Технологиите не са нещо повече от едно по-високо равнище на разбиране – не са злината, за която много хора искат да ги представят.

СТРУПВАНЕ НА ЗВЕЗДИ

За секунда Милтън ме отведе на една планета с множество слънца, които се въртяха едно спрямо друго като електроните на един атом. Тази планета се намираше на периферията на своето слънце, подобно на Уран в нашата слънчева система. В тази слънчева система имаше двадесет планети и стотици луни. Транспортният поток между планетите бе интензивен и се състоеше от множество оцветени кораби, които пристигаха и заминаваха със замайващи скорости и маневри.   В тази многобройна слънчева система корабите пътуваха между различните луни, космически градове и други планети. Когато се доближихме до множеството кораби и другите странни на вид обекти с различни форми и размери, те заприличаха на конфети, които се въртяха и усукваха и видът им предизвикваше в душата ми чудни усещания на задоволство.

„Милтън, има ли нещо специално, което да се случва на тази планета? Или това, което виждам и чувствам е нормалното ежедневие тук?”

„Това са типични дейности които никога не спират, подобно на океанските приливи и отливи. Готов ли си да се присъединиш към купона, Майкъл?”

Не отговорих, защото не бях сигурен какво означаваше това. Дали няколко смахнато изглеждащи извънземни подобни на Милтън нямаше да ме заобиколят и да се изсмеят на неговата малка находка? Помислих си това и тъй като знаех че Милтън може да чете мислите ми, а той не реагира както обикновено, това ме разтревожи.

Спуснахме се като оловни топки от стотици километри над планетата и навлязохме в една подобна на куб структура, наподобяваща град. До колкото можех да видя, макар че нямах очи, в куба имаше няколко рояци от светещи същества. Аз бях една светеща топка като всички тях и виждах големи и по-малки светещи с различна сила рояци, подобни на малки групи звезди.

Тези струпвания на души гъмжаха от живот подобно на роящи пчели около пълни с мед кошери. Милтън се запъти към един от тези рояци, следван от мен. Това бе една оргия от чиста любов, щастие и закачки. Моментално си спомних всяко едно същество в рояка, а те бяха стотици. Това бяха роднини и приятели от други прераждания и места по време на цялото ми съществуване в галактиката.

Общуването с тях бе феноменално просто. Аз контактувах с всеки едновременно без каквото и да било объркване на мислите.  Имах способност за множествена комуникация – нещо определено невъзможно за човешкия мозък. Усещах напълно стотици същества така, както и те ме усещаха. Това бе едно непрекъснато удоволствие, без разногласия, без недоразумения – едно общуване в най-фината му и чиста форма. Някои от съществата присъстваха за кратко време, тъй като подобно на мен бяха прекъснали за кратко живота си в други светове. Други бяха тук от стотици и хиляди земни години, без да се уморяват от това общуване. Чувствах се като никога, като че ли се бях събудил от дълбок сън. Това бе едно непрекъснато семейно събиране без край и кулминация.  Отделни лица пристигаха и си заминаваха подобно на електрони, които влизаха и излизаха от орбитите си по повърхността на един атом, докато ядрото от души оставаше неизменно. Милиони подобни фамилни рояци съществуваха в безброй кубични структури, които покриваха повърхността на тази планета, а тя бе два пъти по-голяма от Юпитер. Извън кубовете се намираха много физически същества, както и много равнища от етерни същности. Сред планетите и луните в тази звездна система бе представено цялото възможно многообразие от начини на живот и същото важеше за милионите други звездни системи в това звездно струпване.

Тогава си дадох сметка, че Милтън бе мой роднина и то много близко свързан с мен. Забелязах също така, че обвързването ми с Милтън по време на престоя ми на тази планета бе изчезнало и бях свободен да ходя където пожелая. Докато бях сред множеството, почувствах необяснимо привличане към друго лице, което не присъстваше наоколо и реших да последвам влечението си и да го открия. Моментално отидох до едно от любимите си места на планетата. Това бе луксозна къща с мраморни колони и прекрасни картини и гоблени по стените. Къщата напомняше римските палати на европейската аристокрация. Аз бях едно кълбо светлина. Въпреки това, докато бях в тази къща се чувствах отново като във физическото си тяло, което бях оставил на луната, обикаляща около Уран. Чувствах, виждах и излязох от къщата в двора като че ли имах отново крака. Дворът бе покрит с изящни алеи изпъстрени с ухаещи цветя и сочни плодове, които висяха от пълзящи растения.В дърветата пееха птици и пеперудите се рееха в този идеален, слънчев ден. Това бе прекрасно място, една градина в рая.

