ЖИВОТ НА ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИЯ КОРАБ

(С) 2015 Превод АТИ

Дейвид Уилкок: Добре дошли в предаването. Аз съм Дейвид Уилкок и с мен е един забележителен човек, с когото разговарям – Кори Гууд, който е решил да разкаже открито своята история за този удивителен нов свят, наричан Тайна космическа програма.

Кори, мащабите на тази програма може да са трудни за приемане от някои хора. Ясно е, че ние сме отишли на Луната през 1969-та. Някои хора биха казали: „Твърди се, че сме били на Луната”. Ние обаче определено стигнахме до Луната, направихме там някои истински неща, но след това никога повече не се завърнахме. Забиха знамето там, изпълниха няколко мисии и всичко свърши. Видяхме това, което трябваше да видим. Мисля, че ако говорим за установяване някъде извън Земята, хората, които могат да си представят това, вероятно биха казали: „Е, това пък вероятно не е чак кой знае какво”. Какви са действителните мащаби на случилото се? Когато настъпи разкритието на тайната информация, какво ще научим?

Кори Гууд: Хората ще бъдат поразени да научат, че съществува огромна инфраструктура из цялата Слънчева система с всичко – от минни дейности в Астероидния пояс и на луни и планети за добиване на суровини, до индустриални комплекси, които произвеждат технологии, и колонии от човешки същества, които работят в тези индустриални комплекси и поддържат тази огромна индустриална машина в Слънчевата система.

ДУ: Ние не успяхме да построим база в една газова планета, защото там е много горещо и има много високо въздушно налягане …

КГ: Да, много високо въздушно налягане.

ДУ: Така че ако искаме да потърсим тези колонии, къде ще трябва да потърсим?

КГ: Ние наричаме колонии предимно областите, където живеят хора и техните семейства.

ДУ: О кей.

КГ: Има също така различни видове съоръжения – съоръжения вдълбани в астероиди, от които са извличали материали. Има съоръжения по целия Марс, разбира се, под повърхността на Марс, на различни луни около газовите гиганти …

ДУ: Можеш ли да дадеш някаква преценка за различните съоръжения или места, които са били построени и застроени например в нашата Слънчева система?

КГ: В нашата Слънчева система има всякакви неща – от малки охранителни постове с между 18 и 40 души персонал само на Марс, до съоръжения, които плуват в различни точки на Лагранж в Слънчевата система …

ДУ: Би ли пояснил какво е това Точка на Лагранж?

КГ: Има области между планетите или космическите тела, които изпитват еднаква гравитационна тяга от всички посоки и притежават нещо като геосинхронна стационарна точка. Аз наистина не мога да назова точна цифра.

Там има стотици съоръжения.

ДУ: Как биха изглеждали някои от по-големите съоръжения по отношение на персонала, който притежават?

КГ: Ние говорим за колонии, или за някои от по-големите съоръжения, които имат например един милион души.

ДУ: Наистина?! Колко мислиш, че са тези, в които има толкова много население?

КГ: Не мисля, че са доста тези, в които има толкова много хора, но не са и малко тези, в които има стотици хиляди.

ДУ: Не става ли по-студено и по-трудно да се живее там, където е доста отдалечено от слънцето?

КГ: Тук е мястото, където се намесват напредналите технологии.   

ДУ: О кей.

КГ: Можем да произведем удобни за нас условия за живот навсякъде. И даже вибрационният резонанса на Шуман от 7.83 херца, който Земята излъчва и който поддържа здравето на растенията и живите организми, може да бъде възпроизведен в космическите кораби, в съоръженията и в колониите, за да могат хората да бъдат здрави. Барометричното налягане и гравитацията биват контролирани.

ДУ: Току-що щях да попитам относно гравитацията. Очевидно Земята притежава определена маса и гравитационното земно ускорение от десет метра в секунда на квадрат е пропорционално на земната маса. И когато NASA говорят за луните в космоса, те казват, че там ние бихме постоянно подскачали наоколо. Как те компенсират по-слабата гравитация?

