(с) Превод АТИ, 2018 г.

Дейвид Уилкок: Добре дошли в още един епизод на Космическо разкритие. Аз съм вашият домакин Дейвид Уилкок и съм тук заедно с Емери Смит и Кори Гууд, едни наистина супер свидетели, с които ви представяме част от най-новите разкрития за един свят, от който повечето хора нямат никаква представа.

И така, Емери, добре дошъл в предаването.

Емери Смит: Благодаря ти, Дейв.

ДУ: Кори, добре дошъл също.

Кори Гууд: Благодаря ти.

ДУ: Нека започнем с въпроси от публиката. Това е въпрос, отправен към двама ви: „Дали някой от вас изпитва съжаления за това, че е пристъпил към публична изява?”

ЕС: Аз не изпитвам никакви съжаления.

Когато погледна назад … Разбира се, когато се случиха някои неща, някои трагични събития, аз изпаднах в подобно настроение за около един или два часа и си казах: „Какво правя? Те ще ме убият.”

ДУ: Да.

ЕС: Но в най-общ план, когато погледна назад към всичко, аз просто не мога да повярвам преди всичко, че даже съм тук. И на второ място, аз искам да разкажа на всички.

И на трето място, аз всъщност извършвах с удоволствие всички тези неща и имах едни удивителни преживявания, които оценявам високо. 

Аз изпитвам състрадание към всичко, през което съм преминал, и към нещата, които съм правил, не само за себе си, но също така и за хората, с които съм работил, и съществата, с които съм се занимавал.

Всъщност, това ми донесе голямо удовлетворение. Когато гледам нещата в по-широка перспектива, аз бих искал да допринеса с нещо голямо за всички. Искам да помогна на всички и да помогна на планетата да достигне до едно доста високо ниво на съзнание, така че да можем да напреднем в космоса и да навлезем в други светове.

ДУ: Добре, но както на всички нас, към теб са отправяли някои много сериозни заплахи.

ЕС: Много сериозни.

ДУ: И аз мисля, че редица свидетели … Ние вече сме си говорили, че ако искаха да те убият, те отдавна щяха да го направят.

ЕС: Точно така. Абсолютно.

ДУ: И в действителност не са искали да те убият.

ЕС: Не.

ДУ: Обаче случилото се с теб може да е било предназначено да изплаши други свидетели, така че да не поискат да дадат своите показания.

ЕС: О, разбира се. Намерението е да всеят страх чрез мен, когато ти разказвам за случилите се инциденти. И както казах, ако те НАИСТИНА искат да те убият, те ще го сторят, а аз все още съм тук.

ДУ: Точно така.

ЕС: Да чукаме на дърво. Така че аз мисля, че става дума повече за сплашване. Те също така искат да направят така, че да не можеш да говориш. Така например, те направиха всичко възможно аз да не мога да дойда тук за това предаване.

ДУ: Точно така.

ЕС: Ти видя какво ми мина през главата само през последните две седмици, докато се опитвах да дойда тук.

ДУ: Абсолютно.

ЕС: Така че ситуацията е твърде динамична. Те правят всичко много точно и … Те не отиват до крайност, защото бих казал, че е нужно съгласието на доста хора, преди някой да бъде ликвидиран.

ДУ: Ясно. Кори, някакви съжаления от твоя страна?

КГ: Аз изпитвах определени съжаления, особено в началото.

Аз имах добра кариера, която бе изцяло разрушена. В същото време с две деца и семейство, и с хеликоптери, които сигнализират над  дома ти, с лазерни точки на снайперисти върху гърдите ти, докато синът ти е до теб … аз изпитах редица заплахи. 

Сега вече виждам голямата картина, но в началото изпитвах голямо съжаление, че съм проговорил, или че ме накараха да проговоря. По отношение на това, че бях принуден да проговоря, съжалявах как това се случи, защото не ми бе оставена възможност за избор.

ДУ: Разбирам.

КГ: Ако ми бе предоставена възможност да проговоря по собствено желание, сигурен съм, че в самото начало бих се почувствал много по-добре.

