ИНСПЕКЦИЯ НА МАРСИАНСКАТА КОЛОНИЯ

(С) 2015 Превод АТИ

Дейвид Уилкок: Добре дошли в Космическо разкритие. Аз съм вашият домакин Дейвид Уилкок и съм тук заедно с Кори Гууд, свидетелят на свидетелите, човек чиито преживявания наистина революционизираха това, което знаем за НЛО явлението като цяло, и особено това, което знаем за една група във военнопромишления комплекс, която е колонизирала космоса и повсеместно изградила огромно количество селища в нашата Слънчева система с цел индустриално развитие и търговия с широк кръг извънземни цивилизации. И така, Кори, добре дошъл в шоуто.

Кори Гууд: Благодаря.

ДУ: В миналите епизоди говорихме за тази много странна верига от събития, която започва да се случва, след като си бил привлечен отново в Тайната космическа програма след години отсъствие. Говорихме за загадъчната фигура подполковник Гонзалес, което не е истинското му име. И спряхме до изграждането на тази външна бариера (около Слънчевата система), която лошите са мислели, че няма да ги спре. Ти съгласен ли си, че те са мислели по този начин?

КГ: Те не мислеха, че нещо би могло да ги спре. Техните съюзници сред извънземните в невидимия свят бяха прекалено силни. Техните богове им пазеха гърба, докато ние бяхме едни ненужни консуматори и нищо не можеше да ги спре.

ДУ: Можеш ли да ни кажеш какво знаеш за събуждането на това същество в ступор, или същества, което изглежда се е случило? Защо лошите са се интересували от тези същества и какво се е случило, когато то се е събудило?

КГ: Също както при началното появяване на сферите в Слънчевата система, те помислиха, че шумерските богове се завръщат.

ДУ: Те са помислили това относно тези сфери?

КГ: Сферичните същества.

ДУ: О, да.

КГ: Те също мислеха, че съществата в ступор, които бяха посещавали и боготворели, също са техни богове. И след като те започнаха да се събуждат, това отново ги разочарова. Тези същества се събуждаха и бяха объркани и смутени, и според това, което ми казаха, бяха след това изпратени с една друга група, които може да са били или да не са били извънземни, да се присъединят към своя народ, но не зная дали това е точна информация.

ДУ: Ако това е вярно, то е предизвикало едно много голямо разочарование сред лошите.

КГ: Едно от многото разочарования.

ДУ: Те са мислели, че един от техните богове ще се събуди и ще им спаси задниците от случващото се.

КГ: Правилно.

ДУ: И те съвсем не са получили очакваното.

КГ: Правилно, и това още веднъж ги е деморализирало. И една от най-силните тайни космически програми, Междупланетния корпоративен конгломерат, след последната среща с белите царствени драко, които са предложили всички свои човешки последователи в замяна на разрешение да напуснат Слънчевата система извън издигнатата външна бариера … след това, този конгломерат е започнал да капитулира  в редица отношения. И след публикуването на много информация относно колониите от роби на Марс, това бе едно основно пи ар главоболие за лошите и за този конгломерат.

ДУ: Това звучи като лошите да са очаквали, че ще трябва да кажат истината в даден момент. Или става дума повече за това, че сега вече те трябва да кажат истината и са загрижени как да я представят?

КГ: В този момент те вече знаят, че голям процент от много високопоставени „лоши” представители на тайното земно правителство са дезертирали с много информация, подобна на разкритата от Сноуден, и че те се присъединяват към Съюза на Тайната космическа програма, и че са съгласни в даден момент да дадат показания срещу тях. И те виждаха и чуваха, че ще има едно гигантско разкриване на информация в бъдеще относно техните престъпления срещу човечеството. И по време на преговорите от страна на Междупланетния корпоративен конгломерат, постъпи странно предложение за това, че искаха да докажат, че нещата на Марс не са толкова лоши, както се твърди от последните разкрития, които аз направих и за които други започнаха да говорят чрез Интернет относно „колонии от роби” на Марс, и че тези хора са там по собствена свободна воля, че са щастливи и че изпълняват важни задачи.

ДУ: Значи в определен смисъл, частта от лошите, представлявана от този конгломерат, сега очаква множество свидетели, които притежават информация на високо равнище, да се появят и силно да ги инкриминират. И поради важната роля, която виждат, че ти сега изпълняваш, те са искали да ти направят една демонстрация, която да те накара да смекчиш загрижеността си около действията им, и да направят  така, че всички там са се хванали за  ръце и пеят „алилуя” на Марс.

КГ: Не ставаше дума само за мен, а повече за представителите на Съвета на Тайната космическа програма, в мое лице и това на Гонзалес.

ДУ: Предполагам, че някои хора ще имат проблеми с приемането на тази информация – ако тази мисия на Тайната космическа програма е толкова важна за Съюза, защо ще те хвърлят там самичък, а няма например да изберат наведнъж петима различни хора, които всичките знаят толкова, колкото и ти?

