(с) Превод АТИ, 2017 г.

Дейвид Уилкок: Добре дошли в Космическо разкритие. Аз съм вашият домакин Дейвид Уилкок и съм тук заедно с Кори Гууд и с нашия специален гост д-р Майкъл Сала от Институт Геополитика. И така, Майкъл, добре дошъл в предаването.

Д-р Майкъл Сала: Благодаря, че ме покани в предаването, Дейвид.

ДУ: И, Кори, радвам се да те видя отново, приятелю.

Кори Гууд: Благодаря.

ДУ (към М.Сала) : Тъй като аз разговарях с теб по повод една друга твоя книга, „Последната трибуна на Кенеди”, бих искал да открием този епизод с нея.

МС: Книгата се занимава с това, което Кенеди наистина е знаел относно цялата тази тема. И въпросът е в това, че …

ДУ: За каква тема говорим?

МС: Темата за НЛО, за летящите чинии.

ДУ: Ох.

МС: Кенеди се е интересувал живо от това, така че тази книга разглежда цялата история на неговите опити да открие за какво става дума. Едно от нещата, които направих в тази книга, е, че успях да открия, че в ранните години на своята кариера Кенеди всъщност е бил протеже на Джеймс Форестал, който по онова време е ръководел ВМС.

КГ: Точно така, ВМС.

МС: И така, Форестал взема Кенеди … Това е било преди Кенеди да стане член на конгреса и даже преди да навлезе в политиката. По онова време Форестал е искал да привлече Кенеди към своя личен екип. Така че Форестал взема със себе си Кенеди на едно изследователско пътуване до Германия през юли и август 1945 г. Това се случва непосредствено след войната.

Там е имало части на ВМС и на другите отделения на американската армия, които са преравяли всичко, което нацистите са разработвали като тайни технологии, и са се опитвали да определят какви учени и технологии да пренесат в САЩ чрез Операция Кламер. Така че Форестал …

ДУ: Значи макар да са избягали в Антарктика, те не са отнесли там всичко със себе си.

МС: Точно така. Германците все още са имали там някои наистина напреднали технологии. Определено, колкото до ВВС и ВМС, нещата, върху които германците са работели в окупирана Европа, са били много по-напред от всичко, известно на американците.

И така, американските ВМС са се опитвали да преценят какво трябва да пренесат обратно в САЩ като материал за своите свръх секретни лаборатории.

ДУ: Нека те попитам следното. Американците заловили ли са германски войници и учени, които са им разказали какво се е намирало там? Или просто са отивали в изоставени съоръжения и са се опитвали да се ориентират сред намереното там?

МС: Случили са се и двете неща. Имало е много учени, инженери, които са се опитвали да се спазарят, да се доберат до удобно за живеене място, или може би да бъдат репатрирани в страната, от която са били дошли …

ДУ: Разбирам

МС: Става дума за хора, които са притежавали документи, и са се опитвали да се спазарят. Хората са знаели къде се намират тайните лаборатории.

Така че всички тези неща са се случвали – и ВМС, и ВВС са използвали своите най-обучени разузнавачи, за да пресеят всичко, което са открили.

ДУ: Добре. Извини ме за прекъсването, но мисля, че това е много важно. В случай че сред нашите зрители има по-млади хора, те може да не знаят това, че фамилията Кенеди не е била просто една обикновена фамилия. Имаме историята на фамилия Кенеди, където Джоузеф Кенеди, бащата на всички братя Кенеди, е бил добре известен контрабандист и е натрупал значително богатство.

МС: Да. Той е бил един много успял бизнесмен, който е правил различни неща, като контрабандата по времето на сухия режим е била една от тях.

ДУ: Точно така.

МС: Той обаче е най-добре известен като посланик на САЩ в Англия преди Втората световна война.

ДУ: О кей.

МС: И, струва ми се, че той е бил също така първият председател на Комисията по ценни книжа и борси.

ДУ: О, наистина?

МС: Така че по онова време той е бил на върха на финансовата система на САЩ.

ДУ: Да, защото тази комисия е регулирала целия пазар на ценни книжа и стоки и всичко това.

КГ: И връзката с Форестал е очевидна. Името на Форестал се появява навсякъде, където става дума за уфология.

ДУ: MJ-12, нали така?

МС: Да, точно така. Форестал е бил член на комитета MJ-12*). Той също така е работил за една голяма финансова компания, Дилън и Рийд. И той е бил избран от ВМС, от Рузвелт, да помогне на хората от ВМС да се подготвят за войната, защото е притежавал необходимата експертиза, имал е познания за широко мащабното промишлено производство, а ВМС са се нуждаели от истинска промяна, за да се справят едновременно с напрежението, свързано с воденето на две войни.

