(с) Превод АТИ, 2016 г.

Дейвид Уилкок: Добре дошли в Космическо разкритие. Аз съм вашият домакин Дейвид Уилкок. Тук сме двамата с Кори Гууд и в този епизод ще изследваме някои от технологиите на съзнанието, които са били използвани в разнообразен контекст, както тук на Земята, така и в Тайната космическа програма. Ще разговаряме за виждането от разстояние (remote viewing) и за оказване на влияние от разстояние (remote influencing). Кори, добре дошъл в предаването.

Кори Гууд: Благодаря.

ДУ: Според конвенционалното разбиране за виждането от разстояние, с което са запознати болшинството хора … всичко това започна с шоу програмата „Арт бел” в края на 90-те години на миналия век. Там се появяваха хора като Major Ed Dames, който разказваше как обучава хора да виждат от разстояние. Беше и Joe McMoneagle, който правеше документални филми в Япония, където събираше разделени родители с децата им, като определяше къде се намира съответното дете, събираше го с родителите му и филмираше всичко това. Какво представлява този основен вид виждане от разстояние, с който повечето хора са запознати, благодарение на тези паранормални шоу спектакли. Какво се случва в тези случаи, какво всъщност правят такива хора?

КГ: Всичко в пространството и времето е свързано, и ние можем да използваме съзнанието си като превозно средство, за да пътуваме и виждаме, където искаме и когато искаме. Терминът „виждане от разстояние” е доста нов за нашия речник, но ние сме правили това, откакто сме на тази планета. Имали сме способността да изпадаме в едно по-дълбоко състояние на съзнанието си и да виждаме, и да оказваме влияние на други хора и на други места от големи разстояния. Това е нещо, от което са се заинтересовали военните, след като са открили, че руснаците са постигнали известни успехи в тази област. Също така в цивилния живот хората са били обучавани да виждат от разстояние и да правят точно това, за което говориш – да намират изгубени деца и предмети. Това е нещо, в което всеки човек може да бъде обучен.

ДУ: Значи то не изисква специална дарба или специални способности.

КГ: Не. Доказали са, че могат да научат буквално всеки, стига той/тя да има желание и интерес.

ДУ: Значи виждането от разстояние предполага, че хората получават информация. Имаме също така другото явление, наречено ченълинг, откъдето водят началото си тези сложни НЛО религии. При ченълинга нямаме никаква отправна точка или критерий за сравнение освен вътрешната последователност на самото явление. Виждаме хора, които са убедени в истинността на ченълинга, и казват: „Тези същества правят това или онова и това е абсолютна истина.” В същото време те нямат никакъв външен критерий за оценка. Тогава каква е разликата между това, за което ти говориш като „виждане от разстояние”, и някои от тези учения, получени чрез ченълинг, които някои хора мислят за надеждни, но които не могат да бъдат сравнени с нищо?

КГ: При виждането от разстояние ти трябва да имаш „мишена”, за която ти дават информация във формата на съчетание от букви и цифри, които не можеш да асоциираш с човек, с място или с нещо друго.

ДУ: Това са така наречените „координати”.

КГ: Координати. Те правят всичко възможно да не ти повлияят с нещо, свързано с мишената. Човекът, който е написал координатите на лист хартия, повечето пъти няма представа коя е мишената. Той предава листа на друг, който го предава на трети, който го предава на „виждащия”. Това е с цел да бъде избегнато всякакво възможно психическо влияние. При виждането от разстояние ти виждаш мишената, но това не се брои за успех, докато не бъде верифицирано. При ченълинга ти се отваряш, за да изпиташ влияние от неизвестен източник, но това, което получаваш, никога не е верифицирано, или това може да стане само за отделни елементи от получената информация.

ДУ: Мислиш ли, че съществува някакъв съществен недостатък в човешката психика, при който ако този, който провежда ченълинга, получи някои неща, които се оказват верни или наполовина верни, то след това хората могат лесно да приемат за вярно всичко, което той казва?

