(с) Превод АТИ

Дейвид Уилкок: Добре дошли в Космическо разкритие. Аз съм вашият домакин Дейвид Уилкок и съм тук със свидетеля на свидетелите, Кори Гууд, който твърди, че е работил в ТКП, в която имат един много интересен възглед за нашето бъдеще. Те притежават технология, която може да елиминира нуждата да имаме финансова система, защото ако желаете нещо, вие можете просто да натиснете един бутон и да го получите веднага от тези репликатори.

Интересното в този специален епизод е, че сме поканили също така Майкъл Телинджър, който е бил специално избран от Съюза на ТКП заради своята система на Убунту контрибуционизъм, която според тях е модел за напълно нов начин на живот на Земята, който ще доведе до много по-голяма хармония и където изделията и услугите, от които се нуждаем, ще могат да бъдат произвеждани по един изпълнен с любов творчески съвместен начин, а не по начин, свързан с разрушителна конкуренция. И така, Майкъл, добре дошъл в предаването.

Майкъл Телинджър: Благодаря ти, Дейвид, за това чудесно представяне.

ДУ: Сега аз ще се опитам да вляза в ролята на адвокат (на дявола).

МТ: Моля, направи го.

ДУ: Искам да разкарам тези облаци от любов, които вие двамата излъчвате. Искам да имитирам някои от нещата, които тези хейтъри ще изсипят върху теб, защото ти ще бъдеш разпънат на кръст.

МТ: О, да, Дейвид, мога да ти кажа, че аз слушам такива неща вече единадесет години.

ДУ: Е, аз искам да дам на тези приятели правото на глас.

МТ: Добре дошъл при разпъването ми на кръст.

ДУ: Тъй като те не могат да говорят през камерата, моят глас ще ги замества.

МТ: Да, разбира се.

ДУ: Историята на град Джеймстаун е запечатана в съзнанието на всяко американско дете. Първите заселници в Америка са имали идеята да отглеждат сами храната си и са вярвали, че това ще бъде прекрасно. Случило се е обаче така, че всички тези богати земевладелци пристигнали тук и отказали да обработват земята. И те са измрели от глад, защото всеки очаквал някой друг да обработва земята.

Така че това е историята, с която са промити мозъците на всички нас. Хората обаче й вярват и ако няма една конкурентна капиталистическа система, в която съществува нуждата от пари и от печеленето на пари, за да не умреш от глад … това е единственото нещо, което може да преодолее човешкия егоизъм и лакомия, които в противен случай биха накарали хората да искат да живеят на гърба на другите и да не допринасят за общото благо. Как би реагирал на това?

МТ: Ами, още веднъж – това изявление е от позициите на една капиталистическа система. В момента в който нямаш пари, когато това даже не присъства като възможност, всичко се променя. Когато започнеш да работиш в една система на сътрудничество, в която отсъства конкуренция … или възможност да си присвояваш правото хора да работят за теб. Всичко това е резултат от хилядолетно промиване на мозъци. Ето защо е толкова трудно да се препрограмира средният човек по отношение начина му на мислене. Ние всички сме родени в капиталистическата система. На всички ни от малки е втълпено, че спасението е в демокрацията. Не, демокрацията е само една заблуждаваща тактика. Тя не е никакво спасение. Демокрацията е проблемът.

Ние всички вярваме: ”О, аз живея в една демократична страна”. Не, тя е част от проблема. Тя е част от лъжата. Капитализъм, демокрация, съревнование, парична система – всичко това трябва да си отиде. Докато не се отървем от всичко това, ние не можем да заемем правилна изходна позиция и да създадем една обединена общност, която в действителност работи в полза на всички. За да се направи това, са били необходими доста години. Както споменах, аз правя това вече 11 години. Това за мен бе най-освобождаващото пътешествие на себеоткриване и когато го споделям с другите, някои хора откликват моментално, някои се нуждаят от малко повече време, докато трети искат просто непрекъснато да го отричат. След като обаче хората отворят съзнанието си и възприемат някои от идеите, вече няма връщане назад. 

ДУ: О, Майкъл, спри за малко. Хората ще седят наоколо вперили очи в своите мобилни телефони. Те даже няма да те погледнат в очите. Те няма да искат да свършат никаква работа. Те просто ще седят там и ще мърдат палците си. Това, което казваш, не ми звучи практично.

КГ: Ще трябва да има един преходен период. Също така … какво е обратното на това да индоктринираш някого?

МТ: Да го освободиш.

КГ: Освобождаване умовете на хората.

ДУ: Ти не можеш да накараш някого насила да поиска това, нали? Искам да кажа, че хората ще правят това, което си правят. Погледни ги, забили носове в телефоните си. Те даже не могат да проведат нормален разговор, да те погледнат в очите.

КГ: Ще трябва да има някакво събитие катализатор, за което се говори в ТКП, за което и ти си говорил – глобален икономически срив. Това ще разтревожи силно хората и те ще осъзнаят, че това е била една гигантска измамна схема, управлявана от престъпници. И ще разберат, че през всичкото време са зависели от прищевките на всички тези хора от предполагаемо демократичната система, за която те са гласували. Всичко просто е било една голяма измама.

