(с) Превод АТИ, 2017 г.

Дейвид Уилкок: Добре дошли в Космическо разкритие. Аз съм вашият домакин Дейвид Уилкок. И така, Кори, добре дошъл отново.

Кори Гууд: Благодаря.

ДУ: Трябва да кажа, че когато гледах записа на първия епизод от това интервю, който ще видим сега, установих, че той споменава името да един човек, когото познавах много добре.

И Марк Къмингс е един от малкото хора, които съм срещал, който можеше да ми вземе акъла, когато ставаше въпрос за последни постижения във физиката.

Когато разговаряме двамата с теб, ти знаеш много повече за Тайната космическа програма от всеки друг, когото съм срещнал, с изключение на няколко други свидетели. За мен Марк Къмингс е такъв човек, но по отношение на физиката. Така че аз бях наистина шокиран да чуя Марк Маккендлиш да споменава това име, защото аз зная толкова много за този чевок, че бихме могли да разговаряме за него с часове.

И така, без да се бавим повече, нека чуем първото, което Марк Маккендлиш има да каже, и може би ти ще разбереш защо бях толкова изненадан, когато видиш това сам.

* * * * * *

ПРЕСЛЕДВАНЕ НА СВОБОДНА ЕНЕРГИЯ

Марк Маккендлиш: Срещнах един учен, който оттогава насам е изчезнал от публичното пространство. Той изчезна. Името му е Марк Къмингс.

Той бе професор по физика и преподаваше в Университета на Калифорния в Бъркли, в департамента по физика.

И той е бил … Той е разбрал, че в приземието на Физическия факултет имало голямо количество старо оборудване – честотни генератори, осцилоскопи, генератори на енергия и какво ли още не. И той попитал ръководителя на департамента дали може да слезе долу и да проведе някои експерименти. И онзи му разрешил.

Той имал една идея … ако знаете, има определени кристали, като например кварц, които … Това е в основата на оригиталния фонограф. Когато поставиш един малък кристал – мисля, че става дума за диамантен кристал, под налягане, той създава слаб електрически ток. И ако увеличиш този ток, можеш да чуеш импулсите, идващи от кристала. Можеш действително да чуеш вибрациите, които са записани върху един пластмасов диск. Това е принципът на действие на фонографа.

И така, той тръгва от идеята, че поставени под налягане, кристалите създават електрически ток. Той се интересувал какво ще се случи, ако засили генерирания електрически ток, като постави електрически намотки около поставения под напрежение кристал. Той предположил, че освен пиезоелектрическия процес на създаване на електрическа енергия, обвитият с намотки кристал ще направи нещо повече, а именно, че ще резонира по начин, по който ще произведе повече енергия от тази, която му е била подадена първоначално.

И той взел кристал на бариев титанат, който бил дълъг около 20 см., с върхове от двата края. Поръчал да му го изработят в едно съоръжение извън Сан Франциско.

Той използвал два вида намотки. Едната била от много тънък проводник, докато другата била навита около първата, но с по-малка дължина. Експериментирал с различна сила на подавания ток – различен волтаж, различни честоти, в различни комбинации, докато една нощ около един часа рано сутринта, кристалът започнал да свети със синьозелена светлина и започнал да звъни.  

Знаеш какво се получава, когато прекараш мокър пръст по периферията на една чаша с шампанско, какъв звук се получава. Той каза, че звукът бил същият. И погледнал скалата на уреда, който показвал входящата и изходящата сила на тока. Оказало се, че изходящата сила на тока била по-висока с 25% от тази, подавана на кристала.

Той естествено бил много развълнуван. Изключил апаратурата, взел записките си и се прибрал у дома си, където легнал и заспал. И в осем часа сутринта къщата му се оказала оградена от черни джипове и хора с микрофони в ушите и черни очила.

Нахлули в къщата, арестували го, конфискували всичките му записки и оборудването му. Обвинили го, че е монтирал телевизионна камера, за да наблюдава как се събличат момичетана от пансиона, който се намирал на отсрещната страна на улицата. Така че бил загазил.

