© 2018 Превод АТИ

Зингдад: Здравей, БР.

Можем ли да продължим с изследването на въпроса: „Има ли доказателство за Eдинството?”

Божествена Радост: Да, разбира се.

Ако си спомняш, смисълът на дискусията около „Завесата на Незнанието” бе в действителност да заяви, че ние не сме в състояние да докажем, че всичко е едно. В смисъл, че няма да можем да направим изявление, което да не може да бъде оспорено или отречено. Ние обаче ще можем да изложим някои много силни аргументи, които или ще резонират в читателя, или това няма да се случи. Някои хора могат да желаят да нарекат тези аргументи „доказателство”, в смисъл че те им дават солидна подкрепа за това, което те вече приемат за истина. Други могат да решат да открият пропуски в моите аргументи и да ги отхвърлят, като обявят, че те не са доказателство. И двете становища ще бъдат валидни позиции и никое няма да изключи другото. Всеки читател ще реши сам кое да приеме за истина.

З: Един момент, моля те. Не съм сигурен, че съм доволен от това „ваша истина”, „моя истина” и „всички истини са валидни”. Самата дума истина не предполага ли, че нещо е истинно? Искам да кажа, истина за всички?

БР: Може да предполага за теб. Ако е така, то ти ще се затормозиш твърде скоро и ще се окажеш в непрекъснат конфликт със себе си, със своя живот и с всички, с които общуваш. Виждам, че това те безпокои. Ние вече засегнахме този въпрос, но аз ще го разгледам отново и този път ще ти предложа едно по-задълбочено разбиране.

Да настояваш, че има само една истина, която трябва да бъде валидна от всички гледни точки, е равностойно да настояваш, че ти и всеки друг, навсякъде, трябва да има една и съща перспектива, което определено не може да се случи. И което е още по-лошо, да настояваш, че има само една истина, означава, че отсъства възможност за развитие и промяна. Ти всъщност ще настояваш, че всеки и всичко в цялата вселена трябва да имат абсолютно същите житейски преживявания като теб. И още по-лошо от това. Ти си установил, нали така, че някои неща, в които си вярвал много силно и си приемал за истина, когато си бил по-млад, след известно време и натрупване на малко житейски опит, са станали по-малко верни за теб, нали така? Други неща, които тогава за теб не са били истина, вече са. Това е развитие. Това се случва с всеки. Сега, ако настояваш, че всеки навсякъде трябва да споделя едни и същи истини с теб, то ти всъщност ще настояваш, че всички, в това число и ти, трябва да престанете напълно да се развивате, за да запазите своята гледна точка такава, каквато е! Ясно е, че това не може и няма да се случи. Тези обаче, които са убедени, че това трябва да бъде така, че те са прави и че всички други трябва да се съгласят с тях, установяват, че са много разгневени на света около себе си за тази „неправда”. Те често имат чувството, че трябва да се борят с целия свят, за да „оправят нещата”, за да може те да отговорят на техните очаквания. Което няма никога, никога да се случи. Такива същества създават за себе си един свят на болка и конфликт, който не свършва, докато те самите не се успокоят и не позволят на другите да изложат своята собствена уникална, индивидуална истина.

Виждаш ли, това, което ти вярваш, че е истина, почива на твоя опит и на твоите мисли относно него. Ако преживееш нещо, тогава ти приемаш това преживяване за истина. Тогава, логично, ако някой друг преживее нещо друго, то тогава той ще повярва в нещо различно. И сега, ако две същества седнат, за да обсъждат своите вярвания относно живота, и ако не са особено зрели в житейски смисъл, те ще искат да се борят едно срещу друго, в опит всеки да наложи мнението си. По-зрелите души, от друга страна, ще приемат, че съществуват различия в истините. Само мъдрият обаче ще разбере, че една друга гледна точка е подарък, който му е бил предложен. Задай си въпроса: „При какви обстоятелства е възможно тези две неща бъдат верни?” и ще започнеш да мислиш като мъдрец. Тогава ще започнеш да търсиш съвършени истини, които ти позволяват една по-широка перспектива от тази, която си придобил, в резултат от собствения си опит. Това има като резултат не само твоето развитие, но и това на другите!

