СЛЕДИ ОТ ДРЕВНИЯ МАРС

 (С) 2016 Превод АТИ

Дейвид Уилкок: В този епизод ще разгледаме по-подробно пътуванията на германците до Марс. По този повод ми се струва, че има някои наистина интересни въпроси, които търсят своя отговор. Един от тези въпроси е свързан с това, че имаме артефакти на Луната, както и артефакти на Марс. Така че ние ще разгледаме каква е връзката между тези артефакти, тъй като германците определено са ги открили и на двете места. Това ще ни помогне да разберем какво са правили всъщност германците на Марс.

Кори, в предишния епизод говорихме относно действията на германците на Луната. Как мислиш, че те са постигнали това, ако свържем действията им с Древната раса на основателите? Имало ли е руини, останали от присъствието на Древната раса на основателите, които германците са успели да открият, когато за първи път са стъпили там?

Кори Гууд: Да, такива руини има из цялата Слънчева система, както и под повърхността на нашата планета.

ДУ: Какви конкретни руини, останали от Древната раса основатели, са открили те на Луната?

КГ: Мисля, че някои от най-значителните, които ти и други бихте намерили за интересни, са някои древни постройки, които очевидно са били построени за раса от много високи същества, освен ако това са били същества, които са обичали доста високи помещения и високи входове към тях.

ДУ: Когато казваш „много високи“, каква е била приблизителната височина на тези хора?

КГ: Някои места за сядане говорят за същества, високи 20-25 метра.

ДУ: Същества високи 20-25 метра?

КГ: Да.

ДУ: Когато казваш „места за сядане“ или каменни столове, как изглеждат те? Има ли нещо подобно, което можем да видим на Земята?

К.Г. Те ги наричат тронове, но те не са били такива. Имаше редове от такива места за сядане покрай стените, обърнати към стените, и предполагам, че най-близката аналогия би била със столовете в една тронна зала в някой от по-старите замъци, при което столовете са обърнати към стените.

ДУ: Тези места за сядане са били просто съвсем елементарни, издялани от камък, или с някакъв по-специален дизайн? Естетически как изглеждат?

КГ: Някога са имали надписи, емблеми и символи, но някой по някаква причина ги е изстъргал и отстранил – и това е навсякъде в тези съоръжения, където има следи от надписи и изображения. Те са били изтрити, като че ли … казват, че победителят винаги (пре)написва историята. Може би други извънземни групи са пристигнали хилядолетия по-късно и са решили, че искат да напишат своята история и да останат известни като богове. И те са изтрили написаното.

ДУ: Тези столове са били просто изрязани в планината, подобно на това, което виждаме в Маунт Ръшмор*), или са се намирали в някакви помещения?

*) Става дума за известния скален монумент с главите на четирима американски президенти в щата Южна Дакота. – Бел. прев.

КГ: Те бяха в помещения. И това бе една много напреднала технология – очевидно манипулирана материя, технологично манипулирана материя.

ДУ: Би ли описал как изглежда едно такова помещение? Таванът му прилича ли на купол? Долепено ли е встрани на планината, или е под земята? Къде всъщност се намират тези помещения?

КГ: В момента това са структури предимно покрити с лунен прах и остатъци от метеорити. Те са били там от много дълго време. За да бъдат видени, част от тях трябва да бъдат изровени от прахта. Може би 10% са на повърхността, но и те е трябвало да бъдат разравяни. Те са ги разравяли и са проверявали съдържанието им.

ДУ: Има ли такива структури на светлата за нас страна на Луната и на тъмната й страна?

КГ: Те са навсякъде.

ДУ: Сградите правоъгълни ли са, или кръгли? Каква бе формата, подсказваща, че заритата от праха и отломките сграда, не е поредната неравност на лунната повърхност?

КГ: Тези сгради имат най-различна форма, изработени са от различни материали, в това число и от вече споменатия прозрачен подобен на алуминий материал, от който са изработени както цели сгради, така и отделни техни части.

ДУ: Възможно ли е да се вижда през стените на тези постройки след разравянето им от лунния реголит?

КГ: Да.

