква сила. Защото ако наистина знаеш, че притежаваш сила, какъв би бил смисълът да доминираш? Ти вече ще бъдеш толкова силен, колкото ти е нужно, за да сътвориш реалността, която предпочиташ. Ако трябва да доминираш, ти демонстрираш, че си безсилен: „Аз не притежавам никакъв друг начин да създам това, което предпочитам, освен като се опитвам да контролирам моята реалност и реалността на други хора и да им наложа тази идея, която ме прави да се чувствам в безопасност!” Разбираш ли?

Участник: Да.

Башар: Защото ако хората не са получили инструментите, с които да установят контакт със собственото си овластяване, те се чувстват безсилни и това ги плаши. Следователно те отричат това, защото то ги плаши даже да го погледнат. И следователно трябва да проектират върху други хора своя страх, защото моля запомнете, отново, парадоксално: Хората, които отричат, че притежават основани на страх убеждения, също така отричат, че отричат това! Нали така?

Участник: Да.

Башар: Да, това е отрицателното утвърждаване на отрицателното убеждение. Трябва да отричаш, че отричаш, за да не поглеждаш към тези неща. И тогава единственият изход за бягство, който ти остава, е, да проектираш това навън върху другите, и да се опитваш да получиш отвън това, което приемаш за контрол, вместо да разбереш, че вече притежаваш контрол, вътрешно. Така че елиминирането на убеждения, основани на страх, предоставяне на хората възможност да разберат, че вече са толкова силни, колкото имат нужда да бъдат, за да проявят това, от което имат нужда в живота, без да нараняват себе си или някого другиго в този процес … тогава ще имате един друг балансиран свят. Нали така?

Участник: М-м-м-м.

Башар: Всичко се свежда до идеята за убеждения/вярвания, основани на страх. Например убеждения като недостиг … разбираш ли?

Участник: Ъ-хъ-ъ-ъ.

Башар: Както и вярвания във всякакви други неща, които не съответстват на истинската ви вибрационна честота, на истинската ви природа.

Участник: Аз си представям, че всеки от присъстващите тук в залата би искал да окаже положително влияние върху нашия свят и …

Башар: Ти искаш да разкриеш положителното влияние, което вече оказваш

Участник: Уха!

Башар: Ти вече оказваш влиянието, което някога би могла да оказваш, но действията, които извършваш, разкриват влиянието, което вече съществува.

Участник: … …

Башар: В това е разликата. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Дълбоко ме трогва това, което чувам.

Башар: Да. Просто бъди себе си и това ще разкрие всичкото влияние, което вече оказваш. Виждаш  ли, никой от вас не усеща истински, нито е нужно да усеща влиянието, което вече оказва на другите със самото си съществуване. Това влияние е дълбоко. Единственото, което има нужда да направиш, е, да предприемеш действията, които са в синхрон с твоето страстно увлечение, за да започнеш да разкриваш влиянието, което вече оказваш … Това помага ли ти?

Участник: Да, помага ми и това също така повдига въпроса … аз работя в областта на прикритата сексуалност и работя с мъже и жени, които са били изнасилени и върху които са били извършени сексуални насилия.

Башар: Добре, колко вълнуващо за теб да им дадеш възможност да намерят път през това преживяване, който да им бъде полезен и да им даде сила.

Участник: Разбирам. Значи не става дума за отричане на тяхното възприятие…

Башар: Не, не, не. Разбери, че идеята е не по какъвто и да е начин да извиняваме насилниците. Става дума за поемане на отговорност за факта, че може да си имал убеждения относно себе си, свързани с проблеми на самочувствието, които след това са били отразени от някого обратно към теб.

Участник: Това е голям хап, който доста хора трудно ще преглътнат.

Башар: Това е едно убеждение.

Участник: О кей, разбрах. Благодаря ти.

Башар: Трябва да разбереш, че това не е нормалният начин, по който хората на вашата планета мислят за тези неща. Това изисква ускорено съзнание, за да осъзнаеш, че не става въпос за обвинение, не става въпрос за грешка, нито за оневиняване на насилника, защото е задължение на самия насилник да установи контакт със собствената си вътрешна сила и да не бива привлечен от някого, който изпълнява ролята на жертва.

Участник: Разбрах.

Башар: Защото запомни, че както насилникът, така и това, което наричаш жертва, са жертви. Защото е нужна жертва, за да се появи жертва. (It takes a victim to make a victim). Така че е била създадена верига, при която злоупотребата създава злоупотреба с хора. Нали така?

Участник: Да.

Башар: Значи става въпрос за разкъсване на веригата и за това да имаш състраданието да разбереш, отново, не да извиниш насилника, но да погледнеш достатъчно надълбоко, за да разбереш, че той изпитва твърде силна болка и затова напада други хора, затова се опитва да доминира и контролира. И трябва да проявиш състрадание не само към себе си, за да излезеш от ролята на жертва и да поемеш собствената си отговорност за своята реалност, най-малкото до момента, в който разбираш, че има положителни начини да осъзнаеш как да трансформираш това преживяване за себе си и може би даже да го трансформираш до степен, че да се обърнеш към насилника и да му помогнеш също да се трансформира, и по този начин да разкъсаш веригата.

Така че, в определен смисъл, тези, които първоначално може да изглеждат като жертви, може всъщност да се превърнат в най-мощните агенти на промяната за тези, които функционират като насилници. Следиш ли мисълта ми?

Участник: Да … Аз съм наистина обзета от тази представа, че природата на половете е двоична, че има мъже и жени и това, което ти казваш, че има повече от два пола …

Башар: Ние разбираме, че това е преобладаващият начин на мислене на вашата планета и това е добре, като една най-обща илюстрация. Това обаче не отчита по-фините моменти на съществуващия спектър. И разбира се, вие трябва да разберете, че на други планети има доста други проявления на идеята за пола, които са напълно различни от това, което вие преживявате. Следователно вие трябва да знаете, че вашият дух съдържа вероятността за всички тези проявления, въпреки че вие преживявате това по един твърде ограничен начин.

Участник: Хм-м. Но да кажем, че аз работя с една двойка и проблемът не е толкова, че те имат женско и мъжко тяло, а по-скоро, че те са като две парчета от пъзъл.

Башар: Разбирам това, но аз бих започнал на първо място да изследвам заедно с тях, възможно най-задълбочено, какво в действителност приемат за истина относно себе си по отношение на обща полова енергия.

Участник: М-м-м.

Башар: Защото даже някой да изглежда жена или мъж, той може да изразява вътре в себе си множествено начини на проявление на полова енергия, ако има желание да е честен по отношение на своите самовъзприятия, когато възникне този въпрос.

Участник: О, това става твърде сложно, защото …

Башар: Да, такова е и също така е комплексно. Не е нужно обаче да бъде усложнено.

Участник: Защото изглежда, че има доста объркване относно това кое е мъжко и кое женско.

Башар: Точно така, но идеята за объркването може да доведе до по-голямо разбиране, че тези термини всъщност могат да бъдат разглеждани по начини, които даже не сте могли да си представите досега. Какво наистина означава на вашата планета да бъдеш от мъжки пол; какво наистина означава на вашата планета да бъдеш от женски пол и всъщност какво означава на вашата планета да бъдеш въобще човек? Защото повечето от вас още не сте. Вие сте в процес на превръщане повече в човеци.

Участник: М-м-м-м.

Башар: Но вие все още не сте човеци. Вие имате нужда да разберете как етикетите ви ограничават.

Участник: М-м-м, о кей.

Башар: Бъди изследовател и разбери, че пространството, което изследваш, е доста по-обхватно, отколкото си мислиш. Откажи се от ограниченията и виж какво ще се появи.

Участник: М-м-м.

Башар: Това ще позволи на хората да действат много по-гъвкаво със себе си, когато считат за позволено да изразяват своя пол по най-различни начини. И да се замислят какво представлява полът сам по себе си. Има цивилизации, където полът не съществува. Нека ти опиша една такава цивилизация.

Участник: О кей.

Башар: Запознати сме с една форма на живот, на една планета, която по някакъв начин е изградила себе си. Всичките й компоненти изглеждат еднакви. Можеш грубо да опишеш всеки един от живите компоненти като нещо подобно на голям червей или подобен на змия организъм. Не изглежда точно като червей или змия, но това е най-общо неговата форма. При определени условия тези компоненти се събират и се прикрепят един към друг по начин, по който се превръщат в мобилно същество. Всички обаче, в определен смисъл, са безполови. Въпреки това, когато се съберат заедно по определени начини, те придобиват временно нещо като пол, за да направят това, което трябва да направят, за да се възпроизведат, но това   не е възпроизвеждане по начина, по който вие го разбирате, и ако изберат да се разделят, те са отново безполови. Следиш ли мисълта ми?

Участник: М-м-м.

Башар: Така че те изграждат половете, когато са им нужни, но даже и половете, които те изграждат под формата на градивни елементи, не са полове, както вие ги разбирате.

Участник: Каква е целта да придобиеш полови особености в тази култура?

Башар: Да постигнеш определена цел, определено преживяване, но отново: тези преживявания могат да бъдат напълно чужди на начина, по който вие разбирате проявлението на половете. Например може да се появи определена характеристика, която става доминираща при тях, която временно е доминираща по определена причина. И това може да е свързано с продължаването на вида по определени начини, но въпреки това няма нищо общо с половите различия, както вие ги разбирате. 

Участник: Благодаря, аз ще претендирам, че разбирам всичко това …

Башар: Добре. В крайна сметка всичко, което се опитваме да кажем, е, че основният градивен блок на вашето същество е или безполов, или съдържа всички възможни полове, или изражения на това понятие. И хората на вашата планета, които сега се пробуждат по отношение на различни нива на своето съзнание, може би са съставени от повече от два цвята.

Участник: М-м-м.

Башар: Вашата палитра вече се е разширила. Така че се опитай внимателно да различиш различните цветове у всеки човек, независимо как изглежда на външен вид. Защото може да видиш някои твърде дискретни тонове, които придават богатство и дълбочина, и измерение на тези същества, далече отвъд идеята за просто черно и бяло.

Участник: М-м-м-м. Това звучи по-художествено от обикновеното възприемане на живота.

Башар: Да, така е. И това отразява по-добре начина, по който животът се проявява в Творението. 

Участник: Мисля си относно преживяването на половия екстаз между двама души и моето разбиране е, че това изисква диаметрална противоположност.

Башар: М-м-м-да, но не задължително противоположност, така както я преживявате на вашата планета. В общия случай е нужно да има разлика в резонанса, но не задължително да има това, което наричате противоположност.

Участник: О-о-о, резонанс.

Башар: Защото разликата в резонанса може да бъде използвана за взаимно усилване на преживяването до даден момент и по определен начин. Усилването на резонанса обаче не трябва задължително да предполага противоположност.

Участник: М-м-м.

Башар: Ние можем да разгледаме това в подробности някой друг път.

Участник: О кей. Благодаря ти толкова много.

Башар: Пак заповядай толкова много.

Участник: Добър ден, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Имам въпрос относно моето детство. Когато бях дете, можех да виждам други същества.

Башар: Да. Това е твърде често срещано при децата, които още не са забравили, че могат да виждат такива неща.

Участник: И моят въпрос е защо спрях да правя това.

Башар: Това се случва често пъти. Защото ти си избрал житейска тема, според която ти трябва да забравиш кой си, за да откриеш отново себе си и да си спомниш кой си от различна гледна точка. Така че твърде често вие абсорбирате системи от вярвания/убеждения, които временно блокират тези способности, докато преминете през определен процес на изследване и се върнете обратно като затворите кръга и отново си спомните кое сте и възстановите тези свои способности, но този път от различна гледна точка, чрез едно ново лично преживяване. Това е начинът, по който ти се променяш и се развиваш. 

Участник: Разбрах.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Да. Имам и друг въпрос. Какво е нивото на моята вибрационна честота в този момент?

Башар: Твоята честота? 157,000 колебания в секунда.

Участник: Благодаря ти.

Башар: Пак заповядай.

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: В отговор на един от въпросите, зададени преди малко, ти каза, че ние все още не сме напълно човеци.

Башар: Да.

Участник: Имаш предвид нещо като Падмасамбава (Padmasambhava), превръщане в същество-дъга?

Башар: Имало е няколко същества на вашата планета, които вие считате за велики учители, които са изразили идеята за това какво всъщност означава да бъдеш напълно човек. Защото вие всички притежавате тези способности. Всички велики учители на вашата планета са отправяли едно основно послание – „Вие също сте способни на това, което ме виждате да правя”.

Участник: Да.

Башар: Вие всички сте учители. Следователно идеята е, че ставайки такива, евентуално преживявайки това ниво, вие ставате по-пълноценно човеци.

Участник: С други думи, ние трябва да продължим да работим в тази насока, да следваме своите страстни увлечения и просто да продължим да го правим.

Башар: Д-да, като „да работите”, означава да се забавлявате.

Участник: Разбира се.

Башар: По този начин вие ще повишавате своята вибрационна честота и ще се доближавате все повече и повече до синхрон със своята основна вибрация и с Висшия си разум, и ще се проявявате по все по-човешки начин.

Участник: Значи трябва да разгледаме внимателно своите вярвания/убеждения. Понякога те се изплъзват твърде лесно от вниманието ни.

Башар: Но това е тяхната природа – на отрицателните убеждения. Това е тяхната природа. Защото, отново: всички убеждения са направени да увековечат съществуването си. Положителните убеждения не се налага да използват трикове, защото това, което ви казват за самите вас, е истина. Отрицателните убеждения се налага да използват различни трикове, защото това, което ви казват за самите вас, не е истина. Следователно те трябва да използват трикове, различни номера, отвличане на вниманието, за да ви убедят, че са прави, защото ако прозрете през тяхната лъжа, вие веднага ще ги изоставите.

