©2018 Превод АТИ

Забележка на Зингдад: Няколко дни след завършването на горния материал, започнах да усещам, ще в него имаше нещо непълно. Нещо недоизказано. Последва допълнителен разговор.

З: 8, бих искал да разбера нещо. Мисля че почти разбирам, че начинът по който съм писал относно Сингуларното събитие не бе погрешен. Разбирам, че това бе най-доброто разбиране, което можах да получа относно това събитие по онова време и че трябваше да получа това разбиране за себе си, да го опиша и споделя с другите. Разбирам също, че трябваше да направя това тогава, за да мога да израстна още повече и в крайна сметка да проведа сега горните разговори с теб. Значи това не бе погрешно. Имаше обаче едно вътрешно противоречие и това което бях описал не бе възможно. Нещо като да тръгнеш на война, за да наложиш мир. Така че това нямаше да може да се случи така както го бях разбрал, но това е добре, защото получавайки го по този начин, за мен бе възможно да пропътувам до тук, което ми позволи да разбера истината и да започна едно ново пътешествие. Така нареченото пътешествие на съществата-творци, което ще отрази това, което ние колективно дълбоко желаем да преживеем.

8: Много добре казано. Изглежда, че си разбрал това точно. И въпреки това, казваш че има нещо, което НЕ разбираш. Какво е то?

З: Ами струва ме си, че тук има възможност за научаване на нещо много важно. Тие двамата с теб пристигнахме в тази реалност и започнахме да се опитваме да поднесем един подарък, което не се получи особено сполучливо.  И двамата някак се объркахме. Аз имам много силното усещане, че сега ние се ориентираме правилно и че всичко ще се оправи. Можем ли обаче да научим нещо от случилото се? Можем ли да открием някаква съществена истина, която да използваме, за да не допуснем отново подобни грешки? И след това очевидно да я споделим с други, за да не допускат и те твоята версия на нашата грешка.

8: Ах. Красиво! Ти се опитваш да измъкнеш скъпоценния камък от калта. Обичам, когато правиш това.

Да, наистина, можем да открием такъв урок. И когато го откриеш, ще установиш, че той е много по-универсално приложим за всеки в тази реалност, отколкото си мислиш. Това ще рече, че всеки, който е пристъпил в отделеността и ВСИЧКИ, които са навлезли в двойнствеността, са срещали своя версия на този капан. Трудността е същата, но всеки я е преживял по свой начин. Да откриеш как да избягваш тази клопка – и което е по-важно, да научиш как да я прилагаш в живота си – би било наистина изключително важно нещо. Това би била една много голяма и смела стъпка от състоянието на жертва към това на творец. 

З: Чудесно! Моля те, научи ме да правя това!

8: Не. Този път трябва да откриеш отговора сам.

Спомняш ли си, че тази история започна, когато те изпратих да се въплътиш още веднъж? За да откриеш любовта към себе си и това да разчиташ на себе си. За да научиш, че можеш да се справяш добре и без мен. Ти се справи добре с това. Въпреки тези разговори обаче, ти все още си привързан към идеята, че аз съм извън теб. 8 е твоята истина, но той е отделен от теб. Той е някой „друг”. В същото време пътуването напред ни отвежда към убеждението, че ние един на друг сме просто един друг Аз. Аз съм наистина твоя истина, но твоя истина вътре в теб. Не извън теб.

И така, ти искаш  да знаеш отговора на твоя въпрос. Медитирай. Остани в покой в продължение на един ден или повече, ако трябва. Успокой ума си и открий своя отговор в сърцето си. Защото сърцето ти е порталът към твоята душа. И отговорът, който имаш, е дисбалансът, който бива балансиран отново от факта, че твоята душа вече има отговора. Само твоят ум е този, който настоява че има въпрос и който те спира да узнаеш отговора.

З: Ще го направя, 8.

