(с) Превод АТИ, 2018 г.

Дейвид Уилкок: Добре дошли отново в Космическо разкритие. Аз съм вашият домакин Дейвид Уилкок и съм тук заедно с Кори Гууд.

Моментът, до който достигнахме последния път, бе твоята среща със Супер федерацията, след което, предполагам, ти си щял да тръгнеш за дома си.

Кори Гууд: Да, така беше.

ДУ: Но се случи нещо различно, нали?

КГ: Веднага след срещата аз се оказах във фоайето на базата на Супер федерцията и това бе моментът, в който се появи една Синя сфера, която помислих, че ще ме заведе у дома.

Вместо това обаче, аз се озовах в това огромно куполно пространство на храмовия комплекс на Аншар, където се появих за първи път преди повече от година и когато за първи път се срещнах с хора на Аншар.

Аз се появих там. Там имаше … Беше много оживено.

Имаше хора наредени в опашка един след друг в очакване да преминат през церемонията за пречистване и аз веднага видях Арии и сестра й, които тръгнаха към мен с широки усмивки на лицата си.

ДУ: Кори, ти сега я наричаш Арии и също така споменаваш за нейната сестра, така че би ли пояснил причината за промяна в името й и коя точно е сестра й?

КГ: Арии … Тя искаше да я наричам така от самото начало, но аз продължавах да използвам пълното й име – Ка-Арии. Ка … Тя, както й сестра, произхождат от фамилията Ка.

Аз правех това нарочно, за да разбера кой от претендиращите да е в комуникация с Аншар, казва истината.

ДУ: Интересно е да отбележим, че материалите на Закона за Единството конкретно споменават Ка като наименование на духовното тяло, което всички ние притежаваме.

КГ: Хм.

ДУ: Тогава коя точно е сестра й? Можеш ли да ни разкажеш малко за нея?

КГ: Да. Сестра й е много подобна на нея във всяко отношение. Засега не желая да съобщавам името й. В момента тя общува с доста хора на повърхността.

ДУ: Какви конкретни връзки би казал, че сестра й поддържа с повърхността?

КГ: Ами тя е една от тези, които седят в столовете с форма на яйце, които съм описвал преди, които са свързали в мрежа своето колективно съзнание с нашето масово съзнание. Те общуват с нас чрез сънищата ни.

По-късно аз се научих как да използвам тези столове по време на моите посещения при Аншар. Това за тях представлява и нещо като забавление. Те обаче ни наблюдават и докато седят в тях, ни предават от разстояние насоки и указания.

ДУ: Обикновено, ако хората изпитват видения или чуват гласове в главите си, ние наричаме това шизофрения или нещо подобно.

Така че коя е разделителната линия между това насочване и едно дълбоко умствено разстройство на човек, който „чува гласове”?

КГ: Обикновено те не разговарят с хората чрез глас. Това, което те правят, е … Сега ще ти го опиша.

Когато си в един от тези столове, ти можеш да го използваш, за да отидеш там, където има всяко събиране на хора, или да посетиш отделен човек, като отиваш на мястото, където те или той се намират.

Ти си по същество над рамената и главите им и гледаш надолу какво се случва, почти както хората изобразяват ангелите, които се появяват над нас.

Те стоят там и наблюдават разговорите или това, което прави даден човек, и например си помислят: „О, аз може да го посъветвам по този начин. Това ще окаже ето толкова влияние върху времевата му линия и ще помогне тук и ето тук,”  след което те правят това „бинг” (имитира звук), при което те зареждат лицето с информация, която прилича на един компресиран информационен файл.

И след това този файл бива декомпресиран, и хората просто получават този прилив на идеи, които ние наричаме „зареждания”.

ДУ: И това прилича на оригинална мисъл, без хората да осъзнават откъде тя е дошла.

КГ: Точно така.

ДУ: О кей. Значи ти срещаш Арии и нейната сестра. Би ли ни казал какво се случва след това? Ти каза, че и двете са се усмихвали. Разбра ли защо?

КГ: О, да. Причината бе събранието, на което току-що бях присъствал. Те бяха много развълнувани по този повод.

ДУ: И какво се случва след това?

КГ: Те веднага ме поведоха по коридора, който води към една от тези огромни каверни, където преди се намираше града на Аншар.

Ако си спомняш, този град бе по някакъв начин преместен и поставен в една времева аномалия.

ДУ: Точно така.

КГ: И там имаше един от корабите на Аншар, който ни очакваше.

В него се качваха хора на Аншар, част от които вече бяха седнали вътре.

ДУ: Колко от тях се намираха в кораба?

КГ: Повече от 15.

ДУ: О кей. Значи е имало не малко хора.

КГ: Ние се качихме, след което потеглихме право към времевата аномалия.

ДУ: Как изглеждат нещата, когато навлизате в нея? Какво виждаш?

КГ: Ами не видях нищо …

ДУ: Ох.

КГ: … защото като че ли някой включи един огромен магнит близо до главата ми и аз изгубих съзнание, и паднах настрани, след което ведната се съвзех, когато преминахме през преградата. Това бе нещо като бариера, която повлия на съзнанието ми.

ДУ: Хм.

КГ: Можах да видя всички градове, които се намираха в тази сфера, при което върховете на сградите им сочеха към центъра на сферата.

ДУ: Какво разбираш под „сфера”? Това сфера от енергия ли е? Или това е каверна?

КГ: Това представлява един сферичен енергиен балон.

ДУ: Оу, о кей.

КГ: И вътре в тази сфера са събрани заедно всички градове.

ДУ: О кей.

КГ: И така, ние прелетяхме към града на Аншар и се приближихме към няколко от огромните сгради във формата на купол.

И ние кацаме върху едната от тях, върху тази … подобна на хеликоптерна площадка, но по-голяма.

Тя се намираше на върха на сградата върху нещо като кокили.

И така ние слязохме от кораба и се отправихме към една част от покрива, където имаше два отвора, от които започваха две тръби, които водеха надолу.

Всеки от групата заставаше в един от тези отвори, след което се спускаше надолу.

Когато се приближихме, дойде и моят ред. Помислих, че това ще бъде нещо като пързалка, по която ще се спусна надолу, но се оказа, че на самия вход на тръбата се появи нещо като прозрачна бариера, върху която стъпих, и тя потегли надолу. Погледнах под себе си и видях хората на Аншар, които се бяха спуснали преди мен, да гледат нагоре към мен.

В един момен техните изображения изчезнаха и аз се спуснах надолу. Все едно, че се возех на асансьор.

ДУ: Не се ли изплаши от височината, когато пристъпи в тази дупка?

КГ: Да, изпитах неприятно чувство. Мозъкът ми подсказваше, че просто ще пропадна надолу.

ДУ: И какво се случи, докато преминаваше през тази тръба и къде се озова, когато стигна до дъното?

КГ: Достигнахме до дъното и пристъпихме в тази огромна площ вътре в купола, където навсякъде се разхождаха хора на Аншар. Те бяха облечени с различни цветни дрехи, които бяха очевидно изтъкани. Не приличаха на тези хай-тек облекла, които бях виждал преди.

Както и да е, ние преминахме през това множество от хора, всеки от които се бе запътил за някъде, при което някои влизаха, а други излизаха през нещо като стена.

ДУ: Уха!

КГ: Ние също преминахме през това нещо подобно на стена, което се усещаше като лепкава енергия, след което се озовахме на място, където имаше много хора, които хвърчаха във въздуха подобни на Супермен.

ДУ: Наистина?!

КГ: По-възрастните, тези, които бяха много по-стари, летяха, като използваха някаква неизвестна технология. Всички останали се разхождаха, все едно че се намираха в някакъв МОЛ.

ДУ: Това някаква технология ли беше, или по-скоро телекинеза? Това някаква психична способност ли е, с чиято помощ се придвижват по този начин?

КГ: Това е технология.

ДУ: Наистина? Представям си, че гледката е била внушителна.

КГ: Да, такава беше, защото хората летяха свободно, точно като Супермен.

ДУ: Защо мислиш, че само възрастните са могли да правят това, или им е било позволено да го правят, или каквото е било там?

КГ: Възрастните … те изглеждаха различно от останалите хора на Аншар.

Казаха ми, че е често срещано същества от четвърта категория плътност и други същества, когато остаряват, да стават по-високи, по-слаби и очевидно това е, което им се случва. Те добавят други 50+ см. към височината си и стават много, много слаби, много хилави, и кожата им става даже още по-бяла. Те също така имаха бръчки около устните и очите.

ДУ: Искам да подчертая нещо твърде странно. Имах едно обаждане от Пит Питърсън, в което той започна да ми разказва за тези Nordic, които той срещнал веднъж и при които важало същото нещо – те преминавали през три етапа на растеж. В третия етап ставали по-високи и по-слаби.

КГ: Друго нещо, което забелязах, бе, че те носеха предпазно покритие на очите си. Техните очи стават доста чувствителни.

Ние стигнахмедо една сграда, където живее семейната група на Арии, и ми показаха една малка стая, предназначена за мен. Аз щях да прекарам заедно с тях известно време.

ДУ: Уха.

КГ: Тя ми показа леглото подготвено за мен, защото те не използват легла.

ДУ: Добре, почакай за минутка. Защо те не използват легла? Ако не спят, какво правят?

КГ: Те имат някакъв цикъл за възстановяване на всеки няколко дни, който продължава 45-50 минути. Те нямат период, в който да спят.

ДУ: Те нямат нужда да лягат, когато преминават през този цикъл?

КГ: Не, те седят в столовете.

ДУ: О кей.

КГ: И така, първото нещо, което виждам върху това легло, са три ризи, три чифта гащеризони и някакви нахвърляни тоалетни принадлежности.

Дрехите изглеждаха като от 1980-те. Ризите бяха сини, а гащеризоните в кафяво-пепеляв цвят. Имаше и бельо, дезодорант. 

Когато видях всичко това, разбрах, че имат намерение да бъда при тях малко по-дълго от всеки друг път.

ДУ: Уха!

КГ: И както се оказа, в крайна сметка, докато бях там, аз преспах на два пъти, което означава, че съм престоял три дни.

ДУ: Тази стая бе с размерите на малка стая в общежитие, или имаше повече пространство? Как изглеждаше стаята?

КГ: Беше много малка. Вероятно два на три метра.

ДУ: Оу, уха!

КГ: Аз обаче не прекарах там много време.

ДУ: Очевидно, трябвало е да ядеш нещо. Каква бе храната, която ти дадоха?

КГ: Всичката храна бе вегетарианска, разбира се, с много сурови зеленчуци, много интересна сладки кексчета, направени от зеленчуци, които бяха наистина добри.

ДУ: Би ли казал, че това е била най-добрата храна, която някога си опитвал, или просто бе нещо обикновено?

КГ: Да ти кажа честно, беше някак сладникава. 

ДУ: Наистина?

КГ: Да. Беше някак … Нямаше никакви подправки. Те просто ядяха сурови зеленчуци и не ядяха много, и също така не се хранеха често.

ДУ: Имаше ли усещането, че ти дават от същата храна, която ползват те, и че не трябваше да я променят по някакъв начин, специално за теб?

КГ: Да. Аз се хранех заедно с тях.

ДУ: Мястото, където се хранехте, напомняше ли ти на нещо тук, например да е подобно на закусвалня?

КГ: Да, това бе закусвалня.

ДУ: Наистина?

КГ: Те имаха една обширна област, където прекарваха повече време. Там таванът бе по-висок, около два етажа. Имаха и отделни частни помещения, но не прекарваха там много време.

ДУ: Ако искаше да ядеш повече от тях, те те водеха в тази закусвалня, за да се храниш сам, или ти винаги се хранеше заедно с тях?

КГ: Докато бях там, се храних само три пъти.

ДУ: Наистина?

КГ: Да. Ти знаеш как промених храненето си, след като станах вегетарианец. Аз се хранех твърде малко веднъж или два пъти на ден. Храната бе доста богата на витамини и други вещества, защото засищаше много бързо.

ДУ: Уха! Значи по някакъв начин те е зареждала с енергия?

КГ: Да, но на вкус беше като обикновени зеленчуци.

ДУ: Представям си, че след като си видял това спално помещение, предназначено за теб, и тези старомодни дрехи, ти може би си ги запитал: „Хора, аз мислех, че тръгвам за дома си. Какво става тук? Защо трябва да оставам толкова за дълго тук, че да се налага и да преспивам? Какво сте намислили? Какво се случва с мен?”

КГ: Ами, Арии ми каза, че по същество получавам един подарък, като ми разрешават да прекарам известно време с нейната семейна група, както и че ще трябва да се подготвя да отида заедно с тях до тази база близо до Сатурн, за да се срещна с този Съвет при Сатурн, както те го наричат.

Така че ми се наложи да прекарам известно време заедно с тези хора.

Предупредиха ме да не докосвам нищо – да стоя на разстояние.

ДУ: Интересно – същото, което ми каза и Пит Питърсън.

КГ: Точно така. Когато се появих в самото начало, те стояха на прилично разстояние от мен и не бяха особено дружелюбни, но когато видяха Арии … Още в самото начало тя ме хвана за ръка и ме поведе, за да ми покаже къде ще бъде моята стая.

И това оказа влияние на нейните хора. Те започнаха да се приближават все повече, да ми задават въпроси и да разговарят с мен. Бяха много любопитни относно живота на повърхността.

ДУ: Нека те попитам нещо, което може би ще разсее някакво недоразумение сред нашата аудитория.

Хората може да са склонни да мислят, че тези същества живеят в повече от едно измерение и следователно ни изглеждат като духове, следователно, след като си сред тях, ти също би трябвало да си изглеждал като дух.

КГ: Това не са същества от по-висока категория измерение или от друго измерение. Това сме ние от нашето бъдеще.

Те са пропътували назад във времето, за да запазят своята времева линия. Те са от плът и кръв като нас.

И така, след този първи ден децата и другите хора започнаха да се приближават все повече към мен и да прекарват заедно с мен извество време, и то достатъчно близо, за да мога да ги докосвам, обаче аз не го правех.

В един момент те започнаха някак да се дистанцират и когато се огледах, видях, че към мен се приближава Гонзалес. Изглеждаше много посърнал и изморен. Когато дойде съвсем наблизо, той просто се стовари в един от столовете.

Отидох до един от столовете, седнах в него и умствено го насочих, както ми  бяха показали да го правя, към него, и го попитах какво прави тук, какво става с него.

ДУ: Значи ти можеше да движиш стола с помощта на ума си и да го насочваш накъдето пожелаеш?

КГ: С лекота.

ДУ: Значи ти се приближаваш до стола на Гонзалес и какво се случва след това?

КГ: Ако си спомняш, Гонзалес бе прекарал доста време заедно с Аншар. За определен период той всъщност живееше в техния град.

ДУ: Точно така.

КГ: И като част от работата, която извършваше, докато живееше там, той бе работил с тази раса на великаните, които имат червени коси и по шест пръста на ръцете си.

Той бе започнал да получава определени резултати в работата си с тях, когато хората на Аншар го бяха по същество изритали заради поведението му.

ДУ: Ние притежаваме огромно количество документирани скелети на великани, открити по цялата Земя. Въпросните червенокоси великани свързани ли са с тях по някакъв начин?

КГ: Свързани са.

ДУ: По какъв начин?

КГ: Добре, нека просто продължа и ти разкажа какво се случи.

ДУ: О кей.

КГ: Гонзалес каза, че почти през цялата година се е занимавал с червенокосите великани. Той се бе опитвал да ги накара да приемат някои от лечебните технологии на маите.

Те обаче са отказвали всякакъв вид помощ от страна на маите, мислейки, че това е някакъв вид примамка за тях, за да кажат, че …

Съветът на Тайната космическа програма и маите са спасявали червенокосите великани от различни места на планетата и са ги докарвали тук в това убежище.

„Ние не желаем това лечение, докато не докарате тук нашето кралско семейство, които са затворени в някаква база на престъпните групировки.”

ДУ: О кей. Това повдига много въпроси.

КГ: Да, и няма особена логика в това тяхно изискване.

ДУ: Бях останал с впечатлението, че червенокосите великани са измрели напълно. И че на повърхността на Земята вече не е останал никой от тях.

КГ: В момента няма никого от тях на повърхността на Земята.

ДУ: Тогава защо говорим за тях, все едно че все още съществуват? Кое е това, което аз не …

КГ: Защото те съществуват.

ДУ: О кей.

КГ: В един момент те са контролирали голяма територия от Северна и Централна Америка. Тези същества са генетични творения на тази раса на Пре-адамитите …

ДУ: Разбирам.

КГ: Която е живяла в Антарктика. Те са създали тази раса на гиганти, която да управлява човеците, популацията от човеци-роби.

След настъпването на катаклизма, когато Пре-адамитите са били по същество изтрити от повърхността на Земята, или ние така сме си мислели, тези гиганти е трябвало да оцеляват сами. По онова време те са се хранели с хора и са предизвиквали доста проблеми. Определен брой години след катаклизма човеците са започнали да се организират отново и са започнали да преследват тези великани и да ги избиват.

Тогава великаните е трябвало да се скрият под земята и те отишли дълбоко, дълбоко в недрата на Земята, в някои от тези твърде дълбоки екосистеми, за които сме говорили преди в Космическо разкритие.

ДУ: Тогава се е получило следното: Имаме племена от американски индианци, които са преследвали червенокоси великани. Имаме хора в Европа и Азия, които са преследвали тези великани, които са се оттеглили дълбоко под земята.

КГ: В каверни с екосистеми.

ДУ: Точно така.

КГ: При тях са се появили здравословни проблеми, защото не са имали нужните им хранителни вещества и слънчевата светлина. Те са се хранили с това, което са намерили там долу, от което здравето им е страдало. И те са ставали все по-слаби и по-слаби.

Те са преследвали един човекоподобен вид, който е живеел във Вътрешната Земя, и са го унищожили, защото им се е видял много вкусен, както и са изтребили някои други същества, които са живеели там долу …

ДУ: Те изглеждат точно като нас, само че са по-големи, или има нещо необикновено във формата на лицето или главата?

КГ: Да, те имат широко чело, големи изявени челюсти, два реда зъби. Те не изглеждат просто като по-големи хора.

ДУ: Значи ако ги намалиш до нашите размери, те биха изглеждали доста по-различни.

КГ: Правилно.

ДУ: Интересно. Значи те обитават тези подземни области. И ти казваш, че те по същество изтребват други популации от човекоподобни.

КГ: Точно така. И това, което в крайна сметка се е случило в тяхната история, е, че част от тяхната кралска каста е започнала, както се казва, да ги организира.

Когато са се оказали бежанци под земята, първоначално те са били в пълен безпорядък. Те открили територии, които са могли да издържат малко население. Те конкролирали своя брой, своето население и някои представители на тяхната кралска каста и на духовенството им решили да се затворят в различни саркофази и да преминат в състояние на летаргия. 

ДУ: Любопитен съм относно това, че когато изучаваме ранните цивилизации в американския континент, откриваме тези така наречени „строители на могили”, и винаги откриваме тези могили във формата на пирамиди.
Хората разкопават тези могили и откриват вътре скелети на великани. Така че гигантските скелети и тези могили винаги вървят заедно.

Изглежда, че тези хора са имали някакво желание да продължават да строят пирамиди. Какво мислиш за това?

КГ: Ами, гигантите са били тези, които предполагаме, че са карали човеците да строят инфраструктурата на тези градове за нуждите на Пре-адамитите. И предполагам, че тези великани са били нещо като надзиратели на човеците в това строителство.

ДУ: В тези могили, които хората са разкопавали, никога не са били открити книги, или … Колко грамотни мислиш, че са били тези великани? Дали потопът им се е отразил толкова зле, че те …

КГ: Да.

ДУ: … са изгубили до голяма степен своя език?

КГ: Те са изгубили всичко.

ДУ: Наистина?!

КГ: Точно така. Те са били в една лодка с хората. Всичко е било изгубено. Така че …

ДУ: Тогава откъде са знаели за тези каверни под земята, ако са били по същество неграмотни?

КГ: Те са били принудени да го направят. Те са били принудени да слязат под земята, да търсят и да открият тези места.

ДУ: О кей.

КГ: И най-накрая тези великани са се събрали и са казали: „О кей, ние притежаваме тези малки пространства, които ще осигурят съществуването на малък брой от нас. Ние ще преминем в състояние на летаргия и когато един ден се събудим, ще бъдем отново силни. Когато се събудим по времето на тези предстоящи големи енергийни промени, ние ще можем да живеем спокойно отново.”

Това, което се е случило обаче … Това са били над 130 от тези същества на различни места в тези саркофази. И в повечето случаи престъпните групировки са открили тези саркофази, събудили са великаните и са ги отвели в затвори в своите подземни бази.

ДУ: Мисля, че ти бе казал преди, че когато хората са се опитвали да отворят тези саркофази, но не са успели, защото те са били защитени от някакво гравитационно поле. Тогава как престъпните групировки са успели да събудят някои от тях? Аз мислех, че никой не е успял да стори това.

КГ: Те имат начини с помощта на определени вибрации да изключват и контролират тази технология.

ДУ: Оу, наистина?! Интересно.

КГ: Те са открили достатъчно от тези саркофази, както разрушени, така и действащи … Те знаят много добре как те функционират. Те познават механизмите им.

Тези същества са оцелели физически, но в умствено отношение тези великани са били напълно извън строя.

Гонзалес каза, че е успял да общува с великаните и е имал повече успехи, преди да премине през тази трансформация, защото те са били толкова психически объркани и травматизирани, че той едва е успявал да комуникира по някакъв начин с тях.

Той ми разказваше това, докато седеше в стола и каза, че след като е преминал през тази своя трансформация, е изгубил напълно способността си да общува с тях.

ДУ: Нека видя дали разбрах какво каза. Първо, те заспиват летаргичен сън. Те мислят, че в един момент ще се събудят и ще бъдат крале на своя народ, и ти каза, че това се отнася за около 130 от тях, но те се събуждат и се оказват затворници. Мисля, че това е било доста тежко за тях.

КГ: Да.

ДУ: Дали те са изпитали, все едно че са преспали много кратко време, или са помислили, че са били в състояние на летаргия доста дълго?

КГ: Тези, които са били в летаргия, са почувствали, все едно че са заспали и след това са се събудили.

ДУ: Уха! Значи това, че са загубили напълно своето предишно състояние и власт, ги е объркало твърде силно.

КГ: Това се отнася за тези, които са били в легаргия. Другите, които са живели поколение след поколение в тези екосистеми дълбоко под земята, са били най-силно травматизираните.

ДУ: Ох.

КГ: Гонзалес каза, че просто не е могъл да контактува с тях. Той непрекъснато им е повтарял: „Ние можем да ви помогнем. Ние можем да ви доставим тези лечебни технологии.”

Те на свой ред са му казвали: „Не! Първо доведете нашите кралски семейства, след което ще приемем лечението.” Става дума, да доведат тези, затворени в базите.

Не звучи особено смислено, но това е било положението.

ДУ: Хората, които са живели дълбоко във вътрешността на Земята и са прекарали там много време, имат ли някаква представа за това какво представлява нашата цивилизация на повърхността, или са толкова откъснати, че нямат никаква идея кои сме ние, когато сме се появили и по същество сме ги заловили?

КГ: Болшинството от тях са откъснати, но някои са ходили на разузнавателни мисии на повърхността от време на време, когато обикновено са срещали наши военни.

ДУ: Хм.

КГ: Така че са имали представа за това колко вече са изгубили всякакъв контрол.

ДУ: Те имат ли някакви системи за комуникация, които да позволяват на различните териториално разпръснати групи да общуват?

КГ: Казаха ми, че те използват някаква древна технология, която им позволява да комуникират тук и там.

Гонзалес обаче бе наистина разочарован. Когато ми каза, че след неговата промяна тези великани повече не са могли да общуват нормално с него, в очите му се появи някаква гримаса.

Той ме погледна и каза: „Би ли искал да дойдеш там долу?”

Отговорих му: „Това не е работа за мен, приятел. Това е твоя работа.”

ДУ: Да отидеш там долу, където са великаните?

КГ: Точно така. Той каза: „Хайде, това няма да е първият път, в който ще срещнеш някого, който би искал да те изяде.”

ДУ: Къде се намират тези места? Получи ли някаква конкретна информация къде се намират тези места, където те са се заселили?

КГ: Да. На територията на Аншар. Всъщност Гонзалес разбрал за тях, защото в началото Аншар били много потайни и посещението в тази област на каверната, защитена от плътна стена, през която те преминавали, било невъзможно. В крайна сметка след няколко седмици търсене той открил малък отвор, през който могъл да наблюдава къде Аншар отиват отвъд тази стена.

Той видял как хората на Аншар се срещат с тези червенокоси великани, които просто мучали и плачели, и звучали ужасно.

И предполагам, че наскоро след това той е бил допуснат и започнал да се среща с тях, преди Аншар да го изгонят.

ДУ: Ние по същество изчерпахме времето за този епизод, но ми е интресно да чуя предположението ти как тези великани се вписват в цялостната картина на Възнесението и нашата трансформация в същества подобни на Аншар. Каква мислиш, че е причината да ти покажат тези неща?

КГ: Мисля, че причината е, че макар тези същества да са били създадени така и да са извършили лоши неща, кармично ние всички сме свързани.

И точно както Сините авиани искат да се придвижат на следващото ниво на развитие, но не могат, защото ние им действаме като парашути, тъй като имаме взаимни кармични връзки с тях, същото се отнася и за връзката ни с тези други същества.

Ние или всички някак се придвижваме нагоре и се развиваме заедно, или никой не успява да направи това.

ДУ: В даден момент двамата с Гонзалес трябва да сте привършили този разговор за великаните. Какво се случи след това?

КГ: Арии и сестра й постояха задно с Гонзалес и мен известно време. Някои от хората на Аншар също се събраха около нас. В този момент те се държаха малко повече на дистанция от Гонзалес, отколкото от мен.

В един момент сестрата на Арии каза: „Време е да се приготвим за срещата с новите Пазители.” И всички много се развълнуваха.

Разговорите ни постепенно приключиха. Някои от възрастните ме поканиха да ги посетя отново и да прекарам по-дълго време заедно с тях … по-късно, след няколко месеца.

ДУ: Как се обръщаха към теб през всичкото това време?

КГ: Те ме наричаха Хануш.

ДУ: Наистина?

КГ: Да.

ДУ: О кей.

КГ: Тогава всички се събраха в това общо пространство, за да се сбогуват с мен.

Тогава си взехме довиждане. После извървяхме същия път обратно до кораба на Аншар, на върха на куполната сграда, след което излетяхме от аномалията.

ДУ: Хм. Случи ли се нещо друго, преди да се озовеш у дома си?

КГ: Да, аз всъщност не се прибрах у дома …

ДУ: Ох!

КГ: Качихме се в кораба на Аншар и отидохме обратно в храмовия комплекс, където имаше една още по-голяма опашка от хора, които очакваха да преминат през тунела, който водеше към очистителната процедура, която описах по-рано.

Арии и сестра й преведоха мен и Гонзалес покрай опашката от хора, след което преминахме през очистителната процедура.

Аз сгънах дрехите си и щях дя ги поставя до тези на Гонзалес в това полукръгло отделение в помещението, но Арии носеше през рамото си една чанта и я отвори, след което ми показа, че трябва да поставя дрехите си вътре.

Огледах се наоколо и видях представители на всичките седем групи от Вътрешната земя, които срещнах при първото си посещение на това място.

ДУ: И те носеха същите амулети, както когато ги видя за първи път?

КГ: Да. Те носеха същите бели туники и същите амулети.

ДУ: Интересно. Е, това е всичкото време, с което разполагаме за този епизод. Благодаря ти, Кори. Това бе удивителна информация. Искам да благодаря и на зрителите за това, че ни гледаха.

Това е Космическо разкритие. Аз съм вашият домакин, заедно с Кори Гууд.

(с) Превод АТИ, 2018 г.

Дейвид Уилкок: Добре дошли отново в Космическо разкритие. Аз съм вашият домакин Дейвид Уилкок и тук отново е Кори Гууд, със своето удивително междуизмерно приключение.

Кори, добре дошъл в предаването.

Кори Гууд: Благодаря ти.

ДУ: В предишното предаване ние достигнахме до твоето преживяване с това същество Рептил, което не си бил виждал преди, в сцена, в която си бил използван почти като пионка в една голяма космическа битка.

Какво се случи след това странно преживяване?

КГ: Аз продължих да се срещам редовно с Гонзалес и това бе свързано основно с мои здравословни проблеми.

Също така, скоро след това аз започнах да имам тези сънища, в които се озовавах отново в една от онези сфери. Също така сънувах, че се намираме в моята всекидневна и разговаряме.

ДУ: Разговаряш с кого?

КГ: С Тиър-Ер.

ДУ: О кей.

КГ: Точно така, основният Син авиан, с когото комуникирам, е Тиър-Ер.

ДУ: О кей.

КГ: Той също се появяваше в моите сънища. В много случаи аз имах нормален сън и изведнъж той се появяваше в него. Например сънувам, че съм някъде на село и след това изведнъж той по някакъв начин променя съня ми и се появява в него.

ДУ: Хм.

КГ: И по същество той ме подготвяше за нещо, защото ми каза, че след няколко дни ще бъда заведен на една среща със Супер федерацията, където той също ще присъства.

Там аз по същество ще превеждам и предавам съобщение от негово име. И наскоро след това ще отида на среща със Съвета на Сатурн, за да приветствам двамата нови Пазители.

ДУ: В онзи момент имаше ли някаква представа какво означаваше това „двамата нови Пазители”?

КГ: Да, вече почти три години Тиър-Ер ми споменава, че в даден момент Сините авиани и съществата Златен триъгълник ще напуснат нашата реалност и ще се появи един нов пазител, част от Съюза на Сферичните същества, който ще ни помага оттам нататък.

ДУ: Имаше ли някакво усещане, че тази предстояща среща ще бъде стресираща за теб? Защо в този случай е била нужна такава голяма подготовка?

КГ: Когато чуеш за подобна среща, това винаги е свързано със стрес, защото никога не ти дават много предварителна информация. Обикновено просто те хвърлят в ситуацията и ти трябва да се справяш сам.

ДУ: И кога точно се случи тази среща, за която те подготвяха?

КГ: Ами, на 16 декември, 2017, посреднощ, когато станах по средата на нощта, една Синя сфера се появи в стаята ми. Ето, виждаш ли, това е типът непосредствено предупреждение, което получавам.

От два дни преди това си бях подготвил някои по-прилични дрехи – подобни на тези, с които се появявам в Космическо разкритие …

ДУ: Разбирам.

КГ: … защото това ми изглеждаше важна среща и не исках да се появя отново по бельо, ха, ха, ха, което се бе случвало.

ДУ: Ха, ха, ха, да наистина.

КГ: Така че аз се облякох и Сферата ме отнесе.

ДУ: Разкажи ни по-подробно какво се случва в този момент. Сферата те понася. И къде се озоваваш след това?

КГ: Озовавам се при Супер федерацията, точно отвън … във фоайето, точно пред стъпалата, които водят към вратата на главната зала.

В долната част на тези стъпала има растения. И аз се оказах близо до тези растения.

За момент не знаех къде се намирам. Така че в първия момент отстъпих в посока на тези растения, като да се прикрия, но тогава видях Гонзалес и двама от маите, които стояха наблизо.

ДУ: Доколкото разбрах, ти вече си бил подготвен в тези сънища за това, че ще присъстваш на събрание на Супер федерацията. Така че тогава си разбрал, че това е, за което си бил подготвян, нали така?

КГ: Да, но когато казваш „подготвян” … те просто ти казват, че предстои среща. И това е цялата подготовка, която получаваш.

ДУ: Ах.

КГ: Никаква друга информация.

ДУ: О кей. И кой те заговори пръв? Какво се случва след това?

КГ: Гонзалес ме видя как стоя объркан и веднага напусна двамата маи, с които разговаряше, и се запъти право към мен. Той ме хвана за рамената, разтърси ги и каза: Готов ли си за това?” И аз попитах: „Готов за какво?”

ДУ: Ха, ха.

КГ: Нямах представа какво се случва. А той бе просто … Той се усмихваше и изглеждаше доста оптимистично настроен. И каза нещо подобно на: „Да, както обикновено”.

ДУ: И какво се случва след това?

КГ: Ами ние се изкачваме двамата по стъпалата, минаваме през главната врата и аз виждам, че залата е претъпкана. Никога не бях виждал толкова много същества на това място.

Както знаеш, има много извънземни същества, които  изглеждат напълно различни от човеците. Но там имаше и редица такива, които изглеждаха като човеци.

ДУ: Толкова подобни, че можеш спокойно да ги подминеш на улицата?

КГ: Когато Колумб е посетил Америка за първи път и е видял коренните жители, дотогава те не са били виждали този тип човеци.

ДУ: Точно така.

КГ: Става дума за същия тип преживяване. Просто виждаш една различна раса или друг вид хора.

ДУ: Хм, о кей. Значи залата бе препълнена. А какво бе преобладаващото настроение?

КГ: Имаше особено голяма възбуда. Имаше доста движение, мърморене.

Гонзалес ме водеше през тълпата към столовете, предназначени за нас. Както и преди, за всяка група имаше по три места за сядане във формата на триъгълник  и един главен стол по средата, поставен малко по-високо от останалите

И докато вървяхме, аз погледнах наляво и видях пет водни същества, които не бях виждал никога преди. Имаше едни цилиндри, съставени от вода, които плуваха на около половин метър от пода. Нямаше никакво стъкло, изглеждаше че водата поддържаше такава форма под влиянието на някакво силово поле. И вътре се намираха тези водни същества.

Задните крайници на част от тях приличаха на задните крайници на морж и някак висяха във водата. 

И за да поддържат телата си изправени във водата, от време на време те махаха с тези крайници като с ветрило.

Тялото им приличаши също на това на морж, но главата … имаха много голяма уста, наподобяваща морска крава, пригодена за засмукване на вода.

Засмуканата вода излизаше през два отвора като фунии на мястото, където трябваше да се намират ушите.

ДУ: Нека поговорим малко за очите и за това как е изглеждала останалата част от главата.

КГ: Най-удивителното бе това подобно на балон нещо, което плуваше отгоре на главата, и бе свързано с нещо като корда с мястото, където би се намирало средното око. То бе пълно с някакъв вид течност.

Когато съществото обръщаше главата си, този израстък се движеше в същата посока. Това очевидно бе свързано с начина, по който те комуникираха или може би сканираха околната среда.

ДУ: Хм.

КГ: Тези същества не комуникираха много, с едно-две изключения по-късно, при което около тялото им във водата проблясваха малки светлини.

ДУ: Хм. Може би става дума за някакъв вид биолуминесценция?

КГ: Може би, но изглеждаше, че това се случва само когато имаше някаква причина, свързана с умствената им дейност.

ДУ: Хм.

КГ: От вида на едни други водни същества веднага ме побиха тръпки.

Те имаха много остри като игли зъби.

Отзад черепът им приличаше на този на маймуната макак резус. Ние по-късно шеговито ги наричахме „морски маймуни”.

