(с) Превод АТИ, 2016 г.

Дейвид Уилкок: Добре дошли в Космическо разкритие. Аз съм вашият домакин Дейвид Уилкок. В този епизод аз съм тук с Кори Гууд, както и с д-р Боб Ууд.

Днес ние ще се фокусираме върху д-р Боб Ууд. Част от причината за това е, че той се е познавал с Уилям Томпкинс от 2009 г. насам и знае изключително много относно показанията на Томпкинс. Всъщност той е една подвижна енциклопедия за това, което Томпкинс знае.

Боб, ти обаче също имаш зад себе си един живот изпълнен със странни, интересни преживявания, свързани с цялата тази тема за разсекретяване на космическата информация. Ето защо просто бих искал да ти дам думата.

Зная, че ти каза, че имаш много интересна автобиографична информация, която би искал да ни разкажеш и която ще се впише много добре в останалата част от твоя разказ. 

Д-р Боб Ууд: Да. Всъщност ще започна с 1949 г., с Университета на Колорадо, където се дипломирах.

След това постъпих временно на работа през лятото в самолетостроителната компания Дъглас, защото баща ми беше професор и непрекъснато разговаряше с хората там, които наемаха на работа инженери.

ДУ: Дъглас е същата компания, в която е работил и Уилям Томпкинс.

БУ: Точно така. През 1968 г. след сливане, тя бе преименувана на МакДонел-Дъглас.

ДУ: Точно така.

БУ: И така, първата ми лятна работа бе върху проектирането на ракети. Работих за някои от същите хора, с които по-късно се оказа, че е работил и Бил Томпкинс.

ДУ: Това е невероятно.

БУ: Невероятно е, но всъщност …

ДУ: Можеш ли да споменеш някои имена?

БУ: Да. Д-р Клемперер бе един от тях. Волфганг Клемперер.

ДУ: Точно така, д-р Клемперер. Понякога в книгата си той го нарича Клемп.

БУ: Това е така, да. И другият беше Елмър Уитън.

По-късно Елмър Уитън стана вицепрезидент на Дъглас, след което бе нает от Локхиид.

И така, след работата си през лятото, аз започнах да работя над моя докторат. През едно от следващите лета работих временно за някои от същите хора.

Интересно бе, че по онова време аз се оглеждах, за да видя дали има някакви тайни мозъчни тръстове, или секретни дейности, но ми казаха, че такива няма и аз никога не забелязах да има.

Оказа се обаче, че към края на това второ лято, по същото време, ако съм внимавал достатъчно, съм щял да видя Бил Томпкинс да минава по коридора.

ДУ: Без майтап.

БУ: Да.

ДУ: Ха, ха, ха. Много интересно.

БУ: След това получих докторската си степен и постъпих на работа в Дъглас, докато ме взеха войник. Отидох на работа в Aberdeen Proving Ground за две години и работих върху балистични … е, динамика на снарядите. Това бе едно добро преживяване.

С този опит зад гърба си ми бе предложено да избера област за работа и аз избрах термодинамиката, защото те вече бяха започнали да изработват … всъщност това бяха ВВС, М-18, върху които работеше Томпкинс.

По онова време това бе ракетата Тор (Thor missile) и те се опасяваха, че задната част на тази ракета ще се нагорещи прекалено, така че това бе едно от предизвикателствата. Всъщност в началото прекарах по-голямата част от времето си в работа над ракетата Найк-Зус (Nike-Zeus missile).

И всъщност аз наех Джери Бъс, сега добре известен, за да определи колко тефлон трябваше да поставим по ръбовете на крилете на тази ракета, за да я охлажда.

В крайна сметка кариерата ми се развиваше добре и започнах да се занимавам с управление на космическите изследвания. Ние управлявахме една независима изследователска и развойна програма. По-късно се занимавах с проектирането на Международната космическа станция.

И през 1993 г. се пенсионирах.

През 1968 година обаче настъпи едно необикновено събитие, което ме накара да се занимавам с НЛО.

Нещата бяха твърде прости. Моят шеф ми каза: „Хей, ще говоря пред ВВС следващата седмица. Те искат да знаят как след 10 години бихме излезли в орбита и как бихме се завърнали.”

И просто на шега, аз му казах: „Рей, защо не им кажем как много предполагаеми НЛО правят това?” И той отговори: „Това е чудесна идея. Защо не поработиш по въпроса?”

И така, аз прочетох първата си книга за НЛО, и тя бе от Дон Мензъл.

Бел. прев.: Заглавие на книгата: „Светът на летящите чинии. Научно изследване на един основен мит на космическия век“. Доналд Мензъл и Лил Бойд.

