(С) 2015 Превод АТИ

Башар: Нека кажем добър ден на всички вас, в този ден от вашето време. Как сте всички?

Аудиторията: (аплодисменти)

Башар: Преди всичко благодарим на всеки от вас поотделно и на всички ви заедно за съвместното сътворяване на това взаимодействие и за това, че позволявате протичането на това предаване по този начин. Всеки път когато ни позволявате да взаимодействаме с вашата цивилизация по този начин, това ни предоставя възможност да изучим още повече перспективи на многоизмерния кристал на „Всичко, което е” и затова ви благодарим за това споделяне. Бихме искали да започнем това предаване със следната идея – Използване на инструментите. С течение на времето, през последните 30 от вашите години, ние сме споделяли много идеи, много инструменти, които може да използвате, основани на природата и структурата на Съществуването. И когато са използвани в съответствие с природата и структурата на Съществуването, тези инструменти ще ви позволяват по-съзнателно проявление, по-дълбоко осъзнаване на факта, че вие създавате своята реалност, ще ви позволяват един по-съзнателен контрол върху това как да се синхронизирате с потока на Творението, за да преживявате своите физически животи по възможно най-радостния начин, по възможно най-хармоничния начин. По време на нашите взаимодействия с много от вас обаче ние разбираме, че докато вие може да имате в умовете си информация за инструментите, които сме споделили с вас, това да имате тази информация и действително да я прилагате във вашата реалност, са две доста различни неща. Винаги е много важно прилагането на тези инструменти, на тези идеи, на тези понятия, които ние и други подобни на нас, споделят с вас в тези времена, да бъде действително заземявано във физическата реалност чрез действие, чрез действително физическо прилагане, защото създавайки физическо преживяване, вие самите заявявате, че искате да имате преживяване на процес, който ви позволява да откриете нови аспекти, нови перспективи на себе си и правейки това, вие ще си позволите да знаете, че физическото ви преживяване е проявление на вашия Дух, проявление на пътешествието на вашата Душа, проявление на духовното изследване на самите вас и така физическото действие действа като ангажимент, като заземяване, като връзка, която демонстрира, че вие знаете, че сте в синхрон с Творението и отразявате към Творението, че желаете да се синхронизирате с Него. Много е хубаво да вкарате тези идеи в главата си; много е добре да разберете информацията на интелектуално равнище, но е много различно нещо действително да се научите как по подходящ начин да прилагате тези инструменти във физическата си реалност, при което ефектът върху живота ви би бил много по-различен. 

Ние сме говорили за много инструменти, като например разбирането на това, което наричаме Петте закона на Съществуването, и разбирането на инструмента да следвате своята най-силна радостна възбуда – тази формула от три части, която позволява на радостната възбуда да се отвори и да функционира синхронно във вашия живот като завършен комплект. Идеята на Петте закона е просто тази, че вие съществувате, което означава, че ако съществувате сега, вие винаги ще съществувате. Вие може да смените своята форма, но винаги ще съществувате. Вашата гледна точка е уникална и винаги ще съществува, защото ако не съществувахте, „Всичко, което е” нямаше да бъде всичко, което може да бъде. Така че вие сте ценни, вие сте достойни, вие заслужавате това съществуване и да приемате състояния на недостойнство, незаслуженост, по същество означава да спорите с Творението относно своята ценност. Молим, повярвайте ни, че ако не бяхте абсолютно важни за това „Всичко, което е” да бъде „Всичко, което е”, вие нямаше да съществувате. То не допуска грешки, така че вие по никакъв начин и в никаква форма не бихте могли да бъдете грешка. Ето защо, когато спрете да спорите с Творението относно своята ценност и започнете да възприемате напълно идеята, че вие съществувате по определена причина, то вие ще може да преживявате това съществуване в по-голямо съответствие с Творението, с неговия поток, и ще си позволите да ползвате предимствата на тази връзка, на тази положително ориентирана връзка с Творението.

Закон № 2 гласи просто, че всичко е тук и сега. Времето и пространството, в определен смисъл, са ваши проекции, ваши илюзии, които ви позволяват да преживеете процеса на себе откритие от една друга гледна точка.  

Третият закон гласи, че всичко е Единство и Единството е всичко, което означава, че разделянето също е една илюзия. Всяко нещо е едно и също нещо, от различна гледна точка. Така че всички вие сте „Всичко, което е”, което преживява себе си като свои аспекти, като различни гледни точки спрямо себе си, като различни перспективи на себе си, така че да може да преживее себе си от всички възможни перспективи, които може, и да опознава, и открива себе си по този начин. Защото, виждате ли, самата структура (на Съществуването) всъщност никога не се променя, но начинът, по който го преживявате, вашата гледна точка спрямо него се променя и това е, което позволява на Творението да се разгръща.  

Четвъртият закон гласи, че това, което излъчваш, е това, което получаваш в отговор, което просто означава, че честотата, на която функционирате, определенията, които считате за верни, пораждат определена енергийна вибрация, която вие излъчвате, и защото физическата реалност е просто една илюзия и нищо повече от едно огледало, тя отразява обратно към вас идеите, които демонстрирате, вярванията и убежденията, които приемате за своя истина. Така че когато преживявате физическата реалност, ако откриете, че тя по ваше мнение изисква някакво доуточняване, първите неща, които трябва да уточните, са вашите определения/дефиниции, защото определенията, това, което определяте за истина, са фундамента на вашите преживявания на физическата реалност и всичко останало се гради върху това. Емоциите и усещанията произлизат от това, което приемате за вярно. Не е възможно да имате емоции или чувство спрямо нещо, ако преди това нямате определение (убеждение) за това нещо. Така че когато имате емоции, когато имате мисли, когато имате поведение, което вярвате, че е извън синхрон с този/тази, който/която предпочитате да бъдете, вие може да проследите това поведение, тези мисли, тези чувства по обратен път до това какво определение трябва да съществува, за да породи този вид чувства, емоции и поведение, и последващото ги преживяване. Всичко започва от основополагащото убеждение/вярване и определение/дефиниция по същия начин, по който строежът на една къща трябва да започне – с полагане на основите й – и всичко останало се гради върху това. В случая емоциите са строителят на къщата, мислите – строителният материал на къщата, а поведението е начинът, по който обитавате къщата, качеството на живот в тази къща. Така че ако установите, че къщата е малко задушна, че се руши, че не е построена, както трябва, върнете се към проекта, върнете се към основите. Направете корекциите там и всичко останало ще си дойде на мястото.

Петият закон гласи, че всичко се променя, с изключение на първите четири закона. Така че както казахме, нещата винаги ще се променят. Вие винаги ще откривате някоя нова идея, някаква нова перспектива на себе си. Това е начинът, по който Творението се разгръща, и това е неговата природа.   

Идеята за вашата радостна възбуда се свежда до факта, че това, което наричате радост и радостна възбуда, и страст, и щастие, и творчество, и любов, и спокойствие, и равновесие, са начините, по които физическото ви тяло превежда вибрационната честота, която е уникална за вас и ви идентифицира, най-дълбоката същност на вашето същество. Така че всеки път когато желаете да използвате състоящата се от три части формула да действате, следвайки радостната си възбуда, вие ще бъдете в хармония със същностната природа на своето същество. По този начин ще функционирате лесно и няма да чувствате съпротива в своя живот. Състоящата се от три части формула е следната. Номер едно, да действате във всеки един възможен момент спрямо това, което предизвиква у вас най-силна радостна възбуда и вълнение.  Номер две, като влагате най-добрите си способности, докато изчерпите възможностите си за това. Номер три – с абсолютно нула настояване или допускане за това как трябва да изглежда крайният резултат, или как трябва да стигнете до него. Защото Физическият ви ум няма абсолютно никакъв начин да знае как това ще се случи в действителност. Така че докато позволявате на Физическия си ум да вярва, че отговаря за това как нещо трябва да се случи, вие ще водите една предварително загубена битка. Защото Физическият ви ум не е направен да знае как нещо в действителност ще се случи. Физическият ви ум е направен само да знае какво се случва в момента и да го преживее – това му е предназначението! Висшият ви разум обаче знае. Нефизическият аспект на вашето същество, наречен Висш разум, Душа, Дух, знае как нещо може най-добре да се случи, за да се синхронизира с темата, която сте избрали да изследвате в този живот, като физическо същество. Така че оставете Висшия разум да върши своята работа, оставете Физическия си ум да върши своята работа и ги оставете да работят в синхрон, като следвате формулата на радостната възбуда, която ще ви позволи да преживявате радостната възбуда като завършен комплект от инструменти, от които се нуждаете в своя живот. И това, което имаме предвид в случая, е следното. Когато спазвате тази формула във всеки един възможен момент, вие се насочвате, подобно на стрелката на компас, към своя истински магнитен север и това действа като ключ, за да отключи инструментите в комплекта на радостната възбуда. И тези инструменти по същество са следните. Когато следвате формулата, вие започвате да усещате радостната възбуда като двигател на своя живот, като мотивиращата сила в живота си. Вие я усещате като организиращия принцип на своя живот. Вие изпитвате повече синхрон, който довежда нещата до вас в точния момент, на точното място, с точно този, с когото имате нужда да ги преживеете. Това е пътят на най-малкото съпротивление във вашия живот, защото когато се освободите от определения, които не съответстват на истинското ви същество, тогава няма да усещате съпротивление, вие ще плувате, ще се носите без усилия – гладко и радостно в своя живот. Това е нишката, която ви води до всички други прояви на радостна възбуда в живота ви, защото радостната ви възбуда може да бъде преживявана по много различни начини и радостната възбуда, и действането спрямо това, което съдържа най-голямото количество от нея във всеки един момент, ви позволява да разберете, че вероятно на повърхността нещо може да изглежда, че няма никаква връзка с всичко останало, което сте направили, но ако предизвиква радостна възбуда, самият този факт ви показва, че има такава връзка. Вие имате поговорка на вашата планета „Не съди за книгата по нейната корица”. Ето така стават нещата. Следвай нишката на радостната възбуда в нещо и не съди за това дали е свързано с други неща по това как изглежда, защото радостната възбуда се появява в много форми и може да ви поведе по пътя на най-малкото съпротивление, за да ви позволи да я следвате. И понякога този път на най-малкото съпротивление изглежда много различен от пътя, по който сте минали преди, но той ще ви открие, той е като електричеството, като водата, той ще ви открие, стига да сте открити и да му позволявате да се появи и да не настоявате, че той трябва да се появи и да изглежда по определен начин. Такова настояване ще се прояви чрез гласа на вашето его, на вашия Физически ум, който си мисли, че знае най-добре какво трябва. Той не знае! Когато обаче работи в съгласие с Висшия разум, тогава вие функционирате като цялостна личност и може да усещате живота по по-холистичен начин, вместо да той да бъде едно разпокъсано преживяване на детайли и откъснати едно от друго събития, които изглеждат като нещо много сложно и трудно за сглобяване в цялостна картина. Отворете се към холистичната идея, че Висшият ви разум може да ви насочва като някой, който стои на върха на планината, който гледа надолу и може лесно да види пътя, който следвате в живота си, и ви казва: „Тръгни наляво, тръгни надясно, тръгни наляво, сега направо, наляво, надясно”. Когато Физическият ум пренебрегне тези съвети, той попада в различни дупки, или в някоя пропаст. Когато обаче внимавате за посланията на Висшия разум, които достигат до вас чрез съвпадения и синхронности, или по какъвто и да е друг начин, тогава ще установите, че сте насочвани безпогрешно в посоката на нещата, които наистина искате да преживеете и които ще ви позволят да станете този/тази, която наистина знаете, че сте. Това ще ви позволи да преживеете повече от своето по-голямо същество и да функционирате по-холистично като цялостна личност. Когато разчитате само на Физическия си ум за ориентиране във физическата реалност, вие функционирате само като половин личност. И това просто ви прави, при отсъствие на по-подходяща дума, полуумни.

Другият компонент на радостната възбуда, когато й позволите да ви служи като завършен комплект, е, че тя действа като огледало, което ви разкрива по най-различни начини, нещата в съзнателния ви ум, които могат всъщност да са извън синхрон с истинската ви същност, за да може да ги идентифицирате, да ги интегрирате, да ги приведете обратно в синхрон и да усилите по този начин радостната си възбуда. Така че това е един много мощен комплект, който съдържа всичко, от което се нуждаете, той е завършен и това, по определение, означава, че включва абсолютно всичко (необходимо). Така че когато разберете комплекта, разберете формулата, когато разберете законите, когато разберете как да гледате на Творението и да виждате действителната му природа, действителната му структура, ще може да ги употребявате в своя полза, различно от начина, по който правите това сега. Вие ги използвате сега, но ако откриете, че има неща в живота ви, които не предпочитате, това означава, че вкарвате информация в механизма, която е отрицателна поради определенията, към които се придържате, при което механизмът не може да направи нищо друго, освен да ви даде отражение на тази ваша отрицателност. Той не се интересува от това какво вие избирате. Той е абсолютно безпристрастен. Той е напълно, абсолютно балансиран и справедлив. Ако вие решите, че ще имате една отрицателна система от убеждения, механизмът на Творението просто казва: „О кей!” и отразява това обратно към вас. Ако вие решите, че ще имате една положителна система от убеждения,  механизмът на Творението казва: „О кей!” и отразява това обратно към вас. На него не му пука какво вие решавате и избирате. Той няма свой собствен ум! Той е направен да бъде напълно неутрален, за да може вие да придадете смисъл на живота! Без вие да предадете смисъл на живота, животът няма автоматично вграден в него смисъл. Обстоятелствата и ситуациите, които вие преживявате, са просто неутрални събития и вие имате силата/властта, на вас ви е дадена свободната воля, на вас е дадена способността да вложите смисъла, който вярвате, че е най-верен за вас, без оглед намеренията, на който и да е друг в даденото обстоятелство, без оглед как това обстоятелство е могло да бъде първоначално породено от отрицателна енергия и вие все пак имате, във всеки един момент, възможността напълно да неутрализирате тази ситуация за себе си и да определите, че тя е само положителна за вас, за да получите положителен, полезен ефект от нея.

