ЕЛЕКТРИЧЕСКО СЛЪНЦЕ

(С) 2015 Превод АТИ

Дейвид Уилкок: Аз съм тук с Кори Гууд, свидетелят, който разказва на всеослушание една забележителна история за военно-промишления комплекс, който е колонизирал Слънчевата система и отвъд нея и който има интензивни взаимодействия с множество извънземни същества. Кори, добре дошъл отново в предаването.

Кори Гууд: Благодаря.

ДУ: Добре, нека започнем с един основен въпрос. Аз ще ти го подхвърля и да видим какво ще правиш. Какво представлява една звезда?

КГ: Звездата определено не е това, което са ни учили в училище – една гигантска топка газ в пламъци, посред космоса.

ДУ: Ти току-що удари шамар на всички скептици, защото те ще кажат: „Това е научно доказано, този е идиот.”

КГ: Това не е било научно доказано. Това е една научна теория.

ДУ: Правилно. Ние виждаме неща, които излизат от Слънцето, които предполагат, че то притежава водород. Има водородни атоми, които излизат навън, и кислород, и подобни неща.

КГ: Точно така. Когато бях назначен на изследователския кораб, имаше експедиции до Слънцето, до местата, където бяха изстрелвани сонди към него и те изстрелваха тези сонди към слънчевите петна.

ДУ: Първото нещо е как да закараш една сонда до Слънцето, без тя да изгори.

КГ: Обвита от енергийно поле.

ДУ: Значи много плътно енергийно поле, което я екранира и не позволява тя да изгори.

КГ: Правилно. И също пропадане на гравитационното … Това, което показа телеметрията, която получихме от тези сонди, бе удивително. Слънцето е електрическо. Хората, които говорят за електрическия плазмен модел на вселената, са прави.

ДУ: Но този модел обикновено изключва торсионните полета.

КГ: Да, така е. Има неща, които трябва да бъдат … информация, която трябва да бъде обединена. Очевидно торсионните полета имат място и не само звездите, планетите, галактиката. Бе ми показано, че цялата ни вселена е едно гигантско торсионно поле.

ДУ: Защо са избрали слънчевите петна, а не някое друго място?

КГ: Телеметрията от вътрешността на нашето Слънце, на Сол …

ДУ: Така ли го наричат – Сол?

КГ: Да, така го наричат. Има една сърцевина, която е много малка, и те установиха, че е направена от магнезий, натрий … не мога да си спомня всичките елементи.

ДУ: Предимно метални?

КГ: Да. И външната обвивка е изградена от подобни материали, но тя е като един анод и един катод. Така че то бе електрическо … почти като електрическа крушка. И слънчевите петна достигаха до центъра на Слънцето като завихрени нишки, проникващи до центъра на най-плътната част в средата на звездата.

ДУ: Като торнадо, електрическо торнадо?

КГ: Точно така. Тънки спирали от торнада, пресичащи се едни други, въртящи се и проникващи до малкия център.

ДУ: В това има смисъл, защото много пъти когато гледаме към слънчевите петна, виждаме изригвания, струи от енергия. Това се нарича слънчеви протуберанси (solar prominence) и когато виждаме тези изригвания, ти казваш, че това не е само на повърхността, а отива чак до самата сърцевина.

КГ: Чак до сърцевината и те понякога зависят от поведението на Слънцето, от порталите, използвани от различните извънземни групи, които влизат и излизат от нашата Слънчева система. И вътре в Слънцето има една голямо празно пространство. Те откриха, че външната страна е по-гореща от вътрешната, която е по-хладна.

ДУ: Това е, което виждат повечето хора – короната, която е всъщност над повърхността и е по-гореща. И това се счита за научна мистерия. Идеята обаче за електрическата вселена обяснява това с представата за Слънцето като един генератор на електрическа енергия.

КГ: Да, и Слънцето, или Сол, бива захранвано с някакъв вид вълни, които се удрят в него. Това е, което кара външната страна да бъде толкова активна. Тя бива захранвана от това, което описвам, като космическа мрежа. Всяко слънце, всяка звезда, е свързана с всяка друга звезда чрез космическата мрежа. И всяка е свързана чрез една нишка, електромагнитна нишка, чрез която се осъществява всяка връзка. Така че ако нещо се случи в една слънчева система с една звезда, то може да възникне обратна връзка през системата, която да повлияе на звездата в нашата Слънчева система.

