(с) Превод АТИ, 2018 г.

Дейвид Уилкок: Добре дошли в още един епизод на Космическо разкритие. Аз съм вашият домакин Дейвид Уилкок и съм тук заедно с Емери Смит.

Тъй като информацията за тези тайни програми е толкова раздробена и трудна за откриване, как всъщност човек може да достигне определено ниво на познание в този таен свят?

Какво е нужно, за да получиш определено ниво на достъп? И как преминаваш през тези отделни нива, за да достигнеш до наистина интересните неща?

Емери, добре дошъл отново в предаването.

Емери Смит: Благодаря ти, Дейв.

ДУ: Първото нещо, с което бих искал да започнем, е един въпрос от аудиторията. Какво обучение премина, за да станеш лабораторен техник? В какво се състоеше твоето обучение? Как го получи? Можеш ли да ни дадеш по-подробна информация?

ЕС: Разбира се. В това няма нищо по-различно от случая с всеки друг, който планира да се присъедини към военните, като избере желан вид служба.

Аз постъпих като лаборант по хирургични технологии. По-нататък можеш да получиш различни класове, като продължиш обучението си в техническите програми на колежа на ВВС, където аз прекарах само няколко седмици, поради предишното си военно обучение като тиинейджър.

След това бях веднага преместен във военната база Шепард на ВВС в Уичита фолс, Тексас. Там преминах продължително обучение в хирургични технологии и оказване на хирургична първа помощ.

След това бях назначен в друга област, в една въздушна транспортна болница в базата Инглънд на ВВС в Луизиана. Това е едно от тези места, където с помощта само на два самолета С-130, ние можем да свалим на земята, където и да е по света, цяла една болница, готова да функционира в рамките на 24 часа.
Така че това бе моето обучение в основните неща на хирургическите технологии и така аз научих доста под ръководството на много прекрасни лекари.

След това постъпих в базата на ВВС в Албъкърк, Ню Мексико, където се обучавах в тяхната болнична система.

Обучението е един непрекъснат процес. Винаги се появяват нови неща. Винаги има нови техники. Добър пример в това отношение е кардиопулмоналната реанимация. Тя се променя непрекъснато. Може би става въпрос за различен брой вдишвания, или различен брой компресии на гръдния кош.

При всяко преместване се налага преоценка на професионалната ти квалификация от лекари, медицински сестри и от целия медицински персонал. Това е една непрекъсната програма на обучение.

За мен всичко това бе прекрасно, защото аз бях изпълнен с енергия и исках да научавам все повече и повече, и повече. И ВВС ми даваха непрекъснато нови възможности за това.

ДУ: При положение че това е било очевидно едно много интензивно обучение, ти получаваше ли също така знаниая, които не са били достъпни за хората в университетите?

ЕС: Това е абсолютно вярно. Нещата, които научих чрез военнопромишления комплекс и при военните като цяло – защото докато карах военната си служба аз служих едновременно при цивилните и при военните – този вид обучение не е достъпно за обикновените хора. Това се дължи на различните видове раздробени секретни програми, в които работех.

Допълнителното обучение в случая бе АБСОЛЮТНО задължително. Трябваше да премина през различни курсове, свързани с електромагнитни изследвания и експерименти, както и в областта на медицината, които не бяха широко достъпни.

Забелязал съм, че обикновено след 5 до 10 години, някои от тези неща биват разсекретени, като например хармоничните скалпели. Използваха ги в началото на 1980-те, но те не станаха известни до началото на 1990-те, след което бяха вече широко приложими.

ДУ: В един от предишните епизоди ти спомена за някаква учебна програма при военните, която си преминал, докато си бил в гимназията.

ЕС: Да, точно така.

ДУ: Би ли ни пояснил – на колко години бе, когато постъпи при военните? И колко време трябваше да мине, преди да те поканят за участие в тайни проекти?

ЕС: Първото нещо бе Граждански въздушен патрул, когато бях на 13. Това е програма, свързана с ВВС. Тя съществува на много, много места и не е тайна.

Докато бях в тази програма, преминах и обучение в Корпуса за подготовка на служители на армейския резерв. Това е също нещо обикновено, което съществува в повечето гимназии.