ДУ: Уха. Ричард Хогланд говори надълго и нашироко за това, което той вярва, че са стъклени куполи на Луната и че е възможно те да бъдат херметизирани и вътре да се отглеждат растения и дървета. Срещал ли си данни за съществуването на стъклени куполи?

КГ: Има най-различни стъклени съоръжения, които са предимно разрушени.

ДУ: В това число и куполи?

КГ: В това число куполи и кули.

ДУ: Когато казваш „разрушени“ – от кого?

КГ: Възможно е от катаклизми. На Луната има много неща, оставени, за да напомнят за водена голяма война. Има и доста други материали, които са били оставени много по-отдавна. Океаните от време, за които говорим тук, са главозамайващи. И броят на различните групи и раси, които са допринесли за разпръснатите по повърхността различни останки и съоръжения, е също главозамайващ.

ДУ: Нека говорим за сходствата между това, което сме открили на Луната, и откритото на Марс. Защото германските учени … защото не всички от тях са били нацисти, когато са отишли на Марс … те открили ли са подобни структури като тези, които сме видели на Луната?

КГ: Да. Тези древни раси основатели и други раси, дошли в Слънчевата система в течение на времето и воювали за контрол върху Слънчевата система, са контролирали, губили са контрол и отново са се завръщали хилядолетия по-късно. Това е продължавало в продължение на хилядолетия. Техните постройки са открити из цялата Слънчева система. Нашата Слънчева система изобилства от древни археологични обекти.

ДУ: Ти спомена преди за един голям портал, който достига до други галактики и който е точно извън нашата Слънчева система.

КГ: Има един портал, който е част от галактическата мрежа, и нашата Слънчева система е една много съблазнителна област. Да, и тази система от портали се простира не само до други галактики, но и до други звездни системи в собствената ни галактика.

ДУ: Значи ние се намираме в нещо като много луксозна област.

КГ: Да.

ДУ: Тогава би ли казал, че Слънчевата ни система е била много повече колонизирана и има по-дълга история от повечето цивилизации, които биха се намирали в една по-рядко населена област?

КГ: Казвали са ми, че ние сме нещо като оазис на един копринен космически път.

ДУ: Наскоро НАСА обяви, че някога Марс е имала океан дълбок около два километра, който е покривал поне половината от повърхността в северната половина. Това заявява НАСА. Защо мислиш, че те казват това?

КГ: Мисля, че достигаме до един момент от развитието на човешкото съзнание, когато става доста смешно да се опитват да крият това, което е пред очите ни, когато погледнем към Марс. Много хора са виждали сателитни снимки на Земята, сателитни снимки на Марс и ако ги сложиш едни до други, от геологична гледна точка е доказано, че те показват един и същ вид активност.

ДУ: Ти срещал ли си информация, която да показва, че някога Марс е приличала повече на Земята?

КГ: Да.

ДУ: Преди си споменавал, че Астероидният пояс представлява останки от разрушена планета. Хогланд (Richard Haugland) и други са правили изследвания, според които някога Марс е била луна на тази планета. Срещал ли си нещо подобно?

КГ: Според интелигентните таблети, това показват разследванията – че някога Марс е бил сателит на една супер Земя, съществувала на мястото на Астероидния пояс.

ДУ: По онова време Марс имала ли е също океани?

КГ: Там е имало океани и много гъста атмосфера, която е била отвята по време на същото събитие, което е променило настоящата й орбита и е създало Астероидния пояс.

ДУ: Когато погледнем работите на астрономи като Dr. Thomas Van Flandern, изследвал това, което наричаме Хипотеза за експлодиралата планета,

виждаме, че половината от Марс е напълно покрита с кратери. Другата половина е твърде гладка. Мислиш ли, че това се дължи на астероиди, ударили повърхността на Марс при експлодирането на планетата? Откри ли нещо, което подсказва, че това се е случило?

КГ: Да. И тук ние можем да се впуснем в доста подробности. На половината от повърхността на Марс има много натрошен кварц и депозити. И половината от Марс е положително електрически заредена. Другата половина е отрицателно заредена. Поради това, което се е случило по време на онова събитие, в момента планетата е по същество един гигантски кондензатор.