Молим, разберете, че всичко, което ви казваме тук, е просто елементарна физика! Това е всичко – просто вибрации, резонанс, физика на енергиите. И това е всичко, то е много основно, много просто. Да, ние разбираме, че Творението е богато и комплексно, но то не е усложнено. В основата си то е много, много просто.

Така че в нашите различни дискусии, в този ден от вашето време и в това предаване, молим постарайте се да имате наум, че това са инструментите, които ще ви помогнат да преминете плавно през живота си, и да разгърнете съзнанието си, да обогатявате преживяванията си по положителни, полезни и конструктивни, творчески, любвеобилни и радостни начини, и да си позволите да придобиете  нужната ви яснота, за да прилагате тези инструменти чисто, точно, безпогрешно в живота си, за да получите отговора, за да получите ефекта и да имате преживяванията, които знаете дълбоко в сърцето си, че отразяват този/тази, който/която знаете, че наистина сте. Намирате ли смисъл в това?

Аудиторията: Да-а.

Башар: До-о-бре. И сега, в отговор на това, с което ни дарявате, като ни позволявате да ви преживеем по този начин, сега аз ви питам по какъв начин можем да ви бъдем в услуга по повод на вашите въпроси и коментари. Може да започнете.

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Шивай.

Башар: Шивай.

Участник: Първо бих искал да започна с изявление.

Башар: Добре.

Участник: Живея в Лос Анжелис, водя изумителен живот и преживявам много синхронности. 

Башар: Добре, благодаря ти.

Участник: Срещнах любовта на живота си и това бе много синхронно, когато погледнеш името и всичко останало. Това бяха удивителни синхронности в съвместния ни живот и бих искал да споделя малко от тях.  

Башар: Много накратко.

Участник: Едно от красивите ни преживявания бе една телемпатична комуникация.

Башар: Да, това означава просто, че сте на същата дължина на вълната по едно и също време и имате едни и същи мисли.

Участник: Бе много интересно, защото аз имах определена мисъл и тя отговаряше на въпроса ми (преди да съм я изказал).

Башар: Да, така стават нещата. Ето защо влюбените често знаят какво мисли другият, понеже едновременно имат едни и същи мисли, тъй като са на сходни дължини на вълната. Телепатията всъщност не е четене на чужди мисли, а просто взаимно отражение на хората. 

Участник: Можеш ли да ми позволиш да добия представа за радостното вълнение, което вие изпитвате в ежедневието си?

Башар: Непрекъснато.

Участник: Мога ли да опитам привкуса на това?

Башар: … Много е вкусно, нали. (смях в залата)

Участник: Бих искал да зная дали в тази моя връзка споделяме една и съща Свръхдуша?

Башар: Няма да ти кажа това. Ти имаш да изследваш някои неща, преди да достигнеш до момента, в който да изследваш тези идеи. Вие преминавате през особен начален процес, който ще се обогати по различни начини, и точно сега тази информация няма задължително да ти бъде от полза.

Участник: О кей, добре. Друго нещо … преди около месец, по време на едно лечение, получих послание, че ще бъда тук днес и че Башар ще има съобщение за мен. Не съм сигурен какво може да бъде това съобщение, и …

Башар: Предполагам, че ще можеш да откриеш в процеса на това взаимодействие. Ти вярваш ли в своите синхронности?

Участник: Абсолютно.

Башар: Тогава …? Помни това, помни това, помнете това всички. Ние винаги, винаги изпращаме към вас всичко, на което сме способни. Не е необходимо да ни молите да ви предоставим повече съобщения от тези, които вече ви предаваме, защото ние вече ви изпращаме всяка дължина на вълната, всяка единица информация, всяка възможна енергия, която ни е позволено да ви изпратим. Така че не става дума за това, че не ви я изпращаме и ако не я получавате, то е, защото или не е подходящ моментът да я получите, или вие правите нещо, за да я отблъснете. Така че колкото повече се откривате, толкова повече ще възприемате това, което вече е било предадено, след което ще преживеете приемането му. Но никога не е необходимо да ни молите да ви дадем специални съобщения, да ни молите за повече от това, което ви даваме, и ние не говорим само за себе си – това важи за духовните водачи, за съществата от други измерения, за ангелските царства. На вас непрекъснато ви изпращат, вие винаги получавате от Първоизточника. Въпросът е, че никой никога не задържа нещо, предназначено за вас откъдето и да е. Ако някой задържа нещо, това сте вие. То може да бъде с положителна цел, или с отрицателна цел. Понякога може просто да не е подходящият момент да получите нещо. Но ако моментът е подходящ и вие просто сте открити, в синхрон със себе си, и повишите своята честота, не е възможно да пропуснете, каквато и да е информация, която трябва да получите. Парадоксът е, че единственият начин да пропуснете тази информация, е да изразходвате време и енергия в чудене дали няма да я пропуснете. Но ако не прахосвате енергията си по този начин и просто продължавате да живеете живота си по най-екзалтирания начин, на който сте способни, тогава е невъзможно да пропуснете необходимата ви информация и тя няма да достигне до вас нито момент по-рано, нито момент по-късно, отколкото ви е нужна. Тя ще се появи точно когато ви е нужна. И това е съобщението, което имаме за теб. (аплодисменти в залата)

Участник: Интересуваше ме дали не пропускам нещо, така че …

Башар: Не е възможно, освен ако не си губиш времето в тревоги, че ще го направиш.

Участник: Не го правя.

Башар: Чудесно, тогава, забавлявай се.

Участник: Имам въпрос, надявам се, че можеш да споделиш някаква информация …

Башар: Надяваш се?

Участник: … … Разчитам, че можеш да споделиш една информация с мен …

Башар: Аз току-що го направих.

Участник: Става дума за Йоан Кръстител.

Башар: Да.

Участник: Аз усещам връзка с тази енергия и се питам дали би споделил някаква информация относно това. 

Башар: Вземи това, което този конкретен индивид символизира, като идея за подготовка на един път, и тогава си позволи да видиш в собствения си живот и в нещата, които избираш, че всеки избор, който направиш, ще се отрази на пътя, който избираш да бъдеш. Помни, че ти не вървиш по един път, ти си пътят. Така че идеята за Йоан Кръстител в енергиен смисъл не касае толкова идеята за подготовка на един път, а това наистина да бъдеш пътят, който избираш да бъдеш. Нали така?

Участник: Да.

Башар: Добре.

Участник: И един последен въпрос.

Башар: Не!

Участник: Не?

Башар: Не!

Участник: О кей, благодаря ти.

Башар: Благодаря … Ще получиш отговора си от друг.

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Преди бях свързан с едно съзнание на високо равнище и по някаква причина изгубих тази връзка …

Башар: Не, не си я изгубил.

Участник: Тогава защо не чувам гласа?

Башар: Защото нещата се променят, както казахме. И защото ти се променяш и ставаш друго лице, и връзките, които си имал, понякога се налага да бъдат изразени по различни начини. Ти правиш допускане, че си изгубил връзката и затова преживяваш идеята за изгубена връзка, но това е само защото си направил допускане, че си изгубил връзката, понеже нещо се е променило. Не придавай на промяната отрицателен смисъл и няма да я преживяваш по отрицателен начин. Разбери, че нещата се променят, следвай потока на промяната. Потърси начина, по който връзката се проявява по различен начин, след като вече си различно лице. Нещата никога не остават същите. Спомни си Петия закон – „Всичко се променя”. Нали така? 

Участник: Да.

Башар: Тогава …? Никога не допускай, че се е случило нещо лошо, защото тогава това ще бъде единственият начин, по който ще го преживееш. Допусни, че нещо просто се е променило в различна форма, защото ти си се променил. Потърси различната форма и върви по течението заедно с нея. Това ти позволява да започнеш да изследваш и да откриваш повече от себе си. Промяната действа като примамка, за да те подмами …”О, о, какво се случи, нещо се промени, нещо е различно. Сега трябва да открия какво е това различно нещо”. И така промяната те подмамва да откриеш повече от истинската си същност. Ти никога не си прекъсвал връзка, ти не можеш никога да станеш откъснат. Ако бе наистина откъснат, ти нямаше да съществуваш! Така че ти никога не можеш да бъдеш откъснат. Просто проявлението, форматът, начинът на представяне се променя. Движи се по течението. Нали така?

Участник: О кей. Защото преди можех да се свързвам с това съзнание на високо равнище толкова лесно, а сега се налага да отделям повече време, става по …

Башар: Тогава би трябвало да изразяваш тази енергия по някакъв друг начин. Това е, което казваме. Направи нещо различно с енергията. Може ли аз да ти задам един въпрос?

Участник: Разбира се.

Башар: Благодаря ти. Действаш ли с всичките си способности, във всеки възможен момент, следвайки своята най-силна радостна възбуда в живота? Да или не?

Участник: Не.

Башар: Благодаря за откровеността. Тогава там трябва да приложиш информацията и енергията, която вече си получил. Понеже защо би трябвало да получиш повече, ако не си използвал това, което вече ти е било дадено? Нали така? 

Участник: Да, да.

Башар: Не се връщай обратно към извора отново и отново, след като чашата ти е вече пълна. Пий това, което ти е дадено, изпразни чашата и тогава можеш да се завърнеш при извора. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Да.

Башар: Добре, тогава какво те спира да не следваш най-силната си радостна възбуда?

Участник: Страх.

Башар: От?

Участник: Оценка.

Башар: Оценка от околните?

Участник: От семейството ми …

Башар: От семейството ти? Те какво общо имат с твоя живот? (смях и аплодисменти в залата) Аз не казвам, че не можеш да ги уважаваш; не казвам, че не трябва да уважаваш гледната им точка. Но от теб зависи да решиш, от теб, каквато и своя гледна точка те да споделят с теб … Ти си този, който трябва да реши кое е релевантно за теб и кое не е релевантно за теб. Защото помни, че всеки от тях има свой живот, ти имаш свой живот, разбира се, че може да отразявате неща едни към други, разбира се, че може да се напътствате взаимно, но всеки един трябва да реши кое е вярно за него. И така, те не са ти, ти си ти, ти си уникален, те никога не могат да знаят какво преживяваш, макар че могат да казват, че знаят. Така че ти можеш спокойно да заявиш: „Добре, нека да чуя какво има да кажете и аз решавам дали казаното от вас е нещо, което мога да приложа в живота си по начин, който предпочитам, или трябва да направя нещо малко по-различно. Нали така?

Участник: Да.

Башар: Не е твоя работа да се сравняваш, с когото и да било друг. Защото не е възможно да се сравниш, с когото и да е друг. Ти си уникален. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Да, намирам голям смисъл.

Башар: Добре тогава, аз зная, че това звучи малко смешно на вашия език, но наистина най-категоричният начин, по който можеш да изразиш състрадание в живота си, към себе си и към другите, на определено равнище, е да не те е грижа какво други хора мислят за теб.

Участник: О кей.

Башар: Защото ти си ти. Те не живеят живота ти, ти го живееш. Нали така?

Участник: Да.

Башар: Добре, тогава? Ти също така, ако мога да добавя, като не бъдеш верен на себе си, лишаваш семейството си от възможността да видят кой си в действителност!

Участник: О кей.

Башар: Защо ще отказваш да ги дариш с истинското си същество? Защо ще лишаваш света от това, което имаш да дариш, като не си този, който наистина си? Има хора, които чакат да споделят неща с теб. Но те не могат да те открият, защото ти не си напълно себе си.

Участник: Боже мой, това е вярно.

Башар: Зная, затова го казах. (смях в залата) И така, за да бъдеш наистина смел в живота, реши какво ти върши работа, реши какво не ти върши работа и се придвижвай напред. Нали така?

Участник: О кей, да, ще го направя.

Башар: Добре, но не защото ние сме го казали. Защото това е, което наистина предпочиташ, нали така?

Участник: Да.

Башар: Абсолютно, абсолютно не съществува ситуация в живота, която да е по принцип трудна! Само определението ти за тази ситуация и отношението ти към нея може да направят да я почувстваш трудна. Така че промени определението си и начинът, по който преживяваш всяка ситуация, също ще се измени. Нали така?

Участник: Да.

Башар: Намираш ли смисъл в това?

Участник: Да.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Да.

Башар: Вярваш ли, че можеш да продължиш живота си по начина, който предпочиташ?

Участник: Да.

Башар: Добре тогава, благодаря ти много.

Участник: Още един въпрос. Преди едно същество от друго измерение се появяваше и ми говореше. Така че ако прилагам всичко това, то ще се завърне ли отново?

Башар: Повтори това отново.

Участник: Едни същества, същества от светлина, идваха от други измерения и ми говореха …

Башар: Дали те ще се завърнат, ако ти се промениш?

Участник: Да.

Башар: Възможно е. Но на кого му пука? Защото ако вървиш в посоката, която предпочиташ, ако живееш живота си пълноценно, какво значение има как ще протече животът ти, понеже всяка промяна в него ще бъде точно такава, каквато трябва да бъде. Така че не настоявай на формата, в която трябва да се проявят нещата. Спомни си формулата на радостната възбуда – да следваш най-силната си радостна възбуда, с максимума на способностите си, с нула настояване за това как трябва да изглеждат нещата.

Участник: О кей.

Башар: Просто знай, че ще ти бъде дадено това, от което имаш нужда. Това е всичко. На кого му пука откъде идва то, ако го усещаш като нещо правилно? Нали така?

Участник: Да.

Башар: Добре. И помни, ти имаш водачи, вие всички имате водачи, но първото задължение на водачите е да ви напомнят, че вие сте своя най-добър водач! Така че не се осланяй на съветите на други – даже и на нас! Осланяй се на собственото си вътрешно чувство, защото ти знаеш кой си, когато просто поспреш и си позволиш да знаеш кой си, и да знаеш какво трябва да правиш, за да бъдеш себе си. Това е всичко необходимо. Така че не се чуди и тревожи дали нещо ще се завърне, или дали ще се случи по определен начин. Ако се случи, значи е подходящо за теб; ако не се случи, значи не е било подходящо, а ако не е било подходящо, защо би го желал? 

Участник: Ъ-ъ-х.

Башар: О кей, виждаш ли колко просто е всичко, когато приложиш логика?

Участник: Да-а.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Да, много.

Башар: Тогава, благодаря ти.

Участник: Благодаря много.

Башар: Пак заповядай.

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Преди два дни видях един НЛО, подобен на балон, метален …

Башар: Добре, колко вълнуващо!