Участник: Значи ние притежаваме какво? – 2 или 3 основни убеждения, по теми, над които работим в този си живот, и тук се намесват разни други убеждения, които трябва да разгледаме, може би по време на медитация или просто по време на някое друго преживяване, и тогава си казваме: „О, Господи, аз отново правя това.”

Башар: Да, вие започвате да виждате през илюзията.

Участник: Да, това е невероятно.

Башар: Да, така е.

Участник: Аз имам убеждението, че мога да паркирам лесно в Сан Франциско. Приятелите ми ми казват, че паркирането става много трудно. А това за тях е така, защото те вярват, че то е трудно.

Башар: Точно така.

Участник: И всичко това помага при проявлението. Има ли някаква техника, която ти можеш …

Башар: Има безкраен брой техники.

Участник: Някоя проста, която …

Башар: Има безкраен брой прости техники. Най-простата техника е да нямаш нужда от техника.

Участник: А-а-а-а, чудесно. Значи просто да живеем живота си.

Башар: Ти трябва да следваш своето най-силно желание, във всеки възможен момент, като влагаш всичките си способности, докато изчерпиш възможностите си за въздействие, като правиш това с абсолютно нулево настояване или допускане за това какъв трябва да бъде крайният резултат. И толкова! И всички инструменти, които описахме, и това да запазиш положителното си състояние, и да определяш всичко по този начин, на основа каквото и да е действие, което си предприел, това е най-основната техника, която можем да ви предложим. Тя е буквално описание на това как се проявява реалността, буквално описание на структурата на съществуването. Тя е буквално един наръчник с инструкции. Това не е философия, не е мнение, а описание на това как се проявява реалността. Това е един наръчник с инструкции по същия начин, както ако искате да работите с една от вашите машини, ще получите наръчник с инструкции и ще кажете: „Я сега да видим. Флип, флип, флип, флип. О, № 1 – натисни това копче. № 2 – завърти този лост. № 3 … и т.н.“ Става дума за буквално същото!

Башар: Ъ-хъ.

Участник: И след това синхронността просто следва.

Башар: Това е един от инструментите. Тя винаги се случва, но вие или преживявате положителна синхронност, или отрицателна синхронност. И нещо бива затвърдено на основа това, което вие приемате за най-вярно, за най-вероятно.

Участник: Значи правилото е, когато срещнем отрицателна синхронност, да си кажем: „Аха, какво не е в ред?”

Башар: Аха, машината работи чудесно, защото тя затвърдява моите отрицателни убеждения. И тъй като тя е една машина и затвърдява това, с което я захранвам, защо да не затвърдява моите положителни убеждения? Разбира се, тя няма причина да ми противоречи. Тя е просто един механизъм!

Участник: Значи това е нашата възможност.

Башар: Ето, виждаш ли?!

Участник: Удивително.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Помага ми много, благодаря ти.

Башар: Пак заповядай.

Участник: Здравей, г-н Асасани същество.

Башар: Здравей, г-н Анани същество.

Участник: Анани?

Башар: Анани е нашата дума за Земя, с нея обозначаваме нашите прародители, които са живели на тази планета.

Участник: И така, телепортирай ме.

Башар: Информацията е предназначена да те телепортира.

Участник: Телепортирай ме.

Башар: Ти трябва сам да се телепортираш.

Участник: Да тръгваме.

Башар: Тръгвай.

Участник: Вземи ме.

Башар: Ти си поканен.

Участник: Чудесно, кога тръгваме?

Башар: Когато решиш, че ти е дошло времето.

Участник: Времето е сега.

Башар: Не, не е.

Участник: Не, сега е.

Башар: Ако беше, вече щеше да си се телепортирал. Очевидно е, че не си готов за това.

Участник: Не съм съгласен.

Башар: Тогава щеше да бъдеш вече телепортиран, нали? Ние не те спираме. Ние сме правили това няколко пъти с хора на вашата планета.

Участник: Правили ли сте го с мен?

Башар: Това няма значение. Ти си част от колективното цяло.

Участник: Мисля, че всичко има значение.

Башар: Няма значение, в смисъл че ти си част от колективното цяло, което преминава през един процес, и точно сега, за това, което искаш от нас, още не е настъпил подходящият момент.

Участник: Но аз мога ли да ви посетя?

Башар: Ти можеш да ни посетиш по най-различни начини. И доста хора го правят, в своята астрална форма.

Участник: Аз посещавал ли съм ви в моята астрална форма?

Башар: Да. Това означава, че ти си прокарал пътя за себе си, в определен смисъл, както прави това една светкавица. Зависи от теб обаче да достигнеш момента, в който вибрационната честота на твоето физическо аз е в съответствие с тази вибрационна пътека и тогава, в следващия момент, ще се окажеш на друго място.

Участник: Животът на тази планета е изпълнен с доста предизвикателства … и аз много бих искал да контактувам със същества от други цивилизации. Как това може да стане?

Башар: Аз съм ти дал наръчника с инструкции.

Участник: Ти си ми дал наръчника с инструкции.

Башар: Да.

Участник: Кога?

Башар: Преди няколко минути, когато говорих за това да следвате своето най-силно увлечение. Ти мислиш, че той не включва установяването на контакт с извънземни същества? Когато казах, че той включва всичко, което е релевантно?

Участник: …

Башар: Той съдържа всичко. Но всяко нещо ще се прояви само когато е настъпил подходящият момент за всички хора, които имат отношение към случващото се, не само за теб.

Участник: В Бхагавад гита се споменава за различни богове, които водят войни. Това точно ли е?

Башар: Част от това е интерпретация на извънземно присъствие, част е измислено, за да символизира това, но всичко е свързано с извънземното присъствие на вашата планета.

Участник: Можеш ли да ми кажеш защо са били създадени пирамидите?

Башар: Първоначалните пирамиди са били създадени да изпълняват разнообразни функции. № 1 – като място за съхранение на записи, които да демонстрират, че на вашата планета се случват промени на отделни цикли. Например има прецесии и определени времеви цикли, които създават определени условия на вашата планета, така че разчитането на пирамидите, всъщност на Голямата пирамида, по определен начин, може да ви помогне да разберете тези цикли и да се подготвите по-добре за тях. Голямата пирамида обаче е била построена специално така, че ако влезете в  кралската камера и легнете в каменното корито, то е било проектирано геометрично така, че ако изпаднете в гама честота, то да усили това гама състояние и да предизвика преживяване на астрално пътуване. Много от древните египетски жреци са се научили да правят това в Голямата пирамида, за да могат да получават информация, докато имат преживявания извън тялото си и за да използват тази информация впоследствие за увеличаване знанията на обществото. Това е била друга причина за построяването й.

Участник: Можем ли двамата с теб да създадем възможност да пием кафе заедно?

Башар: Аз не пия кафе.

Участник: Ти не пиеш нищо?

Башар: Не, не пия. Ние не се храним, не спим, не пием. Ние сме достигнали момент от своята еволюция, в който сме това, което наричаме квази-физически. Сега ние демонстрираме качества както на физически, така и на нефизически същества.

Участник: Благодаря ти, че прие поканата ми.

Башар: Твоята покана е винаги приета. Просто ти трябва да ни срещнеш на средата на пътя. Това е всичко.

Участник: И как … да те срещна …?

Башар: Аз вече ти казах. Ти притежаваш наръчника с инструкции.

Участник: Много съм ти благодарен.

Башар: Ние също. Хубав ден … Когато ви казваме, че наръчникът с инструкции е завършен и не пропуска нищо, моля приемете това буквално.

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Имам проблем с безпокойството.

Башар: Имаш какво?! … Предизвикателство?

Участник: Да.

Башар: Добре. Какво е твоето предизвикателство, свързано с безпокойството? Изглежда че то не представлява за теб голямо предизвикателство, след като го имаш.

Участник: Това е нещо, което го имам от край време.

Башар: Искаш да кажеш, че това да имаш безпокойство, е предизвикателство?

Участник: Да.

Башар: За теб не е било предизвикателство да имаш безпокойство. Очевидно ти си се усъвършенствала в притежаването на безпокойство.

Участник: Да, наистина, достигнала съм съвършенство в това.

Башар: Тогава би ли ни дала определение за това какво представлява безпокойството? След това ние ще ти дадем нашето определение и ще изясним малко тази ситуация за теб.

Участник: Зная, че това е всъщност поставено не на място радостно вълнение.

Башар: Какво разбираш под „поставено не на място”?

Участник: Чувала съм те да казваш, че това е радостно вълнение, на което е поставена неправилна оценка.

Башар: Това е вълнение, филтрирано през отрицателни убеждения.

Участник: Да.

Башар: И това превръща вибрацията в нещо, което ти преживяваш като безпокойство, вместо като радостно вълнение. Тогава ако знаеш това, какво си направила, за да установиш контакт с отрицателните си убеждения, през които филтрираш своята енергия, така че тя да излиза навън като безпокойство, вместо като радостно вълнение? Кои са отрицателните убеждения, които си открила? 

Участник: Това е нещо като блокаж при мен, това е …

Башар: Това е едно отрицателно убеждение! Ето че току-що откри едно от тях. Поздравления! (смях в залата)

Участник: Благодаря ти.

Башар: Ти вярваш, че имаш блокаж?

Участник: Да.

Башар: Но това не е вярно! Просто ти вярваш в това! Така че ти току-що откри едно свое отрицателно убеждение!

Участник: О кей.

Башар: Разбираш ли?

Участник: Да.

Башар: Пфю-ю-ю!  Това беше лесно.

Участник: Да.

Башар: Тогава, защото ти вярваш, че притежаваш блокаж, това ти показва, че отрицателното убеждение те кара да вярваш, че притежаваш блокаж, така че ти да не изследваш убеждението, защото ако го изследваше, щеше да ти е лесно да се отървеш от него.

Участник: Да, то ме подвежда.

Башар: Защото е лесно да се отървеш от него. Отрицателното убеждение знае, че ако ти действително го разкриеш такова, каквото е, ще бъде лесно да го изоставиш. Ето защо един от триковете, които то използва, е, да направи да изглежда така, че даже да го осъзнаеш, да повярваш, че имаш блокаж. И това е трикът. Ти нямаш блокаж.

Участник: О кей. И едно друго нещо, което е част от безпокойството ми – аз кашлям. Дали това е също …

Башар: Това е един от симптомите, които ще имаш, физиологично, когато приемаш вибрацията на безпокойството във физическата си система. Разбира се, че ще имаш физически симптоми. Когато обаче се освободиш от идеята на отрицателното убеждение и повече не филтрираш енергията си през него, тогава безпокойството ще се промени, както и физическите симптоми.

Участник: О кей.

Башар: Тогава, за какво се тревожиш?

Участник: Трябва да  угаждам на много хора …

Башар: И защо трябва да угаждаш на хората?

Участник: Не трябва.

Башар: Но защо го правиш? Защото очевидно щом го правиш, ти вярваш, че трябва.

Участник: Това е едно убеждение.

Башар: Но защо? Какво мислиш, че получаваш, като угаждаш на хората? Защото ти не би го правила, ако не мислеше, че извличаш нещо от него.

Участник: Аз не харесвам да угаждам на хората, но …

Башар: Какво мислиш, че извличаш от това? В противен случай, ти не би го правила. Няма значение дали ти харесва, или не. Ако го правиш, ти вярваш, че извличаш нещо от него. Каква вярваш, че е ползата от угаждането на хората?

Участник: По-малко страх.

Башар: По-малко страх от какво?

Участник: От това да бъда съдена.

Башар: Да бъдаш съдена! Оу-у-у, да бъдеш съдена. Всички хора, на които ти угаждаш, разхождат ли се около теб със съдийски тоги и съдийски чукчета? Банг, банг: „Аз те осъждам на вечно проклятие заради това, което си. Ти си безполезна и излишна личност!“

Участник: О кей, най-основното нещо, което мисля, че е често срещано, е свързано с ниско самочувствие.

Башар: Да. Тогава защо спориш с Творението относно това колко си достойна и ценна? Ти не можеш да направиш нищо по въпроса. Ти си достойна поради самото си съществуване и не можеш да спечелиш в този спор, така че защо трябва да прахосваш време и енергия, спорейки с Творението относно нещо, което никога не може да се промени, което е твоята ценност?

Участник: Прав си.

Башар: Зная това, затова го казах. Така че въпросът е защо изразходваш време, правейки това? Не си ли уморена от този спор?

Участник: Точно от това съм уморена, да.

Башар: Не си ли уморена достатъчно, за да престанеш?

Участник: Ето защо всъщност не ме е страх да те попитам … защото това, че съм изправена тук и те питам, означава, че съм уморена.

Башар: Точно така. Тогава престани! Защото това не ти е полезно. И след като си показала на себе си, че можеш да дойдеш тук и да разговаряш с нас, то ти си доказала на себе си, че … просто можеш да се освободиш. Това е изтощително! 

Участник:  Да, изтощително е.

Башар: Освободи се, отпусни се. Вземи си отпуска, почини си. Ти можеш да се освободиш от това до края на живота си.

Участник: Да, благодаря ти.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Много.

Башар: Добре.

Участник: Мога ли да те попитам още нещо, то е напълно различно?

Башар: Да, ще видим дали това е вярно.

Участник: Злоупотребата с деца и животни ме смущава твърде много. Зная, че човек привлича неща, когато мисли за тях, но се питам дали вселената защитава децата и животните.

Башар: Също и възрастните, но отново: идеята е какво можеш да направиш по въпроса.

Участник: За мен е мъчително като си помисля …

Башар: Какво ще направиш по въпроса?

Участник: Предполагам, че нищо.

Башар: Тогава …?

Участник: Но аз не искам другите същества да страдат.

Башар: Тогава какво ще направиш по въпроса? Нищо?

