(с) Превод АТИ, 2018 г.

Дейвид Уилкок: Добре дошли отново в Космическо разкритие. Аз съм вашият домакин Дейвид Уилкок. Днес имаме специална изненада за вас – двама свидетели на високо равнище, които никога не са разговаряли по този начин пред широка аудитория. Това са Кори Гууд и Емери Смит.

Емери, добре дошъл в предаването.

Емери Смит: Хей, Дейв, благодаря ти, че ме покани отново. Много вълнуващ ден.

ДУ: И, Кори, благодаря ти за участието.

Кори Гууд: И аз благодаря.

ДУ: Ние решихме да започнем този първи епизод като се опитаме да намерим една от областите, в която и двамата имате сходни преживявания. И така, това ни отвежда до темата за подземните бази.

За да поставим началото, първо аз ще ви задам някои прости въпроси, след което ще отворим една по-широка дискусия.

Наясно ли сте дали военните или правителството, или който и да е там, притежава подземни съоръжения? И ако отговорът ви е „да”, колко на брой са те и какво знаете за тези бази?

ЕС: Аз зная, че само на територията на САЩ има около 300 такива съоръжения.

Когато обаче говорим за правителството, искам да кажа, че не винаги точно правителството притежава тези съоръжения.

Те ОХРАНЯВАТ тези съоръжения, имам предвид военните, но те не винаги ги контролират, защото те са притежание на големи корпорации и на неизвестни организации.

КГ: Които имат различен надзор.

ЕС: Точно така.

ДУ: Така че когато казваш, че има около 300 такива съоръжения, които са ти известни …

ЕС: Само в Северна Америка.

ДУ: … какво представляват те? Колко са големи? Колко хора могат да поберат?

ЕС: Има много различни съоръжения с много различни обитатели. И всяко едно от тях има свой дневен ред. Някои са по-големи, като тези в Ню Мексико, Невада и Колорадо, които всъщност побират цели градове, чиито обитатели даже не се налага някога да излизат на повърхността. Там има напълно функциониращи болници и какво ли още не, предназначено за тези групи на елита.

Колкото до лабораториите и всичките тестове, които се провеждат там с ядрена и други видове енергии … защото не става дума само за медицински …

ДУ: Разбирам.

ЕС: … но там стават и други неща, както Кори може да каже, след като е работил на различни видове … Различни видове превозни средства, космически кораби … Също така за медицинските операции, за които говорих в последните епизоди, с всички съхранени клонирани тела и какво ли още не.

Така че има множество такива съоръжения, където се изпълняват най-различни проекти. След това има и такива, които са строго специализирани, защото дейностите са толкова раздробени с цел секретност. Понякога има цяла една подземна база, посветена само на един проект.

ДУ: Уха!

ЕС: И те поддържат бройката на персонала да бъде не повече от 200 души, за да могат да ги контролират.

КГ: Емери, аз зная, че ти вероятно не можеш да назовеш имената на базите, които си посещавал и къде се намират те, но би ли ни казал техния брой и колко различни са били една от друга, както и какво се извършваше в тях?

ЕС: Да, разбира се. По същество, в САЩ има 300 такива бази, които са ми известни. Някои, в които съм бил, се намират в Ел Пасо, Тексас, под Университета на Тексас в Ел Пасо.

Разбира се, всички знаят за базата, в която съм бил в Лос Аламос и базата на ВВС Куртланд.

Друга база се намира в Шарлотвил, Вирджиния. Има една друга в Денвър. Разбира се, вие знаете за базата Дулсе в Ню Мексико. Има и една в Уайт Сандс (Ню Мексико) – под Националния паметник Уайт Сандс. Има и една в Крестстоун (Колорадо), под пясъчните дюни, която сега се опитват да разширят.

ДУ: А какво ще кажеш за Канада? Познаваш ли някоя там?

ЕС: В Британска Колумбия и също така близо до Уитби Айлънд, близо до Уошингтън.

