(с) 2014 превод АТИ

Башар: Добро утро, в този ден от вашето време, как сте?

Аудиторията: (аплодисменти)

Башар: Още веднъж, ние ви благодарим за съвместното творение и за продължението на това предаване. Всеки път когато ни предоставяте възможността да преживеем всеки от вас поотделно и всички заедно по този начин, това разширява нашето разбиране, разширява нашата перспектива за всички различни начини, по които Творението може да прояви себе си. Ето защо ви благодарим за големия подарък, споделяйки с нас и позволявайки ни да отразим към вас това, което вие вече знаете. В този ден това предаване е озаглавено „Лисицата”, което, в определен смисъл, е символът на съществото, което сме ви представили преди и което се нарича Уила Хиликрисинг, специалиста по успоредни реалности, и както вие бихте определили, 700 от вашите години в бъдещето. Макар че, разбира се, както сме казали, всички неща съществуват едновременно. Уила би искала да обсъди малко повече аспекти на успоредните реалности. Ето защо, ако изчакате един момент, ние ще помогнем за нейното появяване … …

Уила: Добър ден, бисквитки.

Аудиторията: (смях и аплодисменти)

Уила: Ние бихме искали да споделим с вас някои идеи относно това, което наричате с вашите научнофантастични термини „пътуване във времето”. Защото, както Башар вече ви е обяснил, в техните предавания към вас надолу по веригата (на времето), разбира се, че всичко съществува едновременно и вашите идеи за пътуване във времето са малко погрешни. Ето защо в това предаване ние искаме да поясним точно как се получава това с оглед на понятието за успоредните реалности. Ще помолим за няколко доброволци. Ейприл, би ли взела диаграмите, които предварително сме ви дали? Вземи една от тях и предай останалите три на трима доброволци от публиката … Моля, застанете един до друг отпред в този ред – 1, 2, 3, 4. И когато всички се подредят, раздай им рисунките, но нека ги държат надолу, обърнати с лице към себе си … Готови ли сте? Номер 1, покажи на аудиторията своята рисунка.

Виждате, че на рисунката е изобразен Башар като малък. (смях в залата) Представете си, че това е една фотография на Башар като малък, която сте направили вие, или която си е направил той. Представете си, че ще видите още 3 фотографии на Башар. Нека сега да кажем, че той е пораснал. № 2, ти можеш да покажеш твоята фотография.

Сега може да видите, че на втората фотография Башар е пораснал. Всички виждат ли ясно фотографията? И така, той отново се е снимал като възрастен. Сега № 3, можеш да покажеш твоята фотография.

Ето че сега възрастният Башар си е построил една машина на времето и е решил да се качи на нея, за да посети себе си като малък в това, което наричате минало, или „надолу по веригата”. И така, след като задейства машината на времето, той се озовава в тази реалност … сега може да покажете фотография № 4 … и решава да си направи снимка със себе си като малък, за да може да докаже това свое посещение.

Сега, 1, 2, 3, 4 – виждате ли тази последователност пред вас? Вие може да видите ясно, че на фотография № 4, където той е изобразен като дете, това не е същата като № 1 – фотографията му като дете. Нека сега предположим, че това е един и същи момент във времето, защото във вашите представи той се е завърнал назад във времето в същия момент, в който е била направена първата фотография. Виждате, че първата фотография съдържа само образа му като дете. Тя не съдържа образа му като възрастен. Само четвъртата фотография съдържа образа му като възрастен и като дете. И вие виждате ясно, че времето протича в посока от 1 към 4, защото № 4 е направена след № 1 и това са две различни фотографии. № 4 е различна фотография. И тъй като двете съществуват едновременно, сега вие може да видите различните фотографии едновременно – № 4 съществува едновременно с № 1, така че № 4 не може да бъде същата фотография като № 1 и следователно не може да съществува в същата реалност. Вие разбирате, че стрелата на времето се е движела непрекъснато и съответно № 4 съществува след № 1, тъй като е № 4. Разбирате всички, че те съществуват по този начин в линейна перспектива, но също така от по-висша холограмна гледна точка, те съществуват едновременно и това са две различни фотографии. И така, себе си като дете, което възрастният Башар посещава, не е същото дете, снимало се в първата фотография. Това са две успоредни реалности, макар да имат сходство по отношение на моментите, в които биват преживявани – в действителност те не са една и съща перспектива и една и съща реалност. Разбирате ли какво ви казваме?

Аудиторията: Да.

Уила: И така, това е демонстрация как идеята за пътуване във времето не е това, което обяснява вашата научна фантастика. Сега вие четиримата може да свалите ръцете с рисунките и да си починете, ако желаете. И може също така да седнете по местата си, ако пожелаете. Но не ги отнасяйте много надалече, защото имаме още какво да кажем за всичко това.

Сега, след като видяхте тази графична демонстрация на идеята за едновременното съществуване на успоредните реалности, вие може да разберете, че това, което мнозина от вас наричате в термините на научната фантастика „парадоксът на дядото”, с идеята, че ако се върнете във времето и убиете собствения си дядо, не може да бъдете родени, всъщност не може да се случи. Всъщност вие никога не може да се завърнете в собствената си времева линия, защото там снимките вече са направени и каквото е в тях, е в тях, и това, което го няма, не е. И онези минали моменти са онези моменти и никога няма да станат някакви други. Моментът на детето никога няма да стане моментът на възрастния, защото възрастният не е бил там, когато е правена онази снимка и снимката, в която те са двамата, е правена в напълно различен момент, който съществува едновременно, следователно трябва да съществува в един успореден свят.

И така, вие може да започнете да разбирате по-ясно отпреди това вникване в идеята за едновременната структура на успоредните реалности и няма да бъдете объркани в ума си по въпроса за пътуването във времето. Ще разберете, че това са само научно фантастични истории за собственото ви забавление и наистина не отразяват действителната структура на самото съществуване. Но приемайки това обяснение от идеята за едновременността, която току-що ви представихме, в което ни помогнаха тези прекрасни доброволци, вие може да създадете нови истории и нови разбирания, и нови перспективи за тези неща. И сега вече може да си разказвате приказки, които отразяват в по-голяма степен как всичко това в този смисъл е структурирано всъщност. И ние благодарим на Башар за прекрасното му представяне на тези фотографии. (смях в залата)

Ние, както вие казвате, ще се помотаем още малко с вас, за да поговорим още малко за нашия символ – лисицата, защото лисицата е потайна. И така, ние сме обяснили, че обичаме нощта, че сме различен вид хибрид, че сме потайни. На вашия език надолу по веригата вие бихте употребили за нас термина shapeshift, което ще рече, че можем да проектираме себе си и да се появяваме в много различни форми. И за тази цел ние използваме идеята за едновременността на различните успоредни реалности, при което можем едновременно да изглеждаме по различни начини. Това обаче, което наистина се случва в такива моменти, е, че ние просто преместваме своята вибрация, своята перспектива и своето съзнание в тези различни успоредни реалности, но го правим по начин, който ви позволява да местите възприятията си заедно с нас, защото, ако виждате промените в нашата външна форма, това означава, че сме генерирали един енергиен балон, в който могат да се съдържат и да бъдат преживени едновременно множество успоредни реалности и ако пожелаете да приемете тази енергийна честота, вие може да попаднете в този енергиен балон заедно с нас, подобно на диаграмата с машината на времето, която ви заобикаля отвсякъде и може да ви изолира от всяка конкретна реалност така, че да може, в определен смисъл, да изрази и съдържа (едновременно) всякакви реалности, с които може да бъдете свързани от равнището на Свръхдушата. Намирате ли някакъв смисъл във всичко това?

Гласове от аудиторията: Да, да.

Уила: Не бихме искали да говорим прекалено бързо за вас. Бихме искали да възприемете всичко това толкова добре, че да може да започнете наистина да разбирате как да разказвате нови приказки и истории за своята собствена реалност, тъй като всички вие я променяте непрекъснато, милиарди пъти в секунда, както е казал Башар. Вие непрекъснато се премествате от една успоредна реалност в друга, за да създадете страничните ефекти, наречени време, движение и промяна, във вашия свят надолу по веригата. Тази идея обаче сега отразява факта, че вие също така разгръщате своето съзнание и ще преживявате повече от себе си и ще се свързвате с много повече свои проявления. И докато се разгръщате, един от симптомите, които ще започнете да усещате, особено след това, което ви демонстрирахме по отношение лъжливостта на идеята за линейност и истината по отношение на едновременността, е, че ще започнете малко по малко да виждате признаци на shapeshifting в своята реалност. Даже един ден, докато се взирате в прекрасното си лице в огледалото, може да установите, че оттам ви гледа друго прекрасно лице, което изглежда малко по-различно от това, което сте свикнали да виждате. И докато имате това преживяване, моля ви, казано на вашия древен език, не изперквайте. (смях в залата) Защото това ще бъде само една нова версия на вашата Свръхдуша, която се взира във вас, за да ви позволи да установите тази връзка и да осъзнаете по-дълбоко, че Свръхдушата разпростира много линии на възприятие едновременно и че вие може да установявате връзка между тях и да имате съответно преживяване в рефлективните повърхности, които виждате. Също така, докато вървите по улицата, може да погледнете в някоя витрина и да си помислите за момент, че виждате чуждо отражение, което преминава вместо вас. Това може да бъде просто едно друго отражение на друга ваша версия от друга успоредна реалност и друг ваш едновременен живот. Знайте, че понякога има други варианти на отразени успоредни реалности, някои от които може да изглеждат много сходни на вас, някои може да изглеждат напълно различни, а други може даже да не бъдат човешки. Следователно идеята е да приемете и абсорбирате всичко това и да го направите свое, защото то е ваше, това е ваше право по рождение – да бъдете в контакт по начин и във форма, която ви служи най-добре, с всички възможни проявления, релевантни за вашия конкретен живот, така както даже вие обслужвате своите други животи, които приемат от вашите преживявания релевантна за тях информация. И това е всеобхватна оркестрация и споделяне на информация, и всеобхватно отражение от всички тези перспективи на вашата Свръхдуша, която обогатява своето преживяване и пътешествие, защото тя има свое собствено пътешествие, така както вие имате различни пътешествия. Свръхдушата преживява всички тях едновременно, като по този начин вижда едновременно всички различни снимки, наредени една до друга, и тя ги преживява по най-различни начини и в най-различен ред, както пожелае – отпред-назад, отзад-напред, навън и навътре, навътре и навън. Това е перспективата на Свръхдушата, която й позволява да се разгръща – като преживява вашите вкусни преживявания като част от своето преживяване едновременно, за да може да прави всички възможни връзки между тях и да отразява и разбира себе си като комбинация и сума от всички тези различни перспективи, каквито представлява всеки един от вас.

Както подчертахме вече, ние ще поясним допълнително идеята за различните видове преживявания в успоредните реалности. Една такава идея, която току-що споменахме, е това, което нарекохте минало, настояще и бъдеще. Те всички съществуват едновременно и това е един вид поток на успоредни реалности, но има и други видове потоци на успоредни реалности. Башар ви е говорил за идеята, че съществуват безброй Земи, както и безброй версии на вашата конкретна модалност. С други думи, съществуват безброй версии на самите вас и безброй версии на нас – всички, които преживяват нещо малко по-различно или много по-различно, така че това е друга посока на проявление на успоредните реалности. И ако продължим още по-нататък, всеки от тези варианти на успоредна Земя при всеки един от вас има също своите минало, настояще и бъдеще като успоредни реалности, обекти на преживяване. И така, всичко продължава и продължава, и продължава в множество посоки, като всички тези успоредни реалности взаимодействат по този начин. И това ви дава възможност едва да надникнете, едва да започнете да разбирате как Свръхдушата преживява себе си в това множество от посоки и преживявания на успоредни реалности. Всичко това ви идва малко много, нали?

Аудиторията: Да.

Уила: Идеята е, че вие може да си позволите да приемете това в топлата прегръдка на Свръхдушата, от която вие сте част и която съдържа вашите преживявания по този начин, защото Свръхдушата е като океана, който поддържа всички капки вода в себе си. И вие може да почувствате приливите и отливите на Сдръхдушата, когато преживявате колебанията по своя житейски път и в своята житейска изследователска тема.

И така, в съответствие с идеята за специфичната природа на моя специфичен хибриден вид, ще ви опиша малко по-ясно идеята на нашата специфична физиология. Според вашите представи за размери, аз съм, подобно на Башар, висока около 1,5 метра, сравнително слаба според вашите разбирания. Цветът ми наподобява цвета на канела. Косата ми е малко груба, подобна на козината на лисица и въобще не прилича на дългите коси във вашите представи за бъдещите хибриди. Също така, аз имам много лукав поглед. Забавлявате ли се, бисквитки?

Аудиторията: Да.

Уила: Знаете ли защо ви наричаме „бисквитки”? Защото се печете на огън, да … (смях в залата) И сте пълни с глупости.*) И също така сте сладки … и вкусни. И ние ще ви изхрускаме. (бурен смях в залата)

*) Тук Башар използва подходящо за случая двусмислие, защото думата nuts, означава „ядки”, но също така в разговорния език и „глупости”.

И така сега, ако желаете, можем да продължим това предаване с вашите изказвания и въпроси, защото Башар ни е дал такава възможност да общуваме директно с вас. И ние сме благодарни и оценяваме високо възможността да разговаряме с вас в този ден.

Участник: Здравей, Уила.

Уила: Добър ден, бисквитке.

Участник: Тъй като ти спомена за shapeshifting, спомням си един сън, в който пропуснах да се кача на един кораб, след което се срещнах с една жена на една гара, и тя бе руса, със сини очи и ми каза да не се тревожа, че съм изпуснала кораба. След това се загледах в сините й очи и изведнъж кожата й стана тъмносива, и тя се превърна в една от Сивите, и аз видях пръстите на ръцете й, които бяха три или четири …

Уила: Четири. Е, три пръста и нещо, което може да наречете палец, но не точно, по-скоро нещо по средата.

Участник: И си спомням, че си дадох сметка, че това повече не бе русата жена …

Уила: Всъщност тя никога не е била, скъпа. Ти говориш за нещо, което се нарича проекция на паметта. Това е проекция на идея, подобна на това, което разисквахме преди малко по повод shapeshifting, което да ти позволи да се освободиш от страхове и притеснения, като ти покаже нещо по-познато и с което си свикнала. Разбираш ли?

Участник: Да.

Уила: Така те са ти позволили, или ти си позволила на себе си, да видиш нещо отвъд проекцията на паметта си, да видиш истината зад огледалото, зад димната завеса, както вие казвате. И това е една добра възможност за теб, която ти показва, че си се придвижила малко по-нагоре, че си повишила вибрацията си и така си успяла да видиш истината зад проекцията на паметта. Намираш ли смисъл в това сега?

Участник: Да. И всъщност няма значение кой е бил това, нали?

Уила: Всъщност не, макар че повечето такива срещи, които ще имаш по този начин, ще бъдат твои проекции в друга форма, в друга успоредна реалност. Ще бъдат други продължения на Свръхдушата, за които говорихме. Така че, в определен смисъл, това ще бъде възможност да се вгледаш в себе си и в своето отражение в друг контекст. Разбираш ли какво ти казвам?