Докато се разхождах и се наслаждавах на разнообразните насаждения, забелязах една жена, която се грижеше за градината и се приближих към нея.

Тя ме погледна с широка усмивка и не бе ни най-малко учудена от присъствието ми, като че ли ме бе очаквала. Тя се изправи, грабна лицето ми с малките си топли ръце и започна да го целува. Тогава ми проговори.

„Майкъл, прекрасно мое дете! Чух че си бил тук! Повиках те за да ме посетиш и ето те. Как прекрасно изглеждаш!”

„Бабо!  Толкова време мина, откакто те видях за последен път. И въпреки това, като че ли едва вчера играех като дете в градината ти в нашето италианско село. Ти изглеждаш точно както тогава, жизнена и красива.”

„Жалко, че ще трябва да си тръгнеш скоро, Майкъл, но това няма да е за дълго и ще се върнеш отново тук за по-продължителен период. Очаквам бързото ти завръщане, Майкъл. Има толкова неща, за които да си говорим.”

Баба ми ме видя във  физическа ми форма като че ли бях в човешкото си тяло.

„Дядо къде е? Той с теб ли живее?”

„Той живее на друга планета някъде из галактиката и няма да бъде освободен още четиридесет земни години. За сега не зная дали ще дойде тук или ще премине в друг живот.  Понякога го посещавам в сънищата му, за да му вдъхна кураж.”

„Но ти си във физическо тяло. Можеш ли също така да пътуваш като дух, за да посещаваш хора в сънищата им?”

„Мога с помощта на членове на семейството като Милтън, по същия начин, по който ти си тук сега. Ти знаеш, че сега ме посещаваш в съня ми, нали?”

Това нейно признание ме стъписа.

„Аз за теб съм само един сън?”

„Сънищата тук не са като тези на Земята, Майкъл. Когато сънуваме, ние сме будни. Тук ние никога не спим. Въпреки това, аз съм във физическа форма, а ти си един дух. Аз мога да видя и докосна твоя дух все едно, че имаш физическо тяло. Не е възможно да ти обясня тези неща.  Твоята душа/ум остава блокирана за много неща докато не се завърнеш на това място за постоянно.”

„Липсва ли ти дядо, докато отсъства?”

„Тъгата няма място на това равнище на съществуване, защото никой всъщност не си тръгва. Не е по-различно от това някой на Земята да отиде на работа и да се върне у дома в края на деня. За нас времето няма смисъл. Ние съществуваме в едно блажено, непрекъснато състояние на яснота. Наслаждаваме се на компанията на членове на семействата си както правя сега с теб и аз се занимавам с нещата, които обичам, като това да се грижа за цветята в градината си.  Също така изпитвам удоволствие да рисувам и да се занимавам с архитектура. И както виждаш, аз съм заобиколена с нещата, които обичам. Всички тук правят това, което обичат най-много.”

Тя ме целуна и прегърна силно, след което моментално се озовах обратно при Милтън в рояка от същества.

(Говорейки на Милтън) „Тъжно ми е, че не прекарах повече време с баба си. Защо не ми бе позволено да прекарам повече време с нея?”

„Посещението, което току що имаше, обикновено не е разрешено, но в момента в който тя разбра че си наблизо, настояваше да те види и те привлече към себе си.”

„Тя защо не е тук сред останалите членове на семейството?”

„Семейството е много по-многобройно от тези, които присъстват тук. Ти имаш близки роднини на много места и на много равнища, физически и духовни. Баба ти се намира на физическо равнище по свой избор, на една планета в тази система, която е близо до едно от нашите слънца.”

Милтън се отдалечи от множеството и ме придърпа със себе си, така че свободата ми не трая дълго. Ние се спряхме за малко над планетата с кубовете, за да й хвърлим последен поглед. В този момент внезапно изпитах болката, която чувстват болшинството хора при раздяла с близките си.