Участник: Ще помисля и …

Башар: Това ще им помогне ли да престанат да страдат?

Участник: Не.

Башар: Тогава какво ще направиш, след като те смущава толкова много?

Участник: Трудно е да бъде пренебрегнато.

Башар: Но ти го пренебрегваш като казваш, че няма да направиш нищо по въпроса.

Участник: Аз не мога нищо да направя.

Башар: Извинявай?!

Участник: Искам да кажа …

Башар: Из-ви-ня-вай?!

Участник: Какво мога да направя?

Башар: Да, какво можеш да направиш? Какво можеш да направиш? Какво можеш да направиш, за да помогнеш?

Участник: … … Да изпратя положителни мисли.

Башар: Какво можеш да направиш физически, за да помогнеш?

Участник: Ако бях на място, бих го спряла.

Башар: Как?

Участник: … … Какво искаш да кажеш?

Башар: Как, как би го спряла?

Участник: Бих спряла някого, за да не наранява някого другиго.

Башар: Тогава защо не си на място?

Участник: Не мога да бъда навсякъде.

Башар: Не съм казал, че трябва да бъдеш навсякъде! Но можеш да бъдеш някъде, нали?

Участник: Да.

Башар: Можеш да започнеш с едно място, нали? Имаш ли желание да привлечеш към себе си мястото, където трябва да бъдеш, за да направиш нещо, ако виждаш, че се случва такова нещо?

Участник: След като успея да го понеса емоционално, да.

Башар: Колко време би ти отнело това?

Участник: Не зная.

Башар: Ами тогава няма да направиш нищо, докато се почувстваш готова.

Участник: Но вселената има ли някакъв начин да помогне?

Башар: Ти си вселената, мила моя. И вселената помага чрез теб.

Участник: О кей.

Башар: Така че решението е твое. Бъди вселената, която помага, или бъди вселената, която не помага.

Участник: Не разбирам дали трябва да направя това физически, или умствено.

Башар: Да, ти трябва да го направиш физически. Защото ти преживяваш една физическа реалност. Да го направиш умствено, не е достатъчно като изражение във физическата реалност.

Участник: О кей.

Башар: Нали така? Ти правиш други неща физически. Ти дойде на това място днес физически, или само си помисли за това?

Участник: Не, аз дойдох физически.

Башар: Защо? Защо само не си помисли за това?

Участник: Защото исках да дойда.

Башар: Точно така. Тогава когато пожелаеш да отидеш там, ти ще отидеш.

Участник: О кей.

Башар: Нали така?

Участник: Да.

Башар: Благодаря ти.

Участник: Благодаря. Благодаря.

Башар: Нания.

Ейприл: Да, Тадео.

Башар: Наближавате ли вашето време за хранене?

Ейприл: Да.

Башар: Тогава всички желаете ли да направите почивка за храна?

Аудиторията: (одобрителни възгласи)

Башар: Тогава ние ще продължим това предаване след вашата почивка. Приятен обед.

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Преди съм те чувал да говориш за паралакса между ума, сърцето, слънчевия сплит …

Башар: Да.

Участник: … това, което прави преживяването реално. Чудя се как Пространството на проявлението се отнася към това.

Башар: Идеята е, че винаги това трябва да премине през система от убеждения, за да може личността да функционира като има преживяване, което вие приемате за физическо. Така че пространството на проявлението, както казахме, може да бъде наречено „първично убеждение/вярване”, или първото убеждение. И първото убеждение гласи: „Това е реално”. Така че това предопределя способността ви да продължите да използвате паралакса, за да затвърдите идеята за реалността на реалността. Намираш ли смисъл в това? 

Участник: Значи паралаксът е нещо като физически аспект на създаването на това преживяване, че нещо е реално и идва от това основно убеждение?

Башар: Да, то така да се каже продължава инерцията на идеята, че това, което преживявате, е реално. То й придава, така да се каже, емоционална дълбочина. Следиш ли мисълта ми?

Участник: Да.

Башар: Придава й повече измерения. Защото идеята, че „това е реално”, трябва да бъде дефинирана по определен начин. Идеята е, че думата „реално” трябва да означава определено нещо и следователно паралаксът й придава тази емоционална дълбочина, която за вас се усе-е-е-еща като реалност.  

Участник: Благодаря ти. Можеш ли да опишеш какво е твоето преживяване с матрицата на реалността (template reality), как контактуваш с нея и какви са преживяванията ти, когато правиш това?

Башар: Нашият свят и нашето преживяване на нашата реалност са доста по-различни от това, което биха си помислили хората на вашата планета. Мнозина от вас може би си представят, че ние сме просто група извънземни, които се разхождат по повърхността на една планета. Всъщност това за нас е като движение през един осъзнат сън. Ние в действителност преживяваме множеството измерения навсякъде около нас, непрекъснато. Ние можем да възприемаме природата и същността на съществуването по най-различни начини. Идеята следователно е, че върху преживяването на нашата реалност, така да се каже, са насложени различни изражения, символи, енергии и т.н., които отразяват способността ни във всеки един момент да придвижваме фокуса на вниманието си върху тези различни проявления на реалността. Така че това е нещо като плуване в една супа от символи, което ни позволава да преживяваме плътността (solidity), когато пожелаем и отсъствието на плътност, когато пожелаем, непрекъснато, докато се придвижваме в нашата реалност. Намираш ли това за смислено?

Участник: Да.

Башар: Това е като да живееш в един осъзнат сън.

Участник: И ако искам да преживея това, отговорът би бил да следвам своето страстно увлечение?

Башар: Ти притежаваш наръчника с инструкции.

Участник: Да.

Башар: Защото, отново: когато повишиш вибрациите си, следвайки наръчника с инструкции, ти си повече в синхрон с истинската си вибрационна честота и тогава си по-близо до честотата, на която е създадена твоята реалност. Следователно, когато в определен смисъл, се синхронизираш с тази честота, ти имаш повече възможности да я променяш съзнателно. Намираш ли смисъл в това? 

Участник: Да.

Башар: Това е подобно на идеята във вашите (източни) бойни изкуства, където ако някой те напада, най-лесният начин да отклониш посоката на движението му, е моментално да се синхронизираш с неговата инерция (да слееш движението си с неговото), така че да не се движите един спрямо друг. Тогава е много по-лесно да го придвижиш в друга посока, защото не ти се налага да преодоляваш неговата сила. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Да. В много видеоматериали съм чувал, че 100,000 килохерца е важна честота, която се стремим да постигнем?

Башар: 200 килохерца.

Участник: 200 килохерца. Това ли е честотата, на която реалността се променя?

Башар: Тя се променя напълно в нефизическа реалност при 333,000 цикъла (333 килохерца) в секунда.

Участник: О кей. Тогава какво е значението на 200 килохерца честота?

Башар: При такава честота преживявате реалността като доста по-гъвкава. Тя започва, в определен смисъл, да се разпада като илюзия, но все още притежава достатъчно плътност, създава достатъчно впечатление „това е реално”, за да я преживявате като физическа реалност, но става много гъвкава, податлива, много магическа.  

Участник: Как може резултатът от осъзнатото сънуване да се получи в будно състоние?

Башар: Когато осъзнаваш, че сънуваш по време на сън, ти добиваш повече разбиране, че физическата реалност е просто една друга форма на сън. И следователно можеш да видиш нейната същност от тази гледна точка. Все едно, че се изкачваш на едно по-високо ниво, след което поглеждаш надолу и си казваш: „О, аз виждам как всичко е разположено там долу и сега намирам в него повече смисъл”. Осъзнаването по време на сън е по-естествено за вас и следователно отговаря повече на естественото ви състояние, и вие може да видите как създавате физическата реалност, и да видите истинската й същност.

Участник: Това ще рече, че в състояние на сън, ако осъзнаеш, че сънуваш, се доближаваш повече до Висшия си разум …?

Башар: Да, това е един от начините. Отново: както следването на наръчника с инструкции е друг начин и не е задължително да правите това чрез осъзнато сънуване, но това е техника, която може да даде резултат при някои хора. Както и всичко останало, то е едно позволение. 

Участник: О кей. Има ли някаква конкретна информация от моите водачи или Висш разум, която да ме насочи да предприема следващата стъпка по моя път?

Башар: Как изглежда твоят път?

Участник: Моето най-силно радостно вълнение е свързано с това да преподавам същото, което преподаваш и ти.

Башар: Да споделяш принципите, върху които е построено структурирането на реалността?

Участник: Да.

Башар: И ти използваш въображението си как да правиш това по свой начин?

Участник: Да, аз правя това.

Башар: Добре, тогава следващата стъпка би била да продължиш да правиш това, нали?

Участник: О кей. Просто попитах.

Башар: Добре, аз просто ти отговорих.

Участник: Благодаря ти. Ето един интересен върос. С моята партньорка планираме да имаме деца в бъдеще и в последно време започнахме да комуникираме с тях духовно …

Башар: Да.

Участник: … и се чудя дали можаш да предадеш някакво съобщение от едното от тях.

Башар: Защо вие сами не получите съобщенията?

Участник: Не можем, затова се питам дали ти можеш да кажеш нещо интересно.

Башар: Един момент … Привлечени ли сте, или планирате ли част от вашия път да пресече това, което наричаме тропичен климат?

Участник: Да.

Башар: Тогава децата казват: „Колко хубаво”. (смях в залата)

Участник: Прекрасно, благодаря ти много … Един въпрос, който е всъщност от страна на моята партньорка: „Като следваме своето страстно увлечение и усвоим умението да правим това, кое е следващото нещо, което трябва да научим като човеци?”

Башар: Като човеци? Вие ще се освободите от всички отрицателни убеждения, които не ви служат, и след това ще започнете да се освобождавате от всичко останало, което не е релевантно за вас. Ще продължите да се усъвършенствате все повече и повече, и както сме казали, ще започнете да проявявате качествата на това, което наричаме шеста хибридна раса. Ще започнете да живеете повече като нас.

Участник: Благодаря. И последния ми въпрос. Ако искам …

Башар: Ако какво?

Участник: Ако аз … избера да взаимодействам с теб по-директно … предполагам, че просто мога да го направя. (смях в залата)

Башар: Разберете, отново, че ние биваме използвани от всички вас като един модел, една маска, за да комуникирате със собствения си Висш разум. Така че макар че може да вървите по улицата и да си казвате: „Какво би казал Башар?” и това поставя началото на един диалог, най-вероятно вие ще разговаряте с Висшия си разум, но ще ни използвате като подправка, за да изглежда все едно, че разговаряте с някого другиго, ако това улеснява вашата система на убеждения.

Участник: Благодаря много.

Башар: Благодаря.

Участник: Добър ден, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: В последно време се оказах участник в много фестивали, като изграждам временни пространства, където хората да могат да изразяват себе си, да развиват съзнанието си …

Башар: Чудесно, колко вълнуващо!

Участник: По време на тези събития биват използвани доста лечебни субстанции и аз зная, че те улесняват преживявания, свързани с установяването на контакт …

Башар: Да.

Участник: И там се случват много от тези телепатични преживявания, които след това някак изчезват и отмират. Става така, че аз губя тази вибрационна честота.

Башар: Преживяванията не изчезват. Те променят своята честота на ниво, където ти трябва да приложиш физически това, което си научил в телепатичното си преживяване.

Участник: Разбирам.

Башар: Те няма да останат на същата вибрационна честота, в това няма смисъл, защото вие ще трябва да ги използвате за други цели.

Участник: О кей. По въпроса за множеството времеви линии …

Башар: Да?

Участник: Усещам в последно време … през март имаше затъмнение и у мен възникнаха отново минали въпроси и стана възможно да ги изследвам отново, и изглежда че имаше някаква важна връзка със затъмнението през август.

Башар: Да, символът на масовия консенсус по отношение на затъмнението означава, че това е възможност за поглеждане навътре в себе си, да  се обърнеш с лице към тъмнината, към своите страхове, към отрицателните си убеждения. И след това да се справиш с тях, така че след това светлината в теб да може да заблести.

Участник: Ъ-хъ. Има ли голямо значение това, което предстои тук през август? 

Башар: Това е една възможност както всички други. Отново: както току-що казахме, използвай го според желанията на въображението си. Във всички случаи обаче става дума за това да се вгледаш вътре в себе си. Става дума да разкриеш неща за себе си, които задължително не желаеш да видиш на дневна светлина, но си съгласен да погледнеш в тъмнината. Защото бидейки комбинацията от ден и нощ, затъмнението ти демонстрира един акт на равновесие. Все още има светлина, но за момент тя е затъмнена, за да ти предостави възможност да видиш какво става вътре в теб, в твоята система от убеждения, и след като изясниш това, да позволиш на затъмнението да премине и да върне светлината. Това е, което казахме.

Участник: О кей. В това има смисъл. Красиво. А какво би казал за практикуването на пасена?

Башар: Дефинирай.

Участник: Практика на десетдневно медитиране в мълчание.

Башар: Ти описваш още едно позволение?

Участник: Да, предполагам.

Башар: Би ли искал да бъдем по-конкретни относно същността на позволенията?

Участник: Моля.

Башар: Внимаваш ли?

Участник: Да.

Башар: Сигурен ли си?

Участник: Да.

Башар: Повтаряй след мен, ако обичаш. Всички инструменти,

Участник: Всички инструменти,

Башар: всички техники,

Участник: всички техники,

Башар: всички ритуали,

Участник: всички ритуали,

Башар: всички предмети,

Участник: всички предмети,

Башар: са позволения.

Участник: са позволения.

Башар: Използвай ги, както пожелаеш.

Участник: О кей.  Красиво, благодаря ти.

Башар: Много просто, нали?

Участник: Да.

Башар: Благодаря.

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Благодаря ти за ученията. Аз прилагам формулата във всеки един момент.

Башар: Благодаря за това, че я прилагаш.

