(с) Превод АТИ, 2018 г.

Дейвид Уилкок: Добре дошли отново в Космическо разкритие. Аз съм вашият домакин Дейвид Уилкок, заедно с Емери. В този епизод ще разговаряме за един органичен космически кораб.

Емери, добре дошъл отново в предаването.

Емери Смит: Благодаря, Дейв. Благодаря за поканата.

ДУ: За да открием тази дискусия, нека да се завърнем към времето, прекарано от теб в Сандия, защото ние само сме споменали за това.

Очевидно, ще трябва да разговаряме за този органичен кораб, но преди това ти говори за това, че в началото си получавал за аутопсия тези различни телесни части. След като си преминал през етапа на сьомговите филета, е имало етап на отделни ръце и крака, докато си започнал да получаваш цели тела.

ЕС: Правилно.

ДУ: И така, отново: първото тяло, което получи, беше какво?

ЕС: Кръстоска хибрид между тигър и човек.

ДУ: О кей.

ЕС: Да. Това бе тялото, което … То бе много обезформено.

И това, което го последва, бе с по-гладка кожа, подобна на леопардова, но с преливащи се цветове, подобно на перата на паун.

ДУ: Хм.

ЕС: И лицето му бе обезформено, така че не можех да видя действителните … но черепът бе с нормални размери, също като на човек. Тялото бе много слабо и издължено.

Работата ми с всички тези тела ме доведоха до това да видя кораба, защото по-късно, някои от тези тъканни проби, които вземах … те ме караха да отивам и да вземам проби от напълно различно място в базата, или в това подземно съоръжение, до което трябваше да пътувам, както и да придружавам пробите обратно до моята база, което бе необичайно за мен – да бъда куриер, но всичко това се случваше под земята.

ДУ: Тогава, ако разбирам правилно това, което казваш, е, че в определени случаи ти си работил върху едно цяло тяло …

ЕС: Правилно.

ДУ: … но след това те са имали основание да вярват, че може да има някакво биологично сходство между тялото и космическия кораб, в който то е било.

ЕС: Точно така.

ДУ: Уха!

ЕС: Да, точно така. И те просто се обаждаха по вътрешната уредба и ми нареждаха: „Дотук добре. Това е достатъчно.”

Защото аз обработвах проби непрекъснато и им ги предавах … Веднага след като вземах дадена проба, аз им я подавах през прозореца. И след това те вече изследваха генетиката на това нещо.

И аз си спомням как те ми казват: „Добре, това е достатъчно, Смит. Сега трябва да направиш един курс.” А аз даже не знаех какво означава това, защото никога преди това не бях правил курс.

ДУ: Мислиш ли, че хората, които са от другата страна на стъклото, на които си предавал пробите, бяха по-специализирани и по-високо квалифицирани от теб?

ЕС: О, абсолютно.

ДУ: О кей.

ЕС: Аз бях просто едно техническо лице. Това вероятно бяха учени и генетици, които по-късно ме обучиха да правя тези неща. Това вероятно бяха хората, които вземаха тези проби, прекарваха ги през някакъв усъвършенстван скенер, защото те бяха винаги … Защото веднага след като им предавах дадена проба, минути след това, аз подготвях друга проба и те ми казваха: „Спри това. Сега вземи проба от вътрешното ухо,” или нещо подобно.

ДУ: Ох!

ЕС: Така че зад тези прозорци имаше друг екип, който реагираше моментално и който се опитваше да открие нещо конкретно за съответните същества.

ДУ: Някога успя ли да се срещнеш с някои от тези хора? Или можа ли да разпознаеш някои гласове, които бе чул?

ЕС: Да, това се случи по-късно, но всъщност не ми бе позволено да контактувам с тях.

ДУ: Разбирам.

ЕС: Но това стана по-късно … Аз виждах хора в съблекалнята, в кафетерията. Виждах хора навън, но едва доста по-късно имах възможност да се срещна с точно тези хора.

ДУ: Интересно. Тогава мислиш ли, че в някои случаи те са успявали да възпроизведат някоя тъкан, да я отгледат в лабораторни условия?

ЕС: Да. Да, със сигурност. Те определено правеха това. Те се опитваха да възпроизведат тези клетки.

ДУ: О кей. Значи ти казваш, че в даден момент те можеха да ти наредят да престанеш с това, което правиш, и например да вземеш проба от вътрешното ухо. 

