(с) Превод АТИ, 2018 г.
Дейвид Уилкок: Добре дошли отново в Космическо разкритие. Аз съм вашият домакин Дейвид Уилкок и съм тук заедно с Кори Гууд, за да узнаем неговите удивителни космически новини. В този епизод ние ще говорим за завръщането на Древната раса „Строители” (Ancient Builder Race).
Кори, добре дошъл отново.
Кори Гууд: Благодаря.
ДУ: Миналия път бяхме достигнали до средата на една много важна сцена, в която ти бяха казали, че ще бъдеш разведен на обиколка из Лунния оперативен център и ти спомена за първи път в това предаване, че всъщност тези оперативни центрове са три на брой.
Сега би ли ни разказал малко повече за тази обиколка?
КГ: Казаха ми, че ще мога да разгледам някои древни съоръжения, около които са били построени трите Лунни оперативни центъра.
ДУ: О, наистина?!
КГ: Точно така. Веднага след края на брифинга ние бяхме ескортирани директно към тази обиколка, но всъщност се оказа, че брифингът не бе приключил.
Това, което се случи, бе свързано с прозореца на стената, откъдето се виждаше лунният пейзаж и пред който от тавана се спусна един голям екран, подобен на интелигентните таблети.
И Зигмунд се изправи до него и каза: „Имам нещо интересно за вас двамата”.
След това продължи: „От известно време ние наблюдавахме нещо, което приличаше на изоставен кораб, който се приближаваше към нашата Слънчева система, и това е едно от многото неща, които следим.”
ДУ: Имаш ли представа какво означаваше това „от известно време”? Става ли въпрос за много години?
КГ: Това е всичко, което разбрах.
ДУ: Хм.
КГ: Зная, че те вероятно са го следили в продължение на доста години.
ДУ: Хм. О кей.
КГ: Той каза: „Ние го наблюдавахме с голям интерес, защото той се приближаваше все повече до Външната бариера.”
И те са се интересували силно какво ще се случи, когато корабът взаимодейства с Бариерата …
ДУ: Разбирам.
КГ: … което би им дало полезна информация.
ДУ: Дали са имали някаква информация … например ако някой кораб се опитва да избяга от нашата Слънчева система и се удари в Бариерата, дали експлодира? Какво всъщност се случва, ако нещо се удари в Бариерата?
КГ: Изглежда, че тя реагира като еластична повърхност и просто ги отблъсква.
ДУ: Ох!
КГ: Ако някой се опитва да премина, тя просто го отблъсква обратно.
ДУ: Значи тя задължително не ги разрушава, а само се огъва и ги отблъсква.
КГ: Точно така.
ДУ: О кей. И колко информация са успели да съберат за този кораб? Например наблюдавали ли са го отблизо? Кацали ли са на него?
КГ: Ами за известно време те са събирали телеметрична информация и са го наблюдавали как се приближава към Бариерата.
ДУ: О, разбирам. Защото не са могли да минат отвъд Бариерата, те не са могли да отидат и да го разгледат. Те са могли само да го наблюдават с инструменти.
КГ: Точно така. И в момента в който той е щял да се сблъска с Бариерата, те са били насочили всички свои инструменти в тази посока.
И са били шокирани, когато този изоставен кораб преминал през Бариерата.
ДУ: Наистина?!
КГ: Ами да, но това, което те не са знаели … По това време Бариерата е била вече премахната.
ДУ: Точно така, ти каза това в предишното предаване.
КГ: Тъй като обаче никой не е бил обявил това, съответно и никой не е знаел.
ДУ: Разбирам.
КГ: Така че редица същества не са идвали тук нито са напускали, защото са мислели, че Бариерата е все още издигната.
ДУ: Но ти бе споменал, че тази Галактическа федерация сега я засилва.
КГ: Правилно.
ДУ: Тогава тя няма ли да възстанови функциите, които е имала преди?
КГ: По същество да, но вече те вероятно ще могат да те спират с военна сила.
ДУ: Разбирам. О кей. Тогава след като те разбрали, че Външната Бариера не действа и този кораб е преминал през нея, какво са направили след това?
КГ: Ами докато провеждаше там изправен своята презентация, в един момент Зигмунд изпуфка нещо и каза: „Аз водих една експедиция до този кораб, за да видим кой го притежава и откъде е дошъл.”
ДУ: Хм.