Участник: Така както нещата стоят с мен в момента, когато гледам на убежденията си в положителна светлина, откривам с вълнение, че мога да се освободя от все повече отрицателни убеждения …

Башар: Да, това е вълнуващо.

Участник: Много вълнуващо. И аз достигнах до нещо отдолу, под убежденията, което има различно поведение. Аз виждам убежденията като  определена форма, която постепенно се разпада.

Башар: Как се държи другото нещо?

Участник: Другото нещо е … при него чувствам повече съпротивление, нещо забулено.

Башар: Ти просто си имаш работа с едно основно убеждение. Едно фундаментално, основополагащо убеждение, върху което почиват всички останали.

Участник: О кей.

Башар: Така че продължи да копаеш.

Участник: И това, което ми се стори, бе, че това са инстинкти. Дали това са просто комбинации от убеждения?

Башар: Ти може би се свързваш с телесното си съзнание. Съзнанието на тялото преработва по някакъв начин идеята за убежденията като инстинкти. Защото то трябва да функционира по автоматичен начин, за да можеш да имаш физическо преживяване. Така че е възможно да установяваш контакт с това ниво на телесното си съзнание, с интерпретацията и филтрирането от страна на телесното съзнание на убежденията по начин, който му позволява да функционира автоматично, инстинктивно.

Участник: Да.

Башар: Защото тогава телесното съзнание няма нужда да се замисля. То може просто да изпълнява. Така че е възможно да установяваш контакт с това ниво на съзнанието.

Участник: Усещането има съвсем различно качество.

Башар: О, да.

Участник: Често усещам като че ли се издигам и наблюдавам убежденията си от високо и в същото време усещам отдолу тази активираща сила. И аз наблюдавам как убежденията ми се разпадат, докато тази сила отдолу не се движи.

Башар: Да, да, да. Това е така, защото не е задължително необходимо за твоите инстинкти да се движат. Защото те трябва да действат постоянно, за да може тялото ти да функционира с помощта на автоматичното си съзнание, за да можеш да правиш различни неща. Защото ако те се движеха непрекъснато, ти трябваше да мислиш за всяка стъпка по пътя си, за всеки удар на сърцето си, за всяко вдишване на дробовете си. 

Участник: Разбира се.

Башар: И това ще ти отнема доста време.

Участник: Да. А те могат ли да бъдат направени по-податливи, гъвкави?

Башар: Те определено могат да бъдат синхронизирани с общата ти вибрационна честота.

Участник: Аз съм наясно, че съм може би малко прекалено ангажирана с инстинктивното си желание да имам семейство и деца, и други подобни неща.

Башар: Защо си прекалено ангажирана, ако вярваш в това, че тези неща се случват точно тогава, когато трябва?

Участник: Да. Аз имам съпруг и дете …

Башар: Добре, но какво имаш предвид под „прекалено ангажирана”.

Участник: Хм-м. Зациклена около тези …

Башар: Зациклена? Защо решаваш да определиш ситуацията си като зациклена?

Участник: Имам такова усещане.

Башар: Зная какво е това усещане, но усещането трябва преди това да бъде предхождано от някакво определение. Ти не можеш да имаш усещане във вакуум.

Участник: Не.

Башар: Трябва да вярваш, че нещо е истина, за да имаш усещане.

Участник: Да.

Башар: Тогава какво вярваш, че е истина, за да се чувстваш по този начин?

Участник: (въздиша дълбоко)

Башар: Ти трябва да вярваш, че си зациклила.

Участник: Да.

Башар: Зациклила и не можеш да правиш какво, възпрепятствана да правиш какво? Обикновено това означава да си зациклила. Нещо ти пречи да правиш какво?

Участник: Нещо ми пречи да имам щастлив семеен живот.

Башар: Какво ти пречи да имаш щастлив семеен живот?

Участник: Защото аз не го заслужавам.

Башар: Защо не го заслужаваш?

Участник: Не го заслужавам защо-о-ото … о, това е странно, но защото аз съм същество. Не зная какво означава това, но …

Башар: Ти си същество. Я виж ти! И какво те прави толкова специална?

Участник: …

Башар: Какво те прави толкова специална, че ти на фона на цялото Творение си единствената, която е недостойна? Това е твърде арогантно.

Участник: Да, прав си.

Башар: За това, че си арогантна?

Участник: О, аз съм си казвала това толкова пъти …

Башар: Ти искаш да бъдеш арогантна?

Участник: Не.

Башар: Тогава защо наричаш себе си по толкова различен начин, при наличието на факта, че всички останали са достойни, с изключение на теб? Защо поставяш себе си на този пиедестал?

Участник: Съжалявам. Това, което виждам сега, е една въртележка. Нещо бяло, което се топи и преминава през тялото ми.

Башар: Какви действия можеш да предприемеш, които да бъдат повече в съответствие с един щастлив семеен живот?

Участник: Да се усмихвам, да избера да бъда щастлива, да …

Башар: Но без да се преструваш!

Участник: Без да се преструвам.

Башар: Наистина ли искаш да си намираш причини да не бъдеш щастлива?

Участник: Не.

Башар: Добре. Тогава престани да си ги измисляш.

Участник: Да.

Башар: Това зависи от теб. Аз не ти нареждам какво да правиш.

Участник: Разбира се, че не.

Башар: Но ти можеш да престанеш да си измисляш причини да бъдеш обратното на това, което предпочиташ да бъдеш.

Участник: Да, това е моят избор, да престана да измислям такива причини.

Башар: И една от причините, които си измислила, е, че не си достойна. Това е само измислена причин Това не е факт.

Участник: Да.

Башар: Това е само едно мнение, което си създала. Ако не предпочиташ това мнение, престани да си го измисляш. Нали така?

Участник: Да.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Да, помага ми много. Аз … предполагам, че това е дълбоко вкоренено в мен, защото съм била тук толкова много пъти …

Башар: Не, ти никога не си била тук преди.

Участник: Добре.

Башар: Всеки един момент е нов. Не копай тази дупка за себе си.

Участник: Да, разбира се, всеки момент е нов.

Башар: Всеки момент е нов и ти имаш всичките способности да определиш себе си, както пожелаеш точно сега, независимо какво вярваш, че може да се е случило преди. То не оказва абсолютно никакво влияние на това, което се случва сега. Ти само измисляш тази връзка, така че не копай дупка, в която няма нужда да живееш.

Участник: Да. Този момент е напълно нов и аз никога не съм била тук преди.

Башар: Да, и между другото, ти определено заслужаваше да имаш този разговор с нас.

Участник: Да, така е.

Башар: Значи си достойна?

Участник: Да, такава съм.

Башар: Тогава марш от тука. (смях в залата)

Участник: Хубав ден, Башар.

Участник: Добър ден.

Башар: Добър ден.

Участник: Срещам трудност в това да разбера по какъв начин да възприема нещо. Предпочитам да бъда в един свят, където океаните са чисти и …

Башар: Мога ли да ти задам същия въпрос, който зададох на другото лице – какво ще направиш по въпроса?

Участник: Аз правя много неща, свързани с пречистването на водите, където е възможно, но океаните са толкова огромни …

Башар: О, моля те! О, моля те! Номер едно: Ти разбираш ли, че физическата реалност е една илюзорна проекция? Да, или не?

Участник: Да.

Башар: Добре. Тогава разбираш ли, че океаните, независимо колко големи изглеждат, са в теб?

Участник: Да.

Башар: Тогава, след като са в теб, колко големи могат да бъдат?

Участник: … Моето предизвикателство идва от това, че зная, че просто мога да прескоча в една реалност, в която те са чисти.

Башар: Не, не можеш!

Участник: О кей.

Башар: Въпросът е там, че единственият начин да се прехвърлиш в онази реалност, е като действително демонстрираш действията, които затварят кръга от енергия и които показват, че ти действително избираш да се преместиш в онази реалност. Това не може да бъде просто пожелание. Ти трябва да демонстрираш чрез своите действия, че това е една истина за теб. Тогава ще се приближаваш все повече и повече към онази реалност и между другото, ти, сама за себе си, не трябва да си тази, която трябва да пречисти целия океан.

Участник: Разбирам.

Башар: Но ако не направиш нещо, ти никога няма да бъдеш пример за другите, които след това могат да се присъединят към теб, и тогава всички заедно да почистите океана. Нали така?

Участник: Да.

Башар: Така че само като ти правиш това, което ти предпочиташ да правиш, по най-добрия възможен за теб начин, ти, сама, парадоксално, ще си почистила целия океан, като вдъхновение за другите, които да се присъединят към теб, за да почистят целия океан. Виждаш ли накъде те водим с тези разсъждения?

Участник: Да.

Башар: Така че трябва да предприемеш някакво действие, трябва да демонстрираш убеждението си в реалността, която казваш, че предпочиташ, като действаш като някого, който вече живее в такава реалност. Защото някой, който живее в такава реалност, не би просто стоял и наблюдавал да се случва нещо, което противоречи на тази реалност, без да предприеме някакъв вид действие по въпроса. Така че ако не предприемеш никакво физическо действие, ти не можеш да демонстрираш, че действително живееш в този тип реалност. Защо ще трябва да се преместваш в тази реалност, след като ти не притежаваш нейната вибрация? 

Участник: Благодаря ти.

Башар: Намираш ли това за смислено?

Участник: Да.

Башар: Нещо друго?

Участник: (през сълзи) Не мога да говоря, така че, не.

Башар: Всичко е наред. Ти просто се освобождаваш от стари убеждения. Това е, което се случва. Това е напълно естествено. Спомни си, че когато се придържаш към отрицателни убеждения, това действително създава химически компонент в твоето тяло, и когато това се случва, ти трябва да го отмиеш от себе си и това обикновено става чрез сълзите. Така че това е, което правиш. Следиш ли мисълта ми?

Участник: Да, благодаря ти.

Башар: Благодаря. Така че ти ще започнеш като изчистиш сълзите си, след което ще се захванеш с океана … който не е нищо повече освен още много сълзи.

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Аз имам автоимунно заболяване …

Башар: Колко въл-нуващо!

Участник: Прекрасно е. (смях в залата) И така, аз изпитвам съкрушителна болка в тялото си през последните 16 години и положението става все по-зле..

Башар: Добре.

Участник: И аз бих искала да се излекувам, и ми трябва твоята помощ. Ще ми помогнеш ли?

Башар: Добре, тогава първият въпрос обикновено е от енергийна гледна точка – какво си научила от това си преживяване, което в противен случай, не би научила? 

Участник: …

Башар: Започни да признаваш това, което си научила, в положителен контекст.

Участник: Научила съм се да оценявам способността на тялото, която ми е била отнета. Научих се да оценявам смисъла от зареждане на тялото си със здравословни неща, като правилна диета, правилен стил на живот и …

Башар: Добре, нещо друго?

Участник: Хм … Научих колко ужасно е това (заболяване). Научих, че предпочитам да го няма.

Башар: Това ли е, което си научила?

Участник: Предполагам, че трябва да отида по-надълбоко, за да изровя други уроци, които съм научила.

Башар: Тогава това може да бъде едно добро начало за теб. Защото когато започнеш да признаваш и разбираш как като си създала това за себе си, то ти е послужило по положителен начин, то тогава ти ще признаеш, че си научила урока си и той повече няма да бъде нужно да ти бъде предлаган по същия начин. Разбираш ли?

Участник: Да.

Башар: Защото така ще си казала: „Аз съм готова да приема това. Аз съм готова да науча, без задължително да насилвам себе си в ситуация, в която нямам друг избор. Защото аз съм пристигнала на място, където не си давам никакъв друг избор, освен да науча тези истини за себе си.” Следиш ли мисълта ми?

Участник: Да.

Башар: Тогава имам още едно предложение за теб. При всичко, което може да си научила от това си преживяване, ти по някакъв начин опитала ли си се да научиш други хора, които са имали подобни прежвявания, как да извличат положителни уроци от тях?

Участник: Не, не точно.

Башар: Какво имаш предвид под „не точно”?

Участник: Аз имам професия, в която помагам на хората, но пряко не съм се опитвала да помагам на други хора, страдащи от хронична болка.

Башар: Защо не? След като си специалист по това?

Участник: Тъй като аз не съм я овладяла и не съм я преодоляла, така че …

Башар: Защо мислиш, че трябва да я преодолеш, за да можеш да обучаваш хората как да боравят с нея? Всъщност какво те кара да мислиш, че няма да бъдеш по-добър учител, докато все още я имаш, като споделяш какво си научила, което да помогне на някого другиго?

Участник: Ами аз не мисля, че се справям много добре. Просто чувстам, че страдам от това.

Башар: Аз не говоря за физическото преживяване. Ние току-що водихме разговор, в който ти призна, че си имала някои положителни неща, които в противен случай не би научила, ако нямаше това преживяване. Нали така?

Участник: Да.

Башар: Това е разговорът, който водим.

Участник: Разбирам.

Башар: И докато водим този разговор … не че всички трябва да постъпват по този начин, но представи си какво би станало, ако хората, с които говориш, могат да си зададат този твърде интересен интроспективен въпрос: „След като съм имала това преживяване, какво съм научила? С какво то е допринесло за човека, в който съм се превърнала? Може би да, може би не, може би това е нещо, което трябва да изследвам?” Със задаването на тези въпроси и чрез споделяне на това, което си научила, след като си ги задала на себе си, ти може да установиш, че повече не е нужно да преживяваш това и ще го преодолееш като процес, когато споделяш какво си научила от него, не преди да започнеш да го споделяш, а като част от процеса на споделянето му. Разбираш ли?

Участник: Разбирам. Значи като съм в услуга със своя опит, това ще бъде много важно за мен.

