© 2018 Превод АТИ

Тук започва първият интуитивен разговор в тази книга. От самото начало бих искал да ви припомня, че когато написах това за първи път, нямах никаква идея, че това ще стане част от книга. Вярвах, че това ще бъде първата от серия статии, които ще предложа в един Интернет форум, който посещавах често по онова време.

Оттук нататък, това, което ще четете, е разговор, който имах със своето Висше Аз.

Зингдад: Бих искал да разговарям със своя Висш Аз. Със съществото, което преди ми се представи като Божествена Радост (БР).

Божествена Радост: Здравей. Аз съм тук с теб, както винаги.

З: Здравей. Бих искал да обсъдим ред въпроси, след което да запиша разговора, за да го споделя с други. Мисля, че е добра идея първо да те представя на моите читатели, за да получат контекст, в който да разбират твоите думи.

БР: Да, това е добре. С удоволствие ще направя едно въведение, но бих предложил да уцелим повече от един заек с два куршума, така да се каже. Можем да си побъбрим, като мое представяне и в същото време да положим основата на допълнителни разговори, като въведем определен брой духовни понятия.

З: Добре, чудесно! Какъв вид духовни понятия?

БР: Например: Ако трябва да ме представиш на твоите читатели с нещо просто като „Висшето Аз на Зингдад”, тогава моментално се налага да направим обратен завой и да поясним какво е това „Висш Аз“, за да сме сигурни, че всички говорим за едно и също нещо. За да обясня това понятие обаче, аз ще трябва да въведа други понятия, които също ще се нуждаят от пояснение. И много скоро, докато се опитвам да се представя, аз ще съм открил цяла гама от въпроси, които ще се нуждаят от пояснение. Един такъв разговор може да не свърши никога! Всъщност, нещата стоят така, че един прост въпрос, като: „Кой си ти?” е покана за една доживотна връзка, ако двете страни сте сериозни в своите усилия да изследвате отговора. Но в отговор на твоя въпрос, няколко момента, които ще възникнат в процеса на нашия разговор твърде скоро, ще бъдат: „Какво е Единство?”, „Можем ли да докажем съществуването му?”, „Защо съществува такова объркване по въпроса за духовността на Земята?”, „Какво би означавало да живееш в състояние на единство?” и в крайна сметка: „Какво е истина?”

З: Това е вълнуващо!

БР: … и потенциално объркващо, ако не се отнесем към него внимателно. Но да, това е вълнуващо и ти ще бъдеш твърде изненадан колко много красота, истина и мъдрост ще последват това просто начало.

Засега обаче това, което ще те помоля да направиш, е, да проведеш тази серия от разговори. Днес аз ще започна с дискусия, която можеш да озаглавиш „Какво е Висш Аз?” И след това, в процеса на тази дискусия, ние ще формулираме нови теми за разговор в следващите ти срещи с мен, или с някои от членовете на нашето духовно семейство. Съгласен?

З: Да, разбира се. Тогава нека подкарам топката и задам въпроса… та-та-та-ра… Моля те, кажи ми какво е Висш Аз?

БР: Толкова се радвам, че попита (усмихва се).

Първо, нека кажа, че докато най-често използваният термин е „Висш Аз”, всъщност предпочитам „Вътрешен Аз” или, в определен контекст, „Аз-Бог”. Това може да бъде или много, много просто за обяснение, или ужасно сложно. Най-краткото обяснение, което мога да предложа, е следното:

„Има само ЕДНО същество, което преживява илюзията да бъде много (същества).”

Аз харесвам толкова много това изявление, че ще го повторя по различен начин:

„ЕДИНСТВОТО обича да преживява себе си като бъде множество.”