Тези, които го арестували, не му дали повече никакви обяснения. Само повтаряли: „Ти си знаеш в какво те обвиняваме. Ти знаеш какво си извършил.”

Истината била, че той бил създал апарат, който правел нещо, което било считано за невъзможно.

Попитах го: „Когато направи това, когато най-накрая откри правилните съотношения, така че апаратът ти да заработи, мислиш ли, че той е излъчил някакъв сигнал, който е бил уловен от някого, който е следял за подобни неща и е бил готов да те залови?”

Той отговори: „Абсолютно, без съмнение.” Каза също така: „Някой е засякъл местоположението ми, открил е къде точно се намирам, открил е оборудването, взел е адреса ми от администрацията на университета и те бяха на вратата на дома ми в осем часа на следващата сутрин.

Толкова бързо е станало всичко. И така, той се укри. Чух, че работи някъде в Далечния Изток. Получил е добро финансиране и продължава своите изследвания, но в нелегалност.

* * * * * *

ДУ: Добре, Кори, това за мен е една много емоционално натоварена тема, защото преди всичко, аз познавах Марк Къмингс, преди да мине в нелегалност. Всъщност той говори на същата сцена на една конференция, която провеждах в Портланд през 2003 г., на тема „Време и глобална промяна”.

Той не искаше да ми каже какво е изобретил, което е давело тези хора в къщата му. Ето че Маккендлиш излага в подробности какво е било изобретението. Това не съм го знаел. Аз научих само лошата част.

Така че нека първо поговорим за това. Дали е имало всъщност някакъв вид енергийно излъчване, което се получава при функционирането на подобни апарати, което да може да бъде засечено?

КГ: Да. По този начин те също така засичат много от извънземните и построените от човека апарати в Слънчевата система.

Това се използва за един вид контрол на полетите, за засичане местоположението на летящите обекти, които издават такова излъчване. Става въпрос за един ограничен спектър, който те следят непрекъснато, както тук на Земята, така и в космоса.

ДУ: Има ли някакво безопасно място по света, където някой може да разработва тази технология? Или престъпните групировки могат да те поразят на всяка географска точка на Земята?

КГ: Когато става дума за разработването, да, има доста дълбоки, тъмни дупки, където можеш да се скриеш и да разработваш такава технология. И ако трябва да се сдобиеш с всичко, което ще използваш – всички елементи на технологията, трябва да го направиш много тихо и незабележимо.

Ако един човек започне да използва определена технология, всички червени лампи светват. Така че можеш да откриеш тихо място, където да разработваш своята технология, но в мига, в който постигнеш успех, те ще го узнаят поради това специфично енергийно излъчване, което те следят и могат да открият.

ДУ: Точно така.

КГ: Ето защо, те следят такива хора твърде изкъсо. Те разработват техните личностни профили, за да знаят по какъв начин да подхождат към тях.

Някои хора, нали знаеш … всевишният долар. Те може да ти предложат един милион долара и много бързо да откупят патента ти. При други, които не могат да бъдат купени, ще трябва да заплашат семействата им. И понякога, в краен случай, тези хора ще умрат от странни форми на рак, от сърдечен удар, ще се самоубият.

ДУ: Ти звучиш все едно, че разказваш вариант на това, което Джон Пъркинс описва в своята класическа книга „Изповеди на един икономически наемен убиец”. „Предлагам ти да си избереш между тази пачка долари и този куршум, на който е изписано твоето име. Кое от двете избираш?” Това е по същество същата идея, нали така?

КГ: Същата идея. И ако това работи в дадена ситуация, тъй като хората реагират по сходен начин, то този подход може да бъде използван успешно и за разработките, свързани с добиването на свободна енергия.

ДУ: Една друга история, която Марк Къмингс ми разказа, е свързана с една друга група изобретатели, които са знаели, че се случват подобни неща, и са се опитали да разработят едно устройство за добиване на свободна енергия така, че всеки негов компонент бил разработен самостоятелно и в пълна тайна. И когато трябвало да изпробват завършеното устройство, всеки донесъл своята част, сглобили го, тествали го, след което го разглобили и всеки отнесъл своята част.

Но даже и в този случай, те били открити и заловени.