Мислиш ли, че те имаха база данни с тези тъканни проби и те са сравнявали … когато правеха тези тестове, те ги сравняваха с другите части от …

ЕС: ДА! Да. Всъщност зависи … Те не само изследваха тъканите с цел възпроизвеждане. Те изследваха органите, например тъпанчето на ухото. Те изследваха френния нерв. Те изследвахат сърдечния мускул на това същество. Те изследваха най-различни части на тялото, по някакви причини, за собствено… Кой знае.

Така че не става дума само за едно нещо. Те правеха най-различни неща с тялото, по техни си причини.

ДУ: Да-а.

ЕС: Може би те се нуждаеха само от този оптичен нерв, защото искаха да разберат как това същество вижда. Може би те искаха това сухожилие, за да видят от какво са направени тези негови клетки, тъй като те се размножаваха толкова бързо в петриевата чиния, а това са клетките, които са най-трудни за  възпроизвеждане.

Така че аз мисля, че те просто провеждаха задълбочени изследвания. Мисля, че понякога това може да е било свързано с преследване на лоши цели, а в някои случаи да е било просто от любознателност – кои са тези същества, откъде идват, от какво са направени и т.н.

ДУ: Добре. Тъй като повдигна този въпрос, искам да те попитам нещо. Мисля, че това е една удивителна тема за дискусия.

Много преди да се срещна с Кори Гууд, или … аз вече знаех за него, но не бяхме започнали да работим заедно до 2014, 2015.

Разговарях с този свидетел Джейкъб и той ми разказа подробно, че Рептилите Драко са били из цялата наша галактика в търсене на генетични материали. След това те са взели най-доброто от това, което са открили, и по някакъв начин са го кръстосали със собствения си генетичен материал, за да създадат нещо като свое копие със свръх възможности.

Мислиш ли, че е възможно ние да вървим по същия път в момента, с всичките тези генетични изследвания, за които говориш?

ЕС: Да. Аз напълно съм съгласен с това, поради различните изследвания и брифинги, в които съм участвал в тази военна лаборатория.

И това не означава … Както ти казвам винаги, това не са лаборатории притежание на базите Сандия или Лос Аламос. Това са просто имена, зад които се крият корпорации.

ДУ: Да.

ЕС: Хората трябва да бъдат наясно с това. Аз просто се намирах на това място, на тази територия.

ДУ: Разбирам.

ЕС: Сега, ако се върнем към твоя въпрос. Да, мисля, че те се опитваха да получат тази ДНК и по някакъв начин да я смесят с човешка ДНК, и да създадат, или да инжектират нещо като ваксинация в човешко тяло, за да видят дали могат да мутират и да получат различни фактори и различни способности, които съществата, от които вземат пробите, притежават.

ДУ: Например, подобно на орлите … Очевидно, един орел може да види една монета на тротоара, докато е кацнал на покрива на Емпайър Стейт Билдинг.

ЕС: Точно така. Правилно.

ДУ: Така че ако имахме ТАКОВА зрение, това щеше да е удивително.

ЕС: Да, така щеше да бъде. Но тогава ще трябва да започна да чистя къщата си много, много старателно, защото не мога да понасям прах.

ДУ: Ха, ха, ха. О кей, така че в един момент … или може би повече от един път, но най-малко веднъж, ти е трябвало да отидеш на друго място …

ЕС: Да. Точно така.

ДУ: … Защото този кораб според тях е бил нещо органично.

ЕС: Да.

ДУ: Нека тогава поговорим за това.

ЕС: И тогава те ми казаха: „Искаме да отидеш там и там, като вземеш подземната совалка, слезеш на това място и оттам те ще те ескортират до мястото, където трябва да отидеш.” И това бе най-дългото пътуване, което съм правил някога с тази совалка на магнитна възглавница.

Защото аз не можех да питам нищо. Разбираш ли, не можех. Те само ми казаха, че това същество е дошло от кораба, който щях да посетя.

ДУ: Хм.

ЕС: И че ще трябва да взема тези проби от тази част на кораба. Аз носех само папката със себе си. И така, аз пристигнах на мястото.

Там се появиха тези двама души. Единият бе охрана, а другият – учен. Нямаше никакви други охранители. Даже не бе нужно да минаваме през никакви проверки.

