(с) Превод АТИ, 2017 г.

Дейвид Уилкок: Добре дошли в Космическо разкритие. Аз съм вашият домакин Дейвид Уилкок и съм тук заедно с Кори Гууд. И така, Кори, добре дошъл отново в предаването.

Кори Гууд: Благодаря.

ДУ: Сега ще започнем с първата част от интервюто с Марк Маккендлиш, в което той ще говори за един специфичен тип система за задвижване и конкретен летателен апарат, който един от приятелите му е видял.

* * * * * *

ПРЕГЛЕД НА ЕДНА СКРИТА ТЕХНОЛОГИЯ

Марк Маккендлиш: Получих телефонно обаждане от приятел, когото познавам още от университета. За целите на този разказ, ще го наричам Брад.

Така че Брад ми се обажда и казва: „Знаеш ли, видях твоята статия. Видях твоите рисунки, видях името ти в списанието и се обадих на редактора. Той ми даде телефонния ти номер и аз съм Брад. Помниш ли ме?”

Аз му казвам: „Да. Това е прекрасно.”

И така, ние се видяхме, за да обядваме заедно. Докато разговаряхме, аз му споменах, че ще има едно авиошоу в базата на ВВС Нортън, която се намира в Сан Бернардино. Това е на около 75 мили източно от Лос Анджелис.

Вървеше приказка, че там може да демонстрират SR-71 Блякбърд или в полет, или в статично положение, което по онова време беше рядко събитие.

И така, ние решихме да посетим това радиошоу. Случи се така обаче, че непосредствено преди това от списанието ми се обадиха и казаха, че са харесали много моята илюстрация и искат да направя още една за следващия им брой, който предстоеше да излезе през м. февруари 1989 г. Те искаха това да стане бързо, което означаваше, че ще трябва да пропусна това авиошоу.

Мина седмица и аз не чух нищо от Брад. Обадих му се и го попитах: „Хареса ли ти авиошоуто?” Последва мълчание. Попитах го: „Какво не беше наред? Не изглежда да си прекарал приятно.”

Той отговори: „Ами мисля, че видях някои неща, които не трябваше да съм видял.”

Казвам му: „Как е възможно? Всичко, което показват в авиошоуто, е предназначено за широката публика.”

„Ами, имаше едно друго малко авиошоу, което се случи, докато бях там.”

Първоначалната идея бе да ходим на това авиошоу аз, Брад и едно трето лице, познат на Брад, високопоставена персона от Локхийд Мартин, който щеше да ми поръча някакви илюстрации. По време на авиошоуто същият този човек поканил Брад да отидат заедно на друго място и двамата се озовали, заедно с няколко високопоставени политици и военни, в един военен Боинг 727, който излетял от базата Нортън и кацнал в базата Плант 42, която се намира в Палмдейл. Там е седалището на Локхийд Скънк Уъркс (Lockheed Skunk Works).

И така, те слизат от самолета и сградата на фирмата се оказва обградена от военна охрана, която отказва да пропусне моя приятел, който няма никакви специални пропуски или обозначения, както своя придружител. Последният обаче го посочва като свой цивилен началник и това решава проблема.

И те влизат в една голяма зала, където още в първия момент придружителят на Брад се обръща към него с думите: „Виждам, че тук има някои неща, за които не ми бяха казали и за които ти не си упълномощен да знаеш. Така че просто дръж устата си затворена. Не казвай нищо. Не говори за това с никого. Ще си тръгнем оттук при първа възможност, но за момента гледай и се забавлявай.”

И така Брад ми обясни, че там имало висши военни от ВВС, които развеждали посетителите и служели за гидове, като им показвали различните видове изложени летателни апарати, един от които бил първо поколение летателен апарат Аврора, който хората от Локхийд наричали Пулсър (Pulser).

Той имал четири двигатели вградени в конструкцията, като целият му корпус бил покрит с топлозащитни плочки, също както космическата совалка.

В задната част на апарата имало двигател с дузини дюзи, които разпръсквали гориво в образуваната при летенето свръхзвукова шокова вълна, което гориво се самозапалвало.