КГ: Ами това става лесно, защото има спътници, които следят почти всеки сантиметър от … е, всеки квадратен сантиметър от повърхността на Земята, който се счита за важен.

Така че колкото и бързо тези хора да са действали, в момента, в който устройството е излъчило своя сигнал, той е бил засечен, след което не е било особено трудно по обратен път да открият и проследят участниците.

ДУ: Много интересно е това, че Марк Къмингс описва как кристалът свети. Любопитен съм дали някога си виждал подобна технология със светещ кристал.

КГ: Виждал съм как учените на изследователския кораб работеха с различни видове кристали. Виждал съм много малки кристали във формата на кубчета, очевидно изкуствени, които светеха под въздействието на електрически ток. И те бяха … нищо физически не ги докосваше. Така че да, виждал съм това.

ДУ: Ако ти дадат, да речем, милиарди долари и ти ги приемеш дали ще те убият по-късно, или в действителност ще можеш да продължиш да си живееш живота?

КГ: Можеш да живееш много тихо, вероятно на някой отдалечен остров.

ДУ: Добре. Имайки всичко това наум, нека сега видим следващата част от интервюто с Марк Маккендлиш, който разисква интересната и плашеща политика, свързана със свободната енергия.

* * * * * *

ОСВОБОЖДАВАНЕ НА СВОБОДНАТА ЕНЕРГИЯ

Марк Маккендлиш: Всъщност разкриването на тази технология и предоставянето й за свободно ползване ще изисква всички предпазни мерки, които започнахме да прилагаме, когато преминавахме от конската тяга към ерата на автомобилите – спомняте си за катастрофите, превишената скорост, разсипването на бензина, пожарите.

Но знаете ли, правилно прилаганата технология може да доведе до това петролната индустрия да започне да прилага различни химически технологии в производството на други неща, които ще бъдат много по-доходоносни.

Ще настъпи моментът, когато научната общност като цяло ще се обедини и ще трябва да признае, че тази технология е нещо реално.

Вече са проведени достатъчно експерименти, регистрирани са достатъчно патенти, така че всеки, който е действително запознат, който разбира последиците от въвеждането на тази технология, ще разбере, че ако една група от учени се заеме и разработи план за въвеждането на технологията по начин, който да е безопасен – по отношение производството на енергия, опазването на околната среда от всякакви замърсявания, свързани с придобиваните от земята горива, както и от ядрената енергия, след инциденти като тези в Чернобил и Фукушима … Искам да кажа, че има хора, които в момента твърдят, че след 20 години Тихият океан може да загине поради този Целзий 137, който се излива във водата.

И ако ние можем да използваме тази нова технология, за да произвеждаме енергия, без да се тревожим за ядрената енергия и радиоактивното замърсяване, мисля, че ще напреднем изключително много. Мисля, че това ще бъде особено полезно за околната среда.

* * * * * * 

ДУ: Колкото до чистата енергия, мисля, че и двамата сме съгласни, че тя е преследвана по редица причини. Какви мислиш, че са основните причини да не позволяват нейното използване, въпреки неимоверните ползи, които може да донесе за решаване на проблемите, които имаме?

КГ: Болшинството от тези патенти са били засекретени по една причина. Причината е, че ако свободната енергия бъде предоставена свободно, това ще доведе до колапс на икономиката, защото енергийният сектор заема една много, много голяма част от икономиката.

Истинската причина е, че тези, които контролират енергийния сектор, не искат да загубят своята власт и доходи. Така че ние сме лишени от тези технологии просто защото някой е лаком за пари.

Един друг аспект възниква, когато някой се опита да възпроизведе едно от тези устройства за получаване на свободна енергия. Известно е, че е възможно от разстояние да бъде причинен дисбаланс на енергийното поле на мястото, където някой се опитва да тества дадено оборудване и експерименти, които при нормални условия биха се оказали успешни, няма да проработят.

Така че те могат от разстояние да влияят върху провеждането на изследванията.

ДУ: Добре. Сега ще видим друга част от интервюто на Марк Маккендлиш, в което той описва не ситуацията възпроизвеждане, а действителен извънземен кораб и свързаните с него обстоятелства.