Така че това трябва да беше част от … След като веднъж се качиш на тази совалка, можеш да отидеш практически навсякъде.

ДУ: Можеш ли да опишеш как изглеждаше мястото, след като слезе от тази совалка?

ЕС: Да, разбира се. Изглеждаше като една съвършено чиста станция на метрото в Ню Йорк.

ДУ: Уха!

ЕС: Да. Но бе много … бе изключително чисто и много тихо. Можеше да чуеш как карфица пада на пода.

ДУ: Ти носеше ли някакъв контейнер за пробите?

ЕС: Не, нищо. Носех само папката си.

ДУ: Но какво щеше да правиш с пробите?

ЕС: Ами те имаха подготвено всичко на място.

ДУ: Ох.

ЕС: Също като в операционната, в която работех … А това нещо се намираше в тази ограмна операционна зала.

ДУ: Ох, уха!

ЕС: Да.

ДУ: Значи ти влезе в някаква зала, където беше този кораб?

ЕС: Ами, първо трябваше да отида и да се преоблека. Те ме накараха да облека един … приличаше много на съблекалня, но не видях никакви цветни линии по пода, като тези в коридорите, за които ти разказах.

ДУ: Разбирам.

ЕС: И някой непрекъснато ме придружаваше. Не ме оставиха сам нито за миг.

И така, аз вървях около 10 минути по един доста дълъг бял коридор. От двете му страни, на около всеки 30 метра, имаше врати. В един момент се отвори една врата и аз се озовах в този огромен, бих го нарекъл, стерилен хангар.

ДУ: Уха!

ЕС: И там се намираше този кораб, както и много хора, които се движеха в различни посоки. Те всички бяха облечени в бели дрехи.

ДУ: Можем ли да кажем, че това е била една подземна база?

ЕС: Да, абсолютно.

ДУ: Която най-вероятно е на Земята. Или ние всъщност не знаем това, нали, защото по принцип совалката може да те е откарала на друга планета. Те предполагам няма да ти кажат това и в двата случая.

ЕС: [Емери клати отрицателно глава.]

ДУ: И зад тези други врати сигурно е имало някакви други кораби.

ЕС: О, със сигурност.

ДУ: И те са се подсигурили, че ти ще влезеш само в една определена врата и няма да се опиташ да отвориш някоя друга.

ЕС: Няма начин. Те имат биометрични … Те имат толкова много начини … За да премина през тази врата, те сканираха лицето ми и взеха отпечатъци от пръстите.

ДУ: Уха!

ЕС: Да. Сега вече го правят по малко по-различен начин. Сега използват ДНК. Както и да е, за това ще говорим друг път.

ДУ: И ти какво видя? Когато влезе в този хангар, как изглеждаше това нещо?

ЕС: Трудно ми е да ти обясня, но ако някога си ял сладолед …

ДУ: О кей. Ха, ха.

ЕС: Все едно, че държиш една фунийка сладолед с няколко топки една върху друга. [Емери показва с ръце.]  Не зная как точно да го нарека. И това бе най-красивото … Аз не обичам червения цвят, но това бе най-красивият червен цвят, който съм виждал някога.

ДУ: Хм. Някакви шевове или бе съвсем гладък?

ЕС: Никакви шевове, напълно гладък. И не излъчваше никаква светлина, но бе някак прозрачен и приличаше на желе.

ДУ: Можел си да виждаш през него?

ЕС: Да. Беше прозрачен, донякъде.

ДУ: Някакви отличителни белези на повърхността? Някакви обозначения?

ЕС: Нищо.

ДУ: Някакви прозорци?

ЕС: Не.

ДУ: Хм!

ЕС: Това бе всичко.

ДУ: Те знаеха ли как съществото влиза в този кораб и как излиза?

ЕС: Да.

ДУ: О кей.

ЕС: Защото аз трябваше да вляза вътре.

ДУ: Оу, уха!

ЕС: Да, шантава работа. И така, аз имах тази схема. Всъщност там имаше и двама други техници, които работеха на място, които държаха контейнери за поставяне на пробите, и всички … Това трябваше да бъде извършено по много стерилен начин, със специални инструменти и всичко това бе там. И тези двама души …

ДУ: Схемата беше ли качена на папката ти?

ЕС: Да, тя бе на папката.

ДУ: О кей.

