(с) превод АТИ

*) Този сеанс адресира само широко разпространеното в западния свят схващане за “карма”, а не оригиналната концепция за карма, така както тя присъства в източните духовни традиции на хиндуизма, будизма и даоизма.- Бел. АТИ 

Башар: Нека ви кажем „Добър ден” в този ден от вашето време, как сте?

Аудиторията: Аплодисменти.

Башар: Нека сега поговорим за идеята на кармата. Кармата е много тясно свързана с идеята за синхронноста. Тя е също така до голяма степен отражение на така наречения от нас Четвърти закон – „Това, което излъчваш, е това, което получаваш в отговор”. В продължение на много, много поколения на вашата планета, понятието карма е било свързвано с идеята за наказание, възмездие, отмъщение, но в действителност става дума за нещо друго. Става дума повече за балансиране, за признаване на факта, че ако излъчвате определена вибрация, изказвате определена идея или демонстрирате дадено поведение, които не съответстват на вашите предпочитания, на това с кого най-искрено предпочитате да бъдете, на вас ви се предоставя възможност да приведете тази енергия обратно в равновесие. В този смисъл кармата всъщност е един насочващ механизъм, който да ви позволи да бъдете в състояние да почувствате кога сте извън синхрон, извън съответствие и вибрацията на това усещане; кармичната вибрация е вашият указател, вашият маркер, вашият инструмент за синхронизиране, който ви показва, че сте напуснали границите на вибрацията, която отразява естествената ви природа, вибрацията, в която предпочитате да бъдете, и ви позволява да почувствате кога сте извън синхрон с всичко това, за да си дадете възможност да го разпознаете, да знаете винаги, че сте насочвани от тази вибрация. И всичко това, ако имате желанието и предпочитанието да възстановите своето вътрешно равновесие, като разпознаете, че вибрацията ви в дадения момент е нещо различно от това, което предпочитате.

В този смисъл става дума за съществуваща вибрационна честота, която е в синхрон, така да кажем, с Творението, с „Всичко, което е”, която отразява съгласието ви да бъдете конкретно проявление, да изследвате определени житейски теми и когато си позволите да използвате тази честота, тази кармична вибрация, тази насочваща светлина, този маяк, наречен карма, за да знаете във всеки един момент посоката, която тя указва … посоката на вашия магнитен север … тогава ще може да разберете колко силно кармичната вибрация е свързана с идеята за синхронност.  Идеята, разбира се, е, че синхронността присъства винаги, но просто вие не всякога сте готови да я разпознаете като синхронност, когато е под формата на отражение, на обратна връзка, която не ви е приятна, която не предпочитате. Това обаче не променя нейната природа. И така, в този смисъл бихте могли просто да кажете, че кармата е една синхронност на отразено несъответствие. Идеята е, че в живота винаги получавате отражение на някакво обстоятелство, на някаква ситуация, или някакво усещане и чувство, което ще се получи на точното място в точното време, за да ви извести, че задължително не сте в съответствие с вибрацията на вашите предпочитания, с вибрацията на истинската ви същност и тази „отрицателна синхронност” в кавички, или кармична вибрация, ще присъства винаги, за да отрази обратно към вас, за да ви предостави друга възможност, заедно с усещането на кармичната вибрация, да узнаете, че задължително не сте в състояние, в което предпочитате да бъдете. Ето защо синхронността върви ръка за ръка с кармичната вибрация, за да бъде насочващо отражение, което да усили способността ви да разпознавате дали сте в съответствие с предпочитаната от вас вибрация.

Описаният от нас Четвърти закон: „Това, което излъчваш, е това, което получаваш в отговор” не винаги се проявява едно към едно. Идеята обаче е, че той винаги ще се прояви във форма, която отразява символизма, общата тема, предизвикателството, което изследвате, подобно на това, което изпитвате по време на сън. Ще разискваме това в по-големи подробности утре вечер във вашето време, но засега е достатъчно да кажем, че начините, по които получавате описаните кармични сигнали, се проявяват в обстоятелства и ситуации, които задължително няма да наподобяват вибрацията, която излъчвате, и вие може да се чудите защо сте попаднали в съответната ситуация и защо изпитвате съответните трудности и препятствия … В началото случващото се с вас може да няма задължително връзка с това, което сте си мислили и целели, но ако си позволите да разберете как да използвате тези инструменти, тази кармична вибрация и тази отразена синхронност на несъответствие, ще може да спрете, да изследвате това, което се е появило пред вас, и след като проявите желание да изследвате по-задълбочено идеята за тази кармична вибрация, вие ще откриете с изненада дълбочината и информацията, която се крие там за вас, задълбоченото проникновение, което символите ще ви осигурят, за да разберете по-добре в какво се състоят вашите дълбоки убеждения и защо те не съответстват на истинските ви предпочитания и на живота, към който наистина се стремите във физическата реалност.

И така, тази идея изисква силно желание да приемете тази информация и това е била борбата и трудността за мнозина от вас, защото след като толкова дълго време сте имали такова отрицателно определение за кармата, свързано с наказание, когато възникне усещането и ситуацията на отрицателното отражение, много хора не желаят да го разпознаят, защото се страхуват от него и защото знаят, че ще бъдат наказани за нещо, и това внезапно усилва техния страх, че не са достойни, че не заслужават, че не струват нищо. Това са идеи, с които сте били захранвани и отглеждани в продължение на безкрайно много поколения, но аз мога да ви гарантирам, че никоя от тези идеи по никакъв начин не е емпирично вярна и доказана. Вие никога, никога, никога няма в действителност да откриете, че сте недостойни. Вие може да си създадете преживяване, че се чувствате недостойни, но в действителност никога не може да бъдете недостойни, защото отново: ако бяхте наистина такива в лицето на Творението, повярвайте ми, вие нямаше да съществувате.

Защото Творението не прави грешки … защото ако вие съществувате, то Съществуването би трябвало да знае, че трябва да бъдете част от „Всичко, което е”, защото без вас „Всичко, което е” не би било „Всичко, което е”. Щяхте да бъдете нещо от това, което би могло да бъде. Така че фактът на вашето съществуване сам по себе си е първото доказателство, че заслужавате, че в този смисъл сте в състояние да упражнявате своето право по рождение да бъдете в синхрон, че не е възможно някога да се окажете наистина недостойни, макар че може да си създадете такова преживяване. И второто доказателство за това, че сте достойни, както често сме казвали, се крие в самия факт, че може да изпитвате чувство на малоценност. Защото вие имате такава безусловна подкрепа, вие сте толкова ценни, че получавате подкрепа за всяко нещо, което приемате за вярно за себе си, включително и за вярата си, че сте по някакъв начин недостойни. Ето колко високо сте ценени, колко сте обичани – позволено ви е да имате преживявания, че не сте обичани, че не сте достойни, защото заслужавате всичко, което си представяте, че е вярно за вас и „Всичко, което е” няма никога да се намеси и да ви спре да преживявате това, в което дълбоко вярвате по отношение на себе си.

И така, вярвайте, че ролята на кармата е не да ви наказва, а да ви просвети, да ви напомни за истинската ви стойност, че винаги може да разчитате на указания и насоки от страна на вибрацията на „Всичко, което е”, която подобно на маяк изпраща към всеки от вас тази конкретна вибрационна честота, която е присъща на истинската ви същност и ви предоставя възможността да почувствате, да преживеете, да знаете, да усетите, когато се отклонявате от тази вибрация. Разбира се, отново: на вас ви е позволено да имате преживявания, че се отклонявате от тази вибрация и макар всъщност никога в действителност да не се отклонявате от същностната си вибрация, вие може да я използвате, за да се почувствате все едно, че сте се отклонили. Ето колко могъщи са способностите ви на творци – вие всъщност може да използвате вибрацията на истинската си същност, за да направите да изглеждате в собствените си очи като някой, който не предпочитате да бъдете. Това е проява на големи творчески способности. И колкото повече желаете да изпитвате отраженията на това, което не сте, колкото повече желаете да изпитвате кармичната вибрация и синхронността на несъответствието, толкова повече ще може да поддържате вибрацията на истинската си същност, защото повече няма да се страхувате от вибрацията на кармата и ще знаете, че кармата е вашата пътеводна светлина, вашият приятел, вашето управляващо влияние, вашият ясно очертан път, вибрацията, която ви казва ясно и категорично кой/коя наистина не сте! За да може по-ясно да разберете кой/коя наистина сте.   

Позволете си да видите синхронно идеята за кармичната вибрация като една сирена, предназначена да привлече вашето внимание. Все едно, че тя ви казва: „Внимавайте, внимавайте! Тази идея се появява и тя изисква едно голямо обединяване, така че може да отправите своето състрадание, своята помощ, своите вибрации на съчувствие към тези, които са създали преживявания на голямо несъответствие в себе си, за да могат да използват това преживяване по един много положителен, просветен и прогресивен начин”. Вие може да отправите тази вибрация към всички, които създават синхронност на несъответствие, които се борят срещу вибрацията на истинската си същност, които се съпротивляват срещу естествената си природа. Кармата съществува, за да ви научи да престанете да се съпротивлявате срещу своята истинска природа, да престанете с тези свои мъчителни преживявания. Разбира се, вие винаги ще имате предизвикателства, разбира се, че ви е необходим някакъв вид творческо напрежение, за да се развивате в нови направления, но нищо от това не трябва да бъде схващано и преживявано по отрицателен начин. Кармата е ваш приятел. И когато позволите на кармичната вибрация наистина да се усили и разгърне,  и се научите да я използвате по положителен начин, тя вече няма да бъде карма, а може да се превърне в тракма, или басма, или даже джъмбо-джетма (смях в залата). Но тя ще се развива по начини, по които винаги ще ви служи, винаги. На вашата планета имате една приказка, позната на повечето от вас – „Вашата карма току-що сгази вашата догма”. Така че изоставете догмата и си позволете наистина да разберете, че кармата е вибрацията, която ви позволява да спазвате този очертан път, който сочи право напред; тя е насочващият маяк, който осветява вашия път и всички крайъгълни камъни, които вие сами сте избрали да преживеете, стъпка по стъпка. Кармата е винаги готова да се озове на вашия повик, винаги готова да освети вибрацията, която не ви е присъща, за да разберете по-ясно вибрацията, която отговаря на вашата същност. И тази услуга е услугата на едно велико и безусловно любящо Творение.

Ние ви благодарим, че ни позволихте да споделим това конкретно разбиране за кармата с вас и в предстоящите разговори, които могат да последват това взаимодействие, не забравяйте за новата пътеводна вибрация и й позволете да ви води във вашите нови преживявания и изследвания в живота, който сте избрали да водите, защото вие сами сте окончателният арбитър на собствената си кармична съдба. Кармата е напълно самоналожена от вас върху вас самите. 

Може да започнете, ако желаете, с вашите въпроси и коментари. И ще видим какво ще покажат заровете.

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден. Моля всички внимавайте, защото във всеки разговор винаги ще има нещо, което ще ви помогне по някакъв начин, или ще помогне на някой, когото познавате. Отново: внимавайте за синхронностите и за въздействия, които сте създали заедно в тази вечер от вашето време.

Участник: През последните няколко месеца усещам несъответствия във физическото си тяло.

Башар: Колко вълнуващо!

Участник: Чувствам хронична болка.

Башар: Добре.

Участник: Всеки ден вземам болкоуспокояващи и тялото ми придоби зависимост от тях.  

Башар: Добре, тогава каква дупка се опитваш да запълниш в живота си?

Участник: … …

Башар: Можеш ли да отговориш на това?  Има ли някаква празнина, която се опитваш да запълниш? Нещо, което се опитваш да направиш, което не си ти? Някакъв път, по който би искала да поемеш, някаква мечта, която би искала да осъществиш и на която се съпротивляваш, и по този начин създаваш празнина, която трябва да бъде запълнена? 

Участник: Да.

Башар: Каква?

Участник: Опитвам се в ума си да се освободя от идеята, че трябва да работя, а мечтата ми е да рисувам и да пиша.

Башар: Това не е ли (също) работа?

Участник: Не да правя пари.

Башар: Рисуването и писането не е ли вид работа?

Участник: … Аз считам за работа нещо, с което изкарвам пари.