*) MJ-12 (съкратено от Majestic 12, или Великолепните 12) – кодово название на свръхсекретна група от 12 държавни служители, сформирана през 1947 година със заповед на президента Хари Труман, с основна цел да документира различни явления свързани с НЛО. – Бел. прев. 

КГ: Има някои интересни общи неща между Форестал и Уилям Томпкинс, нали така? Форестал е бил човекът, който е избрал адмирала, който да ръководи свръх секретната военноморска програма и който да се опита да извлече максимално възможната информация за действията на германците по отношение на тайните космически технологии.

Форестал също така и бил човекът, който по някакъв начин е бил повлиян от Nordics, за да избере Рико Бота за изпълнението на тази роля.

Така че Форестал е бил в комуникация с извънземните Nordics. Това е част от нещата, които обсъждам в новата си книга „Тайната космическа програма на ВМС на САЩ” (The U.S. Navy’s Secret Space Program) – начина, по който извънземните Nordics са помагали на ВМС на САЩ от началото до самия край, в разработването на тяхната тайна космическа програма.

ДУ: Мислиш ли, че по времето, когато Форестал е довел Кенеди в тази току-що победена Германия, той вече е имал план заедно с Джо Кенеди синът на Джо да се кандидатира за президент?

МС: Това може да е била една от причините Джон Ф. Кенеди да откаже предложението на Форестал да се присъедини към личния му екип … защото Джо Кенеди е искал Джон Ф. Кенеди да навлезе в политиката. И съответно Джон Ф. Кенеди се е кандидатирал за член на конгреса и е бил избран през 1946 г.

ДУ: В своето изследване „Последната трибуна на Кенеди” установяваш ли други доказателства, че Кенеди е бил информиран и е знаел за част от случващото се по повод извънземния въпрос?

МС: Не толкова, що се отнася до извънземния проблем, но той е получил достъп до цялата информация, свързана с тайните програми на нацистка Германия. Искам да кажа, че той е знаел какво се случва. Форестал е показвал на Кенеди всички тези тайни програми и Кенеди ги е описал в една книга, която е била публикувана посмъртно и се нарича: „Прелюдия към лидерство”.

ДУ: Наистина?! Не съм знаел това.

МС: Не много хора знаят за тази книга, но тя е написана от Джон Ф. Кенеди относно времето, прекарано от него в окупирана Европа – и по-специално в Германия. Важното нещо, което трябва да помним обаче, е, че по същото време когато Форестал е показвал на Кенеди тези напреднали технологии, Форестал е бил начело на секретната разузнавателна програма на ВМС в нацистка Германия, където са знаели за тези две германски тайни космически програми. 

Така че Форестал е търсил, от името на ВМС, всичко, което е могъл да открие за германските тайни космически програми. Това означава, че Кенеди също е знаел за всичко това.

ДУ: Разбира се.

МС: Така че това е един важен исторически факт, който тази книга осветлява, свързан с информирането на Кенеди относно цялото това явление, свързано с напреднали НЛО, летящи чинии, извънземен живот. Това е информация, която Форестал е споделял с него, и ето защо, когато Кенеди става президент през януари 1961 г., той полага усилия да достигне до дъното на това явление и да възвърне президентската власт над тези тайни проекти, да им отнеме автономията, придобита по времето на Айзенхауер.

ДУ: Добре. Бих искал да ти задам още един въпрос относно Айзенхауер, след което да се обърна към Кори за пояснение.

Ние знаем, че Айзенхауер е наредил нахлуване в Зона 51, както говорихме в последния епизод. И в своите прословути думи при напускане на Белия дом, той предупреждава за присвояването на неоправдано влияние от страна на военнопромишления комплекс, след което предава проблема на Кенеди.

Търсил ли си доказателства за разговор между Айзенхауер и Кенеди по повод преживяното от Айзенхауер по време на тази смяна на властта?

МС: От официални документи знаем, че Кенеди се е срещал с президента Айзенхауер два пъти, докато е бил кандидат-президент – през декември и през януари. И януарската среща е била два-три дни преди прощалния адрес на Айзенхауер. Така че мисля, че е основателно да предположим, че споделеното от Айзенхауер пред широката публика е било много малко, сравнено със споделеното в частен разговор с Кенеди.

ДУ: Без съмнение ти си изследвал идеята, че някаква група от добронамерени извънземни се е срещала с Айзенхауер. Така че за незапознатите с това, би ли разказал нещо по този въпрос?

МС: Разбира се. Мисля, че има толкова много свидетели, които са дали показания, по които можем да съдим за хронологията на тези различни срещи, в които е участвал Айзенхауер.

