© 2018 Превод АТИ

Зингдад: БР, в последния ни разговор ти каза, че трябва да поговорим за Единството.

Божествена Радост: Здравей. Да. Аз бих искал повече или по-малко да ти докажа, че всичко е едно и след това, когато сме установили това, да поговорим какво означава това за теб.

З: Чудесно. Защо ще ми го доказваш „повече или по-малко”?

БР: Ами, нека първо ти кажа нещо за реалността, която населяваш, и след това ще изложа основните си аргументи. Преди всичко твоята реалност бе създадена с цел преживяване на индивидуалността. За да бъде това възможно, бе създаден един конструкт-съзнание, който да послужи за нещо като „филтър” на информацията, която може да ти бъде предоставена. Това често е наричано „Завесата”, или по-конкретно „Завесата на Незнанието” и аз с удоволствие ще използвам този термин. Това, което Завесата прави по същество, е, да гарантира, че ти няма да можеш да докажеш, че всичко е едно. Всичко, което наподобява истинско, неоспоримо доказателство за (съществуване на) Единството, винаги ще бъде придружено от достатъчно причини за съмнение, така че всеки индивид ще трябва просто да вземе решение сам за себе си.

З: Добре. Завесата също така не скрива ли от нас други знания и информация?

БР: Не. Всичко, което тя прави, е да скрива от вас вашето същностно единство с Всичко, Което Е. Ти обаче трябва да помислиш върху това за момент. Ако всичко е наистина едно, ако най-съществената истина относно всичко е неговото присъщо единство, и ако Завесата крие това единство от теб, тогава съм сигурен, че логиката ти подсказва, че Завесата ще скрива най-съществената природа на всичко от теб. Това ще означава, че ти не можеш да знаеш най-дълбоката истина за абсолютно нищо/всичко. Защото, когато наближиш да узнаеш най-дълбоката истина за каквото и да е, ти ще се доближиш до доказателството, че всичко е едно. А Завесата забранява това. Виждаш ли затворения кръг на проблема? Същностната природа на всичко е, че то е едно с всичко останало. Но това е скрито за теб.

З: Следователно ти казваш, че ние не можем да познаваме истинската природа на каквото и да е?

БР: Това е факт. За мен е забележително колко малко хора на Земята са загрижени от факта, че нищо не е познато из основи. Няма нещо, което можеш да погледнеш и да кажеш: „Ние наистина разбираме това и следователно можем да градим върху солидна основа своето познание.” Вие може да познавате повърхността, отделни характеристики и ефекти, но не може да познавате истинската причина за нещата.

З: Не съм сигурен, че мога да приема това за вярно. Нашата наука със сигурност е достигнала до корените на нещо?

БР: Добре. Аз ще следвам твоите разсъждения. От какво е съставен твоят свят и всички животни, растения, и пр.?

З: Материя.

БР: От какво е направена материята?

З: Хм. От молекули. Те са съставени от атоми. И те са съставени от субатомни частици.

БР: Добре, карай нататък. От какво са направени субатомните частици?

З: От енергия, струва ми се.

БР: И каква е природата на тази енергия?

З: Ъх-х-х…

БР: От какво е направена енергията? От къде идва тя? Създадена ли е? Ако да, кога и как? А ако не е създадена, как е възникнала?

З: Не зная. Не зная отговора на нито един от тези въпроси.

БР: Добре, не се чувствай зле. Науката също не знае. Има, разбира се, множество постулати и теории, но освен прости наблюдения на това, което се случва, когато частиците взаимодействат, науката на вашата планета не знае нищо относно природата на тази енергия, от която учените твърдят, че се състои всичката материя. И ако всичко, което можеш да наблюдаваш и с което можеш да взаимодействаш, включително собственото ти тяло, е направено от тази енергия, относно която не знаеш нищо, тогава става ясно, че ти всъщност знаеш нищо за всичко!

Всички учени, с изключение на малцина най просветени, обикновено допускат грешката да заявят, че няма нищо освен това, което може да бъде наблюдавано… че не съществува нищо освен материалният свят. Но проблемът е, че материалният свят не съществува! Той е функция на този ефимерен свят на бързо променяща се енергия. И тази енергия е една непроницаема мистерия за същите тези учени. Те не знаят какво представлява тя, откъде идва и наистина нищо свързано с нея, освен някои наблюдения на това как тя се проявява при определени обстоятелства – и даже тогава има загадъчни несъответствия, които те не могат да обяснят. Така че те се провалят напълно в опитите си да разберат или обяснят самите корени на това, което казват, че е реално.

Моето убеждение е, че вие никога няма истински са разберете фундаменталната енергия на вселената, докато първо не разберете природата на съзнанието и конкретно – това, че всичката енергия и материя, които  произтичат от съзнанието, са едно нещо. 

З: Цялата материя е същото нещо?

БР: Както горе, така и долу и както долу, така и горе. Всичко е едно. Това е отразено навсякъде, където погледнеш, стига да знаеш как да гледаш. Проблемът за вас обаче е, че Завесата ви ограничава и ви пречи да докажете това.

З: Добре, това ми е доста интересно и бих искал да го обсъдя с теб, но преди това би ли ми дал други един-два примера за неща, за които имаме само повърхностни познания? Имам предвид освен енергията и материята.