КГ: Имат гравитационно покритие (gravitational plating), така както създават това на корабите – застъпващи се гравитационни плаки на подовете, с помощта на електрическо напрежение, което създава електро-гравитационно поле, или изкуствена гравитация.

ДУ: Какъв е размерът на тези гравитационни плаки, те варират ли? 

КГ: Да, те варират, защото има различни по размери помещения … те са дебели около 10 см. и се съединяват подобно на сглобяването на детски блокчета за игра.  

ДУ: Би ли дал малко повече информация за основните категории на тези съоръжения?  Ти каза, че един вид съоръжение би било, където хората живеят. Това стриктно утилитарно ли е, например с помещения с легла, или имат просторни и приятни общи площи с фонтани, където хората се срещат и общуват, аудитории …?

КГ: Докато бях на изследователския кораб, ние обикновено не сме ги посещавали. Те бяха собственост на Междупланетния корпоративен конгломерат. Когато в някое от тези съоръжения нямаха достъп до един от своите хора, който да поправи някаква машина или повредена технология от критично значение, обикновено имаше специалист на нашия изследователски кораб, който притежаваше нужната квалификация. И при специални случаи трябваше да посещаваме тези колонии при строги указания да не разговаряме и общуваме с никого от тамошните хора. Бивахме под строга охрана, не ни предлагаха обиколки, нито храна. Откарваха ни направо до местата, където трябваше да се извърши обслужването на апаратурата, след което ни ескортираха обратно на кораба, с който бяхме пристигнали.

ДУ: Беше ли ти разрешено да посещаваш Земята, докато извършваше тази работа?

КГ: Не. През тази 20-годишна служба бяхме напълно откъснати от Земята, от земните новини, от всичко, свързано със Земята. Не получавахме никакви новини, никаква телевизия, никаква информация за случващото се на Земята.

ДУ: Позволено ли ви беше да вземете със себе си някакви книги, списания за четене?

КГ: Не. Нямахме даже снимки на семействата си, нищо от Земята. Всичко, което имахме, бяха нещата, връчени ни при постъпването.

ДУ: Ти говори за тези умни таблети, които сте имали. Имаше ли достъп до тях, докато бе на изследователския кораб?

КГ: По време на дежурство.

ДУ: О кей. Те знаеха ли какво гледаше, когато си служеше с тези таблети? Имаше ли някакъв контрол върху това?

КГ: Сигурен съм, че имаше. Обстановката на изследователския кораб бе много по-свободна от тази, която чувам, че е на военните кораби. Ние наричахме учените многознайковци … Имах на разположение много време, което прекарвах в разглеждане на тези умни таблети. Всички получавахме допълнително обучение. Не изпълнявахме само една длъжност. Обучаваха ме в областта на комуникациите и в редица други области. Прекарвах много време в една от лабораториите и можех с часове да разглеждам тези умни таблети.

ДУ: Нека поговорим малко за развлеченията. Там хората разговарят повече помежду си, или повече се занимават с таблетите и се опитват да четат интересни неща, какво правехте?

КГ: Достъпът до таблетите бе разрешен само по време на дежурство. Когато не си на работа, обикновено разговаряш с други хора и обменяш клюки за случващото се.

ДУ: Имаше ли близки приятели?

КГ: Бях близък предимно с многознайковците, с учените и прекарвах много време с тях. Леглото ми бе на едно място, където обикновено спяха между 18 и 24 души. Познавах някои хора, но имаше голямо текучество и смяна на хората.

ДУ: Имаше голямо текучество?

КГ: Ъ-хъ

ДУ: За какво можеш да разговаряш с такива хора? Трудно е за повечето хора, които гледат това предаване, да си представят какво означава да живееш в такъв свят. Дали всичко започва да ти изглежда обикновено след време, дали започваш да се отегчаваш?