Участник: Да. Също така по време на сън аз видях себе си много стара, грозна и набръчкана …

Уила: Грозна?! Защо грозна?

Участник: Видях себе си със страдащо остаряло лице и на другия ден видях точно обратното – много младо, здраво и весело лице.

Уила: Значи изследваш двете крайности на тази идея и си даваш възможността да балансираш себе си в центъра на тези две идеи, за да имаш мъдростта, която придружава възрастта, и енергията, присъща на младостта, и да балансираш себе си по средата, нали така?

Участник: И да избера?

Уила: И да избереш средното положение, за да притежаваш едновременно качествата и на двете. Мъдростта на възрастта и енергията на младостта, нали така? Това не ти ли звучи като нещо приятно?

Участник: Не се почувствах добре, когато видях …

Уила: Не те питам за това, скъпа …

Участник: Ъ-хъ.

Уила: Казвам ти, че ако вземеш двете идеи и ги свържеш в центъра, и създадеш положителните качества и на двете в центъра, това не ти ли звучи като чудесно място, на което да бъдеш?

Участник: Да.

Уила: Тогава това е посланието към теб – да вземеш тези две противоположности и да ги слееш в центъра, след което да приемеш тази форма, ако пожелаеш. Разбираш ли какво ти казвам?

Участник: Да.

Уила: Тогава, това върши ли ти работа?

Участник: Да.

Уила: Сега чувстваш ли се по-добре изпечена? (смях в залата)

Участник: Да. Имам друг въпрос. Харесва ми идеята да се освободя от приемствеността на минало, настояще и бъдеще и от необходимостта да продължавам това, което е било в миналото.

Уила: Ти ще продължиш тази приемственост, в известна степен, защото ако се откажеш напълно от нея, ще умреш. Не можеш да имаш физическо преживяване без, в някаква степен, да преживяваш приемственост. Ще се научиш обаче как да използваш идеята за сливането на отделните моменти и да ги вложиш в общата непрекъснатост на живота си по начин, който е балансиран и подходящ за теб. Не можеш обаче да се откажеш напълно от идеята за приемственост на време-пространството, ако искаш да имаш физическо преживяване, на което да придадеш някакъв смисъл. Разбираш ли?

Участник: Да.

Уила: Но ти ще се нагодиш и балансираш по начин, който ти служи, и така ще имаш по-разгърнат поглед към холограмната природа на Съществуването, и ще използваш това в своята приемственост по един много артистичен начин, нали?

Участник: Ъ-хъ.

Уила: Можеш да направиш това, ако пожелаеш.

Участник: Откакто изпитах това желание да преживявам отсъствието на време, често ми се случва да усещам, че присъствам в настоящето и изведнъж ми се появява представа от миналото, която като че ли преживявам в настоящето … и преживявам мястото, хората, с които съм била … и си спомням миналото в настоящия момент.

Уила: Да, защото миналото е в настоящето.

Участник: И бих искала да изпитам същото по отношение на бъдещето, и съм се чудила как бих могла да направя това. Тази сутрин, когато щях да взема метрото, за да дойда тук, си мислех за белите петна във времето и дотук трябваше да премина през три спирки. И когато пристигнах, мислех, че съм преминала само през две от тях и не знаех къде е отишла третата. Възможно ли е да съм пропуснала …?

Уила: Да. Отново това, което Башар е описвал много пъти: когато започнете да разширявате разбирането си относно природата на структурата на едновременността на успоредните реалности по този начин, вие ще позволите на време-пространството да стане много по-гъвкаво, много по-податливо и пластично, както казвате вие. Тогава ще откриете, че много пъти нещата се развиват по различни начини и често не напълно линейно. Те ще се развият така, че да може да осмислите какво става според вашите линейни представи, в смисъл, че ще се озовете там, където трябва да отидете, но задължително няма да е необходимо да преминете през всички междинни точки и стъпки. В този смисъл, може да осъществите малко ускорение, малко компресия и да пристигнете малко по-ефективно там, където трябва да бъдете.

Участник: Ъ-хъ, а можеш ли да обясниш как настоящето ми преминаване в една успоредна реалност променя моето минало?

Уила: Отново: идеята е, че всеки път когато осъществиш промяна, това е тотална промяна. Ти се преместваш в напълно различна реалност не такава, каквато си, а като напълно различна личност. Така че ако преместваш съзнанието си в напълно различна версия от реалността, тя може да ти изглежда напълно същата като предишната, но това няма да си ти. Това вече няма да бъдеш ти, която си била в предишния момент. Така че ако действително преместваш съзнанието си под формата на напълно различна личност и напълно различна реалност, там няма ли да има и напълно различна история? Това не отговаря ли на идеята за една напълно различна Земя с напълно различна история и на това, че ти си напълно различна личност на тази напълно различна Земя с напълно различна история, нали така?

Участник: … Хм.

Уила: Ти не разбираш това?

Участник: Не. Следователно успоредните реалности са потенциални …

Уила: Не, не, не, те съществуват. Всички те съществуват и всяка успоредна Земя има своя собствена история. И ако преместиш фокуса на съзнанието си от едно тяло в една успоредна Земя, към друго тяло в друга успоредна Земя, то това ново тяло в тази успоредна Земя, което принадлежи към тази реалност, има своя собствена история. Притежава напълно различна времева линия.

Участник: И това става във всеки миг, в който решаваме да се преместим в напълно нова автономна реалност ?

Уила: Абсолютно и напълно. Когато кажем Земя, ние имаме предвид вселена. Приеми това буквално, това не е метафора.

Участник: Тогава щом всеки миг е автономен, защо тогава миналото ще се променя?

Уила: Добре, ще го обясним отново. Всеки отделен свят има своя собствена история, нали?

Участник: Ъ-хъ.

Уила: Следователно, ако отиваш в друг свят, ти ставаш част от неговата история. Ти оставяш зад себе си историята на света, в който си била до момента. И ти приемаш жителство в историята на света, към който току-що си се присъединила. Вече не си привързана към историята, която си оставила зад себе си. Онова там вече не си ти, то не е твоят свят. Ти си едно ново тяло в един нов свят с нова история. Всеки свят, всяка вселена, е една завършена реалност със своя история.

Участник: Уила, съжалявам, че настоявам, но не разбирам следното – ако всеки миг е нещо автономно, как той може да има минало?

Уила: О, разбирам. Във всяка реалност всичко съществува в настоящия момент, но ние говорим от позициите на вашата линейна представа. По същия начин разбираш идеята за миналото във вашия свят сега, макар да знаеш, че всичко е едновременно, нали?

Участник: Да.

Уила: Но все пак говориш за успоредна реалност, която ти изглежда като минало, нали? Например: „Аз направих нещо вчера”. Онова е тогава, а това – тук и сега. Аз просто говоря на вашия език за удобство и по-добро разбиране. Всяка версия на Земята може да преживява себе си по същия начин, по който ти преживяваш себе си в този момент. Ако живеехме на вашата планета и ние щяхме да говорим така: „Аз направих това вчера. То бе вчера, а това е сега”. Разбира се, всичко в действителност е едновременно, но сега аз говоря за преживяването, не за структурата. Ти преживяваш идеята за минало, настояще и бъдеще в твоя свят сега и ако се преместиш в друг свят, също ще преживяваш идеята за минало, настояще и бъдеще, докато присъстваш в някакъв вид физическа реалност. И по този начин, преминавайки в нова личност, ти преминаваш в ново уравнение, преминаваш в нова формула и тази нова формула по определение трябва да разглежда идеята за миналото по много по-различен начин, защото то не е същото като твоето. Това е било друго минало. Там има друго едновременно съществуваща комбинация от преживявания, която наричат минало. Намираш ли малко повече смисъл в това?

Участник: Хм-м.

Уила: Не съвсем.

Участник: Разбирам, но …

Уила: „Разбирам, но“!?

Участник: Ако във всеки настоящ момент можем да избираме дадена успоредна реалност, как този момент в настоящето се свързва с предишната идея за приемственост … ако това е избор, защо трябва да има връзка с миналото?

Уила: Той сам по себе си не се свързва. Твоят ум създава тази връзка, той създава илюзията за приемственост и непрекъснатост. Но това е твое творение, твоя перспектива.

Участник: Тогава не мога ли да свържа този настоящ момент с всяко едно минало? Как бих могла …

Уила: Да, можеш, ако ти върши работа, можеш да го направиш. За повечето от вас това няма практически смисъл, но може да го направите.

Участник: Мога да кажа, че лицето, което решавам да бъда сега, има това минало, но може да има и това друго, и онова минало …?

Уила: Нека тогава го кажа по друг начин. Да кажем, че си взела определен брой решения и си направила определен брой премествания в различни успоредни реалности, нали така? Но в същото време ти не си забравила приемствеността и правиш връзка с нещо, което си била. Но ако наистина се променяш достатъчно и наистина се преместваш от успоредна реалност в успоредна реалност, които са достатъчно различни една от друга, ще започнеш да преживяваш идеята за различни спомени и ще се случи така, че при теб ще идват хора, които ще ти казват, че неща са се случили по определен начин, докато ти ще им отговаряш: „Не, не, това не се случи така, а по този друг начин”. Разбираш ли?

Участник: Да.

Уила: Ти ще имаш различни спомени.

Участник: Когато различието е по-голямо.

Уила: Да, и те ще имат различни спомени. Но, виждаш ли, всичко това става много ефективно и в повечето случаи няма задължително да знаеш, че спомените ви са различни. Защото щом веднъж влезеш в различна реалност, тя ще ти изглежда логичната реалност, в която винаги си била. Следователно ти няма задължително да знаеш, че в предишния момент си имала различни спомени и че в следващия момент ще имаш спомени, различни от тези непосредствено преди това. Защото щом се преместиш в тази нова реалност, всички нови спомени от миналото ще ти изглеждат, все едно че винаги си ги имала, макар че няма да е така. Сега намираш ли повече смисъл в това?

Участник: Да.

Уила: Тогава това помага ли ти?

Участник: Помага ми много. Благодаря ти, Уила, и тъй като се интересувам от изследването на успоредни реалности …

Уила: Мога да видя това.

Участник: Ще те викам в мислите си постоянно, за да можем да комуникираме …

Уила: О, надявам се не постоянно. Остави там място и за някои други мисли, миличка. (смях в залата) Гарантирам ти, че не ти трябва да си мислиш за мен през всичкото време.

Участник: Изпитах удоволствие от този разговор.

Уила: И ние също. Довиждане.

Участник: Добро утро, Уила.

Уила: Добър ден, скъпа.

Участник: Много съм развълнувана да бъда тук.

Уила: Ние сме много развълнувани, че ти си развълнувана там, където си.

Участник: Въпросът ми е свързан със сеанса, който имах с Башар, и аз го питах … изпитвам трудности с това, че упражнявам изключително голяма протекция спрямо сина си. И Башар каза, че двамата със сина ми имаме пресичане на житейските си времеви линии и също така, че той умира в друга успоредна реалност, което бе някак …

Уила: Някой умира, но това в действителност не е той.

Участник: Точно тук се нуждая от малко повече яснота.

Уила: Отново: всяка отделна идея, която можеш да наречеш минал или бъдещ живот, касае просто едно друго лице. Те са самостоятелни личности, както и ти си самостоятелна личност. И ти правиш енергийни и информационни връзки с тях от твоето настояще, както може би и те правят същото с теб. И в случая ти можеш да установяваш връзка с някой, който може би умира в друг живот. Защото може би ти е необходимо да ползваш този опит за някаква житейска тема, която изследваш в своя успореден времеви поток. Но ти не си онова лице и онова лице е различно от теб. Така че не трябва да го приемаш лично.

Участник: (смее се) Защото ти току-що каза, че успоредните реалности си взаимодействат.

Уила: Взаимодействат чрез обмен на информация.

Участник: Защо все още се придържам така силно към това?

Уила: Чудесен въпрос, бисквитке. Очевидно не си привършила с изследването на тази идея. Мислиш, че има нещо в целия този сценарий, което по някакъв начин може да донесе някакво просветление на теб, или може би на други, ако преминеш през това преживяване. Ако поддържаш бистър ума си и имаш положително отношение към всичко това, ще научиш всичко, което ти трябва да научиш. Но ако подходиш към това, все едно че е приключило, а то не е, то ти задължително няма да го използваш така, както е било създадено да бъде използвано. Идеята е, че ти правиш само неща, от които смяташ, че по някакъв начин имаш полза, докато трябва да погледнеш по-дълбоко за някое убеждение, което те кара да се придържаш към нещо, което задължително не предпочиташ, но което всъщност продължаваш да избираш, защото според определението, което си му дала, ти мислиш, че то ти е от полза повече, отколкото алтернативата му, и поради това определение ти го считаш за по-удачният избор. Ти можеш да промениш това, като откриеш какви определения си прикрепила към всяко едно от тези неща, защото те изглеждат точно обратното на това, което ти си мислиш, че би трябвало да бъдат. Но ти трябва да откриеш кои са тези определения, скъпа, защото в противен случай ще продължиш да избираш едно и също нещо.  

Участник: Точно така, защото аз определено искам да изпитам нещо друго.

Уила: Няма обаче много голямо значение какво искаш. Важно е в какво вярваш и какво приемаш за истина. Можеш да искаш всичко, но единственият резултат от това ще бъде състоянието ти на непрекъснато искане. А състоянието на желание е различно от състоянието на притежание, както и от състоянието на познание. Следователно става въпрос за знание, за откриване и идентифициране на това убеждение, за да знаеш кое е то, защото ако знаеш кое е, имаш в ръката си инструмент, с който можеш да боравиш. И тогава можеш да променяш нещата. Но желанието няма да ти свърши работа, защото желанието е само желание … Както Башар е казал на всички вас, никоя ситуация няма присъща на нея трудност. Само определението, което й давате, я прави да изглежда такава. Това добавя ли яснота в очите ти и малко усмивка на лицето ти?

Участник: Да, определено.

Уила: Чувстваш ли се малко по-лека вътрешно?

Участник: Да, определено.

Уила: Тогава, докато се припичаш с тази нова идея, ще бухнеш и ще се превърнеш в една пухкава бисквитка. (смях в залата)

Участник: Това ми харесва. Що се отнася до едновременното съществуване на различни реалности, когато не гледам на тях от линейна гледна точка, правилно ли е да кажа, че когато се фокусирам върху една реалност, аз привличам към себе си тази успоредна реалност …?