БР: Разбира се. Мога да ти дам безброй примери. Мога да използвам примера на всяко нещо, което би назовал, за да ти го докажа. Някои примери ще отнемат повече време от други, така че ще избера нещо просто: светлината. Вие не знаете почти нищо за нея. И в същото време тя е най-фундаменталната съставна част на вашата реалност. Вие знаете колко бързо тя се движи, но не и защо се движи с точно тази скорост. Вие знаете, че тя притежава някои много любопитни качества – например тя се проявява едновременно като частици и като вълни, но отново не знаете причината за това. И т.н. Както и с всичко друго, науката разбира на повърхностно ниво какво прави светлината, но не защо прави това, което прави, нито какво всъщност представлява, нито откъде наистина произлиза. Защо например, скоростта на светлината е граничната скорост на всички други неща? Вие можете, ако се опитате, да опишете тези явления, но нямате ясна представа защо те са такива, каквито са. Докато не разберете, че светлината (или по-скоро цялото електромагнитно излъчване) е всъщност просто функция на конкретното измерение, в което се намирате, тя ще остане за вас загадка. Но вие ще трябва да приемете, че цялата ваша реалност е само една малка част от картината. Цялата ви вселена е като отделен клавиш от клавиатурата на едно пиано в един оркестър, съставен от безкраен брой музикални инструменти. И всички тези инструменти заедно изпълняват една и съща симфония.

Ето и още един пример за нещо, което вашите учени наистина не разбират – една фундаментална сила на вашата реалност: гравитацията. Това е една непрекъсната сила, която влияе върху вашето тяло. Няма секунда, в която тя да не ви влияе. Но вие нямате никаква представа как точно действа тя.

З: Чакай малко. Тя не е ли резултат от изкривяването на време-пространството, причинено от масата или нещо подобно?

БР: Не. Аз не съм казал, че няма теории по въпроса. Има много такива. Всички те обаче съдържат пропуски и грешки и остават недоказани. Можеш да ги прочетеш, ако искаш. Вашата наука не знае откъде идва гравитацията, защо съществува и как се разпространява. Има една нова теория, която е най-близко до истината, и тя предполага съществуването на други измерения. Учените обаче ще трябва много да разширят своите възгледи за това какво може да представляват тези други измерения, преди да могат да започнат да сглобяват общата картина.

Ще ти дам и друг пример, повече философски, отколкото научен, може би. И той е следният: Какво, наистина, представляваш ти?

З: Да видим… Аз съм човешко същество.

БР: А ако си имал друго въплъщение като нещо друго, различно от това, което в момента определяш като човек? Тогава ще престанеш ли да бъдеш ти?

З: Не. Тогава ще бъда Зорг от планетата Зуг. Или каквото и да е там (смее се). Добре, разбирам какво казваш. Какво съм аз наистина? Искам да кажа, че зная, че имам едно тяло. Но аз не съм моето тяло. Дали да не използвам прочутата мисъл на Декрат: „Мисля, следователно съм.” И тогава ще кажа, че аз съм моите мисли. Какво ще кажеш за това?

БР: Това е хитро. Но погрешно. Какво се случва, ако спреш да мислиш? Спираш ли да съществуваш? Например, една от целите на медитацията е да спреш всички мисли. Какво става, ако постигнеш тази цел? Ще напуснеш ли съществуването?

З: Хм-м. Не. Аз зная от собствен опит (и от други медитиращи, с които съм разговарял), че такива моменти им носят най-удивителното разширяване на съзнанието.

БР: Това е интересно. Значи колкото по-малко правиш и колкото по-малко се опитваш да мислиш, толкова повече се разширява съзнанието ти. А природата на твоето съществуване е… съзнанието.

З: Ах! Значи отговорът на твоя въпрос е… аз съм съзнание?

БР: Да. Но тогава, какво е съзнанието? Искам да кажа, че всяко едно човешко същество представлява това (или най-малко го притежава), но ти можеш ли да го обясниш? Можеш ли да ми кажеш къде да го открия?

З: Не съм сигурен. Не можем ли да кажем, че съзнанието бива произвеждано от мозъка?

БР: Това не е много убедително. Някои са се опитали, но винаги има бели петна в теорията. Например: Какво се случва, когато някой бива обявен в състояние на „мозъчна смърт”, след което, по някакво чудо, по-късно той бива реанимиран? Как ще обясниш факта, че понякога такива хора си спомнят събития, случили се в съзнанието им по време, когато мозъкът им е предстанал да функционира? И още по-удивително – тези, които са преживели това, често разказват за събития, които не са се случили наблизо до тялото, в което се е намирал очевидно умрелият мозък. И какво ще кажеш за факта, че при различни неврохирургични операции е била отстранявана практически всяка отделна част от мозъка. В единият случай имаме загуба на зрението. В други имаме загуба на емоционални реакции. И т.н. Но всички запазват съзнанието си. Освен когато тялото умре, в който случай те все още имат съзнание, но, разбира се,  вие не може повече да контактувате с една физическа форма, за да определите това.

Така че има прекалено много аномалии, които показват, че съзнанието не произтича от мозъка. Става въпрос за следното: твоето най-същностно и фундаментално качество, самото твое съзнание, е нещо, за което не знаеш абсолютно нищо. Защо? Аз твърдя, че това е, защото твоето съзнание е самата същност на Единството. Хората обаче просто приемат, че не знаят нищо за себе си и си плащат ипотеките, гледат спортни предавания и новини по телевизията и спорят ожесточено относно религия и политика. Или каквото друго ги забавлява достатъчно, така че да не мислят за факта, че не познават истински нищо. Чудото на тази мистерия би трябвало да занимава съзнанието ви непрекъснато. Но това не е така. Вие обявявате, че животът е скучен и тривиален. „В живота ми отсъстват чудеса и мистерии”, казвате всички вие. Но това е, защото вие се пазите от това да погледнете каквото и да било достатъчно надълбоко, за да видите безкрайната мистерия на всичко.