В долната част тялото им бе удължено като на змия и завършваше с опашка, подобна на тази на змиорка. Това е най-близката аналогия, която бих могъл да направя с нещо, познато ми от Земята.
ДУ: Ти спомена, че си имал неприятно усещане, свързано с това същество. Можеш ли да бъдеш малко по-конкретен какво точно си почувствал?

КГ: Изпитах чувство на ужас, от което стомахът ми се сви. Също така, наоколо имаше твърде странни на вид същества. Без да проявявам предразсъдък … искам да кажа, че нещо определено не бе в ред.

Наведох се към Гонзалес и го попитах: „Не те ли побиват тръпки от това водно същество?”

Той посегна към вътрешния джоб на якето си и извади един таблет. Потърси нещо в него, след което ми го подаде.

Когато го погледнах, видях, че това бе доклад от времето на Корейската война (1950-1953), за един бомбардировач, който изпълнявал рутинен полет, по време на който му се наложило да кацне в морето по технически причини.  
Контактът му с водната повърхност не довел до разрушения и преди да потъне, дванадесетте военни успели да пуснат във водата салове с храна и провизии, както и да изпратят сигнал SOS.

.

И така те просто седели в тези спасителни салове, изчаквайки да бъдат спасени.

Следващото нещо, което те впоследствие докладвали, било, че започнали да се отдалечават едни от други и използвали греблата си, за да бъдат близко един до друг и така да увеличат шансовете си за оцеляване.

И докато правели това, видели една човешка фигура, която изскочила от водата,  грабнала един от мъжете за спасителната жилетка …

… и го отмъкнала във водата.

След това се опитвала да го потопи напълно, но не успяла поради спасителната жилетка. 

Веднага след като това се случило, се чули викове, които идвали от един от другите салове.

В сала, чиято гледна точка ти предавам, се намирали капитанът на самолета и неговият помощник. Като видели какво става, те помислили, че са нападнати от подводничари и открили огън. Успели да убият трима от нападателите.

Нападателите се оказали същите като това водно същество, от което ме побиха тръпки.

ДУ: Това трябва да е било силно шокиращо за войниците. Те срещнали нещо, което било определено интелигентна форма на живот, но в същото време съвсем различно от нормално човешко същество.

КГ: Да, тези същества им се сторили като морски чудовища.

ДУ: Точно така.

КГ: И така те останали в защитна позиция до момента, в който били спасени няколко часа по-късно.

Две от убитите същества били издърпани обратно във водата от своите събратя, ако можем да ги назовем по този начин. Нашите хора успели да издърпат едно от съществата в един от саловете, за да имат нещо, с което да докажат за случилото се.

А когато били спасени, хората от ВМС конфискували съществото.

Окончателният доклад за случилото се гласял, че пострадалите били в делириум от нощния си престой в ледените води, след което били нападнати от акули.

ДУ: Защо мислиш, че тези същества биха проявили такова отрицателно отношение към хората, след като живеят заедно с нас на тази планета?

КГ: Ами, това са водни същества. Те са израстнали във водна среда. Те не …

Взаимодействието с тях е твърде странно, защото взаимните ни представи едни за други са твърде различни. Те са тук, за да изследват определени аспекти на океана. Те не само че изобщо не се интересуват от нас и от това, което правим, но не могат да ни понасят, защото виждат как замърсяваме океана и не живеем в равновесие с природата. 

Ние оказваме влияние на тяхната програма – програмата, която провеждат под водата – тяхната генетична програма.

ДУ: И какво представлява по-точно тази програма? Те гледат ли на Земята като на свой дом?

КГ: Не …

ДУ: Те имат ли чувството, че принадлежат тук?

КГ: … но тук има толкова много различни видове живот. В същото време, когато говоря за 22-те генетични експеримента, аз имам предвид само експерименти, свързани пряко с хората.

Има други същества в океана, които са особено важни за други същества от други планети. И тези водни същества не са никак щастливи от начина, по който хората се отнасят към океана.

Беше ми казано, че последното нещо, което бих искал да направя, е случайно да попадна в зоната на един от техните експерименти, защото ако това се случи, те ще атакуват с изключителна жестокост. Те никак не обичат хората.

ДУ: Експериментална зона, добре, но те какво експериментират? Какъв е този експеримент? Те се опитват да създадат форми на живот тук? Отглеждат ли нещо?

КГ: Те изследват и управляват развитието на живота в морето.

Те не само научават за други видове воден живот във вселената, но са в състояние да провеждат генетични експерименти и да създават различни форми на живот и след това изучават поведението им в нашата водна среда.

Така например, те придават на някои от създадените форми на живот определени способности, които обаче се губят при нашите условия. Нашата екосистема не им се отразява много добре.

ДУ: Защо тези същества не се опитат да постигнат някаква договореност с нас? Защо те просто действат на принципа „първо стреляй и след това задавай въпроси”?

КГ: Те са били тук и са провеждали експерименти в океаните още преди ние да се изправим на задните си крака.

ДУ:  Хм.

КГ: Сигурен съм, че те биха предпочели някаква форма на водно същество да е станало доминиращия вид на планетата, но това просто не се е случило. Такива са се оказали (сухоземните) бозайници. Наложил се е един бозайнически експеримент.

Нашите океани обаче са толкова разнообразни, че те не могат да пренебрегнат възможността да се възползват от това генетично разнообразие и да създадат нови форми на живот, както и да научат повече за самите себе си.

ДУ: И тези два вида същества имаха някакъв вид вода около себе си?

КГ: Да.

ДУ: О кей. И тя бе и в двата случая във формата на невидим цилиндър?

КГ: Да. Аз попитах Гонзалес за това. Всъщност го попитах: „Всички ли имаме такъв тип обичайно за всяка отделна група атмосферно обкръжение?”

Той ми отговори: „Тази станция е изключително древна и изключително интуитивна и интелигентна”.

Той каза, че в мига, в който си докаран тук и влезеш в този кораб, независимо от каква част на вселената идваш и даже ако тук не познават как изглежда твоята среда за живот, около теб се появява едно поле, което ти дава точното атмосферно налягане и условия, към които тялото ти е привикнало.

ДУ: Хм.

КГ: И това нещо е невидимо. Никой не може да го види.

ДУ: Очевидно в този момен предстои да се случи нещо. Ти виждаш тези водни същества. Спомена също, че двамата с Гонзалес се намирате при обозначените за вас места.

КГ: Точно така.

ДУ: Вашите столове изглеждаха ли по същия начин като тези на останалите?

КГ: Да, столовете на всички присъстващи изглеждаха по един и същи начин.

ДУ: О кей.

КГ: Нашите три стола бяха празни и двамата с Гонзалес стояхме изправени до тях. Попитах го: „Ти ли ще стоиш на стола днес, или сега е мой ред?” Защото когато седиш на това място, ти комуникираш непрекъснато с останалите групи – ставаш част от нещо като гигантска телекомуникационна мрежа.

ДУ: Разбирам.

КГ: Когато го попитах, той се усмихна и каза: „Не, ти си ей там горе”. И посочи с ръка кръглата сцена.

ДУ: Хм.

КГ: И аз моментално почувствах тази буца в гърлото си. Всички останали столове бяха обърнати към тази централна сцена.

ДУ: Разтревожил си се?

КГ: Да. Нямах никаква представа не само какво се случва, но и какво трябваше да правя.

Тогава той каза: „Всичко, което трябва да направиш, е да застанеш на сцената и да си помислиш: „Аз съм готов.” След това шеговито добави: „Не се тревожи. Как е възможно среща между Пазителите и Супер федерацията да бъде нещо лошо?”

ДУ: Ти казваш, че Супер федерацията е извън времето, но все пак, това, което описваш, изглежда нещо много необикновено.

КГ: Ами станцията, в която бяхме, е извън времето. Тези същества не пребивават в станцията през всичкото време.

ДУ: О кей.

КГ: Те се завръщат в своята галактика или звездна система.

ДУ: Но това да разговарят с Пазителите не е нещо нормално за тях, нали?

КГ: Не, не е.

ДУ: Колко често мислиш, че те имат възможност да правят това?

КГ: Не зная дали въобще имат някога такава възможност.

ДУ: Наистина?!

КГ: Точно така.

ДУ: В същото време ти казваш – ако се върнем назад в нашето предаване – че Астероидният пояс е бил планета, която е била взривена преди половин милион години.

Това е позволило на тези същества да дойдат тук. Взривът е нарушил защитната обвивка, което им е позволило да започнат тук своите генетични експерименти.

Значи ти казваш, че те може да са имали половин милион години за провеждане на своите генетични експерименти, без да чуят нищо от тези Пазители в това време?

КГ: Да.

ДУ: Наистина?

КГ: Точно така. Не пряко.

ДУ: Значи това е нещо като …

КГ: Гонзалес им е предавал съобщения от Пазителите, но те никога не са били в присъствието на Пазителите.

ДУ: Уха! Значи това е първият път в една история от половин милион години, в която те са се занимавали с това и никога не са били в директна комуникация?

КГ: Доколкото ми е известно.

ДУ: Уха! Как разбра какво да правиш в този момент? Ти си отишъл на сцената, очевидно без никаква допълнителна информация.

КГ: Аз се качих на сцената. С облекчение си помислих, че не ми се налагаше да нося онази глупава червена униформа, която ме накараха да облека предишния път, без да зная защо.

ДУ: О кей.

КГ: Този път не трябваше да бъда облечен с нещо специално. И така, аз застанах на сцената и очите на всички бяха вперени в мен. Почувствах силно нервно напрежение.

Помислих си: „Само всичко да свърши по-скоро”. След това затворих очи, стиснах юмруци и казах: „О кей, аз съм готов.”

ДУ: Сега, всички присъстващи същества са наясно, че не командват парада, нали? Те може да се правят на богове пред нас, защото провеждат всички тези генетични експерименти и ни се представят като ангели или богове.

В същото време те знаят, че тези Пазители са от по-висок ранг и упражняват някакъв тип контрол над тях. Това така ли е?

КГ: Да, те са наясно с космическата йерархия, но болшинството от тях имат усещането, че това, което правят, е много важно и че не трябва да бъдат смущавани.

ДУ: О кей. Колкото до представители на Земята на тази среща, ти видя ли някой познат?

КГ: Да. Когато се огледах наоколо, видях стола на земната делегация, в който седях предишния път, и разпознах един от членовете на Съвета на 200-те, с намръщено изражение.

ДУ: Това е ли някой, когото биха разпознали повечето хора на Земята?

КГ: Да.

ДУ: Интересно. Значи той не е изглеждал много щастлив от случващото се.

КГ: Не.

ДУ: Ти си на сцената и какво се случва след това?

КГ: Подобно на това, което се случи в Лунния оперативен център, изведнъж Тиър-Ер и съществото Златна глава се появиха зад мен. Също както тогава.

Настъпи пълна тишина. Обърнах се и погледнах към Тиър-Ер, който започна да движи ръката си. И той ми каза: „Повтаряй всичко, което ще кажа, точно както го казвам.”

ДУ: И това включва също интонацията?

КГ: Само словесната част.

ДУ: Ох.

КГ: Не трябваше да движа ръцете си, така както правеше той.

ДУ: О кей. Значи той ти казва това и после какво се случва?

КГ: Моментално, аз започнах да говоря. Информацията бе … аз я чувах в ума си и след това, без каквото и да е усилие от моя страна, думите излизаха от устата ми.

ДУ: Ти беше ли наясно със съдържанието?

КГ: Бях наясно с голяма част от съдържанието. Част от него обаче бе извън познанията ми. Не го разбирах. По-късно обаче станцията блокира от паметта ми част от съдържанието. Тиър-Ер ме накара да се обърна към някои от тези същества по име, но аз не помня нито едно от тях. 

И някои от тези същества … Спомням си, че докато бях там, виждах ясно лицата им, но сега, когато се опитвам да си ги припомня, те се появяват в паметта ми без лица. Просто опъната кожа, без лице.

ДУ: Интересно. И каква бе същността на посланието на Тиър-Ер, според това, което ти е било позволено да запомниш?

КГ: Най-важното бе, че Тиър-Ер каза на Супер федерацията, че те трябва да се разформироват, че тези 22 експеримента биват прекратени, че човечеството има много неща, с които трябва да се справи, но че вече е настъпил нашият момент – нашето време.

22-те генетични програми … Те са се намесвали в нашата генетика, КАКТО И в нашето духовно развитие в продължение на много хилядолетия.

И посланието, което получиха, гласеше, че човечеството, което вече е станало една ориентирана към звездите раса, ще започне само да управлява своята генетика и духовност. Ние вече няма да бъдем подвластни на тези същества и те няма повече да ни контролират.

ДУ: Какво бе първото нещо, което Тиър-Ер каза? Спомняш ли си първото му приветствие?

КГ: Той винаги казва едно и също: „В любов и светлина, в името на Единствения безкраен Създател”. Нещо обаче, което бе ново този път, бе също: „В служба на всички; в служба на Единството.”

ДУ: ХМ.

КГ: Той каза това накрая, преди да си тръгнат.

ДУ: Преди да ни разкажеш каква е била реакцията, можеш ли да ни кажеш как усещаше това телепатично взаимодействие? Дали си бил просто спокоен, без всякакви емоции, или си почувствал нещо?

КГ: О, точно обратното. Аз бях облян в сълзи. Искам да кажа, просто …

Това ми се случва често, когато си имам работа с …

Когато те общуват с мен, аз получавам не само образи и думи, но също така и звуци. Усещам миризми. И това е толкова емоционално завладяващо, че понякога ридая като бебе. Просто сълзите се стичат от очите ми. Това е просто емоционално завладяващо.

ДУ: Любопитен съм дали си изпитвал някакво чувство на любов. Изпитвал ли си също така някакво чувство на блажена любов?

КГ: Да. Да. Да, чувство на любов, но също така и някакво усещане за делова атмосфера.

Те бяха там, за да обсъждат делови въпроси. Те не бяха там, за да водят диалог. Те бяха там, за да съобщят определена информация, след което да напуснат.

И точно това бе, което направиха.

ДУ: Значи ние говорим буквално за всички тези различни същества, които са използвали Земята като научна лаборатория, генетична лаборатория, един духовно-експериментален изследователски център, в продължение на половин милион години.

Каква ли ще бъде реакцията им, ако им кажат, че трябва да си стегнат багажа и да вървят по дяволите.

КГ: Реакцията бе ОГРОМНА. Някои от тях просто крещяха телепатично. Не ме карай да ти го обяснявам. Други говореха на глас и клатеха глави.

Тогава станцията взе контрол върху положението. И тези от присъстващите, които говореха, движеха устните си, но не се чуваха никакви звуци. Стана ясно, че нещо извън тях владее положението.

В същото време там имаше същества, които изглежда бяха доволни от ситуацията.

ДУ: Хм, някои от членовете на Супер федерацията?

КГ: Да. И Тиър-Ер по същество ме накара да им кажа, че ще настъпи преструктуриране на Супер федерацията и че болшинството от тях ще бъдат разпуснати, отстранени. А една малка част от тях ще работят съвместно с представители на нашия местен клъстер от 52 звезди, нашите космически братовчеди. Заедно те ще образуват една нова Супер федерация, в която ние ще заемем постоянно място.

ДУ: Хм.

КГ: И това е нещо НАИСТИНА, НАИСТИНА много голямо.

ДУ: Ти бе казал преди, че не ни е било разрешено да имаме редовно място в заседанията на Супер федерацията. Че не сме имали възможност да й оказваме никакво влияние.

Тогава това предполага, че това е било нещо надхвърлящо решенията, които членовете на тази Супер федерация са вземали помежду си. Било им е казано, че има някакъв космически закон, който те трябва да следват. Това е нещо като нареждане, което те получават. Съгласен ли си с това?

КГ: Ами всичко е подчинено на космически закони. С промяна на енергиите и когато човеците започнат да упражняват повече контрол върху генетиката и духовната част на техния експеримент, тогава тези други същества биват изтеглени от ситуацията.

Това се е случвало в редица звездни системи една след друга. Те са били изтегляни по този начин много пъти.

Те толкова се смутиха, че Тиър-Ер ме накара да им кажа: „Спомнете си Системата Понс”, което нямах представа какво означава. След това обаче те напълно утихнаха и станаха по-малко възбудени.

Тогава в ума ми се появи изображение на някакъв вид война между Супер федерацията и Пазителите.

ДУ: Хм.

КГ: Но това е всичката информация, която успях да получа.

ДУ: О кей. Тъй като наближаваме краят на този епизод, може ли набързо да разкажеш за още нещо важно, което се случи тогава, което не си споменал до момента?

КГ: Ами след края на срещата енергията в залата се повиши – както положителната, така и отрицателната.

И Гонзалес ме избута бързо навън … преди някой да ме нападне. Докато излизахме от залата, той ми каза: „Знаеш ли какво означава това?”

Аз го погледнах и отговорих: „Няма вече да имаме някакви извънземни, които да претендират, че са наши богове.”

Той на свой ред ми каза: „Те СА боговете от нашите митове. Но да, това означава, че сега човечеството поема контрола върху своето бъдеще както генетично, така и духовно.” Той беше много развълнуван.

Той ме придружи до мястото, където ме бяха докарали. Там се появи една Синя сфера, която ме отведе у дома.

ДУ: Какво наистина означава това за човечеството, за нашето бъдеще, за престъпните групировки, за това, което сме правили досега? Как всичко това ще се прояви като бъдещето, което ще видим като реални хора тук на Земята?

КГ: Ами, по същество бе съобщено, че те ще направят енергийно невъзможно съществуването на Драко в нашето пространство.

ДУ: Оу, уха!

КГ: Те не само ще направят това, но то е част от този естествен процес, който протича в космоса, с увеличаването на енергията в тази част на галактиката, през която преминаваме.

Това, което се случва, е един естествен процес на енергиите, преминаващи през космическата мрежа, докато ние преминаваме през по-високо енергийна област на галактиката … Спомни си, че космическата мрежа е съставена от всички звезди в нашата вселена.

ДУ: О кей.

КГ: Чрез тази мрежа всяка звезда е свързана с една електромагнитна тръба.

ДУ: О кей.

КГ: И системата от портали действа през тези тръбни връзки. Така действат порталите, от звезда към звезда.

ДУ: О кей.

КГ: Докато други звезди от нашия локален звезден клъстер преминават през тази енергийна част на космоса, те приемат допълнителна енергия. Тя преминава през северния и южния полюси и част от нея преминава през звездата. 

И остатъчната енергия се връща обратно през космическата мрежа към НАШАТА звезда.

Нашата звезда преминава през нещо подобно. И това, което се случва, е, че докато преминаваме по тази орбита, в Слънчевата ни система се натрупва енергия, която е несъвместима с Рептилите.

ДУ: Хм.

КГ: Тя им действа като отрова.

ДУ: Ако те не могат да избягат поради издигнатата Външна бариера, дали някои от тях ще успеят да оцелеят? Има ли начин някои от тях да оцелеят?

КГ: Сега те могат да пътуват през Системата Старгейт, която е много строго наблюдавана. Всяко място, на което се намират, бива точно следено и винаги знаят точно къде могат да намерят всеки преминаващ.

Това, което се случва, е, че подобно на време-пространствената сфера, която Аншар създадоха, за да поместят своя град, същото нещо се случва и с много от тези Рептили – Драко и насекомоподобните. Те формират тези джобове от време-пространство, в които влизат и изчакват преминаването на енергийните промени.

Те също така се намират в силно защитени бази дълбоко в Земята. Така че те ще се опитат да изчакат там преминаването на тези хиляда години, за да се завърнат и управляват отново.

През това време те ще бъдат слаби и ще се крият … И човечеството ще бъде отговорно да отиде дълбоко в тези вътрешности на Земята, да открие техните скривалища и да ги прочисти от Рептилите.

При един от разговорите ни с Гонзалес той ми каза, че суперпорталите са нещо специално и че има един такъв непосредствено извън нашата звездна система.

Противно на космическите закони е на някое същество да бъде забранено да ползва един суперпортал.

ДУ: Хм!

КГ: Те не могат да забранят на Рептилите да ползват суперпортала, но могат да направят звездната ни система отровна за тях, така че те повече да не се появят в нашата Слънчева система. Те ще могат да преминават в двете посоки през този суперпортал, но няма да имат достъп дотук в продължение на хиляда години.

Когато Гонзалес ми каза това, аз придобих странно изражение на лицето си, а той добави: „Звучи библейско, нали?”

ДУ: Хм. Галактическата федерация има ли нещо общо с отравянето на атмосферата за Драко?

КГ: Пазителите са, които управляват тези енергии. Те обаче не правят това, за да отблъснат Драко. Те го правят като естествена част от космическата прогресия.

ДУ: Кори, интересно е да отбележим, че в Закона за Единството се говори много за Възнесението. Там използват като метафора думата „жътва”, която както съм описал в предаването Мъдри учения, се среща доста често в Новия завет. 

Те използват метафора, при която ни сравняват с плод, който трябва да … Цялото дърво трябва да узрее, ако щеш.

И след това там се казва, че Пазителите ще се появят, за да е сигурно, че „плодът ще бъде ожънат без нараняване или поражения”.

Тогава мислиш ли, че случилото се на това събрание има нещо общо с това те да са сигурни, че ние няма да бъдем наранени, докато преминаваме през този процес на Възнесение?

КГ: Изглежда, че в миналото, когато Супер федерацията е била достигнала един естествен момент, в който съществата, обединени в нея, е трябвало да си отидат, те са отказали да го направят.

ДУ: Хм.

КГ: И по тази причина е възникнал конфликт. Така че по силата на естествена част от космическите закони и космическата прогресия, тези същества получават напомняне, че е време да преминат към своя следващ експеримент.

ДУ: Ами, това е наистина, наистина удивително и една много добра новина.

Сега, Кори, искам да ти благодаря за това, че ни предаде тези новини. Искам да благодаря и на вас зрителите за участието ви. Това е Космическо разкритие с вашия домакин, Дейвид Уилкок, и Кори Гууд.

(с) Превод АТИ, 2018 г.

Дейвид Уилкок: Добре дошли отново в Космическо разкритие. Аз съм вашият домакин Дейвид Уилкок и съм тук заедно с Кори Гууд, с някои последни новини от предния фронт на трансформацията на Слънчевата ни система.

Кори, добре дошъл отново в предаването.

Кори Гууд: Благодаря ти.

ДУ: Би ли ни казал какво точно се случи с теб? Дай ни едно обобщение на основните моменти от случилото се с теб през декември 2017 г.

КГ: Нека видим … През последните три месеца получих редица съобщения от Земния съюз.

Също така, хората от Съюза на Тайната космическа програма започнаха да се появяват и да показват лицата си много повече в последно време.

ДУ: Хм, това е добре.

КГ: Също така, прекарах известно време с хората на Аншар.

ДУ: Би ли ни разказал как започна тази нова глава от твоите преживявания, защото изглежда че в последно време нещата някак поутихнаха?

КГ: Да така е, но предполагам, че много от … в продължение на около 10 седмици аз получавах информация по време на сън, че трябва да се подготвя за една важна среща със Сините авиани и Супер федерацията.

Също така ме предупредиха, че трябва да се подготвя за една среща с … мисля, че ги наричат Съвета на Сатурн …

ДУ: Разбирам.

КГ: … което щеше да бъде подготовка за представянето на две от новите групи Пазители.

ДУ: Разбирам. И двата термина, Съвет на Сатурн и Пазителите са използвани често в Закона за Единството. Така че това е много интересно.

КГ: Да, така е.

ДУ: Първото от тези твои приключения всъщност започна в средата на октомври, 2017 г. Така че би ли ни описал какво се случи още тогава и как започна всичко това?

КГ: Правилно. Ние се подготвяхме да се преместваме и двамата с жена ми бяхме заети с опаковане на багажа. И една сутрин, около 03:00 часа, аз седях в дневната, ограден от всички страни с кутии и друг багаж.

Изведнъж видях силен проблясък и се озовах на кораба на маите.

Ситуацията, която заварих на кораба обаче, бе доста тревожна.

Обикновено когато съм там, всичко е много спокойно. Аз отивам в една стая, където ме преглеждат и ме лекуват от тази времева деменция, от която страдам от известно време.

Този път обаче атмосферата бе направо паническа. В началото бе странно тихо, след което изведнъж Гонзалес ме сграбчи за лакътя и започна да ме тегли към една отворена врата – една от двукрилните врати, водещи към стаята за прегледи. „Няма време за обяснения” – каза ми той, „Трябва само да влезеш вътре, за да можеш да бъдеш видян.”

В първия момент аз се дръпнах и го попитах: „Какво става? Какво се случва?”

Помислих, че той ще започне да ми обяснява, но той само ми каза: „Трябва да се покажеш, за да те видят.” И ме изблъска през вратата.

В момента, в който влязох през вратата, видях няколко маи, които също влизаха от друга врата, като държаха тези странни неща в ръцете си, които изглеждаха като глава на брадва – брадва с две остриета.

Това обаче не бяха остри предмети, само формата им бе такава.

И те ги държаха с двете ръце за остриетата и с плоската страна насочена напред, подобно на щит.

ДУ: Хм.

КГ: Бе очевидно, че се случва нещо особено.

ДУ: Това е някак странно, защото обикновено ти описваш настроението там като заредено с положителна енергия и атмосферата като много лечебна и спокойна.

КГ: Да, тя обикновено е доста спокойна. Този път обаче, както вече казах, атмосферата бе силно напрегната.

В момента, в който влязох вътре, видях защо това бе така. С периферното си зрение видях няколко маи да лежат на пода и няколко от тези подобни на брадви инструменти или оръжия, да висят във въздуха.

ДУ: Хм.

КГ: Падналите на пода очевидно бяха мъртви. Телата им бяха сгърчени в странни пози.

Това, което привлече вниманието ми обаче, бе в отсрещния край на стаята. Там имаше едно същество в нещо като подобно на мираж поле, което плуваше във въздуха над пода. Това бе Рептил с много човешки черти – човешки устни, скули.

ДУ: Хм!

КГ: Като че ли върху едно човешко тяло бе опъната змийска кожа. Черепът му беше леко удължен.

Очите му бяха жълти, с черни, вертикални зеници. Също като на белия кралски Рептил.

И зениците му се отваряха и затваряха в определен ритъм.

ДУ: Хм.

КГ: Имаше също така една доста интересна къса наметка. Той плуваше във въздуха на известно разстояние от пода и зениците на очите му пулсираха … И очевидно маите се биеха с него.

Помислих, че ще трябва да комуникирам с него. В този момент той обърна глава и очите му направиха „ввуум” и станаха плътно жълти.

Тогава той се обърна към мен с: „Хануш!” – името, с което маите се обръщаха към мен. И точно когато бе на път да ми каже нещо, аз чух едно силно „бам” и той падна на пода.

ДУ: Хм. Това означава, че той е бил достатъчно озадачен от появяването ти, за да имат маите един малък промеждутък от време, в който да го поразят.

КГ: Точно така. Аз помислих, че ме бяха завели там, за да преговарям или комуникирам, а се оказа, че е било, за да отвлека вниманието му.

ДУ: Това е нещо интересно. Когато един Рептил те назовава по име, ти казваш, че това е било „Хануш” … това ми звучи като „Ханук” (Chanokh). Когато го казвам по този начин, как ти звучи? Чувал ли си да се произнася по този начин?

КГ: Така, така. Те го произнасят малко по-различно. Това е име, с което ме наричат от самото начало, но когато се обръщат към мен по този начин, аз не усещам някаква силна енергийна връзка. От самото начало обаче те ме наричат Рау-Ханеш или Ханук.

ДУ: Ханук.

КГ: Да.

ДУ: Причината да казвам това е, че всъщност това е еврейска дума, която повечето хора идентифицират с Енох (Enoch). Ти си ме виждал да правя презентации върху Книгата на Енох и интересното за нея е, че е толкова стара, колкото книгата Битие.

Тя е много интересна, защото в нея се говори за великани на Земята, които са били канибали, и за това, че големият потоп е възникнал, за да изчисти Земята от тях след всичкото зло, което са причинили на човеците.

В тази книга Ханук е бил човекът, чрез който тези зли същества, наречени Пазителите, са комуникирали с добрите, наречени Елохим. И когато изследвахме етимологията на Ханук, се оказа, че това означава „вестител”.

КГ: Разбирам.

ДУ: На какво ти прилича това? Изглежда, че те не са ти дали това име случайно.

КГ: Не. Но според това, което съм успял да разбера, това не е … това е титла. Това не е име. Не казвам, че аз съм бил Енох.

ДУ: Разбирам.

КГ: Ни най-малко.

Когато съм разговарял със Сините авиани относно въплъщението, те винаги са казвали: „Ние сме едно, или ние не сме всички едно.”

ДУ: Точно така.

КГ: Едно от двете. Така че не, това е по-скоро титла.

ДУ: Каква бе връзката между Рептила и тази титла „Хануш”, или „Ханук”?

КГ: Ами той ме разпозна като лице, което заема такава позиция, при което или бе изненадан, или интерпретира ситуацията все едно, че ще води диалог, така че спря да се бие и насочи вниманието си към мен, което очевидно се оказа фатално за него.

ДУ: Той как се бе озовал там? Какво е била цялата тази история? Получи ли някаква информация?

КГ: Получих, но малко … Ще ти кажа, макар че аз получих част от тази информация доста по-късно, тъй като нещата се развиха много бързо.

ДУ: Хм.

КГ: Това, което се бе случило, бе, че маите бяха заловили този политически затворник някъде в южната част на Африка. Те бяха провели там някаква операция и го бяха заловили, но както ми казаха, бяха надценили своите способности и подценили неговите.

Те са мислели, че ще могат да го пренесат моментално, след което да го упоят, но нещата не се получили според сметките им.

ДУ: Когато казваш Африка, имаш предвид някаква подземна база там?

КГ: Казаха ми, че е бил един подземен град.

ДУ: Хм. Получи ли някаква информация защо е изглеждал като някакъв хибрид между човек и Драко?

КГ: Не, но както казах, никога преди не бях виждал такъв тип. Той вероятно бе много важен.

ДУ: Разбирам. 

КГ: Той приличаше на принц или на нещо подобно.

ДУ: В сравнение с нас каква бе височината му?

КГ: Беше висок между 2 и 2,5 метра.

ДУ: О кей.

КГ: И скелетната му структура бе твърде човешка.

ДУ: И какво бе следващото нещо, което се случи? Ти каза, че нещата са се развили много бързо.

КГ: Очевидно те са провеждали някаква операция по транспортиране на затворник, която се беше провалила. И аз се оказах замесен в това.

Тогава Гонзалес каза: „Почакай. Това още не е свършило. Просто им позволи да видят всичко, което ти видя.”

Аз все още не знаех за кои „те” става дума. Гонзалес правеше всичко възможно да ми обясни какво става, но нямаше време за това. Разбрах само, че са превозвали този затворник и е било много важно да го доставят жив на определено място.

„Ние трябва да отворим ума ти, за да могат те да видят всичко, което ти си видял.”

И преди да се опитам да възразя и да задам други въпроси – друг проблясък!

Озовахме се в стая, изпълнена с маи, като погледът на Гонзалес бе насочен специално към един от тях, който стоеше до една от тези конзоли с просветващи символи, които плуваха във въздуха. 

Тялото на убитото същество лежеше на около 7-8 метра от мен.

След това изведнъж се оказахме в каверната и убитото същество се оказа в краката ми. Наметката му се бе обърнала така, че закриваше част от лицето му.

ДУ: Ти виждаше тялото му, докато те бяха покрили лицето му?

КГ: Не. То просто бе паднало в тази поза. Лежеше по гръб върху някаква скала със събрани ръце и наметка, покриваща част от главата.

ДУ: О кей.

КГ: Наметката бе оцветена в бяло, зелено, кафяво и синьо. Върху едното рамо бе изобразена опашката на змия, чието тяло заобикаляше по гърба, където се извиваше на зиг-заг няколко пъти, след което главата на змията се появяваше на другото рамо.

Преобладаващият цвят на наметалото бе син и наподобяваше на вода, в която змията плуваше. Също така видях, че от тялото на змията излизаха някакви кафяви израстъци, като че ли беше растение. Също така имаше доста големи зелени листа.

ДУ: Ти сам ли беше в тази пещера? Кой друг беше там?

КГ: Не, освен мен имаше няколко маи и Гонзалес.

ДУ: О кей.

КГ: И когато погледнах нагоре, видях две площадки вдълбани в стените на пещерата. И там имаше различни фигури.

От едната страна съществата изглеждаха много подобни на Nordic.  Имаше и такива, подобни на Ебенс, с оранжева кожа и крушовидна форма на главата.

След това от другата страна се появиха тези същества подобни на Рептили, но не можах да видя подробности. Можах единствено да различа два различни вида.

Групите и от двете страни непрекъснато обръщаха глави назад към някого, като че ли търсеха одобрение, или докладваха за нещо.

И тогава изведнъж всички заедно започнаха да комуникират с ума ми. Това приличаше на хор … Беше интересно … Беше различно от това, което бях изпитвал преди.

Тогава те повториха в ума ми сцената от момента, в който се бях появил на кораба на маите, отново и отново, много, много пъти. След това прекъснаха контакта.

И след като те прекъснаха, аз погледнах към Гонзалес и двама от маите, които бяха наблизо и които преминаваха през същия процес.

ДУ: Значи те повтаряха сцената. Получи ли някакво усещане за емоционалната температура? Какво чувстваха по този повод? Бяха ли щастливи? Бяха ли натъжени?

КГ: Маите бяха смутени, защото те трябваше да доставят живо това същество. Не усетих нищо от останалите присъстващи.

ДУ: Имаше ли някаква друга информация, която те ти предадоха, освен това да преповтарят сцената? Чу ли някакво …?

КГ: Не.

ДУ: О кей.

КГ: Те всъщност бяха там, като ме използваха подобно на USB устройство.

ДУ: Хм. Просто преглеждаха това, което бе в главата ти?

КГ: Точно така.

ДУ: Имаше ли нещо необикновено в начина, по който те общуваха с теб телепатично, което бе различно от предишните ти подобни преживявания?

КГ: Да, това, че го направиха всички наведнъж. Те бяха като един хор.

И след това някои от тях искаха да видят сцената отново, докато други искаха да видят различни нейни части. Така че това, което ставаше в главата ми, бе някак разпокъсано. През цялото време всичко протичаше линейно, на скокове.

ДУ: След като те взаимодействаха с теб по този начин, какво се случи?

КГ: Бах изпратен обратно у дома, след същия проблясък.

ДУ: Наистина?!

КГ: Без обяснение.

ДУ: Никакво обяснение.

КГ: Нищо.

Оттогава насам се срещах няколко пъти с Гонзалес, но нямах възможност да получа подробности за това кое бе това същество. То обаче бе очевидно изключително важна персона.

Много би ми било интересно да получа някаква информация за липсващо същество от този (подземен) град в Африка.

ДУ: Като обща забележка, струва ми се, че този тип политически затворник е нямало да бъде заловен, ако вече не бяха се случили някои важни победи в полза на Съюза на Тайната космическа програма.

