Разкритие на оригиналните кораби на Тайната космическа програма заедно с Марк Маккендлиш – епизод 101, 2 май, 2017 г., Дейвид Уилкок и Кори Гууд.

(с) Превод АТИ, 2017 г.

Дейвид Уилкок: Добре дошли в Космическо разкритие. Надявам се да имате прекрасен ден и може би, след като видите (прочетете :-) този епизод, той ще стане още по-удивителен. Аз съм тук заедно с Кори Гууд и днес имаме един специален гост, Марк Маккендлиш, един от първите тридесет и девет свидетели, появил се в Националния пресклуб във Вашингтън на конференцията, организирана от Проект Разкритие, на 9 май, 2001 година*), за да разкрие реалността на извънземното присъствие на Земята.        *) https://www.youtube.com/watch?v=8i-48LpRB9c

И така, Кори, добре дошъл в предаването.

Кори Гууд: Благодаря.

ДУ: Ще започнем с едно въведение и представяне на Марк, със собствените му думи. Нека хвърлим един поглед.

* * * * * *

ИСТОРИЯТА НА МАРК

Марк Маккендлиш: Уменията ми по електроника след завършване на гимназията бяха толкова невероятни, че ВВС демонстрираха истински ентусиазъм да ме назначат да работя върху нещо като система за контрол на въоръжението на самолетите. Така започна всичко, за което ще разкажа.

 image001

След като напуснах ВВС, използвах дадената ми привилегия от военните и се записах в университета Бригам Йънг, за да изучавам дизайн. След това отидох в Центъра по дизайн на Арт Колидж, специалност Автомобилен дизайн, която скоро смених с дизайн на илюстрации, когато видях кризата в автомобилната промишленост и това, че те престанаха да назначават специалисти по дизайн в края на 1970-те и началото на 1980-те.

След това отидох на работа при военните.

Към мен се обърнаха хора от клона Калабасас на компанията Локхийд и мисля, че това бе точно по времето, когато Локхийд се сля с Мартин Мариета и стана Локхийд Мартин.

И господинът, който ми каза да подготвя тази илюстрация, ми каза: „Не можем да ти кажем как трябва да изглежда. Не можем да ти кажем нищо относно този самолет освен това, че той е второ поколение от съществуваща серия изключително бързи самолети, пригодени за голяма височина. Така че искаме да нарисуваш нещо, което лети наистина много бързо.“

image002

Аз се огледах наоколо и двата най-бързи самолети, които познавах по онова време, бяха, разбира се, SR-71 Блякбърд, както и прототипа XB-70 Valkyrie, построен от клона Норт Америкън Еъркрафт на Рокуел Интернешънъл.

image003

Така че аз комбинирах характеристики от тези два самолета и се получи този наистина прилично изглеждащ самолет.

image004

Когато занесох своята рисунка, за моя изненада там бяха двама инженери от Локхийд Скънкс Уъркс. Единият от двамата бе възрастен, с очила и леко оплешивял. Носеха бели лабораторни дрехи от малките джобове, на които се подаваха сметачни линийки.

Отворих моя скицник и го плъзнах към тях по красивата махагонова маса в тази конферентна зала. И изведнъж усетих, че нещо не беше наред. И двамата изглеждаха изненадани, все едно че виждаха нещо, което не очакваха.

След това този с очилата … видях как лицето му буквално почервеня. Можах да видя капките пот, които се появиха по челото му и ръцете му започнаха да треперят. След това той удари с ръка скицника ми и каза с висок глас: „Какви са тези стабилизатори и тези допълнителни приспособления към крилата? Те ще се разкъсат при Мах 17…” И той моментално млъкна, след като каза „Мах 17” *)

*)  Мах (Mach) – единица за измерване скоростта на звука, използвана при определяне скоростта на движенение в самолетостроенето. Скоростта на изстребителят SR-71 Блякбърд, споменат по-горе, е Мах 3 = 3675 км./ч. Мах 17 отговаря на скорост 20,825 км.ч.  – Бел.прев.

И аз си помислих: „Това е около 20,000 км./ч.”

И двамата бяха силно смутени. Първоначално помислих, че това се дължи на лошия ми чертеж. След това обаче си казах: „Не, тук има нещо друго.” Те реагираха така, защото аз бях улучил нещо. Аз бях улучил точно в целта с моята илюстрация, докато те бяха решили, че това е резултат от изтичането на секретна информация.

