(с) Превод АТИ, 2018 г.

Дейвид Уилкок: Добре дошли в Космическо разкритие. Аз съм вашият домакин Дейвид Уилкок и съм тук заедно с нашия специален гост, Емери Смит.

В този епизод ще проследим случилото се с него след като той напуска подземната база.

Емери, добре дошъл отново.

Емери Смит: Благодаря, Дейв.

ДУ: Нека сега проследим твоята работа след като привършваш с тези аутопсии. На първо място, ти спомена по-рано, че приблизително на всеки четири месеца си придобивал следващо по-високо ниво на секретен достъп. Мисля че ти каза, че си спрял на ниво А22. Това така ли беше?

ЕС: Точно така.

ДУ: Добре. И колко такива повишения получи докато извършваве тези аутопсии?

ЕС: Около 22. Около 22 четиримесечни повишения.

ДУ: Добре.

ЕС: Никога не съм пропускал тримесечно повишение. Така че това продължи около 4 ½ – 5 години.  Аз завърших редовната си служба за 5 ½ години.

ДУ: Ти продължи ли през всичкото това време да извършваш цивилната си работа, която ти служеше за прикритие?

ЕС: Да, всъщност аз останах там допълнителни  6 месеца, след като напуснах военните. И тогава в подземната ми работа започнаха да се случват малко по-различни неща – мисля че вече казах това преди – аз започнах да получавам тела, които бяха още топли. Аз можех да кажа, че те бяха починали съвсем наскоро, той като едва бяха започнали да се вкоченяват.

След като завърших работата си във ВВС на САЩ, аз реших да продължа да работя в подземните лаборатории на Сандия и Лос Аламос.

ДУ: Това позволи ли ти да работиш повече часове, след като вече не извършваше работата, която ти служеше за прикртие?

ЕС: Абсолютно. Разбира се.

ДУ: Тогава разкажи каква беше разликата между една работна смяна, която си имал… Направи сравнение между един твой типичен работен ден преди да напуснеш ВВС и след като си ги напуснал.

Например, по колко часа работеше, точно къде? Просто за да добием някаква представа.

ЕС: Работата ми в болницата към базата на ВВС Куртланд започваше в 05:30 сутринта.

ДУ: Разбирам.

ЕС: Ние работехме до около 14:30 -15:30 ч. и след това, в  19:00 ч., аз отивах на работа в подземната база. Оставах там обикновено между 4 и 8 часа, след което се завръщах в къщи и това се повтаряше между 5 и 7 пъти в седмицата.

Докато бях на служба в базата Куртланд, работех от понеделник до петък включително, като давах извънредни дежурства обикновено един уикенд в месеца.

ДУ: След като напуста ВВС, какъв бе режимът ти на работа в подземната база?

ЕС: Беше чудесно. Аз запазих същите работни часове, защото обичах да работя вечерно време. Аз съм нощна птица и съм много продуктивен през нощта.

Така че аз отивах около 17:00 ч. и приключвах около 01:00 ч. и 02:00 ч. през нощта. Понякога стоях и до по-късно, както и имаше случаи да преспивам там. 
Постепенно започнах да се прехвърлям от вземане на проби и аутопсии към биологични изследвания и се включих в отдела за биологични оръжия, където биваха разработвани всякакви… неща за контролиране на вируси и също разпространение на вируси по света.

ДУ: Определено, според известните международни договорености като Женевската конвенция, ние не би трябвало да използваме конвенционални химически оръжия, както и биологични оръжия.

ЕС: Правилно.

ДУ: Но от това което казваш следва, че те не са се интересували от това.

ЕС: О, не, това бе пълно пренебрегване на хуманитарните норми. Те също така се опитваха да разработят вирус, който е сецифичен за поразяване на хора от дадено потекло.

И те разпространяваха тези зарази с помощта на реактивни самолети. Това е известно, според определени конспиративните теории.

И това бе един от начините, по който те постъпваха – просто да засипят от въздуха един град.

Да кажем, че те установяваха потомствената ДНК на конкретна етническа раса. И с помощта на този генетичен код, те можеха да унищожат цяла една раса, цяла една част от човечеството.

