© 2018 Превод АТИ

 З: До-о-о-о-обре! Чувствам, че най-накрая съм се подготвил за един разговор, за който съм чакал буквално години.

8: Това е вярно! Толкова време мина, откакто ти за първи път разбра, че искаш да разговаряш за времето. И това ще бъде един наистина удивителен разговор – разговор с много възхитителни моменти и с редица забавни обрати.

Сега обаче, въпреки че си чакал вече толкова дълго този разговор, може би ще ми позволиш удоволствието на едно малко лирическо отстъпление, преди да започнем?

З: Разбира се.

8: Докато ние сядаме, за да пишем това заедно, вие току-що сте привършили един период на годината, известен като „коледни празници”. И така, първо бих искал да те попитам за този приятел Дядо Коледа, който изглежда толкова влиятелен в много части на света.

З: Аз… ъ-ъ… Коледа?

8:  Да. Моля те, би ли ми го описал?

З: Разбира се. Не съм сигурен накъде ме водиш, но… разбира се. Той е известен с различни имена в различни части на света. Тук, в Южна Африка например, децата го наричат Татко Коледа. Няма значение обаче как е наричан. Той е едър, закръглен, весел старец с червена дреха с бяла козина по периферията. Известен е с шумния си смях, докато дарява с подаръци децата по целия свят. Той има шейна теглена от вълшебни елени и…

8: Добре, благодаря ти. Ти си наясно, разбира се, че ми описваш един въображаем характер, нали?

З: Разбира се, това е напълно разбираемо!

8: Значи ти можеш да опишеш един човек, който всъщност не съществува. Ти можеш да го опишеш в подробности, все едно че го познаваш лично. И хора по целия свят, даже такива в отдалечени една от друга страни, които говорят напълно различни езици, също познават този приятел и го описват, неговата личност, неговите дейности, неговата природа и функция с много, много сходни термини като тези, които ти използваш. Прав ли съм?

З: Да, струва ми се.

8: Няма значение, че той е една измислица. Той въпреки това е разбиран по един и същи начин от доста хора. В същото време има хора на планетата, които не знаят абсолютно нищо за него. Излишно е да навлизам в сложни сравнения между честването на раждането на Христос, древните езически чествания на Юл*) и този веселяк, който пристига с подаръци и носи дрехи, осигурени от корпорация, произвеждаща безалкохолни напитки.**)

 *) Юл (Yule) – наименование на Зимното слънцестоене в някои от древните езически традиции. – Бел. прев.

**) Авторът очевидно има предвид корпорацията Кока Кола, която около Коледа използва Дядо Мраз в своите рекламни кампании и чиито основни фирмени цветове са червено и бяло. – Бел. прев.

Достатъчно е да кажа, че има култури на планетата Земя, които отбелязват този празник; такива, които не го отбелязват и някои малки, изолирани култури, за които той е напълно непознат.

З: Добре. Но какво общо има добрият старец с „времето и пространството”?

8: Почти стигнахме и до този въпрос!

Представи си за момент какво щеше да бъде, ако твоята представа за Дядо Коледа го беше направила реален. Имам предвид наистина реален. Следователно, ако вярваш в него, както толкова много деца по света, за теб той е реален. Разликата обаче в този въображаем сценарий, е, че ако вярваш в Дядо Коледа, това означава, че неговото съществуване издържа внимателна проверка. Ако вярваш в него, то ти го виждаш, можеш да пътуваш до Северния полюс и да посетиш работилницата му. Също така, ако си наблюдателен, можеш да видиш шейната му как преминава по нощното небе в коледната вечер, пускайки подаръци на всички, които са били „послушни” тази година.

Има, разбира се, и хора, които не вярват в неговото съществуване. За тях не съществува никакъв Дядо Коледа. Той просто не съществува и няма никакво доказателство, което да разсее тяхното недоверие.  

Виждаш ли, че тези две групи хора не могат да обитават един и същи свят?

Трябва да има една реалност за вярващите в Дядо Коледа и друга за невярващите. Просто не може да имаш един свят, в който те съществуват съвместно, защото в едната реалност има емпирични доказателства за съществуването му, докато в другата такива напълно отсъстват. Така че това са различни реалности.

Историята с „пространството и времето” е в доста отношения същата. Виждаш ли, „времето” е един атрибут на четвъртото измерение на реалността. „Пространството” е друг атрибут. Ако ти наистина, наистина вярваш в тази малка измислена приказка наречена „пространство и време”, тогава ти можеш да дойдеш и да живееш в една реалност, в която те изглеждат абсолютно реални. Когато бъдат запитани, почти всички, които вярват в „пространство и време”, ще ги опишат по един и същ начин. Вие сте съгласни, че те са реални и ще може да опишете своите преживявания с тях. За съществуването им има ясни емпирични доказателства, които можеш да изследваш. Ето защо ти се намираш в реалността на вярващите. Само че този път (вместо в Дядо Коледа), ти вярваш в пространството и времето.

Всичко по-горе е само моят начин да ти обясня, че „пространство и време” са същото нещо, че са измислени и че това са конструкции на една консенсусна реалност. Те са реални за вас само дотолкова, доколкото вие сте съгласни, че те са реални. Но ако вие НАИСТИНА сте съгласни, че те са реални, тогава съществуват емпирични доказателства, които да покажат това. И е много трудно да спориш с емпирични доказателства? Значи е почти факт, че те са реални!

З: „Почти”?!

8: Да. Всички илюзии могат да бъдат разрушени, ако знаеш къде да погледнеш. И в дискусията, която ще последва, ние ще открием тези „сиви петна”, където илюзията се разпада. В по-голямата част обаче, както с твоето описание на Дядо Коледа, аз ще ти описвам илюзията, каквато е и както тя работи. Макар да не живея вътре в тази илюзия, аз съм като човека от света на невярващите, който знае доста неща за Дядо Коледа и за света на вярващите. Така че мога да ти говоря като страничен наблюдател.

З: Това ми звучи добре. Тогава откъде започваме?

Торусът на Пространството и Времето 

8: С една форма. Можеш ли да си представиш един торус? 

З: Да. Поничката има форма на торус.