Башар: Това да бъдеш в услуга на другите е най-добрият начин да бъдеш в услуга на себе си. Защото ти се съдържаш в колективното. Така че когато имаш желание да подкрепяш колективното, като бъдеш истинското си аз по най-добрия възможен начин, ти не можеш да бъдеш изключена. Разбираш ли?

Участник: Разбирам.

Башар: Ти включваш себе си, парадоксално, като не се фокусираш върху себе си. Така стават нещата. Защото ти не си пречиш и можеш да оставиш отражението на услугата и помощта, която отказваш да се завърне обратно при теб. Това е произходът на стария израз: „Когато помагаш някому, това ти се връща десетократно”. Защото ти умножаваш възможностите и опциите за другите и така умножаваш възможностите за себе си. И това ги преобразява, както преобразява и теб. Нали така? 

Участник: Да, разбирам.

Башар: Давайки, давайки от себе си и позволявайки на другите да получат това, което имаш, е най-добрият начин да излекуваш себе си, както и да им предоставиш същага възможност – да излекуват себе си. Никога не задържай това, което можеш да подариш. Никога не задържай своето знание и това, което си научила. Това са нещата, които хората очакват. А когато ги задържаш, защото мислиш, че това, което имаш да споделиш, не си струва, ти натрупваш болезнено състояние в света. Разбираш ли какво става?

Участник: Да.

Башар: Така че освети своя свят, дай на другите по-добри възможности да променят сами своите преживявания, като промениш ти своите, използвайки ги по възможно най-положителния начин. За да не се чувстваш повече зле. Това помага ли ти?

Участник: Да, помага ми. Благодаря ти. Имам още един върос.

Башар: Да?

Участник: Не зная кога бе това, преди много години, аз се отворих като медиум за звукове, което ще рече, че приемах енергии, които идваха до мен чрез тоналности и звуци, и започнах да провеждам ченълинг на нещо, наречено „Език на светлината”.

Башар: Да-а.

Участник: Мисля, че зная какво е това, по интуиция, но също така съм често объркана от това, което преминава през мен, защото … Ти запознат ли си с езика на светлината?

Башар: Разбирам какво казваш, но единствената причина да бъдеш объркана, е, защото мислиш, че трябва да мислиш за това, което преминава през теб. А това, което преминава през теб, не е нещо, за което можеш да мислиш. Ти трябва просто да го пропуснеш да мине през теб.

Участник: Ъ-хъ.

Башар: Това, което по същество казваш, е, че си позволяваш да бъдаш лечител.

Участник: Да.

Башар: Тогава, като предаваш тази вибрация към другите и им даваш възможност да приемат тази вибрация и да излекуват себе си, в този процес ти също ще бъдеш излекувана. Така че ти просто признаваш, че притежаваш всички инструменти, нужни ти, за да се придвижиш напред с това и да се излекуваш, като помагаш на другите.

Участник: О кей.

Башар: Продължавай напред!

Участник:  И така, аз практикувах това лечение с помощта на звуци и тонове, и езика на светлината сред моя най-тесен кръг приятели и с хора, които резонират с това нещо.

Башар: Да, но може да има и други, които да резонират.

Участник: Да, аз имам видения как помагам на по-големи групи хора и това ме вдъхновява, и представлява моето най-силно радостно вълнение, но …

Башар: Да-а-а, но?

Участник: Това ме плаши до смърт – да се разкрия по този начин.

Башар: Защото …?

Участник: Защото хората … защото това е нещо странно.

Башар: Моля за извинение!? Ти разговаряш с един извънземен! (смях в залата)

Участник: Ние си приличаме и се харесваме, ето защо хората в тази аудитория го разбират, но това не важи за всички, ето защо е този страх …

Башар: (Медиумът прави движение с ръка, подканвайки я да спре да говори)

Участник: О кей.

Башар: Още веднъж. Ти никога не трябва да се тревожиш за хора, които не са твоя аудитория! Те така или иначе никога няма да дойдат при теб. Когато ти излъчиш дадена вибрация, ти ще привлечеш хората, които трябва да бъдат привлечени към теб. Даже и те да не ти вярват, даже и ако те изберат да те съдят, те имат нужда да бъдат там, в противен случай не биха дошли. Така че ти трябва да знаеш, че те извличат нещо от това, независимо дали знаят това, или не. Единственото, върху което ти трябва да се фокусираш, е, върху това да го правиш. Не е тво-я ра-бо-та, не е твоя работа, как те избират да го получат или да не го получат. Това не е твоя работа! Разбираш ли?

Участник: …

Башар: Просто го прави, така че тези, които знаят как да го използват, получават възможност. Ти даже не трябва да мислиш за когото и да е. Те ще получат или няма да получат това, което искат да получат, или да не получат. Това не е твоя работа. Нали така? 

Участник: Да. Аз разбирам това …

Башар: Наистина ли?

Участник: От логична перспектива.

Башар: Тогава не го разбираш! Защото разбирането означава това да бъде в твоите кости, в твоите действия, в твоето поведение. Не го капсуловай в идеята за логическо разбиране. Ако не го правиш, значи не го разбираш.

Участник: Значи просто да го правя.

Башар: Просто го прави и виж какво ще се случи. Обещавам ти, че ще си струва.

Участник: Как да се справя с чувствата на страх, които възникват вътре в мен?

Башар: Аз току-що ти казах. Ти се занимаваш с нещо, което не е твоя работа. Престани да правиш неща, които не са твоя работа, и тогава няма да има от какво да се страхуваш. Ти създаваш един инструмент за измерване, който въобще не трябва да съществува. Ти не можеш да сравняваш себе си с някого другиго, защото ти си уникална и никой друг, независимо какво мисли, не може да направи това сравнение вместо теб. Другите няма как да знаят смисъла на твоя живот. Така че трябва да престанеш да обръщаш внимание на неща, които не те засягат и ще престанеш да се страхуваш.

Участник: Това трябва също да е резултат на отрицателни убеждения, които имам относно себе си.

Башар: Разбира се! За какво мислиш, че говоря?! Това да обръщаш внимание на неща, които не те засягат, очевидно произтича от отрицателни убеждения, които имаш относно себе си. Направи тези убеждения очевидни и се освободи от тях.

Участник: Тогава как да ги изкопая?

Башар: Аз току-що ти казах! Ти допускаш, че трябва да направиш нещо различно от това да разбереш това, което току-що ти казах. Това да разбереш казаното току-що от мен, е напълно достатъчно. Престани да мислиш, че има и още нещо. Престани да си измисляш неща, които не те засягат. Просто прави това, което правиш. Само това е, върху което трябва да се фокусираш. Всичко останало не е твоя работа. Проумей го! Това е всичко, което трябва да направиш. Следиш ли мисълта ми?

Участник: О кей, аз просто трябва да се опитам.

Башар: Ти просто трябва да го направиш.

Участник: Трябва да го направя.

Башар: Благодаря ти. Това е начинът да се научиш, чрез правене! Не като мислиш по въпроса, не като го анализираш, а като го правиш. И тогава ще научиш това, което трябва да знаеш. Ка-то го пра-виш! Нали така?

Участник: Да.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Помага ми много. Благодаря много.

Башар: Много пак заповядай … …

Един момент. Много хора, с които водим тези диалози, понякога си мислят, че ние сме доста строги и взискателни. Това е добър знак. Ако усещахме, че вие имате да извървите още един мно-о-о-о-ого дълъг път, щяхме да се отнасяме с вас много нежно, предлагайки ви по много малко наведнъж. Ние обаче усещаме, че вие сте ей толкова близко до пресичането на една бариера (показва с пръсти около 1 см.) и до това действително да се промените по един твърде съществен начин. Помнете: вие сте тук и след като сте тук, това означава, че искате от нас да ви бутнем отвъд тази линия. Така че ние ще ви бутнем, но ако ви бутаме, това означава, че не сте много далече от това да се промените. Може да ви се струва, че това е далече в бъдещето, но според нашите възприятия, вие имате да извървите още буквално части от един инч. Така че ние ще ви бутнем отвъд тази линия. И когато бутаме, това е един добър знак. Това означава, че ви трябва още съвсем малко, много малко. (аплодисменти в залата)

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Бих искала да ти благодаря за всичко, което правиш. Ние го оценяваме високо.

Башар: За нас е удоволствие и ние ви благодарим за всичко, което желаете да бъдете.

Участник: Моите въпроси са свързани с регресията. Аз практикувам един метод на лечение, разработен от Долорес Кенън – „Квантово лечение посредством хипноза”.

Башар: Колко вълнуващо!

Участник: Да, вълнуващо е. То се състои от две части. Ние поставяме клиента в положение на „регресия”. Аз слагам тази дума в кавички, защото това могат да бъдат минали, настоящи и бъдещи животи …

Башар: Тъй като всичко това се случва едновременно, да.

Участник: Да, това става едновременно. Хората се оказва, че са или хора, или даже камъни, насекоми, или просто енергия.

Башар: Няма значение, всичко е съзнание.

Участник: Няма значение. И след това, те са обикновено в състояние на Тета (мозъчни вълни) и ние можем да извикаме Висшия им разум, който говори чрез тях.

Башар: Добре.

Участник: И ние задаваме на Висшия разум въпроси, които тези хора са подготвили предварително. Те са свързани с емоционални, духовни или физически проблеми.

Башар: Добре.

Участник: Висшият разум обвързва отговорите на въпросите, които те са задали, с регресиите, които те току-що са имали.

Башар: Да.

Участник: Така че въпросът ми е – ние имаме тези регресии, където всичко се случва едновременно …

Башар: Да?

Участник: Веднъж ти беше споменал, че разбира се, същностите, които те срещат по време на регресиите, са аспекти на самото (хипнотизирано) лице.

Башар: Това не означава, че понякога няма намеса на други същества. Но даже и да има такива същества, както е при мен и медиума, аз все пак трябва да работя със собствения Висш разум на медиума, за да предам информацията. Висшият разум на съществото трябва да бъде посредникът, който да предаде информацията. И лицето трябва да има желание да му позволи да направи това. Така че това малко прилича на играта на телефон на вашата планета.

Участник: Ъ-хъ.

Башар: Така че даже и да има намесени други същества, съществото, което преживява регресия, участва също със своя Висш разум. Аспекти на неговото съзнание също участват в предаването на информация.

Участник: О кей, о кей, всъщност няма значение дали аз се опитвам да разбера дали разговарям с фрагмент от личността, или с някоя друга същност, която е свързана (със случая).

Башар: Ако има обстоятелство, при което това е от значение, ти ще получиш помощ, за да направиш разграничението, но в повечето такива случаи, не, това е без значение. Важна е информацията и не задължително нейният източник.

Участник: О кей. Ако те взаимодействат с някаква същност, която нарича себе си скала, или насекомо, това не е задължително да бъде този човек в свой предишен живот

Башар: (медиумът клати отрицателно глава)

Участник: Не, о кей. Беше ни казано, че това е предишен живот, което не изглеждаше съвсем правилно.

Башар: Това е един старомоден начин на разглеждане на нещата и ако той работи в съответствие със системата на убеждения на хипнотизираното лице, в това няма нищо лошо, стига да се получава резултат. Ние само ти казваме, че това е един начин на разглеждане на нещата, при което това е позволение, което някой има нужда да чуе, но това е доста различно от действителния механизъм на случващото се. 

Участник: О кей, тогава цялата цел на регресията … Може би терминологията ми не е коректна, но изглежда че има протичане на информация от други едновременно протичащи животи към настоящия живот на моя клиент.

Башар: Да, защото ти боравиш с енергийните и информационни връзки, които човекът има с тези други същности. Така че можеш да кажеш, че енергията и информацията идват оттам.

Участник: О кей и тогава това е двупосочен процес, или просто …?

Башар: Той може да бъде, но зависи. Всеки случай трябва да бъде разглеждан самостоятелно. Понякога има причина информацията да протича двупосочно, понякога това е просто еднопосочна улица.

Участник: О кей. И когато по този начин хората осъзнават тези други аспекти на самите себе си … дали се случва почти автоматично така, че те променят природата на това взаимодействие, така че то влияе на тяхната настояща времева линия?

Башар: Да.

Участник: О кей.

Башар: Всяка промяна, всяка промяна, е тотална промяна, на всичко. На всичко! Ти не си същият човек, не си в същата вселена, не си в същата успоредна реалност. Всичко! Така е с всяка промяна!

Участник: Има ли нещо друго, което мога да направя като посредник, за да помогна на тези хора да … Как да го кажа? … За тях е добре да преживеят това, да почувстват как техният Висш разум разговаря чрез тях и да бъде отворен този канал на комуникация, която да протича по-плавно, нали?

Башар: Аз просто ще ти позволя да знаеш, че ти ще бъдеш толкова интуитивна, колкото имаш нужда да бъдеш, във всеки отделен случай, за да знаеш точно какво има нужда да направиш, във всеки конкретен случай.

Участник: О кей. О кей, благодаря ти за това.

Башар: Ти ще прецениш. Нека те да ти кажат, нека техният Висш разум да ти каже. 

Участник: Те правят това, по определен начин. Просто трябва да приема да се доверявам на това.

Башар: Да, трябва. В противен случай защо ще правиш това, което правиш?

Участник: Хм. За да помагам на хората. Просто когато си редом с тази по-висша сила, можеш да усетиш тази енергия и това оказва влияние.

Башар: Абсолютно. И ако ти избереш да се синхронизираш с тази енергия, тя ще има ефект. Това е точно, което се случва. Ти се синхронизираш с тези вибрации и тогава ще бъдеш на ниво инстинктивно да знаеш какво трябва да направиш за съответното лице.

Участник: О кей.

Башар: Това е едно самонасочване, саморегулиране.

Участник: Благодаря ти много.

Башар: Пак заповядай.

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Имам въпрос, но ми е трудно да го формулирам, защото е отвъд моето разбиране.

Башар: Не, не е.

