(с) Превод АТИ, 2017 г.

Дейвид Уилкок: Добре дошли в Космическо разкритие. Аз съм вашият домакин Дейвид Уилкок и съм тук заедно с Кори Гууд и с нашия специален гост тази седмица, д-р Майкъл Сала от Институт Геополитика.

В това предаване ще се забавляваме много. Ще си говорим за Уилям Томпкинс и за някои от невероятните изследвания, проведени от Майкъл Сала, които още веднъж потвърждават някои твърдения, които изглеждат доста абсурдни и които сме разисквали в това предаване.

Кори, добре дошъл отново предаването.

Кори Гууд: Благодаря.

ДУ: Д-р Сала, добре дошъл в предаването.

Д-р Майкъл Сала: Благодаря ти, Дейвид.

ДУ: Твоят сайт в Интернет се нарича Геополитика, което говори само по себе си, но аз бих те помолил за начало да кажеш какво според теб означава геополитика.

МС: Разбира се. Аз преподавах международна политика в Американския университет във Вашингтон, когато за първи път се сблъсках с тази информация относно извънземния живот и засекретените технологии.

И колкото повече се задълбочавах в тази област, установих, че тези неща са нещо напълно реално. И тогава си зададох въпроса кой е подходящият термин за описание на това. И тъй като се занимавах с международна политика, очевидният отговор бе, че трябва да е нещо, свързано с политиката, тъй като имаме екзобиология, екзопланетология, и очевидният отговор се оказа екзополитика.

И оттогава започнах да провеждам изследвания в тази област.

ДУ: Когато виждаме хора, които говорят за Вояджър 2 …

… и малката плака прикрепена към него с изображенията на двамата човеци …

… и в същото време ето ни нас, които се намираме ей тук.

Твоите изследвания довели ли са до извода, че всичко това може да е излишно? Ние наистина ли сме сами, или с нас вече е бил установен контакт?

МС: Да, определено, когато погледнеш всички показания на свидетели, появили се през годините, и свидетелите, които са имали преживявания, въобще не става въпрос дали някой ден ще открием извънземен живот, или дали те ще ни открият.

Ние сме били открити много отдавна и те всъщност ни посещават и общуват с нас, и въпросът всъщност е да научим кой с кого взаимодейства, кои правителствени агенции, кои военни ведомства са замесени в това, и за прикритието, и за мащабите на сътрудничеството.

Това е нещото, което най-много ме интересува, защото винаги съм чакал да узная какво е това нещо, което движи международната политика. И колкото повече знаем за договореностите, които съществуват, толкова повече ще узнаем за реалността, която стои зад международната политика.

ДУ: И когато открием, че всички тези решения са били вземани без нашето знание, без одобрението на обществото … ти как си се позиционирал в този диалог относно екзополитиката?

МС: Като политолог това, което наистина се опитвам да направя, е, не толкова да давам оценки относно целесъобразността на определени политики, колкото просто да осветя цялата тази проблематика. Защото колкото повече нещата станат прозрачни, толкова по-добри ще са решенията относно това, което трябва да бъде направено, и това, което не трябва да бъде направено. След това и отговорността, разбира се, която е основното нещо.

Ние политолозите винаги търсим как да накараме хората да бъдат отговорни. Как можем да направим така, че политиците да носят отговорност за действията си. А за да е възможно да им търсим отговорност, необходима ни е прозрачност. А когато разглеждаме целия този феномен свързан с извънземните, там има много  малко прозрачност.

Това означава, че хората правят неща, вземат решения, които засягат всички нас, без знание от страна на обществото, или на политиците, които са наши представители и които би трябвало да регулират това по някакъв начин – това e пълно отсъствие на отговорност.

Така че истинската цел за мен е това – да правя нещата прозрачни, да осветявам цялото това явление.

КГ: Отсъствието на прозрачност, което е проблем … ето къде идва ред на свидетелите, нали така? От известно време ти си контактувал с Уилям Томпкинс.

МС: Точно така. Бил Томпкинс бе много интересен, защото когато за първи път чух за него в края на 2015 г., началото на 2016 г., аз изслушах няколко радио интервюта за него и той имаше невероятни показания.

За щастие аз познавах ключовата фигура, ангажирана с неговата книга, която бе публикувана през декември, 2015 г., „Избран от извънземни”.

