Предговор

Преди петстотин години няколко смели изследователи пресякоха един океан в търсене на нова земя – тайнствена земя, скрита сред един неизследван океан. Много хора счетоха това пътуване за загуба на време и ресурси. В крайна сметка модерната цивилизация бе процъфтявала векове без този вид изследвания.

Противно на всички очаквания, тази шепа изследователи се впуснаха напред и изгарящото ги желание за открития ги тласна в неизвестното. Те изоставиха удобствата на дома, за да се впуснат в пътешествие отвъд границите на познатите хоризонти. Изправени лице в лице със своите страхове и съмнения, a и с тези на обществото, те продължиха своя път и накрая постигнаха желаното откритие.

Днес срещаме същия вид изследване – един непознат океан от енергия, очакващ да бъде покорен от индивиди, които притежават далновидността и куража да отидат отвъд границите на физическите си хоризонти. Както и в миналото, въображението на изследователя трябва да отиде отвъд познатия бряг. Както и в миналото, изследователят трябва да притежава вътрешния подтик и решителност да пътува отвъд известните на обществото и науката граници. Той или тя трябва да пътува сам/а, далеч от масите, които са се вкопчили в твърдата сигурност на земята.

Както и в миналото, изследователите са водени от едно нещо – нуждата да открият за себе си, защото всичко по-малко от знанието от първа ръка означава примирение с вярванията и допусканията на привързаните към земята.

Днес всеки от нас има възможност да отиде отвъд физическия бряг и да стане изследовател. Това велико приключение е на разположение за споделяне от всички нас.

ГЛАВА 1

Първи пътешествия

Най-красивото преживяване, което можем да имаме, е среща с мистериозното. Това е фундаменталната емоция, която стои в зародиша на истинското изкуство и истинската наука. Този, който не я познава и е престанал да се удивява и възхищава, е по-скоро жив умрял и очите му са замъглени.

Алберт Айнщайн написа тези думи преди много години и те са се запечатали завинаги в ума ми. Преди двадесет години твърдо вярвах, че физическият свят, който виждаме и усещаме, е единствената реалност. Вярвах на това, което виждаха очите ми – животът не притежаваше скрити тайни, а само безкрайни форми на жива и умираща материя.

Фактите бяха ясни; нямаше данни и доказателства за нефизически светове или за продължаване на съществуването ни след смъртта. Поставях под съмнение интелигентността на всеки достатъчно слабоумен да приема нелогичните понятия за задгробен свят, Бог и безсмъртие. Според мен това бяха измислици за утеха на слабите и за манипулиране на масите. За мен животът бе прост за разбиране: светът се състоеше от твърда материя, а форми и понятия за живот след смъртта и за отвъдното бяха неудачни човешки опити за създаване на нереална надежда.

Притежавах арогантното познание на човек, който съди за света само по физическите си сетива. Подкрепях изводите си с убедителните наблюдения, осигурявани от науката и техниката. В крайна сметка, ако там имаше нещо мистериозно, науката със сигурност щеше да го узнае.

Моите твърди убеждения за реалността и живота продължиха да съществуват до юни 1972 година. По време на среща с мой съсед, разговорът ни се насочи към възможността за живот след смъртта и съществуването на задгробен свят. Аз защитавах убедително агностичните си възгледи. За моя изненада съседът ми не оспори моите изводи, а вместо това ми разказа за преживяване, което бе имал преди няколко седмици. Една вечер, точно когато се унасял в сън, бил шокиран да открие, че плува над тялото си. Напълно разбуден и в съзнание, той се изплашил и моментално паднал обратно във физическото си тяло. Той възбудено ми обясни, че това не било сън или негова измислица, а съвсем съзнателно преживяване.

Заинтригуван от тази случка, реших да изследвам сам това странно явление. След няколкодневни изследвания открих множество описания на преживявания извън тялото в миналото. След допълнително търсене открих книга по темата, която описваше как могат да бъдат предизвикани преживявания извън тялото. Всичко това изглеждаше много странно и реших, че книгата е резултат на прекалено развито въображение.

Все пак от любопитство реших да опитам един от методите за излизане от тялото преди сън. След многократни ежедневни опити започна да ми става малко смешно. За три седмици единственото нещо извън нормата, което установих, бяха по-ясни спомени от сънищата ми. Ставах все по-убеден, че цялата история не е нещо повече от интензивни и ясни сънища, стимулирани от така наречените техники за напускане на тялото.

След това, една нощ около единадесет часа, се унасях по време на една от техниките за напускане на тялото и започнах да сънувам, че седя на една маса заедно с няколко души. Те всички ми задаваха въпроси, свързани с моето самоусъвършенстване и състояние на съзнанието ми. В този момент от съня започнах да се чувствам силно замаян и една странна скованост, подобна на тази причинена от новокаин, започна да завладява цялото ми тяло. Тъй като не бях в състояние да държа главата си изправена, припаднах и ударих глава в масата. Изведнъж се оказах буден, напълно в съзнание, лежейки в леглото с лице към стената. Можех да чуя странно бучене наоколо и се чувствах някак различно. Протегнах ръка към стената пред себе си. Гледах с изумление как ръката ми буквално навлезе в стената. Можех да почувствам вибриращата й енергия и като че ли докосвах самата й молекулярна структура. Едва тогава бях поразен от реалността на случващото се. „Господи, аз съм извън тялото си”. Възбуден, единствената ми мисъл бе: „Това е истина. Господи, това е истина!”

Лежейки в леглото, гледах ръката си в изумление. Когато се опитах да свия юмрук, чувствах натиска на свитите си пръсти, усещах ръката си напълно солидна, но виждах и усещах физическата стена пред мен като плътен, подобен на мъгла материал с форма.

Решен да стана, започнах да се придвижвам без усилия към края на леглото, като умът ми се опитваше да схване случващото се. Изправен, бързо опипах ръцете и краката си, проверявайки дали тялото ми е плътно и за моя изненада бях съвсем плътен и съвършено истински. Обаче около мен познатите физически обекти в стаята вече не изглеждаха изцяло реални и твърди. Вместо това, те изглеждаха като триизмерни образи. Поглеждайки надолу, забелязах някакво тяло в леглото си. Удивен установих, че това бе спящата форма на физическото ми тяло, мълчаливо обърната с лице към стената.

Когато фокусирах погледа си към по-отдалечения край на стаята, стената като че ли бавно избледня и изчезна. Пред мен можех да видя едно широко, зелено поле, което се простираше далеч отвъд стаята ми. Оглеждайки се встрани, забелязах човешка фигура, която ме наблюдаваше от около три метра разстояние. Това бе висок човек с тъмна коса, брада и червена роба. Стреснат от присъствието му се уплаших и моментално сe „върнах обратно” във физическото си тяло. С едно потръпване бях отново в тялото си и странното чувство на изтръпналост избледня, след като отворих очи. Възбуден седнах и умът ми се пръскаше от осъзнаване на току-що случилото се. Знаех, че това бе абсолютно реално, не сън или въображението ми. В случилото се бе взело участие пълното ми будно съзнание.

Изведнъж всичко, което някога бях учил за съществуването си и за света около мен, трябваше да бъде преразгледано. Винаги сериозно се бях съмнявал, че има нещо отвъд физическия свят. Сега целият ми светоглед се промени. Сега с абсолютна увереност знаех, че съществуват други светове и хора като мен би трябвало да ги обитават. Най-важното бе, че сега знаех, че физическото ми тяло е временно превозно средство, обитавано от истинския аз, и че с практика можех да се отделям от него по желание.

Възбуден от откритието си, грабнах писалка и лист хартия и описах точно случилото се. Куп въпроси изпълваха ума ми. Защо огромното мнозинство от хората нямат понятие от това явление? Защо различните науки и религии не го проучват? Възможно ли е този невидим свят да е „отвъдното”, споменавано в религиозните текстове? Защо правителството не изследва този очевиден паралелен енергиен свят? Възможно ли е нашата свръх зависимост от физическите сетива да ни е накарала да пренебрегнем един невероятен източник на изследване и открития?

Когато първоначалният шок от първото ми преживяване отмина, си дадох сметка, че животът ми никога повече няма да бъде същият. Колкото повече разсъждавах върху значимостта на преживяването си, толкова повече осъзнавах огромното му значение. Всичките ми агностични убеждения бяха пометени за една нощ. Знаех, че трябва да преоценя всичко, което бях научил още от детството си, всичко, което считах за истина. Удобните ми заключения относно науката, психологията, религията и моето съществуване бяха очевидно основани на непълна информация. Чувствах се възбуден, но също така и смутен – познатите ми схващания за реалността вече не важаха. Чувствах една все по-нарастваща празнота. Когато се опитах да разкажа на приятели за преживяването си, те го намираха прекалено странно, за да бъде прието на сериозно. През 1972 година терминътпреживяване извън тялото даже още не съществуваше. По онова време най-популярното описание бе астрална проекция. Никой от познатите ми не бе чувал за астрална проекция и ако кажех някому, че съм напускал тялото си, те моментално решаваха, че вземам опиати и че съм изгубил ума си. Бързо открих, че трябва да запазя преживяванията за себе си, ако не искам да ме гледат с недоверие и даже с присмех.

След първото ми преживяване извън тялото в ума ми нахлуха безкрайни възможности и въпроси.

Отчаяно се нуждаех от информация и напътствия и прекарах няколко седмици в библиотеки и книжарници, търсейки всичко, което можеше да се намери на тази тема. Скоро открих, че наличното е много малко – само няколко книги, като част от тях бяха отпреди десетилетия и изчерпани. Към края на юли 1972 г. разбрах, че трябва да разчитам на себе си.

Реших да се съсредоточа върху едната техника, с която бях успял първия път. Тя включваше визуална представа в момента, в който се унасях за сън, на физическо място, което познавах добре. Както преди, представях си дневната на майка ми с възможно най-големи подробности. Отначало изглеждаше трудно, но след няколко седмици можех да видя в съзнанието си подробностите от стаята с увеличаваща се яснота – мебелите, десена на тъканите – даже малките дефекти по дървото и боята започнаха да се избистрят в ума ми. Разбрах, че колкото повече си представях как взаимодействам с физическите предмети, толкова по-подробни ставаха образите в съзнанието ми.

Практикувайки по този начин, се научих физически да се разхождам из стаята и да запомням конкретни детайли. Узнах също така значението на това да „почувствам” околната среда с ума си – усещането на килима под краката ми, усещането при седене върху даден стол, ходене, палене на лампата даже отваряне на вратата. Колкото по-детайлни ставаха усещанията и образите в съзнанието ми, толкова по-ефективни ставаха резултатите. Макар в началото да бе трудно, след известно време изпитвах удоволствие от предизвикване на живите образи в съзнанието си. Тогава реших да започна да водя дневник на своите преживявания извън тялото.

6 август, 1972 г.

Събудих се в 4 ч. сутринта след три и половина часа сън и започнах да чета книга за преживявания извън тялото. След като четох около 15 минути, ми се приспа и реших да си представя всекидневната на майка ми. Избрах това, защото ми бе извънредно познато. В стаята има няколко предмета, които бях изработил в гимназията: метален пепелник, дървена подпора за вратата и акварел на океана. Докато си представях наум стаята, бавно насочих вниманието си към предметите, които бях изработил. Възможно най-ясно визуализирах как се разхождам из стаята, разглеждам мебелите и нещата, които бях изработил. Докато се фокусирах върху тези предмети, започнах да виждам стаята учудващо добре. Отмествах фокуса си от предмет на предмет и си представях как ги докосвам. Докато бях умствено погълнат от усещанията си и гледките в дневната, се унесох в сън.

В следващите секунди бях разбуден от силни вибрации и бръмчащ звук из цялото си тяло. Като че ли бях в средата на реактивен двигател и тялото и умът ми щяха да се разпаднат на парчета. Шокиран и уплашен от интензивността на вибрациите и шумовете, прескочих обратно в тялото си. Когато отворих очи, разбрах, че съм напълно вцепенен и че странно изтръпнало чувство е обхванало тялото ми.

През следващите няколко минути нормалните ми физически усещания бавно се завърнаха. Не можех да повярвам в интензивността на вибрациите.

Лежах в леглото и се чудех какви са тези вибрации и звуци и какво ги причинява. Знаех, че това не са физически усещания. Само предполагах, че те някак са свързани с моята нефизическа форма, евентуално с разпознаването на прехода на съзнанието ми от физическото в нефизическото ми тяло.

Може би просто осъзнавах една вибрационна промяна, необходима за получаване на преживяване извън тялото. За каквото и да ставаше дума, то можеше буквално да ми изкара акъла от страх. Въпреки това, бях решен да разбера какво се крие зад тези странни вибрации. Трябваше да има логично обяснение.

Следващата седмица не се случи нищо. Започнах да се съмнявам в себе си и в способността си да имам такова преживяване.

Тогава, една вечер към единадесет часа, бях задрямал, докато си представях дневната на майка ми. След минути се стреснах и събудих от пронизващия бръмчащ звук и вибрации по цялото си тяло. Отваряйки очи, си дадох сметка, че съм наполовина извън и наполовина в тялото си. Първата ми реакция бе уплаха. В ума ми нахлу паника и моментално се вмъкнах обратно в тялото си. Отваряйки физическите си очи, открих, че физическото ми тяло бе вцепенено и изтръпнало. Както преди, това усещане постепенно изчезна и нормалните ми физически усещания се завърнаха. Седнах в леглото, шокиран от интензивността на вибрациите и звуковете. Ясно си спомних как изговарям на глас: „Какво по дяволите е това?”

Припомняйки си преживяването, си дадох сметка, че бях съвършено неподготвен. Един инстинктивен страх очевидно нахлуваше в мен при първите намеци за отделяне.

В продължение на две нощи не се случи нищо необикновено. Тогава на третата нощ се събудих от странно изтръпване и вибрации от задната част на врата до цялото ми тяло. Положих всички усилия да запазя спокойствие и намаля страха си, но не успях и се почувствах уязвим и напълно загубил контрол. Стреснат, спонтанно помислих за физическото си тяло и вибрациите постепенно утихнаха. Когато физическите ми усещания се завърнаха, почувствах разочарование, че съм пропуснал чудесна възможност за изследване. В стремежа си да задържа момента, аз се успокоих, фокусирах мислите си извън физическото си тяло и започнах да окуражавам вибрациите да се завърнат. (Направих това като се концентрирах върху физическите вибрации, които току-що бях почувствал в задната част на врата си).

След около петнадесет минути, когато постепенно се успокоих и отново се унесох в полусън, вибрациите започнаха да се завръщат. Те започнаха отзад по врата, след което бавно завладяха цялото ми тяло, докато вибрирах с усещането на висока честота или високо ниво на енергия. Този път останах спокоен, като възбудата ми намаля, когато разбрах, че усещането на вибрациите бе донякъде приятно, когато бях подготвен. Едно високо честотно бръмчене  изглежда че резонираше в тялото ми и се почувствах изпълнен с енергия и лек като перо. С мисълта за плуване във въздуха почувствах как се придвижвам нагоре. Бях напълно безтегловен и за първи път усещанията ми бяха абсолютно прекрасни. Издигнах се до тавана и го пипнах с ръка. Удивен разбрах, че докосвам енергийната същност на тавана. Натискайки с ръка мъглявата молекулна структура, почувствах трептящата вибрираща енергия на тавана. Отдръпвайки ръка от тавана, забелязах, че ръката ми блести с хиляди брилянтно сини и бели светлини. От любопитство протегнах другата си ръка, хванах първата и, за мое учудване, я усетих като съвсем реална физически. Фокусирайки се върху ръката си, бях изумен от дълбочината и красотата на светлините. Усетих, че ръката ми изглежда като вселена от звезди. Странно е за описание, но се почувствах привлечен от една вселена, която бях самият аз. В този момент прескочих обратно в тялото си, изтръпналото усещане постепенно избледня и отворих в удивление очи.

II-42

Приближаващият период на хаос бе споменат в предишните послания. Не бе дискутирано в подробности как може да изглежда този процес. Това е трудно да бъде направено, тъй като какво ще се изяви и в каква степен, ще се определи от това кой и колко ще приеме или отхвърли новата парадигма. За да се задълбочим в тази област, е необходимо да имаме предвид, че тези послания си поставят изричната цел да овластят човечеството да преодолее, да се придвижи през текущите и предстоящи събития към едно ново равнище на съществуване. Това не може да бъде сторено, ако вниманието е фокусирано върху събитията, които протичат сега и които все повече ще ни заобикалят. Страхът е толкова дълбоко вкоренен в психиката на земните жители, че много малко е необходимо той да бъде провокиран. Целта на тези послания не е да събудят страх, защото той е мощно средство за обезсилване.

