(с) Превод АТИ, 2018 г.

Дейвид Уилкок: Добре дошли в Космическо разкритие. Аз съм вашият домакин Дейвид Уилкок и съм тук заедно с нашия гост, Емери Смит.

В този епизод ще разговаряме за това какво е да прекараш един ден от живота си в една супер секретна подземна база.

Емери, добре дошъл отново в предаването.

Емери Смит: Здравей, Дейв.

ДУ: Дотук говорихме за някои моменти от твоите преживявания, свързани с аутопсиите. Ти обрисува една много заинтригуваща картина от един свят, който не си струва да изоставим толкова бързо. Случвало ли ти се е някога да останеш по-дълго време и да преспиш в подземната база?

ЕС: Да, да. Много пъти ми се е налагало да прекарам нощта в базата – всъщност може би общо около 60 пъти.

Причините за това да прекараш нощта в базата могат да бъдат най-различни.

Понякога, докато работиш там, може да заключат изходите и често не знаеш причината за това. Ти си там, те затварят люковете и се оказва, че трябва да прекараш там известно време след края на работната си смяна, което между другото се заплаща допълнително като враме.

Там има места, които са доста приятни, където можеш да прекараш нощта, в собствена стая, със санитарен възел, както и места, където можеш да общуваш с други като теб.

Базата … Всъщност е възможно да живееш там неограничено време.

И ако се върнем към причините за такова заключване на базата – възможно е да е имало пробив в сигурността от страна на някой подизпълнител или друго известно лице.

Спомням си веднъж имаше голяма експлозия и аз почувствах вибрацията от това електромагнитно оръжие. Не зная откъде бе дошло, но част от базата, може би около четири декара площ, бе напълно разрушена.

Според слуховете, които дочух, те бяха правили експерименти с някакъв вид електромагнитно оръжие, което бе довело до разпрашаване на огромна част от базата. При това отсъстваше всякаква радиация или нещо подобно. Те само се опитваха да ограничат огъня и газа, възпламенен от експлозията, защото там долу използват много различни запалими газове и химикали.

И това се бе превърнало в проблем за консервиране на всички въздухопроводи на територията, за заключване на всички шлюзове и отворите на всички помещения и какво ли още не. Всичко това отне около 20 часа струва ми се и аз бях там през цялото време.

Така че тези неща се случват и ти получаваш едно чудесно местенце, в което да останеш, и тогава ще те уведомят. Ще чуеш съобщение по интеркома, изписано на твоята „папка”, или чрез гривната на ръката ти. И това е, което се случва.

ДУ: Ако получаваш приятно място, където да останеш, колко обикновено изглежда то? Доколко би приличало на една хотелска стая, съпоставена с нещо екзотично, като това, което можем да видим в „Стар Трек: Следващото поколение”?

ЕС: Да. Не, това е … стаите никога не са правоъгълни. По някаква причина имат трапецовидна форма. Там има помещения с най-различна геометрия.

И цялата мебелировка е вградена в стените и се появява по желание, ако искаш да седнеш или да работиш върху бюро.

На стената има един огромен интерактивен екран, който е триизмерен. Чрез него имаш достъп до Интернет, можеш да четеш книги, да гледаш филми, да си поръчаш храна – мое любимо занимание.

Много е интересно, защото когато за първи път влезеш в една такава стая,  първото, което си казваш, е: „О, божичко, те току-що ми дадоха стая без легло”. Всъщност стаята е напълно празна.

И всичко е вградено в стените. Аз нямам предвид някакво сгъваемо походно легло. Леглата там са наистина красиви. Вътрешната архитектура е безупречна.  Всичко изскача от стените с оглед икономия на пространство. Тези стаи могат също така да бъдат използвани за различни цели. Може би довечера там ще трябва да преспи някой като мен, докато утре ще бъде използвана за склад. Или там ще настанят различни извънземни раси, защото те всички са различни едни от други и се нуждаят от различна мебелировка, условия на живот, сервизни помещения и т.н.

ДУ: Добре. Наистина съм любопитен за едно нещо. Ако казваш например, че леглото изскача от стената, дали завивките по него са примерно от някаква странна материя, или са обикновени нормални завивки? С други думи …

ЕС: Чудесен въпрос.