ДУ: Хм. Така че ние имаме тази голяма, огромна планета, която е притежавала един обитаем свят с океани. И около нея е имало една луна, която се е превърнала в Марс такъв, какъвто го познаваме, който също е бил обитаем. Срещал ли си информация, която да подсказва за съществуването на враждебни една на друга цивилизации на всяка от тези сфери? Или всичко е било част от една по-голяма цивилизация? Известно ли ти е нещо такова?

КГ: Аз видях събрана в най-големи подробности научна информация. Тук достигаме до тайното правителство на Земята, или Илюминатите, и религиозните идеи за това, което се е случило. Те са създали най-различни митове за това, което се е случило и как се е случило, и те вярват в това толкова пламенно, колкото всеки друг вярва в своята религия.

ДУ: Ти каза преди малко, че тези постройки върху Луната … ние говорихме за огромни столове от камък и за различни сгради, заровени под повърхността, и ти каза, че са били положени известни усилия за заличаване на надписи и изображения върху тях. Откриваме ли подобни структури на Марс?

КГ: Да, из цялата Слънчева система, и всички те са били третирани по един и същи начин.

ДУ: Дали тези структури са били построени, когато на Марс все още е имало океани, преди да е бил засегнат от експлодиралата планета?

КГ: По този въпрос нямам ясни спомени и не искам да се впускам в спекулации, но изглежда е било така.

ДУ: Колко архитектура има на Марс? Колко неща има там, които да говорят за това, че там е имало напреднала цивилизация?

КГ: Болшинството от нещата са или под повърхността, или са наистина разрушени. Повърхността на Марс е претърпяла такава огромна катастрофа. Изглежда, че една шокова вълна е обиколила многократно тази планета. Геологията й е направо ликвидирана. Всичко е една голяма бъркотия.

ДУ: Добре, нека говорим сега относно Седония, областта, за която говори Ричард Хогланд, изобразеното лице и това, което прилича на пирамида в близост до него.

КГ: Аз видях пирамидите.

ДУ: Какво искаш да кажеш с това „аз видях пирамидите”?

КГ: Видял съм петстенни пирамиди. Видях пирамиди.

ДУ: Но ние всички сме виждали снимки на това.

КГ: Летял съм отгоре и видях пирамиди …

ДУ: Наистина?

КГ: … които бяха частично заровени в нещо като кал или утайка. Или не съм летял над областта, където се намира лицето, или не съм го видял. Не съм виждал лице.

ДУ: Виждал ли си страните на пирамиди, които изглеждат като изваяни от камък? Или всичко е било покрито донякъде с отломки?

КГ: Част от тях стърчат над отломките, но бих казал, че повечето са зарити. Те са доста по-големи, отколкото хората си мислят, защото са покрити с тиня.

ДУ: Спомням си, че един свидетел – Даниел, ми каза, че е виждал снимка на астронавт, който маха с ръка, застанал до една пирамида на Марс, и че е имало една много ясна права линия, очертаваща единия ръб на пирамидата. Така че изглежда ти потвърждаваш, че има някои пирамиди, чиито ясни очертания могат да бъдат видени над повърхността.

КГ: Там очевидно имаше пирамиди.

ДУ: Уха. О кей, така че германците са отишли на Луната и ти казваш, че те са отишли и до Астероидния пояс, както и до Марс. Тогава каква е последователността? Те всичко това по едно и също време ли са направили? Как са подходили?

КГ: Те първо са отишли до Луната. След няколко неуспешни опити са установили своя база на Луната. След това са отишли на Марс. След това са построили друга временна база на Марс, след което и една по-голяма база на Марс.

ДУ: О кей, нека тогава направим малка пауза. Германците отиват на Марс. В този момент от нашата история НАСА все още не е стъпила на Марс. За коя година говорим, в която германците са стъпили на Марс?

КГ: Всичко това се случва в края на 30-те и началото на 40-те на миналия век.

ДУ: Дали те са търсили конкретно археология?

КГ: Само зная, че са търсили възможности за установяване на бази извън Земята, както и бази на Земята в необитаеми райони или извън достъпа на земната цивилизация.

ДУ: Как са могли да дишат в тези кораби? Това било ли е част от извънземна технология, която им е била дадена, за да могат да извършват продължителни пътувания и да не се налага да се завръщат обратно тук?