Башар: Значи ти казваш, че рисуването не е работа и че писането не е работа, и тъй като не определяш тези неща като работа, ти мислиш, че не могат да ти донесат пари? Нали така?

Участник: Правилно.

Башар: Добре, защо ги определяш по този начин? Те също изискват да полагаш някакви физически усилия, нали?

Участник: Да.

Башар: Това не е ли най-простото определение за „работа”? Ние разбираме, както казвате на вашата планета, че когато обичаш да работиш нещо, това не е труд, тъй като не изпитваш усилия, но въпреки това изисква изразходването на енергия и според вашите научни разбирания, това също отговаря на определението за работа. Тогава защо казваш, че рисуването и писането не са вид работа, която може да привлече изобилие към теб? Защо даваш това определение, защо правиш тази връзка?

Участник: Хм.

Башар: Хм … Всички искате ли да си хапнете малко чипс с карма, докато тя мисли?

Участник: Значи, като променя определението си …

Башар: Не можеш ли да използваш въображението си, за да разбереш, че на вашата планета има хора, които пишат и рисуват, и с това си изкарват нещо, което наричате „добър доход”?

Участник: Да.

Башар: Знаеш, че те съществуват и това не е тайна за теб, нали?

Участник: Не.

Башар: Добре, тогава защо те могат, а ти не? С какво си по-различна и не можеш да правиш това, което те правят?

Участник: Чувствам вина.

Башар: Вина за какво?

Участник: Ако правя това, което обичам да правя.

Башар: Защо?

Участник: Защото съм възпитана да вярвам, че трябва да работя, за да правя пари …

Башар: Но това е работа! Не внимаваш ли? Рисуването и писането са работа. Искаш да кажеш, че всички писатели и художници по света не работят?

Участник: Да …

Башар: Тогава ти с какво си по-различна?

Участник: (клати глава) Да.

Башар: Мога ли да ти задам въпрос?

Участник: Ъ-хъ.

Башар: Имаш ли желание да бъдеш арогантна?

Участник: Не.

Башар: Тогава защо си арогантна?

Участник: …

Башар: „Измежду всички хора по света, аз съм толкова специална, че докато всички тези хора могат да си изкарват хляба с писане и рисуване, аз не мога. Аз трябва да изпъкна като различна от тях и това ме прави специална”. Това те прави арогантна.

Участник: Ъ-хъ.

Башар: Виждаш ли противоречието?

Участник: Да.

Башар: Ако се получава при тях, може да се получи и при теб … ако искаш, ако му позволиш. Просто трябва да изоставиш всички определения, към които се придържаш и които не ти позволяват да преживееш как това може да се получи. Защото очевидно, ако в своята реалност виждаш примери на други хора, които правят това, което казваш, че предпочиташ да правиш, и при тях се получава, това най-малко може да ти послужи за намек, че може да се получи и при теб, нали? 

Участник: Да.

Башар: И единствената причина това да не е така е, че ти си му се изпречила на пътя със собствените си определения и държиш на разстояние своето удоволствие. Помни, както говорихме, че ти винаги излъчваш една основна вибрация. Тази основна вибрация е есенцията на радост, любов, творчество. И идеята е, че ти винаги, ви-на-ги, без-по-греш-но, винаги привличаш нещата, които биха те подкрепили в тази радост и в това творчество. Ти винаги ги привличаш и не трябва да се учиш как да привличаш и да проявяваш тези неща. Трябва обаче да разбереш, че ако не преживяваш тези неща, ако те изглежда че не се приближават към теб, това е не защото ти не ги привличаш, а защото не ги допускаш до себе си! С твоите определения. И ако просто изоставиш определенията си, тези неща просто ще те залеят. Не трябва да правиш нищо „специално”, за да ги накараш да дойдат при теб, а само да им позволиш да го направят, като се откажеш от определения, които не ти вършат работа.

Участник: (клати глава)

Башар: Намираш ли смисъл в това?

Участник: Да.

Башар: Това помага ли ти да се почувстваш малко по-леко?

Участник: Да, и ако правя това, което обичам да правя без чувство за вина …

Башар: Нека те прекъсна на това място. Моля вслушай се в противоречивото определение, което изказваш, защото как би могла да обичаш нещо, което правиш, и в действителност да се чувстваш виновна? Ако чувстваш вина, ти не правиш нещо, което обичаш. Ако правиш нещо, което обичаш, ти не чувстваш никаква вина. Така че по определение, ако наистина обичаш това, което правиш, вината не е част от това определение. А ако наистина изпитваш вина, по определение ти не правиш това, което обичаш да правиш. Защото вината не е част от общото определение на удоволствие, любов и радостна възбуда. Разбираш ли?

Участник: Да, тогава вината не идва, когато не работиш нещо, което …

Башар: Не, вината не е резултат от това, че не работиш, а от твоето определение за отношението ти към ситуацията. Никоя ситуация не притежава присъщо на нея значение и никое обстоятелство не притежава присъща нему борба и вина. Само определението ти за отношението към дадена ситуация създава това преживяване. Разбираш ли?

Участник: Да.

Башар: Тогава защо избираш да вярваш в идеята, че правенето на това, което обичаш, ти носи вина? Като че ли правиш нещо нередно, докато правенето на нещо, което обичаш, е най-правилното за теб по определение? Защото ти обичаш това и това е истинската ти същностна вибрация. Тогава защо ще се чувстваш виновна, ако правиш точно това, което трябва да правиш? 

Участник: Поради натиска от страна на всички хора около мен.

Башар: Но ти не разбираш какво казваме. Натискът не идва от тях! Идва от това, че ти се съгласяваш с тях и оказваш натиск върху себе си да не бъдеш това, което си.

Участник: Ъ-хъ.

Башар: Натискът, който чувстваш, не идва от тях. Те могат да ти предлагат възможности да чувстваш натиск, с  техните убеждения, като ти казват: „Ти трябва да се чувстваш виновна!” Но единственият начин в действителност да се почувстваш виновна е да се съгласиш с тях! И когато се съгласиш с тях за това, че трябва да се чувстваш виновна, тогава ще почувстваш тежестта на вината. Но ако кажеш: „Вие наред ли сте? Вие не знаете коя съм аз, вие не говорите за мен. О, разбирам, аз мога да имам съчувствието и широко отворените си очи, за да видя и разбера, че когато вие говорите, че трябва да чувствам вина, че трябва да чувствам това или онова, вие всъщност размахвате пръст към себе си и казвате, че вие сте тези, които чувстват вина, и вие ненавиждате идеята, че аз не предпочитам това, защото ако не приема да чувствам вина, аз винаги ще ви напомням, че вие избирате да я чувствате. И вие не знаете как да промените това, и ненавиждате факта, че аз мога да го направя. Но ако приемете факта, че аз правя това и ако си позволите да мислите, че е в реда на нещата да бъда тази, която искам да бъда, то аз ще бъда пример за вас и вие може да изберете да не се чувствате виновни, следвайки моя пример и по този начин аз ви помагам”. Но ако ти се съгласиш да чувстваш вината, която приписват на теб, ти не само че няма да помагаш на себе си, но няма да помагаш и на тях, защото ще подсилваш чувството на вина, която си причиняват и която се опитват да споделят с всички наоколо, защото както вие казвате, „страданието обича компания”. Тогава защо трябва да подсилваш отрицателното у тях? Като се съгласяваш с тях да изпитваш енергия, която знаеш, че не предпочиташ? Защо подсилваш тяхната болка? Защо подсилваш борбата им, като се съгласяваш да бъдеш пример и отражение на борбата, която те водят, вместо да бъдеш един ярък пример за различна възможност? Дай им възможността да си кажат: „Абе, знаеш ли, в крайна сметка тя се справя добре. Не вярвах, че това е възможно, но виж я, тя е щастлива като волна птичка – рисува, пише и на всичкото отгоре печели пари. Тя просто си живее живота. Може би и аз бих могъл да направя това. О, не зная дали ще мога … Но може би бих могъл да поговоря с нея. Тя може да сподели с мен …” Ти никога не знаеш какво ще се получи. Разбираш ли?

Участник: Да.

Башар: Ето как помагаш на другите, като бъдеш пример за друга възможност, вместо да подкрепяш отрицателната идея, която те ти предлагат. Разбираш ли?

Участник: Да, благодаря ти, защото аз никога не съм си представяла, че физическата ми болка може да има нещо общо с това, че не позволявам на себе си да правя нещо, което обичам.

Башар: Добре, сега можеш да си го представиш, защото наистина всяка болка е резултат от съпротива срещу естествената ти природа. Разбираш ли?

Участник: Да.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Да.

Башар: Тогава приятно рисуване, приятно писане и приятно благоденствие.

Участник: Благодаря ти много, Башар.

Башар: Нарисувай една нова картина, напиши една нова история, като промениш определението си и ще преживееш тази история, ще преживееш тази картина, картината ще оживее, историята ще стане твоята история.  

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Здравей.

Участник: Бих искала да попитам относно астрологията.

Башар: Чудесно, давай.

Участник: Когато се раждаме, ние се раждаме в определен месец.

Башар: Да, ние разбираме това.

Участник: И има планета, която ни оказва влияние.

Башар: Не.

Участник: Добре, това е, което исках да зная.

Башар: Не оказва влияние, а отразява.

Участник: Отразява …?

Башар: Астрологията е едно позволение, което е просто едно отражение на това как сте кристализирали конкретните си преживявания във физическата реалност, и следователно може да бъде използвана, за да отрази определени неща – теми, които сте избрали да изследвате, и т.н., но тя не ви влияе, а просто ви отразява.

Участник: Тогава това означава, че ако моята планета е да речем Венера, аз съм имала живот на Венера …

Башар: Не, не, не това. Това е символично отражение на това, което си избрала да преживееш като тема на изследване по време на въплъщението си на Земята. Разбираш ли?

Участник: Не.

Башар: Добре. Кои са най-големите предизвикателства, които срещаш в живота си, защото те отразяват темата, или темите, които си избрала да изследваш в този си живот? Можеш ли да назовеш едно?

Участник: …

Башар: Срещаш ли предизвикателство в любовта?

Участник: Хм-м-м, не.

Башар: Не. Добре, защо не?

Участник: …

Башар: Намираш ли, че любовният ти живот протича леко?

Участник: Да.

Башар: Знаеш ли какво символизира Венера?

Участник: …

Башар: Любов.

Участник: Наистина?

Башар: Да. Така че ти използваш планетата, символично, като отражение на една област в твоя живот, която отразява енергия, която носиш с лекота.

Участник: Хм.

Башар: Разбираш ли?

Участник: О кей.

Башар: Това отговаря ли достатъчно на въпроса ти?

Участник: Да, благодаря ти.

Башар: Благодаря.

Участник: Добър ден, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Ти току-що говори за кармата.

Башар: Да, говорих.

Участник: Можеш ли да обясниш по-задълбочено. Моето разбиране е, че „каквото повикало, такова се озовало”.

Башар: Както казахме: „каквото излъчваш, това получаваш обратно”.

Участник: Правилно.

Башар: То не се връща винаги във формат едно към едно и не винаги може да бъде лесно разпознато като отражение, но винаги е налице. 

Участник: Аз гледам на всичко, което се случва, като на нещо положително и винаги търся възможност за извличане на нещо полезно от случилото се.

Башар: Да. Това не означава, че пренебрегваш факта, че първоначалното ти поведение може да е било отрицателно. Това просто означава, че ако искаш да получиш положителен ефект, в резултат на това признание, трябва да разбереш, че фактът, че си даваш сметка за това, ще доведе до положителен ефект в живота ти. И може би положителният ефект ще се състои просто в това, че си даваш сметка, че повече не би искала да проявиш това отрицателно поведение. Това може да бъде положителен ефект, разбираш ли?

Участник: О кей. Също така идеята, че нещо, което правиш днес, може да ти се върне … след пет години.

Башар: Да, защото живеете в линейна пространствено-времева система. Всичко съществува едновременно. И в определен смисъл … ето нещо много интересно относно идеята на живота в линейно пространствено-времево преживяване. Това забавя вашата карма, за да ви даде възможност да видите какво правите и евентуално да се коригирате.

