(с) Превод АТИ, 2018 г.

Дейвид Уилкок: Добре дошли отново в Космическо разкритие. Аз съм вашият домакин Дейвид Уилкок и тук отново с мен е Емери Смит, мой приятел през последните 10 години.

Разчитах на теб да направиш това в продължение на едно десетилетие и ти най-накрая го направи. Така че аз съм ти благодарен, Емери. Също така ти благодаря от името на всички хора по света, които желаят свобода и Пълно разкритие.

Емери Смит: О, благодаря за поканата, Дейв.

ДУ: Ние всъщност се возехме в колата и разговаряхме за телата, които си аутопсирал, но след това ти ми каза нещо, което струва ми се хвърля повече светлина върху твоите преживявания.

Бих искал да поговорим за това сега, макар то да се отнася за нещо, което е в по-напредналия период на твоята кариера. И то може би доказва една фундаментална истина, а именно, че свидетелите, когато са автентични, могат да разкажат много различни и интересни неща, които са правили.

Така че разкажи ни за Ватикана.

ЕС: О, Ватикана. Да, да.

И така, една частна организация се обърна към Министерството на отбраната и към военните лаборатории, където работех, и търсеше техници и учени, които да отидат във Ватикана и да прегледат техните архиви, защото знаеха, че там има информация за някакъв извънземен летателен апарат, който е бил свален в Ню  Мексико.

ДУ: Значи е имало НЛО …

ЕС: Който е бил свален.

ДУ: Ох.

ЕС: Да.

ДУ: И това се е било случило наскоро?

ЕС: Да, съвсем наскоро. И те са взели този летателен апарат …

ДУ: Защо е трябвало да го свалят? Той бил ли е враждебно настроен? Направил ли е нещо лошо?

ЕС: Не, не, не. Ни най-малко.

ДУ: Ох.

ЕС: Не, той просто се е бил приближил много до оръжейните системи, които са имали там …

ДУ: Ох! О кей.

ЕС: … според това, което чух на брифинга.

И аз не разбрах къде е бил свален. Разбрах само къде се намира.

ДУ: Знаем ли нещо за това как е изглеждал този летателен апарат и какви пътници е имало вътре?

ЕС: Не, не бяха споменати никакви пътници, но апаратът е приличал на тетраедър.

Мога да го опиша най-добре като тетраедър, направен от пластмасови тръби.

ДУ: Наистина?

ЕС: Да. И около 2 м. в диаметър.

ДУ: Уф!

ЕС: Да, и от средата му се е излъчвала светлина.

ДУ: Наистина?

ЕС: Да.

ДУ: И това е било нещо каго дрон-робот?

ЕС: Може и да е бил нещо такова. В същото време редица от тези апарати притежават съзнание.

ДУ: Хм.

ЕС: И той можел … От време на време той просветвал. И запълвал пространството така, че не можеш да видиш през него.

ДУ: Кое е запълвало пространството?

ЕС: Аз ти казах, че става дума за нещо като празен тетраедър, все едно че е направен от пластмасови тръби.

ДУ: Точно така.

ЕС: Това ще рече, че можеш да видиш през него, можеш да видиш светлината в средата му.

ДУ: Ох. Какъв цвят е била тази светлина, знаеш ли?

ЕС: Синя и в същото време много малка, около 7-8 см. в диаметър.

ДУ: Уха!

ЕС: Да.

ДУ: А самият тетраедър е бил бял?

ЕС: Той беше … Отвън изглеждаше съвсем бял.

ДУ: Уха!

ЕС: И ако се приближиш прекалено много до него, той всъщност запълва пространството вътре … така че не можеш да видиш нищо през него, както и светлината, която се намира вътре. Тогава изглежда плътно бял.

ДУ: О кей.

ДУ: Значи това трябва да е бил някакъв дрон. След като в него не е имало пътници.

ЕС: Нямаше пътници, но това не означава … защото бялата светлина може да е някакъв вид съзнание.

ДУ: Или някакво същество. Разбирам.

ЕС: Да.

ЕС: Така че не може … Всеки път, когато видиш светлина, трябва първо да си помислиш за живо същество и да тръгнеш да разсъждаваш оттам нататък.