Сега обаче вече виждам нещата в широка перспектива, както каза и Емери.

ДУ: Нека сега се върнем към темата, която миналия път решихме да продължим, а именно подземните бази. В предишния епизод започнахме да разговаряме за тези солидни холограми и ти, Емери, каза, че те биват прожектирани от спътници. Дали това има някаква връзка с проекта Син лъч (Project Blue Beam), или това е нещо друго? Как става това?

ЕС: Мисля, че сега това е нещо отделно. Това бе един по-стар проект.

Сега те разполагат с по-напреднали спътници, при което всъщност използват няколко спътника, за да постигнат това. За една прожекция може да използват до девет спътника.

КГ: Прожектират една (енергийна) решетка върху определена територия.

ЕС: Да, абсолютно. Те могат също така да направят това на земята, с помощта на гигантски контейнери и камиони. В повечето случаи обаче използват сателитна технология. Повечето пъти използват сателитна технология, но в някои случаи се налага да действат и на земята, за да придадат пълна … за да постигнат всеки пласт, дълбочина, което прави нещата по-правдоподобни.

ЕС: Да, точно така.

КГ: Съгласен съм.

ДУ: Как мислите, че е възможно да постигнат усещането за една солидна повърхност? Как е възможно това? Дали това е нещо като …

ЕС: В случая аз само гадая. Не познавам науката зад всичко това, но те по някакъв начин успяват да променят масата на атомите във въздуха и да използват също така влагата, някакъв вид пара. Някои казват, че използват глицерин. Не зная.

Възможно е първо да прелетят самолети и да разпръснат това нещо, и след това се получава наистина едно добро … Да кажем, че се получава един наистина добър фон, върху който да прожектират този филм.

Затова мисля, че става дума за пренареждане по някакъв начин на молекулите и атомите в едно по-плътно състояние …

КГ: Точно така.

ЕС: … когато се получава това сетивно усещане за маса. Както казах обаче, аз не съм виждал такава твърда маса, каквато е виждал Кори, но съм докосвал някои, които бяха просто твърде осезаеми. Усещането е като при допир с матрак от пореста пяна … Натискаш и усещаш съпротивление. Ако обаче натиснеш сериозно, можеш да преминеш през него.

КГ: Тази друга технология използваше нещо като … Тя използва електромагнетизъм. Там има повече влага … Те са в състояние да … Нещо подобно на магнитен резонанс, който прави така, че металните частици в тялото ти да отидат на една страна, за да се получи образът. Това е нещо подобно.

Мисля, че всички молекули се насочват в една посока.

ЕС: Правилно.

КГ: И тогава по магнитен път ги застопоряват.

ЕС: Да, точно така.

ДУ: Хм-м. При това, което казваш, Емери, възможно ли е те да напръскат с аерозол, след което той да се втвърди, все едно че напръскваш с шоколад сладолед, или нещо подобно?

ЕС: Не, не, това все още плава във въздуха. Ти можеш да го видиш. Това са много малки наночастици, направени от … Не са ми известни точните съставки. Споменах просто за глицерин и вода, защото съм чувал в по-ранни проекти, че използват такива неща в лабораториите и са прожектирали върху такъв филм.

КГ: Нещо като солиден дим?

ЕС: Да.

ДУ: Хм, никога не съм чувал за това.

ЕС: Не е обаче, така да се каже, магическо покритие върху ванилов сладолед.

ДУ: Точно така, ха, ха.

ЕС: По-скоро нещо във въздуха и забелязваш, че образът не е толкова ясен, колкото обикновено. И …

КГ: Раздробен на малки частици.

ЕС: Да, раздробен на много малки частици. И се носи във въздуха.

ДУ: Разговаряхме за използването на специалисти по виждане от разстояние и това е една тема, която споменахме съвсем накратко в края на предишния епизод.

ЕС: О, правилно.

ДУ: Така че нека поговорим още малко за това.

Едно от нещата, които споменахме относно тези подземни бази, засяга нещо, което вие двамата … мисля, че ти, Кори, спомена „делта вълни”. Би ли обяснил какво отношение има това спрямо хората, които работят в тези подземни бази?

