(с) Превод АТИ, 2017 г.

Дейвид Уилкок: Добре дошли в още един епизод на Космическо разкритие. Аз съм вашият домакин Дейвид Уилкок и съм тук заедно с Кори Гууд. Днес ние имаме една много специална гостенка, Ниара Айсли.

И така, Кори, добре дошъл в предаването.

Кори Гууд: Благодаря.

ДУ: Ниара, добре дошла в предаването.

Ниара Айсли: Благодаря много.

ДУ: За целите на нашето предаване нека приемем, че нашите зрители все още не са прочели твоята книга. След като видят всичко това, те вероятно ще пожелаят да го направят.

Заглавие на корицата: С лице към сянката, прегърнала светлината. Едно пътешествие към духовното преоткриване и пробуждане. От Ниара Терела Айсли – Бел. прев.

Ти си служила в армията.

НА: Ъ-хъ.

ДУ: Би ли ни разказала малко за предисторията на всичко, случило се с теб?

НА: Аз служих в авиацията от 1979 г. до 1983 г.

Работих като специалист по проследяване с радар на ракети „Земя-въздух” и на противосамолетна артилерия.

ДУ: О кей. 

НА: Има един радар, който сканира цялото небе, подобно на радарите за контрол на въздушния трафик. Той проследява различни обекти и обявява: „Имате приближаващ се самолет на толкова и толкова градуса надморска височина и такъв азимут, и в такъв обхват. Молим насочете вашия радар към тази част от небето и вижте дали можете да го засечете и да го проследите в продължение на пет минути.”

И ако успявахме да го проследим в продължение на пет минути, това бе считано за попадение. По същество радарът за автоматично проследяване маркира въпросния самолет на екрана с една много малка точка. Това е точката на насочване. И ако сме една активна ракетна база „Земя-въздух”, натискаме едно копче, изстрелваме една ракета и унищожаваме въпросния самолет.

Това, което правехме, бе да обучаваме пилотите как да избягват радарите, за да могат да оцеляват по-успешно в условия на война.

ДУ: И къде започна това? Коя беше твоята база?

НА: Аз служих във военновъздушната база „Нелис”.
ДУ: Нелис?! Уха!

НА: В Невада.

ДУ: Това е една от тези бази, за които чуваш много неща, ако се занимаваш с въпроси, свързани с НЛО.

НА: След това бях част от един екип, който посещаваше радарните станции в Тонопа (Tonopah) и Толича Пийк (Tolicha Peak) всяка втора седмица.

И докато бях в базата Тонопа, ме вдигнаха под тревога посред нощ, за да изпробвам радара върху един „специален самолет”, който бе или извънземен, или възпроизведен извънземен летателен апарат.

ДУ: Какъв беше твоят военен чин по това време?

НА: Летец първи клас.

ДУ: О кей. Колко време беше на тази длъжност, преди да получиш тази „специална задача”?

НА: Бях едва назначена. Аз постъпих през април 1979 г. Бях току-що завършила тренировъчния лагер в началото на 1980 г.

ДУ: Значи това става точно когато Рейгън влиза в Белия дом. И както ти каза, Кори, тогава се извършва масово финансиране на военнопромишления комплекс и на Тайната космическа програма.

КГ: Да. И това е също … около 1980 г. води началото си Слънчева стража.

ДУ: И така, те ти казаха, че това е специална задача по засичане на някакъв специален самолет или нещо подобно?

НА: Те не ти казваха почти нищо. Те просто те третираха като добитък. Ти си просто човек, който може да работи с радар, така че те те вземат и отвеждат някъде. Сядаш пред пулта и правиш това, което ти кажат. Даваха ни да облечем гащиризони без всякакви обозначения. Беше ни забранено да разговаряме освен за абсолютно необходимото свързано с работата на радара и проследяването на целта. „Не разговаряйте един с друг, освен когато е абсолютно наложително. Ние ви наблюдаваме непрекъснато.”

ДУ: Това бе по принцип, не само при изпълнението на тази специална задача?

НА: Това бе по принцип. А тези гащиризони бяха давани за изпълнението на такава специална задача. Защото в останалото време аз носех работния си комбинезон с всички обозначения, с името ми и пр. Те искаха  след това да нямаме нищо, с което по памет да можем да свържем изпълнението на тези специални задачи. „О, аз видях изписано името на този човек”, или: „Аз видях тази емблема”. Те искаха всичко да бъде възможно най-безлично.