ДУ: Значи ако разбирам правилно, това Министерство на отбраната притежава този летателен апарат, или каквото е било там, който е бил свален в Ню Мексико.

И те нямат представа нито какво представлява, нито откъде е пристигнал.

ЕС: Да. Аз не зная къде е бил свален. Зная само, че е бил съхраняван в Ню Мексико …

ДУ: Ох!

ЕС: Защото аз се намирах там. Но това бе нещо единствено по рода си, така че те имаха …

ДУ: Военните имат доста ясна идея какви летателни апарати обикновено летят и могат да бъдат свалени, така ли?

ЕС: Да.

ДУ: Те имат подробен каталог?

ЕС: Бих казал, че те притежават особено голяма колекция.

ДУ: Да, ха, ха. О кей. Но това по някакъв начин е правело изключение.

ЕС: Да. Да, то е излъчвало различни честоти или е имало нещо, което ги е удивило. И когато са го свалили, то не е демонстрирало никаква агресия или нещо подобно. В същото време очевидно все още е функционирало.

ДУ: И ти казваш, че този апарат е бил от категорията, където е изглеждало, че материалът, от който е бил изработен, е бил някаква форма на живот?

ЕС: ТОВА не ми е известно, защото това не бе по моята част. Единствено зная, че топката светлина вътре е представлявала енергия.

ДУ: О кей.

ЕС: Енергия и светлина винаги означава живот.

ДУ: О кей. И те какво решиха да правят с този апарат? Ако не знаят какво представлява, откъде е пристигнал, на какво могат да разчитат?

ЕК: Ами това, което те правят, е да формират един екип и да направят проучване по света, защото има други подобни каталози в други страни и на други места.

И, разбира се, във Ватикана винаги е имало една огромна база данни. Там има огромен архив от доста неща – артефакти и неща, които са открили в космоса и са събирали в продължение на много, много, много, много години.

Също така под Ватикана се намира една подземна база.

И ето че аз и двама учени бяхме определени да работим на едно секретно място във Ватикана. Ние слязохме там с един асансьор и се спуснахме на седем или осем етажа под земята.

ДУ: Хм.

ЕС: И така започна всичко. Ние получихме разрешение от Ватикана. Те уредиха всичко. Ние бяхме само подизпълнители, които отидохме там, за да съберем информация, която да наподобява на този апарат.

ДУ: Значи сътрудничеството между институциите е нещо често срещано?

ЕС: Да.

ДУ: О кей.

ЕС: Обикновено под формата на размяна на услуги.

ДУ: Ти си ветеран от ВВС, нали?

ЕС: Да.

ДУ: Ние сме чували от различни свидетели, че във Военнопромишления комплекс има крило на ВВС и крило на ВМС. След Втората световна война те някак са се отделили едно от друго.

ЕС: Това е вярно.

ДУ: И те са се превърнали в тези два напълно отделни военнопромишлени комплекса.

ЕС: Това е самата истина.

ДУ: Значи ти преценяваш, че по-голямата част от твоя опит е натрупан в средите на ВВС, защото там е мястото, където си започнал, или …?

ЕС: Да, бих се съгласил за този контретен случай, но те все още работят съвместно, когато възникне необходимост.

ДУ: О кей.

ЕС: Те не воюват помежду си.

ДУ: Разбирам.

ЕС: Те обаче обичат да пазят тайни, защото колкото повече могат да покажат на правителството, толкова повече пари ще получат в края на годината.

Така че ако имам някои наистина интересни неща, които съм събрал тази година за тази корпорация, за тази военна лаборатория, това ще им докара повече пари.

Те не винаги споделят тайни около това, което правят, но също така винаги работят заедно при разрешаването на проблеми, където силите им не достигат.  Те се придържат твърдо към тази практика.

ДУ: Аз мисля, че военният бюджет – даже този, който е официално оповестен в последно време, е около 864 милиарда – със смешните тоалетни чинии за по 700 долара едната и малките гайки на цена 65 долара парчето.

Така че идеята е, че военният бюджет винаги разполага с възможности за неотчетени разходи.