КГ: Когато се приближаваш до тези бази, или до тези подземни съоръжения, техните входове забележими ли са? Или са нещо, което …

ЕС: 95% от тях са трудно забележими, но са също така охранявани. Някои се намират на територията на военни бази или там се намират входовете им.

Има и няколко, които всъщност не са охранявани, но те се намират на такива отдалечени и пусти места … всъщност те са охранявани, но не са …

КГ: С помощта на технологии.

ЕС: Които не се намират на базата. Точно така, с технологии и спътници.

КГ: Те са следени непрекъснато.

ЕС: Да, непрекъснато, точно така.

И за да отговоря на въпроса ти, трябва първо да влезеш в една наистина секретна лаборатория или строго охранявана корпорация, или военно съоръжение, откъдето да получиш достъп до базата под земята.

КГ: Сега би ли ни разказал подробно през какви стъпки трябва обикновено да преминеш, за да влезеш в такава подземна база?

ЕС: Разбира се. В зависимост от това къде се намира входът и в зависимост от типа на базата, в някои от най-типичните случаи, като тази, в която работех и която се намира в базата Куртланд на ВВС. Това по същество бе една пожарна кула, за която никога не би си помислил, че е вход за такава база.

ДУ: Мм – мм.

ЕС: Една пожарна кула, направена от бетон, а не от метал. Представете си една малка сграда с размери в основата 10 м. х 10 м. , висока около шест етажа, предназначена за наблюдаване на възникнали пожари, която разбира се, никога не е използвана за тази цел.

И на тези места няма например паркинги или нещо подобно. Обикновено трябва да преминеш през много различни постове.

Тъй като обаче в този случай това бе на територията на една база, която се намираше вътре в друга база … трябваше да преминеш през две отделни процедури на проверка.

И така, първо трябва да влезеш в една военна база. След като направиш това, достигаш до друга още по-секретна база с ограда и собствена охрана. Това не са военни. Както споменах в началото, това са частни корпорации, които управляват тези съоръжения.

И едно от нещата, за които веднъж разказвах на Дейв, бе това, че моето спално помещение бе толкова наблизо, че аз ходех на работа с велосипед. Беше ми разрешено да паркирам велосипеда си наблизо и да отида пеша.

Има доста възможни места за достъп до базата, но за редица от учените, които живеехме на нейната територия, начинът бе този.

ДУ: Какво би се случило, ако някой забележи, че необичаен брой хора отиват до една пожарна кула, както си правел ти, без това да е било място, на което работиш?

ЕС: Ами на първо място, цялата територия се намира под непрекъснато наблюдение и за да видиш това, ти вече се намираш в базата.

В същото време военните, които работят в тази база, не винаги са наясно за това какъв е мащабът на подземните съоръжения, както ти, Кори, вероятно ще потвърдиш.

КГ: Те обикновено сканират ли тялото ти? Какви други мерки за сигурност предприемат?

ЕС: Разбира се. Веднъж след като стигнеш дотам, както правех аз, имаше една стоянка за велосипеди, където оставях моето колело и отивах пеша до място, където се намираха две врати.

Влизаш вътре и те проверяват, все едно че влизаш в болница или нещо подобно, вземат ти личната карта и каквото трябва. Там има двама души от охраната, които те пропускат.

И те или те познават, или не те познават. И трябва да преминеш през съответните рутинни проверки, преди да влезеш.

Ти имаш една карта, която е съвсем обикновена. Нищо специално. На нея няма никакви … холограми или нещо с друго. Само една магнитна лента, като на кредитна карта. Така че това не е нещо специално.

След това, разбира се, сканират дланите и ириса на очите ти, както тези неща, които виждаме по филмите – нещо много подобно.

След като преминеш през всичко това, качваш се на асансьора и слизаш надолу. Когато стигнеш на дъното …

КГ: Където те измерват теглото ти, докато се спускаш с асансьора.

ЕС: Точно така. Това не е обикновен асансьор. Изглежда като обикновен асансьор, но всъщност те сканира за всякакви неща, например за плутоний или за нещо, което може да представлява заплаха.