ДУ: В моята трета книга, аз писах за един изследовател на пирамиди на име Джо Пар (Joe Parr). Той има една перка с малки пирамиди по краищата, които са със страна около 2.5 см. И той върти това нещо през серия от противоположни магнити. И той съпоставя север със север, юг с юг, север със север. И нещо се  случва в определен момент през годината, когато Слънцето и пояса на Орион, и след това Земята пресичат нещо като портал. И това се случва късно през декември. Пирамидките в края на перката изчезват от физическата реалност. Те преминават през стените на центрофугата като изстреляни от пушка. При това те направо се вграждат в стените на помещението, без да оставят следа откъде са преминали през стените на центрофугата. И той излиза с теория, че съществува някакъв вид пренос на енергия, който влияе върху природата на материята, когато Земята пресича този лъч между Слънцето и Орион, което се случва веднъж в годината в земната орбита. Мислиш ли, че тези плазмени лъчи могат да повлияят по този начин на материята? Да променят материята по този начин?

КГ: Абсолютно. Това е свързано с този хиперизмерен математичен модел, който ни бе предаден, който използваме, за да изчисляваме пътуването през порталите. Тъй като всяка звезда, планета и галактика са свързани с всички останали, трябва да можеш да изчисляваш тези неща. Защото можеш да имаш странни малки хълцания, които може да причинят странни неща, като тези, за които говориш в този експеримент.

ДУ: Пит Питърсън*) описа тази математика и аз се срещнах с човека, който  всъщност е направил това. Не мога да кажа името му, защото той не желае това, но той по същество е изчислил, че цялата вселена е едно поле на Пенроуз, което ще рече, че във всеки обект се пресичат три линии. И ако изчисляваш при основа шест, което ще рече, че отиваш от 1 до 6, и след това 2 запетайка 1, 2 запетайка 2, 2 запетайка 3, 2 запетайка 4, 2 запетайка 5, 2 запетайка 6, и след това 3 запетайка 1, 3 запетайка 2 и т.н., по този начин … ако изчислиш на база 6, тогава всички тези числа, Пи, Фи, те всички стават цели числа. Те вече нямат повтарящ се десетичен знак. Мислиш ли, че тези оператори от хиперизмерната математика, които са ви дали, по някакъв начин отчитат това? За това ли става дума?

*) Интервю на Дейвид Уилкок с Pete Peterson от три части може да видите в YouTube, както и (с български субтитри) в сайта на ATI. – Бел. прев.

КГ: Това по същество обединява всички научни принципи, които създават проблеми в официалната ни наука. И докато нашата официална наука не се откаже от своите теории и не приеме факта, че вселената е една плазмена, електрическа вселена и е една торсионна вселена – и двете са верни – това е науката, на която Тайната космическа програма основава своите технологии. Учените няма да напреднат повече оттам, където са сега, като използват технологии от края на 18-ти и началото на 19-ти век.

ДУ: Тъй като сега разговаряме за математика, мисля си за основата на струнната теория, на квантовата механика и всички тези неща, които скептиците ще се опитат да използват, за да ни атакуват като кажат, че всичко вече е било доказано. Почти всичката математика в основата на струнната теория е взета от този индийски математик на име Srinivasa Ramanujan. Той е бил гений, който е извел самостоятелно равностойността на сто години западна математика в една своя книга, и е достигнал до нещо, което никой не е разбрал, наречено „модулна функция”. И по същество, той казва, че геометрията е ключът към всички тези по-високи измерения. Сега те използват всичко това в теорията за супер струните. Нищо не я е изместило. Важният момент е, че Srinivasa Ramanujan казва, че индуската богиня  Namakkal го научила на всичко това по време на един сън. Така че можем да си помислим, че различни доброжелателни извънземни са се опитвали да посеят това знание в нашето общество.