Забележка на Зонгдад: И тук нашият разговор приключи. Реших че трябва да планирам един друг „ден на мълчание” , подобен на този, описан в Глава 11 на Книга 1. Преди обаче да го планирам, ме връхлетяха събития. Същата нощ почти не заспах. Лежах буден с часове, докато различни мисли и идеи бушуваха в ума ми и направо ме влудяваха. Бях прекалено уморен за да мога да проследя дадена мисъл до логичното й заключение, но в същото време в ума ми имаше достатъчно енергия, която не ми позволяваше да заспя. Нямах обяснение за това. За мен това не бе нещо нормално.  Бе само странно и изтощително. В един момент забелязах първите признаци на зазоряването. Малко след това съм заспал дълбоко. Това щеше да бъде голямо облекчение, ако не се бях събудил отново още преди изгрева. Може би бях спал не повече от половин час. Когато се събудих обаче, в ума ми имаше някакво ново усещане. Събудих се с някакви идеи, които искаха да се вплетат в една история. Докато лежах вече знаех, че това бе отговорът на собствения ми въпрос. Той пристигаше!   

Седнах, включих лаптопа и започнах да пиша в момента, в който програмата за текстообработка се появи на екрана. И ето какво излезе:

История и Битие (Story and Isness)

Бях си причинил НЕИЗКАЗАНА болка, отново и отново. И аз бях взел тази болка и я бях нагънал на пластове, и я бях умножил многократно, защото имаше нещо, което АЗ ПРОСТО НЕ БЯХ РАЗБРАЛ.

Аз бях гледал този чуден свят, с всичкия прекрасен живот върху него. Аз бях гледал всички тези  скъпи Души, които вървят по тази планета заедно с мен. Гледах тези светли същества , изтъкани от мъдрост и светлина, които битуват извън физическото и чиито фрагменти посещават отново и отново това дълбоко забвение, наречено въпръщение. Аз виждам всички тях. И ги разбирам. Наистина ги разбирам. Повече от всичко аз разбирам, че те изпитват същата болка като мен, също умножена многократно, защото те също ПРОСТО НЕ ГО РАЗБИРАТ. И аз казвам това с най-голямо уважение и любов.

И защото аз идвам в тази реалност и желанието да ПОМОГНА, аз често получавам невероятната привилегия да надникна във вътрешния мир на много други души. Това най-интимно проникване в нечий чужд свят се случва в процес на дълбоко взаимодействие, като това на душевната реинтеграция. Това ми е дало голямото предимство на дълбокото ПОЗНАНИЕ за това, какво е да пребививаш в тази действителност, да пребиваваш в отделеност и в сърцето на това дълбоко страдание.

И така, аз съм изстрадал чуждата болка от първа ръка и съм я видял, до колкото е възможно, косвено. И сега, най-накрая, започвам да проумявам. Най-накрая започвам да разбирам и изпитвам силно желание да споделя. Защото аз искам нашето страдание да привърши.

Това, което „ние всички” не разбираме и което ни причинява всичкото това нещастие е, съвсем просто казано, разликата между Историята и Битието.  

Изключително просто е и в същото време изключително трудно да направиш такава промяна в своето съзнание. Аз я изживявам в момента. Моля, позволете ми да се опитам да обясня, за да можете, ако пожелаете, да учавствате в промяната заедно с мен.

История

Историята е това, което е извън теб. Това са „нещата”, които се случват в твоя живот. Това е твоята История. Всичко което материализма, емпирицизма и науката ще ти кажат, че е истина и реално…всичко това е История. Всичко, което спомените ти казват, че е било реално, е История. Целият този живот с всичките му взаимодействия и преживявания? История! Твоите минали животи и всички неща, които си направил? История! Всяка отделна дума отпечатана във всеки един вестник и изговорена от всеки телевизионен водещ… е разбира се още История. Повечето хора прекарват целия си живот като никога не помислят за нищо друго, освен за Историята.

Историята обаче не е погрешна или лоша. Историята сама за себе си не ни кара да страдаме. Нашата ПРИВЪРЗАНОСТ към Историята е, която причинява тази болка в душите ни.