Разбирането на това защо „бог позволява този клон на човечеството да страда” е невъзможно без познаване проявленията на закона за привличането. Самосъзнанието на жертва/тиранин е като монета с две страни. Когато съществуването е в долната част на скáлата на вибрациите на изявения житейски опит, магнетичното привличане на двете крайности е изключително силно. Когато еволюиращото съзнание се опитва да преживее превръщането на знанието в мъдрост, то се завръща отново и отново, за да се освободи от този конкретен капан. Разнообразието на преживяванията варира между тези две крайности. Всеки е изпитвал и двете на различни равнища. Масовото съзнание на планетата не само съдържа този модел на преживяване, но всъщност го привлича от други слънчеви системи в галактическата общност. Така на земята има външни сили, които допринасят за съществуващите преживявания. Времевият диапазон на външните влияния на тези, които наричате извънземни, прочетен в сценария на последователно протичащите събития, е продължил хилядолетия. Това е продължило достатъчно дълго, така че някои от тези извънземни са еволюирали над този модел на преживяване и сега са се посветили на коригиране резултатите от предишната си намеса в живота на земните хора. Доколкото те са надраснали модела жертва/тиранин, тяхната мъдрост им позволява да помогнат на човечеството, стига то да е готово да приеме тази помощ.

Следователно споменаваме с известно безпокойство планираните сценарии на останалите тирани/поробители в този фокус. Тъй като на тази тема съществуват много материали, зависи от отделните индивиди да прегледат информацията достъпна в радиопредавания, уеб сайтове, книги, списания, вестници и различни конференции/конгреси. От изключителна важност е шокиращата информация от тези източници да бъде преработвана през индивидуалното будно съзнание. Това някой да остане шокиран в травмата на това знание би било фатално не само за индивида, но и за проекта на новата парадигма. Новата парадигма е единственият наличен изход от тази дилема с шансове за успех. Подходящата подготовка за такива случаи е най-логическият подход, в сравнение с по-нататъшното обработване на информацията в паника и травма. Своевременното изработване на прости уместни планове и подготовки, основани на логическо мислене чрез изброяване и изпълняване на съответните стъпки, не само ще облекчи травмата, но и ще донесе овластяването, което превъзмогва чувството на жертва, което тези събития са предназначени да възбудят.

Законът за привличането работи! Това, че САЩ и други страни са подкрепили атаките срещу мюсюлманските арабски и други страни, привлича (към агресорите) подобни преживявания на атакувани страни. Медиите са дали всички възможни нелогични причини за тези атаки, които не са били официално одобрени от съответните избрани представители, но в крайна сметка са били извършени с тяхното съгласие и с глупавото съгласие на хората като цяло. Решението е било предоставено на манипулирани и шантажирани хора. Възгласът „аз/ние не знаех/ме” не означава нищо за умрелите, умиращите и нещастниците, потърпевши от стоварената върху тях ситуация. Те са жертвите, а „вие глупаците” сте извършителите по презумпция и по силата на закона за привличането трябва да си получите заслуженото. То няма да бъде приятно. Какво може да направите, за да го промените?  Променете мнението си и оттеглете съгласието си от тези действия в собственото си съзнание. Отворете очи и уши за измамите, които ви заобикалят, и се закълнете да създадете едно ново преживяване за всички живи същества на тази планета.

Има само една раса на тази планета – човешката раса. Различията по външен вид и системи от вярвания са едно нищо. Извънземните са посетители, които нямат желание да живеят тук, а само да се наслаждават на приключението от това да продължават вашето поробване. Те са напълно наясно, че планетата не може дълго да понесе свръхнаселението, което те са окуражавали, за да могат да играят своите военни игри и да усъвършенстват оръжията си за унищожение. За тях човечеството и земята са като елементи от компютърните игри, които вашите деца играят. Отдавна е минало времето да се събудите и да поемете отговорност за прекратяване на тяхната игра. Добре дошли в реалния свят, който ви обгръща, и е на път да ви смаже, освен ако не действате веднага.

II-43

Зовът на тези послания е предназначен да достигне до самия център на всяко сърце и ум и да резонира там. Това би трябвало да бъде един вътрешен процес, който да даде възможност на всеки прегърнал съдържащите се в посланията възможности, да установи изходна позиция, от която да направлява своя прогресиращ личен преход. Ако всеки осмисли промените в своите виждания за световните събития, така както са обявявани в момента и така, както ги е възприемал преди няколко седмици, би трябвало да забележи значителна разлика в способността си да разпознава магьосника в действие. Разбирането на значението на самоовластяването в личните преживявания и взаимоотношения би трябвало също да е очевидно. Подходът към такова разбиране може да включва разграничение между покорен, категоричен и агресивен. Приложението на универсалните закони може да доведе до равновесие и хармония и до златната среда на преживяванията. След като това бъде почувствано, е много по-лесно човек да си дава сметка кога изоставя това равновесие и се придвижва към едната от двете крайности. Според внушенията на съществуващите медийни/религиозни фокуси, идеалът е „добротата”. Балансът не може да бъде открит в крайната точка на дадена полярност. Мъдростта може да бъде постигната, когато се научим да различаваме къде в играта между полярностите е мястото на всяко наше преживяване в този процес или накъде води то.

Новата парадигма ще бъде постигната, когато достатъчен брой хора на планетата се идентифицират с нейните принципи. Тези хора ще фокусират осъществяването на новата парадигма – без агресивността на поробителя, който би наложил със сила своите идеали на човешките си събратя, както и без примирението на покорната жертва, която целенасочено ще се въздържи от участие, допускайки, че други ще й свършат работата. Идеалният участник ще приложи универсалните  закони на привличането чрез целенасочено намерение за изява на новата парадигма, като споделя активно идеите и дава възможност на процеса да се разгърне и поддържайки решително намерението в съзнанието си. Фокусът ще се задържи твърдо в съзнанието на такива хора, докато светът и личните събития преминават през хаотичния процес на демонтиране на съществуващото, за да бъде отворен пътят към изява на новото. За съжаление новото не може да бъде наложено върху твърдо отстояваните в момента системи от вярвания. Съвкупността на съществуващите в момента системи от вярвания поддържа протичащите катастрофални събития. Вярата в повторението на миналите преживявания на война, епидемии, болести и мъчителна смърт като подходящ край на живота на една жертва/саможертва в името на бъдещо възнаграждение, е твърдо загнездена в съзнанието и непрекъснато поддържана от плановиците във всеки следващ кръг от техните игри на виртуална реалност.

Чрез тези прости послания онези, които са искрено загрижени, се обръщат към вас, за да се противопоставят на фокуса от буквално хилядолетия целенасочено налагано манипулативно програмиране на психиката на човечеството на индивидуално и колективно равнище. Тези послания са натоварени с много голямо очакване в желанието да достигнат до тези, които са на стадий на еволюиране, при който резонират със съдържащите се в тях истини. Осъзнаването на безполезността от продължаване на древния модел, при който позволявате на другите да съставят правилата на играта, е стимулът, който събужда емоцията и решителността за присъединяване към движението за постигане на една нова цел.

Така както няколко индивида могат да участват в едно събитие и всеки да го възприеме и преживее различно, така и едно множество от възприятия за това какво ще бъде преживяването на новата парадигма за всеки един, може да доведе до постигането на една крайна цел. Когато новата парадигма се роди, наистина всеки ще я преживее различно. Ако тя бъде напълно дефинирана, неизменно ще ограничава и поробва. Според законите на вселената, това което наричате етика и морал, са ограничени разбирания. В по-високите измерения, към които е насочена целта за напускане на съществуващите преживявания с по-ниска вибрация чрез новата парадигма, е възможно всеки да възприема целенасоченото намерение на всички останали. Това не е необходимо да се случва в детайли на по-ниските равнища на вибрация. Следователно безчестието и агресивните намерения са известни и тези, които ги притежават, откриват само себеподобни, с които да общуват. Ако няма жертви, а само група агресори, не може да се получи игра. Може да се очаква, че подобни вкоренени мисловни модели ще се проявят в началото, но след като бъдат разпознати, скоро ще избледнеят. Дали в по-горните измерения отсъстват предизвикателствата? Не, разбира се! Предизвикателствата стават по-фини и по-трудни за разпознаване. Преживяването в по-горните измерения не е отегчително „блажено” еднообразие. Приключението на самосъзерцание и растеж става все по-интересно, а облагите – все по-желани. Няма да има никакви съжаления за отказа от съществуващите системи от вярвания и форми на преживяване, в това всеки може да бъде абсолютно сигурен.

Призивът за изучаване, съзерцание, всеотдайност и действие чрез дефиниране на целта и разпространяване на идеята сега се разкрива пред всеки читател. Съмнително е, че тези, които не осмислят сериозно процеса и възможностите на бъдещото ново преживяване, ще са достигнали до този тук в (четенето на) посланията. Логическите и емоционалните аспекти резонират едновременно и настъпва промяната в съзнанието. Даже малцината, които побягнат, няма да могат да се завърнат към предишните си гледни точки по отношение съществуващата ситуация, която напредва към своята планирана тъмна и драматична развръзка. Тези, които не изберат да участват активно, могат поне да споделят момента, като запомнят идеята за възможността от възтържествуването на човека на дъгата, който пристига сега. Според легендата първите хора на планетата са се появили на повърхността на земята, показвайки се от един люк. Архетипът на човека на дъгата точно сега отваря затвора на люка, което ще му позволи да навлезе на следващото равнище на изявената реалност. Време е това да се случи!

II-44

Силата, която се съдържа във фината мисъл, фокусирана през точката на взаимното съгласие на една група, целенасочено представяща едно цяло в името на най-голямото „добро” за това цяло, е далеч отвъд възможностите за възприятие на ограничения триизмерен ум. Има документирани доказателства за силата на молитвата при възстановяването от болест, фокусирана от лекари, медицински сестри, приятели и семейства за „доброто” на пациента. Възникващият динамичен потенциал е в съгласието, съдържащо се в желанието на фокусиращата група да постигне най-голямото добро за лицето. Желанието обикновено се ограничава до това лицето да възвърне своето привидно „здравословно” състояние. Това обаче не всякога съответства на най-голямото „добро” за този човек, тъй като целта на съществуването е обикновено неизвестна на лицето и на тези, които се грижат за него, и затова е добре фокусът да остане открит. Също така самият човек може би вече е взел своето решение относно бъдещето си в потока на сътворението. Това отново ни връща към идеята за мислещата мисъл. Потокът на съзидателната енергия, който преди всичко фокусира всеки индивид в реалността и след това го поддържа там, е една интелигентна мислеща мисъл и тя е напълно наясно кое е най-голямото добро за лицето във всеки един момент, когато е насочена да мисли в тази посока.

Самосъзнанието представлява изявена мисъл, която осъзнава себе си в своята изявена заобикаляща среда. Това е едно творение, което проверява себе си с цел не само да се опознае, но и да изследва способностите си да манипулира своя потенциал за преживяване и самопознание в още по-голяма степен. Всеки един от вас представлява една съзидателна мисъл, заела се с този прекрасен експеримент. Вие сте интелигентна мисъл, обгърната от потенциала на интелигентна мисъл. Единственият начин да бъдете контролирани, е да си позволите да вярвате, че сте нещо, което не сте. Вие трябва да бъдете убедени да мислите, че сте нещо, което не сте. Вие трябва да бъдете убедени, че сте безсилни и обект на волята на други, тоест – една жертва.

Интелигентната мисъл, която ви обгръща, може да бъде насочвана от волевото ви намерение. Ако не успеете да й дадете посока, тя просто поема посоката, която някой друг й дава по отношение на вас. Така в резултат на внушена неграмотност човечеството е дало съгласието си да бъде манипулирано. Най-ефективният метод за буквалното ограбване на тази ваша сила е бил пренасочването на нейното прилагане, като са ви убедили да я отправите извън себе си към един непознат и малко разбран източник, наречен „Бог”. Цялата сила е вложена в тази мъглява непознаваема същност, която може или не може да пренасочи предоставената й енергия обратно към прекланящия се молител. Нещата биват допълнително разводнени, ако енергията бъде насочена чрез „свещеник”, който я отправя към „Бог” и моли да бъде върната обратно към вас. Идеята е, че това е ваша сила, която може да насочвате, както пожелаете. Вие сте един фокус на сътворението, което се преживява чрез вас. Библията съдържа въпрос, който звучи като „не познавате ли, че сте богове?” Сега вече трябва да го знаете!

Умението за насочване на тази сила в хармония със законите в основата на съвкупния поток на сътворението е урокът, който трябва да усвоите. Това не може да бъде ефективно постигнато, ако идеята не бъде опозната и възприета, за да може да бъде практикувана чрез преживяване, прерастващо в мъдрост. Човечеството на тази планета преживява резултатите от целенасочената злоупотреба със силата на тази енергия с цел ограничаване еволюирането на други в рамките на злонамерено експериментиране. Тези същества успяват да научат само как и доколко другите могат да бъдат ограничавани и манипулирани, за да се превърнат в жертви и да страдат. Наблюдението не води до преживяване, преминаващо в мъдрост. Човечеството научава, че пожертвованието и страданието носят само повече пожертвование и страдание. Време е за пробуждане и осъзнаване, че продължаването по същия път води само до повторение на модела. Промяната на това преживяване изисква признаване на съществуващия модел и възприемането на нов модел, който да го замени.

Трудно е да се приеме, че изучаваното в продължение на поколение след поколение е било целенасочено изопачено и поднесено като истина с цел измама и манипулиране на цялото население на планетата. По-трудно е да си представите толкова деформиран групов фокус, отколкото да прекарате безброй години в изпълнението на този подъл акт. Необходимо е само да го приемете за това, което представлява, и да решите да оттеглите позволението си да бъдете една от техните пластмасови пионки, която се кланя и извива според желанията им. Сега е времето да вземете обратно правото на самоопределение на собственото си настояще и бъдеще. Този процес ще ви остави не с по-малко, а с повече. Вие знаете истината за това кой/коя и какво сте. Сега притежавате един процес, в който може да се запознаете с присъщото си право и сила да определяте собствения си път. Оставете закона за привличането да се погрижи за бъдещето на поробителите. Ключът към тяхното бъдеще е оттеглянето на вашето одобрение и сътрудничество. В мига, в който техният интензивен контролен фокус бъде разчупен, те губят и енергията си. Знанието за това е достатъчно. Не си губете времето да мислите за тяхното бъдеще. Грижете се само за създаването на своето. Това е една задача, която може да ангажира напълно всеки и всички вас за известно време.

Сега е точно моментът да поставите началото. Дали новото бъдеще изисква да изоставите всички аспекти на настоящото си преживяване? Не задължително, но всичко трябва да бъде обмислено много внимателно доколко приляга на цялото, което е в служба на общата еволюция. Най-добре е да започнете с формулировка на целта, последвана от проста рамка, която може да бъде „очертана” по подходящ начин, като помните, че това, което е подходящо за един, може да не е подходящо за всички. Приложението на универсалните закони позволява разнообразие в хармонията. Това е една цел, която си заслужава да бъде запомнена. Ако всеки е отговорен за своите намерения и действия, всички ще се окажат в изумително координирано сътрудничество. Във времето съществува единствено настоящият момент. Миналото е назад и бъдещето все още очаква да се изяви като „настоящето”, което преминава в миналото. Мечтата за новата парадигма започва сега и продължава сега!

(край)

II-39

Идеите, съдържащи се в тези послания, ще започнат да променят възприятията на тези, които резонират с предвидените в тях решения  още от първия прочит. Очевидно е, че войните на опозицията срещу бедността, престъпността, рака и наркотиците са довели до много малко положителни резултати. Идеята на една война е да осигури контрол върху друга група индивиди, включително и върху тяхната собственост. Когато тази идея бъде приложена във войната срещу бедността, престъпността, рака и наркотиците, можем да видим как това приляга на злите планове за по-лесни манипулация и контрол отвътре чрез получаване съгласието на тези, които са потенциалните жертви. Тези „преднамерени” „добри” намерения действат като магически трик за разпространение на фокуса на своето предназначение, защото прилагат закона за привличането. Чрез съпротивление на тези ситуации и обстоятелства, с помощта на фокуса на стрáхови мисли и действия големи групи от хора биват привлечени към планираното преживяване.

Можем да направим извода, че този войнствен подход няма да доведе до изявата в реалността на новата парадигма. Необходимо е да разберете, че един обрат на 90 градуса и всеки друг обрат на по-малко от 180 градуса няма да свърши работа. Тези, които вземат решение да се посветят на раждането на новата парадигма, трябва да превърнат това в свой първостепенен фокус. Фокусът върху опозиционната фракция трябва да бъде поддържан в периферното зрение. Когато хората се изправят пред техните планове и действия, изпълнени със страх, това им дава желаната енергийна подкрепа и помага много за постигане на техните цели. Важно е да внимавате за това, но да останете фокусирани върху плана, който приляга като ръка в ръкавицата на сътворението. Ръкавицата просто очаква човечеството да постави вътре ръката си.

Символиката ще играе важна роля в способността за задържане на положителния фокус. Символите са били използвани от край време като центрове за фокусиране, които улесняват индивидуалното разбиране и интерпретации в рамките на една основна идея. Това стимулира мобилизирането на свободната воля за разлика от съпротивата, която предизвикват силно структурираните идеологии и догми. Самосъзнанието изисква свобода и бива привлечено от прости схеми, които позволяват свобода. Простата схема на възможността, предлагана от САЩ, привлече емигрантите от целия свят, защото предложи свободи, за които те само бяха мечтали. Стойността на възможностите на този модел обаче не бе оценена от следващите поколения. Тази златна възможност бе пропиляна с помощта на закони и разпоредби, които едно след друго я обезкървиха. Лакомията и измамата са спойката, която поддържа тези ограничения и държи в плен населението. Това бива постигнато бавно и хитро, а болшинството граждани се приспособяват и едва забелязват случващото се, тъй като всяко поколение приема статуквото и постепенните промени, въведени по негово време.