8: Това е един вид торус. Бих искал да си представиш форма, която е нещо средно между поничка и ябълка. Подобно на ябълка, тя е почти кръгла. Леко сплесната е отгоре и отдолу, където хлътва навътре. Подобно на поничка, има една дупка, която отива чак до мястото, където би се намирала сърцевината на ябълката. Разликата е, че тези отвори, които започват отгоре и отдолу, се срещат по средата в една точка.

З: Да, мога да си представя това.

8: Добре. Това се нарича Торус на Хорн. И ако можеш да си представиш такава форма, тогава образът в ума ти ще отговаря на четириизмерно изображение на вселената, която обитаваш в момента.

Формата на твоята вселена в четвърто измерение е еквивалентна на повърхността на един Торус на Хорн.

Може би това ти изглежда напълно академично изявление, но то има някои забележителни последици, които всъщност могат да те доведат до прозрение и до отговори на някои от фундаменталните главоблъсканици, с които космолозите все още се борят.

Трудността, с която се сблъсква всеки на Земята, който се замисля върху природата на вашата вселена, е в това, че вие сте триизмерни същества, които обитават нещо, което прилича на една триизмерна вселена. За вас е почти невъзможно да си представите формата и природата на четвъртото измерение и на тези след него. Ако достигнете до това разбиране обаче, то ще ви позволи да започнете да разбирате собствената си природа и своето място в Творението. И това е, което ние ще правим в този разговор.

З: Уха, добре! Очаквам с нетърпение това твое обяснение! 

8: Добре. Преди да продължа обаче, искам да съм сигурен, че всеки, който чете това, споделя нашето разбиране по отношение на тази специална форма. Затова ще ти внуша едно изображение и ще те помоля да намериш начин да го изчертаеш за нашите читатели.  

З: Добре. (получавам изображението) Получих го. Това не би трябвало да е много трудно… (за известно време упражнявам артистичните си способности).

Добре… това как ти изглежда?

8: Съвсем не лоша работа. И така, тук имаме една двуизмерна картина, която показва един триизмерен обект, който е изображение на четириизмерна повърхност. Така че това е една добра картина, но моля да разбереш: това е само едно изображение. Номерът е да извлечеш разбиранията, имплицитни в това представяне, без да се привързваш към идеята, че вселената изглежда всъщност така от твоята триизмерна перспектива.

З: Добре. Тогава, 8, ако те разбирам правилно, ти казваш, че четириизмерната форма на вселената е представена от повърхността на този торус. Как така?

8: Да. Нека разгледаме това. Първото нещо, което трябва да знаеш, когато гледаш това, е, че точно тук пред теб се намира едно изображение на всичко, което се разбира под пространство и време. Когато погледнеш една обикновена географска карта, ти виждаш едно изображение на парче земя, нали така? Добре, сега си представи, че има карта, която може да ти представи същото парче земя, от началото на времето до неговия край. Сега си представи карта, която ти показва цялата вселена за всички времена. Това е, което виждаш, когато гледаш тази илюстрация на цялото пространство и на цялото време в една картина.

Ако пътуваш вътре в четвъртото измерение, както правиш в момента, ти правиш това по време-подобен начин (time-like fashion). Най-лесният за мен начин да обясня това понятие, е, като започна от ярката светлина в центъра на торуса. Виждаш ли я? Това е универсалната сингуларност и също така мястото, където възниква събитието, обикновено наричано „Големия взрив”.

Нека започнем оттам.

В началото на времето Големият взрив представлява едно голямо количество енергия. Оттам енергията се разгръща в една фуния „преди” или „след” сингуларността (в зависимост от твоята перспектива).

Докато се разгръща, енергияга охладнява и се кондензира във все по-слабо енергийни състояния. Тя се превръща в материя. Пространството и времето са вече там. Формата на Торуса на Хорн е вече там. Енергията на материята просто преминава през нея.

Разгръщането и охлаждането продължават. И в тази матрица от супер възбудена прото-материя се появяват същества, които започват да си играят. Може би ти ще ги наречеш същества-творци. В определен смисъл, те са като деца, които си играят в един воден поток (и те нямат нищо против да кажа това). Те създават форми от течащата вода и наблюдават играта на тези форми, които се завъртат и завихрят, докато енергията и материята продължават да се разгръщат. И оттук нататък историята става все по-сложна и по-сложна. Прекалено сложна, за да ти я разкажа днес. Основният момент е, че има все повече и повече съзнания, които идват, за да се забавляват и да правят и задържат форми в енергията, във всякакви мащаби. В самото начало, в най-малките мащаби, енергията бива оформяна като субатомни частици. И след това като атоми, и после като молекули. В големите мащаби разширяващите се газове получават усуквания и завъртания и в резултат от действията на тези играещи съзнания, започват да се оформят прото-галактики. И след това, по-късно, когато тези галактики добиват форма, в тях възникват звезди и планети.

И така, когато материята и енергията на вселената започват да излизат от вътрешната страна на торуса и се появяват на неговия връх, те са достатъчно охладнели и от енергията са се образували доста добре оформени структури. В този момент можеш да откриеш добре оформени галактики, в това число и дискретни млади слънца и планети, които се въртят като колела вътре в други колела, като последица от игрите на тези съзнания-творци.   

Оттук експанзията продължава. Енергията се разгръща и материята се разпръсква все повече. Звездите и галактиките се отдалечават все повече, привидно бягайки едни от други, в една непрекъснато разширяваща се нощ. И от мястото, където се намираш в момента в тази време-подобна прогресия, определено може да изглежда, като че ли те ще продължат вечно да се отдалечават, с все по-голяма скорост.

Ако обаче отстъпиш извън сферата на пространство и време, ще видиш, че има една екваториална върхова точка във всичко това. Нещата се разширяват дотам, след което започват да се свиват. И след това материята и енергията на вселената започва да се придвижва*) обратно към сингуларността. При това скоростта й постепенно нараства. Галактиките започват да се привличат една друга. Пространството започва да се свива.

*) Авторът разглежда материята и енергията като едно. Оттук и употребената глаголна форма. – Бел. прев.

И най-накрая, когато материята и енергията на вселената се свива с голяма скорост в себе си и се компримира, температурата се увеличава. По-големите обекти се блъскат едни в други и се раздробяват на по-малки. Молекулните вериги се разкъсват. Тогава атомите се разбиват в свръх гореща супа от субатомни частици, превръщат се в чиста енергия и остава… сингуларността. Голямото свиване. В този момент времето се забавя и спира. Всичкото време е сега. Всичкото пространство е тук. Цялата материя е енергия и цялата енергия е една енергия. Всичко е Едно. Сингуларност!

