(с) Превод АТИ, 2018 г.

Дейвид Уилкок: Добре дошли в Космическо разкритие. Аз съм вашият домакин Дейвид Уилкок и съм тук заедно с нашия гост, Емери Смит.

В този епизод ще обсъждаме извънземните колеги.

Емери, добре дошъл отново в предаването.

Емери Смит: Благодаря за поканата, Дейв.

ДУ: Аз всъщност не се съобразих с това, че в някои случаи ти си работил върху тези аутопсии с хора от извънземен произход.

Така че би ли започнал да ни разказваш при какви условия е възможно в операционната да има някой, който е напълно различен тип личност от това, на което ние сме свикнали тук на Земята?

ЕС: Първо, искам да започна с това, че не всички извънземни имат ДНК, която не е 100% от човешки произход.

Възможно е да има арктурианец, който е такъв само 75% и може би 10% плеадианец, и други… останалата част да е човешка.

Така че в повечето случаи, болшинството извънземни притежават от нашата човешка ДНК. Просто в продължение на милиони години те са се смесвали и са се получавали нови типове генетични формирования. Смесвали са се различни ДНК от различни типове извънземни.

ДУ: Значи теорията е, че в древното минало са се осъществявали множество пътувания и кръстосвания на гените? 

ЕС: Точно така. А миналото също така е и наше бъдеще. Трябва да мислим, че тези извънземни, които са няколко милиона години по-напред от нас, всъщност в един момент това сме били НИЕ.

Така че в тях се намира част от нашата ДНК. ДНК на децата, на децата, на децата на нашите деца е възможно да присъства в извънземните, които виждаме днес, защото те вече са усвоили пътуването във времето, пътуването през порталите и подобни неща.

Така че времето е … Всъщност не можем да говорим за време, защото времето не съществува. Но тези извънземни наистина имат потомци, които СА БИЛИ от Земята.

ДУ: О кей. Ти спомена, че един арктурианец може да притежава отчасти човешка генетика. Ако видим този арктурианец, той как би изглеждал?

ЕС: Ами има различни типове арктурианци, така както има различни типове хора на планетата Земя.

ДУ: О кей.

ЕС: Някои от арктурианците, с които работех, изглеждат подобни на човеци, но са с много по-здраво телосложение и са по-големи. Някои достигат до 2,5 метра височина.

ДУ: Наистина?!

ЕС: Някои са всъщност с наистина древно потекло, така че генетиката им не се е изменила във времето и те не са се смесвали с други извънземни.

Някои всъщност изглеждат като тези супергерои, които виждаш по телевизията и които приличат на направени от камък …

ДУ: Като във филма „Фантастичната четворка”?

ЕС: Като „Фантастичната четворка”. И те не … Изглеждат твърди като скала, но всъщност не са. На пипане са гъбести, като истинска морска гъба, направени от порест материал.

Обикновено са златисти или оранжеви на цвят. Много са здрави, с кроманьонски тип череп, който е малко … около два пъти размера на нашите глави и както казах, твърде солиден на вид.

Те са били забелязани многократно да участват по различен начин в различни проекти.

След това има арктурианци, които всъщност доста приличат на човеци, но са много по-мускулести и с черепи, много подобни на кроманьонците. Костите им са около три пъти по-плътни от човешките.

ДУ: Уха! Нека сега поговорим малко повече за операционната зала.

По някаква причина, когато с теб разговаряхме преди години, аз останах с впечатлението, че ти си работил там сам. Че си правил аутопсиите самостоятелно. И си разговарял с някои хора през интеркома, и това е било всичко.

Изглежда обаче, че нещата не са били точно така, на база на това, за което сега разговаряме.

ЕС: Първата година беше така, докато получих по-висок клас и … достъп до секретна информация.

След това бях въведен в така наречените „многоравнищни проекти”, което ще рече, че не само изследвах тъканни проби, но участвах в екипи, които изследваха много различни видове тъкани и също така работехме с корабите на съответните същества.

При тези проекти може да имаме до три екипа от 15 учени и лекари, и техници, които работят само върху едно същество, или върху един (извънземен) кораб.

ДУ: Наистина?!