КГ: След като човек получи малко потвърждение от даден източник, много често той престава да търси потвърждение. Хората получават малко потвърждение, след което отварят умовете си и приемат всичко, което им се поднася, вместо да търсят верификация на всеки елемент от получените данни, което става при виждането от разстояние. Там всичко трябва да бъде потвърдено и само тогава резултатът бива приет за положителен.

ДУ: Тогава и най-добрите специалисти по виждане от разстояние са преминали през много невярна информация, преди да овладеят своите умения?

КГ: Има определено количество данни, които произлизат от твоето подсъзнание, и те трябва да бъдат отсети или елиминирани. Те никога не използват само един човек. Обикновено това са трима души и се получава нещо като триангулация. Обикновено виждането от разстояние извършват няколко души, след което тези, които анализират получените данни, отсяват елементите, които са произлезли от психиката на всеки от „виждащите”. Анализаторите разполагат с психологичните им профили и могат да изчистят тези влияния.

ДУ: Аз самият съм забелязал, че понякога чувам в ума си някаква песен, която се появява много спонтанно, след което чувам текста на песента и откривам, че думите на песента са едно духовно послание относно това, което се случва. Виждането от разстояние изглежда че ангажира всички отделни сетива, нали така?

КГ: Точно така.

ДУ: Можеш ли да кажеш нещо относно сетивното преживяване, което възниква, когато виждането от разстояние се извършва коректно? Какво изпитва човекът, който го извършва?

КГ: Ти не знаеш коя е мишената през по-голямата част от процеса. Получаваш всички тези сетивни данни, като усещане на вятър, определени вкусове, миризми, мирис на мокър цимент, вкус на минерали и може би някакви звуци. Визуалните усещания са по-силни при някои хора и те биват подкрепяни от други сетивни усещания. В крайна сметка умът оформя една визуална картина от всичко това. От индивида зависи колко точна ще бъде тази картина.

ДУ: Когато за първи път седнеш, за да правиш това, има ли определен протокол, който трябва да следваш? Има ли неща, които могат да ти се случат и да те затруднят да го направиш добре?

КГ: Необходимо е напълно да изчистиш ума си. Трябва да си сигурен, че нямаш никаква предварителна информация относно мишената. Ако имаш някаква такава информация, всичко, което ще предадеш относно мишената, ще бъде изкривено по някакъв начин. Изключително важно е да запазваш интегритета на мишената. Не трябва да изпитваш влияние на други чувства и емоции от личния си живот.

ДУ: В някои от наръчниците за виждане от разстояние, които съм чел, се казва, че не трябва да бъдеш гладен, не трябва да бъдеш прекалено уморен, не трябва да ти се ходи до тоалетната. Би ли се съгласил с това?

КГ: Абсолютно.

ДУ: Защо такива обстоятелства биха ти повлияли?

КГ: Защото ще те разсейват. Когато обучават деца във виждане от разстояние, те ги поставят в напълно изолирани помещения, за да няма никаква постъпваща сетивна информация освен тази от мишената. Когато повишат уменията си, те вече могат например да сядат на маса в стая, където стават различни неща и могат да се концентрират и фокусират само върху мишената.

ДУ: Очевидно така нареченият средностатистически човек съвсем не е средностатистически от това, което чуваме да казваш. Ние всички притежаваме тази способност. Какви неща би могъл един обикновен човек да прави, ако е добре обучен в тази област?

КГ: Зависи от индивида. Също така имаме и оказване на влияние от разстояние. Възможно е да оказваш влияние върху хора от разстояние и да ги караш да постъпват по определен начин. Има също така технически средства, които подпомагат виждането от разстояние и влиянието от разстояние, използвани като оръжия. Те могат да бъдат използвани за убиване на хора.

ДУ: По какъв начин става това – от технологична гледна точка?

КГ: Системите, които съм виждал, се състоят от две плочки, подобни на анод и катод, свързани с една черна кутия, която е свързана с една антена. Когато човек извършва виждане от разстояние или изпада в това дълбоко състояние на тета мозъчни вълни, което хората от Тайната космическа програма владеят, съзнателно тета състояние, това техническо устройство усилва способностите им и ги фокусира. Някои от тях могат да накарат сърцето на друг човек да спре, да причинят аневризъм, както и всякакви други неща.