Участник: Сериозно?

Башар: Не, не е; не, не е; не, не е; не, не е. (смях в залата)

Участник: Ти направи същото и миналия път.

Башар: Ако беше отвъд твоето разбиране, ти нямаше да знаеш, че имаш въпрос.

Участник: Пак ме хвана на тясно. Както и да е. Темата, ако си спомням правилно, защото имам наистина лоша памет, бе проявлението, нали? Как да проявяваме Първоизточника.

Башар: Пространство на проявлението, да. Става въпрос за това как проявявате, да осъзнаете по-добре как вече проявявате, не как да се научите да го правите.

Участник: Д-д-да, това е все още моят въпрос.

Башар: И какъв е този въпрос?

Участник: Боя се, че получавам регресии, както казва жена ми, и когато ги получавам, всеки път е нещо различно. Не бих казал странно, защото ние самите сме странни, но това е чудесно.

Башар: Добре.

Участник: В последната регрeсия бях нещо като животно, нещо като еднорог или нещо подобно.

Башар: Да?

Участник: И всеки път, когато съм в това умствено състояние, аз просто искам да се върна обратно.

Башар: Е, и …?  Не го прави … докато го направиш.

Участник: Точно това е въпросът ми, защото аз бих искал да се завърна обратно и да проявя онази реалност тук.

Башар: Това не е задължително. Ти обаче можеш да проявиш енергията на онази реалност във формата, в която тя би била ефективна там, където се намираш. Тя не би трябвало да изглежда така, както изглежда на другото равнище. Тя има нужда да изглежда така, както трябва да изглежда на равнището, на което функционираш. Енергията обаче ще бъде същата. Ти просто имаш погрешното впечатление, че тя трябва да изглежда по същия начин. Тя не изглежда по един и същи начин на различните равнища, но това е същата енергия. 

Участник:  Точно по тази причина това е отвъд моето разбиране, но ти казваш, че разбирам. Как мога да проявя нещо, което е в сънищата ми или в друга реалност, но да го проявя тук, на същото ниво, в същата степен, или даже още по-добре, ако е възможно, в тази реалност …

Башар: Въображението, което имаш, представата, която имаш, символът, който имаш на онова равнище, предизвиква у теб определено усещане, носи определена енергия. Единственото, което трябва да направиш, е, да запомниш какво е било това усещане и ще изпаднеш в същото състояние. И когато действаш в това си състояние, ще проявиш нужната форма на проявление в тази реалност.

Участник: Добре, нека спрем дотук.

Башар: Добре.

Участник: Аз усещам този момент, тази енергия,

Башар: Изчакай малко, изчакай малко, изчакай малко. Ти току-що ни каза да спрем!? Защо продължаваш да говориш?

Участник: Защото искам ти да спреш, преди аз да говоря. Ти започваш да отговаряш на нещо, което още не е въпрос.

Башар: Не разбираш ли, че аз си правя майтап с теб?

Участник: Разбира се, ние и двамата се забавляваме.

Башар: Добре.

Участник: В противен случай няма смисъл да съм тук.

Башар: Добре.

Участник: И така, въпрос: Проявяване на онази реалност, на онази енергия, точно тук, по същия начин. Как мога да направя това? 

Башар: Аз вече ти казах, че ти нямаш нужда да го направиш по този начин! Въпросът е в това, че определени символи в определени реалности не действат в други реалности. Всеки символ се проявява по начин, релевантен на реалността, към която принадлежи. Той не трябва да изглежда по същия начин в друга реалност. Той често не изглежда по същия начин. Ти се фокусираш върху външния вид, вместо върху енергията, която носи този символ. Престани да се фокусираш върху външния вид.

Участник: …

Башар: Ти знаеш ли какво е тесорак?

Участник: Не, не зная.

Башар: Знаеш ли какво е куб?

Участник: Куб, да.

Башар: Добре. Можеш ли да си представиш, че виждаш един куб, който е прозрачен, така че можеш да виждаш през него?

Участник: Да.

Башар: Добре. Кубът се проявява по определен начин в твоята конкретна реалност. В една реалност на по-високо равнище той се проявява като тесорак и това означава следното. В твоята реалност, когато погледнеш през една от страните на куба, ти виждаш противоположната страна, която е със същите размери като тази, през която гледаш. Когато в другата реалност погледнеш през една от страните на този прозрачен куб, ти всъщност ще видиш различен куб. И през която и да е от шестте страни на тесорака да погледнеш, всеки път ще виждаш куб, различен от останалите. В твоята реалност един прозрачен куб просто ще бъде куб, погледнат от всички посоки, и няма да бъде шест различни куба. Така че когато отидеш в другата реалност и видиш шест различни куба, които се застъпват в едно и също пространство, ти ще можеш да разбереш енергията на тесорака. И когато след това погледнеш куба в собствената си реалност, като му придадеш същата енергия, ти ще получиш същия ефект, който ти е оказал тесорака, но той не може да се прояви в твоята реалност. Ти не трябва да настояваш той да се прояви по същия начин, защото това не е нужно, за да ти окаже същия ефект в твоя живот. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Донякъде. Това означава, че проявлението, независимо как го искаме, ако усещането ни не е силно, то няма да проработи.

Башар: То може да не проработи. Не настоявай да проработи, защото е възможно да пропускаш факта, че нещо, което може лесно да изглежда като еднорог на едно равнище, може да се прояви в твоята реалност само като кон. Но ако енергията е една и ако това е символ, който отразява същото състояние, защо ще пренебрегваш факта, че енергията е дошла при теб и ти си я проявил, но си я проявил чрез символ, който работи в твоята реалност, за да работи в твоята реалност, защото повечето неща в твоята реалност ти говорят, че еднорозите не съществуват. Така че защо настояваш формата да бъде една и съща, когато ефектът е един и същ, което е важното?

Участник: Следователно проявлението трябва да съответства на типа реалност …

Башар: Аб-со-лют-но! Това се нарича „резонанса на подобието” (the resonance of similars).

Участник: Уха!

Башар: Това също така важи в много други случаи. Нека ти го кажа по следния начин. Ти познаваш тези тестове за изследване на извънсетивните възприятия, които вашите учени прилагат на хора, които твърдят, че имат свръхестествени психични способности?

Участник: Да, чувал съм за тях.

Башар: Например те казват: „Аз имам тук няколко карти за игра. Искам да ми кажеш коя карта гледам в момента.” Лицето, провеждащо теста, може да гледа картата асо пика, а лицето, подложено на теста, което трябва да улови правилната вибрация, може да каже: „О, това е дама купа.” Тогава провеждащият теста казва: „Не, грешиш. Ти нямаш развита интуиция.” Това, което той забравя и пренебрегва, е резонанса на подобието, което означава, че асото пика за провеждащия теста, енергийно може да отразява „печеливша карта”. В същото време, подопитното лице може да е играло на карти някога и да е спечелило играта с дама купа. Така че за него дамата купа притежава същата енергия – енергията на печеливша карта! В случая провеждащият теста и тестваното лице боравят с различни символи, за да изразят една и съща идея. Това помага ли ти като илюстрация?

Участник: Наистина ми помага и ми създава повече неприятности.

Башар: Поздравления! Радвам се, че ти помогнах.

Участник: О кей, нека видим сега …

Башар: Не, това стига засега.

Участник: А-а, стига засега. Благодаря ти.

Башар: Благодаря ти. Сега се качвай на своя еднорог и приятна езда. (смях в залата)

Участник: Здрасти, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: През последните седем години имам здравословни проблеми и съм постигнал някакъв напредък, но ми се иска да получа твоето медицинско мнение.

Башар: Аз не давам медицински мнения.

Участник: А какво ще кажеш за енергийно мнение?

Башар: На първо място, на физиологично ниво, ние не поставяме диагнози, нито даваме истинска медицинска информация, защото вече сме казали всичко, каквото можем да кажем по въпроса, и сега ти напомняне, ако това не е нещо, което вече си направил, че първата физическа стъпка е напълно да прочистиш своето тяло.

Участник: Хм.

Башар: След като си направил това, оставащите симптоми са симптомите на някакво заболяване, защото между 80% и 90% от така наречените болестни симптоми във вашето общество са всъщност резултат от отрови в тялото ви. Така че след като веднъж прочистиш тялото си, ти ще знаеш точно с какво си имаш работа, като междувременно болшинството симптоми вече ще са изчезнали.

Участник: Ъ-хъ.

Башар: Енергийно, разбира се, както вече дискутирахме, ти трябва да започнеш да анализираш какво получаваш от това си преживяване. Какво научаваш, което не би научавал без заболяването си.

Участник: Абсолютно! И последните 7 години бяха процес на пречистване на всичко и поставяне на всички аспекти на моя живот под лупа – физически, взаимоотношения, контакти с околната среда …

Башар: Добре.

Участник: Аз разбирам, че цялото това преживяване ме е поставило на правилния път, за да мога да постигна още повече и гледам на него като на една благословия.

Башар: Добре.

Участник: И както стана дума преди малко, аз научих, по отношение на някои от своите убеждения, че аз може би съм блокиран.

Башар: Да.

Участник: Сърцевината на въпроса ми е, при положение че продължа тази работа над себе си, има ли някакви токсини в тялото ми, които пропускам, защото има милиони различни променливи и съм любопитен дали ще видиш нещо такова.

Башар: Аз имам едно предложение.

Участник: О кей.

Башар: Да кажем, че в твоята среда има около дузина променливи, вместо един милион?

Участник: О кей.

Башар: Това вече не прави ли нещата по-лесни за теб?

Участник: Ъ-хъ, да, прави ги. (смее се) Благодаря ти.

Башар: Запомни, че трябва да внимаваш какво излиза от устата ти. Защото ти може би създаваш далеч повече предизвикателства за себе си, отколкото имаш нужда, просто по начина, по който формулираш своите преживявания, или отношението си към тях.

Участник: …

Башар: Следиш ли мисълта ми?

Участник: Да.

Башар: Така че може би има „едно нещо”, което трябва да откриеш, и това не трябва да са милион неща, които да откриеш, защото не се ли чувстваш малко свръхобременен, когато формулираш нещата по този начин?

Участник: Абсолютно!

Башар: Добре. Тогава нека се придържаме към управляемо ниво на нещата.

Участник: О кей.

Башар: (към аудиторията) Това е една добра практика за всички вас в лицето на всяко предизвикателство. Започнете с една версия на предизвикателството, която е на обозримо и управляемо ниво, според вашите убеждения. Ако кажете, че има един милион неща, които трябва да вземете предвид … вие почти няма да искате да станете от креслото си. Ако обаче кажете: „О кей, има едно нещо, което вероятно мога да изследвам. Това е възможно. Ще започна едно по едно и това ще бъде първото нещо. Ако има и нещо друго, то ще се появи в момент, в който ще мога да се справя и с него, защото вече имам опита от справянето с първия проблем.” Така че поне действайте на управляеми стъпки. Нали така? 

Участник: Благодаря ти.

Башар: Сега да видим. По какъв начин така нареченият здравословен проблем се е проявил при теб?

Участник: Някакви аспекти на умора, но предимно в познавателен план, свързани с памет и концентрация. Предполагам, че основното ми оплакване е свързано със справянето със стресови ситуации. Моят мозък просто напълно …

Башар: Аз ще ти задам един физически въпрос. Може би е добре да видиш дали твоите електролити не са изтощени.

Участник: Благодаря ти. Ще погледна това.

Башар: Това достатъчно ли е засега?

Участник: Това е една чудесна първа стъпка, благодаря ти.

Башар: Добре.

Участник: Друг въпрос – страх срещу интуиция и неспособност за различаване едното от другото.

Башар: Не можеш да направиш разграничение между страх и интуиция?

Участник: Повечето време това са едни и същи гласове в главата ми.

Башар: Не ги ли усещаш по различен начин?

Участник: (въздиша)

Башар: Или ти имаш интуиция за нещо и изпитваш страх, свързан с това нещо?

Участник: Може би това е случаят.

Башар: Това е различно. Ти трябва да можеш да направиш разграничение между интуицията и стаха, който може да бъде отделно преживяване. Страх относно това, което интуицията ти подсказва. Ако помислиш по този начин, може би за теб ще бъде по-лесно да откриеш какво поражда страха, какви отрицателни убеждения го пораждат.

Участник: Ъ-хъ.

Башар: Не приемай, че е трудно да направиш разграничение между страх и интуиция, но като знаеш, че притежаваш интуиция и след това усетиш кога изпитваш страх относно това, което интуицията ти подсказва, това може да улесни работата ти.

Участник: О кей.

Башар: Така няма да ги смесваш в едно, без да можеш да ги разграничиш. Защото това е едно определение, което ги разглежда като едно цяло и затруднява разглеждането им поотделно. Имай едно определение, така че да можеш да си кажеш: „Не, не, не, на мен ми е ясно, когато имам интуитивно усещане, но си давам сметка, че отделно от това, аз реагирам с чувство за страх спрямо това си усещане. И сега вече зная какво да правя, защото аз мога да ги отделя едно от друго и да ги видя ясно какво представляват.” Нали така?

Участник: Да.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Помага ми. Един последен въпрос. В предишни твои видеозаписи съм гледал хора да задават въпроси относно влошаване на финансовата ситуация и съм любопитен доколко криптовалутата оказва влияние на това.

Башар: Не много.

Участник: Не много.

Башар: Не.

Участник: Супер. Благодаря ти.

Башар: Благодаря ти.

(към аудиторията) Бих искал да поставя един общ въпрос. Не е нужно някой да отговаря, но може да го обмислите. В много от тези разговори вие казвате: „Аз видях в предишни твои видеозаписи да казваш това или онова.” Как така никой не идва да каже: „Аз те видях в твои бъдещи записи да казваш това или онова”? (смях в залата) Помислете малко по този въпрос!