ДУ: Освен с Кори, разговарял съм с няколко свидетели, работили в това, което можем да наречем Тайна космическа програма, и НАЙ-постоянният елемент, присъстващ в показанията на всички, бе това, че не им е било разрешено да разговарят помежду си.

Ако е трябвало да разговарят с извънземни, разрешено им е било да разговарят само относно работата си. Не са им разрешавали да задават никакви въпроси освен тези, свързани с работата им. Това са много подтискащи условия, при които ако се отклониш и най-малко от тези инструкции, получаваш удар с приклад по главата.

НА: Да. Точно така.

ДУ: И Кори, разбира се, е имал същите преживявания. Това са тези малки подробности, които забелязвам като изследовател през последните 20 години, когато разговарям със свидетели. Възникват толкова много общи неща, които просто не могат да бъдат случайни съвпадения.

КГ: Имам един въпрос.

НА: Разбира се.

КГ: Когато си изпълнявала една от тези специални задачи, можеш ли да опишеш … имала ли си възможност да огледаш добре някой от тези неизвестни летателни апарати?

НА: Не съм успявала да видя нищо, докато седях пред радара в радарния фургон. Аз не можех да засека тези неща. Те буквално се появяваха в една точка на екрана и в следващия миг примигваха някъде другаде. Невъзможно бе да бъдат проследени. И мисля, че те целяха това с този тест – да не могат да бъдат проследени.

Когато обаче веднъж застанах отвън пред радарния фургон, да, видях тези летящи апарати. Те бяха някъде между 12 и 15 на брой. Не можах да определя точния им брой. И когато се фокусирах върху най-близкия, който бе на около 60-70 метра от мен, видях, че той бе огромен, с формата на чиния и светеше с оранжева светлина в долната си част.

ДУ: Уха!

НА: И долната му част приличаше на направена от прозрачна кожа или от тънък метал. Там имаше светлини, които примигваха една след друга.

КГ: И светеха отвътре?

НА: Да, светеха през метала. И докато го наблюдавах, се чуваше един звук подобен на звука, който излиза от говорителите по време на рок концерт, когато няма музика и се чува само един притъпен звук. И се усещаше някаква вибрация, независимо от това разстояние.

ДУ: Ти проследяваше ли тези необикновени летателни апарати през всичкото време, или само когато биваше на работа в Тонопа?

НА: Когато изпълнявах тази задача в Тонопа, когато ме вдигнаха посред нощ, защото обикновено бях дневна смяна и проследявах обикновени самолети, Ф-16, Ф-4, или каквото там летеше, за да обучаваме пилотите как да летят срещу радара.

ДУ: Когато са те водели в Тонопа за тази специална задача, в началото ти само си се опитвала да засечеш тези необикновени летателни машини. Или си била отвличана веднага?

НА: Основната ми работа бе през деня, след което тези нощни задачи започнаха да възникват все по-често. Те идваха и ме вземаха посред нощ, след което се случваха странните неща.

ДУ: Когато казваш „посред нощ”, какво имаш предвид?

НА: След полунощ. Между полунощ и 2:00 часа.

ДУ: (обръща се към Кори) Точно по това време са отвеждали и теб.

КГ: Ъ-хъ.

ДУ: Същото нещо. Тогава ти … Беше ли наясно … Нека те попитам следното. Дали беше вече започнала да проследяваш тези извънземни апарати, когато те отвлякоха?

НА: Доколкото зная, отвличанията ми започнаха по време, когато проследявах тези апарати.

ДУ: О кей.

НА: Но мен са ме отвличали Сивите и то още от ранното ми детство.

ДУ: Ох.

НА: И аз пиша в книгата си, че имах определено впечатление, че военните, които работеха с мен, знаеха, че съм била отвличана.

КГ: Клифърд Стоун. Това ни напомня за Клифърд Стоун.

НА: Да.

ДУ: Това е същото, което и ти каза, Кори, че тези от MILAB знаят кой е бил отвличан.

КГ: Да, знаят.

ДУ: Те следят всеки, който е бил отвличан.