ЕС: Това е вярно. Както знаеш, възможно е да си купиш тоалетна чиния за 700 долара. В същото време те отиват в един магазин и я купуват за 2 долара. И закупуват 21,000 такива парчета. И след това останалата част от парите отиват къде?

ДУ: Това, което ми казваш сега, е, че вие се конкурирате …

ЕС: Това е едно съревнование.

ДУ: Съревнование.

ЕС: От това, което съм чувал, без да съм един от шефовете им или от финансовите им съветници, но от това, което са ми казвали някои хора там от върховете, и двете организации обикновено получават поравно.

ДУ: Ох.

ЕС: И всъщност става дума не за милиарди, а за трилиони.

ДУ: Точно така, ако отчетем и всички други начини за генериране на пари.

ЕС: Правилно.

ДУ: Значи, ако имаме този свален апарат и те не знаят какво представлява той, в най-общ смисъл можеш ли да предположиш … колко често мислиш, че се случват подобни неща?

ЕС: Ежедневно.

ДУ: Наистина?!

ДУ: ЕЖЕДНЕВНО?! Има ежедневно катастрофирали НЛО?

ЕС: Е, това може да са …

ДУ: Не очаквах това.

ЕС: Те всъщност са идентифицирани, защото когато кажем НЛО, ние си мислим …

ДУ: За летателни апарати, които  превозват живи същества.

ЕС: Летателни апарати. Има много такива, които са открити в космоса, или са свалени от космоса. И те, разбира се, не винаги са пилотирани от живи същества.

ДУ: Разбира се.

ЕС: И доста от тези неща са всъщност подобни на Троянски кон. Извънземните искат ние да се сдобием с тези неща, за да научим за нови технологии и да можем да възпроизведем някои от тях.

ДУ: Троянски кон в положителен смисъл.

ЕС: Правилно, един много положителен Троянски кон.

ДУ: Не нещо подобно на зарази с изкуствен интелект …

ЕС: Не!

ДУ: … които се роят над планетата.

ЕС: Не, ни най-малко.

ДУ: О кей.

ЕС: Толкова е вълнуващо, че учените наистина разбират това. Редица  корпорации също научават за това. Обаче тъжното е, че след като веднъж разберат за какво става дума, трябва да измине цяла вечност, преди информацията да достигне до обществото и да подобри живота ни.

ДУ: Добре. Аз съм все още малко замаян и вероятно това се отнася и за зрителите ни. Всеки ден?! ВСЕКИ ДЕН?!

ЕС: Да, всеки ден.

ДУ: Няма ли да се намерят хора, които да филмират тези неща със своите телефони? Няма ли да има съобщения в медиите за инциденти и …

ЕС: Мисля, че има доста анормални неща, които хората виждат в Ю Тюб.

ДУ: О кей.

ЕС: И вероятно 90% от тези неща са фалшива дезинформация …

ДУ: Точно така.

ЕС: … или фалшиви възпроизведени извънземни кораби, които те показват само за да поддържат страха у хората. Но тези неща НАИСТИНА се случват.

Трябва да разбереш обаче, че обикновено това не се случва над някой голям град. Тези неща са обикновено … те биват прихващани и отстрелвани във високите части на атмосферата, след което биват докарвани много внимателно тук на повърхността.

ДУ: О кей.

ЕС: Така че не винаги това прилича на сваляне на самолет, и не се вижда следа от падането му към земята и бу-у-ум. Такива гледки се срещат твърде рядко.

ДУ: Значи, ако в определен смисъл оприличим това на водене на война, те са особено внимателни да не оставят никакви следи по бойното поле.

ЕС: О, няма да видиш никакви следи на бойното поле.

ДУ: Разбирам. Тогава това би означавало, предполагам, че вероятно съществува някакъв вид дипломатическа договореност с различните извънземни групи. И след това, когато човеците се опитват да нарушат споразумението, така да се каже, тогава възникват проблеми. Би ли казал, че това е вярно?

ЕС: Да, точно както се е случило с Айзенхауер. На тези срещи (с извънземните), които той е провел, са се случили някои добри неща. Имало е редица  президентски срещи с определени извънземни цивилизации.