Опозицията е хитра, коварна, търпелива, добре организирана и ползва съветници с много напреднали технологии. Ситуацията е наистина сериозна. Тези, които разбират пъзела и неговата сериозност, имат възможността да изберат евентуалния изход. Времето вече толкова e напреднало, че шансът за промяна на очевидния краен изход е останал далеч в миналото. Последователността от събития е достигнала момента, в който вече е невъзможно завръщането към предишните възможности чрез коригиране на нанесените вреди. Планът, който се съдържа в тези послания, може и ще постигне желаната цел при един широко разпространен, целенасочен и фокусиран ангажимент. Той ще изисква преодоляване на старите системи от вярвания и оставянето им в ръцете на злите плановици. Тези вярвания са създадени от тях, за да им служат. Колкото по-скоро всички ангажирани членове на екипа осъзнаят и се изправят лице в лице срещу тази истина, толкова по-скоро ще настъпи краят на този планиран сценарий. Новата парадигма ще доведе със себе си нови системи от вярвания, които ще обслужват човечеството, а не поробителите. Средствата на съществуващата ограничена идея за правителство, в едно с религията и войната, трябва да бъдат изоставени в тяхната торба с трикове. Магьосниците трябва да бъдат оставени да прилагат своите трикове помежду си някъде другаде.

Подчертаната по-горе фраза подсказва това, което е било част от миналото и настоящето на земята. Тя е била, и все още е, едно от намиращите се „някъде другаде” места. Дали цялото човечество е било изпратено тук поради минали провинения? Не задължително, тъй като мнозина рискуват прераждане тук заради възможността да преодолеят моделите на негативно поведение и наистина успяват. Мнозина не успяват и се оказват оплетени в обстоятелствата на настоящата земна криза. Успешната изява на новата парадигма ще промени не само бъдещето на болшинството земни жители, но и ще освободи земята от това предназначение.

Необходимо е всеки индивид да отдели сериозно внимание на този избор и да вземе внимателно обмислено решение на логическа и емоционална основа. И двата компонента на преживяването ще бъдат необходими в тяхното взаимодействие. Всеки ще подкрепя другия в моменти на колебание и затруднения, когато нещата не се случват достатъчно бързо и очакванията надхвърлят очевидните резултати. Желанието за спасение на страдащите ще бъде голямо и примерите на жертви ще бъдат манифестирани пред вас с всички възможни средства, с цел поддържане у всички самосъзнанието на жертви. Позицията на наблюдател, практикуващ позволението, трябва да бъде твърдо поддържана на преден план в будното съзнание, докато фокусът на новата парадигма се изявява и води до най-доброто разрешаване на тяхната съдба. Ако тази позиция отслабне, трябва да бъде бързо възстановявана. Насочването към или припомнянето на един смислен символ е най-лесният начин за възстановяване на фокуса.

Дали всички, които резонират и са ангажирани, ще бъдат в състояние да задържат своя фокус? Успехът на проекта ще зависи от последователните и постоянстващите. Всеки трябва да се вгледа в себе си, за да определи дали неговото развитие и генетична адаптация са такива, че ангажираност от такъв порядък е достатъчно възможна, правдоподобна и благородна и по този начин да определи дали притежава необходимите качества на характера. Със сигурност всеки ангажиран ще може да открие това!

II-40

Макар посланията да изглеждат фокусирани върху изискването за привидно свръхчовешки постижения, много малко хора изявяват потенциала на физическото си тяло, както и малко изследват възможностите на умствения си фокус. Осъществяващият се човек притежава потенциал за изява във физически, умствен, емоционален и духовен аспекти. Тенденция у хората е преследването на изява на един или два от тези аспекти в даден момент от време. В рамките на един живот е възможно постигане на балансирано развитие и на четирите аспекта. По този начин всеки аспект поддържа останалите в едно равновесие, което осигурява хармонично преживяване. Всичко това започва с нарастващо разбиране и прилагане на универсалните закони, както и с откриването на различни възможности за интерпретации на изявлението „Аз съм един осъществяващ се човек, помогнете ми да се осъществя!” Вмъкването на това изявление във всяка приложима ситуация позволява преживяване на използването на умствения фокус за промяна в енергиите на дадена ситуация. Това преживяване на силата на умствения фокус и резултатите от фокусираното му прилагане ще позволят на всеки да преживее прерастването на знанието в мъдрост чрез действително самоовластяване. Използването на това просто изявление демонстрира как самосъзнанието поема контрол върху себе си. С промяната на перспективата в самосъзнанието, неговата перспектива спрямо ситуацията се променя в същия момент. Когато ситуацията бива схваната по различен начин, тя се променя. Всяка ситуация е такава, каквато я възприемаме. Когато дадена ситуация е такава, каквато я възприемат всички, това всъщност представляват  множество ситуации, случващи се в един и същи момент.

Времето не съществува. То е изобретение на ума или на его записвачката, за да могат събитията в преживяването да бъдат възприети, анализирани и съхранени. Тъй като  енергията вибрира с много ниски честоти на равнището на третото измерение, този процес протича толкова бавно, че изглежда да следва някаква последователност и записващият процес не отразява представата за хаос. Необходимо е това да бъде разбрано, което ще помогне за разбирането на идеята на новата парадигма, когато тя бъде осъществена. Когато достатъчен брой умствени фокуси пожелаят да създадат това преживяване за себе си, то започва да се проявява в потока на енергията на съзидателната мисъл. Всъщност то вече съществува, но енергийният поток е толкова бавен, че не може да бъде възприет или въведен в преживяването на равнището на третото измерение, докато сумата на вибрационните трептения достигне необходимото равнище за изява в материалната действителност. Когато всеки разбере плътността на пространството, обграждащо земята, възможно е да схване защо това изглежда като ориентиран във времето процес. В крайно опростени термини мисловният процес пътува към наподобяващата течност енергия на съзидателния поток с много по-висока скорост, отколкото се завръща като изявена реалност. Фокусираният мисловен процес, когато е захранен с емоции, се придвижва бързо през съзидателната енергия. Когато напусне плътното поле на енергията, той става по-фин и вибрира по-бързо. Обратният път в процеса на изява е този, който забавя трептенията му. Законът за привличането намагнитизира обекта на фокусираната мисъл, който е бил „изпратен в съзидателното поле на енергията” и върнат в изходната му позиция. Когато изходната позиция вибрира с по-ниска скорост, тя се появява в последователната времева ориентация като протичаща много бавно. Ако по време на това последователно във времето преживяване фокусът бъде оттеглен или достатъчно отслабен, процесът на магнитното привличане спира.

В рамките на такова разбиране идеята за възможността от раждането на новата парадигма може да бъде възприетa на рудиментарно равнище. Може също така да бъде разбрано, че след като плановиците на следващия „тъмен век за човечеството” узнаят за този план и видят осъществяването му, атаката за спирането му ще бъде жестока. Тогава изявата (на новата парадигма) ще изисква посветени индивиди и малки подкрепящи групи на ротационен принцип за поддържане на необходимия фокус. Няма да има успех, ако фокусът се превърне в съпротива. Колкото и да бъде трудно, позволението трябва да бъде практикувано и фокусът трябва да бъде поддържан със знанието, че новата парадигма съществува в момента, а не някъде в далечното бъдеще. Знанието за това без присъствието му в настоящото преживяване ще изисква искрена отдаденост. Преживяването на тази истина, докато тя се превръща в мъдрост, ще дари на човеците, които успеят да сторят това, постигане на равнище на вибрация, непознато в аналите на еволюиращото съзнание.

С подкрепа от страна на промяната в циклите и на тези доброжелателни пунктове на съзнание, които не само познават и разбират ситуацията, но също така предлагат всичката възможна помощ, (успехът на) този проект е гарантиран, ако може да бъде достигнат необходимият човешки коефициент. Наземният екип е на място и възможността определено е налице. Нека продължим напред.

II-41

Промяната в перспективата, която придобива всеки, докато чете и съзерцава тези послания, е процес на подмяна на стари възприятия с нови и на изкачване до върха на скалáта, за да може да разграничава от нова и различна гледна точка. С всеки нов прочит и съзерцание, гледната точка се променя отново. Системата от убеждения се променя и позволява на същите написани думи да стимулират  различно разпознаване на реалността, която всеки/всяка създава за себе си. Това е естественият поток на еволюиращото житейско преживяване. Плановиците на заробването непрекъснато се опитват да затормозят тази естествена наклонност с всички възможни методи на контрол. Програмирането на правителството и медиите е основното средство за контрол на равнището на ума. Страхът е основното им средство на емоционално равнище. Войната и изкуствено причинените болести, които вървят ръка за ръка с разрушителната медицинска намеса, са контролните механизми на физическо равнище. Това, което контролира духовното равнище на преживяването и взаимодейства с останалите три равнища, е религията.

Фокусът на религията е насочен към задържане и спиране развитието на човешкото съзнание по пътя му към достигане целта на еволюцията, защото методологията й е предназначена да държи целта винаги отвъд обсега на настоящето. Човечеството е било подмамено да вярва в едно пълно противоречие. Така нареченото прераждане бива отричано и в същото време наградата за живот, прекаран в страдания и саможертва, може да бъде получена след смъртта или евентуално от бъдещи поколения. Къде може да бъде открита логиката в тази идея? Космосът определено не би могъл да съществува, ако не бе построен върху логика! Универсалните закони, които стоят в основата на всичко изявено, са абсолютно логични! Следователно космологията на човечеството трябва да бъде логична, за да може то да прогресира според нея, веднага! За плановиците на поробването е толкова лесно, когато хората, желаещи еволюция, са ограничени в лоното на религията с нейните нелогични и противоречиви декрети, които биват пробутвани като убеждения на „вяра”. Приемането на нелогични идеи може да бъде сравнено със заключване на вратите и прозорците на затвора отвътре и подаването на ключовете на пазачите под прага на вратата. Погрешни ли са всички религиозни идеи? Определено не! Постулатите на всички религии съдържат много истини, но всяка религия съдържа и внимателно включени много изопачени неща и чисти измислици. Те са били преднамерено поставени там с цел измама и контрол.

В началото на тези послания бе заявено, че „Божественото” не е една измислица. Това е така, но се надяваме, че с тяхна помощ разбирането за това, което „Бог” наистина представлява, се е променило. Човечеството е било преднамерено насочвано към персонифициране. Всъщност това, което е било насочвано да се персонифицира, е потенциалност, изразена в сътворение. „Персоната” в този процес се съдържа във всяко самосъзнание, не в някакво всесилно външно същество. Външният израз на потенциалността при съзидателния процес е да разширява и разделя енергията на самосъзнателни единици и да осигурява всичко необходимо, за да може да разпознава и почита собствената си потенциалност и да открива как да овласти себе си. В този момент обратният път се превръща в противоположност на този процес. Това е един процес на събиране. Законът за привличането събира тези отделни самоосъзнати единици в групи на будно съзнание, които „изпитват удоволствие” от преследването на сходен или общ фокус, който почита сътворението като едно цяло. Тогава последните се превръщат в по-големи фокусирани единици, докато все още поддържат индивидуалното си будно съзнание. Еволюирането се превръща в щастливо набиране на инерция, тъй като съществува съгласие и сътрудничество, а не конкуренция и конфликти.

Сега вече е очевидно, че самосъзнанието на жертва не приляга на гореспоменатите критерии за обратния път. Робското самосъзнание също не подхожда. И двете вибрират на най-ниското равнище на човешкото съществуване. Онези от „горните ешелони” на поробващото съзнание са установили, че земните хора са една възможно най-неприятна група, с която трябва да се справят. И те са „изфабрикували” един по-задоволителен модел на човешки роб. Емоциите са били извадени от проекта, той е лесно програмируем, равнището на вибрации е под възможността за съзнателно еволюиране, рудиментарният мисловен процес е бавен, както и способността за приспособяване. Ресурсните разходи за поддържане са много ниски, тъй като отсъства възпроизвеждането като обект на контрол. Клонирането ги произвежда при нужда. Човечеството предлага обаче нещо, което отсъства у новия роб. Предизвикателното развлечение!

Доставя ли ви удоволствие да знаете, че вашето самосъзнание на жертва минава за предизвикателно развлечение? Не мисля, че е така. Време е за поставяне край на този сценарий и за написване на сценария, който ще донесе свобода и завършек на „продължителното страдание”, което този клон на човечеството си е позволил да понесе. Време е да се превърнете в печелившия отбор. Време е да обявите претенциите си към желания морков, предлаган от религиите, измислени от поробителите. Сега е подходящо време за раждането на новата парадигма. Тя е повече от заслужена.

(следва)

II-36

В тези послания са вградени психологическите промени на сърцето и ума, необходими за поддържане фокуса на мощните аспекти на преживяването, което представлява човешкото еволюиране в последователните стъпки на неговия развой. Фокусираното човешко будно съзнание може да бъде наблюдавано като една матрица или фигура от енергия, защото това е, което представлява реално всеки човек. Всяка клетка съдържа електрически заряд и следователно ако тези заряди бъдат наблюдавани, те биха изглеждали като един образ от светлини, заобиколен от по-фина мисловна енергия, която бива изпускана от тялото навън. Тъй като съвкупното творение в основната си форма отвъд чистата потенциалност представлява мисъл, а мисълта мисли, то можем да заключим, че съвкупността от това, което представлява човек, също мисли. Всяка клетка на човешкото тяло мисли. Така биват преживявани чувствата. Така и дълбокото осъзнаване на нещо може да причини настръхване, защото цялото тяло се е съгласило едновременно с една нова истина. Това е, което изпраща някои хора при лекар, защото има едно узнаване вътре в тялото, предадено от телесните клетки на по-фините мисловни енергии, които ограждат тялото, и съзнателният ум се отваря, за да приеме информацията.

Мисловната функция не е ограничена в рамките на мозъка. Целият човек участва в мисловния процес. Чувствата са комбинация от мисловни процеси на клетките на тялото, които използват каналите на нервната система така, както вие използвате телефонните линии. Обаче както вие получавате безжични телевизионни и SMS съобщения, така тялото ви има подобни, но много по-развити способности. Пример за това е така наречената интуиция. Тя е предаване на знание, което става на клетъчно ниво, и се регистрира в съзнанието на различни равнища на разбиране, в зависимост от системата от вярвания на индивида. Мозъкът е създаден за участие в многобройни процеси. Той съхранява най-уязвимите и фино настроени ендокринни жлези. Ценните секрети на хипофизата и епифизата са двигатели на съзнанието на човешкото тяло/ум. Мозъкът е превключвателната станция за получаване и предаване на мисловния процес. Комбинираният мисловен процес на цялото тяло се събира и фокусира чрез мозъчния механизъм, за да може да бъде обменян с другите хора. Той обаче трябва да премине през системата от вярвания, която се съхранява в по-фините енергии, които ограждат тялото и които съдържат схемите на вярванията не само по отношение индивидуалните преживявания, но така също съдържат нормите за преживяването и схемите на вярванията на различни равнища на преживяване на цялата планета. Една от функциите на мозъка е да регистрира и чете тази информация при поискване. Така, когато някои части на мозъка биват стимулирани, той прочита не себе си, а енергията, съхранена в съответната заобикаляща (тялото) фина енергия. Всеки човек носи цялата история на своето съществуване съхранена в тази изключително интелигентна енергия, която го обгръща.

Това обяснява една от причините, поради които човечеството на тази планета в момента не може да навлезе в по-високите измерения, защото тези същества могат да четат по-фината заобикаляща тялото енергия и знаят всичко, което може да бъде узнато – всяка мисъл и намерение. Това е източникът на наречената от вас телепатия. Възможно ли е това? Дали степента на активност на тези две жлези в мозъка – хипофизата и епифизата – е ключът към това, което наричате „духовен прогрес”? Протекцията на тези жлези е осигурена от така наречената кръвно/мозъчна бариера. Само много мънички молекули могат да преминат през тази бариера. За нещастие на човечеството в момента, преминаването през тази бариера сега е възможно. За щастие има индивиди, които след научаването на това, полагат големи усилия да разпространят тази информация и да я доведат до съзнанието на възможно най-голям брой хора. Не само това, което е в храната, но и това, което се слага върху тялото с цел хигиена и по други поводи, съдържа разрушителни молекули, които могат и преминават през тази кръвно/мозъчна бариера. Тези вещества нанасят големи поражения на човешкия мозък и на останалата част на тялото. С цел лично опазване и опазване на бъдещите поколения, всеки приносител на тази информация трябва да се запознае с тези опасности и да се опита да открие най-безопасните алтернативи за себе си и да ги предава на околните. Има алтернативи, но откриването им изисква усилия.  Важно е да се знае и да се изчита съдържанието на продуктите преди покупка. Това е по-полезно прекарано време от престоя пред телевизионния екран.

Отново, фокусът е върху хаоса, а не върху целта, но целта е безполезна, ако няма пълноценни хора, които да прокарат новата парадигма и да се радват на нейното проявление. Затова е важно практическото осветяване на тези проблеми. Съществува методология, която позволява възстановяването на повредена ДНК без изкуствени химикали и която сега се разработва за тази цел. На тези ранни етапи се пазете от човешка изкуствена намеса. Природата е осигурила даже този процес за запазване на човешката цялост. Наистина съществуват мерки за предпазване на човечеството от самоунищожение, ако то се съобразява с природата, вместо да следва целенасочено изкривените насоки, движени от планиращите поробване. Модусът на конкуренция/алчност е пронизан от преднамерено поднесена информация, която обслужва целите на поробването.