Така че би ли се опитал да предположиш … Би ли казал, че това е нещо като развитие в тази война – нещо като част от нейната заключителна фаза?

КГ: Да, това е определено … и редица мои брифинги някак намаляха, защото ние се намираме в оперативна фаза.

ДУ: Разбирам.

КГ: Земния съюз действа активно за елиминиране на престъпните групировки.

На всяко ниво виждаме едно и също нещо. В момента Съюза на Тайната космическа програма вижда една възможност да се намеси отново.

Доста ключови фигури от тяхната организация бяха избити или изчезнаха.

ДУ: Разбирам.

КГ: Също така се появиха някои нови интересни техни попълнения, за които ще говорим по-късно.

ДУ: Ти бе споменал преди, че има един оптимален момент, в който можем да получим Пълно разкритие.

Наистина ми е интересно да отбележа паралела между залавянето на това очевидно твърде високопоставено същество Рептил от хората на Съюза на Тайната космическа програма и брифингите, които получаваме за все повече високопоставени членове на престъпните групировки, които биват арестувани тук на Земята.

От това, което си чул от Съюза на ТКП до този ден, дали те имат усещането, че ще можем за постигнем Пълно разкритие и че няма да преживеем Частично разкритие в един 50-100-годишен период?

КГ: Ами това е целта на Съюза на ТКП. Те имат няколко магически трика, които сега няма да разкривам, които ще бъдат приведени в действие, за да се противопоставят на Частичното разкритие.

ДУ: Хм.

КГ:  Колкото до Земният съюз и хората от Тайната космическа програма на Военнопромишления комплекс, те са във взаимно съгласие, че обществото не може да понесе цялата тази информация да се стовари върху него изведнъж.

Те мислят, че това трябва да стане в един период между 20 и 50 години.

ДУ: На основа твоя опит от нашия контакт с милиони хора чрез тези предавания, мислиш ли, че това е вярно?

КГ: Не, макар че очевидно това ще бъде нещо трудно. Ние сме говорили за това преди. Това няма да бъде момент, в който всички ще се хванат за ръце и ще запеят. Това ще бъде преди всичко период на ярост и преживяване на карма.

ДУ: Мислиш ли, че една времева линия на Пълно разкритие ще включва и момента, в който хората ще открият, че редица от нас притежават извънземна генетика и това, че сме били отвличани от Тайната космическа програма?

КГ: Това ще бъде абсолютно част от Пълното разкритие. И предполагам, че много от нашите космически братовчеди от 52-те звезди в местния звезден клъстер няма да позволят да се случи едно Частично разкритие.

Доста от земните групировки са били известени, че трябва да разкрият съществуването на извънземните, защото в противен случай това ще направят самите извънземни. И редица от последните очакват момента, в който ще се появят, за да ни помогнат.

ДУ: Можем ли сега да преминем към следващото значимо събитие от твоята история? Как се почувства от това, че си бил използван за убиването на това същество?

КГ: Ами това се случи толкова бързо, че наистина не разбрах какво се случваше до момента, в който чух този звук, след който съществото падна мъртво. Това бе един твърде рязък и силен звук.

ДУ: Нещо като звук от счупване на врата, или …?

КГ: Да.

ДУ: О кей.

КГ: Да, когато падна, главата му бе извита и в неестествено положение.

ДУ: Наистина?

КГ: Аз очаквах да комуникирам с това същество, макар да нямах никакво желание, защото моментално си спомних срещата си с Кралския Драко.

ДУ: Разбирам.

КГ: Не бях особено щастлив от това, че бях използван. Почувствах се използван. В същото време обаче можах да си обясня защо това се случи.

ДУ: Нека обаче изясним нещо в този момент и моля те не ме разбирай погрешно, но ти не притежаваш някакви супер сили. Аз също не притежавам супер сили. Ние сме просто обикновени хора, попаднали в тези странни обстоятелства.

Защо мислиш, че те ще вземат един обикновен човек като теб и ще го поставят в тази роля, когато той е посредник между лошите и добрите?

КГ: Голяма част от това не е свързано с ролята ми на посредник. Голяма част е свързано с това да бъда просто свидетел.

Ако те ме направят свидетел на нещо от името на нашето колективно съзнание, това нещо влиза в моето съзнание и чрез него става част от съзнанието на всички останали. Това е част от някакъв космически закон, който те трябва да следват, когато си имат работа с големи групи.

ДУ: Това същество Рептил … те са се опитвали да го оставят живо. Ако то беше останало живо, какво биха целяли да постигнат чрез него?

КГ: Преди всичко тези, които го разпитват, винаги могат да извлекат от него оперативна информация. Основната причина обаче да искат да го оставят жив е, че същества на това ниво са толкова напреднали, че ако ги убиеш, те винаги се превъплъщават с пълното знание за това кои са и какво са, в друга форма на живот.

ДУ: Хм.

КГ: Така че става дума за един малък трик. Те закрепват съзнанието към тялото като поставят съществото в състояние подобно на хибернация.

ДУ: Странно.

КГ: И това е по силата на друг космически закон, който не ми е напълно ясен.

Интересното обаче е, че в нашата Слънчева система има определен брой много древни места, които действат като затвор, един от които е астероид, който е бил издълбан отвътре. И той е пълен с такива затворници в състояние на криогенен сън.

ДУ: В Закона за Единството винаги говорят за Първото нарушение на Закона за Единството – Първо нарушение, Първо нарушение. И те непрекъснато наблягат на това. И те приписват това на Свободната воля.

Мислиш ли, че тази идея за Първото нарушение и това, че те винаги се опитват да защитят Първото нарушение, е свързана с факта, че Съюза на ТКП се налага да разговарят с Пазителите чрез теб, с факта, че отрицателно настроените същества също трябва да разговарят с Пазителите чрез теб?

Как мислиш, че това запазва Свободната воля? Защо те трябва да постъпват по този начин?

КГ: Ами, те правят всичко по странен начин – даже и по начина, по който подхождат към мен. Те първо трябваше да се свържат с мен в сънищата ми. И след това по същество да преговарят с моя Висш разум за това да имам някакви физически срещи и да се подготвя за тях.

Така че това е един път, който трябва да бъде извървян. Винаги е един път.

ДУ: Намирам твърде интересно това, че Съюза на ТКП залавя едно наистина високопоставено същество сега, може би за първи път. Изглежда също така, че Съюза тук, на Земята, също залавя високопоставени затворници за първи път.

Би ли ни дал някаква представа за тези последни събития на Земята и за това в каква посока те ни водят, в най-близка перспектива?

КГ: Ами мисля, че можем да кажем, че развитията на Земята трябва да наваксат и да се доближат до последните събития в небесата,

Ние ще се занимаем подробно с факта, че човеците ще получат възможност да се управляват сами, а не да се занимават с древни раси, които идват тук и се забъркват с нашата генетика.

Ще ни бъде предоставена една нова Златна епоха и това как ще се отнесем към всичко в тази Златна епоха ще определи в какъв вид времева реалност ще се окажем в крайна сметка. Това ще означава, че НИЕ ще упражняваме контрол. Никой няма да ни управлява. Ние ще се самоуправляваме.

ДУ: След като веднъж се освободим от управлението на Драко, как това ще повлияе на основния начин, по който функционира обществото ни – например на образованието, правителството, медицината, философията, религията – подобни неща?

КГ: Това, което виждаме, че се случва на Земята, е началото на премахването на тази система на умствен и повсеместен контрол.

Когато както казах, събитията тук на Земята наваксат случващото се в космоса, тогава ще настъпи една ера на открита информация. Ще получим коректните физически модели, коректните математически модели. Ще научим много повече за нашия космос и ще станем част от нашите космически съседи като една междузвездна цивилизация.

За нас това ще бъде един особено вълнуващ период.

ДУ: Това е едно доста положително изявление. И аз искам отново да ти благодаря за твоята смелост, за това, че се появяваш на открито и ни предоставяш тази информация. Искам и да благодаря на нашите зрители за участието.

Това е Космическо разкритие. Аз съм вашият домакин Дейвид Уилкок, с последните новини на Кори Гууд.

(с) Превод АТИ, 2018 г.

Дейвид Уилкок: Добре дошли отново в Космическо разкритие. Аз съм вашият домакин Дейвид Уилкок и тук отново заедно с мен е Емери Смит.

Емери, благодаря ти, че си тук. Наистина оценявам високо това.

Емери Смит: За мен е удоволствие, Дейвид. Благодаря за поканата.

ДУ: Едно от нещата, за които сме говорили много в това предаване, е тази идея за Тайната космическа програма. С теб все още не сме засегнали тази тема.

Ти потвърди съществуването на възпроизведени извънземни летателни апарати, следователно човек може да заключи, че ако имаме такива апарати, които по същество са космически тела, пристигнали тук от други слънчеви системи, или може би и от други галактики, и ако можем да ги възпроизведем, то тогава ние бихме могли да напуснем Земята и потенциално да се заселим някъде другаде.

И така, ти имаш ли информация от първа ръка за подобно нещо?

ЕС: От това, което са ме информирали, зная, че има определени закони, които управляват космоса и че е замесена някакъв вид федерация.

И нещата не стоят така „просто да можем да тръгнем…” Така както не можеш да отидеш оттук до Европа без паспорт и с малко оръжия, между другото. Същото това важи и за нивото на галактиките.

Така че, да, ние имаме способността „да отведем извънземното обратно у дома”.

ДУ: Както казва Бен Рич. *)

*) Популярно изказване на Бенжамин Рич, бивш изпълнителен директор на компанията Lockheed’s Skunk Works (между 1975 г. и 1991 г.) – Бел. прев.

ЕС: Както каза Бен Рич. Способността действително да го направим обаче е друга история, преди да започнем да се държим малко по-порядъчно тук на планетата Земя и да развием съзнанието си, и да престанем да се избиваме един друг, което всички извънземни разбират – защото те самите някога са били тук.

Така че ако се върнем към твоя въпрос, ние притежаваме тези кораби. Да, те са анти-гравитационни и могат да летят из космоса, но те все още не могат да преминават през различни измерения, доколкото ми е известно …

ДУ: О кей.

ЕС: … така че лично не съм бил информиран за това. Познавам хора, които казват, че притежават такива кораби, но аз не съм ги виждал.

Те използват специални средства за придвижване и начини за създаване на гравитационни сили при тези летателни апарати.

Много от военните съоръжения, които притежаваме, като самолети и хеликоптери, вече имат инсталирани такива специални системи. Това е най-добрият начин за прикриване на нещо – като не променяш … тъй като външната форма е без значение. В същото време това може да е действащ космически апарат.

ДУ: Едно от нещата, които Пит Питърсън е споделил с мен, е, че има редица нови летателни апарати, които сме виждали във филми, като „Аватар”, „На ръба на утрешния ден”, на които са показани турбо вентилатори, които понякога се движат. И той каза, че всички наши военни кораби вече са тайно заредени с такива устройства и веднага след официалното обявяване на анти-гравитацията, реактивните двигатели ще бъдат заменени с анти-гравитационни двигатели.

Любопитен съм дали ти си чул нещо подобно.

ЕС: Не, не съм. Виждал съм различни видове чертежи за по-новите кораби и летателни апарати на ВМС и ВВС и какво ли още не, които показват ситуации от типа на анти-гравитация, но не свързани с манипулиране на действащия в момента летателен състав, защото аз вярвам, че те вече имат новите кораби готови за експлоатация. Те ей така си седят някъде и чакат. Те вече разполагат с тях.

Просто не зная къде се намират и кой ги е произвел.

ДУ: О кей. Един друг аспект … защото е наистина жалко, че не можахме да те заснемем в компанията на Уилям Томпкинс – той е вече покойник – но ти ми каза, че имаш приятели от тайните програми, които са на възраст близка до тази на Томпкинс, които може би ще се решат да излязат на светло.

Така че мислиш ли, че появяването ти в това предаване ще помогне за поставяне началото на появяванията на други като теб?

ЕС: Абсолютно. Ето защо, една от основните причини да наруша мълчанието си, бе да помогна на други хора и да ги вдъхновя да излязат на светло, и да се почувстват свободни да говорят за някои от нещата, които са правили в проектите, като се започне с енергиите и се стигне до извънземните, медицината и всички тези фантастични, удивителни устройства и други неща.

Надявам се с присъствието си тук да ги вдъхновя и след като видят това, да излязат на светло. И аз лично ги моля да се появят, или най-малко да ме поканят на разговор, или да имат лична среща с теб и с други хора, ако не желаят да покажат лицето си.

ДУ:  Както ти си видял … тъй като съм интервюирал толкова много свидетели, след като веднъж започнем да разговаряме, всички тези неща стават ясни.

ЕС: Точно така.

ДУ: И аз може да съм чул нещо преди 15 години, което съм запомнил, и ето че някой ми казва същото нещо, или нещо твърде подобно.

ЕС: Правилно. Точно така.

И е толкова интересно да разбереш, че си работил по някой проект толкова дълго и си нямал идея, че човекът, с когото разговаряш в момента, е работил в подобен проект на другата страна на земното кълбо.

ДУ: Точно така.

ЕС: И най-накрая, можете свободно да размените информация, без да се страхувате. Така се случи с някои от нещата, които ти обясних и част от които ти вече знаеше.

ДУ: Точно така.

ЕС: И ти знаеше, че аз имах … Ние никога не бяхме разговаряли за това преди.

ДУ: Вярно.

ЕС: Така че за мен това е едно голямо потвърждение да зная, че има и други, които са разговаряли с теб за тези удивителни технологии и места, особено за местата, и това ми взе акъла.

ДУ: Като например факта, че в Еквадор и в Антарктика има доста подобни неща.

ЕС: Да.

ДУ: Да, и аз никога не съм казвал някому …

ЕС: Уха!

ДУ: … и това просто се случи пред камерата.

Любопитен съм дали ти, чрез служебни разговори или може би чрез някои от свидетелите, които познаваш лично, ако изключим тези, които сме интервюирали в това предаване, си запознат със съществуването на бази на Луната и на Марс, където използваме тези възпроизведени космически кораби.

ЕС: Знаеш ли, Дейв, аз съм видял и чул много неща, но нямам преживявания от първа ръка, за да мога да кажа, че категорично съм бил на даденото място.

ДУ: О кей.

ЕС: Може и да съм бил, но да не го зная. Но да, съгласен съм, че там става нещо и че там има някаква база, разбира се, защото това съответства на другите неща, с които работех, на порталите и на другите неща, които обсъждахме с теб.

Никога не знаеш къде може да попаднеш, но аз наистина съм чул много от тези истории, които ти разказваш. В същото време никога не съм бил на брифинг, където някой да е заявявал категорично: „Ние имаме база тук или база там”.

Просто съм чел доста класифицирани документи чрез хора като мен, които са били свързани с това, но за мен това е информация от втора ръка.

ДУ: Ако си чул информация от втора ръка, надявам се да можем да бъдем малко по-конкретни, защото повече от един свидетел, мисля, че пет различни свидетели, са ми казали – и това включва Кори Гууд, като само един от тях, а имаше и други много преди да започна да разговарям с него, които ми казаха, че болшинството солидни планети и луни в Слънчевата ни система имат поне по някакъв вид база, която можем да използваме в момента.

ЕС: Да.

ДУ: Значи до теб са стигнали такива слухове?

ЕС: Да.

ДУ: Можеш ли да бъдеш малко по-конкретен?

ЕС: Ами, когато казваш „база”, това означава място за пребиваване. Обикновено, както знаеш, това не е съоръжение на повърхността на планетата.

ДУ: О кей.

ЕС: Те се намират под повърхността на планетата и пътуването до тези бази става с помощта на някаква портална технология, когато това е безопасно.

ДУ: Някои от слуховете, които си чул, например … нека поговорим за Марс. Чувал ли си там да има доста големи бази, в които да работят близо 200,000 души?

ЕС: Да, чувал съм това.

ДУ: О кей.

ЕС: Да, определено съм чувал за това. И това е нещо широко известно в тайните среди. За това се разказва едва ли не като на шега.

ДУ: Какво е забавното в случая?

ЕС: Ами, човек никога … Както говорихме по-рано, когато преминаваш през различни енергийни системи, след което се озоваваш някъде под земята и усещането е различно, даже атмосферата се усеща различно, но хората всъщност не знаят, че се намират и работят на Марс.

ДУ: Това е, за което започнахме да говорим с теб, след като описахме твоето пътувне през Сандия в тази база, където си направил аутопсията. Аз започнах да се чеша по главата, след като проведохме онова интервю, защото ти не ми бе казал тази част преди това.

ЕС: Ъ-хъ.

ДУ: Други обаче бяха описали точно същата зала като портал, при което в началото се намираш на едно място, а накрая се озоваваш на друго място. И след това се запитах защо те биха пропиляли 10 или 15 минути от твоята смяна, докато седиш в една гондола.

ЕС: Точно така. Да.

ДУ: Тъй като те разполагат с бързи подземни совалки, нали?

ЕС: О, божичко, разбира се. Те имат тези влакове Маглев на магнитна възглавница и подобни на тях. Това обаче е нещо различно, както вече говорихме.

Да, не зная, но ти ме накара да помисля за редица други въпроси, когато каза това, защото доста други хора, които са работили в тези проекти, също са разправяли, че са се почувствали по-различно от мястото, където са МИСЛЕЛИ, че се намират. И сега всичко добива много повече смисъл.

Никога не бях помислил за това, защото бях толкова млад и не бях образован, колкото съм сега за всички тези тайни неща, които съществуваха по онова време.

ДУ: Струва ми се, че ако ти, както каза в предишните епизоди, си правил аутопсии на множество тела в един ден и ако те всички са били различни, ние няма да можем да разберем повече от това, тъй като ти си свидетел с твърде сложни показания, които не могат да бъдат изчерпани в един или два половинчасови епизода. 

Така че ако ти самият си правил 3,000 аутопсии, колко много други операционни стаи мислиш, че е имало в тази база Сандия, където други като теб са правили същото? Можеш ли да направиш предположение?

ЕС: Ако погледнем трите нива – номера пет, седем и осем, предназначени за подобни медицински манипулации, на всяко от тези нива имаше повече от 300 от тези операционни стаи.

ДУ: Уха!

ЕС: Да.

ДУ: Значи става дума за повече от 1,000 операционни стаи само в тази база?

ЕС: Да, вярвам, че е така.

ДУ: Уха! И това предполага, че ти … В продължение на колко години прави тези 3,000 манипулации?

ЕС: Какво да ти кажа, това трябва да е било от август 1992 до юни 1995, така че около три години.

ДУ: Това ще рече около 1,000 тела на година.

ЕС: Имай предвид, че това са тъканни проби, не цели тела.

ДУ: О кей. Ако само за минута се спрем на тази цифра, можем да кажем, че само в една база могат да бъдат обработвани годишно четвърт милион различни аутопсии на извънземни екземпляри.

ЕС: Да, ако направиш такава сметка и броиш всяка проба като едно тяло. Възможно е обаче да има много проби от едно тяло, които да бъдат обработвани в едно крило от 50 стаи. 

ДУ: Ако екстраполираме факта, че НАСА в момента говорят за 40 милиарда водни, подобни на Земята планети само в нашата галактика Млечен път … и те споменаха това някак между другото … Искам да кажа, че повечето хора не разбраха кога се появи това изявление.*)

*)  Заглавие на материала: „Може да съществуват повече подобни на Земята планети, отколкото са песъчинките по всички наши плажове.” – Бел. прев.

И ние имахме други свидетели, които ни казаха, че това е било част от споразумението с добронамрените извънземни – да принудят нашите момчета да започнат да обявяват открито такива неща, с което да подпомогнат Разкритието.

Само в нашата галактика обаче има 40 милиарда планети като Земята и животът изглежда изобилства навсякъде. Изглежда че интелигентният живот е вписан в основата на самата квантова механика.

ЕС: Навсякъде.

ДУ: При това положение четвърт милион тела, четвърт милион различни същества не са толкова много, в сравнение с това, което може да има там.

ЕС: Не, не са. Това е нищо. Когато споменах числото 3,000, всички изведнъж малко се изненадаха, но когато си помислиш, както ти току-що каза, това се оказва едно съвсем малко число.

ДУ: Но какво … О кей, ако повдигнем малко завесата тук, Емери, и дадем свобода на въображението си, не изглежда ли, че това, което ти си правил, може да бъде страничен продукт от точно този вид Тайна космическа програма, за която говорихме, и където казахме, че не става дума за пари, а за друг вид търгуване?

И не мислиш ли, че тези тела са били форма на заплащане, което сме получили от други групи в космоса, в замяна на високи технологии, които произвеждаме?

ЕС: Това е една възможност, да. Трябва също така да отбележа отново, че от тези 3,000, повече от 3,000 проби, както аз ги наричам … не забравяй, че някои може да са били тъкани, отгледани лабораторно. Това може просто да са били хибридни неща, които те са отгледали.

ДУ: Разбира се.

ЕС: Така че не мога да предположа, че всички са били извънземни. Искам да кажа, че зная, че много бяха от неземен произход, но … Да, те биха могли категорично да бъдат резултат от накакъв вид търговия, свързана с размяна на технологии и научаване на други неща.

ДУ: И това раздробяване на отделните операции, при което не ти е позволено да задаваш каквито и да било въпроси … Ти просто отиваш там и си вършиш работата, боравиш с тези екзотични неща.

ЕС: Точно така.

ДУ: Как се чувстваше, когато се завърнеш нощно време в дома си, след като си провеждал аутопсия на нещо доста странно на вид?

ЕС: Чувствах се чудесно.

ДУ: Как се чувстваше, когато си лягаше за сън нощно време? Можеше ли да заспиш спокойно, или …

ЕС: Да.

ДУ: … понякога просто да си бил …

ЕС: Не, аз бях удивен. Аз съм винаги заинтригуван. Винаги съм бил заинтригуван и удивен от човешкото тяло. Така че за мен това бе просто нещо невероятно. Аз исках повече. Недоволствах, че трябваше да хоря и да работя по два часа в болницата.

Така че за мен бе наистина много интересно да виждам всички тези неща и след това да се прибера в къщи и да си кажа: „Уха! Какво ли още може да има там?”

И това ме вдъхновяваше да правя повече неща и да използвам повече възможности, които ми предоставяха военните и други промишлени комплекси. Това просто отвори за мен толкова много неща, получих толкова много отговори. Аз исках да зная всичко, което се случваше.

И аз не мога да вярвам … Аз не вярвам на нищо, което чета, видя или чуя. Не мога, защото зная, че всичко може да бъде модифицирано, особено с новите 3D програми, които имат вече на спътниците.

Искам да кажа, че те могат да поставят още един Дейвид Уилкок ей тук между нас и той ще отразява светлината, ще хвърля сянка и очите му ще блестят. И никой няма да може да го различи от теб.

Така че в момента … разбира се, с помощта на фотошоп и всичко останало, за мен е много трудно …

Така че аз реших, още от доста ранна възраст, че ще правя всичко възможно да откривам сам как стоят нещата. И аз правех това изключително за себе си, за да разбера какво се случва. И в крайна сметка това постави пред мен още 100 милиона нови въпроси.

Всеки път, когато откриех нещо ново, то поставяше повече въпроси, което бе чудесно, защото това ме вдъхновяваше да продължавам напред, особено когато има възможности и хора, които искат да бъда част от удивителни проекти.

Аз съм благодарен за всички възможности, които са ми били предоставени. Те не са били особено негативни.

Това може би дава отговор на въпроса ти защо съм правил всичко това.

ДУ: Кори Гууд също сподели с нас, че съществуват фракции в Тайната космичмеска програма и че една от тях се нарича Междупланетен Корпоративен Конгломерат. Очевидно това са разклонения на военните организации подизпълнители, които произвеждат много напреднали технологии.

Очевидно е също така, че ние човеците сме станали често посещавано място за много различни извънземни раси, от които те могат да си закупят напреднали технологии, в т.ч. и летателни апарати.

Кори също така каза, че е открил, че ние очевидно поддържаме редовни търговски отношения с около 900 различни извънземни цивилизации само чрез Междупланетния Корпоративен Конгломерат. Така че съм любопитен дали си чул слухове във връзка с това.

ЕС: Не, нямам представа за това и никога не съм чул нещо такова.

ДУ: Но дейностите са толкова раздробени, нали? Това е проблемът.

ЕС: Да, не бих могъл да зная. Наистина е много трудно. Никога не оставаш сам и непрекъснато те наблюдават. Както ти казах, винаги носиш електронна гривна за проследяване. Изискванията към сигурността са твърде високи.

Има места, където направо ще срежат тялото ти на две, ако това се окаже  неправилно за теб място, без да ти задават въпроси.

Работата ти се оказва много проста, стига да следваш правилата. Ха, ха. Но ако не го правиш, трябва доста да внимаваш.

Така че аз не задавах въпроси, защото бях прекалено развълнуван от възможността да получа по-висок достъп за секретност и да се придвижа нагоре по йерархията към повече дейности на други места, различни от дисектирането на тъкани.

ДУ: Разбирам.

ЕС: И това свърши работа. Получих достъп до изключително интересни неща.

ДУ: О кей. Едно нещо, което ми каза, би било интересно за нашите зрители … Аз те питах за тази папка, това нещо, което … Те са го наричали „папка“, вероятно за да намалят психологическото въздействие, но то е било повече като ай-пад, малко по-гъвкаво … и почти напълно прозрачно.

ЕС: Да.

ДУ: Ти също така каза, че тази папка е можела да бъде зареждана с информация. Тя е можела да те извести в кое крило, в коя стая и върху какво същество ще трябва да работиш. И са ти подавали по една проба наведнъж.

ЕС: Правилно.

ДУ: Папката имаше ли някакъв твърд диск, или механизъм за запаметяване?

ЕС: Да, имаше.

ДУ: Наистина?

ЕС: Изненадан съм, че споменаваш това, но да, имаше. Наричаше се микро диск.

ДУ: Микро диск.

ЕС: Да, беше малко по-малък от 25 цента и по-голям от 5 цента. Позлатен, изработен от някакъв вид иридиево злато и за тази цел на папката има един малък прорез. И там се записва всичко, което правиш.

ДУ: Хм.

ЕС: И той също така има връзка с основния компютър в подземната база, с нещо като меинфрейм компютър.

Така че те вземат от теб това малко нещо, качват го на една совалка и го съхраняват някъде в космоса – това се случва с всички дискове.

ДУ: Наистина?!

ЕС: Да.

ДУ: Тогава си представям, че ако си притежавал такава папка в началото на 1990-те, когато ние имахме онези големи, шумни настолни компютри, то ние си имаме работа с нещо, което е доста по-напреднало от всичко, с което разполагаме сега.

ЕС: О, това е нещо много по-напреднало от всичко, с което вие разполагате днес. Става дума за видео изображения с висока резолюция и милиони документи информация, всичките събрани на този малък, много, много тънък диск.

ДУ: Мислиш ли, че тези дискове имат памет от хиляди терабайта и даже още повече?

ЕС: Да, така е.

ДУ: И какъв бе протоколът? Ти трябваше да извадиш диска и да го дадеш на някого? Или просто предаваш папката си в края на работния ден?

ЕС: Папките … когато си плъзнеш пръста и дискът изскача. Ти можеш да го извадиш точно както правиш това в момента с паметта на твоята камера.

Понякога се налага да го извадиш, за да го смениш с друг, когато преглеждаш нечий друг проект.

ДУ: Ох.

ЕС: Ето защо това бе там, така че вместо да бъде изтегляно автоматично … Те не искаха информацията да минава през мрежата, така че използваха дискове за тази цел.

ДУ: Къде в папката вкарваш …

ЕС: В горния десен ъгъл.

ДУ: Горния десен ъгъл, интересно. Тогава значи ти можеш да го видиш, защото той е … Ти каза, че той е златен на цвят.

ЕС: Да, можеш да го видиш къде се намира вътре. И той има иридиев оттенък.

Винаги съм се чудел дали те са направили това, за да го предпазят от радиацията в космоса, тъй като те казаха, че се съхранява в космоса.

ДУ: Имаше ли друг начин за достъп до информацията в диска освен чрез папката?

ЕС: Да, има един друг начин.

ДУ: Някакъв вид четец на дискове, или нещо подобно?

ЕС: Да, има четец на дискове.

ДУ: Наистина? Чудя се каква ли е причината да не са ни предоставили този тип технология за съхранение на данни. Защо не е споделена с широката публика?

ЕС: Защото тогава няма да отидеш и да си купиш един скъп мобилен телефон с клавиатура.

ДУ: Ха, ха, точно така. Това е нещо твърде напреднало в сравнение с технологиите ни в момента.

ЕС: Тогава тези корпорации няма да могат да правят пари, какво си мислиш.

ДУ: Разбира се.

ЕС: Тези корпорации вече го притежават, но ние няма да го получим в скоро време.

ДУ: Изглежда, че … Ако гледаш филма „Сноудън”, там той успява да вкара една малка USB флашка в един куб на Рубик …

И той го подхвърля на охраната, след което преминава през скенера.

ЕС: Точно така.

ДУ: Мислиш ли, че някой е успявал да изнесе мини диск извън базата?

ЕС: Да.

ДУ: Как може да стане това?

ЕС: Трудно е, но може да се направи.

ДУ: О кей. Не искаш да се впускаш в подробности.

ЕС: Ами да, аз имах няколко от тези дискове.

ДУ: Имал си?

ЕС: Микро дискове, да.

ДУ: Това как е възможно?

ЕС: Предпочитам да не отговарям на този въпрос.

ДУ: О кей. О кей.

ЕС: Ха,  ха, ха.

ДУ: Ха, ха, ха.

ЕС: Да, аз се снабдих с няколко от тези дискове.

ДУ: И когато те разбиха дома ти, тези дискове бяха ли иззети?

ЕС: Да, те взеха дисковете.

ДУ: Това е било много, много жалко.

ЕС: Беше много жалко. Аз бях доста ядосан и разтревожен.

ДУ: Можеш ли да ни разкажеш малко за случилото се в твоята къща – къде са били съхранявани тези дискове и как са били открити?

ЕС: О, разбира се. Имах една малка къща в Мексико, с ограда, метална врата, алармена система и прочие. Много малка къща, която наех временно само за да складирам някои лични вещи, защото работех върху един проект в югоизточната част на Ню Мексико и бях там в продължение на около година. Девет месеца.

И това, което направих, бе … Разбира се, аз не държа всички свои неща на едно място …

ДУ: Правилно.

ЕС: … също така държа дубликати, но за тези неща нямах дубликати. Мога да дублирам само някои неща.

В един момент щях да се премествам в Лос Анджелис, за да бъда с теб и да работя върху някои други проекти. Казах на собственика, че ще се премествам и той обяви къщата за продан.

Аз бях скрил всички свои неща в стените на къщата и не можеше да разбереш къде се намират – също така в бетона и на други различни места. Не искам да говоря за други специални места, защото все още използвам тези техники.

Мислех, че временно вещите ми са в безопасност.

И една седмица по-късно къщата бе претърсена. Тогава получих позвъняване от собственика, който ми каза: „О, божичко. Погледнах през прозореца. Ти си оставил къщата в такъв безпорядък. Как бих могъл да я покажа на някого?”

Аз му викам: „Не разбирам. Аз оставих къщата в изрядно състояние. Моля те, обиколи цялата къща и огледай наоколо.”

Той направи това и откри задната врата на гаража разбита. След това двойно заключената врата към дома е била разбита и имаше един ясен отпечатък от подметка. Имам снимки на всичко това.

ДУ: Нека покажем филма, който си заснел.

ЕС: Разбира се.

(Емери коментира кадрите със следите от разбитата къща)

„Това е гаража – напълно разрушен. Цялото оборудване липсваше. Лабораторията бе напълно разрушена.”

ДУ: Защо мислиш, че този, който е сторил това, е взел всичко и е оставил само военните ти значки в една кутия и един куршум върху масата? Какво бе това послание?

ЕС: О, мисля, че това бяха просто някои стари приятели, които си бяха направили шега. Ха, ха.

Мисля, че всъщност основната причина бе едно устройство, върху което работех, защото от момента, в който го инсталирах в лабораторията и доказах, че то работи, нещата станаха невероятно интересни.

И, разбира се, те използваха един спътник, за да открият това, което бях скрил под земята и в стените на къщата. Те просто изкъртиха нишите в стените, взеха тези дискове и всичко останало.

Става дума за 8 компютъра, 12 лаптопа, 40 твърди диска и повече от 300 микро карти, много информация – целият мой 30-годишен труд.

ДУ: Какво означава лилавият връх на куршума? .

ЕС: О, това е просто един вид куршуми, много високо скоростни. Това не е обикновен куршум, който можеш да закупиш като цивилен.

ДУ: О кей.

ЕС: Това е 5х7х28 бронебоен куршум, използван от военните по целия свят.

ДУ: Какво би казал на други потенциални свидетели, които биха чули тази история и биха си казали: „О, боже мой, ако започнат да правят това и на мен, първото нещо, което бих направил, е да премина в нелегалност и да не обелвам повече нито дума?”

ЕС: Добре, нека поговорим за това, защото в онзи момент аз нямах намерение … Защото информацията, която имах … не можех да разбера … около 90% от информацията, която имах, бе вече широко известна.

Така че мисля, че ставаше дума за останалите 10% и за това устройство. Те бяха решили, че аз съм поел по една траектория и съм на път да кажа нещо, което не трябва да казвам.

ДУ: Значи те са се опитали да те сплашат.

ЕС: Да.

ДУ: Мислиш ли, че всеки, който проговори на всеослушание, е в по-голяма безопасност от този, който си замълчи?

ЕС: Да. В определен момент трябва да излезеш в публичното пространство. Това е много … много по-безопасно. Ние всички знаем това, и това е една от основните причини да съм тук пред теб в този момент.

ДУ: Точно така. Добре. Е, вие чухте всичко това. Това е Емери Смит и аз съм Дейвид Уилкок в Космическо разкритие. Благодаря ви, че бяхме заедно.

(с) Превод АТИ, 2018 г.

Дейвид Уилкок: Добре дошли отново в Космическо разкритие. Аз съм вашият домакин Дейвид Уилкок и ние сме тук отново двамата с нашия специален гост и свидетел, Емери Смит.

Емери, отново, искам да ти благодаряи изключително много, че най-накрая се реши да направиш това.

Емери Смит: Благодаря, Дейв. Както знаеш, отне доста време, около 10 години, да реша да разкажа за всичко. Мисля, че е време хората да узнаят и да добавят към това, на което вече си ги научил. Съществуват обаче някои бели петна и аз искам да ти помогна да ги запълниш, ако имаш някои открити въпроси.

ДУ: Ние с теб разговаряхме за това, което Пит Питърсън ми каза в един от предишните епизоди на Космическо разкритие.

ЕС: О кей.

ДУ: Ние разговаряхме за съществуването на обширни изсечени тунели под земята – с гладки като стъкло стени, все едно, че са направени от …

ЕС: Обсидиан. Да.

ДУ: Точно така.

ЕС: Да, стопена скала.

ДУ: Значи ти знаеш за това?

ЕС: Да, зная.