И това, което се случва, е, че само защото президентът се е здрависал с някой извънземен, не винаги означава, че военнопромишленият комплекс е също част от тази договореност.

ДУ: Точно така.

ЕС: И в това е проблемът. Така че ние … Хм … Нашите договорености (с извънземните) в момента не означават нищо, поради този проблем.

ДУ: Уха!

ЕС: Точно така.

ДУ: Така че ако трябва да предположиш … и аз разбирам, че това ще бъде само предположение, или може би си имал някакви брифинги, не зная. Ако казваш, че бива откриван по един обект всеки ден, което прави 365 за година, колко от тези обекти мислиш, че са необикновени или по някакъв начин изискват задълбочено изследване, за да можем да ги разберем?

ЕС: Нека уточним едно нещо. Когато казвам по едно на ден, това може да е само част от някакво оборудване.

ДУ: Ах.

ЕС: О кей? Това може да е археологическа находка, или нещо от космоса, което те са събрали. Или може да е нещо, по което са стреляли и което са свалили.

ДУ: Уха!

ЕС: Така че това са … Когато казвам това, искам да подчертая колко много данни получаваме за тези устройства ВСЕКИ ден.

ДУ: Уха!

ЕС: Ето защо толкова много пари отиват за тези проекти, тъй като това е едно неограничено количество от … Ние просто не можем да смогваме с всичко, което придобиваме.

И така, те започват да складират тези неща. И след това определени организации закупуват огромно количество спътници, за да проследяват и засичат тези неща с неутрино светлинни детектори и намират свои начини да придобиват тези технологии, независимо от военнопромишления комплекс.

ДУ: Бих искал да споделя нещо с теб, което ме смущава. Това е един въпрос, който аз задавам с определено чувство на гняв.

Бях силно смутен, когато разговарях с моя свидетел Джейкъб и той описваше съществуващото изобилие на технологии. Той каза, че в някои случаи те са открили голямо количество от определен вид технологии, като например руини на планетата Марс, и за всеки случай, ако някога в бъдещето ние се озовем там, те са зарили с булдозери древните останки, защото не желаят те да бъдат лесно открити.

Чувал ли си някога да се е случвало такова нещо?

ЕС: Чувал съм такива неща да са се случвали тук на Земята.

ДУ: Наистина?!

ЕС: И не бих се учудил това да се случва и на Марс.

ДУ: Тогава технологиите, които те притежават в тези секретни програми, са толкова много, че биха могли да доведат до голям напредък в нашите познания.

ЕС: Да, в 90% от случаите те биха увеличили значително нашите познания. В сравнение с това, което те притежават, ние тук представляваме хора от средновековието, които се опитват да изобретят чука и колелото.

Така че всички тези малки парчета от това или онова, които те откриват, понякога могат да съвпаднат. Днес намираш едно парче, след две години друго и си казваш: „Ах, ето двете части на това нещо. Прекрасно!”

ДУ: Ох, уха.

ЕС: Ето защо, сега е важно много от военно-промишлените комплекси и частните организации да съчетаят усилията си за проблеми, които не могат да разрешат самостоятелно, защото те може да са работили над отделни проекти пет или десет години, без да поискат чужда помощ.

ДУ: Уха!

ЕС: Това ми напомня на двама съпрузи, които се возят в лека кола, управлявана от мъжа, който отказва да спре и да попита за правилната посока, защото е прекалено голям инат.

ДУ: Разбирам.

ЕС: Така че те вече споделят информация, макар и много ограничено, и много внимателно.

ДУ: Струва ми се, че при наличието на повече интелектуален капитал, както и финансови и информационни ресурси, които ще могат да бъдат мобилизирани, след като постигнем разсекретяване на всичката скривана информация … при наличието на още десетки и стотици милиони хора, които ще се включат в този процес, ние ще постигнем един скок, който даже ще надхвърли нивото, на което те се намират в момента. Така мисля аз.

ЕС: Да. Да, все още съществуват правила и закони и космически регламенти, но колкото до технологиите, ние ще преобразим света за отрицателно време.