НА: Има и един друг човек, Дан Шермън. Той написа книгата със заглавие „Над черните (програми)”.

И той казва същото. Той е бил обучаван като интуитивен комуникатор отново по същия начин, изолиран от другите в програмата, със забрана да разговаря с тях през цялото време.

ДУ: Очевидно дотогава вече бяха излезли големи филми като „Близки срещи от третия вид”. Така че когато си видяла тези летящи чинии, не си ли помисли: „О кей, това е една летяща чиния, един НЛО”? Или те се опитваха да ти кажат, че това е един от нашите апарати?

НА: Не, те не ми казаха нищо.

КГ: Да. Нямала е право да знае.

НА: Точно така. Те постъпваха точно така.

И още нещо относно Дан Шермън, което е наистина важно – той бе интуитивен комуникатор и откриваше хора, които бяха отвличани от Сивите.

ДУ: Разбирам.

НА: Това е наистина важно, защото той бе този, който снабдяваше военните с информация за хора, които са били отвличани от Сивите.

ДУ: Разбирам.

НА: И това е за чудене. Защо ще вземаш някого, който вече е имал преживявания с извънземни? Може би тогава шокът от виждането на тази технология няма да е толкова голям, ако хората вече са били отвличани. Всъщност могат да бъдат измислени всякакви причини. Или може би аз притежавам някакво специално качество като човешко същество, което отсъства при тези, които не са били отвличани. Не зная каква е причината, но определено бих искала да получа някакви отговори.

ДУ: Чудя се дали е имало момент, преди нещата да станат наистина болезнени и ужасни, когато си могла да възкликнеш: „Уха! Това са НЛО! Те ме карат да проследя НЛО! Това е невероятно.”

НА: Аз бях предимно изплашена, защото по онова време имах много ограничено право на достъп до информация.

ДУ: Оу.

НА: Аз си помислих: „Това, което виждам, е класифицирано далеч по-високо от „строго секретно”. И само това, че го виждах, направо ми изкара ангелите от страх.  

И се оказах права, защото след като свършихме тази работа, ни вкараха в един рейс със затъмнени стъкла и ни отведоха или … това бе или Зона 51, в едно подземно съоръжение там, или в последно време чух, че имало подземно съоръжение и в Тонопа.

Вкараха ни в една чакалня … нека си спомня … Столовете бяха разположени диагонално, обърнати с гърбовете си към нас. Зад нас имаше една двойна врата към коридор, от който влизаше светлина. В стаята нямаше запалени лампи. С други думи, хората, които седяха на столовете, бяха обърнати с лице към неосветената част на стаята. Двойната врата и светлината от коридора бяха зад тях. След това започнаха да ни извикват една по една. Разказвала съм това толкова пъти.

Те ни вкарваха една по една в тази малка стая. Когато дойде моят ред, аз влязох вътре. Легнах на една стоманена маса, напълно облечена и останах да лежа там цяла вечност. До краката ми в края на масата бе застанал един пазач. Най-накрая се появи един мъж с бяла престилка и каза три пъти: „Запази спокойствие!” със смразяващ глас.

Когато той приближи, от дясната ми страна извърши едно плавно движение. Той имаше … В ръката си държеше една спринцовка и с едно бързо движение ме инжектира във врата с някакъв химикал, който веднага ми причини химическа травма.

Тогава изведнъж двама мъже се приближиха от двете ми страни, повдигнаха ме и ме изнесоха по една доста дълга стълба. Бях хвърлена в една малка клетка, където се проявиха последиците от инжекцията.

ДУ: Когато казваш „химическа травма”, какво означава това за хората, които не са запознати?

НА: Това е същото както да получиш апоплектичен удар. Това е все едно (Ниара повдига рязко главата си назад и започва да тресе тялото си) нещо такова. И химикалът отива директно в мозъка. Когато те го инжектират, те искат той да отиде направо в мозъка.

ДУ: Уха!

НА: Цялото ми тяло се тресеше, без да мога да го движа по желание. Това нещо променя съзнанието.

