Кори Гууд и Дейвид Уилкок 24-ти ЕПИЗОД, м. декември, 2015 г.

ЗАВЛАДЯВАНЕ НА СЛЪНЧЕВАТА СИСТЕМА

(С) 2016 Превод АТИ

Дейвид Уилкок: Добре дошли в Космическо разкритие. Аз съм вашият домакин Дейвид Уилкок. Ние изследваме удивителните показания на един свидетел на име Кори Гууд. Кори, благодаря ти, че участваш в това предаване.

Кори Гууд: И аз благодаря.

ДУ: В миналото предаване за последно говорихме за Междупланетния корпоративен конгломерат (МКК), както го наричат, използвал промишлената и военна мощ на САЩ след Втората световна война, за да създаде една масова космическа експанзия. Ти каза, че е имало една начална база на Луната, която е била малка, построена от германците, след което е била значително разширена от конгломерата. Ти каза също така, че е имало много неуспешни опити за построяване на бази на Марс, но че някои бази са се оказали успешни и са били допълнително надстроени.

КГ: Правилно.

ДУ: О кей, тогава колко от тези първоначални бази на Марс са оцелели? И къде са били?

КГ: Първите две германски колонии на Марс, които са оцелели, са били на 20 градуса от полярните зони. Имало е една, която МКК е разширил и достроил. Тя е била в един каньон и под повърхността на Марс.

ДУ: Ти каза също, че начинът, по който са завладявали тези пространства под повърхността, е бил с тези ядрени оръжия от пета генерация, които създават една голяма експлозия без остатъчна радиоактивност.

КГ: Да.

ДУ: Тази основна база в северното полукълбо ли е била, или в южното?

КГ: Първата основна база, която е била достроена, е била в северното полукълбо.

ДУ: О кей.

КГ: Тя е била достроена в огромни размери, за да може да побере много инженери и учени. Наблизо са построили и един промишлен комплекс, където са щели да започнат производство на технологии, от които са се нуждаели, със суровини добити от Марс, от луни и от Астероидния пояс. Те са добивали тези суровини, превръщали са ги в използваеми материали и даже композити, от които са се нуждаели.

ДУ: Какви са били желаните технологии, които са разработвали в началото? Какви са били първите им опити? Какво са искали да произведат?

КГ: Всичко, от което са се нуждаели за експанзията си на Марс. Суровините са били откарвани в промишлените области на Марс, далече от колониите и превръщани в използваеми материали.

ДУ: Ти засягаш една интересна тема, защото описваш минни операции, които са провеждани не само на Луната и на Марс, но и на тези луни, в Астероидния пояс …

КГ: Някои от астероидите са много големи и там има екипи от по 3-4 души, които живеят и работят …

ДУ: Трима или четирима души?

КГ: Да. Голяма част от работата се извършва с роботи и от разстояние. След това суровините биват поставяни в тези огромни товарни кораби и пренасяни на Марс до съответното съоръжение.

ДУ: Ти каза в един от предишните епизоди, че германците с помощта на извънземни са открили тези сферични, естествени портали, които са могли да използват, за да телепортират до Марс и къде ли не даже нещо толкова голямо, колкото военен кораб. Има ли такива естествени портали, с които да разполагат на тези астероиди или на луните? Всъщност искам да кажа защо е трябвало да използват тези транспортни кораби?

КГ: За тях е било практически по-удобно да транспортират тези материали с големи товарни кораби от Астероидния пояс и от тези луни до Марс.

ДУ: Ако можехме да видим един от тези товарни кораби, как би изглеждал той?

КГ: Прилича на супер голям контейнер с много малки крилца от всяка страна, които едва се подават. Крилата не изглеждат достатъчно големи, за да използват принципа на Бернули и осигурят подемна сила в атмосферата, но все пак имат крила, макар и малки. Предната част е скосена под 45 градуса и там се намира пилотската кабина.Задната част може да се откача, но аз никога не съм я виждал откачена.

ДУ: Ти каза, че в оригиналния германски кораб са използвали система за задвижване с живак. Какво е задвижването на тези товарни контейнери? За тях още ли са използвали живак, или по-усъвършенствана система?

КГ: Използват по-усъвършенствани системи и те са най-различни. Има торсионни системи, които много хора наричат уарп драйв (warp drive).

ДУ: Хората в програмата ли наричаха това уарп драйв, или лаиците?