КГ: Ами, това бе разработено в подземните бази, но го използват повече, когато искат да отвлекат някого. Те излъчват определени делта вълни, насочени към всички присъстващи хора, с които ги приспиват дълбоко, така че да не могат да наблюдават какво се случва около тях.

Това, което се случва в подземните бази, засяга хиляди и хиляди хора, които отиват на работа там всеки ден. Те знаят, че извършват там нещо особено важно, но когато се завърнат в къщи, те или нямат никаква идея какво са правили през целия ден, или имат заложени фалшиви спомени за случалито се през деня, защото те са заличили реалната им памет в края на всяка работна смяна.

ЕС: Да. Те изтриват паметта ти, докато напускаш работа.

ДУ: На теб правеха ли ти това?

ЕС: Не, това не са ми правили. Това никога не бе използвано в отделенията, където работех. Моите права за достъп до секретна информация бяха доста големи, тъй като се издигнах служебно много бързо. Допълнително, имах изградена доста добра репутация за надеждност.

Аз никога не допуснах грешка, освен може би един или два пъти, което не е много в тези проекти. Там хората непрекъснато допускат грешки.

Това, което зная за изтриването на паметта, е, че в проектите те го прилагат и върху военни.

И когато отиваме на мисии, било то да изследваме извънземни кораби, или извънземни същества, или преминаваме през портали, или през неща, които променят времето, някои хора се завръщат и имат твърде сериозни посттравматични разстройства.

И когато това разстройство не преминава след една или две седмици, те също ще ти изтрият или заменят паметта.

КГ: Да. Но обикновено това не ти помага да се отървеш от посттравматичното разстройство.

ЕС: Не, не ти помага.

КГ: Това, което се случва, е, че хората получават необяснимо посттравматично разстройство.

ЕС: Точно така.

КГ: И причините могат да бъдат различни. Може да са свързани с участието в бойни операции. Това обикновено се случва на хора, които са били на война или са участвали в сериозни жестокости.

ЕС: Да. Познавам висши военни, които са участвали в мащабни военновъздушни мисии и в множество различни нападателни и отбранителни операции. Познавам полковници и генерали, чиято памет е била заличавана 20-30 пъти, защото това става прекалено … това им идва прекалено много. За тях е прекалено тежко, когато изгубят много кадети и войници.

Това оказва силно влияние на тези хора, чак до войниците на предна боева линия, или както казваме по време на експедиции, на тези, които са на фронта на експедицията, които … отиваш на дадено място и нямаш представа, че ще срещнеш извънземен кораб или извънземни същества. И често хората биват наранени, защото не са предпазливи.

КГ: Приблизително коя е годината, в която си бил в едно от тези съоръжения, където са прилагали това заличаване на паметта?

ЕС: Ах, 1993.

КГ: 1993. И знаеш ли какъв метод за изтриване на паметта са използвали?

ЕС: Не. Аз просто … Аз зная за това, защото имаше определени отделения, чиито служители трябваше да преминават … когато напускаха работа, те трябваше да преминават през тези устройства, подобни на скенерите на летищата. И всички знаеха защо се прави това.

Всички знаеха, че просто оглеждаха телата им отвътре, но всъщност те правеха това, което ти каза. Те изтриваха паметта им и ги приспиваха. Това със сигурност  засягаше мозъчните им вълни, така че да се приберат в къщи и да не се тревожат за това, което са правили през деня. Те по-скоро просто предпочитаха да се завърнат у дома и да си легнат за сън.

Така че това влияеше на мозъчната им дейност по този начин.

ДУ: Когато казваш „подобни на скенерите на летищата”, имаш предвид нещо като метален детектор или скенер на тялото?

ЕС: Като скенер на тялото.

ДУ: И те припадат, или как става …?

ЕС: О, не, не, не. Казвам, че те препрограмират мозъка ти. Изкарал си една цяла 12-часова смяна и в момента си тръгваш. И след като преминеш през тези неща, ти вече не можеш да си спомниш точно какво си работил цял ден и наистина искаш само да си отидеш у дома и да си починеш. Не ти се мисли за забавления. Не ти се мисли за това да пазаруваш в супермаркета.