Можем да започнем от февруари 1954 г., когато Айзенхауер пътува до военновъздушната база Едуардс, където се среща с положително ориентирана група извънземни, които Бил Томпкинс описва като Nordics, и те му описват опасностите от разработването на ядрени оръжия – термоядрени оръжия, които са били използвани по онова време. Това са били водородни бомби. Те са съветвали администрацията на Айзенхауер да следва по-мирно ориентирана политика и да бъде открита към приемането на повече духовна, етична информация.

Аз лично мисля, че Айзенхауер е бил много силно впечатлен от групата на Nordics, но неговите съветници по национална сигурност са заявили: „Не, ние няма да се откажем от ядрените оръжия и въобще няма да слушаме този вид духовни и възвишени изявления.”

След това Айзенхауер се среща с друга група извънземни през м. февруари 1955 г., този път във военновъздушната база Холоман и това са били група Сиви извънземни, високи Сиви, които по същество са постигнали споразумение с Айзенхауер, свързано със споделяне на техните технологии.

Сивите не са били особено разтревожени от това, че американците са разработвали термоядрени оръжия и това е било в основата на постигнатото с тях споразумение.

ДУ: Въпросното споразумение Тау IX (Tau IX), довело до узаконяване на отвличанията и всичко останало.

МС: Точно така. И всичко това, разбира се, се случва след появяванията на летящите обекти над Вашингтон през 1952 г.

И големият дебат е дали това са били извънземни, или нацисти. Има различни истории по този повод, но според казаното от Бил Томпкинс и от Кори Гууд, както и от Кларк МакКлеланд, това са били кораби на нацистите.

И това означава, че последващите други срещи  са били … Споразумението, постигнато в базата на ВВС Холоман, е било с група, съюзила се с нацистите. Интересно е това, че един от свидетелите, присъствал на срещата в базата Холоман през 1955 г., също споменава за този нацистки елемент.

ДУ: Добре. Кори, какво ти лично знаеш за извънземните контакти на американските президенти? Кога са започнали те? Нещо случило ли се е с Труман? Нещо случило ли се е с Айзенхауер, според това, което са ти казали в Тайната космическа програма?

КГ: Имало е срещи с Труман и с Айзенхауер. Айзенхауер се е срещал с групи, които той спомена, с групи извънземни, както и с тези, наречени Сините.

Той е имал редица срещи, където са се появявали нацисти със своите летящи чинии, приземявали са се в базите и са провеждали срещи с него. Става дума за истински нацисти.

ДУ: Преди споменахме накратко за Сините и това за мен е една удивителна тема, защото аз успях да потвърдя това независимо с Пит Питърсън. Така че би ли могъл да ни опишеш защо те са били наричани Сини. Какво са казали те и как то е било прието?

КГ: Наричани са били Сини, защото са имали синя кожа. Те са били миролюбиви.

Много подобно на Nordics, те са ни съветвали да не се заиграваме с ядрената енергия и с ядрените оръжия. Те също така са ни давали духовно ориентирана информация, информация относно съзнанието – неща, от които военните не са намирали никаква полза.

Много по-късно те са били насмешливо наричани, подобно на Nordics, „миролюбиви хипита”. Макар че през 1940-те не е имало хипита, по-късно са ги наричали така.

ДУ: Какво е било споразумението, предлагано от Сините? Какво е трябвало да направим, за да получим тяхното сътрудничество?

КГ: Да се откажем от ядрените оръжия. Да се откажем от преследването на ядрени оръжия.

ДУ: Каква обаче е щяла да бъде ползата за нас? Какво са ни предлагали като примамка?

КГ: Да ни помогнат да израстнем духовно, да се интегрираме с други цивилизации.

ДУ: Ти спомена накратко Кларк МакКлеланд. В последно време неговото име изведнъж се появи отново в показанията на Томпкинс. Сигурен съм, че си наясно с това, така че би ли споделил как името на МакКлеланд се появява отново в тази история?

МС: Кларк МакКлеланд е бил летец на НАСА в края на своята кариера. Преди това той е работил три десетилетия за различни доставчици на НАСА.

Така че той е имал общ поглед върху случващото се в НАСА и е бил в състояние да потвърди казаното от Томпкинс, а именно, че НАСА е била инфилтрирана от нацистите.

Така например МакКлеланд каза, че когато е отишъл в офиса на Курт Дебюс, първият директор на Космическия център Кенеди, той се е срещнал там с Ханс Каммлер.

Каммлер е бил нацистки генерал от СС, който е управлявал тяхната тайна космическа програма в окупирана Европа и който се е опитвал да въоръжи технологиите – Die Glocke, или нацистката камбана. Така че Каммлер е отговарял за всичко това.