Д-р Роберт Ууд бе колега и аз го открих, и му казах: „Какво работиш заедно с този човек, Уилям Томпкинс, който разказва тази невероятна история?“ И Боб ми разказа всичко за историята на Бил Томпкинс.

КГ: Да, Боб е известен с това, че изпипва до дъно нещата.

МС: Точно така.

КГ: Да.

МС: В миналото сме работили двамата с Боб при валидирането на някои документи, особено тези, свързани с убийството на Кенеди. Така че за мен Боб е наистина един от водещите експерти, когато става дума за установяване валиднодстта на документи, особено във връзка с тези тайни проекти.

И ето че според него, Бил Томпкинс е напълно реален и че наистина е работил в тази много секретна програма, управлявана от ВМС, след което е работил в самолетостроителната компания Дъглас повече от десетилетие, и че тази информация е напълно легитимна. И тогава аз се заех да изследвам допълнително Томпкинс.

Аз интервюирах Томпкинс през януари 2916 г. Направих близо 10 часа интервю и наистина се опитах да достигна до дъното на нещата. След това започнах да проверявам информацията, нейната достоверност и доколко хората, които той споменава по име, наистина съществуват. Защото Боб бе успял да валидира частта от историята на Бил Томпкинс, свързана с работата му в компанията Дъглас в продължение на 12 години – от 1950 г. до 1963 г.

Какво обаче да кажем за времето във военноморската въздушна база в Сан Диего? Дали хората, чиито имена споменава, са действителни?

Едно от най-проблемните имена – този, който трябваше да е ръководил програмата … в самата книга той погрешно изписва името на адмирала. Така че нямаше как да проверим дали този човек наистина съществува.

ДУ: Майкъл, когато гледаме видеозаписите с Томпкинс, той казва „Рик Обата”. И звучи, все едно че името на този човек е „Рик”. Така че как успя да разбулиш този случай, защото и аз също мислех, че името е Рик?

МС: Ами в книгата той го нарича Рик Обата, но ние не можахме да открием такъв човек. И в крайна сметка направихме пробив и се оказа, че неговото име е било „Рико Ботта”

Така че след като открихме истинското му име, можахме да проследим някои биографични данни за него и открихме, че да, наистина този човек е работил във ВМС, бил е адмирал и е отговарял за въздушната база на ВМС в Сан Диего.

Това обаче, което ми се видя удивително, бе, че докато се опитвахме да потвърдим дали този адмирал е съществувал, или не и открихме името Рико Ботта, в Интернет нямаше нищо писано за него.

И точно тогава, по същото време, през март 2016 г., магически, на този интернет сайт на авиаторите на ВМС, наречен Златните орли, се появи една страница биография на адмирал Рико Ботта. Тя се появи просто ей така – от нищото. Все едно, че някой искаше да ни помогне … хора извън ВМС, които искаха да ни окажат някаква помощ.

КГ: Точно така.

МС: Защото преди март 2016 г. в Интернет нямаше абсолютно нищо за Рико Ботта.

КГ: Това е много възможно, защото покзанията на Томпкинс са част от едно одобрено разкритие.

МС: Това е така, Томпкинс получава помощ. И за мен това бе наистина едно убедително потвърждение, че във ВМС има хора, които искат тази история да излезе на светло.

Защото след като тази биография от една страница се появи, имахме възможност да открием допълнителни неща за Рико Ботта, за неговата история, за това в кои департаменти на ВМС е работил след въздушната база на ВМС в Сан Диего.

Така че това бе един голям пробив, тъй като потвърждението за съществуването на Рико Ботта бе от ключово значение за тази част от историята на Томпкинс, която е свързана с работата му в тази база в Сан Диего.

ДУ: Добре, Майкъл, бих искал да се върнем малко назад, защото като известен изследовател на НЛО, ти си наистина един от много малкото хора в областта, които си нарушил традицията и открито си повярвал в истиността на историята на Кори.

Какво всъщност те накара да повярваш в историята на Кори?

МС: Добре. Едно от нещата, което наистина ми помогна, бе, да видя как показанията му бяха толкова последователни и как езикът на тялото му бе също много последователен.

Когато за първи път започнах да комуникирам с Кори, това бе в началото на 2015 г., ние проведохме няколко интервюта по и-мейл. Мисля, че направихме около дузина такива интервюта.

КГ: Точно така.

МС: И Кори отговаряше на въпроси, и аз можех да изчитам отговорите на тези въпроси, и да ги публикувам, така че всички да могат да прочетат какво казва Кори.