ЕС: Точно този кораб бе качен на папката – отгоре до долу, отвън, отвътре, всичко.

ДУ: О кей.

ЕС: Както и да е, та тези двама души бяха там с мен. Ние отидохме до кораба и на мен ми бе разрешено да споделям … Те, разбира се, знаеха всичко, което аз трябваше да направя, и ми помагаха, което бе добре.

Така че аз отивам до това място на кораба и изрязвам едно парче от него с един специален инструмент.

ДУ: Хм.

ЕС: И това бе също като тъканта на съществото.

ДУ: Наистина?!

ЕС: Да. Същата консистенция. 

След това те ме отведоха от другата страна на кораба и аз взех още едно парче и отидох отдолу, по средата на това нещо, защото то бе окачено … Не зная дали това бе метална конструкция, или нещо друго, но нещо го поддържаше като окачено във въздуха.

ДУ: Като шаси или нещо подобно?

ЕС:  Да. Те бяха построили нещо, за да го държи на височина, бих казал на около два метра от пода.

ДУ: То дали се движеше, или се клатеше? Ти каза, че е приличало на желе. Чудя се докъде може да ни върши работа тази аналогия.

ЕС: Не, то бе солидно …

ДУ: О кей.

ЕС: … но първите два-три сантиметра от повърхността бяха прозрачни, подобни на плексиглас.

ДУ: Уха!

ЕС: И по-навътре ставаше по-тъмно на цвят.

ДУ: Значи ти отиде отдолу и какво видя? Как влезе вътре?

ЕС: И така, отдолу бяха всички тези полукръгли … все едно, че си срязал бейзболна топка на две – отдолу имаше като че ли хиляди такива полусфери. И аз бях инструктиран да взема тази полусфера близо до центъра на кораба, където корабът беше някак кух. 

И аз го направих. Тази част просто се откъсна лесно. Отделянето й не изискваше особени усилия. Оказа се твърде просто. Приличаше на това да отрежеш човешка тъкан или месо от животно.

ДУ: Това някакъв лъчев нож ли беше, или по-скоро скалпел?

ЕС: По-скоро не бих казал нищо за този инструмент.

ДУ: О кей. О кей.

ЕС: Всичко, което мога да кажа, е, че той бе направен да може да реже всякакъв вид тъкан, без да я уврежда.

ДУ: Ах!

ЕС: Този инструмент вероятно скоро ще бъде оповестен на широката публика.

ДУ: О кей.

ЕС: И така, аз взех това парче, след което отидохме в центъра на това нещо. И в центъра те имаха едно устройство като това, което виждаме, че използват в складовете, което отива нагоре и надолу. И ние се качихме на това нещо и то ни издигна нагоре до вътрешността на кораба. Там обаче имаше само една стена,  отново цялата покрита с тези полуокръжности.

ДУ: Ох, уха!

ЕС: Да. Така че аз не зная дали това бе вътрешността на кораба, но отвътре той беше кух. И аз се изкачих до самия връх на вътрешността и там имаше една голяма, голяма сфера – около 75 см. в диаметър.

Те никога не биха ми позволили да вляза в кораба, ако това бе опасно. Разбира се, то не бе радиоактивно, но имаше това излъчване … и като на компютрите Ейпъл, тази плашеща светлина на тези компютри, която не обичам да виждам на тъмно.

И имаше това излъчване, което някак ми подейства зле. Помислих, че това нещо може би все още бе живо или нещо подобно.

И така, аз взех една много малка проба от тази сфера, много малка проба. Това бе, което те искаха – една малка проба. Нещо с размера на зърно леща. Взех точно толкова.

И аз го подадох на двамата мъже. Те опаковаха всичко, сложиха го в специална кутия и след това ме ескортираха обратно. Цялата история отне по-малко от два часа.

ДУ: Кутията с пробите прозрачна ли беше?

ЕС: Не. Не, това бе сребърна кутия и вътре имаше специална камера, която регулира температурата. Тази кутия е специално изработена за пренасяне на тези проби. Тя също така бе вакуумирана и много лека.

ДУ: Нека поговорим малко за това … Този кораб е толкова странен. Никой от нас не очакваше да разкажеш нещо подобно.

ЕС: Да.

ДУ: Нека сега да поговорим за съществото.

ЕС: Аз зная, че това звучи налудничаво.