Експлозията на тези газове, която възниквала между свръхзвуковата шокова вълна и конусното дъно на апарата, го изстрелвала, подобно на влажната тиквена семка, която изхвърча, след като я стиснем между пръстите си.

Интересното около този конкретен тип летателен апарат било, че той очевидно имал стратегически предназначения, в допълнение на високо скоростното разузнаване от голяма височина. Това бил апарат използван за нападение и под фюзелажа между двигателите имал 121 вертикални дула, всяко от които било покрито с топлоустойчива плочка, която можела да бъде взривявана с експлозивни болтове.

Удивителното на целия този дизайн било изключително опростената му форма, която го правела напълно ефективен. В същото време той можел да използва както конвенционални снаряди, така и ракети с независимо индивидуално насочване, каквото има при интерконтиненталните балистични ракети, с тази разлика, че тези ракети, намиращи се в дулата, били скрити зад топлоустойчиви плочки, зад всяка от които имало напрегнати пружини. И след като плочката бивала изхвърляна и ракетата изстреляна, друга плочка веднага заставала на нейно място, за да възстанови аеродинамичната форма на апарата. Така нямало отверстия в корпуса, които да пречат на летенето с висока скорост.

Друго нещо, което открих от някои последни разкрития, бе, че когато този апарат функционира като оръжейна платформа, той притежава трети вид система за задвижване в задната си част – триъгълна, с плоска форма, която изглежда като затворена двойна мидена черупка. И когато черупката се отвори, се показва ракетният двигател, който застава в положение за изстрелване на апарата извън атмосферата.

Това вероятно е един от най-големите летателни апарати с дистанционно управление, произвеждан до момента. Той има възможност да бъде политиран и отвътре. Използван е обаче предимно като безпилотен.

Той може да се издига на голяма височина и да изстрелва тези снаряди с независимо самостоятелно насочване от космоса.

* * * * * *

ДУ: За мен, Кори, като външен на тези кръгове човек, когато някой започне да разказва с толкова много технически подробности, това е изключително вълнуващо. Аз съм чувал за Аврора от толкова дълги години, но никога с толкова подробности, колкото излага той тук. Какво мислиш в светлината на току-що видяното?

КГ: Да, и аз щях да коментирам техническите подробности. Хората, които разказват за тези неща, обикновено само са ги зървали за твърде малко. Те не са имали възможността да се разходят около тях, да подритнат гумите и да получат обяснения от персонала на ВВС. Така че това е един много добър разказ за начина, по който действа този летателен апарат.

ДУ: Чувал съм за това, че Аврора причинява тези особено силни звукови вълни, когато лети.

КГ: Те оставят след себе си тези следи, наричани „понички”.

ДУ: Точно така. Аз обаче никога не бях чувал толкова технически подробности. Какво е мнението ти за този апарат Аврора, макар че става дума за 1980-те години. Какво би могло да бъде предназначението му?

КГ: По онова време всички самолети, предназначени за големи височини, бяха използвани или за разузнаване, или като оръжейни платформи. И в много случаи бе възможно да бъдат преоборудвани за едната от двете цели.

ДУ: Искаш да кажеш, че Аврора може да е била използвана за конвенционални военни цели, така че хората, които биват поразени от тези бомби, да нямат представа откъде са дошли те?

КГ: Възможно е да са били използвани за конвенционални военни операции, но ми се струва, че са били пазени за нещо специално, като например при конфликт със Съветския съюз.

ДУ: Разбирам. Сега ще видим някои илюстрации, които той е направил по разкази на свидетели, видели възпроизведени извънземни кораби, които изглеждат като дубликати на оригиналния германски кораб-камбана.

* * * * * *

ВЪЗПРОИЗВЕДЕН ИЗВЪНЗЕМЕН КОРАБ

Марк Маккендлиш: Имало е също така допълнителна демонстрация, представена пред тази група участници в авиошоуто. Гидовете дръпнали едни завеси, за да открият три летящи чинии, станали известни като „възпроизведени извънземни кораби” (Alien Reproduction Vehicle – ARV).

И това бе моментът, в който започнах да разбирам за съществуването на някои наистина невероятни напреднали системи за космически полети.