З: Уха! Това е толкова елегантно. Възхитен съм! 

8: Това е по необходимост едно голямо свръх опростяване на нещата, но поне може да ти даде един общ поглед, за да можем да продължим нататък.

З: Има обаче нещо, което не разбирам напълно. Първата част на пътешествието е експанзия след Големия взрив… и след това втората част е свиване, което завършва с Голямото свиване. Ти казваш обаче, че на нас ни изглежда, все едно че има непрекъсната експанзия. Би ли пояснил това?

8: Добър, уместен въпрос. Причините са две и ние вече ги разгледахме. Първата причина е, че вие може да виждате само „назад във времето”. Вие може да видите нещата само каквито са били. Така че когато достигнете до екваториалната точка на торуса, вие все още може да видите само как нещата са били. И тъй като обектите, които са най-отдалечени, ви показват най-добре движението на  обектите във вселената, спрямо вашата позиция на наблюдатели, вие ще видите как всичко се отдалечава оттам, където сте. Това ще продължи да изглежда така още доста време. След няколко години може да стане възможно да разграничите променящата се тенденция, но това ще важи само за тези, които търсят конкретно това и боравят с най-чувствителното оборудване. Вероятно ще отнеме векове, преди астрономите да видят в небето една смесица от признаци на експанзия и свиване. И това ще бъде само ако наблюдателят навлезе в самото Голямо свиване, когато той няма да може да види в небето никакви следи от експанзия.

Това е първата причина.

Втората причина е, както вече обясних, че движението не се забавя. При Големия взрив субстанцията на вселената бива изстреляна навън с огромна сила. Нещата се раздалечават. След това тези неща биват привлечени едни към други от силите на свиването. Ако погледнеш торуса и си представиш звездите и галактиките, които се придвижват по неговата повърхност, може би ще видиш защо няма да има забавяне на скоростта. И така, когато астрономите изследват космоса, те забелязват, че обектите във вселената не забавят своето движение. Прибави към това факта, че вие виждате само светлината от минали времена и логиката като че ли ще ти подскаже, че вселената ще се разширява завинаги. Макар че това, разбира се, не е така.

З: И другото нещо е, че така както описа движението по повърхността на торуса, изглежда че има начало и край, а такива неща всъщност няма, нали? Всичко това продължава и продължава.

8: Много далновидно. Енергията непрекъснато тръгва от сингуларността и непрекъснато се връща. Големият взрив е точно сега. Голямото свиване е точно сега. Вълната, върху която вашата галактика сърфира обаче, е между тези две точки.

Всъщност тези неща, които можеш да откриеш относно пространството и времето, са вече ясни:

1.    Това е една илюзия, която всъщност не съществува.

2.    Ако сътвориш, че вярваш в илюзията, тогава ти можеш да я преживееш като нещо реално, като бъдеш вътре в нея.

3.    Пространство и време, енергия и материя са всъщност „едно нещо”, макар че изглеждат като отделни и различни неща и това е, което създава илюзията.

З: Добре, чудесно. Аз обаче имам няколко въпроса.

8: Не може да бъде. Направо съм шокиран. Споменатото дотук бе предвидено само като въведение. Има още МНОГО, което може да се каже на тази тема, и това ще следва от въпросите ти. Така че, давай, нека да ги чуем…

Можем ли да различим Торуса на Хорн за себе си?

З: Първото нещо, което ми идва наум, е, като гледам тази форма, този торус, възможно ли е да я различим с помощта на инструменти, като телескопи или нещо друго? Предполагам, че въпросът ми се свежда до това, след като ние сме вътре в илюзията, можем ли да видим този торус за себе си?

8: Не. Най-доброто, което можете да направите, е, да достигнете чрез разсъждения до извода, че той съществува. Торусът е формата на потока на времето. Ти преживяваш своя живот като преминаващ през моменти от време. Ти можеш  да възприемеш наведнъж само един „резен” от тази форма, ето защо нормално не би могъл да възприемеш цялата форма.

За да улесня твоето разбиране на това, аз ще ти припомня за един стар приятел. Помниш ли Човека-сянка?

З: Да, плоският приятел от дискусията за измеренията.

8: Точно така. Работата е в това, че той е двуизмерно същество и като такова, не може да възприема дълбочина. Той ще срещне невероятна трудност даже ако се опита да си представи неща, които не са плоски като него. Макар че се намира в стая, която има дълбочина, той не може да възприеме това. Той може да възприеме само формата на нещо, което е двуизмерно, и то само когато то е в същата равнина като него. Ако обаче той е малко мислител, може да има начини, които да приложи, като използва това, което възприема от своя свят, за да си изгради хипотеза за третото измерение. И точно това е, което правим ние тук – откриваме начини за теб, едно триизмерно същество, за да разбереш четвъртото измерение. Ти си в едно пространство, което има четири измерения, но ти можеш да възприемеш това само косвено. Ти си в една форма, която не можеш да видиш. Ти можеш да я преживееш само като пътуваш през нея и като се мъчиш да осмислиш това пътуване.

И така, да се върнем към твоя въпрос: боя се, че никакъв телескоп няма да ти позволи да възприемеш Торуса на Хорн. За да направиш това, ти трябва да можеш да виждаш извън времето. Телескопите, разбира се, не могат да направят това. Всички телескопи изглежда че могат да гледат „навън” – през големи разстояния. Това обаче е една илюзия. Това, което те правят, е силно да увеличават една много малка, бледа част от това, което е налице точно тук и точно сега. Това е една илюзия на потока на времето, което телескопите могат да видят само в една посока… и това е назад във времето.

З: Добре, значи няма да видим торуса с телескоп. Ти обаче каза тук нещо интересно. Какво имаше предвид, когато каза, че изглежда ние можем с телескоп да видим само назад във времето?

8: Хайде стига! Ти знаеш това!