Участник: Но как знаем, че има връзка с това събитие … или има ли значение?

Башар: Няма значение. Ако внимавате, винаги ще знаете кога излизате извън равновесие. И не е необходимо винаги да свързвате това с определено събитие. Идеята е, че винаги ще ви се дава възможност да разберете, че сте извън равновесие, с помощта на ситуацията, която е най-подходяща да привлече вниманието ви, и да се коригирате. Не е задължително да очаквате да се случи нещо конкретно, за да узнаете, че сте извън равновесие. Ако свържете това с определено нещо, в това няма нищо лошо – просто ще разполагате с някакви инструменти, които ще може да ползвате, но ако само почувствате, че сте извън равновесие, ако желаете да изследвате задълбочено какво означава това, ще откриете необходимия отговор, независимо дали си спомняте определено събитие, което да е свързано с нарушеното равновесие, или не. 

Участник: О кей.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Да.

Башар: Това подпомага ли способността ти да използваш кармата, без да си поставяш усмирителна риза?

Участник: Да, всъщност аз не използвам повече това определение … преди доста време ти бе казал, че кармата всъщност не съществува, но …

Башар: Не точно така, не по начина, по който вие обяснявате това на Земята, не.

Участник: Значи ти просто ни даваш едно ново определение.

Башар: Абсолютно. От вас зависи да решите дали това определение ви върши работа, или не. Ако ви върши, аз ви гарантирам, че животът ви ще бъде по-лек. Ако не ви върши, гарантирам ви, че ще изпитвате повече съпротива. Защото това е просто физика и нищо повече. Това е всичко, което кармата представлява – физика на вибрациите. Вие или сте в синхрон, или не сте в синхрон и толкова, нали? Не е толкова трудно.

Участник: Просто да усещаме дали сме в синхрон, или не.

Башар: Да! Ето защо е важно да желаете да изследвате идеята за тази вибрация, вместо да се страхувате от нея, като й давате отрицателно определение. Защото когато давате на нещо отрицателно определение, вие не искате да го изследвате, не искате да го поглеждате и това ви спира. Това е, което ви препъва. Желанието да се вгледате внимателно в нещо няма никога да ви подведе. Никоя ситуация не притежава присъща на нея трудност. Само вашето съпротивление спрямо нея създава трудностите. Самата ситуация не притежава (свойството) трудност.

Участник: Ситуацията не притежава смисъл.

Башар: Не притежава присъщ на нея смисъл. Вие сте тези, които придавате смисъл и значение на ситуациите. Това е, което сте направени да правите. Вие сте тези, които приписват значение на нещата. Вие давате смисъл на живота, вие давате смисъл на Творението. Чрез вас Творението разбира какъв е собственият му смисъл. Виждаш ли простата прелест на всичко това? Всички вие сте отражение на „Всичко, което е”. „Всичко, което е” научава какво представлява, като преживява всички отражения, каквито всички вие сте. Вие му придавате смисъл. Вие придавате смисъл на Бог. Разбираш ли?

Участник: Да, разбирам.

Башар: И когато придаваш смисъл на Бог по твоя уникален начин, Бог на свой ред ти придава смисъл, ако използваме тази дума по-свободно. Разбираш ли, вие си придавате смисъл един на друг. Това е едно специфично взаимоотношение, а не еднопосочна улица. Това е едно взаимоотношение, един кръг, една сфера, вие сте „Всичко, което е”; „Всичко, което е”, това сте вие. Всичко се състои от „Всичко, което е” и няма нищо друго, от което могат да бъдат направени нещата, защото няма нищо освен „Всичко, което е”! Няма нищо извън „Всичко, което е”. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Да.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Да, много. Благодаря ти.

Башар: Има ли нещо друго?

Участник: Миналата година ти ни говори за това, че 2013-та е година на трансформация …

Башар: Да.

Участник: И че през тази година ще бъдем разтърсени из основи …

Башар: Да.

Участник: Ние ще се преместим ли …

Башар: Вие непрекъснато се премествате (в други реалности).

Участник: Преместили ли сме се в реалност, в която не се нуждаем от разтърсване до основите си, или това все още предстои?

Башар: Ти задаваш този въпрос по малко изнервен начин. (смях в залата)

Участник: Е, ние все пак сме в Лос Анжелис, така че …

Башар: Тогава бих казал, че с единия крак сте в една реалност, а с другия – в друга. Защото звучиш сякаш сте „разкрачили” своята система от убеждения.

Участник: Това е вярно.

Башар: Зная, затова го казах. Тогава … какво предпочитате? И може би какво вярвате, че е възможно за вас? И може би, което е по-важно, какво знаете, че е вярно за вас?

Участник: А-а-а-а-ах.

Башар: А-а-а-а-ах.

Участник: Съществува известно вълнение, свързано с промените на Земята.

Башар: Да, има такова. Но отново: може да погледнете на всичко в положителна светлина. И да го преживявате по положителен начин, независимо какво е то. Даже пълното унищожение може да бъде много вълнуващо … ако го използвате по този начин.  

Участник: Да … да.

Башар: Тогава, как изглеждат нещата за теб?

Участник: А … аз … това е хубав въпрос.

Башар: Благодаря ти. Помни … помни … убеждението, че се нуждаеш от закрила, привлича атаката.

Участник: Така, точно така.

Башар: Не се страхувай от идеята и не бягай от нея. Предпочитай друга идея и се стреми към нея. Разбираш ли разликата? Защото ако се страхуваш от една идея и се опитваш да избягаш от нея, никога няма да можеш да й убегнеш! Защото страхът ти те закотвя към нея, защото има вибрация идентична с нейната. Единственият начин да се отървеш от нея, е да се фокусираш върху напълно различна реалност, с напълно различна вибрация, където този страх не съществува и няма място. Помни, както сме напомняли на много от вас, че собственият ви Айнщайн е казал, че не можеш да разрешиш един проблем от същото равнище, на което той е възникнал. Трябва да отидеш на друго равнище. Така че идеята е да не бягаш от страха, а се насочи в друга посока, която ти доставя удоволствие, и идеята, свързана с това, което не отговаря на твоята същност, просто няма да представлява интерес. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Да.

Башар: Тогава, къде е твоята позиция по този въпрос?

Участник: Има една част, която е вълнуваща … И като родена в Южна Калифорния, съм изпитвала земетресения много пъти и има елемент от всичко това, който е вълнуващ.

Башар: Да?

Участник: А има и част, свързана с изграждането на общността …

Башар: И това е също вълнуващо. Не че е задължително да постъпваш по този начин, но ако го правиш, ще се възползваш от положителните страни. Идеята е, разбира се, да се научиш, че можеш да постъпваш и по други начини.

Участник: Да, и да практикувам това …

Башар: Да, отново: както казахме, отвъд това, което вярваш, че е истина, се намира това, което знаеш, че е истина. Защото ти просто правиш това, което знаеш, че е истина. Ти просто действаш по този начин. Действието, поведението и познанието са синонимни. Разбираш ли това?

Участник: Да. Аз зная, че съм в безопасност … това не стои под въпрос …

Башар: Тогава защо повдигна този въпрос? Защото очевидно имаш такъв въпрос?

Участник: От любопитство … аз … Да, има такъв въпрос, защото сега е ноември 2013-та и за мен бе очарователно това, че каза, че ще бъдем разтърсени из основи …

Башар: Това може да стане по много начини.

Участник: Да, вярно е. Вярно е. Предполагам, че начинът, по който го каза, и го подчертаваше …

Башар: И въпросът към теб е – защо си го възприела точно по този начин?

Участник: Хм.

Башар: Защото това ти дава възможност, по повод разсъждението, което направихме, да решиш как избираш да го приемеш. Как решаваш да го интерпретираш, какъв смисъл решаваш да придадеш на тази фраза – „Вие ще бъдете разтърсени из основи”. Някои от вас може да са си помислили … за една ябълка … (смях в залата) Някои от вас може да са приели, че ще се случи нещо, което ще причини дълбока емоционална промяна вътре във вас. Много от вас го приеха по различни начини. Така че въпросът винаги се свежда до това да погледнеш как ти си го възприела и да си зададеш въпроса защо си направила точно това. 

Участник: О кей.

Башар: И тогава ще разбереш своите убеждения и ще разбереш към кои да се придържаш и кои да изоставиш, защото не ги предпочиташ. Нали така?

Участник: Да.

Башар: Тогава, като се освободиш от някои основни убеждения, ти ще бъдеш разтърсена из основи. Разбираш ли?

Участник: Да-а-а-а.

Башар: Ще се разтърсиш и ще отърсиш от себе си тези основни убеждения, които не ти принадлежат. Това е да си разтърсена из основи. Нали така?

Участник: Да. Благодаря ти.

Башар: Сега, разбира се … винаги съществува възможността за физически израз подобен на този, за който спомена … В момента ние ви тестваме … (смях в залата) И всъщност една от последните идеи, появила се във вашето общество напоследък, ви дава друга възможност да решите в какво предпочитате да вярвате и какво предпочитате да преживявате. И тази нова идея … Нания. 

Да?

Башар: Ти ще оцениш това … е, че част от Хаваите могат да разрушат Лос Анжелис … Ейприл: Какво? …

Башар: Установено е, че във времето много части от Хавайските острови са потънали в океана … стотици хиляди тонове материал наведнъж, причинявайки това, което наричате мегацунами. В югоизточната част на големия остров на Хаваите има един разлом, който в един момент ще потъне в морето и ще причини мегацунами, което ще достигне чак до западния бряг на вашата Америка.  Пригответе се да затаите дъх. Ето че тази идея е била представена в супника на вашата реалност. Разбъркваме, бъркаме, добавяме количества радост и страх, синхронности и карма, бъркаме, бъркаме (смях в залата). Какво ще се получи от всичко това и какъв ще бъде вкусът му зависи напълно от вас … Нали така?

Участник: Да.

Башар: Добре. Това помага ли ти?

Участник: Да. Още нещо. Проектът за хибридизация …

Башар: Да?

Участник: Сигурна съм, че е продължил много от нашите земни години.

Башар: Да, така е.

Участник: И като си помисля, че много от хибридните деца са вече възрастни, те имат ли свои деца?

Башар: Всъщност някои имат, но времето за тях не е задължително точно това, което е за вас.  

Участник: Това е следващият ми въпрос. По какво тяхното време се различава от земното време?

Башар: То е изключително гъвкаво. И макар да ви изглежда, че едни деца са били създадени преди много, много години, те все още може да ви изглеждат като деца, ако имате полза от този вид преживяване. Защото когато се срещнат с вас, те просто ще наложат себе си във вашата времева рамка там, тогава и по начина, полезен за вашите възприятия … независимо от това, че може да са по-възрастни в друга времева рамка. Това наподобява функцията, която сме ви казали, че ние изпълняваме, защото когато говорим с вас, ние всъщност непрекъснато се придвижваме по нашата времева рамка. Понякога вие разговаряте със съзнанието на моето същество, когато съм на 54 години, понякога, когато съм на 137, понякога, когато съм на 217. Моето съзнание ще се премести там, където е необходимо, за да получи достъп до информацията, която е необходима в разговора. Ако съм научил нещо в определен момент от живота си, моето съзнание просто ще отиде в този момент от живота ми, за да извлече тази информация и да ви я даде. Така че когато говорите с нас, вие никога не знаете точно с кого разговаряте.

Участник: (смее се)

Башар: Или, може би по точно, вие никога не знаете кога разговаряте с нас.

Участник: О кей.

Башар: Намираш ли смисъл в това?

Участник: Намирам, благодаря ти. И колко хибридни деца имам аз?

Башар: По отношение процента от твоя генетичен материал, който би считала за релевантен … около 27. 

Участник: О кей, благодаря ти много, Башар

Башар: Благодаря и аз.

Участник: Добър ден, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Как си?

Башар: Прекрасно, а ти?

Участник: Много съм добре.

Башар: Хубаво.

Участник: Всъщност въпросът ми е относно чанелинга.

Башар: Да. 

Участник: Има ли някакъв специфичен начин да узнаеш дали действаш като медиум, дали е нещо трудно уловимо, или …?