ЕС: Някои от учените и лекарите са всъщност от „неземен произход” – това е терминът, който те използват. Това са извънземни, които са се съгласили доброволно, или след като са били заловени, или по някакъв друг начин, да работят, за да ни помагат даже след като сме ги заловили и сме ги пребили, и сме им причинили ужасни неща. Те всъщност ни помагат с желание и остават да работят с нас.

ДУ: Би ли казал, че тези извънземни са добронамерени?

ЕС: Да. Бих казал, че са добронамерени. Бих казал, че притежават твърде хуманитарен тип мисловен процес. Те са доста по-умни от нас. Всъщност те във всеки един момент биха могли да ни навредят и да ни наранят със своите способности за телекинеза и телепатия, но не го правят.

ДУ: И така, ето ти си в операционната и казваш, че в някои от тези случаи там има извънземен или негов кораб. И ти работиш и върху двата едновременно.

ЕС: Извънземните същества и корабите им обикновено биват съхранявани поотделно. Така че може да има две работни площадки не твърде далече една от друга, може би на 300 метра, което между другото е много наблизо, защото тези неща са ТОЛКОВА разпръснати под земята, в тези бази, някои от които са около 18 км. в диаметър.

Това са много чисти места, които мога да опиша подробно.

Аз съм помагал на извънземния да привърши дадена мисия, каквато и да е била тя – регистриране на честоти с устройства или събиране на тъканни проби, или провеждане на специални тестове върху тела, които всъщност … Те могат да сканират дадено тяло, след което да го принтират с 3Д принтер.

ДУ: Би ли ни дал някои примери за това какъв вид същество можеш да имаш за свой колега в операционната? Просто започни подред …

ЕС: Разбира се. Първите, които бих искал да опиша, са същества, които са маймуноподобни човеци.

ДУ: О кей.

ЕС: И между другото техният таз не е толкова широк, колкото при маймуните. Те стоят изправени като нас, но приличат на маймуни с по-дълга коса и лицето им е някак по-плоско. И …

ДУ: Значи не са задължително както в „Планетата на маймуните”…

ЕС: Не.

ДУ: … но все пак приличат повече на маймуни, отколкото нас?

ЕС: И нямат толкова косми по лицето, а само по тялото. И говорят много добре. Имат чудесни гласни струни. Имат проблем обаче с високите тонове. Така че им се налага да носят специални неща в ушите си, когато работят заедно с нас, които устройства снижават тоновете на нашите гласове.

И, разбира се, те усещат различни честоти от електромагнитни полета, телевизия и компютри. Високите звуци, които подобни устройства издават, ги разболяват, ако нямат тези предпазители в ушите си.

ДУ: Това е странно, защото една от групите извънземни, за които Пит Питърсън ми разказва, е група човекоподобни, които той нарече „симулаци” (Simulacs). Тези същества са генетично модифицирали ръцете си, така че пръстите им приличали на опашки, за да могат да хващат по-добре. Направили са някои генетични модификации върху себе си.

ЕС: Да, в различни проекти съм виждал редица генетични модификации на човеци и на извънземни, които не са били нормални за тяхното потекло.

И трябва да знаеш, че ние всъщност не се храним заедно с тези същества и не разговаряме с тях, освен когато работим съвместно.

Хората, които приличат на тези човекоподобни маймуни обаче, които стоят изправени, също така нямат този палец, който стърчи навън както при горилите и им помага да захващат неща. Също така техните ръце не са големи и месести, както при маймуните. Те имат по-тънки, по-дълги пръсти и много широки длани.

ДУ: Знаем ли откъде произхождат тези подобни на маймуни хора? Ти присъствал ли си на брифинги по този въпрос?

ЕС: Вярвам, че те идват от множество системи, в това число Арктрус и Сириус и Спика – в тази част на космоса. По онова време четях в библиотеката и разбрах, че генетичното потекло на ДНК на тези подобни на маймуни същества е свързано с тези звездни системи.

Така че може да е имало смесване на различни извънземни системи, но всички ДНК бяха еднакви. Под „еднакви“ … искам да кажа, че те притежаваха една и съща маймунска ДНК, независимо дали 30%, или 90%.

ДУ: Хм. Тогава те какво целят с присъствието си тук?

