© 2018 Превод АТИ

Зингдад: Здравей, 8.

8: Привет, млади мой приятелю.

З: Не мога да повярвам, че вече пиша 12-та глава на Документите на възнесението!

8: Да. От една перспектива това е, както казваш, 12-та глава, но от друга перспектива, това е първата глава на една цяла нова книга.

З: Моля поясни.

8: Предишните 11 глави оформят едно съгласувано цяло. Ако ги препрочетеш и помислиш малко, ще видиш, че Божествена Радост и аз те преведохме през едно конкретно пътешествие. Ние ти представихме информация, която бе предизвикателство за възприятията ти относно твоя свят по такъв начин, че да можеш бавно да разхлабиш вкопчването си в твоите страхове и тревоги и да ги превърнеш в любов. Първите 11 глави са Книга 1 на Документите на възнесението и това бе пътешествие от Страха към Любовта.

Ние завършихме глава 11 много възторжено. Ти започна да разбираш своя свят по един напълно нов начин. Страхът не би трябвало никога повече да те мотивира. Сега ти знаеш, че си същество от Любов. С промяната на възгледа ти за твоя свят се промениха и твоите преживявания. Ти не само изпитваш различни чувства към своя свят, но ти вземаш нови решения и си сътворяваш един нов живот. Ти започваш едно напълно ново пътешествие, основано на Любов и следваш сърцето си. Не е ли така?

З: Мога само да се смея, 8. Определено е така. Всичко в живота ми се промени. Всичко. Светът, с който контактувам всеки ден, е главозамайващо красив и хората в него са чудесни. Откривам, че работя много по-здраво и много по-продължително, отколкото когато бях в града, но също така и обичам това, което трябва да правя. Дали това е работа по почистването на бурени, или по отглеждане на зеленчуци, или работа върху Документите на възнесението, или върху моя уебсайт, това няма значение. Обичам всичко, което ми поднася денят. Най-много обаче обичам това, което чувствам относно себе си, и това, което избирам да правя. Обичам чувството, че сега играя активна роля в сътворяването на своята реалност, вместо предишното чувство на жертва на нещата, които ми се случваха. И това е промяната в душата ми, настъпила в резултат на мъдростта и прозренията, които ти и БР ми дадохте в тези предишни 11 глави. Аз съм безкрайно благодарен. Сега аз обичам, обичам, обичам своя живот!

8: Това е, защото сега ти обичаш себе си и фокусираш вниманието си върху това, което обичаш. Ти вече не настояваш да фокусираш вниманието си върху това, което не обичаш. И ти сътворяваш своята реалност с фокусираното си внимание. Това е, което ти привличаш към себе си. И тъй като си взел ново решение да се откажеш от това, което не резонира със сърцето ти, и да се насочиш към това, което действително резонира, ти си се обновил. Целият ти живот се е обновил. И в подходящия момент, цялата ти реалност ще се обнови. Ние едва сме започнали!

Сега, очевидно, ако си привършил с всичките тъмни и тежки неща свързани със страха и болката, и злото, и чувството на жертва, и т.н., не е нужно повече да се занимаваме с тези въпроси. Това означава, че сега целият тон на Документите на възнесението също ще се промени. Сега можем да започнем наистина да се забавляваме с това преследване на мъдрост и разбиране. Ние можем да се отворим за откриване на чистото удоволствие и да видим къде ще ни отведе то. Сега вече не се опитваме да избягаме от това, което ни наранява и плаши… сега ние сме се запътили към това, което ни интригува, удивлява и ни прави щастливи.

И така е време Документите на възнесението да имат едно ново начало. Следователно, аз бих искал да тегля черта в края на предходните единадесет глави и да ги нарека Книга 1 на Документите на възнесението. И тази глава няма повече да бъде 12-та глава на Документите на възнесението. Това е Глава 1 от Книга 2.

З: Уха, добре. Ще направя това. Това обаче означава, че първо трябва да компилирам и редактирам тези 11 глави и да ги осъвременя…

8: Да, има доста работа за свършване. Ти знаеш какво да направиш. Спомни си, че ти винаги имаш всичко, което ти е нужно, за да свършиш това, което трябва да бъде направено.

Така че, направи го.

Време е.

И когато си свършил с това, върни се при мен за тази глава.

(Забележка на Зингдад: Минават месеци и аз преминавам през трудния процес на редактиране, осъвременяване и компилиране на Книга 1, предоставяйки я първо в електронен формат и след това публикувайки я в книжен формат, с меки корици. Не си давах сметка, че публикуването на една книга е такава огромна и сложна задача. Както винаги обаче, 8 каза истината. Макар да имаше огромен обем работа за отхвърляне и много неща  за научаване, на всяка стъпка по пътя, когато ми трябваше нещо, аз го намирах. Като факта, че преди се бях научил как да правя фрактално изкуство и когато се нуждаех от него, аз открих, че вече имах изображението за корицата на книгата си. Моите благодарности също към Лай и Лиза, които ми помогнаха при корекциите и редактирането. Сега обаче, най-накрая тази работа е завършена и Книга 1 е на разположение в електронен вариант и в книжен вариант, както и на други места в Интернет.)

З: Е, 8, ето ме и мен. Извинявай за дългото чакане.

8: За мен не измина никакво време, приятел. Аз съм извън времето. Виждам обаче, че ти си имал много неща, с които да се справиш. Процесът на производството на тази електронна книга те е измъчил и за първи път си се сблъскал с идеята да се опитваш да правиш търговия със страстното си увлечение.

Това е интересно предизвикателство. Сега ти си даваш сметка за тежестта на това да направиш подарък. Ако имаш подарък, който искаш да предложиш, ти трябва не само да се потрудиш да го изработиш … ти трябва да се потрудиш и за да го предложиш!

Това, което трябва да знаеш обаче, е, че както с всички неща, след като веднъж си създал един път, тогава можеш да го извървиш. Тези неща ще стават по-лесни, ако постоянстваш. И ти тябва също така да знаеш, че природата на съзнанието е такава, че ти променяш целия свят, когато му поднесеш тази информация. Тези, които имат нужда от нея, ще я открият. И тези, които са призвани да го направят, ще разкажат на други, когато това е удачно. Тя ще получи криле и ще отлети там, където трябва, точно навреме.

Нека сега да се заемем с нашата настояща тема, нали? Нека започнем с един много важен увод.

Идеите, които ще ти предложа, са всичките удобни измислици. Това ще рече, че те са един начин за описание и осмисляне на твоята реалност. Те ще имат до голяма степен валидност, но също така, може да има и други начини за разбиране на твоята реалност, които могат да се окажат също толкова валидни за теб. Така че наслаждавай се на идеите и ги използвай, когато ти потрябват, но не се привързвай прекалено към тях. Помни това: това са ОПИСАНИЯ на твоята реалност. Те не са самата реалност. И реалността, която описват, е илюзорна във всички случаи, така няма смисъл да приемаш всичко прекалено сериозно.

З: Не съм сигурен, че разбирам, 8. Искаш да кажеш, че действително няма плътности и измерения?

8: Нека използваме като пример една обичайна метафора: ако погледнеш една небесна дъга, колко цвята виждаш?

З: Мисля, че има седем цвята. Като дете са ме учили: червен, оранжев, жълт, зелен, син, индиго и виолетов.

8: Добре. Какво ще стане обаче, ако аз имам много силно зрение и невероятно възприятие на цветовете, и в допълнение на тези седем, мога да различавам пурпурно, прасковено, лимоненозелено, лимонено и лилаво? Съгласен ли си, че е възможно аз да настоявам, че всъщност цветовете са 12?

З: Да, разбира се. Защото реално съществуват безброй различни цветове, нали?

8: Да, така е. Освен, разбира се, че няма. От друга перспектива, това е само бяла светлина, която бива пречупвана във водни капчици.

З: Ах. Значи реално има само един цвят – бяла светлина.

8: Да. Технически погледнато обаче бялата светлина не е цвят. Тя е това, което включва всички цветове. Но ако не сме дребнави, ти си прав.

Ако обаче ти си изправен пред една дъга и кажеш: „Боже мой, колко са красиви бялата светлина и водните пари!”, ще получиш някои много странни погледи. Защото бялата светлина не е това, което възприемаш. Тя не описва твоето преживяване. Ти виждаш цветове. И ти я описваш като седем цвята. Това обаче е само една измислица, която ти изобретяваш, за да опишеш по удобен начин възприемането на своята реалност. Това не е самата твоя реалност, която е твърде различна.

Какво обаче НАИСТИНА е твоята реалност?

З: Бяла светлина и водна пара, нали така?

8: Да.

Освен ако не е. От друга перспектива, това е игра на същества творци, които сътворяват съвместно един танц от чиста енергия. Всичко е енергия. Светлината е енергия, преплетена в частици, наричани протони и тези протони се отблъскват от водата. Водата е същата енергия, но този път тя е вплетена в субатомни частици, които танцуват заедно в един малък танц, с атоми на водород и кислород, които са свързани като водни молекули, които са свързани в малки капчици. Ти обаче виждаш, че светлината и водата са просто енергия. И тази енергия бива създадена в ума на едно същество с огромно съзнание и оформена и манипулирана от други величествени умове.

З: Значи това е енергия.

8: Да.

З: Освен ако не е?

8: Позна. Има друга перспектива, според която всичко е съзнание. Всичко е ЕДНО, което създава множество точки, от които да преживее себе си по нови и различни начини. Това е, в крайна сметка, същността на всичко. И ти, който отделяш един момент, за да се наслаждаваш на дъгата, си всъщност един момен от ЕДНО, който си организира едно представление.

Ти си зрителят и ти си огледалото, в което наблюдаваш себе си. И след като веднъж си се пробудил за реалността на ситуацията, ти ще видиш, че си също така това, което виждаш. Ти си също така и дъгата.

Ти, светът, в който се намираш, и дъгата, всички сте ЕДНО, което преживява себе си, наблюдава себе си, създава себе си и обича себе си. И е напълно невъзможно да бъдеш отделен от тялото, което населяваш, от планетата, върху която стоиш, и от дъгата, която наблюдаваш, защото ти наистина не си един пасивен наблюдател, както може да си мислиш… ти сътворяваш всичко, което виждаш. То не се случва извън теб, така че наистина няма нищо „навън”. Всичко се случва вътре в твоя богоподобен ум на творец.

З: Това е толкова красиво! Благодаря ти, 8.