КГ: През 1968?

БУ: 1968.

КГ: Уха!

БУ: Прочетох първата си книга за НЛО и по някакъв начин заключих: „Не ме е грижа дали този човек е известен астроном. Той очевидно пренебрегва фактите.” И така, аз изчетох повече книги и презентацията мина добре.

Една година по-късно обаче шефът ми беше извън града и неговите началници ме накараха да изнеса редовния доклад за това как се справяме с контрактите и подобни неща. Накрая на събранието един от началниците каза: „Между другото, д-р Ууд, не ви виждаме често. Кажете ни нещо интересно от това, което правите.”

Аз отговорих: „Ами, няма да повярвате, но през последната година вече съм изчел 50 книги за НЛО и съм стигнал до извода, че всичко е сигурно. Искам да кажа, че ние знаем, че има извънземни, които пристигат тук с кораби. Единственото нещо, което не е сигурно, е дали ще успеем да открием как техните кораби работят преди или след това да направи нашият конкурент Локхиид.”

Настъпи минута мълчание и началникът попита: „Какво мислиш, че ще е нужно, за да открием това?”

И така, в продължение на следващата година и половина те ни дадоха половин милион долара. Аз наех Стан Фридмън, който сега е известен в средите на НЛО, за да изчита литературата и да види дали там има нещо, което да ни каже как действат тези кораби.

Имахме лаборатория и правехме лабораторни тестове. Наехме детектив, който да интервюира хора, отвлечени от извънземни и прочие, което по онова време бе доста необичайно.

ДУ: Тогава какво си мислил, Боб, когато си видял всичките тези данни? Ти очевидно си един признат, надежден доктор на науките. Ти си разглеждал тези данни от научна гледна точка. През 1968 г. си разполагал с бюджет от половин милион долара.

Ти също така виждаш как реагира обществото и как медиите представят всичко това като един голям фарс, една голяма шега. И: „О, това са само газови изпарения от блатата!” Какво си мислил за това по онова време?

БУ: Ами точно тогава излезе докладът за блатния газ. Всъщност говорим за точно това време.

ДУ: Точно така.

БУ: Оказа се, че аз се бях фокусирал върху това да науча нещо, така че станах член на организации, които считах за подходящи – MUFON и CUFOS*). И аз се срещнах с Джеймс МакДоналд.

*) MUFON – Mutual UFO Network (Съвместна НЛО мрежа); CUFOS – Center for UFO Studies (Център за НЛО изследвания) – Бел. прев.

И когато той идваше в града, аз отивах на лекциите му и се запознах доста добре с работата, която извършваше.

Той бе този, който ми каза: „Ти трябва да отидеш и посетиш Комитета Кондън*),  и да им кажеш какво мислиш.”

*) The Condon Committee  – неформално наименование на проект на Университета на Колорадо за изследване на НЛО, финансиран от ВВС на САЩ от 1966 до 1968 г. и реализиран под ръководството на физика Едуард Кондън. Резултатът от това изследване – „Научно изследване на НЛО”, известен също така като „Докладът Кондън”, е публикуван през 1968 г. – Бел. прев.

ДУ: Уха!

БУ: И аз така и направих. Аз посетих Комитета Кондън.

КГ: Уха!

ДУ: Ха, ха, ха.

БУ: И аз казах … Казах на Кондън и на неговия комитет: „Вие знаете ли, че ние провеждаме това малко изследване? И ние открихме един начин, по който може да бъде построен НЛО, който потенциално да действа. Той може да лети в магнитното поле на Земята.”

И аз започнах да изследвам различни видове дизайн. Оказа се обаче, че така няма да стане, защото не е практично.

След края на това посещение обаче аз реших да напиша писмо на професор Кондън, което бе предварително одобрено по установения ред. Предложих му да раздели своя екип на две части – една, в която да са вярващите, и друга на невярващите, на скептиците. 

И той получи моето писмо. Аз обаче реших да изпратя копие до всеки член на неговия комитет.

ДУ: Ха, ха, ха.

БУ: Ха, ха, ха. Той бе толкова смутен, че се обади на Джеймс МакДоналд и се опита да го накара да ме уволни.

ДУ: Наистина?

БУ: Да. Аз нямах представа за това допреди месец по-късно, когато вицепрезидентът на моя шеф ми каза, че е трябвало да се занимава с този проблем.

По същество Джеймс МакДоналд не харесваше някакъв университетски професор да му казва как да си върши работата. Аз от своя страна, бях получил всички одобрителни подписи, преди да изпратя писмото.

ДУ: Би ли само … За нашите зрители … Сигурен съм, че ще получа коментари, ако не кажа това. Обясни на хората кой е Джеймс МакДоналд.