Аз мога да продължа да говоря за това безкрай, защото буквално навсякъде, където погледнеш, достигаш до един момент, който е необяснен и неопределен. Аз казвам по същество, че простата директива на Завесата на Незнанието, това, че тя трябва да ви пречи да опознаете единството на всичко, има фундаментални последици. Тя означава, че вие в действителност не знаете нищо за каквото и да било. И естествено това не се простира само върху всичко, което е физически около вас. Това означава, че вие не можете, без каквото и да е съмнение, да докажете съществуването на Бог. Което е една направо удивителна мисъл. Първосъздателят, който е във всичко, който съдържа всичко, създава всичко и от който вие сте неразделна част, не може да бъде доказан даже че съществува! Ще ви кажа нещо: духовните същества, които не са преживявали лично тази ваша реалност, намират за почти невъзможно да повярват, че този ефект е бил постигнат тук. Често те идват и поглеждат, само за да се удивят. Най-дълбоката, най-основната и най неопровержимата от всички истини истина е била скрита, докато в същото време е пред очите на всички. Какво чудо на чудесата!

З: Сигурен ли си, че не е възможно да бъде доказано съществуването на Бог? Смътно си спомням да съм чел някакви философски трактати, които представяха редица доказателства. Такива неща не са ли валидни?

БР: Нека ти отговоря по този начин. Ако само едно от тези доказателства бе безспорно, нямаше да има и един ясно мислещ атеист или агностик на планетата. Ти щеше да им покажеш доказателството, те нямаше да открият някакво несъответствие и щяха да бъдат принудени да се съгласят, че в крайна сметка има Бог. И ти можеш да казваш каквото си искаш за атеистите, но сред тях има някои хора с много ясно, рационално и логическо мислене Така че моето твърдение остава валидно. Въпреки упоритите усилия на някои твърде  красноречиви духовни философи през вековете на вашата история, никой от тях не е успял да докаже без всякакво съмнение съществуването на Бог. Или даже съществуването на Дух. Което е странно. Всеки един от вас е дух и въпреки това, може логично и убедително да твърдим, че дух не съществува!

И така, наистина става очевидно, че в каквато и посока да погледнем, било то в науката, религията, философията или в някоя друга дисциплина, когато се опиташ да разбереш каквото и да е, откриваш няколко понятни стъпки, основани на проверени хипотези, следвани от мъглявината и тъмнината на невежеството. Нищо не е известно из основи. И ако не знаеш какъв е фундаментът, ти не можеш истински да претендираш, че разбираш неговите ефекти. И всичко това е така, защото не можеш да знаеш, че ти и всичко останало сте едно.

З: Пфю! Дивотия! Тогава защо си причиняваме всичко това? Защо избираме да дойдем тук и да бъдем глупаци в продължение на редица животи?

БР: О не, не глупаци. Просто безпаметни. Причините, поради които сте избрали да навлезете толкова надълбоко в усещането за отделеност, ще разгледаме внимателно в подробности, когато му дойде времето, тъй като това е една много обширна тема сама за себе си и сега времето няма да ми позволи да й отдам нужното внимание. Засега ще трябва да се задоволя да кажа, че всяко едно духовно същество, което е решило да се въплъти тук, е имало определена причина да го направи. В това преживяване се съдържа един дълбок смисъл. Твоята перспектива обаче е, по необходимост, много ограничена. Ти можеш да видиш нещата само оттам, където си – вътре в твоята реалност. Аз обаче твърдя, според моята истина, че за съществата, които са твои „вътрешни Аз”, това преживяване е най-ценното, което биха могли да имат. Всички, които проявяват последователни въплъщения тук, получават далеч по-задълбочено разбиране за своя Аз, развиват невероятно своето съзнание и успяват да постигнат напълно излекуване на всякакви блокажи, които могат да получат в съзнанието си. 

Забравянето само по себе си е един чудно полезен инструмент за себеоткриване и лечение.

З: Зная, че не искаш да се занимаваш подробно с това сега, но би ли ми отговорил съвсем накратко защо?

БР: Добре. Нека ти разкажа една малка история.

Приказката за царя и отварата на забвението

Имало едно време един богат и властен цар на едно голямо царство. Едно от неговите задължения било да бъде окончателният съдник при всички правни спорове по своите земи. Това обаче не било нещо, което той вършел с удоволствие, защото не разбирал какво било това да си беден, отчаян, умиращ от глад селянин. Той не можел да разбере някои от мотивите и действията на селяните и следователно се чувствал неспособен да се произнесе по тях. Но как било възможно да разбере живота на селяните? Той решил да се посъветва със своя най-ценен съветник – кралския магьосник. Решението, което предложил магьосникът, било да омагьоса царя, така че той да забрави абсолютно всичко, което знаел. След това щели да облекат царя в селски одежди и да го оставят някъде само с няколко монети в кесията му. След една година магията щяла да изчезне и царят щял да си спомни кой е бил. И така, за цяла една година, царят щял да живее по този начин, за да научи какво е да бъдеш селянин.

Царят приел този план и така и станало. Облекли го като бедняк и го оставили  под влиянието на магията в една страноприемница. Когато се събудил, вече не знаел кой е. Някои местни хора се съжалили над бедния объркан странник и му помогнали през първите един-два дни. Той обаче нямал никакви практически умения, с които да им се отблагодари. Той също така се държал надменно и не им благодарил, което не им харесало. И така, скоро той останал сам на себе си. Гладен, нещастен и отчаян, той започнал да краде. Много скоро бил хванат и хвърлен в затвора.

Или се случило нещо друго?

Може би вместо това, той оценил оказаното му добро като странник и решил да се опита да им се отплати? Може би той открил в себе си способностите на един естествен лидер, който, в комбинация с един образован ум, довели до уважението на всички, които срещнал по пътя си? Може би в крайна сметка се превърнал в един известен лидер?

Откъде бихме могли да знаем какво му се е случило? Единственият начин, разбира се, е да проследим развоя на историята и да наблюдаваме. И точно в това е смисълът на тази история. Царят искал да узнае какво преживяват бедняците, но изгубвайки своята памет, той всъщност открил много повече кой всъщност бил самият той. Не кой бил благодарение на специалните си обстоятелства, а по-скоро своята истинска същностна природа.