КГ: Да, те са били разработили някои от своите супер подводници. Те вече са били започнали да разработват системи за пречистване на въглеродния двуокис и кислородни дихателни системи със затворен цикъл. Те са били започнали да разработват тези системи от известно време. След като обаче са започнали съвместни разработки с тези извънземни групи, те са удвоили напреднали технологии, които са им дали не само възможност за електро-гравитационно пътуване, но също и възможности да създават изкуствена гравитация, както и да контролират средата си, така че да се чувстват комфортно да живеят далече от Земята.

ДУ: Те пътували ли са между Замята и Марс? Или са имали някаква космическа станция помежду им като снабдително депо?

КГ: Те са пътували от Земята до Луната и от Луната до Марс, така както сме планирали и ние.

ДУ: И каква е продължителността на такова пътуване? Например ако пътуваш от Луната до Марс, колко време им е отнемало на основа на онези технологии от 30-те?

КГ: Трябва да е било е въпрос на часове. Нямам представа точно колко.

ДУ: Това е било тогава, докато сега сигурно е по-бързо?

КГ: Сега е въпрос на минути.

ДУ: Уха. Да кажем, че сега гледаме от повърхността на Марс. Някои изследователи казват – и Хогланд е един от тях, че оригиналните снимки на Викинг не са отразили точно цвета на небето и че то всъщност не е червено, а синьо, както на Земята.

КГ: Да, те са били включили червен филтър. Но трябва да разбереш, че има периоди от време, в зависимост … нещата на Марс са много динамични. Има периоди, когато небето е червено. Има толкова много прах във въздуха, особено ако си в екваториалните области. Колкото повече се приближаваш към полярните зони, толкова по-малко са атмосферният пясък и отломките. Има и северно сияние. Има червеникаво-розово небе, в зависимост от периода на деня, залеза, изгрева. През деня обаче има нещо като пурпурно синьо небе, но има и периоди, в които небето, поради всички тези бури, е изпълнено с червен пясък и е червено.

ДУ: Въздухът на Марс годен ли е за дишане на някои места?

КГ: На Марс не е препоръчително да се диша където и да е. В северните и южните области се диша по-лесно. Прилича обаче все едно, че си на връх Еверест. Кислородът е малко. Барометричното налягане е много, много ниско. Трябва ти лек, защитен костюм и обикновено апарат, който да те снабдява с малко кислород.

ДУ: Много интересно. Преди каза, че Луната е гъсто населена с различни раси. Има ли спътници в орбита около Марс, или космически платформи с оръжейни системи, които ще стрелят по теб, ако се опиташ да слезеш на тази планета? Какво са направили германците – просто са кацнали на повърхността? Или са срещнали някаква съпротива?

КГ: Не зная дали са срещнали съпротива. Вярвам, че в онзи момент вече са сключили някакъв съюз. И вярвам, че хората или групата, с която са сключили съюз, са били тези, които са могли по принцип да стрелят срещу тях.

ДУ: Разбирам.

КГ: Около Марс обикалят две малки луни.

ДУ: Фобос и Деймос, нали?

КГ: И има много съвременни спътници, които обикалят като луди около Марс.

ДУ: Наистина? Казваш спътници построени от съвременни хора?

КГ: Съвременни хора. Съвременни хора, обитаващи Марс.

ДУ: Наистина? Хора родени на Земята, които са мигрирали на Марс и са построили тези спътници? Това ли казваш?

КГ: Хора, които може да са потомци на хора, родени на Земята.

ДУ: И казваш, че е пълно с изкуствени спътници?

КГ: Да, около Марс има много изкуствени спътници.

ДУ: Уха.

КГ: И някои от тях са оръжейни системи. Много от хората там са потомци на германските групи, основали първите колонии на Марс, които са се разраснали, след като германците са завзели военно-промишления комплекс на САЩ. Тези колонии са се разпрострели по цялата планета. И много от хората там сега са техни потомци.

ДУ: Искам да се завърна към това, но ти спомена за Фобос и Деймос. За хора, които са изследвали тази информация в Интернет и които наистина познават Марс, е общоизвестно, че двете луни са прекалено близо до планетата и че също така се движат много бързо по своите орбити. Предполагам, че някои хора като Хогланд също са казали, че съдейки по техните характеристики, те са кухи. Така че какво представляват Фобос и Деймос? Те просто луни ли са? Или там става и нещо друго?