Всеки отдаден и фокусиран член на проекта на новата парадигма трябва да практикува проницателност, тъй като осъзнаването на съществуващата картина започва с едно очертание и (постепенно) се запълва с информация, без да става претрупано с подробности при огромните мащаби на плана на опозицията. Всичко това трябва да бъде  поддържано на заден план, докато фокусът се запазва върху желаната нова парадигма. Естествено е да има внимание насочено към плановете на тъмните сили, породено от любопитство, но новата парадигма трябва да бъде на първо място в будното съзнание, за да може тя да се прояви в своята благословия.

II-37

Реализацията на плана за поробване на човечеството продължава по своя очевидно неизбежен път и човечеството като цяло се заплита в планираната клопка. Трудно е в тези послания да бъде включена необходимата информация, без това да предизвиква страх. В същото време страхът е най-ефективното средство за привличане на вниманието, планирано да бъде използвано в максимална степен, за да шокира хората и събуди напълно съзнанието им. Затова е необходимо планът за новата парадигма да включва прилагането на този планиран епизод в своя полза. С други думи, за да насочи този потенциал в съответствие с плана за връщане на човечеството в полагащото му се място в потока на сътворението. За да бъде постигнато това, е нужна една основна група от отдадени на каузата човеци, които вече са пробудени и осъзнават, които са преодолели потенциалния страх и добре владеят своите първосигнални реакции. За това е нужно тези хора да могат да преодолеят планираните реакции и да придобият и задържат бързо позицията на наблюдатели. Без тази способност изключително важните капацитет и компетентност, необходими за изпълнение на мисията им в този момент, ще бъдат изгубени. Когато тези, които изберат да бъдат част от настоящия план, се постараят да проумеят плановете със знанието, че това е важен компонент на основите, върху които ще се роди новата парадигма, позицията на наблюдател ще прерасне в преживяване на мъдрост.

Подвеждането по емоционални реакции ще бъде лесно. Емоциите обаче не трябва да бъдат контролиращия фактор. Сътворението е логично по природа!! Следователно тези, които ще създават и изявят в реалността новата парадигма на преживяване, трябва да направят това с фокус върху логиката. Естествено няма да бъде логично те да постигнат целите си като се присъединят към реакциите, предвидени от поробителите. Затова е необходимо да има критичен брой човеци, които са се издигнали над естествената си наклонност за участие в планираната масова реакция. За да направят това, тези самоизбрани индивиди, единично или в малки групи, ще открият, че е нужно да се информират във възможно най-голяма степен относно плана. Ще бъде необходимо да контролират чувствата си спрямо тези планове с пълното знание, че правят това, за да ги преживеят и с целенасочена мъдрост да заемат позицията на наблюдатели. С помощта на такава наблюдателна способност могат да бъдат вземани ясни и логични решения за момента, а не в ретроспекция, когато вече е прекалено късно да се постигне това, което е било възможно, в ценния пропуснат момент.

Необходимата информация може да бъде бързо усвоена в малки дискусионни групи, защото материалът, който съществува във все още свободния поток от книги, радиопредавания и Интернет, може да бъде изследван и споделян. В процеса на споделяне трябва да се има предвид, че разкритите планове не наподобяват плоските части на един пъзел, тъй като пъзелът в случая е холограмен. Това може да бъде илюстрирано с дървените или пластмасови пъзели, които заемат формата на сфера, когато са подредени в правилна комбинация. Тези пъзели представляват по-голямо предизвикателство от плоските и подсказват степента, в която са били необходими стотици години планиране за постигането на настоящото равнище на ефективност. Това също е илюстрация колко може да бъде отречено чрез простотата на един план, построен в потока на сътворението, сравнен с план, който не е. Усложнението, пред което са изправени приносителите на сътворението, каквито всъщност са всички посветени на проекта на новата парадигма, е, че те трябва да поведат въвеждането на промяната в съзнанието от позицията на жертви към самоовластяване. Очевидно е, че само в условия на крайно отчаяние програмираният човек е готов да се откаже от дълбоко вкоренените си вярвания, независимо че те никога не са му донесли обещаните ползи. Следването на тези вярвания и придържането към тях го отвежда все по-надълбоко по насочената надолу спирала, след като той не успява да осъзнае факта, че повторението на нещо, което не дава резултат, няма да го доведе до желаната цел. Страхът от неизвестното го сковава в непродуктивно поведение и илюстрира ограниченията на самосъзнанието на жертва, което е стимулирано в максимална степен в грозната експлоатация и деградация на човеците на тази планета.

Въпросът, който стои пред всеки читател на този материал, е дали да остане в групата, която върви към неизбежна мизерна смърт или поробване като допълнително мутирали оцелели, или да се изкачи върху скалата за наблюдение. За тези, които напуснат приспаното масово съзнание, мисията става двояка. Те трябва да съберат около себе си желаещите да окажат помощ и заедно да осъществят раждането на новата парадигма. Надяваме се, че те ще избегнат сложното и ще се придържат строго към простотата. Сложността разсейва фокуса. Колкото фокусът е по-опростен, толкова по-бързо е изявяването в действителността. Също така тези, които не резонират бързо с информацията, трябва да бъдат освободени и да им бъде позволено да останат там, където са. (Спрямо тях) семето е било посято и те могат да последват в по-подходящ момент. Никога не правете опит да убеждавате някого. Посявайте идеята и се придвижвайте към следващия възможен подходящ контакт. Макар сеячът да не успее да види резултата, това не е от значение. Оставяйки всеки установен контакт на  собствената му съдба, е практикуване на закона за позволението. Когато необходимостта от защитаване на комфортната зона не съществува, често логиката е в състояние да се промъкне между емоциите и такива хора може да потърсят сеяча, когато е очевидно, че не е нужно да защитават убежденията си.

Желанието за разрешаване на интуитивното усещане, че нещо не е наред, отваря врати за появата на един нов архетип или идеален модел на преживяване. Монетата на неизбежното бедствие има от обратната си страна възможността за проявление на своята противоположност – така наречения рай на земята според християните, една „надежда”, присъстваща във всички религии. Изглежда, че това да бъдеш активен участник в процеса, който предоставя на земните жители възможността да преживеят тази мечта в реалността, е една достойна цел. Внимателно обмисленият избор предполага едновременно логика и емоция.

II-38

Възможността, предлагана в рамките на този проект, се проявява на много нива и в много измерения. Тя използва всички равнища или измерения на човешките способности в своя фокус на модифициране на човешките схващания за преживяването, при което участниците се придвижват от настоящия момент на преживяване към следващото равнище или измерение. Измерението е по-подходящо описание, защото подсказва нещо, наподобяващо холограма. Равнището предполага нещо плоско. Обстоятелствата на изявеното съзнание в човешкото тяло не биват преживявани като нещо равно или плоско. Добавянето на емоциите е, което придава дименсиите в изявеното съзнание. (Наистина, има същества, които не притежават емоции като част от преживяванията си и те силно желаят да добавят това измерение в своите преживявания). Важно е понятието за измеренията да  стане познато и да бъде включено при осмислянето на новата парадигма.

От решаващо значение е също така изясняването на същността на човешкото тяло/ум/дух.  Осъзнаването на съществуването в рамките на изявеното преживяване е също многоизмерно. Някои животни осъзнават съществуването само в настоящия момент. За тях миналото и бъдещето не съществуват. Тъй като те не са в състояние да съхранят своята памет в подробности, оцеляването им зависи от така нареченото инстинктивно съзнание и е свързано изцяло с действия и реакции с цел оцеляване. В резултат на опитомяването, човекът ги е принудил в голяма степен да пренебрегнат своите инстинктивни потребности за частична свобода, естествена разнообразна храна и в последно време като им осигурява комфорт, подходящ повече за хора, отколкото за покрити с козина животни.

Човешкото тяло е съвкупност от корекции на предишни експерименти, произвели ограничено разнообразие от физическо преживяване. В резултат на научените уроци бе постигнат модел с потенциал за развитие през множество измерения на преживяване. С промяна на формите на съзнание човешкото тяло бе изменяно, за да съпровожда тези промени. То бе така проектирано, че съзнанието да може да влиза в тялото и да го напуска. С други думи, не бе необходимо съзнанието да прекрати съществуването си, ако тялото бъде унищожено в резултат на нещастен случай или неподходяща поддръжка. Това, което наричате болест, е (резултат от) неподходяща поддръжка. Способността на душата да влиза и напуска тялото бе известно изискване, защото потенциалът на човешкото тяло е толкова безграничен, че способностите му за приспособяване надвишават възможностите за разбиране от страна на единици от самосъзнанието, в рамките на един фокус на житейско преживяване.

Важно е читателят напълно да разбере, че съзнанието не е неизменна част от тялото, а просто се съхранява в тялото през съзнателните будни часове на денонощието. То може да напуска тялото по време на сън, при упойка, при травматични състояния на безсъзнание и понякога го прави. Съзнанието може да бъде наясно с това отделяне и всъщност може да се самообучи да напуска тялото по желание. Някои хора с такива способности биват наемани редовно, за да посещават целенасочено определени хора и събития само със своето фокусирано съзнание/дух, след което докладват за тези свои действия на притежаващите тъмни намерения. Както физическото тяло може да бъде тренирано чрез гимнастика и други изискващи усилия физически спортове да постигне впечатляващи резултати, така и съзнанието може да бъде упражнявано и тренирано да прави неща, които болшинството хора трудно биха повярвали. По този начин всеки е в състояние да започне да разбира, че „средният човек” на тази планета е в пълно неведение по отношение на своя потенциал. Ограниченията на всеки са или самоналожени чрез придобити начини на мислене и убеждения, или са резултат от физически и умствени ограничения, наложени чрез генетични промени/мутации. Хората са допълнително ограничени от неспособността си да поддържат своето тяло с подходящи упражнения, дишане, цели храни и чиста вода.

Подходящо прилаганата технология е благодат за човечеството. Технология, която е водена от конкуренция с цел създаване на печалба за сметка на нечий побратим, води до алчност. По силата на закона за привличането, тази преднамерена експлоатация привлича към своите извършители това, което заслужават, или това, което може да бъде наречено съответна компенсация. Осъзнаването на истината от страна на някои хора за това, което са и което води до промяна в намерението и действията им, позволява също промяна в преживяването в съответствие със степента на промяната. Важно е ясно да се разбере, че законите на вселената действат неизменно и точно, независимо дали осъзнаваме това, или не. Това просто е тяхната същност! Да живееш в хармония с тях е равностойно на рай на земята. Нека съвместно да се опитаме да внедрим тази истина в масовото съзнание и да вдъхнем живот на новата парадигма в човешкото преживяване на тази планета.

(следва)

II-33

Когато в близко бъдеще настъпи преживяването на хаоса, позволението на това преживяване ще бъде трудно препятствие за тези, които възнамеряват да фокусират новата парадигма през нейните начални стадии на зараждане и изявяване. Ще настъпят трудни и обезкуражаващи моменти за приелите тази мисия, особено ако нямат близки съратници за споделяне на фокуса и за взаимно насърчаване. Задържането на избрани прости символи ясно в съзнанието, изписването им или виждането на техните изображения като често напомняне, ще подпомогнат задържането на необходимия фокус. Символите помагат на ума да се фокусира без съзнателното усилие първо фокусът да бъде идентифициран и след това интелектът да бъде убеждаван в неговата истинност, когато околната действителност противоречи на логиката му. Символите могат да бъдат наречени „бързо решение на проблема”. Честите препратки към тях и възникването на емоционално чувство в очакване на предстоящото ново преживяване, ще позволи появяването на неизмерима фокусирана енергия.

Когато това просто упражнение бъде практикувано с разбиране на неговото значение на безброй места по планетата в един непрекъснат формат, изявата в реалността е неизбежна. Ако при всяко фокусиране върху символа той бива възприеман като светлинен блясък или електрически разряд, планетата може да бъде видяна в представите като буквално осветена с това ново възприятие.

Това е подходяща аналогия и позволява формирането на представа за силата, която се съдържа в простотата на пренасочването на целенасоченото намерение към това, което се счита за желано, вместо към това, което се случва. Тя премества точката на контрола от наблюдавания към наблюдателя и това позволява овластяване на индивидуалните наблюдатели. Допълнително, тя демонстрира силата на сътрудничеството чрез обединения ангажимент спрямо една обща цел. Фактът, че целта не е дефинирана подробно, очертава процеса като цяло, защото понякога детайлите размиват и разсейват фокуса. Този проект отива по-далече от простото формулиране на проблемите и опитите за отстраняване на симптомите, защото те само усложняват проблема като цяло. Той дава възможност за преживяване на аспекти на новата парадигма в процеса на нейното създаване.

Параметрите, в които се проявяват житейските преживявания в момента, трябва да започнат да се променят, за да може новата парадигма да бъде зачената и родена в изявената реалност. В тези послания бяха изброени нови параметри, които да могат да започнат да се филтрират през умовете на тези, които ги четат, съзерцават и дискутират.  Ограниченото мислене на жителите на земята трябва да се промени, за да позволи мисълта да преминава през будното им съзнание в непрекъснат поток. Простата подмяна на един комплект понятия с друг комплект понятия няма да позволи присъединяване към потока на сътворението. Това не означава, че потокът на концептуалната мисъл не се придвижва в строен порядък, защото в противен случай той щеше да бъде преживяван като непрекъснат хаос, а не като поток. Всъщност периоди на нещо, което може да бъде наречено хаос, биват преживявани, когато се отказваме от едни истини и приемаме други, свързани със следващи преживявания в търсенето на по-голяма мъдрост. Колко е голям преживеният хаос зависи от това колко дълго се придържаме към старите си разбирания, преди необходимостта от придвижване напред да ни доведе до следващия пробив. Ако практикуваме често отвореност към възприемането и приемането на привидно нови истини, то процесът започва да протича все по-гладко.

Подходящо е да подчертаем, че процесът бива усвояван най-добре, преди да се опитваме да го прилагаме към нови ситуации. Подобно на низането на перли на огърлица, най-добре е вниманието да бъде насочвано към една перла във всеки отделен момент. В нашия случай перлата на момента е новата парадигма. Тя е, която трябва да бъде задържана във фокус, а всичко останало ще последва с времето. С най-голяма сериозност подчертаваме, че разсейването на фокуса не отговаря на намерението зад това по-голямо разбиране. Останете фокусирани върху създаването на новата парадигма и тогава удоволствието от експериментиране с този процес ще бъде наистина превъзходно.  Тогава ще се прояви и фокусът, споделен с останалите членове на галактическото семейство в съответствие с изначалното намерение.

Бел.прев.:  Вероятно буквалното повторение на последния абзац в №№ II-32 и II-33 е целенасочено.

II-34

Еволюиращото съзнание в рамките на холограмната планетарна система произтича от пробуденото съзнание на отделните индивидуалности, които възприемат себе си в рамките на цялото. Възприятието на това, което включва цялото, варира в зависимост от преживяванията. До настъпването на технологичната ера индивидуалните възприятия бяха под влияние на системата от вярвания на семейната среда, последвани от тези, придобивани в по-широките групови преживявания. Космологията, разбирането на това как индивидът се вписва в представите за галактиката/вселената, бяха предавани чрез разкази, изкуство и танци. Това даваше възможност на всеки да съзерцава своето място и го стимулираха да търси познание и разбиране. С появата на печатното слово, последвано от графичната технология и използването й за манипулиране на човечеството към поробване, този процес бе практически изгубен. Ако технологиите бяха използвани, за да помогнат на индивида да познае и разбере наличната истина, вместо ключовата информация да бъде скрита или изкривена, човечеството нямаше да бъде изправено пред настоящата дилема.

Ето защо, тези послания са предложени с надеждата, че малкото истина и мъдрост в тези страници ще подтикнат читателя/приносителите да пожелаят отново да търсят разбиране за това кой/кои и какво са. При настоящата ситуация на планетата това не се прави, с изключение на малцината с намерение да открият себе си. При сегашните обстоятелства това присъщо право на знание е отричано още от ранно детство до зряла възраст. Тези в по-напредналите в технологично отношение култури са затрупани с дезинформация, а тези в по-изостаналите култури съществуват при условия на крайна бедност. Трудно е да си представим място, отредено в космическия замисъл, където основни потребности от храна и подслон са приоритет на съзнанието. Допълнително – технологиите са били използвани, за да накарат човешкото тяло буквално да се саморазруши чрез отслабване на храните му с помощта на различни методи на отглеждане, несъвместими хранителни комбинации, генетични промени в растенията, добавянето на разяждащи хранителни съставки и методи за готвене, които променят молекулния строеж на храните. Тези фактори влияят върху идеалните условия за репродукция на човека, животните и растенията. За сериозността на ситуацията си дават сметка малцината, които се опитват да разпространят предупреждения. Без помощ от страна на тези, които притежават по-голямо разбиране на методите за възвръщане на изначалното идеално състояние, ще последват поколения с дефектни тела.