Тогава първото нещо, което направих, бе да ги уверя с думите: „Вижте какво, аз с удоволствие ще ви нарисувам каквото пожелаете, но истината е, че не зная как изглежда вашият самолет, защото никой не ми е казал. Казаха ми, че проектът е секретен и нищо повече от това. И това, което направих, е да комбинирам най-интересните характеристики на двата най-бързи самолета, които познавам – SR-71 и XB-70.”

image005

Тогава те малко се успокоиха. Към този момент обаче котката бе вече изпусната от торбата. Те бяха казали „Мах 17”. Това ми подсказа, че съществуваха секретни програми, макар че човек винаги предполага, че има разни секретни работи, които биват извършвани непрекъснато зад сцената.

Колкото до проектирането на самолети, случилото се наистина ми помогна да се насоча и по-късно да разбера, че има тайни високотехнологични проекти, които изследват възможности за използване на специални материали, за летене с високи скорости и на големи височини, със системи за задвижване, които не бях виждал никога преди – свръхзвукови двигатели.

И така, очите ми се отвориха по отношение на някои неща, за които обществото нямаше представа.

* * * * * *

ДУ: О кей. Това, което виждаме тук, е много интересно. Ето един човек, който е имал среща лице в лице с хора от Локхийд Мартин Скънк Уъркс. И те са му казали, че стабилизатори и допълнителни приспособления към крилата няма да издържат при скорост Мах 17. Той явно е попаднал на истинските неща.

Кори, какво си помисли, докато гледаше този откъс?

КГ: Беше доста интересно. Виждал съм информация относно тези ранни самолети, които те разработваха, и те бяха изключително аеродинамични. 

След това обаче някак без явна причина, си спомних един особен изкуствен кристал, който използваха, за да покриват тялото на тези самолети … пиезокристал, който при удар изпускаше електрически заряд. Това покритие превръщаше топлината от триенето в електрически заряд.

ДУ: Това ми звучи смислено.

КГ: И те покриват тялото на самолета с боя направена от този кристален материал, който превръща триенето в електричество. След това електричеството бива отвеждано през стените на самолета в някакво устройство, което го съхранява. Така че това е и система за охлаждане на външната обвивка, която я предпазва от нагряване.

ДУ: Нека само спомена, че съществуват така наречените фото клетки, които използваме в електрониката, които са чувствителни към източници на светлина и превръщат светлината в електричество. Така че това, което описваш като външно термално  покритие, е напълно обяснимо – просто никога не съм помислял за нещо подобно. Това е удивително.

КГ: Аз бях забравил за него. Просто възникна в ума ми, докато гледах епизода.

ДУ: Значи Мах17 … разбира се, някои от зрителите на това предаване може да не са запознати, че според конвенционалната аеронавтика, даже Мах 4 и Мах 5 са считани за нещо изключително. Какви са скоростите, които си срещал при някои от корабите в класифицирания свят, за да добием някаква представа тук?

КГ: Ами, имаше много приказки за разработени модели между Мах 9 и Мах 20, предназначени предимно за летене в атмосферата – експериментални модели, които предшестваха тези, които вече можеха да летят както във, така и извън атмосферата.

ДУ: Значи е нормално за човек като Марк Маккендлиш да има такива познания в промишления дизайн и да се озове в крайна сметка в някаква тайна програма. Той каза, че първо се е учил и занимавал с дизайн в автомобилостроенето, след което е продължил във военната помишленост.

КГ: Абсолютно. В тайните програми се нуждаят от хора с всякакви умения. Там можеш да срещнеш много чертожници, художници, които притежават познания като неговите.

ДУ: Друго нещо, което намирам за интересно, е, че той спомена университета Бригам Йънг. Пит Питърсън нарича цялата тази област – Юта, Айдахо и пр. – Мормания. Първоначално това приличаше на шега, но очевидно в тайните среди използват често този термин. Изглежда, че много хора, които са работили за ЦРУ и за други разузнавателни агенции, са били рекрутирани от мормонски щати в САЩ. Искам да кажа, че изглежда в света на тайните програми има някакъв мормонски елемент. Любопитен съм дали си чул нещо по този въпрос?

КГ: Да. Чел съм в интелигентните таблети как различни групи мормони са строили свои скривалища под земята, при което са се натъквали на разни същества, след което са съобщавали за това на разузнавателните агенции.

ДУ: Същества, които не са били хора?

КГ: Правилно.