Башар: Чанелингът е естествено състояние, в което всички вие изпадате от време на време. Помни, че това е състоянието, в което правите това, което обичате да правите, и не забелязвате как минава времето. И идеята е, че то ти изглежда все едно, че са минали пет минути, но тези около теб ти казват, че това са били три часа. Това е състояние на чанелинг. Както сме казвали – певецът, забравил за себе си по време на песента, актьорът, който се превръща  в своя герой … в определен смисъл този момент е състояние на сливане, на разгръщане, на действително вживяване в удоволствието, на пълноценно преживяване на настоящето. Това е състояние на чанелинг и всички го правите от време на време. Разбира се, че може да бъде преживяно по трудно уловим начин. Може да бъде изпитано и по драматични начини. Зависи от това кое ти върши работа, от това кое си избрала. Нали така?

Участник: Да.

Башар: Тогава, има ли някакъв особено вълнуващ начин, по който това се проявява при теб, някакъв особен метод или начин на проявление? 

Участник: Много често усещам, че ми изпращат информация …

Башар: Добре, това важи за много от вас, но идеята е … тази информация понякога идва от вашия духовен водач или от Висшия ви разум, от вашата Свръхдуша, от различни аспекти на по-обширното ви съзнание и понякога от други същества или от това, което наричате определено други същества. Това помага ли ти?

Участник: Да.

Башар: Не е задължително винаги да знаеш откъде идва информацията и понякога даже не е полезно да знаеш това. Информацията е тази, която е важна и от значение е приложението на тази информация, а не източникът й, стига да вярваш и да чувстваш, че тя е в съответствие с твоето вдъхновение и с твоята истина. Тогава във всички случаи я следвай. Информацията е на твое разположение, за да решиш какво искаш да направиш с нея. Винаги всичко зависи от теб. Нали така?

Участник: Да.

Башар: Добре, и като получаваш тази информация, ти прилагаш ли я в живота си по възможно най-вълнуващия начин без абсолютно никакво допускане за крайния възможен резултат?

Участник: Понякога. (смее се)

Башар: О, добрее-е-е, защо само понякога? Не искаш ли да изпитваш екстаз през всичкото време?

Участник: Искам.

Башар: Добре, сигурна ли си?

Участник: Да.

Башар: Добре, тогава защо само понякога? Какво има в този процес, към което ти имаш отрицателно отношение?

Участник: Може би някакъв страх …

Башар: От какво?

Участник: От това дали ще ме приемат околните … за това, че не съм в синхрон с тях …

Башар: Разбираш ли парадокса в това, което току-що каза? Ти никога няма да бъдеш приета от хората, които не са в синхрон с теб.

Участник: Точно така.

Башар: Тогава защо се опитваш (да постигнеш това)? И защо трябва да те е грижа? Мислиш, че ще промениш мисленето им? Не. Ти можеш да им предоставиш възможност да променят мисленето си, но ти никога не можеш да го промениш. Тогава защо ще се опитваш да го правиш? Защо трябва да те е грижа?

Участник: Точно така.

Башар: Бъди пример за тях и ги остави да решат сами какво предпочитат. Нали така?

Участник: Да.

Башар: Тогава нали ще им демонстрираш съчувствие, като постъпваш по този начин? Да. Разбираш ли?

Участник: Да.

Башар: Това кара ли те да се почувстваш малко по-успокоена?

Участник: Да. Имам още един въпрос. Колко (хибридни) деца имам?

Башар: Няма да ти кажа.

Участник: (смее се)

Башар: Защо мислиш, че няма да направя това?

Участник: Хм, не съм сигурна.

Башар: Сигурна си. Ти вече знаеш числото.

Участник: Хм.

Башар: Хайде! Ти си тази, която говори за чанелинг.

Участник: …

Башар: Не си ли имала някакво синхронно събитие, по време на което да ти се е появило някакво число без явна причина?

Участник: Винаги ми се появява числото две.

Башар: Да, и …?

Участник: … Не зная.

Башар: Как това е било отразено към теб?

Участник: …

Башар: Нека ти задам по-важния въпрос. Защо имаш нужда да знаеш?

Участник: Предполагам, че просто е важно за мен да зная.

Башар: Предполагаш?! „Предполагам, че е важно”!? Откъде знаеш, че за теб е важно да знаеш?

Участник: Защото това ме вълнува.

Башар: Вълнува те да знаеш?

Участник: Да.

Башар: И ако знаеш, какво ще направиш с тази информация, как ще я приложиш в своя живот?

Участник: Ще взема да си направя деца. (смее се)

Башар: Ти правиш предложение? (смях в залата) Това не се отнася за нас, но знай, че има други, които ни слушат. Така че ако правиш предложение, ще има такива, които ще се озоват, нали така? … Петнадесет.

Участник: Оу!

Башар: И помни, че когато споделяме тези числа, ние имаме предвид конкретен процент от генетичен материал, съществуващ в тези същества, който би могла да разпознаеш като свой, за да могат, в определен смисъл, да бъдат наречени твои деца. Това не означава, че твоят генетичен материал не е разпространен много по-нашироко от това. Това означава, че много от тях може да не притежават толкова концентриран генетичен материал и той може да бъде по-разреден, отколкото ако бе произлязъл директно от теб.

Участник: Разбирам.

Башар: Това означава, че специфичната вибрация само на някои от тези същества ще има връзка с теб като техен родител. Разбираш ли?

Участник: Да.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Много, благодаря ти.

Башар: Сигурна ли си?

Участник: Да.

Башар: Добре. Сега, след като знаеш това число, направи нещо с него.

Участник: Благодаря ти, Башар.

Башар: Не се измъквай! Какво ще направиш с него?

Участник: (смее се)

Башар: Какво ще направиш? (обръща се към аудиторията) Виждате ли, това е кармата.

Участник: … Ще си направя няколко деца.

Башар: Защо казваш това за втори път?

Участник: Не, всъщност разбирам, че това е от по-голямо значение за мен от това, което мога да обясня тук.

Башар: Добре, но ще ти подскажа. Не си много далече от истината, когато казваш, че ще си направиш няколко деца, но разбери, че всяко нещо, което създадеш, е твое дете.

Участник: О кей.

Башар: Така че иди и направи няколко деца от различен вид. Нали така?

Участник: Благодаря ти, Башар.

Башар: И аз благодаря.

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Сънувах те отново.

Башар: Чудесно.

Участник: Този път аз отново бягах от семейството си, бягах надолу по плажа и видях няколко косатки на пясъка, и като че ли се занимаваха с йога. Когато се приближих към тях, всички влязоха във водата освен една и …  

Башар: Добре, и тази една какво имаше да ти каже?

Участник: Не съм сигурна какво имаше да ми каже …

Башар: Тогава какво ти показа?

Участник: Двамата си поиграхме. Подхвърляхме си една топка и от една страна, изпитвах силен страх, но също така бях много радостно развълнувана.

Башар: Това, което казваш, е, че си разпознала силата на своя дух, но че Физическият ти ум се страхува от твоята сила. Това е една полярност и оттук и косатката – черно и бяло.

Участник: (смее се)

Башар: Поиграй си с нея и ще си позволиш да се почувстваш по-комфортно със своята сила, и няма да се страхуваш да я проявяваш. И няма да се страхуваш, че можеш да я проявиш неправилно. Нали така?

Участник: Да.

Башар: Защо се страхуваш от това? На какво са те научили?

Участник: (въздиша)

Башар: Че абсолютната власт корумпира абсолютно? Не е вярно, освен ако абсолютно вярваш в това … Ти вярваш ли в това?

Участник: Не.

Башар: Добре, тогава от какво се страхуваш?

Участник: От това, че не зная как да я проявя.

Башар: Като следваш своята най-силна радостна възбуда. Не вярваш ли на себе си?

Участник: Вярвам.

Башар: Тогава? Каза тя колебливо: „Вярвам”.

Участник: (смее се)

Башар: Какво искаш да кажеш с това, че не знаеш как да я проявиш? Най-силната ти радостна възбуда е най-лесният начин да проявиш своята сила. Нали така?

Участник: Не мога да открия земен начин за проявлението й. Моят следващ въпрос щеше да бъде …

Башар: Глупости! Разбира се, че можеш. Защо водим този разговор? Не беше ли развълнувана от възможността да дойдеш тук и да разговаряме?

Участник: Бях.

Башар: И успя лесно да откриеш това, нали?

Участник: Да.

Башар: Точно за това говорим. Много от вас ни разбират погрешно, когато говорим за идеята да следвате своята най-силна радостна възбуда. Ние нямаме предвид, че това трябва да бъде най-силното радостно преживяване на целия ви живот! Ние нямаме предвид, че това трябва да бъде някакъв професионален или друг проект от невероятни мащаби. Ние само казваме, че във всеки един момент имате определен брой варианти на действие пред себе си и просто следвайте този, който е най-вълнуващ, с всичките си способности, без каквото и да е допускане за това какъв трябва да бъде крайният резултат. И толкова. Ако става дума за разходка по плажа, разходете се по плажа. Ако става дума за обед с приятел, обядвайте с приятел. Ако ще четете книга, четете книга. Не е необходимо това да бъде някакво разтърсващо преживяване, за да отразява най-силното ви радостно вълнение, което сте в състояние да изпитате в този момент! Действайте с по една стъпка наведнъж. И като започнете с „бебешки” стъпки, то стъпките, които правите с това убеждение, че следвате възможно най-радостно вълнуващата ви възможност, с всичките си способности, без всякакви очаквания за необходимия краен резултат, това автоматично и синхронно ще ви доведе към последователност от обстоятелства и ситуации, които все повече ще ви предоставят възможност да действате с все по-голямо радостно вълнение. И това ще продължи да се развива по този начин. Също така обаче то ще ви поведе по един път с различни завои, защото може да ви подскаже, докато следвате своето радостно вълнение, че ви е необходимо това преживяване и още това преживяване, и още това друго преживяване, че трябва да чуете това, и да видите онова, и да направите това, и онова, защото то знае накъде сте се запътили и че се нуждаете от всички тези средства, които усвоявате по своя път. За да може да оцените пълноценно момента, в който се появят по-високите равнища на радостно вълнение и по-големите възможности,  и да бъдете подготвени да действате спрямо тях. Но всяка стъпка води към това. Ето защо, не усложнявайте излишно идеята. „Не зная какво ще ми донесе радостно вълнение”. Разбира се, че знаеш! След като си дошла тази вечер, за да разговаряш с нас, ние допускаме, че поне в този момент това е било най-радостно вълнуващото нещо, което си могла да направиш, нали така?

Участник: Да.

Башар: Няма да се обидим, ако отговориш с „не”. Идеята обаче е какво ще направиш, когато този разговор приключи, когато този сеанс приключи? Ти ще прегледаш възможностите, с които разполагаш, и ще вземеш решение. „Какво ме вълнува най-силно? Какви са възможностите ми? О, това и това, и това друго нещо.” Да бъдеш с този човек, да не бъдеш с този другия, да отидеш тук или там, да не отидеш там … Няма значение. Избери най-вълнуващата възможност, която е най-лесна за осъществяване според твоите способности, изчерпи възможностите си за действие в тази посока и прави това, и продължи да го правиш, без по някакъв начин да настояваш, допускаш и очакваш, че трябва да получиш конкретен резултат. И ако просто продължиш да следваш тази формула, животът ти ще се превърне в екзалтирана експлозия от синхронности. Всичко е толкова просто, освен ако ти го предпочиташ по- сложно, в какъвто случай, разбира се, аз няма да те спра. Зависи от теб, нали?

Участник: Да.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Да, много.

Башар: Сигурна ли си?

Участник: Да.

Башар: Добре, има ли още нещо?

Участник: Да. Мисля си за едно малко момиченце, което познавам. Тя е дребна физически, но …

Башар: На колко е години?

Участник: На три.

Башар: И какво? Какво ти е нужно да знаеш? Какво тя няма да ти покаже в течение на времето?

Участник: Не зная, тя ще ми покаже, но …

Башар: Защо ти трябва да знаеш предварително?

Участник: …

Башар: Наближава ли вашата Коледа?

Участник: Да.