Макар че целта на посланията е да предложат план за преодоляване на планетарната дилема, необходимо е тези, които приемат мисията, да разберат напълно факта, че човечеството на тази планета е в окаяно състояние, което се влошава с нарастващи темпове. Необходимо е скоро да бъде поставен край на тази ситуация, понеже след като повредените човеци започнат да се размножават, връщането на следващите поколения към нормално състояние става все по-сложно и мутациите започват да се разпространяват в доминиращи и регресивни генни комбинации. В рамките на едно поколение след придобиването на поражения, последните са все още поправими. Злият план за производството на роби включва тези мутации, тъй като несъвършените тела създават предпоставки за чувство на малоценност, наред с реалните последици за тялото и мозъка. С добавянето на технологични импланти, робството ще бъде практически завършено и ще даде възможност за далеч по-голям контрол в сравнение с прилаганите в момента методи.

Нямаме намерение да включим информация в тези послания, която да изплаши читателите и да ги накарва по този начин да повярват в нашите намерения. Ако не представим макар и най-обща картина на съществуващите ситуация и обстоятелства, посланията ни няма да бъдат пълни и няма да позволят вземането на логични и интелигентни решения. Истината за казаното по-горе е налична в книги, списания, уеб сайтове и радиопредавания. Части са включени в контролираните медийни програми, но остават незабелязани. Целта на последните е в един момент да могат искрено да ви кажат, че са ви посочили каквото трябва, но вие не сте внимавали. Те знаят, че във всеобщото объркване малко хора ще могат да сглобят правилно картината, или ще обърнат внимание на тези, които ще успеят да го направят.

По-нататъшната ни забележка е по повод на това, че чрез „Обединените нации” военните сили биват разположени из целия свят. Причината за това е, че в много случаи доста правителства не биха наложили предстоящите нареждания срещу собствените си народи, но при наличието на етнически и национални съперничества, биха и ще направят това по отношение на други нации, култури и особено  други религии. Ако вниманието е насочено само върху ситуацията и обстоятелствата, които ви заобикалят на всяка крачка, то се очаква да се получи пренатоварване и те желаят точно това да се случи по отношение на тези от вас, които се пробуждат. Ето защо на този етап те не са загрижени, че плановете им биват разкривани.  Те не си представят, че е възможно да бъде формиран фокус с достатъчна сила, който да може да осуети плановете им даже на този етап. И така, все още съществува „свободата” за внедряването на проекта на новата парадигма. Ще продължаваме ли?

II-35

Чрез прилагане на закона за позволението човечеството ще може да направи последната стъпка, за да влезе в ролята на „човека” на дъгата. Архетипът на вóйна, който е повлиял върху формирането на човешкото преживяване, най-накрая ще еволюира в идеала за отговорния гражданин на космоса. Напълно е възможно да се впуснеш в приключения, когато изпълняваш роля, различна от тази на войн. Само вóйни в играта на конфликт приемат за добре дошли други вóйни. Надрасналите пътешествието по тази задънена улица не приемат обратно конфликти в своите преживявания. Свободата да се движиш безпрепятствено сред по-напреднали позволява да се развиваш по-бързо. А когато си в лабиринт, в даден момент се налага да се изправиш пред една стена, да я приемеш за края на пътя и да си останеш там, или да откриеш пътя назад към правилния изход. Новата парадигма е дар, който ще позволи на човечеството да се издигне над лабиринта, да види правилния изход и да се придвижи бързо през него.

При упадъка на настоящия начин на преживяване, основан на надпревара и конфликт, това няма да се случи без необходимата промяна на съзнанието и период на фокусиране. Желанието за нова форма на преживяване трябва да се превърне в страст, която преодолява наклонността за придържане към познатото. Осъзнаването, че нещо много по-добро ще последва изоставянето на настоящите преживявания, трябва да присъства реално в системата от убеждения и да бъде достатъчно силно, за да превъзмогне масовите вярвания не само на милиони, но и на милиарди. Всеки ще познае истината чрез демонстрация на мощта на съвместния човешки фокус, който се слива с мъдростта на сътворението. Тази истина няма да бъде открита чрез съпротива спрямо ситуацията, съществуваща на тази земна плоскост, а чрез присъединяване към това, което е Истина, и ще доведе до това, чието постигане изглежда изисква чудо. В този процес ще бъде включена невъобразима мощ. Необходима е само промяна на фокуса на обединените умове на процент от човечеството. Не става дума за мнозинство, а за учудващо малък действителен брой земни човеци, ако говорим в сравнителен план, тъй като те ще се присъединят към потока, който създава планети, звезди, слънчеви системи, галактики и отвъд тях.

Процесът е елементарен. Усложнението е в това, че изисква да се изправиш и застанеш лице в лице с това, което е било преподавано на поколение след поколение по отношение на всяко индивидуално съзнание. Не се изисква конфронтация с тези, които продължават да преподават неистини. Повечето от тях правят това искрено. Мисията може да бъде изпълнена чрез персонални контакти с тези, които вече чувстват в дълбоките равнища на своето съзнание недоволство от наличното знание. Повече от достатъчно са хората, които усещат, че плуват срещу течението и са готови, а и желаят да се присъединят към потока на сътворението. Те само чакат да узнаят как могат да направят тази промяна. Архетипът на човека на дъгата изпраща зов към всички, тъй като той наподобява пътеводен сигнал, който звучи непрекъснато на житейския фон. Той наподобява зова на дома, чуван в далечината, който призовава за споделяне на трапезата и за отдих сред семейството. В този случай човечеството се е отдалечило далеч от дома и трябва да преодолее известно разстояние, но то ще пристигне рано или късно. Да се надяваме, че това ще стане по-скоро!

Фокусът бе насочен на персонално равнище към всеки приносител на посланията, тъй като всеки преминава през процес на затвърдяване на своите разбиране и решителност. Не е лесно да се посветиш на проект от този мащаб, без да установиш твърдо намерението в съзнанието си. Умът и чувствата трябва да бъдат в хармония и равновесие по време на промяната в съзнанието. Това, което сега се възприема като нещо ново, трябва да има време да пусне корени и да стане преобладаващата гледна точка за възприемане на преживяванията и за вземането на добре обмислени решения. Удивителен брой житейски ситуации изведнъж ще придобият нов смисъл. Привични коментари по повод на определени ситуации вече няма да изглеждат уместни и ще има моменти на озадачаване по отношение на това кое е уместно. Ще има преосмисляне, изискващо преходен период. Ще има много завръщания към посланията за съзерцаване на нови значения, пропуснати при първия прочит. Истината се възприема  с разбирането за момента и непрекъснато се опреснява с осмислянето на нови преживявания и вземането на решения, необходими за установяването на нови модели на убеждения и поведение.

Много трябва да бъде преодоляно, за да може всеки да застане в края на тази глава от книгата на еволюирането и да размишлява не само по повод на нова глава, но и на тези след нея. Това ще става ден след ден и по една промяна на ума наведнъж. Най-голямата единична промяна е желанието за четене, съзерцание и откриване на персоналната истина, според указанията в тези послания. Отвъд това, стъпките са малки и водят непрекъснато напред към целта за изживяване на новия идеал или архетип, в последователни моменти. Когато новият архетип бъде вграден в масовото съзнание, новата парадигма ще се появи в своя новороден вид и приключението ще е започнало с пълна сила. Тогава може да изберете да тръгнете ръка за ръка със своето (галактическо) семейство, защото ще сте се завърнали у дома, за да получите поддръжка и компания. Достойна размяна срещу отказването от прекалените надпревари, конфликти и изолация.

(следва)

II-30

Еволюирането на всяко фокусирано самосъзнание зависи от способността му да преработи наличното познание във и през потока на преживяването. Влиянието на заобикалящите лица, които вярват, че определени истини и преживявания са окончателни, води до безкрайни начинания, които завършват в задънена улица. Способността за преживяване на познание, прераснало в мъдрост, наподобява павирането на една пътека с отделни камъни. Когато разбирането е завършено, необходимо е да набавим материал за поставянето на следващия камък. Това не може да бъде направено с точно същото знание от предишния път. Необходим е нов материал/знание. Може да има, но може и да няма мост между наученото преди и последвалата нова информация. Възможно е нови понятия да съдържат същности на повече от един камък. Тази аналогия е довела до идеята, че еволюирането е равно на един „духовен път”. Значимото в представата за този път е разбирането, че камъните трябва да бъдат налице и да бъдат поставяни един по един, преди да се получи пътека. По-нататък е важно разбирането, че пътеката се простира не пред всеки пътник, а след него/нея.

Рядко се случва пътеката след някое еволюиращо съзнание да е гладка, виеща се нагоре спирала. Придобиването на знание, превръщането му в разбиране в резултат на преживявания, освобождаването му като завършено и след това отварянето към началото на следващия етап (на познавателния процес) обикновено не води лесно до крайната цел. Осмислянето на тази цел е буквално прекалено неразбираемо, за да бъде сведено до думи. Магнетизмът на тази цел обаче привлича неизменно всички да се завърнат към нея. Привлекателността й не може да бъде избегната, независимо колко е изкривен обратният път към мъдростта. Пътят на човечеството на тази планета като цяло през последните няколко хиляди години очертава един кръг. Човечеството е продължило да марширува отново и отново в този кръг, при което малцина са успели интуитивно да открият изход извън него и да продължат своето развитие.

Този кръг сега представлява една водеща надолу спирала, тъй като последните човешки преживявания водят към по-нисшите вибрационни дейности на все по-голямо насилие и очерняне на тялото и съзнанието. Основите на семейството и на персоналния интегритет са видимо и слухово залети от догма с наистина зла умисъл. Трябва да помните, че видоизменените човеци са приели религията с добронамерената цел да избегнат самоизтребление. Нейните първоначални намерения и цел не са били да предостави път за развитие. Тя обаче е съдържала и съхранила само част от ученията на добронамерените посетители. Имало е също така не толкова добронамерени посетители, които са гледали на религиозния процес като възможност за прокарване на собствените си цели на разплата и отмъщение. Чрез бавно прокарване и развитие на своите стратегии, те умишлено са изкривили истинските учения и са ги използвали, за да превърнат процеса, резултат от генетичната промяна, във водеща надолу спирала.

Целта на тези послания е да разкажат истината за дилемата, пред която е изправено човечеството, и да изложат част от основните моменти на познаваемата космология. Посланията съдържат елементи на приложим план, който да позволи на човечеството да създаде само възможност да напусне пътя на спускащата се надолу спирала, която е била резултат не само от генетичната промяна, но и от упоритите откази за приемане на предложената помощ. Упоритите откази да изоставят старото и да продължат своята позиция на жертви, им е позволила да изпаднат в зависимост от тези, които се възползват от това равнище на съзнание. Частта от населението, която е била привлечена от не толкова добронамерените междупланетни посетители, в момента владее положението.

Първо, достатъчно човеци трябва да се пробудят по отношение на ситуацията, предназначена да ги превъзмогне. Второ, достатъчно на брой трябва да предвидят възможността за достоверност на истините, предложени в тези послания. Трето, достатъчно на брой трябва да имат смелостта да разпознаят тези истини и да последват направените предложения. След това същите те ще поведат своите събратя през тази опасна ситуация към новата парадигма и обратно към галактическото семейство. Тогава земните хора ще бъдат добре дошли в сътворението, за да живеят и се учат сред своите приятели и да събират камъните, от които да изградят индивидуалните си пътеки. Ограниченото и затормозяващо съществуване, което е било преживяно, не е отишло съвсем напразно. Те ще оценят високо преимуществата, които ги очакват.

Всяка от очертаните стъпки е от критично значение. Всяка изисква смелост както индивидуално, така и като съвместен фокус. Най-предизвикателно е да приемеш идеята, че в случая не става въпрос за събиране на въоръжена армия. Целта ще бъде постигната от индивиди, които в собствения си фокус предано и всеотдайно ще полагат ежедневни усилия да насочват своето намерение да се придвижват през предстоящия хаос. Те ще знаят в сърцата си и без съмнение на емоционално равнище, че желаното съществува и започва да се проявява още сега, докато желанието е в зародиш и бива осмислено. Чудото на новата парадигма ще бъде събирането на индивидуалните фокуси чрез тяхното намерение по отношение на едно и също целенасочено символично споразумение. Този съвместен фокус ще доведе до желаното ново преживяване чрез закона за привличането, който ще се прояви при прилагане закона за съзнателното намерение. Ангажираните с това ще вярват в процеса и ще му дадат възможност да се прояви. Равновесието и хармонията ще възтържествуват. Истината за присъствието и силата на универсалните закони, стимулирани от съвместните комбинирани фокуси, ще бъде демонстрирана. При тази демонстрация ще има много преживявания на научена и извоювана мъдрост. Тогава човечеството ще застане на прага, водещ извън спускащата се надолу спирала, и ще открие възможността да полага градивните камъни върху своя път в новата парадигма.

II-31

Разбралите този материал след прочитането му, особено тези, които са го съзерцавали и осмислили с конкретната цел да почувстват дали резонират с истината, която той съдържа, са променили своята перспектива. Веднъж получено, знанието променя реалността, чрез която житейският процес бива възприеман и съзерцаван. Когато целенасоченото объркване на фокусирания ум бъде наблюдавано с разбиране за неговата цел, възприемането на съществуващата реалност се променя. Даже и наблюдателят да избере да пренебрегне истината, считана за възможна, той няма да може да се слее отново със спящите маси. Следите от видяното ще останат на заден план, а обстоятелства и събития ще продължат да провокират осъзнаване на истината. Така биват засаждани семената на промяната, които в даден момент ще започнат да растат и да дават плодове. Тези, които отхвърлят информацията, преди въобще да са се замислили, ще получат отново покана, преди проектът за новата парадигма да бъде завършен.

Приносителите на посланията трябва да разберат, че макар мнозина да отхвърлят информацията, установеният веднъж контакт отваря възможност за един избор в бъдеще. За тези, които желаят информацията да бъде приета от членове на семейството или приятели, с които са емоционално обвързани, това би трябвало да послужи за утеха. Второто предложение за такива хора вероятно ще дойде от друг приносител и тогава е по-вероятно да бъде прието по две причини. Първо, то вече ще е било чуто и е по-лесно да бъде прието на равнището на логиката, където не са намесени емоционални дразнители. По този начин всеки може да бъде подготвен за евентуален отказ, но също така ще знае, че даже когато това се случи, е бил установен един контакт. Дарът е връчен, независимо дали е приет веднага, или по-късно. Ако въобще не бъде приет, тогава е необходимо припомняне на трудния урок на позволението, защото всеки притежава свободна воля. Съществува също така вероятността тези скептици да потърсят тази информация с разгръщането на сценария. Фокусът на намерението, изразен чрез благословията „за тяхното най-голямо добро”, или подобна на нея, носи със себе си енергията на творческия поток на експанзията. Експанзивността на тази енергия е създала галактики, слънчеви системи, планети и същества, появили се, за да оценят по достойнство този процес. Тази енергия е мощна и същевременно фина. Колкото по-релаксиран и знаещ е изказващият намерението, толкова по-значим е резултатът.

Докато посланията биват разпространявани, приемани и съзерцавани, законът за привличането започва да привлича все повече хора със сродни вярвания. Тези, които са пробудени, започват да си дават сметка, че има малко информация, която прави решителната стъпка, за да предложи истинско разрешение на ситуацията. Необходими са някои елементи от подготовката за оцеляване, но те не предлагат разрешение. Това осъзнаване притежава магнетична сила и призовава за отговор на въпроса „Какво можем да направим?” Жизнеспособният отговор, който предлага лечение, а не само облекчаване на симптомите, може да бъде открит в тези послания. Критерият за преценка доколко други предложения могат да доведат до разрешаване на ситуацията, е дали те предлагат лечение, или само облекчаване на симптомите. Както и при болестите в човешкото тяло, симптомите рядко разкриват цялата причина за проблема. Симптомите, които засягат в момента цялото население и планетата, са толкова многобройни, че затрудняват един цялостен преглед. Малко са хората, които притежават време или потенциал, за да достигнат самостоятелно до собствено решение. Те са зависими от медиите и от други контролирани източници на мнения, за да формират своята представа за по-голямата реалност, защото тези източници са преднамерено лесни за достъп. Те са психологически обработени така, че да представят само отделни аспекти от ситуации и събития, за да заблудят слушателя/зрителя и да провокират подсъзнателно сътрудничество, необходимо за завършване на подготовката за поробването, която протича на отделни внимателно подбрани стъпки. С наближаване на крайния момент лидерите марионетки стават все по-нетърпеливи и невнимателни, докато масите все още не чуват и не виждат. Знайте, че това също обслужва реализацията на проекта на новата парадигма. Бъдете търпеливи и полагайте камъните на фундамента непрекъснато и с целенасочена решителност. Събирайте се на малки групи единомишленици и съзерцавайте формулировката на целта, предавайте нататък посланията и знайте, че това е процесът, при който мисълта мисли в рамките на универсалните закони. Желанието за това ново преживяване вече привлича своя енергиен формат. Вярвайте в процеса! Този проект носи в своето целенасочено намерение благословията на планетата и на обитателите й като цяло. Това е основният залог за неговия успех. Той изисква целенасочена решителност. Придържайте се към него и правете всичко необходимо със страст и усърдие. Съзерцавайте себе си, изправени на първия основополагащ камък извън водещата надолу спирала, със знанието за наличните възможности, когато настъпват моменти на обезкуражаване. Усмихнете се, защото вие сте част от екипа на желаещите и печелившите!