Така че този асансьор сканира тялото ти, докато слизаш надолу.

ДУ: Уха!

ЕС: Да. Така че не можеш например тайно да внесеш нещо в отворите на тялото си. Не можеш да внесеш там бомба или граната, или пистолет, или нещо подобно.

ДУ: Това е вероятно нещо подобно на рентген, или нещо …

ЕС: Да.

ДУ: О кей, и аз така си помислих.

ЕС: Малко е по-различно, тъй като няма радиоактивно излъчване, защото … те не биха ти сторили това.

ДУ: Разбирам.

ЕС: Ние, разбира се, носим детектори, които отчитат радиацията, на която сме били изложени. И това не са винаги рентгенови лъчения. Има проекти, в които използват други неща, които имат безопасни излъчвания. Те трябва да те наблюдават обаче през цялото време.

КГ: Те следят ли всяко облъчване, на което си бил изложен?

ЕС: Абсолютно. Всеки бива наблюдаван за влияние на газ, радиация или специфични нискочестотни вълни, които могат да увредят тялото. Така че има неща, които те следят непрекъснато.

ДУ: О кей. Кори, тъй като ти също имаш опит в подземни бази, има ли нещо особено от това, което той каза и което ти направи впечатление – нещо, което ти бе познато или непознато?

КГ: О, да, абсолютно познато. И както той каза, има различни видове бази. Някои от тези бази са … ти въобще не можеш да получиш достъп в тях от повърхността. Трябва да преминеш през системата на подземните совалки, тайната система на подземен трансторт.

ЕС: Да.

КГ: И единственият начин да влезеш и излезеш е чрез тази система.

ДУ: Разбирам.

КГ: И често, както съм казвал преди, те са доста надълбоко. На определена дълбочина, ти вече не се считаш на територията на САЩ.

ДУ: Хм.

КГ: И тогава си напълно свободен.

ЕС: Да, абсолютно. Щях да достигна и до този момент, защото след като веднъж слезеш там долу, трябва да се качиш на една совалка. Редица от тях са различни превозни средства на магнитна възглавница, или вакуумни.

КГ: Не мисля, че сме имали някой, който да е дал добро описание на тези совалки. Зная, че има малки такива, където пътниците седят един срещу друг.

ЕС: Точно така.

КГ: Има и по-големи. Бил ли си на някои от тях?

ЕС: Да, разбира се. Говорил съм за това в миналото. И една от тези е подобна на, както Дейв и аз я наричаме, гондола. И когато влезеш в нея, има стол, на който можеш да седнеш. И се движи много бавно, подобно на тези конвейрни ленти на летищата.

КГ: Точно така.

ЕС: Съвсем малко по-бързо. Можеш да седнеш, можеш и да стоиш прав. Не е задължително да сядаш.

И това те отвежда до действителния основен вход на подземната база, който може да се намира на половин километър разстояние.

Те също така имат вакуумна система, която се движи в тунели и която има кабини, побиращи до четирима души.

И има формата на яйце.

След като влезеш, вътре има едни наистина удобни столове, подобни на зъболекарските, много меки.
Можеш да си сложиш и безопасен колан, ако е нужно. Даже не можеш да почувстваш, че се движиш, защото всичко е толкова плавно и скоростта е толкова голяма. Не зная колко точно, но съм чувал, че някои могат да надхвърлят 900 км. в час.

КГ: Да, чувал съм за над 1,200 км./ч.

ЕС: Да. И веднъж като се качиш на някоя от тези совалки, независимо дали е гондола, или една от тези на магнитна възглавница, или във формата на яйце, трябва да преминеш през още една проверка.

КГ: Защото може да си се озовал в друга държава.

ЕС: Правилно. Или на друга планета.

КГ: Правилно. Точно така. Всъщност, говорих наскоро за това как … Наскоро, когато бях отведен в Лунния оперативен център, бях въведен в една стая за брифинг и там имаше един прозорец, и аз погледнах през прозореца, и видях Марс.