Това твърдение е вярно на много равнища. Ако наистина схванеш смисъла на тази идея, тогава ще разбереш основната теза на това, което бих представил като духовната космология на Всичко, Което Е. Това разбиране ти върши работа, независимо от обхвата на духовното понятие, което се опитваш да разбереш. Нека започнем наедро… от върха и да работим надолу:

Ние всички сме едно. Но ЕДИНСТВОТО – което можеш да наречеш Бог, или Първоизточник, или Творец, или каквато дума си избереш – е генерирало спрямо себе си някои много силни представи относно себе си, като например това, че е множество. За да илюстрирам това, ще използвам примера за един автор, който пише една история. Той създава героите на историята в ума си. След като тези герои придобиват все по-голяма валидност в ума на автора, те придобиват чертите на специфични личности. Често авторът открива, като че ли всеки от неговите герои притежава свой собствен ум! На автора му се струва, че те са независими същества и той просто описва тяхното поведение. Виждаш ли как това може да се случи с този автор? Че той може да създаде много личности в своя ум? И да придаде на всеки собствена природа и личностни характеристики? И  при разказването на техните истории, героите изглежда забравят напълно факта, че съществуват само в ума на автора? Че светът, в който живеят, макар и голям и сложен, е само в ума на разказвача на историята?

З: Хм, да, аналогията с автора е добра.

БР: Сега аз ти казвам, че не само авторите правят това – да създават образи в своите умове. Всъщност всички съзнателни същства правят това, в една или друга степен. Всеки създава фиктивни разговори и взаимодействия в ума си. Всеки има свои фантазии и води въображаеми разговори. И всеки сънува, докато спи. Тези и подобни на тях процеси са всички разказване на истории със създаване на образи.

Можеш ли да видиш тогава как всеки от вас вече има началото на преживяване, в което създава „един друг” в собствения си ум?

З: Да, мога да видя това.

БР: Сега си представи, че притежаваш едно безкрайно време, за да усъвършенстваш изкуството да си представяш тези персони. Представи си, че разполагаш с безкрайни творчески ресурси и че ти си по-велик от най-великия творчески гений, който някога е ходил по тази планета. Сега може би придобиваш първата слаба представа какво може да представлява това, как ЕДИНСТВОТО може да създаде в своя ум, така да се каже, различните персони и характери.

З: Значи така сме възникнали ние тук на Земята?

БР: Не, не съвсем. Аз се опитвам да ти предам опростено разбиране за нещо, което би могло да бъде изключително сложна тема. И аз ще имам нужда от свръх опростяване на нещата, за да мога въобще да предам тези идеи.

Ако искаш да разбереш как са възникнали съществата на Земята, то ще трябва по-скоро да си представиш йерархия от същества-творци. Представи си, че съществата, които се появяват в ума на ЕДИНСТВОТО, създават в своите умове още повече същества. И те, на свой ред, правят същото. И този творчески процес се завърта множество пъти, докато достигнеш до духовните фрагменти, въплътени върху планетата Земя.

Ти си чул, че този свят е потънал дълбоко в плътностите на съзнанието. Е, това по същество е идеята: Всяка по-долна плътност изисква допълнително ниво на творение. Ти ще имаш един „Висш Аз” на всяко от нивата или плътностите над теб, по целия път „нагоре”, чак до ЕДИНСТВОТО. Ето защо ти наричаш такива същества „Висш АЗ”. Но аз ти казвам, че това не е „нагоре”, а е „навътре”. Едно по-добро разбиране е, че тези нива са вътре в теб. Ти влизаш вътре в сърцето си, за да откриеш своя „Вътрешен Аз”. И колкото по-навътре отиваш, толкова по-величествена версия на своя Вътрешен Аз ще откриеш.

З: Докато в един момент достигна до Бог?

БР: Да. Не си ли чувал да казват, че Бог е в сърцето на всеки човек? Или че божието царство е вътре в нас?

З: О, да.

Тогава нека обобщя: Съществува едно ЕДИНСТВО, което е Бог. И Бог е създал всички нас в своя ум. Но косвено. Съществува една структура, и ние сме творения на творенията, на творенията…

БР: … и така нататък, да.

Но не оставай с впечатлението, че следователно не притежаваш много голяма сила! Всички части на ЕДИНСТВОТО са пропити от неговата същностна природа. Казано е, че си създаден по божие подобие. Е, това не означава, че Бог притежава тяло като твоето. Това означава, че ти си направен по негов образ. Ти, който си все още ти, когато вече не си в човешко тяло. Това означава, че всичко духовно е подобно на Бог. Всичко духовно е творческо и само-съзидателно.