Сега аз искам да ви предложа една различна перспектива към всичко това. Една духовна перспектива, която считам за много по-здравословна. Една перспектива, която помага много за облекчаване на емоционалната болка и страдание. Една перспектива, която води до по-голям баланс на цялото същество. 

Ще използвам аналогията с един филм. Една старомодна аналогия, която използва ролка от целулоиден филм и един прожектор. Когато прекарате филма през прожекционния апарат и включите светлината, един лъч от светлина преминава през един кадър от филма и едно статично, безжизнено изображение се появява на екрана. Когато пуснем филма… когато позволим на кадрите на целулоидната лента да преминават покрай светлина на прожектора с правилната скорост… тогава филмът оживява пред очите ни. Ние виждаме героите, които изпълняват своите роли и чуваме техните разговори. Ние наблюдаваме една история в развитие.

Виждате ли как историята може да се разгърне когато й позволим да се промени. Всъщност единственият начин, по който може да видим че нещо се случва, е, чрез непрекъснатата промяна на всяка отделна част от сценария. Нищо не остава постоянно, всичко се променя. Така протича киното на живота. По този начин Историята, кадър по кадър, проблясва пред вас с толкова висока скорост, че вие даже не може да забележите отделните кадри.

И ето първият, основен урок на живота. Едно просто, много силно въздействащо  разбиране, което може да бъде много трудно за осъзнаване и приемане. Това е осъзнаването, че ние не можем да се задържим за нищо в Живота. Ние не можем да направим така, че едно нещо да не се промени и да остане същото. На първо място, защото единственият начин Живота да протече, е чрез движение и непрекъсната промяна. На второ място, защото всичко, което можеш да идентифицираш като нещо, за което можеш да се захванеш, се оказва просто История. Това е едно външно, измислено представление, които ти сътворяваш съвместно с всички други, които споделят части от него.

Това да се придържаш към нещо е едновременно безполезно и невъзможно. Това да се опитваш да го задържиш, прилича много на това да захванеш и спреш движещите се части на една мощна машина. Колкото по-силно се опитваш да ги задържиш, толкова по-сериозно ще се нараниш. Колкото повече се отпуснеш и „се придържаш леко”, толкова по-малко ще се нараниш и ще можеш по-добре да се насладиш на чудото на движението и на разгръщащото се преживяване.

Така че първият урок е да не се съпротивляваш на Историята. Да не настояваш тя да бъде нещо различно от това, което е. Да не настояваш, че частите които обичаш остават, а тези които не обичаш изчезват. Историята е такава, каквато е, когато ти си такъв какъвто си.  

Вместо да се съпротивляваш, правилното поведение е да преживяваш Историята, да я усещаше истински и напълно да се вживееш в своята част от нея. Да бъдеш В историята с всичко, което си. Да я живееш, да я обичаш, да я изследваш. Но да не мислиш, че ти СИ Историята!

И тук започва вторият много важен урок, който искам да споделя с вас.

Битие

Ако Историята е външното преживяване на вашия живот, то Битието е вътрешното преживяване.

Причината да създаваме Историята е много подобна на тази, поради която отиваме на кино, за да изгледаме един филм. Помислете си за следното: когато  гледате един филм, вие не настоявате какво трябва да се случи в него. Вие не седите пред екрана и не се възмущавате непрекъснато на това, че действието не се развива, както вие желаете. Вие даже не ходите на кино само за да наблюдавате филма. Не, вие отивате на кино за това, което филмът ще направи на и за нещо ВЪТРЕ във вас. За това как ще се ПОЧУВСТВАТЕ. Какви емоции ще преживеете. За това как ще получите една нова перспектива и как евентуално ще ви позволи да се почувствате по различен начин след това. Всеки филм, от скорострелните уестерни, през сълзливите мелодрами, до странните художествени продукции, всички те разкриват нещо ново ВЪТРЕ в нас. Дали това са страсти и вълнения, патос и състрадание или чудеса и изненади… никой филм не може да има успех, ако по някакъв начин не докосва нещо дълбоко вътре в нас.