ДУ: Точно така.

ЕС: Така например, с помощта на 3D технологиите ще могат да бъдат построени къщи навсякъде на метри над амазонската джунгла, без да бъдат разрушавани горите.

ДУ: Уха!

ЕС: Градове ще могат да бъдат изграждани навсякъде. Даже нашето правителство се обърна към мен да организирам построяването на един специален град, който да бъде самодостатъчен, извън системата, със собствени комуникации, собствена енергия, защото те се готвят да въведат този модел навсякъде.

ДУ: Уха!  

ЕС: И правителството напълно подкрепя това, особено Президентът.

ДУ: Това ме кара да мисля, че нямаме никакъв проблем свързан със свръхнаселеност. Ако можем да имаме хора с подходяща квалификация, ние бихме искали те да бъдат повече. Ние ще можем да колонизираме космоса. Ще можем да разработваме повърхността, както и вътрешността на различни луни и планети. Не е нужно да намаляваме броя на хората. Ние се нуждаем от повече хора.

ЕС: Точно така. Ще са ни нужни повече хора, защото след като цялата тайна информация излезе на светло, то всеки ще може да придобие много бързо висока квалификация и хората ще могат да започнат да овладяват веднага новите технологии. И тайната наука, която стои зад всички тези постижения, ще бъде на разположение на всички.

ДУ: Уха!

ЕС: И след като всичко това бъде разкрито, ти си прав, пътуването до Луната и до Марс ще бъде като пътуване от Лос Анджелис до Ню Йорк – толкова безопасно и толкова лесно.

ДУ: Искам да съм сигурен, че няма да пропуснем да говорим за Ватикана.

ЕС: О кей.

ДУ: И ти се спускаш с този асансьор.

ЕС: Да.

ДУ: Теб са те поканили да разгадаеш какво представлява това нещо под формата на тетраедър.

ЕС: Точно така.

ДУ: И какво виждаш? Нека … Първо, кажи ми как изглеждаше асансьорът. Нещо необикновено около него?

ЕС: Не, това бе един доста голям асансьор, по-голям от обикновено. Вътре можеше да влезе цяла лека кола.

ДУ: Ох, уха!

ЕС: Нормален асансьор. Много чист.

ДУ: О кей. Кръгъл, четвъртит?

ЕС: Правоъгълен.

ДУ: О кей. Вратите се отварят и ти какво виждаш?

ЕС: Влизаме вътре. Подът беше бял. Стените бяха бели. Имаше една черна релса.

ДУ: Черна релса къде?

ЕС: Навсякъде по стените … релса, за която можеше да се хванеш.

ДУ: На стените?

ЕС: Да, на стените на асансьора, на височина около метър и половина.

ДУ: О кей.

ЕС: Нямаше прозорци, никакво стъкло. Просто един нормален асансьор. Беше напълно безшумен. Всъщност не разбрах кога започна да се движи. Най-безшумният асансьор, в който някога бях … Знаеш, че обикновено усещаш някакво движение.

ДУ: Точно така.

ЕС: Не усетих никакво поклащане. Все едно, че стояхме на едно място. Стори ми се доста странно. И изведнъж … като че ли след минута, вратите се отвориха и аз си помислих: „Асансьорът на Ватикана се повреди!?”

ДУ: Ти носеше ли някаква униформа, или беше с цивилните си дрехи?

ЕС: С цивилни дрехи, нищо специално.

ДУ: Значи вратите се отварят и ти какво виждаш?

ЕС: Първото нещо, което виждам, е едно гигантско подобно на аудитория пространство. То ми напомни … не обичам да се позовавам на филми, но във филмите на Хари Потър има един такъв подземен склад с много четвъртити … подобни на трезори … но твърде грубо изработени.

Това, което видях, бе безупречно чисто. Навсякъде имаше красиво стъкло. Беше като …

ДУ: О, Боже мой.

ЕС: Тези огромни стъклени кутии като клетки на сейфове. Някои бяха с различни размери. И през стените им от стъкло се виждаха различни метални ленти и линии.