КГ: Ние считахме това за уарп драйв. Той създава торсионно поле. Имаш един двигател, като от двете страни и от средата в посока навън се образува торсионно поле. И те контролират колко енергия отива в торсиона, в полето на всяка от двете страни. Това кара пространство-времето да се изкриви, да бъде придърпано в едната посока и след това в другата посока, подобно на уарп драйва, показан в Стар Трек. Има също …

ДУ: Все едно че създава един хълм във време-пространството, който пропада, когато се движи напред.

КГ: Правилно. Има устройства за прескачане във времето (temporal jump drives), които са изключително напреднали. Трябваше да поставят буфери на тези устройства, за да попречат на хората да прескачат назад и напред във време-пространството.

ДУ: Искаш да кажеш да пътуват във времето?

КГ: Точно така. И това действа почти като телепортация. Става мигновено.

ДУ: Какво беше твоето разбиране за времето, така както ти го представиха? Обясниха ли ти несъответствията във физиката на времето, например това, че Айнщайн казва, че то има едно измерение и че се движи само напред?

КГ: Да. Те показаха едно от уравненията на Айнщайн – той почти е достигнал до истината. Трябвало е само да обърне едно уравнение. По-късните му работи, в които е достигнал още по-близо до истината, са били забранени. Физиката обаче, която ни пробутват в момента, е архаична. Ако направим сравнение с медицината, все едно ако имаш треска, да те лекуват като те срежат и ти пускат кръв. Толкова са назад в мисленето си.

ДУ: Нека да поговорим още за двигателите. Когато имаш време-пространство, все едно че стискаш с пръсти мокра тиквена семка, при което тя пропада във въздушната дупка, която създава.

КГ: Да, получава се торсион.

ДУ: Двигател с торсион. Тогава се получава възможност за действително пътуване във времето, но ти казваш, че са поставяли бариери. Защо са им нужни бариери?

КГ: За да попречат на хората да го правят нарочно, тъй като са ставали нещастни случаи. Всъщност те са били разработили средство за комуникация, основано на нещо, което ти спомена по-рано – квантово заплитане (quantum entanglement).

ДУ: Точно така.

КГ: Тези устройства са притежавали също така и видео, но между тях не е протичал никакъв сигнал. Били са напълно сигурни и невъзможни за засичане.

ДУ: Разбирам.

КГ: И те са ги наричали квантови корелиращи комуникационни устройства (quantum correlating communication devices). Монтирали са ги в летателните съдове. И ако някой е имал лош скок (във времето) и се е озовавал на неправилно място, двата изотопа са излизали от синхрон за определен брой наносекунди. И те са били в състояние да изчислят кога и къде се намира лицето, както и другото устройство, като са изчислявали колко време е било нужно на вибрациите, за да се синхронизират отново.

ДУ: ДУ: Тогава възможно ли е да използваш квантовото преплитане, за да  разговаряш с някого, който е в различно време от твоето?

КГ: Ъ-хъ.

ДУ: Наистина? Уха.

КГ: Когато съществува квантово преплитане между две тела, независимо колко ги разделяш едно от друго в измерения, реалности, време, пространство, те си остават преплетени.

ДУ: И подобно на доплеровия ефект, времевия лаг … ти можеш да изчислиш пространствените и времеви координати, където се е озовал този човек.

КГ: Точно така.

ДУ: Ти преживявал ли си времеви парадокси, или нещо подобно? Те свързани ли са с това, че не са разрешавали на хората свободно да правят скокове във времето? Това може ли да внесе по някакъв начин смущения в нашата времева линия? 

КГ: Има много хора, които са експериментирали с връщане назад във времето. И те са създали всички тези разнопосочни времеви линии. Пращаха при тях екипи, които да се опитат да оправят нещата, но ситуациите се влошаваха все повече и повече, и повече. И накрая стана ясно, че времето е като пространството – то е еластично. И всички тези парадокси рухват и се връщат към сингулярност. Нашето съзнание контролира тези времеви линии, влияе им и определя в коя времева линия ще бъдем – ние съзнателно избираме в коя времева линия да бъдем.

ДУ: Нека сега се завърнем към момента в този епизод, в който ставаше дума за това, че някои хора пътуват във времето и има изградени колонии в нашата Слънчева система. Така че ако погледнем историята, първо имаме Луната, след това Марс. Колко скоро след като са се озовали на Марс и са успели да се установят там, германците са започнали да изграждат съоръжения на астероиди и други луни?

КГ: Почти веднага.

ДУ: Наистина?

