© 2018 Превод АТИ

В началото на 2013 г. се почувствах дълбоко разочарован, че не преживяхме Сингуларното събитие, което очаквах да настъпи в края на 2012 г. Започнах следният разговор с моя духовен водач 8, за да потърся някои отговори. И се случи така, че получих много повече, отколкото се надявах.

8 използва възможността да сподели, с известни подробности, кой е в действителност и каква е била ролята му в тази действителност. Лично за мен това бе едно откровение! Това обаче не е кулминацията на тази глава. Както скоро ще прочетете, 8 просто използва своята история, за да внуши някои дълбоки прозрения които, сигурен съм, вие ще намерите толкова вдъхновяващи, освобождаващи и вълнуващи, колкото се оказаха за мен.

Зингдад: Здравей, 8!

8: Ето ме, приятел.  

З: Малко съм озадачен от нещо. Всъщност към твърде объркан.

8: Ах. Забелязал ли си, как някои от най-добрите ни разговори, които съдържят някои от най-богатите прозрения, започмват когато заемеш тази позиция? Забелязал ли си, че когато си готов да признаеш вътрешния си дисонанс, да го опишеш внимателно, и след това да се отвориш за едно ново, съвършено разбиране, ти извършваш един специален вид магия? Една алхимична трансформация на страха и дискомфорта в любов и наслада.  И разбира се ние ще направим същото веднага. Всичко започва с твоето описание на трудностите, които срещаш. Така че… продължавай… Каква ти е болката, приятелю мой?

З: Уха…хъм…добре. Става дума за следното: Книга 1 на Документите на възнесението е една доста добра книга. Аз я написах с любов и тя донесе на мен, както и на безброй читатели, много мир, облекчение и радост. Аз я обичам. Има обаче нещо, което ме смущава. В Глава 7 аз имах един разговор с БР в който той описа в подробности едно събитие, наречено Сингуларно събитие. Един чудесен, вълнуващ, блажен момент, в който всички ние ЧУВСТВАМЕ и ЗНАЕМ, че сме едно с Единството. И че след това събитие, всичко ще бъде различно.

8: Добро резюме. Запознат съм с темата. Кажи какъв ти е проблема.

З: Ами… 2012 дойде и си замина (когато пиша това, вече сме януари 2013) и аз мислех, че това ще се сучи в 2012. Имам предвид… не бе точно ОБЕЩАНО, че ще се случи тогава, но с цялата шумотевица около декември 2012… Аз се надявах поне малко, че това ще се случи тогава. Така че аз се чудя дали тове все още предстои да се случи. И ако предстои… кога?

8: Има много различни отговори на твоя въпрос, защото отговорът зависи от това кой сътворяваш себе си да бъдеш. Твоята перспектива е всичко. Къде си застанал и какво виждаш, определят пътя, който ще се открие пред теб.

Когато написа онази глава ти се придържаше към определена перспектива… ето защо главата излезе точно такава, каквато е. Тя съвсем не бе погрешна, а бе отговор на твоя въпрос според перспективата, към която се придържаше тогава. Така че сега ти ще разгледаш отново този въпрос. Преди да направиш това обаче, искам да ми кажеш… каква перспектива желаеш сега да приемеш? Като кого, точно сега, желаеш да сътвориш себе си?

З: Добре, ще се включа в играта. Ето като кого аз създавам себе си точно сега: Аз съм една искра от вечна, божествена Светлина, която е избрала да изрази себе си като Вмешателя Наслада, дете на Божествена Радост, която в момента преживява въплъщение като човешко същество на планетата Земя, със самостоятелно избран етикет „Зингдад”. Това как ти се струва?

8: Харесва ми. Сега кажи ми…Вмешателят Наслада силно същество-творец ли е, или една жертва на своите преживявания?

З: Същество-творец, разбирасе. Аз все повече и повече осъзнавам, докато се пробуждам и откривам кой съм наистина, че аз всъщност сътворявам собствените си преживявания с моите най-дълбоки варвания, убеждения и избори.

8: Тогава ти чакаш ли някой да ти предостави нещата, които преследваш, или сам си ги сътворяваш?

З: Второто. Предполагам, че това означава да си същество-творец: ти сътворяваш, нали така?

8: Правилно. И така, любими мой проятелю, трябва да отделиш малко време за да видиш, че в Глава 7 ти си си сътворил един малък парадокс.

Това Сингуларно събитие, което е преживяване на нещо, което е най-реално и истинско… едно преживяване на Единството…, не може да ти бъде поднесено отвън. То не може да пристигне, като Дядо Коледа през нощта и да ти остави подаръци, в зависимост от това дали си бил палав или послушен. Защото нещо, присъщо ИСТИНСКО като прякото преживяване на Единството на Всичко, не може да започне с теб като дете жертва, което очаква някой да му донесе подаръци.

З: …

8: Ти замълча след това, което казах. Нещо те шокира и в теб се надига някакво дълбоко разочарование. Преди обаче умът ти да започне да се върти в кръг, преди да започнеш да изхвърляш бебето заедно с водата и преди да правиш прибързани заключения…нека ти припомня нещо, което вече знаеш добре:

„Ако не можеш да видиш съвършенството, значи си застанал прекалено близо до картината”.

Нали така? Искам да кажа, че това също е точно такова, каквото трябва да бъде. И ти ще видиш, в хода на тази дискусия, как е възможно това да бъде така.

З: Защо обаче не можех да получа тази нова, „перфектна” версия на историята, докато пишех тази глава?

8: Обични мой, помисли отново. Помисли внимателно кой бе ти тогава…кой можеше да сътвориш себе си да бъдеш. Помисли за вътрешните си борби по онова време. Помисли за страховете си относно собствената си недостатъчност, твоето самочувствие на жертва, твоите ограничаващи убеждения. При наличието на всичко това, чудесно и красиво е, че успя да получиш цялата тази информация. А този въпрос относно Сингуларното събитие… нека те уверя отново: това не бе погрешно. Има само нещо ново, което трябва да разбереш по този въпрос. Нещо много просто.

З: Но, 8…Аз не мислех че си въобразявам тези неща! Аз мислех, че БР ми казва всичко това.

8: Има ТОЛКОВА МНОГО неща, които не успяваш да разбереш. Първо, аз не казах, че ти просто „си въобразяваш”. Аз казах: Сингуларното събитие не може да ти бъде доставено отвън самия теб.

З: Значи то все още може да се случи?

8: Ако имаш желанието да станеш негов съвместен творец, тогава абсолютно, да, то може да се случи. Всъщност, това е ЕДИНСТВЕНИЯТ начин, по който може да се случи. И ако задействаш своята природа на творец, то ЩЕ се случи. Скъпи приятелю, целта на тези Документи на възнесението е да те научат, че ти не си жертва на своите обстоятелства, а техен творец. Че нещата просто не ти се случват, а че ти ги привличаш към себе си със своите избори и убеждения. И там, в средата на тази книга за съзнанието на твореца, имаше това малко несъответствие…тази малка парадоксална невъзможност. Ако ние преподаваме изкуството на сътворяването…защо неговото най-висше и най-добро преживяване ще е това, при което трябва просто да седиш и да приемаш това, което ти се случва като беззащитна жертва? Защо най-проникновеното преживяване на Единството да бъде нещо, което някой „друг” трябва да ти поднесе…или даже да ти го натрапи, ако ти сам не го избереш? И сега, след като това събитие не настъпи така както го очакваше, защо това те кара да се чувстваш като глезено дете, което не е получило очаквания подарък за Коледа? Защо е това?