И така, армията определено ме привличаше. По време на четирите гимназиални години преминах през редица военни лагери, които бяха с продължителност между две седмици и един месец.

Някои от мисиите за оцеляване на Корпуса за подготовка на служители на армейския резерв се провеждаха за около седмица в твърде безлюдни места по света. Там те обучават на неща, свързани с оказване на първа помощ, операции по издирване и спасяване.

Тези операции по издирване и спасяване са най-голямото нещо. Там те обучават да използваш устройства за спешно установяване на местоположението, каквито се намират в опашката на всеки самолет и във всяка лодка.

ДУ: В какъв момент започна да получаваш информация, която бе достатъчно секретна, такава, че наистина да изненада хората, ако не са чували подобно нещо преди?

ЕС: Вероятно когато бях второкурсник. Ние всички преминаваме през тези тестове наречени Военни тестове за професионална пригодност.

ДУ: Разбира се.

ЕС: Те определят мястото на военната ти служба. Аз обаче преминавах през допълнителни тестове за професионална пригодност, за които тябваше да пътувам до базата на ВВС МакДил в много последователни уикенди.

Моят военен комантир ми казваше, че това са просто допълнителни изисквания, които те предявяват към някои хора. В началото аз мислех, че това се дължи на ниските ми резултати на първоначалните тестове, но се оказа, че не бе така. Впоследствие установих, че това са тестове, на които подлагат някои деца, за да измерват съзнанието им и някои социални умения.

ДУ: До какво водеха тези тестове, ако получиш положителни резултати? Даваха ти допълнителни инструкции? Или някой ти връчваше пачка документи?

ЕС: Наистина нищо не беше особено странно, докато не отидох в базата на ВВС Инглънд и първата ми поставена задача в Александрия, Луизиана, до военната база Форт Полк. Непосредствено след това отидох в базата на ВВС Къртланд, когато нещата НАИСТИНА започнаха да стават интересни. Аз се почувствах прекрасно с това си назначение. Бях невероятно развълнуван да се измъкна от блатото и да отида в планините, във високата атмосфера.

ДУ: Някой погледна ли те одобрително, или ти намигна, или те потупна по рамото?

ЕС: Да. В Къртланд се отнасяха с мен много по-добре, отколкото в базата Инглънд. И аз знаех, че нещо става, защото когато отидох там, веднага ме поставиха да командвам, пряко и косвено, 30 различни техници …

ДУ: Уха!

ЕС: … и специалисти хирурзи, защото аз бях вече натрупал доста опит. И следващото нещо бе, когато един от командирите се обърна към мен и ми каза: „Хей, имаме допълнителни неща, върху които можеш да работиш, ако желаеш – допълнителни неща и допълнително обучение. И ние всъщност ще ти позволим да напускаш работа рано, за да правиш тези неща.” И аз така и направих.

Някои от тези неща бяха свързани с лекуване на травми, въздушни евакуации, летателна медицина и подобни работи.

Ето така аз разбрах веднага: „Уха! Това ще бъде за мен една наистина прекрасна възможност не само да получа повече нашивки, но да бъда повишен по-бързо и да стана част от други специализирани програми.”

И тогава те дойдоха при мен и ме попитаха, след като бях преминал допълнително обучение: „Би ли искал да се пробваш в това ново военно крило, свързано с изследване на органи?”

Аз, разбира се, бях повече от готов да подпиша този документ, защото исках да бъда по-стабилен финансово. При военните не ти плащат нищо, както знаеш. А за мен бе толкова лесно … имах толкова много енергия, че за мен бе лесно да започна работа в 18 часа и да работя до 1 часа през нощта, след което да се върна в 4 часа и да започна работа в 5 ч. и така отново и отново.

По онова време бях в чудесна форма и учението ми бе изумително.

Тези неща бяха свързани с твърде интересни пътувания, с различни бази на ВВС, като Холломан, Уайт Сандс и други, които няма да спомена.

И тогава се отвори възможността, струва ми се, да попадна в тази секретна програма. Тогава разбрах, че няма да изследвам органи на войници.

ДУ: В предишни епизоди ти описа, че първоначалните девет месеца, в които си правил тези аутопсии, това са били отегчителни малки квадратни или правоъгълни парчета тъкани.