ЕС: Ха, Ха. Да.

КГ: И ми казаха, че много пъти хората се качват на една от тези совалки, все едно че се качват на трамвай, а се озовават на друга планета …

ЕС: Да.

КГ: … което ми се случваше, когато бях твърде млад. И наистина не можеш да разбереш разликата.

ЕС: Правилно. И това не е като да … Ти не преминаваш през нещо, което усещаш. Всичко е толкова плавно, когато преминаваш през тези портали. Всичко става за секунди.

КГ: И те си правят шеги с хората, когато пристигнат на място. Поглеждаш през прозореца и гледката е все едно че се намираш на Земята, или на Марс. 

ЕС: Точно така. Да, ние разговаряхме за това. Абсолютно.

КГ: И те правеха това на Луната, когато бях там и когато ме видяха да съзерцавам през прозореца пейзажа на Марс, превключиха на лунния пейзаж и ме наблюдаваха как изглеждах объркан.

ДУ: Нека също така кажа за протокола, че Боб Дийн, Пит Питърсън, Джейкъб и Хенри Дикин, всички са разказвали за тези транспортни совалки, които могат да те превозят на голямо разстояние, без даже да разбереш. Ти се возиш и изведнъж се намираш на напълно неочаквано място.

Така че това е един елемент, който постоянно се появява в показванията на свидетелите, които съм чувал.

КГ: Да, те могат да вземат един учен, да го качат на една от тези подземни совалки и когато достигнат до друго съоръжение, то може да се окаже на Луната.

ДУ: Точно така.

КГ: И съоръженията на Луната могат да изглеждат напълно като тези на Земята.

ДУ: Да.

КГ: И когато погледнеш през прозореца, виждаш Големия каньон, или нещо – и хората напълно вярват, че се намират някъде на Земята.

ЕС: Това също така помага на психиката, ако живееш продължително време под земята, да виждаш тези гледки …

КГ: Да, дървета и растения.

ЕС: На тези места има цели градини.

КГ: Пълноценно осветление.

ЕС: Пълноценно осветление и нещата, които ние нормално имаме тук отвън, те се опитват да дублират там долу. Това изглежда че намалява нивото на стреса на учените и на техниците, които работят там.

ДУ: Да, защото едно от нещата, които Пит Питърсън ми каза, бе тази идея, че под земята може да има един колям купол, под който да се намира цял град със сгради, пътища, дървета.

ЕС: Точно така.

ДУ: И те имат осветление, което напълно наподобява небето.

ЕС: Да, тези куполи са много специални.

КГ: И нощно време имитират звездното небе.

ЕС: Да, така е. И имаш своя пълен 24-часов цикъл – ден и нощ. След това могат да имитират ураган, или нещо друго, с облаци и всякакъв вид удивителни научно-фантастични ефекти, които са доста реалистични, що се отнася до осветлението. И те могат да направят така, че да почувстваш, че гледаш в безкрайността.

КГ: Любопитен съм дали някои от базите, в които си бил, са се намирали в някои от националните паркове?

ЕС: О, да.

КГ: Интересно. Чували сме истории, а ние двамата с теб сме виждали врати, които се отварят на склона на една планина.

ЕС: Точно така.

КГ: И те могат напълно … никога не можеш да предположиш, че там се намира нещо. Можеш да се доближиш, да тестваш скалите. Никога не можеш да разбереш, че там има някаква врата.

ЕС: Не можеш да я откриеш даже с метален детектор.

КГ: Точно така.

ЕС: Изглежда като огромна скала, точно както ти каза, която изведнъж се отваря. И тя е напълно запечатана и херметизирана, и изолирана от планината.

Ние разговаряхме за това преди, Кори. Даже в пустинята … Винаги си спомням как съм наблюдавал пясъците как се отварят …

КГ: Точно така, като че ли с цип.

ЕС: Като с цип. И след това пясъкът започва да пада навътре. И аз винаги съм се чудил кой изчиства след това всичкия този пясък?

КГ: Точно така.