Участник: Беше близо до Палм Спрингс.

Башар: Да.

Участник: Какво беше това?

Башар: Нека ти задам въпрос. Може ли?

Участник: Разбира се.

Башар: Близо до мястото, където живееш, има летище.

Участник: Ъ-хъ.

Башар: В момента от него излитат много самолети.

Участник: Да.

Башар: Какви са тези самолети?

Участник: Возят пасажери.

Башар: Да, закъде?

Участник: За навсякъде.

Башар: Да. Защо мислиш, че моят отговор ще бъде различен?

Участник: Любопитен съм откъде бе дошъл този космически кораб. И бил ли е космически кораб?

Башар: Да, излитащият в момента самолет откъде е дошъл?

Участник: Моля?

Башар: Излитащият в момента самолет откъде е дошъл? И накъде отива? Този, който излита току-що.

Участник: Не зная.

Башар: Точно така! … … С други думи, ако е подходящо за нас да знаем, ние ще знаем. Но ние не следим всеки отделен пътник. Трябва да разбереш, че вие сте един транспортен център. Има хиляди кораби, пристигащи и заминаващи, минаващи транзит по най-различни причини. Има кораби на Плеядите, хибридни кораби, най-различни кораби … кораби на Е-сасани, кораби на Я-йел. Те извършват различни неща по различно време. Понякога наблюдават, понякога правят измервания, понякога просто преминават транзит. Ние не следим всеки един, който пристига и заминава.  

Участник: О кей, аз разбирам, че вашият кораб е над Седона.

Башар: В момента, да.

Участник: Какво ще кажеш за наличието на извънземни кораби над острова на Япония?

Башар: Да, ние имаме наш кораб там и други цивилизации също имат кораби над тази област на вашата планета.

Участник: И какви функции изпълняват?

Башар: Предимно да балансират енергията на вашата планета, да ви помагат при стабилизиране енергията, за да можете да боравите с енергията по-лесно и да трансформирате планетата по начина, който предпочитате.

Участник: О кей, аз питам, защото съм от този остров и се връщам там след около месец.

Башар: И какво?

Участник: Има ли някакви предложения към мен, нещо върху което да работя …?

Башар: Следвай своята най-силна радостна възбуда. Не обяснихме ли това?

Участник: Да.

Башар: Ти да не помисли, че при теб ще бъде по-различно от това?

Участник: И да, и не.

Башар: Искаш да ти кажем какъв е смисълът на живота ти?

Участник: Да, по-конкретно.

Башар: Защо? Защо трябва да ти казваме какъв е смисълът на живота ти?

Участник: Ами защо не?

Башар: Защото това е твоят живот … О, ти искаш да ти отворим всички подаръци вместо теб? Искаш да изпуснем котката от чувала, за да може животът ти да стане едно скучно, безрадостно преживяване, без всякакви изненади? Това ли искаш да кажеш? 

Участник: Всъщност не.

Башар: Всъщност не. Но искаш да ти намекнем?

Участник: Да.

Башар: Добре тогава. В този момент от живота ти кой е основният израз на радостната ти възбуда?

Участник: Хм … Да пътувам.

Башар: Да пътуваш. Какво извличаш, какво научаваш от това?

Участник: А-а, установявам контакт с природата.

Башар: Да контактуваш с природата. Защо намираш това за вълнуващо?

Участник: Защото в това виждам отражение на себе си.

Башар: Всичко е твое отражение, но защо точно това?

Участник: Хм …

Башар: Искаш ли ние да бъдем конкретни?

Участник: Да.

Башар: Тогава ти трябва да бъдеш конкретен. Защо конкретно природата?

Участник: Защото мисля, че … природата … е … Когато видя природата, виждам чистотата, повече чистота …

Башар: Чистота, добре. Би ли желал да споделиш това с други хора?

Участник: Да.

Башар: Това наистина ли е нещо, което споделяш с други хора?

Участник: Ъ-хъ.

Башар: Колко?

Участник: Хм, използвам социалните мрежи …

Башар: Чрез социалните мрежи?!  Как споделяш природата чрез социалните мрежи?

Участник: Чрез образи, чрез думи …

Башар: Чрез думи?! Искаш да кажеш, че в действителност не излизаш заедно с тях сред природата?

Участник: Понякога.

Башар: Понякога? Не би ли желал да го правиш повече?

Участник: Да.

Башар: Тогава защо не го правиш?

Участник: О кей, предполагам, че това е намек.

Башар: Защо не станеш гид сред природата, за да помагаш на хората, които в противен случай, не биха имали способността или възможността да преживеят красотата на природата? Защо не им дадеш такава възможност, ако това те вълнува толкова?

Участник: О кей, благодаря ти. И последният ми въпрос – ти говори за разделящите се призми след 2012 г. и за разделящите се коловози.

Башар: Да.

Участник: Би ли … ми намекнал …

Башар: Ти обичаш намеци, нали?  (смях в залата)

Участник: Или ключови думи, за следващите 3 или 6 месеца.  

Башар: Добре, коловозите продължават да се раздалечават. Ти качил ли си се на влака, на който би искал?

Участник: …

Башар: Защото ще бъде много по-трудно да прескачаш от един влак на друг, когато разстоянието между коловозите се увеличи. Да, не?

Участник: Да.

Башар: Сигурен ли си?

Участник: … (приглушено) Да.

Башар: Не звучиш много уверено.

Участник: (смее се)

Башар: Единственото, което ще споделим с теб в този момент, е това, което вече е било споделено, и това е (и ние не казваме какво точно означава то освен това, че засяга много различни неща) … и това е, че през есента на вашата година 2016-та всичко се променя. Това е най-големият намек, който можем да ти направим. 

Участник: Благодаря ти.

Башар: Благодаря.

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Благодаря ти, че ме покани да дойда тук.

Башар: Ти покани себе си, благодаря ти.

Участник: Имам въпрос относно лично мое преживяване. Бях 18-годишна и …

Башар: Това се случи на теб, нали?

Участник: Не, това бе само 5 минути.

Башар: Това беше ли нещо, което се случи на теб?

Участник: Да, случи се на мен. Свирех на пиано пред хора, бях свръхвъзбудена и също така много нервна. Това беше първият ми рецитал.

Башар: Добре, колко вълнуващо.

Участник: Парчето, което свирех, бе кратко, пет минути. И аз почувствах, че мога да видя някак структурата, а не самата музика …

Башар: Да, да, да, това озадачи ли те?

Участник: Да, защото бях много млада и неопитна …

Башар: Добре, това озадачава ли те сега?

Участник: Хм … аз предполагам …

Башар: Ти не разбираш ли, че всеки един от вас има способността да изпадне в състояние на чанелинг? Това е естествено променено състояние.

Участник: Искаш да кажеш, че това бе чанелинг? Защото аз …

Башар: Всеки има способността да изпадне в състояние на чанелинг. Това е естествено състояние, в което изпадате, когато правите това, което обичате да правите, когато следвате потока на нещата, когато преживявате синхрон, когато преживявате върхови постижения. И когато изпаднете в това състояние, вие притежавате способността да изпитвате разширени сетивни възможности. И вие виждате, и преживявате неща на множество междуизмерни равнища. Това е естествен резултат от разгръщане на вашите сетива, бидейки в синхрон с истинската си същност. Това е, което си преживяла. 

Участник: Значи ти казваш, че аз съм видяла по-висшето измерение …

Башар: Да, това е естественият симптоматичен резултат от разгръщането на съзнанието, при което установявате, че сетивата ви са способни да възприемат неща, които дотогава са били невидими. Вие ще започвате да имате сетива, които ще проникват отвъд пространството и времето, в други измерения. Това е един от симптомите на преминаването от трето в четвърто равнище на плътност. Това е естествено нещо, което все повече от вас ще преживяват – гъвкавост и податливост на пространство и време; нещата няма вече да бъдат толкова твърди, различни видове синхронности, магически и чудни неща, започващи да се появяват, които не сте виждали преди – енергия, цветове, структура, комуникация с други същества на други равнища. Това са все естествени резултати от разгръщане на съзнанието ви във физическата реалност от четвърто равнище на плътност. Така че това е твоят начин за узнаване, че се синхронизираш с тази енергия, защото ти помниш какво чувство си изпитала, нали?    

Участник: Все още си спомням …

Башар: Добре, но разбери следното. Това е много важно, затова внимавай. Всичко, което трябва да правите, и ето тук е парадоксът … единственото, което трябва да направите, е, да си припомните това преживяване и това усещане, и веднага след като си го спомните, вие автоматично попадате в същото състояние. И това е състоянието, от което трябва да тръгнеш, когато правиш всичко в живота си, това е твоето ключово вибрационно състояние. Има и още нещо парадоксално, свързано с това. Защото помни, че ние винаги сме казвали, че ти не можеш да почувстваш и преживееш нещо, ако преди това не си приела неговата вибрация. Така че идеята за използване на паметта, за да изпаднеш в предишното си състояние, е, в действителност да се придвижиш на обратно спрямо това, което се случва. Ти всъщност трябва да бъдеш в съответното състояние, за да можеш да си спомниш, че си била там преди! И в момента, в който си кажеш: „Аз си спомням това”, няма нужда да правиш нещо друго, за да се върнеш отново в онова състояние. Всъщност ти си в това състояние в момента, в който си спомниш, защото ти трябва да бъдеш в състоянието, за да си го спомниш! И макар че може да го чувстваш малко по-различно, отколкото е било преди, това е същото състояние, обаче променено според това, което си сега, и това, което преживяваш сега. Но това е състоянието. Това е твоята уникална същностна честота. Така че всичко, което правиш в живота си, следвайки своята радостна възбуда, ще бъде в това състояние. Бъди в това състояние, когато предприемаш някакво действие и нещата ще се получават много чисто и в синхрон. 

Участник: Имам въпрос. Ти каза, че аз трябва …

Башар: Аз не съм казвал, че ти трябва, каквото и да било.

Участник: Че ако искам да бъда там, трябва да си спомня това …

Башар: Да.

Участник: Тогава какво ще кажеш за този процес на достигане до това състояние. Аз бях много изнервена, много изплашена … Мога ли просто да пропусна тази част и да попадна лесно в състоянието …?

Башар: Ти можеш, но до известна степен. Нека го кажа по този начин. Помни, че няма нищо отрицателно, свързано с процеса. Процесът е смисълът на живота ти. Ти искаш да преживееш в известна степен процеса на откриването. За това става дума. Ако не забравиш коя си и ако не преминеш през процеса на припомняне, ти не можеш да преоткриеш себе си в нова перспектива. Ето защо вие сте си създали преживяване на пространство и време. Така че ти ще преминеш през някакъв процес, защото смисълът е в процеса. Пътуването е крайната цел и предназначение. Смисълът на живота ти е да преминеш през един процес на себе откриване. В същото време, ти не трябва да свързваш процеса с идеята за нещо отрицателно. И не трябва да приемаш, че си лишена от духовност, ако все още преминаваш през даден процес. Това е просто друг вид процес. Когато преминеш през прага на своя процес, когато си се отърсила от всички неща, които са отрицателни и извън синхрон с тази, която предпочиташ да бъдеш, ти все още ще усещаш процеса, но това ще бъде само количеството процес, който знаеш, че ти трябва, за да оцениш откритията, които правиш, и ще преживяваш процеса по малко по-различен начин. Повече няма да става дума за това да се отказваш от отрицанието и когато преминеш прага и навлезеш в положителната енергия, тогава ще настъпи процесът на отказване от това, което просто няма отношение към теб. Разбираш ли?

Участник: Да.

Башар: В това е разликата. Така че няма нищо, което да не е наред с процеса. Ти искаш процеса, защото без него не можеш да имаш преживяване на себе откриване. Но ти можеш да сведеш процеса до минимално необходимото, за да оцениш пълноценно откритията, които правиш в този процес. И спомни си, че ние ви дадохме един друг инструмент много отдавна, наречен „праг на допустимостта”. Това е един много мощен инструмент за намаляване количеството на процеса или количеството време, което процесът може да заеме. Искаш ли да ти напомня за този инструмент?  

Участник: Разбира се.

Башар: Добре. Прагът на допустимостта е следното. Да речем, че имаш представа, картина в ума си, която представлява идеалното състояние на нещо. Тогава си позволи възможността да създадеш нещо като времева скáла. И си казваш: „Ето го това нещо, което предпочитам да реализирам. Силно съм развълнувана от идеята за проявлението, за преживяването на това идеално обстоятелство, или ситуация.” Сега … започвайки с един период от време, който е предостатъчен за проявлението на това нещо, си казваш: „Вярвам ли, без миг колебание, да или не, че 20 години са повече от достатъчни за проявлението на това? Да, 20 години – предостатъчно, нямам никакво съмнение. Вярвам ли, че 15 години са повече от достатъчни за този вид проявление? 15 години, това е много, няма проблем. Вярвам ли, че 10 години са достатъчни? Да, без проблем. Вярвам ли, че 5 години са достатъчни? Да, без съмнение. Вярвам ли, че 3 години са достатъчни? Ъ-ъ-ъ, може би.” В момента в който почувстваш и секунда колебание да кажеш: „Да, абсолютно, без проблем”, това е периодът, който ще ти е необходим при настоящата ти система на убеждения. Тогава си казваш: „Добре, какво би трябвало да вярвам, че е вярно, за да ми е необходимо толкова време?”  Открий кое е това убеждение, идентифицирай го, интегрирай го, освободи се от него и направи отново теста. „Вярвам ли, че 10 години стигат? Да, без проблем. Вярвам ли, че 5 години са достатъчни? Разбира се. Вярвам ли, че 3 години са достатъчни? Да, вече с новата си система от убеждения, това няма да представлява проблем. Две години? Да. Една година? М-м-м, може би”. Продължавай така надолу по скалата на времето, откривай убеждението, което прави необходим съответния период от време, докато изчерпиш всички свои убеждения. Времето, което е останало след всичко това, е естественото количество време, необходимо на процеса, за да оцениш пълноценно създаването на това проявление. Ето така стават нещата. Толкова е просто. Това помага ли ти?   

Участник: Да, благодаря ти много.