Но… какво ще кажеш за факта, че не това е, което чувствам, че преживявам. Имам предвид… честно… за мен това е една дъга в небето. Аз не ЧУВСТВАМ, че имам нещо общо със създаването й.

8: Да, това е вярно. Ние работихме много здраво, за да ти създадем тази мощна илюзия. Тя е предназначена да те зарадва безкрайно с тези чудни и красиви неща, които се случват в твоя свят, без да е нужно предварително да си ги представяш. Твоят свят е един рай – страна на чудесата от чисто удоволствие. Или трябва да бъде това, ако не беше играта, която се разиграва в момента. Старият начин обаче е към своя край и тогава всичко ще бъде така, както трябва. Това ще бъде един рай за тези, които биха желали да останат в него.

Въпросът ти обаче си остава валиден. Когато погледнеш дъгата, не ти изглежда все едно че си ЕДНО, което сътворява всичко това за себе си. Не ти изглежда, че наблюдаваш една игра на съзнанието. Не ти изглежда, че наблюдаваш енергия или даже бяла светлина и капчици вода. Изглежда ти, че на небето има една арка, изработена от различни цветове. Кое от тези описания обаче е ИСТИНА?

З: Всички са истина.

8: Наистина е така! В твоята реалност винаги има пластове и пластове, и пластове от истина за всичко. В зависимост от това как задаваш въпроса, кому задаваш въпроса и нивото на съзнание, отразено в отговора, ти ще получиш различен отговор на един и същи въпрос. Виждаш ли, няма едно истинно описание на това как работи твоята реалност, което да е вярно при всички перспективи.

Ако наблюдаваш какво се случва в науката, ще откриеш, че това е истина. Науката се опитва да открие окончателни отговори и обяснения за явленията в твоята реалност. И причината науката да е толкова успешна, колкото е при описанието на твоята реалност, е, че научният метод има за предпоставка разбирането, че НЯМА абсолютни истини. Добрата наука признава, че научни факти не съществуват. Вместо това има само научни теории, които могат да бъдат проверени експериментално. Ако експериментът потвърди теорията, тогава теорията бива приета. Тя си остава теория, но приета като такава, защото се разбира, че след известно време един друг експеримент, проведен по различен начин, може да я отрече, след което тя ще трябва да бъде заменена с нова, която обяснява по-добре това, което наблюдавате във вашата околна среда. Това е начинът, по който науката трябва да действа, ако функционира по здравословен начин. Преиначаване на нещата под въздействието на егото на лица, които са прекалено привързани към конкретни теории и които се държат все едно, че тези теории са факти, или още по-лошо, щедрото финансиране на експерименти, които доказват конкретна теория и отричане финансирането на експерименти, които биха могли да оспорят тази теория, принизяват науката. Тя представа да бъде инструмент за открития и се превръща в средство за манипулиране, власт и контрол. Уви, това, което минава за наука в настоящата ви планетарна култура, е повече от втория тип, отколкото от първия.

Това обаче е от периферно значение за нашата дискусия. Това, което искам да разбереш сега, е, че прозренията, които ще получиш от тази глава, са описание на по-голямата твоя реалност от моята перспектива. Така изглеждат нещата от мястото, на което стоя аз. За мен обаче не е възможно да опиша твоята действителност по такъв начин, че тя да не може да бъде описана също толкова точно по друг начин. Някои ще прочетат това, което имам да кажа, и ще си направят извода, че съм на погрешно мнение, защото описвам една дъга от седем цвята плюс чиста бяла светлина като осмия цвят. Те ще се обидят и ще кажат, че цветовете трябва да са три… или десет… или някаква бройка, към която се придържат. Това, което искам да разбереш обаче, е, че това е нещо тривиално. Няма никакво значение колко цвята виждаш.Това е функция на собственото ти възприятие и наистина не е важно колко на брой цветове ти или аз описваме. Важно е какво се намира отвъд това: каква е истинската природа на реалността, която ти дава много временната илюзия за преживяване на тези цветове.

З: Да, виждам. Става въпрос за по-дълбоки истини, а не за повърхностни неща, които са функция на собствените ни индивидуални перспективи. Но тогава какъв е смисълът въобще от обсъждането на повърхностните неща… защо въобще да говорим за плътности и измерения, ако всеки от нас има различна перспектива спрямо тях?

8: Какъв е смисълът на една карта?

Ако не си бил преди на някакво място и не знаеш какво ще откриеш там, но искаш да прекосиш тази област, тогава можеш да го направиш с помощта на ясно и точно описание от някого, който Е БИЛ там. Тогава можеш да си проправиш път през територията с по-голяма лекота.

Картата обаче не е територията. Тя в никакъв случай не изглежда като самата територия. Тя представлява само цветове и линии върху парче хартия. На нея няма нищо, което да прилича на пътища, реки, планини и дървета. Тя не показва миризми или изгреви. Тя не показва приятелски настроени хора или гневни кучета. Нито как изглежда спането в палатка на твърдата земя или нови прозрения, получени по време на разходка по дълъг и тих горски път… или каквото и да е, което би могъл да преживееш по време на едно пътуване. 

От много различни перспективи картата може да бъде считана за безполезна. Само ако желаеш да откриеш себе си за символизма на картата и ако разбереш, че тя е просто едно описание на определени доста ограничени атрибути на земята от конкретна перспектива, тя може да ти бъде твърде полезна. При тези обстоятелства тя може да се окаже за теб абсолютно безценна. И след като веднъж си успял да преминеш успешно през този терен, възможно ли е да решиш да нарисуваш различна карта? Една по-добра карта? Една карта, която използва различни символи? Вероятно можеш да направиш триизмерна карта? Или карта, която по някакъв начин показва миризми и други усещания? Това възможно ли е? Разбира се, че е възможно! Но тогава не би стигнал до заключението, че първата карта никога не ти е била полезна? Тя е тази, която ти е позволила да преминеш през този терен за първи път, за да можеш да създадеш своята нова карта от различна перспектива.

И това е една голяма причина за този разговор: да опишем твоята реалност от една перспектива, която да позволи да я откриеш сам от собствената си перспектива. Ако след това я опишеш различно от мен, това не прави безсмислено моето описание… само добавя към него.

З: Добре, това ми върши работа. Каква е другата причина?

8: (смее се) Ти ми кажи… Ти искаше да проведем този разговор? Защо?

З: Защото съм любопитен и бил искал да зная. Това е забавно, предполагам.

8: Това е най-добрата от всички причини. Удоволствие и радост, примесени с любопитство. Звучи като забава. Да продължим тогава?

З: Да, моля. Давай напред.

8: Добре. Тогава ще започнем с тези често зле разбрани понятия: плътности и измерения. Тези два термина биват често обърквани едно с друго или даже използвани взаимозаменяемо в духовната и метафизичва литература. Ти си допуснал сам тази грешка при получаването на Книга 1, но ние подминахме това, защото бе по-важно да не прекъсваме потока от информация. Сега е време да оправим нещата и да получим известна яснота по този въпрос.

Първото нещо, което трябва да разбереш, е, че както при дъгата, описана по-горе, няма фиксиран брой плътности и измерения. Наистина е твърде вероятно да преживееш редица нюанси, но също както при дъгата, ти можеш да решиш за себе си колко те са на брой. Ако се опиташ, можеш да се спреш на всякакъв брой, който пожелаеш. Това важи както за плътностите, така и за измеренията. Ти като човешко същество с десет пръста на ръцете и на краката, си почти предварително програмиран да мислиш на база десет. Вашата десетична система е основана на база десет и това се отнася за цялата математика, която обикновено използвате. При това положение може да желаете да мислите, че има 10 плътности и 10 измерения. Има обаче и други перспективи. Преди най-ранната писмена история на вашата цивилизация от времето на шумерите, земните човеци имаха редица контакти със същества, които използваха матиматика на база 12. Тези същества решиха, за добро или лошо, че земните човеци трябва да ги считат за богове и богини. И стана така, че всички „свещени” въпроси бяха изчислявани на база 12.

З: Извинявай, 8, но базата на 12 не е ли свързана с това, че Луната прави 12 обиколки на година? Това не е нещо, което можеш да избереш или не, нали? Не е ли това причината древните да решат, че 12 е „свещено” число?

8: Ти си много умен днес. Това е чудесна забележка. Това, което пропускаш да разбереш обаче, е, че Луната не се намира случайно там, където е, по някаква космическа грешка. Разстоянието й до Земята, скоростта й на въртене и редица други нейни атрибути са много внимателно и много целенасочено режисирани, за да създадат една желана среда на Земята. Преди вашата текуща история е имало доста цивилизации – или живеещи на Земята, или контактуващи с тези, които са живеели там. Някои от тях са имали възможности да влияят на околната среда по начини, които даже днес би счел за богоподобни.

Луната не е една щастлива случайност. Тя е едно много точно поставено инженерно съоръжение.

З: Ами… Направо съм зашеметен…

8: Добре. Това ти подхожда. (усмихва се) Ти ще откриеш доста подобни интересни факти, когато започнеш да разговаряш с Адаму след една-две глави. Нека обаче се придържаме към темата. Аз твърдя, че 12-те месеца в годината не са случайни. Те са умишлени. Те са резултат от една древна раса, чиито  членове са броели на база 12 и които са поставили Луната там, където се намира. Поставянето на Луната на това място е било абсолютно необходимо за регулирането на всякакъв вид условия на вашата планета, считани за желателни от Заселилите с живот планетата Земя. Независимо дали си склонен да повярваш на това, или не, определено ще забележиш, че има изобилие от 12-тици, свързани с всякакъв вид неща, дошли при вас от античността. 12 месеца в годината, 12 часа в деня, 12 знака на зодиака и т.н. Има съответно 12 ноти (ако включим и полутоновете) в музикалната октава. Има също едно ехо от древна мъдрост, което отеква в колективното ви съзнание, според което има 12 плътности и 12 измерения.

И никое от тези неща не е погрешно. Ако искаш да бъдат 10 – възможно е. Ако искаш да бъдат 12 – също е възможно. Както и да опишеш нещата, всичко това е нищо повече от една карта, която може да бъде полезна за разбирането на по-голямата реалност, която обитаваш, и за пътуването из нея.

З: Тогава колко плътности и измерения ТИ мислиш, че има, 8? Каква бройка е валидна за теб?

8: (дълга, озадачаваща пауза)

З: Ох. Извинявай. Разбира се. Бих казал, че има осем плътности и осем измерения! Трябваше да се досетя.