ДУ: Когато виждаме човек като Маккендлиш, който открито говори за тези неща, какво мислиш, че той печели от това? Аз не мога да си го обясня. Не мисля, че той някога е писал книга. Той изведнъж изчезна след конференцията на Проект Разкритие през 2001 г. и ето че сега, 16 години по-късно, се появява отново. Мислиш ли, че тук има проява на някакъв личен интерес или манипулация? Каква е целта?

КГ: Едно от нещата, което твърде често се случва със свидетелите, е, че след като решат да проговорят, те обикновено провалят кариерите си. В неговия случай той изгуби работата си при военните и доколкото чувам, се е крил в продължение на доста време след това.

ДУ: Добре. Нека видим още малко от неговия разказ.

* * * * * *

ТАЕН САМОЛЕТ

Марк Маккендлиш: Това е една история, която достигна до мен чрез друг художник … Един от моите приятели срещнал този човек на едно авиоизложение в старата авиационна база Чино, където има изложени много самолети от Втората световна война, предназначени за разглобяване и скрап. Този човек имал приятел бивш астронавт, на име Бъз. Трябва да е бил Бъз Олдрин или Бъз Карпентър, един от двамата.

Въпросният бивш астронавт летял със своя самолет и когато минавал над северната част на Централна Невада, в момента в който излязъл от облаците, изведнъж видял под себе си този черен самолет, който имал формата на сплескана футболна топка.

image006

В задната му част имало един стабилизатор, но същият стабилизатор имало и от долната страна.

Много хора не знаят, че ранната версия А-12 на SR-71 Блякбърд е имал същата форма – сгъваем вертикален стабилизатор от долната страна в задната си част.  Този самолет обаче имал необикновен дизайн. Нямал типичната форма, при която има голям отвор отдолу на крилата, където влиза въздухът за охлаждане на двигателя. Това нещо притежавало чифт от тези триъгълни по форма отвори от двете страни в предната си част. Нямало крила, само обтекаема плоска форма.

image007

image008

В задната част имало чифт трапецовидни отвори за изхвърляне на газовете. В средната, в най-широка част, имало нещо като хребет с дюзи, от които вероятно самолетът изхвърлял нещо по време на полет.

Пилотът преценил, че ако не го е видял навреме и особено ако срещата е била, докато се е движел в облаците, вероятността от колизия била твърде голяма. Той се свързал с контролната кула на този район и попитал защо не са го предупредили за присъствието на друг самолет наблизо. Последвал отговор: „Защото наблизо няма никакви други самолети. Нашият радар не показва нищо.”

Нашият човек отговорил: „Има и още как. Аз го виждам в момента. Той е черен на цвят и има два стабилизатора в задната част. Намира се в позиция 5 часа спрямо мен.”

Последвала дълга пауза по радиото. Тогава той успял да види лицето на пилота на неизвестния самолет, през стъклото на малкия му кокпит и изражението на лицето му говорело: „О, по дяволите!”, след което самолетът направил бърз завой и изчезнал в облаците.

Малко по-късно, по радиото прозвучал друг глас, този път по-плътен и сериозен: „Пилот, трябва да промениш маршрута си и да се явиш незабавно във въздушна база Нелис. След като кацнеш, спри в края на пистата, където ще дойдем да те посрещнем.”

И така, те го подлагат на разпит и му дават съвсем ясно да разбере, че е видял нещо, което наистина не съществува и за което не трябва да разказва никому.

Но в крайна сметка той е разказал някому, в това число и на този мой приятел, който сподели историята с мен.

* * * * * *

ДУ: Първото нещо, което си помислих, когато той каза „сплескана футболна топка”, бе за твоето описание на летателните апарати на Тъмната флотилия, които ти каза, че са черни и имат формата на водна капка. На основа илюстрацията, която ни представя Маккендлиш, дали това е, за което той разказва, или нещо различно?

image009

КГ: По начина, по който той описа този самолет с двата стабилизатора в задната част, веднага разбрах, че става дума за пробни модели на военните. Чел съм преди за тези вертикални стабилизатори, един отгоре и един отдолу, при което в определен момент от полета, долният се прибира, за да придаде допълнително стабилизиране.

ДУ: Той назова правилно мястото, защото каза, че случката е станала над Невада. Там се намира Зона 51.

КГ: Точно така. Подходящо място за среща с изпитателен самолет. Досега съм получил няколко и-мейла от пилоти, които не искат да заявят това публично и които описват съвсем подобни неща.