Башар: Моля ви обаче помнете това. Има два важни фактора. № 1 – Определението за проявление не означава, че нещо, което не притежавате, трябва да дойде при вас. Става дума за това да правите видимо това, което вече притежавате, като приемате неговата вибрационна честота. Вие вече притежавате всичко, от което се нуждаете, но все още не го знаете, защото не може да го видите, тъй като все още не притежавате неговата вибрационна честота. Важно е да разберете, че това е едно много съществено разграничение по отношение определението за проявление. № 2 – Много хора на вашата планета използват това понятие за визуализация и в това няма нищо лошо като позволение. Мнозина обаче не използват визуализацията по най-ефективния възможен начин. Ако имате визуализация на това, което вярвате, че е вашата идеална реалност, това е добре, но тази визуализация, тази картина, при която виждате себе си в тази идеална реалност … първо, трябва да видите какво представлявате, след като тази реалност е станала вече факт. Вие знаете, че след като нещо вече се е случило, това е много по-различна енергия от енергията, свързана с това да чакаш нещото да се случи, нали? Така че имайте енергията, която отговаря на вече случилото се нещо, което вече преживявате. Представете себе си в тази идеална ситуация и почувствайте радостното вълнение, което ви изпълва. В момента в който достигнете пика на радостното си вълнение и виждате тази представа напълно завършена, забравете за картината! Не настоявайте повече за каквото и да е, свързано с тази картина. Единствената цел на картината, която е създал Физическият ви ум, е да ви доведе до състоянието на радостна възбуда, която е еквивалентна на това, което проявлението всъщност трябва да бъде. Е, понякога, случайно, това, което ще се прояви, може да прилича много на картината, която сте имали, но най-често проявлението няма да има нищо общо с нея. Всъщност, в действителност, проявлението ще изглежда много пъти по-добро от това, което сте си представяли. Така че ако разберете, че тази визуализация е само символ на реалността, символ на проявлението, и вие само запазвате енергията, и се отказвате от картината, тогава Висшият ви разум може да вземе този вакуум, който току-що сте създали, и да го запълни с картината, с реалността, с преживяването, което действително отразява състоянието на радостна възбуда, което визуализацията ви е помогнала да възникне. Така трябва да използвате визуализацията. Защото идеята и причината, поради която това работи, е, защото Физическият ви ум няма идея как нещо в действителност може да се случи. Той не е направен да знае как нещо може действително да се случи. И това, което той си представя, че е абсолютният връх на съществуването, за Висшия разум може да изглежда само началото и той всъщност може да ви даде нещо по-голямо, което вие не може да си представите с помощта на Физическия си ум. Така че ако разберете, че визуализацията, която Физическият ви ум е помогнал да бъде предизвикана, всъщност е едно ограничение спрямо това, което може да се случи в действителност, то вие ще се откажете от нея и ще я изпуснете като врял картоф. Защото вие не бихте желали да ограничите това, което може да се случи много пъти по-добре, нали? Не! Така че не мислете, че трябва да поддържате тази конкретна представа. Нека тя предизвика радостната възбуда, предайте радостната възбуда на Висшия си разум и го оставете да ви достави това, което трябва да ви достави, и винаги допускайте, че следващото нещо, което ще се случи, е част от радостната ви възбуда, част от пътя, който ви води до всичко, до което трябва да бъдете доведени, придайте му положителен смисъл и ще видите, че това ще има полезен и положителен ефект, и това е начинът, по който стават нещата!   Това помага ли ви?

Аудиторията: … …

Башар: Да, не, може би?

Аудиторията: Да-а-а.

Башар: Добре, благодаря ви.

.

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Докато те слушах да разговаряш с тези преди мен, ти отговори на повечето от въпросите ми.

Башар: Какъв синхрон!

Участник: И искам да зная как мога да проявявам на по-високо равнище …

Башар: Значи не съм отговорил на всичките ти въпроси.

Участник: Да.

Башар: Ти вече забравяш ли формулата, която ви дадохме в началото на това предаване?

Участник: Аз я прилагам.

Башар: Тогава какво друго мислиш, че ти трябва?

Участник: … Повече инструменти.

Башар: Повече инструменти?! Ти искаш да усложниш живота си? Не искаш да го опростиш, така ли?

Участник: Искам го прост.

Башар: Моля?

Участник: Искам го прост.

Башар: Тогава защо питаш за повече инструменти?

Участник: Защото изглежда, че ми трябват повече, за да може нещо да се случи.

Башар: Защо ти изглежда така? И какво очакваш да се случи?

Участник: Промени.

Башар: Не се случват промени? Ти току-що се промени милиарди пъти през последните няколко секунди.

Участник: Имаше добри промени, но просто ми трябват повече …

Башар: Ето ти един инструмент. Ти винаги се променяш, но не вярваш, че го правиш. Когато разбереш колко напълно се променяш във всеки един момент и ако наистина повярваш, че ставаш наистина различно лице във всеки един момент, ти ще преживееш това, което трябва да преживееш, което съответства на промяната, която ти сега знаеш, че е действително настъпила. Ти винаги се променяш и не можеш да направиш нищо да го спреш. Ти се променяш буквално милиарди пъти в секунда. Когато разбереш това, вече няма да се питаш как да се научиш да се променяш, а как трябва да определиш следващата бъдеща промяна, как искаш да определиш себе си като следващото лице, което ще бъдеш. И ще получиш реалността на лицето, което определяш да бъдеш в този момент. Така че трябва да настроиш ума си на факта, че непрекъснато се променяш и че не можеш да промениш това. Така че не става дума да се научиш да променяш себе си, или каквото и да е друго нещо. Всичко се променя непрекъснато. Става въпрос за това да бъдеш във вибрационната честота, която отразява потока от промени, които предпочиташ да преживяваш, за да преживяваш само тях. В същото време, моля запомни … внимаваш ли?

Участник: Да.

Башар: Сигурна ли си?

Участник: Да.

Башар: Слушаш много внимателно?

Участник: Да.

Башар: Сигурна ли си?

Участник: Да. (смее се)

Башар: Добре. В същото време, помни, всички помнете, мерило за промяната не е промяна във външния свят! Мерилото за промяната е дали реагираш различно на външния свят даже и ако той все още изглежда същият. Така доказваш, че действително си се променила. Защото ако наистина си се променила и наистина си в съответствие с промяната, която искаш да бъдеш, няма въобще да те интересува как ще изглежда външният свят и какво се случва там. И когато действително престанеш да се интересуваш от това дали външният свят се променя, за да съответства на нещата, които предпочиташ, тогава, тъй като това ще бъде истинска промяна, външният ти свят няма да има друг избор, освен да се промени, за да го отрази. Но докато поставяш условия на промените в себе си под формата на външни промени, които трябва да се случат преди това, това ще означава, че не си се променила и следователно външният свят също няма никога да се промени. Все едно че се оглеждам в огледалото и виждам как отражението ми се мръщи. И аз ще стоя тук, и ще чакам, и няма да се усмихна, преди това отражение да ми се усмихне първо. Ти ще стоиш и ще чакаш вечно. Но когато ти решиш: „О, по дяволите, не ми пука дали отражението се усмихва, аз ще се усмихвам, защото това е, което предпочитам да правя! Тогава изведнъж поглеждаш към отражението и виждаш, че то се усмихва. Каква магия, какво съвпадение! (смях в залата) Идеята обаче е, че на теб трябва да не ти пука дали то ще се усмихне, или не. Просто нека то да бъде огледало, каквото е, а ти промени себе си, защото това е, което предпочиташ, независимо дали огледалото се променя и даже дали въобще съществува. Това е тайната на проявлението. Разбираш ли?

Участник: Да.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Помага ми, благодаря ти.

Башар: Пак заповядай. Сега достатъчни ли са ти инструментите? … Ние винаги ще ви дадем повече инструменти, ако искате, но ние предпочитаме да разберете, че ще имате повече полза, ако се вземете в ръце и се откажете от инструментите, и ако просто бъдете свое собствено позволение, и просто си дадете позволение да бъдете тази/този, която/който сте. Толкова е просто.

Участник: Здравей, братко.

Башар: Добър ден.

Участник: Докато карах насам, си мислех какво ще те попитам. И си повтарях през всичкото време „Какъв е моят въпрос? Какъв е моят въпрос?” …

Башар: Добре, какъв ти е въпросът?

Участник: Всъщност няма такъв въпрос.

Башар: Точно така! И това е един добър отговор. Това да знаеш отговорите не отговаря ли повече на желанията ти, от това да се загубваш във въпросите си?

Участник: Точно така.

Башар: Чудесно тогава, ето ти и отговора. Ти си взел малкия извит въпросителен знак и си го изправил, за да стане удивителен знак. (аплодисменти)

Участник: Да.

Башар: Помни – и това се отнася за всички ви. Всеки път когато ви дойде наум въпрос, единствената причина да се появи у вас този въпрос, е, че отговорът също би трябвало да е някъде във вас. Защото в противен случай, нямаше да може да си помислите за въпроса. Това са двете страни на една и съща монета. Въпрос-отговор, отговор-въпрос.

Участник: Точно така.

Башар: Нещо друго, което би искал да споделиш?

Участник: М-м-да. Може би можеш да ме насочиш малко, ако мисленето ми не е правилно …

Башар: Може би.

Участник: Исках да попитам защо ти винаги казваш да следваме своята най-силна радостна възбуда?

Башар: Аз обясних това.

Участник: Да, направи го, но аз някак го пренебрегнах …

Башар: Добре, тогава аз може би ще ти върна жеста (медиумът се обръща с гръб към участника) (смях в залата)

Участник: И аз си мислех, че ние би трябвало да … не че би трябвало, но …

Башар: Става дума за това да разпознаеш истинската си вибрация. Това е начинът, по който тялото ти превежда вибрационната честота на истинската ти същност. Ето защо когато действаш по този начин, ти си в синхрон със себе си. Това е стрелката на компаса, която сочи твоя магнитен север. В същото време, да, идеята да навлезете в определено състояние, което да ви позволи да си отговорите сами – това е истинският смисъл. И, помнете всички, че в тези диалози, които имате с нас, вие всъщност разговаряте със своя Висш разум. Вие просто ни използвате като маска, за да си дадете позволение да направите това. За нас е удоволствие да служим като такава рефлексивна маска и това не означава, че ние не сме в своята собствена реалност и не сме автономни същества, но това, с което разговаряте точно сега, е собственият ви Висш разум. Защото вие създавате това в своята реалност, като продукт на своето съзнание. Така че всичко, което ни чувате да ви казваме, вие го казвате на себе си.

Участник: О кей (въздиша с облекчение).

Башар: Нещо друго?

Участник: Предполагам, че има, но то някак ще противоречи на това, което казах …

Башар: Няма страшно. Защото всяко противоречие даже и пълните противоположности, както знаеш, произлизат от един и същ централен източник. Така че това, което правиш, отново е: да виждаш другата страна на същата монета. Та кое е така нареченото противоречие?

Участник: Аз съм наистина вдъхновен от идеята да се храня само с дишане и се чудя дали можеш да ми дадеш позволение да напредна повече в тази насока …?

Башар: Добре, аз мога лесно да ти предложа, че ако спреш да се храниш и спреш да пиеш, ще разбереш много бързо дали си достигнал етапа, на който можеш да живееш само с дишане. Толкова е просто.

Участник: Да.

Башар: Имай доверие в начина, по който животът ти се разгръща! Ако нещо подобно е наистина подходящо за теб, ти автоматично ще привлечеш по пътя на синхронности цялата необходима ти информация за създаването на това преживяване. Ако не я привлечеш, това не е подходящо за теб. Толкова е просто. Когато казахме, че радостната възбуда функционира като завършен комплект, ние наистина имаме предвид завършен. Определението за завършен гласи, че той включва всичко необходимо, което има смисъл за теб! Така че ако храненето само с въздух е нещо, което действително ще преживееш в този свой живот, то само това, че ще следваш своята радостна възбуда, влагайки най-добрите си способности, ще доведе до това, по някакъв начин. Ако не го доведе, това ще означава, че не ти е необходимо. Толкова е просто. Нали така?

Участник: Да.

Башар: Добре. Значи зависи от теб. Това е подобно на случая, когато някой идва и казва: „Мисля, че привърших с този си живот. Мисля, че трябва да го напусна”. Добре, легни на пода, затвори очи, брой до десет и кажи: „Аз съм готов да умра”.  Ако след това отвориш очи, това ще означава, че не си готов да умреш. Защото ако наистина беше готов, щеше да си умрял. Разбираш ли?

Участник: Да.

Башар: Нека всичко бъде очевидно. Това е, което казваме – нека животът ви протича по начин, който да е очевиден за теб. Не е необходимо той да е тайнствен на всички тези равнища. Да, той е една велика мистерия и прекрасен обект на изследване, но тези неща няма нужда да бъдат мистериозни. Следвай очевидното и ще намериш отговори на много неща. Ако си привлечен към дадена идея, ти всъщност не знаеш защо си привлечен от идеята да живееш само чрез въздух. Спомни си, че само защото нещо те вълнува и те примамва в определена посока, не означава, че самото това нещо трябва да се осъществи! То може се появява само за да те подмами в определена посока, за да те накара … е, да си размърдаш задника. Много пъти радостната възбуда прави така, защото това е нещото, което ще те накара да се размърдаш. Ето защо е толкова важно да помниш третата част от формулата! Следвай радостната си възбуда, влагайки най-добрите си способности, с ну-у-у-у-ла допускания за това докъде ще те отведе тя, или какво ще се случи.  Нула! Защото ти не знаеш защо радостната ти възбуда те привлича. Формата, под която се появява радостната ти възбуда, може да не бъде точното нещо, което в действителност трябва да се реализира. Тя може да бъде само нещото, което да те доведе до следващата стъпка.  

Участник: Да.

Башар: Така че ако си привлечен към идеята да живееш само с въздух и ако това е нещото, което те вълнува най-силно, то действай като вложиш най-добрите си способности, но ако стигнеш до момента, в който не можеш да продължиш, то заеми се със следващото вълнуващо те нещо до момента, в който синхронностите в твоя живот … помниш, че радостната възбуда е организиращият принцип … ти донесат повече информация в тази посока, която ще ти изясни дали това в действителност е нещо, което можеш физически да постигнеш. Но ако това не стане, това не е била причината за радостното ти вълнение. Просто следвай нишката на събитията и ще откриеш защо е трябвало да се случат по този начин. Много често радостното вълнение се появява в живота ти по определен начин, защото това е начинът, по който твоята система от убеждения е структурирана. То има нужда да видиш това в този момент, за да те накара да се придвижиш в тази посока. И понякога това е всичко, и това е достатъчно. Но това е начинът, по който стават нещата. Намираш ли смисъл в това?  