ЕС: Има очевидно нещо, което се случва зад сцената и за което не съм наясно, но аз вярвам, че тези същества, които ние или сме заловили, или доброволно са дошли тук и които работят или с правителството, или с военните, или с престъпните групировки по различни проекти, са изключително хуманитарни. И те нямат никакви задни мисли.

Те биха могли да унищожат много хора, ако наистина желаеха да го направят, но те нямат такова намерение и нагласа.

Когато си близо до тези извънземни, което между другото включва хората-мравки и хората-богомолки, изпитваш едно наистина красиво влияние от техните енергийни полета. Има хора, които всъщност са получили чудотворно изцеление след посещението си в техните кораби и след като са работили там, както и само от работата си в близост до някой извънземен.

ДУ: ТОВА как се получава?

ЕС: Не зная как се получава. Мисля, че става дума за електромагнитна или друга честота, която позволаява на телата им да излъчват много, много висока вибрация. Това влияе на повишаването на нашата вибрация и на преминаване на специфичен волтаж през клетките ни, които се самолекуват.

ДУ: Интересно. О кей. Ти спомена също така хората-мравки и хората-богомолки. Би ли ни разказал какво представляват те? Ти каза, че е приятно да бъдеш около тях.

Мисля, че доста хора без предварителна подготовка биха били изключително изплашени, ако видят да се изправи пред тях едно възрастно насекомо с човешки ръст, което изглежда интелигентно.

ЕС: Аз не се страхувам от никакви извънземни, а съм виждал наистина много отвратителни на вид неща, които хората биха свързали с поп културата, или просто такива, които не бихме желали да видим, като … ние изпитваме вътрешна емоция само при вида на червения цвят, цвета на кръвта, който свързваме с нещастни случаи.

Трябва да разбереш, че тези извънземнине виждат както нас в рамките на нашия нормален цветен спектър. Някои от тях виждат множество цветове и спектри на светлина, което означава, че те виждат неща, които ние не виждаме, като даже в някои случаи притежават рентгентово зрение.

Някои имат специално покритие на очите си. Така например някои Рептили имат три различни пласта, които покриват очите им, които им служат за виждане при различни светлинни спектри.

Също така някои хора-мравки притежават тази удивителна способност да виждат през предметите и да чуват неща, неуловими за нас, както и всъщност да виждат вътре в теб и да ти казват, ако нещо в тялото ти не е наред, ако имаш заболяване или нещо друго.

ДУ: Като рентгеново зрение.

ЕС: Да, като рентгеново зрение, някакъв светлинен спектър, който ние тук на Земята все още не познаваме, защото всичко, което имаме, са очите на всички животни тук, които сме изучавали, както и очите на хората. Но при тях нещата са напълно различни.

Някои от тях всъщност трябва да носят очила само за да могат да живеят тук, защото нашата светлина им идва прекалено много. Те идват от места, където за нас цари пълна тъмнина, но където те могат да виждат.

ДУ: Нека сега се спрем за мъничко на хората-мравки.

ЕС: Добре.

ДУ: Можеш ли да си спомниш случай на аутопсия, в която си имал за помощник човек-мравка? Моля те разкажи ни подробно какво се случи.

ЕС: Ами, интересното относно тези аутопсии е … трябва да разбереш, че се налага да използваме различни костюми – за аутопсия на различните раси. Така че костюмът на един извънземен човек-мравка въобще не изглежда като костюма, с който аз работя в операционната.

Това са костюми, които поддържат собствена атмосфера, тъй като някои от тези извънземни се нуждаят от специална атмосфера, или от вакуум, за да работят тук на тази планета.

Техните тела също така изглеждат доста по-различни от нашите. Хората-мравки имат много, много тънки, но също така много здрави ръце и крака. Техните бедрени кости са около 75% по-тънки от нашите, но невероятно по-здрави.

След това имаме тяхното здраво тяло, което може да бъде на сегменти или не, в зависимост от това откъде идват.

След това имаме лицето. Доста хора са коментирали тяхното лице.

Може да имат двойна уста или щипци на лицето и множество пипала, както и много неща, които стърчат от лицето, което го правят да изглежда малко страшно.