КГ: Казаха ми … и аз очаквах, че повече такива като мен ще се появят на светло. И аз предизвиквам всички вас там – започнете да излизате на светло! Има доста хора, които знаят много от нещата, за които говоря. И, както казах преди, наблюдавал съм много хора в миналото, които са разговаряли с теб и почти са стигнали до публична изява, след което са изчезвали. Има много хора, които знаят тази информация или отделни части от нея, които могат да се покажат с подобна информация, и аз вярвам, че ще го направят.

ДУ: Всъщност първият гостенин, когото искахме да поканим в предаването „Разкритие”,            бе Хенри Дикин (Henry Deacon). И аз лично бях платил самолетния му билет, за да долети дотук и точно когато трябваше да тръгне за насам, точно преди това той получи много сериозна заплаха. И това провали целия опит. Така че може би, част от причината много хора да не са се появили публично е просто жестоките мерки и заплахи, с които се пречи на тази информация да види бял свят. Защото аз съм разговарял с няколко души, които знаят същите неща като теб, но никой от тях не пожела да говори публично.

КГ: Време е.

ДУ: И Междупланетният конгломерат не представят това само за теб и за читателите ти в Интернет. Те очакват, че ти си нещо като първото камъче на лавината, която ще се стовари върху тях. И искаха да направят това шоу за Съюза като цяло.

КГ: Точно така. И това бе направено също в очакване на това масово разкриване на данни. И те искаха да започнат да придават собствен облик на ситуацията.

ДУ: Само за да обобщим – в случай че някои са пропуснали този епизод … ти каза, че Националната агенция за сигурност е хакнала всички неща на Тайната космическа програма. Те са били …

КГ: Това, до което Сноудън се е добрал … Националната агенция за сигурност е допуснала кардиналната грешка да постави всички свои яйца в една кошница. Те са били прекалено самоуверени. И са имали на едно място всичката информация, която са използвали, за да шантажират политици и хора по целия свят. Тяхната информация за Тайната космическа програма е било силно криптирана. Сноудън е прихванал това и го е изнесъл извън САЩ. И той известно време е изпращал информацията чрез спътници. Той не е имал просто един диск в задния си джоб, когато е избягал. Това бяха тонове, терабайти и терабайти информация.

ДУ: И аз съм чул същото.

КГ: Всичко това бе напълно дешифрирано съвсем наскоро.

ДУ: Някъде около юни 2015 г.?

КГ: Да, съвсем наскоро. Така че всичко това и те все още го преглеждат, бе разшифровано наскоро. И след това имаме всичко това – тонова и тонове от повече друга информация в тези скорошни прониквания, за които хората са дочули нещо. И това и  информацията, която тревожи Междупланетния корпоративен конгломерат. И това ни води до причините за предложението им да се състои нещо като инспекция на НАТО на една от колониите им на Марс по „наш” избор, за да инспектираме условията на живот и живущите в колонията.

ДУ: Колко колонии на Марс са ти известни да съществуват?

КГ: Има дузини колонии, съоръжения и промишлени заводи, които произвеждат технологии. И много от тези колонии са в покрайнините на заводите. И хората биват превозвани дотам, за да работят. 

ДУ: Е, предполагам, че ако притежаваш цяла една планета, там ще има и дузини колонии.

КГ: И ние бяхме заведени до едно от тези съоръжения, за да го инспектираме. 

ДУ: И така, нека разкажем цялата история, като започнем с – ти си у дома си. Беше ли получил обаждане от Гонзалес, за да ти каже, че нещо такова предстои да се случи?

КГ: Да, бяха ме предупредили, че това ще се случи. Не прецених точно времето. Влязох в дневната и все още не се бях облякъл. И моят приятел, малката синя сфера, прелетя през стъкления портал на хола, премина през стъклото и започна да кръжи във въздуха.

ДУ: Какъв бе размерът му в този момент?

КГ: Около 5 см. в диаметър.

ДУ: И тя изглежда като топка за голф, като кръгла топка?

КГ: Да, и аз разбрах, че няма да имам време да се завърна до стаята си, да се облека и прочие. И просто застанах на едно място, протегнах ръка с дланта нагоре и на ум й дадох да разбере, че съм готов. Тогава тя се доближи на около 50 см. пред гърдите ми и се увеличи. Вече плувах вътре в нея. И докато усещането ми бе за някаква странна времева-пространствена мътилка, шу-у-ут, и излетяхме.

ДУ: Какво е усещането ти за продължителност на времето, което си прекарал в тази сфера?

КГ: Мигове.

ДУ: Тя е много бърза?

КГ: Много бърза.

ДУ: Нямаш усещане за движение и не виждаш звезди?

КГ: Не. В началото има усещане за движение, но изведнъж се озоваваш на мястото. В Лунния оперативен център има една стая, с която бях много добре запознат. Това е една много голяма конферентна зала. Оттогава е използвана за този вид пристигане и отпътуване не само от мен, но и от много други цивилни, които са били докарвани тук за разни работи. Но това е друга тема.