И тук … това е едно необикновено предположение, но предположение основано на моя опит и на някои други неща, които съм сглобила в ума си. Тъй като съм била духовно ориентирана през целия си живот, като съм медитирала и следвала най-различни духовни учения, чудела съм се относно ефекта на една такава инжекция. Имах усещането, че щях да … че връзката между молекулите ми се разпада и че ще се разпадна и ще изтека през канала на пода на тази малка клетка, в която ме поставиха. Това бе едно наистина ужасяващо усещане. 

ДУ: Какъв бе ефектът върху съзнанието ти? Можеше ли да имаш ясни мисли, или бе напълно объркана?

НА: Ясните ми мисли се появиха по-късно.

ДУ: О кей.

НА: Изпитах обаче голямо психично пробуждане. Спомням си как се събудих в леглото си в Лас Вегас, Невада, в апартамента, в който живеех под наем по онова време. Отворих очи и все едно, че реалността изглеждаше напълно крехка и чуплива. Все едно, че можех да мигна с очи или да кихна и реалността около мен да се разпадне на парчета.

Тогава затворих отново очи и си казах: „Каквото и да се случва тук, това е наистина, наистина смущаващо и плашещо, и искам то да изчезне.” И след това, когато отворих очи, нещата изглеждаха по-нормални.

ДУ: Кори, преди си говорил за психично обучение свързано с инжектиране, което изглежда че влияе на съзнанието. Би ли споменал нещо относно това, свързано с нашия разговор?

КГ: Да. Това бяха фармацевтични продукти, които те даваха на хората, за да засилят интуитивните им способности. Те даваха и разни неща на хората, които можеха да виждат и да оказват влияние от разстояние.

НА: Аз просто се изплаших и си спомням как се свих в утробна поза на пода, като топка, с ръце около коленете ми. Тогава почувствах всички последици от инжекцията и крещях, и крещях, и крещях.

ДУ: Уха!

НА: (въздиша) И после … това е наистина трудно … и ми бе трудно да повярвам, защото просто не исках да допусна, че други човешки същества могат да бъдат толкова жестоки спрямо собствения си вид.

След като ефектът от инжекциите намаля, извлякоха ме от клетката и бях сексуално насилена от двама пазачи, докато други осем наблюдаваха отстрани. И един от наблюдаващите бе извънземен Сив.

ДУ: Господи!

НА: И Сивият, интересно, може би поради преживяванията ми със Сивите като дете и по-късно, може би защото съм чувствителна спрямо тяхната телепатия, но можех да се закълна, че чувах как Сивият си мисли и колко невероятно му изглеждаше, че човешките същества могат да подлагат своите на такъв вид насилие.

ДУ: Уха! Изглеждаше ли, че има някаква разлика в начина, по който всички се отнасяха към Сивия, в сравнение с отношенията им едни към други? Той държеше ли се по-различно, или другите отнасяха ли се по-различно към него?

НА: Имах впечатлението, че някои от хората, седящи на столовете, които наблюдаваха, нямаха желание да бъдат там. Те не искаха да гледат какво се случва и като че ли тези, които ги принуждаваха да наблюдават, им казваха нещо, като: „Ако някога проговорите, това е, което ще се случи с вашите съпруги и сестри.”

ДУ: Те бяха ли облечени в безлични гащиризони?

НА: Това бяха хора в цивилни дрехи.

ДУ: О, цивилни?

НЯ: Ъ-хъ.

ДУ: О кей.

НА: Да, хората, седящи на тези осем стола, бяха в цивилни дрехи, като един от тях бе извънземен. И след това военните в помещението … Те може и да не бяха редовни военни. Може да са били служители на военни доставчици. Казвам това, защото нашите редовни военни в повечето случаи са добри хора.

КГ: Да.

НА: Не мисля, че те биха се подложили на нещо такова. Също така си помислих, че единият рус пазач, който бе толкова брутален спрямо мен, може да е бил психопат или социопат, когото са извадили от затвора и са го сложили да се занимава с тези неща, защото няма съвест, която да му пречи за това.

КГ: Да, те търсят такива хора за работа в тези програми.

НА: Да. Ъ-хъ.

КГ: Също така, запознат съм как те използват травма чрез сексуално насилие за отстраняване на спомени или за контрол върху поведението на много дълбоко ниво. 

НА: Ъ-хъ.

ДУ: Нещо друго случи ли се с теб след това насилване? Или просто те върнаха в редовната ти база?