ДУ: Наистина?

КГ: Да.

ДУ: Един от свидетелите, с които съм контактувал и когото срещнах чрез Пит Питърсън, твърди, че е успял да построи осем различни типа анти гравитационни устройства. И той работеше като дизайнер на самолети. Той каза, че много често тези самолети биват построени, след което остават да лежат в нафталин. И той счита, че целта е пране на пари – обявяват цена за построяването на самолета, която е многократно завишена, и по този начин оправдават бюджета си. Действително изразходваните пари са доста по-малко и останалата част от парите отиват някъде другаде. Чул ли си за такова нещо и ако си чул, къде отиват останалите пари?

КГ: Да. Много от тези компании доставчици … всеки е чувал за чукове, които струват по 200 долара, за тоалетни чинии от по 300 долара … Такива неща. Това става непрекъснато, с цел снабдяване с пари на тайните проекти.

ДУ: Какви могат да бъдат тези нелегални бюджети? Искам да кажа, един такъв самолет не е ли бил целта … или има и нещо друго?

КГ: Парите за един такъв самолет вероятно са били отклонени от бюджета на нещо, което са произвели официално и на което са надули цените. Също така, твърде често те влагат милиони в построяването на един самолет, само за да изпробват дадена концепция. Той ще лети няколко пъти, след което ще го оставят в нафталина, или ще го разглобят на части.

ДУ: При вида на формата на този самолет какво мислиш е било предназначението му?

КГ: Най-вероятно са изпробвали начини за стабилизиране на полета при скорости между Мах 3 и Мах 5.

ДУ: Формата му не предполага някаква особена подемна сила. Мислиш ли, че е приложен някакъв принцип на антигравитация?

КГ: Не. Това е конвенционален изстребител. Просто една наистина напреднала технология. Както той каза, формата позволява преминаване на въздуха през крилата и изхвърлянето на газове и въздух в задната част, като елемент от принципа на задвижване.

ДУ: Добре. Следва друга странна история на Марк Маккендлиш, която съм сигурен, че ще ти хареса. Нека да я чуем.

* * * * * *

ИЗНЕНАДВАЩА ТЕХНОЛОГИЯ

Марк Маккендлиш: Имаше един господин, не си спомням точно къде се случваше това, но той имаше навика да разхожда кучето си рано сутрин. Една от разходките си правеше нагоре по един хълм близко до града, където имаше водна кула, голяма водна кула. Хълмът бе покрит с гора, докато само мястото около кулата бе разчистено.

И докато той вървял нагоре по хълма и се приближавал към кулата, излиза на откритото пространство и вижда този самолет. Приличал на обикновен изтребител, но стоял вертикално с носа нагоре и в това си положение обикалял около кулата, без никакъв шум.

image010

Никакъв шум от двигателя, никакво движение на въздуха около него и изглеждало, че пилотът като че ли си играе. Човекът застанал с отворена от учудване уста, докато кучето му лаело като побъркано.

И докато пилотът правил тези обиколки, погледнал надолу, видял човека с кучето и веднага запалил двигателите, след което бързо се отдалечил, като използвал конвенционален начин на летене.

image011

Това показва, че трябва да има и някои други неща, които те вграждат може би даже в конвенционалните самолети, които им придават качества, напълно незабележими за обикновения наблюдател.

* * * * * *

ДУ: Това е една от тези истории, която малко насилва въображението. Как приемаш идеята един обикновен изтребител да използва някакво антигравитационно устройство, с чиято помощ да изпълнява такива трикове?

КГ: Това определено не е нещо често срещано при действащите в момента самолетоносачи. Те обаче са приспособявали анти гравитационни устройства на конвенционално изглеждащи самолети, с определени цели и предполагам за специални мисии. Това не е нещо, с което много командири от ВМС ще са запознати, но аз съм чувал за такива неща. Не съм ги виждал обаче с очите си.

ДУ: Пит Питърсън ми е казвал, че много от военните самолети вече са снабдени с технология, която той нарече „маскиране”. Ти запознат ли си с такова нещо?

КГ: Да, маскирането е често използван термин. Това означава камуфлаж, електронен камуфлаж.

ДУ: Каква би била ползата от това пилотът да може да изправи вертикално във въздуха самолета и да обикаля около една кула по този начин?