ДУ: Определено досега такова нещо не е било правено, защото ние сме все още тук.

ЕС: Правилно.

ДУ: Но те се опитваха да открият подобни неща?

ЕС: Да и те използваха извънземна ДНК… Някои извънземни много отдавна са могли да програмират своите левкоцити и моноцити, за да се защитават от определени генетични раси.

Така че ако програмираш своите левкоцити и бели кръвни телца, неутрофили, и пр. да атакуват някой като мен, и ако аз съм от различна раса, ти просто можеш да се приближиш към мен и ако в твоето тяло вече има вирус, който е поносим за твоите бели кръвни телца, но не и за моите, и ако ти ме докоснеш или кихнеш към мен, или просто комуникираш с мен физически или по въздуха, ти ще ми предадеш този вирус и той ще ме убие.

ДУ: Разбирам.

ЕС: Така че след като веднъж такъв вирус попадне във въздуха или бива предаден чрез някакъв кръвен патоген, той ще порази твоя организъм.

ДУ: Все още мисля, че ти не си ни казал защо те биха… Как биха оправдали създаването на един вирус, специфичен за даден етнос.  Как те са ти обяснили необходимостта от такова нещо?

ЕС: Казаха ми, че има определени религиозни организации, които всъщност се опитват да постигнат това.

И за всеки случай, ако възникнеше някой ден опит за унищожаване по подобен начин на половината от населението, те искаха да могат да контролират този процес.

А ако някой ден възникнеше нужда да се отърват от определен тип раса, те искаха да бъдат готови да разпространят един такъв вирус.

ДУ: Уха!

ЕС: Да.

ДУ: Дали те не се опитваха да приложат това спрямо всякакъв тип хора по Земята?

ЕС: Не зная. Учените бяха тези, които чух да говорят за такава технология.  В същото време аз бях на по-ниско изпълнителско ниво в тази база и работех върху отглеждането на протеини и други подобни неща.

ДУ: Това е нещо силно смущаващо и ми е любопитно какви истории те казказват на хората, които работят това, за да ги убедят, че правят нещо добро и че служат на своята страна.

ЕС: Работата е там, че повечето хора знаят точно с какво се занимават. Също така познавам учени, които са работили в тези проекти и са се отказали по средата на работата си.  И ако някои от тези учени навлязат надълбоко в тази работа, и в даден момент се опитват да се измъкнат, установяват, че това не е възможно.

Например, те ще бъдат заразени с определени неща, така че ако се завърнат на повърхността без да приемат антидот, те ще умрат от слънчевата светлина.

ДУ: Наистина?!

ЕС: Да. Това е начинът, по който контролират учените. Много от тях имат семейства извън базата и се страхуват, че ако направят нещо непозволено, това може да се отрази на техните семейства, на внуците им.

Въпреки това обаче, някои от тези учени вече започват да се съпротивляват.

ДУ: Нека сега разгледаме как е завършила работата ти в подземната база. Ти бе споменал нещо за появяването на трупове, които са били още топли и тогава си решил, че искаш да напуснеш и да подадеш молба за освобождаване.

ЕС: Да.

ДУ: Как се случи това?

ЕС: Направих точно това. Както би направил ти на нормална работа, трябва да попълниш ред документи и след това да бъдеш следен известно време. При мен периодът след напускането ми, през който бях задължен да се явявам за да отговарям на въпроси, в случай на нужда, бе 20 години. Също така, ако имах операции, трябваше да ги уведомя. Ако пътувах до опасни места, трябваше също да ги уведомя.

За да имаш едно приятно уволнение от подземната цивилна лаборатория, трябва да спазваш редица неща, описани в различни видове списъци.

ДУ: Когато съпругата на Пит Питърсън почина, те… хората с които бе работил го задържаха и разпитваха в продължение на два месеца, защото бяха силно разтревожени, че емоционалната травма от тази негова загуба може да бъде причина той да проговори.

Така че те следяха ли отблизо твоя живот за подобни кризи и можеше ли да се озовеш обратно там, ако нещо се случеше?

ЕС: Да, абсолютно, те го направиха. И това се случи даже след тези 20 години. Те ми се обадиха даже наскоро, след като майка ми почина миналата година.