Те не само че са били изложени, но всичките са висяли във въздуха. Под тях нямало никакви приспособления за приземявате, нито висящи от тавана кабели, които да ги придържат.

Най-малкият бил около 7 м. в диаметър, следващият – 18 м. в диаметър и най-големият – около 36 м. в диаметър. Интересният момент свързан с тази част на изложението, който Брад коментираше, бе това, че тези летателни апарати изглеждали твърде стари. А това се е случило през 1988 г., по-точно на 12 ноември 1988 г.

Той каза също, че имало няколко панела около фюзелажа, от долната страна и под ъгъл 35 градуса, около нещо, което приличало на пилотска кабина, и най-отгоре имало купол.

На върха на купола имало малки прозрачни полусфери, в които се виждали някакви камери, окачени на нещо като кардан, който можел да се върти и насочва в различни посоки. Това наподобявало синтетична оптична система, където две от камерите можели да бъдат насочвани едновременно по двойки, за да имитират ляво око и дясно око. Съответно пилотът носел специален шлем свързан с камерите и можел да получава напълно триизмерно изображение.

Това, което веднага ставало очевидно, било, че те използват необикновена технология за генериране на електрическа сила, която извличали направо от вакуума на пространство-времето, наричана скаларна енергия, или енергия на нулевата точка.

Когато това нещо бивало задвижвано, то създавало такова невероятно количество йонизация около апарата, че въздушните молекули започвали да произвеждат рентнегови фотони, които са смъртоносни. Така че по това нещо не можело да има прозорци и пилотирането му изисквало някакъв тип синтетична система за визуализация.

Ако се върнем към неговото описание на апаратите, той каза, че целите изглеждали покрити с някакъв вид боя на основа на смола с вградени в нея метални частици. Имало пукнатини около крепежните елементи, които придържали панелите около периметъра на фюзелажа. Така че той каза, че тези апарати изглежда били там от много отдавна.

* * * * * *

ДУ: Тук той казва доста конкретни неща, едно от които е образуването на  йонизация около апарата, когато е бивал приведен в действие, създаваща рентгенови фотони, които са били толкова смъртоносни, че са изключвали наличието на прозорци или илюминатори.

В същото време, съдейки по някои от илюстрациите на летящите чинии на Мария Орсик, които ти поръча да изработят, те са имали малки илюминатори. Мислиш ли, че там става дума за някакво нововъведение, което е позволявало на тези илюминатори да блокират рентгеновите вълни?

КГ: Да. Много от подобните на тези летателни апарати имат прозорци, особено по времето, когато нацистите са ги разработвали. Също така вярвам, че те не са имали монтирани камери. Всъщност може и да са имали, не си спомням. На някои от изображенията имаше такива прозрачни полусфери, в които са могли да бъдат поместени камери. Виждал съм камери на някои от корабите, но не си спомням те да са били използвани за зрително ориентиране на пилотите.

ДУ: Само за да изясним напълно – колко близко е това негово описание до твоята представа за оригиналните германски летящи чинии?

КГ: Доколкото разбирам, предадените ни от германците така наречени възпроизведени извънземни кораби, са били наречени така, за да заблудят хората относно техния произход.

ДУ: А какъв е бил техният произход?

КГ: Били са произведени от германците, по време на обмена след 1952 г., когато избягалите след войната германци са започнали да работят съвместно с нашия военнопромишлен комплекс.

ДУ: Защо тези апарати са могли да плават във въздуха, след като двигателите им в действителност не са били задействани? Или това е някакво тяхно особено статично състояние във въздуха?

КГ: Те използват анти-гравитационно задвижване, което може да бъде включено, по същество, в статично състояние на дадено място.

ДУ: Разбирам. Тук има много неща, за които можем да си говорим, така че нека да продължим напред. Нека да видим още малко от удивителните наблюдения и илюстрации на Марк Маккендлиш.

* * * * * *

ВЪВ ВЪТРЕШНОСТТА НА ВЪЗПРОИЗВЕДЕНИЯ ИЗВЪНЗЕМЕН КОРАБ

Марк Маккендлиш: Като художник и човек с опит в концептуалното изкуство, това бе един от начините да си представя как всички тези части се съчетаваха в едно.