ДУ: И Пит каза, че в някои случаи те следват линиите на Наска и че там има помещения, където изглежда са живели хора, но изглежда че който е бил там преди, е изнесъл всичко, когато е напуснал мястото.

Така че можеш ли да разкажеш малко за това? За идеята, че някой може да е почистил всичко и това може да не сме били ние, а самите същества, обитавали това място.

Какво знаеш за причините всичко да изглежда изоставено?

ЕС: Всъщност там има много (извънземни) кораби и те са свързани с редица други тунели.

Аз не зная какво са казали на Пит, но това, което са ми казали, е, че там има 200-300 кораба и доста същества, които са някак вкаменени в стените.

Това е пещерна система подобна на кухините, образувани при изстиването на лавата, но тези са целенасочено стопени и изглеждат като … замръзнали в даден момент, като внезапно застинали.

ДУ: Интересно е това, което ти казваш за 200-300 кораба, защото Пит каза, че техният брой е възможно да достига 500.

ЕС: Оу.

ДУ: Така че това е подобна цифра.

ЕС: Това е само в областта на Мексико, но тези тунели продължават много на юг.

ДУ: Уха!

ЕС: И че там работи една голяма група учени, които е трябвало да предадат всичко на американското правителство.

ДУ: Едно друго нещо, което Пит ми каза, което не съм споделял с никого и което ще кажа пред обектива сега, е, че според последните сведения там има доказателства за пет различни епохи на Земята, през които е имало твърде многобройни извънземни колонии. Той каза, че някои от тези пет епохи могат да бъдат проследени милиони години в миналото и че и петте са твърде различни една от друга според своята технология, вид общество и начина, по който изглежда всичко, което са оставили след себе си под земята.

И се чудя дали някога си чул за съществуването на пет различни епохи на извънземна колонизация на Земята.

ЕС: В известна степен съм запознат с три, поради артефакти и същества, за които съм чувал само от втора ръка. От първа ръка съм чел някои неща и, разбира се, съм видял част от технологиите и някои от телата.

Но да, вярно е. Трябва да е имало поне пет различни цивилизации и то разделени една от друга с милиони години.

ДУ: Точно така.

ЕС: И може би това е свързано с нещата в Египет и в Антарктика, както и с древна Лемурия и Атлантида.

Тези неща са свързани по някакъв начин с различни времеви зони, защото символите и нещата, които откриват, цялото оборудване и технологии, са напълно различни едни от други, както ти каза.

В момента там са ангажирани редица учени, които се опитват да … да разгадаят кодовете и разшифроват това, което те означават.

Разбира се, те не могат да задействат някои от апаратите, защото не разбират, че съзнанието е преди всичко просто една технология.

На второ място, това е една толкова напреднала наука, че ние даже не … тя е извън нашите понятия. Ако бях едно извънземно и се опитвах да ти обясня тези неща, мозъкът ти нямаше да може да го асимилира, на базата на това, което знаеш в момента.

ДУ: Бях особено удивен, когато в предишния епизод ти каза, че в една пещера в Коста Рика са били открити неща, подобни на тези в Антарктика. Бих искал да ти подхвърля нещо, за да видим как ще реагираш.

Един от моите свидетели ми разказа за комплекс, открит в Еквадор и че на Нийл Армстронг и на определени  други астронавти на Наса е било разрешено да го посетят. Това нещо е било много, много напреднало като технология и подобно на откритията в Антарктика.

Досега не съм намерил друг свидетел, който да разполага с данни за това нещо. Разговарях с Пит, разговарях с Кори Гууд. Те не знаеха нищо за Еквадор.

ЕС: В последния епизод аз ти казах, че това се намира БЛИЗО до Коста Рика.

ДУ: Оу! Точно така.

ЕС: Така че това е правилно. Аз съм бил там.

ДУ: Бил си в пещерата в Еквадор?

ЕС: Да.

ДУ: Наистина?

ЕС: Да.

ДУ: От това, което съм чувал, там е абсолютно удивително.

ЕС: Да, изглежда че там вече е започнала да се развива собствена флора и фауна. Там има един кораб, който е катастрофирал много, много отдавна, и на него все още действа някаква енергийна система.

На него трябва да е имало допълнителни бактерии или нещо подобно, защото там има някаква био-луминисценция и атмосферата е малко по-различна от тази на повърхността.

И това НЕ Е много дълбоко под земята, да знаеш.

ДУ: Хм.

ЕС: Трябва обаче да ти кажа, че растителният живот там долу не прилича на нищо, което съм виждал тук на Земята …

ДУ: Уха!

ЕС: … така че това бе наистина удивително. И, разбира се, някои от малките насекоми и други животинки, които тичаха наоколо, бяха също доста различни.

ДУ: Уха!

ЕС: Това място е строго охранявано и има една действително добра система за сигурност, но мисля, че то ще бъде оповестено на широката публика, защото вече спътници на други организации се натъкват случайно на неща от Вътрешната Земя. Това ще бъде трудно за укриване.

Така че той е прав за това. Той пещера ли го нарече, или …?

ДУ: Той каза само, че това е един подземен комплекс.

ЕС: Правилно. Това е един подземен комплекс. Но там наистина е катастрофирал някакъв кораб, след което са започнали да надграждат около него.

След това, тъй като всичко е било много близо до повърхността на Земята, водата е проникнала там и част от земната флора и фауна се е смесила с това, което извънземните са донесли, или е възможно енергията на този кораб да е предизвикала тези промени.

Не мога да дам повече подробности от тези.

ДУ: О кей. Направо ме подлудяваше това, че Пит използваше думи като „много удивително”, но след това не ми даваше никакви подробности за това, което можем да видим там. Все пак можеш ли да ни разкажеш още малко какво бихме видели, ако се озовем там?

ЕС: Да, мога, но просто мразя да използвам филми за сравнение.

ДУ: Но филмите са пълни с информация, която има за цел да дискредитира свидетелите.

ЕС: Това, което има там, би направило филма „Аватар” да изглежда като детска игра.

ДУ: Уха!

ЕС: Всички неща там имат някаква течност, която преминава през тях. Клоните на дърветата … навсякъде преминава някаква течност.

ДУ: Уха!

ЕС: Също така, всичко излъчва светлина – всякакви различни оттенъци на светлина. Светлина, каквато не съм виждал никъде другаде. Не говоря само за цветовете на дъгата, но там има толкова много други изумителни цветове.

И растенията са най-удивителни и някак съзнателни, не като нашите … Разбира се, всички растения притежават някакво съзнание, но онези там са различни. Там всичко от листата до почвата прилича на гъба. Когато ходиш по почвата, все едно, че стъпваш на матрак с дебелина 2-3 см. И всичко е особено влажно.

Също така имаше малки същества, малки животни с размерите на мишки, подобни на голи къртици, които бягаха наоколо и бяха твърде различни. Всъщност те излъчваха някаква цветна светлина, но не зная дали това бе отражение на светлината, която преобладаваше навсякъде, или светлина излъчвана от самите тях.

Аз не бях там, за да наблюдавам тези конкретни неща. Аз бях там … с друга цел. Но това бе едно от най-удивителните неща, които съм виждал тук на Земята.

И определено вярвам, че има и други подобни биосфери, които са се формирали. Тази просто се е оказала някак по-достъпна и се е смесила с някои неща от повърхността и това ги тревожеше. Дали тези неща ще се разпространят на повърхността? Растенията и животните, които са внесли оттам, не са могли да оцелеят на повърхността на Земята.

ДУ: Уха!

ЕС: Така че там има специфична биосфера. Възможно е да има някакво защитно електромагнитно поле …

ДУ: Част от това, което Пит нарече „много удивително”… Определено съм радостен да чуя тези детайли. Сега те ми звучат напълно смислено.

И предполагам, че това е бил един от начините да подкупят Нийл Армстронг и другите астронавти, за да си затварят устата.

От твоето описание изглежда, че всичко това е толкова невероятно, че би искал да си мълчиш, само за да имаш възможност да отидеш там и друг път. Или …

ЕС: Да, имаше размяна на услуги. В тези програми никога не се разменят пари. Всичко става с помощта на услуги.

ДУ: Хм.

ЕС: И ако приемеш услугата, но не спазиш уговорката, обикновено възниква голям проблем. Такива услуги са и посещенията на астронавти в Антарктика, както знаеш.

ДУ: Да, точно така.

ЕС: Така че … А има толкова други специални места на планетата, подобни на това, за които все още не сме разговаряли.

Всъщност има много подобни места. Те са в Земята и около Земята. Просто това се е отворило като счупена черупка на яйце и са се показали красиви неща.

ДУ: Колкото до технологията, когато Пит каза: „Много удивително”, той наистина намекна, че става дума за наистина интересни кораби, които могат да бъдат видени там.

Така че би ли казал още нещо по тази част? Например каква е връзката между технология от космически тип, която се намира там, и нещата в градините на „Аватар”?

ЕС: Ами корабът, който се намира там, е изграден от светлина, така че не е нещо, на което можеш да ритнеш гумите на колелата. Ха, ха. И светлината е осезаема. Формата му е овална и е много дълъг и тънък, но огромен. Това, което видях, бе с големи размери, но аз не съм влизал вътре по цялата му дължина.

Аз влязох само на първите 300 метра, но това бе достатъчно, за да … Челюстта ми направо увисна.

ДУ: Уха!

ЕС: Така че този кораб от светлина е осезаем. Помисли си за светлина, която не заслепява като тези, които са насочена срещу теб, а за светлина, която можеш да видиш и върху която можеш да се фокусираш, без да те заслепи. И можеш да навлезеш в нея, т.е. в кораба, откъдето пожелаеш.

ДУ: Уха!

ЕС: Когато се доближиш до нея и я докоснеш … Това е нещо биометрично.

ДУ: Много интересно. Когато Пит взе участие в предаването и говори за Антарктика, той описваше някаква дифузна светлина.

ЕС: Точно така.

ДУ: Той каза, че навсякъде е било светло, независимо къде се намираш и изглежда, че тази светлина е била излъчвана непрекъснато, но неизвестно откъде.

Той каза също, че едно от децата, което е било заведено там в една от тези програми, е открило как може да разговаря с кораба и че той е можел да променя формата си, в зависимост от това, което искаш да направи и което му кажеш да направи. Корабът е можел да разпознае език, мисъл и такива неща.

ЕС: Абсолютно. Да, определено. Това е, какво да ти кажа … Цялото съзнание, за което говорим тук на Земята, е просто една технология.

Тези кораби са живи и не е нужно … За да управляваш такъв кораб, трябва само да кажеш: „Тръгвай!” и да уточниш къде искаш да отидеш. Толкова е просто. И … Или само си помисляш къде искаш да отидеш и той те пренася там безопасно.

Когато се намираш в кораба, накъдето и да погледнеш, виждаш всичко извън него. Така че независимо накъде поглеждаш, можеш да видиш всичко много ясно под доста широк ъгъл …

ДУ: Уха!

ЕС: … в това число нагоре и надолу.

ДУ: Можеш ли също така да имаш телескопично зрение?

ЕС: Не, не съм изпитал такова нещо.

ДУ: Едно от нещата, за които Пит разказа, бе, че по-усъвършенстваните бойни реактивни самолети имат технология, свързана с тези две издатини, които имаме отзад на раменния пояс. Ако пипнеш задната част на раменете си, ще усетиш от двете страни по една малка издатина и той каза, че там се пресичат много нерви. Той е участвал в един екип, който е открил как може да бъдат подавани сигнали през тези издатини, които са нарекли бордове, и които всъщност са позволявали на слепи хора да виждат.

И така, на тези изтребители не е нужно да има прозорци, защото ти виждаш през ума си, и това е същото като зрението, освен че също така има и телескопична функция.

ЕС: Искаш да кажеш, че не ти е нужен визуален пулт за управление?

ДУ: Точно така. Той се намира в главата ти.

ЕС: Това определено е вярно. Това е прилагано от известно време, но всъщност е стара технология.

ДУ: Ха, ха. Стара технология?!

ЕС: Ха, ха. Съжалявам. И това е … Те даже вече правят играчки, където ти слагаш нещо на пръста си и мислиш, и една топка започва да плава във въздуха …

ДУ: Точно така.

ЕС: Така че всичко това е реално и е стара технология, в сравнение с това, което имаме сега. Особено с новата програма за изработване на костюми, където всичко е вградено в шлема и трябва само да си помислиш, и … и можеш да приближаваш и отдалечаваш това, което виждаш, както зума при фотоапаратите.  

Можеш да виждаш различни дължини на вълните и светлини, и … както ти каза. Аз мога определено да потвърдя, че казаното от Пит е вярно.

ДУ: Е, тъй като сме на тема технологии, нека да поговорим за така наречените умни костюми, или както там искаш да ги наречеш. Можеш ли да ни кажеш … Преди ти ми бе казал някои направо удивителни неща за тези костюми.

ЕС: О, боже мой. Тези костюми са толкова забавни. Да.

ДУ: И ти всъщност си имал удоволствието да ползваш един от тях.

ЕС: Да, да.

ДУ: Разкажи ни за тези умни костюми.

ЕС: Уха! Това е обширна тема. Искаш ли първо да започна с удивителната технология вградена в тях, като …

ДУ: Преди всичко, какво представлява един такъв костюм?

ЕС: На първо място, той бе проектиран така, че с него да можеш да отидеш навсякъде и …

ДУ: Това е костюм, който обличаш? Трябва да дадем на хората някаква зрителна представа. Какво би видял върху тялото на някого, който е облякъл такъв костюм?

ЕС: Върху тялото прилича на неопренов коостюм за плуване под вода.

ДУ: О кей.

ЕС: Доста тънък неопрен, но съвсем не е неопрен … просто приляга толкова плътно и е много, много тънък. Има свойството да абсорбира всякакъв удар по тялото, например ако решиш да скочиш на земята от скала висока 10 метра. И тъй като цялото тегло е разпределено равномерно по повърхността на костюма, не усещаш абсолютно нищо.

ДУ: Уха!

ЕС: Освен че предпазва от удари, той е и непробиваем от куршуми. В определена степен е и защитен от електромагнитни излъчвания.

Има различни способности, а шлемът е просто удивителен. Той е напълно контролируем чрез ума и мисълта, защото всъщност е свързан с теб чрез тези две малки неща, както ти каза, на гърба, но не …

ДУ: А какво ще кажеш за неща като студ и висока температура?

ЕС: Да, това е едно от най-добрите му качества – че поддържа всякаква температура, която пожелаеш. Той всъщност измерва непрекъснато състоянието на тялото ти и знае колко много се изпотяваш, колко въздух вдишваш и издишваш, каква е телесната ти температура, кръвното ти налягане, всичко.

Той също така може да се стегне, за да абсорбира удар, както и да се отпусне, за да се почувстваш комфортно навсякъде, където се намираш, така че даже не го чувстваш върху себе си. Имаш усещането, че все едно си гол.

Когато обаче решиш да се движиш, той се стяга и се активира за наносекунди.

Той бе направен като костюм за супер войници, за да замени стария костюм, дилитиевия костюм „Хищник”, който бе използван предимно за камофлаж, тъй като под него трябваше да носиш бронирано облекло. 

Така че сега този е различен … защото е изработен от различни материали и …

ДУ: Добре. Това „дилитиев хищнически костюм” … моля те обясни какво е … О, филмът „Хищникът”, разбира се …

ЕС: О, това е само …

ДУ: Съществото във филма понякога става невидимо.

ЕС: Да.

ДУ: То обаче има това нещо на ръката си, което може …

ЕС: Да, това е термин от поп културата. Аз никога няма да използвам … Аз не използвам истинските наименования на тези устройства.

ДУ: О кей.

ЕС: Знаеш ли, този тип костюм, по същество, това са мънички, кръгли пирамидки, които са фасетирани. И на дъното на всяка пирамидка има едно огледало. Те са много, много малки, 0.3 от милиметъра.

ДУ: Уха!

ЕС: Да, 0.03 или 0.3, така че в един кубически сантиметър могат да се поберат хиляди.

ДУ: Уха!

ЕС: И когато върху костюма попадне светлина, той отразява светлината около теб. И също така … При старите костюми те отразяват основно това, което е зад теб. Това, разбира се, върши добра работа в тъмното, както и по време на бой в джунгла. Е, те не са толкова добри, колкото във филма, но са спасили живота на доста хора.

Желанието при подобрената версия бе костюмът да е по-добър от този във филма „Железен човек”, да ти позволява мобилност и да не се налага да го сваляш от тялото си. Можеш да го носиш в продължение на седем дни.

ДУ: И той почиства тялото ти?

ЕС: Да.

ДУ: Уха!

ЕС: И в същото време ти дава хранителни вещества.

ДУ: Нямаш нужда да ядеш и пиеш?

ЕС: Ти нямаш нужда да ядеш и пиеш, защото тези неща проникват в теб през кожата ти. Те са разработили начин хранитените вещества и водата да бъдат абсорбирани от човешката кожа.

ДУ: Налага ли се да преминеш през първоначален период за преодоляване чувството на глад?

ЕС: Е, хората все още се хранят и пият нормално. Не става дума … говорим само за случаите, когато това се налага. В същото време костюмът се нуждае от поддържане. Не можеш например да го носиш без прекъсване цяла година.

Той е зареден със специална вода и всъщност използва специално заредена плазма.

ДУ: Има ли нещо като прикрепена малка кутия, или някаква издатина, която …?

ЕС: Нищо. Няма никакви ръбове или шевове.

ДУ: Уха!

ЕС: Има една функция подобна на Зиплок*) за затваряне, след като го облечеш.

*) Ziplock – Алтернатива на цип за затваряне на полиетиленови пликове и торбички с притискане една към друга на двете страни при отвора. – Бел.прев.

Всички костюми са изработени по индивидуална мярка, в противен случай костюмът не може да функционира правилно. Всъщност би могъл … Ако облечеш чужд костюм и се опиташ да направиш нещо, можеш да се нараниш.

ДУ: Това звучи логично.

ЕС: Това, което се опитват да постигнат сега, е универсален размер, който да приляга на всеки. Вероятно това ще стане след известно време.

ДУ: Можеш ли да ни кажеш нещо за бягане и скачане с този костюм? Кое ще бъде по-различно?

ЕС: Ами, можеш да бягаш със скорост до 70 км/час.

ДУ: Уха!

ЕС: И костюмът няма да ти позволи да паднеш. В него има специална система, която … Трябва да разбереш, че костюмът има милиарди от тези вградени нишки, които могат да се променят. Той може да абсорбира удара от идващ към теб куршум. Не е напълно защитен от куршуми, но в общия случай без проблем би спрял един куршум с калибър 223.

ДУ: Уха!

ЕС: Това, което се случва, ако изгубиш равновесие и започнеш да падаш, е, че той ще промени налягането в различни свои части така, че да компенсира нестабилната поза на тялото ти и да те запази в изправено положение.

ДУ: Уха!

ЕС: Защото ти можеш … Той ти позволява да бягаш по всякакъв терен, в това число и когато носиш голям товар. Ти можеш да скочиш с него от висока скала, да направиш салто и макар да не си гимнастик, да се приземиш на краката си като котка.

ДУ: Уха!

ЕС: Той няма да ти позволи да паднеш на глава или да се нараниш. В критична ситуация костюмът поема контрол върху тялото ти, може да те свие на кълбо, но накрая винаги ще те изправи на крака. Много е интересен.

Също така има малки неща, които могат да се разгънат встрани. Това могат да бъдат малки перки за плуване. Също така, ако се объркаш и скочиш например от по-голяма височина, той може да промени начина, по който падаш, в случай че например изгубиш съзнание.

ДУ: Кажи нещо повече за скоковете.

ЕС: Скоковете са удивителни. Можеш да скочиш на разстояние около 15 метра.  15-16 метра, от статично положение, ако не носиш допълнителна тежест. А ако носиш нещо тежко, той го калибрира и това променя всичките му функции.

Това е възпроизведена извънземна технология, която те използват. Определено не е нещо, което изведнъж ни е хрумнало като гениална мисъл и сме го изобретили. Костюмът бе разработен за наистита най-висока класа хора от специалните тайни проекти и няма нищо общо с правителството. Става въпрос за наистина много високо ниво.

И ето че сега имаме възможност да оповестим това на света, без да включваме всички специални функции, но като запазим защитните, които могат да бъдат от полза за хора от полицията, пожарникари … Той може да предпазва от висока температура, от студ.

ДУ: Добре, нека бъдем малко по-конкретни. Когато казваш „ние”, кого имаш предвид и как това може да бъде доведено до знанието на широката публика?

ЕС: Ще кажа само, че хората, които са изобретили този костюм, искат да го използват за добро. Има, разбира се, и други разновидности на този костюм, предназначени за военни цели.

Трябва да разбереш обаче, че тук става дума за прототипи. Все още той не е на разположение на много хора. Всичко това са експериментални образци.

И изобретателите все още не са решили окончателно какво ще правят с него. 

Причината аз да бъда замесен в това, бе, че те се нуждаеха от една субстанция, която аз притежавах, и ми казаха: „Ако можеш да ни дадеш тази субстанция, която да помогне на костюма да левитира, тогава можем да се спазарим и да ти дадем един костюм.”

„Ние можем да ти дадем личен костюм, но, разбира се, той ще бъде съхраняван при нас. Ти ще можеш да го имаш винаги, когато поискаш. Разбира се, няма да можеш да се разхождаш с него пред хората и да го показваш. Можеш обаче да го изпробваш на безлюдни места, където пожелаеш на територията на САЩ.”

И това е, което исках да направя, защото познавах материалите, от които бе направен, особено шлема, с който работех, който бе напълно отделен от костюма, но щеше да бъде направен така, че да му приляга.
Той бе изграден напълно от материали с извънземен произход, които те бяха възпроизвели.

ДУ: Ти спомена набързо нещо за това, че той левитира.

ЕС: Да.

ДУ: Какво точно означава това? Как той левитира?

ЕС: Левитацията на този костюм е свързана с бяло злато.

ДУ: Хм.

ЕС: Те се нуждаеха от чисто бяло злато, каквото са използвали в древни времена.

ДУ: Наистина?

ЕС: Да.

ДУ: Но какъв вид левитация? Можеш ли да бъдеш малко по-конкретен?

ЕС: Костюмът се управлява с помощта на съзнанието, така че съчетавайки тази  му способност с това специално бяло злато, той може да левитира. Да, наистина можеш да левитираш.

ДУ: Колко можеш да левитираш?

ЕС: Колкото пожелаеш.

ДУ: Наистина?!

ЕС: Да.

ДУ: Уха!

ЕС: И ако костюмът ти е изработен достатъччно точно, можеш и да отидеш с него в космоса.

ДУ: Странно е наистина, защото от време на време се появяват тези истории – имаше наскоро един случай в Австралия, при който изглежда е имало човек, който е левитирал нависоко във въздуха.

ЕС: Ъ-хъ.

ДУ: Човешка фигура … просто левитира във въздуха. Колко на брой от тези костюми са предоставени за изпробване?

ЕС: Известни са ми два костюма.

ДУ: Наистина?

ЕС: Да. Известни са ми само два костюма на този производител. Да.

Сигурен съм, че има МНОГО други костюми. Виждал съм доста от типа на показаните във филма „Железен войник“, като истински … и подобни на тях, но никога като този.

ДУ: Разбирам.

ЕС: Защото този е отвъд всичко широко известно.

ДУ: Разбира се. Искам да подчертая, че Кори Гууд, когато споменах пред него за това, каза, че са имали такива костюми в неговата Тайна космическа програма и той ги е използвал.

Той каза също, че е имало кратковременно включване на анти-гравитация, така че ако падаш, в последните 50-тина сантиметра, преди да се удариш в земята, костюмът изстрелва достатъчно газ, за да те левитира и да можеш да се приземиш леко, но това е било само възможност за кратък момент на левитация.

ЕС: Да, костюм за скачане и приземяване. Костюмите, с които аз съм запознат, не притежаваха такова нещо. Те използваха електромагнитни полета за тази цел.

ДУ: О, наистина?

ЕС: Да.

ДУ: Ние също така сме гледали филми, като „Живей, умри, повтори” с Том Круз …

… където войниците имат тези големи метални шасита, с които могат да повдигат паркирани коли и подобни неща.

ЕС: Да. Това е твърде остаряла технология. Тя бива използвана във всеки таен проект. Среща се много често в подземните бази.

ДУ: Наистина?

ЕС: Екзоскелети, каквито виждаме по филмите, даже и във филма „Извънземно” със Сигорни Уивър, тези големите. 

ДУ: Точно така.

ЕС: Те вече са много по-малки. Прилягат по-лесно към тялото. Могат да регулират големината си и не са толкова обемисти. С тяхна помощ можеш да повдигаш 10 пъти собственото си тегло. Нещо като човек-мотокар.

ДУ: Уха!

ЕС: Но не можеш … Не са направени за скачане, или акробатика, за бягане с висока скорост, като тези, с които аз съм запознат.

ДУ: Какво може да направи за теб, ако получиш разкъсване или счупена кост, или нещо подобно? Може ли да противодейства на такива случаи?

ЕС: Абсолютно. Костюмът ще прилепне силно на това място, за да спре кървенето и ще добави лекарство за съсирване на кръвта, вградено в тъканта.

ДУ: Уха!

ЕС: Костюмът не само ти дава витамини, минерали, електролити, хранителни съставки и други специални протеини и аминокиселини, и комуникира с теб, но може и да замести счупения ти крак. Така че ако си счупиш крака, на това място костюмът се втвърдява и ти служи за опора.

ДУ: Уха!

ЕС: Да, той е нещо удивително.

ДУ: А как реагира на твоята болка? Има ли …?

ЕС: Да, може да облекчава болката. Също така, костюмът взаимодейства непрекъснато със спътник и някой винаги поддържа връзка с теб. Ти никога не оставаш сам.

И това е само прототип.

ДУ: Какво се случва, ако изпиташ силен страх, чувство на тревожност? Костюмът ще знае ли, че те е страх? Има ли начин да ти помогне в такъв случай?

ЕС: Да, той измерва непрекъснато твоите феромони и химикалите в тялото ти. Така че действа непрекъснато като една лаборатория. Знае, ако адреналинът ти се повиши. Знае, ако пулсът ти се учести. Знае … Той анализира разни неща.

И не забравяй също, че той обикновено е свързан с един екип, който те наблюдава и който взема предпазни мерки в случай на нужда, предписва ти епинефрин, или морфин, или каквото ти е нужно на съответното място на тялото ти.

ДУ: Може ли да прилага ароматерапия?

ЕС: Не ми е известно. Не си спомням да съм видял или чул нещо подобно.

ДУ: Интересно, защото версията на костюма, който описва Кори Гууд, съвпада почти напълно с това, което ти казваш.

Едно от нещата, които си спомням, че той каза, бе, че ако си разтревожен, в даден момент костюмът излъчва миризма, например на лавандула, или нещо, което обичаш, което да те успокои.

ЕС: В моя случай костюмът не използва фармацевтичти продукти. Той използва … Тялото ти притежава свои химикали, за да се справя със стреса. Значението на това даден костюм да бъде направен специално за теб е, че след като ти изследваме кръвта, ние измерваме всички химикали в него, които тялото ти генерира в различни твои състояния. Така че той може наистина бързо да ти даде допамин, или серотонин, но това са допамин и серотонин произведени от собственото ти тяло, само че в концентриран вид. 

Така че костюмът може да те лекува и да ти помогне да оздравееш, да добави от собствените ти химикали, ако имаш нужда, така че да не се наложи да вземаш нещо друго. Той замества всички тези фармацевтични средства.

ДУ: Ако това стане достъпно на широката публика, как можем да избегнем някой … на първо място терорист, да се превърне в неуязвим супер злодей с помощта на такъв костюм? Как можем да избегнем такава злоупотреба?

ЕС: Да. Ами това … В това е цялата работа. Мисля, че бавното му популяризиране ще започне с полицейските служители.

Освен това, той ще има само отделни нужни качества. Защита от куршуми. Няма да става за скачане. Няма да става за бързо бягане. Няма да има толкова много вградени нишки. Няма да има всички тези хранителни вещества и т.н.

Вероятно ще има повече неща свързани със защитата на лицето, но нищо от категорията на супер героите, така да се каже.

Това е начинът, по който те смятат да го предоставят на цивилните лица. Разновидност за цивилни, която помага на болни хора, или на такива с опасни за здравето професии …

ДУ: Като охранители.

ЕС: Охранители или заварчици, или хора, изпълняващи работа, при която могат да се изгорят.

ДУ: Пожарникари.

ЕС: Да, пожарникари, точно както си говорехме. И постепенно във времето всеки ще може да има такъв костюм, за да предпазва здравето или да поддържа тялото си в добра форма, и други подобни неща.
.

ДУ: Производството на нещо като тази технология подобно ли е на това на чиповете за нашите смартфони, които стават все по-добри и по-добри и постепенно стават масово произвеждани? И постепенно ще поевтинеят, защото ще бъдат произвеждани навсякъде?

Мислиш ли, че тези костюми в крайна сметка ще достигнат приемлива за широката публика цена?

ЕС: О, абсолютно, но не с всички функции. Ще имат ограничени характеристики.

Не мисля … С течение на времето ние няма да се нуждаем от някои неща. Мисля, че ние постепенно ще започнем да се отдалечаваме от този потребителски нагон – в бъдеще, в следващите 20-тина години.

ДУ: Исках да не пропусна нещо. Каза, че съществува проблем с шлема. Би ли описал какъв е този проблем?

ЕС: Шлемът е удивителен. Проблемът с него е свързан с херметизацията и комуникацията с костюма, защото производителите им са различни.

ДУ: Ох.

ЕС: Просто … Шлемът работи безпогрешно. Просто не комуникира правилно с костюма, защото костюмът приляга идеално на формата на тялото, за разлика от шлема. Така че той е малко по-обемист. Той всъщност е много по-малък от една каска на мотоциклетист, но въпреки това…. И това е проблемът в момента. Те обаче сигурно вече са го преодолели. Това бе … миналото лято. Всъщност не току-що изминалото лято, а лятото преди това.

ДУ: Ще е коректно ли да кажем, че ти е била предоставена възможност да станеш дистрибутор на този костюм, след като той стане публично достояние?

ЕС: Да, но аз гледам на себе си повече като на посредник. Не си падам много по бизнес страната на това нещо, тъй като имам толкова много други текущи задачи.

Бих искал обаче да посреднича, за да можем да използваме това нещо за предпазване на хора, които се грижат за нас, като полицаи, пожарникари, парамедици – всички тези хора в цивилния свят, който става все по-налудничав, а те се нуждаят от помощ.

Те трябва да са в малко по-изгодно положение при тези различни видове заплахи, на които са подложени. Тези костюми, заедно с шлемовете, могат да свършат доста полезна работа.

ДУ: Любопитен съм по отношение международното право и на ООН, как биха се чувствали, ако конкретна военна сила получи достъп до тази технология и има толкова голямо предимство по време на война, ако управлението на съответната страна бъде компрометирано и установи някакъв вид глобална диктатура.

Някакви идеи по този въпрос?

ЕС: За момента те не говорят по тези въпроси.

Производителите и изобретателите, и хората, които управляват тези корпорации, не мислят в дългосрочен план. Те се интересуват от това кой ще заплати най-много и как ще го направи.

За щастие тази група от хора, те са по-състрадателни, защото те са, как да кажа … Не мога да кажа нищо повече за тях, защото ще бъда … знаеш … не мога да говоря за тях персонално.

И след това …Искам да кажа, че сърцата им са на правилното място и те искат да правят добро. И те задължително нямат нужда … така да се каже, да водят война.

ДУ: Разбирам.

ЕС: И нещата все още не са тръгнали в тази посока, макар че това определено би могло да се случи.

Мисля, че… При наличието на всички тези дронове днес и всички тези неща, които не изискват присъствието на място на човек, който да свърши работата…

ДУ: Разбира се.

ЕС: Това са по-опасни неща – например един дрон пуснат от спътник, който да се задейства върху дадена територия в режим Стелт … с простата съвременна технология. Това са толкова архаични неща, но в същото време …

ДУ: Мисля си, че можем да обобщим като кажем следното. С по-нататъшния напредък в Разкритието ще има толкова много изненади, които даже не сме си представяли, че само тази технология, в определен смисъл, ми прилича на „Възнесение”.

ЕС: Тя е такова нещо.

ДУ: Да.

ЕС: Тя ни позволява да пътуваме към звездите.

ДУ: Това е наистина удивително. Е, Емери, толкова съм ти благодарен, че си тук. Искам да благодаря и на всички зрители. Това е Космическо разкритие. Аз съм вашият домакин, Дейвид Уилкок, заедно със специалния ни гост, Емери Смит.

(с) Превод АТИ, 2018 г.

Дейвид Уилкок: Добре дошли отново в Космическо разкритие. Аз съм вашият домакин Дейвид Уилкок и съм тук заедно с нашия специален гост Емери Смит.

Емери, благодаря ти, че си тук.

Емери Смит: Благодаря, Дейв. Оценявам това.

ДУ: В предишния ни епизод разговаряхме накратко за това как военните бази са строени върху извънземни бази или места на катастрофирали извънземни кораби. И започнахме да разговаряме за това, което знаеш относно Антарктика.

За да бъдем малко по-конкретни двамата с теб, нека започнем с това, което твърди Пит Питърсън, а именно, че операции на Антарктика се провеждат от доста време, според неговата информация назад във времето още поне от 1950-те. И той казва, че там се провежда една наистина мащабна операция.

Така че можеш ли да кажеш малко повече за това, което знаеш, че се случва на Антарктика?

ЕС: В последно време се срещнах с четирима от учените, които са били част от тази експедиция … всъщност от редица експедиции през последните няколко години – последната в Коста Рика.

И интересното е, че има още един извънземен кораб, който е част от корабите, които са на Антарктика, и той се намира в една пещера, бих казал близко до Коста Рика.

ДУ: Уха!

ЕС: И тези хора ме караха да отида заедно с тях в друга експедиция до Антарктика, за да проверим какво става там. Аз отказах, защото всички нови посетители там не се завръщат.

ДУ: Наистина?!

ЕС: Защото там е толкова опасно.

ДУ: Хм.

ЕС: Всички, които отиват там, за да заснемат документални филми или да заведат група хора, обикновено не се завръщат.

ДУ: Уха!

ЕС: Така че точно сега, ако нямаш конкретен, наистина добър осигурен достъп, нямаш работа там.

Остават спътниците и специални дронове, до които имаме достъп, като източници на повече информация. Това се финансира от различни частни организации, защото хората искат да знаят.

Така че тази информация ми бе дадена точно от тези четирима учени, които действително са работили там в продължение на две години. Те имат осигурен достъп, за да се завърнат там отново и да правят това, което правят, което всъщност е … Аз говорех за картографиране и измерване на топящия се лед и с колко време разполагат, преди да станат очевидни други неща. Това ще доведе до разкритието на подземния град, който е бил очевидно там отпреди много време.

ДУ: Знаеш ли за съществуването на някакъв план за разкриване на древни руини под леда в Антарктика, но не и на космически кораби или нещо по-модерно, като част от някакъв дневен ред за постепенно разкритие?