И ето че имаме Каммлер, който се среща с директора на Космическия център Кенеди през 1960 г.

Така МакКлеланд успява да потвърди, че това наистина се е случило и това е едно действително категорично потвърждение на казаното от Томпкинс относно начина, по който нацистите продължават да оказват влияние върху цялата космическа програма на НАСА и относно инфилтрирането на военнопромишления комплекс от тяхна страна.

Това е едно от нещата, които Томпкинс казва – че военнопромишленият комплекс, различни компании и различни военни организации, са се оказали почти замесени в нещо като война между тези различни извънземни фракции – нацистката група на Рептилите, които са се опитвали да инфилтрират и завземат американския военнопромилен комплекс и една друга група – извънземните Nordics, която е установила, че американските ВМС са били една институция, много повече привързана към американските конституционни ценности.

ДУ: За тези, които гледат това предаване и не са запознати с Кларк МакКлеланд, аз познавам неговата история, но бих искал ти да споделиш със свои думи. Какъв бе големият шум около неговите показания, свързани с космическата совалка години по-рано?

МС: Всъщност той каза, че е видял във филмовите архиви на НАСА заснет инцидент с космическата совалка, при който редом с нея е имало друг космически кораб. Той е видял поне два различни вида астронавти, придружаващи американците от совалката, докато последните са извършвали своята космическа разходка извън апарата.

Той е сравнил размерите на двата вида космонавти и тези от непознатия космически кораб са били високи около три метра, сравнени с тези от НАСА.

Той е показал диаграма, с която е илюстрирал видяното, и е разказал надълго и нашироко за това, като доказателство за съществуването на Тайна космическа програма с извънземни космонавти, които по някакъв начин са сътрудничели с космическата програма на НАСА.

ДУ: И едно от нещата, които ти си открил и си отразил в някои от последните си работи, е, как историите, които ни разказват във филми, комикси, видеоигри и, разбира се, в научнофантастични книги, като тези на Артър Кларк и Айзък Азимов, са били повлияни от действителни събития, за които си научил от първа ръка в разговорите си с Томпкинс и с други свидетели.

МС: Един от хората, които Томпкинс идентифицира като ключов играч в разработването на тайната космическа програма на ВМС, е бил адмирал Лесли Стивънс.

Адмирал Стивънс е бил всъщност съвременник на адмирал Бота, който е управлявал ВМС от Сан Диего и е получавал цялата информация относно нацистката космическа програма.

И това, което успяхме да установим с помощта на Закона за свободата на информацията, бе, че Стивънс и Бота са участвали заедно в поне един комитет.

Така че това бе нещо, което наистина потвърди казаното от Бил Томпкинс, че Стивънс е бил съпричастен към всичко това и е бил много добре запознат с Тайната космическа програма на ВМС. 

Едно важно нещо относно адмирал Стивънс е, че той е имал син със същото име, Лесли Стивънс IV, който е бил продуцент на прочутото предаване До краен предел (The Outer Limits).

И по онова време, 1964 г., 1965 г., Джийн Роденбъри се е учел от предаването До краен предел на Лесли Стивънс как се произвеждат научно-фантастични сериали.

ДУ: Уха! Нека те прекъсна за малко, защото това, което казваш, е нещо удивително. Аз разговарях с един от моите свидетели, когото наричаме Даниел, и той е човекът, който е работил в проекта Монтор, където са възпроизвели една седалка от НЛО, привели са я в действие и ако седнеш в нея и медитираш, можеш да създадеш един портал, който да те изпрати през пространството и времето.

Един ден той ми разказваше какво се случва при използването на една от тези технологии, която произвежда една малка сфера, която може да ти помогне да видиш какво става, където пожелаеш. И той каза, че наименованието на това нещо било „външнолентово индивидуализирано устройство за телепроследяване”  (outer band individuated teletracer).

И когато потърсихме дали някога е изтекла тази информация, попаднахме на епизод от До краен предел, наречен „Външнолентово индивидуализирано устройство за телепроследяване” – точно по същия начин. Там това бе описано като устройство, което може да проследява абсолютно всичко по всяко време.

Това веднага ми показа, че предаването До краен предел трябва да има някаква връзка с тайните програми.

МС: Всъщност бащата на Лесли Стивънс, адмиралът, е бил ръководител на психологичните военни операции на Съвета за национална сигурност.

ДУ: Уха!

МС: Така че той е ръководел този съвет. И Лесли Стивънс IV, продуцентът на До краен предел, е работил във военното разузнаване. Той е работил във военното разузнаване и поради тази си квалификация е участвал в психологични военни операции по време на Втората световна война.