По точно същия начин, причината да създадем Историята е, за да получим желаните от нас вътрешни преживявания. Въплъщението е просто един вид История. Има и много, много други истории, но това е видът с който сме най-запознати, затова ще го използвам за пример.

Преди да решите да се въплътите, вие разработвате един план. Това е вашият житейски план. С помощта на вашите гидове и различни други същества от мъдрост и светлина, вие решавате кои ще бъдат събитията на историята, която ще си разкажете. Вие избирате кои ще са родителите ви, приятелите ви, любовниците и партньорите ви. Също толкова внимателно избирате кои ще бъдат съперниците ви, които ще допринесат болезнено за развитието ви, когато това ще ви бъде нужно. Вие избирате предварително всичко. Но защо? Не защото толкова силно сте искали да видите Историята да се развие час по-скоро, но защото наистина сте искали да видите какво ново израстване, какви открития, чувства и вътрешни преживявания ще възникнат вътре във вас, като резултат от разгръщането на тази История.

И цялото това вътрешно преживяване… това е Битието. Това е, което е истина и важно за всички нас. Смисълът на Историята е да извлече Битието. Историята няма цел и стойност, ако премахнете Битието. Една история без Битие е като филм, който не ви вълнува ни най-малко. Един филм за изсъхваща боя или за нещо още по-отегчително.

И така възвикват редица нови разбирания:

Първият момент е нито да се съпротивляваш на развитието на своята История, нито да съдиш себе си, другите, или някоя друга част от своята История. Да не се привързнаш към никоя част от своята история и да не настояваш тя да бъде ПО ТОЗИ НАЧИН или ПО ОНЗИ НАЧИН. Тази първа част се нарича ПРИЕМАНЕ. Това е непрекъснатият процес на дълбоко приемане на твоята история такава, каквато е и на себе си, какъвто си, което носи едно дълбоко облекчение от страданието. Този въпрос е разгледан подробно в един от серията мои филми „Амаду говори” и бива предлаган като преживяване в моята Школа за Възнесение. 

Ако искате да намерите мир за душата си, горещо ви препоръчвам да се стремите към това състояние на приемане и да вникнете в истинския му смисъл. Стремете се към приемането и след това го ЖИВЕЙТЕ. Позволете на приемането да ви отведе на едно място, където можете наистина да се потопите в своята История и реално, наистина да ЖИВЕЕТЕ всеки ден от своя живот, наистина да го ОБИЧАТЕ и да бъдете изпълнени с радост и мир.

Вторият момент следва от първия. Когато открием пълното приемане на Историята, ние можем да започнем да забелязваме с все по-голяма яснота какво се случва ЗАД историята. Което е, разбира се, Битието. Тогава,  за да си спомним смисъла на цялата тази сага, не е нужно да умрем във физическото и да се озовем обратно в компанията на нашите гидове, и да разглеждаме още веднъж своята житейска карта,. Ние можем точто тук, точно сега, точно вътре в това въплъщение да започнем  да си припомняме и да изследваме Битието на своето същество.

Когато започнете да откривате, да преживявате и присвоявате Битието на своето същество, тогава се появява третият момент. Това е осъзнаването, че тъй като Историята е просто едно средство за откриване на собственото ви Битие, няма смисъл да се опитвате да я променяте. Историята съществува, за да ви насочи към самите вас. Приемете този урок. Огледайте се накъде сочи вашата История! Открийте себе си! И докато правите това, вие ще осъзнаете, че повече не са ви необходими определени видове История. Не е нужно да си удряте главата отново и отново, ако вече знаете, че има една ниска греда, която стърчи от тавана.Точно по същия начин няма нужда да изстрадвате отново определени видове трудни взаимоотношения (или каквито други болезнени преживявания съпътстват живота ви), ако забелязвате произхода на болката в собственото ви същество. И ако успеете да ИЗЛЕКУВАТЕ тази болка в Битието на своето същество, тогава вие не само ще избегнете появяването на болката в своята История, но действително ще промените Битиетоси  и няма никога да я почувствате отново. Вие ще се превърнете в една своя по-цялостна, по-интегрална, по-силна и по истинска СВОЯ версия.