ЕС: Правилно.

ДУ: Дали всъщност някой някога те е инструктирал подробно? Защото мнозина от свидетелите, с които съм разговарял … Нека просто ти изложа контекста.

В даден момент на всеки от тях са били показвани странни филми и са им разказвани неща. Или е трябвало да изчетат голям обем информация. И това е общото в много от техните истории.

Така че се питам, ако си получавал тези малки парчета тъкани, дали си получавал и някакви подробни инструкции или обяснения, които да те накара да мислиш, че това може да е било нещо странно?

ЕС: Това наистина се случи след може би шест или девет месеца в програмата, когато започнах да посещавам специални курсове, свързани с работата ми в различна операционна зала, или в различно крило или област.

И тогава изразът, който чувах, бе: „Тъкан от извънземен произход”.

ДУ: Те са използвали този израз?

ЕС: Да, така беше.

ДУ: Наистина?

ЕС: И това бе начинът, по който по-късно узнах какво точно се случваше там. Дали бе вярно, или не, но нещата, върху които работех, определено не изглеждаха да произхождат от човешки телесен материал или течност.

ДУ: Това бяха брифинги, на които не се задаваха въпроси, или ти имаше възможност да общуваш с някого, който ти разказваше неща?  

ЕС: Веднъж на две седмици получавах инструкции от водещ учен или от командир.

По-голямата част от инструкциите обаче, независимо дали ставаше дума за повишение, свързано с ново назначение, или кратки курсове от 2-3 часа за това, което ще ти се случи в работата през деня, определено сочеха в посока извънземна генетика и ДНК.

ДУ: Когато бях в гимназията, един мой добър приятел имаше професор по физика, ръководител катедра, който му бе казал, че НАСА Е ЗНАЕЛА, че не сме сами, че катастрофата при Розуел е била истинска и че това е било известно на всички, когато той бил работил там през 1970-те.

Тогава главата ми експлодира от въпроси. Прочетох 300 книги в последните три години от училище, което ще рече 100 книги на година и две книги на седмица – нещо такова.

Представям си, ако бе на мое място, любопитството, което щеше да е запалено в ума ти, желанието да задаваш въпроси: „Какво имате предвид под „тъкани с извънземен произход“? Откъде са те? С какъв кораб са пристигнали? Какъв е техният дневен ред? Те опитват ли се да ни избият? Опитват ли се да ни помогнат? Дали това не са боговете, които виждаме на шумерските глинени плочки?”

ЕС: Така е.

ДУ: Ти задаваше ли тези въпроси?

ЕС: Абсолютно не, защото нямаше да съм част от програмата, ако бях направил това на такъв ранен етап.

ДУ: Наистина?

ЕС: По-късно бе по-различно. Те се отпуснаха малко повече, след като бях прекарал с тях три години. Постепенно можех да чуя неща като: „Чухме, че това е дошло от тази звездна система.”

Специално честотите за тях бяха много важни – изследването на честотите на ДНК клетките, на корабите. По този начин те изграждаха своята енциклопедия от тези различни тъканни проби, които принадлежаха на различни извънземни същества.

Така че всичко бе силно завладяващо. И да, за мен, аз се пристрастих. Аз ИСКАХ да отида на работа. Аз ИСКАХ да видя следващото нещо. Аз ИСКАХ да задавам въпроси, но не можех, като в същото време се надявах да попадна в друга програма, след като съм работил върху това същество, когато ще ми покажат кораба, с който то е пристигнало. Такива неща.

ДУ: Те допускаха ли някога грешки? Понякога позволяваха ли ти случайно да узнаваш неща, които наистина не биха искали да знаеш?

ЕС: Винаги. Непрекъснато.

ДУ: Наистина?

ЕС: Да.

ДУ: Например, какво би представлявало такава грешка?

ЕС: Грешка би било допускането на техниците в събрание, предназначено само за ръководители, отговорни за това тяло, или за това устройство, или за този кораб.

Така че много често се случваше да прекъснат преждевременно събранието и ние да трябва да напуснем стаята, тъй като хората, отговорни за дадената операционна, или за съответното оборудване или аутопсия на извънземно, трябваше да бъдат информирани за много повече неща, както установих по-късно, например откъде е дошло, от точно коя планета и звездна система. Дали са междуизмерни, или не? Дали са тип петолъчка като нас и защо?