8: (усмихва се) Да. Ние не сме се съгласили напразно, че това число ще послужи за мое име. Когато избрахме това число за мое име, то съответстваше на множество пластове от значения. Един от най-дълбоките пластове бе, че осем е число на завършеност, съвършенство и цялостност. Така е от моята перспектива. Други могат да се придържат към различни перспективи. Те не са погрешни. За мен обаче в тази цялата по-голяма реалност има осем плътности и осем измерения. Така че това е първото нещо, което трябва да разбереш: Аз ще говоря в термините на осем, но това не отрича други идеи, които са основани на различни числа.

Второто, което трябва да разбереш относно плътностите и измеренията, е, че те са напълно различни неща.

Измеренията са средство за обяснение на това, което наблюдаваш в своята физическа реалност. Те биват откривани с измервания като дължина и ширина. Те касаят твоя материален, физически свят и могат да бъдат обсъждани и изразявани с помощта на математиката. Те са в сферата на науката и физиците започват да се досещат за тях в области, като квантовата механика и струнната теория.

Плътностите, от друга страна, са нещо духовно. Те не принадлежат на твоя нормален физически свят. Те не могат да бъдат наблюдавани с очи или измерени с научна апаратура. Те биват преживявани със сърцето ти и в твоето същество. Ти можеш да видиш ефекта върху живота си от преминаването през различните плътности, но няма да можеш да покажеш това на друго същество освен в случаите, когато то преминава през същите плътности заедно с теб. Това е свързано повече с това кой вярваш, че си и какво искаш да сътвориш за себе си.

Така че плътностите са наблюдавани вътре в теб, докато измеренията изглеждат извън теб. Важно да разбереш и двете, ако искаш да си наясно с всички свои преживявания.

З: Много интересно. Но какво са те? И защо хората понякога говорят за тях все едно, че са едно и също нещо?

8: Тези две неща биват обърквани, защото вашият свят в момента съществува едновременно в трета плътност и в трето измерение. Сега ще ти дам едно твърде подробно описание на това какво представляват измеренията… но не както те биват разбирани в момента от вашите учени. Съществуващият научен модел е малко погрешен, но много скоро ще бъде подобрен. Грешката идва от това, че в общия случай учените вярват, че в основата на вашата вселена е енергията, от която се състои и цялата материя. Техните постулати и модели работят при това допускане. И те не са напълно на погрешен път. Някои учени обаче започват да проумяват, че СЪЗНАНИЕТО е основата на вселената. Съзнанието е това, от което се състои всичко. Енергията, с която може да работите и която възприемате, е създадена от, състои се от и се намира в съзнанието. Осъзнаването на този факт и откриването на начин за интегрирането му във физиката, ще промени всичко. Това ще предизвика огромен скок напред в способността ви да разберете своята реалност и ще ви позволи да създадете фантастични нови технологии. Например, най-накрая вашата физика ще ви помогне да надхвърлите бариерата на светлинната скорост. Това ще ви помогне да преминавате през времето и пространството за миг. Това ще ви позволи да работите с материята и енергията по начини, които сега наричате чудеса и магия. Това откритие е толкова важно, че в един момент ще започнете да наричате този век, който в момента е в началото си, „век на съзнанието”.

Ти живееш в зората на века на съзнанието!

Естествено, има съпротива срещу тази промяна. Учените, които работят с тази перспектива, са на периферията и биват считани са еретици от своите колеги. По-голямата част от науката все още остава твърдо материалистична и все още се придържа към идеята, че „умът” и „съзнанието” са ефекти от функционирането на мозъка. Това обаче е определено погрешно, тъй като има огромно количество доказателства за това, че „умът” оцелява след прекратяване функционирането на мозъка. И това далеч не е единственото докадателство за върховенството на съзнанието. Има например научни доказателства, които показват, че протичането на всички реакции в най-малките мащаби изисква наличието на наблюдател. Без наблюдател тези реакции остават като потенциални възможности. Тогава, ако е нужен наблюдател, кой, питам аз, ще наблюдава реакциите в най-дълбокия космос? Кой е наблюдавал първата реакция на Големия взрив? И какъв мозък е имало, за да произведе съзнанието, което е извършило всички тези наблюдения навсякъде? Това просто не издържа критика. Мозъците са инструменти на съзнанието, а не негов източник!

Естествено обаче е възможно да се придържаш упорито към даден възглед, ако си решил да го правиш. Особено ако „институциите” са зад теб.  Така че „нормалният” научен възглед все още не отразява тази нова реалност. Когато дискутирам измеренията с теб, аз ще говоря от перспективата на водещата роля на съзнанието, така че моята версия за същността на измеренията ще бъде малко по-различна от текущия научен възглед. Ще се опитам да говоря по този твърде сложен въпрос по начин, който е лесен за разбиране. За да направя това, ще започна с най-познатото и постепенно ще усложнявам нещата.

1.1 Измерения

Трето измерение

Точно сега ти преживяваш себе си като едно триизмерно тяло в един триизмерен свят. Следователно за теб ще бъде много лесно да разбереш света на трите измерения. Под „измерение” разбираме пространство, което може да бъде измерено. Например, измеренията на един куб биват изразени като дължина х височина х ширина. Всички предмети в твоята реалност могат да бъдат поместени в един куб с подходящи размери. Следователно всички предмети съществуват в три пространствени измерения. Всяка точка от твоята реалност може да бъде дефинирана чрез три координати. Следователно всички неща в твоята реалност притежават три измерения, което важи и за цялата ти реалност.

И тъй като това Е твоята реалност и ти би трябвало да си доста добре запознат с нея, ние можем да се придвижим напред и да опишем другите измерения. Нека направим една стъпка назад и разгледаме второто измерение.

Второ измерение 

Ако застанеш между източник на ярка светлина и един екран, тогава ще хвърлиш сянка върху екрана. Това, което може би не си взел предвид, е, че твоята сянка е твоето тяло в две измерения. Тя има височина и ширина, но няма дълбочина. Независимо колко отблизо гледаш, никога няма да можеш да измериш дебелината на сянката. Тя няма такава, защото всъщност не е едно „нещо” в нормалния смисъл на думата. Тя е просто отсъствие на светлина. И така, тя има само две измерения: измерението височина и измерението ширина. Твоята сянка е двуизмерен обект.

Сега бих искал да те помоля да си представиш едно двуизмерно същество – някой доста подобен на твоята сянка, но същество със самостоятелно съзнание. То ще ни помогне да разберем измеренията. Нека му дадем име. Нека го наречем Човекът-сянка. Нека си представим, че водиш разговор с него. Помни, че неговият свят не е просто „плосък”. Той е нещо много по-зле от това. Понятието за дълбочина за него просто не съществува. Следователно Човекът-сянка не само че не може да види какво се намира зад и най-малкото препятствие, но той даже не може да започне да си представя смисъла на понятието „над”. Той не може да мисли за нещо, което е „отгоре” или „отдолу”.

Ако Човекът-сянка и няколко негови приятели застанеха един до друг, той не би могъл да види нищо отвъд приятелите от двете му страни, нито би могъл да си представи какво е да видиш нещо „зад” някого другиго. Ето защо, ако го попиташ колко прители има около себе си, при положение че той има в полезрението си само двамата души, застанали до него, той в най-добрия случай би казал „двама”. В неговите представи извън линията на неговия поглед няма да присъстват други негови приятели и той не би могъл да знае, че те са там. Ти, от друга страна, можеш да видиш всички събрали се там и веднага да ги преброиш, все едно че са сенки върху екрана. Ти би могъл да кажеш на Човека-сянка колко приятели ще види тази вечер и той ще бъде удивен от твоята далновидност. Не само това, но ти ще можеш да видиш и какво има вътре в Човека-сянка. Ти ще можеш да видиш вътрешните му органи и структури, и даже какво е ял за обед! Ти също така ще можеш да виждаш какво се намира в затворени кутии и „през” стените на стаите в къщата му. Твоята способност да виждаш и знаеш такива неща би удивила Човека-сянка. Той ще реши, че притежаваш свръхестествени способности в разбирането на неговия свят. Според него ти притежаваш невероятната способност да виждаш какво се намира пред него, много преди той да открие това сам. И ако се опиташ да му обясниш, че ти всъщност не притежаваш никакви свръхестествени способности, а можеш просто да възприемаш едно допълнително измерение в дълбочина, ще видиш, че той просто няма да може да разбере за какво говориш. Възможно е да използваш аналогии, за да придобие някаква идея за това какво е дълбочина, но… за съжаление… той никога няма да може да разбере какво е да живееш в свят с трето измерение – дълбочина.

И това би трябвало да ти подскаже какво представлява един двуизмерен обект. Това е една плоска форма без дълбочина.

Първо измерение

За да можем да разберем какво може да представлява един едноизмерен обект, ще потърсим за помощ Човека-сянка. Той ще вземе един източник на силна светлина и един екран от своя двуизмерен свят и ще застане между тях. Така както твоето триизмерно тяло има двуизмерна сянка, така двуизмерното тяло на Човека-сянка ще хвърли едно измерна сянка върху екрана.

Нека да си представим заедно това, съгласен ли си? Човекът-сянка има една идеално плоска лампа, която излъчва „плоска” светлина в само две измерения, което кара двуизмерното му тяло да хвърля сянка на неговия плосък, двуизмерен екран. Как ще ни изглежда тази негова сянка? Можеш ли, в своето въображение, да видиш, че тази сянка е само една вертикална линия? Тя е толкова висока, колкото е Човекът-сянка, но тъй като е негова сянка, няма ширина. И, разбира се, точно както Човекът-сянка няма дълбочина, неговата сянка също няма дълбочина. Тя е една линия без ширина и дълбочина. Тя е един едноизмерен обект.

Нулево измерение

За да отидем една стъпка по-надолу до нулево измерение, ние просто продължаваме процеса. Вземаме сянката на Човека-сянка, вертикалната едноизмерна линия, и си представяме, че има един едноизмерен източник на светлина и един едноизмерен екран от двете й страни. Тъй като обаче това става в едноизмерен свят, светлината и екранът могат да бъдат поставени на една и съща ос с линията. В едноизмерния свят няма „пред”, нито „до”, нито „отстрани”. Има само единственото измерение, КОЕТО ОТ НАШАТА ПЕРСПЕКТИВА е над и под вертикалната линия на сянката на Човека-сянка.