II-32

Докато тези послания биват разпространявани и броят на хората, които четат и асимилират съдържащото се в тях знание, се увеличава, естественият поток на закона за привличането позволява постепенното засилване на притегателната им сила и кара все повече хора да схванат предлаганата логика. Вълната от недоволство и затормозеност, която се надига в масовото съзнание, става все по-голяма. Едно приложимо решение, което не изисква физически жертви за постигане обрат на ситуацията, обгръщаща масовото съзнание, оказва натиск и го приближава до момента, който служи като стимул за раждането на новата парадигма. Уместно е да предупредим екипа да помни, че „свещеният порядък” не изглежда задължително да се проявява в хронологична последователност. Неговата форма предполага просто определение, тя е холограмна по природа и води до завършване на необходимия процес по различни начини.

Ключът към завършването на това при ниските вибрационни измерения задържа фокуса на определението на фóрмата в съзнанието за дълго време, необходимо за изявяване в наблюдаемата реалност. Необходими са критичен брой фокуси, които поддържат това намерение, защото всеки отделен фокус може да направи това само за кратко време. Така, ако достатъчно на брой правят това достатъчно често и достатъчно дълго време, то образът бива поддържан в непрекъснат фокус. Това е процесът на мислещата мисъл на равнището на необходимостта в по-ниските вибрационни равнища на така нареченото „триизмерие”, което е най-ниското измерение на човешкото съществуване. Това равнище е най-трудно за преодоляване, защото бавната вибрация в най-добрия случай изисква фокусът да бъде поддържан достатъчно дълго, за да се постигне материализация. Колкото по-ниски са вибрациите, толкова по-трудно е за ума да се концентрира. Силата на заложения хаос  в умовете на човечеството в момента добавя допълнителен фактор в тази вече доста трудна ситуация.

Смята се, че похлупакът е плътно затворен и че е невъзможно за критичен брой от човечеството да разпознае мрежата от измами, да се организира и да се издигне над внимателно заложения капан към свободата. Казано накратко, това е предизвикателството. Може ли тази „мисия невъзможна” да бъде осъществена? Възможно ли е този спящ великан да се пробуди, да отхвърли предписаните упойващи средства и да активизира достатъчно съзнанието си, за да направи необходимия избор? Той е способен на това. Възможността е сега, защото от следващата такава възможност го дели доста време, прекарано в много страдания. Казано е, че човечеството е готово да се откаже от лукса и от всички материални облаги и преживявания, преди да се откаже от страданието, в което е тънало толкова дълго време. Християнската ви религия учи, че страданието е свещено и мост към райското преживяване в следващия живот, осигурено от един „любящ” бог. Това изглежда ли по някакъв начин логично?

Всяка измама на индивидуално и колективно равнище е непонятна за вашите космически събратя, тъй като противоречи на логиката. Цялото сътворение е логично. Логиката е чуден балансиращ механизъм. Съвкупната система от вярвания на земните обитатели е толкова деформирана чрез експлоатация на емоциите, че това, което се възприема от всички земляни като логика, изглежда нелогично и трудно за вярване. За да може проектът на новата парадигма да успее, приносителите на посланията трябва да смелят тези послания с цялото си съзнание и да им дадат възможност да пронижат и променят техните възприятия не само по отношение на това кои и какво са, но и как схващат сътворението. Необходимо е да дадат възможност на това огромно недоразумение да се превърне във възприемане и осмисляне на холограмното, „сътрудническо”, взаимно зависимо цяло, чийто фокус е довел до появяването им и ги задържа в реалността при предоставена свобода на волята. Робството е отказване от същността на съзиданието чрез свободен избор на преживявания като жертва, позволило на тази ситуация да деградира до настоящото си равнище. Сега възниква възможност да бъде поставен край на това и отново да постигнете познание за това кои сте и какво сте призвани да правите. Време е да се откажете от страданието и да изпитате радост, блаженство и екстаз като реалности, такива каквито те са, а не като нещо мимолетно или мистични цели, достижими само за светци. Идеалът не е малтретирани деца или застрашителни войни, а свободни реализирани възрастни, които се чувстват у дома си в един галактически свят на приключения. Вашите любещи загрижени събратя ви предлагат тук своята протегната ръка със съвет и обещание  за допълнителна помощ, стига вие първо да си помогнете, така както изисква участието в съзиданието. Надяваме се всеки читател на това да се замисли върху алтернативите и направи своя мъдър избор.

Надяваме се тези, които приемат предпоставките на тези идеи, да схванат измеренията на промяната, които се съдържат в приемането и внедряването на тези предложения. Обединяването на концептуалните промени на индивидуално и на различните групови равнища води до глобално осъзнаване в съответствие с холограмната императива. Когато индивидът участва в процеса, съзнанието преминава от личното преживяване в груповото и оттам добива глобално измерение. Тогава всеки един и всички заедно застават на една нова платформа за съзерцаване на галактическото преживяване. Чрез визуализация на експанзията, присъща на последователността от последователни стъпки, е възможно разбирането на многоизмерния процес на реализация на единна фокусирана цел. След като това бъде преживяно и прерасне в мъдрост, то може да бъде преживяно и в други ситуации с цел различни подходящи приложения.

Подходящо е да подчертаем, че процесът може да бъде усвоен най-добре преди опитите за приложение в други ситуации. Подобно на низането на перли на огърлица най-добре е вниманието да бъде насочвано към една перла във всеки отделен момент. В нашия случай перлата на момента е новата парадигма. Тя е, която трябва да бъде задържана във фокус, а всичко останало ще последва с времето. С най-голяма сериозност подчертаваме, че разсейването на фокуса не отговаря на намерението зад това по-голямо разбиране. Останете фокусирани върху създаването на новата парадигма и тогава удоволствието от експериментиране с този процес ще бъде наистина превъзходно.  Тогава ще се прояви и фокусът, споделен с останалите членове на галактическото семейство в съответствие с изначалното намерение.

(следва)

II-27

Макар да изглеждат прости като идея, универсалните закони съдържат много нюанси, които изглеждат като парадокси. Според Webster’s New World Dictionary, парадоксът е „твърдение, което изглежда противоречиво, но всъщност може да бъде истинно; твърдение, което е вътрешно противоречиво и следователно невярно”. Например законът за позволението не е закон, ако не е подкрепен от законите за привличането и съзнателното намерение. В този смисъл законът за позволението е един парадокс. Той е и не е закон. Доколкото в основата на сътворението лежи концептуалната мисъл, законите са идеи, които трябва да бъдат интерпретирани или прилагани в параметрите на всеки един от тях и на тяхното съчетание. Казано възможно най-просто, това означава, че при разбирането на всеки от тях, трябва да се отчита, че те действат в съчетание, което води до хармония и равновесие. Четвъртият закон зависи от взаимодействието на предишните три като негова предпоставка. Персоналното и групово будно съзнание действа като поле за изява на тези фундаментални компоненти на сътворението. Без твърди насоки за проявление сътворението би се проявявало само като неразбираем хаос. Опитът за разбиране на законите в основата на сътворението в процеса на тяхното непрекъснато взаимодействие наподобява на това да се чудиш кое се е появило първо – кокошката или яйцето. СЪТВОРЕНИЕТО ПРОСТО Е. То подлежи на разбиране и на присъединяване в момента на реализация според най-добрите способности на всеки. Каквото и да означава това, то е „достатъчно добро”!

Следователно е логично да достигнем до разбирането, че еволюирането в рамките на сътворението е един непрекъснат процес на съвместен обмен на познание и опитност по пътя към мъдростта. Това е смисълът на трите думи ‘привличане’, ‘намерение’ и ‘позволение’. Включването на нова информация в системата от вярвания позволява промени в мисли, мнения и нагласи. Това дава началото на приложение на знанието, защото матрицата, или моделът на индивида или на групата, се променят и привличат различни преживявания. В процеса на проби и грешки преживяването рано или късно се превръща в разбиране и цикълът се повтаря. Сътворението и всичките му процеси са логични. Мислещата мисъл не може да функционира по никакъв друг начин, за да се изявява и запазва своята форма. Емоцията е важна съставна част на този процес. Когато обаче при индивидуалните и групови преживявания емоцията е водещият фактор, тя се превръща в клопка и води до дисбаланс, който подлежи на корекция. Това подсказва необходимост от отделeнo време за самосъзерцание и „размисъл на сърцето” за определяне истинността на информацията, ситуацията или обстоятелствата, които предизвикват емоционалната реакция. Важно е да се определи какво всъщност е предизвикало емоцията. Когато се появява потребност от поддържане на комфортната зона, необходимата промяна може да се окаже по-трудна. Тогава може би е време да се откажем от старото и да се завърнем в потока (на сътворението). Това, което нарушава комфортната зона на системата от вярвания, може често да съдържа елементи, които водят до придвижване към следващото равнище на еволюиране и то заслужава внимание. Обмислянето и търсенето на логиката в целия проблем или ситуация означава участие в трите основни стъпки на сътворението, които водят до четвъртата.

Инерцията не е енергиен елемент, следователно тя води или до прекъсване на фокуса, или причинява празнина, която ще бъде запълнена с нещо. Най-добре е това запълване да стане със съзнателно намерение. Обектът трябва да е обаятелен при участие в процеса на сътворението. Всеки (индивид) е една фокусирана точка на самосъзнание в съвкупността на сътворението. Това не е незначителен статут. Няма такова нещо като това да си „просто човешко същество”! В основата на цялото сътворение, включително на универсалните закони, е чистата потенциалност. Като фокусиран самосъзнателен компонент на цялото, потенциалността на това цяло принадлежи на всеки отделен негов компонент. Всеки (индивид) е „удостоен” с равен достъп до тази потенциалност чрез простото й прилагане и всъщност като се превръща в част от нея.  Какво представлява тази потенциалност за всеки индивид или група е въпрос на избор и се определя от текущите генетични ограничения и мислите, мненията и нагласите. Следователно мислите, нагласите и мненията определят доколко се възползвате от абсолютната потенциалност, която ви принадлежи по право, поради това което, която и който сте.  Тези, които са надраснали земните преживявания, като са се възползвали от тази възможност за осъществяване, са били наричани „богове”. Вие може да направите това, което те са направили, a и още повече. Вие вече притежавате това право. Време е да престанете да се вслушвате в лъжите за нуждата да чакате времето след смъртта, за да претендирате за това, което ви принадлежи. То е ваше сега и винаги е било. Познанието на това кой/коя и какво сте, ви позволява да прилагате законите, по силата на които сте родени в потока на сътворението и да се превърнете в своите мечти. Ваше право е да живеете в изобилие.

Нюансите на приложение на законите включват необходимостта за живот „в рамките” на тези закони. Само в рамките на закона за позволението е подходящо да обсъждаме изобилието и лукса. Един речник често съдържа много мъдрост и е много полезен за придобиване на по-голямо разбиране. Според Webster’s New World Dictionary, изобилието е „голямо количество, повече от достатъчно”. Луксът е „наслада от най-добрите и най-скъпи неща; всичко, което допринася за такава наслада, обикновено нещо, което не е необходимост”. Следователно изобилието е живот в рамките на закона за позволението, защото той позволява на всички да живеят също в изобилие. Също така е много важно да подчертаем, че изобилието не е задължително едно и също за всеки, който става фокус на съзнанието! Отговорност на всеки в процеса на осъществяване е да изявява своите преживявания според собствената си способност да функционира в рамките на тези закони. Тези закони обаче не включват това да присвояваш нечие изобилие и да го прибавяш към своето. Сътрудничеството е основният принцип и конкуренцията е погребалният звън на прогреса. Това означава ли, че е неудачно да спечелиш едно състезание или да участваш в атлетически състезания, или да се изявиш като по-добър в нещо от другите? Разбира се, че не – просто перспективата на това, което правиш, трябва да приляга „в рамките на” приложението на универсалните закони. Това е пример за принципа на парадокса, който може лесно да се превърне в клопка.

Пътят на осъществяването е подобен на вашата игра на голф – непредвидима във всеки аспект. Същото се отнася и до способността винаги да повториш успеха си. В това се състои предизвикателството и очарованието на играта. В играта на живота няма отпадане. Веднъж фокусирала се върху будното съзнание, играта е безкрайна. Игралните полета може да се сменят, но играта продължава. Ако тази идея е твърдо осъзната, играта става много по-лесна. Колкото по-игрива е нагласата и по-голямо чувството за хумор, привнесено в процеса, толкова по-лесен е преходът. Всъщност тези, които са минали по пътя преди вас, се смеят добре и често. Опитайте и ще ви хареса.

II-28

Промяната във фокуса на масовото съзнание зависи от вероятността за приемане на материала, съдържащ се в тези послания. Новата парадигма на човешкото преживяване е основана на многоаспектната кампания за подпомагане на човечеството да осъществи толкова необходимото завършване на тази фаза на преживяването си. Ако в действителност така нареченото прераждане е нещо вярно и ако племето на австралийските аборигени може да помоли за прераждане на друга планета, защо да не е възможно за генетично коригираната част на трансплантирания сегмент на човечеството да стори това? Отговорът се крие в степента на познание, превърнало се в мъдрост. Тези конкретни човеци (в Австралия) са осъзнали много добре връзката си със сътворението и са се научили да живеят в хармония с природата. Те наблюдават как младото им поколение бива прелъстено от модерната технология, от това, което считат убеждения, които не са преживени като мъдрост, виждат как извоюваният им прогрес се изплъзва. Техните вярвания и това, което в очите на модерните общества изглежда като мизерно съществуване, за тях е нещо завършено и изобилие, изживявано в мир и хармония. Всичко е въпрос на перспектива.

Въпросът е къде в „управляваните от религия общества” е прогресът в прилагането на основните универсални закони? Къде са хармонията с природата и животът в мир един с друг в модерното технологично общество? Възможно ли е някога да бъдат научени тези уроци във фокуса на векове и векове генетично предавано и усвоявано поведение? Това не изглежда да е така за тези, които са натоварени със задачата да наблюдават този процес. И така, вашите братя/сестри отново протягат (към вас) ръка за помощ, защото те са искрено загрижени за вас и желаят завръщането ви в семейството на еволюиращото човечество. За хората на земята е подходящо да се каже, че ако нещо не дава резултат, те просто продължават да го правят в още по-голяма степен.

Наистина е вярно, че има някои от така наречените извънземни, които провокират вашата ситуация и напълно сътрудничат с тъмните плановици на вашата планета. Те обаче са тясно свързани с основната група плановици също по пътя на генетично манипулиране. Земята единствената планета ли е, която е извън равновесие? Не, и както вече споменахме, този сегмент от сътворението, тази галактика, която е обект на фокус в тези послания, преживява експанзията на творческия процес чрез енергиите на положителни и отрицателни преживявания. Подобно на болестите във вашите тела, може да се получи висока степен на дисбаланс, при което се търси лечение. В случая с планетата земя хирургичната намеса не е препоръчително лечение. За предпочитание е цялостният метод на промяна на мислите, нагласите и мненията да доведе до обновление и до една нова парадигма на съществуване. Това ще позволи на човечеството да се присъедини отново към съзидателния поток, като преодолее това преживяване, вместо упорито да се върти в затворения кръг на повторението, докато завърши индивидуално и колективно преходът в безкрайната последователност на времето.

Ситуацията на тази планета, така както е объркана и трудна за разбиране, е такава, каквато е. Важно е да схванете реалността и сериозността на последиците от продължаване на съществуващата ситуация, но фокусът на значението е върху създаването на промяната. Тази промяна няма да бъде открита чрез продължително наблюдаване на дисбаланса, а чрез поставяне на фокуса върху това, което трябва да го замени. Няма друг начин за придвижване през ситуацията и за навлизане в това, което желаете. Отново е важно да подчертаем необходимостта от приемане на факта, че системите от вярвания, които в момента присъстват в масовото съзнание на планетата, не са извели човечеството от съществуващата дилема. Те са го накарали да затъне по-дълбоко от всякога в ситуацията, която сега го завлича към най-ниското стъпало на човешкото съществуване. Ако това не е дало резултат в миналото, a не дава и сега, време е да приемете, че трябва да отворите своята система от вярвания за нови идеи и да се замислите върху тяхната истинност, вместо да ги отхвърляте без необходимото внимание.

Когато необходимостта от това достигне до достатъчно човеци и истината на горния анализ бъде приета, тогава разпространението на промяната извън самосъзнанието на жертва ще започне да се разпространява бързо. В даден момент от този експоненциален процес масовото съзнание ще приеме това разбиране и в този момент ще се открои простият гол скелет на настоящия проект. Повратният момент ще настъпи, когато критичната група в тази фокусирана мисъл попадне в хармония със заобикалящата галактическа среда, когато тази мисъл е в съответствие и в рамките на универсалните закони съответства на намерението на човечеството. Тогава победата ще бъде извоювана, победителите ще напишат новия сценарий и при поискване ще получат напътствия, за да завършат изявата на новото преживяване. Отново – свободната воля е контролиращият фактор. Съветниците разполагат с технологии, които надминават всичко, което съществува на земята. Те могат и ще бъдат споделени, a животът в изобилие няма да означава да ходиш бос в пустинята, освен ако победителите не изберат непоколебимо такъв сценарий. Ако човечеството упорито избере да остане с настоящата система от вярвания и продължи да следва съществуващия сценарий, ходенето бос в пустинята наистина ще му се стори като живот в изобилие.