НА: Инжектираха ми нещо, за да ме приспят. След това предполагам, че са ме натоварили безчувствена в автобуса, след което са ме пренесли в хотелската ми стая и са ме поставили в леглото, като преди това са свалили дрехите ми, така че когато се събудя, да си помисля: „Какво по дяволите ми се случи тази нощ?”

ДУ: Можеш ли да ни отведеш към следващото значимо събитие, което си спомняш след това травмиращо преживяване?

НА: Следващото важно нещо бе посещението на Луната.

ДУ: Нека проследим това стъпка по стъпка. Отново: ти работеше в Нелис повечето време, нали?

НА: Странното е, че когато работехме като военни на радарна инсталация, работехме там през седмица, като в останалото време правехме нещо друго. Така че през седмица там работеха различни екипи. И така, в една от седмиците, когато бях на работа, ме извадиха от леглото посред нощ, обикновената практика.

ДУ: Кой те извади от леглото? Как изглеждаше той?

НА: Този русият от охраната, аз бях прикрепена към него. Той обикновено присъстваше във всяка ситуация, в която се озовавах.

ДУ: Той носеше ли униформа? Как бе облечен?

НА: Той носеше пустинен камуфлажен комбинезон.

ДУ: О кей.

НА: Понякога, струва ми се, бе облечен по друг начин, но това бе обичайното му облекло. Той бе рус, с много студени, сини очи и руси мустаци.

И така, ние слязохме от рампата, откъдето можех да видя кораба, след което той ме заведе до нещо, което изглеждаше като отворена гаражна врата в планинския склон. Тя се намираше на нивото на земята, където бе паркиран и корабът. Около него работеха хора и имаше една стълба, която отвеждаше под кораба.

Пазачът ми даде тези сребристи дрехи, които трябваше да облека. Трябваше да сваля всичко от себе си и да ги облека на голо. Тези дрехи притежаваха странното качество … изглеждаха безформени, но след като ги облякох, прилепнаха като вакуумирани по тялото ми. Имаше също така ботуши и ръкавици, които прилепваха по същия начин.

ДУ: Чувал съм за такива неща от други свидетели.

НА: Да.

ДУ: Кори, предполагам, че ти също си запознат с това.

НА: Ето че бях облечена по този начин. Обух ботушите, но не си сложих ръкавиците, а само ги носех със себе си.

Пазачът ме заведе до стълбата, за да се кача на кораба. Каза ми: „Когато се качиш горе, просто отиди надясно и легни долу. Там лежат други двама и ти трябва да легнеш между тях.”  

ДУ: Как изглеждаше корабът отвътре?

НА: Много обикновено, без нещо особено. Имаше столове около една централна конзола. Имаше и един широк светещ лъч, който преминаваше през самия център.

ДУ: Това е вълновата част на системата за задвижване.

НА: Да. И докато лежах там на пода, зад този лъч се появи един рептил. Погледнах го и целият въздух в гърдите напусна тялото ми. Как да ви кажа, просто не можех да повярвам какво виждам.

ДУ: Каква бе височината на това същество?

НА: Много, много висок. Най-малко два метра и половина.

ДУ: Каква бе кожата му? Как изглеждаше? Какъв бе цветът му?

НА: Нещо като маслинено сиво-зелено. Той не се застоя много дълго. Просто се появи иззад тази колона, след което отново се скри зад нея.

ДУ: Имаше ли вертикални зеници?

НА: Да.

ДУ: И какъв бе цветът на очите му?

НА: Жълт.

ДУ: О кей. Имаше ли остри зъби?

НА: Да.

ДУ: Можеш ли да опишеш ръцете и краката му?

НЯ: Да. Дълги нокти.

ДУ: Това напълно съответства на описанията, дадени от Кори.

КГ: Много смущаващо е човек да си спомни срещата с едно от тези същества.

НА: Да.

ДУ: На основа казаното от нея … Ние сме говорили за това, че царските особи сред тях са бели на цвят, както и че има такива на по-ниско ниво, които са черни. Този, когото тя описва, къде мислиш, че попада в тяхната йерархия, с която си запознат?

КГ: Това са тези от тях, подобни на пчелите работници или войници.