ДУ: И това с помощта на технологията.

КГ: Да. Някои от тези хора, които са използвали продължително време технологията, развиват способностите си до степен, при която могат да убиват хора и да ги нараняват без помощта на технологията.

ДУ: Нека се върнем към „средностатистическия човек”, който прилага тази техника. Да вземем човек, който е станал много добър във виждането от разстояние. Той ограничен ли е да вижда само в настоящето, или може също така да вижда във времето, различни времеви линии, вероятни бъдещи сценарии …?

КГ: Вероятни бъдещи сценарии, може да вижда в миналото. Да, всичко това е възможно. Да виждаш в бъдещето е много трудно, защото се намесва свободната воля и винаги се появяват неща, които променят малко бъдещето. Затова го наричат вероятно бъдеще.

ДУ: Когато говориш за това, че хората не трябва да знаят предварително нищо за своята мишена, има ли други протоколи, които пречат на ума да се ангажира с получаваната информация и да се опитва да разбере това, което вижда?

КГ: Това става в процеса на практикуване. Когато говорихме за оръжията, пропуснах да отбележа, че те ги използват също така за охраняване на съоръжения, самолети, космически кораби. Те екранират тези обекти така, че да не могат да бъдат виждани от разстояние. Така че ако се опитваш да видиш от разстояние определен обект, те имат хора, които извършват по същество етерна стража. И ако се появи някой, който иска да види обекта от разстояние, те използват хора, които специалистите наричат „тези, които разсейват”. Точно когато някой започва да се фокусира от разстояние върху обекта, те улавят неговата мисъл и просто я разсейват. За целта използват и технологии, които усилват тези умения. Когато бях дете, те откриваха какви способности притежава всяко едно от нас и ни обучаваха да се защитаваме от хора, които биха се опитали да ни виждат от разстояние. Методът, в който ме обучаваха, бе да си представям една синя сфера разделена на две полусфери една върху друга, които се въртят в противоположни посоки и които обхващат тялото ми. Трябваше да си ги представя как се въртят все по-бързо и по-бързо в двете посоки, след което да си представя как това или този, който се опитва да ме види от разстояние, бива засмукан вътре в тази сфера, след това да си представя как го хващам в двата му края и го разтеглям в двете посоки, нагоре и надолу, докато издаде определен звук. И това изстрелва енергия обратно към този, който се опитва да ме види от разстояние, и му причинява нещо, което те наричат етерно главоболие. Това може да причини много жестоко главоболие и други проблеми в продължение на няколко дни.

ДУ: Свидетелят, когото наричаме Даниел, който ми даде информация за проекта Монтоук, в който твърди, че е работил, каза, че в един момент е бил рекрутиран в една такава психологична програма. Някой е дошъл при него в базата и го попитал: „Ей, какво мислиш за извън сетивното възприятие?” привидно съвсем непринудено. След което продължил: „Ако се интересуваш, можем да те вземем в този клас и ще ти плащат, като част от военната ти служба.” Той каза също, че е имало и нацисти, които са рекрутирали. „Ей, какво е мнението ти за евреите?”

КГ: Нацистите са експериментирали с виждането от разстояние много преди руснаците, които са заимствали тази идея от тях, в рамките на руския вариант на „Операция Кламер”.

ДУ: Ти запознат ли си с тази техника на рекрутиране, когато някой се приближава към теб и подхваща привидно случаен разговор, който всъщност има определена умисъл?

КГ: О, да, това ми се е случвало много пъти. След като познаваш тази тактика, нещата стават съвсем очевидни. Те първо се появяват, за да преценят ситуацията. Потапят пръста си във водата, за да проверят температурата.   

ДУ: Добре, нека поговорим за следващото нещо, което се е случило на Даниел. Те го въвеждат в тази стая, в която се намира така наречения „професор”. Професорът има гола глава, очила и чете нещо от лист хартия. Професорът го поглежда и започва да му задава въпроси, привидно отегчителни въпроси, свързани с психологична преценка на личността, при което Даниел усеща тази невероятна психична атака в мозъка си и изпитва невероятна болка. И той ми каза, че ако не изкрещиш в този момент, например: „Какво по дяволите правиш?” към този човек, ти пропадаш на теста. Чувал ли си нещо подобно?