Когато спящите маси осъзнаят това, то ще послужи като катализатор да искат да знаят повече. И тогава ще се случи това масово разсекретяване на информацията. На бял свят ще излезе много повече информация. И не мислиш ли, че това ще стимулира хората да бъдат отворени за нови идеи?

ДУ: Да. И моделът на Джеймстаун … нека разгледаме това за момент, Майкъл. Те определено са дошли в една нова земя, за която не са знаели нищо – малко на брой хора, които като цяло не са притежавали практически умения, които не са искали да си цапат ръцете и които е трябвало да полагат тежък труд, за да оцелеят, защото това е бил единственият начин. Ние обаче вече не живеем при такива условия, нали?

МТ: Не, не живеем.

КГ: Нито имаме манталитета на едно робовладелческо общество.

МТ: Точно така, когато робите са били продавани на пазара. Ние живеем в много интересни времена, когато почти всеки жител на тази планета знае, че нещо не е наред. Ако  попиташ средно статистическия човек на улицата дали се чувства щастлив от начина, по който се развива светът, дали е доволен от това, което прави правителството за него, дали животът му протича щастливо и дали вижда изпълнени мечтите си, 100%  от отговорите на тези въпроси ще бъдат „не”, гарантирано 100%.

ДУ: Абсолютно.

МТ: Хората ще ти кажат, че не са доволни във всяко отношение. На всички е ясно, че нещо катастрофално не е наред. Така че платформата за промяна и за търсене на една нова система е вече изградена. Сега трябва просто да представим една нова система. И аз мисля, че сме направили това доста успешно. Това е причината Убунту движението да се разраства толкова бързо, далече отвъд и най-смелите ми очаквания и въображение. Аз никога не съм искал да поставям началото на едно движение, на едно глобално движение. Моят план не включваше това. Моят план бе просто да споделя известна информация. А ето виж какво се случи.

ДУ: До момента чувам само общи приказки. Не чувам никакви практически стъпки, а вместо това философски съображения.

МТ: Практическите стъпки са нещо, до което трябва да достигнем наистина бързо, защото това е важно. Точно това е, което хората искат да чуят. Как ще достигнем до всичко това? Как ще достигнем оттук дотам? Ето защо е толкова важно да бъдат споделени тези практически стъпки с хората, за да ги вземат присърце. Те имат нужда да се почувстват сигурни, нали?

И така, ние трябва да разберем, че тези общности вече съществуват. Ние няма да изменим системата в големите градове и мегаполиси. Това е нещо трудно. Аз вярвам, че правилният път е да отидем в малките градове и села, където можем да достигнем до всички хора. Ние можем да споделим новите идеи с тях и да променим начина, по който те виждат своето бъдеще, да им покажем как могат да започнат да работят заедно и да станат модел за този нов начин на мислене и действие и как могат да създават изобилие за себе си и да преуспяват.  

Как да стане това? Това може да стане като вложим много пари в един малък град. Другото важно нещо е да кажем, че ще трябва да използваме пари, за да се освободим от парите. Няма друг възможен подход. Ще има хора, които ще кажат: „Телинджър, ти си един мошеник. Ти искаш пари, за да създадеш всичко това. Защо не приложиш на практика това, което проповядваш, и не постигнеш всичко, без да използваш пари? Спри да фантазираш.”

Системата ни е поробвала поне 6,000 години с помощта на парите. Сега трябва да променим системата така, че тя да работи за нас. Искам да се върна към това, което Кори каза преди малко, за да не го забравя. Цялата философия на движението Убунту, философията на контрибуционизма, е да не се противопоставяме никому, да не се бием с никого, да не създаваме кървава революция или нещо подобно. Дните на насилие и физическо противопоставяне са вече минало.

Ние създаваме една нова реалност за себе си. Ние вземаме съществуващата система и отрицателните енергии, които са използвани срещу човечеството, и ги пренасочваме в своя полза … внимателно ги пренасочваме, за да бъдат в полза на обществото. И преди да го осъзнаем, системата ще започне да ни служи по начини, които даже не можем да си представим. Аз ще ви покажа как става това. Всичко е толкова просто и може да стане толкова бързо.  

Необходимо е да разберем, че можем да създадем много обществени проекти – цялата система на Убунту контрибуционизма е основана на разработването на различни обществени проекти в рамките на малки общности, които са полезни за съответния град. Когато казвам общност, това е или град, или село, или просто една общност от хора. И всеки един от тези обществени проекти бива реализиран. Всеки работи по няколко часа на седмица в един от тези обществени проекти.

Как става това? Работата е в това … може би ще има град, който реализира тази идея успешно, и хората там започват да създават най-различни неща – от отглеждането на храна до прилагането на най-различни технологии. Обаче в  момента в който станеш заплаха за съществуващия ред, ще дойдат хората с пушките и ще те разстрелят. Така че това не е решение.