ДУ: … дали леглото заедно със завивките се разгъва по някой от познатите ни начини на сгъваеми легла, или по някакъв начин се появява от нищото?

ЕС: Не, то някак механично се появява от стената или се издига от пода.

ДУ: Добре.

ЕС: И на леглото винаги има една лека завивка. При извънземните – зависи от техните изисквания. Можеш също така да контролираш температурата в стаята, както и влажността, тъй като различните раси се нуждаят от определена атмосфера. Така че има ги всички тези различни неща.

Можеш също така да контролираш осветлението. По някаква причина, ако желаеш, можеш да пуснеш ултравиолетова светлина. Редица извънземни са свикнали на определено осветление. Те не харесват осветлението, което ние имаме. То им създава проблеми. Така те могат да махнат временно приспособленията, които защитават очите им, и да почиват спокойно.

Така че в една такава малка стая има твърде различни неща. Все едно че си на собствен космически кораб.

Можеш също така да регулираш шумовете в стаята.

И винаги има една стена, на която има изображение – на океан, или на планински пейзаж и това е от психологично значение, защото успокоява нервите и стреса на тялото.

По желание можеш да сменяш фотосите, прожектирани върху стената, и да включваш сцени от други светове и планети, което е хитро, защото там не всички са от Земята и не всички искат да гледат един плаж например.

ДУ: Това звучи като място, на което наистина би искал да прекараш известно време. Звучи много, много добре.

Докато си бил в такава стая, можеше ли да спиш, или си бил толкова впечатлен от това да видиш чужди светове и технологии, че просто си пожелал да останеш буден цяла нощ и да се забавляваш с различните джаджи?

ЕС: Ами, да. След като обаче си видял всичко отново и отново, то става като старата ти шапка. Вече не ти прави особено впечатление.

Интересното относно спането е устройството на самото легло. След като се разгъне, от едната му страна по дължина се появява нещо като спирала и постепенно го обгръща като контейнер. Това е важно най-вече за другите раси, които се нуждаят от специална изолирана атмосфера за своите тела.

Вътре се появява специфично осветление. Отстрани до главата от дясната страна има и малки диаграми. Това е нещо като компютърен екран, на който можеш да зададеш желаната влажност и температура.

Можеш да избереш осветление според настроението си. Можеш даже да си поискаш нещо като лек бриз. Така и не разбрах той откъде се появяваше. Мисля, че от под леглото, защото никога не съм видял вентилатор или нещо подобно, но циркулацията на въздуха се усеща, което е хитро.

ДУ: Нека поговорим още малко за ситуацията при заключване на входовете и изходите. Как узнаваш, че се случва нещо подобно?

ЕС: Не забравяй, че докато работиш в операционната, те са винаги в контакт с теб чрез шлема на главата ти. Така че винаги ще чуеш, ако нещо се случва. Например чуваш глас: „Изходите са затворени”. И толкова. Не можеш да отговориш, не можеш да попиташ защо, къде и какво. Това са правилата за сигурност и ситуацията се приема като нещо нормално.

Също така редовно обявяват учебни тревоги, за да свикнеш със сирените, с червените светлини и с всичко останало, така че да не реагираш излишно. Подобно на противопожарните учения в хотели, болници и летища. Това се прави задължително на периоди. И след известно време свикваш, защото знаеш, че това се случва поне веднъж в месеца.

Така че когато НАИСТИНА се случи, и в рамките на няколко минути не чуеш, че това е била просто проверка на алармената система, тогава си казваш: „Ох, трябва нещо да се е случило. Предполагам, че тази нощ няма да си ходя у дома.”

ДУ: Но някой в даден момент те е информирал точно каква е била причината и какво е било нивото на опасност. Би ли ни казал малко повече за това как бива съобщавана тази информация?

ЕС: Е, ти трябва да преминаваш през обученията, които се провеждат всяко тримесечие. Както в болниците, трябва да преминаваш през тестове за туберкулоза, или за ежегодното подновяване на сертификата ти за оказване на първа помощ. Същото става и в тези подземни съоръжения.  

По време на тези обучения ти казват: „Ето какво се случва по време на истинска тревога. Оставаш на мястото си. Не отиваш никъде, преди да ти кажем къде да отидеш.”