КГ: И докато казваше това, на екрана започнаха да се появяват телеметрични данни. Това очевидно бе видеоматериал, като едни числа и координати започнаха да се изреждат твърде бързо, след което изчезнаха.
След това видях една дълга тясна линия светлина, като че ли нещо отразяваше светлина в тъмното пространство и тя много бавно се движеше надолу по екрана.
Тогава започнах да чувам прекъсващи звуци и някакви комуникации, подобни на трансмисии на НАСА и в разговора ставаше дума за синхронизиране с въртенето на кораба.
И те си говореха колко са се приближили, след това започнаха да отброяват кацането: „Три, две, едно, контакт”.
Това бе също както предаванията на НАСА.
След това совалката, която приближаваше към кораба, изстреля един дрон. Този дрон заснемаше приближаването на совалката към кораба. Странният космически кораб имаше формата на пура и бе целият от камък.
ДУ: О кей.
КГ: На около една трета от дължината на кораба имаше нещо, което приличаше на метал, някакъв кристален метален материал, където очевидно е бил мостикът на този кораб.
И този кораб от камък изглеждаше сякаш бе претърпял сблъсъци с други космически обекти в продължение на милиони години. Той бе наистина доста увреден.
Отвън имаше … изглеждаше подобно на мръсен лед върху част от купола … А куполът беше покрит с дупки. Той бе напукан и смачкан.
Покрай него обаче и по-нататък по страната на кораба имаше лед. Цветът му бе зеленикаво кафяв, като на застояла вода, като тук-там имаше розови и оранжеви петна.
В този момент очевидно не знаех какво представлява ТОВА.
След като кацнаха и стабилизираха совалката, те започнаха да излизат от нея, облечени в космически костюми.
ДУ: А как са влезли вътре в кораба?
КГ: Ами те влязоха през една от тези дупки.
ДУ: Една от дупките на купола, за който спомена?
КГ: Да, на купола. Те имаха прожектори на шлемовете си и върху различни части на костюмите си, както и на една от китките си.
ДУ: Имаше ли някаква гравитация, която да им позволява да ходят? Как успяваха да маневрират вътре в кораба?
КГ: Нямаше никаква гравитация. Те се придвижваха, като се отблъскваха от стените подобно на астронавтите в Космическата станция.
ДУ: О кей.
КГ: На костюмите им бяха монтирани камери от типа на GoPro и една от тези камери предаваше образа на екрана, който наблюдавахме.
Когато влязоха в кораба, светлините от прожекторите им осветяваха доста добре непосредственото им обкръжение.
В кораба очевидно отсъстваше всякаква гравитация, а на дъното му, където би трябвало да се намира подът, имаше дебела ледена покривка, точно както от външната страна. Приличаше на замръзнала езерна вода, в която имаше органичен материал.
ДУ: Хм.
КГ: Веднага един от тях извади инструмент подобен на малка кирка и изкопа леда, за да вземе проба от това, което се намираше отдолу. Дебелината на този лед бе около 10 см. Той слагаше проби в една найлонова торба, като едновременно заснемаше всичко с камерата си.
ДУ: Имаше ли някакъв консенсус какво можеше да представлява това?
КГ: По-късно Зигмунд каза, че след като са изследвали всички проби, те са се оказали пълни с органичен материал, който най-вероятно е представлявал останки от екипажа …
ДУ: Наистина?!
КГ: … от първоначалния екипаж.
Така че на видеоматериала аз видях всички тези различни панели, които те бяха свалили от стените и които просто плуваха във вакуума. Имаше места, където очевидно бе имало някаква апаратура, която бе отнесена.
Те казаха, че е било очевидно, че в течение на милиони години корабът е бил посещаван многократно от различни извънземни същества, които са били отнесли всичко. Така че те предимно документираха местата, откъдето е била взета различната апаратура.
Имаше следи от различни извънземни, които са били на това място.
На един от видеозаписите се чуваше гласа на астронавт: „Открих нещо. Момчета, трябва да дойдете и да видите това.”
И след това изведнъж видях как астронавтите пътуват през различни етажи, преминават през различни подове на този древен кораб, като си проправяха пътя през различни отверстия.
След това можах да видя светлина, която идваше през една от вратите, където някакъв панел бе заседнал странично и покрай който един от астронавтите успя да се промъкне и да влезе вътре.