Ако разширим тази метафора и позволим на царя да прекара не само една година в забрава, а необходимия брой животи, за да се пробуди като себе си и си припомни кой е наистина в един процес на себеоткриване, тогава това ще бъде подобно на случващото се с теб на Земята.

Ти си се омагьосал сам, за да забравиш и пътешестваш по света на забравата, докато си готов да си спомниш. И в този задимен свят на забрава, ти откриваш най-удивителните неща относно себе си, живота и Всичко, Което Е. И ти оставаш там, докато сам откриеш и проправиш своя път навън. Докато си спомниш кой си наистина. И всички такива пътища на откривателство, творчество и припомняне неизбежно водят до една и съща дестинация: всеобщото Единство. Това е, което Завесата скрива, така че логиката подсказва, че ако знаеш тази истина, тя ти показва пътя навън. Не само да я знаеш интелектуално, разбира се; да я знаеш чрез всяка своя мисъл, дума и постъпка. Да я знаеш до сърцевината на своето същество.

Ние обаче ще имаме много възможности, които да ти помогнат да добиеш доста по-дълбоко разбиране на тази идея. Засега, макар това да е твърде опростена илюстрация, сигурен съм, че можеш да видиш смисъла от съществуването на Завесата.

З: Да, намирам това за твърде поучително, благодаря ти. Докато разказваше тази приказка, имах един-два момента на просветление. Виждам, че дълбоката забрава може да научи на много.

БР: И още нещо – в невежеството, съпровождащо забравата, се съдържа една защита.

З: Така ли?

БР: Разбира се! Колкото повече се изкачваш по стълбицата на измеренията, толкова творческите ти силите стават по-големи. Колкото се увеличават способностите ти да сътворяваш, логично е, че нарастват и потенциалните ти възможности да нанасяш вреда. Нека си представим едно същество с големи творчески способности, което още не е опознало своята природа. В същото време то разполага с огромна сила. Все едно, че говорим за малко дете, което разполага с мунициите на света. И от определена гледна точка се случва точно това. Духовни същества с безгранична сила си играят заедно, създават заедно реалности, без да знаят и разбират последиците на своите решения, действия, или способности. На това ниво на сътворяване, когато нещата „се объркат”, обикновено е проста работа сценарият да бъде преигран с по-голямо разбиране от страна на действащите лица. От време на време обаче, едно от съществата-творци ще се нарани по начин, по който просто е невъзможно да повтори и изправи грешката си и тръгва по пътя на саморазрушението. В такива случаи се налагат по-драстични мерки.

Един много ефикасен начин за решаването на такъв проблем е поставянето на саморазрушителното същество зад Завесата, така че да открие своя път към самолечение, като се въплъти във вашата реалност. Тъй като всички същества там са дълбоко забравили кои са, те също, по необходимост, са забравили напълно своите дарби и способности. Ако не познаваш истинската си сила, ти не можеш и да я използваш! Тя е недостижима за теб. Така че това е едно идеално предпазно средство, докато съществото открие своя път към самолечението и любовта към себе си. А когато съществото наистина открие своя път към самолечението, по определение, това също така включва пълно припомняне на неговата връзка с Единството. И в това припомняне се съдържа също така пълно припомняне на всички негови присъщи способности, тъй като, разбира се, те винаги произтичат от Единството. И когато това същество възстанови своята истинска, величествена природа, то прави това с мъдрост, състрадание и проникновение, което го предпазва от възможността за саморазрушение.

З: Значи ние биваме наказвани за своето саморазрушение като ни изпращат зад Завесата?

БР: Това би било едно твърде погрешно разбиране на идеята, която току-що ти предложих. Тук отсъства всякакво наказание. Никой не те съди за постъпките ти. Ето как стават нещата: всичко е Едно. Ако се опитваш да нараниш себе си или някого другиго, то ти се опитваш да нараниш ЕДИНСТВОТО. А това всъщност е невъзможно. Ти не можеш действително да нараниш това, което е безкрайно и вечно. Желанието да го направиш обаче, създава една невъзможна дихотомия. Единственото разрешение на тази дихотомия е фрагментацията: моменталното създаване на много силната илюзия на отделеността, за да има едно „Аз”, което да наранява и друго „Аз”, което да бъде наранявано. Това е най-простият начин, по който мога да го обясня.

Това, което споделям с теб, е, че не става въпрос за наказание. Ти причиняваш това сам на себе си. Когато едно същество творец прояви желание за  саморазрушение, то създава разделение вътре в себе си. То понижава съзнанието си в по-дълбоко ниво на плътност. Ако усилията му са добре съгласувани и ако иска напълно да унищожи себе си, то ще се озове на това много дълбоко равнище на отделеност, наречено „двойнственост”, където напълно е забравило всички свои дадени му от Бога дарби и способности. Уместен вторичен продукт на всичко това е, че възможностите му за самоунищожение биват също анулирани.

З: Разбирам. Благодаря ти.

БР: Е, това са само два малки илюстративни примера. Моля те да разбереш, че това даже не започва да разкрива всички перспективи на ползата от попадането в тази реалност, което си направил. Това е една удивителна, чудна система и това да я преживееш, е нещо отвъд всякакви сравнения. И сърцето на тази система е Завесата на Незнанието. Всъщност, това може да те изненада, но една друга гледна точка спрямо Завесата, е да я разглеждаш като агент на свободната воля, или, както нашите уважавани колеги от Материала Ра (The Ra Material) я наричат, закона на объркването.

З: Как така?