БУ: Джеймс МакДоналд всъщност е един от учените и атмосферни физици, който наистина се зарови дълбоко в отделните случаи, особено в тези, свързани с радарните данни – всички физически случаи. И той обобщи всичко толкова добре, че свидетелства пред Конгреса, че това бяха съвсем ясно … че това бяха физически обекти.

ДУ: Разбирам.

БУ: И така, двамата с Джим МакДоналд станахме добри приятели и колеги и бях удивен да установя, че той се бе самоубил година по-късно. Никога не можех да си представя такова нещо. Но всъщност … това стана.

ДУ: Мислиш ли, че това е било самоубийство, или нещо друго? Искам да кажа, че много често този род хора извършват „самоубийство”.

БУ: Вече съм стигнал до извода, при наличието на всичките очевидно тайни неща, извършени от ЦРУ за оказване на влияние върху хората и психотропни лекарства и подобни неща, че всичко е възможно.

ДУ: Да.

БУ: Има обаче едно наистина интересно нещо, което МакДоналд ми каза и това е … аз го познавах достатъчно добре и веднъж, когато минавах през Тусън по работа, той предложи да ме посрещне на летището. И ние бяхме изследвали доказателствата и той ми каза: „Боб, мисля, че открих … Най-накрая открих как работи това нещо.”

По-късно стигнах до извода какво бе открил … той бе открил един от свръх секретните документи, според който ние вече бяхме възпроизвели много извънземни кораби.

ДУ: Хм-м-м.

БУ: По онова време това трябва да е било голямо откритие. Той обаче не ми каза това. Той само каза: „Най-накрая открих какво всъщност се случва.” И това е последното, което чух от него. Следващото нещо, което разбрах, бе, че е мъртъв.

КГ: Да, това звучи подозрително.

ДУ: Наистина е удивително, че ти си тук и че можем да надзърнем в тази история на Проект Синя книга (Project Blue Book) и цялото очевидно прикриване от страна на правителството, което е било извършвано.

И това, че са ти дали същия по размер бюджет както на Доклада Кондън, но очевидно твоите резултати не са били поставени на същото ниво в медиите, както другото замазване на нещата.

БУ: Всъщност причината за това бе, че МакДоналд … Той наистина бе много решителен човек. Той каза: „Д-р Ууд, поради цялата работа, която вършиш, ти трябва да свидетелстваш пред Конгреса.”

И той уреди да стана член на един конгресен комитет, и аз действително получих покана от тях. Консултирах началниците си и им казах: „Вижте, вие се отнасяте с мен твърде добре – аз съм заместник директор и кариерата ми се развива много добре. И ние имаме тази възможност да свидетелстваме пред Конгреса.”

А един от вицепрезидентите, който бе нещо като мой приятел, каза: „Не си спомням някога някого да го е сполетяло нещо добро от това, че е свидетелствал пред Конгреса.” Ха, ха, ха.

ДУ: Ха, ха, ха.

БУ: И след като се размислих добре, реших да не го правя. Нещо повече, по същото време ние изгубихме в наддаването за проекта за пилотираната орбитална лаборатория и имахме възможност да се състезаваме за една програма за балистични ракети – отбранителна програма. И на тях им трябваха специалисти по радари.

Допълнително, ние знаехме колко бързо се харчеха парите по тези четири или пет различни аспекта, по които работехме, и нямахме представа колко сме близко до получаването на някакъв отговор.

И така, ние решихме да ликвидираме този проект и го прекратихме в 1970-та.

КГ: 1970.

БУ: И аз се договорих със Стан Фридмън никога да не говорим за това. Ние щяхме да опишем всичко и да заявим на правителството какво сме свършили, но в крайна сметка ръководството взе решение да не им казваме, че сме работили по този въпрос.

След това  през следващите 10 години станах експерт по радарите за балистичната ракетна защита. Това също се оказа интересно, защото ми даде достъп до свръх секретна информация и ЦРУ изучаваше съветската програма за балистична ракетна защита.

Така се развиваше моята кариера, докато ме назначиха в проекта за Космическата станция. И следващите 10 години работих върху Космическата станция, което бе доста забавно. Както знаете, сега тя е там горе.

КГ: Да.

ДУ: Ти говориш за Международната космическа станция?

БУ: Да. Да. Да.

ДУ: Каква бе ролята ти в разработването на тази станция?

БУ: Ролята ми бе да я направя по-евтина, по-добра и по-безопасна чрез използването на напреднали технологии. В крайна сметка обаче тя се оказа нещо примитивно и ние я изработихме от алуминий, за бога.

