(с) Превод АТИ, 2018 г.

Дейвид Уилкок: Добре дошли отново в Космическо разкритие. Аз съм вашият домакин Дейвид Уилкок и тук отново е Кори Гууд, със своето удивително междуизмерно приключение.

Кори, добре дошъл в предаването.

Кори Гууд: Благодаря ти.

ДУ: В предишното предаване ние достигнахме до твоето преживяване с това същество Рептил, което не си бил виждал преди, в сцена, в която си бил използван почти като пионка в една голяма космическа битка.

Какво се случи след това странно преживяване?

КГ: Аз продължих да се срещам редовно с Гонзалес и това бе свързано основно с мои здравословни проблеми.

Също така, скоро след това аз започнах да имам тези сънища, в които се озовавах отново в една от онези сфери. Също така сънувах, че се намираме в моята всекидневна и разговаряме.

ДУ: Разговаряш с кого?

КГ: С Тиър-Ер.

ДУ: О кей.

КГ: Точно така, основният Син авиан, с когото комуникирам, е Тиър-Ер.

ДУ: О кей.

КГ: Той също се появяваше в моите сънища. В много случаи аз имах нормален сън и изведнъж той се появяваше в него. Например сънувам, че съм някъде на село и след това изведнъж той по някакъв начин променя съня ми и се появява в него.

ДУ: Хм.

КГ: И по същество той ме подготвяше за нещо, защото ми каза, че след няколко дни ще бъда заведен на една среща със Супер федерацията, където той също ще присъства.

Там аз по същество ще превеждам и предавам съобщение от негово име. И наскоро след това ще отида на среща със Съвета на Сатурн, за да приветствам двамата нови Пазители.

ДУ: В онзи момент имаше ли някаква представа какво означаваше това „двамата нови Пазители”?

КГ: Да, вече почти три години Тиър-Ер ми споменава, че в даден момент Сините авиани и съществата Златен триъгълник ще напуснат нашата реалност и ще се появи един нов пазител, част от Съюза на Сферичните същества, който ще ни помага оттам нататък.

ДУ: Имаше ли някакво усещане, че тази предстояща среща ще бъде стресираща за теб? Защо в този случай е била нужна такава голяма подготовка?

КГ: Когато чуеш за подобна среща, това винаги е свързано със стрес, защото никога не ти дават много предварителна информация. Обикновено просто те хвърлят в ситуацията и ти трябва да се справяш сам.

ДУ: И кога точно се случи тази среща, за която те подготвяха?

КГ: Ами, на 16 декември, 2017, посреднощ, когато станах по средата на нощта, една Синя сфера се появи в стаята ми. Ето, виждаш ли, това е типът непосредствено предупреждение, което получавам.

От два дни преди това си бях подготвил някои по-прилични дрехи – подобни на тези, с които се появявам в Космическо разкритие …

ДУ: Разбирам.

КГ: … защото това ми изглеждаше важна среща и не исках да се появя отново по бельо, ха, ха, ха, което се бе случвало.

ДУ: Ха, ха, ха, да наистина.

КГ: Така че аз се облякох и Сферата ме отнесе.

ДУ: Разкажи ни по-подробно какво се случва в този момент. Сферата те понася. И къде се озоваваш след това?

КГ: Озовавам се при Супер федерацията, точно отвън … във фоайето, точно пред стъпалата, които водят към вратата на главната зала.

В долната част на тези стъпала има растения. И аз се оказах близо до тези растения.

За момент не знаех къде се намирам. Така че в първия момент отстъпих в посока на тези растения, като да се прикрия, но тогава видях Гонзалес и двама от маите, които стояха наблизо.

ДУ: Доколкото разбрах, ти вече си бил подготвен в тези сънища за това, че ще присъстваш на събрание на Супер федерацията. Така че тогава си разбрал, че това е, за което си бил подготвян, нали така?

КГ: Да, но когато казваш „подготвян” … те просто ти казват, че предстои среща. И това е цялата подготовка, която получаваш.

ДУ: Ах.

КГ: Никаква друга информация.

ДУ: О кей. И кой те заговори пръв? Какво се случва след това?

КГ: Гонзалес ме видя как стоя объркан и веднага напусна двамата маи, с които разговаряше, и се запъти право към мен. Той ме хвана за рамената, разтърси ги и каза: Готов ли си за това?” И аз попитах: „Готов за какво?”