ЕС: Но те имат едно специално нещо, което …

КГ: Да, те изсмукват по някакъв начин това …

ЕС: Просто събира всичкия пясък и го изстрелва обратно нагоре върху … След като вратата се затвори, пясъкът се натрупва върху нея и я зарива.

Има и един друг вид бази, където не съм ходил много, на Северния полюс, в полярните ледове – там също има бази.

КГ: Ъ-хъ.

ЕС: И те са невероятно красиви и по някакъв начин притежават своя собствена атмосфера …

КГ: Да.

ЕС: … със свободно течаща вода и собствено електричество, което извличат от земята, защото те се намират много, много надълбоко.

КГ: Използват геотермална енергия.

ЕС: Да.

КГ: И някои от тях използват също така реактори с торий.

ЕС: ТОРИЙ – абсолютно!

ДУ: Слушал съм много за тория.

ЕС: Това е голяма работа. Да, торият е нещо удивително.

ДУ: Това е по същество една система за не-радиоактивен синтез.

ЕС: Точно така.

КГ: Интересно е това, че в много от моите презентации аз съм показвал кадри от Проект Леден червей.

Това е един проект, реализиран от Армейския инженерен корпус, струва ми се в края на 1950-те и началото на 1960-те, в Гренландия. Те са построили там една от тези бази. 

Там долу в Антарктика бе построено същото съоръжение. Снабдяването му се извършваше със самолети.

Това е също така начинът за изграждане на доста извънземни бази …

ЕС: Правилно.

КГ: … по същия метод. Проектът Леден червей обаче бе твърде интересен с това, че по-късно САЩ се опитаха да пренесат тайно там някакви ядрени оръжия и самолетът им се разби.

И всички разбраха за съществуването на тази огромна база, която бе построена тайно.

ДУ: Ако искате да знаете, едно от нещата, които ми каза Пит Питърсън, бе случилото се с изданието на “World Book Encyclopedia”, струва ми се от 1953 г. Военнопромишленият комплекс изпратил свои хора до всички библиотеки в страната, да откъснат точно тази една страница, защото там било описано как тория може да произведе реакция без каквато и да е радиация.

И той каза, че ако започнем да го използваме, това би довело до невероятен пробив в технологиите.

Тогава какво бихте казали за тория във връзка с нашия разговор тук?

КГ: Ами аз зная, че в програмите на космическият кораб, където служих, той първоначално се захранваше с ядрена енергия, след което я заместиха с двигател задвижван от торий.

И след това го заместиха и него с някакъв вид електромагнитен двигател, който имаше едни дълги тръби, в които вкарваха нещо наречено „minnow baskets”, които се въртяха.

ЕС: Точно така.

КГ: И аз мисля, че това е някакъв вид електромагнитно триене. И има едни проводници, които акумулират енергията и я изстрелват безжично през тези тръби, които отиват директно в едни огромни кондензатори.

ЕС: Точно така. В тези бази използват редица кондензатори за съхраняване на енергия.

Аз не съм експерт по тория, но в последно време участвах в един проект, за който бях нает от една частна организация. Те разпратиха хора из цялата територия на САЩ, научни екипи, за да открият НАЙ-ГОЛЯМОТО находище на торий.

Аз зная точно къде се намира това. То е също в Ню Мексико. Няма да ви кажа кой е градът, който е наблизо, но това е в Ню Мексико. 

Там има неограничени количества торий, който може да захрани всички планети и всички бази, и разбира се, всички нас тук безкрайто дълго – ЗА НЕОПРЕДЕЛЕНО ВРЕМЕ – с темповете, с които в момента използваме енергия.

ДУ: Защо мислиш, Емери, че може да има тайна база в национален парк? Какви биха били предимствата на това?

ЕС: О, предимството е, на първо място, че това е територия под непрекъснато наблюдение. Винаги има рейнджъри, които охраняват наоколо. И, разбира се, има всякакви спътници, които наблюдават непрекъснато отгоре.