КГ: Да, много е отегчително. Говорим си за работата, понякога разговаряме за това, което може би се случва на Земята, гадаехме какво други хора са изучавали, когато ни бе възлагано да изследваме нещо … обикновени приказки.  

ДУ: Колко често си посещавал други съоръжения, докато си работил на изследователския кораб през тези шест години?

КГ: Както вече казах, това се случваше рядко. Имаше три различни случая, в които сме посещавали действителни колонии. Посещавахме промишлените комплекси няколко пъти – за ремонтни работи.

ДУ: Това ще рече съоръжения от типа на фабрика?

КГ: Да, като фабрика. Имаше и един случай, в който посетихме една мина, която беше в Астероидния пояс.

ДУ: Това как изглеждаше?

КГ: Това бе дейност, извършвана от само трима души, вътре в един астероид и те управляваха основно роботи и дистанционно управляеми апарати. Трима души, които работеха на смени.

ДУ: Колко голяма бе работната им площ?

КГ: Това бе един изключително голям астероид и работната им площ ставаше все по-голяма с напредъка на минните дейности навътре в астероида.

ДУ: Ти си посетил само три колонии, както каза, и след това други промишлени съоръжения, а си бил там цели шест години. Това не изглежда да е било основното нещо, което си правил. 

КГ: Не. Работата ми не бе супер интересна. През голяма част от времето изучавах различни научни дисциплини. Мисля, че съвременната биология и науката като цяло ще трябва да променят разбиранията си за същността на живота. Съществува плазмен живот, други енергийни форми на живот, например гигантски амеби, които се захранваха от електромагнитното поле на Юпитер. Те се опитваха да получат спесимени от тях. Амебите бяха толкова големи, а те вземаха малки спесимени, които бързо умираха …

ДУ: Какво накара хората от Тайната космическа програма да решат, че това са били живи същества?

КГ: Те не само че бяха живи, но показваха и че са разумни. 

ДУ: Наистина?

КГ: Да. Те имаха самосъзнание. Демонстрираха качества на самосъхранение. Правеха много тестове върху тях, които предполагам, че не бяха напълно етични.

ДУ: Типичните признаци за биологичен живот са присъствието на хранене, отделяне, движение, дишане …

КГ: Неврология …

ДУ: Клетки, биологичен материал …

КГ: Основан на въглерод живот …

ДУ: Казваш, че отсъства клетъчна структура и че не става дума за плазма, свързана чрез клетки?

КГ: Точно така. Но те се държат като едноклетъчни организми, по начина, по който се възпроизвеждат.

ДУ: Те всъщност се възпроизвеждат?

КГ: Да. Какво е това, митоза, при което те се делят? Имаше също така океански живот под леда на една от луните на Юпитер.

ДУ: Европа?

КГ: Да.

КГ: Наподобяваха китове и делфини.

ДУ: Наистина?

КГ: Да, има много неща, които учените изучават.

ДУ: Колко често срещан е биологичният живот в Слънчевата система? Къде бихме го открили?

КГ: Почти навсякъде, ако включиш живота на микроскопично равнище. Можеш да го откриеш даже свободно плуващ в космоса, в замръзнало и изсушено състояние.

ДУ: Ако оставим микробиологията, можем ли да намерим същества, които се разхождат на тези луни, като например на луните на Юпитер? Ти спомена Европа, на която има вода, но какво ще кажеш за луни, където няма вода? Например във вътрешността на една суха луна?

КГ: Има живот на Марс – малки животни, които живеят в дупки в почвата. На Марс също така има растения, подобни на тези в пустинята – много здрави и устойчиви. Има един червен храст с огромни бодли, със заострени листа с бодли накрая, които бяха на лилаво-червени ивици.

ДУ: Ако искаш да отидеш до тези храсти, необходим ли ти е някакъв костюм?     

КГ: Лек костюм, не тежък костюм под налягане.

ДУ: С  прозрачен шлем?

КГ: Да, и с апарат за дишане.

ДУ: Нека за момент да се завърнем на изследователския кораб. Колко хора живееха едновременно с теб на кораба?