ДУ: Ха, ха.

КГ: Нямах представа какво се случва. А той бе просто … Той се усмихваше и изглеждаше доста оптимистично настроен. И каза нещо подобно на: „Да, както обикновено”.

ДУ: И какво се случва след това?

КГ: Ами ние се изкачваме двамата по стъпалата, минаваме през главната врата и аз виждам, че залата е претъпкана. Никога не бях виждал толкова много същества на това място.

Както знаеш, има много извънземни същества, които  изглеждат напълно различни от човеците. Но там имаше и редица такива, които изглеждаха като човеци.

ДУ: Толкова подобни, че можеш спокойно да ги подминеш на улицата?

КГ: Когато Колумб е посетил Америка за първи път и е видял коренните жители, дотогава те не са били виждали този тип човеци.

ДУ: Точно така.

КГ: Става дума за същия тип преживяване. Просто виждаш една различна раса или друг вид хора.

ДУ: Хм, о кей. Значи залата бе препълнена. А какво бе преобладаващото настроение?

КГ: Имаше особено голяма възбуда. Имаше доста движение, мърморене.

Гонзалес ме водеше през тълпата към столовете, предназначени за нас. Както и преди, за всяка група имаше по три места за сядане във формата на триъгълник  и един главен стол по средата, поставен малко по-високо от останалите

И докато вървяхме, аз погледнах наляво и видях пет водни същества, които не бях виждал никога преди. Имаше едни цилиндри, съставени от вода, които плуваха на около половин метър от пода. Нямаше никакво стъкло, изглеждаше че водата поддържаше такава форма под влиянието на някакво силово поле. И вътре се намираха тези водни същества.

Задните крайници на част от тях приличаха на задните крайници на морж и някак висяха във водата. 

И за да поддържат телата си изправени във водата, от време на време те махаха с тези крайници като с ветрило.

Тялото им приличаши също на това на морж, но главата … имаха много голяма уста, наподобяваща морска крава, пригодена за засмукване на вода.

Засмуканата вода излизаше през два отвора като фунии на мястото, където трябваше да се намират ушите.

ДУ: Нека поговорим малко за очите и за това как е изглеждала останалата част от главата.

КГ: Най-удивителното бе това подобно на балон нещо, което плуваше отгоре на главата, и бе свързано с нещо като корда с мястото, където би се намирало средното око. То бе пълно с някакъв вид течност.

Когато съществото обръщаше главата си, този израстък се движеше в същата посока. Това очевидно бе свързано с начина, по който те комуникираха или може би сканираха околната среда.

ДУ: Хм.

КГ: Тези същества не комуникираха много, с едно-две изключения по-късно, при което около тялото им във водата проблясваха малки светлини.

ДУ: Хм. Може би става дума за някакъв вид биолуминесценция?

КГ: Може би, но изглеждаше, че това се случва само когато имаше някаква причина, свързана с умствената им дейност.

ДУ: Хм.

КГ: От вида на едни други водни същества веднага ме побиха тръпки.

Те имаха много остри като игли зъби.

Отзад черепът им приличаше на този на маймуната макак резус. Ние по-късно шеговито ги наричахме „морски маймуни”.

В долната част тялото им бе удължено като на змия и завършваше с опашка, подобна на тази на змиорка. Това е най-близката аналогия, която бих могъл да направя с нещо, познато ми от Земята.
ДУ: Ти спомена, че си имал неприятно усещане, свързано с това същество. Можеш ли да бъдеш малко по-конкретен какво точно си почувствал?

КГ: Изпитах чувство на ужас, от което стомахът ми се сви. Също така, наоколо имаше твърде странни на вид същества. Без да проявявам предразсъдък … искам да кажа, че нещо определено не бе в ред.

Наведох се към Гонзалес и го попитах: „Не те ли побиват тръпки от това водно същество?”

Той посегна към вътрешния джоб на якето си и извади един таблет. Потърси нещо в него, след което ми го подаде.

Когато го погледнах, видях, че това бе доклад от времето на Корейската война (1950-1953), за един бомбардировач, който изпълнявал рутинен полет, по време на който му се наложило да кацне в морето по технически причини.  
Контактът му с водната повърхност не довел до разрушения и преди да потъне, дванадесетте военни успели да пуснат във водата салове с храна и провизии, както и да изпратят сигнал SOS.