* * * * * *

РАЗБИРАНЕ НА ЕНЕРГИЯТА НА НУЛЕВАТА ТОЧКА

Марк Маккендлиш: Когато разбрах за възпроизведения извънземен кораб, едно от нещата, които започнах да изследвам, бе цялата история относно извънземните отвличания, контактите с извънземни и подобни неща, защото си мислех, че ако тези хора наистина имат срещи със същества от други звездни системи, може би има шанс, колкото и малък, тези хора да са били качени на тези кораби и да са ги разгледали отвътре. Може да са имали възможност да видят някои от техните компоненти.

И наистина ми провървя, защото едната от три млади дами, които изследвах доста задълбочено, твърдеше, че след като е преминала през някои твърде ужасни тестове за определяне доколко представлява опасност за съществата на този кораб, те всъщност са я развели из кораба.

И едно от местата, които са й показали, е била централната част, където се намирала системата за задвижване. И много от описаните от нея компоненти се оказаха невероятно сходни с тези във възпроизведения извънземен кораб.

Имало една централна колона. Имало признаци на въртене в противоположни посоки, също както при кораба-камбана на германците. Имало един малък диск, подобен на една част от възпроизведения извънземен кораб, но при последния това изглеждало като част от неговия под – един диск с диаметър близо три метра, намиращ се под седалките с катапултите.
При извънземната версия обаче това нещо било в диаметър само с около седем сантиметра по-голямо от централната колона. И колоната била направена от нещо подобно на стъкло, също като материалите, използвани при възпроизведения извънземен кораб.

Този двигател се намирал във вдлъбнатина в центъра на една кръгла стая, като по периферията й имало нещо като пешеходна пътека с парапет.

Тя каза също така, че когато погледнала долу във вдлъбнатината, видяла, че под пода се намира нещо подобно на стъкло с вградени в него намотки, точно както кръглите намотки в пилотската кабина на възпроизведения извънземен кораб.

Това обаче, което било най-удивително в описанието й, била средната колона с малкия диск в основата й, който се въртял в една посока, докато самата колона се въртяла в обратната посока. Също така имало някаква сребърна на цвят подобна на метал течност, която била вътре в колоната и можела да бъде видяна под стъклото.

В тази течност се забелязвали малки блестящи и по-тъмни частици от материал, които били увлечени от турбуленцията на течността. Самата турбуленция изглеждала като серия от пет малки торнада, които се издигали спираловидно в тази колона.

Това, което тя наблюдавала, приличало много на торнадо от 5-та степен, където в средата има едно голямо завихряне със скорост около 150 мили в час, което повлича и разкъсва всичко по пътя си. След това много често виждаме серии от по-малки торнада, които се въртят в обратна посока, почти както при задвижване на планетарна предавка, където зъбните колела се въртят около оста в средата.

И турбуленцията, която тя видяла в тази колона, изглеждала точно като това, което виждаме при по-малките торнада, които обикаляли около това от 5-та степен.

Това ми говори, че вътре в тази колона се получава ефект все едно, че две неща се движат едно покрай друго, което означава, че там вътре има втори цилиндър, който се движи в обратна посока на движението на външния цилиндър. Това е, което причинява тези миниатюрни подобни на торнада структури във вътрешността.

Тогава самата течност се издигала нагоре, което поставя въпроса тя къде отива.  Ами това е една система със затворен контур. Течността се движи нагоре, след което трябва да слезе надолу по някакъв начин. Това отговаря на част от въпросителните, свързани с германския летателен апарат- камбана (Die Glocke).

И отговорът е, че течността се връща надолу през средата, като по този начин затваря контура. Тя се издига в пространството между двата цилиндъра и слиза надолу през вътрешния цилинтър.

Ако имате този невероятно силен електрически заряд, който преминава през течността, и ако това се прави по правилния начин – ако оформите различните части на системата така, че да се получи нещо като тръба на Вентури, като фуния на върха, където подавате електричество през центъра на фунията – защото имате един електрод във формата на пръстен и друг конусообразен електрод по средата – получавате нещо подобно на изкуствена кълбовидна мълния.