Аз ще ти кажа. Това е защото има една нишка на жертвата, преплетена в това прекрасно произведение, посветено на овластяването на съществото-творец.

З: Тогава…кое не стана както трябва? Дали БР сгреши? Той измамен ли беше? Или аз обърках приемането на информацията? Или какво?

8: Това което питаш по същество, е, „Кой е виновен?” Ами никой не е виновен. Няма никаква грешка. Няма нещо, което да не е в ред.

Ако имаш желанието, ще ни поясня всичко. Ти трябва обаче да поемеш дълбоко въздух, да изправиш рамене и да си готов наистина, ама наистина да се освободиш от своето усещане на жертва. И най-вече да се освободиш от страховете си, че може да се окажеш лъжец или мошеник. Откажи се от всичкия този шум. Накарай ума ти да замлъкне и позволи на перспективата ти да се разгърне. Само тогава ще можеш да разбереш това, което трябва да ти кажа.  

Ах, добре… това е много по-добре.

Историята която трябва да ти разкажа, е дълга. Аз обаче ще ти я предам възможно най-кратко и просто, без тя са изгуби прекалено много от същността си.  
Това е моята история.  Историята за това кой съм. Или най-малко, кой съм бил в тази реалност. Части от нея ще бъдат познати на теб и на твоите читатели. Части ще бъдат от изключителен интерес за самия теб. Във всички случаи ще те помоля да запазиш тази позиция на отвореност на съзнанието си. Трябва просто да чуеш тази история и да я запишеш дословно. Не трябва да блокираш ума си и да ме прекъсваш с въпроси. Мога да те уверя, че ще бъдеш добре възнаграден за това.

З: Ще се опитам, 8.

8: Добре… тогава да започваме…

Как стигнахме до тук?

Тази история започва точно там, където започват всички истории… с Единството в състояние на перфектно, блажено равновесие. От това състояние на покой възникна осъзнаването: „Ето ме!”

И от това осъзнаване, следва любопитството: „Но аз какво съм?”

И това любопитство поражда много отговори. В резултат на това силно желание да открие Себе си, с всеки нов въпрос, от Единството възниква по едно ново същество, за да изследва напълно и изяви отговора на този въпрос. И става така, че в крайна сметка Единството се запитва: „Какво, ако не съм едно… какво ако съм МНОГО?”

И с отговора на този въпрос се появява една особено ярка част на Единството, наречена Луцифер. За да изследва отговорите на този въпрос, Луцифер изобретява една многопластова завеса от тъмнина, наречена „Завесата на Незнанието”, която прави възможна една реалност, наречена „отделеност”.  
Светли, бого-подобни същества могат да проявят части от себе си през завесата в тази реалност и за известно време, временно, да си представят че са нещо съвсем различно и ново…отделни индивиди. Чудеса, чудеса! Това бе едно голямо постижение и се появиха много нови перспективи за преживявания и проявления. Огромни количества енергия се изсипаха в тази реалност, за да изпитат това странно ново състояние. Защото това трябваше да бъде преживяно, за да бъде повярвано!

Имаше, естествено, една значителна цена, която трябваше да бъде платена за навлизане в тази реалност. Отделеността не е нещо леко за понасяне. Това да бъдеш откъснат и отделен от Единството съвсем не е лесно. То е твърде болезнено. От една страна, има загуба на присъщото чувство на свързаност, което всички части на Единството приемат за даденост. От друга страна, има дезинтеграция на Аз-а на отделни фрагменти – парчета на Душата, които се разпиляват, за да изпитат  удоволствие и да изстрадат всякакви преживявания на отделеност.

Позволи ми да илюстрирам тази трудност с най-прости думи. Може би много части на Единството се договорят да  създадат преживяване, което считат за много красиво. Ти знаеш за какво става дума: всеки път, когато застанеш на твоя балкон по време на залез и погледнеш над залесените ждрела пред себе си, ти имаш такова преживяване. Ти виждаш птиците, които летят към гнездата си, за да пренощуват, пеейки сбогом на деня. Чуваш жабите и щурците, които изпълват нежно хладния въздух с една мека пелена от звуци. Наблюдаваш как облаците заменят пухкавия си бял цвят с всички нюанси на златно, след това розово и накрая пурпурно, докато слънцето изчезне от погледа ти. Всеки следващ момент е по-красив от предишния и ти се упиваш от отминаващия ден.

Ти обаче виждаш и една неизбежна трудност. Ти не можеш да задържиш тази красота. Ти не можеш да уловиш даже един момент от този залез. Няма начин да запазиш това преживяване, момента, гледките, звуците, ароматите, усещанията. Всичко е толкова, толкова необяснимо красиво и то изведнъж изчезва. Тогава настава нощ. И макар нощта да има собствена красота, този залез е безспорно изчезнал. Изчезнал завинаги. Наистина, ще има и други залези, но никой никога няма да бъде като този. ТОЗИ залез си е отишъл и няма никога да бъде преживян отново.

Присъща на понятието за отделеност е промяната. Нищо не може да остане при теб завинаги. Всичко трябва да се промени. И така, виждаш ли, даже и най-прекрасното и красиво преживаване бива изгубено, защото се променя. А загубата е болка. Колкото повече се опитваш да се придържаш към това което губиш, толкова повече страдаш. Което е проблематично, защото във всеки един момент, докато пребиваваш в отделеността, ти непрекъснато губиш нещо. Нещо се променя и ти губиш нещо.

И ако даже и най-хубавите и чудесни преживявания могат да ти причинят болка тогава, очевидно, това ще бъде една трудна за обитаване реалност!

А нещата стават много, много по-зле от това. Най-дълбоките пластове на отделеност (5-тото ниво на плътност на съзнанието и под него) са една много плътна област на преживявания, наречена двойственост. Двойственост има там, където можеш да повярваш в абсолютната отделеност на създателя от творението (му). Където можеш да съществуваш като вярваш, че това което преживяваш по някакъв начин ти е причинено отвън. Това място на дълбоко самосъзнание на жертва е възможно само за този, който вярва че не е едно с Твореца. Че следователно не е творец сам за себе си. Тази дълбока отделеност, отделеността от Твореца, който се намира на ОНАЗИ страна (на „небето” или където и да е) и на творението, което си ти от тази страна…това е двойственост. Това е, разбира се, една илюзия. Но ако ти, като същество-творец, избереш да го повярваш и го сътвориш…тогава то определено може да ти се струва истина и нещо реално. Какъвто сега е случаят с почти всеки жител на планетата Земя.