Така че някои хора протестираха за това, защото се случваше да забравят да вземат децата си от училище или нещо подобно.

ДУ: Ох!

ЕС: Така че се наложи да усъвършенстват тези скенери, защото по онова време те не бяха толкова добри.

КГ: Това определено звучи като механичен метод, технологичен метод, вместо химическо въздействие.

ЕС: Да, така беше.

ДУ: След като тази технология съществува сега, колко хора мислиш, че са военнослужещи, които нямат представа, че се занимават с неща, които са толкова екзотични?

ЕС: Те знаят какво извършват. Просто когато са извън местоработата си, не могат да си спомнят какво точно са правили. И те мислят, че всичко е наред, защото когато се завърнат на работа следващия ден, те си спомнят всичко, което са правили преди.

ДУ: Ох.

ЕС: И при тях всичко е нормално до края на работния ден.

Така че това не е нещо завинаги, защото … В момента, в който се завърнеш обратно на работа, всичко е наред. Веднага си спомняш всичко.

КГ: Защото те ти подават определен сигнал, когато преминаваш през вратата. И този сигнал командва на мозъка ти да си спомни.

ЕС: Точно така. Те са правили това със звукове и символи по стените и коридорите и аз съм научил това от личен опит. И това е, което правят ТОЧНО СЕГА.

ДУ: Нека да спомена едно от нещата, което много, много силно ме смущава, когато разговарям с Пит Питърсън, което правя по телефона два или три пъти седмично в продължение на два часа. Винаги, когато достигнем до нещо наистина интересно, той моментално започва да губи съзнание.

Той започва да заспива. Той прекъсва по средата на изречението и аз буквално чувам хъркането му.

[Показва видео запис на свое интервю с Пит Питърсън.]

ДУ: “Остани с мен, Пит. Стой буден, човече.”

Пит Питърсън: „Да, тук съм. Слушам те.”

ЕС: Чудесен пример

КГ: Програмиране на ума.

ДУ: Какво мислите, че е това? Какво става тук?

КГ: Това е нещо хипнотично, което е било програмирано в него. Това е дълго … Това е един по-сложен процес, при който можеш да бъдеш програмиран да получиш пристъп, когато установиш контакт с определени свои спомени и да заспиш.

Има редица неща, които могат да програмират в теб.

ЕС: И определени думи и честоти … например: „Искам да ти кажа нещо за проекта Бакскейп.” Но аз не мога, защото в момента в който си помисля за това, аз блокирам. Не мога даже да го произнеса.

КГ: Или започваш да заекваш, или …

ЕС: Започваш да пелтечиш.

КГ: Точно така.

ЕС: Виждал съм това много, много пъти. Понякога изпадаш в безсъзнание, получаваш припадък, или какво ли още не.

Така че това е една наистина добра програма. Не съм сигурен как точно го правят. Мисля, че е свързано с някаква технология, която използват, за да изтрият паметта ти, или нещо подобно. И зная, че това е същото, което използват върху програмираните форми на живот и клонингите.

ДУ: Ако ще си спомниш всичко, когато се завърнеш на работа, това означава ли, базирано на твоя опит, Емери, и на теб, Кори … Това означава ли, че тези хора изпълняват тази работа цял живот?

ЕС: О, болшинството от тези хора със сигурност, когато приемат тази работа, те знаят, че това ще бъде до края на живота им.

Имам предвид, с всички тези споразумения за неразкриване на информация, които трябва да подпишеш, и с всички заплахи, и всички малки неща, които те правят … Ти си на това място, защото наистина желаеш тази работа.

КГ: И те правят получаването на такава работа да изглежда доста трудно.

ЕС: Абсолютно.

КГ: Имам предвид, самата проверка за благонадеждност … Както и всички други препятствия, през които трябва да преминеш … Ти желаеш толкова силно това назначение, че не искаш да направиш нещо, с което да го изгубиш.

