(с) Превод АТИ, 2017 г.

Дейвид Уилкок: Добре дошли в Космическо разкритие. Аз съм вашият домакин Дейвид Уилкок и ние сме тук заедно с нашия специален гост Клифърд Махути, към когото ни насочи нашият свидетел Кори Гууд, за да продължим удивителната си дискусия.

Клифърд, добре дошъл в предаването.

Клифърд Махути: Радвам се да бъда тук.

ДУ: И, Кори, благодаря за участието ти.

Кори Гууд: Благодаря.

ДУ:  И така, Клифърд, сега ще започнем да говорим за някои от тези много интересни артефакти, които твоите хора, зуни, притежават. Ти си заявил пред широката публика, че вярваш, че това са извънземни артефакти. Можеш ли да бъдеш малко по-конкретен?

КМ: Мисля, че първите извънземни неща, за които научих, бяха кристалите. И те са били използвани едновременно като предаватели и приемници, така че предполагам, че биха попаднали в категорията приемо-предаватели (transceivers).

ДУ: Хм.

КМ: И те са ги използвали за комуникиране с други групи, в този случай вероятно с някои от свещените групи тук на планетата, както и на други места.

Имаше и някои артефакти, съхранени през годините, но повечето от тях сега са в ръцете на хора, които не знаят какво представляват те.

ДУ: Значи те изглеждат като обикновени кристали, или имат специални форми? Те как изглеждат?

КМ: Формите им са различни. Някои от тях са естествени. Все едно, че вземаш един обикновен кварцов кристал – същия размер. Някои са кръгли – кристалните топки, които те използват, за да виждат в другите общества и в другите групи по целия свят.

И аз съм изучавал това, което използват сега в компютрите. Кристалите биват използвани също така в компютърните технологии, предимно за съхранение на данни.

Вярвам, че те ги използват като банка за информация, която може да бъде безкрайна. И, разбира се, те също така се свързват с други, вероятно извънземни или подземни системи, на които предават съобщения. Това са технологии, които са съществували, доколкото разбирам, от началото на индианската култура и от възникването на индианците като хора.

КГ: Значи всъщност кристалите съхраняват информация?

КМ: Да.

КГ: Значи тук има нещо като съвпадение. В едно предишно предаване на Космическо разкритие ние говорихме за Аншар, групата от Вътрешната Земя.

И те използват кристали като гигантски компютри, като банки за съхранение на информация.

КМ: Ъ-хъ.

КГ: Това е едно интересно съвпадение, при положение че те могат да съхраняват информация в тях и да ги използват като приемо-предаватели за връзка с други хора от космоса, както и с Вътрешната Земя.

КМ: Аз мисля, че те са от различни измерения, ако искате да погледнете на това по този начин, не само от измеренията, които са известни на нас хората. Аз мисля обаче, че те също така отиват отвъд други измерения или зони, или може би в някаква между-измерен тип система, от която наистина нямам никаква представа. Във всички случаи обаче мисля, че тези съобщения в повечето случаи биват получавани моментално.

Също така, много от тези неща са били използвани от примитивните племена с цел лечение. Тези лечебни практики са били използвани също за връзка с други групи, във вътрешността на Земята или в космоса, и даже на повърхността на Земята, когато това е било необходимо за пренасяне на знания. И обикновено това става без използване на език. Предполагам, че просто става предаване в една различна зона …

КГ: Мисъл.

КМ: … на комуникация. Мисловни процеси.

КГ: Правилно.

ДУ:  И така, Клифърд, имаше ли други артефакти, които зуни са получили от звездните хора, които да са ти известни?

КМ: Мисля, че имаше доста неща, оцелели през хилядолетията, но повечето са били иззети от ранните изследователи, като смитсонците. Има много останали писмени доказателства. Аз даже съм виждал тези доказателства още през 1960-те – за неща, които те за иззели от зуни по време на различни експедиции, като се започне още през 1880-те. Те даже са разкопавали разни руини – оригиналните руини, които са били там по време на испанското нашествие. Така че някои артефакти са били съхранени в Смитсоновия институт.

Ние отидохме години по-късно да си поискаме тези неща, но те ни казаха, че са се отървали от тях и че те не могат да бъдат проследени. В същото време аз ги видях през 1966 г. – някои от маските, както и някои от принадлежностите, използвани за религиозни и лечебни цели, както и някои от оригиналните артефакти, които бяха иззели от племената.

Също така има доста неща в други различни музеи, като Хайд музей (Hyde Museum) в Ню Йорк и други музеи из цялата страна. След приемането на Закона за репатриране на индианците и Закона за опазване на гробниците, много неща бяха върнати на индианците, но подробностите на целият този процес не ни станаха известни.