КГ: В даден момент там, където аз бях назначен, можеха да се поберат до 24 души. Бройката варираше между 18 и 24.

ДУ: И всички спяхте в едно помещение, като военните?

КГ: Да. И леглата ни бяха вградени в стените. Сядаш в леглото си, вдигаш една разделителна преграда и имаш една малка етажерка за личните ти вещи.

ДУ: Цикълът бе на 24 часа, както на Земята по отношение измерването на времето?

КГ: Да.   

ДУ: И те осветяваха кораба, за да сигнализират на тялото в съответствие на този 24-часов цикъл?

КГ: Те се опитваха да поддържат циркадния цикъл, както и шумановия резонанс и всичко, на което е свикнал човешкият организъм, по здравословни причини.

ДУ: Някои хора работеха ли на нощни смени?

КГ: О, да, да. Дежурства имаше непрекъснато.

ДУ: Откъде вземахте вода? Очевидно на Земята водата е резултат от хидрологичен цикъл.  В момента на Земята водата е в недостиг, с тази суша в Калифорния. Как я осигурявате в космоса?

КГ: В Слънчевата система няма недостиг на вода. И когато си на борда на един кораб, нека го кажем по този начин, всичко се рециклира.

ДУ: Значи целият кораб е проектиран да рециклира всичко?

КГ: Той е една много затворена система, самоподдържаща се система.

ДУ: Там всички ли сте вегетарианци, или имате възможност да ядете месо? С какво се храните?

КГ: Качествата им вече се измениха, но тогава там имаше репликатори, които произвеждаха определен набор от ястия. Имаше също хидропонни сектори, където отглеждаха пресни храни.

ДУ: Можеше ли например да натиснеш бутона на репликатора за чийзбургер и да получиш чийзбургер?

КГ: Не беше точно така. Можеше да натиснеш бутона и да получиш задушено месо или нещо подобно.

ДУ: Кои бяха любимите ти неща, които произвеждаше репликаторът? Можеш ли да изброиш …

КГ: Много често ядях задушено месо и картофено пюре.

ДУ: Задушеното месо беше ли достатъчно убедително? Имаше ли вкус на истинско задушено месо?

КГ: Да, вкусът му беше истински.

ДУ: И се получаваше с подходяща температура? Не трябваше да го загряваш, след като веднъж е произведено?

КГ: Не, получаваше се горещо.

ДУ: Можеше ли да видиш как храната се формира вътре в репликатора през стъкло, или вътре беше тъмно?

КГ: По размери приличаше много на микровълнова печка. Поставяш празната чиния на указаното място, затваряш вратичката, натискаш желания бутон, чува се някакъв шум, след което отваряш и изваждаш чинията с изпускащата пара храна.

ДУ: Какъв беше шумът?

КГ: Подобен на шума на микровълнова печка. Когато репликираш нещо, те го наричаха принтиране.

ДУ: Наистина?

КГ: Да.

ДУ: Този апарат имаше ли си име?

КГ: Принтер.

ДУ: Откъде знаеше какво поръчваш? Имаше някакъв дисплей с меню, от което избираш?

КГ: Ако погледнеш една микровълнова печка, там има определени бутони. И при нас имаше бутони за различни ястия.

ДУ: Можеше ли да си направиш напитка, като лимонада, или плодов сок?

КГ: Да, но това не се получаваше от репликатора. Имаше дозатори за различни напитки.

ДУ: Отглеждахте ли зеленчуците, независимо от репликатора. Например не можеш да си отпечаташ една салата?

КГ: Репликаторите произвеждаха например картофите, но някои от останалите зеленчуци – тях отглеждаха отделно.

ДУ: Ако искаше да имаш салата, тя се получаваше близко до принтера? Имахте ли например хладилник за съхранение на зеленчуците?

КГ: Имаше отделно място, където приготвяха някои неща. Имаше случаи, когато някои уреди не работеха и се налагаше да ядем яйца на прах, консервирани храни или подобни неща. Имаше сектор, където сервираха храна.