Участник: Здрасти, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Подобно на говорещия преди мен, аз също съм прекарал последните седем години … но в моя случай в промяна към различен начин на живот, различна месторабота и различна работа. 

Башар: Колко вълнуващо!

Участник: Беше доста вълнуващо и всъщност аз работя с хора, които имат същото като неговото страдание.

Башар: Добре.

Участник: Защото аз също имах познавателни проблеми.

Башар: Добре, тогава вие двамата вероятно трябва да си поговорите по въпроса.

Участник: Може да го направим.

Башар: Добре.

Участник: Имам два въпроса. Докато разработвах своя нов бизнес, като консултирам хора относно начин на хранене, стилове на живот, аз изучавах тези неща наистина твърде сериозно. 

Башар: Болезнено ли беше?

Участник: Да.

Башар: Не можеш ли да изучаваш по различен начин, който да ти доставя удоволствие?

Участник: Не става въпрос за това.

Башар: Оу!

Участник: Може ли да стигна до същината на въпроса?

Башар: Добре.

Участник: И това, което се случва, е, че моят нов бизнес се развива някак хаотично и доста бавно. И съм си мислил, че съм много наясно как съм проявявал в продължение на 25 години. Когато наистина съм искал нещо и „бум”, то се е появявало в живота ми.

Башар: Не става дума за това, което искаш.

Участник: Хм.

Башар: Важно е от какво имаш нужда.

Участник: О кей.

Башар: Ето защо се объркваш.

Участник: Мога ли набързо да завърша, така че да можеш …

Башар: Предполагам, че можеш.

Участник: О кей, благодаря ти. О кей. Аз провеждам индивидуални срещи с хора, при които разговаряме за историята на тяхното здравословно състояние, и след това аз работя с информацията, която получавам, и определям … или те са наясно с това, което се случва. Това, което обаче се случва, е, че от един момент нататък аз не мога да намеря думи, с които да се изразя. И това определено засяга самочувствието ми. Например разговарях с един човек за целулоза и не можех да си спомня тази дума. В устата ми идваше единствено думата глутен. И в такива моменти просто онемявам и се чувствам като идиот, който просто не трябва да е на това място. Така че единият ми въпрос е дали имам някакъв блокаж … О кей, трябва да се върна назад само по повод на едно нещо … Когато бях по-млад, имах три наранявания на главата, както и 4-5 наранявания на гръбначния стълб …

Башар: Колко вълнуващо!

Участник: Беше вълнуващо, но работата е там, че се питам дали това са физически неща, които започват да се проявяват …

Башар: (Медиумът подпира глава в поза „Мислителят”)

Участник: … … Ехо!

Башар: Аз те слушам внимателно. Аз съм очарован.

Участник: О кей-й-й. Кажи ми нещо относно твоето очарование от това, което се случва с мен.

Башар: Сега вече искаш ли да ти отговоря?

Участник: Моля.

Башар: Не разбираш ли, че вече ти дадох отговора?

Участник: Знаех, че ще кажеш това, но просто имах нужда да те чуя да го казваш.

Башар: Добре. Ти учиш по начин, който е неправилен за теб. Ето защо ти не знаеш това, което трябва да знаеш, когато трябва да го знаеш. Така че когато откриеш начин да научиш това, което имаш нужда да научиш, по начин, който е по-приятен и вълнуващ за теб, ще знаеш всичко, което трябва да знаеш, когато трябва да го знаеш. Ти се напъваш по начин, който просто не работи при теб. Така че престани да го правиш така, както някой друг би го направил и започни да учиш това, което имаш нужда да научиш, по начин, по който ти наистина би предпочел да го направиш. Използвай въображението си и открий, или създай по-творчески и вълнуващи начини да научиш това, което действително имаш нужда да научиш, и тогава, защото правиш различни видове асоциации в своя мозък, чрез различни преживявания, в които научаваш тези неща, те ще се запечатат в паметта ти. Ти ще знаеш това, което трябва да знаеш, защото ще правиш асоциации различни от асоциациите, които правиш сега, които не работят по начина, по който ти най-добре абсорбираш информация, на основа начините, по които се променяш в своя живот.

Участник: Значи ти казваш, че в тези моменти, когато аз напълно блокирам по отношение думи, които зная, ти казваш, че тези две неща са свързани?

Башар: Да. Защото когато ти се насилваш да научаваш някои неща, по начин, който не ти върши работа, един от страничните ефекти е да забравяш това, което вече знаеш. Това е, което се случва. Ти не използваш правилната техника и следователно умът ти започва да се изпразва, за да ти демонстрира, че не използваш подходящата за теб техника. Следователно той ще изтрива все повече и повече от съдържанието си, докато започнеш да използваш техника, която ти носи повече удоволствие и ти помага да абсорбираш това, което ти е нужно. И тогава ще знаеш това, което трябва да знаеш. 

Участник: Тогава … какво …

Башар: Какво правиш сега, какво изучаваш сега?

Участник: В момента двамата с жена ми разработваме една модулна програма, като използваме Интернет. По същество създаваме програмата в движение. Аз давам някакви идеи, предлагам й ги, след което тя ми дава своето мнение, непрекъснато обсъждаме съдържанието. Аз …

Башар: Да. Мога ли да ти задам един въпрос?

Участник: Ти току-що го направи.

Башар: Благодаря ти! Ти всъщност си научил нещо-о-о! (смях в залата) За теб има надежда! Има ли нещо друго, което би искал да добавиш, някакъв друг начин, който да направи ученето ти още по-вълнуващо? Може би по-интерактивен, повече асоциативен?

Участник: Това, което наистина ме възбужда, е да говоря. Когато изнесох няколко презентации в местната гимназия, това наистина ме развълнува. 

Башар: Добре, тогава може би интуицията ти те води. Тогава ето още един въпрос. Когато говориш по този начин, забравяш ли неща?

Участник: Не, моето страстно увлечение ме завладява и …

Башар: Стоп! Ето отговора, който търсиш. Когато си изпълнен с тази енергия, ти не забравяш и знаеш това, което трябва да знаеш. Това е енергията, която трябва да използваш при вси-и-ички начини, по които предаваш информация.

Участник: Да, това ми трябва.

Башар: Наистина ли?!

Участник: Мога ли да те попитам още нещо? … Освен това. Едно от страстните ми увлечения, които някак съм поизоставил и което исках да преследвам, е астрално пътуване. И бих искал да зная дали имаш някакви съвети, с оглед … наистина … аз имам книги по въпроса, които чета, но ти имаш ли някакви …

Башар: Точно сега бих ти предложеш да стъпиш здраво на земята, да свикнеш повече с енергията, която използваш в области от своя живот, когато говориш и ще видим какво ще се случи.

Участник: Благодаря ти, Башар.

Башар: Благодаря.

Ейприл: Здравей Тадео.

Башар: Нания!

Ейприл: Имаме въпроси, постъпили по Интернет.

Башар: Нека видим какво имаш.

Ейприл: Първи въпрос: ДНК посредник ли е между нивото на Душата и физическото ниво?

Башар: Да.

Ейприл: Би ли желал да кажеш нещо по-подробно?

Башар: Във физически смисъл ДНК е това, което сте в действителност като физическо същество. ДНК просто се е оградила с едно превозно следство, за да може да се движи.

Ейприл: Мисля, че мога визуално да си представя тази идея, при която всеки човек изглежда като три ДНК вериги.

Башар: Е, поне две вериги.

Ейприл: Да.

Башар: Три, ако преминаваш през процеса на трансформация, евентуално, но да, това е идеята. Във физиологичен смисъл, вие може да мислите за себе си като за една малка верига ДНК, която се е разгърнала и носи около себе си един костюм.

Ейприл: Ти виждаш ли ни като вериги ДНК?

Башар: Да.

Ейприл: Как изглеждаме? Като пъшкули?

Башар: Усукан пъшкул. (смях в залата)

Ейприл: О кей. Следващ въпрос: Колко време трябва на тялото и Душата да се разделят след момента на смъртта?

Башар: … След смъртта?!

Ейприл: С други думи, както знаеш, в един момент имаме тяло, което просто блика от живот, и след това изведнъж то просто умира.

Башар: Значи това ще трябва да бъде моментът, нали? По определение. Вие мислите, че по някакъв начин Душата се мотае в умрялото тяло? Защото ако това е така, тялото няма да е мъртво, нали?

Ейприл: Тогава какво да кажем за хора, които всъщност не са умрели, но ние ги мислим за умрели? Това не се ли случва?

Башар: Да мислиш някого за умрял и това той да бъде умрял са две различни неща! Това че някъде не виждате признаци на живот, не означава, че там няма живот. Това също така означава, че човекът не е мъртав.

Ейприл: Например когато настъпи мозъчна смърт …?

Башар: Ти разбираш, че аз използвам разговорен език, говоря линейно. Защото както сме казали, в действителност Душата не е в тялото. По-точно е да се каже, че тялото е в Душата, или в съзнанието. Въпреки това, от ваша гледна точка, Душата може да изглежда, че напуска тялото и то да бъде „клинично мъртво”, в „мозъчна смърт”. Душата може да се завърне до определен момент, да реанимира тялото или даже да смени тялото, както и да се премести в успоредна реалност и да реанимира подобно тяло, мислейки, че е все още в същата реалност, без това да е така. Разбираш ли? 

Ейприл: Да.

Башар: Така че има много начини за разглеждане на тази идея, но ако фундаментално отговорим на въпроса така, както бе зададен, идеята е, че казано във ваши термини, Душата се отделя моментално и това е, което представлява смъртта.

Ейприл: Когато някои животни биват изядени от други животни, тогава какво се случва? Дали природата осигурява преживяване, което задължително не е твърде болезнено, макар да изглежда такова?

Башар: Да, най-често идеята на това, което наричате съзнание или Душа, вече се е отделила, и това, което преживявате, е реакция на телесното съзнание. Остатък от съзнанието, която формира нещо, което бихте нарекли енергийни модели в тялото, които реагират така, все едно, че тялото е напълно съзнателно, но то не е. Това е нещо като ехо на съзнанието.

Ейприл: Това е успокояващо, донякъде, макар че в някои случаи изглежда, че съзнанието все още присъства.

Башар: Аз казах „най-често”.

Ейприл: Да, най-често.

Башар: Винаги може да има причина нещата да се случат по друг начин. Отново обаче, както и с всичко останало, вие трябва да разглеждате всеки случай поотделно, за да видите защо нещо се е случило по определен начин.

Ейприл: Това се връзва с преживяванията близко до смъртта, когато човек е умрял да кажем 20 минути, след което се реанимира в тялото си.

Башар: Да.

Ейприл: В такива случаи човек може би се връща обратно, за да пренареди своята ДНК.

Башар: Да, понякога. Понякога това не е необходимо. 

Ейприл: Нима всеки път, когато имаме дадена мисъл, това не пренарежда нашата ДНК?

Башар: Това пренарежда някои неща и не пренарежда винаги всичко, но когато казваш „пренарежда”, ние говорим за това, че става дума за напълно нова ДНК, която все още може да изглежда същата като тази, която е била там преди. Така че ти може да не забележиш „пренареждане”.

Ейприл: Да, защото доста дълго време хората мислеха, че ДНК е нещо фиксирано и след това започнаха да разбират, че това не е така.

Башар: Не, тя не е фиксирана. Не, не, не.

Ейприл: И ти казваш, че нашите убеждения отразяват нашата ДНК, или …?

Башар: Е, донякъде, но вие все още имате един личностен конструкт и спомни си, че това, което бива пренареждано по-често, са нервните пътища в тялото, повече от самата ДНК. Защото, отново: след като ДНК представлява физическата ви същност, тя може да има така наречения костюм на околната среда около себе си, който вие наричате тяло, и нервните пътища могат да се променят, за да предоставят на ДНК различни преживявания на физическата реалност, но самата ДНК не трябва задължително да се пренарежда, за да знае, че е една различна ДНК. Защото е достатъчно тя да знае, че е различна ДНК в различна успоредна реалност, за да преживее ефекта от различието, без задължително да трябва да създава физически наблюдаемо пренареждане на молекулата. 

Ейприл: Тогава когато ни наблюдавате, нашата ДНК изглежда стабилна, или изглежда че се променя?

Башар: Тя изглежда стабилна, освен ако има физиологична причина да промени формата си. Ето какво казваме ние. Знаеш, че вече сме говорили за идеята, че милиарди пъти в секунда вие се премествате от една успоредна реалност в друга, нали така?

Ейприл: Правилно.

Башар: Това означава, че всяка успоредна реалност притежава различна вибрационна честота. Нали така?

Ейприл: Да.

Башар: Понякога това е достатъчно различие, при което едно и също подреждане на ДНК преработва различна честота в различните реалности, за да получи различен ефект. Самата ДНК задължително не трябва да приема различна конфигурация, за да създаде различен ефект, защото тя вече работи с различна честота на реалността. Това изглежда ли ти смислено?

Ейприл: Да.

Башар: Сега, в някои случаи може да е необходимо за ДНК да си каже: „О кей, аз работя с една вибрационна честота на реалността, която може да бъде по-ефикасно преработена, ако всъщност направя пренареждане на моята молекулна структура” и в такива случаи, да, тя ще промени структурата си. Това обаче не винаги е нужно, защото тя вече борави с различна вибрационна реалност и следователно ефектът щеше да бъде различен и ако молекулната подредба би била същата.

Ейприл: Сега виждам, че има различни аспекти на проявлението на ДНК …

Башар: Да, защото помни, че ДНК преживява по-директно многоизмерната природа на вашето съществуване.