Това бе наистина от голяма полза, защото тогава можехме да видим как отговорите му от видеоматериалите съответстват на написаното от него. Защото когато отговаряш в писмена форма, ти ползваш определена част от мозъка си.

КГ: Точно така.

МС: Ползваш лявата половина на мозъка си. А когато отговаряш вербално по време на интервю, тогава използваш дясната страна на мозъка си. И двете неща съответстваха. Показанията и в двата случая бяха едни и същи. 

Също така имаше и много неща, свързани с обстоятелства, които съответстваха, и едно нещо, което бе много важно за мен, а именно, че когато Кори говореше за пътуването си до Марс в средата на 2015 г., където каза, че е ходил заедно с Гонзалес, за да изследва поробените хора на Марс и описва как е посетил една колония с този брутален ръководител, който наистина е управлявал една диктатура.

По същото време, когато Кори публикува тази информация, Британското междупланетно общество организира този симпозиум в Лондон, в който участваха 30 най-изявени аерокосмически инженери и експерти, както и някои правителствени представители, където те дискутираха проблема за отстраняване на корпоративен диктатор на Марс, в случай че в бъдеще на Марс има база, на която може да се появи такъв диктатор. Ставаше въпрос как може да бъде отстранен такъв човек.

КГ: Да, това стана дни, след като информацията се появи в Космическо разкритие.

МС: Точно така. Точно така. След това имаше и други сходни събития, като това, че президентът Обама подписа декрет, който всъщност поставя експлоатирането на минни залежи в космоса напълно извън юридически контрол, което означава, че всякакви нарушения, случващи се в космоса, като например корпорации, които използват робски труд при минни разкопки в космоса, са извън всякакъв правителствен контрол до 2022 г.

Така че всичко това се случи по същото врме, когато Кори излезе с тази информация. Имаше и редица други подобни съвпадения. 

ДУ: Едно от другите забележителни неща в тази връзка според мен е това, че ти написа първата книга, която обсъжда Кори Гууд.

МС: Заглавието на книгата е „Свидетели разкриват Тайната космическа програма и извънземните съюзи”. И там аз просто използвах голяма част от показанията на Кори, които той бе споделил чрез тези и-мейл интервюта.

И така, аз използвах доста от този материал и направих необходимите изследвания в книгата доколко той съответства на исторически документи. Искам да кажа, че едно от ключовите неща, които Кори каза, бе, че нацистка Германия е разработила една тайна космическа програма, която е действала от нацистка Германия и от Антарктика.

Аз изследвах наличието на доказателства за това, че нацистите наистина са разработили космическа програма. И имаше исторически документи, които потвърдиха това.

Част от тях бяха документи от фашистка Италия от 1933 г., които показваха, че Бенито Мусолини е организирал един супер секретен мозъчен тръст за изследване на една летяща чиния, която италианците бяха открили през 1933 г. Те бяха организирали една свръх секретна група, за да я изследва, под ръководството на Гилермо Маркони.

И това показа, че Италия още през 1933 г. е изследвала това явление. И скоро след като Италия сключва договор с Германия, те споделят цялата тази технология, всички свои открития.

Така че това по определен начин подкрепи твърденията на Кори.

КГ: И след това ти се насочи към публикуваната книга на Уилям Томпкинс, която казва същите неща и която Томкинс е пишел по същото време, по което ние сме правили това предаване.

МС: Точно така. Всъщност това, което се случи, бе, че Боб Ууд се бе снабдил с копие на моята книга и я бе споделил на Томпкинс …

КГ: Точно така.  

МС: … и му казал: „Това е много подобно на казаното от теб”, защото моята книга излезе през септември 2015 г., а книгата на Бил Томпкинс излезе през декември 2015 г.

КГ: Да.

МС: И в книгата аз разглеждам твоите показания и историята на тази Тайна космическа програма по отношение ролята на нацистка Германия с нейните две отделни програми – една в Германия и една в Антарктика.

И Бил Томпкинс прочита всичко това и казва: „О, боже мой! Как се е появила тази информация? Аз мислех, че съм единственият, който знае за това, и щях да го оповестявам.”

КГ: Точно така.

МС: Той обаче бе шокиран, че всъщност някой е споделил това преди него. И за мен това бе едно много важно доказателство за казаното от теб.

КГ: Аз зная, че оттогава насам си правил много изследвания върху Томпкинс. И в резултат на тези изследвания колко много съвпадения си установил? Всичко съвпада ли?