БР: Ти си забелязал, че на Земята има страшно много различни религии и философски системи. Всяка от тях претендира за изключителна истина и обявява всички останали за лъжи. Допълнително, всяка религия има множество клонове и секти и човек никога не може да каже кой в какво вярва. И това важи само за организираните религии. Какво да кажем за различните агностици и атеисти? И след това има все повече и повече хора, които считат себе си за дълбоко духавни, но не религиозни. Те търсят собствената истина в сърцето си. Но всяко сърце е различно. Така че непрекъснато възникват все повече и повече „истини”. И всяка гледна точка е малко по-различна от останалите! Ако всеки се огледа достатъчно внимателно и бъде достатъчно честен, ще трябва да признае, че няма две човешки същества, които да споделят напълно едни и същи убеждения относно това „кое е вярно”. И тогава? Как да разбираме това? Или всички освен теб са объркани, на погрешен път, или смахнати, или наистина съществува валидно основание човек да вярва възможно всичко под слънцето.

А такова основание съществува. И то е следното: Ако съчетаеш Завесата с факта, че създаваш своята собствена реалност, тогава достигаме до разбирането, че първо, ти не знаеш, че създаваш своята реалност. И на второ място, това, в което вярваш, определя твоите възприятия. Което казано по друг начин гласи, че ти винаги ще откриваш все повече и повече доказателства, че това, в което вярваш, е истина. И тъй като ти си този, който открива истината, твоите убеждения се засилват. Поради съществуването на Завесата обаче, ти не можеш да докажеш тези свои убеждения на никого другиго. И тъй като всички останали също непрекъснато откриват все повече доказателства за собствените си убеждения… е… за догматиците това вещае пълна трагедия. Всеки може да види, че съществуват множество възможности за конфликт за всеки, който би искал да преживее това. Но това не е, което всъщност искам да подчертая тук. Искам да кажа, че свободната воля ти предоставя възможността да вярваш в каквото си пожелаеш относно своята реалност. И след като го вярваш, ти ще получаваш непрекъснато доказателства, за да доказваш на себе си, че си прав. И независимо какво казва всеки друг, никой няма да може да докаже, че не си прав, ако не си готов да погледнеш на нещата от нечия чужда гледна точка. Ти просто притежаваш свободната воля да вярваш в каквото си поискаш. И също така, да правиш почти всичко, което пожелаеш. Със сигурност, има човешки закони и социални норми, които се опитват да управляват твоето поведение, но има изключително малко божествени закони, които да ти попречат да направиш това, което пожелаеш.

З: Уха! А какво ще кажеш… например за Светото писание и пр.? Какво ще кажеш за „Не убивай!”?

БР: Не. Не искам да проявявам неуважение към тези правила, но те са човешко дело. Ако Бог бе създал закон „Не убивай”, то ти нямаше да можеш да убиваш. Точка. Или нямаше да можеш да родиш мисълта да убиеш някого, или това щеше да бъде физически невъзможно, както това е в по-висшите измерения. Там, където съм аз, е напълно и абсолютно невъзвожно за едно същество да престане „да бъде”. Не съществува смърт. От определена гледна точка можеш да кажеш, че ние имаме много по-малко свободна воля отколкото вас.

З: Това е удивително. Но вашите възможности за сътворяване не са ли по-големи от нашите?

БР: Са. Но ние сме ограничени. Искам да кажа, че аз мога да творя с по-голяма сила, но не мога да творя с убеждението, че не съм част от Единството. Освен ако изпратя част от съзнанието си зад Завесата. Което е точно това, което съм направил, разбира се.

З: Направил си го?

БР: Да. (усмихва се) Това си ти, не помниш ли?

З: О, правилно! (смее се)

Значи ти казваш, че ние тук притежаваме много свободна воля. И това означава много малко божествени закони.

БР: Да.

З: А какво ще кажеш например за закона за гравитацията? Или за закона за скоростта на светлината?

БР: Това не са закони. Това са предположения. Ти можеш да преодолееш гравитацията с една ракета. Можеш да преодолееш скоростта на светлината с друга, малко по-напреднала технология. Ако вярваш в НЛО дошли от други слънчеви системи, то тогава ще трябва да приемеш убеждението за съществуване на пътуване със скорост по-голяма от тази на светлината. Аз казвам, ако щеш вярвай, че това не само е технологично възможно, но и не много далечна реалност. Ограничението на скоростта, поставено от светлината, може да бъде преодоляно и това става непрекъснато от раси, които са малко по-напреднали от вашата. Това не са божи закони. Това са просто конструкции от механиката на вашата реалност. 

З: Тогава притежаваме ли някакви големи духовни закони?

БР: Да. Как ти харесва този: „Ще правиш това, което поискаш, но ще понесеш последиците от своите решения”.

З: (смее се) Не, сериозно?

БР: (смее се) Всъщност аз говоря съвсем сериозно. Това е моят начин за формулиране на закона за свободната воля.

Знаеш ли, на някои места във вселената има проклятие, което някои същества си подхвърлят, когато почувстват, че другата страна е направила нещо неправилно. Те казват: „Да получиш точно това, което създаваш!”

Не е ли странно? Особено когато наистина няма никакъв смисъл да пожелаваш това някому, защото, разбира се, всеки винаги получава точно това, което създава. Това е смисълът на свободната воля. Ти можеш да създаваш каквото пожелаеш. И ти правиш това, като вземаш решения. Резултатът е твоят живот.

Така че ти можеш да правиш каквото искаш, да мислиш каквото искаш, да вярваш каквото искаш. Това са твоите възможности за избор. Но твоите избори винаги ще водят до резултати и ти ще получиш точно резултатите на своите избори. По този начин ти можеш да видиш, ако желаеш, какво правиш, мислиш, вярваш и избираш. Ако го направиш, тогава ти можеш да продължиш да избираш същите неща, а ако не го направиш, можеш да решиш да избереш нещо друго. Това е законът за свободната воля. Има други реалности, в които съществува много по-малко свободна воля, отколкото притежавате вие. Ако обаче наистина искаш да познаваш великите закони, които управляват творението, тогава ще трябва да почакаш за друга бъдеща дискусия, в която това да бъде изложено убедително.