Кълбовидната мълния е била моделирана при лабораторни условия във формата на поничка. Те са постигнали това. А какво се случва, когато създаваш такова явление? Получават се йони, които не само се движат около периметъра на „поничката”, но те също така се движат навън и навътре по този периметър.

При това се създава един мощен електромагнитен ефект.

Така че в това устройство имате едно електрическо разреждане, което поражда нещо като пръстен от йони, които се изстрелват надолу през колоната. Външните краища по същество се движат през външната част на този електрод и излъчват тягата, извличана от вакуума на пространство-времето. Така с помощта на тази система те извличат енергията на нулевата точка от вакуума.

* * * * * *

ДУ: Това е нещо забележително техническо. Всякакви светлини проблясват в ума ми, докато го слушам да разказва тези неща. Между другото, ти си един от хората, споменали за системите за задвижване с използване на живак.

При толкова много подробности, които той спомена, и при положение, че ти никога не си разговарял с него, според теб колко истина се съдържа в казаното тук?

КГ: Той обяснява нещата доста по-добре, отколкото бих могъл да направя това аз. Предполагам, че в началото сме се опитвали да използваме живак, но след това те са произвели други течни метали, с доста по-добра електропроводимост, които след подлагане на високи електрични полета не се превръщат в злато – нещо което се случваше при използването на живака. Говорил съм подробно за това в миналото.

ДУ: Основната идея е наличието на една кристална на вид тръба в средата и че живакът, или някакъв течен метал, се върти в централната тръба и има въртящи се в обратната посока завихряния в една по-голяма тръба, която обхваща първата. Всичко това вярно ли е?

КГ: Да, това е … и тези „понички”, които се движат нагоре и надолу в зависимост от полярността,  това е … Течността се движи нагоре и надолу през цялата система.

ДУ: Когато говорим за нещо във формата на поничка, искаш да кажеш, че това е едно завихряне на течността в тази форма?

КГ: Да, това е като едно … Можеш да видиш тези завихряния как се движат нагоре едно след друго и те са на абсолютно еднакви разстояния помежду си.

ДУ: Когато той казва, че в центъра се образува кълбовидна мълния, това означава ли, че има някакъв вид видима, светеща сфера в центъра на тръбата, или …

КГ: Той говори за нещо подобно на кълбовидна мълния. Той описва тези завихряния подобни по форма на понички, които са се издигали нагоре.

ДУ: Ох. Те осветени ли са, излъчват ли светлина?

КГ: Не, това изглеждаше като течност … просто изглеждаше като течен метал, който се движи с водовъртежи от същия течен метал вътре в него. Възможно бе да бъдат различени различни завихряния в течността.

ДУ: Събитието, което тази жена е имала, е описано като отвличане от извънземни. Мислиш ли, в светлината на това, което сега знаем, че това може да е било извършено от Тайната космическа програма с помощта на програмируеми форми на живот или нещо подобно, при наличие на сходствата с една по-усъвършенствана версия на описаната от теб германска технология?

КГ: Това ми прилича на работа на извънземни. Много от … Докато ние имахме плоскости с диаметър 2.7 метра, тук става дума за плоскости от с диаметър 27 см., които са достатъчни за изпълнение на същата функция.

ДУ: Точно така.

КГ: И това показва колко по-напред са те от нас в научно отношение. Те могат да създадат една свръх проводима плоскост, която произвежда същото електричество както в нашия случай, но повърхността на тяхната плоскост е много по-малка от нашата.

ДУ: Защо мислиш той говори за някакви черни частици в този материал? Няма ли материалът да бъде най-силно проводим, ако е напълно еднороден, или може би става някакво изравняване на заряда с помощта на определени частици, разпръснати в течния метал? Какво мислиш по този въпрос? .

КГ: Да, това би било едно добро обяснение – за по-равномерно разпределение на електрическия заряд.

ДУ: Колко често извънземните използват този вид течен метал в системите за задвижване, където насочването на вълната се получава в тръба, която може да бъде видяна в централната част на кораба?