Ако това се случва в края на работното ти време, тогава биваш инструктиран да отидеш на определено място в съоръжението, откъдето можеш да отидеш в стаята си, или да хапнеш нещо в кафетерията, или просто да чакаш следващите инструкции.

ДУ: Можеш ли да ни разкажеш малко повече за кафетерията, защото когато чуя тази дума, аз си представям подноси и място, където казваш: „Искам това, искам и това” и ти сипват различни ястия, или си вземаш нещо от лавиците. След това плащаш, вземаш приборите си и сядаш на масата за хранене. Доколко кафетерията, за която говориш, прилича на нещо подобно?

ЕС: Тази кафетерия няма нищо общо с това, с което сме свикнали тук. Тези кафетерии са много опростени на пръв поглед. На всички стени има прозрачни екрани, където докосваш някое изображение и поръчваш менюто си и това, което искаш. 
Да речем, че искаш салата с печено пиле. Докосваш екрана и го получаваш.

ДУ: Това на стената прилича ли на ай-пад, или нещо подобно?

ЕС: Не, това е на цялата стена. Тези стени са широки и много дълги. Понякога достигат до 18 метра дължина. И са много … Столовете и масите изглеждат доста  семпли, като металните маси и столове за пикник. Някои от столовете имат облегалки, други – не.

Някои столове са твърде широки. Някои са много малки за различни размери същества. Някои столове въобще не приличат на столове. Някои може да са високи близо два метра от пода. Някъде има плотове, които стърчат около един метър от стената.

Ползването на тези виртуални изображения по стените, чрез които поръчваш храната си, става много интуитивно. Така че ти поръчваш своята салата с печено пиле и шоколадова паста, отиваш до определено място на стената и те вече те чакат там. Една част от стената-екран по някакъв начин се придвижва нагоре и храната ти излиза оттам. Вземаш я и отиваш, и сядаш на масата.

ДУ: Има обаче нещо, което не мога да си представя. Искаш да кажеш, че по тези стени има огромно количество надписи за всички тези различни видове храна?

ЕС: Не.

ДУ: Или можеш да отваряш различни папки с менюта?

ЕС: Има картинки на различни видове зеленчуци, различни видове месо и т.н. И те са по цялата стена. Ти би могъл … Да кажем, че си по-висок от мен, но това е без значение, защото тези картинки са от тавана чак до самия под. Където и да допреш ръка по стената, можеш да имаш достъп до всички изображения.

Също така, има различни видове кафетерии, но тази, която описвам, е наистина забавна. Стената е устроена така, че можеш да поръчваш всичко отвсякъде, на различна височина и същото се отнася за получаването на храната, която се появява там, където ти е най-удобно да я вземеш, в зависимост от твоята раса и специфични особености. И оттам ти отнасяш храната си на масата.

ДУ: Храната върху поднос ли се появява?

ЕС: Не, обикновено не.

ДУ: Тогава върху чиния?

ЕС: Да. Голяма чиния с всичко, което си поръчал върху нея.

ДУ: Добре.

ЕС: Те имат подноси, ако желаеш, но никой не използва подноси. Просто грабваш храната си и я отнасяш на масата.

А масата е най-чудесното нещо в кафетерията. Аз обичам масата, защото тя е един друг гигантски екран.

Тези маси са дълги между 3 и 6 м. и между 1,5 и 2 м. широки. Някои имат прикрепени към тях столове. На една маса могат да седнат 10, понякога 20 души, в зависимост от хората.

След това има маси, които са просто маси. И когато застанеш до масата, столът ти просто се появява под теб от пода.

ДУ: Наистина?!

ЕС: Направо е супер. И това не изглежда … Няма да чуеш някакъв металически звук и скърцане. Столът се появява напълно безшумно и всичките столове около тази маса са с един и същи размер, нормални, около 50 см. в диаметър.

Всеки знае къде са приборите, които заедно с подправките се намират в масата. Това е една голяма маса за пикник, направена от стомана. Всъщност изглежда да е от стомана, не неръждаема, а матирана стомана. В същото време тя представлява един друг виртуален екран.

И когато поставиш ръката си върху масата с едно движение, ако я допреш с длан, това означава салфетки, двойно допиране – вилици, лъжици и ножове. И салфетките, както и приборите, просто се появяват от масата и попадат в ръката ти.

