(с) Превод АТИ, 2017 г.

Дейвид Уилкок: Добре дошли в още един епизод на Космическо разкритие. Аз съм вашият домакин Дейвид Уилкок. Кори, добре дошъл в предаването!

Кори Гууд: Благодаря.

ДУ: Това, което ще видим тук, е Марк Маккендлиш, който описва едно много удивително появяване на НЛО, което бе недвусмислено и се случи по време на Виетнамската война. Нека му хвърлим един поглед.

* * * * * *

ГРАД В НЕБЕТО

Марк Маккендлиш: Присъствах на едно самолетно изложение в станцията El Toro Marine Corps. Това бе някъде около 1991 г. или 1992 г.

И там бе изложен един красиво реставриран B-24 Liberator.

Алуминиевата обвивка на самолета бе полирана така, че приличаше на огледало. И  всички обозначения по корпуса изглеждаха идеално.

Стоя аз зад въжето, което ограждаше самолета, и му се любювам. Бях се усмихнал широко от удивление каква прекрасна реставрация бяха успели да осъществят на този самолет.

До мен стоеше един мъж, висок вероятно около 1.70 м., по-възрастен от мен, вероятно на около 70 или 80. И на негового лице бе изписана същата широка усмивка.

Обърнах се към него и казах: „Човече, това е направо красавица, нали?”

Той отговори: „Да, аз започнах кариерата си на летец на една от тези.”

„Наистина? Участвал си във Втората световна война?”

„Да, бях в Тихоокеанския басейн. 25-30 години”, продълржи той. „И завърших кариерата си като навигатор на Б-52 във Виетнам.”

Казах му: „Това бяха много сериозни сражения, особено тези с участието на Б-52   и цялата политическа шумотевица, която ги съпровождаше.”

И така, ние започнахме да разговаряме за различни самолети и оръжейни системи, за различните модели, на които е летял през годините.

В един момент аз казах: „Разбирам, че има някои нови, доста усъвършенствани машини, които летят в момента. Чувал съм истории от хора, участвали във войната в Персийския залив, които са виждали неща да пресичат мълниеносно небето, които са били необясними, като например завои под прав ъгъл при невероятни скорости, моментално спиране и потегляне отново като изстреляни от пушка.”

Той поклати глава и каза: „Да, аз съм виждал някои от тези неща.”

Помолих го да ми разкаже малко повече. Той се огледа нервно наоколо, като че ли се опасяваше, че някой може да го е проследил, или поне на мен така ми се стори.

И каза следното: „В средата на 1960-те летяхме на една мисия в Северен Виетнам и нашият самолет бе леко повреден от една ракета Земя-въздух. Бяха ни изпратили до Гуам за ремонт на самолета, което щеше да отнеме около седмица. На връщане, по пътя за базата ни в Тайланд, летяхме над Тихия океан. Бе около 1 часа сутринта, пълнолуние, нито един облак на небето.

Аз се намирам в навигационното отделение, изпълнявам рутинните си задължения, без да внимавам особено какво става около мен. 

Мисля, че бяхме на около 17,000 м., невероятно високо. И изведнъж пилотът казва: „Какво, по дяволите, е това?”

Всички се натрупваме на кокпита и той посочва наляво, и там, от лявата страна на самолета, бе този огромен диск. Нещо средно между 500 м. и 1 км. в диаметър.”

Попитах го: „Ти как … Как можахте да определите … Как разбрахте, че е толкова голям?”

Той каза: „Ами той имаше един купол на върха. Изглеждаше като монолитна отливка от бял пексиглас и бе полупрозрачен. Светеше. Бе осветен отвътре.

И можехме да видим силуетите на всички етажи вътре. Упяхме да преброим 27 етажа. 27 етажа!”

Казвам му: „О кей. Какво бе съотношението между дебелината на диска и целия периметър?”

„10 към 1. Така определихме, че диаметърът му бе между половин и един километър.”

И така, той описа това нещо. И каза: „Това не изглеждаше като типичните летящи чинии от научно-фантастичните романи, които отвън са гладки и полирани. Повърхността му бе груба. Бе покрит с различни панели, от различна материя. Имаше проводници, които излизаха от едно място и влизаха в друго, както и тръби, малки антени, които стърчаха навсякъде.”