КГ: Вярвам, че това се среща доста често. И това е един от методите, използван от по-малко напредналите групи извънземни. Съществуват доста по-усъвършенствани времеви (temporal) и други видове начини за движение, които те използват. Когато говорим за извънземните във вселената … те самите са на различни нива на технологично развитие. 

Също така, не е нещо необикновено да чуеш за някой отвлечен, комуто е била предложена разходка из кораба. Чел съм за случаи, в които на отвлечените е показвано оборудване, звездни карти, друга информация. Така че това съвсем не е нещо необикновено.

ДУ: Добре. В следващия откъс Марк Маккендлиш разказва за една много необикновена катастрофа. Нека го чуем.

* * * * * *

ИЗДИРВАНЕ НА МОДЕРЕН КАТАСТРОФИРАЛ КОРАБ

Марк Маккендлиш: Намирах се в една интернет кафетерия и ползвах техния компютър, защото моят беше хакнат. Бях се задълбочил в четене на пощата си, когато дочух разговор между двама души на тема магнитни метални течности. И те се чудеха дали това може да има нещо общо със системи за задвижване.

Заслушах се внимателно и когато един от двамата спомена за катастрофа с летателен апарат, аз се опитах да ги заговоря и попитах за какво става дума.

„О, ние не можем да разговаряме с теб за това.”

Казах им: „Добре, нека ви кажа какво аз знам и ако намерите това за достатъчно интересно, тогава може да ми кажете какво вие знаете.”

Оказа се, че единият от двамата е бивш военен. Очевидно е бил част от екип, група, формирана наскоро и даже все още необявена официално.

По-късно установих, че начинът, по който провеждат много от тези тайни операции, е следният. Те създават някакво звено и преди съществуването му да бъде документирано, то изпълнява определени задачи. След като изпълни мисията си, или може би няколко мисии, то бива разформировано и едва тогава се появява в документацията. Ето защо, докато звеното действа, за него не може да бъде открита никаква информация чрез позоваване на Закона за свобода на информацията, защото тогава то официално не е съществувало. Това бе и случаят с един от двамата ми събеседници.  

В самия край на Студената война, докато Съветския съюз се разпадаше и се говореше много за обединение на двете Германии, имаше двойни агенти – хора, които работеха за разузнаването на САЩ, внедрени в правителството на Източна Германия. И задачата на този млад човек е била да премине нелегално в Източна Германия и да събере някои от нашите хора, действащи отвътре като двойни агенти, защото е имало опасения, че те може да бъдат убити, ако правителството започне да се разпада.

И те били по средата на изпълнението на тази мисия – да приберат един от тези индивиди, когато били пренасочени към мястото на този катастрофирал самолет.

И този самолет … Не зная как той се е наричал, но мога да ви го опиша.  Представете си един голям черен връх на стрела, подобен на заострен триъгълник. Когато обаче този кораб е в движение, той лети с тъпата страна напред.

Неговият кокпит приличал страшно много на кокпита на стелт изстребителя F-117A, с малко назъбена периферия на прозорците, както и на целия кокпит.

Гледан отстрани, самолетът приличал на пирамида, изтеглена силно в единия от ъглите си. След това под всеки от ъглите имало една бяла сфера с диаметър около 80 см.

Сферите били придържани от устройство с три накрайника, почти както изглежда една перла поставена на пръстен. Изглеждало, че всяка от сферите може да бъде завъртана в различни посоки, като по този начин вероятно контролирала посоката на движение на кораба.

Когато той пристигнал на мястото на катастрофата, като част от тази спасителна операция, там вече имало двама техници в бели лабораторни престилки. Те изнасяли важни компоненти от кокпита, които били отнасяни неизвестно къде.

Корабът бил катастрофирал, защото пилотът изпълнявал някаква разузнавателна мисия и летят твърде близко до повърхността, и се опитвал да излезе от една долина на 10 км. югозападно от град Хале, Източна Германия. Докато минавал над един хребет, той засегнал върха на един бор с левия преден край на кораба и повредил сферата, която се намирала в тази част. Тогава корабът веднага се наклонил надолу и наляво. В опита си да компенсира това движение на кораба, пилотът направил опит да го наклони максимално надясно, при което носът на кораба се изтеглил нагоре и задната му част се ударила в хълма. При този удар структурата на фюзелажа, където в удължената заострена страна на кораба се намирала третата сфера, се разчупила.