ДУ: Дали хората от Тайната космическа програма някога са ти казвали, че имат начин да изключват лошите от тази област, така че те да не могат да ги шпионират? Защо тази област трябва да бъде секретна?

КГ: Това е съоръжение, което трябва да бъде … това е съвместно използвано съоръжение, до което понякога нямаме достъп, защото групи на лошите също го използват. Основната маса, която стоеше по средата обаче, е прибрана до стената вече месеци, за да освободи повече място за събранията.

ДУ: За да могат да влязат повече хора?

КГ: Точно така, защото по едно време там имаше много хора, около 70 и повече. И така, аз се появявам там. Малко след като пристигнах, влезе един от охраната. И аз му казвам, че ми трябва нещо, което да облека. Той ме пита какви са ми размерите и ме оглежда отгоре до долу. Той излиза, след това се връща и ми носи … обикновено, когато не съм подготвен, ми дават използвани дрехи. Този път дрехите бяха чисто нови и свежи. Това бе един чисто нов комбинезон и чисто нов чифт високи обувки като тези (показва обувките си), с ципа отстрани, така че когато минаваш през контролните пунктове, да можеш бързо да ги свалиш. В същото време аз стоях прав по шорти, тениска и джапанки. Бях напълно неподготвен.

ДУ: И ти се обличаш.

КГ: И след като се облякох, изчаках малко да пристигне човек от охраната, който ме отведе до една от площадките за излитане или до едно от местата, където държат совалките. Когато излязох навън, видях един полукръг от хора, които разговаряха. Гонзалес видя, че се приближавам и ми даде знак, след което видях представителя на Междупланетния конгломерат, който стоеше до групата. Имаше и няколко души от Съвета на Тайната космическа програма, нещо като изпращачи, които ни пожелаха успешна мисия – нещо като политическа формалност.

ДУ: Председателят на Междупланетния конгломерат извънземен ли е? Той рептил ли е, или нещо подобно?  

КГ: Не, той е човешко същество. Той бе член на Съвета на Междупланетния конгломерат, нещо като важна клечка.

ДУ: Той как изглеждаше? Можеш ли да го опишеш?

КГ: Да, имаше сива коса, прошарена, не беше особено набит и носеше един от костюмите, които описах.

ДУ: Сако като това на Неру?

КГ: Да, Неру, Индия, нещо такова. Не зная защо тези сака с бели якички са толкова популярни, но изглежда че това е станало нещо като мода сред властимащите. И така ние влизаме в тази совалка, която вече описах. Те са с различни размери – дълги между 12 и 18 метра. Във вътрешността са на модули. Виждал съм ги променени за най-различни цели, включително транспорт на военни, оборудвани за медицински цели. Тази бе оборудвана очевидно за VIP персони. Имаше достатъчно седалки за всички нас. И след като седнахме на местата си … аз имам много дълго описание на това, което е качено он лайн. За нашите цели тук съкращавам нещата. Гонзалес говореше най-много от всички. Той е безупречен политик. Искам да кажа, че притежава всички тези умения за общуване с този тип хора. Аз вече бях извън системата от доста време. Слушах внимателно, за да разбера дали мога да получа повече информация от тази, която ми бе дадена до момента. Преди да се усетя, ние вече бяхме спрели доста извън орбитата на Марс. Бяхме спрени и когато това се случи, от тавана на совалката се спусна един панел приблизително 1.8 метра в диагонал. Това бе една от по-големите версии на интелигентните таблети. На него се появи триизмерен образ на Марс. И започнаха да се появяват всички тези иконки, обозначаващи местонахождението на различните бази.

ДУ: Колко на брой бяха тези иконки?

КГ: Сега не си спомням. Бяха доста, най-малко дузина. Общият им брой бе по-голям, защото за момента виждахме само една страна на Марс.

ДУ: Те в северното полукълбо ли бяха, или в южното?

КГ: Тези бяха всички в северното полукълбо. И този представител на Междупланетния конгломерат започна да посочва различните бази, давайки препоръки кои би трябвало да посетим. По едно време Гонзалес каза: „Почакай малко.” И без да докосва нещо, предполагам, че с помощта на някакъв свой умствен компонент, активира тази нова иконка в южното полукълбо. И щом той направи това, представителят на конгломерата моментално някак се изпъна и бе разтревожен. Гонзалес каза: „Ние сме избрали това съоръжение.” Представителят на конгломерата обаче бе очевидно завършен политик, защото се овладя бързо и отговори: „Това не е работещо съоръжение. Там няма колония. То е старо … Това не е нещо, от което бихте се интересували.” Гонзалес отговори моментално: „Един от вашите скорошни дезертьори, който е при нас, е живял в тази колония и ние имаме много прясна и подробна разузнавателна информация относно това съоръжение. Това е, което желаем да посетим.”