Така че, да,те ме следят и това въобще не ме тревожи. Аз зная, че те винаги ме наблюдават. На тази планета не съществува таен разговор, това е сигурно, защото всичко бива записвано, където и да се случи.

И те притежаваха тази технология когато аз бях там. Така че това бе преди 20 години, когато те притежаваха технологията да записват всяка вибрация на планетата и всеки човешки глас.

ДУ: Ти вероятно си чул за тези спътници на Националната разузнавателна служба, които непрекъснато следят и записват повърхността на Земята, местоположението на всеки и камерите им имат достатъчна разделителна способност, за да прочетат ситния шрифт на шофьорската ти книжка, ако я държиш в протегнатата си ръка.

ЕС: Боже мой, това се случваше още през 1960-те, господине.

ДУ: Ха,ха.

ЕС: Ти знаеш ли какво можем да правим сега? Ние можем да виждаме какво има в стените на къщите. Ние можем да видим какъв вид термити прояждат дървената мебел в дома ти. И това което те правят по този начин сега в Южна Америка е публично достояние. Големите корпорации преди използваха тази техника за шпиониране, а сега вече я прилагат за да печелят пари, с които да преследват други свои цели.

Така че, да, тези неща съществуват от доста време. И ти можеш да достигнеш практически до всяко място на планетата с помощта на тези спътници и да получиш триизмерно изображение на всичко, независимо дали обекта е покрит с облаци или не…

ДУ: Хм.

ЕС: … както и да получиш информация точно какво представлява.

ДУ: Уха!

ЕС: Да. 

ДУ: Нека сега разгледаме момента, в който ти подписа всички тези документи и бе освободен. Как изглеждаше живота ти непосредствено след като напусна тази работа?

Ти вече не си бил при военните, нито си работил в подземната база.

Къде отиде? Какво направи? И кога бе следващия ти контакт с тайния свят?

ЕС: Ами, аз всъщност останах в контакт с тайния свят в едно междинно състояние, което ще рече, че когато възникваше проект или се появяваха хора, които имаха нужда от нещо много специално, те ме викаха за да работя за тях за една или две седмици.

ДУ: Ох.

ЕС: Така че аз всъщност запазих секретния си достъп. И той трябваше да бъде подновяван два пъти годишно.

Но аз бях… от там нататъка, аз останах в Ню Мексико още две години, след което се завърнах в родния си град във Форт Майерс, Флорида, за да се грижа за семейството си. Майка ми и баща ми не бяха много добре със здравето.

ДУ: Добре, но какво прави в Ню Мексико? Имаше ли някакво назначение, някаква работа.

ЕС: Да. Абсолютно. Съжалявам…

ДУ: Няма нищо.

ЕС: След като напуснах подземните проекти, аз останах в Ню Мексико за около две години и работих в болницата към Университета на Ню Мексико като първи помощник хирург.

ДУ: Ти каза, че през тези две години са те викали два пъти годишно за такива проверки.

ЕС: Това подновяване на разрешителното ми за секретен достъп два пъти годишно бе нужно, защото най-малко четири дни в месеца се налагаше да работя в някой таен проект.

ДУ: Добре. Какви задачи изпълняваше през това време? Би ли ни дал един пример за това какво си работил след като си напуснал редовната си работа в базата?

ЕС: Да, по това време аз работех просто с анализи на клетъчно ниво, бих казал с клетки от извънземен произход, но това бяха живи и здрави клетки в съдове на Петри. Така че нищо особено интересно.

Отказах се от всякакви аутопсии, защото аз просто… След като две от тези същества бяха докарани при мен все още топли, аз се почувствах наистина различно.

И след това, след срещата с различни същества и след като разбрах, че има истории свързани с тях които бяха тайна за мен, аз някак… аз почувствах, че не бих искал да се занимавам повече с това и… и да бъда част от всичко това.

ДУ: Добре, нека сега отидем към… Как попадна във Форт Майерс и как продължи да поддържаш контакт с тайния свят?

ЕС: Останах в контакт с тях и подновявах правото си на секретен достъп два пъти годишно. И няколко пъти ме разпитваха за някои извънземни, върху които бях работил в миналото.