КГ: Да. Съществата от по-висшите измерения са се опитвали да ни доведат до … казаха ми, че ние живеем много кратко. По същество ние умираме като духовни деца. Било е замислено да живеем много по-дълго, за да се развием духовно.

ДУ: Когато казваш, че са ти казали, кой ти е казал?

КГ: Каза ми Ра-Тиър-Ер.

ДУ: Един от Сините авиани.

КГ: Да. По времето на нашата смърт ние сме духовни деца. И това е, ако водим здравословен живот. Така че ние се нуждаем от помощ по време на този кратък живот, за да постигнем някакъв напредък. Ние получаваме помощ от по-висшите измерения от същества, които ни подават информация по време на сън и по други начини. За да ни помогнат да прогресираме, по време на това, което наричат главен  цикъл, до който трябва да достигнем, бързо.

ДУ: Терминът „главен цикъл” беше ли използван в твоята комуникация със Сините авиани?

КГ: Те така го нарекоха … ние сме в края на един главен цикъл.

ДУ: Точно така го наричат и в „Закона за Единството”. Това е нещо, което не сме дискутирали досега. Това е една друга корелация. Ако се върнем към науката за времето, когато те са изпратили тези сонди през Слънцето, сондите озоваха ли се някъде другаде? Или те просто са картографирали вътрешността?

КГ: Сондите картографираха вътрешността. Те изпратиха обратно телеметрични данни, преди да се поддадат на силите вътре в Слънцето. За сондите това бе една малка самоубийствена мисия. Бяха предназначени да влязат, да съберат данни и да ги изпращат обратно, докато могат.

ДУ: Едно от нещата, което ми прави впечатление, е твоето описание на скална метална сърцевина, с облак наоколо. Това ми прилича на описание на Юпитер или на Сатурн, по отношение на това, което знаем, че се намира в центъра им. Има ли някаква връзка между една звезда и една планета, на основа на това, което са ти казали?

КГ: Има връзка между една звезда и всяка съществуваща планетарна форма, електромагнитна струнна връзка. Всичко, което притежава достатъчно плътност, за да огъне пространство-времето в едно торсионно поле, създава връзка с една гореща звезда. И то създава една струна или електромагнитна връзка с тази своя звезда. И всяка планета притежава една сърцевина, която е движещата я сила, в зависимост от това колко е активна тази сърцевина и колко силна е тази връзка.

ДУ: В моята книга „Енергийното поле на вселената” описах труда на Джон Мартино (John Martineau), който е написал наистина удивителна, революционна книга със заглавие „Една малка книга за съвпадения в Слънчевата ни система”. Смахната история – аз вече бях написал цялата книга и в последната минута тази негова книга ми попадна, след което трябваше да променя цялата си книга и да добавя една глава за този човек. И ето какво е направил той. Той е разгледал връзките между орбитите на планетите и е открил, че те могат да бъдат идеално описани от серии вложени геометрии. Повечето от тези корелации – при това ние говорим за Платонови тела, като куб, тетраедър, икосаедър, който има двадесет страни от равни малки триъгълници и изглежда като топка от дискотека. Додекаедър, който има дванадесет петоъгълни стени …

КГ: Това са много от символите, които се появяват в тези хиперизмерни математически модели. 

ДУ: Те описват символите на Платоновите тела?

КГ: Да. Има малко числа и много символи, много от тези геометрични Платонови тела и много други неща, които са символи в този математически модел.

ДУ: Това изглежда напълно смислено. Всички съвременни хора, които се занимават със супер струнната теория, използват модела на Ramanujen, функции и те ги описват с Платонова геометрия и казват, че тези модулни функции са дескриптори на геометрията. Така че геометрията вече участва в хиперизмерната математика. Просто най-често хората не знаят това.

КГ: И те фокусират прекалено върху квантовата физика, докато ние открихме, че наистина всичко е просто вибрация – вибрационно състояние. И след като веднъж разберем, че всичко наоколо е състояние на вибрация –  времето и материята, и пространството – всичко може да бъде манипулирано, след като веднъж осъзнаеш това и се научиш как да го правиш, научиш се как да манипулираш вибрацията, вибрационното състояние на всичко около теб. Тогава всички тези други науки и всички тези, които се съмняват и казват, че греша, просто отпадат.