ДУ: Ловя бас, че човекът е изпаднал в паника.

КГ: Той бе смутен. Извини се, за да отиде до една от модулните стаи и каза, че трябва да поиска разрешение. Очевидно притежаваше някакво устройство, или начин за комуникация. Появи се отново след няколко минути и каза, че това ще бъде одобрено, но че ще е необходим около час, за да бъдат подготвени нещата – очевидно време, което им бе необходимо, за да разчистят базата и направят необходимата подготовка. И така, след около 50 минути един от членовете на екипажа обяви: „Разрешено ни е да кацнем” и потеглихме. Когато навлязохме в атмосферата, видяхме през прозрачните илюминатори розови и бледолилави електрически изпразвания около бронята на совалката, което бе вълнуващо, след което сменихме рязко курс и полетяхме над повърхността на нещо, което изглеждаше да е било част от река. И имаше някаква скална стена или нещо подобно, от която се появи един цилиндър …

ДУ: Метален ли беше?

КГ: Да. Това бе по същество контрол на въздушния трафик. След това в подобната на каньон стена се появи отвор, който не се виждаше преди. Ние намалихме скорост и влязохме вътре. Когато влетяхме вътре, от двете страни имаше платформи, на които се намираха превозни средства, каквито не бях виждал преди. Имаха форма на капка и цвят на хром. Доколкото си спомням, разрешиха ни да се приземим на третата платформа отдясно. Там бе спряно едно от тези капковидни превозни средства и някаква кръгла площ за кацане, на която едва се побрахме. И слязохме.

Представителят на конгломерата излезе от нашата совалка и се затича към човек от охраната, който го посрещна, отиде до контролния пост, след което се завърна тичайки, като сочеше с вдигнат нагоре палец, че всичко е наред.

Гонзалес и аз имахме по двама придружители всеки, които бяха интуити-емпати, на които бе позволено да носят оръжие. Ние слязохме от совалката. Тръгнахме към контролния пункт. Охраната на станцията каза на нашата охрана: „Никакви оръжия оттук нататък.” Гонзалес и представителят на конгломерата размениха реплики в смисъл, че това би трябвало да е било договорено предварително, след което представителят отиде да разговаря с управителя на съоръжението.

Управителят се намръщи и ни махна с ръка да преминем, след което влязохме в базата. Не се виждаха никакви хора. Той каза, че в главната зала тече подготовка за презентацията и че останалите служители на базата са на път да дойдат. Те бяха информирани, че ще бъдем изпратени първо да видим промишления комплекс, където биваше произвеждан някакъв компонент. След това ни качиха на един влак, който бе много тесен, и ние седнахме един срещу друг.

Докато влизахме във влака, бяхме съпровождани от доста голям брой охранители. Двамата ми лични охранители бяха близко до мен от двете ми страни. Срещу мен седяха петима души от местната охрана. Спуснахме се надолу много бързо. Мисля, че ги чух да казват, че до промишления комплекс има осем километра. Един от местните ме попита откъде съм и аз направих грешка, като отговорих: „Тексас”. Преди още да преминем през контролния пункт при кацането, представителят на конгломерата ни каза: „Внимавайте, тази конкретна база е част от един социален експеримент, който е много важен за човечеството. Моля не го замърсявайте? На всички е казано, че Земята (вече) не е обитаема.” – в резултат от някаква катастрофа и че единствените оцелели са хората на Марс и членовете на Междупланетния конгломерат. Така че бях доста оплескал нещата.

ДУ: Уха.

КГ: Защото наскоро бях изгорял от слънцето и се бях намазал с алое, и с какво ли не, и както ми казаха, смърдях на Земя.

ДУ: Те използват ли подобни хигиенни продукти?

КГ: Те не използват същите козметични препарати. По-късно Гонзалес ми каза, че моят дезодорант, лосионите, които използвам, гелът ми за коса, всичко е миришело на нещо чуждо.

ДУ: И какво се изписа на лицето на този мъж, когато каза „Тексас”, докато той е знаел, че Земята е разрушена?

КГ: Няколкото седящи пред мен тутакси ме погледнаха, след което се погледнаха един друг. И моментално започнаха да разговарят помежду си. След което моята охрана и охранителят до него започнаха да разговарят. Следващото нещо, което помня, е, че забелязах как Гонзалес проточва врат и гледа към мен.  Аз не го погледнах и вперих поглед през прозореца, докато спряхме, след което излязохме и започнахме обиколката на съоръжението.

ДУ: Какво направи Гонзалес … когато те погледна … какво бе …

КГ: Аз не го погледнах. След това обаче той се приближи бързо към мен и ми каза, че обмисля как да спаси положението. Щеше да каже, че Тексас е наименование на секретна база, или секретен кораб, или нещо подобно, за да замаже нещата.

ДУ: Мислиш ли, че са им показали някакъв измислен филм в духа на Холивуд?