Сега нека си представим, че поставяме една едноизмерна светлина (която излъчва само една подобна на лазерен лъч светлина в една перфектна линия), така че да осветява сянката на Човека-сянка и проектира една сянка върху екрана под нея. Как би изглеждала тази сянка? Можеш ли в своето въображение да видиш, че това би била една точка? Една единствена точка без ширина, дълбочина и височина? Това е един обект с нулево измерение. 

З: Но 8, ако няма широчина, дължина и дълбочина… тогава тя не би могла да съществува, нали? Имам предвид, че тя например не може да притежава никаква маса. Тя не би могла да бъде „нещо” в нормалния смисъл на думата, нали?

Може би това е просто един въображаем обект?

8: Всъщност всяко нещо под трето измерение не притежава маса. Ти обаче си прав, че тази точка с нулево измерение не е нещо, което да отговаря на твоя опит. От тази перспектива, това е едно нищо. Това е то и за тези от научната общност, в чийто светоглед няма място за съзнанието. За по-просветените обаче, в това „имагинерно нищо” се съдържа много повече.

Нека бъдем наясно: това не е точка върху някаква повърхност, подобно на точка върху лист хартия. Точката върху лист хартия е триизмерен обект. Под микроскоп можеш лесно да видиш, че тя има три измерения. И което е по-важно, тя се намира върху лист хартия (триизмерен обект), върху твоето бюро (триизмерен обект) и в твоята вселена (триизмерен обект). Ти не можеш да отделиш точката от контекста, в който тя се намира. Независимо колко малка би начертал точката, тя си остава една триизмерна точка в един триизмерен свят и няма никакъв възможен начин някога да я направиш нещо различно, защото ТИ си едно триизмерно същество в един триизмерен свят. Един обект с нулево измерение не (може да) съществува върху лист хартия. Всъщност, той не съществува „върху” абсолютно нищо. От перспективата на едно същество от нулево измерение, няма нищо „извън” него, върху което то може да се намира. В нулево измерение всички неща са интегрирани и няма разделение между тях. Всъщност, създаването на самите измерения е това, което позволява илюзията на отделеността между нещата. Така че съществото в нулево измерение е чисто съзнание. Там няма нито „ти”, нито „аз”. Там няма „тук” и „там”. Там няма „това” и „онова”. Там няма „преди” и „след”. Там има само сингуларност на всичко, което може някога да бъде, всичко кондендзирано в една единствена точка и абсолютно нищо извън тази точка. Това е нулевото измерение.

З: Уха! Точката в нулево измерение съдържа ВСИЧКО!

8: Да, така е.

З: И къде може човек да открие такава точка? Искам да кажа… наистина… в моя свят как бих могъл да намеря такава точка с нулево измерение?

8: Навсякъде. Има безкраен брой такива точки буквално навсякъде. В един много, много фин мащаб, цялата вселена е направена от тях. Точки, съдържащи всичко (points of everythingness).

Виждаш ли? Ти си срещал в Документите на възнесението и в други духовни трудове твърдението, че всички неща съдържат цялото. Е, това не би било възможно, ако най-малкото от всички неща не съдържаше също в себе си цялото!

Ако беше възможно да изобретиш един магически микроскоп, който да може да увеличава толкова силно, че да вижда през границите на измеренията, тогава, при максимално увеличение ти можеше да видиш една такава точка с нулево измерение. И ако с помощта на някаква магия би могъл да увеличиш и видиш съдържанието на една от тези точки, ти би открил… цялата вселена!

З: Уха-а-а! Сега разбирам! Цялата вселена се съдържа във всяка от тези най-малки точки… и това всъщност е градивният материал на вселената! Уха! Това е най-добрата главоблъсканица, която съм срещал от много време.

Освен… почакай малко… нещо не ми се връзва, 8. Можем ли да спрем за малко и да ти задам един-два въпроса?

8: Разбира се.

З: Първо, бих искал да зная защо, при голямо увеличение, аз ще открия вселената и не нещо… по-голямо. Имам предвид, че ти си ми казвал, че вселената не е всичко, което съществува. Например, че има други реалности извън тази вселена. На второ място, бих искал да зная нещо за физиката на тази най-малка точка от нулево измерение. Не мисля, че нашите квантови физици са открили такава „точка”. Мисля, че те говорят за „струни” като най-малките неща, а не за тази имагинерна точка. Те грешат ли?

8: Добри въпроси. Харесват ми.

Първи отговор: Когато казвам, че ще откриеш „вселената”, аз имам едно малко по-широко определение на тази дума, отколкото ти обикновено влагаш в нея. Аз нямам предвид пространството, което можеш да наблюдаваш с телескопи. Твоята вселена е една триизмерна вселена. Тя е единичен отрязък от едно далеч по-голямо цяло. Аз говоря за цялата вселена, заедно с всичките й 8 измерения. Така че тези 8 измерения – това е, което вселената ДЕЙСТВИТЕЛНО представлява. И тази вселена е едно самостоятелно сингуларно цяло. В същото време тя не е единствената такава сингуларна конструкция. Тя е подобна на песъчинка на бреговете на вечността. Тя е едно цяло перфектно нещо, завършено само за себе си, измежду много, много други подобни на него.

Получаването на достъп до тази вселена предполага да се „разчлениш” по определен начин. Ти трябва да разградиш цялостта на душата си, за да преживееш вселената такава, каквато е. След като веднъж направиш това, ти можеш да пътуваш вътре във вселената. Твоят фрагмент, който си поставил в трето измерение например, може да има множество въплъщения тук и може да се почувства като човешко същество на една планета като Земята, докато други твои фрагменти могат, по подобен начин, да преживеят други измерения в тази вселена. В резултат на това специално „раздробяване” обаче ти не можеш просто така да напуснеш (тази вселена). Частта, която би желала да напусне, не може да изостави останалите части. Ти можеш да напуснеш само цял, какъвто си влязал. Така че ти трябва да останеш тук, докато успееш да „обединиш отново” всички свои фрагменти. Точно това лечение и интегриране на душата е, което ние наричаме процес на възнесение.

Когато се възвисяваш… когато събираш всичко, което си, в едно цяло, интегрирано, суверенно същество… ти откриваш, че съзнанието ти резонира с мястото, откъдето ти можеш да „напуснеш” тази вселена. Когато си наистина в едно със себе си, тогава ти си в едно с всичко. Тогава ти се оказваш на „повърхността” на вселената, ако мога да се изразя метафорично. Тази „повърхност” съществува точно на мястото, където осмото и нулевото измерения са едно и също нещо, и където се съдържат всички други измерения. Това е мястото, където всички неща са Едно и ти си Едно с всички. На това място няма граници и няма разделения. Това е място, откъдето можеш да отидеш от всякъде навсякъде. Ти можеш да отидеш във всяка друга съществуваща реалност. Там не съществуват никакви ограничения. Защото всъщност тази „повърхност” е също така пресечната точка на всички реалности. На това място ти си вече… навсякъде!

И това е отговорът на първия ти въпрос.

Сега към втория ти въпрос. Най-добрите усилия на вашите физици да теоретизират описание на вашата реалност на най-ниско ниво, е довело до понятие, наречено „струни”. Това всъщност е едно доста полезно понятие. Наистина има енергийни нишки, които преминават през вашата реалност. Когато те вибрират и трептят във вашата реалност, тя създава един ефект, който вашата наука е наблюдавала и нарекла субатомни частици. Дотук добре. Но какво, по дяволите, са тези струни?

З: Хм… мисля, че са енергия.

8: Да… на това ниво можем да кажем, че всичко е енергия. Но аз питам във връзка с нашата дискусия относно измеренията.

З: О, разбирам. Те са дълги, но… не зная… може би те нямат никаква ширина и дълбочина? Може би тези „струни” са едноизмерни обекти?

8: Много проницателно от твоя страна. Да. И ако разбереш, че тези струни са едноизмерни обекти, тогава ти все още не си открил най-фината, най-малка точка с нулево измерение! Тези точки от сингуларност и единство с нулево измерение, проектират струни във вашата реалност. Те са точките на произход и дестинация на всички струни. Струните, от своя страна, са източника на феномена, който наричате субатомни частици. Субатомните частици танцуват заедно, за да формират атоми, които на свой ред се свързват в молекули. И молекулите са градивните блокове на твоя свят.

Ясно ли е дотук?

З: Да, благодаря ти. Следя внимателно.

8: Добре. Тогава, в обобщение, точките с нулево измерение са източникът, най-първичният и най-фин произход на всичко във вашата вселена. Те също така съдържат цялата вселена. Това ги прави доста специални, не мислиш ли?

И тъй като ти обичаш толкова много главоблъсканиците, ето ти още една. Макар тези точки с нулево измерение да са навсякъде около теб и вътре в теб… всъщност има само една от тях!  

По определение, не може да има повече от една точка с нулево измерение. Това Е цялата вселена. Ако имаше и друга, различна от тази, тогава това ще трябва да е една напълно различна реалност, която не може да бъде открита в тази реалност. Следователно има безкраен брой точки с нулево измерение навсякъде в тази реалност, но истината е, че всички те са една и съща точка.

Това как ти харесва?

З: Ти си прав. Това е една голяма главоблъсканица. В същото време обаче ми звучи правилно. Макар че не мога да я разбера, всъщност я приемам интуитивно.

8: Отлично. Тогава можем да се придвижим по-нататък след нулевото измерение. Сега ще тръгнем „нагоре” по скáлата на измеренията и ще се опитам да ти опиша четвъртото измерение.

Четвърто измерение

Четвъртото измерение е времето. От твоята лична перспектива, ти би могъл да кажеш, че твоето четвъртизмерно тяло би имало дълга като змия форма. То започва много малко в опашката като едно новородено дете. След това постепенно то става все по-дълго и по-голямо, докато станеш младо момче. След това като млад мъж, то достига до пълната си ширина. След това ден след ден става все по-дълго. Формата на напречното му сечение е твоето тяло във всеки един момент и макар че престава да бъде по-високо, след като станеш млад мъж, то може да стане по-широко, когато достигнеш средна възраст. Колкото по-дълго живееш, толкова по-дълга става змията. Вероятно можеш да си го представиш като самун хляб: Всеки момент от твоя живот е една филия и всяка филия е цялото ти триизмерно тяло. Във всеки следваш момент змията става все по-дълга, докато в крайна сметка завърши със смъртта на тялото ти. От твоята перспектива ти живееш един линеен живот от начало докрай, под формата на едно дълго, подобно на змия тяло.

З: Но то защо е толкова дълго? Защо змията става по-дълга? Защо да не бъде като руските матрьошки с мен като бебе в средата и когато пораствам да добавям нови пластове един върху друг?