.

И така те просто седели в тези спасителни салове, изчаквайки да бъдат спасени.

Следващото нещо, което те впоследствие докладвали, било, че започнали да се отдалечават едни от други и използвали греблата си, за да бъдат близко един до друг и така да увеличат шансовете си за оцеляване.

И докато правели това, видели една човешка фигура, която изскочила от водата,  грабнала един от мъжете за спасителната жилетка …

… и го отмъкнала във водата.

След това се опитвала да го потопи напълно, но не успяла поради спасителната жилетка. 

Веднага след като това се случило, се чули викове, които идвали от един от другите салове.

В сала, чиято гледна точка ти предавам, се намирали капитанът на самолета и неговият помощник. Като видели какво става, те помислили, че са нападнати от подводничари и открили огън. Успели да убият трима от нападателите.

Нападателите се оказали същите като това водно същество, от което ме побиха тръпки.

ДУ: Това трябва да е било силно шокиращо за войниците. Те срещнали нещо, което било определено интелигентна форма на живот, но в същото време съвсем различно от нормално човешко същество.

КГ: Да, тези същества им се сторили като морски чудовища.

ДУ: Точно така.

КГ: И така те останали в защитна позиция до момента, в който били спасени няколко часа по-късно.

Две от убитите същества били издърпани обратно във водата от своите събратя, ако можем да ги назовем по този начин. Нашите хора успели да издърпат едно от съществата в един от саловете, за да имат нещо, с което да докажат за случилото се.

А когато били спасени, хората от ВМС конфискували съществото.

Окончателният доклад за случилото се гласял, че пострадалите били в делириум от нощния си престой в ледените води, след което били нападнати от акули.

ДУ: Защо мислиш, че тези същества биха проявили такова отрицателно отношение към хората, след като живеят заедно с нас на тази планета?

КГ: Ами, това са водни същества. Те са израстнали във водна среда. Те не …

Взаимодействието с тях е твърде странно, защото взаимните ни представи едни за други са твърде различни. Те са тук, за да изследват определени аспекти на океана. Те не само че изобщо не се интересуват от нас и от това, което правим, но не могат да ни понасят, защото виждат как замърсяваме океана и не живеем в равновесие с природата. 

Ние оказваме влияние на тяхната програма – програмата, която провеждат под водата – тяхната генетична програма.

ДУ: И какво представлява по-точно тази програма? Те гледат ли на Земята като на свой дом?

КГ: Не …

ДУ: Те имат ли чувството, че принадлежат тук?

КГ: … но тук има толкова много различни видове живот. В същото време, когато говоря за 22-те генетични експеримента, аз имам предвид само експерименти, свързани пряко с хората.

Има други същества в океана, които са особено важни за други същества от други планети. И тези водни същества не са никак щастливи от начина, по който хората се отнасят към океана.

Беше ми казано, че последното нещо, което бих искал да направя, е случайно да попадна в зоната на един от техните експерименти, защото ако това се случи, те ще атакуват с изключителна жестокост. Те никак не обичат хората.

ДУ: Експериментална зона, добре, но те какво експериментират? Какъв е този експеримент? Те се опитват да създадат форми на живот тук? Отглеждат ли нещо?

КГ: Те изследват и управляват развитието на живота в морето.

Те не само научават за други видове воден живот във вселената, но са в състояние да провеждат генетични експерименти и да създават различни форми на живот и след това изучават поведението им в нашата водна среда.

Така например, те придават на някои от създадените форми на живот определени способности, които обаче се губят при нашите условия. Нашата екосистема не им се отразява много добре.

ДУ: Защо тези същества не се опитат да постигнат някаква договореност с нас? Защо те просто действат на принципа „първо стреляй и след това задавай въпроси”?

КГ: Те са били тук и са провеждали експерименти в океаните още преди ние да се изправим на задните си крака.

ДУ:  Хм.

КГ: Сигурен съм, че те биха предпочели някаква форма на водно същество да е станало доминиращия вид на планетата, но това просто не се е случило. Такива са се оказали (сухоземните) бозайници. Наложил се е един бозайнически експеримент.

Нашите океани обаче са толкова разнообразни, че те не могат да пренебрегнат възможността да се възползват от това генетично разнообразие и да създадат нови форми на живот, както и да научат повече за самите себе си.