И имаше едни платформи около метър и половина в диаметър, които можеха да пътуват до всички тези кутии. Те не правиха никакви резки движения. Някак плуваха във въздуха и … Също така на тези платформи имаше много хора, които правеха разни неща със сейфовете …

ДУ: Уха!

ЕС: Това беше само на първия етаж.

ДУ: Значи това е нещо различно. Ето защо исках да разкажеш това, тъй като когато кажем Библиотеката на Ватикана, обикновено си представяме доста книги и лавици за книги.

ЕС: Ами …

ДУ: Това е нещо много различно.

ЕС: Ами ще стигнем и до това …

ДУ: О кей.

ЕС: … защото трябваше да преминем през тази част, за да стигнем до …

ДУ: Обаче това, което току-що описа, звучи направо като научна фантастика. Гледката трябва да е била невероятна.

ЕС: Това бе едно от най-удивителните неща, които някога съм виждал. Защото те са … и стъклото … Помислих си: „И те държат всички тези интересни технологии в стъклени контейнери? Това е смешно! Стъклото може да се счупи, и земетресения, и какво ли не … експлозии.”

А той ми казва: „О, не. Това не е стъкло. Това е метал. Това е специален вид метал.” Главният директор …

ДУ: Уха! Нещо като прозрачен алуминий? Може би нещо подобно?

ЕС: Да, това беше като … Ами той каза, че това е … той … Той просто каза, че е метал, че не е стъкло.

ДУ: О кей.

ЕС: Това бе всичко, което каза. Той не даде подробности и аз не бях там, за да науча за стъклото, макар че ми се искаше.

ДУ: И какво се виждаше зад стъклото на тези контейнери? Нека бъдем малко по-конкретни.

ЕС: Много различни неща. Искам да кажа, че там имаше оборудване, което никога не бях виждал. Някои неща приличаха на оръжия. Някои приличаха на свитъци, но … повече наподобяваха плексиглас, на големи купчини. И никъде нямаше никакви обозначения или надписи.

ДУ: Уха!

ЕС: Никакви. Нито цифри, нито символи. Просто едно гигантско … около шест етажа от тези стъклени клетки.

ДУ: Брей!

ЕС: Нещо нереално. И както казах, страните на някои от тези клетки бяха квадрати с размери около 25 см., а други не по-малки от 5 метра.

ДУ: Уха!

ЕС: И докато вървяхме, забелязах, че част от оборудването приличаше на гигантски … тези дордже, тези древни месингови неща, които използват …

ДУ: В Тибет.

ЕС: Да, в Тибет.
Забелязах, че имаха подобна форма, но бяха доста солидни и също така излъчваха светлина.

ДУ: Уха!

ЕС: И не бяха свързани с никакви електрически проводници.

ДУ: Винаги съм си мислел, че двойното дордже е някакъв вид технология, която просто излъчва от тези особени накрайници.

ЕС: Точно така, но това бе една наистина супер артистична, ултрамодерна версия.

ДУ: Уха!

ЕС: Изглеждаше наистина чудесно, с тези светещи краища.

Трябва да разбереш обаче, че аз не бях там заради това нещо. Така че не можех да спра … Това не бе като да се разхождам из Лувъра, разбира се.

ДУ: Да.

ЕС: Ние изпълняваме мисия и ти просто си държиш устата затворена, и ние отиваме там, където трябва и това бяха архивите, за да открием нещо за това устройство, или за този летателен апарат с тази светлина вътре в него.

ДУ: И какво се случи, след като преминахте през тази величествена кристална  аудитория?

ЕС: След като преминахме през това, достигнахме до друга двойна врата в дъното и тя просто се отвори.

ДУ: Нещо като стъклена врата, или …?

ЕС: Ъ-хъ, стъклена врата. И двете й крила просто се отделиха едно от друго и тя се отвори.

ДУ: Някакъв шум?

ЕС: Абсолютно никакъв шум.

ДУ: Уха!

ЕС: Там беше много тихо. Нямаше и ехо, което ми се стори странно, защото си помислих, че даже само един глас би причинил ехо в това пространство.

ДУ: Когато видя тези хора върху движещите се платформи, те с какво бяха облечени?