8: Това е добър въпрос, макар ти да го задаваш някак на шега. Отговорът е следният: ако въобще не се движиш, няма да има никакво развитие. Това движение, което причинява нарастването на дължина, е времето. Ако стоеше абсолютно неподвижно, времето за теб щеше да спре.

З: Но в това няма никакъв смисъл. Аз стоя неподвижен през всичкото време!

8: Ти седиш неподвижно в трето измерение, но не можеш да бъдеш неподвижен в четвърто. И благодарение на движението си в четвърто измерение, ти можеш да изпиташ времето. Ако седиш абсолютно неподвижен цял ден, до началото на следващия ден ти ще си се придвижил около обиколката на твоята планета. Как тогава ще можеш да останеш напълно неподвижен?

И движенията, които извършваш във времето, придават на твоето дълго подобно на змия тяло форма на много спираловидни серпентини и контури, които в крайна сметка приемат формата на тор.

Нека ти обясня.

В края на гореспоменатия ден ти не се оказваш там, където си бил в началото, защото самата планета се е придвижила. Тя обикаля около слънцето веднъж годишно, като превръща твоята серия от спирали в друга по-голяма спирала. Ти отново обаче не свършваш годината там, където си я започнал, защото твоята слънчева система се върти на свой ред, макар и много бавно. Всъщност ВСИЧКО в твоята вселена се върти, включително и самата тя. И така, независимо колко дълго живееш, тялото ти ще расте, остарява и ще се видоизменя, момент след момент, докато хвърчи с твърде висока скорост през космоса, описвайки удивителни спирали, съставени от все по-малки други спирали. Движенията, които извършваш, когато ходиш, караш кола или летиш със самолети, дори не се появяват като смущения, сравнени с фигурите, образувани от високо скоростното ти придвижване през пространството и времето.

З: Удивително! Докато ми описваше това, си представих спираловидния кабел, който свързва слушалката на домашния ми телефон. Тя е една спирала. Представих си тази спирала навита в една по-голяма спирала и след това в друга още ПО-ГОЛЯМА спирала…

8: Да, това е идеята. И колкото по-дълго живееш, в толкова повече спирали участваш. Човешкият живот е, на фона на по-мащабните явления, с много малка продължителност. Така че твоите движения включват някои от най-малките спирали. Ако можеше да живееш няколко милиарда години, тогава твоето четириизмерно тяло ще започне да показва арката на ротацията на вселената. Независимо обаче колко спирали образува движението ти, то винаги ще клони към формата на тор. Един тор има формата на поничка. Това е, защото ти пътуваш в кръг около едно централно пространство. Така че твоето змиеподобно тяло прави един цикъл във формата на тор. След това то прави повече и повече цикли, докато се получи формата на разтеглена пружина. След като обаче формата на пружината става все по-дълга, тя се навива около себе си, докато оформи един пълен цикъл и тогава виждаме един нов тор! Торът обаче не е напълно завършен, защото той не свършва там, където е започнал. И този модел просто се повтаря, като се получават все по-големи и по-големи тороиди.

Така ще изглежда тялото ти, ако ти беше четириизмерно същество. В този случай ти също щеше да мислиш за себе си по доста по-различен начин от този, по който мислиш сега. По същия начин, по който в момента можеш да се огледаш около стаята, в която се намираш, и да видиш един стол тук и една книга там, твоят четириизмерен аз може да се огледа и да види себе си на средна възраст тук и като пеленаче там. За това същество целият му живот е „точно тук”. То няма нужда да се чуди какво ще се случи, когато се събуди утре сутрин, защото това за него е ясно и настоящо, така както е клавиатурата на компютъра под пръстите ти в момента. Целият ти живот, от началото до края, е „тук и сега”.

Това, за което може да се чуди четириизмерното същество е не „утре”, или „вчера”, а „алтернативата”. Това е, което занимава петизмерното същество.

Така че четириизмерното същество е времева проекция на твоята реалност и се състои от спирали във формата на тор(-ове).

Пето измерение

Петизмерното същество е „експанзия” или „проекция” на четириизмерното. Нека използваме теб за пример. Има много неща, които е възможно да си бил, да си направил, да си преживял, но си решил да не го направиш. Ти имаш чувството, че живееш живота, който отговаря на всички неща, които си решил да направиш, и че нещата, които не си избрал да направиш, не съществуват. Е, на някакво равнище те наистина съществуват. На някакво равнище всеки избор, който някога е можел да ти бъде предложен, е бил избран от теб и всеки резултат от всички тези избори е бил преживян. И това равнище е петото измерение.

В трето измерение ти водиш един живот с един набор от избори. В четвърто измерение ти си цялата тази времева линия от раждането ти до смъртта. В петото измерение ти си един облак от потенциални възможности, в който всички вероятни и възможни избори, които си можел да направиш, съществуват едновременно. Твоето петизмерно тяло е един облак, през който можеш да проектираш всякакъв брой възможни времеви линии. Изборите, които са по-близко до намеренията на твоята Душа, са по-близко до центъра на облака. Там е изразходвана най-много енергия. Там има най-много Живот и най-голяма жизненост. Колкото по-близко е твоето триизмерно изражение до тази централна сърцевина, толкова по-жизнен и енергичен ще бъдеш и толкова повече „плавност” ще откриеш в своя живот. Ще се чувстваш повече „прав” за това, което правиш, и нещата ще ти се отдават по-лесно. Когато се придвижваш към периферията на облака, ще изпитваш трудности и намаляване на личната енергия и жизненост. В самата периферия на облака Душата ти престава да се проявява и в крайна сметка престава да функционира. Ти няма да можеш да достигнеш дотам. Ако настояваш в опитите си да достигнеш дотам, ще преживееш прекратяване на въплъщението си.

З: Но аз не разбирам…

8: Разбира се, че не разбираш. Ти си едно триизмерно съзнание и аз току-що ти представих една петизмерна перспектива. Голяма част от това ще бъде отвъд твоето разбиране, независимо колко силно се опитваш. Докато не го преживееш, това ще ти убягва. Но продължавай… кажи ми какво те смущава.

З: Ами, като за начало, ако моето петизмерно аз има пред себе си ВСИЧКИ възможности за избор, тогава какъв е смисълът да живея в трето измерение? Защо просто да не разгледам всички възможности и да избера най-добрата… и да я изживея? 

8: Ти беше прав, когато каза, че не разбираш. Тези други варианти не са по-малко реални, нито по-малко валидни, нито по-малко изживени и преживени, отколкото твоят живот. Те всичките са еднакво истински и валидни. Няма разлика между животът, който живееш, и един успореден живот, с малко по-различни избори. Единствената разлика е за теб. Ти правиш конкретни избори и ти преживяваш резултатите от тези избори. Твоите преживявания са точно това… те са твои преживявания. Петото измерение има формата на вълна, която включва всички възможни преживявания, които са възможни да възникнат във всички триизмерни животи. Ти самият си един индивидуален наблюдател. Наблюдателят свива вълновата форма в едно събитие. Ти превръщаш потенциалното в действително. Ти правиш това за собствения си живот и след това преживяваш живота като свой собствен. Това е, което правиш. Като правиш това обаче, ти не намаляваш безкрайността. Безкрайността изисква всички неща, които могат да съществуват, да съществуват. Те трябва да бъдат еднакво валидни. И те са такива за теб в петото измерение. Всички избори, които можеш да направиш… ти действително ги правиш. Ти избираш всички тях, преживяваш ги всичките, виждаш ги всичките. Но ТИ, мое любимо триизмерно създание, не виждаш всички тях. Ти виждаш само един линеен и директен път. Ти виждаш реализиран само един измежду всички възможни свои избори.

З: Това е… просто умопомрачително. Даже не зная как бих могъл да го осмисля.

8: Нека ти предложа една мисъл: 

Когато казваме, че създаваш собствената си реалност, ти понякога мислиш ли, че следователно би трябвало да създадеш една реалност и за другите около теб? Ако избереш един по-щастлив свят, който да възникне сега веднага, то ти трябва също да си го избрал и за всеки друг в света, нали? Не ти ли хрумва, че ако това е истина, то ти отнемаш правото на всички останали да сътворят свой свят, в който да са по-нещастни, ако биха пожелали?

З: Хм… да. Чудел съм се относно това.

8: Ами, не се чуди повече! Всяка точка съзнание избира за себе си. Ти можеш да живееш в един по-щастлив свят и там ти ще срещнеш други същества, или други аспекти на същества, които са избрали да живеят в същия по-щастлив свят като теб. Твоята версия, която избира едно по-малко щастливо утре, ще се събуди на следващия ден, за да го преживее с други същества, с които го сътворяват съвместно. И ако някой сътворява версия на света, която е напълно различна от намерението на твоята душа, тогава ти не можеш да присъстваш в този свят. Когато се приближаваш до тези условия, твоето въплъщение ще бъде прекратено. Или няма да бъдеш роден в този свят преди всичко.

З: Удивително. Дотолкова не мога да възприема това, че даже не зная какво да кажа или помисля.  

8: Тогава нека отделим малко време. Спомняш ли си нашия въображаем разговор с Човека-сянка? Сега може би разбираш реакцията на бедния Човек-сянка, когато му бе казано за дълбочината и за това как си над него и можеш да виждаш вътре в него, всички останали плоски хора на екрана, през стените и вътре в кутиите. Това да осмислиш реалности в други измерения, различни от своето, може да се окаже нещо непосилно. Аз те разбирам.

Моят съвет е да не се опитваш прекалено много да го разбереш. Единственият реален начин действително да мислиш относно тези измерения е чрез математиката. Ти обаче не притежаваш познания и умения за този вид изчисления, а тези, които ги притежават, от своя страна, могат да правят само най-основните изчисления, като например да превърнат един двуизмерен квадрат в триизмерен куб и след това в четириизмерен тесаракт и т.н. Това са едни доста интересни изчисления, но те не обясняват живота и преживяванията на нивата на различните измерения. Тази математика не отчита съзнанието и така остава безжизнена и суха. Тя определено не може да опише как би могъл да изглежда животът на едно петизмерно същество!

Така че не се труди особено да мислиш относно петото измерение, а по-скоро се опитай да го почувстваш. Поеми дълбоко въздух и се премести за момент в сърцето си. Почувствай в сърцето си какво би означавало за теб да знаеш, че преживяваш една версия от това, което би могъл да бъдеш, но че и всички други версии са еднакво реални и валидни. Всички версии са живи. Всички версии са също така „ти”.