Башар: Ти искаш да отворя всичките ти подаръци сега? Ако ти гледаш на нея като на един подарък в красива обвивка, защо не оставиш подаръка да бъде отворен, когато му дойде времето? Вместо да настояваш да знаеш предварително какво има в кутията. Нали така?

Участник: Можеш ли да ми подскажеш?

Башар: Имаш ли влечение към музиката?

Участник: Да.

Башар: По какъв начин?

Участник: Мога да разчитам ноти и да свиря на инструмент, но …

Башар: А правиш ли го?

Участник: Не.

Башар: Защо не?

Участник: Правя го много малко.

Башар: Много малко? Какъв инструмент?

Участник: Опитвам да се науча да свиря на хармоника и преди свирих на кларинет.

Башар: Това не ти ли се струва вълнуващо?

Участник: Вълнуващо е.

Башар: Тогава защо не го правиш?

Участник: Странно, че спомена музика, защото тя има музикални наклонности.

Башар: Наистина?! Какъв шок! … Тя може да те научи на много неща. Защо да не бъдеш свободна като нея … с твоята музика?

Участник: …

Башар: Позволи й да те научи. Нали така?

Участник: Да.

Башар: Ето и подсказката ти. Върви и свири/играй*) … на повече от едно равнища.

*) В случая е използван глаголът „play”, който на английски може да означава както „свиря”, така и „играя”.

Участник: Благодаря ти, Башар.

Башар: Благодаря … Всеки път, когато някой от вас пожелае да се синхронизира със своята истинска същност и да следва своята най-силна радостна възбуда … това звучи като музика в нашите уши. Нека това звучи като музика и за вас. 

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Искам да те помоля за помощ.

Башар: Имаш я.

Участник: Благодаря ти. Понякога имам чувството …

Башар: О, имаш нужда от още помощ?

Участник: Да … имам чувството, че с единия крак, или с единия пръст на крака си, се намирам в друго измерение, а с другия крак – в това измерение.

Башар: Разбира се, че е така. Това се отнася за всички ви. Просто ти започваш да го чувстваш по-ясно.

Участник: И когато видя тези други същества от любов и светлина, аз бих искала също така или да общувам, или да чуя какво има да ми кажат, или да мога да предам нещо на други хора. Понякога хора, изгубили близките си, търсят контакт с мен.

Башар: Имаш ли комплект от камбанки?

Участник: … Не, но мога да си набавя.

Башар: Набави си комплект от камбанки, които покриват една октава. Не е необходимо да са големи, стига като комплект да покриват цялата октава. 

Участник: Добре.

Башар: Разклати една камбанка, после друга, после трета и така нагоре по цялата октава. Внимавай … медитирай върху всеки тон, нагоре по цялата октава.

Участник: О кей.

Башар: Използвай това позволение и ще станеш по-чувствителна към определени честоти, определени вибрации и когато свикнеш с тази идея, ще дойде време, когато ще почувстваш, че повече не е задължително да клатиш камбанките, но изведнъж ще усетиш, че чуваш нещо, което не си чувала преди. И ще започнеш да обръщаш внимание на по-фини честоти. Ще обучиш сетивата си да улавят нещо, което не си чувала преди. Съгласна?

Участник: О кей.

Башар: Това е позволение, което може да работи при теб.

Участник: Тогава ще чуя гласовете им?

Башар: Може задължително да не чуеш гласове, но ще получиш определено познание. Настояваш ли да чуеш гласове?

Участник: Не, просто на моменти е много затормозяващо да мога да ги виждам, без да съм в състояние да комуникирам.

Башар: Защо това да е затормозяващо, кой казва, че не комуникираш? Това че ги виждаш, е форма на комуникация, не е ли така?

Участник: Да.

Башар: Е …? Тогава не можеш да кажеш, че не комуникираш. Промени определението си за комуникация. 

Участник: О кей.

Башар: Можеш ли да направиш това?

Участник: Да.

Башар: Добре, когато промениш определението си за комуникация, може би ще почувстваш, че комуникираш.

Участник: О кей, мога да разбера това.

Башар: Добре. Нещо друго?

Участник: Не, това е всичко.

Башар: Благодаря ти.

Участник: Благодаря много.

Участник: Добър вечер, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Щастлива съм, че мога отново да разговарям с теб в сравнително кратък период от време, по отношение на нашето време …

Башар: Щом казваш така.

Участник: И съм благодарна за синхронността, че бе избрано моето име. 

Башар: Ние ти благодарим

Участник: Обичам да бъда във ваше присъствие.

Башар: В определен смисъл, би било по-добре да бъдеш в собственото си присъствие, но ние ти благодарим за изказаната мисъл.

Участник: Хм …о … о кей.

Башар: Това изведе ли те от равновесие?

Участник: Донякъде да. Моля, можеш ли да кажеш нещо по-подробно за …

Башар: Да се концентрираш върху настоящето, да се фокусираш върху собственото си присъствие …

Участник: …

Башар: Ние просто си играем с вашите думи.

Участник: Да … …

Башар: Добре, продължи нататък. И …?

Участник: И … (смее се) Не зная какво повече да кажа.

Башар: Ти си объркана … и това означава, че моята работа тук е привършена.

Участник: Оу …

Башар: Защото понякога е забавно да бъдеш объркана, да излезеш от мислите си, да напуснеш главата си … да не знаеш задължително какво ще последва и да бъдеш открита и в очакване на неизвестното.

Участник: О, да, аз обичам начина, по който ти извърташ нещата.

Башар: Добре, тогава това достави ли ти удоволствие?

Участник: Не, аз просто исках да ти благодаря за едно изречение, което ти ми каза последния път, когато разговарях с теб, което бе: „Всичко се свежда до определение, освен твоето съществуване и петте закона”. Всъщност съществуването е свързано с първия закон.

Башар: Точно така.

Участник: Е, аз все още съм в плен на някои определения …

Башар: Ти си какво?

Участник: … …

Башар: Имаш открита възможност!

Участник: Винаги ми се изплъзва дума, която не харесваш.

Башар: Не, не, не, не, моля те, внимавай за това определение. Въобще не става дума за това какво не харесваме. Става дума за това какво ви върши работа и какво е яснота, и как можете да добиете яснота. Когато казваш, че си в плен, ти предаваш своята сила. Когато признаваш, че избираш неща, които не предпочиташ, ти запазваш своята сила. Така че внимавай за определенията си. Ти не попадаш в плен, освен по собствено желание да се почувстваш, все едно че си в плен.

Участник: Хм.

Башар: Хм. И така, ако се чувстваш в плен, тогава въпросът е защо избираш да имаш преживяване, при което се чувстваш безпомощна? И в момента в който признаеш, че това е твой избор, ти придобиваш достатъчно сила, за да изследваш защо избираш нещо, което казваш, че не предпочиташ. Тогава ти можеш да изследваш това и да се освободиш от него, защото ще разбереш, че не ти е от полза.

Участник: Ъ-хъ.

Башар: Така че ти никога не попадаш в плен, никога не си загубена, никога не страдаш от недостиг. Всичко това са определения, от които нямаш полза. Открий определения, които ти вършат работа. Нали така?

Участник: Да.

Башар: Всичко зависи от теб.

Участник: Ъ-хъ.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Да.

Башар: Добре, и …?

Участник: Някои от решенията ми са, струва ми се, несъзнателни и отчасти се дължат на … това, че все още следвам убеждение, което не ми е от полза. Това, че искам да се харесам, или се страхувам да не направя грешка и подобни неща.

Башар: Но щом разпознаеш това свое чувство или разпознаеш това обстоятелство като отражение на тази идея, това престава да бъде несъзнателно. Помни, че навикът е нещо, което правиш, без да знаеш, че го правиш. След като си дадеш сметка, че го правиш, ако го направиш отново, това е вече въпрос на съзнателен избор. Ти повече не можеш да се извиняваш с навика си. 

Участник: Ъ-хъ.

Башар: Така че може да има неща, които са несъзнателни, но животът ти ще ги доведе до вниманието ти и това ще бъде чрез обстоятелства и усещания, които ти ще имаш, които можеш да използваш, за да ги проследиш обратно до нещата, които приемаш за верни, за да имаш тези чувства и тези преживявания. И щом проявиш желание да изследваш отговора на този въпрос, ще откриеш кое е определението и ще го направиш съзнателно.

Участник: Ъ-хъ.

Башар: Така ти използваш живота си, както казахме, кармично, като саморегулиращ се механизъм. Ти осъзнаваш, че чувствата и обстоятелствата са възникнали като възможности да установиш контакт с убеждения, които може да са несъзнателни … за да ги направиш съзнателни и да можеш да боравиш с тях … и да ги изоставиш, ако не ги предпочиташ.  

Участник: Ъ-хъ.

Башар: Толкова е просто.

Участник: Понякога се улавям, че правя нещо, което вече зная, че не ми е от полза, но някак продължавам да го правя. 

Башар: Това означава, че то не е достигнало достатъчно дълбоко в твоя механизъм за мотивиране. Ти не си открила убежденията, свързани с твоята мотивация, които правят логично това, че избираш нещо, което не предпочиташ. Защото единствената причина, единствената причина да избираш неща, които не предпочиташ, е, че те трябва да са свързани с неосъзнато убеждение, според което ти правиш по-добрия избор. Открий кое е това убеждение. Винаги, ти винаги, вие ви-и-и-наги избирате това, което вярвате, че е от най-голяма полза за вас, винаги, без-по-греш-но! Вие винаги избирате това, което вярвате, че е най-много във ваш интерес. Ето защо, ако може да признаете, емпирично, както казвате на интелектуално равнище, че избирате неща, които всъщност не са във ваш интерес, единствената причина да продължавате да ги избирате, е, че трябва да има някакво доминиращо убеждение, според което това, което избирате, е по-добро от неговата алтернатива.  

Участник: Ъ-хъ.

Башар: Макар че на интелектуално равнище може да си казваш: „Зная, че алтернативата е по-добра за мен”, ако не я избираш, това означава, че тя е свързана с убеждение, което ти казва: „Това е най-лошото нещо, което можеш да избереш”. Открий кое е това убеждение, което си свързала с нещо и което убеждение няма нищо общо с теб, и се освободи от него, след като разбереш какво е то! И след като веднъж си се освободила от това убеждение, ти ще се придвижиш в посоката, която вече знаеш, че отговаря най-добре на твоя интерес, защото повече няма да претендираш, че това не е така с помощта на едно погрешно убеждение. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Да, благодаря ти за напомнянето.

Башар: Да, абсолютно и винаги е наше удоволствие да правим това. Това помага ли ти?

Участник: Помага ми. Много, много ти благодаря.

Башар: Ние сме много, много на твоите услуги.

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Хм. Мисля как по-ясно да задам въпроса си.

Башар: Добре, ще почакаме малко.

Участник: Знаеш ли, започвам нова кариера …

Башар: Поздравления!

Участник: Обичам да преподавам, да уча хората да действат отговорно, вместо да реагират (пост фактум).

Башар: Добре.

Участник: Въпросът ми е … Имам една нова връзка … и отношенията ни са прекъсвали и започвали отново няколко пъти, и се чудя дали това е правилният човек, защото когато аз реагирам, вместо да поемам инициативата, това ми напомня, че истината, в която аз вярвам, ми е дадена от Бог и аз зная, че това е истина, но понякога не ми се иска да го чувам. 

Башар: Разбирам. Добре, и какво следва от този самоанализ?

Участник: (въздъхва дълбоко)

Башар: Между другото, справяш се много добре.

Участник: Човекът, с когото съм … защо се боря … дали това е някакъв дар от Бога?

Башар: Всичко е дар, ако го погледнеш по този начин.

Участник: Понякога ми се струва, че е не толкова дар, колкото нещо досадно.

Башар: Това даровете ти да бъдат досадни, е нещо, което трябва да е много досадно за теб. Това е винаги една възможност и винаги е един дар, а това, че е досадно, се дължи вероятно на това, че не го приемаш напълно. Даже ако подаръка, който получаваш, е разбирането, че нещо трябва да се промени. Това знание би трябвало да внася яснота в живота ти.

Участник: Съгласен.

Башар: Тогава защо това да е досадно?

Участник: Може би истината е, че аз трябва да се променя, не другият човек.