ДУ: Налагаше ли ти се да пътуваш обратно до Ню Мексико?

ЕС: Да, налагаше ми се. Трябваше да пътувам…

ДУ: И как правеше това?

ЕС: Просто си купувах самолетен билет и летях обратно.

ДУ: Добре.

ЕС: Аз стоях извън базата и ходех там сутрин, вместо вечерно време, за да изплня задачите си. Появявах се на входа на Сандия, след което от там преминавах в друго подземно място. Не зная, защо след като напуснах промениха постоянното ми място на работа. Вероятно имаха причини за това, които не ми бяха известни.

ДУ: Това означава ли, че влизането ти в базата е било по-различно от това, което описа преди или просто това бе един друг вход?

ЕС: Не, всичко бе малко по-различно, защото аз вече работех с биологичен материал, който бе много опасен. И всъщност трябваше да преминавам през специални анализатори както на влизане, така и на излизане.

Трябваше да минавам през едно място, за да бъда почистен. И едно от тези неща бе наречено сух плазмен душ. Този душ се състоеше в това да вземат от теб проби и да унищожат повърхностните бактерии, които се намираха по цялото ти тяло, и които нормално има всеки. И те по някакъв анализират частици по тялото ти, за да определят дали те резонират с вреден клетъчен материал.

ДУ: Можеш ли да си облечен с дрехи, докато преминаваш през този душ?

ЕС: Да, можеш.

ДУ: Ох!

ЕС: Можеш да носиш дрехи. На излизане от базата обаче, трябва да минеш през душа без дрехи.

Има и още един подобен душ, през който трябва да преминеш след като се преоблечеш в съблекалнята на път за дома и той по принцип е по желание. Това уж не е задължително, но всички го правят, като предпазна мярка.

Има много малък процент вероятност да има нещо по теб когато напускаш базата и което може да си прихванал от някой друг.

ДУ: До колкото разбирам, дрехите с които ходиш навън биват дезинфекцирани на влизане, а работните ти дрехи – на излизане.

ЕС: Правилно, точно така.

ДУ: Добре. Тогава дай ми пример за конкретен извънземен вид, на който си правил аутопсия, преди да са те повикали обратно по-късно за повече консултации. Кажи ни как той е изглеждал и защо са те повикали обратно?

ЕС: Ами, те мутираха няколко извънземни. Едно от тях всъщност изглеждаше като малко човешко същество, подобно на трол от скандинавските приказки. То обаче притежаваше също така растителна ДНК.

ДУ: Хм.

ЕС: И беше много…  На външен вид би ти напомнило на един от тези маскировъчни костюми, които носаят снайперистите, покрити с мъх и листа. Така че представи си едно високо между 60 и 90 см. същество, което вместо коса има истинско растение, което расте на главата му.

ДУ: Уха!

ЕС: Да! И то също така използва енергията от ултравиолетовата светлина, която поддържа здравето му. То също така абсорбира влага през кожата си и е много мъхесто.

То също така има… Виждал съм много такива. Някои имат… прилича на перука, на коса, но е много мъхесто и не можеш да видиш лицето му, ако не отместиш встрани растителността която расте върху него.

ДУ: Ако тази растителност бъде премахната, то изпитва ли физическа болка?

ЕС: Не.

ДУ: Значи тя е по-скоро като коса.

ЕС: Тя прилича повече на коса, но колкото повече се приближаваш към корените, толкова повече откриваш нервни влакна и неврони. Така че от неврологична гледна точка, растителността се е свързала и е мутирала с истински клетъчен материал. Това бе едновременно човек и извънземно.

ДУ: Не мога да разбера, защо го оприличаваш на трол. Имаше ли нещо необикновено, свързано с лицето му?

ЕС: Да. Лицето му…

ДУ: Можеш ли да го опишеш по-точно?

ЕС: Да, мога да ти кажа, че лицето и врата на тези същества приличат на кората на бор – много груба и напукана. Ако изсушиш на слънце парче глина, то се сбръчква и напуква – ето така изглежда тази кожа.

Те обаче имат нос и уста. Имат също така очи и уши.

ДУ: Когато си представим един трол, ние си мислим за силно издадена долна челюст и два зъба, които се подават навън или нещо подобно.