КГ: Хм-м.

БУ: Тя е възможно най-евтина. Така че въпросът бе дали можем да качим там тези много съвършени уреди, върху които работех, и да извлечем някаква полза от тях, ако са на космическата станция.

Във всички случаи моята кариера се оказа доста обикновена … освен този малък завой, когато работех над програмата за НЛО.

ДУ: Разбира се. 

БУ: И след това, когато се пенсионирах …Обаче докато имах достъп до някои секретни материали, работих заедно с един мъж в един мозъчен тръст, който се интересуваше от някакви психични неща. И той ме запозна с Ръсел Тарг (Russell Targ) и с Харолд (Хал) Путоф (Harold “Hal” Puthoff) от Университета Станфорд.

ДУ: О, така ли?

БУ: И ние направихме едно посещение в Станфорд, и аз се запознах с виждането от разстояние, и …

КГ: В изследователския отдел на Станфорд, където те в действителност правеха тези изследвания?

БУ: Да, да, да, когато те правеха там всички тези работи.

КГ: Уха!

БУ: Това бе през 80-те години на миналия век. Всъщност моят ентусиазиран приятел от мозъчния тръст каза: „Защо да не направим едно предложение на Джеймс МакДоналд и да се опитаме да координираме един проект по виждане от разстояние, един експеримент? И  ние така и направихме.

При виждането от разстояние бива избрана една цел, бива избран един човек, и в подходящия момент човекът трябва да опише целта, която никога не е виждал.

ДУ: Каква може да бъде целта например?

БУ: Може да бъде потънал в океана кораб.

ДУ: О кей.

КГ: Или нов вид радар на кораб, който не сме видели добре.

БУ: Да.

ДУ: О кей.

БУ: Обаче в този конкретен случай, едно от нещата, което никога не бе правено преди, бе, да използваме само координатите. И те избират координатите, географска дължина и ширина, и ги записват на лист хартия. И специалистът по виждане от разстояние трябва да опише какво се намира на тези координати.

ДУ: Значи това е било нещо интуитивно, психично, с което те са се занимавали.

БУ: Да, точно така. И така ние свършихме това. Всъщност се оказа, че Джеймс МакДоналд, без да се посъветва с адвокатите си, ни даде 25,000 долара, за да направим това. 

По-късно, когато откриха какво е направил, му казаха: „Никога повече не прави така.”

ДУ: Ха, ха, ха.

БУ: Ами, това е само малка част от всичко, което съм правил. Това, което се случи обаче, бе, че срещнах Хал Путоф, който фактически ми показа, че има хора, които могат да работят с психиката си. И аз станах активен член на Обществото за научни изследвания (SSE – Society for Scientific Exploration), една група от университетски професори, които имаха желанието да мислят по нестандартен начин.

В крайна сметка се пенсионирах в 1993 г., след една според мен забавна, успешна кариера, която започна с ракетите и завърши с Космическата станция, като в промеждутъците се забавлявах и със секретни разработки.

ДУ: Да.

БУ: Не бих могъл да имам по-добра кариера. И тогава, около 1995 г., моят бивш дългогодишен приятел Стан Фридмън, който бе първият ми служител, ми се обади и ми каза: „Хей, имам един факс, който ми изглежда като секретен документ. Получих го от мъж на име Дон Берлинър, който работи в тази област.“

Той каза: „Това е нещо като факс. Нарича се „Оползотворяване и обезвреждане на извънземни същества и технологии”. Би ли желал да се опиташ да определиш автентичността му?

ДУ: Уха!

БУ: И аз казах: „Защо не, разбира се. Така и така не правя нищо.” Ха, ха. И така аз отидох и получих копия от този документ, които бяха с високо качество. Това бе Наръчник за специални операции, 1-01. Изкопирах го в детайли, след което отидох при един печатар и му го показах.

Той го прочете. Имаше печат „Строго секретно”, което бе малко странно, но …

ДУ: Точно така.

КГ: Да. Отиваш при някого и му казваш: „О, между другото, държа в ръце един строго секретен документ.” Това не ми звучи много добре. Изненадан съм, че той го е докоснал.

БУ: Той го прочете. След това го сложи на масата и каза: „Знаеш ли, на основа съдържанието, бих казал, че това е определено … Това е една измама.”

КГ: Ах.

БУ: Но …

ДУ: На основа „съдържанието”.

БУ: Да. На основа на … Обаче той каза също следното: „Ако погледна детайлите на шрифта, използван в тази област, краищата на буквите F и G са особено типични за това. В този документ има и три букви Z, които са повдигнати.

Аз го попитах: „Какво означава това?”