Те са имали някаква подвижна стълба, която се е приближила до нещо като платформа, показала се под апарата, която позволявала да застанеш до вратата на кокпита и да погледнеш вътре. Смешното било, че вратата изглеждала като извадена от подводницата на капитан Немо – с метална рамка и се отваряла с въртене на кръгла метална ръкохватка със спици, които задвижвали езиците на бравата във формата на метални цилиндри.

Той каза обаче, че било възможно да погледнеш вътре и да видиш седалките с прикрепените към тях катапулти.

Централната колона, която преминавала през средата на кокпита, била покрита с нещо като фибростъкло или кевлар, опънат върху някаква арматура.

Сега от това изработват кислородни бутилки. Идеята е, че когато тази материя бива опъната върху нещо, тя е под високо напрежение и когато катализира и се втвърди, става по-здрава от стомана. Облечените по този начин устройства могат да бъдат използвани също така в океана, което е една отделна история.

Видът на кокпита бил доста спартански – никакво табло за управление, никакви измервателни уреди или телеметрия. Всичко необходимо се съдържало в шлема на пилота.

От дясната страна на пилотския стол с катапулта имало нещо като голям потенциометър, напомнящ на филм за Франкенщайн, с който можело да се контролира количеството електроенергия.

От лявата страна имало някакъв необикновен лост за управление – от метал или някаква сплав, извит като дръжката на бастун, която завършвала със сфера, отдолу на която се виждала полусфера. Всичко това било снабдено с лазер, който можел да изпраща импулси до различни части на кораба и контролирал изместването, наклона и подобни неща.

Интересно било, че в това статично положение корабът създавал усещането, че плува в океана. И когато леко се наклонявал на една страна, полусферата накрая на лоста за управление също се накланяла в обратната посока. Действащата гравитация била достатъчна, за да й се отрази, при което тя функционирала като самокоригиращ се механизъм, независимо в коя посока се накланял корабът.
Това нещо можело да лети по-бързо от скороста на светлината, със свръхсветлинна скорост. „Със светлинна или по-висока скорост”, гласял цитат от презентацията на генерала, който давал обясненията.

Така че остава въпросът как това въобще е възможно. Доста хора мислят, че всичко това са само измислици и че то не е възможно.

И трябва да се върнеш назад във времето, към оригиналните уравнения на Айнщайн и всички неща, които той е казал за невъзможността от превишаване скоростта на светлината. И това, което той е казал и написал, е, че когато един предмет увеличава скоростта си през пространство-времето, неговата маса започва да намалява.

Обаче ключът към цялата история, за който никой не говори, е, че причината масата на кораба да се увеличава, е взаимодействието между атомната структура на кораба с енергията на нулевата точка в пространството, която просто добавя допълнителна енергия към атомите на тази структура.

Когато изучавах физика в гимназията, големият въпрос, който ме вълнуваше, бе, че след като материята не може да бъде създадена или унищожена, електроните никога не забавят движението си, не следват втория закон на електродинамиката, свързан с ентропията, докато ние очакваме да забавят движението си, а това не става. И причината да не го правят е, защото те непрекъснато абсорбират тази енергия на нулевата точка. И това е, което поддържа движението на всички части на атома през всичкото време. Ето защо той никога не се разпада.

Така че когато един предмет, съставен от атоми, преминава през пространство-времето и все повече ускорява движението си, той абсорбира все повече от тази енергия и всички части се въртят все по-бързо, подобно на жироскоп, който се върти все по-бързо.

Ако си държал някога в ръце жироскоп, след като веднъж той бива задвижен наистина бързо, трудно е да бъде преместван. Тук става същото. Като че ли по някакъв начин той създава своя собствена гравитация.

Ето това е казал Айнщайн относно забавянето на предметите и това че те никога не могат да притежават енергия, за да се движат по-бързо от светлината, защото масата буквално започва да се доближава до безкрайност с приближаването до скоростта на светлината.