Тези места също така понякога са доста полезни, тъй като се намират близо до термален източник или нещо такова.

КГ: Точно така.

ЕС: И те използват тази енергия. Или може би под някай от тези паркове има огромно кристално находище. Така че парковете, даже в най-ранните времена, са били избирани за скриване на военни бази.

КГ: Интересно е, че Клифърт Махути, когато ни разказваше в това предаване, каза, че индианските резервати, както и тайните бази и националните паркове, имат един и същ статут от гледна точка на правителството.

ЕС: Да. И защото там трафикът е много малък и е строго контролиран.

Даже и в резерватите … Даже не е разрешено да влезеш в даден резерват, без да имаш специален пропуск и без разрешение на вожда. И това е идеалното място, където никога няма да има интензивен трафик, защото става въпрос за територия, която вече сме дали на американските индианци.
КГ: Интересно. Четох в един доклад, че доста от тези рейнджъри са всъщност хора от разузнаването. Това са бивши военни или разузнавачи, и много често, когато има хора, които „изчезват” в тези паркове, те ги откриват.

И понякога там стават отвличания от извънземни и задачата на рейнджърите е да потулват тези случаи.

ЕС: Да, аз мога да потвърдя това 100% и също така, че те използват сила, когато е необходимо и това не е нещо, което биха правили обикновените охранители.  Това са ветерани със стаж от по 20-тина години в даден проект или като военни, както ти каза. И те са твърде свръх квалифицирани, но са платени наистина добре.

ДУ: Едно от нещата, за което бих искал да поговорим още малко, Емери, е базите под леда, за които ти спомена.

ЕС: Да.

ДУ: И предполагам, че това би могло да включва и бази в океана.

ЕС: Да.

ДУ: Има един доста странен филм, който се появи в 2009 г., със заглавие „G.I.Joe”, който е на военна тематика, но в този филм са показани на едно място всички неща, за които разговаряме тук.

Какво мислиш за филма “G.I. Joe”?  Имал ли си някакви …

ЕС: Спомням си, че съм го гледал. Не си го спомням много добре, но помня, че когато го гледах, навързах някои неща, така да се каже.

И мисля, че това бе голяма работа по онова време. Спомням си, че докато го гледах, си казах: „Уха! Тук показват всичко доста безцеремонно.”

ДУ: Защото той е толкова …

ЕС: И показва …

ДУ: Те показват всички тези визуални ефекти в помощта на компютърна анимация.

КГ: О, да, особено във втората част, когато показват тези нападения с помощта на „Божиите пръти” (the Rods from God) . . .

ДУ: О, това беше луда работа.

КГ: … върху Земята, и това бе същото, което виждаме и в Северна Корея.

ЕС: Разбирам. Интересно. Аз не съм гледал втората част.

ДУ: Това са пръти от волфрам с размера на телеграфни стълбове, които можеш да насочиш към Земята, и само гравитацията причинява много, много жестока експлозия, която може да опустоши една голяма територия.

ЕС: О да. Точно така.

ДУ: Наскоро гледах само втората част и не можех да повярвам, че това бе показано там.

ЕС: Уха! Наистина е удивително, че те показват това толкова явно и излагат тази класифицирана информация, но ние започваме да виждаме как през всичкото време филмите подсказват отделни неща.

Това се дължи на хората от Съюза и на други добронамерени, които ни подхвърлят тези неща, предназначени за този, който внимава … Така че аз мисля, че това е нещо чудесно.

ДУ: Точно така. Има още нещо, което бих искал да добавя: когато разговарях с Боб Дийн, майор Боб Дийн от запаса, той всъщност ми каза много повече от това, което каза публично в интервюто си в Проект Камелот, или някъде другаде, относно това, в което е участвал.

То е много подобно на това, което е правил Кори.

И едно от нещата, за които той разказа, бе един остров в Южния Пасифик, който изглежда като остров, ако летиш над него, но ако се приближиш наистина доста, половината остров се оказва всъщност една холограма и целият е замаскиран.