ДУ: Не, супер е. Нека поговорим за съществото. Как изглеждаше това същество?

ЕС: Съществото бе доста подобно на кораба. Със същата консистенция. И беше много … Спомняш ли си онова подобно на желе същество, за което говорихме, онова прозрачното, за което ще стане дума по-късно?

ДУ: Ъ-хъ.

ЕС: Това обаче бе солидно и имаше напълно човешка форма. Имаше лице, което бе някак заострено отпред.

ДУ: Наистина?

ЕС: Да. Лицето му имаше такава форма. [ Емери поставя двете си длани отстрани на лицето, близо до носа, за да покаже как формата на лицето се изостря в предната си част]. Напомняше ми на формата на желъд.

ДУ: О кей.

ЕС: Не беше напълно кръгло … Беше издължено като капка …

ДУ: Разбирам.

ЕС: Ако вземеш формата на една капка и я сплескаш вертикално от двете страни – нещо подобно.

ДУ: Наистина?

ЕС: Да. Но като я сплескаш, отпред тя ще се изостри.

ДУ: Какъв бе размерът на лицето, сравнен с размера на главата?

ЕС: Много подобно на това при нас.

ДУ: Ох!

ЕС: Например раздалечеността на очите … защото това е едно от нещата, които измерваме. Ние мерим разстоянието между очите. Правим тестове за симетрия, подобно на пластичните хирурзи.

Така че ние искаме да видим симетрията. Винаги измерваме това, както и имаме скенер, който сканира цялото тяло в 3D формат, за да го репликираме и моделираме.

Те притежават 3D модел на всяко заловено същество.

ДУ: Уха!

ЕС: И те притежават един цял музей с тези кораби и всички същества.

ДУ: Наистина?!

ЕС: … Всички тези 3D реплики, изработени от много различни материали. Това е един секретен музей с всички тези неща, заключен някъде.

Не зная къде се намира. Нямам представа. Виждал съм обаче редица от моделите в различни проекти за изследване на конкретни същества.

ДУ: Когато казваш, че очите са били бели, те бяха ли кръгли? Или имаха формата на бадеми? Приличаха ли на човешките? Как изглеждаха очите му?

ЕС: Не, бяха по-закръглени от типичните човешки очи, но със същите размери като нашите. И това същество бе високо около 1.7 м.

ДУ: Очите му бяха целите бели, или имаше нещо като ирис или зеница?

ЕС: Не, имаше различен цвят – бяло в средата, бяло и в останалата част. В средата имаше един кръг, който бе по-бял от останалото.

И аз не бях … Моята работа с това същество нямаше нищо общо с вземане на проби от лицето или от очите. Всъщност аз имах работа с репродуктивната система, с изваждането на някои репродуктивни органи, когато те ми казаха да преустановя работата си и да направя онзи курс.

ДУ: Това същество имаше ли скелет?

ЕС: Да.

ДУ: И колко подобен на нашия бе този скелет, от това, което можеше да прецениш?

ЕС: Според това, което работех в областта на таза, скелетът изглеждаше доста подобен на нашия. Не видях нищо различно. Не видях обаче рентгенова снимка или снимка от скенер, нито от магнитен резонанс, или това, което наричаме … Ние имаме един специален скенер, който сканира цялото тяло. Той дава възможност наистина да видиш всичко в тялото, преди да започнеш дисекцията, но не съм виждал подобни снимки на това същество. Видах само снимката от скенера на репродуктивните органи.

ДУ: То имаше ли ръце като нашите?

ЕС: Да.

ДУ: С колко пръста?

ЕС: С пет, но по-тънки и много по-дълги от нашите. Бих казал, че пръстите му бяха с около една трета по-дълги от нашите. Също така можахме да вземем пръстови отпечатъци.

ДУ: Хм.

ЕС: И кожата му беше като моята, само че червена.

ДУ: Значи то приличаше повече на човек, по отношение текстурата на кожата?

ЕС: Да.

ДУ: И точно какъв вид червено бе това, ако можеш да бъдеш малко по-точен?

ЕС: Червено като тухла и червено като роза, ако смесиш тези два цвята. Беше красиво червено.

ДУ: О кей.

ЕС: Не беше обаче тъмночервено като при тухлите, по-светло червено.

ДУ: Имаше ли някакво окосмяване по тялото?

ЕС: Не.