„Милтън, усещаш ли голямата тъга, която изпитвам аз в момента?”

„Усещам твоята тъга, но аз съм с тях повечето време и не се разделям с тях като теб. Ти се завръщаш в един свят, в който повечето хора живеят в тъмнина.  В моя свят аз никога не съм далече от светлината на семейната обич. Аз си върша работата и във всеки момент зная, че всичко е наред, независимо какво се случва на места като Земята. В настоящото ти състояние на съществуване Майкъл, много неща остават скрити от теб, но всичко това е предварително определено.  Сега обаче ти си наясно с части от по-голямата картина и ще запазиш тези си спомени когато те върна на Земята. Това е една рядка привилегия.”

В купола

Видях тялото си дълбоко заспало в леглото.  Гледката бе трудна за проумяване, тъй като бях на две места едновременно, но за мое учудване се чувствах добре. Идеята да бъда свободен от тялото си ми изглеждаше чудесна. Самата мисъл да се върна обратно в тялото си ме отблъскваше и ужасяваше.

„Трябва ли да се завърна в това „нещо”, Милтън?”

„Боя се, че да. Имаш да свършиш някои неща на Земята и за това трябва да го направиш.”

Милтън влезе в тялото си с лекота, грабна светлинното ми тяло и го напъха във физическата ми глава преди да имам време да помисля за това. Тялото ми се съживи и отново се озовах затворен в него.

„Чувствам се като един тон тухли! Това тяло е гадно, Милтън. Мога ли да полежа малко и да се възстановя?”

„Това е проблемът да бъдеш за дълго извън тялото си. Колкото по-дълго си навън, толкова след това ти е по-трудно да привикнеш отново.”

„Това е като най-лошия махмурлук, който някога съм имал.  Няма ли нещо, което да мога да взема срещу това?”

„Повярвай ми, неудобството което изпитваш е най-доброто и бързо лекарство. Няма друг начин, за да привикнеш отново към тялото си. В допълнение, тялото ти се нуждае да се излекува от отсъствието ти в психологичната и физиологична сфери.”

„Чувствам се, като че ли съм работил в солни мини с отворени рани цяла седмица, но защо? Сърцето ми е продължило да помпи кръв в тялото ми и тялото ми изглеждаше спокойно заспало когато влязох отново в него, също като кола на бавни обороти. Тогава защо се чувствам като премазан от камион?”

„Тялото ти бе спокойно, Майкъл, но това е добре само за умрелите. Тялото ти има нужда от движение докато спиш. Движението пречи на кръвта да се застоява и да не захранва определени места. Без твоя дух в тялото, който да не му дава спокойствие, то технически погледнато е мъртво. Няма сънища, нито движение. Ти не си бил извън тялото си повече от двадесет минути, следователно няма трайни увреждания. Ако бе навън по-дълго време, щеше да се наложи да ти бъде направен масаж за стимулиране на кръвообращението. В някои случаи също така вкарваме едно топлинно тяло, за да поддържа необходимата температура.”

„Ако тук имаше андроид или механичен масажист, защо той не повдигна тялото ми за да го сложи върху леглото? Защо ти трябваше да направиш това? И благодаря, че не ми каза повече подробности за топлинното тяло. То ми прозвуча твърде зловещо.”

Относно андроида и защо той не свърши тази работа. Аз исках да ти демонстрирам, че духовете имат способността да придвижват твърди тела. Макар че ти бе кълбо от чиста енергия, ти можеше да повдигнеш тялото си и също така да повлияеш на други физически обекти. Ние можем да правим това чрез физически контакт, както и чрез телекинеза. Ще оставя това обаче за друг ден. Също така, това топлинно тяло не е толкова лошо, колкото звучи, но днес няма да се впускам в повече подробности.”

„Какво ще кажеш да превозиш тялото ми обратно на Земята и да ме оставиш да летя до там и там да вляза в него?”

„Можех да позволя това, ако не носеше някои предмети вътре в теб. Не ме питай за тях, защото няма да ти кажа нищо. Въпреки това, ти беше достатъчно дълго извън гнездото и трябваше да се завърнеш в него, за да може всичко да бъде наред.”

„Да си седиш в гнездото! Това не звучи особено добре, Милтън? Не можа ли да го кажеш по друг начин?”