ДУ: И тези два вида същества имаха някакъв вид вода около себе си?

КГ: Да.

ДУ: О кей. И тя бе и в двата случая във формата на невидим цилиндър?

КГ: Да. Аз попитах Гонзалес за това. Всъщност го попитах: „Всички ли имаме такъв тип обичайно за всяка отделна група атмосферно обкръжение?”

Той ми отговори: „Тази станция е изключително древна и изключително интуитивна и интелигентна”.

Той каза, че в мига, в който си докаран тук и влезеш в този кораб, независимо от каква част на вселената идваш и даже ако тук не познават как изглежда твоята среда за живот, около теб се появява едно поле, което ти дава точното атмосферно налягане и условия, към които тялото ти е привикнало.

ДУ: Хм.

КГ: И това нещо е невидимо. Никой не може да го види.

ДУ: Очевидно в този момен предстои да се случи нещо. Ти виждаш тези водни същества. Спомена също, че двамата с Гонзалес се намирате при обозначените за вас места.

КГ: Точно така.

ДУ: Вашите столове изглеждаха ли по същия начин като тези на останалите?

КГ: Да, столовете на всички присъстващи изглеждаха по един и същи начин.

ДУ: О кей.

КГ: Нашите три стола бяха празни и двамата с Гонзалес стояхме изправени до тях. Попитах го: „Ти ли ще стоиш на стола днес, или сега е мой ред?” Защото когато седиш на това място, ти комуникираш непрекъснато с останалите групи – ставаш част от нещо като гигантска телекомуникационна мрежа.

ДУ: Разбирам.

КГ: Когато го попитах, той се усмихна и каза: „Не, ти си ей там горе”. И посочи с ръка кръглата сцена.

ДУ: Хм.

КГ: И аз моментално почувствах тази буца в гърлото си. Всички останали столове бяха обърнати към тази централна сцена.

ДУ: Разтревожил си се?

КГ: Да. Нямах никаква представа не само какво се случва, но и какво трябваше да правя.

Тогава той каза: „Всичко, което трябва да направиш, е да застанеш на сцената и да си помислиш: „Аз съм готов.” След това шеговито добави: „Не се тревожи. Как е възможно среща между Пазителите и Супер федерацията да бъде нещо лошо?”

ДУ: Ти казваш, че Супер федерацията е извън времето, но все пак, това, което описваш, изглежда нещо много необикновено.

КГ: Ами станцията, в която бяхме, е извън времето. Тези същества не пребивават в станцията през всичкото време.

ДУ: О кей.

КГ: Те се завръщат в своята галактика или звездна система.

ДУ: Но това да разговарят с Пазителите не е нещо нормално за тях, нали?

КГ: Не, не е.

ДУ: Колко често мислиш, че те имат възможност да правят това?

КГ: Не зная дали въобще имат някога такава възможност.

ДУ: Наистина?!

КГ: Точно така.

ДУ: В същото време ти казваш – ако се върнем назад в нашето предаване – че Астероидният пояс е бил планета, която е била взривена преди половин милион години.

Това е позволило на тези същества да дойдат тук. Взривът е нарушил защитната обвивка, което им е позволило да започнат тук своите генетични експерименти.

Значи ти казваш, че те може да са имали половин милион години за провеждане на своите генетични експерименти, без да чуят нищо от тези Пазители в това време?

КГ: Да.

ДУ: Наистина?

КГ: Точно така. Не пряко.

ДУ: Значи това е нещо като …

КГ: Гонзалес им е предавал съобщения от Пазителите, но те никога не са били в присъствието на Пазителите.

ДУ: Уха! Значи това е първият път в една история от половин милион години, в която те са се занимавали с това и никога не са били в директна комуникация?

КГ: Доколкото ми е известно.

ДУ: Уха! Как разбра какво да правиш в този момент? Ти си отишъл на сцената, очевидно без никаква допълнителна информация.

КГ: Аз се качих на сцената. С облекчение си помислих, че не ми се налагаше да нося онази глупава червена униформа, която ме накараха да облека предишния път, без да зная защо.

ДУ: О кей.

КГ: Този път не трябваше да бъда облечен с нещо специално. И така, аз застанах на сцената и очите на всички бяха вперени в мен. Почувствах силно нервно напрежение.