Например: Небето е синьо. Ако ти кажа, че е кървавочервено, как би реагирал? Като незряла душа ще ми кажеш, че съм луд, заблуден и сляп? Или като зряла душа, която разбира, че аз може да виждам нещата по различен начин? Или като мъдрец, който може да постигне по-голяма истина: че някои небеса са сини, а други кървавочервени, че може би небето е в определен цвят поради газовете, които го съставят, и че аз идвам от друга планета с различна атмосфера. Тогава логично следва, че небето може да е оцветено по различен начин. „Колко чудесно и вълнуващо!” би възкликнал мъдрецът. Колко по-добре от това да водиш спор! Следователно аз силно препоръчвам, че трябва да разбереш, че това, в което вярваш като истина, е „твоя истина”. Това е нещо, което е вярно за теб, за сега. Нищо повече. Имай желанието да промениш своята истина. Бъди открит за факта, че чуждите истини са толкова верни за другите, колкото твоята за теб. Ти ще откриеш, че това е една много здравословна психо-духовна позиция. Тя ще ти позволи да бъдеш гъвкав, когато общуваш с други хора, които имат различни перспективи от твоята. Това също така ще ти позволи да бъдеш гъвкав със себе си, когато се развиваш и неизбежно откриваш, че това, което си приемал за истина, повече не ти върши работа. Така ще постигнеш развитие с минимум болка. Тази позициа ще ти донесе повече мир и хармония. И ще ти позволи да започнеш да мислиш като мъдрец.

Ти ще добиеш далеч по-задълбочено разбиране по отношение цялата тема за истината в подходящия момент, за да представиш твоите читатели на нашия любим сътрудник, съществото наречено 8. Той е много подходящ за такъв разговор. Дотогава обаче, с цел продължаване на дискусията, моля приеми, че според моята истина, всеки отделен човек има различна перспектива; всеки приема различни неща за истини.

З: Добре. Твоите аргументи са много убедителни. Значи ти казваш, че ничия истина не е по-добра от нечия друга.

БР: „По-добра?” Това е доста безсмислена оценка. Аз казвам, че всяка истина е толкова валидна, колкото всяка друга, ако служи на човека по неговия път.

Предлагам да приемем, че твоята истина е скелета, върху който ти градиш своята реалност. Истините на някои хора не предоставят много пространство за поставяне на скелет.

Може би скелетът е прекалено малък и ограничаващ. Или може би е със слаба структура и всяко нещо, овесено на него, заплашва да го срути. Такива истини ще причинят на своите собственици големи душевни мъки. Противоположно на тях, някои истини са прости, ясни и със здрава структура. Върху тях може да бъде построено много, без трудности. Такива истини водят до голяамо чувство за радост и любов към живота за своите поддръжници. И така, на основа това описание ти може да си помислиш, че е очавидно вторият вид истини да са „по-добри”. Има обаче много, много, много душѝ, които гордо се придържат към истини, които им причиняват болка. Те се придържат към тях, защото е правилно да постъпват така… защото това, в което вярват, казват те, е правилно за тях. И кой си ти, или кой съм аз, да им казваме, че грешат? Те трябва да решат сами за себе си и трябва да се придържат към това, което считат за истина. Всеки трябва да решава кое е правилно за него, какво резонира в неговото същество и при тези различия няма място за „по-добро”.

Причината да съм тук и да водя този разговор с теб, е следната: Аз искам да споделя своите истини с теб. Аз дълбоко вярвам, че това, което мога да предложа, може да бъде от голяма помощ за всеки, който желае да възвиси своето съзнание, за всеки, който иска да открие любовта към себе си, любовта към всички и вътрешен мир. Аз съм тук сега в тези разговори с теб, за да предложа моята истина, която според мен води до едно обединено съзнание, до цялостност, до любов, до мир и в крайна сметка до най-голямата възможна радост. Мисля, че ти ще откриеш, че тя ти предлага „скелет на истината”, върху който можеш да градиш една реалност, която носи наистина много радост. Ако се окаже подходящо за теб да интегрираш сред твоите истини това, което ще споделя с теб, ти ще откриеш за себе си едно величествено, красиво, чудно Аз, което е в състояние на блажено единство с Всичко, Което Е – едно мощно същество-творец, което е в пълна хармония с Всичко Което Е… с Бог.

На основа моя богат, многоизмерен опит аз твърдя, че възгледът, който предлагам, съдържа път към възнесение. Да, ти можеш да откриеш своя път към възнесение по други начини. Истините, които аз предлагам обаче, са пътят към радостта и това е със сигурност един щастлив път.