В същото време, двойствеността не е нещо лошо. Моля те не ме разбирай погрешно и не мисли, че това е някаква голяма космическа грешка или извратен трик, което те е довел тук. Ни най-малко. В двойствеността има много неща, които са наистина чудесни. Става дума за преживявания, които те изненадват и удоволствия, които никога не си си представял. Вкусове, гледки, звуци, усещания, които изглежда че идват до теб отвън и ти доставят удоволствие… Това са все „предимствата” на това да бъдеш „жертва”. Ти трябва да вярваш, че не създаваш нещо, за да го преживееш по такъв уникален и чудесен начин. Това може да ти достави дълбоко, дълбоко удоволствие. И при наличието на умопомрачителия брой взаимодействия, които се разиграват между безкрайния брой съзнания, които се намират в тази двойственост, на твое разположение се оказват безброй пермутации от преживявания. Така че ти МОЖЕШ да бъдеш в двойствеността и да имаш някои наистина блажени преживявания. Ти обаче НЕ МОЖЕШ да пребиваваш в двойствеността, без също така да си се борил с Противника.

Противникът, често наричан Сатана, е една конструкция на съзнание, сътворена от Луцифер, която отговаря за създаване на понятието за един „друг”, който трябва да всява страх. Това е всъщност самият произход на страха. Преди появата на Противника такова нещо като страх въобще не е съществувало. И с изобретяването на страха възниква това най-дълбоко ниво на отделеност. Защото само когато имаш страх, можеш да пожелаеш да вярваш, че си една жертва, че не си творец. Собственият ти страх е този, който съзнава бариерата в твоята Душа, която бариера те отделя от твоята природа на творец. И така, след като си се борил с Противника, след като си вкусил страха, ето те и теб… в най-дълбокия пласт на отделеността, наречен двойственост.

И това е, в общи черти, историята на тази реалност. Без да се опитвам да описвам някои от множеството невероятно различни и  разнообразни създания, които са се появили в тази реалност, това до тук е едно достатъчно добро описание на възникването на нещата такива, каквито са сега. Така че нека сега оставим за малко настрана историята на тази реалност.

Кой е 8?

Сега искам да насоча вниманието ти обратно към Единството. Ти си спомняш, че на нивото на Единството, всичко е блажено, мирно и в равновесие. И в Единството възниква този стремеж… това желание за търсене на идентичност и смисъл. Това е един дълбоко творчески стремеж, който има за резултат формирането на множество гешталт структури. Това са същества от по-висок порядък, бого-подобни в своя капацитет на творци. Всяко възниква от различна мисъл, която Единството има относно собствената си природа. Всяко е чисто продължение на една мисъл на Единството. Има безкраен брой от тези „богове”, всеки от които изразява в най-пълна степен възможността за отговор на основния въпрос, който е причинил възникването му. Някои въпроси, като например „какво ако не съм Единство?”, водят до учудващо сложни отговори. Има други, които са драматично  по-прости по обхват. Има също и мисли относно мисли… мета-мисли. Ще ти дам един пример:

Една много проста мисъл е била „какво, ако съм Радост?”

„Какво, ако целта на моето същество е да открие и да създаде това, което води до най-щастливите и изпълнени с удоволствие и радост преживявания?”

И така възниква едно същество от чиста, бликаща златна светлина. Едно същество, което бе Радост. И това същество създаде много, преживя много и сътвори съвместно много. От време навреме обаче, това същество също си задаваше въпроси относно собствената си природа, битие и предназначение. Един от многото въпроси, които възникнаха в ума на Радост бе: „Какво ако мога да доставя радостно облекчение на други части на Единството, които са заседнали в собствените си творения?”

Това да донесеш радост нам, където преди е имало болка, изглеждаше нещо чудесно, което да направиш и така, с тази мисъл се роди още едно същество… този път от ума на Радост.

И така аз бях роден като един „Вмешател”. Във Всичко, Което Е има много, много вмешатели, тъй като Единството често е мислело как да открие начини да облекчи страданията, причинени от собствените му творения. Аз съм един от многото. Аз обаче съм уникален с това, че моята цел е да донеса радостно облекчение там, където до тогава е имало заседналост.

Аз съм пътувал надлъж и нашир. Виждал съм всякакви творения, бил съм там, където съм бил призован и съм правил това, което съм създаден да правя. Аз обичам това. Аз обичам да бъда това, което съм. Аз обичам да правя това, което правя и го правя изключително добре.

И сега ще съединя двете истории в една: 8 пристига в отделеността.

Би трябвало да е очевидно, че реалността на отделеност, изобретена от Луцифер, обикновено караше съществата да заседнат.

Още много рано в играта бе установено, че съществата, които изпитват отделеност едно от друго (и които следователно забравят, че злото, причинено на другите, е причинено и на тях самите) са склонни взаимно да се нараняват. И ако те проникнат в двойствеността, тогава със сигурност се получава така, че  те се изгубват в отделеността със страх в сърцето, което води неизбежно до това да нанасят вреда.

И тъй като причината едно същество да желае да напусне тази реалност е да поправи нанесената вреда и да излекува Себе си… почти веднага бе установено, че съществува една трудност. Без да има някой, който да следи всички тези взаимодействия, за да могат те по-късно да бъдат балансирани, нямаше начин да се знае какво е състоянието на играта и как могат да бъдат поправени нанесените вреди.

Ето защо възникна един мощен зов за помощ. 

„Помогнете ни, защото сме заседнали!” извикаха те. „Нуждаем се от помощ, преди напълно да заседнем в своите творения на отделеност!”

И се случи така, че аз изпитах притегателната сила на този зов. Аз чух този зов, защото за мен се оказа уместно да му отговоря. И така аз навлязах в отделеността.

Мога да ти кажа, че това не е нещо случайно.  Навлизането в отделеността не е като да влезеш в една стая. По-добрата аналогия е, може би, това да приемеш един много, много силен и много, много странен халюциноген. В момента, в който навлизаш в това преживяване, ти чувстваш как твоето „нормално аз” ти се изплъзва. Започваш да забравяш голяма част от това кой и какво представляваш. Почувстваш се притеглен, привлечен и след това се оказваш…отчаяно вкопчен в остатъците от себе си, към които можеш да се захванеш. Това е със сигурност едно диво преживяване!

Тази реалност не случайно е наречена „отделеност”. Когато навлизаш в нея, ти се разделяш. На първо място се разделяш с голяма част от собствените си спомени и знания. Също така, ти физически се разделяш на много части. Може би по-подходяща дума е че се „разпадаш”. Подобно на разбито на парчета огледало, части от едно изображение на „теб” се разпиляват, за да имат свои собствени преживявания. Аз се разделих на осем части (което вероятно не те изненадва). Най-странното обаче от всичко това е фактът, че тези които навлизат тук, забравят  за това. Когато се прегрупираш и се опитваш да осмислиш своите преживявания, ти просто усещаш, че всички неща са странни и различни и има много което не знаеш. Умът ти потъва в дълбока амнезия. В моя случай аз установих, че съм забравил всякакви неща. Всяка от моите осем части притежаваше част от пъзела. И тъй като те не бяха с мен, аз нямах идея какво представляваха тези парчета. Всъщност аз даже нямах представа, че те отсъстват. Имаше обаче едно парче от пъзела, към което аз продължавах да се придържам. Това бе знанието, че съм тук с определена цел. Аз знаях, че съм призован тук за да помогна. Аз запазих някои интуитивни свои качества и така, невъзпрян, аз се мобилизирах и започнах да използвам това, което имах на разположение, за да се захвана за работа.