Какво е усещането?

З: Хм-м. Всъщност усещането ми е много добро. Объркването в главата ми отсъства в сърцето. Първото нещо, което ми идва наум, е осъзнаването, че всички оценки, които може да съм правил на себе си, са следователно безпредметни. Ако аз съм така или иначе всички свои възможни версии, аз вече съм взел всички свои най-добри решения. И всички най-лоши решения. И ако аз вече съм взел всички тези решения и всички те са еднакво реални, тогава ценностните оценки като „най-добър” и „най-лош” стават малко безсмислени, нали? Вместо това, аз мога просто да приема, че всяко решение води до някакъв резултат. И тогава единственото решение, което трябва да взема, е дали харесвам този резултат, или не. Ако го харесвам, мога да вземам още подобни решения, а ако не го харесвам, тогава ще избирам други неща. Това, за което си давам сметка сега обаче, е, стойността на решенията, които преди съм считал за „лоши”. Сега те са идеално валидни решения, които са ме дарили с възможността да видя защо не ги харесвам. Фактът, че съм взел такива решения, ми позволява да взема други решения. Сега аз вземам добре информирани, съзнателни решения.

И това всъщност е невероятно освобождаващо. Ако в пето измерение аз вече съм всичко това, тогава аз избирам да подаря на своя триизмерен аз възможността да бъде най-щастливата, най-величествена версия, която мога да бъда. Аз избирам повече любов, повече радост, истина и мъдрост. И аз мога да бъда благодарен на всички свои версии за това, че са избрали други неща, поради възможността, която са ми оставили.

8: Това е едно много полезно заключение, до което си достигнал.

Нещо друго, което би могъл да имаш предвид, е, че има други твои версии, които се справят великолепно. Те не са по никакъв начин нещо „по-малко” от теб, но въпреки това, правят нещо малко по-различно от това, което ти правиш. Например: ти си почувствал стремеж към обединено съзнание и си използвал този стремеж, за да създадеш Документите на възнесението. В същото време има друга твоя версия, която създава музика, която е направо сюблимна, както и още една версия, която рисува удивителни картини. Ти самият си избрал за себе си езика и думите като своя форма за изразяване. Благодарение обаче на  упорития труд и последователни усилия на тези други алтернативни жизнени потоци, които протичат успоредно на твоя, ти можеш твърде лесно да развиеш умения в музикалното творчество и в художествената живопис. Техният труд те захранва също както твоят усилен труд с идеи и думи, захранва тях с вдъхновяващи понятия.

И това важи за всеки. Всеки може да извлича вдъхновение от свои алтернативни жизнени линии и ти също така можеш да знаеш, че всеки избор, който правиш, наистина влияе на другите твои алтернативни версии.  

Ти и твоите алтернативни жизнени линии сте, всички заедно, едно същество… едно петизмерно същество. Един облак от съзнание.

Шесто измерение

В шесто измерение ти си направил всичките избори, на духовно ниво, които е възможно някога да си направил. Тук ние говорим за всички различни видове животи, които ТИ би могъл да поискаш да изживееш в тази система. Така че това ще бъде колекция от всички въплъщения, които някога си имал, всяко представено от облак на потенциални възможности. Когато ги събереш всички заедно на нивото на шестото измерение, ти осъзнаваш, че тези животи не са отделни неща. Те също не следват един след друг. Ти сега мислиш за своя настоящ момент, докато седиш и работиш върху клавиатурата, като за свое СЕГА. Това е „настоящето” за теб. Всичко, което вече си преживял, е „миналото” и всичко, което ти предстои да преживееш, е „бъдещето”. Е, за твоя шестизмерен аз всички възможни въплъщения са едновременно тук и сега. Твоят шестизмерен аз знае, че ти въобще нямаш никакви минали животи. Ти имаш алтернативни животи, всеки със собствените си потенциални възможности и вероятности, които заедно формират едно по-голямо цяло.

Твоят шестизмерен аз знае, че твоите решения в настоящата ти времева линия биват взeмани по същото време, както другите ти решения в другите времеви линии. Всички времеви линии си влияят пряко една на друга и никоя не може да бъде изолирана от останалите. Само твоята илюзия ти казва, че те възникват в последователен ред и че са отделни въплъщения. Това е една полезна илюзия, тъй като ти помага да добиеш представа за своя напредък, но въпреки това, тя си остава плод на твоето въображение.

Когато се ангажираш активно и съзнателно с духовното си израстване, може да започнеш да добиваш бегла представа за това. Например: когато беше по-млад, ти не знаеше абсолютно нищо за своите минали животи и беше също така изпълнен с всякакъв вид непреодолян гняв и страх. Когато израстна, ти се потруди много, за да разбереш откъде са дошли тези твои чувства. Ходи на хипнотична регресия и разкри корените на доста от психо-душевните си травми. Като направи това, ти се зае с един активен и съзнателен процес на любов, лечение и интегриране на части от себе си, които чувстваше като най-изгубени, самотни и отделени от цялостта на душата ти. Ти мислеше, че извършваш нещо свързано с твоите „минали животи”. Не видя ли обаче, че ти работеше директно в собственото си съзнание на нивото на „вечното сега”? Ако това, което те нараняваше, бе наистина в твоето минало, ти щеше да можеш да се завърнеш назад във времето и да го наблюдаваш, но нямаше да можеш да го излекуваш. Това щеше да означава, че то е фиксирано в миналото. Но това не е така. Ти можеш да излекуваш миналото си. Ти можеш да обичаш частта от себе си, която страда, и можеш да помогнеш на тази своя версия да намери покой. Така че ти определено можеш да влияеш и на своето минало, и да го промениш, и да работиш дълбоко в тези алтернативни животи, и можеш да направиш това с решенията, които вземаш точно тук, в този живот. Това е така, защото всички тези животи са, на определено ниво, един доста по-голям живот. Истина ти казвам, че когато извършваш такава духовна работа на вътрешно лечение, тогава ти започваш да докосваш собственото си шестизмерно съзнание. В такива случаи ти разбираш, че в момента си в състояние да промениш посоката на развитие и преживяването на същества, които са живели други животи в други времена… даже на други планети и в други реалности. Ти можеш да им донесеш състрадание, мъдрост и любов и правейки това, не само освобождаваш от напрежение собствената си психика и елиминираш блокажите на енергията си, но също така им носиш лечение и облекчение там, където са. В такива случаи ти твориш чудесни дела. Това е работа на Единството. Това е работа на шестизмерно същество и това може да се случи вътре в твоя живот и вътре в твоето съзнание, ако имаш смелостта да го избереш, и ако поканиш своята най-голяма мъдрост, своята любов и състрадание да действат чрез теб.

В шесто измерение твоята физическа същност наподобява в много отношения на кристална решетка. Ако си представиш всеки момент на избор в живота си като една възлова точка, тогава твоят четириизмерен аз е една линия между две такива точки, очертаващ пътя на твоите избори от рождение до смърт. В пето измерение ти виждаш, че пресечните точки на изборите, които не си направил, са също валидни и съществуват. Те съществуват като алтернативни времеви линии. Взети всички заедно, тези точки приличат на облак. И сега в шесто измерение ти разбираш, че цялото множество от облаци на всички въплъщения, които някога си имал, се пресичат. Всъщност те не са отделени един от друг. Те са едно огромно цяло. Всяка пресечна точка е в перфектна хармония и съгласуваност с всички останали пресечни точки, които са симетрично разположени около нея. Ако познаваш физическата структура на един кристал, тогава ще разбереш това обяснение.

Така че това си ти в шесто измерение. Едно кристално същество.

Седмо измерение

На нивото на седмо измерение, съзнанието ти е напуснало напълно физическото. Тук ти разбираш, че физическото е само едно проявление. За теб в седмо измерение, настоящият ти живот тук в трето измерение наподобява един звук, изсвирен на струна на китара. Ако дръпнеш струната, прозвучава един звук. Ако дръпреш същата струна отново по същия начин, се получава много подобен звук. Ако промениш едно от свойствата на струната, като например я настроиш различно, можеш да получиш вариации на този звук. Самият звук обаче, макар и красив, не е нещо, за което трябва да се тревожиш. Той е просто нещо, което можеш да изсвириш, ако искаш да го преживееш.

Твоето аз в седмо измерениене се занимава с тези изражения. То знае, че не е тези животи и тези тела, и тези събития. То знае, че всички те взети заедно приличат на изпълнението на една красива песен. Ти можеш да я приемеш сериозно, ако пожелаеш, или можеш да я изпълниш за удоволствие на сърцето си. Ти можеш да я изпълниш, както пожелаеш, но когато всичко свърши, това остава просто нещо, което си изсвирил. Това не си всъщност ТИ. Ти си едно вечно късче от най-чисто съзнание и не можеш да бъдеш променен или преобразуван в нищо друго, от никое от тези преживявания. И осъзнаването на това отваря твоя прозорец към осмото измерение. Ако ти не си променен от играта и играта има значение само колкото ти пожелаеш да й придадеш, и когато пожелаеш, тогава ти можеш, с мир в сърцето си, да се освободиш от играта по всяко време.

В седмо измерение ти внасяш едно много високо ниво на съзнание към всичко, което наблюдаваш. Ти си в състояние с една отделна мисъл да промениш всичко във вселената. Иронията обаче е в това, че ти виждаш и приемаш вселената такава, каквато е и в крайна сметка променяш много малко. Ти виждаш истински и разбираш, че тук няма нищо присъщо нередно. Тук всъщност нищо не се нуждае от промяна, ето защо ти наблюдаваш с любов. Ти излъчваш своята Светлина. И ти отдаваш всичко от себе си, като един най-прекрасен подарък от любов на Живота, който присъства тук, преди окончателно да се обърнеш с лице към вечността. Преди да направиш последната своя трансформация и да се придвижиш към вечното единство на осмото измерение.

В седмо измерение твоята форма е Светлина. Ти си един лъч светлина, която не е ограничена в своята способност да блести или да приеме някаква форма. Тя може да се озове моментално навсякъде, където трябва. Това е тази Светлина, която е енергията, предшестваща цялата материя. Ти обаче си интелигентна Светлина, която може да прояви от собствената си същност всякакви форми на материя, които пожелае. Твоите мисли са тези, които оформят материята и осигуряват съществуването й. Наистина цялата физическа реалност във вселената е съставена от телата на определен брой същества от седмо измерение. Формата, тоналността и интензивността на тази Светлина зависи от съществото и изборите, които то прави.