И така, аз ти предлагам своята истина като подарък за всеки, който може да прочете тази книга. Но условието е следното: ти можеш да приемеш този подарък или да го отхвърлиш, според желанието си. Ти даже можеш да подбереш частите, които ти харесват, и да отхвърлиш останалото. Или можеш да го вземеш, да го изпробваш известно време, да видиш дали ти харесва и да го отхвърлиш, ако това не се получи. Каквото пожелаеш да направиш с този подарък, който е моята истина,  зависи от теб и аз ще го приема. Ако обаче ти приемеш този подарък или част от него, тогава ти си отговорен за това, което ще приемеш в себе си. И ти си отговорен за себе си, за своята истина и за своето съществуване.

З: Добре, благодаря за обяснението. Тези условия са приемливи за мен. Така би трябвало да бъде, ако всеки от нас действа като зряло духовно същество. Ние трябва да създаваме и избираме за себе си… и след това да носим отговорност за своите решения и творения. Така че ти благодаря.

Е, сега вече вярвам, че най-накрая съм готов напълно да приема идеята, че всеки притежава своя собствена истина. Тази истина е нещо напълно субективно и уникално за всяка перспектива.

А сега, вероятно можем да пристъпим към самата тема.

БР: Добре, нека го направим. Казах, че ще представя нещо като доказателство, че Бог и Всичко, Което Е, са едно, нали така?

З: Правилно.

БР: Когато защитаваш дадена теза, често е най-лесно да имаш някакво становище, срещу което да водиш дебат. Ако искам да направя изявлението „Бог е едно с Всичко, Което Е”, тогава вероятно най-радикално противоположното становище би било това на един атеист. Тъй като атеистите отричат самото съществуване на Бог, те следователно не биха приели нищо казано по повод на Бог, нали така?

З: Правилно. Би било много трудно да спориш с атеист.

БР: Това е така, защото обикновено атеистите се гордеят със своите логични и рационални разсъждения. Те не приемат никакви безсмислици, които не могат да бъдат емпирично доказани. Те твърдят, че вселената може да бъде обяснена без нуждата от Бог и тъй като няма пряко доказателство за съществуването на Бог, какви са тези глупости, свързани с религиите? И поради наличието на Завесата, тяхната позиция е, разбира се, твърде разумна. Ако настоявате, че няма нищо освен това, което може да бъде възприето със сетивата, тогава определено изглежда, че духовните убеждения са просто един предразсъдък и измислица.

З: Значи ти не можеш да докажеш на всички тях Единството, нали така?

БР: Задръж. Не бързай толкова. Аз храня много любов и уважение към рационално мислещите хора. Научният метод е чудесно нещо и той е обогатил неимоверно човешкия опит. Не бих искал да започнем едно напълно ново ниво на игра, само за да изоставим всички наши приятели атеисти тук на това равнище. Така че ние сме им приготвили една малка изненада. Виждаш ли, Завесата от известно време е започнала да изтънява.

З: Какво имаш предвид – завесата изтънява?

БР: Означава, че постепенно става все по-лесно и по-лесно да проникнеш отвъд мистерията. Бавно става все по-възможно да откриеш, че всъщност съществува Бог, от който всеки и всичко преставлява неразделна част.

З: Хайде стига, бе! Тогава защо бяха всички тези приказки за значението на Завесата и колко важна е тя? Ако тя е толкова важна, защо е тръгнала да изчезва?

БР: Добър въпрос! Ето и отговора: Независимо колко харесваш една игра и независимо колко важен е един научен експеримент, както игрите, така и научните експерименти винаги имат край. В един момент тези, които участват в тях, ще кажат: „Получил съм, каквото исках от това, нека правим нещо друго”, нали така? Е, това е една груба перифраза на по-голямата ситуация тук. Тази игра (или експеримент), каквото представлява твоята реалност, е в процес на доста радикална промяна, така че може в крайна сметка тя да бъде доведена до един елегантен и радостен край.

Виждаш ли, духовните същества от висок порядък, които се занимават с планирането, създаването и непреъснатото разгръщане на тази реалност, са изпълнени с любов. Те ви обичат и всъщност знаят, че те, това сте вие. И така, макар да е предопределено, че играта в крайна сметка трябва да завърши, те искат да дадат всекиму в системата възможността да се пробуди, за да бъдете готови с желание и способни да напуснете тази игра, преди тя да се срути върху себе си.