Дали казаното по-горе цели да послужи за заплаха?  Съвсем не! Просто това са фактите!

II-29

Тези, които приемат информацията/знанието, съдържащо се в тези послания, носят отговорността да ги интегрират в структурата на своята система от вярвания. Казано простичко, това значи да достигнат до мъдрост, като доставят съобщението на Гарсия. Гарсия е всеки, който може и ще получи посланията, и на свой ред ще достави съобщението за новата парадигма на други, които ще приемат тази мисия. Така експанзивният поток на съзиданието ще се задейства и ще постави основите на новата парадигма. След като простата формулировка на целта бъде оформена, тя бързо ще подсили мрежата от човешки връзки, която вече ще е факт. Когато самосъзнанието на жертва бъде преодоляно, формулировката на целта ще изведе индивидуалното и групово съзнание на следващото равнище. Тази формулировка трябва да бъде толкова семпла, колкото изявлението ”Аз/ние/те съм/сме/са преобразуващ/и се човек/хора, помогнете ми/ни/им да се преобразя/преобразим/преобразят!” Кое логически е следващото равнище на осъзнаване, което трябва да бъде постигнато като условие за придобиване способността за осмисляне на скелета на новата парадигма? Какви думи биха овластили човешкото съзнание, за да повдигне своето летаргично самосъзнание и да пожелае решително да определи своето собствено настояще и бъдеще индивидуално и в единство? Този елементарен мощен зов към безграничния потенциал на сътворението, който е в магнитния център на самосъзнанието на всеки човек, очаква да бъде канализиран. (Потърсете равнището на съзнание, което фокусира сътворението чрез съзнание на равнището на слънчевата система, или даже на галактиката. Те наистина съществуват. Помолете се от едно равнище на осъзнаване отвъд самосъзнанието на жертва и ще получите отговор).

Веднъж пробудено спрямо своята същност, самосъзнанието желае и търси възможности, чрез които да се изяви. Тази потенциалност е била разпозната и експлоатирана чрез методи за манипулация от правителствени и религиозни лидери в миналото и настоящето. Една нова парадигма трябва да преодолее това, за да бъде нова парадигма. Разбирането на целта на новата парадигма не изисква задължително осмислянето й в цялост. Ясното очертаване на целта е следващата логична стъпка в процеса. Умът, изпълнен с безпорядък, се съмнява в способността си да осмисли нещо ново в царуващото объркване. Обаче след като причината и намерението, свързани с объркването, бъдат схванати и се вземе решение за изоставяне позицията на жертва, безпорядъкът отстъпва на заден план.  Съзнанието става заинтригувано след активирането на латентни сигнали, които интуитивно предизвикват в съзнателния ум желанието за свобода в условия на самоопределено съществуване.

Важно е да разберете, че центърът на самосъзнанието, този аспект на аз-а, който знае, че съществува, е магнитният фокус, който привлича тялото на човека и всичките му преживявания. Това е един холограмен микрочип на сътворението. Една холограма може да бъде възпроизведена от мъничка клетка на оригинала. Така както сътворението трябва да бъде почитано, уважавано и ценено най-високо, така и самосъзнанието трябва да бъде в същата степен почитано, уважавано и ценено най-високо. Този магнит от енергия е фокусиран при зачатието и облечен в тяло, за да преживее, но когато бъде оттеглен, за тялото настъпва смърт. Зависи от всеки човек да съзерцава сътворението и да прекара светлината на полученото разбиране през този микрочип на самосъзнанието, като посреща своите преживявания с мъдрост. Докато това става в рамките на универсалните закони, които управляват този процес, холограмата на сътворението постепенно се изявява в по-малка или по-голяма степен чрез всеки човек. Така сътворението мисли и чрез проектирана мисъл се разширява и опознава себе си. Сътворението се самоосъзнава, като имитира собствения си процес чрез своите фокусирани микрочипове. Когато всяко самоосъзнато живо същество израства чрез придобитата мъдрост, преживяванията се променят по отношение на своите измерения. От тези, които придобият много мъдрост, се изисква много, за да продължат експоненциалното си развитие. Преживяването на съзидателното приключение наподобява четенето на добър приключенски роман. Този, който се увлече по сценария, намира за трудно да спре да чете и по същия начин е трудно да престанеш да желаеш да еволюираш. Веднъж поел пътя, подтикът за продължение на процеса продължава да подтиква съзнанието по същия път. Този устрем за продължаване напред и напред е причината да има доброволци, които желаят да подпомогнат своите побратими – аспекти на сътворението – да преоткрият верния път на своето преживяване. Сътворението бива поддържано и се разширява чрез доброволчество. Така стоят нещата!

(следва)

II-24

Удачно е да споменем отново факта, че сред населението на земята има хора, които доброволно са приели да преустановят своето персонално развитие и да поставят своя еволюционен процес в опасност. Това е било направено нарочно, за да помогне на жителите на земята да извършат дългоочаквания преход от изолация към прогресивно развитие и сътрудничество със своите галактически братя, сестри и братовчеди. Тези същества са възприели същите тела със същите случайни генетични проявления, каквито има при раждането си всяко събудено съзнание на земята. Техните мотиви да направят това са толкова разнообразни, колкото преживяванията, позволили персоналното им еволюиране. В общия случай можем да приемем, че възможните ползи за земята и нейните обитатели са били преценени като заслужаващи загубата на развитие, в случай че предложената възможност бъде отхвърлена отново. Ако жителите на земята изберат да останат приковани в своя настоящ модел на преживяване, тези същества ще приемат тази съдба. Рискът също е голям стимул.

Има две причини за тези послания. Първата е да пробуди доброволци и да отговори на отправените молби за помощ. Втората е осигуряване на фокус за раждането на тази нова парадигма на човешкото преживяване, в името на което тези развити същества са пожелали да поемат такъв голям риск. Трябва да знаете, че успелите доблестни постъпки не остават без възнаграждение. Съвсем не е „егоистично” от страна на някой, който чете този материал, да обмисли сериозно възможността да е един от тези „посетители” доброволци. Даже е разумно да се обмисли тази възможност. Въоръжената със знание воля съдържа истината за такива възможности и позволява преценка на риска при нейното пренебрегване по отношение смисъла й в по-голямата картина. Независимо дали това отговаря на персоналната истина, това да окажеш помощ в осигуряване възможност за човечеството да промени своето бъдеще и да се завърне на полагаемото му се място в творческия поток на еволюцията, е достатъчно основание да участваш доброволно сега като член на наземния екип. Съзидателната мисъл не е ограничена до никоя отделна група (същества) и е присъща на всички самоосъзнати. Това се нарича осъществяване!

Доброволците определено не поставят под заплаха своя извоюван прогрес заради едното признание. Те предлагат доброволно помощта си, за да помогнат на своите събратя да надраснат съществуващата форма на преживяване. Всеки принася своите специални успешни техники като принос към раждането и реализирането на новата парадигма на преживяване. Логичният начин за помагане на човечеството да схване този нов вид преживяване, е  участие в настоящия (начин), за да може той да бъде разбран. След хаоса на дисбаланса, всички доброволци могат целенасочено да си припомнят аспекти от скорошни балансирани преживявания и да предложат насоки по отношение на тези аспекти при осмислянето на целта и очертаването на новото преживяване, желано от земните жители. Тези първи доброволци са част от отговора на молитвите и молбите за помощ, фокусирани върху „бог”. Новите доброволци, привлечени в този процес и присъединяващи се със същата решимост, представляват обратния поток на вложената енергия, отразяващ обменът, който е динамичната характеристика на съзиданието в действие. Това е законът за привличането в действие. Когато законът за намерението бъде приложен чрез двете стъпки на процеса на раждане на новата парадигма и добавен към процеса на привличане, интензивността на вибрациите нараства и започва трансформацията към изявата на реалността.

Необходимо е всички доброволци да осмислят, съзерцават и решат да приемат истината за това кой и какво е всеки от тях и след това да пристъпят към по-пълното завършване  на поставената им задача. Първата стъпка е разпространяването на знанието за възможността от създаване на една нова парадигма на съществуване и придържането към една проста, проста, проста формулировка!!! Внимателно информирайте и окуражавайте мнозина да променят своето съзнание от жертва на победител с помощта на знанието, че мисълта притежава силата да промени изявеното съзидание. Съзиданието намира израз във всички преживявания, ситуации и обстоятелства, както и във всички „неща”. Всяка мисъл, дума и деяние структурират преживяването чрез нагласи и убеждения.

Всеки човек всеки ден е ограден от много възможности да предложи една различна перспектива или окуражителна дума, с което да подпомогне познанието и разбирането на тази основна идея. Това е посаждане на семената на промените в масовото съзнание. То може да изглежда скромно начало за тази изключителна промяна, но започнало веднъж по този начин между двама души, ще се развива експоненциално. Мнозина са готови и изчакват, за да реагират положително и да разпространят промяната. Те ще се отзоват, защото настоящият начин, по който се изявява битието, просто не изглежда правилен, като в същото време те нямат идея какво да направят. Имат само чувството, че са смазани от мащабите на ситуацията и от присъствието на тези нехармонични вътрешни усещания. Тези моменти предлагат възможността да направят първите си стъпки към предстоящото си бъдеще. Засаждайте семена при всяка възможност. Правейки това, ще привличате към себе си допълнителни възможности. Сега е моментът да се изправите пред реалността на това кои и какви сте и да започнете да преживявате причината да бъдете в това тяло на тази планета в този момент. Будилникът звъни. Време е да се пробудите и да започнете да преживявате радостта от създаването на новото бъдеще.

II-25

Сред хората на планетата е добре известно, че  дълго предсказваният период на хаос изглежда се проявява в реалността. Тези предсказания са били целенасочено заложени в някои от религиозните учения. Коренните племена обаче много отдавна са правели същите предсказания, като ясно са очертавали нашето съвремие. И двете като че ли съвпадат. Разликата е, че едните предвиждания са правени с определена цел, докато тези на коренните жители са истински предсказания. Техните предсказания съдържат конкретни времеви периоди. (Календарът на маите например изчислява края на настоящия 26,000 годишен цикъл на 12-ти декември 2012 г.), докато тези с нарочното намерение да всеят страх, са убеждавали своите слушатели, че точното време не може да бъде установено. Това им е дало възможност да използват различни условия като индикатори на възможното проявление (на хаоса) и в течение на годините да манипулират вярващите отново и отново. Предсказанията на американските индианци говорят за времена на хаос, последвани от времето на „човека на дъгата”. Изкуството на индианците от племето Зуни изобразява един човек на дъгата в очакване на бъдещо събитие. Целта на тези послания е да помогнат за сбъдването на това предсказание.

Това, което е било и бива обявявано за „езическо”, често съдържа части истина, когато аналогиите биват изтълкувани мъдро. Няма идеален начин за поднасяне на истината за всички на тази земя, защото всеки трябва да прокара своя собствен път. Това не означава, че не може да бъде постигната мъдрост в рамките на груповия подход, стига фокусът да е открит и изследователски. Когато един групов фокус бъде заключен в догма, той се превръща във въртоп, а не в поток като част от експанзивния съзидателен фокус. Трябва да помните, че извън универсалните закони, това което изглежда абсолютна истина, трябва често да бъде надраснато, при което преживяното знание се превръща в мъдрост. В такъв момент се появява ново приложимо знание, което да бъде преживяно и заменено от мъдрост и старите понятия вече не са приложими. Първото подобно преживяване може да бъде много травмиращо. Индивидът бива изправен пред решението дали да остане с това, което го е довело до познатия момент на разбирането и да продължи да се движи във въртопа, или да се откаже и да се придвижи напред в процеса на еволюиране. Мнозина от тези, които са търсили искрено в този живот, често са изпитвали моменти на мъдрост, последвани от скука и скоро са започвали отново своите търсения на познание. Израсналите от ранно детство в доктрината на единичен религиозен фокус, могат да открият в тези послания възможност за еманципация и по-широка перспектива, или ще се окажат шокирани и изумени. Всеки, който предостави на сърцето си достатъчно време да осмисли тези две гледни точки, ще узнае истината и ще действа спрямо нея. Надяваме се привържениците и на двете гледни точки да приложат позволение. Това се отнася особено за доброволците. Всички са осъществяващи се човеци. „Помогнете ни да се осъществим!”

Представата за „Човека на дъгата” и очакването на неговото появяване могат да бъдат интерпретирани по два начина.  Привържениците на християнството могат да приемат, че става дума за завръщането на Емануел (Исус) или това може да означава появяването на едно по-мъдро и еманципирано население на земята. Определено е необходима една по-мъдра група, която да въведе новата парадигма на човешкото преживяване, при което предсказанието изглежда твърде ясно. Възможно е обаче и двете неща да са верни. За да може Емануел отново да тръгне измежду своите човешки братя и сестри в безопасност, е необходим човешки фокус с много по-широк мироглед и много по-малко агресия. Деформациите на учението му ще направят невъзможно индоктринираните в настоящите вярвания да го разпознаят и приемат за това, което е, поради своите разбирания и очаквания.

Образът за мъжа/жената на дъгата е една лесна за възприемане представа за личното преживяване в новата парадигма. Важно е да бъде възприета една смислена символика, за да може новата парадигма да стане нещо реално в умовете на тези, които желаят този процес на превъзмогване да се превърне в реалност.  Тя може да представлява промяна в съзнанието от жертва в победител, чрез пренастройване на нагласите и мисълта и една отправна точка сред объркването, съпровождащо промяната. Този преход в преживяванията няма да настъпи без някакъв вътрешен хаос в личния живот. Това ще бъде подготовка на предстоящото в по-големи мащаби, когато тази идея пусне корени и се развие в масовото съзнание, тъй като това е поврат в пътя на човечеството. Една възможна аналогия е да слизате по дълга стълба с голяма група хора, да промените намерението си по средата на стълбата и да започнете да си проправяте път нагоре. Когато достатъчно хора също променят намерението си и започнат да се изкачват обратно, тогава няма да бъде вече толкова трудно. За членовете на наземния екип обаче, които трябва първи да започнат този процес, постигането на такъв подвиг ще изисква целенасочено намерение и решителност. Представата за този процес в съзнанието позволява разбирането, че доброволното участие в тази мисия изисква много висока степен на ангажираност за планиране, организиране и достигане до тържеството  от страна на хората на дъгата.

Когато слушате изказванията по медиите за съпротивата спрямо считаните за виновни и проявленията на болести и пр., чувате непрекъснато призиви за „война срещу бедността, война срещу наркотиците, война срещу…”

Изумително е, че хората още не са проумели, че няма нито една позиция срещу, която да е довела до ефективни резултати. Това обаче дава възможност за измъкване на вашите пари директно от джоба ви и от националната хазна. Сред вашите поговорки има много истини. „Това, срещу което се съпротивлявате, става по-упорито”. Поощряваме доброволците да наблюдават тази истина  в своя личен живот и в заобикалящия ги свят. Това е подготовка за фундаментална промяна на съзнанието.

II-26

От трите действащи динамични универсални законa, законът за позволението е най-трудният за приемане като необходим, както и за практикуване. Прилагането на закона за позволението има като съществена предпоставка разбирането на закона за привличането. Съвкупността от мисли, мнения и нагласи на всеки индивид генерират особеностите на преживяванията му. Те филтрират ежедневните преживявания. По този начин моделът протича през един динамичен или непостоянен процес. Когато нагласите и мненията биват целенасочено програмирани в рамките на ограничен брой твърди правила, равнището на проявление на съвкупното преживяване се забавя. Ключът се крие в думата целенасочено. Това означава, че правилата биват натрапени не от индивида чрез знание прераснало в мъдрост, а чрез вярвания, наложени му от тези, които той/тя счита като външни авторитети. Моделът на всеки индивид като цяло привлича към себе си преживявания, които резонират в хармония с този модел. Ако лицето желае нещо или някакво преживяване, което не резонира с този модел, тогава е трудно и даже невъзможно то да бъде привлечено. Два различни модела не могат да се слеят в едно.

Например малцина са представителите на „модерната социална норма”, които не познават поне един мъж или една жена, които в сценария на няколко поредни брака повтарят един и същ модел на взаимоотношение „насилен/насилник”. Моделът на жертвата привлича насилника, бил той словесен или физически, независимо от това колко пъти на сцената се появява нов партньор. Това важи особено, ако връзките следват често една след друга във времето. Моделът на преживяването бива поддържан от мислите, нагласите и мненията в основата на самосъзнанието. Жертвата желае да бъде спасена. Някой или някакво събитие трябва да се случи и да промени живота й. Ако обаче има достатъчно време за осмисляне и съзерцаване върху елементите на ситуацията, които да доведат до промяна в нагласата и мнението (познание превърнато в мъдрост), моделът на преживяване може да се промени.