Уила: Зависи доколко релевантна е тя за твоя житейски поток, но ти подхождаш към това по много детайлен, труден начин и прибавяш трудност към нещо, което е по природа лесно. Ето защо Башар ви е казвал толкова често, че трябва да следвате своята най-силна радостна възбуда. Защото това е организиращият принцип и това е всичко, което трябва да правите. И идеята за всяка друга успоредна реалност, която се вписва в определението за това, което ти носи най-голяма радост, автоматично ще се превърне в реалността, в която ще се прехвърлиш, защото ти ще си във вибрацията, която съдържа всички вибрации, които могат да бъдат потенциално изявени в твоя живот. И те всички са там едновременно, и са точно тези, от които се нуждаеш, защото ако ти притежаваш общия балон на твоята холистична истинска вибрационна реалност, ще изпитваш всички тези реалности и никакви други. Така че ще ти бъде по-лесно, ако постъпиш по този начин, вместо да се фокусираш върху всеки малък детайл и да си мислиш, че трябва да нагаждаш всяко едно от тези малки части на пъзела по едно наведнъж, а това е много изморително. Така ще се изпотиш и ще измокриш целия пъзел. И парчетата на пъзела ще станат хлъзгави, и ще се изплъзват от ръцете ти, след което едно от тях ще падне на пода и може да пропадне в някоя пукнатина, след което ще трябва да разбиваш пода, за да намериш изгубеното парче, а то може да падне чак в мазето, където може да го намери една малка мишка и да го отнесе в дупката си, и тогава ще трябва да разровиш целия двор, за да намериш това малко парче, преди да се завърнеш отново при пъзела (смях в залата). Вместо това, можеш да погледнеш цялата картина на пъзела върху капака на кутията и да си кажеш: „Аха-а-а!” Разбираш ли всичко това, скъпа?

Участник: Да, оценявам всичко това и се чувствам пухкава.

Уила: Благодаря ти. Това бе крайната ни цел – да те направим пухкава.

Участник: Само още един общ въпрос. Как виждаш бъдещето на човечеството на Земята?

Уила: Ето така. (медиумът обръща лице към тавана с усмивка) Така виждаме всичко и винаги гледаме нагоре. Благодаря ти, моя пухкава бисквитке.

Участник: Благодаря ти много.

Участник: Добро утро, моя сестро!

Уила: Добър ден, скъпа. Какво ще дискутираме?

Участник: Хм …

Уила: Хм … това е една обширна тема.

Участник: Определено е така и ти знаеш това.

Уила: Добре я познавам.

Участник: Зная това.

Уила: Аз зная, че ти знаеш. Аз зная, че ти знаеш, че аз зная. И сега вече всички знаем, че знаем.

Участник: Аз съм лечител и учен.

Уила: О, добре казано.

Участник: Загрижена съм за човечеството.

Уила: Защо така?

Участник: Нашата околна среда, нашата храна … спъват нашето развитие.

Уила: Добре тогава, направи нещо по въпроса, скъпа.

Участник: Как бих могла да помогна на човечеството?

Уила: Какво искаш да направиш? Какво те вълнува най-силно?

Участник: Въпросът е свързан с опазването на клетъчната матрица.

Уила: Не, въпросът не е свързан с опазване. Защото нуждата от опазване предизвиква идеята за нападение. Това не е решението.

Участник: Добре.

Уила: Решението се крие в любовта. Помни, както Башар е казал, вие не получавате мир като мразите войната. Получавате мир, като обичате мира. Така че идеята е да действате по правилата на света, в който искате да живеете. Не в защитна позиция, а с израз на радост и творчество, произтичащи от творчески идеи, които да заменят старите системи, които не ви вършат работа.

Участник: Правилно.

Уила: Добре тогава, ти правиш ли това?

Участник: Околната ни среда е замърсена.

Уила: За чия околна среда говориш? За твоята или за нечия друга? Разбирам какво казваш, но ти си прекалено сериозна в случая и това е, което създава отчасти твоите трудности. Трябва да приемаш това малко по-леко. Ние разбираме, че във вашата времева перспектива въздухът е замърсен, водата е замърсена, храната е замърсена.

Участник: Ние раждаме поколение, което няма да надживее своите родители.

Уила: О, те ще го надживеят. Защото вие раждате не просто едно ново поколение. Вие раждате един нов човешки вид.

Участник: Точно така.

Уила: И те вече идват с нови идеи. Те вече идват с нови вибрации, което означава, че тези неща, за които се тревожиш, няма да ги засегнат.

Участник: Разбирам това.

Уила: Добре, тогава за какво се тревожиш?

Участник: …

Уила: Не бъди толкова тревожна. Прави нещата, които ти доставят радост, и помагай по начини, които ти доставят радостно вълнение. Създавай нови идеи, нови системи, които да заменят старите, които повече не ти вършат работа. И остани в тази вибрация на любов и творчество, знаейки, че предстои това светло бъдеще.

Участник: Да, така е.

Уила: Защото бъдещето е такова и това е вибрацията, която ти желаеш за себе си, и това бъдеще, тази вибрация не съдържа тревожност.

Участник: Следователно реалността, която преживяваме с тези високи проценти на заболявания и рак, страданията, които виждам …

Уила: Са резултати от системите убеждения, които съществуват у много хора на вашата планета в момента.

Участник: Точно така.

Уила: Следователно идеята е, че колкото повече им даваш да виждат в теб пример, който могат да следват, те може би ще решат да го направят. Ти обаче също така не трябва да им поставяш никакви условия, така че ако те изберат нещо отрицателно, отправи им своето състрадание и благословия да изберат това, което е необходимо за тях в момента. Защото, виждаш ли, докато твоята тревожност е фокусирана върху една конкретна реалност, трябва също така да отчетеш факта, че вие сте вечни същества и в този смисъл нищо не може да ви навреди.  

Участник: Много вярно.

Уила: Тогава се фокусирай върху някои от тези вибрации и ще видиш магичните промени, които желаеш да видиш, в световете, в които се преместваш. Защото трябва винаги да помниш, че ти не променяш света, в който си. Ти само се преместваш в друга успоредна версия, която вече отговаря в по-голяма степен на промените, които си направила в себе си. И ако запазиш идеята за тревожност и тази вибрация, единствената реалност, която ще преживяваш, ще бъде вибрацията на тревожността.

Участник: Много вярно.

Уила: Тогава ако знаеш, че това е вярно, действай така, все едно че го знаеш.

Участник: (смее се)

Уила: Творението не търпи измами, скъпа. Не можеш да излъжеш: „Всичко, което е”. Следователно престани да шикалкавиш.

Участник: Правилно.

Уила: Бъди реалността, която предпочиташ. Всичко се свежда до тази истина. Следиш ли мисълта ми?

Участник: Абсолютно.

Уила: Добре тогава, ти си хитра като лисица.

Участник: Вярвам, че съм.

Уила: Това върши ли ти работа?

Участник: Да.

Уила: Добре, разбираш ли разликата между това да вярваш и това да знаеш?

Участник: Да, разбирам.

Уила: Можеш ли да ми я кажеш тогава?

Участник: Вярването изисква знание, докато знанието не изисква вяра.

Уила: Ето това е. И знанието е синонимно на поведението. Ти просто правиш това, което знаеш, че е вярно, нали така?

Участник: Точно така.

Уила: Ти не се замисляш върху него, не се чудиш дали го вярваш, а просто го правиш.

Участник: Точно така.

Уила: Тогава прави го. Бъди тази реалност.

Участник: Благодаря ти.

Уила: Не мисли за него, не го вярвай, нито ти трябва някой друг, който да го вярва. И тогава ще бъдеш за пример, и ще си обградена от други, които ще го правят.

Участник: Това е вярно.

Уила: Знаем, че е вярно, затова го казваме.

Участник: Ето защо и аз съм тук днес.

Уила: Тогава ние ти благодарим, скъпа.

Участник: Благодаря и аз.

Уила: За нас бе удоволствие.

Участник: За мен бе чест.

Участник: Добро утро, Уила.

Уила: Добър ден, господине.

Участник: Ще започна с нещо просто. Днес умът ми така е настроен.

Уила: И моят също. Значи имаме нещо общо.

Участник: Когато гледах рисунките, които показа … в началото на детето и след това на възрастния с детето, у мен възникна въпрос, който е много объркващ …

Уила: О, поздравления по този случай. Всеки път когато си объркан, това означава, че установяваш някаква нова връзка. Ти виждаш как може да обединиш различни неща, да ги балансираш. И предизвикателствата са чудесно нещо, защото без тях вие ще умрете.

Участник: О кей. Чудесно обяснение. Аз работя с хора, които страдат от пристрастености. Аз чувам, че има нещо такова като „вътрешно дете”, но не разбирам какво точно означава това. Опитвам се да разбера това, което ни обяснявате – как ние се придържаме към своите навици, които не са истински, но ние ги правим такива чрез убежденията си. Ако можеш да ми дадеш някои …

Уила: Всичко се свежда до определения, скъпи. Защото даже използването на думата „навик” е вече едно определение. А във вашето общество вие сте определили идеята за навика като нещо, което е трудно да бъде променено, нещо, върху което нямате контрол: „Това е навик, какво мога да направя!?” Но, виждаш ли, в нашето определение и в определението, дадено ви от Башар, ако осъзнаеш факта, че това е навик, то престава да бъде навик, защото навикът е нещо, което извършваш, без да знаеш, че го извършваш. Когато обаче знаеш, че го извършваш, то се превръща в избор. И това осъзнаване е съпроводено с голяма отговорност. ”Аз съм отговорен, че сам избирам да правя това отново и отново. Защо избирам да правя нещо такова?” И тогава си достигнал до истинския въпрос: „Защо избирам нещо, което казвам, че не предпочитам?” И тогава, това е истинският въпрос, с който да достигнеш до сърцевината: „Какво трябва да вярвам, че е вярно за мен, за отношението ми към живота, за отношението ми към тази ситуация, за отношението ми към „Всичко, което е”, за да избирам това нещо, което казвам, че не желая отново и отново?” Открий това определение и ще се освободиш от идеята на старите определения, които не ти вършат работа. Защото тези стари определения са, които те спъват – да казваш и да вярваш, че навикът е нещо трудно да бъде променено. Това е подобно на идеята за дърветата и гората. Когато си сред гората, единственото, което виждаш, са дърветата. Когато си навън от нея, можеш да се обърнеш и да видиш, че това е една цяла гора. Ти можеш да видиш това само когато си извън гората. Следователно идеята е, че ако можеш да видиш, че нещо е, или е било навик, трябва да си извън него, за да го разпознаеш като такъв. Така че разпознаването на нещо като навик не е началото на промяната, а краят на процеса.

Участник: Хм.

Уила: Когато го видиш ясно, той вече е изчезнал. Само определението ти е това, което те кара да казваш: „О, аз имам един навик, какви трудности трябва да преодолея, за да се отърва от него?” Докато всъщност, след като си го осъзнал, ти си извън него, а него вече го няма. Ето защо трябва да смениш определенията си, за да получиш повече свобода да разбереш как в действителност се проявяват тези неща.

Участник: Съгласен съм с това, което казваш. Аз търсех по-задълбочено обяснение … хубаво е, когато си в съзнание, какъвто съм аз в момента, и чувам това, което ми казваш, но аз работя с хора, които не осъзнават. Може би аз трябва да ги питам …

Уила: Задавай им въпросите.

Участник: Въпроси, които те могат да чуят.

Уила: Да.

Участник: О кей.

Уила: За да подмамиш, така да се каже, определението да изплува в тяхното съзнание. Защото ако им кажеш: „Зная, че се чувстваш по този начин и трябва да разбереш, че единствената причина да се чувстваш по този начин, е, защото на първо място ти вярваш, че нещо е вярно. Защото не можеш да имаш чувство, без преди това да си приел дадено определение. Ти даже можеш да ги подложиш на малък тест. Можеш да си измислиш дума, като тази, която понякога използва Башар, например думата айглит. Ти имаш ли определение за тази дума?

Участник: Не.

Уила: Тогава какво е чувството ти спрямо айглитите? Ти не знаеш, нали така? Защото нямаш определение за тях, нали така? След като обаче веднъж имаш определение, ти изведнъж получаваш определено чувство. Това ти доказва, че не можеш да имаш чувство, без то да е предхождано от определение. Ето защо, ако някой изпитва определено чувство, което не предпочита, можеш да го попиташ: „След като сега разбра и аз ти доказах, че всички чувства са резултат от това, че приемаш нещо за вярно, какво трябва да вярваш, за да имаш такова чувство? Какво трябва да вярваш за себе си във връзка със ситуацията, за която говорим, за да имаш такава реакция, такова чувство? Какво би трябвало да вярваш, че е вярно за теб, за да имаш това преживяване?” И тогава можеш да започнеш един диалог с вътрешното Аз, който ще разкрие за тях и за теб кое е това определение. И след като го изкарат на светло, те ще осъзнаят, че то не им принадлежи и не съответства на истинската им природа. Защото всяко нещо, което е извън синхрон, всяко определение, което е извън синхрон с истинската ви същност, не ви принадлежи и идва от някого другиго – може би от тези, които са ви възпитали, от тези, които са ви обучавали, от тези, които ви заобикалят в обществото. И вие сте приели тези идеи и сте решили, че трябва да ги носите със себе си, защото ако не го направите, ще ви отлъчат от семейството ви, от училището ви, от обществото. Но виждаш ли, че ти във всички случаи си своята реалност, така че няма място, на което да бъдеш отлъчен.

Участник: Значи трябва да им помогна …

Уила: Да пренапишат своите определения, да си разкажат различна история и да осъзнаят, че историята, която не им върши работа, не е тяхната история.

Участник: Точно така.

Уила: И защо трябва да желаеш да изживееш нечия чужда история?! Тук се крие цялата трудност. Собствената ви история ви позволява винаги да се чувствате свободни. Разбира се, в нея винаги ще има предизвикателства, но това е вълнуващо. Обаче всеки път, когато чувстваш, че си изтощен или затруднен, или че си удряш главата в стена, това ти казва, че преживяваш нечия чужда история.

Участник: Това е идеален отговор.

Уила: Благодаря ти.

Участник: Един по-дебел въпрос.

Уила: По-дебел?

Участник: По-дебел, за мен. Възможно ли е да преживееш успоредни вселени и да не можеш да понесеш преливането на реалностите?

Уила: Можеш да си създадеш такова преживяване, ако имаш желанието да се почувстваш объркан и затруднен. Помни обаче, че ти винаги упражняваш контрол даже и когато имаш преживяването, че си извън контрол. Ти контролираш това преживяване.

Участник: Това би трябвало да отговаря на следващия ми въпрос – какво поддържа моята идентичност?

Уила: Не е възможно да се отървеш от своята идентичност, ти си ти. И винаги ще бъдеш ти. Не можеш да бъдеш някой друг или нещо друго. Ти си ти винаги и завинаги.

Участник: Аз винаги ли запазвам своите убеждения?

Уила: Това има връзка с обясненията на Башар за Законите на съществуването. Ти съществуваш и не можеш да направиш нищо, за да промениш този факт. Винаги си съществувал и винаги ще съществуваш.

Участник: Следващият ми въпрос е как става предаването на информация между успоредните реалности? Можеш ли да ми дадеш пример?

Уила: Вибрационно, чрез резонанс. Идеята е, че всичко излъчва определена честота, своя уникална вибрация. Разбираш ли тази идея?

Участник: Да.