КГ: Фобос е смачкан, една смачкана сфера.

ДУ: Наистина? Значи някога е била напълно кръгла сфера?

КГ: Някога е била напълно кръгла сфера.

ДУ: Уха.

КГ: И в единия край има отвор.

ДУ: Значи тези от НАСА не ни показват това? Те определено обработват някои неща с Фотошоп.

КГ: Наистина не съм гледал снимките на НАСА, но зная, че НАСА обработва с невероятна бързина снимки на Марс, на Луната и на останалите планети. Така че си представям, че има много неща, свързани с Фобос, които те обработват с Фотошоп или представят извън фокус. 

ДУ: Добре, едно от странните неща (и аз си го представям чудесно наум и ще покажем това на екрана) на Фобос има тези дълги, успоредни прави линии, които са в една и съща посока. И има и други, които са на 90 градуса спрямо тях.

КГ: Да, те са като планински хребети.

ДУ: Какво мислиш, че представляват?

КГ: Точно както на нашата Луна … но това ни отвежда към една цяла друга тема. Нашата Луна … е една изкуствена структура. Отгоре на това има стотици, стотици метри реголит и метеоритни отломки, натрупани в продължение на хилядолетия. А Фобос има собствено гравитационно поле и то привлича отломки. И под тези отломки има една супер структура.

ДУ: Германците показали ли са първоначален интерес към Фобос, ако там има отвор, през който може да се влезе навътре? Те направили ли са това, когато за първи път са се озовали там?

КГ: Не съм виждал такава информация.

ДУ: Какво ще кажеш за Деймос? Спомена, че Фобос е смачкана сфера, което предполага, че вътре има доста празно пространство. Деймос също ли представлява нещо повече от обикновена луна?

КГ: Не съм чел нищо, което да казва, че е изкуствен. Така че е възможно да е естествен обект, привлечен в орбита по време на този катаклизъм, случил се много отдавна.

ДУ: Първо, в момента има ли течна вода на определени места по повърхността?

КГ: Марс притежава много странен годишен цикъл. В определени периоди водата, която е на повърхността под формата на лед, се втечнява.

ДУ: Наистина?

КГ: Но не за дълго. Никога не съм видял информация относно езера или малки океани в съвременната ера. Никога не съм летял над водни пространства, нито съм виждал водни пространства.

ДУ: О кей. Германците планирали ли са да използват местни материали, за да построят устойчива база, когато са пристигнали там? Тяхното намерение винаги ли е било такова?

КГ: Да. Както и при Луната, те са планирали да пренесат определени ресурси на Марс, вар и всички останали необходими неща, за да ги смесят с местните суровини, за да изработят бетон и всичко необходимо за построяването на тези структури, които след това са могли да херметизират и използват като временен подслон. В началото е трябвало да направят твърде много курсове, за да докарат материали и хора. Това е било в началото, когато за транспортиране са използвали портали. И в този ранен период те са използвали порталите за превозване на материали, но не и за хора или органични неща.

ДУ: Срещали ли са проблеми с увреждането на организмите?

КГ: Да, това ги е убивало по много ужасен начин.

ДУ: Разбирам.

КГ: До момента, в който са открили правилния начин да го правят, с помощта на някои от онези извънземни групи, с които са се обединили.

ДУ: И в коя година според теб те са започнали да използват портали за пренос на материали?

КГ: Те са знаели как да правят това и са го правили в 30-те и 40-те години на миналия век.

ДУ: Уха. Това е доста преди Филаделфийския експеримент.

КГ: Точно така. И ти виждаш колко зле се е получило това с хората.

ДУ: Абсолютно.

КГ: Едва през 50-те те са били в състояние да превозват редовно хора, без да ги нараняват. Мисля, че те са наричали това темпорална деменция. Те са пренасяли хората невредими оттук до Марс. Тези хора са изглеждали добре, но след няколко дни са започвали да страдат от някакъв вид деменция, която са наричали темпорална деменция. И германците са работили много върху това, което ни е помогнало да извършваме това правилно, като са работили съвместно със своите  извънземни съюзници.