ЕС: Не, никакви такива кучешки зъби – просто обикновени зъби.

Отвътре устата им е червена и розова като нашата. Те също така имат език и дишат.

Просто те получават голяма част от енергията си през кожата.

ДУ: Имат ли растителност по лицето?

ЕС: Лицето им е, както казах, много грубо, напукато като кора на дърво, много твърдо, без мускули, по които можеш да познаеш, че се усмихва. Всъщност никакви черти на лицето, които можеш да разпознаеш, поради много грубата кожа.

ДУ: Какви бяха пропорциите на лицето, сравнени с тези на един земен жител?

ЕС: Главата им бе много по-голяма спрямо тялото, примерно двойно по-голяма, отколкото на един човек.

ДУ: А какво би казал за размера на очите, носа и устата спрямо лицето?

ЕС: Всичко по лицето е много компактно, защото ти виждаш едно високо между 60 и 90 см. същество. Помисли си  за човек, страдащ от хипофизарен нанизъм, при което крайниците и костите са по-компактни, а не дълги и слаби като нашите.

Имат клончета и листа, които растат най-вече по гърба. По цялата останала част на тялото имат зелен мъх, който виждаш по скалите около реките. И много, много малки ръце и крака.

ДУ: И ти казваш, че това не са естествени същества, а изкуствено създадени форми на живот?

ЕС: Правилно.

ДУ: Защо биха искали да създадат същество, което е комбинация от човек и растение? Дали това има някаква тайна цел да прикрие нещо?

ЕС: Да, така е. Те могат да издържат седмици без да се хранят, стига да имат слънчева светлина и вода. Сами произвеждат нужните им хранителни вещества чрез взаимодействие на растителността с човешките клетки.

ДУ: Хм.

ЕС: От научна гледна точка е удивително, как са успели да го постигнат.

ДУ: Някога успял ли си да общуваш с такова живо мъхесто същество?

ЕС: Да, абсолютно.  

ДУ: Добре. И как то общува?

ЕС: То общува с ръцете си.

ДУ: Наистина?

ЕС: Да, с някакъв жестомимичен език. 

ДУ: И какво бе усещането ти от контакта с такова същество? Какво бе нивото му на интелигентност, нивото на морал, съзнанието му?

ЕС: Не бих искал да кажа нещо лошо, но това е едно неприятно, зловещо на вид същество. В същото време е много тихо и много схватливо.

Напомня ми на хамелеон, който седи и се движи много бавно, като ленивец.

Казвали са ми, без да го зная от личен опит, казвали са ми, че от ранна възраст ги учат как да комуникират, защото те не притежават гласни струни. 

ДУ: Оу, значи лицето им не се движи много.

ЕС: Не. То едва се движи, но те могат да дъвчат.

ДУ: Очите им изглеждат ли като нашите, или в тях има нещо различно?

ЕС: Те са черни.

ДУ: Черни?

ЕС: Да.

ДУ: Наистина? Уха!

ЕС: Нямат зеница. Те са плътно черни, което плаши някои хора.

ДУ: И каква би била целта? Ако те искат да използват тези същества за нещо, това би ли било на повърхността на Земята?

Биха ли ги използвали в разузнаването? Биха ли ги тренирали да убиват хора? Какво биха правили?

ЕС: Не да убиват. Те не са толкова ловки, но определено стават за разузнаване. Особено ако ти трябва същество, което не издава никакъв звук.

ДУ: Хм. Дай ми пример, при който военно-промишления комплекс би използвал такова същество с разузнавателна цел.  Очевидно, то може да се прикрива много добре.

ЕС: В случая мога само да гадая.

ДУ: Добре.

ЕС: Не съм учавствал заедно с тях в програма, в която са ги използвали за да шпионират. Така че мога да кажа само следното: не би могъл да разбереш кога си настъпил такова същество. Искам да кажа, че телата им са толкова покрити с ТОВА нещо… Между другото те могат да добавят листа към това мъхесто покритие, така че …

Да кажем, че те искат да навлязат в територия, където са характерни тези цветове. Тогава те могат да имплантират в тялото гъби и различни видове мъх и те ще израстнат върху кожата.

ДУ: Наистина?!