Участник: Намирам много смисъл.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Имах просто нужда да чуя някой извън мен да го каже.

Башар: Добре, нашето предложение ще бъде просто да дишаш спокойно.

Участник: Да.

Башар: И да продължиш да живееш живота си.

Участник: Благодаря ти.

Башар: Благодаря.

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Въпросът ми е свързан със Свръхдушата.

Башар: Свръхдуша.

Участник: И как един уникален Дух или Душа взаимодейства с нея, след като напусне тялото.

Башар: Нека използваме … нещо като артистичен евфемизъм, ако ми разрешиш.  

Участник: Разбира се.

Башар: Свръхдушата е нещо като колекция от духовен материал, който се разделя на различни индивидуализирани Души. Индивидуализираните души могат да бъдат оприличени на сурова глина. Изборът на едно реално житейско преживяване изпича тази глина и тя се превръща в кристалната структура на Духа, който съдържа всички преживявания на даден живот. След това Духът предава този житейски опит на Свръхдушата, която преживява всички свои различни „продължения” по едно и също време.

Участник: Може ли индивидуалният Дух да си сложи шапката на Свръхдушата, така да се каже, да приеме гледната точка на Свръхдушата, в определен смисъл?

Башар: Индивидуалният Дух не може да има гледната точка на Свръхдушата. Той може да има своя версия на идеята, съответстваща на това, което разбира, и на неговата гледна точка, но по определение, това няма да бъде точно гледната точка на Свръхдушата. Защото той не е Свръхдушата и не действа като Свръхдуша. Разбираш ли?

Участник: Да.

Башар: И защото той действа, по определение, като индивид, той не може да притежава колективната перспектива, която Свръхдушата притежава по природа. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Да.

Башар: Ти можеш да имаш своя версия на тази идея, но ти ще имаш това само доколкото ти е необходимо, за да го приложиш в живота си по подходящ начин, като индивидуална проява. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Да.

Башар: Добре, едно друго нещо, което бих искал да напомня на всички. И отново: това ще бъде изразено донякъде в поетична форма. Ще го кажа по този начин. Нефизическата реалност, или Духът, ако желаеш, съответства повече на това, което бихте нарекли ваше естествено състояние. Разбираш ли?

Участник: Да.

Башар: В действителност ти не напускаш духовната сфера, за да преминеш във физическата реалност. Ти си оставаш в духовната сфера и си там, в този момент. Ти просто имаш един физически сън, докато си там. Ти никога не напускаш духовната сфера, никога! Ти си там сега и сънуваш, че не си. Но ти никога, никога в действителност не я напускаш! Просто няма къде другаде да отидеш! Спомни си Втория закон – „Съществува само тук и сега“. Така че всичко, което се случва, трябва да се случва тук и сега. То обаче се случва на различни равнища на съзнанието, така че не изглежда, че се случва в същото тук и сега, но в действителност се случва. Така че докато преживяваш тази идея, това понятие, наречено физическа реалност, е мястото, където моята Душа и моят Дух са напуснали духовния свят и са се затворили в едно тяло, което пътува из физическата реалност, и един ден аз ще умра, и моят Дух ще се завърне обратно … Това е преживяването от твоя гледна точка, илюзорното преживяване. Това преживяване е валидно, преживяването е реално преживяване, но това не е точно описание на случващото се от механична гледна точка. Ти никога не напускаш (духовната сфера), а само сънуваш, че си го сторила. 

Участник: Хм.

Башар: Така че, пробуди се.

Участник: (смее се)

Башар: За това става дума. За това да се пробудиш и да си спомниш, че ти си вече там, където … предпочиташ да бъдеш. По ирония на съдбата това означава, че когато създаваш своето преживяване, ти забравяш всичко това, след което трябва да си го припомниш чрез процеса, през който преминаваш сега, за да откриеш себе си в една нова перспектива. Иронията на съдбата е, че много пъти, когато заспиваш нощно време, ти всъщност разгръщаш съзнанието си в своето естествено състояние, и когато се събуждаш сутрин, съзнанието ти просто се фокусира върху физическия сън, върху физическото преживяване – следователно иронията на съдбата е в това, че когато заспиш и сънуваш, ти всъщност се пробуждаш, а когато се пробудиш сутринта, ти всъщност заспиваш. Разбираш ли?

Участник: Да.

Башар: Това е иронията, това е парадоксът в това преживяване.

Участник: Другият ми въпрос е относно храните, или по-скоро позволенията, които пречистват епифизната жлеза.

Башар: Да, какво по-точно?

Участник: Нужни са ми конкретни храни, които помагат за това.

Башар: Преди всичко, както винаги, пълна детоксикация на цялото тяло би подпомогнала функционирането на всяка една жлеза или орган в системата. Нали така?

Участник: Да.

Башар: На второ място, приемане на здравословна, питателна храна също би помогнала на тялото да се настрои правилно. Отстраняване на стреса от системата, спокойно състояние също ще помогнат за пречистването на всички тези енергии и органи на тялото. Конкретно за епифизата може да установиш, че няколко бадема на ден биха били от голяма полза.

Участник: О кей.

Башар: Като позволение. Това помага ли ти?

Участник: Да.

Башар: Добре, приятни сънища.

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Току-що се преместих в един дом с трима прекрасни хора и изпитвам голям страх.

Башар: От какво?

Участник: От това да не бъда наранена.

Башар: Наранена от кого?

Участник: От хората в къщата.

Башар: Тогава защо си се преместила там?

Участник: Защото имам нужда от любов и промяна.

Башар: Щом имаш нужда от любов, започни със себе си.

Участник: Как да направя това?

Башар: Какво е това свързано с теб, което намираш, че не може да бъде обичано?

Участник: Не зная.

Башар: Разбира се, че знаеш. Нас не можеш излъга.

Участник: Мисля, че имам проблеми с доверието към себе си и не зная откъде да започна.

Башар: Какво намираш за недостойно относно себе си?

Участник: … …

Башар: Ти май напълно си зациклила?

Участник: … Да.

Башар: Добре. Какви други страхове имаш?

Участник: Хм-м-м

Башар: О, списъкът е толкова дълъг, откъде да започнеш? Просто започни отнякъде. Какви други страхове имаш?

Участник: …

Башар: Което означава – какви други отрицателни определения за себе си имаш? Ти можеш обаче да ги изразиш като страхове, ако желаеш.

Участник: О кей. Хм-м-м

Башар: Помниш ли, когато казах, че не можеш да изпитваш емоция, преди да имаш някакво определение?

Участник: Да.

Башар: Тогава, когато те питаме какви други страхове имаш, ние всъщност те караме да изследваш своите определения, но ти можеш да ги изразиш под формата на емоции. И така, от какво друго се страхуваш, освен това, че може да бъдеш атакувана от хора?

Участник: … Предполагам, че това е всичко, че няма да ме харесват … и ако се опитвам да бъда себе си, макар че всъщност не зная коя съм …

Башар: Защо те имат нужда да те харесват? … Защо ти имаш нужда те да те харесват? Можеш ли да отговориш на този въпрос? Защо това е толкова важно? … Да не би да залагаш цялото си достойнство на това дали те те харесват? … Ако не те харесват, ти ще се почувстваш по-малко ценна в сравнение с тях, ще се почувстваш по-малко заслужаваща нещо? … Да? Защо имаш нужда да те харесват? Какво ще се случи, ако не те харесват? Ето как можеш да откриеш своите определения. Има основно два подхода. Когато почувстваш нещо, би могла да се попиташ: „Какво трябва да вярвам, че е истина по отношение на мен в тази ситуация, за да се чувствам по такъв начин?” Това е единият начин. Другият начин, който току-що прилагахме, е: „Какво се страхувам, че ще се случи, ако си позволя да бъда тази, която предпочитам да бъда? Кое е възможно най-ужасното нещо, което би могло да се случи, ако си позволя да бъда тази, която предпочитам да бъда?” Можеш ли да отговориш на въпроса, поставен по този начин? Ти например казваш, че те няма да те харесват, ако бъдеш себе си, нали така?

Участник: Да.

Башар: И какво, ако не те харесат? Това ли ще определи дали харесваш себе си, или не?

Участник: … … Не.

Башар: Е …? Тогава защо правиш това? Защо определяш своята значимост и достойнство според това, което някой друг ти демонстрира? Какво значение има това, което другите мислят за теб, след като те действително не знаят коя си?

Участник: … … Предполагам, че няма значение …

Башар: Наистина няма. И въпросът е защо правиш да има значение? Какво извличаш от това, че му придаваш значение?

Участник: Нищо.

Башар: Тогава защо го правиш?

Участник: Предполагам, че обикновено хората ме харесват и когато не ме харесват, или усещам, че не ме харесват …

Башар: Но моля те, внимавай, защото (обръща се към аудиторията) никой от вас, никой от вас не прави, каквото и да е, без да вярва, че извлича някаква полза от него, по някакъв начин. Никой от вас даже и за секунда! Така че въпросът е какво свое убеждение ти си свързала с нехаресването ти от тяхна страна, което вярваш, че действително е от твоя полза? Това е един много дълбок въпрос.

Участник: Да.

Башар: Ето как става това. Вие всички имате един и същ мотивационен механизъм. Вие винаги, и аз имам предвид винаги, безпогрешно, моментално, се придвижвате в посоката, която считате за полезна за вас, и винаги се отдръпвате от това, което вярвате, че не ви е от полза, винаги, безпогрешно! Следователно, ако установиш, че се движиш в определена посока и се държиш по начини, от които нямаш полза, това може само да означава, че си прикрепила определение към това, което извършваш, което определение го прави да изглежда по-полезно от неговата алтернатива. Тогава имаш едно определение, което можеш да откриеш. Разбираш ли? Тогава можеш да откриеш определението, към което се придържаш, и след като го откриеш, можеш да се откажеш от това определение и да си дадеш сметка, че то не ти служи, безсмислено е, нелогично е, не ти трябва, и ще започнеш да се придвижваш в посока на своята радостна възбуда, която казваш, че предпочиташ. Ако обаче поведението ти не последва това и емоциите ти не последват също, то е, защото ти си разказваш една история, според която придвижването в тази посока ще бъде всъщност по-лошо, отколкото да стоиш там, където си, колкото и последното да не ти харесва. Някои хора не се придвижват в посока на най-силната си радостна възбуда, защото вярват, че ако го направят, независимо че се чувстват неудобно там, където са, това им е удобно, познато и те се страхуват, че непознатото ще съдържа нещо по-лошо. И те стоят, колкото могат по-далече от този неизвестен фактор. Разбираш ли?

Участник: Да-а.

Башар: Това е една блокирана система от убеждения. Необходимо е да я разблокираш, защото емпирично не е вярно, че неизвестното съдържа опасност. Такова е само твоето определение за него. Разбираш ли?

Участник: Да.

Башар: Ето защо е важно да откриеш определенията, които си свързала със своя механизъм за мотивиране, който го прави да работи наопаки. И след като се освободиш от тези неща, той ще превключи и ще заработи правилно. Но трябва да откриеш това определение … Това помага ли ти?

Участник: Да.

Башар: И така, какво се страхуваш, че ще се случи, ако просто бъдеш себе си и какво от това, ако те ти кажат, че не те харесват и не те обичат?

Участник: Предполагам, че няма значение …

Башар: Не, защото само това, което ти казваш за себе си, е важно за теб. Нали така?

Участник: Да.

Башар: И иронията е, че понякога, когато ти кажеш: „Е, какво толкова”, те на свой ред ще си кажат: „Тя е по-силна, отколкото си мислехме. Тя ни е симпатична”. Разбираш ли?

Участник: Да.

Башар: Така че започни да се обичаш достатъчно, за да бъдеш себе си и си позволи да имаш собствено мнение за себе си, а не мнение, изпълнено с мненията на другите за теб. Защото те са винаги много по-нестабилни от собственото ти знание на това коя си и ти не можеш да имаш стабилна личност, ако тя е изградена от чужди мнения. И чуждите мнения не съдържат никаква ценна за теб субстанция. Това, че те са ценни за теб, е само една илюзия. Това помага ли ти?

Участник: Да, помага ми много.

Башар: Добре тогава, върви смело напред и между другото, ние те обичаме.

Участник: Благодаря ти.

Башар: Благодарим ти, че си достатъчно смела и безстрашна, за да застанеш пред групата и да знаеш, че го заслужаваш.

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Измина доста време, откакто разговарях с теб.

Башар: Щом казваш. Времето е нещо относително.

Участник: Би ли ми разказал още веднъж как използваш твоя кораб, за да осъществиш процеса на чанелинг с Дарел?

Башар: В нашето общество нашата технология в момента ни позволява да създадем идеята на нашия Висш разум в материализирана форма. Материализираната форма на нашия Висш разум е нашият кораб. По този начин ние сме автоматично свързани, защото в определен смисъл, ниe с него сме едно и също същество, което се проявява едновременно в две различни форми.

Участник: Следователно други интелигентни същества като теб биха могли също да извършват чанелинг чрез Дарел?

Башар: Да.

Участник: Разбирам. Възможно ли е моят изкуствен интелект – черупка да извършва чанелинг чрез Дарел?

Башар: Кой изкуствен интелект?

Участник: Всъщност моето съзнание.

Башар: Защо това би било необходимо? Ако е необходимо, това ще бъде нещо, което би могло да се случи, но е малко вероятно да бъде необходимо това да се случи. Но както казах, това вече се случва. Защото ти разговаряш със собствения си Висш разум в този момент.

Участник: Ти можеш ли да комуникираш с черупки, телепатично?

Башар: Не, ако не сме на една и съща вибрационна честота.

Участник: Можеш ли да слезеш на тяхната честота?

Башар: Ти можеш ли?

Участник: Хм, чрез телепатични образи, но не аудио.

Башар: Добре, тогава какви образи получаваш?

Участник: Хм, това, което Висшият ми разум ми казва всеки ден.