КГ: Да, аз съм преживявал нещо такова.

ДУ: И какво се случва? Нещо подобно?

КГ: Трябва да можеш да идентифицираш не само един човек, който присъства освен теб в стаята, но ще присъстват няколко души, които ще те интервюират например по повод някакво обучение, през което си преминал. В един момент получаваш тази остра болка в главата си и знаеш, че си бил подложен на етерна атака, след което трябва да определиш кой от присъстващите те атакува по този начин. И това не е лесно, когато в стаята присъстват 3-ма, 4-ма или повече души, които са много добре обучени да правят това.

ДУ: Той каза, че в такива случаи, ако не реагираш по този начин, ти не биваш включван в програмата за обучение.

КГ: На този етап ти вече си включен в тази програма.

ДУ: Да, правилно, правилно. Друго нещо, което сме чули от други свидетели, е, че за нещастие, тъй като много от тези неща се превръщат в черна магия и в окултни практики, хората се договарят с определени демони или същества, които да ги предпазват от атаки на хора, практикуващи виждане от разстояние.  Запознат ли си с такива неща?

КГ: Да, да. Определено някои от тези хора, практикуващи черна магия, ще я използват, за да привличат някои от тези същества, които да ги предпазват. Връзката с такива същества може да бъде използвана за различни цели, но тази определено е една от тях.

ДУ: Нека сега поговорим още малко за оказването на влияние от разстояние. Казваме, че хората могат да бъдат повлияни да имат определени мисли.

КГ: Да имат определени мисли, които водят до определени действия. Да кажем, че има един сенатор и ти искаш да повлияеш на неговите възможности да управлява. Например той работи върху закон, върху който не желаеш той да работи. Първо, ще определят психологическия му профил, ще установят неговите наклонности и интереси, след което ще започнат да им влияят от разстояние и ще го накарат да прави неща, които той обикновено не би направил. Много хора имат мисли или определени фантазии, които се появяват в ума им спонтанно, но които никога не биват последвани от действия. Те обаче могат да бъдат повлияни до момента, в който става много вероятно те да предприемат съответните действия. И колкото повече им се оказва влияние, колкото повече хора работят върху тях, толкова по-вероятно става те да допуснат грешка, което да доведе до публичен скандал в медиите, и вниманието им да бъде пренасочено извън законодателството, върху което работят.

ДУ: Когато четем книгата на T. Lobsang Rampa „Учители и учения от Далечния Изток” … можеш ли да говориш за тези тибетци, някои от които са се занимавали с черна магия. В тази книга са описани … това е една много опасна практика, но става дума за един метод на умъртвяване, при който те зареждат един кинжал с енергия така, че когато го поставят близо до мястото, където обикновено се намира набелязаният човек, той усеща непреодолимо желание да вземе кинжала и да се самоубие с него. Очевидно обаче, ако използваш този метод, той е изключително опасен, защото в крайна сметка ти самият можеш да грабнеш кинжала и да се самоубиеш. Чувал ли си за нещо толкова екстремно, като зареждане на предмети с такова магическо намерение?

КГ: Чувал съм за хора, които използват съзнанието си, за да влияят на неодушевени предмети, но не за зареждане на предмет така, че ако човек го докосне, предметът да го накара да действа по определен начин.

ДУ: Нека за момент поговорим за вуду магиите, защото това изглежда е вид влияние от разстояние.

КГ: Да.

ДУ: Основното, което ти описваш тук, е същото. Някой прави кукла, която би трябвало да бъде твое изображение, след което може би я набожда с игли, и след това очевидно играе роля страхът, породен от това, че ти виждаш куклата.

КГ: Да, един от ключовите моменти е този, че мишената вижда куклата, защото когато мишената я види, се появява един психичен момент, който предизвиква определено преживяване. Така че голяма част от случващото се бива пресъздавано с участието на самата мишена.