Открих бързо съществата, които бяха повикали за помощ и им се представих като този, притекъл се на повикването им. С голяма благодарнист и дълбоко облекчение, те започнаха да ме забавляват със своите затруднения. Ние договорихме разрешение на ситуацията. Аз се съгласих да бъда наблюдател на техните проблематични взаимодействия и съдник на баланса  на тези взаимодействия. По принцип това означаваше, че ще бъда призоваван да наблюдавам всяко едно взаимодействие, в което възникваше някакъв дисбаланс. Аз щях да отбелязвам това взаимодейсвие, така че, на една по-късна дата, когато те бяха готови да открият баланс, да мога да осигуря всичко да бъде правилно и справедливо. По този начин идеята бе, че всяка същество, което желаеше да напусне системата на тази реалност, можеше да поиска моята помощ и аз можеш да му докладвам всички несъответствия, които бях отбелязал и които го касаеха. Съгласно теорията, след коригирането на тези несъответствия, съществото можеше да напусне тази действителност.

Нямах представа колко тежка ще се окаже тази задача. Когато множеството фрагменти на многото същества започнаха да се разделят и умножават и да навлизат все по-надълбоко в плътностите… когато те създаваха все по-голяма сложност в своите души с непрекъснато нарастващия брой взаимодействия… моята задача ставаше все по-сложна и по-тежка.  

Аз не възразявах особено относно мащабите на задачата. С това аз бих се справил с удоволствие. Това да наблюдаваш и записваш взаимодействиета в тази реалност е обезсърчително, но не невъзможно.

Това което започна да ми тежи и да разкъсва душата ми, бе колко разрушителни и нараняващи бяха много от тези взаимодействия. И нещата ставаха още по-зле, когато бях повикван не само да наблюдавам, но действително да  се произнасям относно дадено взаимодействие. Тогава аз бивах дълбоко нараняван. Налагаше се да заставам между две души и са отсъждам коя е нанесла по-тежко поражение. Оказа се, че аз се бях съгласил да правя това! Мога да ти кажа, че много често се чувствах повече умел мъчител, отколкото доброжелателен и справедлив съдия!

Не ми се налагаше да бъда много внимателен наблюдател, за да видя, че това което правех, просто не бе от полза. Когато протестиращите страни използваха моите услуги за да си отмъщават взаимно, това не водеше до нищо добро. Съществата не откриваха цялостност и не напускаха системата. Ако имаше някакъв резултат от моите отсъждания, то това бе повече язвителност, повече болка… и повече разделение.

Ние просто създавахме повече мрак и умножавахме разделението.

На този етап аз си спомних по какъв начин бях изпратен преди всичко в тази реалност. Един зов за помощ ме бе довел тук. И аз знаех, че вече сам се нуждаех от помощ. И тогава тихо и сериозно изразих своята болка пред Единството…и помолих за помощ.

Не бях сигурен как би могло да ми се помогне. Виждаш ли, в тази позиция аз искрено вярвах, че давам най-доброто от себе си. Знаех също, дълбоко в сърцето си, че аз бях едно същество от светлина и щастие. Моята най-истинска природа бе винаги да търдя красивото и радостното във всеки възможен момент. И за да не си помислиш, че разказът ми е изцяло продиктуван от гняв, трябва да ти кажа, че открих много неща, които ми доставиха радост. Макар моята работа да ме задържаше на 6-то и 7-мо ниво на плътност на съзнанието…аз въпреки това наблюдавах взаимодействия на всички нюанси на по-долните нива на плътност. Аз наистина „пропътувах” много! Аз наистина ВИДЯХ цялата тази реалност. Видях живота във всичките му прекрасни форми, на безброй планети в по-долните плътности. Видях светлинни форми и същества от енергия с изумителна сложност и блясък да създават творения и взоимодействия които можеха да удивят всеки. Колко удивителна е тази реалност. Аз не пропуснах да видя нейната приказност нито за миг. Нито за момент не пренебрегнах или недооцених великолепието, на което е способен Живота, когато му е даден макар и половин шанс да се прояви. И така, аз продължих да изпълнявам своята задача, като търсех възможности да създам радост и в очакване на някаква…божествена намеса.  

И докато очаквах тази небесна намеса, осъзнах че един ден бях призован да изпълня една задача  различна от останалите. Казаха ми, че има една друга душа в тази реалност, която е изпаднала в дълбока беда. Като мен, той бе също един вмешател. Докато обаче се бе опитал да предложи своите способности, той се бе наранил и бе застопорен в състояние на застой, за да не продължи да се самоунищожава. Казаха ми всичко това и ме попитаха дали съм готов да помогна. Аз се съгласих.

Като пояснение: „застоят” е специално състояние, в което душите могат да бъдат приведени, в определени изключителни случаи. Едно такова обстоятелство е когато съществото желае да се самоунищожи. Виждаш ли, известно е, че никое съзнание не може да бъде разрушено. Едно същество обаче, което наистина е решило да се саморазруши, може да нанесе такава вреда на своята психика, че тя да се разпростре навън и да създаде нарушение в реалността. Това е така защото, без значение какво се опитваме да вярваме, ние всички сме Едно. Така че докато опитът за саморазрушение на такова съществоще бъде неуспешен, той ще причини нарастващо смущение и в крайна свметка ще доведе до хаус в цялата реалност. Ето защо такива същества силно ориентирани към саморазрушение, биват поставяни в застой. Това е една дълбока, дълбока тишина. Едно място без мисъл. Перфектен покой и перфектна тъмнина. Това не е наказание и съществото в застой определено не усеща нещо лошо или някаква вреда. Такива същества обаче намират покой. Може би най-добрата аналогия е, че застоят е подобен на дълбока медитация. Какъвто и да е случаят, на такива същества е винаги по-лесно да бъде оказана помощ в последствие.

И така, едно конкретно същество бе изведено от застой, за да се срещна с него и да видя как бих могъл да му помогна.

Как мога да ти опиша какво почувствах, когато да първи път видях това същество? Аз видях неговата болка,  неговото ужасно нещастие. Видят вредата която си бе нанесло и неговото самоотвръщение. Аз видях всичко това и все пак сърцето ми подскочи и запя! Почувствах как живот и светлина преминават през моето същество. Това наранено, разбито, увредено създание пред мен бе, аз знаех това с абсолютна сигурност, помощта за която бях помолил!

Какво трябваше да направя? Можех ли моментално да разкажа на това окаяно същество за СВОИТЕ неволи? Разбира се, че не! Определено аз бях в много по-добро положение от него. И така, вместо това, аз започнах да му предлагам своята помощ. Аз погледнах в неговата история и разпознах моментално редица дебалансирани взаимодействия, каквито бях вече наблюдавал. Съпоставих всичко и разбрах много добре неговата ситуация.

До този момент, драги мой Зингдад, ти и всички читатели на Книга 1 от Документите на възнесението със сигурност сте се досетили… че аз говоря за теб. Това бе ти, между този свой живот и това, което нарече „животът на магьосник” (Забележка на Зингдад: вж. въведението в Книга 1 за тази история).