Другото важно нещо, което трябва да разберем, е, че по света има много самозадоволяващи се общности. Те оказали ли са влияние върху останалия свят? Не. Те просто са действащи самозадоволяващи се общности. Така че една самозадоволяваща се общност е просто една по-голяма версия на мен, теб, него. И това сме ние, ние, ние. И никой не прескача през стената. Не идвай при нас, ако не си поканен. Ние няма да споделим нищо с теб, защото ти не си един от нас. Ти си отвън, ние сме отвътре.

Това не е решение. Ето защо аз винаги подчертавам, че ние не създаваме самозадоволяващи се общности. Ние създаваме един напълно нов начин на мислене. Ние създаваме толкова много от това, което правим, че можем да то предоставим на всеки около нас, или като го продаваме, или като го раздаваме безплатно.

ДУ: Ако ТКП предостави технология, чрез която можеш да създаваш всеки материал, или предмет, или стока, която пожелаеш … просто натискаш бутона и я получаваш … как това ще повлияе на всичко останало? Да кажем, че притежаваме тази технология. Тя ни е предоставена. Случило се е голямо разсекретяване и ние получаваме тази технология. Как тя ще се впише в този модел? Ако тези хора вече знаят, че я притежават и я използват – искам да кажа … Кори казва, че е обичал да натиска копчето за задушено месо, докато е бил на кораба. Как се вписва това в твоята идея?

МТ: Това е наистина хубав въпрос. Това е нещо, върху което съм мислил твърде много. Това е моментът, в който всъщност човешката природа излиза на преден план. Докато може да поискам да използвам репликатора, за да ми произведе някаква задушена храна, аз в действителност изпитвам удоволствие от готвенето. Прави ми удоволствие да си изработя дървен шкаф, защото обичам мириса на дървото. Или обичам да ловя риба. Или обичам нещата и способностите и дарбите, с които съм роден, за да ги изявя. В противен случай може би е по-добре да се застрелям, защото какво ще правя?

Вярвам, че ние живеем на тази планета, за да оценим цялата плътност, кислорода, водата, гравитацията, за да преживеем тази планета такава, каквато е, с всичките й присъщи красиви неща. Това е, което трябва да правим. Всеки от нас е роден с конкретни и уникални способности. Това е, което трябва да изявяваме.

Така че може да решиш да използваш репликатора, за да си направиш чифт панталони. Аз мисля обаче, че ще изпиташ много по-голямо удоволствие от това да накараш майка си, или баба си, или шивача да ти изработи една хубава дреха от материал, в чиято изработка си участвал, от коноп или от други материали, които са биоразградими и не са отровни, които могат да бъдат рециклирани, които са изработени с тази плътност, в тази  реалност, на тази планета, защото ние за това сме тук, за да преживеем тази реалност.

И след като си се наситил от всичко това, тогава решаваш какво да правиш със себе си по-нататък.

КГ: И тази технология … той говореше за големите градове. В голяма степен тази технология може да помогне за решаване на проблемите там.

МТ: Да. Така че има много интересни неща, които могат да се случат. Аз говорех за факта, че обществените проекти са моделът, който използваме в движението Убунту и … критичния момент … партията Убунту. За мен стана много очевидно, че ако не дадем на тази философия, която обединява хората и създава една нова система на изобилие, една нова социална структура … необходима е подкрепа на политическо равнище, защото точно сега нашият живот бива контролиран и разрушаван от политиката.

И хората ми казват: „О, Телинджър, ти се продаваш. Ти се впускаш в политиката. Ти ставаш един от тях.” Не. Ние се впускаме в политиката, защото искаме да променим тази отвратителна, непочтена, извратена, мръсна част от нашия живот, която го разрушава. Ние трябва да я променим. Ако стоим настрана и пренебрегваме политиката, това няма да доведе доникъде. Това не е решение на проблемите.

Така че какво правим? Ние трябва да направим нещо по въпроса. И ето че създаваме една политическа партия, която всъщност заявява нещо напълно различно. Ние ще децентрализираме правителството. Ние ще закрием системата на Федералния резерв и ще създадем една временна Народна банка, която ще печата пари за хората без такси и без лихви. Така че няма да има такси, инфлация и нищо подобно. Тя ще помага на хората в междинния период да реализират обществените проекти и дейности, от които се нуждаем, за да освободим хората от техните затвори в големите градове и конгломерати.

И те ще могат да се завърнат в своите малки градове и села, защото ще знаят, че ще могат да намерят нещо, което да правят, защото парите са осигурени от Народната банка. Това ще бъде само в междинния период.

ДУ: Не изглежда ли, че нещата някак вървят в тази посока? Виж колко хора изработват свои собствени филми в Ютюб. Те никога няма да направят пари от това. Те пишат материали и знаят, че никога няма да спечелят от това. Те разработват софтуер, който е безплатен. И защо го правят? Защото искат да се изявят с нещо полезно за останалите. Искат да получат обществен престиж. Така че мислиш ли, че този вид съревнование и сътрудничество ще бъдат част от всичко това?