Той обаче каза: „По периферията имаше един прорез и в този прорез се намираха едни големи … изглеждаха като перки на турбини. Всяка една от тези перки бе с размерите на врата на военен самолетен хангар, наистина много голяма. И тези перки се въртяха около периферията, много бавно. Това нещо се движи успоредно с нас в продължение на поне половин час.”

Той продължи: „Може би защото В-52 бе направен за водене на ядрена война, електрониката на нашия самолет бе напълно защитена от електромагнитни излъчвания. Каквото и да поддържаше това нещо във въздуха, ние помислихме, че става дума за нещо магнитно. Прелетяхме около него, после над него, след това под него. Огледахме го наистина добре от всичките му страни. И това бе най-странното нещо, което някога съм виждал.”

„След известно време” – каза той – „това нещо се измести на известно разстояние от нас. Ние можехме да видим ясно особеностите му, поради осветлението на купола и поради факта, че бе допълнително осветено от пълната луна. Също така, отражението на лунната светлина от повърхността на океана го осветяваше отдолу.

В един момент перките по периферията му започнаха да се движат по-бързо и по-бързо, докато вече не можехме да ги различаваме и се сляха в едно. И изведнъж, пфю! – излетя под ъгъл спрямо нашата траектория. В този момент се отвори един тунел от блестяща светлина и това нещо изчезна в него.”

И той каза: „Тогава можахме да видим, в далечния край на този тунел, осветено от дневна светлина небе с пухкави облаци, каквито нямаше никъде около нас. Изглеждаше, че това нещо излиза от тунела и навлиза в дневната светлина. След това тунелът някак се дематериализира и изчезна. И всички ние стояхме там безмълвни с отворени уста.

След това се завърнахме в базата си в Тайланд. И в момента, в който се приземихме, там бяха хората на ЦРУ, които искаха да им докладваме. И единственото нещо, от което се интересуваха, бе този очевидно време-пространствен тунел, който бяхме видели.”

* * * * * *

ДУ: Това е нещо наистина удивително. Мисля, че трябва да започнем с някои от основните неща тук. Това изглежда да е бил един от по-примитивните кораби, освен че е много голям, след като той описва всички тези тръби и кабели по корпуса му.

Какво мислиш, че този човек е видял тогава във Виетнам? Откъде би могло да е дошло това нещо?

КГ: Това е бил категорично извънземен кораб. Той описва купола с тези 27 етажа. Това е основната част на тази летяща чиния, предполагам, че можем да я наречем така, където се намират болшинството от инженерните съоръжения и тези движещи се части по периферията. Болшинството от помещенията на екипажа се намират в този купол на върха.

ДУ: Точно така.

КГ: И по-долу се намира мястото, където се генерира енергията, където частите се въртят.

ДУ: За да бъдем напълно ясни, ти никога не си виждал нещо подобно в Тайната космическа програма, нали така?

КГ: Както стана дума, това е по-стара технология. Този вид кораби са били свързвани най-често със съществата, които хората наричат „Сиви”.

ДУ: О, наистина?! Защо мислиш, че те са летели над Тихия океан близо до Тайланд?

КГ: По време на конфликт изглежда че има много активност от страна на НЛО. Извънземните идват, за да наблюдават какво се случва, а може би даже и за да вземат участие.

Както чухме от Клифърд Стоун, когато го интервюирахме, когато той е бил във Виетнам, те са имали среща с извънземни, след като един Б-52 е катастрофирал. Така че изглежда че по време на войната във Виетнам в тази част на Азия е имало засилено присъствие на НЛО.

ДУ: Тази история с време-пространствения тунел е наистина удивителна, защото това се случва през нощта. Лунните лъчи се отразяват в диска на извънземния кораб, след което забелязват един тунел и през него се вижда ден, а не нощ. Там има небе, облаци и слънчева светлина. За какво мислиш, че става дума в този случай?

КГ: Те са видели дестинацията на извънземния кораб. Към неговата дестинация се е отворил един прозорец. Не си спомням дали съм споменавал в това шоу, но съм чувал многократно подобно описание. Хората са виждали странно изглеждащи небеса, които очевидно не са изглеждали като нещо присъщо на Земята. Така че – да, чувал съм много пъти такива описания.