КГ: Да, германците вече са били започнали да извличат суровини от определени астероиди. И това е една от причините МКК да пожелае също да се включи в тези операции. Те са чули, че има астероиди с платина и злато. Това, което се говори тук на Земята, че златото се намира рядко, че среброто се намира рядко, това е тотална манипулация. Искам да кажа, че само на Земята престъпниците са скрили много злато.

ДУ: Точно така.

КГ: Има тонове злато. И златото, което откриват в Астероидния пояс, от атомна гледна точка е идентично с това на Земята. То няма различна атомна структура. Златото си е злато. Така че има много злато в Слънчевата система и много тонове злато, платина и сребро и други елементи в Астероидния пояс.

ДУ: Възможно ли е да бъдат открити цели астероиди, които приличат на парче злато, или парче сребро?

КГ: Не бих казал, че ще бъдат целите от злато, но златото ще бъде в големи количества. Не е нужно много пречистване, за да бъде отделено златото от основната скала.

ДУ: Мисля си, че ако са искали да обработват един астероид по този начин, са се нуждаели от доста големи летателни кораби. Какъв е бил първоначалният размер на корабите, използвани от германците в тяхната експанзия в космоса?

КГ: Малък. Те са летели до тези големи … представи си този огромен астероид и това мъничко корабче. Те са кацали на тези астероиди, построявали са минни съоръжения и бавно са копаели навътре и навътре, и навътре, и навътре, като са издълбавали все по-големи пространства. Тези астероиди търпят  непрекъснато удари от по-малки астероиди и навътре под повърхността е по-безопасно да се работи. Така че повечето дейности се провеждат във вътрешността на астероида. И след като съберат определено количество суровина, била тя злато, или платина, или нещо друго, те са го натоварвали на тези големи контейнери и са го превозвали до нужната дестинация, за да бъде превърнато в използваеми материали.

ДУ: Когато разговарях с Пит Питърсън, той описа наистина интересните свойства на един метал наречен бисмут. Той каза, че той може да се изтегли на много дълга нишка, от която да се направи намотка и когато през намотката се пусне електрически ток, започват да се случват всякакви странни неща.

КГ: Да, мисля, че това е, което използват в гаусовите оръжия.

ДУ: Какво е това гаус …?

КГ: Оръжия, действащи на електромагнитен принцип. 

ДУ: Оу.

КГ: Когато разглобиха едно такова оръдие, за да ми го покажат, имаше едни пръчки по протежение на цевта и след това тази тънка жица, която те наричаха намотка, която бе от външната страна и създаваше пулсиращо електромагнитно поле. И електромагнитното поле създаваше скорост на изстрела … не мога да си спомня … нещо като 8,000 км. в час. Някаква невероятна скорост. А снарядите бяха по-малки от 50-ти калибър.

ДУ: Уха.

КГ: И на дъното имаха по същество един гранатомет. По размер и форма тези гранати приличаха на шпули на патрони 20-ти калибър. Имаха някакъв много усъвършенстван пластичен тип експлозив, който произвеждаше много по-голяма експлозия от гранатомет М.203.  

ДУ: Дали МКК или германците са разработили усъвършенствани компютърни технологии, по-бързи от тези, които сме имали на Земята, за да ги използват при роботите в тези минни операции?

КГ: Да. Те са имали компютри, компютърни системи и квантови компютри много, много преди Бил Гейтс и Ай Би Ем да започнат да произвеждат дънни платки и интегрирани чипове.

ДУ: Кога за първи път германците са установили свой стабилен лагер на Луната? Знаеш ли точно кога?

КГ: Зная, че в края на 30-те години на миналия век те са заели едно старо съоръжение, което са херметизирали и използвали, докато са строяли друга по-малка база.

ДУ: Това е било нещо като старо съоръжение на Древната раса основатели?

КГ: Точно така.

ДУ: О кей.

КГ: И мисля, че в началото на 40-те са завършили тази своя малка база.

ДУ: Кога е била установена първата стабилна база на Марс?

КГ: Мисля, че някъде около 1952 – 1954 година те са започнали да сключват споразумения със САЩ и по това време вече са били стъпили стабилно на Марс. Те наистина са срещнали много трудности на Марс. Загубили са много човешки животи.

ДУ: Нещо като 18-годишна битка.

КГ: Да, те наистина са свършили пионерската работа на Марс.

ДУ: Но те са постигнали повече успехи в изграждането на минни съоръжения на астероиди и луни, преди да се установят стабилно на Марс.

КГ: Това се е случило по едно и също време.

ДУ: Оу.