ДУ: Какви са някои от грешките, които хората могат да допуснат? Ти спомена, че би могъл да допуснеш грешка и да загазиш. Какви са някои от грешките и какво може да ти се случи?

ЕС: Номер едно, да отидеш в неправилната територия, което се случва често. Това е изключително сериозна грешка, която може да се окаже фатална – ако отидеш надолу по коридора, където не би трябвало да бъдеш, или да влезеш в стая, в която не би трябвало да си, тъй като ти си следен из цялата територия на съоръжението всяка секунда.

Друга грешка е да се опиташ да изнесеш нещо навън, малки неща, които не би трябвало да излизат на повърхността. Това означава моментална смърт.

ДУ: Наистина?!

ЕС: Това означава моментална смърт, ако си хванат от охраната с нещо такова, или ако току-що си го изнесъл през охраната. Това показва, че си имал намерение да го направиш, тъй като е трябвало да преминеш през много усилия и планиране, за да направиш такова нещо.

КГ: Това не става случайно.

ЕС: Това не се случва случайно, защото ти знаеш, че те могат да виждат през твоето тяло. Ясно? Ти знаеш, че те знаят всичко. Те чуват всичко и виждат всичко.

Когато си там вътре, за теб няма скрито място. Теб непрекъснато те следят и непрекъснато ти напомнят. Те прилагат различни тактики от време на време, с различни цветни светлини, предупреждения и звукове, и различни сирени, които да ти напомнят.

Такава е средата, но по отношение на учените и лекарите, които се намират там, нещата са доста релаксирани. Те много често си играят и се шегуват един с друг.

Да, така че това са двете основни неща – къде не трябва да ходиш и на второ място, неща, които не би трябвало да внасяш или да изнасяш навън.

ДУ: Всички наясно ли са, че ще умрат ако …

ЕС: Да, всеки знае, че рискът за него и за семейството му е огромен. Така че ако ти си НАИСТИНА добър и оплескаш нещо, и те все още имат нужда от теб, те ще убият дъщеря ти, или сина ти, или нещо такова.

ДУ: Ох, уха!

ЕС: Аз нямах дъщеря или син, затова те убиха кучетата ми. Така че това е … Става дума за това наистина да искаш да работиш това и също така да бъдеш напълно лоялен в работата си, и тогава можеш да стигнеш наистина далече.

ДУ: Добре. Нека поговорим за това какви са програмите, изпълнявани в тези подземни бази. И по-конкретно, преди ти бе споменал за някои генетични експерименти, на които лично си присъствал и които са били свързани донякъде с твоята специалност.

Би ли разказал отново за това, след като тук присъства и Кори?

ЕС: Да, разбира се. Някои от тези програми бяха свързани с хибридизация на хора и други форми на живот. Това може да са животни, бозайници, насекоми, растения, всякакви подобни неща. Опитите бяха насочени за откриване къде отива съзнанието при смесването на два различни типа материал.
И опитите бяха твърде успешни. Те правеха тези неща извън територията на САЩ в продължение на доста дълго време. Ние започнахме работа тук в САЩ много късно, но вече сме лидери в това отношение, особено що се отнася до най-новите лаборатории.

КГ: Всъщност ние сме се занимавали с това, може би не на наша територия, от дълго време. Така например, съществува една база за ядрено биологични и химически експерименти в Мексико, която е собственост на САЩ. Тя се намира в една област, която наричат Зона на тишината. И се оказва, че тази база е всъщност … това е била база за генетични експерименти. И тя е съществувала много преди откриването на подобни бази тук в Щатите.

ЕС: Точно така. Да. Определено, съгласен съм 100% с това.

Точно сега … Експериментите, които се провеждат там, включват също клониране на различни видове същества, включително хора, които могат да бъдат всякакви, и те им вкарват съзнание или вид електрическа схема на нано ниво с цел пълен контрол на ума.

КГ: И те могат да ги използват също и за аватари. Те могат да преместят съзнанието на един войник като използват електромагнитно поле … но аватарът трябва да бъде генетично съвместим и със същата (вибрационна) честота, за да бъде това възможно.