ДУ: Петолъчка ще рече човешката форма – глава, две ръце и два крака.

ЕС: Човешката форма. И ако не, защо са в друга форма? Защото може би са били изкуствено създадени от определени извънземни.

Имаше редица извънземни, които установихме, че водят със себе си домашни животни, които по-късно се опитвахме да категоризираме. Имаше също така извънземни, които транспортираха ГОЛЕМИ същества, които обаче не бяха извънземни. Те бяха като … Виждахме слонове и подобни неща … които не принадлежаха към тяхната система. Може би те бракониерстваха тези същества, или ги превозваха някъде, нямах представа.

Защото за да достигнеш до ниво, където да знаеш почти всичко, трябва наистина да си бил там доста продължително време. А аз, за съжаление, напуснах твърде  рано.

ДУ: Нека се опитаме да видим малко по-подробно как изглежда едно място, като например базата на ВВС Къртланд, където нещата за теб са започнали да стават интересни.

Очевидно, в крайна сметка ти си се забъркал надълбоко в тази система от нива на достъп, класификации, какви врати може да отваря твоята служебна карта и т.н.  Така че можеш ли например да ни разкажеш какви са различните нива на достъп? И може ли да има хора на територията на базата, които нямат никаква представа какво наистина се случва там?

ЕС: Абсолютно. Хората трябва да разберат, че когато се каже за някого: „Той работи в базата Къртланд” … а базата Сандиа лаб е също на територията на Къртланд, но тя има своя собствена система за сигурност и всичко останало.  Също така, има доста нива и техни подразделения, които са отдадени на контракт на много различни корпорации на военнопромишления комплекс. Така че това не е нещо, което принадлежи на ВВС на САЩ.

ДУ: Разбирам.

ЕС:  Ние отговаряме за сигурността на това съоръжение.  А армията отговаря за сигурността на това съоръжение на военната база. Те НЯМАТ НИКАКВА ИДЕЯ какво се случва вътре.

Те знаят, че това е нещо свръх секретно. Те знаят, че навън не трябва да изтича никаква информация, че това ще бъде във вреда за американския народ. Ако информацията попадне при нашите врагове, можем да изгубим една ГОЛЯМА ракетна програма.

Така че има различни класификации на това кой притежава тези различни видове нива на лаборатории и какво ли още не и различните програми, които се изпълняват.

И ако се завърнем към това, което току-що каза, обикновено трябва да минат три до четири месеца, в които да си работил в този тип програми, ако съдя по опита си само в медицинската сфера, през които стриктно да спазваш всички правила и указания, които в началото са наистина елементарни.

Не можеш да разговаряш с никого. Не можеш да разказваш на никого нищо. Не трябва да приемаш никакви опиати или алкохол. Не можеш … Всеки две седмици биваш подлаган на тестове.

Така че по онова време трябваше да се съобразявам само с тези елементарни изисквания и да не правя нищо особено. Трябваше просто да се явявам на работа, да си свърша работата и след това да напусна.

И на всеки четири месеца отиваш едно ниво нагоре. Наричат го „едно нагоре”. И „едно нагоре” означава, че ако изготвят доклад, че си правил това, което е трябвало да правиш, получаваш следващо ниво на достъп. И биваш следен непрекъснато – за всичко.

Ако те спрат за превишаване на скорост, най-добре е веднага да им се обадиш и да ги известиш. В рамките на шест до осем часа трябва да им кажеш, ако си направил някакво нарушение, ако са те арестували, или ако си имал недоразумение със своя командир – всякакви и най-дребни неща – например ако те тормозят колегите ти, което ми се случваше често, защото те не разбираха защо си тръгвах няколко часа по-рано от работа. Това бе, защото трябваше да работя в тези секретни програми.  

Понякога официалните обяснения за пред преките началници на цивилната ми работа бяха заболявания и това бе всичко, което те трябваше да знаят. Спомням си един от приятелите ми, който говореше няколко чужди езика, имаше за извинение извършването на лингвистични услуги и дешифрирането на документи от полски, или от немски. 