И когато той влезе вътре, камерата му показа нещо като стая с някакви … изглеждаха като клетки, подобни на тези в една морга. Те покриваха стените и достигаха доста нависоко.
Помещението бе голямо и клетките заемаха всички стени, които бяха овални.
ДУ: Този лед бе по всички повърхности, или само на пода?
КГ: Той бе само на пода. Както вече ти казах, там нямаше гравитация.
Те казаха също, че в даден момент корабът е бил близо до една звезда не много далече от нас, чието име споменаха, и че е бил в орбита около тази звезда в продължение на милиони и милиони години.
Времевата информация, която бяха използвали, за да датират този обект, показваше повече от един милиард години.
ДУ: Уха! И само за да поясним, това не е датиране с помощта на въглерод 14. Това е някаква друга технология, която ние не притежаваме.
КГ: Правилно. Това е една напълно различна технология.
ДУ: О кей.
КГ: И те започнаха да отварят клетките и да изваждат съдържанието, като някои бяха празни, а други – не.
ДУ: Хм.
КГ: Когато отвориха една от клетките, на поставката, която издърпаха отвътре, се намираше нещо подобно на птеродактил.
Той бе бледосин на цвят и изглеждаше че преди да умре, е бил тъмносин, след което цветът му е избледнял.
В една от другите клетки, които отвориха, се намираше едно розово-оранжево същество.
Тялото му бе особено слабо и изглеждаше гъвкаво. Имаше два крака, които приличаха повече на пипала.
ДУ: Като на октопод?
КГ: Като на октопод.
ДУ: Хм.
КГ: Също така имаше отвори, които подсказваха, че е водно същество. В първия момент, в който го видях, реших, че е бозайник.
ДУ: Тези тела просто седяха на нещо като носилка, или се намираха в някакви контейнери?
КГ: Не, те лежаха на някакви поставки, към които бяха прикрепени. Те не започнаха да плават в пространството, а бяха твърдо прикрепени.
Интересно бе, че продълговатото водно същество имаше по три пръста на ръцете и на краката си, които завършваха със смукала.
ДУ: Което звучи много подобно на Съществото със златната триъгълна глава.
КГ: Точно така. Те извадиха чували и започнаха да слагат в тях телата, при което телата започнаха да се разпадат. Те бяха като изсъхнали от продължителния си престой при ниските температури на космоса.
И започнаха да пълнят чувалите с парчета от телата. Цялото помещение се изпълни с прах и части от тези тела. Един от астронавтите използваше нещо като шпатула за изстъргване на тялото, което бе прилепнало към поставката.
ДУ: Това ми изглежда малко странно, защото ако погледнем протокола, следван при откриването на една нова гробница в Египат например, всички трябва доста да внимават, за да не повредят някоя от находките.
Ако това са били важни обекти, защо те ще бъдат толкова невнимателни при събирането на тези проби?
КГ: Ами това е Съюзът на Тайната космическа програма. Това бе една бърза операция, в която те трябваше да отидат до обекта, да съберат оперативна информация, след което да се оттеглят.
ДУ: Ах. Значи това не е като при … Вероятно при всички артефакти, които са открили през годините, в този случай те не са имали време да се отнасят към това с голямо внимание.
КГ: Да. Те наистина не са имали време да се отнесат към това така, както биха направили при внимателното разкопаване на един археологичен обект.
Ако това бе в рамките на една по-голяма космическа програма, която контролира тази част на космоса, те биха организирали … те можеха да завладеят кораба и след това да организират екип от експерти.
ДУ: Значи тези тела просто се разпадат и те ги товарят в чували?
КГ: Да. И в този момент се прехвърлихме на друга камера и на един друг екип, защото някой се обади, че е открил нещо.
Камерата показва един друг етаж, по-голям от останалите и целите му стени бяха изписани с два различни вида писмо.
Сега, ако вече не си отгатнал, това бе технология на Древната раса „Строители”.
ДУ: Уха!
КГ: Така че екипът бе много възбуден.
ДУ: Моля те, би ли ни припомнил какво представлява технологията на Древната раса „Строители” в нашата местна звездна система и защо едно такова писмо е от голяма важност?
КГ: Ами, в нашата местна звездна система от около 52 звезди, тази древна раса е оставила след себе си технология и артефакти навсякъде, но до момента те не бяха откривали никъде някакво писмо или глифове.