МТ: Абсолютно. Всъщност това, което току-що каза, Дейвид, е от критично значение. Когато започнеш да работиш в своята общност … и отново: ние все още се приближаваме към практическите стъпки, защото е много важно да достигнем до тях. Когато обаче започнеш … когато се събудиш сутрин, както каза Кори, всичко ще ти бъде осигурено. Защо? Защото това е, което правим като една общност. Има прекалено много храна, прекалено много технологии, прекалено много материали. Прекалено много от всичко.

Всичко е налично в изобилие. Всичко, което трябва да направиш, е да допринесеш няколко часа седмично в обществените проекти и останалото време си е твое. Как ще еволюира всичко това? Аз все още не зная. Отделните общности ще решат как ще се развие всичко това. Крайният резултат обаче ще е този, че повечето време през седмицата ще бъде твое. Ще можеш да изявяваш своите способности, независимо дали си художник, или скулптор, или музикант, или конегледач, или инженер, или учен. Няма да има значение какво ще правиш. Ще имаш абсолютните възможности да правиш …

КГ: Нещата, които те правят щастлив.

МТ: Нещата, които те правят щастлив.

КГ: Уха!

МТ: Точно така.

КГ: Какъв свят!

МТ: Така че ще се събудиш сутрин с усмивка на лицето, защото ще знаеш, че не трябва да станеш, да си сложиш костюм и вратовръзка, да седнеш във влака, или в рейса, или да караш колело в дъжда и в студа, или във вятъра, за да отидеш до своята миризлива работа, от която да спечелиш няколко нещастни долара всеки месец, за да си платиш ипотеката, да си платиш електричеството, млякото, хляба, да заплатиш образованието на децата си, за да могат да бъдат поробени от същата система, след което да започнеш всичко отначало следващия месец.

ДУ: И както би казал Греъм Хенкок, „да си наквасиш мозъка с алкохол, за да можеш да понесеш всичко това и да продължиш напред“.

МТ: Точно така. Така че вече няма да се налага да правиш това. И ще решиш в коя общност ще живееш. Не си принуждаван да правиш нещо. Ти получаваш всичко необходимо, защото допринасяш няколко часа седмично в един от обществените проекти. И това прави от нас колективно една много мощна работна сила. Аз използвам това като термин, който скоро ще отпадне напълно. 

Много, много скоро твоята общност ще се превърне в една мощна работна сила, с която никаква корпорация, никаква община, никакво правителство няма да може да се състезава. И ето че всъщност съм ви дал отделните стъпки. Как ще продължим напред, от днес нататък, като една общност, която живее в изобилие и създава всичкото това изобилие за себе си …

ДУ: Какво ще стане, ако някой започне да изнасилва жени с нож в ръката? Какво ще правите с него?

МТ: Това е един от често задаваните въпроси. Благодаря ти, че го задаваш. Това, което намирам за интересно по този повод, е, че въпросите, които хората ми задават в продължение на тези единадесет години, показват колко еднакво сме програмирани, как съществуващата система ни е програмирала да мислим еднакво относно проблемите и да се изправяме пред едни и същи проблеми и препятствия. Това е прекрасно. Така че сега знаем какви проблеми имаме за решаване.

Едно от хубавите неща на модела Убунту, е, че ние оставяме настрани централизираното управление. Общностите се управляват сами. Така че аз не зная какво моята общност или общността, в която ще бъда, ще реши. Те ще установят една нова правна система, принципи на поведение, система на общо право – не убивай, не кради и се дръж достойно.

КГ: Значи в случая не говориш за централизирана правителствена идеологична система. Различните региони ще следват собствени морални принципи и …

МТ: В много отношения се връщаме назад в историята към града-държава със свои собствени правила и принципи. Очевидно има много въпроси, обект на дискусия. В модела на Убунту ние се връщаме към племенния съвет, избран от хората на общността. Това е една открита система на избори. Всички знаят, че аз съм гласувал Дейвид Уилкок да бъде член на съвета на старейшините. И ако Дейвид Уилкок …

КГ: Може би нашите старейшини ще станат отново уважавани.

МТ: Така би трябвало да стане. Не случайно те изтласкват настрана нашите старейшини и ги слагат в старчески домове. И се опитват да се отърват от тях, защото докато дойде времето …

КГ: Далеч от погледа, далеч от ума.

МТ: Точно така. И повече не използваме тяхната мъдрост. Така че общността ще избере своя собствен съвет от старейшини, които ще насочват живота на общността. И те ще решават всеки ден, час и минута какво е най-добро за общността, не какво е най-добро за мен. Макар че аз наричам това система, управлявана от малцинството, не от мнозинството. И това направо подлудява някои хора. И те веднага питат какво искам да кажа.

Защото ние сме толкова отровени от демокрацията и от властта на мнозинството. Така че това е една система на управление от малцинството. Как можем да кажем това? Защото има далеч повече малцинства, отколкото мнозинства. Съществуват безкраен брой малцинства. Има хора, които се грижат за пеперудите, и хора, които се грижат за прасковите дървета и за почвата, и за облаците, и за каквото ти дойде на ум, такива, които се грижат генетично модифицираните неща да не влязат в храната ни, и така нататък – има толкова много различни малцинства.