З: Добре. Но преди да продължим, моля те напомни ми защо законът за свободната воля е наречен също така закон за объркването.

БР: Ах. Това ще ни върне много елегантно към основната тема. Законът за объркването ви бе представен чрез един труд, резултат от ченълинг, наречен Законът за Единството, известен също и като Материалът Ра, нали така?

З: Правилно.

БР: Тогава нека видим как Завесата, или законът за свободната воля, се отнася към посланията, предадени чрез ченълинг. На първо място, всеки който чете такъв материал, може да се съмнява, че съществува дух, който говори чрез медиума, нали така? Искам да кажа, че в такива предадени чрез ченълинг думи няма нищо, което да не бъде плод на едно достатъчно творческо надарено въображение с малко мислене и допълнително усилие, нали така?

З: Предполагам, че да. Имам предвид, че години, след като започнах да водя интуитивни разговори като този, даже аз се съмнявах в това, което ми се случваше. Мислех, че съм жертва на някаква голяма самоизмама. Сега обаче имам достатъчно доказателства, за да съм сигурен, че всичко е такова, каквото изглежда.

БР: Не е ли възможно да се съмняваш?

З: О, разбира се, че е възможно. Аз имам маса обстоятелствени доказателства и синхронности и какво ли още не. Но нито едно от тези неща не е неоспоримо доказателство.

БР: Точно така. Но ако аз съм този, който казвам, че съм, и ако аз наистина разговарям с теб, не мислиш ли, че най-простото нещо би било да ти дам абсолютно доказателство? Например: Какво ще стане, ако  ти и твой приятел се съберете заедно и той напише последователност от произволни числа на лист хартия, след което скрие листа в една кутия. Аз мога много лесно да узная кои са тези числа и просто да ти ги предам. Повтори това упражнение по националната телевизия и това ще бъде краят на всякакво съмнение. Нали така?

З: Да, така е.

Но ние не можем да направим това, нали?

БР: Не без да нарушим Завесата на Незнанието. И не без да отнемем на всички хора на планетата тяхната свободна воля и право да се съмняват и което е по-важно – тяхното право с помощта на свободната си воля да създават своя собствена реалност, както намерят за добре. Искам да кажа, че ако можеш да докажеш, че водиш интуитивен разговор с мен и аз мога да докажа, че притежавам всякакъв вид удивителни знания, тогава хората ще се окажат глупаци, ако не престанат да търсят и да създавват своя собствена истина. Те просто ще дойдат при теб и мен, за да разберат истината. И това би отрекло целия смисъл на тази реалност, в която живеем. 

З:Това е едно наистина добро обяснение. Никога не съм мислил така по този въпрос. Благодаря ти. Но ти все още не си обяснил Закона за объркването.

БР: Радвам се, че слушаш внимателно. Бях достигнал точно дотам. Казвам, че различните духовни същества, които биха разговаряли с хората на Земята, не могат да се отнасят произволно със Завесата. Ние не можем да ви дадем директна информация за каквото и да е, което би било в конфликт със Завесата и със закона за свободната воля. Но вие хора търсите отчаяно както доказателства за психичните явления, така и всякакви персонални съвети и насоки, които ако ви бяха дадени, биха били в нарушение на Завесата. Следователно, пред духовното същество, с което бива воден разговор, има някои опции. При моите разговори с теб аз подхождам много внимателно. Ако има нещо, което трябва наистина да разбереш от мен, и ако ти го кажа направо, това би нарушило Завесата. Тогава аз те насочвам към преживявания и взаимодействия, които ти позволяват да достигнеш до минимум проникновения и разбирания, върху които нашият разговор може да бъде построен. Ти вече ще си забелязал следната тенденция: понякога ти изпитваш нужда за конкретен разговор с мен, но установяваш, че той не може да се случи. Не че ние не разговаряме, но ти просто усещаш осезателно, че не можеш да получиш исканата от теб информация. И после, след известно време, след малко размишления от твоя страна, след като достигаш но някои нови умозаключения, изведнъж информацията, която търсиш, просто преминава през теб, като че ли винаги си я притежавал.

З: Определено съм забелязал такова нещо и съм се чудил как се получава.

БР: Ако помислиш логически върху това, ще ти светне, че в резултат от този процес, винаги ще ти се струва, че информацията, която си „получил”, е постигната в резултат на собствените ти усилия. Може да се твърди, че ти си „работил по въпроса”, докато „ти е станало ясно”. Нали така?

З: М-м-мда-а-а, но…

БР: … но ти също имаш усещането, че нещо те е вдъхновило да получиш някаква информация?

З: Абсолютно.

БР: Точно там е работата. Ти, твоите читатели и всеки друг, който някога би срещнал, винаги ще има правото на избор относно този труд. Ти винаги ще можеш да избереш дали да вярваш, ако искаш, че този труд е произлязъл от теб чрез един много „нормален” процес на творческа мисъл. И докато това е така, аз ще успявам да не нарушавам Завесата.

З: Това е много интересно.

БР: Ще става още по-интересно. Докато усъвършенстваш способността си да преработваш нови мисли и преживявания, докато разширяваш своя ум и съзнание, ние ще можем да ти предаваме все повече интересен материал, без да се конфронтираме със Завесата. В недалечно бъдеще се надявам да мога да споделя с теб някои наистина твърде важни понятия. Всичко, което искам, е да останеш колкото е възможно по-открит и с гъвкава мисъл.

З: Ще се опитам да запомня това.