Башар: Разбира се, че ти винаги трябва да се променяш, но защо това да е досадно? Това би трябвало да е вълнуващо! Когато нещо ти предоставя възможността да се промениш и да станеш повече това, което си, защо трябва да гледаш на това като на нещо досадно?

Участник: О кей.

Башар: Е …?

Участник: О кей, нека ти задам различен въпрос. (смях в залата)

Башар: Добре.

Участник: Друго наистина досадно нещо, което ме кара да се отклонявам от пътя си …

Башар: Не, не. Всичко е част от твоя път.

Участник: О кей.

Башар: Даже частите, които не предпочиташ, са части от твоя път. Защото ако не бяха част от пътя ти, нямаше да можеш да кажеш какво предпочиташ и какво не предпочиташ. Ти трябва да ги включиш в своя път. Не казвай, че си се отклонил от него, а го използвай.

Участник: О кей, навлизайки в това ново (професионално) поле, ако работя с хора, които са повече … академично и системно ориентирани, а аз не съм такъв, но мога да налучквам нещата интуитивно … аз чувствам … … ти знаеш …

Башар: Не, аз не зная. Кажи ми.

Участник: Чувствам се малко не на мястото си. Аз усещам нещо интуитивно, а те не правят това … и аз евентуално трябва да …

Башар: Знаеш ли какво е това възражение?

Участник: Не.

Башар: Не знаеш? Знаеш ли какво е това отказ от отговорност?

Участник: Донякъде.

Башар: Добре, „Започнете сесията с това възражение и отказ от отговорност”.

Участник: Разбирам донякъде.

Башар: „Добре, аз разбирам, че вие сте в известна степен академично ориентирани и гледате на нещата по определен начин. Аз не действам точно по този начин. Аз ще действам малко по-различно, може би ще използвам интуиция и ще работя много по-различно. Независимо дали вие вярвате, че това са неща, които предпочитате, те работят при мен и разбира се, ако вие вярвате, че това, което ви предлагам, не е за вас, тогава добре, може да си гледате работата и аз ви изпращам своята благословия и благодарност. Но аз ви казвам как работя и ако вие желаете да приемете това, и да изчакате да видите какво се случва, аз съм съгласен”. И по този начин ти си обезвредил бомбата в себе си.

Участник: (колебливо) О кей. Защото бомбата в мен бе готова да избухне вече два пъти и трябваше да отговарям на тези академични въпроси …

Башар: Но може би това просто не е твоят начин. И в това няма нищо лошо.

Участник: В професионалния път, който поемам, човек трябва да премине през този тест …

Башар: Наистина ли?! … … Аз предизвиквам твоите убеждения. Защото може би това не е необходимо.

Участник: Защото ако убеждението ми е, че не принадлежа към това направление …

Башар: Това не означава, че не можеш да помагаш и да съветваш хората по определени начини, без задължително да трябва да го правиш по утвърдената процедура.

Участник: Аз се опитвам да правя нещата, следвайки правилната процедура.

Башар: Но ти трябва да ги правиш по начин, който е правилен за теб.

Участник: Хм.

Башар: Това не означава, че ще правиш нещата погрешно, не означава, че ще правиш противозаконни неща. Ще откриеш начин да привлечеш към себе си клиентела, която ще бъде повече от щастлива да приема нещата по твоя начин. И тези хора ще получат помощ от теб, правейки неща по начин, който е правилен за теб. Ако се опитваш да постъпваш по начини, които не са правилни за теб, всъщност ти няма да им бъдеш много от полза. Трябва да правиш неща, които са правилни за теб, за да можеш действително да помогнеш някому. 

Участник: По начина, по който постъпвам интуитивно, аз им помагам да поправят допуснатите от тях грешки и това се получава, но следването на този … академичен … опитвам се да намеря правилните думи … това академично …

Башар: Упражнение?

Участник: Да, точно така, аз трябва да премина по този път …

Башар: Но ти задължително не трябва да минаваш по него!

Участник: Хм. (въздиша дълбоко)

Башар: Освен преминаването по този път да е твоето конкретно позволение, което ще ти позволи да узнаеш, че всичко с теб е о кей. Ти разбираш, че става дума просто за едно парче хартия, нали?

Участник: Да.

Башар: Е, тогава? Ще ти задам въпрос, по отношение на който мога да заложа парите, които ние не притежаваме (смях в залата). Ти в действителност в повечето случаи вече не помагаш ли на хората повече от много други, които притежават тази (научна) степен? 

Участник: У-ха. Да.

Башар: Тогава защо трябва да снижаваш очакванията, които имаш спрямо себе си?

Участник: Хм.

Башар: Навличайки си една методология, подобна на усмирителна риза, която в действителност намалява способността ти да помагаш на хората по твоя начин?

Участник: О кей. Защото аз допускам този страх да ми се изпречи на пътя.

Башар: А ти не трябва да правиш това. И парадоксално, наистина – колкото повече се успокоиш по отношение на това, което трябва да дадеш от себе си, по твоя не ортодоксален начин, толкова по-вероятно е да можеш да преминеш през ортодоксалния път, макар че това не е задължително.

Участник: Хм.

Башар: Защото става повече въпрос да се успокоиш по отношение на правилното за теб и да оставиш останалите неща да заемат местата си. Начинът, който работи при теб, е начинът, който ще е най-полезен за тези, които ще бъдат привлечени, за да получат помощ от теб. Може би има достатъчно хора, които оказват помощ по другия начин?

Участник: Точно така.

Башар: Може би ти трябва да помагаш по нов начин?

Участник: О кей. Предизвикателството за мен бе, че аз искам да работя във филмовия бизнес, който е един съвсем различен свят … да премина през учебен процес, да извървя всяка отделна стъпка по един път, към който не принадлежа, но да го премина във всички случаи … и ето, че съм на самия край на пътя и тъкмо да премина през този тест …

Башар: Добре, но когато достигнеш до този последен момент, може би истината най-накрая ще те осени. Истината, която си си казвал през всичкото време.

Участник: О кей.

Башар: Ти не принадлежиш тук, ти принадлежиш на друга парадигма.

Участник: След като съм положил целия този труд …

Башар: Ако е трябвало да направиш всичко това, за да убедиш себе си …

Участник: О кей. Уха!

Башар: Това е твоят начин да убедиш себе си. „Направил съм всичко, опитал съм всичко, направил съм го по начина, който казват, че е правилен, но той просто не важи за мен, независимо колко пъти … хей, може би това е посланието към мен? … Това просто не работи за мен! Аз съм свободен! Свободен да бъда себе си”.

Участник: Хм.

Башар: Хм.

Участник: О кей, друг въпрос. Той е относно един мой сън. Преди играех покер за забавление и по някаква причина миналата нощ сънувах, че получавам четири аса.

Башар: Да.

Участник: И това ме развълнува.

Башар: Добре. Ти ги държиш в ръцете си в този момент. Ние сме по средата на играта в момента! Ти току-що получи печеливша карта. Не искай друга карта.

Участник: (смее се, заедно с останалите в залата) О кей.

Башар: Нали така?

Участник: Да, благодаря ти.

Башар: Добре, победителят обира лаврите! Защото, от кармична гледна точка, ако държиш печеливши карти и кажеш на раздаващия: „Нанеси ми удар”, той ще го направи и то здравата!

Участник: Привет, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Колко наблизо е твоят кораб сега?

Башар: Три хиляди и осемнадесет километра.

Участник: Удивително! Нека поговорим за хибридите.

Башар: Хибриди.

Участник: Да, хибриди деца. Имам такива преживявания тази година.

Башар: Добре.

Участник: Това е малко ново за мен, но …

Башар: Щом така казваш.

Участник: О, да … по-специално в един от тези сънища запомних много ясно това лице … казваше се Джак …

Башар: Добре, за момента.

Участник: За момента. Една светкавица в бутилка и годината 2020-та. Какво мислиш по този повод?

Башар: Трябва да има нещо многозначително, свързано с тази година.

Участник: Да.

Башар: Останалите от вас ще го разберат по-късно. (смях в залата)

Участник: Кога мислиш, че те ще вземат участие в нещо като фестивал тук на Земята?

Башар: Питаш за определена времева рамка?

Участник: Да. Аз получих това като отговор в съня си – 2020-та.

Башар: Да. Очевидно това е много близко до прозореца 2025-та, когато ние вече казахме, че случаите на контакт ще зачестят през целия времеви прозорец до 2033-та. Така че до 2020-та определено много неща ще се усилят по отношение идеята за потенциалната вероятност от контакт, особено след като, както вече сме казали, между вашите години 2015-та и 2017-та вие ще сте открили сами, че някакъв вид извънземен живот под някаква форма е факт. И след като веднъж умовете ви узнаят, че това е факт, вместо просто да се чудят дали това е факт, старата ви парадигма ще започне да се променя. И вие ще получите ускорение в ново направление по отношение идеята, че някои ваши преживявания вече няма да са само възможни, но и наистина вероятни.

Участник: Значи има известно ускорение след последния път, когато говорихме за това?

Башар: Не ти ли казах колко ниско е слязъл нашият кораб?

Участник: Правилно.

Башар: Това не е ли барометър за ускорението?

Участник: Да, зная. И следващото нещо … кристални черепи. Айнщайн и кристалният череп … питам се … дали би споделил нещо за връзката ми с Айнщайн?

Башар: Има много връзки, които си създал с тази идея. Създал си връзки между различни измерения, разбиране за тоналности, пропорции, съотношения, вибрации, резонанси. Създал си връзки от настоящето към времето на Атлантида, когато е било нещо обичайно да се правят музикални изпълнения с кристалните черепи и да ги карат да резонират с определени честоти, за да съхраняват информация, която да може да бъде извлечена по-късно от някой, който поставя ръцете си върху тях, и може в действителност да чуе целия запис в главата си, когато се настрои на тази честота. Разбираш ли?

Участник: Да.

Башар: Така че това са някои от твоите връзки.

Участник: Удивително! По отношение музиката на Атлантида – имало ли е рогове, с които са свирели?

Башар: Имало е подобни инструменти, както и такива, които бихте разпознали като панова флейта.

Участник: Чудесно. И последно, по отношение на хибридните деца – колко такива имам?

Башар: … Нания, добре ли си?

Ейприл: …:

Башар: Нания, колко на брой са хибридните му деца?

Ейприл: Мисля, че девет.

Участник: Добре, това резонира в мен. Благодаря ти много. Пожелавам ти едно прекрасно „сега”.

Башар: Винаги! Благодаря ти.

Участник: Здравей, скъпи приятелю.

Башар: Добър ден.

Участник: За мен е такова удоволствие да бъда тук с теб и да празнувам.

Башар: Ние ти благодарим.

Участник: Последният път, когато разговаряхме в моето време, говорихме за състоянието на съществуване. И за това, че обстоятелствата не са от значение, нали така?

Башар: Обстоятелствата всъщност не пораждат определено състояние. Състоянието генерира обстоятелствата.

Участник: Точно така … В последно време преживявам крайности. Така например един ден ще бъда в едно най-екзалтирано състояние на блаженство, а на следващия ден ще чувствам изключителен страх.

Башар: Добре, колко вълнуващо, че изследваш полярностите по този начин.

Участник: Кажи ми нещо повече по този въпрос, ако може.

Башар: Помни, както сме вече казали, че когато разгръщате своето съзнание, вие ще срещате повече отрицателна енергия, не по-малко. Това е, защото постигате повече съответствие с „Всичко, което е”, което е „всичко, което е”, което включва всичко положително и всичко отрицателно. Но само защото чувствате по-голяма част от всичко, това не означава, че трябва да се страхувате, че по някакъв начин то ще ви контролира. Трябва само да приемете, че отрицателното е еднакво валидно с положителното, за да може след това да изберете, каквото предпочитате. Всичко се свежда до признание и допускане, и равенство, и равновесие.

Участник: Точно така. И ако го наблюдаваме от позициите на положително състояние …

Башар: Да, или поне от неутрална позиция, което винаги е леко положителна, по определение.

Участник: Точно така. Защото ти ми бе казал, че вашата цивилизация може да види структурата на функциониране на вселената.

Башар: Да.

Участник: И аз бих искала да мога да направя това.

Башар: Това е лесно.