И това, което успях да установя в своите изследвания, отразено в новата ми книга, е, че Лесли Стивънс IV е работил съвместно с баща си, докато последният умира, и участва заедно с него във военни психологични операции, след което се опитва да представи тези революционни идеи под формата на неформално разкритие в медиите и в развлекателната индустрия.

И така, когато бива създаден сериалът До краен предел, Джийн Роденбъри черпи опит от него, след неуспеха на своя сериал Лейтенантът.

В Лейтенантът се разказва историята на един лейтенант от ВМС, но сериалът претърпява неуспех и оцелява, ако не се лъжа, само година, най-много две. След това Роденбъри е бил посъветван от своя агент да представи един научно-фантастичен сериал.

Тогава той започва да изучава До краен предел и според хората, които са били тогава там, Роденбъри и Стивънс са постигнали споразумение, според което Роденбъри ще получи цялата информация от Стивънс, свързана със създаването на един научно-фантастичен сериал, като ще си припише целия резултат, без да се споменава името на Стивънс.

ДУ: Уха!

МС: И се случва точно това. После имаме, разбира се, създаването на „Стар Трек”.

И ако погледнете „Стар Трек” и някои от основните сили, представени там, ще видите тайнствено съвпадение с основните групи, за които говори Бил Томпкинс.

Така в „Стар Трек” имаме Конфедерацията на планетите. Имаме съществата от (планетата) Вулкан, които можем да сравним например с извънземните Nordics, които се опитват да помогнат на човечеството. Имаме също така Клингоните, които са еквиваленти на днешните Рептили.

ДУ: Уха! О кей.

МС: И след това имаме генетично подсилените човеци, които са нацистите.

Така че ако погледнем развитието на „Стар Трек” като сериали и основните действащи лица, има невероятно съвпадение с основните извънземни групи и фракции, свързани с тези тайни космически програми през 40-те, 50-те и 60-те години на миналия век.

ДУ: Веднага в ума ми изниква едно друго предаване – „Бойна звезда: Галактика”.

Твоите изследвания показват ли нещо, свързано с „Бойна звезда: Галактика”?

МС: Наистина важното относно „Бойна звезда: Галактика” бе, че нейният създател е Глен Ларсън.

А Глен Ларсън всъщност е работил в екипа на Лесли Стивънс.

ДУ: О, наистина?!

МС: Те са работили заедно и са споделяли много творчески идеи. Лесли Стивънс е бил водещият, така че Ларсън е постигнал с него подобно споразумение, при което Стивънс е подавал идеите и е помагал на Ларсън в създаването на научно-фантастичния сериал, без да бъде споменавано името му.

Има един интесесен момент, за който научихме от хора, интервюирали част от екипа, създал „Бойна звезда: Галактика”, а именно, че епизодът с пилота всъщност е бил написан от Лесли Стивънс IV.

ДУ: Наистина?!

МС: Така че всъщност имаме син на адмирал от ВМС, който е бил свързан с Тайната космическа програма на ВМС, който написва епизод за един нов научно-фантастичен сериал, за което няма да получи признание, като цялата заслуга ще отиде при Глен Ларсън.

ДУ: Уха!

МС: И така, отново: това ни показва, че чрез Лесли Стивънс ВМС са искали да дадат гласност на тези идеи, на истината за Тайната космическа програма и за различните форми на извънземен живот, в това число и за изкуствения интелект, защото истинският фокус на „Бойна звезда: Галактика” е опасността от изкуствения интелект.

И така, Глен Ларсън развива в този сериал цялата идея за извънземните, които са в конфликт с живи форми на изкуствения интелект, които от своя страна, искат да унищожат човешките създатели на тази форма на живот в цялата галактика.

И това е нещо, което се връзва с разкритото от Кори. Спомням си Кори да говори надълго за опасността от изкуствения интелект и как в различните тайни космически програми сканират за зараза от изкуствен интелект, поради тази опасност, която той представлява.

И отново: това е просто потвърждение, че това е бил много реален материал, насаждан в общественото съзнание чрез тези филми.

ДУ: Мислиш ли …

КГ: Истината е определено по-странна от художествената измислица.

ДУ: Мислиш ли, че тези връзки на Лесли Стивънс са причина да чуем военноморски сирени, когато хората влизат в помещението на „Стар Трек”?

МС: О, категорично. Виж самия „Стар Трек”… целият е основан на това … те използват процедури на ВМС, както и техните служебни обозначения.

ДУ: Точно така.