ДУ: Какви дрехи носехте?

КГ: Комбинезони.

ДУ: Цял комбинезон?

КГ: Да.

ДУ: Какъв цвят?

КГ: Различни цветове. Понякога сини, понякога бели … в зависимост от това в кой сектор работиш.

ДУ: Какво обозначаваше белият цвят?

КГ: Не обозначаваше дадена длъжност … когато работех в лаборатория заедно с многознайковците, носех бяло. Когато работех в сектора на комуникациите, не носех бял комбинезон.

ДУ: Ако отидеше в предната част на кораба и вървеше с отмерен ход до задната част, колко време щеше да ти отнеме?

КГ: Не можеше да вървиш по права линия, защото приличаше на лабиринт. Щеше да ти отнеме 35-40 минути да обиколиш всичко, ако се движеше на едно ниво.

ДУ: Как изглеждат стените, когато си отвътре? Какъв е преобладаващият им цвят?

КГ: По-голямата част бяха просто метални. Казаха ми, че много от тези първи кораби са строени от хора, които са строили подводници. Създаваха същото усещане и имаха подобна конструкция. И в случаите, когато възникваха условия за нулева гравитация, имаше дръжки по стените, за да можеш да се придвижваш.

ДУ: Колко високи бяха таваните?

КГ: Вероятно около два и половина метра.

ДУ: Имаше ли няколко палуби, можеше ли да се придвижваш от един етаж на друг?

КГ: Да, имаше няколко палуби.

ДУ: Помниш ли общо колко етажа?

КГ: Аз стоях основно на четири от етажите, но мисля, че те бяха най-малко девет.

ДУ: Имаше ли конкретна класификация, като наименование на всеки етаж?

КГ: Да. Имаше обозначения за всеки сектор. Например Първи етаж и след това 1А, 1Б.

ДУ: Бяха ли различно оцветени, така че да се ориентираш по-лесно?  

КГ: Най-често имаше цветни линии по пода, които отвеждаха на определени места.  Обикновено знаеш къде отиваш по обозначените номерации на вратите.

ДУ: Ти каза, че Съюзът иска да предостави това на човечеството, след като веднъж всичко бъде разсекретено.

КГ: Да, такъв е планът. След като има пълно разсекретяване, след като преминем през съответните съдебни процеси и преодолеем психологическите травми на миналото, тогава всички тези технологии ще бъдат предоставени на човечеството, за да променят из основи живота ни на задлъжнели роби, които работят по 8-9 часа на ден, за да си платят наема, да гледат няколко часа телевизия, да се наспят и да повтарят този цикъл през целия си живот. Ще преминем към напълно различен начин на живот.  

ДУ: Кой ще решава кой да отиде космоса?

КГ: Нямам никаква представа как ще се решава това. По всяка вероятност това ще бъде цивилизация от типа на Стар Трек. Зная, че евентуално ще има туризъм до много места в Слънчевата система. Ще има много нови професии.

ДУ: Знаеш ли дали има достатъчно на брой кораби на разположение на желаещите да пътуват, след като това стане възможно?

КГ: Вярвам, че вече има достатъчно създадени кораби, които бихме могли да използваме за такива невоенни цели.

ДУ: Това бе наистина невероятно. Отново, Кори, бих искал да ти благодаря за всичко това, както и да благодаря на зрителите. Когато започнеш да получаваш толкова много конкретни подробности, доста лесно можеш да разбереш, ако някой не казва истината. Той започва да се колебае, езикът на тялото му се променя … Аз съм разговарял с теб вече толкова дълго време за тези неща и всеки път, когато ти задавам въпроси, научавам нещо ново. Аз съм убеден, че тези неща са ти се случвали и мисля, че има множество доказателства, за да можем да покажем, че думите ти корелират с всичко останало. И отново: аз те считам за герой за това, че излизаш публично с името си и искам искрено да ти благодаря за приноса към човечеството.

КГ: Благодаря.