Участник: Разкажи ми за това.

Башар: Просто трябва да разбереш природата на това, което сме описали. Трябва да разбереш, че всичко е Едно. И когато разбереш, че всичко е Едно и че всичко е тук и сега, и че всичко е Единство, и че Единството е всичко, че това, което излъчваш, е това, което получаваш в отговор, и че всичко се променя освен първите четири закона, и когато наистина разбереш тези прости постановки, ще можеш да видиш структурата на Съществуването и ще можеш да сравняваш всяка ситуация, обстоятелство и преживяване с тази структура, за да видиш какво наистина я отразява и кое трябва да отпадне. Защото, както сме казали, всичко останало се свежда до вашите определения. Така че когато сравняваш своите преживявания със структурата, с простата основна структура на Съществуването, ще разбереш кога твоите определения са в съответствие с нея и кога определенията ти не са. Толкова е просто. Трябва само да разбереш наистина каква е тази структура в термините на петте закона.

Участник: Ъ-хъ.

Башар: И всички пермутации на това. Сега, ние разбираме, че понякога е необходимо известно време за някои от вас да настроят мисленето си по отношение на всичко това, по отношение големите детайли и задълбоченото разбиране. Може да имате това, което наричате повърхностно разбиране, но понякога, както ти казваш, задълбоченото разбиране изглежда отсъства. И вие искате наистина да получите това задълбочено разбиране. С тази цел ние насочваме медиума да започне в скоро време нещо ново. Самият медиум ще преподава един курс по метафизика, за да даде на всеки индивид възможността наистина да се задълбочи и задълбае във всеки един от принципите, за които сме говорили, да изследва всяка една отделна гледна точка и идея, и задълбочен израз на всяко едно от тези основни понятия. Така че предстои по-задълбоченото изследване на всичко това. Разбира се, то вече съществува в много други източници, но ние насочваме медиума да направи същото. И това ще се случи по някое време през вашата следваща орбита.  

Участник: Това звучи прекрасно.

Башар: Така ще имате възможност за по-задълбочена дискусия на всеки отделен принцип и наистина да превърнете това не в своя втора природа, а в първа природа. 

Участник: Хм.

Башар: Наистина да видите нещата, да видите структурата, да разберете моделите по начина, по който ние правим това естествено, за да може наистина да преживеете това, което ние наричаме „Наука за очевидното”.

Участник: Аз съм изследвала продължително така наречения „ефект на наблюдателя” и съм го разбрала на интелектуално равнище, но не напълно, а бих искала.

Башар: Добре, ще можеш. И един от начините, по които пречиш на себе си да го изживееш напълно, е, като имаш определение, според което ти интелектуализираш всичко това.

Участник: Хм.

Башар: Помни, че това, което знаеш, ти го правиш.

Участник: Точно така.

Башар: Така че идеята е, че ти всъщност го знаеш, но все още не вярваш напълно, че го знаеш.

Участник: Хм.

Башар: И в това е разликата – ти все още не знаеш напълно, че го знаеш. И в това е разликата, но ти го знаеш. Вие всички го знаете, просто все още не знаете, че го знаете.

Участник: Защо е така?

Башар: Защото вие сте забравили какво знаете, за да имате преживяване да го откриете. Защото ако (първо) не забравите, не може (след това) да си спомните.

Участник: Точно така.

Башар: Защото това е едно ново преживяване, защото това е една нова перспектива. Вие научавате неща, които вече знаете в една нова перспектива, като забравяте, че сте ги знаели и ги откривате от нова гледна точка.

Участник: Хм.

Башар: Така израствате като същества. Помни, че структурата никога не се променя! Променя се вашето преживяване на структурата. И това е начинът, по който Творението се разгръща. Структурата не се разгръща; разгръща се вашето преживяване на структурата. Нали така?

Участник: Да.

Башар: Това помага ли ти засега?

Участник: Ти ми помагаш толкова много и аз те обичам толкова много.

Башар: Ние те обичаме също безусловно и това важи за всички ви, защото независимо дали го знаете, или не, вие ни помагате.

Участник: Благодаря ти, обичам те.

Башар: И ние също.

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Все още не съм съвсем наясно относно понятието за карма.

Башар: В какъв смисъл?

Участник: Израснала съм в семейство, в което това понятие винаги е било свързано с наказание за нещо, което съм направила.

Башар: Да.

Участник: Следователно това създаде страх у мен, че ако направя нещо, ще последват много наказания.

Башар: Да, защото ти се придържаш към това определение, което приемаш за вярно. Но сега ти казваш, че знаеш, че това е само едно определение и тогава защо все още се придържаш към него? 

Участник: Това е въпросът ми.

Башар: Добре, по какъв начин то ти върши работа? Помни, че когато говорихме за мотивацията, единствената причина да се придържаш към нещо, е, че имаш определение, според което то ти е по-полезно от неговата алтернатива.

Участник: Това е вярно.

Башар: Тогава от какво се плашиш, за да не го изоставиш? Какво се страхуваш, че ще се случи? Виждаш ли, много от вас казват, че не могат да определят какво е това тяхно страховито определение (от което трябва да се освободят), но всъщност нещата са много прости. В действителност всичко, което трябва да направите, е, да го преувеличите, за да може да го разгледате по-добре и един лесен начин да преувеличите страха е да използвате въображението си и да го доведете до крайното равнище на ужас. „Кое е възможно най-ужасното нещо, което мога да си представя, че ще се случи, ако се откажа от това убеждение?” И ако имате желание да чуете отговора, ще го чуете. Ще го получите, ще откриете кое е това нещо. Така че от какво толкова се страхуваш, че ще се случи, ако спреш да вярваш, че кармата е наказание? Страхуваш се, че ще полудееш, че ще изгубиш контрол? Че ще направиш ужасни неща? Страхуваш се, че си такъв човек, ако нямаш такова усмирително ограничение върху поведението си? Защото дълбоко в себе си наистина не вярваш на това, което си, и следователно имаш нужда от този здрав железен юмрук, който да те държи в правия път? Страхуваш ли се от това, което си наистина; страхуваш ли се от своята сила? Може би имаш също така определение за това, че твоята чиста сила по някакъв начин ще те накара да се отклониш от правия път? От какво се страхуваш?  

Участник: Аз вярвам, че ако попадна в определена ситуация и чувствам, че искам да я променя …

Башар: Че искаш да промениш себе си!  Защо трябва да променяш ситуацията? Ти искаш да промениш себе си и когато го направиш, няма никакво значение дали ситуацията се променя. Ти ще реагираш на нея различно и това е доказателството за промяна, не това, че ситуацията се е променила. Доказателството за промяна е, че ти реагираш различно, даже и когато ситуацията изглежда все същата. 

Участник: Това е така.

Башар: Зная, затова го казах.

Участник: И ти ме попита от какво се страхувам.

Башар: Да.

Участник: И моят страх е, че ако попадна в такава ситуация и избера да преживея различна реалност … ще се случи нещо лошо.

Башар: Какъв вид определение имаш за новата реалност? Защо имаш отрицателно определение за реалността, в която се преместваш?

Участник: …

Башар: Защо допускаш, че тя ще бъде нещо лошо?

Участник: Защото аз напускам нещо, което е било наистина добро, за да го заменя с нещо, което вярвам, че ще бъде по-добро …

Башар: И тогава, защо то да не бъде по-добро?

Участник: Аз се страхувам, че ще бъде по-лошо.

Башар: Но защо имаш определение, че нещо, което е по-добро, ще се окаже по-лошо? Не чуваш ли противоречието в своето определение? Ти казваш, че се разгръщаш в нещо, което вярваш, че е по-добро, но имаш определение, че то ще бъде по-лошо. Защо имаш противоречивото определение, че нещо по-добро ще бъде по-лошо?

Участник: Това е добър въпрос.

Башар: Благодаря ти! Ти имаш ли на свой ред добър отговор? Защо имаш това противоречиво определение, защо приравняваш по-доброто с по-лошото?

Участник: (въздъхва дълбоко)

Башар: Хайде!

Участник: Не мога да определя.

Башар: Хайде, хайде, хайде. Аз вече ти го казах, наистина. С различни думи. Казано с прости думи, ти не вярваш на себе си. Ти не вярваш в живота си. Ако бъдем по-точни, ти вярваш повече в отрицателното, отколкото в положителното. Толкова е просто и това не е кой знае какво. Кажи го. Кaжи го заедно с мен: „Аз вярвам в отрицателното повече, отколкото в положителното”. Хайде, на глас: „ Аз вярвам в отрицателното повече, отколкото в положителното”.

Участник: (колебливо) Аз вярвам в отрицателното повече, отколкото в положителното.

Башар: Кажи го отново, с истинско убеждение! Хайде!

Участник: (смеейки се) Аз вярвам в отрицателното повече, отколкото в положителното.

Башар: Кажи го отново и вложи всичката си сила в казаното!

Участник: Аз вярвам в отрицателното повече, отколкото в положителното.

Башар: Сега, даваш ли си сметка, че докато казваше това, се смееше?

Участник: Да.

Башар: Знаеш ли защо се смееше?

Участник: Защото това е пълна глупост.

Башар: Благодаря ти! (смях и аплодисменти в залата) Защото ти знаеш, че това не звучи като истина! И въпреки това, ти никога не си го признала, защото се страхуваш да го признаеш, защото мислиш, че даже само признанието на това, че вярваш повече в отрицателното, отколкото в положителното, ще има кармична последица. И какво толкова? Какво толкова, ако го признаеш? След като го признаеш, вече можеш да го промениш, защото приемаш, че няма нищо лошо, ако си сторила това. „Добре бе, аз вярвах в отрицателното, вместо в положителното, но на кого му пука, какво от това, голяма работа! Сега, след като съм си признала това, разбирам, че не го предпочитам и си давам сметка, че мога да вярвам в положителното, ако пожелая. И ако в даден момент реша да си сменя мнението и да избера да вярвам отново в отрицателното, какво толкова? Трябва да съм имала достатъчно основание да го направя. Може би като вярвам отново за малко в отрицателното, това ми предоставя отново възможност, кармично, да разбера по-ясно коя не съм, за да мога да разбера по-ясно коя съм всъщност”. Защото много от вас на вашата планета постъпвате по този начин. Вие създавате ситуации и обстоятелства, които отразяват категорично това, което не предпочитате, за да изясните по-добре какво наистина предпочитате. По-лесно е да видите една запалена клечка кибрит на фона на вакуума и тъмнината на целия космос. Така че даже и да сте оградени от отрицателност, всичката тази тъмнина прави по-лесно откриването на светлината. Разбираш ли?

Участник: Разбирам.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Много.

Башар: Благодаря ти за желанието да повярваш в положителното сега, в този момент.

Участник: Още един въпрос. В момента съм в ситуация в моя живот.

Башар: Нали тя ще бъде вълнуваща?

Участник: Много вълнуваща, бъди готов за това, което ще чуеш.

Башар: Чудесно, готов съм.

Участник: Намирам се в ситуация, когато съм тук, в  САЩ, идвам от Европа с туристическа виза и съм тук с моя приятел, с когото имаме красива връзка, но аз не мога да остана тука легално и имам две възможности.

Башар: Слушам.

Участник: Възможностите ми са или да се запиша да уча, или да се омъжа. Отказах се от училището, защото имам различни планове, но не съм особено ентусиазирана от възможността да се омъжа. 

Башар: Имаш ли трета възможност?

Участник: Да се завърна в Европа?

Башар: Добре, имаш ли четвърта възможност?

Участник: Да се ентусиазирам относно това да се омъжа.

Башар: Ако това е наистина вълнуващо за теб. Ти все още не знаеш това, трябва да го обмислиш, изучиш и да откриеш дали наистина не те вълнува  радостно в момента, след което този вариант ще бъде ясен за вземане на решение, но имаш ли други възможности за избор? 

Участник: Не зная.

Башар: Какво предполага това да започнеш да учиш? Защо това не те привлича?

Участник: Защото в момента създавам своя бизнес и работя по въпроса, и …

Башар: Искаш да кажеш, че не можеш да създаваш своя бизнес и да ходиш на училище?

Участник: Точно така.

Башар: Точно така, не можеш?