МС: О, има много съответствия. Още от самото начало за това как всичко е започнало и след това ролята на ВМС, на американските ВМС, които са организирали своя собствена програма, за да изследват какво правят германците, след което да започнат процеса на възпроизвеждане и на проектиране на свои собствени космически кораби. Така че това бе едно много важно съвпадение, което Томпкинс имаше да сподели.

КГ: Абсолютно.

ДУ: И така, Кори, когато той споменава, че фашистка Италия открива един НЛО … в това предаване, нито в друг разговор досега не съм те чул да говориш за ролята на фашистка Италия в германската Тайна космическа програма. Ти имаш ли лични познания за това?

КГ: Да. Да. Много от подземните, или вкопани в планината бази, които те са имали, са били в Италия.

ДУ: О, наистина?

КГ: Били са им предоставени области в Италия, за да разработват своите технологии. Част от това е ставало в Италия.

МС: И това, което ми се стори много интересно, което съвпада с казаното от Кори и от Томпкинс, е, че Маркони е отнесъл много от тази информация в Южна Америка, за да постави началото на една програма там – някаква по-частна програма – и Бил Томпкинс каза същото нещо, че Маркони е поставил началото на нещо в Южна Америка и че италианците всъщност са имали една много голяма космическа програма.

И това е също едно от нещата, които открих като съвпадение между Бил и Кори.

ДУ: Майкъл, ти запознат ли си с изследванията на Die Glocke, германският кораб с формата на камбана и анти гравитационните изследвания, които те са провеждали? Ти засягаш ли това в книгата?

МС: Да. Това е нещо като опит на нацистите да превърнат в оръжие този вид технологии по време на войната.

ДУ: Да.

МС: Така че това е програма, управлявана от нацистките СС под ръководството на Каммлер, и има свидетели, които са разказвали за камбаната на нацистите, и че това е било нещо, което те неуспешно са се опитали да превърнат в оръжие, и че в Антарктика са ходили много от нацистките учени.

И това е областа, в която са разработили своята най-амбициозна и в крайна сметка най-ефективна космическа програма.

КГ: Точно така. И некинетичните оръжия, които са част от това.

МС: Правилно.

КГ: Енергийните оръжия.

МС: Точно така.

ДУ: Ти някога занимавал ли си се с Проект Висок скок (Project Highjump), защото това е едно от най-забележителните неща от показанията, които Кори сподели с нас – идеята за планирано нашествие на Антарктика след Втората световна война, в опит за унищожение на нацистката база, която се е намирала там? Това появи ли се в твоите изследвания?

МС: Да. Това бе една много важна част от показанията на Кори и нещо, което ме е интересувало с години. Имаше много слухове относно Операция Висок скок, както и много информация относно точно какво са срещнали там силите на адмирал Бърд.

Това обаче, което намерих за много полезно от показанията на Бил Томпкинс, бе, че той каза, че е имало нещо в контекста на Операция Висок скок, че това не е била само тази битка, при която ВМС са се опитали да превземат нацистките бази в 1946 г. и 1947 г. Имало е една прелюдия, при която адмирал Бърд е ходил в Антарктика в 1945 г. и 1946 г,. за да преговаря с нацистите.

Така че първо е имало опит за преговаряне с нацистите, който е бил неуспешен, и англичаните са изпратили също там свои специални части през летата на 1945 г. и 1946 г., което е веднага след Втората световна война, след капитулацията на Япония през август.

Това означава, че след капитулацията на Япония през август, четири месеца по-късно, англичаните и американците заедно изпращат войски в Антарктика, за да открият германците, да открият техните бази и да преговарят, защото те са преговаряли с нацистите в края на войната и са мислели, че ще могат да направят същото и в Антарктика, но не са успели.

И така, според Бил Томпкинс, когато адмирал Бърд се е върнал обратно във Вашингтон, той е казал: „Е, преговорите не успяха.” Тогава ВМС на САЩ решават, при следваща възможност, което е било през лятото в Южното полукълбо на 1946 г. и 1947 г., да предприемат Операция Висок скок.

И, разбира се, това е дало на германците време да завършат разработването на оръжия с енергийно насочване, за да оборудват своите летящи чинии, така че когато ВМС на САЩ са се появили, тези летящи чинии са се оказали много ефективни срещу най-добрите самолети на ВМС, както и срещу техните кораби.