И това, което инженерите са открили, бе, че ако използваш същата тази енергия в среда, която увеличава твоята маса, но я използваш като задвижваща енергия за своята система, това означава, че колкото по-бързо се движиш, с толкова повече енергия разполагаш, за да придвижваш своя кораб все по-бързо. Не е нужно да носиш запас от гориво и съответно не трябва да се тревожиш за теглото на кораба.

И така, колкото по-бързо се движиш, толкова по-голяма скорост можеш да постигнеш. И всъщност това е начинът за преодоляването на бариерата на светлинната скорост, защото твоята маса никога не става по-голяма от началната си стойност. В същото време притежаваш тава огромно, почти неограничено количество енергия, което да използваш като двигателна сила.

Вероятно това е причината всички електронни компоненти в корабите да бъдат вградени в кварц като изолатор, защото става дума за милиони, милиони волтове електричество.

Това е също така причината, когато е в атмосферата, йонизацията да бъде толкова жестока, че да произвежда рентгенови фотони, при което пилотите използват тази синтетична зрителна система просто за да виждат накъде се движат.

* * * * * *

ДУ: Дотук мога само да кажа: „Уха!” Едно от нещата, които си спомням, че ти ми сподели, намира много силно потвърждение от току-що видяното, така че ми е интересно да чуя мнението ти. Това е идеята някои системи за задвижване на НЛО да действат подобно на … мисля, че ти бе този, който направи това сравнение – подобно на изстреляната между пръстите тиквена семка.

КГ: Той каза това, но аз също съм го казвал в миналото.

ДУ: Точно така. Аз вече го бях чувал от теб.

КГ: Възможно е да съм използвал сравнение със семка от диня. Ха, ха. Това е, защото съм от Юга.

ДУ: Тъй като казаното тук от Марк изглежда поне отчасти спекулативно, основано на собствените му опити да разбере какво се случва и какво му е било казано, как казаното от него ти изглежда, сравнено с наученото от теб от интелигентните таблети, относно системите на задвижване?

КГ: Нещата са доста сходни. Мисля, че съм го описал почти по същия начин, в това число и действието на двигателите с торсионно поле на изследователския кораб, на който работих – това, че се създава торсионна тяга, която е по-голяма в единия край на кораба, отколкото в другия. Все едно, че стискаш калъп мокър сапун в единия край. Той се изстрелва в противоположна посока. Така че описанията са твърде сходни.

ДУ: Лазерът, или усилване на светлината чрез стимулирана емисия на радиация (Laser, Light Amplification by Stimulated Emission of Radiation), вероятно е изобретение след Втората световна война. В средите на тайните космически програми се говори, че той е бил открит сред останките от катастрофата при Розуел и е резултат от възпроизвеждане на откритите там технологии.

В същото време тук ние говорим за нещо, което вероятно е един от оригиналните германски кораби, датиращ вероятно от края на 1930-те.

Той казва, че този уред за насочване на лазера е бил от особено важно значение за цялата навигационна система на кораба. Мислиш ли, че Драко са предали на нацистите умението за произвеждане на лазери, преди те да бъдат официално разкрити като технология?

КГ: Ти трябва също така да си припомниш, че германците са имали свой собствен Розуел. Те са притежавали извънземен кораб, катастрофирал много преди Розуел – още през 1930-те. Мисля, че това беше … как се казваше – Черна гора, или тъмна …

ДУ: Да.

КГ: … нещо подобно. И по онова време те имаха доста по-интелигентни инженери от нас. Те са разполагали с тази технология поне десетина години преди нас. Също така те вероятно са могли да възпроизведат технологиите, които са спасили от катастрофата.

ДУ: Когато за първи път видях тази рисунка на Маккендлиш, едно от нещата, които наистина ме озадачи, бе защо те изглеждат толкова примитивни. Защо имат например тези старомодни железни врати както при подводниците?

Сега, след като подхвърляш идеята, че това произлиза от германски технологии, намирам по-лесно обяснение. Мислиш ли, че германският опит в строежа на подводници е повлиял на част от външния вид на тези летящи чинии?

КГ: Абсолютно. Точно това щях да кажа. И тази врата тип капитан Немо вероятно идва от немска подводница.