Ангажирането с това търсене ще ви избави напълно от страданието, от болката и ще ви донесе любов, радост и мир.  

И когато завършите този процес…? Тогава ще започне едно напълно ново приключение. Не мога да кажа със сигурност какво ще бъде то, но зная че нито аз, нито вие ще се наложи отново да се заиграваме със страданието и болката.  

Мога да видя ясно, че двамата с 8 сме объркали Историята и Битието. И двамата помислихме, че Историята е това, което е реално и важно. Следователно, всеки от нас по свой начин се опита да поправи Историята. Сега обаче ние се отказваме от това. Сега разбираме, че Историята е перфектна. Тя е перфектен израз на собственото Битие на всеки от играчите. Ние не сме тук, за да променим Историята. Ако имаме въобще някаква роля, то тя е да напомним на всеки, който се интересува да го чуе, че единственото нещо което има нужда да направи, за да се освободи от своята заседналос, е, да се обърне навътре в себе си и да излекува болката, която се намира в Битието на неговото същество. 

Ако Историята е като един филм прожектиран на екрана, то Битието прилича малко на целулоидната филмова лента. То непрекъснато се променя и преобразува. И когато прави това, Историята го отразява. Ако мислите, че се намирате В Историята, тогава вие сте нейна жертва. Ако мислите, че сте сред публиката, тогава вие само наблюдавате. Ако мислите, че сте бързи като мисълта и сътворявате целулоидната лента, докато тя бива прожектирана, тогава вие ставате творец на това преживяване.

Но кой сте вие всъщност? Едно светло същество, една чиста, бяла Светлина, бликащата, вечна, неразделна Житейска Сила, която блести през целулоида и прави възможен филма. И колкото по-малко шум, тъмнина и филтри има в целулоида… толкова по-ясно вие ще видите себе си.

И това е историята относно Историята, която ми помогна да видя битието на Битието.

Силно се надявам, че това ще помогне и на вас!

8: Определено помага (смее се)

Това бе красиво казано. И частта, която най-много ми харесва, е, че ти повече не можеш да се самозалъгваш, че някой извън теб може да ти каже истината. Ти я откри вътре в себе си.

З: Да…направих го…само дето не дойде от мен.  Това ми се появи като вдъхновение.

8: Точно така!

Ти не можеше да откриеш отговора в ума си, защото умът ти бе прекалено зает да се придържа към въпроса. Умът може да преработи само това, което е в него. Той може да мисли само за това, което вече знае или е преживял. Той не може да достигне извън себе си. Сърцето, от друга страна, е един портал към безкрайното. Когато се вслушаш в това, което е най-дълбоко в теб, ти можеш да откриеш безкрайна мъдрост, безкрайно творчество, безкрайно състрадание и безкрайна любов. Всичко това е там вътре. Фактът, че съзнателно не чувстваш че го създаваш вътре в себе си, се дължи на Завесата на Незнанието.  Виждаш ли обаче как ти просто се присягаш през завесата и откриваш истината и мъдростта, от които се нуждаеш? Въпреки завесата, ти можеш винаги да откриеш това, защото то е вътре в теб. И то е на твое разположение винаги, когато имаш желанието да заглушиш шума и наистина да се ВСЛУШАШ в душата си.

З: Тогава това не означава, че аз не се нуждая от теб… просто аз не се нуждая от това за бъдеш отделно от мен.

8: Ти опозна ЕДИНСТВОТО (усмихва се)

Сега можем ли да продължим и да разкажем Историята за „Времето и Пространството”? Изгарям от нетърпение да я разкажа, защото зная, че ще ти достави голямо удоволствние. Зная, че твоето Битие направо ще запее от радост.

З: Да, съвсем наскоро. Аз трябва да редактирам и публикувам това и след това има други административни задачи, които трябва да отхвърля. Щом се справя с всички тях, ще мога да се заема с приятното удоволствие.

8: (Смее се) Забелязваш ли колко много започваме да си приличаме?