Уила: Всяко нещо притежава свое уникално уравнение, своя уникална честота. Всеки един от вас притежава вибрация, която е комбинация от вибрации и честоти, и тези комбинации понякога имат сходни компоненти, така че вибрациите в други успоредни реалности, които са релевантни на твоите конкретни изследвания, автоматично ще ти предават информация на една и съща честота на вълната. И това ще се влее в цялостното уравнение, или да го кажем по друг начин, защото всички вие сте бисквитки, в цялостната рецепта. И това става автоматично.

Участник: Ясно. Последен въпрос. Ти предаваш информация към нас надолу по веригата (на времето). Предаваш ли някога информация нагоре по веригата?

Уила: През всичкото време, бисквитке …

Участник: С каква цел?

Уила: Със същата цел, с каквато правя това тук. Защото има много неща нагоре по веригата, които биха искали да научат нещо от това, което става надолу по веригата, както и обратното, и ние резонираме спрямо тези, които са релевантни за нас. Защото ако сме поканени, ние отговаряме на повикването, по същия начин, по който сме направили това тук.

Участник: Идеално!

Уила: Идеята за разговора, който водим сега, разгледан в линеен план, така както ни го представяте, от нашата перспектива, вие сте надолу по веригата, а от вашата перспектива ние сме нагоре по веригата. Винаги има какво да се научи, независимо от посоката. Тъй като всичко се случва едновременно, в този смисъл, вие не сте с нищо по-малко от нас. В този смисъл, ние не сме с нищо по-добри от вас или по-различни. Ето защо вашата перспектива може да бъде много ценна за нас и да ни помогне в това, което ние наричаме наше сегашно време.

Участник: Всичко това ми помага извънредно много,благодаря ти.

Уила: Благодаря ти, бисквитке.

Участник: Привет, Уила.

Уила: Добро утро.

Участник: Намирам твоята загадъчност обаятелна. Част от моята култура тук и сега принадлежи на индианците, където идеята за промяната на външната форма е все още нещо реално. Любопитна съм, след като ти си 700 години нагоре по веригата, как това при вас се различава от нашите способности или опити да правим това тук? Би трябвало вие да сте повече напреднали.

Уила: Да, нашите умения в това отношение са много развити. Вие просто усвоявате азбуката.

Участник: Точно така. Това моментално ли става при вас?

Уила: Точно така.

Участник: Ти използваш аналогията на лисицата. Да речем, че ти си човек и променяш формата си, и ставаш лисица …

Уила: Да, ние правим това, ако е подходящо за ситуацията. Отново обаче: разбери, че когато говорим за идеята на shapeshifting по този начин, не става въпрос за това, че се променя действителната ни молекулна структура. Става дума за възприятие на определена вибрационна честота. Аз създавам една реалност като балон, в който ме възприемат като лисица. Разбираш ли?

Участник: Мисля, че да, вече много по-добре …

Уила: И нашето съзнание се изявява по този начин, но както Башар ви каза миналата вечер от вашето време, всичко във физическата реалност е просто една прожекция и не притежава повече солидност от светлината, излъчвана от вашите прожектори. Това е просто един резонанс, една вибрационна честота, само една реалност-балон …

Участник: О кей.

Уила: Това помага ли ти?

Участник: Да, това поставя нещата в контекст. Тъй като вие сте толкова по-напреднали, с толкова години, имате ли …

Уила: Ние сме само различни, скъпа, не е нужно да ни приемаш като по-напреднали. Но ние разбираме какво имаш предвид.

Участник: О кей. Значи вие имате различни равнища на съзнание на вашата планета, различни равнища …

Уила: Ние имаме малко повече от това, което бихте нарекли кохерентност или съгласуваност, но това задължително не означава, че сме по-напреднали от вас в смисъл на по-добри, по някакъв начин …

Участник: Нямам предвид това да сте по-добри, а просто съм любопитна за това как изглежда съществуването ви.

Уила: О, много вълнуващо! Аз взаимодействам с всякакви същества от други измерения. Аз взаимодействам с всякакви планетарни съзнания.

Участник: Прекрасно!

Уила: В това число и със самата планета, и със звездите, и със съществата, които са в орбитите на тези звезди, по най-различни начини … Помни също така, че ние в много отношения сме вибрационно подобни на това, което наричате природни духове. Това, което на нашия език наричаме танини. Танини е един природен дух. Ние сме едни танини.

Участник: Ти живееш ли в някаква структура, на някакъв кораб?

Уила: Билa съм на кораб. Много е вълнуващо. Но не живея на кораб, по смисъла на въпроса ти, нито в някаква структура. Макар че имам структури на разположение, когато са ми необходими.

Участник: Интересно. Благодаря ти.

Уила: И аз ти благодаря, бисквитке. Отхапи малко от себе си.

Уила: Моля да ме извините за момент, ако обичате … Възниква необходимост за Башар да се завърне.

Башар: Моля, продължавайте. О, преди всичко, забавлявахте ли се по време на срещата си с Уила? (Аплодисменти) Не се чувствайте ощетени, ако не сте успели да контактувате с нея директно, защото тя е все още с нас по определен начин и е възможно да се появи набързо. Ще видим. Но моля продължете.

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Имам въпрос относно моята връзка.

Башар: Говори по-високо, за да могат всички да чуят това, което имаш да споделиш.

Участник: Имам една наистина прекрасна връзка …

Башар: О, поздравления. Всъщност няма друг вид връзка. Защото всички връзки са от полза, ако ги използвате по този начин.

Участник: Сигурно е, че моята връзка ми помага в много отношения.

Башар: Чудесно, това е нейното предназначение. Връзките трябва да отразяват към двете страни това, което всеки има нужда да знае, за да стане повече от това, което е наистина. Това е смисълът на връзките.

Участник: Благодаря ти.

Башар: Аз нямам нищо общо с това, че те са такива, просто това е тяхната роля.

Участник: Човекът, с когото съм заедно, не отговаря в действителност на моите физически предпочитания и това ми причинява проблем.

Башар: Добре, защо не отговаря?

Участник: Имам идеи, които влизат в конфликт една с друга … които създавам.

Башар: Зависи от теб и твоето задължение в тази връзка е, да си сигурна дали нещата, които не предпочиташ, са наистина такива, или твоите определения ги правят изкуствено неприемливи.

Участник: Ъ-хъ.

Башар: Така че първото ти задължение е да си изясниш кои са истинските ти предпочитания. Ако откриеш, че нещо наистина отговаря на истинските ти предпочитания и че просто не го изопачаваш със своето определение, тогава във всички случаи се придвижи напред и привлечи към себе си това, което предпочиташ.

Участник: … …

Башар: Това прекалено просто ли ти изглежда?

Участник: Хм.

Башар: Имаш ли нужда от повече сапунена опера?

Участник: (смее се) Определено не желая повече сапунена опера.

Башар: Добре, тогава идеята е, че всеки път когато разбираш във всяка своя връзка, че след определен момент предпочитанията ти вече не се оправдават, тогава най-любвеобилното нещо, което можеш да направиш, е, да промениш параметрите на връзката, защото по този начин предоставяш на всеки индивид възможността да привлече това, което му е от най-голяма полза. Разбираш ли?

Участник: (кима одобрително)

Башар: И ако повече, в този смисъл, не отразявате един към друг това, което имате нужда да отразявате, за да се превърнете в по-голяма степен в това, което сте наистина, то, в определен смисъл, връзката ви вече така или иначе не съществува. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Ъ-хъ.

Башар: Тогава имаш ли желание да изследваш преди всичко дали предполагаемите ти предпочитания са това, което наистина предпочиташ, или ти просто ги „оцветяваш”, за да ти изглеждат непривлекателни. Нека зададем и този въпрос – какво е породило привличането на първо място?

Участник: Хм, той е един красив дух.

Башар: Тогава, ти представяш ли си, че един красив дух трябва да изглежда на външен вид по определен начин?

Участник: (през сълзи)Не.

Башар: Добре, защо? Какво е това, от което се освобождаваш в момента? Защото сълзите химически измиват от тялото ти химическите съставки на отрицателните убеждения, към които си се придържала. Така че от какво се освобождаваш в момента?

Участник: Убеждението, че трябва да съм привързана към нещо, което трябва да изглежда по определен начин.

Башар: Добре … и какво чувстваш в момента? Чувстваш ли се по-освободена?

Участник: Определено.

Башар: И отново: помни, че парадоксът и силата на парадокса е в това, че пълното приемане на нещата такива, каквито са, позволява на нещата да се променят, ако те трябва да се променят. Разбираш ли?

Участник: Да.

Башар: Безусловната любов към това, което е, позволява на това, което е, да се превърне в това, което трябва да бъде в следващия момент. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Намирам.

Башар: Това помага ли в облекчаването на твоя процес?

Участник: Да.

Башар: И помага ли ти да установиш контакт с факта, че първата ти връзка е със самата теб и че това, което си привлякла към себе си чрез възприемането на една идея, чрез проектирането на една идея към другото лице … че има един компонент, който вярваш, че е извън синхрон с духа му и че не изглежда по начина, който предпочиташ … всичко това всъщност е отражение на факта, че се придържаш към едно убеждение, че има нещо в самата теб, което не предпочиташ … че имаш убеждение относно нещо в себе си, което не изглежда така, както мислиш, че би трябвало?

Участник: Да.

Башар: Добре, тогава ти си получила едно любящо отражение като си привлякла към себе си човек, който отразява идеята, че е някой, който не изглежда така, както си мислела, че би трябвало да изглежда. Защото това е отражение на факта, че ти вярваш, че нещо в теб трябва да е по-различно от това, което е.

Участник: Да.

Башар: Вместо да обичаш тази част от себе си такава, каквато е.

Участник: Да.

Башар: Намираш ли смисъл в това?

Участник: Да.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Да.

Башар: Как се чувстваш?

Участник: Добре.

Башар: Чудесно. Нещо друго?

Участник: Да. Четох една книга, наречена „Отвличане в деветата планета”. Става дума за един французин, който е бил отвлечен от Австралия и пренесен на друга планета.

Башар: Французин, добре и какво от това?

Участник: Бих искала да знам дали това е нещо реално?

Башар: Такива неща се случват. Не можем със сигурност да кажем за този конкретен случай, защото на вашата планета има много французи. (смях в залата) Въпреки това, то се е случило и се случва от време на време. И …

Участник: И в тази история, която вярвам, че е истинска …

Башар: Това определено важи за същността й.

Участник: За същността й … и съществата, отвлекли французина …

Башар: Нека да кажем „придружили“, вместо „отвлекли“.

Участник: … Придружили в едно приключение, целта на което била да може той да напише книга …

Башар: Ето, виждаш ли? И да пренесе повече от тази идея във вашето общество. За да започнете да мислите относно факта, че не сте сами.

Участник: Да, това много ми харесва.

Башар: Добре.

Участник: Имам идеята да превърна тази история във филм, но се колебая, защото си мисля, че съществата на тази планета не биха искали историята да се превърне в нещо, което ще изглежда като фантазия.

Башар: Ти какво предпочиташ? Какво подсказва твоят творчески импулс? Няма значение какво другите същества „желаят”. Те „желаят” ти да изявиш себе си така, както предпочиташ. Защото те знаят, че всяко същество е уникално и че ако по някакъв начин ти е била доставена информация, или ти си била достатъчно отворена да приемеш тази информация, която така или иначе съществува около теб непрекъснато, най-важното нещо, което можеш да направиш с нея, е, да можеш да я изразиш по начин, който отразява твоята истинска вибрация. Не се тревожи за това какво мислят други същества. Изрази я по начин, който е верен за теб, вълнуващ за теб и ще има хора, които ще извлекат нещо от нея. Нали така?

Участник: Да.

Башар: Това прави ли нещата малко по-прости за теб?

Участник: Да.

Башар: Сваля ли бремето от раменете ти?

Участник: Да.

Башар: Добре, ободри се и помни, че пътят към просвещението е свързан с това да приемаш нещата по-леко и естествено.

Участник: Да.

Башар: Нали така?

Участник: Да, благодаря ти.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Да.

Башар: Нещо друго?

Участник: Хм-м.

Башар: Или имаш това, което ти трябва, за да се придвижиш напред в своя живот с по-леки стъпки?

Участник: Определено ще направя това в определени области. Бих искала да те попитам как изглежда твоята реалност?

Башар: Питаш относно нашата планета?

Участник: Да.

Башар: Планетата ни е малко по-малка от Земята, макар да е много подобна на нея. Гравитацията е малко по-слаба. В определен смисъл, прилича много на парк – много естествена, много зелена. Ние нямаме сезони, защото оста на нашата планета не е толкова наклонена, колкото вашата. Съдържанието на кислород е малко по-високо, водата е малко повече. Посещението на нашата планета ще ви накара да се почувствате в началото малко замаяни, но може да се приспособите. Няма изкуствени структури. Структурите ни са нашите космически кораби и планетата ни е оставена предимно в естественото си състояние. Има животни, но те съжителстват по принципите на симбиозата и не са хищници.

Участник: Какво означава това?

Башар: Означава, че не се изяждат взаимно. Означава, че абсорбират енергия директно и могат да формират симбиозни връзки, които позволяват енергиен обмен, но не консумират физическите си тела.

Участник: А вие консумирате ли храна или …

Башар: Преди го правехме, но вече не. В своето еволюционно развитие ние постепенно губим физическата си форма. Ето защо много неща, които правехме подобно на вас на вашата планета, просто повече не са ни необходими. Ние вече не се храним, както и не спим. Размножаването ни се извършва енергийно, вместо физиологично.

Участник: Супер!

Башар: Нещо друго, което би искала да знаеш за нашето общество?

Участник: Можем ли да посетим вашето общество?

Башар: И това ще стане един ден. Вие определено може да ни посещавате, когато напускате телата си и мнозина от вас правят това. Вие приемате временни форми, когато посещавате нашия свят, нашето общество. Вие се появявате и изчезвате, когато се събудите.

Участник: В състояние на сън?

Башар: Да. За вас изглежда по този начин. Но физиологично, в бъдеще евентуално много земни жители ще посетят нашия свят. И, разбира се, ние ще посетим физически вашия свят. Ние сме го посещавали, но задължително не се приземяваме все още, макар че други го правят.

Участник: Други същества от други места?

Башар: Да.

Участник: Някой от нашата планета посещавал ли е физически вашата?

Башар: Не.

Участник: Това ще стане ли някога?

Башар: Вече казах „да” евентуално, но не мога да ти дам ориентация за времето все още.

Участник: Супер, благодаря ти.

Башар: Благодаря.

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Аз съм художник и скулптор и зная, че между другото ти също си скулптор.

Башар: Да.

Участник: Дали можеш да опишеш скулптура, която си направил?

Башар: Ние сме описали това преди. Ако можеш да си представиш тройна спирала, съставена от три спирални структури с широка основа и височина около 1,700 метра, изработена от белезникав, подобен на кристал материал, нещо, което бихте разпознали като нано-технологична глина . . .

Участник: Прекрасно! И това бе създадено моментално или …?

Башар: Създаването му изискваше малък процес. Защото аз изпитвам удоволствие от процеса.

Участник: Къде се намира тя на твоята планета?