И така, макар Завесата да е толкова фантастично ценна като конструкция, тя е направена така, че полезността й се свежда основно до това да позволява на тези, които желаят да участват в нея, да  го правят.  Тя ви позволява да изпаднете в състояние на отделеност и да останете в това състояние. Сега, когато става желателно за вас да се пробудите и да се издигнете в по-висши плътности на съзнанието и, евентуално, да напуснете напълно тази реалност, също така е желателно Завесата бавно да започне да става все по-прозрачна.

С течение на времето тя все повече и повече ще изтънява, докато в крайна сметка, всички просто ще могат да виждат през нея.

З: А ако Завесата е тази, която позволява опознаването на Единството, то когато тя стане прозрачна, това означава, че ще стане невъзможно да не опознаеш Единството.

БР: Много си схватлив, точно така. Единството е крайната истина. Така че когато Завесата е прозрачна, единството на всичко, съвсем буквално, ще стане единственото най-очевидно нещо в цялото съществуване. Когато Завесата бъде напълно отстранена, тогава за вас ще съществува само Единство и няма да има повече отделеност.

З: Знаеш ли, аз всъщност забелязах, макар и по време на краткия ми живот, че Завесата изтънява. Установявам, че по целия свят настъпва все повече и повече духовно пробуждане. Все повече хора изглежда че се пробуждат. И откривам, че ми става все по-лесно да ускорявам собственото си духовно развитие. Това означава ли, че всички преживяват нещо такова? Дали даже и атеистите сега изпитват подобно нещо?

БР: Не. Не всеки подхожда към нещата като теб. Спомни си, че всички перспективи са валидни. И така, няма разбира се, нищо фундаментално погрешно в това да бъдеш атеист. Това е една напълно разумна, логична реакция спрямо тази реалност. И един атеист, по определение, не възприема себе си като някой, поел по „духовен път” или нещо подобно. Но атеистът няма да бъде наказан за това, че е приел едно напълно разумно становище! Всеки трябва да има възможност да може да избере да признае съществуването на Единството и да се възвиси до по-високо ниво на реалността. И така, как атеистът преживява изтъняването на Завесата? Ами, със сигурност, за тези които основават своя атеизъм на научния метод и на емпирицизма, съществуват някои интересни възможности, които се отварят в момента. С изтъняването на Завесата, осъзнаването на Единството на всичко започва да навлиза във всякакви доскоро непроницаеми области. Друг начин да кажем това е, че неща, които винаги са оставали необясними, сега стават разбираеми в контекста на всепроникващото съзнание на Единството.

З: В практичен смисъл това какво точно означава?

БР: Означава, че тези, които се опитват истински да разберат материалния свят, тези, които задълбочено изследват природата на материята, гравитацията, енергията, пространството и светлината (ако споменем само няколко неща), ще започнат да откриват все повече доказателства за безкрайното Единство на всичко.

З: Наистина? Как?

БР: Първите просветления вече съществуват отскоро. Физиците, занимаващи се с квантова механика, се опитват да разберат вашата реалност чрез разбиране природата на материята в най-малките й мащаби. Сърдечно ти препоръчвам да намериш някоя добра книга върху квантовата механика. Намери нещо, което обяснява всичко това в лаишки термини. Или изследвай темата с помощта на това прекрасно средство Интернет. Ще останеш изумен от откритията и техните последици. Ще ти дам един пример: тези физици, в опитите си да обяснят защо миниатюрните субатомни частици имат определено поведение, са достигнали до теорията, според която не може да протече квантова реакция в отсъствието на съзнание, което да я наблюдава. С други думи, съзнанието предхожда цялата материя. Ако приемеш възгледа, че първата квантова реакция във вашата вселена е възникнала в самото начало на „Големия взрив”, тогава по същество казваш, че е трябвало да има „някой” преди Големия взрив, който да наблюдава тази първа реакция. И това също така означава, че след Големия взрив трябва също да е имало някакво съзнание, което да наблюдава всяка отделна субатомна реакция, която е възниквала.

Така че кое, или какво предлагаш да е било това огромно поле от съзнание, което е било в състояние да наблюдава всяка реакция, която всякога е възниквала и всякога ще възниква от най-най малкия мащаб на това, което е известно на човечеството?

Ако това не е Бог, то трябва да е нещо много подобно на него, нали така?

З: Това е удивително!

БР: Много. Ето и друго нещо, което искам да ти разкажа. Това е нещо, наречено енергийно поле на нулевата точка. То е предложено от Айнщайн и вече е твърде нашироко прието в научните среди. По същество това е описание на „базисното състояние” на вашата вселена. Има едно поле, което е навсякъде, през всичкото време. Това е едно поле от безкрайна енергия. Вие обаче обикновено не може да го забележите, защото то е навсякъде, непрекъснато. Следователно, може да го забележите само ако почувствате вибрациите в него.