КГ: Не е в това смисълът. Смисълът е в това да можеш да се движиш и да вземаш на прицел обекти подобно на хеликоптер, като едновременно с това притежаваш възможности за свръхзвуков полет. С подобна цел те разработиха и самолета с вертикално излитане Harrier.

ДУ: Мислиш ли, че е възможно, тъй като той е кръжал около кулата, да е притежавал антигравитационно устройство, което по някакъв начин е взаимодействало с масата на кулата и я е използвало като център на равновесие или нещо подобно?

КГ: Не. Най-вероятно … В днешно време те прилагат доста от тези хитри технологии в дроновете. Обикновено има камера, свързана с интелигентен компютър. Камерата действа като око и се фокусира върху даден обект, в случая кулата, след което регулира през компютъра движението на самолета около обекта.

ДУ: Аха, значи това може да е ставало автоматично. Пилотът просто се е забавлявал.

КГ: Точно така. Изглежда, че той просто е отделил малко време извън нормалния пробен полет, за да се позабавлява.

ДУ: Добре. Сега ще видим една много интересна част от това интервю, където Маккендлиш описва един НЛО, заснет от очевидци.

* * * * * *

НЛО В ЧЕДЪРВИЛ

Марк Маккендлиш: Познавах този човек. Името му е Артър Рийд и той направи тази снимка в 1982 г. по време на разходка с кола в Северна Калифорния.

Той карал с колата си някъде на петнадесетина километра северно от Чедървил и видял голяма група хора, паркирали колите си встрани от пътя и всички гледали на запад.

Той полюбопитствал и също спрял колата си, за да види какво става. И в далечината се виждало това огромно черно нещо в небето, във формата на V.
image012image013

Формата му подсказвала, че вероятно е нещо, произведено от Локхийд Скънк Уъркс, защото имало същите плоскости както самолетите Стелт.

Самолетът приличал много на голямо черно V и по средата на всяко от тези две крила, или крака, или както искайте ги наричайте, които били много дебели и в никакъв случай аеродинамични, имало по една голяма бяла сфера.

image014

Имало и една друга сфера в предната част, където двете крила по някакъв начин се събирали. Изглеждало като че ли частите на това летящо нещо можели да се приберат в триъгълна форма.

Имало поредица от червени светлини, от носа до фюзелажа, където двете крила се събирали в едно.

image015

Цялото това нещо висяло във въздуха, с нос насочен надолу и наклонено наляво, може би на около 80 метра над земята. Разстоянието до него било около един километър.

image016

Изглеждало доста голямо. Според него разстоянието от носа до края на едното крило било между 100 и 200 метра, толкова голямо.

Той каза, че издавало тъп пулсиращ звук, почти като в научно фантастичен филм. Звукът бил толкова плътен, че се усещал в гърдите – все едно че те вибрирали и резонирали от този звук.

Хората, които се били събрали, за да наблюдават случващото се, били нещо като представителна група американци. Имало такива дълбоко религиозни, които падали на колене и се молели на Господ да ги избави от тази колесница на дявола. Други тичали напред и викали: „Вземи ме да ме повозиш”. Трети се държали все едно че наблюдавали фойерверки по случай 4-ти юли.

На снимката в преден план се виждат хора застанали до товарните си камиони, като някои от тях държат ръце, все едно че наблюдават с бинокли.

Той каза, че това нещо стояло така във въздуха около половин час, ето защо насъбралите се, за да го наблюдават хора били толкова много.

Очевидно, имало някакъв проблем с контролирането на полета, защото самолетът  бил застанал неподвижно в това необикновено положение, настрани и с носа надолу. От един момент нататък започнал да прави движения в различни посоки. Очевидно тези, които го управлявали, се опитвали да решат проблема. След многократни опити най-накрая  се изправил в нормално положение и започнал да се издига, като шумът от двигателите му ставал все по-силен. Издигнал се на около километър и половина височина и се скрил от погледите.

image017

Приятелят ми каза, че се е върнал на същото място след около седмица, паркирал колата си и се е разходил, за да провери за евентуални следи по земята. Тогава отнякъде се появил тъмносин джип с жълт надпис отстрани „ВВС на САЩ”. Двама военни му казали незабавно да напусне района, ако не иска да бъде арестуван. И той си тръгнал.

* * * * * *

ДУ: Чудесно е, че имаме няколко наистина добри илюстрации и че това е човек, който може да подкрепи разказа си по този начин.

КГ: И снимка – истинска снимка.