ДУ: Толкова е невероятно да си представим, че когато германците са се озовали там, вече е имало артефакти, като пирамиди. Те доколко са се интересували от това да се настанят в съоръжения, които вече са били там, и доколко са се  опитвали просто да строят нови неща?

КГ: В началото е било въпрос да завземат определена територия. Както сме правили и ние, те са картографирали Марс и са очертавали своя територия. Те са имали доста данни за географията на Марс, както прочетох на тези интелигентни таблети. И това е била информация, която е много техническа, но както съм виждал на таблетите, при тях това е било изписано върху хартия. Така че те не са имали особено високо технологичен начин на представяне на нещата.

ДУ: Значи първоначално германците не са разполагали с тези интелигентни таблети и както каза преди, данните, получени от техните геодезични изследвания, са били напечатани на документи.

КГ: Правилно. Виждал съм и някои стари снимки от стари 35-милиметрови камери, или каквото там са използвали.

ДУ: Виждал ли си фотографии на интересно изглеждащи руини от стари цивилизации, които те са видели?

КГ: Да, снимки на руини и въздушни снимки на области, на огромния вулкан …

ДУ: Олимпус Монс.

КГ: Олимпус Монс. Съществуват тунели от преминавалата лава, които са 10 пъти по-големи от тези, които имаме тук. И те предоставят идеални възможности да бъдат запечатани и за създаване на атмосфера вътре в тях.

Така се получава една лесно постижима готова база. Това е една силно желана област за създаване на бази и германците са искали да я завземат. По-късно съвременните космически групи са искали да я оползотворят, но тези тунели са били вече окупирани от една друга група. Тя е била многобройна и се е отбранявала жестоко.  

ДУ: Наистина? Знаем ли нещо за това как са изглеждали тези групи и откъде са?

КГ: Да, между някои от тези групи има сключени договори. Една от групите са вид рептили, а друга са подобни на насекоми.

ДУ: Очаквах нещо подобно.

КГ: Тази област е силно желана от мнозина.

ДУ: Когато казваш десет пъти по-големи от тунелите лава на Земята, говорим за широчина 7-8 км., дължина 30 или 70 км. …?

КГ: Искам да кажа огро-о-омни. Пред тях това, което имаме на Земята, изглежда незначително.

ДУ: Предполагам, че имаш предвид, че ние не познаваме болшинството от тях.

КГ: Правилно, не познаваме.

ДУ: Защото там вече има изградени огромни градове.

КГ: Това е свързано с големината на вулкана, гравитацията, барометричното налягане на Марс, ето защо са толкова огромни.

ДУ: Значи може да са дълги например 200 или 400 км.?

КГ: Ще трябва да гадая. Не съм виждал никакви точни данни за размерите им.

ДУ: Но при положение, че подобни подземни градове тук, на Земята, могат да поберат вероятно стотици хиляди души, от това, което казваш, се разбира, че там биха могли да се поместят милиони хора.

КГ: В тези лава тунели живеят милиони същества.

ДУ: Уха. И какво правят там?

КГ: Просто си живеят живота. Те имат собствена цивилизация, собствени порядки, собствени общества. Те са много териториални.

ДУ: Имат ли поп звезди? Има ли насекомо еквивалент на Бритни Спиърс?

(Двамата се смеят)

КГ: Не зная много за тях. Много от хората, които са имали за задача да извършват разузнавания на повърхността на Марс, са взаимодействали с тях. Аз не съм го правил.

ДУ: Значи те са оказали съпротива на германците при първото им кацане там?

КГ: Те са взаимодействали твърде много.

ДУ: Германците опитали ли са се да завземат със сила някои от тези тунели?

КГ: Да. Планът е бил да отидат и да завземат част от тези тунели. И са се водили битки, които съвсем не са имали добър край за тях. Даже някои от ранните им бази са били разрушени. Губили са цели първоначални бази.

ДУ: Заедно с персонала – всички са били избити?

КГ: Да. Те също така са избирали погрешни места. Те са построили някои от базите си близо до екватора, след което са открили, че възникващите много често пясъчни бури са били силно електрически заредени. Във всичкия този пясък се натрупва статично електричество и той се движи с много висока скорост.