Във времето по-късно са се появявали други извънземни, които са заличавали всичко написано като по същество са претендирали: „Това е НАША технология. НИЕ сме създали тази технология.”
ДУ: И ти бе казал, че много от тези артефакти са били пирамиди, обелиски и други подобни неща?
КГ: Да. Да, определено част от тях са различни видове подобни структури.
ДУ: Интересно. Уха, намерено писмо … това открива един огромен нов хоризонт за археологични изследвания.
КГ: Не само това. Очевидно те са успели да разчетат твърде бързо единия от езиците.
ДУ: Хм.
КГ: И аз видях един видеозапис на … Стените, таваните, подовете, всичко бе изписано – два различни вида надписи.
Те казаха, че не са успели да разчетат единия вид надписи, защото е бил комбинация от език и хиперизмерна математика.
Другият вид обаче бе комбинации от точки, дълги тирета и къси тирета. Това бе нещо като морзов код, но особено сложен. Те бяха успели да го разчетат и казаха, че е много подобен на вид глиф, на коренен език, който са открили на няколко планети от нашия местен клъстер от 52 звезди.
ДУ: Уха! Има ли някакви следи от този коренен език на Земята?
КГ: Те казаха, че са открили четири елементи на това писмо в различни форми.
ДУ: Ти попита ли в даден момент дали това е било писмо на Древната раса „Строители”?
КГ: Всъщност не се наложи да попитам, защото Зигмунд заяви: „Знаете ли, това бе технология на Древната раса „Строители” и ние най-накрая имаме част от тяхното писмо”.
Те бяха много по-развълнувани от това, отколкото от възможността да открият накякъв вид генетичен или технически материал.
ДУ: Уха! Ако това писмо се появява във всички тези различни древни звездни системи, дали това подсказва, че тази група ги е посещавала и е посявала писмен език, математика и цивилизация в тези различни населени светове?
КГ: Ами, мисля, че в един момент това е можело да се нарече империя. Всички тези звезди са били част от една гигантска империя, или група, и те са открили останки от тази империя, която е изчезнала.
Интересното е, че когато са разглеждали различните етажи и са събирали информация, те са открили, че два от етажите са били под налягане и пълни с вода, а не с въздух. Така че този кораб е бил обитаван едновременно от водни и не водни същества.
ДУ: Уха!
КГ: И очевидно това, което се е случило с този кораб, е причинило катастрофално разхерметизиране, което е унищожило съществата, намиращи се вътре в него. То ги е превърнало в част от тази мръсотия, замръзнала в кораба.
ДУ: Струва ми се, че беше около 10-ти или 11-ти декември 2017 г., когато официалните медии съобщиха за този астероид във формата на пура, който НАСА бе току-що открила и който нарекоха „Оумуамуа” (Oumuamua”.
Това прилича много на описаното от теб.
Това същият обект ли е?
КГ: Да, същият.
ДУ: О кей. Това е наистина интересно, защото се случва точно няколко дни, преди да се появи официално одобреното разкритие на Том ДеЛонг.
КГ: И веднага след като Сините авиани напуснаха нашата плътност.
ДУ: Ах! Точно така. Тогава мислиш ли, че има планове този кораб да ни бъде разкрит по някое време, като ни покажат видеоматериалите, които ти си видял?
КГ: Може би. Може би. Всъщност, не зная. Това е … Мисля, че те не планираха да споделят точно тази информация за известно време. Мисля, че за тях това представляваше най-вече една чудесна възможност за набиране на оперативна информация.
ДУ: В доклада на НАСА се казва, че този обект е преминал извън Слънчевата система и че е бил с метален червен цвят.
Така че те изглежда наистина се опитват да подпомогнат процеса на Разкритие с това съобщение.
Какво мислиш за последиците за човечеството от появяването на този кораб?
КГ: Ами, в зависимост от това какво ще разкрие дешифрирането на това писмо в кораба, ние можем да получим много нова информация за Древната раса „Строители”.
Даже и най-древните извънземни, с които контактуваме, са толкова на тъмно по въпроса, колкото сме и ние.
ДУ: Точно така. И какво се случва, след като ти премина през този брифинг относно кораба и видя видеоматериала?
КГ: Видеоматериалът свърши. Той попита дали имаме въпроси. Ние зададохме някои въроси и след това получихме още малко информация, която за съжаление трябва да остане класифицирана.
И след това бе обявено: „Момчета, готови ли сте за обиколка на Лунния оперативен център?”