МС: Да, те използват много от терминологията на ВМС в „Стар Трек” и вярвам, че това е, защото ВМС са искали Стивънс по този начин да доведе тези неща до общественото съзнание по един неформален начин.

Защото аз мисля, че през 60-те години на миналия век ВМС са считали, че докато завършат изграждането на своите бойни групи, приведени в действие в началото на 1980-те, дотогава разкритието вече е щяло да бъде свършен факт.

ДУ: Ох.

МС: Аз мисля, че „Стар Трек” е бил част от усилията на ВМС да посеят тези идеи в общественото съзнание, така че в даден бъдещ момент, когато излезе наяве истината за това, че ВМС са имали ноу-хау-то да построят тези космически бойни единици, обществеността ще е готова да ги подкрепи и те ще могат да продължат да ги развиват и разширяват.

ДУ: Майкъл, тук имам едни документи, които показват някои наистина удивителни неща, постигнати от теб, свързани с историята на Томпкинс, които си разкрил в своите изследвания, ползвайки този Закон за свобода на информацията.

И първият от тях е от базата на ВМС в Сан Диего, подписан от Рико Бота.

Каква е историята на този конкретен документ?

МС: Това е нещо, което Бил Томпкинс публикува в своята книга „Избран от извънземни”, и това са били пропуски, които той е използвал, за да напуска базата на ВВС в Сан Диего, когато е пренасял пакети с документи. Това е ключов момент от неговата история.

ДУ: Точно така. Колкото до верифицирането, това нещо истинско ли е? Тези пропуски реални ли са? Съдържат ли информация, която може независимо да бъде верифицирана?

МС: Това е, което се опитах да направя, като използвах  документи, получени с помощта на Закона за свободата на информацията, за да проверя дали тези пропуски са били действително подписани от човек, който наистина е бил начело на базата на ВМС в Сан Диего по времето, по което Томкинс твърди, че е получавал разрешения да изнася тези пакети документи от базата. И това, естествено, засяга Рико Бота.

ДУ: Тук се казва, че това важи за ползване на цивилен самолет. Ха, ха.

МС: Точно така.

ДУ: Тогава какво, по дяволите, е това?

МС: Ами, този документ показва, че Томпкинс не само е получил разрешение да изнесе тези пакети от базата на ВМС в Сан Диего, но също така е имал разрешение да ползва самолет – да вземе един действителен цивилен самолет, собственост на адмирала, за да достави тези пакети.

Така че това потвърждава една ключова част от историята на Томпкинс, а именно, че той е доставял тези различни пакети документи до различни космически компании в САЩ, особено до такива на западния бряг, до различни военни подразделения и т.н.

Така че това наистина … Потвърждаването на истинността на този документ помага при потвърждаване на някои ключови моменти от неговите показания.
ДУ: Особено интересното тук, Майкъл, е, че в този следващ документ, който ти ни показа, ти си сравнил този подпис на снимката с подписа върху пропуските и те са идентични. Искам да кажа, че подписът е един и същ.

Ти как се сдоби с тази снимка на Рико Бота? Откъде се появи тя? Нека първо поговорим за това.

МС: Тази снимка се намираше сред 1,500-те страници документи, които получих по силата на Закона за свобода на информацията.

ДУ: Значи ти ги заяви и те пристигнаха в пощенската ти кутия?

МС: Аз ги получих с помощта на адвокат.

ДУ: О кей.

МС: Името му е Дюк Брукхаус и той ми помагаше при изискването на тези документи. Така че когато получих документите, аз ги прегледах и идентифицирах тези, които потвърждаваха елементи от историята на Томпкинс.

Този конкретен документ, със снимката и подписа на Рико Бота, макар и да е от началото на 1930-те, определено показва, че подписът е идентичен с този на пропуските, които представи Томпкинс.

Това е едно независимо потвърждение за идентичността на документите на Томпкинс. Така тези два пропуска показват, че той е имал разрешение да изнася тези пакети информация от базата на ВМС в Сан Диего и че това са истински документи. Също така това доказва, че той е имал разрешение да ползва самолет при разнасянето на пакетите до различните дестинации.

ДУ: О кей. Ето и следващия документ, където четем: „ВМС, Бюро за навигация, Вашингтън Д.С., 30-ти септември, 1942 г. От Началник кадри на ВМС до капитан Рико Бота”.

И това, което направо се набива в очи тук, гласи: „Да се достави на местата посочени по-долу, с временно назначение.”

И тук по-долу се казва, че това е „във връзка с инспекция на експериментални летателни апарати и конференции, свързани с летателни въпроси”.

Следва един списък: „Експериментална военновъздушна база на САЩ в Мурок, Компания Дъглас, Нортръп, База на ВВС в Сан Диего, Консолидирана космическа корпорациа – Сан Диего.”