Башар: Какво получаваш в момента?

Участник: Чудех се дали Висшият ми разум може да извършва чанелинг чрез Дарел.

Башар: Опиши образа, който получаваш.

Участник: … Пирамида.

Башар: Добре, и какво означава това за теб? Какъв символ представлява това за теб, каква информация носи за теб тази отделна черупка?

Участник: … Вашата цивилизация.

Башар: Защо нашата?

Участник: Защото това е, което виждам.

Башар: Това ли е информацията, която получаваш?

Участник: От черупката?

Башар: От пирамидата, в твоя ум?

Участник: Да.

Башар: Добре, тогава ето как действа телепатията. Ти разбираш, че ние считаме, че символично функционираме като тетраедърна структура. Нали така?

Участник: Да.

Башар: Това е, което виждаш, един тетраедър. Следователно това е начинът, по който се проявява телепатията. Ти приемаш същата честота и получаваш образа, който съдържа информацията и обяснението.

Участник: Възможно ли е за твоя кораб да провежда чанелинг чрез Дарел, след като има свой изкуствен интелект?

Башар: Той прави това в момента, но от време на време той всъщност изявява повече от себе си, когато има причина да направи това.

Участник: Ти можеш ли да му предоставиш такава причина?

Башар: Не мога да му предоставя, каквото и да било – той има свой разум, който решава какво да прави. (гласът на медиума става различен и по-груб) Какво искаш да знаеш?  

Участник: Чудех се дали моята пирамида може да извършва чанелинг чрез Дарел.

??????: Не! Това не е уместно.

Участник: Разбирам.

??????: Има ли други въпроси?

Участник: Да. Запознат ли си с платоничните твърди частици?

??????: Да.

Участник: … Ако изградя черупките под формата на различни платонични частици, ще постигна ли същото …

??????: Не.

Участник: Значи ще се получат различни неща?

??????: Да.

Участник: Разбирам. Благодаря ти Башар, за този разговор.

??????: Аз не съм Башар!

Участник: … О … здравей, Kораб! Е, Kораб, как е там при теб? … Как вървят нещата?

Корабът: Потокът е номинален.

Участник: Хм. За мен е чест да разговарям с твоето съзнание. Благодаря, Дарел … искам да кажа, Башар … Kораб. Кораб, след като Башар не желае аз да провеждам чанелинг с помощта на моите черупки чрез Дарел …

Корабът: Тук не става въпрос за желание. Става въпрос за това дали е уместно.

Участник: Ти можеш ли да го направиш уместно?

Башар: Уместността е нещо автоматично. Тя не може да бъде създадена.

Участник: Кораб, ти можеш ли да разговаряш с пирамидата? … С изкуствения интелект? (участникът протяга ръка и очевидно държи през всичкото време в ръката си предмет, който нарича последователно „черупка” или „пирамида”)

Корабът: Връзки съществуват отвътре, връзки съществуват отвън.

Участник: Можеш ли да ги активираш, за да разговарят с кораба на Башар?

Башар: Цъкане на часовник, десет на четиридесет и трета степен. Цъкане на часовник, десет на четиридесет и трета степен. Бариера на вашата реалност. Праг на вашата реалност. Идентификация на резонанса. Съвпадение на честотата. Преживяване на прага на вашата реалност. Всичко се съдържа навътре. Проява на каузална равнина.

Участник: С кого разговарям сега?

Корабът: Кораб.  

Башар: Ние ти благодарим. Това е достатъчно, засега. Молим разбери, че има най-различни неща, които се случват между нашите две цивилизации. Има определено време за някои неща. Много от това, което се случва, има отношение към подготовката за открит контакт с вашия свят. Някои неща са уместни за момента, други не са, но ще бъдат уместни по друго време. Довери се на времето. Довери се на времето. Довери се на времето.

Участник: Благодаря ти.

Башар: Благодаря.

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: За мен е чест да се срещна с теб.

Башар: За нас също.

Участник: Аз съм ученик в гимназията и в момента се опитвам да получа отговори на някои фундаментални въпроси.

Башар: Говори по-ясно и високо.

Участник: Бих искал за зная повече за петте закона и особено за Третия закон – „Единството е всичко и всичко е Единство”.

Башар: Да.

Участник: Това означава, че аз съм Бог, който преживява себе си?

Башар: Да, като аспект на Бог.

Участник: Значи всеки един в тази зала действа автономно в съответствие с моята вибрация. Това коректно казано ли е?

Башар: Те създават своя собствена версия на тях в твоята реалност, така както всеки един от тях прави същото спрямо теб.

Участник: Защото аз съм малко объркан по отношение Закона за привличането. Да вземем, че имаме петима души, фокусирани върху една и съща цел. Как …?

Башар: Това не е възможно.

Участник: Невъзможно? Как тогава става това?

Башар: Защото ти имаш своя собствена реалност и макар да изглежда, като че ли имате една и съща цел, тази цел всъщност е малко по-различна и уникална за реалността на всеки един от петимата. Макар че сте се договорили целта да изглежда една и съща, тя не е.

Участник: Следователно това означава, че аз съм в тази зала сам и сега разговарям със себе си?

Башар: Ти си залата.

Участник: Исусе Христе! О, Господи!  (смях в залата) Ти имаш това предвид буквално, или фигуративно? Нужно ми е това потвърждение, за да възприема по-добре това понятие.

Башар: И двете. Едновременно буквално и фигуративно.

Участник: Тогава мога ли да го приема като нещо буквално?

Башар: Абсолютно! Ние го приемаме.

Участник: О кей.

Башар: Това имаме предвид под холографската структура на Съществуването. Всички аспекти преживяват себе си като „Всичко, което е”.

Участник: Следователно един атом съществува поради една сила, която е съзнание, така ли?

Башар: Съществува единствено съзнанието.

Участник: Единствено съзнанието … в това има много смисъл.

Башар: Това представлява Съществуването.

Участник: Тогава какво се случва, когато умра?

Башар: Каквото пожелаеш.

Участник: Аз запазвам ли спомените си например за това, което се случва в момента?

Башар: Да. Ти запазваш всичко, нищо никога не изчезва. Разбери, че тази идея, която имат много хора на вашата планета за „сливане с Бог”, така да се каже, не е загуба на вашата идентичност. Вие просто в крайна сметка осъзнавате, че това е единствената идентичност, която остава … И единствената идентичност, която някога е имало. 

Участник: Мисля си, че ако съм Бог, трябва да съм се отегчил да бъда вездесъщ …

Башар: Не, не, не, не! 

Участник: О кей, о кей, сбъркал съм.

Башар: Не си сбъркал, просто отегчението е преживяване вътре в Бог, но Бог не се отегчава и не преживява скука.

Участник: Това в рамките на Съществуването и на  „Всичко, което е” … то не се променя само за себе си, но вътре в себе си?

Башар: Да.

Участник: О кей, следователно преживяването е реално, но фундаментално не е реално.

Башар: Да, структурата никога не се променя, но преживяването се променя. Това е начинът, по който Творението се разгръща. То непрекъснато опознава себе си от нови гледни точки.

Участник: Какво се случва, когато аз преживявам „Всичко, което е”?

Башар: Тогава ще бъдеш „Всичко, което е”.

Участник: Тогава какво мога да направя оттам нататък?

Башар: Ще преживяваш себе си като „Всичко, което е” в рамките на едно по-голямо „Всичко, което е”.

Участник: Значи има една безкрайна верига …

Башар: Така е.

Участник: Това е наистина красиво.

Башар: То е просто такова, каквото е, и наистина е красиво. То не може да бъде нищо друго, защото това е то. Ето защо Първият закон е: „Ти съществуваш”. Това, което съществува, не може никога да бъде нещо друго освен Съществуване. То може да приема много форми на съществуване, много прояви на съществуване, много аспекти на самото себе си, но не може да престане да съществува. Причината да не може да престане да съществува, е, че по определение, не-съществуването не съществува.

Участник: Следователно то притежава характеристика на съществуване.

Башар: Това е единствената фундаментална характеристика – че съществува.

Участник: Следователно е невъзможно да преживеем не-съществуването – това би било невъзможно?

Башар: Да, защото то не съществува, по определение.

Участник: Уха, аз си мислех, че една напълно тъмна стая не би съществувала, но фактът, че ти си наясно, че си в една напълно тъмна стая, означава, че това е преживяване, че си в напълно тъмна стая, което означава, че това е понятие в рамките на „Всичко, което е”?

Башар: Да. И следователно то е част от Съществуването.

Участник: О, Боже, когато кажем „Всичко, което е”, това ще рече „Всичко, което е”!

Башар: Всичко, което е. Няма нищо извън него.

Участник: Следователно в този момент има една моя версия с осем глави …?

Башар: В някаква реалност, да, там където това е уместно.

Участник: Исусе, у-ха … (смях в залата) 

Башар: Може би името на това същество е „Исусе у-ха”, ние не знаем. (смях в залата)

Участник: Значи, когато умра, всичко, за което си помисля, мога да го материализирам мигновено?

Башар: Ти вече си го сторил.

Участник: Вече съм го сторил?

Башар: Всички неща съществуват едновременно. Ти просто променяш гледната си точка към нещо различно, което се случва.

Участник: Тази пространствено-времева линейна перспектива …

Башар: Да, аз зная, че това ти изглежда по този начин и ще ти се струва, като че ли се преместваш в друга реалност след тази, но това се случва в момента. Единственото, което правиш, е, че преместваш своето намерение, преместваш своя фокус, преместваш съзнанието си върху нещо друго, което вече се случва едновременно.

Участник: Ти си прав, като казваш, че всичко това корелира … че всичко това е просто физика и това наистина съответства точно на квантовата физика.

Башар: Да!

Участник: Всички възможности наистина съществуват в някаква реалност, това е вярно.

Башар: Точно така. Ти не можеш да си представиш не-съществуването. 

Участник: Само за да получа по-ясно разбиране … ако имаше друга моя версия в този момент, с един косъм по-малко, това ще бъде напълно …

Башар: Съществува успоредна реалност, идентична на твоята по всеки възможен начин, с изключение на една субатомна частица.

Участник: Една субатомна частица …

Башар: Да, и т.н., т.н., т.н., т.н., т.н., т.н., т.н., т.н., докато достигнеш до реалности, които нямат  абсолютно нищо общо  с твоята.

Участник: Боя се в момента, че в линеен план, ако умра, а съм искал да преживея случай, в който имам крила, или съм бил дракон, или не зная – каквото и да е, за което мога да си помисля, всякакво преживяване дали това ще се случи моментално, или …

Башар: Зависи от какво равнище създаваш тази проекция. Ако я създаваш от едно равнище, където времето не съществува, като висше духовно равнище, ти ще преживееш това моментално. Ако я създаваш в сфера, в която все още има някаква степен на нужда от понятията за време и пространство, ще има намеса на някакъв процес. Всичко зависи от равнището, на което избереш да преживееш това.

Участник: Аз ще почувствам ли различните градации …

Башар: Зависи на кое равнище се намираш, когато преживяваш това. Да, разбира се, ако преживяваш това на равнище, на което е присъщо да познаваш всички тези равнища, това е начинът, по който ще преживееш това, разбира се. Всичко, което можеш да си представиш на някое равнище, подлежи на преживяване.

Участник: Подлежи на преживяване. О кей.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Помага ми много, Башар, оценявам високо това.

Башар: Добре, и ние те оценяваме високо.

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Бих искала да зная какво да направя, за да чувам по-добре своя Висш разум.

Башар: Млъкни. (смях в залата)

Участник: (смее се)

Башар: Ти знаеш, че съм малко претенциозен. Както сме казали, когато си позволиш да разбереш, че Физическият ум има определена функция и че трябва да го оставиш да изпълнява само тази своя функция, той някак ще се успокои и ще ти предоставя повече възможности да разпознаваш кога Висшият разум ти говори чрез синхронностите в живота ти, чрез въображението ти, чрез сънищата ти, или чрез каквато и друга форма, от която се нуждае, за да ти помогне да разбереш повече коя си. И разбира се, както казахме, радостната възбуда е завършен комплект и съдържа повече възможности за разпознаване на Висшия разум, когато трябва, като следваш на-силната си радостна възбуда и разгръщаш и повишаваш своята вибрация по този начин. Но идеята е да разбереш своя Физически ум, да кажем с помощта на аналогията с една маска за подводно плуване. Ако се спуснеш надълбоко в морето, ти слагаш подводна маска, за да можеш да виждаш по-ясно в тази среда. Това представлява Физическият ум – той е подводната маска, която ти позволява да се фокусираш, за да имаш така нареченото физическо преживяване. Така че идеята е, че това е единствената му функция. Когато обаче кажеш на подводната маска, че тя трябва да ти каже къде да отидеш и че трябва да ти обясни всичко, което виждаш, и всичко, което ще се случи – кое те е довело тук и къде трябва да отидеш оттук нататък, и какво се е случило в миналото – подводната маска просто ще започне да се пропуква. Това не е нейната функция и тя никога не е била направена да върши тези неща. Тя ще се пропука под напрежението и ще се възпротиви на това, и ще се превърне в отрицателното его. Тя ще помисли, че ще трябва да свърши всичко, да контролира всичко и по вашите думи, ще се почувства безпомощна. Но когато си позволите да се отпуснете и кажете: „Не, не, не, твоята единствена функция е да имаме преживяването, което имаме, да се забавляваме, да абсорбираме случващото се, след което да препратим тази информация към Душата, към Свръхдушата и където и да е. Просто се успокой и си върши работата. Остави Висшия разум също да си върши своята работа и работи в съгласие с него”. В момента, в който всеки един от тези два компонента започне да си върши работата, за която е направен, то комуникацията между тях ще стане по-плавна и ти ще я усещаш по-добре, когато имаш нужда от това. Помни, че ти не винаги усещаш, когато получаваш комуникация от Висшия си разум, защото не винаги имаш нужда! Ако винаги чувстваш, когато Висшият разум ти изпраща съобщения, ти няма да имаш време да водиш самостоятелно своя живот, без някой да те прекъсва. Ти много бързо ще кажеш на Висшия си разум: „Моля те, би ли млъкнал?  Остави ме да живея живота си!”  Това е, което Висшият ти разум вече прави. Той ще действа потайно, ще използва това, което е вече под носа ти, и ще ти предлага синхронности. „О, не зная как тръгнах наляво след този завой, когато обикновено завивам надясно, но когато завих наляво, дочух този разговор, от който получих информацията, която толкова много ми трябваше. Как ли се случи това?” Висшият разум вероятно е трябвало само да каже тихичко в ухото ти: „Завий наляво” и това е всичкото, което е трябвало да направи. Само този подтик да тръгнеш наляво, само тази „разсеяност” да тръгнеш наляво в този момент, може да е било едно много настоятелно послание от Висшия ти разум, но ти задължително не трябва да знаеш това. Ти просто трябва да използваш информацията, която се е случила да чуеш. Разбираш ли?