ДУ: Маккендлиш също така описва технически средства, чрез които корабът може да достигне скоростта на светлината. Какво мислиш за тази реинтерпретация на феномена на увеличаване на масата, където вместо увеличението на масата да  прави движението със скоростта на светлината невъзможно, то всъщност го улеснява?

КГ: Точно това съм чел в интелигентните таблети и също така това е причината властимащите да потулват физичния модел за електроплазмената вселена, защото той е в основата на науката, която те използват при задвижването на тези кораби.

ДУ: Добре. Имаме един последен епизод, който трябва да видиш, и той ще обобщи темата за възпроизвеждането на извънземните технологии.

* * * * * *

ПРЕСИЧАНЕ НА ПРОСТРАНСТВО-ВРЕМЕТО

Марк Маккендлиш: В началото, когато видях тази поредица от кондензатори на дъното на кораба, допуснах, че те разчитат изцяло на ефекта на Бифилд-Браун.

Какво представлява този ефект?

През 1930-те и 1940-те години имаше един колежанин, струва ми се някъде в Охайо, и той имаше професор на име Алфред Бифилд.

Браун решил да експериментира с кондензатори с паралелни платки, заредени с електричество, с някакъв изолатор помежду им. И той открил, че когато ги зареди с електричество с определена честота, обикновено прав ток, те всъщност плували във въздуха. Започвали да левитират.

Това е доста противоречива информация, защото в Ю-тюб има филмчета с подобни експерименти, които не са успешни, и това нещо вероятно не може да действа в космоса. Ако обаче погледнеш начина, по който е построен възпроизведеният извънземен кораб, всички тези плоски кондензатори не са изложени на открито. Те са много, много изолирани. В това се състои разликата. Ето защо това нещо може да функционира в открития космос, защото компонентите не могат да направят късо съединение.

Всъщност, едно от нещата, което е било забелязано относно този кварц, който изолира тези кондензатори, е била неговата прозрачност. Той наподобявал чисто оптично стъкло – никакви вътрешни деформации, или частици, въздушни мехурчета и пр.

В началото, когато видх тези успоредни кондензаторни плочки, разделени в 48 радиално поставени секции, подобни на парчета голяма пица, всичко ми се стори логично.

Имаше осем плочки поставени една до друга във всеки от тези клинове, което би означавало, ако говорим за ефекта на Бифилд-Браун, че имаме последователно положителна, отрицателна, положителна, отрицателна плочка, с положително заредената плочка най-отгоре и последната отрицателно заредена плочка най-отдолу.

Стори ми се, че това е в основата на системата за задвижване, но имаше толкова много хора, които казваха: „Не, не, ефектът на Бифилд-Браун не е толкова мощен. Той не може да постигне това.”

Обаче всички, които говореха за това, никога не споменаха за система, вградена в изолационен материал като кварц.

Едно друго нещо, което свидетелят също казал, е, че те не само са използвали чист кварц. Те всъщност са обработвали кварца с тежки елементи, като уран и други и са открили в своите експерименти през годините, че такава обработка с тежки метали при наличието на достатъчно начална висока маса на кораба, всъщност увеличава ускорението му в процеса на движение.

С течение на времето обаче започнах да разбирам, че тъй като това нещо използва енергия на нулевата точка за свой източник, което се случва в централната колона на кораба, това създава толкова огромен потенциал от енергия в тази поредица от кондензатори, че всъщност се получава деформация на пространство-времето.

И ето че около 1994 г., струва ми се през месец март, се появи един учен на име Мигуел Алкубиер, който публикува статия за един такъв двигател, който деформира пространство-времето.

Заглавие на статията: „Универсален двигател: ултра бързо пътуване в рамките на общата относителност.” – Бел. прев.

И там той говори за точно същото нещо – контролиране на електромагнитните и електростатични полета за създаване на компресия в пространство времето пред кораба – същото нещо, което може да бъде открито в една черна дупка, подобно на сингулярност. След това зад кораба се създава експанзия на пространство времето.

Всичко това е някакъв процес на поляризация, както го описва Путоф. А той е писал доста по този въпрос.

Този процес на поляризация позволява създаването на система, която прилича на сърфиране по вълна, при което имаме депресия отпред и воден хребет отзад, и по същество ти се плъзгаш надолу по повърхността на тази деформация на пространство времето. Това е, което създава вектора, който ти позволява да се придвижваш напред.