ДУ: Ето нещо, което важи за хората, които гледат нашето предаване – има толкова много прекрасна научна информация в моето друго предаване Учения в мъдрост (Wisdom teachings)*, за която няма да ви стигне цяла година. Едно от нещата, за които съм говорил, историята на д-р Роберт Муун, един от основателите на атомната бомба и един от най-важните учени, довел до реализацията й. През 1987 г. той открива, че протона в атома всъщност представлява геометрични ъгли. И той напълно го очертава. И аз разглеждам това в множество епизоди. Силно препоръчвам на тези, които се интересуват от това, да потърсят тези предавания.

*) Седмичното предаване Wisdom teachings, заедно с настоящата серия от интервюта, с общо заглавие Космическо разкритие (Cosmic Disclosure), биват излъчвани ежеседмично в Интернет на адрес www.gaiatv.com. Към 12.12.2015 г. там са качени общо 143 седмични предавания на Д. Уилкок от серията Wisdom teachings. – Бел. прев.  

КГ: Това, което казах, и това, за което съм говорил … gaiatv е повече от един онлайн университет.

ДУ: Това е един успореден университет.

КГ: Да, по съдържанието си това е един цял университет. Нямах представа, че цялата тази информация вече съществува там, преди да започна да я изследвам.

ДУ: Причината, поради която споменах за Роберт Муун, е, че ние навлизаме в обединения геометричен модел. И ето че имаме д-р Ханс Джени (Hans Jenny), този европейски учен, който вибрира вода, смесена с пясък. И чрез вибрацията на пясъка се получават фигури от свещената геометрия. Това какво ни говори? Геометрията е вибрация. Вибрацията създава структура. И тази геометрия, която е във всички тези измерения, е структурата на вибрация. Така че това е точно, което ти каза.

КГ: И той е напълно пренебрегнат от официалната наука.

ДУ: Разбира се.

КГ: Това е информация, която е преследвана. И това не е просто една теория, която подхвърлям тук. Това е работеща наука, използвана от Тайната космическа програма, която е била използвана дълго време. И много от тази информация ни е била предавана от извънземни раси, които са милиони години напред от нас в технологично отношение и които са използвали тези понятия и математически модели векове наред.

ДУ: Почти преди сто години Ръдърфорд изстреля електрони през златно фолио. И някои от тях заседнаха, и това го накара да каже, че те трябва да са частици. Защото той ги изстрелва през фолиото, но част от тях не преминават. Това се нарича „модел на атома на Ръдърфорд”. Това е една малка слънчева система, в която има тези малки планети, обикалящи около ядрото. Смяха ли се на този модел на Ръдърфорд в Тайната космическа програма? Те мислеха ли, че хората са глупаци, приемайки, че частиците са нещо солидно?

КГ: Ами, да. Защото ние също знаем, че съзнанието влияе върху резултата на всеки експеримент. Ако вземеш някого, който има предварителна идея, че всичко е вълна и започне да прави тези експерименти, той ще получи резултат, според който всички частици са вълни.

ДУ: Мисля, че когато се позовем на Муун, ние вече имаме един геометричен модел на атома, според който материята е една вибрация. Това решава всички въпроси.

КГ: Всичко е вибрация, както вече казах – мисълта, светлината, всичко около нас. Това са само различни състояния на вибрация. И даже нашето съзнание (и особено масовото ни съзнание) може да промени природата на вибрация на материята и реалността около нас.

ДУ: Едно от нещата, които ми каза свидетелят от Тайната космическа програма Джейкъб, бе, че една от причините хората да трябва да гледат в кристална топка или в огледало, за да видят и комуникират с духове, е, защото повечето от нас не вярват, че духовете съществуват. Ето защо те обикновено не позволяват да бъдат видени от нас. Ние обаче можем да изменим правилата, ако ги видим в едно огледало или в една кристална топка. Ние можем да си кажем, че това е едно отражение или нещо подобно.

КГ: Връщаме се към приказката „Няма никаква лъжица”. *) (усмихва се)

*) Препратка към сцена от филма „Матрицата”, където Нео обяснява на момчето да не се опитва да огъне лъжицата, а просто да си представи, че тя не съществува и вместо това да се опита да огъне себе си, и че всичко се свежда до това, в което вярваме. – Бел.прев.