ДУ: О кей. Значи ти лежиш там и това същество се появява, ти го виждаш и изпитваш силен страх.

НА: Хм. Да.

ДУ: След което то просто се връща, откъдето се бе появило.

НА: Ами, то като че ли се разхождаше наоколо и се появи иззад този лъч, след което отстъпи отново назад …

КГ: Към едно контролно табло зад него?

НА: Да. Това може да е бил пилотът. Или може да е имало Сив пилот, но аз не видях пилота. 

Преди корабът да излети, се появиха някакви човешки същества, които седнаха на столовете. И тогава аз и останалите двама, които лежахме на пода … ние бяхме превозени до Луната като багаж. Това е всичко, което мога да кажа. Така се почувствах – като багаж.

ДУ: Беше ли привързана за пода?

НА: Не. Те постигат изключително много със страх и сплашване.

КГ: Хм. За обикновения човек е трудно да разбере какво означава да си подложен на такива условия, колко лесно е да бъдеш сплашен и да правиш това, което ти нареждат.

НА: Да. Ъ-хъ.

ДУ: Имаше ли някаква миризма в този кораб?

НА: Мисля, че усещах миризмата на това същество. Нещо подобно на мускус.

ДУ: Кори го описа със същата дума.

КГ: Да. Те обикновено биват маркирани от висшестоящите си, които ги контролират с помощта на някакъв мускусен спрей.

НА: Да. Когато кацнахме, ни казаха да слезем от кораба и веднага да се насочим към най-близкото здание. И не трябваше да поглеждаме нагоре, надолу, нито встрани.

ДУ: Но сте могли да дишате без някакви апарати?

НА: Аз можех да дишам без всякакъв апарат. Така че или …

ДУ: Когато погледна нагоре, какво видя?

НА: Не ми бе позволено да поглеждам нагоре, но аз извъртях очите си и видях отгоре един купол, и си помислих: „Аз не нося скафандър, намирам се на друга планета и дишам.”

Така че не бях сигурна какво да мисля за това. Или на Луната има атмосфера, или съм била под някакъв купол.

ДУ: Когато се оглеждаше около себе си, виждаше ли нещо необикновено?

НА: Не.

КГ: Очи вперени в ботушите. Ха.

НА: Да. Да, точно така. Най-добре да не отделяш очи от ботушите си, но аз правех нещо друго. Аз гледах право пред себе си.

ДУ: Това изглеждаше ли като поредното военно съоръжение?

НА: Да. Все едно че бяха взели същите стари грозни военни сгради, които имат на Земята, и ги бяха отнесли на Луната.

КГ: Точно така.

ДУ: Ха, ха, ха.

НА: Ха, ха.

КГ: Същите врати.

НА: Военни бараки и … Даже не можеш да усетиш, че си на Луната, защото сградите приличат толкова много на тези на Земята.

ДУ: И те ти казаха да отидеш до най-близката сграда?

НА: Това бе като че ли най-голямата сграда. Ние влязохме вътре и там имаше доста стаи и коридори и такива неща. И просто влязохме в една от стаите.

ДУ: О кей.

НА: Двете неща, които помня най-добре от това конкретно пътуване до Луната, са свързани с работата, която вършех. Те ме накараха да управлявам някакъв вид електромагнитно земекопно съоръжение, защото разкопаваха различни части на Луната, за да строят повече сгради.

И имаше едно такова нещо с две метални плочи, които достигаха до почвата. И когато включваха електромагнитното оборудване, тези две плочи се отблъскваха една от друга като магнити с еднакви полюси, с много голяма сила. И при раздалечаването си тези метални плочи разкопаваха цялата почва около себе си.

ДУ: И разрушаваха скалите?

НА: Да.

ДУ: Уха!

НА: Да. Те използваха това силно магнитно поле. И трябва много да внимаваш, когато си близко до това силно магнитно поле, защото в кръвта ни има минерали, които могат да бъдат извлечени.

ДУ: Уха! И те те обучаваха как да копаеш с тази машина?

НА: Да. Е, това не беше нещо особено. Ти просто задействаш тази машина и трябва да не мърдаш от мястото си.

Знаете ли, толкова много хора са били, така да кажем, похарчени покрай тези НЛО. Чух, че само около засекретяването на инцидента при Розуел са били избити 400 души.