З: Не разбирам.

БР: Добре, какво ще кажеш за тази аналогия: Ако въздухът наоколо е в пълен покой и с телесна температура, има ли вероятност да го усетиш?

З: Предполагам, че не.

БР: Няма да можеш. Но фактът, че си неспособен да го почувстваш, не означава, че не се намираш на дъното на един огромен океан от въздушни молекули. Навсякъде около теб и натрупани стотици километри над теб, тези молекули те натискат от всички посоки. Ти би трябвало да си съвсем наясно, че този океан те натиска непрекъснато. Но ти не си наясно с това или не го усещаш. До голяма степен, защото той не се променя.

Ако има промяна в налягането, тогава се появява лек вятър, за да изравни това налягане. Тогава ти го усещаш. Ако има промяна в температурата и тялото ти започне да губи или получава топлина от околната среда, тогава ти усещаш това. Виждаш ли? Наистина за теб е много трудно да забележиш нещо, което не се променя, защото няма нищо, което можеш да измериш. Нещата, които са постоянни, не могат да бъдат забелязани лесно.

З: Добре. Разбрах го. Благодаря ти.

БР: И така, полето на енергията на нулевата точка е поле от безкрайна енергия, която е навсякъде, през всичкото време. Тя е там в равно количество, където има най-плътна материя в сърцето на една разпадаща се звезда, както и в почти пълния вакуум на дълбокия космос. Тя е навсякъде и е винаги безкрайна.

З: Но ако това е безкрайна енергия, която е навсякъде, тогава защо не можем да използваме това, за да задвижваме своите автомобили или за нуждите на домовете си? В  замяна на изкопаемите горива или каквото е там?

БР: Това е определено възможно. Има един малък проблем и един голям проблем, които ви пречат. Малкият проблем е в откриването на подходяща технология, която да позволява това, а много по-големият проблем е популяризирането на тази технология, без нечии интереси да се намесят и да спрат това. Но това е един голям аквариум с твърде специални риби и аз наистина не желая да му отделя много време в момента. Аз искам само да разбереш основната идея, за да мога да развия своя аргумент.

З: Добре. Ти каза, че съществува това безкрайно енергийно поле и че то е навсякъде непрекъснато.

БР: Точно така. Спомни си, че в предишния ни разговор ние установихме, че всичката материя всъщност е само енергия?

З: Спомням си.

БР: Добре. Това, което искам да кажа, е, че ще бъде доказано, че тази енергия, която изгражда всичката материя във вашата вселена, идва от безкрайната енергия на енергийното поле на нулевата точка. Колебанията (подобни на вълни) в това поле, които формират най-основните градивни блокове на материята, са субатомните частици.

Проблемът е, че тези вълни не са статични. Те се движат навсякъде. Също така, те си взаимодействат и взаимно се унищожават.

З: Защо това представлява проблем?

БР: Защото се случва толкова бързо и толкова непрекъснато, че не би трябвало да се появява никаква материя. Субатомните частици се появяват и след това изчезват. При това не би трябвало да остане даже един единствен атом във вселената. Всичката материя, която сега вече съществува под формата на твоето тяло, твоята планета и твоята вселена просто би трябвало са се е разпаднала хаотично и да се е превърнала много бързо в енергия от полето на нулевата точка.

З: Защо?

БР: Защото ако материята в крайна сметка е съставена от вълни енергия, тогава какво пречи на тези вълни да се разсеят? Не можеш ли да го видиш? Ако субатомните частици, които изграждат тялото ти, са съставени от вълни, защо тези вълни просто не се разсеят, както правят вълните? Или защо техните пикове и спадове просто не се елиминират взаимно и не причинят материята на твоето тяло да престане да съществува? Вместо това да се случи, защо материята на твоето тяло изглежда постоянна?