ДУ: Значи, ако гледаш от правилния ъгъл, можеш да видиш през портала къде се намира дестинацията от другата страна?

КГ: Да.

ДУ: Как описанието на самия тунел и блестящата светлина съответстват на другите неща, които си видял или чул?

КГ: Начинът, по който съм го описал, е като пречупена светлина. Това, което съм видял, приличаше на блестящ мираж.

ДУ: Намирам това за удивително, защото Маккендлиш не знае какво съм чул от Даниел, един друг свидетел, който описваше работата си в (проекта) Монтоук и как порталите са се появявали в кафетерията.

И как можеш да видиш поле покрито с трева там, където няма никакво поле. Например поглеждаш към стената и там виждаш това блестящо нещо, и изведнъж се появява това зелено поле.

Тези портали отвеждат ли те през времето, както и през пространството?

КГ: Да. И те се научиха как да манипулират някои от тези портали, за да могат да пътуват назад и напред във времето.

ДУ: Добре. Сега ще видим още нещо от интервюто с Марк Маккендлиш, където той описва свое лично преживяване.

* * * * * *

МИГАЩИЯТ ФЕНОМЕН

Марк Маккендлиш: Връщах се от един бейзболен мач през 1994 г. – мисля, че беше юни или юли, и пътувах през каньона Карбън. Там има една област близо до нещо като природен резерват, югозападно от град Чино.

В далечината се виждаха някакви електропроводи с високо напрежение, които преваляха хълма, както и някакви строежи, къщи и подобни неща.

Аз возех в колата една група от 3-4 деца. Имаше силно въздушно течение, така че самолетите, които обикновено се приземяваха от изток, не можеха да направят това, тъй като вятърът духаше в тази посока и би им попречил да кацнат плавно. Така че те заобикаляха, подхождаха от запад и се възползваха от подемната сила на вятъра. И ние можехме да видим всички тези самолети, които изчакваха възможност да се приземят, техните светлини и всичко останало.

И аз казах: „За ръководителите на полети трябва да е голямо предизвикателство да поддържат организацията на всички тези самолети, без да допуснат някоя катастрофа.”

Удивителното бе това, че току-що бяхме привършили да разговаряме относно НЛО. И точно след като споменах за възможността от сблъсък между кръжащите самолети, видяхме една блестяща светлина, която се увеличи много бързо, след което някак се отдалечи. Последва друга ярка светлина в небето, която започна да се приближава към нас под ъгъл около 45° и да се увеличава.

След това се появиха едни светли линии, които започнаха да се движат заедно с тази светлина по посока  на нещо като невидима дупка в небето. Някои от тези линии бяха по-широки и плътни, други – по-тънки. Всички бяха оцветени еднакво в златистожълто и се движеха в синхрон с блестящото петно светлина. 

Свързах се с летището и ги попитах дали е имало самолетна катастрофа. Отговориха ми отрицателно.

И докато мислех за това, ми дойде наум, че това нещо се случва точно в този природен резерват. Там има стриктни правила, които забраняват пребиваване в парка след смрачаване. Има поставени такива знаци. Впоследствие проверих това лично. Така че те не желаят хора в парка по тъмно. И мисля, че вече зная защо това е така.

Това, което видях обаче, изглежда се бе появило от един от тези време-пространствени тунели. Точно както в онази сцена от първия филм на „Междузвездни войни”, когато те набират скорост равна на тази на светлината и когато се изстрелват в хиперкосмоса, и всички изображения на далечните звезди започват да се проточват.

Тук става дума за същото нещо, което се появи от този време-пространствен тунел. То всъщност влачеше със себе си част от светлините на тези звезди, където е било, когато е напуснало своето място в космоса. То теглеше тяхната светлина със себе си.

Така че това, което виждаме, е изображение на тези звезди, изтеглени като линии. Линията на големите звезди, които са по-близо, са по-плътни и удебелени. Тези, които избледняват в далечината, имат малки, тънки линии. Всички обаче са успоредни и се движат в синхрон.

И тогава си дадох сметка, че златист цвят е червеното преместване на светлината от звезди, които изглеждат като бели с просто око. Ако говорим за Доплеровия ефект, когато се отдалечаваме от светлинния източник, тогава се получава т.нар. червено преместване, при което светлината става златистожълта. И така разбрах какво се случваше.