Ейприл: О кей, благодаря ти. Ето и следващия въпрос: Ако се фокусираме върху проявлението на нещо конкретно, това не съдържа ли вече очакване …

Башар: Да! Важното е да не настоявате върху това. Вие може да го използвате, както сме казали, като визуализация и символ, който отразява един краен резултат като подходящо енергийно състояние, но настояването върху конфигурацията на символа е това, което блокира действително необходимия краен резултат. Ако това трябва да е окончателният символ, той ще бъде окончателния символ във всички случаи. Тогава защо е нужно да настоявате за него? Просто бъдете отворени да го приемете като символ и ако той трябва да изглежда точно така, това ще стане. Ако обаче той трябчва да изглежда по друг начин, позволете му го, защото това друго нещо може да отразява това, от което действително имате нужда. И когато хората са си наумили нещо конкретно и повтарят: „Аз го искам! Аз го искам! Аз го искам!”, а не „Аз имам нужда”, това само създава състояние на искане, което не е същото като това да имаш. 

Ейприл: И може би Вселената се отегчава да чува това отново и отново, и отново. (смее се)

Башар: Не. Това просто създава едно самоподсилващо се ехо от искане, което само затвърждава състоянието на искане, не на това да бъдеш и да имаш.

Ейприл: И все пак, ако това е твоето позволение, което гласи, че е добре да имаш едно повтарящо се непрекъснато изявление, когато ти визуализираш целта и я виждаш по определен начин, но не си вързан към нея …

Башар: Възможно е, това може да бъде позволение в тази структура за някои хора, но на основа на общата консенсусна реалност, за която болшинството от вас сте се съгласили, за повечето от вас обикновено нещата не стават по този начин. Това си остава само едно наблюдение. Не правило, а просто една статистика.

Ейприл: О кей. Представата за нещо усилва ли неговото проявление, като си казваш: „Този въображаем сценарий е реален”?

Башар: Зависи. Зависи от толкова много различни неща – убежденията на лицето, всякакви фактори, финансови възможности в тази ситуация, зависи от много, много фактори.

Ейприл: Ако изхождаш от егото си, мигновено вярваш, че ситуацията е реална. Нали така?

Башар: Работата на егото е да ти каже, че ситуацията, която преживяваш, е реална. Не задължително, че нещо, което все още не си преживяла, е реално.

Ейприл: Точно така.  И след това има начин за въвеждане в този сценарий на мисълта, че това не е реално?

Башар: Ти правиш това като си спомниш, че затвърдяваш нещо, което не е реално, като си казваш, че то е реално. Това е парадоксът.

Ейприл: Ако започнеш да вярваш, че нещата не са реални, евентуално няма ли да полудееш, или нещо подобно?

Башар: Отново, зависи. Идеята обаче е да не отиваш толкова надалече, че да казваш, че нищо не е реално по начин, който не е практичен за теб, защото тогава очевидно ще твърдиш, че ти наистина преживяваш тази реалност, но отказваш да признаеш, че ти си тази, която я прави реална, така че всичко става нереално и както ти казваш, изглеждаш побъркана. Това е един балансиращ акт, който ти позволява да използваш разбирането и да използваш знанието, че ти си тази, която правиш нещата реални, за да ги направиш достатъчно нереални, така че да им позволиш да се променят повече в съответствие с това, което предпочиташ да бъде реално, без да настояваш.

Ейприл: Това е прекрасно.

Башар: О, аз нямам нищо общо с това. Просто нещата са структурирани по този начин.

Ейприл: Това е наистина интересно, защото е един толкова заземен начин на работа с понятието „това не е реално”.

Башар: Да, ако избираш да имаш физическо преживяване, то тогава всичкото знание и информация от най-високо равнище, за да бъдат наистина преживени по най-задълбочен начин, трябва по определение да бъдат заземени.  

Ейприл: Определено едно от нещата, които толкова високо ценим, свързано с информацията, която споделяш, е това, че тя е толкова заземена.

Башар: Да! И това ви дава нещо, с което да работите според собствените си разбирания във физическата среда. Ние превеждаме тези понятия в термините на реални инструменти, в един наръчник с инструкции, така че всичко, което остава да направите, е да следвате инструкциите! Вие всички знаете как да направите това! Всичко е толкова просто. Системата от убеждения, която пречи на повечето от вас, е свързана с това, че не разбирате, че това, което ви казваме, е нещо буквално. И вие мислите, че нещата не са толкова прости. Следователно вие трупате съпротивление с всякакви други убеждения, че нещата трябва да са по-сложни от това, че трябва да има нещо друго, което той пропуска. Не!  Наръчникът с инструкции е наръчник с инструкции, който включва всичко. Той е завършен. Толкова е просто. Но вие трябва да бъдете точни в разбирането си как да го използвате. Защото и най-малката разлика ще доведе до най-голямото разминаване във вашето преживяване. Нали така?

Ейприл: Да, защото това  винаги е процес на фина настройка.

Башар: Да.

Ейприл: И човек става все по-изтънчено същество, като се освобождава от отрицателните убеждения.

Башар: Да, първо се отказваш от отрицателните си убеждения, след това от нещата, които не са релевантни за теб, докато достигнеш една вибрационна честота, която отговаря на истинската ти природа, която е в най-голяма степен синхронизирана с вибрационната честота на отражението на Съществуването, каквото си. И тогава си едно на едно. Едно на едно със Съществуването.

Ейприл: Когато установяваме контакт с гама нивото, от което ти идваш …

Башар: И епсилон за нас.

Ейприл: Значи гама плюс.

Башар: Да, ние сме гама плюс.

Ейприл: Значи едно от нещата, които ние се учим да правим, е да интегрираме състоянието на егото си и същевременно да изпитваме удоволствие от връзката си със своето гама ниво. Това съответства ли на случващото се, когато споделяш с нас? 

Башар: Да, най-малко това е един начин да бъде изразено.

Ейприл: Защото на гама ниво ти знаеш, че това не е реално, докато на нивото на егото ти вярваш, че то е реално.

Башар: Да. Вие правите този механизъм прозрачен, за да може да го използвате съзнателно. Не става дума за отказване от идеята, че нищо не е реално, а за осъзнаване, че вие създавате реалността, следователно вие може да я направите реална или нереална според вибрацията, която отразява вашето балансирано състояние. Това е един съзнателен начин на използване механизма на проявлението. Сега е време за вашата почивка. Ние ще продължим предаването след малко.

Башар: Нека продължим това предаване по следния начин. Позволете си да се отпуснете, почувствайте се много удобно, отхвърлете ежедневните си грижи. Позволете си да се фокусирате върху холотопното изображение пред вас и нека вашите светлини да избледнеят, музиката ви да зазвучи и забравете за всичко останало. Понесете се свободно, леко, без усилия. Позволете си да знаете, че се променяте. Вие се променяте по начин, който ще налее повече съзнание във вашия механизъм на проявление, в пространство на проявлението, в основното убеждение, в колективното съзнание и безсъзнание, в консенсусната реалност. И когато осъзнавате по-задълбочено това основно убеждение, което гласи: „Това е реално, това е реално, това е реално”, то ще се запечата по-дълбоко в съзнанието ви и тогава вие ще си спомните и ще си спомните, и ще си спомните, че тъй като вие имате нужда да заявите: „Това е реално”, това означава, че то не е.

Така че вие ще си позволите тази енергия да протича във вас, плавно, не само през неврологичната ви мрежа, но и през вашите артерии, вени, клетъчна структура, и всички неща, които съставят проекцията на едно тяло, на една физическа реалност и на физическия ум с неговите убеждения, емоции, мисли и поведение. Докато позволявате на всичко това да проникне дълбоко във вас, да премине през тези артерии, вени, нерви, които пренасят вибрацията на животворната сила във вас, позволете си да осъзнаете по-дълбоко това ехо: „Това е реално, това е реално, това е реално”. И с всяко ехо ви се напомня: „Това не е (реално), това не е (реално), това не е (реално)”. Така започва да се оформя балансиращият акт, балансираното състояние, при което вие си позволявате да превключвате – напред и назад, в подходящо за вас темпо, в подходяща за вас вибрационна честота … това ще се случи автоматично, просто му позволете да се случи … това мимолетно усещане – „Това е реално; Не, не е; Това е реално; Не, не е; Това е реално; Не не е”. И вие започвате да постигате това квази физическо състояние в своето съзнание, при което вие знаете, че това е реално като преживяване, но едновременно с това знаете, че това е ваша проекция, ваше творение, и следователно нереално само по себе си. Това е реално; Не, не е; Това е реално; Не, не е; Това е реално; Не, не е.

Първичното убеждение отразява, че това е реално, утвърждава, че това е реално, усилва и набляга, че това е реално. Висшият разум ви казва: „Това не е (реално), това не е (реално), това не е (реално)”. И така, когато постигнете това равновесие между първичното убеждение и Висшия разум, което ще ви позволи да функционирате с по-будно съзнание и изострена чувствителност, с повече устрем, по начин, който ще ви позволи да преживеете обтекаемостта на физическата реалност, податливостта, гъвкавостта. Вие ще я почувствате като кръвта, която преминава през вашите вени, като животворната сила, която преминава през клетките ви, като електричеството, което преминава през нервите ви.

И вашето енергийно поле, и физическото ви тяло ще започнат да разграждат бариерата между двете, така че да започнете да усещате, че физическото е енергия и че тази енергия може да бъде солидна. И вие ще започнете да позволявате на съзнанието си, в това пространство на проявлението, да преживява сферата (the realm), която вашите физици наричат квантова, където имате едновременно частици и вълни, енергия и материя, реално и нереално, реално и нереално, реално и нереално.

Първичното убеждение и Висшият разум в една оркестрация, в един балет, напред и назад, напред и назад, се завъртат един около друг, с един общ център на гравитация – това е реално; не, не е; това е реално; не, не е; това е реално; не, не е.

Позволете си да абсорбирате това сега чрез светлина и звук, на езика, който ви приляга най-добре, така че вашият мозък и вашата нервна система да бъдат пренастроени, за да станат по-ефективен проводник на това разбиране, на това понятие, на този принцип на първичното убеждение. И си позволете да осъзнаете по-добре, че всеки един път, когато основното убеждение ви казва, че физическата реалност е нещо истинско, самият факт, че то трябва да ви каже това, означава, че това не е така. Така вие постигате баланса и разбирането, че вие сте избрали това преживяване, по това време, за да започнете да разбирате условността на това, което е реално и физическо, и на това, което не е. На това какво е енергия, какво е частица, какво е вълна и какво не е.

И все повече и повече вие ще се оказвате в тази зона на равновесието, в тази равновесна зона на осъзнаване, в тази равновесна зона на съзнание. Вие ще се превърнете в тигела, в който ще можете да стопите всички свои идеи и предубеждения относно физическата реалност, и нека това да кристализира отново по нов начин, в нови форми, в нови отражения, в нови преживявания. И вие ще преживеете всичко това с по-високо ниво на съзнанието си, знаейки, че това е реално и че също така не е; че то е реално и че също така не е.

Нека реалността минава през вас и покрай вас, и над вас, и под вас, защото тя е нещо реално като преживяване, но не и като субстанция. Тя е не по-същностна от отражението на светлината в едно огледало. Тя може да приема много форми и да отразява много неща, които може да изглеждат много солидни, и много реални, но това е просто първичното убеждение. Тя е реална и също така не е. Това е една илюзия, която ви дава възможност за истинско преживяване, за да може да научавате, да се развивате, да се разгръщате и да развивате самосъзнанието си. Защото самосъзнанието е съзнание и съзнанието е самосъзнание. Защото няма осъзнаване на себе си без осъзнаване на отражението на другия, което поражда разграничението между другия и себе си. Това е реално и също така не е, това е реално и също така не е, това е реално и също така не е.

Вие проявявате себе си непрекъснато, във всеки един момент. Вие сте проявление на своето съзнание. Вашето физическо тяло е проявление на вашето съзнание, на вашето самосъзнание. Вашата идентичност, вашата перспектива за Всичко, което е, като Всичко, което е, която преживява себе си като част от Всичко, което е. Това е реално и също така не е; това е реално и също така не е; това е реално и също така не е.

Плувайте свободно в неутралното пространство между полярностите. Позволете си възможността да интегрирате равновесието на тези понятия вътре във вас, така че първичното убеждение и Висшият разум да могат да работят в хармония, завъртайки се около своя общ гравитационен център, за да ви дадат възможността да осъзнаете по-задълбочено проявлението, което сте, и проявлението, в което можете да се превърнете, когато знаете, когато осъзнаете, че физическата реалност е реална, както и че не е. Тя е реална и също така не е; тя е реална и също така не е. 

Поемете това дълбоко в себе си, понесете се свободно, лесно, спокойто, без усилия, красиво, грациозно, творчески, с любов, енергично, жизнено, мирно. Понесете се свободно в съня. Вдишайте дълбоко … и издишайте; вдишайте дълбоко … и издишайте; вдишайте дълбоко … и задръжте, и задръжте, и задръжте … и изди-и-и-ишайте. И този вятър е вятърът на промяната. Вятърът, който преминава през пространството на проявлението, който се отразява в първичното убеждение. Позволете си да се понесете свободно в съня. Позволете си да бъдете това, което сте наистина.

Продължете да дишате дълбоко, спокойно и без усилия. Освободете се от всичко чуждо в себе си, от това, което ви обременява, от това, което създава съпротива срещу естествената ви природа. Освободете се от него. То може да изглежда реално, но не е. То е реално само като преживяване, но не и като субстанция сама по себе си. То е реално, докато вярвате, че е такова и когато вие осъзнаете това, то ще престане да бъде (реално).

Докато светлините на екрана избледняват и музиката заглъхва, продължете да плавате в едно спокойно пространство, в един спокоен сън. Той е реален и също така не е; той е реален и също така не е; той е реален и също така не е.

Добре дошли у дома. Приемете всички нашата безусловна любов и дълбока благодарност. Сладки сънища! Добър ден!