ДУ: О кей. Какъв бе размерът на черепа по отношение големината на тялото, в сравнение с тези съотношения при нас?

ЕС: Черепът бе малко по-голям от нормален човешки скелет и тялото бе по-малко от нашето. Краката обаче бяха по-дълги и ръцете бяха също много по-дълги от нашите.

ДУ: Уха! Мислиш ли, че някой, който не знае нищо за тези същества, срещне някое от тях, с тези бели очи и червена кожа, мислиш ли, че ще се ужаси?

ЕС: Ами …

ДУ: Или то изглеждаше някак благородно?

ЕС: … не смятам. Разбира се, при този страх, който е програмиран в нас, да, може би. Трябва да разбереш обаче, че те не … когато се приближиш към някое извънземно, ти разбираш това веднага. В такива случаи ти никога не използваш това [Емери показва главата си]. Ти винаги го усещаш със сърцето си.

И мисля, че в повечето случаи, когато за първи път видиш нещо, възможно е да се прояви факторът на страха, и ако си на 15 години, и си сам в гората, и това нещо се появи пред теб … Тогава сигурно би изкрещял на умряло.

ДУ: Ха, ха, ха. Сигурно.

ЕС: Но отново: ако това нещо тръгне по улиците на Ню Йорк, мисля, че повечето хора ще бъдат привлечени от него и няма да започнат да го замерват с камъни и томахавки.

ДУ: Разбира се.

ЕС: Мисля, че те ще се приближат към него и … Ето едно същество с открити ръце, без оръжия, не наранява никого, не казва нищо, и примерно излъчва много добра мирна енергия, или отрицателна енергия, в зависимост от съществото. Мисля, че хората ще реагират по адекватен начин.

ДУ: Да.

ЕС: Аз вярвам в хората. Вярвам, че хората ще постъпят правилно.

ДУ: Кое бе най-физиологично ненормалното или различно нещо, свързано с това същество, което си видял или на магнитния резонанс, или при аутопсията?

ЕС: Това бе матката.

ДУ: Какво бе особеното при нея?

ЕС: Тя имаше четири камери.

ДУ: НАИСТИНА?!

ЕС: Да.

ДУ: И те имаха ли някакви предположения за възможната причина?

ЕС: То можеше да има голям брой деца едновременно.

ДУ: Уха!

ЕС: … 4 деца, или 6, или 8, или 12.

ДУ: Много интересно.

ЕС: Да.

ДУ: Дали това е нещо, което се среща често, или е нещо необикновнено?

ЕС: Това е твърде необикновено. Това означава, че този вид може да се размножава доста бързо. И те имат начин за измерване на химикалите в тялото, за да определят колко бързо може да износва плодовете, което е наистина супер.

ДУ: Ето нещо, което не разбирам: Матката има всичките тези камери, но ако съдим по нормалното износване на плода при хората, бебето трябва да израсне достатъчно голямо по размери, за да изпълни утробата. Как е възможно едно същество да има толкова много камери и въпреки това да може да роди нормално и здраво поколение?

ЕС: Вярвам, че това същество ражда деца само веднъж през живота си. И е възможно наскоро след това да умира.

ДУ: Наистина?

ЕС: Да, но това не е напълно сигурно. Това бе моето предположение.

ДУ: Знаем ли как се наричат тези същества и откъде са?

ЕС: Да. Ха, ха.

ДУ: Но ти не можеш да ни кажеш, или можеш?

ЕС: Не. Не.

ДУ: За мен е наистина трудно да се опитам да разбера – как може да има един органичен кораб, който изглежда като тялото (на съществото)?

Искам да кажа, че ако хората не изпитваха това уважение към теб, което демонстрираха при предишните епизоди, цялата тази история би им се сторила напълно, тотално смехотворна.

От друга страна, начинът, по който отговаряш на въпросите ми … аз винаги използвам съдебномедицински техники. Аз често сменям въпросите, питам за много конкретни подробности …

ЕС: Да, ти си доста добър в това отношение.

ДУ: … но ти не трепваш и за секунда.

ЕС: Не.

ДУ: Така че това, за което разговаряме, е наистина твърде странно.

ЕС: Да. И този кораб е изработен в космоса. Те ги изработват с помощта на определени вибрационни честоти и звуци. И един такъв кораб може да бъде оприличен на любимото ти домашно животно. Това означава, че ти имаш една добра съзнателна връзка с кораба.