Можеш да ги чуеш да говорят. Имат специални гласови кутии – анализатори, на врата и ушите, понякога и в устата, които превеждат говора им на човешки език, бил той английски или руски. И те говорят много езици с помощта на тези органи.

Гласовете им не звучат като нашите. Обикновено са с по-висока тоналност. Стържещият им звук понякога смущава някои хора и може да уплаши при първа среща, особено когато видиш устата им да се отваря с всички тези пластове вътре, което е просто нещо нормално при тях. Нищо особено.

Те не се опитват да бъдат отрицателно настроени, но ние възприемаме изражението им като отрицателно, защото определено не ни прилича на усмивка.

ДУ: Добре. Спомням си, когато Пит Питърсън ми разказа за посещението си в тази антарктическа база, където е имало няколко типа извънземни, в това число и хора-богомолки, и как когато са се смеели, те са навеждали надолу глави, защото всичките им челюсти … Имали са по три челюсти от всяка страна, които са се отваряли. Това толкова ни е смущавало, че те са се научили да навеждат глави и скриват устата си, когато се смеят.

ЕС: Да. За тях е още по-смущаващо, когато ние се смеем.

ДУ: Точно така.

ЕС: Един от най-зловещите звуци, който някога съм чувал … помисли си за това и се постави на тяхното място и започни да се смееш. Колко интересен би им се сторил този звук, защото той определено не е нормална вокална вибрация.

ДУ: Разбира се. Пит ми разказа също така за … Наистина е интересно колко съвпадат тези ваши описания, защото Пит ми е описвал хората-богомолки и техния начин на говорене. И той каза, че те имат някакъв отвор на гърба, от който извличат звуците, и че те по някакъв начин са се научили как да превръщат тези звуци в говор. Веднъж Пит обсъждал това с едно от тези същества, което в един момент му казало: „Само си представи колко странно ти ми изглеждаш.”

ЕС: Правилно, точно така. Каква е тази голяма дупка на лицето Ви, господине?”

ДУ: Ха, ха.

ЕС: Интересно е да вземеш гледната точка на човеците и да я обърнеш наопаки. Бих искал всички да направят това. Помисли си как би реагиал на едно от тези същества. Можеш ли да ги приемеш по начина, по който изглеждат?

ДУ: Ти как се чувстваш, когато си в присъствието на едно от тези насекомоподобни?

ЕС: О, те са много комични. Искам да кажа, те са много … Комуникацията с тях е нещо прекрасно. Насекомоподобните излъчват твърде любвеобилна, грижовна енергия. 

Понякога те си правят шеги със своята интелигентност. Често използват игра на думи, когато разговарят или работят около нас.

ДУ: Толкова много от това, което притежаваме като човешка емпатия, идва от тези едва уловими мускулни движения на очите и от изражението на лицето ни.

ЕС: Ъ-хъ.

ДУ:  Но с чифт сложни очи, които имат насекомите, имаме просто много точки, които нямат никакво духовно излъчване. Тогава как можеш да почувстваш хумора на такова същество, когато не можеш да получиш никаква информация от очите му?

ЕС: Това не ти е нужно, защото голяма част от тази информация е телепатична и телекинетична, така че всъщност се чувстваш щастлив.

Ти можеш … Как изпитваш тръпки, когато влезеш в тъмна стая през нощта, защото може да усетиш някой дух? Тук става дума за точно обратното. Това всъщност подобрява настроението ти и ти го усещаш с тялото си.

При много извънземни същества голяма част от комуникацията се основава само на това, при отсъствие на звуци. Те просто се гледат едни други и се разбират.  Така както кучето гледа едната страна от лицето на господаря си и това му казва всичко, което има нужда да знае за това как господарят му се чувства.

ДУ: Значи ти усещаш това чувство за хумор и личността на съществото без лицево изражение, на което обикновено сме свикнали?

ЕС: Точно така, защото много от тези насекомоподобни имат доста твърда кожа, кожа, която отразява … и ги няма тези мускули, които да се движат нагоре и надолу. Те нямат мускулна структура освен тази, която им помага да отварят и затварят устата и клечачите си. При тях отсъстват гримасите с помощта на ноздрите, които ние разчитаме интуитивно като човеци.

ДУ: Разбирам.

ЕС: Така че усещането е твърде различно. Това са различни аспекти на комуникацията.