КГ: В своите показания Томпкинс споменава ли срещите на високо равнище между САЩ и нацистката фракция, избягала в Аржентина, и споменава ли Антарктика?

МС: Той каза, че в 1945 г. и 1946 г. адмирал Бърд е ходил в Антарктика, за да води тези конкретни преговори.

КГ: Защото аз съм чел за преговори на високо ниво, водени в Аржентина.

МС: О кей.

ДУ: По същото време?

КГ: Точно така.

МС: О кей. Е, това струва ми се съответства напълно, защото има много истории относно Хитлер и Каммлер и Борман, които отиват в Южна Америка, където организират нещо като политически център на Четвъртия райх.

КГ: И те са също така пазителите на случващото се в Антарктика.

МС: Правилно. Аз мисля, че … Там не са били предвидени срещи и преговори, но според Томпкинс, Бърд очевидно просто направо е отишъл в Антарктика, за да води тези преговори.

ДУ: Спомняш ли си – сигурен съм, че си спомняш – свидетеля, който Рич Долан интервюира и който каза, че в един момент е имало план за нахлуване в Зона 51 от страна на президента на САЩ?

Така че струва ми се, че ще е добре да споделиш това, което знаеш за случая, като контекст на разговора ни за Висок скок.

КГ: Мисля, че един президент действително отправя пряка заплаха да нахлуе с армията – с Първа военна дивизия или нещо подобно.

МС: Да, това е така. Това бе свидетелят, който Линда Мутън първа интервюира преди около 12 години. Той използва псевдонима Купър и каза, че е част от екипа на ЦРУ, комуто президентът Айзенхауер е наредил да отида в Зона 51, в съоръжение S4 и да разбере какво се случва там, защото Айзенхауер е почувствал, че е извън играта – че споразуменията, постигнати с нацистите, с извънземните … Айзенхауер е считал, че след като е президент и главнокомандващ, съществува йерархия на разпорежданията, към която той е бил привикнал.

ДУ: Да.

МС: Това, което е станало ясно обаче, било, че хората, командващи в Зона 51, са имали различни виждания за управлението на тези проекти и това вбесило Айзенхауер, тъй като той нямал проблеми с пазенето на тайна. Той обаче имал сериозни проблеми с нарушаването на командната йерархия.

И тогава той решил, че ще използва Първа армия, която била дислоцирана в Денвър, Колорадо, за да нахлуе в Зона 51, ако хората там не му се подчинят и не му предоставят пълен доклад за случващото се.

И така, Купър, този свидетел, бил част от екипа, който отишъл в съоръжение S4. И той описал видяното там и казал, че е видял девет космически кораба, от които четири били от нацистка Германия. Два от тези четири били първите кораби на разработените от Мария Орсик и тайното общество Врил …

ДУ: Уха!

МС: … и другите два били Haunebu, разработени от нацистките СС за военната програма, а останалите пет били извънземни.

Така че показанията на Купър са важни, защото ни предоставят друг независим източник на доказателства за съществуването на тези разкрития на нацистките програми, свързани с летящи чинии, и че американските военни са придобили някои от тях. И той се опитал да очисти съвестта си, като разкаже за това.

ДУ: Да.

МС: Той наистина е искал да има чиста съвест, като разкаже истината относно някои важни исторически събития, с които е бил свързан, и просто не е искал да отнесе тази информация със себе си в гроба.

Така че той е един от мнозината свидетели, чията съвест ги е накарала да разкажат това, което обществото трябва да знае, при което са били готови да се изложат на много голям риск.

ДУ: И така, Кори, тук имаме ситуация, при която имаме нацисти в Антарктика. Направен е опит за нападения, оказал се неуспешен. След това имаме Айзенхауер, който се опитва да нахлуе в Зона 51. Той не успява. Той предупреждава за съществуването на военнопромишления комплекс.

Ти как … Как Съюза (на Тайната космическа програма) вижда провеждането на разкритието? Защото когато хората открият тези неща, тези моменти на екзополитиката, за които говори Майкъл Сала, те ще бъдет много разтревожени.

Има нещо напълно неправителствено, което протича вече 70 години.

КГ: Правилно. Перспективата на Съюза е просто да премахнем превръзката и да започнем лечението.

Това, пред което Съюза на ТКП се изправя, са тези земни съюзи с участието на тези различни държави, някои от които участват в съюза БРИКС, които са се събрали и са започнали да преговарят с така наречените престъпни групировки (cabal).

