(с) Превод АТИ, 2017 г.
Дейвид Уилкок: Добре дошли в Космическо разкритие. Аз съм вашият домакин Дейвид Уилкок и в този епизод имаме една истинска изненада за вас – един от оригиналните и вероятно най-сериозният от първоначалните свидетели на Проект Разкритие от 1997 г. – Дейвид Адер.
И така, Дейвид, добре дошъл в предаването.
Дейвид Адер: Благодаря ти. Радвам се да бъда тук.
ДУ: Разкажи ни малко за това къде си бил роден и кои са били някои от преживяванията от най-ранното ти детство, които са те довели в тази странна арена от събития.
ДА: Ха, ха, добре казано. Роден съм в Уелш, Западна Вирджиния.
И на около три мили от мястото, където съм роден, е роден и Омър Хикъм, от (филма) „Октомврийско небе” *)
*) October Sky – американски биографичен филм от 1999 г., описващ живота на Омър Хикъм, син на миньор, който, вдъхновен от изстрелването на Спътник 1 през 1957 г. започва да изучава ракетно дело против волята на баща си и в крайна сметка става инженер в НАСА. – Бел. прев.
И двамата с него сме съгласни, че трябва да има нещо свързано с водата на това място. Когато обаче … Аз знаех, че по някакъв начин бях различен от другите.
Майка ми ми е разказвала една история. Тя казва, че съм бил на година и половина, когато съм си играл с една играчка и това е бил естествено модел на ракета, който се е озовал между стената и хладилника. И тя не направила нищо и само ме наблюдавала.
Аз съм се огледал наоколо, намерил съм една метла и макар едва да съм бил проходил, отишъл съм, извадил съм играчката с помощта на метлата и съм продължил да си играя.
И майка ми казала на баща ми: „Фред, има нещо ненормално в това дете. То вече използва сечива и преценява, а е само на година и половина”.
ДУ: Разбирам.
ДА: Така че когато вече бях на седем години, ходех редовно в местната библиотека и тогава започна всичко това. Започнах да чета книги от раздела „Наука”, наистина сериозна литература, както и математика.
И тази възрастна библиотекарка, г-жа Хънт, ме наблюдаваше и веднъж ме попита: „Ти четеш ли тези книги?”
Без да имам намерение да се правя на умен, аз й отговарям: „Ами в тях няма никакви картинки”. Тогава тя ми казва: ”Добре, нека видим какво знаеш.” И тя взе напосоки една от книгите … Мисля, че бе нещо свързано със сингуларност и черни дупки и само наистина основни теореми, защото в 1962-63 г. нямаше много писано по въпроса.
ДУ: Разбира се.
ДА: Но аз започнах да й чета и да й обяснявам как точно стоят нещата с колапса на звездите и гравитационните полета, хоризонта на събитията и пр. И аз й описвам нещата, а тя ме наблюдава внимателно през всичкото време и ми казва: „Човече, ти наистина четеш тези неща. Колко от тези книги вече си прочел?”
Отговарям й: „Всичките”.
Тя продължава: „И защо ги четеш?”
„Преглеждам ги и коригирам допуснатите грешки.”
И тя се взира внимателно в мен, а аз не мога да реша дали ми вярва, или мисли, че се правя на много умен. В крайна сметка ми казва: „Виж какво, би ли искал още такива книги?”
Отговарям й: „О, Господи. Как може да стане това?”
„Не казвай на никого и аз ще ти ги поръчам”, и тя ми достави цяла купчина.
ДУ: Уха!
ДА: И в новите книги имаше препратки към други книги. Така аз увеличих своя списък и трябва да съм прочел, о, Господи, 1,800 книги за няколко години.
ДУ: Уха!
ДА: И това бе една много добра основа за бъдеща работа.
ДУ: Какво най-силно запали въображението ти в тези около 1,800 прочетени книги?
ДА: Най-вече пътуванията в космоса. Всъщност харесвах всички науки, но особено науките за Земята и космическите пътувания – това, което можеше да се случи след 100 години. Обичах да чета за това, което хората се опитваха да постигнат или имаха намерение да направят.
ДУ: Коя бе най-изненадващата грешка, която откри в тези книги?