„Няколкото минути извън тялото не бяха от критично значение, но предметите трябваше да се свържат с твоя духовен ум, за да изпълнят предназначението си, така по-добре ли е?”

„Да, така е малко по-добре, но какво е това, което нося в себе си, Милтън?”

„Това е нещо, което ще излезе от гърдите ти щом навлезеш в земната атмосфера и ще се разпространи бързо като супер вирус и ще засегне цялата планета Земя. Казах ти да не ме питаш.”

„Предполагам, че се шегуваш с мен, но откъде да зная дали не ме будалкаш? Ти може да си имплантирал в главата ми всички тези мили спомени за семейството. Как мога да бъда сигурен в нещо, след като видях какви неща можеш да правиш? Ти си най-малко един магьосник, но също така притежаваш силата и знанията на един бог.”

„За да може тази операция да бъде извършена, е необходимо да поддържаме  елемент на съмнение. Връщането ти обратно на Земята не е безопасно. Ако другата страна те залови, най-добре е да имаш откъслечно знание за операцията и много съмнения, в които те да се ровят. Те не извличат информация чрез разпити. Те сканират всяка клетка в мозъка и тялото ти в търсене на определени модели. На основа на тези биологични и психологични следи те могат да определят къде си бил, на кои места и планети в тази слънчева система и даже дали си я напускал. Тези същества могат да определят много неща от храната, която си консумирал, от въздуха който си дишал и от гравитационните въздействия върху тялото ти – все следи от пътуването ти. Моята задача е да се опитам да бъда с една стъпка пред тях.”

„Ако те ме хванат, не могат ли просто да премахнат нещата от тялото ми, след което да изтрият паметта ми за това?”

„Ти си отвъд този стадий. Те не могат просто така да се появят, да те отвлекат, след което да те пуснат, все едно че нищо не се е случило. Нещата сложени в теб са много добре интегрирани в тялото ти и само ние можем да ги извадим. Тяхната основна грижа е това, което е в теб да не достигне до Земята. Те вероятно няма да те убият, но ако могат ще повредят тези неща и може да те отвлекат. Зависи кой ще се добере първи до теб – тайна човешка организация или други извънземни. Твоето тяло е предназначено да транспортира тези неща. Хората може да не забележат този факт, но това не се отнася за по-развити същества. Следователно, не само тези предмети в теб са изложени на риск, но това се отнася и до самия теб.

„Защо в такъв случай аз не получа непрекъсната защита от твоите хора, Милтън?”

„Ние трябва да стоим на дистанция. В противен случай ще издадем местонахождението ти.  Ние сме по-лесни за забелязване от теб, а където има дим, има и огън – и това си ти. Обаче твоята класификация ще се промени след като се върнеш на Земята и ти вече няма да бъдеш повече наш куриер и тяхна мишена.”

„Кога ще се завърнем на Земята? Ти чакаш ли отварянето на нещо като прозорец?”

„Да, времето за завръщане е от значение. Завръщането на Земята не е така просто, както отделянето от нея. Ние ще се придвижим директно към Земята, като лазерен лъч. След като всичко се подреди, тръгваме.”

„Значи няма да се завърна на Земята по начина, по който дойдох тук? И какво трябва да се „подреди?”

„Този път ти пътуваш с моя кораб. Завръщането на Земята става по определен протокол, нещо като паспорти и митница. Но не се безпокой. Аз ще се погрижа за всички тези подробности вместо теб.”

„Искаш да кажеш, че ти ще ме прекараш обратно контрабанда? И твоят малък кораб има способността да лети на големи разстояния със скорост по-голяма от тази на светлината?

„Този мой малък кораб манипулира гравитацията и магнитните вълни, което го прави много хлъзгав в тъканта на пространството. Някой ден ще ти обясня това в по-големи подробности. Да, ще трябва да те прекарам нелегално обратно на Земята.  Нека сега да влезем в моя кораб.”

Милтън левитира към отвора на кораба, който бе кацнал върху купола, след което ми кимна с пръст и също ме левитира във вътрешността му.

„Уха, откъде мога да си намеря и аз един такъв пръст, Милтън?”

„Може би при следващото си назначение, Майкъл.”