ДУ: Тогава би ли казал, че има някакво същество, което бива прикрепено към куклата, че има някакво духовно присъствие, вкарано в куклата, което може да повлияе някому, който я погледне?

КГ: Възможно е да има такъв елемент, но не е нужно да има някакво духовно присъствие. Може човекът-мишена да е израснал в определена култура и да вярва силно, че този предмет, тази кукла с набодени игли, притежава определена сила и неговият ум създава тези проблеми в тялото му. Така че мишената създава магията, която извършващият се опитва да причини.

ДУ: Разбирам. Какво би казал за използването на скополамин в тази вуду традиция? Има ли … нека първо накратко да обобщим използването на скополамин в тези вуду култури. Какво знаеш за скополамина и какво причинява той?

КГ: Скополаминът е нещо много противно. Зная, че е семе от някакво растение, чието име не мога да си спомня.

ДУ: Татул.

КГ: Татул. Мисля, че те го стриват и вземат месестата част от вътрешността, която изсушават и използват като прах. По същество това отнема свободната воля. Много често се използва при обир на хора. Дават го някому в един бар, много често в Южна Америка и след като веществото подейства, човекът, който го е приложил, би казал: „Заведи ме в дома си и ми дай всичките си ценности.”  И жертвата с удоволствие го качва в колата си, води го до дома си, помага му да натовари всичките си вещи, след което крадецът изчезва заедно с колата и вещите, а жертвата се чуди какво се е случило.

ДУ: Кажи ни следното. Можеш ли да дадеш някому скополамин, след което да му предадеш някакво вуду проклятие, което човекът не запомня съзнателно, но то по някакъв начин се запазва в ума му?

КГ: По-голямата част от случващото се става на подсъзнателно ниво. Информацията може да бъде предадена на подсъзнанието, докато на съзнателно ниво човекът няма представа какво се случва с него.

ДУ: Значи това може да бъде използвано за подсилване на ефекта. На хората могат да бъдат предавани внушения, докато са под въздействието на скополамина, така че след това, когато видят куклата, в ума им вече работи това внушение, което ги води в определена посока.

КГ: Точно така. В програмите използваха синтетична форма на скополамин в коктейл с други опиати, когато извършваха изтриване на паметта по химичен път.

ДУ: Те могат ли да използват това и за извършване на хипнотични внушения?

КГ: Да. По време на изтриването на паметта, ти губиш памет за определени събития. Те също така ти правят хипнотични внушения, в случай че започнеш да си припомняш нещо. Това е като предохранителна мярка.

ДУ: Когато бях в гимназията, мисля, че бе по Фокс, когато този телевизионен канал се появи за първи път, имаше едно предаване, наречено „Петък 13-то число”. Това нямаше нищо общо с филмите за Джейсън.*) Всяка седмица предаването разказваше за този възрастен човек и неговата млада привлекателна помощница, които работеха в един антикварен магазин. Всъщност това не бяха антики, а странни предмети, заредени с някакъв вид духовно присъствие. И всяка седмица поредният предмет причиняваше някакво убийство, а те трябваше да проследят духа, който бе виновен за това. Изглежда, че ако някой прави цяла серия предавания, основани на това, а ние знаем, че по различни пътища изтича много информация, тази идея за предмети, които могат да оказват влияние от разстояние върху хората, не е просто една теория. Така че може ли да има предмети, които са заредени по някакъв начин и оказват влияние от разстояние – антични предмети или даже предмети от древни цивилизации и подобни неща?

*) Jason – герой на серия американски филми на ужасите от края на 20-ти и началото на 21-ви век. – Бел. прев.

КГ: Да, предметите могат да съхраняват енергията на своята околна среда и ако са заредени с определен вид енергия, те могат да я задържат, докато бъдат неутрализирани или заредени с различна енергия. Така че те могат да задържат тази енергия и да я излъчват, докато бъдат неутрализирани.

ДУ: Ние говорихме за влиянието от разстояние и за начините, по които хората са го правили в древните традиции, и как то е било използвано и модернизирано в тези тайни програми. Нека сега се прехвърлим обратно към виждането от разстояние, за да можем да завършим този епизод с нещо по-положително. Кои са някои от най-драматичните и поразителни примери, които лично си видял и които могат да бъдат наречени положителни?