И можеш да преминеш през тази холограма и тогава откриваш, че там има цяла военна база …

ЕС: Да.

ДУ: … която не се вижда от въздуха. Запознат ли си с нещо такова?

ЕС: Има много такива неща.

КГ: Да, доста примери за такава технология – замаскираща технология с помощта на холограми.

ЕС: Наистина много.

КГ: Те даже са разработили холограми, които притежават маса.

ЕС: Точно така.

КГ: Наричат ги „твърда светлина”, и те могат …

ЕС: Те могат да хвърлят сянка.

КГ: Да, можеш да се приближиш до такава холограма и да направиш „чук, чук, чук,” и тя да изглежда като парче стъкло. И могат също така да й придадат дълбочина.

ДУ: Уха!

ЕС: Да, аз мога напълно да потвърдя това, и то бе част от … имаше едни раздробени проекти в близост до мястото, където работех върху спътници, които можеха да произвеждат такива ефекти. В началото на 1990-те, а може би и преди това, те вече качваха такава технология на спътници.

КГ: Да. Това може да изглежда като един твърд светлинен панел. В един момент те премахват източника на енергия или електричеството, а изображението остава.

ЕС: Точно така.

КГ: Искам да кажа, че това е нещо невероятно.

ЕС: Да, те използват всякакви удивителни технологии. Ето защо аз винаги казвам, че ако видя нещо, например космически кораб или каквото и да е, извънземно, трудно ми е да кажа: „О, това е реално, или не е реално”, освен ако съм всъщност точно пред него и го анализирам, защото те могат да те накарат наистина да повярваш, че даден самолет се сблъсква в едно здание.

КГ: Ъ-хъ.

ЕС: Могат да те накарат да повярваш, че там има наистина нещо. И, както Кори каза, ти можеш да се приближиш и даже да го пипнеш.

ДУ: Наистина?!

ЕС: То всъщност е осезаемо. А тези, които съм видял, не са били толкова осезаеми, колкото твоите. Моите бяха само малко осезаеми, след което можеше да преминеш лесно направо през тях.

КГ: Правилно.

ЕС: Това е просто една удивителна технология, защото с нейна помощ можеш да организираш всякакъв вид заплаха – изкуствена заплаха – и да я използваш за ужасни ситуации, когато се опитваш да …

ДУ: Те могат ли да създават такива зони забранени за полети, подобно на тези зони на Националната агенция за океански и атмосферни изследвания, над които не е разрешено да минават пътнически самолети?

ЕС: О, сега има навсякъде такива зони. И това е един чудесен начин да откриеш нещо скрито, което искаш да изследваш. Зона забранена за полети.

ДУ: Ха, ха.

ЕС: Казваш си: „Я, какво ли може да има тук, щом това е зона забранена за полети?”

ДУ: Обаче, ако летиш с една малка Чесна, какво би станало, ако се опиташ да преминеш през една от тези зони?

ЕС: Моментално ще бъдеш ескортиран от някой F-16 …

КГ: Да.

ЕС: … или от F-15 , или от нещо друго.

ДУ: О кей, изглежда ми доста странно, че те може да имат тази технология с твърда светлина или холограма, която да скрива нещо. Все някой в даден момент ще открие какво има там. Някой ще се натъкне, докато плува с малка лодка …

ЕС: Имало е такива.

ДУ: И какво се е случило в такива случаи?

ЕС: Имало е такива и те са били унищожавани.

ДУ: Наистина?!

ЕС: Изгубени в морето. Или понякога даже по време на военни маневри, са се натъквали случайно.

КГ: По време на учения.

ЕС: Точно така, и военните не е трябвало да попадат там, но се е случило. И обикновено са бивали унищожавани.

КГ: „Загинали по време на учение” или нещо подобно.

ЕС: Да, били са, както ти току-що каза … Хората, които работят на тези бази също, техните семейства не знаят, че те отиват в такава база, където ще работят в продължение на три месеца.

Те казват на роднините си: „Няма да мога да контактувам в продължение на три месеца, защото отивам на мисия”.