Башар: В това, което би нарекла западна част на единия от трите ни основни континента, близо до мястото, където бях физически роден.

Участник: Какви функции изпълнява … действа ли като символ, или …

Башар: Има различни преживявания, свързани с нея, едно от което е идеята за създаване на антена, чувствителна към конкретна честота, която приема директно специфичната вибрация на това, което бихме нарекли нашите бъдещи проявления в звездната система на Сириус. Така че аз мога да застана вътре в тази тройна спирала и да приема директно вибрационна енергия от собственото си бъдещо Аз в звездната система на Сириус.

Участник: Това е изумително!

Башар: Щом така казваш.

Участник: Това ме отвежда до следващия ми въпрос.

Башар: Какъв синхрон

Участник: Да. Проектът, върху който работя в момента … аз практикувам … осъзнавам по-пълно различните взаимодействия, свързани с този конкретен проект. И вярвам, че получавам информация от Сириус, и от Плеядите, и от Арктур.

Башар: И от Орион.

Участник: И от Орион.

Башар: Не ги пропускай.

Участник: Питам се дали има начин да изясня …

Башар: Какъв е проектът?

Участник: Проектът е едно пространство в галерия …

Башар: Кръгло ли е?

Участник: Не е кръгло … това е поредица от порти и бих искала да създава усещането едновременно за вътрешно и външно пространство.

Башар: Колко вълнуващо!

Участник: И където като че ли всичко бавно се променя.

Башар: Предполагаме, че ти използваш въображението си за създаването на това и знаейки, че следваш своята най-силна радостна възбуда, ти автоматично ще се свържеш с всякаква необходима информация, която е релевантна за процеса, през който преминаваш. Не е необходимо да отправяш конкретна молба.

Участник: О кей.

Башар: Ако просто се придвижваш напред, ти ще съдържаш подходящите резонанси, които ще се свържат с други резонанси, отразяващи информацията, която трябва да приемеш в конкретния момент, и тя ще бъде там на твое разположение. Ти просто ще получиш вдъхновение.

Участник: Аз съм развълнувана … и имам някаква идея за тези взаимоотношения, свързани с проекта.

Башар: Тогава давай напред, какво те спира?

Участник: О кей.

Башар: Има ли нещо, което би искала да конкретизираш, или нещо, на което да дадеш физически израз, да символизираш тези връзки чрез някакъв предмет или творба?

Участник: Да, може би.

Башар: Може би?!

Участник: Мисля, че правя вече това, но …

Башар: Ти мислиш?!

Участник: Да, зная, вече го правя … може би това трябва да е нов материал, или …

Башар: Това зависи от теб. Потърси някакви физиологични символи и защото те ще бъдат физиологични, те ще заземят вибрацията във физическата ти реалност. Така че ако желаеш, с четирите, които спомена – Сириус, Плеядите, Арктур и Орион … е, това последното го споменахме ние, ти би могла да създадеш четири предмета, които да отразяват символично тези четири енергии, ако желаеш да заземиш физиологично идеята. Разбираш ли?

Участник: Да.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Да, помага ми. Чудя се дали съществува позволение, което …

Башар: Това е позволение.

Участник: Да, о кей.

Башар: Престани да се чудиш.

Участник: О кей.

Башар: Започни да работиш.

Участник: Да започна да работя.

Башар: Това е позволението. Разбира се, ако въображението ти промени нещата, довери се на въображението си, защото то е връзката с Висшия ти разум, а той знае от какво се нуждаеш. Така че, ако има някакво изменение в това, което сме предложили, използвай го като основа и го променяй според това, което подсказва въображението ти. Защото това ще бъде най-доброто за теб.

Участник: Имам усещането, че трябва да включа и музика.

Башар: Направи го, нищо не те спира.

Участник: О кей.

Башар: Какво щеше да направиш, ако бях казал: „това не е О кей”? Ще следваш това, което ти казвам, или това, което чувстваш, че трябва да направиш?!

Участник: О кей. Ще направя това, което чувствам, че трябва да направя.

Башар: Тогава защо искаш от мен позволение?

Участник: О кей. Благодаря ти.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Да, помага ми. Мисля, че това е всичко за днес. Благодаря

Башар: Благодаря ти.

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Много съм развълнувана, че съм тук.

Башар: Чудесно, благодаря ти.

Участник: През последните няколко години изследвам някои неща от живота си, които ме отведоха до прекрасни приключения.

Башар: Чудесно, поздравления!

Участник: Някой, когото срещнах преди години …

Башар: Ти пишеш ли относно това?

Участник: Да.

Башар: Защото видяхме книгата.

Участник: О, благодаря ти. Аз срещнах един човек преди няколко години и той бе символ на това, което желаех тогава. Отне ми известно време да изоставя този символ и се насочих към други неща, но тази седмица той отново нахлу в съзнанието ми и се питам дали това е свързано с моя Физически ум, или с Висшия ми разум.

Башар: Възможно е символът да ти е бил даден отново, защото ти завършваш един цикъл и това може да означава по подобен начин (не по идентичен, а по подобен начин) това, което символът е означавал за теб тогава. Сега обаче, в началото на новия цикъл, това е само символично, защото в новия цикъл ти можеш да привлечеш различни неща, които да бъдат подобни на него. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Абсолютно, защото току-що промених едно свое основно убеждение, според което той бе началото, а аз промених това преди месец.

Башар: И сега неговата версия в теб може да положи началото на нов цикъл. Защото помни, че всички вие съдържате версии един на друг. Така че ти използваш това отражение, за да си напомниш, че започваш един нов цикъл, защото той сега се явява символ за този вид ново начало. Нали така?

Участник: Да, абсолютно.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: О, да, благодаря ти. Относно моята книга, всъщност това са четири книги, върху които работя, и аз преминавам през периоди, когато въобще не пиша, след което настъпват периоди, в които пиша много. Това част от моя процес ли е?

Башар: Ти какво мислиш?

Участник: Би трябвало да е така.

Башар: Ти доволна ли си от това?

Участник: Да, абсолютно.

Башар: Или вярваш, че протакаш нещата?

Участник: Не, не.

Башар: Добре тогава, тогава това е твоят процес, нали така?

Участник: О кей.

Башар: Вълнува ли те да работиш по този начин?

Участник: Да, това да работя насила не ме вълнува.

Башар: Ето това е, това е твоят процес.

Участник: Благодаря ти. И отново към този човек …

Башар: Този човек. Човекът или неговият символ?

Участник: Неговият символ. Имах някои проблеми в миналото, специално с него като символ – доколко мога да се доверя на своето радостно вълнение. Би ли трябвало да …

Башар: Би ли, би ли, би ли, би ли …

Участник: Висшият ми разум желае ли да следвам своята радостна възбуда?

Башар: Ти не очакваш да ти отговоря на това, нали?

Участник: Моят Висш разум и аз имахме малко спречкване по повод на този човек, така че …

Башар: Висшият ти разум не се спречква, Физическият ти ум прави това. Висшият ти разум единствено излъчва към теб вибрацията на истинската ти същност. Физическият ти ум е този, който се съпротивлява на това.

Участник: Значи този човек не съответства на истинската ми същност.

Башар: Ти си тази, която трябва да решиш това, нали?

Участник: Да.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Да, благодаря ти.

Башар: Както казвате на вашия древен език: „Давай напред!”

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Имам въпрос относно една дума, която ти харесваш – „саботаж”.

Башар: Да?

Участник: Саботиране на самата себе си. Във връзка със следването на моята радостна възбуда установявам, че саботирам себе си и се чудя …

Башар: От какво се страхуваш, за да не изразиш напълно радостната си възбуда? Единствената причина да се въздържаш, е, че се страхуваш от нещо, което си дефинирала, нещо относно това да следваш радостното си вълнение, което те плаши. Кое е това нещо?

Участник: Това е, което се опитвам да открия.

Башар: Е, това не е толкова трудно. Единственото, което трябва да направиш, е да усилиш страха, да го преувеличиш и да зададеш въпроса с помощта на своето въображение: „Кое е най-ужасното нещо, което си въобразявам, че ще се случи, ако в действителност се отдам напълно на своето радостно вълнение?” И ако наистина желаеш да получиш отговор, ще го получиш. Ако не желаеш да получиш отговор, няма да го получиш. Единствената причина обаче да не поискаш, е, че си възприела идеята, че си приела определението, независимо колко противоречиво може да изглежда това, че твоята радостна възбуда би могла по някакъв начин да ти донесе нещо отрицателно.

Участник: Да.

Башар: А по определение твоята радостна възбуда не може да стори това.

Участник: Хм.

Башар: Защо би трябвало да имаш определение за радостна възбуда, което да съдържа идеята за отрицателно преживяване? Това не е определение за радостна възбуда, нали така?

Участник: Аз имам убеждението, че …

Башар: Да, аз зная, че имаш убеждение и то е, че ако преживееш пълноценно своята радостна възбуда, какво се страхуваш, че ще се случи?

Участник: …

Башар: Не ми казвай, че се опитваш да разбереш. Просто бъди честна. Използвай въображението си, представи си сценария. Какво се страхуваш, че ще се случи?

Участник: Мисля, че се страхувам от отхвърляне.

Башар: От кого?

Участник: … От хората, които съм създала в своята реалност.

Башар: (към аудиторията) Пригответе се да се засмеете. Тя се страхува от отхвърляне и докато се въздържа, всъщност отхвърля себе си.

Участник: Да.

Башар: Значи вече си преживяла отхвърляне! Тогава от какво има да се страхуваш, ако някой отрази обратно към теб отхвърлянето, което вече си създала спрямо себе си? Това е просто един урок, едно отражение и то означава, че не трябва да правиш това. По тази причина си изпитала и отхвърлянето – за да ти предостави възможност за избор – да вярваш в това да отхвърлиш себе си, или да разбереш, че не е нужно да правиш това. И когато разбереш, че не е нужно да отхвърляш себе си, няма да има значение дали някой друг ти предлага отхвърляне, или не, защото ако някой ти предлага отхвърляне, докато ти не отхвърляш себе си, ти няма да приемеш това, което ти предлага, защото то няма да има нищо общо с теб. Няма да го приемеш лично, защото ще си дадеш сметка, че то има нещо общо с другия човек или с другите и с техните проблеми, и тогава можеш да изпиташ състрадание. „О, бедничките! Бедничкия, защо изпитваш отхвърляне на самия себе си и отразяваш това към мен? Може би това е, за да ти помогна да разбереш, че не трябва да отхвърляш себе си, защото аз съм открила, че не трябва да правя това спрямо себе си? С удоволствие ще направя това.” И ако направиш това, ще установиш, че ако другите продължават да се придържат към своето отхвърляне, те ще избягат много бързо от теб.

Участник: (смее се)

Башар: И тогава, в този смисъл, ще останеш обградена само от хора, които са готови да те подкрепят в степента, в която ти желаеш да подкрепиш себе си!

Участник: Да, абсолютно.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Помага ми, благодаря ти. И по отношение на това да следвам своята радостна възбуда, откривам, че създавам в себе си блокажи …

Башар: Защото …? Защо ги наричаш блокажи?

Участник: Ако съм обградена с енергия, това ме изважда от равновесие много бързо …

Башар: Не! Никой не те изважда от равновесие, ти избираш да изгубиш равновесие!

Участник: Намирам за трудно да запазя равновесие.

Башар: Ти избираш това да бъде трудно за теб! Ти трябва да започнеш да поемаш отговорност за своите преживявания! Престани да обвиняваш ситуацията и започни да разбираш, че ти реагираш на ситуацията по начин, който не предпочиташ, и трябва да се запиташ защо.

Участник: Да.

Башар: Тогава …? Започни да изследваш това. Нищо не ти действа отвън, нищо не те изважда от равновесие, нищо не е трудно. Ти го правиш трудно, ти избираш да изгубиш равновесие! Запитай се защо. Ще извлечеш нещо от поставянето на този въпрос. И тогава ще започнеш да разбираш кое е това определение и ще се освободиш от него, ако повече не ти върши работа. Но докато решаваш, че имаш полза от това да изгубиш равновесие или да изпитваш трудности, ти ще се придържаш към него и няма да го изпуснеш. Но преди всичко ти трябва да поемеш отговорност за действителното преживяване. Не можеш да кажеш, че това е просто нещо, което се случва. „Аз просто губя равновесие”. Това не е вярно! Ти решаваш да изгубиш равновесие, по свои собствени причини. Открий кои са тези причини и ако установиш, че не ги предпочиташ, отърви се от тях.  

Участник: Абсолютно.

Башар: Нали така?

Участник: Тогава, знаейки, че създавам всяка ситуация в своята реалност, защо си представям неща …

Башар: Защото имаш очаквания за това как трябва да изглежда крайният резултат.

Участник: Да.

Башар: Помниш ли цялата формула, свързана с това да следваш радостната си възбуда? Очевидно не.

Участник: Спомням си я.

Башар: Добре, коя е тя?

Участник: Да следваш радостната си възбуда, във всеки един момент, без конкретно очакване за краен резултат.

Башар: Добре, тогава защо очакваш конкретен краен резултат?

Участник: Да.

Башар: Е …?

Участник: Защото мисля, че най-силната ми радостна възбуда се свежда до това да искам определени неща.

Башар: Не! Най силната ти радостна възбуда никога не се свежда до искането на определени неща, освен в случая, в който най-силната ти радостна възбуда е в това да поддържаш състоянието си на желание, без някога да получиш желаното. Разбираш ли, че изпитването на желание е едно самостоятелно състояние?

Участник: О, толкова ми е писнало от това!

Башар: Тогава спри да искаш! Защото колкото повече искаш, толкова повече се закрепваш в състояние на желаене, без някога да получаваш.

Участник: Да.

Башар: Състоянието на желаене няма никога да привлече преживяването на получаване и имане! Желаенето привлича само повече желаене. Разбираш ли това малко по-ясно?

Участник: Поставяне на колата пред коня.

Башар: Тогава идеята е да престанеш да желаеш и да започнеш да имаш. Започни да знаеш, че всяко отделно нещо, от което имаш нужда, е тук. Тези неща ще се проявят и ще станат видими за теб, което е действителното определение за проявление, когато си на определена дължина на вълната, която съответства на това нещо, което се намира тук. Не е необходимо да искаш, каквото и да е. Искането предполага, че ти го нямаш, докато то е тук, пред теб и ти го имаш, но то няма да стане част от преживяването ти преди правилния момент. Довери се на разгръщането на своя живот във времето! Ако не вярваш в това, ти започваш да искаш, защото мислиш, че нещо не сработва, че нещо не е наред.

Участник: Да, това е абсолютно така.

Башар: Но то не е! Ти само създаваш за себе си такова преживяване. Ако само си позволиш да знаеш, че всичко е наред и че всичко се развива, както трябва, ще започнеш да преживяваш точно това, като изоставяш своите допускания, настояване и очаквания, че нещата трябва да се случат по определен начин и че ако това не се получи, нещо не е наред! Всички тези определения, че срещаш трудности, че не можеш да се справиш, че нещо се обърква, създават преживяването на неразбиране на факта, че животът ти протича, както трябва. Ти просто използваш факта, че животът ти протича, както трябва, за да създаваш сценарии и преживявания, че това не е така!