ЕС: Да, това е удивително. Така че те могат да имитират всякакъв вид трева, всякакъв вид дървета по света…

ДУ: Значи част от тялото им може да бъде като почва, върху която е възможно да бъдат посадени различни растения?

ЕС: Това не е почва, а матрица от колагенна съединителна тъкан, подобна на пчелна пита, която може да задържа вода в продължение на много, много седмици. Тя е като кожа. Прилича на пчелна пита, но с много малки клетки, с размери по-малки от милиметър.

ДУ: И ти си срещнал за първи път тези същества, когато все още си работил на пълен режим в подземната база?

ЕС: Да, така беше. И мисля, че защото тези същества са дошли някъде от Вътрешната Земя, те от самото начало са могли да отглеждат неща върху кожата им.

ДУ: Оу, значи ти казваш, че е имало един първоначален брой от тези същества, които те са получили от Вътрешната Земя и които след това са модифицирали.

ЕС: Точно така. И те са ги смесили с повече растителен материал, за да изградят тези здрави същества.

ДУ: Хм!

ЕС: Да.

ДУ: И ти си ги виждал живи, докато си работил в подземната база? Или това е ставало само при аутопсиите им?

ЕС: Аз виждах как ги отглеждаха.

ДУ: Как са ги отглеждали?

ЕС: В едни неща, подобни на големи стъклени аквариуми с ултравиолетова светлина, провиснали на около метър над пода.

ДУ: Тъй като ни остава не много време, питам се дали има още нещо интересно относно тези мъхести същества, което би споделил с нас.

ЕС: Абсолютно.

ДУ: Те са толкова странни.

ЕС: Едно от най-удивителните неща, е, че тези същества не могат да се възпроизвеждат.

ДУ: Ох!

ЕС: Те нямат органи като нашите, но раждат семена.

ДУ: Ха, ха.

ЕС: И тези семена съдържат ДНК. Е, това не е напълно човешка тъкан, разбира се. Това все още е растителна тъкан.

ДУ: Хм.

ЕС: Да и когато напусках аз видях колекция от тези семена в един инкубатор. Един от колегите ми разказваше за някакъв нов експеримент с един друг тип от тези мъхести същества.

И аз го попитах как така може да разговаря толкова свободно, а той само ми каза: „Аз мога да ти покажа новите инкубатори, които току що пристигнаха.”

Ние вървяхме по един коридор и аз си спомням само как погледнах през един огромен стъклен прозорец и видях едни семена, големи колкото теб – много такива семена.

ДУ: Уха!

ЕС: И аз просто… Аз направо се стреснах. И това бе всичко. Искм да кажа, че не ми бе позволено да узная повече. Не ми бе позволено даже да споменавам какво съм видял.

ДУ: Според теб такова семе може ли да бъде по някакъв начин отгледано и да се превърне в едно от тези същества?

ЕС: Това си помислих и аз. Също така откъде се е появило ТАКОВА семе?

ДУ: Ха.

ЕС: Кой е снесъл ТОВА семе? Искам да кажа… Там пряват някакви удивителни неща. И няма никакви правила. Няма нищо, което да ги ограничава.

ДУ: Можеш ли да ни кажеш каква е била причината да те повикат обратно за да се занимаваш  отново с тези същества, след като си се преместил във Форт Майерс? Какво се бе случило или каква бе причината за това?

ЕС: В лабораторията се бе случил инцидент и екипът бе унищожен.

ДУ: Инцидент. Можеш ли да бъдеш малко по-конкретен?

ЕС: Не.

ДУ: Хм. Добре, от това което каза аз мога да предположа, че е имало някакво враждебно поведение от страна на тези същества.

ЕС: Не, не от страна на съществата.

ДУ: Ох, добре. Значи по някаква причина това е нещо, за което не желаеш да ни разкажеш, или ти е било заповядано да не разказваш. Прав ли съм?

ЕС: Аз просто не мога… това е прекалено много… Аз познавах тези хора, така че…

ДУ: Хм.

ЕС: Прекалено ми е трудно да говоря за това.

ДУ: Добре. Можеш ли да ни дадеш друг пример за нещо интересно, за което си бил повикан, докато си живял във Форт Майерс?