Осмо измерение

На това окончателно ниво достигаш до нещо, което може да се окаже  изненадващо откровение. Ти разбираш, че извън теб няма абсолютно никаква вселена. Няма „друго” същество, което играе тази игра заедно с теб. Никога не е имало. Винаги, винаги си бил само ти. Ти откриваш, че всяко друго същество, което е изпълнявало всяка друга роля, което си е представяло някога нещо и е правило нещо, което ти досега си мислил, че не си правил, или не си си представял… това всъщност е била една друга твоя версия. Когато навлезеш в осмо измерение, ти „си спомняш” всички свои други въплъщения, изобретения, творения, действия… всичко. И няма никой и нищо, което ти да не можеш, в този момент, да си спомниш, че си бил и правил. Ти си бил и си ВСИЧКО. Няма и един единствен атом някъде, който ти да не си си представил, че си, нито една светеща звезда, която не си накарал да заблести. Няма и един единствен живот, който да не си живял. В осмо измерение, ти си във всеки възможен смисъл, цялата вселена. Ти си ТОВА!

И така… За твоя аз в осмо измерение няма нищо, за което да се тревожиш. Нищо, което да се опитваш да узнаеш. Нищо, което да се опитваш да разбереш. Нищо, което да правиш. Нищо, което да променяш. Нищо, което да прощаваш. Нищо, което да лекуваш. Всичко просто Е. И всичко това си ти.  

И сега, какво можеш да направиш с ТАКАВА информация, а?

З: Вече не ми остана акъл за удивление, 8!

Но ти си прав… какво може човек да направи с тази информация? За себе си, аз имам два различни отговора. Първо, моето сърце ликува. Аз съм абсолютно завладян от това. Всички неща, които съм приемал за духовни истини, намират мястото си в това, което току-що сподели с мен. Това е просто удивително и много красиво. Чувствам се щастлив, когато си помисля, че е истина. И това е прекрасно.

След това обаче главата ми вибрира и издава едно: „не”. Тук на Земята има хора, които се събуждат и преживяват някои странни неща. И странни е много меко казано. И… какво да кажа… не съм сигурен, че бих искал да съм на тяхно място. Разбираш ли? 

8: Напълно те разбирам. Но, скъпи ми приятелю, тогава всичко не е ли идеално? Ти не трябва да правиш никое от тези неща и не трябва да вземаш никое от тези решения, защото някой друг вече го прави вместо теб. Благодарение на тях, ти си свободен да продължиш да водиш живота, който желаеш.

З: Да, това е вярно. Ние вече установихме това в предходната глава, когато говорихме за оценяването.

8: Точно така. Но тук вече има едно допълнително ниво на разбиране. Ти не само си освободен от нуждата да правиш тези други неща, но всъщност, когато най-накрая си готов, след твоето дълго и уморително пътешествие нагоре през измеренията, тогава ти най-накрая си спомняш, че всъщност всичко това си бил ти. И с това припомняне идва и перфектно разбиране. Ти не само си направил всички тези неща, но в този момент ти ще знаеш точно как се е случило така, че си ги направил. Перфектното познание с перфектното състрадание ще доведе до перфектно блаженство.

З: Да. Усещам това, което казваш в сърцето си. Благодаря ти, 8.

Тогава… какво ПРАВИ едно същество в осмо измерение? Имам предвид, какво е да бъдеш една цяла вселена?

8: Всичко. Нищо. Зависи от твоята перспектива. Няма действителен начин да отговорим на този въпрос. Едно същество в осмо измерение, което „е вселената”, прави нещо, доколкото вселената има нужда да прави каквото и да е. Може би един по-добър отговор е да кажем, че то сънува. И вие сте неговите сънища, всички вие.

З: И ти също?

8: Защо, разбира се! Аз съм част от съня на това същество в осмо измерение и аз също сънувам неговия сън. Аз обаче усещам себе си навсякъде, извън този конкретен сън, изпълнявайки роли в напълно различни сънища. В подходящ момент ти също ще се пробудиш, за да разбереш сложността на това прозрение. Но това е един напълно различен разговор.

З: Добре, но тогава ти в кое измерение пребиваваш? Ти същество в осмо измерение ли си? Затова ли името ти е 8?

8: Знаеш ли… всъщност ние всички сме съществото в осмо измерение. Там цялата тази вселена и всеки, и всичко е ЕДНО. Там всички сме това същество в осмо измерение. Но виждаш ли, в този факт се съдържа разбирането, че има само едно същество в осмо измерение, което преживява себе си като много, много същества, които преживяват себе си като съществуващи в твърде различни състояния на съзнание, в тези измерения в ума на ЕДНО велико същество. При това положение, кажи ми, мислиш ли, че съм същество в осмо измерение?

З: Мисля, че разбирам какво казваш. Ние всички сме съществото в осмо измерение и всички сме част от него, но очевидно ти не можеш да бъдеш цялото това същество. Така както и аз не мога да бъда.  

8: Ако искаш да знеш, смешното е, че ние всъщност СМЕ, всеки един от нас, цялото това същество. Ние всички сме осмоизмерното същество. Ние обаче се трудим доста здраво да създадем една твърде силна илюзия, че не сме. Илюзията се налича „отделеност”. Това е егото. Това е идеята, че не сме едно същество. Това е нашата идентификация с нашите творения, а не с истинската ни същност, която е единството. Ако променим своята идентификация и се освободим от всички тези илюзии, тогава всеки от нас ще види, че ние сме едно, че всъщност сме онова ЕДНО. Че ние сме осмоизмерното същество. Че където и да погледнеш, не можеш да видиш нищо друго освен Себе си.

Това трудно ли е за разбиране?

З: Това е един парадокс. Харесва ми и ми изглежда истина, но също така не го разбирам.

8: Прав си, това е парадокс. Много от най-големите истини ще ти изглеждат като парадокси. Това се дължи на Завесата и на природата на твоята реалност.

Нека обаче завърша отговора на твоя въпрос. Ние сме ЕДНО, което играе на криеница със СЕБЕ СИ. Ти си част от Едно, която е избрало един ъгъл от третото измерение, където да се скрие. Аз стоя на прага, на самия преход между седмото и осмото измерение. Аз съм на едно място, където изведнъж осъзнавам, че съм… навсякъде и във всичко. Следователно, аз съм също така точно там, където си и ти, в трето измерение. Проумявам това като новата истина, за която се пробуждам.

З: Ти се пробуждаш за съзнание в осмо измерение! Това друга причина ли е името ти да е „8”?

8: За това има много причини. Някои от тях си открил, докато други все още не. Да, това е една допълнителна причина. В този конкретен контекст да се нарека 8 е равносилно на това да приема име, което отговаря на истинската ми същност и на това, което копнея да преживея. Да бъда едно с Всичко, Което Е, е мое желание и моя дестинация. Много скоро аз ще се събудя от своята полудрямка тук в седмото измерение и ще зная, че отделеност не съществува. 8 е истинската ми природа. Така както е на теб и на всички, и на всичко, което е.

З: …тогава ние всички сме 8?

8: Разбира се!  Какво друго би могло да бъде? Аз съм ти казал, че ние всички сме Едно и че между нас не съществува разделение. Определено всички сме 8! (усмихва се)

З: Друг парадокс! Главата ми се върти от тези парадокси.

8: Това, че виждаш тези парадокси, е знак, че пътуваш твърде бързо по пътя на възнесението. През целия си живот ти си видял само едната страна на монетата. Ти мислеше, че това е всичко, което монетата представлява. Сега виждаш другата страна и умът ти е объркан, но сърцето ти казва, че и двете гледни точки са истинни. Единственият начин за разрешаване на този парадокс, е, да добиеш пълно разбиране за същността на монетата. Ти ще видиш, че тя не е нещо с две различни страни, а всъщност предмет с дълбочина, тегло и текстура, които ти можеш да преживееш по много повече начини, в допълнение на двете страни, които сега си открил.

Моят най-добър съвет е да се наслаждаваш на тези парадокси, когато се появяват. Това, че ги срещаш, е добър знак. Той означава, че ти предстои ново прозрение.

И това ме връща към измеренията. Ти забелязваш, че аз ти ги описах по доста персонален начин. Аз говорих за това как можеш директно да ги преживееш. Не се опитах да ти кажа накратко какво наистина представлява всяко измерение, а по-скоро ти разказах малко от това как би се почувствал, ако обитаваше съответното ниво на измерение. Всъщност описанието на измеренията не е възможно. Всяко същество би ги преживяло малко по-различно от останалите, а някои биха ги преживели радикално различно. И само когато си готов да знаеш, че всички преживавания са еднакво истинни, еднакво валидни, и че всички преживявания СА твои преживявания, ти ще получиш пълно, окончателно разбиране за това какво представлява всяко от тях. Но тогава, разбира се, ти вече ще си станал същество в осмо измерение.  

З: Възможно ли е да ми дадеш макар и малка представа за едно доста различно преживяване на измеренията?

8: Да. Нека обаче да бъдем кратки, защото има още много материал, който трябва да отхвърлим в тази глава.

Вие, които населявате планетата Земя, сте тези, които сте избрали да преживявате Живота като възможности, които се превръщат в реалност. Вие разглеждате безкрайността в една единствена перспектива. Това е пътят, който сте избрали. В резултат на това вие мислите в термините на индивида, личното, личността, идентичността. Ще ви е трудно да мислите в различни термини. Има обаче други, много по-различни перспективи. Нека вземем само един пример. В глава 3 на Книга 1, докато обсъждахте природата на Единството от научна гледна точка, Божествена Радост ти разказа за Приносителите на модели (Pattern Holders*).

*) В глава 3, както и в останалите глави на Книга 1 няма споменаване на такова понятие!? – Бел.прев. 