КГ: Кой знае? Това, което зная обаче, е …

ДУ: Че те са му повярвали напълно.

КГ: Да. Това, което знам, е, че много от тези хора през ерата на изтичането на мозъци и малко след това, са били докарани там, принудени да се присъединят към тези марсиански колонии, като им е било казано, че Земята предстои да преживее катастрофа, че те са най-добрите измежду най-добрите, много „специални” и че са част от програма „Запазване на човешката раса”, която ще колонизира Марс, евентуално ще я тераформира, и ще рестартира човешката раса.

ДУ: Хората, родени в новото хилядолетие, заровени в набирането на текстове по своите смартфони, не разбират колко твоето и моето поколение и това на родителите ни е вярвало, че наистина ще има ядрена война. Искам да кажа, че това бе нещо много страховито.

КГ: О, да, спомням си. И двамата сме преживели инструкциите да се крием под чиновете си в училище.*)

*) Става дума за невероятно звучащите към днешна дата, но документирани и филмирани инструкции за защита при евентуално ядрено нападение в началото на ядрената ера в САЩ, когато знанията за радиационното облъчване не са били широко известни.

ДУ: Като че ли това щеше да има някакъв резултат.

КГ: Точно така.

ДУ: Мислиш ли, че може да им е било казано, че вече е имало ядрена война, при наличието на толкова много първоначален страх от такава възможност?

КГ: Не зная какво им е било казано – дали е било слънчево явление, война, или супер вулкан. Кой знае?

ДУ: Какъв прекрасен начин да предпазиш хората от желанието да избягат, при положение че сега това е техният дом. Те няма къде да отидат.

КГ: Да.

ДУ: Интересно. Дали хората в тази конкретна колония или тези в другите колонии са били в контакт с различни извънземни раси, или предимно са живеели сами като хора от Земята?

КГ: Някои от тях категорично са работили с различни извънземни раси и са виждали различни извънземни раси. Много от тези бази извършваха търговия с извънземни раси. Предполагам, че е така, но не съм напълно сигурен.

ДУ: Зная, че не си живял там, но съм любопитен дали хората имат например подземна система за придвижване, подобна на тази на Земята, за да могат да пътуват през тези бази и колонии. Имаше ли на Марс нещо като интернет, до който са имали достъп? Можели ли са да разговарят с хора, намиращи се в различни съоръжения?

КГ: Не, аз не обясних тяхната влакова система много добре. Тя бе почти като глазирана, стопена скала, накъдрена като стъкло.

ДУ: Това е, което съм чул от поне двама други свидетели. Те имат тези пробивни машини, които използват някакъв вид ядрена енергия, и докато копаят напред, те стопяват скалата. След известно време те трябва да спрат и да направят един малък пръстен за укрепване, защото в противен случай може да се явят пукнатини и да падне мръсотия. Те спират периодично, изграждат тези пръстени, които служат за подсилване и укрепване на тунела. И има места, където тунелите се пресичат. Имаха връзки с други съоръжения, където доставяха части и каквото там бе нужно.

ДУ: Контактуват ли едни с други на планетата?

КГ: Изглежда, че контактите им са ограничени. 

ДУ: Само за високопоставени лица, не за обикновените редови служители?

КГ: Бих казал, „само за посветени”, нещо такова.

ДУ: Значи те живеят много по-изолирано. Не изглежда да общуват интензивно.

КГ: Много контролиран начин на живот.

ДУ: И какво се случи по-нататък?

КГ: Предстоеше да започнем нашата обиколка. Имаше човек от колонията, който показваше някакъв завършен компонент, неврологичен оптичен интерфейс, който бе много популярен в различните летателни машини.

ДУ: Какво точно правеше този компонент? Едновременно оптичен и неврологичен? Той следи движенията на очите, или какво?

КГ: Не, той действа посредством друга технология – ти контактуваш  с него по неврологичен път и то контактува с друга технология и предава някакъв образ или нещо такова. Ние бяхме в самото начало на обиколката. Машините, автоматизираните роботи, които ги изграждат, те говореха за различни форми, някои извити, други изправени.

ДУ: Това е било нещо като каска, която носиш на главата си?

КГ: Не, това е нещо, което се монтира в космически кораб. Ние току-що започвахме обиколката когато … влакът, от който слязохме, току-що бе потеглил …

ДУ: Това е промишлената част от обиколката, която ви бяха обещали.

КГ: Точно така.

ДУ: Имаше ли много хора наоколо?

КГ: Не. В този момент беше само този човек, който демонстрираше и който очевидно бе нещо като майстор, който трябваше да ни обяснява. Представителят на конгломерата непрекъснато докосваше ухото си, беше намръщен и изглеждаше загрижен и някак отдръпнат.

ДУ: Искаш да кажеш, че е имал микрофон в ухото си, не че е искал да дава някакви сигнали на местния човек.

КГ: Да, устройство в ухото. Те ти го слагат там и ти можеш както да слушаш, така и да говориш. И отвън почти не личат.