Телескопите не „гледат навън”. Те само концентрират и фокусират светлината, която пада върху тях. Тази светлина обаче е трябвало да пътува известно разстояние, за да достигне до телескопа. Звездата, която е най-близка до вашата Слънчева система, е отдалечена на около 4 ¼ светлинни години. С други думи, на светлината, която излъчва тази звезда, са й трябвали повече от четири години, за да достигне до Земята. Ако погледнеш към тази звезда, ти я виждаш такава, каквато е била преди повече от четири години. Ти гледаш в миналото. И Proxima Centauri е вашата най-близка звезда с най-късо транзитно време. Даже с невъоръжено око, ти можеш да видиш звезди, които са отдалечени на хиляди светлинни години, и галактики, отдалечени на милиони светлинни години (макар на такова разстояние те изглеждат като точки светлина). Така че даже с невъоръжено око, когато погледнеш навън, ти гледаш назад във времето.

С най-съвършените телескопи можеш да видиш някои от най-ранните галактики на разстояние от повече от 13 милиарда години. Ако искаш да „видиш” още по-назад във времето, трябва да търсиш по-скоро енергийни следи, а не звезди и галактики. Има и такива учени, които се фокусират върху такива изследвания, и наистина улавят енергийни частици и електромагнитна радиация от разширяването на сингуларностти преди почти 14 милиарда светлинни години.

С риск да прекаля… те не са видели сингуларността такава, каквато съществува сега. За да направят това, те трябва да могат да видят извън времето, но това за тях не е възможно. Те я виждат такава, каквато е била преди около 14 милиарда светлинни години.

З: Което значи, че това се е случило преди 14 милиарда години?

8: Не съвсем. Светлинните години са мярка за разстояние. От твоята относителна перспектива, годините са мярка за време. Щеше да бъде добре, ако те можеха да бъдат приравнени директно, но те не са едно и също нещо. Аз се опитвам да бъда точен, без да те обърквам с прекалено много подробности. Ако искаш, може по-късно да разгледаме идеята за „относителното време”. То е наистина твърде интересно, но ще отнеме малко работа, за да го разбереш. Така че засега това ще трябва да е достатъчно: когато погледнеш нощното небе и особено когато погледнеш през телескоп, ти виждаш събития от далечното минало.

З: Но ти каза, че това всъщност е илюзия?

8: Наистина. Ти изглежда че виждаш назад във времето. Това обаче е функция от начина, по който пътуваш по повърхността на торуса. Ефектът на това пътуване е това, което възприемаш като преминаването на времето. Времето всъщност не съществува. То е просто движение в четвъртото измерение.

Идеята, която ти представям тук, е с много по-далечни последици от едно просто разбиране за това, което виждаш през един телескоп. Така че бих искал да отделя малко време, за да ти го обясня правилно.  

Универсалното СЕГА

 Всичката материя, енергия и светлина, която можеш да възприемеш (пряко или косвено), е на точно една и съща възраст. Всичко – от материята на собственото ти тяло, до светлината, която идва от най-отдалечените галактики, е било отделено в един и същ момент от сингуларността. Ти можеш само да видиш (или по друг начин да възприемеш) материя, енергия и светлина, излъчени от сингуларността в точно същия момент, в който е била излъчена и материята на твоето тяло.

З: Това не го разбирам.

8: Следи мисълта ми. Това е твърде интересно и твърде важно. Когато разбереш това, което ти казвам, ще разбереш нещо много фундаментално, а именно че пространството и времето са едно и също нещо.

За мен е най-лесно да ти предам още едно изображение, което е малко по-различно от първото. Ето го и него…

З: (Получавам изображението и го изчертавам). Добре… Това как е?

8: Да, това е идеята. И сега тук става интересно. Една от тези линии – тази по средата на торуса, представлява цялата вселена, с която можеш да взаимодействаш точно сега.  Всичко, което можеш да видиш, или по някакъв друг начин да преживееш във всеки един момент, е вътре в тази една линия. Тази линия е дебела един момент. И когато отчетеш факта, че един момент е едно трептене на времето и че едно трептене е много трилиони от секундата като продължителност, тогава ти ще разбереш, че тази линия е наистина много, много, много тънка. И всяко едно нещо, което съществува в твоята вселена, е вътре в тази линия.

З: Има една линия, която е само трилиони от секундата дебела, и цялата вселена съществува вътре в нея?!?

8: От четириизмерната перспектива, да, това е така. Вселената, която ти обитаваш, е възникнала като енергиен импулс в сингуларността преди около 14 милиарда светлинни години. Всичко е започнало като една единствена точка. След това, в първия момент на своята експанзия, тя е станала една много, много тънка кръгла линия от вътрешната страна на торуса. С разширяването на вселената се е разширявала и тази окръжност, ставала е по-голяма и се е придвижвала нагоре по торуса. Скоростта на експанзията постепенно се е увеличавала и окръжността е ставала все по-бързо и по-бързо, все по-голяма и по-голяма.

З: Добре, но… Пфю!… Толкова много въпроси…

8: По един наведнъж. Няма нужда да бързаме. Скоро ще разбереш всичко това.

З: Добре. Първи въпрос: Как може нашата цяла вселена да съществува вътре в тази една много тънка линия? Искам да кажа, нашата вселена е стара милиарди години. Какво означава това, че тя е вътре в една линия дебела трилиони от секундата? И защо е тази дебелина? Защо не дебела десет минути или един ден? И също…

8: Чакай, чакай. Не трупай въпросите. Нека започнем с дебелината на линията. Ти си едно същество с единична перспектива, нали? Искам да кажа, че начинът, по който ти преживяваш себе си в момента, е такъв, че ти можеш да наблюдаваш само един момент наведнъж. Ти не можеш да бъдеш тук сега и в същото време  вчера и също миналата година и също в друго въплъщение.

З: Да. Правилно. Надявам се да стана многоизмерен във възприятията си, но…

8: Да, да. Нека бъдем фокусирани. Ти можеш да наблюдаваш само един момент наведнъж, това е важно. Това важи за всеки въплътен на Земята. Така става, когато обитаваш третото измерение.

Така че ти можеш да наблюдаваш само този момент. Но какво е този момент? Даже какво означава „момент”?