Това, което казвам, е, че вашите учени ще започнот да разбират енергийното поле на нулевата точка, когато им стане ясно, че цялата материя е съставена от сложни взаимоотношения между колебанията в това поле. Те обаче няма да могат да разберат защо тези колебания остават стабилни. Въпросът ще бъде – „Ако всичко е енергийни колебания, защо те не преминават в хаос?” А е очевидно, че това не се случва. Твоето физическо тяло е една такава енергийна система. И за теб е очевидно, че ти поддържаш известна степен на физическа стабилност. Твоето тяло продължава да съществува в очакваната форма момент след момент, без да се разпадне хаотично. И това изглежда нелепо и объркващо. Но красотата на тази загадка е в нейното решение. Както казах преди, вашите теоретични физици вече са започнали да разговарят за съзнанието. Е, съзнанието ще трябва още веднъж да бъде призовано и тук. Една от хипотезите, която ще разреши проблема и ще продължи да бъде смислена, ще бъде тази, която ще приеме, че материята на вашата физическа вселена не се разпада във всички посоки, защото на едно по-висше измерение съществуват модели за всичко във вашата реалност. Това буквално предполага, че трябва да има „някой”, който създава (или си представя) всеки отделен елемент от вашата реалност и съхранява това изображение (или модел) в своя творчески ум.

З: Значи ти предлагаш, че този модел, който съществува в едно по-висше измерение, действа като калъп, в който могат да бъдат изсипани тези субатомни частици?

БР: Не, това не би била най-добрата аналогия. Ще са нужни малко повече обяснения, преди да достигна до добра аналогия. Първото нещо, което трябва да разбереш, е, че тези вълни не са неподвижни. Те се движат безкрайно. Така че по-скоро си мисли за тези модели като за едно препятствие в един поток, което причинява водовъртеж. Например, ако застанеш до един поток течаща вода и поставиш пръста си в него, ще забележиш какво се случва с водата след твоя пръст. Ако задържиш пръста си неподвижно, ще се появи една „форма” в потока течаща вода след пръста ти и тази „форма” ще остане твърде стабилна и постоянна. Това ще стане въпреки факта, че материалът (водата), която образува формата, тече непрекъснато. Следиш ли дотук мисълта ми?

З: Да. Намирам това за смислено.

БР: Добре, нека тогава приложа тази аналогия. В енергийното поле на нулевата точка има вълни. Тези вълни карат субатомните частици да се появяват във вашата реалност. На най-елементарно ниво биват създадени няколко модела, които карат тези субатомни частици да се движат по такъв начин, че да бъдат увлечени в един танц. Веднъж свързани по този начин, те формират частици като електрони и протони, които заедно формират атоми. Определени субатомни частици, когато са обвързани по този начин, могат да доведат до формирането на електрон. Други, обвързани по друг начин, могат да доведат до формиране на протон. Всичко се свежда до начина, по който тези субатомни частици взаимодействат.

З: Доста трудно ми е да си представя това.

БР: Да. Аз обяснявам неща, за които ти нямаш почти никаква референтна рамка. Ако тази реалност те интересува, тогава ти трябва първо да изучиш това, което вашите учени казват, за да имаме (обща) основа, върху която да градим. Аз само използвам това, за да илюстрирам едно философско разсъждение.

З: Добре. Моля те, продължавай.

БР: Благодаря ти. Въпросът е в това, че даже на това най-основно ниво на реалността, съществува взаимодействие между две Бого-подобни неща. Едното е безкрайното енергийно поле, което е било наречено енергийно поле на нулевата точка. Другото е съзнанието, което създава калъпите, които карат енергията да формира стабилни формирования, което създава илюзията на материята във вашата вселена.

З: Аха. Значи ти казваш, че с течение на времето, за тези, които жадно следят развитието на науката, ще се появят доказателства за (съществуването на) Бог?

БР: Определено това ще ги накара да задават някои много интересни въпроси! Ще става все по-трудно да избягнат извода, че съзнанието съществува независимо от човешките мозъци.

З: Добре, но сега ми е любопитно какво се случва с атомите, за да се превърнат в крайна сметка в хора, планети, звезди и т.н.?

БР: Това е една много дълга и сложна за разказване история. Тъй като тя не е необходима за тази дискусия, аз просто ще кажа, че съществуват все по-сложни модели. Така че първите модели водят до формирането на атомни частици. На тяхна основа се формират атоми. След това молекули. След това по-сложни форми. По същество казвам, че има модели в модели, в други модели… Колкото по-основен е моделът, толкова по-често той бива използван за формирането на други по-сложни модели. Твоето тяло е зашеметяващо взаимодействие от невероятно голям брой модели от всякакво ниво на сложност. Крайното, най-високо ниво на модела се съдържа в твоето тяло-дух. Това обаче също така е друг разговор, за друг ден.