ДА: Тяхната математика. Тя бе погрешна. Веднага разбирах това. И за това имаше основателна причина. Не искам да кажа нищо лошо относно авторите. Те просто използваха данни от спътниците и от други изследвания, но тогава все още не разполагахме с мощни компютри.
Аз можех да преработя математиката и да открия къде бяха грешките. А те наистина не можеха да направят това, защото не разполагаха със съответния понятиен апарат. Не зная. Аз просто можех да го направя.
ДУ: Как започна да прилагаш това знание? Очевидно целта ти не е била просто да четеш книги. Ти си искал да направиш нещо, така че как си започнал да прилагаш тези си знания?
ДА: Добър въпрос. Има една възможна стъпка и това е научният метод. Тръгваш от теорията, след което преминаваш към приложната наука.
ДУ: Точно така.
ДА: Какво означава това казано на обикновен език? Това означава, че аз изучавах различните двигатели и започнах да строя ракети. И аз започнах с твърдо гориво, което разработих сам, също както направи Омър Хикъм.
Тогава нямаше никакви … Готовите комплекти за построяване на ракетни модели се появиха по-късно. Във всички случаи те бяха твърде бавни и прекалено примитивни.
Текст на фотоса: „Дейвид Адер, на 17 г., печели сертификат на ВВС за разработване на ракета.” – Бел. прев.
Все едно, че говорим за преди 4,000 години. Китай и барута.
И така аз се прехвърлих на криогенни течности, течен водород, течен кислород.
Тогава получих известна движеща сила.
Статия във вестник Маунт Върнън: Дейв Адер построява ракета висока 10 фута (3 метра). – Бел. прев.
А криогенните течности с техните температури около минус 200 градуса Целзий … когато детонираш нещо такова, получаваш голяма двигателна сила. Тогава можеш да използваш всякакви видове математически таблици.
Всичко това обаче водеше към нещо, което въобще не подозирах.
В момента има само два вида ракетни двигатели – с твърдо и с течно гориво.
ДУ: Точно така.
ДА: Ние не използваме нищо такова. Е, голямата ракета, която аз построих, Питолем (Pitholem), не използва никое от двете.
ДУ: Когато кажеш „Питолем”, какво означава това?
ДА: Питолем е името на моята ракета. Докато още работех над нея, не й бях дал име. Появява се майка ми и казва: „Току-що те сънувах в един странен сън.”
Казвам й: „О, това трябва да е било нещо хубаво”, защото тя сънуваше наистина интересни сънища. И я попитах: „И какъв беше сънят?”
И докато аз работя с гръб към нея, тя казва: „Видях тези две големи платформи в пустинята и между тях железопътни релси. Няколко големи локомотива теглят една огромна ракета, лежаща върху нещо като шейна. Те спряха и имаше един подемен кран с платформа, която достигаше до вратата на ракетата. Тази врата се отвори и ти излезе навън.”
И тя продължава: „Ти нямаше никаква коса отгоре, само малко отстрани и тя беше бяла.”
И това бе, което кънтеше в ушите ми в продължение на няколко минути. Да нямам никаква коса?! Това не е добре.
Тя обаче каза: „Ти се обърна към всички, благодари им за присъствието и каза: Нека видим какво може това нещо. Нека да не говорим, а просто да видим какво може.”
И така, аз се качвам обратно. Локомотивите избутват ракетата на около километър-два, ракетата потегля по пустинята и се приближава към планината. И тя казва: „Ето че основният двигател се запалва и всичко се облива в светлина. Светлина подобна на Слънцето.“
ДУ: Уха!
ДА: И тя каза: „Ние не те видяхме как излетя. Имаше само една експлозия и ти изчезна. И всичко, което остана, приличаше на една дъга.”
И аз си казах: „Годподи, тя описа един двигател с електромагнитен синтез.” Но майка ми не знаеше това.
Така че аз си казвам: „Хм, колко интересно.”
И тя продължава: „И още нещо. Имаше нещо изписано върху корпуса на ракетата.”
„Наистина, какво пишеше?”
Тя казва: „Ето, аз си го записах. Събудих се и си го казах буква по буква. П-и-т-о-л-е-м.
И това име му остана. Ето откъде дойде то.