Две понтия, които аз лично те призовавам да разбереш, са фрактали и холограми. За това има много основателна причина. Бих силно окуражил всеки да прочете поне малко за тези две явления. Те предоставят прекрасна възможност за разбиране на творението. Холограмата е предмет, който създава триизмерен образ. Ако счупите една холограма на множество малки части, то всяка от тези части ще съдържа отново цялото триизмерно изображение. И вие сте нещо такова. Всяко същество съдържа в себе си цялото.

Това, което трябва да разбереш относно фракталите, е, че можеш да откриеш една точка във фрактала, която те интересува,  и можеш да увеличаваш и увеличаваш нейния мащаб, като навлизаш все по-надълбоко в този фрактал. И никога няма да достигнеш до неговия край. Изображението му се повтаря безкрайно във всяка посока, в която пожелаеш да тръгнеш. И това отново важи и за теб. Ако се вгледаш в себе си, можеш да продължиш да гледаш до безкрай. Винаги ще откриеш нещо ново, независимо в коя посока желаеш да търсиш.

Така че мога да ти кажа следното: На теб ти изглежда, че вселената се намира извън теб. Това не е така. Всъщност тя се намира вътре в теб. Всеки от вас съдържа в себе си цялото и всеки може да „увеличи твоя мащаб” до безкрайност. Всички части (на цялото) са свързани с всички други части.

З: Ти се шегуваш, нали, в частта относно цялата вселена, която е вътре в мен?

БР: Не, аз съм напълно сериозен. Целта е да постигнеш разбиране в хода на тези разговори. Но за момента ние трябва да оставим това настрана, за да можем да завършим този разговор.

З. Добре. И така, ние разговаряхме за това, че ти си моето Вътрешно Аз и че то притежава равнища.

БР: Да. По същество всичко, което искам да ти внуша, е, че в зависимост от това как гледаш на нещата, може да има само един окончателен Вътрешен Аз, или безкраен брой от нива на Вътрешни Аз-ове.

З: Уха! М-м… и единственият окончателен Вътрешен Аз би бил…?

БР: Източникът на Всичко, Което Е, разбира се. Бог. Ние всички сме ЕДНО, както вече споменах. Така че в крайна сметка всички сме свързани от факта, че нашата окончателна най-величествена версия на Аз-а е Бог.

З: Това е голяма мисъл. Нужно ми е малко време, за да я смеля.

БР: В това няма нищо лошо. Ако вече приемеш това като истина без сянка на съмнение, тогава вероятно няма да имаш особена нужда от двойнствената реалност, в която се намираш. Така че е естествено да срещаш известни трудности с това понятие. Но нека това да не те смущава. Докато добиеш идеално разбиране, ти можеш просто да приемеш, че в съзиданието на Единството има много прекрасни духовни същества. Ти можеш да ги наричаш Полу-Богове, или Архангели, ако желаеш. Тези величествени същества веднъж осъзнават себе си като уникални индивидуализирани съзнания и в същото време са абсолютно наясно за своето единство. Те също са създали в себе си (съвместно и поотделно) по-ниски нива на Аз-а. Всяко следващо ниво е по-отделено и по-малко свързано с единството. В най-високата степен на отделеност, в нивото на съзнание, познато като двойственост, те са създали в себе си всички тези същества, въплътени на планетата Земя. Следователно те също могат да бъдат наречени твои божествени Аз.

З: Но как е възможно някой да бъде едновременно неразделна част от единството и също така отделен?

БР: Ще обясня това в разговора относно ЕДИНСТВОТО. Ще го нарека „метафората на слънчевата дъга”.

З: Звучи цветисто, ще го очаквам с нетърпение. Добре тогава, нека се върнем към дискусията. Значи има един континуум, от усещане за единство на върха, до усещане за отделеност на дъното?

БР: Да, точно така. На всяко едно равнище, съществото създава други персонажи в своя ум. Всички те са непрекъснато в процес на сътворяване на Аз-ове. И когато достигнеш долу до тази реалност, която населяваш в момента, получаваш усещането за една дълбока отделеност, при което напълно забравяш, че си едно с всичко останало и че си същество-творец. Всъщност цялата твоя реалност е създадена точно за това: да преживееш и изследваш абсолютна отделеност и самота.