З: Добре. Ще си отбележа, за да се върна към този въпрос. Засега обаче наистина виждам, че ти даде своето обяснение, че едно задълбочено разбиране на материята, която съставя нашите тела и нашата реалност, предполага, както ти казваш, взаимодействие между съзнанието и едно безкрайно енергийно поле. Отлично! Какво следва по-нататък?

БР: Не бързай толкова. Още не съм свършил с този въпрос. Има друго Бого-подобно разбиране, което може да бъде извлечено от всичко това.

З: Добре, стреляй!

БР: Нека се върнем към аналогията с водния поток. Спомняш ли си, че аз казах, че потокът тече покрай „модела”, и това води до образуването на определена форма?

З: Да.

БР: Добре. Това означава, че моделът е статичен, но материалът, който оформя модела, не е.

З: Да. Водата тече непрекъснато.

БР: Правилно. Тогава какво ще означава за теб, ако кажа, че „потокът” на енергийното поле на нулевата точка преминава през теб? Ти не се „придържаш към него” и той не се намира вътре в теб. Потокът от (енергийни) вълни протича непрекъснато във и извън твоето тяло. Единствената причина да има някакво тяло е, защото твоето тяло е място, където има обединяване на всички модели. Моделите са статични, енергията не е.

З: Добре, това е странна мисъл. С цялото ми уважение… и какво от това?

БР: Ха! И какво от това?! Ще видиш ти „какво от това”! Това означава, че няма разграничение между твоето тяло и всичко останало във вселената. Твоето тяло и всеки друг човек, и всяко нещо в твоята вселена представляват едно и също нещо!

З: Уха!

БР: Да! Нека се върнем към аналогията с водата. Ако задържиш две различни форми във водния поток, една под друга по посока на течението и видиш две различни образувания на водовъртежи във водата, ти ще установиш, че формите им са различни, но няма да ги приемеш като различни „неща”, нали така?

З: Не. Всичко това ще бъде просто вода.

БР: Правилно. И така, има трето Бого-подобно нещо, което ще накара научно ориентираните да се удивят. Ще стане очевидно, че всички неща са едно. Нищо, което можеш да наблюдаваш, не е отделно от всичко останало. Всичко е просто различни модели от едно и също нещо. И това едно и също нещо протича безкрайно и непрекъснато през всичко.

З: Уха. Това всъщност е много красиво.

БР: Както горе, така и долу, и както долу, така и горе. Виждаш ли? Ако имаш желание наистина да п(р)огледнеш, ще видиш Бог във всичко. Завесата обаче е направила това доста трудно. А сега Завесата изтънява и става много по-лесно наистина да видиш. Казвам, че вече е възможно това да бъде забелязано и много скоро ще се появят заглавия в медиите, идващи от научната общност, които ще посочат тези неща:

Всичко е ЕДНО.

Всички неща са напълно и абсолютно взаимносвързани.

Единството е вечно и безкрайно и е съставено от безкрайна енергия.

Всичко е съзнание.

Съзнанието прониква във всичко и навсякъде.

Съзнанието превъзхожда и предхожда материята.

З: Уха! Това са твърде Бого-подобни твърдения. Доста мистични неща.

БР: Да. И това е, което вече започваме да чуваме от науката. Казвам, че това скоро ще се засили драматично.

З: Добре тогава… само да поясним. Ти казваш, че енергийното поле на нулевата точка е Бог?

БР: Аз казвам, че то е една неразделна част от Бог. И както с всички неразделни части, то неизбежно притежава всички атрибути на Бог. Ето защо, ако го изследваш и разбереш, ти ще започнеш да забелязваш тези атрибути.

З: А кой създава всички модели, за които говориш?

БР: Различни същества-творци работят на различни нива на творение. Ти и всеки заедно с теб на Земята, сте ангажирани със съхранението на много комбинирани модели. Вие просто все още не го знаете. Но отново, вие и съществата творци на тази реалност, сте също неразделни части от Бог.

З: И подобно на всиички неразделни части, ние неизбежно притежаваме някои от атрибутите на Бог, нали така?

БР: Точно! Не е ли казано, че вие сте създадени по образа на Бог? Какво означава това? Че Бог има две ръце, два крака и т.н.? Не. Това е разглеждане на нещата по погрешен начин. Това означава, че същността на Бог може да бъде видяна отразена в това, което сте. Вие сте съзнание. Вие сте творци. Вие сте безкрайни и безсмъртни. Вие сте едно с всичко друго, което е. И т.н., и т.н.