ДУ: Нека сега се завърнем отново при хората-мравки. Аз те помолих да ни разкажеш за един конкретен пример, когато си извършвал аутопсия заедно с човек-мравка. Той каква роля изпълняваше и каква бе аутопсията?

ЕС: Имаше един голям проект, при който бяха открили множество хора-мравки, които по някакъв начин бяха убити от някакви химикали. И редица от тях бяха докарани в съоръжението, доколкото си спомням, натоварени на камиони.

ДУ: Имаше ли някаква представа къде се бе случило това нещастие?

ЕС: Не. Предполагам, че някъде в Северна Америка.

ДУ: В подземна база?

ЕС: Да, мисля, че те бяха открити по някакъв начин и избити някъде в Ню Мексико.

ДУ: О кей.

ЕС: Не зная подробностите, но те докараха много такива същества. И всичките бяха починали от задушаване, и белите им дробове бяха напълно изгорели, както и очните им ябълки.

ДУ: Уха!

ЕС: Така че тези учени-мравки, които бяха при нас, всъщност помагаха да открием какво се бе случило с тези индивиди.

ДУ: Бяха ли живите хора-мравки в операционната от същия тип както умрелите?

ЕС: Да.

ДУ: Наистина?

ЕС: Да, от абсолютно същия тип. И това бе първият път, когато наистина почувствах съжаление, изправен до едно извънземно.

ДУ: Наистина? Какво бе усещането ти?

ЕС: Беше доста смущаващо. Това бе… (Eмери изпитва силна емоция, обръща глава настрани и трие сълзи от очите си) … съжалявам.

ДУ: Няма нищо. Чул съм от други, че ти изпитваш 100% емпатия по отношение на тях.

ЕС: Да.

ДУ: Например, ако те изгубят крайник, ти чувстваш …

ЕС: Това се усеща.

ДУ: … все едно че си изгубил собствения си крак. Ако те загубят свой близък, все едно че ти си изгубил майка си или баща си.

ЕС: Особено след като си работил заедно с тях продължително време. Има някакъв обем на вибрации. Когато установиш такава връзка с тях, тя може да продължи седмици, може да придължи години. И това е … И да преживееш такова нещо е изумително, независимо дали е добро, или лошо.

Също така имаш сънища, красиви сънища.

ДУ: Знаеш ли дали съществото, което е било с теб в операционната, всъщност е познавало тези хора? Дали тези убити са били негови приятели, или просто …

ЕС: Те бяха от същата раса, но доколкото ми бе известно, то не ги познаваше, но просто изпитваше съчувствие за съществата от собствения си вид, които бяха избити по този начин.

ДУ: Получи ли някога информация те откъде са дошли и как са пристигнали до Земята? Да си присъствал на подобен брифинг?

ЕС: Не. Зная, че тяхната цивилизация е доста широко разпространена в нашата Слънчева система и в космоса. Така че …

ДУ: Наистина?

ЕС: Не зная точно откъде са. Не съм чел толкова за тях, колкото за другите видове извънземни. Във всички случаи обаче изглежда те да са били наоколо много по-дълго време от човешката раса.

ДУ: Можеш ли да опишеш цвета на лицето им? Например когато …

ЕС: О, да. Той е черно-червен и може да бъде в най-различни нюанси.

ДУ: Ох!

ЕС: Също така съм виждал и някои, които са малко повече жълти, отколкото червени, но всички имат някакъв нюанс на черно и червено по цялото си тяло и по ръцете и краката.

ДУ: И имат ли антени на главите?

ЕС: Да.

ДУ: О кей.

ЕС: Имат антени.

ДУ: Те как изглеждат?

ЕС: По-къси са спрямо размера на главата, отколкото тези, които виждаме на мравките тук на Земята. Дебели са. Може да са дълги 3, 4 или 5 инча, но не и както при нашите мравки, чиито антени са дълги, колкото половината тяло.

ДУ: Ти вероятно не знаеш, но това съвпада напълно с описанието, което дава Кори.

ЕС: Не зная. Никога не съм го чувал. Ти знаеш, че аз не гледам изявите на Кори, или на Пит Питърсън. Така че НАИСТИНА е интересно, че той казва това …

ДУ: Да.