Помислих си: „Само всичко да свърши по-скоро”. След това затворих очи, стиснах юмруци и казах: „О кей, аз съм готов.”

ДУ: Сега, всички присъстващи същества са наясно, че не командват парада, нали? Те може да се правят на богове пред нас, защото провеждат всички тези генетични експерименти и ни се представят като ангели или богове.

В същото време те знаят, че тези Пазители са от по-висок ранг и упражняват някакъв тип контрол над тях. Това така ли е?

КГ: Да, те са наясно с космическата йерархия, но болшинството от тях имат усещането, че това, което правят, е много важно и че не трябва да бъдат смущавани.

ДУ: О кей. Колкото до представители на Земята на тази среща, ти видя ли някой познат?

КГ: Да. Когато се огледах наоколо, видях стола на земната делегация, в който седях предишния път, и разпознах един от членовете на Съвета на 200-те, с намръщено изражение.

ДУ: Това е ли някой, когото биха разпознали повечето хора на Земята?

КГ: Да.

ДУ: Интересно. Значи той не е изглеждал много щастлив от случващото се.

КГ: Не.

ДУ: Ти си на сцената и какво се случва след това?

КГ: Подобно на това, което се случи в Лунния оперативен център, изведнъж Тиър-Ер и съществото Златна глава се появиха зад мен. Също както тогава.

Настъпи пълна тишина. Обърнах се и погледнах към Тиър-Ер, който започна да движи ръката си. И той ми каза: „Повтаряй всичко, което ще кажа, точно както го казвам.”

ДУ: И това включва също интонацията?

КГ: Само словесната част.

ДУ: Ох.

КГ: Не трябваше да движа ръцете си, така както правеше той.

ДУ: О кей. Значи той ти казва това и после какво се случва?

КГ: Моментално, аз започнах да говоря. Информацията бе … аз я чувах в ума си и след това, без каквото и да е усилие от моя страна, думите излизаха от устата ми.

ДУ: Ти беше ли наясно със съдържанието?

КГ: Бях наясно с голяма част от съдържанието. Част от него обаче бе извън познанията ми. Не го разбирах. По-късно обаче станцията блокира от паметта ми част от съдържанието. Тиър-Ер ме накара да се обърна към някои от тези същества по име, но аз не помня нито едно от тях. 

И някои от тези същества … Спомням си, че докато бях там, виждах ясно лицата им, но сега, когато се опитвам да си ги припомня, те се появяват в паметта ми без лица. Просто опъната кожа, без лице.

ДУ: Интересно. И каква бе същността на посланието на Тиър-Ер, според това, което ти е било позволено да запомниш?

КГ: Най-важното бе, че Тиър-Ер каза на Супер федерацията, че те трябва да се разформироват, че тези 22 експеримента биват прекратени, че човечеството има много неща, с които трябва да се справи, но че вече е настъпил нашият момент – нашето време.

22-те генетични програми … Те са се намесвали в нашата генетика, КАКТО И в нашето духовно развитие в продължение на много хилядолетия.

И посланието, което получиха, гласеше, че човечеството, което вече е станало една ориентирана към звездите раса, ще започне само да управлява своята генетика и духовност. Ние вече няма да бъдем подвластни на тези същества и те няма повече да ни контролират.

ДУ: Какво бе първото нещо, което Тиър-Ер каза? Спомняш ли си първото му приветствие?

КГ: Той винаги казва едно и също: „В любов и светлина, в името на Единствения безкраен Създател”. Нещо обаче, което бе ново този път, бе също: „В служба на всички; в служба на Единството.”

ДУ: ХМ.

КГ: Той каза това накрая, преди да си тръгнат.

ДУ: Преди да ни разкажеш каква е била реакцията, можеш ли да ни кажеш как усещаше това телепатично взаимодействие? Дали си бил просто спокоен, без всякакви емоции, или си почувствал нещо?

КГ: О, точно обратното. Аз бях облян в сълзи. Искам да кажа, просто …

Това ми се случва често, когато си имам работа с …

Когато те общуват с мен, аз получавам не само образи и думи, но също така и звуци. Усещам миризми. И това е толкова емоционално завладяващо, че понякога ридая като бебе. Просто сълзите се стичат от очите ми. Това е просто емоционално завладяващо.

ДУ: Любопитен съм дали си изпитвал някакво чувство на любов. Изпитвал ли си също така някакво чувство на блажена любов?