Завръщане на Земята

Веднъж озовали се в кораба, отворът зад нас се затвори и с Милтън се запътихме към средната му част. Откри се нов отвор и през него навлязохме в едно мъгливо помещение. Милтън ме отведе в една секция с отделения подобни на тези в по-голямото транспортно средство, в което пътувах до Уран. С тази разлика, че тук отделенията бяха вертикални и в тях можеше да се стои само прав. Милтън посочи едно от отделенията и ме подкани да вляза.

Влязох във вертикалното отделение и когато се обърнах за да погледна към Милтън, то се затвори. Помещението веднага се изпълни с някаква мъгла и изгубих съзнание. След това веднага дойдох в съзнание и духът ми бе извън отделението, но същността ми, или духът ми, не можеше да се помръдне. Не знаех дали съм привързан към тялото си или бях вкаран в някакво приспособление, което се намираше до тялото ми. Усещах мъглата изпълнила помещението и можех да видя тялото си обвито с подобно на пяна вещество, но не бях вътре в тялото си.

Корабът се отдели от купола и изчезна в тъмнината на космоса. След няколко мига той проби земната атмосфера и започна да кръжи над паркинга до колата ми там, където я бях оставил същата сутрин. Навън бе тъмно, с изключение на слабата светлина на две улични лампи. На стотина метра от колата ми имаше други три леки коли. В тях се забавляваха тийнейджъри. Някои седяха върху багажниците, други се бяха излегнали на тревата, пиеха бира, пушеха цигари и си говореха. Никой от тях не забеляза кораба, който кръжеше до колата ми. Очевидно Милтън бе блокирал кораба от погледите им, или ние бяхме невидими. Скочих от кораба, който висеше на половин метър над земята и влязох в колата си. Забелязах, че космическият ми часовник бе изчезнал и на китката ми бе моя стар часовник, който показваше същото време, в което се бях качил на кораба тази сутрин.  Разтърсих глава в недоумение, стартирах двигателя и видях че часовникът на таблото показваше 23:45 часа вечерта. Корабът на Милтън изчезна в друго измерение. Изкарах колата от паркинга и се отправих към къщи.

Когато влязох в къщи, жена ми Деби седеше в дневната с книга в ръка.

„Здравей, миличка. Съжалявам, че закъснях. Бях отвлечен от извънземни докато се разхождах из парка тази сутрин и те едва сега ме пуснаха.”

„ О, ето къде си бил.  От офиса ти се обадиха и изфабрикуваха някаква история за това, че си бил с клиенти. Аз не им повярвах.”

(Аз се засмях) „Няма значение, уморен съм, готова ли си да си легнем?”

„Да, хайде да си лягаме.”

Тя остави книгата си, изгаси лампата и се запътихме към спалнята на горния етаж. Щом стигнахме горе, аз я прегърнах с дълга, страстна целувка.

Изненадана от моя изблик на любов, Деби се разтопи в ръцете ми.

„Предполагам, че не си чак толкова уморен, Майкъл?”

Не й отговорих, но на лицето ми се появи дяволита усмивка. Взех я на ръце и я занесох в спалнята, както правех преди много години, когато бях по-млад и по-силен. Сложих я на леглото и свалих дрехите й. Тя разкопча ризата ми. Търколихме се на леглото в любовна прегръдка. Любихме се вълшебно повече от час, след което заспахме прегърнати.

Следващото утро

На сутринта станах рано както обикновено. Направих каничка кафе, седнах да закуся и се опитах да чета вестника, но умът ми бе погълнат от случилото се предишния ден.  Деби влезе в кухнята по халат, наля си чаша кафе, седна на масата близо до мен и ме погледна широко усмихната. Със своя секси глас ме попита, „Какво беше това снощи? Това ти ли беше, или някой друг?”

„Не съм сигурен, гълъбче. Всъщност не съм сигурен за много неща тази сутрин.”

„Това какво означава? Снощи бе повече от прекрасно. Сега говориш, като че ли преживяваш криза на средна възраст.”

Тя се протегна, взе ръцете ми в своите и ги притисна в знак на обич.

„Искам да ми кажеш, че това бе ти, че огънят между нас не е угаснал. Вчера нещо случи ли се в офиса, което не си ми казал? Да си претърпял някаква загуба. Знаеш, че можеш да ми довериш всичко.”