В една система на контрибуционизъм всяко малцинство получава внимание. Всяко малцинство ще получи инструментите, всичката технология, цялата подкрепа, всички лаборатории, всички изследвания, всичко, от което се нуждае, за да допринесе за общността. Ето защо може да наречете това система, управлявана от малцинството, а не от мнозинството, при което 51 души казват на 49 души, че не могат да правят това, което желаят.

ДУ: Е, тогава помийните ями се задръстват. Отходните канали се задръстват, защото никой не желае да се занимава с тях. Какво ще правим с тях?

МТ: Чудесно! Обичам, когато получавам един от често задаваните въпроси. Кой ще събира боклука? И отговорът на това е … обикновено, когато провеждам своите семинари и поставя този въпрос, познай какво се случва? Има винаги двама или трима души, които вдигат ръце. „Аз ще събирам боклука.” Така че вече имаме търсения отговор.

Нещата обаче отиват много по-далече. Помни, че ние вече не правим това за пари. Ние правим това за общността, което означава, че го правим за себе си. Аз не искам отходният ми канал да се запуши. Така че ако отходната система в моята общност е задръстена, това означава, че моята отходна система е задръстена, защото това е моята общност. Така че който е дежурен тази седмица, за да се грижи за отходната система, ще отиде и ще я отпуши. Така че нека да се върнем към същността на обществените проекти.

Ние признаваме разнообразието в своята човешка природа и в своята общност, както и единството в разнообразието и разнообразието в единството. Има толкова умения и способности, и желания, и искания, колкото са и хората. Всеки един е напълно уникален. Всеки един от нас е напълно уникален.

КГ: И еднакво важен.

МУ: Точно така. Всяка една от тези трилиони клетки в твоето тяло играе решаваща роля в структурата на тялото ти. И това е, което непрекъснато напомням на хората. Не мисли, че защото си никой, ти си незначителен. Това е, което обикновено хората казват: „О, аз съм един никой. Аз съм без значение.”

Не, не си. В една Убунту система на контрибуционизъм ти си съществена част от общността. Всеки играе съществена роля в общността. Няма значение дали си местният доктор, или учен, или инженер, или пекар. Ролята на всеки е от решаващо значение, както тази на всяка от трилионите клетки в тялото ти.

И удивителното нещо е, че за всеки смахнат Микеланджело или Леонардо да Винчи, има 1,000 смахнати млади химици инженери, които са обзети от идеята да разрешат проблема със системата за отпадъци. И те ще измислят система за разрешаване на проблема с отпадъците.

ДУ: Когато бях в гимназията, имаше около двайсетина атлети, които винаги бяха в сутрешните новини, затова че са спечелили това или онова. Те бяха най-бързите бегачи, те вкарваха най-многото кошове в баскетболния отбор. В същото време имаше може би 10 или 15 умници, които отнасяха всички академични отличия. Това бяха единствените имена, които човек можеше да чуе.

Всички останали, стотици и стотици деца, бяха маргинали. Те никога не получаваха признание, никой не чуваше имената им. Как ще избегнеш кликите и клубовете на старите пушки, когато тези същите неща започнат да се случват и само няколко имена получават вниманието на всички?

МТ: О кей, ще трябва да се върнем към … повечето въпроси, които хората задават относно как тази система ще заработи, са въпроси, които всъщност възникват в капиталистическото общество. Това, за което говориш, е последица от капитализма. Ленивостта не е част от човешката природа. Това е един от най-често изтъкваните аргументи. „О, мързелът е част от човешката природа.” Не, не е. Това е погрешно.

В основата на човешката природа е съзиданието и творчеството. В нея е заложена изявата на способностите, с които сме родени. Това обаче бива ликвидирано у нас от училищната система. Така че когато сменим училищната система … а ние ще трябва да я преобразим напълно. Няма да имаме днешната училищна система. Тя е едно промиване на мозъци, манипулация в едни затворнически лагери, в които изпращаме децата си.

КГ: Не бих могъл да изразя това по-добре.

МТ: Това ще се промени по драматичен начин. Когато израстваш в една обединена общност, където всеки има всичко по всяко време, ти не се тревожиш кой … ти обичаш тези хора около себе си, които  измислят нова технология и нов начин за правене на хляб и за бъркане на тесто, и нов начин за правене на обувки, и за боядисване на дрехи или нови материали … графен, комбиниран с коноп. О, божичко, каква прекрасна нова комбинация!

И тъй като ще сме изпуснали духа от бутилката, парите няма да бъдат пречка за прогреса. Всичко е възможно. Това, което правиш като индивид, е, което те мотивира – това, с което ще бъдеш уважаван и обичан от общността. Те ще те обичат, Дейвид, за това, което правиш и което си. В момента, в който започнеш да извеждаш на преден план егото си, познай какво ще направи общността. Те ще ти сигнализират много бързо дали това, което правиш, е от полза за цялата общност.

И ето тук нещата стават наистина интересни, когато започваш да разбираш влиянието на своята личност в общността.