Отговорът на този въпрос се свежда до това, което аз ще нарека „квантово трептене”. Това всъщност означава, че твоята вселена трепти във и извън съществуването си с доста висока скорост. Вземи за пример светлината. Когато един фотон преминава през пространството, той не се движи плавно. В този момент той съществува тук и след това, в следващия момент съществува в следващата си позиция. Той буквално изчезва там, където е бил и след това се появява на малко по-различно място. Разстоянията между възможните му позиции са много, много, много малки. Те са миниатюрни даже сравнени с атомните частици. И фотонът трепти от позиция в позиция с увеличаваща се скорост. Всъщност той трепти през тези най-малки разстояния с такава невероятна скорост, че като цяло пътува със скоростта на светлината. Която, както знаеш, е твърде висока скорост на пътуване.

Така че „един момент” е продължителността от време, в което фотонът пребивава в една позиция, преди да се премести в следващата позиция. И това „пространство”, което той заема в един момент от време, е най-малката възможна единица пространство, която е все още в три измерения. Това означава, че ти не можеш да разграничиш, да усетиш или по някакъв начин да измериш, нещо по-малко от това пространство. Ти също така не можеш да разграничиш, измериш или по някакъв друг начин взаимодействаш с нещо, което възниква за време по-кратко от един момент.

З: И всеки момент е с продължителност много трилиони от секундата? ТОЧНО колко трилиона?

8: Ах! Надявах се да не попиташ за това ниво на точност. Действителното число е твърде голямо. Не мога да намеря за него дума в ума ти. Най-голямото число, което открих, е „трилион”. И един трилион е единица с 12 нули. Като това: 1,000,000,000,000. И една трилионна е единица върху един трилион.

 Действителното число, за което говоря, е много, много по-малко. То е единица върху число с повече от 40 нули.

З: Хм. Повече от 40 нули. По-малко от една 10,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000-на от секундата?

(правя кратка почивка, за да потърся в Интернет)

Очевидно има думи за тези наистина много големи числа. Един тридецилион е едно върху 10 на степен 42. Така че можем да кажем, че един момент е с продължителност около една тридецелионна от секундата?

8: Хм. Да, приблизително. Няма как да ти дам точно число, без да наруша Закона за свободната воля. Ако го направя, ще го наруша с погрешна информация.

З: Ах-х… Значи това ще бъде момент от „закона за объркването”, както ми го описа БР в началните глави на Книга 1?

8: Точно така. Доволен съм, че си спомняш. Нека обясня за тези, които не си спомнят, за какво ставаше дума.

Има едно просто изчисление, с което може да се открие точно колко кратко е това премигване, но е невъзможно да побереш в ума си коефициентите за това изчисление. Ако ти дам това число, и след това то бъде използвано от някой, който успее да получи достъп до правилната информация, тогава това ще превърне твоята (тази на другите) свободна воля в съмнение. Това би превърнало този малък трактат в „несъмнена истина”. Което е невъзможно. Това е, разбира се, само една възможна перспектива.

З: Разбирам. Вероятно мога да открия някой математик / учен, с когото да поработя/, за да получа точното число.

8: Разбира се. Ако това е толкова важно за теб. Ще трябва обаче да откриеш някого, с добри познания в тази област и който е също така нетрадиционен мислител. Тези идеи, които споделям с теб, не са, разбира се, задължително в съответствие с традиционните научни въгледи. За щастие теоретичните физици са, като група, с твърде приключенски дух и е възможно да откриеш такъв човек, ако това е желанието ти.

Но нека се върнем към темата. Разбираш ли защо един момент е приблизително само една тридецелионна от секундата?

З: Да. Мисля, че го разбрах, но това, което още не разбирам, е, защо казваш, че линията върху торуса от „всичко, което можем да възприемем”, е дебела само един момент. Имам предвид… да кажем, че мога да взема един телескоп, който е достатъчно силен, за да улови първата светлина, излъчена от Големия взрив. Тогава няма ли да гледам 14 милиарда години в миналото? Тогава тази линия няма ли да бъде дебела 14 милиарда години?

8: Харесва ми начина, по който мислиш върху това, и оценявам разсъжденията ти, но за съжаление не си прав.

Нека ти обясня. Да погледнем назад към първия момент, в който всичко, което се намира в твоята вселена, е било излъчено от сингуларността. В този момент е имало един импулс с максималната възможна енергия, която може да бъде излъчена. Това ще рече, че тази конкретна точка от време/пространство е била изпълнена с всичко, което е могла да побере. И тя е била толкова плътна, колкото е възможно някога да бъде. Това е бил най-първият момент на вашата вселена: всичко, което е, компресирано в едно пространство. От този момент нататък това невъзможно компресирано „нещо” е имало само едно възможно нещо, което е могло да направи, и това е било да есплодира навън по възможно най-силния начин.

Така че вторият момент на вашата вселена, сравнен с първия момент, съдържа цялата енергия, която тя сега съдържа, допълнително увеличена с едно квантово трептене навън. 

Третият момент на вашата вселена, сравнен с втория момент, съдържа цялата енергия, която тя сега съдържа, увеличена с едно квантово трептене навън. 

И това е един процес, който е продължил, момент след момент, до настоящия момент, в който сега се намираш. Със забележката, разбира се, че всяка секунда изминават тридецелиони от моменти. Ти обаче може би започваш да разбираш, че във всеки един момент, ти можеш да видиш (или да възприемеш по някакъв друг начин) само енергията, която идва заедно с вашата вселена от онзи първи момент на Големия взрив. Някакъв процент от тази енергия се е кондензирала в материя, друга част е налична като светлина. Независимо от формата обаче, която енергията приема, става така, че ти можеш да възприемеш само енергията родена в онзи същия момент, в който се е родила и материята на твоето тяло.

Ти питаш за гледането през телескоп. Ами, няма значение дали гледаш само с очи, с телескоп, или с най-чувствителния инструмент. Принципът остава същия – ти виждаш светлината, която е тук сега. Тя може да е пропътувала огромно разстояние, за да достигне до теб сега, и следователно е възникнала преди много време, но ти всъщност я виждаш сега.

Ако уловиш част от радиацията на някои от ранните реакции, следващи Големия взрив, това не означава, че виждаш Големия взрив, а само ехото и неговите отражения, които продължават и попадат върху твоя телескоп (или по-вероятно върху твоя космически микровълнов детектор) точно в този момент.

З: Усещам как мозъкът ми прегрява, но мисля, че всъщност наистина разбирам това. Значи цялата наша триизмерна вселена съществува от началото на Големия взрив до края на Голямото свиване като една линия, дебела само един момент, която се движи по повърхността на този торус в четвъртото измерение.