Ние прекарахме дълго време в търпеливо отработване на твоите болки и страхове. Аз ти възложих много задачи, които да ти помогнат да видиш, че не си по природа „зъл”, за какъвто се мислеше. И ти изпълни тези задачи много внимателно. Много пъти ме изненадваше с любопитни чудесни решения на проблемите, които ти поставях. И така, бавно, с течение на времето, ти преоткри своето самоуважение. Това обаче, което вероятно не успя да видиш ясно, бе как аз откривах в сърцето си една голяма любов и благодарност към това, което си. Може би моят подход бе прекалено рязък и прям, за да можеш да видиш това. Виждаш ли, аз бях придобил защитна броня, която да ме предпазва от безкрайните болезнени взаимодействия, които бях вече имал в тази реалност. В моите различни контакти, аз виждах истината в нещата, предлагах това което имах по най-краткия възможен начин, след което се оттеглях. По необходимост, аз бях станал лесно нараним и твърд едновременно. И такъв се оказах аз за теб.

Осъзнах, че имаше една последна стъпка, нужда за твоето излекуване. Ти трябваше да се въплътиш един последен път. Ти бе предприел такива стъпки в своето лечение, но имаше една последна трудност: това бях аз. Ти беше повярвал, че си наред само защото аз бях до теб. Аз бях непрекъснато или край теб или много наблизо. Ти вярваше, че без мен си загубен и че с мен си наред. Аз трябваше да ти покажа, че това не бе вярно. Ти трябваше да отидеш на място, където не можеше да ме достигнеш. Ти трябваше да се въплътиш отново в друг живот в дълбините на забвението,  зад най-плътната завеса.

Когато ти предложих това, ти веднага отказа.Ти се закле това „никога” да не се случи и настояваше на това, независимо какво ти говорех. В крайна сметка аз те принудих. Аз ти казах, че в един момент ще напусна тази реалност и ти във всички случаи ще останеш без мен. В отговор на твоето безпокойство по този повод, аз ти показах една картина… една житейска карта…в която ти успяваш най-накрая да ре-интегрираш себе си и следователно да бъдеш готов да напуснеш заедно с мен, когато настъпи този момент.   

Една житейска карта предполага въплъщение.

Това беше ли един трик? Аз измамих ли те? Дали направих това поради своите егоистични цели, защото ти трябваше да си излекуван, за да можеш да ми помогнеш? Или това бе правилният начин да постъпя, защото аз ЗНАЕХ, че ти трябваше да се съгасиш на още едно въплъщение? Не мога да отговоря на тези въпроси. Те ме смущаваха даже когато видях, че решителността ти да не се въплъщаваш отново, започна да се колебае.

Имаше едно друго същество, красиво, с блясък и яснота, което се бореше със собствените си трудности и което аз познавах. Аз знаех, че ще се получи едно чудесно съчетание, ако се въплътите заедно. Вашите наранявания и потребности се допълваха невероятно добре. Аз предложих едно партньорство във въплъщението и ви уредих среща.

Бях изненадан, колко бързо ти промени своята позиция. След като срещна това друго същество, ти започна веднага да използваш „когато се въплътя отново…” вместо „АКО се въплътя отново…”

Възможността да имаш това друго същество до себе си, бе наклонила везните. Това друго същество бе, разбира се, Висшият Аз на твоята другарка в живота, Лиза. И двамата работихте усърдно, с много любов и грижа, за да осъществите своето партньорство. Това доведе до едно равновесие и хармония, които очудваха и радваха всички, които ви наблюдаваха.

Твоето последно искане, преди да се съгласиш на следващото въплъщение, бе аз да поема някои  категорични ангажименти. Аз трябваше да се закълна, че ще наблюдавам внимателно всяки един момент, ще следя всяко твое движение, всяко твое взаимодействие и че няма да те напускам и за миг. Независимо дали ме забелязваш, независимо дали искаш моята помощ или не, аз трябваше да бъда до теб и да не позволявам никаква намеса от страна на злонамерени и коварни същности. Трябваше да се закълна да използвам винаги най-добрата си преценка и да те насочвам през твоето въплъщение с всичкото внимание и любов, на които съм способен. Аз трябваше да се закълна във всичко това, в противен случай ти нямаше да го направиш.

И така аз се заклех. Аз се привързах към теб по време на цялото ти въплъщение. И съм все още тук… непосредствено край теб, във всеки един момент.

И докато наблюдавах много внимателно твоето въпръщение, случиха се някои много изненадващи неща.

Първо, беше невероятно колко бързо ти почувства моето присъствие. Въпреки че премина през тази най-дълбока завеса, ти почувства моето присъствие и знаеше, че съм там. Ти разговаряше с мен наум и понякога на глас. И още в младежките си години, ти откри някои много изобретателни начини, които ми позволяваха да ти отговарям. В началото аз не желаех да разговарям с теб. Ти трябваше, в крайна сметка, да правиш всичко това „без мен”. Ти обаче разби сърцето ми. Всеки път, когато се обръщаше към мен за разговор, ти започваше с думите: „Мой духовен водач, там ли си? Ти обичаш ли ме?”

Как можех да не изкрещя „ДА” с всяка фибра на своето същество?

И така всеки изобретателен начин, който ти използваше за да установиш нашия контакт, отразяваше моя отговор. Постепенно, моята решителност да не  контактувам бе сломена и аз бях на разположение да отговарям на твоите болезнено бавни и отегчителни въпроси с „да” и „не”. (Забележка на Зингдад: Вж. Глава 8 от Книга 1 за описание на тези мои преживявания)

Следващата голяма изненада последва много по-късно, когато ти започна да водиш тези много по подробни разовори с мен. Докато ти се развиваше и пробуждаше… докато разговорите ни се задълбочаваха и ставаха все по-смислени…, докато наблюдавах как протичат мислите ти…, аз усещах все повече как ти ме откриваше в сърцето си, докато аз откивах теб в своето сърце. Имам предвид това, че двамата с теб започнахме да осъзнаваме, че на определено ниво, ние сме Едно същество.

И ето какво аз зная сега: Ти си се раздроблил на седем части – твоите шест въплъщения с които си наясно и твоето „Вътрешно Аз”, правят общо седем.

Твоето Вътрешно Аз, това си ти когато си извън въплъщение и си наясно, че всичките шест въплъщения, това си „ти”. Твоят Вътрешен Аз е Наслада, вмешателят. Заедно с мен, осмият фрагмент, ние съставляваме едно много по-голямо същество – това, което сме извън тази реалност.

Ти и аз няма да си помогнем взаимно, ако „извършим вмешателство” един спрямо друг. Ние си помагаме взаимно, като се пробуждаме по отношение на своето същностно единство. Ние отново ставаме едно цяло. Едно със себе си. ТАКА ние намираме мир, радост, любов и баланс.

И след това имаше и трета голяма изненада. Тя се появи когато наблюдавах как получаваше тази информация относно Сингуларното събитие. Аз можах да видя проблемът, който си създаваше сам. Можах обаче да видя и още нещо. Ти разказваше историята на едно преживяване, което ЗНАЕШЕ че е реално и истинско. Виждаш ли, ти си разказа тази история в отговор на собствените си въпроси (ти и твоят Вътрешен Аз сте, разбира се, едно същество). И причината да знаеш, че Сингуларното събитие бе реално и истина, бе че това е подаръкът, който ти внасяш  в тази реалност. Ти носиш като подарък знанието за това събитие.