ДУ: Когато пътувах насам с маршрутката от летището, жената, която караше автобуса, каза, че работи на две места. Тя работи както в самолетната компания Делта, така и в компанията за коли под наем Аламо. Общо 16 часа всеки ден.

МТ: Мале мила.

ДУ: Единственият начин да поспи малко повече, е да вземе едно след друго дневна и нощна смяна.

МТ: Това е отвратително.

ДУ: Тя може да поспи шест часа в дома си. Когато разговарях с нея, се оказа, че тя е била на екскурзия в Хаити. Прекарала е чудесно там. Плодовете били прекрасни, климатът удивителен. И ако може да си го позволи, тя иска да се завърне в Хаити и да създаде нещо като бизнес с автомобили с висока проходимост, с които хората да могат да се разхождат и да се забавляват, да направи нещо, полезно за всички. Всеки път откриваш някого в едно от тези задънени работни места, и ако се разговориш за какво си мечтае, оказва се, че всеки има своя мечта.

МТ: Да.

ДУ: Всеки има своя мечта.

МТ: Това е удивително. Всеки има своя мечта. Това, което обаче открих също, е, че когато започнеш да разговаряш с хора на високопоставени длъжности … хора, които печелят много пари, генерални директори и прочие, и ги попиташ каква е била детската им мечта … Всъщност това са едни от най-тъжните ми преживявания – много от тези хора са забравили своята детска мечта. И се налага наистина да се помъчат да си спомнят.

Това е, което ни е сторила системата. Ето колко тя е лоша. Тя ни е смачкала толкова лошо, че много от нас са забравили детските си мечти. И така ние започнехме един процес на завръщане на тези хора към детството им и към пътя, който са изминали. Това е нещо като терапия.

И ето ти ги връщаш назад във времето. Къде си живял? Къде си ходил на училище? Какво работеше майка ти? А приятелите ти? Имаше ли велосипед? И провеждаш един вид регресия. И те започват да си припомнят детските си мечти. И изведнъж виждаш как животът им … целият език на тялото им и енергията им се променят и те заемат много твърда и отбранителна позиция … ”Ти ми говориш за един свят без пари. Ти искаш да ми отнемеш всичко.”

Не, не, не. Аз всъщност се опитвам да ти върна живота. Искам да ти върна детските мечти, за да можеш да ги изживееш, без да се страхуваш, че някой ще ти ги открадне и ще узурпира живота ти с нещо друго.

КГ: Прощавай, възможно ли е хората да започнат практически да прилагат това веднага в която и да е страна, в малки мащаби? И има ли място, където могат да научат повече за това и да започнат да го правят – не във фокус групи, но в тези обществени експерименти и да го демонстрират на другите?

МТ: Добре, Кори, тук става дума за внедряването. Как правим всичко това?

КГ: Доказване на идеята.

МТ: Доказването на приложимостта е от решаващо значение. Това обаче ме отвежда обратно до случващото се в обществените проекти. Преди всичко, поставяне началото на един обществен проект струва пари. Така че се нуждаем от пари за разработването на обществените проекти. И повярвай ми, аз съм опитвал. Опитвал съм с малкото пари, с които разполагам, да поставя началото на обществени проекти в моя град.

И ние поставихме началото им. Но да управляваш тези проекти и да ги направиш успешни, така че да дават приход и да започнат да генерират изобилие в града, първо с помощта на пари, и след това с още пари за подобрения … И тук обикновено нещата пропадат, защото човек като мен в крайна сметка свършва парите си всеки път, когато трябва да тръгне напред след поставеното начало.

Ето защо искам да върна нещата на политическата платформа. Това ми стана много ясно, защото през 2014 г. партията Убунту се появи като политическа партия и аз се кандидатирах за президент на Южна Африка. Получихме един милион гласове, което е един голям брой последователи.

ДУ: Това е голям брой.

МТ: Зная това, защото на моя лаптоп имам 800,000 имена и мобилни телефони на хора, които отговориха с SMS съобщения и казаха, че обичат Убунту и го подкрепят. Така че аз не си измислям тази бройка. Мога да покажа тези неща.

ДУ: Колко е населението на Южна Африка?

МТ: Около 55 милиона, от които 20 милиона гласоподаватели. Така че имахме около един милион поддръжници на изборите. Тогава разбрахме колко нечестен и предопределен е крайният резултат. В същото време за нас бе много важно да изминем този път и да станем по-мъдри относно процеса, както и да видим каква ще бъде следващата стъпка.

И аз открих следното. Ние даже не помирисахме вътрешността на парламента, макар че трябваше да имаме поне четири или пет места. В крайна сметка се оказа, че сме били имали 5,300 гласа, а за да спечелиш място в парламента, ти трябват 50,000.

Това, което разбрах обаче, е, че истинската власт е на общинско равнище, на равнището на общностите, в градовете. И един кмет, един избран Убунту кмет, ще бъде безкрайно по-ефективен и силен, отколкото един избран член на парламента. Защото ако спечеля и бъда избран за кмет, аз мога да внедря тази философия в моя град практически от днес за утре.