ДУ: О кей, той е имал това устройство в ухото си.

КГ: Точно така, и местните охранители все повече се заглеждаха в нас и говореха, и обсъждаха нещо помежду си.

ДУ: По повод на тази история с Тексас.

КГ: Заради моя коментар относно Тексас.

ДУ: И ти си миришел странно, и си изглеждал странно.

КГ: И аз имах слънчев загар. Кожата ми се белеше. Даже скалпът ми се белеше. Току-що се бях подстригал и се бях пекъл на слънцето. И целият се бях намазал с алое вера. И пристигна друг влак. Беше двойно по-голям от предишния и с него пристигнаха много охранители, които дойдоха и обезоръжиха собствените си охранители, които бяха с нас до този момент. И представителят на конгломерата дойде и ни каза, че трябва да бъдем много внимателни за какво разговаряме и да помним споразумението.

ДУ: ТЕ са били разтревожени, че човека, на когото си споменал за Тексас, може да се разприказва? И целият негов екип е бил обезоръжен, защото те са се страхували от някакъв психологичен срив?

КГ: Начинът, по който ни го обясниха, бе, че ние сме замърсили техния социален експеримент. След което половината от новодошлите охранители ескортираха предишната група техни охранители до влака и заминаха. Малко след това влакът се завърна, ние се качихме и тръгнахме обратно назад. Защото те казаха, че залата е била подготвена и че представителите на конгломерата са пристигнали, и са готови за презентацията.

И така, ние потеглихме обратно. Когато пристигнахме, този път, там където преди нямаше никого, сега бе пълно с хора. В тези помещения те използват всеки квадратен сантиметър място, така че преди толкова празно пространство ни се бе видяло доста странно. Сега вече изведнъж бе пълно с тези заселници. И те очевидно бяха облекли „официалните си неделни дрехи”. Някои бяха с различни цвят комбинезони, други – с костюми от две части. И всички се опитваха да установят контакт с очи с всеки от нас. Бе очевидно, че им бе казано, че част от споразумението включва да ни бъде позволено да отведем със себе си едно семейство, за да го разпитаме относно условията в колонията. Така че те се надяваха да установят с поглед контакт с нас.  

ДУ: Ах, колко тъжно.

КГ: Бе предвидено да посетим местата, където хората живееха, и да видим малките им жилища, където всички са усмихнати и изглеждат щастливи.

ДУ: Би ли описал съвсем накратко едно от тези жилища? Например имат ли място за готвене? Имат ли баня? Имат ли различни спални?

КГ: Те приличаха на затворнически клетки.

ДУ: Наистина?

КГ: Да. Леглата им се прибираха в стените. Те не приготвяха храната си там. Всички отиваха на едно централно място за хранене. И всички отиваха на едно централно място за тоалетна, за да се изкъпят или правеха това на групи.

ДУ: Нямали са даже тоалетна в мястото си за спане?

КГ: Не.

ДУ: Уха. Но на вратите не е имало решетки, нали? И са можели да влизат и излизат, когато пожелаят?

КГ: Да, но съм сигурен …

ДУ: Колко голям бе коридорът?

КГ: Коридорът бе доста широк. Имам предвид достатъчен, за да преминат шестима души един до друг.

ДУ: И такива стаи една до друга по цялата му продължение?

КГ: Да, такива стаи по цялото му продължение.

ДУ: Без прозорци?

КГ: Без прозорци.

ДУ: Имаха ли осветление, като настолни лампи, или лампи на тавана, или как се осветяваха?

КГ: Имат някакъв вид звуково осветление

ДУ: Звуково осветление.

КГ: Да, това е доста разпространено. Звукови вълни, които произвеждат светлина.

ДУ: Къде се намират?

КГ: На тавана.

ДУ: На едно място на тавана, или все едно, че целият таван е осветен.

КГ: Панелите на тавана, целия таван.

ДУ: Уха, хитро.

КГ: И така, изглежда че без да забележа, Гонзалес е бил запечатал в ума си номера на стаята или адреса на едно от тези убежища. Също така трябваше да изтърпим и нещо, което Гонзалес нарече показно шоу, организирано за нас от хората на консорциума. Това, което те наричаха основна зала или това място за събирания, приличаше много на място, където хората биваха довеждани за поредната порция пропаганда.

ДУ: Ти придоби интуитивно усещане за това?

КГ: Да. Там имаше подредени столове, както и един екран от рода на тези много големи интелигентни таблети. Една много голяма аудитория.

ДУ: Хората имаха ли нещо като телевизори в жилищата си? Имаше ли нещо, което можеха да гледат?

КГ: Нямаше нещо такова, което да забележа, освен ако по някакъв начин се е прибирало в стените.

И така, ние влизаме в аудиторията. Представят ни на този и на онзи. Сядаме. И те ни предлагат своето показно шоу. Започват да ни показват всички тези различни технологии, които разменят и търгуват, и продават на извънземни.  