Участник: Да.

Башар: Но очевидно, ако животът ти не се развиваше нормално, нямаше да можеш да създаваш сценарии, според които да изглежда, че нещо с него не е, както трябва.

Участник: Хм-м.

Башар: Просто трябва да използваш инструмента по различен начин. Трябва да разбереш, че действителното доказателство за това, че животът ти се развива нормално, е, че в действителност можеш да си създадеш преживяване, че това не е така.

Участник: Хм-м.

Башар: Нямаше да можеш да създадеш такова преживяване, според което животът ти не протича нормално, ако това в действителност бе така. Защото животът ти в действителност проявява всичко, ти проявяваш всичко. Следователно избери между проявлението на факта, че всичко се развива нормално и проявлението, че животът ти не е наред. И двете са проявления. Невъзможно е да нямаш проявление, просто трябва да избереш качеството, стила на проявление, който предпочиташ. Помни, както сме ви напомняли преди, че много хора на вашата планета мислят, че използвате само 10-15% от своя мозък, но това е безсмислица. Вие използвате 100% от мозъка си така, че да изглежда, че използвате само 10%. Така че разбери, че единствената причина да имаш преживяване, че използваш 10% от мозъка си, е, че използваш 100% от мозъка си, за да направиш това преживяване да изглежда реално. И когато осъзнаеш: „О, аз използвам 100% от мозъка си, само че не така, както предпочитам”, тогава може би ще започнеш да използваш мозъка си така, както желаеш. Разбираш ли?

Участник: Да.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Помага ми. Мисля, че има разлика между това да схванеш нещо интелектуално и това да го приемеш дълбоко в съзнанието си.

Башар: Ето защо казваме, че действието и знанието са синонимни. И, разбира се, началото на разграждането на тази идея за разделение, е, да не правиш разлика между интелектуалното разбиране и истинското познание. Защото много пъти, когато хората казват: „Аз разбирам това на интелектуално равнище”, те всъщност не го разбират. Защото това предполага, че интелектуалното разбиране и знанието трябва да бъдат различни неща. Това не би трябвало да е така. Ти знаеш това, което знаеш. Точка! Това, което не знаеш, не го знаеш. Точка! Истинското разбиране означава, че ти го знаеш, ти го живееш, ти го дишаш, ти го правиш. Е, можеш да кажеш: „Имам някаква степен на умствено разбиране на понятието”, ако това е, което разбираш под „интелектуално разбиране”, и в това няма нищо лошо, но идеята да притежаваш някаква форма на разбиране на това, че даден език може да е сходен на езика, с който си запозната, не означава, че в действителност можеш да говориш на този език. Говори на езика. Разбираш ли?  

Участник: Да.

Башар: Добре, това помага ли ти?

Участник: Да. Само един последен въпрос. В един от сънищата ми, в който ти присъства, изпитах такова облекчение да разговарям с теб и ти ми каза, че ще имаме още много срещи. Просто искам да разбера дали това бе плод на моето въображение, или бе аспект от теб.

Башар: Запозната ли си с филмите за Хари Потър?

Участник: Да.

Башар: Гледала ли си ги?

Участник: Да, гледах ги.

Башар: Спомняш ли си последния от тях?

Участник: … Да.

Башар: Добре, спомняш ли си, когато главният герой умря и отиде в духовната сфера, за да се срещне със своя ментор, със своя учител?

Участник: Да.

Башар: Спомняш ли си какво попита учителя си – „Професоре, дали всичко това се случва само в главата ми, или е нещо реално?” И професорът отговаря: „Разбира се, че всичко се случва в главата ти, Хари, но защо това трябва да означава, че не е реално?” Не създавай различия там, където те не трябва да съществуват. Става дума за „това и онова”, а не за „това или онова”.

Участник: Благодаря ти, Башар.

Башар: Благодаря.

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: За мен е чест да разговарям с теб.

Башар: И за нас също.

Участник: Имам въпрос … а може би това е коментар.

Башар: Няма значение.

Участник: Страхувам се от неизвестното.

Башар: Защо? Какво мислиш, че се крие там, чакайки да те грабне?

Участник: Понякога имам сънища и това са ужасни сънища, кошмари.

Башар: Добре, но това е вълнуващо. Какво научаваш от тях за себе си?

Участник: …

Башар: Ти научаваш от какво се страхуваш, нали?

Участник: Да.

Башар: Ти научаваш какви са твоите определения, нали?

Участник: Да.

Башар: Тогава …? Това е нещо добро, нали?

Участник: Да.

Башар: Тогава …?

Участник: Просто бих предпочел да имам хубави сънища.

Башар: Защо? Начинът да позволиш на тези сънища да се трансформират е не като ги избягваш, но всъщност като яхнеш този кошмар и го яздиш, докато се превърне в Пегас – летящият кон. Разбираш ли? Кош-мар = кон.*) Качи се върху него и го язди. (смях в залата) Докато се трансформира в кон с крила, който ще ти позволява да се издигнеш в облаците. Единственият начин обаче да се качиш върху Пегас, е, да обяздиш кошмара, да го признаеш, да го приемеш като част от себе си, защото той иска да ти каже нещо и се е появил, за да те транспортира до места, където ще можеш да откриеш повече от себе си.

*) Фонетична игра на думи на Башар. Разчленяването на английската дума за кошмар – nightmare, води до получаването на две думи – night = нощ и   mare = кобила. – Бел.прев.

Участник: Хм.

Башар: Определението, което имаш за неизвестното, е това, което те плаши. Аз ти гарантирам, че единственото нещо, което съществува в неизвестността, единственото, което ще откриеш там, е повече от себе си. Това е така, защото ти си своята собствена реалност. Ти изпълваш до краен предел своята реалност! В твоята реалност няма нищо друго освен теб! Така че даже в неизвестните части на твоята реалност, единственото, което ще откриеш, когато запалиш светлината, си самият ти.

Участник: О кей.

Башар: Така че язди кошмара, открий какво ти казва той, открий какво казваш на себе си. Учи се от него, израствай от него, повикай го и се качи върху него. Кажи му: „Дий!” И той ще те транспортира. И докато се усетиш, ще погледнеш надолу и ще видиш, че седиш върху един прекрасен бял кон, който пори облаците с разперени криле. Това са крайностите на Пегас. За да можеш да обяздиш Пегас, първо трябва да се научиш да яздиш кошмара. Разбираш ли?

Участник: Хм. Разбирам. Значи няма нищо лошо в това да се страхувам.

Башар: Разбира се. Но идеята е, че след като веднъж разбереш, че е в реда на нещата да се страхуваш, трябва да разбереш какво представлява страхът. Той е вестител, който чука на твоята врата и ти казва: „Хей, искам да привлека вниманието ти и да те накарам да разбереш, че имаш убеждения, които са извън синхрон с истинската ти същност!” Защото това е същността на страха – ти си 100% енергия и ти усещаш енергията си по различни начини, като я филтрираш през различни убеждения. Когато филтрираш енергията си през убеждения, които са в синхрон с теб, ти изпитваш радост; когато филтрираш същата енергия през убеждения, които не са в синхрон с теб, ти я усещаш като страх. Това е твоят барометър, това е, което ти казва: „О, аз чувствам страх. Това означава, че имам убеждения, които не са в синхрон с мен и които не предпочитам. Благодаря ти, Страх, благодаря ти, че насочваш вниманието ми върху това!” И страхът ще ти каже: „Сега, след като си използвал посланието според неговото предназначение, довиждане!” Страхът няма да продължи да се мотае около теб, след като му позволиш да си свърши работата – просто да ти донесе нещо и да насочи вниманието ти към нещо, което искаш да знаеш. Така че не обвинявай бедния малък страх. Чук, чук, чук. „Махай се!” … „Аз само искам да ти кажа нещо” … „Махай се! Не искам да имам нищо общо с теб!” … „О, аз трябваше да ти донеса това съобщение, а ти даже не ми отваряш вратата!” и той си отива обиден. „Аз ще й дам да се разбере, аз ще се върна с още по-голяма сила!” … Бум, бум, бум! … „О, божичко, този Страх пак е тук и е станал още по-голям. Махай се от главата ми!”… „Пусни ме да вляза!” … „О, не, не, не, за нищо на света!” … „Тогава аз ще ти дам да се разбереш и ще те направя на пух и прах!” И вярвай ми, той ще го направи! (смях в залата)

Участник: (смее се)

Башар: Защото ти го желаеш, ти искаш да получиш това известие! И ако той трябва да събори къщата ти, за да ти го достави, той ще го направи! Защото ти желаеш това, защото ти си го създал, за да стори това. Така че, колкото по-скоро отвориш вратата … Звън, звън … „Да?” … „Аз съм твоят страх.” … „О, здравей, Страх, каква интересна вест ми носиш днес?” … „Ето виж това убеждение, което е извън синхрон с теб” … „О, да, разбира се” … ”Моля, подпиши тук” … ”Благодаря ти! И приятен ден, Страх! Моля, ела отново, веднага щом имаш повече информация!” … ”Не се тревожете, госпожо, разбира се, че ще дойда”. (аплодисменти в залата) Ето по този начин правиш от страха свой приятел и го използваш според неговото предназначение, за да не се налага да се разрасне в гигантско страшно чудовище само и само да привлече вниманието ти. Това е единственото нещо, което той се опитва да стори – да привлече вниманието ти. И повярвай ми, когато го принудиш да порасне много голям, той ще привлече вниманието ти по един или друг начин. Но ти задължително не предпочиташ вниманието ти да бъде привлечено по този начин. Така че внимавай своевременно. Нали така?

Участник: Да, благодаря ти.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Да. Друг въпрос – аз изследвам романтични връзки и следвам радостната си възбуда …

Башар: Може ли да ти задам въпрос?

Участник: Да.

Башар: Ти римлянка ли си?

Участник: Хм-м, предполагам, че не.

Башар: Родена ли си в Рим?

Участник: Не.

Башар: Тогава защо изследваш ром-антични*) връзки?

*) Отново фонетична игра на думи. На английски названието на град Рим (роум) и на първата част от думата „романтичен” (роум-антик) имат еднакво звучене. – Бел.прев.

Участник: Ха, това е различна перспектива.

Башар: Да, така е, нали? Твоята първа романтична връзка е със самата теб. Обичай себе си безусловно и безусловно ще привлечеш към себе си отражение на тази идея – по някакъв начин и в някаква форма, но откажи се от всички свои очаквания за това как трябва да се прояви тя и нека тя те изненада такава, каквато се появи. Нека наистина да те увлече романтично с нещо, което наистина не си очаквала. Защото романсът не е ли по някакъв начин свързан с изненада за това, което се случва? Ако всичко се случва точно както го очакваш, в това няма нищо романтично. Разбираш ли?

Участник: Да, да.

Башар: Така че позволи си да бъдеш романтично увлечена, но по неочакван начин. Идеята, която повечето от вас имат за романтичната любов, е точно противоположна на това, което трябва да бъде – „Искам да си такъв, какъвто те искам, за да почувствам любов!” Всичко, което трябва да направиш, е да обичаш себе си и отражението, което ще получиш, ще бъде точно това, което ти е необходимо. И много пъти то ще бъде по-различно от това, за което си мислиш, защото това е романсът. Ти се оказваш изненадана, прелъстена от нещо, което не си очаквала … поканена си да посетиш място, на което никога не си била преди, и вярвай ми, това е секси. (смях в залата)

Участник: (смее се) Да, това звучи добре.

Башар: Да, наистина.

Участник: О кей, последният ми въпрос … Родителите ми починаха, когато бях много малка и аз понякога разговарям с тях, което ме успокоява.

Башар: Да, те чуват, когато им говориш.

Участник: И когато става въпрос за това да установя по-силна връзка с тях …

Башар: Просто бъди себе си. Това е всичко, което те искат да бъдеш. Те искат да си щастлива, да си обзета от екстаз, да си тази, която знаеш, че си. Ти си била родена, за да бъдеш вярна на своята уникална природа. И колкото повече желаеш да бъдеш вярна на своята прекрасна природа, толкова, в определен смисъл, по-горди ще са те, макар че те са вече много горди … по-скоро ти по-силно ще почувстваш колко се гордеят с теб. Нали така?

Участник: Да.

Башар: Това е наистина, което те желаят за теб – да бъдеш себе си възможно по-пълноценно. Няма значение какво са ти казвали, докато са били живи и са били в плен на своите убеждения, подобно на останалото човечество. В своята истинска духовна същност те знаят, че ти трябва да бъдеш тази, която трябва да бъдеш. Бъди такава.

Участник: Съществува ли позволение …

Башар: Разбира се, че съществува. Не е даже необходимо да завършваш изречението. Използвай въображението си, за да измислиш позволението, което ще ти върши най-добре работа. Ти искаш да попиташ за конкретно позволение за нещо конкретно?

Участник: Да, за да установя връзка с духовния свят.

Башар: Има много. Очевидно ти установяваш връзка винаги, когато сънуваш. Може да не си спомняш за това. Има обаче най-различни позволения. Ние сме говорили за психомантеума, говорили сме за медитация … можеш да направиш самостоятелно проучване. „Контактуване с умрелите”. Преди всичко трябва да разбереш, че завесата съвсем не е толкова дебела. Следователно отърви се от идеята, че това е нещо трудно. Разбери, че това се случва, когато трябва да се случи. Въпреки това, ти можеш да направиш проучване за това какво е налично в обществото и можеш да използваш въображението си да решиш кое е най-добро за теб. Или просто знай, че си винаги в контакт, когато имаш нужда да бъдеш. И че получаваш информацията, независимо дали знаеш това, или не. Понякога информацията идва при теб под формата на синхронност. Това че някога си получила внезапното желание да завиеш по улица, по която никога не си минавала, може да е резултат на комуникация с някой дух. Разбираш ли?

Участник: Да.

Башар: Защото духът ще използва това, с което разполага под ръка … защото е много по-лесно да привлече вниманието ти към нещо, което е вече пред лицето ти. Така че ако по стечение на обстоятелствата нещо се случи, за да ти даде информация, която търсиш, за това не е необходимо в главата ти да зазвучи гръмък глас, придружен с фанфари: „Направи това!” или: „Направи онова!”. За водача или за духа е много е по-лесно, когато информацията е вече в твоята реалност, да ти прошепне: „Просто завий наляво, сега”. И те знаят, че там ще дочуеш разговор, който всъщност ще ти даде синхронно точно тази информация, която търсиш. И ти ще застанеш в изумление и ще си кажеш: „Какво съвпадение!” Но самото желание да постъпиш по определен начин може да е било някаква по-висша форма на комуникация. И това е всичко, което трябва да знаеш. Не е необходимо да знаеш: „О, аз трябва да зная, че това бе майка ми, която ми казва да тръгна наляво. Добре, мамичко!” Ти просто трябва да получиш информацията, защото информацията, подобно на водата и електричеството, преминава по пътя на най-малкото съпротивление. Така че ако нещо е вече под носа ти, защо трябва да преминаваш през целия този ритуал, от който да научиш, че това идва от духа на майка ти, когато е най-добре за теб просто да свърнеш наляво? Ако трябва да знаеш, че това идва от нея или от него, или от някого другиго, ти ще го узнаеш. Ако не знаеш в момента, значи това не ти е нужно.  