Трагедията на религиозните учения, които поднасят един външен първоизточник като персонифициран спасител, е, че те не само насаждат самосъзнание на жертва, но и го подхранват. Едно превърнато в жертва персонифицирано божество, което виси на един кръст със статуса на подлежащо на почит, притегля към вярващите това, което те почитат – преживяването като жертва. Ако почитаме бедността, привличаме бедност. Ако почитаме упоритата работа, то животът ни ще бъде изпълнен с упорита работа. Ако почитаме убийствата, привличаме смъртта. Какъвто и да е доминиращият фокус на мисълта, отношението и мнението, той ще влияе на общата матрица и ще доминира привличането на определено преживяване.

Едно дете се ражда в семейна ситуация, или при липса на такава, в невинност, с изключение на наследеното си генетично кодиране. То е напълно повлияно в своите преживявания от същите мисли, нагласи и мнения на своите родители, докато порасне достатъчно, за да започне да привлича собствени преживявания. То евентуално се дипломира със собствено привлекателно поле, но моделът на матрицата му вече съществува. Прякото влияние на семейството присъства в степента, в която узряващият индивид приема тези мисли, нагласи и мнения. Присъстващите физически атрибути също допринасят за нагласите, които се развиват в процеса на съзряване. Влиянията на родители, учители и връстници изиграват своята роля. Натрупват се допълнителни пластове влияния. Мислите, нагласите и мненията на различни групи се добавят в индивидуалната матрица. Идентичности, свързани с етническата принадлежност, квартала, града, региона, нацията и пр. добавят своето влияние. Добавете допълнително осъзнаваното и несъзнателно програмиране от радио, телевизия, филми, вестници, списания и он-лайн информация. Всеки един от тези сложни модели бива получаван и филтриран през мисъл, мнение и нагласа, за да се получи индивидуалната резонираща матрица.

Докато цялостното житейско преживяване за основната част от населението на планетата става измеримо по-сложно, дизайнът на матриците става все по-малко определен. Това се проявява като егоизъм, когато отделният индивид се опитва да остане фокусиран в условията на неопределеност. Полученото в резултат чувство на обърканост позволява на плановиците на тъмни дела да стегнат примката на постепенното заробване буквално пред очите на жертвите, без последните да забележат. Пробудените и пробуждащите не могат да повярват, че ситуацията е достигнала до този абсурд.

Чрез разбиране на този преглед на  индивидуалното и съвкупно преживяване на човечеството на планетата земя, изглежда че разрешаването на това влошаващо се състояние логически предполага то да бъде изоставено в съществуващия му вид и сложността да бъде заменена с простота. Как да постигнете това? Отнесете се за указания към „Наръчник за новата парадигма”. „Когато нищо друго не помага, четете наставленията”. Една уместна истина!

(следва)

II-21

Има един момент на персонално решение, до който трябва да достигне всеки индивид, избрал да се ангажира с този проект. Трябва да разберете, че веднъж поели ангажимента, това ще промени перспективата ви и начина, по който разбирате преживяванията на различни ситуации и взаимоотношения. Ако ангажиментът ви е реален, ще се чувствате като че ли наблюдавате всичко в една по-голяма перспектива. Ще се получи нещо като разделение на реалността ви. Дневните ви преживявания ще бъдат същите, но ще се прибави едно ново измерение в наблюденията ви. Начинът ви на наблюдение ще бъде преживяван като способност да разбирате как миналото и настоящо знание и опит прилягат в една подобна на течен пъзел картина. Ще осъзнаете, че познатата ви реалност се е променила. Ще установите, че елементите на пъзела не са твърди и не се съединяват в разпознаваема статична картина. Вместо това, те ще приличат на направени от желатин и ще се движат и плуват в непрестанно променящи се форми. При възприемането на този процес ще може да разберете, че определени твърди вмъквания причиняват приливи и отливи, които формират подобни на бент структури, ограничаващи протичането на естествения поток. Ако това бива поддържано в индивидуалния поток от променящи се модели, то води до край на преживяването, тъй като жизнената сила трябва да продължи да се изявява по свободен начин, или в противен случай ще бъде оттеглена. Това важи също и в контекста на една по-голяма група индивиди.

Когато е възможно тази идея за елементарната нужда от изява, която се намира в основата на съзиданието, да бъде обхваната, тогава може да се разбере, че възпирането на този поток на прогреса и на всеки план за промяна на посоката му, причинява хаос. Умствената представа е нещо като едновременно движение на множество цветове, които са отделени един от друг и се разширяват в пространството. На едно място цветовете се движат в забавен вихър и започват да се сливат и потъмняват по начин, който не е последователен. От позициите на изнесен по-високо наблюдател е очевидно, че това сливане не може да спре заливащия го поток. Потокът ще продължи да се движи и ще го остави зад себе си. Ако последователността на тази натрупана енергия не е в състояние да бъде смекчена, тя може отново да се присъедини към потока.

Целта и задачата на тези послания е да смекчат и разсеят тази тъмна и натрупана енергия. Ако вярванията на масовото съзнание на тази планета могат да бъдат променени и може да бъде осмислена и приета една нова парадигма на съществуване, тъмните и натрупани енергии ще се разсеят и експанзивният поток на сътворението ще бъде възстановен.

В потока на сътворението познанието, което прераства в мъдрост, се придвижва на етапи по отношение на истината във вибрационните/многоизмерни сфери на преживяванията. Когато знанието се превръща в мъдрост, то тези концептуални разделителни линии биват преодолени и старите понятия излизат от мода и стават неприложими. Когато трансплантираното човечество почувства, че нещо трябва да обуздае свръх стимулираните му агресивни наклонности, бе приета религията. Със завръщането на генетичния баланс сега е време тези индивиди да изоставят това понятие и да започнат да осмислят причинните фактори, довели до изявата на тяхното преживяване. Те трябва да схванат в по-широк план какво поддържа не само техния индивидуален фокус, но също така по-обхватния фокус на галактическата среда на техния живот. Време е за завръщане в лоното на по-мащабното съжителство. Всичко това трябва да бъде отхапано, предъвкано и смляно в една много голяма хапка. Защо толкова бързо? Две причини: първо, всички предишни възможности това да бъде направено, са били отказани. Второ, понякога лекарството в един голям горчив хап е по-ефективно от всички по-малки (хапчета).

II-22

Когато промяната започне да се случва във всяко индивидуално съзнание, ще има буквално прераждане, като пробуденото съзнание бъде отприщено в една нова сфера. Приемането на реалността на множество пластове от изяви, които съществуват едновременно с многобройни цели, е първата стъпка в навлизането в едно многоизмерно съществуване. Персоналната реалност е обгърната от местна, регионална, национална и глобална реалности, всяка фокусирана върху свой дневен ред и всяка обхващаща предишните. Целта на отрицателните плановици е да обхванат и слеят в едно всички тези реалности в един общ фокус, с един дневен ред – техния. Човечеството може да избегне участие в едно преживяване на срив на многоизмерната реалност, като създаде свое собствено преживяване в рамките на отрицателния план. Това е възможно да стане с участие в създаването на новата парадигма. Всеки може да участва като изведе напред неизвестни и предстоящи да бъдат създадени пластове от нови реалности. Без знание за мащабите и силата на този проект, отрицателните плановици не могат да го предотвратят, ако желанието, отдадеността и решимостта той да бъде реализиран съществуват и са активни у необходимия брой човеци. Те нямат начин да контролират способността на един индивид да се фокусира върху създаването на една нова реалност, освен ако този индивид не позволи мисловните му процеси да бъдат овладени отвън. Несъмнено това ще изисква ангажираност и решителност, а потенциалът за това съществува у всички освен у тези с напреднали мозъчни увреждания.

Последните включват тези в напреднал стадий на болестта на Алцхаймер (интересно е да отбележим оказването на чест на едно заболяване с главна буква), тези, които са „изпържили” мозъците си с прекалена употреба на наркотици и тези с конкретни вродени недъзи. Отново трябва да отбележим, че изборът на стил на живот по пътя на свободната воля ще има крайни резултати, които ще трябва да бъдат приети. Как ще се проявят тези индивидуални случаи на избор ще остане неизвестно за останалите. Всеки трябва да отговаря или да бъде възнаграден за своя избор в деня на житейската му равносметка. Изборът за надрастване на преживяванията и добиване на мъдрост съществува винаги, но това трябва да бъде едно истинско осъзнаване, придружено от промяна в нагласата и действие. Трябва да помним, че универсалният закон за привличането действа. Изясняването и разбирането на нюансите на проявление на тези закони изисква голямо задълбочаване. Възможността за опознаване и разбиране на приложението на тези закони може да нарасне много с помощта на ученията на просветлени същества, които биха се появили между вас, ако са поканени и когато това е безопасно за тях. Съществува една книга с духовни закони, но изучаването й не трябва да пречи на фокуса на изявата на новата парадигма. Без рамката на новата парадигма, в която да бъде преживяно разбирането и прилагането на тези закони в практическата реалност, за човечеството на земята ще бъде трудно да почувства тези истини. Необходимо е да се започне в една практическа изходна точка.

Възможно е читателите на тези послания да започнат да осмислят действието на първите два закона на вселената в своите преживявания до момента. Законът за привличането на сходни същности понякога изглежда като привличане на противоположности при човешките взаимоотношения. В същото време, при едно мъдро разглеждане и по-задълбочено разбиране в продължение на времето, обикновено откриваме повече сходства, отколкото различия. Способността за целенасочено привличане на едно преживяване или на неговото отсъствие в материалната сфера чрез целенасочена мисъл и усилия, подкрепя осъзнаването на втория закон. Законът за позволението е по-труден за схващане поради степента на индивидуално упражнявания контрол и външните психологични (включително религиозни) и технологични манипулации. Всъщност за по-голямата част от човечеството е трудно да има и/или упражнява независимо отношение. Възможността да водиш живот при свобода на избор и да ти е позволено да наблюдаваш и да се учиш от резултатите на своите избори, е рядко срещана. Да заявиш желанието си за това е част от желанието за една нова парадигма на съществуване.

Изборът за участие в създаването на една нова парадигма не трябва да включва ангажимент със заробване от друг набор правила и разпоредби, които просто контролират по друг начин. Това не би било нова парадигма. Тук се крие трудността в надрастването на това, което съществува, и осмислянето на една напълно нова форма на преживяване. Необходима е само декларация за целта. След това тя трябва да бъде последвана от кратко пояснение. Изпълването й със съдържание ще бъде приключението на новото бъдеще. Едно много обобщено описание няма да изглежда достатъчно, но опитът за по-подробни обяснения ще го замърси с понятията на настоящето. Човечеството определено има опит с преопаковани стари формулировки, което винаги е водело до физическо и духовно лошо храносмилане.

Отново повторение! Това е, за да поддържаме фокуса там, където му е мястото. Първо фокусираме върху промяната в индивидуалното съзнание от жертва в победител. Победителят е този, който пише историята. Този път не си губете времето да изписвате историята на миналото, защото тя е това, което е, и няма да остане време да й обръщаме внимание. Време е за придвижване напред. Този път победителят ще напише историята на бъдещето. Тези послания и този проект са дарове за земното човечество от неговите галактически братя и сестри, за да може то да напише собствената си история, а не неговите поробители. Въпросът е дали тези дарове ще бъдат приети и приведени в действие от достатъчна част от човечеството за промяна на планираното неприятно бъдеще в най-близко бъдеще? Вашето решение е очаквано с голяма любов и загриженост. При поискване ще разполагате с цялата възможна помощ по всяко време. Само когато сте в състояние да помолите от позициите на по-голямата перспектива на победата спрямо контрола върху собственото ви съзнание, ще може да получите физическа помощ и то не на индивидуална основа, а за планетата и нейните обитатели като цяло.

II-23

С всеки последователен етап от преживяванията на трансплантираните човеци на тази планета, резултатите от съответния  опит за противодействие на генетичните промени са стигали до безизходица. Но това е разбирането, гледано, образно казано, от позиция „между дърветата в гората”.  Въвеждането на нормална човешка ДНК/РНК структура в земния човешки генофонд е дал възможност на корекцията да се разпространи по случаен признак в последващите поколения. Стотици години са минали, през които този ефективен генетичен процес е протекъл в своята естествена последователност. Това, което изглежда продължителен период от време според вашето летоброене на процеса на сътворението, в по-широк план изглежда като мигване на окото. Тези коренни групи от жители, които са били включени в процеса на смешение по избор или по друг начин, са получили и двете генетични изменения, причинили неканени промени в техния еволюционен архетипов модел. Това ни насочва към последиците, които се разпространяват, когато волята на една група бива наложена върху друга. Въпреки че индивидът може да направи своя свободен избор, последиците за следващите поколения търпят влияние по начини, които не са ясни по време на първоначалното решение. Целенасочената промяна в генетичната структура на една голяма група е бавен процес, но когато промяната започне да се проявява, тя се разпространява експоненциално.

Трябва да бъде отбелязано, че завръщането към генетичната норма не се е проявило равномерно в цялата планета. Не всички групи с променена генетика са приели въведения генетичен ресурс с едно и също темпо. Тук са оказали влияние социалните и религиозни предразсъдъци поради забрана за смесени бракове с други групи, при което се е получило „заключване” на въведената положителна генетична промяна. Това е позволило значителен брой човеци да останат ограничени в агресивния  формат. Много от тях са дълбоко ангажирани в отрицателния фокус на поробване. Тук трябва много сериозно да подчертаем, че това не означава, че съществуват висши и нисши групи. Сътворението позволява много разнообразни форми на проявление. Ако съществуваше този вид „присъда”, къде ли наистина би попаднало човечеството в общата скáла на еволюцията? Определено не на завидно място! Всяко чувство на превъзходство може да бъде поставено на мястото му с повдигане на въпроса за необходимостта цялата галактика да бъде загрижена за тежкото състояние на тази планета поради съзнанието на нейните обитатели!  Бъдете много, много внимателни в разбирането на тези конкретни обяснения. Никой няма намерение да съди, а само да предостави кратък преглед на уроците в разбирането на ситуацията, в която са попаднали всички хора на планетата.

Определено измежду всички групи съществуват така наречените прогресивни и регресивни гени. По пътя на случайния процес на наличните генни комбинации, при зачеването е възможно най-агресивното същество, при поява на подходящ партньор, да създаде генетична противоположност в следващото поколение. Това се е случвало от самото начало на проекта. Така ситуацията се е променила и е достигнала настоящия момент с възможно оказване на влияние върху бъдещето на планетата. Ако генетичният процес на селекция е бил очевиден на съзнателно равнище, то гените, въведени с цел модифициране на агресивните тенденции, щяха да бъдат надлежно изолирани за целите на военното дело и щяха да бъдат осигурени предпоставките за агресия сред трансплантираната група човеци.

В процеса на тяхното разбиране сложността на универсалните закони нараства. Придвижването на разбирането от закона на привличането и този на фокусираното намерение към закона за позволението добавя сложност на всяко равнище, тъй като те си взаимодействат. Приложението на закона за позволението отваря вратите за преживяване на потока от съзидателна енергия. Може да се каже, че това е „любов в действие”. Това, което се нарича търпение, е позволение. Тук има нюанс, който трябва да бъде разбран. Има разлика между толерантност и търпение. Разликата може да бъде описана най-добре посредством изпитваната емоция. Това е особено благоприятна възможност за самосъзерцание. Толерантността носи емоционален заряд на възмущение, докато търпението обикновено е придружено със състрадателно очакване, даже забавление от страна на наблюдателя. Има едно много изявено различие между толерантността и търпението. Това е различие, което може да бъде наблюдавано и целенасочено променено насред пътя, така да се каже. Този тип съзнателно решение стимулира надрастването на знанието и преминаването му в мъдрост при съзнателното решение за надрастване на една емоция и преминаването към друга чрез отказване от дадено отношение или мнение. Без отказване от това, което причинява негодуванието, не може да има промяна в отношението. В човешките преживявания преходът от толерантност към търпение бива често придружаван от физическа усмивка. Това е показател колко приятно е усещането да позволиш на творческия поток да получи израз в човешкото преживяване.

Надяваме се хората, които разпространяват тези послания, да помнят да бъдат търпеливи със своите събратя, защото в началото ще има много отхвърляне. Комфортната зона на дълбоко вкорененото програмиране е трудна за смекчаване. Необходимо е голямо „посяване”. Макар и отхвърлени, посетите идеи ще останат и ще изчакат своето събуждане, което ще ги накара да пуснат корени и пораснат. Какви ще бъдат сигналите за събуждане е неизвестно, тъй като всички са уникални за всяко пробудено съзнание. Семената не е необходимо да бъдат пълни обяснения и много за момента могат да приемат това, което изглежда като случайни забележки. Става дума само за това, което върши работа, защото е важно да усетиш кое е уместно и кое не е. Прекаленото за момента може да навреди.

Християнската религия е използвала най-агресивната програма за вербуване на съмишленици в историята на планетата. Ако беше позволено на учителя, основател на деформираната (впоследствие) християнска вяра, да завърши учението си в пълния му потенциал и ако то бе разпространено с усърдието на християнския фокус, щеше да бъде постигнат прекрасен прогрес. Въпреки това, членовете са приложили безмилостно първите два закона, без да ги разбират. Чрез съзерцание на този момент може да бъде научено много за правилното и неправилно използване на тези два закона. При внимателно разграничаване „някои” от тези приложения могат да бъдат използвани при прокарването на новата парадигма, в т.ч. особено аспекта „никога да не  се предаваме” на техния подход.

(следва)