„В офиса не се случи нищо и огънят между нас далеч не е изгаснал, бебчо. Случилото се снощи обаче изненада малко и самия мен.”

„Тогава какво те безпокои?”

„Знаеш, казвал съм ти и преди, че съм бил отвличан от извънземни. Е, това се случи отново вчера.”

Тя отговори саркастично: „Зная, че си извънземен, мили. Зная това откакто се ожених за теб, но не можеш ли да измислиш нещо по-добро?”

Тя стана от масата, отиде до хладилника и извади опаковка с яйца и пакет бекон.

„Искаш ли закуска, скъпи?”

„Да, моля, отдавна не съм закусвал в къщи; звучи чудесно, имаме ли хляб за припичане?”

Без да дочакам отговора, аз станах и започнах да ровя из чекмеджетата, като че ли не знаех къде какво се намира в кухнята.

„Не си прави труда да търсиш. Нямаме хляб. Тъй като рядко го използваме, аз спрях да купувам. Щом си още тук, предполагам че тази сутрин няма да ходиш в офиса?”

Вземам си един ден почивка, а може би и цяла седмица. Трябва да избистря нещо в главата си.”

„Добре, можем да излезем и да направим нещо заедно след обед, но имам странна болка в корема си, която не ми даде мира цяла нощ, затова ще се обадя на моята гинеколожка, за да видя дали може да ме приеме набързо тази сутрин.”

„Защо не ми каза за тази болка снощи? Ние малко се увлякохме, може би си разтегнала мускул?”

„Затова не казах нищо, но болката се усили и няма да е зле да видя какво ще каже лекарката.”

„ Добре, нека видим какво тя ще каже и по-късно през деня може да направим нещо заедно, каквото кажеш, бебчо.”

Довърших закуската си, станах от масата, целунах Деби и слязох долу в кабинета си.

Телепатично повиках Милтън: „Милтън, чуваш ли ме?”

Никакъв отговор.

Исках да отхвърля своите преживявания като сън или бълнуване, но не можех. Не бях заспал, не вземах опиати и това не бе нещо, което си въобразявах. Вчера сутринта отидох в парка, след като закусих в едно от местните заведения, както бях правил много пъти преди това. На всичкото отгоре сега притежавах информация, която можеше да промени основите на всичко, в което хората вярваха в този живот!  Например трите големи крайъгълни камъка на човечеството: религия, история и наука. Чудех се какво да правя с тази информация, но кой би ми повярвал и за част от нея?

Деби се провикна от хола, „Мили, говорих с гинеколожката и тя каза да отида тази сутрин. Звучеше загрижено след това, което и казах, така че отивам сега и ще ти се обадя като свърша. Обичам те.”

Изтичах по стълбите за да я пресрещна преди да излезе.

„Искаш ли да дойда с теб, миличка?”

„Не, ще се оправя сама.”

Тя ми изпрати въздушна целувка. Застанал на стълбището върнах целувката й, след което се прибрах вътре, за да осмислям своята нова реалност.

Два часа по-късно

Седя в работната си стая и работя на компютъра си, когато чувам входната врата да се отваря.  Деби се бе завърнала от визитацията си. Тя влезе и застана до вратата на стаята. Погледнах я и запитах, „Откриха ли нещо?”

„Гинеколожката откри някакви странни бучки в матката ми, но докато ги разглеждаше, те се отделиха и тя можа да ги извади с някакъв инструмент. В момента, в който ги отстрани и болката изчезна. Тя ми ги показа – бяха кисти с размера на монета. Всичко останало бе наред.”

Станах, приближих се до нея и я прегърнах.

„Това е прекрасно, миличка. Сега имаме на разположение остатъка от деня за да правим каквото пожелаеш.”

Кабинета на гинеколожката

 (Гинеколожката разговаря телепатично с Милтън) „Милтън, извадих ембрионите от Деби. Мога да вкарам единия в 14 часа и другия в 15 часа. Има ли значение коя жена ще получи кой от двата, или този път те са еднакви?”

Милтън отговаря: „Те са идентични. Ембрионите, които са заменени ще бъдат взети когато ми кажеш, че са готови.”

„Те ще бъдат говори малко след второто посещение.”

КРАЙ