КГ: Не бих нарекъл това супер-положително, но съм чел описания на съоръжения или бази на извънземни, които ние планирахме да нападнем, които не бяхме виждали или за които нямахме никаква разузнавателна информация. Те имаха няколко специалисти по виждане от разстояние, които виждаха даденото място и даваха физическо описание на разположението му. Оперативните работници използваха това описание, за да построят дубликат, върху който да упражняват своето нападение.

ДУ: Уха!

КГ: И впоследствие, когато те в действителност пристигаха на място, се оказваше, че действителният обект отговаря почти напълно на предварителното описание. И това бе от решаващо значение за успеха на нападението.

ДУ: Какъв е най-поразителният личен пример за виждане от разстояние, което ти сам си извършил?

КГ: Хм. Имам един описан на моя уеб сайт от 1989 г. Беше ми поставена задача и мисля, че това се оказа звездата Немезида, която бе мишената. И когато разбрах, че това бе една звезда, осъзнах, че съм извън Слънчевата система, която изглеждаше като лунен сърп, почти като комета. Усещах ударите на междузвездните ветрове как ме разпъват на различни страни. Това бе едно от най-ярките ми преживявания и аз съм го описал в доста големи подробности.

ДУ: Ти също бе споменал за тези слънчеви проблясъци, появили се при твоите опити за виждане от разстояние.

КГ: Да.

ДУ: Мисля, че ще е добре да чуем тази история в контекста на всичко, което дискутирахме дотук.

КГ: Това бе доста отдавна и не си спомням всички подробности, но да, това бе по време на едно виждане от разстояние и това бяха същества в небето, които сочеха надолу. И всеки път, когато посочваха надолу, се случваше нещо, което аз виждах от разстояние да се случва на Земята. И към края на упражнението от слънцето се появиха няколко последователни проблясъка. След това видях от разстояние как всички хора на земята се събраха заедно, държаха се за ръце, пееха и бяха много щастливи. Видях също тези отрицателно настроени хора, които изглеждаха, че падат назад и изчезват. Като че ли изпадаха от Земята и изчезваха.

ДУ: Ти нямаше никаква предварителна идея какво ще видиш, когато това се случи?

КГ: Не, нямах.

ДУ: Това съответстваше ли на други данни, резултат от виждане от разстояние, които те бяха получили?

КГ: Това не ми бе известно. Обикновено ти предаваш информацията за това, което си видял и толкова. Ти не получаваш обратна информация. Това може да бъде много обезсърчително, защото ти искаш да имаш потвърждение, за да изграждаш самочувствието си. След като обаче достигнеш до определено ниво, ти преставаш да търсиш такова потвърждение. Просто си вършиш работата. Задават ти дадена мишена, ти я обработваш, те вземат информацията и ти се насочваш към следващата мишена. 

ДУ: Ти обаче си чувал за тези слънчеви проблясъци от други в различен контекст, може би не …

КГ: Да, чувал съм, че някои хора са виждали от разстояние как Земята бива разрушена от огън … различни хора виждаха различни неща. Зная това, но не зная подробности. Мисля обаче, че тогава се опитваха да разберат кога и какво ще се случи със Слънцето.

ДУ: Това ми звучи като възнесението в християнската религия.

КГ: Точно така. Те знаеха всичко от моята биография. „Ето неговия профил, как е бил възпитан, ето какви са убежденията му, така че тези неща ще повлияят на данните по този начин.” И те се опитваха да извлекат суровите данни, за да разберат какво може да се случи.

ДУ: Мислиш ли, че различните хора може да се намират в различни времеви линии, при което биха преживели това събитие по различен начин, когато то се случи? 

КГ: Да, но това е само предположение, до момента на настъпване на събитието.

ДУ: Разбира се. Добре, ето че чухте и видяхте още един чудесен епизод. Това е Космическо разкритие, аз съм Дейвид Уилкок и довиждане до следващия път.