ЕС: Всички бяха облечени в бяло, подобно на тези … дрехите, които носят хирурзите.

ДУ: Ах.

ЕС: И на главите си имаха същите бели шапки. Мисля, че каквото и да правеха, те държаха в ръце нещо и гледаха в нещо през тези стъклени стени.

ДУ: Уха!

ЕС: Така че нямам никаква представа с какво се занимаваха. Абсолютно никаква.

ДУ: Мислиш ли, че имаше нещо отвъд повърхността на тези стъклени кутии?

ЕС: На първия етаж, където аз се намирах, не можех да видя … Някои от тези кутии бяха дълбоки около 2,5 м., други три пъти повече. Както вече казах, някои бяха малки, около 30 см. Други бяха огромни. Минахме покрай една, която беше поне 7 метра висока.

ДУ: Ох, уха!

ЕС: Да.

ДУ: Удивително.

ЕС: Да, беше удивително.

ДУ: И какво се случи, след като тази безшумна врата се отвори? Къде отиде след това?

ЕС: Тогава се озовахме в основната библиотека, струва ми се.

ДУ: Хм.

ЕС: Там имаше едни гигантски, цилиндрични, пневматични тръби, които бяха между между 75 см. и 1,5 м. в диаметър. Стотици такива тръби, които отиваха много, много нависоко.

ДУ: Ти каза между 75 см. и 1,5 м. в диаметър?

ЕС: Да, целите от стъкло, или от каквото там … метал, стъкло, както там го наричат.

ДУ: О кей.

ЕС: И по тях имаше прозорци, които се отваряха, и те се движеха нагоре и надолу. И имаше едно нещо, което те държаха, и тези прозорци се движеха, след което всички книги се придвижваха надолу. Все едно, че са на полици, всички тези книги, и всички тези таблети. И те се движехат надолу и нагоре.

ДУ: Ох, уха!

ЕС: Да, нагоре и надолу в тези цилиндрични колони, които разбрах, че са вакуумирани и контролирани с пневматика, за да предпазват книгите от остаряване.

ДУ: Уха!

ЕС: И така, те ни заведоха на това място и се приближихме до една от тези колони. И този, който ни водеше, просто повика тази книга, която се отнасяше до това конкретно устройство. И ние успяхме да получим всичката тази информация.

ДУ: Как изглеждаше книгата и колко стара беше?

ЕС: Ами изглеждаше, че това бе превод от друга книга, написани от някого,  защото те казаха, че повечето книги са преведени. Така че всичко бе идеално написано и напечатано, като съвсем нова … честно казано, все едно, че бе излязла от печат в същия ден.

ДУ: О кей.

ЕС: Бе подвързана … така че нямаше нищо футуристично.

ДУ: О кей.

ЕС: Това бе просто една огромна база данни. В много от колоните, които видях, имаше някои доста стари, облечени в кожа книги. Също така в една от колоните забелязах блокове от таблети с информация.

ДУ: Обвивката на някои от облечените в кожа книги  беше ли оцветена?

ЕС: Да, видях една, в която имаше много … в една от колоните се виждаха най-различни цветове и книгите бяха също с различни размери. Видах една полица, където книгите бяха високи повече от метър.

ДУ: Уха!

ЕС: Да, приличаха на книги. Бяха доста надалече, може би на около 7-8 метра от мен.

ДУ: Когато Пит Питърсън описваше своето посещение във Ватикана, той каза, че много от книгите са имали кожена подвързия и катарами по тях …

ЕС: Да.

ДУ: И че са били в ярки цветове, като ярко червено, ярко зелено.

ЕС: Да. Да, да, видях такива и те бяха твърде дебели.

ДУ: Уха!

ЕС: Кожената обвивка бе доста дебела и имаше метални части. Видях много такива, докато вървяхме до мястото, където трябваше да отидем.

ДУ: И взехте ли книгата, за да я отнесете в някаква читалня, където имаше маси, или нещо подобно?

ЕС: Да, той извади книгата. И навсякъде наоколо имаше маси, които някак висяха във въздуха на пиедестали, и той я постави на един от тези стъклени пиедестали, или каквото бе това, стъкло или нещо друго. Просто ще го наричам метално стъкло.