Участник: Хм.

Башар: Нали така?

Участник: Да.

Башар: И отново: парадоксално, когато се успокоиш с мисълта, че не е необходимо да знаеш откъде идва информацията, това може да усили способността ти да узнаеш кой е източникът. И тогава, когато получиш „сигнала за завой наляво”, ти можеш автоматично да реагираш: „О, благодаря, мамо!” Защото ти просто знаеш откъде е дошъл сигналът. Но е необходимо да не искаш да знаеш откъде е дошъл, за да имаш по-голям шанс да узнаеш откъде е дошъл. Това е парадоксът.

Участник: О кей.

Башар: Намираш ли смисъл в това?

Участник: Намирам.

Башар: Трябва да спреш да мислиш по въпроса и просто да започнеш да знаеш. Нали така?

Участник: Да, значи няма конкретно позволение …

Башар: Открий това сама.

Участник: О кей. Благодаря ти.

Башар: Благодаря … Както вече казах, има много различни инструменти и техники, които вече съществуват във вашето общество, подобно на медитациите и психомантеума. Направете справка! Вече имате на вашата планета едно прекрасно изобретение, наречено Интернет. Обърнете се към Гугъл.

Участник: Добър ден, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Аз те считам за един от моите учители.

Башар: Ние считаме всички ви също за свои учители.

Участник: Оценявам високо цялата информация, която си ми дал, но изпитвам едно предизвикателство …

Башар: Поздравления! Не е необходимо да казваш „но”, защото цялата информация, която ви предоставяме, винаги ще съдържа предизвикателства. Предизвикателствата са необходими за растежа, но вие не трябва да ги преживявате като болезнена борба. Творческото напрежение е необходимо, в противен случай няма да се развивате.

Участник: Разбирам. Основно предизвикателствата ми са свързани с това да завърша незавършената си работа.

Башар: Която е каква?

Участник: Изпитвам голяма болка от това, че съм изоставен …

Башар: Тогава защо продължаваш това изоставяне като изоставяш себе си?

Участник: Не зная, изпитвам проблеми в общуването поради преживяванията, които съм имал.

Башар: Ние разбираме това, но ако знаеш, че си ги получил, защо продължаваш да преживяваш неща, които не предпочиташ? Защо продължаваш да получаваш тези неща, които те карат да се чувстваш зле?

Участник: Предполагам, че започвам да се чувствам комфортно със собствената си болка.

Башар: Не е необходимо да се чувстваш комфортно с болката си, трябва само да признаеш, че ти си този, който я произвежда, съпротивлявайки се срещу естествената си природа. Престани да се съпротивляваш срещу естествената си природа и няма да изпитваш болка. Това помага ли ти?

Участник: Благодаря много … (колебливо) да, помага ми, просто, знаеш ли …

Башар: Ще продължиш ли да се придържаш към идеята и историята, че просто защото някой те е изоставил, трябва да продължаваш да се измъчваш от тази идея?

Участник: Просто предизвикателството да преодолея дълбокото убеждение …

Башар: И дълбокото убеждение е, че заслужаваш да бъдеш изоставен. Но това не е така. И това, което трябва основно да осъзнаеш, e, че в действителност е невъзможно да бъдеш изоставен от Творението. Не можеш да бъдеш изоставен от Творението. Понякога хора на вашата планета поради отрицателните си убеждения може да практикуват актове на изоставяне в човешкото общество, но това не означава, че Творението те е изоставило. Ако това се бе случило, ти нямаше да съществуваш. Така че трябва да започнеш с разбирането, че ако съществуваш, значи не си изоставен от Творението.

Участник: Разбирам.

Башар: Ти, в определен смисъл, само си бил изоставен, или си получил преживяване на изоставеност от хора, които самите са вярвали, че са били изоставени.

Участник: Хм.

Башар: За да се получи една жертва, е необходима друга жертва. Разбираш ли?

Участник: Да.

Башар: Престани да вярваш, че си жертва! Имай известно състрадание към факта, че другите са направила всичко, което са могли, защото никога не са била научени кои в действителност са и кои са инструментите и проявленията на безусловната любов, така че идеята на така нареченото „изоставяне” е била най-добрият начин да изразят в какво са вярвали, според своята ограничена система от убеждения, че могат да направят като най-доброто за теб. И сега ще бъда много, много, много безцеремонен. Моля да извиниш езика, който ще използвам. Разбираш ли?

Участник: Да.

Башар: Добре, те са били толкова прецакани, че са ти направили услуга, като са напуснали живота ти.

Участник: Но те продължават да се появяват в живота ми.

Башар: Не, те не правят това. Ти продължаваш да ги създаваш в живота си, защото не се отказваш от това, което не ти е нужно.  

Участник: Да, вярно е, че всичко бива създавано …

Башар: Ако ти знаеш това и ако продължаваш да изпитваш тази болка, тогава очевидно все още не ти е писнало достатъчно.

Участник: Трябва да достигна до дъното.

Башар: Ако желаеш. Това не ти е необходимо, но ако това е начинът ти на действие, той ще даде резултат, но аз ти гарантирам, че във всеки един момент, когато решиш, че ти е дошло до гуша, ти ще се промениш. Зависи от теб да решиш в кой момент вече си получил достатъчно от това, което не предпочиташ. Зависи от теб и ти можеш да решиш това в следващия момент или след месец, или след година, или след двадесет години. Периодът от време е абсолютно произволен. Независимо от процеса, през който си мислиш, че трябва да преминеш, за да пристигнеш най-накрая до момента на промяна, този момент ще бъде един и същ, независимо кога ще настъпи. Така че защо да не се промениш сега? Защо да не избегнеш един дълъг процес? … Всичко зависи от теб. Колкото повече си позволиш да протакаш елиминирането на тази болка, толкова повече ще ти се струва, че ти е необходимо още време, за да постигнеш това. Когато обаче кажеш: „Повече тази болка не ми е необходима”, ти ще се промениш.

Участник: Благодаря ти.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Да, господине.

Башар: И аз ти благодаря, господине.

Участник: Здрасти, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Имам няколко кратки въпроса, свързани с перспективата – това да си разкажеш една нова история и навлизането в една нова реалност.

Башар: Да?

Участник: Моето предизвикателство е свързано с това, че когато разказвам една история за това, което се е случило … приемайки това, което се е случило с дадено лице … това, което си казвам, че стореното от даден човек в ситуацията е правилно, докато то всъщност е било определено обратното, което …

Башар: Не, не, не, не! Моля не разбирай погрешно. Просто защото осъзнаваш, че всички възможни решения и действия са валидни, не означава, че това, което е сторил някой, е нещо, което ти предпочиташ. Не е необходимо това да бъде правилно за теб. Може да е правилно за него. Но като кажеш, че не го предпочиташ, не означава, че му поставяш някаква морална оценка. След като другото лице е избрало да стори нещо, значи е избрало да го стори, което означава, че е било правилно от негова гледна точка. Макар ти да разбираш, че това може да е нещо много отрицателно, даже и ако му причинява болка и затруднения, би трябвало да е правилно за него да направи такъв избор. Това не означава, че е правилно за теб, от твоя гледна точка. Това са различни неща. И когато си разказваш тези истории, нека те бъдат в настоящето, не в миналото. Не си разказвай истории за това какво се е случило. Разказвай си истории за това, което се случва, за да реагираш на нещата по положителен начин, вместо да се заплетеш в реакции спрямо неща, които вече са се случили.

Участник: И разказвайки си една история за това, което се е случило и което е било в някаква степен отрицателно … аз трябва да се намирам в настоящето и да извличам положителното от това преживяване.

Башар: Да.

Участник: Не да отричам това, което се е случило …

Башар: Защото ако го отричаш, не можеш да извлечеш положителното.

Участник: О кей.

Башар: Разбираш ли?

Участник: Абсолютно.

Башар: Ако направиш историята отрицателна за теб, не можеш да откриеш положителното в нея. Това можеш да направиш само ако кажеш, че за теб това е едно положително преживяване, независимо от това какво е преживяването за някого другиго. Това не те прави безразлична. Ти можеш да изпитваш състрадание за това, че другият човек може да избира нещо, което му причинява болка, и може би с положителното си отношение ти можеш да бъдеш живият пример за това как другото лице може също да извлече полза. Но това не е задължително и зависи само от него. Ти трябва да му позволиш да направи това. Нали така?

Участник: Да. И в същия ред на мисли, моето разбиране на казаното от теб … например в тази зала аз съм единствената тук в моята реалност и всички останали тук са в периферното ми зрение на това, което създавам …

Башар: Да, ти създаваш своя версия на всички останали.

Участник: Само като пример, ако си представя нещо с някого, има вероятност тази реалност да се случи. И ако не съм извън неговата реалност, мога ли да навляза в неговата реалност и да пренеса неговата версия в моята реалност?

Башар: Това, което е релевантно за теб, ти ще го преживееш в своята реалност. Възможно е това, за което говориш, да не е релевантно. Отново: трябва да се доверяваш на разгръщането на процесите във времето. Не можеш да наредиш на нещо да се случи тогава, когато мислиш, че трябва да се случи. Ти трябва да знаеш, че ако за другото лице е релевантно да има своя версия в твоята реалност, това ще се случи точно когато трябва. Не настоявай това да се случи, когато ти искаш.

Участник: Значи във всички случаи другото лице трябва да е съгласно да се появи в моята реалност. Това не може да стане само по мое желание.

Башар: В определен смисъл, е така, макар че ти можеш да създадеш негова версия в твоята реалност, без задължително то да е съгласно. Това се нарича халюцинация.

Участник: Разбирам.

Башар: Халюцинацията се получава, когато създадеш версия на някого, без това да е задължително в съответствие с желанието му да взаимодейства с теб в твоята реалност. Това не прави явлението по-малко реално. Просто става дума за продължение на твоето съзнание, вместо постигнато съгласие с друго съзнание.

Участник: Тогава каква е разликата между визуализирането и халюцинацията?

Башар: Разликата е в желанието ти да си съгласна проявлението да протече по естествен начин в естествено подходящо време, съобразно разгръщането на живота ти, вместо да настояваш егоистично, че нещо трябва да бъде на определено място в определено време.

Участник: О кей. И последно, когато говориш за подходящото време и за факта, че ние всъщност не можем да го управляваме, защото точният момент от време е, когато енергията ми е съгласувана с Висшия ми разум …

Башар: Тя се съгласува с вибрацията на съответната реалност.

Участник: Аз нямам усещането кога това се случва …

Башар: Точно така. Както сме казали, Физическият ум не притежава способността да знае как или кога нещо ще се случи. Той знае само какво се случва в даден момент. Така че Физическият ум трябва само да е фокусиран в настоящето с това, което се случва, и да остави Висшия разум да се справя с това как и кога е идеалният момент и идеалният начин за нещо да се прояви в действителност, защото той ще подреди тези моменти така, че ако си позволиш да станеш лицето, което е вибрационно в синхрон със съответния момент, ти ще си преминала през процеса, който в действителност ще ти позволи да получиш максимума от даденото преживяване, и ти ще намериш по своя път инструментите, които са ти необходими, за да оползотвориш по подходящ начин това преживяване. Ако избързаш и се озовеш там, доколкото това въобще е възможно, и пристигнеш преди подходящото за теб време, ти ще се окажеш неспособна да направиш, каквото и да било. Ти няма да си натрупала необходимото по своя път.

Участник: О кей.

Башар: Но ти ще разбереш това само когато пристигнеш на съответното място. Вие всички получавате такова преживяване, когато поглеждате назад и осъзнавате, че всъщност е трябвало да преминете през стъпки а, б, в, преди да достигнете до друго преживяване. Сега вече разбирате колко ценно би било да направите първо нещо друго, макар за момента да сте били много нетърпеливи. Повярвай, че ако имаш възможност и необходимите инструменти, ти го правиш тук и сега. Ако не го правиш сега, това означава, че все още нямаш необходимите инструменти. Довери се на това. Следователно, ако се довериш на това, което се случва, и използваш това, което се случва точно в настоящия момент, тогава Физическият ти ум върши своята работа и е в синхрон с Висшия разум, а Висшият разум нарежда бонбоните по твоя път и ти казва: „Мини по този път, мини по този път, но междувременно, докато вървиш по този път, може да си помислиш за това, можеш да имаш това преживяване, може да пожелаеш да направиш това или онова, така че когато стигнеш до съответния бонбон, ти ще го разпознаеш като бонбон и ще можеш да го вземеш, да го поставиш в уста и той ще се окаже вкусен.” Докато ако си в състояние да претупаш всичко това, ще смачкаш първия бонбон с краката си, докато се опитваш да достигнеш до следващия бонбон, след което ще смачкаш и него, опитвайки да се добереш до следващия. Защото в действителност не внимаваш те къде трябва да бъдат. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Абсолютно.

Башар: И така достигаш до края на живота си, след като си смачкала всичките си бонбони. И това не е място, на което някой от вас предпочита да бъде – да се обърнеш назад и да кажеш: „О, виж всички тези мои смачкани бонбони! Искам да бях изпитала повече удоволствие от пътуването, вместо да бързам толкова много да стигна до края.”

Участник: Благодаря ти, много съм признателна, Бонбон.

Башар: Благодаря и аз на теб, Бонбон.

Участник: Привет, приятелю.

Башар: Добър ден.

Участник: Благодаря за всички тези години, в които споделяш информация, която промени живота ми, помогна ми изключително много и продължава да ми помага.

Башар: Благодаря за това, че си помогнал на себе си

Участник: Аз следвам своята радостна възбуда и подобно на няколко души преди мен, които говориха за света, който предпочитат, и задаваха въпроси за това как да преживеят това, което предпочитат …

Башар: Като бъдат тези личности, които предпочитат да бъдат. Това е начинът да преживееш всичко, което предпочиташ.

Участник: Аз тръгнах встрани от тази посока …

Башар: Тръгнал си встрани или точно в тази посока?

Участник: Правилно, точно в тази посока. Просто исках да проверя дали внимаваш в това, което казвам.

Башар: О, благодаря ти. Може би ще ти върна услугата. (смях в залата)

Участник: Вярвам, че по някакъв начин ще го направиш.

Башар: Ти знаеш, че ще го направя. Няма нужда да го вярваш.

Участник: Едно от нещата, за които ти говори в миналото, е, че когато започнем да разгръщаме съзнанието си, едно от нещата, които ще забележим, е … много хора вярват, че тогава ще преживяват само блаженство и нищо друго …

Башар: Те могат да преживяват блаженство, докато виждат други неща.

Участник: Точно така. И когато виждам много варианти и избирам посоката, която предпочитам, това, което виждам и си представям, е един свят, за който ти говориш и който е подобен на твоя свят, където ценностите са свързани с хората, а не с парите … където хората се ценят взаимно, а не … онези са там, а ние сме тук …

Башар: Да. Важно е да не третирате хората като стока.

