БЯГСТВОТО ЗАПОЧВА

 (С) 2016 Превод АТИ

Дейвид Уилкок: Добре дошли отново, аз съм вашият домакин Дейвид Уилкок. Ние задълбаваме в света на космическата информация – възможно най-класифицираната информация, на която може да попаднете, ревниво пазена под толкова много пластове секретност и напълно неизвестна досега. Ако сте следили нашите епизоди до момента, ние вече сме разкрили някои наистина невероятни неща. Ние обсъждахме как немските тайни общества още през 20-те и 30-те години на миналия век са установили дипломатически и политически отношения с две различни интелигентни цивилизации. Едната е известна като Драко (Draco) и представлява конфедерация на влечугоподобни хуманоиди,

а другата наречена е агартани (Agarthens) – руси, синеоки хора, високи приблизително колкото нас, може би малко по-високи,  които са се представяли като произлезли не от нашия свят, но както Кори разкри, всъщност са хора, които произхождат тук, от Земята, и след катастрофални събития са се скрили в недрата на Земята.   

И сега ние ще дискутираме как се е формирал този съюз и как агартаните и Draco са позволили на германците да получат малкото необходима им помощ, за да достигнат до космоса. Миналият път точно бяхме започнали да разискваме някои наистина интересни неща и сега сме отново тук, за да продължим. И така, Кори, добре дошъл отново в това шоу.

Кори Гууд: Благодаря

ДУ:  Просто се опитвам да събера мозъка в главата си, докато те слушам. Как се чувства човек, който знае всички тези неща? Как се живее сред хора, които мислят, че ние сме сами във вселената, че няма живот след смъртта и всички тези неща?

КГ: Просто свикваш. Виждам как хората гледат към Луната и аз също гледам към нея, но аз я виждам по съвсем различен начин. Просто свикваш.

ДУ: Говорихме за възникването на нашата космическа програма. Историята с тези агартани е наистина удивителна. Тя просто връзва толкова много неща. Когато Греъм Хенкок (Graham Hancock) написа книгата си „Fingerprints of the Gods” (издадена у нас като „Следи на боговете” – Бел. прев.), хипотезата му бе, че са съществували тези руси, синеоки, с вид на арийци хора, които са се появявали на лодки пред очите на всички тези туземни народи от древния свят, представяли са се за богове и са ги учели на неща, като направата на водни мелници за зърно, металургия, математика, астрономия. Мислиш ли, че агартаните имат нещо общо с възстановяването на нашата цивилизация след някакъв вид катастрофа?

КГ: Да. Това са правили тези хора от тази древна цивилизация-беглец (breakaway civilization), както и много други.

ДУ: Хм. Ти беше казал, че тези хора агартани са били много повече предразположени към германците, защото са си приличали повече на външен вид.

КГ: Точно така.

ДУ: И вярваш, че от тях германците са заимствали тази идея за превъзходство на нацията ?

КГ: Поради това, или те са били предразположени към германците поради склонността им към това да бъдат една свръх нация. Не съм сигурен кое от двете е било от първостепенно значение.

ДУ: Летели ли са агартаните заедно с германците в немския подобен на камбана космически летателен апарат?

КУ: „Камбаната” е била всъщност двигателят на летателния апарат, или компонентът, пораждал електро-гравитационното поле. Летателните апарати в началото са имали формата на летяща чиния.

Д У: Как са наричани тези апарати в документацията, която ти си видял?

КГ: Всъщност когато те попадат в ръцете на американците, ние сме ги нарекли ARVs (Alien Reproduction Vehicles) „възпроизведени извънземни кораби”.

ДУ: Нека да се завърна към въпроса си, защото някои хора може да останат в неведение. Наистина ли агартаните са летели заедно с германците в тези кораби?

КГ: Да.

ДУ: Това често ли се е случвало?

КГ: В началото, след което германците са ги управлявали сами.

ДУ: Колко многобройно е било според теб населението на Агарта? Ние говорим за 10,000 души, за 100,000 души?   

КГ: Не зная. Зная, че е било много голямо, защото това е била мрежа от  подземни градове. В Хималаите е имало един град, който е бил най-близо до повърхността на Земята, и изглежда, че те са го използвали най-често, за да се появяват на повърхността и да слизат обратно.

ДУ: Уха! И така, агартаните са запознали германците с тези останки-развалини под леда на Антарктика. И ти бе казал, че там е имало както подземни, така и надземни съоръжения.