З: Добре. Нека видим сега дали разбирам това. Ти казваш, че има едно единство на върха, което е Бог. След това Бог създава множество (същества) и в умовете на това множество възникват още много повече и т.н., и т.н., чак долу до нас тук на Земята, които притежаваме свободата да мислим, че не сме ЕДНО. Ние можем да вярваме, че сме отделни и индивидуални. И ние сме си причинили това нарочно, за да можем да открием нещо за себе си и да се претворим. Нали така?

БР: Добре. Да, това е първата половина от историята. Сега ти имаш груба представа как работи системата от горе надолу. Но докато не я видиш по другия начин, отдолу нагоре, няма действително да я разбереш. Така че нека разкажем другата половина от историята.

Това, което трябва да разбереш, е, че всеки един от вас на планетата Земя изпълнява ролите, които е избрал за себе си. Вие играете масови, продължителни игри, които се простират през много животи, така че да преживеете себе си като индивиди. Като отделени един от друг. Като „не-ЕДНО”. Така протича животът на Земята. Всяка игра обаче трябва да завърши в един момент. В един момент ти ще си кажеш: „Аз съм видял всичко, което искам да видя в тази игра,” и ще поискаш да отнесеш своето знание и да отидеш да играеш някоя друга игра. Например, може би следващия път ти ще поискаш да участваш в игра с по-малко ограничителни правила. Както и да е, моментът, в който решиш, че си видял всичко, което си искал да видиш тук, е моментът, в който ти обикновено избираш да започнеш своя процес на възнесение. Макар че аз всъщност не харесвам термина „възнесение”, ще го използвам, тъй като е станал вече широко употребяван.

З: Чакай малко. Извинявай, че те прекъсвам. Защо не харесваш този термин?

БР: Възнесение? По същата причина, по която не харесвам „Висш-Аз”. Думата „възнесение” предполага движение нагоре, но ти не отиваш „нагоре”. Всъщност ти не отиваш абсолютно никъде. Ти се излекуваш, ти интегрираш всички свои аспекти, ти ставаш в по-голяма степен в едно със себе си, след което започваш да си спомняш кой си в действителност. След като веднъж направиш това, ти си свободен да отведеш съзнанието си „навътре” към по-висши плътности. И оттам ти можеш да изследваш други времеви линии, или да споделяш сътворяването на други реалности, или каквото друго пожелаеш. Виждаш ли, по същество това, което ти правиш в процеса на възнесение, е, да се изтегляш навътре към себе си. Ти имаш нужда да направиш това, ако ще напуснеш тази система на реалност, за да отидеш и да играеш в други реалности.

В този момент има доста хора на планетата Земя, които следват този път на възнесение. Те приключват с играта с нейните правила на това ниво на реалност и се подготвят да се превърнат в по-големи версии на себе си. Ти сам правиш това и вероятно това се отнася и за всеки, който чете този труд. Хора, които не са поели този път, ще резонират доста зле с написаното тук. Те вероятно ще решат, че всичко това е една безсмислица. Така че аз мога да заявя с известна увереност, че ти и твоите читатели сте активно ангажирани в процес на „възнесение”.

З: И какво става след това? Какво се случва след като се възнесем?

БР: Това не е еднократен процес, както предполага въпросът ти. Когато се „възнасяш”, ти се пробуждаш за все по-големи и по-големи реализации на своя Аз. Ти започваш да прозираш през илюзиите на този свят, които държат хората пленници в играта. Ти започваш да откриваш истинската любов и състрадание към себе си и към всички останали. Ти започваш да се освобождаваш от страха и болката, които си създал в себе си в продължение на много животи. Ти преставаш да мислиш за себе си като за жертва на своите преживявания и тогава разбираш с все по-голяма и по-голяма яснота, че си творец на тези свои преживявания. И когато това се превръща в твоя истина, то твоите преживявания ще започнат да потвърждават твоите убеждения. Накратко, ти се превръщаш в същество творец и преставаш да бъдеш една самотна, изгубена жертва.

З: Ах! Но какво става с цялата история на единството? 