КГ: Възможно е да е имало извънземни технологии сред това, което са отнесли от Смитсониън институт, защото преди ти спомена, че е имало … ти спомена за „летящи щитове”, които са били предадени (от извънземните) на коренното население, и те действително са летели в тях.

КМ: Те не само са използвали тези щитове, но в древните времена са използвали и други летящи машини за придвижване.

ДУ: Когато казваш „щитове”, бих искал да поясним. Дали това са скулптури, които са изглеждали като летящи чинии, или са действително летящи съдове?

КМ: Това са летящи съдове, които просто изглеждат като щитове, летящи щитове.

ДУ: Ох!

КМ: Говори се също и за летящи кратуни, които са кръгли летящи съдове.

ДУ: Ах!

КМ: Защото в онези времена хората е нямало с какво друго да ги сравняват.

ДУ: Правилно.

КМ: Това са били неща, които те са познавали. Така например щитът би бил нещо, с което се защитаваш. В онези времена повечето индиански племена са воювали с щитове, така че това е единственото сравнение, което са могли да направят.

ДУ: Ти може би знаеш, че тук в телевизия Гая ние сме изследвали някои доста необикновени, човекоподобни мумии. Ти срещал ли си някакви подобни артефакти?

КМ: Запознат съм с тях само чрез информация, която съм получил. Така например този индианец хопи ви е говорил за хората-мравки, с които неговото племе е добре запознато.

Чувал съм и за други мумифицирани същества, които те са извадили от каньона Чако, според същия този човек, и те са били в дървени кутии, които те са транспортирали от Чако до земите на хопи.

ДУ: Хм.

КМ: На пръв поглед те ми изглеждаха мумифицирани, но после се оказа, че са покрити с нещо, което приличаше на … Ако погледнеш парче махагоново дърво или махагонов корен, той изглежда като полиран. В същото време аз можех да почувствам веднага, че това бе нещо, което някога е било живо същество. То бе около … бих казал, че бе толкова дълго. (Клифърд показва с ръце около 80 см.)

ДУ: Казваш, че то е било полирано?

КМ: Да, беше покрито с нещо като смола или някаква смес.

ДУ: Като нещо използвано при мумифициране?

КМ: Да.

ДУ: Уха!

КГ: Те вероятно са видели … В течение на времето те са открили дървесна смола и запазени в нея буболечки и така са открили, че могат да запазват …

КМ: Те са били научени от извънземните същества как да опазват тези неща. Ние всички сме били обучени от тези същества.

ДУ: Тази мумия изглеждаше ли като обикновено човешко същество високо около 80 см, или имаше някакви особени черти?

КМ: Имаше много, много необикновени черти. Въобще не изглеждаше като човек.

ДУ: Наистина?

КМ: Да. Изглеждаше като … Първата ми реакция бе, че това е едно извънземно, защото бях виждал толкова много техни изображения. Всичко, което бях изучавал през годините, ме накара да повярвам, че това бе същество не от тази планета, или нещо, което не произхождаше от обикновените човешки или животински същества … кентавър …

ДУ: Добре, мога ли да ти задам няколко въпроса?

КМ: Разбира се.

ДУ: О кей. Имаше ли пет пръста, или …

КМ: Не, тогава аз нямах време да се вглеждам в подробности, защото той само ми го показа набързо и каза: „Ние ще разгледаме това следващия път.” И аз го уважих, и казах: „Добре, чудесно.”

КГ: И има възможност да можем да го подложим на рентгенов анализ.

КМ: Той даже предложи някой да разгледа тези неща, защото той е последният, който ги притежава във Фърст Меса. И той иска да бъде запомнен с това, че притежава тази информация.

Той по някакъв начин искаше да ме попита: „Какво да правя?” И аз му казах: „Мисля, че трябва да го документираме.” 

И един от тях подложи тези неща на научен анализ, защото те са прекалено важни, за да бъдат оставени ей така.

ДУ: Допускам, че то има човешки тип глава с очи, нос, уста, или …

КМ: То притежава черти като тези на хората: очи, крака, ръце.

ДУ: Но всички пропорции са различни.

КМ: Пропорциите са различни. И това може да е било едно от малкия тип същества … защото те са най-различни. Според нашите учения, те са с най-различни размери. Даже при хората-мравки размерите са различни. В света на насекомоподобните има същества с различни размери.

ДУ: Уха!

КГ: Той знае ли историята на откриването му?

КМ: Да, той притежава цялата история.

КГ: Отлично.