КГ: Точно така.

ДУ: За каква инфраструктура всъщност става дума?

КГ: Това са били подземни пещери, построени от друга цивилизация в много древни времена.

ДУ: Значи са били доста обширни?

КГ: Да.

ДУ: Говорим за много равнища надолу?

КГ: Точно така. Както казах преди, колкото по-надолу отиваш, толкова попадаш на пещери навързани една с друга като в пчелна пита.

ДУ: Нека се спрем за момент върху това, защото за много хора ще бъде трудно да го възприемат, тъй като поне според конвенционалната наука, колкото по-надълбоко отиваме под земята, толкова температурата се повишава. При това тези хора няма ли да се опекат живи в нещо като голяма пещ?

КГ: Така става в определени области и на определени дълбочини, но след тях се получава обратното.

ДУ: Получава се нещо като охлаждащ ефект?

КГ: Да, получава се експоненциално по-ниско налягане и по-ниска температура. Така както има по-голямо налягане и по-висока температура когато слизаш надолу. Всъщност нещата се обръщат.

ДУ: Мислиш ли, че тези пространства дълбоко под Земята, в които всъщност има растителност и собствена успоредна еволюция на растения, животни и пр., мислиш ли, че това е някакъв вид интелигентен дизайн? Не ти ли изглежда, че планетата е изградена така, че да има интелигентен живот на повърхността и друг по-интелигентен живот под повърхността, който да управлява надземния, докато остава незабелязан?

КГ: Животът възниква навсякъде, където може да възникне.

ДУ: Искаш да кажеш даже в такава сложна био комбинация от флора и фауна?

КГ: Да, даже в междузвездното пространство.

ДУ: Ние говорихме преди за нещо такова, когато стана дума за хората от Слънчевата стража, които анализират тези плазмени същества …

КГ: Точно така.

ДУ: Нека сега поговорим за това как германците са се озовали на Луната. Ние поговорихме малко за това миналия път, но ти каза, по повод  събранията на Супер федерацията, че има 22 генетични програми, прилагани върху човечеството, свързани отчасти със споделяне и експериментиране с генетичен материал. Каза също така, че ние сме програмирани да търсим и да се прекланяме пред богоподобни фигури и да се подчиняваме на гуру подобия и лидери, и на политици, и на  подобни на тях?

КГ: Правилно.

ДУ: И цивилизациите, които управляват тази Супер федерация, са около 40?

КГ: Между 40 и 60.

ДУ: Винаги едни и същи ли са делегатите, които те изпращат на тези събрания, или има някаква ротация?

КГ: Обикновено извънземните делегати са едни и същи. При делегатите от Земята има ротация.

ДУ: Кори, ние ще трябва да посветим цели епизоди на това какво се е случило с изграждането на съоръжения на Луната, с изграждането на съоръжения на Марс. За зрителите обаче ще бъде наистина трудно да разберат как Германия, която бе в действителност основната индустриална машина зад Първата и Втората световни войни, те бяха най-великата промишлена сила на Европа … и Америка стана техен основен партньор в този боксов мач, в който се превърнаха двете световни войни … тази много силна индустриална сила, се оказа в крайна сметка смазана. Когато гледаме последиците от Втората световна война, германците трябваше да плащат огромни репарации, които по същество банкрутираха тяхната икономика, така както се случи и след Първата световна война. Тогава по време на Ваймарската република, хората отиваха да си купят хляб с колички натоварени с банкноти. Така че Германия изглеждаше изравнена със земята.

КГ: Към този момент германската цивилизацията-беглец вече е била напуснала Германия.

ДУ: Наистина? Кога се е случило това?

КГ: Това е започнало да се случва много преди края на войната. Те са се ориентирали своевременно. Те са знаели, че войната ще свърши зле и са започнали, както вече сме говорили, да изграждат подземни съоръжения в Южна Америка, в Бразилия и след това надолу в Антарктика.

ДУ: Значи всичко това е било в подготовка на загубата на войната?

КГ: Точно така.

ДУ: Какво са искали да направят, ако загубят войната?

КГ: Те са искали да продължат своята цивилизация-беглец, просто да продължат и да изоставят зад себе си всички обикновени хора.

ДУ: Целият апарат, управляващ тази цивилизация-беглец, нещо отделно ли е бил от правителствения апарат на Германия, провеждащ войната?