ДУ: Да. Това е един твърде интересен и станно изглеждащ летателен апарат. Ти виждал ли си нещо такова? Какво мислиш, че може да е било предназначението му? Дали е бил просто експериментален, или е бил на въоръжение?

КГ: Виждал съм доста експериментални самолети и много от тях имаха надпис Локхийд.  Някои от тях бяха … Не зная как да опиша … Беше възможно различни части на самолета да бъдат манипулирани или променяни. Така че това ми изглежда да е бил един от тези експериментални летателни апарати.

ДУ: Когато казваш „манипулирани”, имаш предвид, че пилотът може …

КГ: Да променя конфигурацията на самолета. 

ДУ: Какво би било преимуществото на такова нещо?

КГ: Например имаш три различни точки върху корпуса, където има монтирани електрогравитационни двигатели, които могат да бъдат манипулирани, за да дават тяга в различни посоки, при смяна конфигурацията на самолета, което му придава голяма маневреност. При повечето подобни самолети, за които съм чел, управлението е от дистанция. Те често са безпилотни.

ДУ: Мисля си за един от старите филми на Джеймс Бонд, който кара колата си по пътя, след което влиза с нея в морето и тя променя формата си, при което вече има перки вместо колела.

КГ: Точно така.

ДУ: Или се превръща в реактивен самолет и лети, при което се появяват крила. В случая, за който говорим, възможно ли е формата да се променя, в зависимост къде лети апаратът – в атмосферата или в космоса?

КГ: Мисля, че в случая става дума за контролиране на височината, наклона  и вертикалното изместване на самолета.

ДУ: Нормално ли е хората да могат да видят такъв самолет в полет, или в случая става дума за някаква авария?

КГ: Това трябва да е бил някакъв компютърен проблем, при което не са могли да комуникират със самолета, и той е застанал в статично положение. Възможно е да е бил програмиран да застава в такова положение при възникване на подобен проблем.

ДУ: В началото на този епизод той спомена за самолет, който лети със скорост Мах 17, като каза, че той не е могъл да има тези стабилизатори и приспособления към крилата, защото те са щели да се отчупят при високата скорост. Това, което ме учудва, е, че ти говориш за самолет, който има движещи се части, и е с такава необикновена форма. Такава структура няма ли да е неподходяща за много високи скорости ?

КГ: Повечето свръхзвукови самолети имат специално покритие, което е част от дизайна. То не само отклонява сигналите на радара, но допринася за аеродинамичната форма. Също така аз не видях нещо, което би затруднило особено полета на този самолет.

ДУ: Но тези шарнирни съединения … За да може да има такива съединения, които да издържат при високи скорости …

КГ: Най-вероятно, при високи скорости той променя по подходящ начин своята конфигурация.

ДУ: Оу, при високи скорости?

КГ: Да, когато лети с висока скорост.

ДУ: Това мога да го разбера. Вероятно тогава двете части на V-то се прибират заедно.

КГ: Точно така, прибират се в обтекаема форма.

ДУ: Ти спомена преди, че в Междупланетния Корпоративен Конгломерат, като част от по-голямата тайна програма, в която си работил, са произвеждали и продавали технологии на повече от 900 извънземни групи, с които са поддържали редовен контакт. Възможно ли е този Конгломерат да изпробва някои от своите модели тук на Земята, или в случая вероятно става дума за друг производител?

КГ: Този Конгломерат контролира много фирми на военнопромишления комплекс, които произвеждат тези неща. Така че те държат под око всичко, което става тук на Земята, и изтеглят това, което може да им върши работа за по-високо технологичните кораби в космоса. Много вероятно е Локхийд-Мартин да разполагат с база подобна на Зона 51.

ДУ: За какво би служил летателен апарат като този? Дали за нападение при военни дествия?

КГ: Да. Вероятно има различни оръжейни платформи, които могат да бъдат прикачени към него както с цел разузнаване, така и за нападение. Най-вероятно обаче това е бил пробен модел, част от някаква разработка. Те често изработват три или четири концептуални модела, преди да достигнат до окончателна версия. Така че най-вероятно това е бил етап от процеса на разработване на нов тип самолет.

ДУ: Е, това е времето, с което разполагаме, за този епизод в Космическо разкритие. Тук съм заедно с Кори Гууд и гледахме много изненадващите показания на един от първите 39 свидетели на Проект Разкритие, самия Марк Маккендлиш. Довиждане до следващия път.