ЕС: Те вече са започнали това. Те казват, че там долу има нещо, една голяма кухина, така както правят това сега в Египет. Под пирамидите там има една голяма празнина. Там се намира един много, много голям град.

ДУ: В Египет?

ЕС: В Египет, под пирамидите, един купол с височина около 1800 м.

ДУ: Наистина?!

ЕС: Да, много е голям.

Така че същото нещо се случва и в Антарктика.

Те полека-лека ни казват: „Уха, с помощта на сателитни снимки, със специален проникващ в земята радар, определени учени от…”, което разбира се, няма нищо общо с опитите за откриване на подземни бази. По-скоро те търсят нефтени находища или злато и случайно са попаднали на тези празни пространства. Така че ще започнем да чуваме за тези неща.

Тези празни пространства са древни градове. Те са били тук от доста дълго време. Има един прекрасен запис с камера от археолог, когото познавам. Виждал съм тези кадри. Завладяващо е, защото камерата е проникнала под пирамидата, за да улови това, когато е било открито за първи път, но аз не мога да разкрия повече. Беше просто удивително.

ДУ: Хм.

ЕС: И същото нещо става в Антарктика: как ще разкрием всичко това и как ще разчистим всички артефакти там долу, защото това наистина ще обърка цялата история за това как сме се озовали тук, всичко около Марс, Луната и т.н. И всички тези неща са точно тук, на тази планета.

ДУ: Изведнъж от медиите научаваме, че неутрино са били използвани при откриването на една доста голяма нова зала в Хеопсовата пирамида над Голямата галерия.

ЕС: Да, чух за това.

ДУ: При наличие на технологията, за която ти разказваш, се оказва, че те са знаели за това отдавна.

ЕС: О, те са знаели за това от много отдавна.

ДУ: Хора били ли са в тази зала?

ЕС: Да.

ДУ: Наистина?

ЕС: Да. И това е, което Съюза трябва да реши: Какво да известим и колко бавно да го направим? Така че се провежда постепенно огромно, световно научно изследване на тези таблети и на всичко открито там, защото то не отговаря на всичко, което знаем досега и на което са ни учили.

И това ще бъде много трудно за разбиране от хората, поради системите от вярвания, към които се придържаме.

ДУ: Мислиш ли, че може да има начин … Имам предвид, че те не искат да разрушат пирамидата, нали? Те са доста загрижени относно опазването на древните находки. Сега обаче говорим за една много голяма зала вътре в пирамидата, която е била открито обсъждана от официалните медии.

ЕС: Точно така.

ДУ: Тогава има ли прокаран път до тази зала? Знаем ли какво се намира вътре в нея?

ЕС: 80% съм сигурен, че те вече са проникнали в тази зала отдолу нагоре. Има тунели, които те вече са прокопали и които водят до този подземен град, така че той вече е бил …

ДУ: Уха!

ЕС: Те научават какво се е случило. Те се опитват да изучат текстовете, да научат всички символи и какво означава всичко това. Така че това е един огромен проект в частните ръце на изпълнителя, комуто е възложена тази работа. Това е, което мога да ти кажа.

ДУ: Просто за задоволяване на любопитството на хората – кои могат да бъдат някои от най-изненадващите неща, които бихме научили? Например какво бихме видели, ако някога видим заснета вътрешността на тази зала? Какво би било най-изненадващото нещо, което бихме видели?

ЕС: Ще откриете много литература и таблети, както и артефакти, които не са от Земята – извънземна технология, по-голямата част от която е била изнесена.

ДУ: Уха!

ЕС: Независимо дали те искат да кажат, че тези неща са открити на това място, или не, това ще бъде зрелище, защото е свързано с една по-високо напреднала цивилизация, която е оставила тези неща след себе си.

Има специални учени по света, които получават тези устройства, за да могат да открият тяхното предназначение. Това е тяхната работа. Това са доста интересни хора и те отговарят за това. Те са невидимите герои, за които не чуваме.

Голяма част от информацията, която те извличат обаче, отива в тези частни корпорации, за да бъде използвана за лоши цели, защото тя е толкова удивителна. Защо да ни я дават, за да се улесни лечението на рака, или да ни даде възможност да разговаряме с някого в космоса?

ДУ: Искам да спомена за нещо, което има пряка връзка с казаното от теб, и това е един свидетел, с когото Пит Питърсън се надяваше да ме запознае. Това още не се е случило, но този човек е участвал в Разкриването на един саркофаг, изработен от странна метална сплав в същата тази област на платото на Гиза.

Те са извадили саркофага и се опитвали да открият как да го отворят, но не успели да направят това с помощта на инструменти.

И това се случило на един кораб – те го превозвали на един американски военен кораб, когато някой по телепатичен път установил контакт със саркофага и те успели да прочетат надписите. И макар да били на различен език, те успели да го разчетат. Също така трябвало да изпеят определен тон или музикална фраза. Не мога да си спомня кое от двете …

ЕС: Да, определена тоналност.

ДУ: Ти протягаш така ръце и той се отваря.

И това, което намират вътре, са били различни ръчни инструменти. Някои от инструментите очевидно са служели за холографско възпроизвеждане на исторически събития от времето, когато хората са боравили с тези неща.

ЕС: О, да. Разбира се.

ДУ: И само този саркофаг е неимоверно ценен. Чувал ли си подобни истории?

ЕС: Да, чувал съм доста подобни истории за тези саркофази и ковчези, и предмети изработени от неизвестен метал и без никакви шевове и заварки.

ДУ: Уха!

ЕС: И доколкото зная, те могат да бъдат отворени само от определени хора от определено родословно дърво и с помощта на тонове. Интересно ми е това, което току-що каза, защото то всъщност ми помага да разбера някои неща и да сглобя информация от предишния си опит. Аз всъщност съм виждал някои от тези съдове.

ДУ: Какво би казал за тази идея за предмет, който можеш да държиш в ръка и да му говориш чрез ума си, след което той да ти покаже нещо като библиотека?

ЕС: Абсолютно. Това е технология, управлявана чрез съзнанието. Трябва да мислиш за определено нещо … операторът знае как да я управлява. Или обикновено тя просто се включва автоматично. Нещо подобно на ай-фон без парола. Всеки може да го използва.

Някои от тези управляеми чрез съзнанието технологии обаче са зависими от родословното дърво и съответната специфична вибрационна честота на лицето, която единствено може да накара устройството да работи.

ДУ: Мислиш, че става дума за генетичен маркер в твоята ДНК?

ЕС: Да. Да.

ДУ: Уха! Наистина ?!

ЕС: Да.

ДУ: Последния път, когато Пит Питърсън взе участие в това предаване, той ни даде изключително удивителна информация относно дълги, много, много километри, идеално изсечени тунели в Южна Америка, под линиите на Наска.Той говори за нещо, което е било огромен подземен град там отдолу. В нашето предаване по телевизия Гая “Разкриване на Наска“, Пит твърди, че телата, които сме показали в това предаване, са от този град.

Любопитен съм дали си чувал за тези тунели в Централна и Южна Америка и имаш ли някаква информация за тях?

ЕС: Да. Моите познати учени също така ме поканиха да отида там и да анализирам тунелите, в които има съхранени редица космически кораби, които са … Всъщност тунелите са били замразени във времето и от стените им са стърчали различни неща.

ДУ: Чувал ли си някога термина „същества в летаргия” (stasis beings)?

ЕС: Да. Всъщност аз лично смятам, че тези същества, показани по Гая, са от това място.

ДУ: О кей.

ЕС: Това обаче си е мое мнение. Също така все още не съм поканен да изследвам тези сщества.

ДУ: О кей. Значи ти казваш, че има … Това е напълно удивително, Емери. Ще бъда честен с теб. Има нещо, което зная от Пит Питърсън и за което до този момент не съм продумвал и дума никому. Сега ще го кажа за първи път.

В резултат от предаването ни по Гая “Разкриване на Наска“, хората от Съюза отново са се заинтересували от това място и очевидно мексиканското правителство … Имаме и перуанското правителство, което … В това очевидно са замесени различни правителства от Централна и Южна Америка.

И очевидно, съвсем наскоро, ние сме получили достъп до тези пет различни космически кораба и той каза, че те са толкова напреднали в техническо отношение, че ние сме ангажирали цели екипи от хора … Той преценява, че над тези кораби в момента работят между 2,000 и 3,000 души. Тези кораби обаче са толкова напреднали, че ние не знаем какво да правим с тях. Любопитен съм какво мислиш за това.

ЕС: Да, съгласен съм с това, което казваш. Когато обаче казваш „ние”, кого имаш предвид, че е получил достъп до тези кораби?

ДУ: Предполагам, че военно-промишления комплекс, хората от тяхната Тайна космическа програма.

ЕС: О кей. Това мога да го потвърдя 100%. Те в момента контролират всички тези тунели, всички кораби в тях, всички тела и цялата технология …

ДУ: Наистина?

ЕС: … и това се е случило съвсем наскоро.

ДУ: Наистина?

ЕС: Да. И сега е много трудно човек да отиде там, но аз все още се колебая дали да отида, или не. Зависи дали ще ме поканят пак, за да изследвам някои от корабите и някои от извънземните същества, които са открили там, както и, разбира се, технологиите.

Но да, там долу има голям брой от тези същества, както и кораби.

ДУ: Можеш ли да потвърдиш нещо относно показанията на Пит Питърсън за тези кораби, които са били толкова напреднали, че ние не знаем какво да правим с тях?

ЕС: Да, абсолютно съм съгласен с това, понеже тази група хора никога не би ме поканила да отида там, защото ако знаеха какво и как да направят, а те са учени, те не биха ме поканили да участвам тайно – нещо, за което мога да говоря свободно. Точно това е обаче, което се случи.

ДУ: Уха!

ЕС: Между другото, аз не съм гледал това ваше предаване, така че не знаех предварително за това.

ДУ: О кей. Тогава нека поговорим малко за това, което направихме в предаването “Разкриване не Наска”, защото не ми бе известно, че ти знаеш нещо за това. Това е наистина удивително.

Ние сме изследвали на рентген тези тела и те по никакъв начин не изглежда да са измама. Генетичните проби показват, че те са на повече от 1,500 години. Това изглежда да е оригинална генетична тъкан, запазена в диатомичната пръст.

Те имат по три пръста на ръцете и краката вместо по пет. Те изглеждат определено автентични спесимени. Така че ми е интересно какво мислиш за това. Гледал ли си предаването “Разкриване на Наска“?

ЕС: Не, видях само едно кратко описание, съпровождащо снимките на тези две мумии.

ДУ: О кей.

ЕС: Това е всичко, което съм чел. Моят първи въпрос като учен би бил кой е провел тестовете? Къде са проведени тестовете? Как са открити телата? Как са били пренесени през границата? Имате ли нещо против аз да ги подложа на тестове в няколко лаборатории по мой избор, които няма да ви бъдат известни?

Бих задал всички тези въпроси, защото това е една много интересна история. И аз не казвам нито да, нито не, защото не зная и не съм участвал в този проект.

ДУ: Разбирам.

ЕС: Така че не мога да дам оценка. Тъй като ти казваш тези неща, разбира се, аз съм твърде близък с теб и ти вярвам, но като учен, аз трябва също така да задам доста други въпроси и действително да изследвам телата, защото не вярвам да има много други хора, които да излязат в публичното постранство като мен, да дадат свое експертно мнение и да го документират.

ДУ: Разбира се.

ЕС: В момента излиза моя публикация, съвместно с д-р Гери Ноа от Станфордския университет относно съществото от Атакама. И когато излезе тази статия с моето име, това в някаква степен ще легитимира моята професионална подготовка.

Така че за момента не мога да дам отговор. Само като гледам тези снимки не мога да кажа да или не, без да съм участвал в този проект и да съм си изградил собствено мнение за тези спесимени – откъде идват те и също така за какъв тип ДНК става дума.

ДУ: В момента очевидно се провежда ДНК тест в Русия, с помощта на най-съвършеното ДНК оборудване, с което те разполагат. Резултатите още не са получени. Очевидно това отнема доста време.

Ние обаче имаме перуански учени, които извършиха много работа на място.

Имаме също така М.К.Джеси, който е радиолог тук в Болдър, който е изследвал рентгеновите снимки и каза, че това категорично изглежда да е биологично същество. Не изглежда по никакъв начин да е конвенционално човешко тяло.

ЕС: Разбирам. А радиовъглеродното датиране или каквото там са използвали за определяне на възрастта?

ДУ: Радиовъглеродното датиране е потвърдено и то показва самото начало на Новата ера.

ЕС: Интересно.

ДУ: Така че ти би ли се заинтересовал? Естествено аз не мога да ти задам този въпрос от името на …

ЕС: Да, бих се заинтересовал.

ДУ: Би ли се съгласил да участваш, ако те поканят?

ЕС: Да, разбира се, ще ми бъде интересно. Бих направил всичко, което мога, за да помогна в доказването или в опровергаването на тези същества.

ДУ: Преди ми беше казал, че очевидно хуманоидът от Атакама, който показвате във филма „Сириус”, не е единствен. Можеш ли да ни кажеш нещо повече по този въпрос?

ЕС: Да, мога. Има още едно същество, открито на същото място, което много прилича на първото. И в момента се опитваме да го получим. Ако успеем, ще можем да вземем ДНК проби и от двете същества, ще видим дали има съответствие и дали става дума за нов биологичен подвид, или не.

Данните, които в момента публикуваме в Станфорд – не мога да говоря предварително за това – ще коментират точно този момент.

Така че вие ще трябва да изчакате още 1-2 седмици появяването на тази публикация и тогава ще можем да продължим този разговор. Аз обаче съм силно заинтересован и от това същество. Бих искал моментално да го взема, да го съхраня на безопасно място, да мога да го подложа на множество тестове и тогава да видим какво ще се получи.

За момента можем само да предполагаме, докато нямаме ДНК в ръцете си. Както знаеш, аз отидох в Барселона заедно с д-р Стивън Гриър и д-р Браво, за да получим първия спесимен и да донесем обратно в Станфорд това ДНК, за да бъде то изследвано от д-р Гери Ноа, който е един от водещите генетици в света.

Така че има доста работа за вършене, защото в бъдеще ще са нужни множество места за провеждане на тестове и ангажирани по-големи екипи в различни организации. Не би трябвало една институция да извърши цялата работа. Това трябва да е съвместен, колективен труд. Повечето подобни проекти трябва да бъдат колективно дело. Мисля, че когато отговорните колективи са повече от един, е по-трудно резултатите да бъдат манипулирани.

ДУ: Едно от нещата, които носиш със себе си, е нещо, което много малко хора са видели. Ти изглежда го носиш непрекъснато със себе си. Единственият друг път, когато това бе показано, бе по време на конференцията Контакт в пустинята. Аз провеждах една кръгла маса и ти ми го даде. Това бе сензация за аудиторията.

ЕС: О, да.

ДУ: Можеш ли да ни го покажеш и да разкажеш какво представлява?

ЕС: Това … След като отидохме в Барселона… Това бе съществото, открито в Чили, в пустинята Атакама.

И ние искахме да сме сигурни, че имаме не само ДНК, но че ще проведем всеки възможен тест. Нека приложим компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс, рентген – всичко, което да даде възможност на научната общност да разбере какво е това, тъй като частната организация, която го притежаваше, бе доста щедра и се нуждаеше от много помощ за провеждане на повече тестове.

И аз имах възможност, тъй като работех в същото време в други специални проекти … Ние можехме да произведем триизмерни образци на всякакви органи. Така че аз можех да направя компютърна томография на твоя мозък, след което да го възпроизведа от всякакъв материал с помощта на 3D принтера

ДУ: Уха!

ЕС: Беше направо супер. Така че по този начин, преди да те оперирам, аз мога да зная къде са всички твои кръвоносни съдове и всъщност мога да …

ДУ: Уха!

ЕС: … да. Така че аз вече мога да разкажа за това, понеже то бе оповестено.

ДУ: Точно така.

ЕС: И тогава си помислих: „Хей, защо да не сканирам това нещо и с помощта на компютъра не направя едно точно копие, клетка по клетка” с този поликарбонат, който използвах и който бе прекалено скъп?

ДУ: Може ли да го видя?

ЕС: И това, което се случи, бе, че ние го принтирахме и се получи ето това – едно точно копие от поликарбонат.

ДУ: Едно от нещата, които забелязвам веднага и което хората вероятно също забелязват, е, че главата му е някак разрязана.

ЕС: Да. Когато изработвахме компютърната програма, ние искахме да сме сигурни, че тази част ще бъде отворена, за да може хората да погледнат отвътре и да видят мозъчните полукълба. Аз също така можех да принтирам тялото с отворен гръден кош, така че да могат да се видят части от белите дробове и други неща там вътре.

Просто исках да имам нещо, което е трайно и което да даде пълна обемна представа. Разбира се, черепът бе най-удивителната част – три пъти пропорционално по-голям от нормалния човешки череп.

ДУ: Да.

ЕС: От брадата до върха на главата размерът е същият както е при трупа от горната част на гръдната кост до пъпа – три пъти по-голям от този при нас. Много интересно. Ако искаш да чуеш историята на това същество …

ДУ: Разбира се.

ЕС: Аз четох документи, които описват мястото, където е станала катастрофата. Корабът е бил прострелян преди известно време. Точното време не ми е известно. Корабът е бил с формата на яйце и с размерите … на микробус Фолксваген.

ДУ: Хм! С формата на яйце?

ЕС: Да, с формата на яйце. Имало е петима пасажери. И когато военните са отишли на място, двама са били вече мъртви. Били са високи около 60 см. Трима се опитали да избягат. Застреляли един от тях, а другите двама се изгубили в джунглата, или в пустинята, или където е станало това, и според историята са се озовали в едно село.

Селяните очевидно са видели тези две малки същества, заловили са ги, увили са ги в червен плат и са отишли …

ДУ: Защо ще ги увиват в червен плат?

ЕС: Ще ти кажа. Ще ти кажа защо мисля, че са го направили. Те са отишли пред вратата на черквата, написали са на хартия “El Diablo” и са ги оставили там.

ДУ: Дяволът.

ЕС: Да, дяволът. За нещастие.

ДУ: Черепът … Едно нещо, което винаги ме е учудвало – този ръб по средата. Все едно, че са съединени две части – една отляво и една отдясно с този ръб, който ги съединява. Това не е обикновена физиология. Дали защото главата е била смазана от удар?

ЕС: Не, черепът имаше тази особеност, която изследвахме с помощта на различни компютърни програми.

ДУ: О кей.

ЕС: И дупката в задната част на черепа бе нещо, правено преди аз да го видя, от хората извършили аутопсията. Аз обаче използвах тази дупка, направена от друг учен преди много години, за да взема малко материал от мозъка, в това число и части от няколко мозъчни слоя. 

Както и част от гръбначния мозък, което за нас бе много важно. Взехме също проби от ребрата, както и от раменната кост.

Така че имахме доста добри проби. И ние ги отнесохме със себе си.

ДУ: Това е много интересно и нещо, което ми се иска да бяхме включили във филма „Сириус”. Искаше ми се да включим този случай в Русия, с едно малко същество, наречено Альошенка.

Това същество също е високо около 60 см., подобно на онези тела, за които говориш, като изсушеното му тяхо е практически идентично с това тук.

И историята е, че то е било открито от една жена, страдаща от умствено заболяване. Тя го хранила известно време със сладки и мляко, но то умирало. Занесла го в болница, но там то умряло. И когато тялото изсъхнало, то изглеждало също като това същество от Атакама.

След това, за съжаление, според историята, японците се опитали да го купят срещу голяма сума, за да го изследват, но то мистериозно изчезнало.

И така, какво мислиш, че представлява Альошенка?

ЕС: Да. Трудно е да се каже. Както казах вече, не познавам тази история. Всъщност зная много малко за нея. Чел съм кратко описание.

ДУ: Да.

ЕС: И след това,  даже с това същество от Атакама, трябва да разбереш, че това не е нещо, което съм видял там, където се намирах. Само след като напуснах работата си, получих достъп до него. И аз го свързах с това, което бях чел преди за катастрофата с кораба. Искам да подчертая това.

ДУ: О кей.

ЕС: И не забравяй, че стават разни неща с цел дезинформация. Различни същества могат да бъдат отглеждани изкуствено, както и могат да бъдат произвеждани катастрофи за заблуда на учените по света, които не са част от тези проекти. Също така те искат да дезинформират учените, които напускат определени проекти.

Така че трябва да бъдеш много внимателен, когато говориш за ДНК и за същества, и откъде те идват, и историите свързани с тях, защото хората, които действително познават случилото се от началото до края, са малцина.

Ето, аз съм един частен изследовател и казвам: „Ето какво съм прочел. Ето какво се случи. И след това ние най-накрая получихме един образец. И ние направихме това, и открихме съответствие. Има и друг спесимен, който отговаря на същите характеристики.” И всички тези различни неща.

Така че аз не бих … Аз бих казал само, че това е нещо подобно … Мисля, че е част от същия фенотип същества. Без да изследвам ДНК и действително да сравня двете, което би било най-удивителното нещо …

Фактът, че в даден момент то е изчезнало … 100% подозрително, много подозрително. Всеки път, когато нещо изчезне, или някой бива наранен или убит, знай, че това е подозрително.

ДУ: Мислиш ли, че има някаква връзка между тази история с черквата и хартията с надпис “El Diablo”, и трупа, който се е озовал във филма „Сириус”, или това са две различни неща?

ЕС: Говориш за съществото от Атакама?

ДУ: Да.

ЕС: Не, това е Атакама.

ДУ: Значи черквата го е запазила през всичкото време?

ЕС: Черквата го е запазила.

ДУ: Наистина?

ЕС: Свещеникът го е съхранил в продължение на много, много години. Той е знаел, че това е нещо твърде важно. След това го е изтъргувал с някого.

Зная, че американското правителство вече е имало проби от това, по някакъв начин. Така че е имало един цивилен човек, този свещеник, който го е притежавал. След това някаква частна организация го е закупила от него и сега то се намира в едно подземно съоръжение близо до Барселона и е обект на изследване.

Вече излизат доста публикации. По мое мнение тези, които го изследват, са били инфилтрирани или може би подкупени, поради някои от нещата, които се говорят от различни хора в Европа.

Както обаче казах преди, не зная. Всичко това са предположения, защото с цел дезинформация е възможно да бъде инсценирано абсолтно всичко.

ДУ: Филмът „Сириус” завършва някак странно. Ние разговаряхме с Теодор Локмън, с Гери Ноа. Целият филм доказва, че това е действително едно нечовешко същество. И след това на края, като че ли посланието филма е: „Е, в крайна сметка това не е кой знае какво.” Това е доста странно.

ЕС: Да, много е странно. Защо е така? Най-голямата световна история и никой не иска да чуе за нея. Така че, аз бих казал: „Хм”. Това е всичко, което мога да кажа.

ДУ: Разбирам. Едно друго нещо, което намирам за удивително, е това нещо, наречено „Аттабой” (Attaboy), показвано някъде през 1940-те, 1950-те от компанията „Рипли – не е за вярване” (Ripley’s Believe It or Not).

То е със същите размери като хуманоида от Атакама.

Единствената съществена разлика е, че главата е малко по-закръглена.

ЕС: Да, видях това.

ДУ: Толкова е подобно във всяко друго отношение. Мислиш ли, че става дума за един и същи вид?

ЕС: Не, не мисля. Не. Не. Има прекалено много различия. По едно време разглеждах това подробно и не мисля, че е от същия фенотип, ни най-малко.

ДУ: Мислиш ли обаче, че то може също да е извънземно?

ЕС: Без да направя съответния тест, не бих могъл да предположа.

ДУ: Разбирам.

ЕС: Не би било коректно.

ДУ: Друго нещо са тези фигурки, които хората от Великденските острови носят като висулки на вратовете си.

ЕС: Да, наистина.

ДУ: И когато погледнем тази фигурка, тя изглежда също като това, което си аутопсирал във филма „Сириус”.

Единствената разлика е в това стилизирано човешко лице, с тези големи кръгли очи, голям нос и уста.

Така че това е преувеличено изобразжение на човешко лице с големи очи.

ЕС: Ъ-хъ.

ДУ: Тази част изглежда неправилна, но всичко останало е напълно точно.

Тези хора от Великденските острови казват, че това са изображения на приносителите на мъдрост и знание.

ЕС: Да, мисля, че там има някаква връзка.

ДУ: За какво мислиш, че става дума?

ЕС: Мисля, че има някаква връзка с това тук. Както вече казах обаче, не познавам достатъчно тяхната история. Зная само от чутото от теб и след като видях някои от тези черно-бели снимки, че има някаква корелация по отношение на тялото.

А дали тези тела са реплики, или действителни мумифицирани тела … Понякога при мумифицирането се получават деформации в зависимост от това къде и в какво е било заровено тялото. Различни части на тялото може да се деформират, особено скелетът …

ДУ: Разбирам.

ЕС: Също както при вкаменелостите – ако се намират сред определени минерали, когато се формират в течение на времето, те придобиват различен цвят и форма.  Много е интересно, когато разглеждаш мумии да знаеш как те са били погребани. Къде са били погребани, при каква температура, влажност и всички тези други фактори, които оказват влияние. Същото нещо се случва и с тези същества.

Така че разбирам защо задаваш тези въпроси, понеже сходствата са големи, но те са също … Тези различия. Без да имам действително и трите тук пред мен … Съгласен съм обаче с теб, че телата са твърде подобни едно на друго.

ДУ: Добре. Искам да ти благодаря. Това бе направо удивително и ние имаме още много за разказване.

ЕС: Чудесно.

ДУ: Благодаря ти.

ЕС: Аз също ти благодаря. Високо оценявам това.

ДУ: Благодаря и на вас, нашите зрители. Това е Космическо разкритие. Аз съм вашият домакин Дейвид Уилкок, тук заедно със специалния ни гост, Емери Смит.

(с) Превод АТИ, 2018 г.

Дейвид Уилкок: Добре дошли отново в Космическо разкритие. Аз съм вашият домакин Дейвид Уилкок и съм тук заедно с Емери Смит.

И така, ние говорехме за това, че не си бил особено учуден от идеята за много усъвършенствани генетични хибриди, произвеждани от нашето правителство, още по времето, когато си започнал работа в лабораториите Сандия в базата Лос Аламос.

Имам обаче усещането, че в тази история нещо ми липсва. Колко подробно си бил запознат с програмите за генетична хибридизация, преди да започнеш тази конкретна работа с така наречените „филета от сьомга”?

Емери Смит: Всъщност не бях запознат. По онова време аз изпълнявах доста елементарни задачи.

Така че това се случи едва една-две години по-късно, когато това, което дисектирах или каквото там правех, ме доведе до по-сложни задачи и след това до още по-сложни задачи, защото много от тези същества бяха свързани с (извънземни) кораби.

И постепенно бях въвлечен в неща, които бяха свързани с хибридизация, защото веднъж всъщност ми казаха, че една от пробите принадлежи на хибрид и така узнах, че те се занимаваха с хибридизация.

Те не криеха по онова време и по време на инструктажа …

ДУ: Уха!

ЕС: … това беше групов инструктаж, така че бях информиран.

ДУ: И каква беше тази проба? От какъв хибрид беше? Как изглеждаше?

ЕС: Приличаше малко на тигър. Подобно на тигър човешко същество.

ДУ: Наистина?!

ЕС: Да. По пробата имаше козина. Имаше човекоподобно тяло и бе високо около 1.60 м.

И беше много … Беше много силно обезобразено.

И не зная … Не мога да кажа каква ДНК бе използвана за създаването на това същество. Мога да кажа само как изглеждаше. Разбираш ли какво искам да ти кажа?

Чертите на лицето му приличаха като на тигър и имаше много големи зелени очи. Имаше и мустаци, докато тялото му беше твърде слабо. И имаше обикновена козина.

ДУ: Виждали сме опити за чифтосване на тигри и лъвове. Спомням се, че в някои от тези случаи резултатите изглеждаха доста обезобразени. Получаваха се странни деформации в лицевата част …

ЕС: Да, чувал съм за тези случаи.

ДУ: Тогава мислиш ли, че това е бил резултат от подобен неуспешен опит?

ЕС: Да, абсолютно. Мисля, че бе напълно провален прототип, защото не знаех за какво би могъл да послужи. Не знаех какво правят.

Мисля, че те просто се опитваха … От някои неща, които научих по-късно в проектите, разбрах, че те вече бяха правили подобни опити в продължение на много години. Те смесваха всякакви видове ДНК с човешка ДНК, както и с растителна ДНК, с ДНК на млекопитаещи от океани и морета. 

ДУ: За какво мислиш, че е можело да послужи това подобно на тигър същество? Искам да кажа, просто като предположение.

ЕС: Предполагам, че … за военни цели, програми за създаване на супер войници … Както са имали едно време … и в Римската империя са имали кучета от порода мастиф – стотици. Те са бягали покрай конете, скачали са върху хората и ездачите са пронизвали свалените на земята хора със стрелите си. Използвани са били да се нахвърлят върху хора.

Така че това може да е било предназначено за някаква бъдеща война или за нещо подобно – за използване първо на тези хибридни машини за убиване вместо войници … и след това да изпратят войниците. Разбира се, сигурен съм, че в бъдеще ще има предимно клонинги и дронове … Войната ще се води в компютърна зала.

ДУ: Питъл съм те за това и преди, но съм любопитен за малко повече подробности. Ти беше споменал за вкарване на спомени в ума на клонинга …

ЕС: Да.

ДУ: Така че той да повярва, че има идентичност, която е живяла определен брой години?

ЕС: Да. Те могат да програмират мозъка, защото това просто не е негов собствен мозък. При изработката са му вложени доста малки сензори и … как му викат на това …

ДУ: Импланти.

ЕС: Да, импланти, които стимулират определени части на мозъка.

ДУ: О кей.

ЕС: И те могат така да програмират мозъка, че клонингът да си помисли, че е Мерлин Монро, или Дейвид Уилкок, или който и да е друг, и че точно това му се е случило през последните 25 години.

И един ден просто се събуждаш в леглото си, ставаш и тръгваш за работа, или някой идва и те взема с една кола, и това е всичко, което знаеш. 

ДУ: Възможно ли е да се запишат нечии спомени и личностни особености на един твърд диск, като запис на данни?

ЕС: Не съм виждал това. Много ми задават този въпрос, поради филмите … Аватар и подобни неща, игри със съзнанието.

ДУ: Разбирам.

ЕС: Аз обаче не съм виждал това, защото трябва да имате ДНК. Зная само, че за да стане такова нещо, трябва да разполагат с нечия ДНК, защото ДНК Е ВСИЧКО на този свят и включва всичко относно твоя прототип – това кой си и всичките ти съзнателни преживявания.

Така че съм сигурен, че те вече имат нещо, на което могат да запишат твоята ДНК за много, много дълъг период от време, без да повреждат тази част, която съдържа съзнателната ти памет.

ДУ: Един от другите ми свидетели ми сподели, че е работил в база, която изглежда че бе Зона 51, макар че той не го каза. Мисля, че в даден момент е работил там, защото спомена “S4”, а това означава Зона 51.

И той каза, че там са имали едно куче, появило се от пустинята, и то започнало да научава различни трикове. В един момент кучето умряло и те го клонирали, защото всички го били обикнали много. Тогава открили, че клонингът притежава спомените на предишното куче. И започнали да мислят, че ДНК е просто някакъв физически адрес на енергийно съзнание, което предхожда самата ДНК.

Какво мислиш за това?

ЕС: Съгласен съм. ДНК е просто нашата триизмерна интерпретация на енергията, която си ти. В нея вярвам, че е записано светлинното тяло и всичко останало.

Ние я наричаме ДНК, защото това са ни учили, но всъщност нещата се намират в полето на тази молекула или каквото там я наричаме – тетраедър, или каквото е там … това, в което вярваш.

ДУ: Да.

ЕС: Така че съм съгласен, че това е нещо енергийно.

ДУ: Така че той спомена ДНК и те очевидно гледат на нея като на нещо подобно на камертон … който настройва този твой енергиен аспект.

ЕС: Точно така, като радиоапарат. Това е нещо подобно на устройство.

ДУ: Тогава как това нещо е свързано с програмираните спомени? Как ти дават спомени, които никога не си имал? Или повече става дума за това, че те карат клонинга да се МИСЛИ за теб и да установява контакт с твоята памет и спомени?

ЕС: Да, те имат … Аз не бях част от тази програма, но те имат нещо, което прави точно това, което ти казваш. То по някакъв начин дублира тази ДНК и тази енергийна честота.

Също когато си говорим за морфогенетичното поле – всеки е навсякъде и всичко е всичко. Така че тази енергия по някакъв начин … Знаеш ли, ако аз искам да вярвам … Ако имам нагласа да бъда теб, аз ще вярвам, че съм теб и аз СЪМ теб, защото ние сме едно. Ние сме навсякъде.

И мисля, че това, което се случва, е, че те са открили начин да променят тази памет за това кой си в ДНК, като използват точно това, което казваш – честотата в това поле. Това е просто мое предположение.

ДУ: Чух от моя свидетел от Тайната космическа програма, Джейкъб, който е замесен на много, много нива … че е бил, струва ми се, на над 2,000 места извън планетата чрез портали, през които твърди, че е преминал. И той звучеше изключително достоверно.

В един момент той каза, че някои хора от елита може да имат … Очевидно разполагат с машина, чрез която могат да прехвърлят твоята личност и съзнание в по-млада твоя версия, в друго тяло. Знаеш ли нещо за това?

ЕС: Не зная нищо за това, но съм виждал как го правят с други същества.

ДУ: Наистина?!

ЕС: Да. Допускам 100%, че могат да правят това от инструктажите, на които съм присъствал, където е ставало дума за такова прехвърляне на съзнанието и на личностното поле.

Така че в мен няма съмнение, че това е вярно, но не съм го видял.

ДУ: Каква е причината тези клонирани същества да живеят по-кратко?

ЕС: Мисля, че всеки път, когато вземат дадена клетка … както имат проблеми със стволовите клетки в момента. Когато ги вземеш и започнеш да ги размножаваш, с някои от тях нещо не се получава.

Така че понякога възникват проблеми при мутирането на клетките. Те мутират в други неща – по-различни от това, което ни се иска. Би трябвало да има нещо в полето, което ни позволява само … или ние все още не сме усвоили процеса.

Така че мисля, че може би има нещо свързано с това. Вероятно не трябва да се прави по този начин, защото всеки път се получава нездрав клонинг.

ДУ: Ако се върнем към някои от прочутите свидетели като Бил Юхаус … има една идея, че Сивите са човеци от бъдещето, чието население е било драстично намаляло в резултат на катастрофа, и че те сега клонират себе си. И се получават нещо като множество фотокопия, но нещата започват да не се получават и настъпва увреждане на нервните влакна, в резултат от генетичното клониране и сега те се завръщат, за да направят тези отвличания с цел усилване на своя генетичен потенциал.

Защо мислиш, че се разпространява тази история, ако тя не е вярна? Каква би била целта на това?