ДУ: Придружаващият ви до момента представител на конгломерата ли прави изложението, или има и други негови колеги, които участват?

КГ: Да, различни негови колеги, които правят различни презентации. Те са много горди от това, което представят. Те представяха най-различни технологии – от миниатюрни до завършени изделия.

ДУ: Имаше ли нещо, което наистина да се открои, което те изненада, защото не си знаел, че съществува, или което бе наистина много хитро, необикновено, неочаквано?

КГ: Не особено, освен факта, че изграждаха цели кораби, които се интересуваха да закупят напреднали извънземни групи. Искам да кажа, че бяха достатъчно напреднали, за да предлагат високи технологии, които търсеха различни извънземни групи. Това, което най-силно ме впечатли, бе, когато един от представителите на конгломерата заяви, че търгуват редовно с почти деветстотин различни извънземни раси.

ДУ: Това е удивително!

КГ: Ставаше дума за редовна търговия, докато те търгуваха инцидентно с повече.

ДУ: Искаш да кажеш с хиляди?

КГ: Правилно.

ДУ: Пфу! Дадоха ли някаква представа каква част от галактиката включва всичко това? Дали е само една малка област?

КГ: Не, не. Не съм сигурен откъде идват всички тези групи. Но нека имаме предвид, че точно извън Слънчевата ни система има един главен портал, който има връзка с космическата мрежа от системи портали, и е нещо като междинна спирка-оазис. Ние наблюдаваме голям трафик през тази област. Много групи не спират в нашата Слънчева система, защото им изглежда много объркана. Със съществуващото робство и всичко останало, повечето от тях не искат да имат нищо общо с нас. Те избягват нашата Слънчева система. Те правят изчисленията си и пфуит – отминават. Тези обаче, които са аморални или не срещат проблеми със случващото се, пристигат и търгуват с конгломерата.

ДУ: Допреди да видите това показно шоу, бяха ли вече ви казали, че тези технологии ще бъдат предадени на човечеството, след като настъпи това голямо разсекретяване?

КГ: Правилно, вече ни бе казано, че Съветът на Тайната космическа програма е получил нареждане да спре всички нападения – повече да не атакува инфраструктурата на конгломерата, да спре насилието. Те вече срещаха проблеми да преглътнат това „обичайте повече, опрощавайте повече, повишавайте съзнанието си.”

Всичко това за тях бе напълно чужда информация. Беше им наредено обаче да престанат с насилието. И те го направиха. Особено след като установиха, че цялата тази инфраструктура след голямото разсекретяване на информацията и определени неща, които ще се случат на Земята, ще бъде предадена на човечеството, за да постави основите на една цивилизация от типа на „Стар трек”.

ДУ: Това е абсолютно същото, което гласят толкова много древни култури и съвременни традиции в ченълинга – тази голяма епична златна епоха, в която навлизаме. Така че това е една много интересна практическа реализация на тази идея.

КГ: Точно така. И Съюзът на сферичните същества заяви: „Спрете да разрушавате. Престанете да унищожавате всички инфраструктури. Вие унищожавате неща, които след настъпването на всички тези промени, ще бъдат предоставени на хората.”

ДУ: Уха. Беше ли изненада за Гонзалес и за останалите, част от тази делегация, че има 900 групи извънземни, с които, както каза, конгломератът търгува непрекъснато, или те вече са знаели всичко това?

КГ: Аз изглежда че бях този, който се учуди най-много. Аз обикновено изглежда че съм този, който е най „на тъмно” относно всичко във всяка ситуация. АЗ не получавам всичката разузнавателна информация, която получават всички членове на Съюза на Тайната космическа програма.

ДУ: И така, в оставащото ни време, очевидно е имало нещо много неприятно, което ти се случва след това. Какво става след края на това шоу?

КГ: Накратко, сега трябва да изберем семейство, което да дойде с нас. Гонзалес дава адреса на семейството, което е избрал. А интуитите-емпати по-рано бяха казали, докато идвахме с влака към залата за шоуто, че усещат, че нещо не е наред. Аз също усещах, че нещо не е както трябва, но вече съм изгубил част от предишната си форма. И след като семейството бе ескортирано до нашия кораб, и ние го видяхме, интуитите-емпати започнаха да шепнат нещо на Гонзалес. И той само издаваше нещо като: „Хм-м-м, М-м-м”. И всички влязохме в кораба, и вратите се затвориха, той каза: „Вие сте в безопасност. Всичко ще бъде наред. Вие може да ни кажете. Знаем, че един член на семейството ви отсъства.” 

Това бе семейство от мъж, жена, син и дъщеря. И бащата вика: „Откъде е възможно да знаете това?” Гонзалес му каза: „Тези господа притежават способности. Просто ни кажете какво става и ние ща оправим нещата.”

След това семейството се затвори в себе си. В привичния си стил, Гонзалес се ядоса. Той и двамата му охранители напуснаха кораба.