Участник: Решавам да не го правя.

Башар: Не, не, не, не това те попитах.

Участник: О кей.

Башар: Невъзможно ли ти е да правиш и двете едновременно?

Участник: …

Башар: Физически възможно ли е да ходиш на училище и да създаваш своя бизнес?

Участник: Аз решавам да не го правя.

Башар: Чух това първия път, но това не е отговор на въпроса, който ти задавам. Опитвам се да установя дали това е нещо, което може физически да бъде осъществено. Да, или не?

Участник: Да.

Башар: Благодаря ти. Уф! Имам усещането, че няма да ти останат много зъби след този разговор, защото ще трябва да ги измъкна всички един по един, заедно с отговорите ти. Така, аз разбирам, че ти не решаваш да направиш това, но ето и следващия въпрос. Защо не избираш този вариант? Ако си в състояние да организираш своя бизнес, което казваш, че те вълнува радостно, а ходенето на училище ще ти позволи да останеш в страната, защо това не е приемлив вълнуващ вариант за теб?

Участник: Защото искам да се фокусирам изцяло върху своя бизнес.

Башар: Какво означава това?

Участник: Че искам да отдам на това цялата си енергия и не искам да ходя на училище пет дни в седмицата, защото ще се чувствам изтощена …

Башар: Значи ти допускаш, че ще изпитваш тези отрицателни неща, ако ходиш на училище, допускаш, че няма да имаш енергията, необходима за твоя бизнес. Защо правиш тези допускания? Вместо да разбереш, че е възможно, не казвам, че трябва да го избереш, но че това може да е възможно, а ти не си готова да разгледаш все още тази възможност, и че тези две неща могат да бъдат едно цяло, вместо да ги отделяш едно от друго. Защо това да ходиш на училище и да осъществяваш бизнеса си да не бъде едно вълнуващо цяло, в което двете части ще съжителстват в хармония, в синергия, в синхрон едно с друго, при което ти ще се чувстваш възбудена, обновена и свежа, осъществявайки ги заедно?  Защо приемаш, че това ще те изтощи и няма да ти даде възможност и време да правиш това, което трябва да правиш? Защо налагаш тези ограничения върху това, в което вярваш?

Участник: В момента не го правя.

Башар: Добре, това означава ли, че поне допускаш възможността да правиш и двете едновременно?

Участник: А какво ще кажеш за тази история с Хаваите, мислиш ли, че трябва да остана тук?

Башар: История с Хаваите?

Участник: Преди ти говори за цунамита и разни такива неща, може би трябва да се завърна в Европа?

Башар: Значи си включила и това в своите страхове?

Участник: О кей, да.

Башар: Добре, но защо? Не вярваш ли, че ще бъдеш там, където трябва да бъдеш, когато трябва да бъдеш, защото синхронностите в живота ти ще доведат обстоятелства, които ще те отведат там, където трябва да отидеш? Не вярваш ли, че животът ти ще протече по начин, който е най-добър за теб? 

Участник: (въздиша дълбоко) Вярвам, но преди да дойда тук, аз наистина почувствах, че трябва да отида във Франция, но не се вслушах в това.

Башар: Защо не?

Участник: Защото се страхувах.

Башар: От какво? От французите?

Участник: (смее се) Не.

Башар: Страхуваш ли се от багети? С какво те плаши Франция?

Участник: Имах връзка с моя приятел.

Башар: За същия ли приятел говориш?

Участник: Да, това е приятелят ми, за когото искам да се омъжа.

Башар: О, аз мисля, че ти каза, че не си готова за брак. Сега изведнъж искаш да се омъжиш.

Участник: О … (маха с ръка)

Башар: Аз си играя с теб. С какво толкова те изплаши Франция?

Участник: Няма нищо такова свързано с Франция, аз бях толкова радостно развълнувана … аз никога …

Башар: Но защо не отиде, от какво се страхуваше?

Участник: Защото обещах на приятеля си, че няма да се завърна, но все пак се завърнах …

Башар: Защо не си искала?

Участник: Не зная, вълнуваше ме идеята за Франция и исках да направя това.

Башар: Не разбираш ли, че ако си следвала своята радостна възбуда и ако твоят приятел е бил част от всичко това, нещата са щели да се развият по начин, който включва и двете неща, което се опитваме да ти кажем относно идеята за бизнеса и училището? Ти непрекъснато разделяш нещата – това или онова, това или онова, това или онова, вместо това и онова, това и онова. Твоите определения трябва да бъдат по-големи и обхватни, а не разкъсани на парчета, които привидно са взаимно изключващи се и са в конфликт. Разглеждай нещата холистично. Ако следваш своята най-силна радостна възбуда, тя е не само движещата сила на твоя живот, тя е и организиращият принцип! Следователно, ако Франция и твоят приятел, и бизнеса, и училището са в действителност части от твоята радостна възбуда, те ще открият начин по синхронен път да се съчетаят в едно хармонично цяло. Ти трябва да се довериш на определението за своята радостна възбуда, трябва да имаш по-обхватно определение за радостна възбуда, едно по-положително определение. Вместо да създаваш противоположни определения и да ги противопоставяш едно на друго. Това само създава конфликт вътре в теб и нищо чудно, че си объркана. И нищо чудно в това, че се страхуваш, защото определенията ти са прекалено малки. Направи ги по-големи. Защото ако нещо наистина, наистина радостно те вълнува, то ще включва, по определение, всичко останало, което действително отразява твоето радостно вълнение. И ако нещо не е включено, то не е отговаряло на радостната ти възбуда. И твоята радостна възбуда щеше да ти покаже какво принадлежи към нея и какво не принадлежи. Но всичкото, което трябва да направиш, е, преди всичко да правиш това, което те вълнува радостно в най-голяма степен, което отговаря на възможностите ти, без каквото и да е (медиумът поставя ръцете си под формата на рупор и повишава тон) допускане за крайния резултат. И след това почакай да видиш какъв действително може да бъде крайният резултат, вместо да допускаш, че имаш всички отговори в своя Физически ум, който знае точно какво ще се случи, защото всички казват, че когато действаш по този начин, ще се случи точно това. Остави на своя Висш разум с неговото по-развито въображение да ти покаже какъв може да бъде крайният резултат, вместо да го ограничаваш с ограниченото въображение на Физическия си ум относно това какъв би трябвало да бъде крайният резултат. Нали така?

Участник: Точно така.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Много.

Башар: Тогава ще ти кажа „бон воаяж”.

Участник: (смее се)

Башар: А биентон, о ревуар.      

Участник: Благодаря ти много. Високо оценявам всичко това.

Башар: Жьо тем.

Участник: Здравей.

Башар: Добър ден.

Участник: Чувствам, че всичките ми въпроси вече получиха отговор.

Башар: Колко синхронно от твоя страна.

Участник: Да, прекрасно, така ще ти бъде по-лесно.

Башар: За мен е винаги лесно.

Участник: Това е вярно.

Башар: Зная, затова го казах.

Участник: Организирах си едно интересно пътешествие, което извършвам в момента.

Башар: Колко вълнуващо.

Участник: Да, вълнуващо е. Срещам много синхронности и възможности, срещам невероятни хора и много неща попадат в моята орбита.

Башар: Чудесно.

Участник: И това, което се опитвам да разбера, е …

Башар: И това, което си в процес да разбереш …

Участник: Точно така … как човек може да остане в синхрон със своята същност, защото моята работа е много интензивна, но всички тези неща ми се струпват и аз се мъча да се фокусирам … 

Башар: Тогава, дай си време да можеш да избереш, каквото предпочиташ.

Участник: И как да направя това?

Башар: Как да си дадеш време?

Участник: Как да си дам време?

Башар: Наистина?!

Участник: Наистина.

Башар: Имаше ли време да дойдеш тук тази вечер?

Участник: Едва успях.

Башар: Как го направи?

Участник: О, с помощта на магия.

Башар: Тогава ето как! По този начин.

Участник: О кей.

Башар: Ти си създателят на времето. Направи повече време, щом ти  е необходимо и парадоксът е, че в действителност не ти трябва толкова много, колкото си мислиш. Смятам, че проблемът може да е в това, че претоварваш себе си с подробности, които отнемат много време, докато ако действаше повече съсредоточена в настоящия момент, животът ти ще придобие холистична природа, което в действителност ще изисква по-малко време и в крайна сметка ще свършиш повече. 

Участник: Мислиш ли?

Башар: Зная, че е така. Защото това е начина, по който ние действаме.

Участник: Как узнаваш кога си верен на себе си и следваш правилния си път?

Башар: Искаш да ми кажеш, че не можеш да направиш разлика между това да си радостно възбудена и това да си тревожна?

Участник: Да … какво ще рече да съм тревожна?

Башар: Тревожността е продукт на страха. Следователно тя е извън синхрон с истинската ти същност. Радостната възбуда е продукт на твоето синхронизиране с положителни убеждения, които са в синхрон с истинската ти същност.

Участник: Значи когато не изпитваш радостна възбуда, ти не си в синхрон.

Башар: Когато не си радостно възбудена, ти не си в синхрон, но трябва винаги да отделиш време, за да се увериш, че не притъпяваш радостната си възбуда, която може да съществува чрез отрицателни определения. След като веднъж определиш, че нещо отразява или не отразява радостната ти възбуда, тогава ще знаеш кое да избереш. Толкова е просто. Не е нужно да го правиш по-сложно или да го обмисляш прекалено много, или да го претрупваш с излишни подробности. Ти караш ли моторно превозно средство?

Участник: Да.

Башар: Знаеш ли как действат всички негови части?

Участник: Не.

Башар: Но въпреки това го караш, нали?

Участник: Да.

Башар: Ако седнеш в колата си и си кажеш: „Сега да видим, знам, че има някакви клапани и някакви спирачни дискове и болтове, които ги прикрепят към местата им, че има някакви пружини, зная също, че има някакви маркучи, по които тече някаква течност, която отива в този резервоар …” Кога ще ти остане време да караш колата си, ако всичко това се върти в главата ти? Разбира се, че няма да ти остане време, защото отделяш прекалено много внимание на подробностите, което е излишно. Просто карай колата.

Участник: Какво става, когато работата ти е да внимаваш за подробностите?

Башар: Тогава внимавай за тях по възможно най-радостно вълнуващия те начин и ще развиеш способността си да усещаш какво трябва да знаеш, когато трябва да го знаеш, без задължително да трябва да се вглеждаш във всяка мъничка дреболия, която минава под носа ти. Няма нищо лошо в това да бъдеш ориентирана спрямо подробностите в организационен смисъл, ако това ти е работата, но естествено възниква въпросът дали това ти носи радостна възбуда.

Участник: Не особено.

Башар: Ето, виждаш ли? Тогава, ако си позволиш да следваш нещата, които в действителност отговарят повече на радостната ти възбуда, вероятно ще откриеш, че те са малко повече холистично структурирани. И това, което си се принуждавала да правиш, макар работата ти да е ориентирана спрямо детайлите … първата ти работа всъщност е да следваш това, което ти носи най-голямо радостно вълнение. И остави на него да ти покаже, че ще те подкрепи, ако имаш желание да узнаеш, че може и малко по малко, с темпото, с което се чувстваш комфортно, радостното вълнение ще ти покаже, че можеш да получиш подкрепа и че можеш да се освободиш от нещата, които наистина не те вълнуват. И ще установиш, че разполагаш с много време, за да правиш неща, които наистина ти доставят удоволствие. 

Участник: Отлично.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Разбира се.

Башар: Благодаря ти.

Участник: Благодаря.

Башар: Говорейки за време, как сме с времето, Нания?

Ейприл: Ние сме в края на днешния сеанс.

Башар: Точно така. Колко навреме! Още веднъж благодарим на всеки от вас поотделно за съвместното творение на този красив, кармичен обмен на идеи. Напомням ви, че ние се заслужаваме взаимно. Приемете всички безусловната ни любов. Пожелаваме ви един вълнуващ и кармично балансиран, хубав ден.

Аудиторията: (аплодисменти)

Дарел Анка: Как мина всичко? Забавлявахте ли се? Благодаря много на всички за това, че сте тук тази вечер. Ще се видим отново. Пожелавам ви една чудесна вечер.