Това не е истина. Какво означава това „експериментални летателни апарати и конференции, свързани с летателни въпроси”?

МС: Това отново е друг документ, който независимо потвърждава различни аспекти от показанията на Томпкинс, който твърди, че е доставял тези пакети до тези бази, както и до много други.

Така че този документ потвърждава, че Бота е пътувал до някои от същите тези съоръжения и че там са били провеждани експериментални изследвания с летателни апарати. И че Бота е бил човекът на ВМС, когато е ставало въпрос за някого, който да разбира от експериментални изследвания в авиацията. Бота е бил подготвян за едно ново назначение, защото посещенията на тези съоръжения са ставали по-малко от два месеца, преди той да бъде назначен във въздушната база на ВМС в Сан Диего.

Той е бил подготвян за предстоящия си пост, на който ще получава разузнавателна информация от шпионите на ВМС в Германия относно германските тайни космически програми. И след като е получавал тази разузнавателна информация, той е инструктирал Томпкинс да разнася пакетите документи до местата, които ти току-що спомена, както и до още много други, описани от Томпкинс.

И така, това е друг важен документ, получен по същия начин, потвърждаващ истинността на историята на Бил Томпкинс.

ДУ: О кей. Ето още и друг документ, с дата 25-ти февруари 1942 г., и истинските НЛО маняци веднага ще се досетят, че това е непосредствено след прословутата битка над Лос Анджелис.

Тук пише: „ВМС, Бюро по аеронавтика, Вашингтън” и това е нареждане за допълнителни временни задачи на Рико Бота. Съответно той трябва да посети базата на ВВС Райт-Патерсън в Дейтън, Охайо,  на 2-ри март, 1942 г.

МС: Точно така.

ДУ: Боже мили, това е удивително!

КГ: Този документ направо ти изгаря ръцете!

ДУ: Ха, ха. Просто бих искал да го хвърля във въздуха, толкова е невероятен. Аз зная какво виждам тук, но разкажи ни, в случай че зрителите не са толкова удивени колкото мен, защо този документ е толкова важен.

МС: Ами 24-ти и 25-ти февруари, 1942 г. са датите на прочутия инцидент, свързан с въздушното нападение над Лос Анджелис. И според предоставените документи, принадлежащи на Маджестик, както и според думите на Томпкинс, тогава е имало две свалени летящи чинии, открити след нападението, съответно една от ВМС и една от ВВС.

ДУ: Значи е имало и свалени чинии?

МС: Това е според документите на Маджестик, както и според думите на Бил Томпкинс.

Чинията, попаднала в ръцете на ВВС, бива закарана в базата Райт Фийлд, където по онова време се е намирало основното изследователско звено на ВВС за изследване на чужди летателни технологии.

ДУ: „Чужди”, ха, ха.

МС: Така че този летателен апарат е бил издирен на 25-ти февруари и доставен в Райт Фийлд.

В същия този ден, адмирал Бота, който завежда енергийния отдел на ВМС към Бюрото по аеронавтика, получава заповед да пътува до Райт Фийлд в началото на март, за изпълнение на определена задача.

ДУ: Точно така.

МС: И времето…

 ДУ: Тук в същия документ се казва: „Във връзка с разработка на двигатели”. Какъв вид двигатели са се опитвали да разработват там? Вероятно такива с анти гравитация.

МС: Така че това е един наистина важен документ …

ДУ: Това е невероятно.

МС: … който наистина показва, че Бота е бил човекът, на когото ВМС са разчитали като техен експерт при разгадаването на тези чужди технологии – на всичко, свързано с извънземни или нацистки летателни апарати. Бота е бил този техен човек.

И така, той е бил избран да отиде в Райт Фийлд, за да види какво са успели да заловят ВВС след битката при Лос Анджелис.

КГ: В един предишен разговор ти спомена, че Рико Бота е бил инженер.

МС: Правилно. Да, той е бил инженер. Бил е експерт по разработка на двигатели и по енергийни системи.

КГ: Енергийни системи.

МС: Всъщност по онова време той е бил завеждащ Енергийния отдел към Бюрото по аеронавтика. Така че той е бил човекът, който наистина е разбирал какво е трябвало да се направи във връзка с разработването на мощни двигатели за изпълнение на въздушни маневри. И ако е ставало дума за летателни апарати, способни да извършват космически полети, той е бил човекът с необходимите познания.

ДУ: Ето и този документ тук от 15-ти март, 1946 г., където се казва: „Със своите изключителни технически познания и умения, контраадмирал Бота даде възможност на своя отдел … ала, бала … по отношение на последните усъвършенствани бойни технологии …”

Така че тук ясно … Тук имаме документи, които гласят, че той е бил ангажиран с усъвършенстване технологиите на бойните летателни двигатели и на енергийните технологии.