БР: Добър въпрос. Виждаш ли, докато твоето разбиране за себе си е свързано предимно с твоето его – това е аспект на Аз-а, който разглежда себе си като „отделен” и като нещо, което трябва да извършва всичкото „правене” – то тогава ти не сътворяваш съвместно с останалата част на Всичко, Което Е. Ти не си в съюз с най-могъщите сили на цялото творение. Когато започнеш да твориш от своето сърце и любов, тогава ти се придвижваш в посока на ЕДИНСТВОТО. Тогава Всичко, Което Е твори съвместно с теб. Това е нещо коренно различно. Ти, оставен на себе си, противопоставен на ти, в хармония с цялото творение. Във втория случай ти ще откриеш, че животът ти изобилства от чудеса и магии. В първия случай получаваш реалността, описана в Закона на Мърфи – ти ставаш човек сам за себе си, който се бори с всички трудности, при което всичко, което може да се обърка, обикновено се обърква. Така че изборът е твой. Ти може да останеш привързан към това да си отделен и сам, и да продължиш да играеш игрите на плътността или можеш да се откажеш от тях. Ти можеш да решиш да видиш всички други като аспекти на самия теб. Ти можеш да избереш единството и любовта, след което можеш да започнеш да „се възнасяш”.

З: Как изглежда процесът на възнесение?

БР: Накратко, това е процес, при който ти все повече осъзнаваш, че си творец на собствената си реалност и ставаш все по-умел в методите на това творчество. Това означава, че всеки човек сътворява свой собствен път и свои собствени преживявания в него. Всеки върви по свой уникален път. Така че е невъзможно да бъде описано в подробности това, което всеки ще избере. Определено обаче можем да говорим за някои общи преживявания и тяхното разбиране ще се разкрие пред теб в много различни перспективи по време на следващите разговори. Засега всичко, което бих искал да разбереш, е, че ти и други около теб преживявате всеки своето възнесение. Не е неправилно да се каже, че се превръщате в своето собствено Вътрешно Аз.

З: Оу, уха! Нещо като придвижване на едно ниво по-нагоре.

БР: Да. Всъщност няма строго определени „нива”, като етажите на висока сграда, но е по-малко сложно, ако си го представяш по този начин за момента. Докато обмисляш това, виждаш ли, че Бог е създал твоя Аз-Бог (God-Self), който е създал твоя Вътрешен Аз, който е създал теб и твоите други въплъщения? Но като живееш живота, който живееш, като избираш нещата, които избираш и поддържаш убежденията, които поддържаш, ти пресъздаваш себе си в движение. И когато пресъздаваш себе си, ти пресъздаваш част от своя Вътрешен Аз. Ти и твоят Вътрешен Аз сте ангажирани в процес на самосътворяване. Така че може да се каже, че ти си твоят Вътрешен Аз, ангажиран в преживяването на твоя живот. И ако следиш всичко това, можеш ли да видиш, че твоят Вътрешен Аз създава теб и ти също създаваш своя Вътрешен Аз? Че ние сме едно велико същество в един непрекъснат процес на самосъздаване?

З: Добре, уха! Това е удивително! Но… защо това не се усеща по този начин? Искам да кажа, аз си мисля, че си твърде силен и удивителен, и пр., докато в противоположност, аз съм често твърде объркан или усещам болка, или съм изпълнен с чувство на самота и безпътица.

БР: Всичко се свежда до факта, че ти не си дошъл да живееш на Земята само за да се възнесеш веднага. Ти си дошъл тук, за да бъдеш тук. За да преживееш себе си като отделен индивид. Така че в това състояние, ти наистина имаш често тези усещания за самота, безпътица и безсилие. За съжаление, това изглежда част от грубата действителност. Само когато ти по същество си приключил с играта, ти започваш да си спомняш, че всъщност си едно мощно същество – творец. Тогава, когато започнеш да си припомняш, ти също така започваш да се освобождаваш от част от усещането си за отделеност, след което започваш наистина да сътворяваш себе си като свой Вътрешен Аз.

З: Значи на всяко ниво, ние сме ЕДНО същество, което създава нашето Аз чрез преживяванията на мнозина.