ДУ: Те трябва да са предупредили семейството да разкаже колко прекрасно е всичко там и как всички са щастливи, или дъщеричката им ще загази

КГ: И също така, че искат да се завърнат обратно на Марс, защото част от споразумението бе, че ние можем да им предложим да останат.

ДУ: Убежище.

КГ: Да, убежище. И така Гонзалес излезе. И ако съкратим историята, следващото нещо, което се случва, е, че пилотите ни напускат пилотската кабина и се обръщат към мен с думите: „Към нас се приближава бързо охрана с извадени оръжия, какво да правим?”

ДУ: Значи вие сте във вашия кораб и сте на път да си тръгнете заедно със семейството, докато Гонзалес се опитва да вземе и другото дете и тези охранители тичат към вас с извадени оръжия, и изглежда, че се готвят да нападнат кораба ви.

КГ: Те бяха на път да го направят. Бяха заградили пътя и се приближаваха. Попитах: „Гонзалес с тях ли е?” Отговориха ми, че не го виждат никъде. Тогава им казах да отворят вратата, след което те започнаха веднага да изтриват всякаква разузнавателна информация на борда, която би подпомогнала врага. И те направиха това много бързо, след което местните охранители пристигнаха и обезоръжиха нашата охрана. 

ДУ: Викаха ли срещу вас, или поставиха ръцете ви зад гърба и по някакъв начин ви нараниха?

ДУ: Те ни ескортираха по един много строг и груб начин. Не се опитваха обаче да чупят ръцете ни или нещо подобно. Ескортираха ни до пропускателния пункт. Когато влязохме вътре, видяхме представителя на конгломерата, който бе с нас от самото начало, в словесна битка с управителя на колонията. Представителят на конгломерата бе няколко степени по висок по ранг от управителя, но онзи беше направо пощурял.

ДУ: Управителят на колонията?

КГ: Да, той бе наистина разтревожен. И ние бяхме въведени вътре, и видяхме врати там, където преди нямаше врати. И те отвориха тези врати. И там имаше един арест. И ние влизаме вътре. И виждаме всички тези хора затворени в килии. И те ни преведоха покрай всички тези килии, пълни с хора. В края имаше една по-голяма килия, в която бяха Гонзалес заедно с двамата му охранители – двамата интуити-емпати. И те ни заключват също вътре, заедно с пилотите. И Гонзалес каза, че управителят на колонията е тиранин и не е могъл да понесе някой да го предизвиква пред собствените му хора, и че нещата са излезли извън контрол, и са ги арестували. И каза, че нещата изглеждат много, много зле.

ДУ: Искаш да кажеш, че щяха да ви задържат за малко, след което да ви убият?

КГ: Изглеждаше, че нещата бяха тръгнали в тази посока.

ДУ: Или първо да ви изтезават и след това убият?

КГ: Кой знае? Той не уточни. Ние прекарахме там малко време. И следващото, което ни се случи, бе появяването на тези сини сфери през стените на килията. Гонзалес и аз бяхме единствените, които бяхме пътували по този начин.

Останалите хора, охранителите и пилотите, малко се стъписаха. Гонзалес им каза просто да дадат знак, че са готови да пътуват, след което сферите една по една ни обхванаха, профучахме през стените и се появихме в стаята, която споменах преди, с масата придърпана до стената – конферентната зала.

Задейства се аларма, защото не бяхме очаквани обратно по този начин. Корабът ни остана назад. Гонзалес изпрати останалите хора да отидат и докладват, и ми каза, че сме изгубили един кораб, но поне никого от хората си. И той не знаеше дали ще се видя със Сините авиани след това, или щях да си ходя у дома, но каза, че самият той трябва да си върви.

Аз свалих високите обувки и комбинезона, нахлузих джапанките си, синята сфера пристигна и аз дадох знак, че съм готов. И бях откаран у дома. И това по същество е краят на историята. На моя уебсайт има много по-дълъг вариант.

ДУ: Читателите в интернет питаха дали сте успели да вземете семейството със себе си.

КГ: Не. Нямаме информация какво се случи с това семейство. Нямам представа какво е станало.

ДУ: Част от критиците на всичко това питаха защо Сините авиани не са се погрижили за тези роби? Защо те не ги спасят? Те ще бъдат ли освободени в бъдеще?

КГ: Да. Това е част от един много дълъг разговор. Има план за това как всички тези хора ще бъдат освободени. Те ще бъдат откарани на друго място, за да бъдат подложени на оздравителна терапия, като същото важи и за много от хората на Съюза на тайните космически програми. Много от тези хора, както казах, не са ангели. Те са много повредени хора. И те ще бъдат откарани при един от нашите съюзници, където ще бъдат излекувани, преди да се завърнат в обществото.

ДУ: Благодаря ти много. Ти си много смел, за да разказваш всичко това и да не се откажеш. Благодаря също на всички зрители на предаването.