Той каза: „Когато се използва преса с топъл оловен печат, по-рядко използваните букви събират под себе си малко боклук и не прилягат много добре.Това може да проличи в един печатан документ, когато понякога тези букви Z са малко приповдигнати. Открих три букви Z в този документ, които са повдигнати. Това за мен означава, че са отпечатани на преса с топъл оловен печат и това трябва да е било около 1954 г. Това определено е отпечатано на една от нашите печатарски преси или в подземието на Пентагона, или точно тук, в тази сграда.”

КГ: Да, защото той трябва да е бил достатъчно запознат, за да разпознае печата – къде се поставят нещата на страницата, как се подреждат датите, всичко.

БУ: Точно така. Както и да е, моят син, който на 15-годишна възраст бе срещнал Стантън Фридмън, се заинтересова от тези неща и той и аз станахме бизнес партньори.

Ние изнесохме една лекция на едно от НЛО събранията в Кънектикът. И на това събрание те казаха: „Уха! Това е първият път, когато виждаме нещо, което изглежда да е аналитично оценено и от гледна точка на автентичността да изглежда също добре.”

И така, реших че ще стана … ще започна да проверявам документи за автентичност, но междувременно един друг човек се появи отнякъде, който се обади на Стан Фридмън, и той се казваше Тимъти Купър, и живееше в Биг Беър Лейк.

ДУ: О, да.

БУ: Дотогава никой не бе ходил да види Тимъти Купър, така че Стан ме помоли да отида и да го видя, защото аз живеех по-близо, отколкото той, който бе в Канада.

И аз казах: „Разбира се.”

И така, аз отидох да видя Тимъти Купър и Тимъти … той каза: „Радостен съм да видя някого, който е готов да отдели внимание на факта, че притежавам някои нелегално изнесени тайни документи.” И ми разказа цялата история около тях.

Е, това е малко дълга история, но в крайна сметка това ме направи известен в бизнеса с оценка автентичността на документи и се превърна в моя експертна област.

По едно време Жое Фърмаж ме помоли да проверя за автентичност неговите документи и да …

ДУ: Наистина?

БУ: Да.

ДУ: За тези, които не знаят, Жое Фърмаж е този, който се появи в края на 1990-те с много пари и искаше да финансира НЛО изследвания.

БУ: Правилно.

ДУ: И така, значи ти всъщност работи за него?

БУ: Ами, аз не бих искал да кажа нищо в това шоу, което ще се окаже неуместно, но мисля, че това, което действително се случи, е напълно в реда на нещата. Това, което се случи, бе, че Жое Фърмаж бе чул, че аз имам някои от тези документи, които опитвах да проверя за автентичност.

Така че той изникна от нищото и ми се обади, и каза: „Здрасти, аз съм Жое Фърмаж. Имам една яхта в Нюпорт Бийч. Ти живееш в Нюпорт Бийч. Ако успееш да удостовериш достоверността на тези документи, би ли ми ги дал на заем?”

Отговорих му: „Добре, нека да си помисля.” След това му се обадих и той каза: „Ако искаш да провериш кой съм, можеш да попиташ Харолд Путоф. Той ме познава.” Тогава се обадих на Хал и го попитах: „Кой е този човек?”

Той ми отговори: „Той е свестен човек.”

КГ: И няма да ти открадне документите, нали?

БУ: Точно така.

КГ: Защото това се случва често.

БУ: Междувременно в този разговор Жое ме попита: „Колко мислиш, че струват?”

Отговорих му: „Не зная. Може да струват милиони.”

Както и да е, аз отидох и се срещнах с него. Междувременно жена ми се чудеше защо си пилея времето, след като се бях отказал да изследвам НЛО. И така, аз отидох на тази среща и Жое прегледа документите.

Той каза: „Те са точно това, което искам, д-р Ууд. Бих искал да ги взема назаем, да проверя автентичността им и ако са автентични, ще ви ги отпечатам в 2,000 екземпляра, по ваши указания, и тогава ще може да си ги вземете обратно.”

И така, аз казах: „Добре, Жое, това ли … това ли е твоето предложение?”

Той отговори: „О, не, забравих нещо.” Той отвори своето куфарче и извади един чек за половин милион долара, вече разписан на мое име.

ДУ: О, боже мой!

БУ: И аз се обадих на сина си по телефона и не можахме да измислим никаква причина, поради която да не приемем предложението.

КГ: Да, това е нещо, което трудно се отказва. Да, без допълнителни условия.

ДУ: Ха, ха, ха.

БУ: Изтичах у дома и показах този чек на жена ми. Тя каза: „Как мина срещата?”

Отговорих й: „Ами ето отговора.”