КГ: Да. След като веднъж са се сдобили със стабилна област, която са могли да нарекат своя територия, те са започнали и минните операции. Мисля, че в началото това са били повече проучвателни мисии – също когато един геолог отиде в една обширна област и започне да взема проби от различни скали, да ги описва и класира. И когато са откривали определени неща, от които са имали нужда, те са започвали малки минни операции.

ДУ: Имало ли е показни демонстрации за хора на Земята, които  са ни известни, от ранга на президент или министър-председател, в началото на тази игра, евентуално за да им затворят устата? Тези хора имали ли са възможност да видят какво се случва, за да знаят с какво се ангажират?

КГ: Вярвам, че Айзенхауер може да е имал такава възможност. По ирония на съдбата, в крайна сметка на него се е случило, на генерала от Втората световна война … представям си колко му е било трудно да подписва споразумения с тези германски групи бегълци. 

ДУ: О, да.

КГ: Представям си, че му е било наистина тежко. Мисля обаче, че през 1952 г. нещата наистина са загрубели, защото ние сме отказвали определени искания. Германците са предявявали много искания по отношение достъпа до САЩ и нашите ресурси, като част от тези споразумения. И ние сме им отказвали. Казали сме им „не”. Опитвали сме се да преговаряме твърдо. И чрез хората от Операция Кламер, тайните германски групи бегълци са узнали, че най-категоричното изискване на САЩ е било никой от населението да не узнае за съществуването на извънземни и за усъвършенстваните технологии, така че германците са използвали това срещу нас, за да ни принудят да подпишем споразуменията. И съм сигурен, че в този процес Айзенхауер, наред с тези хора от корпорациите, на които са се привиждали само доларови знаци, е присъствал на някои показни демонстрации, след което корпорациите са били 100% „за” и са искали да експлоатират всичко, открито от германците.

ДУ: Разбира се, това звучи смислено. Всъщност аз не добивам ясна представа, когато казваш „луни и астероиди”. За какви луни говорим? За колко от луните в нашата Слънчева система, защото там има много луни, поне 100?

КГ: Правилно, много повече от 100.

ДУ: О кей. Така че докъде са стигнали и колко са се разпрострели във времето? Кои са били първите луни, които са били завладени, или на които са кацнали?

КГ: Всичко това е дипломатически доста сложно, защото много от луните са недостъпни, тъй като са дипломатическа територия, „притежавана” от тези 40 или 60 извънземни групи.

ДУ: Супер федерацията.

КГ: Хората от Супер федерацията, особено около Сатурн.

ДУ: Наистина? Сатурн има много луни?

КГ: Да, да. Има също и много активност около луните на Юпитер.

ДУ: Германци и хора на МКК?

КГ: Ъ-хъ. И Уран. След това е Астероидният пояс. Не зная обаче и не помня конкретни имена на луни и точно от кое космическо тяло какъв елемент или ресурс са експлоатирали.

ДУ: Ло е една от тези странни луни с всичките й вулкани, която кръжи около Юпитер. Тя е много близко до планетата и е твърде гореща. Дали една такава луна е била прекалено негостоприемна за тях?

КГ: Да, има някои, до които не са могли да си осигурят достъп. Спомням си, че четох … имаше една луна, обикаляща около един от газовите гиганти, която изхвърляше облак от някакъв елемент, който те събираха – те го събираха от пространството зад тази луна. Зная, че това звучи смешно.

ДУ: Не, всъщност съвсем не е смешно.

КГ: Не съм виждал нещо подобно на луна около газов гигант, която да изхвърля нещо в космоса, но …

ДУ: Всъщност аз съм виждал. Ло има много активни вулкани, които изхвърлят множество неща …

КГ: В космоса?

ДУ: Които са създали един пръстен, който изглежда като чиния. Този пръстен контактува с гравитационното поле на Юпитер. И НАСА е установила, че от 1970 г. насам има значително увеличение в плътността на частиците, изхвърляни от вулканите.

КГ: Те правили ли са анализ на съдържанието на това, което излиза от вулканите?

ДУ: Да, и има доста странни неща, като аргон и неон, и хелий, и кислород, и много неща, които бихме могли да използваме.

КГ: О кей.

ДУ: Така че намирам смисъл в това, което казваш.

КГ: О кей.

ДУ: Всеки път, когато ти задавам въпроси, научавам най-различни нови неща. Всичко това е наистина умопомрачително. Това е Космическо разкритие, защото вие трябва да знаете. Аз съм Дейвид Уилкок и ще се видим следващия път.