ДУ: И така, вярно ли е това? В твоята работа ти също ли си чул това, което съм чувал от други свидетели и което е една от най-големите тайни, скривани от нас – че реалността е едно съвместно творение на нашето съзнание?

КГ: Да. Това е една от най-големите тайни, която са се опитвали да скрият от нас. И те са се опитвали да я преследват. Има много научни експерименти, които са я доказали. Те също са ги преследвали. Те са преследвали научната информация относно електрическата и плазмена вселена, относно природата на пространството и времето. Те са преследвали торсионната физика. Те наистина са се постарали да потиснат идеята за влиянието на съзнанието върху реалността. Много здраво са се постарали.

ДУ: Още през 1936 г. има един учен на име Ото Хилдерберг (Otto Hilgenberg), който публикува една много убедителна теория, че Земята би трябвало да се разширява и че всички континенти прилягат един към друг, ако премахнем океаните и свием Земята на половина, или на една трета от настоящия й размер. Има много други учени след Хилдерберг, които са дали даже още повече подробности. Какво става, ако Земята се разширява? Как това ще повлияе на нашата наука?

КГ: Ще обърне всичко с главата надолу. Ако една планета се разширява отвътре навън, това противоречи на официалната наука.

ДУ: Това би означавало, че материята бива създавана непрекъснато от нищото, нали? Земята расте, като едно живо същество.

КГ: Точно така. И, разбира се, също така Земята непрекъснато събира огромни количества космически прах и боклуци, тонове и тонове, и тонове всеки ден, които преминават през нашата атмосфера. Това също така добавя към плътността на планетата.

ДУ: Когато се върнем назад и видим модела на слънчевата система на  Джон Мартино, ние виждаме, че когато планетата се движи, има една гигантска геометрия, която обхваща цялата й орбита. И тази геометрия се движи заедно с планетата, докато тя се върти. И това, което ти описваш с тези звездни портали, формиращи се между планетите … много е вероятно тези геометрии, за които говорим, да притежават електричен заряд. И когато подредиш възлите, получават се една плазмена нишка.

КГ: Ти открадна думите от съзнанието ми. Те се наричат възли (nodes). А по отношение на Земята, всеки знае за тези „лей линии” и че Земята притежава една енергийна мрежа. И Земята се върти, и в зависимост от положението й в космоса спрямо Слънцето и поведението на Слънцето, и къде тези линии се пресичат, както и на елементите, които се намират под земята … Видът камък или кристали, металът под планините или по повърхността, създават възли. И те така го наричат – възел. И един звезден портал се появява около тези възли, или на повърхността на Земята, непосредствено под повърхността, или в горната атмосфера над областта на възела. И те се фокусират върху тези възлови области и търсят къде тези естествени портали ще се отворят. И те ги наблюдават във връзка с появата на нашественици, извънземни, които биха се появили в нашето небе. И странното е, че много от тях се появяват около тридесет и третия и тридесет и шестия паралели в северното полукълбо. Системата от възли в тази област изглежда че е мястото, където те се появяват и преминават много често.

ДУ: В повечето от своите беседи аз споменавам Иван Т. Сандерсън и той е източникът на изследванията на Бермудския триъгълник. Чарлз Берлиц бе всъщност този, който е автор на книгата „Бермудският триъгълник”, която доведе това явление до масовото съзнание. Но той всъщност се основава на изследванията на Иван Сандерсън. Сандерсън открива десет точки около Земята, където изчезват кораби в морето и самолети в небето. И всички случаи се струпват около едни и същи точки. Това бе публикувано през 1971 г. и след това през 1972 г. руснаците откриват, че ако добавиш северния и южния полюси, получаваш икосаедър. Това е една идеална свещена геометрия на Земята. След което учените откриват, че в това идеално се вмества също така един додекаедър. И когато събереш тези две форми, и нанесеш тези линии върху Земята, това ти посочва местоположението на континентите.