Защо? Защото получавам пари от правителството. И аз мога да вложа парите, които идват от правителството, във всички тези обществени проекти. Те ще подпалят искрата на обществените проекти и оттам нататък развитието следва много бързо. Така че това, което ние сега …

ДУ: Какво ще стане, ако имаш тази голяма фабрика, която излива промишлени отпадъци в твоята река? И те имат лобисти и адвокати, и всички тези пари зад себе си. А хората искат да спрат замърсяването на реката. Какво ще могат да направят те по този въпрос?

МТ: О кей. Ще стигна до това. Ще стигна до това, защото всъщност ти сам ще достигнеш до отговора, след като съм те превел през този малък процес.

ДУ: О кей.

МТ: Ще можеш сам да си отговориш. И така, сега сме 2016 г. и в Южна Африка ни предстоят местни избори. Аз използвам това като катализатор, като острието на глобалното Убунту движение. Сега ние имаме членове в повече от 200 държави. Даже не знаех, че има 200 държави. Когато обаче прочетох списъка на държавите, от които хората са ми писали, аз останах удивен.

Така че трябва да съберем достатъчно пари, за да се състезаваме успешно в местните избори. Нашата цел, нашата стратегия е да се насочим в 12-те най-малки общини. Това е подходът на ахилесовата пета. Защото ако спечелим една община и четирите-пет града, които я съставят, ние ще закрием капиталистическата система и ще внедрим тази Убунту система на контрибуционизъм практически моментално. Това ще бъде първото съборено домино, защото щом веднъж започнеш да внедряваш тази система, капиталистическата система не може да функционира в близост до този модел.

Цялата философия е основана на победата в един малък град. Ето защо казвам, че можем да съборим глобалната банкова престъпна система с един малък град. Няма значение в коя държава става това. Един малък град може да събори цялата банкова и парична система на контрол, поробила човечеството, и да освободи всички ни.

Ето колко решаващо и просто е това. Спечели един малък град, внедри тази философия, внедри обществените проекти. Нашето основно обещание към хората за тези избори е безплатно електричество за всички. Вие всички знаете, че безплатното електричество съществува. Съществуват алтернативни електрически устройства и източници. Това е едно от многото неща, които капиталистическата система на контрол е крила от нас.

Ние ще осигурим много проста система за снабдяване с електричество за нашия град. И това ще бъде основата за обединение на хората. Всеки ще получи безплатно електричество срещу три часа седмично работа в един от обществените проекти. Всеки ще бъде ангажиран по този начин три часа седмично. Няма да е нужно да се отказва от работата си. Ти все още ще можеш да продължиш да работиш в съществуващата система, докато ние започваме да създаваме това изобилие.

Ние направихме наскоро в Австралия, в град Байрън бей … там имаше един статистик. И той направи изчисление. Един малък град … защото аз използвам нашия град от 5,000 души за пример, по три часа седмично, това са 15,000 работни часа за седмица. Нали така? Нужно ли е да казвам повече?

Това предполага толкова часове колективен труд. Край на конкуренцията. Нека се обединим и да си сътрудничим. 15,000 човекочаса работа седмично. Той направи изчисленията и стигна до извода, че една година труд на хората в тази система се равняват на 31 години работа на хората по осем часа на ден като роби в съществуващата система. Една година срещу 31 години. Това са съотношенията.

Така че в много кратък период от време ние ще превърнем нашата общност в една общност с невъобразимо изобилие. Ние ще имаме толкова много храна. И тогава решаваш как ще се развива всичко останало. Ние имаме план за действие, който създава предлагане. И това, което сме направили по същество, в момента в който започнем за създаваме всичката тази храна, и каквото и да е – мебели, дрехи, хляб, обувки, технологии, компютри … ние отваряме научни лаборатории за изследователи и медици да дойдат и да открият лекарства за всички болести и да ги споделят със света.

Така че ти каниш учени, които да разработят начини за преустановяване замърсяването на реката. Ето и отговорът на въпроса ти как ще се справим с това замърсяване. Ти знаеш, че ние можем да се справим с радиоактивното изтичане, ако привлечем правилните хора, нали?

ДУ: Добре, в Америка нещо подобно се случи след голямата депресия и отново по време на Втората световна война и след нея, когато тези големи социални каузи обединиха хората и те се ангажираха в различни обществени проекти. И хората бяха наистина въодушевени. Това бе последният път, когато Америка видя един производителен бум. След това ние започнахме да очакваме всички останали да работят вместо нас, започнахме да внасяме всичко и системата се разложи отвътре.

МТ: Това, което става в нашия град и в нашата общност, моментално се превръща в атракция за всеки, който иска да създава, да изобретява и да използва уменията си, за да служи на себе си и на другите. Това ще представлява покана към всички. Това също така показва, че този модел на контрибуционизъм е един модел, който включва, привлича. Той не изключва никого. Всичко, което трябва да направиш, е да превърнеш своя бизнес, своята компания част от обществените проекти. Каква е ползата за теб? Безплатен труд, безплатно електричество, безплатни материали. Защото ако нямаме тези материали, ние ще създадем един обществен проект за създаването им. Ето така се разрастват нещата.  