ЕС: Да. Подобно на филма „Аватар”, където виждаме същото. Това там е едно много реалистично изобразяване на някои от нещата, с които те експериментират в момента.

КГ: Да, това се случва от известно време.

ЕС: И те могат … Възможно е да направиш няколко такива прескачания в различни тела. Това е едно много „хай-тек” място, където те извършват това.

Аз познавам само две такива места, две специални лаборатории, които се занимават с това. Възможно е, разбира се, да има и повече.

КГ: Да. Това, което бе интересно на изследователския кораб, на който бях – те използваха този тип технология, за да пренасят учени и оператори от телата им там на кораба … да ги пренасят в тези тела на аватари, които се намираха на други звездни системи.

ЕС: Абсолютно. Това е ТОЛКОВА вярно. Радвам се, че спомена за това. Аз вероятно нямаше никога да заговоря за това. И това, на което съм бил свидетел, е да правят това нещо тук и да преместват съзнанието в друго тяло, което се намира в Нова Зеландия или Австралия.

КГ: Точно така.

ЕС: Ние тук разговаряме за нещо подобно на Блу-туут (Bluetooth) излязло извън контрол – да вземеш нечие съзнание и да го изстреляш през Земята до друга част на планетата и да го вложиш …

ДУ: И ако това ново тяло бъде наранено, ти усещаш ли болка в собственото си тяло?

КГ: Да.

ЕС: О, абсолютно.

КГ: И те излъчват съзнанието през космическата енергийна мрежа – същата система от портали, която използват и за пътуване.

ДУ: Хм! Ти усещаш ли физическото си тяло, или …

ЕС: Да.

КГ: Това е като …

ДУ: Това е ли като да се намираш едновременно на две места?

ЕС: Не е по-различно от това ти да бъдеш в моето тяло. Ти ще знаеш всичко за мен, що се отнася до физическото … И ако аз бих бил в теб, аз щях да бъда …

ДУ: Не, аз предполагам, че искам да кажа: ако седиш в един стол и в същото време си в един аватар някъде на друго място … усещаш ли стола?

КГ: Не.

ЕС: Правилно.

ДУ: Оу, о кей.

ЕС: Това е просто напълно … Твоето съзнание бива прехвърлено от това твое тяло в напълно различно тяло. Така че твоето оригинално тяло вече е безчувствено. То просто си седи тук. То може да бъде запазено в състояние подобно на летаргия. Виждал съм да го правят.

Много пъти тези джъмпери – ние ги наричаме „джъмпери”*) – които правят това непрекъснато … те всъщност просто се отървават от оригиналното тяло. И това между другото обърква нещата.

*)  От  jump = скачам. Бел.прев.

КГ: Да, обърква ги. Има един портал, който работи по този начин. Те го наричат „Стаята Ксерокс”. Хората влизат вътре и един техен точен дубликат бива изпратен на друго място. И като част от процедурата, оригиналното тяло бива унищожено.

ЕС: Точно така.

КГ: След това те казват: „Да, той/тя пристигна безопастно на това място” и сигналът се връща, което моментално изпарява съществото, което се намира от тази страна.

ЕС: Уха! Това е нещо много сериозно.

Зная, че като убием тялото, което изоставяме на едно астрално, духовно и съзнателно ниво, ние не … ти биваш отделен от старото си тяло, но все още притежаваш тези вибрационни честоти в старото тяло. Така че има нещо от теб, което е все още тук.

КГ: Това малко прилича на правенето на много копия от един и същ файл. Започваш да губиш … настъпва известна деградация.

ЕС: Да. Точно така. И същото нещо се случва при отглеждането на клетки и регенерирането. Постепенно губиш … Когато правиш това в един съд на Петри, винаги губиш нещо от качествата на оригиналната клетка.

ДУ: Спомням си, когато гледах „Матрицата”, нещо ми се струваше не наред. Зная, че те се опитваха да създадат условия на заплаха, но спомни си сцената, където Киану пита: „Ако умреш в Матрицата, умираш ли и тук?”

ЕС: Точно така.

ДУ: И тогава Морфеус отговаря: „Тялото не може да живее без ума”.