Участник: Едно от нещата, които съм правил и което ми носи радостна възбуда, е, формирането на група и ние излизаме на открито и установяваме контакти …

Башар: Да, вие се взирате в нас.

Участник: Точно това правим.

Башар: И понякога ние се взираме обратно във вас.

Участник: Това е нещо много вълнуващо и то ме отвежда към моя въпрос. В началото вие просто преминавахте покрай нас и изчезвахте, след което започнахте да се задържате повече в небето.

Башар: Да.

Участник: Например миналата седмица бях на двора сам и експериментирах с инфрачервена техника, комбинирана с нощно виждане, и един кораб се спря над къщата ми в продължение на половин час, и въпросът ми е, когато използвах инфрачервените лъчи, виждах много светещи сфери във въздуха, като някои бяха с размерите на бейзболна топка и светлината им пулсираше. Чудя се дали това бе отделно явление, или бе свързано с кораба над къщата.

Башар: Може да бъде и едното, и другото. Идеята е, че тези сфери могат да бъдат проекции на духа, но могат да бъдат и нещо като технически средства, които наблюдават, записват. Съществата са се научили по някакъв начин да използват електромагнитна духовна енергия като технология. Следователно тези сфери понякога изглеждат много подобни на действителни духовни същества, по начина по който те се появяват във вашата реалност. С други думи, духовете проектират идеята за едно тяло, но то просто изглежда като топка енергия. Така че ако си в състояние да възприемаш духовната енергия, ти можеш да я виждаш под формата на тези сфери, но това могат да бъдат и тези инструменти, управлявани от съществата на кораба.  

Участник: Аз виждах стотици от тях.

Башар: Да, да. Наоколо има стотици духове и болшинството от тези сфери са просто духове. Около 15-20 процента са технологични сонди. Болшинството са духове или същества от други измерения, които не са точно физиологични за вас, но могат да бъдат възприемани във вашето измерение като тези сфери от светлина, тъй като вие виждате само тяхното чисто съзнание.

Участник: В този конкретен случай – това бе ли свързано с кораба, или бе нещо самостоятелно?

Башар: И двете. Някои са били свързани с кораба, други просто са идвали и са си отивали.

Участник: Имам и друг въпрос, свързан с друг контакт. Преди около два месеца с приятеля ми се изкачихме на планината Елеанор. Имаше много малко хора и бе твърде спокойно, а през третата нощ установихме удивителен контакт. Един кораб спря над нашия къмпинг и ние преустановихме записите след около половин час. Едно от нещата обаче, което не забелязахме и което видяхме по-късно, когато прожектирахме записа, бе, че нещо бе пуснато от кораба и падна близо до палатките ни.

Башар: Да.

Участник: Дали можеш да споделиш нещо повече за това, което се случи по време на това преживяване?

Башар: В определен смисъл, може да се каже, че това е било преживяване на пробуждане, но на различно равнище. И разпознаването на такава вибрация ни показва кога сте готови да установите повече контакт. В този смисъл, това е отчитане на състоянието ви и определяне какво е вероятно да преживеете в бъдеще.  

Участник: И как изглежда тази перспектива?

Башар: Ти как мислиш?

Участник: Мисля, че контактите зачестяват. Аз просто излизам на открито и те веднага се появяват.

Башар: Те се появяват през всичкото време, просто ти вече си в състояние да ги възприемаш. Отново: разбери, че в много случаи, ако използваме вашата аналогия, все едно че живееш в съседство с летище. Има самолети, които прелитат над къщата ти непрекъснато. Има кораби, които преминават покрай планетата ви в една или друга посока, от едно в друго измерение, изпълнявайки определени задачи някъде непрекъснато. Просто ти сега си в състояние да възприемаш това в по-голяма степен, отколкото преди.  

Участник: Да, имам много контакти с това, което наричам „сини същества“. Не зная кои са те.

Башар: Аз зная.

Участник: Зная, че знаеш и много от тези контакти се повтарят.

Башар: Да.

Участник: Възможно ли е да споделиш малко информация за тези конкретни същества? Дали това е подходящо на този етап?

Башар: Нека попитам … … Един момент … …

Уила: Къде си пъхаш носа, скъпи? Не ти стига това, че виждаш летящите дискове, а сега искаш да разбереш и кои са тези типове? Те идват от малко по-различна сфера. Не знаеш ли, че те идват от малко по-различно измерение? Не мисля, че си напълно готов да разбереш какво представляват.

Участник: Пробвай ме.

Уила: О, аз никога не пробвам, скъпи.

Участник: Изработи ме. (бурен смях в залата)

Уила: Сега вече говорим сериозно.

Участник: Ти наистина си една лукава лисица.

Уила: О, да. Помниш ли какво каза Башар относно Матрицата на реалността?

Участник: Да.

Уила: Не само ти можеш да отидеш на равнището на тази Матрица. Има съзнания на равнището на Матрицата на реалността, които също така могат да дойдат при теб. Това е двупосочна улица, бисквитке. И тези сини същества, за които говориш, са проекции на архетипното съзнание на Матрицата на реалността, които действат като водачи зад кулисите, така да се каже. В определен смисъл, те подпомагат структурирането на твоята реалност, структурирането на твоите преживявания. Те са една интересна групичка. И това е всичко, което ще ти кажем за момента. Ще те оставим да предъвчеш това, бисквитке.

Участник: Благодаря ти. Това е вълнуващо, защото те се появяват постоянно и …

Уила: Те се намират навсякъде по всяко време.

Участник: Виждам ги постоянно и те проблясват от време навреме.

Уила: Зная това.

Участник: Имах късмет да ги заснема, докато прелитаха край мен.

Уила: Ако един от тях ти предложи да те отведе до една купа със злато в края на една дъга … помисли си дали ще приемеш поканата, или не.

Участник: Готов съм.

Уила: Не казвам, че в това има нещо опасно, но трябва да разбереш, че същества на това равнище ще те отведат някъде и трябва да решиш дали наистина искаш да отидеш там. В много отношения те притежават качествата на някои от най-силните психотропни вещества на вашата планета. И ако не си готов да абсорбираш и интегрираш това, което ще научиш в такова пътуване, то може да се окаже малко разтърсващо. Така че бъди внимателен с тях. Те не желаят да ти навредят, но те са това, което са, и не могат да се променят. Разбираш ли?

Участник: Звучи вълнуващо.

Уила: Вълнуващо е. И така, благодаря ти, че повдигна този въпрос.

Участник: Ти бе казала, че страхът е мой приятел, така че …

Уила: Страхът е твой приятел, но това го е казал Башар. (смях в залата) Сега ти благодаря и ти пожелавам един хубав ден.

Участник: Благодаря ти … Това бе прекрасно. Имам един последен въпрос, свързан със случващото се сега.

Башар: Да.

Участник: Доколкото разбирам, Слънцето се подготвя да премине през определена трансформация …

Башар: Ние няма да разискваме това сега.

Участник: О кей. Просто намирам това за вълнуващо.

Башар: Благодаря ти.

Участник: И това, което предстои през 2014-та …

Башар: Годината на преоткриване. Ние ще говорим за това в предаването по време на това, което наричате зимно слънцестоене, 21-ви декември, 2014-та – година на преоткриването. Това ще бъде заглавието.

Участник: Благодаря, Башар. Имах още нещо …

Башар: Не, нямаш, защото аз те спирам в този момент.

Участник: Благодаря ти.

Башар: И в този момент ще направим кратка пауза, след което ще продължим.

Башар: Нека сега продължим по следния начин. Позволете си да се отпуснете, поемете дълбоко въздух и го изпуснете. Поемете отново дълбоко въздух … и го изпуснете. Още веднъж поемете дълбоко въздух … и го задръжте, задръжте, задръжте, след което го изпусне-е-ете. Продължете да дишате спокойно и леко. Позволете си да бъдете обхванати от една подкрепяща, топла вълна от любов и мир. Нека светлините се променят и музиката да зазвучи. И се фокусирайте върху отражението на окото на своя Висш разум, което представлява холотопът пред вас.

Позволете си да се отпуснете и успокоите, докато абсорбирате вибрационните честоти от светлина и звук, които ще ви транспортират и трансформират по начини, които ще ви позволят да изберете по-лесно и без усилия, вибрацията на заобикалящата реалност на вашите предпочитания, на вашата радост, на вашия екстаз. Носете се спокойно, позволете на енергията и вибрациите да преминат през вас, над вас, около вас. Нека тялото ви се носи свободно в тази енергия, все едно че плува в безкрайно море от екстаз, топло, уютно, мирно. Дишайте лесно, без усилия, радостно. Сега си позволете да си представите, че холотопът пред вас е карта на всички успоредни реалности, застъпващи се едновременно … всички линии на взаимодействие, информация и енергия между вас и всички други релевантни личности, които са продължение както на вашата Свръхдуша, така и на други Свръхдуши. Така че дълбоко в себе си ще започнете да осъзнавате специфичната честота и вибрация, която е елемент от вашата идентичност, която резонира едновременно с вибрациите, които са ви необходими от всички други връзки, за да може лесно да приемете информация и енергия от тях, в най-подходящата форма и в най-подходящия момент. И вие сте свързани едновременно с преживяванията на всички тези успоредни реалности. Представете си този холотоп не като плосък, а като сфера, която очертава една сферична реалност на вашата машина на времето – една машина на времето, която ви позволява да преживявате всички застъпващи се междуизмерни реалности едновременно, в степента и формата, подходящи за вас. И вие осъзнавате, че всички те съществуват в тази сфера, докато вие плувате в нейния център, подкрепяни от всички тези линии на светлина и енергия, и усещайки трептенето на всяка струна, която води до вас в центъра, идвайки от периферията на сферата … и всяко трептене е един вибрационен резонанс, един тон, информация, която достига до вас като музика, като звук, като знание, като сигурност, като любов и като подкрепа. Сега си позволете да се носите под звуците, издавани от всички струни, от цялата хармония. Това е информация, това е познание, това е осъзнаване, това е комуникация, това е духовна връзка … с „Всичко, което е”. Вие плувате в своята сфера, обвързани с безкраен брой струни, които всички завършват във вашата сърцевина, в слънчевия ви сплит, в сърцето ви, в ума ви, във всички чакри на тялото ви, образувайки една безкрайна мрежа от красива и богата сложност … нишка върху нишка от безкрайно съзнание … линии от светлина, мъниста от светлина, движещи се нагоре и надолу, напред и назад, обменяйки информация, носейки информация към вас, излъчвайки информация от вас, към всички други връзки, в една красива оркестрация, в един безкраен танц, един безкраен обмен на перспективи и вероятности, който пробужда вашия потенциал да преоткриете своята история, по начина и във формата, която предпочитате. Вие сте живата история, живото присъствие в центъра на всички тези линии от светлина, всички тези трептящи струни и комбинацията на всички тези хармонии и тонове е вашата комплексна уникална вибрация, както и израз и символ на вибрационната честота на вашата сферична реалност, на вашата истина. Вътрешността на тази сфера е рефлективната повърхност на огледалото на Висшия разум, който ви насочва с всички тези отражения – вашият кармичен баланс, вашият вибрационен барометър, вашата водеща светлина, вашата основна честота, вашата същност, вашата природа, вашето съществуване.

Вдишайте дълбоко и издишайте, вдишайте и издишайте, вдишайте и задръжте, и почувствайте кристалната яснота, осъзнаването, оживяването … и издишайте всичко това. И се почувствайте освежени и успокоени, и свободни, и позволяващи, и доверяващи се, и съвършени, каквито сте, и красиви, възвисени, разгърнати, свързани. Позволете на старите идеи и на старите определения да бъдат разкрити и вижте как те изпадат от сферата, като преминават през нейните очертания, отивайки към други реалности, които могат да използват тази информация, която повече не ви е необходима – остарели, изгубили значението си идеи, които може да изоставите. Защото това, което ще дойде да ги замени, е една нова перспектива, нови определения, ново разбиране и ново познание, допълнено и осъвременено за вашия 21-ви век, модернизирано, свръхпроводимо, чисто и ясно, кристално ясно. И струните светлина и кристалната сфера ще се слеят в едно, с вас в техния център, и вие ще се превърнете в самата сфера, без да губите своята идентичност, но укрепвайки я и разбирайки, че докато се разгръщате, вие ще виждате разгръщането винаги и завинаги от своята гледна точка, като своя същност, като своя идентичност, по целия път до „Всичко, което е”. Защото вие сте „Всичко, което е” и „Всичко, което е” сте вие.  

Бъдете в мир, бъдете изпълнени с благодарност и признателност към себе си. Обичайте себе си, така както вие сте обичани, подкрепяйте себе си, така както вие получавате подкрепа, освободете себе си, както вие сте свободни да бъдете това, което предпочитате да бъдете. Дишайте нежно, лесно, в сигурността на своята реалност, в сигурността на своята история, в сигурността на съществуването. Вие сте обичани, вие сте високо ценени, вие заслужавате да бъдете себе си.

Уила: И вие сте – всеки един от вас, мои скъпоценни бисквитки. Радвайте се на сладостта и на вкуса на това, което сте. Няма нищо подобно на тях, никъде другаде, нито някога ще има. Вие сте уникални и това е сигурно. Приемете всички нашата безусловна любов, заедно с любовта на Башар и ние ще разговаряме с вас отново – в това може да бъдете сигурни. Засега обаче тази лукава лисица ще се скрие. Тя обаче няма да бъда надалече. Всъщност аз ще бъда точно тук, във вашите сърца, заедно с вас. Всеки път когато си помислите за мен, моята вибрация, моите сърца ще бъдат с вас. Предстои разкриването на нови тайни и отварянето на нови подаръци. Засега, позволете си да се носите и сънувате, да се носите и сънувате, да се носите и сънувате, в новата реалност на своето същество и всички ние нагоре по веригата на времето и всички вие надолу по веригата, нека се срещнем по средата, в точката на равновесие, в сърцевината на това, което означава да бъдеш потаен и специалист по shapeshifting. Защото в тази точка на равновесие вие ще откриете, че съществува само безусловната любов на Творението и че това е, от което ние всички сме направени – вибрация от самото Съзнание, вибрация от самото Съществуване. Хубав ден на всички вас и сладки сънища!

Башар: Сега може да позволите на музиката да заглъхне, светлините нежно да се усилят и да се събудите освежени, в едно ново утро и един нов ден, като винаги ще знаете, че тъй като сте същества от една нова реалност, във всеки следващ момент, вие сте това, което предпочитате да бъдете, и това, което казвате, се случва. И това е всичко и няма нищо в Творението, което някога ще ви противоречи и никога няма да ви даде повод да бъдете нещо по-различно от това, което сте. Само вие може да изобретите такива основания за себе си.

Дайте си основание да бъдете това, което предпочитате да бъдете. И ще получите подкрепа в това точно толкова лесно, колкото сте получавали във всичко друго, което някога сте си представили.

Приемете всички нашата дълбока благодарност и безусловна любов. Ха-а-ту. Шивай. Хубав ден!