Те бяха много добри в измислянето на подобни извинения, с които да прикриваме участието си в тайните програми, така че след известно време престанаха да ни задават въпроси.

ДУ: Ти повдигна въпроса за дезинформирането и това ме накара да си помисля за нещо друго. Ако имаш военни от ВВС и от други войски, които осигуряват охрана и в същото време знаят, че става нещо свръх секретно, имаше ли някакъв вид дезинформация насочена към тях, с цел задоволяване на тяхното любопитство, но естествено далеч по-малко интересна от случващото се в действителност?

ЕС: Те правеха това, ако подозираха, че някой е започнал да издава информация. Абсолютно. В момента в който изтече информация, или видят хора от охраната да разговарят помежду си, или да водят неподходящи разговори по мобилните си телефони, моментално започват кампания за дезинформация и веднага измислят някакво правдоподобно обяснение.

Също така непрекъснато се случваха странни неща, но те винаги успяваха да ги покрият. И често ако се случеше някой да види нещо неразрешено, той биваше ликвидиран.

ДУ: Мислиш ли, че тези военни бяха в състояние да си представят какво се намираше под краката им?

ЕС: Не. Не. Те са млади кадети, млади войници, които просто чакат да им свърши смяната, за да отидат във фитнес салона или да се забавляват. Те имаха основание да се държат по този начин.

Никой не ги информираше за нищо. Става дума за войниците, които бяха на пропуска и които извършваха проверките. Абсолютно за нищо.

ДУ: Ти спомена за повишаване нивото на достъп до секретна информация на всеки четири месеца. Би ли ни дал някаква идея какво представляват тези нива? Може ли да бъдеш малко по-конкретен? Например има ли … Те обозначени ли са с някакъв буквено-цифрен код? Имат ли си наименования?

ЕС: Да. Искам да кажа, има професионален жаргон, който хората използват за различни неща. Например: „Той получи ‘клас умбра’”, който е стар термин, вече излязъл от употреба. Сега вече наименованията са комбинация от букви и цифри, например Алфа 22, Бета 17. Така биват обозначавани различните бази и различните видове работа, която извършваш там.

Аз достигнах до ниво Алфа 22 и това е всичко, което зная. Преди това ниво бе обозначавано само като А22.

ДУ: И буквите обозначават конкретна база?

ЕС: Конкретно звено в базата.

ДУ: Ох!

ЕС: Така че може да има енергийти тестове, тестове на летателни апарати, биологични тестове, всички тези различни неща. И първата буква е просто една буква, която съответства на мястото, където се намира твоята програма, когато постъпиш. Тя може да се промени. Буквите и цифрите се сменят, когато биваш преместен в друга база или в различен проект.

При мен обозначенията се меняха рядко, защото работата ми бе свързана винаги с медицината.

Случи ми се да работя на някои кораби, но предимно за да вземам проби от тях, не да изучавам системите им на задвижване и управление.

ДУ: Значи А22 в една база би означавало нещо напълно различно от А22 в друга база.

ЕС: Не, това е стандарт в Северна Америка.

ДУ: О, така ли?

ЕС: Да. Различно е от Европа и Австралия. Те имат собствени системи за обозначение. В твоята база обаче може да работят санитари, лекари и извънземни от други бази. И те имаха различни обозначения, кодове и наименования.

ДУ: Значи ти си облечен в нещо, на което е обозначено „А22”?

ЕС: Не. Не. Това е записано на твоята гривна.

ДУ: Разбирам.

ЕС: Спомняш ли си за гривната?

ДУ: Да, ти я спомена по-рано.

ЕС: Всичко е записано на тази гривна.

ДУ: Значи те не биха искали други хора в базата да знаят какъв е твоят ранг.

ЕС: Не! Това би било наистина зле, защото би могъл да подлъжеш някого да ти каже нещо, което не трябва, ако си помисли, че притежаваш определено ниво на достъп.

ДУ: Ох!

ЕС: Да, такива неща се случваха, но те имаха фатални последици.

ДУ: Това, което описваш тук за хората, които гледат нашето предаване, би трябвало да звучи като научна фантастика. Може би те биха искали да ти вярват, но може би също така нещо да ги спира да приемат всичко, което казваш за истина.