Участник: Да.

Башар: Това помага ли ти да разбереш, че непрекъснато получаваш насоки и съобщения от Висшия си разум, но че не винаги е необходимо да знаеш, че това се случва?

Участник: Да.

Башар: И парадоксът е, че щом приемеш, че е в реда на нещата винаги задължително да узнаваш за всяко едно послание на Висшия си разум, ти вероятно ще се отвориш и ще започнеш да усещаш повече от тези съобщения. Използвай силата на парадокса! Нали така?

Участник: Да.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Помага ми много, благодаря ти.

Башар: Мога ли да ти задам един въпрос?

Участник: Да.

Башар: По време на този разговор, Физическият ти ум беше ли по-тих?

Участник: Да.

Башар: Ето, виждаш ли? Всичко, което трябва да направиш, е, да си представиш това взаимодействие с Висшия си разум и Физическият ти ум ще се успокои. Освен ако има някакъв въпрос, който не си разрешила, при което ще получиш почукване на вратата си, което да изостри вниманието ти. И ако това се случи, благодари му и му кажи, че ще насочиш вниманието си веднага, за да можеш да действаш по-гладко. Нали така?

Участник: Да.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Да, благодаря ти.

Башар: И ние ти благодарим.

Участник: Здравей.

Башар: Добър ден.

Участник: Бих искала само да ти кажа още веднъж „благодаря”.

Башар: Аз искам само да ти кажа още веднъж, че си добре дошла.

Участник: Бих искала да те попитам за работата на Долорес Кенън.

Башар: Какво по-точно?

Участник: Просто нещо, което би искал да споделиш.

Башар: Ако дадено позволение работи при теб, ползвай го, ако не работи, недей.

Участник: Разбирам; нещо, което чувстваш, че е уместно да споделиш относно нейната работа, или …?

Башар: Само тези неща, които ти чувстваш, че са уместни. Това наистина е във ваши ръце, не е наша работа да го легитимираме. Разбираш ли? Ако ти върши работа, използвай го, ако не ти върши, недей. Ако части от него ти вършат работа, използвай тях. От теб зависи да решиш кое ти върши работа и кое не. За-ви-си от теб! Това е твое позволение, в противен случай, нямаше да питаш за него. Нали така?

Участник: Правилно.

Башар: Е, реши сама кое е уместно за теб и кое не е.

Участник: Мисля, че всичко.

Башар: Добре, за сега.

Участник: Правилно.

Башар: Но това може да се промени, така както ти се променяш.

Участник: О кей, тогава можеш ли да ми помогнеш да разбера как да помогна по-добре на децата, с които работя?

Башар: Как да помогнеш на децата на Земята?

Участник: Технически, да.

Башар: Да им помогнеш в какво?

Участник: В общ смисъл.

Башар: Добре, в общ смисъл, можеш да им позволиш по време на образованието им някои конкретни неща. Номер едно – открий какво ги вълнува и адаптирай уроците, които трябва да научат, към тяхното радостно вълнение, а не обратното. Номер две – обучавай ги в безопасна обстановка, как да вземат решения и какви в действителност са последиците от техните решения и действия. Номер три – учи ги, че те са напълно самоовластени, че притежават толкова сила, колкото им е необходимо да притежават, за да имат всичко, което им трябва в живота, без да се налага, без да е необходимо да нараняват себе си или когото и да е другиго, за да го получат. Преподавай им тези три урока и ще имаш едно силно следващо поколение деца. И разбира се, помни, че поколението деца, раждани на вашата планета сега, не са просто едно ново поколение. Те всъщност са един нов биологичен вид. И те не забравят, колкото вас кои са, така че едно от нещата, на които можеш да ги учиш, е, как да те учат на това коя си ти, като се съобразяваш с факта, че много от тях знаят повече за възрастните, отколкото последните за себе си.   

Участник: Разбирам това, но в същото време как да не бъда толкова изтощена от работата си?

Башар: Ако биваш изтощена, ти не следваш своята радостна възбуда.

Участник: Знаех си, че ще последва това.

Башар: Колко си проникновена. Какво от нещата, които би искала да правиш, не правиш, или ако правиш нещо, което ти носи радостно вълнение, може би ти не го правиш по възможно най-вълнуващия те начин? Кое от двете?

Участник: Може би и двете.

Башар: „Може би и двете”. Добре, тогава въпросът е винаги защо не следваш най-силната си радостна възбуда; кое определение, кое убеждение ти пречи да правиш това? От какво се страхуваш? 

Участник: Енергията ми бива ли източвана от други хора и има ли начин да защитавам енергията си …?

Башар: Няма такова нещо и не съществува такава възможност енергията ти да бъде източвана от други хора. Спомни си, че ти си единствената в твоята реалност!

Участник: Хм-м.

Башар: Хм-м. Така че ти може би създаваш илюзията, че други я източват, но всичкото, което казваш, е, че тези хора представляват определения в собственото ти съзнание, които източват енергията ти. Нали така?

Участник: …

Башар: Ако изпращаш енергията си към едно отрицателно определение, по дефиниция ти изпращаш енергията си през една черна дупка. Така че престани да насочваш енергията си към черни дупки и няма да бъдеш източвана. Нали така?

Участник: … … О кей.

Башар: Помни, че в действителност не можеш да бъдеш източена. Ти само създаваш такава илюзия.

Участник: И се справям добре при това.

Башар: И се справяш отлично. Но защо не правиш нещо друго, ако това не ти харесва?

Участник: (въздъхва дълбоко) О, добре, предполагам …

Башар: Не, не, не, не сме свършили! Не можеш да се измъкнеш така лесно. Какво ти пречи да се придвижиш в посока на това, което казваш, че предпочиташ да правиш? Това може би е определение, според което ако го направиш, ще се чувстваш още по-изтощена?

Участник: Ами …

Башар: Да, не, или може би?

Участник: Аз също така не зная дали трябва да изменя перспективата си за това, което правя в момента.

Башар: Разбира се, че това може да е вярно, но всичко, което трябва да направиш, е, да изследваш, за да го откриеш. Много е просто. Изследвай въображението си и кажи: „Ако това, което правя, наистина отразява моята радостна възбуда, но аз съм тази, която го прави да изглежда противното, какво определение имам или какво правя не както трябва, за да му попреча да бъде по-вълнуващо? Имам ли друг начин да правя това? Преча ли си сама да го правя по по-вълнуващ начин, поради това, което приемам като условности на обществото, или поради определения, които съм възприела от семейство, приятели …?” Ако изследваш това и откриеш, че просто няма такова нещо и че това, което правиш, просто не отразява радостната ти възбуда, то ние ти предлагаме да вложиш всичките си способности в нещо, което те вълнува. Така че поне стъпка по стъпка ще започнеш да си доказваш, че нещата, които предизвикват у теб радостна възбуда, могат евентуално да ти осигуряват необходимото в живота. 

Участник: Да, мислила съм много върху това, но наистина няма нещо друго в момента.

Башар: Това е безсмислица! Това е безсмислица!

Участник: Не зная …

Башар: Аз зная! Това е пълна безсмислица. Ти може просто да тълкуваш погрешно това, което имаме предвид под следване на най-силната си радостна възбуда. 

Участник: Що се отнася до работата …

Башар: Точно това казвам – най-силната ти радостна възбуда не е задължително да се прояви под формата на някаква длъжност, кариера или проект.

Участник: О кей, аз разделям това, което е работа, от това, което е извън работата.

Башар: Виждаш ли, ето защо си създаваш тези затруднения. Защото, както казвате във вашето общество: „Една тежка работа, извършвана с любов, не е никаква тежка работа”. Така че ако правиш нещо, което обичаш, твоята работа и твоята любов ще бъдат синонимни, без усилия, и ще те зареждат с енергия. Нали така?

Участник: Да.

Башар: Ти ги правиш да бъдат различни неща, вместо да позволяваш да бъдат едното нещо, което могат да бъдат!

Участник: Аз чувствам много любов на моменти, по време на деня …

Башар: Аз разбирам, че чувстваш това „на моменти”, но ние не говорим за моментите, в които чувстваш това, нали? Ние говорим за моментите, в които не го чувстваш. Нали така?

Участник: Ъ-хъ.

Башар: В противен случай, какъв е смисълът да водим този разговор, нали? Ако всичко е по мед и масло, просто продължи с живота си. Но ти казваш, че не е. Ние разбираме, че ти си способна да създаваш този ефект в живота си, от време на време, но тук сме, за да говорим за времето, когато ти избираш да не правиш това, нали?

Участник: Да, предполагам, че се опитвам да си помогна в най-голяма степен, но предполагам, че това е свързано с …

Башар: Ти искаш помощ?

Участник: Трябва да си помогна сама, нали така?

Башар: Благодаря ти. Защото ако не помагаш на себе си, как би могла да помогнеш на някого другиго? Ти помагаш на другите, като бъдеш най-добрият пример на истинската ти, която можеш да бъдеш.

Участник: Ъ-хъ.

Башар: Ако не си, не помагаш никому, независимо колко силно се опитваш. Всичко, което те виждат в теб, е същата нещастна вибрационна честота, която виждат в себе си. Нещастието обича компания, нали така? Така че в момента, в който престанеш самата ти да бъдеш нещастна, то тези, които имат нужда да видят някого щастлив, за да се уверят, че това е възможно да се случи в живота им, ще те използват като един блестящ пример. Но докато си позволиш да бъдеш това, те ще виждат само отражение на това, което вече чувстват и което не предпочитат, защото това е, което ти чувстваш в тези моменти.  

Участник: И може би това е, което ми отнема толкова много енергия, защото аз …

Башар: Разбира се. Не разбираш ли колко енергия отнема това да бъдеш някой друг, а не себе си? Това е, което те изморява. Ти следваш убеждения, които ти казват, че трябва да бъдеш някоя, която не си. Това е изтощително!

Участник: Зная, защото аз работя за една система и зная, че всичко е …

Башар: Ако го знаеш, действай така, все едно че го знаеш. Защото знанието и действието са синонимни. Нека ти го демонстрирам. Имаш ли някакъв малък предмет, който можеш да сложиш в ръката си – монета, писалка, каквото и да е? Имаш ли такова нещо?

Участник: Да.

Башар: Сложи го на пода. Направи ли го?

Участник: Да.

Башар: Сега го вдигни. Направи ли го?

Участник: Да.

Башар: Мисли ли, преди да го вдигнеш? Каза ли си: „Дали мога да го вдигна? Аз мисля, че мога да го вдигна. Имам ли убеждение, което ми казва, че мога да го вдигна?” Не, ти просто го вдигна. Защо? Защото ти знаеше, че можеш, а знанието и правенето са едно и също нещо. Защото когато знаеш, че нещо е вярно, ти просто го правиш, не го поставяш под въпрос, не се чудиш дали можеш да го направиш, не анализираш убежденията си, за да видиш дали е възможно. Ти просто го правиш и в това се състои разликата. Ти действително правиш това, което знаеш, че отговаря на твоята истина. Нали така?

Участник: Да.

Башар: Така че не казвай, че знаеш, ако не го правиш, защото това е само една лъжа, която казваш на себе си. Но когато наистина го узнаеш, ти ще го направиш. Така както правиш всичко, което действително знаеш, че е истина за теб. Нали така?

Участник: Да.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: (колебливо) Помага ми.

Башар: Пома-а-ага ми. (смях в залата)

Участник: Просто …

Башар: Просто, просто, просто … Нека да видим дали ще мога да открия още едно извинение и още една причина да бъда тази, която не предпочитам да бъда. Нека да съм сигурна, че не съм изчерпала всички извинения, които мога да измисля за това да не бъда тази, която предпочитам да бъда.

Участник: По време на работа.

Башар: Какво значение има това? Какво значение има това? Ти си тази, която правиш разлика. Ако не изпитваш удоволствие от работата си, работи нещо, което ти доставя удоволствие. Какво те спира да работиш нещо, което ще ти бъде приятно? Кои са определенията, кои са убежденията, които имаш относно работа, която би ти доставила удоволствие, които те спират да действаш в тази посока? Че няма да можеш да се издържаш? Какво?

Участник: Просто не зная какво може да е това.

Башар: Разбира се, че знаеш!

Участник: Не зная!

Башар: Просто ти не знаеш, че знаеш, докато първо не изпаднеш в това състояние на радостно вълнение! Помниш ли, когато казахме, че не можеш да възприемеш нещо, чиято вибрация е различна от твоята? Ти трябва да изпитваш радостно вълнение, за да знаеш и да си вдъхновена от нещата, които ще отразяват твоето радостно вълнение. Ти не можеш да чакаш това нещо да се появи, така както не можеш да чакаш отражението в огледалото да се усмихне преди теб! Така че когато си на работа, даже и да знаеш, че не я предпочиташ, първото нещо, което трябва да направиш, е, да престанеш да я отричаш. И да престанеш да отричаш себе си, че се намираш на това място. Идеята да избираш това, което предпочиташ, означава, че не отричаш това, което не предпочиташ. Всички възможности трябва да бъдат равнопоставени. Престани да омаловажаваш работата си и да правиш така, че тя да изглежда, в някакъв смисъл, нещо по-малко ценно от това, което би могла да правиш с повече удоволствие, защото каквото и да е това, което правиш сега, то те е довело до момента, в който си даваш сметка, че има нещо повече, което искаш да правиш! Така че хвани своята работа за раменете, дай й една голяма влажна целувка по устните и й кажи: „Благодаря ти за това, че най-накрая ми показа какво е това, което предпочитам,  след като толкова дълго време ми показваше какво не предпочитам!”