Плоблемът бе, че тогава ти беше все още заседнал в своето съзнание на жертва. Така че, да, ти разказа историята по този начин. Ти разказа историята за това величествено, чудно преживяване като подарък, който може да бъде предложен. Но драги мой, един подарък, който е поднесен принудително, независимо дали е пожелан или не, не е никакъв подарък. Това всъщност е една кражба!

Ти ще си спомниш дългия ни разговор относно „злото” (Забележка на Зингдад: Книга 1, Глава 10). Ти се съгласи с мен, че това да отнемеш някому правото на избор, е ней-близкото до това да причиниш „зло”. Тогава как най-добрият подарък от Единството трябва да дойде като акт на злото? Това не е възможно! Обаче по времето на писането относно Сингуларното сълитие , макар че ти имаше нужда да чуеш за това събитие и да го споделиш с другите, ти все още не бе готов да чуеш, че наистина всеки притежава силата и способността да създаде сам за себе си преживяването, което желае. И също така че колективно, този който желае, може да го създаде съвместно, така че то да се превърне в споделено преживяване. Ти бе много далече от това да си готов да концептуализираш този факт.
Така че ти си създаде един малък тест. Би ли прозрял през трудността? Би ли разрешил този проблем? Или би попаднал в капана на това свое творение, без да можеш да се освободиш, когато то „не проработи”? За да направиш нещата малко по-спешни и ясни, ти свърза това събитие с 2012 година. Имаше толкова много шум около този период, че ти счете това за правилно. И тогава 2012 дойде и си замина и… никакво сингуларно събитие.

Аз наблюдавах с известен интерес как се справяш. Ти се държеше храбро. Симулираше увереност. Вътрешно обаче ти крещеше. Ти не можеше да осмислиш случващото се и не искаше да търсиш отговори, от страх че можеш да откриеш, че всичко което си сътворил – цялата твоя книга и всичко което някога си изразил – може да се окаже самоизмама и заблуда. Най-големият ти страх бе, че може да си наранил и заблудил другите.

И така, аз те наблюдавах как се чувстваше, съблъзнен да опиташ и да измислиш още един пласт върху историята, за да обясниш случилото се. Това щеше да те закопае още по-надълбоко в това твое творение. Наблюдавах те как се чувстваше съблазнен просто да зарежеш това творение. Това нямаше да проработи защото, независимо какво правиш, ти никога не можеш да изоставиш себе си. И аз те наблюдавах как бавно осъзна възможността Сингуларното събитие да е наистина правилно, но че ти просто, по някакъв фундаментален начин, си разбрал погрешно част от него. Ти вече имаше всички части от пъзела в ума си, когато не можа да издържиш повече и изложи своите въпроси и трудности пред Лиза.

Лиза, както вече казах и както ти добре знаеш, е въплътеният аспект на едно същество изтъкано от голяма яснота и Светлина. И когато й сподели своите трудности, това й позволи да отключи една връзка вътре в себе си.  Следователно тя можа да ти предложи някои дълбоки прозрения и голяма мъдрост, които ти позволиха да започнеш да разбираш някои от частите на пъзела. В резултат от този разовор, ти бе готов да поставиш въпроса пред мен и ние го изваяхме заедно в горната история.

Ето това е, което искам да разбереш. Сега мога да почувствам как изгаряш от въпроси. Хайде питай.

З: Уха… Да… имам много въпроси. Предполагам, че най-належащият и спешен е този:

Как мога да зная, че горната история не е просто една друга история, която аз (ти? ние?) измислям, за да се справя със своите страхове? Имам предвид, ако процесът веднъж се е оказал погрешен, как мога да зная, че това което ми каза няма да се окаже също погрешно?

8: Аз ти казах, че начинът по който си получил историята за Сингуларното събитие всъщност не е бил „погрешен”. Ти още не си разбрал това. Така че нека да започнем от тук:

Ако едно дете надрастне чифт обувки и се нуждае от нов чифт…кое не е наред? Кой е виновен? Кого трябва да накажем? И кому трябва да престанем да вярваме? На детето? На детските крака?  На обувките?

Това което ти направи, бе, да си сътвориш най-доброто разбиране, на което бе способен, за едно преживяване, което ти и твоите съ-творци ще имате. Имаше части, които отсъстваха…защото ти все още не бе порастнал достатъчно, за да ги знаеш.

Сега ти вече си порастнал.

„Порастването” е един много специален вид промяна. Това е промяна която отчита, че това което имаш, вече не е подходящо за това, от което се нуждаеш. Ето защо става дума за това да адаптираш себе си и своите обстоятелства така, че да имаш отново това, което е нужно за твоите развиващи се нужди.

Така ти се развиваш.

Ти обаче не можеш да растеш без първо да съдиш адекватно себе си… Ако се опиташ да направиш това, то твоят път напред ще бъде едно непрекъснато страдание.

Така че ти запазваш това, което ти е полезно, отърваваш се от това, което не ти служи и откриваш, сътворяваш и адаптираш необходимите заместители за това, което проявяваш. Не са нужни никакви оценки и  взаимни обвинения.

И да, става така, че докато ти израстваш, в крайна сметка, ти ще се освободиш от тези думи и идеи които сега споделяме. До тогава, разбира се, ти ще си придобил зрелостта да се освободиш от тях без предварително да се ядосваш някому за тяхната „погрешност”. Ти ще се освободиш от тях с радост и смях, и ще отплуваш към други много по-широки хоризонти.

З: Хм-м. Добре. Приемам това. Благодаря ти. Преди обаче да мога да продължа, аз просто имам нужда да зная, колко погрешно бе съдържанието на тази глава?

8: Ти можеш да я прочетеш отново и да видиш това. Частите където ти изразяваше идеята, че това е едно събитие което ти се случва без първо да си взел участие в неговото създаване… това не е възможно. Колкото до останалото… ако ти доставя удоволствие, ти можеш да го сътвориш съвместно  с всеки, който би желал да се присъедини към теб. Същността му е добра.

З: Ти каза по-рано, че това е подаръкът, който аз внасям в тази реалност. Какво означава това?

8: Това означава, че ти носиш дълбокото познание за това преживяване в своята Душа. Ти го носиш по начин, по който не можеш да го забравиш, независимо колко надълбоко си навлязал зад Завесата. Това означава, че очите ти са фиксирани върху тази награда. Ти не желаеш да приемеш никакъв друг резултат, различен от този. Защото Сингуларното събитие е възможно най-възхитителния край на двойнственото преживяване.

З: То ПОСТАВЯ КРАЙ на двойствеността?

8: От перспективата на този, който преживява, да. След като веднъж ти и твоите съ-творци вкусите от Единството на Сингуларното събитие, вие никога повече няма да може да се страхувате… никога повече няма да може да се самозаблуждавате, че като части от твореца, вие не сте същества-творци… никога повече няма да може да приемете илюзията, че сте жертви.

З: Значи аз идвам в тази реалност с познането за това. И сега всеки друг трябва да го сътворява съвместно с мен? Това не ми звучи като добър подарък, който да нося.