За мен мащабите на това, което описваш, сложността му, са доказателство, че нещата са истински, защото това не може да бъде измислено ей така. Подробностите са прекалено много.

Това, което описваш тук … определено ти се отказваш от определени неща. Ти жертваш определени неща.

Ти жертваш възможността да разговаряш с хората за това. Ти даже не можеш да имаш приятели. Ти не можеш да задаваш въпроси.

Така че би ли описал някои от жертвите, които си направил в тези удивителни условия?

ЕС: Технологията, върху която работех, и различните проекти, в които бях включен, могат да разрешат световния проблем с недостига на вода. Фукушима може да бъде изчистен за седем дни. Стотици декари замърсена с боклуци водна площ по бреговете на Китай и Япония могат да бъдат пречистени.

В личен план, раковото заболяване на майка ми. То можеше да бъде избегнато, ако те бяха разсекретили тази информация.

И така, след като работих върху някои устройства за извличане на безплатна енергия от атмосферата и разработих действащо устройство, което бе признато от няколко лаборатории, аз достигнах до момента, в който животът ми се оказа застрашен. И това не бе свързано с извънземните.

Това бе, защото… Те мислеха, че аз ще оповестя нещо без тяхното знание.

Така че аз съм силно емоционално ангажиран с оповестяването на всичко това. Аз наистина мислех и чувствах, че животът ми е изложен на опасност с всички тези непрекъснати заплахи, телефонни обаждания и непрестанен тормоз. При тези условия нормалният живот е невъзможен.

Семейството ти е изложено на опасност. Жена ти е в опасност. Приятелите ти са в опасност. Хората не искат да бъдат свързвани с теб.

Колегите ми в много от големите корпорации се обърнаха срещу мен, защото не желаеха … макар аз да съм 50% собственик на една корпорация, те просто се отдръпнаха и казаха: „Ние не искаме това да се отрази на ценностната система на корпорацията” – става дума за съществуването на извънземни и за енергията на нулевата точка … освен ако те не правеха милиарди долари от това.

Така че това тяхно отношение само показва, че те са нечестни хора, които се интересуват единствено от правенето на пари и не искат да имат нищо общо с това, за което аз говоря.

Има и хора, които са просто … Те смятат, че ако по някакъв начин бъдат свързани с мен, то те … животът им ще бъде изложен на опасност.

Така че това е голямо бреме, което човек трябва да носи на раменете си, но аз не спирам само защото някой ме тормози, или защото някой друг се опитва да ме убие.

Аз получавам всякакви забележки онлайн. Има хора, които не са съгласни с мен. Те не е нужно да се съгласяват. Аз не карам никого да се съгласява.

Аз ти разказвам своята история. Аз я разказвам честно и ти заявявам: „Иди сам и открий истината, защото това е единственият начин, по който ще можеш наистина да повярваш.“ И това е, което направих.

ДУ: Бих искал да ти благодаря за смелостта, която проявяваш по този начин.

Нещо ми мина през ума, докато говореше и то е свързано с жертвите, които човек трябва да прави, за които говорехме.

Любопитен съм дали някога ти се е случвало например някой да дойде при теб, когато в действителност не би трябвало да разговаряте. И той целият да е нервен, да се оглежда наоколо. И той ти казва нещо, което не би трябвало.

Дали нещо подобно ти се е случвало някога, или това бе просто невъзможно да се случи?

ЕС: Ами, след като човек е бил там в продължение на много години, хората започват да се отварят. Опознаваме се, знаеш, че този човек е бил там толкова дълго време и очевидно няма да каже нещо неподходящо, или че ще може да опази тайна.

В същото време не ти е разрешено да се сприятеляваш с когото и да било. Не можеш да имаш приятели. Не можеш да флиртуваш с някого от тази лаборатория. Правилата са безкомпромисни.

ДУ: Е, Емери, искам наистина да ти благодаря за това, което правиш тук. Това, което тези технологии могат да направят за нашия свят, оправдава и двама ни да изложим своя живот на опасност с това предаване.

Искам да благодаря на вас зрителите, че бяхте с нас. Това е Космическо разкритие с Дейвис Уилкок и Емери Смит.