Е, оттогава насам, след като разбрах за какво явление става дума, и откакто се преместих в Северна Калифорния, съм виждал подобни явления най-малко шест или осем пъти, като две от тях бяха много внушителни. Те възникват толкова често, особено през летния период. Не знаем защо това е така. Местните хора, които наблюдават небето, любителите астрономи, които обичат да наблюдават НЛО и са свикнали толкова всеки момент да се появи някой НЛО, наричат тези неща „примигвания”, защото се случват толкова често.

* * * * * *

ДУ: Когато той описва появяването на този портал с излизащите от него линии, какви бяха първите неща, които ти дайдоха наум?

КГ: Случват се най-различни оптични феномени. Даже светлината може да се прилепи към тези кораби, докато те преминават през тези време-пространствени тунели. Така че съм чувал за различни видове светлинни феномени, възникващи във въздуха, когато корабите навлизат и излизат от тези тунели.

ДУ: Той говори за тези примигвания като нещо твърде често срещано. Наистина не съм чувал хора да описват това. Мислиш ли, че някой, например извънземен или някой човек, ако пътува през нашата атмосфера с помощта на портална технология, ще предизвика такова явление, ако бъде наблюдаван от правилното място и в правилния момент?

КГ: Над главите ни се случват много повече неща от това, което знаем. Типичният човек прекарва деня си като гледа на своето ниво. Твърде малко хора се спират, за да погледнат нагоре.

ДУ: Правилно. Значи ти мислиш, че може да има атмосферни феномени, които болшинството хора даже няма да забележат, защото или протичат много бързо, или по някакъв друг начин са трудно забележими?

КГ: Да, атмосферни и светлинни явления.

ДУ: В случай като този, който чухме той току-що да описва, дали става дума повече за кораб? Или това би било по-скоро естествено явление, което пречупва светлината и наподобява портал?

КГ: Може да е едно от двете, защото както съм описал поведението на космическата мрежа, и както Земята се върти, трябва да има правилна електромагнитна връзка между Земята, Слънцето и звездата, от чиято дестинация идва такъв обект.

Това може също така да обясни защо тези неща могат да бъдат видени през лятото – защото тогава тези портали се отварят над определени енергийни центрове на Земята. Както вече съм описал, тези електромагнитни центрове могат да се отварят на повърхността на Земята, под нея, под океана, и много високо в атмосферата.

ДУ: Едно от нещата, за които той ми напомни, е нещо, което видях в списанието „Открий” (Discover) през 1990-те, където описваха едно ново явление, което не беше Северно сияние, но приличаше на него. И те ги наричаха „феи”. Други подобни явления наричаха „елфи”. И сега, когато си спомням това, тези „феи“ и „елфи“ бяха предимно линейни колони светлина, които изглежда че възникваха от едно място, подобно на тунел. Мислиш ли, че тези „феи“ и „елфи“ може да са примери за такива време-пространствени тунели, които стават видими за нас?

КГ: Не. Не, това са електромагнитни явления, които възникват. Някои имат положителен, други отрицателен заряд. Много от електрическите заряди, които виждаме да се появяват между небето и земята, са от един от двата вида. А тези, които достигат до космоса, носят различен заряд. Те могат да достигнат доста далече в космоса.

ДУ: О кей. Мисля, че ти бе казал, че самите портали имат някаква плазмена основа.

КГ: Плазмата е по-скоро страничен резултат от електромагнитните потоци, които се появяват.

ДУ: Едно от интересните неща, които той каза в този кратък епизод, бе, че това, което се е появило от този предполагаем портал, е ставало все по-голямо, когато се е приближавало към него. Мислиш ли, че размерът е просто функция на приближаването на обекта към него, или там се намесва нещо друго, което причинява този зрителен ефект?

КГ: Когато преминаваме през тези местни деформации на време-пространството, които наричаме портали, аз съм описвал как се появява нещо като метален лъч, след което порталът се обръща, сгъва се и се прибира навътре. Описал съм как това е една триизмерна сфера, в която хората влизат едновременно от различни посоки. След което излизат от другата страна в една и съща посока.