ДУ: Уха!

НА: В същото време не мисля, че те могат просто да унищожават хора ей така, особено хора като мен, които отклоняват от нормалното им ежедневие и ги поставят в такива ситуации.

Така че техниките, които използват за контрол върху съзнанието, са много важни. Това са техники за травмиране и контрол над ума, които са усъвършенствани до степен да не можеш да си спомниш, поне не веднага, какво са ти направили или къде си бил.

Така че те продължават да правят тези … Това е комбинация от травма и опиати.

ДУ: Кори, ти каза, че тези техники действат толкова добре, че само един малък процент от хората могат всъщност да си спомнят нещо.

КГ: Да. Да, само между 3% и 5%.

ДУ: Точно така.

НА: Така че това със земекопната машина бе едното нещо. След това имаше много просто ръчен труд, като подреждане на кутии и преместване на неща от тази лавица на онази лавица, както и доста вдигане и пренасяне.

Храната беше ужасна. Тя бе нещо, което бих нарекла овесена каша и може би сух хляб и малко вода.

И след това през нощта не ми бе позволено да спя. Това бе друга част от програмирането.

КГ: Лишаване от сън.

НА: Лишаването от сън бе нещо невероятно. При мен това задействаше пристъп на пост травматично нервно разстройство. През живота си съм преживяла доста лишения от сън.

ДУ: Имаше ли нещо извънземно или по друг начин необикновено, което да си видяла по време на престоя си в тази база?

НА: Когато бях навън със земекопната машина, можех да зърна някои извънземни. Тези, които си спомням, бяха много, много високи и слаби. Не изглеждаха като традиционните Сиви. Не съм сигурна от каква раса бяха. Имаше обаче един от тях, за когото разбрах по-късно по време на една хипноза, който може да ми е помогнал да изляза от онази ситуация.

ДУ: Уха!

НА: Да. Защото те можеха да ме видят като енергия. Те ме поглеждаха и можеха да ме видят като енергия. И те просто казаха: „Те наистина не би трябвало да правят това на тази жена.”

ДУ: И така, ти си се появила в публичното пространство. Провеждала си конференции. Надявам се да получиш много повече покани, защото твоята история е твърде важна.

НЯ: Да. Ъ-хъ.

ДУ: Мислиш ли, че престъпните групировки имат слабо място? Мислиш ли, че те са непобедими? Или мислиш, че всичко това може да бъде обърнато в полза на човечеството?

НА: Абсолютно съм сигурна, че може да бъде обърнато в полза на човечеството, защото аз зная и вие двамата знаете, че всичко е съзнание. Всичко е съзнание. И всичко физическо, което виждаме тук, има в основата си една енергия, която го прави възможно.

ДУ: Точно така.

НА: И тази енергия, и тези субатомни частици се влияят от мисълта, съзнанието и намерението. И всичко, което виждаме … Вие сте чували за пътеводителите в Джорджия*), нали?

*) Georgia Guidestones – гранитен монумент, издигнат в 1980 г. в окръг Елбърт, щата Джорджия, от анонимни спонсори, на който са изписани на осем езика десет „насоки” или „принципи”, първият от които гласи: „Поддържане размера на човечесвото на 500 милиона души, в непрекъснат баланс с природата” – Бел. прев.

ДУ: Разбира се.

НА: О кей. Според написаното на този монумент, населението на Земята трябва да бъде намалено на 500 милиона, нали така?

ДУ: Да.

НА: О кей. Знаете ли защо те искат да направят това? Защото са изплашени до смърт. Те са изплашени до смърт от това, че седем милиарда души могат да се пробудят и да измъкнат играта от ръцете им просто със силата на съзнанието си.

И тази бройка даже не трябва да е седем милиарда. Трябва да е точно необходим и достатъчен минимум. И това са хората, до които надявам се, достига това предаване днес.

ДУ: Имаш ли някакво духовно послание, което би желала да споделиш с тези хора, които се пробуждат и които вярват в твоята история в този момент?

НА: Да. Бих казала само – дайте си сметка колко много усилия са били положени спрямо човешката раса през толкова много хилядолетия в опити за програмиране на съзнанието ни. И това е истинската Матрица, хора. Това са опити за програмиране на съзнанието ни в един свят, който ги поддържа в позиция на упражняващи контрол, а нас в подчинение. И всичко това е една лъжа, защото ние сме тези, които притежават истинската сила.