Това са тези същества, всяко от които съхранява определен модел в твоята реалност. Когато енергията на тази реалност протича през конкретния модел на едно от тези същества, тя се оформя в един конкретен тип субатомна частица. Но виждаш ли, това всъщност не е действителна частица, а просто смущение в потока на енергийното поле. Други същества съхраняват различни модели, които аналогично смущават енергията, но по малко по-различни начини и това има за резултат други субатомни частици. Нужни са само малък брой такива модели, за да се получи пълният брой на съществуващите субатомни частици. Тогава могат да се появят други същества, с други по-големи модели, които съдържат горните субатомни модели в себе си. Тази следваща генерация на модели създава атомни частици – електрони, протони, неутрони и подобни на тях. И след това могат да се появят други същества с трета генерация модели, които водят до появата на атоми с различни размери. Това ти дава всеки от химическите елементи, от които е изградена вашата вселена. Нужни са ти почти 120 от тях, за да запълниш периодичната таблица, което включва всички атомни елементи в твоята реалност. Съответно, тези атомни елементи формират всички молекули. Има един удивителен брой модели, нужни за всички много, много молекули. След това от молекулите могат да бъдат образувани умопомрачаващ брой модели на различни неща. Тези последни модели, най-накрая са обектите на твоя свят- мащабни неща, съставени от много молекули, свързани във форми, като сложните протеини в тялото ти, които образуват ръката ти, или пластмасите, които са били формовани, за да се получи клавиатурата, на която пишеш. Моделите за всички тези неща – от субатомните частици чак до тялото ти, са съхранявани от Приносителите на модели. И това не свършва дотук! Всъщност Приносителите на модели съхраняват всички модели на всички неща чак до светлинните тела, които съществуват в седмото измерение. Така че нещата стават наистина твърде сложни. Тези същества обаче, тези Приносители на модели, са един от много класове същества, които споделят тази реалност с теб, но я преживяват по доста по-различен от твоя начин. Ако те не съществуваха, ти нямаше да можеш въобще да преживееш тази реалност! Нямаше да има материя, с която да си играеш. Нямаше да имаш тяло, което да обитаваш. Нямаше да има планета, върху която да ходиш. Всъщност нямаше да има нищо, което би нарекъл „реално”. Тези същества живеят в измерения различни от твоето. На нивото на третото измерение, ти взаимодействаш с техните триизмерни творения. Ти свеждаш потенциалните възможности, които те създават, до една действителност, която ти избираш да възприемеш като „Единствената истинска реалност”. Това обаче е просто ТВОЯТА временна илюзия. Това е само начинът, по който нещата изглеждат от твоята перспектива. Не се заблуждавай и не мисли, че това е единственият начин, по който нещата могат и трябва да бъдат възприемани!

Вие, които обитавате въплъщения на планетата Земя, сте следователно точно сега предимно от Наблюдателния тип съзнание. Вашите наблюдения свеждат всички вероятни реалности до една действителна реалност. Приносителите на модели са друг тип съзнания, тъй като те чрез своите дейности създават непрекъснато множество вероятности, измежду които вие трябва да избирате. Следователно начинът, по който те преживяват тази вселена, е твърде различен от вашия. Има и други типове съзнания освен Наблюдателите и Приносителите на модели!

З: Спомням си, че в Книга 1 ти ми говори за Приносителите на конструкции на съзнание. Те какви са?

8:  Да, това бе в Глава 10, когато за първи път споменах за тях. Ти си спомняш, че казах, че Божествена Радост е пример за този клас същества. Природата на вашата реалност в третото измерение е такава, че вие приемате материята за реална, за разлика от мислите и емоциите. Това обаче не е перспектива, която аз бих споделил. От моята перспектива мислите, идеите и емоциите са толкова реални, колкото и материята, ако не и по-реални, тъй като те са предхождали материята, довели са до съществуването й, и ще останат дълго, след като материята престане да бъде от значение за теб и да те интересува. Но всички тези неща са в крайна сметка просто модели в съзнанието. Моделът, който съхранява Божествена Радост, е от много чист вид. Както описах по-горе, болшинството модели са изградени от множество по-малки модели, формиращи множество пластове един върху друг. Те приличат на кутии, които съдържат кутии, които съдържат други кутии и така до безкрай. Тези модели са с главозамайваща сложност, ако би имал интелектуалната смелост да се опиташ да ги разровиш и разбереш. Божествена Радост съхранява един много прост и много чист модел, който не включва никакви други модели в себе си. Той е светлината на чиста, неподправена радост. Щастие.

З: Как става така, че аз съм Наблюдателен тип съзнание, а моят Вътрешен Аз е Приносител на модели тип съзнание?

8: Винаги е така. Тези типове съзнание не те определят. Ти определяш тях. Те са като длъжностна характеристика. Докато избираш да заемаш определена длъжност и да извършваш работата й, ти можеш да описваш себе си по този начин. Но в даден момент, в процеса на развитието си, ти разбираш, че вече ти е подходяща друг вид работа. Промяната е неизбежна и ти ще избираш други неща за себе си, когато се променяш. Като пример: ти си открил, че твоят Вътрешен Аз е едно същество, наречено Наслада, която е един Вмешател. Ти спомена това на своите читатели в уводната глава на Книга 1. Е, Вмешателят е представител на клас съзнание, различен от Наблюдателя и от Приносителя на модели. Вмешателят е същество, което се явява на тези, които са се сътворили в задънена улица. Това да си заседнал, да не можеш да се движиш и развиваш, предизвиква огромна болка на Душата. Такива същества молят за помощ Единството. И винаги получават отговор. Много често отговорът е един Вмешател, който се появява в най-подходящия момент и… се намесва. Вмешателят поставя себе си между пациента и болката. Възниква друг резултат и той бива предложен на пациента. Ако резултатът бъде приет, тогава възниква движение и развитие, и болката бива облекчена. Разбира се, нещата са доста по-сложни от това кратко описание, но ти схващаш идеята. И става така, че ти започваш да се пробуждаш и да се превръщаш от Зигдад-наблюдателя в съществото Наслада-вмешателя. И това е, което ще бъдеш и каквото ще правиш за известно време, докато ти се появи някакво друго видение. След много приключения ще установиш, че си се превърнал в Божествена Радост – Приносителя на Конструкции на съзнание. Това е най-вътрешната ти версия, преди да достигнеш до окончателното разбиране, че си Логос – Универсалното съзнание. Такива сме всички.

И отговора на твоя въпрос – ти можеш да извършваш всякаква работа, която съдейства за развитието ти. Когато я извършваш, това се превръща в твоя цел. След известно време целта ти ще се промени и ти ще си поставиш друга. От една по-висока перспектива, ти постигаш всички тези цели по едно и също време. И също така е вярно, че ти твърде рядко в даден момент правиш само едно от тези неща, което изключва всички останали. Макар сега ти основно да наблюдаваш своята реалност, ти също така, чрез Документите на възнесението, работиш върху намеса в своята реалност. Ти започваш също и да задържаш определени модели в своя ум. И т.н. Всичко е въпрос на перспектива. И това е така и за всички твои читатели. Всеки е един Наблюдател, който избира и решава непрекъснато кой и какво ще бъде оттук нататък, докато се подготвя да се пробуди за едно голямо осъзнаване на Себе си.

З: Тогава какво представляват другите типове съзнание? Имаме Приносител на модели, Наблюдател и Вмешател. Какво друго?

8: Мога да ти кажа тези неща, но няма да бъде справедливо спрямо тях просто да им лепна по един етикет и това също така не е подходящото време за пълноценна дискусия върху тях.

З: Добре. Тогава само кажи ми какво ти правиш… Какво включва ТВОЯТА длъжностна характеристика?

8: Ах! Аз имам една много интересна длъжност. Ако разбереш напълно моята длъжност, ти ще постигнеш едно ново разбиране на своя живот. Мисля, че тя ще ти се стори наистина твърде интересна и ще те научи много за самия теб. Следователно ще ти достави удоволствие като научиш, че това ще бъде предмет на следващата глава. И, разбира се, това е най-подходящото време. В един момент ти ме попита кой съм. Следващата глава ще бъде моя последна с теб и ние ще завършим моя раздел със завършване отговора на този въпрос. След това ще можеш да продължиш останалите седем глави заедно с Адаму.

З: Отлично! Това звучи доста вълнуващо. Нямам търпение да чуя…

8: За съжаление ще трябва да почакаш. Първо, трябва да привършим тази глава, което ще отнеме още известно време.

Това, което се опитвах да направя дотук, е, да ти опиша структурата на измеренията на твоята по-голяма реалност по начин, по който можеш да я разбереш. Следователно аз разисквах с теб начина, по който ти можеш лично да преживееш всяко измерение. Обясних ти също така, че може да има много различни начини за преживяване на същите измерения и че всяка различна перспектива не отрича останалите, а само добавя към тях. Това, което не се опитах да направя, е, да обясня измеренията в термините на твърдата и дефинитивна математика. Много по-подходящо за моите цели обаче е да подчертая, че цялата ви реалност се състои от съзнание и че не е възможно да бъде отделен наблюдателят от преживяването. Без наблюдател няма нищо. И всички вие, разбира се, сте Наблюдателите! И за да ме разбереш, аз използвах възможно най-персоналните термини – начина, по който ти би евентуално наблюдавал своите преживявания в различните измерения. Така че аз мисля, че се справих доста добре със задачата да ти опиша с прости, разбираеми термини какво можеш да откриеш във всяко от осемте измерения.

З: Уха, да, определено мисля, че се справи! И аз наистина се насладих на описанието ти. Беше много по-богато смислово от това, което очаквах. Благодаря ти, 8.

Има обаче още едно нещо, което не ми е ясно. Ти завърши описанието на всяко от измеренията със споменаване на дадена форма. Нулевото измерение бе една точка, първото измерение бе линия, второто измерение бе плоска фигура… и т.н. Всички с изключение на осмото измерение. Нима осмото измерение няма форма?

8: Ах, да, то определено има форма. И тя може да бъде много лесно описана. Формата на осмото измерение е… готов ли си да чуеш… една точка! Една сингуларна, въображаема точка направена от нищо, която съдържа всичко. Това е точка, за която дълбочина, ширина и височина нямат смисъл. Осмото измерение е същото като нулевото измерение, защото те СА едно и също нещо.

З: Разбира се, че е така! Това е поетично и перфектно. Обичам го! 

8: (усмихва се) И така извървяхме един пълен кръг, нали? Ние стигнахме там, откъдето започнахме. И ние си даваме сметка, че в този процес сме се променили и сме израснали, за да осъзнаем факта, че сме се движили в кръг. Всъщност не сме се озовали на ТОЧНО същото място, откъдето сме започнали. Следователно траекторията ни не е окръжност, а  спирала.

Колко забавно!

Да започнем ли една нова спирала? Нека сега поговорим за плътностите.

З: Отлично. Ти каза, че аз ги преживявам вътре в себе си. Трябва да кажа обаче, че измеренията, по начинау по който ги описа, изглежда че се отнасяха също до мои преживявания.

8: Става въпрос за разликата между вътрешно преживяване и външно преживяване. Ще видиш какво имам предвид след малко, когато обсъждаме плътностите…