ЕС: Върнах се един-два пъти само за няколко тъканни проби. И това бе само защото не им достигаха техници и друг персонал.

Зная, че по някое време в съоръжението бе станала авария и 20% от персонала се бяха заразили с някакъв рядък вирус. Нещо подобно на хантавирус*).

*) Хантавируси (на латински: Hantavirus) – вируси, които се разпространяват посредством вид гризачи. Името им идва от това на корейската река Хантан, където вирусът Хантаан (един от хантавирусите) е изолиран за първи път. – Бел.прев.

Съжалявам, не зная дали това ти е известно, но имаше такава епидемия през 1993 г. И тогава имаше един вирус…

ДУ: Ти говориш за хантавируса?

ЕС: Да.

ДУ: Да.

ЕС: И тогава този вирус… Той всъщност бе произведен в това съоръжение.

ДУ: Това е бактерията, която се храни с човешка тъкан?

ЕС: Не, симптомите са повече подобни на тези при грипа и… смъртта настъпва много бързо.

ДУ: Уха!

ЕС: Настъпва ужасно повръщане и диария, белите ти дробове отказват и не можеш да дишаш.

ДУ: Хм.

ЕС: Та имаше такъв подобен вирус, който се бе промъкнал извън лабораторията и хората бяха смъртно болни. Около 20% от всички бяха тежко болни и им бе забранено да се завърнат на работа. Трябваше да отидат в подземната болница и да бъдат поставени под карантина.

ДУ: Уха! И имаше ли много смъртни случаи?

ЕС: Да, имаше. Половината от тези 20% починаха.

ДУ: Ох, уха!

ЕС: Да.

ДУ: И ти бе повикан, за да помогнеш при спиране разпространението на този вирус?

ЕС: Не, всъщност аз им трябвах само за да продължат работния процес – просто нормална работа.

ДУ: Оу, трябвало е само да заместваш.

ЕС: Да, само да замествам.

ДУ: Интересно ми е – в последните няколко минути разговаряме за негативните аспекти на всичко това и се чудя дали същата тази технология може да бъде използвана за положителни цели. Имаш ли някакви конкретни познания за това?

ЕС: Да, след избухването на тази зараза, която порази 20% от хората, те успяха да разработят вирус, който да поразява първоначалния вирус – нещо като антивирус.

ДУ: Ох, наистина?

ЕС: И това спаси половината от тези 20% само за няколко дни.

ДУ: Уха!

ЕС: А наистина е много трудно да изобретиш цял нов вид бактерии или един вирус само за няколко дни. Те нямаха нищо готово, с което да противодействат. Знам това със сигурност. След този случай обаче, те вече можеха да произвеждат вируси, които унищожават други вируси, както и бактерии, които се борят с вируси.

И ТОВА вече се прилага, до колкото зная, и в цивилни случаи.

Оповестяването му обаче протича много бавно, защото те събират много статистически данни. Така че аз считам това за нещо положително.

Аз само зная, че по време на процесите на хибридизация, в които участвах, те променяха ДНК с помощта на вируси. И най-лесно бе да смесиш два протеина, когато нямаше взаимно отхвърляне. При това цялото тяло се променя.

След това те вземат тези клетки и ги отглеждат или ваксинират с тях друго същество. Това е, което те продължаваха да правят – да ваксинират отново и отново, и отново с тези различни видове вируси. И тогава се получава едно супер същество.

ДУ: Значи ние можем да имаме, например хора, които притежават супер зрение, супер чувствителен слух, може би специални психични способности…, всичко в резултат на подобни ваксинации.

ЕС: Точно така. 

ДУ: Това е много удивително. Е, Емери, благодара ти за тази изключително интересна и странна информация.

ЕС: Да, много е странна.

ДУ: Понякога обаче, когато нещата изглеждат много странни, това ме прави склонен да вярвам, че са истина…

ЕС: Да.

ДУ: … защото кой би си помислил за нещо такова?

ЕС: Наистина е трудно човек да предположи такова нещо.

ДУ: Да, със сигурност е така. Нека благодарим на зрителите за това, че бяхме заедно. Това е Космическо разкритие с нашия специален гост, Емери Смит.