ЕС: … защото това той не може да си го измисли.

ДУ: Аз не исках да ти подскажа с повече информация.

ЕС: Моля, не го прави.

ДУ: А когато в операционната има заедно същество подобно на богомолка, би ли ни дал един конкретен пример за това? Нека първо да опишеш какво е било съществото, върху което сте извършвали аутопсия, и след това каква е била ролята на човека-богомолка. И каква е била целта на съответния проект.

ЕС: Ами при една от аутопсиите в операционната имаше едно същество богомолка и петима други учени. И ние работихме върху едно обикновено … всъщност върху тяло на човек, но извънземен човек, който бе роден някъде другаде. Тялото му бе много по-голямо от нашите, вероятно с около 50 см. по-дълго. Мисля че беше най-малко 2,5 м.
Беше много бял, подобен на албинос, със сини очи. Не зная защо го оперирахме.

Те обаче доведоха човека-богомолка, защото тези същества могат по някакъв начин да реактивират мозъка с елекстрическа стимулация, която излъчват, даже през костюма си. Не мога да си спомня какво се бе случило с този човек, преди да умре.

Това е причината, поради която понякога прибягват до тяхната помощ. А те са много кротки, много нежни същества. И когато ситуацията не е твърде сериозна, те могат да бъдат доста смешни.

ДУ: Доколко лицето на това същество наподобява лицето на богомолка? Има ли определени …

ЕС: О, напълно. Тази триъгълна форма с изпъкналите очи и цветът са същите. Лицето и очите им са със същия цвят. Така че това е малко странно. Те са обикновено бледозелени, но могат да променят цвета си по желание.

ДУ: Наистина?!

ЕС: Да. И е много приятно да ги наблюдаваш дълбоко замислени, защото нагоре и надолу по лицето им минава светлинна дъга.

ДУ: Наистина?

ЕС: Това всъщност направо те омагьосва.

ДУ: Уха!

ЕС: Винаги обичам, когато те правят това. Направо съм очарован. При това аз ги гледам през шлема, който използвам – този голям стъклен космически шлем.

А те са просто толкова … Толкова са удивителни, особено когато се движат. Вече говорих за другите извънземни, които се движат много плавно, но тези са изключително грациозни.

Те не притежават артикулацията на нашите стави. Обикновено движенията им са в една посока, но са много точни, много точни.

ДУ: Когато гледаш ръцете на един човек-мравка или на човек-богомолка, те приличат ли на човешки ръце? Или в какво се различават от нашите?

ЕС: Те имат пет … Всички имат по пет пръста – става въпрос за богомолките. Мравките може да имат четири или пет пръста.

ДУ: Наистина?

ЕС: Това са пръсти с фаланги и те могат да ги движат. Само са малко по-тънки и по тях не личат никакви мускули или нещо подобно. Това се дължи на този екзоскелет, подобно на насекомите, които имаме тук на Земята.

Виж краката им са различни, те нямат пет пръста. Обикно завършват с нещо подобно на два пръста, които са много дълги. Някои може да достигнат до 25 см., но са само два. Понякога може да се види и един малък пръст, който стърчи отзад. Даже не зная с какво да го сравня.

ДУ: Вече разгледахме хората-богомолки, както и хората-мравки. Ти спомена също така Рептилите.

ЕС: Да.

ДУ: Рептилите, за които сме слушали от Кори, са силно настроени срещу нас, изключително войнствени, изключително зли.

Това не изглежда да е било така в твоя случай. Можеш ли да ни разкажеш за … Какви бяха Рептилите, които си видял? И какво са правили те там?

ЕС: Ами, Рептилите, които работиха в проектите и с които съм общувал, бяха доста интелигентни. Те нямаха изявени личностни черти.

Те са много прями. Много са силни. Без да се шегувам, приличат малко на Слиистак от „Земя на изгубените” (Land of the lost), старата версия.

Те ходят доста изправени и имат същите ръце и крака, както насекомоподобните.

ДУ: Ох!

ЕС: Пръстите им са изключително гъвкави и могат да хващат неща като нас. И за размерите си са твърде силни. На височина са между 2 и 3 метра.