Тя ми казва: „Откъде знаеш, че е годен?”

И така …

КГ: И след това тя е нямала нищо против да се занимаваш с НЛО.

БУ: Точно така. Напълно си прав.

ДУ: Ха, ха.

БУ: И така, ние го проверихме. Оказа се, че е издаден от същата банка, която използвах и аз. И тогава в понеделник сутрин, аз отидох. Оказа се годен. Обадих се на Жое и му казах: „Жое, искаш ли да продължим с тази сделка?”

И той отговори: „Да, искам да направиш това. Осребри чека.”

ДУ: Уха.

БУ: Така че това се оказа много ефективно. Жое направи всичко, което каза, че ще направи. Той отпечата всичко, помогна … възложи на компанията си да работи с мен и със сина ми върху това.

И след това цялата идея му се хареса толкова много – заради секретността, за страната и т.н., че поиска да направи телевизионен документален филм, наречен Тайната, където ние представихме основните моменти от нашата процедура за проверка на автентичността на документите и се опитахме да ги споделим в този документален филм.

ДУ: Нека само поясним, че това не е филма Тайната, където се казва, че можеш да поискаш от вселената колкото пари пожелаеш и тя ще ти ги даде.

БУ: Това е различен филм. Той се нарича …

КГ: Става дума за друга тайна. Ха, ха.

ДУ: Ха, ха.

БУ: Пълното заглавие на филма е: Тайната: Доказателства, че не сме сами.

ДУ: О кей. И така, ти как се запозна с работата на Кори Гууд? Нека преминем за малко към друга тема. Прочете онлайн или как откри какво казва той?

БУ: Ами всъщност аз не бях чувал за Кори Гууд допреди година.

ДУ: О кей.

КГ: Да.

БУ: И причината за това бе, защото аз … всъщност това е свързано с Бил Томпкинс. Аз срещнах Бил Томпкинс през 2009 г. Той каза, че се опитва да напише автобиографията си вече близо десет години. Той бе пробвал с няколко различни редактори и писатели, но никой от тях не успял да изстиска нищо, което да прилича на книга. И той ме попита дали бих желал и аз да опитам.

И така, ние започнахме да се опознаваме и аз преминах през един процес, при който буквално вземах думите, с които Бил бе започнал, и ги превръщах в книга.

ДУ: Хм-м.

БУ: А това съвсем не е тривиален процес. Ха, ха.

ДУ: Разбира се.

БУ: Обаче след като книгата „Избран от извънземни” бе публикувана, се оказа, че Майкъл Сала, който е един известен изследовател и автор, току-що бе публикувал книга за Тайната космическа програма. И той каза, че иска да интервюира Бил Томпкинс, и ме попита дали бих му помогнал да го направи.

И така, аз реших да науча нещо за Сала, преди да направя това. Макар да го познавах вече от няколко години, аз не бях чел последните му работи. Аз закупих книгата му „Тайната космическа програма” и мисля, че там за първи път видях твоето име.

КГ: То за първи път се появи пред теб.

БУ: Да. И така, аз прочетох тази книга и си казах: „Уха! Тук се крие нещо повече от това, което си мислех.” Никога не съм си представял, че може да съществува  една Тайна космическа програма.

И след това, когато започнах да се замислям над това, което Бил ми показваше, по-конкретно негови рисунки от 1954 г. на космически кораби дълги един километър, които може да са били началото на една програма на ВМС, която е можела да се превърне в нещо като Слънчева стража, която е вероятно една от потенциално няколкото космически програми, които може да съществуват …

И така едва в последната година умът ми изведнъж успя да схване идеята, че наистина може да сме имали тези тайни космически програми.

Всъщност, ако има едно нещо, което съм научил сега, което не знаех преди пет години, това е невероятното ниво на секретност в това правителство по отношение на тези и други въпроси.

Абсолютно невероятно е, че хора биха … искам да кажа, че ако се опиташ да кажеш някому, че нацистите са имали космическа база на тъмната страна на Луната през 1945 г., той ще те погледне все едно, че си от някакъв друг свят.

ДУ: Ха, ха, ха.

БУ: И аз съм опитвал следния номер. Ако мога да убедя някого, че нацистите са имали космическа база на Луната в 1945 г., значи той ще повярва на всичко останало, което ще му кажа. Ха, ха, ха.

ДУ: Ха, ха, ха. И така, Кори, Боб се появи днес с една отпечатана диаграма, с висока резолюция, която Томпкинс е направил на един от тези кораби, върху които е работил.

КГ: Един от тези с формата на пура.