КГ: Да, по това време те са били напълно отделени. 

ДУ: Наистина? Мисля, че по този въпрос има широко разпространено погрешно разбиране.

КГ: Да. И това, което се случва във връзка с Операция „Кламер” (Operation Paperclip) … Америка се е снабдила с много повече учени, отколкото е известно официално.

ДУ: Какво представлява Операция „Кламер”, за тези, които не са запознати?

КГ: Операция „Кламер” е едно споразумение, в резултат на което ние се сдобихме с немски учени и технологии, които бяха много напреднали, и тези хора бяха 20-30 години пред нас в технологично отношение. Това показват документите. Така че ние ги докарахме тук и след войната ги вкарахме в нашите новоизлюпени космически програми, в нашата инфраструктура и започнахме да им даваме все повече власт, след като се доказаха като един много ценен актив.

 

ДУ: За какъв дявол им се доверихме?

КГ: Те се оказаха много доходоносни … буквално, правеха за нас много пари.

ДУ: Това звучи като една добра идея.

КГ: Да, но не се оказа такава. И така, през 1947 г. нашето разузнаване открива, че групите германци-бегълци са изградили големи бази в Южна Америка и в Антарктика. И че в Антарктика съществува голяма военна база. И Министерството на отбраната решава да изпрати една много голяма флота под командването на адмирал Бърд (Bird). Операцията е била наречена „Висок скок” (Operation “High Jump”). Много хора са запознати с името на тази операция. Не мога точно да си спомня броя на военните единици, но това е била голямо военно образувание. Военни кораби, разрушители, самолети, подводници.

ДУ: И това става след края на Втората световна война?

КГ: Да, през 1947-ма. И те стигат до Антарктика, където се сблъскват с много по-високи технологии, каквито не са очаквали. Имало е такива много усъвършенствани летателни апарати, които са излизали от водата, както и от земната територия на Антарктика, които са им нанесли големи поражения, много загуби на жива сила. Направо са ги обърнали в бягство.

ДУ: Стреляли са по тях с ракети, с картечници?

КГ: Някакъв вид  енергийни оръжия.

ДУ: Наистина? Колко разрушителни са били тези оръжия?

КГ: Достатъчно, за да свършат добра работа. И така, те отстъпили и се върнали обратно, и адмирал Бърд представил един таен доклад на Министерството на отбраната и на президента за случилото се. И неговият капитански дневник е все още засекретен. Някои от коментарите му обаче са си пробили път в публичното пространство. Той е казал, че при една следваща война ще трябва да се бием срещу летателни апарати, които могат да прелетят от полюс до полюс за няколко минути. Той е направил няколко такива коментари. Това накарало Министерството на отбраната и разузнавателните агенции да се обърнат за помощ към немските учени от Операция „Кламер”.

ДУ: Почакай малко! Аз съм изчел много книги за адмирал Бърд, в които се говори за това, че те са видели в Антарктика някакви мамути и пещерни хора. Това дезинформация ли е или какво?

КГ: Или дезинформация, или писано от хора с развинтена фантазия. Не съм сигурен кое от двете. Това няма нищо общо с действителната мисия и случилото се.  

ДУ: Добре.

КГ: В крайна сметка те се обърнали към тези немски учени от Операция „Кламер” и някои от тях признали, че познават тази група. И хората от американското разузнаване и правителството казали: „Добре, може ли да ни свържете с тях?” И немските учени станали посредници при преговорите с групата от Антарктида. И по това време мисля, че президент е Труман.

ДУ: Те са използвали някакъв вид криптирана радио комуникация?

КГ: Да, радио комуникация. И те уредили среща на президента Труман с представители на тази група-бегълци. И последните започнали да поставят някои много сериозни условия, които не се харесали на Труман.

ДУ: Значи ако Операция „Висок скок” е била през 1947-ма, сега говорим за кое време?

КГ: Говорим за непосредствено след това. Така че последвал един период на спорове и пазарлъци. Хората от германската цивилизация-беглец установили с помощта на учените от Операция „Кламер”, че след Розуел и няколко други предишни случаи на разбити извънземни кораби, ние сме взели политическо решение за засекретяване, на по-високо равнище от това за засекретяването на ядрените оръжия, според което съществуването на извънземни цивилизации и определени технологии нямало никога да бъдат разкривани пред човечеството. Защото това щяло да разруши обществото и пр. Това били техните разсъждения. И така немската група-бегълци в Антарктика се възползвала от всичко това и започнали да правят въздушни набези над САЩ. И това включва появяването на флотилия „извънземни” кораби над Вашингтон на два пъти през две седмици през 1952 г.