Нямат никаква муцуна. Имат обикновено лице, подобно на човешко, люспесто, много големи очи, два пъти по-големи от нашите, с кръгли зеници като нас, а не с вертикални, както ги изобразяват във филмите.

Според мен това може би бяха някакви хибриди между хора и Рептили, които бяха отгледани някъде.

Четох много за техния космически център в областта на звездната система на Арктур, където те имат една изкуствена планета като тази във филма „Звездата на смъртта”, където имат семейства и обучават тези същества от твърде ранна възраст.

Семействата им са много големи. Една двойка може да има минимум 30 деца.

ДУ: Уха!

ЕС: Да. И тяхната бременност е доста по-кратка от нашата. Тя не е девет месеца, а само три.

ДУ: Хм. 

ЕС: И техните гениталии също така се прибират в телата им, така че е наистина трудно да различиш мъжките от женските.

ДУ: Това е друго нещо, за което Кори разказа, независимо от теб.

ЕС: Интересно.

ДУ: Значи ти казваш, че тези същества приличат на Слиистак от „Земята на изгубените”.

Спомням си как като дете направо се ужасих от вида им.

ЕС: Аз също като малко дете умирах от страх при вида на тези същества.

ДУ: Да. 

ЕС: А те ги бяха изработили добре. Искам да кажа, че видът им бе наистина стряскащ. Те нямат мускули на лицата си, за да се усмихнат, така че имат постоянно изражение. Това постоянно изражение не позволява да разбереш емоциите им. Това е възможно само чрез комуникация и чрез усещане на енергийното им поле. 

И още нещо – те не тичат напред назад, както в онова телевизионно предаване, голи и без дрехи. Всъщност имаха костюми от тази специална материя Спандекс, която покриваше цялото им тяло, с изключение на ръцете от лактите надолу и краката от коленете надолу.

Най-накрая открих защо носеха тези смешни костюми, защото наистина изглеждаха смешно в тях. Целта бе да контролират тази миризма, която издават и която е силно отблъскваща. Тя се дължи на един феромон, който тялото им непрекъснато изпуска. И всеки път, когато са наистина възбудени или щастливи, този феромон просто изтича от тялото им. Този костюм го абсорбира и неутрализира, с помощта на някаква йонна технология, с която не съм запознат.

ДУ: Ти не би могъл да знаеш това, защото не си гледал епизодите на това предаване, но тук бяха Ниара Ашли, Пит Питърсън и Кори Гууд, и тримата поотделно разказваха за ужасната миризма, която имат тези същества.

ЕС: Разбирам.

ДУ: И предполагам, че те са я прикривали по този начин, за да могат да общуват по-лесно.

ЕС: Да. Всъщност те комуникират малко.

Не забравяй, че тези същества могат да дишат през кожата си. И тези феромони са всъщност начин да комуникират с другите.

Чух, че обонянието им е доста добро и те усещат миризмите с езика си, който е много интересен. Той не е разделен на две или нещо подобно, но е особено  дълъг. Между другото те никога не го показват. Всъщност само понякога, когато се хранят. Те също така се хранят само веднъж месечно.

Те могат да долавят миризми от няколкостотин метра. Подобно на Рапторите и птиците, които могат да усещат тези малки молекули във въздуха. Да не говорим, че един от тези Рептили може напълно да замърси една 18 километрова подземна база с ужасната си миризма.

ДУ: От това, което казваш, сега ми се струва, че нашият военнопромишлен комплекс е вече силно ангажиран с добронамерени извънземни същества.  

Мислиш ли, че тези добронамерени извънземни искат всички ние в един момент да узнаем за тях? Мислиш ли, че ще има някакво повдигане на завесата на секретност?

ЕС: Те 100% желаят това. Мисля, че с работата си в тези хуманитарни проекти те показват желанието си да ни помагат и да работят заедно с нас, за ни научат на своите обичаи, да опознаем физиологията им, като първа стъпка в общуването ни с тях и в развитието на взаимно доверие.

ДУ: Удивително! Емери, благодаря ти за това участие. Ти си изключително смел.

ЕС: Благодаря за поканата, Дейв.

ДУ: Искам да благодаря и на зрителите ни, че бяхме заедно. Това е Космическо разкритие, с нашия специален гост, Емери Смит.