КГ: Да. Да. Да, чувство на любов, но също така и някакво усещане за делова атмосфера.

Те бяха там, за да обсъждат делови въпроси. Те не бяха там, за да водят диалог. Те бяха там, за да съобщят определена информация, след което да напуснат.

И точно това бе, което направиха.

ДУ: Значи ние говорим буквално за всички тези различни същества, които са използвали Земята като научна лаборатория, генетична лаборатория, един духовно-експериментален изследователски център, в продължение на половин милион години.

Каква ли ще бъде реакцията им, ако им кажат, че трябва да си стегнат багажа и да вървят по дяволите.

КГ: Реакцията бе ОГРОМНА. Някои от тях просто крещяха телепатично. Не ме карай да ти го обяснявам. Други говореха на глас и клатеха глави.

Тогава станцията взе контрол върху положението. И тези от присъстващите, които говореха, движеха устните си, но не се чуваха никакви звуци. Стана ясно, че нещо извън тях владее положението.

В същото време там имаше същества, които изглежда бяха доволни от ситуацията.

ДУ: Хм, някои от членовете на Супер федерацията?

КГ: Да. И Тиър-Ер по същество ме накара да им кажа, че ще настъпи преструктуриране на Супер федерацията и че болшинството от тях ще бъдат разпуснати, отстранени. А една малка част от тях ще работят съвместно с представители на нашия местен клъстер от 52 звезди, нашите космически братовчеди. Заедно те ще образуват една нова Супер федерация, в която ние ще заемем постоянно място.

ДУ: Хм.

КГ: И това е нещо НАИСТИНА, НАИСТИНА много голямо.

ДУ: Ти бе казал преди, че не ни е било разрешено да имаме редовно място в заседанията на Супер федерацията. Че не сме имали възможност да й оказваме никакво влияние.

Тогава това предполага, че това е било нещо надхвърлящо решенията, които членовете на тази Супер федерация са вземали помежду си. Било им е казано, че има някакъв космически закон, който те трябва да следват. Това е нещо като нареждане, което те получават. Съгласен ли си с това?

КГ: Ами всичко е подчинено на космически закони. С промяна на енергиите и когато човеците започнат да упражняват повече контрол върху генетиката и духовната част на техния експеримент, тогава тези други същества биват изтеглени от ситуацията.

Това се е случвало в редица звездни системи една след друга. Те са били изтегляни по този начин много пъти.

Те толкова се смутиха, че Тиър-Ер ме накара да им кажа: „Спомнете си Системата Понс”, което нямах представа какво означава. След това обаче те напълно утихнаха и станаха по-малко възбудени.

Тогава в ума ми се появи изображение на някакъв вид война между Супер федерацията и Пазителите.

ДУ: Хм.

КГ: Но това е всичката информация, която успях да получа.

ДУ: О кей. Тъй като наближаваме краят на този епизод, може ли набързо да разкажеш за още нещо важно, което се случи тогава, което не си споменал до момента?

КГ: Ами след края на срещата енергията в залата се повиши – както положителната, така и отрицателната.

И Гонзалес ме избута бързо навън … преди някой да ме нападне. Докато излизахме от залата, той ми каза: „Знаеш ли какво означава това?”

Аз го погледнах и отговорих: „Няма вече да имаме някакви извънземни, които да претендират, че са наши богове.”

Той на свой ред ми каза: „Те СА боговете от нашите митове. Но да, това означава, че сега човечеството поема контрола върху своето бъдеще както генетично, така и духовно.” Той беше много развълнуван.

Той ме придружи до мястото, където ме бяха докарали. Там се появи една Синя сфера, която ме отведе у дома.

ДУ: Какво наистина означава това за човечеството, за нашето бъдеще, за престъпните групировки, за това, което сме правили досега? Как всичко това ще се прояви като бъдещето, което ще видим като реални хора тук на Земята?

КГ: Ами, по същество бе съобщено, че те ще направят енергийно невъзможно съществуването на Драко в нашето пространство.

ДУ: Оу, уха!

КГ: Те не само ще направят това, но то е част от този естествен процес, който протича в космоса, с увеличаването на енергията в тази част на галактиката, през която преминаваме.