ДУ: С формата на пура, модулен. Множество малки блокове, които са направени да прилягат един към друг и да изграждат един от тези кораби. Какво бе усещането ти, когато видя това?

КГ: Ами всъщност, аз бях … преди да го видя, аз бях работил заедно с един художник, за да изобразя един от тези кораби и те бяха много подобни на това.

БУ: Наистина?

КГ: Много подобни. И те наистина бяха на модули. Всичко бе … Цялата средна част на кораба бе … Стените можеха да се стесняват много, както и да се раздалечават и можеха да образуват модулни помещения, в които да бъдат провеждани изследвания. Така че много от нещата, които той е проектирал, се бяха случили.  

БУ: Едно от нещата, които ме вълнуват, е фактът, че нещата, които той … могъл съм да потвърдя всичко, което той казва, че е правил, с най-голяма точност. Всички хора, с които казва, че е работил са хора, които аз познавам.

КГ: И неговата документация просто не е за вярване.

БУ: Точно така.

КГ: Това е луда работа. Не бих казал: „Не за вярване”, искам да кажа, че това абсолютно не е за вярване. Това е … и ти си го проверил.

БУ: Но фактът, че той например е работил в този мозъчен тръст, както той го нарича, в този мозъчен тръст заедно с Лемперер и Уитън и че те много често са вдигали телефона и са се обаждали на ВМС …

Един от хората, които той казва, че понякога му се е обаждал, е бил Боби Рей Инман.

ДУ: Уха!

БУ: И аз проверих, за да разбера колко възрастен е бил Боби и той трябва точно да е започвал своята кариера, може би като лейтенант или нещо подобно. И той е бил човекът, който е казвал на групата на Томпкинс кой да бъде следващият им проект.

И ако съпоставиш това с факта, че този дълъг един километър кораб прилича на това, което ВМС може да са построили по-късно, това напълно предполага, че ВМС са участвали в този процес.

Голямото разнообразие на неща, над които Томпкинс е работил в TRW, ми изглежда твърде интригуващо. И той каза, че те са имали зелена светлина да изследват всичко, което им е било интересно в целия свят.

Как действително са били построени пирамидите? Как може да направиш така, че някой да живее вечно, или поне толкова дълго, колкото са живели фараоните? Как можеш да направиш това?

Нямало е нищо, което да ги ограничава. Как действат НЛО?

И, разбира се, едно от нещата, които учудват повечето хора, е, че според неговите основни показания … фактът, че корпорацията РАНД е била конкретно формирана от Дъглас, за да изследва проблема с извънземните.

ДУ: Оу, уха!

КГ: Да, това е нещо голямо.

БУ: Да. Но … моят коментар за РАНД би бил, че аз мисля, че те са модифицирали много своето първоначално предназначение. Мисля, че в началото са наели две групи. Те са решили да имат една група, на която са предоставили реалните данни, която се предполага, че ВМС са извлекли от 19 … катастрофата при Лос Анжелис.

След това са имали една друга група хора, които са били скептични учени, които биха търсили отговор на въпроса какво предполага съществуването на интелигентен живот? Дали това … Как става това?

И се оказа, че моят чичо, от страната на първата ми жена, бе служител на РАНД в тази втора категория. Двамата с него сме водили много разговори и той бе класически скептичен физик. Той се опитваше да ми докаже, че е невъзможно да се пътува по-бързо от скоростта на светлината.

Сега обаче Бил Томпкинс казва, че е имало едно друго подразделение на РАНД, което е изследвало реалните данни. Той обаче не знаеше нищо повече за това, което са работили в РАНД. Всичко, което той знае, е това, което е правил в мозъчния тръст. И той е правил в мозъчния тръст това, което са му казвали да прави.

Не мисля, че той някога е твърдял да е виждал някакви останки от извънземни кораби.

ДУ: Любопитен съм относно момента, в който Томпкинс излиза на открито със своите показания. Да, ти казваш, че той е работил 10 години върху своята книга, но ето Кори, комуто са заявили, че множество свидетели ще излязат на светло и те ще могат да потвърдят казаното от него.

И аз съм наистина любопитен какво мислиш за … Искам да кажа, ти казваш, че не е имало никаква намеса при писането на книгата на Томпкинс от страна на разузнаването или нещо подобно. Доколкото ти е известно обаче, ти си упълномощен да кажеш това, което искаш, нали? Разрешено ти е да говориш по този начин?

БУ: На мен? Да. Аз мога да говоря каквото поискам.

ДУ: О кей.

БУ: Единственият риск, който ме тревожи, е, че не искам да кажа нещо, което би довело до съдебно дело за клевета или нещо подобно.

ДУ: Разбира се.