Събранието свърши и двамата с Гонзалес излязохме навън.
Жената офицер от ВВС бе там и Зигмунд се появи, заедно с няколко представители на Съюза на Тайната космическа програма, които дойдоха заедно с нас.
На пода се намираше един от тези асансьори, които ти видя, и останалото бяха просто няколко затворени врати.
Качихме се в този асансьор и започнахме да се спускаме надолу.
ДУ: Какво се случи, след като асансьорът спря? Къде се озовахте?
КГ: Ние излязохме в една стая, през която преминахме, след което слязохме по едни стълби и се озовахме в едно открито пространство.
А докато бяхме в тази малка стая, от която излязохме в началото, видяхме едно стъкло и през него аз можах да видя каверната от лава под Лунния оперативен център.
След това се качихме на нещо като совалка, излетяхме и започнахме да летим през този огромен тунел от лава.
И докато летяхме, видях отдолу нещо, което приличаше на гигантски трактор, който бе силно изпочупен.
Той бе твърде стар и имаше нещо подобно на остриета, които стърчаха от двете му страни. Също след него се виждаха следи.
Наоколо се виждаха и други развалини от различни подобни на трактори съоръжения.
След това на дъното на каверната видяхме човешки постройки. Имаше друга голяма дупка и сгради подобни на цилиндри, или по-точно по-цилиндри, разположени радиално около тази дупка.
Спуснахме се надолу, кацнахме и ни въведоха в Лунния оперативен център 2 (ЛОЦ 2).
ЛОЦ 2 е едно много по-малко съоръжение. Докато се разхождахме наоколо, видяхме хора с емблемите на НАСА върху комбинезоните си и даже човек със сако, което бе интересно. До този момент не бях видял нищо, свързано с НАСА.
ДУ: Разбирам.
КГ: Към нас започна да се приближава малка група силно възбудени хора, които бяха очевидно учени. Един от тях ни каза: „Сега ви предстои петчасова екскурзия. Ще трябва да облечете тези предпазни костюми. Ще ви обучим набързо как да ги ползвате, какви са правилата за безопасност и когато всички сме готови, тръгваме надолу.”
И така, всички облякохме тези защитни костюми. Те бяха херметизирани. Обикновени защитни костюми.
След това влязохме отново в совалката и полетяхме надолу в тунела. Докато летяхме надолу, видях много, много древни машини, които бяха очевидно разбити и изпочупени.
Докато пътувахме, един от учените започна да ни разказва как Луната е претърпявала многократни удари от астероиди и от други неща. Показа ни един кратер от паднал метеор, който бе отскочил след удара с повърхността на Луната и би нанесъл допълнителни поражения наоколо.
ДУ: Ах!
КГ: И от удара метеорът се бе стопил и образувал тези тунели от лава. Според обяснението това е било свързано с начина на въртене на Луната, но нищо от това не ми стана ясно.
Тези тунели са били експлоатирани доста отдавна от различни раси. За голямо съжаление, в момента не мога да се впусна в много подробности относно това петчасово пътуване, но ми бе казано, че това ще може да стане много скоро. Засега мога само да кажа, че това бе едно удивително преживяване.
ДУ: Кори, все пак можеш ли да ни кажеш нещо конкретно за това, което си видял? Ти спомена машини, които са изглеждали разбити. Това кристални машини ли бяха?
КГ: Да, и повечето неща, които ни бяха показани, бяха разрушени. Преди хиляди години се е случило накакво голямо сътресение на Луната, което е разрушило почти всичко, което се е намирало там.
Видях някакви тела, древни тела и някакви греди на повърхността, които бяха разрушени. Те бяха изработени от същия подобен на кристал метален материал.
ДУ: Оу, същия, от който са направени тези пирамиди и други неща?
КГ: Точно така.
ДУ: Уха! Значи мислиш, че тези греди са били изработени от лунен материал?
КГ: Това бяха очевидно греди, използвани при свързването и доизграждането на отделните каверни.
Имаше следи от цимента, който бяха използвали, както и от използвания реголит. В един момент, докато разглеждахме всичко това, аз се обърнах към Гонзалес и го попитах: „Аз не съм виждал нищо подобно на това, а ти?”
Той не каза нищо. Само наблюдаваше наоколо. Тогава Зигмунд ми каза: „Ти си бил тук преди.”