ЕС: Точно така.

ДУ: И аз си мисля: „Чакай малко! Ако умреш в Матрицата, това е само твоята електронна форма. Твоето тяло е все още в този стол.” Така че …

КГ: Ами, това ни връща към … какво е това? Тялото вярва това, което умът възприема.

ЕС: Правилно.

ДУ: Ъ-хъ.

КГ: Също когато умът мисли, че е умрял, тялото преминава през определен процес.

ДУ: Наистина?

КГ: Да.

ЕС: Правилно. За да участваш в тези проекти, трябва да имаш наистина здрав ум. И те преминават през много строги специални диети с невротропни усилватели и трябва да бъдат наистина доста здрави физически, за да правят това.

Така че за да бъдеш един от тези хора, трябва да бъдат спазени редица променливи фактори, но умът, както ти каза, прави нещата реални.

Така че става дума повече за системата от вярвания и връзката, която имаш със своето астрално тяло и с всички светлинни тела, за които можеш да се сетиш. Въпросът е да имаш добра връзка с това и да можеш да различаваш реалното от нереалното, защото има някои хора, които никога не се завръщат назад, защото забравят и остават в капана …

ДУ: Уха!

ЕС: … на тези състояния и програми, когато нещата могат да се объркат. И те могат просто в един момент да забравят откъде наистина са дошли и да започнат нов живот някъде другаде.

КГ: Това те кара да се чудиш дали нещо такова се случва при прераждането.

ДУ: Ха, ха.

ЕС: Случва се.

ДУ: Все едно, че като правят това, тези хора почти са узурпирали системата за прераждания.

ЕС: Да, да.

ДУ: Добре. Нека поговорим отново малко за клонирането.

Едно нещо, което веднага изскача в ума ми, е следното: Ако те се нуждаят от работници под земята и ти казваш, че съществува тази програма за клониране, тогава колко работници може всъщност да са клонинги, при наличието на тези огромни подземни градове?

ЕС: Излиза по-евтино да наемеш някого от повърхността.

ДУ: О, наистина ли е по-евтино?

КГ: Ти искаш … Клонингите са добри за някои неща, но ти се нуждаеш от действителен житейски опит.

Така например клонингът не е изпълнявал дадена операция 1000 пъти в своя живот. Той не се е наранявал и не е правил всички различни неща, които ни се случват, когато трупаме житейски опит.

Също така, много от … Аз ти казах, когато веднъж ме отведоха в едно съоръжение на Марс, че част от оборудването, което бе доставено там заедно с нас … появиха се четирима души, които изглеждаха напълно еднакви. В очите им имаше … Те бяха почти като автомати. В очите им нямаше никаква истинска топлина или живот. Те се появиха, взеха оборудването и си тръгнаха с него като вървяха в пълен синхрон.

Така че този тип клониране се прави и бива използван в много различни програми, но полезността на един клонинг е ограничена.

Ти искаш да имаш хора с опит, които имат … особено учените. Не би искал да имаш клонинг, който да изпълнява функциите на учен. Трябва ти учен, който е преминал през школуване, който е преживял всички опити, неуспехи и успехи, които са го направили това, което е.

ДУ: Как това се връзва с видяното от теб, Емери?

ЕС: Да. Абсолютно. Клонингите преминават през програма за прогресивно обучение. И това, което се получава, е … те НАИСТИНА се налага да бъдат обучени за определени неща. Могат да бъдат програмирани до определен момент, но се нуждаят от редовни проверки. Те трябва да се социализират.

КГ: Можеш да програмираш в главата им как да си връзват обувките, но ако не изградят мускулни навици от многократното извършване на това действие, просто не се получава.

ЕС: Правилно. И ако действително изпращаш този клонинг, за да … ако го изпращаш на повърхността, той трябва предварително да премине през твърде сериозно обучение.

Но да, съгласен съм с това, което Кори каза. И аз съм виждал … Те ми изглеждат повече като програмирани форми на живот заради очите.

КГ: Да. Много програмирани форми на живот са клонинги.

ЕС: Точно така.