МС: Точно така. Това са били задълженията му, докато е работил във военновъздушната база на ВМС в Сан Диего от 1942 г. до 1946 г., като специалист по монтажа и поддръжката. И задачата му е била да усъвършенства двигателите на всички изстребители на ВМС.

В допълнение на това, той е изучавал разработката на реактивните двигатели на нацистите и опитите им да въоръжат летящите си чинии, което ВМС са очаквали нацистите да успеят да постигнат.

Така че ВМС са очаквали от Бота да им осигури експертизата и ръководството при противопоставянето на тази нацистка заплаха. Тази заплаха за щастие не се е реализирала по време на войната, но Бота е бил човекът, който ВМС са поставили начело на тези свои усилия.

ДУ: Ти всъщност си интервюирал хора, свързани с Рико Бота, така че можеш ли да ни кажеш нещо около това и също така какъв е най-интересният резултат от изследванията ти върху неговата дейност?

МС: Успяхме да проведем разговори с внука на Рико Бота, който потвърди някои наистина интересни неща около контактите на Бота с лидерите на авиационната промишленост по онова време – това, че е бил личен приятел с Джак Нортръп и с Уилям Боинг и че се е срещал непрекъснато с висши офицери на ВМС.

Един от споменатите офицери бе адмирал Марк Хил, който е бил военен помощник на Бота, докато последният е завеждал военното отделение на ВМС в корабостроителницата на ВМС във Филаделфия. Марк Хил е бил помощник на Бота и след неговото пенсиониране самият е станал контраадмирал, и е продължил да посещава Бота, и да води разговори с него.

За мен това е много сериозно доказателство за познанията на Бота относно тези много напреднали технологии, които той е споделял след пенсионирането си и до самата си смърт, с висши офицери на ВМС.

ДУ: Какво мислиш, че ще се случи с тази съдебномедицинска реконструкция на историята във времето? Дали в крайна сметка ще получим нови свидетели и ще успеем да постигнем една нова история на 20-тия век? Мислиш ли, че това ще се случи?

МС: О, определено. Мисля, че това се случва в момента, когато започваме да изясняваме хронологията на разработването на Тайната космическа програма на ВМС, свързана с тези неимоверни космически бойни групи, и с идентифицирането на тези имена ние започваме да проследяваме техни роднини и хора, работили заедно с тях. Така верояно ще открием и други, които ще се съгласят да говорят относно своите преживявания.

Ние се опитваме да направим това сега и се надявам, че в това изследване на адмирал Марк Хил, на адмирал Бота и неговите роднини, ще достигнем до още други важни имена.

ДУ: Кори, имаш ли нещо последно, което би искал да кажеш, преди да закрием този епизод?

КГ: Целият този процес на разкритията на Томпкинс за мен е нещо изумително. Той предоставя доста информация, която аз буквално съм виждал в интелигентните таблети. За мен да видя някого, който дава същите подробни сведения, е едно много странно съвпадение. И фактът, че той е нямал никаква представа за моето появяване – всичко това изглежда невероятно.

ДУ: Сега с помощта на тази документация можем да свържем много отделни точки, да интервюираме оцелели свидетели и да реконструираме цялата история на това, което ти си преживял и което за много хора е нещо просто невероятно и не за вярване.

КГ: Абсолютно. И последните изследвания на д-р Сала само потвърждават всичко това.

ДУ: Бих искал да ти благодаря, Майкъл, за това участие. Мисля, че това са наистина уникални епизоди, които ще са от изключителна историческа важност по пътя ни към Пълното Разкритие.

Бих искал също да те поздравя за твоя принос в придаването на един академичен облик на нашата дискусия в Космическо разкритие.

МС: Благодаря ти, Дейвид. За мен бе удоволствие. Благодаря ти, Кори.

КГ: Благодаря.

ДУ: Благодаря. Бих искал да благодаря и на всички зрители. Вие сте една много важна част от Космическо разкритие. С вашата подкрепа, с това, че предавате информацията на приятелите си, вие повдигате завесата на мрака. Ние добавяме истински академичен привкус към нещо, което досега бе извън нормите на това, за което НЛО изследователите обикновено разговарят, и все пак, както виждате, всички елементи съвпадат чудесно.

Това е Космическо разкритие. Аз съм вашият домакин Дейвид Уилкок, заедно с Кори Гууд и с нашия специален гост от Института Геополитика, д-р Макъл Сала. Благодаря ви, че бяхме заедно.