Нямам представа каква е тази технология, но тези неща просто се появяват от нищото. Нито има нещо като капак или вратичка, която да се отваря. Просто докосваш масата и тези неща се озовават в ръката ти.

Ако не знаеш как да направиш това, можеш само да си протегнеш ръката над масата и веднага се появява едно малко интуитивно приложение.

Там ще видиш изображение на бутилка кетчуп, на бурканче горчица, сос за барбекю и т.н. Само изображения и никакви думи. И ти можеш да докоснеш бутилката с кетчуп и се случва същото нещо.

Всъщност ти можеш … Масата става прозрачна и ти виждаш подправките някъде там, под ръката си. И това са същите неща, които вероятно ще срещнеш в ресторантите за бързо хранене.

ДУ: Разбирам.

ЕС: Аз не използвам подправки, но определено това е едно от нещата, което живо ме заинтеригува, защото тази технология може да бъде използвана за доста по-полезни неща.

Например бихме могли да я използваме в хирургията. По някаква причина обаче нещата са такива, каквито са. И щом си отместиш ръката от масата, повърхността й става отново гладка и твърда.

Това е вероятно една от най-удивителните технологии, които те споделят с всички, но никому не е позволено да знае точно как тя функционира.

Не можеш да попиташ. Кого ще … Няма кого да попиташ. Не ти е позволено да задаваш въпроси относно технологиите. Не ти е разрешено да питаш за определени неща, които се намират в стаята ти. Не ти е позволено да попиташ защо този до теб разполага с този специален таблет, а ти – не.

Това са наистина твърде интересни технологии, далеч по-напреднали от тези, с които разполагаме тук в момента, които би трябвало да бъдат всеизвестни, но не са, вероятно защото това би било опасно.

ДУ: Добре, ти казваш, че това тук е салфетка, нали така? [Дейвид протяга ръка напред с длан отворена надолу, след което я повдига нагоре.] Ето вече в ръката ти има салфетка.

ЕС: Да.

ДУ: Потупваш два пъти и ето ти подправки или прибори.

ЕС: Прибори.

ДУ: Или прибори. Има ли други подобни жестове?

ЕС: Да, има различни жестове с ръка, особено ако използваш … двойно потупване. Съжалявам, пропуснах да ти кажа, че двойното потупване трябва да бъде най-малко с два пръста.

ДУ: Хм.

ЕС: Не ти трябва нищо повече от два пръста, но ти можеш също така да рисуваш с пръст върху масата, разбираш ли?

Да кажем, че се нуждаеш от специален прибор, защото има различни прибори за различните раси, което е много интересно. И като сложиш цялата си длан върху масата, се появява това малко приложение и на него можеш да набираш твоето специално приспособление или каквото там ти трябва.

Другото, което трябва да ти кажа, е, че мястото, където се появяват салфетките, е различно от това на подправките, което е различно от това на приборите. Приборите винаги са от лявата ти страна, а салфетките и подправките – от дясната.

ДУ: Помислял ли си, че може да има някаква технология за материализиране на храната? Защото съм чувал от много хора, които са имали подобни преживявания, че са могли да си „изпечатат” храната на 3Д принтер.

ЕС: Абсолютно. Всичката храна и всичко, което имат там, което е веществено, с изключение на напитките, всичко излиза от 3Д принтери.

ДУ: Наистина?

ЕС: Да.

ДУ: Знаеш ли дали те използват за направата на храната някаква суровина? Как точно става това?

ЕС: Според моя опит в произвеждането на органи с 3Д принтер, това е свързано с … Частиците и атомната структура могат да бъдат репродуцирани навсякъде и да получиш каквото пожелаеш – от маруля до мозък, като прилагаш един и същ принцип. Всичко е маса и атоми и как тази маса и тези атоми биват пренаредени в молекули.

Така че по същество вероятно можеш да принтираш абсолютно всичко. Ето защо на системата е толкова лесно да произведе всякаква храна, каквато пожелаеш. Те също така имат едно устройство, което след като храната бъде произведена, може да я затопли или изстуди до определени градуси, което намирам за удивително.

И всичко става за секунди. Средно изпечена пържола, секунди. Под нула градуса целзий, секунди. И всяко ястие става готово за три минути. Толкова са бързи тези 3Д принтери. И ти можеш да ги чуеш как работят зад стената.