Силата на нашето съзнание е истинската сила на тази планета и ние всички я притежаваме в момента. Ние сме тези, които захранваме машината, които захранваме Матрицата със силата на програмираното си съзнание, програмирано от престъпните групировки, с цел създаването на една представа за реалност, в която те упражняват своя контрол върху нас.

И всичко, което трябва да разберем, е, че това е една лъжа и че ние трябва да възвърнем своята сила и да осъзнаем, че чрез силата на своето съзнание и намерение … и ние трябва да използваме отрицанието в света по положителен начин.

Това означава, че когато погледнем на някаква история, като например тази, която срещнах наскоро и която гласи, че големият коралов риф е загинал, да го съживим отново. 

Вие може да кажете: „Уха! Казват, че големият коралов риф е загинал. Аз ще се обърна към съзнанието си и ще го видя как процъфтява и как е изпълнен с живот, и е възвърнал предишната си слава.”

Използвайте силата на съзнанието си по този начин. Така че всеки път, когато срещнете нещо, което ви плаши, не бягайте от страха си. Просто си дайте сметка: „Да, това е нещо страшно, но сега аз ще го преобърна напълно на 180 градуса и ще си представя нещо красиво, което искам да видя на неговото място.”

И аз бих ви призовала, ако сте някъде, където времето позволява, да излезете навън и да изпълните тази визуализация. Свалете обувките си и стъпете здраво на Земята, защото самата Земя желае да изпита този процес на еволюция на човечеството.

И точно както видяхме хората да докосват нещата по земята във филма „Аватар”, при което растенията засияваха, същото се случва и тук. Ние не го виждаме с очите си, но то се случва и тук. Ясно ли е? Ние сме свързани с нашата майка Земя, така както коренните американци са се учили един друг през вековете.

И помнете какво е казал Исус: „Защото, гдето двама или трима са събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях” *) Опитайте се да накарате двама ваши приятели  да се разходите заедно боси по Земята. И хванете се за ръце и изберете онова нещо, което искате да си представите като нещо излекувано, цяло и завършено. Ние можем да променим тази планета, можем да си я върнем и да я превърнем отново в градина.

*) Матей, 18:20. – Бел. прев.

Аз вярвам в това с всяка фибра на своето същество.

КГ: Аз също.

ДУ: Как се чувстваш, Ниара, когато има хора като Кори и Уилям Томпкинс, които се появяват в публичното пространство, и по такъв забележителен начин потвърждават твоята история?

НА: Чувствам облекчение. Чувствам облекчение, защото хората срещат една история като моята и поне половината от тези, които прочетат моята книга, ще помислят, че съм ненормална.

В същото време аз не разчитам на хората, които вярват на написаното в книгата ми. Просто искам хората да имат представа за това какви неща се случват. Аз съм провела невероятно много проучвания. В книгата съм направила страшно много препратки, защото искам хората да разберат, че аз не съм просто един самотен глас в пустошта, който разказва всичко това.

Аз съм част от една цяла култура и една цяла общност от хора, които излизат открито и заявяват, че това е нещо реално и че то се случва. И че ако това не спре, ние всички сме изложени на риск.

ДУ: След като чух твоята история, съм убеден, че ще се появат много повече потвърждения.

НА: Тя съдържа доста повече.

ДУ: И аз те поздравявам за смелостта да разкажеш всичко това днес …

НА: Благодаря ти.

ДУ: … и да го споделиш със света. Това за теб е нещо много лично. Аз просто те обичам и бих искал да го знаеш. И аз съм тук заедно с теб и ние сме тук заедно.

НА: Благодаря ти. Благодаря и на двама ви.

ДУ: И аз искам да благодаря на всички вас, които гледате това предаване, за вашата подкрепа към нея и към нашите усилия за въдворяване на мир на тази планета и сред всички същества, които живеят на нея.

Ще се видим следващия път. Това е Космическо разкритие. Аз съм Дейвид Уилкок заедно с Кори Гууд и Ниара Айсли. Благодаря ви, че бяхме заедно.