КГ: Това е просто нивото, на което те са програмирани.

ЕС: Точно така. Аз говоря … Когато казвам „програмирани форми на живот”, като дефиниция, аз говоря за нещо, което е отгледано, което е органично и кибернетично.

КГ: Ясно, разбрах те.

ЕС: Аз зная, че ти имаш различна дефиниция. Определено вярвам в това. Но това е, което имам предвид, когато използвам този израз.

И след това има клонинги, които могат да бъдат програмирани, точно както ти каза. И те могат да правят всички тези други неща, но те са напълно органични. Освен когато имат вградени електрически елементи или наночастици.

КГ: Да. Виждал съм да слагат в тях странни неща. Нещо подобно на две отделни оптични влакна, които слагат в главите им по време на операция.

ЕС: Интересно. Да. Виждал съм подобни неща, когато вкарват в телата им различни тръби и проводници, но не от обикновените, а от биолуминисцентния тип, които имат определени функции.

КГ: В последно време излезе една статия, която описваше как всички военни и учени в армията носят часовници, които следят здравословното им състояние.

ЕС: О, да. Разбира се.

КГ: Те са свързани GPS. Изглежда че никой не изключва  GPS проследяването, когато те работят в тези програми със специален достъп.

ЕС: Точно така.

КГ: И наскоро бе оповестена една карта, в която са изобразени всички тези сигнали, които разкриват местонахождението на секретни бази.

Една от областите бе близо до шелфа Рос Айс в Антарктика, точно на мястото, където бях отведен преди и видях подземната база под леда.

Ти чувал ли си за някои от тези места, такива като Антарктика, където да има бази?

ЕС: О, в Антарктика има категорично една база, където има катастрофирали космически кораби. Там са открили една древна цивилизация.

И те съчиняват историята, която да ни поднесат в скоро време, в следващите една-две години.

Но преди това, те трябва да подредят твърде внимателно всичко. Те трябва, разбира се, да преровят много внимателно всички тези кораби. Трябва да преровят древните руини, които са там, и да сглобят една правдоподобна история, на която всички ние да повярваме.

КГ: Ами това вече започна да се случва.

ЕС: Да!

КГ: Ако си спомняте, преди месеци, не твърде отдавна, един университет заяви: „Открихме геотермални джобове под леда, където има живот”.

Там има флора, фауна. Там има голямо генетично разнообразие.

ЕС: Точно така.

КГ: Ето че тук-там в системата на секретност се появяват отделни пропуквания. Мисля, че определено трябва да следим внимателно случващото се в Антарктика.

ЕС: Това е най-горещата тема, за която всички в момента говорят.

И аз мога да те подкрепя като кажа, че има много от тези … защото с помощта на тази сканираща технология, с която работех, могат да се видят големи празни пространства в Земята и в земната кора, и даже надолу близо до мантията, които притежават собствена атмосфера и налягане, и най-различни неща.

И ако се върнем към Антарктика, голямото нещо относно Антарктика, както казах на Дейв преди, е кой първи ще обяви това, което е открито в Антарктика. Моят отговор е: „Това ще бъде Гая.” Земята бавно стопява леда, който се намира там. И няма да се наложи някой човек да се изправи и обяви, защото още една-две години, и целият този кораб ще излезе на показ…

КГ: Ние помагаме на този процес с помощта на разкопките, които правим с водна пара. Това, което ми казаха, е, че парата под високо налягане, спускането на чували с вода и бомбардирането им с микровълни за разчистването на големи области, причинява топене на големи участъци от лед, чиято вода отива под ледения шелф и причинява разрушаването му много по-бързо, отколкото би се случило при нормални условия.

ЕС: Точно така.

КГ: Голяма част от случващото се е геотермална дейност, защото базата, която видях, имаше една гигантска кула, която бе геотермален генератор.

ДУ: Добре. Всичко това е наистина удивително. Това е всичкото време, с което разполагаме в този епизод от Космическо разкритие, с Емери Смит, Кори Гууд и с мен, вашия домакин Дейвид Уилкок. Благодаря, че бяхте с нас.