Така че когато те загинат, съобщават на семействата им: „О, той загина по време на акция или по време на учение”, което е пълна лъжа. И всичко остава в тайна, тъй като най-подходящите за такива цели са военните на активна служба, защото те са най-лесно заменими.

ДУ: Какви други методи имат за защита на базите от хора, които се появяват случайно, така че да не се налага да ги убиват? Защото се надявам, че не винаги има фатални случаи.

КГ: Те слагат например обозначение за това, че има радиационно излъчване, че това е зона за изпробване на ядрени оръжия, с които да отпъдят хората.

ЕС: Има много начини да те спрат от това да отидеш там, но понякога това просто се случва. Не може да бъдат поставени знаци на всеки 10 или 20 метра, да не говорим, когато става дума за 100 морски мили около един остров.

Има обаче лодки, които са винаги … както и самолети, които винаги патрулират тези области.

Както и спътниците, които са предназначени за наблюдение на тези бази и които са винаги там, където трябва. Нищо не може да се приближи, без те да знаят, че нещо е нарушило въздушното пространство.

ДУ: Уха!

ЕС: Там не е възможно да летиш под обхвата на радара. Винаги ще те хванат. Винаги ще те открият.

ДУ: Мислиш ли, че има случаи, когато хора биват принудително докарани в базата и постъпват на работа или може би противно на желанието им остават на работа там, вместо да бъдат убити?

ЕС: Не съм запознат с такива случаи.

КГ: Аз съм, за съжаление.

ЕС: Наистина?!

КГ: Да. Те са докарвали хора, за биометрични тестове.

ЕС: О, за тестове. Така може.

КГ: Да.

ЕС: Да, аз съм виждал как ги отвличат.

ДУ: Хм.

ЕС: И хората са били там против волята им, но не, за да работят. За съжаление, това, което Кори току-що каза, е вярно.

КГ: Чувал ли си за предохранителни мерки против „психическо шпиониране” или виждане от разстояние?

ЕС: Абсолютно. Всички бази използват специализирани експерти по виждане от разстояние. И да не забравяме, че тези хора не е нужно да се намират в базата.

КГ: Правилно.

ЕС: Те могат да се намират много далече и въпреки това да охраняват базите.

Например вземаш двама добри наблюдатели от разстояние … и това е една от моите специалности, за която всъщност ми плащат … и ако имаш един такъв човек, той е ефективен в 90% от случаите. И след това вземаш друг, който също работи с 90% точност. И двамата ти подават абсолютно една и съща информация.

Така че ти трябват само няколко такива души, за да осигурят наблюдението. Е, те имат също така такива хора, които използват …

КГ: Технически средства, които усилват способностите им.

ЕС: Точно така, технически електронни устройства, с които си помагат.

КГ: Виждал ли си някои от тях?

ЕС: Да.

КГ: Това са или метални пръчки, които хващат с ръце, или плоскости, върху които поставят дланите си.

ЕС: Две позлатени плоскости, или …

КГ: Е, едната е медна, а другата изглежда като от неръждаема стомана. И те са свързани с проводници. Те стоят допрели ръце в тези метални плоскости и това усилва способностите им да виждат от разстояние.

Специалистите по виждане от разстояние, които се опитват да шпионират дадена база, започват да виждат отделни елементи от базата и след това изведнъж, мислите им започват да се разсейват.

От друга страна други подобни специалисти, които охраняват базата … наричат ги „тези, които разсейват”, защото те разсейват мислите на всеки, който се опитва да проникне от разстояние.

Тези хора също така получават енергийна обратна връзка от „шпионите” и им причиняват така наречените „ефирни главоболия”, които са твърде силни и могат да продължат с дни. Сигурен съм, че това ти е познато.

ЕС: О, разбира се.

ДУ: Добре. Е, това бяха направо удивителни неща и също така това бе цялото време, с което разполагаме за този епизод, заедно с Емери Смит и Кори Гууд. Ще се видим следващия път. Благодаря ви, че бяхме заедно.