ДУ: Наистина?!

ЕС: Да.

ДУ: Един от моите свидетели от тайните космически програми, който никога не пожела да разкрие самоличността си, наричам Джейкъб. И той описа доста  подобни неща, но също така каза и че храната е много по-полезна от тази, която обикновено консумираме.

Не искам да те подвеждам, но би ли казал дали си запознат с нещо такова?

ЕС: Да, това е чудесното относно храната там. Тя е много питателна.

Тук имаме някакви стандарти, изписани на опаковките на храните и е наистина ужасно това, което правят – да добавят малко витамин С към нещо, или малко минерали към нещо друго.

Тук в реалния свят се грижат изключително малко за храната, докато там е точно обратното. Там храната съдържа супер големи количества от всякакъв вид минерали и неща, които не могат да бъдат открити „на повърхността”, както казваме ние, и там също така отстраняват вредните неща, като отрови и мазнини. Това, което излиза от принтера, не сдържа никакви вредни неща.

ДУ: Джейкъб също така каза, че тази храна може да пречисти устата ти, докато се храниш и бива абсорбирана напълно от тялото.

ЕС: Не съм запознат точно с това. Зная това, което са ме учили и са ми казали за хранителната стойност на нещата. Става дума за възможно най-доброто за организма.

Ние сме инвестиция за тези корпорации. Ние сме една огромна инвестиция и те се грижат наистина много добре за нас, що се отнася до храната, медицинското обслужване и пр., стига да не допускаш грешка.

ДУ: Някои от хората, с които съм разговарял за тези принтери за храна, са ми казвали, че вкусът на произведената по този начин храна е превъзходен. Всяко ястие е възможно най-доброто от дадения вид, което би могъл да си представиш.

ЕС: Това е вярно. Вкусът е по-добър от всичко, което съм ял на повърхността. И мисля, че това е свързано с качеството на клетките, или каквото е там, от което са изработили храната, както и с количеството хранителни вещества и с отсъствието на лошите неща, съдържащи се в нормалната храна, като пестициди и други. Такива неща отсъстват напълно.

Искам да кажа, че там ще получиш най-чистата ябълка, която ще изядеш през живота си.

Има и някакви ензими и други неща, които добавят към храната, така че както е казал твоят приятел, тя се абсорбира моментално от тялото ти и не изпитваш никакви храносмилателни или други проблеми. Това е абсолютно вярно.

ДУ: Нека споделя още нещо, което ми каза Джейкъб, което ми се струва, че е интересно да добавим.

Неговите хора от Тайната космическа програма са се тревожели, че можем да станем зависими от тази супер полезна храна. Те са изучавали физиологията на определени извънземни, като някои Сиви, където хранопроводът е свързан директно с ануса. Представлява просто една тръба – няма черва, няма стомах.

И те са се тревожели, че ако не използваме храната по старомодния начин, няма да можем да оцелеем, ако нямаме този вид храна. Би ли коментирал това?

ЕС: Да, мога да го направя. Мисля, че това, което се случва, е, че на тялото ти наистина не му трябва храна, ако можеш да създадеш енергията, от която се нуждае, клетките и генетичното предразположение на всички клетки в тялото ти.

Ето защо някои хора могат да прекарат години, без да се хранят. Те са овладели тази енергия.

Много извънземни от далечното бъдеще, които сме виждали, почти нямат уста. Те почти нямат нос. И причината е, че с течение на времето те престават да се хранят. Това ще остане само като нещо, което правиш за забавление, нещо свързано с общуването, защото ще можеш да телетранспортираш в тялото си всичката енергия, от която се нуждаеш.

Ние започваме да правим това сега с химикали, с витамини, с интравенозна инфузия на витамини и други неща.

Така че аз вярвам, че ще поемем по един път, който ще ни доведе до ситуация, в която ще престанем да се храним. И тялото ни, в течение на милиони години, ще се адаптира и някои от органите ни ще станат излишни, защото храните ще бъдат толкова чисти, че няма да имаме нужда от черен дроб и панкреас, за да си набавяме ензими, както и от жлъчка, за да разгражда храната, която ще съдържа всичко необходимо в принтирана форма.

ДУ: Успявал ли си някога да установиш контакт с външния свят, след като веднъж си се оказал под земята? Очевидно, не ти е било разрешено да имаш телефон или нещо подобно.