КМ: Той също притежава подробна информация за това как го е получил, кога се е случило това, датите и т.н. Той е твърде педантичен в това отношение.

Господин Малава – това е хопи името му, и той притежава много информация. Той е последният шаман от хопи племето Фърст Меса.

Те всички са различни. Той е станал говорител на запазилото се през вековете и наследеното от прадедите и от групата, която му е предала тези учения. И той счита, че сега е времето светът да узнае, придимно по две причини.

На първо място, той иска да поправи написаното от тези други хора, които са разказвали всякакви измислици относно индианците хопи.

Втората причина е, за да предостави информацията на бъдещите поколения. Макар и да изглежда да сме в края на този четвърти свят, той иска да предаде тази информация на следващото поколение, за да имат младите представа за историята на хората хопи.

Той притежава толкова много информациая, не само относно мумифицираните същества, за които разказа, за летящия щит, но също така и за астероиди и това, което се е случило в миналото и може да се случи и в бъдеще.

Той е в етап от живота си, в който иска да предаде тази информация на широката публика. И никой … Той се опита да намери някого, който да изпълнява задълженията му и функцията му във Фърст Меса, но не може да намери никого, който да стане негово протеже.

Ето защо той иска да документира всичко това и да го предаде, като се започне от най-простите неща, до по-специалните, за които разговаряме сега.

КГ: Можеш ли да обясниш малко повече за хопи предсказанията – за първия, втория, третия и четвъртия свят и защо ние се намираме в четвъртия?

КМ: Първите три са били разрушени от природни сили, като земя, вятър, огън, земетресения. И последната сила, разбира се, наводненията.

Ето защо ние, хората пуебло, оцеляхме в Големия каньон и ние сме станали нещо като настойници на различните насекомоподобни хора. Това ни казва нашата история. Това не е нещо, което сме си измислили. Не става въпрос за това, че някой е пристигнал и ни е съобщил тази информация. Това е част от нашата история и това е нашата система.

КГ: Каква е връзката между насекомоподобните хора и третия и четвъртия светове?

КМ: Както те го описват, мисля, че те са били не само от Вътрешната Земя, но според ученията, те са били от други извънземни системи, които принадлежат към същата категория като Пазителите на нашата Земя, които са видели тази катастрофа.

Имало е причина за всички тези прочиствания, така да се каже.

Земята е трябвало да бъде прочистена от лошите неща. Мисля, че същата теория е приложима към динозаврите и към гигантите, които е трябвало да бъдат премахнати.

И този, който отговаря, независимо дали го наричате Бог, или Висш Дух, или нещо друго, е този, който се е заел, и е казал: „Ние прекалихме в тази крайност и допуснахме грешка, така че нека да прочистим тук отново.”

Или: „Човечеството не направи това, което му казахме да направи, и се отклони, така че ние трябва да разрушим тази планета, където хората забъркаха такава голяма каша.”

И мисля, че това се повтаря; историята се повтаря.

КГ: Да.

КМ: Така че сега сме в … хопи, зуни и пуебло казват, че сега ние сме в края на четвъртия свят.

ДУ: Дали всеки от тези светове, описани по този начин, завършва с някакъв вид катастрофа – тези прочиствания, за които говориш?

КМ: Според историята, която съм изучавал, те са им предоставили възможности да не достигнат до този момент, но те са придължили и са надхвърлили това, което са им казали да не правят. Така че те са достигнали до момента, в който са им казали: „Е, след като не следвате това, което сме ви научили, и прекалявате, ние нямаме друг избор.”

КГ: Когато хората-мравки са разбрали, че сте достигнали края на третия свят, къде те са отнесли зуни, за колко дълго време и какъв е бил животът там, където са отишли?

КМ: Според ученията, ние сме били в четвъртия подземен свят. И те са прогресирали стъпка по стъпка от четвъртия свят, който е бил „един тъмен свят”. След това всеки слой, през който са преминавали, ставал все по-чист и по-светъл от предходния.

Има много, много истории за това как са стигнали до следващия свят. Хопи са използвали тръстики, за да се изкачат. Зуни разправят за отглеждането на определено дърво и мисля, че това са само алегории за действително случилото се.  

И така те са се изкачили до следващия свят и са останали там известно време. И след това сме пристигнали в това, което наричаме „свят на светлината”.

И те използват алегорията за Бащата Слънце, който е създал този свят, което е вярно до известна степен, поради това, което в днешно време знаем за слънчевата енергия.

Така че тук са намесени много неща, които … ако го погледнем от научна гледна точка, което е вярно от гледната точка на квантовата физика, и след това го погледнем от духовна гледна точка, и ги съпоставим, то те съответстват идеално на интерпретацията на индианските учения и на модерната физика.