Вечното „Ом-м” и Алтернативните времеви линии. 

8: Да. И това, което преживяваш от тази пътуваща линия, е процесът на времето.

Ти можеш да си представиш тази движеща се линия като един импулс, или може би като удар на барабан. По начин, наподобяващ много една звукова вълна, в Големия взрив възниква една вълна и тя се разпространява по повърхността на торуса, преди да се разпадне отново в Голямото свиване. Тази вълна е вашата триизмерна вселена и движението по повърхността на торуса е промяната на времето.

Сега нека малко да се позабавляваме.

Тази вълна естествено не е единствената. Ако твоята вълна е един барабанен удар, тогава има много, много, много повече други вълни. Всъщност цялата повърхност на торуса е покрита от непрекъснато следващи една след друга вълни.

И така както е с всеки звук, един отделен удар е точно това – един удар, то много последователни удари образуват един тон. И може много точно да кажем, че цялото това творение – всички вселени взети заедно, са един резониращ хармоничен тон.

Както без съмнение знаеш, в повечето древни източни религии има една традиция, да се медитира при звука „Ом”, или както е по-правилно да бъде изписан „Аум”. Е, това, което ти може би не знаеш, е, че това се дължи на тяхното вярване, че творението води началото си, когато Единството създава форма (вселената) с вибрирането на този звук: „Аум”. Те вярват, че преди този звук е съществувал потенциалът за възникването на всичко, но не е имало проявено нищо. И след това „Аум”, казват те, Бог е приел форма. Проявила се е вселената. И Аум е вечен. Той резонира винаги и завинаги, без край.

Това не ти ли звучи много като това, което аз предлагам: че този ритъм, който е вашата вселена, е една вибрация от един вечен звук?

И не е ли наистина красиво това, че те също така вярват, че трите части на този звук, А… У… М… представляват Единството в три форми: „А” е за Брахма, който е богът на творението и следователно Големия взрив. „У” е за Вишну, който е богът на непрекъснатото съществуване, такова, каквото преживяваш сега. И последното „М” е за Шива, който е богът на разрушението и следователно Голямото свиване.

Взети заедно „АУМ” следователно е цялостта на всички вселени създадени на тази честота във вечността.

Нали е красиво?

Можеш да видиш, че информацията кодирана и все още запомнена в тези древни религиозни вярвания, е наистина много проницателна. Тя достига до вас от цивилизации, които ви предхождат. Самите цивилизации са отдавна забравени, но информацията е предадена от тях и може да бъде все още открита, ако знаеш къде да погледнеш. И ето я: физика от висок порядък и космология, обяснени в термини, разбираеми за всички.

З: Уха! Това е наистина красиво.

Обаче колкото и да съм удивен от съвпадението между тази древна мъдрост и новата информация, която споделяш, трябва да кажа, че изведнъж съм малко смутен от от това, което следва логически.  

Ако цялата наша вселена е един ритъм и този ритъм е с продължителност само тридецилиони от секундата, и ако има много милиарди от години от такива ритми, тогава… това прави много вселени! И ние всички се преследваме едни други върху повърхността на торуса? Това ли е, което казваш?

8: Ами… да и не. Зависи от твоята перспектива. От позиция вътре в илюзията на пространство и време, може да изглежда, че съществуват всички тези много, много различни вселени, всяка възникваща с един ритъм на Големия взрив и преминаваща по торуса. Извън времето е очевидно, че цялото това творение е точно сега. Илюзията на време-подобната промяна е просто една функция на начина, по който се движиш през това творение. Извън времето, тази време-подобна прогресия не може да бъде наблюдавана. Това, което е очевидно от тази перспектива, е един нелинеен танц на фрактални модели, които си взаимодействат между този торус и другите торуси, от които той е част.

З: Ох, ох! Почакай, спри влака! Какви други торуси? 

8: Ти си мислеше, че съществува само този единствен торус? Тази твоя „домашна” тороидална рамка от пространство и време е само това, което възниква на една конкретна честота. Има много, много други тороидални рамки от пространство и време, всяка от които възниква на своя собствена честота (своя честота на квантово трептене). Един начин да разбереш това е да си представиш, че другите торуси имат различна скорост на светлината от вашия торус. Тъй като всеки съществува на различна вибрационна честота, вие не можете по никакъв начин да взаимодействате с тези други реалности. За вас те са невидими и нематериални.

Ти можеш, ако желаеш, да си представиш, че вашият торус е подобен на една люспа на глава лук. Извън него има друг пласт с малко по-висока вибрация, а под вас друг пласт с малко по-ниска вибрация. И макар че като казвам това, ще те объркам, ще го кажа въпреки всичко: Най-външната обвивка е най-вътрешната. Точно как става това е свързано със следващото пето измерение, където има едно „обратно сгъване” на всички тези реалности. Тъй като обаче сега не разговаряме за това, аз само ще заявя, че наистина има много, много други торуси в голямото творение, което е Отделеност. Не искам обаче да те обърквам като разширявам прекалено обхвата на тази дискусия. Ще кажа само едно нещо за тези други торуси. Те също са всъщност едно с торуса на твоята реалност. Всички торуси заедно обменят енергия в сингуларността. В сингуларността те всички са едно.

Споменавам този допълнителен пласт от усложняваща информация само за да насоча вниманието ти към факта, че във всяка картина на реалността винаги се съдържа повече от това, което можеш да си представиш. Винаги има повече. И въпреки това, в крайна сметка всичко се събира обратно в Единството.

З: Чудя се колко пъти по време на един разговор може умът ми да се пръсне и все пак да продължи да функционира.

Има един въпрос, който не ми дава мира, докато се опитвам да смеля тази лавина от нова информация. Ти казваш, че този торус, моят торус, който аз обитавам в момента, който съдържа нашата вселена в четвъртото измерение, също така съдържа едновременно много други вселени?  

8: Наистина. „Много” обаче е прекалено малка дума. И докато броят не е безкрайно голям, той е достатъчно голям, за да можеш от твоята ограничена перспектива да го приемеш за безкраен. 

З: … И това е само този торус! Ти каза, че съществуват много повече торуси…

8: Да. Отново един голям брой. Не безкрайно голям, но много голям.

З: Тогава трябва да има безумен брой различни вселени.