И когато те пристигнали, тази сфера плувала във въздуха около наклона на хълма.

Устройството с накрайниците, което я придържало, било изпаднало, но самата сфера изглеждала незасегната. Той я описа като бяла, керамична тиква с вертикални набраздявания, както при тиквите. Допълнително всяка вертикална част имала и хоризонтални набраздявания, при което сферата изглеждала като покрита с блестящи плочки теракота.

Изглеждало, че тази форма била предназначена да създава турбуленция  във вътрешната част на кораба.

На самия връх имало метална част с цвят на алуминий, от която стърчали няколко проводника.

Той описа как това нещо просто обикаляло наоколо – около десетина сантиметра над земята, и от време на време започвало да се върти бързо и да се движи нагоре и надолу. Когато се издигало нагоре между стърчащите проводници, се появявала силна искра, след което сферата се успокоявала за известно време.

Поставили им задача да уловят тази сфера. За целта използвали един от тези боядисани в жълто алуминиеви  контейнери, които е известно, че ползват военните, чийто капак от едната страна бил прикрепен на дълга панта, а от другата – имал ключалка с възможност за плътно затваряне. Когато обаче се приближили към сферата и се опитали да я вкарат в контейнера, вероятно алуминият започнал да отразява излъчваното от немагнитно поле и тя се изплъзвала. След няколко неуспешни опита в крайна сметка успели да вкарат сферата в контейнера и да затворят плътно капака. В този момент контейнерът заедно със сферата вътре в него подскочил силно и застанал изправен на малката си страна като надгробен камък.

Тогава те докарали един от тези военни хеликоптери CH53 Super Stallion, от който висяло въже от синтетична материя, дълго поне петнадесетина метра, с което завързали контейнера.

Магнитното поле, което излъчвал така натовареният контейнер, било толкова силно, че те се опасявали, че то може да повреди електрониката на хеликоптера. След това хеликоптерът отлетял заедно с контейнера.

Там имало морски тюлени с камуфлажни униформи и очила за нощно гледане. Те били въоръжени с автомати и гранатомети. Имали два хеликоптъра Кобра, напълно въоръжени с ракети, които кръжали наоколо.

Военните събрали колкото било възможно повече отломки, които отнесли на камион, паркиран на пътя не много далече от произшествието. След това заложили гранати в това, което било останало от фюзелажа, и го изгорили напълно.

* * * * * *

ДУ: До момента, в който гледах за първи път този откъс, не си дадох сметка, че някой е могъл някога да получи толкова подробно описание на така наречената Стрела. Доколко това описание наподобява кораба, с който са те вземали от дома ти?

КГ: Наскоро ние получихме едно изображение на Стрелата.  

ДУ: Сходствата са доста големи, макар да се чудя дали твоят илюстратор е успял да улови всички нюанси.

КГ: Не е уловил всички нюанси, но се е доближил доста до оригинала. Това ми изглежда като рáнен предшественик на това, което сега наричаме Стрелата …

ДУ: Разбирам.

КГ: … защото има екипаж и кабина за екипажа, която побира двама души. Там има седалки за двама души.

А отзад има седалки за трима души.

ДУ: В Стрелата, на която са те возили?

КГ: На Стрелата, на която бях. Там имаше също едни червени или кафяви полукълба, които висяха от долната част. И се чудех защо когато ги попитах какво задвижва кораба, те ми казаха, че това са едни кръгли тела като тези, използвани в осветлението на дискотеките.

ДУ: Ха, ха.

КГ: Аз си помислих, че те просто си правят майтап с мен, но след като видях тази плуваща във въздуха сфера и чух как тя бе описана, си давам сметка, че може би са имали предвид точно това.

ДУ: Уха!

КГ: Точно това ми дойде наум, когато наблюдавах тези кадри.

ДУ: Значи даже и ти можеш да бъдеш изненадан и да научиш нещо ново тук.