ЕС: Не мога да коментирам, защото тази история не ми е известна.

ДУ: О кей.

ЕС: Мога само да ти кажа, че ако това са истински извънземни и ако клонират себе си, те са вероятно напълно съвършени спесимени. И те вече би трябвало да са разбрали 100% как да осъществяват тези мутации.

Ако не са истински спесимени и са избягали хибриди, формирали там горе собствена цивилизация, и искат да завладеят земята или нещо подобно, то тогава това е една възможност, в която те претърпяват неуспех.

ДУ: Ако се върнем назад в уфологията, виждали сме много показания, описващи нещо наречено „новородено” (neonate). Става дума за случаи, в които плодът се развива без налягането на утробата, при което главата става много голяма и се получава същество, което запазва в зряла възраст пропорциите на ембриона. Така че някои уфолози предполагат, че Сивите са човеци, които просто са били отгледани при лабораторни условия вместо в утроба, а това е точно както изглеждат Сивите. Ти какво мислиш за това?

ЕС: Да, това е една възможност. Много от тези извънземни може със сигурност да имат хибридна човешка ДНК и обратното. Аз определено вярвам в това, защото то е правено. То е правено.

ДУ: Запознат ли си с друго същество подобно на този хибрид между тигър и човек,  в програмите, в които си участвал, или на чиито резултати си бил свидетел?

ЕС: Освен това имаше и едно същество подобно на морска крава.

ДУ: Наистина?

ЕС: Да, подобно на морска крава, на морж, с много, много странен вид. То също бе със странни пропорции и умряло, когато го видях. Мисля, че то бе част от проект, в който смесваха ДНК на хора и бозайници.

Не зная какво бе предназначението му, но изглеждаше като морска крава, обаче с човекоподобни горни крайници.

ДУ: Ти запознат ли си със съществуването на бази на нашето правителство или на престъпните групировки, които са под океана?

ЕС: Да.

ДУ: Как изграждат тези бази, според това, което знаеш? Как се строи база на дъното на океана?

ЕС: Ами има бази, които вече са били там от милиони години, които те са окупирали и които са били функциониращи. Те са открили такива бази на много места. И повечето от тях не са подобни на куполи на дъното на океана. Всъщност те се намират под морското дъно.

ДУ: Разбирам.

ЕС: И те ги строят като подхождат отдолу. Те не тръгват от повърхността на океанското дъно с товарна техника и стоманени елементи. Това е един доста  сложен и напреднал начин на изграждане на морски лаборатории под океанското дъно. Такива лаборатории има по целия свят.

ДУ: Така ли ги наричат – морски лаборатории?

ЕС: Да, морски лаборатории, по целия свят.

ДУ: О кей.

ЕС: Можеш да видиш една малка база на океанското дъно, докато истинската база е отдолу под нея.

ДУ: Хм. Тогава, ако се дълбае надолу първо и след това се действа отдолу нагоре, това предпазва ли от ерозия, катаклизми и подообни неща?

ЕС: Мисля, че вероятно това е най-безопасният начин на работа, без да те забележат.

ДУ: О, разбирам.

ЕС: Става въпрос за секретност. След това, което се случи преди много, много години с шумовете, които хората започнаха да чуват, т.нар. „Шумове на Таос” *) те се разтревожиха, че населението може да се досети какво правят с прокопаването на тези тунели, но сега вече използват различен тип техника.

*) Таос – Град в северната част на щата Ню Мексико, където през 1990-те населението започва да чува периодично странни подземни шумове. – Бел.прев.

Разбира се, както знаеш, те правят дълги тунели подобни на тези, които формира лавата на вулканите и стопяват скалите, но не използват старомодните земекопни машини. Става дума за тези снимки с древните машини, които са с диаметър около 45 метра. Това са неща от старата школа.

ДУ: Някои скептици могат да възразят, че ние не можем да закараме толкова надълбоко и една подводница, тъй като налягането би разрушило всякакъв вид технология. Тогава те как са преодолели този проблем с налягането?

ЕС: О, не. Те не изпорзват подводници. Те използват превозни средства, възпроизведени по образци на извънземните. Те формират своя собствена гравитация. Те се намират в собствено гравитационно поле, така че не могат да бъдат засегнати от налягането в дълбочините.

Ето защо те могат да излизат в космоса и ето защо ние виждаме някои от тези НЛО и такива, които навлизат направо в океана и отиват надълбоко, защото те се движат в своя собствена среда и в собствена гравитация. Така че за тях не представлява проблем да превозват по този начин хора, оборудване и каквото си поискат.

Те също така винаги имат пряка връзка с тези тунели, които се намират по целия свят.

ДУ: И те могат да генерират достатъчно гравитация, за да преодолеят лесно налягането на океана?

ЕС: О, абсолютно. Разбира се, те могат също да манипулират измеренията и да променят своите размери.

ДУ: Как може да стане това?

ЕС: Ами ти някак се дематериализираш, като в същото време си все още тук, но на друга, малко изместена вибрационна честота. И това те прави независим от законите на науката на тази планета.

ДУ: Хм.

ЕС: И това важи за всяка друга планета. Ето защо те могат да отидат навсякъде. Те могат да преминат през цялата Земя.

Ти можеш да летиш направо през … Аз се намирам в кораба и летя към едно дърво, защото искам да следвам тази посока. И в момента, в който видя дървото, корабът преминава на друга честота и съответно в друго измерение. Той може да се смали или да промени много малко честотата си, при което или ще заобиколи дървото, или ще премине направо през него. Ето това е начинът, по който го правят.

ДУ: Мислиш ли, че тези същества подобни на морски крави, са били отглеждани, за да могат да работят в океана?

ЕС: Не. Мисля, че те са били … че това бе просто един провален експеримент. Мисля, че те се опитваха да … Те може би се опитваха да създадат други по-интелигентни бозайници. Не зная защо се бе получил този резултат. Нямам представа.

Аз казвам как изглеждаше. Не зная дали това бе ДНК на морска крава. Просто предполагам, в зависимост от това как изглеждаше – този вид лице и кожа. За мен бе доста интересно.

В същото време има извънземен тип същества подобни на делфини, които са еволюирали по-напред от нас, които са се завърнали и са спуснали тук свое потомство от делфини.

ДУ: За мен е интересно това, че в ранната ера на корабоплаването е имало очевидци, които са твърдели, че са виждали някакъв вид човекоподобни водни хибриди. Това е било отричано почти навсякъде и са обвинявали моряците, че са били пияни или нещо подобно.

ЕС: Да, точно така.

ДУ: В същото време ти си виждал илюстрации на същество, което има човешко лице, но плавници вместо ръце и други плавници вместо крака и също така е покрито с люспи.

ЕС: Точно така.

ДУ: Мислиш ли, че може би в една ранна ера, преди да започнем да изследваме океаните, тези извънземни са притежавали повече свободна воля да обитават нашите океани, без да нарушават нашата свободна воля?

ЕС: Да, да. Вярвам, че преди много хиляди, хиляди и хиляди години е имало извънземна раса, която е обитавала океаните, и е възможно след това да е мигрирала в океаните на Вътрешната Земя.

ДУ: Хм.

ЕС: Ние ги наричаме „Аквафариани” (Aquifarians)…

ДУ: Наистина?

ЕС: И те са дошли от друга водна планета. Всъщност има доста различни водни планети.

Нямам повече от това информация за тях как живеят и пр., но зная за тях, защото съм присъствал на инструктажи относно тази раса и също така съм виждал неща в океана, които наподобяват на този тип същества.

ДУ: Хм. Уха! Как точно изглеждат? Можеш ли да бъдеш малко по-конкретен?

ЕС: Да, както ти каза. Човешка форма, но с черти на риба. Също така с много красиво лице и дълга, дълга коса.

Те са мъжки и женски и могат да ходят. Те не са като русалките с техните перки, но имат перки по тялото си, подобни на тези при сепията.

Нали знаеш как изглежда сепията?

ДУ: Да.

ЕС: Те имат такива перки по тялото си и те им позволяват да се движат във водата много, много бързо. Тези същества са твърде високи и особено силни.

ДУ: Има едно същество, което е много интересно и което искам да спомена. След като пропътувах Япония в продължение на 3 ½ седмици, видях множество изображения на същество наречено „Каппа” – К-А-П-П-А.

По същество това е един воден хуманоид. Той е интелигентен и може да говори на нашия език. Тези същества отвличат и убиват деца и съответно децата биват предупреждавани да не се приближават до водата, защото там живее Каппа.

Понякога Каппа излизат на сушата и се подиграват на хората. Разговарят с тях, шегуват се, понякога се държат грубо.

Друго странно нещо относно Каппа, и това се повтаря във всички японски писания – те имали един израстък на върха на главата си, с размерите на чаша, който е трябвало да бъде винаги пълен с вода. И ако водата се излеела от него, те умирали много бързо, ако не можели да си набавят бързо нова вода.

ЕС: Хм.

ДУ: Това е широко разпространена японска легенда.

ЕС: Уха!

ДУ: Какво мислиш за тези Каппа? Просто предположи.

ЕС: Ти говориш за древни времена, нали, защото …

ДУ: Всъщност не.

ЕС: Не? Защото това …

ДУ: Може би само преди няколко стотин години.

ЕС: Да, защото това определено ми звучи като някаква погрешно протекла хибридизация, поради водата … това, което спомена за водата.

Те правят много опити със същества, които да живеят на сушата, но когато започнат да смесват ДНК особено с водни същества, не се получава много добре поради начина, по който тези същества използват кислорода и водата, за да оцеляват.

Ти знаеш как рибите и акулите имат хриле. И тези други животни, които могат да поемат въздух и да задържат дъха си по 24 часа, като определени видове сом и саламандри, и някои други.

ДУ: Ах!

ЕС: Мисля, че не зная нищо за тази история, но тя ми напомня за някои неуспели проекти, в които се опитваха да създадат същества, които да могат да живеят едновременно на сушата и във водата. Такива са супер-войниците, които могат да оцеляват във вакуума на космоса, могат да оцелват без чужда помощ, но същевременно могат да бъдат контролирани.

ДУ: Мислиш ли, че има планети подобни на Земята, които са водни светове без суша, която да излиза над водата, и където цялата планета е по същество един океан?

ЕС: Категорично вярвам, че има такива.

ДУ: О кей. Значи е възможно в такава среда да се развият интелигентни човекоподобни същества?

ЕС: Абсолютно, да.

ДУ: Смешното е, че съм наблюдавал някои учени, които правеха такива предположения и казваха: „Не е възможно в един океан да се развие интелигентен живот, защото там съществата няма да могат да накладат огън.”

ЕС: Ха, ха, ха. Това е доста неграмотно.

ДУ: Ха, ха, ха.

ЕС: На тази планета живеят преспокойно редица същества, които са по-съзнателни от нас. Това че не можем да комуникираме с тях, не означава, че трябва да ги пренебрегваме, като делфините например.

ДУ: Точно така.

ЕС: Техните мозъци са малко по-големи от нашите. И това е много важно, когато става дума за комуникация.

Тъжно е, че само защото не можем да комуникираме с някои същества, ние се мислим за напълно различни, или ги мислим за по-нисши от себе си. Това трябва да престане.

ДУ: Защо мислиш, че Каппа са можели да умрат, ако водата се е изливала от това подобно на чаша образувание на главите им?

ЕС: Бих казал, че то е било свързано с волтажа, с това, че солената вода вътре в тялото не може да има определен волтаж. И мисля, че им е била нужна такава несолена вода, която да поддържа енергията в тялото им.

ДУ: Хм.

ЕС: Не мисля, че има нещо общо с дишането, защото в такъв случай те не биха рискували  да излязат на сушата.

ДУ: Правилно.

ЕС: Но този волтаж … Защото всяко живо същество има някакъв електричен заряд или вибрационна честота, докато е живо.

ДУ: Чували сме много неща за Филаделфийския експеримент. Ученият Гери Василатос разказва какво се е случило в корабостроителницата на ВМС в Норфолк, когато са извършвали тези масови заваръчни операции върху бойните кораби по време на Втората световна война.

Когато са извършвали електродъгово заваряване, изведнъж се появила тази огромна светкавица и настъпило пълно затъмнение. Никой не разбрал какво се случва. В крайна сметка анализирали един запис от камера и открили, че се появява тази дупка – нещо подобно на черна дупка – и инструменти, и предмети, летели из въздуха и изчезвали в дупката, непосредствено преди спирането на електрозахранването. 

Това очевидно довело до провеждането на Филаделфийския експеримент, където се твърди, че един кораб е бил транспортиран от Вирджиния до Филаделфия и обратно. Оттук и наименованието на експеримента – филаделфийски.

Мислиш ли, че в този случай става дума за ранен прототип на това, което по-късно се превръща в технология на порталите, след като са успели да овладеят процеса? Това ли е представлявал Филаделфийският експеримент?

ЕС: Порталите съществуват. Проведени са много научни изследвания върху порталите, без да бъдат използвани определени енергийни точки на Земята.

Що се отнася до този случай, аз бих искал да имам малко повече информация за това какво са използвали при заваряването, каква енергия и какви са били полетата на електромагнитната енергия.

ДУ: Това е било електростатично заваряване с много, много висок волтаж.

ЕС: Прекрасно. Това е, което е било нужно, за да се случи всичко. Твърде е възможно това да е причинило телетранспортирането.

ДУ: Защо мислиш, че някои от войниците са се оказали вградени в корпуса на кораба, както се твърди? Каква може да е била причината?

ЕС: О, просто бъг в системата. Това се случва непрекъснато. В порталите изчезват доста хора.

ДУ: Наистина?!

ЕС: Не сме овладели напълно това.

ДУ: Ние все още не сме го овладели напълно?!

ЕС: Не, не сме.

ДУ: Хм.

ЕС: То работи. Ние сме го постигвали, но не е 100% безопасно.

ДУ:Уха!

ЕС: Нищо не е 100% безопасно, както и шофирането на автомобил.

ДУ: Има още нещо, което ти ми каза и което намирам за много интересно, и мисля, че моментът е подходящ да го споменем. В частен разговор ти ми каза, че местата, където избираме да строим военните си бази, не са напълно случайни. Какви са някои от скритите причини военните бази да се намират там, където са?

ЕС: Е, не всички бази, но някои, както ти казах по-рано, са били построени на определени точки от земната енергийна мрежа, защото са били построени върху други древни бази на същите места.

ДУ: Хм.

ЕС: И в някои от тези древни бази все още е имало действащи енергийни съоръжения и извънземни кораби и портали.

ДУ: Хм. Значи те буквално са могли просто да прокопаят път до дадена древна база и да я завладеят?

ЕС: Може би не да я завладеят, но да я изучат и възпроизведат. И разбира се, ако са могли да изградят определени портали, или определени други съоръжения, те са внимавали това да стане на същото енергийно възлово място и да могат да активират портала, който се е намирал там.

В ранните години, през 1940-те и 1950-те, не са били … когато са притежавали много бази в западната част на страната и са провеждали изследвания с радари под земята, те са откривали тези енергийни възлови места.

И там са изграждали лаборатории. Така например, лабораториите Сандия се намират във базата на ВВС Куртланд. Лабораториите на Лос Аламос се намират на север от това място, но те всички са свързани. 

И това се отнася до военни бази по целия свят. Има доста цивилни лица, свидетели на много различни явления, вързани с тези бази, които се намират на тези специални места.

ДУ: Тогава искаш да кажеш, че определени военни бази са построени на места, където някъде отдолу под земята се намират катастрофирали извънземни кораби?

ЕС: Абсолютно. Или където се намира база, вече построена в древни времена от извънземни, които са я изоставили.

ДУ: Това съответства на информация, която сме получили от други хора. Има случаи, при които тези кораби са се оказали много големи, необикновено големи.

ЕС: МНОГО големи, абсолютно.

ДУ: О кей.

ЕС: Базата на ВВС Куртланд е петата по големина база на света и когато сравняваш различните бази, трябва да отчетеш множество различни параметри.

Има един извънземен кораб, който е много, много, много, много голям и който е заседнал в земната кора. Аз съм видял негови снимки. За целта използваме изключително специален радар, който е секретен, и има 400 пъти по-голяма резолюция от рентгеноскоп.

ДУ: Уха!

ЕС: И той използва обратен поток на честотната енергия и измерва времето за това как тази честота се връща, за да ни позволи да изградим точно обемно изображение.

ДУ: Да, ти всъщност ми показа нещо от това. Вероятно това не е за официално разпространение, но ти ми показа някои доста интересни неща, които изглеждат като част от подземно съоръжение, което определено е неизвестно на широката публика.

ЕС: Да. Точно така. Някои от тези извънземни кораби могат да имат размери между 2 метра и 60 километра. Някои от структурите под земята могат да са десет пъти по-големи от Хеопсовата пирамида.

ДУ: Има ли пирамиди в някои случаи?

ЕС: Да, с такава форма.

ДУ: Уха!

ЕС: Или обърнати пирамиди, като тетраедри.

ДУ: Интересно.

ЕС: Да, много удивителни по форма, много дълбоко под земята и с много неща вътре в тях.

ДУ: Тогава да кажем, че имаме кораб под земята, който е дълъг 60 километра.

ЕС: Разбира се.

ДУ: Колко души може да са ангажирани с изследването му и колко време може да е продължило това, ако казваш, че върху него е построена цяла военна база?

ЕС: Това може да отнеме много, много, много, много, много, много години … Това не е като да проникнеш в една гробница, да намериш вътре мумия, да плячкосаш каквото можеш, или нещо подобно.

Те подхождат доста внимателно. И точно както се случва с Антарктида, всичко зависи от множество параметри – на каква дълбочина се намира обектът, какъв е скалният слой, как да се достигне до него … Първото нещо, което правят, е това обемно изображение, след което започва планирането и изграждането на симулационни модели на повърхността или в някоя секретна база под земята, където могат да работят незабелязано, за да преценят всички подробности. Сега използват виртуална реалност за тази цел.

И когато екипът пристъпи към изследването на самия обект, те знаят точно къде се намират във всеки момент. Те изследват дали има действащи източници на енергия и какво ли още не. Има ли същества, ако има живи ли са, или са в замразено състяние?

Това са нещата, които правят. Така че има много подготовка преди действителните разкопки. Не както обикновено се казва: „Просто да отидем и да изкопаем това чудо.”

Трябва да разбереш, че там може да има микроби, които да се разпространят и да заразят цялата планета. Следователно трябва да бъдат прокарани херметизирани тунели с отрицателно налягане и подобни неща. Процесът е твърде динамичен и доста сложен. Един такъв проект може да отнеме 20, 50, 100 години, ако присъстват всички тези параметри, които споменах.

ДУ: Не бих искал да завърша този епизод, без да ти задам един въпрос: Потвърждаваш ли присъствието поне на един много голям кораб-майка под леда на Антарктика?

ЕС: Да.

ДУ: Имаме много подобни показания на тази тема – от Пит Питърсън, от Кори Гууд, както и от други свидетели.

Ние с теб всъщност никога не сме разговаряли за това, така че е удивително, че ти също си чул за това.

ЕС: Знаеш ли, няма хората да направят това. Не ние ще го разкрием. Земята ще направи това, поради повишаването на температурата. Те вече не могат да се преборят с горещината. Следователно ще бъде трудно да дадат обяснения, когато в следващата година част от снега се стопи и това гигантско нещо се покаже на повърхността.

ДУ: Уха!

ЕС: Така че Разкритието ще бъде дело на Гая. Земята ще бъде тази, която ще разкрие всичко, и това ще бъде красиво.

ДУ: Е, ние ще помогнем на Гая.

ЕС: Да, ние ще помогнем на Гая.

ДУ: (Телевизия) Гая ще помогне на Гая.

ЕС: Да.

ДУ: Ха, ха. Това е удивително. Ние трябва определено да продължим по тази тема. Ще го направим следващия път. Това е Космическо разкритие. Аз съм вашият домакин Дейвид Уилкок тук, заедно с Емери Смит. Благодарим ви, че бяхме заедно.

(с) Превод АТИ, 2018 г.

Дейвид Уилкок: Добре дошли отново в Космическо разкритие. Аз съм вашият домакин, Дейвид Уилкок, и съм тук заедно с Емери Смит.

Емери, благодаря, че си тук.

Емери Смит: Благодаря за новата покана, Дейв. Високо оценявам това. 

ДУ: В предишния епизод започнахме да разговаряме за тези генетични програми, които са били провеждани, в т.ч. и за идеята за синтетичните клетки, синтетичната биология.

И ти спомена нещо, което мисля … Изглеждаше, че за теб това е нещо много лесно, но то вероятно е било трудно за разбиране от страна на доста хора. Това е идеята, че … по думите ти е възможно чрез най-различни процеси да бъдат произведени голям брой клонинги.

Какво е толкова привлекателно, свързано с производството на тези клонинги? Защо тези хора са толкова ангажирани с производството на такива форми на живот?

ЕС: Мисля, че всяка от различните организации, свързани с това, има свой дневен ред.

Искам да кажа, че има един център, който управлява всичко, но трябва да разбереш, че в това участват различни типове съоръжения и организации. И направо не можеш да му уловиш края.

По мое мнение, те правят това с цел подготовка на лъжлива инвазия, или за да използват тези същества като част от … за да участват в някакъв вид война, или даже с цел организиране на отвличания на хора.

ДУ: Отвличанията са нещо, което започна с Бети и Барни Хил в началото на 1960-те.

ЕС: Точно така.

ДУ: И оттогава насам имаме тези предполагаеми Сиви, които извършват това.

ЕС: Точно така.

ДУ: Аз съм любопитен защо според теб няма сведения за отвличания от страна на Сивите преди случая с Бети и Барни Хил?

ЕС: Това е най-спорният въпрос, който получавам през цялото време, и аз имам чудесен отговор за него.

Тези хора наистина са били отвлечени, разбираш ли? Това наистина се е случило. Ето защо те са могли да издържат успешно множество тестове за лъжесвидетелство. Ние също така сме интервюирали много отвличани хора. Това е нещо реално. Искам да кажа, че те наистина са преживели това – в ума си и физически.

Това, което искам да кажа обаче, е, че това не са били реални неща, що се отнася до съществата, до драматургията и това, което се е случило, поради наличието на тези програми, които обхващат цялата планета и които целенасочено са координирани да протичат едновременно.

Така че когато интервюираме лице, което е било отвлечено от Ню Хампшир, то ни разказва съвсем същата история като отвлеченото лице от Намибия или от Япония, защото те са били отвлечени по един и същ сценарий, който включва различни епизоди, които лицата трябва да видят и запомнят, и чрез които трябва да бъдат травматизирани.

И те могат да направят това по много начини, като използват фалшиви постановки, клонирани програмирани форми на живот. Първо, карат жертвите да изгубят съзнание, след това ги събуждат в стая, където мними хирурзи ги обработват със специален газ …

ДУ: Чакай малко. Искаш да кажеш, че използваните за целта НЛО са фалшиви?

ЕС: Да.

ДУ: О кей. Но използват кораби, които могат да летят?

ЕС: Да, използват реални летателни апарати, които са възпроизведени по модела на извънземните. 

ДУ: О кей, разбирам.

ЕС: Но това са НАШИ кораби. Това не са извънземни кораби.

ДУ: Не са холограми, а истински кораби?

ЕС: Те могат да използват и са използвали и холограми, при определени случаи, абсолютно. Могат да покажат една хологлама, могат да обгазят дадено място и да причинят автомобилна катастрофа.

И следващото нещо, което разбират набелязаните хора, е, че се намират в някакво съоръжение, но погледите им са някак замъглени. По някаква причина те винаги замъгляват нещата.

Или ще дойдат в нечий дом и ще отвлекат конкретен човек.

ДУ: Преди да продължим, искам да ти задам един въпрос, чийто отговор ми е известен, но бих искал да го кажеш пред камерата.

Гледал ли си предаванията на Космическо разкритие? Запознат ли си с това, което Кори разказва?

ЕС: Не, аз не гледам такива неща. Съжалявам.

ДУ: И каква е причината за това?

ЕС: Не желая да бъда повлиян от някой външен източник на информация, в случай че някой ден ми се наложи да говоря открито за тези неща.

Става ми много интересно, когато някой път ти ми кажеш: „Хей, Емери, аз всъщност имам един свидетел, който ми каза абсолютно същото нещо”. И тогава аз разбирам, че не съм сам.

ДУ: Точно така.

ЕС: Има стотици хиляди като мен, които са просто вцепенени от страх, и не желаят да се покажат. Надявам се тази серия от предавания да накара повече хора да се почувстват малко по-сигурни и да проговорят.

ДУ: Точно така.

ЕС: Защото мога да те уверя, че това наистина ще ги защити.

ДУ: Защо мислиш, че биват извършвани тези отвличания? Ние говорим на тази тема, но не мисля, че сме достигнали до същността й.

Това е нещо, което ангажира неимоверни ресурси. Ние говорим за летателни апарати, за клонирани същества. Ти казваш, че това може да се случи едновременно в Америка, Намибия, Япония. Какъв е смисълът на всичко това?

ЕС: За насаждане на страх по света. Необходимо е да предизвикаш повсеместен страх, за да можеш да контролираш една цивилизация. И какъв по-добър начин от този – да изкараш тези хора по телевизията да разказват какво се е случило с тях. Аз наистина им съчувствам, защото тези неща наистина са им се случили, но не и по начина, по който те си мислят.

Това е, защото Холивуд пуска всеки месец по един филм за злонамерени извънземни и той достига оттук до Филипините за една година. И вече всички хора по света се смразяват от страх от тези гигантски същества, които ще ни завладеят.

ДУ: Спомняш ли си миналата вечер, когато разговаряхме с онзи човек и ти му каза за онова малко същество от Атакама? Спомняш ли си, че първият въпрос, който той зададе, бе: „Трябва ли да се страхувам?”

ЕС: Точно така.

ДУ: Защо мислиш, че това бе първият му въпрос … и той продължи да го задава по различни начини.

ЕС: Хората си мислят: „Ние простреляхме техните кораби. Сега те ще се завърнат със своите оръжия и ще ни избият.”

ДУ: Правилно. Точно така.

ЕС: Земята е това, което аз наричам „Дисниленд на вселената”. Хайде да отидем там, за да видим едни маймуни без косми.

ДУ: Ха, ха.

ЕС: И това е едно много динамично, красиво място.

Това, което всъщност искам да кажа, е, че тук има едно такова голямо биологично разнообразие и извънземните са идвали тук просто за да се полюбуват, да разгледат наоколо, без да имат намерение да направят някакво зло, или нещо подобно.

И това между другото няма нищо общо с всички други отрицателни неща, които са се случили преди милиони години с различни цивилизации на Земята. Аз няма да се впускам в тази тема. Просто казвам, че в този момент, всъщност през последните 1000 години, това е било едно наистина красиво място, което можеш да посетиш и да покажеш на децата си.

ДУ: Хм.

ЕС: И ето че след Розуел и малко преди това с германците, когато те са разбрали, че съществуват тези други същества, с някои от които са сключили споразумения.

И след това в играта се включват природният газ, въглищата и нефта, и нещата биват потулени. Защото ако докажеш как извънземните са се озовали тук … те не са ползвали такива горива.

Виждаш ли, те са с малко по-развито от нашето съзнание, отнело няколко милиона години. Те някога са били като нас. И сега те ни наблюдават как постепенно се освобождаваме от този варварски средновековен начин да режем  взаимно главите си.

Ето защо ние не сме се завърнали отново на Луната … става дума с нормалната космическа програма на НАСА.

ДУ: Точно така.

ЕС: И това е … И всичко това … докато се научим как да се отнасяме един към друг, да се обичаме и да приемаме различията си и да се отърсим от това: „Ти си мой враг, защото не вярваш в това, в което вярвам аз,” или: „Ти си с различен цвят, раса или пол.”

Това е смешно. То не съществува на по-високите нива на съзнание на извънземните извън тази вселена.

Така че те ни изчакват да се променим със собствени усилия. И те ИСКАТ това да се случи. Те са наистина заинтересовани от това.

Това е, в което аз вярвам по отношение на тях.

ДУ: Уитли Страйбър (Whitley Strieber) стана известен в 1980 г., със своята книга „Причастие”, в която за първи път разкри тази история с отвличанията.

Аз го поканих на кръглата маса, която организирах през м. февруари 2017 г. на конференцията Conscious Life Expo.
Едно от нещата, които ми се сториха удивителни, бе, че той докладва, че междувременно си е спомнил повече неща от своето отвличане и че не е виждал само Сиви. Той е видял също така човеци с черни военни униформи, които са били там по същото време. Ти как си обясняваш това?

ЕС: Той вероятно е бил преместен в някакво военно съоръжение, или може би там са присъствали хора от някое военно подразделение, които са се запечатали в паметта му.

Ние даваме лекарства на тези хора непрекъснато. Всеки ден ние извършваме хиляди или милиони операции по цял свят. Ние винаги даваме на пациентите Versant, преди да ги освободим, така че ако нещо се обърка, или ако те чуят някои от вицовете, които си разказваме, докато ги оперираме, да не си спомнят нищо след това. Това действа доста успешно.

Понякога обаче, те имат пълно възстановяване на спомените.

ДУ: Ах.

ЕС: И това е лошо. Това се случва … можеш лесно да откриеш в Гугъл описания на случаи, в които хората са всъщност в пълно съзнание по време на цялата процедура и помнят всичко.

ДУ: Уха!

ЕС: Или  чуват всичко и го запомнят. В същото време не могат да се движат, защото анестезиологът ги е парализирал.

ЕС: Да, много плашеща ситуация. И това е, което се е случило. Той си спомня някои неща, защото лекарствата или приспивателният газ не са му подействали.

ДУ: Значи тази програма за отвличания цели всяване на страх в големи мащаби.

ЕС: Правилно.

ДУ: Значи има смисъл казаното от Уитли, че е бил отвлечен от военните.

Мислиш ли, че има действителни Сиви, които са наистина извънземни и които правят истински отвличания? Или мислиш, че това е просто една голяма странна правителствена програма?

ЕС: Аз вярвам, че това е програма. Точно така.

Вярвам, че е имало … Възможно е да е имало нещо като истински отвличания от извънземни много, много отдавна, защото определени страни правеха някои странни, лоши грешки в замяна на информация, може би на ДНК.

За мен обаче е трудно да повярвам, че сега, след всичко, което съм преживял, във всички случаи след като зная какво те МОГАТ да направят … Както вече казах, извънземните не се нуждаят от нищо. Има обаче много, което може да се каже по повод на други същества.

Така че аз вярвам, че това е изцяло дело на военна, или на някаква специална организация, която стои над военните, която прави това.

ДУ: Спомням си да съм гледал най-малко три или четири пъти д-р Стивън Гриър на трибуна да говори пред публика и ти стоеше там с пълно бойно снаряжение като негов личен охранител.

ЕС: Ъ-хъ.

ДУ: И в една от тези свои лекции той спомена за отвличането на един от генералните секретари на ООН. Това е най-високото политическо ниво на Земята. Така че какво е това? Защо този сценарий достига чак до най-високите етажи на властта в света?

ЕС: Те искаха да сплашат другите хора на тези важни позиции, като за тази цел избраха точно този.

ДУ: Значи ти можеш да потвърдиш … или по-скоро можеш ли да потвърдиш, че това отвличане действително се е случило?

ЕС: Това е информация от втора ръка, получена от двама доста високопоставени хора във Вашингтън, както и от официални документи, които е споделил с мен д-р Стивън Гриър по време на съвместната ни работа. Да, това се е случило.

ДУ: Уха! В такива случаи има ли и втълпяване на хипнотични внушения у отвлечените хора? Те получават ли след-хипнотични внушения за неща, които ще трябва да направят при определени събития?

ЕС: Можеш да се считаш спасен от хипнотични или манипулиращи ума внушения, стига да не гледаш телевизия, да нямаш ай-фон или да не слушаш радио. Така че пожелавам ти късмет.

ДУ: Ха, ха. Значи според теб се прилагат такива внушения?

ЕС: 100%. Това категорично се случва.

ДУ: Информацията ти за това от втора ръка ли е, или си бил свидетел?

ЕС: Не, аз съм видял … По едно време участвах в един проект в базата Лос Аламос. Всъщност това бе проект на една корпорация, която се занимаваше с прилагане на честоти, с контрол върху ума и с изкуствено причиняване на различни емоционални състояния.

ДУ: Ако се върнем обратно към Бети и Барни Хил, тъй като в средите на уфолозите този случай е бил предъвкван много през годините, оказва се, че той всъщност е давал показания, че според него това е било едно отвличане от военни. И той е споменал доста конкретни подробности. След това, с течение на времето, са се появявали все повече така наречени „извънземни подробности”.

ЕС: Точно така.

ДУ: Неговото първоначално впечатление е било, че в това не са били замесени извънземни.

ЕС: Чудя се защо. При тези хора всичко е реалистично. Те имат тези възпроизведени летателни апарати. Ние вече сме усвоили анти-гравитацията. 

Така че за мен няма да представлява проблем да долетя с една от тези машини над къщата ти, да изскоча с един много скъп костюм в стил Холивуд и да те убедя да направиш това, което ти казвам. Особено когато разполагам с тези честотни устройства, с които те облъчвам, и съм те парализирал за известно време, докато те инжектирам, за да изгубиш съзнание.

ДУ: Имаше една твърде смущаваща книга с разкрития, написана от един вътрешен човек, със заглавие „Кукли от хартия”.

И тази конкретна жена-свидетел е преминала през много от най-зверските неща, за които чуваме, свързани с жертвени ритуали. Тя също разказва, че е трябвало да облича сребрист костюм на извънземен и да слага маска, за да прилича на Сив, след което да се гаври с хора в този си вид.

ЕС: Уха!

ДУ: Това е описано в книгата.

ЕС: Хм.

ДУ: Така че има ли случаи, когато хора …

ЕС: Аз мога да потвърдя, че има стотици или хиляди хора, които изчезват само в САЩ всяка година, но за това можеш да научиш само от един-два уеб-сайта в интернет, защото става дума за нещастници – наркомани, бездомници, бегълци.

И аз вярвам, че тези хора биват събирани, тествани с цел изследване на реакциите им и измерване на телесните им показатели, докато са били атакувани от хора, облечени в костюми на извънземни или нещо подобно. Защото по някаква причина те се опитват да определят какъв вид хормони и други неща се отделят от тялото в такива състояния на уплаха.

ДУ: Можеш ли да ни кажеш нещо повече за драматургията, използвана при тези отвличания? Как всъщност изглеждат те отстрани?

ЕС: Добре. Не винаги се налага да използват летателен апарат, но това винаги е от полза. И тези възпроизведени летателни апарати наистина съществуват. Аз лично съм ги виждал.

Те не са изработени толкова добре както оригиналните извънземни модели, чиито копия са, но вършат добре работата си – могат да стоят на едно място във въздуха и да изглеждат страшно. И това е всичко, което имаш нужда да видиш. 

И следващото нещо, което ти се случва – загубваш съзнание. Ти обаче помниш това, преди да са те инжектирали с каквото трябва.