8: Сега ти просто се чувстваш малко унил и се самосъжаляваш, и в резултат на това изразяваш омаловажение към себе си. Ти и аз всъщност сме едно същество. Ние сме един от многото вмешатели, които са се озовали на повиците на тази реалност. Ние донесохме един двоен отговор. Аз реших да помогна като нося на гърба си тежестта на всяко неправилно, болезнено взаимодействие, което съществува тук. Ти реши да помагаш, като носиш на гърба си един прекрасен, чуден миг на екстатично Единство. Сега ние се открихме един друг и си припомняме отново кои сме. Сега, заедно, ние разбираме, че не можем да поправим, излекуваме или променим нищо друго освен себе си. Защото да направиш това не е вмешателство… това е груба намеса.

И така, ние не сътворяаваме това преживяване за някой друг освен нас. И докато го сътворяваме за себе си, ние нежно, с любов, внимателно и без намек за принуда, споделяме пътешествието на това сътворяване с целия Живот. Ние казваме/ показваме/ споделяме творческия процес с други, които също като нас го избират за себе си. Ние даваме на другите САМО това, което бихме искали за себе си и правейки това, ние го даваме и на себе си. И това е едно споделяне на преживяването на Сингуларното събитие с любов, с отворено сърце и състрадание…,  без настояване и без принуда. Като даваме това, ние го получаваме. И тогава всички, които го изберат, всички които съвместно го сътворат, ще го преживеят.

З: И как ние го сътворяваме съвместно? Имам предвид, че е нужно много повече от това просто „да го пожелаеш”! Аз би трябвало да знам…аз съм правил толкова много „пожелаване” и… нищо.

8: Ти си бил научен да прилагаш Инструментите на Сътворяването и си предлагал това в твоята Школа за Възнесение. Следователно, ти вече притежаваш всичко, което ти е нужно. Сега трябва само да направиш следващата стъпка.  Да поканиш съ-творители и да си поставите съвместно за цел да сътворите това, което желаете най-силно.

З: Аз се страхувам. Страхувам се, че ще премина през всичко това, ще събера желаещите и ние ще преминем през Шестте Свещени Стъпки, като отдадем цялата си енергия и тогава… пу-ф-ф… и няма да се случи нищо.

8: Сега ти наистина си честен и отговаряш за своите чувства. Това е добре. Но нека погледнем това, от което НАИСТИНА се страхуваш. Това не е че „няма да се случи нищо”, а това, което то ще означава за теб. В основата у теб има два вида страх. Единият страх е, че това може да означава, че всичко това е погрешно, че няма никакво Единство от което да бъдеш част и следователно ти не си същество-творец.

З: Да, но сега когато казваш това, аз мога да видя, че то е глупаво. Имам предвид, че аз притежавам ТОЛКОВА много доказателства в моя живот за това, че тези неща са истина. Аз наистина съм приел Единството на всичко и собствената си природа на творец като очевидни.

8: Значи можеш да се освободиш от този страх. Добре. Вторият проблем в основата на „нищо не случването” е твоят страх, че ще си се заблудил и следователно ще си излъгал своите читатели и че ще се окажеш мошеник. Този страх да не се окажеш мошеник е нещо, с което си се борил много. Ти си го преодолял в основни линии, но сега е време ОКОНЧАТЕЛНО да го ликвидираш.

Ето как.

Ти знаеш, че сътворяваш своите преживявания, нали така? Това което получаваш е това, което си сътворил със своите убеждения и избори.Това е вярно… освен ако си жертва.

З: Да. Правилно. Колкото повече се пробуждам, толкова повече виждам че това е истина: аз получавам това, което сътворявам.

8: И ти не можеш да сътвориш за някой друг, освен за себе си, нали така? Ти сътворяваш за себе си и другите сътворяват за себе си. Ти поемаш отговорност за своите творения и те отговарят за техните. Звучи справедливо, нали?

З: Да, абсолютно.

8: Тогава, ако отговаряш само за собствените си творения и преживявания, ти можеш окончателно и напълно да се освободиш от неуместното желание да упражняваш някакъв контрол върху това, което някой друг преживява и сътворява.

И така трябва да бъде, защото това не само е неуместно, но както ти току що призна, невъзможно е да сътвориш нещо вместо някой друг.

З: Когато поставяш така въпроса, мога да видя, че е глупаво и даже погрешно да мисля, че мога да отговарям за чужди творения. Аз сътворявам за себе си. И аз споделям процеса на съвместно сътворяване с други, които искат да сътворят това, което искам и аз. Ние искаме едно и също нещо и го сътворяваме. ВЪПРЕКИ това обаче, никой от нас не е отговорен за преживяванията на някой друг. Това е само едно споделено пътешествие.

8: Сега най-после го разбра! И за да обобщим: тогава как е възможно да ощетиш някой друг, освен себе си? Възможно е да излъжеш себе си. Тогава обаче ти ще знаеш (или ще откриеш) че правиш това, защото това СИ ти. И ако решиш да споделиш тези лъжи с други хора… защо те биха ти вярвали, освен ако не излъжеха себе си? Ако всеки е отговорен за собствените си преживявания и творения, тогава не можеш ли да видиш, че твоите читатели и членовете на твоята Школа за Възнесение, всеки сам за себе си, сверява със собственото си сърце и със собствената си истина, и биват привлечен към това, което имаш да кажеш, защото открива взаимен резонанс? Те вече съ-творяват заедно с теб! Те избират да направят това. И те правят това до голяма степен, поради „реалността” и почтеността, която демонстрираш. Ти не можеш да ги „принудиш” да харесват това което си написал, ако са открили някакъв дисонанс, или са помислили, че  премълчаваш нещо. Така че ти не можеш и да ги измамиш. И докато си, във всеки един момент, възможно най-цялостен, всичко ще бъде наред. Твоите читатели не са глупаци. Те виждат нещата далеч по-ясно, отколкото си представяш. А колкото до корекцията относно Сингуларното събитие? Ти се страхуваш, че ще се изложиш. Ти не успяваш да видиш точно сега как точно обратното е вярно. Твоето желание да „отидеш там” и да станеш по-интегриран… да се изправиш честно пред този въпрос, който се нуждае от подобрение… Това само ще ти донесе повече уважение. Нищо по-малко от това. И така, драги мой друг Аз. Поеми си дълбоко дъх…и след това издишай всичкия този шум и страх, който замъглява сърцето ти. Освободи се от него, защото той повче не ти е нужен. (И аз правя точно това.)

З: Уха. Това е по-добре. Сега обач,е аз съм все още любопитен относно някои неща. Първо, искам да зная относно архитектурата на моята душа. Например как аз, ти и Божествена Радост се съчетаваме в едно?