И той отвори книгата и ни посочваше каквото трябва. Ние не можехме да я докосваме.

ДУ: Ох.

ЕС: И той ни показа това и това, и това, и това. Там имаше също така преводач, защото английският му не беше особено добър. Имаше и още две технически лица, които отговаряха за реда, нещо като библиотекари.

И следващото нещо, което се случи – той отвори книгата и започна да я разлиства. И аз и двамата учени разглеждахме.

В един момент открихме това, което търсехме. Това бе точно като …

Тогава го попитахме дали има нещо друго подобно, което да ни покаже. И той го направи.

ДУ: Хм.

ЕС: Той ни отведе на друго място и ни показа друга книга. И там всъщност имаше скици на абсолютно същото нещо …

ДУ: Уха!

ЕС: … и това бе нещо древно.

ДУ: Наистина?!

ЕС: Искам да кажа, че не зная колко древно беше, но бе нещо доста старо, защото не бе изобразено върху хартия – това бе някакъв гигантски свитък, изрисуват вероятно от някакъв свещеник. Имаше много физически формули и всичкото бе написано на различен език.

И така, ние успяхме да получим снимка на този свитък, както и копие от книгата и след това бяхме ескортирани обратно у дома.

ДУ: От това, което чу и бе преведено, получи ли някаква представа какво бе това нещо, откъде се бе появило, нещо конкретно?

ЕС: Не, защото след като се завърнах, бях изтеглен от този проект. Всичко, което мога да ти кажа, е, че според мен това бе едно устройство, изпратено ни нарочно и предназначено да ни помогне. И това бе всичко. Повече не взех участие в този проект.

ДУ: Написаното на този различен език, ти каза, че е приличало на книга, върху какъв материал беше? Как изглеждаше?

ЕС: Приличаше на восъчна хартия.

ДУ: Хм.

ЕС: Да, приличаше на черна восъчна хартия. Мисля, че бе нещо, върху което да можеш да гравираш това, което изписваш.

ДУ: Хм.

ЕС: Приличаше на нещо такова.

ДУ: Уха!

ЕС: Не можех обаче въобще да го докосна, но изображението бе на точно същото устройство, само че с по-издължена форма. Изглеждаше около 10 пъти по-голямо от устройството, което ние имахме.

ДУ: Тогава какво мислиш за тази идея, която обсъждахме – за хората, които ще започнат да овладяват нови знания, когато настъпи Разкритието? Как мислиш, че ще се развият нещата?

ЕС: Ами първото нещо, което ще се случи – всеки ще започне да иска да разбере с какво да се занимава. „Аз искам да бъда този човек. Аз искам да помогна. Аз искам да зная как да отглеждам нещо за нула време – например домати. Аз искам да изуча анти-гравитацията и как да направя колата си да лети във въздуха …”

Хората ще искат да научат различни неща веднага и ще зависи от правителството каква информация ще бъде предоставена на университетите и на обществото, защото те ще могат да го направят по правилния начин.

Вероятно първо ще подходят чрез университетите.

ДУ: Правилно.

ЕС: И да се надяваме, че много от учените ще напреднат в това, с което се занимават. И след това те ще имат начин да го предоставят за широко ползване на обществото, за да стимулират хората от цялата планета да желаят да правят нещо ново, вместо да го задържат само в университетите, където: „Ти трябва да научиш първо това, после това и бла, бла, бла, бла.”

ДУ: Точно така.

ЕС: Мисля, че образователната част ще стане доста по-лесна по отношение изучаването на новите неща, защото с въвеждането на всички тези нови технологии … част от тях ще бъдат свързани с това как да научаваме по-бързо …

ДУ: Да.

ЕС: И много от тези неща, които правим в ежедневието си, ще бъдат доста опростени.

ДУ: Супер!

ЕС: Да.

ДУ: Добре. Е, благодаря ти, Емери, за това, че си тук. Искам да благодаря и на всички зрители за това, че бяхте с нас. Това е Космическо разкритие. Аз съм вашият домакин Дейвид Уилкок, заедно с нашия специален гост, Емери Смит.