Удивителният аспект на цялата тази концепция, на този принцип на създаване на така нареченото динамично проектирано локално простарство-време или метрично инженерство, е, че имаме една обвивка от пространство-време около кораба, която бива създавана от системата вътре в кораба и се влияе от нея. Тогава това нещо започва да се движи през пространство-времето и се движи синхронно, при което една част от пространство-времето, която съдържа кораба, екипажа, компонентиге и всичко вътре, се движи като едно цяло.

И тя се движи като едно цяло и под влияние на други неща, които извършва корабът по отношение на обграждащото го пространство-време. Така че корабът създава разширение на пространство-времето зад себе си и компресия на пространство-времето зад себе си. В същото време цялото нещо са движи едновременно, така че няма никакво усещане за ускорение. Никакво.

Така че когато хората говорят за това, че са видели обект в небето, който се движи с 16,000 км./ч. и прави завои на деветдесет градуса при тази огромна скорост, тези, които не са виждали никога това, казват: „Това е невъзможно. Пилотът ще бъде размазан по стените на кораба.”

Ако обаче елиминирате масата, тогава няма никаква инерция. И ако става дума за равномерно ускорение на метрично проектирано пространство-време – корабът,  съдържанието му и всичко това се движи заедно, при което няма никакво усещане за ускорение, тъй като в това метрично проектирано локално пространство-време не съществува инерция.

Все едно че вземаш един аквариум със златна рибка и движиш този аквариум много бързо. При това водата, рибката и всичко останало вътре се движат заедно с аквариума и рибката не усеща нищо, никакво ускорение. Тя може да забележи леко поклащане на водата, но ако аквариумът е затворено пространство, напълнено догоре с вода без никакъв въздух, цялото това нещо се движи едновременно. И това е същността на цялата история с равномерното ускорение.

* * * * * *

ДУ: Това е наистина интересен епизод. Преди всичко, ти чувал ли си за заредени с електричество компоненти покрити с чист кварц? Виждал ли си някога нещо такова?

КГ: Да. Много често те имат изкуствен кварц, който изливат като разтопено стъкло, за да импрегнират различни материали. Така че чувал съм за такова нещо преди и то служи като чудесен изолатор.

ДУ: Забелязах, че той се осланя много силно на елементи от физиката, с които съм добре запознат още от 1990-те, като метода за задвижване на Мигуел Алкубиер, препоръчван от Хал Путоф. Путоф и Алкубиер бяха тези, които предлагаха тази идея за движение на пространство-времето заедно с кораба.

И тъй като това бе основната част от чутото дотук, как това съответства с методите за придвижване, които ти познаваш?

КГ: Той е напълно прав. Става дума за създаване на пронстранствено-времева обвивка, изолирана от инерция и от всякакви други външни на обвивката сили. Така че това да сменяш рязко посоката си при Мах 12 не оказва абсолютно никакво влияние вътре в обвивката.

ДУ: Определено изглежда, че Хал Путоф е бил вътрешен човек, комуто е било възложено да оповести някои неща. Любопитен съм дали някой като Алкубиер … Дали той просто е достигнал сам до тези изводи? Или учени като него понякога биват използвани да теоретизират относно нещо, което вече познават като истина?

КГ: Много от тези хора се опитват да разработват тези неща самостоятелно, извън програмите.

ДУ: Разбирам.

КГ: Така че все още има брилянтни умове с нестандартно мислене. Тези, които дърпат конците, се опитват да държат хората в плен на традиционното мислене. Винаги обаче се намират творчески настроени хора, които генерират теории, които не са приети от масата.

ДУ: О кей. Тук видяхме някои удивителни неща благодарение на Марк Маккендлиш, с толкова много технически подробности, които досега не сме чували относно оригиналните германски технологии, поставили началото на Тайната космическа програма в края на 1930-те.

Това е Космическо разкритие. Аз съм вашият домакин, тук заедно с Кори Гууд и нашия специален гост, Марк Маккендлиш. Благодаря ви, че бяхме заедно.