Така че те искат първо да си запомнил образа на едно малко същество, което пресича улицата пред колата ти, или може би това нещо, което току-що се е приземило по средата на автострадата. И ти ще запомниш това. И след това до края на живота си ти ще разказваш за това най-удивително, ужасно нещо, което си видял. 

Защото след това ти си се събудил в друга временно нагласена палатка в близката гора, която те са направили да прилича на операционна зала. И след това си зърнал човек с автомат или с военна униформа, който по-късно ще си  припомниш.

Така че това е нещо класическо и много типично, което се случва непрекъснато.

ДУ: Изглежда че ако си имаме работа с глобалистка организация, която прави всичко това зад сцената, тези хора трябва да се съобразяват с доста ограничения. Изглежда, че съществува някаква доброжелателна сила, която им пречи да направят нещо повече.

Защото тези отвличания всъщност не са чак толкова лоши, нали? Хората биват връщани обратно. Те не си спомнят много неща. Те не са …

ЕС: Те трябва да ги връщат. Те трябва да бъдат върнати в добро здраве, за да могат да разказват своята история до края на живота си. Но ти си прав.

ДУ: Има обаче някакъв вид опозиция на това.

ЕС: Както си забелязал, тези отвличания бележат спад след 1950-те, 1960-те.

ДУ: Точно така.

ЕС: И причината е в този сформиран Съюз. Голяма част от тези хора сега знаят, че това не трябва да продължава. Ние не трябва да вървим по този път.

И както знаеш, тези другите, както и да ги наричат, Белите шапки (the White Hats) … има различни начини, по които ги назовават.

И трябва да знаеш, че сега сме на нивото, когато 90% са добрите и 10% – лошите.

ДУ: Точно така.

ЕС: И нещата ще се развият доста бързо. Истината за всички тези програми ще излезе наяве. Също така политиците клонят все повече към това, защото техните семейства са изложени на опасност и те не могат да ги защитят.

Също така те биват изнудвани с наркотици и като ги заснемат да правят секс с малолетни, след което са принудени да следват заповеди до края на живота си. Знаеш как стават тези неща.

ДУ: Ти как мислиш, или хората от Съюза как мислят – какво ще се случи, след като всичко излезе действително наяве и хората престанат да се чудят дали тези неща са истина, или не?

ЕС: Допитванията показват, че между 70% и 80% от американците вярват, че има живот извън тази планета.

ДУ: Точно така.

ЕС: И проблемът е каква част от тези хора вярват, че извънземните са зли и колко са тези, които вярват, че има както добри, така и лоши. Колко вярват, че добрите се опитват да ни предпазят от лошите? И как можем да докажем това, без да се налага хора като мен да разкриват тази информация?

ДУ: Емери, искам да спомена още нещо. Едно от нещата, за които разговаряхме снощи и което се оказва вярно, е, че значителен брой американци никога не са забравили войната във Виетнам.

На някакво ниво, те все още водят тази война. Те все още слушат онази музика. Те все още боготворят музикантите, станали прочути тогава. Поведението им показва, че все едно нищо не се е случило в популярната музика от онова време насам.

Също така, ние изпитваме този вид ужас от военните в Америка. Мисля, че това е особено тъжно, защото, както разговаряхме, ако има нашествие на Америка по сушата от Изтока, ние ще изгубим няколко щата …

ЕС: Точно така.

ДУ: … и какво ще се случи тогава? Всички ще се сетят за военните и ще търсят помощта им.

ЕС: Е, нагласите на хората се променят много бързо, когато изгубят свободата си. И макар хората да са натрупали отрицателни емоции от миналото … Аз мога да говоря за това, защото съм войник и познавам тези настроения. Те обаче се променят бързо, когато има заплаха в задния ти двор.

И ти изпитваш желание да предпазиш дома си и да издигнеш тази ограда. И тази ограда трябва да бъде достатъчно висока.

Така че хората променят отношението си, когато се случи нещо подобно, защото всеки има семейство и не желае война. Хората не са родени, за да водят война.

Ако попиташ болшинството хора по света, без военнолюбците, дали биха искали да се бият, всички ще отговорят отрицателно. Така че кой контролира тези войници?

И ще се окаже, че става дума за много малък брой хора, които дърпат конците. И това ще излезе наяве.

ДУ: Мисля, че доста хора чувстват, че войните, които сме водили, са завоевателни и с цел контрол върху нефта, маковите полета в Афганистан – всичко в името на парите и печалбата.

Също така има много малко хора, които са наясно със съществуването на Съюза и които са проговорили към този момент. 

Какво можеш да кажеш на тези хора, които все още са в плен на убеждението, че военните единствено се подчиняват на прищевките на глобалистите банкери?

Защото, след това те ще те попитат: „Добре, след като има такъв Съюз, защо нищо не сме чули от него?”

ЕС: Аз мога да те уверя, че този войник на предната линия на фронта и неговият командир, и даже генералът, който ги командва, най-вероятно нямат никаква представа за това, което наистина се случва.

„Аз съм толкова предан на страната си, че ще направя за нея всичко, което трябва. И аз ще се бия, за да я защитя и за да защитя майка си и баща си, и сестра си, и т.н.”

ДУ: Точно така.

ЕС: „И аз ще направя всичко това, защото съм на 18 години и вярвам в това.”

ДУ: Точно така.

ЕС: „Аз вярвам в това!” И те са те накарали да повярваш в това с всичкото … независимо какво се е случило.

И сега, когато нещата излизат на светло, невярващите ще кажат: „Е, къде са всички тези супер-войници?”

И ти не можеш да водиш война … Войната не се води лице в лице. Тя се води зад сцената преди всичко за това кой да контролира тези, които контролират генералите и командирите.

ДУ: Точно така.

ЕС: Така че това е първото, което трябва да се промени. И това е, което хората не разбират. Ситуацията в момента е доста деликатна и доста трудна – тази малка тайна война, която се води зад сцената.

Това е обаче, което ще промени парадигмата. Това е, което ще наклони везните.

ДУ: Изглежда, че съществува едно удивително отсъствие на доверие в официалните медии. И това е станало … Масовите допитвания вече показват, че доверието в медиите е даже по-ниско от доверието в Конгреса. В някои случаи то е по-ниско от 12%.

Имаш ли чувството, че медиите по някакъв начин са съучастници на тези глобалистни престъпници?

ЕС: Не само, че чувствам, но зная, че са. Също така медиите контролират света.

ДУ: При наличието на този тип власт от страна на медиите, би ли представлявало проблем за Съюза да ни покаже това, което прави сега?

ЕС: Не, защото тази ситуация ще бъде коригирана. Този проблем ще бъде решен.

Лидерите, които контролират медиите, твърде скоро ще бъдат принудени да се изправят лице в лице с истината. И хората на Съюза работят по този въпрос отвътре, по-скоро отколкото отвън.

Така че нещата ще се случат отвътре. И това ще засегне също така обикновените хора, които ще се изправят и ще си кажат: „Хей, това не е редно. Ние сме били лъгани.”

Вниманието на хората ще бъде привлечено с помощта на това, което наричат „преки предавания”. Независимо дали това ще стане само за пет секунди, но аз ти гарантирам, че някой ще го запише и то ще …

Така че те ще закрият всички главни сървъри, които се намират на тези танкери покрий крайбрежието на Калифорниая и навсякъде по света.

И това няма да бъде дело само на един човек. В това ще участват стотици хора.

Има стотици неизвестни супер-герои, които ще се появят. Има и неизвестни супер-герои в космоса. Всички те работят в името на едно и също и то е разкритието на проблема.

ДУ: Има доста неприятни неща свързани с Холивуд, които станаха известни. И се чудя дали ти мислиш, че това е част от плана на Съюза?

ЕС: Без да споменаваме конкретни филми, Холивуд също донякъде контролира начина, по който мислим.

ДУ: Да.

ЕС: Но също така те вмъкват в някои от филмите наистина твърде важни неща …

ДУ: Точно така.

ЕС: … адресирани към хората, които са запознати със символиката и с различните езици и текстове. И мисля, че това помага, защото става дума за едно подсъзднателно послание, че понякога нещата се движат в нужната посока. И това е действителната посока.

Мисля, че е важно хората да знаят, че посланието Е отправено. Ако не можеш да го видиш, няма нищо страшно. В крайна сметка ще го видиш, под друга форма.

ДУ: Ето един наистина пряк тъп въпрос – Военните работят ли в наша полза? И ако това е така, отвличанията ще престанат ли, след като те постигнат успех?

ЕС: Да, военните са определено 100% на наша страна. Както знаеш, тези … Тези на горните нива започват наистина да се смущават от манипулациите. Те имат свои агенти, които ги информират, и постепенно започват да откриват истината.

И фактът, че това се случва сега, е един много добър знак.

ДУ: Ти каза, че отвличанията вече са силно намалели. Искаш да ми кажеш, че хората на Съюза водят война за драстично намаляване на тези отвличания?

ЕС: Мисля, че става дума повече за пари, които отиват в полза на тайни корпорации. В миналото те използваха военните, за да им помагат при провеждането на определени операции, без военните да знаят защо правят това, което им биваше наредено, например да вземат … или да отидат някъде и да заколят една крава. Те единствено са изпълнявали заповеди, каквито са били очакванията към тях.

Те не са имали представа точно какво се случва и не им е било разрешено да задават въпроси. А ако са задавали въпроси, са бивали моментално ликвидирани.

ДУ: Ако тези престъпни групировки, както ги наричат много хора … Ако те бъдат победени, смущаващите неща, за които говорихме в този епизод, свързани с отвличанията, ще бъдат ли едновременно с това прекратени?

ЕС: Да, ако престъпните групировки бъдат победени.

ДУ: Значи, в определен смисъл, в момента сме свидетели на една Трета световна война в сянка.

ЕС: Точно така.

ДУ: И толкова много хора нямат никаква представа, че това се случва.

ЕС: Всичко това е тук пред очите на всеки, който наистина се замисли и се огледа какво става по света. Но както знаеш, хората нямат време за това.

И това не е по тяхна вина.

ДУ: Прав си.

ЕС: „Аз трябва да работя. Тази вечер трябва да се нахраня. Трябва да направя тези неща. Аз също съм в матрицата.”

ДУ: Да.

ЕС: Съответно: „Какво мога да направя? Трябва да се съобразявам.” Ние всички трябва да се съобразяваме донякъде, но вече е време да започнем да се съпротивляваме.

ДУ: Как мислиш, че ще изглежда светът, след като веднъж настъпи Разкритието и престъпните групировки бъдат сразени?

ЕС: Всичко ще се промени за една нощ. Ще станат известни всички технологии, които са крили до момента. Светът ще процъфти. Ще настъпи пълно изобилие. Няма да има гладуващи.

Ще има чиста вода за всички. Всеки ще има дом, светът ще се обедини и всичко останало ще остане в миналото.

И старата парадигма … Ще забравим за своите религии и всичко това, защото …  всичко това ще бъде разкрито едновременно.

Това ще промени начинът, по който сме били мамени от момента на раждането си.

ДУ: Точно така.

ЕС: Истината ще излезе на светло. И всички ще се извинят и ще бъде красиво.

ДУ: Е, Емери, благодаря ти за участието. Искам да благодаря и на нашите зрители. Това е Космическо разкритие. Аз съм вашият домакин Дейвид Уилкок, заедно с нашия специален гост Емери Смит.

(с) Превод АТИ, 2017 г.

Дейвид Уилкок: Добре дошли отново в Космическо разкритие. Аз съм вашият домакин, Дейвид Уилкок, и съм тук заедно с Емери Смит.

Емери, добре дошъл отново в предаването.

Емери Смит: Благодаря за това, че ме каниш, Дейв. Тук се чувствам прекрасно.

ДУ: Когато за първи път си видял части от тяло … ти каза, че си виждал ръце. Беше ли виждал и други крайници освен ръце?

ЕС: Бях виждал части, като лице, части …

ДУ: О, наистина?

ЕС: … от кожа, може би малки пръсти. Изглеждаха като някакви израстъци, фаланги, може би пръсти на крака, части от крака, макар и доста малки, напречни разрези, направени така, че трябваше да бъдат използвани много специални инструменти за вземането на проби от тези тъкани.

ДУ: Хм.

ЕС: Тъканите, които получавах, бяха винаги отрязани по доста специфичен начин. Така че когато получавах дадена задача, трябваше винаги да следвам строго определен начин на работа.

След това се появиха цели тела и трупове, може би без глава или ръка, или други неща, даже гениталии – всякакъв вид различни неща.

ДУ: Имаше ли някакви специални хирургически инструменти? Например използваше ли нормален скалпел, или имаше нещо необикновено за тази цел?

ЕС: Да, имаше обикновени хирургически инструменти, които използвахме, но също така имаше и други инструменти, които бяха доста по-напреднали от обикновено използваните по онова време.

Имаше много мощни лазери и електроуреди, които използваха, струва ми се, различни честоти. Имаше също нещо подобно на свръхзвуков нож. По-късно той се появи и при цивилните лекари. И когато кажа „цивилни”, имам предвид военните, не тези в обикновените болници. Първият път, когато използвах хармоничен скалпел, бе в тази програма.

ДУ: Искам да ти задам въпрос, който някои хора могат да приемат за тъп, но други вземат това на сериозно.

ЕС: Разбира се.

ДУ: Ти си боравил с извънземна биология.

ЕС: Правилно.

ДУ: Има доста хора, които мислят, че има биологични същества, които могат да променят външния си вид. Някои хора вярват, че според тях световният елит, това са Рептили, които променят формата си, за да изглеждат като хора.

ЕС: Има такива хора.

ДУ: Срещал ли си биологична материя, която променя формата си?

ЕС: Мисля, че съм срещал. Тези транс-измерни (transdimensional) същества, когато достигнат до това ниво на развитие, всъщност се превръщат в едно ниво на съзнание, което е отвъд … това са милиарди години в нашето бъдеще. Те приемат тази форма на светлинно тяло, при която можеш да бъдеш каквото си поискаш, можеш да преминеш във всяко измерение и т.н.

Мисля обаче, че едно от тях умря тук в триизмерна форма, която … когато го открихме, беше някакво прозрачно желе, подобно на медуза, но по-дълго. И тъй като излъчваше светлина, мисля, че може да е било едно от тези много високо-измерни същества, което е било в режим на смяна на формата си.

Или те може би имаха някакъв начин за улавяне на този тип енергийна форма. Така да се каже, да я капсулират.

То излъчваше светлина, но в същото време нямаше никакъв тип вибрационна честота, която да можехме да засечем.

ДУ: Значи беше приблизително нещо овално, с човекоподобна форма, в най-общ смисъл?

ЕС: Да, по форма приличаше на тези човечета-курабийки, които правим за Коледа, но доста закръглено и като направено от желе.

ДУ: Колко бе дълго тялото му?

ЕС: Това, което видях, бе около 1.80 м.

ДУ: О кей.

ЕС: Да.

ДУ: Имаше ли определени характерни черти            , които ти можеше да идентифицираш с аутопсията?

ЕС: Това бе проблем. Тези инструменти, които ми бяха дали за вземане на проби, не вършеха работа, защото тъканите бяха полутечни.

ДУ: Ох.

ЕС: Така че използвахме спринцовки – обикновени спринцовки и специални устройства за изсмукване. Ние просто изсмуквахме много малки количества от различни части на тялото.

И аз не зная откъде бе дошло това същество и даже как бе дошло.

По-късно научих повече неща за извънземните и започнах да сглобявам картинката. И, разбира се, пътуването през различни измерения, как го правят и прочие.

ДУ: Предполагам, че е имало някаква по-дебела мембрана, която да обхваща полутечното съдържание.

ЕС: Да, така беше. Тя бе дебела около сантиметър. И когато го срязах, на мястото на среза се появяваше светлина. Кехлибарена на цвят светлина.

ДУ: Уха!

ЕС: Да. След това светлината просто изчезваше. И тогава те казаха: „Никакво рязане повече. Започни да използваш спринцовки и изсмукване”. Имахме устройства за засмукване, които бяха с доста малки отвори. Ние вземахме МНОГО малки количества от различни части на тялото.

ДУ: Какъв би казал, че бе вискозитетът на течността под обвивката? Като вода, или по-гъста като сироп, или …?

ЕС: Да, беше подобна на кленов сироп.

ДУ: О кей.

ЕС: И вътре имаше части, които излъчваха светлина – розова, лилава и жълта. Изглеждаше, че вътрешните части имат определени форми, защото тялото бе прозрачно, но в същото време тези части изглеждаха като размазани. Не ни позволиха обаче да вземем проби от светещата течност.

ДУ: Уха!

ЕС: Възможно е някой друг да го е направил, защото всички операции бяха толкова раздробени.

Много същества … Много различни техници извършваха различни операции. По онова време аз все още не се бях издигнал в йерархията и изпълнявах твърде елементарни операции.

ДУ: И ти не се опита да зададеш никому въпроси какво е било това същество и откъде е дошло?

ЕС: Не, не. Аз бях подписал един доста дебел договор и знаех в какво се бях забъркал. Първоначално мислех, че ще извършвам този вид операции върху войници, но се оказа нещо друго.

Когато постъпих там, започнах постепенно да се издигам служебно и след известно време разбрах колко сериозна бе цялата работа. Също така бях чувал истории, които не зная дали бяха истински, или не, но разказваха, че хора, които са проговаряли извън работно време, след това са изчезвали много бързо.

ДУ: Уха!

ЕС: Така че текучеството сред техниците и клиничните специалисти, които извършваха тези неща, бе доста голямо. В същото време аз бях много добър в това да държа устата си затворена. И това ме отведе наистина далече. В известна степен бе разочароващо, но аз бях толкова завладян и всичко бе … Бях толкова очарован от тази работа.

Всъщност донякъде бях обсебен от това да ходя на работа и да научавам все повече и повече, и повече, защото достигах до свои собствени заключения.

ДУ: Те следяха ли всичко, което правиш, като например какво ползваш в библиотеката или през Интернет, или …

ЕС: Всичко, което правех, бе непрекъснато следено, 24 часа, 7 дни в седмицата. Това бе част от уговорката.

И всеки, който бе с мен, биваше постоянно … не … те не им казваха, но … Беше много трудно да поддържам приятелски и други отношения.

Даже и до днес, доста ми е трудно да допусна някого близко до себе си, защото се страхувам за тях … че нещо би могло да им се случи, понеже по същество до момента съм изгубил всички свои близки.

ДУ: И много скоро, след като изгуби всички свои вещи, спирачките на колата ми отказаха.

ЕС: Точно така. Спомням си това.

ДУ: Едно от нещата, които ми се иска да споменем тук, е огромният размер на съоръжението, в което си работил и за което споменахме по повод на оцветените линии по пода. Всъщност, кажи ни отново колко различни вида същества си виждал?

ЕС: Аз бих казал „образци”, или „екземпляри”, защото аз броях своите образци като отделни видове същества. Дали това бе действително извънземно, или нещо отгледано в лаборатория, или бе просто нещо подхвърлено с цел дезинформация … което се случваше много често, в случай че стане нещо и тогава щях да се окажа ненадежден свидетел.

ДУ: Разбирам.

ЕС: Така че бих казал малко над 3,000. И не забравяй, че можех да правя между 10 и 20 прегледа дневно, например когато ставаше дума за твърде малки биопсии с цел изследване на ДНК.

ДУ: Уха.

ЕС: А след това можеше да се случи един екземпляр, върху който да работя цяла седмица, да вземам проби и да докладвам на конкретни индивиди.

Понякога се случваше да идват различни хора, които да ме наблюдават, докато работя и да ми казват: „Сега направи това”, или: „Не, прави ето това”, вместо да използват системата за връзка. Не зная защо бе това.

ДУ: Какво бе първото нещо, което виждаше, когато вземеше своята папка?

ЕС: Основни неща, като час, дата, номера на работното ми място, например „Червено 12”, какво трябва да дисектирам: „Просто изтегли нерва,” „Просто изтегли мускула,” „Просто вземи това количество тъкан,” „Просто изтегли това количество куб.см. течност от тази част на тялото”. Инструкциите за това, което трябваше да направя, бяха много точни.

И времето беше … Те бяха наистина взискателни относно времето и качеството на работата. Започваш работа и не знаеш каква ще бъде следващата ти задача, до момента, в който не привършиш предишната.

ДУ: Така че може да имаш примерно 60 минути за работа върху даден труп?

ЕС: Те не ти задават време.

ДУ: Ох.

ЕС: Ти правиш това, което правиш. Колкото по-бързо работиш обаче и колкото по-добре се справяш, толкова повече те харесват. И аз, разбира се, обработвах повече проби от всички останали.

Така че … Аз бях свикнал да вземам проби от човешки тъкани, от транспланти. Така че за мен бе много лесно да изпълнявам тези процедури.

ДУ: Те казваха ли ти кои хирургически инструменти да използваш? Толкова ли бяха стриктни протоколите, или имаше извества свобода?

ЕС: Аз имах достъп до всичко, което пожелаех. На няколко пъти ми се наложи да се обадя по интеркома и да поискам нещо, например скалпел № 11, или шпатула с определен размер. Зависеше от случая.

Почти всичко обаче се намираше в стаята и можеше да си го вземеш от стената. Ако го нямаше, те ти го осигуряваха в рамките на 1-2 минути.

ДУ: В края на 1990-те излезе филмът за аутопсията на извънземно на Сантили. Предполагам, че си го гледал.

ЕС: Чух за това. Не ми направи особено впечатление. Спомням си, че му хвърлих един поглед.

ДУ: Едно от странните неща в този филм е, че … и до ден днешен се спори дали това е било нещо реално, или твърде умела измама, но едно от странните неща е, че там обелват това черно нещо от окото …
ЕС: О, да, видях това.

ДУ: И отдолу очите изглеждат нормално.

ЕС: Абсолютно. Да. Редица от извънземните, които съм виждал, черепите и главите им винаги са били покрити с някакъв филм, освен в случаите, когато той е бил свален предварително.

ДУ: Наистина?

ЕС: И този филм не винаги е черен или зелен, както можеш да чуеш да разказват, но най-различен по цвят. Виждал съм лилав, розов … Но винаги имаше някакъв филм.

ДУ: Наистина?!

ЕС: Върху очите винаги има някакъв филм или капаче. И то някак приляга точно, независимо от формата на окото – ромб, трапецовидно, шестоъгълно или кръгло. Между другото, очите не винаги са кръгли.

ДУ: Хм.

ЕС: Винаги съм мислил, че така сме възпроизвели уредите за нощно виждане и виждане на инфрачервени лъчи – чрез изследване на заловените от ВМС извънземни. Спомням си как чух някои генерали да разговарят как са снели тези филми, които са имали светлочувствителни и светлозащитни свойства и които не са били от биологично естество.

ДУ: Става дума за някакво устройство за улавяне и възпроизвеждане на образи?

ЕС: Не. Сигурен съм, че повечето от тези същества имат телепатична … всичко бива проектирано в тяхното съзнание и мозък.

ДУ: Хм.

ЕС: Така че съм сигурен, че те нямат никакви каски, или столове, върху които да сядат. Такива неща при тях не съществуват. Когато видя по телевизията тези пилотски кабини и всички тези копчета, и си казвам: „Тези хора нямат идея за какво става дума”.

ДУ: Срещал ли си същества, които да имат вградени технологични устройства в телата си?

ЕС: Да, да.

ДУ: За какви технологии става дума?

ЕС: Също така устройства, които се показват отвън и се подават от устата, от носа, от задната част на главата.

Откривал съм много видове … те се виждат ясно на рентгенови снимки … цилиндри вътре в тялото. Никога обаче не ми бе разрешено да извадя нещо такова от тялото и даже да го докосна. Не зная какво бе предназначението им, но бяха винаги цилиндрични, като капсулите с таблетки витамини.

ДУ: Толкова големи.

ЕС: Такива по форма, но с различни размери.

ДУ: Хм.

ЕС: И понякога се намираха на различни места по тялото. Не зная дали те бяха сложени там от нас, или бе нещо, което те използваха, за да комуникират с нас, или нещо друго.

Имах усещането, че това бе просто нещо свързано с адаптирането на тялото, за да може да оцелее в нашата атмосфера. Може да е било и източник на някакво поле, което да защитава тялото.

Много извънземни имат защитно поле около тялото си. То е твърде тънко и не може да се види. Микроскопично е, но съществува и предпазва тялото от тази атмосфера. 

ДУ: Хм.

ЕС: Поне това е, което вярвам.

ДУ: Причината да те попитам за това е, че ти описа тези покрития върху очите като заредени с информация. Ти каза, че тези филми, или ципи, които покриват очите им, не изпълняват ролята на екрани. Дали това е някакъв интерфейс, свързан със съзнанието им?

ЕС: Да, аз мисля, че мнозина от тях притежават тази управлявана чрез съзнанието технология, която е вградена в телата им, или просто в резултат на милиони години еволюция са се превърнали в тези удивителни същества, които притежават технологии и наука, които не можем да разберем и които все още не съществуват при нас.

Ние говорим за същества, които очевидно са пропътували милиарди светлинни години, или хиляди светлинни години, за да стигнат дотук. Така че те са усвоили този начин на пътуване във вселената, който може би включва и преминаване през различни измерения.

Според мен е твърде вероятно тази технология вече да е станала неразделна част от тях.

ДУ: Възможно ли е тази вградена в тялото технология да притежава и възможност при нужда да унищожава тялото, за да не може то да бъде идентифицирано?  Дали някога се е случвало нещо такова?

ЕС: Това, в което вярвам, и това, което съм чул от втора ръка по време на работата си в тези проекти, е, че съществата, пристигнали до нашата планета, са били всъщност клонинги – това са били нещо като програмирани форми на живот.

Така че те ги клонират и ги програмират …

ДУ: Те клонират себе си, собствените си тела?

ЕС: Точно така. Те клонират себе си, или клонират себеподобни. Ние ги наричаме програмирани форми на живот.

И тези програмирани форми на живот са наполовина кибернетични и наполовина органични. Те могат също така да се движат доста плавно, като хора. И е много трудно да бъдат разпознати като такива. 

Когато те катастрофират на Земята … понякога извънземните всъщност нарочно катастрофират своите кораби, за да ни помогнат да усъвършенстваме технологиите си като възпроизвеждаме получените по този начин неща от тях. И телата, които откриваме, са всъщност просто тези програмирани форми на живот, които може би живеят от една седмица до една година без препитание.

Ние открихме обаче това по трудния начин. Когато залавяхме тези … повечето от тях бяха вече мъртви след катастрофата … ние ги поставяхме в спирт или във формалдехид, при което телата моментално се разтваряха.

Защото това не бе като да заловиш животно или да вземеш човешка ръка, или мозък, или нещо с много солидна структура. Тяхната структура бе синтетична.

Така че започнахме да използваме физиологичен разтвор и специални видове вода и плазма.

ДУ: На 50-годишнината от катастрофата в Розуел през 1997г., полковник Филип Корсо публикува книгата „Денят след Розуел”.

И едно от свидетелските показания в тази книга гласеше, че съществата катастрофирали в Розуел … нашето правителство бе доста объркано, защото тези същества просто имаха в телата си нещо като тръба от хранопровода до ануса. И всъщност нямаха никаква храносмилателна система.

ЕС: Точно така.

ДУ: Така че каква е връзката на това нещо с програмираните форми на живот?

ЕС: Това е точно начинът, по който изглеждат тези същества. Аз съм работил над кнонинги и над такива форми преди … Там няма никакъв храносмилателен тракт или нещо подобно, но те по някакъв начин поддържат един електрически заряд, който подпомага движението на мускулите и на телата им, и също така изпраща данни към този, който ги е изпратил тук на Земята.

И те не се нуждаят от … искам да кажа, че не зная за какво служи този канал, но аз зная точно за какво говори Филип Корсо, защото съм виждал тези неща. 

Може би те трябва да имат нещо, което да приемат в телата си, защото съм виждал множество разклонения на този канал, подобно на клоните на дърво.

ДУ: О, наистина?

ЕС: Да, но в същото време те не водят никъде. Просто завършват в тази гъбеста тъкан, съставена от мускули, сухожилия и такива неща. Също така там има и вградени метални части и един скелет, който предполагам, че поддържа телата им, докато изпълняват своята мисия.

Аз мисля, че всяко едно от тези същества е изработено за съответната мисия, например за да катастрофира в океана и да ни достави определени неща, или … да събере лавандула в полето, или за нещо друго.

ДУ: От генетична гледна точка, материалът, от който е направена тази форма на живот, изкуствено ли е създаден, или всъщност трябва да бъде взет от друго същество? Как се получава този биологичен материал?

ЕС: За разлика от тук, където отглеждаме някои неща на Земята, като същества и клонинги, и хибриди, извънземните всъщност създават тези неща с помощта на хармонични звуци и честоти. По този начин те могат да направят всичко – биологични клетки, или синтетични клетки. Сигурен съм, че някои от нещата, които сме получили, са синтетични.

Между другото, аз никога не съм виждал действителна синтетична клетка под микроскоп, а информацията ми е от заседания, на които съм присъствал, и от това, което съм видял с невъоръжено око. Аз мога да различа кога една тъкан е биологична и кога е изкуствена.

Точно както днес те могат да поставят вече синтетични неща в тялото ти, за да заменят сухожилие или да заздравят кръвоносен съд. Както знаеш, ние поставяме изкуствени кръвоносни съдове непрекъснато.

ДУ: Просто да изясним – ако говорим за една синтетична клетка, тя все пак притежава аминокиселини и протеини, както и естествената клетка?

ЕС: Точно така.

ДУ: Не става дума да е направена от пластмаса.

ЕС: Точно това е, което казвам. Това е повече хибрид от синтетичен и истински организъм, но нито едното, нито другото. Защото според това, което съм чул, те не съдържат митохондрии и ДНК, но клетките просто функционират според предназначението си.

ДУ: Странно.

ЕС: Да, много странно.

ДУ: И след като няма митохондрии, как притежава енергия?

ЕС: Добър въпрос. Тук става дума за наука, която все още не ми е известна.

ДУ: Разбирам.

ЕС: Тези въпроси са били задавани.

ДУ: Те могат ли да отглеждат например проби от тези култури и да се опитват да отгледат един цял такъв организъм?

ЕС: Лично аз смятам, че те се опитват да правят точно това с тези проби. Не бях обаче в течение какво точно правят.

ДУ: Ох.

ЕС: Не зная. Чувал съм, че … Разбира се, повечето от пробите не са само изследвани. Те се опитват да направят хибриди между тези клетки и човешки клетки, да отглеждат в лабораторни условия такива тъкани. Между другото, аз открих това след доста време. Това е, което зная със сигурност.

ДУ: Ако една такава клетка има синтетични особености, какво в нея можем да идентифицираме? Ще открием ли молекули? Ще открием ли сплави? Ще открием ли метални елементи? Кои неща биха били необикновени?

ЕС: Чел съм много за тези клетки в моята папка. Не съм ги виждал лично. Тези клетки биват в най-различни странни геометрични форми. Повечето обикновени клетки са подобни на сфери, докато тези бяха някак като решетки. Или бяха като вдлъбнат диск, което е доста странно. Образуваха различни структури, подобни на пчелна пита и определено имаха някакъв електрически заряд. Не зная обаче откъде идваше той.

Мисля, че те се зареждаха за известно време по някакъв начин от електромагнитното поле на Земята …

И може би тази тръба в тялото да е била използвана за вкарване на определени елементи в тялото, свързани с електрическата му част, защото те действаха само временно. В същото време съм сигурен, че има и подобни същества, които функционират неограничено време.

ДУ: В случая се опитвам да помогна на скептиците. Да бъда, така да се каже, добронамерен скептик и да задавам добронамерени скептични въпроси.

ЕС: Разбирам.

ДУ: Според нас биологичният материал, клонираният материал, е нещо рядко срещано, ценно и трудно за изработка. В същото време ти говориш за тези същества, все едно, че са пластмасови чували.

ЕС: Точно така.

ДУ: Все едно, че са серийно производство.

ЕС: Да, да.

ДУ: Как е възможно тези генетични материали да бъдат толкова масово произвеждани, за да служат съответно за еднократна употреба?

Трудно ми е да разбера това.

ЕС: О, това е лесно. На първо място, тези същества, както ти казах, могат да произведат каквото си поискат. Те не се нуждаят от нашето злато. Те не се нуждаят от нашата сперма или от нашите яйцеклетки.

ДУ: Разбирам.

ЕС: Те могат да си направят сами тези неща.

ДУ: Разбирам.

ЕС: Те нямат нужда да дойдат тук. Те се опитват просто да ни помогнат. Те нямат нужда … Те се опитват да запазят нашата ДНК в ТОЗИ момент, може би.

Ако се върнем обаче към твоя въпрос, в този момент, даже в НАШИТЕ проекти, в момента ние можем да 3D принтираме всеки един орган на тялото. Един бял дроб? Никакъв проблем. Едно сърце? Никакъв проблем – с твоето ДНК, с използване на твоите клетки, взети от тъкан на повреден или мъртъв орган, или от друга част на тялото ти.

ДУ: Уха!

ЕС: Защото в ДНК всъщност е закодирана всяка част на тялото ти.

ДУ: Правилно, разбира се.

ЕС: И това е, което е толкова прекрасно. Когато отвориш ДНК, можеш да кажеш: „О, ето сърцето на Дейвид”. Слагаш го в компютъра и принтерът изпринтва сърцето ти. Ние можем да коригираме собственото ти сърце, но сега ще ти дадем друго, което е по-здраво и по-младо. И то ще прилегне на мястото си.

ДУ: Искам да вмъкна тук нещо, което веднъж ми каза моят свидетел Джейкъб, и то е, че в момента вярваме, че неврологичните тъкани не могат да бъдат изкуствено отглеждани. В същото време той е виждал описания на хора с увреждания на гръбначния стълб след катастрофи, и даже когато нервните влакна са били напълно мъртви, или разложени, и са били абсорбирани от тялото, те са можели да поставят нещо в основата на гръбначния стълб при врата и нервите просто са се възстановявали, и човекът е възвръщал всички свои телесни функции.

ЕС: Абсолютно вярно. И даже по един примитивен начин, с една система, която са създали с използване на стволови клетки, извличайки ги от гръбначен мозък или от кръв, ние сме постигали удивителни резултати с възстановяването на парализирани хора и с хора с увреден гръбначен стълб.

Така че ние можем да отглеждаме всякакви клетки. Няма клетка, която не можем да отгледаме. Това е истината. Другото, в което ни карат да вярваме, е глупост.

ДУ: Вярваш ли, както са ми казвали други свидетели, че в момента има тенденция за драстично намаляване населението на нашата планета?

ЕС: Вярвам в това. Това може да се види всеки ден. Не е трудно.

Не искам да назовавам наименования на корпорации и на това, което става в политиката, защото се опитвам да бъда неутрален.

ДУ: Разбирам.

ЕС: Но да. Можеш просто да се огледаш наоколо и да видиш. И това може да стане твърде лесно. Ако няма електричество само няколко дни и аз съм диабетик, и не мога да отида, за да получа своята инжекция от инсулин. Това важи за толкова много хора по света.

ДУ: Да, така е.