Те говорят за същите неща, но с различен език и с различни понятия.

КГ: Зуни и хопи живели ли са под земята в продължение на поколения?

КМ: О, това е продължило хилядолетия.

КГ: Хилядолетия.

КМ: Да, най-малко.

КГ: И когато сте се появили на повърхността, знаеш ли откъде твоите хора са се появили и къде сте отишли след това?

КМ: Ами те говорят за Големия каньон …

КГ: Големият каньон.

КМ: Има няколко места. Сливането на Малкото Колорадо идва от изток. А Голямото Колорадо … има един травертинов купол. Наричат го „Сипапуто” (The Sipapu).

Всички индианци говорят за „Сипапу” или за „Сипапулима”. И това е мястото, където те са се появили от други части на вселената, където има портал, през който преминават, нещо, което днес наричаме време-пространствен тунел или завихряне.

КГ: Уха! Значи когато зуни са били отведени под земята, те може да са се озовали на друга планета през един портал.

КМ: Ъ-хъ. Мисля, че ако наистина погледнеш на това от научна гледна точка, те всъщност са били транспортирани не само в един вътрешен свят, но и другите същества са дошли от космоса. Те са дошли през същите така наречени време-пространствени тунели. И те са дошли направо през тях.

Имаше една експедиция, специално от моето племе зуни, която … те рекрутираха поне 20 души всяка година. Те ги отвеждаха в Големия каньон и пътуваха с лодка около 10 дни, и идентифицираха всички свещени места. Индианците не знаеха, че тези, които са ги наели, търсят тези завихряния и всъщност са им ги показали.

КГ: Галемият каньон крие много други мистерии. Още в 1800-те там са открили някои артефакти, които са приличали доста на тези в Египет.

КМ: Ъ-хъ.

КГ: Имаш ли информация за това?

КМ: Всъщност ние заснехме един документален филм – мисля, че преди четири години. Нарича се „Експедиция до Сипапу”. Целта ни бе да отидем там и да потърсим следи от експедицията през 1980 г., финансирана от Смитсониън институт чрез човек на име Кинкайд (Kincaid).

И ние всъщност влязохме в пещерата и търсехме онова място. И докато бяхме там, се извършваха някакви сондажи. Не знаехме, че има такова нещо, докато не отидохме на място.

И целта ни да отидем там бе да намерим пещерата, където са открили тези египетски и будистки статуи, взети от експедицията на Кинкайд и транспортирани в Смитсониън институт във Вашингтън.

Направихме официално запитване и ни казаха, че са изхвърлили тези златни статуи в океана.

ДУ: Да.

КГ: Чували сме за кости на гиганти, за тела на гиганти, изхвърлени в океана от Сминсониън в миналото.

КМ: Да. Но тази експедиция е документирана в Ю-тюб. Тя се нарича „Експедиция до Сипапу”. Това са факти. Ние изследвахме архивите.

КГ: Но ти не си спомняш конкретни истории за хора от различни места, живели там?

КМ: Трябва внимателно да слушаш тези истории и да разбираш езика, за да разбереш какво ти казват. Когато те казват, че са преминали през … Спомни си, че аз казах, че те са преминали през различни слоеве.

КГ: Да.

КМ: Така че те трябва да са били доста надолу. И това е … И ние имаме един цикличен живот. Ние всички се завръщаме там, където сме били, което е Вътрешната Земя.

Вътрешната Земя е била посещавана по време на преживявания извън тялото. Познавам много хора, които са били там, и те са били толкова тъжни да се завърнат обратно тук, защото там е толкова красиво. Аз зная, че те не лъжат. Те не могат да ме излъжат.

ДУ: Разбирам.

КГ: Аз също имам такова преживяване.

КМ: Да, те казват, че там е красиво. Казват, че не са искали да се завърнат обратно тук.

КГ: Вярвам в това, което ти казваш. Ти спомена също така за различен тип насекомоподобни.

КМ: Тези, които приличат на богомолки?

КГ: Да. Много хора в нашата аудитория би трябвало да са запознати с приличащите на богомолки насекомоподобни.

КМ: Да. Мисля, че имаше и други видове, не само тези, които са основно на повърхността, или под земята като мравките, но имаше също така и други видове, които бяха също учители.

КГ: В интелигентните таблети открих нещо, което ми се стори интересно относно коренните жители на Америка, които разказват за една група, наречена „Две сърца”.

КМ: Ъ-хъ.

КГ: И това ми се стори интересно, защото Рептилите имат едно основно и едно второстепенно сърце. Мислиш ли, че това са същите същества?