Съюза на ТКП има много какво да изгуби в процеса на тези разкрития, но това, което те са решили, е, да извършат едно много проточено във времето разкритие в продължение на десетилетия. А това просто не е достатъчно добро.

Това, което наистина се случва в Съюза на ТКП, е, че те се опитват да смажат колелата, така че оповестяването на информацията относно Антарктика да стане, преди престъпните групировки да представят своята санирана версия. Всичко това е опит това санирано разкритие да стане невъзможно.

ДУ: Добре, Майкъл, ти каза, че искаш прозрачност, но част от тази прозрачност ще включва и това, че някои хора наистина ще се вбесят и ще пристъпят към насилие. Тогава как виждаш тази прозрачност като ключов момент при разрешаване проблемите на екзополитиката?

МС: Когато има прозрачност, тогава можем да търсим отговорност. Ще има разследвания в конгреса. Много висши военни офицери ще разберат какво са извършвали подчинените им, защото много от тези неща са се случвали извън йерархията на разпорежданията. Случилото се с Айзенхауер не е изолиран инцидент, това продължава и днес.

Така че всъщност имаме например адмирали с четири звазди, които не знаят какво прави един капитан, участващ в някои от тези програми. Това важи както за ВМС, така и за останалата част от военните.

Така че с прозрачността върви и търсенето на отговорност. И аз мисля, че това е един процес и това е, което наистина се надявам да мога да постигна, като правя тези изследвания.

ДУ: Как мислиш, че трябва да се отнасяме с фактора на страха? Срещал ли си много страх сред своята аудитория, когато си правил разкрития и си се опитвал да постигнеш прозрачност? Това е нещо, за което винаги ни предупреждават, нали, че хората толкова ще се изплашат, че няма да понесат истината.

МС: Страхът, с който съм се срещал, е повече от страна на свидетелите, които се страхуват да споделят тези неща. Какво ще се случи с тях?

Много ясно си спомням разговора си с Клифърд Стоун и провеждането на интервю с него преди десетина години. Тогава той ми каза: „Виж какво. След като свърша разговора си с теб, те ще дойдат и ще ме пребият, но това не ме интересува. Не ме е грижа. Аз мога да се справя с това.”

Защото той знаеше, че тези неща се случват и това бе цената на разкриването на истината.

ДУ: Уха!

МС: Като изследовател аз не съм усетил толкова страх сред аудиторията при разкриване на истината. Става въпрос наистина за свидетелите, за основните свидетели, които наистина се страхуват за свота безопасност и за семействата си.

КГ: Да, съгласен съм.

ДУ: Мислиш ли, че някой играе с тази карта на страха като извинение за поддържането на секретност.

КГ: Не. Те искрено вярват, че ще настъпи пълен срив на обществото. Те наистина вярват в това. Те са го изпробвали. Те са събрали заедно учени и войници и без да ги предупредят, са им представили едно извънземно, както и подобна информация, и са изследвали реакциите им.

След това … Както знаеш, те имат личностни профили на хората, които работят за тях, така че могат да изследват реакциите на различни личностни типове.

Те мислят, че хората с християнски убеждения, каквито са много от военните, ще реагират по този начин и това се е случило.

Така че, не, те искрено вярват, че ако има Пълно разкритие, това ще бъде безотговорно, защото ще причини много смърт, хаос, бунтове по улиците. И те са прави. Това ще се случи. Това е част от процеса.

Ако обаче продължим да тикаме каруцата по пътя, нещата просто ще станат още по-зле.

ДУ: Ако съществата, с които работиш, са добронамерени и ако те искат Пълно разкритие, какви са техните разсъждения за това как ние като хора ще реагираме на Пълното разкритие и защо те настояват за него?

КГ: По същество, най-важното нещо за тези същества от висока категория плътност е развитие на съзнанието. Отсъствието на прозрачност задържа ренесанса на съзнанието, което е от основно значение за нас.

Така че в минутата, в която получим тази информация, да, това ще бъде един горчив хап. В дългосрочен план обаче това ще се отплати богато по отношение развитието на съвместното ни творческо съзнание.

ДУ: Е, това е едно много добро послание и аз вярвам, че предаването ви е доставило удоволствие. Зная, че това е така. Това е Космическо разкритие. Аз съм Дейвид Уилкок, заедно със свидетеля Кори Гууд и с нашия специален гост, д-р Майкъл Сала от Институт Екзополитика. Благодаря ви, че бяхме заедно.