8: „Безумен брой” е доста добре казано. 

З: И всички те са различни? Напълно уникални?

8: „Напълно уникални” е тавталогия. Те всички са различни, но степента на различие варира. Позволи ми да ти го обясня по този начин: твоята вселена е такава, каквато я преживяваш. Точно един момент „зад” твоята вселена, се намира друга, която е много, много подобна на твоята. Ако някой те „изтика” в тази друга вселена, ти най-вероятно няма да забележиш никакви различия. Ако те премести в една вселена, която е повече итерации назад, ще видиш някои забележими различия. Може би ще се окажеш във вселена, в която си мотивиран по-силно от страх, и по-малко от любов. Една вселена, в която не си имал смелостта да следваш сърцето си и да напишеш Книга 1 от Документите на възнесението. Може би в тази вселена ти все още си се вкопчил здраво в един живот, в който се мъчиш да разрешиш собственото си чувство на недостатъчност. Може би си мотивиран да правиш всичко възможно, за да печелиш пари, вместо да се стремиш да постигнеш своята върхова, най-автентична изява, както в тази вселена.

З: Наистина? Има ли такава вселена, в която аз все още преследвам само парите?

8: Аз използвах това като един пример, за да можеш ти и твоите читатели да разберете идеята. В случая – не, целта на твоята душа изключва да бъдеш толкова заблуден. Целта на този живот за теб е пробуждане. Припомняне. Себеоткриване. Това, което сме нарекли „възнесение”. Така че ти не присъстваш в едно голямо разнообразие на възможни алтернативни вселени. Ти не присъстваш там, където има възможности за избор, несъвместими с твоето възнесение. Ти или избираш нещата, които избираш сега, или не избираш нищо.

З: Тогава… Аз избирам нещата, които избирам сега, или умирам?

8: Не, ти не разбираш. Ти не умираш като наказание за избирането на погрешни неща. Това е просто глупаво. Смъртта е средство за трансформиране на съзнанието ти извън тази реалност, без нарушаване на Завесата. Това е всичко. Смъртта няма нищо общо с това, за което разговаряме в момента.

Това, което казвам, е, че всяка душа се оказва присъстваща в редица „алтернативни” вселени. Ти или присъстваш в една вселена, или не. Всичко зависи от решенията ти, чиито последици душата ти желае да изследва. Ще ти дам един пример: има една вселена, в която ти изследваш музиката като основно свое проявление. Ти ставаш един твърде талантлив музикант и се справяш доста добре с това. Музиката за теб става израз на твоята духовност. Тя става точно толкова изпълнена със смисъл за теб, колкото са думите, които изписваш в момента тук. Това за теб бе един валиден избор. Твоята душа искаше да изследва това. Така че има едно твое алтернативно „аз”, което прави това. Ти можеш да почувстваш неговото влияние, както той може да почувства твоето, тъй като двамата сте, разбира се, едно и също лице; само изследвате различни възможности. Ти се намираш в тази вселена, която отразява по-точно твоите избори и убеждения обратно към теб, докато той се намира в малко по-различна вселена, която отразява неговите избори и убеждения обратно към него. Вашите вселени леко се различават, но преживяванията ви в тях са доста съществено различни едни от други.

З: Можеш ли да ми дадеш пример за това как се различават? 

8: Има много, много малки различия и други наистина твърде големи. Той например няма Лиза за партньор. Лиза играе голяма роля в твоя живот. Без Лиза няма Документи на възнесението. Лиза притежава вродена способност да усеща „истината”, на която способност ти си разчитал по толкова много начини, за да направиш тази своя изява възможна. Това бе желанието на твоята душа и то се осъществи. Твоята версия, която изследва музикална изява, изисква различни влияния. Неговият живот е твърде различен от твоя, макар неговата вселена да не е много отдалечена от твоята. Нека обаче да изоставим тук тази линия на изследване. Не искам да навлизам прекалено надълбоко в твоята лична история, тъй като тя няма отношение към настоящата дискусия и нещата за другите души стоят по различен начин. Някои от твоите читатели, например, могат да имат доста широк диапазон от лични преживявания. Тяхната „следа” може да е много по-голяма от твоята. Това е друг начин да кажа, че те може да се изявяват в по-широк диапазон от едновременни вселени.

З: Добре. Значи има други вселени, които са твърде сходни на тази и близко зад нея. Това означава ли, че колкото по-назад отиваме, толкова различията са по-големи?

8: Да. И същото важи и за „напред”. Понятията „назад” и „напред” всъщност не са важни. Но за момента това няма значение.

З: Пфю! Целият този разговор е точно на границата на възможностите на моя ум. Значи някой може да избере едно нещо в тази вселена и също така друго нещо в друга вселена.

8: Точно това е, което се случва. Ти си чувал понятието „времеви линии”? Е, то е безсмислено, защото не касае нищо линейно, освен твоето триизмерно мислене. Има един обхват от потенциални възможности. Като свой Вътрешен Аз (Inner Self), ти решаваш какво ще бъде възможно за теб. След това, като свой Външен Аз (Outer Self), ти изследваш едно подмножество от тези възможности. Има други Вътрешни Аз на същата душа, които изследват други възможности. Понятието Външен Аз обаче e само временна илюзия, към която ти се придържаш. Това, за което нямаш представа, е, че ти можеш да се придвижваш от една вселена в друга (и често го правиш). Всеки път, когато правиш някакъв важен избор, истински избор, избор, който показва това, което наистина вярваш, че си, тогава ти се намираш на важна пресечна точка от своя път. В зависимост от това, което избираш, ти променяш своята перспектива и се прехвърляш в реалност, съответстваща на твоя избор. Когато промениш себе си, ти променяш целия свой свят. Ако си една своя версия, която например реши да обича, уважава и вярва безусловно на себе си, тогава, като следваш това свое решение и го реализираш, ти навлизаш в една реалност, която се отразява обратно към теб. Ти откриваш, че си заобиколен от други, които отразяват същото обратно към теб – хора, които те уважават, които ти демонстрират любов, на които ти вярваш и които ти отговарят със същото. Ти се превръщаш в една по-голяма своя версия и твоят свят се превръща в едно по-светло място.