Е, когато влизат и излизат, става такова извиване на време-пространството, че когато влизат, изглежда че се смаляват. А когато излизат, като че ли стават по-големи. Така че когато го видях да описва това явление, то може да се е дължало на перспективата. В същото време си помислих за тази странна аномалия, която настъпва, когато хората и обектите влизат и излизат от тези портали.

ДУ: Мислиш ли, че има някаква връзка между мегалитната каменна архитектура и феномена на порталите?

КГ: Да. Древните са построили много от тези мегалитни структури по протежение на енергийната мрежа на Земята.

И тази енергийна мрежа е, която управлява електричеството и го насочва към тези различни възли …

ДУ: Точно така.

КГ: … които се отварят като портали.

ДУ: И в последната част на това изумително интервю с Марк Маккендлиш, той описва своята интерпретация на един термин, въведен от Бичард Долан, прекрасният НЛО изследовател, който изследва наистина само факти.

Той въвежда понятието „отцепила се цивилизация” (breakaway civilization) като описание на нещо, резултат от тази култура на национална тайна и как тези тайно възпроизведени НЛО анти-гравитационни технологии могат в действителност да доведат до създаването на колонии извън Земята и следователно да формират цивилизация, която е напълно изолирана от нас.

Нека чуем какво има да ни каже Марк Маккендлиш за тази удивителна идея.

* * * * * * 
ОТЦЕПИЛА СЕ ЦИВИЛИЗАЦИЯ

Марк Маккендлиш: Мисля, че моят приятел Ричард Долан бе един от първите, които предположиха, че този вид технология, някак конфискувана и държана далече от погледа на обществото, може да има за последица възникването на население, което да е скрито зад булото на секретността.

Това биха били хора, подбрани поради своя висок интелект, способности и разбиране на функционирането на тези технологии. И тези хора по всяка вероятност никога не разговарят за това, което правят. Те не могат да опишат тези технологии и не могат да издадат това, което знаят.

И като последица от всичко това, те формират свое собствено общество, със своя структура и начин на живот.

Искам да кажа, че вероятно има някакво място, може би в Антарктика. В последно време бе проявен изключителен интерес към случващото се в Антарктика. Чуваме за хора като Джон Кери, като Ричард Брансън, които летят до там Бог знае защо. Във всички случаи там става нещо твърде интересно.

Има много предположения, че адмирал Бърд се е сблъскал с напреднала технология, притежание на изолирана цивилизация, преселила се там веднага след Втората световна война. В резултат на това обаче той е изгубил много самолети, персонал и няколко кораба.

Тази технология е нещо реално. Зная, че съм виждал неща, които са необясними с конвенционалните видове системи и технологии за задвижване – неща, които преминават по небето с невероятни скорости и които изглежда че едновременно с това манипулират времето.

Така че ако имаме едно общество, което разполага с този тип физика, този тип технология, струва ми се, че при подходящи обстоятелства тази технология може да бъде използвана за налагане на принуда тук и там по света, по отношение на неща, които се случват на политическата арена, за добро или за лошо.

Това може да бъде начин някой да бъде принуден да не започва трета световна война. Може да бъде начин … искам да кажа, знаете ли, когато виждате как китайците започват да дрънкат оръжия и след това изведнъж над една столица като Пекин има внушителна поява на НЛО, това кара човек да се замисли дали китайците не са получили едно твърде дискретно послание да мируват. 

* * * * * *

ДУ: Това, за което изглежда че става дума тук, предполага доста по-голяма доза секретност зад феномена НЛО, отколкото много хора някога са си представяли. И това очевидно е бил централен елемент в нашето предаване. Мисля, че е интересно, че той спомена Антарктика и споменава същите данни, за които и ние сме разговаряли, вероятно без да има представа от това, което ние сме разкрили. Какво мислиш за всичко това?

КГ: Особено по отношение на отцепилата се цивилизация … една от новините, които разкрих в последно време, бе относно така наречената Антарктическа Зона 51, която се намира в Антарктика, както и за много от тези бази под леда, които са построени в рамките на Проект Леден червей.

Тези бази са огромни и представляват съоръжения за изследователска и развойна дейност. Фирми като Локхийд Мартин населяват тези места и ги използват.