ДУ: Винаги съм мислил, че това са били извънземни кораби. Те прелетели точно над зданието на Конгреса.

КГ: Това са били германците от Антарктида. Това е бил техният начин да кажат: „Подпишете договор с нас, приемете нашите условия, или ще разкрием всичко, а ние знаем, че това е вашият най-голям кошмар. Ние знаем, че вие не искате американския народ да научи за всичко това.”

ДУ: Защото те са щели да  загубят контрола върху нефта, да изгубят парите си, контрола върху икономиката, властта си, политическото си влияние …

КГ: Точно така.

ДУ: Уха! Това е било предложение, което не са могли да откажат.

КГ: Точно така. И това става в края на мандата на Труман и в началото на президентството на Айзенхауер.

ДУ: По онова време дали президентът на САЩ е имал последната дума по отношение на това, което са правили военните?

КГ: Да, те все още са притежавали значителна власт. Труман и Айзенхауер са били тези, които са подписали договори с тази група. И това е довело тази група германски бегълци тук в САЩ. И двете страни са имали свой дневен ред. Американците са планирали, че когато хората на германците бегълци дойдат тук, ние ще се инфилтрираме сред тях, ще им вземем технологиите, след което ще намерим начин да ги ликвидираме и така ще излезем победители. Групата на германците-бегълци имали съвсем същия план. Те са искали да построят инфраструктура в дълбокия космос и в слънчевата система и кой най-добре би направил това, ако не САЩ. Защото ние ги бяхме победили с нашата индустриална мощ. Ние построихме повече танкове, повече бомби … Изчерпването на силите им бе причинило тяхната загуба.

ДУ: Тази немска група разполагала ли е със злато, имала ли е собствени източници на финансиране, за да наемат необходимата им работна сила?

КГ: Да, те са имали много злато и заграбени богатства.

ДУ: Но са се нуждаели от работници. Нуждаели са се от действителна промишлена инфраструктура.

КГ: Те са се нуждаели от действителна промишлена инфраструктура и от достъп до нашите корпорации, които са подписвали чековете, разработвали са бизнес плановете и са подпомагали в изграждането на инфраструктурата. И се случило така, че те спечелили малкото съревнование в това кой да инфилтрира кого. Те проникнали напълно във военнопромишления комплекс,

ДУ: Проникнали напълно?

КГ: Проникнали напълно!

ДУ: Това е едно много провокативно изявление. Как дефинираш „напълно проникнали”?

КГ: Те вече са били заели много стабилна позиция сред учените от Операция „Кламер”. И когато те пристигнали с всичките тези свои много високи технологии, угоените бизнесмени въобще не се интересували кои са и откъде са дошли. Не се интересували дали са немска цивилизация-бегълци и какви знаци са имали на пагоните си. Тези лакоми угоени банкери и величия от компаниите са виждали само долари пред очите си.

ДУ: Те са искали да имат най-добрите играчки.

КГ: Точно така. И те приели с отворени обятия тези германци. Приели ги в своите директорски бордове и те напълно проникнали навсякъде.

ДУ: Какво са им показали германците, за да ги убедят? Завели ли са ги в Антарктика, за да им покажат с какво разполагат?

КГ: Не, те са ни предали някои от своите „извънземни кораби”, летателни апарати, за да ни позволят да ги възпроизведем, докато си играят с нас. И това е било наистина в основата на прощалното изявление на Айзенхауер, относно военно-промишления комплекс. *)

*) Вж. „Прощално обръщение на Дуайт Айзенхауер” в Гугъл. – Бел. прев.

ДУ: Неговото предупреждение за разрастването на военно-промишления комплекс.

КГ: Да, и в края на 50-те и началото на 60-те години на миналия век германците  вече са инфилтрирали напълно също така всички разузнавателни агенции и в крайна сметка и цялото американско правителство.

ДУ: Всичко това е трудно за преглъщане.