БР: Има друг подход, който прилагам спрямо теб, когато усещам, че не е в твой най-добър интерес да получиш информация, която е отвъд Завесата. В такива случаи аз просто не позволявам на тази информация да протече. Ти трябва да си забелязал, като един много ясен пример, че когато хората са те молили да провеждаш лични сеанси, или да им съобщаваш лични факти и подробности, същества като мен и Адаму избират да говорят за „духовната същност” на нещата, или за философските аспекти на въпроса, като избягват тези персонални подробности. Понякога е възможно да разговаряме относно много лични и конкретни въпроси, когато лицето предварително си е свършило работата, но като правило, препоръчително е такива разговори да бъдат избягвани. Ако ще казваме на другите кое е истина за тях, това би спъвало тяхното развитие и също така би противоречало на Завесата.

От моя гледна точка има доста по- ефективни начини да помогнеш някому да намери духовно изцеление. Вместо да си хабиш способностите да казваш на другите какво трябва да знаят и да вярват, би могъл да използваш своите духовни средства и способности, за да им помогнеш да открият, вътре в себе си кое е правилно и вярно. Помагай им да станат свои собствени лечители и тогава наистина ще си свършил чудесна работа. И аз съм винаги готов да участвам в такива начинания заедно с теб. По този начин ние ще правим много добрини заедно и няма никога да нарушим Завесата.

Забележка на Зингдад: Ако се интересуваш да участваш в точно такъв процес заедно с мен, тогава за мен (и за БР) ще бъде голямо удоволствие да ти помогнем да излекуваш собствената си болка, да посрещнеш настоящите си житейски предизвикателства, да откриеш собствената си истина и сила, и да реинтегрираш изгубените и наранени части на душата си. Моля, посети секцията за Реинтегриране на душата в моя уебсайт zingdad.com, за повече информация.

Така че това е начинът, по който аз реагирам спрямо Завесата.

Има, разбира се, други, напълно различни подходи. По причини, които само те си знаят, понякога духовните същества и медиумът трябва да решат, че искат да се занимават с възможно най-подробни персонални подробности. Такива случаи за съжаление често възникват с медиуми, които искат да изполлзват тези възможности за извличане на лична полза, или за да задоволят егото си, и по този начин се стремят да докажат, че са „голяма работа”. Съветвам те да използваш собствената си преценка, когато срещнеш такива хора. Тяхното послание към теб ще бъде: „Само аз зная истината, нито ти, нито някой друг.” Това е позиция, която потенциално вреди на всички. Ако предоставиш енергията си на такива хора, тогава това създава зависимости. За съжаление това е, което такива същества често желаят. Те не разбират колко вредно е това за тяхната аудитория и за тях самите. За да добият правдоподобност, нужна им, за да подкрепят твърденията си, че са единственият източник на истината, те се опитват да получат информация чрез явления като ченълинг, която поради наличието на Завесата, е просто невъзможно да бъде получена. Ако направиш изследвания и видиш колко предсказанията им отговарят на фактите, ще откриеш, че те не надхвърлят вероятността на случайните попадения. Виждаш ли, Завесата просто не може да бъде преодоляна.

Същият ефект, за нещастие, важи и за медиуми, които искрено и упорито се опитват да преодолеят своите съмнения. Първо, те се опитват да извършват ченълинг и той им изглежда успешен. След това обаче страхът се промъква и те започват да се съмняват. Те се чудят дали цялото това нещо не е една голяма самоизмама.

З: Аз определено съм минал по този път!

БР: И това, което се случи с теб тогава, е същото, което ще се случи с други при същите обстоятелства. В опит да преодолееш съмненията си, ти търсиш доказателства. Солидни, подлежащи на проверка, неоспорими доказателства. И когато търсиш доказателства, поради присъствието на Завесата, всичко, което откриваш, е само повече основания за съмнение. Ако в търсенето на доказателства, ти привлечеш взаимодействие с духовно същество, което притежава относително ниска вибрация, такова същество може да ти обещае всякакви удивителни неща. Ти обаче просто ще се окажеш подведен и не само няма да откриеш търсените доказателства, но ще получиш и допълнително объркване. Ако от друга страна, ти се концентрираш върху идеята да разговаряш само със същества с висока вибраци, ти ще бъдеш внимателно насочен към отказване от тези свои изисквания за доказателства и към това да се научиш да създаваш резултатите, които желаеш.

Третата опция е, че собствената ти психика, в резултат на желанието ти за доказателства, ще внесе деформации в материала, който получаваш.

З: Защо?

БР: Защото изискването на доказателства за истина от нещо, което е извън теб, е всъщност вид духовна невроза. Не съществува доказателство за каквото и да било извън теб. Защото истината е вътре в теб. Ако срещнеш „истината”, тя е само „истината”, защото твоето вътрешно усещане я потвърждава. В противен случай тя е просто още една история. Докато настояваш друго същество да създаде твоята истина, ти деформираш своето зрение. Докато си изпълнен със страх и съмнение към себе си, поради което не вярваш, че можеш да формулираш собствената си истина и да откриеш собствения си път, и да създадеш собствената си реалност, то погледът ти е замъглен и същото ще се отнася и за възприятията ти.

И така, възниква една твърде интересна ирония:

Тези, които търсят доказуеми факти от ченълинг, често ще получат послания, които са, по някаква причина, очевидно съмнителни или направо погрешни.

Тези, които се стремят да покажат, че са легитимният източник на пълната истина, често създават доказателства за това, че са измамници.

Тези, които тръгват от позицията на съмнението, откриват повече основания за съмнение.