Много кораби могат да бъдат изработени на основа на твоята ДНК, или да имат в себе си част от твоята ДНК, и това ти позволява съзнателно да разговаряш с кораба по телепатичен път, както и да го задвижваш и насочваш, без да правиш нещо физически.

ДУ: Хм.

ЕС: Клетките на този кораб са живи клетки. И без да се впускам прекалено във физиката и в науката, която все още не съществува, което ще прозвучи малко налудничаво, тези клетки имат микро/наночастици от компютърна технология в себе си.

ДУ: Уха!

ЕС: Да. Те могат да натрупват енергия. В случая ние говорим на супер нано ниво, за нещо много, много миниатюрно.

Един ден ти ме попита: „Как, по дяволите, е възможно тези клетки или тези синтетични клетки, да действат като митохондриите?”

Тогава аз се поколебах да ти отговоря, но в тези клетки има нещо като микро кондензатори, които се саморегулират, така че цялото тяло на съществото и всяка клетка в този кораб всъщност говорят на себе си.

ДУ: Мисля, че ти веднъж каза, че в някои случаи това наподобява на шестоъгълна матрица.

ЕС: Да.

ДУ: Като пчелна пита?

ЕС: Скелето понякога е като шестоъгълник, като пчелна пита. И това позволява на клетките да влизат вътре, да израстват там и да са щастливи. Но това скеле също така е част от кораба, което позволява на кораба да комуникира с клетките и с този, който го управлява.

ДУ: Значи ти казваш, че те могат да отгледат един такъв кораб в космоса?

ЕС: Да.

ДУ: И доколко според теб това е масова практика сред извънземните цивилизации, които са достатъчно напреднали, за да пътуват дотук?

ЕС: Мисля, че това е нещо типично за тях. Те се научават как да произвеждат гравитация, едно гравитационно поле – електромагнитно поле, което обхваща кораба и пилота, така че те имат своя собствена атмосфера и собствена гравитация.

Ето защо, те могат да се движат с милион мили в час и да завиват на 90°, защото се движат в свое гравитационно поле, което няма нищо общо с близката планета или с нещо друго около тях.

ДУ: Предполагам, че едно от нещата, което … Ако започнем наистина да гадаем… Хората може да се чудят … след като корабът може да има съзнание, ако евентуално се обърне срещу своя собственик в даден момент, ако например не се почувства зачетен и достатъчно уважен?

Дали може да съществува опасност в това да имаш едно същество със свободна воля и това да е твоят космически кораб?

ЕС: ТОВА е моментът, в който нещата стават наистина интересни. Корабът, това СИ ти. Така че ТИ си корабът.

Ако ти си настроен към самоубийство, това ще важи и за кораба ти.

ДУ: Хм.

ЕС: Ако ти се забавляваш, корабът също ще се чувства щастлив.

Това е чувството, което изпитваш в един такъв кораб. И ти действително можеш да почувстваш този обмен. Корабът не действа самостоятелно, както можеш да си помислиш. Той има свое съзнание, но усеща само твоята емоция, което е наистина чудесно.

ДУ: Уха!

ЕС: Бил съм на такъв кораб, където се чувствах като … най-добре мога да го опиша така: чувствах все едно, че той бе моето любимо куче, защото всичко бе толкова изненадващо и смешно.

ДУ: Уха!

ЕС: Но в същото време, това беше едно твърде послушно куче.

ДУ: Интересно.

ЕС: Той никога няма да се обърне срещу своя собственик. Макар че някои кучета може да го сторят. Знаеш какво искам да кажа.

ДУ: Разбира се.

ЕС: Това е просто една много красива връзка между съществата и техните кораби.

ДУ: Да, има смисъл в това корабът да бъде проектиран така, че да бъде безопасен.

ЕС: Да, аз ще го програмирам така, че да не ме хапе повече. Ха, ха.

ДУ: Правилно. Ха, ха.

Е, Емери, искам да ти благодаря за това участие. Искам да благодаря и на нашите зрители за това, че бяхме заедно. Това е Космическо разкритие. Аз съм вашият домакин Дейвид Уилкок, тук заедно със специалния ни гост, Емери Смит, с когото разговаряхме за органичния космически кораб. Довиждане до следващия път.