Погледнах Зигмунд и попитах: „Какво имаш предвид?”
Тогава той ми обясни, че при един от моите предишни периоди „20 и обратно”, за който нямам пълни спомени, съм участвал в една експедиция и тогава съм обиколил целия този комплекс.
ДУ: Изглежда интересно, когато си помислиш как когато сме изследвали Новия свят, сме открили пирамидите на Мезоамерика. Чувството на удивление на хората, които са видели за първи път неща, напълно неизвестни дотогава на европейците, изглежда подобно на това, което ти описваш в случая.
А след известно време, всички гледат на това като нещо обичайно: „О, да, пирамидите.” Мислиш ли, че същото евентуално ще се случи и с това, което си видял там?
КГ: Ами мисля, че това вече се е случило с учените, които работят там.
ДУ: Разбирам.
КГ: Удивително е как някои неща могат да се превърнат в обикновена част от ежедневието ни.
ДУ: Чул ли си нещо за възможността това да стане някой ден известно на човечеството като цяло?
КГ: Всъщност аз чух как Зигмунд и един от учените разговаряха, че един ден същата обиколка ще бъде предоставена на една от основните телевизионни мрежи.
ДУ: Уха! Те споменаха ли колко скоро би могло да стане това?
КГ: Не.
ДУ: Преди ти бе споменал, че в този период между 2023 г. и 2024 г. ще бъдем свидетели на много повече разкрития. Мислиш ли, че е възможно това де бъде едно от нещата, които ще бъдат разкрити през този период?
КГ: Възможно е, но мисля, че това е нещо, което … Както вече казах, властимащите планират да разкрият една древна цивилизация открита в Антарктика и на дъното на океана, след което да претендират, че са част от кръвната линия на тази древна култура.
След това те могат да ни кажат: „О, между другото, ние имаме една Тайна космическа програма и сме пътували до Луната, и до всички тези различни планети, където открихме същите артефакти.”
Така че това може да стане част от такова Разкритие.
ДУ: Разбирам.
КГ: Имаше университетски тип учени, които работеха в ЛОЦ 2.
ДУ: И тогава какво последва? Как се развива историята по-нататък? Ти каза, че в момента не можеш да споделиш много неща. Предполагам, че не можеш да ни кажеш как са изглеждали телата?
ДУ: Ъ-хъ.
ДУ: О кей. Можеш ли да ни кажеш дали са били великани, или с обикновени размери, или и това ти е забранено?
КГ: Единствено мога да кажа, че бяха по-големи от нас.
ДУ: Ах. О кей. В това има смисъл. И какво се случва след това?
КГ: Ами, откараха ни обратно в ЛОЦ 2. Както казах преди, ние посетихме също и ЛОЦ 3, но за него не мога да кажа нищо.
ДУ: Ти обаче намекна, че тези лунни центрове са построени около архитектурни обекти.
КГ: Точно така. Накрая ние се завърнахме обратно и свалихме защитните костюми. Целите бяхме плувнали в пот. Позволиха ни да си вземем душ и да облечем дрехите, с които бяхме пристигнали.
След това, както знаеш, че обикновено се случва, стана дума за конфиденциалността. Двамата с Гонзалес трябваше да подпишем договор за неоповестяване.
ДУ: Наистина?!
КГ: Да. Имахме кратък брифинг, след което ни върнаха в ЛОЦ 1. След това корабът ме отведе до дома.
ДУ: Какво мислиш, че ще се случи с нас като общество, когато достигнем до момента на това телевизионно предаване? Какво ще означава това за нас?
КГ: Мисля, че тогава ще сме били вече свидетели на доста разкрития, но това би разширило значително съзнанието ни като общество. Ще започнем да изоставяме представата за себе си като тези малки глупаци, населяващи тази малка планета и да осъзнаваме себе си като част от един жив, дишащ космос и че имаме космически братовчеди навсякъде наоколо, и че след като веднъж се обединим като общество, ще можем да общуваме и търгуваме, както и да се учим от тях.
ДУ: Да.
КГ: Така че това ще бъде едно особено вълнуващо време.
ДУ: Очаква ни едно доста вълнуващо бъдеще и аз наистина се надявам, че ще бъдем негови свидетели.
Благодаря на зрителите за участието. Това е Космическо разкритие и аз съм вашият домакин Дейвид Уилкок тук, заедно с Кори Гууд.