КГ: Имаше една сфера, която представляваше Земята, и те поставиха тези различни форми вътре в сферата, където точките се допират както при 19 градуса тук, в различни точки от ротацията на Земята около слънцето, и също така в различни моменти от цикъла на Слънцето. Те използват различни форми вътре в сферата, за да представят …

ДУ: Искаш да кажеш, че част от геометрията всъщност се появява в точки над повърхността на Земята? И че тези линии се пресичат някъде в небето?

КГ: Точно така.

ДУ: И там се намира възелът или порталът? И там се появяват предсказаните възли? Това ли са използвали германците? Ако се върнем към това, което говорехме преди … те са изпращали по този начин танкове и други неща?

КГ: Не. Това са били холограмни изображения … те са били използвани по друго време.

ДУ: Когато говорим за геометрията на тази мрежа, защо мислиш, че изчезват кораби и самолети в тези възли?

КГ: Те попадат на погрешното място в погрешния момент. Когато космическата мрежа активира определена възлова област и те се случат в тази област, когато тя се активира, това са естествени портали. И те се оказват на погрешното място в погрешния момент и биват засмукани от портала. Това са много странни неща. В зависимост от това къде се намират в областта на портала, те могат да бъдат пренесени в пространството и времето. Така те може да се окажат в различно време на Земята или някъде в галактиката, или отвъд нея.

ДУ: Аз всъщност намирам смисъл в това, според физическия модел, за който са ми разказвали други свидетели, който те наричат „наслоено време”. Ние искаме да видим времето като нещо, което се простира линейно, но ако си помислим за Слънчевата система като за една геометрия, тогава всяка една точка всъщност се наслага върху себе си, като при една глава лук. И точките всъщност не са разделени във времето. Геометрията се вмества в едно. Всичко приляга заедно като множество тетрахедрони, които съвпадат в определени точки.

КГ: Можеш да видиш геометрията изобразена навсякъде в тези тайни военни програми и в Тайната космическа програма. Геометрията се появява навсякъде.

ДУ: И така, ако миналото е в една геометрия и нашето настояще е в друга, и след това тези две форми съвпаднат, може да се получи портал, който те изстрелва през всички тези различни слоеве на геометрията, които ние приемаме за различни моменти във времето. Докато те всъщност се намират в едно и също пространство. Това всъщност не е пространство, а абсолютно пространство.

КГ: Един от учените яйчени глави каза, че откриването на всички тези възли и геометрия и цикъла на Слънцето, слънчевия единадесетгодишен цикъл, неговата активност, слънчеви петна, изригванията и нашето положение в Слънчевата система … всичко това прилича на един гигантски куб на Рубик, който трябва да подредиш много бързо.

ДУ: Нека ти задам един странен въпрос. Като че ли всичко дотук не е странно! Всички тези геометрии отвън и отвътре, означаващи бъдеще и минало, или всяка от тези други геометрии, реални ли са? Освен тази, в която се намираме? Съществуват ли въобще други геометрии? Или съществува само една реална геометрия?

КГ: Те всички са реални, и те всички се случват едновременно. Защото времето е една илюзия. Не съществува начало, средно положение и край по начина, по който ние преживяваме времето.

ДУ: Но когато нещо се случи в нашата история, ние пишем исторически книги. Доколкото можем да кажем, книгите не се променят.

КГ: Това е начинът, по който ние преживяваме времето, с нашите умове от трета степен на плътност. Времето се случва наведнъж. И е много трудно да се обясни на хората, че времето не е линейно, че времето е една илюзия и че нашето съзнание е това, което причинява преживяване на времето по линеен начин.

ДУ: Трудно се свиква с това.

КГ: Много трудно е да накараш хората да го разберат …

ДУ: Е, говорейки за времето, ние всъщност изчерпахме времето за този епизод. Налага ни се да се вместваме в половин час. И това, което ще се случи в следващия епизод – ще се впуснем в една тема, която си ни казал, че особено те удивява. Това е звездният портал в нашия мозък, епифизната жлеза, третото око. Ние ще разговаряме върху това следващия път тук, в Космическо разкритие, защото вие трябва да знаете. Аз съм вашият домакин Дейвид Уилкок и ви благодаря, че бяхте с нас.