КМ: Според митовете и историите на зуни, всички създадени хора са били добри хора. Имало е обаче хора с две сърца, които сега наричаме „хора на Тъмната сила”, като по-грубият термин е „хора-магьосници”. Това са тези, които наричаме „хора с две сърца”, защото те не следват същата мисия като обикновените човешки същества. Тяхната мисия е да бъдат Тъмната сила, за да установяват баланс.

КГ: А, да.

КМ: И балансът, това е контрол на броя на населението. Те обаче са прекалили с този контрол и са станали по-силни, и това е, което преживяваме точно сега. Ние сме с нарушен баланс спрямо Тъмната сила. Но това ще бъде поправено.

ДУ: Едно от нещата, Клифърд, по отношение на изследванията, което е струва ми се много съществено, това са тези удължени черепи, открити първоначално в Южна Африка, така наречените „Боскоп черепи”.

КМ: Ъ-хъ.

ДУ: Мозъкът на тези хора е бил двойно по-голям от нормалния човешки мозък. Това не е резултат от пристагяне на черепите в детска възраст. Ние ги откриваме в Сибир, както и в Южна Африка. Египетските изображения на фараоните имат същите характеристики. Сега ги откриваме и в гробници в Европа. Също така някои от класическите рисунки на маите също показват хора с удължени черепи. Интересно ми е дали имаш информация по този въпрос.

КМ: Според теорията, с която съм запознат, в началото, за целите на лидерството при изпълнение функциите на „новия човек”, е трябвало да имат една хибридна програма. И тези хора по онова време са били все още на етапа на превръщане в напреднали човеци. Аз говоря за коренните жители.

Така че те е трябвало да имат един преход. И вярвам, че на база молитвите и ритуалите, и това са просто историческите факти, основани на задълбочено изследване на тези неща, това са били специален тип хора. Те са имали черти различни от тези на обикновените хора.

Така че даже в историята на зуни, духовенството е било нещо като наполовина извънземни, но в същото време и наполовина човеци.

Така че те са поставили началото на тази линия на организациите на хората със синя кръв. И това е било дело на определена група, една кланова система, определена обществена система. Това са много общества на много различни места. Общество на лечителите, обществото качина, обществото на духовниците –  всички са различни и всяко има определени функции.

ДУ: Клифърд, какво мислиш за казината, построени върху земите на американските индианци?

КМ: Казината се намират в индианските резервати. Вярвам, че има редица дейности, строителни работи, които се извършват в тези резервати, защото това е земя, в която не е разрешен достъп на външни лица. Тя е като националните паркове или като военните бази, със същия статут.

Така че те могат да правят там каквото си поискат. Целта на казината е да отвлекат хората от обичайните им дейности и номер едно – да им вземат парите. Това е едно друго средство за размътване на мозъците след алкохолизма. Хората там вече страдат от домашно насилие, наркотици и всичко останало.

КГ: Защо да нямат и малко хазарт!?

КМ: Хазартът е … Той може да се упражнява и в трезво състояние.

ДУ: Мислиш ли, че всяка от тези земи, свещени за американските индианци, има отдолу подземни области и че казината са построени там като удобни прикрития за достъп до тези подземни места?

КМ: Да, особено например в Джикарила Апачи, Дулсе (Ню Мексико). Мисля, че там има две казина. Има легенди и митове за някои от тези места, където са обитавали подземните хора, които са там и в наши дни. Там те са установявали директен контакт с тях. Постепенно обаче те започнаха да издигат огради, започнаха да ги изолират. Ние повече нямаме достъп там.

КГ: Значи военните са тези, които са забранили достъпа до тези места?

КМ: Всъщност никой не знае кой го е направил.

КГ: О кей.

КМ: Никога не съм успял да получа информация от тези хора, защото … Мисля, че те са подписали някакъв документ: „Ако някой те попита това, няма да казваш нищо.”

КГ: Неоповестяване.

КМ: И местните хора са си казали: „Ами тогава …” И са им платили много добри пари.

ДУ: Добре, Клифърд, това бе наистина чудесно и аз съм много благодарен, че реши да споделиш своите знания с нас.

Кори, би ли искал да му кажеш нещо накрая?

КГ: Да. За нас беше чест да бъдеш тук и да изложиш тази информация. Щастлив съм, че това може да помогне за коригиране на доста погрешни представи относно хората на хопи и зуни.

КМ: За мен бе удоволствие.

ДУ: Благодаря ти, Клифърд. Благодаря и на вас зрителите. Това е Космическо разкритие с Кори Гууд, мен, Дейвид Уилкок и с нашия специален гост, Клифърд Махути.