Не само това, но има и един космически полигон, който принадлежеше на нацистите и който ни бе предаден в края на 1950-те и началото на 1960-те, и който ние превърнахме в свой космически полигон. Това е едно твърде интензивно използвано съоръжение.

Нека обаче не забравяме, че понятието за отцепилите се цивилизации не е нещо ново. То възниква в древността. Древните цивилизации са имали кастата на жреците, съставена от инженери. И цялото знание е било пазено от тази каста. Те са го опазвали даже от кралете.

В онези времена, когато са разработили този тип технологии, те са сторили това отделно от своята цивилизация. И мнозина от тях са правили това под земята или извън Земята, където са развивали свои бази. И някои от тях са тук днес като едни от тези извънземни групи, които приемаме за извънземни групи, които виждаме да летят в небето.

ДУ: Каква мислиш е вероятността тази отцепила се цивилизация да затвори това разделение между себе си и хората на Земята до степен, в която да узнаем, че тя съществува и е в състояние са общува с нас по някакъв начин?

КГ: Ще бъда силно изненадан, ако те разкрият сами себе си. Имам предвид напълно отцепилата се цивилизация, която притежава най-напредналата технология. Най-вероятно е не след дълго време да чуем за една от тези други тайни космически програми. Единственият начин, по който си представям широка дискусия по въроса, това е чрез някакво масово разсекретяване на данни, или някакв род събитие, при което информацията бива обявена въпреки волята на властимащите, които управляват тези отцепили се цивилизации.

ДУ: Как обаче виждаш разгръщането на този процес? Защото изглежда че начинът, по който се е реализирала тази отцепила се цивилизация, е довел до това, че ние не сме способни да изпратим собствен летателен апарат в орбита около Луната, за да видим какво се намира на тъмната й страна. Ние не притежаваме способността да изведем обикновени хора в космоса.

След това имаме хора като Елон Мъск и Ричард Брансън, които създават своите собствени малки космически програми и се опитват да изстрелят кораб в космоса, и той се взривява, което прилича на саботаж. Така че как е възможно ние да преживеем в действителност това – да излезем в космоса?

КГ: Ами всички тези неща се развиват тайно. Оръжията, програмите, например саботирането на тези две цивилни програми, всичко това се случва тайно. Ако имаме някакъв вид масово разсекретяване и на бял свят се появи голямо количество информация, която не може да бъде опровергана, това ще означава край на измамите. Те могат да се крият зад завесата колкото си искат, но ние въпреки това знаем къде се намират.

ДУ: Каква мислиш  ще е съдбата на отцепилата се цивилизация? Ако те все още обитават нашата Слънчева система, те ще приличат на лесни мишени, ако настъпи някакво разкритие. Ако те наистина искаха да се отцепят, не биха ли прекъснали напълно всякакви връзки с нашата Слънчева система, след което просто да се заселят някъде другаде?

КГ: Те са го направили. Те обитават други звездни системи. Те притежават бази в други звездни системи.

Ако трябваше да го направят, а те са го планирали, в даден момент, в който изглежда, че информацията започва да изтича към обществото или към средното ниво – към хората, които могат да представляват опасност за тях, като някои от групите във военнопромишления комплекс, ако тези хора започнат да имат достъп до тайната информация, то властимащите, които са част от тази отцепила се цивилизация, бяха планирали да избягат от Слънчевата система и да отидат в една от тези други звездни системи.

ДУ: Как мислиш, че тази така наречена външна бариера (на Слънчевата система) се отразява на този план?

КГ: Тя е провалила този план. Сега те са останали тук заедно с нас.

Ако настъпи Пълно разкритие, тогава както ти каза, те се оказват лесни мишени. Те са идентифицирани и всеки би искал да ги огледа хубаво и да им потърси сметка за това, което са сторили, за да държат в тайна от нас своята отцепила се цивилизация и това ще бъде част от фокуса на разкритието. 

ДУ: Добре. С това ще завършим този епизод. Много, много удивителна серия от интервюта с Марк Маккендлиш, един от първоначалните 39 свидетели на Проект Разкритие, с когото се срещнах лично в 2001 г. Удивително е колко много той имаше да разкаже.

Аз съм Дейвид Уилкок тук заедно с Кори Гууд. Това е Космическо разкритие и ние ви благодарим, че бяхте с нас.