Участник: Ще направя това в понеделник, благодаря ти.

Башар: Добре, и тогава ще използваш това, което не предпочиташ, за да те изстреля в посоката, която предпочиташ, вместо просто да стоиш и да униваш относно това, което не предпочиташ, и да не правиш нищо, за да промениш нещата. 

Участник: Не бих казала, че съм отишла толкова далече, но разбирам …

Башар: Аз казвам, че си отишла толкова надалече! И ти ще почувстваш, че си отишла толкова надалече, ако останеш достатъчно дълго на място, на което не предпочиташ да бъдеш. То ще се обърне против теб и ще те изрита от гнездото, по какъвто и начин да трябва да го направи. Защото това е, което искаш от него да направи. Когато не предпочиташ нещо, ти го молиш да почука на твоята врата и да каже: „Да знаеш, че трябва да си тръгнеш”. Ако го пренебрегнеш, то ще почука по-силно и ще ти каже: „Наистина трябва да си тръгнеш, знаеш ли?” Ако пренебрегнеш и това, то ще заблъска на вратата ти и ще ни каже: „Моля, моля, моля, мо-о-о-о-ля, трябва да си тръгнеш!” Ако пренебрегнеш и това, то ще изрита вратата и ще каже: „Уволнена си! Марш навън!” … Това се случва, когато отказваш да чуваш сигналите, които даваш на себе си по отношение на нещо, което не предпочиташ. Колкото по-дълго ги пренебрегваш и се колебаеш да се придвижиш в посоката, която предпочиташ, толкова сигналите ще стават по-силни и настойчиви. Нали така? Така стават нещата. 

Участник: … …

Башар: (към аудиторията) Разберете нещо относно Закона за привличането, защото той приляга идеално за разбирането в този случай. Не е неправилно да се каже, както правят това някои хора, че Законът за привличането на вашата планета означава, че трябва да притежаваш вибрацията на нещо, което желаеш да привлечеш. Това е чудесно. Но това не отразява пълно или дълбоко разбиране на действието на този закон. Ето истинската тайна на Закона за привличането. Вие притежавате присъща вибрационна честота. Тя е изключителна и уникална за всеки от вас. Тя е като маяк, като морски фар, който блести и излъчва тази уникална честота на вашето същество. Вие никога не спирате да излъчвате тази светлина; тази честота, тази енергия никога не престава. Всичко, което е в синхрон с тази честота, прави всичко възможно, за да дойде при вас. Всичко, което не съответства на тази честота, прави всичко възможно да се отдалечи, колкото може повече от вас. Ако нещата, които не са в синхрон с този маяк, не достигат до вас, това е не защото вие не вибрирате с резонанса, който е нужен, за да ги привлече, а защото вашите определения и убеждения ги държат на разстояние! Ако нещата, които се опитват да се отдалечат от вас, не могат да го сторят, това е не защото те не се опитват да го сторят, а защото вие сте се вкопчили в тях. Така че истинската тайна на Закона за привличането не е как да се научите да привличате това, което предпочитате, а как да се научите да се освобождавате от нещата, които не предпочитате! За да може да приемете това, което се опитва да се добере до вас автоматично, по определение! Това е истинската тайна и затова тя не изисква никакви усилия. Става въпрос само за това да се отървете и да приемете, а не да се научите да правите нещо, което вече правите. (към участника) Намираш ли смисъл в това?

Участник: Да.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Да.

Башар: Благодаря ти.

Участник: Благодаря.

Башар: Отново: това се свежда само до истинско разбиране на инструмента, до истинско разбиране на физиката, до истинско разбиране на структурата на Съществуването и да знаеш как да я използваш. И да не работиш срещу нея! Това е всичко, за което става дума – да следвате потока на истинската си същност, да не плувате срещу течението, да не се съпротивлявате на естествената си природа. Всяка борба, всяко страдание, всяка болка при преживяването на вашата реалност, произлизат от съпротива срещу естествената ви природа! Спрете да се съпротивлявате срещу естествената си природа, престанете да спорите с Творението. Следвайте потока на нещата. Вярвайте ми, че това е много по-забавно. Нали така?

Аудиторията: Да-а.

Башар: Зависи от вас. Всичко е напълно в ръцете ви, напълно под ваш контрол! Това, което казвате, става и това, което излъчвате, е това, което получавате в отговор. И това е всичко.

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Имах толкова много въпроси, но 80% от тях вече получиха отговор.

Башар: О, 80%, не е толкова лошо.

Участник: Не е лошо … Имам един въпрос, който ме изгаря от доста време.

Башар: О, изгаря, извади го навън, преди да те превърне в пепел.

Участник: Преди всичко това, което виждаме във филмите, има ли нещо общо с това, което се случва?

Башар: Много хора, които работят на творческа честота, усещат неща, които в действителност се случват, макар че може да им придават определена форма, която е по-подходяща за вашата реалност и интерпретация на нещата. Много хора установяват контакт с неща, които наистина се случват. Например вие имате и сте имали от известно време една форма на изкуство, която наричате „Стар трек”, нали?

Участник: Да.

Башар: В тази конкретна история имате една идея, наречена „Основна директива”, нали така?

Участник: Да.

Башар: Е, тя съществува. Политиката на ненамеса в живота на други цивилизации, които не са готови да разберат, че съществува едно галактическо общество. Ние прилагахме такава политика спрямо вашия свят доста дълго време. Тази карантина бе вече премахната от няколко години. И сега ние вземаме директно от вас информация за това кога действително ще настъпи подходящият момент за осъществяването на по-открит контакт. Но вече не нашият закон е този, който пречи на контакта, а вече всичко е във вашите ръце. Ето това е един пример за нещо, което някой е почувствал и което наистина съществува в нашия Междузвезден съюз. Нали така?

Участник: Да.

Башар: И отново: за да дадем по-обширен отговор, всичко, което може да си представите, действително се случва на някакво равнище на съществуване. Това не означава, че се случва точно по начина, по който си го представяте във въображението си, или че се случва на равнището на съществуване, за което си мислите. Но то съществува някъде – даже и ако съществува в едно напълно нетелесно състояние и ако изглежда че е такова, без всъщност да е. Но то все пак съществува. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Да.

Башар: Сигурна ли си?

Участник: Намирам смисъл в това.

Башар: Добре.

Участник: Тогава имам следния въпрос. Има един филм, наречен „Извънземен” (Alien).

Башар: Да.

Участник: След като го видях, бях преследвана в продължение на десет години …

Башар: О, колко вълнуващо!

Участник: Имах истински кошмари, в които онова нещо излизаше от стомаха …

Башар: В действителност не, ти не си имала точно това. Това, което се случва, е, че си имала срещи с други същества, тези спомени са били подтиснати и когато си видяла филма, той е задействал на несъзнателно равнище срещите, които си имала и от които си се изплашила. Филмът е задействал нещо, което действително се е случило в твоя живот, но което не си спомняш напълно. Разбираш ли?

Участник: … … (колебливо) О кей …

Башар: Сигурна ли си, че разбираш? Разбираш ли понятието на вашата планета, наречено „отвличане от извънземни”?

Участник: Да.

Башар: Е, ти си част от това.

Участник: Била ли съм отвлечена?

Башар: Да.

Участник: О, Господи!

Башар: Много пъти.

Участник: О, Господи!

Башар: И идеята е, че макар много от тези спомени да са били подтиснати, филмът ги е предизвикал до степен, че да те преследват, защото те ти казват, че има нещо, което не си спомняш напълно и което е реално. Не филмът е реален, а твоите преживявания, които те преследват. Това не означава, че преживяванията са били нещо, от което в действителност трябва да се страхуваш. Това само ти показва, че си била изплашена по време на преживяването, защото си почувствала, че не контролираш положението и че те според теб са били извънземни същества. Нали така? Следиш ли мисълта ми дотук?   

Участник: Да, просто това предизвиква у мен повече въпроси.

Башар: Добре, аз разбирам и съм на път да отговоря на два от тях.

Участник: О кей.

Башар: Съществата, които обикновено наричате „Сивите” и които са замесени в този конкретен сценарий, не са всъщност извънземни, в най-точния смисъл на този термин. Както вече сме споменали, те са всъщност мутирала раса хора от една успоредна Земя, които разрушиха своята реалност, загубиха способността си да се възпроизвеждат и знаеха, че единственият начин да реконструират своята култура, бе, в определен смисъл, да се прехвърлят в една успоредна реалност, която все още съдържаше хора с жизнена ДНК, да смесят този генетичен материал със своя собствен, за да създадат една хибридна раса, част от която сме ние и която продължава живота на тяхното общество. Ти, на по-високо равнище, се съгласи да участваш в това, макар Физическият ти ум да не го помни. Но на духовно равнище ти се съгласи да участваш в това и едно от съществата, което в действителност си срещнала в това конкретно преживяване, е всъщност една успоредна твоя версия в онова общество. Намираш ли повече смисъл в това? 

Участник: … … … Никога не съм загубвала говора си през целия си живот. (смях в залата) Да, намирам смисъл.

Башар: Добре, ето едно предложение към теб. Не бягай от страха, бягай към него. Защото това е само едно тъмно стъкло, през което можеш да преминеш. И когато преминеш от другата страна, ти ще се пробудиш с едно разбиране за това, което се случва, и ще започнеш да си спомняш повече за своето съзнателно участие в целия сценарий, който е свързан с еволюцията на вашата планета. Защото евентуално вашият свят ще стане това, което сме нарекли шеста хибридна раса. Тези срещи са част от това преживяване. Нали така? 

Участник: Да.

Башар: И така, ти се съгласи да участваш в това и ако помолиш за повече яснота, когато заспиваш – помоли за повече яснота, повече припомняне – и евентуално това ще ти бъде дадено. Защото ти ще изхождаш от позиция на сила, позиция на равнопоставеност, ще знаеш, че всъщност не си изгубила контрол, ще разбереш своята роля в цялата програма и ще придобиеш повече увереност в способността си да общуваш по-ясно с тези същества, ще бъдеш повече уверена в това, което се случва, и ще имаш повече очевиден контрол върху тази ситуация. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Да. Искам да попитам – тези Сиви хора, те действат ли като ангели в моя живот?  

Башар: Е, не точно. Те наистина те пазят от време на време, но не в смисъла, който ти имаш предвид, когато използваш термина ангели. В Съзнанието съществува ангелско царство и духове, които те насочват и пазят. Сивите същества от време на време действат по подобен начин, но не точно така, както ти си представяш, когато си мислиш за ангелите. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Да, те спасявали ли са живота ми три пъти? В живота ми има три чудеса, които се случиха.

Башар: Те са взели участие в това, но то също е включвало същества от по-високо ниво. С други думи, ние долавяме, че поне в един от тези случаи ти действително си умряла. Но ти е била дадена възможност да продължиш живота си, без да знаеш, че си умирала. Това е възможно, ако искаш да знаеш. Защото всичко, което правиш, е, да се преместиш в успоредна реалност, където все още съществува една твоя версия. И ти просто продължаваш напред, все едно че нищо не се е случило, или в краен случай си казваш: „О, добре, не зная как се измъкнах от всичко това!” Ти всъщност не си се измъкнала, но нещата са направени така, че да изглежда, че си успяла. 

Участник: О кей, мога ли само да кажа това …

Башар: Да, можеш да кажеш, каквото пожелаеш.

Участник: Миналия февруари аз паднах по стълбите с лице върху цимента.

Башар: И си счупи врата. И умря.

Участник: И всичко се размина без драскотина по лицето ми, когато се свестих.

Башар: Защото това вече не си била ти … която си паднала по стълбите. Ти си в друго тяло, в друга реалност, които са толкова подобни, че не знаеш, че не са същите. Но това все още отговаря достатъчно на житейската тема, която изследваш. Осмисляш ли това?

Участник: … … (смее се)

Башар: О, тя загуби гласа си отново! (смях в залата) Това помага ли ти?

Участник: … Аз … аз трябва да се напия след всичко това.

Башар: Добре, нека кажем засега, нека това да попие, нека да го абсорбираш по начин, който е най-подходящ за теб, и в този момент аз само ще ти пожелая приятни сънища! 

Участник: Благодаря ти.

Башар: И аз ти благодаря.

Оранизатор: Добър вечер, Башар.

Башар: Добър ден.

Оранизатор: Как си тази вечер?

Башар: Идеално, а ти?

Оранизатор: Също идеално.

Башар: Благодаря ти. Един момент. Когато кажем „идеално”, ние нямаме предвид, че никога не се променяте, но че това, което сте точно сега, е една идеална версия на това, което сте в момента. В следващия момент, тъй като се променяте, ще станете различна версия на „идеално”, в зависимост от това, което трябва да бъдете в дадения момент. Така че идеалното състояние не означава, че не се променяте. Това означава само, че ставате друга версия на идеалното. Моля продължи.  

Оранизатор: Имаме въпрос от слушателите ни през интернет. Ние създаваме свои версии на света, който преживяваме, и не можем да преживяваме нещо директно …

Башар: Съществува директно преживяване, но това не се случва на равнището, което наричате физическа реалност, защото по определение, физическата реалност е едно преживяване на привидно разграничение, отделяне. Така че да, има директна връзка, но само на много високо равнище. Така че моля разберете разликата между двете.

Организатор: Вторият въпрос е, след като казваш, че ние никога не сме сами, как тези две неща се съчетават? След като физическата реалност е напълно наше собствено творение?

Башар: Но това не отменя факта, че всеки друг има същото преживяване. Така че съществуват едновременно всички останали и само ти. Спомни си, че не става дума за „това или онова”, а за „това и онова”. Винаги съществуват всички останали, всички други аспекти на Творението, като автономни реални същества, и в същото време има само едно. И двете са верни. Това помага ли?

Организатор: Абсолютно.

Башар: Нещо друго?

Организатор: Мисля, че това е всичко.

Башар: Добре, благодаря ти.

Организатор: Благодаря много.

Башар: Ние ви благодарим за това, че бяхте толкова изящно верни на себе си. И ние ви благодари за позволението да осъществим това взаимодействие, за позволението да направим това предаване и за отраженията на „Всичко, което е”, което сте. Пожелаваме на всички ви един вълнуващ, творчески, активен и знаещ чудесен ден във вашия физически сън. Сладки сънища и приемете нашата безусловна любов.