З: У-у-у-у-уха! Виждаш ли… Аз зная, че това е вярно. Искам да кажа, аз зная, че се получава точно така. От моята духовна практика и от работата ми с клиенти с моя метод за реинтегриране на душата съм видял, че това е абсолютен факт, за всеки от нас, за това, че реалността ни отразява обратно това, което излъчваме. Сега обаче разбирам защо това е възможно. Това е, защото съществуват тези алтернативни вселени!

Моля те обаче да обясниш защо казваш, че това не са „времеви линии”. 

8: Понятието „времева линия” предполага, че веднъж след като си на една линия, ти следваш една фиксирана дестинация. Все едно, че си на влак, който следва един коловоз. Нищо не е по-далече от истината. Ти си едно съзнателно същество. Ти си част от своето Вътрешно Аз, което избира и решава кое от всички възможни преживявания ще наблюдаваш като свой живот. Ти можеш да се придвижиш много по-бързо и по-далече, отколкото вярваш, когато достигнеш до място, където пожелаеш да смениш радикално своите убеждения и самовъзприятие. Ти нямаш никаква представа колко наистина си силен, тъй като ти изглежда, че светът около теб е нещо фиксирано. Ти наистина нямаш никаква идея!

З: Това силно ме заинтересова!

Тогава кажи ми, 8, ако присъствам само в това тясно поле от вселени, тогава очевидно всички мои житейски преживявания са твърде близки на тези тук?

8: Да. Като Арн, ти наблюдаваш само един тесен обсег от възможности.

З: Значи има вселени, които са много, много по-различни от тази и които се намират на същия торус? 

8: Далеч по-различни, да. Този торус е всъщност само един конкретен тон от четвъртото измерение. Той е една честота. Той трябва да побере всичко, което всяка душа някога е пожелала да преживее. Всичко трябва да е възможно някъде. Така че има много различни вселени, които са образувани с различни правила и различни консенсусни структури. 

З: Примери?

8: Преобладаващата част от това, което е „там навън”, надалече от твоята вселена, е толкова по-различно от това, което познаваш, че е извън въображението ти. По тази причина би било почти невъзможно да ти го опиша. Малки промени в механиката на вселената водят до невероятно различни резултати. Планетите и звездите, които ти приемаш наготово, даже не са възможни в много вселени. Тези величествени, сложни органични форми на живот, които населяват доста планети в тази вселена, са твърде необикновени и определено не са присъщи на всички вселени! Другаде формите на живот са толкова различни от вашите, че ти просто не можеш да си ги представиш. Искам да кажа, че тези форми на живот и преживяванията, които можеш да срещнеш и в най-невероятните научно фантастични истории, могат да се случат само в твоята вселена и във вселена твърде близка до нея.

З: Удивително…

А какво ще кажеш за „миналите животи”?

8: Добър въпрос. Разбира се, миналите животи са не повече „в миналото” от твоите алтернативни възможни животи. Когато наистина започнеш да разбираш това, ще проумееш, че всъщност няма нито „минало”, нито „бъдеще”. Всичко е само преживявания на топографията на торуса. Така „миналите животи” не се случват „преди” този, макар ти да избираш да си ги спомняш по този начин. Тези други въплъщения са също алтернативи на настоящия ти живот. Тъй като в тези животи ти си разказваш една много различна история и се придържаш към някои много различни убеждения и самовъзприятия, оказва се, че ти изследваш една друга вселена или, твърде вероятно, една различна част от доста подобна вселена.

Така че е възможно, разбира се, да имаш въплъщение в друга времева рамка на точно същата вселена. Също толкова е възможно да се въплътиш в друга времева рамка на различна вселена. Всичко е възможно. Всичко зависи от това, което душата ти желае да изследва, и кои са най-подходящите условия за това.

З: Добре. Тогава какво става с останалите торуси? Да вземем за пример един, който съществува на по-висока честота на трептене. Мога ли да се въплътя и там? И как би изглеждал тогава животът ми?

8: Да. Основният отговор остава същият: ти се въплътяваш там, където трябва. Това не зависи от мястото, а от теб. Преди да се въплътиш, ти започваш с въпроса: „Какви убеждения и самовъзприятия бих искал да имам в това въплъщение?” И ти биваш поставен в реалност, която позволява това. Това е може би най-простото обяснение, което мога да ти дам.

Отново: торусът, който е най-близък до твоя по отношение честотата на трептенията си, е и най-подобен на него. Не бих искал да навлизам в прекалени подробности в неподходящ момент, така че само ще ти предложа примери от собственото ти пътешествие: твоят живот като магьосник (Забележка на Зингдад: вж. Документите на възнесението, Книга 1, Глава 1. Въведение в Зингдад) протича в една реалност, която в структурно отношение е подобна на тази, която обитаваш сега. Това е, защото той протича донякъде успоредно с настоящия ти живот, но в един торус, чиято честота на трептене е малко по-висока. Тази по-висока честота е, която позволява дейности, които сега би нарекъл „магия”.

Следва продължение…

Е, приятели, надявам се това, което ви предложих дотук, да ви е доставило удоволствие. Публикувам това за вас в съществуващия му вид на моя уебсайт. Аз пиша непрекъснато, така че скоро ще следва продължение. Моля регистрирайте се на моя сайт, ако желаете да получавате нови материали.

Някои от въпросите, които предстои да поставя на 8, включват:

*  Природата на самия торус (как възниква и от какво е направен) 

*  Какво е тъмна материя и тъмна енергия? 

*  Какво е светлина? Какво са фотоните?

*  Какво Е време? Той говори много на тази тема, но аз се нуждая от по-задълбочено разбиране.

*  Защо времето е относително (ала Айнщайн)?

*  Ако всичко е живо и притежава съзнание… това важи ли и за вселената? И ако важи, тя притежава ли самосъзнание? Дали вселената е „някой”?

*  Какво представляват черните дупки? Какво се случва, ако някой падне в такава дупка?

*  Какво представлява квантовата неопределеност, според принципа на неопределеността на Хайзенберг? Защо се проявява по този начин?  

Надявам се да получа някои (повечето? всички???) отговори на тези въпроси в останалите части на тази глава.

Моля имайте предвид, че написаното по-горе е само един предварителен вариант. Аз ще редактирам това основно, като вероятно ще напиша отново отделни места за по-голяма яснота, когато получа по-ясни прозрения, преди да публикувам.