БР: Да! Както горе, така и долу. И както долу, така и горе. Така ти пресъздаваш себе си. И като правиш това, ти пресъздаваш своя Вътрешен Аз. Който, по същество е ангажиран в процеса на сътворяване на твоя Аз-Бог. И Аз-Боговете са по същество в процес на сътворяване на Бог. Виждаш ли? Разгърни това достатъчно дълго и ще разбереш, че ние всички сме ЕДНО. В крайна сметка съществува само един от нас, който създава много, така че да преживее себе си по множество нови начини и да се претвори. Многото създават още повече и т.н., и т.н., без край, във вечността. И най-малкият, и най-младият от многото създава себе си и правейки това, пресъздава всички. Като един фрактал, който можеш безкрайно да увеличаваш навътре и навън, във всички посоки. Като една холограма, на която всяка най-малка частица включва цялото изображение.

З: Това е толкова красиво!

БР: Радвам се, че ти харесва. Това е моята перспектива и моята истина. Също така има и много други перспективи. Ще има перспективи, които са напълно различни от моята, но които са също толкова валидни.

З: Уф. Чакай малко. Как е възможно твоята истина и истината на някого другиго да бъдат едновременно истинни и да са несъвместими една с друга?

БР: Лесно. Всички истини са истинни и няма две истини, които да са идентични. Но аз мога да видя как това може да ти изглежда странно. Когато му дойде времето, аз ще те помоля да поговориш с нашия духовен партньор (и твой Духовен Водач), 8, по този въпрос. Ти можеш да назовеш този разговор „Какво е истина?”  Разпитай го, съгласен ли си?

З: Добре.

БР: И така, ако можем да продължим… Аз ще ти кажа, че съм твоят личен Аз-Бог. Аз съдържам в себе си всички други версии на Аз-а, които си и ще бъдеш. Ти си мое творение, и както вече обясних, аз също съм твое творение. Ти си част от едно много, много по-голямо същество и ние заедно сме активно ангажирани в процеса на непрекъснато само-сътворяване. От моята перспектива, ще кажа, че това е вярно за всеки на планетата Земя.

З: Аз съм твое въплъщение?

БР: Да, ако искаш да го погледнеш по този начин. Или можеш също така да кажеш, че аз преживявам в твое лице едно от моите творения на себе си.

З: И освен мен, колко много други въплъщения на Божествена Радост има на планетата Земя в момента?

БР: Този въпрос е доста по-сложен, отколкото си представяш. Ще трябва да ти отговоря като кажа, от перспективата, от която задаваш въпроса, че има само едно въплъщение на Божествена Радост на планетата Земя в това пространство/време, в което ти съществуваш. Ти си единственият. Не е в съответствие с целта на нашата душа да имаме много въплъщения, както това е било при някои от другите Просветлени.

З: Супер. Ти така ми изкара акъла с всичко това, че не зная какво друго да попитам.

БР: (Смее се) Това е добре. Мисля, че в крайна сметка трябва да приключим този разговор сега, за да дадеш почивка на нещастния си ум. Ти обаче вече притежаваш една мисловна конструкция, от която можем да продължим. Когато се видим следващия път, можем да започнем с въпроса „Какво е ЕДИНСТВОТО?”

З: Прекрасно. Бих искал само да кажа, че наистина е странно, че всъщност този разговор за мен е просто разговор със себе си.

БР: Да. Но ако си разбрал правилно, тогава цялата вселена е просто един малък случаен разговор, който Бог води със себе си. Така че… нещата съвсем не са толкова странни.

Малък случаен разговор?! Вселената не е ли Всичко, Което Е?

БР: Едва ли. Зная, че тя ти изглежда твърде голяма, но тя е просто една малка част от конструкцията на една реалност. Има безкраен брой други такива конструкции. И всички реалности взети заедно представляват само един от начините, чрез които Бог изразява себе си. Има безброй много други.

З: Уф! Как наистина ми пръскаш мозъка! Виждам, че има много, за което още да разговаряме. Благодаря ти много за този разговор днес. Изпитвам такава любов и благодарност.

БР: Това са добри чувства. Аз изпитвам същото. Но както гласи песента, „Ти още нищо не си видял!” Предстои ни още доста да се забавляваме. Ще говорим пак в близко бъдеще.