ДУ: Да, това звучи смислено.

КГ: И минералите вътре в планетата – мисля, че споменах преди, че на едната страна метеоритните удари са причинили кристализация на част от скалите.

ДУ: Точно така, ти каза, че се е формирал шоков кварц.

КГ: И едната страна е нещо като анод – анод и катод на всяка от страните. Така че на повърхността, особено при екватора, се натрупва голям електрически заряд.

ДУ: Да, в това има смисъл. На същия принцип, ако вземеш определени метали и ги поставиш под налягане, и през тях пуснеш електричество, те се намагнитизират. В случая става дума за цялата страна на планетата.

КГ: Възниква проблем, когато строиш една база и имаш всичкото това статично електричество при наличието на светкавични бури, съпроводени с пясъчни бури. Всичко това е създавало електрическо поле, което е разрушавало всичката им електроника.

ДУ: Нещо подобно на коронарни масови изригвания (на Слънцето)? Електромагнитни излъчвания?

КГ: Да, такива неща се случват често.

ДУ: Това означава ли просто, че екваториалната област не става за обитаване?

КГ: Това не е добро място за установяване на колония. Сигурен съм, че те вече са разрешили редица проблеми около екранирането, за да създадат колонии и там. Зная, че сега можем да летим през тези пясъчни бури и да не срещаме никакви проблеми. Но в онези дни, когато предполагам, че германците са кацнали на Скалата Плимут и са търсели своя територия, те са открили, че това място не е било подходящо, особено с технологиите, с които са разполагали по онова време. Те са губили цялото си технологично оборудване. И са установили, че местата близко до двата полюса – около 20 градуса струва ми се, са били най-добри за обитаване.

По онова време много други групи са установявали свои бази. Те е трябвало да открият област, която да обявят за своя и да построят база. И така както хората свързват Марс с война, всички същества там са силно териториални и съответно предполагам войнолюбиви. Но това е част от тяхната култура. Нещо като да сложиш прекалено много риби в един аквариум. И те е трябвало да заявят своя територия и да я отбраняват. Това им е отворило твърде много работа. И не са постигали големи успехи до 50-те, когато са започнали да работят съвместно със САЩ и с военно промишления комплекс, и са разполагали с всички ресурси на САЩ зад гърба си. Тогава са започнали наистина масово строителство и са се превърнали във военна сила на Марс, при което са отблъснали някои от тези групи извънземни, така както американците са направили с коренните жители на Америка. Те са изтикали други групи и са ги превзели. 

ДУ: Игра на съдбата. И така, в една типична година на Земята, нейната ос е наклонена към слънцето и ние имаме сезони, при което става наистина студено и наистина горещо, в зависимост от това къде се намираш и това се променя. Ако строиш в близост до полюсите и си посред зима на Марс, доколко това е поносимо за човека, при положение че Марс е по-далече от слънцето и следователно там ще е по-студено, според това, което знаем от изследванията на Марс, направени от НАСА?

КГ: Със студа е много по-лесно да се справиш. Когато е студено, ти имаш замразена вода под формата на лед. Много по-лесно е да живееш в студа, отколкото в пустинята, където имаш електрически бури през всичкото време. Плюс това атмосферата е доста по-благоприятна в студените области, имам предвид за дишане. Макар съдържанието на кислород да е много малко, в северните и южни полярни области той е повече.

ДУ: О кей. Искаш да кажеш, че тези германски бази са били построени в области, които бихме нарекли арктически?

КГ: Не арктически. Бих казал обикновено около това, което бихме нарекли 20-тия паралел.

ДУ: Имало ли е същества на Марс, които германците са могли да ловуват и ядат? Там има ли някакви животни?

КГ: Да, там има местни животни. Не съм чувал или чел много относно това да са ловували. Сигурен съм обаче, че при тежките условия, при които са попаднали първите заселници, те са ловували каквото са могли да намерят на повърхността. Просто не си спомням да съм чел нещо за барбекюта на марсиански същества.

ДУ: Какви различни същества са открили, когато са се озовали там? Нужно ли е било да ги разравят, или те са на повърхността? Те летят ли?