Това, което се случва, е един естествен процес на енергиите, преминаващи през космическата мрежа, докато ние преминаваме през по-високо енергийна област на галактиката … Спомни си, че космическата мрежа е съставена от всички звезди в нашата вселена.

ДУ: О кей.

КГ: Чрез тази мрежа всяка звезда е свързана с една електромагнитна тръба.

ДУ: О кей.

КГ: И системата от портали действа през тези тръбни връзки. Така действат порталите, от звезда към звезда.

ДУ: О кей.

КГ: Докато други звезди от нашия локален звезден клъстер преминават през тази енергийна част на космоса, те приемат допълнителна енергия. Тя преминава през северния и южния полюси и част от нея преминава през звездата. 

И остатъчната енергия се връща обратно през космическата мрежа към НАШАТА звезда.

Нашата звезда преминава през нещо подобно. И това, което се случва, е, че докато преминаваме по тази орбита, в Слънчевата ни система се натрупва енергия, която е несъвместима с Рептилите.

ДУ: Хм.

КГ: Тя им действа като отрова.

ДУ: Ако те не могат да избягат поради издигнатата Външна бариера, дали някои от тях ще успеят да оцелеят? Има ли начин някои от тях да оцелеят?

КГ: Сега те могат да пътуват през Системата Старгейт, която е много строго наблюдавана. Всяко място, на което се намират, бива точно следено и винаги знаят точно къде могат да намерят всеки преминаващ.

Това, което се случва, е, че подобно на време-пространствената сфера, която Аншар създадоха, за да поместят своя град, същото нещо се случва и с много от тези Рептили – Драко и насекомоподобните. Те формират тези джобове от време-пространство, в които влизат и изчакват преминаването на енергийните промени.

Те също така се намират в силно защитени бази дълбоко в Земята. Така че те ще се опитат да изчакат там преминаването на тези хиляда години, за да се завърнат и управляват отново.

През това време те ще бъдат слаби и ще се крият … И човечеството ще бъде отговорно да отиде дълбоко в тези вътрешности на Земята, да открие техните скривалища и да ги прочисти от Рептилите.

При един от разговорите ни с Гонзалес той ми каза, че суперпорталите са нещо специално и че има един такъв непосредствено извън нашата звездна система.

Противно на космическите закони е на някое същество да бъде забранено да ползва един суперпортал.

ДУ: Хм!

КГ: Те не могат да забранят на Рептилите да ползват суперпортала, но могат да направят звездната ни система отровна за тях, така че те повече да не се появят в нашата Слънчева система. Те ще могат да преминават в двете посоки през този суперпортал, но няма да имат достъп дотук в продължение на хиляда години.

Когато Гонзалес ми каза това, аз придобих странно изражение на лицето си, а той добави: „Звучи библейско, нали?”

ДУ: Хм. Галактическата федерация има ли нещо общо с отравянето на атмосферата за Драко?

КГ: Пазителите са, които управляват тези енергии. Те обаче не правят това, за да отблъснат Драко. Те го правят като естествена част от космическата прогресия.

ДУ: Кори, интересно е да отбележим, че в Закона за Единството се говори много за Възнесението. Там използват като метафора думата „жътва”, която както съм описал в предаването Мъдри учения, се среща доста често в Новия завет. 

Те използват метафора, при която ни сравняват с плод, който трябва да … Цялото дърво трябва да узрее, ако щеш.

И след това там се казва, че Пазителите ще се появят, за да е сигурно, че „плодът ще бъде ожънат без нараняване или поражения”.

Тогава мислиш ли, че случилото се на това събрание има нещо общо с това те да са сигурни, че ние няма да бъдем наранени, докато преминаваме през този процес на Възнесение?

КГ: Изглежда, че в миналото, когато Супер федерацията е била достигнала един естествен момент, в който съществата, обединени в нея, е трябвало да си отидат, те са отказали да го направят.

ДУ: Хм.

КГ: И по тази причина е възникнал конфликт. Така че по силата на естествена част от космическите закони и космическата прогресия, тези същества получават напомняне, че е време да преминат към своя следващ експеримент.

ДУ: Ами, това е наистина, наистина удивително и една много добра новина.

Сега, Кори, искам да ти благодаря за това, че ни предаде тези новини. Искам да благодаря и на вас зрителите за участието ви. Това е Космическо разкритие с вашия домакин, Дейвид Уилкок, и Кори Гууд.