И ти задържаш една трета от това, което произвеждаме и продаваме, докато останалите две трети отиват за общността. Аз имам отговор всеки път, когато се обърна към един индустриалец или фермер, или производител. Това работи на всички равнища – за земеделски стопани, за индустриалци, за всеки. Една трета отива за бизнеса и останалите две трети – за общността. Отговорът не е: „Нека преговаряме”. Отговорът е: „Кога можем да започнем”. Наистина.

КГ: Мога да ти кажа, че всичко, което каза, съответства много добре на това, което Сините Авиани отправят със своето послание. Те казват, че това е вълната на бъдещето. И това е нещо, което чувствам силно – от тези източници, които посочват пряко твоето движение. Мисля, че ние всички трябва да обърнем на това много сериозно внимание, да се образоваме и да допринесем с каквото можем. За мен бе истинско удоволствие да изслушам това по-подробно обяснение. Научих много повече за движението. Преди от други източници бях чувал само за отделни елементи. Това е невероятно. И аз наистина виждам в това единствена алтернатива за бъдещето.

МТ: Благодаря ти, Кори. Искам само да повторя нещо, което казах в началото. Преходът от положението, в което се намираме сега, към живот в един свят на изобилие е толкова прост. Той е по-прост, отколкото повечето от нас някога са си представяли. Повечето от нас обаче се препъват, защото така сме били възпитани.

Нещата са трудни. Трябва да работиш здраво. Не. Премахни това от ума си. Ние ще се освободим от парите. Ние ще създадем едно красиво бъдеще от изобилие за себе си. Нека започнем да си го представяме и нека видим това като едно решение. То е толкова просто.

Аз не го управлявам. Всяка общност управлява своята част, своето собствено бъдеще, своето собствено изобилие.

ДУ: Нека предизвикаме нашия зрител да се ангажира по някакъв начин. Как човекът, който ни гледа, ако е вдъхновен от това, което каза, може да се ангажира, да изведе това на следващото ниво?

МТ: Благодаря, Дейвид.Преди всичко, нека погледне нашия уебсайт. Да се присъедини към нас. Да влезе в ubuntuparty.org.za и да се присъедини към нас. Там има бутон “Join Us.” (присъедини се). След това прочети колкото можеш повече. Купи си копие от книгата на Убунту, защото с това ще помогнеш за нашето финансиране. Това ще ни помогне.

И след това, ако имаш начин за финансиране, ако си един милионер и искаш да ни помогнеш, защото това резонира в теб, ние имаме нужда от помощта ти. Ние няма да направим това без пари. Защото помни, че системата е настроена така, че парите непрекъснато да разгромяват всяка опозиция. Аз изпитвам това на гърба си непрекъснато. Това е една постоянна битка. Така че ние се нуждаем от финансова подкрепа.

Ако можеш да ни помогнеш финансово да спечелим изборите и да реализираме успешно тази идея, това е, което се нуждаем от теб. Ти можеш да направиш това на нашия уебсайт, където има и бутон за дарения.

ДУ: Това дарения ли са, или инвеститорът ще може да получи нещо в замяна на инвестицията?

МТ: За съжаление няма да получи нищо във финансово изражение. Ако резултатът от изборите е положителен, той ще знае в сърцето си, че е направил нещо, което е от полза за човечеството и за бъдещето. Има много малко, което мога да предложа освен своята благодарност. 

ДУ: Има обаче и освободени от данъци дарения. Искам да кажа, че хората или ще дадат парите на правителството като данъци, или могат да направят нещо такова, тъй като твоята организация е с идеална цел.

МТ: Да. Ние имаме организация с идеална цел, която може да получи тези пари. Ние току-що я основахме. Тя се нарича Ubuntu Planet.

ДУ: Така че има хора, които притежават всичките тези пари, които трябва да дадат на правителството, освен ако не ги вложат за идеална цел. И това е чудесно.

КГ: Това е също една инвестиция в бъдещето, една инвестиция в човечеството и в промяната на света.

ДУ: Абсолютно.

МТ: И както казах, това е само един малък град. Просто гледайте на това като на ваша подкрепа за острието на копието, което ще пробие завесата на контрола върху човечеството, продължил хилядолетия. Ние ще го пробием и преодолеем.

ДУ: Казваш Ubuntu Planet?

МТ: Ubuntu Planet е новата организация с идеална цел, която създадохме. Тя ще бъде инструмента за получаване на средства, които след това да бъдат разпределени за политическата партия Убунту, когато са й нужни. Зная, че в САЩ на организациите с идеална цел не е разрешено да финансират политически партии. Това обаче не важи за Южна Африка.

ДУ: Чудесно. Това бе една умопомрачителна информация. Очаквам да чуя още много неща от Майкъл Телинджър. Намирам това за много вълнуващо. Както винаги, благодаря ви, че гледахте Космически разкритие. Ние създаваме заедно едно ново бъдеще.