ЕС: Това са тези малки неща, за които обикновено не се замисляме. Смъртта на всички тези хора би изглеждала нещо толкова безобидно, докато всъщност може да бъде съвсем целенасочено причинена.

ДУ: Ако казваш, че всяка част на тялото може да бъде възстановена, предполагам, че това означава, че ако някой изгуби ръката си, една друга ръка би могла да бъде отгледана отделно и присадена на мястото на липсващата, нали така?

ЕС: О, много повече от това. Ако имам само малко от твоето ДНК, което да не е напълно разрушено, да не е напълно мъртво, аз мога просто да взема това ДНК и да възстановя от него цялото ти тяло, защото тя съдържа всичко, което съзнанието ти е натрупало през твоя живот, подобно на компютърен диск. И това ще си ти, възстановен напълно.

Ние можем да те отгледаме наново – цялото ти тяло.

ДУ: Трябва ли да има някакъв вид биологична супа, или нещо подобно, което да захрани тези клетки, за да могат да израснат?

ЕС: Да. Протеин, основан на аминокиселини – самата основа на живота. Всички неща, които се съдържат в теб. Компютърът знае кога да добави колаген, кога да добави остеоцити и остеокласти и всички останали клетки, за да помогне на тялото да се преобразува.

И понякога в принтера се боявява бъг и нещо се случва, но той моментално се коригира и поставя клетките там, където трябва, което е удивително.

ДУ: Наистина?!

ЕС: Да. И тези големи съдове … могат при нужда да възстановят цялото ти тяло.

ДУ: Остават ни само няколко минути, но едно от нещата, които исках да споменем, е – в предишни епизоди ти каза, че си видял задържан Рептил, висок около 3 метра.

ЕС: Да.

ДУ: Тогава ти също така спомена мимоходом: „О, да, това може да е било и нещо, което сме отгледали изкуствено.” Все едно, че става дума за нещо обикновено.

ЕС: Да, това е нещо обикновено … да го отгледаме.

ДУ: Откъде знаеш, че това може да е възможно?  

ЕС: Защото аз отидох да работя в отдела за регенерация и започнах да научавам малко повече за това, което те правят с отглеждането на клетки и на цели тела.

ДУ: Кои са „те”?

ЕС: Лабораториите.

ДУ: О кей.

ЕС: Ние ги наричаме лаборатории. И това е, което те се опитват да правят, също така да изработват фалшиви извънземни …

ДУ: Разбирам.

ЕС: … да изработват … просто да ги имат като резерва, в случай на нужда, да ги направят да изглеждат добри, лоши, зли, или щастливи, или здрави, или страшни, или каквото си поискат. И те го правят. Те могат да го правят много добре.

Ето защо аз ти казах, че когато видях това същество, аз не зная откъде бе дошло то. Не бих могъл да ти кажа. Бих могъл да ти кажа, че според мен е било истинско, тъй като миришеше лошо и дишаше. Да, дишаше. Но тук се намесват и програмираните форми на живот. Те също са същества, отглеждани изкуствено за изпълнение на определени задачи.

ДУ: Без да назовавам конкретно лице, чувал съм история за един от предишните ни президенти, и това, че тези хора могат да бъдат клонирани и че можеш да видиш някого, който изглежда по абсолютно същия начин, но в същото време да бъде биологична форма, напълно различна от реалния човек. Знаеш ли за това?

ЕС: Да, зная.

ДУ: О кей. Тогава възниква ли проблем с един такъв клонинг, например ако разговаряш с него, той има ли същите спомени като оригинала? Той наясно ли е, че представлява клонинг?

ЕС: Не.

ДУ: Той мисли ли се за същия човек?

ЕС: Ние вземаме части от твоята ДНК и те клонираме без съзнателната част. След това те програмираме. Ние програмираме спомените в теб.

Ти може да си мислиш, че си имал семейство и че си знаел, че си станал президент. До днешния момент, заедно с цялата предишна твоя история.

Те могат даже да изработят повече клонинги, за да те накарат да мислиш, че имаш семейство. Или може би имат нужда от теб само за изпълнение на определена задача.

ДУ: Уха!

ЕС: Да.

ДУ: Уха! Това е наистина нещо.

Това е всичкото време, с което разполагаме за този епизод в Космическо Разкритие. Аз съм вашият домакин, Дейвид Уилкок, и съм тук заедно с Емери Смит, за да изложим истината за много напреднали генетични програми, свързани с извънземна биология.

Благодаря ви, че бяхте с нас.

(с) Превод АТИ, 2017 г.

Дейвид Уилкок: Добре дошли отново в Космическо разкритие. Аз съм вашият домакин, Дейвид Уилкок, и съм тук с нашия специален гост, Емери Смит. Емери има удивителна информация, която ще сподели с нас днес, за което е поел един голям риск.

Емери, добре дошъл отново.

Емери Смит: Благодаря, Дейв. Благодаря за поканата. Наистина високо ценя възможността да бъда тук.

ДУ: Наистина съм радостен, че ти най-накрая реши да направиш това. Мисля, че то трябваше отдавна да се случи.

ЕС: Зная, ти се опитваш да ме накараш да направя това през последните десет години, но определени събития в последно време ме убедиха, че може би сигурността ми изисква най-накрая да направя това, както и да образовам обществото, тъй като хората заслужават да знаят истината.

Аз съм вярвал в това през целия си живот, но зная също така, че всяко нещо идва с времето си.

ДУ: Да. Изглежда, че при много от свидетелите, с които съм разговарял, когато човек се разрови в живота им преди военната служба, открива, че се е случило нещо необикновено.

Любопитен съм, имал ли си необикновени преживявания преди военната си служба, които имат отношение към това, което искаш да споделиш с нас днес?

ЕС: Абсолютно. Това е нещо лично, но мога веднага да ти кажа, че баща ми бе военен и дядо ми също бе военен. Баща ми бе във ВМС, но когато съм се родил, той вече е бил напуснал ВМС. Колкото до мен, аз винаги съм искал да бъда военен.

Мисля, че първият път, когато бях посетен от извънземни, бе в 1979 г.

ДУ: Хм.

ЕС: И това се случи в нашата ферма във Форт Майерс, Флорида. Това бе първият ми контакт и той бе много приятен. Аз никога няма да го забравя.

Първият ми контакт бе около 1999 г., когато имаше нещо подобно на 45-ъгълно приземяване … Това бе малко стряскащо, защото аз къмпирах и не бях подготвен. Нещо ме стресна посред нощ, докато лежах и чух нечии стъпки.

И аз се обърнах … Това бе второто ми преживяване, докато първото бе, когато бях много малък.

След това обаче бях напълно обсебен и вероятно спях повече на открито, отколкото в къщи, като се взирах в звездите.

ДУ: Можеш ли да ни кажеш нещо повече за контакта си във Форт Майерс, Флорида? Ти си видял кораб, който се е приземил, и след това какво се случи? Опиши кораба и точно какво се случи.

ЕС: Случи се това, че аз си легнах да спя в спалния чувал и когато погледнах нагоре …

ДУ: Ти си бил на открито?

ЕС: Да, на открито.

ДУ: Добре.

ЕС: Бях насред полето … И наоколо нямаше нищо. 

И изведнъж се появи този горящ диск … и се движеше под ъгъл 45°. Изведнъж се появи на небето, като се движеше много, много бавно, огнено червен. Можех да видя оранжеви отблясъци около него.

ДУ: Колко беше голям?

ЕС: Оттам, където бях аз, той беше най-малко на 2,000, а може би и на 1,000 метра и видях как се скри зад дърветата. Аз го чух и си казах: „О, това вероятно е просто един метеор.” Това обаче бе най-блестящият метеорит, който някога бях виждал. Забелязах също, че имаше доста странна форма.

Така че не знаех какво да си мисля. Той всъщност се приземи по-близко, отколкото първоначално си мислех – в мястото на съседите, на няколкостотин метра разстояние, в тяхното мочурище.

И един от извънземните излезе от него и тръгна към мен. Аз се намирах близо до една телена ограда, от тези, които пречат на кравите да преминават, от четири реда бодлива тел, или от пет реда, ако кравите са твърде големи.

ДУ: Разбирам.

ЕС: Аз бях монтирал такива огради. Виждал си тези метални куки, които слагат, за да придържат телта към дървените колове, нали, такива малки куки?

ДУ: Ъ-хъ.

ЕС: И някои от тях бяха малко разхлабени. И аз лежах там на брезента. Аз винаги слагах брезент под спалния чувал.

И лежа аз там, и какъвто съм си, аз носех винаги своя пистолет със себе си и той бе заедно с мен в спалния чувал.

И аз чух звук „угр, угр”, все едно някой прескачаше оградата. Когато натиснеш телта, тя стърже в тези метални куки на стълбовете и издава този звук …

ДУ: Да.

ЕС: И чувам аз: „ур, ур, ур” и след това: „бъмп, бъмп” на земята. И си мисля: „О кей, това е скункс, или мечка …”

ДУ: Ха, ха,ха.

ЕС:  „… или пантера?” Ха, ха.

ДУ: Ха, ха, ха.

ЕС: Слушам аз тези стъпки. Ухото ми е привикнало към такива шумове.

ДУ: Разбирам.

ЕС: Почувствах се някак неловко. Може би само така ми се струва, или има някакво животно. И аз моментално отварям ципа на чувала и пистолетът е вече в ръката ми и с пистолет и фенер в другата ръка аз се изправих и гледам това високо около 80 см. същество стои и ме гледа.

ДУ: То как изглеждаше?

ЕС: Синьо-сиво на цвят, с големи, сини очи. И имаше нещо малко стърчащо на главата си, като тези, които виждаме на филмите, или в комиксите.

ДУ: Като антена?

ЕС: Да, като малка антена.

ДУ: Когато казваш, че е имало сини очи … Ние не говорим за Сив, нали?

ЕС: Не. Не. То беше много мършаво и синьо на цвят. И то …

ДУ: Какъв вид синьо? Небесносиньо като ризата ти?

ЕС: Да, този вид синьо. И аз го осветявам, и то ме гледа, и мисля, че светлината нараняваше очите му.

И стори ми се като че ли ми казва: „Ох, ох! Това не е на добре.” Или: „Ох, ох, току-що катастрофирах. Търся някого наблизо, който да ми помогне.”

Неудобно ми е да го кажа, но аз изкочих от спалния чувал и го подгоних. И то тръгна към гъсталака. Аз всъщност не го подгоних, за да го убия, а все едно че исках да му кажа: „Върни се! Върни се?”

ДУ: Ха, ха, ха.

ЕС: Аз го гоня, а то влиза в гъсталака. А той беше толкова гъст, че аз нямаше начин да мога … опитах се да навляза в него и целият се издрах от тръните.

ДУ: Ох!

ЕС: И тогава чувам: „Ур-рии, ур-рии.” И виждам как телта до мен се опъва. То явно прескачаше оградата отново и се връщаше обратно …

ДУ: Ох.

ЕС: … към мястото, където бе корабът. А аз бях пълен с адреналин. Разходих се известно време в посоката, където то бе изчезнало, но не можах да видя нещо повече.

Така че тогава не разменихме нищо помежду си. Това бе просто … Мисля, че и двамата се изненадахме един друг. И това е, което се случи.

ДУ: Колко човешко изглеждаше лицето му? Изглеждаше ли като един обикновен земен човек, но със синя кожа? Или имаше нещо различно на лицето му?

ЕС: Да, лицето му бе по-пълно и по-овално, като мехур.

ДУ: О кей.

ЕС: Все едно да вземеш една от тези пластмасови топки и да я стиснеш от едната страна.

Имаше определени черти. Имаше дупки на местата на ушите. И изглеждаше много интелигентно и пъргаво.

ДУ: Очите му по-големи ли бяха от тези на типичния земен човек?

ЕС: Да, абсолютно.

ДУ: Колко големи?

ЕС: Най-малко три пъти.

ДУ: Оу!

ЕС: Да, очите и горната част на черепа бяха по-големи.

ДУ: Ти каза, че очите му са били сини.

ЕС: Сини. Сини очи.

ДУ: Значи нямаше черни очи като Сивите?

ЕС: Не. Когато казвам сини, той нямаше бяло на очите си. Това бяха сини очи. Възможно е да са били и защитни лещи. Много извънземни имат такива лещи, които носят върху очите си. 

ДУ: Истински син цвят?

ЕС: Да.

ДУ: Имаше ли нос, или само …

ЕК: Да, имаше нос – много малък.

ДУ: Много малък. И много малка уста?

ЕС: Да, много малка уста.

ДУ: О кей.

ЕС: И приличаше много на герой от комиксите.

ДУ: На колко години беше по онова време?

ЕС: Аз бях вероятно … ах, 1998 … аз бях на 28.

ДУ: Добре. Нека сега се завърнем към първия случай, защото той може да се окаже много релевантен спрямо твоята история при военните.

ЕС: Разбира се.

ДУ: Какво се случи при първото събитие? Нека преминем през него стъпка по стъпка.

ЕС: О кей. Аз имах множество преживявания след това, но не разбрах какво бе то. Когато бях малък, доста често се разхождах по време на сън. Излизах винаги навън в едно хипнотично състояние, но в същото време бях в съзнание, защото винаги се завръщах у дома и тогава майка ми и баща ми виждаха, че краката ми са мръсни. 

ДУ: Разбирам.

ЕС: И аз нямах никаква представа … Много пъти родителите ми ме засичаха, когато току-що излизах навън или току-що се връщах. И аз никога не се нараних или нещо подобно.

В онази конкретна вечер, при това не беше много късно, по телепатичен път ми бе казано да изляза навън.

ДУ: На колко години беше тогава?

ЕС: Бях във втори клас, значи това бе около 1979 г.

ДУ: О кей. Значи ти се прииска да излезеш навън.

ЕС: Да.

ДУ: Но това ти се бе случвало и преди?

ЕС: Не, това бе за първи път.

ДУ: О, това е бил първият път.

ЕС: Това бе първият път, когато се случи такова нещо.

ДУ: О кей.

ЕС: И след това започна да се случва всеки път – да излизам навън, без да зная защо съм там навън, и да виждам светлини и разни неща.

И аз си казах: „О кей.” И излязох от къщи. Имахме езеро и аз отидох към мостика, погледнах нагоре и видях този красив син кораб. Той беше напълно безшумен. 

И бях толкова удивен, че той не издаваше никакъв шум и висеше на едно място, че се усмихнах и даже започнах нещо да си тананикам. Чувствах се, опитвах се … не зная. Започнах и да свиря с уста. Всичко бе много странно.

ДУ: Как изглеждаше корабът? Каква бе формата му?

ЕС: Той беше син и с формата на диск.

ДУ: Какъв вид синьо?

ЕС: Синьо-бяло, повече бяло. Не беше тъмно, тъмносиньо.

ДУ: О кей.

ЕС: Той бе повече бял и светеше. Виждах някои детайли, но не и ръбовете му. Намираш ли смисъл в това?

ДУ: Ъ-хъ.

ЕС: Виждах очертанията на тази класическа форма. И той ми казваше по телепатичен път: „Ние сме тук, ние съществуваме” и: „Ние ще се върнем за теб.”

ДУ: Уха!

ЕС:  И си спомням много … все едно, че бе вчера. В същото време това трая много малко … Мисля, че … Цялото събитие продължи може би минута и половина, две минути.

ДУ: Хм.

ДУ: Ако това се случи днес, това време ще изглежда твърде дълго, защото ние бихме го застреляли за две секунди.

ДУ: Точно така.

ЕС: Но по онова време струва ми се, че нещата бяха по-различни. Мисля, че тогава те имаха повече възможности да се срещат не само с мен, но и с много други хора.

ДУ: Точно така.

ЕС: За да им позволим да ни дадат надежда и да можем да се стремим към това по-късно в живота си.

И така аз повярвах твърдо в тези неща. В същото време наистина не говорех особено за тях. Това важеше и за семейството ми.

ДУ: Мислиш ли, че баща ти или дядо ти са участвали в тайни операции?

ЕС: Да, дядо ми бе участвал като военен.

ДУ: Наистина?!

ЕС: Да. И баща ми летеше със самолетите на ВМС да търси подводници, които пристигаха в Бахамите и близо до бреговете на Флорида. Той правеше и някои други неща, но не мисля, че те бяха свързани с разузнаването.

ДУ: Ти изглежда си участвал в някаква програма за контакт с извънземни, след като описваш множество случаи …

ЕС: Не зная.

ДУ: … в които си напускал дома си през нощта …

ЕС: О, да.

ДУ: … и си излизал навън. Усещаш ли да имаш бели петна в паметта си за тези преживявания? Какво мислиш, че се е случвало, когато си излизал навън?

ЕС: Не, не. Аз помня доста неща. Когато бях малък, имах тази дарба, аз я наричам дарба. Аз можех да контролирам сънищата си. Аз знаех кога сънувам.

ДУ: Хм.

ЕС: И тази ми способност отново се появи, съвсем наскоро, през последните два месеца, когато мога да го правя отново.

Аз просто изгубих тази способност, когато отидох в армията. Аз отидох в армията много млад, на тринадесет.

ДУ: На тринадесет?!

ЕС: Ако се брои и пребиваването ми в авиацията, в гражданския въздушен патрул, в който ме въведе баща ми. Тогава даваха на деца безплатен сертификат за управление на самолет, ако си придобил нужната квалификация и изявиш желание.

ДУ: Уха!

ЕС: Това ти даваше предимство, ако след това постъпиш в армията, да получиш веднага по-висок чин. Това е, което направих и аз.

ДУ: Разбирам.

ЕС: Да, получаваш такава привилегия. Аз получих пилотското си разрешително на твърде млада възраст.

ДУ: О кей.

ЕС: Издържах доста тестове, които … зная само едно нещо: аз държах повече тестове от всички други кандидати за армията. И това не беше нормалния ASVAB*) тест.

*)  Armed Services Vocational Aptitude Battery (ASVAB) – Комплект тестове за професионална пригодност за военна служба. – Бел. прев.

ДУ: О кей. Дай ми пример за някакъв необикновен тест.

ЕС: Ами ASVAB тестовете са базирани на … „Какво ти се отдава добре? Имаш ли добри механични умения? Да видим дали можеш да се справиш с това зъбно колело или с тази верига.”

ДУ: Точно така.

ЕС: Или да видим дали можеш да пишеш добре. Дали различаваш глагол от прилагателно.

ДУ: И така определят пригодността ти за определена военна специалност.

ЕС: Така определят военната ти специалност. При мен обаче тестовете бяха свързани с геометрични фигури.

ДУ: Наистина?

ЕС: И изображения подобни на мандали … „Кое от тези шест най-много ти харесва?” За мен това не беше тест, но всъщност БЕШЕ тест за нещо! Защото очевидно ставаше дума за някакво подсъзнателно послание – за някакъв вид кодиране, което не ми беше известно, свързано с мен или с наследствените ми белези.

ДУ: Това може да са били лого изображения на определени извънземни групи, които те може да са знаели, че са контактували с теб.

ЕС: Да, точно така.

ДУ: Разбирам.

ЕС: И така, аз бях изтеглен от ВВС, след като изслужих своите четири и половина години и след това продължих да изпълнявам работа по договор.

ДУ: Значи преди това си служил четири и половина години във ВВС?

ЕС: Да, четири и половина години активна служба и след това четири години в запаса – така че общо осем и половина.

ДУ: И след като си отслужил тези четири и половина години, си започнал да работиш с тези филета от сьомга и тогава е започнало всичко това?

ЕС: Не, първият път, когато ми дадоха тези филета от сьомга, бе на 8-ми август 1991 г.

ДУ: Уха! И ти си държал всички тези тестове. Тези тестове са започнали още когато си бил на 13 години?

ЕС: Да, те започнаха още тогава.

ДУ: Значи някои са били с геометрични фигури. Можеш ли да дадеш някакъв друг пример за странен тест, на който са те подложили?

ЕС: Имаше много въпроси свързани със сложна физика и магнетизъм, които не разбирах, но на които получих високи резултати. Това съвсем не е … това не беше моята област.

Но какво да ти кажа … откриха ми се такива удивителни възможности, когато влязох в армията. Аз обаче исках само да бъда пилот на F15 Eagle*). Голяма работа, така да се каже.

*) F15 Eagle – американски високоманеврен реактивен изтребител. – Бел. прев.

В същото време армията ми предложи голяма стипендия, която не можех да откажа – за да управлявам хеликоптери Апачи.

ДУ: Уха!

ЕС: Всичко, което правех, бе свързано с летенето и вероятно водеше към това да стана астронавт, или да работя в НАСА, или нещо друго свързано с космоса.

ДУ: Хм.

ЕС: Изискванията към повечето пилоти, или към повечето астронавти, както знаеш, вече са се изменили, защото вече имат нужда от техници с научна подготовка.

ДУ: Правилно.

ЕС: И ако се върна към това защо бях толкова запален да стана пилот, макар и само дете – едва 16-годишен, когато постъпих …

И в един момент те ми казаха: „Ти можеш също така да се занимаваш и с тези медицински операции.” А аз обичах да ходя на лекар и да наблюдавам какво правят там. Беше ми интересно например да гледам, когато ми оперираха врастналите нокти на палците на краката …

ДУ: Ха, ха.

ЕС: … за да не ми пречат, когато играя футбол.

ДУ: Разбирам.

ЕС:  И това ме удивляваше. А те ми казват: „Седи спокойно, синко. Ти не би искал да гледаш това. Тук ще има много кръв.”

А аз им викам: „Не, не, аз искам да видя това.”

ДУ: Ха, ха.

ЕС: Те ми слагат инжекция и си говорят: „Това хлапе е много особено.”

ДУ: Ха, ха, ха.

ЕС: И всички тези хирурзи и тези лекари, когато бях още много малък, в крайна сметка станаха мои приятели. По-късно аз започнах да ги уча, защото получих допълнително медицинско образование. Започнах да им преподавам за тромбоцитите и за стволовите клетки. Нещата наистина се преобърнаха по смешен начин.

ДУ: Какво е това допълнително медицинско образование?

ЕС: Лекарите, медицинските сестри и всички медици, за да поддържат своя лиценз, трябва да посещават симпозиуми и да осъвременяват познанията си. Това е следдипломно медицинско образование.

ДУ: О, следдипломно … О кей.

Нека сега се върнем към момента, когато за първи път са те завели в Сандия. Ти ми бе разказал преди как си стигнал до стаята. Нека започнем с това как … как са те докарали там. Например кое е първото нещо, което си видял, което е било различно от типичното преживяване в армията?

ЕС: Това да бъда в операционната и да участвам в спешни интервенции, след като вече знаех доста неща за човешкото тяло от ускорената учебна програма, в която помагах на хирурзите.

ДУ: Ъ-хъ.

ЕС: Разбрах, още когато прекрачих в това място, че са похарчили доста пари за тези … всичко, даже вратите, охранителните системи.

Тези удивителни охранители, поведението на учените и лекарите, които бяха там, техниците и всички останали. Всички бяха много сериозни, много, много оганизирани. И всичко беше особено чисто.

И трябваше … Първо ме разпитаха. Това бе един подробен преглед на биографията ми, но аз бях вече на редовна служба. Така че се оказах идеален за тях.

ДУ: Разбирам.

ЕС: Бях млад. Както знаеш … „Ако обърка нещо, на кого му пука. Просто ще се отървем от него. Умрял в катастрофа с хеликортер,” или каквото е там.

ДУ: Разбира се.

ЕС: Така че идеален субект, със супер висок коефициент на интелигентност, с медицинско образование. „Нека просто да видим какво може.”

И така те първо ме вкараха в тази стая – това бе, преди да получа първия си случай – и те просто поставиха всичко пред мен.

ДУ: Поставиха какво пред теб?

ЕС: Всички тези договори. Искам да кажа … това бе една голяма купчина листа.

ДУ: И те очакваха ти да изчетеш всичко това там на място? Не виждам смисъл в това. 

ЕС: Разбира се, че не прочетох нищо. Аз бях на 19 години!

ДУ: Ха, ха, ха.

ЕС: Погледнах първата страница и казах: „Да!” Аз се бях вече съгласил. Аз бях вече достатъчно глупав да се запиша в армията, така че казах: „Чудесно.”

И всичко беше … между другото, аз харесвах военните. В крайна сметка дължа живота си на тях и това, което съм като мъж днес. Така че аз съм голям поддръжник на армията – до този ден.

Така че аз бях наистина благодарен за всичко, което ми се случваше.

ДУ: Е, ние сме много благодарни на Съюза …

ЕС: Да

ДУ: … и на факта, че те се борят за нас в момента.

ЕС: Да, зная!

ДУ: Това е удивително!

ЕС: Така е. Всички добронамерени, които излизат на светло … Това е направо прекрасно.

ДУ: И ние се нуждаем от хора като теб, които са достатъчно смели, за да кажат истината и да разкажат за това, което са преживели.

ЕС: Надявам се, че след като веднъж … защото аз познавам много от тези хора. Надявам се, че след като веднъж ме видят да говоря открито, мнозина от тях ще ме последват в рамките на една година.

ДУ: Това ще бъде по-лесно …

ЕС: Да.

ДУ: … защото престъпните групировки в момента търпят големи поражения. Ти си получил доста информация по този въпрос, на която можем да се спрем в следващите епизоди.

ЕС: Да, разбира се.

ДУ: И така, те ти представиха всички тези документи.

ЕС: И така, аз подписах „книгата” и всичко беше изключително официално, с всички тези хора, в супер лабораторни облекла и другите от охраната, които не носеха нормалните черни дрехи. Облечени в чудесни костюми, бели, внушителни.

ДУ: Хм. Нещо подобно на гащиризони?

ЕС: Да, подобни на пилотски костюми – бели, с много интересни нашивки и без обикновените пистолети. Не мисля, че те могат да използват оръжие там долу, поради херметизираните условия. Поне така ми казаха.

ДУ: Ох.

ЕС: И винаги ме предупреждаваха да не внасям там личното си оръжие.

ДУ: Правилно.

ЕС: Преди да слезеш долу, разполагаш с лично шкафче и там измиваш внимателно ръцете си. След това слизаш долу и обличаш костюма. Така че подготовката протича на два етапа.

ДУ: Уха.

ЕС: И носех на ръката си една лента, която бе най-готиното нещо. Изглеждаше направена от силикон. По-късно открих, че е изработена от графен и светеше. И тя записваше непрекъснато къде се намирах в това съоръжение.

ДУ: Ах.

ЕС: И на излизане ти я вземаха. Тогава имахме и едни айпадове, в сравнение с които тези айпадове тук са като … Бяха тънки като рентгенова снимка, или като плаките, които използвахме за учебните прожектори.

ДУ: Да, да.

ЕС: Представи си един такъв айпад, който е напълно осветен и през който имаш достъп до цялата база данни на секцията, в която работиш. Чрез него можеш да се свържеш и със супервайзора си, ако имаш нужда от него. Всеки знаеше къде се намира всеки друг. Нямаше къде да се скриеш, както и не можеше да изнесеш нещо незабелязано.

Носиш този айпад непрекъснато със себе си и записваш в него всичко, което правиш, защото се води пълна документация.

ДУ: Ако е толкова тънък, как можеш да пишеш на него?

ЕС: О, това беше лесно. Правиш всичко с пръст, а имаше и специална писалка, която приличаше на термометър.

ДУ: Хм.

ЕС: И текстурата беше такава, че не се изплъзваше лесно от ръката. Някакъв особен материал, предполагам, че специален поликарбонат, вероятно с графен или нещо друго … вероятно нещо фотоволтаично, за да изпълнява такива функции.

И той стоеше винаги върху нещо, на масата, където работиш, и то също така можеше да се включва в нещо … Всяка стая имаше нещо като хъб, в който можеш да включиш своя айпад. И когато поставиш айпада на операционната маса, цялата маса знае, че той се намира там.

ДУ: Оу, уха! Това е супер!

ЕС: Така че той боравеше с някакъв вид блутут енергия.

ДУ: И показваше всички цветове?

ЕС: Да. Брилянтни цветове. Триизмерни обекти. Можеш …

ДУ: Също и холограми?

ЕС: Също и холограми.

ДУ: Наистина?!

ЕС: Да, особено когато го сложиш на някоя от масите. Масата става подобна на триизмерна част от изображението.

ДУ: Уха!

ЕС: Така че ако получа едно тяло, с което да работя, което вече е било триизмерно сканирано, то можеше да бъде прожектирано върху масата. И тогава можеш да го движиш с ръце.

ДУ: Ох, уха!

ЕС: И можеш да кажеш: „Не зная какво представлява това тук в тялото. Искам да разгледам само това.” И така можеш да работиш само с този орган, като нанасяш минимум вреда на останалата част.

Така че всичко бе много … И това направо ме ПОГЪЛНА, защото всичко беше толкова хай-тек, а аз бях млад и не исках да сбъркам в нещо. Исках само да продължа да работя.

ДУ: А по времето, което ти описваш, всичко, с което разполагахме, бяха тези десктоп големи компютри, които днес изглеждат смешни.

ЕС: Да, тогава имаше тези огромни …

ДУ: Ха, ха.

ЕС: Даже не зная дали Епъл се бяха появили.

ДУ: Точно така.

ЕС: Така че лентата на ръкава и този малък айпад бяха винаги с мен, където и да отидех.

ДУ: Можеше ли да навиеш на руло този айпад и да го сложиш в джоба си? Как го пренасяше?

ЕС: През всичкото време ти не носиш нищо освен тази лента и айпада. Нямаш нищо … В това съоръжение не можеш да носиш часовник или някакво бижу. Сваляш всичко от себе си, когато преминаваш през двете подготвителни процедури.

ДУ: В това предаване Кори говори за един интелигентен таблет. Той напомня много това, което описваш. Те как го наричаха? Имаше ли си име?

ЕС: Винаги го наричаха просто „папката”.

ДУ: Папката.

ЕС:  Да, папката. Нямаше някакво измислено наименование тип Стар Трек или нещо подобно.

ДУ: Разбирам. Те много често изглежда че постъпват по този начин, както те казват: „за да намалят психологическия стрес” …

ЕС: Да.

ДУ: … и използват такива конвенционални наименования.

ЕС: Да, в това има смисъл.

ДУ: Да. Точно така. Значи това беше просто папка.

ЕС: Да. „Не забравяй папката си и лентата на ръкава.” „О кей.”

ДУ: Ха, ха. Ти каза, че лентата е светела …

ЕС: Да, от време навреме светеше. Мисля, че когато някой проверяваше местоположението ти и особено когато имаше нарушения.

ДУ: Ох!

ЕС: Докато бях там, се случиха няколко нарушения, при които някои неща избягаха. Също така имаше един учен, който се опита да изнесе нещо извън съоръжението.

ДУ: Хм.

ЕС: И когато това нещо засвети с различен цвят – то свети с различен цвят в различни случаи. Например не трябва да мърдаш от мястото си, докато … свърши тревогата. Също както в болниците има червен код и син код, нещо подобно. И в такива случаи знаеш какво да правиш и какво да не правиш.

Червен означаваше да не мърдаш от мястото си. Синият означаваше, че всичко е наред. Жълтият означаваше „нарушение”. Замърсяване или нещо подобно.

ДУ: Ох!

ЕС: Да. Не задължително, че някой е откраднал нещо. Например някой по някакъв начил е получил дупка на костюма си, или … защото трябва да си наясно, че тези неща притежават вируси. Те имат бактерии, които даже не познаваме. Тези неща могат да те убият.

ДУ: Правилно.

ЕС: Те могат да мутират. Това е последното нещо, което би искал да се случи. Така че там действат тези системи с изкуствен интелект, и тези супер дезинфектанти и устройства, които няма да повярваш, че могат да съществуват.

ДУ: Хм.

ЕС: Вземаха всякакви възможни предпазни мерки. Имаше вентилационни системи, които регистрираха всякакви частици, едно на милион, които можеха да засекат един единствен вирус, попаднал във вентилацията. В такива случаи всичко биваше спирано моментално.

ДУ: И в такива случаи лентата ти светеше с жълт цвят?

ЕС: Да.

ДУ: Мислиш ли, че лентата можеше да те нарани или убие, ако се движиш, докато свети червено?

ЕС: Никога не съм се чувствал застрашен от тази лента.

ДУ: О кей. Опиши ми как изглежда едно нарушение. Какво е направил някой?

ЕС: Ами веднъж, и това бе само … това бе информация от втора ръка. Винаги ще ти кажа, когато информацията ми е от първа, или от втора ръка. Втора ръка означава, че алармата се е задействала и след това сме били информирани, че някой се е опитал да изнесе нещо. Това е всичко.

Така че аз не зная КАКВО е било това. Също така ми бе забранено да питам какво е било.

ДУ: Ах.

ЕС: Това се прави, за да могат всички да запазят спокойствие и да продължат да се фокусират върху работата си. Във всички случаи обаче нервите ти се опъват, ако чуеш звука на алармата.

ДУ: Значи ти никога не разбра точно какви са били тези нарушения. Те само са ти давали много общи …

ЕС: Разбрах подробности около едно нарушение, защото съпругът на една доста близка приятелка бе един от охранителите.

ДУ: Ох!

ЕС: Така че те бяха създали … бяха направили едно невероятно хибридно, подобно на мечка, осеоинтегрирано същество.

ДУ: Не зная какво означава това. Можеш ли да бъдеш по-конкретен? Подобно на мечка …

ЕС: Те бяха произвели едно хибридно животно, подобно на гигантска мечка гризли.

ДУ: О кей, и е било подобно на човек?

ЕС: То имаше метални … Имаше някакви метални части, интегрирани в костната му структура.

ДУ: Уха!

ЕС: Това означава, че титанът и тъканите бяха слети в едно. Не зная точно какъв е бил металът. Просто предполагам.

ДУ: О кей.

ЕС: Всичко, което зная, е, че то бе излязло навън и че са го преследвали с някакъв специален камион. Искам да кажа, че бе излязло на повърхността.

ДУ: Уха!

ЕС: И побягнало в пустинята.

ДУ: Наистина?

ЕС: Да. Много бързо. И се наложило да го взривят. То обаче било толкова неразрушимо, че само го ранили, след което успели да го вкарат в този специален камион.

И стоманените стени на камиона били дебели двадесет сантиметра.

ДУ: Боже мой!

ЕС: И драскотините, които оставило по тези стени, били дълбоки десет сантиметра …

ДУ: Уха!

ЕС: То вероятно се е опитвало да избяга.

Така че този човек бе присъствал там и бе видял тези драскотини.

ДУ: Уха! Луда работа!

ЕС: За мен той е един много честен човек. Още повече, че всички говореха за това.

ДУ: Уха!

ЕС: Всички знаеха за това чудовище. Това бе от друг отдел по генеалогия в базата.

ДУ: Е, много съжалявам да те прекъсна в този интересен момент, но ние изчерпахме времето, с което разполагаме, за този епизод. Доста интересна история.

В бъдеще ще научим повече за тези неща.

ЕС: Разбира се.

ДУ: Искам да благодаря на всички наши зрители. Аз съм Дейвид Уилкок, заедно с нашия специален гост, Емери Смит. Довиждане до следващия път.