З: Хм-м-м-м. И това ще дойде от науката?

БР: Не. Науката ще направи възможно да видите нещата по този начин, за тези, които изберат да го направят. Винаги ще бъде възможен и друг поглед върху нещата. Както вече обсъдихме в известна степен, докато съществува Завесата, никога няма да има доказателство за каквото и да е, което абсолютно да изключва всякакво съмнение или отхвърляне. Трябва да бъде възможно да възникват нови мисли. Така съществата създават за себе си вариантите на реалностите, които решат да изследват. По този начин вашите учени ще получат всякакъв вид интересни нови данни относно вашата физическа вселена. Ще има много възможни теоретични хипотези за обяснението на тези данни. Това, което казвам тук, е, че един модел, който включва съзнанието и единството на всичко, не само ще бъде възможен, но и ще осигури една много задоволителна хипотеза. Тя ще има смисъл и данните ще прилегнат на модела по начин, който ще бъде прост и елегантен. Аз казвам също, че ще бъде възможно да се съмнявате в това и да продължите да търсите други хипотези. Някои от тях ще изглеждат обещаващи, но за да вършат работа, те ще изискват все по високи нива на сложност. В което няма нищо лошо, ако ви харесва сложността.

Крайният извод тук е следният. За тези, които притежавает много аналитичен ум, тези, които мислят много логично, рационално и са настроени научно по природа, тези, които са решили да твърдят, че съществуват атеисти, защото няма доказателство за съществуването на Бог, за всички тях ще се открие възможността да видят Бог в доказателствата. Те ще могат да проследят математическите модели и всъщност да открият доказателства за един Бог, който е едно с Всичко, Което Е.

З: Това е фантастично. Кога ще се случи?

БР: То се случва. Докато ние разговаряме, то се случва непрекъснато в умовете и лабораториите на учените на вашата планета. Част от това вече е било докладвано в научните кръгове. Ще има и още. Моля те обаче да ме слушаш внимателно: въпросът е в това, че всеки ще има възможност да избира. Ако избереш да посрещнеш това с открит ум, ще откриеш все повече и повече доказателства за едно неспирно, вечно, обединяващо творческо съзнание. За Бог. Но ако пожелаеш да изиграеш още един рунд от същата стара двойнствена игра, може да отречеш това и да решиш да не приемеш това за доказателствато. Всеки притежава свободна воля. И ако някой пожелае да задържи съзнанието си в двойнствеността, той има пълно право да го направи. Ако не види предложената му светлина, тя няма да го докосне. И в това няма нищо страшно.

З: Тогава той ще бъде изгубен?

БР: Не! Никой и нищо никога не се губи! Всичко е вече едно. Винаги е, винаги е било и винаги ще бъде. Вие в двойнствеността, сте аспекти на ЕДИНСТВОТО, които сте избрали да забравите това. Вие не сте направили нещо „погрешно”. Това е нещо, което е трябвало да направите. И сега, когато някои от вас са избрали да си припомнят, че вие сте едно, това не прави останалите – тези, които не избират да си припомнят, „грешници”. Така както вие никога всъщност не сте били изгубени в двойнствеността в миналите си животи (макар че сте се чувствали така), същото важи и за тези, които в момента не си спомнят кои са наистина. Те не са изгубени. Всички ще си припомнят точно когато трябва, когато са готови.

З: Добре. Мисля, че го разбрах. Ще стане все по-възможно да осъзнаем, чрез науката, единството на всичко и обединяващото съзнание в основата, от което възникват всички неща. Тогава, както сега, всеки индивид ще може да избира да приеме тази перспектива или да я отхвърли. И това не подлежи на морална оценка. Разликата е, че придържането към тази перспектива отвежда към възнесението, докато приемането на друга перспектива ще позволи оставане в двойнствеността.

БР: Да. Това е едно достатъчно добро обобщение.

З: Но какво става с не научно ориентираните типове? Имам предвид множеството хора на Земята, които няма да бъдат засегнати от доста езотеричните теоретични конструкции на квантовата механика?

БР: Правилно. Още в началото на тази тема аз казах, че ще използвам научната/рационална/атеистична позиция като средство за доказване на моята теза. След това, аз ще използвам религиозната позиция. Това обаче е достатъчно засега. Сега ще направим почивка и ще продължим отново в следващия ни разговор, който ще назовем: „Религиозно доказателство за Единството”.

З: Ще очаквам това с нетърпение.