БУ: Но извън това, ние сме напълно …

КГ: Сигурен съм, че има други секретни неща, върху които си работил, които са … които са извън това, за което не можеш да говориш.

БУ: Всъщност единственото секретно нещо, върху което съм работил, не беше много интересно. Тъй като ние бяхме експерти по защита от балистични ракети, групата, която ръководих, бе специализирана върху съветската отбрана от балистични ракети и това е, което аз изследвах – каква е защитата на Съветите срещу нашите ракети.

Е, това не е голяма работа. Човек би очаквал те да имат такава програма. Секретните й елементи ще включват как са го постигнали и факта, че всъщност някои от техните идеи бяха по-добри от нашите. Това би било секретно. Ха, ха, ха.

ДУ: Ние също така разговаряхме и аз може да те излагам малко като казвам това, но … Томпкинс ми каза, че той все още е вътре в нещата.

БУ: Малко съм озадачен защо Томпкинс не ми казва 100% от всичко, което знае. Той показва, че все още е … изглежда че го канят на годишната конференция на ВМС, с разрешителни да влиза в помещения, където не би трябвало да влиза. Всъщност това се случи тази година. Някой е определил, че даже на неговата възраст той е напълно готов да научи неща, които никой не знае. Той отиде в една стая … където видя информация относно Слънчева стража.

ДУ: Наистина?

БУ: Да.

ДУ: На едно от тези тайни заседания?

БУ: На последното.

ДУ: Наистина?!

ДУ: Уха!

БУ: Там не е имало никого другиго освен доставчици на секретно оборудване. Така че …

ДУ: Известно ли ти е, че Кори е работил в Слънчева стража?

БУ: Ами да. Предположих това.

КГ: Точно така.

БУ: Да.

КГ: Това бе проектът от 80-те години на миналия век.

БУ: Но ти, Кори, имал ли си взаимоотношения с доставчици в тази програма?

КГ: Не. Там имаше цивилни. Имаше цивилни … които те наричаха „дървени философи” (‘eggheads’), учени и инженери, и от този род.

БУ: Да.

КГ: Никога обаче не се обсъждаше с кои корпорации работеха, ако са работили за дадена корпорация, или просто са били рекрутирани.

БУ: Разбирам.

КГ: Така че не зная дали някои от тези хора са работили в някои от тези военни …

БУ: Но твоето назначение не би трябвало да ти даде – при нормални обстоятелства, много информация за управленската структура.

КГ: Правилно. Точно така. Наистина не можеше да научиш много за нищо, което бе една степен нагоре – над теб. Можеше да научиш малко за някои от хората, с които работиш, но информацията не протичаше свободно … относно структурата на командването.

БУ: Да.

ДУ: Ако Томпкинс все още присъства на тези заседания, и ако все още притежава своя секретен достъп, и ти изглежда вярваш, че това е така …

БУ: Да, аз не вярвам, че го държат непрекъснато в течение за нещо много конкретно. Той твърди, че Уебстър му е казал да разкаже всичко. Мисля, че това е написано на задната корица на книгата.

ДУ: Аха. И кой е Уебстър сега?

БУ: Той е адмирал, когото Томпкинс е познавал лично, мисля, че когато е живял в Орегон.

ДУ: О кей.

БУ: Адмирал от запаса.

ДУ: О кей.

БУ: И той му е казал: „Разкажи всичко”. Ето защо Бил се чувства комфортно да разкаже всичко.

ДУ: Бих искал да ти задам един наистина кратък въпрос за твоето мнение и по-точно как се почувства, когато се запозна с показанията на Кори и видя колко много удивителни пресечни точки имат те с това, което си научавал от Томпкинс през изминалите седем години? Как се почувства тогава?

БУ: (обръща се към Кори) Стигнах до извода, че това, с което си бил ангажиран, е възможно да е било непосредствен резултат от започнатото от Томпкинс. Моето усещане обаче е, че Томпкинс не е имал никакъв начин да проследи това в детайли.

Наистина не мисля, че той … и аз всъщност разговарях с него днес. Не му зададох този въпрос, но не мисля, че той е имал някаква информация за космическа програма на ВМС, докато тя е била разработвана.

ДУ: Добре. Е, това е всичкото време, с което разполагаме в този епизод от Космическо разкритие. Надявам се, че ви беше приятно. Това е наистина един ценен прозорец към историята на уфологията.

И ето че имаме един човек, който е бил точно в предния фронт на тази борба за разкритие, която вярвам, че ще спечелим и това шоу е част от този процес.

Аз съм Дейвид Уилкок и съм тук заедно с д-р Боб Ууд и Кори Гууд, и ви благодаря, че бяхте с нас.