КГ: Така е. (въздъхва дълбоко)

ДУ: Мисля, че всеки, особено хората, които са със спортен дух, биха искали да са на печелившата страна. И когато се състезаваш и не спечелиш, приемаш, че си неудачник. И възниква голяма съпротива, защото хората не обичат да се чувстват неудачници. Те искат да вярват в Бог и родина, в мама и в ябълковия пай, в бялата красива ограда и в джипа, паркиран пред къщи, в това да имат 2-3 деца. В същото време това, което казваш, напълно отрича идеята за Америка, такава каквато я познаваме.

КГ: Това е, което се случва на върха. Всички на по-ниските равнища, ние все още храним тази илюзия. Ние все още имаме оградата с белите колчета, все още имаме паркирания пред къщи джип. И все още успяваме да поддържаме тази илюзия.

ДУ: Има ли все още хора измежду американските военни, които вярват в конституцията, в която са се заклели?

КГ: Абсолютно, абсолютно.

ДУ: Тогава това може да причини проблем, ако корпорациите, контракторите на военни поръчки, са в договорни отношения с германците. Не всеки би искал да танцува заедно с германците?

КГ: Да, по-нататък можем да поговорим за разногласията в правителството, между различните земни групи, обитаващи космоса, и какво се случва там. Германците, след като веднъж завладяват напълно инфраструктурата на САЩ, тогава започва масивното изграждане на съоръжения в космоса, в рамките на Тайната космическа програма. И тогава те започват да работят съвместно с американските тайни общества, макар че те са работили заедно с тях още по времето на двете световни войни, така или иначе. И тогава те започват да изграждат усилено Тайната космическа програма и огромната й инфраструктура в космоса, за която говоря.

ДУ: Ти каза „Висок скок”, 1947 година и че Труман се среща с тях веднага след това. Започват преговори, които обаче не протичат добре.

КГ: Точно така.

ДУ: След това германците упражняват натиск, като извършват това безцеремонно прелитане с летящи чинии над Вашингтон, което ако се случи сега, когато всеки може да прави снимки със своя телефон, това ще постави края на секретността относно НЛО.

КГ: Да, така е.

ДУ: Точно над Капитолия, точно над правителствената сграда на САЩ. Ти казваш, че това става през 1952 г. Очертай развитието на събитията във времето. Ние веднага ли се предаваме след това?

КГ: Това бе сламката, пречупила гърба на камилата и съветниците на президента казват: „Трябва да подпишем договор, след което трябва да продължим и да се опитаме да ги инфилтрираме и откраднем технологиите им, и по-късно да ги ликвидираме. Няма да действаме от позициите на по-слабите.”  И това ни довежда до момента, в който те започват да изграждат основната инфраструктура на Тайната космическа програма.

 ДУ: Това очевидно изисква много работна ръка. Откъде са взели толкова работна сила? Мисля, че това е друг проблем, с който хората не са наясно. До края на това предаване имаме още само 2-3 минути, но …

КГ: Това ще ни отведе до нещо, за което много хора са чули, нещо, което бе наречено „изтичане на мозъци”, случило се през 50-те и 60-те и чак до 80-те години на миналия век, когато много топ-учени от целия свят са получили предложения да се включат в тези програми. И изведнъж всички тези надарени учени изчезват от лицето на Земята . . .

ДУ: Казваш „много учени”. Какво означава „много” ?

КГ Това са милиони хора, привлечени в продължение на дълъг период от време, които са били изявени и обещаващи и са мислели, че ще могат да допринесат за тази космическа програма, с нейната разрастваща се инфраструктура. И те са били привлечени, за да станат част от всичко това.

ДУ: Един от моите „вътрешни информатори”, Пит Питърсън *), който е „стара пушка”, каза, че това са 50-60 милиона души по време на изтичането на мозъци.

*) В сайта www.atiearth.com има видео интервю в три части на Дайвид Уилкок с Пит Питърсън, с български субтитри. – Бел. прев.

КГ: Става дума за много хора.

ДУ: И те са имали за задача да раждат деца при първа възможност?

КГ:  Да, да се плодят и размножават.

ДУ: 60 милиона души, които раждат деца при първа възможност … във времето говорим за население колкото това на САЩ.

КГ: Точно така.

ДУ: Уха! Ние ще продължим този разказ, за да разкрием повече от случилото се – как тези хора са се озовали в космоса, какво им е било казано. Има още много от това, което предстои. Благодаря ви, че гледахте това предаване, стойте на линия.