И всичко това е чудесна илюстрация за това как законът за объркването важи за посланията, получени посредством ченълинг. Това подсказва също как този закон има по-общо приложение. По същество, ако съществува свободната воля, то правото ти на съмнение не може да бъде отнето. Правото ти да виждаш по различен начин не може да бъде отнето. Правото ти да твориш по различен начин не може да бъде отнето. Правото ти да правиш различен избор не може да бъде отнето. Винаги трябва да има място за малко хаос и малко объркване.

Ако погледнеш на това по правилен начин, то е нещо чудесно и красиво. Това означава, че ти винаги имаш опции. Ти винаги имаш свобода. Ти винаги можеш да проявиш своята воля. Творчеството може да бъде проявено във всяка ситуация. Могат да се случат чудеса. Могат да възникнат магически неща. Възможни са удивлението  и насладата. Можеш да получиш нещо, което не си очаквал.

И това е от съществено значение. Ако всичко бе фиксирано и подредено, и известно, нямаше да има смисъл да се опитваш да правиш каквото и да е. Крайният резултат би бил гарантиран и нямаше да има никакво предизвикателство, получаване на ново познание, израстване. Прогресът и животът биха спрели.

Така че аз те призовавам да прегърнеш мистерията, вместо да я ненавиждаш. Прекрасно е, че нищо никога не е абсолютно сигурно и фиксирано, и подредено, и мъртво. Всичко е винаги живо и променящо се, и бликащо от изненада и мистерия.

Но да се върна към моята теза… може би сега можеш да видиш, че усилията ни да конкретизираме нещата, усилията ни да открием доказателства за своите думи и да изискваме те да бъдат вечно верни, са непродуктивни.

З: Уха. Да. Тогава предполагам, че трябва да се откажа да търся истината, а?

БР: Бих казал, че всеки, който иска да открие доказателства, с желанието си всъщност потвърждава, че се съмнява, че вярва, че нещо не е такова, каквото изглежда. Ако, както аз твърдя, ти си творец на своята реалност, то всяка твоя мисъл ще има за резултат появяването на доказателства, съответстващи на тази мисъл. Така че това не само илюстрира закона за объркването, но също така илюстрира, че ти си творец на своята реалност (което е един друг закон). Но повече за това по-късно. Ние вече отбелязахме доста голям прогрес по тази тема.

Позволи ми да върна потока на мислите ни в правилния коловоз. Аз изказах твърдението, че съществува една конструкция на съзнанието, наречена Завеса на Незнанието, която много явно присъства в твоите преживявания (но, разбира се, тя се проявява толкова добре, че ти всъщност може да се съмняваш, че тя съществува, ако пожелаеш). Последица от съществуването на тази Завеса е, че единствената най-фундаментална истина в цялото творение, това, че всичко е ЕДНО, не може да бъде доказана без сянка на съмнение.

З: Но това означава, че всичко това, което ми каза, е просто една възможна перспектива, както всяка друга? И че всички перспективи са еднакво валидни?

БР: Да. Точно така. Никога не съди чуждите убеждения или гледни точки. Никога не допускай, че твоите са по-валидни от нечии други. Но това, което можеш и трябва да правиш, е, да се опитваш да усъвършенстваш собствената си перспектива и убеждения, така че да ти служат по оптимален начин. В моите разговори с теб аз ще ти предоставя собствените си разбирания и гледни точки. Те са поднесени с единственото намерение да ти помогнат да добиеш повече сили, да откриеш себе си и да си припомниш кой си наистина. И така, докато аз много силно се надявам, че това, което четеш тук, ще ти бъде полезно, ти трябва да прилагаш собственото си чувство за истина, когато решаваш какво да приемеш или отхвърлиш. Ако нещо резонира в теб, тогава ти откриваш тук истина за себе си – ти всъщност създаваш своя истина от предоставената ти информация. Ако нещо не резонира, тогава ти не „грешиш”, а просто твоята истина те води в посока различна от моята.

Има много истини на твое разположение и всяка ще те отведе по различен път, и всички са еднакво валидни. Някои ще ти служат известно време, след което ще ти станат безполезни, когато ти и обстоятелствата ти се променят. Някои ще ти причинят болка и ще те принудят да ги изоставиш. Някои ще ти служат вечно, като ти носят все по-голяма любов към себе си и вътрешен мир по твоя път към дома и към блажено сливане с Единството. Моята покана към теб и към твоите читатели е да огледате добре перспективите, предлагани в тези разговори. Аз твърдя, че те са от последната категория. Те са част от моето служене към тази реалност и са моят принос към протичащия в момента процес на възнесение. Най-вече обаче аз ви призовавам да следвате сърцето си и да вярвате в собствената си истина и интуиция, независимо от думите, които ще откриете някъде… в това число и тези тук.

З: Разбрах. Благодаря. Но сега аз съм объркан. Ти каза, че ще докажеш съществуването на Единството. След това всичко, което направи, е да ми кажеш, че това не може да бъде направено, поради съществуването на Завесата. Какво става?

БР: Спомни си, че аз всъщност ти казах, че ще ти докажа „малко или повече”. И ти ме попита защо „малко или повече”. И това бе моят отговор.

З: Ах. Правилно. Тогава все още получаваме ли повече или по-малко нашето доказателство?

БР: Да. Ти го получаваш. Но това е удачно място да направим почивка. Моля, кръсти този разговор „Завесата на Незнанието”. Това е първата част от темата „Какво е Единство?” Ще продължим по-нататък в следващия разговор.

З: Добре, прекрасно. И така в следващия разговор…?

БР: В следващия разговор ще се придвижим нататък отвъд разбирането, че съществува една Завеса, която прави невъзможно прякото доказателство. Ще ти предоставя обаче някои добри аргументи в полза на твърдението, че „всичко е ЕДНО”. Читателите сами ще решат колко това се приближава до едно доказателство. Както обикновено, аз няма да се опитам да пристъпя Завесата.

З: Добре, чудесно. Довиждане до следващата глава!