КГ: Болшинството са ровещи в почвата същества. Има и едно такова малко подобно на прилеп. То копае дупки. Когато строяхме тази наша база, виждахме тези малки дупки. И привечер те излитаха и при всеки плясък с крила се чуваше едно „чиип, чиип, чиип“, докато излитаха. Какво ядат, къде отиваха – нямам представа. След това се завръщаха обратно в дупките си.

ДУ: Как изглеждаха, какви бяха на цвят?

КГ: Бяха тъмни, почти черни и изглеждаха някак груби, с кожа, почти като че ли имаха някаква броня.

ДУ: Представям си, че всяко животно, еволюирало на тази негостоприемна планета, вероятно би имало някаква подобна броня и грубоват вид.

КГ: За учените бе просто интересно, че нещо толкова малко с крила може да лети в такава атмосфера. Те мислеха, че атмосферата не е достатъчно гъста …

ДУ: За да осигури достатъчно подем за крилата.

КГ: Точно така.

ДУ: Колко малко е „малко“? Какъв беше размерът им?

КГ: Малки, подобни на някои от птиците, които летят тук.

ДУ: Добре, колко приличаха на прилепите тук на Земята?

КГ: Текстурата им изглеждаше като на прилеп, а и крилата им изглеждаха като от кожа. Главата и клюнът им приличаха повече като на птица.

ДУ: О, имали са клюн.

КГ: Да.

ДУ: Е, вероятно можем да прехвърлим таксономията на много най-различни същества.

КГ: Не съм видял много. Лично аз съм видял малко неща. Виждал съм растения.

ДУ: Да, ти спомена това. Вече отбелязахме растенията.

КГ: Германците са каталогизирали всичко. На интелигентните таблети прочетох за каталогизирането на множество форми на живот.

ДУ: Имаше ли неща, които изглеждаха като раци или паяци?

КГ: Имаше големи паяци.

ДУ: Колко големи?

КГ: Много големи, колкото половин човек.

ДУ: Моят свидетел Якоб описа как са ги готвели и яли. И каза, че вкусът им е като на раци. Има ли червеи, които да дълбаят почвата, или нещо подобно на стоножки?

КГ: Виждал съм описани големи червеи подобни на копринени буби и такива, които са излизали от дупките си да се греят на слънце, след което отново са влизали под земята.

ДУ: Да, основната форма на живот, за която съм чувал от двама други свидетели, които твърдят, че са били на Марс, са тези много големи червеи, които всъщност са ядели метал. И те са се прикрепвали към стените на техните бази и е трябвало да излизат и да ги бият с пушки подобни на харпуни. Но не са се движели много бързо и не са представлявали реална опасност.

КГ: Да, те изглеждаха почти като ларви, големи, подути подобни на червеи, които се окопаваха в почвата.

ДУ: Имаше ли някакви местни обитатели, еволюирали на Марс, които винаги са били там?

КГ: Има една група, която бе много неуловима, и аз никога не съм ги видял, но съм чел за подобни на хора същества, живеещи в пещери, които са носили някакви роби, но са били много неуловими и са странели от всички.

ДУ: Да, аз съм чувал и от други за коренно население на Марс. Знаеш ли нещо за тяхната височина и външен вид?

КГ: Това звучи доста като някой филм, но те вероятно са изглеждали почти като нас, но много червени на цвят. И те претендират да са коренни жители на Марс. Не зная дали това е вярно, или не.

ДУ: Да, няма как да знаем това.

КГ: В интелигентните таблети имаше много малко написано за тях. Те са били доста потайни. И всеки път, когато космическата програма е построявала нова колония близо до една от техните цивилизации, всички те са се измествали.

ДУ: Наистина?

КГ: Да, и са стояли съвсем надалече.

ДУ: И не са били нападателни?

КГ: Не. Според това, което знам, те са били нетипични марсианци, много миролюбиви. Те са искали да бъдат напълно отделени от всички други обитатели.

ДУ: Добре. Това е една твърде удивителна информация. Ще се завърнем следващия път с още много относно Марс, тук в серията Космическо разкритие, защото вие трябва да знаете. Аз съм Дейвид Уилкок и благодаря, че бяхте с нас.