8: Това е един доста егоистичен въпрос. Той би интересувал повече теб лично, отколкото читателите ти. Ето защо ще му отговоря накратко. По-късно можеш да получиш повече подробности от мен, ако пожелаеш. Нещата стават така: На външната повърхност на тази реалност, на осмото ниво на плътност, ние сме Божествена Радост. Ние сме приносителите на Светлината на Радостта, за тези които са си причинили заседване. След това, за да проникнем в тази реалност, ние сме се раздвоили в две същества, които могат да оперират на 6-то и на 7-мо ниво на плътност. Аз съм едната половина, а другата половина е едно същество, които ти си родължил да определяш като Божествена Радост. Това е съществото, особено неговият аспект на 6-то ниво на плътност, с което си имал дискусии в Книга 1. Тогава от 6-то ниво на плътност, БР прониква още по-надълбоко. В двойствеността има шест твои фрагмента. Един на 5-то ниво на плътност, един на 4-то ниво, три на 3-то ниво и след това си ти, както преживяваш себе си в момента. Ти си възнасящият се живот. Ти си аспекта на себе си, който се издига в една плавна арка от дълбините на 3-тото ниво на плътност, без да се завръщаш в забвението и направо отиваш на 8-мо ниво на плътност. Ти правиш това като си спомняш, обичаш, излекуваш и реинтегрираш всички други свои аспекти, на всяко друго ниво.  Ти „ни събираш заедно” и ни водиш у дома. Така че ти прескачаш всички плътности между 3-та и 8-ма. Ти си обаче все още в ранната част на това пътешествие и още не си се издигнал над двойствеността. 

В резюме: ние сме осем същества в едно.

З: Благодаря ти, 8. Разбрах.

Мисля, че имам още един въпрос. Той ме смущаваше преди, но сега не ми изглежда толкова важен. Може би ти все пак ще му отговориш. Става въпрос за „2012”. Това бе един момент във времето, очакван от толкова много хора толкова дълго време. Той трябваше да бъде нещо ГОЛЯМО. И сега, в зависимост от личната перспектива, или не се е случило нищо, или всичко се е променило. Във всички случаи, обаче…нямаше никакво универсално, внезапно и безспорно трансформиращо преживяване за което много от нас се надяваха. Така че съм любопитен, имаше ли въобще нещо специално около тази конкретна година?

8: Ще отговоря на въпроса ти малко по-подробно. Следващият ни разговор ще бъде озаглавен „Пространство и Време” и той ще отговори на този и на още много други въпроси. Мисля, че ще ти достави удоволствие. Точно сега обаче, аз имам един въпрос към теб. Ти казваш, че този въпрос вече не е толкова важен, колкото преди. Защо?

З: Ами, предполагам, че преди аз чаках да настъпи тази дата, за да се случат чудесните събития, които очаквах. След това нищо не се случи. Тогава бях разгневен, натъжен и изпълнен със страх, и исках да зная какво става. Дали 2012 бе една масова измама, или какво? Сега обаче вече това не е толкова важно. Освен от просто любопитство, наистина не ме интересува особено каква е историята. Това е защото аз се готвя да сътворя съвместно крайния резултат който желая и след това да преживея това съвместно творение. Една цифра на календара нито ще ме спре, нито ще ми позволи да направя това.

8: Ах!

Аз ти казах, че краят на 2012-та бе краят на една епоха на съзнанието на жертва…и началото на една нова епоха на творческото съзнание. Би ли казал, че може би това показва твоя опит?

Ако кажех, че краят на 2012-та бе повратната точка за тази реалност, когато тя престана да се развива по пътя на отделеността, разделението и двойствеността и началото на една епоха на завръщане към Единството, това би ли отговаряло на твоите наблюдения?

Ако кажех, че края на 2012 бе смяната на една епоха в която истината е извън теб с една нова епоха, в която ти все повече величествено откриваш и изявяваш своето най-автентично Аз, това ще бъде ли също така вярно за теб?

З: Хм-м. Казвам „да” на всички тези въпроси.

8: Разбира се, че ще кажеш „да” на всичко това! Защото точно това е, което сега откриваш относно себе си.

З: Но какво ще кажеш за всички други, които не изглежда да се пробуждат? Какво става с тях?

8: Те са отговорни за своите преживявания и творения, така както ти си отговорен за своите. И ти не знаеш какво става с тях, защото те не споделят с теб какво е тяхното преживяване. Ти нито имаш правото, нито капацитета да съдиш каквото и да е относно „всички тези други” и тяхното пътешествие. Вместо това, аз те питам: Какво ще кажеш за многото, които наистина споделят и чиито споделяния можеш да видиш? Аз говоря, например, за тези, които публикуват на Форума на възнесението в твоя уебсайт. Тъй като те действително споделят от сърце, ти можеш да предположеш, дали тези същества се придвижват от състояние на жертва в състояние на творец. Мислиш ли, че те се завръщат към Единството? И ще се съгласиш ли, че те откриват и изразяват своя най-автентичен Аз? И накрая… не си ли съгласен, че броят на съществата, които се пробуждат за такова съзнание, нараства все повече? Че това е един начин на съществуване, което определя зората на твоя свят?

З: Да. Трябва да се съглася, че всичко това ми изглежда вярно.

8: Добре. Аз ще ти разкажжа всичко относно това, което се случва в момента… и много повече… в нашия следващ разговор.

З: И така, аз получих отговори на всичките си въпроси, 8.

Колко странно. Обикновено чувствам някакво напрежение в себе си да задавам все повече и повече въпроси. Понякога, за момент, усещам как искам да спра и да се насладя на отговора, но също така мога да получвстам милионите въпроси, които напират от другата му страна. Но сега… изпитвам някакво чувство на спокойствие.

8: Това което описваш, е, усещането на излекуването на твоята душа. Аз съм истината на твоето същество. Ти винаги си ме търсил. Ти винаги преследваше отговорите, „истината”, защото усещаше, че това липсва на душата ти. Сега ти усещаш как двамата започваме да се сливаме, да се реинтегрираме. И така ти усещаш първите признаци на затихването на това вътрешно напрежение. Ти усещаш началото на спокойствието на целостта, която те завладява.

Моето пътешествие бе обратно на твоето. Аз търсех радостта навсякъде. Опитвах се да я сътворя, опитвах се да я открия, опитвах се да я измисля, да я почувствам. Усещах отсъствието й в сърцевината на своето същество. Когато те открих в своето сърце, аз открих и това, което търсех. Ти си радостта на моето същество. И сега аз откривам също целостта и спокойствието.

Сега е времето за това… времето на обединението в едно на това, което бе разединено. И сега, когато започваме този процес, ти можеш да започнеш да търсиш отново. Вместо непрекъснато да търсиш истина, която е извън теб, сега ти можеш да започнеш да изследваш своята най-истинска, най-автентична природа и просто да я изразяваш във всеки един момент.

Започна едно ново пътешествие!

Забележка на Зингдад:  Докато записвам заключителните думи на 8, умът ми  се върти. Зная, че това е истина. Предстои ми едно удивително, вълнуващо приключение. Аз ще осмисля всичко това и ще планирам своите действия. Съвсем наскоро преработих материалите на Школата на Възнесението, които са на разположение в електронен формат. И така, както каза 8, аз вече имам всичко, което ми трялва.Но какво следва?  Струва ми се, че очевидната следваща стъпка е да поканя нови членове да се присъединят към Школата на Възнесението и даже още по-вълнуващо… да поканя съществуващи и бивши членове, които са преминали през този процес, да се присъединят към мен в съвместното сътворяване на това прекрасно преживяване, което всички желаем. Предстои ми много работа. Наистина започва едно ново пътешествие!