ЕС: Не. Всичко е много строго наблюдавано. Това включва и Интернет, отсъствието на камери на компютрите. Трябва да разбереш, че по онова време ние не разполагахме с много от нещата, които имаме сега тук. Това бе наистина … В началото на 1990-те, всичко бе едва в началните етапи по отношение на компютрите и редица технически приспособления.

Беше възможно естествено да гледаш доста неща, да слушаш, но предимно за забавление. Не бе разрешено да комуникираш с никого.

По онова време нямах мобилен телефон. Имахме пейджъри. Не ни бе позволено да внасяме каквато и да е електроника.

ДУ: Това, което описваш, звучи като едно чудесно място и съм любопитен дали си можел да останеш там извън работно време при отсъствие на тревога, по твое желание. Възможно ли е било да достигнеш до определено ниво на секретен достъп, при което това да ти е било позволено?

ЕС: Не ми е известен случай, при който някому да е било разрешено такова нещо в съоръжението, където работех. Това да останеш извън работно време бе възможно само по независещи от теб извънредни обстоятелства.

Аз нямах правото да кажа: „Хей, искам да остана тук един месец и да се помотая малко наоколо.” Такова нещо бе изключено.

ДУ: Кой бе най-продължителният период, в който е трябвало да останеш под земята, защото изглежда, че това не е било чак толкова неприятно?

ЕС: Веднъж прекарах там почти седмица, около шест дни. И това бе просто … Зоната, в която работех, бе повредена и всъщност аз исках да работя извънредно, за да наваксам с работата си.

Понякога има срокове, които трябва да спазваш, и тогава работех в един наистина интересен проект, така че исках да остана. Исках да си свърша работата навреме и нямах проблеми да остана колкото бе нужно.

Всъщност аз нямах много приятели, както и семейство. Това БЕ моят живот. Аз живеех по този начин.

А като правиш това, показваш също така, че наистина желаеш да бъдеш от полза.

Понякога ти дават възможност за избор. „Можеш да избираш. Можеш да останеш и да довършиш работата си, или да си тръгнеш, но моля, ела отново навреме.”

Аз не исках да направя това, защото можех да работя лесно 12, 14 часа, без да почувствам умора, защото качеството на въздуха бе превъзходно. Водата е от четвърто състояние. Храната е много питателна.

И всичко бе точно както ти каза. Това БЕ едно интересно място и за мен бе силно вълнуващо да бъда част от такова удивително нещо.

И всеки път, когато се връщах на работа, научавах нещо ново. Научавах неща за нови раси извънземни. Можех да прекарвам повече време в библиотеката, което за мен бе наистина важно.

ДУ: Имаше ли случай на тревога, при който всички да сте били наистина ужасени и да е изтекла информация за това, което се е случило? Или винаги е било просто: „О, заключваме отново шлюзовете. Не се знае какво точно става.” И толкова.

ЕС: Имаше два подобни случая. Доста е страшно, когато стане голяма авария и не си информиран. И след известно време разбираш какво се е случило, или разпространяват дезинформация и казват: „О, имаше пожар” или нещо подобно. Понякога е твърде очевидно, че те лъжат. Това е извинение и, както ние казваме, „целта е да се отпуснеш и да чакаш да изгасят огъня”.

И много от тези неща … ние не знаем какво се случва. Обикновено, ако останеш достатъчно дълго в проекта, узнаваш девет месеца, или година по-късно. „О, ето защо бяхме заключени онзи януари в продължение на два дни. Уха! Някой е внесъл вирус и е трябвало да прочистят цялото крило.”

И когато кажа „прочистят”, това не е добре, защото всички, които са се намирали в това крило, е трябвало да бъдат умъртвени.

ДУ: Това е изключително интересно. Надявам се, както предполагам много хора, които гледат това предаване, че един ден ще мога да видя такива неща, ако станем свидетели на истинско разсекретяване. Какво невероятно пътешествие ще бъде това за нас като една цивилизация, да започнем да използваме тези технологии.

ЕС: Абсолютно. С огромно удоволствие бих те развел из тези места.

ДУ: Е, може би ще успеем да го уредим.

Благодаря на нашите зрители за участието. Това е Космическо разкритие, с нашия специален гост, Емери Смит.