КГ: Да. И както той описа кораба отгоре, подобен на триъгълник … аз го бях описал като пирамида. Отстрани той изглежда като пирамида. Точно така изглежда.

ДУ: Мислиш ли, че Стрелата ще бъде един от най-често използваните кораби в периода след Разкритието?

КГ: Различни негови варианти, да.

ДУ: Едно от нещата, които забелязах, че се случи, докато наблюдавахме това, е, че ти показа изненада, когато той описваше Германия преди падането на Берлинската стена и това, че един американски хеликоптер е могъл да отиде там и да извърши една операция по издирване на падналия кораб. Каква бе причината за твоята реакция?

КГ: Мисля, че това доказва сътрудничество на най-високо ниво между Съветския съюз и Запада по онова време.

ДУ: Ах!

КГ: Защото има … Всеки, който е живял през онзи период, знае, че просто нямаше начин да можем да летим, особено с военни машини, над територията на Източна Германия. Такива машини щяха да бъдат свалени много бързо.

Те имаха въздушна защита навсякъде. Мисля, че би било невъзможно да изпратим там военна техника без сътрудничество между САЩ и СССР на най-високо ниво, където става дума за Тайната космическа програма.

ДУ: Един от моите първоначални свидетели разказа как е трябвало да транспортира 26 кутии с много секретни документи от името на свой приятел, който е бил висш масон. Това е трябвало да стане твърде бързо в рамките на една нощ, поради изтичане на секретна информация. И като компенсация за това, че е поставил на риск живота си, за да направи това, той успял да отвори една от кутиите. И това, което той каза, бе, че е видял документ, адресиран от САЩ  очевидно до всички страни по света, в който имало следния текст: „Ако НЛО катастрофира във вашата страна, нека ние да се заемем с това, защото това може да доведе до разпространение на биологичен или радиоактивен материал”.

Мислиш ли, че действително е имало такъв документ? Също така мислиш ли, че това е нещо, което обикновено е работа на САЩ, независимо къде се случва?

КГ: САЩ се занимават с това, но Съветите също имат една голяма аварийна група. Мисля, че ние я наричаме … Най-малко в армията тя се нарича Връхлитане, Операция Връхлитане. Те издирват и откриват всеки чужд материал, паднал на Земята.

Така че американците отиват и издирват материали в чужди страни. Обикновено тези страни ни известяват не просто защото се страхуват и са ни повярвали, но е имало нещастни случаи, като например в Мексико. В Зоната на тишината*) имало един НЛО, който катастрофирал, и те изпратили американския екип Връхлитане с пълно защитно оборудване. Когато отишли на мястото, намерили мексикански военни, които били загинали от контакта с извънземната технология. 

*) Zone of Silence (Зона на тишината) – област от около 50 км. в диаметър в пустинята Чихуахуа, Северно Мексико, където не проникват радиосигнали. – Бел. прев.

ДУ: Ти бе споменал, че една от петте фракции на Тайната космическа програма е Глобалната галактическа лига на нациите. Мислиш ли, че световните лидери, на които е заявено по същество под смъртна заплаха да предоставят тези ценни артефакти, попаднали на тяхна територия, са получили достъп до нещо като космическа база, като компенсация, за да мълчат и да бъдат доволни, че са част от нещо свръх секретно?

КГ: Да, ето защо тази конкретна програма е била създадена, за да предостави на страните, които знаят за Тайната космическа програма, „място на масата” и да ги накара да не оповестяват за съществуването й.

ДУ: Добре, това е всичкото време, с което разполагаме за този епизод. Това са абсолютно удивителни неща. Когато видях изображението на Стрелата да се появява на екрана, всички косми на ръцете ми се изправиха. А ти, Кори, просто поклати глава.

КГ: Да.

ДУ: Наистина е удивително да работиш върху това толкова много години и да срещнеш напълно изолирани един от друг източници, които ти предлагат напълно идентична информация. Ето как се случва истинското Разкритие.

И то се случва само тук, в Космическо разкритие, и ни предоставя върха на стрелата на Пълното Разкритие. Благодаря ви, че бяхте с нас и довиждане до следващия път.